2.Монитори с плосък екран.

A)LCD (liguid Cristal Display – дисплей с течни кристали)

Най-простият LCD-монитор се състои от две паралелно разположени стъклени пластини, от
вътрешната страна на които са нанесени ленти прозрачни проводници. От едната страна те са
хоризонтални, а от другата – вертикални. С подаването на напрежение на съответните двойки
проводници може да се създаде потенциал във всяка точка на матрицата. Между стъклените
пластини се намира течен кристал, в който при подаване на електрически потенциал става
поляризирането на светлината. И така отпред е поляризиращият слой, а отзад – лампата за
осветление. Това е целият LCD-сандвич.

В слой, изграден от клетки с течни кристали, графичният адаптер на компютъра прилага

променлив електрически потенциал към някои от клетките. В клетките, към които е приложено
напрежение, дългите, пръчковидни молекули, от които е изграден течният кристал, реагират на
заряда, като се подреждат по посоката на ел. поле. Колкото по-високо е подаденото
напрежение, толкова по-силно е влиянието му върху молекулите. При клетките, при които е
приложен максимален потенциал, равнината на поляризация на светлината се завърта на 90°и
светлината бива пропусната от изходящия филтър. Светлината, преминаваща през клетки,
които са без заряд, остава непроменена. Клетките, към които е приложено по-ниско
напрежение, завъртат плоскостта на поляризация под различен ъгъл между 0° и 90° в
зависимост от приложения потенциал и светлината преминава частично.
При цветните екрани светлината, излизаща от всяка клетка на течния кристал, преминава през
цветни филтри – червени, сини и зелени, които са подредени плътно един до друг.

Течнокристални дисплеи с пасивни матрици

Пасивните матрици са получили името си от простата им конструкция, която позволява
течнокристалните клетки да бъдат включвани и изключвани. Отделните течнокристални клетки са
заключени между два набора от електроди. Електродите в долния слой са под прав ъгъл на тези от
горния. В резултат на това активирането на един ред и една колона от тези електроди ще доведе до
протичането на ток през точно определена клетка.

Течнокристални дисплеи с активни матрици

Подобно на панелите с пасивни матрици, течнокристалните дисплеи с активни матрици използват
тънкослойни прозрачни електроди от индиев окис, формиращи редове и стълбове от вътрешната
страна на горната и долната повърхност на дисплея. Разликата е в това, че токът се включва и
изключва поотделно за всяка клетка с помощта на микроскопичен транзистор. Транзисторите са
реализирани непосредствено върху подложката на панела с помощта на тънки слоеве. Оттук е
произлязло и другото широкоразпространено название на тези дисплеи – течнокристални дисплеи
с тънкослойни транзистори (TFT-Thin Film Transistor).

Предимства и недостатъци на LCD-мониторите:

Излизащата от предната страна светлина е твърде силно насочена, което води до малък
зрителен ъгъл. Наистина в последните години в тази област се наблюдава съществен прогрес и
съвременните LCD-дисплеи вече притежават обзорен ъгъл от 90º-170º.
LCD-дисплеите имат още един недостатък – нисък контраст. Това води до, тъмните цветове се
предават като черни.

Течнокристалните монитори си имат и положителни качества. Основното, което трябва да се

отбележи е, че те притежават малко ниво на електромагнитно излъчване. Те не се влияят от
външни електромагнитни полета. Ако до тях са поставени мощни говорители или клетъчен
телефон, с изображението нищо няма да се получи. Консумацията на електрически ток е много
по-ниска отколкото при CRT-мониторите.
Други важни достойнства на LCD-мониторите е идеалната геометрия без изкривявания и
идеална фокусировка. Липсва и трептене. Още един плюс за LCD-мониторите, те имат малки
размери. Тези фактори способстват за по-комфортната работа и по-малката умора за очите на
потребителя.

Б) LED монитори;
 LED(Light-Emitting Diodes)- На практика LED дисплеите функционират по същия
начин като LCD, но се различават по вида на своята подсветка (източника на
светлина). LED дисплеите са оборудвани с множество светодиодни лампи за
източник на светлина зад екрана, вместо флуорисцентна лампа със студен катод.
Дисплея се осветява от LED. Поляризиращия филтър пропуска само светлината,
която трепти хоризонтално. При подаване на захранване на някои от кристалите в
панела, те се усукват така, че светлината може да премине през тях. Светлината
излизаща от всяка клетка на течния кристал, преминава през цветни филтри-
червени, синии и зелени. Оцветените лъчи преминават през втори поляризиращ
филтър, който е поставен така че да пропуска вертикално поляризираната
светлина(светлината, която не е била усукана, не преминава). Получения резултат
се възприема от човешкото око, като една единствена точка с опреден цвят.

Предимства и недостатъци: Ниска консумация на енергия, голям ъгъл на видимост,

по-прецизно цветопредаване, площта на екрана може да бъде малка, но може да
достигне стотици квадратни метра, ниска консумация на енергия, ненатоварваща
очите картина.

В)Плазмени дисплеи – Plazma Display Panel (PDP)

На двата управляващи електроди, в пресечната на които се намира съответния пиксел, се

подава високо напрежение. Газа в „клетката“ отдава по-голяма част от валентните си
електрони и се превръща в плазма. Йоните и електроните се събират около електродите,
разположени на срещуположните страни на камерата. При подаване на напрежение на
сканиращия електрод произтича разряд и част от заредените йони отдават енергията си във
вид на светлина в ултравиолетовия диапазон. Тази светлина се поглъща от флуоресцентното
покритие и то започва да отдава светлина във видимия спектър. Яркостта на светене на
луминофорите се определя от големината на управляващото напрежение.

Г)OLED (Organic Light Emitting Diode)

Тази технология се основава на електролуминисцентните свойства на някои органични
материали. Конструкцията на първите монитори е изградена от прозрачна подложка, покрита с
много тънък слой от индиев оксид, играещ ролята на анод. Непосредствено над него е нанесен
първият органичен слой – ароматен диамид, върху него – основният светлоизлъчващ слой,
най-отгоре е светлоотразяващият катод, представляващ смес от магнезий и сребро.
OLED дисплеите не съдържат течни кристали и не се нуждаят от диоди, лампи и какъвто да е друг
вид външен източник на светлина. Светлината се произвежда, чрез наелектризиране на
органичната смес, с помощта на катод. Върху органичния светодиод (OLED) се прилага напрежение,
така че анодът да е положителен по отношение на катода. През елемента протича ток –
електроните се придвижват от катода към анода, а дупките от анода към катода. Електростатичните
сили привличат разноименните токоносители един към друг и те рекомбинират, излъчвайки
светлина във видимата област.