АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ

ФАКУЛТЕТ „РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА И АГРОЕКОЛОГИЯ

ДИПЛОМНА РАБОТА

БОЛЕСТИ ПО ЦАРЕВИЦА В СИЛИСТРЕНСКИ РАЙОН (Тутракан)

за придобиване на образователна степен „БАКАЛАВЪР“ по специалност „Растителна защита“

Дипломант: Научен ръководител:

Иван Недев Р3, фак. № 3877 Проф. дсн. Св. Бобев

Пловдив 2023 г.
 1

СЪДЪРЖАНИЕ

1.УВОД

2.ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕГЛЕД
2.1 Характеристика на отглеждането на царевицата
2.2 Икономически важни болести
2.3 Критични периоди за борба с болести по царевицата
2.4 Методи и класификация на болести
2.5 Агротехнически мероприятия за ограничаване на развитието на патогените
2.6 Принципи на интегрираната растителна защита

3. МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ
3.1 Период и район на обследване
3.2 Сортова характеристика на обследваната царевицата
3.3 Третиране на семената

4. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
4.1 Характеристика на климатичните условия във Тутракански регион през стопанската 2021-
2022 година (пролет-лято)
4.2 Анализ на резултатите от направените обследвания

5. ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ

6. ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
 2

УВОД

Царевицата произхожда от едно приличащо на нея растение, което сега се среща в диво
състояние в Мексико. Като културно растение е позната доста отдавна в Америка. В Европа е
пренесена от Христофор Колумб и до 19-то столетие се среща само като градинско растение. По-
късно обаче, добива голямо значение и се използва вече като полска култура. Днес най-много
царевица се сее в Америка. От цялата площ заета с царевица в света, 2/3 се пада само на Америка.
За американците царевицата е това, което за нас е пшеницата и за германците ръжта. В Европа
най-голяма площ тя заема в Италия, Румъния, Югославия и Унгария. Оттук тя преминава в
другите европейски страни, за което свидетелства името й „турска пшеница”, запазено и досега в
много от европейските народи. Заедно с колониалните завоевания на европейците тя се
разпространява и в другите континенти на света.
Думата "кукуруз" според някои учени е дошла от Турция, където под нея вероятно
разбират звукоподражателното "кукуригу" на петлите, а под названието на растението неговата
оплодителносакрална "семеродна" функция. За сравнително кратко време царевицата става
основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска
мамалига, българския качамак, грузински хляб (млади) и други изделия са станали национални
ястия. . У нас през петилетието 1930 -1934 г. царевицата е заемала средно 704 000 хектара, или
18,9% от обработваемата площ.
Азия е вторият континент, където царевицата има значително разпространение. Тя заема
големи пространства в Индия, Ява, Китай и Филипините, където зърното й се използва предимно
за храна на хората.

Анализ в европейски мащаб

България е страна, която има капацитета да произвежда повече зърно от декар площ,
поради това, че има подходящи почвени и климатични условия. И това може да се постигне, ако
се отглеждат нови последно поколение високодобивни хибриди царевица и се прилага адекватна
растителна защита, като се ползват само одобрени за приложение в Европейския Съюз
високоефективни продукти за растителна защита. Царевицата е важна продоволствена, фуражна
и техническа култура. Отглежда се царевица главно за зърно, което се отличава с висока
хранителна стойност и се използва за различни цели. В България се отглежда основно царевица
за зърно като в последните години се увеличават и площите със захарна царевица. Ако се спазват
санитарните и агротехническите практики при отглеждане на тази култура, ще се правят по-малко
разходи и получаването на по-голяма и по-чиста от пестициди продукция ще бъде гарантирано.
Царевицата е най-разпространената фуражна култура в нашата страна и площите за
периода 2001-2014 г. са посочени в таблицата по-долу. В това направление се отглежда за зърно
и силаж. Използва се за технически цели и продоволствени нужди. Растенията притежават висок
продуктивен потенциал, който надминава 2000 кг зърно от декар, а заедно с листно-стъблената
масата биологичният добив надминава 5000 кг. Зърното в един кочан достига до 400 гр. Често е
наричана «Царица на полето».
Царевицата е най-рентабилната култура при зърненото производството от 2012 година. С
най-ниска рентабилност се оказа пшеницата. Поради проливните дъждове пшеницата и рапицата
реализираха загуби от добив, докато засушаването от средата на юли не позволи на царевицата и
слънчогледа да развият своя максимален потенциал.
Зърното се отличава с висока хранителна стойност и се използва основно за храна на
селскостопанските животни. Един килограм царевично зърно се равнява на 1.34 кръмни единици,
а листно стъблената маса от декар достига 1740 кръмни единици. У нас царевицата основно се
 3

използва за фураж на селскостопанските животни и в малки количества за семена и за преработка

от хранително вкусовата промишленост въпреки големите възможности за получаване на много
ценни хранителни продукти от нея.
Голямо е агротехническото значение на царевицата като окопна култура. Тя е основен
предшественик на пшеницата в нашата страна. При поливни условия може да се засява като втора
култура за уплътнено използване на земята.
Основен недостатък на царевичното зърно е ниското съдържание на протеин и на
незаменимите аминокиселини – лизин и триптофaн. Съществуват хибриди с по високо
съдържание до 22 %, но те са ниско-добивни.
Въпреки, че царевицата често се асоциира с жълт цвят, съществуват различни сортове,
които имат разнообразни цветове, като червен, розов, черен и син. Царевицата расте на кочан,
като царевичните зърна са защитени от подобни на коприна нишки и обвити с плътни листа.
Най-често срещаните видове при царевицата са следните:
1. царевица тип "дент"
2. царевица тип "флинт"
3. восъчна царевица
4. сладка или "зелена" царевица - пуканкова царевица
5. индианска царевица
6. брашнена царевица

Грижите по отношение контрола на вредителите в царевица зависи в каква фаза е

културата. Два са основните неприятеля проблемни за културата – телени червеи и сивия
хоботник. За съжаление в момента няма официално регистриран препарат срещу телените червеи.
В момента при царевицата важни болести няма, като изключим главнята, но тя в момента не с
икономическа важност за нашата страна. Проблем са плевелите, но за тях има възможно най-
много решение по отношение на хербицидната защита.
По данни от доклада на МЗХГ, общото фитосанитарно състояние на зърнено-житните
култури е добро.
 4

ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕГЛЕД

1. Батаническа характеристика на церевицата

Ботанически царевицата принадлежи към групата "царевични", от фамилията "сладки
треви". У нас е известна с различни имена, като: кукуруз, мисир, мамули и др. Царевицата е
едногодишно растение. Различава се от останалите житни растения, че изисква голямо
пространство за своето развитие, затова се сее на рядко. Тя е еднодомно растение, но мъжките и
женските цветове са разделени, като мъжките се намират на върха на растението, във вид на
метлица, а женските са разположени в пазвите на листата във вид на кочан.
Коренова система
Тя е брадест тип и в сравнение с останалите житни е силно развита. Царевицата има три
типа корени зародишни или първични, вторични или стъблени и въздушни. Пониква с едно
зародишно коренче, а няколко дни след това се появява от 1 до 13 първични коренчета, които
бързо нарастват и се изравняват с първото. Отначало първичните коренчета са с побърз темп на
растеж, отколкото надземната част на растението. След появата си те нарастват встрани и
достигат на 2530 cm., след което нарастват отвесно надолу. До появата на адвентивните корени
те снабдяват растението с вода и хранителни вещества и имат определено значение в
изхранването на царевицата до края на вегетацията.
Възелът на братене се залага в края на фаза трети лист и от него се появяват вторичните
корени, разположени на 6-7 етажа. Възелът на братене се залага на 45 cm. дълбочина и се състои
от 5-7 подземни стъблени възли. Стъблените корени се появяват последователно, като в началото
се появяват тези от долните три етажа. Те нарастват в страни и обхващат цялото междуредие,
след което се насочват надолу и могат да достигнат на дълбочина до 2,5 m, а при определени
условия и до 4 m. Останалите етажи се образуват през вретене.
Корените на долните три етажа играят важна роля в снабдяването на растението с вода,
хранителни вещества и особено с азот. Стъблените корени от погорните етажи са повече на брой,
покъси, дебели, поздрави и са разположени под остър ъгъл спрямо стъблото. Предназначението
им е да създават опора на растението. Образуването и нарастването на кореновата система
продължава до фаза восъчна зрялост.
Броят на корените варира (от 30 до 90) и зависи от хибрида и технологията на отглеждане.
Между развитието на кореновата система и надземната маса съществува положителна
зависимост. Кореновата система на царевицата е около 14% от общата маса на растенията.
Активната част на кареновата система са кореновите власинки, които отмират през 15-20 дни и
се образуват нови.
Разпределението встрани и в дълбочина на кореновата система зависи от почвените и
климатични условия, от технологията на отглеждане и от хибрида. В едни случаи корените могат
да проникнат на дълбочина до 23 m, а в други до 60 cm. В 0-5 cm почвен пласт се локализират
30-35%, в орницата 50-60%, а в подорницата 30-35% от кореновата маса.
Във фаза цъфтеж по най-долните възли на стъблото намиращи се да повърхността на
почвата се образуват надземни или въздушни корени. Тяхното значение е да крепят растението и
да го правят полу-остойчиво на полягане.
Стъбло
То е тревисто, меко и сочно в млада възраст и е втвърдено и групо в края на вегетацията.
Състои се от 5-7 подземни и от 6 до 30 надземни междувъзлия. Съществува положителна
корелация между броя на междувъзлията, височината на растението и дължината на
вегетационния период. Височината на растението варира от 0,6 до 6 m и повече и зависи от
хибрида, климатичните условия и технологията на отглеждане.
Стъблото на царевицата е изпълнено със сърцевина. То е дебело и здраво. Повърхността
му е гладка и обла, а от страната където са заловени кочаните има характер на вдлъбнатина по
цялото продължение.
Подобно на корените стъблото на царевицата се отличава с много бръз растеж. През
 5

периода на усилен растеж на денонощие нараства с 310 cm, а в топли и влажни дни и повече.
Царевицата има способността да брати. Братя се облразуват от пъпки, които се намират в
основната част на подземните и надземни междувъзлия. Братята от надземните междувъзлия
образуват женски съцветия. Различна склонност към братене проявяват отделните сортове и
хибриди, но то зависи и от условията на отглеждане. Образуването на 12 братя не намалява
добива, но формирането над 2 /3 и повече/ силно го редуцира.
Младото царевично стъбло съдържа до 5% захари, които намаляват с напредването на
вегетацията.
На стъблото при високопродуктивните хибриди се пада около 1625% от общата биомаса.
Тенденцията е неговият дял да се намали в полза на зърното, като височината не надминава 1.5–
2 m.
Листа
Те са с типични за житните устройство. Състоят се от листна петура, влагалище и езиче.
Листната петура е дълга с ланцетовидна форма, обикновено е гладка и в редки случаи е покрита
с власинки. Влагалището обхваща плътно междувъзлието. На прехода между влагалището и
петурата, се намира езичето, което е слабо развито и разцепено на две. Листата на царевицата са
със силно развита нерватура. От двете страни на средния нерв, в горната част на листата са
разположени едри клинообразни клетки. Те са изпълнени с вода при нормално състояние и
петурата е опъната. При засушаване водното им съдържание намалява, те се свиват и цялата
петура се увива.
Броят на листата е различен и зависи главно от продължителността на вегетационния
период на хибрида. При къснозрелите хибриди броят на листата и големината им се увеличават,
а при ранозрелите намаляват. Едрината на листата зависи от влагата и от условията на
отглеждане. През ембрионалният период се образуват първите шест листа, а останалите през
първия и втория етап от органогенезиса. Жизнената дейност на листата нараства от основата към
върха.
Цветът на листата е с различни нюанси и зависи от условията и особено от торенето. При
недостатъчно азотно хранене и при понижаване на температурата зеления цвят избледнява.
Когато се повреди кореновата система от неприятели или от неправилно извършване на
междуредовите обработки се получава зажълтяване на листата. Антоцианова окраска на листата
се наблюдава при недостиг на фосфор в почвата.
Царевицата развива голяма листна маса. При пълното развитие на растението общата
2
листна площ варира от 0.5 до повече от 1 m , което зависи от ранозрелостта на хибрида и
условията на отглеждане. Общата листна повърхност при неполивни условия варира от 2500 до
2 2
3000 m , а при поливни от 4000 до 5000 m на декар.
Листата на възрастните растения в зависимост от хибрида и условията на отглеждане са
2144% от общата маса на растението. Листата на отделните хибриди сключват различен ъгъл с
растението. Хибридите с еректоиден лист (листата излизат под остър ъгъл) обикновено са по-
високодобивни. Те използуват подобре слънчевата енергия, защото тя прониква и към листата в
долните и средни пояси на растенията, това позволява сгъстяване на посевите, при което
растенията се засенчват слабо.
Съцветие
Царевицата е еднодомно разделнополово растение с чуждо опрашване. Всяко растение
има два типа съцветия мъжко (метлица) и женско (кочан). Метлицата на царевицата се състои от
главна ос, която е продължение на стъблото и странични разклонения. На разклоненията са
разположени по две класчета едното е с къса дръжка, а другото е приседнало. Във всяко класче
има по две цветчета. В цветчетата се развиват по три тичинки, които по време на цъфтежа силно
удължават дръжките си, излизат извън цветните плеви и се разпукват.
Метлицата при благоприятни условия, започва да цъфти 35 дни след появата си, като
цъжтежът и е с продължителност около седмица.
 6

Кочанът се развива от пъпка в пазвата на листа. Той се състои от дебело вретено, върху
което от всички страни са разположени класчетата по две в редици. Всяко класче е с две цветчета,
от които горното е плодно, а долното стерилно. Глумите на всяко класче са къси, широки и
кожести, след оронване на зърното плевите остават на кочана като люспи. Цветните плеви са
много нежни и имат различна окраска, при оронване на кочана част от тях опадват. Редовете на
зърната в кочана са винаги четно число от 8 до 32. Вретеното заема 13 20% от масата на зрелия
кочан.
Стълбчето на плодника е нишковидно удължено, прилича на косъм и е получило
наименованието свила. То има различна окраска и излиза извън обвивните листа на кочана. На
върха си то е раздвоено, покрито е с дребни власинки, които по време на цъфтежа отделят лепкава
течност. Власинките и лепкавата течност задържат цветния прашец, донесен от вятъра, което
спомага за подоброто опрашване. Цветовете в основата на кочана са с найдълги стълбчета, а тези
на върха с найкъси.
Кочанът е заловен за стъблото с къса или дълга дръжка. При узряване кочаните с къси
дръжки са изправени, а тези с дълги увисват надолу. За механизирано прибиране по подходящи
са хибридите, на които кочаните са изправени. На дръжката на кочана има възли, от които излизат
обвивните листа. Те се състоят от влагалище и силно скъсена петура. В отделни случаи тези листа
ненапълно обвиват кочана и върхът му се подава над тях, което създава условия за нападение от
болести и неприятели. В сухо състояние масата на обвивните листа е приблизително 16% от
масата на кочана. В зависимост от хибрида, климатичните условия и технологията на отглеждане,
в млечновосъчна зрялост кочанът заема 1746%, метлицата – 1.83.0% от масата на растението.
Мъжките цветове започват да цъфтят 48 дни по-рано от женските. Колкото този период
между цъфтежа на мъжките и женски цветове е подълъг, толкова опрашването е полошо и
озърняването на кочаните е непълно. Цъфтежът на женските цветове протича от основата към
върха. Топлото и влажно време със слаб вятър е най-благоприятно за опрашването. По време на
цъфтежа и опрашването падналите валежи измиват прашеца, а при сухо и горещо време прашеца
загива. Броят на кочаните на едно растение е 13. Меката, захарната и покритата царевица
образуват поголям брой кочани, а при конския зъб и твърдата броят е по-малък.
Зърно
Т о варира по форма, големина и цвят. Надлъжната бразда липсва. Масата на 1000 зърна
варира от 50 до 500 g.
По анатомично устройство зърното на царевицата не се отличава от зърното на другите
житни растения. Ендоспермът е брашнест или роговиден, или една част брашнест, а другата
роговиден. Царевицата от всички житни има най-силно развит зародиш - 1214 % от масата на
зърното.
Химическият състав на царевичното зърно силно варира. Съдържанието на мазнини е
2.69–5.01%, а в зародиша 32-36% , безазотни екстрактни вещества – 66.67-71.09%, целулоза
2,02-3,39 %, пепел – 1.3-1.5%. Съдържанието на протеин е различно при отделните подвидове и
хибриди. С най-високо съдържание на протеин в зърното 13-14% е пукливата и захарната
царевица. Протеина в твърдата царевица е 11-12%, а най-ниско е съдържанието му 10-11% в
меката и конския зъб.

2.1 Характеристика на отглеждането на царевицата

2.1.1 Климатични изисквания

Царевицата е топлолюбиво растение, чийто високи температурни изисквания се проявяват
още в периода на сеитба. Покълването се осъществява при температура на почвата от 8-10°С, а
при по- ниски температури, семената може да загният.
Растежът на царевицата се забавя при 4-5°С, а ако тези температури се задържат за по-
дълъг период, растенията загиват. Късните пролетни слани засягат листата, като при температура
от -4°С за около 2-4 часа цялото растение може да бъде унищожено.
 7

През месец май, температурата не трябва да бъде по-ниска от 13°С, а през юни, юли и
август да не пада под 18°С.
Изключително критичен период в развитието на царевицата е цъфтежът. Оптималната
температура в тази фаза е 25-28°С. Високите температури водят до разминаване на появата на
метлицата и свилата ( кочана). Температури по-високи от 30-35°С, съчетани с ниска атмосферна
влажност намаляват жизнеността на тичинковия прашец, който губи способността си да
прораства.
От цъфтежа до узряването, оптималната температура за растежа и развитието на
царевицата е 22-23°С. При температура под 14°С продължителността на протичане на отделните
фази се удължава. Големите денонощни температурни амплитуди (от 30°С до 10°С), нарушават
натрупването на хранителни вещества в зърното и то се набръчква.
Необходимата активна биологична температура за узряването на ранните хибриди е около
2200°С, за средно-ранните 2500°С, за средно-късните 2700°С и за късните до 3200°С.
В България топлината е недостатъчна през началните фази от развитието на царевицата.
Независимо от това съществуват добри условия за отглеждането на ранни, средно-ранни, средно-
късни и късни хибриди, а с предимство са ранните и средно-ранните.
В заключение, при избора на хибрид, всеки един фермер трябва да вземе под внимание
климатичните условия в съответния район, честотата на периодите на засушаване и високи
температури, най- вече по време на цъфтежа и опрашването.

2.1.2 Фази на вегетацията

Вегетационен период около 140 дни. Кръстосано опрашващо се растение.

2.1 поникване - VE
2.2 трети лист – V1
2.3 шести-седми лист – V3
2.4 девети лист – V9
2.5 изметляване - VT
2.6 изсвиляване – R1
2.7 узряване ( млечна зрялост-20 дни след оплождането, восъчна-около 40 дни и стъкловидна –
около 50 дни). R6

2.1.3 Технология на отглеждането на царевица

Семето е първото и най-важно условие за постигане на максимални добиви в
зърнопроизводството. За да се гарантира успешното развитие на всяко едно растение, семената
трябва да са сертифицирани (първо размножение, калибрирани, свободни от патогени и др.).

Съгласно стандартите на ЕС, за да бъде сертифициран даден царевичен хибрид, чистотата на

семената трябва да е не по-ниска от 98%, a кълняемостта минимум 90%. Да са третирани с
фунгицид и с инсектицид при изразено желание от страна на фермера.
Сеитба
За да се пристъпи към сеитба на царевицата, температурата на почвата на дълбочина 10 см
трябва да е достигнала трайно 8-10°С. За почвено-климатичните условия на България, сеитбата
трябва да се извърши между 5 Април и 5-10 Май. По-ранната или по-късна сеитба от този срок
водят до занижени резултати.
По-ранната сеитба гарантира необходимата влага за поникване на културата, но е свързана и
с риска температурата на почвата да падне под 10°С и семената да забавят развитието си или дори
да загинат. При късна сеитба може да се получи просъхване на почвата и необходимата влага за
покълване на семената да бъде недостатъчна.
Оптималната гъстота за сеитба на царевица зависи от избрания хибрид, типа на почвата и
технологията на отглеждане (обработка на почвата, поливни или неполивни условия,
междуредово и вътрередово разстояние и др.).
 8

Препоръчителната гъстота на посева в зависимост от зрелостта на хибрида, при неполивни

условия е както следва:
• Ранни хибриди – 6500 – 7000 реколтирани растения/ дка
• Средно-ранни хибриди – 6000 – 7500 реколтирани растения/ дка
• Късни хибриди – 5500 – 8000 реколтирани растения/ дка.
В случаите, когато царевицата се отглежда при поливни условия препоръчителната
гъстота се увеличава с 1000 до 2000 растения на декар, в зависимост от групата на зрялост, типа
на напояване и интензивността на отглеждане.

Междуредовото разстояние при сеитба на царевица най-често е 70 см. Увеличаването на

междуредието при неполивни условия на отглеждане до 90 см., при запазване броя растения на
декар, не води до промяна в добива.

Дълбочината на сеитба трябва да е 6-8 см. Тя зависи основно от структурата на почвата и

влагозапасеността в момента на сеитба. При тежки почви с глинеста структура дълбочината се
намалява до 4-6 см. Дълбочината на сеитба се определя и от големината на семената. Тя не трябва
да надхвърля в сантиметри, диаметъра на семето в милиметри.

Сеитбата се извършва с прецизни сеялки за окопни култури. Тя трябва да започне с ранните

хибриди, от полета с лек почвен тип, които просъхват по-бързо и да завърши с късните хибриди.
Сеитба на царевица.
За сеитба на царевица се използуват калибрирани и обеззаразени семена от хибриди, най
подходящи за отглеждане в даден район. Царевицата се засява, когато на 10 см дълбочина почвата
трайно се затопли до 10-12°С. Това за нашата страна е от 5 април до 5-10 май.
Към сеитба се пристъпва, когато почвената температура на 10 см дълбочина се задържи трайно
над 10°С, най-добре 12°С. Приблизителни срокове на сеитба:
Южна България 10-20 април
Северна България 20-30 април
Високите полета края на април началото на май.
Дълбочина на сеитба 6-8 см.
Гъстота на посева. Основното междуредово разстояние. Възприето в страната е 70 см.
Вътреишноредовите разстояния зависят от бройките растения, които трябва да се реколтират от
дадения хибрид.

Посевна норма
Изборът на посевна норма зависи от зрелостта на хибрида, кълняемостта на семената,
влагозапасеността и обработката на почвата, режима на отглеждане (поливен или неполивен) и
др. При суха пролет, закъсняла сеитба или на полета с близки подпочвени води е необходимо
посевната норма да се завиши с 10% Също от значение е коефициентът на плътност.
Коефициентът на плътност на посева е основният технологичен фактор за постигане на висока
производителност при царевицата. В зависимост от стойностите в сертификата за качество на
закупените семена формулата, която ви предлага за постигане оптимална плътност при
покълване, е следната:
Ns = посевна норма (необходими семена /дка)
D = желана гъстота на посева (кълняеми семена/дка) G = % кълняемост

Пример
D = 7000 кълняеми семена /дка G = 97%
Като се разделят кълняеми семена с желаната норма и се умножат по 100, се получава 7216 бр/дка.
 9

2.1.4 Торене
Един от най-важните фактори, влияещи на растежа и развитието на царевичните растения,
е минералното хранене. Заедно с фотосинтезата то представлява единен процес на обмен на
веществата между растенията и средата.
За разлика от повечето зърнени култури, царевицата се нуждае от усилено минерално
хранене и торене до узряване на реколтата и като култура с дълъг вегетационен период е способна
да усвоява хранителни вещества от почвата в продължение на целия си жизнен цикъл.
Непосредствен източник за храна на растенията е почвеният разтвор. Внасянето на
минерални торове с основната обработка на почвата и като подхранване способстват
оптимизацията на почвения разтвор по съдържание на хранителни елементи. Последните играят
важна роля в създаването на оптимално осмотично налягане на почвения разтвор, което, от своя
страна, подобрява минералното хранене на растенията.
Системата за почвено торене на царевицата включва основно торене, предсеитбено торене
(заедно със сеитбата) и подхранване. Най-голямо количество торове се внасят до сеитбата с
основното торене на царевицата.
В условия на недостатъчно количество влага тези торове за основно торене е по-добре да
се внасят есента, а в райони с достатъчна влага и на почви с лек състав – фосфорните и калиеви
торове – преди оранта, а азотните – пролетта с предсеитбените обработки. Като органичен тор на
почвата следва да се използват и органичните остатъци от всички култури в сеитбо-оборота.
2.1.5 Предшественици
Царевицата понася краткотрайно отглеждане след себе си при поливни условия. Най-
подходящи предшественици за отглеждане на царевица са едногодишните и многогодишните
бобови култури. Добри нейни предшественици са пшеницата и ечемикът. Те са и основни
предшественици за отглеждане на царевицата в нашата страна.
Царевицата притежава самопоносимост и при производство на повисок агрофон (торене,
напояване, защита срещу вредители) може да се отглежда и след предшественик царевица. При
липса на горните фактори, добивите са пониски от тези при основните предшественици.
Традиционни предшественици на царевицата са зимните житни култури - пшеница и
ечемик и в по-малка степен, макар и по-добри - фасул, грах, леща, люцерна. Не се препоръчва
производство на царевица след окопни култури - памук, цвекло и особено слънчоглед, които
извлича голяма част от азота в почвата.

Нужди на царевицата от хранителни вещества

1.Царевица за зърно:
- Азот (N) - 13 - 24 кг/тон продукция.
- Фосфор (P) - 3 - 4 кг/тон продукция. (P2O - 5 - 8 кг/тон продукция)
- Калий (K) - 3 - 4 кг/тон продукция. (K2O - 4.5 - 5 кг/тон продукция)
- Магнезий (Mg) - 1 - 1.5 кг/тон продукция. (MgO - 1.7 - 1.8 кг/т продукция)
- Калций (CaO) - 1.8 кг/тон продукция.
- Сяра (S) - 1.2 - 2.4 кг/дка царевица.
- Бор (B) - 4.9 г/тон продукция.
- Мед (Cu) - 2.4 г/тон продукция.
- Желязо (Fe) - 12 г/тон продукция.
- Манган (Mn) - 6 г/тон продукция.
- Молибден (Mo) - 0.8 - 1.0 г/тон продукция.
- Цинк (Zn) - 21 г/тон продукция.
2.Царевица за силаж:
- Азот (N) - 10 - 13 кг/тон силаж.
- Фосфор (P2O5) - 2.5 - 7.9 кг/тон силаж.
- Калий (K2O) - 7.4 - 12 кг/тон силаж.
- Магнезий (MgO) - 1.5 - 3 кг/тон силаж.
- Сяра (S) - 0.7-1.5 кг/тон силаж.
 10

2.1.6 Прибиране
Царевицата се прибира напълно механизирано и се извършва по три начина - на кочани,
на зърно и целорастенийно.
На кочани царевицата се прибира до края на пълна зрелост при влажност до 25%. На зърно
царевицата се прибира със зърнокомбайни, снабдени с адаптери в пълна зрелост при влажност
1218%. Напоследък се осъществява прибирането на зърно при висока влажност 30 35%.
Прибирането на царевичното зърно трябва да започне, след като то навлезе във фазата на
пълна зрелост, като зърното, предназначено за консервиране, трябва да бъде с повишена влажност
30—45%, а това, което щe се съхранява в силози, хамбари и кошове, да бъде колкото се може с
пониска влажност. Независимо от това, каква технология ще бъде прилагана, навременното
прибиране на царевицата оказва съществено влияние върху загубите на зърно и разходите за
производство на единица продукция.

2.2 Икономически важни болести

1. Стъблено гниене
2. Фузариоза по кочаните
3. Главня
4. Листен пригор
5. Гниене на семена и понници
6. Вджуджаваща мозайка
7. Цинкова хлороза
8. Ръжда

Стъблено гниене
To се причинява от гъбни патогени от род Fusarium, най-често - Fusarium moniliforme и
Fusarium graminearum.
Чрез корените и долните междувъзлия патогените проникват в стъблото. При разрязване на
корените и стъблата на болните растения се наблюдава розово, червено до виолетово обагряне на
тъканите. Основата на стъблото на царевицата изгнива при силно нападение от патогените от род
Fusarium.
Благоприятни условия за развитие на сухостъблено гниене по царевицата се създават, при
редуващи се сухи и влажни периоди, след фаза изметляване. Фазите цъфтеж-млечна зрялост са
критични за развитие на болестта.
През периода на узряване на царевицата, при продължително влажно време, гъбите Fusarium
moniliforme и Fusarium graminearum се развиват и по кочаните. Патогенът Fusarium graminearum
причинява т.н. червено гниене (мицелът на гъбата е розово-червено оцветен. Гниенето започва от
върха, обхваща плътно кочана, прониква между зърната. В нападнатите зърна се образуват
микотоксини, които са опасни за здравето на хората и животните. Спорите на гъбите
причиняващи фузариози по царевицата се запазват в растителните остатъци, но могат да се
пренасят и със семената.
Фузариоза по кочаните
Преобладаващи по царевицата са двата вида от род Fusarium –
F. moniliforme и F. graminearum. Вторият вид се среща по-често в по-топлите райони. Те се
запазват основно в растителните остатъци, но могат да се пренасят и със семената. Спорите,
пренасяни по въздушен път, също са източник на инокулум. Симптомите се проявяват по време
на узряване. Патогенът напада стъблото от към почвата, през корените или долните междувъзлия
на стъблото. При по-висока степен на нападение, основата на стъблата изгнива напълно и
стъблата загиват. Частично повредените метлици могат да увиснат, след като са били нападнати.
Гниенето на метлиците с причинител F. graminearum може да се развие от върха към основата
им.
 11

Цветна главня
Причинител е гъбата Sorosporium reilianum, която причинява хипертрофия по
репродуктивните органи на царевицата. Намиращите се в почвата и по семената спори на гъбата
при наличие на влага покълват.
Фазата покълване при царевицата е критична за заразяване с паразита. Той се развива
системно към вегетационният връх, обхващайки кочана и метлицата. Отделни цветчета от
метлицата се деформират, разрастват и превръщат в туморчета, съдържащи черна прашеста маса
от хламидоспори. Кочаните на болните растения не формират свила. Гъбата образува тумори по
кочаните с различна големина (от 5 до 15сm), които са покрити с тънка, бяла до бледочервена,
ципа. По-късно ципата изсъхва и се напуква, а съдържанието от тумора (черна праховидна маса
от хламидоспори) - разпилява. Част от спорите попадат в почвата, където запазват жизнеността
си до 9 години.
Борбата извършва основно с агротехнически мерки

Листен пригор
Причинява се от гъбата Helminthosporium turcicum. Болестта се развива през фенофазите 8-
10 лист – пълна зрялост. Междуфазовят период цъфтеж – млечна зрялост е критичен за заразяване
на царевицата с патогена.
Признаците на болестта се проявяват най-напред по листата от долните етажи на растенията.
По листата се образуват елиптично заострени бледожълти петна, които достигат дължина 10-20
см и ширина – 2-4 см. Петната са ограничени от червено-кафяв контур. При влажни условия
средната част им част се покрива от маслено-зелен спорообразуващ налеп. Част от листната
повърхност на болните растения изсъхва. Растенията образуват дребни, недоразвити, кочани с
червеникаво-кафяви петна по обвивните им листа. Силно нападнатите растения загиват.
Благоприятни условия за развитие на листен пригор по царевицата се създават през втората
половина от вегетацията, при топло и влажно време. При влажни условия оптималната
температура за развитието на патогена е 27-30°С. Спорите на гъбата зимуват в растителните
остатъци. Те са източник на първичните инфекции.
Борба – с агротехнически мерки. Фунгицидно третиране се провежда през междуфазният
период цъфтеж - млечна зрелост.

2.3 Критични периоди за борба с икономически важни болести

ФЕНОФАЗИ БОЛЕСТ КРИТИЧНИ ПЕРИОДИ
Цъфтеж-пълна зрялост Стъблено гниене млечна зрялост, цъфтеж
(Fusarium spp.)
Млечна зрялост-пълна Фузариоза по кочан (Fusarium- млечно-восъчна зрялост
зрялост monilifore, F. graminearum)
5-6 лист Обикновена главня 5-6 лист-цъфтеж
(Ustilago zeae)
Покълване-цъфтеж Цветна главня покълнване
(Sorosporium reilianum)
8-10 лист-пълна зрялост Листен пригор цъфтеж-млечна зрялост
(Helminthosporium turcicum)
Покълване-поникване Гниене на семената
(Fusarium spp. Penicillium sp. покълнване
Aspergillus sp., Nigrospora
orysae
1-9 лист Царевична вджуджаваща 1-9 лист
мозайка
 12

2.4 Методи и класификация на болести

Класификация на болестите по растенията
- Според етиологията им (според причинителя) – разграничават се 2 вида болести:
= неинфекциозни /незаразни/ причинени от абиотични фактори
= инфекциозни /заразни/ - причиняват се от фитопатогени от различно естество
- Според културите /гостоприемниците/ - делят се на болести по съответния род или култура
При всяка инфекциозна болест в резултат на взаимодействието между патогена и
гостоприемника настъпват промени в обмяната на веществата и анатомо-морфологични
изменения в растението. Комплексът от двете страни на патологогичния процес – вътрешните –
физиологични и анатомични и външни признаци /симптоми/ на болестите по растенията намира
израз в т.нар. типове признаци. Повечето болести се характеризират с типични симптоми, по
които могат да бъдат определени визуално.
Основните признаци са ненормално нарастване, хлороза, увяхване, образувания.
1. НЕНОРМАЛНО НАРАСТВАНЕ
Тук се включват всички случаи, свързани с нарушаване на баланса на растежните
регулатори в болните растения. Анатомичнтие изменения, които настъпват в тъканите са:
-хипертрофия /увеличаване размера на клетките/
- хиперплазия /активиране на клетъчното деление/
- хипоплазия /намален растеж и деление на клетките/.
Външните признаци са тумори, едроцветие (филодии по царевица), деформации,
вджуджаване (Вджудаване по царевицата ) и др.
2.ХЛОРОЗА
Всички симптоми при този тип повреда се обуславят от намаленото хлорофилно
съдържание и нарушените функции на фотосинтетичния апарат.
- хлоротични петна – Получават се, когато малки участъци от тъканта са с намалено хлорофилно
съдържание и с ясно очертани контури.
3. НЕКРОЗА
Анатомично некрозата се изразява в загиване на клетките. Причините за това могат да
бъдат различни, но най-често са свързани с въъздействието на ензими и токсини, с нарушаване
пропускливостта на клетъчната стена и с промяна във физико-химичните свойства на
цитоплазмата. Видимите изменения са: некротични петна, некротични прошарвания, пригор,
гниене, загиване на отделни части или на цялото растение.
4. ПРИЗНАЦИ, КОИТО СЕ ДЪЛЖАТ НА ОБРАЗУВАНИЯ НА ПАТОГЕНИТЕ
Това са видими вегетативни или репродуктивни органи на патогена – налепи, соруси,
плодни тела, склероции, ризоморфи и др.
- Налепи – Те са повърхностни образувание на някои фитопатогенни гъби. Състоят се от
въздушни хифи или спороносен слой. Налепът е важен диагностичен белег за брашнестите мани,
мани, сиво гниене и др.
- Соруси Това са малки купчинки от спори. Първоначално се залаг под епидермиса на
растителната тъкан. След това покривната тъкан се разкъсва и сорусът се разкрива. Това
уредоспорите и телетиоспорите на ръждите.
- Главните се диагностицират лесно по черната праховидна маса от хламидоспори, в която
се превръщат нападнатите части.
- Ризоморфи – кореноподобни образувания.

Принципи на интегрирана растителна защита

Интегрираното управление на болестите, се прилага в комбинация от биологични,
биотехнологични, химични, физични, агротехнически и селекционни мерки. Използването на
химични продукти е ограничено за поддържане на загубите от вредителите под ПИВ.
Интегрираното производство има за цел да изгради стабилни агро-екосистеми,
запазване и обогатяване на биологичното разнообразие. При Интегрираното производство се
използва съчетание от рационалното комбиниране на ПРЗ с механизмите за естествено
 13

регулиране на болестите по пшеницата. Целта на Интегрираната растителна защита е

намаляване на разходи и нежелани влияния върху околната среда издравето на хората, чрез
намаляване употребата на ПРЗ.
Предпазването от болести и тяхното ограничаване следва да се постига основно чрез:
сеитбообращение на културите; провеждане на подходящи агротехнически мероприятия;
използване на подходящи устойчиви сортове растения и на сертифициранисемена и посадъчен
материал; прилагане на балансирано торене, варуване, практики за напояване и дренаж;
предотвратяване разпространението на болести, чрез прилагане насанитарни мерки (например
чрез редовно почистване на машините и на оборудването); запазване и поддържане на
полезните организми.
Преди третиране, трябва да се вземат предвид праговете на икономическа вредност,
конкретните площи, култури и климатични условия.
Устойчивите биологични, физически и други нехимични методи трябва да се
предпочитат, когато осигуряват задоволително равнище на контрол на патогените пред
химичните методи.
Прилаганите продукти за растителна защита трябва да имат минимални странични
ефекти върху здравето на хората, полезните организми и околната среда.
Професионалният потребител трябва да ограничава употребата на продукти за
растителна защита и други форми на намеса до необходимата степен, например да ползва по-
ниски дози, намален брой третирания или частично третиране (например ленточно или на
хармани), когато прецени, че степента на риск за културата е приемлива и не се увеличава
опасността за изграждане на устойчивост при патогените. Когато има опасност от създаване
на устойчивост, но опазването на културата изисква нееднократно прилагане на продукти за
растителна защита, за да се запази ефективността на продуктите, трябва да се прилагат
наличните стратегии срещу развитието на устойчивост. Това може да включва употребата на
няколко продукта за растителна защита с различни механизми на действие.
 3. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Чрез настоящата разработка си поставихме за цел да обследваме

собствени пшенични посеви във Варненски район и да установим етиологията
на проявите, както и ефикасността на използваните фунгицидни продукти.

За изпълнение на настоящото проучване, бяха поставени за решаване

следните задачи:
1. Установяване наличие на болести по царевицата в землища на две
селища.
2. Определяне степен на нападение по сортове
3. Характеристика на установените патогени.

4. МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ

4.1 Период и район на обследване

Наблюденията за отчитане появата, видовият състав, разпространението и
степента на нападение от патогени бяха проведени през стопанската 2021/22 г. на
територията на Силистренския район - в селата Сяново и Нова Черна.
Село Сяново се намира на 28 км разстояние от гр. Тутракан. Отглежданите
царевици, които бяха наблюдавани там са на Декалб 4541 и Квс Кашмир.
Село Нова Черна се намира на 20 км разстояние, северозападно от гр. Тутракан.
Отглежданите царевици, които бяха наблюдавани там са Кариока - Синджента и Голдън
бантам.
Обследваните земеделски блокове, за всеки от хибридните разновидности бяха по
20 дка. Опитните полета (контроли), които бяха намерени за наблюдения, са с
площ по 100кв.м средно. В опитните полета не са извършвани вегетационни фунгицидни
третирания.

4.2 Сортова характеристика на обследваната царевица.

Хибридният състав на обследваните площи включва продукти от чуждестранна
селекция.
1.Декалб 5092
2.Квс Кашмир
3.Голдън Бънтъм-нетретирани
4.Синджента Премео
5 . Пионер 9903
6.Царевици от полета с нетретирани семена в с. Сяново

1.Декалб 5092
Фао 430. Тип на зърното - конски зъб, с ранен цъфтеж. Толерантен към засукване и
суховей. Добро влагоотдаване на зърното. Добре толерантност към болести по кочана.
По-ранният цъфтеж, в сравнение с останалите хибриди от същата група на зрялост,
позволява да се избегне въздействието на евентуално засушаване след периода на
опрашване. Чрез едновременното отглеждане на хибриди с ранен и късен цъфтеж,
можете да управлявате риска от загуби, предизвикани от стрес по време на цъфтежа.
Препоръчителни семена на декар: 6800-8000бр.

2.КВС Кашмир
 15

Фао 360. Тип зърно - конски зъб, със средноранен цъфтеж. Толерантност към засушаване
е средна. Влагоотдаване на зърното - отлично. Добра толерантност към болести по
кочана. Препоръчителна норма 7000бр на дка.

3.Голдън бънтъм
Фао 380. Сладка царевица. Ранен сорт.Размери стигащи до 4м. Едно от предимствата му
е неговата много добра адаптивност, което прави отглеждането му лесно. Има 84 дни
вегетационен период до млечна зрялост. Семената са необезаразени (нетретирана
контрола).

4.Синджента Премео
Фао 400. Тип на зърното- конски зъб.Царевица със средно-късен цъфтеж. Добра
адаптивност към условията. Много бързо отдаване на влага. Препоръчителна норма на
сеитба: 6800 бр. на дка.

5.Пионер 9903
Фао 380. Тип на зърното- конски зъб. Ранен цъфтеж. Изключително добра
сухоустойчивост. Един от най-отглежданите хибриди в Европа. За отглеждане в райони
със силно изразен воден дефицит по време на наливане на зърното. Препоръчителна
сеитбена норма: 6800-7200 бр дка.

6. Царевици, които са отглеждани в домашни условия (дворове, градинки).

Нетретирани.(за контролен преглед срещу неприятели)

4.3 Третиране на семената

Всички семена са закупени обеззаразени с фунгицид. Характеристика на
фунгицидите използвани за третиране. Семената на Синджента, КВС, Пионер бяха
обеззаразени с: Maxim XL 035Fs - Флудиоксонил 25 г/л + Металаксил-М 9.7 г/л
Допълнителна
Култура Вреда Доза
информация

Фузарийно
Внася се във фаза
кореново гниене 100 мл/100 кг
Царевица ВВСН 00 (сухо
Ризоктония семена
семе)
Питиум
Семената на Декалб бяха обеззаразени с РЕДИГО М - Протиоконазол 100 г/л +
Металаксил 20 г/л
Допълнителна
Култура Вреда Доза
информация
Фузарийно
кореново гниене
Внася се във фаза
Царевица 50 мл/100 кг семена ВВСН 00 (сухо
Ризоктония
семе)
Питиум

При третирането на семената с машина за третиране Мобитокс, с изключение на

сладката царевица, беше добавен и почвен подобрител EKO Prop NX и неговият състав
е посочен по-долу.
 16

Почвеният подобрител EKO Prop NX подобрява развитието на корените и

съдържа:
1. Микоризни гъби - Glomus spp -1%
2. Група ризосферни гъби - Bacillicus spp, B. subtilis, Streptomyces spp, Pseudomonas spp.
2.3х10/5
3. Сапрофитни гъби - Trichoderma spp. 5х10/5 CF U/g
4. Ризосферни гъби - Arthobotrys spp. Monacrosporium spp., Paecilomyces spp, Myrothecium
spp.-1x10/6 CF U/g.
Използваният продукт има и следната допълнителна характеристика:
 17

5. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

5.1 Характеристика на климатичните условия във Тутракански регион през

стопанската 2022 година (пролет-лято)
През месец Март имахме проливни пролетни дъждове 50-80мм, средните
температуре бяха в норми за този период. Дъждовете подпомогнаха за
предсеитбените обработки и торене.
В средата на м. Април 2022 г. падналите дъждове във Тутраканския регион,
бяха сумарно 74 л/кв.м., отчетени с Метеобот станция. Тези дъждове дадоха
възможност за добра подготовка на площите и да се засее в оптимални срокове от 3
до 15 април.
Температурите бяха подходящи, над 15 градуса (около 15-23 градуса), което
благоприятства развитието на посевите. Температурата на почвата беше над 10
градуса.
След сеитбата, Силистренският район се характеризира с отрицателни
отклонения от средните добиви валежи. В периода от средата – до края на април,
екстремното засушаване и голямата амплитуда по отношение на ниски сутрешни и
високи дневни температури, се отразиха много неблагоприятно върху поникването на
царевицата.
Отчетеното количество валежи от началото на м. Май 2022 г. до - края на м.
Май 2022 г. в района на гр. Тутракан е 27 mm, което е крайно недостатъчно.
През месец Май картината във Тутракански район, беше допълнително
усложнена,когато след период на затопляне и суша с максимални температури над
25°С.
Посевите са чисти от плевели или поне без конкурентни притеснения.
Вредители по обследванията не бяха открити, с изключение на царевичен хоботник.
В периода от начало – до края на Юни високи дневни температури, се отразиха
много неблагоприятно върху физиологичното състояние на царевицата. Отчетените
валежи за м. Юни са 29 мм. По-критична беше ситуацията при гъстите посеви. При
извършените обследвания беше наблюдавано усукване на листата, с което
царевицата намалява транспирацията.
Периодът от начало до средата на Юли – високи средни температури 30-32С,
въздействието на цъфтежа при царевицата бе усложнен. При високи температури и
директно слънцегреене, цъфтежът се „редуцира“ и опрашването намалява процента
си. Оскъдни валежи: 5-15мм, от които в различни дни с по 1-3мм, при такива валежи
стопанското значение е минимално за културата. Културата бе обследвана за
евентуални нападения.
През периода среда-край на м. Юли, наблюдавахме проливен дъжд – 45мм.
Средните температури се задържаха високи, но този дъжд подпомогна царевицата.
Температурата на почвата се понижиха с 2-3 градуса, растенията разтвориха листните
петури за кратък период. Последните дни на Юли бяха с почти рекордно високи
температури – 38,39С. Най – долните етажи постепенно изсъхват.
В началото на месец Август наблюдаваме, че долните етажи на културата вече
са изсъхнали и се качва на горните етажи. Валежите отново бяха оскъдни 1-5мм.
 18

Температурите достигнаха 35°С.

В заключение, анализирането на агрометеорологичните данни показва:
- крайно недостатъчно валежи през пролетно-летен период и задълбочаваща
се суша до навлизане на културите в стопанска зрелост;
- високи средни дневни и абсолютни максимални температури през
месеците;
- средни количества валежи във фаза V9-R
- картината е усложнена освен от натрупване на много видове стрес и от
взаимодействия с технологични решения и сортов състав.

5.2 Анализ на резултатите от направените обследвания

В средата на месец май, 2022 започна отчитането на резултати по
общоприетата скала за степен на нападение при болестите.
И в двете землища не бяха установени поражения върху покълналите семена.
В нетретираните контролни (необеззаразените) участъци обаче, бешеустановено
загниване на покълналите семена (единични бройки в края на блоковете, където често на
този блок се задържа вода и температурата на почвата бе по ниска от средните стойности
за този период). Кореновото гниене се среща до известна степен във всяко поле,
причинявайки икономически загуби при влажни условия. Надземните симптоми
включват спиране на растежа, неравномерен растеж, хлороза или увяхване. При
наситени условия ефектите от кореновото гниене са трудни за разграничаване от
ефектите на недостига на кислород и лошото развитие на корените.
Във фаза 5-6 лист – обследване от което е установено надземно спиране на
растежа, причинено от инфекция с Rhizoctonia cerealis (фиг. 1÷4).
Фините корени се отделят след гниене; тяхното отсъствие е друг симптом на
кореново гниене.

Фиг. 1 Изостанал растеж на царевично растение вследствие на кореново

гниене
 19

Фиг. 2, 3, 4 Кореново гниене и мицел на причинителя Rhizoctonia cerealis (х400)

Във фаза 6-7 лист при хибридите Пионер 9903 и КВС Кашмир беше наблюдавано
лилавеене на царевицата вследствие натрупване на антоцианинов пигмент (Фиг. 5 и 6).
Причините за такава проява може да бъдат различни: генетиката на хибрида, недостиг
на Фосфор, уплътнена почва, нараняване на корените, ниски температури. При този
конкретен случай проявата беше масова и през този период температурите бяха ниски,
но след седмица растенията се нормализираха.

Фиг. 5 и 6. Антоцианово оцветяване на царевичните листа вследствие на ниски

температури

В края на месец май беше наблюдаван недостиг на цинк във всички от

поставените контроли (фиг. 7). В сравнение с другите култури, царевицата е доста
взискателна към цинка и съответно най-силно от основните полеви култури страда от
дефицита на този микроелемент.
В допълнение към ниското ниво на цинка в почвата, дефицитът на микроелемента
може да се дължи на:
- хладно, влажно и облачно време в ранния вегетационен период;
- високо ниво на pH на почвата;
- песъчлива почва с ниско съдържание на органични вещества;
- високо ниво на фосфора в почвата.
 20

Фиг. Растение с недостиг на цинк

След установения недостиг, бяхме принудени да направим едно третиране с

микроелементи. Използван беше продуктът Lebosol - течна смес на микроелементи с
бор (B), манган (Mn) и цинк (Zn) в следните пропорции:
4,3 % общ бор (B) като калциев борат 70 гр/л
9,2 % общ манган (Mn) като манганов карбонат 155 гр/л
4,8 % общ цинк (Zn) като цинков оксид 80 гр/л.

В средата на м. юни започна отчитане на резултатите по общоприета скала за

степен на нападение при болестите. Патологични прояви не бяха установени. Считаме,
че важна роля за този статус имаха обеззаразяването на семената, хибридната
характеристика на отглежданата царевица, добрите агротехнически мероприятия и
особено климатичните условия.
През месец август в края на посева при единични растения от сладката царевица
беше открита обикновена главня, причинявана от Ustilago zeae (фиг. 7, 8, 9).

Фиг. 7, 8, 9 Обикновена главня по царевицата и телиоспори на Ustilago zeae (х400)

 21

В края на вегетацията през периода узряване, върху няколко растения беше

установена фузариоза по кочаните (фиг.10, 11, 12), но това беше изключение и без
икономически последици. При поражения от патогени, принадлежащи към род Fusarium,
в тъканите се натрупват токсини и това трябва да се има предвид при оценка на
непреките загуби.

Фиг. 10, 11, 12 Фузариоза по царевични кочани и макроконидии на Fusarium sp. (x400)
 22

6. ИЗВОДИ

* При извършените полски обследвания бяха установени две

неинфекциозни прояви – повреди от ниски температури и недостиг на цинк,
а от инфекциозните – единични растения с обикновена главня и фузариоза
по кочаните.
* Изведените агротехнически мероприятия в съчетание с
климатичните условия и генетиката на растенията, според нас са основните
фактори, които ограничиха развитието на инфекциозни болести по
царевицата в обследваните полета.
* Обработката на почвата беше навременно извършена и почистена от
растителни остатъци. Беше спазена пространствена изолация (поне на 500
метра разстояние) от миналогодишни посеви, които служат като мост за
преминаване на пaтогени от старите върху новите посеви.
* Семената бяха обеззаразени допълнително преди засяване, което
значително ограничи развитието на патогени, а засушаванията също
спомогнаха за добрата фитосанитарна обстановка.
* Сеитбата беше извършена в оптимален срок, от здрав и качествен
посевен материал. Беше избегната ранна сеитба, понеже тя е предпоставка
за развитието на повече патогени. Посевите бяха добре гарнирани, което
оказва влияние върху нападение от болести. Царевицата беше засята на
оптимална дълбочина (5-8 см) което благоприятства дружното изникване на
посевите и предпазването от почвени патогени.
* Царевицата беше засята след пшеница. Предшествениците имат
значение за развитие на патогените, които се запазват в почвата и в
растителните остатъци, като: фузарийно кореново гниене, гниене на
основите и паразитно полягане, черното кореново гниене.
* Обследваните хибриди царевица проявиха устойчивост спрямо
стрес от климатичните условия с изключение на сладката царевица. За
разпределяне на риска при отглеждане на царевица, бяха засяти различни
сортове, различни по зрелост (ФАО) и с различно изискване към
климатичните условия.
 23

7. ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

1.Справочник за болести по културните растения Светослав Ганчев Бобев

2.Lowa state university – Corn Diseases – Американски университет.

https://crops.extension.iastate.edu/corn-diseases-symptoms-scouting-and-
management

3. Растителна защита в царевица – Агро Тв 2019

https://agrotv.bg/p_13839Rastitelna-zashtita%3A-Rastitelna-zashtita-v-carevica-
i-slynchogled%2C-avtor%3A-Diana-Aleksandrova.html

4. Екип на агрозона – площи с царевица 2019

https://agrozona.bg/ploshtite-s-tsarevitsa-s-24-poveche-prez-tazi-godina/

5. Проф. дсн Петко Иванов – статия Царевица 2020

https://www.bgfermer.bg/Article/5384152

7.Министерство на земеделието и храните – интегрирана борба

https://www.stenli.net/nsrz/files/orz/books/jitni_kulturi.pdf

8. Болести по царевицата и агротехнически мерки

https://www.bgfermer.bg/article/8480100

9.Влахова, М., В. Вълев. Проучване влиянието на гъстотата на посева и

хибрида върху растежа развитието и добива от царевицата за зърно в
района на Югоизточна България. Растениевъдни науки

10.Живков,Ж.; Евапотранспирация на царевица за зърно, отгледана като

основна и междинна култура

11.Й. Станчева, „Атлас на болестите по земеделските култури“ Том 3.

Болести по полските култури

12.Акад. Атанас Попов, Акад. Кирил Павлов, Акад. Павел Попов,

„Растениевъдство” – том 1

13.Иванова,А.; Продуктивност на царевицата при различна

водообезпеченост, гъстота и торене; Дисертация
 24

14.https://agrotv.bg/p_13839Rastitelna-zashtita%3A-Rastitelna-zashtita-v-
carevica-i-slynchogled%2C-avtor%3A-Diana-Aleksandrova.html

15. Специална фитопатология -Борис Наков, Стойчо Каров, Атанас Попов,

Георги Нешев 1999г.