ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ

МЕТОДИ

ГЛАВА ОСМА

ЕЛЕМЕНТИ ОТ ТЕОРИЯТА НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ

§1. ВЪВЕДЕНИЕ
Ако анализираме процесите, явленията и дейностите в природата,
обществото и образователната система ще видим, че те са свързани помежду
си с причинноследствени връзки. Възникването на едно явление се явява
причина за настъпване на друго и т.н.
Явление - причина – са онези явления, при появата на които
настъпват други явления, наречени следствия.
Например: причина за счупване на стъклото е хвърления камък по него;
причина да потече вода от чешмата е отварянето на крана; причина да светне
лампата е натискането на бутона; причина да получи двойка студента на изпит е
да се яви неподготвен на изпита и т.н.
Явленията - причина и следствие могат да бъдат случайни
(вероятностни) и неслучайни (детерминирани).
Случайни са онези явления, които при настъпване на явленията
причина могат да настъпят, а могат и да не настъпят.
Неслучайни (детерминирани) са онези явления, които при настъпване
на явленията – причина, те сигурно настъпват.
Теорията на вероятностите и математическата статистика са
вероятностни количествени методи, които изучават, моделират, анализират и
прогнозират закономерностите (причинно-следствените връзки) при явления,
процеси и дейности със случаен характер.

§2. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Основни първични понятия в теорията на вероятностите и
математическата статистика са понятията опит (експеримент) и събитие.
Опит (експеримент) се нарича създаването на необходимите условия
за настъпване на дадено явление, процес или дейност.
Събитие се нарича изхода, (резултата)от експеримента.
То няма продължителност във времето, а само фиксира момента на
завършване на явлението причина и момента на започване на явлението
следствие.
Тези понятия не се дефинират чрез други понятия, а се илюстрират с
примери. Събитията се означават с главните букви на латинската азбука.
Елементарни събития – всеки възможен изход при даден експеримент
се нарича елементарно събитие, което се бележи с E и съответни индекси,
например: Хвърлянето на монета е опит с 2 изхода, две елементарни
(събития):

96
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
а)
E1 да се падне лице; б)
E2 да се падне гръб.

Пример 2: Хвърлянето на зар е опит с 6 изхода, 6 елементарни

(събития): Е ,Е , Е ,Е ,Е и Е
1 2 3 4 5 6.

Пример 3: Нека при хвърляне на 1 зар си дефинираме следните

събития:
А - броят на появилите се точки да бъде нечетно число - А= {Е , Е , Е }
1 3 5

В= { Е , Е , Е }
В - броят на точките да бъде < 4 1 2 3

С ={ Е , Е , Е }
С - броят на точките да бъде просто число 2 3 5

Д ={ Е , Е }
Д - броят на точките да бъде кратен на 3 3 6
.
Множеството от всички възможни изходи (елементарни събития) при
даден опит, наричаме пълна система от събития, ако при този опит настъпва
точно едно от тях, а настъпването на повече от едно е невъзможно.
При първия пример: При хвърлянето на монета събитията
E1 и E2
образуват пълна система от събития, J= { E 1 , E 2 ,} защото:
 настъпва точно едно от двете;
 повече от едно не може да настъпи.
При втория пример: събитията също образуват пълна система от
събития
J= { E ,E1 2 , .. . . E } , защото:
6

 настъпва точно едно от тези 6 елементарни събития;

 повече от едно не може да настъпи.
При третия пример:Събитията A , B, C и D не образуват пълна
система от събития, защото могат да настъпят повече от едно събитие, а
може и да не настъпи нито едно от тези събития.
Сигурно (достоверно) събитие нарича събитие, което при даден опит е
сигурно, че ще настъпи. Ще го бележим с D - достоверно събитие (изваждането
на бяла топка от съд, в който има само бели топки).
Невъзможно събитие – събитие, което при даден опит не може да
настъпи. Бележи се с ∅ .
Например: Ако в джоба си имаме само бял тебешир, невъзможно е да
извадим тебешир с друг цвят.
Случайно събитие – събитие, което при даден опит може да настъпи, а
може и да не настъпи.
Например: падането на герб(гръб) при хвърляне на една монета.
Зависими събития – казваме, че две или повече събития са зависими,
когато настъпването на едното влияе върху настъпването на друго.

97
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
Независими събития. Две или повече събития са независими когато
настъпването на едното не влеяе върху настъпването на другите или с други
думи всяко от тях може да настъпи без да е настъпило някое от другите.
Съвместими събития. Две или повече събития се наричат съвместими
когато могат да настъпят едновременно.

Например: A – броя точки при хвърляне на зар е 1

B – да се падне герб при хвърляне на монета.
Несъвместими събития. Две или повече събития се наричат
несъвместими, когато не могат да настъпят едновременно.
Например: A – броя точки при хвърлянето на зар да е четно число;
B – броят точки при хвърлянето на зар да е нечетно число.
Противоположно събитие – когато при даден опит събитие A не
настъпва, казваме, че е настъпило неговото противоположно A.

§3.ОПЕРАЦИИ СЪС СЪБИТИЯ

При решаване на различни задачи с помощта на теорията на

вероятностите се налага с помощта на няколко събития да опишем ново по-
сложно събитие.
Например: При хвърляне на 1 зар:
A - появата на 1 точка върху зара A={ E1 }
B - появата на 3 или 5 точки B= { E3 , E5 }
C - появата на нечетен брой точки върху зара -
C={ E 1 , E 3 , E5 }
Ясно е, че събитието C ще се сбъдне тогава, когато се сбъдне или
събитието A или събитието B .
Събитието C в този случай наричаме обединение на събитията A и B
и се бележи с C= A+ B или A∪B .

Сумата (обединението) на две събития настъпва тогава, когато настъпи

или първото или второ или и двете събития. Ако с 1 означим сбъдването на
едно събитие, а с 0 означим неговото несбъдване, събитието A+ B ще има
следните възможни изходи:

98
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ

A B A+ B A∪B
1 1 1 1
1 0 1 1
0 1 1 1
0 0 0 0

Следствие: Ако събитието A и B са несъвместими, тяхното

обединение настъпва тогава, когато е настъпило точно едно от тези две

събития. Сумата на повече от две събития може да се дефинира по следния

n
A1 + A 2 +. ..+ A n = ¿ A i
начин - . i=1
Сечение на събития:Под сечение на събитие A и B разбираме такова
събитие, което настъпва тогава, когато са настъпили и двете събития.
A={ E1 , E3 }
нечетен брой точки ¿ 3
B= { E3 , E 4 , E5 , E6 }
брой точки ¿ 2
C= A∩B={ E 3 }
Възможните изходи за събитието А∩В са следните:
A B A∩B A.B
1 1 1 1
1 0 0 0
0 1 0 0
0 0 0 0

Аналогично можем да дефинираме и сечение на повече от 2 събития:

n
C=intersect A i
C= A1 . A 2 . .. An или . i=1

Следствие: Ако събитията A и B са несъвместими, казваме, че тяхното

сечение е невъзможно събитие и обратно, ако A . B=∅ , събитията A и B са
несъвместими.
A={ E1 , E3 , E 5 }
Пример: - нечетен брой точки
B= { E2 , E4 , E6 }
- четен брой точки
A∩B= A . B=∅
Разлика на събития. Ако A и B са две събития, които могат да
настъпят при даден опит, казваме че е настъпило събитието A ¿ , когато е
настъпило събитие A и не е настъпило събитие B .

99
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
Например: при хвърляне на 1 зар:
A={ E1 , E2 , E 3 }
- не повече от 3 точки
B= { E2 , E4 , E6 }
- четен брой точки
C= A−B= A ¿= { E1 , E3 }
- да се паднат 1 или 3 точки

A B A¿
1 1 0
1 0 1
0 1 0
0 0 0

Ако A ⊆ B казваме, че събитието A -благоприятствува сбъдването на

събитието B .
Например: при хвърляне на 1 зар:
A={ E1 , E2 }
-брой точки ¿ 3
B= { E1 , E2 , E3 }
- брой точки ¿ 4 A ⊂ B
Ако се сбъдне събитието A , се сбъдва и събитието B или сбъдването
на събитието A е достатъчно условие за сбъдване и на събитието B , но то не е
E
необходимо, защото B може да настъпи, когато настъпи и 3 - три точки.
Друг пример: Ако събитието В е при явяване на изпит студентът Х си
взема изпита, а събитието А е студентът Х е получил тройка на изпита. Явно е,
че събитиета А благоприятства настъпването на събитието В и настъпването на
събитието А гарантира и настъпването на В. Очевидно събитието В може да
настъпи и в други случаи.

§4.КЛАСИЧЕСКО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВЕРОЯТНОСТТА

Теорията на вероятностите освен случайните събития и операциите с

тях дава и количествена оценка на възможността за тяхното настъпване
наречена вероятност. Казваме, че настъпването на две събития е
равновероятно, ако при повторение на опита няма обективни причини едното да
се появява по-често от другото.
Например:
1. При хвърлянето на една монета падането на гръб и лице са две
равновероятни събития.
E ,E ,E , E ,E
2. При хвърлянето на един зар събитията 1 2 3 4 5 и 6 са
E
равновероятни.
3. При хвърляне на една монета и един зар, по вероятно е да се появи
лице отколкото 6 точки на зара.

100
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
4. В една торбичка има 3 бели и 5 черни топчета. При един опит по-
вероятно е да извадим черно топче, отколкото бяло, защото имаме 5
благоприятни от 8 възможни, а при бялото имаме 3 благоприятни
5 3
>
изхода от 8 възможни - 8 8 .
Благоприятни изходи – наричаме всички онези изходи, при
настъпването на които настъпва и наблюдаваното от нас събитие.
Възможни изходи – Всички изходи, които са възможни при
провеждането на даден експеримент.
Класическо определение(определяне, пресмятане)на вероятността:
Ако при даден опит събитието A има n възможни елементарни изхода,
от които m са благоприятни, то вероятността е:
m брой благоприятни изходи
P ( A )= =
n брой възможни изходи 0≤ m≤n

Съгласно това определение при хвърляне на монета вероятността

1 1
P( Л )= P ( Г )=
2 и 2.
1
P ( E1 )=P ( E 2 ) =.. .=P ( E 6 ) =
При хвърлянето на зар: 6
P ( Л ) > P ( E 6)
- по-вероятно е да се появи лице, отколко 6 точки на
зара. При четвъртия пример:
P ( Ч ) >P ( B ) .
Пример: Хвърляме два зара. Искаме да намерим каква е вероятността
сборът от точките на двата зара да бъде: а) равен на 7; б) равен на 5 .
A ={ ( 1,6 ) ; ( 2,5 ) ; ( 3,4 ) ; ( 4,3 ) ; ( 5,2 ) ; ( 6,1 ) }
6 1
P ( A )= =
36 6
а)
б) B= { (1 , 4 ) ; ( 2 ,3 ) ; ( 3 , 2 ) ; ( 4 , 1 ) } да се падне сбор = 5
4 1
Р( В)= =
36 9 ; В е по-малко вероятно от А.

§5. СВОЙСТВА НА ВЕРОЯТНОСТТА

1. Вероятността на достоверното събитие е равна на 1 , защото при

него всички благоприятни са възможни, т.е.:
n
P ( Д )= =1
n
101
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
2. Вероятността на невъзможното събитие е равна на 0 , защото при
него няма благоприятни изходи, т.е.:
0
P ( H )= =0
1
3. Вероятността на едно произволно събитие е:
m
0≤ ≤1
0≤P ( A )≤1 , защото 0≤m≤ n и n
4. Вероятността на едно случайно събитие, различно от достоверното и
невъзможното е:
0< P ( A )<1
5. Вероятността на противоположното събитие е: P ( A )=1−P ( A )
Доказателство:
m
P ( A )=
n
n−m m
P ( Ā )= =1− =1−P ( A )
n n

Следствие: От двете противоположни събития едното от тях е

P ( A ) + P ( A )=1
m n−m m+n−m
+ = =1
сигурно, че ще настъпи. n n n
Доказателство:
Пример: При хвърляне на един зар вероятността да се паднат 6
1 5
точки е 6 , а да не се паднат е 6 .

§6. ВЕРОЯТНОСТ НА СЛОЖНО СЪБИТИЕ

Едно събитие се нарича сложно, ако то настъпва заедно с няколко

елементарни събития, които можем да свържем с помощта на операциите
събиране, изваждане и умножение.
Задача 1: В един съд има 20 топки, 5 от тях са червени и 6 черни, а
останалите са бели. Каква е вероятността при изваждане на една топка, тя
да се окаже,че не е бяла:
5 1
P ( A )=
=
A - извадената топка е червена: 20 4
6 3
P ( B )= =
B - извадената топка е черна: 20 10
Тъй като благоприятните случаи са 6+5=11 , то
102
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
6+ 5 6 5 11
P ( A∪B ) = = + = =P ( A ) + P ( B )
20 20 20 20
Теорема: Ако A и B са две произволни събития, които могат да бъдат
и съвместими, то вероятността да се сбъдне поне едно от тях е:
P ( A∪B ) =P ( A )+P ( B )−P ( A∩B )
Доказателство: Нека с n означим всички възможни изходи на
събитието A∪B , благоприятните изходи на A - означим с
m A ,а
m m
благоприятните изходи на B означим с B , тогава: A∪ B
=m A +m B−m A . B .

Като използваме класическото определение на P ( A∪B ) имаме:

m A ∪B m A +m B −m A . B m A m B m A∩B
P ( A∪B ) = = = + − =P ( A ) + P ( B )−P ( A∩B )
n n n n n

Пример 1: Каква е вероятността при хвърляне на 2 монети да се

3
Р( АилиВ)=
падне поне 1 гръб. J = {(Г,Г),(Г,Л),(Л,Г),(Л,Л)} ⇒ 4 , или по
1 1 1 1 3
P ( A∪B ) = + − =1− =
формулата: 2 2 4 4 4
Пример 2: Каква е вероятността при хвърляне на 2 зара да се падне
поне една шестица:
1 1 1 2 1 11
P ( A∪B ) = + − = − =
6 6 36 6 36 36
Следствие: Ако събитието A и B са несъвместими P ( A∩B ) =∅ и
тогава: P ( A∪B ) =P ( A )+P ( B )

§7. УСЛОВНА ВЕРОЯТНОСТ

Ако събитията A и B се независими, вероятността да се сбъдне едното

от тях не зависи от това дали се е сбъднало или не другото събитие. Когато
пресмятаме тази вероятност казваме, че тя е безусловна.
Но когато изчисляваме вероятността на събитието B при
допълнителното условие, че се е сбъднало събитието A , стигаме до едно ново

103
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
понятие, наречено условна вероятност и ще е бележим с P A ( B ) (чете се
вероятността на събитието B при условие, че се е сбъднало събитието A ).
Теорема: Ако A и B са две събития, такива че B настъпва при
условие, че е настъпило събитието A , то:
P ( A∩B )
P A ( B )=
P(A)
Доказателство: Нека с n означим броят на всички изходи при
дадения опит.
m A - броят на благоприятните изходи на събитието A
m A . B - броят на благоприятните изходи на A∩B .
Нека предположим още, че събитието A се е сбъднало, т.е. от всички n -
елементарни изхода благоприятните за A са
m A от всички изходи,
m
благоприятни за B са само онези, които са благоприятни и за A , т.е. A . B , а
m
възможните за B са A (благоприятните за А). Като използваме класическото
определяне на вероятността ще получим:

mA. B
mA.B n P ( A∩B )
P A ( B )= = =
mA mA P( A)
n

Следствие: Формули за умножение на вероятности:

P ( A . B )=P ( A ) . P A ( B )
⇒ P ( A ) . P A ( B )=P ( B ) . PB ( A )
P ( B. A ) =P ( B ) . P B ( A )
Ако събитието B е независимо от събитието A , тогава P A ( B )=P ( B ) ,
тогава P ( A . B )=P ( A ) . P ( B ) .
Пример 1: Двама стрелци стрелят по една цел. Каква е
вероятността и двамата да улучат целта, ако вероятността първия да
5 6
улучи е , а втория 7 .
6
5 6 30 5
P ( A . B )= . = =
Отг. 6 7 42 7
Пример 2: Два съда съдържат: 1) 2 бели и 3 черни и 2)3 бели и 5 черни
топчета. Изваждаме по случаен начин по едно топче от двата съда. Каква е
вероятността първото топче да бъде бяло, а второто черно и обратно: –
първото топче да бъде черно, а второто – бяло?
Означаваме: събитие A - извадената топка е бяла
104
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
събитие B - извадената топка е черна

2 3 5 3
P ( A )= Р( А )= P ( B )= Р( В)=
5 ; или 8 8 или 5
2 5 1
P ( A . B )= . =
5 8 4
3 3 9
P ( B . A )= . =
5 8 40

Пример 3: В един съд има 5 бели и 3 черни топки. Последователно изваждаме

по случаен начин две топки, без връщане. Каква е вероятността:
5 4 5
P ( B )= . =
А) и двете топки да са бели: 8 7 14 ;
3 2 6 3
P= . = =
Б) и двете топки да са черни: 8 7 56 28 ;
В) топките да са бяла и черна:
5 3 3 5 30 15
P= . + . = =
8 7 8 7 56 28 ;

Г) първо да бъде бяла, а след това черна топка:

5 3
.
P ( A . B) 8 7 3
P A ( B )= = =
P ( B) 5 7
8 .

§8. ФОРМУЛА ЗА ПЪЛНАТА ВЕРОЯТНОСТ

Теорема: Ако събитието A може да настъпи само ако е

настъпило едно от несъвместимите събития
A1 , A2 ,. .. , An , които
образуват пълна система от събития, то вероятността на
събитието A е:

Р( А )= Р( А ) . Р А ( А )+ Р ( А ). Р А ( А )+.. . .. ..+ Р ( А ) . Р А ( А ) .
1 1 2 2 n n

. . J
Аn-1

. А3

105
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
Аn
А1 А2

Доказателство: Тъй като А 1 + А 2 +.. .+ А n =J и А=А∩J , то

и ( j
A=( A1 ∩ A ) ∪( A 2∩ A ) +. ..+ ( A n ∩A ) A ∩ A)
, тъй като събитието ( i
A ∩A)
са
P ( A )=P ( A 1∩ A ) + P ( A2 ∩ A ) + .. .+ P ( A n ∩ A )
несъвместими, то , тъй като
P ( Ai ∩ A ) =P ( A i ) . P A ( A )
i , получаваме:
Р( А )= Р( А ) . Р А ( А )+ Р ( А ). Р А ( А )+.. . .. ..+ Р ( А ) . Р А ( А ) .
1 1 2 2 n n

Тази формула се нарича формула за пълната вероятност.

Пример: В едно училище има 3 паралелки четвърти клас. В първата

паралелка има 6 отличника от 30 ученика. Във втората има 8 отличника от
20 ученика и третата 7 от 28 ученика. Каква е вероятността един случайно
избран ученик да бъде отличник?
1 6 1 8 1 7 1 1 1 12+ 20+15
P= . + . + . = + + = =0 ,26
3 30 3 24 3 28 15 9 12 180

§9. ВЕРОЯТНОСТ НА ХИПОТЕЗА. ФОРМУЛА НА БЕЙС

Ако събитието A се сбъдва заедно с едно от несъвместимите събития

A1 , A2 ,. .. , An , които образуват пълна система от събития, тогава вярна е
следната теорема: Вероятността да се сбъдне събитието
Ai , при
условие, че се е сбъднало събитието A е:
P ( Ai ) . P A ( A )
P A ( A i )=
i
при 1≤i≤n
P ( A) .

Доказателство: От формулите за умножаване на вероятности

следва, че:
P ( A∩A 1 ) =P ( A ) . P A ( A i )
⇒ P ( A ) . P A ( Ai ) =P ( A i ) . P A ( A )
P ( A∩ A i )=P ( A i ) . P A ( A ) i
i ,
P ( Ai ) . P A ( A )
P A ( A i )=
i

откъдето P ( A ) -формула на Бейс.

Пример: 10 кутии с моливи имат следното съдържание: в 3 кутии има
по 6 сини и 4 червени молива, в 5 кутии има по 7 сини и 3 червени молива и в 2
кутии има по 4 сини и 6 червени молива. Случайно е изваден молив от някоя
кутия и той се е оказал син. Каква е вероятността молива да бъде от:

106
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
а) първите 3 кутии;
б) вторите 5 кутии;
в) третите 2 кутии?
Събитие A - извадения молив е син

3 6 5 7 2 4 61
P ( A )= . + . + . =
10 10 10 10 10 10 100

3 6 5 7 2 4
. . .
10 10 18 10 10 35 10 10 8
P A ( A 1 )= = P A ( A 2)= = P A ( A 3)= =
61 61 61 61 61 61
а) 100 ; б) 100 ; в) 100 .

Други задачи :

Задача 1: Ако A , B и C са три независими съвместими събития, които

могат да настъпят при един опит, изразете чрез тях следните по-сложни
събития:
а) от трите събития настъпва поне едно; Д=А+В+С
б) от трите събития не настъпва нито едно; Д= А .В .С
в) от трите събития се сбъдва точно едно Отг. Д= А.В.С+ А. В.С+ А .В.С
г) от трите събития настъпват точно две;
д) от трите събития настъпват не по-малко от две;
е) от трите събития поне едно не настъпва.

Задача 2: Хвърлят се две монети едновременно. Изразете като

наредени двойки множеството от елементарни събития и пълната система от
събития.
Задача 3: Всички стени в един куб са оцветени с един и същи цвят. След
това този куб е разрязан на 27 по-малки кубчета с еднакви размери, които са
поставени в една торбичка. Намерете каква е вероятността при изваждане на
едно кубче от торбичката, то да се окаже с:
6 2
P= =
а) една оцветена стена; Отг.: а) 27 9 ;
4
P=
б) две оцветени стени; б) 9;
8
P=
в) три оцветени стени; в) 27

107
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
1
P=
г) нито една оцветена стена. г) 27
Задача 4: Една монета се хвърля два пъти. Изразете като наредена
двойка:
а) пълната система от събития; J = {(л,л);(л,г);(г,л);(г,г)}
б) събитието лице се пада точно веднъж; А = {(л,г);(г,л)}
в) събитието лице се пада поне веднъж; В = {(л,л);(л,г);(г,л)}

г) събитието лице се пада най-много веднъж. С = {(г,г)(л,г)(г,л)}

д)събитието лице се пада нито веднъж. Д = {(г,г)}

2 1 3 3 1
Р( А )= = ; P ( В )= ; P( С )= . P( Д )=
Отг. 4 2 4 4 4.

Задача 5: Една монета се хвърля три пъти. Изразете като наредена

тройка пълната система от събития и намерете вероятността лице да се падне:
0,1,2 и 3 пъти.

J={(л,л,л);(л,л,г);(л,г,л);(л,г,г);(г,л,л);(г,л,г);(г,г,л);(г,г,г)}.
1
Р3(0)= 8
Р 3
Р 3
; 3 (1)= ; 3 (2 )= и 3 (3 )= .
8 8
Р 1
8 Тази вероятност може да се

р (к )=С р q
к к n−k

изчисли и по формулата: n n

K= 0 1 2 3
P ( k )=C p q
k k n−k

n n
1/8 3/8 3/8 1/8

Задача 6: Дадени са 5 отсечки с дължини 1,3,5,6 и 7 см. Каква е

вероятността при вземане по случаен начин на 3 от тях, те да се окаже че са
страни на триъгълник.

Упътване: Възможните изходи са V

3

5 =5 . 4 . 3=60 .
От тях благоприятни
са само онези, при които не е взета първата отсечка, а са взети три от
24 2
3 =
останалите 4 (V 4 =4 . 3 .2=24 ); P =60 5.

Задача 7: За един изпит по математика са раздадени конспект от 25

въпроса и списък от 30 задачи. Един студент решил да не учи всички въпроси и
задачи и се явил с 20 научени въпроса и 24 задачи.Един изпитен билет съдържа
2 въпроса и 3 задачи. Каква е вероятността този студент да изтегли билет, в
който знае и двата въпроса и може да реши и трите задачи.

108
ГЛАВА ОСМА ВЕРОЯТНОСТНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ
МЕТОДИ
С .С
2 3

20 24 4807
2 3
= =0 , 316 .
15225
Отг. Р = С . С 25 30

Задача 8: Двама студенти се явяват на изпит.Вероятността първият от

3 4
Р( І )= Р( ІІ )= .
тях да си вземе изпита е 4 , а на втория е 5 Да се намери
вероятността:
а) поне един от двамата да си вземе изпита;
б) и двамата да си вземат изпита;
в) никой от двамата да не си вземе изпита;
г) само един от двамата да си вземе изпита.

Отговор:
3 4 3 4 19
а ) Р( I или II)= P (I )+ P(II ) - P (I ). P (II)= + − . =
4 5 4 5 20
3 4 3
б ) Р(I и II )= P( I ). P(II)= . =
4 5 5
1 1 1
в ) Р(I и II)= P (I ). P (II)= . =
4 5 20
3 1 1 4 7
б ) Р( I . II или I . II )= P( I ). P(II)+P( I ). P (II)= . + . =
4 5 4 5 20

109