Промишлените отрови са суровини, междинни, крайни или отпадъчни продукти, които се откриват в работната среда под формата на газове, пари, аерозоли или течности с конкретни качествени и количествени харектеристики и оказват вредно въздействие в/у организма. Токсичното д-е на химичните агенти е известно като интоксикация (отравяне) и бива остро и хронично. Токсикологията се дели на: - Клинична – изучава острите и хроничните отравяния; - Профилактична – дели се на: екотоксикология и хигиенна. Последната има за задача опазване на човешкото здраве и ограничаване вредното д-е на хим. в-ва и препарати. Класификацията на промиошлените отрови се базира на химичната им природа: - Неорганични в-ва; - Органични в-ва. Механизмите на итоксикация се определят от два основни паралелно протичащи процеса: 1. Токсикокинетика – изучава постъпването, транспорта, разпределението, биотрансформацията и отделянето от организма на токсичните в-ва. В реални условия химичните в-ва постъпват в организма по неинвазивни пътища: инхалаторно (най-опасно), перкутанно и перорално. Разпределението се извършва през тъканните бариери: хемато-енцефална, плацентарна и кръвно-мозъчна. Газовете и парите условно се разделят на нереагиращи (постъпват в кръвта чрез дифузия и кръвта се насища с тях поради разликата в парциалното налягане, при излизане на чист въздух кръвта се очиства от тях) и реагиращи (насищане липсва; абсорбцията протича с еднаква скорост и е пропорционална на времето на престой, дих. честота и скоростта на кръвотока). Според разпределението в тъканите и проникването през мембраните се делят на: неелектролити (в мозък и мастна тъкан) и електролити (например олово в костите). Биотрансформация – протича в предимно черния дроб. На две фази: = първа – чрез окисление, редукция или хидролиза. Така се повишава полярността на ксенобиотика и се подготвя за втора фаза. = втора – тук получените метаболити са високо реактивни и се свързват с ендогенни молекули, което ги прави по-лесно разтворими и екскретируеми. Екскрецията се извършва през бъбреците (най-важен), стомашно-чревния тракт (главно трудноразтворими в-ва – например метали), белите дробове, кожата (редица неелектролити – алкохол и др.) и млечните жлези (метали, бавнометаболизиращи се отрови). 2. Токсикодинамика – изучава механизмите на токсично д-е; функционалните и структурните изменения, засягащи и проявяващи се на различни йерархични нива в организма. Основни понятия в токсикодинамиката: = критична клетъчна концентрация; = критична клетка – първата популация клетки, в които отровата достига критична концентрация; = критична тъканна концентрация; = критичен орган – първият орган, в който токсичното в-во достига критична концентрация при конкретните условия; = критичен ефект – биологична промяна, свързана с първичния ефект; = кумулация; Адаптация – без възникването на каквито и да е необратими нарушения. Синергизъм (А+Б < [А+Б]), антагонизъм (А+Б >[А+Б]), независимо д-е; по-сила на комбинацията: адитивно д-е(А+Б = [А+Б]), потенциране (А+Б < [АБ]). Токсичността на химичните агенти показва какъв е реалният риск от отравяне. Опасността е съвкупнустта от с-ва, определящи вероятността в реални условия да се прояви вредно д-е на в-вото. Токсиметрия – раздел от токсикологията, който включва съвкупността от методи за изследване и начините за количествена оценка на токсичността и опастността за човешкото здраве. Токсиметрични параметри: - Средна смъртна доза (DL50) – 50% смърт при опитни животни; - Праговете на остро и хронично д-е (LOEL)– най-малката наблюдавана ефективна доза; - NOEL – най-голямата доза, предизвикваща токсичен ефект; - Коефициент на кумулация; - Зони на остро и хронично д-е – колкото по-тясна е зоната на остро, толкова опастността от остро отравяне е по-голяма и обратно, колкото по-широка е зоната на хронично д-е, толкова опастността от хронично отравяне е по-голяма. На базата на тези показатели, резултатите от лаб. изследвания и свойствата на в- вото се прави количествена оценка и класификация по токсичност и опастност. Класификация (по класове) по типа на въздействие на малките ежедневни дози: - I – изключително опасни – химични в-ва предизвикващи отдалечени ефекти – гонадотропно, ембриотропно и тератогенно д-е; канцерогени и др.; - II – високо опасни – невротропни; - III – умерено опасни – хематотропни в-ва; - IV – дразнещи и разяждащи – в/у кожа, лигавици, очи и др. Биомаркери – наречени още диагностични тестове, представляват скринингови показатели за оценка на ранните ефекти от токсичното д-е. Използват се като индикатори за здравното състояние и риска от професионални заболявания. Делят се на три групи: 1. За експозиция – това са самите хим. в-ва, техни метаболити и продукти; 2. За ефект – показатели за функционалното състояние или други индикатори за равновесието в организма, изложен на токсично въздействие. Макар да няма ясна граница м/у 1. и 2., последните информират за промени във функциите на клетките, тъканите, органите и системите. 3. За индивидуална чувствителност – те са от изключително значение при търсенето и откриването на лица с повишена чувствителност.