Professional Documents
Culture Documents
Атерхов Пълно прочистване
Атерхов Пълно прочистване
Атерхов Пълно прочистване
ПЪЛНО ПРОЧИСТВАНЕ
ПОДМЛАДЯВАНЕ И ОТСЛАБВАНЕ.
ЧРЕЗ
СУРОВОЯДСТВО
живот без болести
СЪДЪРЖАНИЕ
ЧАСТ I
СУРОВОЯДСТВО
Атерхов........................................................................................................................8
ЧАСТ II
РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА СУРОВИ ЯСТИЯ
Д-р Дрюс и Валтер Зомер........................................................................................45
ВЪВЕДЕНИЕ..............................................................................................................45
Тегловни количества..............................................................................................................45
Прибори за приготвяне на ястията.......................................................................................45
Упътвания за приготвяне на храната...................................................................................46
2. Плодова баница..................................................................................................................62
3. Баница от плодове и ядки..................................................................................................62
4. Баница от ядки и стафиди..................................................................................................63
5. Медени питки.....................................................................................................................63
6. Питки от ядки.....................................................................................................................63
7. Питки от мед и орехи........................................................................................................63
8. Баница от мед и ядки........................................................................................................63
9. Меден квакер.....................................................................................................................63
10. Питки от квакер...............................................................................................................63
11. Квакер от зърна................................................................................................................63
12. Плодови и зеленчукови квакери....................................................................................63
13. Квакери от сушени плодове...........................................................................................64
14. Прости пшенични квакери.............................................................................................64
15.Банички (бюреци)............................................................................................................64
16. Банички на кори..............................................................................................................64
17. Медена кора.....................................................................................................................64
18. Сушена ядкова кора........................................................................................................64
19. Кора от стафиди и ядки..................................................................................................64
20. Пълнежи за банички.......................................................................................................64
21. Баничка с ябълков крем.................................................................................................65
22. Баничка с ябълкова каша...............................................................................................65
23. Баничка с ягоди и боровинки.......................................................................................65
24. Банички със сливи.........................................................................................................65
25. Банички с ягоди на каша...............................................................................................65
26. Баничка с домати...........................................................................................................65
V. ДЕЛИКАТЕСИ....................................................................................................65
1. Ядкови карамели..............................................................................................................65
2. Зърнени карамели............................................................................................................65
3. Карамел от ядки зърна.....................................................................................................66
ЧАСТ III
ДРУГИ РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА СУРОВИ ЯСТИЯ........................74
ЗЪРНЕНИ ХРАНИ......................................................................................................74
ДРУГИ РЕЦЕПТИ ОТ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ...............................................................74
1. Пастет (пюре).......................................................................................................................74
2. Ечемичена каша...................................................................................................................75
3. Ечемичена каша със стафиди.............................................................................................75
ОВЕСЕНИ ЯДКИ.........................................................................................................75
4. Закуска от овесени ядки — 1..............................................................................................75
5. Закуска от овесени ядки — 2..............................................................................................75
6. Закуска от овесени ядки с плодове....................................................................................75
7. Качамак.................................................................................................................................75
ПРОСО..........................................................................................................................75
8. Каша от просо.......................................................................................................................76
9. Каша от просо със стафиди.................................................................................................76
10. Каша от просо със сушени плодове.................................................................................76
8
ЕЛДА.............................................................................................................................76
12. Приготвяне на каша от елда..............................................................................................76
13. Подсладена елдена каша....................................................................................................76
14. Бирхар-бенерова каша (мюсли).........................................................................................76
15. Прясна пълнозърнеста закуска..........................................................................................77
16. Вкусна закуска или вечеря от зърнени храни..................................................................77
17. Овесени ядки с ленено семе..............................................................................................77
18. Закуска на Колат.................................................................................................................77
ЧАСТ I
СУРОВОЯДСТВО
Атерхов
базата на тези данни, изнесени от самия цитолог, аз окончателно съм доказал, че появата на
раковите клетки е резултат от липсата на по-висши хранителни съставни елементи и от едно
свръхизобилие на онези обновени строителни материали, които насърчават безцелното
растене на клетките.
бодрост и енергия.
Сега, за пръв път в неговия живот, всичките му органи и жлези са способни да
работят с удобство и лекота, макар и да имат най-изобилна доставка на хранителни
материали. Дори ако човек някой ден приеме по-голямо количество сурова храна, отколкото
е необходимо за неговите органи или отколкото неговите черва и клетки са способни да
абсорбират, неговият стомах не ще я откаже, нито пък тя ще предизвика в него чувство на
отвращение, карайки го да я изхвърли принудително навън.
Излишните хранителни материали не ще се задържат в стомаха, причинявайки
гниене, те не ще се превърнат в отрови, нито ще предизвикат някакво храносмилателно
разстройство. Вместо това, без да претърпят смилане, те веднага ще бъдат препратени от
стомаха в червата и оттам ще напуснат тялото във вид на фекалии още същия ден, без да са
причинили ни най-малка вреда на организма. Така на стомаха ще бъде винаги леко, докато
червата и кръвта ще бъдат заети с напълно балансирани хранителни елементи.
Тогава нека човекът се опита да изяде само няколко хапки готвена храна. Стомахът
му с протест ще откаже тези чужди нежелани вещества. Въпреки голямото удоволствие,
което небцето му ще почувства, тези хапки ще лежат в стомаха му дълго време; те ще
действат като спирачка, която ще блокира неговия апетит и ще парализира нормалния ход на
храносмилателната му дейност. Но един консуматор на готвена храна е напълно доволен и
щастлив от това състояние, понеже той е задоволил своята страст, натъпкал е стомаха си и
сега е „пълен”. Човек, който разбира цената на суровоядството, се ужасява от това
състояние. Той напълно схваща, че суровите растителни храни хранят тялото, докато
мъртвите материали (лешове), които идват от огъня, са само гориво и източници на отрови и
болести.
пъти в годината. Ние винаги се опитвахме да търсим грешка в храната, която те приемаха, но
лекарите, които даваха цели пакети лекарства, никога не ни предупредиха за опасностите от
предписаните от тях лекарства. Подобно на милиони хора и ние вярвахме, че лекарствата са
създадени само да лекуват хората, а не за да ги разболяват. Веднъж и двете ми деца заболяха
от жълтеница в един и същи ден. Ние бяхме много изненадани, защото знаехме, че
жълтеницата не е инфекциозна болест, за да ги атакува едновременно. Днес аз с нищо не
мога да облекча угризенията на съвестта си, освен като предупредя другите родители за
такива опасности.
Въпреки това аз не съветвам хората да не викат лекар при нещастен случай, нито
пък съм привърженик на пълното въздържание от лекарства. При сегашния начин на
хранене, когато човешката съпротивителна сила е много слаба, има болести, като дифтерит,
апендицит и др., които се нуждаят от спешна медицинска намеса. Освен това самите лекари
трябва да препоръчат и да внедрят системата на суровоядството и да станат водачи на
сляпото мнозинство. При това тe навярно ще трябва да се съгласят с мен, че тъй както стоят
нещата сега, срещу всяко едно необходимо лекарство те предписват още стотици ненужни
такива, на което е време да се сложи край. Днес най-опасните лекарства, които трябва да
бъдат предписвани под най-строг контрол и само в изключителни случаи, се популяризират
чрез сладникави песни и привлекателни картини като полезни неща, които могат да се
вземат всеки ден. В някои страни медицината и фармацевтиката са се превърнали наистина в
грамадни предприятия за търговия и облаги.
Един ден суровоядството ще сложи край на употребата на всички видове лекарства,
защото при отсъствието на болести, естествено, няма да има нужда от никакви лекарства.
Болестите са резултат от израждането на хранителните материали, ето защо те
могат да бъдат победени само чрез коригиране на нашата диета. Всички наши усилия да
победим болестите посредством лекарства са крайно опасни, безсмислени опити, които са
обречени на провал и чиито печални последствия ни се набиват на очи всеки ден.
Постоянно се появяват нови видове болести, незначителните заболявания отстъпват
на много по-сериозни разстройства. В резултат хората постоянно приготвят нови видове
серуми и ваксини, откриват все по-силни и по-силни антибиотици и постепенно попадат в
един лабиринт от заблуждения, усложнения и нещастия.
В полето на медицинската наука трябва да бъде направена една безпрецедентна и
основна промяна. Всички честни лекари, които имат чувство за обществена отговорност
трябва веднага да се вдигнат и да направят активни стъпки за предотвратяване на
разрушението на цялостните сурови материали, предназначени за човешката фабрика
(човешкия организъм).
Според мнението на късогледите хора суровоядството е равнозначно на връщане
към примитивния живот на „праисторическия човек”. В действителност няма по-голямо
проклятие за цивилизацията от процесите на готвене и рафиниране. Суровоядецът само дава
гръб на мизериите, причинени от т.нар. болести на цивилизацията, и отказва да превърне
техническия прогрес в средство за разрушение чистотата на човешките сурови материали.
Иначе той не се отказва от удобството да говори по телефона, да пътува по въздуха или да
запазва плодовете си пресни в хладилника.
Векове наред хората са били тъй слепи и невежи, че винаги са разглеждали яденето
на готвена храна като естествен процес. И сега, когато за първи път чуват за суровоядството,
те го смятат за нещо странно и куриозно, а всъщност израждането на естествените
хранителни материали чрез готвене е най-странното, неестествено и куриозно нещо,
което трябва да бъде отбелязано в историята като най-голямата глупост, извършена
от хомо-сапиенс.
19
нямат кухня.
Ако не би било възможно на раковите клетки да се предават високите качества на
нормалните клетки и ако те не биха могли отново да станат полезни за организма чрез консу-
миране на плодове (които са наистина бедни на протеини, но са богати на витамини и други
съставни елементи с най-висока хранителна стойност), тогава никое земно лекарство не би
било способно да изпълни тази задача. Всички усилия да се лекува рака посредством
лекарства, са абсолютно безполезни и са обречени на пълен провал. Но един благоразумен
човек никога не би страдал от рак, ако не разстройваше целостта на своите сурови
материали.
Така клетките, които са произведени от ястия, като пиле с ориз, супа от
черен дроб, хляб с масло, мармалад и сладкиши, са лишени от способността да
извършват каквато и да е било полезна работа. Активните, специализирани и напълно
здрави клетки на човешкия организъм се раждат изключително от сурови плодове и
зеленчуци — с други думи, от онези протеини, които внасят със себе си в човешкото тяло
хиляди хранителни съставки в тяхното нормално и живо състояние и които любителите на
готвената храна благоволяват понякога да ядат като един вид „нехранителен” лукс. Всеки
човек би трябвало да разбере колосалното престъпление, извършвано от родителя,
който казва на детето да не разваля апетита си, като яде плодове преди основното
ядене, понеже ще трябва непременно да изяде храната, която скоро ще бъде поднесена.
Това е все едно да му кажеш да не яде хилядите различни сурови материали, които са
съществени за организма му в тяхното естествено състояние, а да чака мъртвите и
безжизнени трупове на някои от тях, които скоро ще му бъдат поднесени във форма на
храна.
Любителите на готвената храна са щастливи при мисълта, че ястията, които
консумират са много калорични. Но калорийте са полезни само ако се използват напълно.
Когато броят на мускулните клетки е малък, а при това те са слаби, болни, лишени от
еластичност, тогава по-голямата част от калориите остават неупотребени и след като
причинят значителни безпокойства, напускат тялото под формата на нежелана топлина и се
загубват безцелно. Когато запалим огън на открито, енергията от огъня се губи
неоползотворена, но ако запалим този огън в мотора на една фабрика, той напълно постига
предназначението си. Чрез варената храна любителите внасят в тялото си приток от калории,
който е 3-4 пъти по-голям от функционалните изисквания на организма. Калориите, които се
получават от суровата храна, напълно реализират предназначението си, тъй като тези храни
притежават и всички фактори, необходими за използването на техните калории.
Създадена е обширна литература, която се занимава с изучаване на отделните
съставни елементи на храната — проучване, което вече не се ограничава само в научните
кръгове, но е и широко популяризирано. При все това особено голямото внимание, което се
обръща на отделните елементи в състава на храната, произлиза от факта, че ние сме нару-
шили целостта им и сме лишили организма си от важна част от тези елементи.
Изучаването на отделните съставни елементи на храната още е в най-елементарния
си стадий и нито един от хилядите секрети не е познат на човека. Поради тази причина по-
добно изследване трябва да бъде ограничено само в тесните научни кръгове и всички опити
за изпробване на отделните хранителни елементи, особено на животинските белтъци,
синтетичните витамини и минералите, трябва да бъдат прилагани само върху животни. При
сегашното ни несъвършено познание е извънредно опасно да се експериментира с човешкото
тяло. Във всеки случай сигурно няма нужда от изкуствено получени отделни съставни
елементи, докато постоянно ги имаме на разположение — всички в тяхната чудна цялост по
всяко време; особено като се знае, че никакво хранително вещество не може да послужи за
някаква полезна цел, ако то е взето изолирано.
Биолозите и лекарите са длъжни да насърчават, дори да принуждават хората да не
разделят хранителните съставки една от друга, а винаги да ги консумират заедно в техните
естествени балансирани пропорции и живи клетки. Те не би трябвало да говорят за
полезността на отделните хранителни съставки, а да наблягат на тяхната незаменимост,
24
точно така, както разглеждаме чистотата на петрола — не само като полезна за самолетите,
но също и като необходима, незаменима за тях. Лекарите никога не би трябвало да говорят
за ползата от които и да било витамини — те трябва силно да наблягат на опасността от
разстройването на тяхната цялост и от разрушението им.
Общо казано, цялата наука за храненето може да бъде сумирана в две главни точки,
които са от значение за цялото човечество:
1. Човешката храна трябва да се състои изцяло от живи клетки. Само
хранителните продукти, които се състоят от живи клетки имат всички необходими
качества да задоволят изискванията на човешкия организъм. Човек не е лешоядно
животно. Той не би могъл да бъде месоядно такова, щом не може да хване една муха във
въздуха и да я погълне жива, или да разкъса плячката си на парчета, подобно на животно, и
да я погълне с всичките й вътрешности и кости.
2. В природата има обикновени и подбрани растения. Най-съвършени и високо
хранителни са по-добрите видове плодове и зеленчуци, житните храни и корените.
Ясно е, че посредством обикновените сурови материали можем да построим само една
обикновена фабрика и да добием най-елементарни продукти, докато с комплексни и
подбрани материали можем да построим най-сложни фабрики, които да произвеждат най-
съвършени продукти. Между всички живи същества човек е развил и постигнал висока
степен на съвършенство, точно защото е бил способен да добива висо-кокачествени
хранителни продукти с труда на собствените ръце и да развие своята физика посредством
тези хранителни материали. Поради това човекът трябва да избира най-ценните
хранителни материали за консумация.
Главна задача на биолозите трябва да стане да продължат изследванията, за да
открият кои растения са най-богати на комплексни и висококачествени съставни елементи.
Тези изследвания трябва да се извършват от гледна точка, съвсем различна от
практикуваната досега. Хората трябва да престанат да съдят за стойността на
храните си по свръхизобилието на основните елементи (белтъци, мазнини и
въглехидрати). Напротив, те трябва да се стремят към една диета, сравнително бедна
на тези съставни елементи, но богата на витамини и други високохранителни
вещества. Витамините не претоварват стомаха. Ние не трябва да си въобразяваме, че човек,
който консумира храна, бедна на белтъци, мазнини и въглехидрати, ще гладува, понеже
апетитът му ще продължава дотогава, докато приеманото количество храна задоволи
изискванията на организма му от тези вещества или от калориите, които те доставят. Дори
ако това изискване е изпълнено, организмът ще е получил вече няколко пъти обикновения
приток на витамини и други висококачествени съставки и по този начин здравето и
дълголетието му ще бъдат осигурени.
Чрез ядене на готвена храна човек засища апетита си с З или 4 вида храни и лишава
организма си от хилядите други съществени съставки. Едно поразително доказателство за
това твърдение е фактът, че измежду хилядите лекарски рецепти трудно може да се намери
поне една, в която да не е предписан един или друг витамин, но едва ли ще срещнете
рецепта, в която да са споменати имената на белтъчините, мазнините и въглехидратите.
Накратко, човек се радва на добро здраве, докато се храни само със сурови
растителни храни; той боледува дотолкова, доколкото консумира готвена храна и
умира, когато премине изключително на такава храна.
25
Нека вземем една жлеза, която е съставена от един или два милиарда клетки. Тези
клетки са от най-различни видове, всеки от които е със своя специфична функция и
задължение. Така съществуват мускулни и епителни клетки, има също нервни клетки и
клетки за много други цели. Но главната функция на клетките на която и да е жлеза е да
отделя сокове.
Жлезите на човек, който яде варена храна, притежават пълен комплект от клетки, а
може би дори и повече, като дори само 1/4 или 1/5 от тях са годни за някаква полезна работа,
но и нея не вършат задоволително. Белтъкът сам по себе си, особено мъртвият животински
белтък, който късогледите хора смятат за съвършен строителен материал, може в най-добрия
случай да произведе най-простата структура на една безформена, неспособна и безполезна
клетка от примитивен тип.
В дадена жлеза всяка специализирана клетка притежава известни особени
механизми, които могат да бъдат организирани и да придобият способност за активна работа
единствено чрез доставяне на специални хранителни съставни елементи. За
производствените функции на тези механизми са необходими сурови материали и те могат
да бъдат доставяни само от суровите храни. Никоя пчела не може да направи мед от
нектара на варени цветя.
Когато специалните съставни елементи не достигнат до клетката в
достатъчно количество, нейното развитие се забавя или може дори да спре. Това става
причина да се произведат голямо разнообразие от несъвършени и болни клетки, които са
познати като неопластични и анапластични клетки, макрофаги, мегакариоцити, мастни,
ракови клетки.
Така не само че болшинството клетки на въпросната жлеза не достигат
диференциране, но и суровите материали, необходими за секрецията на соковете, не
достигат до малобройните оцелели клетки, които още запазват способността си да работят. В
резултат жлезата не е способна да поддържа правилно функционално ниво и точно по тази
причина заболява. Незадоволителното развитие и неподходящото функциониране на
клетките може да се случи във всички други органи и системи, в резултат на което се
появяват съответните болести.
Понякога съответната жлеза се поврежда до такава степен, че нейното отстраняване
става неизбежно. Вместо да възприемат и приложат най-естествените мерки, за да пре-
дотвратят разрушението на този орган, хората поемат най-големи безпокойства, за да го
отстранят и след това се гордеят с извършеното „чудо”. На един суровоядец е напълно ясно,
че никакви лекарства не могат да възстановят изродената клетка и да възвърнат нейното
нормално състояние и способността за работа.
Суровоядецът няма страх от микроби, понеже той е защитен срещу тях от
природните сили. Микробите не могат да увредят напълно развитите диференцирани
клетки. Те поразяват слабите и деликатни клетки.
В действителност любителите на готвената храна дължат живота си на онова малко
количество сурови храни, които те понякога ядат само за удоволствие, без да вземат под
внимание тяхната огромна важност. Понеже човешкият организъм може да поддържа
съществуването си от невероятно малко количество хранителни материали, това минимално
количество сурова храна е достатъчно, за да го задържи жив за известно време.
Днес дори и най-изтъкнатите специалисти по диетология смятат гниенето и
вмирисването на храните като единствени техни дефекти. Те разглеждат като хранителни,
здравословни и нормални всички онези храни, които са пресни, чисти и „добре сготвени”.
Отсъствието на хилядите съставки в тях въобще не ги безпокои. Когато им се напомня това,
те отговарят, че също и те ядат плодове. Това е един крайно неблагоразумен отговор.
Болестите в човешкия организъм произлизат от самия факт, че ние разделяме хранителните
съставни елементи един от друг и тогава ги консумираме отделно, наслуки, без никакъв
правилен план.
26
храна ги води към болести и преждевременна смърт. Бъдете уверени, че децата желаят
сурова храна с цялата си душа. Детето изисква да получи суровините си в непроменено
състояние и то има неоспоримо право на това. Лекарят или родителят, които не са лишени от
здрав разум и съвест, трябва да се съобразят с него без колебание.
Когато на 3-4-месечна възраст органите на едно бебе започват да работят
неправилно, късогледият лекар предписва два, три вида изкуствени витамини вместо
хилядите субстанции, които са били изгорени върху огъня или в най-добрия случай
препоръчва като лекарство няколко строго отмерени лъжици плодов сок и така успокоява
собствената си съвест и съвестта на родителите на бебето. Защо едно дете би страдало от
липса на витамини, ако неговата майка със собствените си ръце не е разрушила витамините,
които се съдържат в естествените хранителни продукти?
Нека си затворим очите за момент и си представим картинно в неговата цялост
чудото, което природата извършва. Щом внесем едно единствено житно зърно в човешката
фабрика през устата, организмът поема това зърно, разпада го и го разпределя по цялото
тяло. Хилядите различни вещества, които са включени в това зърно се движат в различни
направления и всяко от тях отива да изпълни своето предназначение. Така различните
съставки в едно житно зърно извършват десетки хиляди различни задачи и направляват
биологичните функции на организма без никаква грешка и слабости.
Но какво става, когато внесем в стомаха си едно парче бял хляб? То кара стомаха
безцелно да работи, то изгаря и се превръща в безполезна топлина или, в най-добрия случай,
отива да прибави няколко неспоени тухли и камъни в няколко лениви и лишени от стойност
клетки. Сърцето на човек, който се храни с чисто жито, е твърдо и силно като жълъд,
а сърцето на човек, който яде бял хляб, е слабо и трошливо като хляба, който яде. За
това свидетелства увеличаващият се брой на сърдечни заболявания и разриви.
Ако по някакво чудо целият свят можеше да се вразуми и приеме суровоядството, с
изключение на някои особени случаи в прекалено напреднала възраст, през следващите 3-4
десетилетия не би имало ненавременна смърт, докато хората достигнат дълбока старост.
Смъртността, причинена от яденето на готвена храна надхвърля няколко пъти жертвите на
най-голямата война.
В името на всяко безпомощно дете аз пак апелирам към всички учени,
просветени хора, националните водачи, Министерството на народното здраве,
родителите и добросърдечните хора по цял свят незабавно да сложат край на това
ужасно престъпление към малките деца. Възрастните са свободни да жертват живота си
за гибелните удоволствия от варената храна и по този начин да се самоубиват, но те нямат
право масово да убиват децата, особено като се знае, че тези храни не им доставят никакво
удоволствие, напротив, отвращават ги. Неразумно е да се възразява, че когато детето
порасне, ще види другите да ядат готвена храна и то самото ще почувства желание за такава
храна. Има милиони хора, които виждат алкохолизма и пушенето на другите, но се държат
настрана от тези пороци. Моята дъщеря е вече 6-годишна и разбира всичко — тя вижда гот-
вените храни, които другите ядат, но ги отхвърля с цялата си душа. Кой встрастен пушач на
опиум учи своето невръстно дете да придобие още от люлката навик към наркотичните
отрови? Какъв здрав разум подтиква един човек да жертва собствения си син и да го направи
равен компаньон на своите отвратителни навици и страсти? Нека родителите първо създадат
едно здраво дете според законите на природата и когато то порасне, нека предоставят
бъдещата му посока на действие на неговата собствена воля, точно така, както постъпват
спрямо всички други пороци.
След прочитането на тези редове никой разумен родител не би намерил оправдание
във факта, че други авторитети са дали друг съвет. Ако продължи да пренебрегва гласа на
истината, той трябва да поеме на раменете си отговорността за разрушаване здравето на
своите деца и провалянето на тяхното бъдеще. Един човек трябва да е лишен от най-елемен-
тарен разсъдък, за да замести 10 000 вещества с 2, живи с мъртви клетки, пълноценни сурови
материали с дегенерирали, естествени с неестествени храни, житни кълнове с бял хляб, зеле
и грах с готвено месо, пресни плодове с мармалад.
30
58-60. Без никаква умора аз мога да отида пеша до Тайрин и обратно (едно разстояние от 24
км) за 4 часа, мога да изкачвам планини като коза, да пренасям тежки куфари нагоре по
стълбището и когато имам време, преминавам по 12 км като всекидневно упражнение. Аз,
който някога страдах от хроничен бронхит и боледувах от инфлуенца по няколко пъти в
годината, като за мен това беше нещо естествено, през последните няколко години не съм
имал и най-обикновена простуда и съм спал на открито през цялата година, зиме и лете, без
никакъв страх от настинка или микроби.
Преди години имах толкова тежка атака на подагра, че не можех да докосна ставите
на палците си — днес мога да ги извивам с всичка сила, без да чувствам и най-малка болка.
Къде по света са били получени подобни резултати посредством атофан, АСТН, дигиталис,
бромиди, йодин, аспирин, антибиотици и хиляди други лекарства?
От сърцето, което работи с 58 удара в минута, може с доверие да се очаква да
продължи да работи в продължение на много години, без опасност от разрив. В условията,
създадени при консумирането на готвена храна, такова забавяне на пулса настъпва само
когато сърцето е слабо, но в моя случай това е естествен резултат от правилното
функциониране на храносмилателните органи.
От много голямо значение е, че винаги когато се опитам да претоваря стомаха си с
храна, чието количество е няколко пъти по-голямо от нормалното, излишната храна не се
задържа дълго в стомаха, а преминава веднага в червата и напуска тялото след няколко часа,
без да претърпи никакво разлагане, без да произведе и най-малкото храносмилателно
разстройство и без да ми причини каквото и да било неудобство. При това състояние пулсът
ми се увеличава само с 4-5 удара в минута. Когато, обаче, се опитам „да задоволя” апетита
си с готвена храна като „всяко обикновено човешко същество”, моят пулс веднага отскача до
85-90 удара в минута и на стомаха ми са необходими няколко дни, за да възстанови
нормалното си чувство на лекота.
Паралелно със себе си аз отглеждах моето тригодишно дете като суровоядец. Тя е
вече малко 7-годишно момиче, но не слагала в устата си и залък дегенерирала храна.
Нейното здраве е истинско съвършенство. Сега аз мога да видя каква голяма разлика има
между децата-суровоядци и онези, които се хранят с готвена храна. Много по-лесно е да
отгледам 100 деца-суровоядци, отколкото едно дете, хранено с готвена храна. Човек никога
няма да има случай да се грижи за детските болести, като простуди, диария и запек, или да
се тревожи дали детето е яло много или малко. Моята дъщеря е весела като катеричка и
винаги, когато пожелае, отива до масата и се подкрепя с нещо за ядене според желанието си.
Тя пее, танцува и играе през целия ден без прищевки и капризи, без викане и без да
причинява никакво безпокойство на околните. Ляга си точно в 8 часа вечерта и след като си
попее няколко минути, затваря очи и спи като пумпал до 6 часа сутринта. При това
забележително е, че след първите няколко месеца ние можем да си спомним само 3-4 случая,
когато тя се е събуждала през нощта. Нейният сън е толкова дълбок и здрав, че никакъв шум
или движение не са в състояние да я събудят.
Когато другите деца в забавачницата сядат да закусват с хляб и сирене, хляб и
масло, сладкиши и пр., тя изважда от чантата си плодовете, които е донесла от дома и тихо
им се радва. Когато посещаваме приятели, тя гледа с пълно безразличие претрупаните с
храна маси, около които сядат хората и се „радват” на всички видове пасти и сладкиши.
Много често тя пълни чинийките на своя чаен сервиз с тези сладкиши и играе на „гости” с
куклите си или със своите другарчета по игра. Тя никога не изразява желание, дори и от
любопитство, да вкуси някои от тях. По този начин трябва да бъдат възпитани всички деца-
суровоядци.
Моята жена, на която аз никога не съм налагал разбиранията си, постепенно
промени своята система на хранене заради своето дете и заради собственото си здраве. Сега
тя е станала почти напълно суровоядец и е много доволна от състоянието си. Отначало тя
напълно изостави месото и намали безмесните варени блюда на 1-2 седмично. Когато
дъщеря ни поизрастна, те бяха заменени с няколко варени картофа, приговяни от време на
време. Накрая те също бяха изоставени, когато детето един ден запита: „Какъв е този
приятен аромат, който иде от мама?” След това тя вземаше само по една много тънка фи-
лийка пълнозърнест хляб, който понякога ядеше с мед и орехи, скрито от детето. Днес тя
вижда чудния ефект от суровоядството върху своя организъм, ето защо не е изненадващо, че
се въздържа от всякакви готвени храни. И всичко това беше постигнато без особени
трудности, необходимо е веднъж само да се вземе волево решение. Когато няма мирис на
готвена храна в дома, суровоядството става нещо много леко и просто. Това е пътят, който
трябва да бъде следван от онези родители, които ценят здравето си и обичат децата си.
33
ПРИЛОЖЕНИЕ
Читателите на книгата върху суровоядството, която публикувах в Армения, ми
задават много въпроси, писмено или устно, и лично ме молят за повече подробности по
отношение на една специална суровоядна диета. Сега суровоядецът няма никаква особена
програма за ядене сутрин, обед и вечер. Той яде винаги, когато пожелае, каквото пожелае и
толкова пъти, колкото апетитът му изисква. Но тъй като консуматорът на готвена храна е
свикнал на специални часове и закони на хранене, регулирани според известни правила, то
той желае да види същото и в системата на суровоядството. Нека да бъде така — от това
няма вреда.
Разбира се, не е във възможностите на едно единствено лице да изработи подробни
рецепти и да планира различни менюта, които да включват голям брой блюда. Многоброй-
ните разновидности на варените гозби и дегенерирали хранителни продукти, които виждаме
днес, са били създадени постепенно, в течение на хиляди години и с усилията на хиляди
хора. Когато хората най-после се убедят, че най-разумната форма на хранене е
суровоядството, в най-скоро време ще се появят много видове вкусни блюда.
Тогава всяка домакиня ще има възможност да създаде според вкуса си голямо
разнообразие от чудесни нови блюда чрез смесване на многобройните сурови материали,
които имаме на наше разположение, и вършейки това, тя ще обогати същевременно и
общото меню. Нека вземе за пример моето собствено семейство.
След няколко опита аз дойдох до заключение, че храни като пшеничените зърна,
боба, картофите и пр., суровото консумиране на които се смята за невъзможно от консумато-
рите на готвени храни, могат да бъдат смесвани в различни количества и образуват такива
вкусни салати, които биха задоволили дори и най-големите любители на месната храна.
Ние накисваме жито, леща, бакла, грах, боб и пр. в достатъчно количество вода, за
да ги покрие добре. Когато те започват да покълват след ден-два ги изплакваме с прясна во-
да. Тогава изливаме тази вода, покриваме тенджерата с капак И ги оставяме на хладно място.
В това състояние те могат да бъдат консумирани в продължение на 3-4 дни. Те могат да се
приготвят също и със стафиди, орехи, фурми, мед и с много други храни или да бъдат
прибавяни в различни салати.
Когато искаме да приготвим салата, ние прекарваме житото, лещата и пр. през
мелачка, настъргваме картофи и моркови на ситно ренде; нарязваме краставици, домати и
лук на ситни резенчета и гарнираме със зелени чушки или други зеленчуци. След това
смесваме всичко заедно, прибавяме малко соя, маслиново масло, пресен лимонов сок и
малко вода. Към житните храни могат да се добавят и орехи, стафиди, фурми и пр.
Количеството на съставките зависи от индивидуалния вкус. Изстудени, такива салати са
предпочитана храна през лятото.
Като се има предвид приготвянето на тази салата като основа, е възможно да се
приготвят най-разнообразни салати с различен вкус и вид. Могат да се използват всички
видове зеленина и други зеленчуци, като спанак, маруля, корени и въобще всичко, което
нашата зеленчукова градина ни предлага, но съществените съставки на салатата са зърната,
бобовете и картофите.
Тази салата трябва да стане основното ястие за цялото човечество. Това е най-
пълноценната храна за богати и бедни, тя е здравословна, укрепваща, питателна и евтина,
защото съдържа всички съществени фактори за един дълъг и здрав живот. Тази салата е
рецепта против болестите. Една пълна чиния от това ядене с добавката на малко плод е коли-
чество, съвсем достатъчно да посрещне изискванията на един човек и в същото време да го
предпази от всякакви болести.
Като се вземе под внимание, че някои плодове през зимата са рядкост и са доста
скъпи, някои хора мислят, че суровоядството ще се окаже скъпо за тях. Те си въобразяват, че
при суровоядството трябва да се храним само със сурови плодове. Това, разбира се, не е
вярно. Има хора, които завършват един богат обяд с изобилно количество плодове. Ако тези
хора ядат плодовете само с една порция хляб, която обикновено консумират (но във вид на
сурово жито, разбира се) заедно с шепа орехи или бадеми, те ще бъдат напълно задоволени.
По този начин ще бъдат спасени от разходите и безпокойствата по приготвянето на
яденетата, чая, сладкишите и всички други дегенерирали видове готвена храна. Има
42
известни хранителни продукти като жито, орехи, мед, коренови зеленчуци, които се намират
през всички сезони на годината само с незначителна промяна в цените им. При това могат да
се използват сезонните плодове, така че когато ягодите са изобилни, ние можем да се храним
главно с ягоди или с грозде и други плодове.
През зимата много сушени плодове могат да бъдат накисвани в студена вода, за да
се превърнат в сурови компоти и така да се ядат с голямо удоволствие. Към този компот мо-
жем да прибавим няколко ореха, бадеми, покълнало жито, мед и пр. Суровият компот е най-
икономичен и в същото време най-приятната храна през зимата.
Освен ядене на всички видове орехови плодове, смесени в сурово състояние с други
плодове и зеленчуци, ние можем да ги смелим и употребим в различни други форми. Най-
приятният сладкиш за един суровоядец е „халвата” или сладкишът с орехи, бадеми и
фъстъци. Те се счукват, смесват се с малко мед, ароматизират се по желание с лимон или
ванилия и се режат на малки квадратчета. В храната на суровоядеца специално място заема
медът, за предпочитане приеман с восъка. Мед, разтворен във вода и смесен с пресен
лимонов сок е най-доброто питие, което може да бъде давано на децата.
В заключение необходимо е още веднъж да напомним на читателите за едно много
важно обстоятелство, което винаги трябва да се помни. В началния период на
суровоядството свикналите с готвена храна може да изживеят различни неудобства, което
може да остави у тях впечатление, че суровите продукти са вредни за тях, че те отслабват
или се разболяват от тях. Трябва да се помни, че всички съществуващи погрешни и
катастрофални схващания за диетиката водят своя произход от такива очевидни и
противоречиви впечатления. Поради това нейните симптоми никога не трябва да служат
като извинение да се изостави работата, свършена наполовина. Необходимо е да се чака за
трайните резултати, за идването на които са необходими месеци. Но ако готвените храни се
смесват понякога със сурови хранителни продукти, резултатите могат да се забавят много
или да бъдат незабележими. Единственото изключение, което може да се направи със
закоравелите консуматори на готвена храна, но не и с децата, е да им се позволи временно
малко количество пълнозърнест хляб, който може да се яде със салата, мед или орехи.
Новопреминалите към суровоядство трябва да бъдат абсолютно убедени, че
всичките техни неудобства са само лечебни акции и след оказаната им съпротива те ще
бъдат способни да се освободят от всички знайни и незнайни болести.
Най-продължителното неудобство, разбира се, е желанието да се яде много често.
В своята книга Атерхов пише, че в продължение на 8 години суровоядство се е
излекувал от 12 болести и се е почувствал енергичен и жизнерадостен като 25-годишен
младеж и е могъл да работи по 16 часа на денонощие и да измине едно разстояние от 24 км
отиване и връщане само за 4 часа. „За 52 години консумиране на готвена храна — казва той
— аз стигнах дотам, че не можех да изкача две стъпала, без да се задъхвам”. На какво се
дължи разликата в неговото състояние — само на природосъобразния начин на живот и
преминаване изцяло към пълно суровоядство.
Природата се е погрижила за богатото изобилие на храни през всяко време от
годината и осигурява голямото им разнообразие.
Естествените храни за човека са следните: плодовете, богатите със сок зеленчуци и
корени, ядките от черупчести овощия, бобовите и зърнени храни. Суровата, правилно при-
готвена природна храна въздейства не само здравословно, но и естетически върху хората.
Нейният привлекателен вид поставя цялото тяло в такова положение, при което тя е из-
ползвана и усвоявана най-пълноценно от организма. Тя дразни вкусовите усещания, с което
възбужда отделянето на слюнка и храносмилателни сокове.
Голям процент от храносмилателните разстройства се дължи на варените и
неправилно комбинирани храни, които ферментират и гният в чревния канал, понеже
образувалите се чрез ферментацията им и гнилостни отрови парализират нервите на
храносмилателния канал. Вследствие мускулите, които изтикват храносмилателната каша от
стомаха, отслабват и се появява запек. Образуването на газове (подувания) от насъбралите се
стари, загнили материали в стомаха и червата при преминаването към природосъобразно
хранене се дължи на очистването на чревния канал, което настъпва при промяна в
храносмилателния режим.
Много хора ще се обърнат за помощ към природосъобразното хранене, но нека това
стане преди те да бъдат споходени от болести, страдания и мъки.
Време е всички да разберат, че природосъобразното хранене води без голям труд и
разход към придобиване на телесно и душевно здраве.
Но тъй като срокът на лечение само чрез суровоядство в повечето случаи е доста
дълъг, видно от горенаписаното, то за съкращаването му предлагаме от личен опит първо да
43
ЧАСТ II
РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ
НА СУРОВИ ЯСТИЯ
ВЪВЕДЕНИЕ
ТЕГЛОВНИ КОЛИЧЕСТВА
Най-хубавите зърна пшеница, ръж или олющен ечемик се потапят във вода и се
оставят да се накиснат през нощта, докато зърната станат съвсем меки. След това се
изцеждат и сушат на слънце, а през зимата — като се оставят близо до печката. Приготвя се
сос от мед и дървено масло /елей/, който се смесва точно преди поднасянето със съответното
количество зърна:
60 г омекнали зърна, без други прибавки, се смесват с 15 г мед или дървено масло.
Тази комбинация се дава на деца, които желаят да ядат и имат време за дъвчене. Тя
дава добра работа на зъбите и действа възбуждащо върху образуването на слюнката и вку-
совите нерви, като освен това има редица други здравословни благотворни свойства. Тя
възбужда храносмилателната дейност, предотвратява запека, поглъща отровите и бактериите
в червата и пр. Ако е прибавено дървено масло, ястието трябва да се консумира с някакъв
стипчив плод
47
6. СЯБ с плодове
100 г СЯБ се смесват със 100-150 г наситнени ябълки или круши, сливи или череши,
мандарини, банани и т. н. Ябълката може така да се нареже и постави, че да представлява
цвят. Ако искаме ястието да бъде особено вкусно, можем да го полеем с малко дървено
масло или мед.
7. СЯБ с грозде
100 г СЯБ се смесват със 100-150 г грозде, според сезона. Ягодите, немското грозде,
къпината, френското грозде, черниците, боровинките, гроздето и пр. дават съблазнителни
комбинации.
Ако гроздовете са много кисели, подслаждаме с малко мед.
48
100 г СЯБ се смесват с 50 г нарязани на ситно смокини, фурми или круши. Ястието
се поръсва със стафиди.
Сушените плодове предварително се накисват във вода.
1. Плодов десерт
Вземат се 100-180 г ягоди, череши, боровинки, малини, френско грозде, ябълки,
круши, сливи, праскови, кайсии, дюли, мандарини или други плодове, отговарящи на годиш-
ното време. Разполовяват се или се наситняват и се смесват с 50 г смлени бадеми, орехи или
други ядки. Ако е безвкусно, ястието се залива с 30 г мед.
З. Сливов десерт
125 г сливи с извадени костилки, с или без ципа се бъркат до получаване на каша.
Прибавят се 45 г пинии или лешници.
4. Прасковен десерт
100 г праскови и 50 г кайсии без костилки, настъргани ябълки или круши,
наситнени сливи и 50 г смлени пинии, фъстъци или други ядки се смесват и се поднасят.
51
5. Пълнени праскови
5 праскови се обелват и се разполовяват. Костилките се изваждат и кухината се
пълни с 50 г пинии или смлени бадеми, 70 г орехово масло и се поднасят.
8. Зимен десерт - 1
100 г ябълки, банани или мандарини на парченца се смесват с 50 г стафиди,
смокини или фурми, нарязани на ситно. Към тях се прибавят 50 г смлени или счукани
орехови или други ядки, след което ястието се поднася.
9. Зимен десерт - 2
Приготвят се 50 г нарязани смокини, 50 г наситнени фурми, 50 г стафиди и 50 г
настърган кокосов орех или други счукани ядки. След като се измият и накиснат, те се
смесват и ястието се поднася. Вкусът му става особено приятен, ако се използва заливка от
50 г кокосово мляко.
4. Репички и ядки
100 г репички се поставят върху лист салата и се поръсват с 50 г фъстъци или други
ядки.
Ако се съчетае ослюнченият ядков сок със сока от репичките или ряпата, и най-
лютивата ряпа вече не е тъй остра, а приятна.
5. Корени и ядки
100-150 г морков, пащърнак или сладки картофи се поднасят с 50 г фъстъци или
други ядки и се получава хубав вкус, ако се дъвчат заедно орехите и корените.
Такива ястия засилват и освежават целия храносмилателен канал и лекуват
гниенето и ферментирането в стомаха, при условие, че се избягват всички варени нишестени
храни. Неварените корени не могат да ферментират, а орехите свързват киселината в
стомаха.
6. Лук и орехи
Около 50 г млад зелен лук с добри пера се поднася заедно с 10 г фъстъци или други
ядки. Дъвченето на ядки с лук дава превъзходен вкус и не се образува лоша миризма.
7. Бакла и ядки
50 г олющени зърна от бакла се смесват с 30 г пинии, фъстъци или други ядки.
Всяко зърно се дъвче с по една ядка и скоро това ястие става предпочитано.
8. Млад грах и ядки
50 г млад грах се смесва с 30 г орехови или други ядки, но не и фъстъци.
ПРОЛЕТНИ САЛАТИ
9. Салата от киселец
Приготвят се 80 г листа от киселец, нарязани на ситно, 50 г (счукани фъстъци или
пинии, настърган кокосов орех или други смлени ядки и 15 г мед или масло (може да се
използват и двете заедно).
Всичко се смесва добре и се поднася. Ако киселецът се отглежда в градина, трябва
да се внимава да не даде семе и тогава ще има нежни листа за през цялото лято.
Приготвят се 100 г млад грах, 40 листа от щавуняк или други подправки, много
ситно нарязани, и 30 г мед. Всичко се смесва и се подправя с 15 г масло. След това се
разбърква отново и се поднася.
40 Картофено-кремова салата
Необходими са 60 г обелени и нарязани картофи, 40 г смлени фъстъци или пинии,
10 г ситно нарязани подправки — зеленчуци или 30 г нарязан лук и 60 г рабарберов сок.
Всичко се смесва се и се бърка, докато ядките станат на каша. По желание може да се
прибави 15 г мед.
53.Салата от бакла
Необходими са 25 г ситно нарязан широколистен киселец, 25 г надребнени
подправки по избор (целина, магданоз, индивия с малко тамянка или чубрица), 50 г нарязана
бакла и 50 г смлени фъстъци или пинии. Всичко се смесва добре с 25 г мед или масло и се
поднася.
54. Бакла и тиква
Приготвят се 50 г нарязана млада бакла, 50 г настъргана или смляна твърда тиква,
25 г наситнен лук или магданоз и 50 г смлени фъстъци или пинии. Леко се смесват.
ЗИМНИ САЛАТИ
1. Плодов хляб
600 г пшеница, олющен овес, малко царевица или ориз се смилат на грубо брашно
или някакъв вид квакер. Вземат се 360 г фурми или смокини, нарязват се и се прибавят към
част от брашното. След това се сипва останалото брашно и сместа се прекарва два пъти през
мелничка за ядки, като при второто смилане се внимава масата да не полепва. Накрая всичко
се поставя във форма за хляб или се пресува в малки форми за банички.
2. Плодова баница
600 г пшеница, ръж, олющен ечемик, царевица, смлени на грубо брашно или
някакъв вид квакер, и 500 г фурми, смокини или други сушени плодове се обработват, както
бе описано в рецептата за приготвяне на плодов хляб. Масата се пресува в пръстена форма за
торта, застлана с хартия, и се оставя да се втвърди. Ако трябва да се вижда плод в
резенчетата, след смилането в тестото се прибавят 120 г тъмни стафиди или нарязани
сушени сливи и едва тогава масата се сипва в пръстената форма.
3. Баница от плодове и ядки
600 г сладка царевица или пшеница, олющен овес, ориз, смлени на грубо брашно
или някакъв вид квакер и 360 г фурми или смокини, нарязани в една част на брашното.
Постъпва се, както при плодовия хляб и се смесва след смилането със 120 г сливи или тъмни
стафиди нарязани и 120 г бадеми или други ядки счукани. Пресува се тестото в тортен пръс-
тен или в по-малки форми, които предварително са обложени с хартия и се оставя да се
втвърди. Всички тези баници и хлябове се нарязват с едно зигзагоподобно движение.
63
V. ДЕЛИКАТЕСИ
1. Ядкови карамели
Необходими са 120 г фъстъци или бадеми, или други ядки по избор, счукани или
смлени, и 120 г наситнени сушени плодове — фурми, смокини, стафиди и т.н. Плодовете и
ядките се смесват в блюдото за сечене, нарязват се на ситно и се прекарват през мелачката.
Трябва да се внимава машината да е така нагласена, че да не извлича маслото от ядките (ако
сместа е увредена от машината, се забелязват маслени капки). Тестената маса се разстила
върху дървена дъска и се разточва кора с дебелина два сантиметра. Нарязва се на квадрати
или правоъгълни форми като карамели. Парчетата се увиват във восъчна хартия, за да се
съхранят по-дълго. Тестото може да се пресува и в малки форми.
2. Зърнени карамели
Приготвят се 120 г ориз или сладка царевица, олющен овес, пшеница, смлени на
грубо брашно, или зърнен квакер и 120 г фурми, смокини, сушени круши, стафиди или
сливи, нарязани в част от брашното. Прибавя се останалото брашно и се смила два пъти.
Тестото се поставя върху покрита с восъчна хартия дървена дъска, точи се и се нарязва,
66
както е описано по-горе. Парчетата се обвиват във восъчна хартия и се оставят на сухо
място. Те могат да траят дълго и при това вкусът им постоянно се подобрява. Ако се нарежат
на парчета, дълги 5 см, могат да се опаковат в пакетчета и да се запазят в кутийки. Ако ще се
консумират веднага, тестото се оформя в малки форми. За промяна на вкуса на всеки
половин кг от избраното зърно преди меленето се прибавят 10 г анасонови семена или т.нар.
подправки. Може да се употребяват и сушени подправки и семена.
Това тесто е много подходящо и за получаване на банични кори.
1. Лимонена майонеза
15 г пинии или фъстъци, много ситно или два пъти премлени, се смесват и
разбъркват с 30 г лимонов сок. Сместа се оставя да престои 15 минути или по-дълго, към нея
се прибавя 15 г масло от ядки или маслини и се разбива на крем. Вкусът на този крем може
да се променя чрез прибавка на смлени кимионови, анасонови, синапови и други семена.
2. Медено-кремов сос
15 г много ситно смлени фъстъци се смесват и разбиват с 50 г лимонов сок. Оставя
се да престои 15 минути, прибавят се 15 г мед и сместа се разбива на крем.
3. Медено-лимонен сос
Разбиват се 30 г лимонов сок и 15 г мед. Ако сместа е много кисела, се прибавя 15 г
маслиново или ядково масло.
4. Ябълков сос
60 г ябълков сос от кисели или сладки ябълки, получен с помощта на преса за сок, е
един освежителен, вкусен сос, подходящ както за зеленчукови, така и за овощни салати.
Особено през зимата, ако няма рабарберов сок, той придава на зеленчуковите салати приятен
вкус.
6. Рабарберов-кремов сос
30 г смлени фъстъци или пинии се смесват и се разбиват заедно с 60 г рабарберов
сок. Сосът се оставя да престои 15 минути. Употребява се само за зеленчукови салати. Към
него могат да се прибавят 10 г ситно нарязани подправки.
67
7. Доматен сос
60 г домати, обелени и нарязани с остър нож и 15 г смлени пинии или фъстъци се
разбиват и разбъркват заедно. Сосът може да се подобрява и разнообразява чрез различни
подправки — 10 г ситно нарязани магданоз или целина и, по желание, 10 г масло от маслини
или ядки.
8. Сос от краставици
Този сос се приготвя по същия начин както предходния, но вместо домати се
използват 60 г настъргани краставици.
1. Хряново масло
60 г смлени фъстъци и 60 г настърган хрян се смесват и разбиват. Маслото се оставя
да престои 5 минути или по-дълго, след което се разбива с 60 г рабарберов сос или 30 г
кисели ябълки.
2. Плодово масло
Смесват се и се разбъркват 60 г лимонов сок, кисели ябълки (настъргани или като
сок) или други стипчиви плодове, например дюли, с 60 г смлени пинии или фъстъци. Могат
да се нарежат и прибавят 30 г стафиди, смокини или фурми.
5. Масло от лук
За маслото се настъргват 50 г лук, прибавят се 60 г рабарберов сок, сок от зелени
домати или кисели ябълки и 60 г смлени фъстъци. Киселите течности могат да се изоставят.
Ако са много остри, е добре да се смекчат с 30 г масло.
1. Домашно сирене
За 1 кг: 4-5 л мляко, 20-25 капки мая за сирене, сол.
Прясното мляко се кипва, след което се охлажда до температура 30-35˚ С (ако
потопите малкия си пръст в млякото и можете да го задържите, без млякото да ви пари -
температурата е подходяща). Прясно издоеното мляко се заквасва при температурата на
доенето. Към охладеното мляко се добавя маята. Тъй като се предлагат различни видове мая,
спазвайте указанията за необходимото съотношение, които са отбелязани на опаковката.
Заквасеното мляко се оставя на топло да се стегне (около 2 1/2 часа, завито с
топлоизолираща тъкан). Съсиреното мляко придобива консистенцията на крем карамел.
Може да се пробва, като потопите обратната страна на пръста си — ако по него не полепва
мляко, то е готово. Нарязва се и се изсипва в торба от тензух или в гевгир, покрит с тензух.
Оставя се за няколко часа да се отцеди, след което се изсипва в дървено сандъче, като се
притиска отгоре, за да се отцеди напълно суроватката, (може да се притисне и между два
плоски капака от тенджера, които се закрепват в по-голям съд). Преди да се притисне,
сиренето се поръсва с морска сол или се залива с 22-25 %-ов солен разтвор според вкуса -
може да се остави и безсолно, макар че солта го стяга. Соленият разтвор може да се приготви
по следния начин: в преварена вода се пуска яйце с добре измита черупка и се добавя сол,
докато яйцето заплува по повърхността.
След като престои 12 часа, сиренето е готово. Ако искате да узрее, трябва да го
оставите 40 дена в 10 %-ов солен разтвор.
Получава се много вкусно сирене с аромат на краве масло.
2. Домашен кашкавал
За 1/2 кг: 4 л. прясно мляко, 10 г (1 лъжица) лимонена киселина (лимонтозу), 4
лъжици сол, 1 капка мая за сирене (може и без мая).
Млякото се слага да заври. След като кипне, се слага лимонената киселина (преди
солта, за да не се получи буйно кипене!). Добавя се солта и маята (по желание). Оставя се да
ври 10 минути, като се разбърква отвреме навреме, за да не загори. Получава се пресечена
като извара смес, която се сипва и гевгир, покрит с тензух. След като цвикът се отцеди добре
(около 5 минути), докато е още топъл, кашкавалът се оформя в купичка и се притиска
отгоре, за да стане по-плътен.
3. Домашна извара
За 1 кг: 5 л. прясно мляко, 250 г кисело мляко (или 50 г калциев хлорат от аптеките).
Прясното мляко се загрява. Преди да се кипне, към него се прибавя разбитото
кисело мляко. Разбърква се, кипва се и веднага се отстранява от печката. След изстиването
получената извара се прецежда.
Подготовка на сухари
Нарязва се на филийки ръжен хляб или хляб от тъмно брашно и се изсушава във
фурната. Няколко филийки се опичат много силно, за да се придаде на кваса приятен кафяв
цвят.
Приготвяне на кваса
Течността се излива, премахват се остатъците от вкисналия хляб, добавят се пресни
сухарчета, няколко стафидки и малко захар. Всичко се залива със студена вода (преварена
или прясна, престояла известно време — по желание на домакините), добре се разбърква и се
оставя да ферментира. Готовият квас се охлажда и при сервирането (порционно) се поднася
захар. Според желанието и вкуса може още в самото начало на ферментацията в кваса да се
добавят ароматични билки — мента, дива мащерка или други.
Приготвяне на кваса
Сварете гъст сироп от захар и неголямо количество вода, като прибавите в него
смляна канела (по рецептата или на вкус). Топлият сироп се излива в съд с настойка от
плодови остатъци, прибавя се течна мая или подкваса от мая (1/2 ч.л. суха мая се разрежда с
1 ч. топла отвара. Прибавя се 50 г пшеничено брашно, щателно се разбърква и се оставя
добре да втаса). Цялата смес много щателно се разбърква и отначало съдът с кваса се слага
за 3 дни на студено, а след това 2 дни се държи при стайна температура. Щом квасът започна
да се пени силно, трябва внимателно да го прецедите в емайлиран съд и да го сложите да
заври два пъти. След това горещият квас още веднъж се филтрира през няколко слоя марля и
се охлажда.
ДОМАШНА БОЗА
25 с.л. брашно се запичат в суха тенджера до бежово. Готовото брашно се пресява,
след което се разбива с 1 1/2 л. студена вода до получаване на гладка смес. Добавят се още 5
л. вода и сместа се оставя да ври на тих огън 10-15, като през това време се бърка
непрекъснато. Сипват се 500 г захар (или повече - на вкус). След като захарта се разтопи,
питието се сваля от огъня и се заквасва с 500 г купена боза. Оставя се да престои 12 часа в
съда, в който е вряло, след което се разсипва в бутилки и се прибира на студено.
ЧАСТ III
ДРУГИ РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ
НА СУРОВИ ЯСТИЯ
ЗЪРНЕНИ ХРАНИ
Хилядолетия наред зърнените храни са били основна храна при всички културни
народи. Под зърнени храни тук ще разбираме обаче смляното цяло зърно, без отсяване. Това
са главно жито, ръж, ечемик и овес. Към тях можем да причислим и царевицата, ориза, едро
смляното просо и елдата. Между най-известните днес са произведенията от целозърнести
храни. Но това не винаги е било така.
В миналия век е започнало отделянето на триците и зародишите от вътрешната част
на зърното, в стремежа да се подобри този съвършен природен дар. Хората започнали по-
често да използват бяло брашно и да пекат хляб от него. Бялото зърно малко по малко
изместило пълнозърнестото.
В последно време обаче хората по света все повече се връщат към произведенията
от целозърнест материал. В списание „Хлебар” от 1938 г. четем: „В цялото зърно е запазен
неувредения зародиш. Той съдържа главно лецитин, мазнини, минерални вещества, като
соли на желязото, фосфора, сярата и калция, които съдействат за пречистването на кръвта,
жлезите и укрепват костите”.
Във важността на храненето с целозърнести храни бил убеден още през 19-и век
американският лекар д-р Грахам. Той проповядвал умереност при храненето. Препоръчвал
зеленчуци, плодове и орехи, но главно наблягал на своето собствено откритие —
пълнозърнестия хляб. Сблъскал се обаче с неразбирането на обществеността. В 1837 г. той
пише следните, пълни с разочарование думи: „Тъй като хората у нас днес са изцяло отдадени
на използването на груба храна без подбор, произлизаща от животински трупове, и тичат са-
мо след богатството, може би е празна работа, когато против това издига своя глас един
самотник”.
Неговият глас обаче не звучал напразно. Чак след повече от 100 години той получил
признание. Неговият хляб се е запазил до днес и чрез името си „грахам” напомня за своя от-
кривател по целия свят.
За целозърнените храни пише и д-р Хардингс от университета в Лома Линда.Той
съобщава, че пшениченото зърно можем да разделим на 4 слоя. Първият е външната
обвивка, под нея се намира малко по-тъмен слой. На единия край е зародишът. Най-голямото
количество хранителни вещества и витамини се намира точно в тези 3 части, докато
четвъртата част — ендоспермът — е най-беден на хранителни вещества. Витамин В се
намира около зародиша и външния слой. Целозърнестото брашно съдържа 100 % витамин
В1. Когато го отсеем частично — 21 %, получаваме така нареченото грахамово брашно. Ако
премахнем от брашното външния слой и зародиша, получаваме така нареченото 70 %
брашно. „Сега нека проследим намаляването на хранителните вещества в тези брашна. Ако
целозърнестото има 100 %, то грахамовото брашно има 78,5 % витамин В1, а 70 % брашно
— само 7 % витамин В1.”
Когато сами си мелим брашно (за тази цел трябва да се снабдим с ярмомелка или
мелничка), не трябва да го оставяме да стои смляно по-дълго от седмица. Колкото по-прясно
е брашното, толкова е по-полезно. Най-доброто брашно е това, което използваме веднага
след смилането.
Хлябът от повече видове зърнени храни е по-ценен. В него се съчетават
преимуществата на различните видове зърна.
1. Пастет (пюре)
1/2 кг извара, 30 г масло, малко сладка сметана, ким, червен пипер, ситно нарязани
листа от цвекло или керевиз, 3-4 твърдо сварени яйца, сол и приготвяме крема.
Вземаме 250 г зърна (пшеница, ръж, просо, елда и др. по избор), смиламе ги или
счукваме в хаванче на ситно. Поставяме брашното в порцеланов (глинен) съд или тенджера
и заливаме с 0,5 л. вряла вода. Оставяме да омекне. Ако зърната омекват трудно, втори път
заливаме с вряла вода. Смесваме получената каша с първоначалния крем. Поръсваме със зе-
75
лени подправки.
2. Ечемичена каша
Ечемичена каша може да приготвим като смления ечемик залеем с вряла вода и
оставим да набъбне и омекне. Поръсваме кашата със зелени подправки. Поливаме с масло.
Към тази каша можем да прибавим ситно нарязан лук и други зеленчуци.
3. Ечемичена каша със стафиди
200 г ечемичена каша, 100 г стафиди, 1/8 л. неподсладено пълномаслено мляко,
маково семе.
Към ечемичената каша прибавяме предварително накиснатите стафиди и
пълномасленото мляко. Преди ястието поднасяме салата от сурови плодове, а към ястието —
мляко или компот.
ОВЕСЕНИ ЯДКИ
Овесените ядки са известни в целия свят. Те съдържат 67 % въглехидрати и най-
много белтъчини от всички зърнени храни. Имат също около 6 пъти повече мазнини от
пшеничното брашно. Отличават се с високо съдържание на желязо, което е приблизително
толкова, колкото е в смокините и спанака и два пъти повече от портокалите и доматите.
Притежават големи количества калций, магнезий, витамини от група В и лецитин, тоест
вещества, важни за нервната система. При производството на овесени ядки не се засяга слоят
под обвивката и затова в него са запазени алкалообразуващите вещества. Тъй като външната
обвивка на овесените зърна не е премахната, са запазени и доста влакнести вещества, които
стимулират дейността на червата. Според проф.Кьониг, 1 кг овесени ядки се равнява на 1,52
кг говеждо месо, на 2,89 кг телешко месо или на 5 л. мляко
Поради всички тези причини овесените ядки са подходящи и за развиващия се
организъм. Също така те са по-лесно смилаеми, отколкото другите зърнени храни, и затова
се включват и в най-различни диетични рецепти.
7. Качамак
1/2 кг пълнозърнесто царевично брашно, най-добре прясно смляно, заливаме с 1 л.
вряла вода или водата от сварените в нея зеленчуци, щипка сол. Оставяме да престои до
набъбване и омекване. При необходимост — заливаме втори път с вряла вода. Омекналият
качамак поръсваме с масло и сирене или ситно нарязани пресни плодове.
ПРОСО
8. Каша от просо
1 част просо, 2 части вода.
Счукваме просото в хаванче, попарваме го с вряла вода в тенджерка и леко
посоляваме. Оставяме да кисне под капак на топло.
Така приготвената просена каша разсипваме в чинии и поръсваме със зелени
подправки, масло и по избор — сирене. По желание можем да поръсим със ситно нарязани
плодове, счукани ядки и да подсладим с малко мед. Преди да поръсим, можем да я залеем
най-напред с неподсладено кондензирано мляко.
ЕЛДА
СУРОВОЯДСТВОТО -
ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ КЪМ ЗДРАВЕТО, МЛАДОСТТА, КРАСОТАТА И
ДЪЛГОЛЕТИЕТО!