ВЪВЕДЕНИЕ В ТАНТРА

Тубтен Йеше

ВЪВЕДЕНИЕ В ТАНТРА

ПРЕДГОВОР
Материалът, който изгражда това въведение в често погрешно разбирания свят на будистката
тантра, е съставен от учения, дадени между 1975 и 1983 г. от починалия по-късно тибетски монах
Тубтен Иеше, любящо наричан Лама Йеше от многобройните си ученици по целия свят.
Неговата биография вече се появи във въведението на "Силата на мъдростта" - поредица
беседи, избрани от пътешествието му в Северна Америка през 1974 г., което той направи
придружен от най-добрия си тибетски ученик и син по сърце Лама Тубтен Зопа Ринпоче. Ако
трябва да изредим накратко по-важните моменти в нея, Лама Иеше е роден близо до Лхаса в
Тойлунг през 1935 г. и от 6-годишна възраст посещава манастира Сера Дже, където получава
широко духовно и академично образование. След китайското завладяване на Тибет през 1959 г. той
довършва образованието си в бежанския лагер Буксадуар в североизточна Индия и накрая се
установява близо до ступата Бодханат, Катманду, Непал.
В Непал започва действителното му общуване с хора от Запада и през 1971 г. Лама Иеше и
Зопа Ринпоче вече са основали Непалския махаянистки център Гомпа на хълма Копан - място за
ежегодни курсове по медитация, които привличат нарастващ брой ученици. Тези ученици накрая
основават повече от 30 центъра, в които будизмът може да се изучава и практикува на Запад, и
Лама Иеше прекарва последните 10 години от живота си в пътуване до тези и други центрове, като
им дава учения, организационно ръководене и, може би най-важното, вдъхновението на собствения
си неуморен пример да служи на другите. Накрая, на 3-тй март, в болницата Cedars-Sinai в Лос
Анжелис, призори на първия ден от тибетската Нова година, той отстъпва пред сериозното
сърдечно заболяване, заплашвало живота му повече от 12 години.
Идеята за тази книга възникна още през 1981 г., когато Лама Иеше каза, че се чувства
необходимост, от съчинение, което да представи будистката тантра на-Запада под
неспециализирана, лесна за възприемане форма. Въпреки че тантра се счита от различните
тибетски традиции за най-задълбочена и развита от всички будистки учения, той чувстваше, че
основното послание е просто, ясно и изключително подходящо за живота през 20 век. Както
казваше в много случаи, Западът е открил как да освободи толкова много могъщи източници на
енергия в природата, но все още не съзнава огромната сила, по-могъща и от ядрената енергия, която
всеки от нас съдържа. Докато тази могъща вътрешна енергия стои неоткрита, животът ни е обречен
да остане разпокъсан и безцелен, а ние ще продължаваме да бъдем жертва на умствено и
емоционално натоварване, така характерно за нашата епоха. Практиката на тантра, предназначена
да се възползва от този скрит, вътрешен ресурс и да го приложи в най-голяма степен, ни предлага
най-добрата възможност да преодолеем тези натоварвания и да превърнем живота си в смислено,
свързано цяло - нещо, което всички желаем.
Според Лама Иеше практиката на тантра е така подходяща за модерния Запад, защото е
"научна". С други думи тантра е съвсем различна от система догми, които следва да се приемат с
вяра или принуда. В действителност тя е практическо, постепенно изследване на човешкото
състояние, което води до себеоткриване, а резултатите му се проверяват чрез собствените ни
наблюдения и опит. Наблягането върху прекия опит е това, което прави тантра привлекателна за
голям брой хора от Запада, обезверени от Пътища, изискващи упование и сляпа вяра. Още повече,
че, както следващите глави напълно ще изяснят, тантра е път на радост и утвърждение - качества,
които за жалост липсват в много от постепенно изчерпаните форми на онова, което някога е било
могъщи духовни традиции.
През зимата на 1982-83 се проведе редакторска среща близо до Чечина, Италия с цел да се
прегледат многото копия от тантристките учения на Лама Иеше и да се подготвят за бъдещо
публикуване. Членовете на тази среща получиха стотици лекции по тантра, изнесени от Лама
Иеше на английски през изминалото десетилетие и всеки член съсредоточи вниманието си върху
учение или група учения, свързани с определена тантристка практика. В резултат на тяхната работа
и на работата на по-късни редактори, известен брой от тези копия се публикува сега под форма и с
1
речник съвсем малко по-различни от онези, които Лама Йеще използваше.
Освен, че работиха по определена серия лекции, редакторите също се опитваха да определят
основните въвеждащи теми, общи за всички учения на Лама Иеше за тантра. Всяко копие беше
разглеждано с цел да се открие как се разработват тези теми в отделните учения. По този начин
беше подбран обширен материал от различните източници и беше подреден свободно според
разглеждания проблем. На този етап редакторите се съсредоточиха върху материала, който
разглежда темата тантра като цяло и оставиха по-подробните обяснения на специфичните прак-
тики за отделна публикация.
След това съставителят на настоящата книга редактира и подреди избрания материал в опит да
изглади изложението. Полученият вариант беше прочетен на Лама Иеше в Дхармасала, Индия през
април 1983 г. и той предложи много поправки, допълнителни обяснения и идеи за подобряване
както на звученето, така и на разглеждания проблем. През тази година той продължи да изнася
лекции по света и избрани части - най-вече изнесените в Помания, Италия и Баулдер Крийк,
Калифорния - бяха прибавени към ръкописа.
Хранех надеждата, че пълният, променен ръкопис ще бъде проверен още веднъж заедно с
Лама Иеше, но това не стана. Много месеци след смъртта му моята работа върху ръкописа беше
почти напълно замряла, тъй като ми беше изключително трудно да се справям със задачата да
редактирам словата му със съзнанието за тъжната, непроменима истина, че никога няма да чуя
приятния, изпълнен със смях глас да произнася отново тези думи. Накрая, все пак, с любезната и
изключително търпелива подкрепа на моите приятели, стана възможно да доведа ръкописа до
настоящия му завършен вид и да го предложа тук.
Но не мога да го предложа без няколко думи на извинение или поне на обяснение. Никой, на
когото се е случвало да опуша Лама Иеше докато той говори, не би помислил за възможно да
предаде на хартия изключителния ефект, който той имаше върху хората. Подобно на толкова много
велики учители, това, което излъчваше самото му присъствие, беше искра, придаваща на ученията
му огромна сила и ефект, много повече от крайно неортодоксалния и често неправилен език, който
използваше. Настоящият избор измежду устните му учения, предаден на повече или по-малко
стандартен език, най-вероятно ще направи впечатление на познавалите Лама Иеше като бледо
подобие на оригинала. Още повече, че не съществува начин, под който книга като тази да
претендира, че може да представи точните възгледи на Лама Иеше за тантра. Както историческите
източници потвърждават във връзка с беседите на Буда Шакямуни, поученията на Лама Иеше могат
да бъдат разбрани на толкова равнища, колкото са слушателите. Следователно би било самонадеяно
да се мисли, че което и да било разбиране на казаното от него е единственото възможно. Всичко,
което един съставител или редактор като мен може да направи, е да слуша съсредоточено лекции
или записи, да чете внимателно копия и после да представи колкото може по-точно това, което чува
вътрешно при запознаването си с ученията. Следователно е важно да се има предвид, че ако някой
друг беше работил със същите записи и копия, щеше да се появи книга със съвсем различно звучене
и съдържание. Лама Зопа Ринпоче говореше за тази многостранност на ученията на Лама Иеше,
когато казваше: "Повечето учители като мен преподават само това, което те самите знаят, и не
дотолкова свързано с потребностите на хората. Но за Лама, когато даваше поучения, нищо не беше
фиксирано, той не говореше само по една тема. Сред публиката имаше хора с различни проблеми -
духовни, лични, семейни - и Лама говореше на всички тях. И така, след едночасова беседа всеки
получаваше отговор на проблемите си. В началото някои може да са дошли само да видят как
изглежда тибетски лама, а други наистина може да искат покой. Когато Лама свършваше, те всички
си отиваха вкъщи с щастливо съзнание, с някакво разрешение на проблемите си."
За да представим всичко това под начин,'пряко свързан с тематиката на настоящата работа,
трябва да кажем, че Лама Йеше имаше чудесната способност да докосва в хората, с които
общуваше, център на покой, мъдрост и радост, който може само смътно да са съзнавали преди. Най-
задълбоченото му учение беше, може би, това: всички ние имаме в себе си не само отговора на
собствените си проблеми, но и възможността да живеем живота си на много по-високо равнище от
това, което си представяме за възможно. Не беше просто това, че Лама Иеше даваше всички
признаци на осъществените вътрешни възможности, въпреки че примерът му на непрекъснато,
безкористно раздаване, независимо от болното му сърце, което трябваше да го е убило преди много
години, беше достатъчно проникновено вдъхновение за всички, които го познаваха. Още по-
впечатляващо беше, че той умееше да внуши на слушателите си увереност, че те също притежават
2
подобни неограничени възможности, чакащи да бъдат освободени.
В това представяне на въведението на Лама Йеше в необятната и задълбочена тема на
тантра, бяха положени усилия техническите термини и историческите препратки да се сведат до
минимум. Това беше направено съобразно желанието на Лама Йеше да се опита да придаде
привкуса на тези учения толкова пряко, колкото е възможно. В случаите, когато са използвани
технически термини - на санскритски или тибетски - те са отбелязани в речника.
Завършването на тази работа би било невъзможно без приноса на много хора, от които не
всички могат да бъдат споменати тук. Моите най-дълбоки благодарности са най-напред към
членовете на редакторската среща, на която материалът за тази книга беше първоначално избран:
Хер-мес Брандт, Ли Брей, Ровин Брентано, Стивън Кармиър, Шарън Грос и Ник Рибуш. При по-
късните етапи на редактиране на материала семейство Ариятара в Йегендорф и Мюнхен отдадоха
безрезервно време и гостоприемство, както и семейство Филипсен от Дронтън, Нидерландия и
Джеоф Аукес от Лондон. Признателността, която изпитвам за любезната и любяща подкрепа, не
може да бъде лесно изразена. Специални благодарности също на Йеше Кадро, чиито насърчение и
помощ се оказаха безценни. И накрая на всички, свързани' с Уиздъм Пъбликемиъис - особено на
Робина Кортин, чийто принос подпомагаше тази работа на всеки етап от нейното развитие - бих
желал да изразя дълбокото си признание за тяхното търпение през многото месеци, необходими за
завършването на ръкописа на тази книга, както и за компетентното им представяне на крайната
работа.
Джонатан Ландау Дронтън март, 1987

ГЛАВА ПЪРВА ПЪРВИЧНА ЧИСТОТА

ШАКЯМУНИ -ОСНОВОПОЛОЖНИКЪТ НА БУДИЗМА
Ученията и практиките, познати като будистка тантра, могат да бъдат проследени 2500
години назад до времето на Буда Шакямуни. Историческият Буда - за да отличим Шакямуни от
многото други пробудени същества преди и след него - е индийският принц Сидхарта, роден през
VI век пр.н.е. Според традиционните източници той прекарал първите 29 години от живота си
затворен в палатите на удоволствията построени за него от прекалено грижовния му баща цар
Шудходана. Накрая, осъзнал за първи път болестта, старостта и смъртта, той избягал от царството
на баща си и започнал своето търсене на начина за прекратяване на всяка болка и недоволство.
За шест години той се отдал на строг аскетизъм и себеотричане, като се опитвал да добие
контрол над тялото и съзнанието си, само за да открие, че този краен подход е толкова погрешен,
колкото и предишния.му живот на чувствени удоволствия. Накрая, като поел средния път между
отдаването на удоволствия и отричането и като избягвал всички други крайности, той успял да
изкорени и най-неуловимите причинители на страдание и невежество от съзнанието си и да се
превърне в напълно просветлен, пробуден човек: буда. През останалите 45 години от живота си той
преподавал подхода на средния път към живота и духовното развитие под много и различни форми,
всяка предназначена за темперамента и склонностите на различен тип човек.
Ученията на Буда - познати на санскрит като дхарма: това, което ни предпазва от болката и
нейните причинители, съдържат хиляди различни методи за преодоляване на душевните и
физически пречки по пътя към нашето щастие и благополучие и всички се вместват в двете
категории сутра и тантра. Съществуват различия между тези две така наречени колесници, (яна),
но основата обща за сут-раяна и тантраяна е изначално чистата природа на съзнанието.

ИЗНАЧАЛНО ЧИСТАТА ПРИРОДА НА СЪЗНАНИЕТО

Според будистките учения, без значение колко объркани или заблудени сме в момента,
скритата и съществена природа на нашето същество е ясна и чиста. Както облаците временно
засенчват, но не могат да разрушат даряващата светлина сила на слънцето, така и временните
несгоди на тялото и ума - нашето объркване, нашето безпокойство и болката, която причиняват -
могат временно да замъглят, но не могат да разрушат или дори докоснат изначално чистата природа
на съзнанието. Обителта дълбоко в сърцата ни и в сърцата на всички същества без изключение е
неизчерпаем извор на любов и мъдрост. И крайната цел на всички духовни практики, били те
будистки или не, е разкриването и съприкосновението с тази чиста природа.
Когато създадем своя собствена вътрешна чистота, вътрешно състрадание и любов, ние можем
да видим отражението на тази чистота и любяща доброта у другите. Но ако не сме създали тези
3
качества в себе си, ще виждаме другите точно толкова ограничени и грозни. Защото каквото и да
виждаме всеки ден във външната реалност, то не е нищо друго освен отражение на.собствената ни
вътрешна реалност.
Съществуването на тази дълбока, изначално чиста природа на съзнанието не е въпрос на вяра
или сляпо приета догма. То е въпрос на преживяване. Безброй хора в историята са открили в себе си
това велико съкровище от мир, любов и мъдрост. И безброй велики учители и водачи умело са
показали на други как да открият своята най-дълбока природа и да усетят ненадминатото щастие,
което това откритие веднага дарява. Сред тези изключително добронамерени духовни водачи е Буда
Шакямуни, а целта на неговите поучения и методи е изявяването на най-висшите човешки
възможности.
Според будистката терминология крайната цел на индивидуалната човешка еволюция е
просветление или състояние на буда. Това състояние, което може да бъде постигнато от всеки, се
добива, когато всички заблуди - алчност, омраза, невежество и други подобни, замъгляващи нашето
съзнание, са премахнати и всички наши положителни качества са напълно развитл. Това състояние
на пълно осъществяване, на пълно пробуждане се характеризира като неограничена мъдрост,
неограничено състрадание и неограничени умения или сила.

ТАНТРИСТКИЯТ ПОДХОД
Според сутраяна пътят към осъществяването е постепенен процес на прочистване на
съзнанието от недостатъци и ограничения и заместването им с такива благотворни качества като
любов и мъдрост. Този път съдържа създаването на определени причини за бъдещото достигане на.
пълно пробуждане - етично поведение, развитие на възможностите за концентрация, трениране на
медитативното прозрение и други. Заради акцента върху създаването на причини с цел бъдещи
резултати, постепенният подход на сутра се нарича понякога причинната колесница за постигане
на просветление.
В сравнение с постепенният подход на сутра, тантраяна е много по-кратък път към
просветлението. Въпреки че тантристките практикуващи подобно на последователи-
те на сутрите не отричат създаването на същите причини, те приемат бъдещия резултат на
пълна духовна еволюция за отправна точка на своя път. С други думи, тантристките йоги или
йогини - както се наричат на санскрит тези изключително умели практикуващи, се учат да мислят,
говорят и действат сега, като че ли той или тя е вече напълно просветен Буда. Тъй като този мощен
подход довежда бъдещия резултат на пълно пробуждане в настоящия момент на духовна практика,
тантра се нарича понякога резултантната колесница за постигане на просветление.
Според тантра съвършенството не е нещо, което ни очаква някъде в бъдещето. "Ако
практикувам упорито сега, може би ще стана съвършен буда" или "Ако се държа добре в този живот
и постъпвам като вярващ, може би един ден ще отида в рая". Според тантра раят е сега Ние трябва
да бъдем богове и богини точно сега. Но в настоящето сме обременени от ограничени схващания:
"Мъжете са такива, жените са такива, аз съм си такъв и нищо не мога да направя" и така нататък.
Ето защо ние сме в конфликт със себе си и с другите. Този конфликт ще се разреши, когато усвоим
тантристкия възглед и разберем, че всеки мъж е съвършен мъж и всяка жена е съвършена жена.
Още повече, всеки мъж и жена притежават и мъжка, и женска енергия. Всъщност, всеки един от нас
обединява цялата вселенска енергия. Това, от което се нуждаем, за да добием цялостност, е вътре в
нас точно в този момент. Просто трябва да можем да го разпознаем. Това е тантристкият подход.

ПРИНЦИПЪТ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕТО
Общо погледнато, всички многобройни практики на тантра съдържат принципа на
преобразуването. Както показва съвременната наука, физическата вселена с нейното безкрайно
многообразие от феномени - от най-малката атомна частица до най-голямата галактика - е в
непрекъснат процес на преобразуване и еволюция от една форма на енергия в друга. Нашите
собствени тяло и съзнание са също енергия, а дали сме здрави или болни, душевно уравновесени
или необуздани, зависи от това, дали нашите психически и физически енергии са в хармония или
не. Чрез правилното практикуване на тантра всички наши енергии, дори неуловимите, но много
мощни енергии, които обикновено не съзнаваме, са впрегнати за извършването на най-великото от
всички преобразувания. Това е нашето превръщане от обикновени, ограничени, заблудени хора,
затворени в черупката на дребнавия егоизъм, в напълно развити, съзнателни хора, притежаващи
4
безгранично състрадание и прозрение.
Как можем да постигнем такова необикновено превръщане? Къде да намерим необходимите
сили, за да предизвикаме такава дълбока промяна? Не трябва да търсим далеч. Не се налага да
извличаме тази сила от ядрото на атома или да извеждаме ракета в космоса, за да я търсим на
далечна звезда. Напротив, основната енергия, включена в дълбокия процес на тантрическото
превръщане, е енергията на собствените ни желания.

ГЛАВА ВТОРА ЖЕЛАНИЕ И ЩАСТИЕ

ЖЕЛАНИЕ, НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ, САМОКОНТРОЛ
Ние живеем в царството на желанията/От момента, в който се събуждаме, до момента, в който
заспиваме нощем, и дори в сънищата си ние сме водени от желанията. Всяко от нашите сетива е
гладно за своя собствена храна. Очите ни жадуват да видят интересни форми и цветове, ушите ни
искат да чуят приятни звуци, носът ни охотно поема благоухания и се отвръща от миризми, които
го отблъскват, езикът ни търси вълнуващи нови вкусове, а чувството ни за осезание непрекъснато
копнее за допир до едно или друго. Желанието за сетивно стимулиране е толкова дълбоко вко-
ренено, че ако бъдем изолирани от образи, звуци, миризми и така нататък достатъчно дълго, ще
започнем да халюцинираме.
Нашите желания не се ограничават до нещата, които можем да видим, чуем, помиришем,
опитаме или докоснем.
Съзнанието ни преследва идеите толкова ненаситно, колкото езикът ни - различните вкусове.
Абстракции като знание, репутация, сигурност и доволство се преследват с такава енергия, сякаш
могат да бъдат да бъдат видяни или държани в ръка. Желанието е толкова проникващо, че е
съмнително дали съществува нещо, което да правим немотивирани от него. Независимо в каква
област сме ангажирани - била тя бизнес, спорт или духовни стремления, желанието под една или
друга форма ни води към постигането на успех. Желанията са такава неделима част от живота ни,
че повечето хора биха погледнали на живот без тях като на жива смърт.
Зад всички наши желания е желанието да бъдем щастливи. В този смисъл всички са равни,
защото всички ние искаме щастие, въпреки, че го дефинираме различно, и никой не желае дори и
най-леката болка или разочарование. Ако проверим внимателно, ще видим, че всички наши дей-
ствия са мотивирани или от желанието да изпитаме приятното, или от желанието да избегнем
неприятното.
Но въпреки цялото ни желание да изпитваме единствено щастие и нищо друго, животът ни е
пълен с болка и недоволство. Придобитата награда, за която усилено сме работили, се чупи, губи,
бива открадната или просто престава да ни носи удоволствие. Нашият любящ съпруг или съпруга
скоро се превръщат в най-лошия ни враг или умират и ни оставят безутешни. Работата, за която сме
мечтали, се превръща в тежко бреме, което поглъща цялото ни време и енергия. Репутацията ни
запада, гладката ни кожа се набръчква, интелигентността ни започва да помръква.
Желаното щастие се изплъзва от прегръдката ни. Понякога изглежда, че колкото повече се
опитваме да бъдем щастливи, толкова по-нещастни ставаме. От тази гледна точка животът изглежда
безсмислена надпревара. Нашите усилия да намерим щастие се въртят в кръг, докато спрем сразени
и изтощени.
Много различни философи и духовни учители са описвали този кръг на вечно
неудовлетворение и са предлагали съвет как да се излезе от него или поне да се постигне
примирение. Буда Шакямуни, например, нарича това състояние на повтаряща се неудовлетвореност
самсара -санскритски термин, означаващ "в кръг", и препоръчва много различни методи, чрез които
да се освободим от него. В най-известните негови поучения източник на всички наши проблеми и
разочарования е желанието, породено от незнание. Освобождението, или нирвана, се постига чрез
пълно изкореняване на тези непреодолими желания от сърцата ни.
Тъй като нашите очи, уши, нос и така нататък са входни врати на желанието, онези, които
искат да се освободят от кръга на страданието, се насърчават да бъдат недоверчиви към петте си
сетива. Трябва да се осъзнае, че те упражняват пагубно влияние върху съзнанието, и да се приемат
крайно предпазливо.
По такъв начин поведението на човека, поел пътя на личното освобождение, се характеризира
с изключителен самоконтрол. Практикуващият поставя строг пазач на входа на сетивата си и е
извънредно подозрителен към всичко, което иска да влезе. Ако е възможно да се появи желан образ,
5
като привлекателен мъж или жена например, практикуващият се съветва да бъде нащрек за
възможната опасност да попадне под неговото или нейно очарование. Ние преодоляваме
склонността си да се втурнем сляпо към обекта на нашата привързаност и да станем жертва на бол-
ка и разочарование, като се приучваме да се съсредоточаваме върху онези части на обекта, които ще
намалят желанието ни да го имаме. Например, можем да подтиснем копнежа по някой красив човек,
като се съсредоточим върху нечистите части на неговото или нейно тяло. Целта на такава практика
е да се запази съзнанието несмущавано от желание, а резултатът е постигане на мир и спокойствие,
които не могат да бъдат нарушавани от променящата се участ.
В сравнение със система като тантра, която всъщност използва енергията на желанието, този
предпазлив подход към духовния път се счита за низш. Но това не означава, че такъв подход е без
стойност. Напротив, съществено е да се знае кога е правилно да се оттегли вниманието от неща,
които разстройват съзнанието. Обаче, ако единственият ни познат начин да преодоляваме желани
обекти е да ги избягваме, то ние ще бъдем строго ограничени в достиженията на духовната ни
практика.
Подходът на тантра е различен. Вместо да гледа на удоволствието и на желанието като на
нещо, което трябва да се избягва на всяка цена, тантра разпознава енергията, пробудена от
желанията ни, като незаменима подкрепа в духовния път. Тъй като целта не е нищо друго освен
реализация на най-висшите човешки възможности, тантра се стреми да приложи всяко
изживяване, без значение доколко нерелигиозно може да бъде то, в пътя на осъществяването. Точно
защото пътят ни е толкова неделимо свързан с желанието, ние трябва да използваме огромната му
сила, ако искаме да направим живота си съвършен.
Така логиката на тантра е наистина много проста: изпитването на обикновено удоволствие
може да се използва като сила за постигане на изключително приятното усещане за цялостност, или
просветление. Естествено е, когато качествата на ума бъдат развити, те да създават нещо подобно, а
не противоположно на себе си. Това е вярно и за положителните, и за отрицателните състояния на
съзнанието. Така както неудовлетвореността никога не може да стане удовлетвореност, мъката не
може да прерасне в щастие. Според тантра ние не можем да се надяваме да постигнем пълно,
универсално щастие, като систематично се правим все по-нещастни. Това противоречи на
естественото развитие на нещата. Само като развиваме дребните изживявания на спокойствие и
доволство сега, можем да се надяваме да постигнем в бъдеще нашата крайна цел - мири
спокойствие. Само чрез умелото използване на енергията на желанието и чрез изградения навик да
изпитваме истинско удоволствие, можем да се надяваме да постигнем вечното блаженство и
радостта от пълното просветление.

РЕЛИГИЯТА И ОТРИЧАНЕТО НА УДОВОЛСТВИЕТО

Често изглежда обаче, че съществува голямо противоречие между изпитването на удоволствие
и следването на духовен или религиозен път. За много хора всъщност религията не означава нищо
друго, освен отричане или отхвърляне на приятните страни на живота. Това може да се види под
формата на "не" на желанието, "не" на спонтанността, "не" на свободата на изразяване. Нищо чудно
тогава, че организираната религия има такова лошо име. Вместо да бъде начин за преодоляване на
ограниченията ни, самата религия се проявява като една от най-тежките форми на подтискане.
Просто още една форма на суеверие, която трябва да победим, ако наистина искаме да се
освободим. За нещастие, начинът, по който се използва религията в много общества като средство
за политически натиск и контрол, оправдава такава сурова присъда.
Това мнение за религията като за нещо, което подтиска или възпира първичната човешка
природа, се поддържа не само от нейните критици, но и от много вярващи. Много хора чувстват, че
верният път за следване на духовна дисциплина е отричането на тяхната човешка природа. Те са
толкова подозрителни към удоволствието, че смятат нещастието за истински ценно: "Аз съм
религиозен човек и не бива да се наслаждавам." Въпреки, че тяхната цел е постигането на вечен мир
и щастие, те се лишават от всекидневните житейски удоволствия. Те разглеждат тези удоволствия
като пречки, препятствия за духовното им развитие, и ако случайно изпитат мъничко удоволствие,
се чувстват неудобно. Дори не могат да изядат парче шоколад, без да си помислят, че са грешни и
алчни! Вместо да приемат и се насладят на изживяването такова, каквото е, те се оплитат във възел
от вина и упрек: "Когато толкова много хора по света гладуват и са нещастни, как смея аз да си
позволявам това!"
6
 Но такова отношение е напълно погрешно. Няма смисъл да се чувстваме виновни заради
удоволствието. Това е точно толкова погрешно колкото и отдаването на моментни удоволствия с
очакването да ни донесат пълна удовлетвореност. Всъщност това е просто друга форма на отдаване,
друг начин да се затворим в ограничената представа за това, което сме, и това, което можем да
станем. Такава вина е изкривена духовност, съвсем различна от истинското духовно отношение.
Ако ние бяхме истински доволни от нашето положение - еднакво щастливи и умиротворени при
среща с добри и лоши обстоятелства, практикуването на себеотричането би имало някаква истинска
стойност. То би могло успешно да се използва за засилване на чувството ни за неподатливост или
да ни помага да разбираме кое е истински важно в живота. Но ние рядко се лишаваме от неща
заради верните причини. Ние се задълбочаваме в мъката, защото си мислим, че да си нещастен само
по себе си си заслужава. Но не си заслужава. Ако тънем в мъка, единствената последица е, че
изпитваме повече мъка. От друга страна, ако знаем как да изпитаме щастие без чувство на
привързаност или вина, ние можем да развиваме това изживяване все повече и повече и накрая да
постигнем невероятното щастие на пълните си човешки възможности.
Ако страхливият, ограничаващ подход, който критикувах, е тюгрешен, то кой е верният
подход за онзи, който истински се интересува от разгръщането на своите най-добри способности?
Казано просто, съзнанието трябва да се поддържа толкова щастливо и ведро, колкото е възможно.
Вместо по навик да се оставяме на обсебването, неудовлетвореността, объркването, мъката и
вината, ние трябва да усъвършенстваме съзнанието си, като развиваме все повече разбирането си,
като добиваме все по-умел контрол върху умствените и физически енергии, все по-висши форми на
щастие и блаженство, все по-добър живот. Такъв подход крие повече смисъл от опитите да се
отхвърлят всекидневните ни изживявания. Това е логиката на тантра.
БУДА И ПЪТЯТ НА НАСЛАЖДЕНИЕТО
Някои епизоди от живота на самия Буда Шакямуни ясно показват превъзходството на
използващия желани обекти подход спрямо себеотричащия подход, който ги забранява. Когато
двадесет и девет годишен изоставил изолирания и разточителен живот на принц и тъкмо започвал
своето търсене за премахване на страданието, Буда -тогава просто бодхисатва Сидхарта, се заел с
изключително себеподтискане. Както някои хора в Индия днес все още правят, той се опитвал да
изкорени причините за мъката и неудовлетвореността като подтискал телесните си сетива. Той се
лишавал от храна и други удобства до такава степен, че накрая заприличал почти на скелет. След 6
години на лишения той разбрал, че такъв подход е безплоден. Вместо да го приближи към
съвършенството, той го направил твърде слаб да мисли и медитира ясно.
В този момент той решил да изостави този праволинеен подход и да поеме път по-пригоден за
истинското духовно развитие. Традиционните писания за живота му разказват, че той прекъснал
продължителното си постене, като ял мляко с ориз, предложено му от жената Суджата. Ефектът,
който храната оказала върху тялото и съзнанието му, бил изключителен. Тя го изпълнила със сила,
прозрение и блаженство. Това внезапно възстановяване на умствена и физическа енергия засилило
не само неговата решимост, но и способността му да постигне пълно просветление, което било
негова цел. Фактът, че той постигнал пълно освобождение само след една нощ медитация под
Дървото на Просветлението, ясно показва, че моментът за изоставяне на предишните аскетични
практики, е бил узрял за него. От тантристка гледна точка, тези събития показват, че пътят на
използване на удоволствието и желанието, е много по-задълбочен и ефективен от пътя на твърдото
себеотричане.
По-късно, след като Буда станал добре известен като учител, постигнал висша реализация,
способен да води всички различни типове хора към осъществяване, един цар помолил да му бъде
показан път за духовно развитие подходящ за човек с важни социални задължения. "Като цар аз съм
задължен да се грижа за моите поданици - обяснил той - и не мога да направя като теб: да изоставя
всичко, да отида в джунглата и да водя аскетичен живот. Това, от което се нуждая, е начин да се
използва самото царуване като път за духовно осъществяване. Ето защо, ако знаеш, начин да
превърнеш моите всекидневни действия като цар в духовен път, моля те, научи ме на него." Буда
отвърнал, че наистина знае начин: практиката на тантра. "С този метод ти можеш да продължиш
да изпълняваш своите задължения -обяснил той - и не е нужно да се отказваш от което и да било от
царските удоволствия." Той казал на царя, че може да се наслаждава колкото иска и пак да се
приближава към просветлението.
Учението, което Буда предал на царя, било Калачакра (Цикъла на Времето) Тантра и неговите
7
приемствености, както и на много други тантристки учения, са останали непрекъснати и силни до
ден днешен. Безброй индийци и тибетци са постигнали пълно просветление, като са следвали тези
методи, и нищо не пречи хората на Запад да се възползват по същия начин.

СЛЕДВАНЕТО НА ПЪТЯ ДНЕС

Тантра е особено подходяща за западния начин на мислене. Тъй като е най-краткият от
всички пътища, тя силно би привлякла любовта на Запада към бързи резултати. Още повече, пътят
на тантра е път на превръщането, а принципът на превръщане на енергията - поне на материа-
листично равнище - се разбира добре на Запад. Накрая, докато в този век голямата експлозия на
желанията се счита за сериозна пречка за повечето духовни пътища, за практиката на тантра тя е
всъщност полезна. Желанието е горивото, тласкащо ни към най-високата цел. Може би само път
като тантра, който набляга на прякото изживяване вместо на сляпото приемане, може да ни
измъкне от себе-разрушителните модели и да ни даде възможността да се реализираме напълно.
Но ако искаме да извлечем истинска полза от този път, трябва да сме наясно с някои важни
моменти. Най-напред, нашата мотивация за практикуване на тантра трябва да бъде толкова чиста,
колкото е възможно. Този проблем ще бъде дискутиран по-късно (виж глава 6). Засега е достатъчно
да кажем, че изобщо няма начин да пожънем неизмеримите облаги на тантра, ако мотивацията ни
е съсредоточена единствено върху собственото ни благополучие. Единственият тип личност, за
който тантра има смисъл, е човек, загрижен най-вече за благоденствието на другите, и който
вижда тантристкия път като най-бързото и най-мощно средство за осъществяването на тази
алтруистична цел.
Второ, ние трябва да имаме търпението и самодисциплината да практикуваме в правилен ред.
Да мислим както много хора правят: "Тъй като тантра е най-висшия път, не е необходимо да си
губя времето с предварителните практики", и да скочим в най-напредналите учения е глупаво и
арогантно, а също така и много опасно. Всеки, който има такова нетърпеливо и нереалистично
отношение, е абсолютно непригоден да получи въведение в тантра.
Накрая, много важно е ясно да разграничаваме същността на тантра от културните форми,
под които се проявява. Това, което искам да кажа е, че няма полза човек от Запада да се преструва,
че вижда или постъпва като тибетец или който и да било ориенталец. Научаването на молитви на
чужд език например, не е начин за изявяване на най-висшите човешки възможности. Никакво
съвършенство не може да се постигне като се замести един набор от културни условности с друг.
Хората, чиято практика остава на това повърхностно ниво, свършват единствено с объркване, без да
знаят кои са или какво трябва да правят. Разбира се, през времето на прехода, когато тантристките
учения се предвижват от Изток на Запад, много може да се придобие от изучаването на тибетски
език и други подобни. Но моето становище е винаги да помним, че тантра е много повече от език
или обичай. Това, на което тантра може да ни научи, е начин да се освободим от всички ус-
ловности, които ограничават разбирането ни затова, което сме и което можем да станем. Ако
подходим към тези могъщи учения с ясен интелект и силна решимост да извлечем тяхната същина,
то ние със сигурност можем да постигнем в живота си целостта и вътрешната удовлетвореност,
която всички търсим.

Четирирък Ченрезиг
8
 ГЛАВА ТРЕТА
УДОВОЛСТВИЕ, РАЗОЧАРОВАНИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ
ТАНТРА И НАСЛАЖДЕНИЕТО
Задачата на тантра е да превърне всички удоволствия във върховното изживяване на
дълбока, всепрониква-ща осъзнатост. Вместо да призовава към разделяне със светските
удоволствия, както правят много други традиции, тантра изтъква, че за човешките същества е
много по-полезно да се наслаждават и да насочват силата на своята наслада в пътя на
осъществяването и просветлението. Това е най-умелият начин да използваме ценните човешки
възможности.
Чрез мел одите за пълна трансформация тантра показва, че като човешки същества ние
можем да изпитваме безгранично, блажено щастие, и в същото време да оставаме свободни от'
заблудите, които обикновено замърсяват стремежа ни към удоволствие. Противно на това, което
смятат някои хора, няма нищо грешно в удоволствията и развлеченията. Грешен е обърканият
начин, по който се вкопчваме в тези удоволствия, като ги превръщаме от източник на щастие в
източник на болка и неудовлетвореност. Това вкопчване и привързване са проблемът, а не самите
удоволствия. Следователно, ако успеем да се освободим от това привично вкопчване, бихме могли
да се наслаждаваме колкото искаме, без никое от усложненията, които обикновено придружават
нашето обикновено търсене на удоволствие.
С правилно разбиране за трансформацията всичко, което правим 24 часа в денонощието, може
да ни приближава към целта -цялостност и себеосъществяване. Всички наши действия - ходене,
ядене дори уриниране! - могат да станат част от нашия духовен път. Дори сънят ни, прекарван
обикновено « мрака на несъзнателност или в хаоса на сънища, може да се превърне в ясно, светло
изживяване на изкусна проницателна мъдрост.
Може би всичко това звучи невероятно. Другите по-плавни духовни подходи, включително и
сутра, изтъкват, че желанието, ревността и другите заблуди от всекидневния ни живот са винаги
нечисти и трябва да се разглеждат като отрова. Непрекъснато ни напомнят за техния опасен ефект и
ни учат да избягваме влиянието им, доколкото е възможно. Но както вече беше подчертано, тантра
има различен подход. Тя също поддържа, че такива заблуди, като привързването от желание, са
източник на неудовлетвореност и страдание и трябва да бъдат преодолявани. Но тантра учи също
на умения как да се използва силата на тези заблуди, за да се ускори духовното ни развитие. Също
както умеещият може да вземе отровни растения и да ги превърне в могъщо лекарство, така и
умелият, добре обучен последовател на тантра може да превърне силата на желанието, дори на
гнева, в преимущество. Това несъмнено е възможно.

ОБРАЗИ НА ЦЯЛОСТТА
Тантра ни учи не само как да извлечем предимство от обикновеното изпитване на
удоволствие, но ни показва също как да предизвикаме изпитване на блаженство, по-силно, по-
дълбоко, по-удовлетворяващо от достижимото с физически сетива.
Сега нашето търсене на щастие е насочено по навик навън, към външни обекти на желанието
ни. Когато не можем да намерим или задържим тези желани обекти, ние се разстройваме и ставаме
нещастни. Например, много от нас търсят мъжа или жената на своите мечти, някой, който да бъде
извор на безгранично щастие, но без значение колко приятели или приятелки сме имали, тези мечти
не се осъществяват.
Това, което не разбираме е, че във всеки от нас има неограничен източник на мъжка и женска
енергия. Толкова много от проблемите ни възникват само защото или не познаваме, или подтискаме
това, което е в нас. Мъжете се опитват да скрият женската си страна, а жените се страхуват да
проявят мъжката си енергия. В резултат винаги се чувстваме лишени от нещо, от което се нуждаем.
Не се чувстваме цялостни и очаквателно се насочваме към други хора заради качествата, които ни
липсват на нас самите, с надеждата да добием някакво усещане за завършеност. В резултат много
страни на поведението ни са белязани с несигурност и собственическо отношение. Всъщност,
всички проблеми в света - от нечие безпокойство до войната между нациите - могат да се проследят
до това чувство за непълнота.
Ако е необходимо, великите йоги и погини могат да прекарат години в уединение, без да се
почувстват самотни. Но ние можем да се усетим непоносимо самотни, ако сме разделени със своя
9
приятел или приятелка дори за един ден! Защо има такава голяма разлика между нас и йогите Това
се дължи на вътрешната ни мъжка и женска енергия. Докато те са отделени и неуравновесени,
отчаяно ще търсим компанията на другите, неспособни да получим удовлетвореност. Но ако нашата
вътрешна мъжка/женска мандала беше цялостна, Никога не бихме изпитали болката на самотата.
Тантра ни дава могъщи средства да достигнем същинската си цялостност. Тантристкото изкуство е
пълно с убедителни символи на единството и завършеността, характерна за напълно осъществените
ни способности. Изображението на мъжко и женско божество в полово сношение, възприето от
някои ранни западни тълкуватели на тибетския будизъм като знак за неговия упадък, е символичен
образ на вътрешното сливане на мъжката и женската енергия. На по-високо ниво тяхната прегръдка
символизира целта на най-висшите тантристки практики: постигане на най-извисеното и блажено
ниво на съзнанието, което само по себе си е напълно в състояние да проникне в крайната реалност и
да ни освободи от всяка заблуда и страдание. На това ниво мъжката фигура представлява
изживяването на велико блаженство, докато женската символизира недвойствена мъдрост. Така
тяхното сливане няма нищо общо със задоволяването на сетивата, а показва едно пълно съчетание
от блаженство и мъдрост, което.далеч превъзхожда обикновените сетивни желания.
На тези, които са узрели, само вида на такова изображение може да помогне да възстановят
връзката между мъжката и женската страна на своето същество. За да бъде възстановена тази връзка
обаче, е необходимо да се преодолее влиянието на интелектуализиращото, ограничено от понятия
съзнание. Налагането на понятия е до голяма степен виновно да се чувстваме отчуждени от
вътрешната си реалност. Това е една от причините символите и образите, като тези използвани в
тантристкото изкуство, и визуализацията да бъдат много по-ефективни от думите, когато
опознаваме вътрешната си същност.

ЧЕТИРИТЕ КЛАСА НА ТАНТРА

В будистката тантра има четири класа, или нива, познати съответно като действие,
представяне, йога и висша йога тантра. Всеки клас е предназначен за определен тип практикуващ
и това, което ги отличава един от друг, е силата на желанието, която практикуващият умее да
насочи в духовния си път. По традиция тези различни нива на блаженство се илюстрират с примери
на нарастваща сексуална интимност. Приема се, че практикуващият от най-ниското ниво на тантра
е онзи, който може да използва и преобразува енергията от блаженството, възникнало просто от
гледане на привлекателен партньор. На второто ниво се преобразува енергията от размяната на
усмивки или смеха с партньора. На третото ниво се използва силата, възникнала от държането за
ръце, докато практикуващият висша йога тантра умее да насочи в духовния път силата на самия
полов акт. Този особено въздействащ образ ни дава представа за нарастващата сила, която може да
бъде насочвана и преобразувана чрез практикуване на тантра.
Практическият проблем е как да пригодим техниките на тантристкото преобразуване към
нашата индивидуалност. Лесно е да се. говори общо за теорията и практиката на тантра, за
желанието като път към просветлението, но такъв разговор има малка стойност. Истински важно е
чрез внимателно наблюдение на способностите и преживяванията си да определим начина, по който
боравим със силата на желанието. Трябва да разберем с колко сетивно удоволствие можем да
боравим, без да се забравяме. Вярно е, че практикуването на тантра накрая може да доведе до едно
фино, проницателно състояние на съзнание, което по своята същност е изключително блажено, но
това не означава, че е добре за нас да следваме желанията си безразборно, само защото те водят до
някакво блаженство. Трябва да бъдем честни за настоящите си ограничения и реалисти за
настоящите си способности, за да има изобщо някакъв смисъл нашето практикуване на тантра.
Една от най-големите пречки за истинско духовно развитие е арогантността. Тази опасност е
особено голяма във връзка с практикуването на тантра. Може да решим, че понеже тантра се
представя като начин за използване на желанието, всичко което трябва да направим, е да разпуснем
необузданите си апетити или да увеличим броя на желанията си и ще следваме пътя на истинския
практикуващ. Някои хора имат такова отношение, но то е напълно погрешно. Никога не бива да
забравяме, че ако отдаването на желанието и следването на тантра бяха едно и също нещо, всички
ние щяхме да бъдем високо издигнати йоги и йогини Въпреки, че животът ни е изпълнен с
неутолими желания за това и онова, единственото, което сме придобили от тези желания досега, е
все по-голяма неудовлетвореност.
Защо е така? Кое в обичайните ни желания неизбежно ни води към неудовлетвореност и
10
разочарование? Ако не разберем това, всичко, което изговорихме за използването на желанието
като път към просветлението, е просто смешно.

ЖЕЛАНИЕ И ИЗОПАЧАВАНЕ
Важно е да разберем, че желанието, което изпитваме към привлекателен обект, изопачава
представата ни за него. Очевиден пример е сексуалното желание. Само един пример за такова
изопачаване е мъжът, запленен от определена жена (или които и да било двама човека). Дори ако
тази жена е всепризнато привлекателна, желанието на мъжа към нея смехотворно преувеличава
красотата й. Колкото по-обсебващо е желанието му, толкова по- нереалистична е
представата му за нея. Накрая тази представа губи напълно връзка с действителността. Тогава
вместо да е привлечен от самата жена, мъжът е пленен от образа, създаден от него самия.
Склонността да се преувеличава и да се създават образи не е присъща само на една култура.
Тя е световен феномен. Когато двама души се гледат с очите на извънмерното желание, всеки от тях
създава невероятна история за другия. "О, каква красота! Тук всичко е съвършено - и вътре и вън."
Те изграждат идеален мит. От омая и желание всеки от тях става сляп за несъвършенствата на
другия и преувеличава неговите или нейни добри страни до неузнаваемост. Точно това
преувеличение е суеверната представа, образът, който обзетото от желание съзнание създава.
В по-голяма или по-малка степен склонността да преувеличаваме е свойствена на всички
наши обикновени желания. Ние надценяваме красотата или ценността на всичко, към което сме
привлечени и губим от поглед истинската му същност. Забравяме например, че обектът на желани-
ето ни, бил той личност или предмет, се променя през цялото време, както и ние самите. Държим се
като че ли той ще съществува вечно като нещо красиво и желано, като нещо, което ще ни доставя
вечна радост и доволство. Такова разбиране за неизменност е, разбира се, напълно без връзка с
реалността и като се придържаме към него, ние се обричаме на разочарование.
Важно е да се разбере, че навикът да налагаме погрешно разбиране за неизменност върху
нещо желано, не е съзнателен. Ако ни попитат, "Мислиш ли, че твоят приятел или приятелка,
новата ти кола или каквото и да било друго, ще съществува вечно и винаги ще бъде красиво?",
веднага ще отговорим: "Не, разбира се!". Нае сме достатъчно запознати със силите на промяната,
разрухата, остаряването и смъртта, за да отговорим по друг начин. Но за повечето от нас това
разбиране е повече интелектуално. Това е идея, която познаваме чрез ума, но не е разбиране, което
чувстваме със сърцето.. Ако проверим дълбокото си сърдечно отношение към желаното от нас, ще
открием обичайния стремеж към неизменност, който остава непроменен, независимо от
интелектуалното ни разбиране за процеса на промяната. Вижте само начина, по който сърцето ни
трепва в очакване, когато сме обхванати от силно желание по някого или нещо. Бихме ли изпитвали
такова силно вълнение, ако не хранехме нереалистични надежди?
Не тълкувайте погрешно този момент. Аз не се опитвам да бъда излишно критичен, като
казвам, че всички наши идеи са повърхностни или че всичките ни емоционални реакции са
изопачени. Само се опитвам да изследвам положението, в което хората навсякъде са изпадали: а
именно, че въпреки желанията, насочени към постигане на щастие, оставаме неосъществени и
неудовлетворени. Ако не разберем причината за това, всички надежди да използваме желанието и
да придобием пълното щастие на духовното осъществяване са обречени.

ИЗТОЧНИКЪТ НА НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ
И така, къде е грешката? Кой или какво е причината за непрестанния провал да изпитаме
щастието и покоя, които така отчаяно търсим? За да отговорим на този въпрос, нека още веднъж да
погледнем отблизо начина, по който се проявява обичайното желание. Като се чувстваме непълни,
несигурни и неосъществени, ние търсим извън себе си някого или нещо, което да ни накара да се
почувстваме завършени. Съзнателно или подсъзнателно си мислим: "Само ако имах еди-какво си,
щях да съм напълно щастлив!" И под напора на тази мисъл се опитваме да придобием всеки
предмет, който изглежда в състояние да удовлетвори желанието ни. Междувременно превръщаме
предмета в идол, като надценяваме положителните му качества, докато загуби прилика с истинската
си същност. Опитът да придобием собственост върху надценения обект на желанието, си може да
бъде успешен или не. Ако не успеем в стремежа си, ако обектът остане недостижим, ние, разбира
се, сме разочаровани. Колкото повече желаем обекта, толкова повече се разстройваме, когато не
съумеем да го придобием.
11
 А какво става, когато опитът е успешен, когато получим това, което искаме? Краят е съвсем
различен от този, на който сме се надявали. Защото се оказва, че не притежаваме жадувания образ
от мечтите - вечното, пълно, удовлетворяващо решение на най-сложните ни проблеми, а нещо също
толкова несъвършено, непълно и непостоянно като нас самите. Тази личност или предмет могат
наистина да ни доставят някакво моментно удоволствие, но никога няма да заживеят в съответствие
с очакванията ни. Така, рано или късно, ние се чувстваме измамени и горчиво разочаровани.
Да се върнем на основния въпрос: кого или какво обвиняваме за нещастието си? Много често
неоснователно обвиняваме обекта. "Само ако беше по-хубава", "Ако той се отнасяше по-добре с
мен", "Ако колата беше по-бърза или по-нова..." Ако това, ако онова. Това са двойствените раз-
съждения, които пълнят главите ни, когато разочаровани от притежанието си, се чудим с какво да
го заместим, за да си осигурим желаното щастие. Следващото нещо е да си намерим нова съпруга,
съпруг или кола, като ги обременяваме с очаквания толкова нереалистични, колкото и онези,
наложени на обекта, който изоставяме. По този начин продължаваме да се въртим в кръг, да
променяме едно и друго, но без да се приближаваме към желаните щастие и покой на съзнанието.

ТАНТРИСТКОТО РЕШЕНИЕ
Тантристкото решение на този въпрос е изключително радикално. То представлява пълно
преобразуване на обикновената ни представа. Това е основният момент в тантристкия подход.
Същата енергия, която обикновено ни тласка от едно неудовлетворително положение в друго, се
променя чрез алхимията на тантра в съвършено изживяване на блаженство и мъдрост.
Практикуващият концентрира всепроникващия блясък на тази блажена мъдрост, така че той
пресича подобно на лазерен лъч всички фалшиви отражения и прониква в самата същност на
реалността.
Различните степени на объркване и конфликт, който в момента замъгляват съзнанието ни и
пречат да изпитаме целостта на човешкия си потенциал, се изкореняват систематично от силата на
тази блажена осъзнатост. Така енергията на желанието се управлява по начин, който вместо да
увеличава нашата неудовлетвореност, както става обикновено, разрушава самата причина за тази
неудовлетвореност: нашето основно невежество за природата на реалността.
В тибетската тантристка традиция преобразуването на енергията на желанието се илюстрира
със следния пример. Съществуват насекоми, за които се твърди, че се раждат в дървото, те. техният
жизнен цикъл започва с излюпването им дълбоко в ствола на дървото. После, докато растат, те се
хранят с него, като изяждат това, от което са се родили. По подобен начин, чрез практикуване на
тантриското преобразуване, желанието дава живот на проникновена мъдрост, която в замяна
консумира всички негативности, замъгляващи съзнанието ни, включително и желанието, което я е
родило.
Така ние можем да видим, че обикновената и просветлената функция на желанието са напълно
противоположни една на друга. В тантра изпитването на блаженството, възникнало от желанието,
разширява съзнанието и ние преодоляваме ограниченията си, докато удоволствието, възникнало от
досега с желани обекти стеснява вниманието ни и води до ограничаващо пристрастяване към
повече и по-приятни удоволствия. Отровени от приятните усещания, губим своето съзнание за
цялост и потъваме в състояние на тъпота. Умът ни се свива около обекта и колкото повече се
вкопчваме в него за повече и повече удоволствие, толкова повече се отдалечаваме от
действителността. Може да се каже, че под магията на силното желание, потъваме в състояние на
неосъзнатост. Когато се събудим от това притъпено, подобно на сън състояние, откриваме, че всяко
удоволствие, което сме изпитали, е изчезнало и е останало единствено неудовлетворението, с което
сме започнали.
Или с други думи може да се каже, че обикновено изпитването на удоволствие е мрак,
причинен от невежеството ни. Въпреки че може да има някакво моментно вълнение, няма ясно
внимание, няма светлина. Идеята на тантристката практика е да се обедини преживяването на удо-
волствие със светлината. Това обединение се представя нагледно, както споменах, с прегръдката на
мъжкото и женското божество. Тя изобразява обединението на мъжката енергия на блаженството и
женската енергия на проникващата, недвойствена мъдрост. Накрая и двете трябва да се обединят, за
да изпитаме истинското осъществяване на най-дълбоката ни същност. И тъй като такова единение
на блаженство с мъдрост липсва в настоящето, трябва да направим огромно усилие, за да развием
това преживяване за цялост.
12
 ЗАБЕЛЕЖКА
Тъй като навикът да изпадаме в състояние на притъпеност и объркване, когато се вкопчваме в
някое удоволствие, е твърде силно вкоренен в нас, неуместно е да си. представяме, че можем
веднага да преобразуваме енергията на желанието в чиста и просторна яснота на съзнанието.
Въпреки че тантра е най-бързият път към пълнотата на просветленото преживяване, ние трябва да
напредваме на етапи в зависимост от способностите си, иначе ще поемем товар, който няма да
бъдем достатъчно силни да носим. Рискуваме да свършим като онези бедни страни, които в опитите
си да се модернизират се заемат твърде бързо с твърде много. Доста често несполучливият резултат
е, че техният прост и сравнително уравновесен живот е хвърлен в безредие. Така, въпреки че
тяхната бърза индустриализация е имала за цел да донесе полза, постигнатият резултат е още по-
голямо брожение и неудовлетвореност от преди. По подобен начин, ако практикуването на
тантристкото преобразуване не е съобразено с емоционалното ни състояние и умствените ни
възможности - ако възнамеряваме да поемем и преобразуваме повече енергия отколкото можем - то
ще ни отведе до състояние на още по-голямо объркване, отколкото това, в което сме в момента.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ОТХВЪРЛЯНЕ НА ВЛАСТТА НА ОБИЧАЙНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ ОТВЪД
ОГРАНИЧЕНИЯТА: ДА ВИДИШ СЕБЕ СИ КАТО БОЖЕСТВО
Ясно е, че енергията на желанието може да ни влияе по два напълно различни начина. Чрез
методите на тантра за преобразуването тази енергия може да се превърне в светла, блажена
мъдрост и да стане могъща сила за развитието ни. Обикновено обаче тази енергия подхранва при-
вичните модели на вкопчване и привързване, което намалява нашата осъзнатост и увеличава
невежеството и неудовлетвореността. Една от основните задачи, с който се сблъсква търсещият, е
да определи толкова точно, колкото е възможно, причините за повторяемостта на кръга от неу-
довлетвореност и да приложи най-подходящия лек за тяхната разрушителност. Само тогава може да
се извлече най-голяма полза от силата на тантра
Според будистката тантра ние оставаме впримчени в кръга от неудовлетвореност, защото
нашата представа за действителността е стеснена и задушаваща. Ние се придържаме към
ограничена и ограничаваща представа за това кои сме и какви можем да станем, а в резултат
мнението ни за самите нас остава потискащо ниско и отрицателно - чувстваме се неспособни и
безнадеждни.
Докато мнението ни за себе си е толкова неблагоприятно, животът ни ще бъде безсмислен.
Много хора мислят, че човеците са съвсем малко по-горе от маймуните и че човешкото съзнание не
е нищо друго, освен последователност от химични реакции и електрически импулси в мозъка.
Такава представа ни свежда до къс материя и отрича всяка идея за по-висше измерение на
човешкото съществуване. За хората, които искрено вярват в такава стеснена представа за това,
какво означава да си човек, какъв е смисълът да живеят? Може би единствено за да изпитат толкова
удоволствия, колкото е възможно, преди да се разложат обратно на съставната си материя, прах.
Подобни потискащи възгледи са до голяма степен причината за отчуждението в съвременното
общество.
Тантра предизвиква това неуместно ниско мнение за човешките възможности, като ни
показва как да гледаме на себе си и на всички други като на нещо идеално красиво -като на богове и
богини. Една от съществените практики на всички степени на тантра е да разтвори обичайните ни
представи за себе си, така че от празното пространство, където тези идеи са изчезнали, да възникне
възхитителното сияйно тяло на божество: проявление на същинската чистота на най-дълбокото ни
същество. Колкото повече се тренираме да гледаме на себе си като на такова медитационно
божество, толкова по-слабо обвързани се чувствуваме с житейските разочарования и несгоди. Това,
да си се представяме като божество, ни позволява да поемем контрола върху живота си и да
създадем за себе си чиста среда, в която да се прояви най-дълбоката ни същност.
Тантристките медитационни божества не бива да се объркват с това, което различните
митологии и религии имат предвид, когато говорят за богове и богини. Тук божеството, с което
избираме да се отъждествим, представлява същностните качества на напълно пробуденото пре-
живяване, спящо в нас. Ако използваме езика на психологията, такова божество е първообраза на

13
най-дълбоката ни природа, на най-скритото ниво на съзнанието ни. В тантра ние насочваме
вниманието си към такъв първообраз и се идентифицираме с него, за да разбудим най-дълбоките и
скрити страни от съществото си и да ги изведем в настоящата действителност. Проста истина е, че
ако се виждаме първично чисти, силни и умели, ще развием точно тези качества, но ако
продължаваме да се считаме за тъпи и глупави, то такива и ще станем.
Като пример за тантристко преобразуване можем да си представим себе си като Манджушри -
царствено божество, обикновено изобразявано червено- жълто на цвят, държащо в дясната си ръка
меча на разграничаващата осъзнатост, а в лявата- текст с ученията на Буда, наречено
"Съвършенството на мъдростта". (Можем да направим това, независимо дали сме мъж или жена,
тъй като тантристките визуализации минават отвъд идентифицирането ни като мъж или жена). Но
така създаденият образ не е действителният Манджушри. Самата мъдрост - абсолютно
непомраченото прозрение на съзнанието, реализира по пълните си възможности - е действителният
Манджушри, а причината да виждаме себе си във формата на това божество е да ускорим
развитието на мъдростта в нас самите. Мечът с двойно острие на Манджушри например символи-
зира способността на просветлената мъдрост да разграничава истинското от погрешното, като
отсича заблудите и предубежденията. Колкото по-тясно се отъждествяваме с такова божество и се
запознаваме със значението на атрибутите му, толкова по-дълбоко стимулираме в съзнанието си
развитието на качествата, които то притежава.
През първите етапи на практиката да гледаш на себе си като на божество е до голяма степен
изкуствено. Но ако тренираме достатъчно упорито, ще успеем да възприемем това създадено от нас
божество с яснота, далеч превишаваща настоящата ни представа за себе си. Съзнанието ни ще стане
съзнанието на божеството, а обикновените ни сетивни усещания - това което виждаме, чуваме,
вкусваме ще се превърне в блажените наслади на божеството. Това не е детска приказка. Такова
преобразуване е преживяване на безброй медитиращи в миналото и няма причина да не постигнем
същите съвършени резултати, ако положим необходимите усилия.

ПРОБЛЕМИ НА СЕБЕПРОЯВАТА
Може да попитате: "Защо трябва да се проявявам като Манджушри или което и да било друго
божество? Достатъчно трудно ми е да се проявявам като мъж или жена. Защо е нужно да променям
външността си и да слагам друга маска - маска на Манджушри?".Трябва да помним, че когато се
проявяваме като Манджушри, ние не демонстрираме нещо различно от това, което вече сме. Ние
вече притежаваме ценните качества на това божествено проявление в себе ек, Проявяването си като
божество практикуваме, за да можем да познаем и развием тези качества, вместо да останем
вкопчени в ограничаващите изводи на самосъжалението: "Аз съм грозен, глупав, слаб и неструващ".
Може би все още се чудите: " Но как може Манджушри или което и да било тантристко
божество да бъде същината на това, което вече съм? Не приличам на никое от тези божества: не съм
оранжев, син или зелен, имам само едно лице и само две ръце за разлика от повечето от тях".
Разбира се, че възражения като тези ще възникнат, но ако искаме да ги успокоим, трябва първо
внимателно да изследваме какво мислим, че сме в действителност.
Най-напред твоето сегашно лице не си ти, твоите кости и плът не си ти. Нито кръвта,
мускулите или която и да било част от тялото ти не са същината на това, което си. Донякъде можеш
да приемеш, че тялото ти е механичен робот, защото не може да функционира само. Трябва да се
управлява от нещо друго. Също както компютърната програма управлява робота и го кара да
функционира, твоето съзнание - разсъдък, психика, душа или както го наречеш -дава живот на
тялото ти. Ето защо, ако търсиш същината на това, което си, ако искаш да знаеш кой е отговорен за
начина, по който живееш живота си, вгледай се в съзнанието си.
Следващото нещо, което трябва да разбереш, е, че от момента на раждане досега ти си се
проявявал по много различни начини. Никой от нас не е статичен и непроменлив. Например, ако си
ядосан, изглеждаш като демон, докато в друг момент, изпълнен с любов, изглеждаш като красив
ангел. Никое от тези проявления - умиротворен, ревнив, любящ, съчувстващ, глупав или мъдър - не
възниква от тялото ти, от физическата ти форма. Всички те произлизат от силата на разсъдъка ти, от
силата на твоето съзнание. Съзнанието има способността да произвежда хиляди различни емоции и
отношения, а тялото няма друг избор освен да го следва. Въпреки това обаче ние твърде често се
отъждествяваме с тялото вместо със съзнанието си. Все едно да мислим, че не съзнанието, а тялото
е господарят. Почти ставаме негови роби. Само включете телевизора за няколко минути и ще стане
14
ясно колко много енергия отдава културата ни в служба на тялото и колко малко за развиване на
съзнанието. Нищо чудно, че нещата са толкова объркани.
Поставянето по този начин на тялото пред съзнанието не е единствената грешка, която
правим. Другото, което не разбираме, е, че нашето грубо физическо тяло не е единственото тяло,
което притежаваме. За това ще говорим по-късно (виж глава 10 ), но казано накратко, в границите
на обичайната ни физическа форма съществува по-фино съзнаващо тяло, наречено така заради
тясната му връзка със дълбоките нива на съзнанието. От тези по-фини нива извира могъщата
енергия на блажената мъдрост, енергия, способна да преобразува напълно живота ни. Тантристките
божества символизират пълното развитие на енергията на блажената мъдрост и ето защо можем да
кажем, че такова божество - без значение какво е на цвят или колко лица има - представлява
същината на това, което сме и което можем да станем. Следователно йога на божествата няма нищо
общо с фантазии за невъзможното. Тя е но-скоро практически метод за достигане на най-висшите
ни способности чрез системно трениране и задълбочено преобразуване на човешкото съзнание.
Въпреки че йога на божествата може да изглежда чужда и непрактична в началото, ние може
да добием представа за нейната ефективност, като си спомним за подобни техники доказали своята
стойност дори на скептичния Запад. Например, има много документирани случаи на хора,
излекували се сами от рак и други сериозни болести, единствено чрез процес на създаващата
визуализация. Вместо да се придържат към становището: "Тялото ми има рак и аз умирам", тези
хора виждат себе си здрави и силни. Образът на болния се изхвърля от съзнанието и се замества с
образ, излъчващ и жизнен. В много случаи този подход е доказал своята ефективност дори и след
като лекарите са изоставили всяка надежда.
Здравето на тялото и съзнанието е преди всичко въпрос на представата ни за себе си. Онези
хора, които мислят зле за себе си, по каквито и да било причини, стават, а в последствие остават,
нещастни, докато онези, които познават и черпят от вътрешните си сили, могат да преодолеят и
най- трудните ситуации. Йога на божествата е един от най-задълбочените начини за подобряване
представата ни за себе си и затова тантра е толкова бърз и мощен метод за достигане
осъществяването на огромния ни потенциал.
Най-голямата ни пречка по пътя на успешното ни превръщане в такова божество е упоритата
вяра в обичайната форма. Докато поддържаме обичайната представа за себе си, е изключено да се
видим като просветлени същества. Не можем да се видим истински като притежаващи божествено,
прозрачно тяло от светлина, ако продължаваме така силно да се отъждествяваме с грубата си
физическа форма. И никога няма да съумеем да се докоснем до чистата природа на съществото си,
ако продължаваме да мислим, че единствено заблудите и грубите идеи, които минават през ума ни,
представляват неговата основна същност Следователно, ако истински желаем да постигнем
удовлетворението на пълното самоосъществяване, трябва да намерим начин да се освободим от
властта на обичайните форми и идеи. Трябва със сърцето си да почувстваме колко гибелно е да
продължаваме да се отнасяме към тялото и съзнанието си - т.е.към представата за себе си - по
грубия и ограничаващ начин, които следваме сега. Нужно е да разберем, че наивното приемане на
обичайните проявления ни прави само още по- объркани, несигурни и недоволни.
Всяка проявена склонност към нерешителност и страх е симптом за раздвоения ни ум - умът,
което поражда сякаш безкрайна поредица от противоречиви мисли." Надявам се, че изглеждам
добре, но се страхувам, че изглеждам зле." Това показва също колко предубедени са обикновено
оценките ни за нас самите. В края на краищата външния вид не е истинско мерило за качествата на
един мъж или жена. Въпреки това дребни физически несъвършенства, истински или въображаеми,
са в състояние да ни причинят големи тревоги. Има хора, които дори се чувстват толкова грозни,
толкова безполезни и толкова достойни за ненавист, че гладуват до смърт. Това е пресилен пример,
но повечето от нас действително се принизяват-и правят нещастни по една или друга причина.

РАЗСЕЯНИЯТ УМ
Понякога изглежда, че умът ни тича едновременно във всички посоки, като се обръща в една
или друга в отчаяно търсене. На какво? Търсим незнайното нещо, което ще утоли копнежа ни за
сигурност и стабилност. Прехвърляме се от едно нещо на друго с надеждата, че новото изживяване
ще съдържа това, което търсим. В резултат умът ни винаги е разсеян. Трудно ни е да съсредоточим
вниманието си върху това, което правим, защото част от съзнанието ни е вече неудовлетворена и е
започнала да търси илюзорното друго. Дори когато правим нещо, което обичаме, твърде лесно
15
губим концентрация. Така не само не успяваме да открием по-висш смисъл и цел в живота си, но
често се проваляме и в ежедневните си дейности.
Неизбежният резултат от ограничената ни представа за себе си - ограничена от
неподлежащото на съмнение вярване в обичайните форми - е склонността да търсим извън себе си
решение на проблемите си. Привикнали да гледаме на себе си като на незавършени и лишени от
нещо много важно, дори не ни хрумва да се обърнем към вътрешните си способности, към
вътрешната си сила за разрешаване на трудностите. Напротив, мислим, че нещо от външното
обкръжение, ако го притежаваме по някакъв начин, ще ни даде това, което искаме. Безсилието на
такъв подход би трябвало да е ясно на всички нас. С какъв ли човек или предмет бихме могли да се
сдобием, за да приключи търсенето ни на сигурност? Нито най-красивата жена на света, нито най-
красивият мъж, нито най-модните дрехи, най-ценното бижу или най-гениалната нова идея имат
властта да уталожат желанието ни, докато вътрешно оставаме незавършени. Докато си мислим, че
убежище от житейските несгоди може да се намери извън нас, ще бъде невъзможно да изпитаме
истинския покой на съзнанието. Притежанието на богатство и власт със сигурност не е разрешение.
Високият процент алкохолизъм, разводи и самоубийства сред така наречените развити нации в
света показва, че само материалните придобивки не засищат неудовлетворението.
Дори ако се отвърнем от материалните обекти и се насочим към някоя по-висша духовна
реалност за разрешение на проблемите си, ограничаващите ни представи за себе си могат страшно
да попречат на възможната полза. Нещо обикновено е хора, поели по религиозен път, да чувствуват,
че съществува непроходима пропаст между тях, застанали долу в калта, и онова висше същество
горе в небето. Колкото по-ниско е мнението ни за собствените ни възможности, толкова по-
достойни за съжаление са молитвите, които отправяме. Ние можем да ридаем:" Моля те, спаси ме
Господи!"," Моля те, помогни ми, Буда!", но докато оставаме впримчени в собственото си
самосъжаление, съмнително е каква полза можем да имаме.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА СЕ ИЗСЛЕДВА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ
Тантристката техника да се отъждествяваме с божество е пълна противоположност на такова
самосъжалително отношение. Колкото по-успешно се отъждествяваме с тяло и съзнание от чиста,
ясна светлина, толкова повече се отваряме за благотворните сили в нас и извън нас. Вече спо-
менахме как чрез призоваване на вродените ни целебни сили можем да се излекуваме и от най -
страшните болести. Както показва този пример, тялото и съзнанието ни зависят едно от друго, като
съзнанието е главният ваятел на изживяното от нас. Ако мисленият образ, който имаме за себе си, е
положителен, действията ни са изпълнени с увереност, а впечатлението, което оставаме у другите е
за сила и жизненост. От друга страна, ако имаме ниско мнение за себе си, изглеждаме слаби и
неспособни, привличаме много проблеми и лесно ставаме жертви на нещастия и болести.
Отново и отново нашият опит доказва, че най-вече мислената ни представа е отговорна за
това, дали успяваме или не, Дали сме здрави или болни, привлекателни или грозни, щастливи или
потиснати. Въпреки това, когато срещаме трудности в живота, по навик търсим решение извън себе
си. Вместо да се заемем направо със съзнанието си и да развием отношение, което ще превърне
изживяванията в положителни, ние приемаме далеч по-предубеден подход и се опитваме да
променим външните обстоятелства, за да решим проблемите си. Но това никога не води до
продължително удовлетворение. Няма значение колко външни страни на живота си сме променили.
Ако тези промени не се съпровождат от дълбоки мисловни превръщания, те могат да бъдат
успешни само временно. Рано или късно проблемите ни ще възникнат отново и ще се почувстваме
не по - малко смутени и недоволни от преди.
Въпреки, че всички ние имаме чиста в основата си природа, не е лесно да влезем в досег с нея.
Грубият начин, по който съзнанието ни функционира, заглушава тази по-дълбока и по-фина
вибрация до такава степен, че обикновено не съзнаваме нейното присъствие. Ако искрено желаем
да достигнем тази висша същност, трябва да успокоим всяко разсейване и да разхлабим хватката на
обичайните проявления и идеи. С други думи трябва да създадем пространство, свят, където нашата
същностно чиста природа, ще се проявява несмущавана. И тогава, когато прилагаме тантристките
техники, чрез които си представяме себе си като божество, ние няма да се преструваме. Ще изведем
на повърхността вътрешните божествени качества, които винаги са съществували в глъбините на
съществото ни.
Начините за създаване на това необходимо пространство се съдържат в различните
предварителни подготовки за практикуване на тантра. Ако се опитваме да използваме
16
изключително могъщите превръщащи енергии на тантра без предварителна подготовка, няма
начин практикуването ни да бъде успешно. Дори напротив - може да си причиним по-голяма вреда.
Мощният реактивен самолет може да е най-бързият начин за предвижване от едно място до друго,
но ако поставим на мястото на пилота човек без никаква подготовка, резултатът ще бъде
единствено катастрофа. По същия начин, въпреки че тантра е най-бързото средство за достигане на
пълно осъществяване, практикуването на нейните методи, без да сме подготвили предварително
тялото и съзнанието си , би било изключително безразсъдно и би показало дълбоко неразбиране на
крайната цел на тантра.

Тара

ГЛАВА ПЕТА
ИЗЛИЗАНЕ ОТ НЕУДОВЛЕТВОРЕНИЕТО
Главните предварителни изисквания за практикуването на тантра, обикновено наричани
трите основни аспекта на колесницата на сутра, са отказването, всеотдайното сърце на содхичита,
и правилният възглед за пустотата. За да подчертаем, че развитието на тези три състояния на
съзнанието създава пространството, в което тантристкото преобразуване може да се осъществи, ние
ги разглеждаме в главите, озаглавени излизане, отваряне и разтваряне.
Първо е отказването; съзнанието, отърсено от обикновените си, ограничаващи грижи и
заинтересовано да прояви своя неограничен, напълно освободен потенциал. .

КАКВО Е ОТКАЗВАНЕ?
Някои от предварителните методи за създаване на пространство в съзнанието ни вече бяха
споменати. Например, тантра може да се практикува успешно едва след като сме се освободили от
обичайното вкопчване в чувствените удоволствия. Трябва дълбоко в сърцето си да разбираме, че
такова вкопчване никога не води до удовлетворение, а само до болка и разочарование. Ако не
видим как обичайното привързване към удоволствието ни затваря здраво в кръга от повтарящо се
разочарование (самсара), ще направим с тантра същите грешки, които правим при обикновеното
търсене на щастие. Когато изпитаме блажено усещане в резултат от практикуването си, ще му се от-
дадем като на нещо отделно съществуващо и напълно способно да ни дари безкрайна наслада. Като
паяк в очакване на муха, алчно ще се нахвърлим върху всяко привлекателно преживяване, което се
появи. Опитите да извлечем удоволствие от нещата по този начин са напълно измамни и докато
поддържаме такова нереалистично отношение, никога няма да познаем истинско удовлетворение.
Ако не се освободим от това отношение на вкопчване, неволно ще превърнем тантра в още едно
безсмислено движение в кръг.
Така че първото, от което се нуждаем, е да развием определена степен на отказване. Тъй като
отказването често, се обърква със страхливото, отхвърлящо състояние на съзнанието, което
критикувах по-рано, може би ще започна с описание на това, което отказването е.
Ако една ситуация е трудна, ние можем да излезем от нея като я изоставим или избегнем. Това
може да се нарече отказване, но то не е отказване от самсара. Или сърцето ни е разбито, защото сме
се сблъскали с приятеля си, затова се местим в друг град, за да избегнем бъдещата болка. Това също
не е отказване. Или не можем да се справим с обществото,-затова бягаме в пустошта, като
заявяваме: "Оттеглям се от светския живот напълно!" Ако живеем като животни, без нито едно от
удобствата на цивилизацията, със сигурност се отказваме от нещо, но това не е истинско отказване.
17
 Може да си мислим, че отказването има отношение към религиозните обичаи, че чрез
изучаване на духовни поучения и практикуване на медитация сме истински отказали се. Не е
задължително да е така. Ако някой критикува това, което правим - "Някакво твое странно влечение
по Изтока!"- и ние се разстройваме, това показва, че изобщо не сме развили отказване. Напротив,
това е знак, че се държим за религията си така, както за всеки обикновен обект. С други думи, чрез
нашето "отношение на вкопчване сме превърнали духовната практика в друга форма на обичайното
пристрастяване. Развитието на истинско отказване означава, че ние вече не разчитаме на
чувствените удоволствия за крайното си щастие, разбираме безсмислието да очакваме дълбоко
удовлетворение от такива ограничени, преходни явления. Важно е ясно да се разбере този момент.
Отказването не е изоставяне на удоволствието или лишаване от щастие. То означава да изоставим
нереалистичните очаквания спрямо обикновените удоволствия. Точно тези очаквания превръщат
удоволствието в болка. Не може да се каже също и, че няма нищо погрешно в удоволствието. Това,
което трябва да се изостави, е обсебващото, преувеличено, изкривено и замърсено отношение към
удоволствието.

РАЗВИВАНЕ НА ОТСТРАНЯВАНЕ
Тибетският израз, обикновено превеждан като отказване означава буквално "категорично
излизане". Той показва, че дълбоко в сърцето е взето категорично решение да се излезе от
повтарящите се неудовлетвореност и разочарования на обикновения живот. Просто казано, отказва-
нето е чувството на преситеност от изникващите наново проблеми, което води до готовност да се
отвърнем от всяка привързаност и да потърсим друг начин да направим живота си
удовлетворителен и смислен. Така развиването на отказването, или категоричното излизане,
включва отстраняване от онези мъчителни навици на привързване, които ни възпират да преживеем
най-пълните си човешки способности.
През определени периоди от живота ни (както ще бъде дискутирано в глава 10) сетивата ни
автоматично се отдръпват от обектите и ние изпитваме нещо, което може да се нарече естествено
отстраняване, или естествено отказване. В такива моменти няма нищо, в което да се вкопчим, и
нищо, към което да се привържем. В такова състояние дори и най-привлекателният сетивен обект е
безсилен да ни омагьоса и да отклони ума ни. Но ние обикновено изобщо не сме се отстранили,
когато се отнася до обектите в живота ни. Ние сме непрекъснато привлечени и хипнотизирани от
безкрайния поток сетивни впечатления и винаги нащрек за нещо ново и различно, което да ни
развълнува и заинтригува. Ако притежаваме кола, това не е достатъчно: трябват ни две. А когато
имаме две, пак не е добре: трябва ни яхта. Дори и яхтата не е достатъчна: трябва ни по-голяма. И
така до безкрайност. Това е неудовлетвореност, пълната противоположност на истински
отказващият се или излизащ ум. Трябва да се научим по някакъв начин да бъдем естествени,
естествено неподатливи на материалните обекти, на преследването на едно или друго. Не казвам
това, защото като изостанал тибетец, завиждам на богатите западняци. Нито казвам, че си лош
затова, че оставаш богат, докато другите са бедни. Просто се опитвам да отговоря на въпроса: "
Защо сме. неудовлетворени?"
Винаги можем да намерим някаква външна причина за своята неудовлетвореност - "Няма
достатъчно от това, няма достатъчно от онова", но това никога не е истинската причина за нашето
неспокойствие или разочарование. Това, което липсва, е вътре в нас и това е, което всички трябва
да осъзнаем. Удовлетвореността не зависи от материални обекти. Тя е нещо, което произлиза от
простотата, от вътрешната простота.
Когато говоря за отстраняване, имам предвид по-простичко, по-непринудено поведение.
Отстраняването не означава пълно отричане на всичко. Тя означава да разхлабиш хватката си и да
бъдеш по-отпуснат. В света има много удоволствия, но докато си напрегнат и неспокоен, страхливо
вкопчен в парите и притежанията си, богатството ти ще те прави само по-нещастен. Ако не знаеш
как да се отпуснеш и да се задоволиш с това, което имаш, ако не знаеш как да оцениш естествената
красота на своето обкръжение, ако не знаеш как да проявиш простота, дори всички пари на света да
са твои, пак ще си нещастен.
Отказването обаче не означава, че трябва да изоставиш удоволствията си. Далеч съм от това!
Философията на будизма като цяло и на тантра в частност е, че като човешки същества с истински
неограничени възможности ние трябва да се стремим към най-висшето удоволствие. Истинското
отказване се основава на разбирането, че обикновените ни удоволствия са второ качество. Те са без
18
значение, сравнени с изключителното блаженство, постигнато чрез пробуждане на енергиите,
спящи в нас, и изявяване на скритите ни способности.
Не само че тези обикновени удоволствия са второ качество, но нашето вкопчване в тях ни
пречи да изпитаме висшето щастие на пълната себеизява. Нашето вкопчващо се, обсебващо
отношение е отрова, която замъглява естествената ни чистота.
Ние все повече се оплитаме в света на обичайните форми и все повече се отдалечаваме от
истинската си същност. Да развием отказване означава да разберем как обичайната ни зависимост
от удоволствията ни пречи да изпитаме това по-висше, по-пълно щастие.
С правилното развиване на отказване ние се освобождаваме от принудителното, стягащо
упование на сетивните удоволствия. Колкото повече разбираме, че тези удоволствия не могат да ни
дадат вечното щастие, което желаем, толкова повече смиряваме очакванията си и ставаме реалисти.
Вместо да бъдем напрегнати заради копнеж по удоволствието или виновното му отричане, се
чувстваме по-свободни. Неблагоприятните обстоятелства вече не ни терзаят толкова. Ако изпитаме
нещо приятно, ние го приемаме охотно, поемайки насладата, която може да ни даде, без да
очакваме нещо повече. Можем да се отпуснем по този начин не само защото разбираме, че тези
удоволствия са преходни, но и защото погледите ни са насочени към по-висша форма на щастие:
изявяването на истинската ни същност. С тази идеална цел в съзнанието ние не се вълнуваме
прекомерно от отлитащите удоволствия, които изпитваме, нито изпадаме в униние, когато нещата
не вървят. С други думи, вместо да търсим убежище в сетивните обекти като разрешение на нашата
неудовлетвореност, ние се уповаваме на собствените си вътрешни способности.
ИЗОСТАВЯНЕ НА ИЗМАМНОТО УБЕЖИЩЕ
Фразата "намирам убежище" е взета от традиционния контекст - често повтаряната будистка
декларация на вяра в учителите, ученията и духовната общност: "Аз намирам убежище в будите, аз
намирам убежище в дхарма, аз намирам убежище в сангха" Ние търсим убежище в моментни,
преходни удоволствия през цялото време с почти религиозен плам и убеденост. Един ден например
си мислим*^ "Толкова съм подтиснат. Ще взема да отида на плаж" и отиваме до морето, скачаме
във водата, играем като риби, а после лягаме да се печем на слънце. Когато това стане отегчително,
се сещаме: "Сега съм гладен. Къде е щанда със закуски?" И се тъпчем с нездравословна храна
колкото можем, с надеждата да постигнем някакво удоволствие от сладоледа, пуканките, колата и
шоколада, които поглъщаме. Търсим убежище в тези неща, за да се спасим от унинието и скуката, а
накрая просто ставаме дебели и изгорели от слънцето.
Когато будизма говори за намиране на убежище, той подчертава важността на
освобождаването от това отчаяно, неосъществимо търсене на удовлетвореност. Намирането на
истинско убежище съдържа промяна в нашето отношение. То се постига, когато видим крайното
безсмислие на преходните явления, в които обикновено се вкопчваме. Когато видим ясно
незадоволителния характер на нещата, които преследваме, принудителния ни стремеж към тях вед-
нага ще угасне, а движещата сила на вкопчването ни ще утихне. Променящите се житейски
обстоятелства спират да ни подхвърлят в една или друга посока и ние добиваме пространството, в
което започваме да освобождаваме вътрешните си способности.

ГЛАВА ШЕСТА ДА ОТВОРИШ СЪРЦЕТО СИ

ЕГОИЗЪМ ИЛИ ПОСВЕЩАВАНЕ НА ДРУГИТЕ?
Досега духовният път беше описван от гледна точка на собственото ни осъществяване. Като
осъзнаваме, че привичният ни навик да се обвързваме с желани обекти ни държи впримчени в кръг
на вечна неудовлетвореност, ние все по- силно пожелаваме да разбудим съкровената част от
съществото си. Целта ни е да изпитаме покой и щастие, които са стабилни и надеждни, неподатливи
на променящите се обстоятелства и недосегаеми за хода на времето. Но дори висшият стремеж да
се освободим от смазващия кръг на желание и неудовлетвореност все още е несъвършен. Защо?
Защото засяга единствено собственото ни благополучие. Преди желанията ни бяха ограничени до
притежаване на сетивни обекти, докато сега - след развитието на някаква степен на отказване - са
насочени към изявяването на най-дълбокия ни потенциал. Но ударението остава: "As искам това, аз
не искам онова".
Такова тесногръдо отношение към собственото ни щастие и освобождение прави невъзможно
изявяването на огромните възможности на човешкия ум и сърце. Такова егоцентрично отношение
цели благополучието на едно единствено същество -собственото - пред благополучието на безчет
19
други, които споделят същите житейски проблеми. Този изключително ограничен подход
неизбежно кара сърцето ни да се затвори. И тогава дори и да не го казваме, ние съзнателно ще сме
убедени: "Аз съм най-важната личност в този свят. Проблемите на другите не ме засягат. Има
значение единствено собственото ми щастие".
Докато оставаме така тясно съсредоточени в собственото си щастие, независимо дали за малко
или завинаги, никога няма да изпитаме широтата на истински отвореното сърце. Единственият
начин да постигнем пълно просветление е да се освободим от ограниченията на тесногръдото,
себелюбиво отношение. В ученията на всички високо издигнати мъже и жени от миналото ясно е
казано, че такова отношение води до духовно задушаване. Ако искрено желаем да осъществим най-
висшите си способности, или дори ако искаме да постигнем само привична удовлетвореност във
всекидневния си живот, трябва да преодолеем себелюбието си и да се посветим колкото можем по-
пълно на благополучието на другите. Това е единственият начин да постигнем напълно отворено
сърце, единственият начин да изпитаме трайно щастие.
Посвещаване означава, че, създал определена положителна енергия в себе си, ти си готов да
споделиш щастието си с другите, колкото може по-пълно. Според будистката психология, ако не си
създал някакво всеотдайно отношение, никога няма да се почувстваш напълно удовлетворен.
Напротив, ще останеш отегчен и самотен. Както казва Панчен Лама в своя тантристки текст,
озаглавен "Приношение на духовния учител": "Себелюбието е причина за цялата мъка и
неудовлетвореност, докато поставянето на всички чувстващи същества-майки над самите нас е
основата на всяко постижение и всяко знание. Следователно, вдъхновете ме да заменя себелюбието
си с грижа за другите". Това не е някаква сложна философска теория, а едно много просто
твърдение. Достатъчно е да погледнем собствения си житейски опит, за да разберем дали себелю-
бието не е причина да бъдем объркани и възпрепятствани.
Панчен Лама продължава с предложението да видим какво е направил Буда Шакямуни.с
живота си. Той изоставил себелюбието си, посветил се напълно на благоденствието на другите и в
резултат получил ненадминатото блаженство на пълното просветление. А сега да погледнем себе
си. Обсебени сме от мен, мен, мен, и единственото, което сме спечелили, е безкрайна мъка и
разочарование. Това е просто, пряко сравнение и не е нужно да разчитаме на авторитета на Панчен
Лама или който и да било друг, за да видим неговата правдивост. Всички необходими доказателства
се намират в живота ни и в живота на другите. Внимателно провери и ще стане ясно, че
тесногръдият егоизъм винаги води до разочарование и че също така посвещаването на другите с
открито сърце води до щастие и благоденствие.

БОДХИЧИТА МОТИВАЦИЯТА НА ОТВОРЕНОТО СЪРЦЕ

Вече видяхме как привичната ни привързаност към сетивни обекти ни пречи да изпитаме
щастието и удовлетворението, които всички ние искаме. Ако искрено възнамеряваме да постигнем
най-висшето човешко удоволствие, трябва да дадем на ума си пространство, като развием от-
ношение на отказване. Това означава, че трябва да отречем обичайното си преследване на
удоволствия, за да изпитаме истинско удоволствие. По същият начин, докато продължава да се
грижим единствено за собственото си щастие, никога няма да изпитаме върховното щастие на
просветленото си съзнание. С други думи, ако искаме да достигнем най-висшата духовна цел,
трябва да развием най-висшата възможна мотивация за следване на духовния път.
В будистката терминология тази висша мотивация е позната като бодхичита. Тя е импулсът
човек да постигне пълно просветление (бодхи, или състояние на буда), за да бъде от най-голяма
полза за другите. Единствено като работим всеотдайно за щастието на всички същества - с други
думи само като развием отвореното сърце на бодхичита - можем самите ние да изживеем пълното
щастие.
Всеотдайната бодхичита е могъщата енергия, способна напълно да промени съзнанието ни.
Това може да го докаже собственият ни опит. То не е нещо, в което трябва сляпо да се вярва. Когато
си развил оодхичита в сърцето си ти привличаш неудържимо всички хубави неща в живота и те без
усилие те обсипват подобно дъжд. Сега, тъй като сърцето ни е пълно със себелюбиви мисли,
изглежда, че единственото, което привличаме е несполуката. Но с бодхичита ние веднага
привличаме добри приятели, добра храна, само хубави неща. Както казва Дал ай Лама, ако ще
бъдете егоистични, поне бъдете мъдро егоистични. Това, което той изразява чрез този странен
съвет, е, че по някакъв начин бодхичита е особено егоистично отношение: когато се посветиш на
20
другите с любяща добронамереност, ти получаваш много повече щастие отколкото би могъл да
изпиташ по друг начин. Иначе ние получаваме съвсем мъничко щастие и лесно го губим. Затова,
ако искаме да сме щастливи колкото може повече, единственото нещо, което трябва да направим, е
да се посветим с цялото си сърце на благоденствието на другите.

ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ СЕБЕЛЮБИЕТО
Не бива да мислим, че бодхичита е "религиозно" отношение, нещо в което трябва да вярваме
и да приемаме единствено на доверие. Това изключително състрадателно отношение е пряк
резултат от чистото прозрение в собствената ни истинска същност и в тази на другите. Когато сме
заети единствено със себе си, проблемите ни изглеждат непреодолими. Претоварен от мисли за нас
самите, умът ни е изпълнен с тревога и безпокойство. "Може ой не изглеждам достатъчно добре".
"Може би другите няма да ме харесат". "Чудя се дали ще успея". И така нататък, Всичко, свързано
с "Аз", става проблем, грижа, заплаха ;;1 нашето благоденствие и сигурност. Единственият начин д:1
се освободим от това невротично обсебване от собствената си личност е да отворим сърцето си за
другите. Когато см е истински загрижени за благоденствието на някой друг, ние веднага преставаме
да се грижим за собствените си проблеми, поне за малко. И тъй като състраданието към другите
заменя самосъжалението, ние откриваме скрити съкровища от сила и мъдрост в себе си. Може да се
каже, че самото притежаване на съчувстваща бодхичита е вид просветлено преживяване. Като
създаваме това свободно пространство в своето съзнание, ние придобиваме много по-всеобхватен
характер. Вместо да бъдем ограничени в собствената си миниатюрна реалност, ние се преместваме
в по-обширната сфера на всеобща грижа. Това автоматично ни освобождава от повечето ни
проблеми. Толкова често се суетим около незначителни събития в живота си, че превръщаме
дребни трудности в големи проблеми. Но като развием всеобхватния възглед на бодхичита, тези
дребни грижи стават маловажни и спират да ни безпокоят. Когато бремето на грижата за себе си
падне от раменете ни, ние изпитваме малко от свободата, която идва с пълното духовно
осъществяване. Преживявания като това са окуражаващи, защото убедително показват
практическата, всекидневна полза от обучаването и преобразуването на нашия ум.

ПОГРЕШНИ СХВАЩАНИЯ ЗА БОДХИЧИТА

Когато някои хора чуят за бодхичита за първи път, те я объркват със сантименталното, крайно
емоционално състояние на съзнанието: "О, как искам хората да бъдат щастливи! Не издържам като
си мисля как страдат". Те се чувстват така завладени от нуждите на другите, че изпадат в депресия.
Но истинската бодхичита е нещо съвсем различно. Тя няма нищо общо с това подтиснато и
парализирано състояние на ума. Напротив, тя е ясна и отпусната, притежава спокойна мъдрост и
дълбоко състрадание. Тя означава да отвориш сърцето си изцяло и да го държиш отворено толкова
дълго, колкото можеш. Т Съществува друга погрешна мисъл, която хора споделят, когато чуят
за първи път учения за бодхичита.Тъй като е необходимо да се развият напълно вътрешните ни
способности, за да облагодетелстваме другите по най-; добрия начин, те вярват, че не могат да
направят нищо в помощ на другите, преди да са станали буда." Първо трябва да уча години наред -
си мислят те, - и тогава мога да започна да тренирам съзнанието си. След дълго време може би ще
развия отказване и бодхичита и тогава, в някой далечен бъдещ момент, когато получа
просветление, ще започна да облагодетелствам другите."
Такова отношение е напълно погрешно. То ни обременява със закостеняло схващане за
развитието на духовния ни живот. То е просто още едно ограничение, още една илюзия. Ако твърдо
вярваме в такъв установен ред в живота си, смъртта ще настъпи преди да разберем, а ние няма дори
да сме го започнали!
В действителност докато развиваме любов, състрадание, мъдрост и всички други прозрения,
които водят до просветлението, ние можем да помагаме на другите без прекъсване. Най-напред,
просто като водим обикновен живот със сърце, посветено на преодоляване на себелюбието, ние
веднага облагодетелстваме другите. И после, всяка степен на духовно развитие, от първата до
последната, има собствена си*ла и потенциал. Ние можем да помагаме на другите в'зависимост от
достигнатата степен. За да бъдем реалисти, ще кажем, че трябва да помагаме на другите до
границата на настоящите ни способности. Мисълта, че не можем да направим нищо преди
просветлението, е всъщност егоистична и невежа. Тя отразява основно неразбиране на смисъла на
духовната практика.
21
 Това неразбиране е свързано с едно отношение, което проявяваме през целия си живот. В
училище например си мислим: "Трябва да изучавам тези скучни предмети сега, за да мога накрая да
си взема изпитите, да получа степента си, да си намеря добра работа, да спечеля много пари и то-
гава ще бъда щастлив" . Цялото това ударение върху бъдещето - "Когато имам достатъчно пари","
Когато притежавам собствен дом"," Когато се.пенсионирам" - лесно се прехвърля върху духовната
практика:" Когато свърша с практикуването" ," Когато получа просветление". Да се мисли по този
начин е твърде измамно. Тази мечтана илюзия за едно нереално бъдеще прави и сегашните ни
действия нереалистични. Важно е да се разбере, че истинската практика е нещо, което правим от
момент на момент, от ден на ден. Ние правим това, което можем, с мъдрост, каквато имаме, и
всичко посвещаваме на благоденствието на другите. Живеем живота си просто, толкова добре,
колкото можем. Това само по себе си ще бъде от огромна полза за другите. Не е необходимо да
чакаме докато станем буди, за да започнем да действаме.

РАЗВИВАНЕ НА СПОКОЙСТВИЕ: ОСНОВАТА НА ВСЕОБХВАТНОТО

СЪСТРАДАНИЕ
Ако имате ясно и просто разбиране за философията на бодхичита и се опитвате да постъпвате
според него във всекидневния живот, като опитвате във всички свои действия да се посветите с
открито сърце на другите, то това е правилна духовна практика. Това е твърде добре. Разбира се,
развитието на истинската бодхичита - състоянието на съзнанието, при което сме загрижени първо
за другите и тогава за себе си - е задълбочено разбиране и трябва да изминем дълъг път, за да го
постигнем. Ние не можем да отворим сърцето си изцяло само чрез желанието за това. Необходимо е
да се заемем с дълга и постепенна практика.
Според мен една от добрите страни на будизма е, че предлага практическо трениране на
съзнанието. Той не твърди: "Бодхичита е чудесна, защото Буда казва така!"
Напротив, дава ни методите за развиване на такова отношение и ние сами можем да се убедим
дали то има ефект или не, дали е чудесно или не.
Според тези методи, първото, от което се нуждаем, е чувство за спокойствие или равновесие.
Също както приземното равнище е основата, върху която градиш къща, така и спокойствието -
непредубеденото отношение към всички други същества - е основата за развиване на бодхи-члта.
Опитът на предишните медитиращи показва, че когато си достигнал такова равновесие, може да
създадеш бодхичита бързо и лесно. Но тъй като навикът остро да разграничаваме приятелите,
враговете и непознатите е дълбоко вкоренен в нас, такова равно отношение е трудно за постигане!
С огромно желание се привързваме и вкопчваме към скъпите си приятели, с омраза и антипатия
отхвърляме онези, които не харесваме, и с безразличие гледаме безбройните хора, които нито ни
помагат, нито ни вредят. Докато умът ни е под контрола на привързаност, омраза и безразличие,
никога няма да успеем да развием бодхичнта в сърцето си.
Спокойствието не е философско схващане. То не е просто друга мисъл или идея, с която да се
забавляваш. То е по-скоро състояние на ума, специфично качество на съзнанието, или осъзнатост,
която може да се придобие чрез постоянна близост. За да се случи това, трябва да положиш големи
усилия, С други думи трябва да тренираш съзнанието си и да промениш основното си отношение
към другите. Например, когато срещна за първи път група, нови хора в курса по медитация, аз
чувствам едно и също към всичките. Никой от тях не съм срещал преди, те сякаш са се появили
внезапно като гъби, и не съм имал време да се привържа или да намразя някого. Всички са равни за
мене. Ако взема това непредубедено чувство за равенство, което изпитвам към новите, непознати
хора, и го приложа както към приятелите си, към които съм привързан, така и към враговете и
критиците си, които не обичам, мога да започна да развивам спокойствие спрямо всеки.
Съществува подобна техника на медитация за пълното развитие на такова равновесие.
Накратко, представи си, че си заобиколен от трима човека: най-скъпия ти приятел, най-злия ти враг
и напълно непознат човек. Един от начините е да си представиш приятеля зад себе си, а врага и не-
познатия пред себе си и всички други човешки същества струпани наоколо. След като се обградиш
по този начин, внимателно изследваш чувствата, които изпитваш към тези хора, и анализираш защо
си ги определил именно като такива..
Когато се попиташ "Защо чувствам близък само този, а не и другите?", вероятно ще откриеш ,
че причините са предубеждения, основани на няколко отделни случки. Например, ти може би
наричаш първата личност приятел, защото, когато си помислиш за него, си спомняш негови прояви
22
на добронамереност и привързаност. А втората личност се явява враг, защото си спомняш някои
определени лоши неща, които ти е направил или казал. Колкото до третата личност, ти го наричаш
непознат, защото нямаш спомени някога да ти е помагал или вредил.
Причините за различното отношение са всъщност условни. Ако честно преровиш паметта си,
със сигурност ще си спомниш за много моменти, когато трите личности, за които си мислиш, не са
се вместили напълно в категориите, които така твърдо си им наложил. Можеш добре да си спомниш
случаи, когато врагът, толкова презиран от теб сега, се е държал любезно с теб, когато приятелят, на
когото толкова държиш сега, е предизвиквал гнева ти и че дори човекът, към когото си безразличен
сега, някога е означавал много за теб. Ако наистина се замислиш за това, ще престанеш да виждаш
хората по крайно предубедения начин, както правиш сега. А когато осмислиш, че всяко живо
същество през безначалните минали животи ти е сторило същите добри и лоши неща като
приятелят и врагът в този живот, ще разбереш, че всички са равни, защото са били приятел, враг
или непознат много пъти.
Като тренираш съзнанието си така, чувствата на привързаност към приятеля ти, на омраза към
врага ти и на безразличие към непознатия, ще започнат да стихват. Това е знакът, че започваш да
придобиваш мерило за равновесие. Поддържай това чувство и накрая чрез практика то ще стане
неделима част от съзнанието ти.
Медитирането върху равновесието е най-добрият начин да се постигне добро умствено здраве.
Вместо да плащаш по 100$ на час за терапевт, медитирай върху равновесието. Затвори очи и
игнорирай всички физически усещания. Изключи възприятията на петте сетива и се потопи дълбоко
в ясната осъзнатост на опита си в равновесието. Ще станеш със сигурност по-уравновесен, отворен
и умиротворен. Дори и след десет минути на такава медитация, ти ще излезеш в различен свят.
Съществува едно широко разпространено неразбиране за развитието на равновесие. Някои
хора мислят, че това означава да станеш безразличен към всеки. Страхуват се, че ако намалят своята
привързаност към семейството и приятелите, любовта и обичта им ще изчезнат. Но няма причина за
безпокойство. С истинско равновесие не бихме затворили сърцето си за никого.
Колкото повече се тренираме да виждаме първичното равенство на всички,, преодолели
привичната склонност да ги отнасяме твърдо.към категориите приятел, враг и непознат, толкова
повече се отваря сърцето ни, като неизмеримо увеличава способността ни да обичаме. Като се
освободим от предразсъдъците ще можем пълно да оценим, че всеки без изключение иска и
заслужава да бъде щастлив и желае да избегне и най-леката болка. Следователно на основата на
равновесието ще можем да развием всеобхватна любов, състрадание и накрая пълното
осъществяване на бодхичита: отвореното сърце, напълно отдадено на крайното облагодетелстване
на всички.

БОДХИЧИТА Е НЕОБХОДИМА ЗА ПРАКТИКУВАНЕТО НА ТАНТРА

Като предпоставка за практикуването на тантра, развитието на бодхичита е абсолютно
необходимо. Всички учители казват, че за да си добре подготвен за практикуване на тантра,
трябва да притежаваш силната мотивация на бодхичита. Истински подготвените тантристки
практикуващи желаят да следват най-бързия път към просветлението не за да постигнат бързо
освобождение, а защото изпитват силно състрадание към другите. Те разбират, че колкото повече
време им отнема постигането на просветление, толкова по-дълго всеки, който се нуждае от помощ,
ще трябва да чака. Светкавичното средство на тантра е предназначено за онези, които желаят да
помогнат на другите колкото е възможно повече и по-бързо. Въпреки, че е вярно, че бодхичита е
най-важната предпоставка за практикуване на тантра, всъщност е по-точно да се каже, че е вярно
обратното: целта на практикуване на тантра е да разшири обсега на нашата бодхичита.
Съществуват толкова много тантристки божества - Авалокитешвара, Манджушри, Тага и
останалите - в чието практикуване можеш да бъдеш посветен. Има толкова много божества, върху
които можеш да медитираш. Но защо са всички тези божества'1 Каква е целта на всички тези
практики? Тя не е нищо друго освен развиване и разширяване на отдаденото сърце на бодхичита.
Наистина няма друга причина за всички тези божества. Всъщност, всички тантристки медитации са
с единствената цел да се развие силна бодхичита.
Да вземем за пример практикуването на хилядоръкия Авалокитешвара. Единствената причина
за проявяването на съзнанието ти като божествено същество от светлина с хиляда ръце е
възможността да подадеш ръка за помощ на хиляда страдащи същества. Какви други причини
23
бихме могли да имаме, за да искаме толкова много ръце Ако не ти е удобно да се проявяваш по този
начин, винаги можеш да свържеш медитацията си със собствената си култура и да проявяваш
вътрешното си същество като Исус, Свети Франциск, Куан Тин или някое друго свято същество.
Това, което трябва да разберем, че Авалокитешвара и Исус например са напълно еднакви.
Същностната природа на всеки е пълното, безкористно посвещаване в служба на другите".
Следователно, когато се опитваме да бъдем като тях чрез практикуване на тантра, чрез молитва
или друг метод, то е само за да можем да служим на другите по също такъв безкористен начин.
Безкористното посвещаване на другите е истинското значение на бодхичита и затова бодхичита е
не само основната предпоставка за тантра, но и най-важният резултат на тази практика.

ГЛАВА СЕДМА
РАЗТВАРЯНЕ НА САМОСЪЗДАДЕНИ ОГРАНИЧЕНИЯ
БРЕМЕТО НА ПОГРЕШНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
Досега видяхме как две от предпоставките за чисто практикуване на тантра - отказването и
бодхичита, помагат да създадем пространство в себе си и да открием истинската си природа.
Отказването отслабва привичното ни вкопчване в удоволствието и зависимостта ни от външни фак-
тори за постигане на удовлетвореност, докато бодхичита противопоставя себелюбивото отношение,
с което се съсредоточаваме върху собственото си благоденствие, на пренебрегването на другите.
Сега ще разгледаме третата основна предпоставка: създаване на правилен възглед.
В този контекст правилният възглед означава мъдростта, чрез която ясно осъзнаваме
действителния начин, по който съществуваме ние и всички други явления. Тази мъдрост е прякото
противодействие за всички погрешни схващания, които имаме, за това кои сме и какъв е светът в
действителност. Докато сме обременени от тези погрешни разбирания, ние оставаме впримчени в
света на нашите отражения, осъдени вечно да се лутаме в кръга от неудовлетвореност, създаден от
нас самите. Но ако можем да изкореним погрешните възгледи и да ги пропъдим напълно, ще
изпитаме свободата, пространството и лесното щастие, от което сега се лишаваме.
Създаването на правилен възглед за действителността не е нещо мистериозно. То не е въпрос
на взиране в космоса с молба за бегъл поглед върху истината. Не е вярно, че погрешният възглед е
тук долу на земята, а правилният -някъде горе в небесата. Нито е редно да мислим, че погрешният
възглед обитава замърсените градове на Запада, а правилният може да се намери в чистия въздух на
Хималаите. Нищо подобно. Правилният възглед е навсякъде, по всяко време. Красивото лице на
действителността съществува във всички явления, точно тук и сега. Всичко е въпрос на премахване
на наслоенията на собствените ни проекции, замъгляващи чистата представа за действителността.
Когато се придържаме към идеята, че съществуваме по определен специфичен начин, ние
халюционираме Всеки път, когато се погледнем в огледалото, ние имаме определена идея - "Как
изглеждам днес? Не искам хората да ме виждат в този вид!"- въпреки, че в действителност, ние се
променяме през цялото време. Във всеки момент сме различни, но все пак чувстваме, че
притежаваме постоянна, непроменяща се същност.
Представата ни за външния свят е също толкова заблудена. Сетивните ни органи възприемат
нещата двойнствено. Това ще рече, че всеки сетивен обект, който се появява пред нас, сякаш
съществува сам по себе си като нещо конкретно и самостоятелно. Мислим, че само защото можем
да видим, чуем, помиришем, вкусим и докоснем тези обекти, те трябва да са действителни и
истински, неизменно съществуващи там навън истински, точно както ги възприемаме. Но
конкретното ни схващане за това, как съществуват те, е също халюцинация и няма нищо общо с
тяхната действителност. Необходимо е време, практика и изследване с ясно съзнание, за да се
проникне отвъд дълбоко вкоренените погрешни представи и да се открие действителния начин, по
който нещата съществуват. Но можем да започнем този процес веднага, като бъдем просто малко
скептични към това, което възприема съзнанието ни. Например, щом разберем, че се придържаме
към твърда представа за себе си - "Аз съм такъв", "Редно е да бъда такъв" -трябва да си спомним, че
тази представа е само' илюзия, моментна проекция на ума ни. Не бива също пасивно да приемаме,
че външните явления съществуват в конкретния, самостоятелен начин, по които ни се струва. По-
добре е да бъдем малко подозрителни към това, което сетивата и обичайните схващания ни казват,
също като мъдрия купувач, който, когато купува кола на старо, не се хваща веднага на всичко,
което продавачът твърди за нея.

24
 СЪНИЩА И ПУСТОТА
Ако искаме да разберем как се заблуждаваме от фалшивите отражения и как можем да
започнем да се освобождаваме от тяхното влияние, добре е да помислим за аналогията с
преживяното насън. Когато се събудим сутринта, къде са всички хора, които току що сме сънували?
Къде са отишли? Реални ли са или не? Разбира се, че не. Всички тези хора от съня и техните
преживявания са се появили от нашия спящ, сънуващ ум. Те са-били истински само докато сме
били в състояние на сън. За събудения ум на другата сутрин те са само несъществен спомен. Докато
спим те изглеждат толкова истински, като че ли наистина са там навън, съществуващи съвсем
отделно от нас. Но когато се събудим, разбираме, че са само проекции на сънуващия ум.
Независимо колко реални са изглеждали, тези хора всъщност нямат дори един отделно
съществуващ атом. Напълно лишени от каквото и да било обективно съществуване, те са само
халюцинация на сънуваното преживяване.
По много подобен начин всичко, което изживяваме докато сме будни, включително и силното
чувство за "аз", също е лишено от истинско съществуване. Въпреки конкретната форма на
съществуване там, навън, по някакъв начин, тези явления изобщо не съществуват сами по себе си.
Само докато обичайния ни, конвенционален ум функционира, или е включен, тези относителни
феномени съществуват за нас. Ако обичайният ни ум се изключи, обичайните феномени ще
престанат да се явяват.
Въпросът е в това, че хората и нещата, които съставляват сетивния ни свят, не съществуват по
този материален, обективен начин, по които ни се явяват. Тези форми не са нищо друго освен
проявления на обичайното ни съзнание. Те са възприети или обозначени от предубедения ни ум. Но
основният ни проблем не е, че нещата изглеждат самостоятелно съществуващи; проблемът е, че ние
приемаме тяхната привидност за истинска.
Навикът да вярваме или да се придържаме към условните проявления, като че ли са истински
и действителни, е с нас от незапомнени времена. Това не е новоусвоен философски възглед. По тази
причина е трудно да се преодолее. Но ние можем да започнем да изкореняваме този погрешен навик
просто като разберем, че обичайният начин, по който гледаме на действителността е заблуден, че
инстинктивното ни вярване в самостоятелното съществуване на нещата е невярна идея, нямаща
нищо общо с истинския начин, по който нещата съществуват. Разбирането дори само на това, ще
започне да ни освобождава от предубедените ни навици. Тогава ще започнем да се събуждаме.

ВКОПЧВАНЕ В ЕГОТО И НЕСИГУРНОСТ

Не само нещата извън нас са лишени от неизменната обективна действителност, която им
налагаме - същото важи и за вътрешното ни усещане за себе си. Ние инстинктивно усещаме, че
съществуваме като нещо действително, определено и съдържателно. Не се съмняваме в това дейс-
твително "мен" и ни изглежда абсурдно да си помислим за него като за още една халюцинация. И
все пак, ако си направим труда да потърсим това предполагаемо конкретно "Аз" или "мен", ще
открием^ че никъде не можем да го намерим. Нито главата ни, нито ръката ни, нито кракът или
която и да било част от тялото ни не е нашето аз. Същото важи и за съзнанието ни: никоя от
безкрайните мисли или чувства, които непрекъснато се появяват и изчезват, не е .реалното мен. И,
разбира се, това неизменно усещане за себе си не е извън съчетанието тяло - съзнание. Но въпреки
факта, че никъде не можем да открием независимото, отделно съществуващо аз - било то вътре или
извън тялото и ума ни - продължаваме твърдо да поддържаме в дълбините на сърцето си, че то е
възможно най-реалното. Това вродено вярване в нещо невярно, този основен източник на всички
наши проблеми може да се нарече "вкопчване в егото". Не се налага да учим това погрешно
вярване. То е интуитивно с нас от раждането ни. Всъщност, точно вкопчването в егото ни е
тласнало да се родим, тъй като това е първото, което сме направили.
По какъв начин вкопчването в егото поддържа грешната си представа? Най-общо можем да
разберем- като се вглеждаме в мислите си от време на време: "Как разбира умът ми
действителността? Кой съм аз според него?" Ако наблюдението ни е достатъчно остро, ще открием,
че носим конкретно, предубедено понятие за себе си : "Аз съм точно такъв" и, че това понятие няма
нищо общо с действителността.
Обичайната ни его-идея е :"Аз определено съществувам някъде, аз съм действителен". Нито за
миг не си помисляме, че какво или кои сме е само резултат от наименование или обозначение на
група от непрекъснато промениш се умствени или физически части. Нашият вкопчен в егото ум,
25
така решен да установи и поддържа неизменно и сигурно усещане за самоличност, никога няма да
приеме, че аз-ът или собствената същност са само приписване, просто име или обозначение. Вместо
това то твърди: "Аз съществувам самостоятелно, това ми е присъщо. Не съм нещо извикано само от
предубеждението." Но това твърдение е крайно неправилно. То е погрешният ни възглед, който
лежи в основата на всичките ни трудности.
Ние сме така привикнали с явно конкретните форми на нещата, включително и собствените
ни, че е трудно изведнъж да превключим и да приемем по-свободна представа. Нашето его - в този
контекст това е невротичният ум, който в търсене на подкрепа се вкопчва в" неизменното усещане
за самоличност - е изключително силно и ще се бори срещу всеки възглед, който заплашва
сигурността му. То е дълбоко разстроено от предположението, че аз-ът, като всичко друго, е просто
обозначен от мисъл, робуваща на понятията. Следователно, трябва да очакваме голяма съпротива,
когато медитираме върху несамостоятелното съществуване на аз-а. Това е естествено - дълбоко
вкорененото ни его се бори срещу унищожението си.

УСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ВРАГ

Докато нашето вкопчване в егото продължава да проектира своето неизменно, ограничаващо
видение за действителността, в съзнанието ни няма да има пространство, в което да видим нещата в
тяхната цялостност, както всички ние вътрешно желаем. Следователно, за да достигнем отвъд
фалшивите отражения и схващания, първо трябва да унищожим всички погрешни идеи, които
имаме за себе си. Необходимо е да получим колкото може по-ясна картина за начина, по който се
възприемаме сега, как се придържаме към фалшивото усещане за его, защото не е възможно да
създадем правилна представа, преди да разберем какъв точно е обичайния ни погрешен възглед.
Великите майстори на медитацията от миналото са подчертали значението на възможно най-
точното установяване на безсмислието на понятията в съзнанието ни. Няма смисъл да се използват
могъщи техники на проникновена медитация, за да се преодолее мъглявата или чисто теоретична
погрешна представа за себе си. Това изобщо няма да ни помогне. Трябва да установим корена на
нашите трудности като потърсим дълбоко в собствения си ум характерните за него погрешни
схващания. Само тогава ще бъде възможно да атакуваме основната причина за проблемите ни.
Иначе е все едно врагът ни да настъпва от изток, а. ние да насочваме оръжията си на запад.
Този момент заслужава да се подчертае: една от основните причини да продължаваме да
изпитваме многото нещастия на цикличното съществуване, като минаваме от едно
неудовлетворително състояние в друго, е неспособността ни да разберем откъде идват проблемите
ни. Дори когато преодолеем общата грешка да си мислим, че трудностите са причинени отвън, ние
често не успяваме правилно да установим вътрешния си враг. Може погрешно да заключим
например, че източникът на нашето неудовлетворение и объркване е определен интелектуален
възглед или мнение, които поддържаме, и всичко, което трябва да направим, за да оправим
положението, е да приемем по-висша, по-значима философска, позиция. Но такъв предубеден
подход никога не улучва корена на нашите трудности.
Основният ни проблем не е интелектуален. Можем да започнем като приемем определен
анализ за това, кои и какви сме, а по-късно да се променим- и да приемем противоположен възглед.
Такава промяна може да бъде интелектуално удовлетворяваща, но тя не решава основния, орга-
ничен проблем на егото. Всъщност, въпреки че се гордеем с новото равнище на интелектуално
разбиране, всичко, което сме направили, е, че сме заменили един набор предубеждения с друг.
Вместо да отслабим вкопчването в егото, просто сме му дали нещо друго, на което да се опре.

ОТСЛАБВАНЕ НА ВЛАСТТА НА ПОГРЕШНОТО СХВАЩАНЕ

Трябва да сме наясно, че не можем да изхвърлим незабавно обичайната, конкретна представа
за егото си. Нужно е време, за да се преодолее напълно тази неизменна привидност. Но можем да
атакуваме по-ниските равнища на погрешните схващания, като отслабим твърдото си придържане
към начина, по който възприемаме действителността.
Традиционните будистки текстове илюстрират този момент с аналогичния пример за
магьосника и неговата публика. Като произнася хипнотични заклинания над парчета дърво или
камък, умелият магьосник може да накара хората да видят например коне. Хората, повлияни от зак-
линанията, не само виждат илюзорните животни, но и вярват, че са истински.Те са омаяни от силата
на магьосника и заблудени от неговите илюзии. Благодарение на силата на заклинанията,
26
магьосникът също вижда конете, но, разбира се, не вярва в тях. Знае, че са илюзорни, защото самият
той ги е извикал. Така, докато публиката е смаяна от представлението, магьосникът остава
незасегнат и невъзмутим.
Обикновено ние сме като публиката. Вярваме във всичко, което двойнствените ни схващания
извикват. Ако нещо изглежда привлекателно, ние веднага се поддаваме на това външно проявление
и се втурваме след него. Ако видът му се промени в нещо не толкова привлекателно, ние незабавно
пожелаваме да избягаме, без да се замислим, че променящите се феномени са отражение на
собственото ни съзнание и нямат почти нищо общо със самия обект. В резултат непрестанно
попадаме от едно неудовлетворително състояние в друго, напразно търсещи опора за илюзорната си
самоличност, устремени към илюзорни обекти или бягащи от тях. Животът ни се превръща в
абсурдна драма, изпълнена с емоционален конфликт, объркване и разочарование.
Но за нас е възможно да се освободим от невежите представи. Също като магьосника, не е
необходимо да се поддаваме, когато възникват конкретни проявления на това или онова. Накрая,
когато съзнанието ни е напълно изчистено от всички изкривени възгледи, дори двойнствените
проявления ще изчезнат. Но не е нужно да чакаме дотогава, за да се освободим от противоречивите
емоции. Щом започнем да отслабваме силата на конкретните си представи, ще усетим вкуса от тази
свобода.

РАЗВИВАНЕ НА СРЕДНИЯ ПЪТ

След всичко казано за липсата на собствено съществуване и за илюзорната същност на
феномените, можем да заключим, че ние самите, другите, светът и просветлението са напълно
несъществуващи. Такова заключение е нихилистично и прекалено. Явленията съществуват.
Криворазбран е техният привидно конкретен и независим начин на съществуване и той трябва да се
отхвърли.
Да вземем примера с дъгата. Съществува ли тя или не? Разбира се, че да, но как? Като нещо
изникващо от взаимната игра на капки вода в небето, слънчева светлина и нашата позиция на
наблюдатели. Тогава дъгата е зависещо явление и ако я изследваме, ще открием различните при-
чини и условия. Но когато се взираме в дъгата, ние можем така да се развълнуваме от красотата , че
да опитаме да се протегнем и да я докоснем. Но колкото и да напредваме, дъгата сякаш се отдръпва.
Без значение колко бързо или колко далеч сме стигнали, никога не можем да намерим нещо
неизменно, за което да се хванем. Дъгата в същността си е недосегаема и ние трябва да се
задоволим с разбирането, че това красиво явление е привидност, която не можем нито да хванем,
нито да задържим.
По същия начин всички съществуващи феномени се появяват само привидно пред ума.
Лишени от конкретно самостоятелно съществуване, те се пораждат от взаимната игра на различни
причини и условия. Те изникват, пребивават и изчезват като непрекъснато се променят. Това е
вярно и за нас самите. Без значение какво подсказва вътрешното ни чувство на вкопчване в егото,
неизменно, вродено аз не може да се намери никъде в или извън непрекъснато променящите се
умствени и физически елементи. Ние и всички други явления без изключение сме лишени дори и от
най-малкия атом на самостоятелното съществуване и тази пустота (шунята) е крайната същност на
всичко съществуващо.-Беседите, в които Буда Шакямуни е изложил най-задълбочените си учения
за пустотата са Сутрите за Съвършенството на Мъдростта (текст от тях символично държи в лявата
си ръка Манджушри, въплъщението на напълно пробудената мъдрост). А индийския тълкувател,
който е изяснил и разпространил тези учения е Нагарджуна, който освен задълбочен философ, бил и
голям тантристки адепт, или махасидха.
Системата за философски анализ на Нагарджуна е позната като Средния път или Мадхямика,
тъй като избягва крайните възгледи за отделното съществуване и несъществуване, за етернализма и
нихилизма, за надценяването и подценяването. Според Нагарджуна, всички обичайни идеи, които
имаме, са погрешни. Защо? Защото привично налагаме на обектите в живота си качества като
конкретност, независимост и самостоятелно съществуване, каквито те в действителност не
притежават. С други думи, обичайното ни невежо виждане за действителността - и вътрешното ни
усещане за себе си, както и външното проявление на феномените като образ, звук и други - е
предубедено и двойнствено.
Както по-рано коментирахме, ние непрестанно проектираме фалшив образ върху това, с което
се занимаваме, а после вярваме, че фалшивият образ е самият обект. Когато придобием някаква
27
идея за това колко фалшива е двойствената ни представа за действителността, може да реагираме
твърде остро и да отречем съществуването на всичко. Това е крайността на нихилизма и тя е не
само напълно погрешна, но и много опасна. Това, което трябва да разберем, е, че нещата
съществуват, но не по конкретния начин, който по навик предполагаме. Предизвикателството да се
създаде правилен възглед за пустотата е да се опровергаят напълно всички разбирания за
независимо съществуване, без да се отрича истинското, зависимо съществуване.
Когато се опитваме да приложим логическо мислене, за да си докажем, че нещо е празно - че е
лишено от вродено, конкретно, самостоятелно съществуване - може да почувстваме, че отиваме
твърде далеч. "Това е празно поради тази причина или онази". Нещата някак не са по местата си.
Това определено може да случи. Усиленото прилагане на логика често може по-скоро да навреди
отколкото да помогне на разбирането ни. В такива моменти е по-добре да отпуснем силата на
логическото изследване и просто да наблюдаваме как предметът функционира, работи, откъде е
дошъл и т.н. Например, ако изследваме нещо, за да открием дали е толкова самостоятелно
съществуващо, колкото ни се струва, можем да си спомним: "Това нещо е сглобено от хора във
фабрика, после е откарано на пазара, за да бъде продадено, после съм се появил аз и съм го купил, а
сега го използвам." Гледана по този начин, несамостоятелно съществуващата природа на предмета
става малко по-ясна. Ние го виждаме като нещо, изникнало от причини, зависещо от много фактори
за съществуването си, функциониращо по един или друг начин. Това разбиране ще смекчи
основното впечатление за нещо независимо и конкретно, съществуващо като отделен неизменен
обект. Този подход към разбиране на зависимостта и несамостоятелното съществуване, или
пустотата^ е удобен и пряк. Веднъж приели го, лесно ще разберем защо много велики учители от
миналото са твърдели, че зависимостта, или зависимото възникване, е царят на логическото
мислене и най-добрият начин да се разбере истинското състояние на нещата.
Според Нагарджуна няма изключение от твърдението, че всички неща са лишени от истинско,
независимо съществуване. Съзнанието не е изключение. Буда не е изключение. Не можем да кажем,
че някой малоценен предмет, като кофата за смет, е празен и несъществуващ самостоятелно, докато
високо ценен обект като Буда Шакямуни е абсолютно истински съществуващ. Това не е така. От
гледна точка на това, че са празни и недвойствени, крайната действителност на Буда и на кофата за
смет са абсолютно идентични.
Практическото заключение от всичко това, е да се въздържаме от незабавно приемане на
всички наши двойнствени форми - това и онова, добро и лошо и други - като напълно истински,
както и да се въздържаме от пълното им отричане. Вместо това трябва да оставаме малко отпусна-
ти, малко скептични. Трябва да съзнаваме, че понеже обектите ни се струват така конкретни, те
притежават силата да ни въвеждат в конфликт и объркване. Ако ясно съзнаваме това, няма да си
позволим да попадаме под очарованието им. И ако се тренираме да съзерцаваме първичната чистота
на съзнанието, в което тези форми се появяват, ще съумеем да влезем в състояние на не-
двойственост, където всички конфликти и обърквания накрая стихват.

Херука

ГЛАВА ОСМА
ЯСНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО
СЪЗДАВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВО ЧРЕЗ "НЕВИЖДАНЕ"

28
 Както вече дискутирахме, отказването, бодхичита и правилният възглед за пустотата са три от
предварителните изисквания за практикуване на тантра. Това не означава обаче, че трябва да
разбираме и трите съвършено и напълно, за да започнем да следваме пътя на тантра. Приблизи-
телното разбиране е достатъчно за начало.
Да вземем разбирането за пустотата например. Съвършеното разбиране за крайната природа
на явленията е задълбочено постижение. Ако трябваше да чакаме дотогава, за да можем да
практикуваме тантра, кога бихме започнали? Може би никога! За щастие това не е проблем. За да
упражняваме различните преобразувания на тантра, е достатъчно да можем да отпускаме
обичайното си усещане за някаква самоличност. Не е нужно съвършено да разбираме липсата на
самостоятелното си съществуване, но трябва да можем да си дадем малко пространство извън
обичайната ни, задължителна роля.
Тибетските лами често казват: "Невиждането е съвършеното виждане." Странни думи, може
би, но те имат дълбоко значение. Те описват изживяването на опитния медитиращ в просторната,
всеобхватна реалност, преживяването отвъд двойствеността.
Чрез обичайните ни преживявания нас ни завладяват безброй двойствени схващания и
разбирания. Всеки ден ни привличат приятни обекти, а неприятните ни отблъскват. Обременени от
тесногръдата идея за себе си, ние си губим времето, като тичаме към едно и бягаме от друго. Както
вече видяхме, дълбоко вкорененият навик да виждаме нещата двойствено и да вярваме в
разграниченията си не води до нищо друго освен до объркване и повтаряща се неудовлетвореност.
Но е възможно да се развие напълно различна представа за действителността. Преситени от безк-
райната надпревара на принудителното, повтарящо се съществуване, ние можем да упражняваме
проницателна осъзнатост и да развием правилно схващане за действителния начин, по който нещата
съществуват.
Това упражняване протича на различни етапи, някои от тях високо аналитични и
концептуални, други - по-директни и експериментални. Накрая, докато усещането за пространност
ни обзема все повече и повече, обичайните, конкретни форми, които нормално задръстват
представата ни, започват да се разтварят. Като летни облаци, чезнещи в чистия, син простор на
небето, двойствените представи секват и ние оставаме само с чистото, празно пространство на не-
двойствеността. В това пространство свободно от всички конкретни разграничения, съзнанието се
чувства спокойно и необвързано, свободно от ограничения. "Виждането" и вярването в крайната
действителност на обичайните форми вече не го заемат и ние влизаме в "съвършеното виждане", на
недвойственото преживяване.
Не става дума за състояние на заспалост и безразличие на ума. Съзнанието ни в такъв момент
е будно и дейно - без да отхвърля нищо, без Да потвърждава нищо, и все пак приемащо всичко.
Вместо да се чувстваме впримчени и ограничени, заставени да играем същите безсмислени его игри
отново и отново, започваме да чувстваме истинското освобождение на необременената
съзнателност. Това освобождение е възможно, защото повърхностното, условно, илюзорно,
двойствено съзнание не е същинската природа на човешките същества. Същинската ни природа е
чиста като кристал и няма място за измислено самосъжаление. То веднага изчезва, а с него изчезват
всички сковаващи ни ограничения.
Ако можем да влезем и останем в естествено чистото състояние на съзнанието, ще имаме
времето и мястото да виждаме нещата без объркване. Дори ще можем по-добре да се оправяме във
всекидневния си живот. Много хора се чудят на това. "Ако позволя, на ума си да се върне в естест-
веното си, неусложнено състояние, как ще се оправям в този сложен свят? Как ще мога да стигна от
едно място на друго? Как ще мога да се справям с работата си? Как ще мога да готвя? Как ще мога
да правя каквото и да било?"
Но няма смисъл да носиш със себе си подобно противоречие. Истината е, че когато си в чисто,
ясно състояние на ума, ще можеш да отдадеш изцяло вниманието си на това, което вършиш и
естествено ще го свършиш добре. Проблемите идват, когато не живееш в естествено състояние на
ума. Тогава, без значение какво правиш, умът ти ще е зает с нещо друго. Предполага се, че трябва
да изчистиш къщата, но умът ти си мисли за ходене на плаж и за сладолед. Ето кога се сблъскваш с
трудности.

ЧИСТОТА И НЕДВОЙСТВЕНОСТ
Като съзерцаваме потока на съзнанието си при медитация, съвсем естествено можем да бъдем
29
доведени до просторното преживяване на не-двойствеността. Като наблюдаваме мислите си
внимателно, ще забележим, че те се появяват, задържат и изчезват сами. Не е необходимо насила да
изхвърляме мисли от ума си. Точно както всяка мисъл се появява от чистата същност на ума ни,
така и естествено се разтваря в тази чиста същност. Когато накрая мислите се разтворят по този
начин, трябва да задържим ума си съсредоточен върху последвалата яснота толкова пълно, колкото
можем.
Трябва да се упражняваме да не ни поглъща никоя от мислите, непрестанно изникващи в
съзнанието ни. То е като огромен океан с изобилие от място за плуващи мисли и емоции и ние не
бива да позволяваме вниманието ни да се разсейва по някоя от тях. Няма значение дали определена
"риба" е особено хубава или отблъскваща: без да се разсейваме по единия или по другия начин,
трябва да останем съсредоточени върху първичната яснота на ума си. Дори ако се появи разкошно
видение, каквото с години сме чакали да видим, не бива да го въвличаме в разговор. Ние трябва,
разбира се, да съзнаваме какво става. Въпросът не. е да притъпим съзнанието си така, че нищо да не
забелязваме. Но докато съзнаваме възникналите мисли, не бива да се прехласваме по никоя от тях.
Напротив, трябва да помним скритата под тях яснота, от която те са възникнали.
Защо е толкова важно да съзерцаваме чистотата на съзнанието? Защото, както разбираме
отново и отново, изворът на щастието и страданието, коренът на болката на самсара и на
блаженството на нирвана е умът. А вътре в ума е привичният погрешен възглед - невежото,
несигурно вкопчване в егото - който се опира на халюцинацията на конкретното самостоятелно
съществуване, като че ли тя е действителност. Начинът да се разкъса магията на тази халюцинация
е да се види илюзорната природа на нещата и да се разбере, че всички явления са само изплъзващи
се привидности, които се появяват в чистото пространство на съзнанието. Така колкото повече
съзерцаваме чистотата на собственото си съзнание, толкова по-малко смятаме за конкретно и
действително което и да е проявление и толкова по-малко страдаме.
Като наблюдаваме как мислите идват и си отиват, ние се приближаваме към правилния
възглед за пустотата. Привидно конкретни проявления ще се появят, ще се задържат за малко и ще
изчезнат обратно в чистата природа на ума. С изчезването на всяка мисъл по този начин ние трябва
да се упражняваме да чувстваме, че това изчезване е дори по-реално от първоначалното конкретно
появяване на мисълта. Колкото повече се упражняваме в "не-виждане", толкова повече приемаме
ясната просторност на ума си Тогава, дори когато се появяват изключително разрушителни мисли и
емоции като гняв и ревност, ние ще запазим връзката с лежащата под тях чистота на нашето
съзнание. Тази чистота е винаги с нас и всички заблуди, които преживяваме, са повърхностно
помрачение, което накрая ще се разсее и ще ни остави със чистата по своята същност природа на
ума ни.
Когато напрегнато съзерцаваш собственото си съзнание и оставяш настрани всички мисли за
добро и зло, ти веднага попадаш в състояние на не-двойственост. Как е възможно това? Представи
си го така: чистото синьо небе е като съзнанието, докато димът и замърсяването, изхвърлени в
небето, са изкуствените идеи, произведени от невежеството на вкопчването в его-то. Ние казваме,
че замърсителите вредят на атмосферата, но замърсяването никога не засяга самото небе. Небето и
замърсяването запазват собствената си характерна същност. С други думи, в основата си небето
остава незасегнато, без значение колко отрова влиза в него. Доказателство за това е, че когато усло-
вията се променят, небето може пак да.стане чисто. По същия начин, без значение колко проблеми
са създадени от изкуствените его схващания, те никога не засягат чистата природа на съзнанието.
Относително погледнато, нашето съзнание остава чисто, защото ясната му същност не може да се
смеси със същността на объркването.
Крайно погледнато, съзнанието остава винаги ясно и чисто. Характерната не-двойственост на
ума не се руши от двойствените схващания, възникващи в него. В този смисъл съзнанието е чисто,
винаги е било и винаги ще остане чисто.
Можете да попитате: А дали природата на заблудените мисли, като ревност или гняв, е също
чиста? Да, всеки ум притежава еднакво чиста, нематериална природа. Дали умът приема или
отхвърля, дали греши или се заблуждава, той винаги ясно отразява съответните обекти. Също както
огледалото трябва да бъде ясно и непокрито, за да отрази лицето пред него - било то красиво или
грозно - така и умът трябва да бъде ясен. Ако някое състояние на ума не беше чисто, той нямаше да
отрази нищо добро или лошо.
Можем да сравним положителните състояния на ума с водата в покой, а заблудените
30
състояния с раздвижената, вряща' вода. Ако изследваме втората вода, ще открием, че въпреки
движението, всяка отделна капка е ясна. Същото важи и за съзнанието: спокойно или раздвижено от
завладяващата сложност на двойствените възгледи, неговата същинска природа остава ясна и
съзнаваща.
Заключението е, че всички ние имаме възможността да се преместим от обърканото,
замърсено състояние на его-конфликт в самото естествено чисто състояние на съзнанието. Никога
не бива да мислим, че по някакъв начин умът ни е непоправимо увреден. Това е невъзможно. Ако
можем да се научим да разпознаваме и влизаме в естественото, незасегнато състояние на
съзнанието, накрая ще изпитаме свободата на недвойствената осъзнатост.

ПРОЯВЛЕНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
От будистка гледна точка всички обстоятелства в живота ни са проявления на съзнанието.
Това е основното разбиране на Будизма. Болезнените и объркващи ситуации произлизат от
болезнен и объркан ум, а всяко щастие, което изпитваме - от обикновеното удоволствие до висшето
получаване на просветление - се корени също в собствения ни ум
Ако се вгледаме в живота си, ясно ще видим, че той се контролира напълно от ума, особено от
ума на привързаността от желание. Непрекъснато мислим да отидем тук или там, да вземем това
или онова, а после постъпваме според желанията си в търсене на удовлетвореност.
Не само че неспокойният ни ум непрекъснато ражда нови мисли и идеи, но ние сме склонни да
ги следваме, където и да ни заведат. В резултат сме примамвани от една ситуация в друга с
обещанието за щастие, но накрая изпитваме само умора и разочарование. Разрешението не е в
подтискането на мислите и желанията, тъй като това би било невъзможно, все едно да попречим на
водата да заври, като натискаме капака на тенджерата. Единственият смислен подход е да се
упражняваме да наблюдаваме мислите си, без да ги следваме. Това ги лишава от принудителната им
сила и е все едно да махнем врящата вода от огъня. Накрая спокойствието и яснотата ще
възтържествуват.
Ние, хората, особено се гордеем със способността си да мислим, но голяма част от нашето
мислене прави нещата невероятно сложни. Вижте начина, по който дори опаковката на малко парче
шоколад е претъпкана с информация и реклама. Може да си мислим, че способността да
предизвикваме голямо количество мисли и идеи за един обект е признак на интелигентност, но
голяма част от това, което правим със своята интелигентност, е неестествено и напълно ненужно.
Разбира се, рационалното ни съзнание - повърхностното съзнание, завладяно от обществените
ценности - вярва във важността на всичко, което прави. Но ние не бива да се лъжем и да вярваме, че
цялото това усложнено мислене е истината. Може да има много неща, с които да се примиряваме
във всекидневния си живот, но не е нужно да вярваме в тях. А когато ние сме усложнените, не бива
да вярваме дори в себе си!
Означава ли това, че всичко, което правим и мислим, е невярно? Не, има известна истина в
това, което става. Например, въпреки че небето е изначално ясно и чисто, има известна истина в
замърсяванията, носещи се из него. Това, което казвам, е, че не бива да вярваме в абсолютната
истина на мислите си за едно или друго. Замърсяването на въздуха е истинско донякъде, но то не е
конкретно, самостоятелно съществуващо или действително. По същия начин нашите мисли могат
да съдържат определено количество истина, но би било грешка да вярваме в тях безрезервно.
Необходимо е да се научим как да поддържаме ясна осъзнатост, като се откажем от
обичайната си реакция към нещата. Обикновено незабавният ни отговор, когато се случи нещо -
например, някой даде парче шоколад на приятеля ни - е да реагираме раздвоена. "Защо тя го даде на
него? Защо не го даде на мен? Той е такъв късметлия, а аз съм такъв неудачник." Умът ни
непрекъснато създава подобни раздвоени безсмислици и животът ни отразява объркването.
Последица от това е, че отношенията ни с хората и нещата са променливи и нестабилни. Първо се
интересуваме от нов приятел, на следващия ден се отказваме от него. Най-напред желаем да
притежаваме нещо ново и красиво, после не можем да понасяме дори вида му. Тази непрекъсната
промяна във вкусовете ни е друг показател. че обичайните ни, конкретни схващания за действител-
ността са погрешни и са само отражения на объркания ни, предубеден ум.
Има моменти по време на медитацията или извън нея, когато раздвоеното объркване стихва и
ние изпитваме спокойната яснота на чистата осъзнатост. Покоят на ума, който изпитваме в такива
моменти, е неописуем и много по-висш от чезнещите удоволствия, за които обикновено ламтят
31
сетивата ни. Но не е достатъчно да изпитаме този вътрешен покой само веднъж или два пъти. Това
няма да доведе до никакво продължително осъществяване. Напротив, нуждаем се от
продължителни упражнения, за да можем многократно да преминаваме през обърканите, раздвоени
схващания, и необезпокоявани да оставаме в чистотата на същинския си ум. Ако разчитаме на
действащ, добре проверен метод, какъвто е практикуването на тантра, накрая осъзнаването на
изначалната чистота ще стане неразрушимо и вече няма да бъдем под контрола на раздвоените пре-
дубеждения.

ЯСНОТА, ЛЮБОВ И ПОКОЙ

Дълбоката, умиротворена чистота на същинското ни съзнание е в природата на любовта и в
тази спокойна атмосфера вмешателствата на омразата и гнева нямат място. Когато сме погълнати от
дълбокото състояние на осъзнатост, не е възможно да ни смути вредна мисъл. Това не е въпрос на
съзнателно решение да се въздържаме от гняв и да се държим добродетелно. Това любящо, щедро
чувство изниква спонтанно и леко от дълбините на съществото ни.
Докато чувството за пространност расте и ние се приближаваме към правилния възглед за
неконкретното, несамостоятелно съществуване, възниква чувство за единство между нас и всичко
останало. Вместо да се чувстваме задушени и подтиснати от околното - всичко е против мен -
чувстваме, че има достатъчно място за всичко на света. Има пространство за всичко. В чистото
пространство на нераздвоението всичко се носи свободно в непрекъснат процес на идване и
отиване, растене и умиране, появяване и изчезване. В широтата на несамостоятелно
съществуващата действителност всички неща функционират съвършено, без да си пречат взаимно.
Няма конфликт, объркване или разделяне. Вместо да се чувстваме отчуждени от средата си, от
другите и дори от себе си, ние споделяме преживяването на всеобща хармония.
Разбирането, че нашето изначално човешко качество е ясно и чисто, ни позволява да
проникнем отвъд пристрастните, ограничаващи и сковаващи идеи. В ясното пространство на
напълно отпуснатото съзнание няма разлика между твоята изначална действителност и моята.
Едната не е по-добра от другата; едната не е по-лоша от другата. В крайна сметка няма добро и
лошо, чисто и нечисто. Смисълът на медитацията, молитвата или каквото се опитваме да правим е
да открием изначалния принцип на човешката същност, да докоснем съзнанието си, изначалния
принцип за цялостност, за не-раздвоеност. В момента, в който достигнем това преживяване, няма
място за тежки идеи, тежки емоции или.сантименталност. Просто бъди! В момента на
преживяването няма идеи, обозначени от раздвоеното съзнание. Няма Буда, няма Господ, няма рай
и ад. Просто съществуване. Великият покой. Великата удовлетвореност.

ЯСНОТА, ЦВЯТ И БЛАЖЕНСТВО

Тантра съдържа мощни методи за пробуждане на най-финото ниво на ума и за насочване на
това блажено, висше, светло съзнание към просторното и проникновено виждане за нераздвоеност.
Но и преди да станем умели практикуващи, ние можем да влезем в контакт с естественото
състояние на яснота на ума си и да усетим свободата на нераздвоеното преживяване. Проста
техника, която да се използва в моменти на объркване, е просто да се гледа в синьото небе. Без да се
съсредоточаваш върху някакъв обект, просто се взирай в пространството със силна осъзнатост и
позволи на всички идеи да те напуснат. Ти си там, синият безкрай на пространството е там и нищо
друго не се появява. Като изпълним нашето съзнание с усетената яснота на пространството, ние
съвсем естествено ще започнем да съзерцаваме яснотата на ума си.
Тъй като сме човешки същества, веднага щом визуализираме по този начин всеобхватната
синя светлина, конкретните ни понятия ще започнат да се рушат. Това е една от причините, поради
които в тантристкото изкуство синьото често се използва да символизира не-раздвоението,
състоянието, в което обичайните двойствени схващания спират да се появяват и да се считат за
действителни. Много хора се чувстват освободени от понятията, когато се взират в огромния
безкрай на небето или океана. Не говоря за никакво сложно философско понятие или за нещо, което
трябва да се приеме на вяра, защото някой лама е казал, че е вярно. Аз просто разказвам за
действителни преживявания, които много хора са имали и които и ти можеш да имаш.
От тантристка гледна точка когато отворим съзнанието и сетивата си за обективния овят,
нашето възприемане е винаги свързано с определен цвят. И всеки цвят, който възприемаме - син,
червен, зелен или друг - е пряко свързан с това, което става във вътрешния ни свят. Ето защо в
32
практикуването на тантра с изобразяването на божества ц други подобни, цветовете и светлината
играят такава важна роля.
За да поясня какво имам предвид, нека се върнем на синия цвят. Както казах, особеното
вътрешно качество на лъчистата синя светлина е освобождение от илюзорните отражения. Ако тези
отражения са много силни - тогава дори в съвършено ясен ден сме неспособни да видим синевата на
небето. Всичко, което виждаме, е сивота. Това определено се случва и наред с виждането в червено,
когато сме ядосани, и позеленяването от ревност показва тясната връзка между цвета и състоянието
на ума. Да се върнем на това, което дискутирахме. Ние можем да постигнем временна свобода от
понятията като се взираме в лъчите на слънцето рано сутрин или в спокойно езеро. Просто гледаме,
без нищо да разграничаваме, и в определен момент умът ни изпитва само собствената си яснота.
Използването на такива възможности да се изпитва яснота отвън и след това да се съчетава
вътрешно с ума е могъщ, директен начин да се проникне отвъд объркването, претъпкало ума ни, и
да се изпита покой.
Освен покой, когато съзнаваме яснотата на ума си, ние веднага изпитваме и блаженство.
Нормално нашият раздвоен ум ни изморява с объркващия си брътвеж и безспирно отсъждане.
Затова облекчението е добре дошло, когато противоречивите мисли и емоции стихнат и накрая
изчезнат. Последващата яснота е мирна, щастлива и изключително приятна. За разлика от
обичайните сетивни удоволствия, блаженството от това преживяване носи истинско
удовлетворение. Вместо да възбужда ума ни, както правят сетивните удоволствия, това блаженство
всъщност увеличава силата и остротата на концентрацията ни.

БЛАЖЕНО ПОГЛЪЩАНЕ ОТ РЕАЛНОСТТА

Всеки, който някога е опитвал да медитира, знае, че една от най-големите пречки за
концентрация са блуждаещите мисли, които отклоняват ума. Опитваме се да се съсредоточим върху
даден обект само за да открием, че съзнанието ни е отнесено някъде другаде. Вниманието ни се
задържа толкова, колкото и на малко дете, и на нас ни е извънредно трудно да проникнем дълбоко в
каквото и да било. В следствие на това ни се струва невъзможно да постигнем истинско разбиране.
Коя е причината за това умствено блуждаене? Завладяващото усещане за неудовлетвореност.
Непрекъснато търсим нещо, което ще удовлетвори неопределения вътрешен копнеж, но това
търсене е винаги безуспешно. Дори когато намерим нещо, доставящо удоволствие,
удовлетворението, което то ни носи, е кратко и скоро ние се оглеждаме за нещо ново. Това
неспокойствие е характерно за раздвоения ум и става още по-очевидно, когато седнем и се опитаме
да се концентрираме за медитация.
Блаженството, което изниква, когато съзерцаваме яснотата на своето съзнание, е мощно
средство за противодействие на това неспокойствие. То има способността да дарява спокойна и
дълбока удовлетвореност, недостижима за обичайните удоволствия. Тъй като се чувстваш доволен,
докато изпитваш това блаженство, умът дори не се изкушава да отиде другаде и концентрацията ти
нараства без усилие.
На всички ни се е случвало да бъдем така погълнати от нещо, че да забравим нещата, които
нормално биха ни разсеяли или обезпокоили. По същия начин, ако съзерцаваме дълбоко и
продължително лишената от форма яснота на съзнанието, възможно е да спрем възприемането на
форми, звуци, миризми и всичко друго, което влезе през дверите на сетивата ни. Когато тези
сетивни преживявания и нашите груби, концептуални мисли стихнат, вратата на предубеждението
се затваря и ние осъзнаваме подема на възторжената, блажена енергия в нас. Огромната вълна
блаженство настъпва спонтанно. Не е нужно да я измисляме по никакъв начин. И колкото повече
изпитваме дълбокото, вътрешно усещане за блаженство, толкова по-дълбоко биваме погълнати от
него. Това отваря пътя за изпитване на пространни, освободени и всеобхватни състояния на
съзнанието, които в момента не са ни познати.

СЪЗРЯВАНЕ НА НАШИТЕ ПРОСВЕТЛЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Ясното, чисто, блажено състояние на съзнанието, което описахме, съществува във всеки от
нас точно сега. Но това, че притежаваме тази изначално чиста същност не означава, че вече сме
просветлени. Преди да се освободим от омразата, алчността, ревността и всички други симптоми на
фалшивото его, забулващи съзнанието ни, не сме просветлени. Буда със заблуди не съществува. Но
под грубите нива, на които тези заблуди съществуват, има нещо по-висше, по-присъщо на
33
природата ни. И то е тази съществена страна на човешкото ни съзнание, което има способността да
стане напълно пробудено и вечно блажено.
Въпросът тогава е: Как можем да достигнем и да осъществим възможностите за просветление
на същинската ни природа? Практиките на тантра са специално пригодени да осъществяват това
изключително преобразуване колкото може по-бързо, но както вече споменахме, не можем да се
хвърлим в тези практики неподготвени. С други думи, трябва да съзреем чрез различните
предварителни подготовки. Трите основни страни на пътя, който дискутирахме - отказване,
бодхичита и пустота - са общите предварителни изисквания. Важно е също да се тренираме в това,
което понякога се нарича необичайни предварителни практики. Те включват такива неща като
получаване на правилно тантристко посвещение, или упълномощаване, и спазване на различните
задължения на упълномощаването, изчистване от пречките за успешно практикуване, натруп- ■*■
ване на запас от положителна енергия и, както ще бъде дискутирано в следващата глава, добиване
на вдъхновение чрез съкровената практика на гуру-йога.

ГЛАВА ДЕВЕТА ВДЪХНОВЕНИЕТО И ГУРУ

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ВДЪХНОВЕНИЕ
Преди да се качим на светкавичната колесница на тантра, трябва да разберем защо е и
необходимо, и възможно да изоставим обичайния, ограничен възглед за себе си и да създадем на
негово място просветлената самоличност на напълно развито същество. Трябва да разберем, че
истинското ни мнение за себе си, което ни държи впримчени в кръга от вечна неудовлетвореност,
възниква само защото сме в неведение за основната си, същинска чиста природа. Като създадем
предпоставките - отказване, бодхичита и мъдрост, и като се задълбочим в ясната природа на ума си,
ние създаваме пространството, в което може да се осъществи истинското преобразуване.
Но все пак не е достатъчно просто да знаем защо такова преобразуване е необходимо и
възможно. Трябва също да създадем силата и увереността, които ще ни позволят да следваме този
радикален подход към осъществяването. С други думи, нужно е да бъдем вдъхновени. Трябва да
знаем, че постигането на просветление - завършеност, състояние на буда, цялостност, както и да го
наречем - не е само теоретична възможност, а нещо, което хората като нас могат и наистина
постигат. В будистката тантристка традиция източникът на това вдъхновение е гуру (лама на
тибетски ): нашият учител и духовен водач. А основата на тантристкия път е, обединяването на
човек с източника на неговото вдъхновение чрез практикуване на гуру-йога.
В момента ние сме временно неспособни да се справим както трябва с проблемите, създадени
от егоистичния ни ум. За да помогне при разрешаване на този проблем, Буда Шакямуни е преподал
методи за освобождаване от затвора на его-то и за отъждествяването ни с просветлени същества от
миналото, настоящето и бъдещето. Тези просветлени същества са достигнали състояние, в което
няма разделяне или разграничаване между висш и низш. Съществува само пълното равенство на
просветленото преживяване. Практикуването на гуру-йога ни подготвя да влезем в обединеното
преживяване на пълното осъществяване. Като се виждаме като едно цяло с духовния си водач, ние
подтискаме самосъжалителната мисъл: "Будите са толкова извисени, аз съм нищо в сравнение с
тях". Напротив, ние се научаваме да отъждествяваме най-вътрешното си съзнание с това на своя
гуру, когото виждаме като неделим от всички, получили вече пълно пробуждане.
Чрез практикуване на гуру-йога нашата ограничена мъдрост прераства в завършеност.
Състрадателната енергия на нашия гуру, енергията му на велика любов, велика мъдрост и велико
умение посява в нас семе, така че и ние самите започваме да въплъщаваме тези безкрайно полезни
качества. Ние самите ставаме гуру и като такива даваме неизмерима и неизчерпаема помощ на
всички същества. Ако не създадем качествата на истинския гуру в себе си, как можем да дарим друг
с безкрайни облаги? Ние дори на себе си не можем да помогнем правилно.

ВЪТРЕШНИЯТ И ВЪНШНИЯТ ГУРУ

Тантристките текстове често споменават, че всички разбирания идват от гуру. Това е вярно, но
трябва да разберем, че гуру има две различни нива на значение. Относителният, обективен гуру е
учителят, който като общува с нас по различни начини, ни показва как да постъпваме, за да открием
собствената си цялостност. На по-дълбоко, по-субективно ниво нашият гуру не е нещо различно от
собствената ни вътрешна мъдрост, изначалната чистота на ума ни.
Погледнете различните начини, по които хората откликват на едни и същи духовни учения, на
34
един и същ учител. Някой може дори да не схване идеите, заложени в учението. Друг може да ги
разбере, но да не прозре скритото им значение. Но има и трети, който може да стигне отвъд самите
думи и идеи и да изпита пълно сливане с мъдростта и състраданието на учителя. Тези реакции се
дължат на различните равнища на интелектуално и духовно развитие достигнати от учениците.
Колкото по-тясна е връзката с техния вътрешен гуру, толкова по-задълбочено е разбирането им на
ученията.
Практически погледнато, това, което може да направи за нас външният гуру е твърде
относително. Той или тя не могат да гарантират, че ние ще достигнем прозрение и постижения. Но
нашият вътрешен гуру, нашата собствена ясна мъдрост може да извърши всичко. Практиката на
гуру-йога следователно е преди всичко метод как да се научим да слушаме вътрешния си гуру.
Обикновено, въпреки че притежаваме вътрешния глас на мъдростта, ние не го слушаме. Дори
не го чуваме! Твърде заети,сме да слушаме безсмисления разговор на своя повърхностен, раздвоен
ум. Така сме привикнали към това, че когато мъдростта се появи като интуитивно прозрение, ние
често я отхвърляме. Като практикуваме гуру-йога, ние постепенно успяваме да пресечем своите
повърхностни начини за връзка със света и да установим контакт с присъщата мъдрост в сърцето на
своето същество. Когато сме направили това, ние можем да общуваме задълбочено и с външния
гуру. Но докато сме без връзка с вътрешния гуру, без значение колко задълбочени са ученията на
външния гуру, ние никога няма да успеем да ги възприемем. Не бива да разбираме това в смисъл, че
външният, относителен гуру е без значение. Това не е вярно. Той или тя са изключително важни.
Въпреки че тантристките учения на Буда Ша-кямуни съществуват от 2500 години, съществуват ли
те за нас, ако не сме срещнали умел учител по тантра? Действителни ли са те за нас или не?
Въпреки обширните обяснения на такива утвърдени тълкуватели, като Наропа, [vlapna и
Дзонкапа, можем ли да кажем, че тантра е действителна, преди някой да ни е въвел в нея? Разбира
се, че не. Същото важи и за ученията на сутра. Фактът, че Буда е учил на четирите благородни
истини преди много време, не ги прави истински за нас. Те стават част от нашата действителност,
когато ги разберем, а за това трябва да срещнем гуру, който може да ни покаже тяхната истина ясно,
по начин, който можем да разберем. Ако нямаме живия пример и вдъхновение на външния гуру,
вътрешната ни мъдрост ще остане слаба и недоразвита.

ДУХОВНИЯТ ВОДАЧ И МОДЕЛ

За да достигнат ученията на просветлените същества до нас, за да могат техните прозрения да
оставят отпечатък в нашия ум, е нужна непрекъсната приемственост между гуру и ученик, носеща
живите прозрения чак до наши дни. Като част от тази приемственост духовният водач съживява
четирите благородни истини за теб чрез вдъхновение и благословии. Запознат с твоя характер и
склонности, такъв водач може да направи благородните истини толкова ясни за теб, че самият ти ум
се превръща в пътя на осъществяването. Това се разбира под вдъхновение или благословия, само
това. А практикуването на гуру-гюга, или преданост към гуру, не е нищо друго освен отварянето ни
за това вдъхновение.
Освен това ние се нуждаем от духовен водач, който да ни покаже как точно да приложим на
практика получените поучения. Доникъде няма да стигнем, ако се опитваме да учим от книга, с
надеждата да разберем нещата сами. Може цялата информация да е там, но почти винаги
тантристките текстове са тайни и разкриват значението си само когато се изучават заедно с
обясненията на умел практикуващ и е трудно да се разбере как да се прилага тази информация.
Нуждаем се от някой, който да ни покаже, да ни направи практическа демонстрация. Този човек е
гуру.
Необходимостта от такъв опитен водач е решаваща, когато трябва да се следва тантра,
защото тя е технична, вътрешно технична система за развитие. Трябва да ни покажат как всичко си
идва на мястото, докато накрая .го почувстваме сами. Без правилни напътствия ще се почувстваме
толкова объркани, колкото някой, който вместо Ролс Ройс е получил купчина части и книжка с
упътване за сглобяването им. Освен ако вече не е кадърен механик, той или тя е напълно загубен.
Основната причина за западането на източната и западната религия толкова много в наши дни
е рядкото срещане на добри духовни примери. Ако хората никога не срещат просветлени личности,
те няма как да познаят безграничните възможности на собственото си човешко съзнание. Не е
достатъчно, че има текстове, разказващи за делата и постиженията на майстори от миналото. Такива
истории, сами по себе си, не ни вдъхновяват особено. Всъщност те могат само да засилят чувството
35
за отдалеченост: "Буда и Исус са живели толкова отдавна - може да си помислим - и тяхната
чистота принадлежи на друга епоха. Невъзможно е за човек като мен, живеещ в упадъчния два-
десети век да постигне нещо подобно на тяхната чистота." Или можем да отхвърлим тези писания
за велики майстори като ги окачествим като приказки, подходящи само за наивни деца.
Единственият начин да смирим съмнението, неспособността и цинизма е да се изправим лице в
лице с някой, който е развил най-висшите си възможности. Само тогава ще имаме пример за
чистота и духовно издигане, които можем действително да видим и да свържем със себе си.
Така външният гуру е от изключително значение. Нуждаем се от примера на някой, който е
човек като нас и се е развил отвъд границите на това, което сега считаме за възможно. Когато видим
някой, който е надрасъл егоизма си, който е преодолял дребните грижи на този свят докато
продължава да живее в него, който говори и постъпва с интуитивна мъдрост и който е искрено
посветен на благоденствието на другите, тогава можем да имаме вярата и убеждението, че тези
достижения са възможни и за нас. В противен случай, ако нашите модели са тези на алчност и аг-
ресивност, представата ни затова какво сме и какво можем да станем ще бъде тъжно ограничена.
Добрият модел е важен не само за тези, които се интересуват от следване на духовен път. Най-
належащата необходимост в света днес е за мир и хармония, и всички чувстваме тази
необходимост, независимо дали се нарича-
ме религиозни, или не. Но мирът не може да бъде постигнат само с думи и със сигурност няма
да дойде със сила. Вместо това ние се нуждаем от примера на онези, които градят живота си върху
мира и хармонията. Само примерът на такива хора, проявяващи в живота сила и чистота, ще убеди
обезверения свят, че мирът - вътрешен и външен - е истински възможен тук и сега.

ПРЕДАВАНЕ ЧРЕЗ УПЪЛНОМОЩАВАНЕ

За да напредваме по пътя на тантра и да извършим пълно себеосъществяване, трябва
вътрешният и външният гуру да се срещнат. Нашите възможности за просветление трябва да се
активизират и въодушевят от контакта с някой вече развил напълно възможностите си. Всяка
тантристка садхаиа, или метод за осъществяване, е съсредоточена върху божество за медитация,
което въплъщава определена страна на напълно развития, просветлен ум. И точно както
обикновеният, егоцентричен ум създава собствена ограничена среда, така и напълно развитото
съзнание на божеството създава собствена преобразувана среда, в която работи за благоденствието
на другите. Тази комбинация от божество и преобразувано обкръжение е позната като мандала и
ако искаме да осъществим дадено божество в себе си. необходимо е умел тантристки майстор да ни
въведе в неговата или нейна мандала. Само тогава последователното практикуване на
преобразуването ни може да успее.
Всяко тантристко божество има собствена, непрекъсната приемственост от практикуващи. За
да бъде автентична и надеждна, тази приемственост трябва да води началото си от просветлените
преживявания на истински учител. Освен това преживяването трябва да е стигнало до нас чрез
непрекъсната поредица от посветени, всеки от които е достигнал реализация, като е прилагал
практиките на това божество. Силата на тантра - която буквално означава "непрекъснат" или
"приемственост" - е в запазването и предаването на просветленото преживяване чрез продъл-
жителна, непрекъсната приемственост от практикуващи. Следователно е необходимо да
осъществим контакт с тази жива приемственост от предаване, ако искаме да се преобразуваме, а
начинът, по които се осъществява този контакт, е чрез посвещаваш или упълномощаване.
Упълномощаването служи да разбуди особен вид енергия в нас. Като установява близки
отношения с гуру, то стимулира възможностите ни за изминаване пътя на тантра. Посвещаването е
споделен акт на медитация. То не означава, че някой екзотично облечен тибетски монах магически
ще ни удостои с невероятна сила и ще можем да влияем на змиите и скорпионите! Не бива да
мислим за посвещаването по този начин. Нито следва да отдаваме прекалено внимание на външната
страна на церемонията -молитвите, пеенето, звука от камбанки и други. Това, което трябва да
разберем, е, че посвещаването има голямо вътрешно значение.
Има една чудесна история за изкусния индийски йога Тилопа от десеги век и неговия ученик
Наропа, която показва истинския смисъл на упълномощаването в тантра Наропа копнеел да
получи посвещаване от Тилопа и години наред го молел отново и отново. Но Тилопа, чието по-
ведение често било скандално и непредсказуемо, никога не удовлетворявал тези молби. Понякога се
преструвал, че не чува Наропа, друг път му отговарял с явни безсмислици. Но Наропа упорствал.
36
 Един ден, след дванадесет години, през които Тилопа поставил ученика си в безброй
объркващи и опасни ситуации, двамата вървели през безплодна пустош, когато Тилопа внезапно
обявил:" Дойде времето за посвещаване. Дари ми мандала" В този смисъл мандала е жертвен
символ на цялата вселена и мандалата, поднасяна традиционно на гуру като молба за посвещаване,
обикновено е направена от ценни и красиво подредени предмети. Но там, в пустинята, нямало
нищо. Единственото нещо, което Наропа можел да направи било да уринира на земята и да оформи
груба мандала от мокрия пясък. Тилопа приел тази необичайна жертва и направил посвещаването,
като я запратил в главата на ученика си! Съзнанието на Наропа било така напрегнато от това
нетипично посвещаване, че той веднага влязъл в дълбоко и блажено състояние на медитативна
вглъбеност (самадхи). Много по-късно, когато накрая излязъл от задълбоченото самадхи, неговият
гуру бил изчезнал. Но Наропа бил получил това, за което чакал толкова много години: действително
предаване на просветлено прозрение.
Разказвам тази история, за да подчертая, че упълномощаването не е просто ритуал, а много
повече. Това е особен вид общуване между гуру и ученика и следователно зависи от степента на
отвореност и развитие на ученика, както и от прозренията на гуру. Това близко общуване активизира
вътрешната ни енергия по такъв начин, че ние сме в състояние да практикуваме без прекъсване и да
завършим всички достижения по пътя към себеосъществяването.
Много хора, и от изтока, и от запада, имат погрешна представа за това, което се случва при
тантристкото упълномощаване. Те си мислят, че всичко, което трябва да направят, е да отидат на
посвещението и ламата ще направи останалото. "Той дава нещо специално и щом съм тук, ще го
получа". Но това е твърде пасивно. Истинско упълномощаване се получава, когато има активно
участие и от ученика, и от учителя. Това е акт, при който две съзнания споделят едно и също
преживяване. Само когато това се случи, може да се каже, че се е осъществило упълномощаването.

ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОСВЕЩЕНИЕ
Получаването на посвещение изисква много повече от физическо присъствие - да отидеш на
определено място, в определено време, за да получиш нещо, което някой друг ще ти даде. Изисква
се и активно умствено участие. Нуждаем се от умението да пуснем и да позволим на преживяването
да дойде, вместо да бъдем напрегнати и обсебващи.
Защото посвещаването, както медитациите, които го съставят, е метод, който ни води до
изпитване на цялостност и тази цялостност е прекият лек за разкъсаното ни, неудовлетворено,
фанатично, раздвоено съзнание. Чрез вътрешното изживяване на истинско посвещение всички
пречки пред разбирането на тази цялостност се унищожават - унищожават се не чрез нещо, което
чуваш или изучаваш, а чрез нещо, което всъщност изживяваш.
Защо тогава го наричаме посвещаване? Защото това е началото на медитацията, началото на
активиране на нашата концентрация, медитация и проникване в реалността на нещата. Чрез силата
на такова посвещаване ти използваш мъдростта, умението и широтата на любящата доброта, които
вече притежаваш. Това е пробуждане на вече съществуващото.
Много важно е да разбереш, че вече притежаваш тази мъдрост, умението и състраданието.
Грешка е да се мисли, че някой от нас е лишен от тях. Грешка е да се мисли, че чрез
упълномощаването ние получаваме качества, напълно чужди на това, което вече съществува
дълбоко в нас. Будистките учения като цяло и опитът на тантра в частност подчертават, че във
всеки от нас има безграничен източник на дълбока мъдрост и любяща доброта. Необходимо е да
отворим този източник и да активираме потенциалната енергия за просветлението.
За да бъде посвещаването успешно, и гуру, и ученикът трябва да участват в създаването на
подходяща атмосфера. Гуру е задължен да проведе упълномощаването по такъв начин, че то да
докосне съзнанието на ученика. Трябва също да притежава умението и гъвкавостта да оформи пос-
вещението така, че да го пригоди към склонностите на ученика. А учениците трябва да знаят как да
създадат в себе си едно отношение на откритост, на широта и да оставят ума си в това възприемащо
състояние. Ако те са твърде привързани към сетивни обекти или твърде обзети от себелюбие, или
силно се придържат към самостоятелното съществуване на нещата, в съзнанието им няма да има
място, в което да влязат постиженията. Но ако са достатъчно тренирани в отказването и правилния
възглед за празнотата, няма да бъде трудно да се освободят от предишните схващания и да се
отворят за предаването на прозрението.
Когато и гуру, и ученикът са добре подготвени, упълномощаването е проникнато от велика,
37
блажела мъдрост. Вместо да остава изискване, което следва да се изпълни преди да се поеме по пътя
на тантра, упълномощаването въплъщава съвършеното изживяване на самия път. Много пъти в
миналото учениците са получавали просветление по време на самото посвещение.
Важно е да се помни, че за сериозния практикуващ посвещението не е нещо, което той или тя
получава само веднъж. Обичайно е да се получава посвещаване в определена тантристка практика
отново и отново, като всеки път можеш все по-добре да получиш по-дълбоки нива на пре-
живяването. Затова не бива да се разочароваме, ако в началото нашата медитация остава по-скоро
на нивото на въображението вместо на истинското изживяване. Това е достатъчно добре, не си
мислете, че не е. Дори само представата за преживяване хвърля семена в огромното поле на твоето
съзнание и накрая тези семена ще узреят в действителното преживяване. Това е естествено
развитие. Затова трябва винаги да оставаш отворен, непринуден и да бъдещ доволен, каквото и да
се случи.

НАЧИНЪТ ЗА ПРАКТИКУВАНЕ НА ГУРУ-ЙОГА

Веднъж получили посвещение в практикуването на определено медитационно божество,
можем да започнем всекидневните практики на садханата на това божество. Една от първите
медитации от всяка садхана е практикуването на гуру-йога, извършено по подобен начин: пред себе
си или над главата си си представяме главното тантристко божество, върху което ще медитираме,
заобиколено от различните гуру от неговата приемственост. Тези гуру от приемствеността са
последователните учители, предавали ученията и прозренията на тази практика, и включват всички
-от първия учител до собствения ни духовен водач, този гуру, от когото сме получили
упълномощаване.
Ние отправяме молба към членовете на тази общност да ни дарят с вдъхновение и
благословия, а в отговор на молбата ни те се преливат един в друг, влизат през темето на главата ни
под формата на светлина, слизат по централния канал (виж глава 10) и се разтварят в сърцето ни.
Докато това се случва, всички обичайни двойствени проявления и схващания се разтварят в ясното
пространство на^ пустотата. Тогава медитираме върху усещането, че нашият гуру, който в
същността си е тъждествен с божеството, и собственото ни фино съзнание са станали едно
неделимо цяло.
Същността на гуру е мъдрост: съвършено чистото, лъчезарно състояние на ума, в което
блаженството и прозрението за пустотата са неделимо свързани. Следователно, когато си
представяме гуру да влиза в сърцето ни, трябва да почувстваме, че тази мъдрост оставя неразрушим
отпечатък в основния ни ум. От този момент нататък трябва да се опитваме да извикваме отново
вътрешното усещане за велико блаженство и нераздвоена мъдрост, без значение с какви
обстоятелства се сблъскваме. Ако оставим чувството за това преживяване да избледнее, лесно ще
попаднем под влиянието на по-грубите чувствени изживявания, и вътрешното блаженство от
нераздвоената мъдрост накрая ще изчезнат напълно.
Когато си представяме своя духовен водач като медитационното божество, ние трябва да
мислим най-вече за неговата или нейна доброта и загриженост за нас. По-просто казано, въпреки че
гуру-божеството не е мой баща, моя майка, моя съпруга или мой съпруг, той пак е загрижен за мен
и моето положение, все едно, че е. Все едно, че съществува единствено заради мен, за да мога аз да
развия изключително здраво тяло и съзнание. Ето как трябва да се отнасяме към визуализирания
гуру-божество.
Чрез подобна визуализация и размишление върху личната доброта, проявена към теб от твоя
гуру, се установява силна връзка. Вместо неясен, безличен образ божеството изглежда неделимо в
същината си от твоя неизмеримо добър духовен водач. Така се развива чувство на неимоверна
близост. Поради чувството на близост и поради визуализирането на божеството като лъчезарно
красиво същество от светлина, вдъхновението може да дойде у теб много бързо. Твоята представа
магнетично привлича вдъхновението, благословията и това ти позволява да развиеш ясни
прозрения. А това е целият смисъл от практикуване на гуру-йога. Целта да виждаш гуру в такова
издигнато положение не е той да получи облага от това - истинският гуру няма нужда от такава
почит. Това е нужно единствено за да се ускори твоето духовно израстване.

НЕПРЕКЪСНАТО ОСЪЗНАВАНЕ НА ЕДИНСТВОТО

Подразбиращото се единство между гуру, божеството и нас самите, не е нещо, което виждаме
38
само по време на формалната медитация. Необходимо е да практикуваме гуру-иога - да се
отъждествяваме с буда-същността на нашия гуру - във всеки момент от живота си. Вместо винаги
да мислим за нещастното си, неудовлетворено съзнание, трябва да развием познаване на
изначалното единство с абсолютния гуру, живеещ в нас. Дори когато се надига най-егоистичният ни
ум, вместо да наливаме масло в огъня, като силно се отъждествяваме с това заблудено състояние,
трябва да се опитаме да разпознаем същия този ум като просветлената цялост на гуру-буда:така
нареченото непрекъснато преживяване на дхармакая (виж глава 10). Тогава неочаквано дори и тази
заблудена умствена енергия може да бъде използвана и преобразувана по такъв начин, че да бъде
възприета като велика мъдрост. Това е забележителното учение на тантра.
За да успеем да осъществим такова задълбочено преобразуване, трябва да практикуваме гуру-
йога непрекъснато. Трябва отблизо да опознаем същинското единство на гуру, божеството и
собствената ни скрита природа. В "Приношение на духовния учител" е казано: "Ти си гуру, ти си
божеството, ти си дака дакини, ти си защитникът на дхарма". За да разтълкуваме това, можем да
вземем образ от християнството, духовната традиция, основана на съществуването на един Бог, на
една абсолютна действителност. Въпреки, че Бог се появява като Отец, Син и Светия дух, той е
едно: принципът за цялостност. По подобен начин, въпреки че тантра говори за много различни
божества, даки, дакини, защитници и други, в един момент всички тези очевидно различни неща
следва да се видят в единство, една включваща всичко цялостност. Това е основната идея на
тантра. Когато се развиеш напълно и проявиш пълните си скрити възможности, ти самият ставаш
божество, ти самият ставаш буда. Това е крайната цел на гуру-йога.

ДОКОСВАНЕ НА СЪРЦЕТО ЧРЕЗ ВДЪХНОВЕНИЕ

Общ проблем за всички нас е, че знанието ни за духовните дела твърде често е в главата, но не
и в сърцето ни. Гордеем се колко сме учили и колко знаем за световните религии, може би дори сме
усвоили речника на тяхната философия и медитативни практики, но пак оставаме невъздържани и
заблудени. Ние, тибетците, често казваме: "Въпреки, че маслото се използва за омекотяване на
кожата, коженият съд, в който се съхранява маслото, остава твърд и неподатлив". При все че
духовното разбиране е предназначено да смекчи нашите конкретни, ограничаващи схващания и да
подчини заблудите ни, то може да съдържа интелектуално знание за религиите, но да остава
непроменено от него. Сухият, интелектуален подход към духовните дела оставя сърцето ни
недокоснато и неповлияно.
Това, което липсва, е истинското вдъхновение, или благословия, в ума ни. Трябва да ни убеди
някакво живо, почувствано със сърцето, усещане за съществуването и силата на духовна
действителност вътре и извън нас. Иначе окото на мъдростта ни остава затворено и ние сме неспо-
собни да възприемем тази задълбочена действителност, без значение колко сме учили.
Както вече дискутирахме, гуру е този, който осигурява необходимото вдъхновение, връзката
между нашето съзнание и действителното преживяване на съвършенството. В поведението на своя
гуру можем да видим ползотворния ефект от трениране на съзнанието в любов и мъдрост. Като
мислим за живота на своя гуру, отдаден на другите, за липсата на себелюбие в него и за многото
други чудесни качества, които той или тя притежава, и после като разтворим и поемем цялата
приемственост от гуру в сърцето си, ние позволяваме на тези просветлени качества да се вкоренят
дълбоко в нас. От поколения гуру и ученици е изпитано преживяването, че повтарящата се практика
на подобни визуализации, правена съвместно с освобождаване от конкретните схващания за себе
си, има дълбоко въздействие върху ума и може да превърне сухото, интелектуално знание в
цялостно преживяване на прозрение.
Докато се занимаваме с практиките на преданост към гуру, ние трябва да бъдем търпеливи и
да действаме постепенно. Изключително важно е да не се насилваме да правим нещо, което ни се
струва нередно, само някакво неуместно чувство за задължение. По-точно говоря за практиката да
се вижда гуру неделим от медитационното божество. Истината е, че не можем да видим същинското
им единство преди да сме развили в себе си в някаква степен качествата на божеството. Затова не
бива да се насилваме. Срамота ще бъде, ако практиката ни на тези задълбочени тантристки техники
се изроди в навик, който се чувстваме задължени да следваме, подобно на мнозина, които ходят на
църква, защото считат, че обществото го очаква от тях. За да избегнем това, трябва да позволим на
нашата практика да се развива със собствена скорост. Накрая, като опознаваме все повече
изначалната природа на съзнанието си, добрите качества на гуру и положителния ефект от меди-
39
тирането върху божеството от светлина, ще започнем да ценим дълбочината на практиките на гуру-
йога все повече и повече.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРИВИКВАНЕТО КЪМ ОБИЧАЙНИ ПРОЯВЛЕНИЯ

Различните практики на тантра са предназначени да ни помогнат да преодолеем не само
напразната зависимост от обичайните удоволствия, но и привичното ни приемане на обичайните
проявления и идеи. От незапомнени времена ни се втълпява да вярваме в крайната реалност на
света, показвана ни от петте изключително ограничени и двойствени сетива. И сега ние се опитваме
да се освободим от този дълбоко вкоренен навик. Не е лесно да се постигне. Мъничката ни мъдрост
за пустотата лесно бива завладяна от грубите ни сетивни усещания. Ние сме като учения, който чрез
изследвания и съждения знае, че масата не е нищо повече от моментна конфигурация неизчерпаема
енергия, но въпреки това му е много трудно да я види като нещо различно от твърдо, статично тяло.
Ето защо трябва да се тренираме отново и отново във визуализация, която разтваря фалшивите ни
разбиранията конкретно самостоятелно съществуване и засилва разбирането и усещането за
нераздвоеност.
Основната трудност, която срещаме е, че ние много по-лесно приемаме действителността на
грубите, сетивни усещания, отколкото действителността на визуализациите. Обикновено си
мислим: "Въпреки, че мога да се видя направен от светлина, това е само игра на съзнанието ми.
Това не е действително. Но физическото ми тяло е действително. Мога да го докосна и да го видя в
огледалото".
Това, което трябва да научим, е, че преживяванията, които получаваме чрез въображението си
и чрез сетивата си, са всъщност едни и същи. И едните, и другите съществуват само за конкретния
ум , което ги изживява. Своя собствена действителност те нямат. Основната разлика е, че
обикновените ни' чувствени удоволствия ни задържат в кръга от постоянно редуващи се
неудовлетвореност и страдание, докато визуализирането на съзнаващи същества от светлина и
практики, като абсорбирането на гуру, ни въвеждат във финото, изначално ниво* на съществуването
ни. С тозк изключително фин ум от ясна светлина можем да се освободим от затвора на обичайните
ни повърхностни схващания и да изпитаме несекващото щастие на пълното просветление.
Ако още не сте усетили блаженството на изначалното си съзнание и не сте разбрали за себе си
как можете да достигнете състояние на проницателна осъзнатост и отвореност, далеч
превъзхождащи това, което считате за възможно, съвсем естествено е да бъдете скептично
настроени. Вероятно си мислите, че удоволствието, което изпитвате, когато ядете, да речем
сладолед, е истинско, а каквото и блаженство да изпитате чрез медитация е илюзия. Единственият
начин да преодолеете скептицизма си е да опознавате все повече вътрешната си същност докато
накрая тя стане неоспорима. А опознаването на блажената същност на ума ви се извършва чрез
практикуване на гуру-гюга и другите преобразуващи методи, които следват от него.

ГЛАВА ДЕСЕТА
НАВЛИЗАНЕ ВЪВ ВИСШИТЕ ТАНТРИСТКИ ПРАКТИКИ
НЕРАЗРУШИМОТО ТЯЛО И ПОСТОЯННИЯТ УМ
Според най-висшата йога тантра нашето тяло и ум съществуват не само на повърхностното
ниво, което познаваме, но и на фини нива, които повечето от нас напълно не съзнават.
Обикновената ни физическа форма, съставена от различни материални елементи, е подложена на
неизбежни страдания, причинени 'от болест, застаряване и смърт: самото притежаване ни обвързва
с повтарящите се мъки на обичайното ни съществуване. Но в границите или в атмосферата на това
тяло се намира друго, далеч по-висше - така нареченото ваджра тяло, "ваджра" означава
нерушимо. Също както грубото ни, тленно физическо тяло е проникнато от нервна система, така и
съвършеното важра тяло е проникнато от хиляди канали (иади), по които текат енергийните
ветрове (прана) и капки (бинду). Те са изворът на блаженството, така значимо за висшите тант-
ристки практики.
Също като чистото ни, блажено съзнание, това съвършено, съзнаващо тяло съществува в нас
точно сега и задачата на тантристкия практикуващ е да го открие и използва. Веднъж осъществили
контакт чрез медитация с това чисто, съзнаващо тяло от светлина, повърхностното ни физическо
тяло вече няма да представлява проблем за нас, защото ще сме минали отвъд него. Физическите
ограничения са само още един симптом на вкопчването в егото и веднъж слели се във същностно
40
чистата си природа, ще преодолеем всички ограничения. На този етап постигането на лъчезарно
божествено тяло от светлина престава да бъде визуализирана цел и става действителност.
Тук не е мястото да обсъждаме в подробности ваджра-тялото и неговите канали, ветрове и
капки, но е добре да споменем централния канал (авадхути или сушумна) поне накратко заради
особеното му значение. Този канал минава по права линия от темето до областта пред основата на
гръбнака, като по протежението му има няколко фокусни точки, известни като чакри, или колела на
енергията. Всяка от тях има различна функция в практикуването на тантра. Според това, коя
тантра следваме и върху коя степен или функция се съсредоточаваме в медитацията си, ние
насочваме вниманието си и проникваме в определен център. Не е въпрос на гадаене кой център да
изберем, тези неща са описани с точни подробности в тантристките текстове и техните коментари и
се обясняват на обучения практикуващ от духовния водач.
Най-важната чакра е тази, която е разположена на равнището на сърцето, тъй като чакрата на
сърцето е домът на нашия много фин ум: безценното съкровище на всички тантристки
последователи. Този ум е с нас от зачеването. Всъщност той и поддържащата го енергия са с нас
през всичките ни прераждания. Също като основното съзнание, обитаващо сърдечния център през
целия ни живот, този много фин ум понякога се нарича постоянно обитаващ ум. Но въпреки, че се
пренася непрекъснато от живот в живот, той рядко има възможността да се прояви. Това, което му
пречи да се активира - и да изпълнява най-ценната си функция: да прозре универсалната природа на
действителността - е непрекъснатото появяване на безчет груби състояния на ума ни. Те сакато
туристи, временни посетители, които идват и си отиват в непрекъснато движение и напълно
подтискат постоянно обитаващия ум.
Активността на всички видове ум, груби и фини, зависи от ветровете на поддържащата
енергия и от това, къде отиват тези ветрове. Докато те текат по някой от хилядите канали, различни
от централния канал, се активират грубите умове-туристи, които неизменно предизвикват преду-
беждение и объркване - обичайните ни житейски преживявания. Но когато тези ветрове влизат,
пребивават и се разтварят в централния канал - както естествено става по време на смърт например
- грубите умове затихват и вместо тях се проявява изключително финия ум от ясна светлина.
С разтварянето на енергийните ветрове в централния, канал средата, в която функционират
грубите умове, изчезва веднага, туристическият отдел се затваря и предубедените ни мисли вече не
могат да идват и да си отиват. В последвалия покой се събужда нашето първично, изначално
съзнание - постоянно обитаващия ум.
Целият процес се извършва автоматично в момента на смъртта, но много малко хора са
обучени да се възползват от съвършеното, ясно съзнаване, което се проявява в този критичен миг.
Всъщност малко хора дори го разпознават. Но тантристките йоги и йогини се тренират не само да
разпознават блаженото съзнание по време на смърт, но и да пробуждат проникващия ум от светлина
докато са по време на медитация, като добиват по този начин пълен контрол. върху него. Чрез
развиване на задълбочена концентрация върху ваджра тялото като цяло и върху централния канап
в частност те са в състояние да преминат отвъд грубите нива на умствена дейност и да осъществят
контакт с първичното си съзнание. Те могат да използват силно концентрирания ум, за да
медитират върху пустотата на самостоятелното съществуване и да проникнат в крайната природа на
действителността, освобождавайки се по този начин от всички заблуди. В момента, в който се осъ-
ществява пълното им поглъщане от ясното пространство на нераздвоеност, те изпитват вълна от
неописуемо блажена енергия. Обединяването на голямото блаженство с едновременното осъзнаване
на празнотата (тантристкото преживяване, познато като махамудра, Великият Печат) е най-бързият
път към пълното просветление.

ПРОМЯНА ВЪВ ВЪЗГЛЕДА НИ ЗА СМЪРТТА

Разтварянето на енергийните ветрове на ваджра тялото в централния канал е решаващо за
напредналата практика на тантра и тъй-като това разтваряне се осъществява по естествен път,
когато умираме, ние трябва сега да се запознаем колкото е възможно по-добре с процеса на
смъртта.
Много от нас обаче изпитват голяма неохота да изследват или да си мислят за смъртта.
Плашим се и намираме темата за безвкусна. Но за нас е важно да знаем как действа умът ни не само
през деня, но и докато спим и когато умираме, а това изисква да се образоваме за неща, които често
сме избягвали до момента. Ако изследваме тези проблеми, ще открием, че смъртта вместо
41
ужасяваща черна дупка, която чака да ни всмуче и погълне, е възможен източник на голямо
удобство и дори наслада.
Обикновено си мислим, че умирането е нещо отрицателно, но това е само наше отражение.
Всъщност умирането може да бъде много по-добро от преживяванията, които считаме за приятни,
защото те не могат да ни дадат огромно блаженство и покой. Едно красиво цвете, да кажем, може да
ни даде нещо, но. не и изключителното блаженство и покой, които ни дава смъртта. Приятелят или
приятелката могат да ни доставят известно удоволствие или блаженство, но не могат да разрешат
никой от основните ни проблеми. Те могат да дадат само временно разрешение на някой от
повърхностните ни емоционални проблеми. Но в момента на смъртта всички наши емоционални
проблеми, всички тревоги свършват. Когато всички противоречиви идеи за това и онова изчезнат в
пространството, се отваря пътят за преживяване на изключително проникващо прозрение.
Следователно, това, което трябва да разберем, е, че смъртта не е внезапно, ужасяващо унищожение,
а постепенен процес, през който умът ни става все по-изчистен и чувствителен. Ако искаме да
практикуваме висшата тантра или просто да се подготвим за това, с което всички накрая ще се
сблъскаме, трябва да се запознаем колкото може с този постепенен процес сега. Ако чакаме до
момента на самата смърт, ще бъде твърде късно.

СМЪРТ, МЕЖДИННО СЪСТОЯНИЕ И ПРЕРАЖДАНЕ

Ученията на сутра и тантра определят проблемите на цикличното съществуване по различен
начин и предлагат различни решения на тези проблеми. Според сутра, коренът на страданието в
самсара е вкопчването в егото: погрешният възглед да се придържаме към вярването в са-
мостоятелно съществуващото " аз" или егото. Лек за тази невежа идея е намерен в развиването на
напълно противоположен възглед. Вместо невежо да приемаме инстинктивното си вярване в
самостоятелното съществуване, ние се учим как да постигнем прозрение в пустотата: пълното
отричане на всички схващания за независимо самостоятелно съществуване. Така в сутра се набляга
на премахването на погрешния възглед и заменянето му с противоположния му правилен възглед.
Бързият път на тантра не отрича това, което сутра твърди, но предлага различен, по-
радикален подход към проблемите в живота ни. Според тези по-напреднали учения, всички
трудности се коренят в обичайното, неконтролирано преживяване на смъртта и това, което се
случва след нея. Като умираме неконтролирано ние сме заставени да влезем в неконтролирано
междинно състояние (бардо) и от там неконтролирано се прераждаме в друг неконтролиран живот и
смърт. По този начин колелото продължава да се върти и да ни влачи от едно неудовлетворително
състояние в друго.
Отново трябва да подчертаем, че смъртта е всичко друго освен проблем; тя е ценна
възможност. За добре подготвения човек умирането предлага несравнима възможност да изпита
това, което той или тя винаги са търсили: съвършеното, проникващо, изключително блажено съзна-
ние от ясна светлина. Но въпреки, че това блажено съзнание се проявява винаги по време на
умирането, повечето от нас са неспособни да се възползват. Смъртта ни, както и животът ни
отминават без съзнателен, ясен контрол и това, което е можело да бъде прагът на освобождението,
се превръща в коридор към друг живот на объркване.
Лек за такова неконтролирано, многократно появяващо се объркване е медитацията, при която
превръщаме обичайните си преживявания на смърт, бардо и прераждане в просветлените
преживявания на един буда. Следователно, лекът на тантра не е нещо противоположно на
проблема - както мъдростта на пустотата е противоположна на невежеството на вкопчването в его-
то - а по-скоро нещо подобно на него. И тъй като лекарството е подобно на болестта, силите, които
обикновено водят до объркване и страдание могат да се използват и да дадат яснота и се-
беосъщестбяване. Това е една от причините, поради които тантра е толкова бърз и, ако се
практикува неправилно, опасен път.

ТРИТЕ СТРАНИ НА СЪСТОЯНИЕТО НА БУДА

За да разберем как тантра се справя с проблемите на смъртта, бардо и прераждането,
необходимо е да знаем нещо за трите така наречени тела {кая) на един буда. Когато всяко було,
временно замъгляващо ума ние отместено и -всички наши положителни способности са развити
докрай, моментално се постига тялото на истината (дхармакая), тялото на насладата (самбхогакая)
и тялото на проявлението (нирманакая) на буда. Дхармакая е неограниченото свободно съзнание на
42
просветленото същество, докато останалите тела са двете равнища, на които съзнанието се про-
явява, за да служи на другите. (Казва се, че дхармакая представлява осъществяването на
собствената цел чрез добиването на недостижими качества на съзнанието, докато самохогакая и
нирманакая представляват осъществяването на целите на другите чрез спонтанното проявление на
буда във форми, които непросветлените същества могат да разберат).
Познаването на трите кая е познаване на пълното просветление. Като непросветени същества
ние нямаме това познание, но можем да имаме нещо подобно. Вярно е не само, че можем да го
имаме, но според резултантният път на тантра, трябва да го имаме! Такова амбициозно отно-
шение добре хармонира с преобладаващото отношение на Запад: "Искам най-доброто и го искам
точно сега!" Разликата е, че обикновено ние се стремим към материални неща, но когато
практикуваме тантра ние се опитваме да въведем в настоящата действителност блаженото изживя-
ване на пълен, съзнателен контрол върху всяка страна от живота си.

ВЪЗ ПОЛЗВАНЕ ОТ ЧОВЕШКАТА ФОРМА

Превръщането на смъртта, бардо и прераждането в път към просветлението не е фантазия. С
тялото, което имаме, ние определено можем да постигнем тази велика цел. Ученията на сутра
разглеждат настоящето ни физическо тяло предимно като пречка. То се разпада с всеки изминал
миг, предразположено е към болести и привлича мъката така, както магнитът привлича парчетата
желязо. Всъщност най-краткият начин да се определи първата велика истина за страданието е да
кажем, че това е самото тяло. Но ученията на тантра приемат противоположния възглед. Вместо за
пречка и препятствие, човешкото тяло се счита за изключително ценно, защото то съдържа всичко
необходимо за постигане на просветление в един живот
То е направено от четирите елемента земя, вода, огън и въздух и енергиите {прана), свързани с
тях. И тъй като се ражда от утроба, то съдържа червените и бели капки - от майката и бащата
съответно - необходими за възбуждане на блажената енергия кундалини.
Ние сме ощастливени да имаме такова тяло и не бива да губим ценната възможност, която то
ни дава, за да осъществим пълните си способности. Не бива да бъдем като онези хора, които не
знаят как да използват естествените си ресурси. Например, аз знам едни непалски фермери, които
отсякоха мангови дървета за огрев. Години са нужни на едно мангово дърво да израсне и плодовете
му са толкова ценни, но, изглежда, тези хора не го разбират. Вместо да извлекат добра полза от
това, което имат, те унищожават тези ценни дървета, губят земята си заради ерозията и остават без
нищо. Ако не използваме ценната енергия на тялото за постигане на просветление и я разпилеем
вместо това за безсмислени житейски цели, то ние сме далеч по-невежи от онези фермери. Трябва
да бъдем по-скоро като онези умели учени, които знаят как да извлекат енергия от всичко - от
слънчевата светлина, приливите, вятъра и прочие - и които знаят също как да използват тази
енергия съзнателно. С други думи ние трябва да бъдем умели, а най-висшето умение включва
превръщане на настоящото ни тяло от източник на болка и неудовлетвореност в блажен път към
ненадминато щастие за нас и другите. Това е крайната цел на всяка тантристка практика.

ПРОЦЕСЪТ НА УМИРАНЕТО
Когато нечия просветлена същност е постигната в цялостност, едновременно с това се
достигат и дхармакая, самбхогакая и нирманакая. Но според тантристката практика тези три кай,
или тела, постепенно се. развиват в последователност, която отразява развитието на смъртта,
междинното състояние и прераждането. Затова, както беше посочено по-рано, първо трябва да
разберем как се осъществява процеса на смъртта и това, което я следва. После можем да разберем
как те се превръщат в трите тела на просветлението.
Смъртта е отделянето на ума от тялото. Това отделяне може да продължи повече от няколко
часа или дни, както обикновено става при естествена смърт или може да се случи внезапно, както е
при катастрофа. Но и в двата случая има определени етапи в процеса на умиране. Тялото не губи
веднага способността си да поддържа съзнанието, а го прави постепенно с всеки свой елемент -
земя, вода, огън и въздух - като губи тяхната крепяща сила.
Тантристките текстове върху процеса на умирането живо описват четирите етапа на смъртта.
Те разказват, че първо елементът земя потъва или се разтваря в елемента вода, след това водата
потъва в огъня, огъня във въздуха, а елементът въздух в самото съзнание. Такова описание е
полезно за медитацията, но то не бива да се взима буквално. Например, когато се казва, че
43
елементът земя "потъва" - в елемента вода, това означава, че когато твърдите тела на тялото
постепенно губят способността си да функционират й връзката им със съзнанието на умиращия
отслабва, течните елементи се явяват по-силни и по-явни.
Когато различните физически елементи стават по-силни и по-слаби съответно, умиращият
усеща определени вътрешни и външни знаци, свързани с всеки етап от процеса на разтваряне. Тъй
като тези знаци са подробно изложени в други текстове, не е необходимо да споменаваме тук
всички. Но би било полезно да посочим някои от виденията, които обикновено се явяват.
Когато умират, обикновените хора са вън от контрол. Тъй като не. са тренирали през живота
си, те са завладени от усещането за смъртта и объркани, когато телесните им елементи излизат от
строя и престават да работят съвместно. Струва им се, че са в центъра на силно земетресение и
затова е много трудно, дори невъзможно за тях, да останат спокойно съзнаващи случващото се.
Така смъртта се усеща като поредица плашещи халюцинации, кошмарна беда. Но на някой, който е
подготвен, същите видения, причиняващи у другите паника, могат да донесат изключителен покой.
А на онези напреднали практикуващи, които са тренирали добре ума си, всеки етап от процеса на
разтваряне носи нарастваща яснота и прозрение.
Според будистката психология дали един обект носи удовлетворение или не, зависи от
решение, предварително взето в съзнанието. Още преди да видиш определено нещо умът ти вече е
решил; "Това ще ме направи щастлив". После, когато действително контактуваш с него чрез
зрението си, ти си мислиш: "О, това е много хубаво." Същото важи и за отрицателната реакция. Ако
съзнанието ти вече е решило, че не. харесваш определена личност, после когато действително я
срещнеш, ще видиш единствено неприятна личност. С други думи всички привидно добри неща,
които харесваме и лоши неща, които не харесваме, са създания на собствения ни ум.
Как се свързва всичко това с преживяванията ни по време на смърт? Будизмът учи, че начинът
да имаме щастлив живот и щастлива смърт е да разберем какво точно се случва, без да се
подвеждаме и объркваме от привидностите. В живота изпитваме едно неудовлетворение след друго,
защото погрешно вярваме, че това, което ни се явява като" добро или лошо, наистина съществува
по този начин. И губим цялото си време и енергия да тичаме към едно и бягаме от друго. През
живота си изграждаме толкова силен навик да се отнасяме към нещата по този последователно
алчен и страхлив начин, че единственото, което можем да очакваме в момента на смъртта, когато
всичко изглежда, че се разпада, е да бъдем обзети от огромно объркване. Решението е да се научим
да виждаме всички неща просто като проявления на ума, лишени дори от един-единствен самос-
тоятелно съществуващ атом. Необходимо е да разберем, че в този смисъл всички неща са като
илюзии. Същото разбиране следва да се прилага към виденията, които се явяват едно след друго
когато съзнанието ни минава през процеса на умирането. Трябва да знаем какво да очакваме когато
умираме, за да можем да се справим с тези илюзии вместо да бъдем завладени и объркани от тях.
Ключът и през живота, и през смъртта е да разпознаваме илюзиите като илюзии, отраженията като
отражения, фантазиите като фантазии. По този начин се освобождаваме.

СМЪРТТА И ДХАРМАКАЯ
Най-напред нека помислим какво би могло да ни се случи, ако напълно необучени и
неподготвени трябва да умрем в състояние на голяма тревога и смут. Отчаяно вкопчени, търсещи
сигурност в предполагаемото непроменливо усещане за "аз", ние изпадаме в паника, когато ос-
новата на нашата самоличност - тялото ни - започне да се разпада. Елементът земя на тялото ни
чезне, елементът вода сякаш нараства и съзнанието ни се изпълва с халюцинация за трепкащ,
сребърно-син мираж. Чувстваме се хванати в капан и задушени, като че тялото ни е заровено в зе-
мята или затрупано от лавина. След това елементът вода потъва в елемента огън и се появява
видение за виещ се дим. Когато това се случи, може да почувстваме, че се давим или че ни отнася
силно водно течение. После се разтваря елементът огън и тялото ни постепенно изстива. По-
лучаваме видение като от искри, танцуващи над открит огън в нощта. По време на този процес
някои хора викат, защото мислят, че тялото им е обхванато от пламъци. Накрая елементът на вятъра
или на въздуха се разтваря, дишането ни става плитко и може да усетим, че се носим наоколо като
лист на вятъра. Заедно с това усещане идва и видението на затихващ пламък в затъмнена, стая.
Също като свещта преди да изгасне, пламъкът внезапно се засилва сякаш избухва в последен изблик
на енергия. Дишането ни, което е ставало все по-слабо, сега напълно спира. За външния свят ние
изглеждаме мъртви (и това често е сигналът за скупчените около нас да избухнат в сълзи). Но ние
44
още не сме мъртви. Четирите груби елемента и мисловността в понятия, свързана с тях, престават
да функционират, но остават фините нива на съзнанието, които трябва да бъдат погълнати. Това
става като изящната бяла капка, получена от бащата при зачеването и намираща се в темето по
време на живота, и червената капка, получена от майката и намираща се в пъпа, тръгнат една към
друга и се срещнат накрая на нивото на сърцето. Когато слиза бялата капка, ние получаваме
видение за празно пространство, проникнато от белота, а когато се изкачва червената капка,
получаваме подобно видение, но проникнато от червения цвят. Накрая двете капки се срещат и
образуват сфера, която затваря нашето висше, изначално съзнание и свързания с него вятър в
сърцето ни. Тогава усещаме мрака на напълно затъмнена стая. Този мрак става все по-черен и по-
черен и накрая изпадаме в пълно безсъзнание.
Tio все още не сме мъртви. В сферата в центъра на сърцето ни се намира нашето много фино
съзнание и свързания с него фин енергиен вятър. След известно време - не по-дълго от три дена
дори за нетренирания човек - сферата се отваря и умът ни се осветява. Той се пробужда и единст-
веното видение, което се явява е празно пространство, ясно и лъчисто. Това съзнание отясна
светлина е последното и най-финото от всички състояния на ума, изпитвани през живота.
За обикновения човек всички тези поглъщания - от появяването на миража до изгряването на
чистата светлина - са неконтролируеми. Те се случват едно след друго, но ние едва ги осъзнаваме.
Умът ни е твърде объркан и разсеян. Но онези, които са се тренирали добре предварително,
поддържат ясна осъзнатост за всичко, което се случва по време на този процес. Те знаят кое
видение ще последва и разбират, че. всичко, което възприемат, е само видение на умиращия им ум,
лишено от истинско независимо съществуване навън. Поради това разбиране те не се страхуват от
това, което виждат. Напротив, колкото по-фин и по-фин става техния ум, толкова по-проникващо
става осъзнаването за липсата на истинско съществуване. Накрая, с появяването на ясната светлина,
това фино съзнание неделимо се слива с празнотата и изпитва неизказано блаженство. За такъв
човек смъртта е станала ценна възможност да усъвършенства мъдростта на нераздвоението. Чрез
тази ясна, непомрачена мъдрост обученият практикуващ е превърнал обикновения процес на
смъртта в просветленото преживяване на дхармакая.
Преживяването на дхармакая за нераздвоеност е отвъд думите, отвъд изразите, отвъд
схващанията. Затова, когато някой говори за това усещане, винаги съществува опасност да бъде
погрешно разбран. Ето защо не бива да се доверявате на думите ми. Това са сам.о неверните думи
на моето предубеждение. Без значение колко са подходящи, те произлизат от ограничения, боравещ
с понятия ум и се разбират от същия този ограничен ум. Необходимо е да се докоснем до самото
преживяване и така да преминем отвъд думите, използвани за описанието му. Затова тантра тол-
кова набляга на действието вместо на теорията.
Въпреки, че е добре да се изучават различните будистки текстове и коментари и да се
анализират с остър, критичен ум, ние трябва да разберем, че има моменти, когато този аналитичен
подход всъщност е вреден. Веднъж един от учителите ми по медитация ми каза: "В определен мо-
мент трябва да изоставиш философския начин на разбиране «а нещата.Трябва да отидеш отвъд
дебатите, отвъд аргументите." Това ме шокира! По онова време бях млад, ентусиазиран ученик и
обичах да анализирам и критикувам всичко, което чуя. Но накрая разбрах какво имаше предвид той:
ако останем обсебени от интелектуални схващания, може да не успеем да влезем в дълбоките
медитативни преживявания. Затова е важно да знаем кога да отпуснем, освободим и позволим на
ума си да се установи в естественото си състояние на яснота.
Истински квалифицирани учители от всички традиции винаги наблягат, че в определени
моменти не бива да се извършва никаква аналитична или интелектуална дейност. Например, би
било голяма грешка да се отдадем на аналитична мисъл по време на напредналите заключителни
практики на висшата тантра-йога (които ще дискутираме по-късно). Защо? Защото когато
използваш интелекта си, съвсем естествено е всички предубедени схващания да изплуват.
Съзнанието ти става извънредно заето и трепти от накъсаната енергия на тези схващания. След
това, тъй като всяко състояние на съзнанието е свързано със свой собствен вятър, или въздух,
енергия, висшата ти нервна система също ще бъде заета да трепти от различните противоречиви
енергии на ветровете. Това не само пречи да добиеш контрола, който искаш, над нервната си
система чрез тези заключителни практики, но и лесно може да доведе до болезнено състояние,
което тибетците наричат "лунг" и което означава разстроена енергия в сърцето. Както е с всички
страни на духовния път, има моменти, когато интелектът се използва, и други моменти, когато той
45
се изоставя.

БАРДО И САМБХОГАКАЯ
Когато ясната светлина спре, обикновените хора имат виденията на дхармакая по описания
начин, но в обратен ред - от мрака на безсъзнанието до видението, подобно на мираж. С началото на
този обратен процес умът ни се отделя от тялото и смъртта действително настъпва. Веднага след
това влизаме в междинното състояние бардо и тук съзнанието ни отново е напълно неконтролирано.
Със скоростта на мисълта ние сме тласкани от една ситуация в друга, като в сън. Но този сън е
повече кошмар. Понякога
ужасяващи видения, причинени от следите на минали заблуди и отрицателни постъпки, се
появяват и ни принуждават да бягаме от страх. В други моменти примамливи видения се явяват и
ние се втурваме след тях с копнеж само, за да бъдем разочаровани. Това се е случвало и когато сме
били живи и сме притежавали обикновено физическо тяло. Животът ни е преминал в непрестанно
търсене на сигурност, в тичане към едно и бягане от друго. Но сега положението ни е дори по-
крайно. Тъй като невежото ни бардо тяло се състои единствено от ветровете на висшата енергия, то
може да преминава през материята без ограничения и следователно ние можем без проблем да
влезем във всяка ситуация, в която страхливото ни, копнеещо съзнание ни хвърля. Това е
обикновеното преживяване в бардо, но обучените практикуващи могат да го превърнат отново в
път към просветлението. Изкусни в практиките на подобното на дъга илюзорно тяло, щом ясната
светлина на смъртта изгасне, те приемат ясно, лъчисто тяло от светлина, вместо измамното бардо
тяло. По този начин превръщат обикновеното бардо в просветлено преживяване за самбхогакая,
или тялото на насладата.

ПРЕРАЖДАНЕ И НИРМАНАКАЯ
Обичайният процес на смъртта и бардо са неконтролирани и тласкани от силата на
заблудените ни страсти. Такова е и обичайното ни прераждане. Накрая сме отнесени от теченията
на заблудените си действия (карма) там, където бъдещите ни родители лежат в полов акт. С ум, из-
пълнен с объркана смесица от трепетно желание и отвращение, ние губим съзнание и биваме
заченати в утробата на майка си. От това нечисто начало следва живот, изпълнен с нечистота и
страдание. Тялото ни, произлизащо от сперматозоида и яйцеклетката на родителите ни, е подло-
жено на мъките на раждането, болестта, остаряването и накрая смъртта, докато съзнанието ни - като
поток, извиращ от предишен живот - продължава под принудата на несигурния копнеж, отвращение
и невежество да създава причините за следващите неудовлетворения и страдания.
Това обичайно прераждане може да бъде преобразувано от умелия практикуващ по същия
начин, както бяха преобразувани смъртта и бардо. Вместо да преминава от бардо в следващия
живот под силата на несигурността и вкопчването, невежо изпадайки в безпаметност, добре
тренираните последователи на тантра могат съзнателно да изберат прераждането си. Обучени в
практиката за преодоляване на обичайните проявления, те могат да видят бъдещите си родители
като мъжко и женско божество и себе си също като божество. В зависимост от степента на контрол
и вида обучение, които са достигнали, те. могат да се преродят дори в чиста земя: състояние на
съществуване, при което всичко води към постигане на просветление. Дори ако се раждат на тази
земя, те могат да изберат ситуация, подходяща за духовно развитие, така че да могат да продължат
да практикуват, докато достигнат пълното просветление. С такова пълно съзнаване и контрол върху
следващия живот обичайното прераждане може да бъде превърнато в просветленото преживяване
за нирманакая, или тялото на проявлението.
Това е само кратък преглед на начина, по които тантристките практикуващи могат да
превърнат обикновените смърт, бардо и прераждане в трите тела на просветленото същество, но той
е достатъчен да ни даде ясна представа за това, което лежи в същината на най-висшата тантристка
практика. Досега нас ни владеят силите на невежеството, карма и многобройните ни заблуди и
резултатът е, че се въртим в кръг от раждане, смърт, прераждане без избор и контрол отново и
отново. Ако не заместим невежеството си с мъдрост и не превърнем тези три повтарящи се събития
в просветлените учения на един буда ще продължим вечно да се въртим в порочния кръг, търсещи
щастие, но намиращи само разочарование.

СПИРАНЕ НА ПРЕРАЖДАНЕТО
46
 Не е трудно да разберем защо обикновените смърт, бардо и прераждане са коренът на
всичките ни трудности. Тъй като живеем, умираме и се прераждаме с неконтролиран ум и тяло,
трябва да изпитаме многобройните умствени и физически страдания в обикновения живот. Казано
просто, ако не се раждахме най-напред, тези проблеми не биха възникнали! Чрез практиката на
висшата тантра ние можем напълно да избегнем такова раждане и всички следващи проблеми.
Някои хора може да се объркат като чуят, че правилното практикуване на тантра може да
спре прераждането. "Какъв е смисълът на всичко това? Защо трябва да се отказвам от възможността
да се върна в света? До това ли ме води пътят: пълно изчезване? Ако е така> вече не ме интересува!"
За да избегнем това объркване, трябва да разберем, че "спиране на прераждането" има съвсем
конкретно значение: а именно, да се освободим от необходимостта да преживяваме неконтролирано
прераждане отново и отново. Можем успешно да практикуваме тантра и пак да се завърнем в този
свят. Всъщност съзнателната ни бодхичита-мотивация прави немислима възможността да
изоставим другите. Тя е нашият залог, че ще се върнем за тях. Самият Буда Шакямуни е направил
така и неговото раждане съвсем не е било проблем, а извор на безкрайни облаги. В момента обаче
нашите прераждания се осъществяват без контрол и просто увековечават безначалния кръг от мъка.
Това трябва да бъде спряно. Същото е вярно и за смъртта и бардо; неконтролираното преживяване
на тези събития трябва да бъде преустановено и преобразувано.
Неконтролираният ни живот, в който трите отрови -страст, гняв и невежество - играят такава
голяма роля, неизбежно води до неконтролирана смърт, по време на която същите тези заблуди
предизвикват още по-голямо объркване. Умът ни е завладян от халюцинациите, свързани с
разтварянето на различните телесни елементи и ние влиза- ме в междинното състояние с огромен
страх и трепет. А там предубежденията ни имат дори по-силен ефект върху нас, тъй като
притежаваме по-скоро тяло от съзнание вместо груба физическа форма. Всяка заблуда, която изп-
лува в ума ни, незабавно ни хвърля в съответната измамна ситуация. Това е изключително плашещо
състояние и накрая, когато възприемем видението за бъдещите си родители, копнежът ни за
сигурност ни тласка към прераждането - и цикълът започва отново. Никъде няма покой или по-
чивка, защото сигурността и щастието, които търсим, винаги ни се изплъзват. Това е симптомът на
обичайното преживяване на самсара. Целта на тантристките практики е да ни освободи от
повтарящите се трудности, като ни помогне да излезем от порочния кръг. Като обучим ума си да
преодолява властта на обичайните, измамни форми, като го подготвяме предварително за това, с
което ще се сблъскаме, когато един живот клони към своя край и друг започва, ние изграждаме
способността да заместваме обичайното объркване при смърт, бардо и прераждане с просветленото
изживяване на трите тела на Буда.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА ВЪЗНИКВАНЕ КАТО БОЖЕСТВО

ОТ САМОСЪЖАЛЕНИЕТО КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО СЕБЕПРОЯВЯВАНЕ
Най-важно в тантристката практика е да усетиш вкуса, истинското изживяване на нещо, което
има смисъл за теб. Няма значение колко малко е парчето шоколад, което получаваш, ти го опитваш
и си доволен. Това е всичко. Затова онези хора, които наистина схващат нещо ясно със съзнанието
си и после, в мига, в който са го разбрали, го приемат в сърцето си - тези хора са истинските
практикуващи. Те са онези, които получават шоколада.
Нашият нормален, раздвоен ум - така наречения реалистичен ум - винаги приема, че нещо не е
както трябва, нещо е непълно, аз или средата ми. Той винаги критикува. Това е симптомът на
раздвоения ум: нещо е винаги погрешно. Той винаги приписва допълнителни качества на това,
което вече съществува, или го подценява. Такъв изнервен, неудовлетворен ум никога не следва
средния път. Съзнателно или не той мисли: "Природата ми е нечиста. Роден съм в нечистота, сега
съм нечист, ще умра нечист и ще свърша в ада!" Няма значение дали се наричаме вярващи или не,
философи или атеисти; докато сме лишени от досег с първичната действителност, ние оставаме под
влиянието на такива заблудени възгледи, които са в разрез със собствените ни интереси. Ако искаме
да се освободим от всички болести на тялото и съзнанието, изключително важно е да изоставим
всички такива погрешни, самосъжалителни схващания.
Какъв е проблемът ни? Той е, че чувстваме следното: "Аз съм най-лошият човек: нечист,
изпълнен с омраза, невеж и алчен. Толкова съм лош! " Такова мислене - поддържане на толкова
ниско мнение за себе си дори и неизразено с думи - е напълно отрицателно. То е което трябва да из-
чистим.
47
 Тантра казва, че човешките същества притежават истинска божественост. Ядрото на всяко
човешко същество, същинската природа на всяка личност е нещо божествено, нещо чисто. За да
разберем това и да приемем подобно схващане като неделима част от живота си, а не само
умозрение, е необходимо, както вече дискутирахме, да се проявим решително като божество.
Проявяването като божество няма нищо общо с различните култури или различните вярвания.
Ти вече излъчваш. Когато излъчваш окаяния си образ, не си мислиш, че си част от определена
култура. Просто го правиш. Затова спри да следваш този невеж навик. Развий силна гордост на
божество и се проявявай като такова. Започни да живееш съобразно огромните си възможности.
Най-добрият, най-точният начин да практикуваме проявяването като божество е медитацията
на трите кая. Великите учители на тантра от миналото, като Лама Дзонкапа, подчертават, че няма
нищо по-важно от тази практика.

РАЗТВАРЯНЕ
Садханата на божеството, която практикуваме, може да съдържа сложно описание за
практикуването на трите кая, но е достатъчно да се прилага съкратена версия, подобна на следната.
Започваме като си припомняме за убежището, което Сме намерили в Трите скъпоценности и раз-
виваме искрена мотивация за постигане на просветление заради другите. След това се заемаме с
гуру-иога, основата на тантристкия път. Визуализираме своя тантристки учител пред себе си и го
виждаме като въплъщение на всички просветлени качества, които бихме искали да развием в себе
си. Представяме си, че гуру стига до темето на главата ни, разтваря се в светлина и слиза в сърцето
ни. Когато гуру потъва в нас по този начин, ние си ' представяме, че получаваме различните видения
на смъртта, които водят до появяването на финото съзнание от чиста светлина. Така ние
медитираме върху единението на блажената мъдрост на гуру със собственото си фино съзнание.
Като се опираме на спомена за посвещенията, които сме получил и. и за досега, който сме имали с
чистотата и състраданията на своя гуру, ние трябва да си представяме това единение като възможно
най-блажено. Колкото повече блаженство сме в състояние да изпитаме, толкова по-добре би било за
процеса на преобразуване.
Това фино, блажено усещане за единство е отвъд обичайните двойствени схващания. Когато
всички обичайни проявления се разтворят в празното пространство на не-раздвоената мъдрост и
моменталното велико блаженство, ние се съсредоточаваме върху това разтваряне възможно най-
целенасочено. Трябва да си мислим: "Това е просветленото тяло на истината (дхармакая) и
всъщност това съм аз." Като се отъждествяваме възможно най-пълно с дхармакая, ние превръщаме
обичайното усещане за смъртта в път към просветлението.
Като медитираме така върху дхармакая, схващанията ни за нас самите, към които сме се
придържали, ще се разрушат. Това може да се окачестви като едно действително изживяване на
пустотата. Не се обезкуражавай и не мисли: "Нямам никакво разбиране за пустотата. Не разбирам
дори думата, нито как да практикувам каквото и да било!" Не мисли по този начин. Той само пречи.
Все пак до някаква степен ние вече имаме представа за ясната светлина. Умирали сме много пъти в
миналото, а тантра обяснява, че процесът на умирането автоматично включва откриването на
ясната светлина и недвойствената същност на целостността. Не само когато умираме, но и по време
на сън и оргазъм ние усещаме какво е цялостност от чиста светлина.
До определена степен тези усещания разрушават конкретните схващания на
самосъжаляващото се съзнание, като ги смекчава по някакъв начин. Затова не се притеснявай до-
колко задълбочено трябва да бъде разбирането ти за пустотата. За момента е достатъчно, че вече не
си въвлечен в конкретните схващания за едно и друго. Просто остави своето вкопчване и му
позволи да се разтвори в ясното пространство.
Остани буден и почувствай, че това будно съзнание е мъдростта, която прегръща
всеобхватната шир на ясно, чисто пространство. В това пространство самосъжаляващото се аз,
хленчещо и оплакващо се за едно и друго, не може да се намери никъде. Изобщо не съществува.
Позволи на ума си да остане в тази обширност, свободна от всички относителни догадки и всички
неправилни функции, разпознавайки я като действителното преживяване на дхармакая. Това е ясно,
чисто, естествено състояние дори без следа от глупави мисли, напълно свободно от усложнените
конфликти на его-то. Това е действителността и ти просто позволяваш на ума си будно да я обитава.
Може би такова обяснение за изживяването на ясната светлина не те удовлетворява. Разумът
ти може би спори: "Почакай малко, Тубтен Йеше! Ако твърдиш, че пустотата не е нищо друго освен
48
пустотата на пространството, то ти грешиш. Опростяваш една твърде сложна тема. Това не е
възгледът на Нагарджуна. Това не е философията на Мадхямика Истинската пустота е различна от
това да се престориш, че се разтваряш в пространството".
Ти можеш да спориш по този начин. Можеш да разискваш всички задълбочени философски
възгледи и да доказваш, че разтварянето в пространството не е това, което се разбира под пустота,
но това всъщност е безсмислен спор. Защо? Защото такъв интелектуален подход към пустотата
често става пречка за откриването на истинското усещане за пустота. Можеш да напишеш цяла
книга убедително опровергаваща пустотата като пространство или да спориш и разискваш цял
живот, но би било пълна загуба на време.
Вярно е, че в обучението си ние се опитваме да добием възможно най-правилен философски
възглед за пустотата, за да можем да я разберем така, както Нагарджуна и всички други велики
учени-медитатори са я разбрали. Но сега, по време на медитацията, ние не сме заети с изучаване и
анализиране. Ние сме заети с действие. А във връзка с постигането на дхармакая преживяването на
ясната светлина, всички индийски и тибетски гуру са потвърдили, че пространството е първият
пример за възприемане на не-раздвоението, или пустотата.
За да добиеш истинско усещане за пустотата, трябва да започнеш от някъде. Трябва да имаш
някакъв опит, да усетиш какво представлява, за да преминеш отвъд ограничените, създадени от
егото догадки за едно и друго. Това е основният момент. По някакъв начин трябва да се освободим
от всички груби, конкретни, ограничаващи схващания, които ни държат в капана на
неудовлетворяващия възглед за нас самите и за всичко останало.
От философска гледна точка в пустотата няма форми, няма звуци, няма миризми и други
такива. Този възглед може да се прехвърли в действително усещане като позволим всичко да се
разтвори в пространството чрез поглъщането през процеса на смъртта. В този момент на разтваряне
умът ти не може да осъществи контакт с привичният свят на сетивата. В ясното, светло
пространство на пустотата няма цветове, ухания, усещания и прочие. Всички тесногръди, раздвоени
догадки изчезват и в резултат естественото състояние на съзнанието ти може да излъчва, да прегър-
не целия свят на действителността. Ти оставаш в това пространно, нераздвоено състояние толкова
дълго, колкото можеш и чувстваш, че така си достигнал истинската дхармакая: от нищо
несмущаваната мъдрост на пълното просветление.

ПОЯВЯВАНЕ ОТНОВО
А сега как преминаваш към преживяването на самб-хогакая Носейки се в пространството на
дхармакая, ти се отпускаш, докато не остане нищо, което да смущава съзнанието ти. Абсолютно
нищо. После, след известно време догадките за относителността ще започнат да се надигат и да
напрягат съзнанието ти, като привличат вниманието върху себе си. Това е моментът за теб да
преминеш от дхармакая в самбхогакая. Само ти можеш да знаеш кога. Никой друг не може да каже
какво става в съзнанието ти.
Когато това двойствено разтърсване се появи в ума ф ти, спомни си състрадателното си
желание да помагаш на другите и създай силна решимост да се проявиш във форма, с която другите
могат да се свържат. Тогава в пространството на нераздвоението - ясното, светло пространство на
пустотата - започва да се появява нещо. То е като малко облаче, появило се внезапно в ясния,
небесен простор Формата и цветът на това, което се появява в пространността на съзнанието ти в
този момент, зависи от вида практика, който прилагаш. В много садханп той е сричка или буква,
символизираща главното божество. Или може да бъде завъртулка, семенце или някаква друга
форма. Но каквото и да е, то трябва да се разбира като фина проява на самото ти съзнание. Не е
нещо, което наблюдаваш отстрани. Напротив, трябва да се чувстваш напълно единен с него. То е
формата на собствения ти възникващ ум.
И тогава, точно както твърдо определи пространната, ясна светлина като действително
преживяване на дхармакая, сера трябва да разпознаеш тази фина, прозрачна форма, подобна на
нематериалното тяло, което притежаваме по време на обикновеното бардо между смъртта и
раждането, е действителното преживяване на самбхогакая. То също трябва да се изживява като
неделимо единение на великото блаженство и нераздвоената мъдрост, този път отъждествено с
тялото на насладата (самбхогакая) на буда. ,. Мисли си: "Това е истинската самбхогакая; ето кой
съм аз в действителност." Поддържай за известно време ясното £ явяване на това семе-сричка и
божествената гордост, че си самбхогакая. Така ще превърнеш обикновеното преживяване на
49
междинното състояние в пътя на просветленото тяло на насладата.
Когато си готов, спомни си своята бодхичнта мотивация да работиш за другите и създай
силна решимост да се появиш във форма, с която да са свързани повече същества. Благодарение на
тази състрадателна подбуда семето-сричка внезапно се превръща в прозрачното тяло-дъга на самото
божество. Разбирай това като действителното тяло на проявлението (нирманакая) на пълното
пробуждане, което замества грубото физическо тяло на обикновеното прераждане и чиято същина е
едновременно блаженство и мъдрост. Още веднъж се отъждестви силно с това проявление, като си
мислиш: "Това е истинската нирманакая. Ето кой съм в действителност." По този начин обикнове-
ното прераждане се възприема като пътя под формата на-тялото на проявлението на буда. Когато се
виждаш като божество, трябва да чувстваш, че си истинското проявление на божеството. Не си
мисли, че само се преструваш. Трябва да си убеден. И тогава, също като актьорът, който остава в
образа дори след като пиесата е свършила, може с изненада да откриеш, че наистина си станал
божество. Такава божествена гордост - силното усещане, че ти наистина си божество - е решаваща.
С нея тантристкото превръщане ще дойде естествено и ще бъде много силно. Онези хора, които
мислят, че тантра означава само да се преструвай! на божество, дълбоко грешат.

ОТПУСКАНЕ
Въпреки, че по време на медитация може би усърдно се стремиш да останеш в съзнаващо,
отворено, нераздвоено състояние, много лесно можеш да се разсееш от появяването на различни
предубедени мисли. Когато това се случи, вместо да се бориш с тези предубеждения, често е най-
добре просто усилено да си представиш себе си като твоето конкретно божество, като Тара
например, и да създадеш дълбоко усещане за голяма любов и състрадание. Остани в пространството
на това дълбоко осмисляне и просто си позволи да бъдеш Тара.
Ако отново усетиш, че се разсейваш от мисли за едно и друго - внезапно си помисляш да
изядеш една пица! - не им придавай много сила. Вместо да влизаш в диалог е ума си - "Как бих
искал една пица! Вместо да седя тук нещастен и да медитирам, мога да се забавлявам" - започни да
казваш мантрата на Тара, Ом таре туттаре туре свахи, докато се успокоиш отново. Това е много
по-умело, вместо да позволиш да бъдеш отнесен от светската мантра: пица, пица, пица.
Твърде големите очаквания са друга пречка за успешната медитация. Това предубедено
отношение ни пречи да бъдем доволни от усещанията си при медитация и непрестанно ни
принуждава да сравняваме тези усещания с някакъв измислен идеал. Разстройваме се,. като си
мислим:
"Според ученията, които ми дадоха в този момент аз трябва да изживявам голямо блаженство,
но това, което чувствам сега едва ли може да се нарече така. Сигурно съм се провалил." Толкова се
напрягаме в предчувствие за очакваното преживяване, че то никога не идва. Това е лесно
разбираемо: как може да се появи блаженството в разтревожено, напрегнато съзнание?
Единственото решение е отпускането. Разбери, че очакванията са пречка и ги пусни веднага щом
се появят. С други думи трябва да бъдем по-свободни в подхода си. Понякога влагаме твърде много
енергия в практиката си или*се държим твърде строго със себе си, като си мислим, че това ще
доведе по-бързо до желаните постижения. Но твърде голямото усилие често има противоположен
ефект - пречи на напредъка вместо да го подпомага.
Помисли за начинаещите шофьори, които още не са се научили да се отпускат зад волана. Тъй
като са загрижени да направят всичко правилно те са постоянно заети да коригират управлението,
скоростта и така нататък. Резултатът е неравномерно, неудобно движение. Вместо приятно
изживяване, то се превръща в суетня. Опитните шофьори от друга страна са спокойни. Въпреки, че
съзнават какво става, те са се научили да отпускат колата и да позволяват да се движи сама. В
резултат движението им е гладко и без усилие и понякога на човек му се струва, че колата лети
блажено във въздуха, вместо да отскача шумно от пътя! Ако искаме да изпитаме подобно
блаженство в медитацията, трябва да се научим да отпускаме очакванията си и да намалим
излишните неловки усилия.
БОЖЕСТВЕНА ГОРДОСТ И ЯСНА ФОРМА
Етапът от обучението за създаване на божествена гордост е много важен. Нормалната ни
склонност е да се чувстваме неудовлетворени и да критикуваме своето тяло, говор, разум. "Тялото
ми е безформено, гласът ми е неприятен, умът ми е объркан." Ние сме така обсебени от този
безсмислен, невротичен навик да критикуваме, че омаловажаваме и себе си; и другите. От гледна
50
точка на тантра това е изключително разрушително.
Начинът да се противопоставиш на тази склонност е да развиеш усещането за божествена
гордост, силното чувство при влизане в нирманакая, че ти си действителното. напълно
просветленото тяло на проявлението на един буда, че съзнанието ти е свободно от всички
предубеждения, всички ограничения. Иначе, ако продължиш да се придържаш към идеята, че в
основата си ти си объркан и сърдит, ще се проявяваш като объркан и сърдит човек и със сигурност
не като блажено божество. Можеш да спреш да мислиш така унищожително за себе си и да
избегнеш отрицателните, пагубни за теб последици, като се съсредоточиш върху единството на
собственото ни изначално съзнание и мъдрите състрадателни качества на гу/;^-божеството. По този
начин ти се отваряш за големите вълни на вдъхновение, които могат да преобразуват живота ти
напълно. Колкото по-силно се съсредоточаваш върху усещането за божествена гордост, толкова по-
задълбочено усещаш освобождаването от всички прояви на ограничение и неудовлетворение.
Практикуването на висшата йога тантра, подобно на чудесен коледен пудинг, който е
хранителен, полезен и много вкусен, трябва да има три специални съставки: първо, самият
практикуващ и всички останали същества трябва имат вида на божеството; второ, съзнанието
трябва да бъде неделимо от нераздвоената мъдрост; и трето, всяко изживяване трябва да бъде
съпроводено от голямо блаженство, голяма наслада. Не се преструвай че си божеството, Херука
например, както вече казах. Не това правиш когато визуализираш себе си като божеството.
Напротив, от дълбините на съществото си трябва да чувстваш, че ти си Херука, че ти и той сте
неделимо същество. Колкото повече развиваш това единство, толкова по-силно ще става твоето
преживяване на преобразуването. Това е напълно естествено.
Трябва също да се упражняваш да виждаш всички проявления като илюзорни, лишени от
конкретността на нещо съществуващо "там, навън" отделно от ума ни. С други думи, трябва да
разпознаваш всички проявления като изникнали от пустотата или нераздвоението. И накрая, твоето
усещане за празно, илюзорно проявление трябва да бъде изключително блажено. Това се постига
през заключителния етап на висшата йога-тантра, като вниманието се съсредоточава навътре по
такъв начин, че силно да усетиш как блажената енергия кундалини прониква в нервната ти система.
Това ти позволява да смесиш всички свои усещания с нея.
Определени физически упражнения, като тези, които се съдържат в хата йога, играят много
важна роля в практикуването през заключителния етап като помощно средство за процеса на
превръщане.Те са не само упражнения, предназначени да подобрят стойката или здравето ни.
Крайната им цел е да увеличат блажената енергия кундалини. Тя прониква в цялата ни нервна
система, но проблемът е, че ние не я разпознаваме. Чрез правилно практикуване на хата-йога
можем да се научим да влизаме в досег с нея и дори да я увеличаваме, да се научим как да
общуваме с нея,.така че да я доведем навсякъде, където искаме. Това не е с цел да си доставяме
обикновени удоволствия, а да добием контрол върху най-фините нива на тялото и съзнанието ни.
Но когато изпълняваме някое от тези упражнения, съществено е да поддържаме пълно
съзнание за себе си като божество. Трябва да сложим настрани ограничената представа за себе си и
съмосъжалителните си идеи, защото само тогава тези упражнения ще станат истински ефективни. С
правилното практикуване ще дойде момент, когато само докосването на част от тялото ни ще
предизвика голямо блаженство. Когато тялото започва да се чувства по-леко и по-гъвкаво,
физическите енергии, които преди са били източник на болка, започват да предизвикват усещане за
изключително удоволствие. Затова тантристкото преобразуване не е въпрос на въображение.
Нашето физическо ни същество също дълбоко се преобразува.

ТАНТРИСТКАТА ЛИЧНОСТ
Много хора казват: "Тялото не е истинско важно. Най-важното нещо е да медитираш
вътрешно." Но това t грешка. Според тантра не може да се каже, че умът е по-важно от тялото или
обратно. Те са еднакво важни. В тант-ристката практика тялото се разглежда като парче земя,
съдържаща неизвестни минерални богатства. Нашето тяло въпреки страдащата си природа съдържа
най-ценния от естествените ресурси: златото кундалини, петролът кундалини
В един или друг момент всички ние сме изпитвали усещания за голямо телесно блаженство.
Понякога просто седим и си почиваме и внезапно чувство на огром'но блаженство ни залива. Това
усещане е нещо обикновено и не е истински значимо прозрение. Но то подсказва за големият запас
блажена енергия, съдържан в тялото ни дори в настоящия момент. Целта на различните йоги,
51
упражнения и медитации на висшата тантра е да предизвикат, контролират и използват този запас
от блажена енергия за достигане на пълно осъществяване: просветлението на буда. Защото докато
не си загубил ума си и можеш да поддържаш пълна внимателност, е без значение колко блажено е
удоволствието, което изпитваш. Без значение е дали наричаш това самсарично удоволствие светско
или някакво друго - то може да доведе до освобождение.
Същността на тантра е да борави умело с удоволствието. Човекът, който се подготвя за
тантра, може да се справя с удоволствието, за него боравенето с удоволствието е благоприятна
ситуация за постигане на освобождение. Това е тантристката личност. Ако един човек знае да бъде
само нещастен, тантра няма да работи за него или нея. Като ядрен реактор без гориво, такъв човек
няма да има сили, корто да използва за необходимото преобразуване.
Но запасът от удоволствие вече съществува в човешкото ни тяло. Това е една от основните
причини човешката форма да се счита за толкова ценна. Това, от което се нуждаем, е умел метод за
пробуждане и използване на този запас, за да дадем щастие не само на себе си, но и на другите. За
да направим това, трябва да се научим да рушим навика да се отнасяме към житейските събития с
измъчено съзнание,^ привичните си измъчени проекции. Трябва да разберем, че сами създаваме
всички човешки проблеми. Не бива да виним обществото за тях, не бива да виним родителите или
приятелите, не бива да виним никой друг. Нашите проблеми са наше собствено създание. Но точно
както сме създатели на всички свои проблеми, ние сме създатели и на собственото си
освобождение. Всичко необходимо за достигане на блаженото освобождение се съдържа в тялото и
ума ни точно в този момент.

ОБЕДИНЯВАНЕ НА МЪДРОСТ И НАСЛАДА

Целта на обожествяването ни чрез практикуване на трите тела или кай на буда е да смажем
самосъжалителните си идеи, задушаващите схващания за егото. Защото тези ограничаващи понятия
ни пречат да изпитаме изблика на блажена енергия, скрита в нервната ни система, и да проявим по
този начин възможностите си за пълно просветление.
Мъдростта на пустотата е блажена. Особено важно е два елемента да бъдат обединени в едно
изживяване: мъдростта, която ясно вижда истинската природа на нещата, и чувството на радостно
блаженство. На Запад можем да видим толкова млади хора, които, въпреки че са интелигентни,
изпитват малко, или изобщо не изпитват радост в живота си. Това, че са умни, не ги е направило
щастливи. Напротив, много от тях са напълно разстроени. Те могат да изпълняват всякакви задачи,
например да проектират сложни компютърни игри, но им липсват правилните методи за
обединяване на интелекта и емоциите и те остават сухи, интелектуални, стерилни и крайно
неудовлетворени.
Обратно на тях, има други хора с по-практична способност да се наслаждават. Но много от тях
са без ясен интелект; без остра, проницателна осъзнатост. Въпреки, че изпитват известно доволство
в живота си, умът ни остава мътен и бавен.
Тантра се опитва да развие велика мъдрост като прилага интелекта на практика и го
обединява с блажено засилена осъзнатост. По този начин човек може да обедини живота си в едно и
да осъществи възможностите си за щастие, като премахне всички проблеми, свързани обикновено с
преследването на удоволствието. Защото в този свят удоволствието е проблем. За много
благоденстващи хора голямото физическо нещастие, като глад и болести, изобщо не е проблем. Но
как да боравят с удоволствието така, че да не загубят ума си и да не дегенерират - това е голям
въпрос без отговор за тях. Обединеното тантристко преживяване им предлага разрешението.
Вече няколко пъти беше споменато, че според тантра основният човешки проблем е, че
когато изпитваме удоволствие, ние обикновено ставаме по-невежи, вътрешно по-тъмни. Това не
означава, че не трябва да изпитваме удоволствие. Трябва, но е необходимо да се пазим да не
излезем от контрол, когато изпитваме удоволствие. Трябва да се пазим да не попаднем под
влиянието на невежеството и заблудата. Затова сега се учим как е възможно да изпитваме
неописуемо удоволствие и да оставаме в състояние на яснота и контрол. Учим се как усещането за
удоволствието може да породи чиста, ясна, прозорлива мъдрост. За нас е нещо обикновено да се
отнасяме собственически към това, което ни се случва. Дори когато успяваме в своите медитации и
чувстваме, че се надига блажената енергия кундалини, проявяваме силна склонност да се хващаме
здраво за нея:"Това е моето изживяване, то е мое" Този, навик трябва да разрушим по някакъв
начин. Трябва да се научим да позволяваме на приятните изживявания да се случват, без да се
52
нахвърляме върху тях като върху собствени. Това можем да направим като слеем ума си с
пустотата, с нераздвоението. И когато удоволствието възникне, усещането ще бъде, че то се
изживява някъде навън в пространството. Трудно е да се изрази с думи, затова се надявам, че не се
мъчите да разберете какво се опитвам да кажа. По някакъв начин трябва да преминем отвъд
нормалния навик да притежаваме, да свързваме всичко с ограниченото усещане за себе си.
Може би мога малко да го изясня. Представи си, че пред теб стои човек, мъж или жена, когото
намираш изключително привлекателен. Само като погледнеш този човек в теб се събужда енергия.
Може би искаш да се протегнеш и да го/я сграбчиш. А сега си представи, че този човек внезапно се
разтваря в светлината на дъгата, лъчиста и прозрачна. Веднага всички подтискащи чувства на
желание и притежание също се разтварят и на тяхно място възниква нещо по-светло, по-
жизнерадостно. Все още си във връзка с този красив обект, но тя се е променила. Отпуснал си от-
ношението си на вкопчване и вместо него изпитваш нещо по-просторно, по-всеобщо. Това, за което
говоря, е светло, блажено, но и силно съзнаващо преживяване. Ето това се опитваме да развием.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА ПОСЛЕДНО ПОСТИЖЕНИЕ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯТ ЕТАП: ВЪТРЕШНИЯТ ОГЪН И КОНТРОЛЪТ НА ЕНЕРГИЯТА
Практиките от създаващия етап на трите кай са всъщност репетиция за по-напредналите
практики от заключителния етап, които превръщат обикновеното ни тяло и съзнание в напълно
съвършени тяло и съзнание на просветлено божество. Но подготовката от създаващия етап е абсо-
лютно необходима: само чрез разклащане на конкретните представи за себе си - чрез създаване
ясната форма на божеството от пространството на пустотата и развиване на силна гордост, че ние
сме божеството в действителност можем да освободим място за осъществяване на преобразуването.
Щом станем достатъчно умели да се заемем с практиките от заключителния етап, като
например, да генерираме вътрешна топлина (на тибетски тулшо) в центъра на пъпа, ще можем да
въведем всички енергийни ветрове в централния канал и да ги накараме да се разтворят в него на-
пълно, както става при смърт. В резултат ясната, светла мъдрост на изначалното ни съзнание
наистина ще изгрее и накрая ще можем да проявим илюзорното тяло, подобно на дъга, което можем
да напуснем и да се завърнем в старото си физическо тяло, ако желаем. Тези, неща се случват в
действителност. Те не са само визуализации, каквито бяха при етапа на създаването. Ценната
енергия кундалини, спяща в нас, е събудена. Ние получаваме родената едновременно с нея велика,
блажена мъдрост. Преодоляваме ограниченията на обичайната ни физическа форма.
Когато добием контрол над вътрешната си енергия до такава степен, че да можем да я
насочваме в който канал изберем, ние ще можем да контролираме и външната енергия. Много
истории разказват за голямото влияние, което високо усъвършенствани медитиращи последователи
на тантра са имали върху външни елементи. Например, на един от големите молитвени празници,
организирани от Дже Дзонкапа в Лхаса, хиляди лампи с масло били запалени като
жертвоприношения пред статуята на Буда Шакямуни. В един момент огънят излязъл от контрол и
хората дотичали в паника при Лама Дзонкапа, като крещели: "Твоите жертвоприношения ще
изгорят храма!" Тогава той седнал, потънал в дълбоко съзерцателно вглъбяване и внезапно всички
лампи спрели да горят. Хората могат да нарекат това чудо, но всъщност тук няма нищо
мистериозно или необяснимо. Човек с голямо майсторство във вътрешните си енергии, каквото
Дзонкапа несъмнено е притежавал, определено може да управлява и външните енергии.
Мисля, че медитацията върху вътрешния огън е идеално пригодена за Западното мислене.
Защо? Защото съзнанието на Запад е запленено от материалното: хората обичат да работят с
материалното, да играят с материалното, да го наместват и превръщат. И като управляват мате-
риалното, те се опитват да управляват и умовете на хората. Медитацията върху туммо се опитва да
направи същото нещо: чрез управление на енергията във физическата ни форма, тя ни позволява да
разширим обхвата на съзнанието си, да усетим висотите на блажената мъдрост.
Струва ми се също така, че много хора на Запад са изключително нетърпеливи; те искат
незабавни резултати. Те си купуват нес-кафе, бърза супа, бърза закуска, всичко, което може да
стане моментално. И когато стане въпрос за духовния път, те искат моментално удовлетворение,
моментални изживявания. С медитацията на вътрешния огън ние получаваме точно това. Когато
следваме определени прости, практически стъпки - всички те са точно и научно изложени - ние
получаваме резултатите: напълно преобразувано състояние на осъзнато възприемане. Не е нужно да
приемаме никакви необичайни религиозни вярвания. Просто следваме указанията и
53
изживяванията идват автоматично. Като се концентрираме върху енергиите, съществуващи в
собственото ни тяло и съзнание, ние предизвикваме дълбока промяна в действителността, която
изживяваме. Толкова е просто и пряко, толкова ясно.
Двадесети век е неописуемо забързан, пълен с енергия. С такъв огромен изблик на енергия
много хубави неща се случват, но и много разрушителни неща. Така е то. Затова, ако искаме да
направим нещо положително в живота си, нуждаем се от метод, който да е поне толкова могъщ,
колкото и материалните енергии, които ни владеят. Философските идеи, без значение колко са
велики, просто не са достатъчно силни да ни помогнат да излезем от настоящата криза. Сами по
себе си тези идеи са нереални като облаци; могат да изглеждат убедителни в началото, но бързо се
изпаряват и ни оставят безпомощни както преди. Необходимо ни е нещо дейно, мощно, директно.
Необходимо ни е нещо, съобразно което да действаме сега и да получим резултата сега. Това
"нещо" е тантра, особено практикуването на туммо от заключителния етап.
Всичко, което казахме за моменталните резултати и създаването на неописуемо блаженство
звучи примамливо, но не бива да забравяме два важни момента. Първо, въпреки че практикуването
на туммо определено ни води до преживяване на блаженство, основната му цел е да ни позволи да
влезем в състояние на ясна, светла мъдрост. Тази мъдрост - ясното прозрение за истинската
същност на нещата - е, която ни освобождава от робството на нашите заблуди. Блаженството само
по себе си не Аюже да го направи. Следователно чрез медитацията върху туммо трябва да развием
възможно най-ясно разбиране за пустотата, за нераздвоението, за несамостоятелно съществуващата
природа на самото блажено изживяване. Ако следваме старите си навици и се отнасяме към
блажените усещания като че ли те са конкретни и самостоятелно съществуващи, мощно
възникналата енергия на желанието вследствие на туммо медитацията ще доведе до катастрофални
резултати.
Освен това, ние никога не бива да се отпускаме дотолкова в преследването на блаженството,
че да забравим за мотивацията, стояща зад цялото практикуване на тантра. Крайната цел на
будисткия път, и на сутра, и на тантра, е да бъде от най-голяма полза за всички. Ако така се
увлечем в стремежа си да изживеем блаженството, че пренебрегнем посвещаването си на
благоденствието на другите, няма абсолютно никакъв начин да успеем някога в практиките си.
Всичко, което правим, ще бъде създаване на нови причини за нещастие и объркване.

БЛАЖЕНА ОСЪЗНАТОСТ
Като се запознаваме все по-добре блаженото изживяване на ясната светлина, намираща се в
централния канал, ние развиваме мощен метод за преодоляване на обичайните, ограничени
изживявания в сетивния свят. Ще можем да слеем всичко, което ни се случва във всекидневния
живот с вътрешното изживяване на блажена осъзнатост. Вече няма никаква опасност обикновените
удоволствия, които изпитваме, да нарушат ведростта на съзнанието ни. Напротив, всички сетивни
удоволствия, които изпитваме от контакта с желани предмети, ще се слеят без усилие с блажената
мъдрост и ще служат единствено да увеличат вътрешния ни покой.
Когато някой от сетивните ни органи контактува с доставящ удоволствие предмет, вместо да
попаднем в привичния си модел на вкопчване, привързаност, слепота и разочарование, ще можем да
насочим пробудената енергия на желанието така, че да обхване цялата ни нервна система. И в
същото време ще можем да оставим това възникващо, блажено съзнание да бъде неделимо
погълнато от ясното пространство на нераздвоението. Всички предишни проблеми, свързани с
желанието, ще са разрешени. Вместо да причинява неудовлетвореност, сега желанието стимулира
усещането за цялостност.
С развитието на вътрешния ни извор на блаженство и удовлетвореност ще открием, че
проявяваме все по-малко емоционални изисквания към заобикалящата ни среда. Вътрешната яснота
постепенно ще ни освободи от зависимостта спрямо външните обстоятелства. Ако нещата навън не
се развиват добре, това вече не е проблем за нас. Спираме да се притесняваме за бъдещето: защо да
се тревожим, че ще пропуснем някое моментно удоволствие утре, когато вече имаме запас от
блаженство в себе си точно в този момент? И не си мисли, че това вътрешно усещане за блаженство
е някак си себично. Колкото по-удовлетворени сме вътрешно, толкова повече удоволствие и
удовлетворение можем да дадем на другите.
Разбира се, да се тренира разума да се държи по този освободен начин изисква много
практика. За момента не ние лесно да развием и поддържаме чувството на вътрешно
54
удовлетворение и равновесие. Но като си спомняме за онези моменти в живота, когато сме изпитали
известно спокойно доволство, можем да развием увереност в способността си да изпитаме такъв
вътрешен покой отново. Особено когато сме въведени в задълбочените техники на тантра за
създаване на невероятно блаженство и яснота на съзнанието, ние имаме основателна причина да се
чувстваме вдъхновени. Колкото повече се упражняваме в тези техники, толкова повече ще се
убеждаваме, че е напълно възможно да направим живота истински смислен и за себе си, и за
другите.

ДАКИ И ДАКИНИ
Когато практиките от заключителния етап са усъвършенствани и сме добили контрол върху
висшите енергийни ветрове, ще дойде момент, в който ще се появят баките и дакините. Какво са
даките и дакините Просто казано, това са мъже и жени, който притежават развити изживявания за
тантристкото преобразуване и контрол и са в състояние да увеличат блажената мъдрост на добре
обучен практикуващ. В определен момент от усъвършенстването на заключителния етап
физическият акт с такъв партньор е необходим за въвеждането на всички проникващи енергийни
ветрове в централния канал - предпоставка за пълното отваряне на сърдечния център и усещането за
най-дълбокото равнище на ясната светлина.
Целта на практикуването с партньор е изложена на голямо неразбиране, особено от хора,
които са имали само повърхностен контакт с будистката тантра. Много западняци, например,
видели тибетски рисунки и статуи, изобразяващи божества в полов акт, имат погрешно разбиране,
че тибетския будизъм е свързан най-вече със сексуалния контакт между мъжа и жената. Както беше
изтъкнато по-рано, това изкуство в действителност представлява усещането за пълно единство - на
метод и мъдрост, на блаженство и пустота - характерно за просветленото състояние. Но сега, със
споменаването на практиките от заключителния етап е възможно да възникне ново объркване.
Затова е необходимо да се подчертае, че преди да сме овладели висшето си тяло и преди да сме
"прегърнали" блажената енергия кундалини, спяща в нас, ние съвсем не сме подготвени да
прегърнем външен партньор.
Съществува огромна разлика между акта в тантра и обикновеният сексуален контакт. Колко
са различни, може да стане ясно, когато си спомним, че по време на заключителния етап
практикуващият е разтворил енергийните ветрове в своя централен канал и е изпитал същите
умствени и физически поглъщания като по време на смърт. Докато не сме навлезли с пълно
съзнание и контрол в тези преживявания, подобни на преживяванията по време на смъртта, е просто
фарс да се говори за акта в тантра. Още повече, че докато при обикновения секс мъжът влиза в
женското тяло, в истинския тантристки акт енергията на жената прониква в мъжа! .

ПЛОДОВЕТЕ НА ТАНТРИСТКАТА ПРАКТИКА

Трябва да разберем, че като се следват тантристките техники на преобразуване, могат да се
постигнат различни степени на успех. Най-високата степен, разбира се, са трите тела на буда - т. е.
пълно просветление - постигнати преди смъртта, още в този живот. Това е напълно възможно. Има
много завършени практикуващи, които са достигнали пълно пробуждане точно така. Но дори ако не
успеем да открием съществото си в цялостност сега, то това все още е възможно по време на
смъртта или дори в междинното състояние. А ако практиките не ни изведат до края на пътя, до
просветлението, те могат да ни освободят от страховете ни от смъртта и да ни дадат определен
контрол върху прераждането. Това само по себе си е голямо постижение, тъй като би ни позволило
да следваме без прекъсване духовния си път в бъдеще.
Когато започнеш някоя практика на медитиране, независимо колко трудна може да изглежда в
началото, трябва да се опитваш да бъдеш смел и да си мислиш: "И да успея напълно, и да не успея,
поне ще се опитам да постигна някакво преживяване". Не си мисли: "Как мога да медитирам? Това
е нещо ново и аз не знам нищо за медитацията. Освен това съм извършил толкова зло в живота си.
Аз съм грешник. Как може някой като мен да се надява да постигне прозрения?" Този начин на
мислене е напълно погрешен. Първо, ти не можеш да знаеш какво ще постигнеш, преди да опиташ.
Тъй като си заблуден в момента, не знаеш какви са истинските ти възможности. Ако се постараеш
добре, можеш да се изненадаш от себе си. Второ, глупаво е да-Се безпокоиш, че си твърде грешен,
за да медитираш успешно. Виж Миларепа. Той извършил много злини като убил безчет хора, но
имал силата да достигне съвършено разбиране за отказването, бодхичита и пустотата, като накрая
55
постигнал пълно просветление чрез практикуването на тантра. Въпреки, че както сам признава,
преди бил голям престъпник, под ръководството на своя гуру Марпа и собствената си решимост той
успял да насочи енергията си и станал велик медитатор. Щом като е успял да преодолее черното си
минало, защо си мислиш ти, че си в капана на своето собствено - толкова безобидно в сравнение с
неговото?
Забелязал съм също, че хората, които са извършили много зло в живота си, често са най-
успяващите, когато се обърнат към духовността, докато онези, които влагат малко енергия в
самсара, често влагат малко енергия и в постигането на нирвана. Те са твърде сковани да постигнат
каквото и да било - добро или лошо.
Споменавам всичко това, защото като човешко същество, ти никога не бива да налагаш
граници на това, което можеш да постигнеш, без значение какъв е бил животът ти досега. Може би
опитите ти са били твърде разсеяни, но внезапно нова възможност узрява и ти дава изненадващата
способност да се съсредоточаваш несмущавано за дълги периоди от време. Тези неща наистина се
случват, затова бъди смел и продължавай да опитваш. Най-малкото трябва да развиеш силна
решимост: "Ще придобия достатъчно контрол върху ума си, така че ако се случи нещастие или
когато умирам, да имам концентрацията и яснотата да остана спокоен и да разбирам какво се
случва." Ако можеш да поддържаш такъв вид мотивация за практиките си, това е достатъчно. То ще
запази възможността да изявиш вътрешните си възможности, които са много по-големи отколкото
вероятно си мислиш.

КАЧЕСТВА, КОИТО ВОДЯТ КЪМ УСПЕХА

Ако искаме да постигнем някаква степен на прозрение чрез практикуване на тантра, трябва
да притежаваме четири качества. Първото е непоколебимо посвещават. Това означава да имаме
ясното разбиране, че пътят, който следваме, от търсенето на убежище в началото до прилагането на
най-напредналите методи на тантра в края, е надежден и изпълнен със смисъл. Веднъж видели от
собствен опит, че можем да се доверим на пътя, защото той действително ни води в посоката, в
която искаме да отидем, посвещаването ни съвсем естествено ще стане непоколебимо.
Казано по друг начин, необходима ни е увереност в това, което правим. Това е лесно, докато
сме в обществото на други медитиращи и практикуващи или близо до своя учител. В такава
защитена среда духовната практика е като споделена култура - тя е нещо, в което можем да имаме
вяра и да следваме, без да се чувстваме странно и не на място. Но когато напуснем тази изкуствено
изолирана среда и се върнем в "реалния свят", може бързо да загубим увереност в практикуването
си. Ние чувстваме натиска на очакванията и ценностите на другите - Какъв смисъл има да
медитираш? Защо да седиш и да съзерцаваш пъпа си, кога-; то толкова много други вълнуващи
неща могат да се правят в живота? - и можем лесно да попаднем под тяхното влияние. Скоро
намираме себе си отново потънали в привичното безсмислие на всекидневния живот, без начин да
го променим в нещо ценно. Но ако нашата увереност е непоклатима, тогава и посвещаването ни на
практиките ще бъде непоклатимо и вместо да бъдем пометени от външните обстоятелства, ще
можем да ги превърнем в път към просветлението.
Второто качество, от което се нуждаем, е да бъдем свободна от съмнение, от нерешимостта,
която нечистото съзнание поражда. Когато развием ясната мъдрост, разбираща всички елементи на
практиката, техният ред, тяхната цел, всички пълзящи съмнения, които ни пречат да следваме пътя
с твърда решимост, ще изчезнат от само себе си.
За нас е важно да имаме възможно най-ясна представа за здравата структура, която обединява
практиките ни. Има много хора, които са слушали ученията на дхарма години наред и понякога ги
чувам да се оплакват: "Толкова съм объркан, че не знам откъде да започна. Получил съм
напътствията на толкова много лами, че вече не знам кой е главният ми учител. Дори не знам коя
медитация да направя най-напред." Ако сме изучавали много и различни предмети, ако сме
получили много и различни посвещавания, ако сме били въведени в много и различни медитации и
все още не знаем как да практикуваме, това показва, че сме загубили представа за структурата,
която лежи в основата на практикуването. Едно от хубавите неща на тибетската будистка традиция
- моля, да извините моя шовинизъм - е, че в нея съществува ясна, чиста структура от началото до
края. Съществува списък на достиженията, прозренията и т. н. От моя гледна точка това следва да
бъде високо оценено. Затова, ако се чувстваш изгубен, провери за себе си с помощта на опитен
учител какво представлява тази структура и я следвай твърдо напред.
56
 На трето място е важно да се развие еднонасочено съсредоточаване. Ще бъде невъзможно да
проникнем в дълбините на практиката и да усетим нейната същина, ако съсредоточаването ни е
лишено от стабилност и фокус. Например, ако искаме да добием контрол върху различните енергии
във висшата нервна система, не можем да се задоволяваме с мъглява, неточна представа за това,
къде се намират тези енергии и как функционират. Напротив, трябва да имаме възможно най-точно
разбиране, а това се постига, ако има съсредоточен ум. В този смисъл тантра не се различава от
другите дисциплини. Хората, които успяват в това, което правят - било то академични изследвания,
спорт или нещо друго - всички имат нещо общо помежду си: добре развито съсредоточаване. Без
него човек не може да отиде надалече.
Помислете върху следния пример. Много пъти е казано, че чрез практикуването на тантра
всяка дейност, мотивирана от желанието - дори изпиването на млечен шейк - може да се превърне в
изживяване на велика, блажена мъдрост. Ако съсредоточаването ни е силно и сме добре тренирани,
можем да следим какво точно се случва когато вкусваме и поглъщаме млечния шейк. Цялата про-
будена енергия може да бъде канализирана така, че да увеличи вътрешния огън при пъпа. Тази
топлина изпраща блажена енергия в нервната система и в цялото изживяване се усеща пространната
мъдрост на нераздвоението. За човека, който знае какво прави, дори изпиването на един млечен
шейк се превръща в мощен метод за докосване на същината на блажената мъдрост. Това не е въпрос
на желание или на преструване; то наистина се случва. Но обикновено ние сме без връзка с
вътрешната си действителност. Когато пием нещо например, ние нямаме ясна представа какво се
случва с езика, стомаха, нервната система или с тялото и съзнанието като цяло. За разлика от
йогите и йогиннте, които знаят какво точно се случва и могат да управляват енергията, ако е
необходимо, ние оставаме слепи и несъзнаващи. И тогава, вместо блажена мъдрост, единственото,
което изпитваме е, може би, стомашно разстройство.
И накрая, ако искаме да постигнем велики прозрения, ние трябва да пазим практиките си
скрити. Това може да звучи странно, но в действителност е много важен момент. Всъщност,
правилният израз за практикуване на тантра е "тайна мантра". Тук "мантра" означава защита на
ума, а "тайна" напомня, че трябва да пазим за себе тези мощни методи си като скъпоценно
съкровище. В наши дни практикуването на тантра се е изродило. Някои хора, които следват
определена практика, открито се хвалят: "Аз съм тантрика! Чуй какво мога да направя!" Такова
горделиво, публично държание не е мъдро. То само привлича пречки за практикуването ни. Много
по-добре е да запазим унил външен вид, но да бъдем велики йоги вътрешно, вместо да се показваме
отвън, но да нямаме вътрешни прозрения.
Великите медитатори от миналото са казали, че ако развием тези четири качества -
непоколебимо посвещаване, освободеност от съмнения, целенасоченост и скритост -и практикуваме
твърдо и точно, всички могъщи достижения на пътя са достъпни за нас със сигурност. Според опита
на много практикуващи ние можем да достигнем определен момент в обучението си по' медитация,
когато настъпва голям изблик на знание и прозрение. Като че ли преди сме били обикновено
невежо, същество и внезапно сме се превърнали във високо реализиран йога\ Това не е тибетска,
религиозна фантазия. То действително се случва.
Като обикновени човешки същества ние сме плътно обгърнати от завивките на
предубеждението. Ако можем по някакъв начин да се освободим от тези задушаващи схващания,
ще можем веднага да проникнем в едно невероятно дълбоко измерение на действителността. Дори
въпреки че не очакваме нищо особено да се случи, внезапно се осъществява големия изблик на
прозрение - спонтанно и без усилие. Това е напълно възможно. Но няма полза само да четем за
преживяванията на другите. Ако искаме да получим облагите на тантристкото преобразуване,
трябва да развием тези преживявания сами.

ПОСЛЕСЛОВ
Въпреки омаломощаващия ефект от влошаващото се състояние на сърцето му Лама Иеше
продължи до самия край на живота си да проявява повече загриженост за хората около него, вместо
за себе си. Дори когато беше подложен на интензивно лечение в болницата, той питаше за здравето
и положението на другите, смееше се и се шегуваше със сестрите. По-късно Лама Зопа Ринпоче
разказва: "Малко преди да си отиде, когато се обмисляше хирургическа намеса, той ми каза: "Няма
значение дали операцията ще бъде успешна, или не, защото аз успях да използвам себе си, за да
служа на другите. Напълно съм доволен от направеното и никак не се тревожа дали ще умра."
57
Накрая на тибетската Нова година Лама Иеше ни напусна, като дишането му спря в часа на
зазоряване, когато много велики йоги са си отишли.
Изрази като "отиде си", "напусна" ни обикновено са използвани да смекчат жестоката
безвъзвратност на смърт-та.Но тук те имат особено значение, защото според току що изложените
тантристки учения, смъртта не е пълно унищожение, както някой хора се страхуват. Тя е по-скоро
етап от развиващото се усъвършенстване на съзнанието, което продължава докато последното
достигне най-великата възможна извисеност, след което си отива, изоставяйки тялото. Докато
тялото започва да се разпада, съзнанието продължава и накрая среща подходящите условия за
следващото въплъщения или прераждане.
Както Лама Иеше обяснява, ако човек не е достатъчно подготвен, движението от един живот в
друг се осъществява без контрол и избор. Човек умира и се преражда в същото състояние на невежо
обусловено вкопчване и отвращение, в което е живял преди. Но за добре подготвения бодхисатва
положението е много различно. С ясно съзнаван контрол такава алтруистично мотивирана личност
използва всички преимущества на блажено чистата, ясна осъзна-тост по време на смъртта - винаги
ръководена от състрадателното намерение да бъде от най-голяма полза - и избира прераждане,
което ще позволи да продължи да служи на другите.
Такъв е случаят със смъртта на Лама Иеше. Не само че поддържаше спокойно и весело
самообладание, което е нещо изключително за човек в неговото бедствено физическо състояние, но
успя да остане в съзнание и под контрол по време на целия процес на смъртта и след него.
Само час преди да умре, на 3-ти март 1984 година, той моли Зопа Ринпоче, който беше с него
непрекъснато, да практикуват заедно медитацията на Херука. Тогава, точно преди зазоряване,
сърцето му спира да бие и според западното медицинско тълкуване, той се счита за мъртъв. Но
съзнанието на ламата още не е напуснало тялото му, той продължава да медитира необезпокояван,
въпреки двучасовите напрегнати усилия от страна на лекуващия лекар да го съживи.
Накрая той бива преместен в друга стая в болницата, където остава в най-висшето състояние
на медитация заедно с Ринпоче и много от учениците му, присъстващи през по-голямата част от
деня. Около 5 часа следобед на един от хората му се струва, че забелязва как главата на Ламата леко
се помръдва, но решава, че халюцинира. Точно тогава обаче Ринпоче се обръща към него и тихо
казва: "Сега медитацията на Лама свърши." В този момент съзнанието на Лама Иеше окончателно
напуска тялото му.
На 12. 02. 1985 г., почти година по-късно, се роди момче в едно испанско семейство, с което,
както Лама Иеше бил казал години по-рано, го свързвали близки отношения. Това семейство живее
и работи в Центъра за уединение Йосел Линг, който Лама Иеше основа в Испания, близо до
Гранада. Детето е наречено Йосел, което означава Ясна Светлина и преди да стане на 14 месеца е
разпознато като превъплъщението на Лама Йеше не само от Зопа Ринпоче, но и от Негово
Светейшество Далай Лама. По време .ia официалното разпознаване Далай Лама заявява, че когато
младият Йосел стане достатъчно голям да говори, ще даде безпогрешни знаци, че действително е
истинското превъплъщение, или тулку на Лама Йеше. Оттогава хората от цял свят имат
възможността да се срещнат с младия Йосел и той вече е дал на много от тях - включително и на
онези, които са особено скептични за прераждането, забележителни знаци, като разпознаване на
хора и места от предишния му живот. Лама Йосел беше ръкоположен при изключителния интерес
на медиите в Дхарамсала, Индия на 17.03.1987 г. Като се завърна бързо в отговор на прочув-
ствените молби на предишните си ученици, Лама Йеше изпълни обещанието си да продължи да
работи за другите. Не само това, но и начинът, по който той умря и по-късно се завърна, ясно показа
истинността и силата на ученията, представени в това въведение. Нека всички, които се инте-
ресуват, намерят полза и радост в ученията за тантристкото преобразуване, нека Лама Йосел се
радва на дълъг и плодотворен живот, за да бъде от най-голяма полза и пример за вдъхновение на
другите, и нека всички същества да бъдат щастливи.

РЕЧНИК
Авалокитешвара (тиб.Ченрезиг) - мъжко медитационно божество, което въплъщава напълно
просветленото състрадание.
барда (тиб.) - междинното състояние между смъртта и прераждането.
бинду (тиб) - виж капки.
блаженство - изключително .приятно усещане; във висшата йога тантра, висшето съзнание
58
от ясна светлина изпитва голямо блаженство при съсредоточаването си върху пустотата.
бодхисатва (санскр.) - човек, чиято духовна практика е насочена към постигане на
просветление; който притежава бодхичита на състраданието.
бодхичита (санскр.) - алтруистичният мотив на бодхисатва, желанието да се получи
просветление, за да се служи на другите; напълно отвореното и просветлено сърце.
божествена гордост - силната убеденост, че е достигнато състояние на определено
медитационно божество; виж създаващ етап.
буда (санскр.) - напълно просветлено същество; човек, който е премахнал всички заблуди,
забулващи съзнанието му, и е развил всички добри качества до съвършенство; първата от трите
скъпоценности на убежище.
Буда - виж Буда Шакямуни.
Буда Шакямуни (563 - 483 пр.н.е.) - четвъртият от хилядата буди - основател на настоящата
световна ера; роден принц в рода Шакя в Северна Индия, той преподал пътя на сутра и тантра за
освобождение и пълно просветление; основател будизма.
енергиен вятър (санскр. прана) - съставна част на ваджра тялото; енергията, служеща за
основа на различните груби и фини състояния на съзнанието.
Ваджрадхара (Дорже Чанг) - мъжко медитационно божество; формата, под която Буда
Шакямуни разкрива ученията на тайната тантра.
Ваджрайогини (тиб. Дордже Налджорма-) - женско медитационно божество, свързано с
Херука Чакрасамвара.
Ваджрасатва (тиб. Дордже Семпа) - мъжко медитационно божество; основна тантристка
пречистваща практика за премахване на пречките, създадени от отрицателната карма и
нарушаването на обетите; сравни с предварителни практики.
ваджра тяло - системата от канали, енергийни ветрове и капки, съществуваща в
обикновеното физическо тяло на човека и активирана чрез практикуване на висша йога тантра,
това води до пробуждане на изключително висше и блажено състояние на съзнанието (сравни с
ясна светлина), способно да създаде проникващата мъдрост, която може да премахне всички
заблуди.
вкопчване в егото (санскр. atmagraha) - невежото придържане към в схващането, че
собствената личност, или "аз"-а, е постоянна, самостоятелно съществуваща и независима от всички
други явления.
визуализация - използването на творческо въображение в медитацията, чрез което човек
създава себе си като определено медитационно божество; въпреки използвания израз,
визуализацията не се ограничава от виждането, а включва пълния творчески обхват на
способностите на въображението.
висша йога тантра (санскр. анутара нога тантра) -четвъртият и най-висш дял от
тантристката практика, състоящ се от създаващия и заключителния етап, способен да доведе
практикуващия до пълно просветление в един живот.
вътрешен огън (тиб. туммо) - енергията, обитаваща чакрата в областта на пъпа, пробуждана
през заключителния етап на висшата йога-тантра и използвана да въведе енергийните ветрове в
централния канал; позната също като вътрешна топлина или психична топлина.
гуру (санскр., тиб. лама) - духовният водач или учител, човекът, който показва на ученика
пътят към освобождението и просветлението; в тантра учителя се разглежда като неделима част от
медитационното божество и трите скъпоценности на убежище.
гуру-йога (санскр.) - основна тантристка практика, при която гуру се отъждествява с буда, с
медитационното божество и със същинската природа на собствения ни ум.
заблуда (санскр. клета) - замъгляване на истински чистата същност на ума; причиняващо
страдание и неудовлетвореност; основна заблуда е невежеството, което поражда привързаността от
желание, омразата, ревността и всички други заблуди.
заключителен етап - вторият от двата етапа на висшата йога тантра, през който се придобива
контрол върху ваджра тялото чрез такива практики, като вътрешния огън.
дака (санскр.) - буквално "ходещ по небето", мъжко същество, което помага за пробуждане на
блажената енергия в подготвения тантристки практикуващ.
дакини (санскр.) - буквално "ходеща по небето", женско същество, което помага за
пробуждане на блажената енергия в подготвения тантристки практикуващ.
59
 Далай Лама - светският и духовен водач на Тибет, разпознат като човешкото въплъщение на
Авалокитешва-ра, будата на състраданието; настоящият Далай Лама, Тен-зин Гяцо е роден през
1935г. и е 14-ти поред от тази приемственост.
Дзонкапа (1357 - 1417) - основател на традицията Ге-луг в тибетския будизъм; възродител на
много разклонения в сутра и тантра, както и на монашеската традиция в Тибет.
дхарма (санскр.) - духовни учения; буквално "това, което предпазва от страдание", втората
от трите скъпоценности на убежище.
дхармакая (санскр.) - виж тяло на истината.
идам (тиб.) - виж медитационно божество.
илюзорно тяло (санскр. маякая) - висша телесна форма, създавана чрез практиката от
заключителния етап на висшата йога тантра.
йога (санскр.) - духовна дисциплина, с която човек се заема, за да достигне пълно единение на
тяло и съзнание.
йога на божествата - тантристка практика за появяване под формата на медитационно
божество в пречистена среда.
колело на енергията - виж чакра.
йога на пустотата - в будистката тантра практиката на разтваряне на всички обичайни
форми в пустотата като предпоставка за появяването на пречистената форма на медитационното
божество.
йоги (санскр.) - мъж, практикуващ йога; посветен^в тантра.
йогини (санскр.) - жена, практикуваща йога; посветена в тантра.
Калачакра - буквално "цикъл време"; мъжко медитационно божество от висшата йога
тантра, чиято практика съдържа указания за медицината, астрономията, както и за пътя на
просветлението.
канали (санскр. надн) - съставна част от ваджра тялото, през която протичат енергийните
струи и капки.
капки (санскр. бинду) - съставна част на ваджра тялото, използвана при създаване на голямо
блаженство; червените капки се получават от майката, а белите - от бащата при зачеването.
карма (санскр.) - действие; обединяване на причина и следствие, при което положителните
действия носят щастие, а отрицателните - страдание.
категорично излизане - желанието да се изоставят страданията на самсара и техните
причинители, като вместо тях се придобие покоя на нирвана или пълното просветление на
състоянието на буда; обикновено познато като отричане.
кая (санскр.) - виж трите тела на буда.
колесница (санскр. яна) - способът, чрез който практикуващият е воден към своето духовно
достижение; сравни със сутраяна и тантраяна.
кундалини (санскр.) - блажена енергия, спяща във физическото тяло, пробуждана чрез
тантристката практика и използвана да създаде проникващо прозрение в истинската същност на
действителността.
лама (тиб.; санскр. гуру) - духовен водач и учител в будистките традиции на Тибет; виж гуру.
Мадхямика (санскр.) - средният път; система анализи, създадена от Нагарджуна, основана
върху "Сутрите за Съвършенството на Мъдростта" от Шакямуни Буда, считана за висше
представяне на мъдростта на пустотата; виж среден път.
мандала (санскр.) - кръгова диаграма, символ на цялата вселена; местопребиваването на
медитационното божество, разбирана като проявление на мъдростта на това божество;
фигуративно, личната заобикаляща среда на човек, разглеждана като отражение на състоянието на
съзнанието.
Манджушри - мъжко медитационно божество, въп-лъщаващо напълно просветлената мъдрост.
мантри (санскр) - буквално "защитата на ума"; срички на санскрит, произнасяни във връзка с
практиката на определено медитационно божество и въплъщаващи качествата на това божество.
Марпа (1012 - 1096) - основател на традицията Капо в тибетския будизъм; прочут тантристки
учител и преводач; ученик на Наропа и гуру на Миларепа.
махамудра (санскр.) - големият печат; задълбочена система медитации върху ума и крайната
същност на действителността.
махасидха (санскр.) - постигнал висша реализация тантристки практикуващ.
60
 медитация - процесът на пълно опознаване на благотворните състояния на ума, както чрез
аналитично изследване, така и чрез еднонасочено съсредоточаване.
медитационно божество (тиб. идам) - мъжка йли женска фигура, въплъщаваща определена
страна от просветленото изживяване, използвана в тантра като фокус за съсредоточаване и
отъждествяване.
медитация на прозрението (санскр. внпашана) - изследване и опознаване на действителния
начин, по който съществуват нещата; използвана за развиване на мъдростта на пустотата.
междинно състояние - виж бардо.
Миларепа (1049 - 1123) - най-добрият ученик на Марпа, известен с усиленото си
практикуване, посветеност на своя гуру, постигане на просветление и многобройните си песни за
духовното осъществяване.
мъдрост (санскр. праджна) - правилното разбиране за нещата; по-специално, прозрението в
пустотата: действителният начин, по който съществуват нещата; противоотровата за невежество;
символизирана от Манджушри.
Нагарджуна - индийски махасидха, който разяснил "Сутрите за Съвършенството на
мъдростта" от Буда Шакя-муни и основал училището по философия на Мадхямика.
нади - виж канали.
Наланда - Северноиндийски монашески университет; един от основните извори на
тантристката приемственост, разпространила се до Тибет и Монголия.
намиране на убежище - насочване на съзнанието към истинската защита от страданията на
самсара; в будизма това включва доверяване на трите скъпоценности -буда, дхарма и сангха.
Наропа - индийски махасидха от 11 -ти век, който предал много задълбочени тантристки
традиции, включително тези на Херука Чакрасамвара и Ваджрайогини; ученик на Тилопа и гуру на
Марпа.
невежество (санскр. авидя) - погрешното вярване в независимото, самостоятелно
съществуване на нещата; заблудата, която е коренът на самсара и източник на всяко страдание,
унищожавана от мъдростта на пустотата.
нераздвоена мъдрост - разбирането за действителния начин, по който съществуват нещата,
освободено от раздвоени схващания; използвано често като синоним за мъдростта на пустотата.
нирвана (санскр.) - състоянието на пълно освобождаване от самсара; целта на практикуващия,
търсещ своето спасение от страданието; "низша нирвана" се отнася до това състояние на
самоосвобождаване, докато "висша нирвана" се отнася до върховното постигане на пълно просвет-
ление от постигналия състояние на буда човек.
нирманакая (санскр.) виж тяло на проявлението.
обитаващо съзнание, постоянен ум - най-висшето съзнание, обитаващ сърдечната чакра, което
преминава от живот в живот, поддържано от най-висшия енергиен вятър.
освобождение - виж нирвана.
отричане - виж категорично излизане.
Панчен Лама (1570 - 1662) - първият Панчен Лама, който е бил гуру на петия Дал ай Лама, е
авторът на много учения върху сутра и тантра, включително "Припошепие за духовния учител" и
текста върху махамудра "Главният път на победителите".
посвещаване - виж упълномощаване.
постепенен път (тиб. ламрим) - представяне на ученията на Буда Шакямуни във форма,
подходяща за обучение на ученика стъпка по стъпка.
прана (санскр.) - виж енергийни ветрове.
предварителни практики (тиб. ньоидро ) - медитации, предназначени да премахнат пречките и
натрупат в запас енергия от заслуга, така че ученикът да успее в практикуването на тантра.
прераждане - навлизането на съзнанието в ново състояние на съществуване след смъртта и в
някой случай след междинното състояние; целта на тантристките практики е да освободи този
процес от контрола на заблудите.
пробуждащо просветление - състояние на просветлено същество, събудило се от съня на
невежеството.
просветление (санскр. бодхи) - пълно пробуждане; състояние на буда; крайната цел на
будистката практика, достижима, когато всички ограничения са премахнати от съзнанието и всички
положителни качества са развити; състояние, характеризиращо се с безкрайно състрадание, умение
61
и мъдрост.
пустота (санскр. шунята) - отсъствие на всички погрешни идеи за съществуването на нещата;
по-конкретно: липса на явни, независими, самостоятелно съществуващи явления.
раздвоен възглед - погрешен възглед, характерен за непросветленото съзнание, според който
всички неща се възприемат погрешно като конкретно, самостоятелно съществуващи; появяването
на даден обект се смесва с погрешната представа за нездвисимото самостоятелно съществуване,
което води до следващи раздвоени възгледи, засягащи субекта и обекта, мен и другите, това и онова
и др.
садхана (санскр.) - метод за осъществяване; постепенни указания за практикуване на
медитациите, свързани с определено медитационно божество.
сапгха (санскр.) - духовна общност; третата от трите скъпоценности на убежище.
самадхи (санскр.) - състояние на дълбоко потъване в медитациите; еднонасочено
съсредоточаване върху истинската същност на нещата, свободно от несвързани мисли и раздвоени
схващания.
самбхогакая (санскр.) - виж тяло на насладата.
самостоятелно съществуване - погрешното схващане, че нещата съществуват независимо,
сами за себе си, вместо да зависят от причини, условия, страни и преписване на понятия; мъдростта
на празнотата е разбирането, че всички неща са лишени или празни дори и от един-единствен
самостоятелно съществуващ атом.
самсара (санскр.) - циклично съществуване; повтарящият се цикъл на смърт и прераждане под
властта на невежеството и изпълнен със страдание.
себелюбие - егоцентричното схващане да се счита собственото щастие за по-важно от това, на
всеки друг; главната пречка за преодоляване при развиване на бодхи-чита.
семе-сричка - в тантристките визуализации, санск-ритска сричка, възникваща от пустотата, от
която на свой ред възниква медитационното божество.
смърт - отделяне на ума от тялото в края на живота.
спокойствие - еднакво отношение към всички, развито чрез преодоляване на навика да се
разделят другите на приятел, враг или непознат; необходимата основа за развиване на
състрадателната бодхичита мотивация.
средният път - възгледът, че всички явления са зависими, представен в "Сутрите за
Съвършенството на мъдростта" от Буда Шакямуни и разяснен от Нагарджуна, чрез който се
избягват погрешните крайности на самостоятелното съществуване и несъществуване,
увековечаването и нихилизма; виж Мадхямика.
сутра (санскр,) - проповеди на Буда Шакямуни; пред-тантристкия дял на будистките учения,
наблягащ на развитието на бодхичита и практиките на шестте съвършенства, щедрост, дисциплина,
търпение, усилие, съсредоточаване и мъдрост.
Сутрите ш Съвършенството па мъдростта (санскр. Прад.ж-пяпарамитасутра) • тези
учения на Буда Шакямуни, в които са изложени мъдростта на пустотата и пътят на бодхисатва.
сутраяпа (санскр.) - предтантристкото средство на будизма, водещо до постигане на пълно
просветление през три безкрайни аеона (космически периода) чрез практикуване на шестте
съвършенства; затова се нарича също средство на съвършенството, (санскр. парамитаяна)
създаващ етап - първият от двата етапа на висшата йога тантра, през който се развива ясната
форма и божествената гордост на избраното медитационното божество.
съсредоточаване - способността да се насочи съзнанието към избрания обект на медитация и
да се задържи там.
състояние на буда - виж просветление.
състрадание (санскр. каруна) - желанието, всички същества да се освободят от душевните и
физически страдания; предпоставка за развитието на бодхичита, символи-зирано от
Авалокитешвара.
Тилопа - махасидха от 10-ти век и гуру на Наропа; предтеча на много приемници на ученията
на тайната мантра.
тайна мантра - тантристките учения на будизма; сравни с тантраяна.
тантра (санскр.) - буквално "нишка" или "непрекъснатост"; текстовете на будистките учения
за тайната мантра; често използвано в смисъл на самите учения.
тантраяна (санскр.) - средството на будизма след сутра, способно да доведе до постигане на
62
пълно просветление в един живот, затова се нарича още светкавичната колесница; ваджраяна,
мантраяна.
тантристки учител - гуру, квалифициран да дава упълномощаване и да води учениците по
тантристкия път към просветлението.
Тара (тиб.) - женско медитационно божество, въплъ-щаващо добродетелното поведение на
просветлените същества; счита се за майка на всички буди от миналото, настоящето и бъдещето.
трите основни аспекта на пътя - същностните учения за пътя към просветлението според
сутра; сравни с категорично излизане, бодхичита и пустота.
трите скъпоценности на убежище - буда, дхарма и сангха.
трите тела на буда (санскр. три кая) - незамъгленото съзнание (дхармакая), явяването пред
високо реализирани бодхисатви (самбхогакая) и явяването пред обикновените същества
(нирманакая); сравни с тяло на истината, на насладата и проявлението.
туммо (тиб.) - виж вътрешен огън.
тяло на насладата (санскр. самбхогакая) - форма, под която се появява просветленото
съзнание, за да служи на високо реализираните бодхисатви; сравни с трите тела на буда.
тяло на истината (санскр. дхармакая) - съзнанието на напълно просветленото същество,
освободено от всички помрачения, оставащо потънало в медитацията на пряко възприемане на
празнотата и едновременното .съзнаване на всички явления; сравни с трите тела на буда.
тяло на проявлението (нирманакая) - форма, под която се появява просветленото съзнание, за
да служи на обикновените" същества; сравни с трите тела на буда.
упълномощаване (тиб. ванг) - предаване, получено от тантристки учител, което позволява на
ученика да се заеме с практиките на определено медитационно божество; познато също като
посвещение.
хата-йога (санскр.) - физически упражнения, предназначени да направят тялото по-гъвкаво, с
което спомагат за премахване на пречките пред правилния поток на енергийните ветрове; използват
се в определени практики, свързани с ваджра тялото.
Херука Чакрасамвара - мъжко медитационно божество от висшата йога-тантра.
циклично съществуване - виж самсара.
централен канал (санскр. авадхути, шушумна) главния енергиен канал на ваджра тялото,
визуализиран като куха тръба от светлина, разположена пред гръбнака.
цялостност - съзнанието, при което всички ограничения за пълното развиване и изразяване на
скритите способности на човек са премахнати, нетрадиционен синоним на Лама Йеше за
просветлението, или състоянието на буда.
чиста земя - съществуващо извън самсара състояние, при което всички условия
благоприятстват пълното просветление.
чакра (санскр.) - колело от енергия; фокусна точка по протежение на централния канал, върху
която се съсредоточава вниманието, особено през заключителния период от висшата йога тантра.
четирите благородни истини - темата на първата проповед, или сутра, на Буда Шакямуни; а
именно: (1) страданието, (2) причината за страданието, (3) прекратяване на страданието и (4) пътят
към това прекратяване.
четирите степени ни тантра - разделянето на тантра на крия (действие), нария
(представяне), йога, и ану-тара йога (висша йога).
Шестте йоги на Наропа - учения, занимаващи се предимно с практиките от заключителния
етап на висшата йога-тантра.
шупята (санскр.) - виж пустота.
ясна светлина - най-висшето състояние на съзнанието, постигнато, когато всички енергийни
ветрове са се разтворили в централния канал, както се случва по време на
смърт и през заключителния етап на висшата йога-тантра.
ясна форма, ясно проявление - визуализиране на самия себе си и на заобикалящата среда в
пречистената форма на медитационно божество и мандала; виж създаващ етап.

63