Professional Documents
Culture Documents
Пучко Многомерна медицина
Пучко Многомерна медицина
Многомерна медицина
© Издателство „Дливго“
© Алла Гоцеь - превод
© Теменужка Маркова - художествено оформление Иван
Тодоров - редактор Елена Аврамова - коректор
ISBN 954-8454-06-8
В книгата се представя разработената от автора система на
(само) диагностика и (само) изцеление на човека, която се базира
на радиестезичния метод (биолокация). Тази система използва
всичко най-ценно от древната източна медицина и фундаментална
наука като цяло, резултатите от изследванията и практическият
опит на авторката и нейни ученици.
Тази система позволява, преди всичко, да покаже невидими и
досега нерегистрирани с никакви други средства патологични
отклонения на организма, т.е. провежда ранна диагностика на
онкологични, инфекциозни, психични и други болести, да определя
дълбоките причини за тези заболявания и да намира най-ефективни
пътища за изцеление на конкретния човек.
Използвайки дадената система, може лесно да се решат
множество практически задачи, като: дали да се употребява този
или онзи хранителен продукт, да се носят тези или онези дрехи и
накити, дали да се ползва тази или онази козметика, да се построи
къща на избраното място, как да се подреди домът здравословно
или офисът, и т.н.
Предлаганата методика е абсолютно безопасна, ефективна, не
изисква големи вложения от средства и време, има голяма степен
на сигурност. Тя може да се усвои и ефективно да се използва
пректически от всеки човек.
Книгата е предназначена за медици, биолози, научни работници,
а също и за всички, които искат да бъдат здрави и щастливи.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор............................................................................................
...................................... 10
От редакцията на Книжньш дом „АНС“................................... 24
Предговор към българското издание..............................................40
От авторката......................................................................................43
УВОД.................................................................................................47
Приложение 1...................................................................................339
Приложение 2 ...................................................·.........................392
Приложение 3.........................................................................................
............................................................................................528
Приложение 4........................................................................................
..................................................................544
Приложение 5.........................................................................................
............................................................................................547
Приложение 6..................................................................... ..........553
Приложение 7...................................................................................572
Литература......................................................................... ...........
............................................................................................ 577
МНОГОМЕРНАТА ВЪЛНОВА МЕДИЦИНА - ПРИНЦИПНО
НОВ ПОДХОД КЪМ ДИАГНОСТИКА ТА И ЛЕЧЕНИЕТО НА
ЧОВЕКА
Предговор
Драги читатели,
наука.
В рамките на предложения модел човекът представлява много
сложна вибрационна система с неограничено многообразие на
връзките и степени на свободата. Всяка физиоло- гична система,
всеки орган, всяко фино материално тяло и т.н. представляват
вибрационни системи със своите индивидуални амплитудни,
честотни и фазови характеристики, посто- янно променящи се с
течение на времето. Сложната им взаимовръзка води до това, че
организмът на човека не може да се разглежда като съвкупност на
практически независими физиологични системи и органи, както
това прави съвременна медицинска наука, която изучава отделно
например очите на човека, органите на храносмилането и т.н.
Затова не бива отделно да се разглеждат функциите, болестите или
лечението на някой от органите. Ако органът е болен - болен е
целият организъм.
Създаденият модел не противоречи на нито един от съ-
ществуващите религиозни или медицински модели на човека, а
органично ги включва в себе си. Но за да бъде организмът в
действителност цялостна, неразривна система, необходимо е да
се изследва енергоинформационната връзка между телата и
между структурите вътре в телата. Цялата тази огромна
многопластова система, постоянио променяща се във времето,
се управлява от структурите на Съзнанието и затова може и
трябва да се въздейства върху нея само чрез Съзнанието.
Специално трябва да отбележим, че Съзнанието е само една от
трите най-важни съставни части на „Висшия Аз“ -
Божествената частица в природата на човека. Божественото
начало е представено във „Висшия Аз“ като триединство на
Духа, Душата и Съзна
Миогомерпа медицина 13
3. Радиестезията днес
Иван А. Тодоров
ОТ АВТОРКАТА
УВОД
ГЛАВА 2
Първоматерия(пракрити) Първоспсргия(прана)
Многомерна медицина 73
Чак ри 1 2 3 4 5 6 7
Разположение на Областта на По средата м/ду 2 см по високо В средата на На нивото на Четния три- Център на
часрите опаиката пъпа и срамнага от пъпа гърдите на гърлото гъпник темето
кост нивото на
сърцето
Разположение на Областта на Областта на 5-и поясен 5-и гръден 1-и граден 2-И 11МШ Център на
центъра за опаиката опаиката прешлен прешлен прешлен прешлен темето
управление на
чскрага (падма)
Съпровождаща Дебело и пра- Женски полови Черен дроб, Сърце, бял Щитовидна и Мозгьк, Епиф1за
органи, ендок- во черво, органи, жлънен мехур, дроб, тимус паращитовид- хипофиза
ринни жлези мъжки полови бъбреци, пи- далак, стомах, на жлеза
органи, кочен мехур, тънко черво,
Микроелемен
Чакри Fe (желязо)
1 Ni (никел)
2 Mg (магний)
3 К (капий)
4 Со (кобапгт)
5 - Мп (манган)6 - Li (гмтий)
7
ти паращ/ловид- преден дял на
нажлеза; хипофиза; CI
Название Муладхара Сввдхистхана Манипура Анахага I (йод) -ιιψιτο- (хлор)-Аджназаден
Вишудха Сахасрара
видна жлеза дял на хипоф1за
Многомерна медицина
нестабилност, си, бла- силата на любов,изпъл- чество, взаи-застой
образи, Космоса,
чакрата
депресия
гополучие волята, са- нителност модействие, въображение, космическо
меланхолия
мосъзнание ! вдъхновение интелектуап- съзнание и
ност любов, прос-
ветен ост
Мзнтра ЛАМ ВАМ RAM ПАМ ХАМ ОБ (БОМ) АУМ(АМИН)
(биджна)
Цвят Червен Оранжев Жъггг Зелен Бледо син Син Виолетов
X
o
o
2n
43
X
o
c
-j
Многомерна медицина 89
12 Стомах (Е)
13 Сърце (С)
14 Перикарда (МС)
психологията.
Половият център отговаря за всички полови физиологични
функции и за висшата проява, Любовта, в сферата на психологията.
Обикновеният интелектуален център отговаря за разума във всички
физиологични прояви и за идеите и мислите в менталната плоскост.
Висшият интелектуален център - сферата на съзнанието на
„Висшия Аз“, отговаря за познанието като цяло.
Висшият емоционален център отговаря за чувствата като цяло
(съвест).
Центровете представляват умствени категории. Всичките те са
свързани и могат взаимно да се заместват в различни ситуации,
независимо че от функционална гледна точка това не е много добре,
тъй като центровете притежават различна скорост на протичане на
процесите в тях.
Реалният метод за наблюдение на центровете, предложен от
Гурджиев, е постоянното самонаблюдение, самовъзпро- извеждане и
самоанализ, постоянното коригиране на работата на центровете, т.е
конкретната работа, която трябва да се извършва през целия живот.
Само така, според Г.И.Гурджиев, може да се постигне еволюция на
съзнанието, в противен случай то започва да деградира [37]. Реалните
наблюдения за дейността на центровете в живота обаче са трудни и
според учениците на Г.И.Гурджиев [37] са доста уморителни, когато с
усилие на волята се коригира работата на центровете, а и не винаги
това коригиране е възможно [29].
За невъзможността да се коригират уврежданията от самия човек
говори С.Гроф в своята трансперсонална психология и предлага тези
корекции да се извършват, когато човек е въведен в променено
състояние на съзнанието.
В книгата „Психология на еволюциите“ [51] от Робърт А.Уилсън са
дадени препоръки как да се препрограмираме, за да постигнем свобода
и безсмъртие. Програмите са построени върху наблюдения на
уврежданията в осемте контура на съзнанието, седем от които са
построени в центровете на Гурджиев, а един от тях представлява
космически контур за управление на съзнанието. Бляскаво описвайки
контурите за управление на съзнанието, проявявайки наистина
енциклопедичен ум в описанието им, Р.А. Уилсън дава неочаквани
Многомерна медицина 117
целия свят;
- „ чудесните“ меридиани представляват временни контури,
образуващи се при нарушаване на циркулацията на енергията в един
или няколко канала. Общият им брой е 8. По същество те
представляват апарат за саморегулация на жизнената енергия в
етерното тяло. Чудесните“ меридиани са открити от древнокитайската
медицина и са добре изучени от съвременната японска система Аку-
йога, съединила понятията за меридианите и чакрите. Ходът на
„чудесните“ меридиани е представен на рисунки 83 -87;
- допълнителните канали са открити от немския лекар, доктор по
медицина и основател на Международния съюз по електропунктура
Р.Фол. Техният брой е 8. Те се наричат по следния начин: лимфен
меридиан, меридиан на нервната дегенерация, меридиан на алергиите
или съдовата дегенерация, меридиан на епителната и паренхимната
дегенерация, меридиан на съединителнотъканната дегенерация,
меридиан на кожата, меридиан на мастната дегенерация, меридиан на
став- ната дегенерация. Ходът на тези меридиани е показан на рис. 74-
81;
- мускулно-сухожилни меридиани. Тези меридиани обединяват
мускулите и сухожилията, като всеки от тях е свързан с основния
меридиан (виж рис. 69 а, б, в), траекторията на който видимо повтарят,
но имат по-широк път, който преминава по повърхността. Броят на
мускулно-сухожилните меридиани е 12. Те са двойни. Имат същите
наименования както и основните, изобразени на рис. 69 а, б, в.
Отсъстват задният среден и предният среден меридиани. Изучавани са
от древ- ноизточната медицина;
- зоните за краниопунктура играят ролята на командни центрове
за управление. Техният брой е 21. Представени са на рис. 88. Изучени
са от един от клоновете на източната медицина (КНР).
4. Фини тела. Общият брой на фините тела е пет (астрално и четири
ментални). Структурата им се изучава от различни системи по йога, но
общите сведения за тях са противоречиви. Ние въведохме 7 обобщени
параметъра, позволяващи да идентифицираме фините тела и да
намираме интегралните увреждания в тях. Към тези параметри се
отнасят: обем, структура, форма, синхронизация, енергийно
напълване, информа- ционно напълване, диапазон на вибрациите.
144 Многомерна медицина
ипграми
Кармични инграми
Думата карма (от санскрит) означава постъпка, действие. Понятието за
карма се е зародило на Изток и е развито по- натам в езотеричната школа
на Блаватска. Превежда се като причинно-следствена връзка - каквото
човек е заслужил в миналите си въплъщения, това ще получи в
настоящото. Това означава, че всички ние сме равни пред Висшия разум в
пространството и времето.
Кармични инграми (неотработени грехове) имат на практика всички
хора, само че при някои те се проявяват в момента на раждането (човек се
ражда сляп, глух, урод и т.н.) или на млади години (внезапно започва
тежка болест със смъртен изход и т.н.), а при други хора кармичните
инграми се проявяват, когато човекът е възрастен, образувайки кармични
болести. Най-силните кармични инграми се предизвикват от грях, който
преминава от едно въплъщение в друго и не се отработва.
Кармичните болести са излечими, трябва само да се разбере причината,
лежаща в основата на болестта.Даденият човек *трябва да осъзнае какъв
грях е извършил в миналите си въплъщения, да разгледа дали не са
останали корените на този грях в това въплъщение, в мислите, в
постъпките му и искрено да се покае. Нашият практически р/е опит дава
реална възможност за изцеление на кармичните болести.
Понятието за минали въплъщения липсва в християнството.
Исторически се е получило така, че религиозният опит на шест световни
религии признава миналите въплъщения, а християнството ги отхвърля.
162 Многомерна медицина
ГЛАВА 5
подсъзнанието:
Колко чуждородни вибрации са се наслоили върху ядрото?
Отговор търсим по рис. 125. Например 100. След това изясняваме:
Колко и в каква форма между тези чуждородни вибрации има ЧМ
и ЧМ поглъщащи структури? Отговор търсим по рис. 19, рис. 125
(ако са > 9), като условно ги номерираме и определяме формите на
ЧМ и ЧМ поглъщащи структури по рис. 23.
Не е необходимо при работа върху чуждородни вибрации да се
изяснява от кого и кога са наложени ЧМ и ЧМ поглъщащите
структури, тъй като те, заедно с чуждородните вибрации, се
премахват с един вибрационен ред.
Тогава, когато бъде установено, че ЧМ и ЧМ поглъщащите
структури са ядро, е необходимо те да се идентифицират (да се
изясни кога и от кого са били наложени).
След това започва работата над ядрото, т.е. над първопричината
(в нашия пример е инграма) по метода, даден в раздел 5.2
(изясняваме кога е възникнала инграмата, от кого, търсим думата-
ключ или усещанията).
Такива дълбоки причини като патогенните причинители
(бактерии, вируси, гъбички, хелминти) обикновено се записват като
единична вълна.
Многомерна медицина
- с разрушителна температура
- с излъчване на бяла светлина
- с излъчване на цветен спектър (конкретизираме цветовете)
- с излъчване на стихията на Огъня
- на стихията на Водата
- на стихията на Земята
- ,на стихията на Въздуха
- с излъчване на първичните елементи
- на метала
- на дървото
- на огъня
- на водата
- на въздуха
- с излъчване на определени дължини на вълните (за усилване на
насоченото въздействие върху латентните инфекции или
управляващата структура, поддържаща симбиозата на патогенните
причинители);
- с излъчване на конкретни фармацевтични препарати (ако на
пациента е известна инструкцията за ползването на препарата и е
извършена проверка за съвместимост с препарата по рис. 127). С
тази цел на подсъзнанието се задава въпросът:
Какъв ред е необходимо да се избере, за да се ликвидира
дълбоката причина? А след това махалото преминава над всяко
наименование и се задава въпрос на подсъзнанието:
Този ли е редът? Може да се състави р/е диаграма по видовете
вибрационни редове, но тогава има опасност да бъде пропуснат
някакъв вид.
2. Съставя се принципен механизъм, в който се посочва видът на
реда, целта (ликвидиране на дълбоката причина) и последствията,
предизвикани от дадената причина (например увреждане на
храносмилателната система).
Пример 1.
I „ Съставям вибрационен ред с излъчване на стихията на Огъня,
ликвидиращ холограмния солитон, ядрото на кой-
то е инграма, породена от бащата на 127-мия ден от зачатието с
ключовата дума „момиче ", плюс ЧМ поглъщаща структура под
191
момент са с вас.
7. Преди да оказвате помощ на друго лице, необходимо е да
определите кармичните последици за себе си и за пациента. За целта
използвате р/е диаграма на рис. 114. Въпросът се формулира по
следния начин:
Какви кармични последици ме очакват след лечението на този
пациент? И по-натам:
Мога ли аз да помогна на този пациент?
На пациента можете да помогнете, ако вашите полета са
съвместими. Съвместимостта може да се разбере, ако зададем
въпрос на нашето подсъзнание:
Каква е степента на съвместимост на моето биополе с био-
полето на пациента? Отговор търсим по рис. 127. Ако
съвместимостта е повече от 50%, тогава можете да помагате.
Задавате въпроса: | Дали аз ще мога да премахна болестта
напълно? А след това взимате решението за целесъобразността на
даденото лечение. Трябва да се помни за опасността от
разшифроване на чуждата вълнова матрица. Между лекаря и
пациента могат да възникнат непредсказуеми резонансни процеси по
закона „по- добното привлича подобно“. Тогава и за двамата ще
стане лошо. Затова преди началото на сеанса „лекарят“ трябва да
зададе въпрос на подсъзнанието си:
I Каква е степента на опасност при лечението на това лице? Отговор
търсим по рис. 18. Техниката на безопасност при работата с
подсъзнанието автоматично се спазва при следните условия:
- преди началото на всеки сеанс е необходимо да се зададат
основните въпроси:
I Мога ли да работя? Има ли Акаша? Трябва ли да работя? Ако
отговорът на първия и третия въпрос е положителен, а на втория е
отрицателен, работата е абсолютно безопасна;
- не може да се влиза в информационния канал, т.е да се чете
информация, която не е записана в подсъзнанието на оператора или
пациента, т.е. да се задават въпроси, които не се отнасят към
болестта или касаят Бъдещето!
- ако при съставяне на вибрационния ред сте сгрешили и сте
избрали неточен символ, не може да има влошаване на състоянието
198 Многомерна медицина
- костна тъкан.
След това определяме способността за самоизцеление на
увредения сектор по рис. 18. Ако тя е по-малка от 100%, се изследва
възможността за прилагане на билки, мазила и други методи за
достигане до 100%. Списъкът на методите е даден в раздел 7.10.
Нашият р/е опит показва, че при някои слушатели от курса
дълбоките причини (програми, инграми) се премахват чрез молитви.
Това става, като се формулира конкретна молитва, например:
„ Моля Висшите светли сили да ми окажат помощ при
премахването на инграмата, възникнала на 20-тия ден след
зачатието, увредила (изброяват се секторите) “
По-натам се проверява ПБФ хомеостаза. Ако Висшите сили са ни
оказали помощ, ПБФ хомеостаза достига до 100%. Молитвата в
канонична форма може да бъде подбрана с р/е метод от молитвеник
и да се прочете няколко пъти в началото на сеанса и при неговото
приключване.
В някои случаи можем да премахнем дълбоката причина
(инграма, програма и др.) чрез движенията на махалото. Фор-
мулираме на нивото на подсъзнанието програма за премахване,
например на инграма, като й даваме пълна характеристика, т.е.
произнасяме я на глас или мислено:
| Изтривам инграмата (назоваваме я) изтривам, изтривам,
изтривам... Махалото започва да извършва най-различни движения
и след известно време спира. Може да сс зададе въпросът:
Изтрита ли е инграмата? Ако се получи отрицателен отговор,
трябва да изясним: Колко сеанса трябва да се проведат, за да се
изтрие инграмата? През какви интервали от време?
По този начин понякога могат да се неутрализират много
нискочестотни патогенни енергийни структури, но при това винаги
остава опасност да не премахнем целия спектър и тогава записът на
патогенната структура може да се възстанови отново.
Ако симптомът на изостреното състояние не изчезне, трябва
да разгледаме цялата матрица със записите на чуждородни
вибрации, като използваме материалите в глава 7, раздел 7.6.
Многомерна медицина __ 221
ГЛАВА 6
рис.22а).
За да разберем как се заражда този механизъм и защо ув-
реждането на една физиологична структура обхваща изведнъж цял
клас други, функционално несвързани помежду си физиологични
структури, ще се обърнем към понятието за кластер- ните връзки
(виж глава 2, раздел 2.5).
Отначало да разгледаме как се зараждат енергийните връзки в
ранния стадий от развитието на ембриона. Известно е [23], че в
процеса на ембриогенеза връзката на вътрешните органи с
нервната система, а чрез нея и с кожата, се осигурява чрез
изграждането на нервната система във вътрешните органи. С
нарастването и развитието на тялото се променят неговата форма,
размерите на отделните части и тяхната конфигурация. Нервните
връзки обаче не се прекъсват, но променят своето разположение.
По мнението на П. Фай (1956) [23], тези връзки са „зашифровани“
и от точките на съприкосновение и заедно с нарастването и
развитието на плода се разтягат и „линиите на взаимовръзка“,
които осигуряват вътреш- ноорганните и междуорганните
взаимоотношения и са тясно свързани с развитието на
кръвоносните и лимфните съдове.
По този начин енергийните връзки, възникнали при взаи-
модействието на ембрионалните части, намиращи се в зародиша в
непосредствена анатомична близост, продължават да съществуват
и след фиксирането на органите по техните места и след
завършването на растежа на плода се запазват за цял живот.
Доказателство за това е фактът, че инфекциите поразяват
определени органи, които функционално не са свър
Многомерна медицина 227
ГЛАВА 7
МЕТОД ЗА НАМИРАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА КОРЕНИТЕ НА
ХРОНИЧНИТЕ БОЛЕСТИ В ОРГАНИЗМА. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
НА СПОСОБНОСТТА ЗА САМО- ИЗЦЕЛЕНИЕ НА
ОРГАНИЗМА (10 ЕТАПА)
ред.
Трябва да се отбележи значението на пречистването на
структурата и каналите за управление на съзнанието, защото така
се ликвидират всички увреждания в единния информа-
ционноенергиен механизъм на управление на „Висшия “ който
управлява всички процеси в организма на всички нива на неговото
съществуване.
(.· .
■’·■ Борбата с патогенните причинители в организма (виж *етап 7)
трябва задължително да се съпровожда с изясняване )На това в каква
степен е изтощена полезната микрофлора (дисбактериоза) и с
възстановяването й. При работа с чревния Тракт се проверява за
наличие на камъни в него.
Както дисбактериозата, така и наличието на камъни в чревния
тракт значително задълбочават хроничните болести, а понякога
стават първопричина за тяхното възникване. За Да се борим чрез р/е
методи с дисбактериозата и чревните
Многомсрна медицина
камъни, е необходимо много точно да си представим физио-
логичните процеси, съпровождащи това явление.
Накратко ще разгледаме състава на микрофлората в организма.
Микрофлората се съдържа в стомашно-чревния тракт, в
отделителната система, върху кожата, в лигавиците и в дихателните
пътища.
В устната кухина се срещат анаеробни и аеробни микроби, а
също така стрептококи, стафилококи, гъбички и едноклетъчни
организми.
В стомаха има малко микроби заради стомашния сок. Срещат се
сарцини, стафилококи, гъбички, млечнокисели бактерии.
Тънкото черво съдържа още по-малко микроби - малко ен-
терококи и Lactobacillus acidophilus (бел.ред. - Грамположи- телни
пръчковидни бактерии). За възстановяване на микрофлората са
разработени такива препарати, като колибакте- рин,
бифидусбактерии, бификол, лактобактерин и т.н.
Дебело черво. В микрофлората на дебелото черво влизат 30% от
общия брой на микроорганизмите - бифидобакте- риите(бел.ред. -
Lactobacillus bifidus), бактериите от рода Bacteroides.
От 1 до 4% се пада на Lactobacillus acidophilus и други
представители на лактобактериите.
От 0,01 до 0,001% е останалата микрофлора - стафилококи,
гъбички Кандида, клостридии, протеус.
Чревните бактерии (полезните) синтезират витамини и потискат
патогенната микрофлора. Стареенето на организма се съпровожда с
дълбоки промени в микрофлората на чревния тракт и нейните
свойства. Положението се влошава от антибиотиците, които
увреждат епитела на стомашно-чревния тракт и създават
благоприятна среда за развитие на устойчиви микроорганизми.
Антибиотиците унищожават и нормалната микрофлора, което води
до намаляване на синтеза на витамини от група В.
Чревни камъни. Как се образуват чревните камъни?
':ί·, Многомерна медицина
Първи случай. По-голяма част от авторите [54] смятат, 261
че в
резултат на неправилно хранене (основно употреба на нишестена и
варена храна, лишена от витамини) по стените на дебелото черво се
отлага фекален филм („налеп“). В резултат на натрупване
на“„налепи“ в гьнките-джобове, при обезводняване на организма
(там се всмукват 95% вода) от тези „налепи“ се образуват фекални
камъни. Това води до така наречения скрит запек.
Втори случай - това е употребата на висококалорична 'храна в
малък обем (сандвич + чаша кафе). Тогава фекалната маса е малка и
рефлексът за дефекация отсъства. Това е явен случай на запек. В
случаите както на скрит, така и на явен запек в дебелото черво се
развиват процеси на гниене и ферментация с отделяне на токсични
вещества, които, заедно с водата, попадат в кръвта и предизвикват
самоинтокси- кация - явление, което Мечников внимателно изучава
и счита за главна пречка за постигането на дълголетие. Токсичните
вещества лесно проникват в коремната кухина чрез тънките стени
( 1 - 2 мм) на дебелото черво, отравяйки черния дроб, бъбреците,
Λ;
половите органи и т.н.
Трети случай - образуване на чревни камъни поради прикрепване
на хелминти към стените на дебелото черво (най-трудно
премахваните камъни). С възрастта (около 40 години) дебелото
черво се задръства от фекални камъни. То се разтяга, деформира се,
смачква се и изтласква от местата им другите органи в коремната
кухина, които се оказват сякаш потънали във фекална торба.
Функцията на тези органи се нарушава. Започват да се развиват
хронични болести.
Радиестезичната работа с чревния тракт започва със задаването на
следните въпроси към подсъзнанието:
1. Какъв процент полезни бактерии (например бифидо-
бактерии) за осигуряване на жизнената дейност се намират в моя
организъм? Отговор търсим по рис. 18.
Въпросът се задава за всеки вид полезни бактерии поотделно, за
да се изработи правилна стратегия за натрупване
262 Многомерна медицина
на полезни бактерии с цел оздравяване на микрофлората, т.е.
приемане на препарати от типа на колибактерин, бифи- дусбактерин,
бификол, лактобактерин и т.н.
| 2. Каква е степента на увреждане на власинките на тънко
то черво? Отговор търсим по рис. 18. При увреждане на власинките
на тънкото черво и частична загуба на способността му да извлича
от храната нужните за организма елементи започват много хронични
болести, например на щитовидната жлеза [55]. Възниква общ
дисбаланс на минералите и микроелементите, недостиг на витамини,
лецитин, соли, ензими и т.н.
В този случай трябва да се работи с тънкото черво по р/е модел,
описан в раздел 2.5, да се премахнат всички дълбоки причини, да се
възстанови микрофлората чрез приемане на подходящи лекарствени
препарати, а при по-голям процент увреждане на власинките на
тънкото черво (повече от 10%) трябва да се приемат специални
препарати за тяхното възстановяване (например „Смекта“).
След това на подсъзнанието се задава въпросът:
( Какво количество колибактерин (бифидусбактерин, лактобактерин)
е необходимо за възстановяването на микрофлората? I Отговор
търсим по рис. 18. Колко дневни дози от (наименованието на
препарата) е необходимо да се приемат за възстановяване на
микрофлората? Отговор търсим по рис. 19.
Следващият етап в работата с чревния тракт е откриването и
ликвидирането на чревните камъни.
Въпросът към подсъзнанието е:
I Колко чревни камъни се намират в дяловете на тънкото чер
во: в горната част на дванадесетопръстника? в низходящата I част на
дванадесетопръстника? в напречната част на двана- I
десетопръстника? във възходящата част на дванадесето-пръст- ника?
в правото черво? в хълбочното черво?
- в дебелото черво: в илео-цекалната клапа (бел.ред. - пред- I
ставлява вдаване на завършващия край на тънкото черво в стената
на дебелото)? в сляпото черво? във възходящата част
на дебелото черво? в напречната част на дебелото черво? в |
низходящата част на дебелото черво? в сигмовидната част на
дебелото черво? в тазовата част на правото черво? в аналната част
на правото черво?
Въпросите се задават, като се работи непосредствено със
схемата на чревния тракт (виж Приложение 6), представяйки си
Многомерна медицина 263
разположението на един или друг дял на тракта. Отговор търсим
по рис. 19.
При наличие на чревни камъни трябва точно да се определи
тяхното местонахождение (това е необходимо за съставянето на
вибрационния ред). Точното разположение на камъните може да
се открие на енергийно ниво, като се придвижва махалото над
съответния дял на червата и се наблюдава неговото движение.
Завъртането обратно на часовниковата стрелка ще посочи
местонахождението на чревните камъни.
По-натам е необходимо камъните да бъдат разбити, а оста-
тъците им - да се изхвърлят от организма. Нашият практически
р/е опит (включително и личният опит на авторката) е показал
възможността за осъществяване на тази процедура чрез прилагане
на специални вибрационни редове (с разрушаваща температура,
прилагане на вибрациите на стихиите на Огъня, Въздуха и т.н.),
които формират нискочестотни вибрации, способни точно в
посоченото място да разрушат камъка, а също така и при
способлението, чрез което камъкът сякаш е врастнал в лигавицата
на червото (типичен случай на фекал- ни хелминтови камъни,
разгледани в раздел 8 - хелминти, и В Приложение 6.
Принципният механизъм е (например):
„ Съставям вибрационен ред с разрушаваща температу- i Ра, с
излъчване на стихиите на Огъня и Въздуха, разрушаващ чревния
камък, намиращ се в илео-цекалната клапа, а също така и
приспособлението, свързващо камъка с лигавицата на
завършващия край на тънкото черво, и изхвърлящ разрушените
му части от организма. "
По-натам трябва да се провери дали камъкът е разрушен или не,
използвайки посочения начин за откриване на чревни камъни на
енергийно ниво. Над мястото, където се е намирал камъкът,
махалото трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка. В
случай, че не е постигнат резултат, процедурата трябва да се
повтори, като се изберат други символи.
Аналогичен подход може да бъде използван за разрушаването на
камъни в бъбриците, в пикочния мехур, в жлъчния мехур и т.н.
Необходимо е внимателно да се провери наличието или отсъствието
на камъни в отделителната и храносмилателната система, тъй като те
не винаги могат да бъдат диагностирани УЗИ (особено по-малките) и
често тяхното наличие се забелязва поради неясно изразените болки,
264 Многомерна медицина
съществуващи от години. На рис. 42 те много лесно могат да бъдат
намерени. Чете се наименованието на всеки сектор на рис. 42 и се
задава на подсъзнанието въпросът:
) Имам ли такова отклонение, например камък в левия бъбрек? В
десния? В пикочния канал? и т.н.
Ако трябва да се ликвидира такова образувание, като отлагания
по съдовете (солеви или холестеринови), тромби, хема- томи,
мускулни отоци, може да се използва обръщение към Висшите сили
с молба:
\ Да ми помогнат да съставя вибрационен ред, включващ механизъм
за ликвидиране на тези образувания Този механизъм може да се
състои от десетки или стотици операции, неизвестни на нашето
съзнание. Нашия р/е опит показва ефективността на въздействието
чрез следния принципен механизъм (например):
\ „ Моля Висшите сили да ми помогнат да съставя вибра
ционен ред, включващ механизъм, разрушаващ всички (2) солеви
плаки, намиращи се в чревния тракт и извеждащ раз- падните
продукти от организма
Девети етап. Проверка па системните параметри, определящи
фупкционалното състояние на организма
3. Хормонален статус.
Състоянието на имунната система най-тясно е свързано с
ендокринната и нервната система. Затова имунният и хормоналният
статус са свързани помежду си.
Хормоналният статус се определя чрез проверка на количеството
хормони (повече, по-малко, нормално), които изработват
ендокринните жлези в този момент. Прави се моментно снемане на
хормоналната картина на организма в грубата градация - повече или
по-малко от нормата. Под норма се разбира количеството хормони,
изработени от всички ендокринни жлези, което осигурява
хормоналното обезпечаване на организма.
Списъкът на ендокринните жлези, влизащи в състава на
ендокринната система, и наименованията на секретираните от тях
хормони е посочен в Приложение 1.
Въпросът, който задаваме на подсъзнанието, е:
Какво е количеството, например на кортизона, отделен от дясната
надбъбречна жлеза? Отговор търсим по рис. 126. Да предположим,
че е по-малко от нормата.
След това трябва да се направят няколко замервания в
продължение на 2 - 3 дни и ако резултатът е устойчиво по- нисък от
нормата, трябва да се вземат съответните мерки.
Това означава, че не сме премахнали всички увреждания на
кортикалната част и медуларната част на дясната надбъбречна жлеза.
Затова е необходимо да се състави модел на тази жлеза (виж раздел
2.5) и да се определи по метода, показан в този раздел, количеството
на увредените центрове на съзна-
276 Многомерна медицина
нието, каналите за управление и обменните канали. След това се
определя дълбоката причина и се ликвидира чрез вибрационен ред.
Следва да се определи ПБФ хомеостаза на жлезата и да се проверят
всички нейни структури, използвайки диаграма 42.
Да предположим, че сме намерили пясък. Използвайки рис. 127,
избираме билка, подпомагаща изчистването на този пясък
(назоваваме различните билки и влиянието им върху надбъбречната
жлеза). След това подбираме с р/е метод броят на приемите на
настойката от дадената билка, дозата й, кога да се пие (преди или
след хранене). Всичко това може да се подбере като се използва рис.
127 и описанието, дадено в Приложение 3. Пясъкът може да се
премахне и чрез вибрационен ред.
Особено важно е всеки човек да се научи радиестезично да
контролира количеството инсулин, изработван от задето- машната
жлеза, тъй като повишаването или понижаването му води до
многобройни заболявания в организма (виж глава 6). ) Въпросът към
подсъзнанието е: Какво количество инсулин се изработва от
задстомашната жлеза в дадения момент? Отговор търсим по рис.
126. Ако човек изпитва слабост, депресия, постоянна умора, най-
често това се дължи на нарушаване на управлението на Висшия
емоционален център на съзнанието (негова отрицателна част И и) на
задстомашната жлеза. Трябва да се намери дълбоката причина и да
се отстрани чрез вибрационен ред.
Вируси и бактерии
Гъбички
Многомерна медицина 299
Микроскопичните гъбички се отнасят към междинния клас
между растенията и животните. В сравнение с бактериите гъбичките
имат по-голям размер на клетките и по-сложен строеж, еднакъв за
всички гъбички. Състоят се от нишки (хифи), които разклонявайки
се и преплитайки се образуват мицел (корени).
Най-голямо значение за патологията на човешкия организъм
имат две големи групи гъбички:
- Плесенни гъбички (от рода Aspergillus - тип 1, и от рода
Penicillium - тип 2) предизвикващи плесенни микози (аспер- гилоза
на кожата, на лигавицата на вътрешните органи, на 1 външното и
вътрешното ухо и др.);
- Спори и спорогенни гъбички, от които най-голям интерес
представлява гъбичката Кандида, толкова разпространена по цял
свят, че кандидозата е наречена болест на XX век.
Независимо от огромното количество литература, посветена На
кандидозата, както и огромното количество лекарствени Препарати,
които пускат фармацевтичните фирми специално за потискането на
този вид гъбичка, проблемът практически си остава нерешен.
Както показаха радиестезичните изследвания, които проведохме,
неуязвимостта на тази гъбичка е предизвикана от това, че тя има
многочестотна структура (седем честотни компонента в различни
диапазони) и при внедряването си в организма използва като
хранителна среда излъчванията на други видове патологии,
съвпадащи с нейните честоти. Първата компонента има дължина на
вълната Jl(/2 = 13 см (рис. 28 - 36).
Хранителна среда със същата честота на излъчване представляват
огнищата на възпаление, предизвикани от остатъчни явления след
ваксиниране срещу полиомиелит, грип, дифтерит при некачествени
ваксини.
Вторият компонент има дължина на вълната ^/2= 55 см
Хранителна среда за него са увредени лигавици, мастни образувания
(холестеринови тапи, жлъчни камъни, ликвор с нарушен баланс на
мастните киселини, шлаки в клетките, тъканите и т.н.), излъчващи на
същата дължина на вълната.
Третият компонент излъчва вълна Slj2= 90 см, която съвпада с
излъчванията на микрофлората на червата при дис- бактериоза и с
излъчването на междуклетъчна течност при образуване на шлаки.
Четвъртият компонент излъчва вълна Л4 = 3,04 м. Хранителна
300 Многомерна медицина
среда за него са увредените мускулни тъкани на органите (чести
мускулни болки ) и увредените тъкани на далака.
Петият компонент излъчва вълна Л5 = 2,004 км. Тя съвпада с
излъчванията, които възникват при патология на ноктите.
Шестият компонент излъчва вълна Л, = 7,04 км. Тя съв-
ь
I
Микроплазми и паразити
Хелминми
Таблица 5
Номер Диапазон на изгтънване (в Наименование на въз-
условни единици) будителите на болести
5 100 м- 10 км Гъбички
6 10 км - 104 км Лишаи
на Лесур
Дължина на Заболявания или въз- Лекарствено растение
вълната (в будители
условни
единици по
Лесур)
Таблица 6 (продължение)
72 М агарешка кашпи ца, Копър, върба/цвят от рози,
микрокок на Дуайен, липа
предизвикващ ларингити,
хронични трахеи ти
1 2 3 4 5 6 7
Черен
дроб
Надбъб- '
речни
жлези;
(дясна,
лява)
Дебело
черво
Зъби и
т.н.
^ нервна;
^ ендокринна;
▼сърдечно-съдова;
▼дихателна;
^ храносмилателна;
^ отделителна;
^ полова;
^ костна и мускулна;
^ имунна;
340 Приложение I
^ лимфна; j
^ сетивни органи.
Наименованията на органите и образуващите ги структу-,1 ри от
тъкани, влизащи във физиологичните системи, са да-) дени в
съответствие с международната анатомична и хисто-1 логична
номенклатура. ]
Допълнително в радиестезичната анатомия и физиология] се
разглеждат ретикулоендотелната система, обединяваща! всички
лигавици в организма (РЕС), системата на течната] среда (СТС):
кръв, кръвна плазма, лимфа и т.н., системата на] полутечната среда
(СПС): гел, влакнеста съединителна тъ-| кан, стъкловидно тяло на
окото, синовиална течност. I
♦ НЕРВНА СИСТЕМА ]
от четвъртия):
■ седалищен нерв - най-големият нерв в човешкото тяло. Той
дава клонове за мускулите на задната страна на бедрото. В
задколянната яма нервът се разделя на два клона:
■ голямопищялен нерв, който инервира всички задни мускули на
подбедрицата, късите мускули по стъпалната страна на ходилото,
както и надлежащата кожа. Той е по- големият клон на седалищния
нерв. Голямопищялният нерв се дели на два крайни клона -
плантарен медиален нерв и плантарен латерален нерв, които отделят
повърхностен кожен клон и дълбок мускулен клон;
■ малкопищялен нерв, който инервира всички мускули от
предната и страничната страна на подбедрицата. Той се дели се на
два клона - повърхностен малкопищялен нерв и дълбок
малкопищялен нерв;
■ срамен сплит (образува се от клонове на втория, третия и
четвъртия сакрален нерв) - преплита се с кръстцовия сплит и често
се описва като част от него. Инервира тазовите органи, мускулите и
кожата на тазовото дъно и външните полови органи. Дели се на
следните клонове - мускулни клонове и срамен нерв;
■ опашен сплит (образува се от клонове четвърти, пети сакрален
нерв и опашния нерв), от който се отделят малко кожни клончета,
които инервират кожата върху опашната кост.
тяло;
•
поясна извивка;
•
кука на парахипокампалната извивка;
•
бадемовидно тяло;
•
хипоталамус.
Вегетативната нервна система се дели на два дяла, които имат
противоположно действие върху съответните органи:
■ симпатиков (свързан с процесите на възбуждение). Цен-
тралните ядра на този дял се разполагат в гръдната част на
гръбначния мозък;
■ парасимпатиков (свързан с процесите на задържане).
Централните ядра на този дял се намират в главния и в гръбначния
мозък. Ядрата в главния мозък се изграждат от неврони, които се
разполагат в продълговатия мозък, моста и средния мозък. От тях
излизат влакна, които влизат в състава на 4 черепномозъчни нерва -
очедвигателния, лицевия, езиково-гълтачния и блуждаещия нерв. В
гръбначния мозък нарасимпатикови ядра се намират във втори,
трети и четвърти сакрален сегмент
Нервните възли на вегетативната нервна система се делят на
три групи:
350 Приложение I
♦ СЪРДЕЧНО-СЪДОВА СИСТЕМА
Сърце:
■ Аортата;
■ Белодробния ствол;
■ Белодробните вени;
* Горната куха вена;
■ Долната куха вена. Състои се от:
■ Ляво предсърдие;
• Дясно предсърдие;
■ Междупредсърдна преграда;
■ Лява камера;
■ Дясна камера;
■ Междукамерна преграда;
■ Лява предсърдно-камерна клапа - двуплатнена клапа;
■ Дясна предсърдно-камерна клапа - триплатнена клапа;
■ Полулунна клапа на белодробния ствол;
■ Полулунна клапа на аортата.
Обвивка на сърцето:
■ Перикард - околосърцева торбичка;
Стена на сърцето:
Изгражда се от три пласта:
■ Ендокард (вътрешна обвивка на сърцето);
■
358 Миокард (средна обвивка на сърцето); Приложение I
■ Епикард (външна обвивка на сърцето);
Кръвоснабдяване на сърцето:
• Лява венечна артерия;
• Дясна венечна артерия;
Проводна система на сърцето:
■ Сино-атриален възел;
■ Атрио-вентрикуларен възел;
■ Атрио-вентрикуларен сноп - снопче на Хис;
■ Крачета на атрио-вентрикуларния сноп (дясно и ляво);
■ Влакна, които изграждат проводната система на сърцето.
Съдове (артерии, вени):
■ Аорта, която се разделя на:
• възходяща аорта;
• аортна дъга;
• низходяща аорта, която се разделя на гръдна аорта и \
коремна аорта.
• обща сънна артерия;
• външна сънна артерия:
Разделя се на следните клонове:
■ Горна щитовидна артерия;
■ Артерия на езика;
■ Лицева артерия;
■ Артерия на гълтача;
■ Гръднично-ключично-сисовидна артерия;
■ Тилна артерия;
■ Задна артерия на ушната мида;
■ Повърхностна слепоочна артерия;
■ Горночелюстна артерия.
■ Вътрешна сънна артерия;
■ Подключична артерия;
■ Подмишнична артерия;
■ Мишнична артерия;
■ Артерии на предмишницата и ръката;
■ Пътища на колатерално кръвообращение на горния крайник;
■ Клонове на гръдната аорта;
■ Клонове на коремната аорта:
■ Париетални клонове;
Приложение 1 359
■ Висцерални клонове:
■ Чревен ствол, който се разделя на три клона:
■ Лява стомашна артерия;
■ Обща чернодробна артерия;
■ Слезкова артерия;
■ Горна опорачна артерия;
■ Долна опорачна артерия;
■ Средна надбъбречна артерия;
■ Бъбречна артерия;
■ Семенникова артерия (при мъжа) или яйчникова артерия (при
жената).
■ Обща хълбочна артерия;
■ Вътрешна хълбочна артерия;
■ Външна хълбочна артерия;
■ Бедрена артерия;
■ Задколянна артерия;
■ Артерии на подбедрицата и ходилото;
■ Пътища на колатерално кръвообращение на долния крайник;
■ Белодробен си«ол;
■ Белодробни артерии - дясна и лява;
■ Артериоли;
■ Прекапилярни артериоли;
■ Капиляри;
* Посткапилярни венули;
■ Събирателни венули;
* Венули;
■ Артерио-венозни анастомози;
* Горна куха вена;
■ Мишнично-главови вени;
■ Вътрешна яремна вена:
■ Притоци на вътрешната яремна вена:
■ Синуси на твърдата мозъчна обвивка;
■ Вени на главния мозък;
» Вени на очницата и очната ябълка;
■ Вени на вътрешното ухо;
■ Вени на черепните кости;
■ Вени на твърдата мозъчна обвивка;
■ Вени на гълтача;
■
360Вена на езика; Приложение I
■ Горна щитовидна вена;
■ Лицева вена;
■ Задно-странична долночелюстна вена.
■ Външна яремна вена;
■ Вени на горния крайник;
■ Вени на гръдната стена и порната част на коремната / стена;
■ Долна куха вена:
■ Париетални клонове;
■ Висцерални клонове:
■ Бъбречна вена;
■ Надбъбречна вена;
■ Семенникова вена (при мъжа) или яйчникова вена (при
жената);
■ Чернодробни вени.
■ Портаа вена;
■ Обща хълбочна вена;
■ Външна хълбочна вена;
■ Вътрешна хълбочна вена;
■ Вени на долния крайник;
■ Белодробни вени - две леви и две десни.
Мозъчни артерии:
Главният мозък получава артериална кръв чрез две чифтни
артерии:
■ Прешленна артерия:
Разделя се на:
• Лява прешленна артерия, от която се отделят:
• лява предна гръбначномозъчна артерия;
• лява задна гръбначномозъчна артерия;
• лява задна долна артерия за малкия мозък;
• Дясна прешленна артерия, от която се отделят:
• дясна предна гръбначномозъчна артерия;
• дясна задна гръбначномозъчна артерия;
• дясна задна долна артерия за малкия мозък;
■ Двете прешленни артерии се срещат и сливат в една
артерия, която заляга към базалната повърхност на моста. От
нея се отделят:
• лява задна голямомозъчна артерия;
Приложение 1 361
♦ ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА
■ Нос:
■ стена на носа;
■ носна кухина;
■ носна преграда, която има: ·
• костна част;
• хрущялна част;
• фиброзна част.
• вход на носа - ноздри;
• преддверие;
• стени на костната носна кухина;
• носни спойки - горна, средна и долна;
• носни ходове - горен, среден и долен;
• отвори на околоносните пазухи:
• на горночелюстната пазуха;
• на челната пазуха;
362 • на решетъчната пазуха; Приложение I
• на клиновидната пазуха.
• изходни отвори на носната кухина към гълтача.
■ Гълтач;
■ Гръклян - той е не само въздухоносна тръба, но и гласов J
орган и е изграден от:
■ Хрущялен скелет, който се състои от:
• щитовиден хрущял;
• пръстеновиден хрущял;
• надгръклянник;
• пирамиден хрущял;
• рогчест хрущял;
• клиновиден хрущял;
• пшеничен хрущял.
■ Мускули на гръкляна;
■ Кухина на гръкляна, която се разделя на:
• преддверие;
• цепка, ограничена от лъжливите гласни гънки;
• гласна цепка, ограничена от истинските гласни гънки;
• гласни връзки - намират се във вътрешността на истинските
гласни гънки;
• гласов мускул - намира се във вътрешността на
истинските гласни гънки.
■ Дихателна тръба - трахея: раздвояване на трахеята, в резултат
на което се образуват двата главни бронха.
• главни бронхи - ляв и десен;
• бял дроб (чифтен орган):
• плевра - ципа, която обвива дробовете. Между двата листа
на плеврата се загражда цепковидно пространство - плеврална
кухина, изпълнена с капилярен слой серозна течност.
• средостение - разделя двата бели дроба;
• десен бял дроб - разделя се на три дяла;
• ляв бял дроб - разделя се на два дяла;
• сегментни бронхи;
• бронхиоли;
• алвеоли.
♦ ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА
Приложение 1 363
■ Устна кухина:
■ устни;
■ големи слюнчени жлези:
■ околоушна слюнчена жлеза;
■ подчелгостна слюнчена жлеза;
■ подезична слюнчена жлеза*
■ малки слюнчени жлези;
■ зъби;
* език.
■ гьлтач;
• хранопровод;
■ стомах:
Различават се следните части:
• вход - кардия;
• дъно;
• тяло;
• изход - пилор.
• стена на стомаха:
Изгражда се от три слоя:
• лигавица;
• подлигавичен слой;
• мускулатура;
• серозна обвивка.
Жлези на стомаха:
• собствени: съдържат четири вида клетки:
* главни - отделят пепсиноген, който се трансформира
в активен фермент - пепсин, под влияние на солната киселина;
* пристенни - отделят в стомашния сок хлориди,
хлорните йони на които се свързват с водородни ί
йони и образуват солната киселина;
* слузни;
* аргентофилни.
* кардиачни - произвеждат слузен секрет;
* пилорни.
■ Тънко черво;
Разделя се на три части:
• дванадесетопръстник - по протежението му се различават
четири части:
364 • горна; Приложение I
• низходяща;
• напречна;
• възходяща.
• дванадесетопръстни жлези - произвеждат слузно вещество с
алкална реакция.
• празно черво;
• хълбочно черво.
Чревни жлези - отделят ферментите липаза, малтаза и пептидаза.
Илео-цекална клапа - вдаване на завършващия край на тънкото
черво в стената на дебелото.
■Дебело черво:
• сляпо черво с апендикс;
• възходящо част;
• напречно;
• низходящо;
• сигмовидно.
• право черво:
Разделя се на две части:
• тазова;
• анална, която завършва със заднопроходно отвърстие
- анус.
■Черен дроб:
Една от функциите му е на храносмилателна жлеза, която
секретира жлъчка.
■Система от жлъчни пътища на черния дроб:
• жлъчни каналчета;
• жлъченосни канали;
• големи жлъчни канали (ляв и десен);
• общ чернодробен канал;
• общ жлъчен канал, който се влива в дванадесетопръстника;
• жлъчен мехур - резервоар за събиране на жлъчка: Различават
се следните части:
• дъно;
• тяло;
• шийка, която се продължава в жлъчния канал.
■ Задстомашна жлеза:
Различават се:
Приложение 1 365
• глава;
• тяло;
• опашка;
• отводен канал, който преминава по цялата дължина на
жлезата.
■ Кръвоснабдяване на храносмилателната система:
• кръвоносни съдове на стомашно-чревния тракт;
• лимфни съдове на стомашно-чревния тракт;
• нервни влакна и нервни сплитове на стомашно- чревния
трак!
♦ ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА
♦ ПОЛОВА СИСТЕМА
■ Костна система
Изгражда скелета (съставен от 206 кости) и дава опората на
човешкото тяло. Състои се от:
■ скелет на главата (череп);
■ скелет на туловището, в който се различават:
• гръбначен стълб;
• гръден кош;
■ скелет на крайниците:
■ раменен пояс;
■ скелет на свооодния горен краиник;
* тазов пояс;
* скелет на свободния долен крайник.
Съединенията между костите са:
• непрекъснати, които са неподвижни или слабо подвижни:
• чрез съединителна тъкан:
• чрез междукостни мембрани; ,·:
• чрез връзки;
• чрез шевове.
• чрез хрущяли;
• чрез костна тъкан;
• прекъснати (стави), които се състоят от следните елементи: (
• ставна повърхност;
• ставна капсула, която загражда ставната кухина, изпълнена
със синовиална течност;
• ставни връзки.
* Череп (състои се от 23 кости), условно се дели на два дяла:
• Мозъчен череп, който се изгражда от осем кости:
* тилна;
* клиновидна;
* решетъчна; j
Приложение 1 369
* челна;
* слепоочна (чифтна);
* теменна (чифтна). j
■ Лицев череп, изграден от следните кости:
• горночелюстна кост (чифтна), тялото на която прите-^ жава
голяма кухина;
• небцова кост (чифтна);
• яблъчна кост (чифтна); j
• носна кост (чифтна); ]
• слъзна кост (чифтна);
1
• долна носна мида (чифтна);
Приложение 1 369
• ралник;
• дол на челюст;
• подезична кост.
■ Съединения на костите на черепа:
• венечен шев (свързва челната кост с теменните кости);
• стреловиден шев (свързва двете теменни кости );
• люспест шев (свързва слепоочната с теменната кост и с
голямото крило на клиновидната кост);
• долночелюстна става (чифтна);
• други шевове, които се означават с имената на свързващите
се с тях кости.
• Гръбначен стълб - изграден е от:
■ Отделни сегменти - прешлени (24 на брой):
• шийни (7 прешлена);
• гръдни (12 прешлена);
• поясни (5 прешлена).
■ Кръстна кост (съставена от 5 сраснали един с друг прешлени);
■ Опашна кост (изградена от срастването на 4 - 5 недоразвити
прешлена).
Свързванията между прешлените са:
• междупрешленни влакнестохрущялни плочки (дисково),
които свързват телата на прешлените помежду им;
• жълти връзки, които свързват дъгите на прешлените;
• междупрешленни стави, които свързват ставните израстъци
на прешлените.
• Гръден кош изграден от:
• ребра (12 чифта);
• гръдна кост.
• съединения на ребрата с гръбначния стълб - стави;
• съединения на ребрата с гръдната кост - ребрени хрущяли,
съединителнотъканни връзки или стави.
• Скелет на горния крайник:
■ Раменен пояс, който се изгражда от:
• ключица;
372 • лопатка; Приложение I
■ Свързване на костите на раменния пояс:
• гръднично-ключична става;
• раменно-ключична става, която свързва ключицата с
раменния израстък на лопатката.
• свободен горен крайник, който се разделя на три части:
• мишница:
• мишнична кост.
• предмишница:
• лакътна кост;
• лъчева кост;
• ръка (изградена от 27 кости):
• китка (изградена от 8 малки кости):
• ладиевидна;
• полулунна;
• тристенна;
• граховидна;
• трапецовидна;
• трапецоидовидна;
• главеста;
• кукеста;
• кости на пестницата, която се изгражда от пет предкиткови
кости;
• кости на пръстите (фаланги), като първият пръст има* две
фаланги, а останалите - по три (общо 14).
• Свързване на костите на свободния горен крайник:
• раменна става;
• лакътна става; ;
• кръстна кост;
• опашна кост;
• тазова кост (чифтна), която се състои от:
• хълбочна кост;
• срамна (лонна) кост;
• седалищна кост.
■ Сързване на костите на таза:
• лонно съчленение (симфизен хрущял и две връзки), което се
изгражда между двете срамни кости;
• кръстно-хълбочна става, която свързва кръстната с
хълбочната кост.
■ Скелет на свободния долен крайник:
• бедрена кост;
• капаче;
• кости на подбедрицата:
• голям пищял;
• малък пищял;
. · кости на ходилото:
• задноходилна част (7 кости):
• скочна кост;
• петна кост;
• ладиевидна кост;
• кубоидна кост;
• три клиновидни кости (медиална, средна и латерал-
на).
• предноходилна част (5 кости, като всяка носи поредния
номер на пръста;
• кости на пръстите (фаланги), които според разположението
си са проксимална, средна и крайна;
■ Свързване на костите на свободния долен крайник:
• тазобедрена става;
• колянна става;
• съединения между костите на подбедрицата;
• горна скочна става;
• долна скочна става;
• полуподвижни стави на ходилото;
• стави между костите на предноходилната част и
проксималните фаланги;
374 • междуфалангеални стави. Приложение I
Органи от състава на костната система са костите и хрущялите,
съставени от основните тъкани - костна и хрущялна тъкан. При
необходимост се разглежда и вътрешният строеж на тези тъкани.
■ Костна тъкан:
• остеоцити - костни клетки, които изграждат костната тъкан;
• остеобласти - клетки, чрез които се извършва расте-жът на
костта посредством трансформирането им в остеоци-ти;
• остеокласти - клетки, които се намират в зони и участъци на
разрушаване и резорбиране на хрущялна и костна тъкан, като чрез
отделяне на ензими, разграждат тези тъкани.
Ако остеокластите са над нормата, а остеоцитите - под нормата,
протича процес на разрушаване на костта. Ако остеокластите са под
нормата, а остеоцитите и остеобластите са в норма, протича процес
на възстановяване на костите.
■ Хрущялна тъкан:
• хондроцити - клетки, които изграждат хрущялната тъкан;
• хондробласти - активни клетки, които образуват хру- щялно
вещество чрез трансформирането си в хондроцити;
• остеокласти - клетки, които разграждат хрущялната лъкан;
• междуклетъчно вещество със сложен химичен състав.
В зависимост от някои допълнителни особености на тъ- канния
строеж, се различават три вида хрущял:
Приложение 1 375
♦ СЕТИВНИ ОРГАНИ
Това са органите:
■ на зрението;
■ на слуха и равновесието;
■ на зкуса;
■ на обонянието;
■ кожата.
Орган на зрението:
■ Очна ябълка:
■ кухина на очната ябълка:
■ вътрешно ядро:
Приложение 1 381
• стъкловидно тяло;
• леща;
• очни камери, изпълнени с воденист сок:
• предна;
• задна.
• обвивки:
• външна - фиброзна обвивка, която се състои от еклера и
роговица:
• средна - съдова обвивка, която се състои от:
• хориоидея (съдовица);
• ресничесто тяло:
• ресничест кръг;
• ресничест венец;
• ресничест мускул, който съставлява главната маса на
ивичестото тяло.
• ирис (представлява продължение на предния отдел на
ивичестото тяло):
• зеница;
• вътрешна - ретина, в която се различават:
• пигментен слой, във вътрешната част на клетките на който се
намират пигментни зрънца;
• мозъчен слой:
• пръчици и колбички (конусчета);
• биполярни клетки;
• ганглиеви клетки;
• жълто петно;
■ Спомагателни органи на окото:
• мускули на очната ябълка;
• клепачи;
• конюктива;
• слъзен апарат:
• слъзна жлеза;
• слъзни пътища.
■ Път на зрението:
Съставен е от четири неврона:
■ I неврон - пръчици и конусчета;
■ II неврон - биполярните клетки в ретината;
■ III неврон:
382 • нервноганглийните клетки на ретината; Приложение I
• зрителен нерв - ляв и десен;
• кръстовище на зрителните нерви;
• зрителен тракт;
• латерално коленчато тяло;
■ IV неврон:
• зрително лъчение;
• корово ядро на зрителния анализатор - намира се в
зрителната зона на кората и представлява коровият край на
зрителния анализатор.
Малка част от влакната на зрителния път не завършват в IV
неврон, а се отправят към горните хълмове на четирихъл- мието
на средния мозък, откъдето започват влакна на; свързващи
неврони, които се отправят към ядрата на нер-ι вите, инервиращи
очните мускули.
Особено значение имат тези, които се отправят към:
• парасимпатиковото ядро на очедвигателния нерв;
• долния клон на очедвигателния нерв;
• ресничестия възел;
• късите ресничести нерви.
Орган на слуха и равновесието - ухо (чифтен):
■ Външно ухо:
• ушна мида;
• ушен канал (външен слухов прохОд).
■ Средно ухо: .
• тъпанчева мембрана;
Приложение 1 ------------------------------------------------------------ 3X3
\
• тъпанчева кухина;
• слухова тръба;
• слухови костици:
• чукче;
• наковалня;
• стреме.
■ Вътрешно ухо:
• костен лабиринт:
• преддверие;
• полуокръжни канали:
• латерален;
• преден;
• заден.
Състоят се от: ■
• костна ампула - разширена част;
• костно краче - неразширена част.
• охлюв;
• ципест лабиринт:
• перилимфно пространство (изпълнено с перилимфа)
равновесна част:
,· сферична торбичка;
• длъгнеста торбичка;
• ендолимфен ход;
• ендолимфна торбичка;
• полуокръжни ходове;
• статорецепторни зони:
• амнулни гребени:
• сетивни власинкови клетки;
• подпорни клетки;
• пихтиест слой, закръглени участъци от стената на
сферичната и длъгнестата торбичка:
• сетивни власинкови клетки;
• подпорни клетки;
• аферентни нервни окончания.
• слухова част:
• охлювен ход;
384■ Кортиев орган: Приложение I
• базиларна мембрана;
• покривна мембрана.
Път на равновесието:
• преддверие и полуокръжни канали на вътрешното
ухо;
• перилимфа;
• пихтиести образувания на статорецепторните зони;
• сетивни власинкови клетки;
• аферентни нервни влакна.
• вестибуларен (равновесен) възел;
• вестибуларни (равновесни) ядра на равновесно- слуховия
нерв в моста:
• медиално;
• латерално;
• горно;
• долно.
• вестибуларно (равновесно) снопче на малкия мозък;
• малък мозък;
• средно надлъжно снопче;
• продълговат мозък;
• гръбначен мозък.
Път на слуха:
• I неврон:
• спирален възел на охлюва;
• охлювен нерв (слуховата част на равновесно-слуховия нерв);
• сетивни ядра на охлювения нерв:
• вентрално охлювено ядро;
• дорзално охлювено ядро.
• II неврон:
• латерално лентовидно снопче;
• трапецовидно тяло;
• горно добавъчно ядро на маслината;
• ядра на трапецовидното тяло;
• медиално коленчато тяло;
• III неврон:
• ядра на медиалното коленчато тяло;
Приложение 1 385
МЛЕЧНА ЖЛЕЗА:
♦ ТЪКАНИ
Съществуват 4 вида тъкани - епителна, съединителна, мус- кулна
и нервна. Тъканта е система от клетки и неклетъчни структури,
които имат сходен строеж и са специализирани да изпълняват
Приложение 1 389
определена функция.
Епителна тъкан (епител):
■ повърхностен (покривен) епител:
■ еднослоен:
■ плосък - изгражда мезотела на серозните обвивки, ендотела на
кръвоносните и лимфните съдове и др.;
■ кубичен;
■ цилиндричен:
■ ивичест (резорбтивен)- намира се в тънкото черво и в
проксималните извити каналчета в бъбрека. Специализиран е в
резорбтивна функция.
■ ресничест - намира се в по-голямата част от стомашно- чревния
тракт (стомаха, дебелото черво),
3Q 0 Приложение I
■ маточната тръба и матката, изходните каналчета на жлезите.
• многореден:
• ресничест.
• многослоен:
• плосък:
• вроговяващ;
• невроговяващ.
• преходен - намира се по протежение на пикочните пътища,
пикочния мехур и началото на пикочния канал.
■ жлезист епител - изгражда всички жлези (ендокринни
- щитовидна, околощитовидни, хипофиза, надбъбречна, полови
жлези, ендокринен панкреас, епифиза; и екзокринни).
Забележка:
Може да съобщим на подсъзнанието наименованието на епитела
или мястото, където той се намира, например епитела на
пикочопровода.
Кожният епител се разглежда при явни признаци на увреждане на
кожата или при кожни заболявания.
Съединителна тъкан:
Мрежеста - изгражда скелета на кръвотворните органи (слезка,
лимфни възли, костен мозък и др.);
• Хлабава - разполага се около кръвоносните съдове и
нервите,между мускулите, под кожата и др.;
• Влакнеста - изгражда сухожилията, ставните връзки
и др.;
• Мастна - намира се около кръвоносните съдове, вътрешните
органи, под кожата и др.;
• Хрущялна:
* хиалинен хрущял - намира се в стените на възду-
хоносните пътища, в ребрата и ставните повърхности на
костите;
Приложение 1 391
Рис. la
Древнокитайска схема на човека
- III хилядолетие преди н. е.
393 Приложение I
Рис. 16
Древноиндуска схема на ^овека - средата
на I хилядолетие преди н. е.
Рис. 1в
Средновековна схема на
човека в Европа
Приложение 2
394 Приложение I
Приложение 1 395
Рис. 3 Д
Модел на функциониране на финото тяло (астрално,
интуитивно (душевно), каузално, ментално, духовно)
396 Приложение I
Приложение 1 397
398 Приложение I
4
*
Ο
404
о
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Приложение 2 Приложение 2
стт
тттвШШ
Г?. Wim. m mm wmm
a
n
-
и
о
4^ Ο
Ο
Ο
П
р
и
ло
ж
ен
ие
П
р
и
ло
ж
ен
ие
Рис. 24. Р/е диаграма за определяне на източниците за налагане на чуждородни вибрации
П
р
и
ло
ж
ен
ие
a
Ό
Д
Т
З
ложение
2
Λ\
10 м
4
^
to
Ό
*
0
К
о
*
Л
>
X
Е
г
о
П
р
и
л
о
ж
ен
4
^
4
s.
u
>
O
s
я
Т
5
£ί=
ι
о
*
п
X
X
п
Т
З
S
Ь
я
о
*
о>
X
S
CD
ю
ние 2 II Приложение 2
446-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Приложение 2 Я| Приложение 2 447
Рис. 46. Р/е диаграма за определяне на увредените структури* влизащи в патогенна верига при раздразнение
(при смъкната или повдигната) диафраща
Приложение 2
450 . ... .
П
р
и
л
о
ж
е
н
Рис. 50. Р/е диаграма за оопределяне на увредените органи, влизащи в патогенна верига „кожа4
Рис. 51. Р/е диаграма за определеяне на поразените органи, влизащи в патогенна верига „простата - матла,
и
яйчници“
е
7I
U
J
4^4 Приложение 2 I
Приложение 2
V
\
o
4^
Ш
ил
о
ж
ен
ие
2
462
Приложение 1 463
464 Приложение I
Рис. 66. Основни и допълнителни чакри, чакрални връзки при
отсъствие на патология (жена - поглед отпред)
1 - Аджна; 2 - Сахасрара; 3-5 - допълнителни чакри; 11 - Свадхистха- на; 12 ~
допълнителна чакра; 13 ~ Манипура;14 - допълнителна чакра, отговаряща за
салюрегуляцию на органите; 15 - Анахата; 16 - Вишуд- ха; 17,18 - допълнителни чакри
Приложение 2
Рис.97 . Р/е диаграма за избор на вида на космическите лъчи при построяване на вибрационния ред
р
σ
sS3
О
*
Л
яS
ft
NJ
-
Ό
Р
*
40
Приложение 2
О
Vi
ο
ю
а
ТЗ
S
fc
s
о
*
Л
X
S
п
Ό
S
Ο
X
л
>
X
я
L/
>
Ο
П
ри
ло
ж
ен
ие
2
С
Л
о
Приложение 2 ·| Приложение 2
П
ри
ло
ж
ен
ие
2
π
Т
З
ο
*
οX
s
C
D
с
л
ятз
S
й
о
*
гъ
X
S
Приложение 1 527
528 ПРИЛОЖЕНИЕ 3 Приложение I
II етап - подготвителен
СРЕДСТВА ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА
ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ФИЗИЧЕСКИ ТРАВМИ [7]
Пластир на А. П. Бабич
544 Към 100 гр.боров колофон (използват го при Приложение
спойкиI в
електрониката) се добавят 12-13 гр. чист пчелен восък (да не се
използва парафин и стеарин за свещи) и 1 супена лъжица (16 - 18
гр.) олио (слънчогледово, зехтин, ленено или смес от тези масла).
Пропорциите трябва да се спазват строго. Колофонът се стапя в
емайлиран съд до изчезването на мехурчетата влага, добавя се
восъкът и след стапянето члу се добавя олиото, като се бърка с
дървена бъркалка. Всичко това става на бавен огън. Като се свали
от котлона, сместа се прецежда през два слоя марля в емайлиран
съд. Прецедената смес се поставя на слаб огън, за да не изстине.
Предварително се подготвят парченца памучен плат с размери
около 10x10 см. За един пластир се използват две такива парченца,
едното за подложка. Поставяте първото парченце върху шперплат,
след което със супена лъжица равномерно го заливате по цялата
повърхност с приготвената смес. Слоят не бива да е по-дебел от
1.5 мм (при размери на плата 10x10 см една суп. лъжица е
достатъчна). След като сместа върху плата леко се охлади, то се
поставящ обратната си страна върху второ парче със същата
големина. Изстиналият пластир е готов за употреба.
Неизползваната смес може да остане в изстинал вид в същия съд;
при необходимост може да се затопли и да се приготвят нови
пластири. Сместа не се разваля. Пластирите се съхраняват на сухо
и чисто място.
Пластирът лесно се залепва към тялото и здраво се държи.
Неговото изтеглящо и разсейващо действие прониква на голяма
дълбочина в тъканите. Ако пластирът се прикрепва към подвижна
част на крака или ръката, е необходимо върху
него да се облече ортопедична мрежичка като чорап. Второто
парченце плат (долното) предпазва дрехите от замърсяване.
Смолата, която остава по тялото след снемане на пластира, се
премахва с тампон, напоен с олио, а след това мястото се измива с
вода. Един и същ пластир може да се използва няколко пъти.
Държи се върху тялото едно денонощие, след което се дава
почивка на тялото и отново се залепва. Ако човек има повишено
отделяне на пот, пластирът трябва да се сменя по-често.
Този пластир има широк спектър на действие при редица
заболявания. Може например, да се включи в средствата за
Приложение 1 545
лечение на астма.
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
ПРИЛОЖЕНИЕ 6
Е ТА П II
|ί |М
562
Дванадесетопръстно червI 19 Приложение I
1. Пилор; \ Vj | ^
2. Горначаст; I 20 i I *
3. Низходяща част; >v 2 1 / 0 Е, |
4. Напречна част; Ϊчшс*
5. Възходяща част; Напречно низходящо,
6. Дуоденална клапа. ^яв ъгьл на хълбочно,
16
Тънко черво · Низходяща част,
17
7. Празно черво; · Сигмовидно черво.
8. Хълбочно черво. Право черво
9. Илео-цекална клапа Тазова извивка;
Дебело черво 19. Ампула на правото черво;
10,11.Сляпо черво с апендикс; 20. Междинна извивка;
12. Възходящо част; 21. Право черво и
анален
13. Десенъгьл на напречно; отвор
Приложение 1 563
ЕТАП III
ЕТАП IV
Е Т А П V I
568 Приложение I
Отстраняването на последиците от продължителното съ-
ществуване на огнища на хелминти и съпътстващи ги паразити
започва със задаването па въпроси към подсъзнанието: колко
спойки има в организма? А rio-нататък по физиологичните системи
се търсят конкретните структури, в които съществуват спойки.
Нашият радиестезичен опит показа, че най-често спойки с
хелминтов произход се срещат при всички клапани на хра-
носмилателната система, особено илео-цекалната клапа (мястото на
съединяване на тънкото и дебелото черво), апендикса и мястото на
съединяване на хипоталамуса с хипофизата. Спойки могат да се
намерят и в дванадесетопръстника.
Използването на вибрационните редове се оказа твърде
ефективно за възстановяването на проходимостта в местата на
спойките. Може да се използва принципна постановка в следния
вид:
Пример 1. Съставям вибрационен ред с излъчване на
стихиите Огън, Въздух и Магнитно поле, ликвидиращ
патогенните микроорганизми (на вълни 0,0001 см; 0,001 см;
0, 01 см; 0,1 см; 1 см; 21 см; 13 см; 2 м; 2.5 м; 306 м; 3,5 м;
4 м; 5 м; 6 м; 10 м; 210 м; 360 м; 500 м; 600 м; 1 км; 10 км; 2,004
км; 3 км), намиращи се в илео-цекалната клапа, и насочвам
остатъчните излъчвания в измерението на отрицателните
енергии на Космоса.
Въпрос към подсъзнанието: Каква е степента на проходимост в
хълбочното черво, в дебелото черво, през отвора на илео-цекалната
клапа? Отговор търсим по рис. 18.
Ако той е под 100%, се съставя вибрационен ред.
Пример 2. Съставям вибрационен ред с излъчване на стихиите
Въздух и Дърво, възстановяващ пряката проходимост в
хълбочното черво, дебелото черво и през отвора на илео-
цекалната клапа и стопяващ спойките в илео-цекалната кчапа.
Шлаките, образувани в организма в резултат на продължително
съществуване на хелминти със съпътстващи ги паразити и
проявяващи се с болка в определени места, се премахват с помощта
на вибрационни редове със следната принцип- на постановка.
Пример 3. Съставям вибрационен ред с излъчване на стихиите
Приложение 1 569
LI A II VII
ПРИЛОЖЕНИЕ 7