Физика

\шч :
МАРИН МАРИНОВ
УЧЕБНИК ЗА СТУДЕНТИ
ПО МЕДИЦИНА
И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА
Съюз на физиците в България

София, 2007 г.
У ч е б н и к ъ т е включен 6 И з д а т е л с к и я план на Медицинския
у н и в е р с и т е т - С о ф и я и одобрен о т М и н и с т е р с т в о т о на образова
н и е т о и н а у к а т а с П р о т о к о л N" 89 о т 7 юни 2006 а.
К о п и р а н е т о на т а з и книаа и на ч а с т и о т нея без писмено

разрешение о т а в т о р а се наказва съгласно закона.
121100005470
© Марин Иванов Маринов, а в т о р , 2007
МЕДИЦИНСКА ФИЗИКА
Учебник з а с т у д е н т и
по медицина и д е н т а л н а м е д и ц и н а
Първо издание
ISBN-10: 954-91841-3-7
ISBN-13: 978-954-91841-3-6
ПРЕДГОВОР
П р е п о д а в а н е т о по физика з а с т у д е н т и т е по медицина у нас
е започнало 6 п ъ р в и я учебен ден (10 април 1918 а.) н а н о в о о т к р и т и я
т о е а в а Медицински ф а к у л т е т при Софийския у н и в е р с и т е т "Св.
л и м е н т Охридски" с хорариум 4 часа лекции и 2 часа упражнения
седмично в продължение н а два с е м е с т ъ р а .
К у р с ъ т по ф и з и к а придобива медицинско профилиране едва
след о т к р и в а н е т о на с а м о с т о я т е л н и к а т е д р и по ф и з и к а в Медицин
с к и т е ф а к у л т е т и в Пловдив (1945 а.) и С о ф и я (1946 е.) Т е х н и т е
първи р ъ к о в о д и т е л и доц. д-р Николай Карабашев и доц. д-р В и к т о р
Ирански (впоследствие професори) постепенно у с п я в а т да с ъ з д а д а т
лекционни курсове, съобразени с н у ж д и т е н а медицинското образова
ние и н а м е д и ц и н с к а т а наука и п р а к т и к а . Поради оараничения и м
хорариум т е не са с и с т е м н и курсове по физика, а в к л ю ч в а т само
избрани т е м и Тези курсове с ъ с т а в л я в а т о с н о в н а т а ч а с т о т съдър
ж а н и е т о на п ъ р в и т е профилирани учебници по медицинска физика.
П ъ р в и я т т а к ъ в учебник у нас е "Лекции по медицинска фи
зика" о т В. Врански, излязъл през 1952 а., а и з д а д е н а т а през 1961 а.
''Медицинска физика" о т Н. Карабашев и Г. Димов п р е т ъ р п я в а до
1974 а. ч е т и р и издания (последните две със с ъ а в т о р К. Казанджиев).
Нов осъвременен учебник по медицинска физика излиза под редакция
т а на В. Врански през 1978 а., к о й т о се радва н а широка популярност
и д ъ л г о л е т и е , д о к а т о през 1995 а. по-нов учебник написва В. Тодоров.
П р е з 1996 а. излиза и учебник о т Cm. Рибаров.
П р е д л а г а н и я т най-нов (засеаа) учебник по медицинска физи
ка С О различава о т предишните. В сравнение с т я х някои физични
ив ю и и я са разгледани по-задълбочено, а някои приложения в медици
н а т а са описани по-подробно. Той е по-актуален и по-информативен,
т ъ й к а т о за първи п ъ т в него са използвани мноао по-аолям брой из
т о ч н и ц и , к о и т о са о т к р и т и чрез И н т е р н е т . П о ч т и п о л о в и н а т а о т
п а р а г р а ф и т е му с ъ д ъ р ж а т м а т е р и а л , получен по т о з и начин. Не бе
възможно обаче всички ползвани с а й т о в е да б ъ д а т ц и т и р а н и , т ъ й
к а т о б р о я т им само по една т е м а д о с т и г а 30 - 40. С ч и т а м , че при
с, в р е м е н н и т е т е н д е н ц и и з а свободен д о с т ъ п до знания т о в а не е не-
„ „ rt a f > 4n че з а ползването им не са п о с т а в я н и условия,
коректно, оше поосни, ^
З н а ч е н и е т о на ф и з и к а т а за м е д и ц и н а т а и медицинското
Г л ^ г п п п н о Ф и з и к а т а навлиза все по-широко в медицин-
о б р а з о в а н и е е Оезспории.
ckume науки и п р а к т и к а , но з а съжаление х о р а р и у м ъ т , о т д е л я н з а
не я 6 у ч е б н и т е планове, н е п р е к ъ с н а т о н а м а л я в а . В ъ з м о ж н о с т за
и з в е с т н о компенсиране д а в а в ъ в е ж д а н е т о н а д о п ъ л н и т е л н и избира
еми курсове и модули по медицинска физика, к а к т о и в к л ю ч в а н е т о
н а м а т е р и а л по ф и з и к а в избираеми и н т е р д и с ц и п л и н а р н и курсове.
О т 2005/2006 уч. а. т а к ъ в курс е "Физични основи н а образна
т а д и а а н о с т и к а и ф и з и о т е р а п и я т а " . Т е м и т е , включени в него, са
разаледани по-подробно в учебника, з а д а се и з п о л з в а т о т к у р с и с т и
т е при т я х н а т а подготовка. Н а д я в а м се, ч е т е щ е б ъ д а т и н т е р е с н и
и з а с т у д е н т и т е о т по-аорните курсове и м л а д и т е лекари, к о и т о щ е
п р о я в я в а т к ъ м т я х професионален и н т е р е с .
И с т о р и ч е с к и справки з а шткои ф и з и ч н и о т к р и т и я със значе
ние з а м е д и ц и н а т а и ч а с т и о т и з л о ж е н и е т о , к о и т о м о а а т да б ъ д а т
п р о п у с н а т и при п о д г о т о в к а за и з п и т , з а п о ч в а т със з н а к а
• и са дадени с по-дребен ш р и ф т .
Независимо о т п р и т и с к а щ и я м е срок з а своевременно прик

лючване и п р о м е н л и в о т о м и вдъхновение, р а б о т а т а върху учебника
за мен бе п р и л т н о преживяване. В случая б а н а л н а т а ф р а з а з а добре
свършена р а б о т а и изпълнен дълг м и изглежда напълно достоверна.
В с ъ щ и я дух може д а се к а ж е още, че т о з и т р у д е плод н а 40-годиш-
н а т а ми преподавателска дейност в о б л а с т т а н а медицинската
ф и з и к а и биофизика. Благодарен с ъ м н а М а р и а н а Ц а н е в а з а п о м о щ т а
й при п о д г о т о в к а т а н а ръкописа з а п е ч а т .
В заключение, з а в ъ р ш в а м с ч а с т о т предговора, к о й т о напи
сах през м а й 2002 г. з а "Физика - учебник з а с т у д е н т и по ф а р м а ц и я " ;
"При н а п р е г н а т а т а м и р а б о т а върху т о з и учебник подкрепа,
кураж и успокоение м и д а в а х а д у м и т е н а Нобеловия л а у р е а т по
л и т е р а т у р а Габриел Г а р с и я Маркес; "Наложих си ж е с т о к а дисцип
лина, з а д а и з м и с л я м по половин с т р а н и ц а з а осем часа: водя
юмручен бой с една д у м а и п о ч т и винаги т я м е побеждава, но съм
т о л к о в а вироглав, ч е успях д а публикувам ч е т и р и книги з а д в а й с е т
години." Н е к а т е з и думи б ъ д а т пример и с т и м у л з а р а б о т а и н а
онези с т у д е н т и , н а к о и т о ф и з и к а т а и т о з и учебник и м се с т р у в а т
т р у д н и . " Успех !
София, я н у а р и 2007 г. Авторът
4
Глава L МЕХАНИКА И АКУСТИКА
§ 1. ДВИЖЕНИЕ НА ФЛУИДИ
§ 1.1. О с н о б и и п о н я т и я и з а к о н и п р и и д е а л н и т е ф л у и д и
• Основни понятия
Д в и ж е н и я т а н а т е л а т а , изучабани бъб бръзка с п р и ч и н и т е
( с и л и т е ) , к о и т о аи п р е д и з в и к в а т или п р о м е н я т , са п р е д м е т н а
д и н а м и к а т а . Т е ч н о с т и т е и г а з о в е т е б много о т н о ш е н и я и м а т
сходна д и н а м и к а и з а т о в а се о б е д и н я в а т под и м е т о ф л у и д и в хидро-
и а е р о д и н а м и к а т а , раздели на динамиката на флуидите. В нея т е се
п р и е м а т з а н е п р е к ъ с н а т и среди, въпреки че и м а т молекулен
с т р о е ж . Н а р и ч а т се идеални, ако се пренебрегва т я х н а т а
с в и в а е м о с т и в ъ т р е ш н о т р и е н е . П ъ р в о т о условие е изпълнено в
голяма с т е п е н з а т е ч н о с т и т е , а в т о р о т о - з а г а з о в е т е .
Д в и ж е н и е т о н а флуи д а е стационарно, ако във всяка негоба
т о ч к а с к о р о с т т а му v не се изменя с б р е м е т о t, т . е . v ^ f(t). П р и
т а к о б а дбижение н а л я г а н е т о р и п л ъ т н о с т т а н а ф л у и д а р също не
з а б и с я т о т б р е м е т о ; р -/ $(t), р ^ £(t), а с к о р о с т и т е н а ч а с т и ц и т е са
д о п и р а т е л н и к ъ м т е х н и т е т р а е к т о р и и , наричани токоби л и н и и
(фиг. 1.1 а). П о в ъ р х н о с т т а , образувана о т т о к о в и т е линии, прека
рани през всички т о ч к и н а м а л ъ к з а т в о р е н к о н т у р , се нарича токоба
тръба, т ъ й к а т о при с в о е т о движение ч а с т и ц и т е не п р е с и ч а т
н е й н и т е с т е н и (фиг. 1.1 б).
6 в
а
токова тръба (б) и обем на флуида dV = Ä d/ (6)
Фиг. 1.1. Токови линии (а),
5
I Механика и а к у с т и к а
Е л е м е н т а р н и я т обем о т ф л у и д а dV, к о й т о и з т и ч а през
н а п р е ч н о т о сечение S н а т о к о в а т р ъ б а с д ъ л ж и н а d/ з а единица
време {dt = 1 s), се н а р и ч а обемен поток Ф:
dV
Ф (1.1)
Е д и н и ц а т а з а обемен п о т о к е кубичен м е т ъ р в секунда*) :

т
[Ф]
s
К а т о се и м а предвид, че з а и н т е р в а л о т време d^ през с е ч е н и е т о S на
р а з с т о я н и е d/ п р е м и н а в а е л е м е н т а р е н обем dV = S d / = Sv&t (фиг. 1.1
в), о т (1.1) следва, ч е п о т о к ъ т Ф е равен н а п р о и з в е д е н и е т о о т
с к о р о с т т а н а ф л у и д а в т о в а сечение v и н е а о в а т а площ S:
Ф =и8. (1.2)
П р и с т а ц и о н а р н о движение п о т о к ъ т през о к о л н а т а повърх

нина н а т о к о в а т а т р ъ б а е нула, а след к а т о ф л у и д ъ т е и несвиваем,
п о т о к ъ т , к о й т о влиза в т о к о в а т а т р ъ б а при едно сечение Si, преми
н а в а и през всяко друго Si :
LhS\ = V-^Si = ... = const ' . (1.3)
Това р а в е н с т в о е изпълнено з а всяко сечение и се н а р и ч а ураÖ/ie«.we за

непрекъснатост на ф л у и д н и я поток. То показва, че с к о р о с т т а на
идеален ф л у и д при с т а ц и о н а р н о движение през т р ъ б а с различно се
чение се променя о б р а т н о пропорционално н а п л о щ т а н а с е ч е н и е т о .
Типичен п р и м е р з а т р ъ б а с променливо сечение е спринцовка
т а (фиа. 1.2). Н е з н а ч и т е л н о п р е м е с т в а н е н а б у т а л о т о в цилиндъра
( ^
•V,«S, S, ' ~
V,
1
Vn » V,
N
>S^SS2>Sl
v 3 < г;,
Фиг. 1.2. С к о р о с т н а п о т о к в сприн Фиг. 1.3. С к о р о с т н а п о т о к 6

цовка ( т р ъ б а с п р о м е н л и в о сечение) з а т в о р е н а разклонена с и с т е м а
*) П р и е т о е м е р н а т а е д и н и ц а н а е д н а в е л и ч и н а д а се о з н а ч а в а с н е й н и я
символ, п о с т а в е н в средни скоби.
6 М. Маринод
предизвиква и з т и ч а н е н а т е ч н о с т т а през к а н а л а н а и а л а т а с мноао
по-аоляма скорост. Н а т о з и принцип са р а з р а б о т е н и и спринцовки з а
безиалено и н ж е к т и р а н е . В м е с т о иала т е и м а т т я с н а дюза (100 - 200
ц т ) , а б у т а л о т о и м се задвижва мноао бързо о т специален механи
зъм. Т ъ н к а т а с т р у я и з т и ч а с т а к а в а скорост, че пробива к о ж а т а и
прониква в т ъ к а н и т е н а дълбочина няколко с а н т и м е т р а . П р е д и м с т
ва н а т о з и м е т о д са в и с о к а т а производителност, и з б я а в а н е т о н а
и н ф е к ц и и , т ъ й к а т о д ю з а т а не се допира до к о ж а т а , з н а ч и т е л н о по-
с л а б о т о усещане н а болка.
К р ъ в о н о с н а т а с и с т е м а е разклонена з а т в о р е н а с и с т е м а о т
т р ъ б и с различно сечение. С к о р о с т т а на к р ъ в т а в по-аолям кръво
носен съд е по-аоляма, о т к о л к о т о в по-малките, з а щ о т о с е ч е н и е т о
му е по-малко о т с у м а р н о т о сечение на н е а о в и т е п о - т е с н и разклоне
н и я (фиа. 1.3). С у м а р н о т о сечение на к а п и л я р и т е е о т порядъка на
1000 п ъ т и по-аолямо о т с е ч е н и е т о на а о р т а т а , т а к а ч е с к о р о с т т а
на к р ъ в т а т а м е около 1000 п ъ т и по-малка.
• З а к о н н а Бернули, медицински прилоокения

Един о т о с н о в н и т е закони в д и н а м и к а т а н а и д е а л н и т е
ф л у и д и е з а к о н ъ т н а Б е р н у л и (D. Bernoulli). Toü се извежда о т закона
за з а п а з в а н е н а е н е р а и я т а и аласи; при с т а ц и о н а р н о движение н а
идеален ф л у и д п ъ л н о т о наляаане, к о е т о е сума о т с т а т и ч н о т о р ,
2
д и н а м и ч н о т о —— и х и д р о с т а т и ч н о т о наляаане p§h, о с т а в а посто-
2
янно в ъ в всяко сечение н а т о к о в а т а т р ъ б а :
— + pgfh = Р2 + ^7Г +
PS h i = ••• = c o n s t (1.4)
Pi 4-
Тук р е п л ъ т н о с т т а на флуида, a g з е м н о т о ускорение.

С т а т и ч н о т о н а л я г а н е се определя о т д е й с т в и е т о н а външни сили
върху ф л у и д а и се предава в ъ в всяко сечение н а т о к о в а т а т р ъ б а .
Д и н а м и ч н о т о н а л я г а н е се дължи н а к и н е т и ч н а т а енергия н а
флуида, а х и д р о с т а т и ч н о т о - н а н е г о в а т а п о т е н ц и а л н а енергия.
Н я к о и следствия о т закона на Бернули са.
- ако ф л у и д ъ т т е ч е по наклонена т р ъ б а с еднакво сечение
(S, = S:, V, = и2), р а з л и к а т а в н а л я г а н и я т а между две сечения е съща-
7
/. Механика и а к у с т и к а
ma, к а к т о n p u неподвижен флуид и е р а в н а н а х и д р о с т а т и ч н о т о
наляаане: р \ - р 2 = pgihi ~ h \ ) \
- ако т р ъ б а т а е х о р и з о н т а л н а (h\ = hi), но с различно сечение,
при всяка п р о м я н а н а д и н а м и ч н о т о н а л я з а н е се п р о мен я и с т а т и ч н о
pv'
т о (р + = const). С л е д о в а т е л н о в някакво с т е с н е н и е н а т р ъ б а т а
с к о р о с т т а и д и н а м и ч н о т о н аляг ан е м о г а т д а с т а н а т т о л к о в а
големи, ч е с т а т и ч н о т о н а л я г а н е т а м д а с т а н е по-ниско о т
а т м о с ф е р н о т о . В т а к ъ в случай н а т о в а м я с т о ф л у и д ъ т щ е и м а
засмукващо д е й с т в и е .
З а с м у к в а щ о т о д е й с т в и е н а един ф л у и д върху друг, наричано
още увличане, и м а широко приложение в различни уреди, в к л ю ч и т е л
но и медицински. Всеки о т д в а т а ф л у и д а може да бъде газ и л и т е ч
н о с т . В ъ в водоструйната помпа (водния а с п и р а т о р ) у в л и ч а щ флуид
е в о д а т а , к о я т о и з т и ч а с г о л я м а с корост през с т е с н е н и е т о н а т р ъ б а
(дюза) във в т о р а т р ъ б а (фиг. 1.4) и създава в н е я налягане, по-ниско
о т а т м о с ф е р н о т о (подналягане). Д р у г и я т флуид (газ и л и т е ч н о с т )
се засмуква през горния о т в о р н а в т о р а т а т р ъ б а и излиза през
долния й о т в о р заедно с в о д а т а . Тази помпа създава подналягане до
около 30 к Р а (200 m m Hg) и не се нуждае о т е л е к т р о з а х р а н в а н е . Най-
ч е с т о се използва в д е н т а л н а т а медицина з а изсмукване н а слюнка
о т у с т а т а и а п а ц и е н т а , а също и в л а б о р а т о р н а т а п р а к т и к а за
вакуумно ф и л т р и р а н е н а р а з т в о р и , з а промиване н а п и п е т и и др.
Въздух под налягане
Л_фозапен
поток
Разпръскване
IZ2P
Вода и въздух
а 6
Фиг. 1.4. Водоструйна помпа: външен Фиг. 1.5. Р а з п р ъ с к в а т е л
вид (а), принцип на действие (6) (пулверизатор)
8 М. Маринов
В р а з п р ъ с к д а т е л и т е н а т е ч н о с т и ( п у л в е р и з а т о р и т е ) увли
ч а щ ф л у и д е а а з под н а л я а а н е , обикновено с е ъ с т е н въздух. Той се
п о д а в а в р а з п р ъ с к в а т е л я о т б у т и л к а и л и се н а п о м п в а в н е г о и и з т и
ч а п р е з д ю з а пред е о р н и я о т в о р н а т р ъ б и ч к а , п о т о п е н а в т е ч н о с т т а
(фиа. 1.5). С ъ а л а с н о з а к о н а н а Б е р н у л и пред т о з и о т в о р се с ъ з д а в а
пониукено н а л я а а н е , т е ч н о с т т а се и з к а ч в а по т р ъ б и ч к а т а и се
разпръсква н а к а п ч и ц и о т а а з о в а т а с т р у я . Такова е д е й с т в и е т о и н а
а е р о з о л н и т е опаковки, и з п о л з в а н и широко с к о з м е т и ч н а цел. Те се
р а з л и ч а в а ш о ш р а з п р ъ с к в а т е л я н а фиа. 1.5 по т о в а , ч е с ъ д ъ р ^ к а т не
с а м о т е ч н о с т т а , но и у в л и ч а щ и я ааз под н а ля а а н е . Г а з ъ т и з т и ч а
през д ю з а т а и създава а е р о з о л н а т а с т р у я , к о а а т о з а п у ш а л к а т а н а
с ъ д а се о т в о р и .
П р и н я к о и з а б о л я в а н и я се н а л а а а п а ц и е н т и т е д а в д и ш в а т
кислород и друаи аазове, подавани о т м е т а л н и б у т и л к и и л и аазопро-
водни л и н и и . Т е з и аазове са сухи и е необходимо д а се о в л а ж н я в а т , з а
д а не се п о л у ч и и з с у ш а в а н е и р а з р а н я в а н е н а л и а а в и ц и т е . Г а з о в е т е
се о в л а ж н я в а т , с п о м о щ т а н а р а з п р ъ с к в а т е л и н а вода, д е й с т в а щ и по
з а к о н а н а Б е р н у л и . Л е ч е н и е т о с някои м е д и к а м е н т и е по-ефикасно,
ако т е се в д и ш в а т в ъ в вид н а аерозоли. Тоаава се и з п о л з в а разновид
н о с т н а р а з п р ъ с к в а т е л , н а р е ч е н и н х а л а т о р , д е й с т в а щ п а к по т о з и
п р и н ц и п , но с в о д н а п а р а .
П р и д в и ж е н и е н а т е ч н о с -т и с а о л я м а с к о р о с т м о а а т д а се
д о с т и а н а г п т о л к о в а ниски с т о й н о с т и н а с т а т и ч н о т о н а л я а а н е , ч е
т е ч н о с т т а д а е в с ъ с т о я н и е н а в с е с т р а н н о опъване. Тоаава н е й н а т а
н е п р е к ъ с н а т о с т се н а р у ш а в а , п о л у ч а в а т се р а з к ъ с в а н и я (кухини), ко
и т о п о с т е п е н н о н а р а с т в а т . Това я в л е н и е се н а р и ч а х и д р о д и н а м и ч н а
к а в и т а ц и я ( о т л а т , c a v i t a s - празнина). То оказба н е б л а г о п р и я т н о
в ъ з д с й с т б и е Върху х и д р о т е х н и ч е с к и с ъ о р ъ ж е н и я и м а ш и н и (помпи,
т у р б и н и , б и т л а и др.), к о и т о се н а м и р а т 6 о б л а с т т а н а к а в и т а ц и я -
т а и м о ж е д а доведе до т я х н о т о побреждане и дори р а з р у ш а в а н е .
К а в и т а ц и я възниква и при разпространение н а ултразвукови вълни
в т е ч н о с т и - а к у с т и ч н а ( у л т р а з в у к о в а ) к а в и т а ц и я (вж. § 4.2).
§ 1.2. Д в и ж е н и е н а реални ф л у и д и
У п а в н е н и е т о н а Б е р н у л и е валидно з а и д е а л е н флуид, т ъ й
т п п р н е т е. п р е в р ъ щ а н е т о н а ч а с т о т
к а т о не о т ч и т а с и л и т е нгао т р и е н е , т . е р f
I. Меха н и ка и а к у с т и к а
к и н е т и ч н а т а енераия н а ф л у и д а 6 т о п л и н а . П р и движение в хори
з о н т а л н а т р ъ б а с п о с т о я н н о сечение н а л я г а н е т о н а реален ф л у и д
н а м а л я в а по д ъ л ж и н а т а н а т р ъ б а т а , независимо о т т о в а , ч е
с к о р о с т т а му о с т а в а п о с т о я н н а (фиг. 1.6). Това е т а к а , з а щ о т о вър
ху п о т о к а д е й с т в а т сили н а т р и е н е срсщу п о с о к а т а н а д в и ж е н и е т о
му и у р а в н о в е с я в а т с и л и т е , н а к о и т о се д ъ л ж и д в и ж е н и е т о . С и л и т е
на т р и е н е д е й с т в а т т а н г е н ц и а л н о к а к т о между в ъ н ш н и я слой н а
ф л у и д а и с т е н и т е н а т р ъ б а т а , т а к а и между о т д е л н и т е м у слоеве,
хлъзгащи се един спрямо друг.
Фиг. 1.6. Н а м а л я в а н е на Фиг. 1.7. Параболичен

н а л я г а н е т о при реален флуид профил н а с к о р о с т и т е
С л о я т до с т е н и т е е прилепнал к ъ м т я х и с к о р о с т т а му е
нула, а п о - в ъ т р е ш н и т е слоеве се д в и ж а т със с к о р о с т v, к о я т о на
р а с т в а с отдалечаване о т с т е н и т е и достига максимална с т о й н о с т
VQ по о с т а н а т р ъ б а т а (фиг. 1.7). П р и неголеми с к о р о с т и н а ф л у и д а
п р о ф и л ъ т на скоростите в т р ъ б а с радиус R се описва с параболичен

закон, в к о й т о r е р а з с т о я н и е т о о т о с т а до с т е н а т а н а т р ъ б а т а :
2Л
V = vf 1 - (1.5)
R- у
Вижда се, ч е D - и() за г = 0 и v = 0 за. r = R .
• З а к о н н а Н1отон з а в ъ т р е ш н о т о т р и е н е
Н е к а в неподвижна т е ч н о с т са п о т о п е н и две успоредни пла
с т и н к и с е д н а к в а п лощ S и н а р а з с т о я н и е х една о т друга (фиг. 1.8).
Нека д о л н а т а п л а с т и н к а е неподвижна, а върху г о р н а т а д а д е й с т в а
т а н г е н ц и а л н а сила / , к о я т о д а я о т м е с т в а с п о с т о я н н а ск о р о ст v.
Р а в н о м е р н о т о движение н а п л а с т и н к а т а означава, ч е д е й с т в и е т о
н а с и л а т а се уравновесява о т р а в н а и п р о т и в о п о л о ж н а н а н е я сила F ,
к о я т о е с и л а т а на т р и е н е на п л а с т и н к а т а при движението й в т е ч
н о с т т а . С л о е в е т е т е ч н о с т , к о и т о се д о п и р а т пряко до п л а с т и н к и
т е , и м а т с ъ щ а т а скорост к а т о т я х .
10 М. М а р и н о в
HlomoH (I. Newton) е установил, че големината на с и л а т а на
т р и е н е м е ж д у с л о е в е т е н а един флуид е:
F =4 ~ S ,
х
к ъ д е т о к о е ф и ц и е н т ъ т г\, к о й т о харак
т е р и з и р а флуида и зависи о т т е м п е р а -
т у р а т а , се нарича динамичен бискозишет.
Измерва се в е д и н и ц и т е паскал по секун-
9а> [л] = P a s. Р е ц и п р о ч н а т а му с т о й н о с т
Фиг. 1.8. Към закона на 9 Се н а
i ^ „
Нютон за вискозитета Р и ч а флуидност (течливост).
При хомоаенни (прости) т е ч н о с т и
и з м е н е н и е т о н а с к о р о с т т а е пропорционално н а р а з с т о я н и е т о
между п л а с т и н к и т е , т . е . п р о ф и л ъ т на с к о р о с т и т е е линеен. Тъй
к а т о с л о е в е т е се д о п и р а т помежду си, р а з с т о я н и е т о между т я х
може да се з а м е с т и с е л е м е н т а р н о т о р а з с т о я н и е dx, а р а з л и к а т а в
с к о р о с т и т е и м - с сю . Тоаава з а к о н ъ т на Н ю т о н добива по-общ вид;
du „
^ = Л— ^ , (1.6)
ох
в който величината показва г о л е м и н а т а н а и з м е н е н и е т о на
dx
с к о р о с т т а в перпендикулярна на д в и ж е н и е т о посока. Т я се нарича
градиент па скоростта и е в е к т о р н а величина. Вижда се, ч е дина
м и ч н и я т в и с к о з и т е т е равен на г о л е м и н а т а н а с и л а т а н а в ъ т р е ш
но т р и е н е , к о я т о възниква между два слоя н а движещ се флуид с
допирна площ S - 1 ш г и г р а д и е н т н а с к о р о с т т а -j—- =1 s .
Градиент на една скаларна функция, се дефинира к а т о век

т о р с к о м п о н е н т и , равни н а производните н а т а з и ф у н к ц и я по коор
д и н а т и т е . В едномерен случай (една к о о р д и н а т а х) под г р а д и е н т се
разбира и з м е н е н и е т о н а ф у н к ц и я т а н а единица р а з с т о я н и е по посо
к а н а о с т а Ох. Г р а д и е н т и т е са причина з а възникване н а п о т о ц и ,
поради к о е т о 6 т е р м о д и н а м и к а т а се н а р и ч а т още движещи сили.
• Закон н а Поазъой
З а к о н ъ т н а Бернули дава възможност д а се о п р е д е л я т голе-
м и н а т а н а с к о р о с т т а и н а п о т о к а н а несвиваем и невискозен флуид.
11
I. Механика и акустика
Той ие е приложим при р е а л н и т е флуиди, т ъ й к а т о с к о р о с т т а и м 6
едно сечение н а т р ъ б а т а не е п о с т о я н н а , а зависи о т р а з с т о я н и е т о
до о с т а н а т р ъ б а т а (1.5). П о т о к ъ т при несвиваем вискозен флуид с
динамичен в и с к о з и т е т г|, к о й т о и з т и ч а л а м и н а р н о през т р ъ б а с
радиус R и д ъ л ж и н а Д/ под д е й с т в и е н а разлика в н а л я г а н е т о между
с е
д в а т а к р а я н а т р ъ б а т а Ар ( а р а д и е н т н а н а л я г а н е т о >) опре
деля по закона на Поазьой (J. Poiseuille);

4
ф = — = 7IÄ А р (1.7
d/ 8 л AL
В по-общия случай на т р ъ б а с променливо сечение с к о р о с т т а
се и з м е н я по д ъ л ж и н а т а на т р ъ б а т а и г р а д и е н т ъ т н а н а л я г а н е т о
се д е ф и н и р а ч р е з е л е м е н т а р н и т е изменения dp и dv к а т о о т н о ш е
ние - —. З а к о н ъ т на Поазьой е в о с н о в а т а н а к а п и л я р н и я метод за
dx
определяне Вискозитета н а т е ч н о с т , к о я т о и з т и ч а през капилярна
т р ъ б а . Ако з а време t и з т и ч а обем У, а д ъ л ж и н а т а н а т р ъ б а т а е /,
о т (1.7) следва, ч е
L •kR a Apt
8V7
(1.8)
Об жновено, с цел да се о п р о с т я т п р е с м я т а
н и я т а , се определя о т н о с и т е л н и я т в и с к о з и т е т на
0 и з с л е д в а н а т а т е ч н о с т т]' спрямо т о з и на д е с т и л и р а
н а вода rjo. З а ц е л т а еднакви обеми о т д в е т е т е ч
н о с т и и з т и ч а т през една и с ъ щ а к а п и л я р н а т р ъ б а
под д е й с т в и е н а х и д р о с т а т и ч н о т о н а л я г а н е - з а
и з с л е д в а н а т а т е ч н о с т т о е Ар = pgAh, а з а в о д а т а е
Лр0 = pugAh. След измерване н а с ъ о т в е т н и т е времена
з а и з т и ч а н е t и to, г|' се н а м и р а к а т о о т н о ш е н и е :
Ф и г . 1.9.
Вискозиметър . (1.9)
на Оствалд
У р е д и т е з а определяне н а в и с к о з и т е т а се н а р и ч а т
Вискозиметри. Н а й - ч е с т о се използва в и с к о з и м е т ъ р ъ т н а О с т в а л д
(W. Ostwald). В него (фиг. 1.9) о б е м ъ т о т т е ч н о с т т а в с ъ д ч е т о а
(между д в е т е с т р е л к и ) и з т и ч а през к а п и л я р к а т а с в резервоара Ь.
С т о й н о с т и т е н а в и с к о з и т е т а н а някои т е ч н о с т и , и н т е р е с н и за
м е д и ц и н а т а , са дадени 6 т а б л . 1.1.
0
Т а б л . 1.1. Динамичен вискозитет при 20 С в mPa/s
Етилов е т е р 0,23 Урина 1,00-1,14
Аиетон 0,32 Слюнка 1,1-1,2
Метанол 0,61 Кръвен серум 1,88
Бензен 0,65 Кръвна плазма 1,7 - 2,2
Вода 1,004 Кръв 4,2 - 6
Етанол 1,20 Глицерин 1499
• Л а м и н а р н о и т у р б у л е н т н о дбиокение н а р е а л н и т е ф л у и д и
Досеаа д в и ж е н и е т о на ф л у и д и т е бе разглеждано при допуска
н е т о , ч е т е х н и т е о т д е л н и слоеве се х л ъ з г а т един спрямо друа, без да
се р а з м е с в а т . Такова движение се нарича слоисто и л и ламинарно и
същевременно е стационарно. То е възможно само при мал к и ско
р о с т и на р е а л н и т е флуиди и малки напречни сечения на т р ъ б и т е .
К о г а т о с к о р о с т т а надвиши някаква гранична с т о й н о с т ,
х а р а к т е р н а за ф л у и д а и р а з м е р и т е на т р ъ б а т а , р а з л и к а т а в ско
р о с т и т е на п е р и ф е р н и т е и ц е н т р а л н и т е слоеве с т а в а з н а ч и т е л н а .
Съгласно закона н а Бернули в п е р и ф е р н и т е слоеве, к ъ д е т о скорости
т е са по-малки, с т а т и ч н о т о налягане е по-голямо, д о к а т о в цен
т р а л н и т е слоеве е т о ч н о о б р а т н о т о . В р е з у л т а т н а т о в а ч а с т и ц и т е
о т п е р и ф е р н и т е слоеве н а в л и з а т в ц е н т р а л н и т е и с л о е в е т е започ
в а т да се р а з м е с в а т , при к о е т о се о б р а з у в а т вихри.
Такова движение се нарича дихродо и л и турбулент
но. При него п р о ф и л ъ т на с к о р о с т и т е н а с л о е в е т е
в т р ъ б а т а (фиг. 1.10) се различава о т т о з и при
ламинарно движение (фиг. 1.7). И з м е н е н и е т о на
Фии. 1.10.
Профил на с к о р о с т и т е близо до с т е н и т е н а т р ъ б а т а е много
скороститс при п о - г о л и мо, о т к о л к о т о при ламинарно движение,
турбулентно
движение д о к а т о във в ъ т р е ш н а т а ч а с т н а т р ъ б а т а скоро-
с т и т е с а п о ч т и еднакЬи. Т у р б у л е н т н о т о д в и ж е н и е се съпровожда с
м е х а н и ч н и т р е п т е н и я о т о б л а с т т а н а чуване, в ъ з п р и е м а н и о т
у х о т о к а т о х а р а к т е р н и шумове о т т е ч е н е , ш у р т е н е и др. подобни.
Рейнолдс (О Reynolds) е у с т а н о в и л , ч е т и п ъ т н а д в и ж е н и е н а
е д и н ф л у и д се о п р е д е л я о т с т о й н о с т т а н а една б е з р а з м е р н а величи-
13
/. М е х а н и к а и а к у с п г и к а
на, наречена ч и с л о на Рейнолдс (Re). Тя зависи о т п л ъ т н о с т т а р и
динамичния в и с к о з и т е т на флуида г|, о т с р е д н а т а скорост на
потока в т р ъ б а т а v и о т нейния д и а м е т ъ р D:
Re = ^ (1.10)
л
Д в иж ен и ето на флуида е ламинарно до определена с т о й н о с т
на Re, наречена к р и т и ч н а (Re*) и е т у р б у л е н т н о за R e > Re*. Така
например при хомогенни т е ч н о с т и движението е ламинарно за
Re < 1000, независимо о т размерите на т р ъ б а т а . Когато Re > 2000,
т о е т у р б у л е н т н о , а между т е з и две с т о й н о с т и е неустойчиво и
може да преминава о т единия вид в другия.
В а р т е р и и т е к р ъ в т а се движи ламинарно, а само близо до
с ъ р ц е т о - т у р б у л е н т н о . При патологични процеси (напр. увеличава
не на п л ъ т н о с т т а или намаляване на в и с к о з и т е т а на кръвта) дви
ж е н и е т о може да премине в т у р б у л е н т н о . Ш у м ъ т о т т у р б у л е н т
н о т о движение на к р ъ в т а се използва в д и а г н о с т и к а т а главно при
измерване на кръвното налягане.
• Излгердане н а к р ъ в н о н а л я г а н е
С ъ р ц е т о упражнява налягане върху к р ъ в т а в кръвоносната
система мо през в р е м е т о на контракция на Л51вата камера, наре
чено с и с т о л и ч н о налягане. В една система о т т р ъ б и с т в ъ р д и с т е н и
такова пулсиращо налягане ще има с т о й н о с т нула между две конт
ракции. А р т е р и и т е обаче са еластични и при к о н т р а к ц и и т е се
разширяват, а при п а у з и т е между т я х се с в и в а т и упражняват
налягане върху кръвта, наречено диастолично.
Най-често кръвното налягане се определя косвено чрез измер
ване на а р т е р и а л н о т о налягане посредством а п а р а т , наречен
сфигмоманометър ( о т сфигмус —пулс, гр.). Измерва се големината
на външно налягане, с к о е т о се прекъсва кръвообръщението в лява
т а ръка на височината на сърцето. Около т о в а м я с т о се навива
надуваем м а н ш е т и в него се напомпва въздух (фиг. 1.11). Налягане
т о на въздуха в м а н ш е т а може да се о т ч и т а с живачен, анероиден
или електронен м а н о м е т ъ р в единици mm Hg с т ъ л б . Движението на
к р ъ в т а в брахиалната а р т е р и я по-надолу о т м а н ш е т а се следи по
звука, възприеман със с т е т о с к о п (вж. §.3.8).
Първоначално в м а н ш е т а се създава налягане малко над
т о в а , при к о е т о п у л с ъ т изчезва (няма звук в с т е т о с к о п а ) . След т о в а
в ъ з д у х ъ т о т м а н ш е т а се изпуска бавно и к о г а т о н а л я г а н е т о му
с т а н е малко по-ниско о т с и с т о л и ч н о т о налягане, к р ъ в т а започва да
т е ч е на т л а с ъ и и (през малки интервали). Това т у р б у л е н т н о движе-
^ Артерия.
С фигмоманометър
Маншет
Стетоскоп
Фий. 1.11. Измерване на кръвно Фиг. 1.12. Е л е к т р о н е н (а) и

налягане (а), принцип на и з м е р в а н е т о (б) живачен (б) с ф и г м о м а н о м е т ъ р
ние се съпровожда със звукове, наречени т о к о д е н а K o p o m k o ß по

и м е т о на руския лекар, к о й т о аи е описал. Н а л я г а н е то , о т ч е т е н о в
т о з и м о м е н т , е с и с т о л и ч н о т о налягане.
С понижаване на н а л я г а н е т о в м а н ш е т а з в у к о в е т е се проме
н я т , т ъ й к а т о се изменя ш и п ъ т на д в и ж е н и е т о на кръвния поток.
Те напълно и з ч е з в а т при ламинарно движение, к о г а т о а р т е р и я т а не
се п р и т и с к а . О п и т н о е доказано, че д и а с т о л и ч н о т о налягане се
о т ч и т а н а й - т о ч н о не к о г а т о т о н о в е т е на Коротков п р е с т а н а т да
се ч у б а т , а малко преди т о в а , к о з а т о з а п о ч в а т д а з а г л ъ х в а т .
О п и с а н и я т косвен компенсационен м е т о д з а измерване н а
к р ъ в н о т о налягане носи и м е т о на италиянския лекар Рива-Рочи
(Scipione Riva-Rocci), разработил през 1896 г. удобен з а използване
живачен с ф и г м о м а н о м е т ъ р . Трябва обаче бинаги да се има предвид,
че при т о з и м е т о д кръвното налягане се компенсира не само о т
н а л я г а н е т о на въздуха б м а н ш е т а , но и о т д е й с т в а щ о т о върху него
, ТТCIOQ H P Р е а л н и т е с т о й н о с т и на с и с т о л и ч н о т о и
а т м о с ф е р н о налягане, г е л т
„ о с ™ гя суми о т с т о й н о с т и т е , измерени със
диасгполично налягане са суми
1 5
I. Механика и акусгпика
с ф и а м о м а н о м е т ъ р а и а т м о с ф е р н о т о н аля г ан е 6 м о м е н т а , к ъ д е т о се
п р а в и и з м е р в а н е т о . В м е д и ц и н а т а е п р и е т о з а нормални да се
с ч и т а т с т о й н о с т и т е около 120 m m H g = 1 6 к Р а з а с и с т о л и ч н о т о и
80 m m H g = 10,7 к Р а за д и а с т о л и ч н о т о н а л я г а н е при м л а д и здрав
човек, означавани к а т о RR 120/80.
Очевидно е, че с т о й н о с т и т е на к р ъ в н о т о н а л я г а н е з а в и с я т
о т у с л о в и я т а н а измерване - а т м о с ф е р н о налягане, надморска висо
чина, р а з с т о я н и е н а м я с т о т о на измерване до с ъ р ц е т о , положение
па т я л о т о и др. О т друга с т р а н а т е се о п р е д е л я т о т физиологични
ф а к т о р и - ч е с т о т а и м о щ н о с т н а к о н т р а к ц и и т е , общ обем кръв,
хидравлично с ъ п р о т и в л е н и е на к р ъ в о н о с н и т е съдове, в ъ з р а с т
( е л а с т и ч н о с т на с ъ д о в е т е ) и др.
З а п р я к о и з м е р в а н е на к р ъ в н о т о н а л я г а н е е необходимо мано
м е т ъ р ъ т да бъде свързан с кръвоносния съд. Ц е н т р а л н о т о венозно
на л я га н е се и з м е р в а с к а т е т ъ р във вена близо до с ъ р ц е т о . К о г а т о се
използва воден м а н о м е т ъ р , к а т е т ъ р ъ т се п ъ л н и с и з о т о н и ч е н раз
т в о р , к о й т о к о н т а к т у в а с к р ъ в т а във в е н а т а и предава н а л я г а н е т о
и на м а н о м е т ъ р а . В м е с т о т а к а в а с и с т е м а вече се и з п о л з в а т преоб
р а з у в а т е л и н а н а л я г а н е в е л е к т р и ч е н сигнал (вж. § 20.3). Те са два
вида; п и е з о е л е к т р и ч н и или т а к и в а , к о и т о п р о м е н я т р а з м е р и т е си
под д е й с т в и е н а н а л я г а н е т о , а с т о в а и е л е к т р и ч н о т о си с ъ п р о т и в
ление. Обикновено т е се з а к р е п в а т на върха на к а т е т ъ р а , но и м а и
м и н и а т ю р н и ( о т порядъка на 1 mm) з а п о с т а в я н е в с ъ р ц е т о и л и за
свободно движение с к р ъ в н и я п о т о к .
§ 1.3 Д в и ж е н и е н а т е ч н и х е т е р о г е н н и с и с т е м и
Ч а с т т а о т м е х а н и к а т а , ko5imo изучава с в о й с т в о т о н а газо
в е т е и т е ч н о с т и т е д а т е к а т и с в о й с т в о т о н а т в ъ р д и т е т е л а да се
д е ф о р м и р а т (вж. § 7.3), се н а р и ч а реология ( о т гр. реос - т о к , т е ч е
ние). Този т е р м и н е предложен о т ам ер и к ан ск и я физикохимик
Юджин Б и н г а м (Е. С. Bingham) през 1929 г. Основна з а в и с и м о с т в
р е о л о г и я т а е в р ъ з к а т а между д е й с т в а щ а т а сила и предизвикваната
о т нея реакция н а т я л о т о . При т е ч н о с т и т е т а з и зависимост е
з а к о н ъ т н а Н ю т о н з а в ъ т р е ш н о т о т р и е н е (1.6), а при т в ъ р д и т е
т е л а - з а к о н ъ т н а Хук (R. Нооке) з а д е ф о р м а ц и я т а (7.2).
В реологията на т е ч н о с т и т е градиентът на скоростта 6
з а к о н а н а Н ю т о н (1.6) се н а р и ч а о щ е скорост на отместват у
У = du
de
а отношението
S
се н а р и ч а т а н г е н ц и а л н о напрежение (напрежение н а о т м е с т в а н е ) по
аналогия с н а п р е ж е н и е т о при деформиране н а т в ъ р д и т е л а . С т е з и
о з н а ч е н и я з а к о н ъ т добива вида
Т - Г|у (1.11)
Д и н а м и ч н и я т в и с к о з и т е т г| при п р о с т и т е ч н о с т и и т е х н и
т е с меси з а в и с и само о т т е м п е р а т у р а т а и к о н ц е н т р а ц и я т а н а
к о м п о н е н т и т е и не з а в и с и о т а р а д и е н т а н а с к о р о с т т а . Т а к и в а т е ч
н о с т и се н а р и ч а т н Ь т о н о в и . В т я х с к о р о с т и т е н а с л о е в е т е и м а т
л и н е е н п р о ф и л , ако върху най-зорния о т т я х д е й с т в а т а н г е н ц и а л н а
с и л а ( ф и г . ] .13 а).
Хетерогенните системи са
6' f S f
с ъ с т а в е н и о т две и л и повече ф а з и
и съдържат структурни елементи
- диспергирани ч а с т и ц и , к л е т к и ,
Фин. 1. 1 3 . П р о ф и л н а с к о р о с т и т е
молекулни а г р е а а т и и л и големи
п р и и ) о т о и о 6 и (а) и н е н к ж ю н о в и молекули, които изкривяват и
т е ч н о с т и (б) о б ъ р к в а т т о к о в и т е линии, поради
к о е т о п р и т я х п р о ф и л ъ т н а с к о р о с т и т е не е л и н е е н (фиг. 1.13 б).
Върху реологичните свойства н а т а к и в а с и с т е м и в л и я я т
също и с о б с т в е н и т е с в о й с т в а н а с т р у к т у р н и т е е л е м е н т и : деформи-
р у е м о с т , и з д ъ р ж л и б о с т н а хидродинамични в ъ з д е й с т в и я , способност
з а а г р е г а ц и я . О с о б е н о с т и т е в д в и ж е н и е т о н а с т р у к т у р н и т е елемен
т и ( в ъ р т е н е и о р и е н т а ц и я в п о т о к а и др.), к а к т о и з а д ъ р ж а н е т о и м
о т т е ч н а т а с р е д а с ъ щ о и м а т реоловично значение. По т е з и п р и ч и н и
в и с к о з и т е т ъ т не е п о с т о я н н а величина, а з а в и с и о т а р а д и е н т а н а
с к о р о с т т а Т а к и в а т е ч н о с т и се н а р и ч а т с т р у к т у р н о в и с к о з н и и л и
п е н к , т и п о в и и се х а р а к т е р и з и р а т с в е л и ч и н а т а п р и в и д е н вискози-
гпет г|,
= f(y [(1.12)
ivjiKA u m п иг и
БИБЛИОТЕКА
17
И л ш м
Р а з л и ч а в а т се с л е д н и т е видове ненЬтоково поведение (фи8.1.14);
- дилатантно, к о з а т о г|„ н а р а с т в а с н а р а с т в а н е т о н а у. То
може д а бъде обяснено с д е з о р и е н т а ц и я н а ч а с т и ц и т е и сухо т р и е н е
при сблъскване между т я х . Наблюдава се п р и висококонцентрирани
суспензии к а т о напр. п а с т и з а зъби, суспензии н а кварцови ч а с т и ц и
и др.
- псевдопластично, к о г а т о г\а н е п р е к ъ с н а т о н а м а л я в а с
н а р а с т в а н е т о н а у поради разпадане н а ч а с т и ц и и л и п о с т е п е н н о
разкъсване н а м р е ж е с т и с т р у к т у р и . То е х а р а к т е р н о з а дисперсни
с и с т е м и със слаба в ъ т р е ш н а
Л„ с т р у к т у р а , к а к в и т о са ф а р м а
зноп л а с т и ч н о
ц е в т и ч н и т е емулсии, суспензии,
Дилатантно някои р а з т в о р и н а високомоле
^ Нктонобо кулни в е щ е с т в а и др. К р ъ в т а
Ч^^Бинзамова пластигшост също е п с е в д о п л а с т и ч н а т е ч
ност, т ъ й к а т о в и с к о з и т е т ъ т й
Псевдопластично
> у н а м а л я в а поради о р и е н т а ц и я ,
Фиа. 1.14. Видове н е н ю т о н о в о д е ф о р м а ц и я и д езазр еац и я на
поведение
еритроцитите.
- бикгамова пластичност, к о г а т о г|а първоначално н а м а л я в а
и над н я к а к в а с т о й н о с т н а у о с т а в а п о с т о я н е н ( т е ч н о с т т а придоби
ва н ю т о н о в г поведение). Това е възможно, ако н а п р и м е р несферични
ч а с т и ц и се о р и е н т и р а т напълно в п о т о к а още при малки с т о й н о с т и на у.
-
Ориентация Агрегация
О оо
о
Деформация Размотаване на кълба
Дезагрегация Разрушаване на структури
Фиа. 1.15. Микрореолоаични процеси
в и с к о з н о п л а с т и ч к о поведение - г|а силно р а с т е (клони к ъ м
оезкраиност), к о г а т о у клони к ъ м нула. При н а р а с т в а н е н а у първона
чално rio н а м а л я в а go определена с т о й н о с т , след к о е т о повече не се
пр о м еня ( п о в е д е н и е т о преминава в нютоново). То е т и п и ч н о з а х е т е
рогенни с и с т е м и , к о и т о п р и т е ж а в а т по-здрава в ъ т р е ш н а с т р у к т у
ра и з а п о ч в а т да т е к а т след преодоляване н а едно г р а н и ч н о танген
ц и а л н о напрезкение T q . Такива са голяма ч а с т о т ф а р м а и е в т и ч н и т е
мазилкови основи и м а з и (без п а с т и т е ) .
П р и ч и н и т е за ненютоново поведение се д ъ л ж а т главно на
няколко м и к р о р е о л о г и ч н и процеса, предизвикани о т т а н г е н и и а л н о т о
напрежение: о р и е н т а ц и я , деформация и агрегация н а ч а с т и ц и ;
разпадане на а г р е г а т и (дезаарегация), р а з м о т а в а н е н а к ъ л б е с т и и
р а з р у ш а в а н е на м р е ж е с т и с т р у к т у р и (фиг. 1.15).
§ 2. РАЗДЕЛЯНЕ НА ФАЗИТЕ В ТЕЧНИ ХЕТЕРОГЕННИ

СИСТЕМИ
О т д е л я н е т о на д и с п е р с н а т а ф а з а о т д и с п е р с н а т а среда на
т е ч н и х е т е р о г е н н и с и с т е м и се прилага много широко в различни
о б л а с т и на н а у к а т а и производството. Най-популярен пример о т
м е д и ц и н с к а т а д и а г н о с т и к а е р а з д е л я н е т о н а к р ъ в т а на кръвни
к л е т к и и п л а з м а или серум. Най-често з а разделяне на т е ч н и х е т е
рогенни с и с т е м и се и з п о л з в а т т р и метода: у т а я в а н е (седиментация),
центрофугиране и филтруване.
§ 2.1. С е д и м е н т а ц и я
Седиментация е р а з д е л я н е т о на ф а з и т е под д е й с т в и е на
с и л а т а н а т е ж е с т т а (разделяне 6 ерабитационно поле). Под тежест
н а едно т я л о се разбира с и л а т а н а з е м н о т о п р и т е г л я н е Р , а не
с и л а т а G, с к о я т о т о д е й с т в а върху о п о р а т а или в р ъ з к а т а , нарече
н а т е г л о Тези сили са равни помежду си само ако т я л о т о и о п о р а т а
или в р ъ з к а т а са неподвижни спрямо З е м я т а и л и се д в и ж а т равно
мерно п р а в о л и н е й н о , т . е . 6 и н е р ц и а л н а о т п р а в н а система. Това е
т а к а в а о т п р а в н а с и с т е м а , в к о я т о са валидни п ъ р в и я т и в т о р и я т
закон н а Н ю т о н о т д и н а м и к а т а . В п р о т и в е н случай о т п р а в н а т а
1 9
/. Ме х а ни к а и а к у с т и к а
с и с т е м а е н с и н е р ц и а л к а и з а д а се приложи 6 н е я в т о р и я т закон на
Н ю т о н е необходимо д а се в ъ в е ж д а т д о п ъ л н и т е л н и сили, наречени
инерчпи с и л и {сили на ин е рция).
Н а п р и м е р Р = G в неподвижен асансьор (инерциална с и с т е м а ) ,
з. Р < G или Р > G, ако а с а н с ь о р ъ т започва д а се движи с ъ о т в е т н о
найоре или надолу (неинерииална с и с т е м а ) . Това е т а к а , з а щ о т о в
подвижния асансьор к ъ м т е ж е с т т а се добавя или и з в а ж д а аолемина-
т а н а и н е р ^ т а сила (вж. § 2 . 4 ) .
Ако ч а с т и ц и т е н а д и с п е р с н а т а ф а з а в една т е ч н а дисперсна
с и с т е м а и м а т п л ъ т н о с т р, а с р е д а т а - п л ъ т н о с т Дь т о т е щ е се
у т а я т , ако р > ро и ще и з п л у в а т , ако р < ро. В случай, че н я м а друаи
в ъ з д е й с т в и я , всяка ч а с т и ц а би се у т а я в а л а или изплувала със
скорост г, к о я т о ще зависи о т н е й н и т е размери, ф о р м а и п л ъ т н о с т ,
а също и о т п л ъ т н о с т т а и в и с к о з и т е т а н а с р е д а т а ц.
З а да определим скоростта на у т а я в а н е (изплуване) на
ч а с т и ц и т е приемаме, че т е и м а т ф о р м а н а с ф е р а с радиус г. Н а
всяка о т т я х д е й с т в а т т р и сили (фиа. 2.1): сила-
г- т а н а т е ж е с т т а Р, и з т л а с к в а щ а т а сила F A и
4
А
с и л а т а п а т р и е н е с т е ч н о с т т а Ь\. Под д е й с т в и е
на т е ж е с т т а ч а с т и ц а т а започва да се движи
ускорително, но т ъ й к а т о с и л а т а н а т р и е н е
н а р а с т в а пропорционално н а с к о р о с т т а , скорост
т а започва да н а м а л я в а , д о к а т о д в и ж е н и е т о
/ ; с т а н е равномерно. В т о з и случай д е й с т в а щ и т е
върху ч а с т и ц а т а сили се у р а в н о в е с я в а т :
Ф и а . 2.1. С и л и , p = FA+Fs . (2.1)
д е й с т в а щ и при
седиментация Т е ж е с т т а на ч а с т и ц а т а е
Р = mg ,
к ъ д е т о g е з е м н о т о ускорение, а и з т л а с к в а щ а т а сила F A по закона н а
Архимед (Archimedes) е р а в н а н а т е ж е с т т а н а и з м е с т е н а т а о т
ч а с т и ц а т а т е ч н о с т с маса то;
Р л = т() g .
По закона н а С т о к с (G. Stokes) с и л а т а н а т р и е н е Fs е

- бтс г| г г,».
След з а м е с т в а н е н а и з р а з и т е з а т р и т е сили 6 ( 2 . 1 ) се определя v.
m-mn
^
бтст] r
Ако м а с и т е се п р е д с т а б я т чрез с ъ о т в е т н и т е п л ъ т н о с т и и
обема н а ч а с т и ц а т а V
т - р \ / = р| 1 1 Г з , ni0 = p 0 V= p * n r \
о
з а с к о р о с т т а н а у т а я в а н е (изплуване) окончателно се получава;
2 г
% )
^ р
~р0)8
(2.2)
Този израз н а й - ч е с т о се използва за скорост н а у т а я в а н е н а

е р и т р о ц и т и (СУЕ), но е приложим и за ч а с т и ц и с размери о т
порядъка на um, движещи се в т е ч н о с т или ааз. Например нормал
н и т е с т о й н о с т и на СУЕ са в и н т е р в а л а 1 1 - 2 0 mm/h или 3 - 6 jum/s.
З а с к о р о с т т а на у т а я в а н е на прахови ч а с т и ц и със същия радиус във
въздух се получава около 2 mm/s. Една т а к а в а ч а с т и ц а пада о т
т а в а н а до пода на с т а я с височина 3 т за около 25 min, а най-дребни
т е ч а с т и ц и прах с радиус 0,2 щп и з м и н а в а т т о в а р а з с т о я н и е за
време 10's, к о е т о е около 12 денонощия.
И з р а з ъ т (2.2) се използва и за определяне в и с к о з и т е т а г| на
т е ч н о с т и с г| >0,1 Pa.s (напр. злицерин), к а т о се измерва с к о р о с т т а ,
с к о я т о п а д а т в т я х малки сферични ч а с т и ц и ( м е т о д на Стокс) или
за определяне радиуса на ч а с т и ц и т е , ако г| е и звестен .
Ако всички ч а с т и ц и на дисперсната ф а з а са еднакви, т е се
д в и ж а т с е с н а и с ъ щ а скорост и между най-аорните о т т я х и среда
т а се образува у т а и т е л н а ( с е д и м е н т а ц и о н к а ) ъ р а н и ц а . Т я не е мнозо
рязка, т ъ й к а т о върху с к о р о с т т а н а у т а я в а н е н а ч а с т и ц и т е се
наслагва и с к о р о с т т а н а т я х н о т о х а о т и ч н о брауново движение. При
наличие н а ч а с т и ц и с различна п л ъ т н о с т , рзмери и ф о р м а т а з и
г р а н и ц а е р а з м и т а , дифузна. Ако има няколко еднородни групи
ч а с т и ц и , с р а в н и т е л н о ясно се в и ж д а т и няколко различни у т а и т е л -
ни араници.
§ 2.2. Ц е н т р о ф у г и р а н е
Диспергирани ч а с т и ц и с размери nog 1 ц т или ч а с т и ц и с
п л ъ т н о с т , близка по големина до т а з и тноа mi
д и с п е р с н атт я
а гпапя i
среда, не
21
/ Механика и а к у с т и к а
м о а а т g a се о т д е л я т чрез с е д и м е н т а ц и я , т ъ й к а т о с к о р о с т т а и м н а
у т а я в а н е е с р а в н и м а със с к о р о с т т а н а т я х н о т о х а о т и ч н о брауново
движение. П р о ц е с ъ т н а у т а я в а н е може д а се ускори, ако върху
с и с т е м а т а се приложи ускорение, к о е т о е з н а ч и т е л н о по-голямо о т
з е м н о т о ускорение g. Т а к и в а ускорения в ъ з н и к в а т при движение на
т е л а т а по о к р ъ ж н о с т и се п о л у ч а в а т с р а в н и т е л н о п р о с т о с
а п а р а т и , наречени центрофуги.
• Равномерно дбшкение н а т я л о по окръзкност

Необходимо условие едно т я л о да се движи равномерно по
о к р ъ ж н о с т с радиус r е върху неао н е п р е к ъ с н а т о да д е й с т в а сила, на
сочена к ъ м и е н т ъ р а н а о к р ъ ж н о с т т а , наречена ц ентр о стр ем и тел на
с и л а Fe (фия. 2.2). Тази сила може да бъде м е х а н и ч н а - т я л о т о е
свързано с о с т а н а вършене с е л а с т и ч н а връзка и л и е дисперзирано в
т е ч н о с т , к о я т о иарае р о л я т а н а
връзка (опора). Т я може д а е г р а в и т а
ционна, е л е к т р о с т а т и ч н а и л и друга
при наличие на с ъ о т в е т н и взаимо
д е й с т в и я , к а к в и т о са н а п р и м е р т е з и
между небесни т е л а , е л е к т р и ч е с к и
заредени ч а с т и ц и и л и други. Ц е н т р о
с т р е м и т е л н а т а сила н е п р е к ъ с н а т о
Ф и г . 2.2. С и л и п р и р а в н о м е р
о т к л о н я в а т я л о т о о т праволинейна
но а в и ж е н и е по о к р ъ ж н о с т
т а му т р а е к т о р и я , по к о я т о т о би се
движило, ако т я липсваше, к а т о му придава центростремително
(нормално) ускорение а п .
Ако т я л о т о и м а м а с а т , п о с т о я н н а л и н ей н а с к о р о с т v и
ъглова с к о р о с т w (и = cor) , г о л е м и н а т а н а ц е н т р о с т р е м и т е л н а т а
сила е;
/V = nur - m — = mo) 2 r (2.3)

V
IP
В и н е р ц и а л н а о т п р а в н а система според т р е т и я закон н а Н ю т о н

т я л о т о д е й с т в а върху в р ъ з к а т а със сила Fq , наречена центробеокна.
По големина т я е р а в н а н а ц е н т р о с т р е м и т е л н а т а , но и м а п р о т и в о
положна посока:
Fi = - F t
Ако п р о ц е с ъ т се разглежда 6 кеинерциална система, к о я т о се
б ъ р т и заедно с т я л о т о , т о спрямо т а з и с и с т е м а т я л о т о е
неподвижно. Това означава, ч е всички д е й с т в а щ и върху него сили се
уравновесяват. В т а з и отправна система ц е н т р о с т р е м и т е л н а т а
сила се компенсира о т друга сила, приложена к ъ м с ъ щ о т о т я л о ,
к о я т о е р а в н а по големина на ц е н т р о с т р е м и т е л н а т а , но е насочена
н а в ъ н о т ц е н т ъ р а на в ъ р т е н е . Т я се нарича инерчна центробеокна
с и л а , т ъ й к а т о и м а с ъ щ а т а големина и посока, к а к т о ц е н т р о
бежната. /
Ч е с т о т а к а в ъ в е д е н а т а инерчна сила се нарича ф и к т и в н а
поради т о в а , че не е р е з у л т а т о т д е й с т в и е т о н а някакво друго
т я л о . Т я обаче води до редица
напълно реални механични
процеси, к о и т о п р о т и ч а т в
движещи се с ускорение с и с т е
ми. Пример з а т о в а е с т р а н и ч
н о т о п р е м е с т в а н е н а незакре
пени п р е д м е т и в авто мо б и л ,
извършващ завой (фиг.2.3).
П р и внезапно спиране
на а в т о м о б и л а и н е р ч н а т а сила
върху п ъ т у в а щ и т е е насочена
напред и може да и м причини
Фиг. 2.3. Д е й с т в и е н а инерчна силни удари. Пречка з а т о в а са
и е н т р о б е ж н а сила Върху незакрепени к о л а н и т е за прикрепване к ъ м
п р е д м е т и 6 а в т о м о б и л , извършващ седалките, неподвижни спрямо
завой
автомобила.
• С и л а н а центрофугиране
Центрофугирането е разделяне н а хетерогенни с и с т е м и под
д е й с т в и е н а и н е р ч н а т а центробежна сила, наричана още с и л а н а
ц е н т р о ф у г и р а н е . И з в ъ р ш в а се с ц е н т р о ф у г и , к о и т о и м а т т р и
г л а в н и ч а с т и : ос, р о т о р и д в и г а т е л . Р о т о р ъ т и м а ч е т е н брои
с и м е т р и ч н о разположени вилки или гнезда, к ъ д е т о се п о с т а в я т
к о н т е й н е р и т е с т е ч н о с т т а з а центрофугиране. Тои се в ъ р т и о т
е л е к т р о д в и г а т е л с регулируема скорост.
23
I М е х а ни к а и а к у с т и к а
Д а разгледаме първоначално случая, koaamo к о н т е й н е р и т е са
напълнени с н я к а к в а хомогенна т е ч н о с т с п л ъ т н о с т р. Д а о т д е л и м
мислено м а л ъ к обем о т т е ч н о с т т а V н а р а з с т о я н и е r о т о с т а н а
в ъ р т е н е (фиа. 2.4). П р и равномерно в ъ р т е н е т е ч н о с т т а , заобикаля-
щ а т о з и обем, д е й с т в а върху него с ц е н т р о с т р е м и т е л н а сила Fq ,
насочена к ъ м о с т а О:
F( = m o f r = pVorr . (2.4)
Д а предположим, ч е м я с т о т о н а обе-
\ м а с
/ • ;
-ф р ) ^ з а е т о о т ч а с т и ц а с п л ъ т н о с т pi > р .
З а да се движи ч а с т и ц а т а по о к р ъ ж н о с т ,
r т р я б в а т е ч н о с т т а около н е я да й д е й с т в а с
Ф и г . 2.4. П р и н ц и п п а ц е н т р о с т р е м и т е л н а сила
центрофугирането
Fi = = piVco'r . (2.5)
Но и в т о з и случай т е ч н о с т т а д е й с т в а върху ч а с т и ц а т а със сила
/'' < Fi , к о я т о е н е д о с т а т ъ ч н а по аолемина да я з а д ъ р ж и н а кръгова
о р б и т а и ч а с т и ц а т а се п р е м е с т в а к ъ м п е р и ф е р и я т а . Г о л е м и н а т а
на о т м е с т в а н е т о се определя о т р а з л и к а т а между д в е т е сили AF,
к о я т о и м а смисъл н а недостиг на ц е н т р о с т р е м и т е л н а с и л а и носи
и м е т о с и л а на центрофугиране.
\ F - F\ - Fe = (pi - p)Vco~" r П (2.6)
Вижда се, че е ф е к т ъ т о т ц е н т р о ф у г и р а н е т о е пропорциона-

лен на р а з л и к а т а между п л ъ т н о с т и т е н а д и с п е р г и р а н и т е ч а с т и ц и
и т е ч н о с т т а , н а р а з с т о я н и е т о им о т о с т а и н а к в а д р а т а н а ъглова
т а скорост. П р и т о з и извод д е й с т в и е т о н а т е ж е с т т а и и з т л а с к в а
щ а т а сила се пренебрегват, т ъ й к а т о са насочени по о с т а на в ъ р т е н е .
Г о л е м и н а т а н а ъ г л о в а т а с коро ст е пропорционална на
ч е с т о т а т а н а в ъ р т е н е п\
(о = 2im и аИ = or г = A n ' п ' г .
Вижда се, ч е п р и лесно д о с т и ж и м и с т о й н о с т и н а п м о г а т д а се полу
ч а т големи ускорения, к о и т о м н о г о к р а т н о н а д м и н а в а т з е м н о т о .
О т н о ш е н и е т о н а у с к о р е н и я т а при ц е н т р о ф у г и р а н е ( ц е н т р о с т р е м и
т е л н о т о ) и п р и с е д и м е н т а ц и я ( з е м н о т о ) се н а р и ч а о т н о с и т е л н о
у с к о р е н и е ах :
аТ а п = 4л п 2 п 2 г (2.7)
g g
§ 2.3. B u g o ö e ц е н т р о ф у г и
Според м а к с и м а л н а т а ч е с т о т а н а в ъ р т е н е ц е н т р о ф у а и т е се
д е л я т н а обикновени {п = 2000 - 15000 m i n 4 ) и ултрацентрофуги (п =
15000 - 80000 m i n ). П р и обикновените ц е н т р о ф у г и к о н т е й н е р и т е с
проби м о г а т да се о к а ч в а т н а р о т о р а , а при у л т р а ц е н т р о ф у а и т е т е
се п о с т а в я т в гнезда (фиг. 2.5). С ъ в р е м е н н и т е у л т р а ц е н т р о ф у г и са
Фиг. 2.5. Схема на р о т о р и контейнери на обикновена и е н т р о ф у г а в покой (а)

и д е й с т в и е (б), и на р о т о р на п р е п а р а т и б н а у л т р а и е н т р о ф у з а с фиксиран
ъ г ъ л на к о н т е й н е р и т е (6)
Вакуумни, о х л а д и т е л н и и бронирани (фиг. 2.6). Това означава, че т е х
н и т е р о т о р и са п о м е с т е н и във вакуумирани камери, з а да се избегне
т р и е н е т о им с въздуха и з а г р я в а н е т о н а пробите. Освен т о в а в
к а м е р и т е се поддържа с висока т о ч н о с т п о с т о я н н а т е м п е р а т у р а ,
обикновено по-ниска, т ъ й к а т о т е м п е р а т у р н и т е разлики предизвик
в а т конвекционни р а з м е с т в а н и я .
25
I. Механика и а к у с т и к а
Може да се п р е с м е т н е , ч е у л т р а ц е н т р о ф у а а с п р и мер н и дан
ни п = 60000 m i n 1 = 1000 s 1 и г = 0,1 т и м а о т н о с и т е л н о ускорение
a r = 4.10 5 . Това оаромно ускорение позволява д а се р а з д е л я т ч а с т и ц и с
размери под 100 п т и с м а л к а разлика в п л ъ т н о с т и т е з а мноео
к р а т к о време. О т друаа с т р а н а и с и л и т е , д е й с т в а щ и в ъ т р е в с а м и я
р о т о р са оаромни, поради к о е т о не се изключва в е р о я т н о с т т а р о т о
р ъ т неочаквано да се разруши и да се р а з л е т и н а п а р ч е т а . З а щ и т а
т а се осиаурява с д е б е л о с т е н н и с т о м а н е н и цилиндри.
Мноао важно з а всяка ц е н т р о ф у г а е р о т о р ъ т д а бъде балан
сиран. Идеално балансиране няма, но при у л т р а ц е н т р о ф у а и т е
м и н и м а л н и о т к л о н е н и я м о г а т да п р е д и з в и к в а т вибрации. З а т о в а
т е х н и т е р о т о р и са с е л а с т и ч н а ос, к о е т о позволява р о т о р ъ т сам да
намери п о л о ж е н и е т о , к о е т о с ъ о т в е т с т в а н а неговия ц е н т ъ р на
масата.
Ио предназначение у л т р а ц е н т р о ф у г и т е се р а з д е л я т н а пре-
п а р а т и в н и и а н а л и т и ч н и . П р е п а р а т и в н и т е се и з п о л з в а т з а концен
т р и р а н е , п р е ч и с т в а н е , разделяне н а смеси и о т д е л я н е н а ч а с т и ц и с
размери под 100 п т , в к л ю ч и т е л н о вируси и макромолекули. Р о т о р и
т е и м са масивни блокове о т алуминиева и л и т и т а н о в а сплав с
наклонени гнезда з а к о н т е й н е р и т е (фиг. 2.5). Ц е н т р о ф у г и р а т се
с р а в н и т е л н о големи изходни обеми (5 - 100 ml) и п о л у ч е н и т е проби се
и з с л е д в а т с други м е т о д и .
П р е п а р а т и в н и т е ц е н т р о ф у г и м о г а т да б ъ д а т и със з о н а л н и
ротори, к о е т о д а в а в ъ з м о ж н о с т о т една проба д а се о т д е л я т някол
ко ф р а кции. Тези р о т о р и се п ъ л н я т с р а з т в о р , ч и я т о п л ъ т н о с т
нараства с отдалечаване о т о с т а на ц е н т р о ф у г а т а , т . е . в т я х
п р е д в а р и т е л н о се създава градиент на п л ъ т н о с т т а . П р о б а т а се
внася в г р а д и е н т н и я р а з т в о р през ц е н т р а л е н о т в о р близо до о с т а н а
р о т о р а . П р и ц е н т р о ф у г и р а н е т о п р о б а т а се разслоява, т ъ й к а т о
ч а с т и ц и о т н е я с р а з л и ч н а п л ъ т н о с т се п р е м е с т в а т в р а з т в о р а ,
д о к а т о д о с т и г н а т м е с т а т а с п л ъ т н о с т , р а в н а н а т я х н а т а . След
т о в а ф р а к ц и и т е с р а з л и ч н а п л ъ т н о с т се и з т л а с к в а т през ц е н т р а л
н и я о т в о р н а р о т о р а с още п о - п л ъ т е н р а з т в о р , внасян през перифе
рен о т в о р .
С а н а л и т и ч н и т е центрофуги се о п р е д е л я т м а с и н а макромо
лекули в м а л к и проби (0,1 - 1 ml), п о с т а в е н и в специална к ю в е т а с
ф о р м а , близка go т а з и н а кръаоб с е к т о р (фиа. 2.7). П р е м е с т в а н е т о
н а с е д и м е н т а ц и о н н а т а аранииа се следи непрекъснато по бреме н а
и е н т р о ф у а и р а н е т о с о п т и ч н а с и с т е м а , с к о я т о през к ю б е т а т а се
пропуска с в е т л и н а . Положе н и ет о н а а р а н и и а т а спрямо мениска на
2.7. Фиа. 2.8.

Фи«. 2.7. Схема на р о т о р на а н а л и т и ч н а у л т р а ц е н т р о ф у г а : S - и з т о ч н и к
на с в е т л и н а , С - к ю в е т а , D —д е т е к т о р
Фиг. 2.8. Криви на и з м е н е н и е т о на о п т и ч н а т а п л ъ т н о с т D на п р о б а т а
( п о г л ъ щ а н е т о на с в е т л и н а ) в зависимост о т р а з с т о я н и е т о до мениска в
последователни м о м е н т и о т и е н т р о ф у а и р а н е т о на албумин
т е ч н о с т т а ß к ю б е т а т а се определя по п о г л ъ щ а н е т о или по пречуп

в а н е т о н а с в е т л и н а т а . В първия случай с в е т л и н н и я т л ъ ч е успоре
ден н а о с т а на в ъ р т е н е (фиа. 2.7), а във в т о р и я е насочен радиално
по д ъ л ж и н а т а на к ю в е т а т а . PI в д в а т а случая се п о л у ч а в а т криви
на и з м е н е н и е т о на п л ъ т н о с т т а в зависимост о т р а з с т о я н и е т о и
в р е м е т о (фиа. 2 . 8 ) . О т с к о р о с т т а на п р е м е с т в а н е н а г р а н и ц а т а се
о п р е д е л я т в е л и ч и н и т е к о е ф и ц и е н т на дифузия и к о е ф и ц и е н т на
с е д и м е н т а ц и я , а о т т я х се намира и м о л е к у л н а т а маса н а в е щ е с т
вото в разтвора.
§ 2.4. Д е й с т в и е на и н е р ч н и т е сили върху човека
В покой и при равномерно праволинейно движение върху чове-

ка д е й с т в а само с и л а т а н а т е ж е с т т а Р и с и л а т а н а р е а к ц и я т а н а
о п о р а т а N (фиг. 2.9 а). Тези сили са равни по аолемина, и м а т п р о т и
воположна посока и се уравновесяват.
р = -ДГ или N + m g = 0. (2.8)
П р и у с к о р и т е л н и движения в ъ з н и к в а т инерчни сили и човек
изпада в с ъ с т о я н и я , наречени претоварване и безтеаловност. Те се
о б у с л а в я т о т т о в а , че човешкото т я л о не е т в ъ р д а и хомоаенпа
27
с и с т е м а , поради к о е т о и н е р ч н и т е сили м о а а т д а п р е д и з в и к в а т раз
м е с т в а н и я н а негови подвижни ч а с т и (кръв, в ъ т р е ш н и органи).
N N и а N
Vi а
Т
Р Р Р
а 5 6
Фиг.2.9. С и л и д е й с т в а щ и н а т я л о 6 н е п о д в и ж е н асансьор (а) и п р и
ускорено д в и ж е н и е ( н е и н е р и и а л н а с и с т е м а ) нагоре (б) и н адолу (в)
д е ф о р м а ц и и и др. промени. Т а к и в а с ъ с т о я н и я н а п р и м е р се п о л у ч а в а т
при изкачване и слизане с асансьор или при и з л и т а н е и к а ц а н е на
самолет.
В случай на движение с ускорение а п р о т и в п о с о к а т а н а зем
н о т о у с к о р е н и е ^ (фиг. 2.9 6), о т (2.8) следва:
N - m g - т а или N = m i g + а ) .
Получава се, че при движение нагоре р е а к ц и я т а н а о п о р а т а е по-
голяма о т с и л а т а н а т е ж е с т т а {N > mg) и възниква претоварване.
Човек сс ч у в с т в а п о - т е ж ъ к , к а т о че ли " с т о м а х ъ т м у пропада".
П р е т о в а р в а н е т о се и з м е р в а с о т н о ш е н и е т о
N
П= (2.9)
nw
Т а к а например, ако а = g, N = 2 m g и п = 2. П р и и з с т р е л в а н е н а косми
ч е с к а т а совалка п р е т о в а р в а н е т о на к о с м о н а в т и т е е около 3, п р и
п о л е т и до Л у н а т а д о с т и г а 6, а при к а т а п у л т и р а м е о т и з т р е б и т е л и
п и л о т и т е и з п и т в а т п р е т о в а р в а н е 20 з а много к р а т к о време.
Ф и з и о л о г и ч н о т о с ъ с т о я н и е т о н а човек зависи не само о т
г о л е м и н а т а н а п р е т о в а р в а н е т о , но и о т н е г о в а т а п р о д ъ л ж и т е л
н о с т и о т положението на т я л о т о . В космическата медицина за
т р е н и р о в к а н а хора к ъ м п р е т о в а р в а н е се и з п о л з в а т големи ц е н т р о
ф у г и (фиг. 2.10). О п о р а т а з а човека в т я х е кресло със седалка и
облегалка, н а к л о н ъ т н а к о и т о може д а се изменя. Това позволява с
п р о м я н а н а наклона и м д а се променя и п о с о к а т а н а р е а к ц и я т а н а
о п о р а т а и по т о з и н а ч и н да се създава различно п р е т о в а р в а н е .
В случай н а движение с ускорение а по посока н а з е м н о т о
у с к о р е н и е ^ (фиг. 2.9 в)
N - m g = - т а или N = m{g - a),
m.e. N < m g и т е г л о т о намалява. Човек се ч у в с т в а по-лек, " с т о м а х ъ т
му се к а ч в а в а ъ р л о т о . Ако а = g, N - 0 - т е а л о няма, с ъ с т о я н и е т о е
безтегловност. П р и т о в а с ъ с т о я н и е ч а с т и т е н а с и с т е м а т а не си
Фиг. 2.10. П о с л е д о в а т е л н и снимки, показващи е ф е к т а о т и н е р ч н и т е

с и л и в ъ р х у к о с м о н а в т по време н а п о д г о т о в к а т а м у з а п о л е т
у п р а ж н я в а т налягане една на друаа под д е й с т в и е н а външни сили.

Н а човек м у се с т р у в а , че плува в п р о с т р а н с т в о т о .
С ъ с т о я н и е т о на б е з т е а л о в н о с т е необичайно з а ж и в и т е
с ъ щ е с т в а , м а к а р и да се случва понякога при скокове, п ъ т у в а н е и др.
Л и п с а т а н а опора боди до загуба на т р е н и р а н о с т и намаляване на
р а б о т о с п о с о б н о с т т а , до намаляване на м у с к у л н а т а маса, демине-
р а л и а а ц и я па к о с т и т е и други н е г а т и в н и последици. З а и з б я г в а н е т о
им в условия н а б е з т е г л о в н о с т к о с м о н а в т и т е п р о в е ж д а т специални
физически у п р а ж н е н и я и н о с я т костюми, к о и т о нарочно з а р у д н я в а т
д в и ж е н и я т а им, з а да п р е д и з в и к в а т допълнително н а т о в а р в а н е н а
мускулите.
В нормални условия и при изправено положение н а т я л о т о
х и д р о с т а т и ч н о т о налягане н а к р ъ в т а (р = pgh) в г о р н а т а му ч а с т е
по-ниско о т к о л к о т о в д о л н а т а . При б е з т е г л о в н о с т н я м а хидроста-
т и ч н о налягане, к р ъ в н о т о налягане в ц я л о т о т я л о е еднакбо и в
г о р н а т а м у ч а с т е по-високо о т обичайното. Тоба води до усещане за
т е ж е с т в г л а в а т а и до поява на о т о к п а л и ц е т о .
29
§ 3. ЗВУК
§ 3.1. М е х а н и ч н и т р е п т е н и я и в ъ л н и
Т р е п т е н и я са д ви же н и я или изменения 6 с ъ с т о я н и е т о н а
т е л а т а , к о и т о се п о в т а р я т във б р е м е т о . Т р е п т е н и я т а са перио
дични, ако се о п и с в а т с ф и з и ч н и величини, ч и и т о с т о й н о с т и се
п о в т а р я т през равни и н т е р в а л и о т време. Н а й - м а л к и я т о т т е з и
и н т е р в а л и Т се н а р и ч а период, а б р о я т н а т р е п т е н и я т а з а единица
време - честота н а т р е п т е н и я т а v :
v=i . (3.1)
Т
Механични т р е п т е н и я се п о л у ч а в а т н а й - ч е с т о под д е й с т
в и е т о на сила F, к о я т о е пропорционална на отместването н а т я л о
т о j о т и з х о д н о т о му положение и и м а посока к ъ м т о в а положение;
F=-ky. (3.2)
В т о з и случай с и л а т а се н а р и ч а е л а с т и ч н а , д в и ж е н и е т о н а
т я л о т о - х а р м о н и ч н о трептене, а с а м о т о т я л о - хармоничен осци-
л а т о р . З н а к ъ т минус пред к о е ф и ц и е н т а н а пропорционалност k
показва, ч е с и л а т а в р ъ щ а т я л о т о к ъ м изходното м у положение, т . е.
н е й н а т а посока е о б р а т н а н а н а р а с т в а н е т о н а о т м е с т в а н е т о . Зави
с и м о с т т а н а о т м е с т в а н е т о у о т в р е м е т о t се описва със синусова
или косинусова ф у н к ц и я (физ. 3.1) и се пз-^инз. уравнение на хармонич
ното трептене'.
' у = Asinfw t + <$\) = Acosfco t + (p:J ' (3.3)
И з р а з и т е (of + ф, и (o^ + qb се н а р и ч а т ф а зи , со - ъ г л о в а често

т а , ф| и ф2 - ф а з о в и к о н с т а н т и , а А - а м п л и т у д а . А м п л и т у д а т а
определя м а к с и м а л н о т о о т к л о
нение н а т я л о т о , а ф а з о в а т а
к о н с т а н т а - о т к л о н е н и е т о на
т я л о т о в н а ч а л н и я м о м е н т £ = 0.
К а т о се и м а предвид, ч е п е р и о д ъ т
Т н а ф у н к ц и и т е sin х и cos х е 2л,
т . е. озГ = 2я, в р ъ з к а т а между
к р ъ г о в а т а ч е с т о т а со и ч е с т о т а -
т а v
Фиа. 3.1. Хармонично т р е п т е н е х а р м о н и ч н о т о т р е п т е н е е.
30 М. Мари под
271 0
и) = у = 271V . ( 3 4 )
К о г а т о т р е п т я щ о т о т я л о или ч а с т и ц а е с ъ с т а в н а ч а с т на
с и с т е м а о т други т а к и в а , т р е п т е н и я т а се п р е д а в а т на с ъ с е д н и т е
т е л а или lacmuuu. Те о т своя с т р а н а п р е д а в а т т р е п т е н и я т а си на
с в о и т е съседни и по т о з и начин в една среда или с и с т е м а о т т е л а
или ч а с т и ц и т р е п т е н е т о се разпространява във всички посоки. Този
процес се нарича бълнообразно ддизквние или Вълна. Характерно за
т о в а движение е, че през с р е д а т а се пренася енергия, без у ч а с т в а щ и
т е във в ъ л н а т а т е л а или ч а с т и ц и да н а п у с к а т о б л а с т т а си на
т р е п т е н е , т . е . без да се пренася вещество.
Под скорост на разпространение на Вълната v се разбира
скоростта, с к о я т о произволно избрана ф а з а на т р е п т е н е на
ч а с т и ц и т е се п р е м е с т в а в с р е д а т а (например ф а з а т а п/2, с ъ о т в е т
с т в а щ а на един о т върховете на вълната). Тази скорост се нарича
фазова скорост, но обикновено думата "фазова" се изпуска.
Разстоянието на к о е т о ф а з а т а на т р е п т е н е т о се разпростра
нява за време един период Т, се нарича дълокина на Вълната:
X = vT, и = Xv (3.5)
Ф а з о в а т а скорост и д ъ л ж и н а т а на в ъ л н а т а з а в и с я т о т
с в о й с т в а т а на с р е д а т а , главно о т н е й н а т а е л а с т и ч н о с т . И д в е т е
величини са по-големи в по-еластична среда, к ъ д е т о в р ъ з к а т а между
ч а с т и ц и т е е по-силна и т р е п т е н е т о се предава по-бързо на всяка
следваща ч а с т и ц а . Ч е с т о т а т а на т р е п т е н е при т о в а о с т а в а
постоянна.
У р а в н е н и е н а В ъ л н а т а за една произволна ч а с т и ц а е зависи
м о с т т а на н е й н о т о о т м е с т в а н е т о у о т в р е м е т о t и о т разстояние
т о х м е ж д у н е й н о т о равновесно положение и ц е н т ъ р а на т р е п т е н е .
К о г а т о т о й се намира в н а ч а л о т о на к о о р д и н а т н а т а с и с т е м а О и
о т м е с т в а н е т о е по о с т а Oy, а в ъ л н а т а се разпространява по о с т а
Ох ( ф и а 3 2) се получава линейна напречна вълна. Тъй к а т о време
т о , за к о е т о т р е п т е н е т о д о с т и г а до ч а с т и ц а с координати на
равновесното положение (х, 0) е ^ уравнението „ а в ъ л н а т а е

X (3.6)
^у = Asinco^ —1» )
31
В ъ л н а т а е н а д л ъ д к н а , ако т р е п т е н и я т а се и з в ъ р ш в а т по
направление на р а з п р о с т р а н е н и е т о н а в ъ л н а т а (физ. 3.3). Тогава
ч а с т и ц и т е н а с р е д а т а о б р а з у в а т с а ъ с т я в а н и я (заградени на
ф и г у р а т а с п у н к т и р ) и разреждания, к о и т о се п р е м е с т в а т в посока
на р а з п р о с т р а н е н и е т о н а в ъ л н а т а със с к о р о ст v .
1=0
: : р ^ ь 4
1I - 1
.^ггТТрТТт^4 ^ t='l
T
t ТТ ^ '=
O Д Y
.
Фий. 3.2. Д в и ж е н и е н а ч а с т и ц и т е п р и р а з п р о с т р а н е н и е н а н а п р е ч н а в ъ л н а
V,
t = 0
\ t
/ - t t =
T
/ j ' ] \ j
» 4 mi 4 »< »4 ^ HN. *• 3 rr
, г - 4- /
/ ; ; / ; \
• » — « < 4 « * ^ •< »i >< ^ f ~ T
O А Л X
2
Ф и г . 3.3. Д в и ж е н и е н а ч а с т и ц и т е п р и р а з п р о с т р а н е н и е н а н а д л ъ ж н а в ъ л н а
*1* Д и ф е р е н ц и а л н о т о у р а в н е н и е н а л и н е й н а т а н а п р е ч н а в ъ л н а , и з в е с т н о
к а т о в ъ л н о в о у р а в н е н и е , се п о л у ч а в а о т (3.6) к а т о се н а м е р я т в т о р и т е
производни н а у по ^ и н а у по .г и се е л и м и н и р а со. То и м а в и д а :
^2У_ 1 А (3.7)
2 2 2
Л с v d t
32 М . М а р и н о в
§ 3.2. З в у к
М е х а н и ч н и т е т р е п т е н и я и вълни, к о и т о м о а а т да се
в ъ з п р и е м а т о т у х о т о на човека, се н а р и ч а т звук. Т е х н и т е ч е с т о т и
п о п а д а т в диапазона о т 20 Hz до 20 kHz, определен експериментално
чрез усредняване н а и з м е р в а н и я т а върху много хора. О т ф и зи чн а
а лед н а т о ч к а м е х а н и ч н и т е т р е п т е н и я и вълни извън т о з и диапазон
не се р а з л и ч а в а т о т звука и з а т о в а се р а з г л е ж д а т заедно с неао в
раздела а к у с т и к а . М е х а н и ч н и т е вълни с ч е с т о т а под 2 0 H z се нари
ч а т и н ф р а з д у к , а с ч е с т о т а над 20 kHz - у л т р а з в у к . Някои ж и в о т н и
в ъ з п р и е м а т к а т о звук вълни и о т т е з и о б л а с т и ( т а б л . 3.1). Най-
в и с о к о ч е с т о т н и т е механични вълни о т о б л а с т т а 10 9 - 10 13 H z се
о т н а с я т към хиперзвука.
Т а б л . 3.1. Ч е с т о т н и и н т е р в а л и н а звук, в ъ з п р и е м а н о т н я к о и ж и в о т н и
Слон 5 Hz - 10 kHz Мишка 2 k H z - 90 k H z

Котка 50 Hz - 90 k H z Прилеп 10 k H z - 100 k H z
Куче 60 Hz - 50 k H z Нощ на пеперуда 15 k H z - 80 k H z
И з т о ч н и ц и на звук м о г а т да б ъ д а т всички т р е п т я щ и т е л а
(пръчки, с т р у н и , мембрани, въздушни с т ъ л б о в е и др.), к о и т о
с ъ з д а в а т механични вълни в м а т е р и а л н а среда. З в у к о в и т е вълни в
т в ъ р д и т е т е л а м о г а т да б ъ д а т к а к т о надлъжни, т а к а и напречни,
т ъ й к а т о т е з и т е л а п р и т е ж а в а т е л а с т и ч н о с т при опъване, свива
не и хлъзгане. Т е ч н о с т и т е и г а з о в е т е н я м а т е л а с т и ч н о с т при
хлъзгане и в т я х в ъ л н и т е са само надлъжни.
С к о р о с т т а н а разпространение на звука не зависи о т
ч е с т о т а т а на т р е п т е н и я т а , а о т е л а с т и ч н и т е свойства и
п л ъ т н о с т т а н а с р е д а т а р. Ако Е е м о д у л ъ т н а линейна деформация,
a G е м о д у л ъ т н а е л а с т и ч н о с т при хлъзгане (вж. § 7.3), с к о р о с т и т е
н а н а д л ъ ж н и т е и напречни вълни 6 т в ъ р д и т е л а са с ъ о т в е т н о :
1Т?
v = Kt V= J1Г-1 . (3.8)
Vр VP
З а една и с ъ щ а среда винаги Е > G и с к о р о с т т а н а н а д л ъ ж н и т е
в ъ л н и е по-голяма о т с к о р о с т т а на н а п р е ч н и т е .
С к о р о с т т а н а звука в газове се получава о т с к о р о с т т а н а
надлъжните вълни в т в ъ р д и т е л а , ако Е се замени с произведението
, 33
кр, к ъ д е т о к е к о н с т а н т а , х а р а к т е р и з и р а щ а т о п л и н н и т е с в о й с т в а
н а газа, a p e н е г о в о т о налягане:
След з а м е с т в а н е на р о т уравнението за с ъ с т о я н и е т о на идеалния газ

p V= R T ,
в к о е т о V е о б е м ъ т н а един мол, т . е. p V - М , се н а м и р а и зависи
м о с т т а на с к о р о с т т а о т т е м п е р а т у р а т а Т и о т молекулната маса
на газа М:
(3,9)
§ 3.3. Е ф е к т н а Д о п л е р
П р е з 1842 г. а в с т р и й с к и я т ф и з и к и м а т е м а т и к Д о п л е р ( J o h a n n
Doppler) п у б л и к у в а н а у ч н а т а с т а т и я "Върху и О е т н а т а с в е т л и н а о т двой
ни звезди и н я к о и други небесни т е л а " . В н е я т о й п р е д п о л а г а , че и в е т ъ т н а
с в е т л и н а т а ( ч е с т о т а т а на с в е т л и н н и т е вълни) о т някои звезди зависи о т
т я х н о т о д в и ж е н и е с п р я м о З е м я т а . Д в и ж е щ и т е се к ъ м З е м я т а звезди
и з л ъ ч в а т с и н к а в а с в е т л и н а , а о т д а л е ч а в а щ и т е се о т н е я - ч е р в е н и к а в а .
Д о п л е р д о к а з в а , че п р о м я н а т а на ч е с т о т а г г а ( д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а
т а ) п р и д в и ж е н и е н а и з т о ч н и к а и л и п р и е м н и к а се о т н а с я з а в с и ч к и видове
вълни. Той п р а в и т о з и извод в ъ з основа на а н а л о г и я межд}' о п и с а н о т о о т
него я в л е н и е и п р о м я н а т а на ч е с т о т а т а н а м о р с к и т е в ъ л н и . М о р с к и т е
в ъ л н и са с п о - г о л я м а ч е с т о т а з а кораб, и з л и з а щ в о т к р и т о море (срещу
в ъ л н и т е ) , а с п о - м а л к а ч е с т о т а з а кораб, д в и ж е щ се к ъ м м о р с к и я б р я г (след
в ъ л н и т е ) . И н т е р е с н о е, ч е Д о п л е р не р а з г л е ж д а о т к р и т о т о о т него я в л е н и е
при з в у к о в и т е вълни, к ъ д е т о т о и м а най-голямо приложение.
Е ф е к т на Д о п л е р е и з м е н е н и е т о н а ч е с т о т а т а н а в ъ л н и т е ,
к о е т о се получава, ако и з т о ч н и к ъ т и л и п р и е м н и к ъ т н а в ъ л н и т е се
д в и ж а т един спрямо друг. Той се п р о я в я в а не само п р и м е х а н и ч н и т е ,
но и при е л е к т р о м а г н и т н и т е вълни.
Н е к а с к о р о с т т а н а р а з п р о с т р а н е н и е н а в ъ л н и т е е v. Д а
предположим, ч е и з т о ч н и к ъ т е неподвижен, а п р и е м н и к ъ т се
приближава к ъ м него със с к о р о с т > 0. Тогава в приемника з а
единица време щ е п о п а д а т повече вълни, о т к о л к о т о к о г а т о т о й е
неподвижен. Това означава, ч е п р и е м н и к ъ т щ е в ъ з п р и е м а по-висока
ч е с т о т а v о т ч е с т о т а т а н а в ъ л н и т е v, и з л ъ ч в а н и о т и з т о ч н и к а .
С ъ щ о т о би се получило и ако п р и е м н и к ъ т е неподвижен, а к ъ м него
със с к о р о с т l's > 0 се приближава и з т о ч н и к ъ т . Това е т а к а , з а щ о т о
и з т о ч н и к ъ т се движи след в ъ л н и т е и д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а
намалява о т н е я се изважда п ъ т я т , и з м и н а т о т и з т о ч н и к а за
време един период.
П р и о т д а л е ч а в а н е н а приемника о т и з т о ч н и к а ( f j < 0) или на
и з т о ч н и к а о т приемника ( v s < 0) в ъ з п р и е м а н а т а ч е с т о т а ще бъде
по-ниска о т и з л ъ ч в а н а т а . В общия случай н а едновременно движение
н а и з т о ч н и к а и приемника един спрямо друз в ъ з п р и е м а н а т а
ч е с т о т а \ ' се определя о т и з л ъ ч в а н а т а v по следния начин:
(3.10)
Вижда се, че v' = 0, ако <0 и = v, т . е . в приемника не по

п а д а т вълни, ако т о й се о т д а л е ч а в а о т и з т о ч н и к а със с к о р о с т т а на
р а з п р о с т р а н е н и е н а в ъ л н и т е . Ако и з т о ч н и к ъ т се приближава ( v s > 0)
к ъ м п р и е м н и к а със скорост i;s = и, в неао п о п а д а т безкрайно мноао
в ъ л н и (v' > со).
П р о м я н а т а на ч е с т о т а т а при движение н а и з т о ч н и к а или
п р и е м н и к а на в ъ л н и т е се у с т а н о в я в а най-лесно при в ъ з п р и е м а н е т о
н а звук. Т а к а например наблюдател, покрай коаото преминава влак с
висока скорост, чува как в и с о ч и н а т а на звука о т с в и р к а т а на
л о к о м о т и в а се повишава при приближаване и се понижава при
о т д а л е ч а в а н е на влака.
Подвижна преерада, к о я т о о т р а з я в а в ъ л н и т е , се я в я в а едно
временно приемник н а п а д а щ и т е върху нея вълни и и з т о ч н и к на о т
р а з е н и т е . В т о з и случай с к о р о с т т а н а приемника Vd и н а и з т о ч н и к а
и в (3 10j се з а м е с т в а т със с к о р о с т т а н а п о д в и ж н а т а npespaga vb
( v \ - v = L'b) Ч е с т о т а т а н а о т р а з е н и т е о т н е я вълни, възприемана
о т неподвижен приемник, е
+ V b
V" = ^
V ,
v-v b
к ъ д е т о v е с к о р о с т т а на б ъ л н и т е . О т т у к з а р а з л и к а т а 6 ч е с т о т и -
н а р До/глеро^о отместване, се получава
е ч е н а
me Av = V
2у
Ду = -ь (3.11)
V -V,
35
/. М е х а н и к а и а к у с т и к а
К а т о се измерва Доплеровото о т м е с т в а н е Д У може да се
определя с к о р о с т т а на движещи се т е л а иь , т ъ й к а т о о с т а н а л и т е
величини в (3.11) са известни. Така с радар, к о й т о е източник и
приемник на о т р а з е н и радиовълни, се установява превишаването на
д о п у с т и м а т а скорост на п ъ т н и превозни средства. Такъв е
принципът и на доплеровата ултразвукова ехография (вж. § 4.3).
§ 3.4. Ф и з и ч н и х а р а к т е р и с т и к и н а з б у к а
Ф и з и ч н и т е х а р а к т е р и с т и к и на звука са свързани с неаовите
физични свойства, а психофизичните - с възприемането му о т
човека. Освен ч е с т о т а , друзи по-важни физични х а р а к т е р и с т и к и на
звука са звуково (акустично) наляаане, и н т е н з и т е т , ниво на и н т е н
з и т е т а и спектрален състав.
З в у к о в о н а л я г а н е Ар е допъл ни тел но то наляаане, к о е т о
възниква при разпространението на надлъжните звукови вълни в
м е с т а т а на саъстяване (Ар > 0) и разреждане (Др < 0) на ч а с т и ц и т е
на средата. То се изменя с времето по хармоничен закон, т ъ й к а т о
по т а к ъ в закон се изменя с времето и с к о р о с т т а на т р е п т е н е с на
ч а с т и ц и т е . С р е д н а т а му с т о й н о с т обаче е нула за вълни с неаоляма
амплитуда, а в ъ л н и т е с аолеми амплитуди оказват наляаане върху
преарадите при поалъщане и отражение. Налягането Лр е равно на
произведението о т с и величината z = ри, наречена а к у с т и ч н о
с ъ п р о т и в л е н и е или звуков импеданс на средата;
Ар = cz = cpi; . (3.12)
И н т е н з и т е т на збука I е пренесената о т звуковата вълна

енераия Е за единица време (^ = 1 s) през единица площ ( 8 = 1 пг),
разположена перпендикулярно на посоката й на разпространение:
А . / = W — • <313)
St т
И н т е н з и т е т ъ т на звука има смисъл на плътност на енергиен

поток, т ъ й к а т о под енергиен поток се разбира енергията, прене
сена през п л о щ т а S за единица време. Освен за енергия, величините
п о т о к и п л ъ т н о с т на потока се в ъ в е ж д а т и за други физични
величини, к а т о например за пренесени обем на флуид, количество
топлина, енергия на лъчение, маса и др. Между величините / , Ар и г
съществува зависимост, която според (3.12) придобива вида
1 =
Ар : zc'
(3.14)
22 2
С т о й н о с т и т е на и н т е н з и т е т а на звуците, възприемани о т
човешкото ухо, са 6 М Н О Й О широк диапазон. За т я х н о т о сравняване се
използва физична величина, наречена нидо на интензитета L, която
е д е с е т и ч е н лоааритъм о т отношението на и н т е н з и т е т а към една
негова с т о й н о с т 1{), п р и е т а условно за изходна;
L = lg (3.15)
За начална с т о й н о с т в скалата на и н т е н з и т е т а е п р и е т а
12
/о = 10 W/m2. Тя е определена к а т о най-малкия и н т е н з и т е т на звук
с ч е с т о т а 1 kHz, който човек чува {праг на чубане). Нивото на интен
з и т е т а е безразмерна величина и се изразява в единицата бел (В).
Звук с и н т е н з и т е т /, независимо о т ч е с т о т а т а , има ниво на интен
з и т е т а един бел (L = IB), ако / = 10 /Q. Но-популярна в п р а к т и к а т а е
производната единица децибел (dB), 10 п ъ т и по-малка о т бела;
[L] = В = 10 dB .
Уравнението на хармоничното т р е п т е н е е приложимо за
звук с определена ч е с т о т а (фиа. 3.1). Такъв звук се получава о т много
малко източници и се нарича прост (чист) тон. Ако т р е п т е н и я т а
са нехармонични (анхармонични), възникват слоокни тонове, съдър
жащи т р е п т е н и я с различна ч е с т о т а и амплитуда (фиг. 3.4). Те
,'1А А1 v j
j V V V " и И-
Фи? 3 4 Зависимости на интензитета em бремето за един и същи тон
при иигулка, тромпет и фааот, записани с микрофон и осцилоскоп
м о г а т да се разложат на няколко прости т о н а и да се п р е д с т а в я т
к а т о линейна комбинация о т хармонични т р е п т е н и я или бъв бид на
а к у с т и ч е н с п е к т ъ р (фиг. 3.5). Компонентата с най-ниска ч е с т о т а
( У ) се нарича о с н о в е н тон. Останалите компоненти и м а т кратни
ч е с т о т и на основния т о н (2v0, 3v„, 4v0 и т . н.) и се наричат оберто-

37
нобе. Например п р о с т т о н е т о н ъ т ла, издаван о т камертон (v = 440
Hz), а получен о т различни музикални и н с т р у м е н т и , т о й е сложен
т о н , т ъ й к а т о се придружава о т различни по и н т е н з и т е т оберто-
нове, които ао п р а в я т специфичен.
/, L
0 , ( 1 Х
0.0 10
0 . ( 1 4
0 , 0 0 5
(1,00 МИ 0.0 0 0 . ii
>00 1 0 0 0 v . I I / S0 0 1 0 0 0 v . 11 /
б
Фий. 3.5. Акустичен с п е к т ъ р на сложен т о н , получен о т акустична
к и т а р а (а) и електрическа к и т а р а (б), при к о й т о о б е р т о н ъ т с v = 141 Hz
има максимално L (6 условни еаиниии)
§ 3.5. Е к с т р а к о р п о р а л н а л и т о т р и п с и я с у д а р н а в ъ л н а
Е к с т р а к о р п и р а л н а т а л и т о т р и п с и я ( о т ар. л и т о с - камък,
трипсис - чупя) се използва за лечение на бъбречно-каменната
болест о т 1980 а., най-напред в Германия. И д е я т а е к о н к р е м е н т и т е
да се разрушават в ъ т р е в т я л о т о посредством силни механични
вълни с малка пр одъл жителност (ударни вълни), аенерирани извън
т я л о т о (екстракорпорално). Ключов проблем е фокусирането на
вълните, т а к а че да в ъ з д е й с т в а т само върху конкремента и да не
у в р е ж д а т т ъ к а н и т е около неао.
И з т о ч н и к ъ т на ударни вълни се намира във вода и в ъ л н и т е
о т в о д а т а п р е м и н а в а т в т я л о т о на п а ц и е н т а през тъканноеквива-
л е н т н а среда (водна възалавница). Това е необходимо, за да се избеане
з а т и х в а н е т о на в ъ л н и т е във въздуха и о т р а ж е н и е т о им о т аранич-
н и т е повърхнини, к о и т о и м а т различно звуково съпротивление
(3.12). Н а л я г а н е т о на В ъ л н и т е нараства със звуковото съпротивле
ние - за в о д а т а и м е к и т е биолоаични т ъ к а н и т о е около 3000 п ъ т и
по-аолямо о т т о в а на въздуха, а за к о н к р е м е н т и т е е още около 10
п ъ т и по-аолямо. Това, както и л и п с а т а на фокусиране в м е к и т е
тъкани, е причина т е да не се у в р е ж д а т о т вълните, д о к а т о конкре
м е н т и т е се разрушават.
Jiumompunmepume се и зп о лзв а т т р и метода з а генериране
ударни вълни - електрохидравличен, е л е к т р о м а а н и т е н и пиезо-
е л е к т р и ч е н (фие. 3.6). П о с л е д н и я т о т т я х е п о ч т и и з о с т а в е н поради
н и с к а т а енерзия на в ъ л н и т е .
Елип [и7и,Т1.Д
г
Намотк at . „ озаеченч.
<-•• I »—im,,
= ^
\ • Искрите -
8 Мем-
—>—* орана
Акустична излъчвател-
леща "о
J
електрохидравличен електромагнитен Пиезоелектричен
Фий. 3.6. М е т о д и за генериране на ударна вълна
При електрохидравличния м е т о д в ъ л н и т е се с ъ з д а в а т чрез

импулсен искров разряд между два електрода с високо напрежение (15
- 20 kV). И с к р и щ е т о се намира в единия фокус на полуелипсоиден
р е ф л е к т о р , о б ъ р н а т с о т в о р е н а т а си ч а с т към п а ц и е н т а . Ч а с т о т
всяка ударна вълна се разпространява напред, а д р у г а т а й ч а с т се
о т р а з я в а о т р е ф л е к т о р а и се събира в друеия фокус на елипсоида
(фиг. 3.7). П л ъ т н о с т т а на е н е р г и я т а т а м с т а в а д о с т а т ъ ч н о голя
ма, за да разруши конкремент, к о й т о се намира в т а з и т о ч к а . Е т о
защо т о ч н о т о позициониране на п а ц и е н т а е изключително важно.
Вакуум Вода Ударна вълна
Бъбрек
I
Камък
Метална мембрана Акустична леша
Фий. 3.7.Фокусиране на в ъ л н и т е Фий. 3.8. Схема на е л е к т р о м а а н и т е н

с елипсоиден р е ф л е к т о р генератор
Е л е к т р о м а г н и т н и я т и з л ъ ч б а т е л р а б о т и подобно на високо-
в о б о р и т е л ( ф и а . 3.8). О с н о в н а т а му ч а с т е т р е п т я щ кръа, с ъ с т а б е н
о т кондензатор, плоска н а м о т к а и искрите. К о н д е н з а т о р ъ т се
зарежда до в и с о к о напрежение (няколко kV) и при разреждането си
дава к р а т к о т р а е н и с к р о в разряд (няколко ps). През н а м о т к а т а про-
мощен т о к о в импулс със с т р ъ м е н ф р о н т и воляма а м п л и т у д а
тича
39
/. Механика и акустика
(няколко кА). До н а м о т к а т а , но бъб бода, се н а м и р а добре изолирана
м е т а л н а мембрана. В н е я по бреме н а разряда, к а т о бъб б т о р и ч н а
н а м о т к а н а т р а н с ф о р м а т о р , се индуцира нарежение. В р е з у л т а т о т
(взаимодействието н а м а а н и т н и т е п о л е т а м е м б р а н а т а рязко се
о т б л ъ с к в а и създава в ъ в в о д а т а плоска ударна вълна.
В ъ л н а т а се фокусира с а к у с т и ч н а леща, з а д а се получи до
с т а т ъ ч н о з о л я м а а м п л и т у д а на н а л я г а н е т о в м а л ъ к т е р а п е в т и ч е н
обем. Н а р а з с т о я н и е 130 m m о т и з т о ч н и к а се получава ударна въл н а
с напречно сечение 80 х 7 m m и максимално н а л я г а н е около 400 п ъ т и
по-високо о т а т м о с ф е р н о т о . У д а р н и т е вълни с л е д в а т една след
друга с ч е с т о т а о т 70 до 120 в м и н у т а . П о с р е д с т в о м е л е к т р о к а р д и о -
г р а ф т е м о г а т д а се синхронизи
Усилнатсл па
яркост la на обра за р а т с ч е с т о т а т а на сърдечните
с и с т о л и з а избягване н а е в е н т у
ални смущения.
Камъкп
jpvi ия Л и т о т р и п т е р ъ т работи
бъбрек в комбинация с р е н т г е н о в а п а р а т ,
,|Напречио
ссчспие на
*• з а да се осигури т о ч н о локализи
Иолпа Ш ?**Ч.' J 1ЯЛ0 10
Bbii лав- V ране н а к о н к р е м е н т а във фокал-
нипа Бъбрек
н а т а зона (фиг. 3.9). З а ц е л т а
а в т о м а т и ч н о т о п р е м е с т в а н е на
п а ц и е н т н а т а м а с а се управлява с
1 енера юр н компютър. Процесът на л и т о -
уларни пълни т р и п с и я т а се следи непрекъсна
1 I Рентгенова
грьба т о с у л т р а з б у к о б ехограф з а да се
Ф и й . 3.9. Схема н а л и т о т р и п с и я с
избегне л ъ ч е б о т о н а т о б а р б а н е
електромазнитен генератор на п а ц и е н т а о т продължително
р е н т г е н о б о наблюдение.
§ 3.6. П с и х о ф и з и ч н и х а р а к т е р и с т и к и н а з б у к а
Психофизичните характеристики на збука са бисочина на
збука, нибо на гръмкост и тембър. Докато физичните характери
стики се определят обектибно чрез измербане със с ъ о т б е т н и уреди,
психофизичните се оценябат субектибно о т чобека по слухобото му
усещане. Между физичните и психофизичните характеристики има
сложно с ъ о т б е т с т б и е .
У с е щ а н е т о з а Височина на звука се о п р е д е л я г ла вн о о т
ч е с т о т а т а н а основния т о н и 6 п о - м а л к а с т е п е н - о т неаовия
интензитет и спектрален състав. Поради способността за
а д а п т а ц и я з в у к с по-аолям и н т е н з и т е т и л и п р о д ъ л ж и т е л н о с т се
в ъ з п р и е м а к а т о по-нисък о т звук със с ъ щ а т а ч е с т о т а , но с п о - м а л ъ к
и н т е н з и т е т и л и п р о д ъ л ж и т е л н о с т . З а оценка н а в и с о ч и н а т а н а
з в у к а в м у з и к а т а се и з п о л з в а т ч е с т о т н и и н т е р в а л и , н а р е ч е н и
ок т а в и . Т я х н а т а ш и р и н а е р азл ич на, т ъ й к а т о в с я к а с л е д в а щ а
о к т а в а з а п о ч в а с двойно по-голяма ч е с т о т а о т н а ч а л н а т а ч е с т о т а
н а п р е д и ш н а т а о к т а в а . Те са 10; 16 - 32, 32 - 64, 64 - 128 H z и т . н .
Тембърът се определя о т с п е к т р а л н и я с ъ с т а в н а звука. Той
з а в и с и о т броя и о т н о с и т е л н и я и н т е н з и т е т н а о б е р т о н о в е т е (ф и г .
3.4, ф и г . 3.5). Т ъ й к а т о о б е р т о н о в е т е са с по-високи ч е с т о т и и се пог
л ъ щ а т по-силно в ъ в въздуха, т е м б ъ р ъ т се п р о м е н я с о т д а л е ч а в а н е
о т и з т о ч н и к а н а звук.
З а о ц е н к а н а с т е п е н т а н а с л у х о в о т о усещане, т . е . з а опре
д е л я н е н а з в у к а к а т о по-силен и л и по-слаб, е в ъ в е д е н а с у б е к т и в н а т а
в е л и ч и н а ниво на гръмкост Г. Т я е с в ъ р з а н а с н и в о т о н а и н т е н з и
т е т а L ч р е з е д и н к о е ф и ц и е н т н а п р о п о р ц и о н а л н о с т k, к о й т о е
сложна ф у н к ц и я на и н т е н з и т е т а и ч е с т о т а т а ;
k L - k lg—^ k = f(I,v) (3.16)

A)
Ако к о е ф и ц и е н т ъ т k е п о с т о я н е н , н и в о т о н а г р ъ м к о с т се
с в е ж д а до в е л и ч и н а т а ниво н а и н т е н з и т е т а . П р и е т о е д в е т е
в е л и ч и н и д а с ъ в п а д а т н а п ъ л н о п р и ч е с т о т а 1 kHz, т . е. п р и т а з и
ч е с т о т а к о е ф и ц и е т ъ т д а и м а с т о й н о с т k = 1, ако [L] = В и /г = 10,
ако [/>| = dB. Е д и н и ц а т а з а ниво н а г р ъ м к о с т се н а р и ч а фон (phon), з а
д а се р а з л и ч а в а о т р а в н а т а й по големина е д и н и ц а з а ниво н а и н т е н
з и т е т д е ц и б е л (dB).
С т о й н о с т и т е н а k п р и други ч е с т о т и с а н а м е р е н и експери
м е н т а л н о к а т о при в с я к а о т т я х е и з м е р в а н и н т е н з и т е т ъ т , к о й т о
п р е д и з в и к в а слухово усещане ( г р ъ м к о с т ) , еднакво с и н т е н з и т е т а
( . p i м к о с т т а ) п р и 1 kHz. О т п о л у ч е н и т е по т о з и н а ч и н средни д а н н и
пои хора с н о р м а л е н слух са определени з а в и с и м о с т и т е н а н и в о т о н а
' м к о с т о т ч е с т о т а т а п р и различно ниво н а и н т е н з и т е т а . Те се
п р е д с т а в я т в ъ в вид н а г р а ф и к и , н а р е ч е н и криви с еднаква гръмкост
или изофони (фий. 3.10). В т я х с т о й н о с т и т е на ч е с т о т а т а се нана
с я т 6 логаритмичен мащаб.
К р и в а т а с мини
м а л н а г р ъ м к о с т Г = 0 се
получава при едва доловими
и н т е н з и т е т и и се н а р и ч а
пра?, на чуване. Увеличава
н е т о н а и н т е н з и т е т а на
звука над определена грани-
иа, р а з л и ч н а з а р а з л и ч н и т е
честоти, предизвиква в
у ш и т е усещане н а болка.
Зависимостта на тези
4 Igi- гранични стойности на
1000 ЮООО r, Hz п и в о т о на и н т е н з и т е т а
Фин. 3.10. Изофони о т ч е с т о т а т а се н а р и ч а
праг на болезненото чуване (праг на болка).
О б л а с т т а , в която попадат механичните т р е п т е н и я с
ч е с т о т а о т 20 Hz до 20 kHz и и н т е н з и т е т между п р а г а н а чуване и
прага на б о л к а т а , се н а р и ч а област на чуване (фиг. 3.11).
dB
>вреда ан е
о от изстрел
dB
Отосклероза
125 250 500 1000 2000 4000 8000 Hz

Ф и г . 3.11. О б л а с т н а чуване Ф и г . 3.12. Аудиоарами при различен вид
увреждания н а слуха
П р а г ъ т н а ч у в а н е определя остр о та та на слуха. М е т о д ъ т
з а и з м е р в а н е т о м у се н а р и ч а аудиометрия. А у д и о м е т ъ р ъ т се с ъ с т о и
о т е л е к т р о н е н г е н е р а т о р н а т о н о в е с определена ч е с т о т а и регули
руем и н т е н з и т е т , и з м е р и т е л е н уред з а н и в о т о н а и н т е н з и т е т а и
слушалки. И з м е р е н и т е прагови с т о й н о с т и н а и н т е з и т е т а се пред
но М. М а р и н о в
с т а б я т а р а ф и ч п о к а т о п о л о ж и т е л н а т а посока н а о р д и н а т н а т а ос е
насочена надолу. В и н т е р в а л а 125 - 8000 Hz н о р м а л н и т е аудиозрами
п о п а д а т изцяло 6 о б л а с т т а до 15 dB, д о к а т о п р а з ъ т н а чуване при
някои у в р е ж д а н и я н а слуха се повишава н а 40 - 60 dB (физ. 3.12).
М и н и м а л н а т а разлика между ч е с т о т а т а н а два п р о с т и
т о н а , к о и т о у х о т о може да възприеме к а т о различни, се нарича
честотна р а з д е л и т е л н а способност. Т я е най-добра и д о с т и а а до 3 Hz
при ч е с т о т и около 3 kHz, к ъ д е т о п р а г ъ т на чуване е най-нисък.
Л о к а л и з и р а н е т о на и з т о ч н и к а на звук се определя о т прост
р а н с т в е н а т а р а з д е л и т е л н а способност.. Това е н а й - м а л к и я т ъеъл,
при к о й т о човек може да възприеме два различни и з т о ч н и к а к а т о
о т д е л н и . В х о р и з о н т а л н а т а равнина т о в а с т а в а въз основа н а т а к а
н а р е ч е н и я бинаурален ефект. При наличие на два приемника (уши
т е ) з в у к ъ т и з м и н а в а до т я х различно р а з с т о я н и е и в т я х п о п а д а т
в ъ л н и с р а з л и ч н а ф а з а (фиа. 3.13 а). В ъ з м о ж н а т а разлика във
ф а з и т е о т различни посоки на звука в х о р и з о н т а л н а т а равнина.
а 0
Фий. 3.13. Локализиране на източника на звук 6 хоризонталната (а) и 8
отвосмата равиима (б) vуии
к о г а т о и з т о ч н и к ъ т се намира пред л и ц е т о н а човек, е о т 0° до 180°
П р и нормален слух човек определя п о с о к а т а н а и з т о ч н и к а н а звук с
т о ч н о с т до ъ г ъ л о т 3°, к о е т о с ъ о т в е т с т в а н а разлика във ф а з и т е
6°. Б и н а у р а л н и я т е ф е к т се дължи не само н а р а з л и к а т а във ф а з и т е
но и н а р а з л и ч н и я и н т е н з и т е т н а звука в д в е т е уши, к а к т о и на
е к р а н и р а н е т о н а е д н о т о ухо о т положението н а г л а в а т а .
Л о к а л и з и р а н е т о н а и з т о ч н и к а н а звук в о т в е с н а т а равнина
се основава н а н е с и м е т р и ч н а т а ф о р м а н а у ш н а т а м и д а в с а г и т а л н а -
т а равнина. Звукове о т и з т о ч н и ц и н а различна височина премина
в а т покрай различни по ф о р м а повърхности (фиа. ЗЛЗ б) и дифрак-
т и р а т по различен начин. В р е з у л т а т н а т о в а в слуховия канал
п о п а д а т з в у к о в и вълни с променен с п е к т р а л е н с ъ с т а в . Тези промени
човек св ъ р з в а с п о л о ж е н и е т о на и з т о ч н и к а н а звука.
/, Механика и акустика 43
§ 3.7. Ф и з и к а н а г о в о р н и я и с л у х о в и я а п а р а т н а ч о в е к а
Ч е с т о т н а т а о б л а с т н а човешкия глас е о т около 85 Hz go
1100 Hz. З в у к ъ т се образува при трептенето на г л а с н и т е с т р у н и ,
разположени перпендикулярно н а о с т а н а ларинкса. Те са две т ъ к а н -
ни гънки, с ъ с т а в е н и о т мускулни и е л а с т и ч н и влакна. П р и спокойно
диш а не между т я х и м а д о с т а т ъ ч н о широк процеп, през к о й т о
в ъ з д у х ъ т п р е м и н а в а свободно (фиг. 3.14).
П р и образуване на звукове м у с к у л н и т е влакна се с ъ к р а щ а в а т ,
с т р у н и т е се о п ъ в а т , п р о ц е п ъ т между т я х се с т е с н я в а , а в ъ н ш н и т е
им с т р а н и з а п о ч в а т д а т р е п т я т . Това предизвиква периодично
с т е с н я в а н е и р а з ш и р я в а н е н а процепа, през к о й т о излиза издишвани
я т въздух. Т а к а в ъ в в ъ з д у ш н а т а с т р у я се о б р а з у в а т с г ъ с т я в а н и я и
разреждания. Ч е с т о т а т а и и н т е н з и т е т ъ т н а з в у к о в а т а въл н а
з а в и с я т о т о п ъ в а н е т о и д ъ л ж и н а т а н а г л а с н и т е с т р у н и , а също и
о т с к о р о с т т а и н а л я г а н е т о н а п р е м и н а в а щ и я въздух.
Фин. 3.14. О т п у с н а т и и о п ъ н а т и Фиг. 3.15. Положение на у с т а т а

гласни с т р у н и (показани с линии) и г л ъ т к а т а при произнасяне на
з в у к о в е т е "е" и "а"
З в у к о в е т е н а говора се о ф о р м я т о к о н ч а т е л н о в г л ъ т к а т а ,
у с т н а т а и н о с н а т а кухина, к о и т о с л у ж а т з а р е з о н а т о р и , усилващи
различни к о м п о н е н т и н а с л о ж н и т е т о н о в е . Т а к и в а т о н о в е са главно
г л а с н и т е звукове и п ри т я х н о т о образуване се и з м е н я предимно
ф о р м а т а и о б е м ъ т н а у с т н а т а кухина ч р е з п р о м я н а н а в з а и м н о т о
положение н а езика, з ъ б и т е и у с т н и т е (фиг. 3.15).
С ъ г л а с н и т е звукове по-скоро п р и л и ч а т н а шум, о т к о л к о т о
н а т о н о в е и се о б р а з у в а т с у ч а с т и е т о н а м е к о т о небце, върха н а ези
к а и у с т н и т е . З в у к о в е т е о т говорния а п а р а т н а човека се с ъ с т о я т
о т основен т о н с ч е с т о т а около 170 Hz и т о н о в е с по-високи ч е с т о
т и , наречени ф о р м а н т и . Ф о р м а н т и т е са с п е ц и ф и ч н и з а всеки звук и
човек, а ч е с т о т и т е и м не са к р а т н и н а ч е с т о т а т а н а основния т о н .
Ухото е н а й - ф и н и я т и сложен механичен а п а р а т 6 човешко
т о т я л о . То приема з в у к о в и т е вълни о т въздуха и през т в ъ р д и и
т е ч н и среди ги предава на н е р в н и т е окончания. П р и разглеждане на
ф и з и ч н и т е проиеси у х о т о се разделя н а т р и ч а с т и ; външно, средно и
в ъ т р е ш н о ухо (фиа. 3.16).
У и/ к а т а мида служи освен за локализиране н а и з т о ч н и к а на
звук в о т в е с н а т а равнина и за концентриране н а з в у к о в и т е вълни в
с л у х о в и я к а н а л . Това действие, заедно с р е з о н а т о р н о т о д е й с т в и е на
слуховия канал, усилва около два п ъ т и звука в ч е с т о т н и я и н т е р в а л
о т 2000 до 5500 Hz. У с и л е н и я т звук р а з т р е п т я в а т ъ п а н ч е в а т а
мембрана, разположена в края на канала. Т я е свързана с т р и м а л к и
к о с т и ц и в с р е д н о т о ухо (чукче, наковалня и с т р е м е ) и з в у к о в а т а
в ъ л н а о т въздуха преминава през т я х . Те о б р а з у в а т сложна лостова
система, к о я т о в ъ з д е й с т в а върху овалното прозорче, разделящо
с р е д н о т о ухо о т в ъ т р е ш н о т о .
Полукръгли Овално прозорче
канали Слухов нерв
Наковалня
Охлюв
Чмсче I
Слухов
канал
Евстахиева
тръба
Средно Вътрешно
Външно vxo YXO ухо
Фиг. 3.16. Схема на човешко ухо

О с н о в н а т а ф у н к ц и я н а т ъ п а н ч е в а т а мембрана е д а възприе
м е н а й - е ф е к т и б н о з в у к о в а т а енераия. З а т о в а н е й н а т а площ е о т 15
до 30 п ъ т и п о - а о л я м а о т т а з и на о в а л н о т о прозорче, върху к о е т о се
получава т о л к о в а п ъ т и по-високо звуково налягане. Това голямо
у с и л в а н е п о з в о л я в а д а се възприема слаб звук но з а да се предпази
у х о т о о т много силен звук, усилването може да бъде намалено. Звук с
а о с т а т ъ ч н а г р ъ м к о с т з а д е й с т в а мускулни влакна, к о и т о о п ъ в а т
мембраната и понижават нейната чувствителност.
45
Подобно д е й с т в и е и м а и л о с т о в а т а с и с т е м а о т т р и т е
к о с т и ц и . П р и много слаб звук т я може д а в ъ з д е й с т в а н а в ъ т р е ш н о
т о ухо с т р и п ъ т и по-аоляма сила. Ако з в у к ъ т е д о с т а т ъ ч н о силен,
с т р е м е т о може да се о т д р ъ п н е , да прекъсне к о н т а к т а с о в а л н о т о
прозорче и да н а м а л и звуковия сивнал, предаван н а в ъ т р е ш н о т о ухо.
Този м е х а н и з ъ м р а з ш и р я в а а р а н и ц и т е на и н т е р в а л а н а и н т е з и т е -
т и т е в о б л а с т т а на чуване. Той обаче не е т о л к о в а бърз, ч е да пред
пази у х о т о о т мноао силен к р а т к о т р а е н звук, к а к ъ в т о се получава
при и з с т р е л (фиа. 3.12).
С едновременно д е й с т в и е на т р и т е м е х а н и з м а з а усилване
на звука в у х о т о се получава общо усилване 180 п ъ т и (два п ъ т и о т
у ш н а т а м и д а и слуховия канал, 30 о т т ъ п а н ч е т о и т р и п ъ т и о т
к о с т и ц и т е ) . У в е л и ч е н о т о звуково налягане се п р ед ава о т к о с т и ц и -
т е н а о в а л н о т о прозорче и о т неао - на т е ч н о с т т а , и з п ъ л в а ш а охл/о-
ва. Той е разделен по ц я л а т а си д ъ л ж и н а н а т р и ч а с т и о т базална-
т а и в с с т и б у л а р н о п ш мембрана. По ц я л а т а д ъ л ж и н а н а б а з а л н а т а
м е м б р а н а се н а м и р а К о р т и с в и я т орган, изграден о т опорни и ч у в с т
в и т е л н и к л е т к и . В т я х з в у к о в и т е вълни се превръидат в е л е к т р и ч н и
импулси и по р а з к л о н е н и я т а н а слуховия нерв се п р е д а в а т н а мозъка.
Х и д р а в л и ч н о т о н а л я г а н е предизвиква т р е п т е н е на базална
т а мембрана. Р а з п р о с т р а н е н и е т о н а т р е п т е н е т о през охлюва обус
л а в я с п о с о б н о с т т а з а разграничаване н а звукове с р а з л и ч н а ч е с т о т а .
З в у к ъ т с висока ч е с т о т а възбужда т р е п т е н е н а б а з а л н а т а мембра
на близо до о в а л н о т о прозорче. Н е р в н и т е к л е т к и , разположени в
т а з и й ч а с т , и з п р а и д а т к ъ м мозъка сигнали, к о и т о се в ъ з п р и е м а т
к а т о висок звук. З в у к ъ т с ниска ч е с т о т а д о с т и г а близо до к р а я на
охлюва и с и г н а л и т е о т т а з и ч а с т н а м е м б р а н а т а се в ъ з п р и е м а т
к а т о нисък звук. Усеидането з а височина, г р ъ м к о с т и т е м б ъ р на
звука се ф о р м и р а в с ъ о т в е т е н у ч а с т ъ к о т к о р а т а н а г л а в н и я мозък,
к ъ д е т о д о с т и г а т н е р в н и т е импулси. З а изследване н а т е з и процеси
с ф и з и ч н и м е т о д и Б е к е ш и (Georg von Bekesy) получава Н о б е л о в а т а
награда по м е д и ц и н а и л и физиология з а 1961 г.
В ъ в в ъ т р е ш н о т о ухо се н а м и р а и в е с т и б у л а р н и я т а п а р а т на
човека, п р е д а в а ш сигнали н а мозъка з а п о л о ж е н и е т о и п р е м е с т в а н е
т о на а л а в а т а в пространството, а с т о в а и за ц я л о т о т я л о .
С ъ с т о и се о т т р и взаимноперпендикулярни п о л у к р ъ г л и к а н а л и (фиг
3.16) u к у х и н а (предберие). Те са и з п ъ л н е н и с п л ъ т н а т е ч н о с т (ендо-
л и м ф а ) , с ъ д ъ р ж а щ а к р и с т а л ч е т а С а Н Р 0 4 и СаШСООг , н а р е ч е н и
о т о л и т и , а н а в ъ т р е ш н а т а и м п о в ъ р х н о с т се н а м и р а т ч у в с т в и т е л
н и н е р в н и к л е т к и с ф о р м а н а власинки.
Всяко у с к о р и т е л н о движение н а а л а в а т а п р е д и з в и к в а пре
м е с т в а н е н а е н д о л и м ф а т а и о т о л и т и т е , к о е т о възбужда н е р в н и т е
к л е т к и . П е р и о д и ч н о т о в ъ з д е й с т в и е върху в е с т и б у л а р н и я а п а р а т ,
н а п р и м е р п р и л ю л е е н е т о н а кораб, м о ж е д а доведе ч о в е к до особено
с ъ с т о я н и е , н а р е ч е н о морска болест (вж. § 3.9). П р е т о в а р в а н е т о и
б е з т е г л о в н о с т т а (вж. § 2.4), д е й с т в а щ и върху ц я л о т о т я л о , се въз
п р и е м а т и о т в е с т и б у л а р н и я а п а р а т к а т о необикновени с ъ с т о я н и я ,
к о и т о и з и с к в а т приспособяване.
§ 3.8. З в у к о в и м е т о д и в м е д и ц и н с к а т а д и а г н о с т и к а
П р и н я к о и ф и з и о л о а и ч н и процеси в ч о в е ш к о т о т я л о се полу
ч а в а звук, к о й т о м о ж е д а бъде използван з а диагностика. П р е д и
всичко т а к и в а процеси са с ъ р д е ч н а т а д е й н о с т и д и ш а н е т о . П р и
б о л е с т н и с ъ с т о я н и я се п р о м е н я т о н ъ т и л и т е м б ъ р ъ т н а сърдечни
т е звукове и н а з в у к а о т д в и ж е н и е т о н а въздуха в д и х а т е л н и т е пъ-
ц1ца К л а с и ч е с к и м е т о д з а изследване н а п а ц и е н т по в ъ з п р и е м а н и я
о т лекаря звук е прислутването (аускултацията). С аускултация
м о ж е д а се у с т а н о в и и н а л и ч и е т о н а п е р и с т а л т и к а н а с т о м а х а и
ч е р в а т а , к а к т о и с ъ р д е ч н а д е й н о с т н а плода п р и бременни.
Н а й - п р о с т и я т уред з а а у с к у л т а ц и я е б и н а у р а л н и я т стето-
с к оп ( ф и е . 3.17 а). Той и м а д в а входа, с к о и т о се п р и т и с к а к ъ м т я л о
т о ; е д и н и я т (1) е з а п р и с л у ш в а н е
Г О Т
н а с ъ р ц е т о , а п о - ш и р о к и я т (2) е
з а прислушване н а б е л и я дроб.
З в у к ъ т се в ъ з п р и е м а о т е л а с т и ч
н а м е м б р а н а върху куха капсула
(3), к о я т о служи з а р е з о н а т о р . О т
т а м т о й се п р е д а в а до у ш и т е н а
л е к а р я с е л а с т и ч н и т р ъ б и ч к и (4)
с т в ъ р д и краища, които, п о с т а -
Фиг. 3.17. Б и н а у р а л с н с т е т о с к о п вени в т я х , аи и з о л и р а т о т други
(а), п л е с и м е т ъ р (б) и чукче (6) звукове.
47
/. Механики и акустика
З а усилване и записване н а з в у к о в е т е , носещи д и а г н о с т и ч н а
и н ф о р м а ц и я , се и з п о л з в а т к о н т а к т н и микрофони, к о и т о ай преоб
р а з у в а т в е л е к т р и ч н и т р е п т е н и я . Този м е т о д з а изследване на
с ъ р д е ч н а т а д е й н о с т се н а р и ч а фонокардиография. Понякоаа т о й се
прилага едновременно с е л е к т р о к а р д и о г р а ф и я т а .
Освен з в у к о в е т е , произлизащи о т ч о в е ш к о т о т я л о , з а
д и а г н о с т и к а се и з п о л з в а т и т а к а н а р е ч е н и т е резонансни тонове,
получавани по м е т о д а п е р к у с и я (причукване). Х а р а к т е р ъ т и м зависи
главно о т м е х а н и ч н и т е с в о й с т в а ( е л а с т и ч н о с т , п л ъ т н о с т ) н а
т ъ к а н и т е , разположени под м я с т о т о на перкусия. П е р к у с и я т а се
прави със специално чукче с мек (гумен) връх върху е л а с т и ч н а
п л а с т и н к а , н а р е ч е н а п л е с и м е т ъ р (фиг. 3.17 б, в), к о я т о се п о с т а в я
върху т я л о т о н а болния. П р и л а г а се перкусия и с удари н а с г ъ н а т
показалец н а е д н а т а р ъ к а върху ф а л а н г а т а н а показалеца на
д р у г а т а . Ако под м я с т о т о н а почукване и м а меки т ъ к а н и (мускул,
м а с т н а т ъ к а н ) , з в у к ъ т е т и х и заглъхващ, а ако т а м и м а к о с т или
кухина, т о й е силен, т ъ й к а т о се усилва о т резонанса. Т а к а м о г а т да
се о п р е д е л я т г р а н и ц и т е на белия дроб или с ъ р ц е т о и да се разбере
дали някоя кухина е п ъ л н а с въздух или т е ч н о с т .
§ 3.9. Ш у м о з а щ и т а , и н ф р а з б у к
Ш у м ъ т е п р о д ъ л ж и т е л е н звук със сложен с п е к т ъ р , к о й т о
може да бъде н е п р е к ъ с н а т или да съд ърж а к о м п о н е н т и с п о с т о я н н а
ч е с т о т а . Всъщност ш у м ъ т няма постоянен спектър, т ъ й к а т о т о й
се и з м е н я н е п р е к ъ с н а т о с в р е м е т о . З а т о в а се казва, че ш у м ъ т не
може да се възпроизведе повторно. В ъ з д е й с т в и е т о н а ш у м а върху
човека изобщо е н е б л а г о п р и я т н о . Ш у м ъ т н а м а л я в а п р о и зво д и тел -
н о с т т а н а т р у д а , р а з с т р о й в а н е р в н а т а с и с т е м а , о т с л а б в а слуха и
т . н . Н и в о т о н а и н т е н з и т е т а н а ш у м а се и з м е р в а с шумомери в
децибели ( т а б л . 3.2).
Ш у м о м е р ъ т се с ъ с т о и о т п р е о б р а з у в а т е л н а з в у к о в и т е
т р е п т е н и я в е л е к т р и ч н и (микрофон), у с и л в а т е л и и з м е р и т е л е н и л и
р е г и с т р и р а щ уред. Той и м а ч е с т о т н а х а р а к т е р и с т и к а , възможно
най-близка до т а з и н а ч о в е ш к о т о ухо.
З а щ и т а т а о т ш у м а се основава н а д в а т а основни закона за
н а м а л я в а н е и н т е н з и т е т а на в ъ л н и т е - з а в и с и м о с т т а му о т раз-
Табл. 3.2. Ниво на и н т е н з и т е т а н а ш у м о т различни и з т о ч н и ц и 6 dB
Нормален праз на чуване 0
Силен уличен шум, силен вик 80
Праг на чуване на в ъ з р а с т е н човек 10 Плач на бебе 90
Дишане 2Q
Симфоничен о р к е с т ъ р 90
Сърдечен ш у м през с т е т о с к о п 10 Полицейска сирена HO
Ш е п о т , шум на л и с т а 20 Рок-концерт, м о т о ц и к л е т 120
Тих разговор, ш у м в библиотека 40 П н е в м а т и ч е н чук 130
Прахосмукачка 70 Излиташ реактивен самолет 150 |
с т о я н и е т о и о т с л а б в а н е т о му поради поалъщане. И н т е н з и т е т ъ т
на в ъ л н и т е н а м а л я в а с к в а д р а т а на р а з с т о я н и е т о до и з т о ч н и к а ,
т ъ й к а т о т е се р а з п р о с т р а н я в а т във всички посоки н а п р о с т р а н
с т в о т о . Това е т а к а , з а щ о т о п л о щ т а S н а една с ф е р а н а р а с т в а с
к в а д р а т а на нейния радиус r ( S = 4пг 2 ), а и н т е н з и т е т ъ т според
(3.13) е е н е р г и й н и я т п о т о к през единица площ:
/ ^ 4 яЛг t- •
Всички вълни, включително и звуковите, се п о г л ъ щ а т при

п р е м и н а в а н е през н е п р е к ъ с н а т и среди по един и с ъ щ закон:
т ~kd
'и е (3.17)
В него / 0 е н а ч а л н и я т , / - и н т е н з и т е т ъ т на п р е м и н а л и т е вълни
през слой с дебелина d , a k - к о е ф и ц и е н т ъ т на поглъщане. Този закон
е е к с п о н е н ц и а л е н , т ъ й к а т о о с н о в а т а на п о к а з а т е л н а т а функция в
него е ч и с л о т о на Н е л е р (J. Napiei) е = 2 , 7 1 8 2 8 . 2 , 7 2 , основа и на
н а т у р а л н и т е логаритми.
К о е ф и ц и е н т ъ т k зависи о т е с т е с т в о т о н а с р е д а т а и о т
ч е с т о т а т а н а б ъ л н а т а . З а шумоизолация се и з п о л з в а т презради и
облицовки о т м а т е р и а л и с голям к о е ф и ц и е н т н а поалъщане к а т о
дърво, м и к р о п о р е с т и п л а с т м а с и , т е к с т и л н и т ъ к а н и и др. Ш у м ъ т се
п о г л ъ щ а слабо в б е т о н а и м е т а л и т е .
В с ъ с т а в а н а ш у м а влиза и и н ф р а з б у к ъ т (вж. § 3.2). Той се
получава к а к т о о т е с т е с т в е н и и з т о ч н и ц и (земетресения, морски
в ъ л н и в я т ъ р , водопади, живп с ъ щ е с т в а и др.), т а к а и с т е х н и ч е с к и
с р е д с т в а (машини) з а т р а н с п о р т и производствена дейност. В ъ в
въздуха и н ф р а з в у к ъ т бързо з а т и х в а , но се предава добре във вода и
е л а с т и ч н и среди. Д е й с т в и е т о му върху човека се в ъ з п р и е м а к а т о
4 9
вибрации посредством т а к т и л н и и костно-мускулни рецептори.
Вибрациите се п р е д а в а т и при непосредствен к о н т а к т на човеш
к о т о т я л о с източника на т р е п т е н е .
Вибрациите и м а т вредно влияние върху човека, т ъ й к а т о
предизвикват раздразнителност, умора, алавоболие, морска болест и
др, състояния, характеризирани общо к а т о вибрационна болест. В
случай на резонансно поалъщане на инфразвук о т някои орзан, т о й
може да получи сериозни увреждания. Въпреки т о в а инфразвукът се
използва и с лечебна цел за вибрационен масаж.
§ 4. УЛТРАЗВУК
§ 4.1. Получаване н а у л т р а з в у к
У л т р а з в у к ъ т (УЗ) обхваща механичните т р е п т е н и я и
вълни с ч е с т о т и над аорната ч е с т о т н а араница на о б л а с т т а на
чуване (вж. § 3.2 и § 3.6). Източници на УЗ са различни механични и
електромеханични у с т р о й с т в а . Най-широко приложение и м а т
електромеханичните генератори на УЗ, основаващи се на две
подобни явления - електрострикция и маанитострикция. Електро-
с т р и к ц и я т а ( о т л а т . strictio - свиване) е изменение на ф о р м а т а и
р а з м е р и т е на диелектрици и полупроводници в електрично поле, а
магнитострикцията - изменение на ф о р м а т а и р а з м е р и т е на
вещества при н а м а г н и т в а н е т о им в променливо м а гнитно поле,
проявявано най-силно при ф е р о м а г н е т и ц и т е (вж. § 20.1).
Е л е к т р о с т р и к ц и я т а е известна и под и м е т о о б р а т е н
пиезоелектричен е ф е к т ( о т ар. пиезо - натискам), т ъ й к а т о пиезо-
електричен ефект е възникване на диелектрична поляризация (вж. §
11.1) при механична деформация. Явлението е о т к р и т о през 1880 а.
о т б р а т я т а Жак Кюри (минералоа) и Пиер Кюри (J. et P. Curie) при
о п и т и с турмалинови и кварцови кристали. По-късно пиезоелек-
т р и ч н и свойства са установени при повече о т 1500 вещества.
П иез оелектричният е ф е к т се проявява само при кристали,
к о и то н я м а т център на симетрия, но и т е к а т о всички кристали се
х а р а к т е р и з и р а т с правилно далечно подреждане на ч а с т и ц и т е . При
механична деформация (напр. н а т и с к или опъване) ч а с т и ц и т е с
р а з л и чен е л е к т р и ч е н заряд се о т м е с т в а т о т н е у т р а л н и т е равнини
р и с т а л н а т а р е ш е т к а и з а р е ж д а т срещуположните с т е н и н а
к р и с т а л а (фиг. 4.1).
Фиг. 4.1. П р и м е р за е л е к т р и ч н а поляризация на м о л е к у л а т а н а SiCX'

преди и след д е ф о р м а ц и я т а (а), при н а т и с к (б), при опъване (в)
П и е з о е л е к т р и ч н и я т генератор на УЗ се с ъ с т о и о т излъчва
т е л ( п р е о б р а з у в а т е л ) и и з т о ч н и к на високочестотно синусоидално
е л е к т р и ч н о напрежение (физ. 4.2, а). Обикновено и з л ъ ч в а т е л я т е
плоскопаралелна кварцова п л а с т и н к а , изрязана по определен начин
спрямо к р и с т а л о г р а ф с к и т е оси на монокристала. О т и з т о ч н и к а се
подава напрежение н а две о т срещуположните м е т а л и з и р а н и с т е н и
на п л а с т и н к а т а . Под д е й с т в и е на т о в а напрежение се и з в ъ р ш в а т
периодични промени в д е б е л и н а т а н а п л а с т и н к а т а , к о и т о привеж
д а т о к о л н а т а среда в механично т р е п т е н е с ч е с т о т а , равна н а
ч е с т о т а т а н а напрежението. П о л у ч е н и т е т р е п т е н и я (УЗ) и м а т
м а к с и м а л н а а м п л и т у д а при резонанс, к о з а т о ч е с т о т а т а н а прило
ж е н о т о напрежение е равна на с о б с т в е н а т а ч е с т о т а н а т р е п т е н е
на п л а с т и н к а т а .
6
а
Ф и г . 4.2. Схема на ултразвуков генератор 6 режим на:
излъчване (а), приемане (6)
Мазнитострикционният зенератор на с ъ щ и я
действа
принцип, но б м е с т о кристал се използва феромавнетик, а вместо
електрично поле - променливо маанитно поле, създавано в намотка с
електпичен т о к . С мавнитострикиионния генератор се получава УЗ
с ч е с т о т а до 150 kHz, докато с пиезоелектричния - до 10 GHz.
51
/, М е х а н и к а и а к у с т и к а
И з л ъ ч в а т е л я т на УЗ, р а б о т е щ 6 импулсен режим, се използва
и з а п р и е м н и к ( д е т е к т о р , а д а п т о р ) . У л т р а з в у к ъ т , попаднал върху
него в и н т е р в а л а между и з л ъ ч в а н и т е импулси, предизвиква синхрон
ни д е ф о р м а ц и и и променлива е л е к т р и ч н а п о л я р и з а ц и я н а к р и с т а л а
със с ъ щ а т а ч е с т о т а (фиа. 4.2, б). И н т е н з и т е т ъ т н а п р и е т и я УЗ е
пропорционален на и з м е р е н о т о п и е з о е л е к т р и ч н о напрежение.
§ 4.2. С б о й с т б а и д е й с т в и я н а у л т р а з в у к а
Ф и з и ч н и т е свойства и действия на У З се о п р е д е л я т о т
в и с о к а т а му ч е с т о т а , при к о я т о т р е п т я щ и т е ч а с т и ц и п р и д о б и в а т
з н а ч и т е л н а с к о р о с т и к и н е т и ч н а енергия. Освен т о в а , т ъ й к а т о
с к о р о с т т а на р а з п р о с т р а н е н и е на УЗ в една среда е с ъ щ а т а , к а к т о и
на звук о т о б л а с т т а на чуване (вж. § 3.2), т о п р и високи ч е с т о т и
н е г о в а т а д ъ л ж и н а н а в ъ л н а т а X, според (3.5), е няколко порядъка по-
м а л к а о т т а з и н а звука. Т а к а например във вода з в у к ъ т с ч е с т о т а
V = 1 kHz и м а /. = 1,4 т , У З с v = 1 MHz и м а '/. = 1,4 mm, а УЗ с v = 1 GHz
има X = 1 , 4 щп.
Р а з п р о с т р а н е н и е т о на в ъ л н и т е през среди, в к о и т о и м а
нехомогенности (прегради), с ъ щ е с т в е н о зависи о т с ъ о т н о ш е н и е т о
между т я х н а т а д ъ л ж и н а на в ъ л н а т а и н а п р е ч н и т е размери на
п р е г р а д и т е d. К о г а т о А > с/ се получава д и ф р а к и и я - о т к л о н е н и е на
в ъ л н и т е о т п р а в о л и н е й н а т а и м посока на р а з п р о с т р а н е н и е и навли
зане зад п р е г р а д а т а в о б л а с т т а на " с я н к а т а " . Това означава, ч е
т е л а т а с р а з м е р и о т порядъка н а с а н т и м е т р и и м е т р и не са
преграда з а звука и ли к а к т о се казва - т е са "прозрачни" з а звука.
Тези т е л а обаче не са "прозрачни" з а УЗ, к о й т о п р е м и н а в а праволи
нейно покрай т я х , а зад т я х о с т а в я "сянка", т ъ й к а т о X < d u
д и ф р а к ц и я не е възможна. Това е п р и ч и н а т а с плоски и з л ъ ч в а т е л и
да се п о л у ч а в а т добре насочени п о т о ц и УЗ, к о и т о м о г а т да се
ф о к у с и р а т и п р е н а с о ч в а т с подходящи огледала и л е щ и .
Н а г р а н и ц а т а между две среди с различно а к у с т и ч н о съпро
т и в л е н и е у л т р а з в у к ъ т се о т р а з я в а . О т п р и е т и т е о т р а з е н и вълни
(УЗ ехо) м о г а т д а се о п р е д е л я т размери и р е л е ф н а нехомогенности
(кухини, включвания, повърхнини и други невидими о б е к т и ) и
р а з с т о я н и е т о до т я х в най-различни среди. П ъ р в о н а ч а л н о т о з и
м е т о д е използван з а о т к р и в а н е н а подводни п р е д м е т и , з а подводна
с и г н а л и з а ц и я и определяне н а дълбочина (ехолокация с УЗ), к а к т о и
з а о т к р и в а н е н а д е ф е к т и 6 м е т а л н и изделия (дефектоскопия с УЗ).
Сега Ь 3 с.хография е един о т оснобните м е т о д и н а м е д и ц и н с к а т а
образна д и а а н о с т и к а (6ж § 4.3).
П р и преминабане през м а т е р и а л н а среда УЗ вълни се
п о г л ъ щ а т по закона (3,17), но с т е п е н т а на поглъщане зависи с ъ щ е с т
вено о т т я х н а т а ч е с т о т а и о т е с т е с т в о т о на с р е д а т а . Ч а с т о т
е н е р а и я т а и м преминава в топлина, к о я т о е з н а ч и т е л н а н а араница-
т а между две среди. О т т о в а следва, че т е м п е р а т у р а т а н а озвуча
в а н а т е ч н о с т не може да се определи с т е р м о м е т ъ р , т ъ й к а т о т о й
се з а а р я в а повече о т т е ч н о с т т а . В и с о к о ч е с т о т н и т е т р е п т е н и я на
ч а с т и ц и т е при р а з п р о с т р а н е н и е т о на УЗ в т е ч н о с т п р е д и з в и к в а т
разпръскване и образуване на фонтан над н е й н а т а повърхност.
Над определен и н т е н з и т е т на УЗ с и л и т е н а свиване и
опъване в о д я т до нарушаване на н е п р е к ъ с н а т и я с т р о е ж на т е ч н о
с т и т е и до образуване на микрокухини (мехурчета) в м е с т а т а с
понижено налягане. Я в л е н и е т о се нарича акустична и л и у л т р а з в у
кова к а в и т а ц и я . М е х у р ч е т а т а се и з п ъ л в а т с пари н а т е ч н о с т т а и
р а з т в о р е н и в не я аазове. Те п у л с и р а т к а т о се р а з ш и р я в а т във
ф а з а т а на разреждане и се с в и в а т при сгъстяване. М а к с и м а л н о т о
н а л я г а н е в едно мехурче с ъ о т в е т с т в а на минималния му обем и
може да д о с т и г н е д е с е т к и хиляди а т м о с ф е р и (няколко GPa).
Б ъ р з а т а промяна в обема на м е х у р ч е т о води до нагряване на
п а р и т е и г а з о в е т е в него до т е м п е р а т у р и о т порядъка н а 10 К. Това
предизвиква с в е т е н е на м е х у р ч е т а т а (звуколуминесценция) и
ч а с т и ч н а дисоциаиия и йонизация на с ъ д ъ р ж а н и е т о им. При напред
н а л а к а в и т а ц и я в различни м о м е н т и голям брой м е х у р ч е т а пулси
р а т и се з а т в а р я т , к о е т о създава в т е ч н о с т и т е мощни импулси н а
сбибане, м и к р о п о т о ц и , загряване и о т д е л я н е н а газове и пари. Всичко
т о в а в ъ з д е й с т в а силно върху п о в ъ р х н о с т и т е н а т в ъ р д и т е т е л а и
ч а с т и ц и т е , н а м и р а щ и се в о б л а с т т а на к а в и т а ц и я , и ги разрушава
( к а в и т п ц и о и и а ерозия).
Ф и з и ч н и т е процеси, свързани с р а з п р о с т р а н е н и е т о н а УЗ.
и м а т и х и м и ч н о , и биологично действие. Озву чаван ето с УЗ н а водни
р а з т в о р и н а някои неорганични и органични съединения води до
. „ о То пазпушава също б е л т ъ ц и , аминокиселини,
т я х н о т о разпадане. Р РУ.
53
н у к л е и н о в и т е киселини, хормони и друаи биомолекули. П о я в а т а н а
дисоциирани и йонизирани к о м п о н е н т и в у с л о в и я т а н а к а в и т а ц и я се
използва з а и н и и и и р а н е и ускоряване н а химични реакции.
Биологичното действие на УЗ се свежда до две основни направ
ления. П ъ р в о т о включва разрушаване н а к л е т к и , микроораанизми и
и н а к т и в и р а н е н а вируси, к о е т о н а м и р а приложение при е к с т р а к ц и я
на б и о л о а и ч н о а к т и в н и в е щ е с т в а и з а с т е р и л и з а ц и я . В ъ в в т о р о т о
направление са м е х а н и ч н о т о , т о п л и н н о т о и н е р в н о р е ф л е к т о р н о т о
д е й с т в и е на У З върху човека и ж и в о т н и т е . В ъ в ф и з и о т е р а п и я т а с
озвучаване на к о ж а т а и п о д л е ж а щ и т е й т ъ к а н и се п о с т и г а не само
локално д е й с т в и е , но и промени в к р ъ в н о т о налягане, с ъ р д е ч н а т а
ч е с т о т а , н и в о т о н а к р ъ в н а т а захар и др.
§ 4.3. Ф и з и ч н и п р и н ц и п и н а е х о г р а ф и я т а
У л т р а з в у к ъ т е приложен за първи п ъ т 6 м е д и и и н с к а т а диагностика
през 1942 а., к о г а т о за локализиране на мозъчни т у м о р и К. Дусик (Karl
Dussik) използва сонар о т оборудването на кораб през В т о р а т а с в е т о в н а
война. У л т р а с о н о г р а ф и я т а с т а в а о б щ о п р и е т а през 1970 г. след получаване
т о на двумерни образи и в ъ в е ж д а н е т о на скала за с и в о т а и сега е нераздел
на ч а с т о т м о д е р н и т е м е т о д и за образна диагностика.
П ъ р в и я т т е р м и н за описване на медицинска процедзфа, извършвана с
п о м о щ т а на у л т р а з в у к , е "ултрасоноскопия" (1946). По-късно (1952) т о й е
променен на "ехоскопия", т ъ й к а т о т я може да се приеме за аналогична на
и з с л е д в а н е т о със с т е т о с к о п . Така се д о с т и г а до т е р м и н и т е "ехограф" за
у л т р а з в у к о в и я а п а р а т и "ехограми" за п о л у ч е н и т е с него записи. Наред с
т я х , в п о с л е д н и т е години все п о - ч е с т о се и з п о л з в а т т е р м и н и т е "ултрасо-
нография" и "ултрасонограми".
• Характеристики и етапи на метода

Днес п о л у ч а в а н е т о н а образи с у л т р а з в у к ( е х о г р а ф и я т а ) е
един о т н а й - ч е с т о и з п о л з в а н и т е м е т о д и з а образна д и а г н о с т и к а . В
сравнение с о с т а н а л и т е м е т о д и е х о г р а ф и я т а и м а няколко положи
телни характеристики:
- У З в ъ л н и н я м а т йонизиращо д е й с т в и е и не са опасни;
- а п а р а т у р а т а е п о р т а т и в н а и сравнително евтина;
- о б р а з и т е се п о л у ч а в а т в реално време;
- р а з д е л и т е л н а т а способност е добра;
- с п р и л а г а н е н а принципа н а Доплер се получава и н ф о р м а ц и я
з а с к о р о с т т а н а движение н а к р ъ в т а и с ъ р ц е т о .
54 М. Маринод
Е х о е р а ф и я ш а се основава на преминаването н а УЗ вълни през
ч о в е ш к о т о т я л о и п р и е м а н е т о н а о т р а з е н и т е вълни о т а р а н и и а т а
между две биолоаични с т р у к т у р и с различно а к у с т и ч н о с ъ п р о т и в
ление, к о я т о и м а различен к о е ф и ц и е н т н а о т р а ж е н и е ( т а б л . 4.1).
Използба се подвижен източник-приемник на УЗ, наречен mpaucdhcep
(фиа. 4 . 3 ) с р а з л и ч н а ф о р м а в зависимост о т предназначението.
П о л у ч а в а н е т о на образи с УЗ включва с л е д н и т е е т а п и :
Табл. 4.1. Коефиииенти на - насочване к ъ м т я л о т о и
отражение на УЗ на аранииите 0 „ ,
между различни т ъ к а н и преминаване през неао н а бисокоче-
с т о т н и У З импулси ( о т 1 до 5 MHz),
Мозък/черепна кост 0,66
излъчени о т трансдюсера;
Мастна тъкан/мускул 0,10
Мастна тъкан/бъбрек 0,08 - отразяване на ч а с т о т УЗ
Мускул/кръв 0,03 вълни на а р а н и ц и т е между различен
Меки тъкани/вода 0,05 т и п т ъ к а н и обратно към трансдю
Меки тъкани/въздух 0,9995
сера ( о с т а н а л а т а ч а с т се разпрост
р а н я в а п о - н а т а т ъ к в т я л о т о и може да се о т р а з и о т други араници);
- д е т е к т и р а н е н а о т р а з е н и т е УЗ вълни в трансдкзсера и
определяне н а р а з с т о я н и е т о до а р а н и ц и т е между т ъ к а н и т е по вре
м е т о , з а к о е т о е х о т о д о с т и г а до приемника;
- представяне на р а з с т о я н и я т а и и н т е н з и т е т и т е на о т р а
з е н и т е в ъ л н и в ъ в вид на оораз върху м о н и т о р .
И м п у л с и т е , к о и т о д о с т и г а т до по-далечни граници, и м а т
по- м а л к а а м п л и т у д а (фиа. 4.4). т ъ й к а т о и н т е н з и т е т ъ т н а У З
Кабел
трансдюсер
Звукоизолиращ
уплътнител
Електроди
Пиезокристал
Фиа. 4.4. Т я л о с ч е т и р и а р а н и ц и между
т ъ к а н и т е и амплитуда н а импулсите,
Фиа. 4.3. С х е м а н а т р а н с д ю с е р д о с т и г н а л и до т я х
55
/, Механика и а к у с т и к а
о т с л а б в а с увеличаване на р а з с т о я н и е т о , а б р е м е т о з а изминаване
на р а з с т о я н и я т а go т я х н а р а с т в а . Това в още по-еоляма с т е п е н се
о т н а с я з а о т р а з е н и т е импулси (ехо-импулси), к о и т о и з м и н а в а т
двойно по-йолеми р а з с т о я н и я . И м а няколко начина ( ф о р м а т и ) з а пред
с т а в я н е на ехо-импулсите, наречени А-мод, В-мод, С-мод и М-мод.
V А-модът ( о т a m p l i t u d e , англ.) е г р а ф и ч н а з а в и с и м о с т н а а м п л и
т у д а т а н а е х о - с и г н а л и т е о т р а з с т о я н и е т о в т ъ к а н и т е , подобна н а т а з и
н а ф и г , 4,4. Той е е д ном е ре н ( I D ) и се и з п о л з в а з а и з м е р в а н е н а р а з с т о я н и я в
т я л о т о и на р а з м е р и н а в ъ т р е ш н и органи.
П р и ß - м о д а ( о т b r i g h t n e s s , англ.) а м п л и т у д а т а н а всеки ехо-импулс се
п р е д с т а в я в ъ в вид на т о ч к а с определена я р к о с т върху ф л у о р е с ц и р а щ екран .
Това с ъ щ о е е д н о м е р е н образ. З а д а се получи д в у м е р е н (2D) образ, т р я б в а д а
се к о м б и н и р а т и м п у л с и т е , п р е м и н а л и по р а з л и ч е н п ъ т п р е з т я л о т о .
С - м о д ъ т ( о т c o n s t a n t , англ.) е з а п о с т о я н н а дълбочина. О б р а з ъ т е
едно н а п р е ч н о сечение, в к о е т о и з о б р а з е н а т а р а в н и н а е н а п о с т о я н н о
р а з с т о я н и е о т п р и е м н и к а и е п е р п е н д и к у л я р н а н а снопа. Т о в а се п о с т и г а
ч р е з с е л е к ц и я н а е х о - и м п у л с и т е с еднакво време н а р а з п р о с т р а н е н и е .
М - м о д ъ т ( о т motion, англ.) и з о б р а з я в а д в и ж е н и я . Д ъ л б о ч и н а т а в
т ъ к а н и т е се п р е д с т а в я г р а ф и ч н о в з а в и с и м о с т о т в р е м е т о , к а т о д а н н и т е
о т А и л и B-мода се р а з г ъ в а т в ъ в в р е м е т о с ч е с т о т а , к о я т о е много по-нис
ка о т ч е с т о т а т а на п о в т о р е н и е на и м п у л с и т е . П о л у ч е н и т е криви д а в а т
много д е т а й л н а и н ф о р м а ц и я з а д в и ж е н и е т о н а о т р а з я в а щ и т е с т р у к т у р и
по п р о т е ж е н и е н а УЗ сноп. М е т о д ъ т се п р и л а г а широко в к а р д и о л о г и я т а з а
изследване н а д в и ж е н и е т о н а с ъ р д е ч н и т е к л а п и . Той не д а в а и з о б р а ж е н и е
н а с ъ р ц е т о , а г р а ф и ч н о п р е д с т а в я к а к се п р о м е н я п о л о ж е н и е т о н а н е г о в и т е
с т р у к т у р и по в р е м е на с ъ р д е ч н и я ц и к ъ л ,
• Получадане на двумерни образи
Най-широко приложение в меди-
Транслюсер
иинската диааностика има В-модът,
Посока на преместване
С ъ щ е с т в е н о з а с ъ з д а в а н е т о н а двумерни
образи в т о з и ф о р м а т е у п р а в л е н и е т о и
ф о к у с и р а н е т о н а У З сноп. Т р а н с д ю с е р ъ т
се п р е м е с т в а п о с т ъ п а т е л н о ( т р а н с л а
ция) или в ъ р т е л и в о ( р о т а ц и я ) с п о с т о я н
н а скорост над и з с л е д в а н а т а о б л а с т (фиг,
4.5) и н а равни р а з с т о я н и я и з л ъ ч в а и
приема к р а т к о т р а е н импулс. П р о ц е с ъ т
УЗ сноп
се н а р и ч а сканиране, а т р а н с д ю с е р ъ т и
Ф и г . 4.5. П р и н ц и п н а У З
транслационно сканиране
у с т р о й с т в о т о , к о е т о ЙО п р е м е с т в а ,
с ъ с т а в я т У З скенер.
Всеки импулс, насочен по една права, се о т р а з я в а о т граници
т е межд> т ъ к а н и т е с различен импеданс и о т всяка граница дава по
един о т р а з е н импулс. Тези импулси се п р и е м а т о т трансдк)сера и се
п р е в р ъ щ а т 6 е л е к т р и ч н и сигнали. С и г н а л и т е о т една л и н и я се
о б р а о о т в а т , з а да о б р а з у в а т една ли н и я о т образа. Хиляди съседни
линии са неооходими з а с ъ с т а в я н е на двумерен образ. В е х о г р а ф и я т а
се и з п о л з в а т механични и еле кт рон н и многоелементни скенери. Елек
т р о н н и т е са по-сложни, но даваш образи с по-високо к а ч е с т в о о т меха
н и ч н и т е и п о ч т и всички съвременни УЗ скенери вече са о т т о з и т и п .
П р и н ц и п ъ т на д е й с т в и е на механичния скенер се вижда н а
фиг. 4.6. С п о м о щ т а на м о т о р шрансдюсеръш се люлее (осцилира) в
една равнина, п р е м е с т в а й к и снопа в д в е т е посоки. Ехо-сигналите се
п р е д с т а в я т в В-мод и се п о д а в а т за управление н а е л е к т р о н н и я л ъ ч
на осцилоскоп, т а к а че т о й да се движи по същия начин, к а к т о УЗ сноп.
Получава се образ, показващ с т р у к т у р и т е в и з б р а н а т а о т скенера
равнина. Т а к и в а образи се н а р и ч а т томографски ( о т гр. т о м о г р а ф и я
- послоен запис), т ъ й к а т о п р е д с т а в я т о т д е л н и слоеве (сечения) о т
в ъ т р е ш н о с т т а н а т я л о т о . Изследваното поле и м а ф о р м а на кръгов
с е к т о р ("парче т о р т а " ) и з а т о в а с к е н е р ъ т се нарича секторен.
Нормален
вълнов фронт
V j-ов сноп У!
I рансЛ^Л- ПОСОКИ иа
люсер^у^ ОС ШL'UlLilHI ГО
Iиспо-
елекгрлчии Отклонен
елементи вълнов фронт
Фий. 4.6. Принцип на механичния Фиг. 4.7. Електронно насочване на

УЗ сноп с мноаоелементен трансдюсер
скенер
С н о п ъ т може fla се управлява и електронно, без да се движи
т р а н с д ю с е р ъ т . Използва се м п о г о е л е м е ш п с к (пиезомозаечея) трансШ-
сер, с ъ с т а в е н о т г о л я м брой пиезоелектрични е л е м е н т и (вече 64128),
к о и т о м о г а т да б ъ д а т управлявани независимо един о т друг Всички
е л е м е н т и у ч а с т в а т в образуването на снопа. Трансдюсерът дава успо
реден сноп У З вълни, перпендикулярен на ч е л н а т а м у повърхност,
к о г а т о всички е л е м е н т и едновременно са включени к а т о предаватели.
57
С н о п ъ т се насочва под ъгъл, ако е л е м е н т и т е се в к л ю ч в а т
последователно в една посока с т о ч н о к о н т р о л и р а н о време н а закъс
нение. Това е т а к а , з а щ о т о всеки е л е м е н т генерира е л е м е н т а р н и
кръгови в ъ л н и и в ъ л н о в и я т ф р о н т н а п о л у ч е н а т а р е з у л т а н т н а
в ъ л н а се р а з п р о с т р а н я в а под ъ г ъ л спрямо о с т а н а т р а н с д ю с е р а (фиг.
4.7). С п р о м я н а н а в р е м е н а т а н а закъснение о т п ъ р в о н а ч а л н а т а
п о с л е д о в а т е л н о с т в о б р а т н а , с н о п ъ т се насочва в о б р а т н а т а посока.
С н е п р е к ъ с н а т а п р о м я н а н а п о с л е д о в а т е л н о с т т а н а включване н а
е л е м е н т и т е У З сноп сканира и з с л е д в а н а т а о б л а с т с ф о р м а на
с е к т о р по начин, подобен н а т о з и с м е х а н и ч н и я скенер.
*1* У.З сноп се фокусира с п о м о щ т а на п л а с т и ч н и а к у с т и ч н и лещи, п о с т а
вени пред т р а н с д ю с е р а и/или по е л е к т р о н е н п ъ т чрез подходяща програма
-М]
Фиг. 4.8. Е л е к т р о н н о фокусиране Фиг. 4.9. Е л е к т р о н н о

с многоелементен трансдюсер насочване и фокусиране
за з а д ъ р ж а н е на в р е м е н а т а на включване на всеки о т п и е з о е л е к т р и ч н и т е
е л е м е н т и в т р а н с д ю с е р а (фиг. 4.8). Е л е к т р о н н о т о насочване и фокусиране
м о г а т да се о с ъ щ е с т в я т и едновременно (фиг. 4.9). С ъ б и р а т е л н и т е а к у с т и ч
ни лещи са в д л ъ б н а т и , т ъ й к а т о са направени о т м а т е р и а л (обикновено
п о л и с т е р е н или епоксид), в к о й т о У З се р а з п р о с т р а н я в а с по-висока скорост,
о т к о л к о т о в ъ в вода и биологични т ъ к а н и .
В - м о д ъ т се х а р а к т е р и з и р а с аксиална (по посока н а о с т а ) и л а т е р а л н а
( а з и м у т а л н а ) разделителна способност (фиг. 4.10). А к с и а л н а т а се определя
о т п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а на и м п у л с и т е . Скенер с по-къси импулси разделя
по-близки в дълбочина т о ч к и о т скенер с по-дълги импулси, т ъ й к а т о ехо-
и м п у л с и т е не се з а с т ъ п в а т (фиг. 4.11). Л а т е р а л н а т а р а з д е л и т е л н а способ-
Латерална посока
/ Аксиална посока
S/ :>
/
У/ /
V
М/
Фий. 4.10. К о о р д и н а т н а с и с т е м а Фиа. 4.11. З а с т ъ п в а н е н а и м п у л с и т е
с означения з а а к с и а л н а т а при скенер с м а л к а аксиална
и л а т е р а л н а т а посока р а з д е л и т е л н а способност
н о с т з а в и с и o m a n e p m y p a m a ( и з л ъ ч в а щ а т а площ), ч е с т о т а т а , броя н а
л и н и и т е п р и с к а н и р а н е т о и р а з с т о я н и е т о go о б е к т а . Т я н а р а с т в а с у в е л и
ч а в а н е н а a n e p m y p a m a , ч е с т о т а т а и броя н а л и н и и т е и с н а м а л я в а н е н а
разстоянието.
Д в у м е р н и т е (2D) ехозрафски образи са напречни сечения на

о б е к т а (фиг. 4.12). В р е з у л т а т о т мноаогодишни обширни изследва
н и я вече се п о л у ч а в а т и обемни ехозрафски образи, к о и т о м о з а т да
се н а б л ю д а в а т в реално време. Тази ехозрафия се нарича т р и и з м е р н а
(3D), а к о г а т о к а т о ч е т в ъ р т о т о измерение е включено в р е м е т о -
ч е т и р и м е р н а (4D). Тогава 3D образ се наблюдава в динамика. Обемни
я т образ в 3D е х о з р а ф и я се основава на получаване и п р е д с т а в я н е н а
данни о т голям брой двумерни образи.
Ф и г . 4.12. Д в у м е р е н (а) и т р и и з м е р е н (б) е х о г р а ф с к и о б р а з
З а р а з р а б о т в а н е т о на 3D скенери са използвани няколко

подхода. П р и н а й - п р о с т и я о т т я х т е з и образи се п о л у ч а в а т чрез
механично п р е м е с т в а н е н а трансдюсера. То мозке да бъде ръчно или с
к о м п ю т ъ р н о к о н т р о л и р а н м о т о р . Така при п о с т ъ п а т е л н о п р е м е с т
ване н а т р а н с д ю с е р а ( т р а н с л а ц и я ) се получава набор о т мнозо успо
редни сечения, а при в ъ р т е н е около н е г о в а т а ос ( р о т а ц и я ) —набор о т
аксиални сечения. О т т я х с п о м о щ т а н а к о м п ю т ъ р се реконструира
обемен 3D образ.
§ 4.4. Д о п л е р о в а е х о к а р д и о г р а ф и я
. Определяне н а скоростта и на спектъра н а скоростта
С к л а с и ч е с к а т а Доплерова ехокардиография се определя
с к о р о с т т а н а к р ъ б н и я п о т о к г-ь. к о г а т о д в и ж е щ и т е се е р и т р о ц и т и
о т р а з я в а т У З вълни. И з м е р в а н е т о се основава н а ф о р м у л а т а з а
59
/. Ме х а н и ка и а к у с т и к а
Доплеробото о т м е с т в а н е (3.11). В случая с к о р о с т т а н а о т р а з я в а
щ и я подвижен о б е к т 1'ь е много no-малка о т с к о р о с т т а н а в ъ л н и т е v
U'h < < I') и в з н а м е н а т е л я може да се пренебрегне. Освен т о в а т р а н с -
д ю с е р ъ т е насочен под ъгъл 0 к ъ м кръвоносния съд (фиа. 4.13) и посо
к а т а н а г'ь не е по о с т а н а У З сноп. З а т о в а в (3.11) в м е с т о иъ т р я б в а
да се з а м е с т и п р о е к ц и я т а н а Уь върху о с т а н а снопа, р а в н а н а z^cosG.
Така Доплеровото о т м е с т в а н е с т а в а
2vv b cos0
Av = (4.1)
Вижда се, ч е т о е пропорционално на с к о р о с т т а н а к р ъ в т а 1'ь и

н а р а с т в а с н а м а л я в а н е н а ъ г ъ л а 0. О т т у к с к о р о с т т а Уь е
V Av
Vu = (4.2)
2v cos0
С к о р о с т т а на к р ъ в н и я п о т о к се о т ч и т а д и р е к т н о по
и з м е р и т е л н и я уред н а а п а р а т а след а в т о м а т и ч н о сравняване на
ч е с т о т и т е на и з л ъ ч е н а т а и п р и е т а УЗ вълна.
Фиа. 4.13. Определяне с к о р о с т т а Фиг. 4.14. Получаване н а

на к р ъ в т а чуваем звук при и н т е р ф е -
р е н ц и я н а У З вълна
Д о п л е р о б о т о о т м е с т в а н е може д а се следи по в и с о ч и н а т а н а
ч у в а е м и я звук, к о й т о се получава след демодулиране н а р е з у л т а н т -
н а т а вълна о т и н т е р ф е р е н ц и я т а на и з л ъ ч е н а т а и о т р а з е н а т а УЗ
в ъ л н а (фиг. 4.14). По-висок звук означава по-голямо Доплерово
о т м е с т в а н е и по-висока скорост.
С п о м о щ т а н а с т е р е о ф о н и ч н и изходи з а звук се определя и
п о с о к а т а н а п о т о к а . С т а к а в а уредба о п е р а т о р ъ т р а з л и ч а в а лесно
л а м и н а р н и я о т т у р б у л е н т н и я кръвен п о т о к . Поради е д н а к в и т е
скорости л а м и н а р н и я т п о т о к даба гладък, п р и я т е н т о н , д о к а т о
п р и с ъ с т в и е т о на много различни скорости 6 т у р б у л е н т н и я дава
пронизващ, дрезгав звук. Не т р я б в а да се забравя обаче, че т о з и звук
няма нищо общо с онзи, к о й т о се чува със с т е т о с к о п , т ъ й к а т о не
произхожда о т е с т е с т в е н о т о движение на к р ъ в т а , а е р е з у л т а т о т
п р е о б р а з у в а н е т о па доплеровото о т м е с т в а н е . Г л а в н о т о ограничение
на а у д и о - м е т о д а е с у б е к т и в н о т о и н т е р п р е т и р а н е и л и п с а т а на
п о с т о я н е н о б е к т и в е н запис.
С ъ в р е м е н н и т е Доплерови ехокардиографи д а в а т зависимост
т а на с к о р о с т т а на к р ъ в т а о т в р е м е т о { с п е к т ъ р на скоростта),
т ъ й к а т о с к о р о с т т а се изменя по време на сърдечния цикъл.
С п е к т ъ р ъ т има вид на положителна крива, к о г а т о посоката на
движение е към т р а н с д ю с е р а и на о т р и ц а т е л н а - при о тд а л е ча в а н е
о т него (фиг. 4.15). Изобразяването на р а з л и ч н и т е скорости (соно-
г р а м и ) се п о с т и г а със специални микрокомпютри, к о и т о д е к о д и р а т
п о л у ч е н и т е Доплерови сигнали и ги т р а н с ф о р м и р а т в различни
к о м п о н е н т и на с к о р о с т т а .
Когато пото
к ъ т е ламинарен, всич
ки е р и т р о ц и т и се ус
к о р я в а т или з а б а в я т
Кожа
Посока и а п о ч т и едновременно и
У З сноп т е х н и т е скорости се
Посока представят с една
на поп1о]са>^рЪ^0110СШ
гладка крива (фиг.
ш щ 4.16). К о г а т о п о т о к ъ т
е турбулентен, ерит
р о ц и т и т е и м а т раз-
Сонозрами лични скорости в един
Фиг. 4.15. Спектри на с к о р о с т и т е (соноарами) ^ същи м о м е н т и
с п е к т ъ р ъ т включва ниски, средни и високи скорости.

В п о - а о л я м а т а ч а с т на кръвоносната с и с т е м а , включително
с ъ р ц е т о и г о л е м и т е съдобе, п о т о к ъ т е ламинарен и рядко превиша
ва 1,5 m/s. Той с т а в а т у р б у л е н т е н при поява на п р е п я т с т в и е , к о е т о
променя п о д р е д е н о т о движение на е р и т р о ц и т и т е във вихрово с
различни по големина и по посока скорости. То води също и до пови-
61
шаване на с р е д н а т а им скорост, к о я т о може да достигне до 7 m/s.
Т у р б у л е н т н и я т п о т о к обикновено е аномална находка и означава
сърдечно-съдово заболяване. Например - п о т о к ъ т е ламинарен, ако
а о р т а т а и а о р т н а т а клапа са нормални, но едно стеснение на клапа
т а (стеноза) предизвиква т у р б у л е н т е н поток. Пришдипът на Доп-
лер може да се приложи и за определяне на скоростта к а сърдечните
т ъ к а н и , например на миокарда.
— Еднаква
г ~л
Висока
i— С р е д н а
loroK
Турбулентен поток Ниска
t
Спектри на скоростите
а б
Ф и г . 4 . 1 6 . С р а в н е н и е м е ж д у соноарами, п о л у ч е н и п р и п р о т и в о п о л о ж н и посоки
на к р ъ в т а (а) и л а м и н а р е н и т у р б у л е н т е н п о т о к (б)
• Видове Доплероба ехокардиография

Доплеровата ехокардиозрафия (ДЕКГ) за определяне на скорост
е непрекъсната и импулсна в зависимост о т режима на действие на
трансдюсера. При съчетание с двумерно изобразяване и иветно кодира
не на кръвния поток (подвижните тъкани) т я е и в е т н а и амплитудна.
При н е п р е к ъ с н а т а т а ДЕКГ се използват два кристала -
един за предавател и един за приемник, ко ито р а б о т я т непрекъсна
т о . Обикновено т е са монтирани в един трансдюсер под малък ъгъл
един към друг, к о е т о осигурява застъпване на изходящия и входящия
сноп в о б л а с т т а на изследване. Това позволява т о ч н о измерване на
големи разлики в ч е с т о т и т е , т . е . на високи скорости. Н е д о с т а т ъ к
на м е т о д а е, че няма аксиална разделителна способност, т ъ й к а т о
всички сигнали по протежение на УЗ сноп (в дълбочина) се записват
едновременно. С и г н а л ъ т е с много добро качество - с п е к т ъ р ъ т е
гладък и с добре дефинирани контури, максимална скорост, начало и
край на потока.
И м п у л с н а т а ДЕКГ р а б о т и 6 импулсен режим с един кристал,
к о й т о приема о т р а з е н и т е импулси 6 и н т е р в а л и т е ме ж д у излъчени
т е . Н е всички ехо-импулси се п р и е м а т , т ъ й к а т о един с е л е к т о р
пропуска само и м п у л с и т е , о т р а з е н и о т предварително зададена
о б л а с т . Това позволява определяне на скорости на т о ч н о определен
обем кръв или сърдечна т ъ к а н . Г л а в н и т е й н е д о с т а т ъ и и са невъз
м о ж н о с т з а т о ч н о изобразяване на високите скорости, при к о е т о
н и т о п о с о к а т а , н и т о а о л е м и н а т а им м о а а т да б ъ д а т определени.
V Ц в е т н а т а ДЕКГ се основава не само на принципа на Доплер, но и на
р е к о н с т р у и р а н е т о на двумерен образ чрез линейно сканиране. В м е с т о
количествено определяне на с к о р о с т и т е в един определен обем (както е при
и м п у л с н а т а ) или в мнозо обеми по п р о т е ж е н и е т о на У З сноп (както е при
н е п р е к ъ с н а т а т а ) , при и в е т н а т а ДЕКГ се получава разпределението на
с к о р о с т и т е в 2D образ. З а ц е л т а о б е к т ъ т се сканира с голям брой линии,
включващи много о т д е л н и обеми (обикновено осем) по п р о т е ж е н и е на всяка
линия. В м е с т о с п е к т р и на с к о р о с т и т е д в у м е р н и я т образ показва с р е д н а т а
скорост на кръвния п о т о к с различен ц в я т . П р и е т о е л а м и н а р н и я т п о т о к
към т р а н с д ю с е р а да бъде червен, а т о з и , к о й т о се о т д а л е ч а в а о т него - син.
З е л е н и я т ц в я т е избра}! к а т о допълнителен, за да показва променливата
средна скорост в някои обеми, к ъ д е т о кръвният п о т о к е т у р б у л е н т е н . Как
т о и м п у л с н а т а ДЕКГ и т о з и м е т о д не е лишен о т изкривявания (обръщане
на ц в е т о в е т е ) и е с р а в н и т е л н о бавен поради н е о б х о д и м о с т т а о т по-сложна
е л е к т р о н н а обработка.
А м п л и т у д н а т а ДЕКГ, наричана още УЗ ангиография (вж. 41.2), дава
образи на кръвния п о т о к в кодирани ц в е т о в е и в реално време. Тя се прави с
ц в е т е н Доплеров ехограф и се различава о т обикновената ц в е т н а ДЕКГ по
начина на о б р а б о т в а н е на ехо-сигналите, к о й т о п р е д с т а в я с п е к т ъ р а на
ч е с т о т и т е във в р е м е т о . П о л у ч е н и я т ц в е т е н образ показва само присъст
в и е т о на кръвния п о т о к и fie съдържа информация за н е г о в а т а скорост.
§ 4.5. П р и л о ж е н и е н а у л т р а з в у к а з а л е ч е н и е
У л т р а ф о н о ф о р е з а т а е м е т о д за внасяне на лекарствени
в е щ е с т в а в организма през к о ж а т а посредством УЗ. З а ц е л т а т е се
р а з т в а р я т в т е ч н о с т - вода, с п и р т , масло, глицерин. М е т о д ъ т е
сравним по е ф е к т и в н о с т с и н ж е к т и р а н е т о и има няколко предим
с т в а пред него: локално д е й с т в и е и равномерно разпределение на
л е к а р с т в о т о в т р е т и р а н и т е тъкани; няма нарушаване на ц е л о с т
т а на к о ж а т а и о п а с н о с т о т инфектиране. Р а з т и ч а н е т о на р а з т в о
р и т е по к о ж а т а е пречка з а т о ч н о т о дозиране на п р е п а р а т и т е ,
к о е т о е важно при наличие на силнодействащи компоненти.
63
О с н о в н и т е п ъ т и щ а з а т р а н с п о р т н а в е щ е с т в а през к о ж а т а
са п о р и т е , м е ж д у к л е т ъ ч н и т е п р о с т р а н с т в а и ф о л и к у л и т е . Т ъ й к а т о
т е з и п ъ т и щ а са запълнени с въздух или с е к р е т и , а с т е н и т е и м и м а т
о т р и ц а т е л е н е л е к т р и ч е н заряд, механизмът на проникване се разли
чава о т свободното движение н а й о н и т е в р а з т в о р , о т д и ф у з и я т а ,
о с м о з а т а и д и а л и з а т а . З а пренасяне н а в е щ е с т в а при т е з и условия е
необходима в ъ н ш н а енераия, в случая т о в а е е н е р г и я т а н а УЗ вълни.
К о л и ч е с т в о т о на внесеното л е к а р с т в е н о в е щ е с т в о в орга
низма н а р а с т в а с увеличаване н а и н т е н з и т е т а , ч е с т о т а т а и про
д ъ л ж и т е л н о с т т а н а о з в у ч а в а н е т о , о т к о и т о най-голямо значение
и м а ч е с т о т а т а . То н а р а с т в а и с н а м а л я в а н е н а радиуса и в а л е н т -
н о с т т а на й о н и т е , а с увеличаване н а к о н ц е н т р а ц и я т а и м в
л е к а р с т в е н а т а ф о р м а влияе до определена граница. П о с л е д н о т о
означава, че п р и л а г а н е т о н а л е к а р с т в е н и в е щ е с т в а във висока
к о н ц е н т р а ц и я е нерационално, т ъ й к а т о води до излишен преразход.
Ф о к у с и р а н а т а У З х и р у р г и я е нов неинвазивен м е т о д , к о й т о
дава в ъ з м о ж н о с т з а лечение на т ъ к а н н и аномалии ч р е з с е л е к т и в н о
т о п л и н н о увреждане с фокусиран в м а л ъ к обем УЗ сноп. О т д е л е н а т а
т о п л и н а в ъ в фокуса на снопа разрушава к л е т к и т е , без да засяга
н а д л е ж а щ и т е и с ъ с е д н и т е т ъ к а н и . Точно в определеното м я с т о са
мо з а няколко секунди т е м п е р а т у р а т а д о с т и г а до 55 - 90 0С, к ъ д е т о
н а с т ъ п в а д е н а т у р а ц и я на б е л т ъ ц и т е , н е о б р а т и м о увреждане на
к л е т к и т е и некроза н а т ъ к а н и т е .
С ъ в р е м е н н и т е У З т е р а п е в т и ч н и с и с т е м и п о з в о л я в а т лече
ние н а т у м о р и с р а з м е р и до 15x15 cm и дълбочина до 8 cm. Дълбочина
т а н а п р о н и к в а н е т о е о б р а т н о пропорцонална н а ч е с т о т а т а и може
да се з а д а в а с п р о м я н а н а ч е с т о т а т а между 1 и 3,5 MHz. О т д а д е н а
т а енергия се к о н т р о л и р а с измерване н а т е м п е р а т у р а т а и може да
бъде п р о м е н я н а по време н а л е ч е н и е т о з а компенсиране н а охлажда
щ о т о д е й с т в и е н а к р ъ в о т о к а и р а з л и ч н и т е топлопроводни с в о й с т в а
н а т ъ к а н и т е . Т а к а се получава ж е л а н а т а т о п л и н н а доза в ъ т р е в
т у м о р а . Последна н о в о с т е н а п р а в л я в а н е т о н а л е ч е н и е т о при наб
людаване с м а г н и т н о - р е з о н а н с е н к о м п ю т ъ р е н т о м о г р а ф .
Л и п о с у к ц и я т а е м е т о д в к о з м е т и ч н а т а хирургия, с к о й т о
през м а л ъ к разрез н а к о ж а т а се вкарва т р ъ б и ч к а (канюла) и през нея
се и з с м у к в а т и з л и ш н и т е мазнини о т п о д к о ж н а т а т ъ к а н . Възможно
е п р и т о в а g a се п о л у ч и з а с м у к в а н е н а к р ъ б и у в р е ж д а н е н а нерви. С
п о м о щ т а п а е н с р з и я т а н а У З в ъ л н и т а з и процедура м о ж е д а с т а н е
п о - м алко а г р е с и в н а и п о - е ф е к т и в н а . З а ц е л т а се и з п о л з в а нискоче-
с т о т е н У З г е н е р а т о р (20 - 30 kHz) и канюла, в к о я т о е м о н т и р а н
п и е з о е л е к т р и ч н и я т к р и с т а л . И з п о л з в а н е т о н а обикновена канкхла з а
л и п о с у к ц и я и о т д е л н а У З сонда з н а ч и т е л н о у д ъ л ж а в а п р о ц е д у р а т а .
В б и о л о г и ч н и т е т ъ к а н и , с ъ д ъ р ж а щ и въздух, У З п р е д и з в и к в а
кавитация. Издуването и свиването на кавитационните мехурчета
и в с е с т р а н н о т о о п ъ в а н е и св ив ане н а к л е т ъ ч н и т е м е м б р а н и под
д е й с т в и е н а У З в о д я т до р а з к ъ с в а н е н а м е м б р а н и т е и освобождаване
н а в ъ т р е к л е т ъ ч н и т е м а з н и н и . Това п о з в о л я в а е м у л г и р а н и т е м а з н и
ни д а б ъ д а т изведени през к а н ю л а т а навън о т т я л о т о с по-малка
т р а в м а з а п а ц и е н т а и в по-голямо к о л и ч е с т в о .
Един о т г л а в н и т е н е д о с т а т ъ ц и на липосукцията с помощта
на У З е в ъ з м о ж н о с т т а з а изгаряне н а к о ж а т а и подлежащите т ъ к а
ни. То се п о л у ч а в а , а к о с о н д а т а е о с т а в е н а в едно и с ъ щ о положение
продължително време, т ъ й к а т о п р и к а в и т а ц и я т а се о т д е л я
т о п л и н а . П р о ц е д у р а т а с У З е нова и не се п р и л а г а масово, т ъ й к а т о
в ъ п р о с и т е з а у в е л и ч а в а н е н а обема о т с т р а н е н и м а з н и н и (над 5 —6
л и т р а ) , з а б е з в р е д н о с т т а и д ъ л г о в р е м е н н и т е е ф е к т и о т У З с висок
и н т е н з и т е т н е с а д о с т а т ъ ч н о проучени и са дискусионни.
В д е н т а л н а т а м е д и ц и н а , освен з а ф и з и о т е р а п е в т и ч н и цели,
У З се п р и л а г а и з а п о ч и с т в а н е н а зъбен к а м ъ к . То се п р а в и с м е т а л е н
накрайник, к о й т о е ч а с т о т магнитострикционен генератор и
т р е п т и с ч е с т о т а около 30 kHz. Д е й с т в и е т о н а т о з и н а к р а й н и к
м о ж е д а се к о м б и н и р а с п о д а в а н е н а а б р а з и в е н м а т е р и а л .
§ 5. АТМОСФЕРА И АТМОСФЕРНО НАЛЯГАНЕ
§ 5.1. К л и м а т , м е т е о р о л о г и ч н о в р е м е , а т м о с ф е р а
К л и м а т ъ т се д е ф и н и р а к а т о средно м е т е о р о л о г и ч н о в р е м е
з а д ъ л ъ г период. М е с т н и я т (регионален) к л и м а т з а ви с и о т е с т е с т
вени и а н т р о п о г е н н и ф а к т о р и . Е с т е с т в е н и ф а к т о р и н а к л и " " е
к о м п о н е н т и т е н а о к о л н а т а среда: а т м о с ф е р а , л и т о с ф е р а , хидросфе-
65
pa u биосфера, а а н т р о п о г е н н и т е са и з м е н е н и я т а 6 т я х , предизвика
ни о т ч о в е ш к а т а д е й н о с т .
А т м о с ф е р а т а е а а з о в а т а обвивка н а З е м я т а ( в ъ з д у х ъ т ) и
т я и м а най-голямо значение з а к л и м а т а . Л и т о с ф е р а т а е най-външ
н а т а т в ъ р д а обвивка н а З е м я т а и се с ъ с т о и о т з е м н а т а кора и най-
горния слой н а м а н т и я т а . Х и д р о с ф е р а т а включва всички водни
запаси н а З е м я т а - в а т м о с ф е р а т а , о к е а н и т е , р е к и т е , е з е р а т а ,
в е ч н и т е снегове, л е д н и ц и т е и п о д п о ч в е н и т е води. Б и о с ф е р а т а е
г л о б а л н а т а екологична с и с т е м а , обединяваща всички ж и в и с ъ щ е с т в а
и т е х и т е взаимоотношения, включително и взаимодействията им с
литосферата, хидросферата и атмосферата. Промените в т е з и
ф а к т о р и м о г а т да п р е д и з в и к а т локални, регионални и дори глобални
промени в к л и м а т а .
К л и м а т ъ т се описва с ц я л а т а с т а т и с т и ч е с к а и н ф о р м а ц и я ,
получена за м е т е о р о л о г и ч н о т о време в дадено м я с т о или район. Терми
н ъ т " к л и м а т " се използва з а големи периоди о т време или з а големи
п р о с т р а н с т в а к а т о напр. "ледников период" или "тропически к л и м а т " .
Метеорологичното дреме се определя о т т е к у щ и т е а т м о с
ф е р н и условия, к о и т о са е л е м е н т и на к л и м а т а . Н а й - в а ж н и т е о т
т я х са: т е м п е р а т у р а на въздуха, в л а ж н о с т н а въздуха, т и п и коли
ч е с т в о н а о б л а ч н о с т т а , а т м о с ф е р н о налягане, с к о р о с т и посока н а
в я т ъ р а , валежи. М е т е о р о л о з и т е к а з в а т : " К л и м а т ъ т е онова, к о е т о
очакваш, а в р е м е т о - онова, к о е т о се случва" и л и " К л и м а т ъ т т и
казва какви дрехи да купиш, а в р е м е т о - какви дрехи д а облечеш."
Въпреки, ч е в р е м е т о и к л и м а т ъ т се р а з л и ч а в а т , т е си в л и я я т
много - п р о м я н а т а н а е л е м е н т и т е н а к л и м а т а променя и в р е м е т о .
Н а п р им ер п р о м я н а т а н а с р е д н а т а т е м п е р а т у р а в една о б л а с т може
да повлияе н а к о л и ч е с т в о т о на о б л а ч н о с т т а и н а в а л е ж и т е .
А т м о с ф е р а т а е ч а с т о т о к о л н а т а среда, с к о я т о човек си
в з а и м о д е й с т в а и з а т о в а н е й н о т о с ъ с т о я н и е ( т е м п е р а т у р а , наляга
не, в л а ж н о с т и др.) и м а голямо значение з а него. Т я се з а д ъ р ж а около
З е м я т а поради г р а в и т а ц и я т а , но м а с а т а й е само 1(Г6 о т з е м н а т а
маса. Н а г р а в и т а ц и я т а се п р о т и в о п о с т а в я т о п л и н н о т о х а о т и ч н о
движение н а г а з о в и т е молекули и к а т о р е з у л т а т о т т о в а п л ъ т
н о с т т а н а а т м о с ф е р а т а н а м а л я в а с в и с о ч и н а т а . П р и е м а се, ч е
н е й н а т а дебелина е 560 k m и в з а в и с и м о с т о т п р о м я н а т а н а т е м п е -
p a m y p a m a с в и с о ч и н а т а т я се дели н а ч е т и р и слоя: т р о п о с ф е р а ,
с т р а т о с ф е р а , мезосфера и т е р м о с ф е р а (фиа. 5.1).
Тропосферата е н а й - б л и з к и я т до З е м я т а слой и в неао про
т и ч а т всички м е т е о р о л о г и ч н и проиеси. Н е й н а т а маса е около 75%
о т м а с а т а н а а т м о с ф е р а т а . Т е м п е р а т у р а т а й се понижава с увели
ч а в а н е н а в и с о ч и н а т а и о т +15 1)С средно до з е м н а т а повърхност
спада н а —57 С н а височина 12 km. Т я о с т а в а п о с т о я н н а в слоя до 18
km, наречен тропопауза, след к о й т о започва с т р а т о с ф е р а т а . Наля
г а н е т о също н а м а л я в а с в и с о ч и н а т а - о т 1000 до 200 hPa. По с ъ с т а в
Височина. ^ т р о п о с ф е р а т а е смес о т около
k m 4
i .cS) ' , 78% N , . 21% 0 2 . 0,9% А г и 0,1%
друаи газове, к а т о ССЬ, пари
500 Л -
на Н2О и др. В по-високата
S
I
11 ч а с т на т р о п о с ф е р а т а няма
Ъ
-
170 9/ условия з а ж и в о т поради по-
н и с к а т а й п л ъ т н о с т . Основ
Л
•
Йонизиран н а т а причина з а д в и ж е н и е т о
2 0 ••
л слой Е на въздуха в т р о п о с ф е р а т а е
дП J Йонизиран разликата в температурите
- *• слой D
на р а з л и ч н и т е ч а с т и о т
nAc ' з е м н а т а повърхност, к о я т о
50
7 cV
Озонов се създава и поддържа о т
о•v ^ слой с л ъ н ч е в о т о греене. Скорост
0 I. _ _
-. Гр о осфера
т а на в я т ъ р а се повишава с
-100 0 100 200 500 1500
Температура, 0С височината, а в л а ж н о с т т а
н а м а л я в а - над т р о п о п а у з а т а
Фиа. 5.1. Слоеве в а т м о с ф е р а т а 6
з а в и с и м о с т о т п р о м я н а т а на в ъ з д у х ъ т е много сух.
т е м п е р а т у р а т а с височината Стратосферата се
п р о с т и р а след т р о п о п а у з а т а и д о с т и а а до височина около 50 km.
к ъ д е т о т е м п е р а т у р а й се побишаба до 0 "С. В н ея л е т я т р е а к т и в
н и т е с а м о л е т и и н а 20 - 25 km се намира о з о н о в и я т слой.
М е з о с ф е р а т а е о т 50 до 90 km и е н а й - с т у д е н а т а ч а с т о т
а т м о с ф е р а т а със средна т е м п е р а т у р а - 9 0 °С. В н ея и з в а р я т м е т е
о р и т и т е и се н а м и р а н а й - н и с к и я т йонизиран слой D.
Т е п м о с ф е р а т а е о т 90 до 500 km. Т е м п е р а т у р а т а й се влияе
силно о т с л ъ н ч е в а т а а к т и в н о с т (и зб ух ван и я та в о б л а с т и т е на
67
I. Ме х а ни к а и а к у с т и к а
с л ъ н ч е в и т е п е т н а ) и п ри а к т и в н о Слънце п р е в и ш а в а 1500 0С. В н е я
се н а м и р а т й о н и з и р а н и т е о т с л ъ н ч е в а т а р а д и а ц и я слоеве Е и F,
к о и т о с ъ д ъ р ж а т е л е к т р и ч е с к и заредени ч а с т и ц и . Заедно със слоя D
т е о б р а з у в а т й о н о с ф е р а т а , к о я т о е 0,1% о т м а с а т а н а а т м о с ф е р а
т а . О т й о н о с ф е р а т а се о т р а з я в а т к ъ с и т е радиовълни. В т е р м о с ф е -
р а т а в ъ з н и к в а т п о л я р н и т е сияния и л е т я т р а к е т и т е и совалките.
След т е р м о с ф е р а т а започва екзосферата и п о с т е п е н н о т о
разпръскване на в е щ е с т в о т о в космическото п р о с т р а н с т в о .
§ 5.2. А т м о с ф е р н о н а л я г а н е
Под д е й с т в и е н а с и л а т а н а т е ж е с т т а а т м о с ф е р а т а упраж
н я в а н а л я а а н е върху т е л а т а в нея и върху з е м н а т а п о в ъ р х н о с т , на
речено атмосферно и л и барометрично
налягане. Още през 1644 8. Торичели (Е,
Torricelli) и з м е р в а а т м о с ф е р н о т о наля
гане чрез х и д р о с т а т и ч н о т о наляаане
н а ж и в а ч н и я с т ъ л б , к о е т о so уравнове-
сява (физ. 5.2). Той п ъ л н и с ж и в а к
с т ъ к л е н а т р ъ б а с д ъ л ж и н а около 90 cm
760 min
(запоена в единия край) и я обръща в съд
XJupocTaTiriHO наляг ане р
с живак. Ч а с т о т ж и в а к а и з т и ч а , а
о с т а н а л а т а образува с т ъ л б с височина
около 70 cm. Над т о з и с т ъ л б о с т а в а
Атмосферно налягане h
т а к а н а р е ч е н о т о Торичелиево празно
ill ш
iîiiiiT ГГ'
п р о с т р а н с т в о , к о е т о с ъ д ъ р ж а незна
ч и т е л н о к о л и ч е с т в о ж и в а ч н и пари. С
b=p
т о з и з н а м е н и т о п и т Торичели разбива
Фий. 5.2. Onum на Торичели
и две догми, ш и р е щ и се в средновековна
1 ип
т а наука: ч е " в ъ з д у х ъ т н я м а т е а л о " и ч е " п р и р о д а т а не т ъ р п и праз
но п р о с т р а н с т в о " .
А т м о с ф е р н о т о н а л я а а н е д е й с т в а със з н а ч и т е л н а сила върху
в ъ н ш н а т а п о в ъ р х н о с т н а съд, о т к о й т о в ъ з д у х ъ т е и з т е г л е н . Голе
м и н а т а н а т а з и сила з а п р ъ в п ъ т е била д е м о н с т р и р а н а о т О т о ф о н
Герике (Guericke) през 1654 а. с т а к а н а р е ч е н и т е Маадебураски полу
кълба. Това са две кухи полукълба с добре ш л и ф о в а н и краища, т а к а
ч е п р и л е п в а т п л ъ т н о едно к ъ м друго. След изпомпване н а въздуха о т
к ъ л б о т о u з а т б а р я н е н а к р а н ч е т о е необходима аоляма сила д б е т е
полукълба д а б ъ д а т разделени (фиг. 5.3), Тази сила е рабна н а а т м о с
ф е р н о т о наляаане, умножено по в ъ н ш н а т а площ н а полукълбата. По
с ъ щ и я н а ч и н а т м о с ф е р н о т о наляаане подържа здрава в р ъ з к а т а и
между д в е т е к о с т и н а т а з о б е д р е н а т а с т а в а .
' \ У
а б
Фиа. 5.3. В ъ н ш е н вид на Магдебургските полукълба (а) и рисунка н а о п и т а
m.i ГорпКг'fphilosopbi.-i Poripntotica, 17451
С и л а т а , с к о н т о д е й с т в а а т м о с ф е р н о т о налягане, не се
усеща о т човека, т ъ й к а т о к у х и н и т е в т я л о т о му са свързани с
а т м о с ф е р а т а и н а л я г а н е т о се изравнява. Изключение п р а в я т само
м е ж д у п л е в р а л н о т о п р о с т р а н с т в о в гръдния кош, сърдечносъдовата
с и с т е м а , к у х и н и т е с цереброспинална т е ч н о с т и с т а в н и т е капсули.
Т р ъ б а т а на Торичели е п р о т о т и п н а у р е д и т е з а измерване
на а т м о с ф е р н о н а л я г а н е —ж и в а ч н и т е барометри. С н ея е въведена и
п ъ р в а т а единица з а измерване - m m Hg-стълб, наречена т о р (Torr) в
ч е с т н а Торичели. Е д и н и ц а т а , к о я т о сега се използва, е хектопаскал
(hPa), производна н а е д и н и ц а т а за налягане паскал (Ра). Все още се
среща и и з б ъ н с и с т е м н а т а единица милибар (mbar). Тези единици са
свързани помежду си със с л е д н и т е р а в е н с т в а ;
1 m m H g = 1 Torr, 1 Torr = 1,33 ЬРа, 1 m b a r = 1 hPa. (5.1)
В т о р и ч н и уреди з а измерване н а а т м о с ф е р н о т о налягане са
м е т а л н и т е б а р о м е т р и , наречени анероиди. Те се е т а л о н и р а т и све
р я в а т по п о к а з а н и я т а н а живачни барометри. П р и т я х най-често
к а т о д е т е к т о р з а п р о м е н и т е в н а л я г а н е т о се използва плоска
м е т а л н а к у т и я , о т к о я т о в ъ з д у х ъ т е и зт е г л ен . I о р н а т а и д о л н а т а
й с т е н а са о т т ъ н к а ламарина, н а г ъ н а т а вълнообразно з а увеличава
не на п л о щ т а (фиг. 5.4). Те се п р и д ъ р ж а т о т пружина и се дефор-
69
Mupam npu изменение на а т м о с ф е р н о т о налягане. С ч у в с т в и т е л н а
лостова с и с т е м а д е ф о р м а ц и я т а се преобразува във в ъ р т е н е на о с т а
на стрелка-показалец. За непрекъснат а в т о м а т и ч е н запис на
а т м о с ф е р н о т о наляаане се използват анероиди със записващо
у с т р о й с т в о , наречени варографи.
-Si
а )
<-• I.
Фиг. 5.4. Принципно у с т р о й с т в о на анероид (а) и д е ф о р м а ц и я н а
м е т а л н а т а му к у т и я при н а м а л я в а н е на а т м о с ф е р н о т о налягане (б)
А т м о с ф е р н о т о налягане зависи о т надморската височина, а
също т а к а се изменя с времето в зависимост о т с ъ с т о я н и е т о на
а т м о с ф е р а т а . Въз основа на закона на Болцман (L. Boltzmann) за
разпределението на ч а с т и ц и в потенциално поле се извежда зависи
м о с т т а на а т м о с ф е р н о т о налягане о т височината, наречена баро
м е т р и ч н а формула. Ако се пренебрегне промяната на т е м п е р а т у р а
т а с височината, налягането b на височината h е
Mgh
6(|е RT (5.2)
където е налягането на морското равнище, е - числото на Непер,
М - с р е д н а т а молекулна маса, g - з е м н о т о ускорение, R - универсал
н а т а газова к о н с т а н т а , a Т - т е м п е р а т у р а т а в К.
Формулата добива още по-прост вид, ако п о с т о я н н и т е вели
чини се з а м е с т я т с т е х н и т е числени с т о й н о с т и и се премине към
десетични логаритми:
18420
b = Ь 0 \0 .
След логаритмуване т я дава възможност да се определят височини,
к а т о се измерва а т м о с ф е р н о т о налягане:
h - 18420 Ig — .
b
З а нормално а т м о с ф е р н о налягане се приема средното налягане на
морското равнище при 0 0С (273,16 К) и географска ширина 45°, равно
на 101325 Ра или 1013,25 hPa.
§ 5.3. В л и я н и е н а а т м о с ф е р н о т о н а л я г а н е в ъ р х у ч о в е к а
Х о р а т а , намиращи се на по-голяма надморска височина, са
подложени на д е й с т в и е т о на ч е т и р и неблагоприятни ф а к т о р а :
понижено парциално налягане на кислорода в а т м о с ф е р а т а , повише
но слънчево облъчване, с т у д и ниска влажност на въздуха. О т т я х
най-голямо значение има парциалното налягане на кислорода. То е
пропорционално на а т м о с ф е р н о т о налягане и се понижава с н а р а с т
ване на н а д м о р с к а т а височина (табл. 5.1).
С т е р м и н а п л а н и н с к а (височинна) болест се озн ач а ват реди
ца физиологични разстройства, предизвикани о т кислородната
н е д о с т а т ъ ч н о с т (хипоксия). Те се разглеждат обикновено в ч е т и р и
Табл. 5.1. A I м о с ф е р п о налягане зони и до 2000 т се п р о я в я в а т слабо или
h и парциално налягане па O i във изобщо л и п с в а т и з а т о в а т а з и зона се
вдишвания ( о в л а ж н е н ) въздух на
различна н а д м о р с к а височина h нарича неутрална. О т 2000 до 4000 т е
зоната на п ъ л н а компенсация и в нея
h, т b, h P a р , h P a даже в покой се забелязва ускоряване на
0 1013 199 пулса и увеличаване на м и н у т н и я диха
2000 794 153 т е л е н обем. Освен т о в а по време на
3000 701 133 р а б о т а се забелязва значително намаля
4000 616 116 ване на физическата и у м с т в е н а т а
5000 540 100
работоспособност.
6000 472 85
В зоната на непълна компенса
7000 411 73
ц и я (зона на опасността), к о я т о е о т
8000 356 61
4000 до 7000 т , н е а к л и м а т и з и р а н и я т
10000 265 43
14000 141 16
човек получава не само сериозни нару
шения на физическата работоспособ-
пост, но и н а с п о с о б н о с т т а за реагиране и вземане на решения.
Появява с е сънливост, загуба на а п е т и т , а п а т и я , а понякога и
еуфория А р т е р и а л н о т о налягане спада и съзнанието постепенно се
замъглява. Тези р а з с т р о й с т в а обаче са обратими,
В к р и т и ч н а т а з о н а над 7000 т (зона на с м ъ р т т а ) парциал
н о т о налягане на кислорода спада под к р и т и ч н и я праг. П о я в я в а т се
опасни за ж и в о т а р а з с т р о й с т в а на н е р в н ата система, съпроводени с
безсъзнание и т р е п е р е н е . Решаващо значение има продължителност
та на кислородната н е д о с т а т ъ ч н о с т . А к о е краткотрайна, промени-
т е могат да бъдат о ^б р а т и м и , тно ю ако
яко ее ттвърде
и y у
f
дълга,. настъпва смърт.
7 1
/, Механика и акустика
П р и пребиваване н а аоляма надморска височина се р а з в и в а т
а д а п т и в н и и з м е н е н и я н а сърдечно-съдовата, д и х а т е л н а т а , мускул
н а т а с и с т е м а и к р ъ в т а . П ъ л н а а к л и м а т и з а ц и я н а с т ъ в а з а период
о т няколко месеца до няколко еодини. Високопланинските експеди
ции обаче д о к а з в а т , ч е з н а ч и т е л н а а к л и м а т и з а ц и я и т о л е р а н т н о с т
к ъ м в и с о ч и н а т а се д о с т и г а даже след няколко седмици.
Физиолоаични р а з с т р о й с т в а в ъ з н и к в а т и к о г а т о човек се
н а м и р а при по-високо от нормалното атмосферно налягане. Такова е
н а л я г а н е т о в дълбоки ш а х т и и минни галерии, к а к т о и в о т в о р е н
т и п д и х а т е л н и а п а р а т и и съоръжения за п о т о п я в а н е под вода. К ъ м
п о с л е д н и т е с п а д а т ; а п а р а т и т е с преносими б у т и л к и с г ъ с т е н въз
дух, използвани з а подводен с п о р т и риболов; в о д о л а з н и т е к о с т ю м и ,
снабдявани с въздух о т п о в ъ р х н о с т т а чрез помпа и шланг; к е с о н и т е .
Кесонът (водолазен звънец) е здрава п о т о п я е м а камера с голям
о т в о р к ъ м д ъ н о т о , през к о й т о х о р а т а в него и з в ъ р ш в а т с т р о и т е л
ни и р е м о н т н и д е й н о с т и под в о д а т а . Х и д р о с т а т и ч н о т о н а л я г а н е
върху кесона п о в и ш а в а н а л я г а н е т о н а въздуха в него около два п ъ т и
над а т м о с ф е р н о т о . Това увеличава п а р ц и а л н о т о н а л я г а н е н а кисло
рода и н а а з о т а , но р а з т в о р и м о с т т а на а з о т а в к р ъ в т а н а р а с т в а с
н а л я г а н е т о повече о т т а з и н а кислорода. П о я в я в а се кислородна
н е д о с т а т ъ ч н о с т , к о я т о се задълбочава о т и з д и ш а н и я в кесона СО:.
С у в е л и ч а в а н е н а д ъ л б о ч и н а т а и п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а на
потопяването нараства конце нт ра ция та на а з о т в т ъ к а н и т е .
Д о к а т о п р и нормално а т м о с ф е р н о н а л я г а н е р а з т в о р е н и я т а з о т е
и н е р т е н , н а дълбочина 40 т и повече т о й предизвиква с и м п т о м и н а
и н т о к с и к а ц и я - еуфория, безпокойство, загуба н а координация, болки
и дори загуба н а съзнание. Това с ъ с т о я н и е е и з в е с т н о к а т о кесонова
болест, а 50 т дълбочина се с ч и т а за граница при п о т о п я в а н е т о с апа
р а т и и с ъ о р ъ ж е н и я о т о т в о р е н т и п , р а б о т е и щ със с г ъ с т е н въздух.
И з д и г а н е т о к ъ м в о д н а т а п о в ъ р х н о с т и и з л и з а н е т о о т вода
т а се съпровожда с н а м а л я в а н е н а в ъ н ш н о т о н а л я г а н е (декомпресия).
Това може да предизвика баротравми - разкъсвания в с т е н и т е на
т е л е с н и кухини, з а п ъ л н е н и със с г ъ с т е н въздух. Освободеният о т
т я х въздух, к а к т о и а з о т ъ т ( о т д е л я н о т н а с и т е н и т е с него т ъ к а н и
и кръв) о б р а з у в а т м е х у р ч е т а в к р ъ в о н о с н а т а с и с т е м а и п р и ч и н я в а т
газова е м б о л и я (вж. § 6.3). З а избягване н а д е к о м п р е с и о н н а т а б о л е с т
п р е х о д ъ т о т по-бисоко към нормално а т м о с ф е р н о наляаане т р я б в а
да с т а в а бавно, п о с т е п е н н о и поетапно.
Парциалното налязане на кислорода в кръвта може да се проме
ня и з к у с т в е н о , ако човек се намира в х е р м е т и з и р а н а камера, в к о я т о
м о г а т д а се з а д а в а т различни с т о й н о с т и на в ъ н ш н о т о налягане и
на к о н и е н т р а ц и я т а на кислород. Тя се нарича барокамера и п ъ р в о т о
й главно приложение (през 3 0 - т е години на миналия век) е било за лече
ние на декомпресионна болест и предотвратяване на газова емболия.
Това с т а в а с постепенно понижаване на налягането на въздуха в нея.
Освен за т о в а , сега барокамерата се използва за подобряване
на т р а н с п о р т а на кислород о т к р ъ в т а към т ъ к а н и т е в случаите,
к о г а т о е з а т р у д н е н о т т р а в м и , отравяне, инфекция, възпаление
или о т о ц и . При нормално а т м о с ф е р н о налягане т о в а понякога не е
възможно дори и к о г а т о п а ц и е н т ъ т вдишва 100 % кислород. Е д и н с т
в е н и я т начин да се снабди у в р е д е н а т а т ъ к а н с кислород е да се
използва външно налягане, по-високо о т а т м о с ф е р н о т о , к о е т о да
повиши н и в о т о на кислорода в к р ъ в т а и да създаде необходимия кон
ц е н т р а ц и о н е н г р а д и е н т за д и ф у з и я т а на кислорода о т к р ъ в т а в
т ъ к а н и т е . Такова лечение, провеждано в барокамера с ч и с т кислород
при налягане до т р и п ъ т и по-високо о т а т м о с ф е р н о т о , се нарича хгг-
п с р в а р и ч н а к и с л о р о д н а т е р а п и я (хипербарична оксигенация). Образ
но, х и п е р б а р и ч н а т а камера може да бъде сравнена със спринцовка за
и н ж е к т и р а н е на кислород в т ъ к а н и т е в клинично необходими дози.
§ 5.4. В л а ж н о с т н а в ъ з д у х а
В л а ж н о с т т а на въздуха е е л е м е н т на к л и м а т а и се обуславя
о т н е п р е к ъ с н а т о т о изпарение на в о д а т а о т х и д р о с ф е р а т а и биосфе
р а т а в а т м о с ф е р а т а . Тя е променлива и зависи о т д р у г и т е елемен
т и на к л и м а т а , най-вече о т т е м п е р а т у р а т а на въздуха и валежи
т е , к а к т о и о т н а д м о р с к а т а височина и географското положение на
м я с т о т о . Количествено в л а ж н о с т т а се характеризира с няколко
величини: а б с о л ю т н а , максимална и о т н о с и т е л н а влажност.
А б с о л к т г н а в л а ж н о с т е к о л и ч е с т в о т о на в о д н и т е пари във
въздуха. Това количество може да се изрази чрез м а с а т а на в о д а т а в
единица обем въздух, т е. чрез п л ъ т н о с т т а на в о д н и т е пари / или
» о т т с т р я н р е Межау / и е има правопропор-
чрез т я х н о т о парциално наляга!
73
/, Механика и а к у с т и к а
ционална з а в и с и м о с т . М а к с и м а л н а т а възможна с т о й н о с т н а абсо
л ю т н а т а в л а ж н о с т при дадена т е м п е р а т у р а , без д а н а с т ъ п в а
кондензация, се н а р и ч а м а к с и м а л н а и л и н а с и щ а щ а блаокност. Т я
н а р а с т в а бързо с повишаване на т е м п е р а т у р а т а . М а к с и м а л н а т а
в л а ж н о с т , к а к т о и а б с о л ю т н а т а , се изразява чрез п л ъ т н о с т т а или
н а л я г а н е т о на в о д н и т е пари и се означава с ъ о т в е т н о cf {) и е0. Изпол
з в а н и т е з а т я х м ерн и единици са:
1?! И H =k l - h P a .
т
С т е п е н т а н а насищане н а въздуха с водни пари се д а в а с
о т н о ш е н и е т о г на а б с о л ю т н а т а к ъ м м а к с и м а л н а т а в л а ж н о с т и се
нарича относителна Влажност. Измерена в п р о ц е н т и , т я е:
/ 00%- 00% (5.3)

fo
О т н о с и т е л н а т а в л а ж н о с т , определена чрез м а с и м а л н а т а в л а ж н о с т
при 37 ПС, се н а р и ч а физиологична о т н о с и т е л н а в л а ж н о с т .
М е т о д и т е и у р е д и т е з а определяне на влажност се основа
ваш на в л и я н и е т о й върху с т о й н о с т и т е на някои величини, к о и т о
м о а а т лесно д а б ъ д а т измервани. З а намирчне н а о т н о с и т е л н а т а
в л а ж н о с т н а й - ч е с т о се измерва само а б с о л ю т н а т а , т ъ й к а т о макси
м а л н а т а е св ъ рз а н а с нея и може да се п р е с м е т н е по ф о р м у л а и л и
определи по справочна т а б л и ц а . П р я к м е т о д з а определяне на абсо-
л ю т н а т а в л а ж н о с т е т е г л о в н и я т . П л ъ т н о с т т а н а в о д н и т е п ар и
във въздуха се н а м и р а чрез п р е т е з л я н е н а хигроскопично в е щ е с т в о
преди и след п р е м и н а в а н е през него на определен обем въздух.
Н а й - ч е с т о се и з п о л з в а т уред и т е, с ъ с т а в е н и о т два т е р м о м е
т ъ р а , наречени психрометри ( о т гр. психрос - студен). Р е з е р в о а р ъ т
на единия о т т я х се поддържа влажен и з а т о в а , поради и з п а р е н и е т о
на в о д а т а , е п о - с т у д е н о т резервоара н а другия. Т е м п е р а т у р н а т а
разлика, о т ч е т е н а между т я х , намалява с увеличаване на в л а ж н о с т т а ,
т ъ й к а т о т о г а в а и с к о р о с т т а н а изпарение н а м а л я в а . В л и я н и е т о на
д в и ж е н и е т о н а въздуха върху и з п а р е н и е т о се о т с т р а н я в а к а т о се
създава принуден въздушен п о т о к около д в а т а т е р м о м е т ъ р а . Това
се п о с т и г а с п о м о щ т а н а механичен (с пружина) и л и е л е к т р и ч е н
в е н т и л а т о р . Т а к и в а п с и х р о м е т р и се н а р и ч а т аспирационни.
Напоследък се и з п о л з в а т по-прости п с и х р о м е т р и о т т о з и вид, к о и т о
н я м а т в е н т и л а т о р . Т е р м о м е т р и т е и м са з а к р е п е н и к ъ м р ъ к о х в а т
к а с ос, около к о я т о т р я б в а д а се в ъ р т я т ръчно преди о т ч и т а н е т о .
О т н о с и т е л н а т а в л а ж н о с т се и з м е р в а п р я к о с х и г р о м е т ъ р с
косъм, в к о й т о обезмаслен ч о в е ш к и косъм се у д ъ л ж а в а п р и у ве ли ч а
в а н е н а в л а ж н о с т т а . Той е гр аду ир ан ч р е з с р а в н я в а н е н а п о к а з а н и я
т а м у с а с п и р а ц и о н е н п с и х р о м е т ъ р и т р я б в а ч е с т о д а бъде сверяван.
В п р а к т и к а т а в е ч е и м а и е л е к т р о н н и д и г и т а л н и хигрометри. П р и
т я х н а й - ч е с т о з а п р е о б р а з у в а т е л се използва ч у в с т в и т е л е н к ъ м
в л а г а т а р е з и с т о р , а и з м е р в а н а т а в е л и ч и н а е г о л е м и н а т а н а преми
н а л и я п р е з него е л е к т р и ч е н т о к .
В л а ж н о с т т а н а въздуха и м а голямо з н а ч е н и е з а зкизнените
процеси в ч о в е ш к и я организъм. С к о р о с т т а н а и з п а р е н и е н а п о т т а
о т п о в ъ р х н о с т т а н а к о ж а т а зависи о т о т н о с и т е л н а т а в л а ж н о с т
н а въздуха. И з п а р е н и е т о н а вода о т п о в ъ р х н о с т т а н а а л в е о л и т е н а
б е л и т е дробове обаче з а в и с и о т а б с о л ю т н а т а в л а ж н о с т , т ъ й к а т о
в ъ з д у х ъ т излиза о т т я х с максимална влажност. Най-благоприят
н и т е з а ж и в о т а на човека с т о й н о с т и на о т н о с и т е л н а т а в л а ж н о с т
са р а з л и ч н и в з а в и с и м о с т о т т е м п е р а т у р а т а н а въздуха ( т а б л . 5.2).
Т а б л . 5.2. Благоприятни за човека комбинации на т е м п е р а т у р а и влажност
Температура, ()С 20 25 30 35
О т н о с и т е л н а влажност, % 85 60 44 33
О т т а б л и ц а т а се вижда, ч е п о - в и с о к и т е т е м п е р а т у р и се
п о н а с я т по-леко п р и по-сух въздух. Но ако в л а ж н о с т т а е под 20%
л и г а в и ц а т а н а д и х а т е л н и т е п ъ т и и д а се изсушава, усеид^ се с у х о т а в
у с т а т а и носа, п о я в я в а се ж а ж д а , у с т н и т е се н а п у к в а т . Увреждане-
т о на л и г а в и ц а т а намалява з а щ и т н о т о ü действие на ф и л т ъ р
срещу п р а х и микроби. Т е м п е р а т у р и над 25 °С се п о н а с я т т р у д н о п р и
п о в и ш е н а в л а ж н о с т , особено в ъ в време без в я т ь р . Тоаава п о т т а о т
п о в ъ р х н о с т т а н а к о ж а т а не може д а се и з п а р и в н а с и т е н и я с в л а г а
въздух и се с т и ч а по т я л о т о . П о л у ч а в а се п р е г р я в а н е , о п а с н о с т о т
т о п л и н е н удар, задух.
П о в и ш е н а т а в л а ж н о с т при ниски т е м п е р а т у р и също е опасна,
т ъ й к а т о п о в и ш а в а т о п л о п р о в о д н о с т т а н а въздуха. Около 0 °С т о п л о
о т д а в а н е т о силно н а р а с т в а , особено при валежи, к о г а т о се добавя и
изпарение о т о т к р и т и ч а с т и н а т я л о т о . П р е о х л а ж д а н е т о може д а
чвяпе п е в м а т и з ъ м , бронхиална а с т м а и др.
доведе до п р о с т у д а , измръзване, р
75
Глава II. МОЛЕКУЛНА ФИЗИКА И ТОПЛИНА
§ 6. С Т Р О Е Ж Н А Т Е Ч Н О С Т И Т Е
§ 6.1. М о л е к у л е н с т р о е ж н а т е л а т а
М о л е к у л н о - к и н е т и ч н а т а т е о р и я за с т р о е ж а н а в е щ е с т в о т о
е изградена върху т р и основни положения. Всяко в е щ е с т в о се с ъ с т о и
о т с т р у к т у р н и единици, наречени м о л е к у л и , к о и т о се п р и е м а т за
М Н О Й О м а л к и е л а с т и ч н и сфери. Р а з с т о я н и я т а между т я х са най-
големи при г а з о в е т е , по-малки - при т е ч н о с т и т е , а най-малки - при

т в ъ р д и т е т е л а . М о л е к у л и т е са в н е п р е к ъ с н а т о ддиокение. Те
в з а и м о д е й с т в а т помежду си със сили, най-малки при г а з о в е т е , по-
големи - при т е ч н о с т и т е и най-големи - при т в ъ р д и т е т е л а . Всяка
молекула в з а и м о д е й с т в а само с м о л е к у л и т е , к о и т о се н а м и р а т в
н е й н а т а с ф е р а н а м о л е к у л н о д е й с т в и е , ч и й т о р а д и у с е равен на
р а з с т о я н и е т о , до к о е т о д е й с т в а т м е ж д у м о л е к у л н и т е сили.
М е ж д у м о л е к у л н и т е сили са по-малки о т с и л и т е между
а т о м и т е в м о л е к у л и т е . Те се п р о я в я в а т к а т о междумолекулно
привличане и о т б л ъ с к в а н е . С и л и т е н а привличане се н а р и ч а т
к о х е з и о н н и и л и а д х е з и о н н и в з а в и с и м о с т о т т о в а дали д е й с т в а т
между еднакви и л и различни молекули.
%• С и л и т е на привличане се н а р и ч а т още сили на Ван дер Ваалс-Лондон
(Van der Waals-London) или дипол-диполна връзка, т ъ й к а т о са електроста
т и ч н и с и л и мезкду е л е к т р и ч н и диполи. М о л е к у л и т е винаги м о г а т да се
р а з г л е ж д а т к а т о е л е к т р и ч н и диполи, м а к а р че к а т о цяло т е са електроне-
у т р а л н и . Това е т а к а , з а щ о т о ц е н т ъ р ъ т на м а с а т а на п о л о ж и т е л н и т е
заряди не съвпада с т о з и н а о т р и ц а т е л н и т е . В з а в и с и м о с т о т т о в а дали
р а з с т о я н и е т о между д в а т а ц е н т ъ р а с ъ щ е с т в у в а п о с т о я н н о или възниква
при в з а и м о д е й с т в и е т о , д и п о л и т е се д е л я т на постоянни и индуцирани.
И м а и моментни диполи, ч и и т о заряди се д ъ л ж а т на ф л у к т у а ц и и в движе
н и е т о на е л е к т р о н и т е , м а к а р че с р е д н а т а с т о й н о с т н а т е з и заряди във
в р е м е т о е нула. С и л а т а н а привличане F и при т р и т е вида диполи намаля
ва много силно с увеличаване на р а з с т о я н и е т о г:
F=kXr ,
г
к ъ д е т о к о е ф и ц и е н т ъ т k зависи о т т и п а взаимодействие.
и л а на отблъскване възниква, когато, в р е з у л т а т о т привличането,
две молекули се д о б л и ж а т на разстояние, при к о е т о се получава взаимно
проникване на е л е к т р о н н и т е им обвивки. О т б л ъ с к в а н е т о се обяснява
к а к т о с принципа на Паули, к о й т о забранява попълване на з а е т и
е л е к т р о н н и нива с нови електрони, т а к а и с е л е к т р о с т а т и ч н о т о взаимо
д е й с т в и е между я д р а т а . С и л а т а на отблъскване има т в ъ р д е м а л ъ к радиус
па д о й с т в и о и го и т о н я приблизително обратно пропорционално на г 1 \
С в о й с т в а т а н а г а з о в е т е , т е ч н о с т и т е и т в ъ р д и т е т е л а се
о п р е д е л я т о т т е х н и я м о л е к у л е н с т р о е ж - вид н а м о л е к у л и т е , р а з
с т о я н и я м е ж д у т я х , н а ч и н н а подреждане, сили н а междумолекулно
в з а и м о д е й с т в и е . М о л е к у л и т е н а г а з о в е т е се н а м и р а т н а р а з с т о я
н и я , м н о г о п о - е о л е м и о т т е х н и т е р а з м е р и . Т е з и р а з с т о я н и я се и з м е
н я т н е п р е к ъ с н а т о поради х а о т и ч н о т о т о п л и н н о движение, т ъ й
к а т о н я м а взаимодействие между молекулите и л и т о е т в ъ р д е
слабо. П р и т е ч н о с т и т е в с я к а м о л е к у л а се н а м и р а в о п р е д е л е н о р а в
новесно п о л о ж е н и е з а м а л ъ к и н т е р в а л о т в р е м е и и з в ъ р ш в а т р е п т е
н е около него. Т о з и и н т е р в а л се н а р и ч а в р е м е н а з а с е д н а л зкидот и л и
бреме на р е л а к с а ц и я и зависи о т вида н а т е ч н о с т т а и н е й н а т а
9
т е м п е р а т у р а . Н а п р и м е р з а в о д а т а т о е около 10 s при темпера
т у р и , р а з л и ч а в а щ и се з н а ч и т е л н о о т т е м п е р а т у р а т а н а к и п е н е и
з а м р ъ з в а н е . П р е з т о в а в р е м е в о д н а т а м о л е к у л а и з в ъ р ш в а средно
12
1000 т р е п т е н и я , т ъ й к а т о т е х н и я т период е о т п о р я д ъ к а н а 10 s.
След и з т и ч а н е н а в р е м е т о н а релаксация, м о л е к у л и т е н а
т е ч н о с т и т е р а з м е н я т м е с т а т а си със с ъ с е д н и м о л е к у л и , т а к а ч е
освен е н е р г и я н а т р е п т е н е ( в и б р а ц и о н н а е н е р г и я ) , т е и м а т и енер
г и я н а п р е м е с т в а н е ( т р а н с л а ц и о н н а енергия). В р е м е н н и т е ц е н т р о в е
н а т р е п т е н е са н а м а л к и р а з с т о я н и я и и м а ш случайни местополо
ж е н и я Т е ч н о с т и т е с а и з о т р о п н и з а о б и к н о в е н а т а с в е т л и н а , но ч р е з
р е н т г е н о в с т р у к т у р е н анализ е установено, ч е в ш я х и м а известно
п о д р е ж д а н е н а ч а с т и ц и т е , наречено б л и з к о подреждане, т ъ й к а т о се
з а п а з б а н а м а л к и р а з с т о я н и я . В т о б а о т н о ш е н и е т е са подобни н а
к р и с т а л и т е и з а т о б а се казба, ч е и м а т к в а з и к р и с т а л е н строеж.
В к р и с т а л и т е обаче правилно подреждане н а ч а с т и ц и т е
( а т о м и , йони, молекули) и м а не само н а близко р а з с т о я н и е , но и н а
р а з с т о я н и я , много по-големи о т р а з с т о я н и я т а м е ж д у т я х ( б л и з к о и
далечно подреждане). Положението н а ч а с т и ц и т е 6 к р и с т а л и т е е
т о ч н о определено, т е т р е п т я т около п о с т о я н н и рабнобесни ц е н т р о в е ,
77
//. М о л е к у л н а ф и з и к а и топлина
а молекулите 6 молекулните к р и с т а л и и з в ъ р ш в а т и въртене. Всич
ки видове движения на ч а с т и ц и т е п р е с т а в а т при т е м п е р а т у р а ,
равна на а б с о л ю т н а т а нула. Тоаава н а с т ъ п в а идеално подреждане в
термодинамичната система о т частици и нейната ентропия
с т а в а нула.
^ 6.2. П о в ъ р х н о с т н о н а п р е ж е н и е , м о л е к у л н о н а л я г а н е
Молекулният с т р о е ж на т е ч н о с т и т е обуславя т я х н а т а спо
собност да т е к а т ( т е ч л и в о с т или флуидност), о т н о с и т е л н а т а им
несвиваемост (наличие на молекулно налягане), в ъ т р е ш н о т о т р и е н е
( в и с к о з и т е т ) и повърхностните им свойства - повърхностно
напрежение, мокрене и капилярност.
З а една молекула о т в ъ т р е ш н о с т т а на т е ч н о с т т а (фие. 6.1)
съседните молекули са разположени равномерно в н е й н а т а сфера на
молекулно действие. Кохезионните сили са еднакви във всички посо
ки и т я х н а т а р е з у л т а н т н а сила е нула. Това не е т а к а за молекули
т е на т е ч н о с т т а , к о и т о се н а м и р а т на гр а ни чни те повърхности
(фазови граници, интерфази) течност/газ, т е ч н о с т / т в ъ р д о т я л о ,
една т е ч н о с т / д р у г а т е ч н о с т (несмесваша се с п ъ р в а т а ) или на
р а з с т о я н и я о т т я х , по-малки о т радиуса на действие на молекулите
на т е ч н о с т т а . В т е з и случаи т р я б в а да се има предвид и действие
т о на с и л и т е на адхезия.
• С и л а н а поб-ьрхностно напреЖение
Да разгледаме с ъ с т о я н и е т о на една молекула о т т е ч н о с т т а
на ф а з о в а т а граница т е ч н о с т / г а з , к а т о за п р о с т о т а пренебрегнем
адхезионните :или. Кохезионната сила f\, приложена към т а з и
молекула О о т с т р а н а на една съседна молекула в полусферата на
молекулното й действие, може да се разложи на две с ъ с т а в я щ и -
е д н а т а F u насочена тангенциално, а д р у г а т а Р\ - насочена перпен
дикулярно (нормално) към п о в ъ р х н о с т т а (фиг. 6.2).
Друга съседна на О молекула иде й д е й с т в а със сила Д , к о я т о
се разлага на компоненти и Pk и т . н. Тангенциалните компонен
т и на всички съседни молекули, приложени към м о л е к у л а т а О, са
насочени във всички посоки към д р у г и т е съседни молекули о т
п о в ъ р х н о с т т а . Такива тангенциални компоненти са приложени и
om с т р а н а н а р а з г л е ж д а н а т а молекула к ъ м всяка о т с ъ с е д н и т е Ü
молекули. Т е з и с и л и се у р а в н о в е с я в а т взаимно по о т н о ш е н и е н а
в с я к а м о л е к у л а , но с в ъ р з в а т м о л е к у л и т е о т п о в ъ р х н о с т т а с допъл
н и т е л н и сили н а привличане, к а к в и т о н я м а във в ъ т р е ш н о с т т а н а
т е ч н о с т т а . Т я х н о т о сумарно д е й с т в и е п р и д а в а н а п о в ъ р х н о с т т а
с в о й с т в а , подобни н а е л а с т и ч н и т е с в о й с т в а н а р а з т е г н а т а и и п а и
се н а р и ч а иоВърхностио иппpp^lcphue.
KEF, % о
Твърдо т я л о ч
V -
Фиг, 6.1. Междумолекулии сили. Фиг. 6.2. С и л а т а на повърхностно

във в ъ т р е ш н о с т т а на т е ч н о с т (а), напрежение F и молекулното
на г р а н и ц и т е т е ч нос т / г аз (б, 6), налягане Р к а т о р е з у л т а т о т
т е ч н о с т / т в ъ р д о т я л о (г) междумолекулните сили f
С у м а т а о т всички нормални к о м п о н е н т и Р, з а всяка молекула
о т п о в ъ р х н о с т т а е насочена надолу в т е ч н о с т т а и се уравновесява
о т с и л и т е н а о т б л ъ с к в а н е о т с т р а н а н а м о л е к у л и т е , разположени
под п о в ъ р х н о с т т а . О б щ о т о д е й с т в и е н а т е з и сили върху всички
п о в ъ р х н о с т н и м о л е к у л и н а е д и н и и а площ се н а р и ч а кохезионно и л и
м о л е к у л н о н а л а г а н е . То д о с т и г а go 109 Ра, но не д е й с т в а н а п о т о п е
н и т е т е л а , т ъ й к а т о с и л и т е между с ъ с е д н и т е молекули н а т е ч
н о с т т а с а м о д о б л и ж а в а т т е з и молекули една до друга. П р и л а г а н е т о
н а в ъ н ш н о н а л я г а н е , к о е т о е по-малко ош м о л е к у л н о т о н а ля г а н е , н е
води до д о п ъ л н и т е л н о свиване н а т е ч н о с т т а . Това я в л е н и е е
и з в е с т н о к а т о о т н о с и т е л н а несвиваемост н а т е ч н о с т и т е .
П о в ъ р х н о с т н о т о напр ежение се х а р а к т е р и з и р а със сила F ,
приложена к ъ м всяка т о ч к а н а з а т в о р е н а т а линия (контура), к о я т о
ограничава п о в ъ р х н о с т т а на т е ч н о с т т а . С и л а т а е допирателна
к ъ м п о в ъ р х н о с т т а н а т е ч н о с т т а , перпендикулярна е н а к о н т у р а и е
II Молекулна физика и топлина

79
насочена т а к а , че н а м а л я в а п л о щ т а н а с в о б о д н а т а п о в ъ р х н о с т н а
т е ч н о с т т а . Това може да се д е м о н с т р и р а чрез п р о с т и о п и т и с ципи
о т сапунена вода, получени върху м а л к а т е л е н а рамка.
Нека в к р ъ г л а р а м к а с д и а м е т р а л н о завър зан н е о п ъ н а т конец
е получена т а к а в а ципа (фин. 6,3 а). Ако ц и п а т а се спука само о т
а - - б
Ф и н . 6.3. П р о я в а н а с и л и т о н а п о в ъ р х н о с т н о н а п р е ж е н и е
е д н а т а с т р а н а на конеца, с и л и т е на повърхностно напрежение на
о с т а н а л а т а й ч а с т о п ъ в а т конеца към д р у г а т а с т р а н а в дъаа о т
о к р ъ ж н о с т . Ако в р а м к а т а е закрепена примка о т конец (фиа. 6.3 б),
след спукване на ц и п а т а в ъ т р е в п р и м к а т а , т я се опъва в окръж
н о с т . Поради п о в ъ р х н о с т н о т о напрежение т е ч н о с т и т е винаги
и м а т възможно най-малка свободна повърхност. Е с т е с т в е н а т а
ф о р м а на т е ч н о с т и т е , ако не им д е й с т в а т в ъ н ш н и сили (например
в с ъ с т о я н и е на б е з т е г л о в н о с т ) , е с ф е р и ч н а т а .
С и л а т а на повърхностно напрежение F е пропорционална на
д ъ л ж и н а т а н а к о н т у р а /, ограничаваш п о в ъ р х н о с т т а н а т е ч н о с т т а :
aj = —N • (6.1)
а/
т
К о е ф и ц и е н т ъ т а и з р а з я в а г о л е м и н а т а н а с и л а т а F, в ъ з н и к в а щ а при
д ъ л ж и н а н а к о н т у р а / = 1 т и се нарича коефициент на повърхностно
напрежение.
• К о е ф и ц и е н т н а повърхностно напреокение
Г о л е м и н а т а н а a зависи о т е с т е с т в о т о н а т е ч н о с т т а ,
т е м п е р а т у р а т а и н а л и ч и е т о на примеси в нея. К о е ф и ц и е н т ъ т
н а м а л я в а с повишаване на т е м п е р а т у р а т а поради о т с л а б в а н е на
кохезионните сили. Ако р и ро са с ъ о т в е т н о п л ъ т н о с т и т е на т е ч
н о с т т а и н а н е й н и т е пари,
a = С(р - р о ) 4 .
Тук С е к о е ф и ц и е н т , к о й т о зависи о т е с т е с т в о т о н а т е ч н о с т т а .
Вижда се, ч е при к р и т и ч н а т а т е м п е р а т у р а , к о г а т о р = ро, a = 0.
В е щ е с т в а т а , к о и т о п р о м е н я т к о е ф и ц и е н т а а, се н а р и ч а т
п о в ъ р х к о с т я о а к т и б н и вещестда (ПАВ). П р и е т о е т е д а б ъ д а т нари
ч а н и п о л о ж и т е л н о и ли о т р и ц а т е л н о а к т и в н и в з а в и с и м о с т о т т о в а
дали н а м а л я в а т или у в е л и ч а в а т н е г о в а т а големина. З а ф а з о в а т а
граница вода/въздух п о л о ж и т е л н о ПАВ са алкохолите, о р г а н и ч н и т е
киселини, с а п у н и т е , алдехидите, к е т о н и т е и др., т ъ й к а т о
с ъ д ъ р ж а т полярни групи о т вида ОП, COOH, NH2 , свързани к ъ м
неполярни радикали. Г е х н и т е молекули о б р а з у в а т мономолекулен
слой по п о в ъ р х н о с т т а на т е ч н о с т т а , к а т о п о л я р н и т е и м групи се
о р и е н т и р а т н а в ъ т р е к ъ м т е ч н о с т т а , а р а д и к а л и т е - навън.
М и е щ о т о действие на с а п у н и т е и на р а з л и ч н и т е перилни
п р е п а р а т и се д ъ л ж и главно н а н а м а л я в а н е т о н а а н а в о д а т а , к о е т о
повишава н е й н а т а мокреща способност, а също т а к а и н а а к т и в н о т о
взаимодействие на п о л я р н и т е групи с ч а с т и ц и т е на з а м ъ р с и т е л и т е .
Н а м а л я в а н е т о на к о е ф и ц и е н т а с п о в и ш а в а н е т о на т е м п е р а т у р а т а
също и м а голямо значение, к о е т о е очевидно при м и е н е т о с гореща
вода. О т р и ц а т е л н о ПАВ са п о в е ч е т о о т неорганичните соли, заха
р и т е и др., к о и т о са добре р а з т в о р и м и в целия обем н а т е ч н о с т т а , а
не само по н е й н а т а повърхност.
С т о й н о с т и т е н а к о е ф и ц и е н т и т е н а повърхностно напре
жение з а р а з л и ч н и т е ч н о с т и обикновено се о т н а с я т з а ф а з о в а т а
граница т е ч н о с т / в ъ з д у х ( т а б л . 6.1). Една и съща т е ч н о с т и м а разли
чен к о е ф и ц и е н т в з а в и с и м о с т о т вида н а д р у г а т а ф а з а . газ, т в ъ р д о
т я л о или друга несмесваща се с нея т е ч н о с т .
Т а б л и ц а 6.1. К о е ф и ц и е н т на побърхностно напрежение при 20 0 С 6 mN/m
Етилов етер 17,0 Бензен 28,9 Слюнка 15 - 26

Етанол 22,3 Глицерин 59,4 Кръвен серум 56
Ацетон 23,7 Вода 72,8 Урина 64 - 69
Хлороформ 27,1 Живак 476 Пот 69-70
• Откапбане
О б е м н о т о измерване н а т е ч н и л е к а р с т в а е по-бързо и по-лес-
но о т т е г л о в н о т о , поради к о е т о в п р а к т и к а т а ее и з п о л з в а т капко-
м е р и . Тс са п о д х о д я щ и и з а дозиране, и з а п р и а о т в я н е н а л е к а р с т в а ,
к о г а т о се и з м е р в а т к о л и ч е с т в а под 1 ml. З а и е л т а се използва с т а н -
1 - г т ъ к л е н а т р ъ б и ч к а с форма на п и п е т а ,
д а р т е н по размери капкомер с т ъ к л е ^
„ „ 0 on кяпки а 1 ml е т а н о л —н а 5U.
С него 1 ml вода се разделя на I >
81
II М о л е к у л н а ф и з и к а и т о п л и н а
З а о б р а з у в а н е т о н а к а п к и т е и м а значение външ
н и я т радиус н а т р ъ б и ч к а т а Г|, а не в ъ т р е ш н и я т г ъ
т ъ й к а т о т е ч н о с т т а мокри ц я л а т а й челна повърхност.
Ако т я е з а о с т р е н а , т а з и разлика може д а се пренебрег
не (фиа.6.4). В с ъ щ н о с т к а п к а т а се о т к ъ с в а , к о г а т о сила
т а , к о я т о я задържа, т . е . с и л а т а н а п о в ъ р х н о с т н о т о
напрежение в м я с т о т о н а о т к ъ с в а н е F, с т а н е р а в н а на
с и л а т а на т е ж е с т т а Р. Г о л е м и н и т е на д в е т е сили са:
Фи«. 6.4.
F = a I = а 2кг,
Образуване Р = m g =pVg,
на капка
к ъ д е т о / е д ъ л ж и н а т а на кръговия к о н т у р в м я с т о т о н а
о т к ъ с в а н е , т , р и Vr - с ъ о т в е т н о м а с а т а , п л ъ т н о с т т а и о б е м ъ т на
к а п к а т а , a g e з е м н о т о ускорение. О б е м ъ т н а к а п к а т а се определя
след п р и р а в н я в а н е на д в е т е сили:
2 лa r
V (6.2
Р£"
Р а д и у с ъ т в м я с т о т о на о т к ъ с в а н е г е по-малък о т в ъ т р е ш
ния радиус на капкомера и е х а р а к т е р е н з а всяка т е ч н о с т . Той може
да се определи чрез о п т и ч н а проекция и да сг използва з а намиране
на а. Този м е т о д з а определяне на к о е ф и ц и е н т а н а повърхностно
напрежение се н а р и ч а сталогмометрия. К а к т о се вижда о т (6.2),
г о л е м и н а т а ( б р о я т ) на к а п к и т е не зависи о т д и н а м и ч н и я вискози
т е т на т е ч н о с т т а , о т него зависи само с к о р о с т т а н а о т к а п в а н е .
О т к а п в а н е е възможно и чрез и з л и в а н е на течност по ръба
на съда. В т о з и случай г о л е м и н а т а на к а п к и т е зависи о т дължина
т а н а н а м о к р е н а т а ч а с т о т ръба, к о я т о се променя при изменение
на наклона н а съда. П р и дозиране със съд без о т л и в н и к г р е ш к а т а
н а д м и н а в а 30% и може да бъде опасна при к о н ц е н т р и р а н и силнодей-
с т в а щ и лекарства.
§ 6.3. Я в л е н и я н а ф а з о в и г р а т щ и
• Мениск
Може д а се приеме, ч е п о в ъ р х н о с т н и т е с в о й с т в а н а т е ч н о
с т и т е н а г р а н и ц а т а с въздуха се д ъ л ж а т само н а т е х н и т е кохези-
онни сили, т ъ й к а т о п р и в л и ч а н е т о о т с т р а н а н а г а з о в и т е молекули
( а д х е з и я т а ) е много слабо и м о ж е д а се пренебреане. Тоааба с и л а т а н а
п о в ъ р х н о с т н о т о напрежение, приложена к ъ м к о н т у р а н а свободната
п о в ъ р х н о с т , се у р а в н о в е с я в а о т с и л а т а н а а д х е з и я т а с т в ъ р д о т о т я
ло. В с л у ч а и т е , к о а а т о т е з и сили не са равни, върху к о н т у р а д е й с т
в а р е з у л т а н т н а сила, к о я т о пр едизв икв а оаъване н а п о в ъ р х н о с т т а
н а т е ч н о с т т а , н а р е ч е н о мениск ( о т ар. менискос —полумесец).
Н е к а к о х е з и о н н и т е сили н а т е ч н о с т т а са по-малки о т
адхезионните между нея и т в ъ р д о т о т я л о , с което т я е в к о н т а к т .
Т о а а в а м о л е к у л и т е н а т е ч н о с т т а щ е се з а д ъ р ж а т върху т о в а т я л о ,
т о щ е се м о к р и о т нея. Набл1одава се я в л е н и е т о мокрене, т е ч н о с т т а
в т о з и с л у ч а й е мокреща, а п о в ъ р х н о с т т а н а т в ъ р д о т о т я л о се
н а р и ч а хидрофилна. Д а р а з г л е д а м е една молекула н а т е ч н о с т т а о т
п о в ъ р х н о с т н а т а к о н т у р н а л и н и я , к а т о пренебреанем о т н о в о нейно
т о в з а и м о д е й с т в и е с м о л е к у л и т е н а въздуха (фиа. 6.5 а). Върху
м о л е к у л а т а О щ е д е й с т в а една р е з у л т а н г т ш сила, обусловена о т
к о х е з и я т а F ( и е д н а р е з у л т а н т н а сила, обусловена о т а д х е з и я т а FA.
В е к т о р н а т а с у м а н а т е з и сили е насочена к ъ м в ъ т р е ш н о с т т а н а
т в ъ р д о т о т я л о , т я притиска повърхността на т е ч н о с т т а към
неао и т е ч н о с т т а п р и е м а ф о р м а с вдлъбнат мениск.
- од лъонат мениск и'л ^ х сл "

Аналогично ее разглежда с л у ч а я т , к о г а т о кохезионните сили
а по-аолеми о т а д х е з и^огнтнтипт ре (фиа.
са по-аолеми о т а д х е з и о н н и т
ГгЬиа о.о
6 5 б).
иу Тоаава н я м а мокрене, ш е ч -
глЬприт а п о в ъ р х н о с т т а н а т в ъ р д о т о т я л о се н а р и ч а
н( оо сс т т а н е е м о к р е щ а , а пииьрл
повъ
^ипя р насочена к ъ м в ъ т р е ш н о с т т а на
х и д р о ф о б н а . Р е з у л т а н т н аа тт аа сила е насочена
и д р о ф о б н а . Р е з у л т а н т н
83
т е ч н о с т т а , т я о т д р ъ п в а н е й н а т а повърхност о т т в ъ р д о т о т я л о и
т е ч н о с т т а добива и з п ъ к н а л мениск.
Е д н а и с ъ щ а т е ч н о с т м о ж е д а е м о к р е щ а з а едно т в ъ р д о
т я л о и н е м о к р е щ а - з а друяо. Н а п р и м е р ж и в а к ъ т н е м о к р и с т ъ к л о
т о , но м о к р и м е т а л и т е . В о д а т а м о к р и с т ъ к л о т о , но н е го мокри, а к о
е н а м а з а н о с масло. Н е м о к р е щ а т е ч н о с т н е п р е м и н а в а п р е з м а л к и
о т б о р и в хидрофобна м а т е р и я .
Ъ г ъ л ъ т 0 ( ф и г . 6.5), к о й т о с к л ю ч в а д о п и р а т е л н а т а к ъ м по
в ъ р х н о с т т а на една т е ч н о с т в т о ч к а т а н а допирането й с т в ъ р д о
т я л о или с д р у г а х и д р о ф о б н а т е ч н о с т , се н а р и ч а к о н т а к т е н ъ г ъ л
и л и ъ г ъ л на мокрене. Този ъ г ъ л е м е ж д у 0 и 90° з а м о к р е щ и т е т е ч
н о с т и и м е ж д у 90 и 180° - з а н е м о к р е щ и т е . Г о л е м и н а т а м у се опре
деля о т р а в н о в е с и е т о н а к о х е з и о н н и т е и а д х е з и о н н и сили. Ако
ъ г ъ л ъ т е 0", се п о л у ч а в а и д е а л н о мокрене и т е ч н о с т т а се р а з т и к а
по п о в ъ р х н о с т т а , д о к а т о 5i покрие и л и образува м о н о м о ле к у ле н слой.
П р и 180° т я изобщо не м о к р и п о в ъ р х н о с т т а , а к а п к и т е в ъ р х у н е я
п р и е м а т с ф е р и ч н а ф о р м а , ако не и м д е й с т в а т други сили.
• Капилнрност
С образуването н а мениск в т е с н и (капилярни) т р ъ б и ч к и е
с в ъ р з а н о я в л е н и е т о к а п и л н р н о с т ( о т л а т . capillus - косъм). То се съ
с т о и в п о в и ш а в а н е или понижаване н а н и в о т о н а т е ч н о с т т а в капи
л я р н и т р ъ б и ч к и ( ф и г . 6.6) под д е й с т в и е н а н а л я г а н е , к о е т о в ъ з н и к в а
6 р е з у л т а т о т образуване н а мениск, т . е . при у в е л и ч а в а н е н а п л о щ т а
н а с в о б о д н а т а п о в ъ р х н о с т . П о с о к а т а н а т о в а н а л я г а н е Др, наречено
д о п ъ л н и т е л н о н а л я г а н е , се определя о т п о с о к а т а н а н о р м а л н а т а
(отвесна) к о м п о н е н т а н а с и л а т а на
п о в ъ р х н о с т н о н а п р е ж е н и е FN. Т я д е й с т в а
^ ^ ^ ^ ^ ^ ^ ^ т а к а , че да намали п л о щ т а н а свободната
П п о в ъ р х н о с т н а т е ч н о с т т а и о т вдлъбна-
6 т а или изпъкнала да я направи равнина -
Ф и г . 6.6. Капилярно побише- ^ п ъ р в и я с л у ч а й я т е г л и нагоре, а в ъ в
ние (а) и понижение (б) в т о р и я я п р и т и с к а надолу ( ф и г 6.7).
Г о л е м и н а т а н а д о п ъ л н и т е л о т о н а л я г а н е Др м о ж е д а се намери
о т г о л е м и н а т а н а т а з и к о м п о н е н т а и п л о щ т а н а с в о б о д н а т а повърх
н о с т н а т е ч н о с т т а в к а п и л я р к а т а S (фиг. 6.8). Ако п р и е м е м ф о р м а
т а н а т а з и п о в ъ р х н о с т з а с ф е р и ч н а с радиус R , н а всеки е л е м е н т о т
к о н т у р а с д ъ л ж и н а А/ щ е д е й с т в а
тр е л е м е н т а р н а сила н а п о в ъ р х н о с т н о
напрежение k f = аД/, насочена допира
т е л н о к ъ м мениска. Н е й н а т а нор
- р - \ р м а л н а к о м п о н е н т а Л/^ п р и к а п и л я р к а
с радиус г е:
р + ^р Д/n -- Д / с о з в = аД/ cos0 = a A l r / R .
Резултантната на всички
Фие.6.7. В ъ з н и к в а н е на допълни
е л е м е н т а р н и с и л и Д/м, д е й с т в а щ и
т е л н о налягане Лр:капилярно
повишение (а), п о н и ж е н и е (б^ по в с и ч к и л и н е й н и е л е м е н т и Д/, се
п о л ^ а в а чрез сумиране;
О 17 Г
Ь\
R
Д о п ъ л н и т е л н о т о налягане Ар се намира
0 к а т о се приеме, че п л о щ т а н а с ф е р и ч н а т а
п о в ъ р х н о с т на т е ч н о с т т а е р а в н а н а сече
н и е т о н а к а п ш ш р к а т а S = пг2 :
FN 2а
Ар = (6.3)
S R
П о л у ч е н и я т израз е и з в е с т е н к а т о
з а к о н я а Л а п л а с (P. Laplace) з а д о п ъ л н и т е л
Ф и г , 6.8. В ъ з н и к в а н е на
н о т о налягане п р и сферична п о в ъ р х н о с т н а
уопълително налягане
при в д л ъ б н а т м е п и с к течността. Затова и допълнителното
н а л я г а н е се н а р и ч а о щ е Л а п л а с о в о налягане. В и ж д а се, ч е т о е т о л к о
ва п о - г о л я м о , к о л к о т о е п о - г о л я м к о е ф и ц и е н т ъ т н а п о в ъ р х н о с т н о т о
напрежение и по-малък радиусът на к р и в и н а т а на свободната
п о в ъ р х н о с т . П р и в д л ъ б н а т мениск, к а к т о е в разглеждания случаи,
Л а п л а с о в о т о н а л я г а н е е о т р и ц а т е л н о и насочено нагоре. П р и и з п ъ к
н а л м е н и с к т о е п о л о ж и т е л н о и насочено надолу { ф и г . 6.7).
К а п и л я р н и с в о й с т в а и м а т в с и ч к и т е л а с м н о г о пори, к ъ д е т о
б л а г а т а се п р о с м у к в а и з а д ъ р ж а п о к а п и л я р е н п ъ т . Т а к и б а т е л а са
к ъ р п и т е за избърсване, ф и л т ъ р н а т а х а р т и я , р а з л и ч н и х и г р о с к о п и ч н и
в е щ е с т в а к а т о СаСЬ, Р Л и др., използва™ за сушене в е к с и к а т о р и т е
и п р О в л а ж н я в а н е т о на с т е н и т е , и з д и г а н е т о н а в о д а т а в п о ч в а т а
и по с т е б л а т а н а р а с т е н и я т а съшо са к а п и л я р н и я в л е н и я . Г л а в н а
а / . т г ч л и т т я обаче и м а о с м о т и ч н о т о н а л я г а н е .
роли за т о в а п р и р а с т е н и я т а
85
//. Молекулна физика и гпоплшш
• Газода емболия
Т е ч н о с т и т е о к а з в а т Лапласово н а л я з а н е върху г а з о в и т е ме
х у р ч е т а , к о и т о се н а м и р а т в ц е л и я и м обем. В с ф е р и ч н и м е х у р ч е т а
т о предизвиква в с е с т р а н н о свиване и може да д о с т и а н е з н а ч и т е л н и
с т о й н о с т и , ако т е и м а т м а л к и размери. Н а п р и м е р при м е х у р ч е т а с
радиус 10 п т , н а л я г а н е т о на в о д а т а върху т я х е 1(Г Р а и л и 1000 пъ
т и по-високо о т а т м о с ф е р н о т о . Такива са р а з м е р и т е на к а в и т а и и о н -
н и т е м е х у р ч е т а , к о и т о са пълни с водна пара и газове и се п о л у ч а в а т
при бързо движение н а т е ч н о с т и в т р ъ б и и л и при в ъ з д е й с т в и е с
у л т р а з в у к (вж. § 1.1, § 4.2). Тези м е х у р ч е т а м о г а т да с ъ з д а д а т огром
ни н а л я г а н и я в т е ч н о с т и т е , к о и т о да п р е д и з в и к а т раздробяване н а
т в ъ р д и ч а с т и ц и и големи молекули или разрушаване н а съоръжения.
В к р ъ в о н о с н и т е съдове м е х у р ч е т а м о г а т да п о п а д н а т при
и н ж е к т и р а н е , ако със с п р и н ц о в к а т а е засмукан въздух. Те м о г а т да
се о б р а з у в а т и при декомпресия (вж. § 5.3). В т р ъ б а с неподвижна
т е ч н о с т мехурчето и м а с и м е т р и ч н а форма и Лапласовото налягане
о т д в е т е му с т р а н и , насочено по о с т а на т р ъ б а т а , се уравновесява
(фиг. 6.9 а). Д в и ж е н и е т о на к р ъ в т а обаче променя ф о р м а т а на мехур
ч е т о , т ъ й к а т о срещу п о с о к а т а н а с к о р о с т т а к р и в и н а т а му придо
бива по-голям радиус о т к р и в и н а т а на с р е щ у п о л о ж н а т а м у с т р а н а
(фиг. 6.9 б). Л а п л а с о в о т о н аляг ан е о т д в е т е с т р а н и н а в ъ з д у ш н о т о
мехурче не е еднакво и р а з л и к а т а е насочена срещу п о с о к а т а на движе
ние на к р ъ в т а . К о г а т о т я се изравни с н а л я г а н е т о на к р ъ в т а , мехурче
т о предизвиква з а п у ш в а н е на кръвоносния съд, наречено газова ембо
л и я . То и м а сериозни последици и дори може да предизвика с м ъ р т .
а б
Фиг. 6.9, Лапласово налягане о т д в е т е с т р а н и н а газово мехурче 6 т р ъ б а :
а - при неподвижна т е ч н о с т (pi = pi), б - при движеща се със скорост и (pi >pz)
Подобно е д е й с т в и е т о н а Л а п л а с о в о т о н а л я г а н е о т д в е т е
с т р а н и н а ж и в а ч н и я с т ъ л б в медицинските термометри, к о е т о се
п р о т и в о п о с т а в я н а х и д р о с т а т и ч н о т с налягане. По т о з и начин т о
з а д ъ р ж а ж и в а к а д а не се в р ъ щ а в резервоара н а т е р м о м е т ъ р а з а да се
о т ч е т е д о с т и г н а т а т а максимална т е м п е р а т у р а .
§ 7. СТРОЕЖ НА ТВЪРДИТЕ ТЕЛА
§ 7.1. А м о р ф н о u к р и с т а л н о с ъ с т о я н и е
Т в ъ р д и т е л а са т е з и , к о и т о п р и т е ж а в а т с о б с т в е н а ф о р м а и
обем и еи з а п а з в а т н е п р о м е н е н и п р о д ъ л ж и т е л н о в р е м е п р и в ъ н ш н о
въздействие, к а т о му о к а з в а т значително противодействие. По
с в о я т а с т р у к т у р а и ф и з и ч н и с в о й с т в а т е се д е л я т н а две арупи:
к р и с т а л н и и а м о р ф н и . В ъ в ф и з и к а т а обаче е в ъ з п р и е т о т в ъ р д и д а
се н а р и ч а т с а м о к р и с т а л н и т е т е л а .
В ъ т р е ш н и я т строезк н а а м о р ф н и т е т е л а се х а р а к т е р и з и р а
с а м о с близко п о д р е ж д а н е н а г р а д и в н и т е и м ч а с т и ц и , к а к т о е п р и
т е ч н о с т и т е (вж. § 6.1). А м о р ф н и т е т е л а м о а а т д а б ъ д а т разалеж-
д а н и к а т о т е ч н о с т и , к о и т о не са в с ъ с т о я н и е д а т е к а т поради мно-
йо г о л я м о в ъ т р е ш н о т р и е н е ( в и с к о з и т е т ) м е ж д у с ъ с е д н и т е ч а с т и ц и .
В к р и с т а л и т е , з а р а з л и к а о т а м о р ф н и т е т е л а , п р а в и л н о т о подреж
д а н е н а ч а с т и ц и т е се з а п а з в а не само на близки, но и н а д а л е ч н и
р а з с т о я н и я , к о и т о са много по-големи о т р а з с т о я н и я т а м е ж д у т я х .
Т а к о в а п о д р е ж д а н е н а ч а с т и ц и т е се н а р и ч а далечно. О т т у к следва
и д е ф и н и ц и я т а н а к р и с т а л ~ т о в а е т я л о , в к о е т о ч а с т и ц и т е са
р а з п о л о ж е н и в с т р о г о определен ред, п о в т а р я ш се периодично.
Н я к о и т в ъ р д и т е л а , к а т о с т ъ к л о , к ва р ц , захар, с я р а и др.,
м о г а т д а и м а т к а к т о а м о р ф е н , т а к а и к р и с т а л е н с т р о е ж . Това
показва, ч е едно т я л о не т р я б в а д а бъде н а р и ч а н о а м о р ф н о и л и
к р и с т а л н о , а а м о р ф н о и л и к р и с т а л н о е с ъ с т о я н и е т о , в к о е т о т о се
н а м и р а . О т т е р м о д и н а м и ч н а гледна, т о ч к а а м о р ф н о т о с ъ с т о я н и е
и м а по-голяма енергия о т к р и с т а л н о т о и з а т о в а е по-нестабилно о т
него. То б а в н о п р е м и н а в а в к р и с т а л н о ( к р и с т а л и з и р а ) , т ъ й к а т о
всички р е а л н и процеси п р о т и ч а ш с п о н т а н н о в посока н а н а м а л я в а н е
н а е н е р г и я т а . П о с ъ ш а т а п р и ч и н а един к р и с т а л м о ж е д а и з р а с т н е
о т н о в о , ако се н а р у ш и ц е л о с т т а му, т ъ й к а т о т о в а н а р у ш а в а н е
увеличава н е г о в а т а енергия.
О с н о в н и т е разлики между к р и с т а л н и т е и а м о р ф н и т е т е л а
се п р о я в я в а т най-силно п р и ф а з о в и я преход т в ъ р д о т я л о I т е ч н о с т
(вж. § 8.3) и п р и с р а в н я в а н е н а с в о й с т в а т а и м в р а з л и ч н и н а п р а в л е
ния. К р и с т а л и т е и м а т т о ч н о определена т е м п е р а т у р а н а т о п е н е ,
к о я т о зависи о т е с т е с т в о т о и м и в ъ н ш н о т о налягане. П р и нагрява-
87
II. Молекулна физика и топлина
не а м о р ф н и т е т е л а се р а з м е к в а т постепенно и т е м п е р а т у р а т а и м
се повишава н е п р е к ъ с н а т о при т о п е н е т о . Освен т о в а с в о й с т в а т а на
а м о р ф н и т е т е л а са еднакви във всички посоки, т . е. т е са изотроп
ни, д о к а т о к р и с т а л и т е са анизотропни. Например при един и същ
к р и с т а л с к о р о с т т а на р а з п р о с т р а н е н и е н а с в е т л и н а т а , коефициен
т ъ т на т о п л о п р о в о д н о с т , м о д у л ъ т на е л а с т и ч н о с т , я к о с т т а и пр.
са различни в различни направления.
Едно т я л о е монокристално, ако се с ъ с т о и о т един-единст
вен к р и с т а л и п о л и к р и с т а л н о , ако се с ъ с т о и о т много сраснали
помежду си и различно о р и е н т и р а н и м а л к и монокристали. Най-мал
к и я т паралелепипед в к р и с т а л а , о т к о й т о чрез последователно
п р е м е с т в а н е в т р и некомпланарни н а п р авл ен и я може да се изаради
ц е л и я т к р и с т а л , се н а р и ч а елементарна к л е т к а н а к р и с т а л а .
В и д ъ т н а е л е м е н т а р н а т а к л е т к а се определя о т н е й н и т е 6 параме
търа: д ъ л ж и н и т е на т р и т е ръба {a, b, с) с общо начало в един о т
в ъ р х о в е т е и г о л е м и н и т е на т р и т е ъ г ъ л а ( а , ß, у), к о и т о т е з и ръбове
с к л ю ч в а т помежду си (фиг. 7.1).
Z
Фиг. 7.1. Е л е м е н т а р н а Фий. 7.2, П р о с т р а н с т в е н а

к л е т к а на к р и с т а л а р е ш е т к а на к р и с т а л
В ъ р х о в е т е н а е л е м е н т а р н а т а к л е т к а се н а р и ч а т В ъ з л и и в
т я х се н а м и р а т г р а д и в н и т е ч а с т и ц и н а к р и с т а л а - йони, а т о м и ,
молекули. С ъ в к у п н о с т т а о т б ъ з л и т е и м и с л е н и т е п р а в и линии, на
к о и т о т е са разположени, е простракстдената р е ш е т к а н а к р и с т а л а
(фиг. 7.2). Т я е " с к е л е т ъ т " н а к р и с т а л а , т ъ й к а т о показва с т р о е ж а му
и служи з а описание н а н е г о в и т е свойства. Р а з с т о я н и е т о между
р а в н и н и т е , н а к о и т о се н а м и р а т ч а с т и ц и т е , се н а р и ч а константа
н а к р и с т а л н а т а р е ш е т к а . Б р о я т н а най-близко р а з п о л о ж е н и т е
ч а с т и ц и около една ч а с т и ц а в р е ш е т к а т а се н а р и ч а координационно
число. С т о й н о с т т а м у зависи о т вида н а е л е м е н т а р н а т а к л е т к а -
например з а NaCl т о е 6, а з а Si и ли Ge - 4.
V С ъ щ е с т в у в а т 2 3 0 вида п р о с т р а н с т в е н и р е ш е т к и , о б е д и н е н и в 3 2
к л а с а н а с и м е т р и я , а т е - в 7 к р и с т а л о г р а ф с к и с и с т е м и . Т е з и с и с т е м и са;
моно л и н н а , т р и к л и н н а , к у б и ч н а , ромбична, ромбоедрична, т е т р а а о н а л н а и
хе с а а о н а л н а . 1 е се р а з л и ч а в а т п о с ъ о т н о ш е н и е т о м е ж д у р ъ б о в е т е н а
т е х н и т е елементарни к л е т к и и по големината на ъалите между т я х . В
п р и р о д а т а н а й - ч е с т о се с р е щ а т к р и с т а л и о т к у б и ч н а т а с и с т е м а (а = b = с,
а = ß = у = я / 2 ) и л и о т х е к с а г о н а л н а т а (а = 6 а = ß = л/2, у = 2 я / 3 ) .
В з а б и с и м о с т о т у с л о в и я т а едно в е щ е с т в о м о ж е д а к р и с т а
лизира 6 различни р а з н о в и д н о с т и (фази). Например въглеродът
к р и с т а л и з и р а 6 г р а ф и т п р и о б и к н о в е н и у с л о в и я , а в д и а м а н т —п р и
н а л я г а н е 10 11 Р а и т е м п е р а т у р а 2 3 0 0 К . Я в л е н и е т о едно в е щ е с т в о д а
с ъ щ е с т в у в а в р а з л и ч н и ф а з и п р и едно и с ъ щ о а г р е г а т н о с ъ с т о я н и е се
нарича полиморфизъм, а о т д е л н и т е фази - негови модификации.
Н я к о и п о л и м о р ф н и м о д и ф и к а ц и и се п р е в р ъ щ а т о б р а т и м о е д н а в
д р у г а п р и определено н а л я г а н е и т е м п е р а т у р а , наречена темпера
т у р а н а ф а з о в и я п р е х о д ( в ж . § 9.4).
§ 7.2. Т е ч н о к р и с т а л н о с ъ с т о я н и е
Н я к о и вещества, изградени о т ч а с т и ц и с удължена форма,

к о я т о д а в а в ъ з м о ж н о с т з а о р и е н т и р а н е , се н а м и р а т в с ъ с т о я н и е ,
н а р е ч е н о т е ч н о к р и с т а л н о . Т е м о г а т да т е к а т к а т о т е ч н о с т и т е и
п р и т е ж а в а т анизотропия на механичните, електричните, м а г н и т
н и т е и о п т и ч н и т е си с в о й с т в а к а т о к р и с т а л и т е . Тази двойнстве-
н о с т се д ъ л ж и н а н а ч и н а н а п о д р е ж д а н е н а т е х н и т е ч а с т и ц и . Т е ч н и
т е к р и с т а л и и м а т и с п е ц и ф и ч н и с в о й с т в а , к о и т о н е са х а р а к т е р н и
з а т е ч н о с т и т е и к р и с т а л и т е . Т а к и в а са с п о с о б н о с т т а з а о б р а з у в а н е
н а " м о н о к р и с т а л и " в е л е к т р и ч н о и / и л и м а г н и т н о поле, м н о г о в и с о к а
о п т и ч н а а к т и в н о с т и промяна на ц в е т а при промяна на темпера
турата.
И з в е с т н и са д в а о с н о в н и т и п а т е ч н и к р и с т а л и : т е р м о т р о п -
м и и л и о т р о п н и . Т е р м о т р о п н и т е се о б р а з у в а т п р и н а а р я б а н е н а
н я к о и т в ъ р д и т е л а и и м а т т е ч н о к р и с т а л н и с в о й с т в а в определен
температурен интервал - н а д неао с а в т е ч н о , а п о д неао са в
к р и с т а л н о с ъ с т о я н и е . Л и о т р о п н и т е т е ч н и к р и с т а л и се п о л у ч а в а т
п р и смесване н а две и л и повече к о м п о н е н т и , е д н а т а о т к о и т о с л у ж и
за "разтворител". Най-разпроетранени са водните разтвори на
а м ф и ф и л н и вещества, к а т о например фосфолипидите, изграждащи
89
II. М о л е к у л н а ф и з и к а и т о п л и к а
к л е т ъ ч н и т е мембрани. Т е ч н и т е кристали о т д в а т а т и п а п р и т е ж а
в а т полиморфизъм и м о г а т да преминават в различни течнокристал-
ни с т р у к т у р и , наречени мезофази. При т е р м о т р о п н и т е т о в а с т а в а
с промяна на т е м п е р а т у р а т а , а при л и о т р о п н и т е - с промяна на
к о н ц е н т р а ц и я т а на к о м п о н е н т и т е и с промяна на т е м п е р а т з ф а т а .
Според п о д р е ж д а н е т о на м о л е к у л и т е термотропните т е ч н и
к р и с т а л и се р а з д е л я т най-общо на два вида - н е м а т и ч н и и смектич-
ни, к а т о всеки о т т я х има подвидове. Н е м а т и ч н и т е п р и т е ж а в а т
две о с о б е н о с т и - далечна паралелна о р и е н т а ц и я на м о л е к у л и т е и
липса на далечно подреждане на т е х н и т е ц е н т р о в е (фиг. 7.3). Към
т я х с п а д а т и т е ч н и т е кристали
с т а к а н а р е ч е н а т а в и нто в а или
завъртяна нематична струк
т у р а , т ъ й к а т о т я може да се
получи при з а в ъ р т а н е на аорния
" h 1l i 1 слой на обикновен нематичен
И I1 кристал. Тази структура се
'i'i'i с ъ с т о и о т слоеве с н е м а т и ч н о
Нематик Слоеве н а х о л е с т е р и -
чен т е ч е н к р и с т а л подреждане, но д ъ л а и т е оси на
Фиа. 7.3. С х е м и н а п о д р е ж д а н е т о молекулите във всеки слой са
на м о л е к у л и т е при т е ч н о с т и при леко з а в ъ р т я н и спрямо о с и т е на
течни кристали
м о л е к у л и т е в с ъ с е д н и т е слоеве.
Такава с т р у к т у р а най-напред е наблюдавана при е с т е р и на х о л е с т е -
рола и з а т о в а се нарича и холестерична.
Към с м е к т и ч н и т е се о т н а с я т всички т е р м о т р о п н и т е ч н и
кристали, к о и т о не са н е м а т и ч н и или холестерични. О т к р и т и са
седем с м е к т и ч н и с т р у к т у р и , к о и т о се р а з д е л я т на две подерупи - с
правилно и с неправилно подреждане на мо л е к у л и те . Някои о т т я х
се х а р а к т е р и з и р а т с далечно подреждане на м о л е к у л и т е в слоеве във
вид на правилна двумерна р е ш е т к а .
Лиотропните т е ч н и кристали о т амфифилни вещества и
вода м о г а т д а о б р а з у в а т с л е д н и т е с т р у к т у р и ; ламеларна (монослой,
бислой, липозома), кубична, хексагонална, мицелна и гелна. Всички
живи биологични мембрани и м а т бислойна с т р у к т у р а , а ламеларни-
т е ф а з и на фосфолипиди във вода се и з п о л з в а т в б и о ф и з и к а т а к а т о
т е х н и модели.
§ 7.3. М е х а н и ч н и д е ф о р м а ц и и н а т е л а т а
М е х а н и ч н а деформация е п р о м я н а т а на б з а и м н о т о разполо
жение н а ч а с т и ц и т е н а т в ъ р д о т о т я л о под д е й с т в и е н а външни
сили, к о е т о предизвиква изменение на н е а о в а т а ф о р м а и размери. В
з а в и с и м о с т о т н а ч и н а на закрепване на т я л о т о и п о с о к а т а на
д е ф о р м и р а щ а т а сила се р а з л и ч а в а т п е т оснобни вида деформации
(фие. 7.4). н а опъване (а), свиване (б^ огъване (в), хлъзгане (а) и
усукване (д). О б е м ъ т на т я л о т о се променя само при всестранно
опъване и л и свиване, а в о с т а н а л и т е случаи о с т а в а постоянен.
Н а п р и м е р у д ъ л ж а в а н е т о на т я л о т о при едностранно опъване води
до н а м а л я в а н е п л о щ т а н а напречното му сечение.
Д е ф о р м а ц и я т а се нарича ела
стична, ако изчезва след п р е к р а т я в а
F не д е й с т в и е т о на с и л а т а . В п р о т и в е н
случай т я е пластична, а при ч а с т и ч
но запазване - еластичнопластична.
Д е ф о р м и р а щ а т а сила променя раз
стоянието между частиците в
к р и с т а л н а т а р е ш е т к а . Това предиз
виква поява на в ъ т р е ш н и сили с посо
ка к ъ м п ъ р в о н а ч а л н и т е равновесни
положения на о т м е с т е н и т е ч а с т и ц и .
При е л а с т и ч н а деформация т е з и сили
в ъ з с т а н о в я в а т п ъ р в о н а ч а л н а т а фор
м а н а т я л о т о , д о к а т о при неела
с т и ч н а ч а с т и ц и т е з а е м а т нови
равновесни положения.
Фий. 7.4. В и д о в е д е ф о р м а ц и и Мярка за в ъ т р е ш н и т е сили на
п р о т и в о д е й с т в и е е в е л и ч и н а т а механично напреокение. Т я не може да
се измери пряко, а се определя о т г о л е м и н а т а н а д е ф о р м и р а щ а т а си
ла. П р и е д н о с т р а н н о оп ьбане или сбибане механичното напрежение
о е насочено нормално (перпендикулярно) н а п о в ъ р х н о с т т а , к ъ м коя
т о е приложена с и л а т а (фиг. 7.4 а. б), а при хлъзгане н ап р еж ен и ето х
е т а н г е н ц и а л н о ( ф и г 7.4 г). И 8 д в а т а случая г о л е м и н а т а му се изра
з я в а к а т о о т н о ш е н и е н а с и л а т а F и п л о щ т а н а т а з и повърхност S;
91
II. Молекулна физика и топлина
F_ F
a T (7.1)
S б1
При опъване u свиване т а з и площ е н а п р е ч н о т о сечение н а т я л о т о ,
а при хлъзгане е п л о щ т а н а слоя, к ъ м к о й т о с и л а т а е д о п и р а т е л н а .
Е л а с т и ч н и т е д е ф о р м а ц и и се о п и с в а т със закона на Х у к , спо
ред к о й т о и н о р м а л н о т о и т а н а е н ц и а л н о т о механично напрежение е
пропорционално н а о т н о с и т е л н а т а д е ф о р м а ц и я ;
a - ЕЕ, т = Gy (7.2)
О т н о с и т е л н а т а д е ф о р м а ц и я при опъване или свиване s се

д е ф и н и р а к а т о о т н о с и т е л н о удължение или скъсяване с = А///, а при
хлъзгане - к а т о ъ г ъ л у, получен о т х л ъ з г а н е т о н а п о д в и ж н и т е слое
ве спрямо неподвижния (фиг. 7.4 г). К о е ф и ц и е н т и т е н а пропорцио
н а л н о с т Е и G се н а р и ч а т с ъ о т в е т н о модул н а л и н ей н а д е ф о р м а ц и я
или модул на Юнг (Т. Young) и модул на е л а с т и ч н о с т при хлъзгане.
Вижда се, че Е - а, ако с = 1 (А/ = /), т е, м о д у л ъ т н а Юнг е равен на
м е х а н и ч н о т о напрежение, к о е т о възниква при удължение Д/, равно
на н а ч а л н а т а д ъ л ж и н а /. В т о з и случай к р а й н а т а д ъ л ж и н а с т а в а
двойно по-голяма о т н а ч а л н а т а . И з м е р и т е л н а т а единица за
м е х а н и ч н о т о напрежение a и х и за м о д у л и т е Е и G е паскал (Ра).
§ 7.4. Я к о с т и т в ъ р д о с т
З а в и с и м о с т т а между м е х а н и ч н о т о напрежение и относи
т е л н а т а д е ф о р м а ц и я се нарича крива (диаграма) на деформацията.
П р и опъване т я най-общо и м а вида, показан н а фиг. 7.5. Х а р а к т е р н и
т о ч к и в нея са:
СТ Gi - граница н а пропорционалност,
А
СТ4 сь - граница н а е л а с т и ч н о с т ,
аз - граница н а и з т е г л и в о с т ,
а4 - граница н а и з д ъ р ж л и в о с т (якост).
П р и н а п р е ж е н и я до т о ч к а т а
а, е валиден з а к о н ъ т н а Хук, а в
о б л а с т т а о т ai до а : д е ф о р м а ц и я т а
не е линейна, но е о б р а т и м а ( е л а с т и ч
ф и г . 7.5. Крива (диаарама) на на). Над 02 се п р о я в я в я я в л е н и е т о
деформацията при опъване хистерезис, т . е. п р и н а т о в а р в а н е и
р а з т о в а р в а н е се п о л у ч а в а т различни криви. П р и напрежения, малко
по-големи о т т а з и т о ч к а , о с т а т ъ ч н а т а деформация е' е пренебре
жимо м а л к а , но при по-аолеми напрежения т я с т а в а з н а ч и т е л н а .
Над а р а н и ц а т а н а и з т е а л и в о с т е о б л а с т т а , 6 к о я т о механичното
напрежение пе зависи о т о т н о с и т е л н а т а деформация. След арани
ц а т а на и з д ъ р ж л и в о с т (Xt, наречена още якост, н а п р е ж е н и е т о нама
л я в а рязко, т ъ й к а т о т я л о т о се разрушава.
И з у ч а в а н е т о на м е х а н и ч н и т е с в о й с т в а н а м а т е р и а л и т е
( д е ф о р м и р у е м о с т , я к о с т , т в ъ р д о с т ) е п р е д м е т на н а у к а т а съпро
т и в л е н и е и якост на материалите. Д и а а р а м и т е на деформация при
опъване или свиване а = f (s) за различни т е л а са подобни, но изразя
в а т и т е х н и т е специфични особености. Например при крехките
т е л а ( с т ъ к л о , чугун и др.) я к о с т т а се я в я в а близо до г р а н и ц и т е н а
пропорционалност и на е л а с т и ч н о с т , а о с т а т ъ ч н а деформация и
и з т е г л я н е не се н а б л ю д а в а т . Д и а г р а м а т а на изтеглибите т е л а (Си,
AI и др. | с ъ д ъ р ж а широка о б л а с т на п л а с т и ч н а деформация, а скъс
ване се получава в края на и з т е г л я н е т о .
Д и а г р а м а т а н а деформация и я к о с т т а се о п р е д е л я т с
у с т р о й с т в а за с т а т и ч н о и л и динамично изпитване. П р и т я х с т а
т и ч н и т е напрежения се с ъ з д а в а т с преса, а сила с к р а т к о т р а й н о
д е й с т в и е се п р и л а г а с п о м о ш т а на ударен механизъм. Изобщо с т о й
н о с т и т е н а с т а т и ч н а т а и д и н а м и ч н а т а я к о с т з а едно т я л о не са
еднакви. Друга г л а в н а ч а с т на т е з и у с т р о й с т в а служи з а измерване
и обикновено з а а в т о м а т и ч н о регистриране на г о л е м и н а т а на
д е й с т в а щ а т а сила и п о л у ч е н а т а деформация. Но д и а г р а м а т а на
д е ф о р м а ц и я м о г а т да се о т ч и т а т и п р о м е н и т е в м е х а н и ч н и т е
с в о й с т в а н а м а т е р и а л и т е в р е з у л т а т о т механична или т е р м и ч н а
о б р а б о тка, к о и т о п р о м е н я т т я х н а т а п о л и к р и с т а л н а с т р у к т у р а
(текстура). В е л и ч и н и т е , х а р а к т е р и з и р а щ и т е з и свойства, се изме
н я т и при п р о д ъ л ж и т е л н о въздействие н а м е х а н и ч н и т е напреже
ния. Този процес се нарича умора на м а т е р и а л и т е и иарае важна
роля в т е х н и к а т а .
Т върдост та н а едно т я л о се определя о т н а л я г а н е т о , к о е т о
е необходимо в него да проникне друео, по-твърдо, т я л о . О т д а в н а в
м и н е р а л о г и я т а е въведена с к а л а т а ка Mooc (Mohs) е 10 с т е п е н и на
т в ъ р д о с т , определени о т подреждането н а с л е д н и т е 10 минерала:
1. т а л к , 2. гипс, 3. к а л ц и т , 4. ф л у о р и т , 5. а п а т и т , 6. о р т о -
клаз, 7. кварц, 8. т о п а з , 9. корунд, 10. д и а м а н т .
93
//. Молекулна физика и топлина
Всеки следващ минерал в с к а л а т а е с една с т е п е н п о - т в ъ р д и
поврежда п о в ъ р х н о с т т а н а п р е д ш е с т в а щ и я . Т в ъ р д о с т т а може да се
определя по т о з и н а ч и н само кач ес т вено , а не к а т о с т о й н о с т на
ф и з и ч н а величина.
*1* З а с р а в н е н и е по с к а л а т а н а Моос т в ъ р д о с т т а н а н о к ъ т е 2,5 , н а мед
на м о н е т а - 3,5 , н а с т ъ к л о з а прозорец - 5,5 , а н а с т о м а н е н а п л а с т и н к а -
6,5. С к а л а т а е о т н о с и т е л н а , т ъ й к а т о ф л у о р и т ъ т не е 2 п ъ т и п о - т в ъ р д
о т гипса, н и т о р а з л и к а т а м е ж д у к а л ц и т а и ф л у о р и т а е с ъ щ а т а , к а к т о
м е ж д у корунда и д и а м а н т а . А б с о л ю т н а т а с к а л а з а т в ъ р д о с т н а с ъ щ и т е
м и н е р а л и , о п р е д е л е н а с ч у в с т в и т е л н а а п а р а т у р а е;
1. т а л к , 3. аипс, 9. к а л ц и т , 21. ф л у о р и т , 48, а п а т и т , 72. о р т о к л а з ,
100. к в а р ц , 200. т о п а з , 400. корунд, 1600. д и а м а н т .
X. Херц (Н. Hertz) д е ф и н и р а т в ъ р д о с т т а н а едно т я л о к а т о

н а л я г а н е т о Върху м а л к а п л о щ о т н е а о в а т а п о в ъ р х н о с т (под малка,
но п о - т в ъ р д а сфера), п ри к о е т о се д о с т и а а г р а н и ц а т а н а е л а с т и ч н а
деформация. Н а п р а к т и к а т а з и зраница не може д а се определи
съвсем т о ч н о и понякоеа з н а ч и т е л н о се превишава.
Н а й - р а з п р о с т р а н е н и я т м е т о д за измерване н а т в ъ р д о с т в
т е х н и к а т а е методът на Б р а н е л (Brinell). Н р и него една с т о м а н е н а
с а ч м а с д и а м е т ъ р D се п р и т и с к а със сила F к ъ м
п о в ъ р х н о с т т а н а и з с л е д в а н о т о т я л о (фиг. 7.6).
След п р е к р а т я в а н е н а н а т и с к а с микроскоп се
измерва д и а м е т ъ р ъ т d на получената о т
d с а ч м а т а кръг ла о с т а т ъ ч н а деформация. О т
ф и г . 7.6. Опреде- н е г о в а т а с т о й н о с т се определя п л о щ т а S, на
ляне на твърдост к о я т о е д е й с т в а л а с и л а т а F, а к а т о м я р к а з а
т в ъ р д о с т т а се п р и е м а н а л я г а н е т о р - F l S .
§ 8. ТОПЛИННИ СВОЙСТВА НА ТЕЛАТА
§ 8.1. Оснобни т о п л и н н и Величини

С у м а т а о т всички видове енергии н а г р а д и в н и т е ч а с т и ц и н а
едно т я л о , к о я т о не включва к и н е т и ч н а т а и п о т е н ц и а л н а т а енер
г и я н а т я л о т о к а т о цяло, се н а р и ч а Вътрешна енергия н а т я л о т о .
Т я се определя о т д в и ж е н и е т о н а м о л е к у л и т е ( т я х н а т а к и н е т и ч н а
енергия), о т с и л и т е н а в з а и м о д е й с т в и е между т я х ( п о т е н ц и а л н а т а
UM енергия), om е н е р г и я т а н а х и м и ч н и т е връзки между а т о м и т е 6
м о л е к у л и т е и о т в ъ т р е а т о м н а т а енергия н а е л е к т р о н и т е и а т о м
н и т е ядра.
Ч а с т т а о т в ъ т р е ш н а т а енергия, к о я т о в к л ю ч в а само кине
т и ч н а т а и п о т е н ц и а л н а т а е н е р г и я н а м о л е к у л и т е н а т я л о т о , се
н а р и ч а молекулно-механична енергия и л и топлина. С т е п е н т а н а
н а г р я в а н е н а т я л о т о зав иси о т и н т е н з и в н о с т т а н а х а о т и ч н о т о
м о л е к у л н о д в и ж е н и е и се х а р а к т е р и з и р а с в е л и ч и н а т а температура.
В т е р м о д и н а м и ч н а т а скала, к о я т о з а п о ч в а о т а б с о л ю т н а т а нула,
т е м п е р а т у р а т а се о з н а ч а в а с Т и се и з м е р в а с е д и н и ц а т а к е л в и н (К).
Т а з и е д и н и ц а се д е ф и н и р а ч р е з т р о й н а т а т о ч к а н а в о д а т а (вж. §
8.4), к о я т о в т а з и с к а л а и м а т е м п е р а т у р а 273,16 К, а 1 К = 1/273,16.
В т е м п е р а т у р н а т а с к а л а по Ц е л з и й (А. Celsius) з а н у л а се п р и е м а
т е м п е р а т у р а т а н а т о п е н е н а л еда Т = 273,15 К и т е м п е р а т у р а т а се
означава с t ;
t - Г - 273,15 .
Е д и н и ц а т а в т а з и с к а л а - градус Ц е л з и й ( 0 С) и м а големина, т о ч н о
р а в н а н а 1 К. Т е м п е р а т у р н и т е р азл ики и и н т е р в а л и се о з н а ч а в а т с
е д и н и ц и т е К и л и "С в з а в и с и м о с т о т т о в а коя с к а л а се използва.
М о л е к у л н о - м е х а н и ч н а т а е н е р г и я винаги п р е м и н а в а с п о н т а н
но о т м я с т о с по-висока к ъ м м я с т о с по-ниска т е м п е р а т у р а . Всеки
процес, ч р е з к о й т о т я се п р е н а с я между т е л а т а , се н а р и ч а топло-
обмен, а м я р к а з а о б м е н е н а т а в т о з и процес е н е р г и я е количеството
т о п л и н а Q. К о л и ч е с т в о т о т о п л и н а Q, предадено н а едно т я л о и л и
о т н е т о о т него, е пропорционално н а и з м е н е н и е т о н а т е м п е р а т у р а
т а н а т о в а т я л о АТ и н а н е г о в а т а м а с а т .
Q = С т АТ (8.1)
В е л и ч и н а т а С се н а р и ч а специфичен топлинен капацитет и е р а в н а

на к о л и ч е с т в о т о т о п л и н а , к о е т о променя т е м п е р а т у р а т а н а т я л о
с м а с а 1 k g с 1 К. И з м е р в а се в е д и н и ц и т е J . k g . К
Е л е м е н т а р н о т о к о л и ч е с т в о т о п л и н а dQ, пренесено з а еле-
м е п т а р е н и н т е р в а л о т бреме dt, се н а р и ч а топлинен поток Ф, а
п о т о к ъ т п р е з с е ч е н и е с п л о щ S = 1 п г , разположено перпендикулярно
на н е г о в а т а посока - п лътно ст на топлинния поток J :
d( аФ (8.2)
Ж = -г—
Ф 2
95
//. Молекулна физика и т о п л и н а
[®J = i =w> [J] = ~
s
§ 8.2. Т е м п е р а т у р н о р а з ш и р е н и е н а т е л а т а
С повишаване на т е м п е р а т у р а т а н а р а с т в а к и н е т и ч н а т а
енергия н а м о л е к у л и т е . П р и т в ъ р д и т е т е л а т о в а означава увелича
ване н а а м п л и т у д а т а им на т р е п т е н е около т я х н о т о равновесно
положение и се п р о я в я в а в разширение на р а з м е р и т е н а т е л а т а . Ако
д ъ л ж и н а т а на т в ъ р д о т я л о при 0 0 С е /о, при н а р а с т в а н е н а т е м п е
р а т у р а т а go t 0 С у д ъ л ж е н и е т о му Л/ е пропорционално на l{) и t :
\/ = a U . (8.3)
С л е д о в а т е л н о д ъ л ж и н а т а на т я л о т о /, при т е м п е р а т у р а t 0С с т а в а
/t - /о + А/ - /о(1 + a t ) . (8.4)
В е л и ч и н а т а a се н а р и ч а линеен температурен коефициент и прак
т и ч е с к и не зависи о т т е м п е р а т у р а т а . Т я зависи о т е с т е с т в о т о на
т я л о т о и с т о й н о с т и т е й са о т порядъка на 10 - 10 6 К Поради
л и н е й н о т о разширение с т е м п е р а т у р а т а н а р а с т в а и о б е м ъ т на
т я л о т о V{. Аналогично на /, з а него се получава
Ц = Уо{1 1 И , (8.5)
където е обемен температурен коефициент, ß ~ З а .
В р е з у л т а т о т нагряването на т в ъ р д и т е т е л а в ъ з н и к в а т
големи механични напрежения, ако т е не се р а з ш и р я в а т свободно. З а
оценка на г о л е м и н а т а на т а к и в а напрежения може да се разгледа
т е м п е р а т у р н о т о удължение на с т о м а н е н а п р ъ ч к а А/. С в и в а н е т о на
п р ъ ч к а т а о б р а т н о до п ъ р в о н а ч а л н а т а й д ъ л ж и н а чрез е л а с т и ч н а
д е ф о р м а ц и я изисква прилагане на външно нормално механично
напрежение a съгласно закона н а Хук (7.2):
А/ 1
a -—А
С-
—— и л и Л / - /
Е
О т п р и р а в н я в а н е т о н а т о з и израз з а А/ с (8.3) се получава:
— а / 0 = а / 0 / или G - a E t .
Е
К а т о се и м а предвид, ч е з а с т о м а н а a ~ 10 К 1 и Е ^ 2.10^ МРа, при
повишаване н а т е м п е р а т у р а т а само с 1 0 С възниква напрежение
a ~ 2 МРа.
Ilpomuß възникването на т а к и в а механични напрежения се
в з е м а т специални мерки, особено при с т р о и т е л с т в о т о на аолеми
съоръжения к а т о железопътни линии и мостове, т ъ й к а т о в проти
вен случай т е м о г а т да ги разрушат. За протезирането, при което
към к о с т и или зъби се с в ъ р з в а т различни изкуствени материали,
н а п р е ж е н и я т а също са о т значение. За да б ъ д а т избегнати, т р я б в а
да се подбират м а т е р и а л и с т е м п е р а т у р н и коефициенти, които са
близки до т е з и на с ъ о т в е т н и т е т ъ к а н и .
1) iiMCfiiQ/i и и tuLcicju и и к и, състабени о т дба м е т а л а с различен
линеен т е м п е р а т у р е н коефициент, се използват к а т о термореаула-
V Г
т о р и (фиа. 8.1). При загряване биме
т а л н а т а пластинка се оаъва към
м е т а л а с по-малък коефициент и
включва електромеханично устройство
(реле), което прекъсва електрозахран
а б ването на нааревателя. При охлаждане
Ф и й . 8 . 1 . Б и м е т а л н а пла
стинка к а т о превключвател п л а с т и н к а т а възстановява първона
в е л е к т р и ч н а верига: пре ч а л н а т а си форма и н а г р е в а т е л я т се
к ъ с в а н е (а), в к л ю ч в а н е (6)
включва отново.
§ 8.3. Ф а з о в о р а в н о в е с и е и ф а з о в и п р е х о д и
Фаза в т е р м о д и н а м и к а т а се нарича съ вкуп н ос тта о т едно
родни, еднакви по свойства ч а с т и ц и на една система. Така например
ако в з а т в о р е н съд се намира вода, а над нея има въздух и водна пара,
с и с т е м а т а се с ъ с т о и о т две фази: т е ч н а ф а з а (вода) и заз —смес о т
въздух и водна пара. Всяка система може да се намира в различни
състояния, к о и т о се р а з л и ч а в а т по т е м п е р а т у р а , налязане, обем и
др. величини, характеризиращи състоянието на с и с т е м а т а , нарече
ни п а р а м е т р и . Р а в п о б е с и е е т а к о в а състояние на с и с т е м а т а , при
к о е т о п а р а м е т р и т е й и м а т определени стоиности, които се запаз
в а т постоянни неограничено дълго. Различни фази на едно и също
вещество м о г а т да се н а м и р а т в равновесие помежду си само в
определен т е м п е р а т у р е н интервал. Тогава на всяка с т о й н о с т на
т е м п е р а т у р а т а Т с ъ о т в е т с т в а точно определена с т о й н о с т на
н а л я г а н е т о р и равновесното състояние на две фази се представя на
(р,7 1 )-диаграма с л и н и я т а р = ПТ).
97
II. М о л е к у л н а ф и з и к а и т о п л и н а
• Изпарение и кондензация
П р и всякаква т е м п е р а т у р а в т е ч н о с т и т е и т в ъ р д и т е т е л а
и м а т а к и в а м о л е к у л и , ч и я т о енераия се о к а з в а д о с т а т ъ ч н а , за да
п р е о д о л е я т п р и в л и ч а н е т о на с ъ с е д н и т е и м м о л е к у л и , да се о т к ъ с н а т
о т п о в ъ р х н о с т т а н а т е ч н о с т т а и л и т в ъ р д о т о т я л о и да п р е м и н а т
в йазова ф а з а (фиа. 8.2 а). П р е х о д ъ т н а т е ч н о с т в газообразно с ъ с т о я
ние се н а р и ч а и з п арен ие, а н а т в ъ р д о т я л о - с у б л и м а ц и я . В с и ч к и
т в ъ р д и т е л а с у б л и м и р а т , но с р а з л и ч н а с к о р о с т - н а п р и м е р т я е
о ч е в и дн а п р и т в ъ р д СО2 (сух лед) и незабе ле жима п р и д р у з и в е щ е с т в а .
П р и и з п а р е н и е и л и с у б л и м а ц и я о т т я л о т о се о т д е л я т моле
к у л и т е с най-висока енергия и с р е д н а т а енерия на м о л е к у л и т е , о с т а
н а л и в т я л о т о , н а м а л я в а - т я л о т о се о х л а ж д а . Т е м п е р а т у р а т а н а
т я л о т о н я м а да се п р о м е н я само, а к о по време н а т о з и ф а з о в преход
н е п р е к ъ с н а т о м у се предава т о п л и н а . Т о п л и н а т а q, необходима з а
превръщане на е д ш и щ а маса о т в е щ е с т в о т о в п а р а п р и с ъ щ а т а
т е м п е р а т у р а , к о я т о т о е и м а л о п р е д и н а ч а л о т о н а и з п а р е н и е (суб
л и м а ц и я ) , се н а р и ч а с п е ц и ф и ч н а т о п л и н а на и з п а р е н и е ( с у б л и м а ц и я ) .
Е д и н и ц и т е й са J . k g
Г 1
Q = qm (8.6)
О б р а т н о , п р и к о н д е н з а ц и я м о л е к у л и т е н а п а р и т е се п р и в л и ч а ш о т
т е з и н а т е ч н о с т т а и средна-
т а кинетична енергия на
/
/ J
м о л е к у л и т е в т е ч н о с т т а на
/ \ раства. С ъ щ о т о количество
/-V-
— V V/ V т о п л и н а , отдадено п р и изпа
рението, при кондензацията
се в р ъ щ а в т е ч н о с т т а и т я
Ф и а . 8.2. И з п а р е н и е и н а л я г а н е н а се з а т о п л я .
п а р и т е в о т б о р е н (а) и з а т в о р е н съд (б)
На отнемането на
т о п л и н а о т т е л а т а п р и изпарение се основава о х л а ж д а н е т о н а ч о в е ш
к о т о т я л о п р и изпарение на п о т т а , използването на л е т л и в и т е ч
н о с т и (хлороетан) за м е с т н а анестезия, получаването на ниски
т е м п е р а т у р и з а в т е ч н я в а н е н а газове и др. Т о п л и н а т а н а и з п а р е н и е
не е п о с т о я н н а величина, а н а м а л я в а с п о в и ш а в а н е н а т е м п е р а т у р а т а .
Д а р а з г л е д а м е к а к се у с т а н о в я в а фазово равновесие м е ж д у
п а р и и т е ч н о с т . Н е к а х е р м е т и ч н о з а т в о р е н съд е ч а с т и ч н о п ъ л е н с
т е ч н о с т u не съдържа пари. Вследствие на и з п а р е н и е т о п р о с т а н с т -
б о т о над т е ч н о с т т а започва да се изпълва с пари, но наред с изпаре
н и е т о п р о т и ч а и о б р а т н и я т процес - кондензация (фиа. 8.2 б). Кон
д е н з а ц и я т а н а р а с т в а с н а р а с т в а н е на броя на мо л е к у л и те в п а р и т е ,
к о й т о определя и т я х н о т о наляеане. З а дадена т е м п е р а т у р а се
д о с т и г а до т а к о в а наляаане, при к о е т о б р о я т на и з п а р я в а щ и т е се и
на к о н д е н з и р а щ и т е молекули се изравнява. О т т о з и м о м е н т наляза-
н е т о на п а р и т е не се променя. Н а с т ъ п в а дикамичко равкобесие
между т е ч н о с т и пари и т о се запазва, д о к а т о не се промени о б е м ъ т
или т е м п е р а т у р а т а на с и с т е м а т а . Налягането, с ъ о т в е т с т в а щ о на
д и н а м и ч н о т о равновесие, се нарича н а л я г а ш на наситените пари.
В затворено пространство, в което има излишък о т
т е ч н о с т , п а р и т е са н а с и т е н и . Те са ненаситени, ако с к о р о с т т а на
изпарение е по-голяма о т с к о р о с т т а на кондензация. Н е н а с и т е н и т е
пари се п о д ч и н я в а т на основните закони за газовете, т . е . т е и м а т
поведение на газове. Това обаче не се о т н а с я за н а с и т е н и т е пари.
Например, ако при п о с т о я н н а т е м п е р а т у р а о б е м ъ т на н а с и т е н и т е
пари се намали, т я х н о т о налягане не нараства, т ъ й к а т о започва
кондензация и к о л и ч е с т в о т о им намалява. При определена т е м п е р а
т у р а н а л я г а н е т о на н а с и т е н и т е пари е максимално възможното
налягане на п а р и т е о т една т е ч н о с т и т о е винаги по-голямо о т
н а л я г а н е т о на н е н а с и т е н и т е пари на т а з и т е ч н о с т .
Скорост на изпарение v е м а с а т а d/zi на и з п а р е н а т а т е ч н о с т
за време (\t и се дефи н и р а за определена т е м п е р а т у р а . Д а л т о н (J.
Dalton) доказва, че т я е пропорционална на п л о щ т а на свободната
п о в ъ р х н о с т на т е ч н о с т т а S и намалява с увеличаване на налягане
т о на въздуха и п а р и т е над н е я р :
j S , - е ),
dm = k—(е (8.7)
0
dt р
К о е ф и ц и е н т ъ т на пропорционалност k е х а р а к т е р е н за бсяка
т е ч н о с т а <•„ е се нарича дефицит на насищането и предстабляба
разлика м е ж д у н а л я г а н е т о на н а с и т е н и т е (е,) и н е н а с и т е н и т е пари
(е). О т закона на Д а л т о н следба. ч е . = 0 при . , = е , т . е . когато е
н а с т ъ п и л о динамично равновесие.
С к о р о с т т а на изпарение зависи и о т ф о р м а т а на сбободната
т-. 1 r-w.ii m m бпчки т я е no-малка при вдлъбнат
повърхност. В капилярни т р ъ о и ш и
99
II. М о л е к у л н а ф и з и к и и топлина
мениск и по-аоляма при изпъкнал (фий. 8.3). Това се обяснява с разли
к а т а в с и л и т е на кохезия, к о и т о н а р а с т в а т с броя н а с ъ с е д н и т е
молекули до всяка една молекула о т
п о в ъ р х н о с т т а . Т е х н и я т брой е по-голям
при в д л ъ б н а т и по-малък при изпъкнал
мениск. З а т о в а и п о р ь о з н и т е т е л а по-
дълго з а д ъ р ж а т в л а г а т а , а п о - м а л к и т е
Фия. 8.3. Б р о й н а съседни капчици се и з п а р я в а т по-бавно о т по-
т е молекули п р и в д л ъ б н а т големите.
(а) и и з п ъ к н а л м е н и с к ( 6 )
Обикновено всички т е ч н о с т и
с ъ д ъ р ж а т въздух, к о й т о започва да се о т д е л я при нагряване. Образу
в а щ и т е се газови м е х у р ч е т а с ъ д ъ р ж а т и н а с и т е н и пари на т е ч н о с т
т а . С повишаване на т е м п е р а т у р а т а н а л я г а н е т о на н а с и т е н и т е
пари в м е х у р ч е т а т а н а р а с т в а . К о г а т о т я х н о т о н а л я г а н е се изравни
с в ъ н ш н о т о налягане, м е х у р ч е т а т а з а п о ч в а т да се о т д е л я т о т
целия обем н а т е ч н о с т т а и да се п у к а т н а н е й н а т а повърхност.
Такова бурно изпарение о т ц е л и я обем, а не само о т п о в ъ р х н о с т т а
на т е ч н о с т т а , се н а р и ч а к а п е н е .
Т е м п е р а т у р а т а на кипене при нормално а т м о с ф е р н о наляга
не (вж. § 5.2) се н а р и ч а н о р м а л н а т е м п е р а т у р а на кипене и е харак
т е р н а к о н с т а н т а з а всяка т е ч н о с т ( т а б л . 8.1). Т е м п е р а т у р а т а на
кипене се п о в и ш а в а с увеличаване на в ъ н ш н о т о н а л я г а н е ( т а б л . 8.2).
Т а б л . 8.1. Н о р м а л н а т е м п е р а т у р а н а к и п е н е
н а някои т е ч н о с т и , " С
Хлороетан 13,1 Метанол 64,7
Етилов етер 34,6 Етанол 78,3
Ацетон 56,3 Бензен 80,1
Хлороформ 61,2 Глицерол 290,0
Т а б л . 8.2. Т е м п е р а т у р а н а к и п е н е н а в о д а т а
в зависимост о т налягането р
р, hPa 1013 2026 3040 4053 5066
0
^ с 100 121 134 144 152
• Топене и к р и с т а л и з а ц и я
П р е х о д ъ т о т т в ъ р д о в т е ч н о с ъ с т о я н и е (топене), к а к т о и
о б р а т н и я т преход ( в т в ъ р д я в а н е ) , п р о т и ч а по различен начин за
к р и с т а л н и т е и а м о р ф н и т е т е л а (вж. § 7.1). Ако к р и с т а л н о т я л о се
наеряба равномерно, първоначално т е м п е р а т у р а т а м у се повишава,
д о к а т о се д о с т и а н е н е а о в а т а температура на топене tm (физ. 8.4, а).
През време н а т о п е н е т о т я не се променя, т ъ й к а т о п о д а в а н а т а
т о п л и н а ( т о п л и к а на топене) о т и в а за п р е в р ъ щ а н е т о н а к р и с т а л а в
т е ч н о с ъ с т о я н и е . Едва к о а а т о т о й се с т о п и напълно, започва ново
повишаване н а т е м п е р а т у р а т а (фиг. 8.4, а - т о ч к а 2), к о е т о с ъ о т
в е т с т в а н а н а г р я в а н е на п о л у ч е н а т а т е ч н о с т . А м о р ф н и т е т е л а
н я м а т определена т е м п е р а т у р а на т о п е н е и к р и в а т а н а назряване-
т о показва н е п р е к ъ с н а т о н а р а с т в а н е (фиа. 8.4, б). В д л ъ б н а т а т а
ч а с т о т к р и в а т а определя т е м п е р а т у р н и я и н т е р в а л , през к о й т о
т я л о т о е размекнато.
Време С С
Фиг. 8.4. Изменение на т е м п е р а т у р а т а Фиа. 8.5. З а в и с и м о с т на
с в р е м е т о при т о п е н е на к р и с т а л н о (а) и т е м п е р а т у р а т а на т о п е н е
на аморфно т в ъ р д о т я л о (6j о т с ъ с т а в а н а сплаб
Т е м п е р а т у р а т а на т о п е н е на т е л а т а е х а р а к т е р н а за вещест
в о т о и силно зависи о т н е г о в а т а ч и с т о т а . Незначителни примеси
м о г а т д а я nonuvkam. З а в и с и м о с т т а ü о т п р и м е с и т е при сплав о т
два м е т а л а се п р е д с т а в я графично н а к о о р д и н а т н а с и с т е м а с две
о р д и н а т н и оси (фиг. 8.5). С т о й н о с т и т е и fß върху т я х с ъ о т в е т
с т в а т н а т е м п е р а т у р и т е н а т о п е н е на м е т а л а А и м е т а л а В, а по
а б с и и с а т а м о к д у т я х са нанесени к о н и е н т р а ц и и т е и м в с п л а в т а ,
к а т о к о н и е н т р а ц и я т а н а А (Сл) н а р а с т в а о т 0 до 100% в посока
о т л я в о надясно. С п л а в т а със с ъ с т а в , при к о й т о т е м п е р а т у р а т а н а
т о п е н е д о с т и г а м и н и м а л н а с т о й н о с т (фиа. 8.5, т о ч к а СЕ), се нари ia
евтектична сплав.
Т е м п е р а т у р а т а на т о п е н е зависи слабо о т Външното н а л я
гане. П о в е ч е т о т е л а у в е л и ч а в а т обема си при т о п е н е . Т я х н а т а т е м
п е р а т у р а н а т о п е н е се повишава с увеличаване н а н а л я г а н е т о , т а к а
ме вече р а з т о п е н о т я л о може да се в т в ъ р д и при по-високо налягане.
101
З а някои в е щ е с т в а к а т о вода, а н т и м о н , б и с м у т и др., к о и т о се
с в и в а т при т о п е н е , т я се понижава с увеличаване н а наля&ането.
Такова т в ъ р д о т я л о може да се в т е ч н и при по-високо наляеане. Тем
п е р а т у р а т а на т о п е н е н а леда се понижава с 1 0 С п р и увеличаване н а
н о р м а л н о т о а т м о с ф е р н о налягане около 130 п ъ т и .
§ 8.4. Т р о й н а т о ч к а , д и а г р а м а н а с ъ с т о я н и е т о
Д а разгледаме т е ч н о с т в з а т в о р е н съд, над к о я т о и м а само
н а с и т е н и пари. Това равновесно с ъ с т о я н и е се изобразява на (р,Т)-ди-
а г р а м а с т о ч к а ( т о ч к а т а А на фиг. 8.6). П р и охлаждане (без измене
ние на обема) т е м п е р а т у р а т а започва да се понижава, н а л я г а н е т о
на п а р и т е спада и т о ч к а т а А започва да се п р е м е с т в а наляво и надо
лу по к р и в а т а AB. Това продължава д о т о г а в а , д о к а т о се д о с т и г н е до
т е м п е р а т у р а т а н а к р и с т а л и з а ц и я Tip, при к о я т о започва п р е х о д ъ т
на т е ч н о с т т а в т в ъ р д о с ъс т оян и е . Въпреки п р о д ъ л ж а в а щ о т о
охлаждане, т а з и т е м п е р а т у р а
о с т а в а п о с т о я н н а , д о к а т о не се
втвърди ц я л а т а течност, т ъ й
к а т о отдадената топлина е
равна на т о п л и н а т а на к р и с т а
лизация. През т о в а време и
налягането на наситените
пари о с т а в а п о с т о я н н о и равно
на о р д и н а т а т а на т о ч к а т а В -
Ф и г . 8.6. Д и а г р а м а н а с ъ с т о я н и е т о : fhp. То започва да н а м а л я в а , но
В - тройна точка, 1 - т в ъ р д а фаза,
2 - т е ч н а ф а з а , 3 - газообразна ф а з а по друга крива ВС, след к а т о
ц я л а т а т е ч н о с т се е в т в ъ р д и л а .
Т о ч к а т а В е обща з а д в е т е криви, п р е д с т а в я щ и з а в и с и м о с т т а
на н а л я г а н е т о н а н а с и т е н и т е пари о т т е м п е р а т у р а т а ; к р и в а т а
СВ е з а т в ъ р д о с ъ с т о я н и е н а в е щ е с т в о т о , а к р и в а т а AB - за т е ч н о .
П р и т е м п е р а т у р а под т е м п е р а т у р а т а Tip н а с и т е н а т а п а р а може да
бъде в равновесие само с т в ъ р д о т я л о , а над н е я - само с т е ч н о с т . В
т о ч к а т а В и т р и т е а г р е г а т н и състояния на в е щ е с т в о т о , неговите
т р и ф а з и ( т в ъ р д а т а , т е ч н а т а и н а с и т е н и т е п а р и над т я х ) са в
равновесие. З а т о в а т а з и т о ч к а се нарича тройна т о ч к а .
Т е м п е р а т у р а т а н а т р о й н а т а т о ч к а Ttp е т е м п е р а т у р а т а
н а т о п е н е н а в е щ е с т в о т о при наляаане на невовите н а с и т е н и пари
ptp- С п р о м я н а н а н а л я з а н е т о слабо се м е н и и т е м п е р а т у р а т а н а
т о п е н е . З а в и с и м о с т т а м е ж д у т я х з а п о ч в а о т т р о й н а т а т о ч к а и се
н а р и ч а к р и в а на топене ( к р и в а т а BD н а фиа. 8.6). С л е д о в а т е л н о
т р о й н а т а т о ч к а се о к а з в а пресечна т о ч к а н а т р и криви, о п р е д е л я щ и
у с л о в и я т а з а равно в есие м е ж д у к о м б и н а ц и и т е о т две ф а з и : т в ъ р д а
и т е ч н а , т е ч н а и газообразна, т в ъ р д а и аазообразна.
К р и в и т е н а т о п е н е (BD), изпарение (AB) и с у б л и м а ц и я (СВ)
р а з д е л я т к о о р д и н а т н а т а равнина на т р и области н а с ъ с т о я н и е т о .
В с я к а т о ч к а в е д н а о т о б л а с т и т е о т з о в а р я н а една ф а з а н а в е щ е с т
в о т о - т в ъ р д а , т е ч н а и зазообразна. Всяка т о ч к а о т к р и в и т е о т г о
в а р я н а равновесно с ъ с т о я н и е н а две о т ф а з и т е , а т р о й н а т а т о ч к а
- на равновесното с ъ с т о я н и е на т р и т е фази. Т ъ й к а т о всяка т о ч к а
о т (р, Т Ь д и а з р а м а т а п р е д с т а в л я в а определено равновесно с ъ с т о я н и е
н а в е щ е с т в о т о , т я се н а р и ч а диаграма на състоянието. З а всяко
в е щ е с т в о д и а г р а м а т а се п о л у ч а в а о т к о н к р е т н и о п и т н и д а н н и и се
и з п о л з в а з а п р е д с к а з в а н е н а с ъ с т о я н и я и ф а з о в и преходи п р и различ
ни у с л о в и я ( р а з л и ч н и с т о й н о с т и н а р и Т).
О т д и а г р а м а т а се вижда, ч е т е ч н а ф а з а м о ж е д а с ъ щ е с т в у в а
само п р и н а л я з а н и я , по-високи о т н а л я з а н е т о н а т р о й н а т а т о ч к а
Ptp. Т ъ й к а т о з а п о в е ч е т о в е щ е с т в а а т м о с ф е р н о т о н а л я г а н е b е по-
високо о т с ъ о т в е т н и т е и м н а л я з а н и я н а н а с и т е н и т е п а р и ptp,
п р е х о д ъ т и м о т т в ъ р д о в газообразно с ъ с т о я н и е с т а в а п р е з междин
н а т а т е ч н а ф а з а . В п р о т и в е н случай, к о г а т о ptp > b, в е щ е с т в о т о
може д а б ъ д е с а м о в т в ъ р д о и газообразно с ъ с т о я н и е . Т а к а н а п р и м е р
т в ъ р д и я т С 0 2 ( ^ р « 56) сублимира к а т о н а п р а во се п р е в р ъ щ а в газ.
Обикновено т в ъ р д и т е т е л а се н а м и р а т при т е м п е р а т у р и , по-ниски
о т т е х н и т е Ttp, п о р а д и к о е т о н а л я г а н е т о н а н а с и т е н и т е и м п а р и е
н и щ о ж н о и п р а к т и ч е с к и л и п с в а сублимация. Й о д ъ т обаче и м а
Ttp = 1 1 4 0 С и з н а ч и т е л н а с т о й н о с т н а ptp, к о е т о д а в а в ъ з м о ж н о с т д а
се н а б л ю д а в а п р о ц е с ъ т сублимация.
f.
103
II. М о л е к у л н а ф и з и к а и топлина
§ 9. ТОПЛООБМЕН
§ 9.1. Т о п л о п р о в о д н о с т u к о н в е к ц и я
О с н о в н и т е процеси на топлообмен са т р и : т о п л о п р о в о д н о с т ,
конвекция и и з л ъ ч в а н е или поглъщане. Обикновено т е п р о т и ч а т
едновременно, но в различна с т е п е н , т ъ й к а т о з а в и с я т о т различни
ф а к т о р и . В някои случаи к ъ м т я х се д о б а в я т и някои ф а з о в и прехо
ди между а г р е г а т н и с ъ с т о я н и я , при к о и т о се о т н е м а и л и о т д а в а по-
з н а ч и т е л н о к о л и ч е с т в о т о п л и н а . Например к о л и ч е с т в о т о т о п л и н а ,
о т д е л я н о о т ч о в е ш к о т о т я л о , се разпределя т а к а : около 50% се о т
деля чрез из лъ чван е о т н е п о к р и т и т е ч а с т и на т я л о т о и д р е х и т е ,
около 30гг - чрез изпарение на т е ч н о с т и о т к о ж а т а и белия дроб, 15
- 20Гг - чрез конвекция (в з а в и с и м о с т о т облеклото и д в и ж е н и е т о на
въздуха) и н е з н а ч и т е л н а ч а с т - чрез т о п л о п р о в о д н о с т .
• Топлопроводност
Топлопроводност е топлообмен, при к о й т о молекулно-меха-
м и ч н а т а енергия се предава чрез в з а и м о д е й с т в и я (удари) между
м о л е к у л и т е на т е л а т а в т р и т е а г р е г а т н и с ъ с т о я н и я . С р е д н а т а
к и н е т и ч н а енергия на м о л е к у л и т е в едно т я л о е по-аоляма в по-
т о п л и т е и по-малка в п о - с т у д е н и т е му ч а с т и . П р и х а о т и ч н о т о си
движение м о л е к у л и т е в з а и м о д е й с т в а т помежду си к а т о т е з и с по-
голяма енергия п р е д а в а т ч а с т о т нея на м о л е к у л и т е с по-малка
енергия. М о л е к у л и т е , придобили по-голяма енергия, п р е д а в а т ч а с т
о т нея н а други молекули, а т е о т своя с т р а н а на други и т . н . По
т а к ъ в начин ц я л о т о т я л о придобива еднаква молекулно-механична
енергия и т е м п е р а т у р а т а се и зравн яв а във в с и ч к и т е му ч а с т и .
Според закона на Фурие (J. Fourier) з а т о п л о п р о в о д н о с т т а
п л ъ т н о с т т а н а т о п л и н н и я п о т о к J T е пропорционална н а г р а д и е н т а
dT
на т е м п е р а т у р а т а
dx
(9.1)
dr
К о е ф и ц и е н т ъ т k е характерна к о н с т а н т а за различните
в е щ е с т в а и се н а р и ч а коефициент на топлопроводност. Той е м я р к а
з а т я х н а т а т о п л о п р о в о д н о с т , т ъ й к а т о показва к ак ва п л ъ т н о с т на
потока възниква при т е м п е р а т у р е н а р а д и е н т един келвин на
м е т ъ р . Най-големи са с т о й н о с т и т е м у при м е т а л и т е , а най-малки -
при а а з о в е т е ( т а б л . 9.1). При а а з о в е т е k се изразява чрез п а р а м е т р и
о т м о л е к у л н о - к и н е т и ч н а т а т е о р и я . И з м е р и т е л н а т а м у единица е
в а т на м е т ъ р на келвин (W.m '.К"1). З н а к ъ т минус в (9.1) означава,
че п о с о к и т е на п о т о к а и а р а д и е н т а са противоположни, т . е . прено
с ъ т на т о п л и н а е в посока към по-ниската т е м п е р а т у р а .
Табл. 9.1. Коефициент на топлопроводност k във W.m"'.КГ1

Мед 400 Лед 2,10 Мокри дрехи 6,00
Алуминий 200 Вода 0,59 Сухи дрехи 0,40
Желязо 70 Парафин 0,25 Кръв 0,59
Мрамор 2,90 Дърво 0,21 Мускули 0,59
Стъкло, порцелан 1,05 Азбест 0,17 Човешка кожа 0,28
Бетон 0,84 Хартия 0,12 Мастна т ъ к а н 0,22
Тухла 0,63 Въздух 0,024 Коса, вълна 0,042
Д о б р а т а т о п л о п р о в о д н о с т на м е т а л и т е се дължи на слабо
с в ъ р з а н и т е и м в а л е н т н и електрони, к о и т о лесно м о а а т да се
п р е м е с т в а т в целия обем и да п р е д а в а т енераия на й о н и т е . Според
з о н н а т а т е о р и я (вж § 12.1) е н е р а и и т е на т е з и електрони се нами
р а т в з о н а т а на проводимост и з а т о в а м е т а л и т е и м а т и добра
е л е к т р о п р о в о д и м о с т . Видеман и Франц (G. Wiedemann, R. Franz) са
у с т а н о в и л и , че при п о с т о я н н а т е м п е р а т у р а {Т = const) отношение
т о на к о е ф и ц и е н т а на топлопроводност k и с п е ц и ф и ч н а т а електро
проводимост к е п о с т о я н н а величина С, еднаква з а всички ч и с т и
метали;
- =С (9.2)
• Конвекция
К о н в е к ц и я се нарича т о п л о о б м е н ъ т във флуиди или между
флуид и т в ъ р д о т я л о , к о й т о се извършва чрез п р е м е с т в а н е на
ч а с т и о т ф л у и д а с различна т е м п е р а т у р а . Конвекцията е естест
вена (свободна), ако ч а с т и или слоеве на флуида се р а з м е с т в а т
в с л е д с т в и е на разлика в п л ъ т н о с т т а . Поради т е м п е р а т у р н о т о
разширение п о - т о п л и т е слоеве на флуида и м а т по-малка п л ъ т н о с т
о т п о - с т у д е н и т е и по закона на Архимед се и з д и г а т над т я х . Това
р а з м е с т в а н е на с л о е в е т е продължава до изравняване на т е м п е р а т у -
105
//. Молекулна ф и з и к а и т о п л и н а
p a m a 6 ц е л и я обем на флуида. Т а к а например едно о т о п л и т е л н о
т я л о з а т о п л я въздуха в цяло помещение. Н а с в о б о д н а т а конвекция в
а т м о с ф е р а т а се д ъ л ж а т п а с а т и т е и а н т и п а с а т и т е , п р и м о р с к и т е
и планински бризи и т . н.
К о н в е к ц и я т а е принудена, ако с л о е в е т е н а ф л у и д а се р а з м е с т
в а т чрез външно въздействие. З а принудена конвекция при г а з о в е т е
на й - често се и з п о л з в а т различни духала и в е н т и л а т о р и , а при т е ч н о
с т и т е - бъркалки, миксери, к л а т а ч к и , помпи и т . н . Б и т о в пример за
принудена конвекция е р а з б ъ р к в а н е т о на я с т и я т а , за да не з а г а р я т .
Т в ъ р д и т е т е л а о б м е н я т т о п л и н а чрез свободна и принудена
конвекция на ф л у и д а около т я х . К о г а т о т е се о б д у х в а т с газ или
о б т и ч а т о т т е ч н о с т , с к о р о с т т а на т о п л о о б м е н а н а р а с т в а с увели
чаване с к о р о с т т а на флуида. П р и т у р б у л е н т н о движение н а ф л у и д а
т о п л о о б м е н ъ т н а р а с т в а още повече поради д о п ъ л н и т е л н о т о хао
т и ч н о движение между с л о е в е т е му, к о и т о са в к о н т а к т с т я л о т о .
П л ъ т н о с т т а на т о п л и н н и я п о т о к при конвекция J c между
твърдо т я л о и ф л у и д е пропорционален на т е м п е р а т у р н а т а разлика
между т я х \ Т съгласно закона на HhmoH (I. Newton);
J r —— h \ T (9.3)
К о е ф и ц и е н т ъ т h е коефициент на топлопредаЪането и се измерва в

е д и н и ц и т е W.m 2 .К '. Той зависи о т е с т е с т в о т о и с к о р о с т т а н а
флуида, о т п о в ъ р х н о с т н и т е с в о й с т в а н а т в ъ р д о т о т я л о и о т
положението му в потока.
§ 9.2. Т о п л о о б м е н н и ц и , т е р м о с т а т и , т е р м о р е г у л а т о р и ,
стерилизатори
У с т р о й с т в а т а , в к о и т о се и з в ъ р ш в а топлообмен, се н а р и ч а т
топлообменници, а в е щ е с т в а т а и л и с р е д и т е , ч р е з к о и т о т о й се
о с ъ щ е с т в я в а - топлоносители. Н а й - ч е с т о к а т о т о п л о н о с и т е л и се
и з п о л з в а т вода, водна пара, въздух и минерални масла.
Според п р е д н а з н а ч е н и т о си т о п л о о б м е н н и ц и т е са: н а г р е в а т е
ли, о хладители, и з п а р и т е л и , кондензатори, сушилни, д е с т и л а т о р и и
т . н . По к о н с т р у к ц и я т е са различни ßudoöe: с кожух, с коаксиални
т р ъ б и , кожухотръбни, със с е р п е н т и н а , с ребра и др. Кожух е п р о с т
р а н с т в о т о между д в а съда, в к о е т о циркулира т о п л о н о с и т е л я т . В
106 М. Марикод
т р ъ б н и т е топлообменници се прилага принципът на протиботока,
а топлообменниците със серпентини и ребра осиаурябат голяма
к о н т а к т н а повърхност. В зависимост о т т о в а дали конвекцията е
свободна или принудена, топлообменниците с ребра са с ъ о т в е т н о
радиатори или калорифери.
Т е р м о с т а т и т е са устройства, в които се поддър^ка постоян
на т е м п е р а т у р а . Те се използват широко в лабораторната практика.
С ъ с т о я т се о т камера, нагревател или охладител, топлоносител и
терморегулатор. С т е н и т е на камерата са двойни и между т я х се
намира топлоизолиращ материал (азбест, стъклена в а т а , порьозни
пластмаси, въздух) или топлоносител. Според вида на топлоносите
ля т е р м о с т а т и т е най-често са сухи (въздушни) и водни. У л т р а т е р -
м о с т а т ъ т е воден т е р м о с т а т с помпа и т р ъ б н а система, с която се
осигурява непрекъсната циркулация на водата извън т е р м о с т а т а .
Той може да се включва към различни уреди с цел да поддържа в т я х
определена т е м п е р а т у р а .
Т е р м о р е г у л а т о р ъ т е устройство, което реагира на промени
т е в т е м п е р а т у р а т а и я поддържа постоянна, к а т о включва или
изключва нагревателя (охладителя). Командният сигнал се получава
о т т е м п е р а т у р е н преобразувател, когато зададената т е м п е р а т у р а
в камерата на т е р м о с т а т а се промени. Той задейства електромеха
нично устройство (реле), превключващо захранването на нагревателя.
Н а й - ч е с т о използваните т е м п е р а т у р н и преобразуватели са
б и м е т а л н а пластинка (вж. § 8.2) и к о н т а к т е н т е р м о м е т ъ р . Контакт
н и я т т е р м о м е т ъ р (фиг. 9.1) е разширителен живачен т е р м о м е т ъ р с
два м е т а л н и е л е к т р о д а в капилярната си тръбичка, свързани във
външна е л е к т р и ч н а верига. К д и н и я т електрод е запоен неподвижно
в резервоара на т е р м о м е т ъ р а , а д р у г и я т е на в и н т и може да се
п р е м е с т в а ф и н о с външно магнитче. Д о л н и я т край на т о з и елек
т р о д определя ж е л а н а т а т е м п е р а т у р а . Когато ж и в а ч н и я т с т ъ л б
з а т в а р я и о т в а р я в е р и г а т а между д в а т а електрода, р е л е т о в нея
с ъ о т в е т н о изключва и включва нагревателя.
З а запазване на първоначалната т е м п е р а т у р а на т е ч н о с т и
се и з п о л з в а т съдове, наречени Д/оаро0гг на и м е т о на т е х н и я изобрета
т е л (J. Dewar, 1892). Те са ст ъ к лен и с двойни с т е н и (фиг. 9.2). Възду-
х ъ т между . гппякова ниско налягане, че практичес-
т я х е и з т е г л е н пдоп толкииа
107
II. Мо л ек у лна ф и з и к а и т о п л и н а
_ я _
М ааншп
U|:|L
(J
220 V 220 V
1\
1
I
Реле
LZ
•-OJ
У
Прек ьсбач _Ьъркалкп
Наеребател
Горен конгаакш - подвижен щ и ф т Термостат
Долен к о н т а к т - >кивачен с т ъ л б
V *7
Фия, 9.1. К о н т а к т е н т е р м о м е т ъ р , поддържащ п о с т о я н н а

т е м п е р а т у р а във воден т е р м о с т а т . ( Е л е м е н т и т е на схе
м а т а не са в еднакъв мащаб, а т е р м о м е т ъ р ъ т е изобразен
извън т е р м о с т а т а )
ku н я м а т о п л о п р о в о д н о с т С т е н и т е н а съда са посребрени о т в ъ т р е ,
за да о а р а н и м а в а т топлообмена чрез излъчване, о т р а з я в а й к и инфра
ч е р в е н и т е лъчи. В Дюарови съдове се п р е н а с я т и с ъ х р а н я в а т в т е ч н е
ни газове (напр. т е ч е н а з о т ) , използвани
в криохирураията (вж. § 9.5).
Термичната стерилизация е
•Възлух т р и вида: със сух аорещ въздух, с водна
п а р а и с водна п а р а под налягане. Със
сух въздух се д о с т и г а т е м п е р а т у р а 180
- 200 0 С, д о с т а т ъ ч н а з а г и б е л т а на
Ьутилка с •Вакуум
ДВОЙНИ всички видове микроорганизми поради
посребрепи
сгеии пирогенно разлагане н а б е л т ъ ц и т е .
С т е р и л и з а ц и я т а с водна пара (около
Фиг 9.2. Дюаров съд ( т е р м о с ) 100 0 С) се д ъ л ж и на к о м б и н и р а н о т о
въздействие на високата т е м п е р а т у р а
u в л а ж н о с т т а , но в някои случаи т я не е пълна.
Н а д е ж д е н м е т о д е с т е р и л и з а ц и я т а с н а с и т е н а водна пара
под наляаане. Н а с и т е н а т а пара се намира в равновесие с т е ч н о с т т а
и т е м п е р а т у р а т а й н а р а с т в а с увеличаване на налягането (вж. т а б л .
8.2). Това с т а в а в с т е р и л и з а т о р и с х е р м е т и ч н о з а т в о р е н и камери,
наречени а Ь п ю к л а Ь и . Н а л я з а н е т о в т я х се повишава под д е й с т в и е
на п о л у ч е н а т а при к и п е н е т о пара. То се поддържа до определена
с т о й н о с т с п о м о щ т а на изпускателен в е н т и л , а в т о р и в е н т и л
осигурява б е з о п а с н о с т т а при р а б о т а .
§ 9.3. Т о п л о о б м е н ч р е з и з л ъ ч в а н е и п о г л ъ щ а н е
• Величини, характеризиращи топлинното излъчване
А т о м и т е и м о л е к у л и т е на всички т е л а , н а г р е т и над 0 К, са
в н е п р е к ъ с н а т о и н т е н з и в н о движение и н е и з б е ж н и т е удари между
т я х в о д я т до промяна в енергийните им състояния. В ъ з б у ж д а н е т о
под д е й с т в и е на т е з и удари се нарича т о п л и н н о (термично) възбуж
дане, а о т д а в а н е т о на п о г ъ л н а т а т а енергия чрез изпускане на
к в а н т и е л е к т р о м а г н и т н о лъчение —т о п л и н н о и з л ъ ч в а н е . И н т е н з и
т е т ъ т и с п е к т р а л н и я т с ъ с т а в на т о п л и н н о т о лъчение з а в и с я т о т
т е м п е р а т у р а т а на т я л о т о . Излъчването във в и д и м а т а о б л а с т на
с п е к т ъ р а се възприема о т о к о т о к а т о с в е т е н е .
Т о п л и н н о т о е л е к т р о м а г н и т н о лъчение се разпространява и
в м а т е р и а л н и среди, и във вакуум, но т о о т д а в а енергия само при
вз аим одействие с т е л а т а . Е н е р г и я т а на т о в а лъчение (излъчена,
пренесена или п о г ъ л н а т а ) се нарича л ъ ч и с т а енеръия Qi- , а н е г о в а т а
м о щ н о с т Ф] - л ъ ч и с т п о т о к :
dQ
Е ф = —= W. (9.4)
Ф
К d^ • Е
Л ъ ч и с т и я т п о т о к d<K, падащ върху (излъчван о т , преминал през;

е л е м е н т о т повърхнина, разделен на п л о щ т а d S на т о з и е л е м е н т се
нарича п о в ъ р х н о с т н а п л ъ т н о с т на л ъ ч и с т и я п о т о к М.'
d<3
'E U-JW • (9,5)
т 2
О т н о ш е н и е т о на л ъ ч и с т и я поток, излъчван о т източника п
разпространяващ се в е л е м е н т а р н и я п р о с т р а н с т в е н ъгъл d n към
.... •, п гс насича и н т е н з и т е т н а л ъ ч е н и е т о / :
г о л е м и н а т а на т о з и ьгьл, сс нар
109
II. Молекулна ф и з и к а и т о п л и н а
w (9.6)
^ и
sr
И з м е р в а се в е д и н и ц и т е в а т н а с т е р а д и а н (sr). В е л и ч и н а т а и н т е н
з и т е т на лъчението е различна о т и н т е н з и т е т на с в е т л и н а т а ,
к о я т о е о с н о в н а в е л и ч и н а в SI и се и з м е р в а в е д и н и ц а т а к а н д е л а (cd).
Всяко тяло едновременно излъчва и позлъща топлинно
л ъ ч е н и е , п а д а щ о в ъ р х у незо о т д р у з и т е л а . Н е з о в а т а т е м п е р а т у р а
pie се п р о м е н я , а к о т о п о з л ъ щ а т о ч н о т о л к о в а л ъ ч и с т а е н е р з и я ,
к о л к о т о и излъчва. О т н о ш е н и е т о на л ъ ч и с т и я п о т о к , излъчван о т
е л е м е н т а р н а ч а с т о т п о в ъ р х н и н а т а н а едно т я л о , к ъ м п л о щ т а н а
т а з и ч а с т dS', се н а р и ч а и з л ъ ч в а е м о с т . Т я м о ж е да бъде с п е к т р а л н а
М } , а к о се о т н а с я за л ъ ч е н и е в т е с е н и н т е р в а л о т д ъ л ж и н и н а
в ъ л н а т а d/., и л и и н т е г р а л н а ( п ъ л н а ) М , а к о л ъ ч е н и е т о с ъ д ъ р ж а
к о м п о н е н т и с различна дължина на в ъ л н а т а ;
dO/ (9.7)
М. М =У М ,
Tis
О т с р а в н я в а н е н а (9.7) с (9.5) се в и ж д а , ч е в е л и ч и н и т е М и vj; се и з м е р
в а т в еднакви единици.
О т н о ш е н и е т о н а л ъ ч и с т и я п о т о к Ф'е , п о з ъ л н а т о т едно
т я л о , к ъ м п а д н а л и я в ъ р х у незо п о т о к Ф Е , се н а р и ч а к о е ф и ц и е н т н а
поглъщане. Т о й е безразмерна величина и също к а т о и з л ъ ч в а е м о с т -
т а м о ж е да бъде с п е к т р а л е н к о е ф и ц и е н т или интезрален А :
(9.8)
Ф
В и ж д а се, ч е к о е ф и ц и е н т и т е н а п о з л ъ щ а н е м о г а т да и м а т с т о й
н о с т и м е ж д у 0 и 1.
Т я л о , к о е т о п о г л ъ щ а н а п ъ л н о п а д н а л о т о в ъ р х у незо л ъ ч е н и е ,
н е з а в и с и м о о т д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а , т . е . за н е г о А = 1, се н а р и ч а
а6солк>тно черно т я л о . П р и м е р за а б с о л ю т н о
ч е р н о т я л о е една з а т в о р е н а , т о п л о и з о л и р а н а
к у х и н а в непрозрачно т я л о , в к о я т о лъчение
т о п о п а д а п р е з м а л ъ к о т в о р . Л ъ ч е н и е т о се
поглъща напълно в нея поради м н о г о к р а т н и т е
Ф и а . 9.3. А б с о л ю т н о о т р а ж е н и я ( ф и г . 9.3).
черно т я л о Тяло, п р и к о е т о к о е ф и ц и е н т ъ т А също
не забиси о т д ъ л ж и н а т а н а б ъ л н а т а , но е no-малък о т единица, се
н а р и ч а сидо. В п р и р о д а т а н я м а н и т о абсолютно черни, н и т о сиви
т е л а . Н я к о и т е л а м о г а т да се р а з г л е ж д а т к а т о сиби 6 определен
и н т е р б а л о т д ъ л ж и н и н а б ъ л н а т а . Например чо б ешк о то т я л о е сибо
6 и н ф р а ч е р в е н а т а област на светлинния спектър.
• Закони з а топлинното излъчване

Между и з л ъ ч б а е м о с т т а М-К и к о е ф и ц и е н т а н а поглъщане А-к
и м а к о л и ч е с т в е н а бръзка, и з в е с т н а к а т о з а к о н на К и р х о ф (G.
Kirchhoff). Според него т я х н о т о о т н о ш е н и е при определена дължина
на в ъ л н а т а и при еднаква т е м п е р а т у р а е едно и съгцо з а всички
т е л а , в к л ю ч и т е л н о и з а абсолютно ч е р н о т о т я л о :
л
м:/ (мк е>. (9.9)
1
А
ч К ;2 1
или M i - A)ßx (9.10)
Тук с> о з н а ч а в а и з л ъ ч б а е м о с т т а на абсолютно ч е р н о т о т я л о . Всяко

друго т я л о при с ъ щ и т е условия и м а по-малка и з л ъ ч в а е м о с т , т ъ й
к а т о з а него А, < 1. Вижда се, че ако едно т я л о не поглъща лъчение
(А) = 0 ) , т о не може и да излъчва {Мх = 0).
Е м и с и о н е н с п е к т ъ р на абсолютно ч е р н о т о т я л о е г р а ф и к а т а
на з а в и с и м о с т т а с = f(X) при определена т е м п е р а т у р а , а з а т в о р е н а
т а площ между н е я и а б с ц и с а т а п р е д с т а в л я в а п ъ л н а т а му излъчва
е м о с т (фиг. 9.4). К а к т о се вижда,
-W
ПГ п л о щ т а н а р а с т в а много силно с
1001 повишаване на температурата.
Количествен израз н а т а з и зависи
м о с т е з а к о н ъ т на Стефан-Болцман
2000 К (J. Stefan-L. Boltzmann):
50
1700 К =аТ (9.11)
1500 К
В него к о е ф и ц и е н т ъ т н а пропорцион-
а л н о с т а = 5,67, ИГ8 W r n ' . K 4 се на-
10
рича к о н с т а н т а н а С теф ан -Бо л ц ман .
Т ъ й к а т о о т (9.10) М = Ае, з а сиво
1 2 3 4 5 Л Д10
т я л о т о з и закон е;
Ф и г . 9.4. Е м и с и о н н и с п е к т р и
на абсолютно черно т я л о
М = АаТА. (9.12)
111
Повишаването на т е м п е р а т у р а т а не само увеличава пълната
излъчваемост, но променя и спектралния с ъ с т а в на лъчението, т ъ й
к а т о максимумът на спектъра се измес тв а към по-късите дължини
на вълната. Според закона на Вин (W. Wien) д ъ л ж и н а т а на в ъл на та
Äma\ , за к о я т о п ъ л н а т а излъчваемост има максимална с т о й н о с т
(с = с|пач), е обр ат н о пропоришшална на а б с о л ю т н а т а т е м п е р а т у р а Т:
Кmax ^ гр (9.13)
Този закон е валиден и за сиви т е л а , а к о е ф и ц и е н т ъ т b = 2,90.КГ' т . К

6 неао е к о н с т а н т а т а на Вин, наречена още к о н с т а н т а на о т м е с т в а
нето.
Законите на Стефан-Болцман и Вин д а в а т възможност за оп
ределяне на т е м п е р а т у р а т а на нагрети т е л а . Този м е т о д се нарича
оптична пирометрия. Нагледен пример за незо е промяната на ц в е т а
на н а г р е т и т е т е л а при постепенно повишаване на т я х н а т а т е м п е
ратура. Едно м е т а л н о т я л о първоначално излъчва само инфрачерве
на светлина, след т о в а започва да с в е т и с червена, после с оранжева,
ж ъ л т а и накрая - с бяла светлина. Това изменение с ъ о т в е т с т в а на
п р е м е с т в а н е т о на максималната излъчваемост о т инфрачервената
област на спектъра към по-късите дължини на вълната.
Нека едно сиво т я л о с т е м п е р а т у р а Т\ и коефициент на
поглъщане А излъчва л ъ ч и с т поток Ф ' Е о т равна повърхност с площ
S. Според (9.7) и (9.12)
Ф'Е = M'S - Л а T V S .
П о т о к ъ т о т друго също такова т я л о със с ъ щ а т а повърхност, но с
температура < Т) е Ф " Е = M"S = Л а Т:4 S. В р е з у л т а т на тпоплооб-
мен чрез излъчване в т о р о т о т я л о ще получи о т първото л ъ ч и с т
поток, равен на разликата между с в а т а потока;
ДФЕ = - (Ф' Е - Ф"Е) = - Л 8 а ( Т , 4 - т 2 4 ; (9.14)
З н а к ъ т минус в р а в е н с т в о т о означава, че р е з у л т а н т н и я т поток е

по посока на намаляване на т е м п е р а т у р а т а .
§ 9.4. Т о п л о о б м е н м е ж д у ч о в е ш к о т о т я л о u о к о л н а т а
среда
• Топлинен баланс н а организма
Е н е р г и я т а 6 човешкия организъм се получава в р е з у л т а т на
м е т а б о л и т н и проиеси о т п о с т ъ п и л и т е в него х р а н и т е л н и в е щ е с т
ва. Тази е н е р г и я М се използва з а различни ви8ове р а б о т а в организ
ма, к о и т о в к р а й н а с м е т к а се п р е в р ъ щ а т в т о п л и н а Qm, к а к т о и з а
м е х а н и ч н а р а о о т а А, и з в ъ р ш в а н а о т човека срещу външни сили. О т
закона з а з а п а з в а н е н а е н е р г и я т а
М —Q m +А
К о л и ч е с т в о т о т о п л и н а , произведено з а един час в намиращо
се в покой човешко т я л о с маса 70 kg, е около 300 kJ. То е малко
повече о т необходимото за изпаряване на 100 g вода. Една ч а с т о т
произведената (метаболитна) топлина Q m о с т а в а в т я л о т о (Qs), а
о с т а н а л а т а ч а с т Q се о т д е л я в о к о л н а т а среда:
Q м = Qs + Q .
И н т е р в а л ъ т о т т е м п е р а т у р и на о к о л н а т а среда, в к о й т о
п р о и з в е д е н а т а в ж и в о т о т я л о и п о г ъ л н а т а т а о т него т о п л и н а е
р а в н а н а т о п л и н н и т е загуби, се нарича термонеутрална зона. Тогава
в т я л о т о не се задър>ка т о п л и н а и Qs = 0. З а човек с т е м п е р а т у р а
около 37 0 С т е р м о н е у т р а л н а т а зона във въздуха е около 21 0С. П о т о
к ъ т на т о п л и н а т а Q о т живо т я л о к ъ м о к о л н а т а среда вклкзчва
т о п л и н н и т е загуби при всички проиеси на топлообмен —п о т о и и т е
при и з л ъ ч в а н е R , конвекция С, топлопроводност Т , изпарение о т
к о ж а т а Е и з а г у б и т е при дишане L (фиг. 9.5):
Q^R+C+t+E+L (9.15)
С ъ о т н о ш е н и е т о между п о т о ц и т е зависи о т т е м п е р а т у р а
т а , в л а ж н о с т т а , вида и разположението н а о к о л н и т е т е л а . В
т о п л о о б м е н а у ч а с т в а т не само т е л а , к о и т о са в непосредствен
к о н т а к т с ч о в е ш к о т о т я л о , но и намиращи се на р а з с т о я н и е о т
него. Най-голяма ч а с т о т т о п л и н а т а се о т д а в а чрез и з л ъ ч в а н е к ъ м
т а к и в а т е л а , к о и т о и м а т по-ниска т е м п е р а т у р а , например с т е н и
т е Т о п л и н а т а , о т д а д е н а чрез излъчване о т голо човешко т я л о в
покой в т е р м о н е у т р а л н а т а зона е R « 50%. Голяма ч а с т о т т о п л и -
н а т а се о т д а ва а през^ (\гг ^nvvfl чоез
въздуха ipej кондекция
п-ипи < , (С ~ 18%). Тази ч а с т
113
II М о л е к у л н а ф и з и к и и т о п л и н а
н а р а с т в а още повече, ако к о н в е к ц и я т а е принудена, к а к т о е при
наличие н а в я т ъ р и л и ако се с ъ ч е т а е с изпарение н а влага о т
к о ж н а т а повърхност.
Дишане
Изпарение
Стена
Топлопроводност
през въздуха
Конвекция / / Ms
Топлопроводност през пода
Ф и г . 9.5. Т о п л и н н и заауби п р и п р о ц е с и т е н а т о п л о о б м е н
Ч р е з топлопроводност човек обикновено ауби т о п л и н а през

д р е х и т е си и въздуха, с к о и т о се н а м и р а в непосредствен к о н т а к т .
Тези среди и м а т много ниски к о е ф и ц и е н т и на т о п л о п р о в о д н о с т
( т а б л . 9.1) и при г о р н и т е условия ч а с т т а н а о т д а д е н а т а т о п л и н а е
go Т ^ 3%. Т я може да се увеличи з н а ч и т е л н о , ако човек седи и л и лежи
върху с т у д е н и п о в ъ р х н о с т и и ли е п о т о п е н в с т у д е н а вода.
Топлина се предава чрез т о п л о п р о в о д н о с т и през т ъ к а н и т е
на т я л о т о между а р т е р и и т е и в е н и т е по п р и н ц и п а н а п р о т и в о т о к а .
Така например в с т у д е н ден, к о г а т о
п
37 С р ъ ц е т е са и з с т у д е н и , п о - т о п л а т а к р ъ в
Артериална о т а р т е р и и т е (още преди д а д о с т и г н е
кръв
к и т к и т е н а р ъ ц е т е ) п р ед ава т о п л и н а
н а с ъ с е д н и т е и м вени, в к о и т о и з с т у
д е н а т а к р ъ в о т р ъ ц е т е се в р ъ щ а к ъ м
с ъ р ц е т о (фиг. 9.6). Т а к а се н а м а л я в а и
и з л и ш н а т а загуба н а т о п л и н а .
1,
27 С О б м я н а т а н а т о п л и н а между
ч о в е ш к о т о т я л о и о к о л н а т а среда чрез
излъчване, т о п л о п р о в о д н о с т и конвек
ц и я се н а р и ч а сух топлообмен. Н е г о в и я т
Ф и г . 9.6. Топлопроводност д я л в о б щ и т е т о п л и н н и загуби при голо
през т е л е с н и т е т ъ к а н и т я л о в покой е
R + C + T = 72%.
О т д е л е н а т а т о п л и н а о т т я л о т о при изпарение н а бода о т
в ъ н ш н и т е слоебе на к о ж а т а или на п о т и бъншни т е ч н о с т и о т ней
н а т а п о в ъ р х н о с т е около 15%. Заедно с т о п л и н а т а при екскреция на
ф е к а л и и и у р и н а (3%) т я с т а в а Е ^ 18%. Т о п л и н а т а з а з а т о п л я н е и
о в л а ж н я в а н е н а въздуха при вдишване е 3%, при издишване —7% или
обидо при д и ш а н е т о е L ^ 10%. З а а у б и т е о т изпарение и дишане при
с п о м е н а т и т е условия са
Е + L = 28% .
Н а п р а к т и к а ч о в е ш к о т о т я л о рядко се намира в с ъ с т о я н и е
на т о п л и н н о равновесие, т ъ й к а т о мнозо ф а к т о р и в л и я я т на
п р о ц е с и т е на топлообмена. Например при умерено физическо
н а т о в а р в а н е с ъ о т н о ш е н и е т о между т о п л и н н и т е заауби е съвсем
различно о т т о в а в покой. Тоаава Е ~ 40%, С ~ 29%, R ~ 26%, L « 5%.
• Механизми н а терморе?улацията при човека

Топлокръвните животни и човекът регулират температу
р а т а си ч р е з регулиране на т о п л и н н и т е заауби о т т е х н и т е т е л а .
Т е р м о р е г у л а ц и я т а е необходима за поддържане р а б о т а т а на жизне
н о в а ж н и т е ораани и мускули при о п т и м а л н а т е м п е р а т у р а . Нормал
н а т а т е м п е р а т у р а на ч о в е ш к о т о т я л о се различава малко в различ
ни м е с т а . Н а п р и м е р в п о д м и ш н и ц а т а т я е 36,8 0С, а 6 у с т н а т а
кухина е 37,2 0 С.
Н а й - п р о с т и я т модел на т е р м о р е г у л а ц и я т а разделя човешко
т о т я л о на две к о м п о н е н т и - ядро
(вътрешност) и обвивка (кожа,
подкожна т ъ к а н и повърхностно
разположени скелетни мускули).
Т е м п е р а т у р а т а в я д р о т о се поддържа
о т с и с т е м и т е за т е р м о р е а у л а ц и я в
сравнително т е с е н и н т е р в а л (около
37 0С) и зависи главно о т извършена
т а р а б о т а . Т е м п е р а т у р а т а н а обвиб-
00 изменя в по-широк и н т е р в а л
и зависи главно о т у с л о в и я т а б окол
н а т а среда. З а т о б а и побърхнините с
Ф и а . 9.7. И з о т е р м и н а т я л о т о
е д н а к б а т е м п е р а т у р а {изотермите) 6
ß с т у д е н а ( а ) и г о р е щ а с р е д а (б)
115
//. М о л е к у л н а ф и з и к и и т о п л и н а
ч о в е ш к о т о т я л о са различни 6 у с л о в и я т а н а с т у д и т о п л и н а (фиг.
9.7). В с т у д е н а в ъ н ш н а среда и з о т е р м а т а 37 0 С, о з р а н и ч а в а щ а в ъ т
р е ш н о с т т а , се п р е м е с т в а дълбоко в т я л о т о .
О с н о в н и т е физиологични механизми за р е г у л а ц и я на топло-
овмена са т р и ; вазомоторен, и з п о т я в а н е и треперене. Р а з ш и р я в а н е т о
н а к р ъ в о н о с н и т е съдове ( в а з о д и л а т а ц и я ) увеличава к р ъ в н и я п о т о к в
о б в и в к а т а , повишава н е й н а т а т е м п е р а т у р а и увеличава предаване
т о на т о п л и н а на о к о л н а т а среда. С в и в а н е т о и м (вазоконстрикиия)
и м а о б р а т е н е ф е к т и води до з а т о п л я н е н а я д р о т о . П р о м е н и т е са
най-забележими в к р а й н и и и т е ( к и т к и т е и с т ъ п а л а т а ) и по-малко в
т р у п а и г л а в а т а . З а т о в а в т е з и ч а с т и на т я л о т о с т у д ъ т се усеша
най-напред.
Ако т е м п е р а т у р а т а н а о б в и в к а т а д о с т и г н е т а з и н а я д р о т о ,
п р е д а в а н е т о н а т о п л и н а о т я д р о т о к ъ м нея се з а т р у д н я в а силно.
О х л а ж д а н е т о н а о б в и в к а т а в гореща среда с т а в а чрез изпаряване н а
п о т т а и т о в а подобрява преноса на т о п л и н а о т я д р о т о к ъ м нея.
М а к с и м а л н и я т п о т о к п о т при н е п р е к ъ с н а т о и з п о т я в а н е е 1 1/Ъ, при
к р а т к о т р а й н о - 2 1/h, а средно е к ъ м 650 ml дневно.
Н а с т у д е н о , к о г а т о к р ъ в н и я т п о т о к G о б в и в к а т а е минима
лен, я д р о т о се охлажда прекомерно чрез т о п л о п р о в о д н о с т през външ
н и т е т ъ к а н и . Тогава з а поддържане н а т е м п е р а т у р а т а н а обвивка
т а е необходимо получаване на т о п л и н а . Т о п л и н н а т а продукиия се
повишава go 3 - 4 п ъ т и чрез дезорганизирана мускулна д е й н о с т -
треперене.
При п р о м я н а на т о п л и н н и т е условия н а о к о л н а т а среда се
в к л ю ч в а т м е х а н и з м и т е за приспособяване. П р е х о д ъ т о т с т у д е н о
к ъ м т о п л о предизвиква о т т и ч а н е н а кръв о т я д р о т о к ъ м обвивка
т а . Т я се з а т о п л я , започва и з п о т я в а н е и я д р о т о първоначално леко
се охлажда. С т а б и л и з а ц и я се п о с т и г а с усилване н а кръвоснабдяване-
т о и и з п о т я в а н е т о н а големи кожни повърхности. Ако з а т о п л я н е т о
продължи и т е м п е р а т у р а т а н а я д р о т о нарасне, се получава хипер-
т е р м и я ( т о п л и н е н удар), к о я т о може да з а в ъ р ш и със с м ъ р т .
П р и п р е м и н а в а н е о т т о п л о к ъ м с т у д е н о о б в и в к а т а се
охлажда, к р ъ в т а о т н е я п ре ми н ава к ъ м я д р о т о и т о първоначално
леко се з а т о п л я . Т ъ й к а т о о б в и в к а т а получава малко кръв, т е л е с н а
т а т о п л и н а се с т а б и л и з и р а чрез т р е п е р е н е и н а с т р ъ х в а н е ("гъша
к о ж а ). Ако о х л а ж д а н е т о п р о д ъ л ж и и т е м п е р а т у р а т а н а я д р о т о
спадне, хипотермията с ъ щ о м о ж е д а з а б ъ р и ш със с м ъ р т .
• Топлинна и з о л а ц и я н а тялото, р о л я н а облеклото

Ч о в е ш к а т а т е р м о р е а у л а ц и я може д а бъде р а з е л е д а н а к а т о
с и с т е м а с о б р а т н а в р ъ з к а м е ж д у сензори в ъ б в ъ т р е ш н о с т т а н а
т я л о т о и в к о ж а т а и изпълнителни механизми (ефектори) к а т о
кръвоснаодяване, и з п о т я в а н е , треперене и настръхване. Тази систе
м а д а в а н я к о и в ъ з м о ж н о с т и з а приспособяване н а ч о в е к а к ъ м различ
н а околна среда, но в ъ п р е к и т о в а го о г р а н и ч а в а д а ж и в е е в т о п л а
среда. Н а й - м о щ н и я т д о п ъ л н и т е л е н т е р м о р е з у л а т о р е н е ф е к т о р е
н е е о в а т а поведенческа р е а к ц и я . Т я се и з р а з я в а в т о в а , ч е х о р а т а
н о с я т дрехи, ж и в е я т в ж и л и щ а и и з п о л з в а т а к т и в н и с и с т е м и з а
о т о п л е н и е и охлаждане, к о и т о р а з ш и р я в а т ф и з и о л о з и ч н и т е зрани-
ци на т е р м о р е з у л а ц и я т а .
О б л е к л о т о е н а й - п р е к и я т посредник м е ж д у ч о в е ш к о т о т я л о
и о к о л н а т а среда. То осизурява и з о л а ц и я срещу с т у д а , п р е д п а з в а о т
с л ъ н ч е в и т е л ъ ч и , в я т ъ р а и д ъ ж д а , к а к т о и о т друзи в ъ з д е й с т в и я
( м е х а н и ч н и , х и м и ч н и ) . Е ф е к т ъ т н а о б л е к л о т о върху т е р м о р е з у л а
ц и я т а з а в и с и н а п ъ р в о м я с т о о т вида н а и з п о л з в а н и т е т е к с т и л н и
м а т е р и а л и . Той обаче се д ъ л ж и не само н а т е к с т и л н и я слой, а и н а
с л о е в е т е въздух, в к л ю ч е н и в незо. Те с ъ з д а в а т д о п ъ л н и т е л н а т е р м о
и з о л а ц и я и о б щ и я т е ф е к т в з о л я м а с т е п е н се осизурява о т т я х и се
в л и я е силно о т т о в а к а к е у ш и т а д р е х а т а (дизайна) и о т к а п р и з и т е
н а м о д а т а . У с е щ а н е т о з а к о м ф о р т и л и д и с к о м ф о р т се определя о т
т е з и с в о й с т в а н а д р е х а т а , к о и т о в ъ з д е й с т в а т върху т о п л и н н и т е
условия в б л и з о с т до к о ж а т а —к о ж н а т а т е м п е р а т у р а и з а д ъ р ж а н е
т о на влаза.
Т е р м о и з о л а ц и о н н и т е свойства на т е к с т и л н и т е материали
з а о б л е к л а се х а р а к т е р и з и р а т с две беличини - т о п л и н н о с ъ п р о т и в
л е н и е и и з п а р и т е л н о с ъ п р о т и в л е н и е . Топлинното съпротивление
и м а з н а ч е н и е п р и н и с к а ф и з и ч е с к а а к т и в н о с т и л и с т у д е н а околна
среда, к о г а т о с у х и я т т о п л о о б м е н е определящ з а т о п л и н н и т е загуби.
То се в ъ в е ж д а по а н а л о г и я с е л е к т р и ч н о т о с ъ п р о т и в л е н и е 6 закона
н а О м и в з а в и с и м о с т о т в и д а н а т о п л о о б м е н а е д в а вида - съпро-
т и в л е н и е п р и т о п л о п р о в о д н о с т Дт и с ъ п р о т и в л е н и е п р и к о н в е к ц и я
117
Rc. П ъ р в о т о е реципрочна с т о й н о с т н а к о е ф и ц и е н т а k 6 закона н а
Фурие (9.1), а в т о р о т о - н а h в закона н а Н ю т о н (9.3).
Обикновено се използва само т о п л и н н о т о съпротивление при
к о н в е к ц и я Rc, измервано в е д и н и ц и т е i t t . K . W ТО показва способ
н о с т т а з а т е р м о и з о л а ц и я при конвекция на т е к с т и л н а т а т ъ к а н и
на слоя въздух, з а д ъ р ж а н в нея и н а м и р а щ се между т а з и т ъ к а н и
к о ж а т а . По-дебела и по-порьозна т ъ к а н и м а по-голямо т о п л и н н о
с ъ п р о т и в л е н и е Rc. Т а к а например т о е около 0,02 - 0,03 nr.K.W" 1 за
обикновен п л а т з а риза, около 0,1 - 0,2 n r . K . W 1 е з а п л е т е н пуловер,
а з а спален чувал е над 2 nr.K.W 1.
И з п а р и т е л н о т о съпротивл ен ие R\ придобива основно значе
ние в т о п л а околна среда или при повишена ф и з и ч е с к а а к т и в н о с т ,
т ъ й к а т о т о г а в а и з п а р е н и е т о на п о т о т к о ж а т а е г л а в н а т а ч а с т
о т т о п л и н н и т е загуби. То се определя о т р а з л и к а т а в н а л я г а н е т о
на в о д н и т е п а р и близо до к о ж а т а и извън т е к с т и л н а т а т ъ к а н . Из
м е р в а се в е д и н и ц и т е n r . P a . W 1 и з а о б и к н о в е н и т е м а т е р и а л и нарас
т в а с д е б е л и н а т а и м подобно на т о п л и н н о т о с ъ п р о т и в л е н и е . Т ъ н ъ к
памучен п л а т и м а и з п а р и т е л н о с ъ п р о т и в л е н и е 2 - 3 n r . P a . W но
полимерно п о к р и т и е з а водонепроницаемост може да повиши т о в а
с ъ п р о т и в л е н и е с т о т и ц и п ъ т и . С ъ в р е м е н н и т е облекла з а дъжд са
п о р е с т и мембрани, к о и т о и м а т високо с ъ п р о т и в л е н и е к ъ м прониква
н е т о на вода, но п о з в о л я в а т в л а г а т а о т т я л о т о д а се и з п а р я в а и
пр е м инав а в о к о л н а т а среда. По-ниското и з п а р и т е л н о с ъ п р о т и в л е
ние осигурява по-добър т е л е с е н к о м ф о р т .
О б и д а т а т о п л и н н а продукция на т я л о т о зависи о т физичес
к а т а му а к т и в н о с т , р а з л и ч н а е в с ъ с т о я н и я т а сън, покой, движение,
н а т о в а р в а н е и т . н . , к о е т о изисква и различно облекло. Средно около
76% о т н е я се губи през д р е х и т е , о с т а н а л и т е 24% - през о т к р и т и т е
ч а с т и н а к о ж а т а и белия дроб. О б л е к л о т о не помага п р и много ниски
т е м п е р а т у р и , к о г а т о т о п л и н а т а се о т д е л я главно през белия дроб.
Д о л н а т а т е м п е р а т у р н а г р а н и ц а з а ж и в о т а на н е а д а п т и р а н човек е
около - 5 0 0 С.
§ 9.5. П р и л о ж е н и е н а т о п л и н а т а и с т у д а 6 м е д и ц и н а т а
Л е ч е н и е т о с т о п л и н а , и з в е с т н о к а т о термотерапия, се осно
вава на ф и з и о л о г и ч н о т о д е й с т в и е на т о п л и н а т а и води до л о к а л н и и
общи ефекти. Л о к а л н и т е са: разширяване на кръвоносните съдове,
повишаване на к л е т ъ ч н и я м е т а о о л и з ъ м , увеличаване на о т о ц и т е и
р а з т е а л и в о с т т а на т ъ к а н и т е , пони^каване в ъ з б у д и м о с т т а н а мус
к у л и т е , н а м а л я в а н е на б о л к а т а и премахване на с п а з м и т е . О б щ и т е
е ф е к т и , засяващи ц е л и я ораанизъм, са: повишаване н а т е л е с н а т а
т е м п е р а т у р а , увеличаване на с ъ р д е ч н а т а ч е с т о т а , у ч е с т я в а н е на
д и ш а н е т о и понижаване на к р ъ в н о т о наляаане.
Т о п л и н а т а , използвана в м е д и ц и н а т а , се получава по т р и
начина - о т химични реакции, чрез г е н ерато р и на е л е к т р о м а а н и т н и
вълни и чрез механично въздействие с улт р азву к . В т е р м о т е р а п и я -
т а се п р и л а а а т два вида м е т о д и - за повърхностно и за дълбоко наг
ряване. З а н а г р я в а н е на т ъ к а н и т е във в ъ т р е ш н о с т т а н а т я л о т о се
и з п о л з в а т в и с о к о ч е с т о т н и е л е к т р и ч н и т о к о в е (вж. § 21.3), а за
повърхностно нагряване ~ и з т о ч н и ц и на инфрачервени л ъ ч и (лампи)
и к о н т а к т н и н а г р е т и среди. Последните п о в и ш а в а т к о ж н а т а т е м
п е р а т у р а в и н т е р в а л а 40 - 45 0С и п р е д а в а т т о п л и н а н а подлежащи
т е т ъ к а н и чрез топлопроводност на дълбочина, по-малка о т 2 cm.
И з п о л з в а т се при н е о с т р и и хронични с т а д и и н а в ъ з п а л и т е л н и
увреждания
Т о п л и н а т а о т инфрачервените л а м п и се предава н а т е л а т а
чрез и з лъ чв ане и поглъщане и з а т о в а между т я х не е необходима
м а т е р и а л н а среда. З а т е р м о т е р а п и я се и з п о л з в а т два вида лампи
(вж. § 10.3), к а т о е к с п о з и ц и я т а се контролира чрез промяна на
р а з с т о я н и е т о между л а м п а т а и т ъ к а н и т е или н а з а х р а н в а щ о т о
З а к о н т а к т н о нагряване се и з п о л з в а т среди, к о и т о п о е м а т
з н а ч и т е л н о к о л и ч е с т б о т о п л и н а и м о в а т бабно да ао о т д а в а т . Това
означава, ч е т е и м а т висок специфичен т о п л и н е н к а п а и и т е т и
нисък к о е ф и ц и е н т на топлопроводност. Наи-золямо приложение
и м а т в о д а т а и п а р а ф и н ъ т , а по-малко - о з о к е р и т ъ т , л е ч е б н а т а кал
и п я с ъ к ъ т . Х и д р о т е р м о т е р а п и я т а включва процедури с р а з л и ч н а
т е м п е р а т у р а и п р о д ъ л ж и т е л н о с т . Те се р а з д е л я т на: блажни увива
ния (съгряващи и о х л а ж д а щ и компреси и др.), водни с т р у и (обливане,
119
II. М о л ек у лна ф и з и к а и топлина
душове) u п о т а п я н е в ъ в бодни басейни и вани. Г о р е щ и т е компреси са
влажни п а м у ч н и и ли вълнени п а р ч е т а п л а т , с ъ д ъ р ж а щ и вода с
т е м п е р а т у р а 45 - 65 0 С и т р я б в а да се н а в л а ж н я в а т о т н о в о , з а да се
поддържа т е м п е р а т у р а т а и м по-дълао.
П а р а ф и н ъ т се нанася върху т я л о т о при 55 - 60 0С, т ъ й к а т о
се т о п и при 52 - 55 0С. К о е ф и ц и е н т ъ т му на т о п л о п р о в о д н о с т е над
два п ъ т и по-малък о т т о з и н а в о д а т а ( т а б л . 9.1) и з а т о в а о т д а в а
т о п л и н а по-бавно нея и не п ри чи н ява изгаряне. Освен т о в а п а р а ф и
н ъ т , за р а з л и к а о т в о д а т а , се в т в ъ р д я в а и в незо н я м а конвекция.
Използва се при лечение на к и т к и т е на р ъ ц е т е и с т ъ п а л а т а и на
малки площи о т т я л о т о с неправилна форма. О з о к е р и т ъ т е минерал,
с ъдъ р жащ парафин. Т е м п е р а т у р а т а му н а т о п е н е е о т 52 до 86 0С в
з а в и с и м о с т о т неговия с ъ с т а в . С п е ц и ф и ч н и я т му т о п л и н е н капаци
т е т е близък до т о з и н а п а р а ф и н а , но поради п о - н и с к а т а му т о п л о
проводност не предизвиква и зг арян и я върху к о ж а т а дори п р и 80 0 С.
Ф и з и о л о г и ч н о т о действие на студа е противоположно н а
д е й с т в и е т о на т о п л и н а т а Продължителен престой на студено
н а м а л я в а а к т и в н о с т т а на л е в к о ц и т и т е , о т с л а б в а и м у н и т е т а и
води до п р о с т у д н и заболявания. Локална с т у д о в а процедура върху
к о ж а т а при около 0 0 С предизвиква свиване н а к р ъ в о н о с н и т е съдове
за к р а т к о време, последвано о т д ъ л г о т р а й н о р а з ш и р я в а н е и хипер-
емия. Това и м а болкоуспокояващ е ф е к т , особено при о с т р и възпали
т е л н и процеси. П р и т е м п е р а т у р и под 0 0 С се п о л у ч а в а т спазми на
к р ъ в о н о с н и т е съдове, придружени о т загуба н а болкова ч у в с т в и т е л
н о с т ( а н е с т е з и я ) . Памал51ва се м у с к у л н и я т т о н у с и а к т и в н о с т , заба
в я се н е р в н а т а проводимост, подобрява се д в и ж е н и е т о н а с т а в и т е .
З а м е с т н о лечение с охлаждане {криотерапия) се и з п о л з в а т
ледени компреси, п а р ч е т а лед и т о р б и ч к и с лед и л и ледена вода.
О х л а ж д а н е т о с лед е по-ефикасно о т т о в а с ледена вода, т ъ й к а т о
о т о х л а ж д а н о т о м я с т о се о т н е м а и т о п л и н а з а т о п е н е н а леда. Н а
о т н е м а н е т о н а т о п л и н а при ф а з о в преход се основава и л о к а л н а т а
а н е с т е з и я с х л о р о е т а н , к о й т о и м а нормална т е м п е р а т у р а н а кипене
13,1 0 С ( т а б л . 8.1) и над т а з и с т о й н о с т бързо се изпарява. Напръск-
в а н е т о н а к о ж а т а с х л о р о е т а н предизвиква леко з а м р ъ з в а н е на
п о д к о ж н и т е т ъ к а н и и прави възможно п р о в е ж д а н е т о на м а л к и
хирургични операции с п р о д ъ л ж и т е л н о с т няколко м и н у т и .
В о ф т а л м о л о а и я т а при заболяване о т к а т а р а к т а се прилага
к р и о е к с т р а к ц и я на о ч н а т а леща. Изстудено до -20, - 2 5 0С метално
с т ъ л б ч е през з е н и ц а т а се допира до о ч н а т а леща. Влагата върху
л е щ а т а замръзва, л е щ а т а се залепва за м е т а л а и заедно с него мозке
внимателно и бързо да се извади о т окото.
Криохирургия се прилага и в дерматологията, неврохирургия
т а , гинекологията, травматологията и др. Необходимите много ниски
т е м п е р а т у р и се получават с втечнени газове, най-често с т е ч е н азот,
който кипи при —195,8 0С. Такива и умерено ниски температури се
използват и за криоконсервация и съхранение на тъкани, предназначе
ни за трансплантаиия и на полови клетки за оплождане ин витро.
§ 10. УЛТРАВИОЛЕТОВИ И ИНФРАЧЕРВЕНИ ЛЪЧИ
§ 10.1. Слънчева радиация

Топлинното лъчение на Слъшдето (слънчевата радиащш) е
първичният източник на енергия за всички живи организми на
З е м я т а . То се получава при ядрените реаюдии на синтез, протичащи
в Слънцето при т е м п е р а т у р а о т порядъка на 108 К.
П ъ л н а т а (за целия спектър) п л ъ т н о с т на лъчистия поток
(9.5), излъчен о т Слънцето, който достига външната граница на
з е м н а т а а т м о с ф е р а , е около 1350 W/m". Тази величина се нарича
с л ъ н ч е в а константа. О т нея 43% се п а д а т на видимата светлина,
49% _ н а инфрачервените лъчи, 7% - на у л т р а в и о л е т о в и т е и 1% са
радиовълни, рентгенови и гама-лъчи.
Ч а с т о т лъчистия поток се отразява дифузно, разсейва се и
се поглъща о т облаците, разсейва се молекулно и се поглъща и о т
к о м п о н е н т и т е на Въздуха (6ж. § 26.1. § 27.1, § 28.2). З е м н а т а повърх
ност, н е й н а т а р а с т и т е л н о с т , постройки и др. обекти също дифузно
о т р а з я в а т лъчението (фиг. 10.1). З е м н а т а повърхност поглъща
само около 51% о т лъчистия поток, преминал през външната арани-
иа на а т м о с ф е р а т а , включително и ч а с т о т дифузно о т р а з е н о т о
лъчение. Тази с т о й н о с т зависи силно о т надморската височина,
географската ширина, а т м о с ф е р н и т е и астрономическите условия.
При-най благоприятни условия п л ъ т н о с т т а на лъчистия поток
121
II. М о л е к у л н а ф и з и к а и топлина
б ъ р х у з е м н а т а п о в ъ р х н о с т е около 1120 W/m 2 . Т я се р а з п р е д е л я
п о ч т и поравно м е ж д у в и д и м а т а и и н ф р а ч е р в е н а т а с в е т л и н а , а
3 0 % отражение и разсейване
4% 20% 6%
Атмосфера Граница на атмосферата
Облаци
19% поглъщане
Пряко и
от атмосферата
дифузно
Земна повърхност и облаците
лъчение
51 % поглъщане от
земната повърхност
Ф и н . 10.1. П р о ц е с и , к о и т о н а м а л я в а т л ъ ч и с т и я п о т о к н а С л ъ н ц е т о
о т г о р н а т а г р а н и ц а н а а т м о с ф е р а т а go з е м н а т а п о в ъ р х н о с т
у л т р а в и о л е т о в и т е л ъ ч и са само около 1%.

С отслабването на слънчевата радиация се променя и
н е й н и я т с п е к т р а л е н с ъ с т а в ( ф и г . 10.2). Е м и с и о н н и я т с п е к т ъ р н а
0,3 0,5 0,7 0,9 1.1 1,4 1,9 2,7 3.2

б , » — ,
Оз о, о, н 2 о н ; о н2о Н,0 н : о. со2 Н20
Ф и а . 10.2. С п е к т р и на а б с о л ю т н о черно т я л о и на с л ъ н ч е в о т о лъчение (а)
и и в и ц и н а п о г л ъ щ а н е н а с л ъ н ч е в о т о лъчение о т к о м п о н е н т и н а
а т м о с ф е р а т а (6)
С л ъ н ц е т о е близък go т о з и на а б с о л ю т н о т о черно т я л о и н е а о б и я т
максимум при 470 п т по закона на Вин (9.13) с ъ о т в е т с т в а на около
6100 К т е м п е р а т у р а н а н е з о в а т а повърхност. Ори преминаване през
а т м о с ф е р а т а в слън ч еви я с п е к т ъ р се п о я в я в а т ивици н а поалъщане
о т р а з л и ч н и нейни компоненти, а близо go з е м н а т а повърхност
м а к с и м у м ъ т м у се и з м е с т в а н а 555 п т .
§ 10.2. У л т р а б и о л е т о б и л ъ ч и
• Сдойстпба, з о н и и и з т о ч н и ц и н а у л т п р а д и о л е т о д и ш е л ъ ч и
У л т р а в и о л е т о в а т а (УВ) подобласт е най-късовълновата
ч а с т о т о п т и ч н а т а о б л а с т на е л е к т р о м а г н и т н а т а скала - о т 10 п т
до 380 - 400 п т (фиг. 10.3). Т я се разделя на близко до в и д и м а т а ч а с т
лъчение ( о т 380 до 200 п т ) и далечно - о т 200 до 10 п т . Последното се
нарича още вакуумно, т ъ й к а т о се поалъща силно о т п о ч т и всички
м а т е р и а л н и среди, включително и о т т ъ н ъ к слой въздух.
У л т р а в и о л е т о в и т е лъчи и м а т д о с т а т ъ ч н о висока енераия,
за да п р е д и з в и к а т възбуждане на а т о м и т е и молекулите (фотолуми-
кесценция), а по-късовълновите - и да аи й о н и з и р а т {фотоефект). Те
са о т к р и т и през 1801 а. о т Р и т е р (J. Ritter) по т я х н о т о фотохимично
действие - почерняване на сребърен хлорид. Това д ей стви е е предвест
ник на ф о т о г р а ф и я т а , но т я започва да се използва з а регистрация
на У В л ъ ч и едва в н а ч а л о т о на XX век. У л т р а в и о л е т о в и т е лъчи
м о г а т да р а з к ъ с в а т и х и м и ч н и т е връзки в молекулите, к о е т о се
проявява в различни фотохимични реакции — окисление, редукция,
разлагане, полимеризация, с и н т е з и др. Тези реакции са в основата и
на биологичното и м действие, к а т о промяна на м е т а б о л и т н и т е про
цеси, увреждане н а к л е т ъ ч н и мембрани и разрушаване н а к л е т к и т е .
Д е й с т в и е т о на У В л ъ ч и върху човека засяаа о т к р и т и т е
ч а с т и на т я л о т о . Макар и невидими, т е м о г а т да п р е д и з в и к а т
много болезнено възпаление н а о ч и т е ( к о н ю н к т и в и т ) и п о м ъ т н я в а н е
на о ч н а т а леща, а в к о ж а т а п р о н и к в а т на около 0,1 mm. В зависи
м о с т о т биологичното д е й с т в и е на л ъ ч и т е , близкото УВ лъчение се
разделя н а т р и зони, означавани с л а т и н с к и букви к а т о А, В и С или
UVA, UVB и UVC (фиг. 10.3).
З а л ъ ч и т е о т зона А е характерно ф о т о х и м и ч н о т о действие,
1к о е т о спомага и з а образуоането
^ ня вишп^тип
на и т а м и н D в к о ж а т а . Тъй к а т о
123
н е д о с т и г ъ т н а т о з и в и т а м и н предизвиква р а х и т , з о н а т а се нарича
още антирахитна. По нервнорефлекторен п ъ т о б л ъ ч в а н е т о с л ъ ч и
о т т а з и зона и м а и укрепващо д е й с т в и е върху ораанизма, поради
к о е т о се прилааа к а к т о з а лечение, т а к а и п р о ф и л а к т и ч н о . Зона В се
нарича еритемна. Е р и т е м а е л е к о т о обгаряне (зачервявяне) н а кожа
т а , к о е т о се появява о т 6 до 12 часа след облъчването, а след няколко
дни преминава в с в е т л о к а ф я в а п и г м е н т а ц и я (тен ). Освен к о з м е т и
чен е ф е к т , л ъ ч и т е о т т а з и зона и м а т и д е й с т в и е , подобно н а л ъ ч и т е
о т зона А. Хронични последици о т в ъ з д е й с т в и е т о н а льчшпе о т
д в е т е зони са ускорено с т а р е е н е на к о ж а т а , загуба н а е л а с т и ч н о с т ,
поява н а п и г м е н т н и п е т н а , риск о т поява н а доброкачествени и
з л о к а ч е с т в е н и т у м о р и (меланом). Зона С е бактерицидна, т ъ й к а т о
л ъ ч и т е й у б и в а т микроорганизмите. С т е р и л и з а ц и я т а с л ъ ч и о т
т а з и зона се н а р и ч а У В стерилизация.
Ултраб1юлепю6тВи£|имаУ И н ф р а ч е р в е н а п о д о б л а с т
гю^област \ /
Далечна [ Близка Близка Cpeqna Далечна
зона зона зона
10 пш 200 400 780 п т 2,5 рлп 50 цтп 1 min
Зони на близката В и д и м а с в е т л и н а
UV подобласт Виолетова
UVC [UVBj UVA Синя Зелена Ж ъ л т а
200 280 315 п т Оранжева Червена
2.10- 410" 7 бЛО"7 ЗЛО -7 Я, т

Ф и а 10.3. П о д о б л а с т и и зони 6 о п т и ч н а т а о б л а с т
З а щ и т н и я т е ф е к т на ф а р м а ц е в т и ч н и т е с р е д с т в а срещу
л ъ ч и т е о т з о н и т е А и В се оценява по т е х н и я с л ъ н ц е з а щ и т е н ф а к т о р
—SPF ( о т англ. Sun Protection Factor). Той се дефинира к а т о о т н о ш е н и е
на в р е м е н а т а н а облъчване до п о я в а т а н а е р и т е м а , измерени със и
без прилагане н а п р е п а р а т а . З а щ и т а т а е е ф е к т и в н а ако S P F > 15.
И з к у с т в е н и източници на УВ лъчи з а б л и з к а т а о б л а с т са
ж ибачно-кбарцобите лампи. Те са т р ъ б и о т кварцово стъкло, к о е т о
пропуска л ъ ч и т е и с ъ д ъ р ж а т и н е р т е н газ (Ar) и няколко капки
живак. В т я х м е ж д у два е л е к т р о д а се получава е л е к три че н разряд,
к о й т о предизвиква изпарение на живака и възбуждане на а т о м и т е
му. К и н е т и ч н а т а енергия на е л е к т р о н и т е и на й о н и т е на аргона
н а р а с т в а с понижаване на н а л я г а н е т о на газа в т р ъ б а т а , а с т о в а
н а р а с т в а и е н е р г и я т а на възбудените живачни а т о м и . При връща
н е т о им в нормално с ъ с т о я н и е т е и з л ъ ч в а т УВ лъчи.
Живачно-кварцовите лампи с високо налягане ( о т 1 0 4 Pa до
а т м о с ф е р н о т о ) и з л ъ ч в а т главно в зона А с максимум при 365 п т .
Във ф и з и о т е р а п и я т а ги н а р и ч а т "кварц" заради м а т е р и а л а , о т
к о й т о е направен с т ъ к л е н и я т балон. Л а м п и т е с ниско налягане ( о т
порядъка на 10 Ра) са и з в е с т н и к а т о бактерицидни. Около 70% о т
и н т е н з и т е т а на т я х н о т о лъчение в зона С се дължи на резонансна-
т а линия Hg 253,7 п т . Този вид лампи се и з п о л з в а т за с те ри л и з а ц и я
на въздуха в операционни, инфекциозни о тд е л е н и я , в хранително-
вкусовата и ф а р м а ц е в т и ч н а т а промишленост.
• Озонова дупка
Ч а с т о т УВ лъчение на С л ъ н ц е т о (135 —175 п т и 240 — 260
п т ) се поглъща о т м о л ек у ли т е на кислорода в с т р а т о с ф е р а т а и
предизвиква т я х н а т а дисоциация. О т а т о м н и я и молекулния кисло
род се образува о з о н о в и я т слой (вж. фиг. 5.1). Съд ърж а н и е то на озон
в с т р а т о с ф е р а т а е около 1% или 106 п ъ т и по-високо, о т к о л к о т о в
т р о п о с ф е р а т а . О з о н ъ т обаче поглъща УВ лъчи в з о н и т е В и С (200 —
300 п т ) и се разлага. Въпреки че е н е т р а е н , т о й д е й с т в а к а т о
з а щ и т е н екран срещу най-опасната за ж и в и т е организми светлина,
т ъ й к а т о не я допуска до з е м н а т а повърхност. Между п ро ц е с и те
образуване и разпадане на озона има динамично равновесие, върху
к о е т о м о г а т да в л и я я т различни ф а к т о р и .
П р о б л е м ъ т з а намаляването на озона в с т р а т о с ф е р а т а
възниква 6 п ъ р в и т е години след 1970 г. във връзка с възможни
реакции между озона и а з о т н и т е оксиди и в о д н и т е пари. изхвърляни
о т р е а к т и в н и т е с а м о л е т и . По-късно т о з и е ф е к т се свързва с
хлорфлуорвъглебодородите, известни под т ъ р г о в с к о т о название
фреони (CCI.iF, CHCIFj и др ), използвани к а т о хладилни а г е н т и и
125
//. Молекулна ф и з и к а и топлина
пропеленгтш 6 а е р о з о л н и т е опаковки. Тези съединения са силно
л е т л и в и , химически и н е р т н и и не в л и я я т н а ж и в и т е организми.
Д о с т и г а й к и с т р а т о с ф е р а т а обаче, т е се р а з л а г а т под д е й с т в и е н а
УВ л ъ ч и о т и н т е р в а л а 175 - 220 п т . Освободеният а т о м е н хлор
влиза във верижни реакции с озона и не само го разлага, к а т о свързва
един а т о м кислород, но играе р о л я т а и на к а т а л и з а т о р , т ъ й к а т о
след т о в а регенерира. Вече е и з в е с т н о , че и б р о м ъ т , освобождаван о т
подобни съединения, използвани з а гасене н а пожари, и м а около 30
п ъ т и по-голям о т хлора р а з р у ш и т е л е н е ф е к т върху озона.
И з с л е д в а н и я т а н а приземния слой н а а т м о с ф е р а т а , проведе
ни о т английския учен Джоузеф Ф а р м а н (J. Farman), п о к а з в а т , че
над А н т а р к т и д а и м а озонова дупка, к ъ д е т о с ъ д ъ р ж а н и е т о н а озон е
понижено с 40 до 95%. Той съобщава з а т о в а я в л е н и е и го обяснява
през 1985 г. в ъ з основа н а наблюдения о т 1979 г. Д у п к а т а се заражда
в н а ч а л о т о н а а н т а р к т и ч е с к а т а п р о л е т (през а в г у с т ) , к о г а т о се
п о я в я в а слънце. Под д е й с т в и е на УВ л ъ ч и започва о т д е л я н е т о на
хлор о т ф р е о н и т е , н а т р у п а н и през т ъ м н а т а полярна з и м а и озоно
в а т а дупка започва да н а р а с т в а . Тя д о с т и г а м а к с и м а л н и размери в
с р е д а т а н а о к т о м в р и и след т о в а започва да н а м а л я в а . С всяка изми
нала година обаче р а з м е р и т е на озоновата дупка н а р а с т в а т (фиг. 10.4).
1979 1990 1999
1982 1997
1986
1994
Ф и а 1 0 . 4 . Н а р а с т в а н е на р а з м е р и т е н а о з о н о в а т а дупка над А н т а р к т и д а
о т 1979 до 1999 а.
В с е в е р н о т о полукълбо също се наблюдава т е н д е н ц и я к ъ м

н а м а л я в а н е н а озона. О з о н о в а т а дупка над А р к т и к а обаче е значи
т е л н о по-слабо изразена поради б л и з о с т т а н а с у ш а т а , к о е т о води до
по-голяма м е т е о р о л о г и ч н а а к т и в н о с т и н е п р е к ъ с н а т обмен н а
въздушни м а с и с т а к и в а о т с р е д н и т е ширини.
П о я в а т а н а о з о н о в а т а дупка над А н т а р к т и д а и възмож
н о с т т а з а н е й н о т о р а з п р о с т и р а н е в други географски ширини е
з а пла х а з а ж и в о т а н а З е м я т а . П о в и ш а в а н е т о н а и н т е н з и т е т а на
УВ лъчение о т з о н и т е В и С върху з е м н а т а повърхност крие опас
н о с т о т нарушаването на равновесието в екосистемите, особено
морските. При х о р а т а се увеличава рискът о т рак на кожата
(меланом), к а т а р а к т а на очите, увреждане на ДНК, намаляване
е ф и к а с н о с т т а на и м у н н а т а система и др.
По инициатива на учените вече са взети международни реше
ния за ограничаване и премахване на причините, водещи до изтъня
ване и пробиване на озоновия слой. Приети са Виенска конвенция за
опазване на озоновия слой (1985 а.), Монреалски протокол за спиране и
намаляване на производството на вещества, разрущаващи озона
(1987 а.), както и Лондонските (1990 8.) и Копенхагенските (1992 а.)
изменения, предвиждащи до 2000 а. намаляване до 50% производство
т о на т а к и в а вещества. Въпреки т о в а се счита, че максималното
разрушаване на озона още не е настъпило, а първоначалното му съдър
жание може да се възстанови едва в първата половина на новия век.
§ 10.3. И н ф р а ч е р в е н и л ъ ч и
• Свойства и източници на инфрачервените л ъ ч и
Инфрачервените (ИЧ) лъчи са о т к р и т и през 1800 а. о т нем
ския астроном и музикант Херщел (F. W. Hershel) по топлинното
действие на невидимата ч а с т на слънчевия спектър, която се нами
ра след червената светлина. За разлика о т човешкото око, о ч и т е на
някои животни, к а т о змии и хлебарки, възприемат ИЧ лъчи. Грани
ците и деленето на И Ч област на зони са показани на фиа. 10.3.
Основното физично дейстдие на ИЧ лъчи е топлинното.
Поради по-аолямата си дължина на вълната т е се разсейваш значи
т е л н о по-слабо о т видимата светлина (вж. § 28.1). Мноао т е л а ,
които са прозрачни за видимата и УВ светлина, поалъщаш ИЧ лъчи
и обратно. Така водни слоеве поалъщат напълно л ъ ч и т е над 1 ц т ,
поради к о е т о в о п т и к а т а се използват за филтър, предпазващ о т
вредно нагряване. К в а р ц ъ т е прозрачен за л ъ ч и т е о т средната, а
ч е р н а т а х а р т и я - за т е з и о т далечната ИЧ зона. Изобщо вещест-
б а т а 6 молекулно състояние ги поглъщат селективно, к а т о се
получават характерни ивици на поглъщане в с ъ о т в е т с т в и е с
вибрационните спектри на поглъщане, наричани оше инфрачервени
спектри (вж. § 34.4).
127
//. М о л е к у л н а ф и з и к а и топлина
Инфрачервените лъчи влияят върху скоростта на химич
н и т е реакции, а най-често се gemekmupam по фотохимичното им
действие върху фотоарафската емулсия. На т о в а и на слабото им
разсейване се основава нощната фотография и фотоарафията на
далечни и скрити о т мъгла и облаци обекти. През кожата на човека
т е проникват на значителна дълбочина ( о т порядъка на сантиме
т ъ р ) и почти напълно се поглъщат, като оказват влияние на
протичането на биологичните процеси. Биологичното действие на
ИЧ лъчи се дължи на нагряването на повърхностните тъкани,
което стимулира терморегулацията, усилва кръвоснабдяването и
има благоприятен е ф е к т , използван във физиотерапията.
Всички т е л а с температура по-висока о т абсолютната нула
излъчват ИЧ лъчи с непрекъснат спектър (вж. § 9.3). При темпера
т у р а около 300 К, съгласно закона на Вин (9.13), т я х н а т а пълна
излъчваемост има максимум в ИЧ област. Тъй к а т о излъчваемост-
т а нараства силно с т е м п е р а т у р а т а , ИЧ лъчи се получават главно
с топлинни източници. В спектроскопията като мощни източници
на монохроматично ИЧ лъчение се използват живачни лампи с
високо налягане и лазери.
Широко приложение в т е х н и к а т а и медицината и м а т два
вида топлинни източници на ИЧ лъчи. Едните са мощни електри
чески лампи (250 - 1000 W) с нагряваща се нишка и коничен стъклен
балон, покрит о т в ъ т р е с отражателен слой. Температурата на
нишката е около 2000 0С, а максималната излъчваемост е в близка
т а зона при около 1,2 ц т . Въпреки че спектърът на т я х н о т о лъчение
не е еднакъв със слънчевия, т е з и лампи се наричат във физиотера
п и я т а л а м п и соллукс (слънчева светлина). Другият вид топлинен
източник е електрически съпротивителен проводник, навит върху
керамичен изолатор и закрепен в центъра на рефлектор. Този
източник, наречен инфраруок, е по-нискотемпературен (400 - 500 0С)
и има максимална излъчваемост в средната зона при 6 - 8 ц т .
Детекторите на У В и И Ч л ъ ч и се основават на различни
процеси на взаимодействие на лъчите с веществото. В зависимост о т
вида им т е се делят на електросъпротивителни (вж. § 12.2), термо-
електрични (6ж.§ 13.4), фотоелектрични (§ вж. 14.2) и фотографски
(6ж. § 45.3). Според ширината на т я х н а т а спектрална област са
неселектибни или селективни.
• Парников ефект
Топлинното лъчение, излъчено о т з е м н а т а повърхност, е
изцяло 6 И Ч о б л а с т (ме^кду 1 ц т u няколко десетки цт), т ъ й к а т о
н е й н а т а средна т е м п е р а т у р а е около 280 К. Само ч а с т о т него (6 -
12 ц т ) преминава през т р о п о с ф е р а т а и т о з и интервал е наречен ИЧ
прозорец. О с т а н а л а т а ч а с т се поалъща о т няколко вещества,
съдържащи се в т р о п о с ф е р а т а в ниски концентрации: Въглероден
диоксид (0,03%), бода ( о т 3% до 10"4% с нарастване на височината) и в
по-малка с т е п е н - м е т а н и а з о т е н оксид.
Т е х н и т е молекули, и главно молекулите на СО2, поглъщат
значителна ч а с т о т излъчените о т з е м н а т а повърхност ИЧ лъчи,
к а т о преминават във възбудено вибрационно състояние (вж. § 34.1).
Те се в р ъ щ а т в основно състояние, излъчвайки кванти ИЧ лъчение
или предавайки п о г ъ л н а т а т а енергия чрез удари на други молекули
във вид на топлина. Това допълнително нагрява т р о п о с ф е р а т а и
оказва силно влияние върху климата. Явлението е наречено парников
ефект по аналогия с д е й с т в и е т о на покритията на оранжериите,
които подобно на ССЬ про
пускат видимата светлина,
но не и излъчваните о т
з е м н а т а повърхност ИЧ
лъчи*). С геоложки, физични
и химични методи е устано
вено, че промените на т е м
пературата точно следват
промените в концентрация
00 50
Х И Л Я Д И Г О Д И Н И назад т а на СО2 в атмосферата о т
Ф и г . 10.5, Корелаиия между к о н ц е н т р а повече о т 150 000 години
ц и я т а на СО2 и т е м п е р а т у р а т а (фиг. 10.5).
Парниковият е ф е к т е естествено явление, което съществува
о т милиони години. Без него т е м п е р а т у р а т а на т р о п о с ф е р а т а би
• » З а т о п л я н е т о 6 о р а н ж е р и и т е обаче до голяма с т е п е н се дължи на з а т р у д

н е н а т а циркулация на въздуха, т а к а че т а з и аналогия не е съвсем т о ч н а .
129
била о т р и ц а т е л н а (-15 0 C), а на З е м я т а - no-ниска с 33 0С. Това
означава, ч е ж и в о т ъ т в сегашния му вид е с т а н а л възможен благода
рение н а парниковия е ф е к т .
О т края на XIX в., поради и з г а р я н е т о н а големи количества
въглища, н е ф т и газ, к о н ц е н т р а ц и я т а на СО: в а т м о с ф е р а т а непре
к ъ с н а т о н а р а с т в а , а с нея н а р а с т в а и т е м п е р а т у р а т а (фиг. 10.6).
Повишаването на температурата нарушава т о п л и н н и я баланс на
З е м я т а , к о е т о може да доведе до т о п е н е н а л е д н и ц и т е и в е ч н и т е
14,4-! "C ледове, повишаване на
морското равнище и
14,: опасно увеличаване на
в о д н и т е пари в а т м о с
14,0-
ф е р а т а . Интересно е, че
лI всичко т о в а е предска
13,8-
зано още преди повече о т
13,6- с т о години (1896 г.) о т
шведския физикохимик
860 1880 1900 1920 1940 1960 1980 2000 r.
Арениус (S. Arrenius).
Фиг. 10.6. П о в и ш е н и е н а т е м п е р а т у р а т а Трудно е обаче да
п р е з п о с л е д н и т е 140 години
се предвидят точно
в ъ з м о ж н и т е последици о т парниковия е ф е к т , т ъ й к а т о т р я б в а да се
и м а т предвид и много ф а к т о р и , д е й с т в а щ и в п р о т и в о п о л о ж н а посо
ка. Т а к ъ в ф а к т о р например е п о в и ш а в а щ а т а се к о н ц е н т р а ц и я на
диспергирани ч а с т и ц и във вид на прах и дим, к о е т о води до по-голямо
разсейване и о т р а ж е н и е на слънчевото лъчение о б р а т н о в космоса.
• И Ч л ъ ч и в медицинската диагностика
П л ъ т н о с т т а н а л ъ ч и с т и я п о т о к , и з л ъ ч е н о т човешко т я л о
с т е м п е р а т у р а н а п о в ъ р х н о с т т а н а к о ж а т а 32 0 С и м а максимум в
с р е д н а т а И Ч о б л а с т при 9,5 р т . О т закона н а Вин се вижда, ч е него
л е м и промени в т е м п е р а т у р а т а н а и з л ъ ч в а щ а т а п о в ъ р х н о с т пре
д и з в и к в а т з н а ч и т е л н и изменения в п л ъ т н о с т т а н а п о т о к а и м о г а т
да б ъ д а т р е г и с т р и р а н и .
П р и з д р а в човек т е м п е р а т у р а т а 6 различни т о ч к и н а кожна
т а повърхност и м а специфични с т о й н о с т и . В ъ з п а л и т е л н и процеси,
т у м о р и , н а р у ш е н и я в к р ъ в о с н а б д я в а н е т о и др. заб о л я ван и я м о г а т да
п р о м е н я т л о к а л н а т а т е м п е р а т у р а . Р е г и с т р и р а н е т о н а И Ч лъчение
о т р а з л и ч н и ч а с т и н а п о в ъ р х н о с т т а н а ч о в е ш к о т о т я л о и преценя
в а н е т о н а т я х н а т а т е м п е р а т у р а е м е т о д з а диааностика, наречен
т е р м о г р а ф и я или термовизия.
Термографът се с ъ с т о и о т инфрачервена камера с променлива

о п т и к а и к о м п ю т ъ р . Н а й - в а ж н а т а ч а с т на к а м е р а т а е д е т е к т о р ъ т ,
к о й т о п о г л ъ щ а е н е р з и я т а на И Ч л ъ ч и и я превръща в е л е к т р и ч н о
напрежение или т о к . Д е т е к т и р а н а т а енерзия зависи о т излъчва-
е м о с т т а н а н а б л ю д а в а н а т а повърхност, а т я о т своя с т р а н а —о т
н е й н а т а т е м п е р а т у р а . И з о б р а з я в а щ а т а с и с т е м а може да бъде ске
нер или плоска с в е т о ч у в с т в и т е л н а м а т р и ц а CCD, с ъ с т а в е н а о т
много е л е м е н т и (вж. § 14.2).
С к е н е р ъ т е с единичен д е т е к т о р и сканира з р и т е л н о т о поле
по ивици чрез з а в ъ р т а н е или люлеене на о п т и ч н и озледала или приз
ми, подобно на о с ц и л и р а н е т о на механичния ехографски скенер (вж.
фиг. 4.6). П о л у ч е н и т е о т д е т е к т о р а е л е к т р и ч н и сизнали се у с и л в а т
и и з о б р а з я в а т с различна я р к о с т върху екрана н а осцилоскоп, к а к т о
при B-мода в е х о г р а ф и я т а . С и г н а л и т е о т всички сканирани ивици
о б р а з у в а т двумерния образ по начин, аналогичен н а получаването на
образ върху т е л е в и з и о н н и я екран о т последователни линии.
С и с т е м и т е със CCD и м а т з р и т е л н о поле, к о е т о с ъ о т в е т с т в а
н а м а т р и ц а т а и м о т ф о т о д е т е к т о р и . Те са с м а л к а и н е р т н о с т и
т я с н а с п е к т р а л н а о б л а с т , но з а д а и м а т висока ч у в с т в и т е л н о с т и
н и сък ш у м , е необходимо д а б ъ д а т охлаждани под т е м п е р а т у р а т а н а
о к о л н а т а среда. З а т а з и цел т е се п о с т а в я т в к о н т а к т с Дюаров
съд, п ъ л е н с т е ч е н а з о т . Н о в и т е CCD с и с т е м и м о з а т д а д е т е к т и -
р а т т е м п е р а т у р н и разлики, по-малки о т 0,02 С. П о л у ч е н и я т с т я х
и и ф р о в т е р м о о б р а з се с ъ с т о и о т пиксели (вж. § 42.2), по-малки о т
р а з м е р и т е н а е д и н д е т е к т о р , а б р о я т н а п и к с е л и т е в един образ е
о т няколко д е с е т к и до хиляди. Ц и ф р о в и я т запис (14 bit) д а в а възмож
н о с т з а п р е д с т а в я н е н а термообраза в широка скала н а с и в о т а ,
к о е т о п о з в о л я в а визуално р а з г р а н и ч а в а н е н а м а л к и т е м п е р а т у р н и
р а з л и к и дори п р и висока т е м п е р а т у р а н а о к о л н а т а среда.
В с р а в н е н и е с д р у г и т е м е т о д и з а образна д и а г н о с т и к а т е р м о -
з р а ф и я т а е по-малко и н ф о р м а т и в н а . Т я се р а з л и ч а в а о т т я х и по
т о в а , ч е о б р а з ъ т се п о л у ч а в а без някакво в ъ н ш н о ^ в ъ з д е й с т в и е върху
ч о в е ш к о т о т я л о . Т о в а е голямо п р е д и м с т в о , т ъ й к а т о се и з к л ю ч в а
131
//. М о л е к у л н а ф и з и к а и т о п л и н а
всякакъв puck о т увреждания. Термоарафи се и з п о л з в а т з а р а н н а
д и а г н о с т и к а на р а к н а г ъ р д а т а - т е м п е р а т у р а т а н а т у м о р а най-
ч е с т о е около 1 до 2 0 С по-висока о т т а з и н а н о р м а л н а т а т ъ к а н , а
р а з л и к а т а в к о ж н а т а т е м п е р а т у р а може да д о с т и г н е и до 5 0 С.
Освен з а т о в а , т е р м о г р а ф и се и з п о л з в а т и з а т о ч н о определяне н а
м е с т а т а , з а с е г н а т и о т изгаряне или измръзване и з а изследване н а
в и т а л н о с т т а н а различен т и п кожа з а т р а н с п л а н т а и и я .
Н а взаимодействието на л ъ ч и т е о т б л и з к а т а инфрачервена
о б л а с т с б и о л о г и ч н и т е т ъ к а н и се основава един о т м е т о д и т е за
определяне на мастна т ъ к а н ß живо човешко т я л о . К о л и ч е с т в о т о
м а с т н а т ъ к а н в т я л о т о е много по-важен ф а к т о р о т и е л о т е л е с н а т а
маса за оиенка н а здравнословното с ъ с т о я н и е , п р а в и л н о т о хранене и
ф и з и ч е с к а т а г о т о в н о с т ( ф и т н е с а ) . Според клинични изследвания
повече о т 30 заболявания са пряко свързани със з а т л ъ с т я в а н е т о .
И з п о л з в а т се И Ч л ъ ч и с две (938 п т и 948 п т ) или няколко
дължини н а в ъ л н а т а , к о я т о с е л е к т и в
но се поглъща о т м а з н и н и т е , а се о т
разява о т мускулите. О т източника
н а лъчение по в л а к н е с т о о п т и ч с н
ИЧ лъчи кабел с н о п ъ т се насочва к ъ м и е н т ъ р а
н а бииепса на д о м и н а н т н а т а ръка
Ф и н . 10.7. О р е д е л я н е н а (фиг. 10.7). Той п р е м и н а в а през кожа
мастна т ъ к а н с И Ч лъчи т а , ч а с т и ч н о се поглъща о т подкож-
п и т е мазнини, о т р а з 5 | в а се о т м у с к у л н а т а т ъ к а н , и вече о т с л а б е н ,
о т н о в о попада в с в е т о в о д а и по него - в д е т е к т о р а н а а н а л и з а т о р а .
А н а л и з а т о р ъ т и з м е р в а в е л и ч и н а т а о п т и ч н а п л ъ т н о с т D (27.4),
к о я т о е пропориионална н а п о г л ъ щ а н е т о н а И Ч л ъ ч и в м а с т н а т а
т ъ к а н , т . е . н а н е й н о т о количество. То се п р е с м я т а к а т о се в з е м а т
предвид и и н д и в и д у а л н и т е данни н а п а и и е н т а к а т о т е г л о , височина,
пол, в ъ з р а с т , физическа а к т и в н о с т и др. Р е з у л т а т и т е веднага се
о т ч и т а т н а дисплей и се о т п е ч а т в а т .
Многобройни изследвания върху бииепси п о к а з в а т , че при т я х
к о м б и н а и и я т а о т дебелина на кожа и дебелина н а подкожна мазнина
позволява о п т и м а л н о проникване и взаимодействие н а И Ч л ъ ч и с
т ъ к а н и т е . Това прави р е з у л т а т и т е о т т я х н о т о измерване п р е д с т а
в и т е л н и за количеството на м а с т н а т а т ъ к а н в и я л о т о т я л о . Мето
д ъ т се прилага все по-ишроко, з а щ о т о е п р о с т , бърз и не много скъп.
132 М. Мари над

Г л а в а III. Е Л Е К Т Р И Ч К Г Т В П
§ 11. Е Л Е К Т Р И Ч Н О П О Л Е
§ 11.1. И н т е н з и т е т и п о т е н ц и а л на е л е к т р и ч н о т о поле
Е л е к т р и ч н о и л и електростатично поле е ч а с т о т прост-
р а н с т в о т о , бъб бсяка т о ч к а на която бърху неподбшкен електричен
заряд д е й с т б а сила. Всяка точка на полето се характеризира с
в е к т о р н а т а величина интензитет <5, равна по големина на силата
F, с к о я т о т о д е й с т в а на единииа точков положителен заряд,
намиращ се в т а з и точка, а посоката на S съвпада с посоката на
с и л а т а F. За заряд с еолемина q
F=q S . (11.1)
И н т е н з и т е т ъ т на електричното поле се представя гра

фично със с и л о в и л и н и и с такава посока, че допирателните към т я х
да съвпадат с посоката му във всяка точка. Когато и н т е н з и т е т ъ т
във всички т о ч к и на полето е еднакъв по големина и посока, полето
се нарича хомогенно и се представя графично с успоредни силови
линии. Т е х н и я т брой през единииа площ, перпендикулярна на т я х , е
пропорционален на неговата големина.
Енергийна характеристика на електричното поле е скалар-
н а т а величина потенциал. П о т е н ц и а л ъ т ф в дадена точка на
полето е равен на р а б о т а т а А, която трябва да се извърши против
с и л и т е на е л е к т р и ч н о т о поле при пренасянето на единица заряд до
т а з и т о ч к а о т безкрайност, където условно с т о й н о с т т а му се
приема за нула;
А
ф= — •
Ч
Р а б о т а т а А за преместване на заряд може да бъде положителна или
о т р и ц а т е л н а 6 з а в и с и м о с т о т т о в а дали се извършва о т силите на
полето (А > 0) или о т външни сили, преодолябаши силите на полето
(Л < 0). Най-често се приема, че с т о й н о с т нула има п о т е н ц и а л ъ т на
Земята.
133
Ill Електричество
Р а б о т а т а А з а п р е м е с т в а н е н а заряд q о т една т о ч к а на
п о л е т о до друза неаова т о ч к а се измерва с произведението па q и
р а з л и к а т а в п о т е н ц и а л и т е на к р а й н а т а и н а ч а л н а т а т о ч к а о т
п ъ т я ф: ф|:
А = qiipl - <$]) = q U . (11.2)
Тази р а б о т а не зависи о т т р а е к т о р и я т а , по к о я т о се пренася заря-

д ь т и в случай, че т я е з а т в о р е н а , р а б о т а т а е р а в н а на нула. Това се
о т н а с я и за р а б о т а т а на с и л и т е на е л е к т р и ч н о т о поле А ' = А .
П о л е т а с т а к и в а с в о й с т в а се н а р и ч а т п о т е н ц и а л н и полета, а
т е х н и т е сили - консервативни.
Р а з л и к а т а в п о т е н ц и а л и т е между две т о ч к и н а п о л е т о се
нарича е л е к т р и ч н о напрежение. И з м е р и т е л н а т а единица з а елек-
т р и ч е н п о т е н ц и а л и напрежение е в о л т (V). К а к т о се вижда о т
(11.2), н а п р е ж е н и е т о U между две т о ч к и на п о л е т о е един в о л т , ако
при п р е м е с т в а н е между т я х на заряд с големина един кулон (С) се
и з в ъ р ш в а р а б о т а един джаул (J):
[Щ = J . С 1 = V .
Е л е м е н т а р н а т а р а б о т а dA, к о я т о е л е к т р и ч н о поле с
и н т е н з и т е т S и посока по о с т а Ох и з в ъ р ш в а з а п р е м е с т в а н е на
п о л о ж и т е л е н з а р я д (/ на безкрайно малко р а з с т о я н и е dr, е
(М = F dv = q S dv .
О т (11.2) dA = (/ d(|) ,
к ъ д е т о м и н у с ъ т означава, ч е п р е м е с т в а н е т о е по посока н а нама

л я в а н е н а п о т е н ц и а л а с dep. О т с р а в н я в а н е т о н а д в а т а израза се
получава в р ъ з к а т а между с и л о в а т а х а р а к т е р и с т и к а н а е л е к т р и ч
н о т о поле & и и з м е н е н и е т о на е н е р г и й н а т а ф :
& Оф
= , l<S] = — . (П.З)
dr т
Вижда се, че в разглеждания едномерен случай и н т е н з и т е т ъ т на
е л е к т р и ч н о т о поле е равен на градиента на п о т е н ц и а л а с обратен
знак. К о г а т о п о с о к а т а н а & не съвпада с Ох, з а в и с и м о с т т а (11.3)
и м а аналогичен вид з а всяка о т к о м п о н е н т и т е н а в е к т о р а & От
не5! се получава и м е р н а т а единица з а и н т е н з и т е т на е л е к т р и ч н о
поле - в о л т н а м е т ъ р .
В р ъ з к а т а между и н т е н з и т е т а н а е л е к т р и ч н о т о поле и
п о т е н ц и а л а 6 една неаоба т о ч к а има най-прост бид з а хомоаенно
поле Такоба е п о л е т о между две безкрайни, успоредни и равномерно
заредени повърхнини (плочи). Ако р а з л и к а т а между т е х н и т е п о т е н
циа л и е U, а р а з с т о я н и е т о между т я х - d, и н т е н з и т е т ъ т н а
п о л е т о <5 бъб бсяка т о ч к а е постоянен и един и същ;
(11.4)
d
§ 11.2. Е л е к т р и ч е н д и п о л и д и е л е к т р и к 6 е л е к т р и ч н о поле
Д и е л е к т р и ц и т е не п р о в е ж д а т е л е к т р и ч е н т о к , въпреки че 6
т я х и м а е л е к т р и ч н и заряди. Това са електрони, свързани в а т о м и т е
и м о л е к у л и т е и йони в й о н н и т е кристали. Тези заряди, наречени
с д ъ р з а п и , м о г а т да се о т м е с т в а т в е л е к т р и ч н о поле само н а микро
скопични р а з с т о я н и я о т порядъка на р а з м е р и т е н а а т о м а и
с ъ з д а в а т т о к на о т м е с т в а н е .
С и с т е м а о т два равни по големина, но противоположни по
знак свързани е л е к т р и ч н и заряда, разположени близо един до друг, се
нарича е л е к т р и ч е н д и п о л . Основна х а р а к т е р и с т и к а на дипола е век
т о р н а т а величина е л е к т р и ч е н момент (диполен момент). Големина
т а на диполния м о м е н т е равна на произведението о т положител
ния заряд q и р а з с т о я н и е т о между з а р я д и т е I, наречено ос н а дипола;
р = qt (11.5)
З а разлика о т п о с о к а т а на в е л и ч и н а т а и н т е н з и т е т н а електрично
т о поле <5, к о я т о е о т п о л о ж и т е л н и т е к ъ м о т р и ц а т е л н и т е заряди,
п о с о к а т а на р по д е ф и н и ц и я е о т о т р и ц а т е л н и я к ъ м п о л о ж и т е л н и я
заряд на дипола. М е р н а т а единица з а е л е к т р и ч е н диполен м о м е н т е
кулон по м е т ъ р ( С . т ) . З а диполен м о м е н т н а молекули се използва
и з в ъ н с и с т е м н а т а единица дебай (D): 1 D = 3,33564.10 С . т .
Във външно хомогенно е л е к т р и ч н о п о л е с и н т е н з и т е т &
з а р я д и т е н а дипола са подложени н а д е й с т в и е т о н а две равни и
противоположни е л е к т р и ч н и сили F - q & и F <7<S (фиг. 11.1а).
Те о б р а з у в а т двойка сили с рамо /sin« , к ъ д е т о а е ъ г ъ л ъ т между
посоките на в е к т о р и т е & и р , ъ м о м е н т ъ т на с и л и т е М е
135
///. Електричество
M = q S Isina = p S s i n a . (11.6)
Д в о й к а т а сили з а в ъ р т а дипола до положение, п р и к о е т о в е к т о р и т е

S u p с т а н а т успоредни. Тогава а = 0 и М = 0.
В иехомогенно е л е к т р и ч н о поле с и л и т е и F _ се р а з л и ч а в а т
малко помежду си поради м а л к и т е размери на дипола (фиг. 11.1 б).
Върху дипола пак д е й с т
ва в ъ р т я щ м о м е н т , но
/ sina освен т о в а д е й с т в а и
е л е к т р и ч н а сила F, к о я т о
F е пропорционална на
нехомовенността на
Фиа. 11.1. Дипол 6 е л е к т р и ч н о поле;
хомогенно (а), нехомогенно (б)
п о л е т о и н а диполния
м о м е н т р . В случай, ч е
и н т е н з и т е т ъ т се измеш! само по посока на о с т а х, нехомогенност-
d ö
т а на п о л е т о се и з р а з я в а чрез а р а д и е н т а и
dx
F= р d&
dx
С и л а т а F и м а п о с о к а т а н а н а р а с т в а н е н а а р а д и е н т а по о с т а
х и в т а з и посока т я п р е м е с т в а дипола. С д е й с т в и е т о н а т а к и в а
сили се обяснява и п р и в л и ч а н е т о н а леки т е л ц а о т по-големи наелек-
т р и з и р а н и т е л а . Л е к и т е т е л ц а и м а т п о в е д е н и е т о н а диполи в нехо
могенно е л е к т р и ч н о поле, създавано о т н а е л е к т р и з и р а н и т е т е л а .
+
Нека д и е л е к т р и к с ф о р м а н а
«S'<- паралелепипед е п о с т а в е н в ъ в външно
хомогенно е л е к т р и ч н о поле с и н т е н з и
т е т <5о , к о е т о и м а посока, перпендику
л я р н а н а две о т с р е щ у п о л о ж н и т е му
& = <So —&'
Фиа. 11.2. Д и е л е к т р и к 6 с т е н и (фиг. 11.2). Под д е й с т в и е н а поле
е л е к т р и ч н о поле т о с в ъ р з а н и т е з а р я д и в д и е л е к т р и к а сс
о т м е с т в а т един спрямо друг и образу
в а т диполи, а д и п о л и т е се о р и е н т и р а т по посока н а п о л е т о . Така
всяка о т д в е т е срещуположни с т е н и н а д и е л е к т р и к а се зарежда с
едноименни некомпенсирани е л е к т р и ч н и з а р я д и - е д н а т а с положи
т е л н и заряди, а д р у г а т а - с о т р и ц а т е л н и . В ъ з н и к в а н е т о н а елек-
тричен п о л я р и т е т 6 диелектрик под действието на външно елек-
трично поле се нарича поляризация на диелектрика.
В р е з у л т а т о т поляризацията на диелектрика интензите
т ъ т на електричното поле & 5 него намалява. Той е алгебрична
сума о т и н т е н з и т е т и т е на външното електрично поле «So и на
полето & , създавано о т диполите, което има обратна посока. Като
се има предвид, че «S' е пропорционален на & с коефициент на пропор
ционалност у
= ,
<S - <S о ~ <S'= <S о — 7<S (11.7)
и <So = (1 +X)<5=E r S .
Тук er е нов коефициент, въведен с означението
E
r =1+X (11.8)
Коефициентите х и ег зависят о т вида на вегцеството и се

наричат с ъ о т в е т н о електрична Възприемчидост и относителна
електрична проницаемост на диелектрика. В т о р и я т о т т я х е равен
на отношението на големината на и н т е н з и т е т е т а на електрично
т о поле във вакуум «So и в диелектрик «S , а съгцо и на отношението
на електричните проницаемости на диелектрика е и на вакуума
{електричната константа) Co ~ 8,85. 10 F/m:
е =• (11.9)
^0
С т е п е н т а на поляризация на диелектрика се характеризира
с величината диелектрична поляризованост Р. При хомогенен ди
електрик т я изразява пълния му диполен момент на единица обем.
П
Z a
р= (11.10)
V
Единицата за т а з и величина е кулон на квадратен м е т ъ р (С/т ).
Поляризоваността Р е пропорционална на и н т е н з и т е т а на полето
«S вътре в диелектрика:
Р = e0xS .
137
III. Е л е к т р и ч е с т в о
§ 11.3. Е л е к т р и ч е н к а п а ц и т е т н а п р о в о д н и к
и кондензатор
У с т а н о в е н о е, че р а з п р е д е л е н и е т о н а з а р я д и т е по повърх
н о с т т а на изолиран проводник зависи само о т н е а о в а т а форма. Ос
вен т о в а п о т е н ц и а л ъ т ф на е л е к т р и ч н о т о поле, к о е т о т о й създава,
е правопропорционален н а неаовия заряд Q, т а к а ч е о т н о ш е н и е т о
с
ф
е п о с т о я н н а величина. Т я се нарича е л е к т р и ч е н к а п а ц и т е т на про
водника и числено е р а в н а н а заряда, к о й т о променя п о т е н ц и а л а на
п о л е т о с единица (ф = 1 V). Ако з а т о в а е необходим заряд с йолемина
един кулон (Q = 1 С), п р о в о д н и к ъ т и м а к а п а ц и т е т един фарад (F):
ИJ ''V F
1
С и с т е м а о т два изолирани проводника, заредени с разноимен-

пи зар5!ди, к о и т о и м а т т а к а в а ф о р м а и разположение, че създаденото
о т т я х е л е к т р и ч н о поле е съсредоточено в ограничена ч а с т о т
п р о с т р а н с т в о т о , се н а р и ч а е л е к т р и ч е н кондензатор. К а п а ц и т е т на
кондензатора С е о б щ и я т е л е к т р и ч е н к а п а ц и т е т н а д в а т а провод
ника, т ъ й к а т о всяко пренасяне н а заряд о т единия проводник н а
другия променя п о т е н ц и а л н а т а разлика между т я х U. Ако Q е
з а р я д ъ т н а единия о т п р о в о д н и ц и т е ,
Q
С - - (11.11
U
Н а й - ч е с т о се използва кондензатор, с ъ с т а в е н о т две успоредни
м е т а л н и плочи с еднаква площ S , разположени н а р а з с т о я н и е d една
о т друга, наречен п л о с ъ к кондензатор. З а р е д е н и т е плочи с ъ з д а в а т в
п р о с т р а н с т в о т о между т я х хомогенно е л е к т р и ч н о поле, ч и й т о
и н т е н з и т е т & зависи о т д и е л е к т р и к а в т о в а п р о с т р а н с т в о .
К а п а ц и т е т ъ т н а плосък к о н д е н з а т о р се и з р а з я в а ч р е з
г е о м е т р и ч н и т е м у размери и д и е л е к т р и ч н а т а п р о н и ц а е м о с т е на
неговия д и е л е к т р и к ;
с =^ (11.12)
d
§ 12. ЕЛЕКТРОПРОВОДИМОСТ НА ТВЪРДО ТЯЛО
§ 12.1. З о н н а т е о р и я з а е л е к т р о п р о в о д и м о с т т а
В р ъ з к а т а между топлопроводност и електропроводимост
п р и м е т а л и т е е р а з г л е д а н а в § 9.1. Т я се об я с н я ва с д в и ж е н и е т о н а
т а к а н а р е ч е н и т е свободни е л е к т р о н и , к о и т о са в а л е н т н и е л е к т р о
ни, о т д е л е н и о т а т о м и т е . П р и л и п с а н а в ъ н ш н о е л е к т р и ч н о поле т е
сс д в и ж а т х а о т и ч н о , подобно н а м о л е к у л и т е н а г а з ( е л е к т р о н е н газ),
със с р е д н а с к о р о с т около 10 m/s, п р е д а в а й к и е н е р г и я н а ч а с т и ц и т е
на к р и с т а л а и т а к а о с ъ щ е с т в я в а т неговата топлопроводност.
Е л е к т р и ч н и н т т о к е насочено движение н а з а р е д е н и ч а с т и ц и с
3
много п о - м а л к а с к о р о с т - около 10 m/s. Е л е к т р о п р о в о д и м о с т т а п р и
т в ъ р д и т е т е л а с ъ щ о се д ъ л ж и н а е л е к т р о н и т е , но се п р о я в я в а само
при н а л и ч и е н а в ъ н ш н о е л е к т р и ч н о поле, необходимо з а т я х н о т о
ускоряване.
К л а с и ч е с к а т а т е о р и я н а е л е к т р о п р о в о д и м о с т т а н е предпо
л а г а ограничения з а е н е р г и и т е н а свободните е л е к т р о н и и не може
д а обясни е л е к т р о п р о в о д н и т е с в о й с т в а н а всички т в ъ р д и т е л а . Сега
т е з и с в о й с т в а се о б я с н я в а т със з о н н а т а т е о р и я на електропроводи
мостта, к о я т о е разширение на к в а н т о в а т а т е о р и я з а с т р о е ж а на
а т о м а . Н е й н о основно положение е, ч е е н е р г и я т а н а с в о б о д н и т е
е л е к т р о н и в т в ъ р д и т е т е л а , подобно н а е л е к т р о н и т е в а т о м а , м о ж е
да и м а само определени д и с к р е т н и с т о й н о с т и .
А т о м и т е в едно ч и с т о в е щ е с т в о ( о т един х и м и ч е н е л е м е н т )
и м а т с а м о е д и н и с ъ щ набор о т д и с к р е т н и енергии {енергийни н и в а )
при условие, ч е са разположени д о с т а т ъ ч н о д а л е ч е един о т друг
( и з о л и р а н и атом,и). Всяко енергийно ниво н а а т о м а се определя о т
р а з п р е д е л е н и е т о н а н е г о в и т е е л е к т р о н и по енергии сьгласно прин
ц и п а н а П а у л и (W. Pauli). Според него в а т о м а м о ж е д а и м а най-много
д в а е л е к т р о н а с е д н а к в и енергии, но с п р о т и в о п о л о ж е н спин. В т в ъ р
д о т о т я л о а т о м и т е се н а м и р а т близо един до друг (на р а з с т о я н и я
о т п о р я д ъ к а н а н а н о м е т р и ) и в з а и м о д е й с т в и е т о помежду и м проме
н я т е х н и т е енергии. Т а к а о т всяко енергиино ниво н а и з о ли р а н и я
а т о м сс п о л у ч а в а ш г о л я м брой различни, но близки по е н е р г и я подни
ва ( ф и г 12 1) Всич к и поднива, получени о т едно ниво, о б р а з у в а т
енергийна зона, н а р е ч е н а позволена, т ъ й к а т о т я п р е д с т а в я възмож-
///. Е л е к т р и ч е с т в о
iiume енераии н а а т о м и т е 6 т я л о т о . А т о м и т е не м о г а т да и м а т
енергии извън п о з в о л е н и т е зони и з а т о в а с т о й н о с т и т е н а енергия
т а между две позволени зони о б р а з у в а т забранени енергийни зони.
Ш и р и н и т е н а п о з в о л е н и т е и з а б р а н е н и т е зони не зависят
А о т броя н а а т о м и т е в к р и с т а
Es ~ ^Позволена ла. О т него се определя б р о я т
J зона н а п о д н и в а т а в една зона.
"Забранена В з а и м о д е й с т в и я т а между а т о
зона м и т е в л и я я т най-силно върху
Е4 ' ' в а л е н т н и т е електрони, които
са най-слабо свързани в а т о м а .
Е-* { З а т о в а в а л е н т н а т а позволена
зона е най-широка, а н а енер
Е2 <-
г и й н и т е нива на по-вътрешни
Е\
т е електрони с ъ о т в е т с т в а т
все п о - т е с н и позволени зони.
Фиг. 12.1. Енергийни нива на изолиран
а т о м (а) и на а т о м 6 т в ъ р д о т я л о (б)
Електропроводимостта
на м е т а л и т е се определя о т
р а з п р е д е л е н и е т о н а е л е к т р о н и т е по енергия във в а л е н т н а т а зона,
поради к о е т о т я се н а р и ч а оше зона на проводимост. Това е т а к а ,
з а ш о т о е н е р г и и т е н а е л е к т р о н и т е с ъ о т в е т с т в а т н а по-ниски
поднива н а т а з и зона или, к а к т о се казва, в а л е н т н а т а зона е
ч а с т и ч н о населена с електрони. Освен т о в а , т ъ й к а т о п р и н ц и п ъ т
па П а у л и е в сила и з а п о д н и в а т а , т о н а всяко подниво може да и м а
не повече о т д в а е л е к т р о н а (фиг. 12.2 а). Тези е л е к т р о н и м о г а т да
п р и д о б и в а т енергия, к о я т о с ъ о т в е т с т в а н а п о - г о р н и т е поднива,
т е. м о г а т д а се п р е м е с т в а т н а п о-г орни те ненаселени поднива н а
з о н а т а . Едно външно е л е к т р и ч н о поле придава насочено движение н а
е л е к т р о н и т е и у в е л и ч а в а т я х н а т а енергия до е н е р г и я т а н а някое
о т т е з и поднива.
В много к р и с т а л н и веидества, к о и т о не са м е т а л и , в а л е н т
н а т а зона е и з ц я л о населена с е л е к т р о н и . Това означава, ч е т е м о г а т
да п р о в е ж д а т е л е к т р и ч е н т о к само ако е л е к т р о н и т е п р и е м а т енер
гия, к о я т о е по-голяма о т ш и р и н а т а н а з а б р а н е н а т а зона /SE. Тогава
т е з и е л е к т р о н и п р е м и н а в а т в п о - г о р н а т а позволена и ненаселена
зона, с ъ о т в е т с т в а ш а н а възбудено с ъ с т о я н и е н а изолиран а т о м . В
з а в и с и м о с т о т с т о й н о с т и т е н а АЕ к р и с т а л н и т е в е щ е с т в а се д е л я т
н а д и е л е к т р и ц и ( и з о л а т о р и ) и полупроводници. П р и д и е л е к т р и ц и т е
т я е по-голяма - о т порядъка н а няколко eV (фиа. 12.2 в), а при полу
п р о в о д н и ц и т е - о т няколко д е с е т и о т eV до около 3 eV (фиа. 12.2 б).
Всяко външно в ъ з д е й с т в и е с т а к а в а енераия, к а т о зааряване, облъч
ване с ьс с в е т л и н а ил и йонизиращо лъчение, външно е л е к т р и ч н о поле
и др., п р е в р ъ щ а полупроводниците в проводници.
О
С -—
п
Забранена ЛК
зона
Забранена АЕ
С(
я зона
по
SO п
в
е аß —
S S —
г; £ —.
ф
« н
Л—
Q
C Q
P
Фиг. 12.2. Р а з п р е д е л е н и е н а е л е к т р о н и т е по енергии 6 м е т а л и (а),

по л у пр о в о д н и ц и (б) и д и е л е к т р и ц и (в)
Разпределението н а е л е к т р о н и т е по енераии зависи о т
т е м п е р а т у р а т а . З а определена т е м п е р а т у р а Т т о в а разпределение
се описва с една ф у н к ц и я W/TLJ, к о я т о определ51 в е р о я т н о с т т а един
е л е к т р о н да и м а енераия Е в у с л о в и я т а на тер мо д и н ами чн о равнове
сие. З а е л е к т р о н и т е и всички е л е м е н т а р н и ч а с т и ц и с полуцял спин
( ф о р м и о н и т е ) , к о и т о се п о д ч и н я в а т на принципа н а Паули и
к в а н т о в а т а с т а т и с т и к а н а Ф е р м и - Д и р а к (Е. Fermi-P. Dirac), т а з и
ф у н к ц и я и м а следния вид:
(12.1)
Тук е с ч и с л о т о н а Henep, k = 1,380.10'" J / K е к о н с т а н т а т а „ а

Болцман, а Я, - величина, наречена енергия (ниво) н а Ф е р м и .
141
III Електричество
И з с л е д в а н е т о н а ф у н к ц и я т а (12.1) показва, ч е при 71 = 0 К
в е р о я т н о с т т а е л е к т р о н и т е да и м а т енергии Е < Е ¥ е W(E) - I, а да
и м а т енергии Е > E v е W(E) - 0. Това оз11ачава, че при т е м п е р а т у р а
Т = 0 К всички енергийни нива под н и в о т о на Ферми са з а е т и с по два
е л е к т р о н а (с р а з л и ч н а о р и е н т а ц и я н а спина), а всички нива над него
са свободни. Следователно н и в о т о на Ферми е най-високото ниво, к о е т о
е з а е т о о т е л е к т р о н и при т е м п е р а т у р а н а а б с о л ю т н а т а нула (0 К).
При Т ^ 0 К в е р о я т н о с т т а е л е к т р о н и т е да и м а т енергия Е - Е^ е
\V(E|) = 1/2, т . е . н и в о т о на Ферми съвпада с е н р г и й н о т о ниво, к о е т о с
еднаква в е р о я т н о с т (50%) с з а е т о или свободно.
§ 12.2. Е л е к т р о п р о в о д и м о с т н а м е т а л и т е
К л е к т р о п р о в о д и м о с т т а се х а р а к т е р и з и р а с в е л и ч и н а т а
специфична електропроводимост к, д е ф и н и р а н а чрез з а к о н и т е на Ом
(G. Ohm) за п о с т о я н н и я т о к . Е л е к т р и ч н о т о с ъ п р о т и в л е н и е R на
един проводник е п о с т о я н а величина, равна на о т н о ш е н и е т о на
п р и л о ж е н о т о напрежение в к р а и щ а т а на проводника U и г о л е м и н а т а
на п р о т и ч а щ и я през него т о к / :
TJ_
U
R (12.2)
I
З а хомогенен проводник с п ра ви лн а г е о м е т р и ч н а форма, д ъ л ж и н а / и
сечение S :
1
R рI (12.3)
S'
к ъ д е т о р е с п е ц и ф и ч н о т о с ъ п р о т и в л е н и е н а проводника, а н е г о в а т а
реципрочна с т о й н о с т е с п е ц и ф и ч н а т а електропроводимост к. Т ъ й
к а т о и з м е р и т е л н а т а единица з а специфично с ъ п р о т и в л е н и е е ом по
м е т ъ р (Q.m), с п е ц и ф и ч н а т а е л е к т р о п р о в о д и м о с т се измерва в
е д и н и ц а т а Q ' . т ', н а р и ч а н а още сименс н а м е т ъ р (S/m).
Според к в а н т о в а т а механика свободните е л е к т р о н и в м е т а
л и т е не тр51бва д а и з п и т в а т никакво с ъ п р о т и в л е н и е при насочено
т о си движение, т . е . е л е к т р о п р о в о д и м о с т т а н а м е т а л и т е т р я б в а
да е безкрайно голяма. Това обаче е вярно само з а идеална к р и с т а л н а
р е ш е т к а . В р е а л н и т е р е ш е т к и е нарушена с т р о г а т а периодичност
в п о д р е ж д а н е т о поради наличие н а примесни ч а с т и ц и и л и н а вакан-
UUU (m.e. липса на ч а с т и ц и бъб бъзлите), а и поради т о в а , че с а м а т а
р е ш е т к а избърш ба т о п л и н н и т р е п т е н и я .
С ъ п р о т и в л е н и е т о на м е т а л и т е се дължи на разсейването
на е л е к т р о н и т е о т п р и м е с и т е и на т я х н о т о взаимодействие с
т р е п т я щ а т а к р и с т а л н а р е ш е т к а , на к о я т о о т д а в а т енераия. Съпро
т и в л е н и е т о н а р а с т в а с увеличаване на концентрацията на примеси
т е и с н а р а с т в а н е на т е м п е р а т у р а т а . Т е м п е р а т у р а т а не влияе на
броя на е л е к т р о н и т е във в а л е н т н а т а зона на м е т а л и т е . Т я х н а т а
е л е к т р о п р о в о д и м о с т зависи алавно о т с т е п е н т а на з а е т о с т на
н и в а т а в т а з и зона.
С п е ц и ф и ч н о т о съпротивление на м е т а л и т е р е сума о т
с ъ п р о т и в л е н и е т о pi., обусловено о т т о п л и н н и т е т р е п т е н и я на
р е ш е т к а т а и ps - о т разсейването на е л е к т р о н и т е о т п р и м е с н и т е
частици;
Р = рг' + ps .
З а т е м п е р а т у р и , близки до с т а й
н а т а , п ъ р в о т о събираемо се изменя
правопропорционално на абсолют
н а т а т е м п е р а т у р а 71(p?'~ Т,
к — ~ ) . При по-ниски т е м п е р а -
Фиг. 12.3. Т е м п е р а т у р н а Т
зависимост на спеиифичното т у р и пропорционалността се нару
съпротивление при м е т а л и
шава, а при Т = 0 К, рг- = 0. В т о р о т о
събираемо ps не зависи о т т е м п е р а т у р а т а при неаолеми концен
т р а ц и и на п р и м е с и т е и представлява с ъ п р о т и в л е н и е т о , к о е т о
п о в е ч е т о м е т а л и и м а т при 0 К, наречено остатъчно съпротивление
(физ. 12.3, крива 1).
С п е ц и ф и ч н о т о съпротивление на някои м е т а л и (Hg, Pb, Sn,
Zn, AI и др.) и редица сплави при т е м п е р а т у р а няколко келвина
намалява със скок до нула (фиг. 12.3, крива 2). Това явление, наречено
свръхпроводимоет, е о т к р и т о през 1911 г. о т холандския физик
Камерлинг-Оннес (Н. K a m e r l i n g h - O n n e s ) . Т е м п е р а т у р а т а , при к о я т о
н а с т ъ п в а т о з и преход, се нарича критична Т к и с х а ра к те рн а за все
ки свръхпроводник. Най-високата й с т о й н о с т , наблюдавана досега, е
T t ~ 2 0 К. С в р ъ х п р о в о д и м о с т т а е проява на квантовомеханични
143
е ф е к т и 6 макроскопски мащаб. Н е й н а т а т е о р и я е основана н а кван
т о в а т а п р е д с т а в а з а в з а и м о д е й с т в и е т о между е л е к т р о н и т е и кри
с т а л н а т а р е ш е т к а и н а к в а н т о в а т а с т а т и с т и к а н а Бозе-Айнщайн
(Sh. Bose, A. Einstein) з а ч а с т и ц и с нулев или целочислен спин (бозони).
З а в и с и м о с т т а на електричното съпротивление о т т е м п е
р а т у р а т а н а м и р а приложение в съпротивителките термометри. Те
п р е д с т а в л я в а т м е т а л н а ж и ч к а (обикновено п л а т и н е н а ) , н а в и т а
върху и з о л а т о р н а п л а с т и н к а о т слюда или порцелан. С в ъ р з в а т се в
е л е к т р и ч н а схема з а измерване на с ъ п р о т и в л е н и я , обикновено м о с т
на У и т с т о у н (Ch. Weathstone). Градуирани в 0 С, т е м о а а т да
и з м е р в а т к а к т о ниски, т а к а и високи т е м п е р а т у р и с т о ч н о с т до
няколко с т о т н и о т арадуса. З а измерване на невисоки т е м п е р а т у р и
се и з п о л з в а т и т е р м о ч у в с т в и т е л н и полупроводници - термистори.
Аналоаичпо се и з м е р в а и и н т е г р а л н а т а м о щ н о с т н а и н ф р а
червено л ъ ч е н и е с н е с е л е к т и в н и приемници, наречени болометри.
Л ъ ч е н и е т о н а а р я в а т е р м о ч у в с т в и т е л е н е л е м е н т о т м е т а л , полу
проводник или д и е л е к т р и к . М е т а л н и т е б о л о м е т р и са т ъ н ъ к слой
(0,1 - 1 ц т ) о т п л а т и н а , никел, з л а т о или друа подходящ м е т а л с
почернена п о в ъ р х н о с т з а увеличаване н а п о а л ъ щ а н е т о . В полупро
в о д н и к о в и т е се и з п о л з в а т алавно слоеве о т силиций, аерманий и
б и с м у т , к а к т о и оксиди н а манаан, никел и к о б а л т . Б о л о м е т р и т е
м о а а т да се п р е в ъ р н а т и в с е л е к т и в н и приемници н а лъчение чрез
внасяне н а о ц в е т и т е л и в с л о е в е т е , използване н а ф и л т р и или на
спектрални апарати.
§ 12.3. С о б с т в е н а п р о в о д и м о с т н а п о л у п р о в о д н и ц и т е
Полупроводниковите м а т е р и а л и п р и с т а й н а т е м п е р а т у р а
и м а т с п е ц и ф и ч н а е л е к т р о п р о в о д и м о с т между т а з и н а проводници
т е (10 6 - 108 S/m) и н а и з о л а т о р и т е (10 8 - 10 10 S/m). Те и м а т изклю
ч и т е л н о значение з а р а з в и т и е т о и с ъ с т о я н и е т о н а с ъ в р е м е н н и т е
е л е к т р о т е х н и ч е с к и и е л е к т р о н н и у с т р о й с т в а . Полупроводници са
мноао о т е л е м е н т и т е н а III, IV, V и VI арупа н а п е р и о д и ч н а т а
с и с т е м а - бор, индий, силиций, германий, фосфор, арсен, а н т и м о н ,
селен, т е л у р и др., к а к т о и т е х н и съединения и сплави. П о в е ч е т о о т
полупроводниците са к р и с т а л и , но и м а и с т ъ к л о в и д н и (аморфни) и
органични полупроводници (полимери).
При Т дг 0 К в а л е н т н а т а зона на полупроводншдите е напълно
населена с е л е к т р о н и . С повишаване на т е м п е р а т у р а т а кинетична
т а енергия н а е л е к т р о н и т е н а р а с т в а и някои о т т я х вече п о п а д а т
в п о з в о л е н а т а зона, к о я т о е о т д е л е н а о т в а л е н т н а т а с т я с н а
забранена зона (физ. 12.4 а). Позволената зона започва да се населва
и е л е к т р о н и т е в нея м о з а т да п р и д о б и я т по-високи енерзии под
д е й с т в и е на външно ел ек т р и ч н о поле. В т а к ъ в случай в полупровод
н и ц и т е п р о т и ч а е л е к т р и ч е н т о к и з а т о в а т а з и зона се нарича зона
на е л е к т р о н н а проводимост.
«= еО —
s S
esХ cLg,
ЗС ~о
W*уV
-QC
О
с- Ä
X-
X
оеL е
; О
C
О
С t. с
а
Е
Ф
Ш
Е
Я e f
^пя-
Й
гto ®
т Е,
-Ch
-0-"
« УсОО —е-
асо
O
C 05С
Ф и г . 1 2 . 4 . Д в и ж е н и е н а е л е к т р о н и (Ф) и дупки (О) 6 з о н и т е , с о б с т в е н а про

в о д и м о с т (а), п р и м е с н а п р о в о д и м о с т с донорен (6) и а к и е п т о р е н примес (6)
Е\- - н и в о н а Ф е р м и , D - донорни, А - а к и е п т о р н и п р и м е с н и н и б а
В с л е д с т в и е на п р е х о д и т е на електрони в позволената зона

н а с е л е н о с т т а на в а л е н т н а т а зона намалява, а при д е й с т в и е на
е л е к т р и ч н о поле в нея възникват възможности з а преходи между
съседни енергийни нива. Най-напред освободените по-високи енергий
ни нива се з а е м а т о т един или два електрона (съгласно принципа на
Паули) с no-ниски енергии, к о е т о пък дава възможност други елек
т р о н и с оиде по-ниски енергии да придобият т е х н и т е енергии и т . н .
П р и е м а се, чс при н а л и ч и е т о на малко свободни енергийни
ниба 6ъ0 в а л е н т н а т а зона п р о м я н а т а 6 е н е р г и и т е на е л е к т р о н и т е
може да се п р е д с т а в и с движение на въображаеми положително
заредени ч а с т и ц и , наречени öynku. Този т е р м и н е въведен въз основа
145
на няколко различни съображения. Едно о т т я х е, че 6 т е о р и я т а за
строежа на к р и с т а л и т е т а к а се нарича свободна а т о м н а връзка във
възел на к р и с т а л н а т а решетка, т.е. вакантно м я с т о в а т о м , което
може да бъде з а е т о о т електрон на друг а т о м .
Електропроводимостта на полупроводниците според зонната
теория се дължи на промяна на енергийното състояние на електрони
т е к а к т о в з о н а т а на електронна проводимост, т а к а и във валент
н а т а зона. Движението на електроните с енергии о т в а л е н т н а т а
зона се разглежда к а т о движение на дупки и з а т о в а т а з и зона се на
рича още зона на дупчссгпа проводимост (фиг. 12.4 а). Следователно
проводимостта на ч и с т и т е (без примеси) полупроводници, наречена
собствена проводимост, е едновременно елс/сшрон/ш и дупчестл.
Е л е к т р о н и т е и дупките се д в и ж а т хаотично, ако в полу
проводника няма електрично поле. В електрично поле т е придо
биват насочено движение в противоположни посоки - електроните
no посока, обратна на и н т е н з и т е т а на полето, а дупките - по
посока на и н т е н з и т е т а . При среща на свободен електрон и дупка се
получава р е к о м в и н а и и я , при което т е п р е с т а в а т да съществуват.
Нова двойка електрон-дупка се създава при о.пкъсване на валентен
електрон. В е р о я т н о с т т а за рекомбинация е пропорционална на
к о н ц е н т р а ц и я т а на електроните в з о н а т а на проводимост и на
дупките във в а л е н т н а т а зона. З а т о в а свободните електрони и
дупките са в някаква равновесна к о н ц е н т р а ц и я , с ъ о т в е т с т в а щ а на
т е м п е р а т у р а т а и е с т е с т в о т о на полупроводника.
Разпределението на електроните по енергии 6 зоните се
описва с ф у н к ц и я т а на Ферми-Дирак (12.1). П р е с м я т а н и я т а са
показали, че за полупроводници със собствена проводимост нивото
на Ферми е в средата на забранената зона:
,, _АД
F
2
Енергията на е л ек трон и те Е , преминали на ниските нива на
з о н а т а с електронна проводимост, е приблизително
Г
или E - E F * — . (12.4).
2 2
В е р о я т н о с т т а за „аселбане на т е з и нива с електрони, к а к т о и
в е р о я т н о с т т а за населбане на високите нива на в а л е н т н а т а зона с
дупки, се получава след заместване на (12.4) в (12.1):
W ( £ ; ) ^ — ( 1 2 5 )
, 2 к 'Г
+1
Б р о я т на е л е к т р о н и т е и дупките, к о и т о са носители на
е л е к т р и ч е н т о к , е пропорционален на в е р о я т н о с т т а W(E) в (12.5).
С п е ц и ф и ч н а т а електропроводимост к също е пропорционална на
броя на н о с и т е л и т е на електричество, а т о в а значи и на с ъ щ а т а
вероятност.
ЛЕ
кле 2кТ
(12.6)
Следователно при полупроводниците със собствена проводимост к
н а р а с т в а бързо с повишаване на т е м п е р а т у р а т а . К о е ф и ц и е н т ъ т kq
се изменя с 7' много по-слабо и се приема за постоянна величина.
Собствена проводимост и м а т всички полупроводници, а
п р о в о д и м о с т т а на полупроводниците, съдържащи примеси, е сума
о т с о б с т в е н а т а и примесната проводимости.
§ 12.4. П р и м е с н а п р о в о д и м о с т н а п о л у п р о в о д н и ц и т е
П р и м е с и т е о к а з в а т силно влияние на електропроводимост
т а на полупроводниците. Така например 10 % примеси м о а а т да
у в е л и ч а т п р о в о д и м о с т т а им до 10 п ъ т и . Това, о т една страна,
дава възможност за промяна на т е х н и т е свойства, но о т друга
с т р а н а създава т р у д н о с т и в т е х н о л о г и я т а за производство на полу
проводници с определени характеристики. В полупроводниците се
проявява примесна проводимост, ако някои о т а т о м и т е в т я х н а т а
к р и с т а л н а р е ш е т к а е заместен о т а т о м на друг химичен елемент-
примес, ч и я т о в а л е н т н о с т се различава с единица о т валентност-
т а на полупроводника.
На фиг. 12.5 е представена схематично к р и с т а л н а т а решетка
на ч е т и р и в а л е н т н и я полупроводник германий с примес на п е т в а -
л е н т н и т е а т о м и на фосфора. Всеки германиев а т о м е свързан с
ковалентни връзки на ч е т и р и т е си валентни електрона с ч е т и р и
147
III. К л е к т р и ч е с т В о
съседни а т о м а . Това се о т н а с я к а к т о з а с ъ с е д н и т е германиеви а т о
ми, т а к а и з а ф о с ф о р н и т е . Оказва се, ч е п е т и я т в а л е н т е н е л е к т р о н
на ф о с ф о р а не у ч а с т в а в ъ в в р ъ з к и т е и е н е р г и я т а н а т о п л и н н о т о
движение е д о с т а т ъ ч н а д а го о т к ъ с н е о т а т о м а . Възниква свободен
е л е к т р о н , к о й т о се п р е в р ъ щ а в н о с и т е л н а е л е к т р и ч е н т о к п р и
наличие н а външно е л е к т р и ч н о поле. В случая обаче не се създава
дупка, т ъ й к а т о не се разкъсва к о в а л е н т н а връзка.
С л е д о в а т е л н о в полупроводник с примес, ч и я т о в а л е н т н о с т
е с единица по-голяма о т в а л е н т н о с т т а н а полупроводника, основни
н о с и т е л и н а т о к а са е л е к т р о н и т е . Т а к ъ в полупроводник и м а
предимно е л е к т р о н н а и л и п - т и п проводимост, а п р и м е с н и т е а т о м и ,
о т к о и т о се о т д е л я е л е к т р о н , се н а р и ч а т донорни.
6
Фий. 12.5. Схеми па к р и с т а л н и т е р е ш е т к и н а полупроводник с
донорен (а) и а к и е п т о р е н примес (б)
Н е к а в а л е н т н о с т т а н а п р и м е с н и т е а т о м и е с единица по-
м а л к а о т в а л е н т н о с т т а н а основните. Т а к ъ в е с л у ч а я т , к о г а т о в
к р и с т а л н а т а р е ш е т к а н а ч е т и р и в а л е и т н и я силиций са включени
т р и в а л е н т н и т е а т о м и н а бора (фиг. 12.5 б). В к о в а л е н т н и т е връзки
между ч е т и р и т е в а л е н т н и е л е к т р о н а н а силиция се в к л ю ч в а т и
т р и т е в а л е н т н и е л е к т р о н а н а бора. Е д н а о т в р ъ з к и т е н а силици
е в и я а т о м обаче о с т а в а н е о с ъ щ е с т в е н а и п р е д с т а в л я в а м я с т о ,
к о е т о може д а з а л а в я е л е к т р о н . Т а м лесно попада е л е к т р о н о т
силициеви а т о м и , съседни н а бора. В м е с т о т о з и е л е к т р о н в освобо
д е н а т а к о в а л е н т н а връзка възниква дупка. Д у п к а т а започва да
с т р а н с т в а и з к р и с т а л а и п ри наличие н а е л е к т р и ч н о поле се
п р е в р ъ щ а в н о с и т е л н а т о к . Т а к ъ в полупроводник и м а предимно
дупчеста и л и р-проводимост, а п р и м е с н и т е а т о м и , к о и т о з а л а в я т
е л е к т р о н , се н а р и ч а т акцепторни.
П р и м е с и т е п р о м е н я т е н е р г и й н а т а схема н а е л е к т р о н и т е и
6 з а б р а н е н а т а зона н а полупроводника се п о л у ч а в а т допълнителни
примесни ниба - донорни и акцепторни. В полупроводниците о т п-
т и п н и в о т о н а Ферми е в а о р н а т а ч а с т н а з а б р а н е н а т а зона, а в
по лу пр о в одниците о т р - т и п т о е в н е й н а т а долна ч а с т . С повиша
ване н а т е м п е р а т у р а т а и при д в а т а т и п а полупроводници н и в о т о
н а Ферми се и з м е с т в а к ъ м с р е д а т а на з а б р а н е н а т а зона.
Д о н о р н и т е нива същес т вен о п р о м е н я т п р о в о д и м о с т т а , ако
са близо до з о н а т а н а е л е к т р о н н а проводимост. Това означава, ч е
п е т и я т в а л е н т е н е л е к т р о н не е свързан здраво в своя а т о м . В т о з и
случай дори при с т а й н а т е м п е р а т у р а е н е р а и я т а н а т о п л и н н о т о
движение на е л е к т р о н и т е е д о с т а т ъ ч н а , за да аи изведе о т донор
н и т е н и в а в з о н а т а н а е л е к т р о н н а проводимост (фиа 12.4 б). Този
процес с ъ о т в е т с т в а н а о т д е л я н е т о на п е т и я в а л е н т е н е л е к т р о н на
примесния а т о м и п р е в р ъ щ а н е т о му в свободен. Н а з а л а в я н е т о на
т а к ъ в е л е к т р о н о т примесен а т о м пък с ъ о т в е т с т в а е л е к т р о н е н
преход о т з о н а т а н а проводимост на едно о т донорните нива.
Аналоаично влияние върху п р о в о д и м о с т т а и м а т а к ц е п т о р -
н и т е нива, ако са близо до в а л е н т н а т а зона — зона н а д у п ч е с т а
проводимост ( фиа 12.4 в). П р е х о д ъ т на е л е к т р о н о т т а з и зона на
а к ц е п т о р н о ниво означава възникване на дупка, а о б р а т н и я т преход
— разкъсване н а к о в а л е н т н а връзка мезкду т р и в а л е н т е н примесен
а т о м и а т о м н а полупроводника и рекомбинация н а свободния елек
т р о н с дупка.
С повишаване н а т е м п е р а т у р а т а н а с е л е н о с т т а н а донорни-
т е ниба н а м а л я 6 а , а н а а к ц е п т о р н и т е —н а р а с т б а , д о к а т о т о к ъ т на
п р и м е с н и т е н о с и т е л и д о с т и г н е насищане. Същевременно н а р а с т б а
б р о я т н а е л е к т р о н н и т е преходи о т б а л е н т н а т а зона б з о н а т а н а
е л е к т р о н н а прободимост. т . е. убеличаба се с о б с т б е н а т а прободи-
м о с т н а полупрободнииите. П р и бисоки т е м п е р а т у р и преобладаба
с о б с т в е н а т а , а при ниски - п р и м е с н а т а проводимост.
149
§ 13. ТЕРМОЕЛЕКТРИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
§ 13.1. О т д е л и т е л н а е н е р г и я и т е р м о е л е к т р о н н а е м и с и я
При м е т а л и т е само някои о т в а л е н т н и т е е л е к т р о н и м о з а т
с п о н т а н н о да се о т д е л я т о т т я х н а т а повърхност. З а т о в а се казва,
ме м е т а л ъ т п р е д с т а в л я в а за т я х п о т е н ц и а л н а яма, а н е а о в а т а
повърхност - п о т е н ц и а л н а бариера. Е л е к т р о н и с д о с т а т ъ ч н о висока
енераин м о з а т да п р е о д о л е я т т а з и бариера и т о в а създава излишък
на п о л о ж и т е л е н заряд в м е т а л а . В р е з у л т а т на кулоновото привли
чане о т д е л е н и т е е л е к т р о н и се в р ъ щ а т о б р а т н о в м е т а л а , д о к а т о
друзи п р о д ъ л ж а в а т да ао напускат. Така п о в ъ р х н о с т т а на м е т а л а се
оказва о б в и т а в т ъ н ъ к е л е к т р о н е н слой, к о й т о заедно със с ъ с е д н и т е
му п о л о ж и т е л н и йони образува двоен електричеи слой.
П ъ л н а т а енерзия на един е л е к т р о н в м е т а л а е сума о т него
в а т а п о т е н ц и а л н а и к и н е т и ч н а енерзия. Според з о н н а т а т е о р и я за
е л е к т р о п р о в о д и м о с т т а при абсол/отната нула (0 К) к и н е т и ч н а т а
енерзия на в а л е н т н и т е е л е к т р о н и ЕК има с т о й н о с т и в и н т е р в а л а
о т нула до н и в о т о на Ферми Еу (физ. 13.1). Д ъ л б о ч и н а т а на п о т е н
циалната яма ЕР съответства на
)<
Свободни ш и р и н а т а на з о н а т а на проводимост.
поднива За отделяне на валентните
е л е к т р о н и о т м е т а л а е необходимо да
Заети ЕР
поднива Е им се предаде енерзия. Г о л е м и н а т а й е
различна в з а в и с и м о с т о т е н е р з и я т а
*
на електрона. З а електрон о т най-ниско
Ф и г . 13.1. Е н е р г и и н а т о подниво на в а л е н т н а т а зона {Ек 0)
електроните в метал т о в а е п ъ л н а т а п о т е н ц и а л н а енергия
Ер, а за е л е к т р о н о т н и в о т о на Ферми т я е Ер - Ер и е най-малка.
Н а й - м а л к а т а енергия, необходима за о т д е л я н е на в а л е н т е н
е л е к т р о н о т з о н а т а на проводимост на м е т а л във вакуум, се нарича
о т д е л и т е л н а енергия (работа) Е с . Тя се изразява посредством заряда
на е л е к т р о н а е и в е л и ч и н а т а отделителен потенциал фс .
Е е = Ер - Ер = ефе (13.1)
З а т е м п е р а т у р и Т > 0 К о т д е л и т е л н а т а р а б о т а се дефинира
по същия начин и т а з и дефиниция се о т н а с я к а к т о за м е т а л и , т а к а
u з а полупроводници. Т я зависи о т т е м п е р а т у р а т а , т ъ й к а т о Е ¥ за
виси о т нея, а т е м п е р а т у р н о т о разширение променя р а з с т о я н и е т о
между а т о м и т е и д ъ л б о ч и н а т а на п о т е н ц и а л н а т а яма. Освен т о в а
Е\ зависи и о т е с т е с т в о т о на м е т а л а , и о т с ъ с т о я н и е т о н а неаова-
т а повърхност. Например, ако волфрам се покрие с оксиди н а алкало
земни м е т а л и (Ca, Sr, Ва), о т д е л и т е л н а т а р а б о т а се понижава - о т
4,5 н а 1,5 - 2 eV.
С повишаване на т е м п е р а т у р а т а рязко н а р а с т в а б р о я т на
е л е к т р о н и т е , к о и т о и м а т д о с т а т ъ ч н о аоляма енераия да преодоле
я т п о т е н ц и а л н а т а бариера на м е т а л н а т а повърхност. О т д е л я н е т о
на е л е к т р о н и о т н а г р я т м е т а л се нарича термоелектронна емисия.
З а к о н и т е на т о в а явление са установени с помоищш н а вакуумен диод
(фиа. 13.2). М е т а л н и я т к а т о д на диода се заарява о т и з т о ч н и к на
напрежение JJ^ , наречено о т о п л и т е л н о . Т е м п е р а т у р а т а н а к а т о д а 7'
може да се изменя чрез реаулиране на
о т о п л и т е л н и я т о к Д. Анодното
напрежение Ua се регулира независимо
о т катодното, а измерителните
уреди о т ч и т а т с т о й н о с т и т е на Ua и
на анодния т о к 1а- З а в и с и м о с т т а
I a = f Ша), при h = const (Т = const), се
нарича волтамперна характеристика
Фий. 13.2. С х е м а з а изследване на диода.
на т е р м о е л е к т р о н и а т а емисия
Волтамперните характери
с т и к и , получени при различни т е м п е р а т у р и (фиа. 13.3), с ъ в п а д а т
само з а м а л к и с т о й н о с т и н а Ua, а с повишаване н а т е м п е р а т у р а т а
се о т м е с т в а т нааоре. Е л е к т р и ч н и я т т о к /о при Ua = 0 се дължи н а
А
нIs'" Т, > т2 Js
h" — Т2 > Т ,
h' " 1/
V
/ и.
0 Фиа. 13.4.
Фиг. 13.3. В о л т а м п е р и и П л ъ т н о с т на
х а р а к т е р и с т и к и при различни наситения т о к
т е м п е р а т у р и на к а т о д а
151
електроните, които д о с т и г а т анода за с м е т к а на к и н е т и ч н а т а си
енереия. С увеличаване на Uu все повече електрони д о с т и г а т до анода,
докато 1и придобие максимална постоянна с т о й н о с т /s (наситен ток).
П л ъ т н о с т т а на наситения т о к през диода се дефинира чрез
п л о щ т а на к а т о д а S:
Тя зависи силно о т т е м п е р а т у р а т а на к а т о д а Т и о т о т д е л и т е л н а
т а р а б о т а Е с (фиг. 13.4) по закона на Ричардсън (О. Richardson)-.
(13.2)
Тук А е к о н с т а н т а , к о я т о не зависи о т вида на м е т а л а

(А = 6.10' А . т : КГ2), е - числото на Непер, а & - к о н с т а н т а т а на
Болиман. Може да се пресметне, че при Т = 1000 К намалението на
Et само 3 п ъ т и води до нарастване на js около 5.10^ п ъ т и .
§ 13.2. К о н т а к т н а п о т е н ц и а л н а разлика
Когато два различни м е т а л а се д о пир а т един до друг, ч а с т
о т е л е к т р о н и т е на единия м е т а л преминава в другия. Възникнала
т а потенциална разлика се нарича контактна. Явлението е откри
т о о т Л. Галвани, а е обяснено и изследвано о т А. В о л т а (вж. § 16).
Нека о т д е л и т е л н и т е работи на е л е к т р о н и т е в м е т а л и т е
са Е' с < Е" с , п о т е н ц и а л н и т е енергии са Е' Р < Е"?, а н и в а т а на Ферми
са E'i > £"'[ (фиг. 13.5 а). Поради к о н т а к т а между м е т а л и т е електро
н и т е о т най-високите поднива на единия м е т а л 1 ще започнат да
преминават на най-високите н е з а е т и поднива на другия 2. Този
процес ще продължи до настъпване на равновесие, т . е . достигане на
еднаква височина на нивото на Ферми (фиг. 13.5 б). Това обаче не
означава, че н и в а т а на Ферми добиват еднаква с т о й н о с т , т ъ й к а т о
в р е з у л т а т на прехода се променят и п о т е н ц и а л н и т е енергии на
е л е к т р о н и т е . Така АЕ' Р намалява ( п о т е н ц и а л н а т а яма се о т м е с т в а
надолу), а ЛЕ"р нараства ( п о т е н ц и а л н а т а яма се о т м е с т в а нагоре).
П ъ р в и я т м е т а л се зарежда положително (недостиг на електрони), а
в т о р и я т - о т р и ц а т е л н о (излишък на електрони).
В ъ з н и к н а л а т а п о т е н ц и а л н а разлика U c е сума о т две компо
н е н т и - р а з л и к а т а 6 о т д е л и т е л н и т е р а б о т и на е л е к т р о н и т е \Е.. и
А /VE1, {
>
Е, Р Е'с
' Д£|- - {
Фиг. 13.5. Промяна в енергиите на електроните при контакт

между два метала (метал 1 и метал 2)
р а з л и к а т а Ö броя на е л е к т р о н и т е във в а л е н т н и т е зони на д в а т а

м е т а л а П\ и аь. В т о р а т а компонента се ^твява разлика между стой
н о с т и т е на н и в а т а на Ферми и количествено се определя с израза
.\Е ? = k T I n — • (13.3)
По
Точава за к о н т а к т н а т а п о т ен ц и а лн а разлика съгласно (13.1) и (13.3)
се получава:
I 11 г. k/, 'Г
T , Пл1
U c - - ( Л Е С I ДАр) = Афе f In (13.4)
По
П ъ р в а т а к о м п о н е н т а на U c се установява между т о ч к и ,
лежащи в н е п о с р е д с т в е т а б л и з о с т до м е т а л н и т е повърхности, но
извън т я х , поради к о е т о се нарича Външна. В т о р а т а е потенциална
разлика между в ъ т р е ш н и т о ч к и на м е т а л и т е и се нарича Вътрешна.
Под Uc н а й - ч е с т о се разбира само в ъ н ш н а т а и компонента. Н е й н а т а
с т о й н о с т е о т порядъка на 0,1 V до няколко в о л т а за различни двой
ки м е т а л и . К о н т а к т н а п о т ен ц и а лн а разлика възниква не само на
г р а н и ц а т а между два м е т а л а , но и на г р а н и ц а т а ме ж д у м е т а л и
полупроводник и меж д у два полупроводника.
Ако о т два или няколко м е т а л а или полупроводника се обра
зува ш т в о р е н а 'верига, в м е с т а т а на свързване възниква к о н т а к т н а
п о т е н ц и а л н а разлика. Елекгаричен т о к във в е р и г а т а обаче не про-
т и м а , т ъ й. 1к а т о п о т е нr.цтиоа л
it im
н иттое пазлики
разлики в
w ду в а т а к о н т а к т а между
///. Електри чество

е д н а к в и т е двойки и м а т еднаква аолемина и противоположна посока,
т а к а че а л г е б р и ч н а т а сума на всички п о т е н ц и а л н и разлики е нула.
Върху к о н т а к т н и т е п о т е н ц и а л н и разлики се основава р а б о т а т а на
н а й - в а ж н и т е е л е м е н т и на полупроводниковата е л е к тро н и к а - р - п
п р е х о д и т е в диоди и т р а н з и с т о р и .
§ 13.3. Термоелектродбижещо напрежение

В з а т в о р е н а верига, с ъ с т а в е н а о т два споени помежду и м
м е т а л а , п р о т и ч а е л е к т р и ч е н т о к , ако д в е т е спойки и м а т различна
т е м п е р а т у р а (фиг. 13.6). Я в л е н и е т о е и з в е с т н о к а т о е ф е к т на
Зеебек (Т. Seebeck). В е р и г а т а о т д в а т а м е т а л а се нарича термоеле-
мент, възникналият електричен т о к - термоток, а п о т е н ц и а л н а т а
разлика, к о н т о го предизвиква - т е р м о е л е к т р о д в и
зкегцо напрежение. Това е л е к т р о д в и ж е щ о напреже
ние (ЕДН, вж. § 16.1) има две к о м п о н е н т и , т ъ й
к а т о се дължи на две основни причини: на зависи
м о с т т а на н и в о т о на Ферми о т т е м п е р а т у р а т а и
на д и ф у з и я т а на е л е к т р о н и т е .
П ъ р в а т а к о м п о н е н т а (/, е р е з у л т а т о т не
Т:
п ъ л н о т о компенсиране на в ъ т р е ш н а т а к о н т а к т н а
Ф и г . 13.6.
Термоелемент потенциална разлика, понеже спойките имат
различна т е м п е р а т у р а :
1 k Гу По k пл
U, ГАЕ' + ЛЯ" ) —М Мп
t
п — ^ (Т\ - Т 2 ) \ п (13.5)
По е п, По
В ъ з н и к в а н е т о на д и ф у з и о н н а т а компо
АТ н е н т а UD е лесно обяснимо при хомогенен м е т а
Ах
лен проводник с дължина х, в к о й т о е създаден
ч 1 1Т2>Т\ АТ
+ температурен арадиент . Концентрацията
Дх
на е л е к т р о н и с енергии Е > е по-голяма в по-
Еу т о п л и я край па проводника, о т к о л к о т о в по-
с т у д е н и я , к ъ д е т о пък е по-голяма концентра
ц и я т а на електрони с енергии Е < Еу (фиг. 13.7).
Ф и г . 13.7.Термодифу- С л е д о в а т е л н о г р а д и е н т ъ т на концен
зия на е л е к т р о н и т р а ц и я т а на е л е к т р о н и т е е по-висока енергия
6ogu go д и ф у з и я н а т е з и е л е к т р о н и к ъ м п о - с т у д е н и я к р а й н а провод
ника. Г р а д и е н т ъ т н а к о н ц е н т р а ц и я т а н а е л е к т р о н и т е с по-ниска
енераия п ъ к е п р и ч и н а з а д и ф у з и я т а им к ъ м п о - т о п л и я край.
П ъ р в и я т д и ф у з и о н е н п о т о к е по-золям о т в т о р и я . Т а к а в по-
с т у д е н и я к р а й се п о л у ч а в а и з л и ш ъ к н а е л е к т р о н и , а в п о - т о п л и я -
н е д о с т и а . В р е з у л т а т н а т о в а в проводника в ъ з н и к в а е л е к т р и ч е н
е р а д и е н т , н а с о ч е н с р е щ у р е з у л т а н т н и я ди ф у з и о н е н п о т о к . В к р а й н а
с м е т к а н а с т ъ п в а с ш а ц и о к а р н о с ъ с т о я н и е и в м е т а л а се у с т а н о в я в а
д и ф у з и о н н а п о т е н ц и а л н а разлика. В случай н а д в а п о с л е д о в а т е л н о
с в ъ р з а н и п р о в о д н и к а се п о л у ч а в а сумиране н а т е х н и т е две п о т е н
ц и а л н и р а з л и к и в о б щ а д и ф у з и о н н а к о м п о н е н т а U D . Т я м о ж е д а се
п р е д с т а в и във вида
ÜD = ß ( T 2 - r l ) = ß A T , (13.6)
к ъ д е т о ß е к о е ф и ц и е н т , к о й т о е п о л о ж и т е л е н з а м е т а л и т е и полупро
в о д н и ц и т е о т А ? - т и п и е о т р и ц а т е л е н з а полупроводниците о т / м п и п .
П ъ л н о т о т е р м о е л е к т р о д в и ж е щ о напрежение Uj е
и Т и, 1 и п = -(Т, Г , Л г А ( р д г = f ß - —In — М Т
е ^ n-, е п-,
или U T = а ЛТ , където a = ß-AinZb_
В е л и ч и н а т а сх се н а р и ч а с п е ц и ф и ч н о елеЬтпродЗиокещо н а п р е -
jkeHue з а д а д е н а д в о й к а м е т а л и и л и полупроводници. Т я зависи слабо
о т т е м п е р а т у р а т а в не мнозо широки араници. Изобщо с н а р а с т в а
не н а т е м п е р а т у р а т а т я се и з м е н я по т в ъ р д е с л о ж н а з а в и с и м о с т ,
к а т о дори м о ж е д а с т а н е н у л а и л и д а си смени знака. З а повече о т
д в о й к и т е м е т а л и н е й н а т а с т о й н о с т е 10 — 10 V/K, д о к а т о з а
п о л у п р о в о д н и ц и т е е з н а ч и т е л н о по-золяма (10 V/K).
§ 13.4. Т е р м о д б о й к и и т е р м о б а т е р и и
Т е р м о д в о й к и ш е са у с т р о й с т в а з а измерване н а т е м п е р а т у р а ,
д е й с т в а щ и в ъ з основа н а е ф е к т а н а Зеебек. Е д н а т а спойка н а т е р м о -
д б о й к а т а се п о д д ъ р ж а п р и п о с т о я н н а т е м п е р а т у р а ( н а п р и м е р 0 °С),
а д р у к а т а се п о с т а в я в м я с т о т о н а измерване. Т е м п е р а т у р а т а се
о т ч и т а д и р е к т н о по гр аду ир ан а а л в а н о м е т ъ р , к о и т о и з м е р в а въз-
п и к н а л и я т е р м о т о к и л и се н а м и р а след п р е д в а р и т е л н о градуиране.
155
З а п о - т о ч н и и з м е р в а н и я се и з п о л з в а т м о с т о в и схеми з а компенси
ране на т е р м о е л е к т р о д в и ж е щ о т о напрежение. Т о ч н о с т т а е о т
порядъка н а с т о т н и о т нрадуса к а к т о при ниски, т а к а и при високи
т е м п е р а т у р и . Освен т о в а , поради м а л к и т е си размери и д о б р а т а
топлопроводност на спойките, т е р м о д в о й к и т е н я м а т т о п л и н н а
и н е р т н о с т . Т е х н и я т широк т е м п е р а т у р е н и н т е р в а л и в ъ з м о ж н о с т
за д и с т а н ц и о н н о о т ч и т а н е са други важни п р е д и м с т в а пред т р а д и
ционните разширителни термометри.
Т е р м о е л е м е н т и т е са и з т о ч н и ц и на е л е к т р и ч е н т о к {термо-
г е н е р а т о р и ) с пряко преобразуване н а молекулно-
wv\©
к и н е т и ч н а т а енергия в е л е к т р и ч н а . З а т а з и
\ 2 4 в
цел се и з п о л з в а т т е р м о д в о й к и о т полупровод
ници, к о и т о и м а т к о е ф и ц и е н т на полезно
1 3 5
д е й с т в и е около 10%, д о к а т о м е т а л н и т е - под
Ф и г . 13.8. 0,5%. З н а ч и т е л н и с т о й н о с т и н а U\ се д о с т и г а т
Тормобатерия не само с подходящ избор на двойки о т полупро
водници, но и ч р е з последователно свързване на няколко т е р м о е л е -
м е н т а в т е р м о Ь а т с р и и (фиг. 13.8).
С т е р м о е л е м е н т и се измерва и л ъ ч и с т п о т о к (9.4) на
инф р а ч ервена, видима и у л т р а в и о л е т о в а с в е т л и н а . З а измерване на
слънчева р а д и а ц и я и з а дозиране при х е л и о т е р а п и я се и з п о л з в а т
т е р м о е л е к т р и ч11и а к т и н . о м с т р и .
§ 14. В Ъ Н Ш Е Н И В Ъ Т Р Е Ш Е Н Ф О Т О Е Л Е К Т Р И Ч Е Н Е Ф Е К Т
^ 14.1. Външен фотоелектримен ефект
Я в л е н и е т о ф о т о е л е к т р о н н а емисия е аналогично н а т е р м о -
е л е к т р о н н а т а емисия при м е т а л и т е (§ 13.1.), т ъ й к а т о и при него се
о т д е л я т е л е к т р о н и о т т я х н а т а повърхност, но не при нагряване, а
при облъчване със с в е т л и н а (фиг. 14.1). То е о т к р и т о о т Хайнрих
Херц (Н. Hertz) през 1887 г. и се нарича още в ъ н ш е н ф о т о е л с . к т р и ч е н
е ф е к т или н а к р а т к о ф о т о е ф е к т . О б л ъ ч в а н е т о н а полупроводниците
със с в е т л и н а може да предизвика преход ма е л е к т р о н и о т в а л е н т н а
т а зона в з о н а т а на е л е к т р о н н а проводимост и с т о в а да увеличи
т я х н а т а е л е к т р о п р о в о д и м о с т . Това я в л е н и е и в ъ з н и к в а н е т о на
електродВижещо напрежение (ЕДН, 6ж. § 16.1) 6 полупроводници под
geucmöue н а с в е т л и н а с п а д а т к ъ м в ъ т р е ш н и я фотоефект.
• З а к о н и п р и ф о т о е л е к т р о н н а т а емисия
З а к о н и т е при вън шн и я ф о т о е ф е к т са у с т а н о в е н и с о п и т н а
по с та н о в ка (фия. 14.2), подобна на т а з и при изследване на термоелек-
т р о н н а т а емисия. В м е с т о вакуумен диод се използва фотоклетка, в
Стъклен
балон
Г АНОД
Катод i-Q Анод

б в
Фин. 14.1. ВЪИШОИ фотоефект Фий. 14.2. Ф о т о к л е т к а - у с т р о й с т в о (а),
означение (6), схема н а св ързв ан е (в)
к о н т о к а т о д ъ т е м е т а л е н слой, нанесен върху в ъ т р е ш н а т а с т р а н а

на с т ъ к л е н балон. А н о д ъ т е оформен т а к а , че да пропуска снопа с в е т
лина, насочен към к а т о д а . Между д в а т а електрода се подава постоян
но напрежение, к о е т о се променя по знак и аолемина с п о м о щ т а на
п о т е н ц и о м е т ъ р . Е л е к т р о н и т е , о т д е л я н и о т катода, goemusam анода
и с ъ з д а в а т във ф о т о к л е т к а т а електричен т о к , наречен фототок.
В о л т а м п е р н а т а х а р а к т е р и с т и к а на ф о т о к л е т к а т а (фиа.
14.3) също о подобна на х а р а к т е р и с т и к а т а на диода при термоелек-
т р о н н а емисия. И т у к се получава слаб електричен т о к , коаато н я м а
напрежение между е л е к т р о д и т е и т о й се дължи н а е л е к т р о н и т е с
по-аоляма к и н е т и ч н а енерния, достизпали анода. Те м о а а т да б ь д а т
спряни с напрежение при об г ьрнат п о л я р и т е т на е л е к т р о д и т е ,
наречено спиращо itanpc.i/cenue Иц. У в е л и ч а в а н е т о на напрежението в
права посока води до н а р а с т в а н е fia ф о т о т о к а до достиаане на
п о с т о я н н а с т о й н о с т - наситен фототок 1$. Н е г о в а т а големина се
определя о т броя на е л е к т р о н и т е , о т д е л е н и о т ф о т о к а т о д а . В зави
с и м о с т о т п л ъ т н о с т т а на л ъ ч и с т и я п о т о к v,/ н а с и т е н и я т ф о т о т о к
има различни с т о й н о с т и (фиг. 14.3).
157
///. I'j.nekrnpu Hccrn ßo
О с н о в н и т е з акон а за фотоелектронната емисия, у с т а н о в е н и
о т руския ф и з и к А. С т о л е т о в , са;
- г о л е м и н а т а на н а с и т е н и я ф о т о т о к е нропориионална на
п л ъ т н о с т т а на л ъ ч и с т и я п о т о к : /s ~ vi/;
- м а к с и м а л н а т а к и н е т и ч н а енергия н а е л е к т р о н и т е Е т г х ,
о т д е л е н и о т ф о т о к а т о д а , зависи само о т д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а на
монохроматичната светлина а не о т п л ъ т н о с т т а н а л ъ ч и с т и я
п о т о к v|/;
- външен ф о т о е ф е к т не е възможен над една с т о й н о с т на
д ъ л ж и н а т а на в ъ л н а т а ^ т а ч , спеиифична з а всеки ф о т о к а т о д и наре
чена условно червена граница на фотоефекта (за даден ф о т о к а т о д ) .
Освен т о в а , о с в е т я в а н е т о на к а т о д а и о т д е л я н е т о на елек
т р о н и т е с т а в а едновременно, т е. не е необходимо време н а е л е к т р о
н и т е да п р и д о б и я т н е о б х о д и м а т а з а т о в а енергия.
Фиг, 14.3. В о л т а м п е р н и х а р а к т е Фиа. 14.4. З а в и с и м о с т между

р и с т и к и при различни с т о й н о с т и с п и р а щ о т о напрежение и ч е с т о т а
на л ъ ч и с т и я п о т о к при т р и различни ф о т о к а т о д а
• Уравнение н а Айнщайн
Т р и т е основни закона и безинертността н а ф о т о е ф е к т а не
м о г а т да б ъ д а т обяснени с в ъ л н о в а т а е л е к т р о м а г н и т н а т е о р и я з а
е с т е с т в о т о н а с в е т л и н а т а . З а т а з и цел А. Айнщайн (A. Einstein)
възроди к о р п у с к у л я р н а т а т е о р и я к а т о доразви и д е я т а н а П л а н к (М.
Planck) и предположи, ч е с в е т л и н а т а не само се и з л ъ ч в а и поглъща
н а к в а н т и , но и ч е се с ъ с т о и о т о т д е л н и к в а н т и с в е т л и н а , наречени
по-късно фотони. Всеки ф о т о н и м а енергия с = h v и т я се пренася о т
него при р а з п р о с т р а н е н и е н а с в е т л и н а т а . З а т е о р и я т а на ф о т о -
е ф е к т а п р е з 1921 а. А й н щ а й н п о л у ч а в а Н о б е л о в а н а г р а д а по ф и з и к а .
Е т о к а к т а з и т е о р и я обяснява з а к о н и т е з а външния ф о т о е ф е к т .
П л ъ т н о с т т а на л ъ ч и с т и я п о т о к е енерашгта н а ф о т о н и т е ,
к о и т о п р е м и н а в а т за единица време през единица площ, разположе
на перпендикулярно н а с к о р о с т т а на с в е т л и н а т а . Увеличаване н а
п л ъ т н о с т т а н а п о т о к а означава по-золям брой на ф о т о н и т е в неао.
Всеки ф о т о н може да взаимодейства само с един ел ек тр о н , н а к о й т о
изцяло предава е н е р г и я т а си. Очевидно е, че б р о я т н а о т д е л е н и т е
о т к а т о д а е л е к т р о н и е пропорционален на п л ъ т н о с т т а на лъчис-
т и я п о т о к , к а к т о аласи и един о т законите. Ч а с т о т е н е р г и я т а на
един ф о т о н с о т и в а за о т д е л я н е на е л е к т р о н о т м е т а л а - т о в а е
о т д е л и т е л н а т а енергия E Q , а о с т а н а л а т а ч а с т се превръща в кине
т и ч н а енергия на о т д е л е н и я е л е к т р о н ;
8 = £е + £к (14.1)
т г /
или I С- (14.2)
Това е п з ^ е с т и о т о у р а в н е н и е на А й н щ а й н з а в ъ н ш н и я ф о т о е ф е к т .
Е л е к т р о н и т е , о т д е л е н и о т ф о т о к а т о д а , щ е и м а т макси
м а л н а к и н е т и ч н а е н е р г и я Е т л х и м а к с и м а л н а с к о р о с т Vmax, а к о Е с = 0.
К а т о се и м а п р е д в и д , ч е с м о ж е д а се и з р а з и ч р е з X и с к о р о с т т а н а
с в е т л и н а т а с (с = Av), о т (14.1) се п о л у ч а в а
,с max
(14.3)
К
к о е т о е и з р а з н а в т о р и я з а к о н з а ф о т о е ф е к т а . Е т а х м о ж е д а се
у р а в н о в е с и о т е н е р г и я т а н а е л е к т р и ч н о т о п о л е eUg п р и с п и р а щ о
н а п р е ж е н и е м е ж д у е л е к т р о д и т е Uo:
Emax = e U o = h v . (14.4)
В и ж д а се, ч е с п и р а щ о т о н а п р е ж е н и е н а р а с т в а п р а в о п р о п о р ц и о н а л н о
н а ч е с т о т а т а з а определен ф о т о к а т о д и г р а ф и ч н а т а зависимост е
п р а в а л и н и я ( ф и г . 14.4). О т т а к и в а е к с п е р и м е н т а л н о п о л у ч е н и г р а
ф и к и с г о л я м а т о ч н о с т е определена с т о й н о с т т а н а к о н с т а н т а т а
на Планк.
Минималната енергия Ет.„. необходима на един фотон, за да
предизвика ф о т о е ф е к т , е равна на о т д е л и т е л н а т а енергия на елек-
159
III Е л е к т р и ч е с т в о
rnpoiia c mm = Ь\. . O m m y k се определя u д ъ л ж и н а т а на в ъ л н а т а Хтях ,
Eiag к о я т о не е възможен ф о т о е ф е к т ;
£m m /iv m m h ——— ~ ^К t
Кm a x
he
(14.5)
Y „
Тази с т о й н о с т на X е " ч е р в е н а т а " граница н а ф о т о е ф е к т а . Това и м е
обаче не означава, че т я о т г о в а р я н а червения ц в я т о т с п е к т ъ р а . З а
п о в е ч е т о о т м е т а л и т е л1Пах е в б л и з к а т а УВ о б л аст, за друаи - във ви
д и м а т а , а за някои химични съединения е в И Ч о б л а с т ( т а б л . 14.1).
Т а б л . 14.1. О т д е л и т е л н а енергия Е с и червена граница }.шах за някои

фотокатоди
Фото Ka i од Cs- Cs-W Cs Na Ba Cs-Sb- Ca Sb W Si
(покрихме) W-0 j Na-K
Ес, eV 1,3 1,8 2,3 2,4 2,8 3,0 4,1 4,5 4,8
^„ах, п т 1242 955 680 540 517 440 414 Г 303 ^ 276 259
§ 14.2. Фотопрободимост и фотоелектродбизкещо

напрежение
Фотопрободимост е д о п ъ л н и т е л н а т а е л е к т р о п р о в о д и м о с т ,
к о я т о полупроводниците п о л у ч а в а т при облъчване със с в е т л и н а . Т я
също може да бъде с о б с т в е н а и примесна, к а к т о при полупроводници,
неподложени н а д е й с т в и е т о на с в е т л и н а . Т ъ й к а т о н о с и т е л и т е на
е л е к т р и ч е с т в о не н а п у с к а т в е щ е с т в о т о , а само п р о м е н я т енергий
н о т о си с ъ с т о я н и е , я в л е н и е т о се н а р и ч а Вътрешен фотоефект. О т
з о н н а т а т е о р и я (вж. § 12.4) следва, ч е в ъ т р е ш е н ф о т о е ф е к т е
възможен, ако е н е р г и я т а н а ф о т о н а е > i\E, к ъ д е т о \ Е е ш и р и н а т а
на з а б р а н е н а т а зона, а при примесна проводимост - з о н а т а между
п р и м е с н и т е нива и с ъ с е д н и т е им зони н а проводимост.
Ф о т о е ф е к т ъ т в полупроводници н а м и р а приложение в ъ в
фот.орезисторите, к о и т о п р е д с т а в л я в а т полупроводников слой
върху и з о л а т о р н а подложка. П р о в о д и м о с т т а и е л е к т р и ч н и я т т о к
през т я х н а р а с т в а т с увеличаване н а п л ъ т н о с т т а н а л ъ ч и с т и я
п о т о к . Те и м а т м а л к и размери и са ч у в с т в и т е л н и д е т е к т о р и на
и н ф р а ч е р в е н и л ъ ч и в д о с т а широки с п е к т р а л н и и н т е р в а л и . Основен
н е д о с т а т ъ к е т е м п е р а т у р н а т а и м зависимост. З а ф о т о м е т р и ч н и
и з м е р в а н и я в ъ в в и д и м а т а о б л а с т се и з п о л з в а т ф о т о р е з и с т о р и със
с о б с т в е н а п р о в о д и м о с т (CdS, Se), а в И Ч о б л а с т - със собствена
(Bi 2 S b PbS, PbSe, InSb) u c примесна проводимост (Ge-As, Ge-Sb).
П р и к о н т а к т между два полупроводника о т различен т и п
възниква ф о т о е л е к т р о д в и ж е щ о напрежение, к о е т о п ъ к е аналоз на
к о н т а к т н а т а п о т е н ц и а л н а разлика при м е т а л и т е (фиа. 14.5). Н а
г р а н и ц а т а м ежду полупроводниците се образува р-п-преход, наричан
още с п и р а щ ( з а п и р а щ ) с л о й и т о з и вид ф о т о е ф е к т е и з в е с т е н к а т о
в е н т и л е н ф о т о е ф е к т . Под д е й с т в и е на с в е т л и н а т а презр-/г-прехода
в д - т и п полупроводника п р е м и н а в а т електрони о т р-полупроводника,
а в р - т и п полупроводника - дупки о т я-полупроводника. С п и р а щ и я т
слой пречи на р е к о м б и н а ц и я т а между електрони и дупки и променя
р а в н о в е с н а т а и м к о н ц е н т р а ц и я . С н а р а с т в а н е н а броя н о с и т е л и на
е л е к т р и ч е с т в о с еднакъв знак о т всяка с т р а н а н а слоя се създава и
ф о т о е л е к т р о д в и ж е щ о т о напрежение.
Ф и г . 14.5. С х е м а н а ф о т о е л е м е н т Фиг. 14.6. Ф о т о д и о д - вид и з н а к
У р е д и т е з а получаване н а фотоелектродвижеидо напрежение

се н а р и ч а т ф о т о е л е м е н т и или слънчеви батерии. Те са преки преоб
р а з у в а т е л и н а с в е т л и н н а т а енерзия в е л е к т р и ч н а и а л т е р н а т и в н и
и з т о ч н и ц и н а е л е к т р и ч н а енерзия. Ф о т о е л е м е н т и т е се и з п о л з в а т и
з а ч у в с т в и т е л н и д е т е к т о р и с широк ч е с т о т е н о б х в а т във ф о т о
м е т р и я т а без необходимост о т захранващо напрежение. Полупро
в о д н и ц и т е в т я х н а й - ч е с т о са Se, Si, Ge, CdS, InAs и AlSb. С п о н т а н
н а т а и м п р е к р и с т а л и з а ц и я с в р е м е т о води до понижаване на
ч у в с т в и т е л н о с т т а {стареене) на ф о т о е л е м е н т и т е .
Селеновият ф о т о е л е м е н т има спектрална чувствителност
близка до т а з и н а ч о в е ш к о т о око (бж. § 25.1). Пълно сьвнадение между
т я х ее п о с т и г а с подходящ ф и л т ъ р . Такъв ф о т о е л е м е н т е с ъ с т а в н а
ч а с т „ а л у к с м е т р и т е - уреди, с к о и т о се определя с в е т л и н н а т а вели-
161
чина осдетеност. О с в е т е н о с т т а е хиеиенен п о к а з а т е л и е необходимо
да се к о н т р о л и р а дали о т е о в а р я на у т в ъ р д е н и т е норми з а жилищни,
р а б о т н и , учебни, р а з в л е к а т е л н и и др. помещения. Ф о т о е л е м е н т и се
и з п о л з в а т за д е т е к т о р и и във ф о т о к о л о р и м е т р и т е (вж. § 27.2).
Фотодиодът е полупроводников ф о т о д е т е к т о р , к о й т о може
да р а б о т и и к а т о ф о т о р е з и с т о р , и к а т о ф о т о е л е м е т . С в е т л и н а т а
попада върху неео д и р е к т н о през прозорче или по о п т и ч н о влакно
(фиа. 14.6). Включен к а т о ф о т о р е з и с т о р , ф о т о д и о д ъ т и м а много
високо с ъ п р о т и в л е н и е в е д н а т а посока на т о к а , наречена обратна.
Това с ъ п р о т и в л е н и е се н а м а л я в а мноао, к о г а т о върху него попада
с в е т л и н а о т определен ч е с т о т е н и н т е р в а л . П р и т а к о в а свързване и
измерване г о л е м и н а т а на о б р а т н и я т о к , ф о т о д и о д ъ т може да се
използва к а т о много п о - ч у в с т в и т е л е н д е т е к т о р н а с в е т л и н а о т
фотоелемента.
Н а й - ч е с т о ф о т о д и о д и т е се п р а в я т о т Si (за и н т е р в а л а 190 -
1100 п т ) , Ge (800 - 1700 п т ) , InGaAs (800 - 2600 п т ) и PbS (< 1000 -
3500 п т ) . Те се и з п о л з в а т з а т о ч н и измервания в о п т и к а т а , особено
при много ниски с в е т л и н н и п о т о ц и , т ъ й к а т о и м а т висока ч у в с т в и
т е л н о с т и много по-линейна х а р а к т е р и с т и к а о т ф о т о р е з и с т о р и т е
и ф о т о е л е к т р о н н и т е у м н о ж и т е л и . В сравнение с последните, ф о т о
д и о д и т е са е в т и н и , у с т о й ч и в и на удар, к о м п а к т н и и леки, и м а т
нисък шум, д ъ л ъ г ж и в о т , к в а н т о в и я т и м добив (вж. § 35.2) е висок
(до 80%) и не се н у ж д а я т о т високоволтово захранване.
В комбинация със с ц и н т и л а т о р ф о т о д и о д и т е са ч а с т о т
т в ъ р д о т е л н и т е д е т е к т о р и на р е н т г е н о в и л ъ ч и в к о м п ю т ъ р н а т а
т о м о г р а ф и я (вж. § 42.1). Фотодиоди се и з п о л з в а т и в уреди о т б и т о
в а т а е л е к т р о н и к а к а т о например CD плейъри, сигнални д е т е к т о р и
н а дим и у с т р о й с т в а з а д и с т а н ц и о н н о управление н а т е л е в и з и о н н и
приемници.
Д е й с т в и е т о н а у с т р о й с т в о т о , наречено CCD ( о т англ. charge-
coupled device - устройство със свързан заряд), също се основава н а
ф о т о е л е к т р и ч н и я е ф е к т . То е м а т р и ц а , с ъ с т а в е н а о т и н т е г р а л н а
схема, к о я т о с ъ д ъ р ж а р е ш е т к а о т свързани помежду си ф о т о ч у в -
с т в и т е л н и е л е к т р и ч н и кондензатори. Р е ш е т к а т а може да бъде
линейна и л и двумерна. П ъ р в а т а се използва в л и н е й н и т е скенери, а
в т о р а т а - във ф о т о а п а р а т и т е и видеокамерите.
Ф о т о ч у б с т в и т е л н и я т слой на к о н д е н з а т о р и т е е о т Si с
примес н а В и л и P. С п о м о щ т а н а о б е к т и в о б р а з ъ т н а о б е к т а се
п р о е к т и р а върху р е ш е т к а т а о т кондензатори. Всеки кондензатор се
зарежда с е л е к т р и ч е н заряд, пропорционален н а с в е т л и н н и я п о т о к
о т определено м я с т о на обекта. П р е д а в а н е т о на з а р я д и т е между
к о н д е н з а т о р и т е се управлява о т к о н т р о л н а т а схема. Един конден
з а т о р може да предава възникналия е л е к т р и ч е н заряд на един или на
няколко о т с ъ с е д н и т е му кондензатори. З а р я д и т е се п р е м е с т в а т
свързано до последния кондензатор, к о й т о аи подава н а у с и л в а т е л , а
т о й аи п р е в р ъ щ а в напрежение. С т о й н о с т и т е на з а р я д и т е н а о т д е л
н и т е т о ч к и (пиксели) се з а п и с в а т последователно, въпреки ч е са
възникнали едновременно. У п р а в л я в я щ а т а схема превръща изцяло
з а р я д и т е на к о н д е н з а т о р и т е на р е ш е т к а т а в променливо напреже
ние, о б р а б о т в а ао, д и а и т а л и з и р а и з а п а м е т я в а .
З а п а м е т е н и т е образи м о а а т да б ъ д а т прехвърляни към прин
т е р , з а п а м е т я в а щ о у с т р о й с т в о или видео дисплей. CCD у с т р о й с т в а
т а се и з п о л з в а т к а т о ф о т о д е т е к т о р и в цифрови ф о т о а п а р а т и ,
видеокамери и о п т и ч н и скенери. В и с о к а т а им ч у в с т в и т е л н о с т к ъ м
и н ф р а ч е р в е н и т е л ъ ч и аи прави незаменими за И Ч ф о т о а р а ф и я , в
уреди з а нощно виждане и астрономически наблюдения, и др. Медицин
с к и т е им приложения са в т е р м о а р а ф и я т а (вж. § 10.3), о п т и ч н а т а и
е л е к т р о н н а т а микроскопия, и др. К в а н т о в и я т добив н а CCD устрой
с т в а т а е около 70%, к о е т о е мноао повече о т т о з и н а ф о т о г р а ф с к а
т а емулсия - 2%.
§ 14.3. Ф о т о е л е к т р о н н и п р е о б р а з у б а т е л и 6 м е д и ц и н а т а
• Фотоелектронен умноокител
Ф о т о е л е к т р о н н и я т у м н о ж и т е л (ФЕУ) е н а й - в а ж н а т а ч а с т
на с ц и н т и л а ц и о н н и я д е т е к т о р , к о й т о се използва широко з а реаист-
риране на р е н т г е н о в и и у-лъчи 6 у о з и м е т р и я т а (6ж. § 45.3) и 8
р а д и о н у к л и д н а т а д и а в н о е т и к а (6ж. § 43), а еъщо и з а измерване н а
хемилуминесиениия о т реакции н а свободни радикали в 6иоло 8 ични
с и с т е м и (вж. § 35.4) Това е електровакуумен уред, к о й т о преобразува
много слаби с в е т л и н н и сигнали (сцинтилации) в е л е к т р и ч н и
импулси и ги усилва о т порядъка на 10 п ъ т и .
163
С в е т л и н н и т е сигнали се п о л у ч а в а т о т к р и с т а л - с ц и н т и л а -
т о р и п о п а д а т върху ф о т о к а т о д , к ъ д е т о п р е д и з в и к в а т ф о т о е л е к -
т р о н н а емисия (фиг. 14.7). Освен н а ф о т о е ф е к т , д е й с т в и е т о н а
ФЕУ се основава и н а я в л е н и е т о Вторична ел ектр о нна емисия -
о т д е л я н е н а в т о р и ч н и е л е к т р о н и о т п о л о ж и т е л н и е л е к т р о д и , пре
дизвикано о т у д а р и т е н а ускорени е л е к т р о н и . Т а к и в а п о л о ж и т е л н и
е л е к т р о д и , наречени диноди, са разположени между к а т о д а и анода
на ФЕУ в две редици. Н а всеки динод се подава постоянно положител
но напрежение с големина, к о я т о н а р а с т в а в посока о т ф о т о к а т о д а
к ъ м анода. Всеки о т д е л е н о т ф о т о к а т о д а е л е к т р о н се ускорява к ъ м
п ъ р в и я динод и о т к ъ с в а о т него няколко е л е к т р о н а . Тези е л е к т р о н и
се у с к о р я в а т к ъ м най-близкия срещуположен динод и всеки о т т я х
също о т к ъ с в а няколко е л е к т р о н а . Този процес н а лавинообразно
умножаване на е л е к т р о н и т е продължава до последния динод и н а
анода д о с т и г а усилен т о к о в импулс.
+200 V +600 V +1000 V +1400 V
Фиг. 14.7 Ф о т о е л е к т р о н е н у м н о ж и т е л - принципна схема (а), външен вид (б)
Ако един е л е к т р о н о т к ъ с в а о т всеки динод п е л е к т р о н а и

б р о я т н а д и н о д и т е е т, г о л е м и н а т а н а анодния т о к 1С, н а изхода на
ФЕУ е
т т П1
la ~ Ik П j
к ъ д е т о Д е т о к ъ т между ф о т о к а т о д а и п ъ р в и я динод. И з х о д н и я т
т о к о в импулс се подава н а у с и л в а т е л , а след т о в а се о т ч и т а о т
регистриращо устройство.
• Рентгенов електронно-оптичен преобразувател
Ф о т о е л е к т р о н н и у с и л в а т е л и н а я р к о с т т а н а образи вече се
и з п о л з в а т в ъ в всяка р е н т г е н о в а уредба в м е с т о ф л у о р е с ц и р а щ и т е
екрани. З а т о в а т е се н а р и ч а т още рен т ае н о ви е л е к т р о н н о - о п т и ч н и
п р е о б р а з у в а т е л и (РЕОП). Те о с и а у р я в а т не само по-добро к а ч е с т в о
н а образа и в ъ з м о ж н о с т за к о м п ю т ъ р н а обработка, но н а м а л я в а т и
л ъ ч е в о т о н а т о в а р в а н е н а псрсонала и п а ц и е н т и т е .
Прозорец ь т н а Р Е О П е т ъ н ъ к слой AI върху п р е д н а т а ч а с т
н а вакуумиран с т ъ к л е н балон (физ. 14.8). Върху неао са нанесени два
слоя. п ъ р в и я т е флуоресциращ екран о т Csl, а в т о р и я т зад неао —
ф о т о к а т о д о т Sb2Sv Р е н т а е н о в и т е л ъ ч и п о п а д а т върху екрана,
л у м и н о ф о р ъ т м у и з л ъ ч в а видима с в е т л и н а , а с в е т л и н а т а о т к ъ с в а
е л е к т р о н и о т ф о т о к а т о д а . Е л е к т р о н и т е се н а с о ч в а т к ъ м анода о т
високо п о с т о я н н о напрежение, приложено върху ускоряващи цилин
дрични е л е к т р о д и . А н о д ъ т фокусира е л е к т р о н н и я сноп върху изхо
ден екран о т ZnCdS, к ъ д е т о се получава видим образ в р е з у л т а т на
катодолуминесценция.
Вакуумирам
балон
Анод
Изходен
екран
Кутия
Ф и й . 1 4 . 8 . П р и н ц и п н а с х е м а на ф о т о е л е к т р о н е н у с и л в а т е л н а
образи ( р е н т г е н о в е л е к т р о н н о - о п т и ч е н п р е о б р а з у в а т е л )
О б р а з ъ т бърху входния екран и м а размери 2 5 - 3 5 em, а върху

изходния - 2 , 5 cm. У с и л в а н е т о п а я р к о с т т а н а образа се дължи алав-
но н а у с к о р я в а н е т о н а е л е к т р о н и т е между ф о т о к а т о д а и анода с
напрежение 2 5 - 3 5 kV, но у м а л я в а н е т о н а образа също и м а значение.
М а л к и я т размер на ч а с т и ц и т е н а луминофора (1 - 2 р т ) върху
изходния е к р а н о с и г у р я в а по-висока р а з д е л и т е л н а способност. Изход
н и я т образ през видеокамера се наблюдава върху м о н и т о р или се
подлааа н а к о м п ю т ъ р н а обработка.
165
§ 15. ЕЛЕКТРОПРОВОДИМОСТ НА ГАЗОВЕ И ТЕЧНОСТИ
S 15.1. Е л е к т р и ч е н т о к 6 газове
**, В р е з у л т а т н а и н т е н з и в н и и з с л е д в а н и я в ъ р х у п р о т и ч а н е т о н а
е л е к т р и ч е н т о к в р а з р е д е н и газове в к р а я н а XIX в. са н а п р а в е н и о т к р и т и я
с ф у н д а м е н т а л н о значение - о т к р и в а н е т о на р е н т г е н о в е т е лъчи о т
В и л х е л м Р е н т г е н (VV. Röntgen) през 1895 г. и н а е л е к т р о н а о т Д ж о у з е ф
Томсън (J. J. T h o m s o n ) п р е з 1897 г., у д о с т о е н и с Нобелови награди. Освен
т о в а д е й с т в и е т о н а р е д и ц а с ъ в р е м е н н и уреди, и з п о л з в а н и в н а у к а т а ,
т е х н и к а т а и б и т а , се основава н а е л е к т р о п р о в о д и м о с т т а н а г а з о в е т е -
р а з л и ч н и й о н и з а ц и о н н и д е т е к т о р и , е л е к т р о н н о л ъ ч е в а т а т р ъ б а (осцилоско
па), кинескопа, л у м и н е с ц е н т н а т а л а м п а и много други.
Г а з о в е т е в нормално с ъ с т о я н и е са диелектршди. Те не про

в е ж д а т е л е к т р и ч е н т о к , т ъ й к а т о в т я х л и п с в а т н о с и т е л и н а елек
т р и ч е с т в о . Т а к и в а н о с и т е л и са е л е к т р о н и и йони, к о и т о м о а а т да се
о б р а з у в а т о т н е у т р а л н и т е а т о м и и молекули при вън шн и въздей
с т в и я . П р о ц е с ъ т се нарича йонизация и се с ъ с т о и в о т д е л я н е или
присъединяване на един или няколко е л е к т р о н а о т а т о м и т е или
м о л е к у л и т е ( п о - н а т а т ъ к наричани а т о м и ) , в р е з у л т а т на к о е т о т е
се п р е в р ъ щ а т в п о л о ж и т е л н о или о т р и ц а т е л н о заредени йони. Йони
т е също м о г а т д а б ъ д а т йонизирани и т а к а се п о л у ч а в а т д в у к р а т н о
и дори т р и к р а т н о йонизирани а т о м и .
Йонизация се получава при предаване н а механична енергия,
т о п л и н а , енергия на е л е к т р и ч н о и м а г н и т н о поле, н а йонизиращи
л ъ ч е н и я и о т други и з т о ч н и ц и на енергия, наречени йонизатори.
Н е о б х о д и м а т а з а т о в а енергия Ei се нарича йокизационна енергия и
обикновено се и з р а з я в а чрез йонизационния потенциал ф, и з а р я д а на
електрона е :
= еф, .
О т т о в а р а в е н с т в о следва и и з м е р и т е л н а т а единица з а йонизацион-
н а енергия - е л е к т р о н - в о л т (eV).
Едновременно с й о н и з а ц и я т а в г а з а п р о т и ч а и п р о ц е с ъ т
рекомбинация на йоните. Той се с ъ с т о и в н е у т р а л и з и р а н е н а елек-
т р и ч н и т е заряди при среща на разноименни йони или присъединяване
на е л е к т р о н и к ъ м п о л о ж и т е л н и йони. Между д в а т а проиеса н а с т ъ п в а
динамично равновесие и в газа се у с т а н о в я в а равновесна концентра-
ция на йоните - б р о я т н а о б р а з у в а щ и т е се йони в е д и т щ а обем е
р а в е н н а броя н а р е к о м б и н и р а щ и т е .
П р о т и ч а н е т о н а е л е к т р и ч е н т о к в г а з се н а р и ч а газов р а з
ряд. Необходимо условие з а т о в а е н а л и ч и е н а в ъ н ш н о е л е к т р и ч н о
поле. Р а з р я д ъ т е несамостоятелен, к о е а т о н о с и т е л и т е н а е л е к т р и
ч е с т в о се с ь з д а в а т о т й о н и з а т о р , независим о т е л е к т р и ч н о т о поле.
Този р а з р я д с п и р а п р и о т с т р а н я в а н е н а й о н и з а т о р а . Самостоятелен
е р а з р я д ь т , к о й т о про дъл /кав а и без й о н и з а т о р , т ъ й к а т о й о н и т е се
с ъ з д а в а т о т с а м о т о е л е к т р и ч н о поле.
Е л е к т р о п р о в о д и м о с т т а н а г а з о в е т е п р и нормално н а л я г а н е
се изследва с газов диод и л и конден-
заторна йонизаиионна камера
Йонизатор
I (фиг. 15.1). Между п л о ч и т е н а кон
*.4 д е н з а т о р а се п р и л а г а п о с т о я н н о
А0 -
е л е к т р и ч н о напрежение, к о е т о мо
-CD- I же д а се п р о м е н я плавно. В ъ н ш е н
й о н и з а т о р с ъ з д а в а йони и свободни
е л е к т р о н и . Е л е к т р и ч н о т о поле в
111
кондензатора и м придава постоян
Фиг. 15.1. Н е с а м о с т о я т е л е н н а с к о р о с т по посока н а п р о т и
газов р а з р я д
воположно з а р е д е н и т е е л е к т р о д и и
в ъ в в ъ н ш н а т а в е р и г а п р о т и ч а слаб т о к .
П ъ р в о н а ч а л н о г о л е м и н а т а н а ш о к а р а с т е пропориионално н а
п р и л о ж е н о т о н а п р е ж е н и е (фиг. 15.2, ч а с т А), а над определена с т о й
н о с т н а н а п р е ж е н и е т о о с т а в а п о с т о я н н а ( ч а с т В). Гова означава, ч е
всички йони, с ъ з д а в а н и з а е д и н и и ^ време о т й о н и з а т о р а ( п ъ р в и ч н и
йони), д о с т и г а т до е л е к т р о д и т е . П о с т о я н н а т а с т о й н о с т н а ш о к а се
н а р и ч а наситен т о к , а ч а с т А и ч а с т В о т к р и в а т а —област на
п ъ р в и ч н а йонизация.
След т а з и о б л а с т т о к ъ т запо ч в а д а н а р а с т в а силно с увели-
ч а в а н е н а н а п р е ж е н и е т о поради в и с о к а т а к и н е т и ч н а енергия н а
с в о б о д н и т е е л е к т р о н и . Т я х н а т а е н е р г и я с т а в а д о с т а т ъ ч н а д а йони
з и р а т м о л е к у л и т е п р и сблъсък преди г а з о в и т е йони д а п р и д о б и я т
т а к а в а способност. О т д е л е н и т е при т о в а нови свободни е л е к т р о н и
се у с к о р я в а т и н а свой ред п р е д и з в и к в а т йонизация. П о л у ч а в а с е
лавинообразно у в е л и ч а в а н е н а броя н а п ъ р в и ч н и т е иони, с ъ з д а в а н и
о т й о н и з а т о р а и усилване н а ра зряд н и я т о к . Р а з р я д ъ т обаче продъл
ж а в а да бъде н е с а м о с т о я т е л е н , т ъ й к а т о спира п р и п р е к р а т я в а н е
на д е й с т в и е т о н а й о н и з а т о р а , след к а т о п ъ р в и ч н и т е и в т о р и ч н и
е л е к т р о н и д о с т и г н а т до анода. Г о л е м и н а т а н а т о к а е пропориио-
н а л н а на броя н а п ъ р в и ч н и т е йони и т а з и ч а с т о т к р и в а т а се нари
ча област на пропорционалност (фиг. 15.2, ч а с т С).
Фиг. 15.2. О б л а с т и 01,6 в о л т а м п е р н а т а х а р а к т е р и с т и к а н а аазов диод
Р а з р я д ъ т с т а в а с а м о с т о я т е л е н едва к о г а т о се о б р а з у в а т
две насрещни л а в и н и о т йони, способни да п р е д и з в и к а т ударна йони-
заиия. Това с т а в а над едно прагово напрежение, к о е т о определя нача
л о т о н а о б л а с т т а D, наречена област на Гайгер (Н. Geiger). Първич
н и т е йони само д а в а т начало н а разряда. Н а п р е ж е н и е т о над к р а я н а
т а з и о б л а с т , наречено пробивно, е т о л к о в а голямо, ч е предизвиква
п р о т и ч а н е н а т о к и без й о н и з а т о р . Това е о б л а с т т а н а непрекъсна
т и я р а з р я д ( ч а с т Е).
§ 15.2. В и д о в е с а м о с т о я т е л е н г а з о в р а з р я д
П р и с а м о с т о я т е л е н разряд г а з ъ т може д а д о с т и г н е с ъ с т о я
ние с висока с т е п е н н а йонизаиия, наречено п л а з м е н о състояние или
п л а з м а . То се х а р а к т е р и з и р а с изравняване н а з а р я д и т е н а е л е к т р о
н и т е и п о л о ж и т е л н и т е йони, т а к а ч е с у м а р н и я т заряд във всеки
е л е м е н т а р е н обем е нула. П л а з м а т а и м а много добра електропрово-
giiMocm, т ъ й к а т о к о н ц е н т р а ц и я т а на н о с и т е л и т е на т о к е мноао
висока. Т о к ъ т се д ъ л ж и алавно на е л е к т р о н и т е , т ъ й к а т о т я х н а т а
п о д в и ж н о с т е п о ч т и т р и п ъ т и по-аоляма о т т а з и на й о н и т е .
Плазма, получена вследствие на висока т е м п е р а т у р а , се нарича
в и с о к о т е м п е р а т у р н а , а на газов разряд - газоразрядна. В е щ е с т в о т о
във в ъ т р е ш н о с т т а на С л ъ н ц е т о и з в е з д и т е , к ъ д е т о т е м п е р а т у р а
т а е о т порядъка на 10 К, е в с ъ с т о я н и е на високотемпературна
плазма. С л о е в е т е йонизиран въздух в с ъ с т а в а на й о н о с ф е р а т а
с ъ д ъ р ж а т висок п р о ц е н т йони (около 1%) и п р е д с т а в л я в а т плазма,
образувана чрез ф о т о й о н и з а ц и я .
С а м о с т о я т е л н и я т газов разряд може да бъде няколко вида в
з а в и с и м о с т о т н а л я г а н е т о на газа, напрежението и ф о р м а т а на
електродите.
Т л е е щ р а з р я д е р а з р я д ъ т , к о й т о се наблюдава при по-ниско
о т а т м о с ф е р н о т о налягане и при напрежение о т порядъка на 1 kV в
з а т в о р е н и с т ъ к л е н и т р ъ б и между м е т а л н и е л е к т р о д и (катодни
т р ъ б и ) . Х а р а к т е р н о з а него е с в е т е н е т о на газа, предизвикано о т
преход в нормално с ъ с т о я н и е на а т о м и , възбудени о т удари. При раз
реждане на газа под налягане 0,1 Ра с в е т е н е т о изчезва, а ускорените
е л е к т р о н и о б р а з у в а т насочен сноп, наречен к а т о д н и л ъ ч и . Поляр
н и т е сияния в р а з р е д е н и т е йонизирани слоеве на т е р м о с ф е р а т а
п р е д с т а в л я в а т т л е е щ разряд в е с т е с т в е н и условия.
Д ъ г о в р а з р я д ( е л е к т р и ч н а или в о л т о в а дъга) се получава при
а т м о с ф е р н о налягане и сравнително ниски постоянни напрежения;
40 —50 V з а м е т а л н и е л е к т р о д и и 60 — 70 V з а електроди о т възлен
или г р а ф и т . Той се запалва при допиране на е л е к т р о д и т е и се разга
ря при о т д а л е ч а в а н е т о им на разстояние няколко м и л и м е т р а . Въз
можен е и при по-ниско, и при по-високо налягане о т а т м о с ф е р н о т о .
И з т о ч н и к на е л е к т р о н и е к а т о д ъ т , з а г р я т о т у д а р и т е на ускорени
т е п о л о ж и т е л н и йони. Р а з р я д ъ т се характеризира с големи стойно
с т и на е л е к т р и ч н и я т о к ( о т няколко единици до д е с е т к и ампери) и
мощно с в е т л и н н о излъчване в о б л а с т т а на в и д и м а т а и ултравиоле
т о в а т а област.
Д ъ г о в и я т разряд не се подчинява на закона на Ом, т ъ й к а т о
с ъ п р о т и в л е н и е т о м е ж д у е л е к т р о д и т е намалява с увеличаване аоле-
м и н а т а на т о к а поради н а р а с т в а н е т о на броя на з а р е д е н и т е ч а с т и -
169
ци. В о л т а м п е р н а т а му х а р а к т е р и с т и к а е п а д а щ а - с увеличаване н а
т о к а напрежението намалява. Междуелектродното п р о с т р а н с т в о е
напълно йонизирано и п р е д с т а в л я в а в и с о к о т е м п е р а т у р н а п л а з м а с
т е м п е р а т у р а о т 4000 до 7000 К. (За сравнение, т е м п е р а т у р а т а на
п о в ъ р х н о с т т а н а С л ъ н ц е т о е 5800 К). Д ъ г о в и я т разряд се използва
широко к а т о и з т о ч н и к н а т о п л и н а з а възбуждане н а с п е к т р и в
а т о м н о е м и с и о н н и я с п е к т р а л е н а н а л и з (вж. § 33.3), в м е т а л у р г и я т а
и з а в а р я в а н е т о на м е т а л и , а к а т о и з т о ч н и к н а видима и у л т р а
в и о л е т о в а с в е т л и н а - в п р о ж е к т о р и и дъгови лампи, прилагани и в
медицината.
И с к р а в и я т р а з р я д ( елек тр и ч на искра) възниква между заоб
лени е л е к т р о д и при различно налягане н а газа, к о г а т о се приложи
с ъ о т в е т н о т о пробивно напрежение. То е пропорционално н а наляга
н е т о и при а т м о с ф е р н о налягане е около 300 kV/cm. Р а з р я д ъ т
п р о т и ч а к а т о първоначално о т йонизирания газ се о б р а з у в а т т ъ н к и
разклонени канали, наречени стримери. Те бързо н а р а с т в а т по
д ъ л ж и н а и к о г а т о д о с т и г н а т до е л е к т р о д и т е , о б р а з у в а т непрекъс
н а т и токопроводни канали. Това предизвиква рязко увеличаване на
г о л е м и н а т а на т о к а и разширяване на к а н а л и т е .
О т п о в и ш а в а н е т о н а н а л я г а н е т о в к а н а л и т е се получава
ударна вълна, в ъ з п р и е м а н а к а т о х а р а к т е р е н звук - т о в а е г р ъ м о т е
в и ц а т а в случай на м ъ л н и я . М ъ л н и и т е и м а т д ъ л ж и н а до 10 km, диа
м е т ъ р - до 40 cm, р а з р я д н и я т им т о к е с големина 100 кА и повече, а
п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а - 0,1 ms. Т е м п е р а т у р а т а н а п л а з м а т а при
искров разряд е о т порядъка н а 10 000 К. Този разряд, подобно на
дъговия, се п р и л а г а в а т о м н о е м и с и о н н и я с п е к т р а л е н а н а л и з и з а
о б р а б о т к а н а м е т а л и , а освен т о в а и з а измерване н а високи напре
жения, в искровия брояч и др.
К а р о н н и я т р а з р я д ( е л е к т р а е ф л Ь д и я ) се получава о т силно
нехомогенно е л е к т р и ч н о поле близо до е л е к т р о д и с м а л ъ к радиус на
к р и в и н а т а ( о с т р и е т а , т ъ н к и проводници и др.) при н а л я г а н е н а газа
около а т м о с ф е р н о т о . И м е т о м у произлиза о т бледогълъбовото или
в и о л е т о в о с в е т е н е , к о е т о прилича н а ореола н а с л ъ н ч е в а т а корона.
О с н о в ното л ъ ч е н и е обаче е 6 у л т р а в и о л е т о в а т а о б л а с т , понякога
съдържа и радиовълни, а освен т о в а р а з р я д ъ т се съпровожда с движе
ние н а ч а с т и ц и н а г а з а о т корониращия е л е к т р о д ( " е л е к т р и ч е н
170 М. M a p анод
в я т ъ р " ) , с ш у м u х и м и ч н и р е а к ц и и - образубане н а озон и а з о т н и
оксиди в ъ в в ъ з д у х а .
Й о н и з а ц и я т а и възбуждането н а н е у т р а л н и т е ч а с т и ц и н а
ааза са л о к а л и з и р а н и в ограничена зона, н а в ъ н о т к о я т о се движи п о т о к
о т заряди, едноименни със з а р я д а н а корониращия е ле к т р о д . О т р и ц а
т е л е н корониращ е л е к т р о д се използва в е л е к т р о ф и л т р и т е з а премах
ване н а т в ъ р д и ч а с т и ц и и капчици о т и з п у с к а н и т е в а т м о с ф е р а т а
газове и в а е р о й о н и з а т о р и т е з а създаване н а леки о т р и ц а т е л н и йони.
§ 15.3. Аеройони и аеройонотерапия

В ъ з д у х ъ т е н а й - в а ж н и я т к о м п о н е н т о т ж и з н е н а т а среда.
Ч о в е к м о ж е д а п р е ж и в е е няколко дни без вода, м а л к о по-дълго без
х р а н а , но без въз дух - само няколко м и н у т и . К а ч е с т в о т о н а въздуха
се о п р е д е л я не с а м о о т неговия т о ч е н х и м и ч е н с ъ с т а в и н а л и ч и е т о
н а з а м ъ р с я в а н и я , но и о т с т е п е н т а н а н е г о в а т а йонизация. П р и нор
м а л н о н а л я г а н е б р о я т н а в ъ з д у ш н и т е молекули и йони общо е около
2,7.10' 9 в cm , к а т о й о н и т е са с р а в н и т е л н о м а л к а ч а с т . В е с т е с т в е
ни у с л о в и я б р о я т н а т е з и йони, н а р е ч е н и а е р о й о н и , м о ж е д а д о с т и г н е
до 2 0 0 0 0 в спГ.
Аеройони са й о н и т е н а а з о т а , кислорода, в ъ г ле р о д н и я диок-
сид, в о д а т а и д р у г и с ъ с т а в к и н а въздуха. Тези йони и о б р а з у в а н и т е
п о м е ж д у и м к о м п л е к с и (до 10 - 15 йона) условно се н а р и ч а т л е к и аеро
й о н и . . Л е к и т е аеройони са с д и а м е т ъ р около 10 т , т.е. т о й е почти
10 п ъ т и п о - г о л я м о т д и а м е т ъ р а н а в ъ з д у ш н и т е молекули. Те м о г а т
д а се п р и с ъ е д и н я в а ш к ъ м п р а ш и н к и и м а л к и водни к а п ч и ц и и заедно с
т я х о б р а з у в а т т е з к к и аеройони. (уредният д и а м е т ъ р н а т е ж к и т е
аеройони е 10 7 ш, около 100 п ъ т и по-голям о т т о з и н а л е к и т е .
А е р о й о н и т е се п о л у ч а в а ш под д е и с т в и е н а р а д и о а к т и в н о с т
т а н а з е м н а т а кора, к о с м и ч н о т о лъчение, м ъ л н и и т е , о т т р и е н е т о
н а г о л е м и о й е м и въздух, предизвикано о т в е т р о в е т е , о т т р и е н е т о и
у д а р и т е н а в о д н и т е к а п ч и ц и 6 дъжда, в о д о п а д и т е и м о р с к и т е вълни.
Ф а к т о р и т е , к о и т о у н и щ о ж а в а т а е р о й о н и т е , са з а м ъ р с я в а н е т о н а
въздуха, о т о п л и т е л н и т е и к л и м а т и ч н и с и с т е м и , с т а т и ч н о т о
е л е к т р и ч е с т в о върху е л е к т р и ч н и а п а р а т и и с и н т е т и ч н и м а т е р и и .
О т н о ш е н и е т о м е ж д у броя н а п о л о ж и т е л н и т е и о т р и ц а т е л
н и т е йони в ъ в в ъ з д у х а до з е м н а т а п о в ъ р х н о с т е п р и б л и з и т е л н о 5:4,
171
т ъ й к а т о З е м я т а има о т р и ц а т е л е н заряд и отблъсква о т р и ц а т е л
н и т е йони. Изследванията са показали, че т о б а отношение и изли
ш ъ к ъ т на о т р и ц а т е л н и йони са благоприятни за човека, а въздухът
с голям брой положителни йони или несъдържагц йони е вреден. Кон-
ц е н т р а ц и я т а на о т р и ц а т е л н и т е аеройони в 1 cm свеж планински
въздух достига о т 4000 до 20 000, в крайморския въздух - 2000, в
и г л о л и с т н и т е гори - о т 200 до 1000, в о ф и с и т е в края на работния
ден - 60, в производствените помеидения - 10 - 20, а пред екрана на
телевизора или компютъра е 0. С о п и т и върху мишки е потвърдено,
че дейонизираният въздух е "мъртъв" - в него мишка умира за 14
дни. Според п р и е т и т е санитарни норми в Русия, концентрации на
л е к и т е о т р и ц а т е л н и аеройони под 600 и над 50 000 в cm представ
л я в а т заплаха за ж и в о т а и здравето на човека.
Л е к и т е о т р и ц а т е л н и аеройони д е й с т в а т благоприятно на
човешкия организъм - улесняват дишането, подобряват настрое
нието, увеличават работоспособността и в л и я я т положително при
редица заболявания: бронхиална а с т м а , о с т р и и хронични заболява
ния на горните и д о л н и т е дихателни пътиида, болести на сърдечно
съдовата с и с т е м а и органите на хемопоезата, изгаряния и рани,
кожни болести, бърза уморяемост, отслабване на и м у н и т е т а , функ
ционални р а з с т р о й с т в а на нервната с и с т е м а и др.
Повишената концентрация на п о л о ж и т е л н и т е аеройони
(например при нахлуване на гореид и сух в я т ъ р - фьон, мистрал,
шарав) пък може да предизвика т р у д н о с т и в дишането, а п а т и я ,
депресия, гадене, безсъние, нервност, раздразнение, умора, главобо
лие, с т о м а ш н и и други проблеми. Това може да доведе до изтошаване
и състояния, при к о и т о се увеличава рискът о т злополуки, крими
нални престъпления и самоубийства.
Доказано е, че аеройоните в л и я я т върху нивото на неврохор-
мона серотонин в к р ъ в т а - п о л о ж и т е л н и т е йони повишават нивото
му, а о т р и ц а т е л н и т е го понижават. С е р о т о н и н ъ т предизвиква
свиване на кръвоносните съдове и по т о з и начин усилва болката при
изгаряне. Д е й с т в и е т о на о т р и ц а т е л н и т е аеройони дава възмож
н о с т за приложението им при лечение на изгаряния. Установено е,
че болките на много п а ц и е н т и с леки и т е ж к и изгаряния се облекча
в а т след 10 - 15 min аеройонотерапия.
Аеройонотерапия се прилааа no дба начина —чрез инхалация
и локално. Инхалационната терапия с золяма п л ъ т н о с т на аеройо
н и т е се пробежда 6 краткотрайни сеанси, а с малка п л ъ т н о с т —6 по-
п
р о д ъ л жи т елн и периоди. Използбат се различни бидобе аенератори
на аеройони за индивидуално и арупобо лечение и с профилактична
цел. Г е н е р а т о р и т е на леки о т р и ц а т е л н и аеройони се наричат
аеройонизатори. При т я х йоните се създават о т йонизатор, но
п о л о ж и т е л н и т е се насочват с електрично поле към о т р и ц а т е л е н
електрод, к ъ д е т о се неутрализират. О т р и ц а т е л н и т е аеройони,
к а т о по-леки, се у в л и ч а т о т въздушен поток, създаван о т вентила
т о р и се и з в е ж д а т в околното пространство.
Аеройонизаторите са няколко вида - с о т р и ц а т е л е н коронен
разряд, с дъеов електричен разряд, с радиоактивни източници и с
електрични навреватели. Коронният разряд протича между два
електрода, на кои т о е приложено високо постоянно напрежение 70 -
100 kV. О т р и ц а т е л н и я т електрод е с о с т р и е т а , о т които и з т и ч а т
електрони и се насочват към положителния електрод, създавайки по
п ъ т я си о т р и ц а т е л н и аеройони. Дъговият разряд се използва в жи-
вачно-кварцовите лампи к а т о източник на ултравиолетови лъчи,
които също йонизират въздуха. Радиоактивните йонизатори рабо
т я т с сх- или ß-източници, а т е р м и ч н и т е създават аеройони чрез
локално зазряване на въздуха до д о с т а т ъ ч н о висока т е м п е р а т у р а .
Телевизионните
6000 | t
С 4 бр/ст ^ „ приемници и м о н и т о р и т е
на к о м п ю т р и т е р а б о т я т с
високо напрежение - 24 kV.
200 То зарежда т е х н и т е екра
150 ни положително и създава
близо до т я х положителни
100
аеройони. Установено е, че
50
20
о т р и ц а т е л н и т е йони о т
т
0.5 1.0 1.5 2.0 L, включен аеройонизатор не
Фиа. 15.3. К о н ц е н т р а ц и я на й о н и т е С 6 у т р а л и з и р а т положител
з а в и с и м о с т о т р а з с т о я н и е т о L до е рана
на монитора: а - о т р и ц а т е л н и йони ез
н и т е йони и о т с т р а н я в а т
й о н и з а т о р , б - п о л о ж и т е л н и йони, о т т я х н о т о вредно действие
р и ц а т е л н и йони при включен й о н и з а т о р (фиа. 15.3).
173
Мнозо изследвания п о т в ъ р ж д а в а т в ъ з д е й с т в и е т о н а аеройо
н и т е върху микроорганизми, р а с т е н и я , ж и в о т н и и хора. Въпреки
т о в а все още не са изяснени д о с т а т ъ ч н о о с н о в н и т е механизми на
биологичното им д е й с т в и е . Н я м а съмнение обаче, ч е в к о ж а т а и ди
х а т е л н и т е п ъ т и щ а се н а м и р а т р е ц е п т о р и з а е л е к т р и ч н и сианали и
чрез т я х в п о - в ъ т р е ш н и т е слоеве на к о ж а т а и в к р ъ в т а се получа
в а т ф ункционалн и промени, к о и т о се п р е д а в а т н а п о д л е ж а щ и т е
т ъ к а н и и к р ъ в о н о с н и т е съдове. Все пак ч а с т о т у ч е н и т е о с т а в а т
с к е п т и ч н и о т н о с н о б и о л о з и ч н и т е е ф е к т и върху хора. С ч и т а се, ч е
една о т п р и ч и н и т е з а т о в а е л о ш а т а слава н а п р о и з в о д и т е л и т е и
т ъ р г о в ц и т е на аеройонизатори, к о и т о п р е т е н д и р а т , че т е х н и т е
уреди м о г а т да л е к у в а т всякакви болести, в к л ю ч и т е л н о сърдечни
б о л е с т и и рак. Освен т о в а , някои ае рой они зато р и п р о и з в е ж д а т озон.
к о й т о е опасен з а з д р а в е т о .
§ 15.4. Е л е к т р и ч е н т о к 6 т е ч н о с т и
• Електролитна дисоциация и електролиза
Е л е к т р о п р о в о д и м о с т т а на г а з о в е т е и т е ч н о с т и т е се разли
ч а в а о т т а з и на т в ъ р д и т е т е л а главно по н о с и т е л и т е н а е л е к т р и
ч е с т в о . П р и т в ъ р д и т е т е л а т о в а са само е л е к т р о н и ( д у п к и т е при
полупроводниците не са реални о б е к т и ) и т е са с еднакъв заряд по
знак и големина. В г а з о в е т е и т е ч н о с т и т е , освен е л е к т р о н и , елек
т р и ч е с т в о п р е н а с я т и йони с различен заряд по зн ак и големина. В
г а з о в е т е т е се о б р а з у в а т в р е з у л т а т н а йонизация, а в т е ч н о с т и т е
- при дисоциация н а м о л е к у л и т е на е л е к т р о л и т и в р а з т в о р .
Електролити са в е щ е с т в а , ч и и т о р а з т в о р и във вода или
други полярни р а з т в о р и т е л и п р о в е ж д а т е л е к т р и ч е н т о к - основи,
киселини, соли, к а к т о и с т о п и л к и н а някои соли. Р а з п а д а н е т о на
молекулите на разтворения е л е к т р о л и т на положително и отрица
т е л н о заредени йони в р е з у л т а т н а в з а и м о д е й с т в и е т о и м с молеку
л и т е н а р а з т в о р и т е л я се н а р и ч а електролитна дисоциация. Поляр
н и т е молекули н а р а з т в о р и т е л я се п р и в л и ч а т к ъ м р а з н о и м е н н и т е
заряди н а п о л я р н и т е молекули н а е л е к т р о л и т а и с т о в а о т с л а б в а т
с и л а т а н а е л е к т р и ч н о привличане между т я х . О б р а з у в а н е т о на
комплекс между п о л я р н и т е молекули н а р а з т в о р и т е л я и п о л я р н и т е
молекули или и о н и т е н а е л е к т р о л и т а се нарича солбатация, а 6
случай н а бода - х и д р а т а ц и я .
Аналогично на й о н и з а ц и я т а н а ааз, 6 р а з т в о р а едновременно
с д и с о ц и а ц и я т а се мъЪъщиЪз. р е комбинация на йоните и между д в а т а
процеса н а с т ъ п в а динамично равновесие. У с т а н о в я в а се равновесна
к о н ц е н т р а ц и я на йоните - б р о я т на о б р а з у в а щ и т е се йони в единица
обем е равен н а броя на рекомбиниращите. Т я се определя о т вели
ч и н а т а степен (коефициент) на диеоциация сх, к о я т о е о т н о ш е н и е
между к о н ц е н т р а ц и и т е на дисоцииралите молекули Д/г и р а з т в о р е
ните п :
An
« = • (15.1)
п
П р и п р о т и ч а н е на постоянен т о к през е л е к т р о л и т к ъ м
п о л о ж и т е л н и я е л е к т р о д (анод) се н а с о ч в а т о т р и ц а т е л н и т е йони
(аниони), а к ъ м о т р и ц а т е л н и я еле кт род ( к а т о д ) - п о л о ж и т е л н и т е
(катиони). П р о ц е с ъ т на н е у т р а л и з и р а н е на е л е к т р и ч н и я заряд на
й о н и т е и о т д е л я н е на п о л у ч е н и т е о т т я х а т о м и върху електроди
т е се н а р и ч а е л е к т р о л и з а . Според обобщения закон на Фарадей за
е л е к т р о л и з а т а к о л и ч е с т в о т о в е щ е с т в о т, о т д е л е н о о т й о н и т е на
един о т е л е к т р о д и т е (в единици mol), е пропорционално на пренесе
ния е л е к т р и ч е н заряд Q :
т ' Q1 (15.2)
zF
Тук F = eN/\ = 9,65.Ю"1 С.тоГ 1 е к о н с т а н т а т а на Фарадей,
произведение о т з а р я д а на е л е к т р о н а е и к о н с т а н т а т а н а Авоаадро
(A. Avogadro) N ^ Тъй к а т о N A е брой на й о н и т е в 1 mol, a z - брой на
з а р я д и т е н а един йон, zh е к о л и ч е с т в о т о е л е к т р и ч е с т в о , пренесено
при о т д е л я н е н а 1 mol вещество. Това се вижда о т (15.2). при Q —z F ,
т = 1 з а всеки химичен е л е м е н т .
О т д е л е н и т е при е л е к т р о л и з а т а върху е л е к т р о д и т е продукти
о т е л е к т р о х и м и ч н и г а е реакции п р о м е н я т химичния и м с ъ с т а б . По
т а з и причина межяу е л е к т р о д и т е възниква поляризационно електро-
дбижещо напрежение, к о е т о има противоположна посока н а приложе
ното. Я в л е н и е т о се нарича електродна (електролитна) п о л яр и за ц и я.
Г о л е м и н а т а н а поляризационното напрежение н а р а с т в а с в р е м е т о ,
д о к а т о се изравни с т а з и н а приложеното и ао компенсира напълно.
175
Е л е к т р о д н а т а поляризация т р я б в а да се има предвид, за да не
се допускат грешки при електрични измервания в електролити. Таки
ва са и измерванията, свързани с прилагането на външно напрежение
върху биологични обекти и отвеждането на биопотенщшли о т т я х .
Абсолютно неполяризуеми електроди няма. З а да се намали
е л е к т р о д н а т а поляризация, и з м е р в а н и я т а т р я б в а да се п р а в я т за
к р а т к о време, при слаб т о к и с помоидша на електроди с голяма
плош По-висока т о ч н о с т се постига със специални електроди, наре
чени неполяризуеми, к а к в и т о са е л е к т р о д и т е о т п л а т и н и р а н а
п л а т и н а , каломеловият електрод и др. Те се и з п о л з в а т широко в
биофизиката, биохимията, е л е к т р о ф и з и ол ог и ята и др. не само при
постоянен, но и при променлив т о к с ч е с т о т а под 1 MHz.
• Специфична проводимост н а електролит
Нека равновесната концентрация на п о л о ж и т е л н и т е йони е
+
п , на о т р и ц а т е л н и т е - п , б р о я т на з а р я д и т е на всеки йон - с ъ о т
в е т н о г + и г , а средните скорости, к о и т о т е придобиват под дейст
вие на е л е к т р и ч н о т о поле с ъ о т в е т н о V и V . Тогава положителни
т е йони ше п р е н а с я т за единица време през единица плош заряд
n+zêv+, а о т р и ц а т е л н и т е - в противоположна посока заряд п z ev .
Пренесеният заряд о т д в а т а вида йони за единица време през
единица плош п р е д с т а в л я в а п л ъ т н о с т т а на е л е к т р и ч н и я т о к 7 :
j = (д+2+ v+ + п z V ) е .
Ако р а з т в о р ъ т съдържа само един е л е к т р о л и т и всяка
негова молекула се дисоциира на два йона с еднакъв брой заряди
п - п = an, z=z+=z,
т о п л ъ т н о с т т а на е л е к т р и ч н и я т о к J с т а в а
j = anze (v + + v ) . (15.3)
С р е д н а т а скорост V, к о я т о н о с и т е л и т е на е л е к т р и ч е с т в о
придобиват под д е й с т в и е на електрично поле с и н т е н з и т е т &, ра
вен на единица, се нарича подвижност. При г а з о в е т е и т е ч н о с т и т е
т я е йонна поддиокност b, а при т е ч н о с т и т е се нарича оице електро-
форетична\
+
b' v
= (15.4)
& У
&'
og и ж н о с т т а Ь е характерна величина за б е щ е с т б а т а . Измерба се
6 е д и н и и и т е m-.s '.V Големината на т о к а е I = j S , къд ето S е площ
т а на е л е к т р о д и т е , а изразена с подвижността на й о н и т е Ь* ü b ' е
I = anze {b+ + b ~ ) S S . (15.5)
З а к о н и т е на Ом са валидни и за електролити при постоянна
концентрация на йоните;
U 1
Т т
?
I = R = (15 6)
R - ^ ' -
к ъ д е т о U е напрежението между електродите, I - разстоянието
между т я х , R - съпротивлението, а к - специфичната проводимост
на е л е к т р о л и т а . К а т о се има предвид, че
<5 = — , о т (15.6) следва
I = k S S .
О т сравнението на т о з и израз с (15.5) за специфичната
проводимост на е л е к т р о л и т а к се получава:
к = anze (6+ + 6 ) (15.7)
О т т у к се вижда, че проводимостта к нараства с увеличаване на кон
ц е н т р а ц и я т а на йоните, на техния заряд и подвижност. Тя нараства
и с повишаване на т е м п е р а т у р а т а , т ъ й к а т о тоаава и с т е п е н т а на
дисоциация, и подвижностите на йоните също се увеличават.
• Кондуктометричен преброител н а суспендирани частици
и клетки
В т е ч н и т е хетерогенни системи дисперсната среда и дисперс
н а т а фаза и м а т различни електрични свойства. Такива системи са
суспензиите на колоидни частици, макромолекули, клетки и бакте
рии. Разликата между елекшропроводимостите на т е ч н а т а среда и
ч а с т и ц и т е на ф а з а т а дава възможност да се определя б р о я т на т е
зи частици, а ако т е се различават помежду си по вид или золемина
—да се преброяваш ч а с т и ц и т е в отделни арупи. Преброителите на
частици о т т о з и шип се наричаш конду k m c метрични. В клиничната
лаборатория с т я х се определя концентраиията на кръвни клетки.
Най-важната ч а с т на преброителя е д е т е к т о р ъ т , съставен
о т два електрода - е д и н и я т се намира в съдче с малък отвор, а дру
г и я т е навън пред него (фиа. 15.4). На електродите е приложено
177
п о с т о я н н о напрежение и между т я х п р о т и ч а слаб йонен т о к . Под
д е й с т в и е на външно наляаане т е ч н о с т т а п р е м и н а в а през о т в о р а в
с ъ д ч е т о и увлича суспендираните в нея ч а с т и ц и . К о г а т о в отбора
•лек I роли попадне ч а с т и ц а , т я и з м е с т в а с обема
си п р о в о д я щ а т а т е ч н о с т и променя
п р о в о д и м о с т т а й в о т в о р а . Получени
я т слаб т о к о в импулс се подава на
електронен усилвател и преброител.
А м п л и т у д а т а н а импулса е
пропорционална н а обема н а ч а с т и ц а
т а и и з м е р в а н е т о н а а м п л и т у д и т е на
Ичмери гелна
юна® 9 • Съдчс р е а и с т р и р а н и т е импулси д а в а възмож
С ( V I вор н о с т да се п о с т р о и р а з п р е д е л е н и е т о на
Фи«. 15.4. Д е т е к т о р на кон- ч а с т и ц и т е по размери. О т него се оп
дуктометричем преброител ределя к о н ц е н т р а ц и я т а н а ч а с т и ц и т е
на суспендирани ч а с т и ц и
с еднакъв обем. С к о р о с т т а на броене на
к о н д у к т о м е т р и ч н и т е п р е б р о и т е л и е о т порядъка н а 104 к л е т к и в
секунда и една проба се измерва з а 2 - 5 s, а г р е ш к а т а е под 2 %.
§ 16. Г А Л В А Н И Ч Н И Е Л Е М Е Н Т И ( Б А Т Е Р И И )
* През 1780 а. и т а л и а н с к и я т лекар и а н а т о м Луиджи Галбани (L. Galva-

ni) у с т а н о в я в а , че м у с к у л ъ т на жабешки крак се съкращава, к о г а т о два
различни м е т а л а , свързани помежду си, се д о п р а т до различни т о ч к и на
неговия нерв (фиг. 16.1). Той предполага, че ж и в о т и н с к и т е т ъ к а н и съдър-
Ag
Картон
Zn
а б
Фиг. 16.1. Схема н а з н а м е н и т и я Фив. 16.2. В о л т о в с т ъ л б - външен
о п и т на Г а л б а н и вид (а), у с т р о й с т в о (б)
ж а т -животинско електричество", което а к т и в и р а нерви и мускули, коза-
т о т е се д о п и р а т до м е т а л и . Това обяснение се приема о т неговите колеги,
но не и о т професора по физика Алесандро В о л т а (A. Volta). В о л т а решава!
че ж а б е ш к и я т крак служи само к а т о електроскоп, който показва, че има
електричество, но т о се получава при к о н т а к т а между д в а т а различни
метала.
През 1 /99 а. В о л т а доказва, че комбинацията о т два метала, разделени
помежду си о т разтвор на сол или киселина, съшо е източник на електри
чество, наречен по-късно галваничен елемент. Той изобретява и п ъ р в а т а
б а т е р и я к а т о изгражда с т ъ л б о т галванични елементи, наречен волтов
с т ъ л б (фиг. 16.2). Тези о т к р и т и я прокарват п ъ т я за създаване на всички
видове б а т е р и и до наши дни. Терминът батер и я се използва за първи п ъ т
о т Бенджамин Франклин (В. Franklin) през 1748 г. за една редица о т после
дователно свързани електрични кондензатори (лайденски стъкленици).
§ 16.1. Г а л в а н и ч е н п о л у е л е м е н т , е л е к т р о д е н п о т е н ц и а л
И з т о ч н и ц и т е н а е л е к т р и ч н о н а п р е ж е н и е са п р е о б р а з у в а т е
ли на енераия о т генераторен т и п . Е л е к т р о м е х а н и ч н и т е аенерато-
ри п р е в р ъ щ а т в е л е к т р и ч н а енераия м е х а н и ч н а т а , е л е к т р о х и м и ч -
н и т е елементи (батериите) - химичната, а термоелементите и
ф о т о е л е м е н т и т е - т о п л и н н а т а и с в е т л и н н а т а енераия. Получе
н о т о по т о з и н а ч и н н а п р е ж е н и е се н а р и ч а ел е к тр о д в и ж е щ о (ЕДН). То
се д е ф и н и р а к а т о к о л и ч е с т в о енераия, пренасяно о т е д и н и ц а з а р я д ,
к о й т о п р е м и н а в а п р е з а е н е р а т о р а 6 п р о т и в о п о л о ж н а посока н а създа
в а н о т о о т него е л е к т р и ч н о поле.
К л в к п ь р о х и м и ч н и я г п ъалдояичен е л е м е н т се с ъ с т о и о т съд,
с ъ д ъ р ж а щ е л е к т р о л и т и д в а р а з л и ч н и т в ъ р д и проводника ( е л е к т р о
ди), п о т о п е н и 6 него (фиа. 16.3). Те м о а а т д а б ъ д а т м е т а л и и л и
т е х н и н е р а з т в о р и м и соли или оксиди. В е л е м е н т а с п о н т а н н о п р о т и
ч а т о к и с л и т е л н о - р е д у к ц и о н н и (редокс) процеси. Е Д Н се създава, ако
п р о ц е с и т е окисление и р е д у к ц и я п р о т и ч а т в о т д е л н и ч а с т и н а
е л е м е н т а , наречени полуелементи.
Е л е к т р о д ъ т н а е д и н и я п о л у е л е м е н т , к о й т о се окислява ( о т
д е л я е л е к т р о н и ) , се н а р и ч а анод, а е л е к т р о д ъ т н а д р у а и я полуеле
м е н т , к о й т о се р е д у ц и р а ( п р и е м а е л е к т р о н и ) - катод. В т о з и случаи
а н о д ъ т е о т р и ц а т е л е н е л е к т р о д , а к а т о д ъ т - п о л о ж и т е л е н , про
т и в н о на п о л я р и т е т а на с ъ о т в е т н и т е електроди при електролиза.
Между д в а т а е л е к т р о д а , с в ъ р з а н и с в ъ н ш е н проводник, п р о т и ч а т о к
на е л е к т р о н и , а м е ж д у п о л у е л е м е н т и т е в е л е к т р о л и т а , с в ъ р з а н и
179
със солеб м о с т , се пренасят йони (фиа. 16.3). К о л и ч е с т в о т о електри
чество, к о е т о е л е к т р о н и т е пренасят по проводника, е равно на
т о в а , пренасяно о т й о н и т е - т а к а веригата се з а т в а р я .
Реакцията, протичаща в един полуелемент (окисление или
редукция), се нарича полуреакция. Напрежението между електроди
т е на аалваничния е л е м е н т зависи о т д в е т е полуреакции. Потенци
а л ъ т на една полуреакция не може да бъде измерен по абсолютна
с т о й н о с т , т ъ й к а т о т о в а изисква използване на още един електрод
и образуване на нов полуелемент. П р и е т о е електрод за сравнение да
бъде винаги т а к а нареченият додороден електрод, ко йто е о б р а т и м
и неполяризуем. Това е газообразен водород, адсорбиран върху повърх
н о с т т а на платина, покрита с черна платина. П о т е н ц и а л ъ т му се
определя о т реакцията на обмен на Н+ между е л е к т р о л и т а и газа:
2Н+ + 2е ^ Н: .
С ч и т а се, че п о т е н ц и а л ъ т на водородния електрод може да
се поддържа постоянен. При а к т и в н о с т на Пч в е л е к т р о л и т а , равна
на единица, налягане на П:, равно на 1 а т м о с ф е р а и т е м п е р а т у р а
25 0С, е л е к т р о д ъ т се нарича нормален водороден електрод и потен
ц и а л ъ т му се приема условно за равен на нула. Електродният,
потенциал на произволен електрод Е 0 се определя к а т о ЕДН на гал
ваничен е л е м е н т , съставен о т нормален водороден електрод и
изследвания електрод при нормални условия. ЕДН на всеки друг
галваничен е л е м е н т АЕ , наречено галванично, е равно на разликата
между д в а т а електродни потенциала;
Д£0 = Е \ - Е \ (16.1)
З н а к ъ т на ,ЛА'0 се приема за положителен, к о з а т о е л е к т р о д ъ т о т л я -

во е о т р и ц а т е л е н (анод), а е л е к т р о д ъ т отдясно - положителен, т ъ й
к а т о , според д е ф и н и ц и я т а на електроден потенциал, нормалният
водороден електрод е отляво.
Някои по-често използвани полуелементи, т е х н и т е редук
ционни полуреакции и електродни потенциали са дадени в т а б л .
16.1. О к и с л и т е л н и я т потенциал се получава при смяна на алгебрич
ния знак пред редукционния. Най-отрицателен редукционен потен
циал има двойката Li/Li+. Това означава, че о т всички електроди в
т а б л и ц а т а т о й най-трудно може да бъде редуциран. Двойките в
т а б л и ц а т а по-долу о т НуН' и м а т положителни електродни потен
циали, т ъ й к а т о донорът 6 т я х губи електрони по-трудно о т
водорода.
Табл. 16.1. Електродни потенциали

Електрод Полуреакция Е0, V
Li/Li* Li* + е — > Li -3,05 Кагод
Са/Са 2+ Ca + 2e — > Ca -2,76 Си
Zn/Zn2+ Zn~ + 2e — > Zn - 0,76
2+
Fe/Fe"' Fe + 2e Fe - 0,44
Cd/CcP Cd"+ + 2e Cd - 0,40
Ni/Ni :+ Ni"' + 2e — > Ni -0,26
Pb/Pb2+ P b : f + 2e -> Pb - 0,13
Fe/F e3+ Fe}i + 3e -> Fe -0,04
Pt, H 2 f l V 2 U + 2 e -> H 2 0,00
Cu/Cu"+ Cu"" + 2e Cu + 0,34 Солев мост
Ag/Ag' Ag' + 2e -> Ag + 0,80
Hg/Hg2' Hg :< + 2e ^ Hg + 0,85 Фиа. 16.3. Е л е м е н т на Даниел
ЕДН възниква и кояато два еднакви електрода са потопени в

един и същ е л е к т р о л и т , но концентрацията ( а к т и в н о с т т а ) на йо
н и т е около т я х е различна. То се нарича концентрационно и аолеми-
н а т а му АЕ( се определя о т уравнението на Нернст (W. Nernst);
КТЛ а
АЕС = In — (16.2)
zF a
Тук R е универсалната аазова константа, Т - т е м п е р а т у р а т а по
а б с о л ю т н а т а скала, z —в а л е н т н о с т т а на йоните, h —к о н с т а н т а т а
на Фарадей, а\ и cij —а к т и в н о с т и т е на йоните.
К а к т о галванично, т а к а и концентрационно ЕДН може да се
получи в биологична среда или тъкан, която винаги съдържа елек
т р о л и т . Това с т а в а при наличие в т я х на протези или чужди т е л а
о т м е т а л и или сплави. По-големи с т о й н о с т и на напрежението
м о г а т да предизвикаш дискомфорт за пациента и някои болестни
състояния — болки, алергии и др. Явлението е нежелателно и се
нарича биогалданизъм. Най-типично т о се проявява, когато пломби,
коронки, мостове и др. в у с т а т а са направени о т различни м е т а л и и
сплави.
III ЕлектричестВо 181

§ 16.2. Е л е м е н т н а Д а н и е л
П р о с т пример за галваничен е л е м е н т е един о т п ъ р в и т е еле
м е н т и , и з о б р е т е н о т Джон Даниел (J. F. Daniell, 1836). Той се с ъ с т о и
о т две м е т а л н и п л а с т и н к и о т Zn и Си, п о т о п е н и в р а з т в о р на т е х н и
соли с ъ о т в е т н о , ZnSOa и CuS04 (фиа. 16.3). В случая ц и н к ъ т се
окислява по-лесно и преминава в р а з т в о р а под ф о р м а т а н а Zn^ (фие.
16.4). О т д е л е н и т е е л е к т р о н и п р е м и н а в а т по с ъ е д и н и т е л н и я провод
ник к ъ м м е д н и я е л е к т р о д , върху к о й т о , в р е з у л т а т о т р е д у к ц и я т а
му, се о т л а г а т Си' йони о т р а з т в о р а (фиг. 16.5). През солевия м о с т
се и з в ъ р ш в а м и г р а ц и я на SO4" йони. Оксиредукционният процес про-
дължава, д о к а т о в п о л у е л е м е н т и т е Zn/Zir* и Си/Си" се у с т а н о в я т
равновесни к о н ц е н т р а ц и и на й о н и т е .
Zn Си
Фие. 16.4. Г а л в а н и ч е н п о л у е л е м е н т Фий. 16.5. Г а л в а н и ч е н п о л у е л е м е н т

Zn/Zn (редоксдвойка) с о т р и ц а т е л е н C i r ' / C u (редоксдвойка) с п о л о ж и т е л е н
е . л е к т р и ч е н п о т е н ц и а л (анод) електричен потенциал (катод)
Р е а к ц и и т е , п р о т и ч а щ и н а д в а т а п о л у е л е м е н т а са;
окисление н а Zn (анод) Zn -> Zn" + 2е ,
+
редукция н а Си" ( к а т о д ) C i r T + 2е -> Си .
П р и е т о е о б щ а т а р е а к ц и я да се записва с ъ к р а т е н о т а к а ;
-Zn/Zn" 4 1 I Си"+/Си+ .
ЕДН н а е л е м е н т а н а Даниел при нормални условия е разлика о т
е л е к т р о д н и т е п о т е н ц и а л и ( т а б л . 17.1) н а к а т о д а и анода;
0 , 3 4 - ( - 0 , 7 6 ) = 1,1 V.
Според п р о м е н и т е , к о и т о н а с т ъ п в а т върху е л е к т р о д и т е
при р а б о т а т а н а г а л в а н и ч н и т е е л е м е н т и , т е се д е л я т н а необрати
м и и обратими. П р и н е о б р а т и м и т е е л е м е н т и п ъ р в о н а ч а л н о т о
с ъ с т о я н и е н а е л е к т р о д и т е се променя по т а к ъ в начин, че не може да
бъде в ъ з с т а н о в е н о . То обаче може д а се в ъ з с т а н о в и п р и о б р а т и м и т е
елементи, ако о т външен източник през тях се пропусне
е л е к т р и ч е н т о к 6 п р о т и в о п о л о ж н а посока н а т о к а , к о й т о т е произ
в е ж д а т . П р о ц е с ъ т се н а р и ч а зареждане. В ъ н ш н о т о н а п р е ж е н и е про
меня п о л я р и т е т а на е л е к т р о д и т е (анодът с т а в а положителен, а
к а т о д ъ т —о т р и ц а т е л е н ) и р е а к ц и и т е в п о л у е л е м е н т и т е п р о т и ч а т
в о б р а т н а посока. Н е о о р а т и м и т е е л е м е н т и се н а р и ч а т оидб п ъ р в и ч
ни и л и е д н о к р а т н и , а о б р а т и м и т е — в т о р и ч н и , п р е з а р е д и м и и л и
а к у м у л а т о р н и . П р и м е р и з а н е о б р а т и м и е л е м е н т и са а л к а л н и т е и
л и т и е в и б а т е р и и , а з а о б р а т и м и - е л е м е н т ъ т н а Д а н и е л и оловни
я т акумулатор.
§ 16.3. Р а б о т н и п а р а м е т р и и п р и л о ж е н и е н а б а т е р и и т е
П ъ р в о н а ч а л н и я т смисъл н а т е р м и н а " е л е к т р и ч н а б а т е р и я "
е г а л в а н и ч е н е л е м е н т , с ъ с т а в е н о т няколко в ъ т р е ш н о с в ъ р з а н и по
м е ж д у си е д н а к в и г а л в а н и ч н и е л е м е н т а . Сега у нас и по с в е т а т о й се
и з п о л з в а не с а м о в т о з и смисъл, но и в случай н а е д и н и ч е н г а лва н и
чен е л е м е н т .
С п е ц и ф и ч н а т а енергия Е н а един г а л в а н и ч е н е л е м е н т ( б а т е
рия) се о п р е д е л я о т н а п р е ж е н и е т о U и к о л и ч е с т в о т о е л е к т р и ч е с т в о
QU
Q, п о л у ч е н и о т е д и н и ц а м а с а т н а е л е м е н т а : Е = . И з м е р в а се в
е д и н и ц и т е в а т . ч а с н а к и л о г р а м (W.h/kg). Аналогично се в ъ в е ж д а и
с п е ц и ф и ч н а м о щ н о с т н а е л е м е н т в единици W/kg, к о я т о се о т н а с я з а
даден р а з р я д е н ш о к и по казв а колко бързо е л е м е н т ъ т може д а се
р а зред и и к а к в а м о и щ о с т може д а даде. Р^лемент с висока с п е ц и ф и ч
н а е н е р г и я м о ж е д а п о к а з в а з н а ч и т е л н о напрежение, но и пад н а т а з и
е н е р г и я п р и по-високи р а з р я д н и т о к о в е , а т о в а о з н а ч а в а ниска специ
фична мощност.
Енергиен к а п а ц и т е т е к о л и ч е с т в о т о е л е к т р и ч е с т в о Q, к о е т о
може да се п о л у ш 6 б а т е р и я т а . П р и е т о е т о и да се измерва с едини
ц а т а ампер.час (A.h), т ъ й к а т о на п р а к т и к а се определя при разреж
дане н а б а т е р и я т а с п о с т о я н н а големина н а т о к а I з а фиксиран
период о т бреме / « ? = I t ). Ако б а т е р и я т а даба т о к 5 А в продълже
ние на 20 h, н е й н и я т к а п а и и т е т е 100 A.h. При еднакъв т и п батерии,
к о и т о и м а т едно и също напрежение, б а т е р и я с по-големи е л е к т р о д и
183
u c повече е л е к т р о л и т има по-аолям енергиен капаишпет. Капаци
т е т ъ т зависи о т т е м п е р а т у р а т а и о т условията на разреждане -
т о й е по-голям при по-нисък разряден т о к , о т к о л к о т о при по-висок.
Други параметри на галваничните е л е м е н т и са; работно
напрежение, време на саморазреждане или срок на годност (когато
т е не се използват), срок на действие, брой на възможните цикли
зареждане/разреждане (за в т о р и ч н и т е батерии), р а б о т е н темпера
т у р е н интервал. Срокът на годност зависи главно о т саморазряд-
ния т о к , кой т о се определя о т т е м п е р а т у р а т а , химичния съста в на
е л е к т р о л и т а , наличието на примеси в незо и о т производствените
процеси. Известно е, че саморазреждането се дължи на странични
химични реакции, к о и т о п р о т и ч а т и когато няма включен консу
матор.
Тъй к а т о с к о р о с т т а на химичните реакции нараства с т е м
п е р а т у р а т а , б а т е р и и т е т р я б в а да се съхраняват на студено за
удължаване на срока им на годност. Екстремни т е м п е р а т у р и също
м о г а т да в л о ш а т р а б о т а т а им, действайки и на р а б о т н о т о напре
жение, и на саморазрядния ток. Параметри, свързани с безопасност
т а при у п о т р е б а и с опазването на околната среда, са; възможности
за повреди, късо съединение или пробив, х е р м е т и ч н о с т , то ксично ст
на материалите, наличие на високореактивни компоненти, к р а т н о с т
на използване и рециклируемост на материалите, биосъвместимост.
• Е с т е с т в е н о , ц е л т а е б а т е р и и т е да м о г а т да р а б о т я т в широк
т е м п е р а т у р е н и н т е р в а л , да и м а т висока специфична енергия и м о щ н о с т ,
аолям брой цикли, високо р а б о т н о напрежение, дълъг срок н а д е й с т в и е и
нисък т о к н а саморазреждане, да са направени о т е в т и н и и б л а г о п р и я т н и
за о к о л н а т а среда м а т е р и а л и , да не и з и с к в а т специални р а б о т н и условия
и ... да не са скъпи. Т а к и в а обаче са само и д е а л н и т е б а т е р и и , а при реални
т е винаги се н а л а г а д а се п р а в я т компромиси по о т н о ш е н и е н а някои о т
т е з и изисквания.
Б а т е р и и т е и м а т широко приложение в няколко направления. То е
най-масово в т р а н с п о р т н и т е средства, к о и т о и з п о л з в а т а к у м у л а т о р н и
б а т е р и и з а пускане в ход н а д в и г а т е л и т е на а в т о м о б и л и т е и за захранване
на е л е к т р о м о т о р и т е н а е л е к т р и ч е с к и т е т о в а р н и коли ( е л е к т р о к а р и т е ) .
Тези б а т е р и и т р я б в а да и м а т висока специфична м о щ н о с т за преодоляване
на голямо механично н а т о в а р в а н е , да д е й с т в а т и при ниски т е м п е р а т у р и ,
да са безопасни и екологични. В а в т о м о б и л и т е се и з п о л з в а т и з к л ю ч и т е л н о
оловни а к у м у л а т о р и , а в е л е к т р о к а р и т е - оловни или никелови а к у м у л а т о
ри, но т е не м о г а т д а и м о с и г у р я т с ъ щ и т е р а б о т н и п а р а м е т р и , к о и т о
и м а т д в и г а т е л и т е с в ъ т р е ш н о горене.
Акумулаторни батерии, алабно Ni/Cd, никел-метал хидридни (Ni/MH)
или i-йонни, се използват за портативни апарати със средна мощност, ка
т о п о р т а т и в н и компютри и електроуреди, фотосветкавици, медицински
а п а р а т и (дефибрилатори). За апарати с ниска мощност к а т о часовници,
мобилни телефони, електроизмерителни уреди, фотоапарати, калкулато
ри и детски играчки, са необходими батерии с ниска специфична мощност,
но със слаб саморазряден т о к и золяма специфична енераия, които да
осигурят дълъг срок на работа. В т я х най-често се използват първични
литиеви батерии. Дълъг срок на работа, безопасност и висока специфична
енергия (малки размери) са изискванията към батериите, необходими за
захранване на електронни пейсмейкъри и слухови апарати. Пейсмейкърите
р а б о т я т главно с литиево-йодни батерии (Li/12), а слуховите апарати - с
батерии въз основа на HgO, A g : 0 или Zn/въздух.
§ 16.4. Н е о б р а т и м и ( п ъ р в и ч н и , е д н о к р а т н и ) е л е м е н т и
• Елемент на Лекланше
П ъ р в и я т е л е м е н т , предшественик н а с ъ в р е м е н н и т е б а т е
рии, е р а з р а б о т е н о т френския електроинженер Жорж Лекланше (G.
Leclanche) през 1866 г. Той и м а з а анод Zu, з а к а т о д МпСЬ + С и за
е л е к т р о л и т - воден р а з т в о р на NH4CI или Z n C k К а т о д ъ т е з р а ф и т -
на пръчка, п о с т а в е н а в порьозен съд с МпС^ и г р а ф и т е н прах (депо-
л я р и з а т о р ) . Заедно с т о з и съд к а т о д ъ т е п о т о п е н 6 е л е к т р о л и т а ,
к ъ д е т о е п о т о п е н и а н о д ъ т (фив. 16.6). Д е п о л я р и з а т о р ъ т п р е д о т
в р а т я в а п о л я р и з а ц и я т а н а к а т о д а (вж. § 15.4). Този е л е м е н т е бил
н а й - п о п у л я р н и я т и з т о ч н и к на захранващо напрежение за т е л е з р а ф -
н и т е а п а р а т и . Г л а в н и я т му н е д о с т а т ъ к е к а т о н а д р у з и т е мокри
е л е м е н т и —неудобство за пренасяне.
" С у х и я т " е л е м е н т н а Лекланше е и з о б р е т е н по-късно и прин
ц и п н о т о м у у с т р о й с т в о е п р о т о т и п н а п о в е ч е т о съвременни
б а т е р и и (фигЛб.У). А н о д ъ т му е цилиндрична ч а ш к а о т Zn, к о я т о
с ъдъ р ж а р е а г е н т и т е , а д ъ н о т о й служи з а о т р и ц а т е л е н полюс. По
о с т а н а ц и л и н д ъ р а е разположена г р а ф и т н а п р ъчк а в р о л я т а н а по
л о ж и т е л е н полюс. Ч а ш к а т а о т Zn е пълна с п а с т а о т МпОг, NH4CI и
вода. Р е а к ц и и т е , п р о т и ч а щ и н а д в а т а полуелемента, са д о с т а
сложни, но м о г а т д а б ъ д а т п р е д с т а в е н и т а к а .
окисление н а Zn (анод) Zn Zn + 2е ,
редукция н а МпОг ( к а т о д )
2Мп02 + 2 ( N H + 4 ) + 2е -> МпгОз + 2МНз + НгО.
185
Фин. 16.6, "Мокър" е л е м е н т на Лекланше Фиг. 16.7. "Сух" е л е м е н т
1 - с т ъ к л е н съд, 2 - п о л о ж и т е л е н полюс, 1 - кух цилиндър о т Zn (анод)
3 - а р а ф и т н а пръчка, 4 - а р а ф и т е н 2 - а р а ф и т н а пръчка,
прах и МпСЬ , 5 - порьозен съд, 3 - п а с т а МпОт, NH)C1 и вода,
6 - о т р и ц а т . полюс, 7 - Zn п р ъ ч к а (анод), 4 - и з о л а т о р н а обвивка.
8 - воден р а з т в о р на NH4CI.
• Алкални батерии
А л к а л н и т е б а т е р и и са р а з р а б о т е н и в с р е д а т а н а м и н а л и я
век и са подобни н а е л е м е н т а н а Лекланше, но и м а т е л е к т р о л и т с
по-висока п р о в о д и м о с т - водна КОН. Това п о ь и ж а в а в ъ т р е ш н о т о и м
с ъ п р о т и в л е н и е и позволява д а се получи по-силен разряден т о к и по-
висока с п е ц и ф и ч н а енераия. В т я х з а анод се използва Zn н а прах (за
увеличаване п л о ш т а н а с в о б о д н а т а му повърхност), а з а к а т о д -
МпОт с високо к а ч е с т в о , к о е т о съидо подобрява р а б о т а т а му при по-
силен разряден т о к . К ъ м е л е к т р о л и т а е добавена целулозна произ
водна, з а д а го превърне в п а с т а . Е л е к т р о д н и т е реакции н а д в а т а
п о л у е л е м е н т а в а л к а л н а среда са;
Zn + 2 0 Н ~ -> Zn(OH)2 + 2е~,
2Мп02 + Н2О + 2е -> Мп 2 Оз + 2 0 Н ".
В друаи видове а л к а л н и б а т е р и и к а т о м а т е р и а л з а к а т о д а се
използва HgO и л и Ag20. Те и м а т по-висока с п е ц и ф и ч н а енергия, но са
много по-скъпи и неекологични, т ъ й к а т о т е ж к и т е м е т а л и H g и Ag
са силно т о к с и ч н и и опасни, особено в с ъ с т а в а н а е д н о к р а т н и т е
б а т е р и и . Ж и в а ч н и т е б а т е р и и т и п т а б л е т к а ( м о н е т а ) с напрежение
1,35 V са удобни з а захранване н а часовници, слухови а п а р а т и и пейс-
мейкъри.
Много и н т е р е с н а е а л к а л н а т а б а т е р и я Zn/бъздух, 6 к о я т о
ц и н к о в и я т а н о д се о к и с л я в а к а к т о 6 г о р н а т а р е а к ц и я , а р е а к ц и я т а
н а к а т о д а е;
0 2 + Н2О + 4 е > 2 0 Н .
П ъ л н а т а р е а к ц и я е: Zn + 1/2 О2 -> ZnO.
Вст^щност т а з и б а т е р и я е хибрид м е ж д у г а л б а н и ч е н и гори-
бен е л е м е н т , 6 к о й т о г о р и в о т о (От о т въздуха) е свободно, неограни
чено и не се в к л ю ч в а в м а с а т а н а б а т е р и я т а . Това е н е само удобно,
но и силно у в е л и ч а в а с п е ц и ф и ч н а т а й е н е р г и я над 300 W . h / k g , к о е т о
д а в а въ змо>к ност д а бъде и з п о л з в а н а и з а е л е к т р о м о б и л и . Вече са
р а з р а б о т е н и п р о т о т и п и , д в и ж е щ и се с т а к и в а б а т е р и и . Освен т о в а ,
о т т я х м о ж е д а б ъ д е и з в л и ч а н ZnO след и з т о щ а в а н е т о и м и д а бъде
п р е р а б о т в а н в м е т а л е н Zn, т ъ й к а т о т е не с а презаредими. И з в е с т
ни н е д о с т а т ъ ц и н а т е з и б а т е р и и са с р а в н и т е л н о н и с к а т а специ
ф и ч н а м о щ н о с т и е в е н т у а л н и т е екологични н а р у ш е н и я , с в ъ р з а н и с
и з п о л з в а н е т о н а в ъ з д у х а к а т о гориво.
• Литиеди батерии
Л и т и я т е н а й - л е к и я т м е т а л (по-лек и о т в о д а т а ) и и м а най-
н и с к и я т редокс п о т е н ц и а л о т всички м е т а л и ( т а б л . 16.1), поради
к о е т о е е д и н о т н а й - р е а к т и в о с п о с о б н и т е . Тези м у с в о й с т в а д а в а т
в ъ з м о ж н о с т д а б ъ д е и з п о л з в а н к а т о м а т е р и а л з а анод н а б а т е р и и с
г о л я м а с п е ц и ф и ч н а е н е р г и я (над 200 W.h/kg), с д о с т а т ъ ч н о високо
н а п р е ж е н и е и д ъ л ъ г ж и в о т (няколко години). Л и т и е в и т е б а т е р и и са
с н о м и н а л н о н а п р е ж е н и е п р и о т в о р е н а верига м е ж д у 2,1 и 3,9 V и
м о г а т д а д е й с т в а т в ш и р о к и т е м п е р а т у р н и г р а н и ц и , н я к о и видове
ч а к до 150 "С.
М а л к и ц и л и н д р и ч н и и л и м о н е т е н т и п л и т и е в и е л е м е н т и се
и з п о л з в а т в с л а б о т о к о в и уреди к а т о часовници, ф о т о а п а р а т и , кал
к у л а т о р и и л а п т о п к о м п к з т р и . Те с а особено подходящи з а пейсмей-
къри. И з в е с т е н н е д о с т а т ъ к е р а з л а г а н е т о н а Li п р и к о н т а к т с
о б к р ъ ж а в а щ а го вода и л и въздух, к о е т о изисква х е р м е т и з и р а н е н а
е л е м е н т а . П р и р е а к ц и я н а Li с вода може д а се получи водород и
б а т е р и я т а с т а в а опасна, ако се пробие и л и се използва неправилно.
В п о с л е д н и т е години е р а з р а б о т е н а хибридна л и т и е в а б а т е
рия, к о н т о е к о м б и н а ц и я о т б а т е р и я и м о щ е н к о н д е н з а т о р . Т я д а в а
в ъ з м о ж н о с т д а се консумира е л е к т р и ч е н т о к с много големи с т о й н о -
187
e m u (go 2 A u т о к о в и импулси go 5 A), nopagu koemo е подходяща и за
захранване н а д е ф и б р и л а т о р и .
• Всички л и т и е в и батерии и м а т неводен е л е к т р о л и т , съставен о т
полярни органични т е ч н о с т и ( к а т о диметилов е т е р или пропиленов карбо
н а т ) и съдържащ разтворима литиева сол. А н о д ъ т им е л и т и й , а според
състава на к а т о д а б а т е р и и т е са Li/MnCb, Li/CFx (литий/поливъглероден
монофлуорид), Li/SCb, Li/SOCb (литий/ тионил хлорид).
Тионил хлоридните батерии се
Положителен използват много често, т ъ й к а т о и м а т
полюс
най-голяма спеиифична енергия. Д а в а т
едно о т най-високите напрежения о т
всички л и т и е в и б а т е р и и (3,6 V) и и м а т
ж и в о т до 20 години. Т е м п е р а т у р н и я т
— Изолатор им интервал е о т - 55 до 85 0С, а при
някои модели достига до 150 0С. Ано
Колектор д ъ т е фолио о т Li, пресовано върху
А Н О Д - Li в ъ т р е ш н а т а повърхност на елемента
Катод (фиг. 16.8). К а т о д ъ т е въглерод на
прах, включен в порьозен т е ф л о н .
Сепаратор Стъклена преграда между анода и ка
т о д а (сепаратор) позволява на й о н и т е
Отрицателен да се д в и ж а т между т я х . Електроли
полюс т ъ т е разтвор на литиево-алуминиев
Фиг.16.8. Надлъжно сечение на тетрахлорид в тионилов хлорид.
цилиндрична л и т и е в а б а т е р и я Когато веригата се затвори, тионил
хлоридът се редуиира върху повърх
н о с т т а на катода. П о л о ж и т е л н и я т полюс е свързан с порьозния въглероден
катод чрез колектор на тока. Обвивката е о т никелирана стоманена
ламарина.
§ 16.5. О б р а т и м и ( а к у м у л а т о р н и , в т о р и ч н и ,
презаредими) е л е м е н т и
• Оловни акумулатори
П ъ р в и т е презаредими аалванични е л е м е н т и са и з о б р е т е н и
о т Г а с т о н П л а н т е (G. Plante) през 1859 а. Те и м а т анод о т РЬ, к а т о д
о т Р Ь 0 2 и е л е к т р о л и т H2SO4.
О л о в н и я т а к у м у л а т о р се с ъ с т о и о т няколко галванични еле
м е н т а (3 и л и 6), разположени в о т д е л н и к л е т к и н а и з о л а т о р н а
к у т и я (фиг. 16.9). Всяка к л е т к а и м а о т д е л е н о т в о р з а наливане на
е л е к т р о л и т а и з а измерване н а н е г о в а т а п л ъ т н о с т . О т н о с и т е л н а
т а п л ъ т н о с т е п о к а з а т е л з а с т е п е н т а н а разреждане н а е л е м е н т а ,
т ъ й к а т о с р а з р е ж д а н е т о м у т я н а м а л я в а . Т я е 1,28 з а добре зареден
а у м у л а т о р n p u 25 0 C. П р е з 1970-те eogumi б я х а в ъ в е д е н и необслуж-
в а е м и т е а к у м у л а т о р и , к о и т о н е се н у ж д а я т о т доливане и с м я н а н а
е л е к т р о л и т а . В т е х н и я е л е к т р о л и т е добавен к а т а л и т и ч е н реком-
б и н а т о р , б л а г о д а р е н и е н а к о й т о о т г а з о в е т е водород и кислород,
п о л у ч а в а н и п о н я к о г а п р и з а р е ж д а н е т о , се п о л у ч а в а вода.
Е л е к т р о д и т е са оловни плочи, пресовани к а т о р е ш е т к и .

Р е ш е т к и т е н а а н о д и т е са з а п ъ л н е н и с порьозно олово, а н а к а т о д и
т е - с РЬСК Е д н о и м е н н и т е е л е к т р о д и са с в ъ р з а н и с м о с т о в е в д в а
полублока, а п о л ю с и т е н а о т д е л н и т е е л е м е н т и - п о с л е д о в а т е л н о .
Т а к а н а п р е ж е н и е т о н а б а т е р и я т а е сума о т н а п р е ж е н и я т а н а
о т д е л н и т е елементи. Полюсите на крайните елементи служат за
полюси н а б а т е р и я т а .
Е л е к т р о д н и т е р е а к ц и и н а д в а т а п о л у е л е м е н т а п р и разреж
д а н е са;
2 — 2 - —
окисление н а РЬ (анод) P b + SO4 PbS04 + 2е ,
р е д у к ц и я н а РЬСЬ ( к а т о д ) РЬОг + 4 Н + + 2 е ' + S O 4 2 ' - • P b S C V ~ + 2Н2О.
В и ж д а се, ч е и д в а т а е л е к т р о д а се р а з т в а р я ш в е л е к т р о л и т а
по в р е м е н а р а з р е ж д а н е и в е л е к т р о л и т а се н а т р у п в а PbS04 . З а д а
се в ъ з с т а н о в и т я х н о т о с ъ с т о я н и е , т р я б в а д а п р о т е ч е о б р а т н а т а
р е а к ц и я - а к у м у л а т о р ъ т д а се зареди. Това с т а в а , к а т о п р е з е л е к т
р о л и т а се пропусне п о с т о я н е н т о к в о б р а т н а посока н а т о к а н а
р а з р е ж д а н е . П р и з а р е ж д а н е т о се п о л у ч а в а е л е к т р о л и з а н а в о д а т а и
опасно о т д е л я н е н а Н2 н а к а т о д а .
18Q
III Е л е к т р и ч е с т В о
О л о в н и т е а к у м у л а т о р и не са скъпи, всяка к л е т к а и м а
номинално напрежение около 2 V и висока с п е ц и ф и ч н а м о щ н о с т (600
W/kg), необходима з а с т а р т и р а н е н а а вт о мо б и л и . С п е ц и ф и ч н а т а и м
енергия обаче е ниска (под 100 W.h/kg) поради а о л я м а т а п л ъ т н о с т на
оловото. Освен т о в а т е с р а в н и т е л н о бързо се с а м о р а з р е ж д а т , к о е т о
изисква а в т о м о б и л и т е да се с т а р т и р а т периодично, к о г а т о не се
и з п о л з в а т п р о д ъ л ж и т е л н о . Тези а к у м у л а т о р и м о г а т да б ъ д а т пре
зареждани н я к о л к о с т о т и н п ъ т и , но т о з и брой с т а в а много по-малък,
ако са били напълно разредени. И н а к р а я - т е не са екологични и
д е й с т в и е т о и м се влошава силно при ниски т е м п е р а т у р и . Техноло
гично т е са н а й - с т а р а т а ч а с т в с ъ в р е м е н н и т е а в т о м о б и л и , оцеляла
поради липса н а по-добра а л т е р н а т и в а .
• N i / C d и N i - м е т а л х и д р и д н и (NilMH) а к у м у л а т о р и
К а т о д ъ т на Ni/Cd а к у м у л а т о р е Ni(OH)-,, а н о д ъ т - Cd, елек
т р о л и т ъ т - водна КОН. Н а п р е ж е н и е т о му е 1,2 V. П р е д и м с т в а т а
са; голям брой цикли (презареждане над 1000 п ъ т и ) , д ъ л ъ г срок на
годност (месеци без з н а ч и т е л н о саморазреждане) и м а л к и размери
(подходящи з а п о р т а т и в н и у с т р о й с т в а ) . В сравнение с о л о в н и т е
а к у м у л а т о р и т е са с no-ниска специфична м о щ н о с т и със з н а ч и т е л
но по-висока цена. П р и т я х се наблюдава и и н т е р е с е н е ф е к т , наречен
" п а м е т " - т е не м о г а т да се п р е з а р е ж д а т , ако не са напълно разреде
ни. Е ф е к т ъ т се обяснява с образуване н а пасивен слой върху е л е к т
р о д и т е , к о й т о пречи н а п р о т и ч а н е т о н а следващи реакции.
В N i - м е т а л х и д р и д н и т е (Ni/MH) а к у м у л а т о р и к а т о д ъ т също
е Ni(OH) 2 , е л е к т р о л и т ъ т - също КОН, а а н о д ъ т е м е т а л е н хидрид.
А н о д ъ т е и з т о ч н и к н а редуциран водород, к о й т о може да бъде окис
лен до п р о т о н и . В м е с т о скъпи м е т а л и , к о и т о з а д ъ р ж а т водород, за
аноди се и з п о л з в а т сложни сплави о т различни м е т а л и к а т о V, Ti,
Zr, Ni, Cr, Co и Fe. Т е х н и я т с ъ с т а в се определя о п и т н о , т ъ й к а т о
х и м и ч н и т е процеси и о с н о в а н и я т а з а получаване н а добри р е з у л т а
т и не са д о с т а т ъ ч н о изяснени. Ni/MH а к у м у л а т о р и п р и т е ж а в а т
д о б р и т е к а ч е с т в а н а Ni/Cd, в к л ю ч и т е л н о и д ъ л ъ г ж и в о т , а значи
т е л н о ги п р е в ъ з х о ж д а т по с п ец и фи ч н а енергия и м о щ н о с т .
Глаба IV. ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ЯВЛЕНИЯ
§ 17. МАГНИТНО ПОЛЕ
§ 17.1. О с н о б н и м а г н и т н и В е л и ч и н и
• Магнитна индукция и магнитен поток

П о с т о я н н и т е м а з н и т и и д6и>кещите се е л е к т р и ч н и з а р я д и
с ъ з д а в а т в п р о с т р а н с т в о т о около т я х м а г н и т н о поле. Ч р е з т о в а
поле т е в з а и м о д е й с т в а т с друзи п о с т о я н н и м а з н и т и и с друзи
д в и ж е щ и се з а р я д и . Основна х а р а к т е р и с т и к а н а м а з н и т н о т о поле е
в е к т о р н а т а в е л и ч и н а м а г н и т н а и н д у к ц и я В. Н е й н а т а з о ле м и н а в ъ в
в с я к а т о ч к а се д е ф и н и р а по закона на А м п е р (А. М. Ampere) ч р е з
силата ( ф и з . 17.1), с к о я т о м а з н и т н о т о поле д е й с т в а н а п о с т а в е н
в т а з и т о ч к а л и н е е н е л е м е н т d/ о т проводник, по к о й т о т е ч е
е л е к т р и ч е н т о к / и ч р е з синуса н а ъ г ъ л а а м е ж д у т о з и е л е м е н т и
п о с о к а т а н а В:
AF = B l d l s i n a [Б] = Т . (17.1)
Е д и н и ц а т а з а м а г н и т н а ин
д у к ц и я се н а р и ч а т е с л а (Т). П о с о к а т а
н а В в ъ в всяка т о ч к а н а п о л е т о
с ъ в п а д а с о р и е н т а ц и я т а н а северния
полюс н а м а г н и т н а т а с т р е л к а . Т я
може д а се определи по п р а в и л о т о н а
Л51вата р ъ к а - ако п р ъ с т и т е с о ч а т
п о с о к а т а н а т о к а , а п а л е ц ъ т посока
Фий. 17.1. С и л а d/% с к о я т о т а на силата, в е к т о р ъ т на магнит
м а з н и т н о поле с и н д у к ц и я В н а т а и н д у к ц и я е перпендикулярен н а
д е й с т в а на т о к о в е л е м е н т Idl
дланта.
М а г н и т н о т о поле се изобразява г р а ф и ч н о със з а т в о р е н и ли-
нии. к о и т о с а д о п и р а т е л н и к ъ м п о с о к а т а п а м а г н и т н а т а и н д у к ц и я
б ъ б б с я к а т о ч к а и н я м а т н а ч а л о и край. П о л е т а с т а к и в а силови
л и н и и се н а р и ч а т в и х р о в и . Б р о я т н а л и н и и т е п р е з е д и н и ц а площ,
п е р п е н д и к у л я р н а н а т я х . е пропорционална н а г о л е м и н а т а н а
м а г н и т н а т а индукция В .
191
IV. Е л е к т р о м а г н и т н и я в л е н и я
По д е ф и н и ц и я произведението на В и п л о щ т а S 0} перпенди
кулярна на п о с о к а т а н а В (на л и н и и т е на м а а н и т н а т а индукция), се
н а р и ч а поток на магнитната индукция {магнитен поток) Ф през
п л о щ т а So. П о т о к ъ т през площ S, н а к о я т о н о р м а л а т а (пепендику-
л я р ъ т к ъ м нея) сключва н я к а к ъ в ъ г ъ л а с п о с о к а т а н а В, се и з р а з я в а
с п р о е к ц и я т а н а т а з и площ Scosa върху п е р п е н д и к у л я р н а т а равнина
(физ. 17.2);
[ ф = BS, BScosa [Ф] = Wb. (17.2)
^
Е д и н и ц а т а за м а г н и т е н п о т о к се нарича вебер (1 Wb = 1 Т/пГ). 2
О т (17.2) се вижда, че Ф > 0, ако cosct > 0 и Ф < 0, ако cosa < 0. З а т о в а
л и н и и т е н а м а г н и т н а т а индукция, излизащи о т з а т в о р е н а повърх
нина, се п р и е м а т з а п о л о ж и т е л н и , а и з л и з а щ и т е - з а о т р и ц а т е л н и .
През з а т в о р е н а повърхнина т е х н и я т брой е еднакъв и м а г н и т н и я т
п о т о к е нула.
Фиг. 17.2. П о т о к на Фиг. 17.3. М а г н и т е н

м а г н и т н а т а индукция м о м е н т на т о к о в к о н т у р
В з а и м о д е й с т в и е т о н а з а т в о р е н проводник, по к о й т о т е ч е
елекричен т о к ( т о к о в к о н т у р ) , с м а г н и т н о поле се х а р а к т е р и з и р а с
в е к т о р н а т а величи н а магнитен момент М. Г о л е м и н а т а н а м а г н и т
н и я м о м е н т з а равнинен т о к о в к о н т у р се д е ф и н и р а к а т о произведе
ние о т е л е к т р и ч н и я т о к I и п л о щ т а S, ограничена о т к о н т у р а
(фиг. 17.3):
M = IS [М] = А . п г . (17.3)
П о с о к а т а н а в е к т о р а е перпендикулярна н а р а в н и н а т а н а к о н т у р а и
е свързана с п о с о к а т а н а т о к а по п р а в и л о т о н а десния в и н т , наричано
още правило н а т и р б у ш о н а . М а г н и т н и я т м о м е н т е х а р а к т е р и с т и к а
не само н а т о к о в и к о н т у р и , но и н а п о с т о я н н и м а г н и т и , е л е м е н т а р
ни ч а с т и ц и , ядра, а т о м и , йони, молекули, радикали.
• М а г н и т н о п о л е в ъ 0 Веществото
Под д е й с т в и е п а маапшшю поле във всички в е щ е с т в а
н а с т ъ п в а т промени. С а м и т е в е щ е с т в а , о т своя с т р а н а , п р о м е н я т
м а г н и т н о т о поле. Н е к а г о л е м и н а т а на м а г н и т н а т а индукция в една
т о ч к а о т п р о с т р а н с т в о т о във вакуум е BQ, а ако в с ъ щ а т а т о ч к а
и м а в е щ е с т в о - В. О т н о ш е н и е т о
В
^ (17.4)
0 Цо
се н а р и ч а о т н о с и т е л н а м а г н и т н а проницаемост, н а в е щ е с т в о т о . То е
о б р а т н о н а а н а л о г и ч н о т о о т н о ш е н и е (11.9) з а и с к о е т о се
д е ф и н и р а е,. Т у к ц е к о н с т а н т а , х а р а к т е р и з и р а щ а м а г н и т н и т е
с в о й с т в а н а в е щ е с т в о т о , н а р е ч е н а м а г н и т н а п р о н и ц а е м о с т , а цо -
м а г н и т н а т а п р о н и ц а е м о с т н а в аку у ма { м а г н и т н а т а к о н с т а н т а ) .
М е р н а т а е д и н и ц а з а ц и ц,) е хенри н а м е т ъ р (Н.ггГ1), цо= 4л:.1СГ Н . т ',
a f.ir е б е з р а з м е р н а в е л и ч и н а .
К а к т о се в и ж д а о т (17.4), г о л е м и н а т а н а м а г н и т н а т а индук
ц и я В з а в и с и о т ц,:
В = ^В, (17.5)
О т друга с т р а н а , о т н о ш е н и е т о
/ f / f А
u . [ н ] -
т
ц ц.|
ис з а в и с и о т с в о й с т в а т а н а в е щ е с т в о т о и с него се д е ф и н и р а друга
м а г н и т н а в е л и ч и н а II, н а р е ч е н а и н т е н з и т е т на м а г н и т н о т о поле.
М а г н и т н а т а и н д у к ц и я в ъ в в е щ е с т в о т о В е в е к т о р н а сума
о т и н д у к ц и я т а н а п о л е т о в ъ в вакуум Во и и н д у к ц и я т а В , к о я т о
в е щ е с т в о т о с ъ з д а в а д о п ъ л н и т е л н о поради с в о е т о н а м а г н и т в а н е .
В = Во+В'.
Д о п ъ л н и т е л н а т а ( с о б с т в е н а т а ) м а г н и т н а и н д у к ц и я В' е пропорцио-
н а л н а н а и н д у к ц и я т а н а в ъ н ш н о т о поле с к о е ф и ц и е н т н а пропор
ц и о н а л н о с т к, к о й т о зав иси о т вида н а в е щ е с т в о т о и се н а р и ч а
м а г н и т н а дъзприемчиВост'.
В' = кЯо .
Тогава
K)ß (17
ß = 5о + к5о = (1 + o • -6)
С р а в н е н и е т о м е ж д у (17.5) и (17.6) показва, ч е

193
IV. Електромагнитни явления
цг = 1 + к , m. е. к = Цт - 1 .
Д о п ъ л н и т е л н а т а м а а н и т н а индукция В', възникнала в ъ в
в е щ е с т в о т о , е р е з у л т а т о т сумиране н а м а е н и т н и т е м о м е н т и н а
а р а д и в н и т е му ч а с т и ц и . С в е к т о р н а т а и м сума ZM, в единица обем
У о т хомоаенно в е щ е с т в о , при хомоаенно м а а н и т н о поле, се д еф и н и р а
в е л и ч и н а т а намагнитеност J :
J (17.7)
Н а м а а н и т е н о с т т а е свързана с и н т е н з и т е т а н а м а а н и т н о т о поле
Н и д о п ъ л н и т е л н а т а м а а н и т н а индукцш! В' по следния начин;
J - к Н , В = №) J = Цок// (17.8)
§ 17.2. Диа-, п а р а - и ф е р о м а г н и т н и в е щ е с т в а
В з а в и с и м о с т о т знака и а о л е м и н а т а н а м а г н и т н а т а
възприемчивост. к в е щ е с т в а т а се р а з д е л я т н а т р и групи. П ъ р в а т а
включва в е щ е с т в а т а , з а к о и т о к < 0 и с ъ о т в е т н о цг < 1. Те с ъ з д а в а т
д о п ъ л н и т е л н а м а а н и т н а индукция В' = кВ 0 < 0 и съаласно (17.6)
м а а н и т н а т а индукция в т я х е по-малка, о т к г л к о т о в ъ в вакуум. Тези
в е щ е с т в а се н а р и ч а т диа м а г н и т н и и л и диамагнетици, а о т с л а б в а
н е т о н а м а а н и т н о т о поле в т я х е и з в е с т н о к а т о диамагнитен
ефект. Т е х н и т е арадивни ч а с т и ц и н я м а т с о б с т в е н и м а е н и т н и
м о м е н т и , но т а к и в а м о м е н т и се и н д у ц и р а т в м а а н и т н о поле и
т я х н а т а посока е п р о т и в о п о л о ж н а н а п о с о к а т а н а п о л е т о , т а к а че
в е щ е с т в о т о придобива н а м а а н и т е н о с т J= к Н < 0.
Д и а м а а н и т н и в е щ е с т в а са х и м и ч н и т е е л е м е н т и Н^, С, Р, S,
Си, Zn, Pb, Cd, Hg, Au, Ag, Se, As, Sb, Bi и gp. О т т я х б и с м у т ъ т и м а
най-аоляма по а б с о л ю т н а с т о й н о с т м а а н и т н а в ъ з п р и е м ч и в о с т
к = - 0,00002. В о д а т а и аоляма ч а с т о т о р г а н и ч н и т е съединения в
б и о л о г и ч н и т е т ъ к а н и ( б е л т ъ ц и , в ъ г л е х и д р а т и и др.) също са
диамагнетици.
В е щ е с т в а т а , з а к о и т о к > 0 и цг > 1, с ъ з д а в а т д о п ъ л н и т е л н а
м а г н и т н а т а индукция В ' > 0. Р е з у л т а н т н а т а м а г н и т н а индукция в
т я х е по-голяма, о т к о л к о т о в ъ в вакуум. Тези в е щ е с т в а са парамаг-
н и т н и и л и парамагнетици, а у с и л в а н е т о н а м а г н и т н о т о поле в т я х
се н а р и ч а парамагнитен ефект. Т е х н и т е градивни ч а с т и ц и и м а т
с о б с т в е н и м а г н и т н и м о м е н т и , но и з б ъ н м а г н и т н о поле т е вз а и м н о
се к о м п е н с и р а т , т ъ й к а т о и м а т р а з л и ч н и посоки. П о с т а в е н и в
м а г н и т н о поле, т е з и м о м е н т и се о р и е н т и р а т по посока н а п о л е т о и
се с у м и р а т с него, т а к а ч е н а м а г н и т е н о с т т а J = ic//> 0.
П а р а м а г н е т и ц и са: О,, К, Na, Са, А], Mn, Cr, Mo и gp. Най-аоля-
м а м а г н и т н а в ъ з п р и е м ч и в о с т о т т я х и м а м а н г а н ъ т - к = 0,0037.
Водни р а з т в о р и , с ъ д ъ р ж а щ и няко и м е т а л и , в ъ з д у х ъ т и н я к о и био
л о г и ч н и т ъ к а н и , с ъ д ъ р ж а щ и желязо, също и м а т п а р а м а г н и т н и
свойства.
К ъ м т р е т а т а г р у п а се о т н а с я т в е щ е с т в а , з а к о и т о к » 0 и
цг >> 1, н а р е ч е н и ф е р о м а г к и т н и и л и феромагнетици. Те се р а з л и ч а
в а т о т п а р а м а в н е т и ц и т е не само по много в и с о к и т е с т о й н о с т и н а
м а г н и т н а т а в ъ з п р и е м ч и в о с т ( о т порядъка н а 105 - 106), но и по т о в а ,
ч е т я не е п о с т о я н н а величина, а зависи о т и н т е н з и т е т а н а м а г
н и т н о т о поле Н. Друго много важно с в о й с т в о н а ф е р о м а г н е т и ц и т е е
з а п а з в а н е т о н а н а м а г н и т в а н е т о и след п р е м а х в а н е н а в ъ н ш н о т о
м а г н и т н о поле. Освен т о в а т е х н и т е м а г н и т н и с в о й с т в а се и з м е н я т
с т е м п е р а т у р а т а . Н а д определена т е м п е р а т у р а , н а р е ч е н а т о ч к а на
K h p u (P. Curie), ф е р о м а г н е т и к ъ т се п р е в р ъ щ а в п а р а м а г н е т и к .
Много в и с о к а т а с т е п е н н а н а м а г н и т в а н е н а ф е р о м а г н е т и
ц и т е се о б я с н я в а подобно н а п а р а м а в н и т н и я е ф е к т . В ъ в ф е р о м а г
н е т и ц и т е , п о с т а в е н и в м а г н и т н о поле п р и т е м п е р а т у р а , по-ниска
о т т о ч к а т а н а Кюри, н а с т ъ п в а о р и е н т а ц и я н а р е з у л т а н т н и т е
м а г н и т н и м о м е н т и н а ц е л и микрообеми о т в е щ е с т в о т о . Тези
м и к рообе ми с р а з м е р и о т п о р я д ъ к а н а 1 ц т , н а р е ч е н и домени,
в к л ю ч в а т г о л я м брой ч а с т и ц и с еднаква, е с т е с т в е н а о р и е н т а ц и я н а
магнитните моменти.
Т и п и ч н и ф е р о м а г н е т и ц и са е л е м е н т и т е Fe, Ni и Оо и редица
сплави, н я к о и о т к о и т о дори не с ъ д ъ р ж а т т е з и е л е м е н т и . Н я к о и
х и м и ч н и с ъ е д и н е н и я н а F e Ä с м е т а л н и оксиди, н а р е ч е н и ф е р и т и ,
п р и т е ж а в а т ф е р о м а г н и т н и и полупроводникови с в о й с т в а . Те се из
п о л з в а т ш и р о к о в е л е к т р о н и к а т а и особено в к о м п ю т ъ р н а т а т е х н и
ка к а т о м а г н и т н а п а м е т , т ъ й к а т о записването и съхраняването
н а и н ф о р м а ц и я под ф о р м а н а о с т а т ъ ч н о н а м а г н и т в а н е е аналог н а
запаметяването.
195
I V Електромагнитни явления
§ 18. ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ПОЛЕ
§ 18.1. Е л е к т р о м а г н и т н а и н д у к ц и я
Я в л е н и е т о електромагнитна и н д у к ц и я е в ъ з н и к в а н е н а елек-
т р о д в и ж е щ о н а п р е ж е н и е ( Е Д И ) в з а т в о р е н проводник п р и и з м е н е н и е
н а м а г н и т н и я п о т о к през п л о щ т а , ограничена
о т него (фиг. 18.1). И н д у ц и р а н о т о н а п р е ж е н и е
(/, предизвиква п р о т и ч а н е н а е л е к т р и ч е н т о к
в проводника, наречен индуциран ток. Елек
тромагнитната индукция е открита о т
Ф а р а д е й (М. F a r a d a y ) през 1831 г. след продъл
Фия. 18.1. Електро ж и т е л н о т ъ р с е н е н а о т г о в о р н а въпроса д а л и
м а г н и т н а индукция може м а г н и т н о т о поле д а с ъ з д а в а е л е к т р и ч е н
т о к , след к а т о е л е к т р и ч н и я т т о к в инаги С1>здава м а г н и т н о поле.
Г о л е м и н а т а н а (7, не з а в и с и о т н а ч и н а , по к о й т о се о с ъ щ е с т
в я в а и з м е н е н и е т о н а м а г н и т н и я п о т о к Ф, а се о п р е д е л я само о т
dФ
скоростта , с к о я т о се и з м е н я ;
dt
dФ
11
1 - (18.1)
d/
Това е о с н о в н и я т закон на е л е к т р о м а г н и т н а т а и н д у к ц и я или законът
на Фарадей. З н а к ъ т минус в него о з н а ч а в а , ч е и н д у ц и р а н и я т т о к /,
и м а т а к а в а посока, ч е с ъ з д а в а н о т о о т него м а г н и т н о поле се п р о т и
в о п о с т а в я на и з м е н е н и е т о н а м а г н и т н и я п о т о к dФ, к о й т о го инду-
цира. П р а в и л о т о з а п о с о к а т а но ш о к а е ф о р м у л и р а н о о т руския
ф и з и к Е. Л е н ц и носи н е г о в о т о име. То о з н а ч а в а , ч е ако Ф н а р а с т в а
^1Ф > 0), /, с ъ з д а в а м а г н и т н о поле, к о е т о и м а п р о т и в о п о л о ж н а посока
н а d Ф и го н а м а л я в а . К о г а т о Ф н а м а л я в а ^ Ф < 0), м а г н и т н о т о поле
н а /, е в посока н а d Ф и го у в е л и ч а в а по а б с о л ю т н а с т о й н о с т .
Всеки п р о м е н л и в е л е к т р и ч е н т о к с ъ з д а в а около проводника,
по к о й т о т е ч е , п р о м е н л и в м а г н и т е н п о т о к . Този м а г н и т е н п о т о к по
з а к о н а н а Ф а р а д е й и н д у ц и р а в с ъ щ и я проводник Е Д Н . Т а к ъ в вид
е л е к т р о м а г н и т н а и н д у к ц и я се н а р и ч а самоиндукция. Г о л е м и н а т а н а
м а г н и т н и я п о т о к е пропорционална н а г о л е м и н а т а н а променливия
т о к / , к о й т о го с ъ з д а в а :
'<£ = 1 1 L [Lj = Н . (18.2)
К о е ф и ц и е н т ъ т на пропорционалност L се нарича индуктив
ност и се измерва 6 единиците хенри (1 Н = 1 Wb/A). Самоиндуцираното
ЕДН се намира след з а м е с т в а н е на потока Ф в закона на Фарадей (18.1):
К а к т о се вижда, т о се определя само о т и н д у к т и в н о с т т а на провод

ника и с к о р о с т т а , с к о я т о се променя г о л е м и н а т а н а т о к а в неао.
И н д у к т и в н о с т т а на проводника зависи о т ф о р м а т а и разме
р и т е му, к а к т о и о т м а й н и т н а т а проницаемост н а с р е д а т а ц, в
к о я т о се намира. Например и н д у к т и в н о с т т а е мнозо по-аоляма,
к о а а т о п р о в о д н и к ъ т е н а в и т спирално, о т к о л к о т о к о а а т о е прав. В
случай на соленоид ( н а м о т к а , бобина, дросел) с дължина / и напречно
сечение 5', с ъ с т а в е н о т N навивки, т я е
N2S
L и .
/
Обикновено за увеличаване на и н д у к т и в н о с т т а на н а м о т к а т а се
използва ф е р о м а а н и т н а сърцевина, т ъ й к а т о има мноао аоляма маз
ниш на п р о н и ц а е м о с т .
Друаа проява на е л е к т р о м а з н и т н а т а индукция е възникване
т о на индукционни т о к о в е в п л ъ т н и масивни електропроводящи т е
ла: м е т а / г н и ч а с т и , р а з т в о р и на е л е к т р о л и т и , биолоаични т ъ к а н и и
др. В т о з и случай т е се н а р и ч а т вихрови токове или токове на Фуко
(J. В. L. Foucaultj. Поради м а л к о т о съпротивление на т е з и проводни
ци в и х р о в и т е т о к о в е м о з а т да д о с т и а н а т до з н а ч и т е л н а аолемина.
Ге се получаваш при п р е м е с т в а н е т о на проводниците в постоянно
мазнишно поле, при наличие на променливо м а з н и т н о поле или при
едновременно д е й с т в и е на д в а т а ф а к т о р а . Топлинното д е й с т в и е на
в и х р о в и т е т о к о в е се прилаза в м е ш а л у р з и я т а з а т о п е н е и повърх-
п о с т н о з а к а л я в а н е на м о т а л и . То има приложение и в ъ в ф и з и о т е р а
п и я т а з а и п д у к т о т е р м и я (6'/к. § 21.3).
О т к р и В а н с т о н а е л е к т р о м а г н и т н а т а индукция о т б о р и
п г , т я за п р е б р ъ щ а н е т о на м е х а н и ч н а т а енергия 6 е л е к т р и ч н а и за
създаваното на но(1 т и п електродвигатели, наречени асинхронни. С
индукцш и г е н е р а т о р и се произвеждат постоянни и променливи
т о к о в е . Т р а н с ф о р м а т о р и т е , е к о и т о се променя е л е к т р и ч н о т о напре
жение и се о с ъ щ е с т в я в а е л е к т р о с н а б д я в а н е т о , се о с н о в а в а т също на
197
/V l'J.ac к ги ром а / //, и гини я влечи я
е л е к т р о м а г н и т н а т а индукиия. Нещо повече, т о в а о т к р и т и е допри
несе з а с ъ з д а в а н е т о н а единна т е о р и я з а е л е к т р о м а г н и т н о т о поле,
к о я т о обединява р а з г л е ж д а н е т о н а е л е к т р и ч н и т е , м а г н и т н и т е и
о п т и ч н и т е явления.
§ 18.2. Е л е к т р о м а г н и т н и в ъ л н и
• Теория н а Максуел
С о т к р и в а н е т о н а е л е к т р о м а г н и т н а т а индукция Фарадей
показва, че всяко променливо м а г н и т н о поле предизвиква възникване
на вихрово (със з а т в о р е н и силови линии) е л е к т р и ч н о поле. В 1865 г.
Максуел (J. Maxwell) изказва х и п о т е з а т а , че с ъ щ е с т в у в а о б р а т н о т о
явление, к о е т о по-късно е установено експериментално. То е, че и
всяко променливо е л е к т р и ч н о поле, създавано при движение на свобод
ни е л е к т р и ч н и з а р я д и ( т о к о в е на проводимост) или при о т м е с т в а н е
на свързани заряди ( т о к о в е на о т м е с т в а н е ) , поражда вихрово маг
н и т н о поле. Н а т е з и две я в л е н и я се основава к л а с и ч е с к а т а т е о р и я
на Максуел з а е л е к т р о м а г н и т н о т о поле.
Според т е о р и я т а на Максуел
в ъ з н и к в а н е т о н а е л е к т р и ч н о или
м а г н и т н о поле в коя да е т о ч к а на
£ <5 <5* пространството поставя началото
Фиа. 18.2, С и л о в и л и н и и п р и верига о т последователни взаим-
е л е к т р о м а а н и т н о т о поле н и п р е в р ъ щ а н и я н а е д н о т о поле в
другото. С и л о в и т е линии н а е д н о т о поле о б х в а щ а т л и н и и т е н а дру
г о т о и са перпендикулярни на р а в н и н а т а н а н е г о в и т е силови линии
(фиг. 18.2). Това показва, че п р о м е н л и в о т о е л е к т р и ч н о и променливо
т о м а г н и т н о поле са неделими едно о т друго и т р я б в а да се разглеж
д а т к а т о две к о м п о н е н т и на едно и също е л е к т р о м а г н и т н о поле.
Следователно електромагнитното поле е съвкупност от променливи,
взаимно индуциращи се вихрови е л е к т р и ч н о и ма гни тно полета.
П р о м е н и т е н а е л е к т р о м а г н и т н о т о поле във в р е м е т о , к о и т о
се р а з п р о с т р а н я в а т в п р о с т р а н с т в о т о се н а р и ч а т електромагнит
ни в ъ л н и . Е л е к т р о м а г н и т н о т о поле се описва с о с н о в н и т е х а р а к т е
р и с т и к и н а е л е к т р и ч н о т о поле и н а м а г н и т н о т о поле, а именно с
т е х н и т е и н т е н з и т е т и & и. Н. Г о л е м и н а т а и п о с о к а т а на т е з и век
т о р н и величини з а в и с я т о т в р е м е т о и м я с т о т о .
^9g М. Маринов
V Д а приемем че е л е к т р о м а г н и т н о т о поле се р а з п р о с т р а н я в а по о с т а
Ох, а в е к т о р и т е Ö и Н з а п а з в а т посоките си и и з м е н я т само с в о я т а голе
мина, т . е. <S - f(x,tj и Н = {(x,t). Нека изберем посоката на & по о с т а Oz, а на
" no Uy (фиа. 18.3). Нека в н а ч а л о т о на к о о р д и н а т н а т а с и с т е м а в м о м е н т
t = 0 е създадено променливо
е л е к т р и ч н о поле S , к о е т о
ин
дуиира в с ъ щ а т а точка и в
същия м о м е н т променливо
м а г н и т н о поле И. След и н т е р
вал о т време № с интензитети
т е на п о л е т а т а на разстояние
d t ще б ъ д а т cUS и (Ш.
Максуел доказва, че
Фий. 18.3. Р а з п р о с т р а н е н и е на електро
м а г н и т н о поле т о ч н а т а връзка между измене
н и е т о на и н т е н з и т е т а на
е л е к т р и ч н о т о поле в п р о с т р а н с т в о т о ( г р а д и е н т ъ т ^ ) и изменението му
сЬ:
във в р е м е т о ( с к о р о с т т а ) е:
dt
-.2
(18.3)
ех at'
сШ d//
Това се о т н а с я и за и з м е н е н и я т а на м а г н и т н о т о поле
d.x dt
dzH
ец (18.4)
сх dt2
У р а в н е н и я т а (18.3 и 18.4), описващи и з м е н е н и я т а н а елек

т р и ч н о т о и м а а н и т н о т о поле 6 п р о с т р а н с т в о т о и бремето, и м а т
с ъ щ и я бид, к а к ъ в т о е б и д ъ т на диференциалното урабнение н а ли
н е й н а т а механична бълна (3.7). Тоба е безспорно д о к а з а т е л с т б о и за
бълнобия х а р а к т е р н а р а з п р о с т р а н е н и е т о на е л е к т р о м а а н и т н о т о
поле. О т с р а б н е н и е т о н а у р а б н е н и я т а с (3.7) следба, че с к о р о с т т а н а
е л е к т р о м а г н и т н а т а бълна и е
(18.5)
д/ец
С к о р о с т т а н а б ъ л н и т е с бъб бакуум се получава при s = ео и ц = Мо:

с= (18.6)
По с ъ щ и я начин обаче се изразява и с к о р о с т т а н а с в е т л и н а т а във ва

куум. к о я т о е ф у н д а м е н т а л н а физична к о н с т а н т а . Това съвпадение
199
между с к о р о с т и т е на е л е к т р о м а г н и т н и т е вълни и н а с в е т л и н а т а
дава основание н а М а к с у е л да п р и е м е с в е т л и н а т а з а е л е к т р о м а з -
н и т н а в ъ л н а и да създаде е л е к т р о м а г н и т н а т а т е о р и я з а естество
т о на с в е т л и н а т а .
Р е ш е н и я т а н а д и ф е р е н ц и а л н и т е у р а в н е н и я за <S и / / (18.3) и
(18.4) и м а т в и д а :
r
& G o sin G)(^ - ) ,
V
X
И " о sin g M — ) . (18,7)
V
Те п о к а з в а т , че в е к т о р и т е & п Н и з в ъ р ш в а т н а п р е ч н и х а р м о н и ч н и
т р е п т е н и я с една и с ъ щ а ъ г л о в а ч е с т о т а со без ф а з о в а р а з л и к а ( ф и з .
18.3) и ч е т е з и т р е п т е н и я се р а з п р о с т р а н я в а т с една и с ъ щ а
с к о р о с т и.
О т н о ш е н и е т о на с к о р о с т т а на разпространение на електро
м а г н и т н и т е в ъ л н и в ъ в в а к у у м с (18.6) и с к о р о с т т а и м в н я к а к в а
среда v (18.5) се н а р и ч а п о к а з а т е л на п р е ч у п в а н е н а с р е д а т а . К а т о се
и м а предвид, ч е z = с, Co, а ц = ц, |.l<i, т о й се и з р а з я в а ч р е з о т н о с и т е л н а
т а е л е к т р и ч н а и о т н о с и т е л н а т а м а г н и т н а п р о н и ц а е м о с т на с р е д а т а :
с
п - — 8,41, (18.8)
V
К а к т о м е х а н и ч н и т е , т а к а и е л е к т р о м а г н и т н и т е в ъ л н и се
х а р а к т е р и з и р а т с ч е с т о т а v и д ъ л ж и н а н а в ъ л н а т а X. Според к в а н
т о в а т а м е х а н и к а е л е к т р о м а г н и т н о т о лъчение проявява и корпус-
к у л я р н и с в о й с т в а - е н е р г и я т а м у се и з л ъ ч в а , п о г л ъ щ а и р а з п р о с т
р а н я в а н а к в а н т и , ч и я т о г о л е м и н а Е се определя о т ч е с т о т а т а v и
^4
к о н с т а н т а т а н а П л а н к ( М . P l a n c k ) h = 6,626.10 " J.s;
E = h (18.9)
• С к а л а н а електромагнитните вълни
С ъ в р е м е н н а т а ф и з и к а изследва е л е к т р о м а г н и т н и т е в ъ л н и ,
и з л ъ ч в а н и п р и е с т е с т в е н и процеси и п о л у ч а в а н и с р а з л и ч н и т е х н и
ч е с к и с р е д с т в а . П о д р е д е н и п о д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а и л и по ч е с т о
т а т а и г р у п и р а н и в о б л а с т и според н а ч и н а н а п о л у ч а в а н е и д е т е к -
тиране, т е. по т е х н и т е свойства, електромагнитните вълни
с ъ с т а в я т една н е п р е к ъ с н а т а с к а л а ( с п е к т ъ р ) ( ф и г . 18.4). Г р а н и ц и т е
между т е з и области са услобни, т ъ й к а т о о б л а с т и т е частично се
препокриват.
у-лъчи Р е н т а О п т и ч н а област
Р а д и о в ъ л н и
лъчи Видима Микровълни
rS и ултракъси Къси, средни и дълги
UV IR
1р т 0,1 п т 10 nm 1 ц т 1 mm 10 km 1000 km
10 10 10 10" 10^ 10 106 m
Фиг. 18.4. Скала на е л е к т р о м а г н и т н и т е вълни

( д е с е т и ч е н л о г а р и т м и ч е н мащаб)
Най-малка дължина на вълната и най-аоляма енергия на

ф о т о н и т е и м а т у-лъчите. Те се излъчват спонтанно при енерзийни
преходи на възбудени а т о м н и ядра. Рентаеновите лъчи се получа
в а т при забавяне на ускорени електрони и при електронни преходи
към в ъ т р е ш н и т е слоеве на а т о м и т е .
О п т и ч н а т а област на скалата включва у л т р а в и о л е т о в а т а
(УВ), в и д и м а т а и инфрачервената (ИЧ) светлина, които се излъч
в а т о т възбудени а т о м и и молекули (микроизлъчватели). Радио
вълните и м а т най-широк обхват и включват микровълни (свръхви-
сокочестотни - СВЧ), ултрависокочестотни (УВЧ), къси, средни и
дълаи вълни Те се получават о т променливи електрични токове в
проводниии или о т електронни потоии (макроизлъчватели).
§ 19. П Р О М Е Н Л И В Е Л Е К Т Р И Ч Е Н ТОК
§ 19.1. О с н о в н и в е л и ч и н и п р и п р о м е н л и в и я т о к
• М о м е н т н и и ефектпиОни с т о й н о с т и н а ъ о л е м и н а т а н а
т о к а и напреокението
Най-общо п р о м е н л и в ток е онзи електричен т о к , к о й т о пери
одично изменя г о л е м и н а т а и поеоката еи, докато постоянният ги
запазба с бремето. При периодичната промяна на посоката на т о к а
бсеки носител на електричен заряд променя своята посока на движе
ние и извършва т р е п т е н е . В зависимост о т периодичния закон, по
който т о к ъ т се изменя с времето, може да има мноао различни
IV. Е л е к т р о м а г н и т н и я д л е н и я
201
видове променлив т о к . Н а й - п р о с т и н а й - р а з п р о с т р а н е н е променли
в и я т т о к I при хармонично т р е п т е н е н а е л е к т р и ч н и т е н о с и т е л и ,
описван със синусова и ли косинусова функция. Това се о т н а с я и за
п р о м е н л и в о т о е л е к т р и ч н о напрежение и, к о е т о е причина з а п р о т и
ч а н е т о на т о к а :
L = / т sin(oj £+ф) ,
и = Um sin(a) ^+ф) (19.1)
Тук, к а к т о и при х а р м о н и ч н о т о т р е п т е н е , / т и Um са мак
с и м а л н и т е с т о й н о с т и , к о и т о п о л у ч а в а т с ъ о т в е т н и т е величини,
со = 2я\' е к р ъ з о в а т а ч е с т о т а , v - л и н е й н а т а , (S)t + ф е ф а з а т а , а ф -
ф а з о в а т а к о н с т а н т а . С т о й н о с т и т е i и и, к о и т о т о к ъ т и напреже
н и е т о и м а т в различни м о м е н т и , се н а р и ч а т моментни стойности.
Те не м о а а т да се и з м е р в а т с е л е к т р о и з м е р в а т е л н и т е уреди, т ъ й
к а т о н е п р е к ъ с н а т о се и з м е н я т с в р е м е т о . И з м е р в а т се т а к а нарече
н и т е е ф е к т и в н и стойности на големината на т о к а / е п и напредке-
нието f7Cii . Те се д е ф и н и р а т к а т о с т о й н о с т и н а т о к а и напрежение
т о на т а к ъ в постоянен т о к , к о й т о има мощност, равна на средната
м о щ н о с т н а променливия т о к з а време, з н а ч и т е л н о по-аолямо о т
един период. Последното изискване е съществено, т ъ й к а т о с р е д н и т е
с т о й н о с т и н а г о л е м и н а т а н а т о к а и н а п р е ж е н и е т о з а един период са
равни н а нула. Е ф е к т и в н и т е с т о й н о с т и са свързани с максимални
т е по следния начин:
/ U
• Видове съпротивления при променлив т о к

С ъ п р о т и в л е н и е т о R п а о б и к н о в е н и т е проводници ( м е т а л и
или е л е к т р о л и т и ) се н а р и ч а актибно, т ъ й к а т о в т я х е н е р г и я т а н а
е л е к т р и ч н о т о поле се п р е в р ъ щ а в т о п л и н а . З а променливотокова
верига, с ъ д ъ р ж а щ а а к т и в н о с ъ п р о т и в л е н и е (резистор), е валиден
з а к о н ъ т н а О м (12.2) и г о л е м и н а т а н а т о к а и н а п р е ж е н и е т о се изме
н я т синфазно в ъ в в р е м е т о , т . е . и м а т еднакви ф а з и (фиг. 19.1 а).
П р о т и ч а н е т о н а променлив т о к по е л е к т р и ч н и т е вериги
и м а особености, к о и т о п о с т о я н н и я т т о к няма. Т р е п т е л и в о т о движе
ние н а е л е к т р и ч н и т е заряди превръща един кондензатор с к а п а ц и т е т
С в проводник с капацитивно съпротивление Хс :
(19.2)
coC
В н а м о т к а c индукшибност L т о индуцира електродбшкещо напреже
ние, протибоположно н а приложеното. Д е й с т б и е т о м у е аналоаично
на д е й с т б и е т о н а едно д о п ъ л н и т е л н о съп р о ти вл ен и е XL с големина
Xi = (ß L , (19.3)
наречено и н д у к т и в н о съпротивление. А к т и в н о т о съпротивление на
н а м о т к а т а се пренебрегва, т ъ й к а т о е много по-малко о т н е й н о т о
и н д у к т и в н о съпротибление. И к а п а и и т и б н о т о , и и н д у к т и б н о т о
с ъ п р о т и б л е н и я се н а р и ч а т р е а к т и в н и съпротивления. Те се измер-
б а т б е д и н и ц а т а ом, к а к т о а к т и б н о т о съпротибление.
Въб берига, к о я т о има само капаиитибно съпротибление, голе
м и н а т а на т о к а изпребарба по ф а з а н а п р е ж е н и е т о с фазоба разлика
я/2 (фиг. 19.1 б). В случай, че с ъ п р о т и б л е н и е т о е само индуктибно,
г о л е м и н а т а н а т о к а и з о с т а б а по ф а з а о т н а п р е ж е н и е т о с я/2 (фиг.
19.1 б). Тези ф а з о б и разлики (наричани още фазови отмествания) са
по-малки, ако б е р и г и т е с ъ д ъ р ж а т и омобо (актибно) съпротибление.
Фиа. 19.1. З а в и с и м о с т и н а г о л е м и н а т а н а п р о м е н л и в и я т о к i ( —— ) и
напрежението и ( ) о т б р е м е т о t п р и а к т и б н о (а), к а п а и и т и б н о (б) и
и н д у к т и в н о (в) с ъ п р о т и в л е н и е
О т д е л н и т е ч а с т и н а една е л е к т р и ч н а берига м о г а т да
и м а т к а к т о а к т и б н о , т а к а и р е а к т и б н о съпротибление, но обикно-
бено е д н о т о е з н а ч и т е л н о по-голямо о т другото. О б щ о т о с ъ п р о т и в
ление н а една берига при п р о т и ч а н е н а променлив т о к се нарича
п ъ л н о с ъ п р о т и в л е н и е на веригата и л и импеданс. В случай н а последо
в а т е л н о свързване н а а к т и в н о , капащипивно и и н д у к ти вн о съпро
т и в л е н и я (фиг. 19.2) и м п е д а н с ъ т Z е
#
203
а фазовото о т м е с т в а н е ф на т о к а спрямо напрежението е
tgcp =
R
След з а м е с т в а н е н а и н д у к т и в н о т о и к а п а и и т и в н о т о с ъ п р о т и в л е
н и я о т (19.2) и (19.3) т е з и в е л и ч и н и п р и д о б и в а т с л е д н и я вид:
R Х( X,
R + (coL )
YYYYYV соС
U
Фиа.19.2. Верига о т последователно (19.4)
свързани а к т и в н о Я, к а п а ц и т и в н о
и и н д у к т и в н о с ъ п р о т и в л е н и е A'i
В и ж д а се, ч е а к о Х [ = Х с ,
т о t g ф = 0 и ф = 0, т . е. в ъ п р е к и н а л и ч и е т о н а и н д у к т и в н о и к а п а ц и
т и в н о с ъ п р о т и в л е н и я в т о з и с л у ч а й в ъ в в е р и г а т а не се п о л у ч а в а
фазова р а з л и к а м е ж д у г о л е м и н а т а н а т о к а и н а п р е ж е н и е т о . Т о в а съ
с т о я н и е се н а р и ч а е л е к т р и ч е н резонанс, т ъ й к а т о т о г а в а и м п е д а н -
с ъ т има м и н и м а л н а с т о й н о с т , равна н а а к т и в н о т о съпротивление.
• Мощност, трифазен променлив ток

П р и п р о м е н л и в и я т о к се д е ф и н и р а т е ф е к т и в н а и н о м и н а л н а
м о щ н о с т . Е ф е к т и в н а т а Р е произведение о т е ф е к т и в н и т е с т о й
н о с т и н а г о л е м и н а т а н а т о к а / с п, н а н а п р е ж е н и е т о U c u и к о с и н у с а о т
фазовата разлика:
'Р = / С | Т UеtT С О З ф ' (19.5
Множителяш с о з ф се н а р и ч а коефициент на м о щ н о с т т а , т ъ й к а т о
и з м е н е н и е т о м у в и н т е р в а л а о т 0 до 1 води до п р о м е н и в м о щ н о с т т а
о т 0 до м а к с и м а л н а т а с т о й н о с т Р т ах = Д-п Максималната мощ
н о с т се н а р и ч а о щ е н о м и н а л н а и се и з п о л з в а за х а р а к т е р и з и р а н е н а
у с т р о й с т в а , к о и т о п о време н а р а б о т а п р о м е н я т ф а з о в а т а р а з л и к а
и за т я х е ф е к т и в н а т а м о щ н о с т н я м а п о с т о я н н а с т о й н о с т .
Е л е к т р и ч е с к а т а енергия п р и п р о м е н л и в и я т о к Е е произве
дение о т е ф е к т и в н а т а м о щ н о с т и в р е м е т о :
1
Е = P t - / е п t/elT t С08ф (19.6)
П р и е т о е е ф е к т и в н а т а м о щ н о с т да се и з м е р в а в е д и н и ц а т а
в а т (W), а з а н о м и н а л н а т а да се и з п о л з в а е д и н и ц а т а в о л т . а м п е р
(V.A). Това дава възможност означените единици да показват и вида
на м о щ н о с т т а . К а к т о всяка енераия, т а к а и електрическата се
измерва в единицата джаул (J), но в практиката се е наложила извън-
с и с т е м н а т а единица киловатчас (kW.h).
Променливият т о к обикновено се получава о т аенератори с
т р и намотки в статора, раз-
Т Т положени така, че осите им
сключват ъгъл 120° (2/3TI rad)
една спрямо друга. Във всяка
о т т я х се индуцира промен
лив ток, който се различава
о т тока в съседната намотка
Ф и г . 19.3. Н а м о т к и 6 т р и ф а з е н с фазова разлика 120° Най-
г е н е р а т о р , с в ъ р з в а н и в звезда често всички намотки се свър-
з в а т с единия си край към общ проводник, наречен нулев, а друаите
им краища се свързват към проводници, наречени фазоди (фиг. 19.3).
Нулевият проводник се означава с 0, а фазовите - с буквите R, S, Т.
Този начин на свързване е известен като сдърздаке 6 звезда.
Напрежението между нулевия проводник и който и да е
фазов се нарича фазово или еднофазно, а между два фазови проводника
- линейно UL. Всички фазови напрежения са равни помежду си и всич
ки линейни напрежения —също. В нашата страна се използва фазово
напрежение f/|. = 220 V. Линейното напрежение е 380 V, т ъ й като
връзката между линейното и фазовото напрежение е UL = л[з Up . Ед
нофазното напрежение се подава на потребителите с два проводника
— нулевия и един фазов. За работата на трифазни потребители,
каквито например са т р и ф а з н и т е електромотори, са необходими и
т р и т е фазови напрежения, което изисква електрозахранване с
четири проводника.
§ 19.2. Ф и з и ч н и прингципи н а е л с к т р о б е з о п а с н о с т т а .
Когато човешкото т я ло попадне под електрично напреже
ние, през него протича ток, който над определени стойности
уврежда тъкани и органи и предизвиква смърт. Счита се, че
пораженията при електричен удар се определят от големината на
205
п р е м и н а л и я е л е к т р и ч е н ток, а не о т с т о й н о с т и т е н а п р и л о ж е н о т о
напрежение. Г о л е м и н а т а н а т о к а /, преминал през някоя о б л а с т о т
т я л о т о , зависи о т п р и л о ж е н о т о напрежение U и с ъ п р о т и в л е н и е т о
на т а з и о б л а с т (между т о ч к и т е н а включване) по закона н а Ом. Това
с ъ п р о т и в л е н и е се с ъ с т о и о т съпротивлението на в ъ т р е ш н и т е
части на т я л о т о и съпротивлението на кожата.
П ъ р в о т о о т т я х не зависи о т о б щ о т о с ъ с т о я н и е н а човека и
е о т порядъка н а килоомове. В т о р о т о е з н а ч и т е л н о по-голямо и
с ъ щ е с т в е н о зависи о т в ъ т р е ш н и и външни причини - алавно о т
д е б е л и н а т а и в л а ж н о с т т а на к о ж а т а . П р и е т о е к о ж н о т о с ъ п р о т и в
ление да се пренебрегва о т съображения за безопасност, т ъ й к а т о т о
се мени в широки граниии. С ъ п р о т и в л е н и е т о з а п о с т о я н е н т о к
между д в е т е ръце ( сърдечна дъаа") е около 1 kQ, а с ъ п р о т и в л е н и е т о
на ч о в е ш к о т о т я л о о т д л а н и т е до с т ъ п а л а т а е най-много 4 - 5 kQ.
При променлив т о к и м п е д а н с ъ т е по-голям о т а к т и в н о т о с ъ п р о т и в
ление, т ъ й к а т о к а п а ц и т е т ъ т н а т я л о т о , свързан последователно,
е С << 1 F, а ч е с т о т а т а н а т о к а в е л е к т р и ч е с к а т а м р е ж а v = 50 Hz
също не е голяма.
Много г о л я м а ч а с т о т н е щ а с т н и т е случаи с т а в а т , к о г а т о
к о н т а к т ъ т между ч а с т и о т т я л о т о и п р о в о д н и ц и т е под напреже
ние не е много добър. Това означава, ч е к ъ м с ъ п р о т и в л е н и е т о на
т я л о т о R (между к о н т а к т н и т е м е с т а ) т р я б в а д а се прибави и
общото к о н т а к т н о съпротивление между т е з и места и проводни
ц и т е и л и з е м я т а . Тогава т о к ъ т , преминал през т я л о т о , е
Е л е к т р и ч е н т о к с големина 25 тА, п р е м и н а л през т я л о т о и

особено през сърцето, може да бъде смъртоносен. При малко к о н т а к т н о
съпротивление т а к ъ в т о к се получава о т постоянно напрежение
U ~ 0,025 (1000 - 5000) « 25 - 125 V. Това може д а се случи например,
к о г а т о човек е бос н а в л а ж н а почва и с п о т н а р ъ к а е хванал провод
ник под напрежение. Ако R\, е голямо, а н а п р е ж е н и е т о е д о с т а т ъ ч н о ,
за да п р о т е ч е з н а ч и т е л е н т о к , к о н т а к т н и т е м е с т а о т т я л о т о се
з а г р я в а т силно и м о г а т да се п о л у ч а т и з г а р я н и я . В случая и м а
значение п л ъ т н о с т т а н а т о к а и е възможно с р а в н и т е л н о слаб т о к
да предизвика изгаряния, ако п л о щ т а н а к о н т а к т н и т е м е с т а е
малка.
Най-чувсшбигпелнише органи к ъ м д е й с т б и е т о н а е л е к т р и ч -
ния т о к са а л а б н и я т мозък, з р ъ б н а ч н и я т мозък и с ъ р ц е т о . Те^кест-
т а на п р е д и з б и к а н и т е бърху т я х пора^кения зависи о т р а з с т о я н и е т о
им до к о н т а к т н и т е м е с т а . С м ъ р т т а от електричен удар обикно
вено н а с т ъ п в а поради спиране на сърцето и л и дишането. С п и р а н е т о
на с ъ р ц е т о е р е з у л т а т о т фибрилация на к а м е р и т е при п р о т и ч а н е
т о на е л е к т р и ч е н т о к . Ф и б р и л а ц и я т а е нееднобременно съкращение
на м у с к у л н и т е блакна б някоя ч а с т на с ъ р ц е т о (камера, предсърдие),
б к о я т о нормално т е се с ъ к р а щ а б а т еднобременно. Вследстбие на
т о б а н е й н и т е ф у н к ц и и да придбижба к р ъ б т а б с ъ д о б е т е се наруша-
б а т . Ако не се б з е м а т мерки за п р е к р а т я в а н е т о и, ф и б р и л а ц и я т а е
смъртоносна.
П р и е л е к т р и ч е н удар с ъ р ц е т о може да спре и поради дразне
не н а блуждаещия нерб, на сърдечносъдобите ц е н т р о б е или поради
рязко сбибане н а к о р о н а р н и т е съдобе. Спирането на дишането може
да се д ъ л ж и н а п р я к о т о бъздейстбие на т о к а бърху д и х а т е л н и я
ц е н т ъ р или поради хипоксия н а к л е т к и т е н а т о з и ц е н т ъ р , предиз-
бикана о т с п и р а н е т о н а с ъ р ц е т о или о т р я з к о т о сбибане н а хране
щ и т е го кръбоносни съдобе.
Основно изискване з а осигурябането н а електробезопасност
при р а б о т а с е л е к т р и ч е с к и уреди и а п а р а т и е добрата и з о л а ц и я и
недостъпността до онези техни части, които са под напреокение.
Тоба обаче е необходимо, но н е д о с т а т ъ ч н о услобие з а пълна безопас
н о с т по дбе причини. Пърбо, с ъ п р о т и б л е н и я т а между в ъ т р е ш н и т е
ч а с т и н а един а п а р а т , между т я х и корпуса му, между корпуса му и
з е м я т а не са безкрайно аолеми за променлибия т о к , незабисимо о т
и з о л а ц и я т а между т я х . П р и допир до корпуса през т я л о т о н а чобека
бинаги п р о т и ч а н я к а к ъ б т о к , наречен т о к н а у т е ч к а (изтичане).
Второ, поради повреда ( о т к а ч б а н е н а проводник, о с т а р я л а изолация)
или аоляма в л а ж н о с т н а въздуха може да се получи късо съединение
между някоя в ъ т р е ш н а ч а с т и корпуса. Тоаава т о й щ е се окаже под
напрежение {пробив на корпуса).
Основни з а щ и т н и мерки срещу е л е к т р и ч е н удар при пробив
на корпуса са з а з е м я в а н е т о и з а н у л я в а н е т о н а корпуса. Под заземя
ГУ. Електромагнитни явления

207
бане се разбира с в ъ р з в а н е т о н а едно т я л о чрез проводник к ъ м земя
т а , к о я т о и м а п о т е н ц и а л нула. Е л е к т р и ч н и т е заряди, н а т р у п в а н и
върху и з о л и р а н и т е о т з е м я т а т е л а , през проводника п р е м и н а в а т в
з е м я т а и се н е у т р а л и з и р а т . Най-лесното з а изпълнение заземяване
е с в ъ р з в а н е т о к ъ м т р ъ б и на водопроводната или т о п л о ф и к а ц и о н н а
т а мрежа, к о и т о ф а к т и ч е с к и са заземени. В някои случаи е необходи
мо специално заземяване, при к о е т о се осиаурява по-добър к о н т а к т с
п о ч в а т а чрез з а р а в я н е н а д о с т а т ъ ч н о големи м е т а л н и л и с т о в е на
д о с т а т ъ ч н о еоляма дълбочина ( ж е л а т е л н о до п о д п о ч в е н и т е води).
С ъ п р о т и в л е н и е т о на з а з е м я в а щ и я проводник е мнозо по-малко о т
с ъ п р о т и в л е н и е т о н а човека и е свързано успоредно с неао. Следова
т е л н о през човека п р о т и ч а н е з н а ч и т е л е н т о к в сравнение с т о к а
през з а з е м я в а щ и я проводник.
З а щ и т н о т о з а з е м я в а н е е слабо е ф е к т и в н о в с ъ в р е м е н н а т а
т р и ф а з н а е л е к т р и ф и к а ц и о н н а м р е ж а със заземен нулев проводник.
При пробив н а корпуса с ъ п р о т и в л е н и е т о н а з а з е м я в а н е т о н а корпуса
и с ъ п р о т и в л е н и е т о н а з а з е м я в а н е т о на нулевия проводник се о к а з в а т
успоредно свързани и н а п р е ж е н и е т о се разпределя между т я х . Това е
опасно з а човека, т ъ й к а т о поради по-слабия т о к п р е д п а з и т е л я т
може да не се изключи. Ако к о р п у с ъ т не е заземен, а е свързан к ъ м
заземения нулев проводник, п р о б и в ъ т на корпуса щ е предизвика късо
съединение и п р е д п а з и т е л я т щ е изключи а п а р а т а о т м р е ж а т а .
Такова свързване се н а р и ч а зануляване. Ако се използва само един
п р е д п а з и т е л , т о й з а д ъ л ж и т е л н о т р я б в а да се н а м и р а в ъ в в е р и г а т а
н а ф а з о в и я проводник. В п р о т и в е н случай а п а р а т ъ т о с т а в а под
З а избягване н а н е щ а с т н и случаи при р а б о т а с ел ек тр о у р ед и
т р я б в а да се с п а з в а т с л е д н и т е общи п р а в и л а з а електробезопасност:
- д а не се д о к о с в а т е л е к т р о у р е д и т е едновременно с две голи
ръце и л и с н е з а щ и т е н и ч а с т и н а т я л о т о ;
- д а не се с т о и н а влажен под и л и н а з е м я т а без обувки с
изолиращи п о д м е т к и и л и без т а к и в а подложки;
- д а не се д о к о с в а т т р ъ б и з а вода, т о п л о ф и к а ц и я , газ и др.,
к а к т о и ч а с т и на м е т а л н и с т р о и т е л н и конструкции;
- д а не се д о к о с в а т едновременно к о р п у с и т е н а два е л е к т р о
уреда, т ъ й к а т о може д а са включени к ъ м различни ф а з и .
§ 20. ФИЗИЧНИ ОСНОВИ НА ЕЛЕКТРОДИАГНОСТИКАТА
E j i e k m p o g u a a H o c m u k a m a най-общо се д е л и н а а к т и б н а и
пасибна. Пасибнатла, н а р и ч а н а още електрография и л и д е т е к т о -
е л е к т р о д и а г н о с т и к а , е изследбане н а б и о е л е к т р и ч н и т е п о т е н ц и а л и ,
в ъ з н и к в а щ и п р и > к и з н е н и т е процеси в ораанизма. Л к ш и б н а т а елек-
тродиавностика е свързана с въздействие на електричен т о к о т
в ъ н ш е н и з т о ч н и к в ъ р х у т ъ к а н и т е и и м а две р а з н о в и д н о с т и . Е д н а т а
е е к с ц и т о м е т р и ч н а или с т и м у л а т и в н а диагностика, когато т о к ъ т
се п р и л а г а з а д р а з н е н е и се о т ч и т а п р е д и з в и к а н а т а о т него р е а к ц и я ,
а д р у г а т а е диагностика на промените в електропроводимостта на
к о ж а т а и т ъ к а н и т е ( е л е к т р о д е р м а т о м е т р и я , импедансна п л е т и з -
м о г р а ф и я ) . Освен т о в а к ъ м е л е к т р о д и а г н о с т и к а т а с п а д а и стиму-
л а т и д н а т а миография, к о я т о е к о м б и н а ц и я о т а к т и в н а и пасивна,
т ъ й к а т о и з с л е д в а б и о п о т е н ц и а л и т е , п р е д и з в и к а н и о т в ъ н ш н о драз
нене с е л е к т р и ч е н т о к .
§ 20.1. П а с и б н а е л е к т р о д и а г н о с т и к а ,
електрокардиоарафия
Н а й - в а ж н о т о ф и з и ч н о я в л е н и е в к л е т к и т е и ж и в и т е орга
низми е възникването и разпространението в т я х на електрични
п о т е н ц и а л и , н а р е ч е н и биопотекциали ). Б е з б и о п о т е н ц и а л и т е не са
в ъ з м о ж н и ж и з н е н о в а ж н и процеси к а т о в ъ з б у д и м о с т н а к л е т к и т е ,
р а б о т а н а н е р в н а т а с и с т е м а , мускулно съкращение, в ъ т р е к л е т ъ ч н а
регулация. Нарушения, свързани с б и о п о т е н ц и а л и т е в о т д е л н и
к л е т к и и ч а с т и о т т ъ к а н и и органи, в о д я т до сериозни заболявания,
к а к в и т о н а п р и м е р са с ъ р д е ч н и т е .
М е ж д у ц и т о т л а з м а ш а н а нормално ф у н к ц и о н и р а щ а (жива)
к л е т к а в с ъ с т о я н и е н а покой и о к о л н а т а й среда в и н а г и и м а п о с т о
я н н а о т р и ц а т е л н а п о т е н ц и а л н а р а з л и к а около —60 до —90 mV, наре
ч е н а п о т е н ц и а л на покой. Н е р в н и т е и мускулни к л е т к и р е а г и р а т н а
надпрагово д р а з н е н е к а т о п р о м е н я т п о т е н ц и а л а си н а покой по з н а к
и големина. Т а к а се п о л у ч а в а к р а т к о т р а е н п о л о ж и т е л е н е л е к т р и ч е н
•) О т физична гледна т о ч к а по-правилно е вместо биопотенциал да се

използва т е р м и н ъ т б и о н а п р е ж е н и е . Във физиологията и биофизиката
обаче е в ъ з п р и е т т е р м и н ъ т биопотенциал, наложил се историчес и.
209
импулс, също о т порядъка на м и л и б о л т и , наречен акционен потен
ц и а л . П р и възникване н а акционен п о т е н ц и а л н а с т ъ п в а деполяриза-
ц и я на к л е т ъ ч н а т а мембрана, а при в ъ з с т а н о в я в а н е н а п о т е н ц и а л а
на покой - р е п о л я р и з а ц и я .
Е л е к т р о г р а ф и я т а включва м е т о д и т е за о т в е ж д а н е , усил
ване, записване, измерване и анализиране на б и о п о т е н ц и а л и т е о т
различни органи и т ъ к а н и . Е л е к т р о г р а ф и я т а н а с ъ р ц е т о се нарича
е л е к т р о к а р д и о а р а ф и я (ЕКГ), н а м у с к у л и т е - е л е к т р о м и о г р а ф и я
(ЕМГ), на мозъка - е л е к т р о е н ц е ф а л о г р а ф и я (ЕЕГ), н а с т о м а х а -
е л е к т р о й а с т р о е р а ф и я (ЕГГ) и т . н .
* П ъ р в и я т сполучлив а п а р а т з а записване н а с ъ р д е ч н и т е акиионни
п о т е н ц и а л и е с ъ з д а д е н п р е з 1887 з. Е р а т а н а к л и н и ч н а т а е л е к т р о к а р д и о -
г р а ф и я з а п о ч в а с р а б о т и т е на д а т с к и я л е к а р и ф и з и о л о а А й н т х о ф е н (W.
Einthoven, 1903), к о й т о у с п я в а д а приспособи с т р у н е н а а л в а н о м е т ъ р з а
р е г и с т р и р а н е на т е з и п о т е н ц и а л и . З а о т к р и в а н е на м е х а н и з м а н а е л е к т р о -
к а р д и о г р а м а т а т о й п о л у ч а в а Нобелова н а г р а д а по м е д и ц и н а п р е з 1924 г.
С напредъка на ф и з и к а т а и е л е к т р о н н а т а т е х н и к а с к ъ п и я т с т р у н е н
а п а р а т е заменен с п о р т а т и в е н електрокардиограф с електронни лампи
(1928) и т о в а п р е д и з в и к в а бързо р а з в и т и е н а е л е к т р о к а р д и о г р а ф с к и я м е т о д .
И з о б р е т я в а н о т о н а е л е к т р о н н о л ъ ч е в а т а т р ъ б а (1936) д а в а в ъ з м о ж н о с т з а
непосредствено наблюдаване на с ъ р д е ч н и т е биопотенциали в динамика и
довежда до с ъ з д а в а н е т о н а в е к т о р к а р д и о г р а ф и я т - 1 .
• С-ьрцето к а т о е л е к т р и ч е н д и п о л
Т е о р е т и ч н а основа на е л е к т р о к а р д и о г р а ф и я т а е д и п о л н о т а
теория, предложена о т А й н т х о ф е н и д о р а з в и т а благодарение на
много е к с п е р и м е н т а л н и и т е о р е т и ч н и изследвания. Основно положе
ние в н е я е, ч е е л е к т р и ч н о т о поле, създавано о т с ъ р ц е т о при негова
т а д е й н о с т , може д а се разглежда к а т о получено о т галваничен
е л е м е н т , п о т о п е н в хомогенна проводяща среда, с ъ с т а в е н а о т т ъ к а
н и т е и т е ч н о с т и т е на т я л о т о . Положителният и о т р и ц а т е л н и я т
полюс н а е л е м е н т а о б р а з у в а т дипол и с ъ о т в е т с т в а т н а д е й с т в и
т е л н о в ъ з н и к н а л и т е в с ъ р ц е т о полюси в р е з у л т а т о т преразпреде
л е н и е т о н а п о л о ж и т е л н и т е и о т р и ц а т е л н и т е йони.
Всяка възбудена о б л а с т о т сърдечния мускул придобива о т
р и ц а т е л е н п о т е н ц и а л по о т н о ш е н и е н а о с т а н а л а т а ч а с т о т него,
к о я т о о с т а в а п о л о ж и т е л н а спрямо възбудената.Така се създава елек
т р и ч е н дипол (6ж. §11.2). П о с о к а т а н а е л е к т р и ч н и я м о м е н т н а дипо-
л а е о т възбудената към невъзбудената ч а с т на сърцето ( о т отри-
д а т е л н и я към п о л о ж и т е л н и я полкзс). П р о м я н а т а на електричния
м о м е н т с б р е м е т о създаба около дипола променлибо електрично поле.
Ь л е к т р и ч н о т о поле на с ъ р ц е т о бъб бсеки м о м е н т мозке да се
разглежда к а т о с ъ с т а б е н о о т е л е к т р и ч н и т е п о л е т а на мноао на
брой много малки по аолемина ("елементарни") диполи. В е к т о р н а т а
сума о т е л е к т р и ч н и т е м о м е н т и на всички е л е м е н т а р н и диполи в
даден м о м е н т е в ек т о р , наречен м о м е н т е н сърдечен е л е к т р и ч е н
Вектор или н а к р а т к о и н т е г р а л е н сърдечен Вектор. Тъй к а т о елек
т р и ч н и т е м о м е н т и на е л е м е н т а р н и т е диполи се м е н я т във всеки
м о м е н т о т сърдечния цикъл, т о и и н т е г р а л н и я т в е к т о р не е посто
янен по големина и посока. Г е о м е т р и ч н а т а линия, к о я т о описва вър
х ъ т на и н т е г р а л н и я в е к т о р за един цикъл о т с ъ р д е ч н а т а дейност, е
затворена п р о с т р а н с т в е н а крива, наречена Векторкардиограма (ВКГ).
П р е д с т а в а за векторкардиограмата може да се получи о т
нейните проекции в п р о с т р а н с т в е н а правоъгълна координатна
с и с т е м а , свързана с човешкото т я л о . Т р и т е й проекционни равнини
се о р и е н т и р а т хоризонтално, сагитално и ф р о н т а л н о (фиг. 20.1).
Всяка равнина има ч е т и р и о т с л е д н и т е ш е с т посоки: напред и назад,
Ф и в . 20.1. В е к т о р к а р д и о а р а м а и н е й н и т е проекции (а) и схема н а запис

н а ф р о н т а л н а т а й п р о е к и и я (б)
лябо и дясно, аоре и долу. Всяка проекция на ВКГ може да се наблюда
ва с осцилоскоп. Ф р о н т а л н а т а проекция например може да бъде
получена чрез о т в е ж д а н и я с две двойки електроди, разположени във
ф р о н т а л н а т а равнина - е л е к т р о д и т е за посоките ляво-дясно са
о т в е с н и , а з а п о с о к и т е горе-долу - хоризонтални. Напрежението о т
211
о т в е с н а т а двойка е л е к т р о д и се подава на х о р и з о н т а л н о отклонява
щ и т е п л а с т и н к и на осцилоскопа, а о т х о р и з о н т а л н а т а двойка - на
вертикално о т к л о н я в а щ и т е пластинки. Така о т к л о н е н и е т о на
е л е к т р о н н и я лъч във всеки м о м е н т о т г о в а р я по аолемина и посока
на п р о е к ц и я т а на и н т е г р а л н и я вектор, а п р е м е с т в а н е т о на лъча
върху екрана описва ф р о н т а л н а т а проекция на ВКГ.
• Л и н е й н и ЕКГ, т р и ъ г ъ л н и к н а А й н т х о ф е н
В п р а к т и к а т а в м е с т о ВКГ се п р е д п о ч и т а и з п о л з в а н е т о на
л и н е й н и (обикновени) ЕКГ записи, получени м е ж д у две т о ч к и о т
п о в ъ р х н о с т т а на т я л о т о ( б и п о л я р н и отдеокдания) или м е ж д у една
т о ч к а на т я л о т о и р е ф е р е н т е н е л е к т р о д с нулев п о т е н ц и а л {унипо-
л я р н и отвеждания). В сравнение с ВКГ т е се а н а л и з и р а т по-лесно, но
за получаване на по-пълна информация са необходими данни о т
няколко линейни о т в е ж д а н и я . ЕКГ з а п и с и т е при б и п о л я р н и т е
о т в е ж д а н и я се п о л у ч а в а т о т п р о е к т и р а н е т о на и н т е г р а л н и я сърде
чен в е к т о р върху п р а в а т а , к о я т о свързва д в а т а е л е к т р о д а (ос на
отвежданията).
С т а н д а р т н и т е биполярни о т в е ж д а н и я на А й н т х о ф е н са
т р и : I - между дясна ръка (R) и лява ръка ( L \ II - ме ж д у дясна ръка
(R) и ляв крак (F) и III - между лява ръка (L) и ляв крак (F). О т в е ж д а
н и я т а о т к р а й н и ц и т е с ъ о т в е т с т в а т на о т в е ж д а н и я о т м е с т а т а
на свързване на к р а й н и ц и т е с т я л о т о , т ъ й к а т о к р а й н и ц и т е изпъл
н я в а т р о л я т а на проводници. Тези м е с т а са т р и и се н а м и р а т във
в ъ р х о в е т е на п о ч т и равностранен т р и ъ г ъ л н и к във ф р о н т а л н а т а
равнина и негови с т р а н и са о с и т е на о т в е ж д а н и я т а (фиг. 20.2 а).
П о л у ч е н и т е т р и линейни ЕКГ записи са проекции на ф р о н т а л н а т а
ВКГ върху о с и т е на т р и т е о т в е ж д а н и я (фиг. 20.2. б).
Н а фиг. 20.2. б са дадени и л и н е й н и т е ЕКГ в нормално положе
ние, записани при I, II и III о т в е ж д а н е . П о л о ж и т е л н и т е и о т р и ц а
т е л н и т е върхове на к р и в а т а , означени с л а т и н с к и т е букви о т Р до
Т, се н а р и ч а т з ъ б ц и , р а з с т о я н и я т а м е ж д у т я х - с е г м е н т и (напр.
с е г м е н т PQ), а с ъ в к у п н о с т т а о т зъбци и с е г м е н т и - и н т е р в а л
(напр. и н т е р в а л ъ т PQ включва зъбеца Р и с е г м е н т а PQ до н а ч а л о т о
на зъбеца Q). Г о л е м и н а т а на з ъ б ц и т е изразява м о м е н т н и т е с т о й
н о с т и на акционния п о т е н ц и а л в м и л и в о л т и , а и н т е р в а л и т е с
начало зъбеца Р - в р е м е т о след в ъ з б у ж д а н е т о на п р е д с ъ р д и я т а в
секунди. Комплексът QRS показва разпространението на възбужда
н е т о в камерите, а з ъ б е ц ъ т Т - т я х н а т а реполяризация.
, RТ
О Време4--.,
Р1/ Л
Qs
\ Дясна
. г, Лява
1511 ръка
\ // ' .\ \ Щ
I! I f /7 '
\ \ / 'l \ .• Л
Бре", W в
' ГЛЛ^,\' /Ч« .
о R
/ Ляв R
к
Р| л Рак "р Д Т
-Чу -"Ч 8
Q Q
а б
Фиа. 20.2. Триъгълник на А й н т х о ф е н и еквипотенциални линии (а),
проекции на ф р о н т а л н а т а ВКГ върху о с и т е на с т а н д а р т н и т е биполярни
о т в е ж д а н и я и вид на л и н е й н и т е ЕКГ в нормално положение (6)
П о л я р и т е т ъ т на зъбците отразява о р и е н т а ц и я т а на
интезралния вектор. Положителните зъбци Р, R и Т се получават,
коаато в е к т о р ъ т е насочен към върха на сърцето, т ъ й к а т о възбуж
д а н е т о започва о т синусовия възел в основата на сърцето, където е
началната му е л е к т р о о т р и ц а т е л н а точка. Ако в е к т о р ъ т е обър
н а т към нея, се записват о т р и ц а т е л н и т е зъбци Q и S. Направление
т о , по к оет о се разпространява възбуждането, е електрична ос на
сърцето. Точките върху повърхността на т я л о т о , придобили
еднакъв електричен потенциал, образуват екВипошенциални л и н и и
(фиг. 20.2 а).
С т о й н о с т и т е на сърдечния акционен потенциал са твърде
ниски - о т 50 pV до 3 mV. Те се реаистрират с чувствителни мнозо-
канални електрокардиозрафи при коефициент на усилване около 10
пъти.
Акционните биопотенциали на мозъка са още по-малки —
а м п л и т у д и т е им са между 5 pV и 1 mV. Те се о т в е ж д а т о т кожата
на з л а в а т а и с ъ д ъ р ж а т вълни с ч е с т о т и о т 0,5 до 30 Hz, арупирани в
5 интервала, означени по нарастване на ч е с т о т и т е с ö, 0, а, ß и у.
Техните амплитуди се и з м е н я т при външни въздействия, промяна
на мозъчната а к т и в н о с т и при патолозични състояния (физ. 20.3).
91 Ч
VVVA^WWVVVV^^ VWVWWVI/VY\A/ Е Е Г и м а т голямо
значение при диааности-
|Вкл1очва1[е на осветление
/ к а т а на епилепсия, т у м о
VWV WW^ДЛДY^1/^ '
о ри, някои наркомании и
|Начало на решаване на задача други мозъчни заболявания.
ДМДАЛЛ П р о д ъ л ж и т е л н а т а липса
на Е Е Г сигнал се приема
к а т о к р и т е р и й за с м ъ р т ,
т ъ й к а т о мозъчна а к т и в
Фин. 20.3. Нормална ЕЕГ (а), промени 6 н о с т и м а дори и при дълбок
нормални Е?]Г при дразнене (б) и мисловна сън.
д е й н о с т (в), ЕЕГ при епилепсия (з)
§ 20.2. А к т и в н а с т и м у л а т и б н а е л е к т р о д и а г н о с т и к а
А к т и в н а т а с т и м у л а т и б н а е л е к т р о д и а г н о с т и к а изследва
в ъ з б у д и м о с т т а на б и о л о г и ч н и т е т ъ к а н и при в ъ з д е й с т в и я с промен
ливи н и с к о ч е с т о т н и т о к о в е и е л е к т р и ч н и импулси, генерирани о т
външни и з т о ч н и ц и . Определя се в ъ з б у д и м о с т т а н а нервномускулния
а п а р а т , н а к о ж н о с е т и в н и т е р е ц е п т о р и и н а други а н а л и з а т о р и и се
получава и н ф о р м а ц и я з а п р о в е ж д а н е т о на и м п у л с и т е по н е р в и т е и
з а ф у н к ц и о н а л н а т а п о д в и ж н о с т (лабилност) н а в ъ з б у д и м а т а т ъ к а н .
В е л е к т р о д и а г н о с т и к а т а се и з п о л з в а т променливи и пулси
р а щ и т о к о в е с ниска ч е с т о т а - до 1000 Hz. С н а р а с т в а н е на ч е с т о
т а т а дразнещото действие на т о к а отслабва, т ъ й к а т о амплиту
д а т а н а т р е п т е н е н а й о н и т е в т ъ к а н и т е н а м а л я в а . С т е п е н т а на
дразнене зависи и о т с к о р о с т т а , с к о я т о г о л е м и н а т а н а т о к а се
и з м е н я с б р е м е т о . Т я е с р а в н и т е л н о ниска при обикновените синусо
ви т о к о в е и з а т о в а т е не са подходящи з а е л е к т р о д и а г н о с т и к а и
т е р а п и я . С к о р о с т т а н а изменение н а г о л е м и н а т а н а т о к а е най-
голяма при т о к о в и импулси с правоъгълна ф о р м а .
• Параметри н а електричните импулси

Под електричек импулс ( е л е к т р и ч е н сигнал) се разбира к р а т
к о т р а й н о изменение н а г о л е м и н а т а н а т о к а или н а п р е ж е н и е т о . Най-
общо и м п у л с и т е са dßa Вида - бидеоимпулси и радиоимпулси. Пърби-
т е са с еднакъб п о л я р и т е т , а б т о р и т е са б и с о к о ч е с т о т н и е л е к т р о -
м а г н и т н и бълноби п а к е т и (фиа. 20.4 а,б). Въб ф и з и о л о г и я т а и елек-
т р о д и а г н о с т и к а т а се и з п о л з б а т т о к о б и импулси с еднакъб поляри-
т е т . По форма т е са прабоъгълни, т р и ъ г ъ л н и , трапецобидни, експо
ненциални, камоанобидни (гаусоби) и др. (фиг. 20.4 а). Е л е м е н т и на
бидеоимпулса са: преден ф р о н т - у ч а с т ъ к н а н а р а с т б а н е , бръх -
слабо п р о м е н я щ а се ч а с т , заден ф р о н т —у ч а с т ъ к н а бърз спад.
АГ-а / Г
Л/
Фиа. 20.4. Видеоимпулси с р а з л и ч н а форма(а), радиоимпулс (б),

и и м п у л с е н т о к (6)
П а р а м е т р и т е на импулса са (фиг. 20.5): бисочина А (ампли

т у д а , м а к с и м а л н а с т о й н о с т ) , п р о д ъ л ж и т е л н о с т н а импулса А/,
п р о д ъ л ж и т е л н о с т и п а предния ф р о н т /\ti и на задния ф р о н т А^.
Между е л е м е н т и т е на р е а л н и т е импулси н я м а рязка граница и
п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а на предния ф р о н т се о т ч и т а между услобно
п р и е т и с т о й н о с т и на а м п л и т у д а т а 0,1А и 0,9Л, а н а задния —между
0,9Л и 0 , М .
1,1
А
I,Uk 0,9/1
/1
ом
1
LUX Л/ Ät ^2
а б
Фиа. 20.5. П а р а м е т р и н а идеален (а) и н а р е а л е н импулс (б)
С к о р о с т т а н а изменение н а импулса се х а р а к т е р и з и р а с
в е л и ч и н а т а с т р ъ м н и н а на фронта tga, к о я т о е о т н о ш е н и е н а бисо
ч и н а т а на ф р о н т а и неговата продължителност.
215
rV. Е л е к т р о м с ш т т п и я В л е н и я
0,9Л 0,1А
tga = (20.1)
ДЛ
Най-голяма с т р ъ м н и н а и м а п р а б о ъ а ъ л н и я т импулс ( т е о р е т и ч н о т я
е безкрайно аоляма).
И м п у л с н и т е т о к о в е се с ъ с т о я т о т последователни еднакви
импулси и се х а р а к т е р и з и р а т с период (или ч е с т о т а ) н а повторение.
П е р и о д ъ т Т е в р е м е т о о т н а ч а л о т о на един до н а ч а л о т о на следва
щ и я импулс и включва п р о д ъ л ж и т е л н о с т и т е на импулса и п а у з а т а
(фи?.. 20.4 в). О т н о ш е н и е т о на п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а на импулса А£ и
периода се н а р и ч а коефициент на з а п ъ л в а н е Q ;
Q =— .
• Електродиагностични параметри з а възбудимост и

акомодация
Този вид е л е к т р о д и а г н о с т и к а , к о й т о разглежда ф а к т о р а
време к а т о основен к р и т е р и й з а възбудимост, се н а р и ч а хронакси-
метрия. Той включва п о с т р о я в а н е на криви н а възбудимост и
определяне на п о к а з а т е л и т е реобаза и хронаксия.
П р и дразнене с е л е к т р и ч е н т о к акиионен п о т е н и и а л възник
ва не само над определена с т о й н о с т н а т о к а , но и над една празова
с т о й н о с т н а в р е м е т о , през к о е т о е необходимо т о й д а д е й с т в а , наре
ч е н а полезно дреме. Всяка прагова големина н а т о к а /, к о я т о може да
предизвика деполяризаиия, и м а свое полезно време t и о б р а т н о - на
всяка п р о д ъ л ж и т е л н о с т н а т о к а (за импулс е М) с ъ о т в е т с т в а
прагова с т о й н о с т н а н е г о в а т а големина. З а в и с и м о с т т а между т е з и
величини, п р е д с т а в е н а графично, и м а вид н а равнораменна хипербо-
л а и се н а р и ч а к р и в а на Възбудимост (фиг. 20.6). Н е й н и я т а н а л и т и
чен израз е:
а
I1 = —+ и
Ь (20.2)
к ъ д е т о a и 6 са к о н с т а н т и , к о и т о з а в и с я т о т е с т е с т в о т о и функ
ц и о н а л н о т о с ъ с т о я н и е на в ъ з б у д и м а т а т ъ к а н .
О т (20.2) се вижда, че I = Ь, ако t — > а , т е. Ь е м и н и м а л н а т а
големина н а т о к а , к о я т о може д а предизвика възбуждане (преминава
не о т с ъ с т о я н и е н а покой в с ъ с т о я н и е н а а к т и в н о с т ) . Т я с ъ о т в е т
с т в а н а с т о й н о с т н а в р е м е т о t^, под к о я т о всяко друго време изисква
увеличаване на г о л е м и н а т а на праговия т о к / . К о н с т а н т а т а b се
нарича реобсгда, a в р е м е т о - к р и т и ч н о полезно дреме. Р е о б а з а т а се
изменя с т е м п е р а т у р а т а , т ъ й к а т о при охлаждане п р а г ъ т на драз
нене се повишава, а при з а т о п л я н е се понижава. В т о в а о т н о ш е н и е
по-стабилна величина е х р о н а к с и я т а х. Тя е бремето, през к о е т о пра
гов т о к с големина, равна на две реобази, предизвиква отговор. След
з а м е с т в а н е в (20.2) на I — 2Ь и ^ = х, за хронаксията х се получава;
(20.3)
Фий. 20.6. Крива на възбудимост Фиг. 20.7. Криви на възбудимост (1,3) и

на акомодаиия (2,4) при нормален (1,2)
и увреден мускул (3,4)
Д р а з н е н е т о на неувредени нерви и мускули с електрични

импулси, к о и т о имаш малка с т р ъ м н и н а на ф р о н т а (триъгълни,
експоненииални), изисква по-големи с т о й н о с т и на т о к а в сравнение с
п р а в о ъ г ъ л н и т е импулси. Ч а с т и ч н о и напълно денервирани мускули
з а г у б в а т т о в а свойство, наречено акомодационна способност.
И з с л е д в а н е т о на акомодационната способност на т ъ к а н и т е към
дразнения с т о к о в и импулси с различна с т р ъ м н и н а на ф р о н т а вклк)-
чва п о с т р о я в а н е на криви на възбудимост при т р и ъ г ъ л н и импулси,
наречени а к о м о д а ц и о н н и k p u ß u (фиг. 20.7) и определяне на величина
т а а к о м о д а ц и о н е н к в о т и е н т а. Д и а г н о с т и ч н и т е възможности на
акомодаиионните криви са о т голямо значение, к о г а т о т р я б в а да се
докаже н а л и ч и е т о на увреден мускул при обкръжение о т неувредени
мускули.
/V. Е л е к т р о м а г н и т н и я в л е н и я 217
Акомодацшшен к б о т и е н т а е о т н о ш е н и е т о между праеобите
с т о й н о с т и на т о к а при триъгълни /Л и при прабоъаълни импулси 1П с
золяма продължителност (At = 0,5 - 1 s):
(20.4)
С т о й н о с т т а /,, всъщност е реобазата. При нормално инервиран мус

кул кривата на акомодация има форма на парабола, а при напълно
денервиран мускул има ход, близък до т о з и на кривата на възбуди-
м о с т (фиа. 20.7). З а т о в а с т о й н о с т и т е на к в о т и е н т а при мускул с
нормална акомодация са по-високи (за А£ = 1 s, а = 6 - 3), при наруше
на - по-ниски (а = 3 - 1,2), a при зааубена акомодационна способност
а = 1.
§ 20.3. П р и н ц и п н а с х е м а з а и з в л и ч а н е , п р е д а в а н е и
р е г и с т р и р а н е н а медико-биологична и н ф о р м а ц и я
Ц е л т а на пасивната и а к т и в н а т а електродиагностика е
получаване на медико-биологична информация за патологични про
мени в човешкия организъм. Е л е к т р о г р а ф и я т а е и един о т задължи
т е л н и т е м е т о д и за контрол при к л и н и ч е н и хирургичен мониторинг
- продължително и а в т о м а т и ч н о следене на с ъ с т о я н и е т о на паци
е н т и в т е ж к о състояние или по време на операция. В последните
години намериха широко приложение т а к а наречените холтери -
а п а р а т и за измерване на кръвното налягане, ЕКГ и др. показатели
при нормален начин на ж и в о т и дейност през едно деноноище. Следе
н е т о на важни физиологични показатели и т е х н и т е промени при
външни въздействия се прилага и в хигиената на т р у д а и околната
среда, с п о р т н а т а и космическата медицина, криминалистиката и в
други области. Освен акционните потенциали на с ъ р ц е т о и мозъка,
най-често се следи кръвното налягане, ч е с т о т а т а и дълбочината на
дишането, т е л е с н а т а т е м п е р а т у р а .
Принципната схема за извличане, предаване и регистриране
на медико-биологична информация включва т р и главни части:
приемащо у с т р о й с т в о , усилвател и регистриращо у с т р о й с т в о (фиг.
20.8). В случай на значително разстояние между приемащото и реги-
с т р и р а щ о т о у с т р о й с т в о връзката е дистанционна - с предавател и
приемник.
Предавател Приемник
— * —
Приемащо Регистриращо
X устройство Y
устройство
(електрод, Усилвател (аналогово,
преобразувател) дискретно,
видеомонитор)
Фия. 20.8. П р и н ц и п н а схема за избличане, предаване и реаистриране н а
медико-биолоаична и н ф о р м а и и я (X - измерван п а р а м е т ъ р , Y - изходна
стойност)
П р и е м а щ о т о устройство извлича информация о т изследва

ния обект. Това е електрод, ако измерваната величина е електрич-
на, а в противен случай - преобразувател на неелектрични величини
в електрични (трансдюсер, датчик). Електродите най-често са
м е т а л н и пластинки, които трябва да и м а т много добър електричен
к о н т а к т с биолоаичната т ъ к а н и ниско съпротивление. Контактно
т о съпротивление може да се намали, ако електродите се обвият в
хигроскопична м а т е р и я , напоена с електролитен (физиологичен)
разтвор. Освен т о в а т р я б в а да се подбират такива условия на
работа, че да не се получава поляризация на ел ектр о д ите или да се
използват слабополяризуеми електроди (вж. § 15.4).
Н е е л е к т р и ч н и т е величини се преобразуват в електрични по
няколко причини. Еле ктричните величини се измерват с много по-
висока т о ч н о с т о т неелектричните, м о г а т да се усилват, модули
р а т и п р едав ат по жичен и безжичен п ъ т . Аналоговите електрични
сигнали м о г а т да се преобразуват в цифрови, което дава възмож
н о с т за комп1отърна обработка, регистриране и съхраняване на
информацията. О б р а т н о т о преобразуване ( о т цифрови в аналогови
сигнали) е основа на компютърните системи за управление.
Според вида на измерваната величина преобразувателите са
механоелектрични, термоелектрични, фотоелектрични и д р . Меха-
ноелектричните реагират на деформации или преместване (пиезо-
електрични, т е н з о м е т р и ч н и , електроконтактни, механотронни,
съпротивителни, индуктивни, капацитивни). В зависимост о т
т о в а дали преобразувателите се нуждаят о т електрично захранва
не или не, т е се д е л я т на пасивни (параметрички) и а к т и в н и (гене-
219
раторни). П а р а м е т р и ч н и т е п р о м е н я т с т о й н о с т и т е н а някои о т
с л е к т р и ч н и т е си п а р а м е т р и (съпротивление, к а п а ц и т е т , индук
т и в н о с т ) при про мян а на н е е л е к т р и ч н а т а величина. Г е н е р а т о р н и
т е в т а к и в а случаи с т а в а т и з т о ч н и ц и н а е л е к т р о д в и ж е щ о напре
жение. П а р а м е т р и ч н и п р е о б р а з у в а т е л и са т е н з о м е т р и ч н и т е ,
капацитивните, термисторите, фотоклетката, фоторезисторът
и др., а а е н е р а т о р н и са п и е з о е л е к т р и ч н и т е преобразуватели, т е р м о -
д в о й к и т е , ф о т о е л е м е н т и т е и др.
П р е о б р а з у в а т е л и т е се х а р а к т е р и з и р а т с чубствителност и
линейност. Ч у в с т в и т е л н о с т S е о т н о ш е н и е т о между и з м е н е н и е т о
на е л е к т р и ч н а т а величина d F под д е й с т в и е на п р о м я н а т а н а измер
в а н а т а величина d X :
(20.5)
dX
П р е о б р а з у в а т е л я т и м а л и н е й н а х а р а к т е р и с т и к а , ако между cLY и dY
и м а пропорционалност, к о е т о означава и п о с т о я н н а с т о й н о с т на
ч у в с т в и т е л н о с т т а . Д о б р и т е п р е о б р а з у в а т е л и и м а т висока ч у в с т
в и т е л н о с т и л и н е й н о с т в широк и н т е р в а л .
Регистриращото устройство може да бъде аналогово (елек
тромеханичен самописец, осцилоскоп), цифрово ( п е ч а т а щ о у с т р о й с т в о ,
цифров дисплей) и компютър, к о й т о не само заменя д в а т а начина на
регистриране, но дава възможност и за изобразяване на к а р т и н и .
М н о г о к а н а л н и т е а п а р а т и з а едновременен запис н а няколко
физиологични п о к а з а т е л и с т е ч е н и е на в р е м е т о се н а р и ч а т поли-
графи. Полиграфи, и з в е с т н и к а т о д е т е к т о р н а л ъ ж а т а , се използ-
Сфигмоманометър Честота
на
. дншанс
ГПИ
КОЖНО
съпро
тивление
Пулс,
кръвно
налягане
Ф и й . 20.9. П о л и а р а ф ( д е т е к т о р н а л ъ ж а т а ) , з а п и с в а щ п р о м е н и т е 6 пулса,
к р ъ в н о т о налягане, ч е с т о т а т а н а дишане и кожното съпротивление
в а т 6 к р и м и н а л и с т и к а т а з а у с т а н о в я в а н е н а промени в пулса, кръв
н о т о налягане, ч е с т о т а т а н а дишане и к о ж н о т о съпротивление по
време н а р а з п и т (фиг. 20.9).
И м п л а н т и р у е м и р а д и о ч е с т о т н и у с т р о й с т в а н а м и р а т прило
жение з а о т к р и в а н е и и д е н т и ф и ц и р а н е на деца и в ъ з р а с т н и . Те са
м а л к и с т ъ к л е н и ампули, к о и т о с ъ д ъ р ж а т микрочип (радиопредава
т е л ) и а н т е н н а н а м о т к а . З а продължително събиране н а медицинска
и н ф о р м а ц и я се и з п о л з в а т микроелектромеханични с и с т е м и (биосен-
зори) з а к и т к а т а н а р ъ к а т а с ф о р м а и големина н а ръчен часовник, а
з а н е й н о т о о т ч и т а н е - ръчни скенери (фиг. 20.10).
с гп 1 2
а — — б 6
Фий. 20.10. И м п л а н т и р у е м о р а д и о ч е с т о т н о у с т р о й с т в о за и д е н т и ф и ц и р а н е
(а), ръчна биосензорна с и с т е м а (б) и скенер за о т ч и т а н е на и н ф о р м а ц и я т а
о т нея (в)
§ 21. Ф И З И Ч Н И О С Н О В И Н А Е Л Е К Т Р О Л Е Ч Е Н И Е Т О
Е л е к т р о л е ч е н и е т о е н а й - в а ж н и я т дял н а с ъ в р е м е н н а т а
ф и з и к а л н а т е р а п и я . Това се дължи к а к т о на п р я к а т а връзка между
е л е к т р и ч н и т е и ф и з и о л о г и ч н и т е явления в ч о в е ш к о т о т я л о , т а к а
и на р а з в и т и е т о н а ф и з и к а т а и е л е к т р о н и к а т а , к о е т о позволи да се
създаде с ъ в р е м е н н а т а електрошерапевшична а п а р а т у р а . Механиз
м и т е н а в ъ з д е й с т в и е н а п о с т о я н н и я и променливия е л е к т р и ч е н шок
на к л е т ъ ч н о ниво се и з у ч а в а т в курса по биофизика. В м е д и ц и н с к а т а
ф и з и к а се р а з г л е ж д а т ф и з и ч н и т е х а р а к т е р и с т и к и н а видовете
е л е к т р и ч е н т о к , използвани във ф и з и о т е р а п и я т а , п р и н ц и п ъ т н а
п о л у ч а в а н е т о и м и н а ч и н ъ т на включването н а п а ц и е н т а 6 е л е к т -
р и ч н а т а верига Тук е ф е к т ъ т о т в ъ з д е й с т в и е т о се обяснява главно
въз основа н а е л е к т р и ч н и т е с вой ст ва на т е л е с н и т е т ъ к а н и и
ф и з и о л о г и ч н о т о д е й с т в и е н а р а з л и ч н и т е видове е л е к т р и ч е н т о к .
/V. Е л е к т р о м а г н и т н и я в л е н и я
221
§ 21.1. Електролечение е постоянен и е нискочестотен
ток
• Галванизация
М е т о д ъ т з а лечение с постоянен т о к се нарича г а л в а н и з а ц и я
или г а л в а н о т е р а п и я , т ъ й к а т о при с ъ з д а в а н е т о м у з а и з т о ч н и ц и н а
п о с т о я н е н т о к са използвани галванични е л е м е н т и . Сега з а т а з и цел
се и з п о л з в а т т о к о и з п р а в и т е л и с ниско напрежение (30 - 80 V) и голе
м и н а на т о к а до 50 т А . В з а в и с и м о с т о т т о в а дали се д е й с т в а н а
ц я л о т о т я л о или н а ч а с т о т него, г а л в а н и з а ц и я т а е обща и м е с т н а
(локална).
Ф и з и о л о г и ч н о т о действие на п о с т о я н н и я т о к се определя о т
е л е к т р о п р о в о д и м о с т т а на т ъ к а н и т е в ч о в е ш к о т о т я л о . Т я е най-го-
л я м а з а к р ъ в т а , л и м ф а т а и м е ж д у к л е т ъ ч н а т а т е ч н о с т , по-малка е
за мускулите, а най-малка - за м а з н и н и т е и к о ж а т а . Поради н и с к а т а
с т о й н о с т н а т о к а в т ъ к а н и т е се о т д е л я н е з н а ч и т е л н о к о л и ч е с т в о
т о п л и н а . О с н о в н о т о д е й с т в и е на п о с т о я н н и я т о к е с ъ з д а в а н е т о на
йонна а с и м е т р и я . Т я се с ъ с т о и в преразпределение н а й о н и т е под
д е й с т в и е н а е л е к т р и ч н о т о поле, к о е т о насочва свободните йони или
о р и е н т и р а е л е к т р и ч н и т е диполи - п о л о ж и т е л н и т е заряди к ъ м
к а т о д а , а о т р и ц а т е л н и т е - к ъ м анода*).
В р е з у л т а т о т й о н н а т а а с и м е т р и я в т ъ к а н и т е под к а т о д а
се н а т р у п в а т к а т и о н и , а под анода - аниони. Това води до алкализи-
ране н а с р е д а т а под к а т о д а и до увеличаване н а к и с е л и н н о с т т а под
анода. Й о н н а т а а с и м е т р и я се проявява и в промяна н а съотношение
т о между е д н о в а л е н т н и т е (Na' и К ) и д в у в а л е н т н и т е йони (Са' и
Mg24), к о и т о и м а т р а з л и ч н а подвижност. П о в и ш а в а н е т о н а концен
т р а ц и я т а н а п ъ р в и т е под к а т о д а предизвиква процеси н а възбужда
не, а н а в т о р и т е - подтискане. Аналогично д е й с т в а и п р о м я н а т а в
с ъ о т н о ш е н и е т о между водородните и хид р о к си л н и те йони - по-висо
к а т а к о н ц е н т р а ц и я н а Н + под к а т о д а повишава в ъ з б у д и м о с т т а , а на
ОН под анода предизвиква подтискане. Изобидо п о в и ш а в а н е т о на
в ъ з б у д и м о с т т а се п р о я в я в а в а к т и в и р а н е н а к р ъ в о с н а б д я в а н е т о
*) З а п р о ц е с и т е н а поляризация, п р о т и ч а щ и 6 хетерогенни с и с т е м и и
биолоаични т ъ к а н и , вж. Биофизика, М. Маринов, С., 2001.
(хиперемия), к о е т о подобрява х р а н е н е т о на т ъ к а н и т е ( т р о ф и ч е н
е ф е к т ) , а п о д т и с к а н е т о и м а обезболяващ (аналаетичен) е ф е к т .
Е л е к т р о д и т е з а аалванизация са о т цинк, калай и л и са поли
мерни с е л е к т р о п р о в о д я щ и е л е м е н т и . Те са о б в и т и в хидрофилна
м а т е р и я и и м а т подходящи размери и форма, к о и т о о с и а у р я в а т
п л ъ т е н к о н т а к т с т р е т и р а н а т а област. Е л е к т р и ч н о т о възд ей ст
вие се дозира с дда параметъра —п л ъ т н о с т н а т о к а и п р о д ъ л ж и т е л
н о с т н а п р о ц е д у р а т а . П л ъ т н о с т т а н а т о к а j е равна н а а о л е м и н а т а
му I през единица площ н а е л е к т р о д а S :
. I
J
' s
В ъ в ф и з и о т е р а п е в т и ч н а т а п р а к т и к а в е л и ч и н а т а j се
измерва в е д и н и ц а т а т А / с т 2 . Е л е к т р о д и т е м о а а т да и м а т еднаква
или различна площ. Обикновено се в ъ з д е й с т в а с по-малкия електрод,
под к о й т о п л ъ т н о с т т а на т о к а е по-аоляма (фиа. 21.1). З а т о в а т о й
се н а р и ч а а к т и в е н , а д р у а и я т - пасивен или индеферентен. Препо
р ъ ч в а н а т а п л ъ т н о с т на т о к а е до 0,1 т А / с т 2 , а п р о д ъ л ж и т е л н о с т
т а н а една процедура е 20 - 30 min.
• Нискочесшотни и м п у л с н и токобе и диадинамични токобе
Н и с к о ч е с т о т н и т е импулсни т о к о в е са моно- или биполярни,
с различна ф о р м а н а импулса и с ч е с т о т а до 800 Hz. Монополярните
т о к о б е периодично п р о м е н я т само а о л е м и н а т а си, но не и п о с о к а т а
си. Първоначално са използвани т о к о б е о т т о з и вид с т р и ъ а ъ л н и
импулси, к о и т о и м а т м а л к а п р о д ъ л ж и т е л н о с т (1 ms) и ч е с т о т а до
100 Hz, наречени фарадични (фиа. 21.2). Те и м а т дразнещо действие
върху нервномускулния а п а р а т и п р е д и з в и к в а т съкращения н а мус
к у л и т е . До 10 Hz след всяко съкращение следва пълно отпускане н а
мускула, д о к а т о над 50 Hz н а с т ъ п в а т р а й н о т е т а н и ч н о съкращение.
С ъ б р е м е н н и т е а п а р а т и за лечение с фарадични т о к о в е
(фарадизация) д а в а т импулсни т о к о в е с реаулируеми п а р а м е т р и -
аолемина н а т о к а , ф о р м а и п р о д ъ л ж и т е л н о с т н а импулсите, продъл
ж и т е л н о с т н а п а у з а т а между импулсите, модулация (арупова,
а м п л и т у д н а или ч е с т о т н а ) . Модулация се прилааа при електрогим-
пастика, з а д а се избеане о т р и ц а т е л н о т о влияние н а т р а й н а т а
т е т а н и з а ц и я . Т е т а н и з и р а щ и т е т о к о в е не са в с ъ с т о я н и е да предиз
в и к а т к о н т р а к ц и я н а денервирани мускулни влакна, но н а фарадич-
223
н о т о дразнене р е а г и р а т з а п а з е н и т е инербирани мускулни влакна н а
ч а с т и ч н о увредени мускули.
Фия. 21.1. П о с т о я н н о е л е к т р и ч н о поле Ф и г . 21.2. Ф а р а д и ч е н т о к

между е л е к т р о д и с различна плош
В т о р о т о основно физиолоаично д е й с т в и е н а н и с к о ч е с т о т н и -
т е т о к о в е , освен с т и м у л и р а щ о т о , е инхибиращопю и м действие. То
се проявява к а т о аналгезиращо по о т н о ш е н и е н а б о л к а т а . Р и т м и ч
н и т е дразнения с м а л к а п р о д ъ л ж и т е л н о с т н а импулса (0,1 - 0,5 ms) и
ч е с т о т а в диапазона 80 - 100 - 250 Hz са в о с н о в а т а н а съвременния
популярен м е т о д з а модулация на б о л к а т а - т р а н с к у т а н к а елек
т р и ч н о нервна с т и м у л а ц и я (ТЕНС).
Д и а д и н а м и ч н и т е токове са комбинации о т монополярни им
пулси на е д н о п ъ т н о (50 Hz) или д в у п ъ т н о изправен (100 Hz) синусо-
идален т о к (фиг. 21.3). Н а й - ч е с т о т е се н а с л а г в а т върху п о с т о я н е н
(галваничен) т о к , при к о е т о а м п л и т у д и т е на и м п у л с и т е и големи
н а т а на п о с т о я н н и я т о к м о г а т да се р е г у л и р а т . Физиологичното
д е й с т в и е н а д и а д и н а м и ч н и т е т о к о в е се приближава до т о в а на
г а л в а н и ч н и я т о к . Н а л и ц е са промени в й о н н а т а к о н ц е н т р а ц и я ,
7
U\A/WvYmW/W\Wu а
'liWWWWilAMyVYL
t г t
'[А/ШиЛА/Шии !
t'TVAVWWWVVWUlAyiiU
о д ^
'lAMAA t
AVU-
I
в е
Ф и г . 21.3. Д и а д и н а м и ч н и т о к о в е ; д в у п ъ т н о и з п р а в е н (а), е д н о п ъ т н о
и з п р а в е н (б), р и т ъ м синкоп (6), групово м о д у л и р а н (г), а м п л и т у д н о и групово
м о д у л и р а н (д), а м п л и т у д н о м о д у л и р а н е д н о п ъ т н о и з п р а в е н т о к (е)
възникване н а п о л я р и з а ц и я и промени в п р о н и ц а е м о с т т а н а к л е т ъ ч
н и т е мембрани. В ъ з д е й с т в и е т о върху р е ц е п т о р и т е предизвиква
общи реакции о т т и п а н а хиперемия и а к т и в и р а н е д е й с т в и е т о на
биологично а к т и в н и в е щ е с т в а .
• Средночестотни модулирани токове и интерференчни

токове
Н а й - ч е с т о в м е д и ц и н с к а т а п р а к т и к а се и з п о л з в а т средноче
стотни синусоидални токобе в диапазона 800 —5000 Hz. З а разлика
о т н и с к о ч е с т о т н и т е т о к о б е т е не п р е д и з в и к в а т н е п р и я т н и усеща
ния, п р о н и к в а т по-дълбоко в т ъ к а н и т е и в о д я т до неболезнена
т е т а н и ч н а к о н т р а к ц и я на з д р а в и т е мускули.
С цел д а се п о л у ч а т е ф е к т и , подобни н а т е з и о т импулсен
н и с к о ч е с т о т е н т о к , но без дразнене на к о ж н и т е рецептори, средно-
ч е с т о т н и я т т о к с ч е с т о т а 5000 Hz се модулира а м п л и т у д н о с ниска
ч е с т о т а о т 10 до 150 Hz (фиг. 21.4). Така се п о л у ч а в а т серии о т
а м п л и т у д н и пулсации с п р е к ъ с н а т х а р а к т е р , к о и т о и м а т силно
дразнещо д е й с т в и е върху т ъ к а н и т е и слаб е ф е к т н а привикване.
П р о м е н л и в и я т т о к с носеща ч е с т о т а 5000 Hz осиаурява преминава
н е т о през к о ж н а т а бариера, а н и с к о ч е с т о т н а т а модулация - въздей
с т в и е т о върху по-дълбоко разположените нервно-мускулни с т р у к т у
ри. Основни е ф е к т и 6 крайна с м е т к а са а к т и в и р а н е н а кръвообраще
н и е т о и п о д т и с к а н е на б о л к а т а .
fir- —
ям•1111 1 М 1
И|М1
И fliMllll
_п п п rrflfln ПП
#Ч|М
Фиг. 21.4. Среаночестотни модулирани токобе (отгоре надолу): непрекъсната
модулаиип, импулс —пауза, прекъсната модулаиия, реду ане на д е модулации
Иптерференчиите токове са бъбедени с цел д а се преодолеят

н е д о с т а т ъ ц и т е на е л е к т р о л е ч е н и е т о с токобе с ниска ч е с т о т а -
високото кожно съпротибление и слабото им проникбане б дълбочина.
Върху т р е т и р а н а т а о б л а с т на т я л о т о се в ъ з д е й с т в а едновременно
225
с дба с р е д н о ч е с т о т н и т о к а с п о с т о я н н а а м п л и т у д а . Те се п о д а в а т с
две двойки е л е к т р о д и , разположени т а к а , ч е с и л о в и т е линии на
т е х н и т е е л е к т р и ч н и п о л е т а се п р е с и ч а т под п р а в ъ е ъ л (фиг. 21.5).
Ч е с т о т а т а н а единия т о к е п о с т о я н н а (напр. 4000 Hz), а ч е с т о т а т а
на друаия може д а се променя а в т о м а т и ч н о (напр. в и н т е р в а л а о т
3900 до 4000 Hz и ли о т 4000 до 4100 Hz), т а к а ч е д а се получава
Област на разлика между двете
интерференцмя
ч е с т о т и о т 1 до 100 Hz. В
3900—4000 H z т р е т и р а н а т а о б л а с т два
т а средночестотни т о к а
и н т е р ф е р и р а т и се полу
чава нискочестотен т о к с
, „ „ . ч е с т о т а , р а в н а н а разли-
Фиа. 21.5. Получаване н а н и с к о ч е с т о т е н
т о к при и н т е р ф е р е н ц и я т а на два к а т а в техните честоти,
с р е д н о ч е с т о т н и т о к а (I и II)
§ 21.2. Д е ф и б р и л а т о р и и е л е к т р о н н и п е й с м е й к ъ р и
Д е ф и б р и л а т о р ъ т е един о т о с н о в н и т е а п а р а т и в с п е ш н а т а
медицинска помощ и е предназначен з а възобговяване н а с ъ р д е ч н а т а
де й н о с т , п р е к р а т е н а поради ф и б р и л а ц и я - х а о т и ч н о съкращение на
м у с к у л н и т е влакна. И н т е р е с н о е, ч е слаб е л е к т р и ч е н т о к през
с ъ р ц е т о може да предизвика фибрилация (вж. § 19.2), но силен к р а т к о
т р а е н т о к през с ъ р ц е т о спира ф и б р и л а ц и я т а и в ъ з с т а н о в я в а
нейовия р и т ъ м .
Г л а в н а т а ч а с т н а д е ф и б р и л а т о р а е аолям е л е к т р и ч е н кон
д е н з а т о р , к о й т о се зарежда о т м р е ж а т а през високоволтов т р а н с
ф о р м а т о р и т о к о и з п р а в и т е л до 7,5 - 10 kV. Д в а т а му е л е к т р о д а са с
аоляма площ ( д и а м е т ъ р 7 - 1 2 cm), з а да не се п о л у ч а в а т изааряния в
м е с т а т а н а к о н т а к т с аръдния кош н а п а ц и е н т а (фиа. 21.6).
Е л е к т р и ч н а т а вериаа се з а т в а р я през с ъ р д е ч н а т а о б л а с т , к ъ д е т о
п р о т и ч а т о к о в импулс с а м п л и т у д а около 20 А и п р о д ъ л ж и т е л н о с т
няколко милисекунди. Е л е к т р о д и т е са изолирани, но е необходимо и
предпазване н а п а ц и е н т а о т к о н т а к т с близки заземени п р е д м е т и .
Мноао биологични процеси се с т и м у л и р а т о т е л е к т р и ч н и
импулси, аенерирани с п о н т а н н о о т специализирани к л е т к и , образу
в а щ и е с т е с т в е н и с т и м у л а т о р и , наречени пейсмейкъри. Н а й - и з в е с т -
226 ^ Маринов
н и я т п р и м е р з а е с т е с т в е н п е й с м е й к ъ р е с и н о а т р и а л н и я т въ з е л н а
с ъ р ц е т о , в к о й т о в ъ з н и к в а т и м п у л с и т е и о т к ъ д е т о з а п о ч в а д а се
р а з п р о с т р а н я в а в ъ з б у ж д а н е т о по п р о в о д я щ а т а с и с т е м а н а с ъ р ц е т о .
Р а б о т а т а н а с ъ р ц е т о се н а р у ш а в а , ако т о з и е с т е с т в е н п е й с м е й к ъ р е
неспособен д а г е н е р и р а и м п у л с и и л и п р о в о д я щ а т а с и с т е м а е блокира
на. Е с т е с т в е н о е в т а к и в а случаи д а се и з п о л з в а т е к в и в а л е н т н и
с т и м у л и р а щ и и м п у л с и , получени о т в ъ н ш н и у с т р о й с т в а .
Фиг. 21.6. Външен вид на Фиг. 21.7. Външен вид на и м п л а н т и р у е м

портативен дефибрилатор сърдечен (а) и мозъчен пейсмейкър (б)
Е л е к т р о н н и т е п е й с м е й к ъ р и са е е н е р а т о р и н а е л е к т р и ч н и
и м п у л с и с а м п л и т у д а около 10 V, п р о д ъ л ж и т е л н о с т няколко м и л и
секунди и ч е с т о т а н а п о в т о р е н и е 60 - 70 в м и н у т а (фиг. 21.7 а).
З а х р а н в а т се о т б а т е р и и и се и м п л а н т и р а т подкожно в т я л о т о н а
п а ц и е н т а ( ф и г . 21.8). И м п у л с и т е , п р е д а в а н и по проводници до мио
карда, предизвикват съкращения на сърцето. По-съвършените
п е й с м е й к ъ р и р а б о т я т в ч а к а щ р е ж и м и се в к л к ) ч в а т само ако нор
м а л н и я т с ъ р д е ч е н р и т ъ м с т а н е по-бавен о т з а д а д е н а с т о й н о с т .
И з п о л з в а т се и и м п л а н т и р а н и в т я л о т о м о з ъ ч н и п е й с м е й к ъ р и (фиг.
21.7 б), п р е д н а з н а ч е н и з а п р е д о т в р а т я в а н е н а е п и л е п т и ч н и припа
д ъ ц и и л и л е ч е н и е н а депресии.
С ъ р д е ч н и т е п е й с м е й к ъ р и са н а и - у с п е ш н и я т п р и м е р з а и м
п л а н т и р а н е н а и з к у с т в е н о у с т р о й с т в о в човешко т я л о . Е л е к т р о н н а
т а м у ч а с т е м и н и а т к ) р н а и м о ж е д а д е й с т в а неограничено време.
Г л а в н и я т проблем е осигуряването на неговото електрозахранване.
Н а й - ч е с т о се и з п о л з в а т м а л к и ж и в а ч н и б а т е р и и , к о и т о и м а т срок
н а д е й с т в и е о т д в е до ч е т и р и години. След и з т о щ а в а н е н а б а т е р и я
т а п е й с м е й к ъ р ъ т се з а м е н я с друг ч р е з п р о с т а х и р у р г и ч н а операция,
т ъ й к а т о н е се н а л а г а и з в а ж д а н е н а п р о в о д н и ц и т е .
IV. Е л е к т р о м а г н и т н и я в л е н и я 227
Р а з р а б о т в а н е т о н а по-дълготрайни и з т о ч н и ц и з а захранване
на пейсмейкъри продължава в няколко направления. Най-обещаващи
са радионуклидните, п и е з о е л е к т р и ч н и т е и б и о г а л в а н и ч н и т е из
точници. Радионуклидният източник излъчва топлина, загряваща
с п о й к и т е на няколко термодвойки, к о и т о п р о и з в е ж д а т необходимо
т о напрежение. Е л е к т р о д в и ж е щ о напрежение се получава и с
и м п л а н т и р а н в т я л о т о п и е з о е л е к т р и ч е н к р и с т а л , подложен н а
д е ф о р м а ц и и в р е з у л т а т на р а з ш и р е н и е т о на а о р т а т а и л и с ъ р ц е т о .
Б и о а а л в а н и ч н и я т и з т о ч н и к пък е б а т е р и я , образувана в т я л о т о о т
т е л е с н а т е ч н о с т и подходящи електроди. Друг подход е приемане о т
пейсмейкъра н а излъчени о т външен п р е д а в а т е л р а д и о ч е с т о т н и
сигнали, к о и т о са модулирани със с ъ р д е ч н а т а ч е с т о т а или външно
р а д и о ч е с т о т н о захранване н а пейсмейкъра.
Сноп светлина
Батерия
Оптичен
к а б е л _ VDV Електроди
л. проводници _1 Светлина
Псйсмсшсър
Дясно
нредсърдие
Фотодиод
Дясна Микропроцесор
камера б
Фий. 21.8. Фиа. 21.9.
Фиг. 21.8. М е с т о п о л о ж е н и е н а п е й е м е й к ъ р и н а п р о в о д н и ц и т е з а с т и м у л а ц и я
Фий. 21.9. Ч а с т и н а п е й е м е й к ъ р с о п т и ч н о влакно: л а з е р (а) и в р ъ х н а к а т е т ъ р а
е ф о т о д и о д (6)
П а ц и е н т с обикновен пейемейкър не може да се изследва с

магнитно-резонанена т о м о г р а ф и я (вж. § 24), т ъ й к а т о по време на
и з с л е д в а н е т о д ъ л г и т е 30 cm м е т а л н и проводници, к о и т о с в ъ р з в а т
пейсмейкъра със с ъ р ц е т о , м о г а т да се н а г р е я т и да у в р е д я т съдо-
беше u с ъ р ц е т о . Освен т о в а т е с ъ з д а в а т радиосмущения, к о и т о
м о г а т д а н а р у ш а т д е й с т в и е т о на пейсмейкъра.
З а избягване н а т е з и усложнения е конструиран пейсмейкър с
оптично Влакно в м е с т о м е т а л е н проводник. Това налага в т я л о т о
на п а ц и е н т з а п ъ р в и п ъ т да се и м п л а н т и р а лазер. Използва се полу
проводников лазер с ниска ч е с т о т а , р а б о т е щ в импулсен режим за
удължаване ж и в о т а н а б а т е р и я т а . С в е т л и н а т а д о с т и г а до ф о т о -
диод н а върха н а о п т и ч н и я кабел, к о й т о я превръща в е л е к т р и ч н и
импулси з а с т и м у л а ц и я на с ъ р ц е т о (фиг. 21.9). Ф о т о д и о д ъ т д е й с т в а
и к а т о сензор, и з м е р в а щ т е м п е р а т у р а т а , н а л я г а н е т о и кръвния
т о к . Ц я л о т о у с т р о й с т в о е с размери на к и б р и т е н а к у т и й к а и служи
едновременно з а д и а г н о с т и к а и лечение.
§ 21.3. Електролечение с високочестотни т о к о в е

В и с о к о ч е с т о т н и т е т о к о в е п р е д с т а в л я в а т т р е п т е н и я на
е л е к т р и ч н и заряди, к о и т о с ъ з д а в а т високочестотно ел ек тр о маг
н и т н о поле. Това поле се р а з п р о с т р а н я в а в п р о с т р а н с т в о т о във вид
на е л е к т р о м а г н и т н и вълни о т о б л а с т т а на р а д и о в ъ л н и т е (вж. §
18.2). В е л е к т р о т е р а п и я т а се и з п о л з в а т ч е с т о т и , к о и т о п о п а д а т в
м е т р о в и я , д е ц и м е т р о в и я и с а н т и м е т р о в и я диапазон н а радиораз-
п р о с т р а н е н и е т о , т е л е в и з и я т а и т е л е к о м у н и к а ц и и т е . Тези ч е с т о т и
са т о ч н о определени и не се и з п о л з в а т за други цели, т ъ й к а т о
р а б о т а т а на а п а р а т и т е за е л е к т р о т е р а п и я предизвиква радиосму
щения.
С н а р а с т в а н е на ч е с т о т а т а н а мал я ва в р е м е т о з а п р о т и ч л -
не на т о к а в една посока и за преразпределение н а й о н и т е в к л е т ъ ч
н и т е с т р у к т у р и . Е л е к т р и ч н а т а поляризация и д и е л е к т р и ч н а т а
п р о н и ц а е м о с т н а т ъ к а н и т е н а м а л я в а т , а в ъ т р е к л е т ъ ч н а т а елек
т р о п р о в о д и м о с т започва да преобладава над п р о в о д и м о с т т а на
междуклетъчната течност.
• Токове н а (УАрсонбал и е л е к т р о т о м и п
Е л е к т р и ч н и т е токове, носещи и м е т о н а френския физиолог
д'Арсонвал (J.-A. d'Arsonval), са е висока ч е с т о т а (200 - 300 kHz) и с
Високо напрежение (10 - 100 kV), но и м а ш м а л к а г о л е м и н а т а (1 - 10
т А ) . Т о к ъ т п р о т и ч а между един е л е к т р о д и т я л о т о н а п а ц и е н т а
229
kamo m u x или uckpoß разряд 6 з а в и с и м о с т о т т о в а д а л и е л е к т р о д ъ т
е в к о н т а к т с к о ж а т а или е н а ра зст оян и е. Е л е к т р и ч н а т а вериаа се
з а т в а р я през к о н д е н з а т о р между п а ц и е н т а и о к о л н и т е п р е д м е т и .
Т о к о в е т е с висока ч е с т о т а не д р а з н я т в ъ з б у д и м и т е т ъ к а н и .
О с н о в н и я т и м физиологичен е ф е к т е увеличаване н а к и н е т и ч н а т а
енергия н а з а р е д е н и т е ч а с т и и и в т ъ к а н и т е , проявяващо се в образу
ване на в ъ т р е т ъ к а н н а (ендогенна) т о п л и н а . Т о п л и н а т а о т своя
с т р а н а а к т и в и з и р а кръвообращението и о б м е н н и т е процеси, к о е т о
и м а и болкоуспокояващ е ф е к т . Т о к о в е т е на д'Арсонвал обаче и м а т
слабо т о п л и н н о д е й с т в и е поради н е з н а ч и т е л н а т а си големина. Ле
ч е б н и я т е ф е к т е свързан с л е к о т о дразнене н а н е р в н и т е р е ц е п т о р и
на к о ж а т а и л и г а в и ц и т е , н а м и р а щ и се в з о н а т а н а разряда.
В и с о к о ч е с т о т н и т о к о в е с високо напрежение (15 kV) се изпол
з в а т в е л е к т р о х и р у р г и я т а з а рязане {електротомия) и запояване на
т ъ к а н и . Р е ж е щ и я т е л е к т р о д е м е т а л н о о с т р и е и л и иглен връх, през
к о й т о и з т и ч а т о к с големина няколко а м п е р а и висока п л ъ т н о с т и
предизвиква локално изгаряне. Най-подходящи ч е с т о т и з а рязане са
500 - 600 kHz, а з а коагулация и обгаряне - 2 - 4 MHz. Т о к ъ т излиза
о т т я л о т о през в т о р и е л е к т р о д , п о с т а в е н под п а ц и е н т а , к о й т о и м а
голяма проводяща площ, за да се н а м а л и п л ъ т н о с т т а н а изходния
т о к и се избегне изгаряне.
П р е д и м с т в а на е л е к т р о т о м и я т а пред о б и к н о в е н а т а хирур
гия са н и с к и т е кръвозагуби поради коагулация н а б е л т ъ ц и т е и а в т о
м а т и ч н о з а т в а р я н е н а м а л к и т е кръвоносни съдове, к а к т о и т е р м и ч
н а т а с т е р и л и з а ц и я н а разреза. Н е д о с т а т ъ к е по-бавното заздравя
ване н а р а з р е з и т е .
• Ултрависокочестотни токове
У л т р а в и с о к о ч е с т о т н и т е т о к о в е (УВЧ) са синусоидални,
н а й - ч е с т о с ч е с т о т а 27,13 MHz, к о я т о о т г о в а р я н а д ъ л ж и н а на
в ъ л н а т а 11,06 т . Те се п о л у ч а в а т с г е н е р а т о р и н а н е з а т и х в а щ и
е л е к т р и ч н и т р е п т е н и я , с ъ с т а в е н и о т два о т д е л н и т р е п т я щ и
к р ъ г а - г е н е р а т о р е н и т е р а п е в т и ч е н . П а ц и е н т ъ т се включва в
т е р а п е в т и ч н и я , з а д а се осигури н е г о в а т а електробезопасност. Този
кръг е свързан и н д у к т и в н о с г е н е р а т о р н и я и се н а с т р о й в а в резонанс
с ч е с т о т а т а му. В з а в и с и м о с т о т т о в а с коя о т к о м п о н е н т и т е на
п р о м е н л и в о т о е л е к т р о м а г н и т н о поле щ е се в ъ з д е й с т в а , У В Ч т е р а -
п и я т а се п р и л а г а 6 дбе разнобидности: лечение с електрично поле и
индуктотермия.
П р и п ъ р б и я бид т е р а п и я е л е к т р и ч н о т о поле се локализира
между дба изолирани м е т а л н и електрода, наречени кондензаторни,
т ъ й к а т о о б р а з у б а т е л е к т р и ч е н кондензатор заедно с т ъ к а н и т е
между т я х (фиа. 21.10). В и с о к о ч е с т о т н о т о е л е к т р и ч н о поле предиз-
бикба б т ъ к а н и т е с д и е л е к т р и ч н и сбойстба о р и е н т а ц и о н н а (дипол-
на) и м а к р о с т р у к т у р н а поляризация. В ъ р т е н е т о н а д и п о л и т е 6
п о л е т о е сбързано с енераийни (диелектрични) загуби, проябябащи се
б о т д е л я н е н а ендогенна т о п л и н а . К о л и ч е с т б о т о т о п л и н а Q E ,
о т д е л е н о б единица обем з а единица бреме, е пропорционално на
о т н о с и т е л н а т а д и е л е к т р и ч н а проницаемост 8Г, на ч е с т о т а т а v и
к б а д р а т а на и н т е н з и т е т а на е л е к т р и ч н о т о поле Е :
Q,.; ~ £ r v£ "
Най-добри д и е л е к т р и ч н и сбойстба и м а т т е з и т ъ к а н и б т я л о т о на
чобека, к о и т о с ъ д ъ р ж а т най-малко бода - м а с т н и т е т ъ к а н и , к о с т и
т е и к о ж а т а . П р и У В Ч т е р а п и я т а с е л е к т р и ч н о поле т е се з а т о п
л я т най-силно, т а к а ч е б т я л о т о се получаба селектибно з а т о п л я н е .
Фиг. 21.10. У В Ч т е р а п и я с е л е к т р и ч н о поле Фиг. 21.11. И н д у к т о т е р м и я
М н д у к ш о ш е р м и я ш а се оснобаба н а д е й с т б и е т о н а бихроби
токобе, индуцирани 6 електропрободящи ч а с т и н а т я л о т о под
д е й с т б и е н а променлибото м а г н и т н о поле (бж. § 18.1). З а ц е л т а се
използва е л е к т р о д в ъ в вид на изолиран м е т а л е н проводник, н а в и т
спирално около т я л о т о или крайник (фиг. 21.11). В и с о к о ч е с т о т н о т о
м а г н и т н о поле е локализирано във в ъ т р е ш н о с т т а н а н а м о т к а т а и
д е й с т в и е т о му се изразява 6 хармонично т р е п т е н е н а й о н и т е н а
е л е к т р о л и т и т е в т я л о т о . Въз основа н а закона н а Фарадей за
и н д у ц и р а н е т о олектродвижещо напрежение и закона на О м о т д е л е
н о т о к о л и ч е с т в о т о п л и н а в единица обем з а единица време QK е
231
пропорционално на с п е ц и ф и ч н а т а проводимост н а е л е к т р о л и т а к,
на к в а д р а т а н а ч е с т о т а т а v и к в а д р а т а н а м а г н и т н а т а индукция
на п о л е т о В.
QB ~ Kv"ß 2 .
Най-висока е л е к т р о п р о в о д и м о с т и м а т т е л е с н и т е т е ч н о с т и (кръв,
л и м ф а и др ), к а к т о и в ъ т р е ш н и т е органи и м у с к у л и т е . П р и индук-
т о т е р м и я т а т е се з а т о п л я т повече о т други т ъ к а н и в т я л о т о ,
С увеличаване на ч е с т о т а т а освен а к т и в н о т о (омово)
с ъ п р о т и в л е н и е на т ъ к а н и т е н а м а л я в а и к а п а ц и т и в н о т о и м съпро
т и в л е н и е (19.2). З а т о в а У В Ч т о к о в е п р о н и к в а т по-дълбоко в
т я л о т о и т а м о т д е л я т т о п л и н а . Т е р а п е в т и ч н о т о д е й с т в и е на
е н д о г е н н а т а т о п л и н а се различава о т т о в а на т о п л и н а т а , получа
вана с в ъ н ш н и (екзогенни) и з т о ч н и ц и . Т я се п р е д п о ч и т а пред екзо
г е н н а т а по няколко причини: по-добро локализиране и дозиране, н я м а
обременяване на т е р м о р е г у л а ц и я т а и сърдечно-съдовата с и с т е м а ,
н я м а риск о т изгаряне, д е й с т в и е т о продължава и след приключване
на п р о ц е д у р а т а , т ъ й к а т о т о п л и н а т а се о т д е л я бавно о т т я л о т о .
О с н о в н и т е физиологични последици о т п о л у ч е н а т а т о п л и н а са усил
ване на кръвоснабдяването, и н т е н з и ф и ц и р а н е н а м е т а б о л и т н и т е
процеси и обезболяващ е ф е к т .
• Сбр-ьхдисокочестотни токобе
С в р ъ х в и с о к о ч е с т о т н и т е т о к о в е (СВЧ) в к л ю ч в а т е л е к т р о
м а г н и т н и в ъ л н и о т д е ц и м е т р о в и я (433 MHz, 69 cm) и с а н т и м е т
ровия диапазон (2375 MHz, 12,6 cm). П о л у ч а в а т се със специален
е л е к т р о в а к у у м е н г е н е р а т о р на е л е к т р о м а г н и т н и т р е п т е н и я ,
наречен магнетрон и се п р е д а в а т по коаксиални кабели и вълноводи.
С а н т и м е т р о в и т е вълни, наричани още м и к р о в ъ л н и , г р а н и ч а т с
и н ф р а ч е р в е н и т е л ъ ч и в с к а л а т а на е л е к т р о м а г н и т н и т е вълни
(фиг. 18.4) и и м а т с в о й с т в а , подобни н а т е х н и т е . Р а з п р о с т р а н я в а т
се в насочен сноп през хомогенни среди, п о г л ъ щ а т се при взаимодей
с т в и е с в е щ е с т в о , о т р а з я в а т се и се п р е ч у п в а т н а г р а н и ц и т е между
две среди.
С В Ч в ъ л н и се н а с о ч в а т к ъ м т я л о т о н а п а ц и е н т а с излъчва
т е л ( л ъ ч и т е л ) , разположен н а няколко с а н т и м е т р а о т к о ж а т а . Деци-
м е т р о в и т е вълни се п о г л ъ щ а т в т ъ к а н и т е по-слабо и п р о н и к в а т в
т я х по-дълбоко ( 9 - 1 2 cm) о т с а н т и м е т р о в и т е , к о и т о н а в л и з а т на
3 - 5 cm дълбочина. С ъ д ъ р ж а щ и т е бода т ъ к а н и - т е л е с н и т е ч н о с т и ,
паренхимни органи, мускули, аи п о а л ъ щ а т най-силно. Това се дължи на
в з а и м о д е й с т в и е т о на в ъ л н и т е с диполните молекули на в о д а т а и
някои б е л т ъ ц и , при к о е т о е н е р г и я т а им се о т д а в а за преориентиране
на т е з и диполи.
П р и С В Ч токове, к а к т о и при УВЧ, ендогенната т о п л и н а е
ф а к т о р ъ т , к о й т о обуславя т я х н о т о физиологично и т е р а п е в т и ч н о
действие. Р а з л и к и т е в д е й с т в и е т о и м са в механизма н а поглъщане
на е н е р г и я т а , разпределението на образуваната т о п л и н а в различни
т ъ к а н и и в д ъ л б о ч и н а т а на проникване. При лечебна процедура с
д е ц и м е т р о в и вълни т е м п е р а т у р а т а в т ъ к а н и с добро кръвоснабдя-
ване може да се повиши с 4 - 6 ПС при незначително з а т о п л я н е на
м а с т н а т а подкожна т ъ к а н . С а н т и м е т р о в и т е вълни п о в и ш а в а т
т е м п е р а т у р а т а не само на подложената на облъчване т ъ к а н , но и на
о т д а л е ч е н и о т нея м е с т а . О б р а з у в а н а т а т о п л и н а в мускула и в гра
ничния му слой с м а с т н а т а т ъ к а н оказва влияние и върху различни
органи и с и с т е м и .
§ 22. П А Р А М А Г Н И Т Н И В Е Щ Е С Т В А В М А Г Н И Т Н О П О Л Е
§ 22.1. М е х а н и ч н и и м а г н и т н и м о м е н т и н а е л е к т р о н и
атом
Според с ъ в р е м е н н и т е п р е д с т а в и е л е к т р о н и т е в а т о м а се
д в и ж а т по з а к о н и т е н а к в а н т о в а т а механика. Т е о р и я т а н а Бор (N.
Bohr), според к о я т о е л е к т р о н ъ т се движи с п о с т о я н н а скорост v
около неподвижно ядро по кръгова о р б и т а с радиус г, може да се
прилага с и з в е с т н о приближение. В м е х а н и к а т а н а в ъ р т е л и в и т е
движения се въвежда в е к т о р н а т а величина момент на импулса,
к о я т о при е л е м е н т а р н и т е ч а с т и ц и се нарича механичен (ъглов)
момент. Т я е аналогична н а в е к т о р н а т а величина импулс р = m v ,
х а р а к т е р и з и р а щ а п о с т ъ п а т е л н о т о движение н а т я л о с маса т и
скорост и, т ъ й к а т о и д в е т е величини и м а т с в о й с т в о т о да о с т а в а т
п о с т о я н н и по големина и посока.
М е х а н и ч н и я т м о м е н т н а електрона, дължащ се на кръговото
му движение около я д р о т о , се нарича орбитален механичен момент L .
233
Toü е векторна величина с посока, перпендикулярна на равнината,
съдържаща г и и, к о я т о се определя по правилото на десния в и н т
(фиг. 22.1). Според класическата механика неговата големина е
L = mvr, (22.1)
а според к в а н т о в а т а механика т я се определя
о т с т о й н о с т и т е на о р б и т а л н о т о квантово
число / (/ = 0, 1, 2, 3,...) и к о н с т а н т а т а h, равна
на к о н с т а н т а т а на Планк h, разделена на 2я;
Фиг. 22.1. О р б и т а л е н
механичен м о м е н т L = Ьл]1(1 + \ ) , h= (22.2)
2ti
Тъй к а т о L приема само к р а т н и на h дискретни с т о й н о с т и , h има
смисъл на измерителна единица за механичен м о м е н т на електрона.
Д в и ж е щ и я т се електрон създава електричен т о к / и има
магнитен м о м е н т М\ , наречен орбитален магнитен момент, ч и я т о
посока е противоположна на т а з и на L. Големината му се намира
според (17.3), к ъ д е т о S е площта, заградена о т кръговата о р б и т а на
електрона. Ако т о к ъ т / се изрази чрез заряда на електрона - е и
периода на в ъ р т е н е Т, a S - чрез г,
м , —I S ———- д/*2 -
т
К а т о се има предвид, че v , и з р а з ъ т за М се преобразува т а к а :
2nr e r evr
М.
Т 2 2
О т н о ш е н и е т о на магнитния м о м е н т и механичния м о м е н т
се нарича магнита-механично и л и зкиромагнитно отношение на
електрона у:
мL е
У
_ (22.3)
2т
О т (22.3) и (22.2) за ML се получава;
м L = y L = yhyiKi + 1 ) = - ß V / r / + i ; (22.4)
където ß = -уЙ = h (22.5)

2т
Величината ß определя с т о й н о с т и т е при к в а н т у в а н е т о на магнит
ния м о м е н т на електрона и се нарича магнетон на Б о р .
С т о й н о с т т а н а у, определена о п и т н о з а някои в е щ е с т в а
( в к л ю ч и т е л н о и ф е р о м а а н е т и ц и ) , е два п ъ т и по-аоляма о т очаквана
т а според т е о р и я т а . Това може да се обясни, ако се допусне, ч е освен
о р б и т а л е н м а г н и т е н м о м е н т , е л е к т р о н ъ т и м а и спинов магнитен
момент, Л/$, с ъ о т в е т с т в а щ н а собствения му механичен м о м е н т —
спина S. По а н а л о з и я с (22.2) н е а о в а т а золемина се определя о т с т о й
н о с т т а н а с п и н о в о т о число s = — "
2
S = hyls(s +l) . (22.6)
Тогава с п и н о в о т о маанито-механично о т н о ш е н и е н а е л е к т р о н а ys е
Ms 0 е
Ys ~ "ТГ = 2у = ,
ö т
а с п и н о в и я т м а г н и т е н м о м е н т Ms е
M s = 2yS = 2yhjs(^+l)= -2ßVsfs+lj (22.7)
Всеки е л е к т р о н в а т о м а и м а п ъ л е н механичен момент, к о й т о

е в е к т о р н а сума о т о р б и т а л н и я и спиновия му механични м о м е н т и ,
к а к т о и п ъ л е н магнитен момент —също в е к т о р н а сума о т о р б и т а л
н и я и спиновия му м а г н и т н и м о м е н т и . А т о м с повече о т един
е л е к т р о н и м а р е з у л т а н т е н орбитален L A и р е з у л т а н т е н спиноб
механичен момент S A , к а т о всеки о т т я х е в е к т о р н а сума о т д е л н о
н а о р б и т а л н и т е и о т д е л н о н а сп и н ови т е м о м е н т и н а всички Z на
брой е л е к т р о н и в а т о м а :
Sa = I S . •
=1 i = l
П ъ л н и я т механичен м о м е н т н а а т о м а J е.
J =La + —h-\j j ( j +
Тук j е едно ново к в а н т о в о число, наречено вътрешно квантово число
на атома, к о е т о определя в з а и м н а т а о р и е н т а ц и я н а L A и SA и може
да приема цели или полуцели с т о й н о с т и . Н а пълния механичен
м о м е н т н а а т о м а с ъ о т в е т с т в а п ъ л е н магнитен момент с големина
= g y j = gyhyfjTj+U - - g ß V J ( J +
^ (22.8)
М н о ж и т е л я т g се нарича фактор на Ланде (фактор на разцеп

ването) и и м а с т о й н о с т и в и н т е р в а л а \ < g <2. Ф а к т о р ъ т ^ 1. ако
235
IV. Електромагнитни явления
S A - 0, m.e. м а г н и т н и я т м о м е н т се д ъ л ж и само н а о р б и т а л н и т е
движения н а е л е к т р о н и т е , a g - 2, ако Ь А = 0, т . е. м а г н и т н и я т
м о м е н т е само спинов. С т о й н о с т и т е 6 и н т е р в а л а 1 < g < 2 означа
в а т различен принос на р е з у л т а н т н и я о р б и т а л е н и р е з у л т а н т н и я
спинов м о м е н т н а а т о м а в неговия пълен м а г н и т е н м о м е н т .
В п ъ л н и я механичен и м а г н и т е н м о м е н т н а а т о м а не у ч а с т
в а т с ъ о т в е т н и т е моменти на атомното ядро, т ъ й к а т о обикновено
т е са пренебрежимо малки. П р и м а г н и т н и т е м о м е н т и т о в а се дъл
ж и на много г о л я м а т а разлика в м а с и т е - м а с а т а н а всяка ч а с т и ц а
в я д р о т о ( п р о т о н или н е у т р о н ) е около 1800 п ъ т и по-голяма о т
м а с а т а на е л е к т р о н а . Ако обаче а т о м ъ т и м а неедвоен е л е к т р о н , а
я д р о т о е с голям м а г н и т е н м о м е н т , между т я х е възможно взаимо
действие.
М а г н и т н и т е м о м е н т и н а молеку л и те, р а д и к а л и т е и йоните
са в е к т о р н а сума о т м а г н и т н и т е м о м е н т и н а т е х н и т е с ъ с т а в н и
а т о м и . В някои случаи в р ъ з к и т е между а т о м и т е в л и я я т върху
о р и е н т а ц и я т а на м а г н и т н и т е м о м е н т и на о т д е л н и е л е к т р о н и , а
с л е д о в а т е л н о - и върху с т о й н о с т и т е на м а г н и т н и т е м о м е н т и на
а т о м и т е , в к о и т о у ч а с т в а т т е з и електрони.
§ 22.2. Е л е к т р о н е н п а р а м а г н и т е н р е з о н а н с
И з в е с т н о е, че т о к о в к о н т у р с м а г н и т е н м о м е н т М, п о с т а
вен в м а г н и т н о поле с индукция В, и м а п о т е н ц и а л н а енергия Е\
Е = - MßcosO = M S , (22.9)
к ъ д е т о 0 е ъ г ъ л ъ т между п о с о к и т е н а ö и М, а М / - п р о е к ц и я т а на М
върху п о с о к а т а н а В (фиг. 22.2). В с ъ с т о я н и е н а равновесие т а з и
енергия може да и м а само две с т о й н о с т и ; к о г а т о равновесието е
устойчиво, 0 = 0 и - В М = Е т п , а к о г а т о е неустойчиво, 0 = я и
/Х Е - В М - Е т г х . В п ъ р в и я случай м а г н и т н и я т
В/ \ М м о м е н т н а к о н т у р а е о р и е н т и р а н по посока
hJ м. н а м а г н и т н о т о поле, а във в т о р и я - срещу
него.
j. З а разлика о т к л а с и ч е с к и т е п р е д с т а -
U
Фиа. 22.2. Токов к о н т у р Ö ' м а г н и т н и т е (и м е х а н и ч н и т е ) м о м е н т и
в м а г н и т н о поле н а ч а с т и ц и т е се о р и е н т и р а т спрямо външно
м а г н и т н о поле nog няколко определени ъали. П р о е к ц и я т а н а маа-
н и т н и я м о м е н т н а а т о м а M A Z върху п о с о к а т а н а В се определя о т
п р о е к ц и я т а н а н е а о в и я м е х а н и ч е н м о м е н т Jy. Т я мо^ке д а и м а 2/ + 1
с т о й н о с т и , о п р е д е л е н и о т магнитното кдактодо число на атома пц :
J z т] = - j , j-\, j . (22.10)
О т (22.8)
М 1А2 = g y J z = h
= - g ^П (22.11)
А т о м с енереия Ео и м а а н и т е н м о м е н т MA, п о с т а в е н в м а а н и т -
но поле с и н д у к ц и я В, аналогично н а т о к о в и я к о н т у р , според (22.9),
щ е придобие е н е р г и я
Е = Е 0 ~ М^ Z B = Е 0 + g f i m ß . (22.12)
Т ъ й к а т о в ъ з м о ж н и т е с т о й н о с т и н а MA,z са 27+1, всяко енергийно

ниво н а а т о м а се р а з ц е п в а н а 2j + 1 поднива. П р и емисионни енергий
ни преходи м е ж д у п о д н и в а н а р а з л и ч н и н и в а се п о л у ч а в а р а з ц е п в а н е
н а с п е к т р а л н и л и н и и , к о е т о се н а р и ч а ефект на Зееман (P. Zeeman).
С п о н т а н н и преходи м е ж д у п о д н и в а т а н а едно и също ниво са м а л к о
в е р о я т н и , но м о г а т д а се и з в ъ р ш в а т принудени преходи под д е й с т в и е
н а в ъ н ш н о е л е к т р о м а г н и т н о поле.
В н а й - п р о с т и я с л у ч а й н а а т о м в с ъ с т о я н и е с j = 1/2 се
п о л у ч а в а т две п о д н и в а (фиг. 22.3 а), с ъ о т в е т с т в а щ и н а т , = - 1 / 2 и
1/2, т . е . в ъ з м о ж н и т е о р и е н т а ц и и н а М А са срещу ß и по посока н а В .
О т (22.12) р а з л и к а т а м е ж д у п о д н и в а т а АЕ е пропорционална н а В:
.\Е = [ ~ g P - ( - l g m B = g ß B . (22.13)
2 2
Необходимо условие з а принуден преход м е ж д у т е з и поднива е а т о
м ъ т д а п о г ъ л н е к в а н т е н е р г и я о т външно е л е к т р о м а г н и т н о поле с
=
т о ч н о о п р е д е л е н а г о л е м и н а hvo Ако с т о й н о с т т а н а м а г н и т
н а т а и н д у к ц и я е В = Во , у с л о в и е т о придобива вида
hv 0 = g ß В{ (22.14)
Т о в а я в л е н и е се н а р и ч а електронен парамаънитен резонанс
(ЕПР). То п р е д с т а в л я в а с е л е к т и в н о (резонансно) п о г л ъ щ а н е н а енер
г и я н а е л е к т р о м а г н и т н и в ъ л н и о т м и к р о в ъ л н о в и я диапазон fv * 10 -
100 GHz, X ^ cm) в п а р а м а г н и т н и в е щ е с т в а , п о с т а в е н и в п о с т о я н н о
IV. Е л е к т р о м а г н и т и и я в л е н и я
237
м а г н и т н о поле, ч и и т о ч а с т и ц и ( а т о м и , йони, молекули, радикали)
и м а т е л е к т р о н н и м а г н и т н и м о м е н т и . Е П Р е о т к р и т през 1944 г.
m, = 112 о т руския ф и з и к Е. Забойски.
С п е к т р о м е т ъ р ъ т з а Е П Р се
^ ЛЕ = gfißo с ъ с т о и о т с л е д н и т е главни ч а с т и
m i = - 112 (фиг. 22.4); е л е к т р о м а г н и т , създаващ
силно хомогенно м а г н и т н о поле;
високочестотен генератор на
електромагнитни вълни (ВЧГ);
бълновод с р е з о н а т о р , в к о й т о се
п о с т а в я п р о б а т а ; д е т е к т о р н а спек
т ъ р а и регистриращо устройство.
З а да се изпълни у с л о в и е т о з а резо
нанс, е д о с т а т ъ ч н о д а се променя
само един о т п а р а м е т р и т е v или В .
Фиг. 22.3. ЕПР: разцепване н а
ниво (а), изменение н а м о щ н о с т П р е д п о ч и т а се плавно изменение н а
т а Р и п о г л ъ щ а н е т о Л на В чрез д о п ъ л н и т е л е н (модулаци-
в ъ л н и т е при резонанс (б)
онен) т о к н а е л е к т р о м а г н и т а при
ф и к с ир а на ч е с т о т а . Р е г и с т р и р а се н а м а л е н и я т и н т е н з и т е т на
е л е к т р о м а г н и т н о т о поле ( м о щ н о с т на в ъ л н и т е Р) и л и п и к ъ т н а
поглъщане А , получени з а р е з о н а н с н а т а с т о й н о с т н а м а г н и т н а т а
индукция В 0 (фиг. 22.3 6).
Резонансно поглъщане се получава в с ъ щ н о с т не при една т о ч
но определена с т о й н о с т Bq, а в н я к а к ъ в и н т е р в а л A B . Т а к а в м е с т о
т ъ н к а л и н и я н а поглъщане се р е г и с т р и р а л и н и я с к р а й н а ширина.
Разширението на л и н и я т а
N
полюс се дължи н а взаимодействие
т о между с п и н о в и т е маг
ВЧГ
н и т н и м о м е н т и на електро
IПроба Детектор
I Г н и т е (спин-спиново взаимо
Резонатор действие), н а преходи, при
S Регистриращо
полюс устройство
к о и т о е н е р г и я т а на електро
н и т е се предава н а к р и с т а л
Маанит н а т а р е ш е т к а (спин-реше-
Фиг. 22.4. Принципна схема т ъ ч н о взаимодействие) и на
на спектрометър за Е П Р други причини.
П о а ъ л н а т а т а енергия ( п л о щ т а , заградена о т к р и в а т а н а
поглъщане) е пропорционална н а броя н а п а р а м а г н и т н и т е ч а с т и ц и в
п р о б а т а и т я х н а т а к о н ц е н т р а ц и я се определя чрез измерване н а
т а з и площ. Е П Р е един о т м е т о д и т е з а о т к р и в а н е и изследване н а
свободни радикали 6 биологични си с т е ми , получавани при радиацион
ни в ъ з д е й с т в и я , ф о т о х и м и ч н и процеси, химични з а м ъ р с и т е л и н а
о к о л н а т а среда и др.
П р и п о с т о я н н а ч е с т о т а v0 според (22.14) B Q зависи о т
ф а к т о р а g, т а к а ч е с т о й н о с т т а на g може да бъде определяна по
и з м е с т в а н е т о н а л и н и я т а на поглъщане о т з а д а д е н а т а м а г н и т н а
индукция. Т а к а се у с т а н о в я в а в л и я н и е т о на м а г н и т н и п о л е т а или
в ъ т р е м о л е к у л н и връзки върху м а г н и т н и т е м о м е н т и н а а т о м и ,
включени в молекула или в к р и с т а л н а р е ш е т к а .
Г о л я м а ч а с т о т п р и л о ж е н и я т а н а Е П Р в б и о ф и з и к а т а и био
х и м и я т а се о с н о в а в а т на изследвания с п о м о щ т а н а група в е щ е с т в а ,
наречени н и т р о к с и л н и р а д и к а л и r=NO*j. Т о ч к а т а в н и т р о к с и л н а т а
група о з н ачава наличие на несдвоен електрон, к о й т о е причина за
п а р а м а г н и т н и т е с в о й с т в а на радикала. Е П Р дава възможност ради
к а л и т е н^ само да б ъ д а т о т к р и в а н и , но и да се определя т я х н а т а
о р и е н т а ц и я спрямо в ъ н ш н о т о м а г н и т н о поле, т ъ й к а т о т е х н и т е
м а г н и т н и с в о й с т в а са анизотропни. П о г ъ л н а т а т а при Е П Р енергия
е различна в з а в и с и м о с т о т т о в а дали в р ъ з к а т а N - 0 е о р и е н т и р а н а
успоредно или перпендикулярно на в ъ н ш н о т о м а г н и т н о поле. По
и з м е н е н и е т о н а вида н а л и н и я т а н а поглъщане може да се определя
п о с о к а т а н а в ъ р т е н е н а молекула, съдържаща т а з и връзка. Показано
е, че при м а л к и скорости н а в ъ р т е н е се получава по-сложен Е П Р
с п е к т ъ р , а при по-големи - по-прост.
Ако н и т р о к с и л н и я т радикал се използва за изследване на моле
кула к а т о се присъединява к о в а л е н т н о к ъ м различни нейни ч а с т и , се
нарича спин-маркер. В случай, че се използва несвързан, т о й дава
информация з а о б к р ъ ж а в а щ и т е го молекули и се нарича спик-сонда.
Чрез спин-маркери е у с т а н о в е н а н а п р е ч н а т а дифузия н а липидни
молекули в к л е т ъ ч н а мембрана. Със спинови сонди е изследвана
ф л у и д н о с т т а ( т е ч л и в о с т т а ) на к л е т ъ ч н и мембрани и н е й н о т о
изменение с т е м п е р а т у р а т а и под д е й с т в и е н а л е к а р с т в е н и сред
с т в а ( а н е с т е т и ц и ) , ДДТ, холестерол и др. Тези изследвания са о т зна
чение за т р а н с п о р т а на в е щ е с т в а през м е м б р а н а т а , т ъ й к а т о т р а н с
п о р т ъ т е т я с н о свързан с н е й н а т а флуидност.
239
§ 23. М А Г Н И Т Н И С В О Й С Т В А Н А А Т О М Н И Т Е Я Д Р А
§ 23.1. Маса, с п и н и м а г н и т е н м о м е н т н а а т о м н о т о я д р о
• Състав, з а р я д и м а с а н а ядрото
Според с ъ в р е м е н н и т е п р е д с т а в и я д р а т а н а а т о м и т е се
с ъ с т о я т о т нуклони - п р о т о н и и неутрони. Б р о я т на протоните в
я д р о т о е равен н а поредния номер Z на химичния е л е м е н т в Перио
д и ч н а т а с и с т е м а и се н а р и ч а още а т о м е н номер и л и брой н а заряди
т е . Б р о я т на к у к л е н и т е е равен н а а т о м н а т а м а с а н а е л е м е н т а
(закръглена до иели единици) А и се нарича масово число. Р а з л и к а т а
между м а с о в о т о число А и а т о м н и я номер на е л е м е н т а Z е р а в н а на
ороя и а неутроните в я д р о т о N = A - Z .
Вид а т о м и , ч и и т о я д р а не се р а з л и ч а в а т помежду си по броя
на п р о т о н и т е и н е у т р о н и т е и и м а т еднакви енергии, се н а р и ч а т
нуклид. Н у к л и д ъ т се означава със символа н а х и м и ч н и я е л е м е н т X,
с ъ о т в е т с т в а щ н а а т о м н и я му номер. Този номер се записва к а т о
л я в долен индекс н а символа, а м а с о в о т о число - к а т о л я в горен
индекс, напр. * Х . Н у к л и д и т е , к о и т о и м а т еднакъв Z, но различно А
се н а р и ч а т изотопи (напр. }Н и f H ) Н у к л и д и т е с различен Z, но с
еднакво А се н а р и ч а т изовари (напр. j'JК и .^[[Са), а с еднакъв брой
н е у т р о н и - г/зото/ш (напр. ^ С и ).
Масата на ядрото т не е сума о т м а с и т е н а с ъ с т а в я щ и т е го
нуклони, а е по-малка о т нея. Р а з л и к а т а между т е з и маси се нарича
масов дефект Ат. Ако m v е м а с а т а н а п р о т о н а , а т п - м а с а т а на
неутрона.
Ат = Z m p + (A ~ Z ) m u - т .
Н а м а с а т а А т с ъ о т в е т с т в а енергия АЕ съгласно у р а в н е н и е т о на
Айнщайн
' АЕ = Ат С ' (23.1)
наречена енергия на свързване н а н у к л о н и т е в я д р о т о , к ъ д е т о с е

с к о р о с т т а н а с в е т л и н а т а във вакуум. Тази енергия и м а смисъл на
о т р и ц а т е л н а п о т е н ц и а л н а енергия н а я д р е н и т е сили и е по-голяма
о т е н е р г и я т а н а е л е к т р о с т а т и ч н и т е сили н а о т б л ъ с к в а н е между
протоните в ядрото.
М а с а т а н а я д р а т а се измерва в с ъ щ и т е измерителни едини
ци, к а к т о а т о м н а т а и м о л е к у л н а т а маса. Унифицираната атомна
единица за маса (и) се д ефи н и ра к а т о 1/12 о т а т о м н а т а маса н а
нуклида С и л и 1и % 1,66.10 •7 kg. Обикновено се използва безразмер-
н а т а величина относителна атомна маса, равна н а о т н о ш е н и е т о
н а м а с а т а в у н и ф и и и р а н и единици и а о л е м и н а т а н а т а з и единица.
Н е у т р о н ъ т и п р о т о н ъ т и м а т приблизително еднаква маса; т п »
1,009 и; т р ~ 1,007 и, а в о т н о с и т е л н и единици: т п ~ 1,009; т ? « 1,007.
• Спин и магнитен момент н а атомното ядро

П р о т о н и т е и неутроните, както и електроните, и м а т
полуцял спин и т я х н о т о разпределение по енергии се подчинява на
принципа н а Паули. З а т о в а според к в а н т о в а т а механика аолемина
т а на о р б и т а л н и я механичен м о м е н т L и спина S н а една т а к а в а
ч а с т и ц а (фермион) се и з р а з я в а т по един и същ начин съгласно
р а в е н с т в а (22.2) и (22.6).
П ъ л н и я т механичен м о м е н т на всеки нуклон е в е к т о р н а
сума о т о р б и т а л н и я му механичен м о м е н т и спина. В е к т о р н а т а
сума о т о р б и т а л н и т е механични м о м е н т и и с п и н о в е т е н а всички
нуклони в с ъ с т а в а н а едно ядро дава пълния мехничен м о м е н т на
я д р о т о . К о г а т о я д р о т о се разглежда к а т о единна ч а с т и ц а , т о з и
пълен м о м е н т се н а р и ч а спин на ядрото. Н е г о в а т а големина LN е
L N =W7r77u / =o,-,i,-,2,... (23.2)
к ъ д е т о I е спиновото кдантодо число на ядрото. То мозке да и м а

к а к т о цели, т а к а и полуцели с т о й н о с т и в з а в и с и м о с т о т броя на
п р о т о н и т е и о т броя н а н е у т р о н и т е в него. К а т о се и м а предвид, ч е
според п р и н ц и п а н а Паули п ъ л н и я т механичен м о м е н т н а всяка
двойка п р о т о н и и всяка двойка н е у т р о н и в я д р о т о е нула, следва, че;
- / = 0 з а я д р а с ч е т н о масово число А и с ч е т е н а т о м е н номер
Z ( ч е т н о - ч е т н и ядра), к а т о напр. 6 С, 8 0 , 1 6 S , з а т я х и LN - 0,
] ~ ] 2 з з Я9рз с ч е т н о А и н е ч е т н о Z ( ч е т н о - н е ч е т н и
ядра), напр. ? H ^ N и м а т по един п р о т о н и по един н е у т р о н с
некомпенсирани м о м е н т и , к о и т о се с у м и р а т и / - 1, ако б р о я т на
т а к и в а нуклони е 4, / = 2;
241
1 3
- I - за ядра с нечетно Л и с ч е т н о или нечетно Z
2 2
( н е ч е т н о - ч е т н и и н е ч е т н о - н е ч е т н и ядра), напр. имат
само един нуклон с некомпенсиран м а г н и т е н м о м е н т и 7 = i ; ако т е
2
Q IJ 3 и т . н .
са ö,
2
П р о т о н и т е , н е у т р о н и т е и а т о м н и т е ядра, подобно н а елек
т р о н и т е и а т о м и т е , и м а т и магнитни моменти.
V Според к л а с и ч е с к а т а е л е к т р о д и н а м и к а м а г н и т е н м о м е н т и м а т само
з а р е д е н и т е ч а с т и ц и , к о и т о се д в и ж а т . Н е у т р о н ъ т обаче с ъ щ о и м а
м а г н и т е н м о м е н т без д а и м а е л е к т р и ч е н заряд. Н а й - п р о с т о обяснение н а
т о з и а н о м а л е н м а г н и т е н м о м е н т д а в а м е з о н н а т а т е о р и я н а X. Ю к а в а (Н.
Y u k a w a ) з а в з а и м о д е й с т в и е т о м е ж д у н у к л о н и т е . Според н е я т о с т а в а
посредством обмяна (излъчване и поглъщане) н а в и р т у а л н и (въображаеми)
е л е м е н т а р н и ч а с т и и и я-мезони (пиони), к в а н т и н а я д р е н о т о поле.
П и о н и т е , к а т о в с и ч к и мезони, н я м а т спин (s = 0), но и м а т о р б и т а л е н
механичен м о м е н т , к о й т о при в з а и м н и т е превръщания на н у к л о н и т е
п -> р + я" ,
р ^ п + я+ ,
обуславя м а г н и т н и я м о м е н т н а н е у т р о н а .
М а г н и т н и я т м о м е н т на п р о т о н а и н а н е у т р о н а 6 я д р о т о
може да бъде к а к т о о р б и т а л е н , т а к а и спинов. Той е пропорционален
с ъ о т в е т н о н а о р б и т а л н и я му механичен м о м е н т и л и н а неговия
спин. Н а п р и м е р с п и н о в и я т м а г н и т е н м о м е н т н а п р о т о н а Мр е
•^7р = Yp Sp ,
където у =—-— (23.3)

2 т р
е магнитомеханичното м у отношение, а т р - м а с а т а на протона.

М е р н а т а единица за м а г н и т е н м о м е н т на нуклон и ядро ßN, наречена
ядрен магнетон, се получава аналогично на магнетона на Бор ß:
М = —^—hjs( s + U = s +U,
2т р
Pn - ^ • (23-4)
2т р
С т о й н о с т т а на ядрения магнетон е ßN = —2— , т ъ й к а т о в

1836
сравнение с м а с а т а на електрона т , м а с а т а на протона т р - 1 8 3 6 т .
• Експериментално е установено, че Мр * 2.8 ßN . т . е. че м а г н и т н и я т
м о м е н т на протона е п о ч т и т р и п ъ т и по-голям о т теоретичния. Тази
аномалия се обяснява по същия начин, к а к т о наличието на магнитен
м о м е н т на неутрона - с допълнителен магнитен момент, създаван о т
пионите. С т о й н о с т т а му за неутрона М п * - 1,9 ßN , а з н а к ъ т минус
означава, че М п и S n и м а т противоположни посоки.
М а а н и т н и я т м о м е н т на ядрото се изразява аналовично на

м а г н и т н и я м о м е н т на а т о м а (22.8):
(23.5)
T y k ^ N е я д р е н и я т ^ - ф а к т о р , yN - я д р е н о т о м а а н и т о м е х а н и ч н о о т н о
ш е н и е , а ßN - я д р е н и я т м а а н е т о н . В з а в и с и м о с т о т в и д а н а я д р о т о
Yn м о ж е д а б ъ д е п о л о ж и т е л н о и л и о т р и ц а т е л н о . Очевидно я д р а т а ,
к о и т о н я м а т с п и н (L N = 0 , 1 = 0), н я м а т и м а г н и т е н м о м е н т (MN = 0).
§ 23.2. Я д р е н м а г н и т е н р е з о н а н с
В ъ в в ъ н ш н о м а г н и т н о поле с индукция В с п и н ъ т L N и м а г н и т
н и я т м о м е н т н а я д р о т о M N се о р и е н т и р а т т а к а , ч е т е х н и т е проек
ц и и LN z и M N / в ъ р х у п о с о к а т а н а В се о п р е д е л я т о т с т о й н о с т и т е н а
я д р е н о т о м а г н и т н о к в а н т о в о число Ш\. Аналогично н а а т о м а (22.10)
LN / = , където т ] = - / , - ( / -1), 0, ..., I -- 1 , 1
и според (23.5)
^N,Z = ^NYN^NZ = = SNPnÎ
Това означава, ч е е н е р г и я т а , к о я т о я д р о т о е имало в о т с ъ с т

вие н а м а г н и т н о поле, под д е й с т в и е н а п о л е т о може д а придобие 2 / + 1
с т о й н о с т и . С д р у г и думи, е н е р г и й н о т о м у ниво се р а з ц е п в а н а 2 / + 1
поднива. Р а з л и к а т а м е ж д у п о д н и в а т а АЕ1, съгласно (22.9), е пропорци
онална на В .
А Е = - AMn,z В = Ат, В .
М е ж д у п о д н и в а т а м о г а т д а се о с ъ щ е с т в я в а т енергийни пре
ходи, с а м о ако я д р о т о погълне и л и и з л ъ ч и е л е к т р о м а г н и т н а енергия,
к о е т о п р е д и з в и к в а п р е о р и е н т а ц и я н а м а г н и т н и я м у м о м е н т . Тоба
я в л е н и е се н а р и ч а я д р е н м а г н и т е н р е з о н а н е ( Я М Р ) . Необходими усло
в и я з а неао са: н а л и ч и е н а я д р а с м а г н и т е н м о м е н т , в ъ н ш н о п о с т о я н -
™ и оттрк-тпомагншпно
но м а г н и т н о поле електромайнишп^ лъчение с енергия н а к в а н т и -
т е /ivo, р а в н а н а р а з л и к а т а м е ж д у две поднива.
243
hvo = g u ßw Am, В .
У с л о б и е т о з а резонанс се получава при Ami = ± 1, т ъ й к а т о к в а н т о в о -
механично правило з а подбор н а п р е х о д и т е р а з р е ш а в а само преходи
между съседни поднива. Ако л ъ ч е н и е т о се поалъща п р и м а г н и т н а
индукция В = Вц ,
hvo —gu PN В[ (23.6)
ЯМР е о т к р и т
през 1946 г. о т американ
с к и т е ф и з и ц и Пърсел
(Е. Purcell) и Блох (F.
Bloch) независимо един
о т друе, з а к о е т о през
ВЧ Регистриращо 1952 а. п о л у ч а в а т Нобе
генератор Детектор устройство лова награда. С п е к т р о
Фий. 23.1. П р и н ц и п н а с х е м а н а с п е к т р о м е т ъ р м е т ъ р ъ т з а ЯМР и м а
за Я М Р с л е д н и т е главни ч а с т и
(фиг. 13.2): п о с т о я н е н м а г н и т , създаващ силно хомогенно поле с индук
ция В, в и с о к о ч е с т о т е н г е н е р а т о р (ВЧГ) н а е л е к т р о м а г н и т н и вълни
(v = 60 MHz, = 5 т ) , д е т е к т о р , р е г и с т р и р а щ о у с т р о й с т в о .
З а да се и з п ъ л н и у с л о в и е т о з а резонанс (23.6), се и з м е н я само
е д и н и я т п а р а м е т ъ р (В), а д р у г и я т (v) се о с т а в я п о с т о я н е н . Това се
прави с п о м о щ т а н а д о п ъ л н и т е л е н е л е к т р о м а г н и т (модулатор) за
плавно изменение н а В в д в е т е посоки. Н р и резонансното поглъщане
а м п л и т у д а т а н а в и с о к о ч е с т о т н о т о поле спада рязко и д е т е к т о р ъ т
приема н а м а л е н а енергия. Н л о щ т а н а к р и в а т а н а поглъщане, запи
сана о т р е г и с т р и р а щ о т о у с т р о й с т в о , е пропорционална н а концен
т р а ц и я т а на м а г н и т н и т е ядра в пробата.
У с л о в и е т о з а възникване н а ЯМР се о т н а с я до свободни а т о м
ни ядра. В случай, че я д р а т а са включени к а т о ч а с т и н а а т о м и и
молекули, р е з о н а н с н и т е и м ч е с т о т и се п р о м е н я т в з а в и с и м о с т о т
о б к р ъ ж е н и е т о н а я д р а т а . Е ф е к т ъ т се наричо х и м и ч н о отместване,
ако се д ъ л ж и н а в л и я н и е т о н а м а г н и т н о т о поле н а е л е к т р о н и т е ,
к о и т о е к р а н и р а т м а г н и т н и я м о м е н т н а я д р о т о (фиг. 23.2 а). Той се
н а р и ч а спин-спиново взаимодействие (разцепване н а л и н и и т е ) , ако се
д ъ л ж и н а в з а и м о д е й с т в и е т о между с п и н о в е т е н а съседни я д р а в
м о л е к у л а т а (фиг. 23.2 б).
Еднакви ядра, заемащи химично еквивалентни м е с т а в
молекулата, д а в а т единична линия в спектъра на ЯМР. Ако няколко
о т я д р а т а са екранирани различно, т . е . з а е м а т химично нееквива-
J \ твърдо
утя^о
V2 V V V
а б 6
Фи8.23.2. Промени 6 ЯМР спектъра при наличие на: а - екраниращи
електрони (химично отместване), б - съседни ядра (спин-спиново взаимо
действие), в - различно а г р е г а т н о т о състояние (ядрена релаксация)
л е н т н и положения, т е и м а т и различно химично о т м е с т в а н е . Я М Р

с п е к т ъ р ъ т н а т а к а в а молекула с ъ д ъ р ж а т о л к о в а резонансни линии,
к о л к о т о са н е е к в и в а л е н т н и т е групи около дадения т и п м а г н и т н и
ядра. И н т е н з и т е т ъ т н а всяка л и н и я е пропорционален н а броя н а
т е з и я д р а в ъ в в с я к а група. По х и м и ч н о т о о т м е с т в а н е , броя и поло
ж е н и е т о н а л и н и и т е може д а се изследва с т р у к т у р а т а и взаимодей
с т в и я т а в м о л е к у л и т е . Това п р а в и м е т о д а широко приложим в
о р г а н и ч н а т а х и м и я , б и о х и м и я т а и б и о ф и з и к а т а . Едно о т в а ж н и т е
м у п р е д и м с т в а е, ч е т о й не е д е с т р у к т и в е н , т . е . не р а з р у ш а в а
изследвания о б е к т .
Я М Р м о ж е д а се н а б л ю д а в а п р и т р и т е а г р е г а т н и с ъ с т о я н и я .
Ш и р и н а т а н а р е з о н а н с н и т е л и н и и обаче з а в и с и о т а г р е г а т н о т о
с ъ с т о я н и е . Т в ъ р д и т е т е л а и м а т широки, а т е ч н о с т и т е и г а з о в е т е -
т е с н и л и н и и ( ф и г . 23.2 в). Този е ф е к т се н а р и ч а я д р е н а р с л а к с а ц и я . и
се д ъ л ж и н а р а з л и ч н и я н а ч и н н а разпределение н а е н е р г и я т а м е ж д у
съседни я д р а . Той д а в а ц е н н а и н ф о р м а ц и я з а п о д в и ж н о с т т а н а
о т д е л н и г р у п и и ч а с т и в сложни молекули, к о я т о з а в и с и и о т виско
з и т е т а н а т я х н о т о обкръжение. Това п р а в и Я М Р особено полезен з а
б и о ф и з и к а т а п р и изследване п о д в и ж н о с т н а м е м б р а н н и л и п и д и и
в л и я н и е н а т е м п е р а т у р а , х о л е с т е р о л и други ф а к т о р и върху нея.
П о ч т и две т р е т и о т всички с т а б и л н и а т о м н и я д р а и м а ш
различен о т н у л а спин и м а г н и т е н м о м е н т . О т т я х н а й п р о с т о и
IV. Е л е к т р о м а г н и т н и я в л е н и я 245
най-разпространено 6 биологичните с и с т е м и е я д р о т о н а водорода
{Н . То се съдържа не само във в о д а т а , к о я т о е две т р е т и о т човеш
кия организъм (в 1 mm 1 вода и м а 6,7.10" }Н ), но и в липиди, п р о т е и н и
и др. биомолекули. О т д р у г и т е най-разпространени в биологичните
с и с т е м и ядра, я д р а т а на ^ C / g O ^ S н я м а т м а г н и т н и м о м е н т и , а
ЯМР при 17 N се наблюдава трудно. М а г н и т е н м о м е н т и м а я д р о т о на
Ц
' Р , к о й т о се среща главно в нуклеиновите киселини, фосфолипи-
д и т е , АТФ, к р е а т и н ф о с ф а т а з а т а и к а т о неорганичен фосфор.
Следователно, освен чрез ЯМР измервания върху | Н , изследване на
м е т а б о л и з ъ м по приниип е възможно и чрез Р , но са необходими
з н а ч и т е л н о по-силни м а г н и т н и п о л е т а , о т к о л к о т о при | Н .
Ч р е з р е г и с т р и р а н е на ЯМР с и г н а л и т е о т я д р а т а на ) Н ,
включени в различни биомолекули на живи с ъ щ е с т в а , може да се
получи визуална п р е д с т а в а за т е х н и т е т ъ к а н и и органи, за про
с т р а н с т в е н о т о им разположение и състояние. С и г н а л и т е , получени
о т едно сечение на изследвания об е кт , с п о м о щ т а н а к о м п ю т ъ р се
о б р а б о т в а т и пре об разува т в образи с к о н т р а с т , с ъ о т в е т с т в а щ на
к о т д е н т р а и и я т а на j Н в различни т о ч к и на сечението. Този най-нов
м е т о д за образна д и а г н о с т и к а в м е д ш д и н а т а се нарича магнитно-
рсзонансна комп/отърна томография.
§ 24. МАГНИТНО-РЕЗОНАНСНА ТОМОГРАФИЯ

**• М а а н и т н о - р е з о н а н с н а т а т о м о г р а ф и я е нов т и п р е к о н с т р у к т и в н а
т о м о а р а ф и я , основана на ЯМР. При нея о р г а н и т е и т ъ к а н и т е се изобразя
в а т посредством т я х н о т о физикохимично поведение, а не чрез ф и з и ч н о т о
им взаимодействие, к а к т о е при у л т р а з в у к а или р е н т г е н о в и т е лъчи. През
1973 г. а м е р и к а н с к и я т физикохимик Л о т ъ р б ъ р (P. Lauterber) въвежда
г р а д и е н т и н а м а г н и т н о т о поле и чрез т я х определя м е с т а т а , о т к о и т о
при ЯМР се и з л ъ ч в а т е л е к т р о м а г н и т н и т е вълни (сигнали). Така т о й полу
ч а в а напречни сечения н а т р ъ б и с обикновена вода, п о т о п е н и в т е ж к а вода.
А н г л и й с к и я т ф и з и к Мансфийлд (P. Mansfield) показва, че с и г н а л и т е м о а а т
да б ъ д а т анализирани м а т е м а т и ч е с к и и т р а н с ф о р м и р а н и в образ. Той
предлага и извънредно бърз м е т о д за изобразяване, наречен ехо-планарно
сканиране, използван в к л и н и ч н а т а п р а к т и к а д е с е т и л е т и е по-късно.
Н а III Международен конгрес по радиология в П а р и ж през 1982 а. са
направени п ъ р в и т е съобщения за изследване н а в ъ т р е ш н и ораани на човек
за к л и н и ч н а т а п р а к т и к а . З а о т к р и в а н е т о на м а а н и т н о - р е з о н а н с н а т а
т о м о г р а ф и я Л о т ъ р б ъ р и Мансфийлд п о л у ч а в а т Н о б е л о в а т а награда по
медииина за 2003 а.
§ 24.1. Н а м а з н и ш е н о с т н а я у р а ш а б ъ б в ъ н ш н о м а г н и т н о
поле
П о б е д е н и е т о н а единично а т о м н о ядро се описба с м а т е м а -
т и ч н и я а п а р а т н а к б а н т о б а т а механика. Тоба боди до р е з у л т а т и ,
к о и т о са п о - т р у д н и з а разбиране, о т к о л к о т о 6 случай, че се разалезк-
да не едно ядро, а съвкупност о т много ядра. При т а к о б а макроскоп-
ско разглеждане се и з п о л з б а т уст ан ове н и модели о т к л а с и ч е с к а т а
физика.
В т я л о , к о е т о не се намира бъв външно м а г н и т н о поле, маг
н и т н и т е м о м е н т и н а я д р а т а са о р и е н т и р а н и случайно (фиг. 24.1 а).
З е м н о т о м а г н и т н о поле е слабо и д е й с т в и е т о му върху т я х се
пренебрегва. Във външно м а г н и т н о поле с индукиия В 0 м а г н и т н и т е
м о м е н т и н а я д р а т а се о р и е н т и р а т по посока н а п о л е т о (състояние с
паралелен н а п о л е т о спин) или п р о т и в него (състояние с а н т и п а р а -
лелен спин), но под н я к а к ъ в ъ г ъ л 0, еднакъв за всички ядра спрямо
п о с о к а т а н а п о л е т о (фиг. 24.1 б, фиг. 24.2 а). Освен т о в а под д е й с т
вие на м а г н и т н о т о поле м а г н и т н и т е м о м е н т и н а я д р а т а з а п о ч в а т
Паралелен
в
Пи
/ СПИН
'
iL
V Антнпарале-
\ лен спин
а б а б
Фиа. 24.1. О р и е н т а ц и я на м а а н и т н и т е Фиг. 24.2. Ядра е паралелен и е
моменти на я д р а т а извън (а) антипаралелен спин (а) и ядро
и в маанитно поле (б) 6 състояние на прецесия (б)
да се б ъ р т я т около п о с о к а т а н а т о в а поле, к а т о о с и т е и м о п и с в а т
конус. (фиг. 24.2 б). Такоба дбижение се наблюдава и при б ъ р т е н е т о
н а жироскоп (пумпал), о т к л о н е н о т п о с о к а т а н а з е м н а т а з р а б и т а -
ц и я и се н а р и ч а п р е ц е с и я . Ъ а л о б а т а ч е с т о т а н а б ъ р т е н е соо, нарече
на л а р м о р о б а ч е с т о т а , е пропорционална н а м а г н и т н а т а индукция
н а п о л е т о BQ.
<24 1)
<00 = У So. -
к ъ д е т о у е з к и р о м а г н и т н о т о о т н о ш е н и е н а я д р о т о ( т а б л . 24.1).
247
/V. Електромагнитни я в л ен и я
Б р о я т на я д р а т а , ч и и т о м а а н и т н и Табл. 24.1.
м о м е н т и са о р и е н т и р а н и по посока н а мае- Жиромазнитно отно
шение на някои ядра
н и т н о т о поле, е малко по-голям, т ъ й к а т о
Ядро
to
т о в а с ъ с т о я н и е е с по-ниска енергия и е
(MHz/T)
енергийно по-изгодно. З а т о в а и с у м а р н и я т
'Н 42,58
м а г н и т е н м о м е н т н а всички я д р а в единица 13
С 10,7
обем J (17.7), наречен намагнитеност, и м а ,7
о 5,8
п о с о к а т а на м а г н и т н о т о поле (фиг. 24.3). ,9
40,0
F
Нека п о с о к а т а н а В{) е по о с т а г в правоъгълна :
'Na 11,3
к о о р д и н а т н а с и с т е м а . Тогава г о л е м и н а т а н а -'Р 17,2
к о м п о н е н т а т а н а н а м а г н и т е н о с т т а по посо
ка на п о л е т о , наречена надлъзкна, е J : = J , a п е р п е н д и к у л я р н а т а му
(напречна) компонента J x v = 0. Това е т а к а , з а щ о т о с п и н о в е т е на
всички я д р а ( о с и т е на м а г н и т н и т е и м м о м е н т и ) се в ъ р т я т по
п о в ъ р х н о с т т а на конус с еднаква ч е с т о т а , но с различна начална
ф а з а и к о м п о н е н т и т е им, перпедикулярни н а BQ , взаимно се компен
с и р а т (фиг. 24.4 а).
9
В,
Паралелни
спинове
Антипара-
лелни
спинове
Фиа. 24.3. Посоки на м а г н и т н о т о Фиа. 24.4. Преиесия на м а г н и т н и

поле В 0 и на н а м а г н и т е н о с т т а J . м о м е н т и е различни фази (а) и е
еднаква ф а з а (б )
В и с о к о ч е с т о т н о (ВЧ) е л е к т р о м а г н и т н о поле с посока, пер
пендикулярна н а п о с о к а т а н а м а г н и т н о т о поле и с ч е с т о т а , равна
н а ч е с т о т а т а н а прецесия озо, о т к л о н я в а в е к т о р а J z о т п о с о к а т а на
м а г н и т н о т о поле. Това се получава при предаване н а енергия о т В Ч
поле н а я д р а т а , к о г а т о е изпълнено у с л о в и е т о з а Я М Р (23.6). Тогава
под д е й с т в и е н а м а г н и т н а т а к о м п о н е н т а В\ н а В Ч поле, л е ж а щ а в
р а в н и н а т а ху, я д р а о т с ъ с т о я н и е с паралелни спинове п р е м и н а в а т в
с ъ с т о я н и е с а н т и п а р а л е л н и спинове. Такова В Ч поле се създава с
т о к о в импулс в н а м о т к а около т я л о т о , к о я т о служи и з а приемник
( а н т е н а ) . Освен т о в а м а з н и т н и т е м о м е н т и н а я д р а т а , к о и т о д о т о -
аава са прецесирали с еднаква ч е с т о т а , но с различна ф а з а , з а п о ч в а т
да п р е ц е с и р а т с еднаква ф а з а и посоките и м с т а в а т успоредни
помежду си (фиа. 24.4 б).
Г о л е м и н а т а и п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а н а д е й с т в и е н а Вх опре
д е л я т к о л и ч е с т в о т о енергия, необходима з а извършване н а енераий-
н и я преход, к а к т о и г о л е м и н а т а н а ъаъла, н а к о й т о се о т к л о н я в а
в е к т о р ъ т J : . Ако импулс н а В Ч поле о т к л о н и н а м а а н и т е н о с т т а J
н а ъаъл 90° и л и 270° (фиа. 24.5), = 0 и б р о я т н а я д р а т а с паралелни
и а н т и п а р а л е л н и спинове се изравнява. В т о з и случай J лежи в равни
н а т а ху и се в ъ р т и около п о с о к а т а н а Bo с ч е с т о т а COQ, к а т о индуцира
в п р и е м н а т а н а м о т к а електродвижещо напрежение (фиа. 24.6 а).
Фиа. 24.5. О т к л о н я в а н е н а в е к т о р а J под д е й с т в и е н а 90° В Ч импулс о т

п ъ р в о н а ч а л н а т а му посока (а) 6 х о р и з о н т а л н а т а равнина (б)
§ 24.2. Р е л а к с а ц и я н а н а м а г н и т е н о с т т а
След изключване н а В Ч поле в е к т о р ъ т J се в р ъ щ а в равно
весното си с ъ с т о я н и е по посока н а о с т а z. Този процес се нарича
релаксация. В е к т о р ъ т J обаче не се в р ъ щ а д и р е к т н о в т о в а с ъ с т о я
ние, а к а т о продължава д а се в ъ р т и , описвайки спирала с н а м а л я в а щ
радиус. П р и т о в а движение неговото променливо м а г н и т н о поле
индуцира в н а м о т к а т а синусоидално електродвижещо напрежение.
Н е г о в а т а ч е с т о т а е р а в н а н а ч е с т о т а т а ш« н а в ъ р т е н е н а J , а
а м п л и т у д а т а му А е к а т о на затихващо т р е п т е н е . З а в и с и м о с т т а
249
/V. Електромагнитни явления
на т о в а напрежение о т б р е м е т о се нарича спад на свободната индук
ц и я или FID сигнал ( о т анал. Free Induction Decay) (фиа. 24.6 б).
А
Равнина ху .о -
0 5 -
00 Т ,1' . •1" -I
-ТГ+V vu'v
Намотка I4 -0 5 -
приемник
Фиг. 24.6. В ъ р т е н е на в е к т о р а J 6 р а в н и н а т а ху, о т к л о н е н с 90° В Ч

импулс (а) и вид н а индуцирания 6 п р и е м н а т а н а м о т к а FID-сигнал (б)
Този FID-сианал, след т р а н с ф о р м а ц и я н а Фурие, се използва в

м а а н и т н о - р е з о н а н с н а т а т о м о г р а ф и я (МРТ) з а р е к о н с т р у и р а н е на
образ. Т р а н с ф о р м а ц и я т а п р е в р ъ щ а з а в и с и м о с т т а н а а м п л и т у д а т а
о т в р е м е т о в з а в и с и м о с т н а а м п л и т у д а т а о т ч е с т о т а т а (често
т е н с п е к т ъ р ) . По т о з и начин синусоидална в ъ л н а се изобразява с
о т в е с н а п р а в а линия. А м п л и т у д а т а н а FID сианала зависи о т броя
на я д р а т а , и з в ъ р ш и л и енергийния преход между д в е т е с ъ с т о я н и я и
о т т р и времена, х а р а к т е р и з и р а щ и процеса н а релаксация.
След п р е к р а т я в а н е д е й с т в и е т о н а В Ч поле я д р а т а се връ
щ а т в р а в н о в е с н о т о си с ъ с т о я н и е к а т о п р е д а в а т п о л у ч е н а т а енер
г и я н а с ъ с е д н и т е им ч а с т и ц и ( к р и с т а л н а т а р е ш е т к а ) във вид на
т о п л и н а . Най-пълно предаване н а енергия има, к о г а т о ч е с т о т а т а
н а прецесия н а в ъ з б у д е н и т е я д р а съвпада с в и б р а ц и о н н а т а ч е с т о т а
н а к р и с т а л н а т а р е ш е т к а . Това води до п о с т е п е н н о н а р а с т в а н е на
н а д л ъ ж н а т а к о м п о н е н т а н а н а м а г н и т е н о с т т а J L . Ако н е й н а т а на
ч а л н а с т о й н о с т преди п р и л а г а н е т о н а 90° В Ч импулс е J-o, а импул
с ъ т се приложи в м о м е н т t = 0, в ъ з с т а н о в я в а н е т о н а J : с в р е м е т о t
се описва с у р а в н е н и е т о
(24.2)
О т него се вижда, ч е след време t = Т\
JZ ^ )~0>63е/ 2) о»
m.e. T\ е б р е м е т о след прилагане н а 90° В Ч импулс, з а к о е т о се
в ъ з с т а н о в я в а 63% о т н а ч а л н а т а големина н а н а д л ъ ж н а т а намагни-
т е н о с т (фиг. 24.7). Т\ се нарича времеконстанта на надлъокната
( т о п л и н н а т а ) и л и спин-решетъчната релаксация. В р е м е к о н с т а н т а -
т а Т\ силно забиси о т ф и з и ч н и т е с в о й с т в а на т ъ к а н и т е и н а р а с т в а
с увеличаване н а м а г н и т н а т а индукция на п о л е т о BQ.
\ J-
0%
/ = 0
Ф и з . 24,7. Н а р а с т в а н е на н а д л ъ ж н а т а к о м п о н е н т а н а н а м а з н и т е н о с т т а J z
с б р е м е т о при релаксация
Н а п р е ч н а т а к о м п о н е н т а на н а м а г н и т е н о с т т а JXy н а м а л я в а
поради дефазиране на магнитните моменти н а възбудените ядра
(загуба н а ф а з о в а к о х е р е н т н о с т ) , а не поради о т д а в а н е т о на енергия.
З а г у б а т а н а ф а з о в а к о х е р е н т н о с т се дължи н а вариации в м а г н и т
н о т о поле. П р и ч и н и т е з а т о в а са две. Е д н а т а е спин-спин взаимодей
с т в и я поради м и к р о м а г н и т н и нехомогенности, присъщи на самата
проба, т ъ й к а т о м а л к и т е локални промени н а м а г н и т н о т о поле
в о д я т до р а з л и ч н а ч е с т о т а н а прецесия н а о т д е л н и т е ядра. В т о р а
т а причина з а ускоряване процеса на дефазиране са нехомогенностите
в ъ в външното магнитно поле, възникващи о т д е ф е к т и в м а г н и т а
или н а р у ш е н и я т а в п о л е т о о т наличие н а п а р а м а г н и т н и или феро-
магнитни материали.
Нека н а ч а л н а т а с т о й н о с т на напречната компонента на
н а м а г н и т е н о с т т а при п р и л а г а н е т о н а 90° В Ч импулс в м о м е н т £ = 0
251
е Jxy.Q. CnuH-cnuH в з а и м о д е й с т в и я т а , породени о т м и к р о м а в н и т н и
нехомогенности в с а м а т а проба, след време t щ е п р е д и з в и к а т релак-
саиионно н а м а л е н и е н а о според уравнениепй)
(24.3)
О т неао се вижда, че след време t = T i ,
^ху ^ху,0 ^ ' ®>37Jxy,0 >
т е. Т2 е в р е м е т о след п р и л а г а н е т о н а 90° импулс, з а к о е т о се нама

л я в а н а ч а л н а т а големина н а н а п р е ч н а т а н а м а г н и т е н о с т с 37% (фиг.
24.8 а). В р е м е т о Tj се н а р и ч а дремеконстанта на спин-спинобата
р е л а к с а ц и я . Н е г о в а т а п р о д ъ л ж и т е л н о с т се определя о т молекулна
т а с т р у к т у р а н а п р о б а т а . То е голямо з а п о д в и ж н и т е молекули на
а м о р ф н и т е т е ч н о с т и , т ъ й к а т о б ъ р з о т о и м движение н а м а л я в а
или премахва в ъ т р е ш н и т е м а г н и т н и нехомогенности.
JX
V J XV
J =0
максимум намаляване
У,ху
У,Х>',()
Т1 спад
4
37% U
^ *
спад
/=0 t=T2 t t
а б
Фиг. 24.8. Намаляване на напречната компонента на н а м а г н и т е н о с т т а J,,
с бремето при релаксация (а) и сравнение между намаляването й при бреме-
к о н с т а н т и т е Т2 и Тг (б).
В случай, ч е освен н е х о м о г е н н о с т и т е в с а м а т а проба се

о т ч и т а и в л и я н и е т о н а нехомогенности в ъ в в ъ н ш н о т о м а г н и т н о
поле Во и н а п р и с ъ с т в а щ и в т ъ к а н и т е м а г н и т н и в е щ е с т в а , в м е с т о
к о н с т а н т а т а Tj се въвежда друга в р е м е к о н с т а н т а Tj . По големина
т р и т е в р е м е к о н с т а н т и се п о д р е ж д а т т а к а Tj < Т2 < Ti ( т а б л . 24.2).
^ 24.3. Полумабане н а шомоарафски о б р а з и
П о л у ч е н и я т при релаксаиията FID сианал забиси к а к т о о т
к о н и е н т р а и и я т а на я д р а т а на водорода, т а к а и о т времената на
релаксация. Различни т ъ к а н и и ораани м о а а т да б ъ д а т изобразявани
с подходящ избор на п а р а м е т р и т е на последователности о т няколко
ВЧ импулса. Такива п а р а м е т р и са бремето (периодът) на повторение
на импулсите TR и бремето, изминало о т прилагането на В Ч импулс
до измерването на FID сигнала, наречено ехо-Ьреме Т^. С използбане
на ВЧ импулси с различно Т к и приемане на сигнали при различно ТЕ
се п о л у ч а б а т бариаиии б к о н т р а с т а на образите.
• О т TR зависи н а д л ъ ж н а т а релаксаиия за даден вид ядра в дадено об
кръжение. По-дълго време TR дава възможност за по-пълно възстановяване
на н а д л ъ ж н а т а н а м а г н и т е н о с т . При дадена с т о й н о с т н а TR т ъ к а н и т е с
по-малка в р е м е к о н с т а н т а Т, д а в а т по-силен сигнал, о т к о л к о т о т ъ к а н и т е с
по-голяма Т\. С удължаване на T R т е з и разлики н а м а л я в а т и т о в а влошава
к о н т р а с т а н а образа. С ехо-времето Т Е се определя о п т и м а л н и я т м о м е н т
за о т ч и т а н е на сигнала, преди да е завършила н а п р е ч н а т а релаксаиия.
Най-често използваната последобателност на В Ч импулси,
наречена спин-ехо, е състабена о т един 90° и един 180° импулс. В
образите с Т\ к о н т р а с т (обуслобен о т разликите б Т|) т ъ к а н и т е , ко
и т о и м а т по-малки с т о й н о с т и на Т\ (табл. 24.2), са по-сбетли (напр.
мазнини). Т ъ к а н и т е с по-големи бремена Т\ (напр. кисти, гръбначно
мозъчна т е ч н о с т , отоци) са по-тъмни. В образите с Тг к о н т р а с т по-
с б е т л и са т ъ к а н и т е с по-големи бремена Т2 (напр. т е ч н о с т и ) .
Табл. 24.2. Средни с т о й н о с т и на в р е м е к о н с т а н т и т е
з а някои т ъ к а н и
T|, m s Ti, m s Тг, m s
Тъкан Bo = 0,5 Т Bo = 1,5 T
Мазнини 210 260 80
Ч е р е н дроб 350 500 40
Мускули 550 870 45
Бяло вещество 500 780 90
Сиво в е щ е с т в о 650 900 100
Гръбначномозъчна
1800 2400 160
течност
Р а з л и к и т е 6 Т, д а в а т възможност з а разграничаване на бяло

т о и сивото вещество в мозък (фиг. 24.9). Изображенията на мозък с р
к о н т р а с т (обусловен о т разликите в кониентрацията на протоните)
също позволяват т а к о в а разграничаване. Изобщо образите с Т,
253
к о н т р а с т прекрасно п р е д с т а в я т а н а т о м и ч н и т е д е т а й л и , д о к а т о
т е з и с Ti к о н т р а с т ги п р е в ъ з х о ж д а т при о т к р и в а н е н а п а т о л о г и я .
Ti к о н т р а с т рконтраст TS к о н т р а с т
Фиа. 24.9. Т о м о а р а ф с к и образи н а м о з ъ к п р и п о с л е д о в а т е л н о с т спин-ехо
П о л у ч а в а н е т о н а образи с ЯМР изисква разграничаване на

компонентите на сигнала, получени о т различни о б л а с т и н а изследва
н о т о т я л о . С т а к а в а цел са разработени няколко подхода, к о и т о се
б а з и р а т на п р о п о р ц и о н а л н о с т т а между р е з о н а н с н а т а ч е с т о т а и Во
(23.6). Тази з а в и с и м о с т дава възможност чрез измерване при различни
ч е с т о т и да се определи какъв е п р и н о с ъ т на дадено м я с т о в големина
т а на сигнала. П р и н ц и п ъ т на т о п о л о г и ч н а т а МРТ е провеждане на
о т д е л н и измервания в п р о с т р а н с т в е н о разделени обемни е л е м е н т и
(воксели) и получаване н а FID сигнал о т всеки о т т я х . О т д а н н и т е за
една серия воксели в човешко т я л о може да бъде построен образ на срез.
Много по-рационални са м е т о д и т е , при к о и т о FID с и г н а л ъ т
се записва едновременно не о т о т д е л н и т о ч к и , а о т по-големи обла
с т и н а о б е к т а и л и о т ц е л и я о б е к т и о т п о л у ч е н и т е данни с подходя
щ и м е т о д и з а р е к о н с т р у к ц и я се ф о р м и р а образ. Освен с п о м е н а т и я
едноточков м е т о д и м а линейни, равнинни и т р и м е р н и м е т о д и .
П р и всички м е т о д и з а р е к о н с т р у к ц и я н а образа върху основ
н о т о хомогенно м а г н и т н о поле се н а с л а г в а т д о п ъ л н и т е л н и нехомо-
генни м а г н и т н и п о л е т а (градиентни полета). Те с ъ з д а в а т м а г н и т н а
индукция, к о я т о се и з м е н я линейно в т р и т е посоки н а п р о с т р а н
с т в о т о . З а избор н а срез при линейния м е т о д най-напред се включва
д о п ъ л н и т е л н о поле, к о е т о създава г р а д и е н т , перпендикулярен на
р а в н и н а т а н а среза - например з а аксиален срез г р а д и е н т ъ т се
и з м е н я по посока н а н а д л ъ ж н а т а ос н а т я л о т о (фиг. 24.10). Тогава,
ако се подаде В Ч импулс, у с л о в и е т о з а резонанс е изпълнено само в
една равнина, к ъ д е т о я д р а т а и м а т необходимата з а т о в а ч е с т о т а
н а прецесия. Всички друаи ч а с т и н а т я л о т о о с т а в а т неповлияни и
н я м а т принос в получения FID сианал.
З а д а се получи образ н а избрания срез, след записа н а сигнала
се изключва перпенди кулярн от о н а среза г р а д и е н т н о поле, а в м е с т о
него се включва друго, к о е т о създава г р а д и е н т в р а в н и н а т а н а среза
(фиг. 24.11 а). Тогава условието з а резонанс е изпълнено з а я д р а т а в
една и в и ц а о т среза, перпендикулярна н а п о с о к а т а н а в т о р о т о гра-
Ж
%
Фиа. 24.10. Избор н а срез (арадиен-

т ъ т на полето нараства отляво
надясно 6 р а в н и н а т а на ч е р т е ж а )
д и е н т н о поле. П о л у ч е н и я т сигнал
о т т е з и ядра има амплитуда,
пропорционална н а т е х н и я брой.
По аналогичен начин се
п о л у ч а в а т сигнали о т всички иви
ци н а среза при други ч е с т о т и и с Фиа. 24.11. Избор н а ивица о т
среза (а) ( г р а д и е н т ъ т н а р а с т в а
различни а м п л и т у д и . Те с ъ с т а о т л я в о надясно в р а в н и н а т а на
в я т ч е с т о т е н с п е к т ъ р , к о й т о среза) и ч е с т о т е н с п е к т ъ р на
с и г н а л и т е о т всички ивици (6)
п р е д с т а в л я в а една проекция на
к о н ц е н т р а ц и я т а н а я д р а т а в р а в н и н а т а н а среза (фиа. 24.11 б). С
т р е т о г р а д и е н т н о поле, перпендикулярно н а п ъ р в и т е две, се избира
боксел бъб бсяка ивица. З а реконструкция н а образа са необходими
много проекции 6 различни направления. Д а н н и т е о т т е з и измерва
н и я (синограма) се о б р а б о т в а т чрез с ъ щ и т е и з ч и с л и т е л н и проарами,
използвани и в р е н т а е н о в а т а к о м п ю т ъ р н а т о м о г р а ф и я .
255
Глава V. ГЕОМЕТРИЧНА И ВЪЛНОВА ОПТИКА
О п т и к а т а възниква в д р е в н о с т т а к а т о наука за з р и т е л н и т е
в ъ з п р и я т и я . Сеаа по т р а д и ц и я т я включва т р и раздела - геомет
рична, физична и физиолозична о п т и к а .
Геометричната оптика се основава на емпирични закони за
разпространение на с в е т л и н а т а и използва п р е д с т а в а т а за светлин
н и т е лъчи, к о и т о са праволинейни в оптичнохомогенни среди и се
о т р а з я в а т и п р е ч у п в а т на г р а н и ц и т е на среди с различна о п т и ч н а
п л ъ т н о с т . Нейното значение се състои в обясняване на много оптич
ни явления в различни среди и в з е м н а т а а т м о с ф е р а , но най-голямо е
значението й за създаването на различни о п т и ч н и уреди и а п а р а т и .
Във физичната оптика се разглежда природата на светли
н а т а и въз основа на в ъ з п р и е т а т а за нея п р е д с т а в а се обяснява вза
и м о д е й с т в и е т о й с в е щ е с т в о т о . Я в л е н и я т а , в к о и т о се проявява
в ъ л н о в а т а природа на с в е т л и н а т а (дифракция, интерференция,
поляризация и др.), се и з у ч а в а т в раздела Вълнова оптика. Взаимо
д е й с т в и я т а , в к о и т о се п р о я в я в а т к в а н т о в и т е й свойства (излъч
ване и поглъщане, ф о т о е ф е к т и др.), се р а з г л е ж д а т с м е т о д и т е на
к в а н т о в а т а механика и к в а н т о в а т а електродинамика в раздела
квантова о п т и к а .
Физиологичната оптика изучава с т р о е ж а и функционира
н е т о на з р и т е л н и я а п а р а т на ж и в о т н и т е и човека о т окото до
м о з ъ ч н а т а кора, з р и т е л н и т е възприятия, ц в е т н о т о зрение и пр.
§ 25. ФОТОМЕТРИЯ
§ 25.1. С п е к т р а л н а ч у в с т в и т е л н о с т н а ч о в е ш к о о к о
Л ъ ч е н и я т а о т всички области в с к а л а т а на електромаг
н и т н и т е вълни (вж. § 18.2) в ъ з д е й с т в а т върху човека, предавайки
му енергия. Само една т я с н а област обаче, а именно в и д и м а т а с в е т
лина, може да бъде възприемана о т него чрез специализиран орган.
С б е т л и н а т а е ч а с т о т т о п л и н н о т о е л е к т р о м а з н и т н о лъче
ние и се х а р а к т е р и з и р а със с ъ щ и т е беличини, к а к т о и т о п л и н н о т о
лъчение —л ъ ч и с т п о т о к , побърхностна п л ъ т н о с т н а п о т о к а , и н т е н
з и т е т н а л ъ ч е н и е т о (бтк. § 9.3). Тези беличини се н а р и ч а т енергетични,
т ъ й к а т о се д е ф и н и р а т бъз осноба на е н е р а и я т а н а л ъ ч е н и е т о . Те
м о а а т да се и з м е р б а т с приемници ( д е т е к т о р и , преобразуватели),
к о и т о р е а г и р а т еднакбо н а с б е т л и н а с различна енергия. Такива
неселективни приемници са т е р м о е л е м е н т и т е и б о л о м е т р и т е (взк.
(вж. § 12.2, § 13.4).
П р и е м н и ц и т е н а с в е т л и н а , ч и я т о ч у в с т в и т е л н о с т зависи
о т е н е р г и я т а ( д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а ) , са селективни. Ч о в е ш к о т о
око е т и п и ч е н с е л е к т и в е н д е т е к т о р и чрез н е г о в а т а с п е к т р а л н а
ч у в с т в и т е л н о с т се д е ф и н и р а т друга група величини, наречени
светлинни. С е л е к т и в н и приемници са и ф о т о г р а ф с к а т а емулсия,
л у м и н о ф о р и т е , ф о т о п р е о б р а з у в а т е л и т е (вж. § 14.3).
С в е т л и н н о т о усещане в о к о т о се предизвиква о т ч а с т н а
л ъ ч и с т и я п о т о к (вж. § 9.3), наречена светлинен поток. З а монохро-
м а т и ч н а с б е т л и н а с д ъ л ж и н а н а б ъ л н а т а Xс б е т л и н н и я т п о т о к е
пропорционален н а л ъ ч и с т и я п о т о к ФЕ:
Ф^ - k V/ ФЕ (25.1)
В е л и ч и н а т а V> е безразмерна и се нарича о т н о с и т е л н а с п е к т р а л н а

с б е т л и н н а е ф е к т и б н о с т или н а к р а т к о —спектрална чувствител
ност на човешкото око. Ч и с л е н а т а с т о й н о с т и р а з м е р н о с т т а на
к о е ф и ц и е н т а k са определени о т изискбането з а с ъ о т б е т с т б и е
между м е р н и т е единици з а с б е т л и н е н п о т о к —лумен (Im) и л ъ ч и с т
п о т о к - б а т (W).
Ако с б е т л и н а т а е с различни дължини н а б ъ л н а т а (полихро-
м а т и ч н а ) , с б е т л и н н и я т п о т о к е сума о т произбеденията н а лъчис
т и т е п о т о ц и Ф> | и с ъ о т в е т н и т е и м с т о й н о с т и н а Vî .
ф = У и Ф и .
i=i
С п е к т р а л н а т а ч у б с т б и т е л н о с т на окото забиси силно о т дъл
ж и н а т а н а б ъ л н а т а . Т я се п р е д с т а в я с дбе о т м е с т е н и с и м е т р и ч н и
криби - е д н а т а з а а д а п т и р а н о к ъ м с в е т л и н а (фотопическо) око, а
д р у г а т а з а а д а п т и р а н о к ъ м т ъ м н и н а (скотопическо) око (фиг. 25.1).
V. Вълнова и геометрична оптика 257

М а к с и м а л н и т е и м с т о й н о с т и , п р и е т и з а единица, са с ъ о т в е т н о при
555 п т ( ж ъ л т о - з е л е н а с в е т л и н а ) и 510 п т (синьо-зелена с в е т л и н а ) .
V, П о л у ч а в а н е т о н а раз
1,0 лични криви за с п е к т р а л н а т а
ч у в с т в и т е л н о с т при различ
но о с в е т л е н и е е и з в е с т н о
0,5 к а т о ефект на Пуркине (J. Е.
Purkinje) и се обяснява с въз
приемането на с в е т л и н а т а с
различен т и п р е ц е п т о р и в
400 500 600 700 л, п т
р е т и н а т а . С ч и т а се, че при
Фин. 25.1. К р и в и н а с п е к т р а л н а т а
ч у в с т в и т е л н о с т за фотопическо ( — а д а п т и р а н е к ъ м силна с в е т
и скотопическо ( ) ч о в е ш к о т о око лина са а к т и в н и р е ц е п т о р и -
т е колбички и пръчици, д о к а т о при а д а п т и р а н е к ъ м слаба с в е т л и н а
са а к т и в н и само п р ъ ч и ц и т е . К а т о се и м а предвид и т о в а , че ц в е т н о
т о зрение се д ъ л ж и на к о л б и ч к и т е , и з р а з ъ т "вечер всички к о т к и са
сиви" е съвсем логичен.
§ 25.2. Ф о т о м е т р и ч н и В е л и ч и н и и е д и н и ц и
Р а з д е л ъ т о т о п т и к а т а , к о й т о разалежда в е л и ч и н и т е , свър
зани със с в е т л и н н и я п о т о к , к а к т о и м е т о д и т е и а п а р а т и т е за
т я х н о т о измерване, се н а р и ч а фотометрия. С в е т л и н н и я т п о т о к е
основна величина във ф о т о м е т р и я т а , а е д и н и ц а т а з а в е л и ч и н а т а
и н т е н з и т е т н а с в е т л и н а т а кандела (cd) е основна с в е т л и н н а едини
ц а в и з м е р и т е л н а т а с и с т е м а SI. О т т а з и единица и д о п ъ л н и т е л н а т а
единица з а п р о с т р а н с т в е н ъиъл с т е р а д и а н (sr) се о п р е д е л я т едини
ц и т е на д р у г и т е ф о т о м е т р и ч н и величини.
И н т е н з и т е т н а с в е т л и н а т а / при т о ч к о в и з т о ч н и к , к о й т о
и з л ъ ч в а с ф е р и ч н а вълна, се д е ф и н и р а аналогично н а и н т е н з и т е т на
лъчение (9.6), к а т о л ъ ч и с т и я т п о т о к dФf: се з а м е с т в а със с в е т л и н е н
п о т о к dФ:
dO (25.2)
[/1 = cd .
dQ'
Вижда се, ч е и н т е н з и т е т ъ т е равен н а с в е т л и н н и я п о т о к , излъчен
в единица п р о с т р а н с т в е н ъ г ъ л dQ = 1 (фиг. 25.2 а), а е д и н и ц а т а за
с в е т л и н е н п о т о к лумен е 1 Im = 1 cd. 1 sr.
И н т е н з и т е т ъ т н а и з л ъ ч е н а т а или о т р а з е н а с б е т л и н а 6
определена посока се х а р а к т е р и з и р а с в е л и ч и н а т а я р к о с т . Яркостта
L е и н т е н з и т е т ъ т , излъчен или о т р а з е н о т единица площ на
п о в ъ р х н о с т dSo, разположена перпендикулярно на посоката, в к о я т о
се определя я р к о с т т а . Ако т а з и посока и н о р м а л а т а к ъ м повърхност
т а п с к л ю ч в а т ъ а ъ л 0, я р к о с т т а се определя с п р о е к ц и я т а н а площ
т а dSo = d S cos0 в р а в н и н а т а , перпендикулярна н а п о с о к а т а к ъ м
приемника (фиа. 25.2 б):
L = dl dl
[LI = cd/m 2 . (25.3)
dS q dS cosö
Е д и н и ц а т а з а я р к о с т е cd/m". Измерена в т а з и единица, я р к о с т т а на

п о в ъ р х н о с т т а н а С л ъ н ц е т о е около 109, н а н а а р я т а жичка н а елек-
6 4 3
т и ч е с к а л а м п а - 10 , на н е б е т о през деня - 10 , на п ъл н а Луна - 10 .
а
Фие. 25.2. С х е м и к ъ м д е ф и н и ц и и т е н а ф о т о м е т р и ч н и т е величини;
и н т е н з и т е т н а с в е т л и н а т а (а), я р к о с т (6), о с в е т е н о с т (в)
С т е п е н т а н а о с в е т е н о с т на една повърхност d»S о т падащ

перпендикулярно върху нея с в е т л и н е н п о т о к d*^ се х а р а к т е р и з и р а с
в е л и ч и н а т а осветеност Е :
с1Ф [Е] = 1х (25.4)
Е
d S
Е д и н и ц а т а з а о с в е т е н о с т се нарича лукс (Ix), 1 Ix 1 1 т / т .

О с в е т е н о с т т а н а м а л к а площ dS, създавана о т т о ч к о в
и з т о ч н и к н а с в е т л и н а с и н т е н з и т е т I, зависи о т р а з с т о я н и е т о до
и з т о ч н и к а г и ъ г ъ л а а между п о с о к а т а към и з т о ч н и к а и н о р м а л а т а
към п о в ъ р х н о с т т а п (фие. 25.2 в). Върху п л о щ т а d S съвласно (25.2)
пада п о т о к d4> = / f l u , а о т д е ф и н и ц и я т а н а п р о с т р а н с т в е н ъ г ъ л
dSn d S cosa
dQ = —тг
259
V. В ъ л н о в а и г е о м е т р и ч н а о п т и к а
к ъ д е т о cLSq е п р о е к ц и я т а н а п л о щ т а cLS 6 равнина, перпендикулярна
н а п о с о к а т а к ъ м и з т о ч н и к а . О т (25.2), (25.4) и последния израз се
получава з а в и с и м о с т т а , и з в е с т н а к а т о закон н а Л а м б е р (J. Lambert)
за о с в е т е н о с т т а :
Е = Icosa (25.5)
О с в е т е н о с т т а , създавана о т п р я к о т о слънчево лъчение вър

ху з е м н а т а п о в ъ р х н о с т през л я т о т о у нас н а обяд, д о с т и г а ЗЛО5 1х,
н е о б х о д и м а т а з а ч е т е н е е около 40 1х, а при пълнолуние е около 0,2 1х.
З а р а б о т а в жилищни, р а б о т н и и др. помещения са п р и е т и хигиенни
норми з а о с в е т е н о с т ( т а б л . 25.1).
Табл. 25.1. Норми за о с в е т е н о с т на някои р а б о т н и м е с т а 6 1х
Дневна с т а я , с т о л о в а 150 Лекарски к а б и н е т 300

Учебна зала: Операиионни и родилни з а л и 1250
на д ъ с к а т а 500 Кониертни и т е а т р а л н и зали 300
на ч и н о в е т е 300 М е с т а за м о н т а ж н а ф и н а т е х н и к а 4000
§ 26. Я В Л Е Н И Я Н А Г Р А Н И Ц А Т А М Е Ж Д У Д В Е С Р Е Д И
§ 26.1. О т р а ж е н и е и п р е м у п б а н е н а с в е т л и н а т а
З а к о н и т е з а о т р а ж е н и е и пречупване н а с в е т л и н а т а са
у с т а н о в е н и о п и т н о , но т е м о г а т д а б ъ д а т изведени з а всякакъв вид
вълни, к о е т о е д о к а з а т е л с т в о з а в ъ л н о в а т а природа н а с в е т л и н а т а .
Л и н и я т а , перпендикулярна н а в ъ л н о в и т е повърхнини, образувани
о т т о ч к и т е , т р е п т я щ и с еднакви фази, се н а р и ч а л ъ ч . П о н я т и е т о
с в е т л и н е н л ъ ч е основно в г е о м е т р и ч н а т а о п т и к а - в еднородна
среда т о й е п р а в а линия. Еднородна оптична среда е т а з и , в ъ в всяка
т о ч к а н а к о я т о с в е т л и н а т а и м а еднаква скорост.
П р и попадане н а л ъ ч и с т п о т о к Фо (вж. § 9.3) н а г р а н и ц а т а
между две среди една ч а с т о т него Ф1 се о т р а з я в а и се в р ъ щ а в
п ъ р в а т а среда, а друга ч а с т Ф2 п р е м и н а в а в ъ в в т о р а т а . И д в а т а
п о т о к а - о т р а з е н и я т Ф| и п р е ч у п е н и я т Ф2, п р о м е н я т п о с о к и т е си.
П о с о к и т е н а п а д а щ и т е , о т р а з е н и т е и п р е ч у п е н и т е л ъ ч и се о т ч и
т а т по ъ г л и т е , к о и т о т е з и л ъ ч и с к л ю ч в а т с н о р м а л а т а к ъ м
г р а н и ч н а т а повърхнина в т о ч к а т а на падане (фиг. 26.1). Тогава ако
ъ г ъ л ъ т на падане е а, на пречупване - ß, а на отражение - у, закони
те за отразкение и пречупване са:
1 1 2 - п а д а щ и я т , о т р а з е н и я т и пречу
п е н и я т лъч, к а к т о и н о р м а л а т а в т о ч к а
т а на падане, л е ж а т в една равнина;
- ъ г ъ л ъ т на отражение е равен
на ъгъла на падане (а = у);
- отношението на синусите на
ъгъла на падане и ъгъла на пречупване е
^ а 9 а щ (1^ о т р з - п о с т о я н н о и равно на отн оше н и ето на
зен (2) и пречупен л ъ ч (3)
скоростите на с в е т л и н а т а в п ъ р в а т а и
във в т о р а т а среда;
sm а
(26.1)
sin ß
О т н о ш е н и е т о на с к о р о с т т а на разпространение на елек
т р о м а г н и т н и т е вълни във вакуум с и с к о р о с т т а им v в една среда
по дефиниция (18.8) се нарича показател на пречупване п на т а з и
среда. При преминаване на с в е т л и н а т а о т една среда в друга
аналогично се въвежда относителен показател на пречупване /ь,! на
в т о р а т а среда спрямо п ъ р в а т а . Той е равен на отношението на
с к о р о с т т а на с в е т л и н а т а в п ъ р в а т а среда V\ и с к о р о с т т а й във
в т о р а т а среда Vi, а съшо и на реципрочната с т о й н о с т на отноше
н и е т о на с ъ о т в е т н и т е им показатели на пречупване:
П
_ - (26.2)
2 , \ ~~
^ с, п =—
с
т ъ й като 2
В зависимост о т т о в а дали всички отразени лъчи и м а т

еднаква посока или не, о т р а ж е н и е т о е с ъ о т в е т н о огледално или
дифузно (фиг. 26.2). Дифузно отражение се получава, ако неравно
с т и т е на г р а н и ч н а т а повърхност са значително по-големи о т
д ъ л ж и н а т а на с в е т л и н н а т а вълна. Такава повърхност се нарича
матова, а в п р о т и в е н случай т я е огледална. Абсолютно м а т о в а и
V. Вълкова и г е о м е т р и ч н а оптика 261

абсолютно огледална п о в ъ р х н о с т не с ъ щ е с т в у в а т . Т а к а например
п о в ъ р х н о с т т а на ч и с т и я сняа, б я л а т а х а р т и я и неалазирания
1 2 3 1 1'2'3'4' порцелан е близка до абсолютно м а т о в а т а .
С т е п е н т а на о т р а ж е н и е т о се
х а р а к т е р и з и р а с к о е ф и ц и е н т г, к о й т о и м а
с т о й н о с т и в и н т е р в а л а 0 < r < 1, т ъ й к а т о
се д е ф и н и р а к а т о о т н о ш е н и е н а о т р а з е н и я
и п а д а щ и я л ъ ч и с т п о т о к . Г л а д к о т о сребър
но огледало о т р а з я в а п а д а щ а т а с в е т л и н а
до 96%, а г л а д к а т а черна п о вър х н о ст - по-
малко о т 1%, к а т о л ъ ч и с т и я т п о т о к на
о т р а з е н а т а с в е т л и н а зависи о т ъ г ъ л а на
Фий. 26.2. Отражение: падане. Д и ф у з н о т о о т р а ж е н и е е много по-
огледално (а), д и ф у з н о (6 разпространено в п р и р о д а т а и н а него се
дължи в и д и м о с т т а на п р е д м е т и т е , к о и т о
не и з л ъ ч в а т видима с в е т л и н а , при т о в а и к о г а т о са наблюдавани
под различен ъгъл. К о е ф и ц и е н т ъ т на дифузно о т р а ж е н и е се нарича
алвсдо. Н а п р и м е р з а магнезиев оксид т о е 98%, з а човешка кожа -
около 30%, а з а ч е р н а х а р т и я - 5%.
Въз основа на п р о с т и т е закони за о т р а ж е н и е и пречупване
на с в е т л и н а т а е п о с т р о е н о ф т а л м о с к о п ъ т - о п т и ч е н уред за наблю
даване на р е т и н а т а в окото. Р е т и н а т а н а п а ц и е н т а се о с в е т я в а
през з е н и ц а т а със с в е т л и н е н сноп, насочван с огледало (фиг. 26.3).
О т р а з е н и я т о т н е я разходящ сноп преминава през о п т и ч н а т а
О К О на с и с т е м а на окото, излиза о т него
шблюдаващия
над о г л е д а л о т о к а т о успореден и
попада в о к о т о н а наблюдаващия.
Т а к а всяка о с в е т е н а ч а с т о т
Наблюдавано Коригираща р е т и н а т а на окото на п а ц и е н т а
око леща
се п р о е к т и р а върху р е т и н а т а на
Огледало о к о т о н а наблюдаващия. Това е
възможно, ако д в е т е очи г л е д а т
едно в друго и са нормални. В слу
ч а й н а о п т и ч н и н е д о с т а т ъ ц и на
И З Т О Ч Н И К на о ч и т е д о п ъ л н и т е л н о се използва
светлина
коригираща о п т и к а .
Ф и а . 26.3. О ф т а л м о с к о п
§ 26.2. П ъ л н о в ъ т р е ш н о о т р а з к е н и е
• Гранични ъ г л и н а пречупдане и н а падане
Ъ г ъ л ъ т н а п р е ч у п в а н е е п о - м а л ъ к о т ъ г ъ л а н а падане, ако
с в е т л и н а т а п р е м и н а в а о т среда с по - мал ъ к п о к а з а т е л н а пречуп
в а не (с п о - м а л к а о п т и ч н а п л ъ т н о с т ) в среда с по-голям п о к а з а т е л н а
п р е ч у п в а н е — о п т и ч н о по-плътна (фиг. 26.4 а). Ъ г ъ л ъ т н а пречуп
в а не ßo , к о й т о се п о л у ч а в а п р и ъ г ъ л н а п а д а н е а = 90° , се н а р и ч а
граничен ъ г ъ л на пречупдане.
Фия. 26.4. П п д а ш , о т р а з е н и пречупен л ъ ч п р и н а р а с т в а н е н а ъ г ъ л а н а

падане: п р и п^ > П\ (а), при П2 < П\ (б); ßo, cto - г р а н и ч н и ъ г л и
П о р а д и о б р а т и м о с т т а в хода н а с в е т л и н н и т е л ъ ч и е в сила
и о б р а т н о т о —ако п ъ р в а т а среда е о п т и ч н о п о - п л ъ т н а о т в т о р а т а ,
ъ г ъ л ъ т н а п р е ч у п в а н е е по-голям о т ъ г ъ л а н а п а д а н е (фиг. 26.4 б).
Т о г а в а граничен ъ г ъ л на падане ао е т о з и , п р и к о й т о се получава
м а к с и м а л н и я т ъ г ъ л н а п р е ч у п в а н е ß = 90°, т . е. п р е ч у п е н и т е л ъ ч и са
д о п и р а т е л н и к ъ м р а з д е л и т е л н а т а грании^. Ако в т о з и случай
ъ г ъ л ъ т н а п а д а н е е по-голям о т г р а н и ч н и я сх > (Хо ? пречупен л ь ч не се
появява, а о т р а з е н и я т л ъ ч и м а същия л ъ ч и с т п о т о к к а т о падащия.
Я в л е н и е т о се н а р и ч а п ъ л н о Вътрешно отраокение. З а т о в а гранич
н и я т ъ г ъ л н а п а д а н е се н а р и ч а още граничен ъ г ъ л на пълното
Вътрешно отражение. Г о л е м и н а т а н а т о з и ъ г ъ л се определя о т
з а к о н а з а п р е ч у п в а н е (26.1) и (26.2) при а = а о , ß - 90 •
sina0 = n2 l .
V. В ъ л н о в а и г е о м е т р и ч н а о п т и к а 263
• Рефрактометрия
П о к а з а т е л я т н а пречупване е с п ец и ф и чн а х а р а к т е р и с т и к а
на п р о з р а ч н и т е т е л а и т е ч н о с т и т е ( т а б л . 26.1). Той показва колко
п ъ т и с к о р о с т т а н а с в е т л и н а т а в т я х е по-малка, о т к о л к о т о във
вакуум. С т о й н о с т и т е му з а в и с я т о т д ъ л ж и н а т а н а с в е т л и н н а т а
вълна и з а т о в а обикновено се д а в а т з а д ъ л ж и н а н а в ъ л н а т а н а най-
и н т е н з и в н а т а л и н и я в с п е к т ъ р а на н а т р и е в а т а л а м п а X = 589 п т .
Табл. 26.1. П о к а з а т е л на пречупване п н а някои в е щ е с т в а
Въздух 1,0003 Етанол 1,359 Бензен 1,498

Лед 1,309 О ц е т н а киселина 1,370 Стъкло 1,500
Метанол 1,326 Октан 1,395 Кедрово масло 1,520
Вода 1,333 Очни л е щ и 1,400 Кварц 1,544
Е т и л о в е т е р 1,352 Циклохексан 1,424 Каменна сол 1,544
Ацетон 1,357 Хлороформ 1,444 Диамант 2,417
М е т о д ъ т з а определяне п о к а з а т е л я н а пречупване н а т е ч н о
с т и , основан н а п р о с т а т а връзка между т а з и величина и граничния
ъ з ъ л н а пречупване, се н а р и ч а р е ф р а к т о м е т р и я , а у р е д и т е з а прила
гане н а т о з и м е т о д - рефрактометри. В р е ф р а к т о м е т ъ р а изследва
н а т а т е ч н о с т е в к о н т а к т със с т ъ к л е н а п р и з м а с голям п о к а з а т е л
на пречупване, а с в е т л и н а т а преминава о т т е ч н о с т т а (среда с по-
м а л к а о п т и ч н а п л ъ т н о с т ) к ъ м п р и з м а т а ( о п т и ч н о п о - п л ъ т н а сре
да). Т ъ й к а т о всички ъ г л и н а падане са възможни, т . е . 0 < а < 90°,
всички пречупени л ъ ч и се с ъ б и р а т в конус с ъ г ъ л п р и върха 2 ß o (фиг.
26.4 а). З а г р а н и ч н и т е л ъ ч и ( а = 90°, ß = ß o ) о т (26.1) и (26.2) следва:
= п2 , 1 (26.3)
sinß 0
Г р а н и ч н и я т л ъ ч ( ъ г ъ л ъ т ß o ) се н а м и р а визуално по с к а л а т а
н а р е ф р а к т о м е т ъ р а к а т о граница между с в е т л о и т ъ м н о поле. З а да
се и з б е г н а т п р е с м я т а н и я т а , с к а л а т а е градуирана в с т о й н о с т и на
п о к а з а т е л я н а пречупване. П р и най-широко и з п о л з в а н и т е р е ф р а к т о
м е т р и - з а х а р о м е р и т е , с к а л а т а е градуирана направо в к о н ц е н т р а
ц и я н а захар във воден р а з т в о р . Р е ф р а к т о м е т р и ч н о се определя също
с ъ д ъ р ж а н и е т о н а б е л т ъ к в кръвен серум и н а различни л е к а р с т в а в
р а з т в о р и . М е т о д ъ т е бърз, но не особено т о ч е н .
• Нишкоба оптика
Н и ш к о б а т а о п т и к а е най-значимото приложение н а п ъ л н о т о
б ъ т р е ш н о о т р а ж е н и е . То с т а н а бъзмозкно блааодарение н а р а з б и т и е -
т о н а т е х н о л о г и и т е з а и з р а б о т б а н е н а т ъ н к и и аъбкаби прозрачни
нишки. С б е т л и н е н лъч, проникнал б една т а к а б а нишка (блакно),
о б б и т а 6 прозрачен слой с по-малка о п т и ч н а п л ъ т н о с т , п р е т ъ р п я б а
м н о а о к р а т н о б ъ т р е ш н о о т р а ж е н и е и излиза о т друаия й край, неза-
бисимо о т н е й н а т а ф о р м а (фиа. 26.5, 26.6).
Снопче о т т а к и б а нишки, наречено световод и л и влакне-

стооптичен кабел, може да пренася с б е т л и н а или образ н а големи
р а з с т о я н и я по праб или криболинеен п ъ т . С ъ б р е м е н н и т е т е л е к о -
муникаиионни с и с т е м и , изградени с т а к и б а о п т и ч н и кабели, и м а т
огромен информационен к а п а ц и т е т .
П ъ л н о т о б ъ т р е ш н о о т р а ж е н и е намира приложение и б огпра-
окателките п р и з м и н а различни бидобе о п т и ч н и уреди (диоптро-
м е т р и , бинокли, перископи и др )- Те се и з п о л з б а т б м е с т о огледала за
промяна н а п о с о к а т а н а л ъ ч и т е и з а обръгцане н а образи.
§ 26.3. Е н д о с к о п и , и н т р а к о р п о р а л н а л и т о т р и п с и я
Екдоскопите са о т и ч н и уреди, к о и т о се и з п о л з б а т б медицин
с к а т а д и а г н о с т и к а и т е р а п и я з а оглед и манипулации по в ъ т р е ш н и
т е с т е н и на кухи органи —хранопробод, стомах, дебело чербо, пикочен
мехур и др. Оснобна ч а с т н а съб ре мен н ите ендоскопи е огъбаемо
с т е б л о о т о п т и ч н и блакна (фиг. 26. 7), к о е т о и з м е с т б а т в ъ р д и т е
V. В ъ л к о в а и г е о м е т р и ч н а о п т и к а 265
о п т и ч н и т р ъ б и с лещи и призми на с т а р и т е ендоскопи. Това проме
ня коренно т я х н о т о устройство, размери, възможности и намалява
Окуляр Отвор за Огъваем

инструменти Огьваемо стебло връх
Фиа.26.7. Типичен ендоскоп с о п т и ч е н кабел
дискомфорта за п а ц и е н т а . Д и а и т а л н и камери към ендоскопите

д а в а т възможност за з а п а м е т я в а н е на образа и за подобряване на
неговото к а ч е с т в о с п о м о щ т а на компютърни програми за обработ
ка на образи (фиг. 26. 8).
CCD камера
4 I»
•ч Обектив на
v
Световод видеокамерата
Фий.26.8. Твърд ендоскоп с камера за запис на образа
Иктракорпоралната литотрипсия, и з в е с т н а още и к а т о

ендоскопска, се с ъ с т о и във визуализация на камък (конкремент) 6
п и к о ч н а т а с и с т е м а и едновременно с т о в а в прилагане на енергия за
разчупването му на ч а с т и , к о и т о м о г а т да б ъ д а т отделени при
уриниране или извадени със специално у с т р о й с т в о към ендоскопа
(фиг. 26.9). Т я се прилага при пикочни камъни, к о и т о не м о г а т да
б ъ д а т т р е т и р а н и посредством екстракорпорална л и т о т р и п с и я с
ударна вълна (вж § 3.5).
Първоначално за интракорпорална л и т о т р и п с и я е използван
у л т р а з в у к и т в ъ р д ендоскоп. Друг м е т о д е електрохидравличната
сонда, при к о я т о малка искра между два електрода изпарява малък
обем вода и създава газово мехурче. Н а л я г а н е т о при разишряване на
мехурчето предизвиква разчупване на конкремента. П р и л а г а т се и
механични сонди о т неръждаема с т о м а н а , задбизкбани със с а ъ с т е н
въздух, к о и т о д е й с т б а т к а т о малък п н е в м а т и ч е н чук.
З а лазерна л и т о т р и п с и я първоначално е използван пулсиращ
багрилен лазер (в^к. § 36.3), подаващ с в е т л и н а с А, = 5 0 4 п т по о п т и
чен кабел о т кварцови нишки. Между върха м у и камъка се образува
лазерна плазма с ф о т о м е х а н и ч н о действие. Г ъ в к а в а т а сонда е с
д и а м е т ъ р на н и ш к и т е 200 ц т и може да се използва и с т в ъ р д и , и с
аъвкави уретероскопи. М а л к и я т й д и а м е т ъ р обаче дава малка изход
на енергия (80 mJ), к о я т о не винаги е д о с т а т ъ ч н а . С р а з в и т и е т о на
л а з е р н а т а т е х н и к а б а г р и л н и я т лазер се заменя с т в ъ р д о т е л е н (Но;
YAG, X = 2 1 5 0 п т ) . Н е г о в а т а изходна енергия не зависи о т д и а м е т ъ р а
на о п т и ч н и я кабел и при л и т о т р и п с и я т а се п о л у ч а в а т по-малки
ф р а г м е н т и . С т о з и лазер не се налага използване на дебели нишки,
к о и т о иначе у в е л и ч а в а т д и а м е т ъ р а и н а м а л я в а т г ъ в к а в о с т т а на
сондата.
а б 6
Фиа.26.9. Л а з е р н а и н т р а к о р п о р а л н а л и т о т р и п с и я ; облъчване на
к о н к р е м е н т а (а), раздробяване (б), о т с т р а н я в а н е на ф р а а м е н т и т е със
специално приспособление (6)
Подобен на ендоскопската л и т о т р и п с и я е м е т о д ъ т перку-
т а н н а н е ф р о л и т о т о м и я . Той се използва за по-големи о т 2 cm или за
т в ъ р д и бъбречни камъни. В т я л о т о под пълна упойка се прави малък
разрез и през него нефроскопът се промушва директно в бъбрека. Ка
м ъ к ъ т се разчупва със също т а к а в а сонда (ултразвукова, електрохид-
равлична или лазерна), к а к т о при интракорпоралната л и т о т р и п с и я .
§ 26.4. Д и с п е р с и я н а с в е т л и н а т а
Т е р м и н ъ т д и с п е р с и я е въведен още о т Н ю т о н (1672 а.) з а
наблюдаваното о т него разлагане на б я л а т а с в е т л и н а в с п е к т ъ р
при п р е ч у п в а н е т о й през прозрачна призма. В ъ л н о в а т а т е о р и я за
е с т е с т в о т о на с в е т л и н а т а обяснява т о в а явление със зависимост
т а на с к о р о с т т а на разпространение ( ф а з о в а т а скорост) на моно-
V. Вълнова и г е о м е т р и ч н а оптика 267

х р о м а т и ч н и т е в ъ л н и V о т ч е с т о т а т а v ( д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а X).
З а т о в а под дисперсия на светлината се разбира з а в и с и м о с т т а
V = f (v) или и = f Ш (26.4)

и свързаните с нея явления.
О т друаа с т р а н а , с к о р о с т т а н а с в е т л и н а т а в една среда
(в е щ е с т во) се определя о т нейния п о к а з а т е л н а пречупване п, а т о в а
означава, ч е и т о й зависи о т v или X. Тази з а в и с и м о с т и по-точно
в е л и ч и н а т а D, к о я т о показва какво е и з м е н е н и е т о н а п о к а з а т е л я н а
пречупване d/7 в е л е м е н т а р е н и н т е р в а л о т ч е с т о т и dv ( с ъ о т в е т н о
d>j, се н а р и ч а дисперсия на веществото:
(26.5)
Според е л е к т р о м а г н и т н а т а т е о р и я з а с в е т л и н а т а показа
т е л я т н а пречупване п се определя о т с т о й н о с т и т е н а о т н о с и т е л
н а т а е л е к т р и ч н а и о т н о с и т е л н а т а м а а н и т н а п р о н и ц а е м о с т на
с р е д а т а сг и цг в р а в е н с т в о т о (18.8). К а т о се и м а предвид, ч е за
всички прозрачни д и е л е к т р и ц и п р а к т и ч е с к и
И з м е р в а н и я т а обаче п о к а з в а т , ч е т о в а е изпълнено з а п о - д ъ л г и т е
е л е к т р о м а г н и т н и вълни, но не и за с в е т л и н а т а . Н а п р и м е р в о д а т а с
с, = 81 т р я б в а да и м а п = 9, а не 1,333 ( т а б л . 26.1).
Това н е с ъ о т в с т с т в и е се обяснява к а т о се приеме, ч е с т о й
н о с т и т е н а £r и fi, са измерени з а с т а т и ч н и и с р а в н и т е л н о бавно
променящи се е л е к т р о м а г н и т н и процеси. П р и в и с о к и т е ч е с т о т и на
е л е к т р о м а г н и т н о т о поле н а с в е т л и н н и т е вълни т е з и с т о й н о с т и не
са с ъ щ и т е и з а в и с я т силно о т ч е с т о т а т а . З а т о в а в по-общ смисъл
под дисперсия н а с в е т л и н а т а се разбира зависимостта на електрич-
ната проницаемост от честотата er = f (v). К а к т о се вижда о т
(18.6), дисперсия н а с в е т л и н а т а не може да и м а в ъ в вакуум, а прак
т и ч е с к и и в ъ в въздух.
П о к а з а т е л я т н а пречупване н а всички прозрачни в е щ е с т в а
н а р а с т в а с увеличаване н а v (н ама ляван е н а т . е. к о г а т о dv > 0 и
d/г > 0. Тогава според (26.5) D > 0, а д и с п е р с и я т а се н а р и ч а нормална.
И з в е с т н о е, ч е 6 с т ъ к л е н а призма най-силно се п р е ч у п в а т в и о л е т о
в и т е лъчи, к о и т о и м а т най-голяма ч е с т о т а (фиг. 10.3), а най-слабо -
ч е р в е н и т е . О т з а в и с и м о с т и т е , показани н а фиг. 26.10 се вижда, че
д и с п е р с и я т а D н а различни в е щ е с т в а е мнозо по-аоляма при по-
висока ч е с т о т а . Те м о г а т да се п р е д с т а в я т приблизително с
функцията
Ъ
к ъ д е т о а и b са. х а р а к т е р н и з а всяко в е щ е с т в о к о н с т а н т и . О т н ея се
вижда, ч е п р и ниски ч е с т о т и v (аолеми с т о й н о с т и н а X) п о к а з а т е
л я т н а пречупване и м а п о с т о я н н а с т о й н о с т л = а, независеща о т v
(няма дисперсия).
Ö 250 500 750 \ , nm Фий. 26.11. О б л а с т и на нормална и

Фиа. 26.10. О п и т н о получени аномална дисперсия, о т д е л е н и с
з а в и с и м о с т и лг = f (X) и в и и и т е н а поглъщане
Ако в е щ е с т в а т а и м а т силни ивици н а поалъщане з а някои

ч е с т о т и , в т е з и ивици п о к а з а т е л я т на пречупване н а м а л я в а с
н а р а с т в а н е н а ч е с т о т а т а : dv > 0, d/г < 0 и / ) < 0. Този вид дисперсия
на в е щ е с т в о т о се нарича аномална. Т я се получава при н е о ц в е т е н и
т е ч н о с т и в и н ф р а ч е р в е н а т а област, к ъ д е т о п о г л ъ щ а н е т о е моле
кулно, или при възбуждане н а а т о м и в у л т р а в и о л е т о в а т а о б л а с т .
А н о м а л н а т а дисперсия се наблюдава най-лесно в п а р и т е н а м е т а л и ,
к о и т о и м а т и н т е н з и в н и линии н а поглъщане във в и д и м а т а област.
Н а фиа. 26.11 са дадени примерни графики на з а в и с и м о с т и т е п = f (Х)
и к = f (X), к ъ д е т о к е л и н е й н и я т п о к а з а т е л н а поглъщане (вж. § 27.1).
В и ж д а т се о б л а с т и т е н а нормална дисперсия (извън и в и ц и т е н а
поглъщане, означени с п ун кт и р), к а к т о и н а аномална дисперсия (в
т е з и ивици).
Д и с п е р с и я т а се обяснява с в з а и м о д е й с т в и е т о н а с в е т л и н
н и т е вълни със з а р е д е н и т е ч а с т и ц и (електрони и ядра) в а т о м и т е и
молекулите. П р и е м а се, че т е з и ч а с т и ц и т р е п т я т (осцилират)
около с в о и т е равновесни положения с определена собствена честота
VQ. Под д е й с т в и е н а п а д а щ а т а с в е т л и н н а в ъ л н а т е з и о с ц и л а т о р и
и з в ъ р ш в а т принудени т р е п т е н и я с ч е с т о т а т а н а п а д а щ а т а вълна
v. Т а к а около всяка ч а с т и ц а в ъ з н и к в а т в т о р и ч н и в ъ л н и , а т я х н а т а
а м п л и т у д а и ф а з а з а в и с я т о т с ъ о т н о ш е н и е т о между ч е с т о т а т а на
п а д а щ а т а вълна и с о б с т в е н а т а им ч е с т о т а на т р е п т е н е . Вторич
н и т е вълни и н т е р ф е р и р а т с п ъ р в и ч н а т а и о б р а з у в а т р е з у л т а н т н а
в ъ л н а с а м п л и т у д а и ф а з а , различни о т т е з и н а п ъ р в и ч н а т а вълна.
Това означава, ч е о б р а з у в а н а т а в т а з и среда в ъ л н а и м а фазова
скорост, р а з л и ч н а о т ф а з о в а т а скорост н а п ъ р в и ч н а т а вълна.
С в е т л и н н а вълна, к о я т о и м а ч е с т о т а v << VQ или v » VQ прак
т и ч е с к и не в з а и м о д е й с т в а с ч а с т и ц и т е н а в е щ е с т в о т о и з а т а к и в а
ч е с т о т и н е г о в и я т п о к а з а т е л на пречупване е п о ч т и постоянен. П р и
с т о й н о с т и v ^ v0 се получава резонансно поглъщане н а п ъ р в и ч н а т а
вълна и а м п л и т у д а т а н а р е з у л т а н т н а т а в ъ л н а силно н а р а с т в а .
Близо до л и н и я т а н а поглъщане п о к а з а т е л я т н а пречупване се
променя много силно - при V < VQ (на фиа. 26.11 при X > А]. и X > той
е аномално еолям, а при v > v0 {X < / ч и Х< X-J - аномално м а л ъ к .
Н а н о р м а л н а т а дисперсия се основава д е й с т в и е т о н а приз-
м е н и т е диспергиращи е л е м е н т и н а с п е к т р а л н и т е а п а р а т и (вж. §
33.3). А н о м а л н а т а дисперсия и м а т е о р е т и ч н о значение, т ъ й к а т о
д а в а в ъ з м о ж н о с т да се о п р е д е л я т с о б с т в е н и т е ч е с т о т и н а т р е п т е
не на е л е к т р о н и т е в а т о м и т е и м о л е к у л и т е , по к о е т о д а се изследва
т я х н а т а структура.
§ 27. ПОГЛЪЩАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
§ 27.1. З а к о н з а п о г л ъ щ а н е т о н а с в е т л и н а т а
Л ъ ч и с т и я т п о т о к с в е т л и н а ФЕ н а м а л я в а винаги п р и преми
наване през в е щ е с т в о в аазообразно, т е ч н о и л и т в ъ р д о с ъ с т о я н и е .
Ч а с т о т п а д а щ и я п о т о к излиза о т в е щ е с т в о т о без промяна, а о с т а
н а л а т а ч а с т в з а и м о д е й с т в а с н е г о в и т е градивни ч а с т и ц и - а т о м и ,
йони, молекули и дори със свободни е л е к т р о н и . П о г л ъ щ а н е на светли
н а т а се н а р и ч а н а м а л я в а н е т о н а нейния л ъ ч и с т п о т о к поради
предаване н а енергия н а в е щ е с т в о т о . П о г ъ л н а т а т а с в е т л и н а
никога повече не се появява, т ъ й к а т о е н е р г и я т а й се е превърнала в
топлина, 6 енерзия за възбуждане и йонизация на а т о м и и молекули,
6 енервил за фотохимични реакции и пр.
З а к о н ъ т за позлъщането на с в е т л и н а т а може да бъде изве
ден, без да се раззлеждат процесите на
—>i взаимодействие на с в е т л и н а т а с
/о 1
У веществото. Нека перпендикулярно
> \
върху хомозенно т я л о с дебелина d
>1
попада успореден сноп монохромашин
dx на светлина (физ. 27.1) с ч е с т о т а v и
Фиа. 27.1. Към извода на и н т е н з и т е т /0*). Нека безкрайно т ъ
закона на Буге-Ламбер нък слой о т т о в а т я л о с дебелина cbc
да намалява и н т е н з и т е т а с dl. Е с т е с т в е н о е да се предположи, че
т о в а намаление е пропорционално на и н т е н з и т е т а на с в е т л и н а т а
падаща върху т о з и слой и на незовата дебелина cbc:
- d/ = K V / ' DR .
К о е ф и ц и е н т ъ т на пропорционалност ку е постоянен за светлина с

определена ч е с т о т а v и специфичен за всяко вещество. Той се нарича
линеен п о к а з а т е л на поглъщане.
З а к о н ъ т за позлъщането на с в е т л и н а т а о т т я л о с крайна
дебелина d се получава след разделяне на променливите и интезри-
ране в з р ани ц и т е 0 < х < d, I < Г < h . Той е
-K^d
I=ioе (27.1)
Този закон носи и м е т о закон на Буге-Ламбер (Р. Bouguer-J.Lambert) и

е идентичен с (3.17), т ъ й к а т о е валиден за всички видове вълни.
Физичният смисъл на линеиния показател на позлъщане се
разбира, ако в закона се положи Kv Тозава за и н т е н з и т е т а на
преминалата светлина се получава / = , т . е . линеиният показател
на позлъщане е равен на реципрочната с т о й н о с т на дебелината на

т а к ъ в слой о т веществото, който намалява и н т е н з и т е т ъ т е - 2,72
п ъ т и . К а к т о се вижда, м е р н а т а единица за Ку в SI е м е т ъ р на минус
първа с т е п е н ( т 1 ) . С т о й н о с т и т е му във видимата област са около
*) В т а з и глава величината повърхностна п л ъ т н о с т на л ъ ч и с т поток vj;

(9.5) по т р а д и ц и я и за к р а т к о с т се нарича и н т е н з и т е т на с в е т л и н а т а
V. Вълкова и геометрична оптика 271
10 m 1 за въздух, 1 m 1 за стъкло u 106 т"1 за м е т а л . Това означава,
че п о ч т и т р и к р а т н о намаление на началния и н т е н з и т е т се
получава о т слой въздух с дебелина 103 т = 1 km, о т 1 т стъкло или
1СГ6 т = 1 ц т м е т а л .
В е щ е с т в а т а поглъщат избирателно (селективно) светлина
т а поради з а в и с и м о с т т а на показателя на поглъщане о т ч е с т о т а
т а . С е л е к т и в н о т о поглъщане определя ц в е т а на прозрачните т е л а .
Прозрачното т я л о има ц в е т а на преминалата през него светлина, а
непрозрачното - на о т р а з е н а т а светлина. С т о й н о с т и т е на линей
ния показател на поглъщане на едно вещество, получени в интервал
о т непрекъснати ч е с т о т и , образуват с п е к т ъ р а на поглъщане
(абсорбционния с п е к т ъ р ) на т о в а вещество.
М е т а л и т е поглъщат силно с в е т л и н а т а поради взаимодей
с т в и е т о й със свободните електрони о т з о н а т а на проводимост,
които лесно п р о м е н я т с в о я т а енергия (вж. § 12.1). И з б и р а т е л н о т о
поглъщане в т ъ н к и м е т а л н и слоеве се обяснява с взаимодействия на
с в е т л и н а т а с е л е к т р о н и т е о т запълнените зони. В д и е л е к т р и ц и т е
е л е к т р о н и т е са свързани здраво, но и м а т определена собствена
ч е с т о т а на т р е п т е н е . Поглъща се силно само с в е т л и н а т а с ч е с т о т а ,
равна на с о б с т в е н а т а ч е с т о т а на т р е п т е н е на електроните, а свет
л и н а т а с други ч е с т о т и се поглъща слабо. Когато поглъщането на
с в е т л и н а т а предизвиква промяна в енергийното състояние на а т о
м и т е и молекулите (фотонно възбуждане), се получават с ъ о т в е т н о
а т о м н и т е и молекулни абсорбционни спектри (вж. § 33.3 и § 34.4).
§ 27.2. Фотоколориметрия
Беер (А. Beer) е показал, че законът на Буге-Ламбер е валиден
и когато през цветен р а з т в о р с ниска концентрация се пропусне моно-
хроматична светлина, която не се поглъща о т разтворителя. Освен
т о в а , тоеава линейният показател на поглъщане Kv е право про
порционален на моларната обемна концентрация С на разтвореното
вещество:
KV = Е У С .
Коефициентът не зависи о т концентрацията, а само о т често

т а т а на с в е т л и н а т а (закон на Беер) и се нарича моларен п о к а з а т е л
на п о г л ъ щ а н е на р а з т в о р е н о т о вещество. Тъй к а т о обикновено
л и н е й н и я т п о к а з а т е л се измерва в cm а м о л а р н а т а концентрация
- 6 мол на л и т ъ р (mol/1), т о м о л а р н и я т п о к а з а т е л на поалъщане се
получава в е д и н и ц а т а л и т ъ р на мол по с а н т и м е т ъ р (1/то1.ст).
О б е д и н е н и я т закон на Буае—Ламбер—Беер придобива вида
C d
I=Le^ (27.2)
Въз основа на т о з и закон е разработен м е т о д з а определяне концен
т р а ц и и т е на в е щ е с т в а в ц в е т н и разтвори, наречен фотоколори-
метрия. З а ц е л т а експоненциалната функция в неао се заменя с
п о к а з а т е л н а при основа 10, к а т о се въвежда десетичен моларен
п о к а з а т е л на п о г л ъ щ а н е c'v :
z Cd
/ = /о10 (27.3)
Връзката между д в а т а показателя е
s'v = e v l g е = 0,434 s v .
На п р а к т и к а а б с о л ю т н и т е с т о й н о с т и на и н т е н з и т е т и т е
се о п р е д е л я т т р у д н о и з а т о в а във ф о т о к о л о р и м е т р и я т а се изпол
з в а т величини, дефинирани чрез т е х н и т е отношения. Това са
б е з р а з м е р н и т е величини оптична п л ъ т н о с т D, коефициент на
пропускане т и коефициент на поглъщане а:
D = lg-у- = z' v Cd (27.4)
т= — = 10
/о
h - 1
а = 1-
О т т я х н а й - ч е с т о се използва величината о п т и ч н а п л ъ т н о с т , т ъ й
к а т о е свързана с к о н ц е н т р а ц и я т а чрез линейна зависимост.
К о е ф и ц и е н т и т е на пропускане и поалъщане и м а т с т о й н о с т и между
0 и 1 или в п р о ц е н т и - м ежд у 0 и 100 %.
Ф о т о к о л о р и м е т р и т е са едни о т н а й - п р о с т и т е спектрални
а п а р а т и . При т я х се получава успореден сноп с в е т л и н а във видима
т а о б л а с т на с п е к т ъ р а о т лампа с нагреваема волфрамова жичка.
През п р о б а т а , с п о м о щ т а на сменяеми с в е т о ф и л т р и , последова
т е л н о се пропуска с в е т л и н а в няколко т е с н и ч е с т о т н и интервали.
П р е м и н а л а т а с в е т л и н а попада върху ф о т о е л е к т р и ч е н д е т е к т о р .
арадуиран 6 о п т и ч н а п л ъ т н о с т . О т ч и т а се максималната стой
н о с т на о п т и ч н а т а п л ъ т н о с т 6 ч е с т о т н и я интервал, в който
поалъщането е най-силно.
Ф о т о к о л о р и м е т р и т е са еднолъчеви и ддулъчеби в зависимост
о т т о в а д а л и в т я х се и з п о л з в а т един и ли д в а снопа с в е т л и н а , полу
чени о т един и з т о ч н и к . П р и д в у л ъ ч е в и т е а п а р а т и е д и н и я т сноп
пр е м инав а през р а з т в о р а , а д р у г и я т - през ч и с т р а з т в о р и т е л при
еднакви условия. По т о з и начин се определя р а з л и к а т а в д в е т е
о п т и ч н и п л ъ т н о с т и , а т о в а н а м а л я в а г р е ш к и т е , к о и т о в н а с я т раз
т в о р и т е л я т и н е с т а б и л н о с т т а в р а б о т а т а н а с в е т л и н н и я източник.
§. 27.3. Ц в я т н а т е л а т а
• В и д о в е цдетове, х а р а к т е р и с т и к и н а ц в е т а
Ц в е т ъ т е свойство на с в е т л и н а т а . Ц в е т ъ т на прозрачните
т е л а се определя о т т е х н и т е с п е к т р а л н и к о е ф и и и е н т и н а поглъща
не, а н а н е п р о з р а ч н и т е - о т т е х н и т е с п е к т р а л н и к о е ф и и и е н т и н а
о т р а ж е н и е з а в и д и м а т а о б л а с т н а с п е к т ъ р а . Ако т е не са еднакви з а
всички д ъ л ж и н и н а в ъ л н а т а , се получава с е л е к т и в н о п о г л ъ щ а н е и л и
селективно отраокение, к о е т о променя и в е т а и а п а д а щ а т а с в е т л и н а .
Среди, през к о и т о с в е т л и н н и я т п о т о к преминава, без да
променя с п е к т р а л н и я си с ъ с т а в , се н а р и ч а т безцветни. Повърх
н о с т и , к о и т о не и з м е н я т с п е к т р а л н и я с ъ с т а в н а п а д а щ а т а върху
т я х с в е т л и н а и и м а т к о е ф ш д и е н т н а о т р а ж е н и е не по-малък о т
85%, се н а р и ч а т бели. Ц в е т н и са с р е д и т е и т е л а т а , к о и т о и м а т
с е л е к т и в н о поглъщане и л и с е л е к т и в н о о т р а ж е н и е п р и о с в е т я в а н е с
бяла с в е т л и н а .
Всички ц в е т о в е се р а з д е л я т на а х р о м а т и ч н и и х р о м а т и ч н и .
Ахроматични са б е л и я т , ч е р н и я т и с и в и т е цветове, които са
междинни за белия и черния. Всеки сив ц в я т може да се получи при
смесването на белия и черния в различни пропорции. Ахроматични
ц в е т о в е и м а т т е л а т а с неселективно поглъщане или отражение
при осветяване с бяла светлина. Тези ц в е т о в е л ипсв а т във видимия
спектър, но в природата има безкрайно много. О т т я х човек може да
различи само около 300.
Хроматични са всички цветове, освен а х р о м а тичните. Два
ц в я т а , о т к о и т о при смесване се получава ахроматичен ц в я т , се
274 ЛГ Маринов
н а р и ч а ш д о п ъ л н и т е л н и . Всеки х р о м а т и ч е н ц в я т се х а р а к т е р и з и р а с
ц в е т е н т о н , я р к о с т и н а с и т е н о с т . Цветен тон е д ъ л ж и н а т а на
в ъ л н а т а н а ц в я т о т с п е к т ъ р а и се означава с А., Наситеността Р се
определя о т я р к о с т т а н а м о н о х р о м а т и ч н а т а с в е т л и н а Lx в смес н а
т а з и с в е т л и н а с бяла, к о я т о и м а я р к о с т L Q ;
L i + LQ
Н а с и т е н о с т т а се и з р а з я в а в п р о ц е н т и - за всеки ц в я т о т с п е к т ъ р а
Р = 100%, а з а всеки а х р о м а т и ч е н ц в я т Р = 0%.
С добавяне н а бял ц в я т к ъ м ц в я т с определен ц в е т е н т о н
м о г а т да се п о л у ч а т безкрайно мноао ц в е т о в е със с ъ щ и я т о н , но с
различна н а с и т е н о с т . Нова ц в е т н а т ъ к а н променя н а с и т е н о с т т а
си под д е й с т в и е н а с л ъ н ч е в и т е л ъ ч и с т е ч е н и е н а в р е м е т о (избеля
ва), но не променя ц в е т н и я си т о н .
Я р к о с т т а L е т р е т а т а х а р а к т е р и с т и к а н а ц в е т а . При
м а л к а я р к о с т а ъ л ъ б о в и я т ц в я т изглежда син, ж ъ л т и я т - кафяв, а
р о з о в и я т - бордо. Д в а ц в я т а са еднакви, ако и м а т еднаква я р к о с т L ,
ц в е т е н т о н X и н а с и т е н о с т Р. Тази с и с т е м а е приложима з а всички
с п е к т р а л н и ц в е т о в е , но не и з а п у р п у р н и т е (малинов, вишнев, люля
ков), к о и т о не м о г а т да се п о л у ч а т о т с п е к т р а л н и т е .
Човек р а з л и ч а в а около 200 с п е к т р а л н и и пурпурни ц вето ве. С
добавяне н а б я л а с в е т л и н а к ъ м т я х могат да се п о л у ч а т много цве
т о в е с еднакъв ц в е т е н т о н и различна н а с и т е н о с т . О т ц в е т о в е т е с
еднакъв ц в е т е н т о н ч овешкот о око може да различи о т 4 до 25 ц в я т а
в зависимост о т ц в е т н и я т о н .
• С м е с б а н е и к о л и ч е с т б е н а о ц е н к а н а цбетпобете
Всички съидествуваищ ц в е т о в е м о г а т да б ъ д а т получени
чрез смесване н а т р и линейно независими ц в я т а . Това са т а к и в а
ц в е т о в е , о т к о и т о при всяка комбинация н а два о т т я х не се
получава т р е т и я т . П р и е т о е т е з и ц в е т о в е да са. ч е р в е н и я т {R =
700 п т ) , з е л е н и я т (G = 546,1 п т ) и с и н и я т {В = 435,8 п т ) , наречени
основни цветове. Б я л екран, о с в е т е н едновременно с основните
ц в е т о в е в определено съотношение, изглежда бял.
П о л у ч а в а н е т о н а определен ц в я т чрез смесване н а т р и т е
основни ц в я т а може д а се д е м о н с т р и р а с бяла правоъгълна призма,
ч и и т о предни с т е н и се и з п о л з в а т з а екрани при сравняване на
V. Въляоба и г е о м е т р и ч н а о п т и к а 275
ц в е т о в е т е (фиг. 27.2). Нека на е д н а т а о т т я х пада монохроматично
лъчение с ц в я т С, а д р у г а т а се осветява едновременно с т р и т е
основни ц в я т а R, G и В. К а т о се променя с ъ о т н о ш е н и е т о на
п о т о ц и т е R, G и В, може да се постигне ц в я т , к о й т о е еднакъв с
ц в е т а С по отношение на ц в е т е н т о н , н а с и т е н о с т и яркост. Това
условие може да се изрази със следното уравнение, наречено цветно:
С R G B С = rR + g G + ЬВ .
К о е ф и ц и е н т и т е в него r, g и b
показват какви ч а с т и о т п о т о ц и т е
на основните ц в е т о в е са необходими
за да се получи ц в е т ъ т С. Те се
наричат коефициенти на цвета, а
величините rR, g G и ЬВ - компонен
ти на цвета.
У р е д и т е за измерване на
Фий. 27.2. Получаване на
определен ц в я т чрез смесване цветове се наричат колориметри.
на т р и т е основни и в я т а Техният притдип на действие се
основава на сравняване на измервания ц в я т с еталонен. Те са
визуални или обективни в зависимост о т приемника на светлина -
човешко око или фотоелектричен д е т е к т о р .
На практика за определяне на ц в е т а на различни повърхно
с т и се използват а т л а с и на ц в е т о в е т е . В т я х в определена последо
в а т е л н о с т са представени много голям брой хроматични и ахрома-
т и ч н и цветове. В т а б л и ц а към а т л а с а са дадени и характеристики
т е на всеки ц в я т . Обикновено в с т р а н и ц и т е на а т л а с а има отвори,
к о и то д а в а т възможност ц в е т о в е т е да се сравняват чрез
поставяне на с т р а н и ц и т е върху измерваната ц в е т н а повърхност.
§ 28. РАЗСЕЙВАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
§ 28.1. Разсейване на светлината в м ъ т н и среди

Разсейването на с в е т л и н а т а се изследва чрез измерване на
и н т е н з и т е т а на преминалата светлина, ка кто е и при поглъидане-
т о . Д в е т е явления обаче са принципно различни. При поглъидането
ч а с т о т п а д н а л а т а върху веидеството светлина никога не излиза,
т ъ й к а т о н е й н а т а л ъ ч и с т а енергия преминава в други видове
енергия. П р и р а з с е й в а н е т о п а д а щ а т а с в е т л и н а изцяло преминава
през в е щ е с т в о т о , но ч а с т о т н ея променя п о с о к а т а си, т а к а ч е
и н т е з и т е т ъ т н а п р е м и н а л а т а с в е т л и н а в п ъ р в о н а ч а л н а т а посока
видимо н а м а л я в а .
Н а м а л я в а н е т о н а и н т е н з и т е т а н а с в е т л и н а т а поради
разсейване също е експоненциално и се о т ч и т а чрез добавяне на
допълнителен коефициент av в закона за поглъщането:
1 = 1 0 е -(k v +a v W (28.1)
К о е ф и ц и е н т ъ т o v , аналогично н а Kv, се нарича л и н е е н п о к а з а т е л на

р а з с е й в а н е и зависи о т ч е с т о т а т а н а с в е т л и н а т а и о т е с т е с т в о т о
на в е щ е с т в о т о .
• Р а з с е й в а н е т о и б ъ л н о б а т а теория. Е ф е к т н а Тиндал
Р а з с е й в а н е т о н а с в е т л и н а т а се обяснява о т в ъ л н о в а т а
т е о р и я с п р и н ц и п а на Хюйгенс-Френел (Huygens-Fresnel), според
к о й т о всяка т о ч к а о т вълновия ф р о н т е и з т о ч н и к н а в т о р и ч н и
е л е м е н т а р н и вълни. Ако т е з и вълни са к о х е р е н т н и с п ъ р в и ч н и т е ,
т е. и м а т п о с т о я н н а разлика във ф а з и т е , н а с т ъ п в а и н т е р ф е р е н -
ция. Т а к а е във вакуум и в хомогенни н е п р е к ъ с н а т и среди, к ъ д е т о
р а з с т о я н и я т а меокду ч а с т и ц и т е I са много по-малки о т д ъ л ж и н а т а
на с в е т л и н н а т а в ъ л н а л (/- ~ 500 п т , а 0,1 п т при т в ъ р д и т е и
т е ч н и т е л а и / ~ 1 п т при газовете). В р е з у л т а т о т и н т е р ф е р е н -
ц и я т а се получава усилване само в посока на п ъ р в и ч н и т е вълни, а
във всички други посоки се получава гасене, поради к о е т о разсейване
на с в е т л и н а т а п р и L« X не се н а б л Ь д а в а .
Ако с в е т л и н а т а преминава през н е п р е к ъ с н а т а т а среда, коя
т о съдържа х а о т и ч н о разполоокени ч а с т и ц и на р а з с т о я н и я I > X, дори
и с д и а м е т ъ р 2r < X, всяка о т т я х с т а в а с а м о с т о я т е л е н и з т о ч н и к на
вълни във всички посоки. В т о з и случай в ъ л н и т е , излъчвани о т
ч а с т и ц и т е , не са кохерентни и не и н т е р ф е р и р а т . Така във всички
посоки н а с р е д а т а възниква разсеяна светлина, поради к о е т о т а к а в а
среда се нарича м ъ т н а . Р а з с е я н а т а с в е т л и н а и м а с ъ щ а т а ч е с т о т а ,
к а к т о и п а д а щ а т а монохроматична светлина, т ъ й к а т о разсейващи
т е ч а с т и ц и и з в ъ р ш в а т принудени т р е п т е н и я с ч е с т о т а , равна на
ч е с т о т а т а на п а д а щ а т а вълна. При немонохроматично л ъ ч е н и е
V. Вълнова и геометрична оптика, 277

обаче интензитетът на разсеяната светлина зависи от X. Тази
з а в и с и м о с т се определя о т р а з м е р и т е н а р а з с е й в а щ и т е ч а с т ш д и
Р а з с е й в а н е т о о т ч а с т ш д и с по-аолеми размери о т м о л е к у л и т е
(2г ^0,1 X) се нарича ефект на Тиндал (J. Tyndall). То се получава и при
преминаване на с в е т л и н е н сноп през прашен или задимен въздух, как
т о и през вода, в к о я т о е добавено мляко, поради к о е т о с н о п ъ т с т а в а
видим при с т р а н и ч н о наблюдение. Това явление се използва к а т о
сценичен е ф е к т на поп-кониерти и в дискотеки, к о г а т о с и е н а т а е
т ъ м н а и задимена, а к ъ м нея се н а с о ч а т сноповете н а п р о ж е к т о р и т е .
Е ф е к т ъ т н а Тиндал е в о с н о в а т а н а микроскопски м е т о д за
наблюдаване н а диспергирани ч а с т и ц и , к о и т о не м о г а т да се в и д я т
поради о г р а н и ч е н а т а р а з д е л и т е л н а способност н а о п т и ч н и я микро
скоп или слабия к о н т р а с т между ч а с т и ц и т е и д и с п е р с н а т а среда.
При него с в е т л и н а т а о т о с в е т и т е л н а т а с и с т е м а на микроскопа не
попада пряко в о б е к т и в а - т а м попада само с в е т л и н а т а , разсеяна
о т ч а с т и ц и т е . В з р и т е л н о т о поле т е се в и ж д а т к а т о с в е т л и т о ч к и
на т ъ м е н ф о н и з а т о в а м е т о д ъ т се нарича наблЬдение в тъмно поле
или ултрамикроскопия (вж. § 31.4).
• Закон н а Рейли, нефелометрия
Съгласно е л е к т р о м а г н и т н а т а т е о р и я з а с в е т л и н а т а
а м п л и т у д а т а н а в ъ л н а т а А, и з л ъ ч в а н а о т т р е п т я щ а ч а с т и ц а , е
пропорционална н а к в а д р а т а на н е й н а т а ч е с т о т а н а т р е п т е н е v.
И н т е н з и т е т ъ т о т своя с т р а н а е пропорционален н а А" и следова
т е л н о и н т е н з и т е т ъ т н а р а з с е я н а т а с в е т л и н а 1$ ~ A ' ~ v 4 ~ 1А4. По
т о ч н а т а з а в и с и м о с т , и з в е с т н а к а т о закон на Рейли (J. Rayleight),
и м а следния вид:
CV2
(28 2)
48 ^ о 0- Гl AТ • -
RX
Тук /о е и н т е н з и т е т ъ т н а п а д н а л а т а с в е т л и н а , С - концен
т р а ц и я т а н а ч а с т и ц и т е , V - о б е м ъ т н а една ч а с т и ц а , a R - р а з с т о
я н и е т о до п р и е м н и к а н а р а з с е я н а т а с в е т л и н а . К о е ф и ц и е н т ъ т k
зависи о т п о к а з а т е л и т е н а пречупване н а ч а с т и ц и т е и с р е д а т а , а
също и о т ъ г ъ л а ф между п о с о к и т е н а п а д а щ и я и разсеяния сноп
с в е т л и н а . З а в и с и м о с т т а н а Is о т ф се описва със с и м е т р и ч н а т а
функция, представена графично на физ. 28.1, к о я т о включва и н т е н
з и т е т а /90 на р а з с е я н а т а под ъзъл 90° светлина!
=
t Is I9o(l + cos2y) .
Ако величините I 0 , V, R и X и м а т
постоянни стойности, и н т е н з и т е т ъ т / s
ще зависи само о т С. Следователно концен
т р а ц и я т а на диспергираните ч а с т и ц и в
Фиа. 28.1. Д и а г р а м а на м ъ т н и среди - емулсии и суспензии, може да
разсеяната светлина
се определя, ако се измерва и н т е н з и т е т ъ т
на р а з с е я н а т а о т т я х монохроматична светлина. Този оптичен ме-
т о д , основан на сравняване на м ъ т н о с т и т е на разтвори с п о з н а т а и
непозната концентрация, се нарича нефелометрия. Той е най-широ
ко използваният м е т о д за следене р а с т е ж а на бактериални култури
в т е ч н а среда. С неао м о г а т да се определят също размерите и фор
м а т а на малки ч а с т и ц и и макромолекули к а т о бактерии, вируси,
белтъци, нуклеинови киселини и др., а също и молекулните маси на
полимери.
З а к о н ъ т на Рейли обяснява п р о м я н а т а в спектралния
с ъ с т а в на б я л а т а с в е т л и н а след преминаването ü през м ъ т н и
среди. П р е м и н а л а т а с в е т л и н а придобива червеникав ц в я т поради
намаляване на и н т е н з и т е т а на л ъ ч и т е с по-къса дължина на вълна
т а , к о и т о се р а з с е й в а т по-силно. С нарастване на размерите на
о п т и ч н и т е нехомогенности в с р е д а т а се намалява с т е п е н н и я т
показател на А . в и н т е н з и т е т а на разсеяната светлина. Така кога
т о 2 r > X , I s ~ УХ 2 , а посоката на разсеяната светлина е главно по
посока на п а д а щ а т а - ефект на Ми (G. Mie).
В случай, че 2r >> X , Is не зависи о т X, т . е. арубодисперсните
среди не п р о м е н я т спектралния с ъ с т а в на с в е т л и н а т а . Това се
о т н а с я и за водните капчици, образуващи м ъ г л а т а и облаците. Те
и м а т сив ц в я т , ако к а п ч и ц и т е им са сравнително малки, а изглеж
д а т бели, когато капчиците им са д о с т а т ъ ч н о големи. Разсейването
на с в е т л и н а т а о т о б е к т и с размери, много по-големи о т д ъ л ж и н а т а
на в ъ л н а т а , при к о е т о се получава незначително отклонение о т
праволинейното й разпространение, е прието да се нарича диф-
ракция.
V. В ъ л н о в а и геометрична о п т и к а 279
§ 28.2. Молекулно р а з с е й в а н е
С в е т л и н а т а , съгласно в ъ л н о в а т а т е о р и я , не т р я б в а да се
разсейва при преминаване през о п т и ч н о хомогенни среди. В д е й с т
в и т е л н о с т разсейване се наблюдава и в най-грижливо обезпрашени
газове или п о ч и с т е н и о т примеси в е щ е с т в а . П р и ч и н а т а з а т о в а са
о п т и ч н и нехомогенности, к о и т о п р е д с т а в л я в а т промени (флукту-
аиии) в п л ъ т н о с т т а ( с г ъ с т я в а н и я и разреждания), предизвикани о т
д в и ж е н и е т о на ч а с т и и и т е на в е щ е с т в о т о . Това движение се
разглежда о т м о л е к у л н о - к и н е т и ч н а т а т е о р и я , поради к о е т о т о з и
вид разсейване се н а р и ч а молекулно.
Молекулно разсейване се получава в газове, т е ч н о с т и и
т в ъ р д и т е л а . О п т и ч н и т е нехомогенности в т я х са с размери 2 r < X,
т е. з а м о л е к у л н о т о разсейване са валидни з а к о н о м е р н о с т и т е , у с т а
новени при е ф е к т а н а Тиндал. З а разлика о т него обаче м о л е к у л н о т о
разсейване се у с и л в а с нарастване на температурата. Б л а г о п р и я т н и
условия з а възникване н а з н а ч и т е л н и ф л у к т у а ц и и в п л ъ т н о с т т а на
в е щ е с т в а т а се п о л у ч а в а т при т е м п е р а т у р а около т е м п е р а т у р и т е
на ф а з о в и т е преходи. В с л е д с т в и е н а т о в а възниква и н т е н з и в н о раз
сейване на с в е т л и н а т а , и з в е с т н о под и м е т о к р и т и ч н а опалесценция.
З а к о н ъ т н а Рейли обяснява синия ц в я т н а н е б е т о , наблюда
вано в р а з с е я н а т а с в е т л и н а на С л ъ н ц е т о . П о - н а с и т е н и я т син ц в я т
н а н е б е т о в ясен л е т е н ден, о т к о л к о т о през з и м а т а , е в с ъ о т в е т
с т в и е с т е м п е р а т у р н а т а з а в и с и м о с т н а м о л е к у л н о т о разсейване.
Ч е р в е н и к а в о т о о ц в е т я в а н е н а изгрева и залеза п ъ к се дължи на
в ъ з п р и е м а н е т о н а п р я к а т а слънчева с в е т л и н а , в к о я т о по-късо
в ъ л н о в а т а ч а с т н а с п е к т ъ р а е разсеяна в по-голяма с т е п е н . Това
разсейване е по-малко през с в е т л а т а ч а с т н а деня, т ъ й к а т о т о г а в а
с в е т л и н а т а и з м и н а в а през а т м о с ф е р а т а по-къс п ъ т до з е м н а т а
повърхност, о т к о л к о т о с у т р и н и вечер (фиг. 28.2).
Използването на ж ъ л т и ф и л т р и във ф о т о г р а ф и я т а и на
ж ъ л т и ф а р о в е з а м ъ г л а при т р а н с п о р т н и т е с р е д с т в а също се осно
вава н а закона н а Рейли. В ж ъ л т а т а с в е т л и н а липсва с и н я т а компо
н е н т а н а б я л а т а с в е т л и н а , ч и е т о разсейване н а м а л я в а р я з к о с т т а
на образите и влошава в и д и м о с т т а .
СлънцеO
Фиг.28.2. П ъ т н а с л ъ н ч е б а т а с б е т л ц н а през а т м о с ф е р а т а при

различна височина на С л ъ н ц е т о
§ 28.3. К о м б и н а ц и о н н о р а з с е й в а н е , р а м а н о в и с п е к т р и
Р а з с е й в а н е т о 6 м ъ т н и среди ( о т диспераирани ч а с т и ц и ) и
м о л е к у л н о т о разсейване ( о т о п т и ч н и нехомогенности) се нарича
общо рейлиедо. То не променя д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а н а монохро-
м а т и ч н а т а с в е т л и н а . О т вледна т о ч к а на к в а н т о в а т а т е о р и я з а
е с т е с т в о т о н а с в е т л и н а т а т о в а разсейване е еластично, т . е .
п а д а щ и т е и р а з с е я н и т е ф о т о н и и м а т еднаква енераия. Според нея
п а д а щ и т е ф о т о н и в ъ з б у ж д а т м о л е к у л и т е н а в е щ е с т в о т о , а разсея
н и т е ф о т о н и са ф о т о н и т е , излъчени при връщане н а м о л е к у л и т е в
основното и м с ъ с т о я н и е .
Ако хомогенно, прозрачно,
h
нефлуоресциращо бещестдо се облъ
чи с и н т е н з и в н а монохроматична
с в е т л и н а , се получава разсеяно
лъчение, което не е монохроматич-
но. Н е г о в и я т с п е к т ъ р (фиа. 28.3)
и м а максимум н а и н т е н з и т е т а при
ч е с т о т а т а на п а д а щ и т е ф о т о н и vq
(рейлиево разсейване) и няколко по-
слаби с и м е т р и ч н и максимума о т
д в е т е му с т р а н и (сателитни линии).
Т е х н и т е ч е с т о т и се р а з л и ч а в а т о т
Фиг. 28.3. Раманов спектър на ч е с т о т а т а н а р е й л и е в а т а линия по
т е т р а х л о р м е т а н при Хо = 436 п т С Л едния начин;
v 1 2 - v 0 ± A v ' , Уз,4 = v
o ± A v
^ V
5 , 6 - V p ± Av"V--| . ( 2 8 . 3 )
V. Вълкойа и геометрична оптика 281

Е н е р г и я т а и л и ч е с т о т а т а н а р а з с е я н и т е ф о т о н и зависи о т
т о в а по к а к ъ в п ъ т м о л е к у л а т а е п рем и н ал а в ъ в възбудено елек
т р о н н о с ъ с т о я н и е и по к а к ъ в п ъ т се в р ъ щ а в основното. Н а всяко
е л е к т р о н н о с ъ с т о я н и е (вж. § 34.1) о т г о в а р я набор о т д и с к р е т н и
вибрационни с ъ с т о я н и я (вибрационни нива), а н а всяко вибрационно
- с ъ о т в е т е н набор о т д и с к р е т н и р о т а ц и о н н и енергии ( р о т а ц и о н н и
нива). Ч е с т о т и т е н а с а т е л и т н и т е линии са комбинации между
ч е с т о т а т а на п а д а щ и т е ф о т о н и и ч е с т о т и т е на вибрационните и
р о т а ц и о н н и т е преходи н а м о л е к у л и т е н а р а з с е й в а щ о т о в е щ е с т в о .
Я в л е н и е т о се н а р и ч а комбинационно разсейване и л и е ф е к т на Раман
(Ch. Raman), а п о л у ч е н и т е молекулни с п е к т р и - комбинационни и л и
раманови спектри.
Р а м а н о в и т е линии с по-ниски ч е с т о т и се п о л у ч а в а т п р и
поглъщане н а ч а с т о т е н е р г и я т а н а п а д а щ и т е ф о т о н и L\E - h A v ,
д о с т а т ъ ч н а з а възбуждане н а м о л е к у л а т а о т основно вибрационно
или р о т а ц и о н н о с ъ с т о я н и е до възбудено вибрационно и л и р о т а ц и о н
но с ъ с т о я н и е , и л и н а комбинации между т я х , поради к о е т о разсеяни
т е ф о т о н и са с по-ниска енергия. По аналогия с л у м и н е с ц е н ц и я т а
т е з и л и н и и се н а р и ч а т стоксови (вж. § 35.2). Р а м а н о в и т е линии с по-
високи ч е с т о т и (антистоксови л и н и и ) се п о л у ч а в а т п р и също т а к и
ва комбинации н а енергийни преходи, но при разсейване о т молекули,
к о и т о са били в ъ в възбудено вибрационно и л и ротационно, с ъ с т о я
ние. П р и п р е м и н а в а н е н а м о л е к у л и т е в основно с ъ с т о я н и е е н е р г и я т а
о т прехода А Е = h A v се добавя к ъ м е н е р г и я т а н а р а з с е я н о т о лъчение
и т о придобива по-висока енергия.
И н т е н з и т е т ъ т н а с т о к с о в и т е линии е по-голям о т т о з и н а
а н т и с т о к с о в и т е , т ъ й к а т о п ри с т а й н а т е м п е р а т у р а по-голяма
ч а с т о т р а з с е й в а щ и т е молекули се н а м и р а т в основно вибрационно
с ъ с т о я н и е . В е р о я т н о с т т а з а рейлиево разсейване е много по-голяма
о т т а з и з а раманово и и н т е н з и т е т ъ т н а р е й л и е в а т а л и н и я е
няколко п о р я д ъ к а по-голям о т т о з и н а р а м а н о в и т е л и н и и (фиг. 28.3).
Р а м а н о в и т е с п е к т р и се п о л у ч а в а т в ъ в в и д и м а т а и б л и з к и т е
у л т р а в и о л е т о в а и и н ф р а ч е р в е н а о б л а с т з а в е щ е с т в а в т р и т е агре
г а т н и с ъ с т о я н и я . П р и н ц и п н а схема з а т я х н о т о получаване е дадена
н а фиг. 28.4. З а и з т о ч н и к н а и н т е н з и в н а м о н о х р о м а т и ч н а с в е т л и н а
се използва лазер, а с п е к т ъ р ъ т н а разсеяното лъчение се р е г и с т р и р а
Спектрален под ъ г ъ л 9 0 ° спрямо п а д а щ о т о .
апарат С п е к т р и т е се и з п о л з в а т з а
структурен, качествен ( и д е н т и ф и
циране и о т к р и в а н е н а к о м п о н е н т и в
смеси) и количествен химичен анализ.
Лазер Проба
L С т р у к т у р н и я т анализ се основава
Фиг. 28.4. Принципна схема з а н а запазване н а п а р а м е т р и т е н а
получаване на раманов спектър л и н и и т е , х а р а к т е р н и з а един с т р у к -
т у р е н е л е м е н т (например в р ъ з к и т е С -Н, С=С, N - H и др.) при преми
н а в а н е т о н а т о з и е л е м е н т о т едно съединение в друго.
Р а м а н о в и я т с п е к т р а л е н анализ се прилага широко и з а изслед
ване н а по-сложни биологични обекти, к а т о комплекси н а б е л т ъ ц и с
нуклеинови киселини и дори н а цели к л е т к и . Б а к т е р и о ф а г и във
водна среда д а в а т с п е к т ъ р с добре изразени ивици и някои о т т я х се
д ъ л ж а т н а т р е п т е н и я т а н а п е п т и д н а т а група или н а с т р а н и ч н и
групи в б е л т ъ ч н и молекули, а други - н а т р е п т е н и я т а н а ф о с ф а т
н и т е групи и л и н а а з о т н и т е бази н а нуклеиновите киселини. Във
ф и з и к а т а р а м а н о в а т а спектроскопия е основен м е т о д з а изследване
н а д и н а м и к а т а н а к р и с т а л н и т е р е ш е т к и и н а различни възбудени
с ъ с т о я н и я , н а р и ч а н и к в а з и ч а с т и ц и (напр. фонони).
§ 29. П О Л Я Р И З А Ц И Я Н А С В Е Т Л И Н А Т А
§ 29.1. С ъ щ н о с т н а с в е т л и н н а т а п о л я р и з а ц и я
• Естествена и поляризирана светлина
Т е о р и я т а н а Максуел з а е л е к т р о м а г н и т н о т о поле (вж. § 18.2)
показва, ч е с в е т л и н а т а се р а з п р о с т р а н я в а к а т о е л е к т р о м а г н и т н а
вълна. В н е я в е к т о р и т е н а е л е к т р и ч н о т о поле & и н а м а г н и т н о т о
поле Н и з в ъ р ш в а т напречни хармонични т р е п т е н и я с една и съща
ч е с т о т а v без ф а з о в а разлика (фиг. 18.3) и т е з и т р е п т е н и я се
р а з п р о с т р а н я в а т с еднаква скорост v в посока, перпендикулярна на
р а в н и н а т а , определана о т S п Н . В е к т о р ъ т н а и н т е н з и т е т а н а
е л е к т р и ч н о т о поле <5 се нарича още светлинен вектор, т ъ й к а т о
V. В ъ л к о в а и г е о м е т р и ч н а о п т и к а
283
н е г о в а т а посока определя п о с о к а т а на с и л а т а , д е й с т в а щ а н а зареде
н и т е ч а с т и и и , и н а него се д ъ л ж а т о с н о в н и т е д е й с т в и я н а с в е т л и
н а т а (върху о к о т о , х и м и ч н о т о , биологичното).
Всеки а т о м при единичен а к т на и зл ъчван е изпуска с в е т
линен импулс (вълнов иуг) с определена о р и е н т а ц и я и ф а з а н а
с в е т л и н н и я в е к т о р . Т ъ й к а т о н е г о в а т а п р о д ъ л ж и т е л н о с т е 10 s s,
д ъ л ж и н а т а н а вълновия иуг е п р и б л и з и т е л н о / = с£ = 3 т . П р и след
ващ а к т с ъ щ и я т а т о м излъчва светлина, в к о я т о в е к т о р ъ т & има
посока и ф а з а , различни о т п р е д и ш н и т е . Това се о т н а с я з а огромния
брой едновременно и з л ъ ч в а щ и а т о м и в и з т о ч н и к а н а с в е т л и н а .
Т е х н и т е вълни с р а з л и ч н а и н е п р е к ъ с н а т о п р о м е н я щ а се посока н а
с в е т л и н н и я в е к т о р о б р а з у в а т р е з у л т а н т н а вълна. По т а к ъ в начин
във всяка т о ч к а , до к о я т о д о с т и г а р е з у л т а н т н а т а вълна, посоката
на с в е т л и н н и я т ве ктор се изменя дъб в с и ч к и възможни посоки в
р а в н и н а т а , перпен дикулярн а на л ъ ч а в т а з и т о ч к а . А м л л и т у д а т а
( м а к с и м а л н а т а стойност) на вектора & обаче е еднаква във всички
посоки поради б л и з к и т е условия, при к о и т о се н а м и р а т
и з л ъ ч в а щ и т е а т о м и и н а с л а г в а н е т о н а голям брой вълни с различни
фази. Т а к а в а с в е т л и н а се н а р и ч а естествена и л и неполяризирана
(фиг. 29.1 а).
Фиг. 29.1. А м п л и т у д и и посоки на с в е т л и н н и т е в е к т о р и &

при неполяризирана (а), ч а с т и ч н о поляризирана (6) и линейно
поляризирана с в е т л и н а (в)
П р и в з а и м о д е й с т в и е н а с в е т л и н а т а с в е щ е с т в о т о е възмож
но а м п л и т у д и т е н а с в е т л и н н и я в е к т о р д а се п р о м е н я т и да не са
еднакви в ъ в всички посоки. Тогава с в е т л и н а т а е частично поляри
зирана (фиг. 29.1 б). И п ри е с т е с т в е н а т а , и при п о л я р и з и р а н а т а
с в е т л и н а а м п л и т у д а т а н а с в е т л и н н и я в е к т о р се изменя във в р е м е т о
по хармоничен закон. П р и напълно поляризираната с в е т л и н а обаче
п о с о к а т а н а в е к т о р а се променя периодично по един и същи начин,
т а к а ч е в ъ р х ъ т м у описва някаква т р а е к т о р и я в р а в н и н а т а , пер
пендикулярна н а п о с о к а т а на лъча.
И м а т р и основни вида напълно поляризирана светлина: ли
нейно, кръаово и елиптично. При линейнополяризираката с в е т л и н а
т р е п т е н и я т а н а с в е т л и н н и я в е к т о р се и з в ъ р ш в а т само в едно и съ
що направление —по права линия (фиа. 29.1 в). Р а в н и н а т а , определена
о т т о в а направление и посоката на разпространение на с в е т л и н н а т а
вълна, се нарича р а в н и н а на трептене и л и равнина на поляризация.
При кръзовополяризираната с в е т л и н а в ъ р х ъ т на с в е т л и н н и я в е к т о р
описва окръжност, а при е ли п т и ч н оп оляри зи р ан ата - елипса.
Е л и п т и ч н а т а п о л я р и з а ц и я е най-общото с ъ с т о я н и е на поля
р и з и р а н а т а с в е т л и н а (фиа. 29.2). Л и н е й н а т а и к р ъ а о в а т а поляриза
ц и я са д в а т а аранични случая, к о а а т о е л и п с а т а се изражда в права
линия или в о к р ъ ж н о с т . Е л и п т и ч н а т а и кръаова поляризация е
дясна и л и л я в а в з а в и с и м о с т о т посоката на в ъ р т е н е на с в е т л и н н и я
в е к т о р . Т я е дясна, ако т о й се в ъ р т и по посока н а часовниковата
с т р е л к а , аледано срещу п о с о к а т а на разпространение на лъча.
Фия. 29.2. Р а з л и ч н и с л у ч а и н а н а п ъ л н о п о л я р и з и р а н а с в е т л и н а
К о л и ч е с т в е н а х а р а к т е р и с т и к а на напълно п о л я р и з и р а н а т а
с в е т л и н а е о т н о ш е н и е т о г на д ъ л ж и н и т е на м а л к а т а а и а о л я м а т а
полуос Ь н а е л и п с а т а г - a I b (фиа. 29.2). То се приема з а положително
при д я с н о п о л я р и з и р а н а т а с в е т л и н а и за о т р и ц а т е л н о при лявопо-
л я р и з и р а н а т а . Изобщо с т о й н о с т и т е му са в и н т е р в а л а — 1 < г < 1,
к а т о г = ± 1 се о т н а с я з а кръзова поляризация, а г = 0 —з а линейна.
С в е т л и н а т а , к о я т о н а й - ч е с т о се наблк)дава в природата, е
ч а с т и ч н о поляризирана, т . е . т я не е н и т о напълно неполяризирана,
н и т о напълно поляризирана. Идеално монохроматичната светлина е
един безкраен вълнов цуа, поради което е винази напълно поляризирана.
• Поляризатори, закон н а Малк)

Л и н е й н о п о л я р и з и р а н а с в е т л и н а се получава с п о м о щ т а на
поляризатори (фиа. 29,3). П о л я р и з а т о р ъ т пропуска само т а з и с в е т
лина, н а к о я т о с в е т л и н н и т е в е к т о р и и т е х н и компоненти са успоред-
O Q f T
ни на една негова равнина, наречена гладна равнина на поляризатора
(ОО'). Той не пропуска светлина, на к о я т о с в е т л и н н и т е вектори и
т е х н и компоненти са перпендикулярни на т а з и равнина.
Интензитетът на
поляризираната светлина,
Поляризатор
О излязла о т поляризатора, е
равна на половината о т
и н т е н з и т е т а на п а д н а л а т а
върху неао е с т е с т в е н а с в е т
лина, т ъ й к а т о всеки светли
Лннлисштор нен в е к т о р с произволна посо
Ф и г . 29.3. П р е м и н а в а н е н а е с т е с т в е н а
ка може да се разложи на две
с в е т л и н а през п о л я р и з а т о р и на компоненти, едната от
линейнополяризирана през а н а л и з а т о р к о и т о е по посока на г л а в н а т а
равнина. Р а в н и н а т а на поляризация на с в е т л и н а т а , преминала през
поляризатора, се променя, ако п о л я р и з а т о р ъ т се з а в ъ р т и около
посоката на лъча, но и н т е н з и т е т ъ т ü о с т а в а постоянен. Поляри-
з атори, използвани при изследване на поляризирана светлина, се
н а р и ч а т анализатори.
Анализаторът пропуска напълно линейнополяризирана
светлина, ако г л а в н а т а му равнина ОО' съвпада с р а в н и н а т а на
поляризация на с в е т л и н а т а . Ако д в е т е равнини сключват ъгъл а,
а н а л и з а т о р ъ т пропуска само к о м п о н е н т а т а &' на светлинния
вектор с а м п л и т у д а <5о (фиг. 29.3):
&' = <SoCOS а . (29.1)
Е н е р г и я т а и и н т е н з и т е т ъ т на в ъ л н и т е / са пропорцио
нални на к в а д р а т а на а м п л и т у д а т а на т р е п т е н и я т а &. Следова
т е л н о о т (29.1) з а в и с и м о с т т а между и н т е н з и т е т а /о на п а д а щ а т а
върху а н а л и з а т о р а линейнополяризирана с в е т л и н а и и н т е н з и т е т а 1
на п р е м и н а л а т а е:
Г
/ = /о cos"" а ' (29.2)
Тя е и з в е с т н а к а т о закон на Малк) (Е. Malus). И н т е н з и т е т ъ т има

максимална с т о й н о с т / = /о, к о г а т о г л а в н и т е равнини на поляри
з а т о р а и а н а л и з а т о р а са успоредни (ос = 0) и минимална / = 0, к о г а т о
т е са кръстосани ( а = 90°).
Ако през поляризатор, к о и т о се б ъ р т и около посоката н а па
д а щ и я лъч, преминава частично поляризирана сбетлина, и з л и з а щ а т а
о т него с б е т л и н а щ е и м а и н т е н з и т е т мезкду една минимална 1 т т и
една максимална с т о й н о с т / т а х . Степента на линейна п о л я р и з а ц и я Р
се определя о т о т н о щ е н и е т о :
max min
(29.3)
max
О т (29.3) се вижда, ч е з а линейнополяризирана с в е т л и н а Р = 1, защо
т о / т т = 0, а з а е с т е с т в е н а с б е т л и н а Р = 0, т ъ й к а т о / т а х = / т ш .
С т е п е н т а н а поляризация е т р е т а оснобна х а р а к т е р и с т и к а
н а с б е т л и н а т а наред с и н т е н з и т е т а , к о й т о забиси о т к б а д р а т а н а
а м п л и т у д а т а н а б е к т о р а <5, и ц б е т а , определян о т ч е с т о т а т а .
С л ъ н ч е б а т а с б е т л и н а и с б е т л и н а т а н а п о ч т и бсички изкустбени
и з т о ч н и ц и е неполяризирана. Р а з с е я н а т а с б е т л и н а , бключително и
о т а т м о с ф е р н и я бъздух, е ч а с т и ч н о поляризирана, а при разсейване
под ъ г ъ л 90° - напълно поляризирана. Ч о б е ш к о т о око не различаба
п о л я р и з и р а н а т а с б е т л и н а о т е с т е с т в е н а т а . У с т р о й с т в о т о на
о п т и ч н и т е уреди з а получаване и изследване на поляризирана с б е т
лина се основава н а в з а и м о д е й с т в и е т о на с в е т л и н а т а с в е щ е с т в о т о .
§ 29.2. П о л у ч а в а н е н а л и н е й н о п о л я р и з и р а н а с б е т л и н а
• П о л я р и з а ц и я п р и отраоке н ие и п р е ч у п д а н е
О т р а з е н и я т и п р е ч у п е н и я т лъч, получени о т л ъ ч е с т е с т
вена с в е т л и н а , п а д а щ върху г р а н и ч н а т а повърхност между два
диелектрика, са ч а с т и ч н о
поляризирани (фиг. 29.4 а).
В пречупения л ъ ч преобла
д а в а т т р е п т е н и я т а в рав
н и н а т а на падане (означени
със с т р е л к и н а фиг. 29.4), а
в отразения лъч - т р е п т е
н и я т а , перпендикулярни н а
Фиг. 29.4. Ч а с т и ч н а (а) и пълна поляри т а з и равнина (означени н а
з а ц и я (б) на о т р а з е н и я и пречупения л ъ ч фиг. 29.4 с т о ч к и ) .
j
V. В ъ л н о б а и г е о м е т р и ч н а о п т и к а
287
С т е п е н т а н а линейна поляризация н а пречупения и н а о т р а
зения л ъ ч зависи о т ъ а ъ л а н а падане. Ъ а ъ л ъ т н а падане а , при к о й т о
о т р а з е н и я т л ъ ч е линейнополяризиран в равнина, перпендикулярна
на р а в н и н а т а н а падане, а п р е ч у п е н и я т е максимално поляризиран в
т а з и равнина, се нарича -ъгъл на БрЬстер (D. Brewster). В т о з и случаи
п р е ч у п е н и я т и о т р а з е н и я т л ъ ч с к л ю ч в а т ъ г ъ л 90°, а ъ г ъ л ъ т на
пречупване е ß = 90° - а (физ. 29.4 б). О т закона з а пречупване (26.1) и
(26.2) се получава условието з а линейна поляризация н а о т р а з е н и я
л ъ ч , и з в е с т н о к а т о закон на Bphcmep:
ig а - nz. (29.4)
• Двойно пречупване
Я в л е н и е т о двойно пречупване е р а з д е л я н е т о н а един
с в е т л и н е н л ъ ч н а два л ъ ч а при преминаване н а с в е т л и н а т а през
прозрачни к р и с т а л и (фиа. 29.5). Е д и н и я т о т л ъ ч и т е (о), к о й т о се
подчинява н а з а к о н и т е з а о т р а ж е н и е и пречупване (вж. § 26.1), се
н а р и ч а обикновен. Д р у г и я т л ъ ч (е), наречен необикновен, и м а различ
О' на с ко р о ст н а р а з п р о с т р а н е н и е и
различен п о к а з а т е л н а пречуп
Жж А
ване в з а в и с и м о с т о т ъ г ъ л а н а
1 i r
о падане. Той не л е ж и в р а в н и н а т а
t t it на падане, не се подчинява на
у т i
закона з а пречупване и дори при
Фиг. 29.5. Двойно пречупване при ъ г ъ л н а падане 0° се о т к л о н я в а
лъч е с т е с т в е н а светлина, падащ о т п ъ р в о н а ч а л н а т а си посока
нормално: е - необикновен лъч, о -
обикновен лъч, ОО' - о п т и ч н а ос н а (фиг. 29.5).
кристала Всички прозрачни кри-
с т а л и , с изключение н а к р и с т а л и т е о т к у б и ч н а т а с и с т е м а , и м а т
с в о й с т в о т о двойно пречупване. В някои о т т я х , наречени едноосни
кристали, и м а едно направление, наречено оптична ос на кристала,
в к о е т о двойно пречупване не се наблюдава. Н а й - и з в е с т н и едноосни
к р и с т а л и са и с л а н д с к и я т ш п а т , к в а р ц ъ т и т у р м а л и н ъ т .
Всяка права, успоредна н а о п т и ч н а т а ос, е о п т и ч н а ос на
к р и с т а л а . Р а в н и н а т а , определена о т п а д а щ и я л ъ ч и о п т и ч н а т а ос
н а к р и с т а л а , е главна равнина на кристала. О б и к н о в е н и я т и необик
н о в е н и я т л ъ ч са линейнополяризирани във взаимно перпендикулярни
напрабления. Т р е п т е н и я т а на обикновения лъч са перпендикулярни
на а л а б н а т а рабнина на кристала, а на необикнобения се и з б ъ р ш б а т
б а л а б н а т а рабнина (фиа. 29.5).
Д б о й н о т о пречупбане, подобно на д и с п е рс и я та (бж. § 26.4), се
обяснява с б з а и м о д е й с т б и е т о на с в е т л и н н и т е бълни със з а р е д е н и т е
ч а с т и ц и на а т о м и т е и м о лек у ли т е б к р и с т а л и т е . К р и с т а л и т е са
а н и з о т р о п н и среди - т е и м а т различни физични с б о й с т б а б различ
ни направления (бж. § 7.1). Ч а с т и ц и т е , к о и т о аи и з а р а ж д а т , са ани
з о т р о п н и осцилатор и . Тоба означаба, че me т р е п т я т с различна
с о б с т б е н а ч е с т о т а 6 различни напрабления. Т р е п т е н и я т а на с б е т -
линния б е к т о р , к о и т о и м а т еднакбо напрабление с т р е п т е н и я т а
при някоя о т с о б с т в е н и т е ч е с т о т и , се п о з л ъ щ а т най-силно, т ъ й
к а т о п р е д и з б и к б а т принудени т р е п т е н и я на ч а с т и ц и т е б т о б а
напрабление.
Ако б к р и с т а л а има само едно напрабление, б к о е т о ч а с т и ц и
т е не м о а а т д а т р е п т я т , т о т р е п т е н и я т а на с б е т л и н н и я б е к т о р
на е с т е с т в е н а т а с в е т л и н а няма да се п о а ъ л н а т т о ч н о в т о в а
направление и с в е т л и н а т а ще излезе о т к р и с т а л а линейно поляри
зирана. З а обикновения лъч т а к о в а е направлението, перпендикуляр
но на о п т и ч н а т а ос на кристала, и т о се запазва независимо о т
п о с о к а т а на лъча в к р и с т а л а (фиа. 29.6). З а т о в а обикновеният лъч
се р а з п р о с т р а н я в а във всички посоки с еднаква скорост и показате
л я т на пречупване за неао е постоянна величина.
Т р е п т е н и я т а на необик
новения лъч сключват различен
ъаъл с о п т и ч н а т а ос при различ
ни посоки на разпространение в
кристала. На т е з и посоки с ъ о т
в е т с т в а т различни собствени
ч е с т о т и на т р е п т е н е на ч а с т и
Фиг. 2 9 . 6 . О б и к н о в е н и ( а ) и н е о б и к ц и т е , различни а м п л и т у д и и фа
н о в е н и л ъ ч и (б) с р а з л и ч н а п о с о к а 6 зи на в т о р и ч н и т е вълни, поради
главната равнина на кристала
к о е т о и с к о р о с т т а на необикно-
бения лъч е различна 6 различните посоки. Различните показатели
на пречупбане за обикновения (п„ = const) и за необикнобения лъч
(п, ^ const) са причина д б а т а лъча да се р а з д е л я т пространствено.
289
• Поляризационни призми и поляроиди
Е с т е с т в е н и к р и с т а л и не се и з п о л з в а т к а т о п о л я р и з а т о р и ,
т ъ й к а т о о б и к н о в е н и я т и необикновеният лъч, м а к а р и разделени,
са близо един до друг. З а т а з и цел се и з р а б о т в а т п о л я р и з а ц и о н н и
п р и з м и о т две ч а с т и , изрязани по специален н а ч и н о т кварц или
исландски ш п а т и слепени с канадски балсам. О т т я х д в а т а л ъ ч а
и з л и з а т под ъ а ъ л един к ъ м друг, т а к а ч е н а неголямо р а з с т о я н и е о т
п р и з м а т а са д о с т а т ъ ч н о раздалечени.
О б и к н о в е н и я т и необикновеният л ъ ч се п о г л ъ щ а т в еднаква
с т е п е н в п о в е ч е т о о т п р о з р а ч н и т е едноосни к р и с т а л и . В някои
обаче е д и н и я т о т д в а т а л ъ ч а се поглъща по-силно. Това явление се
нарича линеен дихроизъм. Т а к а т у р м а л и н о в к р и с т а л с дебелина около
1 m m поглъща п о ч т и напълно обикновения лъч, получен в него при
д в о й н о т о пречупване, и пропуска необикновения. Н а т о з и принцип се
п р а в я т поляризационни п л а с т и н к и , наречени поляроиди. Те пред
с т а в л я в а т слой о т дребни иглообразни к р и с т а л ч е т а и л и о т молеку
ли н а полимер, о р и е н т и р а н и еднопосочно и включени в прозрачна
м а т р и ц а . П о л я р о и д и т е п р е в ъ з х о ж д а т п о л я р и з а ц и о н н и т е призми с
г о л я м а т а си площ, но и м о т с т ъ п в а т по у с т о й ч и в о с т н а влага и
т е м п е р а т у р а , к а к т о и по о п т и ч н и х а р а к т е р и с т и к и .
Двойно пречупване се наблюдава и в т е ч н и к р и с т а л и , в
подложени н а д е ф о р м а ц и я а м о р ф н и т е л а и в т е ч н о с т и , п о с т а в е н и в
е л е к т р и ч н о поле.
§ 29.3. Оптична активност на веществата

К ъ м о п т и ч н а т а а к т и в н о с т н а в е щ е с т в а т а с п а д а т явления,
к о и т о се д ъ л ж а т н а р а з л и ч н и т е и м о п т и ч н и с в о й с т в а в различни
направления ( о п т и ч н а анизотропия). В е щ е с т в а т а , з а к о и т о т я е
е с т е с т в е н а , се н а р и ч а т о п т и ч н о а к т и в н и . И з к у с т в е н а о п т и ч н а
а к т и в н о с т възниква к а т о р е з у л т а т о т външни въздействия, напри
мер механични деформации, е л е к т р и ч н о и л и м а г н и т н о поле.
Освен в двойно пречупване и линеен дихроизъм, о п т и ч н а т а
а к т и в н о с т се п р о я в я в а в ъ в в ъ р т е н е н а р а в н и н а т а н а линейнополя-
р и з и р а н а т а с в е т л и н а (наричано н а к р а т к о о п т и ч н о в ъ р т е н е ) , в
з а в и с и м о с т т а м у о т д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а (дисперсия н а о п т и ч н о
т о в ъ р т е н е ) , в п о л я р и з а ц и я при разсейване и при луминесценция, и в
290 Маринов
gpyau я в л е н и я . О п т и ч н а т а а к т и в н о с т н а в е щ е с т б а т а 6 зави си мо ст
о т д ъ л ж и н а т а н а с в е т л и н н а т а вълна се изследва в спектрополяри-
метри ята.
• Вършене н а р а б н и н а т а н а поляризация
П р и преминаване н а линейкополяризирана сбетлина през
о п т и ч н о а к т и в н о вещество се получава въртене на р а в н и н а т а й на
п о л я р и з а ц и я . Най-напред т о в а явление е о т к р и т о 6 кварц о т Араво
(D. Arago, 1811 8.), 6 т е ч н о с т ( т е р п е н т и н ) о т Био (J. Biot, 1815 8.), а
по-късно и в р а з т в о р и (напр. захар във вода) и пари (напр. н а камфор)
н а много органични в е щ е с т в а . Ъ г ъ л ъ т н а в ъ р т е н е н а р а в н и н а т а н а
поляризация и л и н а к р а т к о - ъ г ъ л ъ т на оптично въртене ф (фиг.
29.7) е х а р а к т е р е н з а в е щ е с т в о т о и г о л е м и н а т а му се определя о т
п ъ т я /, и з м и н а т о т с в е т л и н а т а в него:
' Ф= а/ ' (29.5)
К о е ф и ц и е н т ъ т а е констан
т а на о п т и ч н о т о в ъ р т е н е и зависи
о т в е щ е с т в о т о и о т д ъ л ж и н а т а на
в ъ л н а т а Х. При т е ч н о с т и и р а з т в о р и
т о й се нарича специфичен ъ г ъ л на
Фиг. 29.7. Ъ г ъ л н а в ъ р т е н е ф
въртене и се п о с т а в я в скоби - [а]. З а
след преминаване на л ъ ч а
през о п т и ч н о а к т и в н о р а з т в о р и [а] се дефинира к а т о ъгъл
в е щ е с т в о с дебелина I на в ъ р т е н е ф за единица концентра
ц и я н а в е щ е с т в о т о С и единица о п т и ч е н п ъ т I със закона на Био:
ф = [а] С1 (29.6)
Най-често, к о г а т о С е в проценти, / —в д е ц и м е т р и (dm) и ф в
градуси (deg), м е р н а т а единица за [а] е deg/dm. В случай н а моларна
к о н ц е н т р а ц и я , с п е ц и ф и ч н и я т ъгъл [ос] се нарича моларен ъ г ъ л на вър
тене и при с ъ щ и т е единици за / и ф м е р н а т а му единица е deg.dm /mol.
Р а в е н с т в о т о (29.6) дава възможност з а определяне н а кон
ц е н т р а ц и и с п о м о щ т а н а уреди за измерване н а ъ г ъ л а н а о п т и ч н о т о
в ъ р т е н е , наречени п о л я р и м е т р и . Основните и м ч а с т и са поляриза-
т о р и а н а л и з а т о р . Според закона на Малю (29.2), п о л у ч е н а т а о т
п о л я р и з а т о р а линейнополяризираната с в е т л и н а не преминава през
а н а л и з а т о р а , ако р а в н и н а т а й на поляризация и г л а в н а т а равнина на
а н а л и з а т о р а са кръстосани (фиг. 29.3). А н а л и з а т о р в т о в а положение
V. Вълкова и г е о м е т р и ч н а о п т и к а 291
обаче я пропуска, ако пред неао се п о с т а в и о п т и ч н о а к т и в н о вещество.
З а да се заааси о т н о в о с в е т л и н а т а , а н а л и з а т о р ъ т т р я б в а да се
з а в ъ р т и н а н я к а к ъ в ъ г ъ л около п о с о к а т а н а п р еми н аващи я лъч. Този
ъаъл е т о ч н о ъ а ъ л ъ т на о п т и ч н о т о в ъ р т е н е ф.
П о л я р и м е т р и я т а е п р о с т и т о ч е н м е т о д , използван по-рано
за определяне н а захар в урина, а сеаа алавно з а определяне н а захар в
п р о д у к т и на х р а н и т е л н о в к у с о в а т а промишленост.
• Оптична активност и асиметрия на молекулите

Обикновено се с ч и т а , че една молекула проявява о п т и ч н а
а к т и в н о с т , ако съдържа т а к а наречения асиметричен атом на
Въглерода. Един т а к ъ в а т о м е свързан с ч е т и р и различни арупи в
м о л е к у л а т а и т я н я м а н и т о равнина, н и т о ц е н т ъ р н а с и м е т р и я .
Такива са м о л е к у л и т е на 19 о т 2 0 - т е аминокиселини (с изключение на
алицина), к о и т о и м а т дясна и л я в а конфизурация. Д в е т е форми н а
о п т и ч н а изомерия се н а р и ч а т огледални антиподи и л и енантиомери.
И н т е р е с н о е, ч е в о р г а н и з м и т е се н а м и р а само една о т д в е т е
конфигурации н а а м и н о к и с е л и н и т е ( л я в а т а ) и н а н а й - в а ж н и т е
биологични молекули. В е щ е с т в а т а , химично с и н т е з и р а н и о т с и м е т
рични молекули обаче, винаги са смес (райе, тчна. смес) о т еднакви
количества на д в а т а енантиомера.
О п т и ч н а а к т и в н о с т има не само молекула, к о я т о съдържа аси
м е т р и ч е н въглероден а т о м , но и всяка молекула, к о я т о се различава о т
друаа т а к а , к а к т о о б е к т ъ т се различава о т своя оаледален образ. Таки
ва молекули се н а р и ч а т хирални ( о т гр. хейр - ръка) и м о г а т да съще
с т в у в а т в две форми - дясна {D) и л я в а (L). Д я с н а т а ф о р ма не може да
се превърне в л я в а чрез никакво в ъ р т е н е в п р о с т р а н с т в о т о , к а к т о
д я с н а т а ръка не може да се превърне в л я в а или о б р а т н о (фиг. 29.8).
Фиа. 29.8. Сравнение н а л я в а и дясна р ъ к а е л я в а и дясна ф о р м а н а аланина
В п р и р о д а т а се среща молекулна и кристална хиралност. При

т о п е н е или р а з т в а р я н е н а в е щ е с т в о т о м о л е к у л н а т а х и р а л н о с т се
запазва (напр. захар), а кристалната изчезва (напр. кварц). Кварцът е
изараден о т симетрични молекули SiCK, но кристализира в две форми
—дясна и лява. Топеният кварц няма оптична активност.
Х и р а л н о с т т а е характерна за б е л т ъ ц и т е , възлехидратите,
нуклеиновите киселини и редица нискомолекулни съединения в клет
к а т а . В ДНК и РНК въалехидратите са винаеи в Л-форма. И дясна
т а , и л я в а т а форма реаеират по еднакъв начин със сим етр ичните
молекули, но организмите ги р а з л и ч а в а т . К л е т к а т а усвоява само L-
ф о р м а т а на аминокиселините, която отаоваря на с т р у к т у р а т а на
биологичните й молекули.
Една молекула проявява оптична активност, само ако т я или
ч а с т о т нея е хирална (в ч а с т н о с т има спирална структура). Затова
данните, получени с м е т о д и т е на спектрополяриметрията, моаат
да се използват за количествено определяне на спирални участъци
(брой, дължина) в макромолекулни вериги. Подобна информация може
да се получи само с рентгенов структурен анализ (вж. § 37.2).
§ 30. О П Т И Ч Н И Л Е Щ И
• Най-ранният писмен документ за л е щ и т е е пиесата на Аристофан

"Облаци" (424 г. преди н.е.), 6 която се споменава за запалващо стъкло, из
ползвано за фокусиране на слънчевите лъчи и получаване на озън. Първото
известно приложение на леща за корекция на зрението е изумрудът на
Нерон, вероятно вдлъбнат, през който е наблкздавал гладиаторските игри.
Висококачествени лещи о т планински кристал са изработвани о т викинги
т е през 11 —12 век за запалване на огън. Л е щ и т е не са много разпростране
ни до о т к р и в а н е т о на о ч и л а т а (вероятно в И т а л и я през 1280 г.), а за нача
ло на коригирането на миопия с вдлъбнати лещи се с ч и т а 1451 г.
Аббе (Ernst Abbe, 1860) извежда условието за получаване на резки об
рази о т лещи и о п т и ч н и системи (условие за синусите) и прави револкщия в
разработването на о п т и ч н и инструменти.
П ъ р в а т а очна к о н т а к т н а леща е разработена о т германския физи-
олог Фик (Adolf Fick) през 1887 г. и е о т стъкло. През 1936 г. е направена
п ъ р в а т а леща о т полимер, но и т я , к а к т о всички к о н т а к т н и лещи дотога
ва, е склерална, т е. покрива не само роговицата, но и съседните й т ъ к а н и .
Роговичната корекционна леща е разработена след 1950 г., но намира масово
приложение едва през 6 0 - т е години, когато се усъвърщенства технология
т а за изработване на полимерни лещи.
V. Вълнова и г е о м е т р и ч н а оптика 293

§ 30.1. Основни е л е м е н т и н а с ф е р и ч н и т е л е щ и
Оптичната леща е хомогенно прозрачно т я л о , ко ето има
различен показател на пречупване о т околната среда и е ограничено
о т две повърхнини или о т една повърхнина и една равнина. Равнина
т а може да се разглежда к а т о повърхнина с безкрайно голям радиус
на кривината. Най-разпространени са сферичните лещи, ограничени
о т две сферични повърхнини или о т сферична повърхнина и равнина
(фиг. 30.1). Л е щ а т а се нарича тънка, ако р а з с т о я н и е т о между сфе
ричните повърхнини (дебелината на л е щ а т а ) е малко в сравнение с
т е х н и т е радиуси. В противен случай т я е дебела, но разделянето на
л е щ и т е на т ъ н к и и дебели е условно и зависи о т к о н к р е т н и т е им
приложения. Ако дебелината на л е щ а т а намалява към периферията
й, л е щ а т а е изпъкнала, а ако нараства, т я е вдлъбната.
Комбинация о т лещи, при които ц е н т р о в е т е на кривината на
повърхнините им л е ж а т на една права, се нарича центрирана
оптична система.
Основните е л е м е н т и на една сферична леща и на една ц е н т
рирана с и с т е м а о т сферични лещи са: главна о п т и ч н а ос, главна
равнина, о п т и ч е н ц е н т ъ р , фокус, фокална равнина, фокусно разсто
яние и о п т и ч н а сила (пречупваща способност). Г ла в на оптична ос е
правата, съединяваща ц е н т р о в е т е на сферичните повърхнини на
л е щ а т а или о п т и ч н и т е центрове на л е щ и т е о т о п т и ч н а т а систе
ма (фиг. 30.1). Г л а в н а равнина е равнината, в к о я т а продълженията
на л ъ ч и т е , падащи успоредно на главната о п т и ч н а ос, се пресичат с
продълженията на л ъ ч и т е , излизащи о т л е щ а т а . Главната равнина
е перпендикулярна на главната о т и ч н а ос. Тънките лещи и м а т една
главна равнина, а д е б е л и т е - две. Оптичен център е т о ч к а т а , в
к о я т о г л а в н а т а о п т и ч н а ос пресича главната равнина. Д еб ел ите
лещи и м а т две т а к и в а точки, наречени главни или възлови точки.
Фокус е пресечната т о ч к а на л ъ ч и т е , преминали през леща
т а , к о и то преди пречупването си през нея са били успоредни на глав
н а т а о п т и ч н а ос (фиг. 30.1 а). Ако пречупените лъчи са разходящи,
фокус е пресечната т о ч к а на т е х н и т е продължения (фиг. 30.1 б).
Всяка леща има два фокуса - по един о т д в е т е й страни. Те се нами
р а т върху о п т и ч н а т а ос. Равнината, к о я т о преминава през фокуса
и е перпендикулярна на о п т и ч н а т а ос, се нарича фокална равнина.
294 Маринов
Фокусно разстояние f е р а з с т о я н и е т о о т о п т и ч н и я ц е н т ъ р go фоку
са и л и о т с ъ о т б е т н а т а алабна т о ч к а go неао. Ако о п т и ч н а т а среда
о т д в е т е с т р а н и н а л е щ а т а е една и съща, ф о к у с н и т е р а з с т о я н и я
о т д б е т е с т р а н и н а л е щ а т а са рабни по аолемина, но и м а т различен
знак. П р и е т о е ф о к у с н о т о р а з с т о я н и е до предния фокус по посока н а
р а з п р о с т р а н е н и е н а л ъ ч и т е да бъде о т р и ц а т е л н о ( / < 0), а до задния
- п о л о ж и т е л н о ( / > 0).
Падащи Падащи
лъчи
п f
Пречупени лъч^
] лъчи
Пречупени лъчи
S)?-- IF
>иг. 30.1. Елементи на т ъ н к а сферична леща - изпъкнала (а) и вдлъбната (б);

1> и О2 - иентрове на сферичните повърхнини, п и Г2 - радиуси, d - дебелина
а лещата, O1O2 - алавна оптична ос, НН' - злавна равнина, О - оптичен
ентър, F - фокус, f - фокусно разстояние
Р е ц и п р о ч н а т а с т о й н о с т н а фокусното р а з с т о я н и е Р се нари
ч а о п т и ч н а с и л а и л и пречупваща способност н а л е щ а т а ;
Р= - (30.1)
/
Т я се измерба б е д и н и ц а т а м е т ъ р на минус пърба с т е п е н , но з а н е я
н а й - ч е с т о се използба и м е т о диоптрия ( I m = 1 dpt). О п т и ч н а т а
сила н а л е щ а т а е н а й - б а ж н а т а й х а р а к т е р и с т и к а и забиси един-
с т б е н о о т р а д и у с и т е н а н е й н и т е сферични повърхнини Г] и Г2 и о т
п о к а з а т е л и т е н а пречупбане н а л е щ а т а п и о к о л н а т а й среда Яо •
р = (—-!)(--—) (30.2)
А л а е б р и ч н и я т знак н а радиуса е положителен, ако ц е н т ъ р ъ т на

п о б ъ р х н и н а т а се н а м и р а зад о п т и ч н и я ц е н т ъ р по посока н а разпро
с т р а н е н и е н а л ъ ч и т е и о т р и ц а т е л е н , к о а а т о е пред неао. Така на
фиа. 30.1 Ti > 0 и Г2 < 0.
З а л е щ и бъб въздух по = 1, п > 1 и з н а к ъ т н а Р се определя
само о т а л а е б р и ч н и т е с т о й н о с т и н а г, и Гт . Л е щ а с Р = 0 (при Г] = г^)
се н а р и ч а афокална и се използва з а корекции н а о п т и ч н и аберации.
Ако Р > 0, л е щ а т а се нарича полоокителна и л и събирателна, т ъ й
к а т о успореден сноп л ъ ч и се събира в задния й фокус след пречупва
н е т о си. Л е щ а т а е отрицателна и л и разсейбателна, к о г а т о Р < 0 и
т о з а в а в предния й фокус се п р е с и ч а т п р о д ъ л ж е н и я т а н а пречупени
т е о т нея л ъ ч и (фиг. 30.1 б).
О б р а з и т е , получавани о т л е щ и т е , м о г а т да се п о с т р о я т
г е о м е т р и ч н о к а т о се знае х о д ъ т на поне два лъча. П р е с е ч н а т а
т о ч к а на л ъ ч и т е или т е х н и т е продължения определя м я с т о т о на
образа. Обикновено е д и н и я т л ъ ч е т о з и , к о й т о м и н а в а през о п т и ч
ния ц е н т ъ р и не се пречупва (фиг. 30.2). В т о р и я т л ъ ч е успореден на
о п т и ч н а т а ос и при с ъ б и р а т е л н а л е щ а след п р е ч у п в а н е т о си преми
на в а през з а д н и я й фокус. П р и р а з с е й в а т е л н а л е щ а т о з и л ъ ч с т а в а
а ^ - Ь -
f - f
" • : . _ ~ /Ц..,
. 1 | Реален
Ооект ~ I 1 "^ F образ
F 1
Фиа. 30.2. П о л у ч а в а н е н а реален, о б ъ р н а т и у м а л е н образ о т

събирателна леща, когато а > 2 /
разходящ след п р е ч у п в а н е т о си, но през предния й фокус м и н а в а него

в о т о продължение (фиг. 30.3). Може да се използва и л ъ ч с о б р а т е н
ход н а в т о р и я . Той (или п р о д ъ л ж е н и е т о му при р а з с е й в а т е л н а леща)
п р е м и н а в а през фокуса и се пречупва през л е щ а т а , к а т о с т а в а успо
реден н а о п т и ч н а т а ос.
О б р а з и т е , получени при пресичане на лъчи, се н а р и ч а т
реални (действителни), а при пресичане н а продължения н а л ъ ч и -
нереални (недействителни). С ъ б и р а т е л н а леща, използвана з а полу
ч а в а н е н а нереален, п р а в и увеличен образ н а о б е к т , к о й т о се намира
между предния фокус и о п т и ч н и я й ц е н т ъ р , се нарича лупа (фиг. 30.4).
В и д ъ т , г о л е м и н а т а и р а з с т о я н и е т о н а образа до о п т и ч н и я
ц е н т ъ р b з а в и с я т о т р а з с т о я н и е т о н а о б е к т а до о п т и ч н и я и е н т ъ р
/ - — f
Обект
F * F
Нереален Нереален Обект
образ образ
Фиа. 30.3. Получаване на нереален, Фиа. 30.4. Получаване на нереален,

прав и умален образ о т разсейвателна прав и увеличен образ о т събира-
л е щ а
т е л н а леща (лупа), koaamo а < /
а. Тези р а з с т о я н и я са с в ъ р з а н и с ф о к у с н о т о р а з с т о я н и е f със зависи

мостта
J_-i 1 (30.3)
f a b
и з в е с т н а к а т о формула з а тънката леща.
§ 30.2. А б е р а ц и и н а о п т и ч н и т е л е щ и и с и с т е м и
О б р а з и т е , получавани о т р е а л н и т е леши и о п т и ч н и систе
ми, не с ъ о т в е т с т в а т съвсем т о ч н о н а о б е к т и т е , т . е . и м а н я к а к в и
о т к л о н е н и я н а п о л у ч е н и т е образи о т и д е а л н и т е . Това се д ъ л ж и н а
н е д о с т а т ъ ц и н а л е щ и т е , н а р е ч е н и а б е р а ц и и ( о т л а т . aberratio -
о т к л о н е н и е ) . А б е р а ц и и т е са няколко вида и н а й - ч е с т о се п р о я в я в а т
едновременно, но п ъ л н о т о о т с т р а н я в а н е н а всички е невъзможно.
• Аберации н а сферичните лещи

С ф е р и ч н а т а аберация се п о л у ч а в а п р и по-широки снопове,
т ъ й к а т о с ф е р и ч н а т а л е щ а п р е ч у п в а по-силно п е р и ф е р н и т е л ъ ч и и
по-слабо п а р а к с и а л н и т е , к о и т о с а по-близки до о п т и ч н а т а ос (физ.
30.5). В т о з и с л у ч а й т о ч к а о т о б е к т а се изо б р а з я в а неясно в ъ в вид н а
п е т н о върху екрана. Количествена х а р а к т е р и с т и к а н а с ф е р и ч н а т а
а б е р а ц и я е в е л и ч и н а т а надлъокна аберация, р а в н а н а р а з с т о я н и е т о
между п р е с е ч н и т е т о ч к и н а к р а й н и т е и ц е н т р а л н и т е лъчи с
г л а в н а т а о п т и ч н а ос.
С ф е р и ч н а т а аберация на с ъ б и р а т е л н и т е и разсей б а т е лни-
т е лещи е с о б р а т е н знак, т а к а че комбинирането на т а к и в а лещи
дава възможност т я да се компенсира. Други два начина за намаля
ване на с ф е р и ч н а т а аберация са; използване на а п е р т у р н а диафраг
м а за о т с т р а н я в а н е на п е р и ф е р н и т е лъчи в падащия сноп и изра
ботване на леща с подходяща пречупваща повърхнина, различна о т
с ф е р и ч н а т а , к о я т о и м а минимална аберация.
Фий. 30.5. Сферична аберация Фиг. 30.6. Кома
Ако о б е к т ъ т е извън о п т и ч н а т а ос, с н о п ъ т с в е т л и н а пре

минава през л е щ а т а под ъгъл спрямо нея (фиг. 30.6). Само л ъ ч ъ т ,
к о й т о преминава през о п т и ч н и я ц е н т ъ р , дава образ във фокуса, а по-
о т д а л е ч е н и т е о т него лъчи д а в а т образи в различни т о ч к и на
ф о к а л н а т а равнина - по-далече или по-близо о т о с т а . Сечението на
снопа с ф о к а л н а т а равнина представлява п е т н о , к о е т о прилича на
к о м е т а с опашка. З а т о в а т а з и аберация се нарича кома. Т я е една о т
н а й - с ъ щ е с т в е н и т е аберации. Лещи с о т с т р а н е н а сферична аберация
н я м а т кома, ако е изпълнено и условието за равенство на оптични
т е п ъ т и щ а о т д в е т е с т р а н и на л е щ а т а , известно к а т о условие на
Аббе за синусите.
Дисторсията е аберация, предизвикана о т различното линей
но увеличение на целия образ, т ъ й к а т о е получен с у ч а с т и е т о на
лъчи, сключващи голям ъгъл с о п т и ч н а т а ос. Р е з у л т а т ъ т е наруша
ване на г е о м е т р и ч н о т о подобие между о б е к т и образ. Ако о б е к т ъ т е
к в а д р а т н а мрежа о т прави
линии (фиг 30.7 а), поставена
перпендикулярно на о п т и ч н а т а
ос, о б р а з ъ т му е мрежа, образува
на о т криви линии. О б р а з ъ т има
Фиа. 30.7. Д и с т о р с и я вида, показан на фиг. 30.7 б, ако
298 А/. Маринов
у в е л и ч е н и е т о н а р а с т в а о т о п т и ч н а т а ос к ъ м п е р и ф е р и я т а , а в
п р о т и в е н случай и м а вида, показан н а фиа. 30.7 в.
Х р о м а т и ч н а т а аберация се проявява при немонохроматична
(бяла) с в е т л и н а поради я в л е н и е т о дисперсия н а с в е т л и н а т а (вж. §
26.4). Л ъ ч и с р а з л и ч н а д ъ л ж и н а н а в ъ л н а т а се п р е ч у п в а т в различна
с т е п е н и ф о к у с ъ т и м не е един и същ (фиг. 30.8 а). Вследствие н а
т о в а к о н т у р и т е н а о б р а з и т е и м а т вид н а с п е к т р а л н о о ц в е т е н и
а б
Фиг. 30.8. Х р о м а т и ч н а аберация (а) и кориаиране н а а б е р а ц и я т а с
в т о р а л е щ а (б)
ивици. Х р о м а т и ч н а т а аберация, подобно н а с ф е р и ч н а т а , се х а р а к т е

ризира с в е л и ч и н а т а надлъзкна хроматична аберация. Х р о м а т и ч н а
т а а бе р ация също може да се намали чрез комбинация с в т о р а л е щ а
(фиг. 30.8 б), с к о я т о образува а х р о м а т и ч е н д у б л е т (ахромат). Д в е т е
л е щ и са о т различно с т ъ к л о - леко (крон) и т е ж к о ( ф л и н т ) и и м а т
различен п о к а з а т е л н а пречупване. А п о х р о м а т ъ т е леща или с и с т е м а
о т лещи, в к о и т о освен х р о м а т и ч н а т а , е кориаирана и с ф е р и ч н а т а
аберация.
• А с т и г м а т и з ъ м , цилиндрични лещи
А с т и г м а т и з м ъ т се дължи н а р а з л и ч н о т о пречупване н а
л ъ ч и т е в различни меридианни равнини н а л е щ а т а . Той е два вида.
Е д и н и я т се п р о я в я в а при с в е т л и н н и снопове, к о и т о п а д а т върху
л е щ а с п р а в и л н а с ф е р и ч н а форма, но под аолям ъаъл спрямо о п т и ч
н а т а й ос. Н а р и ч а се а с т и а м а т и з ъ м н а косите л ъ ч и и се среща в
о п т и ч н и т е уреди. Д р у а и я т вид се проявява и при м а л ъ к ъаъл н а
падане върху л е щ а т а , ако т я н я м а правилна сферична форма. Той се
нарича а с т и г м а т и з ъ м н а а с и м е т р и я т а и е х а р а к т е р е н з а о п т и ч н а
т а с и с т е м а н а окото. Този а с т и а м а т и з ъ м е п р а в и л е н , к о а а т о най-
аоляма разлика в п р е ч у п в а н е т о и м а в две взаимно перпендикулярни
меридианни равнини.
Д а разгледаме дбойноизпъкнала л е щ а (фиг. 30.9 а), ч и я т о
подърхника и м а по-аоляма кривина в о т в е с н а т а мер и д и ан н а равнина
W', о т к о л к о т о в х о р и з о н т а л н а т а НН'. Н е к а върху н е я д а п а д а с в е т
линен сноп с кръало сечение о т далечен т о ч к о в и з т о ч н и к , успоредно
н а о п т и ч н а т а й ос. Л ъ ч и т е , к о и т о са в о т в е с н а т а р а в н и н а W ' , след
п р е ч у п в а н е т о си щ е се с ъ б е р а т в т о ч к а т а F]. Л ъ ч и т е , п р е м и н а в а щ и
през х о р и з о н т а л н а т а равнина н а л е щ а т а Н Н ' , щ е се с ъ б е р а т в F i ,
по-далече о т Fj. З а т о в а о б р а з ъ т н а и з т о ч н и к а в т . Fi щ е и м а вид н а
х о р и з о н т а л н а ч е р т и ч к а . В т . F2 т о й е о т в е с н а ч е р т и ч к а , а между
т о ч к и т е Fi и F : и м а вид на п е т н о с кръала и л и овална форма. Следо
в а т е л н о о б р а з ъ т н а т о ч к а , получен с а с т и г м а т и ч н а леща, е ч е р т и ч
ка или п е т н о и к о н т у р и т е н а образа на един о б е к т не са еднакво
резки във всички посоки.
а б
Фиг. 30.9. Л е щ а с правилен а с т и г м а т и з ъ м о т а с и м е т р и я н а повърх
н и н а т а (а) и т е с т за о т к р и в а н е на а с т и г м а т и з ъ м н а о к о т о (б)
А с т и г м а т и з ъ м н а о к о т о може да се о т к р и е с п р о с т т е с т
(фиа. 30.9 б). З а човек с нормално зрение всички л и н и и о т ч е р т е ж а
и з г л е ж д а т еднакво черни. П р и наличие н а а с т и г м а т и з ъ м някои о т
л и н и и т е и з г л е ж д а т по-черни о т д р у г и т е , т ъ й к а т о всички линии са
в една равнина, но в о к о т о само някои о т т я х ( н а й - ч е р н и т е ) са т о ч н о
фокусирани.
З а коригиране н а а с т и г м а т и з ъ м се и з п о л з в а т ц и л и н д р и ч н и
л е щ и , ограничени о т цилиндрични повърхнини и л и о т цилиндрична
повърхнина и равнина. П р е с е ч н а т а л и н и я н а ц и л и н д р и ч н а т а повърх
нина с равнина, п р е к а р а н а през н о р м а л а т а к ъ м т а з и повърхнина, се
н а р и ч а меридиан. Ц и л и н д р и ч н и т е л е щ и и м а т правилен а с т и г м а т и
з ъ м - м е р и д и а н и т е с м и н и м а л н а и м а к с и м а л н а к р и в и н а са взаимно
перпендикулярни. З а една плоскоцилиндрична л е щ а т о в а са образува-
300 Маринов
щ а т а н а ц и л и н д ъ р а и д ъ а а т а о т о к р ъ ж н о с т т а н а о с н о в а т а (фиа.
30.10 а). П ъ р в и я т о т т я х е успореден н а о с т а н а цилиндъра и се
а
б 6
Ф и а . 30.10. И з п ъ к н а л а плоскоцилиндрична леща (а): Н Н ' — меридиан с
максимална кривина, W - меридиан с минимална кривина (ос на
л е щ а т а ) ; линеен фокус 6 о т в е с н а т а (б) и в х о р и з о н т а л н а т а равнина (в)
нарича ос на ц и л и н д р и ч н а т а леща. Л ъ ч и т е , к о и т о п а д а т върху
изпъкнала плоскоцилиндрична ле ща в р а в н и н и т е , преминаващи през
м е р и д и а н и т е с м а к с и м а л н а кривина, се с ъ б и р а т в л и н и я (фиг. 30.10
б, в), а к о и т о п а д а т в р а в н и н а т а на о с т а , не се п р е ч у п в а т .
§ 30.3. О п т и ч н а с и с т е м а н а ч о в е ш к о т о о к о
• Пречупване н а сдетлината в окото
С в е т л и н а т а влиза в о к о т о през з е н и ц а т а , пречупва се на
а р а н и ц и т е между няколко среди с различен п о к а з а т е л н а пречупване
и попада върху в ъ т р е ш н и я слой н а о к о т о ( р е т и н а т а ) , к ъ д е т о енер-
а и я т а ü се п р е в р ъ щ а в биоелектричен п от ен ц и ал . Върху р е т и н а т а
се п о л у ч а в а т реални, о б ъ р н а т и и умалени образи н а о б е к т и т е о т
околния с в я т .
О п т и ч н и т е среди по п ъ т я н а с в е т л и н а т а к ъ м р е т и н а т а са
(фиа. 30.11); въздух, прозрачна роаовица, предна и задна очна камера
(съдържащи б и с т р а в о д н и с т а т е ч н о с т ) , очна л еща в прозрачна кап
сула и с т ъ к л о в и д н о т я л о . С т ъ к л о в и д н о т о т я л о з а е м а по-аолямата
ч а с т о т о ч н а т а я б ъ л к а и п р е д с т а в л я в а прозрачна желеобразна т е ч
н о с т . Най-аоляма о п т и ч н а сила и м а р о а о в и ц а т а —средно 49 D, т ъ й
к а т о араничи с въздуха, к о й т о и м а най-малък п о к а з а т е л н а пречуп
ване п в сравнение с о с т а н а л и т е среди ( т а б л . 30.1). С т о й н о с т и т е н а
A
I з а о ч н а т а л е щ а и с ъ с е д н и т е й среди се р а з л и ч а в а т по-малко по
между си и н е й н а т а о п т и ч н а сила е по-малка о т т а з и н а роаовица
т а , но може д а се променя.
За опростяване на п р е с м я т а н и я т а о п т и ч н а т а система на
окото се разглежда к а т о една проста леща с о п т и ч н а сила, равна на
алаебричната сума о т н е й н и т е съставящи. Такова око се нарича
редуцирано око и о п т и ч н а т а му сила без акомодаиия е 59 D.
С клера Хороидея
Табл. 30.1. П о к а з а т е л н а
Канал на Шлем пречупване п u о п т и ч н а
сила Р н а п р е ч у п в а щ и т е
среди н а о к о т о
Роговица
Пречупваща п Р, D
среда
Ирис
Въздух 1,00
Зеница Роговица 1.38 49
Предна камера Водниста
Задна камера т е чно с т 1,33 -6
Очна леща:
Ресничест неакомод. 1.41 20
мускул акомодирана 1,42 34
Стъкловидно
Очен Стъкловидно Ретина Л е щ а тяло 1,34 -4
нерв тяло
О б щ о з а око:
Фиг. 30.11. Човешко око неакомод. 59
акомодирано 73
• Акомодация
О т построяването на образи при лещи, ка кто и о т формула
т а за т ъ н к а леща (30.3) се вижда, че при промяна на р а з с т о я н и е т о а
между о б е к т и леща се променя и р а з с т о я н и е т о b между леща и
образ. Това означава, че само образът на обект, намиращ се на т о ч н о
определено разстояние о т окото, ще попада върху р е т и н а т а . За да
се в и ж д а т обекти, отдалечени на различно разстояние, окото т р я б
ва да променя о п т и ч н а т а си сила. Тази негова способност се нарича
акомодация. Тя се дължи на изменението на ф о р м а т а на о ч н а т а
леща, при к о е т о се променя главно кривината на п р е д н а т а ü повър
хнина. Кривината на л е щ а т а зависи о т е л а с т и ч н и т е й свойства и
о т силите, приложени върху капсулата, в к о я т о се намира л е щ а т а .
Капсулата е свързана към ресничестия мускул чрез ииниевите
връзки (фиг. 30.11).
Схематично акомодаиията протича т а к а . При гледане на
далечни о б е к т и (в безкрайност) р е с н и ч е с т и я т мускул е о т п у с н а т ,
но под д е й с т в и е на еластични сили ииниевите връзки и капсулата
са опънати, т а к а че кривината и о п т и ч н а т а сила на л е щ а т а са
минимални (фиг. 30.12 а). При гледане наблизо р е с н и ч е с т и я т мускул
се съкращаба, ц ш ш е б и т е бръзки и к а п с у л а т а се о т п у с к а т , а криби-
н а т а и о п т и ч н а т а сила н а л е щ а т а се у б е л и ч а б а т —о к о т о е б с ъ с т о
я н и е н а акомодация (фиг. 30.12 б). Р а з с т о я н и е т о до о б е к т а , при
к о е т о а к о м о д а ц и я т а не предизбикба напрежение и умора при продъл
ж и т е л н о гледане, се н а р и ч а разстояние на най-доброто (най-ясното)
диокдане. Очебидно с т о й н о с т т а н а т о б а р а з с т о я н и е е индибидуална
и н е п о с т о я н н а , но се приема, че средно е около 25 cm.
б
Фиг. 30.12. О п т и ч н а схема н а око при гледане 6 безкрайност (а) и н а око 6
с ъ с т о я н и е на акомодация (в)
Д и а п а з о н на акомодацията се нарича и н т е р б а л ъ т , б к о й т о
се променя о п т и ч н а т а сила на о ч н а т а леща (б д и о п т р и и ) при преход
о т гледане н а далечен о б е к т (б безкрайност) к ъ м гледане н а мини
мално р а з с т о я н и е до окото. Д и а п а з о н ъ т н а акомодация н амал я б а с
б ъ з р а с т т а поради д е х и д р а т а ц и я т а и н а м а л я в а н е т о н а е л а с т и ч
н о с т т а н а о ч н а т а л е щ а (фиг. 30.13). Той е най-широк (14 D) б млада
б ъ з р а с т , к о г а т о при максимална акомодация се б ш к д а т резки образи
на о б е к т и до около 7 cm.
Диоптрии
14 -1
13 ^Ч
12 - Ч Обект с познати размери
1 1
1 0 -
- - -
—
на известно разстояние
9
8 - -
7 - - -
6 -
Непознат
4 - V обект
3 - V
2- V—•
1- —
1
0 1 1 1 1 ' I
0 10 20 30 40 50 60 70
Възраст в години
Фиа. 30.14. Възприемане н а разстояние
Фиа. 30.13. Диапазон н а акомодация
чрез образ с п о з н а т и размери н а о б е к т а
6 зависимост о т в ъ з р а с т т а
и чрез бинокулярен паралакс
303
Н а м а л я в а н е т о н а диапазона с т а б а забележимо мезкду 40 и 50
8., к о г а т о д о с т и г а 2 D, а к ъ м 60 г. вече е само 1 D и добре се в и ж д а т
о б е к т и при най-малко р а з с т о я н и е 1 —2 т . Това с ъ с т о я н и е се нарича
пресбиопия и не е болест, въпреки че е и з в е с т н о и к а т о "старческо
далекогледство". Коригира се със с ъ б и р а т е л н и лещи, к а к т о обикнове
н о т о далекогледство, а к ъ с о г л е д и т е с пресбиопия вече не се н у ж д а я т
о т корекция. П р и п ъ л н а загуба н а акомодация о к о т о може да вижда
ясно само н а едно р а з с т о я н и е и т о в а н а л а г а ползване н а очила с би
фокални л е щ и - с горна ч а с т з а гледане надалече и с долна - з а близо
т . е . з а ч е т е н е . П р е с б и о п и я т а , к а к т о и други о п т и ч н и н е д о с т а т ъ ц и ,
е много по-слабо забележима при ярко осветл ен и е, к о г а т о се увелича
ва д ъ л б о ч и н а т а н а р я з к о с т поради свиване н а з е н и ц а т а .
• Възприемане н а дълбочина
О к о т о и м а способност да преценява р а з с т о я н и я т а до него,
наречена Възприемане на дълбочина на пространството. Това с т а в а
по т р и различни начина. Е д и н и я т е чрез сравняване н а р а з с т о я н и я
т а с г о л е м и н а т а н а о б р а з и т е в р е т и н а т а н а о б е к т и с и з в е с т н и раз
мери (фиг. 30.14). Д р у г и я т е и з в е с т е н под и м е т о поддиокен паралакс.
Той се и з р а з я в а в т о в а , ч е о б р а з и т е н а неподвижни близки и по-
далечни о б е к т и върху р е т и н а т а н а неподвижно око също са непод
вижни. Ако обаче г л а в а т а се в ъ р т и , о б р а з и т е н а б л и з к и т е о б е к т и
бързо се п р е м е с т в а т по р е т и н а т а , д о к а т о о б р а з и т е н а д а л е ч н и т е
о с т а в а т п о ч т и н а с ъ щ о т о м я с т о . По т о з и н а ч и н р а з л и ч н и т е раз
с т о я н и я се в ъ з п р и е м а т различно, дори к о г а т о се гледа с едно око.
Т р е т и я т начин се д ъ л ж и н а бинокулярното зрение и се нарича
бинокулярен паралакс (стереопсис). Д в е т е очи са разположени на
около 5 cm едно о т друго и о б р а з и т е н а един близък о б е к т п о п а д а т
върху различни ч а с т и н а д в е т е р е т и н и - по-наляво н а л я в а т а и по-
надясно н а д я с н а т а ( ф и г 30.14). О б р а з и т е н а един далечен о б е к т
обаче п о п а д а т в с р е д а т а н а всяка р е т и н а , т . е . в напълно с ъ о т в е т
с т в а щ и си т о ч к и . Б и н о к у л я р н и я т паралакс д а в а в ъ з м о ж н о с т на
човек с две очи д а преценява много по-добре р а з с т о я н и я т а в сравне
ние с човек с едно око, но п р а к т и ч е с к и т о в а се о т н а с я з а възприемане
н а дълбочина н а п р о с т р а н с т в о т о не повече о т 30 до 60 т .
§ 30.4. К о р и г и р а н е н а о п т и ч н и т е н е д о с т а т ъ и и н а о к о т о
О п т и ч н а т а с и с т е м а н а о к о т о е мноао по-несъвършена,
о т к о л к о т о на с ъ б р е м е н н и т е ф о т о а п а р а т и , но н е й н о т о несъбършен-
с т б о се компенсира 6 з н а ч и т е л н а с т е п е н о т нербно-физиолоаичните
механизми н а б ъ з п р и я т и е . К а к т о бсички лещи, т а к а и розобицата, и
о ч н а т а л е щ а и м а т сферична аберация, к о я т о н а м а л я б а р я з к о с т т а
на образа. С ф е р и ч н а т а им аберация е м и н и м а л н а при сбибане на
з е н и ц а т а , т ъ й к а т о т о г а б а т е х н и т е периферни ч а с т и не у ч а с т б а т
бъб ф о р м и р а н е т о на образа. О к о т о компенсира х р о м а т и ч н а т а абе
р а ц и я чрез р а з л и ч н а с т е п е н на акомодация: за ч е р б е н и т е л ъ ч и т я е
по-голяма, а з а с и н и т е — по-малка. З а т о б а с и н и т е п р е д м е т и из
г л е ж д а т по-далечни о т ч е р б е н и т е , к о и т о са разположени н а с ъ щ о т о
р а з с то я ние. Тази физиологична илюзия е и з в е с т н а н а художниците,
к о и т о и з п о л з б а т синия ц б я т з а фон, за да п р и д а б а т дълбочина на
картините.
П о в ъ р х н и н а т а на р о г о в и ц а т а не е съвсем с и м е т р и ч н а по
о т н о ш е н и е н а о п т и ч н а т а ос но окото. Обикновено в о т в е с н а т а рав
нина к р и в и н а т а е малко по-голяма о т к р и в и н а т а в х о р и з о н т а л н а т а .
Тази разлика се и з р а з я в а в з а в и с и м о с т на о п т и ч н а т а сила н а о к о т о
о т ъ г ъ л а с една о т р а в н и н и т е , т . е . в астигматизъм. Ако р а з л и к а т а
между н е й н и т е с т о й н о с т и в д в е т е равнини не превишава 0,5 D,
т о з и а с т и г м а т и з ъ м се с ч и т а за физиологичен.
В с ъ с т а в а н а о ч н а т а л е щ а и с т ъ к л о в и д н о т о т я л о под ф о р м а
на колоиден р а з т в о р в л и з а т б е л т ъ ч н и с т р у к т у р и и други макромо-
лекулни комплекси. Те п р е д и з в и к в а т дифузно разсейване н а с в е т л и
н а т а , а б с т ъ к л о в и д н о т о т я л о с ъ з д а в а т зони на п о м ъ т н я в а н е ,
к о и т о се д в и ж а т . С ъ д ъ р ж а н и е т о н а бода б о ч н а т а л е щ а н а м а л я б а в
напреднала в ъ з р а с т до т а к а в а с т е п е н , че т я може да с т а н е
непрозрачна ( с т а р ч е с к а к а т а р а к т а ) и се налага да бъде о т с т р а н е н а
и заменена с б ъ т р е о ч н а и ли с външна леща.
По различни причини об рази т е, създавани о т о п т и ч н а т а
с и с т е м а н а о к о т о , не п о п а д а т върху р е т и н а т а . Н а й - ч е с т о т о б а се
дължи на несъответствие между пречупващата способност на окото
и формата на о ч н а т а я б ъ л к а . При по-малка пречупваща способност
или скъсяване н а н а д л ъ ж н и я размер н а о к о т о о б р а з ъ т се получава
зад р е т и н а т а (фиг. 30.15 б). А к о м о д а ц и я т а д а в а в ъ з м о ж н о с т да се
ф о к у с и р а т л ъ ч и т е само о т n o - д а л е ч н и т е о б е к т и , к о и т о се в и ж д а т
ясно, но не и по-близките. Този о п т и ч е н н е д о с т а т ъ к н а о к о т о се
нарича далекогледстдо (хиперметропия). Той се коригира с очила с
подходяща с ъ б и р а т е л н а л е щ а (фие. 30.15 6) и л и о п е р а т и в н о чрез
лазерна а б л а ц и я (вж. § 36.5).
а б 6
Фиг. 30.15. Сноп о т успоредни лъчи, попадащ върху нормално (а), далекогледо
(б) и коригирано далекогледо око (в)
В случай н а по-аоляма пречупваща способност и л и увелича

ване н а н а д л ъ ж н и я размер на о к о т о о б р а з и т е н а п о - д а л е ч н и т е пред
м е т и се п о л у ч а в а т пред р е т и н а т а (фиг. 30.16 а), а само о б р а з и т е на
по-близките п о п а д а т върху н е я и се в и ж д а т ясно. Този н е д о с т а т ъ к
се нарича късогледство (миопия) и се кориаира с очила с подходяща
р а з с е й в а т е л н а л е щ а (физ. 30.16 б) или о п е р а т и в н о п а к ч р е з лазерна
аблаиия.
а б в
Фиа. 30.16. Сноп о т успоредни лъчи, попадащ върху късогледо (а), коригирано
късогледо (б) и късогледо а с т и г м а т и ч н о око, събиращо л ъ ч и т е в две фокални
равнини (в)
А к о м о д а ц и я т а не може д а компенсира а с т и г м а т и з м а , т ъ й
к а т о при акомодация к р и в и н а т а н а о ч н а т а л е щ а се променя п о ч т и
еднакво и в о т в е с н а т а , и в х о р и з о н т а л н а т а равнина. С л е д о в а т е л н о
без п о м о щ т а н а очила не може д а се получи р я з к о с т н а о б р а з и т е .
А с т и г м а т и ч н о т о око може д а се разглежда к а т о с и с т е м а о т две
цилиндрични л е щ и с различна о п т и ч н а сила, ч и и т о оси с к л ю ч в а т
н я к а к ъ в ъ г ъ л помежду си (фиг. 30.16 в). Тогава к о р е к ц и я т а н а а с т и
г м а т и з м а се свежда до намиране н а с ф е р и ч н а леща, к о я т о фокусира
306 м . Маринов
бърху р е т и н а т а лъчите о т едната о т д б е т е равнини (напр. хори
зонталната), а цилиндрична леща фокусира лъчите о т друаата
равнина. Д в е т е корекции се извършват с една комбинирана сферо-
цилиндрична леща, която е с предна сферична повърхнина и задна
цилиндрична. Пречупващите способности на д в е т е повърхнини и
положението на о с т а на цилиндричната се подбират опитно при
корекция на всеки конкретен случай.
В последните години за коригиране на оптичните недостатъ
ци на окото се използват стъклени (минерални) и органични (поли
мерни) контактни лещи. Те се п о с т а в я т плътно пред предната по
върхност на роговицата и се задържат т а м о т тънкия слой слъзна
т еч ност , изпълваща пространството между т я х и роговицата. Осо
беност на т е з и лещи е, че елиминират почти напълно участието на
роговицата в о п т и ч н а т а система на окото, т ъ й като показателят
на пречупване на слъзната т е ч н о с т е еднакъв с т о з и на роговицата.
Това е важно за коригиране на недостътъци на окото, които се
дължат на аномалии във формата на роговицата. Някои о т т я х не
могат да б ъ д а т коригирани с очила. Контактни лещи се използват
широко при миопия, хиперметропия, астигматизъм и пресбиопия. В
сравнение с очилата т е и м а т по-широко зрително поле и не влияят
на размера на образа, т ъ й като между т я х и окото няма разстояние.
§ 31. О П Т И Ч Е Н МИКРОСКОП
Микроскопията е метод (технология) за получаване на уве
личени образи на твърде малки (невидими за човешкото око) струк
т у р и или детайли с помощта на различни видове микроскопи. Тя се
развива с развитието на микроскопите и има т р и главни клона —
оптична, електронна и микроскопия със сканираща сонда.
О п ти чн а та и електронната микроскопия се основават на
пречупването, отражението и дифракцията на попадащо върху
обекта лъчение и събиране на ч а с т о т него за получаване на образ.
Това става чрез облъчване на обекта с широк неподвижен сноп (напр.
оптична и електронна трансмисионна микроскопия) или чрез скани
ране с тънък сноп (напр. конфокална лазерна и сканираща електронна
микроскопия). При микроскопията със сканираща сонда не се използва
V. Вълкова и г е о м е т р и ч н а о п т и к а 307
лъчение, а о б р а з ъ т е р е з у л т а т о т в з а и м о д е й с т в и е т о между о с т р и я
връх на една сонда и п о в ъ р х н о с т т а н а о б е к т а , с к о я т о т о й е в непо
средствена близост. О п т и ч н и я т микроскоп предизвика революция в
биологията и о с т а в а н а й - в а ж н и я т и н с т р у м е н т н а т а з и наука.
§ 31.1. П р и н ц и п н о у с т р о й с т в о и у б е л и ч е н и е н а
микроскопа
*1* И з в е с т н о е, ч е м и к р о с к о п ъ т н а Л ь о в е н х у к (A. v a n Leeuwenhoek.) се

с ъ с т о и о т е д н а м а л к а , силно и з п ъ к н а л а л е щ а с у в е л и ч е н и е около 200 п ъ т и ,
м о н т и р а н а върху плоча с механизъм за поддържане н а изследвания обект. С
него през 1674 а. Льовенхук п р и в л и ч а в н и м а н и е т о н а б и о л о з и т е и т е го смя
т а т з а в е л и к м и к р о с к о п и с т . Това обаче не о з н а ч а в а , ч е т о й е и з о б р е т а т е л
н а микроскопа, т ъ й к а т о н е г о в и я т микроскоп е само е д н а много добра луп а.
Н е се з н а е т о ч н о кой е и з о б р е т и л п ъ р в и я сложен микроскоп, с ъ с т а в е н
о т няколко л е щ и . Н а й - ч е с т о т о в а се п р и п и с в а н а д а т с к и т е м а й с т о р и н а
о ч и л а б а щ а и син Ханс и З а х а р и а с Янсен (Н. a n d Z. J a n s s e n ) , но п о с о ч в а н а т а
година 1590 в е р о я т н о не е т о ч н а . В ъ з м о ж н о е и з о б р е т а т е л я т д а е Г а л и л е й
(G. Galillei), к о й т о п р е з 1609 г. и з р а б о т в а микроскоп с е д н а и з п ъ к н а л а и една
вдлъбната леща.
П р е з 1665 г. Хук (R. Нооке) описва в п ъ р в а т а к н и г а по мпкроскопия на
б л ю д е н и я т а си с т р и л е щ о в микроскоп върху корк и ми кроорг ан и зми в к а п к а
вода и о т к р и в а о с н о в н а т а е д и н и ц а н а ж и в о т а - к л е т к а т а , В к р а я н а XVII 6.
Хюйгенс (С. Huygens) п р а в и огромна к р а ч к а в р а з в и т и е т о н а м и к р о с к о п и я т а
к а т о р а з р а б о т в а окуляр о т две лещи, в к о й т о е коригирана х р о м а т и ч н а т а
аберация, използван и досега. П р е з 1870 г. Аббе (Е. АЬЬе) а н а л и з и р а е ф е к т а о т
д и ф р а к ц и я т а н а с в е т л и н а т а и о п т и м и з и р а п о л у ч а в а н е т о н а образа.
М и к р о с к о п ъ т с ф а з о в к о н т р а с т , и з п о л з в а н широко п р и изследване на
биологични т ъ к а н и , е и з о б р е т е н о т Ц е р н и к е (F Z e r m k e , 1934), з а к о е т о му е
п р и с ъ д е н а Нобелова н а г р а д а по ф и з и к а п р е з 1953 г. О г р о м н а п о п у л я р н о с т в
к л е т ъ ч н а т а биология п р е з п о с л е д н и т е години придоби л а з е р н а т а скан и ра
щ а к о н ф о к а л н а микроскопия, ч и й т о п р и н ц и п е п а т е н т о в а н о т М и н ски (М.
Minsky, 1957).
О п т и ч н и я т ( с в е т л и н н и я т ) микроскоп се основава н а преми

наване през о б е к т а и л и о т р а з я в а н е о т неао н а видима с в е т л и н а , коя
т о се възприема д и р е к т н о о т окото, о т ф о т о г р а ф с к а п л а к а или о т
ф о т о е л е к т р и ч е н ц и ф р о в д е т е к т о р . Всички микроскопи се с ъ с т о я т
о т ч а с т и , групирани в три системи - механична, о с в е т и т е л н а и
о п т и ч н а . Механичната система н а класическия микроскоп е с т а б и
лен м е т а л е н с т а т и в с U-бидна основа, п р е д м е т н а м а с и ч к а и т р ъ б а
(тубус), в к о я т о е м о н т и р а н а о п т и ч н а т а с и с т е м а . Р а з с т о я н и е т о
между м а с и ч к а т а и т у б у с а може да се променя арубо с м а к р о б и н т
или ф и н о с м и к р о м е т р и ч е н б и н т .
Микроскопът, при к о й т о с в е т л и н а т а о т осветителната
система п р е м и н а в а през ц е н т р а л е н о т в о р в п р е д м е т н а т а масичка и
о с в е т я в а н а б л ю д а в а н и я о б е к т , е трансмисионен. П р и о т р а ж а т е л н и я
микроскоп с в е т л и н а т а п р е м и н а в а п р е з полупрозрачно оаледало в
о б е к т и в а и о б р а з ъ т се п о л у ч а в а о т о т р а з е н а т а о т о б е к т а с в е т л и
на. Б и о л о г и ч н и я т микроскоп е т р а н с м и с и о н е н , а о т р а ж а т е л н и я т се
и з п о л з в а з а н а б л ю д а в а н е н а н е п р о з р а ч н и о б е к т и , напр. ш л и ф о в е в
м е т а л о а р а ф и я т а и минералоаията. Н а й - п р о с т а т а осветителна
система н а м и к р о с к о п а е подвижно огледалце, ф о к у с и р а щ о върху
о б е к т а слънчева или изкуствена светлина. О с в е т и т е л н а т а систе
м а н а с ъ в р е м е н н и т е микроскопи се с ъ с т о и о т е л е к т р и ч е с к а л а м п а и
о п т и ч н о у с т р о й с т в о з а ф о к у с и р а н е и п р о м я н а н а с е ч е н и е т о н а снопа
с п о м о щ т а н а ирисова д и а ф р а а м а , наречено кондензор.
Н а й - в а ж н а т а ч а с т на о п т и ч н а т а система е о б е к т и в ъ т . Той
е предназначен да събира с в е т л и н а о т о б е к т а и да създава неаов
увеличен образ. О б е к т и в ъ т се с ъ с т о и о т няколко лещи, о т к о и т о
н а й - б л и з к а т а до о б е к т а , наречена челна леща, и м а много късо
фокусно р а з с т о я н и е . О с т а н а л и т е лещи к о р и г и р а т а б е р а ц и и т е на
ч е л н а т а . Обикновено микроскопите са снабдени с 4 - 5 о б е к т и в а със
с т а н д а р т н о увеличение 5х, 10х, 20х, 40х и ЮОх (имерсионен), завин-
т е н и в д о л н а т а , в ъ р т я щ а се ч а с т на т у б у с а (револвер). О б р а з ъ т се
наблюдава през окуляр, п о с т а в я н в г о р н а т а ч а с т н а тубуса. Най-
ч е с т о о к у л я р ъ т е с увеличение 5х, 10 до 20х и е с ъ с т а в е н о т две
лещи. М и к р о с к о п ъ т е монокулярен, ако т у б у с ъ т е с един окуляр
(наблюдава се с едно око) и е бинокулярен, ако е с два окуляра.
Д е й с т в и е т о на трансмисионния микроскоп се вижда о т о п т и ч
н а т а му схема (фиг. 31.1). О б е к т ъ т AB се н а м и р а под о б е к т и в а на
малко по-аолямо р а з с т о я н и е о т фокусното р а з с т о я н и е н а о б е к т и в а
f . О б е к т и в ъ т дава реален, увеличен и о б ъ р н а т образ A|ßi зад предния
фокус н а окуляра Fi- Този междинен образ се разглежда през окуляра
к а т о през лупа. Н а р а з с т о я н и е на най-доброто виждане D = 25 cm се
получава о б р а з ъ т А2В2, к о й т о е нереален, увеличен и прав. Л е щ а т а
на о к о т о п р о е к т и р а т о з и образ върху р е т и н а т а в т р е т и образ Аз-Вз,
к о й т о е д е й с т в и т е л е н , увеличен и прав по о т н о ш е н и е н а о б е к т а .
У велич ението н а о п т и ч е н уред е безразмерна величина,
к о я т о се д е ф и н и р а к а т о о т н о ш е н и е н а видимия р а з м е р (образа) н а
един о б е к т и неговия и с т и н с к и
Ill образ размер. В з а в и с и м о с т о т т о в а
A '
дали р а з м е р ъ т е линеен и л и
ъглов, у в е л и ч е н и е т о е л и н е й н о
и л и ъглово. Ъглово увеличение
се използва, к о г а т о о б р а з ъ т се
^ Окуляр получава в безкрайност, к а к т о
е при у р е д и т е с окуляр. Линей
н о т о увеличение н а о б е к т и в а
4 \\I образ
W| и н а окуляра н а микроскопа
Wi м о г а т д а се о п р е д е л я т приб
л и з и т е л н о о т фиг. 31.1 к а т о
о т н о ш е н и я н а с т р а н и в подоб
ни т р и ъ г ъ л н и ц и :
W = — , (31.1)
AB f.
А-
A.B.
— . (31.2)
Фиа. 31.1. Принципна о п т и ч н а схема A.ß, f2
на трансмисионен микроскоп
В случая р а з с т о я н и я т а
о т о б е к т а AB до фокуса н а о б е к т и в а Fi и о т образа А i ß i до фокуса н а
окуляра F2 се п р е н е б р е г в а т к а т о много по-малки о т ф о к у с н и т е раз
с т о я н и я . О т д е ф и н и ц и я т а н а увеличение следва, ч е у в е л и ч е н и е т о
н а микроскопа W е произведение о т у в е л и ч е н и я т а н а о б е к т и в а и
окуляра:
А2В2 А , ^ , цг
AB А\В
A B ], A -B
След з а м е с т в а н е н а (31.1) и (32.2), з а W се получава
|W =W1 w LD
2 (31.3)
U 2
§ 31.2. Р а з д е л и т е л н а с п о с о б н о с т н а човешко око и
о п т и ч е н уред
Оснобна х а р а к т е р и с т и к а н а о п т и ч н и т е уреди е в е л и ч и н а т а
р а з д е л и т е л н а способност. Н а й - м а л к о т о линейно (или ъалобо) раз
с т о я н и е между две т о ч к и , при к о е т о т е х н и т е образи з а п о ч в а т да се
с л и в а т и п р е с т а в а т да б ъ д а т различими, се н а р и ч а линейна (или
ъглова) граница на разделяне, а р е ц и п р о ч н а т а му с т о й н о с т — разде
л и т е л н а способност. Н а п р е ч н о т о сечение н а с в е т л и н н и я сноп се
ограничава о т а п е р т у р а т а - о т б о р ъ т на о п т и ч н а т а с и с т е м а , опре
делен о т р а з м е р и т е н а н е й н и т е о п т и ч н и е л е м е н т и (лещи, огледала)
или о т непрозрачни прегради {апертурни диафрагми). О т р а з м е р и т е
и п о л о ж е н и е т о н а а п е р т у р а т а зависи о с в е т е н о с т т а н а образа,
д ъ л б о ч и н а т а н а р я з к о с т , р а з д е л и т е л н а т а способност и р а з м е р и т е
на з р и т е л н о т о поле.
Ъ г л о в а т а граница на разделяне на н о р м а л н о т о човешко око е
4
Д 0 = 1' (1 ъглова м и н у т а , Г = 3.10 rad). Е л е м е н т и о т о б е к т със
сложна с т р у к т у р а , н а м и р а щ и се на по-малък ъ г ъ л о т Д 0 , се с л и в а т и
о б е к т ъ т се в ъ з прие ма к а т о б е з с т р у к т у р е н . Р а з д е л и т е л н а т а способ
н о с т н а о к о т о се ограничава о т д и ф р а к ц и я т а н а с в е т л и н а т а в
з е н и ц а т а , а б е р а ц и я т а н а к р и с т а л и н а и ъ г ъ л а между к о л б и ч к и т е в
р е т и н а т а (30"). Н а р а з с т о я н и е D = 2 5 cm о т о к о т о ( р а з с т о я н и е на
най-доброто виждане) л и н е й н а т а му граница н а разделяне 5 ' е
5' = Z) ДО = 25.10 2. 3.10 4
= 75.10"6 т = 75 ц т . (31.4)
По-малки д е т а й л и в о б е к т а м о г а т да се в и д я т , само ако в

образа, к о й т о се п р о е к т и р а върху р е т и н а т а , ъ г ъ л ъ т между т я х е
повече о т Г. Това е възможно, ако се използва лупа и о б е к т ъ т е близо
до нейния фокус. С т а к а в а п р о с т а с и с т е м а обаче не се получава голя
мо увеличение и д о с т а т ъ ч е н и н т е н з и т е т н а с в е т л и н а т а , а освен
т о в а т я п р и т е ж а в а сферична и х р о м а т и ч н а аберация, а с т и г м а т и -
з ъ м и кома. По-голямо увеличение и з н а ч и т е л н о по-малки аберации
се п о л у ч а в а т чрез комбиниране н а няколко лещи в микроскоп.
Идеален образ н а т о ч к а о т о б е к т а може да се получи само със
сферична с в е т л и н н а вълна. Р е а л н и т е о п т и ч н и с и с т е м и , к а к в а т о е и
т а з и н а микроскопа, и м а т входни и изходни а п е р т у р н и д и а ф р а г м и с
крайни размери, к о и т о о г р а н и ч а в а т с ф е р и ч н а т а повърхнина н а въл-
н а т а . В с л е д с т в и е н а т о в а , при п р е м и н а в а н е т о н а с в е т л и н а т а през
м а л к и т е п р о с т р а н с т в а между ч а с т и ц и т е н а о б е к т а се получава
д и ф р а к ц и я (фие. 31.2) и всяка т о ч к а о т о б е к т а се изобразява к а т о
с в е т л о п е т н о , обкръжено с редуващи се к о н ц е н т р и ч н и т ъ м н и и
с в е т л и п р ъ с т е н и (фиа. 31.3 а). Ц е н т р а л н и я т максимум в дифракци-
И з т о ч н и к на
сферична
П О С О К И на
вълната зад
преградата
Преграда
с отвор
а б
Фиа. 31.2. Д и ф р а к ц и я н а Фиа. 31.3. Д и ф р а к ц и о н н а к а р т и н а (горе) и
в ъ л н а през о т в о р п р о с т р а н с т в е н о разпределение на с в е т л и н
н а т а е н е р г и я (долу) п р и е д н а (а), две
съседни (б) и две с л и в а щ и се т о ч к и (в)
о н н а т а к а р т и н а н а една т о ч к а , наречен диск на Е ъ р и (G. Airy), се

ограничава о т п ъ р в и я т ъ м е н п р ъ с т е н и с ъд ър ж а 84% о т с в е т л и н н а
т а енергия. Р а д и у с ъ т н а диска на Е ъ р и г, наблюдаван през о б е к т и в с
фокусно р а з с т о я н и е / и д и а м е т ъ р d при д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а X, е
1,22^/
(31.5)
d
Според к р и т е р и я на Р е й л и (J. W. Rayleigh, 1879), ч о в е ш к о т о
око може д а различи две т о ч к и в образа к а т о о т д е л н и , к о г а т о
ц е н т ъ р ъ т н а диска н а всяка о т т я х попада върху к р а я н а п ъ р в и я
т ъ м е н п р ъ с т е н н а д р у г а т а т о ч к а (фиг. 31.3 в). С л е д о в а т е л н о линей
ната граница на р а з д е л я н е 5 е р а в н а на р а д и у с а на диска на Е ъ р и г :
Ъ= г . (31.6)
В случай, ч е т о ч к и т е са с амосвет ещи и и з л ъ ч в а т некохерентни лъчи,
т о в а с ъ о т в е т с т в а н а минимална о с в е т е н о с т между т е х н и т е образи,
равна н а 74 % о т о с в е т е н о с т т а в ц е н т ъ р а н а диска. В р ъ з к а т а между
ъ г л о в а т а Д0 и л и н е й н а т а граница н а разделяне на о б е к т и в а е 5 = / ДО,
О к у л я р ъ т изобщо не влияе н а р а з д е л и т е л н а т а способност н а микро
скопа, т о й само увеличава образа, получен о т о б е к т и в а .
312 м. Маринов
§ 31.3. Ч и с л е н а a n e p m y p a и п о л е з н о у в е л и ч е н и е н а
микроскоп
Ъ г ъ л ъ т а между о п т и ч н а т а ос и к р ай н и я лъч, попадащ 6
о б е к т и б а н а микроскопа (физ. 31.4), наречен а п е р т у р е н ъ г ъ л , се опре
деля о т д и а м е т ъ р а d и ф о к у с н о т о му р а з с т о я н и е / :
d
sina = — . (31.7)
Всички микроскопски о б е к т и в и са кориаирани з а а б е р а и и я т а кома

въз основа н а у с л о в и е т о з а с и н у с и т е (вж. § 30.2), включващо показа
т е л и т е н а пречупване о т д в е т е с т р а н и на л е щ а т а . О т него следва,
че ако между о б е к т а и о б е к т и в а и м а т е ч н о с т с п о к а з а т е л н а пречуп
ване п ^ 1, s i n a в (31.7) т р я б в а се умножи по п . Тогава о т (31.6), (31.5)
и (31.7) л и н е й н а т а г р а н и и а н а разделяне на о б е к т и в а 5 е
, 0,6U
(31.8)
/zsina
Произведението
А = п sina (31.9)
се нарича ч и с л е н а a n e p m y p a на обектива. След з а м е с т в а н е на А в (31.8),
з а л и н е й н а т а р а з д е л и т е л н а способност н а о б е к т и в а R се получава
Л
R =- = (31.10)
6 0,6U
А п е р т у р н и я т ъ г ъ л н а микроскопските о б е к т и в и a ~ 90° и s i n a ^ 1, а
ако о б е к т ъ т е в ъ в въздух (я = 1), А ~ 1 или 5 ~ Л/2. П р и визуални наб
людения с видима с в е т л и н а ( I * 550 п т = 0,55 ц т ) се д о с т и г а гранииа
на разделяне 5 % 0,3 ц т .
Един о т н а ч и н и т е да се увеличи р а з д е л и т е л н а т а способност
на микроскопа е да се използва с в е т л и н а с по-малка дължина н а вълна
т а , к а к в а т о е у л т р а в и о л е т о в а т а с в е т л и н а . Това н а л а г а о п т и ч н а т а
с и с т е м а н а микроскопа да бъде и з р а б о т е н а о т спеииален м а т е р и а л ,
н а й - ч е с т о квариово с т ъ к л о , к о е т о пропуска л ъ ч е н и е т о . О б р а з ъ т се
получава върху л у м и н е с и е н т е н екран, ф о т о п л а к а , е л е к т р о н н о о п т и -
чен п р е о б р а з у в а т е л и ли CCD камера. С у л ш р а д и о л е ш о В м и к р о с к о п се
п о с т и г а двойно по-голяма р а з д е л и т е л н а способност. Освен т о в а при
биологични о б е к т и с него се получава много добър к о н т р а с т , т ъ й
к а т о б е л т ъ ц и т е и н у к л е и н о в и т е киселини п о а л ъ щ а т силно 6 УВ
област. З а д а се в и ж д а т д е т а й л и т е разделени, е необходимо да се
подбере т а к ъ в окуляр, ч е л ъ ч и т е о т т я х д а п о п а д а т върху р е т и н а
т а под ъаъл около 1'. Окуляр с по-аолямо увеличение н я м а д а покаже
повече подробности.
Друг н а ч и н да се увеличи р а з д е л и т е л н а т а способност н а
микроскопа е да се увеличи ч и с л е н а т а м у а п е р т у р а . Т ъ й к а т о апер-
т у р н и я т ъ а ъ л е близък до максималния, о с т а в а в ъ з м о ж н о с т т а да се
увеличава п о к а з а т е л я т н а пречупване. З а т а з и ц е л п р о с т р а н с т в о т о
между о б е к т а и ч е л н а т а л е щ а н а о б е к т и в а се и з п ъ л в а с т е ч н о с т ,
наречена имерсионна. И з п о л з в а т се специални имерсионни обективи,
к о и т о м о г а т да р а б о т я т с вода, масло и л и друга т е ч н о с т . Предпочи
т а се имерсионна т е ч н о с т , к о я т о и м а с ъ щ и я п о к а з а т е л н а пречуп
ване к а т о с т ъ к л о т о (тг = 1,515), наречена хомогенна имерсия. Най-
ч е с т о т о в а е кедрово масло.
Х о м о г е н н а т а имерсия не само увеличава ч и с л е н а т а а п е р т у р а
п п ъ т и , но премахва п р е ч у п в а н е т о н а л ъ ч и т е и п ъ л н о т о о т р а ж е н и е
на г р а н и ц а т а между п о к р и в н о т о с т ъ к л о и въздуха, к о е т о увеличава
а п е р т у р н и я ъ г ъ л и я р к о с т т а на образа (фиг. 31.4). О т с т о й н о с т т а
н а п и (31.8) се вижда, че с имерсия не може да се д о с т и г н е по-ниска
граница н а разделяне о т 5 ^ 0,2 ц т .
-• ^f ' ^ Д
Имерсия ~~hyC/
а б
Фиг. 31.4. А п е р т у р е н ъаъл и ход н а л ъ ч и т е при сух о б е к т и в (а)
и при о б е к т и в с хомогенна имерсия (б)
Р а з д е л и т е л н а т а способност на микроскопа определя макси

м а л н о т о м у полезно увеличение. Няма никакъв смисъл о т увеличение
на микроскопа, по-аолямо о т т о в а , при к о е т о границата му на
разделяне превишава границата на разделяне на човешкото око.
Максималното му полезно увеличение Wm може да се оцени к а т о се
приеме, че о б е к т ъ т е с големина, равна на границата на разделяне
на обектиба 5, а о б р а з ъ т му 6 окото е рабен на зраницата на
разделяне на окото 5'. К а т о се има предвид (31.9),
w m = |=- ^ - . (31.11)
6 0,61 X
Ако приемем, че окото няма да се напряаа 6 интервала о т 25' до 45',
който според (31.4) е о т 150 до 300 ц т , о т (31.11) за максималното
полезно увеличение на микроскопа при X %0,55 ц т се получава интер
валът
500 А < Wm < 1000 А (31.12)
С р а з д е л и т е л н а т а способност е свързана и gpysa характери
с т и к а на микроскопа - дълбочината на р я з к о с т на образа. Това е
и н т е р в а л ъ т h в дълбочина на обекта, който се вижда рязко без допъл
нително фокусиране. Приблизително
h, ~ 25 = X cos —
а •
tga п sin а
Както се вижда, h е пропориионална на гранииата на разделяне 5 и
намалява с увеличаване на разде л ителната способност. В микроско
пи с голяма числена апертура дълбочината на рязкост h се доближа
ва по с т о й н о с т до 5 (Л ~ 5). В т о з и случай е д и н с т в е н и я т начин да се
в и д я т всички д е т а й л и е последователно да се преглеждат много
сечения в обекта.
Различни обекти (или т е х н и т е образи) се различават зри
т е л н о един о т друг или о т фона по т е х н и я к о н т р а с т . О п т и ч н и я т
контраст К се дефинира с о т н о ш е н и е т о между разликата и с у м а т а
на максималната и минималната яркост, т ъ й к а т о човешкото око
е по-чувствително към разликата, отколкото към а б с о л ю т н а т а
с т о й н о с т на я р к о с т т а . К о н т р а с т ъ т е безразмерна величина и в
микроскопията се определя чрез я р к о с т т а на фона LQ и на обекта L :
к = L" ~ L
. (31.13)
Ln + L
К о н т р а с т ъ т е положителен при светъл фон, а отрицателен
при т ъ м е н и има с т о й н о с т и в интервала —1 < К < 1. Прозрачните и
безцветни о б е к т и са с много нисък к о н т р а с т и не м о г а т да се наблю
д а в а т с преминала светлина без предварителна обработка. Освен
различни м е т о д и за оцветяване, за повишаване на к о н т р а с т а се
използват специални м е т о д и за наблюдение и специални микроскопи.
§ 31.4. M e m o g u з а н а б л ю д е н и е и В и д о в е о п т и ч н и
микроскопи
Н а й - п р о с т о т всички м е т о д и з а наблюдение с микроскоп е
наблЬдението в светло поле с т р а н с м и с и о н е н микроскоп. П р и биоло
гични о б е к т и т о й и м а нисък к о н т р а с т , но позволява изследване на
живи к л е т к и , не изисква д о п ъ л н и т е л н и у с т р о й с т в а и сложна подго
т о в к а н а п р о б и т е . В ъ з м о ж н о с т и т е му се р а з ш и р я в а т чрез о ц в е т я
ване на п р о б и т е , избор на о с в е т л е н и е с кондензора и на ф и л т р и ,
включително и поляризационни. С в е т л о поле може да се получи и при
с т р а н и ч н о осветление, к о г а т о се използва преграда пред снопа или
до п ълнителен и з т о ч н и к на с в е т л и н а , п о с т а в е н в с т р а н и о т п р о б а т а .
При наблЬдение в т ъ м н о поле в о б е к т и в а не попада пряка
с в е т л и н а о т и з т о ч н и к а . З а ц е л т а е необходим кондензор, к о й т о дава
силно разходящ сноп, т а к а че л ъ ч и т е му да п р е м и н а в а т през о б е к т а
под много големи ъгли. К о н д е н з о р ъ т за т ъ м н о поле и м а ц е н т р а л н а
д и а ф р а г м а с п р ъ с т е н о в и д е н о т в о р , к о я т о не пропуска ц е н т р а л н и т е
л ъ ч и и ф о р м и р а кух коничен сноп (фиг. 31.5 а). Възможно е получава
не на т ъ м н о поле и със с т р а н и ч н о о с в е т я в а н е на о б е к т а . В о б е к т и в а
попада само с в е т л и н а т а , разсеяна о т о т д о л н и м и к р о ч а с т и ц и на
о б е к т а , и в р е з у л т а т н а т о в а т е се в и ж д а т к а т о с в е т е щ и п е т ъ н ц а
на черен фон (фиг. 31.5 б). Така обаче може да се съди само з а нали
ч и е т о и д в и ж е н и е т о н а м и к р о ч а с т и ц и т е , но не и з а т е х н и я вид и
с т р у к т у р а . Този м е т о д се нарича още ул?прамикроскопия, т ъ й к а т о
с него се н а б л ю д а в а т м и к р о ч а с т и ц и , к о и т о дори са по-малки о т
г р а н и ц а т а н а разделяне в с в е т л о поле.
Обектив
Централна диафрагма
л б
Фиа. 31.5. Кондензор з а т ъ м н о поле (а) и б а к т е р и и 6 т ъ м н о поле (б)
316 Маринов
М и к р о с к о п ъ т с фазод контраст се използва широко за изслед
ване на прозрачни и б е з ц в е т н и о б е к т и , к а к в и т о са много биолоаични
проби. Те не п о г л ъ щ а т с в е т л и н а т а , но са о п т и ч н о нехомогенни, т ъ й
к а т о т е х н и ч а с т и и м а т различен п о к а з а т е л на пречупване п. Меж
ду в ъ л н и т е , преминаващи през т е з и ч а с т и , възниква фазова разлика
Дф (фиг. 31.6 б), к о я т о о к о т о не възприема. З а да с т а н а т о п т и ч н и т е
нехомоаенности видими, е необходимо ф а з о в а т а разлика да се превър
не в а м п л и т у д н а . Това е възможно при и н т е р ф е р е н ц и я на в ъ л н и т е .
А м п л и т у д а т а на р е з у л т а н т н а т а вълна е различна о т а м п л и т у д и т е
на п ъ р в и ч н и т е вълни и зависи о т Дф. Тя е максимална при съвпадане
на ф а з и т е (Дф = 0) и минимална при п р о т и в о ф а з а (Дф = я/2). Фазово-
к о н т р а с т н и я т микроскоп допълнително увеличава ф а з о в а т а разли
ка Дф (31.6 в) и я превръща в а м п л и т у д н а с п о м о щ т а на специална
пръстеновидна диафрагма и фазова пластинка. Ч а с т и т е о т обекта,
к о и т о са с п о к а з а т е л на пречупване п > п{) {n{i е на о к о л н а т а среда), се
в и ж д а т т ъ м н и на с в е т ъ л фон, а с д < п{) - по-светли о т фона (31.7).
Обект Фазова пластинка
'VV
МЧ,
а
, б
Фий. 31. 6. Получаване на фазова Фиг. 31. 7. Живи к л е т к и , наблюдавани в
разлика след о б е к т а (б) и след с в е т л о поле (а) и с фазов к о н т р а с т (б)
ф а з о в а т а п л а с т и н к а (в)
С поляризационен микроскоп м о г а т да се н а б л ю д а в а т анизо-
т р о п н и о б е к т и , в к о и т о има а с и м е т р и ч н и о б л а с т и или о р и е н т и р а н и
молекулни с т р у к т у р и , прозрачни за неполяризираната светлина. Той
се различава о т трансмисионния микроскоп по т о в а , че пред конден-
зора му и м а поляризатор, а пред окуляра —а н а л и з а т о р (вж. § 29. 1).
О б е к т ъ т се п о с т а в я м е ж д у кръстосани поляризатор и а н а л и з а т о р и
ако е и з о т р о п е н , з р и т е л н о т о поле е т ъ м н о . А н и з о т р о п н и т е о б л а с т и
се в и ж д а т с в е т л и на т ъ м е н фон, т ъ й к а т о в ъ р т я т р а в н и н а т а на
поляризация.
Ф л у о р е с ц е н т н и я т м и к р о с к о п се използва з а изследване на
о б е к т и въз основа на я в л е н и е т о флуоресценция (вж. § 35.1). Компо-
V. Въляода и геометрична оптика 317
нентшпе на к л е т к и т е и т ъ к а н и т е , които м о а а т да флуоресцират,
са сравнително малко. Това т я х н о свойство обаче позволява да б ъ д а т
наблюдавани пряко с ф л у о р е с ц е н т е н микроскоп, особено ако не е
възможно с други микроскопски м е т о д и . С микроскопа м о а а т да се
н а б л ю д а в а т и биолоаични о б е к т и , к о и т о н я м а т с о б с т в е н а флуорес
ц е н ц и я и ли т я е т в ъ р д е слаба. В т а к и в а случаи се и з п о л з в а т флуо
ресциращи бои, наречени флуорохроми, с в ъ р з в а щ и се и з б и р а т е л н о
к ъ м определени с т р у к т у р и .
Н а й - ч е с т о се използва ф л у о р е с ц е н т е н микроскоп, наречен
епифлуоресцентен, т ъ й к а т о се наблюдава т а з и с т р а н а н а о б е к т а ,
к о я т о се о с в е т я в а (фиа. 31.8). С в е т л и н н и я т м у и з т о ч н и к (дъаова
разрядна л а м п а с Хе и ли Hg) и з л ъ ч в а в у л т р а в и о л е т о в а т а о б л а с т , а
подходящ ф и л т ъ р служи за избор н а възбуждащ с п е к т ъ р . В т о р и
ф и л т ъ р , разположен под окуляра, о т д е л я слабия ф л у о р е с ц е н т е н
с п е к т ъ р о т възбуждащия. Следователно, ако в о б е к т а л и п с в а т флуо
ресциращи с т р у к т у р и , в о к о т о не попада с в е т л и н а и з р и т е л н о т о
поле е т ъ м н о . Ако и м а т а к и в а с т р у к т у р и , т е се о т к р о я в а т к о н т р а
с т н о н а т ъ м н и я фон. О п т и ч н и т е е л е м е н т и н а микроскопа са напра
вени о т с т ъ к л о , к о е т о пропуска у л т р а в и о л е т о в а с в е т л и н а и освен
т о в а не флуоресцира.
Лазер
Окуляр
Филтър за Осветяваща Изобразяваща

^излъчената дифрагма" дифрагма
светлина
П ол уп ро Детектор
зрачно — Полупро
огледало Източник зрачно
\ огледало
Ф и л т ъ р за
възбуждащата
светлина
Обектив Обектив / /
Обект Обект
равнина
Фиа. 31. 8. Принцип н а Фиа. 31. 9. Принцип н а
ф л у о р е с ц е н т н и я микроскоп конфокалния микроскоп
Оаромна п о п у л я р н о с т през п о с л е д н и т е аодини придоби лазер
н а т а сканираща к о н фокал н а микроскопия. Това се д ъ л ж и н а сравни
т е л н о п р о с т и я н а ч и н з а получаване н а висококачествени образи о т
о б е к т и , п о д а о т в е н и з а обикновена ф л у о р е с ц е н т н а микроскопия, а
също u н а н а р а с т в а щ и я брой приложения в к л е т ъ ч н а т а биолоаия з а
изобразяване н а фиксирани и живи к л е т к и и т ъ к а н и . Засега т я е
н а й - г о л е м и я т успех, д о с т и г а н в о п т и ч н а т а микроскопия. Най-важни
т е ч а с т и н а лазерния сканиращ конфокален микроскоп са; механизъм
з а сканиране н а о б е к т а с лазерен сноп, о с в е т я в а щ а т о ч к о в а диафраг
ма, полупрозрачно огледало, изобразяваща т о ч к о в а д и а ф р а г м а и
ф о т о д е т е к т о р (фиг. 31.9).
Л а з е р н и я т сноп попада върху о б е к т а през о б е к т и в а , фокуси
ран в дадена р а в н и н а о т о б е к т а , и я сканира л а т е р а л н о чрез компю
т ъ р н о управление. Прозрачни н е о ц в е т е н и проби м о г а т да б ъ д а т раз
глеждани в о т р а з е н а с в е т л и н а или чрез флуоресценция. Р е д и ц а т а
о т с в е т е щ и т о ч к и н а о б е к т а се д е т е к т и р а през т о ч к о в а д и а ф р а г м а ,
к о я т о разделя ф о к у с и р а н а т а о т н е ф о к у с и р а н а т а с в е т л и н а . Фокуси
р а н а т а с в е т л и н а д о с т и г а д е т е к т о р а и дава образ н а ф о к а л н а т а
равнина, а с в е т л и н а т а над и под т а з и равнина не у ч а с т в а в негово
т о образуване. О б р а з ъ т е о п т и ч е н срез н а о б е к т а , а о т много т а к и в а
съседни срезове се к о н с т р у и р а обемен образ о т к о м п ю т ъ р , свързан
към ф о т о д е т е к т о р а .
Напредъкът в електронните фотоапарати и компютърната
т е х н и к а през последното д е с е т и л е т и е направиха дигиталното изо
бразяване по-просто и по-евтино о т к о н в е н ц и о н а л н а т а м и к р о ф о т о -
графия. В м е с т о т р а д и ц и о н н и я ф о т о г р а ф с к и запис н а а н а л о г о в и т е
вариации в ц в е т а и и н т е н з и т е т а н а микроскопския образ, д и г и т а -
л и з и р а н е т о п р е в р ъ щ а образа о б р а т и м о и без смущения в подредена
м а т р и ц а о т числа. Д и г и т а л и з и р а н е т о на образа д р а м а т и ч н о повиши
в ъ з м о ж н о с т т а д а се подобрява к а ч е с т в о т о му, д а се извлича повече
и н ф о р м а ц и я о т него и да се прави д о п ъ л н и т е л н а обработка.
§ 32. ЕЛЕКТРОНЕН МИКРОСКОП

• След к а т о п р е з 1924 а. де Б р о й л (Louis de Broglie) предполааа, ч е
д в и ж е щ и я т се е л е к т р о н и м а вълнови с в о й с т в а , Б у ш ( H a n s Busch, 1926)
п о с т а в я о с н о в и т е н а е л е к т р о н н а т а о п т и к а , к а т о доказва в ъ з м о ж н о с т т а да
се ф о к у с и р а е л е к т р о н е н сноп с ц и л и н д р и ч н и м а з н и т н и л е щ и . П р о т о т и п ъ т
н а п ъ р в и я т р а н с м и с и о н е н е л е к т р о н е н микроскоп е н а п р а в е н о т Руска ( E r n s t
Ruska, 1931), а п р е з 1939 а. ф и р м а т а "Сименс" п р о и з в е ж д а п ъ р в и я т ъ р а о в с к и
е л е к т р о н е н микроскоп. С к а н и р а щ и я т е л е к т р о н е н микроскоп е създаден п р е з
1938 в. - mpu години след к а т о Кнол (Max Knoll) показва, ч е т а к ъ в микро
скоп е възможен. З а к о н с т р у и р а н е т о на е л е к т р о н н и я микроскоп Руска
получава Н о б е л о в а т а награда по физика за 1986 а. заедно със с ъ з д а т е л и т е
на сканиращия т у н е л е н микроскоп с е л е к т р и ч н а игловидна сонда.
§ 32.1. П р и н ц и п и н а к о р п у с к у л я р н а т а м и к р о с к о п и я
О п и т и т е да се увеличи р а з д е л и т е л н а т а способност н а
микроскопа чрез използване на лъчение с по-къса д ъ л ж и н а н а вълна
т а се с р е щ а т с две главни т р у д н о с т и . Първо, УВ л ъ ч и с /. < 200 п т
се п о г л ъ щ а т силно във въздуха и в о д а т а , и в т о р о , е л е к т р о м а г н и т н и
вълни с още по-къса д ъ л ж и н а н а в ъ л н а т а са само р е н т г е н о в и т е и у -
л ъ ч и т е (X < 0 , 1 п т ) . П о с л е д н и т е обаче п о ч т и не се п о г л ъ щ а т при
преминаване през м а л к и о б е к т и , не се п р е ч у п в а т и н я м а как да се
н а п р а в я т з а т я х лещи, к о и т о да аи ф о к у с и р а т и да се и з п о л з в а т з а
микроскопия.
Х и п о т е з а т а н а де Бройл, че всяка ч а с т и ц а п р и т е ж а в а въл
нови с в о й с т в а , о т к р и в ъ з м о ж н о с т з а създаване н а корпускулярна
микроскопия. Тази х и п о т е з а е доказана най-напред з а е л е к т р о н и т е ,
а по-късно и з а други ч а с т и ц и с о п и т и , к о и т о д е м о н с т р и р а т явле
н и е т о дифракция, т и п и ч н о за в ъ л н и т е .
В ъ л н а т а на де Б р о й л не е механична, н и т о е л е к т р о м а г н и т н а .
Т я се х а р а к т е р и з и р а с д ъ л ж и н а н а в ъ л н а т а X, въведена по аналогия
със з а в и с и м о с т т а между X н а ф о т о н а и неговия импулс р = те. О т
р а в е н с т в а т а за е н е р г и я т а на ф о т о н а
Е = hv= h -
X
и з а м а с а т а , к о я т о с ъ о т в е т с т в а н а т а з и енергия
Е = те 2 ,
з а д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а н а ф о т о н а се получава
X- ^ ^
те р
Ч а с т и ц а , д в и ж е щ а се със скорост и, и м а д ъ л ж и н а н а в ъ л н а т а н а де
Бройл X, к о я т о също е о б р а т н о пропорционална н а нейния импулс
р = mv, к а к т о при ф о т о н а :
Х = — . (32.1)
ти
O m (32.1) следва, че лъчение с много м а л к а д ъ л ж и н а н а вълна
т а може д а се получи при движение н а ч а с т и ц и с голяма скорост.
Логично е з а т а з и цел да се и з п о л з в а т е л е к т р о н и , т ъ й к а т о т е са
е л е к т р и ч е с к и заредени и м о г а т да б ъ д а т ускорявани и направлявани
с е л е к т р и ч н и и м а г н и т н и п о л е т а . П р и ускоряващо напрежение U
е л е к т р о н ъ т придобива к и н е т и ч н а енергия, р а в н а н а е н е р г и я т а н а
е л е к т р и ч н о т о поле eU\
mv2 \2eU
—-—=еи и скорост ^ =J . (32.2)
z V т
О т (32.1) и (32.2) следва з а в и с и м о с т т а н а д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а н а
де Бройл о т у с к о р я в а щ о т о напрежение на е л е к т р о н а :
(32.3).
След з а м е с т в а н е н а к о н с т а н т и т е h, е п т с т е х н и т е числени с т о й
н о с т и , и з р а з ъ т (32.3) придобива вида
, _ 1,23.Ю"9
А—
•Ш
к ъ д е т о X се получава в м е т р и . В случай, че £/ = 100 kV, п р е с м я т а н е
т о д а в а X ~ 4.10 12 т = 4 р т , т . е . д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а н а ускорения
е л е к т р о н е около 105 п ъ т и по-малка о т т а з и н а в и д и м а т а с в е т л и н а .
Е л е к т р о н е н микроскоп (EM), в к о й т о се получава увеличен образ с
е л е к т р о н е н сноп в м е с т о със с в е т л и н е н , т р я б в а също да и м а т о л к о в а
п ъ т и по-добра р а з д е л и т е л н а способност о т с в е т л и н н и я .
Р е а л н а т а р а з д е л и т е л н а способност н а EM е само около 1000
п ъ т и по-добра о т т а з и н а с в е т л и н н и я микроскоп. П р и ч и н и т е за
т о в а са т р у д н о с т и т е при коригиране н а с ф е р и ч н а т а и х р о м а т и ч
н а т а аберация. Не е възможно да се създаде е л е к т р о н н а л е щ а с
цилиндрична с и м е т р и я , к о я т о да н а м а л и с ф е р и ч н а т а аберация з а
н а й - о т д а л е ч е н и т е о т о с т а лъчи. Тази корекция се прави чрез
н а м а л я в а н е н а а п е р т у р н и я ъ г ъ л а до много м а л к а с т о й н о с т и води
до р а з д е л и т е л н а способност около 0,2 п т . Н а м а л я в а н е т о н а т о з и
ъ г ъ л д а в а и едно п р е д и м с т в о н а EM пред с в е т л и н н и я —получаване
на по-голяма дълбочина на рязкост, т . е . рязко фокусиране в по-дебел
слой о т о б е к т а . С л е д о в а т е л н о EM е по-подходящ о т с в е т л и н н и я
(при еднакви увеличения) з а изследване н а повърхности. Сферична-
V. В ъ л я о д а и г е о м е т р и ч н а о п т и к а 321
m a аберация 6 последното поколение EM се о т с т р а н я в а по с о ф т у е
рен п ъ т , к о е т о позволява да се п о л у ч а т образи н а в ъ г л е р о д н и т е
а т о м и в д и а м а н т а , разположени н а р а з с т о я н и е 89 р т и н а а т о м и т е
на силииия - н а 78 р т , при увеличение 50 милиона п ъ т и .
Х р о м а т и ч н а т а абераиия не може да се о т с т р а н и по друг на
чин, освен чрез монохроматизиране на л ъ ч е н и е т о . Т о ч н о с т т а , с
к о я т о ускоряващо напрежение о т порядъка н а 100 kV може да се
поддържа постоянно, също ограничава р а з д е л и т е л н а т а способност
до г о р н а т а с т о й н о с т .
П р и ч и н а т а да не се р а з г р а н и ч а в а т д е т а й л и , разположени н а
много по-голямо р а з с т о я н и е о т г р а н и и а т а н а разделяне, е л о ш и я т
к о н т р а с т . П р о б л е м ъ т при EM е, че к о н т р а с т ъ т се определя о т раз-
сейдането на електроните на падащия сноп, а т о - о т кошдентраиия-
т а на е л е к т р о н и т е в п роб ат а. Тази к о н и е н т р а и и я не се различава съ
щ е с т в е н о в р а з л и ч н и т е ч а с т и на биологичния о б е к т , к а к т о и между
него и в ъ г л е р о д н а т а иипа, върху к о я т о т о й се п о с т а в я з а наблюдение.
§ 32.2. Е л е к т р о н н а о п т и к а
Върху всяка заредена ч а с т и и а , к о я т о п р е м и н а в а със скорост
и през хомогенно е л е к т р и ч н о поле с и н т е н з и т е т <5 и хомогенно маг
н и т н о поле с индукиия В, д е й с т в а Лоренцова с и л а F, наречена на
и м е т о н а Лорени Ш. Lorentz), с големина
F - e S + evB sm{v,B) (32.4)

Е л е к т р и ч н а т а к о м п о н е н т а н а т а з и сила F c - е& ускорява
положително з а р е д е н а т а ч а с т и и а по посока н а <S, а м а г н и т н а т а FM
е насочена перпендикулярно н а п осоки т е на v и В. Ако ч а с т и ц а т а се
движи перпендикулярно н а м а г н и т н и т е силови линии, sin{v,B) = 1 и
м а г н и т н а т а сила F M = evB щ е д е й с т в а перпендикулярно н а н е й н а т а
т р а е к т о р и я (фиг. 32.1). Т я щ е й придава п о с т о я н н о ц е н т р о с т р е м и
т е л н о ускорение, к о е т о щ е променя п о с о к а т а й н а движение. Под
д е й с т в и е н а т а з и ц е н т р о с т р е м и т е л н а сила ч а с т и ц а т а щ е започне
да описва о к р ъ ж н о с т .
Д е й с т в и е т о н а е л е к т р и ч н о т о или м а г н и т н о т о поле може да
промени п о с о к а т а н а един е л е к т р о н е н сноп подобно н а п р е ч у п в а н е т о
н а с в е т л и н е н л ъ ч при преход о т една среда в друга. То може да фоку-
cupa снопа u g a о с ъ щ е с т б и ябления, присъщи н а с б е т л и н н и т е л ъ ч и б
а е о м е т р и ч н а т а о п т и к а . У с т р о й с т б а т а , използбани з а т а з и иел, се
н а р и ч а т е л е к т р о н н и л е щ и и б з а в и с и м о с т о т бида н а п о л е т о ,
д е й с т б а щ о бърху е л е к т р о н н и я лъч, се д е л я т н а е л е к т р о с т а т и ч н и и
магнитни л е щ и .
I
—
- 1 В »MUIUMIM
г
V М .ji 1 '
•О
'
-iК
i
'
V i i
F 11
+ 4-
N
Фиа. 32.1. Д е й с т в и е н а е л е к т р и ч н о поле (а) и н а м а г н и т н о поле (б)
върху е л е к т р о н
Аналоаично н а о п т и ч н и т е лещи и е л е к т р о н н и т е се х а р а к т е
р и з и р а т с фокусно разстоян ие и пречупваща способност, к о и т о
з а б и с я т о т т е х н и т е размери, приложеното е л е к т р и ч н о напрежение
и с к о р о с т т а н а е л е к т р о н и т е . С реаулиране н а н а п р е ж е н и е т о бърху
е л е к т р о д и т е н а е л е к т р о с т а т и ч н и т е лещи и г о л е м и н а т а н а т о к а б
н а м о т к а т а н а м а а н и т н и т е може да се променя и ф о к у сн о то раз
стояние на л е щ и т е .
Е л е к т р о с т а т и ч н и лещи м о г а т да се п о л у ч а т о т е л е к т р и ч -
ни кондензатори, разположени под ъаъл, или о т иилиндрични елек-
ПЛОЧКИ на кондензатора"
4
Източгаж
на
електро
Източник
на
светлина
Фиа. 32.2. Е л е к т р о с т а т и ч н а л е щ а с нехомоаенно поле (а)

и е к в и в а л е н т н а т а й о п т и ч н а схема (б)
mpogu c различен п о т е н ц и а л , разположени коаксиално един след друг,
к а к т о е при е л е к т р о н н о л ъ ч е в а т а т р ъ б а . Н а й - ч е с т о з а с ъ б и р а т е л н а
е л е к т р о с т а т и ч н а л е щ а се използва плосък к о н д е н з а т о р с о т в о р ,
през к о й т о п р е м и н а в а р а з х о д я щ и я т е л е к т р о н е н сноп (фиг. 32.2).
Около р ъ б о в е т е н а о т в о р а се създава нехомоаенно е л е к т р и ч н о поле с
конфигурация, к о я т о д е й с т в а фокусиращо н а снопа. С т а к а в а елек
т р о н н а леща, подобно н а о п т и ч н а леща, може д а се получи увеличен
образ на о б е к т а .
М а г н и т н а т а леща е пръстеновиден е л е к т р о м а г н и т , к о й т о
създава силно нехомогенно м а г н и т н о поле, коаксиално н а е л е к т р о н
ния сноп (фиг. 3 2 . 3 ) . З а ц е л т а н а м о т к а т а н а е л е к т р о м а г н и т а е
з а т в о р е н а в ж е л я з н а екранираща обвивка с т е с е н п р ъ с т е н о в и д е н
отвор. Под д е й с т в и е н а п о л е т о е л е к т р о н и т е , и з л ъ ч е н и о т т о ч к а А
под различен ъгъл, щ е
се д в и ж а т по в и н т о в а
л и н и я с различен ради
ус и след един оборот
щ е се с ъ б е р а т в т о ч к а
В. Освен т о в а , нехомо-
г е н н о т о поле не само
фокусира електрони
т е , но и ги о т к л о н я в а
о т о с т а , к а т о по т о з и
начин д а в а з н а ч и т е л н о
увеличение н а образа.
§ 32.3. Трансмисионен и сканиращ електронен микроскоп

Трансмисионният E M (ТЕМ) д а в а увеличен образ п р и преми
наване н а широк, п о ч т и успореден е л е к т р о н е н сноп през о б е к т а .
О б р а з ъ т се получава о т д р у г а т а с т р а н а н а о б е к т а след е л а с т и ч н о
разсейване на е л е к т р о н и т е о т него (промяна н а к и н е т и ч н а т а и м
енергия). Основните ч а с т и н а всеки E M са: е л е к т р о н н о о п т и ч н а сис
т е м а , подвижна о б е к т н а к а м е р а ( о б е к т о д ъ р ж а т е л ) , р е г и с т р и р а щ а
ч а с т , блок з а е л е к т р и ч н о захранване, високо вакуумна помпа и п у л т
з а управление. Е л е к т р о н н о о п т и ч н а т а с и с т е м а н а Т Е М (фиг. 32.4,
фиг. 32.5) е подобна н а о п т и ч н а т а с и с т е м а н а с в е т л и н н и я микроскоп.
С ъ с т о и се о т и з т о ч н и к н а е л е к т р о н и ( е л е к т р о н е н прожектор), конден-
зорна л е щ а с a n e p m y p a , о б е к т н а л е щ а с a n e p m y p a и п р о е к щ ю н н а л е щ а .
Е л е к т р о н н и я т прозкектор в к л ю ч в а
к а т о д , ф о к у с и р а щ е л е к т р о д и анод ( ф и а .
32.6). К а т о д ъ т е в о л ф р а м о в а ж и ч к а с V-об-
р а з н а ф о р м а , с в ъ р з а н к ъ м и з т о ч н и к н а ви
соко о т р и и а т е л н о ( о т 50 k V до 3 MV) и н а
ниско променливо н а а р я в а щ о напрежение.
Фокусиращият електрод е с иилиндрична
ф о р м а и о т р ш д а т е л е н п о т е ш д и а л (-100,
- 5 0 0 V), з а д а събира в сноп е л е к т р о н и т е ,
и з л ъ ч е н и о т к а т о д а в ъ в всички посоки.
Е л е к т р о н и т е в снопа се у с к о р я в а т о т
анода и и з л и з а т през о т в о р а м у (иен-
т р а л н а anepmypa), к о й т о п р е д с т а в л я в а
Ф и г . 32.4. В ъ н ш е н вид н а т о ч к о в и з т о ч н и к н а м о н о х р о м а т и ч н о лъче
е л е к т р о н е н микроскоп
ние ( е л е к т р о н и с е д н а к в а енергия), разпро
с т р а н я в а щ о се успоредно н а о п т и ч н а т а ос.
К о н д е н з о р н а т а л е щ а и м а по-дълао фокусно р а з с т о я н и е о т
о б е к т н а т а и п р о е к и и о н н а т а леща. Т я може д а фокусира е л е к т р о н н и я
Светлинен Т р а н см и си о н ен Сканиращ ел.
микроскоп ел. м и к р о с к о п микроскоп
Източник Източник
на лъчение 'на лъчение
Кондешорна
леща 44 Кондензорна
леща 1
Обект
Обектна Кондензорна
леща леща 2
Проекционна
леща Кондензорна
леща 3
Равнина e=i Детектор на

на образа 1p електрони
Флуоресциращ - Обект
екран
Фиа. 32.5. Сравнение между о п т и ч н и т е схеми на светлинен,
трансмисионен и сканиращ електронен микроскоп
сноп върху о б е к т а , над или под него. О б е к т н а т а е л е к т р о н н а л еща и м а
мноао късо фокусно р а з с т о я н и е и т о в а изисква о б е к т ъ т да се п о с т а в я
в ъ т р е в с а м а т а л е щ а над апертура, к о я т о задържа р а з с е я н и т е елек
т р о н и (фиа. 32.7). О б е к т н а т а ле ща създава междинен образ, к о й т о
проекционната л е щ а п р о е к т и р а върху флуоресииращ екран, ф о т о -
арафска плака или ц и ф р о в ф о т о д е т е к т о р (CCD камера).
К о н т р а с т ъ т н а образа при ТЕМ не е подобен н а к о н т р а с т а
н а образа при с в е т л и н н и я микроскоп. Той се получава о т а п е р т у р а -
т а , к о я т о з а д ъ р ж а о т к л о н е н и т е о т о п т и ч н а т а ос н а микроскопа
е л е к т р о н и и пропуска само н е р а з с е я н и т е (фиа. 32.7). И н т е н з и т е
т ъ т н а п р е м и н а л и я сноп зависи о т д и ф р а к ц и я т а и п о г л ъ щ а н е т о му
в о б е к т а . Той е различен в з а в и с и м о с т о т вида н а о б е к т а и се изобра
з я в а или се р е г и с т р и р а във вид н а двумерен образ.
ВИСОКО
~ - 100 kV
Отопление на
v
катода
- - Резистор
Фокусиращ
електрод, - 5 0 0 V
Катод жичка
от W
Електронен
сноп
; 'ущдшщрпш— Заземяване
!
j \\ Анодна
; " пластинка
с отвор е л е кт ро ни , ф о р м и р а щ и о б р а з а
Фиг. 32.6. Е л е к т р о н е н п р о ж е к т о р Фиа. 32.7. Д е й с т в и е на а п е р т у р и т е

Подвижната обектна камера д а в а в ъ з м о ж н о с т д а се разглеж
да определено м я с т о о т о б е к т а . И з б о р ъ т м у изисква л а т е р а л н о пре
м е с т в а н е н а о б е к т а в две независими н а п р а в л е н и я и наклоняване,
т а к а ч е р а з г л е ж д а н а т а ч а с т да попадне под о п т и ч н а т а ос. Във въз-
ОУх с р е д н и я т линеен пробег н а у с к о р е н и т е е л е к т р о н и не превишава
няколко с а н т и м е т р а поради многобройните и м удари с г а з о в и т е
молекули. В EM е л е к т р о н и т е т р я б в а д а и з м и н а т р а з с т о я н и е т о о т
и з т о ч н и к а до екрана, к о е т о е около 1 т . З а т о в а ц я л а т а е л е к т р о н -
н о о п т и ч н а с и с т е м а н а микроскопа и п о д в и ж н а т а о б е к т н а камера се
н а м и р а т във висок вакуум (1 т Р а ) , създаван о т два т и п а вакуумни
помпи —р о т а ц и о н н а и дифузионна.
326 м. М а р и н о в
В з а в и с и м о с т о т у с к о р я в а щ о т о напрежение, ТЕМ е обикновен
(50 —100 kV) и високоволтов (go 3 MV). В б и о л о а и я т а и м е д и ц и н а т а с
обикновения Т Е М се и з с л е д в а т мноао т ъ н к и срезове (50 - 60 п т ) ,
д о к а т о в и с о к о в о л т о в и я т е з а по-дебели о б е к т и (напр. цели к л е т к и ) и
и м а по-висока р а з д е л и т е л н а способност.
С к а н и р а щ и я т E M (СЕМ) дава увеличен образ, но не според
п р и н ц и п и т е н а а е о м е т р и ч н а т а о п т и к а , въпреки ч е з а ц е л т а се
и з п о л з в а т е л е к т р о н н и лещи. О б р а з ъ т се получава о т взаимодейст
в и е т о н а т е с е н е л е к т р о н е н сноп с п о в ъ р х н о с т т а н а о б е к т а , к ъ д е т о
п а д а щ и т е е л е к т р о н и й о н и з и р а т а т о м и т е {нееластично разсейване).
Е л е к т р о н н и т е л е щ и н а СЕМ са кондензорни и с л у ж а т само да офор
м я т и ф о к у с и р а т е л е к т р о н н и я сноп в п е т н о с д и а м е т ъ р под 10 п т ,
к о е т о се м е с т и върху е л е к т р о п р о в о д я щ а т а п о в ъ р х н о с т н а о б е к т а .
З а разлика о т ТЕМ, к ъ д е т о се д е т е к т и р а т е л е к т р о н и т е ,
преминали през о б е к т а , о б р а з ъ т при СЕМ се получава о т е л е к т р о н и ,
о т д е л е н и о т о б е к т а . Те се н а р и ч а т вторични, т ъ й к а т о се о т д е л я т
при йонизация н а а т о м и о т п о в ъ р х н о с т т а при у д а р и т е на високо-
е н е р а е т и ч н и т е ( 1 5 - 2 5 keV) падащи електрони. Е н е р а и я т а на в т о
р и ч н и т е е л е к т р о н и е мноао по-ниска (5 - 10 eV) и т е се з а л а в я т о т
п о л о ж и т е л е н е л е к т р о д , свързан със с ц и н т и л а ц и о н е н брояч (фиа.
32.5). Б р о я т н а в т о р и ч н и т е е л е к т р о н и зависи о т т о п о г р а ф и я т а на
п о в ъ р х н о с т т а - само т е з и еле кт рон и , к о и т о са мноао близо до нея
(под 10 п т ) , м о а а т да я н а п у с н а т (фиа. 32.8). З а получаване на трииз
мерен образ са необходими 50 —100% о т в т о р и ч н и т е е л е к т р о н и .
Фий. 32.8. Р а з л и к а 6 броя н а в т о р и ч н и т е Фиа. 32.9. О б р а з н а ф а с е т н о око

е л е к т р о н и , ф о р м и р а щ и образа п р и С Е М н а насекомо, получен със С Е М
П а д а щ и я т сноп се о т к л о н я в а о т две н а м о т к и 6 о б е к т н а т а
леща, т а к а ч е да сканира о б е к т а . О б р а з ъ т се ф о р м и р а о т с и г н а л и т е
з а к о о р д и н а т и т е н а п е т н о т о и о т д а н н и т е н а д е т е к т о р а з а броя н а
в т о р и ч н и т е е л е к т р о н и , п о с т ъ п и л и о т с ъ о т в е т н о т о м я с т о . Той се
наблюдава н а видеомонитор с развивка, синхронизирана с ч е с т о т а
т а на с к а н и р а н е т о .
Р а з д е л и т е л н а т а способност на СЕМ изобщо е около порядък
по-ниска о т т а з и н а ТЕМ - om 1 до 20 п т , но о б р а з ъ т е обемен, с мно
го по-голяма дълбочина и добре п р е д с т а в я т р и и з м е р н а т а с т р у к т у р а
на о б е к т а (фиг. 32.9). Със СЕМ се и з о б р а з я в а т добре електропрово-
д я щ и и полупроводникови м а т е р и а л и , а н е п р о в о д я щ и т е се п о к р и в а т
с м е т а л е н слой по м е т о д а на р а з п р а ш в а н е т о , напр. със з л а т о .
Освен ТЕМ и СЕМ, и м а и други видове EM, к а т о напр. анали
т и ч е н (АЕМ), нари ча н още микропробен електронен а н а л и з а т о р . Той
е за к о л и ч е с т в е н а н а л и з и з а визуализиране н а р а з п р е д е л е н и е т о на
химични е л е м е н т и в изследвания о б е к т . Това с т а в а чрез р е г и с т р и
ране на т я х н о т о х а р а к т е р и с т и ч н о р е н т г е н о в о л ъчен и е (вж. § 37.2),
възбудено о т у с к о р е н и т е е л е к т р о н и .
§ 32.4. М е т о д и з а п о д г о т о в к а н а б и о л о г и ч н и п р о б и з а
електронна микроскопия
Не е възможно биологичните о б е к т и да б ъ д а т наблюдавани с
EM ж и в и или в свежо с ъ с т о я н и е , т ъ й к а т о б и о п о л и м е р и т е съдър
ж а т вода и в у с л о в и я т а н а висок вакуум х и д р о ф о б н и т е сили и
х и д р а т а ц и я т а се п р о м е н я т силно. С т р у к т у р а т а н а т ъ к а н и т е и
к л е т к и т е се з а п а з в а след изсушаване, ако преди т о в а е направено
химично фиксиране : най-напред с г л у т а р а л д е х и д , к о й т о свързва с
к о в а л е н т н и напречни връзки м о л е к у л и т е н а б е л т ъ ц и т е , а след т о в а
с осмиев т е т р а о к с и д , к о й т о се свързва с х и д р о ф о б н и т е вериги на
л и п и д и т е и с т а б и л и з и р а л и п и д н и т е бислоеве.
П р о б а т а се изсушава чрез изпарение н а в о д а т а н а въздух,
е к с т р а к ц и я с р е а к т и в и и ли чрез лиофилизиране (изсушаване при
замразяване във вакуум). Преди д а се р а з г л е ж д а т , ф и к с и р а н и т е
т ъ к а н и и к л е т к и т р я б в а д а се н а р е ж а т н а т ъ н к и срезове с дебелина
30 —100 п т , т ъ й к а т о е л е к т р о н и т е и м а т ограничена проникваща
способност. Това с т а в а след в к л Ь ч в а н е н а п р о б а т а в п л а с т м а с о в о
блокче —п о с т а в я н е в т е ч н а м о н о м е р н а смола, к о я т о п о л и м е р и з и р а и
се в т в ъ р д я в а .
Б л о к ч е т о се р е ж е със с т ъ к л е н и л и д и а м а н т е н н о ж с помощ
т а н а у с т р о й с т в о , пауечепо у л т р а м и к р о т о м (фиа. 32.10). В него т о
се з а к р е п в а к ъ м ч е л н а т а ч а с т н а в ъ р т я щ а се м е т а л н а п р ъ ч к а ,
к о я т о п р и всеки о б о р о т п р е м и н а в а п о к р а й н е п о д в и ж н и я нож н а
м и к р о т о м а . Б л о к ч е т о се п р е м е с т в а п о с т ъ п а т е л н о к ъ м н о ж а вслед
с т в и е н а т е м п е р а т у р н о т о р а з ш и р е н и е н а п р ъ ч к а т а , подложена н а
дозирано з а г р я в а н е . Д е б е л и н а т а н а с р е з о в е т е се о п р е д е л я по ц в е т а
им, получен п р и и н т е р ф е р е н ц и я т а н а с в е т л и н а т а . Необходимата
з а р я з а н е т в ъ р д о с т м о ж е д а се п о с т и г н е и ч р е з замразяване. З а т а з и
Вакуумна камера
Електрически
Образец нагревател Метална
Ексцентри нишка
П Ш ! п
Ч
< 1 - j - чси ротор Образен
- Лагер
Hi: 1
Ваничка
X DcT Противо
вес
А
[ J Нож _ ' 1т Към вакуумната
с J Електроди помпа
Фиа. 32.10. П р и н ц и п н а схема н а Фие. 32.11. В а к у у м е н и з п а р и т е л

ултрамикротом
ц е л се и з п о л з в а т з а м р а з я в а щ и м и к р о т о м и , о х л а ж д а н и с в т е ч н е н и
газове (СОг, N2). П о л у ч е н и т е т ъ н к и срезове, н е с ъ д ъ р ж а щ и вода и
л е т л и в и р а з т в о р и т е л и , се п о с т а в я т върху к р ъ г л и м е т а л н и мре-
ж и ч к и с д и а м е т ъ р 3 m m и с т я х се в н а с я т под е л е к т р о н н и я сноп.
К о н т р а с т ъ т п р и E M з а в и с и о т а т о м н и я н о м е р н а елемен
т и т е в п р о б а т а —п р и по-голям а т о м е н номер и м а повече р а з с е я н и
е л е к т р о н и и п о - г о л я м к о н т р а с т . Б и о м о л е к у л и т е се с ъ с т о я т о т л е к и
е л е м е н т и —С, О, N и Н и з а д а се в и д я т , т р я б в а д а се и м п р е г н и р а т
със соли н а т е ж к и м е т а л и , с ъ д ъ р ж а щ и Os, U и РЬ, и л и д а се п о к р и я т с
прах о т P t и л и W. М е т о д ъ т се н а р и ч а позитивно контрастиране. В
някои с л у ч а и се п р и л а г а т а д а п т и р а н и м е т о д и о т о п т и ч н а т а микро-
скопия, к а т о н а п р и м е р с в ъ р з в а н е н а а н т и т е л а . В м е с т о к ъ м флуорес
ц е н т н а боя обаче т е се с в ъ р з в а т к ъ м и н д и к а т о р е н е н з и м и л и м а р к е р
с висока е л е к т р о н н а п л ъ т н о с т (колоидно з л а т о ) и се и з п о л з в а т з а
локализиране н а макромолекулите, к о и т о а н т и т е л а т а р а з п о з н а в а т .
П о в ъ р х н о с т т а н а п р о б а т а и о т д е л н и макромолекули най-
ч е с т о се в и з у а л и з и р а т чрез п о з и т и в н о к о н т р а с т и р а н е по м е т о д а ,
наречен засенчване. Той се с ъ с т о и в покриване н а п р о б а т а с т ъ н ъ к
слой (0,1-0,5 п т ) о т т е ж к и м е т а л и к а т о P t и W. П р о б а т а се внася
във вакуумен и з п а р и т е л (фиг. 32.11), к ъ д е т о ж и ч к а о т т е ж к и я ме
т а л се з а г р я в а до т а к а в а с т е п е н , ч е о т п о в ъ р х н о с т т а й се изпаря
в а т а т о м и и се о т л а г а т върху п р о б а т а . Ако т о в а се п р а в и при
фиксиран ъ г ъ л , а т о м и се н а т р у п в а т предимно пред и з п ъ к н а л и т е
образувания, а м я с т о т о зад т я х о с т а в а в сянка. Т а к а се получава
м е т а л е н слой с различна дебелина, к о й т о позволява д а се види реле
ф ъ т на п о в ъ р х н о с т т а .
Друг п р е п а р а т и в е н м е т о д е негативното контрастиране.
Суспензии н а макромолекули и молекулни комплекси се н а н а с я т
върху подложка о т т ъ н ъ к въглероден ф и л м , к о я т о се покрива с воден
р а з т в о р н а т е ж к а м е т а л н а сол (напр. у р а н и л а ц е т а т ) . Р а з т в о р ъ т
покрива п о д л о ж к а т а навсякъде с изключение н а м а к р о м о л е к у л и т е и
м о л е к у л н и т е комплекси, през к о и т о е л е к т р о н и т е п р е м и н а в а т много
по-лесно, о т к о л к о т о през околния и м т е ж ъ к м е т а л е н ф и л м . Т а к а се
получава н е г а т и в е н образ н а о б е к т и т е , т ъ й к а т о се изобразяваш
о б л а с т и т е , к ъ д е т о т е не се н а м и р а т . По т о з и начин се в и з у а л и з и р а т
вируси, рибозоми, субединици н а б е л т ъ ч н и с т р у к т у р и к а т о а к т и н о в и
а
б 6 а
Фиг. 32.12. М и к р о с н и м к а н а б а к т е р и о ф а г а Т 4 п р и р а з л и ч н и м е т о д и з а
о б р а б о т к а н а п р о б а т а : н е г а т и в н о к о н т р а с т и р а н е (а), и з с у ш а в а н е и
з а с е н ч в а н е (б), з а м р ъ з я в а н е и з а с е н ч в а н е п р и р а з л и ч н и у с л о в и я (в, г).
нишки u gp. И c т о з и м е т о д обаче б е л т ъ ч н и т е молекули д а в а т слаб и
лош образ, но по-добър не може да се получи, т ъ й к а т о с увеличаване
на п л ъ т н о с т т а н а електронния сноп т е се п о в р е ж д а т и разруша
в а т . З а да се и з к л ю ч а т а р т е ф а к т и т е обикновено една и съша проба
се подаотвя по различни м е т о д и (фиг. 32.12) и онези дета й л и , к о и т о
се п о в т а р я т във всички образи, се п р и е м а т за достоверни.
З а изследване н а биологични проби без пълно о т с т р а н я в а н е
на в о д а т а са разработени м е т о д и т е , наречени замразяване-разчуп-
ваке и замразядане-разязкдаке (на англ. freeze-fracture, freeze-etching),
допринесли извънредно много за съвременната п р е д с т а в а за струк
т у р а т а на к л е т ъ ч н а т а мембрана. При т я х се наблюдават слоевете
о т т е ж к и м е т а л и , получени при засенчване на о т л о м к и о т дълбоко
з а м р а з е н и т е проби, т ъ й к а т о т е з и слоеве, наречени р е п л и к и (отпе-
ч а т ъ и и ) , н о с я т релефа на т е х н и т е повърхности ).
*) Вж. Биофизика, М. Маринов, С., 2001 г.

V. В ъ л н о б а и геометрични о п т и к а 331
Глава VI. КВАНТОВА ОПТИКА
§ 33. ОПТИЧНИ АТОМНИ СПЕКТРИ
§ 33.1. Е н е р г и й н и с ъ с т о я н и я н а а т о м а и п р е х о д и
между т я х
Нормалното (стабилно) състояние на а т о м а се характеризира
с минимална с т о й н о с т на в ъ т р е а т о м н а т а (свободна) енераия и се
нарича основно. С ъ с т о я н и я т а с по-висока енереия о т основното се
получават след приемане на външна енераия и се н а р и ч а т Възбудени.
Те са х а р а к т е р н и за всеки вид а т о м и и се р е а л и з и р а т чрез увелича
ване на е н е р г и я т а на най-външните (валентни) електрони, нарича
ни оиде оптични електрони. Е н е р г и я т а на е л е к т р о н и т е в а т о м а е
о т р и ц а т е л н а - т я с т а в а положителна след о т д е л я н е т о им о т него.
Енергийните състояния на а т о м а се п р е д с т а в я т нагледно с
енергийни схеми, в к о и т о по о т в е с н а т а ос се нанася енергията, а
всяко състояние се п р е д с т а в я с хоризонтална линия, наречена
енергийно ниво. Броят на възможните енергийни с ъ с т о я н и я (нива)
на а т о м а се определя о т п е т квантови числа, к о и т о м о г а т да
п р и е м а т последователни цели или полудели с т о й н о с т и . Това са
главното квантово число п, о р б и т а л н о т о /, м а г н и т н о т о орбитално
число mi, спиновото число s и м а г н и т н о т о спиново число т я .
Главното квантово число може да приема с т о й н о с т и т е
п = 1, 2, 3, , а на всяка о т т я х с ъ о т в е т с т в а т п1 енергийни нива,
к о и т о образуват един енергиен слой, означаван с ъ о т в е т н о с буквите
К, L, М, ... Г л а в н о т о квантово число определя и с т о й н о с т и т е на
орбиталното число / = 0, 1, 2, 3, ..., п -1, означавани с ъ о т в е т н о с
буквите s, р, d, f ..., к а к т о и с т о й н о с т и т е на магнитното орбитал
но число m j = 0, ±1, ±2, ..., ±(1-1), ±1. Числото / определя г о л е м и н а т а на
орбиталния механичен м о м е н т на електрона L (22.2) , а т / - негова
т а проекция L z във външно м а г н и т н о поле. Г о л е м и н а т а на собстве
ния механичен м о м е н т (спин) на електрона S се изразява чрез
неговото спиново число s = 1/2 , а д в е т е му възможни проекции S/ -
чрез магнитното спиново число m s = ± s = ± 1/2 .
М а к с и м а л н и я т брой на електроните 6 един слой е 2д2, т . е .
т о й е двойно по-аолям о т броя н а е н е р г и й н и т е м у нива, т ъ й к а т о
(според п р и н ц и п а на П а у л и ) 6 а т о м а може д а и м а най-много два елек
т р о н а с еднаква енергия, но с противоположен спин. Това т в ъ р д е н и е
е вярно при условие, че р а з л и к а т а в е н е р г и я т а н а два е л е к т р о н а с
различна о р и е н т а и и я н а спина е пренебрежимо м а л к а .
Не всички а т о м и на един химичен е л е м е н т п р и д о б и ват еднак
ва енергия в р е з у л т а т н а възбуждането. П р и е т о е б р о я т н а а т о м и
т е в единица обем о т в е щ е с т в о т о , к о и т о и м а т еднаква енергия,
т . е . б р о я т н а а т о м и т е н а едно и също ниво, да се нарича населеност
на тоба енергийно ниво. О т д е л н и т е енергийни нива и м а т различна
населеност, к о г а т о различен брой а т о м и и м а т определена енергия.
Например при т о п л и н н о възбуждане в у с л о в и я т а на т е р м о д и н а м и ч -
но равновесие най-населено е основното ниво, а н а с е л е н о с т т а на
възбудените нива намалява с нарастване на р а з л и к а т а в енергиите
между основното и в ъ з б у д е н и т е нива. С повишаване н а т е м п е р а т у
р а т а се н а с е л в а т все по-високите възбудени нива. Възможно е и
получаване н а инверсна населеност, при к о я т о някое по-високо ниво
(обикновено м е т а с т а б и л н о ) е по-населено о т по-ниско ниво.
С увеличаване на е н е р г и я т а на а т о м а , р а з л и к а т а между
е н е р г и й н и т е нива н а м а л я в а и с т о й н о с т и т е на е н е р г и я т а се добли
жават. Стойността , при к о я т о т е се с л и в а т , се нарича енергия
на й о н и з а ц и я на атома. Това е е н е р г и я т а н а а т о м а , при к о я т о
в а л е н т н и я т е л е к т р о н се о т д е л я о т него. Е н е р г и я т а н а йонизация
н а р а с т в а о т п о - л е к и т е к ъ м п о - т е ж к и т е е л е м е н т и във всеки период
о т П е р и о д и ч н а т а с и с т е м а , а н а м а л я в а във всяка група.
А т о м и т е м о г а т да и з в ъ р ш в а т преходи между е н е р г и й н и т е
си нива, к а т о п р е х о д и т е о т по-ниско н а по-високо ниво с т а в а т с
поглъщане н а енергия, а о т по-високо н а по-ниско —с о т д а в а н е на
енергия. Е н е р г и й н и т е преходи, при к о и т о п о г ъ л н а т а т а или о т д а д е
н а енергия е в ъ в вид н а ф о т о н и , се н а р и ч а т о п т и ч н и преходи. Тези
преходи са с ъ о т в е т н о абсорбционни (поглътцателни) или емисионни
( и з л ъ ч в а т е л н и ) . Е н е р г и я т а н а п о г ъ л н а т и я и л и излъчен к в а н т
(енергия н а възбуждане) Е при преход между нива с енергии Е и Е е
E = h\> = E' - Е " (33.1)
VI. К в а н т о в а о п т и к а 333
Не всички о п т и ч н и преходи между енерзийните нива на един
а т о м са възможни. Съгласно к в а н т о в а т а механика за т о в а същест
вува определена в е р о я т н о с т и комбинирането н а н и в а т а при
о п т и ч е н преход се подчинява на т а к а н а р еч е н и те подборни правила.
Ако в е р о я т н о с т т а з а прехода е различна о т нула, с ъ о т в е т н о комби
ниране на н и в а т а е възможно и преходът се класифицира к а т о
разрешен. К о г а т о в е р о я т н о с т т а за прехода е нула или приблизи
т е л н о нула, преходът е забранен.
§ 33.2. С п е к т р а л н а линия, с п е к т р и
Н а всеки о п т и ч е н преход о т г о в а р я спектрална л и н и я , к о я т о
в зависимост о т прехода е емисионна или абсорбционна. Спектрал
н и т е линии се п о л у ч а в а т със спектрален а п а р а т и п р е д с т а в л я в а т
реални образи на неговия входен процеп върху д е т е к т о р а (вж. § 3 3 . 3 ) .
Всяка линия има дължина на в ъ л н а т а , к о я т о се определя о т енер
г и я т а на прехода и о т д е л н и т е линии са п рос тра н стве н о разделени.
Според к в а н т о в а т а механика всяко енергийно нива на а т о м а
има ширина, к о я т о се определя о т и н т е р в а л около с р е д н а т а стой
н о с т на е н е р г и я т а му Е. З а изолиран, неподложен на външни
въздействия а т о м , ш и р и н и т е на н и в а т а се н а р и ч а т естествени. Ако
две енергйни нива и м а т крайни ширини, при преходи между т я х се
п о г л ъ щ а т или и з л ъ ч в а т ф о т о н и с енергия в някакъв и н т е р в а л ЪЕ.
Това означава, че с п е к т р а л н а т а линия н я м а да бъде монохроматич-
на, а ще обхваща и н т е р в а л о т ч е с т о т и 5v = b E / h . Разпределението
на ф о т о н и т е в т о з и и н т е р в а л ще определя ф о р м а т а на спектрал
н а т а линия, наречена естествена форма на л и н и я т а .
С п е к т р а л н и т е линии и м а т следните
:
7Tv основни характеристики: максимален и н т е н -
// | \ \ з и т е т /о , ч е с т о т а при максималния и н т е н -
J J _i 1 з и з и т е т v0 и полуширина на л и н и я т а Av,
/ /!< | J \ \ дефинирана к а т о п ъ л н а т а ширина на линия-
/ / \ ^ i\ \ т а при и н т е н з и т е т / о / 2 (фиг. 3 3 . 1 ) . Е с т е с т -
Vo v в е н а т а полуширина на л и н и и т е е в и н т е р в а -
Фиа. 33.1. Естествена л а 1 С Г — 1 ( Г п т . При ансамбли о т а т о м и
5 3
полуширина Ду и реална « п п
форма на спектрална ш и р и н а т а на енераиините нива се влияе о т
линия условията, при к о и т о се н а м и р а т а т о м и т е и
^34 д/ Маринов
om в з а и м о д е й с т в и я т а между т я х . В р е з у л т а т н а т о в а е с т е с т в е
н а т а ф о р м а н а л и н и и т е се деформира и л и н и я т а получава р е а л н а
(истинска) форма, к о я т о е по-широка о т е с т е с т в е н а т а .
С ъ в к у п н о с т т а о т линии, получена при преходи о т няколко
различни н и в а до едно и също ниво, образува с п е к т р а л н а серия.
С ъ в к у п н о с т т а о т всички с п е к т р а л н и линии о т определен вид -
емисионни и л и абсорбиионни, к о и т о се п о я в я в я т при дадени условия,
образува о п т и ч н и я емисионен или абсорбционен спектър н а с ъ о т в е т
н и я а т о м . С п е к т ъ р ъ т н а всеки а т о м (химичен е л е м е н т ) е негова
основна х а р а к т е р и с т и к а и се определя напълно, к а к т о и н е г о в и т е
химични с в о й с т в а , о т е н е р г и й н и т е нива н а н е г о в и т е външни
(валентни) електрони.
Й о н и т е също м о г а т да б ъ д а т възбуждани, но т е х н и т е с п е к т
ри се р а з л и ч а в а т о т с п е к т р и т е на н е у т р а л н и т е а т о м и . С п е к т ъ р ъ т
н а е д н о к р а т н о йонизиран а т о м е еднакъв със с п е к т ъ р а н а н е у т р а л
ния а т о м , н а м и р а щ се пред него в П е р и о д и ч н а т а с и с т е м а (с пореден
номер Z-1).
• В ъ з м о ж н и т е енергийни с ъ с т о я н и я и е м и с и о н н и т е преходи н а един
а т о м м о г а т да б ъ д а т и л ю с т р и р а н и с н а й - п р о с т и я алкален м е т а л Li.
Неговото основно с ъ с т о я н и е (електронна конфиаураиия) е I s ' 2s1, к о е т о
означава, че в а л е н т н и я т му е л е к т р о н 6 с ъ с т о я н и е 2s1 се х а р а к т е р и з и р а с
к в а н т о в и т е числа п = 2, I = 0. Възбудените с ъ с т о я н и я на а т о м а до п = 5 и
р а з р е ш е н и т е емисионни преходи са п р е д с т а в е н и 6 т а б л . 33.1, а негова
примерна енергийна схема - на фиг. 33.2.
Табл. 33.1. Възбудени с ъ с т о я н и я и емисионни преходи при Li до п = 5
К в а н т о в и числа Енергийни Разрешени емисионни преходи

п 1 състояния Д/ = ± 1 Серии
2 0, 1 2s, 2 р 2р, Зр, 4р, 5р 2s Главна
3 0, 1 , 2 3s, Зр, 3 d 3s, 4s, 5s —
^ 2p Контрастна
4 0, 1, 2, 3 4s, 4р, Ad, 4f 3 d , Ad, 5 d —
> 2p Дифузна
5 0, 1 , 2 , 3 , 4 5s, 5р, 5 d , 5f, 5g Af, 5 f -> 3 d Основна
Според подборните правила са разрешени само преходите н а най-ниски

т е нива, но при Al — il. П р е х о д ъ т о т най-близкото възбудено ниво, наречено
резонансно, до основното ниво о т г о Р а р я на н а й - и н т е н з и в н а т а (резонансна)

линия. В а т о м а на Li т о в а е 2р — > 2s. Преходите о т всички р-нива до осноб-
н о т о о б р а з у в а т г л а в н а т а серия, о т всички s-nuöa до най-ниското р-ниво —
к о н т р а с т н а т а серия, о т всички с/-нива до най-ниското р-ниво —д и ф у з н а т а
серия, а п р е х о д и т е о т / - н и б а т а до н а й - н и с к о т о а?-ни6о о б р а з у б а т о с н о б н а т а
А серия 4 ).
Енергийните преходи на
атомите могат да бъдат и
неоптични. П р и т я х п р о м я н а т а в
е н е р г и й н о т о с ъ с т о я н и е не се съпро
вожда с о т д а в а н е и л и п о г л ъ щ а н е н а
с в е т л и н н а , а н а друг вид енергия.
Например атомите могат да
б ъ д а т възбудени ч р е з удари, п р и
к о е т о п о г л ъ щ а т к и н е т и ч н а енер
гия, и л и ч р е з у д а р и с възбудени
Фиг. 33.2. Е н е р г и й н а с х е м а и еми- ч а с т и ц и ( а т о м и , йони и л и молеку-
сионни преходи 6 а т о м а н а л и т и я Л 1 д При ^ о е т о с е о б м е н я е н е р г и я т а
н а възбуждане, и л и к а т о п о л у ч а т е н е р г и я о т х и м и ч н и процеси (хеми-

луминесценция). Н е о п т и ч н и т е преходи н а възбудени а т о м и к ъ м по-
ниско енергийно с ъ с т о я н и е се н а р и ч а т още б е з и з л ъ ч д а т е л н и .
§ 33.3. А т о м е н с п е к т р а л е н а н а л и з
*** Н а ч а л о т о н а а т о м н и я с п е к т р а л е н а н а л и з к а т о м е т о д з а определяне
н а х и м и ч н и я с ъ с т а б н а в е щ е с т в а т а е п о с т а в е н о п р е з 1860 а., к о г а т о
н е г о в и т е с ъ з д а т е л и К и р х о ф и Б у н з е н (G. Kirchhof, R. B u n s e n ) п у б л и к у в а т
с в о е т о изследване "Химичен а н а л и з ч р е з н а б л ю д а в а н е н а с п е к т ъ р " . По-късно
т е с ъ о б щ а в а т з а н о в и т е е л е м е н т и рубидий и иезий, к о и т о о т к р и в а т по
т е х н и т е с п е к т р и . В п о с л е д с т в и е с т о з и м е т о д са о т к р и т и общо 25 елемен
т а , т . е . около е д н а ч е т в ъ р т о т всички и з в е с т н и х и м и ч н и е л е м е н т и . Н е щ о
повече, п о л у ч е н и т е ч р е з с п е к т р о с к о п и я т а д а н н и са о с н о в а т а , върху к о я т о
се и з г р а ж д а п ъ р в о н а ч а л н о т е о р и я т а н а Б о р (N. Bohr) з а с т р о е ж а н а а т о м а
(1913 а.), а по-късно и к в а н т о в а т а м е х а н и к а (1924-26 г.).
• Спектрални апарати
Всич к и видове о п т и ч н и с п е к т р и се п о л у ч а в а т и р е г и с т р и
р а т със с п е к т р а л н и а п а р а т и , к о и т о и м а т е д н а к в а п р и н ц и п н а схема.
В н е я обикновено н е се в к л ю ч в а и з т о ч н и к ъ т н а с в е т л и н а , т ъ й к а т о
всеки а п а р а т се к о м п л е к т у в а със с ъ о т в е т е н и з т о ч н и к в з а в и с и м о с т
*) З а о з н а ч е н и я н а н и в а т а са п р и е т и п ъ р в и т е букви о т а н г л и й с к и т е и м е н а
н а с е р и и т е . Т а к а о т г л а в н а с е р и я (principal) п р о и з л и з а о з н а ч е н и е т о р, о т
к о н т р а с т н а ( s h a r p ) - s, о т д и ф у з н а (diffuse) - d, о т оснобна ( f u n d a m e n t a l ) - f.
о т п р е д н а з н а ч е н и е т о си. В мноао случаи един и з т о ч н и к може да бъде
сменян с друз, независимо о т глоба дали е бил бараден б а п а р а т а и л и
п р е д с т а б л я б а о т д е л е н блок.
О с н о б н и т е ч а с т и н а един с п е к т р а л е н а п а р а т са дбе - дис-
пергираща и р е г и с т р и р а щ а (фиг. 33.3). Диспергиращата част 6клк)ч-
ба: к о л и м а т о р , с ъ с т а б е н о т процеп S\ и о б е к т и б 0 | , диспергиращ
е л е м е н т (призма и л и дифракционна р е ш е т к а ) D и камерен о б е к т и б
О2. В з а б и с и м о с т о т бида на диспергиращия е л е м е н т с п е к т р а л н и т е
Фиг. 33.3. П р и н ц и п н а схема н а с п е к т р а л е н а п а р а т

а п а р а т и се р а з д е л я т н а призмени и дифракционни. Регистриращата
част н а с ъ б р е м е н н и т е с п е к т р а л н и а п а р а т и се с ъ с т о и о т д е т е к т о р
( н а й - ч е с т о ф о т о е л е к т р о н е н у м н о ж и т е л ) F, е л е к т р о н е н у с и л б а т е л А
и о т ч и т а щ о у с т р о й с т б о R (аналогобо, цифробо, записбащо, печатащо).
Ако а п а р а т ъ т измерва и н т е н з и т е т а н а с в е т л и н а т а , се
нарича спектрометър, а ако измерба о п т и ч н а т а п л ъ т н о с т - спек-
трофотометър. А п а р а т ъ т е монохроматор, к о г а т о диспергираща
т а ч а с т е снабдена с изходен процеп или локален приемник (напр.
силициеб ф о т о д и о д ) , т ъ й к а т о т о г а б а о т д е л я т е с н и (монохрома-
т и ч н и ) о б л а с т и о т с п е к т ъ р а . Той е полихроматор, ако мозке да
о т д е л я еднобременно няколко т а к и б а области. С ъ б р е м е н н и т е а б т о -
м а т и ч н и с п е к т р а л н и а п а р а т и и м а т микрокомпютри, снабдени с
подходящ с о ф т у е р з а упрабление, за о б р а б о т к а н а п о л у ч е н и т е данни
и за п р е д с т а в я н е н а к р а й н и т е р е з у л т а т и н а видеодисплей и х а р т и я .
• А п г о м н о е м и сй о н е н а н а л и з (АЕА)
Това е м е т о д з а определяне н а е л е м е н т н и я с ъ с т а в н а беще-
с т б а т а , оснобабащ се н а п о л у ч а б а н е т о и и зсл ед ван ето н а а т о м н о -
е м и с и о н н и т е и м с п е к т р и . Анализираното б е щ е с т б о се внася в
и з т о ч н и к з а дъзбуокдане н а с п е к т р и , к ъ д е т о се а т о м и з и р а , т . е . пре
м и н а в а в а т о м н о с ъ с т о я н и е и п о л у ч е н и т е а т о м и се в ъ з б у ж д а т (фиг.
33.4). А т о м и з а ц и я т а включва п р о ц е с и т е изпарение и дисоциация н а
молекулите go а т о м и , а у с т р о й с т в а т а , използвани за атомизация,
се наричат а т о м и з а т о р и .
Класически изто ч
И з т о ч н и к за /=1/, Спектрален ник за възбуждане на спек
възбуждане V | , v 2 , V3,. апарат
т р и е п л а м ъ к ъ т , получаван
при горене на газови смеси
о т горлив и окислителен
Ф и е . 33.4. Принципна схема н а АЕА
ааз. С т а к и о а смеси м о г а т
да се получат различни т е м п е р а т у р и . Например смес о т пропан
(СзН8) и въздух дава 1920 0С, ацетилен (С2Н2) и въздух - 2300 0С, а
СгН: и N2O (райски газ) - 2950 0С. В пламък м о г а т да се възбуждат
елементи с ниска енергия на възбуждане, каквито са алкалните
м е т а л и Li, Na, К, Mg и др. Този вид АЕА по т р а д и ц и я се нарича пла-
м ъ к о в а фотометрия. Той все още се прилага рутинно в клиничната
лаборатория главно за определяне на Na и К в кръвен серум и урина.
По-широко използвани източници за възбуждане са различни
е л е к т р и ч н и р а з р я д и , при които енергията се получава о т у д а р и т е
на ускорени електрони (вж. § 15.2). Такива разряди се създ а в а т със
специални генератори на електрична дъга (с постоянен или промен
лив ток), на искра (при ниско или високо напрежение), на дъгова или
високочестотна плазма и др.
И н т е н з и т е т ъ т 1 на една емисионна линия при преход на въз
будените а т о м и на по-ниско енергийно ниво се определя о т броя на
а т о м и т е , в е р о я т н о с т т а за т о з и преход и енергията на излъчения
фотон. При условия, близки до термодинамично равновесие, 1 и концен
т р а ц и я т а на а т о м и т е в пробата с са свързани по следния начин;
1 - ас (33.2)
Тази зависимост е основа на количествения АЕА и се определя експе
риментално за всяка проба и спектрална линия с п о м о щ т а на е т а
лонни образци ( с т а н д а р т и ) . За неголеми концентрационни интерва
ли а и b ca. постоянни величини. При ниски концентрации 6 = 1 и
з а в и с и м о с т т а с т а в а линейна.
Всеки аналитичен м е т о д се характеризира с граница на о т
криване на е л е м е н т и т е и възпроизводимост на р е з у л т а т и т е . Под
граница на о т к р и в а н е се разбира минималната концентрация, коя-
338 М. Мари под

mo може g a бъде определена к а т о достоверна разлика между получе
н и я а н а л и т и ч е н сигнал и фона. Възпроизводимост е о т н о с и т е л н а т а
грешка п р и м н о г о к р а т е н а н а л и з н а една и с ъ щ а проба. Възпроизводи-
м о с т т а н а р е з у л т а т и т е при АЕА рядко е по-добра о т 5%, т ъ й к а т о
т е м п е р а т у р а т а н а п л а з м а т а не може да се поддържа т о ч н о постоян
на. С т о в а и с п о - в и с о к а т а си гранииа н а о т к р и в а н е н а е л е м е н т и т е
т о з и м е т о д о т с т ъ п в а пред атомноабсорбиионния анализ.
АЕА к а т о а н а л и т и ч е н м е т о д и м а редииа достойнства-.
едновременно определяне н а няколко е л е м е н т а в една и с ъ щ а проба
( м у л т и е л е м е н т н о с т ) , висока е ф е к т и в н о с т , универсалност по
о т н о ш е н и е н а вида н а п р о б и т е , широк и н т е р в а л н а о п р е д е л я н и т е
к о н и е н т р а и и и . След к а т о близо един век АЕА бе н а първо м я с т о по
значение измежду ф и з и ч н и т е ( и н с т р у м е н т а л н и т е ) м е т о д и з а ана
лиз, сега п р и л о ж е н и е т о му е ограничено главно до к а ч е с т в е н анализ,
локален а н а л и з н а т в ъ р д и проби с лазерно изпарение и многоелемен-
т е н а н а л и з н а р а з т в о р и във в и с о к о ч е с т о т н а плазма.
• А т о м н о а б с о р б ц и о н е н а н а л и з (АЛА)
Този вид с п е к т р а л е н анализ се основава н а п о г л ъ щ а н е т о н а
външно м о н о х р о м а т и ч н о лъчение о т вещество, приведено в а т о м н о
с ъ с т о я н и е . Д о к а т о при АЕА се измерва и н т е н з и т е т ъ т н а излъчена
т а с в е т л и н а , при AAA се измерва о п т и ч н а т а п л ъ т н о с т на преми
н а л а м о н о х р о м а т и ч н а с в е т л и н а , предизвикала ф о т о н н о възбуждане
н а а т о м и т е н а а н а л и з и р а н о т о в е щ е с т в о (фиг. 33.5). Това лъчение
г и м а много т я с н а ли
-to
шС п е к т р а л е н н и я и се получава о т
Теснолентов • Атоми
източник Vo затор vo апарат спеииален и з т о ч н и к ,
J наречен теснолентод.
П 0 а
Р ^ Едва след изнамиране
Фиг.33.5. Принципна схема н а AAA н а т а к ъ в източник
а в с т р а л и й с к и я т ф и з и к Уолш (A. Walsh) успява д а к о н с т р у и р а през
1957 г. п ъ р в и я атомноабсорбщюнен с п е к т р о ф о т о м е т ъ р .
П р о б а т а се внася в атомизатор, к о й т о може д а бъде п л а м ъ к
или т р ъ б и ч к а о т г р а ф и т , загрявана със силен е л е к т р и ч е н т о к (гра
ф и т н а пещ). Л ъ ч е н и е т о о т т е с н о л е н т о в и я и з т о ч н и к преминава през
а т о м и з и р а н а т а проба, ч а с т и ч н о се поглъща само о т т о з и вид а т о м и ,
к о и т о може д а възбужда (селективно поглъщане) и о п т и ч н а т а му
VI. Квантова оптика 339

п л ъ т н о с т D се измерва със с п е к т р а л е н а п а р а т . У с л о в и я т а в а т о м и -
з а т о р а о с и г у р я в а т е ф е к т и в н о възбуждане н а а т о м и т е и о т т а м —
много ниски граници н а о т к р и в а н е на х и м и ч н и т е е л е м е н т и ( о т поря
дъка н а )ig/l до ng/1 в з а в и с и м о с т о т е л е м е н т а и приложения м е т о д ) .
К о н ц е н т р а ц и я т а н а а т о м и т е в п р о б а т а с се определя по
и з в е с т н а т а о т ф о т о к о л о р и м е т р и я т а з а в и с и м о с т (27.4):
D = КСГ/ . (33.3)
Тук к е а т о м н и я т п о к а з а т е л на поглъщане, a G? - д е б е л и н а т а на слоя.
О б л а с т и т е на приложение н а AAA и АЕА са извънредно раз
нообразни; о т екология (боди, въздух, почви), геология (скали, руди,
минерали), селско с т о п а н с т в о ( р а с т е н и я , ф у р а ж и , торове), медицина
и биология ( т е л е с н и т е ч н о с т и , т ъ к а н и , к о н к р е м е н т и ) , х р а н и т е л н о -
вкусова п р о м и ш л е н о с т , м е т а л у р г и я , производство н а с т ъ к л о и кера
мика, п л а с т м а с и и и з к у с т в е н и влакна, н е ф т е н и п р о д у к т и , ч и с т и
в е щ е с т в а и др.
•Атомнофлуоресцентен а н а л и з (АФА)
Този а н а л и з се основава н а ф о т о н н о възбуждане н а а т о м и т е
и измерване н а и н т е н з и т е т а н а п р е д и з в и к а н о т о ф л у о р е с ц е н т н о
лъчение lv. То се р е г и с т р и р а под ъ г ъ л 90° спрямо п о с о к а т а н а въз
б у ж д а щ о т о лъчение / 0 , получено о т м о н о х р о м а т о р и л и лазер (фиг.
33.6). И т у к п р о б а т а се внася в а т о м и з а т о р .
И н т е н з и т е т ъ т /, е пропорционален на к о н ц е н т р а ц и я т а н а
Спектрален
и з л ъ ч в а щ и т е а т о м и с и на ин
апарат т е н з и т е т а на възбуждащото
V лъчение / 0 :
1
Монохроматор /о Атоми- I /г = kc L (33.4)
или лазер з а п| о р
Вижда се, ч е ако к о н ц е н т р а ц и я -
Проба т а в п р о б а т а е ниска, з а да се
Фиг. 33.6. Принципна схема на АФА получи д о с т а т ъ ч н о голям за
измерване и н т е н з и т е т /F , е
необходима висока с т о й н о с т н а 10. Освен т о в а , к а к т о и п р и АЕА,
в з а и м о д е й с т в и е т о н а в ъ з б у д е н и т е а т о м и с о к о л н и т е ч а с т и ц и води
до н е о п т и ч н и преходи, к о и т о н а м а л я в а т / Р и с е л е к т и в н о с т т а на
м е т о д а . Това са г л а в н и т е причини, поради к о и т о АФА и м а по-слабо
р а з в и т и е и приложение в сравнение с АЕА и AAA.
340 д/ М а р и н о в
§ 34. МОЛЕКУЛНИ СПЕКТРИ
§ 34.1. Е н е р г и й н и с ъ с т о я н и я и п р е х о д и 6 м о л е к у л а т а
В м о л е к у л и т е се и з в ъ р ш в а т р и вида вътрешно ддиокекие'.
електронно, вибрационно и ротационно. В е л е к т р о н н о т о у ч а с т в а т
главно е л е к т р о н и т е , к о и т о о с ъ ш е с т в я в а т х и м и ч н а т а връзка между
а т о м и т е в м о л е к у л а т а . Вибрационното движение е периодично
изменение н а в з а и м н о т о разположение на а т о м н и т е ядра при
т я х н о т о т р е п т е н е около ра вн ове сн и т е и м положения. Ротационно
т о движение е в ъ р т е н е н а м о л е к у л а т а к а т о цяло около ос, к о я т о
преминава през нейния ц е н т ъ р н а м а с а т а .
Н а т р и т е вида движение о т г о в а р я т р и вида вътрешна
енергия н а м о л е к у л и т е : е л е к т р о н н а Е с , вибрационна E v и р о т а ц и о н
на Et Т е х н и т е с т о й н о с т и се р а з л и ч а в а т с няколко порядъка, к а т о
е л е к т р о н н а т а е в и н т е р в а л а 0,01< £^<1 eV, & Е с : E v : Е х ~ 1000 ; 50 ; 1.
П ъ л н а т а в ъ т р е ш н а енергия на м о л е к у л а т а е
Е = Ec+Ejr+Ef (34.1)
В к в а н т о в а т а механика се приема п р и н ц и п ъ т на Борн-Опен-
хаймер (М. Born, R. Openheimer), според к о й т о в ъ т р е ш н и т е движения
на м о л е к у л и т е и с ъ о т в е т н и т е им енергии са независими. Това озна
чава, че т е з и енергии м о г а т да и м а т редица д и с к р е т н и с т о й н о с т и
(да се к в а н т у в а т ) независимо една о т друга. О т н е з а в и с и м о с т т а на
т р и т е вида енергия и много г о л я м а т а разлика в т е х н и т е с т о й н о с т и
следва, че п а всяко едно дискретно електронно с ъ с т о я н и е (електронно
ниво) E t (к = 1, 2,...) о т г о в а р я набор о т д и с к р е т н и вибрационни
с ъс т о я ния, ч и и т о енергии о б р а з у в а т ред о т с т о й н о с т и (вибрационни
нива) Ev y ] (1 = 1,2,...). Всяко вибрационно с ъ с т о я н и е пък и м а свой набор
о т р о т а ц и о н н и с ъ с т о я н и я със с т о й н о с т и н а е н е р г и я т а (ротационни
нива) £гк1'П ( т = 1,2,...). В даден м о м е н т м о л е к у л а т а се намира в някое
сложно електронно-вибрационно-ротационно състояние, с пълна
в ъ т р е ш н а енергия Е \
EÊS+Ev^+Er'* .
П ъ л н а т а енергийна схема на една молекула включва едно
основно е л е к т р о н н о ниво Е с а и едно или няколко възбудени е л е к т р о н
ни нива Ес1, Е с 2 ,... (фиг. 34.1). Всяко електронно ниво и м а едно основно
вибрационно ниво Ev'®, E v f i , . . . и с в о и т е възбудени вибрационни нива
E v ' \ Еу' 2 ,..., E v ' \ Еи' 2 ,-.., Всяко вибрационно ниво и ма, н а свой ред,
с в о е т о основно р о т а ц и о н н о ниво # г 0 0 0, ЕГ0Л'0, E r l f i ' 0 } E { h h 0 , ... и с ъ о т
в е т н и възбудени р о т а ц и о н н и нива Е г 0,0 ' ] , Е?' 0 ' 2 , ..., ^г 0,1 ' 1 , Е : 0Л ' 2 , Е т ] ' 0 '\
Er1'0'2, ..., Er1'1'1, Er1'1'2, ••• • В т а з и сложна с ъ в к у п н о с т о т н и в а е л е к т р о н
н и т е са разположени далече едно о т друго, с ъ о т в е т н и т е и м вибра
ционни нива са о т н о с и т е л н о по-близо едно до друео, а р о т а ц и о н н и т е
нива н а дадено вибрационно ниво се н а м и р а т п л ъ т н о едно до друго.
П ъ л н а т а в ъ т р е ш н а енергия н а м о л е к у л а т а се променя при
енергиен преход и н е й н а т а промяна е
i \ E = AEe+AEtri-AEr , к а т о АЕе » i\Ev » AEV (34.2)
к о е т о е в с ъ о т в е т с т в и е с р а з л и к и т е в с т о й н о с т и т е н а Eg , Е^ и Er .
Er20'1
2
Е
1
Е 2,0
•£/ V
Ех 1 . 2 , 2
Е. 1 ' 2
Е ,1.1.2
Е
101
Er ' '
Ее Е 1.0
Еи 0 '
0,2,2
Еу"
-Ех 0,1,2
EvJ
Ег0'0'
Е,
EP0
3 4 5
Ф и а . 34.1. С х е м а н а е н е р а и й н и н и в а и п р и м е р и н а
абсорционни преходи 6 м о л е к у л а
Н е р а в е н с т в о т о (34.2) показва, ч е ако п р о м я н а т а н а енер

г и я т а е Л Е > ЛЕе , едновременно с е л е к т р о н н и преходи м о г а т да се
о с ъ щ е с т б я б а т u бибрационни, и ротационни преходи мезкду някои
о т н и б а т а на наборите, с ъ о т б е т с т б а щ и на д б е т е електронни
състояния, между к о и т о се избършбат е л е к т р о н н и т е преходи. При
т а к и б а преходи се получабат електронно-бибрационно-ротационни
спектри, наричани накратко електронни спектри. Енергията на
излъчените или п о а ъ л н а т и т е ф о т о н и /ive б т о з и случай е
/iv e = /\Ee+AEv+AET .
Ако молекулата се намира б оснобно електронно състояние и

енергията, к о я т о й се предаба не е д о с т а т ъ ч н о еоляма, за да so
измени, т . е . АЕ < АЕс , м о г а т да се избършат промени само б състоя
н и я т а на бибрация и ротация. В р е з у л т а т на т о б а м о г а т да б ъ д а т
погълнати или излъчени ф о т о н и с енергия
hvy = bEv+zSEi .
Получабат се бибрационно-ротационни спектри, наричани накратко

вибрационни спектри. Промяна само 6 ротационното състояние на
молекулата е бъзможпо, ако АЕ < A£V Тогаба се получабат ч и с т о
ротационни преходи и ротационни спектри, при които се поглъщат
или и з л ъ ч б а т ф о т о н и с енергия
h\'x = AEV .
К а т о примери на фиг. 34.1 с цифри са означени следните
преходи: 1 - ротационен, 2 - бибрационен, 3 - бибрационно-ротаци-
онен, 4 - електронен, 5 —електронно-бибрационен, 6 —електронно-
бибрационно-ротационен.
Р о т а ц и о н н и т е преходи са най-прости, но т е п р е д с т а б л я б а т
интерес само когато молекулите се намират б газообразно състоя
ние, т ъ й к а т о т о г а б а б ъ р т е н е т о им е сбободно и ротационните
ниба не са поблияни о т бзаимодейстбия с други молекули. Тоба не е
т а к а при молекулите на т е ч н о с т и т е и з а т о б а т е х н и т е ротацион
ни спектри са сложни и практически неизползбаеми. При т б ъ р д и т е
т е л а побечето о т молекулите не се б ъ р т я т и ротационни спектри
не се получабат. З а разлика о т б ъ р т е н е т о , т р е п т е н е т о на молеку
л и т е б т б ъ р д и т е т е л а не спира дори и при ниски т е м п е р а т у р и .
Е л е к т р о н н и т е и вибрационните спектри се получабат и
изследбат при молекули б т р и т е агрегатни състояния на бещест-
б а т а . Молекулните спектри се наричат още иВични спектри, т ъ й
VI. Квантова о п т и к а 343
к а т о поради разширение и сливане на съседни с п е к т р а л н и линии т е
г у б я т линейния си х а р а к т е р . Най-широки са и в и ц и т е п р и е л е к т р о н
н и т е с п е к т р и н а м н о е о а т о м н и т е молекули, получени при с т а й н а
т е м п е р а т у р а , к о г а т о м о г а т да д о с т и г н а т ш и р и н а 100 п т . П р и
0
ниски т е м п е р а т у р и (-196 С) м о л е к у л н и т е с п е к т р и м о г а т да
з а п а з я т линейния си вид и т о г а в а се н а р и ч а т квазилинейни.
§ 34.2. Е л е к т р о н н о - в и б р а ц и о н н и с ъ с т о я н и я н а
д Byа т о м н а м о л е к у л а
З а п р о с т о т а се приема, че а т о м и т е н а д в у а т о м н а т а молеку
л а са две м а т е р и а л н и т о ч к и , свързани помежду си чрез е л а с т и ч н а
механична сила F (вж. § 3.1), отговарягца н а х и м и ч н а т а връзка между
тях;
F- k(r - Го) = - kAr ,
к ъ д е т о k е с и л о в а т а к о н с т а н т а , х а р а к т е р и з и р а щ а з д р а в и н а т а на
в р ъ з к а т а , г - м е ж д у я д р е н о т о р а з с т о я н и е , а Го - н е г о в а т а равновесна
стойност.
Ако д в а т а а т о м а б ъ д а т изведени о т р а в н о в е с н и т е и м поло
жения, м е ж д у я д р е н о т о р а з с т о я н и е се променя, т ъ й к а т о в ъ з н и к в а т
т р е п т е н и я и м о л е к у л а т а започва да се р а з т я г а и свива по дължина
т а на в р ъ з к а т а . Н а т е з и т р е п т е н и я о т г о в а р я т промени в е н е р г и я т а
н а взаимодействие между я д р а т а , к о я т о се определя о т о б щ и т е за
молекулата електрони. Това
означава, ч е и е н е р г и я т а на
е л е к т р о н н о т о състояние Ес , в
к о е т о се н а м и р а д в у а т о м н а т а
молекула, зависи о т г. Видът на
зависимостта Ее{г) е даден на
фиг. 34.2.
Ее{го) Електронната енергия
и м а м и н и м а л н а с т о й н о с т при
равновесно положение н а а т о м и
т е в м о л е к у л а т а Е с (r0) = E c m ] V
Фиа. 34.2. К р и в а н а п о т е н ц и а л н а т а
е н е р г и я н а д в у а т о м н а м ол е к ула , При свиване на м о л е к у л а т а (г < г0)
електронно ниво и вибрационни нива с и л а т а между а т о м и т е е сила на
о т б л ъ с к в а н е {F > 0) и е л е к т р о н н а т а енергия н а р а с т в а силно (ляв
клон н а к р и в а т а ) . П р и р а з т я а а н е н а м о л е к у л а т а (г > го), к о а а т о сила
т а между т я х е н а привличане (F < 0), е н е р з и я т а н а р а с т в а донякъде
по с ъ щ и я н а ч и н и к р и в а т а о с т а в а симетричрш (парабола). Д о т а м
с и л а т а н а в з а и м о д е й с т в и е е е л а с т и ч н а или к в а з и е л а с т и ч н а , но т я
не може да се приеме з а т а к а в а при по-аолеми р а з с т о я н и я , к о а а т о Е с
започва да клони к ъ м една п о с т о я н н а с т о й н о с т Е 0 . Тази с т о й н о с т е
енергията на дисоциация, при к о я т о м о л е к у л а т а дисоциира на два
о т д е л н и , химически несвързани а т о м а .
Г о л е м и н а т а на е л е к т р о н н а т а енергия при равновесното
р а з с т о я н и е Ес(г{)) определя енергията на електронното ниво на моле
к у л а т а (фиг. 34.2). Н а л и ч и е т о на т р е п т е н и я в м о л е к у л а т а увелича
ва т а з и енергия с различни с т о й н о с т и на в и б р а ц и о н н а т а енергия E v
Тези с т о й н о с т и се п р е д с т а в я т с вибрационни нива, разположени над
е л е к т р о н н о т о . Р а в н о в е с н о т о положение г0 върху всяко о т т я х се
и з м е с т в а поради н е с и м е т р и ч н о с т т а на к р и в а т а .
В и б р а ц и о н н а т а енергия н а м о л е к у л а т а о с т а в а п о с т о я н н а по
време н а т р е п т е н е т о , но с промяна на г п о т е н ц и а л н а т а вибрацион
на енергия U н е п р е к ъ с н а т о преминава в к и н е т и ч н а Т и о б р а т н о (на
фиг. 34.2, напр. при r = Г|):
E v = U(r) + TV).
П о т е н ц и а л н а т а енергия
U{r) - - ^ - / г ( Д г ) 2
и м а м и н и м а л н а с т о й н о с т t / = 0 в равновесното положение г = Го,

к ъ д е т о Дг = 0, и м а к с и м а л н а - в п р е с е ч н и т е т о ч к и н а вибрационното
ниво с к р и в а т а н а е л е к т р о н н а т а енергия. З а т о в а т а з и крива се
нарича к р и в а на п о т е н ц и а л н а т а енергия н а м о л е к у л а т а , а пресечни
т е т о ч к и при дадена вибрационна енергия о п р е д е л я т м и н и м а л н о т о
и максимално р а з с т о я н и е между я д р а т а {r = r m m и r = г т а х ). Тези
т о ч к и се н а р и ч а т т о ч к и на обръщане, т ъ й к а т о в т я х я д р а т а
п р о м е н я т с в о я т а посока н а движение. В с р е д а т а н а р а з с т о я н и е т о
между т о ч к и т е н а обръщане я д р а т а д о с т и а а т максимална скорост
и п о т е н ц и а л н а т а енергия изцяло преминава в к и н е т и ч н а .
Е л е к т р о н н о т о състояние н а д в у а т о м н а т а молекула се
описва, к а т о се приема, че всички е л е к т р о н и н а д в а т а а т о м а , к о и т о
не у ч а с т в а т в х и м и ч н а т а връзка, з а п а з в а т а т о м н и я х а р а к т е р н а
о р б и т а л и т е си *). Е л е к т р о н и т е , к о и т о о с ъ щ е с т в я в а т х и м и ч н а т а
връзка, и м а т нови о р б и т а л и , различни о т а т о м н и т е , наречени
молекулни орбитали.
В з а в и с и м о с т о т а о л е м и н а т а н а к в а н т о в о т о число л = 0, 1, 2,
3,..., к о е т о определя п р о е к ц и я т а н а о р б и т а л н и я механичен м о м е н т
на е л е к т р о н и т е върху м о л е к у л н а т а ос, т е з и о р б и т а л и с ъ о т в е т н о се
о з н а ч а в а т с б у к в и т е а, я , 5 , ср, ... . О т а т о м н и т е о р б и т а л и н а д в а т а
в а л е н т н и е л е к т р о н а на д в а т а а т о м а се п о л у ч а в а т две молекулни
о р б и т а л и . Е д н а т а о р б и т а л а , наречена с в ъ р зв а ща , се х а р а к т е р и з и р а
с повишена е л е к т р о н н а п л ъ т н о с т между с ъ с т а в н и т е я д р а и с по-
ниска енергия. Т я може да бъде а- или я-връзка в з а в и с и м о с т о т т о в а
дали е по о с т а (аксиална) или е перпендикулярна н а о с т а между
я д р а т а ( л а т е р а л н а ) . Д р у г а т а о р б и т а л а , наречена а к т и с в ъ р з в а щ а
(а* или я:!:), и м а н а м а л е н а е л е к т р о н н а п л ъ т н о с т между я д р а т а , по-
висока енергия и не о с ъ щ е с т в я в а връзка.
Д в у а т о м н а т а молекула може да се разглежда к а т о egupi
а т о м със спин, равен н а в е к т о р н а т а сума о т с п и н о в е т е н а е л е к т р о
н и т е в м о л е к у л а т а . Р е з у л т а н т н и я т спин се х а р а к т е р и з и р а със
спиково число на м о л е к у л а т а S = 0, 1/2, 1, 3/2, ... и придобива в собстве
н о т о е л е к т р и ч н о поле н а м о л е к у л а т а I = 28+1 о р и е н т а ц и и . Ч и с л о т о
Е се нарича к в а н т о в о число за м у л т ш г л е т н о с т на състоянието и
може да и м а с т о й н о с т и 1 = 1, 2, 3, ... . Това е и б р о я т на п о д н и в а т а ,
на к о и т о се разцепва дадено е л е к т р о н н о ниво н а м о л е к у л а т а поради
н а л и ч и е т о н а спин. Обикновено е л е к т р о н и т е са по двойки (със сдвоен
спин) и S = 0, к о е т о с ъ о т в е т с т в а н а с ъ с т о я н и е със 1 = 1 , наречено
синглетно. Ако един о т е л е к т р о н и т е премине в ъ в възбудено с ъ с т о я
ние без обръщане н а спина, с и н г л е т н о т о с ъ с т о я н и е н а м о л е к у л а т а се
запазва (S = 0, I = lj. В случай н а обръщане н а спина м у л т и п л е т н о с т -
т а се променя и с ъ с т о я н и е т о се н а р и ч а т р и п л е т н о , т ъ й к а т о
т о г а в а S = 1 и S = 3.
*) О р б и т а л а е в ъ л н о в а т а ф у н к ц и я , о п и с в а щ а с ъ с т о я н и е т о на един
е л е к т р о н , ч е с т о и з о б р а з я в а н а нагледно к а т о е л е к т р о н е н облак.
346 д/ Маринов
§ 34.3. А б с о р б ц и о н н и с п е к т р и н а м н о а о а т о м н а молекула
В и б р а ц и о н н и т е нива н а една м н о е о а т о м н а молекула са
т б ъ р д е мноео, а п р е х о д и т е между т я х — още побече, к о е т о силно
з а т р у д н я в а т я х н о т о определяне. З а т о в а в молекулния с п е к т р а л е н
анализ се и з п о л з в а т ч е с т о т и т е само н а някои ивици във Вибрацион
н и я с п е к т ъ р н а поелъщане, к о и т о са х а р а к т е р н и з а дадени а т о м н и
арупи в м о л е к у л и т е . П р и с ъ с т в и е т о на т а к и в а х а р а к т е р и с т и ч н и
атомни групи в различни молекули се проявява винаги чрез т е х н и т е
х а р а к т е р и с т и ч н и честоти, а р а з л и ч и я т а в м о л е к у л и т е - чрез слабо
изменение н а т е з и ч е с т о т и . Това изменение пък се свързва с нали
ч и е т о н а определено обкръжение на д а д е н а т а група в м о л е к у л а т а .
У с т а н о в е н о е, ч е а т о м н и т е групи и м а т и х а р а к т е р и с т и ч н и
и н т е н з и т е т и . Т а к а например к а р б о н и л н а т а група > С = 0 и м а най-
голям и н т е н з и т е т сред в и б р а ц и о н н и т е ивици. Ако една и съща
група п р и с ъ с т в а няколко п ъ т и в една молекула, и н т е н з и т е т ъ т н а
н е й н а т а и в и ц а н а р а с т в а с ъ о т в е т н о на к р а т н о с т т а (правило за ади-
т и в н о с т ) . Н а м е р е н а е и х а р а к т е р и с т и ч н о с т по о т н о ш е н и е н а полу-
ш и р и н а т а н а и в и ц и т е и по с т е п е н т а на поляризация н а в р ъ з к и т е .
Е л е к т р о н н о т о състояние на м н о г о а т о м н а т а молекула се
описва подобно н а т о в а н а д в у а т о м н а т а . Н а в а л е н т н и т е е л е к т р о н и
на а т о м и т е в основно (невъзбудено) с ъ с т о я н и е при о р г а н и ч н и т е
съединения с ъ о т в е т с т в а т свързващи а- и я - о р б и т а л и или несвър-
з в а щ и д - о р б и т а л и . П о с л е д н и т е са н а свободни е л е к т р о н н и двойки на
а т о м и т е (обикновено р - е л е к т р о н и ) и не у ч а с т в а т в х и м и ч н а т а
връзка, но в н е я м о г а т д а у ч а с т в а т т е х н и възбудени с ъ с т о я н и я . Н а
възбудените с ъ с т о я н и я на в а л е н т н и т е електрони с ъ о т в е т с т в а т
а н т и с в ъ р з в а щ и а*- и я*-орбитали с по-голяма енергия о т е н е р г и я т а
на с в ъ р з в а щ и т е . Е д и н и ч н и т е химични връзки се о б р а з у в а т о т а-елек-
т р о н и т е , a д в о й н и т е и т р о й н и т е - о т а- и я - е л е к т р о н и т е .
Е л е к т р о н н и т е абсорбционни преходи при м н о г о а т о м н и т е
молекули се и з в ъ р ш в а т само в една ч а с т о т м о л е к у л а т а , в дадена
нейна а т о м н а група, например в групи, съдържащи двойна връзка
к а т о >С=С<, > С=0, - N = N - , -NO2. Н а т е з и преходи о т г о в а р я т ивици
в у л т р а в и о л е т о в а т а и ли в и д и м а т а о б л а с т с ч е с т о т и , к о и т о
в а р и р а т около една средна с т о й н о с т , к о г а т о с ъ о т в е т н а т а група
преминава в с ъ с т а в а н а различни съединения. Д ъ л ж и н и т е н а вълна-
VI. КйаятоВа о п т и к а 347
m a з а м а к с и м у м и т е н а поалъщане н а п о - р а з п р о с т р а н е н и т е арупи са
дадени 6 т а б л . 34.1.
Табл. 34.1. Някои xpoMocfoopu и т е х н и т е ибиии на поглъщане
Хромофор - G= С- >С=С< >С=0 -NH СООН -N=N- -NO2
^тах 5 П Т 175 185 188 195 205 252 280
Е л е к т р о н н и т е абсорбционни спектри са били наблюдавани

най-напред във в и д и м а т а о б л а с т , поради к о е т о абсорбиионните
а т о м н и групи са били свързвани с и в е т а н а х и м и ч н о т о съединение и
наречени хромофори. Х р о м о ф о р н и т е групи и т е х н и т е ивиии в елек
т р о н н и т е с п е к т р и са аналог на х а р а к т е р и с т и ч н и т е а т о м н и групи
и ч е с т о т и при в и б р а и и о н н и т е с п е к т р и , м а к а р ч е в някои случаи не
п р и т е ж а в а т т а к а в а голяма х а р а к т е р и с т и ч н о с т .
Ч е с т о т а т а и и н т е н з и т е т ъ т на х р о м о ф о р н и т е ивиии сг
в л и я я т о т различни ф а к т о р и , например о т с т е х и о м е т р и ч н и т е
е ф е к т и при големи молекули, о т вида н а р а з т в о р и т е л я и л и т е м п е
р а т у р а т а . Голямо значение и м а н а л и ч и е т о н а други а т о м н и групи в
м о л е к у л а т а , к о и т о не са хромофорни, но в л и я я т върху т е х н и т е иви
ии. Такива групи, к а т о С-О, OH, NTb и др., са ларечени ауксохроми.
§ 34.4. М о л е к у л е н а б с о р б ц и о н е н а н а л и з
Р о т а ц и о н н и т е абсорбционни с п е к т р и се я в я в а т главно в
д а л е ч н а т а и н ф р а ч е р в е н а зона (фиг. 10.3) и в с ъ с е д н а т а й ч а с т о т
м и к р о р а д и о в ъ л н о в а т а о б л а с т ( ф и г 18.4), По-голямо значение за
молекулния а н а л и з и м а т в и б р а ц и о н н и т е абсорбционни с п е к т р и ,
наричани още инфрачервени спектри, т ъ й к а т о са в с р е д н а т а И Ч
зона. Е л е к т р о н н и т е с п е к т р и са главно в УВ о б л а с т и о т ч а с т и във
в и д и м а т а , поради к о е т о се н а р и ч а т и у л т р а в и о л е т о в и с п е к т р и .
М о л е к у л н и т е с п е к т р и се п о л у ч а в а т , к о г а т о се с ъ з д а д а т
условия з а преходи между е н е р г и й н и т е нива. Възможни са различни
начини з а възбуждане н а молекулите: чрез удари с други ч а с т и ц и ,
чрез предаване н а е л е к т р и ч н а , т о п л и н н а , с в е т л и н н а и л и друг вид
енергия. Най-широко се прилага оптичното възбуждане при поглъ
щане, разсейване и о т р а ж е н и е на с в е т л и н а т а . Тогава с ъ о т в е т н о се
п о л у ч а в а т абсорбционни и емисионни ( л у м и н е с ц е н т н и ) с п е к т р и ,
с п е к т р и н а комбинационно разсейбане (раманоби) и о т р а т к а т е л н и
с п е к т р и . О п т и ч н о т о бъзбу^кдане и м а п р е д и м с т в а т а , ч е не разруша
ва м о л е к у л и т е и се о с ъ щ е с т в я в а лесно.
• Спектрофото.метрия
С п е к т р о ф о т о м е т р и я т а е раздел о т с п е к т р о с к о п и я т а , в
к о й т о се р а з г л е ж д а т м е т о д и и а п а р а т и за измерване н а о п т и ч н а т а
п л ъ т н о с т (27.4) при различна дължина на в ъ л н а т а и т я х н о т о
прилагане з а абсорбционен с п е к т р а л е н анализ. Спектралните апара
ти, използвани за получаване и изследване на молекулни спектри, се
р а з д е л я т на видове по няколко признака. Спектрометрите и з м е р в а т
с п е к т р а л н о т о разпределение на и н т е н з и т е т а при л у м и н е с ц е н т н и т е
и р а м а н о в и т е с п е к т р и , а фотоколориметрите и спектрофотомет
р и т е - с п е к т р а л н о т о разпределение на о п т и ч н а т а п л ъ т н о с т при
абсорбционните с п е к т р и . Д о к а т о ф о т о к о л о р и м е т р и т е (вж. § 27.2) са
само за в и д и м а т а о б л а с т на с п е к т ъ р а , с п е к т р о м е т р и т е и спектро-
ф о т о м е т р и т е м о г а т да р а б о т я т във в и д и м а т а , УВ и И Ч област.
П р и н ц и п н а т а схема на един с п е к т р о ф о т о м е т ъ р е комбина
ция о т и з т о ч н и к на с в е т л и н а с н е п р е к ъ с н а т с п е к т ъ р и с п е к т р а л е н
а п а р а т (монохроматор). Изследваното в е щ е с т в о се п о с т а в я между
т я х или п о - ч е с т о - между д и с п е р г и р а щ а т а и р е г и с т р и р а щ а т а ч а с т
на а п а р а т а (фиг. 34.3). С п е к т р о ф о т о м е т р и т е , подобно н а ф о т о к о
л о р и м е т р и т е , са еднолъчеви и двулъчеви.
Фий. 34.3. Принципна схема на двулъчев спектрофотометър
И з т о ч н и ц и т е н а с в е т л и н а с н е п р е к ъ с н а т с п е к т ъ р са различ
ни з а р а з л и ч н и т е с п е к т р а л н и области. З а УВ о б л а с т се и з п о л з в а т
водородна или д е у т е р и е в а (с по-голям и н т е н з и т е т ) газоразрядна
лампа. З а в и д и м а т а и б л и з к а т а И Ч о б л а с т т о в а са е л е к т р и ч н и лам
пи с нагреваема волфрамова жичка, а напоследък и л а м п и с халогенен
цикъл, к о и т о са с по-голям и н т е н з и т е т и по-дълъг ж и в о т . З а сред
н а т а И Ч о б л а с т и з т о ч н и ц и т е са о т к р и т и е л е к т р и ч н и н а г р е в а т е л и
о т пресована прахова смес във вид н а пръчка или с т ъ л б ч е . Насочен
сноп о т л ъ ч е н и е т о попада върху п р о б а т а и о т него се п о г л ъ щ а т
VI. КбантоВа оптика 349
само онези ч е с т о т и , които съвпадат с ч е с т о т и т е на разрешените
преходи на молекулите. Със спектралния а п а р а т се получава спек
т ъ р ъ т на преминалото през в е щ е с т в о т о лъчение, ко йто съдържа
данни за поалъщането на молекулите.
• Видове молекулен спектрален а н а л и з
Молекулният спектрален анализ може да бъде стр у кту р ен,
качествен и количествен. При с т р у к т у р н и я а н а л и з се определя на
личието на дадени а т о м н и арупи или химични връзки между а т о м и
(функционален анализ), т я х н о т о пространствено разположение в
молекулата (пространствен с т р у к т у р е н анализ), х а р а к т е р ъ т на
химичната връзка (анализ на електронна с т р у к т у р а ) и др. Този
анализ се базира на известни спектри на вещества, в които отделни
ивици показват наличие на дадени а т о м н и арупи или химични
връзки. Той е мощно средство за контрол при получаване на нови
вещества или при химични технологии, включващи няколко степени
на превръщане на в е щ е с т в а т а , к ъ д е т о се налага проследяване на
промени в с т р у к т у р а т а .
К а ч е с т в е н и я т а н а л и з е ч а с т е н случай на структурния. Той
определя химичното съединение. Основава се на г о л я м а т а характе-
р и с т и ч н о с т на молекулните спектри, сравнявана с о т п е ч а т ъ ц и т е
о т п р ъ с т и при и д е н т и ф и ц и р а н е т о на хора. Използва се за анализ
както на ч и с т и вещества, т а к а и на смеси о т вещества, т ъ й к а т о
с п е к т ъ р ъ т на една смес е сума о т с п е к т р и т е на н е й н и т е компо
ненти. Това с т а в а к а т о всяка ивица в спектъра на н е и з в е с т н о т о
вещество се сравнява последователно със спектри на еталонни
(чисти) вещества.
При к о л и ч е с т в е н и я а н а л и з се определя к о н ц е н т р а ц и я т а на
химично съединение в пробата, след к а т о е било идентифицирано с
качествен анализ. Количественият анализ се основава на закона на
Буге-Ламбер-Беер и се провежда по една или няколко о т най-интен-
зивните ивици, наричани а н а л и т и ч н и . Най-напред, с п о м о щ т а на
с т а н д а р т н и образци, се построява з а в и с и м о с т т а на аналитичния
сигнал (максималната оптична п л ъ т н о с т ) о т концентрацията,
наречена к а л и б р о в ъ ч н а ( а н а л и т и ч н а ) крива. По т а з и крива се опре
деля н е и з в е с т н а т а концентрация на в е щ е с т в о т о 6 пробата след
измерване на неговия аналитичен сигнал.
350 Д/. М а р и н о б
• Цитофотометрия
Ц и т о ф о т о м е т р и я т а е раздел н а с п е к т р о ф о т о м е т р и я т а , 6
к о й т о се определя к о л и ч е с т в о т о на различни макромолекули 6
к л е т к а т а , к л е т ъ ч н о т о ядро и т е х н и компоненти. Н а й - ч е с т о т о б а
са ДНК, РНК, б е л т ъ ц и , аминокиселини и т е х н и функционални групи.
Ц и т о ф о т о м е т ъ р ъ т се с ъ с т о и о т микроскоп и с п е к т р а л е н
а п а р а т . В з а в и с и м о с т о т и з м е р в а н а т а величина ц и т о ф о т о м е т р и я
т а е два вида - абсорбционна и флуоресцентна. П р и абсорбционната
се измерва о п т и ч н а т а п л ъ т н о с т на преминала през о б е к т а с в е т л и н а
с п о м о щ т а н а т р а н с м и с и о н е н или сканиращ о п т и ч е н микроскоп (вж.
§ 31.1, § 31.4) и с п е к т р о ф о т о м е т ъ р . При ф л у о р е с ц е н т н а т а ц и т о ф о
т о м е т р и я ( м и к р о ф л у о р и м е т р и я ) се използва ф л у о р е с ц е н т е н микро
скоп и се измерва и н т е н з и т е т ъ т на излъчена с в е т л и н а чрез
собствена флуоресценция или о т флуорохроми (вж. § 31.4, § 35.4).
З н а ч е н и е т о на ц и т о ф о т о м е т р и я т а в с ъ в р е м е н н и т е медико-
биолоаични изследвания н а р а с т н а особено с р а з в и т и е т о н а електрон
н а т а и к о м п ю т ъ р н а т е х н и к а , к а к т о и със с ъ з д а в а н е т о н а програми
за разпознаване и о б р а б о т к а на образи.
§ 35. Л У М И Н Е С Ц Е Н Ц И Я
§ 35.1. В и д о в е л у м и н е с ц е н ц и я
Л у м и н е с ц е к ц и я т а е излъчване на с в е т л и н а о т а т о м и или
молекули, приведени във възбудено с ъ с т о я н и е чрез предаване н а
енергия, к о я т о яе е топлинка. З а т о в а л у м и н е с ц е н ц и я т а се нарича
още с т у д е н о с в е т е н е . В з а в и с и м о с т о т вида на енергията з а възбуж
дане т я е: ф о т о л у м и н е с ц е н ц и я , ако е н е р г и я т а е с в е т л и н н а ; елек-
тро лу м и несценция, ако е о т е л е к т р и ч н о поле; хемилуминесценция —
о т енергия, о т д е л я н а при химична реакция; радиолуминесценция —
о т йонизиращи л ъ ч е н и я и др. Според вида н а й о н и з и р а щ о т о лъчение
р а д и о л у м и н е с ц е н ц и я т а може да бъде к о н к р е т и з и р а н а к а т о к а т о д о -
(предизвикана о т ускорени електрони), а- ( о т а - ч а с т и ц и ) , йоно- ( о т
йони), рентгено-, у-луминесценция и т . н. В з а в и с и м о с т о т т о в а дали
в е щ е с т в о т о е 6 а т о м н о или молекулно състо я н и е, л у м и н е с ц е н ц и я т а
е атомна и л и м о л е к у л н а .
Moaam g a л у м и н е с ц и р а т в е щ е с т в а в т р и т е а г р е г а т н и състо
яния (газове и пари, р а з т в о р и на органични в е щ е с т в а и к р и с т а л и )
при условие, ч е и м а т д и с к р е т е н енергиен с п е к т ъ р . В е щ е с т в а т а ,
к о и т о с ъ д ъ р ж а т ч а с п и щ и с н е п р е к ъ с н а т енергиен с п е к т ъ р , к а т о на
пример м е т а л и т е , не м о г а т да л у м и н е с и и р а т , т ъ й к а т о е н е р г и я т а
за възбуждане се предава н а свободните е л е к т р о н и и н е п р е к ъ с н а т о
преминава в т о п л и н а .
Според п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а на послесветенето ( и н т е р в а л ъ т
между в ъ з б у ж д а н е т о и и з л ъ ч в а н е т о ) , л у м и н е с и е н и и я т а се дели на
флуоресценция ( к р а т к о т р а й н о послесветене - 10 9 - 10 3 s) и фосфо-
ресценция (послесветене над 10 1 s). Според механизма н а е л е м е н т а р
н и т е проиеси л у м и н е с и е н и и я т а е резонансна, ако не е съпроводена с
б е з и з л ъ ч в а т е л е н преход и непряка, ако е съпроводена с т а к ъ в преход
(фиг. 35.1).
S, Si О1 i i X
х
Т г ^ Т,
Sr 1 V
Резонансна Непряка сх-фосфоресценция ß-фосфоресиенция
Фий, 35.1. Видове луминесценция ( - — • - б е з и з л ъ ч в а т е л е н преход)
В з а в и с и м о с т о т причините, к о и т о я п р е д и з в и к в а т , луминес
и е н и и я т а е спонтанна и л и принудена (индуцирана), ако възбуденото
с ъ с т о я н и е се д е з а к т и в и р а случайно и ли под д е й с т в и е н а външен
ф а к т о р . П р и н у д е н а т а може да бъде а-фосфоресиешдия (забавена
флуоресиенщш), ако т р и п л е т н о ( м е т а с т а б и л н о ) с ъ с т о я н и е Т\ се
д е з а к т и в и р а през възбудено с и н г л е т н о S\, и л и ß-фосфоресиениия,
к о г а т о т р и п л е т н о с ъ с т о я н и е се д е з а к т и в и р а пряко (фиг. 35.1). Луми
н е с и е н и и я т а е рекомбинацион.на, к о г а т о възниква при рекомбинация
между е л е к т р и ч н и заряди, йони и ли н а е л е к т р о н и с дупки.
§ 35.2. Закони при фотолуминесценцията

Ф о т о л у м и н е с и е н и и я т а възниква п р и о п т и ч н о (светлинно,
ф о т о н н о ) възбуждане и и м а най-голямо значение о т всички видове
луминесиешддш. Т я може д а бъде резонансна, но н а й - ч е с т о е н е р г и я т а
н а и з л ъ ч е н и т е ф о т о н и се различава о т е н е р г и я т а н а п ъ р в и ч н и т е .
Според з а к о н а н а С т о к с (G. Stokes) ф о т о л у м и н е с ц е н т н и я т с п е к т ъ р
и н е а о б и я т м а к с и м у м са о т м е с т е н и к ъ м п о - д ъ л а и т е бълни (по-
н и с к и т е ч е с т о т и ) спрямо с п е к т ъ р а н а в ъ з б у ж д а щ о т о лъчение. Така
например при облъчване с у л т р а в и о л е т о в а с в е т л и н а се получава
с в е т е н е във в и д и м а т а об ла ст . З а някои в е щ е с т в а л у м и н е с ц е н т
н и я т с п е к т ъ р е огледално с и м е т р и ч е н н а възбуждащия (фиг. 35.2).
Това се обяснява с т в ъ р д е близкия с т р о е ж н а основното и възбуде
н о т о енергийни нива. П р и други в е щ е с т в а о г л е д а л н а т а с и м е т р и я е
п р и б л и з и т е л н а или съвсем липсва.
Е ф е к т н а демонстрация
на закона н а С т о к с е флуорес
ценцията на синтетични
облекла, зъби и н о к т и на хора,
осветявани с ултравиолетови
л ъ ч и в з а т ъ м н е н о помещение.
З а т а з и цел обикновено се изпол
зва с в е т л и н а о т живачно-квар-
500 650 v. TIIz цова л а м п а и ф и л т ъ р , и з в е с т е н
Фиг.35.2. Закон на С т о к с к а т о ф и л т ъ р н а Byg (R. Wood),
1 - с п е к т ъ р на възбуждащо лъчение, пропускащ само в и н т е р в а л а
2 - луминесцентен спектър на
1J
р о д а м и н 6 G в а ц е т о н (1 T H z = 10 Hz) 320 - 390 п т .
З а к о н ъ т н а С т о к с се
обяснява о т к в а н т о в а т а т е о р и я аналогично н а ф о т о е ф е к т а (вж. §
14.1). Ф о т о н ъ т , предизвикващ ф о т о л у м и н е с ц е н ц и я т а , и м а енергия
/iv, к о я т о по закона з а запазване н а е н е р г и я т а се п р е в р ъ щ а в енергия
на и з лъ ч ения к в а н т и в енергия Q з а други процеси (безизлъчва-
т е л н и преходи):
/iv = /гу* + Q . (35.1)
След з а м е с т в а н е н а v с ^ (v = с/Х), о т (35.1) се вижда, че , тъй
к а т о Q > 0.
Понякога се наблк)дава и а н ш и с ш о к с о в а луминесценция, при
к о я т о Х > Х * . Това е възможно, ако ф о т о н ъ т се поглъща о т възбуден
а т о м или молекула. Тогава е н е р г и я т а на излъчения ф о т о н вклк)чва
не само е н е р г и я т а н а п о г ъ л н а т и я , но и е н е р г и я т а н а възбуденото
състояние Е .
hv* = h v + Е . (35.2)

Луминесценцията се характеризира с величините кдактод
(rjq) и енергиен (г|Е) луминесцентен добив, т ъ й к а т о не всички погълна
т и о т веществото кванти предизвикват вторично лъчение. Кван
т о в добив е о т н о ш е н и е т о на броя N* излъчени за 1 s кванти и броя N
на п о г ъ л н а т и т е кванти за същото време. С. Вавилов е установил
{закон на Вавилов), че за интервал о т дължини на вълната, предиз
викващи стоксова луминесценция, к в а н т о в и я т добив е постоянна
величина (не зависи о т енергията на възбуждащите кванти):
N*
пlq = = const (35.3)
N
Енергиен добив е о т н о ш е н и е т о на и н т е н з и т е т а на луминес
ц е н т н о т о лъчение I* и и н т е н з и т е т а на възбуждащото / ;
ЛЕ
I* N*.hv* X
ЛЕ = =Л с -
N.hv X*
или (35.4)
^ XЕнергийният добив нараства пропорци

Ф и г . 35.3. З а в и с и м о с т н а
енергийния добив Т], om X
онално на д ъ л ж и н а т а на в ъ л н а т а на въз
буждащото лъчение. Това обаче е изпъл
нено до неголеми с т о й н о с т и на X, т ъ й к а т о при т я х енергията е
недостатъчна, за да възбуди луминесценция (фиг. 35.3). Добивът %
варира в широки граници ( о т няколко до 70 - 80%) в зависимост о т
вида на в е щ е с т в о т о , примесите, т е м п е р а т у р а т а и др.
§ 35.3. Ф о т о л у м и н е с ц е н т н и п р е х о д и 6 д б у а т о м н а
молекула
Механизмът на молекулната фотолуминесценция може да
бъде разгледан принципно при н а й - п р о с т а т а молекула - двуатомна-
т а . Основното и възбудените енергийни състояния на молекулата
се описват със с ъ о т в е т н и криви на п о т е н ц и а л н а т а енергия Ео(г) и
Е\(г) (фиг. 35.4). Преходите между т е х н и т е минимални с т о й н о с т и
са преходи между е л е к т р о н н и т е нива Е0 и Е\, без да се о т ч и т а т
т р е п т е н и я т а на я д р а т а . Д и с к р е т н и т е с т о й н о с т и на енергията на
т р е п т е н и я т а са показани със с ъ о т в е т н и т е вибрационни нива.
П р и п о г л ъ щ а н е н а ф о т о н м о л е к у л а т а преминаба о т основно
във възбудено с ъ с т о я н и е п о ч т и м о м е н т а л н о —з а около 10 15 —10 -16 s.
Е През т о в а време я д р а т а , поради

т я х н а т а и н е р т н о с т , не у с п я в а т
д а п р о м е н я т с в о и т е положения и
скорости. Това означава, ч е елек
т р о н н и т е преходи се и з в ъ р ш в а т
много по-бързо о т вибрационните.
El Най-дълго я д р а т а о с т а в а т в т о ч
Е (г) к и т е н а обръщане, т ъ й к а т о в
т е з и т о ч к и т е х н и т е скорости са
най-малки.
Тези съображения са послу
Ке ж и л и з а основа при ф о р м у л и р а н е т о
на п р и н ц и п а на Франк-Кондон (J.
Фиг. 35.4. Енергийни с ъ с т о я н и я Franck - Е. U. Condon). Според него
и преходи 6 д в у а т о м н а молекула
най-вероятен е електронно-Вибраци
о н н и я т преход, който се представя с отвесна права меокду т о ч к и т е на
обръщане, т. е. в е р т и к а л н и я т . Това е преход между в и б р а ц и о н н и т е
нива о т п о т е н ц и а л н и т е криви н а д о л н о т о и н а г о р н о т о е л е к т р о н н о
с ъ с т о я н и е , ч и и т о т о ч к и н а обръщане са разположени п р и б л и з и т е л н о
една под друга (фиг. 35.4). Н е в е р т и к а л н и т е преходи са много по-
малко в е р о я т н и .
В е р т и к а л н и т е преходи о т основно във възбудено с ъ с т о я н и е
1
Е с т а в а т п р и п р а к т и ч е с к и неподвижни я д р а и п о в и ш а в а т не
само електронната, но и вибрационната енергия н а м о л е к у л а т а .
П р и ч и н а т а з а т о в а е, че п о т е н ц и а л н и т е криви Е0(г) и Е1(г) не са
и д е н т и ч н и , т ъ й к а т о н а изходното междуядрено р а з с т о я н и е н а
с ъ с т о я н и е Е 0 с ъ о т в е т с т в а едно по-високо вибрационно ниво н а
с ъ с т о я н и е т о Е ] . Този и з л и ш ъ к н а вибрационна енергия се превръща
в т о п л и н а (дисипира) много бързо (10 1_ —10 1 s) и я д р а т а премина
в а т н а по-долни вибрационни нива н а възбуденото с ъ с т о я н и е Е .
П р о ц е с ъ т се н а р и ч а в ъ т р е ш н а конверсия и н а фиг. 35.4 е показан с
вълнообразна линия. О т т е з и нива м о л е к у л а т а преминава н а основ
н о т о е л е к т р о н н о ниво , к ъ д е т о о т н о в о се получава излишък н а
вибрационна енергия и нова д и с и п а ц и я чрез в ъ т р е ш н а конверсия.
9 8
Е л е к т р о н н о т о възбудено с ъ с т о я н и е с ъ щ е с т в у в а средно 10 - 10 s.
Основното електронно-вибрационно състояние на двуатом-
н а т а м о л е к у л а изобщо е с и н г л е т н о ( в ж . § 34.2) и з а т о в а се о з н а ч а в а
още к а т о So- В ъ з б у д е н и т е с ъ с т о я н и я м о а а т да б ъ д а т с и н г л е т н и
( о з н а ч а в а н и със S\ , S2,...) и т р и п л е т н и (7\ , Т2 ,..J, а к о п р и преход о т
с ъ с т о я н и е Sq в ъ в възбудено е л е к т р о н ъ т с ъ о т в е т н о з а п а з в а и л и
о б р ъ щ а о р и е н т а ц и я т а н а с п и н а си. Т ъ й к а т о д в а т а е л е к т р о н а , обра
з у в а щ и х и м и ч н а т а в р ъ з к а , са с а н т и п а р а л е л н и спинове, в ъ в възбуде
но т р и п л е т н о с ъ с т о я н и е м о л е к у л а т а се п р е в р ъ щ а в б и р а д и к а л и и м а
п а р а м а а н и т н и с в о й с т в а 1 ) . П р и възбуждане м о л е к у л а т а п ъ р в о н а ч а л н о
п р е м и н а в а в и н а г и в с и н г л е т н о , а не в т р и п л е т н о с ъ с т о я н и е , в ъ п р е к и
че т р и п л е т н и т е н и в а са п о - н и с к и о т с и н г л е т н и т е .
Възбуденото състояние на молекулата S, може да се
д е з а к т и в и р а ч р е з н я к о л к о видове преходи ( ф и г . 35.5) ;
1. Si So - оптичен
тг преход между някои о т виб
рационните нива на двете
34 състояния с излъчване на
Т, ф о т о н (флуоресценция) ;
2. S]—> So - безизлъчва-
т е л е н преход, п р и к о й т о ц я л а
т а енергия преминава в т о п л и
на или предизвиква химична
Sn
реакция, или възбужда друга
1 2
м о л е к у л а ( м и г р а ц и я н а енергия);
Ф и г . 35.5. В и д о в е п р е х о д и 3 Т , - безизлъчва-
т е л е н преход с о б р ъ щ а н е о р и е н т а ц и я т а н а с п и н а н а ф о т о е л е к т р о н а
с п р я м о т а з и в с ъ с т о я н и я т а S\ и So;
4. Т\ > So о п т и ч е н преход с и з л ъ ч в а н е н а ф о т о н , и з и с к в а щ
нова п р е о р и е н т а ц и я н а спина, поради к о е т о в р е м е т о н а ж и в о т н а
6
с ъ с т о я н и е Т] е м н о г о п о - д ъ л г о (10 - 10 2) о т т о в а н а So (фосфорес-
ценция);
И
) К и с л о р о д н а т а м о л е к у л а , п о р а д и особена е л е к т р о н н а в р ъ з к а , и м а т р и
п л е т н о основно с ъ с т о я н и е и т о г а в а п р о я в я в а б и р а д и к а л н и с в о й с т в а , а
д в е т е й в ъ з б у д е н и с ъ с т о я н и я са с и н г л е т н и .
5. Т]—> So — б е з и з л ъ ч б а т е л е н преход с обръщане н а спина и
предаване н а енергия, подобно н а б е з и з л ъ ч в а т е л н и я преход S\-+ So;
6 —7• S\ —о б р а т е н преход з а с м е т к а н а п о а ъ л н а т а т о п
линна енергия с обръщане н а спина, последван о т о п т и ч е н преход
S]—> So (завадена флуоресценция). И з л ъ ч е н а т а енергия е к а к т о при
о б и к н о в е н а т а флуоресценция, а п о с л е с в е т е н е т о —к а к т о при фосфо-
ресценцията.
§ 35.4. Ф л у о р и м е т р и я , б и о х е м и л у м и н е с ц е н ц и я
О т ф о т о л у м и н е с ц е н т н и т е с п е к т р и в молекулния с п е к т р а
лен а н а л и з се и з п о л з в а т главно ф л у о р е с ц е н т н и т е . П р и н ц и п н а т а
схема н а м е т о д а з а ф л у о р е с ц е н т е н анализ (флуориметрия) е подобна
на т а з и з а раманов с п е к т р а л е н анализ (фиг. 35.6). В ъ з б у ж д а щ о т о
лъчение се получава о т монохроматор, к о й т о и м а мощен и з т о ч н и к
II м о н о х р о м а т о р на с в е т л и н а с н е п р е к ъ с н а т
iL с п е к т ъ р в УВ и в и д и м а т а
/о о б л а с т (200 - 800 п т ) . Таки
I монохроматор Проба ва и з т о ч н и ц и са ксенонови
или живачни лампи със свръх
Фий. 35.6. П р и н ц и п н а ф л у о р и м е т р и я т а
високо налягане ( о т порядъка
на МРа) или лазери в н е п р е к ъ с н а т режим (газови, с м е т а л н и пари).
С в е т л и н а т а се насочва к ъ м п р о б а т а , к о я т о обикновено е
т е ч н а (разтвор), но може да бъде т в ъ р д а или прахообразна. С п е к т р а
лен а п а р а т ( в т о р и монохроматор), п о с т а в е н под ъ г ъ л 90° спрямо
п о с о к а т а н а в ъ з б у ж д а щ о т о лъчение, о т д е л я и р е г и с т р и р а флуорес
ц е н т н о т о лъчение. Д в а т а монохроматора р а б о т я т независимо един
о т друг, к о е т о д а в а в ъ з м о ж н о с т при фиксирана д ъ л ж и н а н а в ъ л н а т а
на единия о т т я х , д р у г и я т да проследява (сканира) и н т е н з и т е т а на
л ъ ч е н и е т о при различна дължина н а в ъ л н а т а . Т а к а се п о л у ч а в а т
флу о р е сцентния т с п е к т ъ р и с п е к т ъ р ъ т на бъзбузкдащото лъчение,
о т м е с т е н и един о т друг съгласно закона н а С т о к с (фиг. 35.2).
Ф л у о р и м е т р и я т а се използва з а качествен, по-често - з а ко-
личестбен и по-рядко —з а структурен анализ. П ъ р в и я т се основава
на сравняване н а с п е к т р и т е н а п р о б а т а с т е з и н а и з в е с т н и в е щ е с т
ва, а в т о р и я т —н а закона н а Буге-Ламбер-Беер. П р и к о н ц е н т р и р а н и
р а з т в о р и се наблк)да6а т а к а н а р е ч е н о т о самогасене н а флуоресцен-

цияша, дължащо се н а н е о п т и ч н а д е з а к т и б а ц и я н а възбуденото
с ъ с т о я н и е ч р е з удари между м о л е к у л и т е ( м и г р а ц и я н а енергия). П р и
силно разредени р а з т в о р и т о в а не се получава и ф л у о р и м е т р и я т а
превъзхожда з н а ч и т е л н о е л е к т р о н н и я абсорбционен анализ. В т о з и
случай между и н т е н з и т е т а н а ф л у о р е с ц е н ц и я т а / F и к о н ц е н т р а ц и я
т а с се получава линейна з а в и с и м о с т :
/,: = Г|ч /QEV СС/ .
Тук r\q е к в а н т о в и я т добив, /о - и н т е н з и т е т ъ т н а възбужда
щ о т о лъчение, 8V - м о л а р н и я т п о к а з а т е л н а поглъщане, a d - дебели
н а т а н а слоя. Г р а н и ц и т е н а о т к р и в а н е н а а н а л и з и р а н и т е в е щ е с т в а
при ф л у о р и м е т р и я т а по принцип са по-ниски, о т к о л к о т о при моле
к у л н а т а абсорбционна с п е к т р о ф о т о м е т р и я . Те с т а в а т дори повече
о т т р и порядъка по-ниски, ако за д е т е к т о р се използва ф о т о е л е к -
т р о н е н у м н о ж и т е л в режим на броене на ф о т о н и .
Много неорганични вещества м о г а т д а л у м и н е с ц и р а т в
твърдо сътояние. П о в е ч е т о о т т я х са т и п и ч н и к р и с т а л о ф о с ф о р и и
с в е т е н е т о и м се д ъ л ж и н а рекомбинационни процеси, т я с н о свързани
с н а л и ч и е т о н а примесни ц е н т р о в е . Т е х н и я т а н а л и з е т р у д е н , т ъ й
к а т о р а з т в о р и т е и м не л у м и н е с ц и р а т . Други неорганични в е щ е с т в а
се о п р е д е л я т с ф л у о р е с ц е н т н и реакции, подобни н а ц в е т н и т е в
колориметрията.
Много органични съединения, к о и т о т р у д н о се о п р е д е л я т с
други методи, м о г а т да флуоресцират и в течно състояние. Н а първо
м я с т о т о в а са а р о м а т н и и полициклени въглеводороди к а т о бензен,
н а ф т а л и н , а н т р а ц е н и др., к а к т о и т е х н и производни. Те се о т к р и в а т
лесно по ф л у о р е с ц е н т н и т е с п е к т р и дори и в сложни смеси, ако няма
препокриване н а с п е к т р и т е . П о р ф и р и н и т е и х л о р о ф и л ъ т и м а т
с п е к т р и с изразена вибрационна с т р у к т у р а . Някои съединения, к о и т о
н я м а т собствена флуоресценция, след химична обработка д а в а т флуо
ресциращи продукти. По т о з и м е т о д се о п р е д е л я т морфин, хероин и
др. н а р к о т и ц и (до 0,02 |Lig), в и т а м и н и т е С, D, В12 и др.
З а в и с и м о с т т а н а с п е к т ъ р а н а флуоресциращия хромофор о т
неговото обкръжение (конформация, м я с т о н а свързване, взаимо
д е й с т в и е с р а з т в о р и т е л , междумолекулни р а з с т о я н и я и др.) е основа
н а с т р у к т у р н и я а н а л и з . П р и с т р у к т у р е н а н а л и з н а макромолекули
се и з п о л з в а т д в а т и п а флуоресциращи хромофори (флуорофори) -
собстбени u бнесени. В н е с е н и я т флуорофор се н а р и ч а флуоресцентен
маркер, к о а а т о се сбързба с т я х чрез химична бръзка и флуоресцент
на сонда, к о г а т о не се сбързба. Собстбени флуорофори з а б е л т ъ ч н и
т е молекули са о с т а т ъ ц и т е н а ами но к и сел и н и те т р и п т о ф а н ,
тирозин и фенилаланин.
З а определяне н а к о н ф о р м а ц и я т а н а б е л т ъ ц и най-голямо
значение и м а т р и п т о ф а н ъ т , т ъ й к а т о ф л у о р е с ц е н ц и я т а н а т и р о -
зина е много слаба, а ф е н и л а л а н и н ъ т и м а нисък к б а н т о б добиб. Ако б
изследбания у ч а с т ъ к н я м а флуорофор, б него се бнася бъншен, к а т о
родамин, флуоресцеин и др. Ц е н н о т о н а т е з и съединения е т о б а , че
ф л у о р е с ц е н ц и я т а и м бъб бодна среда е много слаба, а б неполярна
среда з н а ч и т е л н о н а р а с т б а , т а к а че по нея м о г а т да се о т к р и б а т
неполярни у ч а с т ъ ц и б б е л т ъ ч н и т е молекули.
Х е м и л у м и н е с ц е н ц и я т а (бж. § 35.1) е протибоположен процес
на ф о т о с и н т е з а т а , т ъ й к а т о е р е з у л т а т о т пребръщане н а химич
н а т а енергия б с б е т л и н н а . При някои химични реакции се о б р а з у б а т
междинни или крайни п р о д у к т и бъб бъзбудено с ъ с т о я н и е , к о е т о е
причина т е д а ф л у о р е с ц и р а т . Много организми, к а т о редица б а к т е
рии, гъби, корали, молюски, насекоми и др., също и з л ъ ч в а т с б е т л и н а
б р е з у л т а т н а биохемилуминесцентни реакции. Те обикновено п р о т и
ч а т при у ч а с т и е н а кислорода и специализирани ензими.
К л е т к и т е и т ъ к а н и т е н а р а с т е н и я т а и ж и б о т н и т е също
и з л ъ ч б а т с б е т л и н а , но с много слаб и н т е н з и т е т . Тоба ябление,
наречено свръхслабо светене, е биохемилуминесценция, сбързана
глабно с о к и с л е н и е т о н а л и п и д и т е . Доказано е, че при рекомбинация-
т а н а липидни радикали б биологичните с и с т е м и се п о л у ч а б а т
бъзбудени молекули, к о и т о и з л ъ ч б а т с б е т л и н а при преход б оснобно-
т о си с ъ с т о я н и е . И н т е н з и т е т ъ т н а х е м и л у м и н е с ц е н ц и я т а рязко
н а р а с т б а при бнасяне н а някои и н е р т н и добабки ( а к т и б а т о р и ) б
п р о б а т а . А к т и в а т о р и т е не у ч а с т б а т б химични реакции и не
п р о м е н я т с к о р о с т т а н а о к и с л и т е л н и я процес, а само п о б и ш а б а т
и н т е н з и т е т а и убеличабат ч у б с т б и т е л н о с т т а на метода.
Х е м и л у м и н е с ц е н ц и я т а , наред с ЕПР, е основен физичен ме
т о д з а определяне к о н ц е н т р а ц и я т а н а сбободни радикали. З а ц е л т а
се и з п о л з б а т хемилуминометри, ч и и т о д е т е к т о р и са бисокочубстби-
т е л н и ф о т о е л е к т р о н н и умнозкители.

§ 36. Л А З Е Р И
П р е з 1954 г. Ч . Т а у н с (Ch. Townes) u н е г о в и т е с ъ т р у д н и ц и к о н с т р у и

р а т у с т р о й с т в о с амонячни пари за генериране н а е л е к т р о м а г н и т н и вълни
в м и к р о в ъ л н о в а т а о б л а с т и го н а р и ч а т мазер. По-късно, заедно с А. Ш а в л о в
(A. Schawlow), д в а м а т а т е о р е т и ч н о п о к а з в а т , ч е м а з е р и т е м о г а т д а д е й с т
в а т и във в и д и м а т а , и в И Ч област u п р е д л а г а т п р о е к т н а т а к и в а устрой
с т в а , н а р е ч е н и по-късно лазери. Н е з а в и с и м о о т т я х , п р е з 1955 г., Н. Басов
организира г р у п а з а изследване н а м о л е к у л н и о с и и л а т о р и н а м и к р о в ъ л н и ,
д е й с т в а щ и с ъ щ о с а м о н я к и по-късно з а п о ч в а р а б о т а в ъ р х у к о н с т р у и р а н е т о
н а к в а н т о в о с ц и л а т о р в о п т и ч н а т а о б л а с т . По с ъ щ о т о в р е м е А. Прохоров
изучава молекулни с т р у к т у р и с м е т о д и т е на м и к р о в ъ л н о в а т а спектроско-
пия, п р е д л а г а рубинов к р и с т а л з а а к т и в н а среда н а л а з е р и к о н с т р у и р а
мазери.
П ъ р в и т е л а з е р и са с ъ з д а д е н и п р е з 1960 г. Рубинов л а з е р с о п т и ч н о на
п о м п в а н е е к о н с т р у и р а н о т Т. М а й м а н (Th. M a i m a n ) , а газов л а з е р , р а б о т е щ
със смес H e + N e и с е н е р г и я о т е л е к т р и ч е н р а з р я д - о т А. Д ж а в а н (A. J a v a n ) .
П р е з 1964 г. Таунс, Б а с о в и Прохоров п о л у ч а в а т Нобелова н а г р а д а з а ф у н д а
м е н т а л н и и з с л е д в а н и я в о б л а с т т а н а к в а н т о в а т а е л е к т р о н и к а , довели до
к о н с т р у и р а н е т о н а м а з е р и т е и л а з е р и т е . Ш а в л о в я п о л у ч а в а по-късно - през
1981 г., з а принос в л а з е р н а т а спектроскопия. Досега (вкл. и 2005 г.) з а п о с т и -
ж е н и я в т а з и о б л а с т 16 учени са с т а н а л и л а у р е а т и н а Нобелова премил.
§ 36.1. Н о р м а л н а и и н б е р с н а н а с е л е н о с т н а е н е р г и й н и т е
н и6 а
През 1916 а. Айнщайн разглежда две възможности за преход
на ч а с т и ц и (атоми, молекули, йони) о т възбудено в основно състоя
ние, които нарича спонтанно и принудено (индуцирано, стимулирано)
излъчване. С п о н т а н н о т о излъчване настъпва случайно и не изисква
някаква причина, к о я т о да предизвика прехода. З а т о в а лъчението се
състои о т вълни с различна фаза, т . е . т о не е кохерентно. Освен
т о в а преходите в основно състояние се извършват о т различни
възбудени състояния и лъчението съдържа различни дължини на
вълната, т . е . т о не е монохроматично (фиг. 36.1 а).
Възбудената ч а с т и ц а може да премине в основно състояние
чрез стимулиране с ф о т о н , ч и я т о енераия е равна на разликата в
енераиите на основното и възбуденото състояние. При т о з и процес
падащият ф о т о н не се поглъща, а се придружава о т новоизлъчен фо
т о н , който има с ъ щ а т а фаза и ч е с т о т а к а т о падащия. Така получе
н о т о стимулирано лъчение е кохерентно и монохроматично (фиг.
36.1 б).
П р и с т и м у л и р а н о т о излъчване един ф о т о н предизбикба
и з л ъ ч б а н е т о н а още един, а д в а т а ф о т о н а м о а а т д а п р е д и з в и к а т
и з л ъ ч б а н е т о н а 4, т е п ъ к н а 8 и т . н . Какби са у с л о б и я т а , необходими
за п р о т и ч а н е т о н а т а к а б а берижна реакция? Очебидно б р о я т на
п р и н у д е н и т е преходи ще забиси о т броя н а п а д а щ и т е ф о т о н и и о т
броя н а б ъ з б у д е н и т е ч а с т и ц и .
Е, е 4
Е:
Е. У Възбудени Е,
Ж състояния
Е, Е.
h
Zivi -^x/X/X/N ЛАДл/г\'? A / W
Л / W
4 Основно hvi / V W hvi
h v
' л Д Л / състояние
Е. • ж i * i * Er
Фий. 36.1. С п о н т а н н о (a) u принудено и з л ъ ч в а н е (б)
Д а разгледаме т я л о , с ъ с т а в е н о о т N еднакви а т о м а , к о и т о в
основно с ъ с т о я н и е са с енераия Е\ и и м а т само едно бъзбудено
с ъ с т о я н и е с енераия Е:. Нека при т е м п е р а т у р а Т б р о я т н а а т о м и т е
б оснобно с ъ с т о я н и е е iV,, а бъб бъзбудено - iV2. В с ъ с т о я н и е на
т е р м о д и н а м и ч н о рабнобесие, kosamo т е м п е р а т у р а т а б т я л о т о е
п о с т о я н н а , б р о я т на а т о м и т е бъб бъзбудено с ъ с т о я н и е Nj се даба
о т р а з п р е д е л е н и е т о н а Болцман
N ^ - N . e k T
(36.1)
к ъ д е т о k е к о н с т а н т а т а н а Болцман, а е —ч и с л о т о н а Непер. Т ъ й
к а т о Ei > Е\, следба ч е N2 < N\.
С л е д о б а т е л н о при т е р м о д и н а м и ч н о рабнобесие бъзбуденото
с ъ с т о я н и е н а а т о м и т е е с по-малка населеност о т оснобното, т ъ й
к а т о н а с е л е н о с т е б р о я т н а а т о м и и т о б единица обем, н ами р ащи се
на определено енергийно нибо (бж. § 33.1). Такаба населеност се нари
ч а н о р м а л н а (фиа. 36.2 а). В т о з и случай преобладабаща ч а с т о т пада
щ и т е ф о т о н и щ е се поглъща резонансно б а т о м и т е к а т о предизбикба
преходи Е\ > Е2, а и н т е н з и т е т ъ т на л ъ ч е н и е т о ще отслабба.
И н т е н з и т е т ъ т н а п а д а щ о т о лъчение може д а се усили, ако
принуденото из лъ ч ва н е преобладава над резонансното повлъщане.
Това е възможно при условие, ч е възбуденото с ъ с т о я н и е н а а т о м и т е
е с по-еоляма н а с е л е н о с т о т основното. Т а к а в а н а с е л е н о с т {Ni > N\),
о б р а т н а н а н о р м а л н а т а , се нарича инверсна (фиг. 36.2 б). Формално
т я може да се получи, ако с т е п е н н и я т п о к а з а т е л в р а з п р е д е л е н и е т о
на Болцман с т а н е п оложи т е лен , т . е . при о т р и ц а т е л н а а б с о л ю т н а
т е м п е р а т у р а (Т < 0). О т друаа с т р а н а л ъ ч е н и е т о , преминало през
в е щ е с т в о с инверсна н а с е л е н о с т н а ч а с т и ц и т е , щ е се подчинява н а
закона на Буае-Ламбер, ако л и н е й н и я т п о к а з а т е л н а поглъщане в
N
а б
Фиг. 36.2. Нормална (а) и инверсна населеност (6)
неао е о т р и ц а т е л е н (вж. § 27.1). В м е с т о т а к ъ в п о к а з а т е л н а о т р и ц а

т е л н о поглъщане се въвежда п о к а з а т е л (коефициент) на у с и л в а н е y v .
Тогава з а к о н ъ т придобива вида:
1 = 1 . е yvd (36.2;
П о к а з а т е л я т yv е пропорционален н а р а з л и к а т а в н а с е л е н о с т и т е
A N N2 N | и н а един п а р а м е т ъ р <jv , наречен сечение на принудения
преход. Този п а р а м е т ъ р зависи о т в е р о я т н о с т т а з а с п о н т а н е н
преход в основно с ъ с т о я н и е Ai\ и ч е с т о т а т а н а л ъ ч е н и е т о v:
cA-
Уv = AiV Ö = AN (36.3)
Sttv*
к ъ д е т о c е с к о р о с т т а п а с в е т л и н а т а в ъ в вакуум. Вижда се, ч е пока
з а т е л я т н а усилване н а дадена среда е най-голям з а най-дълго-
в ъ л н о в о т о е л е к т р о м а г н и т н о лъчение ( р а д и о в ъ л н и т е ) и н а м а л я в а с
нарастване на енергията на ф о т о н и т е .
§ 36.2. Г л а в н и ч а с т и и п р и н ц и п н а р а б о т а н а л а з е р
Инберсна н а с е л е н о с т може да се създаде само 6 с и с т е м а ,
к о я т о се н а м и р а 6 нерабнобесно с ъ с т о я н и е , след к а т о ü се предаде
енерзия. Този процес се н а р и ч а напомпване, а п р е д а в а н а т а енергия -
енергия з а напомпбане. Начало н а процеса е с п о н т а н н о излъчване н а
ф о т о н и с резонансна енергия, к о и т о са необходими, з а д а предизви
к а т принудено излъчване. Р а з р а с т в а н е н а процеса е възможно, ако
б р о я т на всяко поколение излъчени ф о т о н и е по-голям о т броя н а
ф о т о н и т е в п р е д и ш н о т о поколение, т . е . ако между т я х и м а поло-
окителна обратна Връзка.
Н а й - п р о с т о т о у с т р о й с т в о з а получаване н а т а к а в а о б р а т н а
връзка е о п т и ч н и я т резонатор, с ъ с т а в е н о т две огледала (фиг. 36.3).
Между о г л е д а л а т а се н а м и р а а к т и в н а т а среда, к о я т о превръща
е н е р г и я т а з а напомпване в енергия на ко х ер ен тн о лъчение. Ч а с т и
ц и т е , к о и т о у ч а с т в а т в създаване на инверсна населеност ( а т о м и ,
молекули, йони), се н а р и ч а т а к т и в н и центрове. Л ъ ч е н и е т о се о т р а
зява о т о г л е д а л а т а и о т н о в о се връща в а к т и в н а т а среда, предизвик
вайки нови принудени преходи. Едно о т о г л е д а л а т а е полупрозрачно
( к о е ф и ц и е н т на о т р а ж е н и е
юмомпване
r < 1) и през него излиза
лъчението, усилено след
Лазерен многократни о тр аж ен шг .
лъч
Това с т а в а възможно, к о г а т о
V е н е р г и я т а н а принуденото
г 1 Активна среда г I
лъчение превиши з а г у б а т а
Резонатор
н а енергия в р е з о н а т о р а ,
Фиг. 36.3. П р и н ц и п н а схема и а л а б н и наречена праг на генериране.
ч а с т и на лазер Н е к а /о е н а ч а л н и я т
и н т е н з и т е т н а л ъ ч е н и е т о , о т р а з е н о о т о г л ед ал о то с к о е ф и ц и е н т
на о т р а ж е н и е r < 1, а д ъ л ж и н а т а н а р е з о н а т о р а е Ъ. И н т е н з и т е т ъ т
на т о в а лъчение, след к а т о д о с т и г н е д р у г о т о огледало, съгласно
(36.2) ще н а р а с т н е н а / 0 e Y v L . След о т р а ж е н и е о т него (r = 1) и
повторно изминаване н а същия п ъ т до п ъ р в о т о огледало т о й с т а в а
/ 0 e y v 2 L О т р а з я в а й к и се и о т него, л ъ ч е н и е т о щ е н а м а л и и н т е н з и -
v ^L
m e m a cu н а r l 0 e ' v ~ (/• < 1). Усилване н а п ъ р в о н а ч а л н и я и н т е н з и т е т
на л ъ ч е н и е т о щ е и м а само, ако
r l0 е > 1^ 0 1
о т к ъ д е т о , след лоааритмз^ване, з а к о е ф и ц и е н т а yv се получава;

1 1
УV > 7 Г 11 п _ •
2L г
След з а м е с т в а н е н а yv с н е з о в о т о равно, о т (36.3) се н а м и р а разлика
т а в н а с е л е н о с т и т е на възбуденото и основното ниво AN, к о я т о
определя за самовъзбузкдане:
1 1
/\N > !In — (36.4:
2а,X г
След включване н а н а п о м п в а н е т о н а с е л е н о с т т а н а н и в а т а
Е2 и м о щ н о с т т а н а л а з е р н о т о лъчение з а п о ч в а т д а н а р а с т в а т , но
м о щ н о с т т а н а л ъ ч е н и е т о н а р а с т в а само д о к а т о б р о я т н а принуде
н и т е преходи E j > Е; з а единица време о с т а в а по-малък о т скорост
т а на населване на н и в а т а Е:- С н а р а с т в а н е н а броя на п р е х о д и т е
A N и '/у з а п о ч в а т да н а м а л я в а т и се д о с т и г а до с т а ц и о н а р н о с ъ с т о я
ние, при к о е т о уч придобива н а с и т е н а с т о й н о с т .
Освен з а о т р а ж а т е л , с и с т е м а т а о т огледала служи и з а резо
н а т о р . С нея може д а се получи възбуждане само за т о ч н о определени
собствени ч е с т о т и на р е з о н а т о р а (резонансни ч е с т о т и ) и л и з а т е
сен и н т е р в а л около т я х , наречен ивица на пропускане н а р е з о н а т о р а .
У с л о в и я т а за генериране са н ай -б лаг оп р и я тн и , к о г а т о ч е с т о т а т а
на принуденото лъч ен и е съвпада със с о б с т в е н а т а ч е с т о т а н а резо
н а т о р а . Тогава з а дадена м о щ н о с т н а н а п о м п в а н е т о се получава
максимална м о щ н о с т н а л а з е р н о т о лъчение. Н а п о м п в а н е т о може да
бъде н е п р е к ъ с н а т о и ли импулсно. М о щ н о с т т а н а л ъ ч е н и е т о при
н е п р е к ъ с н а т о напомпване е ограничена о т в ъ з м о ж н о с т т а з а прегря
ване н а а к т и в н а т а среда, д о к а т о при импулсен р е ж и м н а напомпва
не м о г а т да се п о л у ч а т единични лазерни импулси с много голяма
мощност.
З а да се и з б е г н а т с п о н т а н н и т е преходи, к о и т о са възможни
преди с т и м у л и р а н о т о излъчване, е необходимо а к т и в н и т е ц е н т р о в е
да и м а т възбудени енергийни нива със с р а в н и т е л н о дълго време на
ж и в о т . С р е д н о т о време н а ж и в о т н а възбудено ниво е около 10 s s, но
б р е м е т о на ж и в о т на някои възбудени с ъ с т о я н и я , наречени мета-
стабилни, м о ж е да бъде много по-продължително (до КГ3 s).
В п о в е ч е т о лазери а к т и в н а т а среда не се напомпва д и р е к т н о
до м е т а с т а б и л н о с ъ с т о я н и е , а до с ъ с т о я н и е с по-висока енераия. О т
неео а к т и в н и т е ц е н т р о в е п р е м и н а в а т в м е т а с т а б и л н о т о чрез
с п о н т а н н и б е з и з л ъ ч в а т е л н и преходи. Това означава, че а к т и в н и т е
ц е н т р о в е т р я б в а да и м а т поне т р и енергийни с ъ с т о я н и я , о т к о и т о
м е ж д и н н о т о е м е т а с т а б и л н о (фиг. 36.4 а). Такава е е н е р г и й н а т а схе
ма и на първия лазер, в к о й т о рубинов к р и с т а л служи едновременно
за а к т и в н а среда и за резонатор, а е н е р г и я т а за напомпване се полу
чава о т импулсна лампа.
Метастабилно Т ч Метастабилно
ниво. V, > .V, Ч ни ЕО. Л', > Л
Л
и
3
VW4-
v w * Лазерно
г« 4
wv/ * Лазерно w v 4 » лъчение
VW^
Z3
vw»«, лъчение ' - ЛГ,
Основно ниво. -Vj И ЕО. лг
Основно Н
±
Фиа. 36.4. П р и н ц и п н а схема з а генериране н а л а з е р н о л ъ ч е н и е

п р и а к т и в н а среда с т р и (а) и ч е т и р и е н ерг и й н и с ъ с т о я н и я (6)
П о в е ч е т о о т с ъ в р е м е н н и т е лазери се о с н о в а в а т на а к т и в н и
среди с ч е т и р и енергийни състояния. Те и м а т още едно енергийно
ниво, к о е т о се намира между основното и м е т а с т а б и л н о т о (фиг. 36.4
б). П р е х о д и т е о т т о в а междинно ниво към основното са т в ъ р д е бър
зи, поради к о е т о пю винаги има по-малка н а с е л е н о с т о т основното.
Това осигур51ва по-голяма е ф е к т и в н о с т и по-малък разход на енергия
в сравнение с л а з е р и т е с т р и енергийни нива.
§ 36.3. В и д о в е л а з е р и
Л а з е р и т е се р а з д е л я т на видове по няколко признака'.
- според вида на а к т и в н а т а среда - т в ъ р д о т е л н и (диелек
т р и к , полупроводник), газови, т е ч н и ;
- според вида на е н е р г и я т а з а напомпване - с о п т и ч н о на
помпване (осветяване), с електрично напомпване (нееластични уда-
pu n p u аазоб разряд, преход на е л е к т р о н и п р и полупроводници), с
енераия о т химични реакции и др.;
- според г о л е м и н а т а н а е н е р г и я т а н а л а з е р н о т о лъчение -
нискоенераийни и високоенераийни;
- според п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а н а излъчване - с н е п р е к ъ с н а т о
и импулсно д е й с т в и е ( п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а н а импулса е о т милисе
кунди до ф е м т о с е к у н д и , 1 fs = 10 15 s);
- според с п е к т р а л н а т а о б л а с т ( ч е с т о т н и я обхват) - с фикси
рана и реаулируема дължина на в ъ л н а т а (в и н т е р в а л а 10 п т - 500 ц т ) .
**. Твърдите (тдърдотелни) лазери и м а т а к т и в н а среда о т прозрачен
д и е л е к т р и к ( к р и с т а л или с т ъ к л о ) с примес на 0,1 - 10% йони н а редкоземни
е л е м е н т и (Nd ', Er' 3 , Но Т т ', Yb ') или йони на преходни м е т а л и (Cr ',
Ti ,). Д и е л е к т р и к ъ т може да бъде оксид - напр. АЬО;, (рубин), г р а н а т - напр.
УзАЬО,. (итриево-алуминиев г р а н а т , YAG), флуорид - напр. YLiF4 или
с т ъ к л о , т ъ й к а т о и м а ниска топлопроводност и лесно се получава с
д о с т а т ъ ч н о големи размери.
П ъ р в и я т лазер (рубиновият) има с л е д н и т е х а р а к т е р и с т и к и : а к т и в
на среда АЬСЬ + 0,01 - 0,5 с/с Cr с т р и енергийни нива, напомпване с импулс
на лампа, \ = 694,3 п т , дължина на импулса 1 ms, енергия н а импулса 100 J ,
ч е с т о т а н а п о в т о р е н и е няколко Hz, средна м о щ н о с т 100 W. Н е г о в и я т к.п.д.
е много нисък - t] ~ 0,1 - 1%, m.e. 1 W излъчена м о щ н о с т изисква 1 kW елек-
т р и ч н а . Този лазер вече е и з м е с т е н о т Кс1ТАС-лазер, к о й т о и м а ч е т и р и
енергийни нива, \ - 1060 п т и по-общо приложение. Той р а б о т и в непрекъс
н а т режим, напомпва се с дъгова л а м п а или диоден лазер и и м а м о щ н о с т о т
10 до 100 W. С импулсна л а м п а дава импулси с м о щ н о с т о т 50 m J до 10 J с
ч е с т о т а на п о в т о р е н и е о т 10 до 100 Hz.
Полупроводниковите (диодни) лазери също са т в ъ р д о т е л н и , но обик
новено се р а з г л е ж д а т отделно, т ъ й к а т о се о с н о в а в а т н а с т и м у л и р а н е на
р е к о м б и н а ц и я т а на е л е к т р о н и с дупки. Инверсна населеност се създава
между д о л н и т е нива н а з о н а т а на е л е к т р о н н а проводимост и г о р н и т е нива
на в а л е н т н а т а зона. Обикновено т о в а с т а в а в полупроводников диод с р-п-
преход, к ъ м к о й т о е приложено напрежение в права посока.
Н а й - ч е с т о т о з и вид лазери се п р а в я т о т галиево-алуминиев арсенид
(GaAlAs). Т я х н а т а д ъ л ж и н а н а в ъ л н а т а може да се п р е н а с т р о й в а с помощ
т а на м а г н и т н о поле, х и д р о с т а т и ч н о налягане или с промяна на т о к а . Те
са с висок к.п.д. (40 - 50%), м и н и а т ю р н и , н а с т р о й в а т се, лесно се м о д у л и р а т
(удобни за комуникациите), е в т и н и са, но д а в а т разходящ сноп 10 - 40° и
някои о т т я х се н у ж д а я т о т охлаждане. В много случаи, к о г а т о не се изиск
ва добро к а ч е с т в о н а снопа, т е вече са и з м е с т и л и He-Ne лазер - в с к е н е р и т е
за ч е т е н е н а щрихови кодове върху е т и к е т и , за т о ч н и измервания, в ксе-
роксни п р и н т е р и , з а медицински приложения. И з п о л з в а т се и в к о м п ю т р и ,
CD плейъри, в о п т и ч н и т е комуникации и п а м е т и , в лазерни показалки и
алармени у с т р о й с т в а .
Г а з о в и т е лазери са т р и вида — с а т о м е н газ, с йонизиран газ и с
молекулен газ. К ъ м п ъ р в и я вид с п а д а т He-Ne лазер, He-Cd лазер и л а з е р и т е
с м е т а л н и пари (Си, Au). О т в т о р и я вид са лазерите с йони на Ar и Кг, а о т
т р е т и я —с ССК, N T и ексимерните лазери с възбудени димерни молекули
(ексимери), образувани о т благороден и халогенен ааз.
П ъ р в и я т газов лазер е He-Ne лазер. Газовата смес е затворена в
стъклена т р ъ б а с два електрода при ниско налягане за получаване на
непрекъснат газов разряд. Най-напред а т о м и т е на Не преминават в
м е т а с т а б и л н о състояние вследствие на удари, след което т е възбуждат и
а т о м и т е на Ne. Последните лесно преминават на по-ниски междинни
възбудени състояния. Преходите между т я х позволяват да се получи
инверсна населеност и лазерно лъчение по схема с ч е т и р и енергийни нива с
нисък разход на енергия и непрекъснато действие. Изходната мощност на
He-Ne лазер е няколко mW, а основното му лъчение е с X - 632,8 п т .
Газовите йонни лазери с Ar ', Кг ' или Ar ' + Kr + са с непрекъснато
действие във в и д и м а т а или УВ област. Те са с нисък к.п.д. (0,1%) и изиск
в а т силнотоково захранване и много добро водно или въздушно охлаждане.
И м а т голяма изходна мощност (до няколко десетки W), добро качество на
снопа и голяма дължина на кохерентност. Използват се в принтери, CD
ROM, холография, спектроскопия, напомпване на други лазери, за очна
хирургия, ф о т о х и м и я и при светлинни зрелищни спектакли.
Едни о т най-мощните лазери са молекулните, поради което н а м и р а т
приложение в металообработването. Л а з е р ъ т с СО2 излъчва в И Ч област
(Л, = 10,6 |.im) u има мощност няколко kW. А к т и в н а т а среда на ексимерните
лазери се състои о т смес на благороден и халогенен газ (F?, СГ). Напомпване
т о с импулсен електричен разряд създава възбудени димерни молекули -
ексимери (ArF, KrF, KrCl, XeCl, XeF). Преминавайки в основно състояние, т е
и з л ъ ч в а т в УВ област (Х = 192 - 351 п т ) и се разпадат.
Течните лазери, известни и к а т о багрилни, са с а к т и в н а среда р а з т
вори на флуоресиентни бои (напр, кумарини, родамини) във вода или орга
ничен р а з т в о р и т е л (етанол, е т и л е н гликол и др ). Използват се органични
съединения със спрегнати двойни връзки и интензивни ивици на поглъщане
във в и д и м а т а и близките УВ и И Ч области. Принуденото излъчване е
р е з у л т а т о т преходи между различни вибрационни нива на първото
възбудено и основното електронно състояние. Багрилните лазери м о г а т да
б ъ д а т с импулсно или с непрекъснато действие. В първия случай т е се
напомпват с енергия о т импулсна лампа или о т друг импулсен лазер, а във
в т о р и я —о т йонни газови лазери. Те м о г а т да се п р е н а с т р о й в а т в широк
интервал - о т 320 до 1800 п т ; грубо - чрез смяна на багрилото и плавно -
чрез о п т и ч н и е л е м е н т и ( ф и л т р и , призми, решетки). Т е ч н о с т т а в т я х
непрекъснато циркулира, за да се избегне прегряване и промяна на ц в е т а .
§ 36.4. С в о й с т в а н а л а з е р н о т о л ъ ч е н и е
Л а з е р н о т о лъчение се характеризира със с л е д н и т е сбойства:
насоченост, м о н о х р о м а т и ч н о с т , к о х е р е н т н о с т и я р к о с т .
С в о й с т в о т о насоченост е р е з у л т а т о т т о б а , че а к т и в н а т а
среда се намира 6 резонатор, ограничен о т дбе плоски паралелни

огледала. В ъ л н и т е 6 т а к ъ в р е з о н а т о р м о а а т да се р а з п р о с т р а н я в а т
само в посоки, перпендикулярни н а р а в н и н а т а н а о а л е д а л а т а . О т
т е о р и я т а н а д и ф р а к ц и я т а е известно, ч е сноп лъчение с д и а м е т ъ р
d има с о б с т в е н а дифракционна разходимост 50, к о я т о се определя
о т израза:
50 . А ,
d
С т о й н о с т т а н а р а з х о д и м о с т т а при л а з е р и т е е мноао м а л к а - в
и н т е р в а л а ъали о т милирадиани до микрорадиани.
Според т е о р и я т а на Максуел м о н о х р о м а т и ч н о т о е л е к т р о
м а г н и т н о лъчение е р а з п р о с т р а н е н и е н а хармонично т р е п т е н е с
п о с т о я н н а ч е с т о т а и а м п л и т у д а в т е ч е н и е н а безкрайно дълго
време (вж. § 18.2). Р е а л н о т о лъчение е сума о т различни монохрома-
т и ч н и вълни със случайни а м п л и т у д и , ф а з и , поляризации и посоки
на разпространение. Най-близо до м о н о х р о м а т и ч н о т о лъчение е лъ
ч е н и е т о , с ъ о т в е т с т в а щ о н а една с п е к т р а л н а л и н и я о т емисионния
с п е к т ъ р н а свободен а т о м , но u т о включва и н т е р в а л о т ч е с т о т и
(вж. § 33.2). С т е п е н т а на м о н о х р о м а т и ч н о с т се определя о т ширина
т а на с п е к т р а л н и я и н т е р в а л , в к о й т о п о п а д а т ч е с т о т и т е Av
( д ъ л ж и н и т е на в ъ л н и т е А/О на л ъ ч е н и е т о . Л а з е р н о т о лъчение се
х а р а к т е р и з и р а с извънредно висока степен на монохроматичност и
при някои лазери д о с т и г а с т о й н о с т АХ ~ 10 п т , ko5imo е з н а ч и т е л н о
по-малка дори и о т е с т е с т в е н а т а ш и р и н а н а с п е к т р а л н и т е линии
при с п о н т а н н о излъчване (10 1 - 10"' п т ) .
Кохерентност означава съгласуване н а т р е п т е н и я и вълни в
п р о с т р а н с т в о т о и във в р е м е т о , к о е т о д а в а в ъ з м о ж н о с т при т я х н о
т о наслагване да се получи и н т е р ф е р е н ц и я . В з а и м н а к о х е р е н т н о с т
между различни вълни е възможна само ако са м о н о х р о м а т и ч н и и
и м а т еднаква ф а з а (фиг.
W V * V W V
36. 5). С т е п е н т а на кохе
v w / v w v v
р е н т н о с т се характеризи
WA/v W / W р а с време на кохерентност.
a
6 П р о с т р а н с т в е н а т а кохе
Фиг. 36.5. Схеми, и л ю с т р и р а щ и р а з л и к и т е
р е н т н о с т се х а р а к т е р и
м е ж д у л ъ ч е н и е т о о т л а з е р (а) и обикновен
и з т о ч н и к (б) по о т н о ш е н и е н а н а с о ч е н о с т , з и р а с в р е м е т о , за к о е т о
монохроматичност и кохерентност две т о ч к и о т една вълна
368 М. Ма рииoh
з а п а з б а т еднакба ф а з а , а б р е м е б а т а —с б р е м е т о Ах, през к о е т о една
u с ъ щ а т о ч к а 6 различни м о м е н т и запазба ф а з о в а т а си разлика.
Между б р е м е б а т а к о х е р е н т н о с т и м о н о х р о м а т и ч н о с т т а и м а
п р о с т а бръзка - б ъ л н а със с п е к т р а л н а ши р и н а Av и м а бреме н а
к о х е р е н т н о с т Ат;
= .
Av
Например, ако Av = 1 MHz, Ат = 1 цз. Н а б р е м е т о Ах с ъ о т б е т с т б а
дълзкика на кохерентност i \ z - сАх, к ъ д е т о с = 3.10 8 m/s. З а различни
и з т о ч н и ц и н а с б е т л и н а т е з и беличини и м а т различна с т о й н о с т . З а
слънчева с б е т л и н а Ах ~ 10 s, Дг = 0,3 ц т ; з а аазоразрядни л а м п и
Ах ^ 10 s, Az ^ 30 cm; з а е д н о ч е с т о т н и лазери Ах « 10 2 s,
9
~ 3000 km.
Яркост ( е н е р а е т и ч н а ) е о т н о ш е н и е т о н а и н т е н з и т е т а на
л ъ ч е н и е т о (9.6) к ъ м п л о щ т а S , о т к о я т о се излъчба, разположена
перпендикулярно н а о с т а на л ъ ч и с т и я п о т о к Ф|.. С п е к т р а л н а т а
я р к о с т ß v е я р к о с т т а з а определена дължина на б ъ л н а т а или за
м а л ъ к ч е с т о т е н и н т е р б а л dv и се измерба бъб б а т н а к б а д р а т е н
м е т ъ р , п а с т е р а д и а н , н а херц;
W
= 0Ф Е [ß ] =
v
S dQ dv m".sr. Hz
С п е к т р а л н а т а я р к о с т н а л а з е р н о т о лъчение е и з к л ю ч и т е л н о аоляма
поради г о л я м а т а му м о щ н о с т и особено поради о с т р а т а му насоче
н о с т . Н а п р и м е р (6 а о р н и т е единици) He-Ne лазер с м о щ н о с т 1 mW
има ß v ~ 2,5.10', лазер с Nd с т ъ к л о и м о щ н о с т 10 GW - 2.1012, д о к а т о
С л ъ н ц е т о е с несрабнимо по-малка с п е к т р а л н а я р к о с т (ß v ~ 1,5.10 1).
§ 36.5. В ъ з д е й с т в и я н а л а з е р н о т о л ъ ч е н и е в ъ р х у
биологични т ъ к а н и и т е х н и медицински приложения
У н и к а л н и т е с б о й с т б а н а л а з е р н о т о лъчение бързо намериха
широко приложение б м е д и ц и н а т а и сеаа по с б е т а и м а дори о т д е л н и
и н с т и т у т и по л а з е р н а медицина. Тоба приложение се оснобаба н а
б з а и м о д е й с т б и е т о н а л а з е р н о т о лъчение с биолоеичните т ъ к а н и .
Една ч а с т о т л ъ ч и с т и я п о т о к , попаднал бърху т я х , се разсейба, а
gpysa ч а с т се позлъща. Изобщо биолоаичните т ъ к а н и п о а л ъ щ а т УВ
л ъ ч и под 300 п т и и м а т силни бибрационни ибици н а поалъщане за
VI. Кваитода оптика 369

И Ч л ъ ч и над 1300 nm. Най-мнозо биомолекули са прозрачни за
л ъ ч е н и е т о между 400 и 1300 п т (фиг. 36.6). Б и о л о г и ч н и т е е ф е к т и
з а в и с я т о т п о г ъ л н а т о т о лъчение, а т о о т своя с т р а н а - о т дължи
н а т а н а в ъ л н а т а , вре
м е т о н а експозшдия,
освободената енергия и
природата на тъкани
т е . Р а з л и к а т а в спек
тралния коефициент
н а поглъщане н а различ
Н:0 ни молекули позволява
Мелаимн
НЮ,
да се получи с е л е к т и в н о
в ъ з д е й с т в и е върху раз
0 20 Аа т л и ч н и к о м п о н е н т и на
Фиг. 36.6. С п е к т р и па поглъщане на вода и облъчваната тъкан.
п и г м е н т и в човешки т ъ к а н и
В зависимост о т
п л ъ т н о с т т а н а л ъ ч и с т и я п о т о к ц/ и п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а на
о б л ъ ч в а н е т о А£ е ф е к т и т е върху б и о л о г и ч н и т е т ъ к а н и се д е л я т
най-общо н а ч е т и р и вида (фиг. 36.7): ф о т о х и м и ч н и (At ~ s), т о п л и н н и
{/М ~ ms), ф о т о а б л а ц и я (At ~ цз), йонизиращи и механични (At ^ ns).
М
А
W/m2
Йонизиращ и
1016 механичен ефект
ю13 \ Фотоаблация
Биологични
ефекти
1010
ч
ю7 Топлинен е ф е к т
ю4 Фотохимичен
ефект
10 N-
ю- ю- 10- 103 /, s
Фиа. 36.7. Взаимодействие н а л а з е р н о т о
лъчение е биологични т ъ к а н и
• Биостимулация и фотохимични ефекти

Б и о с т и м у л а ц и я т а и ф о т о х и м и ч н и т е е ф е к т и се н а б л ю д а в а т
при м а л к а м о щ н о с т и дълго време н а облъчване (А^ > 1 s). Маломощни
лазери (mW/cm ) се и з п о л з в а т к а т о ф и з и о т е р а п е в т и ч н о с р е д с т в о за
370 д / Маринов
биостимулация 6 дбе напрабления — з а лазерна а к у п у н к т у р а и за
с т и м у л а ц и я н а т ъ к а н н а т а резенерация. И з б е с т н о е, ч е н а повърх
н о с т т а н а ч о в е ш к о т о т я л о и м а около 800 биологично а к т и в н и т о ч к и .
В ъ з д е й с т в и е т о върху т я х чрез иглоубождане, е л е к т р и ч е н т о к или
лазерно лъчение води до изменение н а функционалното с ъ с т о я н и е на
о т д е л е н орган, н а няколко органа или на организма к а т о цяло. Възбуж
д а н е т о се предава о т н е р в н и т е окончания в к о ж а т а до ц е н т р а л н а т а
нервна с и с т е м а , о т т а м - к ъ м с ъ о т в е т н и я орган или с и с т е м а .
Лазерната акупунктура и м а редица п р е д и м с т в а пред класи
ч е с к о т о иглоубождане: а т р а в м а т и ч н о с т , безкръвност, с т е р и л н о с т ,
липса н а болка и н е п р и я т н о усещане, избор н а д ъ л б о ч и н а т а н а
проникване (3 - 10 m m в з а в и с и м о с т о т д ъ л ж и н а т а н а в ъ л н а т а ) ,
п р о с т о т а и у д о б с т в о н а м а н и п у л а ц и я т а , 10 - 20 п ъ т и п о - к р а т к о
време н а п р о ц е д у р а т а .
П р я к о т о в ъ з д е й с т в и е н а нискоенергийно лъчение о т червена
т а о б л а с т н а с п е к т ъ р а (He-Ne лазер) ускорява м е т а б о л и т н и т е
процеси, подобрява х р а н е н е т о на т ъ к а н и т е и елиминира продукти
т е о т р а з п а д а н е т о н а п а т о л о г и ч н о т о огнище, к о е т о к а т о цяло
усилва способността на тъканите за регенерация. Р е з у л т а т ъ т е по-
бързо изчезване н а о т о к а , н а м а л я в а н е н а в ъ з п а л и т е л н и я процес,
ускоряване н а е п и т е л и з а ц и я т а и п о с т о я н е н аналгезиращ е ф е к т .
Н а фотохимичното действие н а л а з е р н о т о лъчение се осно
вава диагностичен м е т о д в онкологията, наречен лазерно индуцирана
флуоресценция (ЛИФ), к а к т о u ф о т о д и н а м и ч н а т а т е р а п и я (ФДТ) на
рака. И в д в а т а случая се и з п о л з в а т фотосенсибилизиращи лекар
с т в а , с ъ д ъ р ж а щ и порфирини или подобни с т р у к т у р и , к о и т о се
н а т р у п в а т в т у м о р а , а сканиращ лазерен сноп предизвиква в него
ф о т о л у м и н е с ц е н ц и я . Ч р е з Л И Ф много т о ч н о и безвредно се визуали
зира б о л е с т н о т о огнище.
П р и ФДТ е н е р г и я т а н а ф о т о н и т е предизвиква не само
ф о т о л у м и н е с ц е н ц и я , но и ф о т о х и м и ч н а реакция с получаване на
възбудена кислородна молекула в с и н г л е т н о с ъ с т о я н и е (фиг. 36.8).
С и н г л е т н и я т кислород ('Ог) е високо р е а к т и в н а ф о р м а н а кислорода
и при провеждане н а ФДТ причинява увреждания и с м ъ р т н а к л е т к и
т е , 6 к о и т о се о т д е л я . Най-много к л е т к и у м и р а т в р е з у л т а т о т на
рушена микроциркулация, в ъ з п а л и т е л н а реакция и имунен отговор.

ФДТ и м а няколко п р е д и м с т в а пред а л т е р н а т и в н и т е лечения
(хирургично, х и м и о т е р а п и я и лъчелечение). Т я по-малко уврежда
0
2
V Оксидативно
Активирано ^ ^ • Синглстен р, у в р е ж д а н е н а
лекарство \ кислород клетките
Фотон \ 4 /
\ ( 'О. )
1
Клетъчна
^ Лекарство •
' смърт
Фий. 36.8. Е т а п и на фоторинамичната т е р а п и я

колагеновите с т р у к т у р и и позволява т е да б ъ д а т зеселвани о т н о в о
с нормални к л е т к и . Л е ч е н и е т о е е в т и н о , ми н и мал н о инвазивно и
локализирано. П р о т и в н о н а л ъ ч е л е ч е н и е т о , к о е т о д а в а сериозни
с т р а н и ч н и е ф е к т и , т о е п о в т о р и м о и може да се п р и л а г а н а широка
площ о т п о в ъ р х н о с т т а на т я л о т о .
• Топлинни е ф е к т и
Т о п л и н к и т е е ф е к т и (фиг. 36.9) се д ъ л ж а т н а п р е в р ъ щ а н е т о
на е н е р г и я т а н а ф о т о н и т е в т о п л и н а и са по-слаби п р и по-големи
дължини н а в ъ л н а т а . Ф о т о т е р м и ч н о т о д е й с т в и е на л ъ ч е н и е т о при
ниска п л ъ т н о с т на м о щ н о с т т а се изразява в коагулация. Т я п р о т и ч а
т а к а : при Т > 42,5 0 С н а с т ъ п в а т е р м и ч н а д е н а т у р а ц и я на б е л т ъ ц и
т е , при 60 0 С м е к и т е т ъ к а н и к о а г у л и р а т з а 1 s, р а з р у ш а в а се т р и -
с п и р а л н а т а с т р у к т у р а н а колагена, т ъ к а н и т е п о б е л я в а т поради
п о в и ш е н о т о разсейване н а с в е т л и н а т а , следва свиване н а т ъ к а н и
т е , образуване н а т р о м б и , х е м о с т а з а . В и с о к а т а п л ъ т н о с т на
м о щ н о с т т а води до о в ъ г л я в а н е - карбонизация н а к о м п о н е н т и т е на
к л е т к а т а , при 400 0 С т ъ к а н и т е п о ч е р н я в а т и п у ш а т , а при 500 0С
и з г а р я т и се и з п а р я в а т . П р и к р а т к о т р а й н о з а г р я в а н е над 42,5 0 С се
получава слепване н а т ъ к а н и т е , а при п р о д ъ л ж и т е л н о - х и п е р т е р -
м и я (прегряване) и к л е т ъ ч н а с м ъ р т .
Н а ф о т о к о а г у л а ц и я т а се основава и з п о л з в а н е т о н а л а з е р и т е
(главно газови с н е п р е к ъ с н а т о д е й с т в и е ) з а р я з а н е ( " с в е т л и н е н скал-
пел') и съединяване ("заваряване") н а т ъ к а н и в о п е р а т и в н а т а хирур
гия. П о г ъ л н а т о т о лъчение з а г р я в а хемоглобина до д о с т а т ъ ч н о висо
ка т е м п е р а т у р а з а образуване н а т р о м б и и з а свиване н а колагена в
с т е н и т е н а кръвоносните съдове и с ъ с е д н и т е с ъ е д и н и т е л н и т ъ к а н и .
372 Л/. М а р и н о в
З а запушване н а с ъ д о в е т е е необходимо лъчение с дадена дължина н а
в ъ л н а т а д а проникне н а дълоочина о т порядъка н а т е х н и я д и а м е т ъ р ,
т а к а ч е д а се получи е ф е к т и в н о обемно зааряване, а не повърхностно
увреждане н а п е р ф о р и р а н а т а с т е н а н а съда (фиа. 36.10).
Рак на с т о м а х а
Фиа. 36.9. Топлинни е ф е к т и 6 Фиа. 36. 10. Ф о т о т е р м и ч н а
6 биолозична т ъ к а н коааулация н а кръвоносен съд при
рак на с т о м а х а с N d : Y A G л а з е р
С лазерен сноп най-лесно се р а з р я з в а т ораани с обилно кръво-

снабдяване, например п а р е н х и м н и т е (черен дроб, слезка), а най-рези
с т е н т н и к ъ м о б л ъ ч в а н е т о са к о ж а т а , с ъ е д и н и т е л н а т а , к о с т н а т а и
м у с к у л н а т а т ъ к а н . П р е д и м с т в а т а на р а з р е з и т е , направени с лазе
рен сноп пред т е з и с обикновен скалпел са: минимално т р а в м а т и з и -
ране о т л и п с а т а н а механично в ъ з д е й с т в и е ( н а т и с к ) и минимална
кръвозаауба поради к о а г у л а ц и я т а . Н е д о с т а т ъ ц и т е са; възможно
овъгляване на т ъ к а н и т е , ниска скорост на рязане и м а л к а дълбочи
на. Лазерен ф о т о к о а а у л а т о р се използва з а съединяване н а прекъсна
т и съдове и нерви, но н а й - в а ж н о т о му приложение е з а залепване н а
р е т и н а в о п е р а т и в н а т а о ф т а л м о л о а и я . Л а з е р н и я т сноп се насочва
к ъ м м я с т о т о н а о т л е п в а н е през з е н и ц а т а и преминава през прозрач
н и т е очни т ъ к а н и , без д а аи уврежда.
• Фотоаблация
А б л а ц и я т а , най-общо, е о т с т р а н я в а н е н а м а т е р и я , а к о а а т о
е предизвикана о т п а д а щ лазерен сноп с в е т л и н а , т я е лазерна или
фотоаблация. П р и т в ъ р д и т е т е л а ( м е т а л и , к р и с т а л и , с т ъ к л а )
ф о т о а б л а ц и я т а се д ъ л ж и н а изпарение при з а а р я в а н е т о , а при
п о л и м е р и т е — на ф о т о х и м и ч н и промени, к о и т о вкл1очват химично
разяждане н а полимера, подобно на е ц в а н е т о в л и т о г р а ф и я т а . При
VI. Кбантоба о п т и к а 37£

л а з е р н а т а а б л а ц и я чрез изпарение се получава ф а к е л , с ъ д ъ р ж а щ
ф р а а м е н т и н а молекули, п р о д у к т и н а химични реакции, н е у т р а л н и
ч а с т и ц и , йони и свободни е л е к т р о н и (фиг. 36.11). Д ъ л б о ч и н а т а й
зависи о т д ъ л б о ч и н а т а н а проникване н а л ъ ч е н и е т о (определя се о т
п л ъ т н о с т т а на потока, д ъ л ж и н а т а на в ъ л н а т а , продължителност
т а и ч е с т о т а т а н а повторение на импулсите) и с п е ц и ф и ч н а т а
т о п л и н а на изпарение н а м а т е р и а л а .
ij'f.o- А б л а ц и я т а е по-бърза и
%
по-пълна при по-малка дълбочина
н а проникване ( е н е р г и я т а се кон
ц е н т р и р а в м а л ъ к обем), при по-
къси импулси (съкращава се вре
м е т о за топлообмен с околната
среда) и при по-аоляма ч е с т о т а н а
п о в т о р е н и е н а и м п у л с и т е (по-нис
ки т о п л и н н и загуби). П а р а м е т р и
т е н а снопа, к о и т о о с и г у р я в а т
е ф е к т и в н о предаване н а енергия в
Фиг. 36.11. Схема н а ф о т о а б л а ц и я з о н а т а н а а б л а ц и я (разходимост,
в биологична т ъ к а н
я р к о с т ) , също и м а т значение.
Л а з е р н а т а а б л а ц и я чрез изпарение е н а й - е ф е к т и в н а при
биологични т ъ к а н и с високо съдържание н а вода. З а д а се н а м а л и
т о п л и н н о т о увреждане н а о к о л н и т е т ъ к а н и , се и з п о л з в а т импулси
о т т а к а н а р е ч е н и т е супер л а з е р н и системи, к о и т о са с продължи
т е л н о с т под 1 m s и и м а т по-голяма м о щ н о с т о т т а з и н а л а з е р и т е с
н е п р е к ъ с н а т о действие. Те и м а т д о с т а т ъ ч н а енергия да р а з к ъ с а т
междумолекулните връзки в биологичните т ъ к а н и и да п р е д и з в и к а т
ф о т о х и м и ч н и реакции. О с т а т ъ к ъ т о т енергия и з х в ъ р л я фрагмен
т и н а молекули о т о б л ъ ч в а н о т о м я с т о със свръхзвукова скорост
(2000 m/s). Т о п л и н н о т о д е й с т в и е върху с ъ с е д н и т е т ъ к а н и е по-слабо,
т ъ й к а т о ф р о н т ъ т н а и з п а р е н и е т о изпреварва р а з п р о с т р а н е н и е т о
н а т о п л и н а т а . Д ъ л б о ч и н а т а н а а б л а ц и я т а о т един импулс може да
бъде зададена п р е д в а р и т е л н о и п о в ъ р х н о с т т а може д а бъде обработ
вана прецизно до ж е л а н а дълбочина и ф о р м а ч р е з послойно о т с т р а
няване н а м а т е р и я .
Този 6ug аблация е най-широко прилаган 6 о ф т а л м о л о г и я т а
за хирургична корекция на кривината на роговицата при късоглед
ство, далекогледство и а с т и г м а т и з ъ м . М е т о д ъ т е известен к а т о
лазерна и н с и т у (на място) кератомилеза (ЛАСИК). Първоначално с
MukpokepamoM прецизно, но не докрай, се изр51зва т ъ н ъ к сегмент о т
с ф е р и ч н а т а повърхност на роговицата (фиг. 36.12). С е г м е н т ъ т се
отдръпва и л а з е р н и я т сноп се насочва към подлежащата му т ъ к а н
(фиг. 36.13). При коригиране на късогледство с поредица о т последо
вателни лазерни импулси се изтънява ц е н т р а л н а т а ч а с т на рогови
ц а т а , за да се намали нейната кривина и пречупваща способност. При
далекогледство се цели о б р а т н о т о - изтъняване на периферната
ч а с т на роговицата и увеличаване на н е й н а т а кривина и пречупва
ща способност. След коригирането, извършено с лазера, изрязаният
с е г м е н т се връща обратно върху роговицата и бързо се нагласява на
м я с т о т о му.
Лазерен сноп
f I Отрязана част
от роговицата
Тъкан за Роговица
Желана кривина отстраняване
на роговицата
/
Роговица
Фий. 36.12. Корекция на Фиа. 36.13. Схема на о п е р а ц и я т а

к р и в и н а т а на роговицата ЛАСИК
при късогледство
Локална аблация на сърдечна т ъ к а н чрез къси импулси (под
lis) о т мощен СО. лазер (800 W) се прилага в сърдечната хирургия под
и м е т о трансмиокардна лазерна р е в а с к у л а р и з а ц и я (ТМЛР). Тя се
състои в пробиване на 30 —50 т ъ н к и капалчета в увредената област
на миокарда, през които се възстановява нарушеното кръвоснабдя-
ване при исхемична болест. М е т о д ъ т е д о с т а обременителен, т ъ й
к а т о операцията се прави с к а т е т ъ р през кръвоносен съд и не т р я б
ва да разстройва д е й н о с т т а на сърцето. Около всяко каналче се по
лучава зона на топлинно увреждане с размери най-малко 0,2 —0,3 mm,
но т я може да бъде и много по-голяма при неподходящ избор на
п а р а м е т р и т е на лазерните импулси.
Т в ъ р д и т е биологични т ъ к а н и с ниско съдържание н а вода
силно п о г л ъ щ а т л а з е р н о т о лъчение и м о з а т да п о л у ч а т т е ж к и
т о п л и н н и увреждания. Все пак р я з а н е на кости чрез а б л а ц и я без
карбонизация е възможно с мощни и къси импулси (под 1 цз), т ъ й
к а т о т о п л о о б м е н ъ т с о к о л н и т е т ъ к а н и е много бърз. По-добри
р е з у л т а т и се п о л у ч а в а т , ако се използва д о п ъ л н и т е л н а с и с т е м а за
поддържане н а о п т и м а л н о водно съдържание и з а бързо сканиране на
снопа. З ъ б н и я т емайл е н а й - т в ъ р д а т а човешка т ъ к а н и е много
т р у д е н о б е к т з а лазерна аблация. Аблация без овъгляване и напуква
не на е м а й л а е п о с т и г н а т а с импулси по 400 ns о т СО: лазер и с водо-
разпръскваща с и с т е м а и скенер.
• Й о н и з и р а щ и .механичен е ф е к т
Лазерно лъчение с много висока п л ъ т н о с т н а п о т о к а (обикно
вено при импулси с много м а л к а п р о д ъ л ж и т е л н о с т ) може да о т к ъ с н е
е л е к т р о н и о т а т о м и и молекули, да ги йонизира и да предизвика
в т о р и ч н и механични е ф е к т и . Ако т а к о в а лъчение се к о н ц е н т р и р а в
п е т н о с много м а л к и размери и и м а п р о д ъ л ж и т е л н о с т пикосекунди,
т о не само разрушава м а л ъ к обем о т в е щ е с т в о т о , но го п р евр ъща в
п л а з м а , с ъ с т а в е н а о т йони и е л е к т р о н и . Това с ъ с т о я н и е и м а меха
н и ч н и т е с в о й с т в а н а газ и и м а висока е л е к т р и ч н а проводимост.
П л а з м а т а поглъща и разсейва е н е р г и я т а н а с л е д в а щ и т е им
пулси и т а к а екранира п о д л е ж а щ и т е т ъ к а н и о т т я х н о т о д е й с т в и е .
О т друга с т р а н а , к а т о се р а з ш и р я в а бързо, т я предизвиква механич
ни в ъ л н и и удар, к о й т о разрушава с ъ с е д н и т е т ъ к а н и без изгаряне.
Д о п ъ л н и т е л н о разрушаване н а с т ъ п в а и о т с ъ з д а д е н о т о в т я х меха
Лазерен Лазерен нично напрежение.
сноп сноп
Първоначално
т о з и м е т о д е изпол
зван за разрушаване
Течност
на т у м о р и , но поради
Конкремент опасност о т попада
не на т у м о р н и к л е т
ки в здрава съседна
Поглъщане Изпарение, Образуване и
йонизация разпространение т ъ к а н или в к р ъ в т а
на ударна вълна
Фиа. 36.14. Е т а п и н а м е х а н и ч н о т о д е й с т в и е п р и (десиминация), т о й е
раздробяване н а к о н к р е м е н т и з м е с т е н о т ФДТ.
Сега се п р и л а г а предимно з а лазерна литотрипсия —раздробяване н а
бъбречни и ж л ъ ч н и к а м ъ н и 6 т я л о т о на п а ц и е н т а (фиг. 36.14). Лазер
н а плазма се получава и в прозрачни биологични среди к а т о к л е т ъ ч
ни мембрани и органели.
Р а б о т а т а с лазерно лъчение не е безопасна. В най-голяма
с т е п е н са з а с т р а ш е н и о ч и т е , т ъ й к а т о п р я к о т о попадане на
л ъ ч е н и е т о в т я х може д а предизвика изгаряне н а р о г о в и ц а т а и
р е т и н а т а . З а п р е д п а з в а н е т о и м се и з п о л з в а т очила с ф и л т р и ,
к о и т о не п р о п у с к а т и з л ъ ч в а н а т а дължина н а в ъ л н а т а . Д и м ъ т и
ч а с т и ц и т е , о т д е л я н и при а б л а ц и я т а , се о т с т р а н я в а т с абсорбер, за
да се избегне е в е н т у а л н а опасност о т инфекции.
Не т р я б в а да се подценява и р и с к ъ т о т е л е к т р и ч е н удар,
т ъ й к а т о някои лазери се з а х р а н в а т с високо напрежение о т конден
з а т о р и , к о и т о о с т а в а т заредени и след приключване на р а б о т а т а .
З а г р е т и ч а с т и или повреди на о х л а ж д а щ а т а с и с т е м а на лазера
м о г а т да п р и ч и н я т изгаряне. П о м е щ е н и я т а , определени з а р а б о т а с
лазери, се о б о з н а ч а в а т с предупредителни знаци и т а б е л и (фиг. 36.15).
CAUTION
L A S E R RADIATION
HIGH VOLTAGE AVOID E X P O S U R E DO MOT ПАДе ШТО BEAM
25,000 VDC L A S E R RADIATION I S
Cir»r,ITOV H*'чси-« IC'lAl. c>(*rc.t CMinreo FROM THIS
' DIODS LASER
1 mWMAX OUTPUT AT «М-ГТ» rir
LC«C VUB »ОСЯ IS PC'AOVCO
APERTURE CLAS»II т я г и »лооисг
Фиг. 36.15. З н а ц и и т а б е л и , о б о з н а ч а в а щ и м е с т а , к ъ д е т о се р а б о т и с
лазер

Г л а в а VII. ЙОНИЗИРАТТТИ Л Ъ Ч Е Н И Я
§ 37. РЕНТГЕНОВИ Л Ъ Ч И
<• Н а 28 д е к е м в р и 1895 а. п р о ф е с о р ъ т по ф и з и к а В и л х е л м Р е н т г е н
(Wilchelm R ö n t g e n ) п р а в и в г е р м а н с к и я град Вюрибург н а у ч н о съобщение,
озаглавено ' З а н о в и я вид л ъ ч и ", последвано по-късно о т още две с ъ о б щ е н и я
з а т я х . О п и с а н и т е о т него л ъ ч и н а и с т и н а и м а л и нови и необикновени з а
онова време с в о й с т в а и т е х н и я т о т к р и в а т е л ги н а р е к ъ л "хикс л ъ ч и ". Тези
свойства били толкова тайнствени, че редииа изследователи били
з а в л а д я н и о т и д е я т а д а о т к р и я т и т е н я к а к ъ в друг вид л ъ ч и с особени
с в о й с т в а . Е д и н с т в е н и я т учен, к о й т о у с п я в а д а н а п р а в и т о в а , е ф р е н с к и я т
п о т о м с т в е н ф и з и к А н р и Б е к е р е л (He nri Becquerel), о т к р и в а й к и радио
а к т и в н о с т т а п р е з 1896 г.
§ 37.1. П о л у ч а в а н е и с в о й с т в а н а р е н т г е н о в и т е л ъ ч и
Р е н т г е н о в и т е л ъ ч и се р а з п р о с т р а н я в а т праволинейно, не се
о т к л о н я в а т о т м а й н и т н о поле, й о н и з и р а т г а з о в е т е , п р е м и н а в а т
през непрозрачни т е л а , не се о т р а з я в а т . Освен т о в а , подобно на
с в е т л и н а т а , т е и м а т ф о т о г р а ф с к о д е й с т в и е и п р е д и з в и к в а т флу-
оресиенция, по к о я т о впрочем са били о т к р и т и . Р е н т г е н о в и т е л ъ ч и
и м а т още химично и силно биологично д е й с т в и е . Някои о т сво й ства
т а и м са присъщи на е л е к т р о м а г н и т н и т е вълни. Т я х н а т а вълнова
природа, обаче, е доказана едва 17 г. след к а т о са били о т к р и т и , а по-
късно е установено, че р е н т г е н о в и т е л ъ ч и са е л е к т р о м а г н и т н и
в ъ л н и с дълокина на в ъ л н а т а от около 1 р т до 10 п т .
Някои явления, к а т о ф о т о е л е к т р и ч н о т о поглъщане и
к о м п т ъ н о в о т о разсейване, м о г а т да се о б я с н я т само ако се допусне,
че р е н т г е н о в и т е л ъ ч и са п о т о к о т ч а с т и и и —фотони, т . е. че и м а т
и к о р п уск уля рни свойства. Това е в съгласие със с х в а щ а н е т о за
корпускулярно-вълновия дуализъм, в ъ з п р и е т о първоначално за
с в е т л и н а т а , а след т о в а з а други е л е к т р о м а г н и т н и вълни и за
микрочастииите.
• П р и н ц и п н о у с т р о й с т б о н а ренпггеноба т р ъ б а и уредба
И з т о ч н и к н а р е н т г е н о в и л ъ ч и е р е н т г е н о в а т а т р ъ б а (фиг.
37.1). Т я е с т ъ к л е н балон с д в а е л е к т р о д а , о т к о й т о в ъ з д у х ъ т е
и з т е г л е н до ниско н а л я г а н е (1 -
10 т Р а ) . К а т о д ъ т е волфра
м о в а спирала, п о с т а в е н а пред
о т р а ж а т е л и з а г р я в а н а с ниско
напрежение, наречено о т о п л и
Отражател т е л н о . О т д е л е н и т е о т него
е л е к т р о н и (чрез т е р м о е л е к т -
Рентгенови лъчи ронна емисия) се н а с о ч в а т о т
Фиа. 37.1. Р е н т г е н о в а т р ъ б а о т р а ж а т е л я в т е с е н сноп и се
ускоряват към анода под
д е й с т в и е н а високо п о с т о я н н о напрежение о т п о р я д ъ к а н а д е с е т к и и
с т о т и ц и kV. П р и в з а и м о д е й с т в и е т о и м с а т о м и т е н а анода о т него
се и з л ъ ч в а т р е н т г е н о в и л ъ ч и .
Освен р е н т г е н о в а т а т р ъ б а , о с н о в н и т е ч а с т и на една р е н т
генова уредба са; т о к о з а х р а н в а щ блок, р е г и с т р и р а щ о у с т р о й с т в о и
п у л т з а к о н т р о л и у пр ав л ение. Т о к о з а х р а н в а щ и я т блок с ъ д ъ р ж а
високоволтов г е н е р а т о р на постоянно напрежение, с ъ с т а в е н о т
п о в и ш а в а щ т р а н с ф о р м а т о р (обикновено в и н т е р в а л а 10 - 200 kV) и
т о к о и з п р а в и т е л . В него и м а и п о н и ж а в а щ т р а н с ф о р м а т о р (10 - 1 5 V)
за о т о п л и т е л н о т о напрежение.
Р е г и с т р и р а щ о т о у с т р о й с т в о включва основните с р е д с т в а
з а в и з у а л и з а ц и я н а и з с л е д в а н и я образ - подвижен ф л у о р е с ц и р а щ
е к р а н и к а с е т а з а ф о т о г р а ф с к и ф и л м и . Н а к о м а н д н и я п у л т са
изведени е л е к т р и ч е с к и т е и з м е р и т е л н и уреди и р е о с т а т и з а регули
ране н а т о к а и напрежението. З а р а б о т а т а н а р е н т г е н о в и я а п а р а т
са необходими и р е д и ц а п р и н а д л е ж н о с т и , к а т о в и с о к о в о л т о в и
кабели, бленди з а о г р а н и ч а в а н е н а л ъ ч е в и я сноп, м е т а л н и ф и л т р и з а
п р о м я н а в ъ л н о в и я с ъ с т а в н а л ъ ч е н и е т о и др.
• Интензитет и бълноб състав н а лъчението

Много г о л я м а ч а с т о т к и н е т и ч н а т а е н е р г и я н а е л е к т р о
н и т е в р е н т г е н о в а т а т р ъ б а (около 99%) се п р е д а в а н а анода в ъ в вид
н а т о п л и н а Q. Т о в а п о в и ш а в а н е г о в а т а т е м п е р а т у р а и т я м о ж е д а
достигне т е м п е р а т у р а т а на топене на м е т а л а , о т който е
направен. З а д а не се повреди т р ъ б а т а , з а о х л а ж д а н е н а анода са
в з е т и с п е ц и а л н и мерки. З а ц е л т а т о й се п р а в и о т масивно п а р ч е
VII. Й о н и з и р а щ и л ъ ч е н и я 379
м е т а л с голяма т о п л о п р о в о д н о с т (мед), свързва се к ъ м външно водно
охлаждане u ч е л н а т а му п о в ъ р х н о с т се облицова с т р у д н о т о п и м
м е т а л (W, Mo, Pt). Със с ъ щ а т а цел са р а з р а б о т е н и и специални р е н т
генови т р ъ б и с в ъ р т я щ се
Рентгенови л ъ ч и \ Нагреваема жичка
анод (фиг. 37.2).
Онази част от
к и н е т и ч н а т а енергия на
е л е к т р о н а , к о я т о не се
предава н а в е щ е с т в о т о
във вид н а т о п л и н а , се пре
Поток
електрони Анод Вакуумна тръба в р ъ щ а в к в а н т енергия h v
Фиа. 37.2. С х е м а н а р е н т г е н о в а т р ъ б а с н а новополученото р е н т
в ъ р т я щ се анод геново лъчение:
ти (37.1)
Q + /г
К о л и ч е с т в о т о предадена т о п л и н а о т всеки ускорен е л е к т р о н и м а

случаен х а р а к т е р и з а т о в а при у д а р и т е н а много е л е к т р о н и се
п о л у ч а в а т р е н т г е н о в и л ъ ч и с различна енергия. Р е н т г е н о в и л ъ ч и с
м а к с и м а л н а енергия hv 0 щ е се п о л у ч а т в с л у ч а и т е , к о г а т о Q = 0. Т ъ й
к а т о к и н е т и ч н а т а енергия н а е л е к т р о н а (със заряд е) се придобива в
е л е к т р и ч н о поле с п о т е н ц и а л U, (37.1) се написва т а к а :
т и. 2
= e U = hvn •
К а т о се и м а предвид, ч е
v
(Ao с,
з а л0 се получава
he
Х0 - (37.2)
Ако в последния и зра з се з а м е с т я т ч и с л е н и т е с т о й н о с т и на

к о н с т а н т и т е h, е и е, между м и н и м а л н а т а д ъ л ж и н а н а в ъ л н а т а на
р е н т г е н о в о т о лъчение Хо, изразена в п т , и у с к о р я в а щ о т о напрежение
U в kV се получава п р о с т а връзка:
1,23 (37.3)
А-о -
U
Вижда се, ч е с повишаване н а а н о д н о т о напрежение U д ъ л ж и н а т а на
в ъ л н а т а н а р е н т г е н о в о т о лъчение н а м а л я в а . Л ъ ч е н и е с по-малка X
и м а по-еоляма енергия и проникба по-дълбоко бъб б е щ е с т б о т о . В
м е д и и и н а т а е п р и е т о по-енергийното лъчение (Я, < 0,01 п т ) да се
нарича т в ъ р д о , а по-дълговълновото (А. > 0,01 п т ) —меко. Т в ъ р д о с т
т а н а л ъ ч е н и е т о се регулира, к а т о се изменя U.
Под и н т е н з и т е т на рентгеновите л ъ ч и I се разбира величи
н а т а п о в ъ р х н о с т н а п л ъ т н о с т на енергийния п о т о к , д еф и н и р ан а при
т о п л и н н о т о е л е к т р о м а г н и т н о лъчение (9.6). С п е к т ъ р на рентгено
вите л ъ ч и е з а в и с и м о с т т а на т е х н и я и н т е н з и т е т о т д ъ л ж и н а т а
на в ъ л н а т а /. и л и о т е н е р г и я т а на ф о т о н и т е h\>. И н т е н з и т е т ъ т
н а р а с т в а с повишаване на а н од н от о напрежение U, к а т о о т н о с и т е л
н и я т д я л н а п о - к ъ с о в ъ л н о в а т а ч а с т о т с п е к т ъ р а се увеличава (фиг.
37.3 а), т . е . с изменение на U се променя и в ъ л н о в и я т състав на
лъчението.
И н т е н з и т е т ъ т на л ъ ч е н и е т о I е пропориионален н а големи
н а т а н а анодния т о к 1а през р е н т г е н о в а т а т р ъ б а . Тази големина се
определя о т броя н а е л е к т р о н и т е , о т д е л е н и о т к а т о д а за единииа
1
х — х 1
и^ 1
а
V " А-о" V
а б
Ф и г . 37.3 Н е п р е к ъ с н а т и р е н т а е н о в и с п е к т р и п р и р а з л и ч н и
а н о д н и н а п р е ж е н и я (а) и р а з л и ч е н аноден т о к (б)
време и се и з м е н я в з а в и с и м о с т о т о т о п л и т е л н и я т о к н а к а т о д а .
Така и н т е н з и т е т ъ т н а л ъ ч е н и е т о може да се и з м е н я и чрез анодния
т о к , без да се променя н е г о в и я т вълнов с ъ с т а в (фиг. 37.3 б). Изобщо
и н т е н з и т е т ъ т зависи о т U, 1а и о т поредния а т о м е н номер н а
е л е м е н т а н а анода Z по следния начин:
I = kZU2Ia , (37.4)
където k е константа.
VII. Йонизиращи л ъ ч е н и я 381

§ 37.2. С п и р а ч н о и х а р а к т е р и с т и ч н о л ъ ч е н и е
В ъ з н и к в а н е т о на рентаеново лъчение с н е п р е к ъ с н а т спек
т ъ р се обяснява със з а б а в я н е т о на е л е к т р о н и т е при н а в л и з а н е т о и м
във в е щ е с т в о т о н а анода. П р о м я н а т а н а т я х н а т а скорост, според
к л а с и ч е с к а т а е л е к т р о д и н а м и к а , променя и м а г н и т н о т о поле, к о е т о
т е с ъ з д а в а т при д в и ж е н и е т о си, а т о в а се п р о я в я в а к а т о излъчване
на е л е к т р о м а г н и т н и вълни. Е н е р г и я т а на т е з и вълни се определя
не само о т е н е р г и я т а на е л е к т р о н и т е , но и о т у с л о в и я т а , при кои
т о е л е к т р о н и т е се з а б а в я т и с п и р а т . Е т о защо т а к а полученото
рентгеново лъчение се нарича с п и р а ч н о .
При д о с т а т ъ ч н о висока енергия у с к о р е н и т е е л е к т р о н и
м о г а т да о т к ъ с н а т е л е к т р о н и о т в ъ т р е ш н и т е е л е к т р о н н и слоеве
на а т о м и т е на анода. Е н е р г и я т а на всички свързани в а т о м а елек
т р о н и е о т р и ц а т е л н а , но т я н а р а с т в а по а б с о л ю т н а с т о й н о с т к ъ м
п о - в ъ т р е ш н и т е е л е к т р о н н и слоеве. М я с т о т о на о т д е л е н и я елек
т р о н (с енергия Е к ) може да се заеме о т е л е к т р о н о т по-външен слой
на а т о м а (с енергия Е ) , при к о е т о р а з л и к а т а в е н е р г и я т а му се
о т д е л я под ф о р м а т а н а ф о т о н ре н т г е н ово лъчение:
/г V - Е ~ Е к
N
М
М серия
L серия
jrjrjnr
К
К серия
Фиг. 37.4. Е л е к т р о н н и преходи Фиг. 37.5. С п е к т р и на р е н т

в а т о м а при излъчване на геново лъчение при различни
х а р а к т е р и с т и ч н о лъчение анодни напрежения 6 kV
Т ъ й к а т о е л е к т р о н и м о г а т д а б ъ д а т о т к ъ с н а т и о т всеки
един о т в ъ т р е ш н и т е слоеве К, L, М, N и т . н . , т о и р е н т г е н о в и
емисионни преходи н а е л е к т р о н и м о г а т да се п о л у ч а т о т всеки един
по-външен е л е к т р о н е н слой. Тогава се и з л ъ ч в а р е н т г е н о в о лъчение,
с ъ с т а б е н о о т л и н и и , к о и т о се о б е д и н я б а т 6 серии 6 з а б и с и м о с т о т
слоя, н а к о й т о з а б ъ р ш б а т п р е х о д и т е (фиа. 37.4). Т а к а л и н и и т е ,
и з л ъ ч е н и п р и преходи н а K-слоя, о б р а з у б а т K - с е р и я т а и се о з н а ч а б а т
с K Q , Kß , К у , ... ; п р и п р е х о д и т е н а L-слоя се получаба L - с е р и я т а - L a ,
Lp , Ly ,... и т . н.
С е р и и т е се с ъ с т о я т само о т няколко л и н и и и са х а р а к т е р н и
з а бсеки бид а т о м и , к о й т о аи и з л ъ ч б а . Т е х н и т е л и н и и и м а т по-золям
и н т е н з и т е т о т н е п р е к ъ с н а т и я с п е к т ъ р , бърху к о й т о се н а с л а г б а т
и о б р а з у б а т х а р а к т е р и с т и ч н и я рентгенов спектър (фиг. 37.5), а
п о л у ч е н о т о л ъ ч е н и е се н а р и ч а характеристично рентгеново л ъ ч е н и е .
Макар и характеристични, линейните рентаеноби спектри
н а п о - т е ж к и т е е л е м е н т и са т б ъ р д е сходни помежду си по брой и
2 бзаимно разположение н а л и н и и т е (фиа.
37.6). Тоба аи р а з л и ч а в а с ъ щ е с т б е н о о т
4 5 Rh
о п т и ч н и т е а т о м н и с п е к т р и , получа-
4 1 Nb
38 Sr
бани при емисионните преходи на
37 Rb б а л е н т н и т е е л е к т р о н и о т бъзбудено б
35 Br нормално с ъ с т о я н и е . Е д н о о б р а з и е т о н а
34 Se х а р а к т е р и с т и ч н и т е р е н т а е н о б и спек
3 3 As т р и се обясняба със з а б ъ р ш е н и я с т р о
е ж н а б ъ т р е ш н и т е е л е к т р о н н и слоебе
Фиг. 37.6. Х а р а к т е р и с т и ч н и
рентгенови спектри на по-тежките елементи, които и м а т
еднакба е л е к т р о н н а конфиаураиия.
С н а р а с т б а н е н а а т о м н и я номер н а х и м и ч н и т е е л е м е н т и Z
нарастба и р а з л и к а т а б енераията на електроните о т бъншните и
б ъ т р е ш н и т е слоебе, а т о б а о з н а ч а б а по-аоляма е н е р а и я н а и з л ъ ч е н и
т е ф о т о н и и по-малка дължина на б ъ л н а т а н а х а р а к т е р и с т и ч н и т е
линии. З а в и с и м о с т т а н а ч е с т о т а т а v о т Z е о т к р и т а и изследбана
о т а н а л и й с к и я ф и з и к Моузли (Н. Moseley) п р е з 1913 а. и носи и м е т о
закон на М о у з л и
Vv = а( Z - Ь) (37.5)
Той и з р а з я б а п р о п о р и и о н а л н о с т м е ж д у к в а д р а т н и я корен о т ч е с т о
т а т а на х а р а к т е р и с т и ч н а т а линия и заряда на ядрото, намален с
една к о н с т а н т а Ь, н а р е ч е н а к о н с т а н т а н а е к р а н и р а н е н а я д р о т о о т
електроните.
§ 37.3. Р е н т г е н о в с т р у к т у р е н u ф л у о р е с ц е н т е н а н а л и з
В ъ л н о в а т а природа н а р е н т а е н о в и т е л ъ ч и е доказана чрез
я в л е н и е т о д и ф р а к ц и я по идея н а Лауе (Мах von Laue). Той предполага,
че р е н т а е н о в и т е л ъ ч и и м а т дължина на в ъ л н а т а X о т порядъка на
г о л е м и н а т а на к о н с т а н т а т а на к р и с т а л н а т а р е ш е т к а н а е с т е с т
в е н и т е к р и с т а л и , к о я т о е J ~ 0,1 п т . В т а к ъ в случай к р и с т а л и т е
м о г а т да б ъ д а т използвани к а т о дифракционна р е ш е т к а за р е н т г е
н о в и т е лъчи. Тази идея е п о т в ъ р д е н а експериментално о т н е г о в и т е
с ъ т р у д н и ц и Фридрих и Книпинг (W. Friedrich, P. Knipping) през 1912 г.
З а о т к р и в а н е на д и ф р а к ц и я т а на р е н т г е н о в и т е л ъ ч и Нобеловата
награда е дадена на Лауе.
С х е м а т а н а о п и т а е п р о с т а (фиг. 37.7). О т р е н т г е н о в а т р ъ
ба през о т в о р в оловен екран се о т д е л я т ъ н ъ к сноп р е н т г е н о в и л ъ ч и
и се насочва върху к р и с т а л . С н о п ъ т се разсейва о т ч а с т и ц и т е на
к р и с т а л а , разположени в успоредни равнини н а р а з с т о я н и я , равни на
к о н с т а н т а т а н а к р и с т а л н а т а р е ш е т к а . Л ъ ч и т е , разсеяни о т
различни равнини, и м а т п о с т о я н н а ф а з о в а разлика и м о г а т да
и н т е р ф е р и р а т . П о л у ч е н а т а дифракционна к а р т и н а се р е г и с т р и р а
на ф о т о п л а к а .
Екран
Рентг. Кристал
тръба
*1^ OITlwilJittlVcl
Фив. 37.7. Схема н а о п и т н а т а Фиа. 37.8. Д и ф р а к ц и я н а р е н т г е н о в и т е

постановка з а д и ф р а к ц и я н а л ъ ч и о т р а в н и н и т е н а к р и с т а л н а т а
рентгенови л ъ ч и решетка
Л ъ ч и т е , п а д а и щ под ъ а ъ л 0 спрямо р а в н и н и т е (ъгъл н а хлъз

гане), след разсейване под ъ г ъ л 20 гце и м а т разлика в хода А = 2(isin0
(фиг. 37.8). И н т е р ф е р е н ч е н максимум и д е се получи, ако А = kX, къде
т о k е цяло п о л о ж и т е л н о число. У с л о в и е т о
2(isin0 = kX (37.6)
носи и м е т о у с л о в и е на Брег-Вулф (Bragg-Вульф). То показва, че за
всяка Х> 2d м о ж е д а се намери ъгъл на падане 0, з а к о й т о се получава
максимум в п о с о к а т а на оаледалното о т р а ж е н и е . Това означава, ч е
ако даден к р и с т а л се в ъ р т и , т . е. ъ а ъ л ъ т на хлъзаане се променя,
максимуми щ е д а в а т р е н т г е н о в и лъчи с различна X. Ако d е и з в е с т
но, о т у с л о в и е т о на Бреа-Вулф може да се определи д ъ л ж и н а т а на
в ъ л н а т а {принцип на рентгеновата спектрометрия).
О б р а т н а т а задача - определяне на d при и з в е с т н а X, е пред
м е т на рентгеновия структурен анализ. Това е н а й - е ф е к т и в н и я т
съвременен м е т о д за изследване с т р у к т у р а т а не само на кристали,
но и на биологични макромолекули. З а т о в а , освен в кристалография-
т а , ф и з и к а т а , х и м и я т а и т е х н и к а т а , т о й се прилага и в молекулна
т а биология, б и о х и м и я т а и б и о ф и з и к а т а .
Резултатите от биофизикохимичните приложения на
р е н т г е н о в и я с т р у к т у р е н анализ са главно в две направления. Едно
т о включва у с т а н о в я в а н е т о на п р о с т р а н с т в е н а т а с т р у к т у р а на
редииа важни биологични макромолекули - хормони (например инсу
лин), а н т и б и о т и ц и (пеницилин, т е т р а ц и к л и н и ) , в и т а м и н и (D2 , D3 ,
В]2), нуклеинови киселини, йонофори (валиномицин, нонактин, грами-
цидин А), и н т е г р а л н и мембранни б е л т ъ ц и , токсини, фосфолипиди и
др. Към д р у г о т о направление се о т н а с я т с т р у к т у р н и т е изслед
вания на ензими и е н з и м - с у б с т р а т н и комплекси, и д е н т и ф и ц и р а н е
на функционални групи на а к т и в н и ц е н т р о в е и др. Такива са изслед
в а н и я т а върху д и х а т е л н и т е ензими със с у б с т р а т СЬ (хемоглобин,
миоглобин, п р о м е н и т е им при оксигенация), върху ензима лизоцим
със с у б с т р а т олигозахарид о т к л е т ъ ч н и т е с т е н и на бактерии,
върху рибонуклеаза, химотрипсин, карбоксипептидаза и др.
З а разлика о т р ен т г ен о в и я с т р у к т у р е н анализ, рентгенови
я т флуоресцентен а н а л и з е м е т о д за а т о м е н анализ на вещества.
Той се основава на е м и с и о н н и т е х а р а к т е р и с т и ч н и р е н т г е н о в и спек
т р и , получени при възбуждане с рентгенови лъчи. По принцип т о й е
аналогичен на о п т и ч н и я а т о м е н ф л у о р е с ц е н т е н анализ (вж. § 33.3),
но р е н т г е н о в а т а флуоресценция има по-различен механизъм о т
о п т и ч н а т а . Д о к а т о з а о п т и ч н а флуоресценция е д о с т а т ъ ч н о само
да се възбуди а т о м ъ т , з а р е н т г е н о в а т а е необходимо а т о м ъ т да се
йонизира в п о - в ъ т р е ш е н слой, к ъ д е т о да премине е л е к т р о н о т по-
външни слоеве. З а т о в а , в сравнение с о п т и ч н и т е а т о м н и спектри,
рентгеновите и м а т две характерни особености - много по-малък
брой линии и сходство на с п е к т р и т е на различни е л е м е н т и в
с ъ о т в е т с т в и е със закона на Моузли.
Принципната схема на апарата за рентгенов флуоресцентен
анализ (фиг. 37.9) е аналогична на с х е м а т а на оптичния флуориме-
т ъ р . П р о б а т а се облъчва с високоенергийно рентгеново лъчение с
непрекъснат спектър, което съдържа ф о т о н и с по-висока енергия о т
енергията на йонизация на в ъ т р е ш н и т е електрони в а т о м и т е на
пробата. Полученото о т нея характеристично лъчение се о т д е л я
под ъгъл спрямо възбуждащото и след колимиране попада в рентге
нов с п е к т р о м е т ъ р .
Рентаеноб Диспергиращият е л е м е н т
спектрометър на с п е к т р о м е т ъ р а обикновено е
/ п h специален кристал-анализатор,
Рента, т р ъ б а Проба но в някои а п а р а т и за т а з и цел
служи с а м а т а проба. В кристала
Фиг. 37.9. П р и н ц и п н а схема н а
рентаеноб ф л у о р и м е т ъ р лъчението д ифр а ктир а и съглас
но условието на Брег-Вулф (37.6)
на определени ъгли п о п а д а т лъчи със с ъ о т в е т н а дължина на вълна
т а . Тези лъчи се р е г и с т р и р а т о т д е т е к т о р и - пропорционален
гайгер-мюлеров брояч за дълговълновата о б л а с т и сцинтилационен -
за късовълновата. Химичните е л е м е н т и в пр о б а та се определят
к а т о измерените дължини на вълната се сравняват с таблични
с т о й н о с т и за рентгенови характеристични линии.
Пробите м о г а т да б ъ д а т в твърдо, т е ч н о или прахообразно
състояние. Те не т р я б в а да се а т о м и з и р а т и освен т о в а не се разру
шават, повреждат или изразходват при анализа. З а качествен
анализ е необходимо да се получат х а р а к т е р и с т и ч н и т е спектри на
всички химични е л е м е н т и в пробата. З а т а з и цел се р е г и с т р и р а т
последователно всички линии к а т о се в ъ р т и кристал-анализаторът
и по т о з и начин се изменя ъ г ъ л ъ т на хлъзгане. Количественият
анализ се основава на пропорционалността между к о н ц е н т р а ц и я т а
на е л е м е н т а и и н т е н з и т е т а на а н а л и т и ч н а т а линия (регистриран
брой импулси о т д е т е к т о р а ) . Такава пропорционалност обаче има
само при ниски концентрации, а при по-високи се н а л а г а т корекции.
§ 38. РАДИОАКТИВНОСТ
• Изследвайки ф л у о р е с ц е н ц и я т а н а уранови съединения, Бекерел
о т к р и в а , че т е и з п у с к а т н е и з в е с т е н д о т о г а в а вид лъчи, к о и т о нарекъл
уранови. Тези лъчи, к а к т о и р е н т г е н о в и т е , д е й с т в а л и н а ф о т о г р а ф с к а т а
емулсия и йонизирали г а з о в е т е , но за п о л у ч а в а н е т о и м не бил нужен
никакъв уред - т е били свойство на в е щ е с т в о т о . По-късно М а р и я Кюри
нарича т о в а с в о й с т в о р а д и о а к т и в н о с т .
О т к р и в а н е т о на р а д и о а к т и в н о с т т а попада в с я н к а т а на о т к р и
т и е т о н а Р е н т г е н и з н а ч е н и е т о му не се оценява веднага. То получава
заслужено признание благодарение на у с и л и я т а на с ъ п р у з и т е Мария и Пиер
Кюри, к о и т о у с т а н о в я в а т , че и е л е м е н т ъ т т о р и й е радиоактивен, а по-
късно о т к р и в а т и два н е и з в е с т н и д о т о г а в а химични е л е м е н т а с т а к о в а
свойство - полоний и радий. З а т о в а през 1903 г. т е р а з д е л я т с Бекерел
Н о б е л о в а т а награда по ф и з и к а .
З а о т к р и в а н е т о и изследването на р а д и о а к т и в н о с т т а са присъ
дени повече о т 10 Нобелови награди по ф и з и к а и химия, между к о и т о и н а
Ръдърфорд (Е. Rutherford), Ирен и Фредерик Жолио-Кюри (I. et F. Joliot-
Curie), Ферми (Е. Fermi), Хевеши (G. Hevesy) и Хан (О. Hahn). Според Айнщайн
о т к р и в а н е т о н а р а д и о а к т и в н о с т т а и м а т а к о в а значение за ч о в е ш к а т а
цивилизация, к а к в о т о и м а и о т к р и в а н е т о н а огъня.
§ 38.1. Р а д и о а к т и в н о с т , р а д и о н у к л и д и
Радиоак т ивн ос тта, наричана още радиоактивно разпадане
или по-правилно - р а д и о а к т и в н о превръщане на а т о м н и т е ядра, е
с в о й с т в о т о на я д р а т а д а и з п у с к а т а - или ß - ч а с т и ц и и у-лъчи, в
р е з у л т а т на к о е т о се п р е в р ъ щ а т в друз вид или п р о м е н я т енер
г и й н о т о си с ъ с т о я н и е . Всяко ядро или някакъв брой ядра или а т о м и
о т един и същ вид (нуклид) се характеризира с определена маса,
заряд и енергия (вж. § 23.1). При р а д и о а к т и в н о т о превръщане поне
една о т т е з и х а р а к т е р и с т и к и на нуклида се променя. Най-чудното в
р а д и о а к т и в н о с т т а е с п о н т а н н о т о й п р о т и ч а н е — т я се проявява,
без да е предизвикана о т външно въздействие и з а т о в а е наречена
естествена р а д и о а к т и в н о с т .
Наскоро след о т к р и в а н е на р а д и о а к т и в н о с т т а Ръдърфорд,
П. и М. Кюри у с т а н о в я в а т , че и з с л е д в а н и т е радионуклиди м о г а т да
и з п у с к а т само т р и вида лъчи: ядра на хелия (а-частици), е л е к т р о н и
(ß - ч а с т и ц и ) и виокоенергийно е л е к т р о м а г н и т н о лъчение (у-лъчи).
VII. Йонизиращи лъчения 387

Bnocjiegcmßue е omkpuma р а д и о а к т и б н о с т , n p u к о я т о се и з л ъ ч б а т
п о з и т р о н и (ß^-частици), едновременно н е у т р о н и и у - к в а н т и (при
делене н а ядра), п р о т о н и , а дори и я д р а н а п о - т е ж к и е л е м е н т и к а т о
,4
С, :4 Ne и 2SMg (f-радиоактибност).
Р а д и о а к т и в н и т е превръщания и е н е р а и й н и т е преходи в ядра
т а се п р е д с т а в я т със схеми. Н а т я х е н е р г и й н и т е н и в а н а я д р а т а се
и з о б р а з я в а т с х о р и з о н т а л н и линии, п р е в р ъ щ а н и я т а - със с т р е л к и :
при излъчване н а ч а с т и ц а с п о л о ж и т е л е н заряд с т р е л к а т а е
наклонена наляво, при е л е к т р о н и - надясно, а при у- л ъ ч и с т р е л к а т а
е о т в е с н а (фиа. 38.1, 38.3, 38.4).
През 1934 а. Ирен и Фредерик Жолио-Кюри п о л у ч а в а т
изкуствено, к а т о п р о д у к т о т ядрена реакция, р а д и о а к т и в е н нуклид
(радионуклид) о т нерадиоактивен. Т а к а т е о т к р и в а т изкуствената
радиоактивност. Д в а т а вида р а д и о а к т и в н о с т и м а т общи законо
м е р н о с т и и е по-правилно не я в л е н и я т а , а р а д и о н у к л и д и т е да се
д е л я т н а естествени (природни) и изкуствени (техногенни).
Досеаа са и з в е с т н и над 2000 нуклида, о т к о и т о радионук
л и д и т е са повече о т 1800 и т е х н и я т брой продължава да р а с т е
поради с и н т е з н а нови. С т а б и л н о с т т а н а р а д и о н у к л и д и т е се
х а р а к т е р и з и р а с период на полуразпадане Т (вж. § 39.2). П р и е т о е
радионуклидите с Т < 10 денонощия да се н а р и ч а т краткоокивеещи, а
о с т а н а л и т е —дългозкивеещи.
Е с т е с т в е н и т е дълаоживеещи радионуклиди и м а т период на
полуразпадане, сравним с в ъ з р а с т т а н а З е м я т а , а т о в а означава, че
са образувани едновременно с нея. Такива са "^К, S7Rb, | , 0 Ро, 2 2Th, : ' S U,
3J
Pu и др. Е с т е с т в е н и т е к р а т к о ж и в е е щ и радионуклиди се получа
в а т н е п р е к ъ с н а т о и по произход са два вида. Е д н и т е са членове н а
р а д и о а к т и в н и редове (семейства), в к о и т о един изходен дълаоживеещ
радионуклид (родоначалник) създава редица произлизащи един о т
друа различни радионуклиди, з а в ъ р ш в а щ а със с т а б и л е н нуклид. И м а
ч е т и р и т а к и в а реда: уранов - с начало 238U и к р а й 206РЬ, а к т и н о у р а -
нов —с начало ~ U и к р а й J)7 Pb, т о р и е в —с начало 23"Th и к р а й "08РЬ, и
н е п т у н о в - с начало 237 Np и край 2ü9Bi.
Д р у г и я т вид е с т е с т в е н и к р а т к о ж и в е е щ и радионуклиди са
п 0
Р 9 у к т и о т ядрени реакции, предизвикани о т к о с м и ч н о т о лъчение.
Така например в а т м о с ф е р а т а н е п р е к ъ с н а т о се образува 14С, т ъ й
14
к а т о н е у т р о н и н а кос ми чн от о лъчение се з а л а б я т о т я д р а н а N,
при к о е т о се о т д е л я т п р о т о н и .
Големи к о л и ч е с т в а и з к у с т в е н и радионуклиди се о б р а з у в а т
при р а б о т а т а н а я д р е н и т е р е а к т о р и о т д е л е н е т о н а я д р а т а н а 2VSU
11
Р и З а н у ж д и т е н а р а д и о н у к л и д н а т а диазностика, лъчелечение-
т о , з а радиационна с т е р и л и з а ц и я и пр., радионуклиди се п о л у ч а в а т
не само в р е а к т о р и т е , но и при ядрени реакции в а е н е р а т о р и и
у с к о р и т е л и на ч а с т и ц и (вж. § 39.4).
§ 38.2. А л ф а - я д р е н о п р е в р ъ щ а н е
П р и а - п р е в р ъ щ а н е т о о т изходното ядро ^ Х , наричано още
A
материнско, се получава ново, дъщерно ядро Z X Y . Н е з о в а т а маса е
по-малка с 4 единици о т м а с а т а на м а т е р и н с к о т о ядро, а а т о м н и я т
му номер - по-малък с 2 е л е м е н т а р н и заряда. Това е д о к а з а т е л с т в о ,
че а - ч а с т и ц а т а п р е д с т а в л я в а ядро на хелия, т ъ й к а т о също к а т о
незо и м а м а с а 4 и 2 п о л о ж и т е л н и заряда;
zX z _гУ + ^Не (38.1)
Реални примери з а а - р а д и о а к т и в н о превръщане са:

23 23 4
9*U -> 9 oTh + 2а
» B . -> T . T l + 2 а
2
«Po ^ 82РЬ + 2 а
Ако м а т е р и н с к о т о ядро е в покой, е н е р г и я т а , о т д е л е н а при
а - п р е в р ъ щ а н е т о , се разпределя между а - ч а с т и ц а т а и д ъ щ е р н о т о
ядро. П р а к т и ч е с к и к и н е т и ч н а енерзия н а а - ч а с т и ц а т а е равна на
ц я л а т а енерзия, т ъ й к а т о м а с а т а н а я д р о т о е з н а ч и т е л н о по-
золяма о т н е й н а т а маса. С к о р о с т т а v, с к о я т о а - ч а с т и ц и т е
и з л и т а т о т я д р а т а , е около една д е с е т а о т с к о р о с т т а на с в е т л и
н а т а във вакуум (v * 0,1 с ~ 107 m/s), а т я х н а т а енерзия при
е с т е с т в е н и т е радионуклиди е между 2 и 9 MeV. Въпреки т о в а т е не
п р о н и к в а т в т в ъ р д и т е т е л а , т ъ й к а т о и м а т золяма маса и заряд.
Всеки а-радионуклид излъчва а - ч а с т и ц и с една или няколко
енерзии, к о и т о са близки. З а в и с и м о с т т а между броя н а ч а с т и ц и т е и
т я х н а т а енерзия е е н е р з и и н и я т с п е к т ъ р н а л ъ ч е н и е т о . Следова-
т е л н о енергийният спектър на а-частиците е прекъснат, съставен
о т една или няколко линии. Енергията на а - ч а с т и ц и т е и радиа
ционният добив ( в е р о я т н о с т т а за излъчване на ч а с т и ц а при едно
разпадане) за радионуклида "^Bi (фиа. 38.1) са показани на т а б л . 38.1.
2l2
Табл.38Л. Данни за с п е к т ъ р а н а а - л ъ ч е н и е т о о т радионуклида Bi
a-частици ао а. сь аз аа as
Е и , MeV 6,09 6,05 5,77 5,62 5,60 5,48
Добив, % 27,2 69,9 1,7 0,15 1,1 0,016
Радиационният добив обикновено е най-аолям за а-частици

т е с най-висока енергия. Ч а с т и ц и т е с по-малък добив се излъчват
212, едновременно с у-лъчи о т дъщерното
ядро. Това означава, че след а-пре-
връщането дъщерното ядро е било
във възбудено състояние, т ъ й к а т о
у - л ъ ч и се и з л ъ ч в а т при преход на
я д р а т а о т възбудено в основно състо
яние.
Ако енергията на основното
състояние се приеме за нула, с у м а т а
о т енергията на а - ч а с т и ц и т е и
енергията на излъчените с т я х у -
лъчи за всяка група ( а | , а ; , а*, а4, а 5 )
не е т о ч н о равна на енергията на
ч а с т и ц и т е о т основната група ао
0,00
208 riTi (фиг. 38.1). Енергията на а-части-
81
ц и т е е малко по-малка о т разликата
Фиа. 38.1. Схема н а пребръща-
н е т о 2дз Bi—^g^Tl + a между енергиите на началното и
крайното състояние на ядрото. Това
е т а к а , з а щ о т о енергията на прехода се разпределя между излъчена
т а ч а с т и ц а и ядрото. Когато я д р о т о има значително по-голяма
маса о т ч а с т и ц а т а , т о придобива много малка ч а с т о т енергията
на прехода под ф о р м а т а на о т к а т (отскачане) и ч а с т и ц а т а о т н а с я
п о ч т и ц я л а т а енергия. Това се о т н а с я и за ß-, и за у-радиоактивното
превръщане.
Я д р е н и т е сили д е й с т в а т н а м а л к и р а з с т о я н и я , д о к а т о
о б л а с т т а н а д е й с т в и е н а е л е к т р о с т а т и ч н и т е (кулоновите) сили е
п р а к т и ч е с к и неограничена. О т т о в а следва, ч е в т е г к к и ядра, с ъ с т а
вени о т голям брой нуклони (над 210), я д р е н и т е сили н а привличане
между н у к л о н и т е са сравними с е л е к т р о с т а т и ч н и т е сили на
отблъскване. Т а к и в а са я д р а т а н а ;](, Ро, 22: Rn, 226Ra, 2l2 Th, 2,8 U, 239 Pu и
gp. Те с п о н т а н н о и з л ъ ч в а т а - ч а с т и ц и , к а т о н а м а л я в а т р а з м е р и т е
си и се п р е в р ъ щ а т в по-леки и по-стабилни ядра.
У с т а н о в е н о е обаче, че е н е р г и я т а н а о т д е л е н и т е а - ч а с т и ц и
е по-малка о т е н е р г и я т а , необходима за преодоляване н а п о т е н ц и а л
н а т а бариера, обусловена о т я д р е н и т е и к у л о н о ви те сили. Експери
м е н т а л н о е определено, че т я и м а височина над 8,78 MeV, а при
т е ж к и т е я д р а д о с т и г а до 25 - 30 MeV. Според к л а с и ч е с к а т а физика
а - р а д и о а к т и в н о т о разпадане е невъзможно при т е з и условия.
К в а н т о в а т а механика обаче не изключва в е р о я т н о с т т а а - ч а с т и ц а -
т а да преодолее п о т е н ц и а л н а т а бариера, к а т о проникне през нея.
Т е о р и я т а , основана н а п р е д с т а в а т а з а т о в а явление, наречено
тунелен ефект, се съгласува добре с о п и т н и т е данни.
§ 38.3. Б е т а - я д р е н о п р е в р ъ щ а н е
И з л е д в а н е т о н а ß - л ъ ч и т е о т е с т е с т в е н и радионуклиди пър
воначално показало, че т е са п о т о к о т бързи електрони. По-късно,
главно при и з к у с т в е н и радионуклиди, е у с т а н о в е н а и п о з и т р о н н а
р а д и о а к т и в н о с т и още едно ядрено превръщане, подобно н а пози-
т р о н н о т о , но без излъчване н а позитрони. Тези т р и я в л е н и я се о т
н а с я т к ъ м ß - р а д и о а к т и в н о т о превръщане, т ъ й к а т о се о б я с н я в а т с
в ъ т р е я д р е н о превръщане н а н у к л о н и т е —н е у т р о н („'я) в п р о т о н ( j p )
или обратно. Те са и з в е с т н и к а т о ß или е л е к т р о н н о (е , "е) превръ
щане, ß+ или п о з и т р о н н о (е+, "е ) превръщане и е л е к т р о н н о залавяне.
Е н е р г и я т а н а и з л ъ ч е н и т е ß - ч а с т и ц и о т всеки радионуклид
и м а всички възможни с т о й н о с т и о т нула до една максимална
с т о й н о с т Ет;1Х , наречена м а к с и м а л н а енергия (фиг. 38.2). Освен с нея,
ß - л ъ ч е н и е т о се х а р а к т е р и з и р а и със средна енергия, к о я т о з а т е ж к и
ядра е около една т р е т а о т м а к с и м а л н а т а . Най-вероятна енергия е
е н е р г и я т а н а най-големия брой излъчени ß-частици. М а к с и м а л н а т а

енергия н а ß - ч а с т и ц и т е изобщо е no-малка о т е н е р г и я т а н а а-ча-
с т и ц и т е и е о т 0,02 MeV при 3Н go 3,27 MeV при "i4Bi.
Непрекъснатият енергиен спектър е п р е д с т а б л я б а л сериозна
т р у д н о с т за обяснение н а ß-разпадането. Той означаба, ч е след ß-раз-
Фиг. 38. 2. Пример за с п е к т ъ р на ß-лъчение

п а д а н е т о д ъ щ е р н о т о ядро т р я б б а да о с т а б а бъб бъзбудени с ъ с т о я
ния, к о и т о не са д и с к р е т н и и при п рехо д и те о т т я х б оснобното
състояние т р я б б а да се и з л ъ ч б а т у - л ъ ч и с н е п р е к ъ с н а т с п е к т ъ р . Тоба
протиборечи н а п о с т у л а т и т е на к б а н т о б а т а механика и на о п и т н и
т е р е з у л т а т и , к о и т о п о к а з в а т , че някои ß-радионуклиди и з л ъ ч б а т
у - л ъ ч и с т о ч н о определена енергия, а други изобщо не и з л ъ ч б а т у - л ъ ч и .
З а да се обясни н е п р е к ъ с н а т и я ß - с п е к т ъ р , са прабени предпо
ложения, ч е ч а с т о т е н е р г и я т а н а ß - ч а с т и ц и т е се п р е б р ъ щ а б друг
бид енергия и л и се о т н а с я о т излъчени еднобременно с т я х други
и з б е с т н и ч а с т и ц и . Тези предположения не само п р о т и б о р е ч а л и на
някои оснобни природни закони - закона з а запазбане н а е н е р г и я т а и
закона з а запазбане н а спина н а м а т е р и н с к о т о ядро при пребръща-
н е т о му б дъщерно, но и о с т а н а л и н е п о т б ъ р д е н и .
И т е з и закони, и з а к о н и т е з а запазване н а м а с а т а и елек-
т р и ч н и я заряд при я д р е н и т е п р е б р ъ щ а н и я обаче не се н а р у ш а б а т ,
ако се допусне с ъ щ е с т б у в а н е т о н а н я к а к в а ноба н е у т р а л н а ч а с т и ц а
с маса нула, к о я т о да се излъчба о т я д р а т а едновременно с всяка
ß - ч а с т и ц а . Х и п о т е з а з а т а к а в а ч а с т и ц а със спин 1/2, к о я т о о т н е м а
ч а с т о т е н е р г и я т а , освободена при ß - п р е в р ъ щ а н е т о , прави Паули
през 1930 г. Т я е наречена неутрино ( о т и т а л . —м а л ъ к н е у т р о н ) о т
съз д а теля на т е о р и я т а на т о б а ябление Ферми през 1934 а., след
к а т о н е у т р о н ъ т вече е бил о т к р и т о т Чадуик (J. Chadwick). Едва
23 а. след предсказването на н е у т р и н о т о е проведен експеримент,
с ч и т а н за решително доказателство за неаовото съществуване.
Сеаа освен т о з и вид неутрино (QV ), наричано електронно, са
о т к р и т и още два вида неутрино-частиии и всеки о т т я х има своя
а н т и ч а с т и и а - а н т и к е у т р и к о . Н е у т р и н о т о и а н т и н е у т р и н о т о се
различават помежду си по о р и е н т а ц и я т а на спина спрямо посоката
си на движение. С п и н ъ т на а н т и н е у т р и н о т о е насочен по посока, а
на н е у т р и н о т о - срещу посоката на движението.
Е л е к т р о н н о т о радиоактивно превръщане се изразява с
ядрена реакция, в к о я т о дъщерното ядро е изобар (вж. § 23.1) на
м а т е р и н с к о т о със съседен, по-аолям а т о м е н номер. Едновременно с
електрона се о т д е л я и електронно а н т и н е у т р и н о (°v):
A
z X -> z+ iY + _?е + (38.2)
Това превръщане се обяснява лесно, ако се приеме, че един о т

н е у т р о н и т е на м а т е р и н с к о т о ядро се превръща в протон:
од -> Jp + + Q
V .
Позитронкото превръщане протича аналоаично на елек
т р о н н о т о , но полученият изобар е с един номер пред материнското
ядро в Периодичната с и с т е м а на е л е м е н т и т е :
a
z Iy1 (38.3)
a
z YА
С позитрона се о т д е л я и неутрино поради вътреядрено превръщане
на един о т п р о т о н и т е в неутрон:
iР -> + i e + ov •
Е л е к т р о н н о т о з а л а в я н е е получаване на дъщерно ядро,
каквото би се получило при позитронно превръщане, но в т о з и
случай позитрон не се отделя. Явлението се състои в залавяне о т
материнското ядро на електрон о т вътрешен слой на а т о м а (най-
ч е с т о о т К-слоя);
jX+Jj'e—)^а1¥+ ov (38.4)

О т д е л я се н е у т р и н о , т ъ й к а т о п о г ъ л н а т и я т е л е к т р о н п р е в р ъ щ а в
н е у т р о н един о т п р о т о н и т е н а я д р о т о :
i Р + - \ е ^ оД +
ov •
Освободеното о т е л е к т р о н а м я с т о в о б в и в к а т а н а а т о м а се з а е м а
о т друг е л е к т р о н о т п о - в ъ н ш н и т е слоеве н а с ъ щ и я а т о м . Енергия
т а н а прехода се о т д е л я във вид н а к в а н т х а р а к т е р и с т и ч н о
рентгеново лъчение (вж. § 37.2).
Б е т а - р а д и о а к т и в н о т о превръщане може д а се съпровожда и с
о т д е л я н е н а у-лъчи. Това се обяснява по с ъ щ и я начин, к а к т о при
а - п р е в р ъ щ а н е т о - с възбуденото с ъ с т о я н и е н а д ъ щ е р н о т о ядро.
Б е т а - р а д и о н у к л и д и т е са леки, средни и т е ж к и , т ъ й к а т о се
с р е щ а т в различни ч а с т и н а П е р и о д и ч н а т а с и с т е м а . Такива са
например 3Н, " N a , 40К, 131I, l92 Ir, 214Bi, " 3 Th, U. Н а й - ч е с т о срещана е
Р е а к т и в н о с т т а , а при ß^-радионуклидите обикновено се наблюдава и
е ле ктр о нно залавяне. И м а и радионуклиди, при к о и т о са възможни и
т р и т е вида ß-радиоактивно превръщане, к а т о 64 Си (фиг. 38.3) и 40К.
Около 89% о т я д р а т а н а 4"К и з л ъ ч в а т е л е к т р о н и , по-малко о т 1 % -
п о з и т р о н и , а в около 11% о т
^ Си Т = 12.7 h
т я х се з а л а в я е л е к т р о н ;
40 гг 40/^1 0 0~
IQK —> 20^^ -1^ 0 >
40 40 0 0
К—
1914 ^»• 1 8Аг
^ ++ 1Ре + 0\• '
+ Х
40 V- , 0Л ч 40 А +, 0 , ,
19 + -1 е ^> 18 0 •
Фиа. 38.3. Схема н а п р е в р ъ щ а н е т о
64^ Химичният елемент съдържа
н а Си 40
около 12% К и н а него се дължи
преди всичко е с т е с т в е н а т а р а д и о а к т и в н о с т н а ч о в е ш к о т о т я л о .
§ 38.4. Гама-излъчбане, я д р е н а и з о м е р и я
Първоначално т е р м и н ъ т у-лъчи е въведен з а означаване н а
л ъ ч е н и е т о н а р а д и о а к т и в н и т е ядра, к о е т о з а р а з л и к а о т а - и ß-лъ-
ч и т е не се о т к л о н я в а в м а г н и т н о поле. След у с т а н о в я в а н е на
е л е к т р о м а г н и т н а т а природа н а у - л ъ ч и т е и м е т о и м с т а в а обоб
щаващо з а твърдо електромагнитно лъчение с д ъ л ж и н а н а в ъ л н а т а
А. < 2 . 1 0 т = 0 , 2 п т , независимо о т неговия произход. П р и т а к а в а
3 9 4 М. Маринов
м а л к а д ъ л ж и н а н а б ъ л н а т а , н а к о я т о о т а о б а р я енерзия н а к б а н т и т е
h v > 10 keV, б ъ л н о б и т е с б о й с т б а н а у - л ъ ч и т е се п р о я б я б а т слабо,
д о к а т о мнозо n o - х а р а к т е р н и з а т я х са к о р п у с к у л я р к и т е сбойстба.
Разглеждани к а т о е л е м е н т а р н и ч а с т и ц и ( ф о т о н и ) , у - л ъ ч и т е се
х а р а к т е р и з и р а т с м а с а б покой т о = 0, с липса н а е л е к т р и ч е н заряд, с
енергия hv, импулс р = hv/c (според ф о р м у л а т а н а де Бройл) и спинобо
число s = 1.
Осбен при а - и ли p-ядрено пребръщане, у-лъчи се п о л у ч а б а т
при ядрени реакции, а н и х и л а ц и я н а ч а с т и ц и и а н т и ч а с т и ц и , разпа
дане н а мезони, 6 к о с м и ч н о т о лъчение и при други процеси. Е л е к т р о
м а г н и т н о т о л ъ ч е н и е с енергия н а ф о т о н и т е о т о б л а с т т а н а у-лъчи-
т е , к о е т о се получаба к а т о р е н т г е н о в и т е лъчи, но при спиране н а
е л е к т р о н и , ускорени 6 ускорители, се нарича бисокоенергийно
спирачно лъ чение или Х - л ъ ч и .
При я д р е н и т е пребръща-
Е. MeV
ния а - и ß - ч а с т и ц и т е се о т д е л я т
11.2
о т м а т е р и н с к о т о ядро, а у-кбан-
т и т е - о т д ъ щ е р н о т о при прехода
му о т бъзбудено с ъ с т о я н и е б
с ъ с т о я н и е с по-ниска енергия (фиг.
38.4). Голяма ч а с т о т радиоак
т и в н и т е я д р а са еднобременно
а-у-радиоактибни и л и ß-y-paguoak-
тибни.
Възбуденото с ъ с т о я н и е н а
д ъ щ е р н и т е я д р а може да бъде с
различна п р о д ъ л ж и т е л н о с т - о т
микросекунди до много години. Ако
Фий. 38.4. Схема на превръщането възбуденото с ъ с т о я н и е н а я д р а т а
212Bl->
d. 212^
Po + ßП - + v~- > 208Pb
d, +
, a +y е д о с т а т ъ ч н о дългожибеещо (над
K
83 84 82
1 цз), т о се нарича метастабилно
или изомерко състояние. Р а д и о н у к л и д ъ т 6 изомерно с ъ с т о я н и е е
ядрен изомер н а нуклида 6 оснобно състояние. Д б а т а нуклида и м а т
еднакъб а т о м е н номер и еднакбо масобо число, но се р а з л и ч а в а т по
периода н а полуразпадане. Т ъ й к а т о т е х н и т е символи са еднакви, до
м а с о в о т о число н а изомера се пише л а т и н с к а т а буква т , з а д а се
V//. Йонизиращи лъчения 395

80т 99т
о т л и ч а в а о т нуклида в основно с ъ с т о я н и е (например Вг, Тс,
ll3,n 234m 242m
In, Pa, Amugp.).
П р е х о д ъ т о т изомерно 6 основно с ъ с т о я н и е се н а р и ч а изоме-
рен преход. П р и т о з и вид р а д и о а к т и в н о п р е в р ъ щ а н е о т я д р о т о се
излъчва у - ф о т о н . Възможно е ф о т о н ъ т д а в з а и м о д е й с т в а с елек
т р о н о т е л е к т р о н н а т а обвивка н а с ъ щ и я а т о м , п р и к о е т о т о й се
поалъща, а е л е к т р о н ъ т се о т д е л я о т а т о м а . Това явление, подобно
на ф о т о е ф е к т а , се н а р и ч а Вътрешна конверсия.
Я д р е н и т е изомери с ч и с т а у - р а д и о а к т и в н о с т се п р е д п о ч и т а т
пред р а д и о н у к л и д и т е с ß-у-превръщане п ри избор н а у - р а д и о н у к л и д и ,
включвани в р а д и о ф а р м а ц е в т и ч н и с р е д с т в а з а радионуклидна
д и а а н о с т и к а (вж. § 39.4).
§ 39. А К Т И В Н О С Т Н А Р А Д И О А К Т И В Е Н И З Т О Ч Н И К
§ 39.1. З а к о н з а р а д и о а к т и в н о т о п р е в р ъ щ а н е
Радиоактиден и з т о ч н и к е в е щ е с т в о и л и т я л о , к о е т о
съдържа радионуклиди. И з т о ч н и к ъ т може да и м а само един вид
р а д и о а к т и в н о с т ( а - и з т о ч н и к , ß-, у- или друе вид) и л и да излъчва
няколко вида лъчи. Основна х а р а к т е р и с т и к а н а р а д и о а к т и в н и я
и з т о ч н и к е в е л и ч и н а т а а к т и в н о с т . Т я се д е ф и н и р а к а т о б р о я т н а
я д р е н и т е п р е в р ъ щ а н и я N з а едница време (t = 1 s) и и м а смисъл на
скорост, с к о я т о т е се и з в ъ р ш в а т . Т ъ й к а т о п р о и е с ъ т не п р о т и ч а
равномерно, а к т и в н о с т т а А се въвежда с броя н а п р е в р ъ щ а н и я т а d N
за д о с т а т ъ ч н о м а л ъ к и н т е р в а л о т време ск:
О т (39.1) се вижда, ч е е д и н и ц а т а з а измерване н а а к т и в н о с т

1
e s , но е п р и е т о , к о е а т о се използва з а а к т и в н о с т , т я д а се нарича
векерел (Bq). А к т и в н о с т т а н а един и з т о ч н и к е 1 Bq, ако з а време 1 s
6 неао с т а в а едно ядрено превръщане. В п р а к т и к а т а се и з п о л з в а т
по-често н е й н и т е к р а т н и kBq и MBq, а също и и з в ъ н с и с т е м н а т а
единица кюри (Ci), ICi = 3,7.1010 Bq.
396 M. Маринов
А к т и в н о с т т а на радиоактибен източник е постоянна
беличина и не може д а бъде поблияна с никакби бъншни б ъ з д е й с т б и я
- промени 6 т е м п е р а т у р а т а , н а л я г а н е т о , с е л е к т р и ч н о или
м а г н и т н о поле, ил и с друеи ф а к т о р и . Тоба показва, че я в л е н и е т о
р а д и о а к т и в н о с т е с в о й с т в о н а в е щ е с т в о т о и може да се предположи,
че п р е в р ъ щ а н е т о н а я д р а т а е случайно явление. Ако в е р о я т н о с т т а
з а р а д и о а к т и в н о пре връща н е (разпадане) на едно ядро е а б р о я т на
н е р а з п а д н а л и т е се я д р а е N, б р о я т на п р е в р ъ щ а н и я т а з а единица
време ( а к т и в н о с т т а ) е пропорционална на N :
(39.2)
З н а к ъ т минус означава, ч е б р о я т на н е р а з п а д н а л и т е се я д р а N нама

лява. След разделяне н а п р о м е н л и в и т е iV и ^ и и н т е е р и р а н е ( о т
долни ераници - начален брой ядра N - No в началния м о м е н т а ^ = 0 до
горни граници - т е к у щ и с т о й н о с т и N u t ) о т (39.2) се получава
или о к о н ч а т е л н о N = N 0 е" 1 1 (39.3)
И з р а з ъ т (39.3), наречен закон за радиоактивното превръщане,

показва, че б р о я т н а н е р а з п а д н а л и т е се р а д и о а к т и в н и я д р а нама
л я в а с в р е м е т о по експоненциален закон. В е л и ч и н а т а X е п о с т о я н н а
з а всеки радионуклид и се нарича константа на радиоактивното
превръщане. Н е й н и я т смисъл се изяснява, ако се положи Xt = 1, т . е .
л = l/t, к а к т о се прави и з а други подобни величини в експоненциални
закони (вж. § 27.1). Получа
А А
ва се, ч е А е р е ц и п р о ч н а т а
Ао—-
с т о й н о с т н а в р е м е т о , за
к о е т о н а ч а л н и я т брой яд
р а н а м а л я в а е ~ 2,72 п ъ т и .
Т я се измерва в единици s"1
и х а р а к т е р и з и р а скорост
т а н а процеса - при радио-
* нуклиди с по-голяма а к т и в
Г, Т 2 I
н о с т е по-голяма (фиг.
Фиг. 39.1. П р и м е р и н а з а к о н а з а радиоак
т и в н о т о п р е в р ъ щ а н е п р и д в а радионуклидаt 39.1).

А к т и в н о с т т а на един радиоактивен източник намалява с
времето по същия експоненциален закон. Сравняването на (39.1) с
(39.2) показва, че
А= Ш (39.4)
След почленно умножение на (39.3) с X се достиаа до з а в и с и м о с т т а
А = Де'Хг , (39.5)
където Ло е началната а к т и в н о с т на източника.
§ 39.2. Период н а полуразпадане н а радионуклид

Обикновено вместо к о н с т а н т а т а на радиоактивното превръ
щане А . се използва друга величина, която дава по-нагледна представа
за скоростта на превръщането на един радионуклид и за сравняване
на различни радионуклиди. Това е времето, за к о е т о а к т и в н о с т т а
на радиоактивен източник, съдържащ само т о з и радионуклид, нама
лява наполовина. Нарича се период на полуразпадане и практически
се измерва в различни единици за време - секунди (s), м и н у т и (min),
часове (h), дни (d) и години (а), т ъ й к а т о за различни радионуклиди
има с т о й н о с т о т ч а с т и на секундата до милиарди години.
Връзката между периода на полуразпадане Т и к о н с т а н т а т а
X се намира лесно о т дефиницията, че за време t =Т о т началната
а к т и в н о с т Aq се получава половината А = A J 2 . Тези с т о й н о с т и ,
заместени в (39.5) в о д я т до и з р а з и т е
А ) = An
—^ л е -\т или е^=2
2 ^
о т к ъ д е т о след логаритмуване
Т = 1п2 0,693 (39.6)

X X
Както се очакваше, получи се обратна пропорционалност между X и
Т - колкото по-голяма е с к о р о с т т а на радиоактивното превръщане,
толкова по-малък е периодът на полуразпадане.
З а в и с и м о с т т а (39.6) дава възможност X да се з а м е с т и с Т в
изразите (39.3), (39.4) и (39.5). Последният о т т я х придобива вида
0,693,
А^Д^е (39.7)
Получената забисимост (39.7) се използба широко както за определя
не на а к т и в н о с т т а А при известен период на полуразпадане Т, т а к а
и за определяне Т на неизвестен радионуклид. Във втория случай
а к т и в н о с т т а на източника, в който се съдържа радионуклида, се
измерва в различни м о м е н т и (фиг. 39.1.). Б р о я т на необходимите
измервания се намалява значително, ако чрез лоааритмуване експо-
ненииалната забисимост се превърне в линейна.
§ 39.3. Р а д и о м е т р и ч е н и р а д и о и м у н о л о г и ч е н а н а л и з
Радио м е т р и ч н и я т анализ включва различни методи, нари
чани м е т о д и на радиоактивните индикатори (белязаните атоми),
основаващи се на използването на радионуклиди или на обоаатени с
т я х стабилни изотопи. И д е я т а на м е т о д а произтича о т абсолютно
и д е н т и ч н о т о поведение на един радиоактивен и з о т о п с т о в а на
с ъ о т в е т н и я му химичен е л е м е н т по отношение на химичните
реакиии и ж и з н е н и т е проиеси. Кониентраииите на анализирания
е л е м е н т или съединение се определят по а к т и в н о с т т а на внесен с
т а з и иел радиоактивен източник. Радиоактивната индикаиия за
пръв п ъ т се прилага о т Хевеши (G. Hevesy) и П а н е т (F. Paneth) през
1913 8. в х и м и я т а , а в биологията т я намира приложение след 1923 г.
С нея например м о г а т да се п р а в я т измервания на общия обем на
кръвта в човешкото т я л о , п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а на ж и в о т а на ери
т р о ц и т и т е и много други.
Един о т м е т о д и т е , наречен изотопно разреокдане, се състои
в следното. Към изследваното вещество с неизвестна маса т , което
не е радиоактивно, се добавя известно количество т* о т същото
вещество, но съдържащо радионуклид. Ако е специфичната
а к т и в н о с т (в Ci/kg) на добавеното вещество, специфичната актив
н о с т на с м е с т а А ще бъде по-малка о т А*, т ъ й к а т о добавката се
разрежда о т изследваното вещество. След измерване на А, т се
определя о т равенството:
А*т* =А(т* + т),
f * \
т- т* (39.8)
А
\

Друа м е т о д ( ч е с т о наричан р а д и о м е т р и ч е н анализ) се осно-
баба н а стехиометрична р е а к ц и я между определяемия химичен еле
м е н т и м а р к и р а н с радионуклид р е а а е н т . П р о д у к т ъ т н а р е а к ц и я т а
е р а д и о а к т и в н о съединение, к о е т о може да се о т д е л и о т нереаеи-
р а л о т о к о л и ч е с т в о н а е л е м е н т а чрез ф и л т р у в а н е , е к с т р а к ц и я ,
д е с т и л а ц и я или по друа начин. М а р к и р а н и я т р е а а е н т е с и з в е с т н а
специфична а к т и в н о с т и к о н ц е н т р а ц и я т а н а е л е м е н т а в п р о б а т а
се определя по и з м е р е н а т а а к т и в н о с т на п о л у ч е н о т о съединение.
Радиоимунологичният а н а л и з е нов ( о т п о с л е д н и т е 30 а.)
медицински д и а а н о с т и ч е н м е т о д за определяне н а биологичноак-
т и в н и Вещества (хормони, ензими, аминокиселини и др.), н а м и р а щ и
се в к р ъ в т а в нищожно м а л к и к о н ц е н т р а ц и и . Те са о т порядъка на
Lig/1, к о е т о е равносилно на единични молекули н а м и л и л и т ъ р , но
т е з и к о н ц е н т р а ц и и се п р о м е н я т при различни п а т о л о а и ч н и с ъ с т о я
ния. М е т о д ъ т се използва и за определяне к о н ц е н т р а ц и и т е на
лекарствени вещества, внесени в ораанизма с лечебна цел, з а следене
на т я х н о т о д е й с т в и е и на лечебния процес.
И н т е р е с ъ т к ъ м п р и л а а а н е т о н а радиоимунолоаичния анализ
в м е д и ц и н с к а т а д и а з н о с т и к а първоначално е бил т о л к о в а аолям, че е
бил сравняван с е ф е к т а о т избухваща бомба. Един о т с ъ з д а т е л и т е
на т о з и м е т о д е а м е р и к а н с к а т а физичка Розалин Ялоу (R. Yalow), за
к о е т о получава Нобелова наарада по медицина през 1977 а.
В о с н о в а т а н а м е т о д а е р е а к ц и я т а а н т и г е н - а н т и т я л о (АГ-
АТ), т . е . с в о й с т в о т о н а а н т и а е н а да се свързва със специфични
( х а р а к т е р н и само з а неао) а н т и т е л а . З а с л у а а т а н а а в т о р и т е е, че са
моали да м а р к и р а т а н т и а е н с радионуклид, т . е . да п о л у ч а т маркиран
антиген (АГ:):) и д а р а з р а б о т я т м е т о д з а определяне н а к о м п л е к с и т е
АГ*-АТ.
К а т о пример д а разаледаме определянето н а инсулин в човеш
к а кръв, к о й т о в случая се я в я в а АГ. В е п р у в е т к а с а н т и с е р у м (серум
о т ж и в о т н о , с ъ д ъ р ж а щ АТ срещу инсулина) се добавя определено
количество т е ч н о с т с маркиран инсулин (АГ*) и кръв о т изследвания
п а ц и е н т , с ъ д ъ р ж а щ а инсулин (АГ), к о й т о не е маркиран. В р е з у л т а т
о т к о н к у р е н т н и реакции се п о л у ч а в а т к о м п л е к с и т е АГ-АТ и АГ*-АТ.
К о л к о т о с ъ д ъ р ж а н и е т о н а инсулин 6 к р ъ в т а н а п а ц и е н т а е по-
аолямо, т о л к о в а повече комплекси АГ-АТ се о б р а з у в а т з а с м е т к а на
к ом пле ксите АГ*-АТ, т ъ й к а т о 6 с м е с т а за т я х о с т а в а т по-малко
на брой несвързани АТ.
К о м п л е к с и т е са п о - т е ж к и о т н е с в ъ р з а н и т е АТ и м о г а т да се
о т д е л я т о т т я х ч р ез ц е н т р о ф у г и р а н е или ф и л т р у в а н е . К а т о се
измери а к т и в н о с т т а на с м е с т а , съдържаща д в а т а комплекса, коли
ч е с т в о т о на АГ (инсулина в к р ъ в т а ) се определя по същия начин,
к а к т о при м е т о д а на и з о т о п н о т о разреждане, т ъ й к а т о се знае
к о л и ч е с т в о т о и а к т и в н о с т т а на т е ч н о с т т а , съдържаща АГ*.
Сега чрез радиоимунологичен анализ се определя концентра
ц и я т а на хормони на щ и т о в и д н а т а жлеза, х и п о ф и з а т а , я й ч н и ц и т е
и др., и на в е щ е с т в а - маркери, к о и т о са п р е д ш е с т в е н и ц и на злокаче
с т в е н и заболявания, и н ф а р к т и др. Той се прилага и з а диагностика
на много алергични заболявания - бронхиална а с т м а , сенна хрема,
к а к т о и при редица други изследвания.
§ 39.4. Р а д и о ф а р м а ц е б т и ц и
• Характеристики на радиофармацевтиците
Р а д и о ф а р м а ц е б т и к е химично съединение, ч и и т о молекули
с ъ д ъ р ж а т радионуклид, у ч а с т в а в о б м е н н и т е процеси на даден орган
или с и с т е м а и се задържа в т я х определено време. Н а т р у п в а н е т о и
о т д е л я н е т о на р а д и о ф а р м а ц е в т и к а зависи о т ф у н к ц и о н а л н а т а
а к т и в н о с т на т е з и органи и с и с т е м и , а к о л и ч е с т в о т о и локали
з а ц и я т а м у се о п р е д е л я т чрез измерване на н е г о в а т а а к т и в н о с т .
П о л у ч а в а н е т о и т ъ л к у в а н е т о на данни за с к о р о с т т а и с т е п е н т а на
н а т р у п в а н е и о т д е л я н е на радиофармацевтици, к а к т о и за т я х н о т о
разпределение в и з с л е д в а н и т е органи и с и с т е м и , е п р е д м е т на
р а д и о к у к л и д н а т а диагяостика ин дибо.
Основно изискване към радиофармацевтиците е намаляване на
риска о т вътрешно облъчване, а т о в а налага т е да се извеждат о т
организма за максимално кратко време. Времето, за което вследствие на
биологично извеждане (отделяне) о т организма а к т и в н о с т т а на инкор
порирания радиофармацебтик намалява наполовина, без да се о т ч и т а
радиоактивното превръщане, се нарича биологичен период на полуиздеок-
дане Ть. Той зависи главно о т химичната форма (вида на съединението)
на радиофармацевтика и о т функционалното състояние на органа или
с и с т е м а т а , к ъ д е т о радиофармацевтикът се натрупва селективно.
По аналоаия с к о н с т а н т а т а н а р а д и о а к т и в н о т о превръщане
X се въвежда и константа на биологичното избеокдане , която
показва в е р о я т н о с т т а з а т о в а извеждане з а единица време. О б щ о т о
намаление н а а к т и в н о с т т а н а р а д и о ф а р м а ц е в т и к а вследствие н а
д в а т а процеса се х а р а к т е р и з и р а с константа на ефективното
намаление /Wf и с ефективен период на полунамаление T e ff:
Хeе|Т
fT = ^ + Х ь , — =—+ (39,9)
т Т ь
Г о л е м и н а т а н а T d t е винаги по-малка о т г о л е м и н а т а на всеки

о т п е р и о д и т е Т и Ть. Ако Т и Ть се р а з л и ч а в а т з н а ч и т е л н о помежду
си, г о л е м и н а т а н а Тсп се определя о т по-малкия о т т я х . Д о к а т о
с т о й н о с т и т е на Т са т о ч н и , с т о й н о с т и т е н а Ть са п р и б л и з и т е л н и .
Това е още един п о к а з а т е л за п р и н ц и п н а т а разлика между д в е т е
явления, к о и т о т е з и величини х а р а к т е р и з и р а т .
• Видове р а д и о ф а р м а ц е б т и ц и
Р а д и о ф а р м а ц е в т и ц и т е се д е л я т н а т р и вида според начина
на получаване н а радионуклида: р е а к т о р е н , г е н е р а т о р е н и ц и к л о т р о -
нен. Реакторните радионуклиди са п р о д у к т и н а ядрени реакции с
т о п л и н н и н е у т р о н и или п р о д у к т и н а д е л е н е т о н а урана. С ъ щ е с т в е н
т е х е н н е д о с т а т ъ к е г о л е м и я т период н а полуразпадане - т е са срав
н и т е л н о дългоживеещи. Р е а к т о р н и радионуклиди са "Р (Т=14,3 d) ,
'"Co (5,3 а), П11 (8 d), l98 Au (2,8 d) и gp. Р а д и о ф а р м а ц е в т и ц и т е , в к о и т о
me се в к л ю ч в а т , са различни колоиди, б е л т ъ ц и и др. п р е п а р а т и .
Генераторните радионуклиди се п о л у ч а в а т в у с т р о й с т в а
(генератори), в к о и т о м а т е р и н с к и радионуклиди се п р е в р ъ щ а т в
дъщерни с по-малък период н а полуразпадане. Т а к а з а включване в
р а д и о ф а р м а ц е в т и ц и се п о л у ч а в а т 91)тТс и ||?ПТп. Р а д и о н у к л и д и т е в
м е т а с т а б и л н о с ъ с т о я н и е са ч и с т и у-източници и при радионуклидна
д и а г н о с т и к а п а ц и е н т и т е п о л у ч а в а т по-малко лъчево н а т о в а р в а н е в
сравнение с ß-Y-радионуклидите.
Най-широко приложение в различни р а д и о ф а р м а ц е в т и ц и и м а
т е х н е ц и я т поради м а л к и я период н а полуразпадане (6 h) и подходя
щ а т а енергия н а у - л ъ ч и т е (142,6 keV). Използва се з а изследване на
сърдечно-съдовата, д и х а т е л н а т а и о т д е л и т е л н а т а с и с т е м а , на
щ и т о в и д н а т а жлеза, мозъка, к о с т и т е , ч е р н и я дроб и др.
Т е х н е ц и я т се получава о т ß" радионуклид "Мо, к о й т о е с
период на полуразпадане 6 6 h (фиа. 39.2). Основна ч а с т на а е н е ра то ра
66 h е колонка о т ч а с т и ц и на AI2O3
99т
"Mo Тс (фиа. 3 9 . 3 ) . М о л и б д е н ъ т се п о с т а -
^ вя върху а о р н а т а ч а с т на колон-
142.6 k e V
к а т а и прониква надолу. Получе-
1*
гс н и я т при р а з п а д а н е т о 99mm
Тс е
ФИЙ. 3 9 . 2 . Схема на превръщането р а з т в о р и м и може да се извлича
"Mo ^ Тс + ß- + V -> "Тс + у Г 1 и
(елюира) с физиолоаичен р а з т в о р
( е л ю е н т ) , пропускан през колонката. Това може д а се прави на всеки 6
часа в продължение на 3 периода на полуразпадане на молибдена -
около една седмица.
Елюент
0 , 9 % NaCI
\
Елюат 4
1
Тс04
Порьозна
материя
99
Мо
А 1 0
2 3
Задържащ
филтър
а б
99 99т
Фиг. 39.3. Мо/ Тс радионуклиден генератор: колонка (а) и външен вид (б)
82
Друаи радионуклидни аенератори са Sr/82Rb и sl
Rb/8ll"Kr, но
т е са скъпи и се и з п о л з в а т само в ц е н т р о в е с мноао п а ц и е н т и . С пър
вия се получава 8 Rb (Т1 = 2 min) за п о з и г п р о к н а е м и с и о н н а т о м о ъ р а ф и я
на с ъ р ц е т о . Това е м е т о д за радионуклидна диааностика и н б и б о чрез
р е г и с т р а ц и я на анихилационното у-лъчение, получавано при взаимо
д е й с т в и е на п о з и т р о н и т е о т р а д и о ф а р м а ц е б т и к а с електрони о т
и з с л е д в а н а т а т ъ к а н (вж.§ 43.4). Г а з ъ т 81"|Кг е мноао краткоживеещ
(13 s) и се добавя към вдишвания въздух за радионуклидна диаа
н о с т и к а на белодробни заболявания.
Ц и к л о т р о н н и т е радионуклиди са п р о д у к т и н а ядрени реакции,
п р о т е к л и 6 у с к о р и т е л и при бомбардиране н а я д р а с ускорени заредени
ч а с т и ц и (а, р, д е у т р о н и и др.). Такива са 20|Т1 (3 d), н а т р у п в а н избира
т е л н о в м у с к у л и т е , и 0 G a (78 h), позлъщан в ракова т ъ к а н . О т т о з и
вид е и |231 (13,2 h), к о й т о е 15 п ъ т и п о - к р а т к о ж и в е е щ о т П| 1 (8 d),
използван при визуализация н а щ и т о в и д н а т а жлеза.
Мноао п е р с п е к т и в н и з а п о з и т р о н н а емисионна т о м о г р а ф и я
са у л т р а к р а т к о ж и в е е щ и т е радионуклиди с п о з и т р о н н а а к т и в н о с т
к а т о " С (2,4 min), l3 N (10 min), | S 0 (2 min) и ,XF (109,7 min). Освен много
м а л к и я т период н а полуразпадане, друго т я х н о д о с т о й н с т в о е
с п о с о б н о с т т а им да се с в ъ р з в а т с важни биологични молекули, к а т о
напр. в ъ г л е х и д р а т и .
§ 40. В З А И М О Д Е Й С Т В И Е Н А Ф О Т О Н Н И Й О Н И З И Р А Щ И
Л Ъ Ч Е Н И Я С ВЕЩЕСТВОТО
Л ъ ч е н и я , к о и т о при преминаване през в е щ е с т в о предиз

в и к в а т йонизация н а н е г о в и т е а т о м и и молекули са йонизиращи
л ъ ч е н и я . В з а в и с и м о с т о т п р и р о д а т а си т с гз. два вида - електро
м а г ни т н и (фотонни), и корпус к у л я р ни л ъ ч е н и я . К ъ м п ъ р в и т е
с п а д а т р е н т г е н о в и т е и у-лъчите, а към в т о р и т е - а- и ß-лъчите,
п о т о ц и т е о т други заредени ч а с т и ц и и н е у т р о н и с различна о т
нула маса в покой и с д о с т а т ъ ч н о голяма к и н е т и ч н а енергия.
Ф о т о н н и т е л ъ ч е н и я не й о н и з и р а т д и р е к т н о , а чрез о т д е л е
н и т е о т в е щ е с т в о т о заредени ч а с т и ц и и з а т о в а се н а р и ч а т инди
р е к т н о йонизиращи л ъ ч е н и я . Н е у т р о н н и т е п о т о ц и също не
й о н и з и р а т д и р е к т н о , т ъ й к а т о при в з а и м о д е й с т в и е с я д р а т а
п р е д и з в и к в а т ядрени реакции и делене н а я д р а т а , при к о е т о се
о т д е л я т заредени ч а с т и ц и , у - к в а н т и и р а д и о а к т и в н и ф р а г м е н т и .
Корпускулярните л ъ ч е н и я о т заредени ч а с т и ц и й о н и з и р а т а т о м и
т е и м о л е к у л и т е ч р е з удари с т я х и з а т о в а се н а р и ч а т директно
йонизиращи л ъ ч е н и я .
Подобно н а с в е т л и н а т а , ч а с т о т н а в л я з л о т о във в е щ е с т в о т о
ф о т о н н о йонизиращо лъчение се поглъща, друга ч а с т о т него се раз
сейва, а т р е т а п р е м и н а в а без изменение. В з а в и с и м о с т о т енергията
на к в а н т и т е са Възмоокни н я к о л к о процеса на взаимодействие:
ф о т о е л е к т р и ч н о позлъщане ( В ъ т р е ш е н ф о т о е ф е к т ) , к о м п т ъ н о б о
разсейване и образуване н а двойки е лектр о н -п о зи тр о н . З а п ъ р в и т е
два проиеса, освен т а з и енераия, е о т значение и с ъ о т н о ш е н и е т о
между н е я и е н е р з и я т а н а свързване на е л е к т р о н и т е в а т о м и т е на
веществото,
§ 40.1.Фотоелектрично поглъщане
Ф о т о е л е к т р и ч н о т о поглъщане на ф о т о н н и т е йонизиращи
л ъ ч е н и я и м а еднакъв механизъм с т о з и на п о г л ъ щ а н е т о н а с в е т л и
н а т а , но се о т л и ч а в а о т неао с някои особености. П р и в ъ н ш н и я
ф о т о е ф е к т светлинните фотони взаимодействат с валентните
е л е к т р о н и н а м е т а л и т е , к о и т о са о т д е л е н и о т а т о м и т е или са
слабо свързани с т я х . Т я х н а т а енергия се изразходва з а о т д е л я н е на
е л е к т р о н и т е о т п о в ъ р х н о с т т а на м е т а л а ( о т д е л и т е л н а енергия) и
за придаване н а к и н е т и ч н а енергия на т е з и е л е к т р о н и . При в ъ т
решния ф о т о е ф е к т с в е т л и н а т а предизвиква промяна в енер
г и й н о т о с ъ с т о я н и е н а е л е к т р о н и т е във в а л е н т н а т а зона и в з о н а т а
на е л е к т р о н н а т а проводимост на полупроводнъщите и и з о л а т о р и т е .
Е н е р г и я т а на р е н т г е н о в и т е и у - ф о т о н и т е е много по-голяма
о т т а з и н а с в е т л и н н и т е и може да бъде о т д а д е н а изияло само за
о т д е л я н е н а здраво с в ъ р з а н и т е с я д р о т о ел ек тр о н и . По т а з и
причина в е р о я т н о с т т а з а ф о т о е л е к т р и ч н о т о и м поглъщане ( ф о т о
е ф е к т ) е най-голяма з а н а й - в ъ т р е ш н и т е е л е к т р о н и о т K-слоя н а
а т о м и т е и н а р а с т в а с увеличаване н а а т о м н и я номер н а е л е м е н т а .
С л е д о в а т е л н о ф о т о е ф е к т ъ т при ф о т о н н и т е йонизиращи л ъ ч е н и я
се с ъ с т о и в п ъ л н о поглъщане на енергията на фотона h v ( т о й
п р е с т а в а д а с ъ щ е с т в у в а ) и отделяне на електрон с к и н е т и ч н а
енергия (наречен ф о т о е л е к т р о н ) от Вътрешните слоеве на атома
(фиг. 40.1). Този проиес е възможен ако h v > , к ъ д е т о -Е, е е н е р г и я т а
на свързване н а е л е к т р о н а в а т о м а ;
h\> = Ei + Еь .
М я с т о т о н а ф о т о е л е к т р о н а в а т о м а се з а е м а о т е л е к т р о н о т
в ъ н ш н и т е слоеве, при к о е т о се излъчва ф о т о н х а р а к т е р и с т и ч н о
р е нтге н ово лъчение (вж. § 37.2).
Ако h v < Е ь а т о м ъ т не се йонизира, но може д а бъде възбуден.
При преминаване в основното си с ъ с т о я н и е а т о м ъ т и з л ъ ч в а к в а н т
о т о п т и ч н а т а о б л а с т на
Ф о т о н р е н т г е н о в о л ъ ч е н и е ^ hv е л е к т р о м а г н и т н а т а скала -
Преход н а е л е к т р о н получава се у- и л и р ен таен о -
Фотоелектрон
луминесценция. Възможно е
ф о т о н н о т о йонизиращо лъче
ние да предизвика и различни
ф о т о х и м и ч н и реакции. Луми-
hV несценцията и фотографско
Падащ
фотон т о и м д е й с т в и е , наред с йони-
з а ц и я т а , са основни м е т о д и за
Фиг. 40.1. С х е м а н а ф о т о е ф е к т регистрация на ф о т о н н и т е
ионизиращи лъ чени я.
Освен о т е н е р г и я т а н а к в а н т и т е , в е р о я т н о с т т а з а ф о т о -
е л е к т р и ч н о поглъщане зависи и о т вида н а в е щ е с т в о т о . Т я се
изразява с л и н е й н и я коефициент на ф о т о е л е к т р и ч н о поглъщане х.
Той е пропорционален н а п л ъ т н о с т т а р и ч е т в ъ р т а т а с т е п е н на
а т о м н и я номер Z при п р о с т и в е щ е с т в а (химични е л е м е н т и ) и нама
л я в а силно с н а р а с т в а н е на е н е р г и я т а н а к в а н т и т е ;
(40.1)
П р и сложно в е щ е с т в о ( с ъ с т а в е н о о т различни химични

е л е м е н т и ) се въвежда ефективен атомен номер ZT , равен н а а т о м
ния номер н а т а к о в а п р о с т о вещество, к о е т о и м а еднакъв линеен
к о е ф и ц и е н т н а ф о т о е л е к т р и ч н о поглъщане със с л о ж н о т о вещество .
З а сравнение: м у с к у л и т е и в о д а т а и м а т Zx = 7,42, а к о с т и т е и м а т
ZT = 13,8 - п о ч т и к о л к о т о алуминия (Z = 13). Това позволява при
е к с п е р и м е н т и и п р е с м я т а н и я в л ъ ч е з а щ и т а т а д а се използва вода
в м е с т о меки т ъ к а н и и алуминий - в м е с т о к о с т и . Фотоелек-
т р и ч н о т о поглъщане преобладава над д р у г и т е видове взаимо
д е й с т в и я при енергия н а к в а н т и т е до около 60 keV з а биологични
т ъ к а н и и до 500 keV —з а олово.
§ 40.2. Комптънобо разсейване
Я в л е н и е т о носи и м е т о на американския физик К о м п т ъ н (А.
Compton), к о й т о so о т к р и в а през 1923 а., изследвайки разсейването
на р е н т г е н о в и лъчи о т леки в е щ е с т в а ( г р а ф и т , парафин, алуминий
и др.). Той у с т а н о в я в а , че в разсеяното л ъ ч е н и е има л ъ ч и с дължина
на в ъ л н а т а , еднаква с т а з и на п а д а щ и т е , но също и лъчи с по-голяма
дълокина на Вълната. О т гледна т о ч к а на п р е д с т а в а т а за вълновия
х а р а к т е р на л ъ ч е н и е т о т о в а е невъзможно, т ъ й к а т о според нея
р а з с е я н и т е вълни не м о г а т да б ъ д а т с различна дължина на вълна
т а о т п а д а щ и т е (разлика може да има само в и н т е н з и т е т и т е ) .
Обяснение на к о м п т ъ н о в о т о разсейване (комптъновия
е ф е к т ) може д а се даде само ако р е н т г е н о в и т е лъчи се р а з г л е ж д а т
не к а т о вълни, а к а т о високоенергийни ф о т о н и , к о и т о взаимодейст
в а т със с в о б о д н и т е и слабо с в ъ р з а н и т е е л е к т р о н и на по-леките
ве щ ес тва. Така к о м п т ъ н о в и я т е ф е к т исторически с т а в а едно о т
г л а в н и т е д о к а з а т е л с т в а за к о р п у с к у л я р н и я ха р а ктер на електро
магнитното л ъ ч е н и е .
К о м п т ъ н о в о разсейване се получава, к о г а т о е н е р г и я т а на
ф о т о н а е много по-голяма о т е н е р г и я т а на свързване на електрона,
с к о й т о т о й в з а и м о д е й с т в а {hv » Е^). З а разлика о т ф о т о е ф е к т а , в
т о з и случай фотонът предава само част от енергията си на електро
на, к о й т о придобива к и н е т и ч н а енергия и и з л и т а под ъгъл ф спря
мо п о с о к а т а на падащия ф о т о н (фиг. 40.2). Той се нарича к о м п т ъ н о в
е л е к т р о н и има посока, близка до т а з и на падащия ф о т о н (ф << 90°).
Фиг. 40.2. Схема на к о м п т ъ н о б о Фиг. 40.3. Схема н а образуване

и кохерентно разсейване н а двойка е л е к т р о н - п о з и т р о н
VJI. Йонизиращи л ъ ч е н и я 407

Р а з с е я н и я т ф о т о н с н а м а л е н а енераия h V се о т к л о н я в а н а ъ г ъ л 0.
К а т о се пренебреане н е з н а ч и т е л н а т а аолемина н а е н е р а и я т а Е ь
е н е р а и я т а н а п а д а щ и я к в а н т се разпределя т а к а :
}i\> = EV + h V .
Ъ а л о в о т о разпределение на р а з с е я н и т е ф о т о н и зависи о т
е н е р а и я т а н а п а д а щ и т е . При ниски с т о й н о с т и н а т а з и енераия
р а з с е й в а н е т о е в с т р а н и (0 ~ ± 90°) и назад (0 ~ 180°), при енераии
около 10 keV б р о я т н а р а з с е я н и т е напред ф о т о н и (0 ~ 0°) се
изравнява с т о з и на р а з с е я н и т е назад, а над 100 keV преобладава
б р о я т на ф о т о н и т е , разсеяни напред.
В е р о я т н о с т т а з а к о м п т ъ н о в о разсейване се х а р а к т е р и з и р а с
л и н е й н и я коефициент за к о м п т ъ н о в ефект а. Той е право пропорцио
нален на п л ъ т н о с т т а на в е щ е с т в о т о р и м а с о в а т а к о н ц е н т р а ц и я
на е л е к т р о н и т е в неао пЛ] и о б р а т н о пропорционален н а е н е р а и я т а на
фотоните:
' o ^ L |. (40.2)
hv
П р и ниска енераия на п а д а щ и т е ф о т о н и {hv ~ 10 keV) и м а ве
р о я т н о с т , м а к а р и малка, д а не се о т д е л и к о м п т ъ н о в е л е к т р о н и т о -
аава п а д а щ и я т и р а з с е я н и я т ф о т о н и м а т еднакви енераии {hv = h V ) .
В т о з и случай р а з с е й в а н е т о се нарича класическо, кохерентно и л и
гпомсъново (физ. 40.2). К о м п т ъ н о в о т о разсейване преобладава над
д р у а и т е два вида в з а и м о д е й с т в и я при енераия н а ф о т о н и т е в
и н т е р в а л и т е 0,2 - 20 MeV за въздух, 60 keV - 10 MeV з а биолоаични
т ъ к а н и и 0,5 - 5 MeV з а олово.
§ 40.3. О б р а з у в а н е н а д в о й к а е л е к т р о н - п о з и т р о н
Ф о т о н и с енераии h v > 1,022 MeV, попаднали в е л е к т р и ч н о т о
поле н а я д р а т а , се п о а л ъ щ а т в а т о м и т е к а т о енергията на един
фотон се превръща д енергия на една новообразувана двойка
електрон-позитрон (фиа. 40.3). М и н и м а л н а т а енераия Е т т , к о я т о
т р я б в а д а и м а един ф о т о н , з а да с т а н е т о з и процес възможен, е
равна н а е н е р а и я т а , с ъ о т в е т с т в а щ а н а о б щ а т а м а с а в покой на
един е л е к т р о н и един позитрон. Тази енераия се определя о т
з н а м е н и т а т а ф о р м у л а н а Айнщайн з а в р ъ з к а т а между маса и
енергия Е = т с 2 , к ъ д е т о с ~ ЗЛО8 m/s е с к о р о с т т а на с б е т л и н а т а бъб
Вакуум. К а т о се и м а предбид, че б случая т е у д б о е н а т а маса на
31
е л е к т р о н а б покой т о ~ 9,1. 10 kg ( м а с а т а на п о з и т р о н а е с ъ щ а т а ) ,
к а к т о и ч е 1 J = 6,24.10'" MeV, з а Е т п се получаба с т о й н о с т т а
£ т т = 2т 0 с 2 = 1,64.10" П J = 1,022 MeV .
Ако ф о т о н ъ т и м а енергия h v > Е т п , р а з л и к а т а h v - Е т п ,

наречена надпрагова енергия, се предаба на е л е к т р о н а Е^' и п о з и т
рона Е ^ бъб бид на к и н е т и ч н а енергия:
hv = Е т т + Ек~ + Е к + .
Р а з п р е д е л е н и е т о на к и н е т и ч н а т а енергия м е ж д у д б е т е ч а с т и ц и е
случайно ябление. Н а й - ч е с т о = Е ^ , но е бъзможно една о т т я х д а
о с т а н е б покой, а д р у г а т а да добие максимална скорост.
В е р о я т н о с т т а з а образубане на дбойка е л е к т р о н - п о з и т р о н
н а р а с т б а линейно с н а д п р а г о б а т а енергия на к б а н т и т е hv - Е т , п и
п л ъ т н о с т т а на б е щ е с т б о т о р, к а к т о и с б т о р а т а с т е п е н на
а т о м н и я м у номер. Аналогично на д р у г и т е бидобе бзаимодейстбия,
т я се х а р а к т е р и з и р а с линеен коефициент за образуване на двойка
електрон-позитрон к:
p{hv - E m i n ) Z ' (40.3)
При биологи ч н и т е т ъ к а н и о б р а з у б а н е т о на дбойки елек

т р о н - п о з и т р о н преобладаба над д р у г и т е бидобе б з а и мо д е й с тб и е при
енергия на ф о т о н и т е h v > 10 MeV. Е ф е к т и б н и я т номер на сложно
б е щ е с т б о ZK за т о з и процес е различен о т е ф е к т и в н и я номер з а
ф о т о е л е к т р и ч н о поглъщане Z T на с ъ щ о т о б е щ е с т б о .
§ 40.4. З а к о н з а н а м а л я в а н е н а и н т е н з и т е т а
К а к т о се бижда о т и з л о ж е н о т о д о т у к , о с н о в н и т е процеси на
б з а и м о д е й с т б и е на ф о т о н н и т е йонизиращи лъчения с б е щ е с т б о т о
п р о т и ч а т с различна б е р о я т н о с т , к о я т о забиси о т е н е р г и я т а на
к б а н т и т е и п р и р о д а т а на б е щ е с т б о т о . При ниски енергии оснобна
роля има ф о т о е ф е к т ъ т , при средни —к о м п т ъ н о б о т о разсейване, а
при енергии над 10 MeV —образубането на дбойки е л е к т р о н - п о з и т
рон. Ф о т о н и т е с още по-големи енергии, получени б у с к о р и т е л и т е на
електрони, в з а и м о д е й с т в а т с а т о м н и т е ядра и предизвикват
фотоядрени р е а к ц и и . Takußa реакции са възможни, ако е н е р а и я т а н а
ф о т о н а н а д в и ш а в а е н е р г и я т а н а свързване н а един нуклон в я д р о т о .
З а ф о т о н и с енераии в о б л а с т т а 10 - 20 MeV п р и н о с ъ т н а ф о т о я д р е -
н и т е реакции в о б щ о т о взаимодействие може да д о с т и г н е 5 - 1 0 %. В
р е з у л т а т о т всички процеси на в з а и м о д е й с т в и е се п о л у ч а в а т заре
дени ч а с т и ц и , разсеяни или излъчени ф о т о н и и н е у т р о н и .
С у м а т а о т линейните коефициенти ( в е р о я т н о с т и т е ) на
основните процеси н а взаимодействие н а ф о т о н н и т е л ъ ч е н и я с
в е щ е с т в о т о изразява о б щ а т а в е р о я т н о с т з а в з а и м о д е й с т в и е ц:
Ц = I + G + К (40.4:
К о е ф и ц и е н т ъ т и се н а р и ч а общ линеен коефициент на отслабване,
т ъ й к а т о в р е з у л т а т н а т е з и процеси и н т е н з и т е т ъ т н а лъчение
т о намалява.
З а в и с и м о с т т а н а и н т е н з и т е т а / о т д е б е л и н а т а н а премина
т и я слой в е щ е с т в о d з а всички вълни - и механич}ги (3.17), и е л е к т р о
м а г н и т н и (27.1), е една и съща. Т я е в сила и з а ф о т о н н и т е йонизира
щ и лъчения, независимо о т корп ускулярн ите и м с в о й с т в а . Ако т е с е н
м о п о х р о м а т и ч е н сноп ф о т о н и и м а начален и н т е н з и т е т / 0 , и н т е н
з и т е т ъ т му I след преминаване през слой веи е с т в о с дебелина d е
I = Iß'"1 . (40.5)
§ 41. Р Е Н Т Г Е Н О В И Т Е H Г А М А - Л Ъ Ч И В М Е Д И Ц И Н С К А Т А
ДИАГНОСТИКА И Л Ъ Ч Е Л Е Ч Е Н И Е Т О
§ 41.1. П р и н ц и п н а р е н т г е н о в а т а д и а г н о с т и к а
В ъ з м о ж н о с т т а з а приложение н а р е н т г е н о в и т е л ъ ч и в меди
ц и н с к а т а д и а г н о с т и к а ( о т гр. диагностикос - способен да разпознае)
е д е м о н с т р и р а н а още о т Р е н т г е н . Т я се основава н а зависимостта
на общия и м линеен коефициент на отслабване о т п л ъ т н о с т т а и
х и м и ч н и я състав на човешките т ъ к а н и и органи. О т т р и т е основни
процеса н а в з а и м о д е й с т в и е фотоелектричното п о г л ъ щ а н е най-силно
зависи о т а т о м н и я номер (40.1). Е ф е к т и в н и т е а т о м н и номера за
ф о т о е л е к т р и ч н о поглъщане Zx н а м у с к у л и т е , т е л е с н и т е т е ч н о с т и
u öogama са п р а к т и ч е с к и еднакви, м а с т н и т е т ъ к а н и и м а т по-малък
е ф е к т и в е н а т о м е н номер, а к о с т и т е - по-аолям ( т а б л . 41.1). З а полу
ч а в а н е н а м а к с и м а л н и разлики в о т с л а б в а н е т о ( к о н т р а с т е н образ)
при т е з и близки с т о й н о с т и н а е ф е к т и в н и т е а т о м н и номера (с
изключение н а к о с т и т е ) се изисква подходяща енергия н а р е н т г е н о -
Табл. 41.1. П л ъ т н о с т и ефективни в и т е лъчи.
атомни номера за фотоелектрично Фотоелектричното пог-
поглъщане на биологични т ъ к а н и и
някои вещества л ъ щ а н е при биологични т ъ к а н и
3 преобладава при енергии на р е н т
Р (g/cm ) 2е,Г
геновите л ъ ч и до около 60 keV.
Мазнини 0.92 5,92
Кожа 1,0 7,31 П р и б л и з и т е л н о т а к а в а е ефек
Вода 1,00 7,42 т и в н а т а енергия н а с п и р а ч н о т о
Мускули 1,06 7,46 р е н т г е н о в о лъчение, генерирано
Въздух 0,00129 7,64
КОСТИ 1.2-1,9 13,8
при ускоряващо напрежение
Алуминий 2,7 13 U = 100 - 130 kV с максимална
Калций 1,55 20 енергия 100 - 130 keV. Е ф е к т и в
Йод 4,94 53
Барий 3,5 56
н а т а енергия се въвежда за харак
Олово 11,3 82 т е р и з и р а н е на ф о т о н н и йонизи
ращи лъчения с непрекъснат
с п е к т ъ р . Т я се дефин и ра к а т о е н е р г и я т а н а т а к о в а монохроматично
лъчение, к о е т о и м а с ъ щ и я общ к о е ф и ц и е н т на о тсл аб ван е к а т о поли-
х р о м а т и ч н о т о . В р е н т г е н о в а т а диагностика, в з а в и с и м о с т о т свой
с т в а т а н а о б е к т а и ц е л т а на изследването, се използва лъчение,
получено при анодно напрежение на р е н т г е н о в а т а т р ъ б а 60 - 130 kV.
Ако широк сноп р е н т г е н о в и л ъ ч и с еднакъв и н т е н з и т е т пада
върху нехомогенно т я л о , различни ч а с т и о т т я л о т о о т с л а б в а т
л ъ ч е н и е т о в р а з л и ч н а с т е п е н . П р е м и н а л и я т сноп се с ъ с т о и о т лъчи,
ч и й т о и н т е н з и т е т с ъ о т в е т с т в а на р а з л и ч н а т а с т е п е н н а о т с л а б
ване. О б р а з ъ т н а т о з и сноп върху флуоресциращ екран или ф о т о
графски ф и л м възпроизвежда ф о р м а т а н а т я л о т о и н а н е г о в и т е
нехомогенни ч а с т и в ъ в вид н а сянков образ (фиг. 41.1, фиг. 41.2).
Освен н а с о ч е н и т е л ъ ч и н а преминалия сноп, к о и т о н о с я т
полезна и н ф о р м а ц и я , до екрана или ф и л м а д о с т и г а и разсеяно о т
о б е к т а лъчение. То влошава к а ч е с т в о т о н а образа и се н ал аг а да
бъде о т с т р а н я в а н о . З а т а з и цел се използва оловна р е ш е т к а , к о я т о
пропуска до д е т е к т о р а предимно п ъ р в и ч н о т о лъчение, преминало
през т я л о т о . П о - д ъ л г о б ъ л н о б а т а ч а с т о т с п е к т ъ р а н а л ъ ч е н и е т о се
поглъща по-силно (40.1) о т б и олог и чн и т е т ъ к а н и и не допринася з а
к о н т р а с т а н а образа, а само увеличава л ъ ч е в о т о н а т о в а р в а н е н а
п а ц и е н т а . З а т о в а т я се о т с т р а н я в а с п о м о щ т а н а м е т а л н и ф и л т р и
о т алуминий, мед и л и олово с подходяща дебелина.
Филм или
флуоресциращ
екран
Решетка
Разсеяно
Човешко т я л о льченш
Кухина
Кости
Бленда
Фиг. 41.2 П о з и т и в н а една о т пър

в и т е р е н т г е н о з р а ф и и , направени
Рентаеиоба
трч.ба о т Р е н т г е н (януари 1896 а.)
Фиа. 41.1.
Принципна схема на п о л у ч а в а н е т о на образ при р е н т г е н о в а т а д и а г н о с т и к а и
графика на и н т е н з и т е т а 1 на п р е м и н а л о т о лъчение през различни т ъ к а н и
§ 41.2. Р е п т г е н о б и д и а г н о с т и ч н и м е т о д и
С я н к о в и т е образи н а о р г а н и т е и т ъ к а н и т е с ъ д ъ р ж а т ценна
диагностична и н ф о р м а ц и я з а п а т о л о г и ч н и промени н а т я х н а т а фор
ма, размери, местоположение, п л ъ т н о с т , к а к т о и з а местоположение
т о н а чужди т е л а и т . н. В з а в и с и м о с т о т начина н а визуализация в
р е н т г е н о в а т а д и а г н о с т и к а и м а два основни м е т о д а - рентгеноскопия
и рентгенография. При първия м е т о д з а т а з и цел се използва флуорес
циращ екран, к ъ д е т о ф л у о р е с ц е н ц и я т а е по-силна зад м е к и т е т ъ к а н и
и т е и з г л е ж д а т по-светли о т к о с т и т е . З а повишаване н а я р к о с т т а
на образа и намаляване н а л ъ ч е в о т о н а т о в а р в а н е н а п а ц и е н т а се из
п о л з в а т електронно-оптични преобразуватели на образа (вж. § 14.3).
При р е н т г е н о г р а ф и я т а о б р а з ъ т се ф о т о г р а ф и р а на р е н т г е
нов ф и л м , к ъ д е т о с т е п е н т а на полученото почерняване е пропор-
иионална на и н т е н з и т е т а на п р е м и н а л о т о лъчение. В т о з и случай
р е н т г е н о б а т а снимка е н е г а т и б по о т н о ш е н и е на образа бърху
флуоресииращия екран. Ч е с т о р е н т г е н о б и я т ф и л м се експонира
м еж ду дбе флуоресциращи фолиа, к о е т о усилва ф о т о г р а ф с к о т о
д е й с т б и е на л ъ ч и т е 20 - 25 п ъ т и . Р е н т г е н о г р а ф и я т а даба по-
голяма р я з к о с т на образа и позболява да се наблк)да6ат д е т а й л и ,
к о и т о п о - т р у д н о се о т к р и б а т при рентгеноскопия. О с н о б н и т е й
п р е д и м с т б а обаче са по-малкото лъчебо н а т о б а р б а н е на п а и и е н т а и
з а п а з б а н е т о на образа.
З а р е н т г е н о г р а ф и я на г ъ р д а т а , наречена мамография, се
и з п о л з б а т мамографи. Те се р а з л и ч а б а т о т обикнобените р е н т г е -
ноби а п а р а т и по т о б а , че т р ъ б а т а им има анод с по-нисък а т о м е н
номер ( н а й - ч е с т о 42М0), р а б о т и при по-ниско ускорябащо напрежение
(25 - 30 kV) и п р е д с т а б л я б а п о ч т и т о ч к о б източник. Така се
получаба меко лъчение със слаба проникбаща способност, к о е т о се
поглъща б различна с т е п е н б т а к и б а с т р у к т у р и к а т о т у м о р , калци-
фииирана и нормална т ъ к а н .
З а да се о ч е р т а я т добре р ъ б о б е т е на т е з и с т р у к т у р и , се из
ползва ф о т о г р а ф с к и ф и л м с ниска гранииа на разделяне - под 50 ц т .
Необходимо е да се получи добро к а ч е с т б о на образа при бъзможно
най- ниската доза лъчение, т ъ й к а т о г ъ р д а т а е ч у б с т б и т е л е н орган
за д е й с т б и е т о на йонизиращи лъчения и т е м о г а т да п р е д и з б и к а т
рак. Наред с т р а д и ц и о н н и т е мамографи се и з п о л з б а т и д и г и т а л н и ,
снабдени с ц и ф р о б д е т е к т о р и компютър.
Кухи органи, к о и т о слабо п о г л ъ щ а т р е н т г е н о в и т е лъчи,
н я м а т к о н т р а с т е н сянков образ. Те м о г а т да се наблюдават, ако
предвар ително в т я х се въведе безвредно ректгекоконтрастно
Ьещество под ф о р м а т а на каша или т е ч н о с т . При изследване на
х р а н о с м и л а т е л н а т а с и с т е м а п а ц и е н т ъ т поглъща каша с бариев
с у л ф а т , к о я т о полепва по с т е н и т е на хранопровода, с т о м а х а и
ч е р в а т а и дава в ъ з м о ж н о с т за т я х н о т о визуализиране. Течности,
съдържащи к о н т р а с т н и в ещ ест в а , се и н ж е к т и р а т при рентгеново
изследване на кръвоносни съдове (ангиография), включително и т е з и ,
к о и т о с н а б д я в а т с ъ р ц е т о (коронарография) и мозъка.

З а масови п р о ф и л а к т и ч н и преаледи се използва м е т о д , при
к о й т о р е н т а е н о с к о п и я т а се комбинира с обикновена ф о т о г р а ф и я ,
наречен флуорография. Н а обикновен м а л к о ф о р м а т е н ф и л м се
п р а в я т аолям брой снимки на р е н т а е н о в и т е образи. После ф и л м и т е
се р а з а л е ж д а т с п о м о щ т а на ф о т о у в е л и ч и т е л , к а т о по т о з и начин
се п е с т и време и м а т е р и а л и и се н а м а л я в а л ъ ч е в о т о н а т о в а р в а н е .
Мноао по-аолеми в ъ з м о ж н о с т и в сравнение с т р а д и и и о н н и т е
м е т о д и и м а рентгеновата компктгърка (дигитална) диагностика. С
п о м о щ т а на е л е к т р о н е н д е т е к т о р о б р а з ъ т се д и а и т а л и з и р а , т . е .
%
р а з л и ч н а т а му п л ъ т н о с т във всяка т о ч к а се п р е в р ъ щ а в и и ф р и .
Това дава в ъ з м о ж н о с т о б р а з ъ т да се записва д и р е к т н о о т екрана и л и
да се прехвърля о т р е н т а е н о в а т а снимка н а м а а н и т е н носител. С
подходящи к о м п ю т ъ р н и програми и и ф р о в и я т образ се о б р а б о т в а за
о т с т р а н я в а н е н а различни смущения (шумове), н а м а л я в а н е н а фона,
и з т р и в а н е н а излишни д е т а й л и , увеличаване н а к о н т р а с т а , промя
н а на р а з м е р и т е и т . н . , к о е т о повишава м н о г о к р а т н о н е г о в а т а
информативност.
При изследване на кръвон ос н и т е съдове се използва м е т о д ,
наречен компктгърна с у б т р а к т и в н а ангиография. А н г и о г р а ф и я т а е
рентгенография на съдовете с п о м о щ т а на к о н т р а с т н а т е ч н о с т ,
и н ж е к т и р а н а в т я х . П р а в я т се две р е н т г е н о г р а ф и и н а о б е к т а - една
т а преди и д р у г а т а след и н ж е к т и р а н е т о (фиг. 41.3). О б р а з и т е се
д и а и т а л и з и р а т и п ъ р в и я т се изважда о т в т о р и я . Получава се само
а б в
Фий. 41.3. П р и н ц и п н а р е н т г е н о в а к о м п ю т ъ р н а с у б т р а к т и в н а а н з и о г р а ф и я .
Р е н т г е н о г р а ф и и : н а к о с т и т е (а); н а к о с т и т е и с ъ д о в е т е след в ъ в е ж д а н е н а
к о н т р а с т н а среда в к р ъ в т а (б); н а с ъ д о в е т е , п о л у ч е н а след к о м п ю т ъ р н о
и з в а ж д а н е н а п ъ р в и я образ о т в т о р и я
т а з и ч а с т о т образа, к о я т о се е променила с бъбезкдането н а кон
т р а с т н а т а т е ч н о с т , т . е . о с т а б а о б р а з ъ т н а кръбоносните съдобе.
Р е н т а е н о б а т а остеометрия е един о т д и а а н о с т и ч н и т е
м е т о д и ( д р у г и я т е ултразбукоб), с к о и т о се определя н а м а л я б а н е т о
на п л ъ т н о с т т а на к о с т и т е при остеопороза. В д е н т а л н а т а медици
на, осбен т р а д и ц и о н н и зъбни р е н т г е н о а р а ф и и , със специални апара
т и се п р а б я т и панорамни снимки (еднобременно н а бсички зъби).
Р е н т а е н о б и снимки н а о т д е л н и слоебе о т б ъ т р е ш н о с т т а па
т я л о т о се п о л у ч а б а т с м е т о д , наречен томография ( о т ар. - послоен
запис). В класическия му б а р и а н т т о б а се п о с т и а а с еднобременно
п р е м е с т б а н е на фокуса на р е н т з е н о б а т а т р ъ б а и ф и л м а спрямо
и з с л е д б а н а т а ч а с т на т я л о т о . Рентгеновата комп/отърна томогра
ф и я (РКТ), създадена през 1971 а., е най-аолямото научно п о с т и ж е н и е
б р е н т а е н о б а т а д и а а н о с т и к а след о т к р и б а н е т о н а р е н т а е н о б и т е
лъчи. Т я се оснобаба н а компютърно реконструиране на образа на едно
сечение о т т я л о т о по аолям брой неаоби проекции, получени чрез по-
следобателно пролъчбане с рентаеноб сноп под различни ъали. Дбураз-
м е р н о т о разпределение н а и н т е н з и т е т а на о т с л а б е н о т о рентаенобо
лъчение се пребръща 6 цифроб бид и се визуализира на видеомонитор.
§ 41.3. Л е ч е н и е с р е н т г е н о в и и у-лъчи
И з п о л з в а н е т о н а р е н т а е н о б и т е и у - л ъ ч и т е з а лечение се
оснобаба н а т я х н о т о биолоаично действие. В з а и м о д е й с т в и е т о н а
л ъ ч е н и е т о с в о д а т а и о р а а н и ч н и т е молекули н а биологичните
с и с т е м и води до образуване н а възбудени молекули, йони, радикали и
х и м и ч н о а к т и в н и съединения. Те р е а а и р а т с друаи молекули о т к л е т
к и т е и т е х н и т е мембрани, к а т о н а р у ш а в а т ф у н к ц и и т е и м и т о б а
уврежда т ъ к а н и , ораани, с и с т е м и и ц е л и я организъм (вж. § 46.2).
• Терапевтично отношение
Изглежда парадоксално, че лъчение, к о е т о причинява рак, мо
же да се използва и з а лечение н а рак. Това е т а к а , з а щ о т о р а к о в и т е
к л е т к и се в ъ з п р о и з в е ж д а т неконтролируемо, а о б л ъ ч в а н е т о п о д т и с
ка т о в а възпроизвеждане. П р о б л е м ъ т е как д а се облъчва т у м о р ъ т
без да се у в р е ж д а т с ъ с е д н и т е нормални т ъ к а н и . Ц е л т а н а лъчелече-
н и е т о е да се н а м е р и начин да се увреди т у м о р ъ т повече, о т к о л к о т о
н о р м а л н а т а т ъ к а н или най-малко да се ограничи у в р е ж д а н е т о н а
VII. Йонизиращи лъче}1ия 415
нормалната т ъ к а н go запазване на н е й н и т е функции. О т н о ш е н и е т о
па броя на унищожените ракови клетки към броя на унищожените
нормални клетки се нарича терапевтично отношение. Ефективност
т а на лъчелечението се свежда до т о в а как да се направи терапев
т и ч н о т о отношение по-голямо.
Недиференцираните и бързо делящи се к л е т к и са по-чувст
вителни към радиацията о т диференцираните и бавно делящи се
клетки. Следователно радиацията има по-голям е ф е к т към бързо
делящите се ракови клетки, отколкото върху нормалните клетки
около т я х . Има обаче някои видове нормални клетки, к а т о левкоци
т и т е и т р о м б о ц и т и т е , които също се възпроизвеждат бързо, пора
ди което т р я б в а да б ъ д а т наблюдавани внимателно по време на
лъчелечението.
С т о й н о с т т а на т е р а п е в т и ч н о т о отношение може да бъде
увеличена и о т т о в а , че нормалните т ъ к а н и се в ъ з с т а н о в я в а т о т
радиационните е ф е к т и по-бързо и по-пълно, о т к о л к о т о раковите.
Значително по-голяма обща погълната доза е необходима за увреж
дане на нормална т ъ к а н , ако т я се получава на няколко отделни
малки дози, разделени о т значителни интервали време, о тко л ко то
ако се получи наведнъж.
Радиационната ч у в с т в и т е л н о с т на т ъ к а н и т е зависи и о т
наличието на кислород ("кислороден ефект"). К а к т о беше споменато,
химичното действие на радиацията се изразява и в образуване на
свободни радикали, а наличието на кислород силно повишава продук
ц и я т а на най-активните свободни радикали. Някои ракови клетки
съдържат малко кислород, докато съседните им нормални клетки
м о г а т да са наситени с кислород. Това понижава с т о й н о с т т а на
т е р а п е в т и ч н о т о отношение и прави невъзможно унищожаването на
раковите клетки, поради по-силно увреждане на нормалните клетки.
• Методи з а л ъ ч е л е ч е н и е
За лечение се използват рентгенови и Х-лъчи (вж. § 38.4),
генерирани о т рентгенови уредби и ускорители на електрони с
енергия до около 25 MeV, както и у-лъчи о т подходящи радионуклиди.
П а р а м е т р и т е на лъченията се подбират в зависимост о т болестно
т о огнище и заобикалящите го тъкани, за да се получи максимален
лечебен е ф е к т при минимално лъчево натоварване.
С р е н т г е н о в и уредби с ниско напрежение (60 - 80 kV) се лекува
рак н а к о ж а т а . У р е д б и т е з а дълбока р е н т а е н о в а т е р а п и я с високо
ускоряващо напрежение (200 - 250 kV) вече п о ч т и напълно са заменени
о т ускорители на електрони и облъчватели с у - и з т о ч т щ и (телезама-
т с р а п е в т и ч н и а п а р а т и ) . Основание з а т о в а е много по-блазоприятно-
т о разпределение н а п о г ъ л н а т а т а доза в о б л ъ ч в а н и т е т ъ к а н и .
Д о к а т о м а к с и м а л н а т а доза при р е н т г е н о в и т е т е р а п е в т и ч н и уредби
е на п о в ъ р х н о с т т а н а к о ж а т а , при т е л е г а м а т е р а п е в т и ч н и т е - на
дълбочина 0,5 cm, а при у с к о р и т е л и т е с 10 MeV мак си мал н а енергия
н а Х - л ъ ч и т е - н а 1,3 cm. П о - в и с о к а т а енергия н а у- и Х - л ъ ч и т е
осигурява по-добро проникване в т ъ к а н и т е и облъчване н а дълбоко
разположени б о л е с т н и огнища без превишаване н а д о з а т а з а к о ж а т а .
Н а й - ч е с т о и з п о л з в а н и я т радионуклид е 60Со, т ъ й к а т о е из
т о ч н и к н а м о н о х р о м а т и ч н о у - л ъ ч е н и е с д о с т а т ъ ч н о висока енергия
(1,25 MeV) и голям период н а полуразпадане (5,27 а). Той се получава
и з к у с т в е н о ч р е з облъчване н а с т а б и л н и я 9Со с н е у т р о н и в р е а к т о р .
П о л у ч е н о т о ядро е в ъ в възбудено с ъ с т о я н и е и и з л ъ ч в а у - ф о т о н и :
59/~i 1 60/-1
27 Co + 0П—>27^0 + 7 •
V
Друг м е т о д з а лъчелечение е брахитерапията - и м п л а н т и

ране н а р а д и о а к т и в е н и з т о ч н и к в т у м о р а . Той и м а п р е д и м с т в о т о ,
че м а к с и м а л н о т о облъчване е локализирано в т у м о р а и с ъ с е д н и т е
т ъ к а н и са пощадени. З а и м п л а н т и р а н е са използвани мал к и капсу-
лирани и з т о ч н и и и " 6 R a (Еу = 183 keV, Т = 1604 а) и 6) Со във вид на
з р ъ н и а и игли. Сега т е са и з м е с т е н и о т к р а т к о ж и в е е щ и и з к у с т в е н и
радионуклиди. З а лечение н а т е л е с н и кухини във вид н а колоидна
суспензия се използва |<)8Аи (2,7 d), П11 (8 d) —за щ и т о в и д н а т а жлеза, а
198
1г (73,8 d) и 182Та (2,7 d) - з а други иели. Те може да не се о т с т р а н я
в а т след л е ч е н и е т о , т ъ й к а т о и м а т малки периоди н а полуразпадане
и а к т и в н о с т т а и м н а м а л я в а бързо.
§ 41.4. З а щ и т а о т р е н т г е н о в и т е и ^ л ъ ч и т е
Е к с п о з и ц и я т а X, к о я т о е м я р к а з а й о н и з а ц и я т а н а въздуха
о т р е н т г е н о в и и у-лъчи (вж. § 45.1), е пропорционална н а а к т и в н о с т
т а А н а у- радиоакти ве н и з т о ч н и к :
Х = Г— 1 . (41.1)
2

Тук Г е йонизационна к о н с т а н т а , х а р а к т е р н а з а всеки радионуклид,
г е р а з с т о я н и е т о до и з т о ч н и к а , 3.1 —п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а н а облъч
ването. При р е н т г е н о в и т е лъчи з а в и с и м о с т т а на експозицията о т
р а з с т о я н и е т о до анода н а р е н т г е н о в а т а т р ъ б а и о т в р е м е т о е също
т а к а в а - н а м а л я в а с к в а д р а т а на р а з с т о я н и е т о и н а р а с т в а с продъл
ж и т е л н о с т т а н а облъчването. Следователно основните правила за
з а щ и т а о т ф о т о н н и т е йонизиращи л ъ ч е н и я са отдалечаване от
източника и намаляване на времето на пребиваване около него.
З а к о н ъ т за намаляване на и н т е н з и т е т а н а ф о т о н н и т е
йонизиращи л ъ ч е н и я с д е б е л и н а т а н а п р е м и н а т и я слой в е щ е с т в о
(40.5) д а в а д р у г а т а в ъ з м о ж н о с т з а з а щ и т а - ч р е з използване н а
прегради о т м а т е р и а л и с голям общ линеен к о е ф и ц и е н т н а о т с л а б
ване и д о с т а т ъ ч н а дебелина.
З а ориентировъчно пресмятане на дебелината на з а щ и т н и
прегради в л ъ ч е з а щ и т а т а се използва в е л и ч и н а т а слой на полуот-
слабване 5. Това е д е б е л и н а т а н а слой о т определено в е щ е с т в о ,
к о я т о н а м а л я в а наполовина и н т е н з и т е т а н а п р е м и н а л о т о през него
ф о т о н н о йонизиращо лъчение. След з а м е с т в а н е н а / =/о/2 и d = 5 в
(40.5) и л о г а р и т м у в а н е , з а 5 се получава:
5 1 п 2 ^ 0,693 (41.2)
Тъй к а т о к о е ф и ц и е н т ъ т \i зависи не само о т вида н а в е щ е с т в о т о ,

но и о т е н е р г и я т а н а ф о т о н и т е , в е л и ч и н а т а 5 зависи също о т т а з и
енергия. Т а к а например с т о й н о с т и т е н а слоя н а полуотслабване з а
енергии 0,7 MeV и 2,5 MeV в с а н т и м е т р и са с ъ о т в е т н о ; з а вода - 8,8
и 23; з а б е т о н - 4 и 10; з а олово - 0,66 и 1,8.
З а з а щ и т а о т р е н т г е н о в и т е л ъ ч и и у - л ъ ч и т е се и з п о л з в а т
м а т е р и а л и с голям е ф е к т и в е н а т о м е н номер. В т я х се в к л ю ч в а т
главно съединения н а о л о в о т о (Z = 82) и барий (Z = 56) под ф о р м а т а
на бариев с у л ф а т (б ари т ). О л о в о т о е п р и е т о к а т о с т а н д а р т н о
в е щ е с т в о з а оценяване н а з а щ и т н и т е прегради. Д е б е л и н а т а н а слой
о т даден м а т е р и а л се и з р а з я в а с неговия оловен еквивалент. Това е
д е б е л и н а т а н а т а к ъ в слой олово в м и л и м е т р и , к о й т о о т с л а б в а
л ъ ч е н и я т а в с ъ щ а т а с т е п е н , к а к т о слой о т с р а в н я в а н и я м а т е р и а л .
Например з а щ и т н и прегради о т 6 m m с т о м а н а , 8 cm б е т о н , 12 cm
т у х л и и м а т оловен еквивалент 1 mm за рентгенови лъчи, получени
при ускоряващо напрежение 100 kV.
В рентгенологията се използват з а щ и т н и ръкавици, пре
стилки, завеси и др. подобни, направени о т оловна гума - каучук с
голямо съдържание на оловни съединения. Оловното стъкло пред
флуоресциращия екран на диагностичните уредби също съдържа
т а к и в а съединения. Съседните помещения на т е з и , в които се нами
р а т рентгенови уредби, ускорители на електрони и у-радиоактивни
източници, се з а щ и т а в а т със стени, изградени о т баритоби тухли,
баритов б е т о н или се и з м а з в а т с баритова мазилка, а в р а т и т е се
облицоват с оловна ламарина или и м а т по-сложна конструкция.
§ 42. Р Е Н Т Г Е Н О В А К О М П Ю Т Ъ Р Н А Т О М О Г Р А Ф И Я
• Р е н т г е н о в а т а к о м п ю т ъ р н а т о м о а р а ф и я (КТ) е най-золямото п о с т и
жение 6 р е н т г е н о в а т а диагностика след о т к р и в а н е т о на р е н т г е н о в и т е лъ
чи. То не би било възможно, ако а в с т р и й с к и я т м а т е м а т и к Радон (J. Radon,
1917) не бе доказал, че о б р а з и т е на двумерни и т р и и з м е р н и о б е к т и м о г а т
да б ъ д а т реконструирани о т един безкраен набор о т т е х н и проекщш.
П ъ р в и я т м а т е м а т и ч е н м е т о д за реконструкиия на образ на главния мозък
с п о м о щ т а на т е с е н сноп рентгенови лъчи е предложен о т американския
физик Кормак (А. М. Согтаск, 1963).
През 1967 г. всички предпоставки за о т к р и в а н е т о на КТ са налиие:
р е к о н с т р у к т и в н а м а т е м а т и к а , компютърна т е х н и к а , рентгенови д е т е к
т о р и . Това позволява на Хаунсфийлд (G. Hounsfield) да покаже, че за и е л т а
м о г а т да б ъ д а т използвани м е т о д и т е з а сканиране на о б е к т . Той разработ
ва с о б с т в е н р е к о н с т р у к т и в е н м е т о д и п р о т о т и п а на компютърния т о м о -
граф, п о с т р о е н през с е п т е м в р и 1971 г. П ъ р в и я т п а ц и е н т е изследван с него
още на 1 о к т о м в р и и р е з у л т а т ъ т е докладван на 32 Конгрес на английски
т е радиолози през 1972 г. През 1979 г. Хаунсфийлд и Кормак п о л у ч а в а т
Н о б е л о в а т а награда по медицина.
§ 42.1. С ъ б и р а н е н а д а н н и з а т о м о г р а ф с к и я образ
(сканиране)
Хаунсфийлд първоначално с м я т а , че за получаване на образ
о т триизмерен о б е к т т р я б в а да се о т ч и т а т и н т е н з и т е т и т е на
преминалия сноп рентгенови лъчи във всички посоки. По-късно т о й
достига до оскобната идея ка К Т —по-подходящ както за реконст
рукция, т а к а и за диагностика е образът ка сечение ош обекта. Това

означава, ч е и з м е р в а н и я т а т р я б в а д а се п р а в я т в една равнина, т . е .
т р я б в а да се п о л у ч а в а т различни проекции н а едно и също сечение.
Всеки р е н т а е н о в сноп изминава през о б е к т а п ъ т , с ъ с т а в е н о т
к о м п о н е н т и н а о б е к т а с различен к о е ф и ц и е н т н а о т с л а б в а н е . С т о й
н о с т и т е н а всички к о е ф и ц и е н т и м о г а т д а б ъ д а т определени чрез
решаване н а с и с т е м а о т мноао уравнения, всяко едно з а о т с л а б в а н е
т о на един о т с н о п о в е т е в р а в н и н а т а н а сечението. Т а к а о б р а з ъ т на
с е ч е н и е т о може да се п р е д с т а в и в ц и ф р о в вид.
П о л у ч а в а н е т о н а образ при р е н т е е н о в а т а к о м п ю т ъ р н а т о
м о г р а ф и я може да се раздели н а т р и етапа'.
- събиране н а данни за т о м о г р а ф с к и я образ (сканиране);
- създаване н а ц и ф р о в образ о т д а н н и т е ч р е з ф и л т р и р а н о
о б р а т н о п р о е к т и р а н е (реконструкция на образа);
- превръ щане н а ц и ф р о в и я образ в аналогов видим образ.
Д а н н и т е , необходими з а формиране н а т о м о г р а ф с к и я образ,
се п о л у ч а в а т чрез сканиране. Подобно на УЗ-скенер (вж. § 4.3.), р е н т
г е н о в и я т се с ъ с т о и о т и з т о ч н и к н а сноп л ъ ч и ( р е н т г е н о в а т р ъ б а с
колиматор), д е т е к т о р и и у с т р о й с т в о , к о е т о осигурява промяна н а
п о с о к а т а н а р е н т г е н о в и я сноп през о б е к т а . Единично измерване,
извършено с единичен д е т е к т о р в даден м о м е н т , зтловно се нарича
измерване н а л ъ ч . Сканирането е измерване н а поредица о т л ъ ч и в
една равнина, пронизващи п а ц и е н т а през различни т о ч к и . Р е з у л т а
т ъ т о т с к а н и р а н е т о е проекция. Н а б о р ъ т о т проекции н а едно и
също сечение се н а р и ч а синограма.
• П о к о л е н и я с к е н е р и О т п ъ р в и я к о м п ю т ъ р е н т о м о г р а ф досега
последователно са р а з р а б о т е н и няколко вида скенери с различно
принципно у с т р о й с т в о с цел подобряване н а т е х н и ч е с к и т е и м
х а р а к т е р и с т и к и . Те са и з в е с т н и к а т о различни поколения скенери.
Хронологичното и м описание д а в а в ъ з м о ж н о с т з а запознаване с
р а з в и т и е т о н а и д е и т е и улеснява р а з б и р а н е т о н а п о с л е д н и т е по-
сложни поколения скенери.
П ъ р в о т о поколение КТ (1971) е р а з р а б о т е н о з а изследвания
на мозъка. Всяка проекция в изследваното сечение се получава при
преминаване н а успоредни лъчи ("успоредна" проекция), а о б р а з ъ т на
с е ч е н и е т о се к о н с т р у и р а о т набор н а т а к и в а проекции, получени под
различен ъ г ъ л в и н т е р в а л а 0 — 180°. И з т о ч н и к н а единичен л ъ ч е
рентаеноба т р ъ б а с колиматор, а д е т е к т о р —сцинтилационен брояч,
закрепени помежду си един срещу друа о т д в е т е с т р а н и на пациента
(фиа. 42.1 а). Те м о а а т , едновременно и с постоянна скорост, или да се
п р е м е с т в а т п о с т ъ п а т е л н о {транслация), или да се в ъ р т я т (рота
ц и я ) около т я л о т о на пациента.
Р а б о т а т а на т о з и томоараф включва следните етапи;
- транслация - получаване на една успоредна проекция на из
брано сечение чрез непрекъснато постъпателно движение на скенера;
- р о т а ц и я - завъртане на скенера около ос, перпендикулярна
на изобразяваната равнина на малък ъаъл (1°);
- нова транслация и нова ротация, следващи една след друаа
до достиаане на ъаъл на въртене 180°;
- сумиране на всички "успоредни" проекции на сечението в
синоарама за компютърно реконструиране на неаовия образ.
Т р а н с л а ц и я —-^Ротация ранслация
Ротация
Рей п . Рентг.
тръба ' ( \ 1 ранс I ръба •' ^
лация Транс
лация
>:•
I 4i
Подвижен Подвижни
детектор детектори
б
Фий. 42.1. С к е н е р I поколение т ъ н ъ к сноп (a) u II поколение - т я с н о
в е т р и л о (б)
Второто поколение КТ (1972) е р е з у л т а т о т и д е я т а да се съ

крати б р е м е т о за получаване на успоредни проекции к а т о при една
транслация се р е г и с т р и р а т едновременно няколко такива проекции.
За ц е л т а се използва сноп разходящи л ъ ч и с форма на Ветрило, излъ
чени в една равнина (фиа. 42.1 б). Лъчите, насочени под различни
ъгли, се р е а и с т р и р а т о т различни д е т е к т о р и , т а к а че о т всеки
д е т е к т о р се получават данни за една успоредна проекция.

Б р о я т на д е т е к т о р и т е достиаа 52 и с ъ о т в е т с т в а на ъгъла
при върха на снопа, който е до 52°. В т о з и случай една транслация е
равностойна на 52 последователни транслации и р о т а ц и и на т о м о -
г р а ф и т е о т първо поколение. Това позволява след т р а н с л а ц и я т а да
се избърши ротация па мпоао по-голям ъгъл, който е равен на ъгъла
при върха на ветрилообразния сноп. Така времето за сканиране се
намалява повече о т 10 п ъ т и , а р а з д е л и т е л н а т а способност се увели
чава. За разлика о т предишното поколение томографи, т е з и о т
в т о р о т о са целотелесни и са наречени бързи.
Третото поколение КТ (1976) е напълно нов т и п , т ъ й к а т о
н я м а транслационно дбиокение, понеже ъ г ъ л ъ т на в е т р и л о т о е увели
чен толкова, че в снопа попада ц я л о т о изследвано сечение (фиг. 42.2
а). В сравнение със скенера второ поколение т а з и принципна промяна
води до непрекъснато получаване на данни (без прекъсване между
транслация и ротация) и вследствие на т о в а р о т а ц и о н н и я т скенер
е много по-бърз и много по-слабо ч у в с т в и т е л е н към а р т е ф а к т и
(нарушения в образа), причинени о т движения на п а ц и е н т а (дишане).
Въртяща се Въртяща се
рентгенова рентгенова
тръба тръба ^ Неподвижен - х
^ пръстен от ЧЧ
детектори V\
Въртяща се дъга
о т детектори
Фиа. 42.2. С к е н е р III поколение —широк о в е т р и л о (а) и IV поколение -

с т а ц и о н а р н и д е т е к т о р и (б)
Докато времето за сканиране при т о м о г р а ф и т е второ

поколение е 20 s, при т р е т о т о т о е 5 s. Въведен е и принципът на
геометричното увеличение, при който с промяна на р а з с т о я н и е т о
между р е н т г е н о в а т а т р ъ б а и о с т а на въртене (при постоянно раз
стояние т р ъ б а - д е т е к т о р ) се променя плогщпа на сечението в снопа
1 при малки обекти се получава по-висока разделителна способност.
За избягване на а р т е ф а к т и , сбързани с р а б о т а т а на някои о т
д е т е к т о р и т е , сиинтилаиионните броячи са заменени с ксеноноби
йонизационни камери, които са no-стабилни. Б р о я т им е 300 - 500.
Четвъртото поколение КТ (1978) е създадено не с иел да се
съкрати бремето, а да се подобри к а ч е с т в о т о на образа. И д е я т а е да
се избегне Въртенето на детекторите, к о е т о е причина за артефак
т и . Това е бъзможно, ако б р о я т им е д о с т а т ъ ч н о волям, за да се
разположат по окръжност с ц е н т ъ р 6 о с т а на б ъ р т е н е (фиг. 42.2 б).
Д а н н и т е за реконструиране на образа се събират о т бсичките (до
4800) неподбижни (стационарни) д е т е к т о р и при за б ър та не на р е н т -
аенобата т р ъ б а на 360°.
По-бажните различия б т е х н и ч е с к и т е характеристики на
разгледаните д о т у к поколения скенери са сумирани 6 т а б л . 42.1.
Табл. 42.1. Сравнение между no-cmapume поколения скенери
Поколе Движение Време на Детектори ЪГЪЛ на

ние сканиране брой ТИП
ветрилото
Първо транслация, 135-300s I сцинтилационен, 0°

ротация подвижен
Второ транслация, 5-33 s 12-52 сцинтилационни, 12-26°
ротация подвижни
Трето ротация 1 -20s 256-1024 йонизац. камери, 30-45°

подвижни
Четвърто ротация 1 -20s до 4800 йонизац. камери, 48 - 50
полупроводникови,
неподвижни
Петото поколение КТ е о т съвсем нов т и п . В него е избег

нато Всякакво механично двизкение, т ъ й к а т о рентгеновите лъчи не
се получават с рентгенова тръба. Те се излъчват о т различни
м е с т а на волфрамови л е н т и , които са разположени по окръжност
около п а ц и е н т а и с л у ж а т за анод (фиг. 42.3). Електронният сноп,
получен и управляван както при класическата електроннолъчева
тръба, последователно бомбардира съседни ч а с т и на пръстено
видния анод. По т о з и начин се избягва механичното въртене на
р е н т г е н о в а т а т р ъ б а , ограничаващо с к о р о с т т а на сканиране при
другите поколения КТ. Тази система е единствената, която се
използва за изобразяване на сърце, т ъ й к а т о е толкова бърза (50 ms),
VII Йонизиращи л ъ ч е н и я 423

ч е м о ж е g a о т р а з я в а u с ъ р д е ч н и т е пулсации. П р е ч к а з а н е й н о т о по-
широко р а з п р о с т р а н е н и е е в и с о к а т а й ц е н а .
Система за
събиране на данните
Пръстен от
детектори
прожектор
сноп
Пръстеновидни волфрамови аноди.

излъчващи рентгенови л ъ ч и
Фий. 42.3. Скенер V поколение - н я м а механично движение
Шестото поколение (1989) е н а р е ч е н о с п и р а л е н К Т (фиг. 42.4).

П р и неао м а с а т а с п а ц и е н т а н е п р е к ъ с н а т о се п р е м е с т в а бавно по
о с т а , около к о я т о се в ъ р т и р е н т г е н о в а т а т р ъ б а и с н о п ъ т п р о н и з в а
п а ц и е н т а по с п и р а л а . Т а к а з а п о - к р а т к о в р е м е се с ъ б и р а т д а н н и з а
в и з у а л и з и р а н е н а няколко т р а н с в е р з а л н и с е ч е н и я , в м е с т о т е з и
с е ч е н и я д а се и з м е р в а т о т д е л н о . В н я к о и с л у ч а и с к а н и р а н е т о м о ж е
д а се и з п ъ л н и , д о к а т о п а ц и е н т ъ т з а д ъ р ж а д и ш а н е т о си.
Транслация
на масата
Рентгеновата тръба описва

Ротация на спирала около пациента
рентг. т р ъ б а
Фиа. 42.4. Скенер VI поколение - спирален

Седмото поколение (1998) съидо е с п и р а л е н КТ, но се и з п о лз ва
р е н т г е н о в сноп, к о й т о е разходяш, по посока н а п р е м е с т в а н е т о н а
п а ц и е н т а и многоредова детекторна система (фиа. 42.5). Б р о я т н а
р е д о в е т е е о т 4 до 16, к о е т о означава з а м е с т в а н е н а е д и н и ч н а т а
спирала с т о л к о в а н а брой спирали. Толкова п ъ т и н а р а с т в а и с т ъ п
к а т а н а п р е м е с т в а н е , и с к о р о с т т а н а сканиране, т ъ й к а т о едновре
менно се п о л у ч а в а т данни з а т о л к о в а н а брой сечения.
Стъпка е р а з с т о я н и е т о , к о е т о т я л о т о на п а ц и е н т а изми
на в а през в р е м е т о з а извършване н а една обиколка н а снопа, изразено
в брой ш и р и н и н а снопа. Т а к а ако п р е м е с т в а н е т о з а една р о т а ц и я е
10 m m и ш и р и н а т а н а снопа е 5 mm, с т ъ п к а т а е 2. П р и увеличаване
н а с т ъ п к а т а се с ъ к р а щ а в а в р е м е т о з а сканиране н а определен обем
о т т я л о т о и се н а м а л я в а о б л ъ ч в а н е т о , но т о г а в а някои д е т а й л и мо
г а т да б ъ д а т п р о п у с н а т и и к а ч е с т в о т о н а образа може да се влоши.
4 реда детектори 1 ред детектори

Фиг. 42.5. Скенер VII поколение - спирален с многоредова д е т е к т о р н а
система
Г л а в н о т о п р е д и м с т в о на с п и р а л н о т о сканиране е, че дебели
н а т а , п о л о ж е н и е т о и о р и е н т а ц и я т а н а о б р а з и т е н а с е ч е н и я т а мо
г а т да се п р о м е н я т през е т а п а на реконструкция. Образи м о г а т да
се п о л у ч а в а т и о т з а с т ъ п в а щ и се сечения. Р е к о н с т р у к ц и я т а може
да бъде п о в т а р я н а , з а д а се п о л у ч а в а т образи с различни п р о с т р а н
с т в е н и х а р а к т е р и с т и к и . О т обемен набор данни м о г а т да се рекон
с т р у и р а т т р и и з м е р н и образи. З а ц е л т а се изисква получаване на
набор о т данни с добри д е т а й л и по д ъ л ж и н а т а н а т я л о т о н а паци
е н т а . Това се п о с т и г а при сканиране с т ъ н к и снопове и с р а в н и т е л н о
малка с т ъ п к а .
• Детектори з а К Т
В п ъ р в и т е поколепия скенери са използвани с и и н т и л а ц и о н н и
броячи и ксенонови йонизаиионни камери а по-късно - т в ъ р д о т е л н и
д е т е к т о р и , (вж. § 45.3, § 45.4). Т в ъ р д о т е л н и я т д е т е к т о р се с ъ с т о и
о т с и и н т и л а т о р , свързан к ъ м ф о т о д и о д (фиг. 42.6 а). Р е н т г е н о в и т е
л ъ ч и п р е д и з в и к в а т луминесиениия в с и и н т и л а т о р а и и з л ъ ч е н а т а
о т него видима с в е т л и н а попада върху ф о т о д и о д а . Е л е к т р и ч н и я т
сигнал, получен о т ф о т о д и о д а , е пропориионален н а и н т е н з и т е т а
на р е н т г е н о в и т е лъчи. Няколко единични д е т е к т о р и се м о н т и р а т и
с в ъ р з в а т един до друг в един ред и ли в няколко реда и о б р а з у в а т мно-
г о е л е м е н т е н д е т е к т о р . Ш и р и н а т а н а един ред е мал к о по-голяма о т
ш и р и н а т а на колимирания р е н т г е н о в сноп - около 12 m m (фиг. 42.6 б).
Широк Видима
ъгъл светлина Сечение на рентг. с н о п
Рентг,
--Л -
лъч Сиинтилатор
f /
/ /'
. »
• 1
птТШ МяМШ Фотодиод
Електричен
сигнал
ФИЙ. 4 2 . 6 . Т в ъ р д о т е л е н д е т е к т о р (a) U едноредов м н о г о е л е м е н т е н

д е т е к т о р (б)
С м н о г о е л е м е н т н и т е д е т е к т о р и се п о л у ч а в а т едновременно
данни з а няколко сечения. Това с ъ к р а щ а в а в р е м е т о з а сканиране и
и м а голямо значение з а получаване н а образи н а т ъ н к и сечения с
много д е т а й л и и л и н а обемни (3D) образи.
§ 42.2. П о л у ч а в а н е н а ц и ф р о в о б р а з и п р е в р ъ щ а н е н а
цифровия образ във видим
• Създаване н а ц и ф р о в образ н а сечение (реконструкция)
К о м п ю т ъ р - т о м о г р а ф с к и я т образ е двумерна (2D) к а р т и н а ,
с ъ о т в е т с т в а щ а н а т р и и з м е р е н (3D) т ъ н ъ к слой о т о б е к т а с еднак
ва дебелина (1 до 10 mm). Д в у м е р н а т а площ, к о я т о се визуализира, се
нарича з р и т е л н о поле (фиг. 42.7). То може д а варира о т няколко m m
до р а з м е р и т е н а ч о в е ш к о т о т я л о . П и к с е л ( о т англ. picture cell) е най-
м а л к а т а площ о т з р и т е л н о т о поле, к о я т о се изобразява к а т о о т д е
лен е л е м е н т с п о м о щ т а н а е л е к т р о н н а схема, наречена изобразява
ща матрица. Б р о я т н а п и к с е л и т е се определя о т броя н а е л е м е н т и т е
н а т а з и м а т р и ц а , подредени 6 к в а д р а т (напр. 256x256, 512x512 и др.)
Воксел ( о т англ. volume cell) е 3D обемен е л е м е н т о т о б е к т а , к о й т о
^ с ъ о т в е т с т в а н а един пиксел в
Воксел i
образа. Д в а т а линейни размера
н а воксела в р а в н и н а т а на обра
з а са равни на р а з м е р и т е н а
пиксела, а т р е т и я т - н а дебели
н а т а н а слоя.
Всеки пиксел в образа
и м а числена с т о й н о с т , к о я т о е
Пиксел свързана със с т о й н о с т т а на
Фиг. 42.7. Зрително поле, пиксел и линейния к о е ф и ц и е н т н а о т
воксел слабване ц (40.4) н а р е н т а е н о в
лъч, п р е м и н а л през с ъ о т в е т н и я му воксел в о б е к т а . Този
к о е ф и ц и е н т се определя по закона з а намаляване н а и н т е н з и т е т а
(40.5) о т д а н н и т е , получени при сканирането. Те са: и н т е н з и т е т ъ т
/ на р е н т г е н о в и я лъч, преминал през п а ц и е н т а по п р о т е ж е н и е на
една л и н и я и и н т е н з и т е т ъ т /о н а лъч, к о й т о не преминава през
п а ц и е н т а (фиг. 42.8).
-\xd
I =1.е
т-
rrг ^п| 1 = 1,
d
- 1 = 1 . -ц.х
Vr
X
D
Фиг. 42.8. И н т е н з и т е т на лъч I, преминал през един воксел (а),
п воксела (6) и през непрекъсната среда с променлив /i (в)
Едно определено сечение о т т ъ к а н и при р е к о н с т р у к ц и я т а се

разделя н а обемни е л е м е н т и ( м а т р и ц а о т воксели), к о и т о се превръ
щ а т в ц и ф р о в образ ( м а т р и ц а о т пиксели). И м а много а л г о р и т м и з а

т а к о в а превръщане (проекционни, алгебрични и чрез т р а н с ф о р м а
ц и я т а на Фурие), но 6 к л и н и ч н и т е скенери н а й - ч е с т о се използва
обратното проектираке. То се основава на обръщане на последова
т е л н о с т т а на с т ъ п к и т е , с к о и т о са получени д а н н и т е при сканира
н е т о . С т о й н о с т и т е на ц за един воксел се п о л у ч а в а т о т о тс л а б в а
н е т о на и н т е н з и т е т а на всеки лъч, преминал през т о з и воксел при
различни проекции. Д а н н и т е за всички лъчи се п о д а в а т на изобразя
в а щ а т а м а т р и ц а , к о я т о аи превръща в цифра, с ъ о т в е т с т в а щ а на
п е т н о о т образа. П р и ц и п ъ т на реконструкция на образ чрез о б р а т н о
проектиране е и л ю с т р и р а н на фиг. 42.9 с един п р о с т пример.
Рентг. сноп Образ

Сканиране Обратно 1+2
Образ 1 при 90° проектиране 2
Обект
Данни 2
т м
u m
Обратно
проектиране 1
Обратно Данни 1
Данни I проектиране 1
Фиа. 42.9. Получаване на данни за една проекция и на образ о т т я х (а),

получаване на данни за друаа проекция на с ъ щ о т о сечение (б)
и получаване на образ на с е ч е н и е т о о т д а н н и т е за д в е т е му проекции
Обикновено т о з и процес на реконструкция се нарича ф и л т

рирано обратно проектиране, т ъ й к а т о се и з п о л з в а т и а л г о р и т м и за
подобряване на к а ч е с т в о т о на образа или з а промяна на негови
ка чес твени х а р а к т е р и с т и к и к а т о усилване на някои д е т а й л и или
отслабване на шум.
Ц и ф р о в и я т образ е м а т р и ц а о т пиксели и п р е с м я т а н е т о на
числената стойност N на всеки п и к с е л е ч а с т о т процеса на рекон
струкция. N се п р е с м я т а о т с т о й н о с т т а на линейния к о е ф и ц и е н т
на о т с л а б в а н е ц на с ъ о т в е т н и я воксел, определен при сканирането.
Е т а л о н е н ( р е ф е р е н т е н ) м а т е р и а л в КТ е в о д а т а , з а к о я т о са п р и е т и
с т о й н о с т и т е iV = 0 и T | VV = 0,195 за енергии на р е н т г е н о в и т е лъчи,
използвани в КТ. По д е ф и н и ц и я
(42.1)
N зависи главно о т п л ъ т н о с т т а на т ъ к а н и т е , т ъ й к а т о Ö
КТ се използва анодно напрежение около 120 —140 kV и ф и л т р и р а н е
на р е н т г е н о в и я сноп. Това намалява ф о т о е л е к т р и ч н о т о поглъщане
и з а в и с и м о с т т а на ц о т е ф е к т и в н и я а т о м е н номер Zeff. Ако ц > fiw.
N > 0 , a . когато ц < iV < 0. Н а п р а к т и к а КТ изобразява т ъ к а н и т е
поради р а з л и к а т а ß т я х н а т а плътност. Е д и н и ц и т е з а TV са нарече
ни Ха)/«сфшгл()о0г/ единици (HU).
Основни с т о й н о с т и на N са: - 1 0 0 0 H U за въздух, 0 H U за вода
и о т -1-1000 до +3000 H U з а кости. По т а з и скала, например, N за мо
зъчна т е ч н о с т е 1 - 7 HU, за б я л о т о вещество на мозъка е 13 - 17 HU,
а за м о з ъ ч н а т а кора е 19 - 23 HU.
• Превръщане н а цифровия образ в аналогов видим образ

П р е в р ъ щ а н е т о на цифровия образ във видим се с ъ с т о и 6
п р е д с т а в я н е на р а з л и ч н и т е с т о й н о с т и на N о т и з о б ра з я в а ща та
м а т р и ц а върху видеодисплей чрез различни нюанси (нива на черно и
бяло) на сивия ц в я т . Б р о я т на н ю а н с и т е е 4096 = 2'" и разграничава
н е т о им с ъ о т в е т с т в а на количество информация, равно на 21" bit.
Ц и ф р о в и я т образ се превръща в аналогов с п о м о щ т а на цифрово-
аналоаов п р е о б р а з у в а т е л и се управлява с избор на два ф а к т о р а .
Ф а к т о р ъ т , наречен прозорец (фиг.42.10), се определя о т
о б х в а т а на с т о й н о с т и т е на N , с к о и т о се и з о б р а з я в а т р а з л и ч н и т е
нюанси сиво (ширина на прозо-
HU Скала за
сивота реца) и о т п о л о ж е н и е т о му в
КОСТ 3 0 0 0 —I с к а л а т а (ниво на прозореца).
Само т ъ к а н и т е със с т о й н о с т и
на N , избрани в т о з и прозорец,
се в и ж д а т с различни нюанси и
Меки тъкани
Вода 0 видим к о н т р а с т . Т ъ к а н и т е с N
Мазниии - над и под прозореца и з л и з а т без
к о н т р а с т и са изцяло бели или
Въздух - 1 0 0 0 — черни. С о т м е с т в а н е т о на
Фиг. 42.10. С к а л а н а Х а у н с ф и й л д и прозореца по с к а л а т а се избира
избор н а прозорец вида на т ъ к а н и т е , а с намаля-

бане на ш ир и н ат а му се увеличава к о н т р а с т ъ т на изследвания
образ (фиа. 42.11). Друаият ф а к т о р е увеличението, ко ето дава
възможност една малка площ о т общия образ да бъде представена на
целия екран. Това обаче не води до поява на нови подробности.
W = 400 HU, L = 40 HU W = 1000 HU, L = - 700 HU

б
Физ. 42.10. КТ образ на гръден кош при различни с т о й н о с т и н а ш и р и н а т а
W и н и в о т о на прозореца L:
а - п р и м а л к а ш и р и н а (золям к о н т р а с т ) и средно ниво се в и ж д а т к о с т и и
т ъ к а н и и не се в и ж д а т д е т а й л и в белия дроб;
б - при по-голяма ширина и ниско ниво не се в и ж д а т к о с т и и други
т ъ к а н и , но се в и ж д а т д е т а й л и в белия дроб
КТ е диааностичен м е т о д с мноао аоляма информативност.

Той дава изключително резки образи в т ъ н ъ к слой с дебелина 3 - 5 mm.
Докато обикновената рентаеноарафия установява разлика в п л ъ т
н о с т и т е на т ъ к а н и т е о т 10 до 20%, ч у в с т в и т е л н о с т т а на КТ е под
0,5%. Това позволява визуално да се разграничават т а к и в а т ъ к а н и
к а т о мозъчната кора о т бялото вещество, а също и да се о т к р и в а т
малки туморни образувания. Единиците на Хаунсфийлд д а в а т коли
чествена оценка за отслабването на р е н т а е н о в и т е лъчи, преминали
през различни тъкани.
В сравнение с т р а д и ц и о н н а т а рентаенова диагностика недо
с т а т ъ ц и на м е т о д а са по-аолямото лъчево натоварване на пациен
т а и високата му цена. Риск о т увреждане на п а ц и е н т а няма в
маанитно-резонансната томография (вж. § 24.3), но а п а р а т у р а т а е
още по-скъпа.
§ 43. МЕТОДИ И АПАРАТИ ЗА РАДИОНУКЛИДНА ОБРАЗНА
ДИАГНОСТИКА
V Баща на радиохимията и ядрената (нуклеарната) медииина е родени
я т 6 Унаария физикохимик Хебеши (George de Hevesy). През 1913 а., заедно с
австрийския химик Панет (Friedrich Paneth), той пробезкда първото изслед
ване с метода на радиоактивните индикатори (белязаните атоми), а по-
късно въвежда и метода неутронноактиваиионен анализ. За приносите му
по използването на изотопи в изследването на химичните и биолоаичните
процеси Хевеши става Нобелов лауреат по химия през 1943 а.
Първият апарат за радионуклидна диааностика ин виво е праволи
нейният скенер (сцинтизрафът), създаден о т Касен (В. Gassen) през 1949 а.,
а първата аама-камера - о т Енджър (Н. Anger) през 1952 - 1958 а. Радиоиму-
нолоаичният анализ (вж. § 39.3), който е радионуклиден метод за диаанос
тика ин битро, е разработен по-късно.
Р е н т г е н о в а т а диагностика има два съществени н е д о с т а т ъ

ка. Е д и н и я т о т т я х се о т н а с я до л о к а л и з а ц и о н н а т а (топографска)
диагностика, т ъ й к а т о някои органи и тъкани, близки по своята
п л ъ т н о с т , не м о г а т да б ъ д а т разграничени дори и с помощта на
р е н т г е н о к о н т р а с т н и вещества. Другият н е д о с т а т ъ к е ограниче
н а т а възможност за ф у н к ц и о н а л н а диагностика - получаване на
информация за функционирането на органите. В някои случаи за
с ъ с т о я н и е т о на сърдечния мускул м о г а т да се п р а в я т изводи по
съкращенията на сърцето, за функциите на храносмилателната
система може да се съди по с к о р о с т т а на преминаване на храна с
к о н т р а с т н о вещество през хранопровода и стомаха, а за о т д е л и т е л
н а т а с и с т е м а - по о т д е л я н е т о на контрастно вещество о т бъбре
ц и т е . Получените по т о з и начин заключения обаче са косвени и не
винаги с ъ о т в е т с т в а т на клиничните признаци на заболяването.
Причината е, че р е н т г е н о к о н т р а с т н о т о вещество има поведение на
чуждо т я л о в организма и не се включва в обмяната на в е щ е с т в а т а
или се включва само в някои второстепенни механизми.
§ 43.1. Л и н е е н с к е н е р ( с ц и н т и г р а ф )
Разпределението на радиофармацевтика (източник на у-лъ-
чи с енергия 30 —500 keV) в човешкото т я л о може да се визуализира
главно по два начина:
- чрез сканиране на пространството над изследваната ч а с т
о т т я л о т о с подвижен колимиран детектор , преместван о т електро
механично у с т р о й с т в о (скенер);
- чрез неподвижен (стационарен) д е т е к т о р с д о с т а т ъ ч н а по
големина ч у в с т в и т е л н а повърхнина, к о я т о да с ъ о т в е т с т в а н а
п л о щ т а н а изследвания о б е к т .
А п а р а т и т е о т п ъ р в и я т и п са наречени л и н е й н и скенери или
сцинтиграфи, а о т в т о р и я т и п - с ц и н т и л а ц и о н н и (гама-) камери.
Разработването и усъвършенстването и на д в а т а т и п а а п а р а т и
започва п о ч т и едновременно, но д о к а т о з а с ц и н т и а р а ф и т е т о з и
процес е с р а в н и т е л н о к р а т ъ к (около 10 а.), т о з а г а м а - к а м е р и т е т о й
продължава още, т ъ й к а т о т е се и з п о л з в а т и з а д е т е к т о р и при
емисионни к о м п ю т ъ р н и т о м о а р а ф и .
Г л а в н и т е ч а с т и н а с ц и н т и а р а ф а са: с ц и н т и л а ц и о н е н д е т е к
т о р с фокусиращ к о л и м а т о р ( с ц и н т и л а ц и о н н а сонда), е л е к т р о м е х а
нично у с т р о й с т в о з а проарамируемо п р е м е с т в а н е н а д е т е к т о р а ,
е л е к т р о н е н у с и л в а т е л , п р е б р о и т е л н а импулси и п е ч а т а щ о у с т р о й
с т в о . Д е т е к т о р ъ т и п е ч а т а щ о т о у с т р о й с т в о са свързани механич-
но в с и с т е м а , к о я т о може да
Детектор Електронен блок
се движи само по п р а в а ли
н и я и сменя п о с о к а т а си на
движение след о т м е с т в а н е
под п р а в ъаъл. Т а к а к о а а т о
д е т е к т о р ъ т обхожда с успо
редни линии р а в н и н а т а над
обекта, п е ч а т а щ о т о у с т
Щрихова сцинтиграма '
ройство п о в т а р я неаовите
Фиг. 43.1. П р и н ц п н а схема н а движения над л и с т х а р т и я
сцинтиграф
(фиа. 43.1).
Всеки импулс о т д е т е к т о р а се о т б е л я з в а върху х а р т и я т а с
къса ч е р т и ч к а (щрих). М е с т а т а о т о б е к т а с по-аолямо н а т р у п в а н е
на р а д и о ф а р м а ц е в т и к д а в а т повече импулси и се и з о б р а з я в а т върху
х а р т и я т а с п о - п л ъ т н о разположени щрихи. Т а к а п о л у ч е н и я т запис
на разпределението н а р а д и о ф а р м а ц е в т и к а в изследвания ораан се
нарича щрихоба сцинтиграма. По-късно е въведен ц в е т н и я т м е т о д
за р е а и с т р и р а н е —о б р а з ъ т н а ораана се получава с различни ц в е т о в е ,
п р е д с т а в я щ и условно к о л и ч е с т в о т о н а н а т р у п а н и я радиофарма
цевтик.
С в ъ з м о ж н о с т т а за функционално изследване сцинтиерафия-
т а оказа революционно влияние върху медицинската диагностика.
Тя обаче има dßa недостатъка, свързани със сравнително дългото
време за изследване - десетки м и н у т и и дори час. През т о в а време
може да н а с т ъ п и преразпределение на радиофармацевтика в изслед
вания орган, к о е т о променя т о п о г р а ф с к а т а картина и влошава
образа. Освен т о в а и най-търпеливият п а ц и е н т променя п о з а т а си
и т о в а също нарушава р е з к о с т т а на образа. Последните модели
скенери и м а т няколко д е т е к т о р а и по-висока скорост на премест
ване. С т я х в р е м е т о за изследване се съкращава до 10 - 15 min, но и
т о е голямо в сравнение с времето за д и х а т е л н и т е движения и
съкращението на сърцето.
§ 43.2. Г а м а - к а м е р а
Г а м а - к а м е р а т а има предимство пред сцинтиерафа не само
със значително по-късото време за изследване (около 10 пъти), но и с
в ъ з м о ж н о с т и т е за изследване на пациента в различни положения
(не само в лежащо), както и за получаване на образи о т произволен
брой проекции. Тя се състои о т колиматор, кристален д е т е к т о р ,
ф о т о у м н о ж и т е л и , електронна схема за определяне на местоположе
ние и компютър за обработка и представяне на д а н н и т е (фиг. 43.2).
К о л и м а т о р ъ т е п ъ р в а т а съставна ч а с т на гама-камерата,
през к о я т о проникват излъчените о т т я л о т о фотони. Той е м е т а л
на плоча о т материал, който силно ги поглъща, най-често олово. В
нея обикновено са направени няколко хиляди (до 40 000) успоредни
канали с шестоъгълно или кръгло сечение. С т е н и т е между т я х
т р я б в а да са д о с т а т ъ ч н о дебели, за да поглъщат гама-фотоните,
които не п о п а д а т в каналите. Така във всеки малък участък на
кристала п о п а д а т ф о т о н и , излъчени о т също т а к ъ в малък участък
на човешкото т я л о , разположен т о ч н о срещу него. К о л и м а т о р ъ т
дава проекция на образа върху кристала, к а т о позволява в него да
попадат само ф о т о н и , излъчени в определена посока и задържа
останалите.
К о л и м а т о р и т е са разработени за ф о т о н и с различна енер
гия. Най-много се използва нискоенергиен многоканален колиматор
(25 отвора на cm2) с дебелина 25 mm, д и а м е т ъ р на канала 2,5 mm и
дебелина н а с т е н и т е 0,3 mm. Този к о л и м а т о р е предназначен за
енераии до 150 keV, т . е . и з а 9 9 т Тс, к о й т о е най-широко и з п о л з в а н и я т
аама-радионуклид з а д и а г н о с т и к а {Еу = 1 4 1 MeV).
П р о е к ц и я на
разпределението
на интензитета
I Орган, с ъ д ъ р ж а щ
радиофармацевтик
!\ П о л у ш и р и н а
Колиматор
Ш
, i l i l J l l i l J Iii U l ü i Ii 1Uli
Кристал д е т е к т о р
Фотоумножители
Електронна с х е м а
Проекция на
л и н е е н източник
Компютър
Фиг. 43.3. Дефиниране на
ФИЙ. 43.2. Принципна схема на аама-камера р а з д е л и т е л н а способност
П р о с т р а н с т в е н а т а р а з д е л и т е л н а способност н а вама-каме-
р а т а зависи главно о т е л е к т р о н н а т а схема з а о т ч и т а н е и о т
к о л и м а т о р а . З а к о л и м а т о р с успоредни к а н а л и т я се д е ф и н и р а к а т о
полуширина н а р а з п р е д е л е н и е т о н а и н т е н з и т е т а , получено о т
линеен и з т о ч н и к , п о с т а в е н н а дадено р а з с т о я н и е пред к о л и м а т о р а
(фие. 43.3). По-висока р а з д е л и т е л н а способност и м а к о л и м а т о р с по-
т е с н и и повече к а н а л и н а cm 2 , но т о й и м а по-ниска ч у в с т в и т е л н о с т .
О б р а т н о , к о л и м а т о р с по-висока ч у в с т в и т е л н о с т и м а по-ниска
р а з д е л и т е л н а способност. С л е д о в а т е л н о к о л и м а т о р и т е т р я б в а да
о т г о в а р я т н а определена енергия н а г а м а - ф о т о н и т е и н а подходяш
компромис между р а з д е л и т е л н а способност и ч у в с т в и т е л н о с т .
Разбира се, б р о я т н а д е т е к т и р а н и т е ф о т о н и зависи о т к о л и ч е с т
в о т о н а р а д и о ф а р м а ц е в т и к а и в р е м е т о з а измерване.
Освен к о л и м а т о р и с успоредни к а н а л и и м а к о л и м а т о р и с
т о ч к о в о т в о р , със сходящи (конвергентни) и разходяищ (д и вер г ен т-
ни) канали (фиг. 43.4). П ъ р в и я т о т т я х се използва з а близко раз
с т о я н и е и м а л к и о б е к т и (напр. идитовидна жлеза, бедрена с т а в а ) ,
заидото увеличава образа и и м а голяма р а з д е л и т е л н а способност.
Колиматоршпе със сходящи канали също д а в а т увеличен образ, а
т е з и с разходящи - умален. Така с последния т и п колиматори може
да се изобрази аоляма ч а с т о т т я л о т о на па циента върху камера с
по-малки размери.
Образ в Образ в Образ в
кристала кристала кристала
immm WmTTTrwTT/ Образ в

Обект кристала
Обект
ш п т т ш ш
Обект
Обект
а б 6 з
Фие. 43.4. Видове к о л и м а т о р и : с успоредни канали (а), с т о ч к о в о т в о р (б),
със сходящи канали (в) и с разходящи канали (а)
Г а м а - ф о т о н и т е , излъчени о т една т о ч к а на човешкото т я

ло, се разпространяват във всички посоки - някои се поглъщат или
се разсейват в него, а други го напускат, без да си взаимодействат
(фиг. 43.5). Една ч а с т о т преминалите през т я л о т о ф о т о н и не
попадат в колиматора, а друга ч а с т се поглъщат в него. Малка ч а с т
д о с т и г а т до кристала, но и в него м о г а т да се погълнат, разсеят
или да п р е м и н а т без взаимодействия. В е р о я т н о с т т а за т е з и проце
си зависи о т енергията на ф о т о н и т е и о т дебелината на кристала.
и п м и ич и и
е \
а б 6 з
Фиг. 43.5. Причини з а намаляване на р а з д е л и т е л н а т а способност и
к о н т р а с т а : правилни попадения на ф о т о н и 6 к р и с т а л а (а); проникване
на ф о т о н и през п р е з р а д и т е н а к о л и м а т о р а (б); попадения в к р и с т а л а на
разсеяни в п а ц и е н т а ф о т о н и (в); съвпадение на две попадения (а)
Само възбуждането на йони в кристалната решетка води до излъч
ване на светлина (сцинтилации). Около 99,9% о т излъчените гама-
ф о т о н и не предизвикват сцинтилации.
К р и с т а л ъ т на гама-камерата е о т N a l (активиран с Tl) с
кръгло или правоъгълно напречно сечение. Д и а м е т ъ р ъ т му е 30 —50 cm,
а д е б е л и н а т а м у се определя о т р а з д е л и т е л н а т а способност и енер-
а и я т а н а а а м а - ф о т о н и т е , к а т о н а й - ч е с т о е 9,5 mm. З а предпазване
о т в ъ н ш н а т а с в е т л и н а и в л а г а т а (Nal е хигроскопичен) к р и с т а л ъ т
е капсулиран в т ъ н ъ к алуминиев цилиндър със с т ъ к л е н прозорец. К ъ м
прозореца са о б ъ р н а т и ч е л н и т е с т р а н и н а п л ъ т н о наредени един до
друг 37, 61 или 91 ф о т о у м н о ж и т е л а . Т а к ъ в брои и ш е с т о ъ г ъ л н о т о
сечение н а п р е д н и т е ч а с т и н а ф о т о у м н о ж и т е л и т е о с и г у р я в а т плъ
т е н к о н т а к т между т я х и минимални загуби н а с в е т л и н а (фиг. 43.6).
}А£
Фий. 43.6. Подреждане на Фий. 43.7. Енергиен прозорец на анали-

фотоумножителите з а т о р а , пропускащ импулси с енергия в
и н т е р в а л а /\Е
С р а з в и т и е т о н а е л е к т р о н и к а т а хронологично са р а з р а б о т е
ни т р и вида гама-камери: аналогова, хибридна и ц и ф р о в а (дигитална).
П р и аналоговата к а м е р а о т п р е д у с и л в а т е л я н а всеки ф о т о -
у м н о ж и т е л се п о д а в а т ч е т и р и аналогови сигнала з а к о о р д и н а т и т е
r
(X , X , Y и Y ) в схема з а определяне н а местоположение. В друга
схема (сумираида) п о с т ъ п в а т с и г н а л и т е з а г о л е м и н а т а н а импул
с и т е (Z), получени при с ц и н т и л а ц и и т е , а о т т а м т е се п о д а в а т на
електронен амплитуден анализатор.
С а н а л и з а т о р а се избира подходяш, енергиен и н т е р в а л ("про
зорец"), к о й т о пропуска само импулси с м а к с и м а л н а енергия, т а к а че
импулси о т разсеяни г а м а - ф о т о н и да не се р е г и с т р и р а т (фиг. 43.7).
О т п ъ р в а т а схема се п о д а в а т X и У импулси н а о т к л о н я в а и д и т е
п л а с т и н к и н а осцилоскоп, a Z и м п у л с и т е о т а н а л и з а т о р а в к л ю ч в а т
е л е к т р о н н и я м у лъч. По т о з и начин върху екрана н а осцилоскопа се
получава к а р т и н а н а ра зп ре д еле н и ет о н а радионуклида. Т я може да
бъде запазена ч р е з ф о т о г р а ф и р а н е .
П р и хибридната гама-камера а н а л о г о в и т е сигнали се превръ-
и д а т в ц и ф р о в и ч р е з аналогово-цифров преобразувател. След т о в а се
о б р а б о т в а т с коригираищ схеми и о т н о в о се п р е в р ъ и щ т в аналогови.
Както при аналоаобата камера, т е се п о д а б а т на осцилоскоп или
диаитализирани —на компютърен монитор. При дигиталната вама-
камера X, Y и Z импулсите о т бсеки ф о т о у м н о ж и т е л се диаитализи-
р а т , коригират се с дигитални електронни схеми и с компютър се
превръщат в цифров образ.
§ 43.3. Е д н о ф о т о н н а е м и с и о н н а к о м п 1 о т ъ р н а
томография
Гама-камерата се използва за няколко цели: планарно скани
ране, планарно динамично сканиране, еднофотонна емисионна ком
пютърна т о м о г р а ф и я (ЕФЕКТ, англ. SPECT) и импулсно управляема
ЕФЕКТ.
Най-просто е планарното сканиране. К а м е р а т а се премества
в една равнина над т я л о т о на пациента и д е т е к т о р ъ т приема
данни само под един ъгъл. Образът, получен по т о з и начин, е подобен
на рентгенова снимка. Така първоначално са изобразявани к о с т и т е
и ц е л и я т скелет. При планарното изследване камерата остава във
фиксирано положение и т о в а дава възможност да се наблюдава
движението на радионуклида във в ъ т р е ш н о с т т а на т я л о т о чрез
получаване на серия о т последователни равнинни образи в различни
моменти. Всеки о т образите е р е з у л т а т о т сумиране на данни през
кратък интервал о т време (около 1 - 1 0 s). О т много проекции,
получени през по-дълго време, може да се направи анимация и да се
изобрази движението на радионуклида. Това е планарно динамично
сканиране и т о най-често се прилага за определяне на с к о р о с т т а на
ф и л т р а ц и я на бъбреците.
За ЕФЕКТ обикновено се използват една, две, т р и или ч е т и
ри гама-камери (фиг. 43.8). С увеличаване броя на камерите се съкра
щава времето за изследване. Когато камерата е една, т я приема
данни за разпределението на радионуклида в т я л о т о под различни
Пшшгшп! I rrnnl I • ДШШДДВ
Н]
т ш ш
Фиг. 43.8. Възможни конфигурации на 1, 2, 3 и 4 гама-камери при ЕФЕКТ
ъзли, к а т о се в ъ р т и около п а ц и е н т а на ъгъл 360°. О т д а н н и т е се
реконструира т р и и з м е р е н образ на т о в а разпределение.
Ако и з с л е д в а н и я т о б е к т е подвижен, например сърце, получе
н и я т образ щ е п р е д с т а в я с р е д н о т о м у положение з а в р е м е т о на
сканиране. З а да се види сърце в определна ф а з а о т цикъла му на
контракция, н е а о в и я т ЕФЕКТ образ може да се раздели на серия о т
подобрази, о т к о и т о всеки п р е д с т а в я с ъ р ц е т о в дадена фаза. Това е
възможно ако ЕФЕКТ к а м е р а т а се свърже с електрокардиоараф, о т
к о й т о да получава пусков импулс в т о ч н о определен м о м е н т о т
сърдечния цикъл. В т о з и случай се и з п о л з в а т две гама-камери,
разположени под прав ъгъл една към друга. Ц я л о т о т я л о също се
изследва с две камери, но т е са под ъгъл 180° и се н а м и р а т о т д в е т е
с т р а н и на т я л о т о .
Фиг. 43.9. Външен вид на ЕФЕКТ с т р и гама-камери

К о г а т о ЕФЕКТ к а м е р а т а се в ъ р т и около п а ц и е н т а (фиг.
43.9), т я създава серия о т равнинни образи, наречени проекции. При
всяко спиране на к а м е р а т а през к о л и м а т о р а м и н а в а т само ф о т о
н и т е , к о и т о се д в и ж а т успоредно на н е г о в и т е канали. Тези ф о т о н и
се и з л ъ ч в а т о т различна дълбочина и р е з у л т а т ъ т е припокриване
на всички излъчващи в т а з и посока органи, к а к т о при р е н т г е н о в а т а
ф о т о г р а ф и я всички а н а т о м и ч н и с т р у к т у р и о т т р и измерения се
на слагва т в две измерения.
П о л у ч е н и т е с ЕФЕКТ к а м е р а т а данни з а много проекции при
различни ъгли на к а м е р а т а след т о в а се г р у п и р а т по проекции за
о т д е л н и единични т ъ н к и срезове о т п а ц и е н т а . О т д а н н и т е за всич-
ku проекции на всеки един срез (синозрама) се получава образ на среза,
който представя разпределението на радионуклида в т о з и срез.
Ц е л т а на реконструкцията е с помощта на някакъв алгоритъм,
подобно на КТ, о т проекционните данни да се възстанови простран
с т в е н о т о разпределение на радионуклида.
Основен процес при реконструкцията е обратното проекти
ране (вж. § 42.2). К а к т о камерата първоначално събира данни о т
ф о т о н и т е , навлезли в нея, т а к а о б р а т н о т о проектиране превръща
д а н н и т е о т една синозрама в линии, по които т е з и ф о т о н и са пре
минали. О б л а с т и т е , к ъ д е т о се пресичат линии под различни ъгли,
п р е д с т а в л я в а т площи, които съдържат по-висока концентрация на
радиофармацевтик.
§ 43.4. П о з и т р о н н а е м и с и о н н а т о м о г р а ф и я
М е т о д ъ т позитронна емисионна томография (ПЕТ, англ.
PET) се основава на явлението анихилация, противоположно на обра
зуването на двойка електрон-позитрон (вж. § 40.3). Позитрон, излъ
чен о т радиофармацевтик, среща в т я л о т о на пациента електрон и
д в е т е частици се превръщат в два високоенергийни у-фотона. Фото
н и т е и з л и т а т в противоположни посоки и се регистрират едновре
менно о т ч и ф т д е т е к т о р и , включени в схема за съвпадения. За ПЕТ
се използват краткоживеещи ß^-радионуклиди, включени в съедине
ния, които у ч а с т в а т в обменните процеси (табл. 43.1). С помощта на
1
'СО-хемозлобин може да се визуализира кръвта, с Н:' О - водата, а с
1
NH3 - ч е р н и я т дроб, т ъ й к а т о амонякът участва в урейния цикъл.
Табл. 43.1, Радионуклиди за П Е Т
ß "Радио- Период н а
нуклид полуразпадане Цел на изследването
"С 20,3 min М е т а б о л и з ъ м на глюкоза 6 мозъка, т у м о р и

1;!
N 10,0 min Сърдечна перфузия
'Ю 2,0 min Кръвен п о т о к
1нр 109,7 m i n Мозък, т у м о р и
"Fe 8,3 h К о с т е н мозък
в4
Си 12,7 h Рак и м е т а б о л и т н и р а з с т р о й с т в а
er, Образуване на к о с т и т е
Sr 64,9 d
122J 3,6 min Тироидни р а з с т р о й с т в а , включващи рак
Обикновено д е т е к т о р и на получените при анихилацията у-

ф о т о н и са около 20 000 сцинтилационни кристала о т бисмутов зер-
м а н а т (BiaGeÔ^, с ъ к р а т е н о BGO) с дебелина 3 cm, разположени
п л ъ т н о един до друа бъб бид на п р ъ с т е н (фиа. 43.10 а). Р а з д е л и т е л
н а т а им способност з а събпадения е мноао бисока (4 —5 ns). Тоба поз
волява и с т и н с к и т е съвпадения да б ъ д а т разараничени о т случай
н и т е и да се н а м а л я т з а г у б и т е на импулси.
детектор
В GO
анихилация /-фотони
нае ис 1
а б
Фиг. 43. 10. Принцип на д е й с т в и е (а) и външен вид (б)
н а позитронно-емисионен (двуфотонен) т о м о г р а ф
Р е г и с т р и р а н е т о на ф о т о н и т е не е коректно, ако един о т т я х
се разсее и п о с о к и т е им не са по една линия (фиг. 43.11). Много
к р и с т а л и са свързани към един ФЕУ и с и г н а л и т е о т него се обработ
в а т за и д е н т и ф и ц и р а н е на м я с т о , енергия и време на съвпадението.
а б в
Фиг. 43. 11. П р а в и л н а р е г и с т р а ц и я н а два г а м а - ф о т о н а о т анихилация (а),
и неправилна при един разсеян ф о т о н (б) или при две анихилации (в)
Е н е р г и й н и т е сигнали се п о д а в а т на импулсен дискриминатор, к о й т о
не пропуска енергии под 511 keV (вж. § 40.3). и т а к а намалява р е г и с т
р и р а н е т о на р а з с е я н и т е ф о т о н и в т я л о т о на п а ц и е н т а .
При П Е Т не е необходим к о л и м а т о р и з а т о в а ч у в с т в и т е л
н о с т т а м у е по-висока о т т а з и на ЕФЕКТ. В някои случаи, к о г а т о
т р я б в а д а се намали р а з с е я н о т о лъчение (за п е д и а т р и я , при мозък).
допълнително м о г а т да се п о с т а в я т колиматори. Въпреки че масови
я т коефициент на отслабване за гама-лъчите при ПЕТ (0,095 g/cm2)
е по-малък о т т о з и при ЕФЕКТ (0,15 g/cm ), отслабването на лъче
н и е т о е по-голямо поради по-дългия п ъ т в т ъ к а н и т е (20 cm).
След д е т е к т и р а н е на д о с т а т ъ ч н о голям брой анихилационни
с ъ б и т и я (над 100 000) разпределението на Р+-радионуклида се опре
деля посредством томографски рекострукционни процедури, както
при р е н т г е н о в а т а КТ и ЕФЕКТ. Двумерен образ се реконструира о т
голям брой проекции под различни ъгли, а триизмерен - о т голям
брой двумерни образи.
П о з и т р о н н а т а емисионна томография (ПЕТ) дава възмож
н о с т да се о ц е н я т химичните или физиологичните промени, свърза
ни с метаболизма. Тези функционални промени ч е с т о п р е д ш е с т в а т
или превишават с т р у к т у р н и т е промени на т ъ к а н и т е и органите,
т ъ й к а т о много болести в началото са биохимични по природа. ПЕТ
използва за получаването на образи радиофармацевтици, които
и м и т и р а т поведението на е с т е с т в е н и т е захари, б е л т ъ ц и и кисло
рода в човешкото т я л о . Инжектирани в пациента, т е се н а т р у п в а т
в различни т ъ к а н и и органи и д а в а т образи на биологичната актив
н о с т на к л е т к и т е . По т е з и образи може да се определя с к о р о с т т а на
такива процеси к а т о захарен метаболизъм, кръвен поток, перфузия,
свързване рецептор-лиганд, утилизация на кислород и други. ПЕТ се
използва за изследване на неврорецептори в мозъка и други тъкани,
т у м о р и на мозъка, гърдата, белия дроб и долния стомашно-чревен
т р а к т . Той е допълнително изследване при б о л е с т и т е на Алцхаймер
и Паркинсон, епилепсия и заболяване на коронарната артерия,
влияешо на сърдечния мускул и кръвотока.
ПЕТ е по-ефективна в сравнение с ЕФЕКТ (регистрира по-
голям брой ф о т о н и ) и дава по-добра разделителна способност, т ъ й
к а т о липсва колиматор. Р а з д е л и т е л н а т а й способност е сравнител
но постоянна (най-добра е в центъра), докато при ЕФЕКТ т я се
влошава о т краиидата към центъра. Отслабването на гама-лъчите
при ПЕТ е по-голямо и необходимите радионуклиди т р я б в а да се про
извеждат на м я с т о , т ъ й к а т о са краткоживееищ. Това е основният
й н е д о с т а т ъ к —налага се комплектуване с циклотрон, което значи
т е л н о повишава ц е н а т а .

§ 44. В З А И М О Д Е Й С Т В И Е Н А З А Р Е Д Е Н И Ч А С Т И Ц И С
ВЕЩЕСТВОТО
З а р е д е н и т е ч а с т и ц и , к о и т о са с д о с т а т ъ ч н о голяма кине
т и ч н а енераия, п р е м и н а в а т през в е щ е с т в о т о к а т о в з а и м о д е й с т в а т
с е л е к т р о н и т е о т различни е л е к т р о н н и слоеве н а а т о м и т е , разсей
в а т се о т е л е к т р и ч н о т о поле н а я д р а т а , п р е д и з в и к в а т ядрени
реакции и др. процеси. Това води до п ромя н а в п а р а м е т р и т е к а к т о
на ч а с т и ц и т е , т а к а и на в е щ е с т в о т о . О т к р и в а н е т о и и з м е р в а н е т о
на корпускулярните лъчения, а също и биологичното и м д е й с т в и е се
о с н о в а в а т н а т а к и в а взаимодействия. Ч а с т и ц а , к о я т о не си взаимо
д е й с т в а с в е щ е с т в о т о н а д е т е к т о р а , не може да бъде р е г и с т р и р а н а .
§ 44.1. В е л и ч и н и , х а р а к т е р и з и р а щ и в з а и м о д е й с т в и е т о
З а оценка на в з а и м о д е й с т в и е т о н а заредени ч а с т и ц и с
в е щ е с т в о т о се и з п о л з в а т около 20 различни ф и з и ч н и величини.
В е л и ч и н а т а п ъ л н а л и н е й н а спирачна способност (на вещество за
заредени частици) S се д е ф и н и р а к а т о о т н о ш е н и е н а е н е р г и я т а <Ш,
предадена н а в е щ е с т в о т о о т една заредена ч а с т и ц а при изминаване
на р а з с т о я н и е dx в него, и т о в а р а з с т о я н и е :
,5 = - ^ , [S]=1(£X . (44.1)
dr т cm
Т я се нарича още спирачна способност и се измерва в е д и н и ц и т е джаул
н а м е т ъ р или е л е к т р о н в о л т н а с а н т и м е т ъ р .
Линейна й о н и з а ц и я на заредена час ти ц а N L е б р о я т елемен
т а р н и заряди с еднакъв знак dn, създадени н а е л е м е н т а р е н у ч а с т ъ к
о т п ъ т я н а ч а с т и ц а т а в определено в е щ е с т в о , разделен н а дължи
н а т а н а т о з и у ч а с т ъ к cbc:
dn 1
" l = , [iVL ] = т . (44.2)
dx
В N L се включва и й о н и з а ц и я т а , създадена о т производни йонизира
щи частици.
В е л и ч и н и т е S и N L з а в и с я т о т заряда, м а с а т а и к и н е т и ч н а т а
енергия н а ч а с т и ц а т а , к а к т о и о т вида и п л ъ т н о с т т а н а в е щ е с т в о
т о . Ч а с т и ц и с г о л я м а спирачна способност и м а т и г о л я м а линейна
йонизация. Т а к и в а са а - ч а с т и ц и т е , ф р а г м е н т и т е о т т е ж к и я д р а и
"аорещите" ч а с т и ц и , и зхвърлян и о т я д р е н и т е р е а к т о р и при аварии.
Табл. 44.1. Л и н е й н а йони Ускорените електрони и р-лъчите и м а т
з а ц и я на а- и ß - ч а с т и и и и мнозо по-малка спирачна способност и
ускорени е л е к т р о н и
линейна йонизация о т т я х (при еднаква
Енергия, N l , crrT1 енераия) поради по-малкия си заряд и по-
MeV във въздух в и с о к а т а си скорост ( т а б л . 44.1).
а ß, е Среден линеен пробег R е р а з с т о
0,1 50 000 170 я н и е т о , на к о е т о една заредена ч а с т и ц а
1 60 000 50 прониква в определено в е щ е с т в о , усред
2 46 000 48
нено з а gpyna ч а с т и ц и с една и съща
10 20 000 47
енереия. Д е й с т в и т е л н и я т п ъ т на
ч а с т и ц и т е е по-аолям о т /?, особено за
леки заредени ч а с т и ц и к а т о е л е к т р о н и т е , к о и т о поради разсейване
п р о м е н я т м н о г о к р а т н о п о с о к а т а си на движение. С р е д н и я т линеен
пробеа е различен о т средния свободен пробег I - с р е д н о т о р а з с т о я н и е
между два п о с л е д о в а т е л н и а к т а на взаимодействие о т даден т и п в
определено в е щ е с т в о . И д в е т е величини се и з м е р в а т в м е т р и .
С р е д н и я т линеен пробеа R зависи о т заряда, м а с а т а и
с к о р о с т т а н а з а р е д е н а т а ч а с т и ц а и главно - о т п л ъ т н о с т т а на
в е щ е с т в о т о р ( т а б л . 44.2). С т о й н о с т т а му з а ß - ч а с т и ц и и ускорени
е л е к т р о н и в ъ в вода и биологични т ъ к а н и Rih изразена в cm, е п о ч т и
п о л о в и н а т а о т м а к с и м а л н а т а енергия на ч а с т и ц и т е Е, изразена в
Табл. 44.2, Среден пробеа на а- и Р - ч а с т и ц и и ускорени е л е к т р о н и
Вид Енергия, Среден линеен пробег

MeV Въздух Алуминий Биологична
тъкан
а- 4,0 2,5 c m 16 ц т 31 f.im
частици 6,0 4,6 30 56
8,0 7,4 48 91
10,0 10,6 69 130
Г- 0,02 0,68 cm 0,004 m m 0,007 m m
частици 0,16 29 0,15 0,31
2,27 970 5,31 11,3
Ускорени 4,0 15 т 7,46 m m 23,6 m m
електрони 6,0 23 11,4 36,0
8,0 31 15,3 48,4
10,0 39 19,2 60,8
MeV. С л е д о в а т е л н о R з а всяко в е щ е с т в о м о ж е д а се п р е с м е т н е при
б л и з и т е л н о о т Ro и о т н о с и т е л н а т а м у п л ъ т н о с т р' с п р я м о т а з и н а
в о д а т а ро:
Ро. Е
R ~ Rq
2р'
§ 44.2. Загуби н а енергия н а з а р е д е н и т е ч а с т и ц и

При взаимодействията на заредените ч а с т и ц и с а т о м и т е
се п р е н е б р е г в а т в ъ л н о в и т е и м с в о й с т в а и се п р и е м а , ч е с т р у к т у р а т а
н а ч а с т и ц и т е не се променя. Т о г а в а м е х а н и з м и т е на в з а и м о д е й с т в и е
се с в е ж д а т до две групи - е л а с т и ч н о разсейване и н е е л а с т и ч н и процеси.
П р и еластичното разсейване ч а с т и ц и т е о б м е н я т к и н е т и ч
на енергия с я д р а т а , с к о и т о в з а и м о д е й с т в а т и п р о м е н я т с в о я т а
посока н а движени е. П р е д а д е н а т а н а я д р о т о е н е р г и я з а в и с и о т
м а с а т а на ч а с т и ц а т а и о т м а с а т а на ядрото. Така ядрото остава
п р а к т и ч е с к и в покой п р и у д а р н а е л е к т р о н с е н е р г и я под няколко
MeV и л и п р и у д а р н а т е ж к а ч а с т и ц а , ако м а с а т а н а я д р о т о е много
по-голяма о т н е й н а т а м а с а ( т е ж к о ядро). П р и е л а с т и ч н о р а з с е й в а н е
ч а с т и ц и т е изобщо о т д а в а т м а л к а ч а с т о т е н е р г и я т а си, а н а й -
в е р о я т н о е р а з с е й в а н е т о под м а л к и ъ г л и .
Н е е л а с т и ч н и процеси н а в з а и м о д е й с т в и е с а онези, п р и к о и т о
ч а с т о т к и н е т и ч н а т а е н е р г и я н а ч а с т и ц а т а се п р е в р ъ щ а в други
видове енергия. Ако е н е р г и я т а н а ч а с т и ц а т а е по-висока о т е н е р г и я
т а н а й о н и з а ц и я , о т а т о м и т е м о г а т д а б ъ д а т о т к ъ с н а т и един и л и
няколко е л е к т р о н а . В п р о т и в е н с л у ч а й е в ъ з м о ж н о в ъ з б у ж д а н е н а
а т о м и , последвано о т и з л ъ ч в а н е н а с в е т л и н а ( р а д и о л у м и н е с ц е н ц и я ) .
Е н е р г и я т а н а ч а с т и ц а т а , изразходвана з а йонизация и
възбуждане, се н а р и ч а общо й о н и з а ц и о н н и загуби н а енергия. Йониза-
ц и о н н и т е з агуби с а г л а в н и я т м е х а н и з ъ м н а в з а и м о д е й с т в и е п р и
п р е м и н а в а н е н а т е ж к и заредени ч а с т и ц и (ос-частици, п р о т о н и ,
ч а с т и о т я д р а ) п р е з в е щ е с т в о т о . Т о г а в а и о т д е л е н и т е п р и йониза-
ц и я т а е л е к т р о н и (5-електрони) м о г а т д а и м а т з н а ч и т е л н а енергия,
т а к а ч е с а м и т е т е д а п р е д и з в и к а т йонизация и л и възбуждане.
Ч а с т т а о т с п и р а ч н а т а способност, д ъ л ж а щ а се н а й о н й з а ц и -
онни загуби, се описва с р а з л и ч н и з а в и с и м о с т и , п о в е ч е т о о т к о и т о са
д о с т а сложни. Т е в к л ю ч в а т величини, х а р а к т е р и з и р а щ и в е щ е с т в о т о
( п л ъ т н о с т , а т о м е н номер, а т о м н а маса, йонизационен п о т е н ц и а л ) и
ч а с т и ц а т а (заряд, маса, скорост). Някои о т в е л и ч и н и т е са свързани
помежду си и т о в а з а т р у д н я в а т ъ л к у в а н е т о и п р и л а г а н е т о н а т е з и
зависимости. З а т о в а с приближение се приема, че т а з и ч а с т н а S не
зависи о т вида н а в е щ е с т в о т о , а при о р и е н т и р о в ъ ч н и оценки се
и з п о л з в а т д а н н и з а алуминия. Ч е с т о при сравняване н а с п и р а ч н а т а
способност з а различни ч а с т и ц и с еднаква енераия неправилно се
о т ч и т а само з а в и с и м о с т т а й о т к в а д р а т а н а т е х н и я заряд, а не и
р а з л и ч н а т а и м скорост. Т а к а например S за а - ч а с т и ц а т а не е само
ч е т и р и п ъ т и по г о л я м а о т т а з и за е л е к т р о н а , а още около 8000
п ъ т и , к о л к о т о е о т н о ш е н и е т о на к в а д р а т и т е н а т е х н и т е скорости.
О т е л е к т р о д и н а м и к а т а е известно, че е л е к т р и ч е н заряд,
к о й т о се д в и ж и ускорително, излъчва е л е к т р о м а г н и т н о лъчение с
енергия, пропорционална н а к в а д р а т а на ускорението. Това се о т н а
ся най-вече з а електрон ите , к о и т о м о г а т да о т д а д а т ц я л а т а си
енергия в един а к т н а взаимодействие и да с п р а т , к а т о и з л ъ ч а т
един к в а н т е л е к т р о м а г н и т н о лъчение. Тези загуби н а енергия се
н а р и ч а т радиационни, а полученото лъчение - спирачно.
По т о з и н а ч и н се получава и с п и р а ч н о т о р е н т г е н о в о лъчение
- чрез забавяне и спиране н а ускорени е л е к т р о н и в анода н а р е н т г е
н о в а т а т р ъ б а (вж.§ 37.1). Т е ж к и т е заредени ч а с т и ц и слабо п р о м е н я т
е н е р г и я т а си и п о с о к а т а на движение при удар с е л е к т р о н . Те м о г а т
да п р и д о б и я т з н а ч и т е л н о о т р и ц а т е л н о ускорение при удар с ядро, но
в е р о я т н о с т т а з а т о в а е малка.
Е н е р г и й н и я т с п е к т ъ р н а с п и р а ч н о т о лъчение е н е п р е к ъ с н а т
- о т нула до е н е р г и я т а н а е л е к т р о н и т е , а б р о я т н а ф о т о н и т е нама
л я в а п р и б л и з и т е л н о обратнопропорционално н а т я х н а т а енергия.
С п и р а ч н о т о лъ чени е се р а з п р о с т р а н я в а предимно в п ъ р в о н а ч а л н а т а
посока н а е л е к т р о н и т е и и м а з н а ч и т е л н о по-голяма проникваща
способност о т т я х .
С п и р а ч н а т а способност н а едно в е щ е с т в о з а е л е к т р о н и при
радиационни загуби н а енергия е пропорционална н а к о н ц е н т р а ц и я
т а на а т о м и т е м у с, к в а д р а т а н а а т о м н и я номер Z и к и н е т и ч н а т а
енергия н а е л е к т р о н и т е Е^.
S~cZ2£k . (44-3)

Р а д и а ц и о н н и т е зазуби з а е л е к т р о н и с no-ниска енергия са з н а ч и т е л
но по-малки о т й о н и з а ц и о н н и т е - например з а енераия около 1 MeV
т е са пренебрежимо малки, т ъ й к а т о й о н и з а ц и о н н и т е зазуби са
около 95%, а з а з у б и т е о т е л а с т и ч н о разсейване - около 5%. П р и по-
висока енерзия н а е л е к т р о н и т е р а д и а ц и о н н и т е зазуби з а определено
в е щ е с т в о с т а в а т сравними с йонизационните. Тази енерзия е около
10 MeV в олово и около 100 MeV във вода.
В р е з у л т а т о т р а з г л е д а н и т е по-зоре процеси н а взаимодей
с т в и е к и н е т и ч н а т а енерзия н а з а р е д е н а т а ч а с т и ц а н а м а л я в а и
д о с т и з а с т о й н о с т и т е н а е н е р г и я т а н а т о п л и н н о т о движение (под
0,1 eV). С т а к а в а енерзия е л е к т р о н ъ т може да о с т а н е свободен, да
образува йон с н е у т р а л н а молекула, да рекомбинира с йон или да
анихилира с п о з и т р о н .
А н и х и л а ц и я т а н а е л е к т р о н и п о з и т р о н се с ъ с т о и в образува
не на свързана с и с т е м а о т д в е т е ч а с т и ц и с мнозо к р а т к о време н а
ж и в о т ( о т порядъка на 10 s или 10 '1 s), наречена позитроний. След
т о в а м а с и т е в покой на е л е к т р о н а и н а п о з и т р о н а се п р е в р ъ щ а т в
енергия н а анихилационни у - ф о т о н и . Н а й - в е р о я т н и я т брой на т е з и
у - ф о т о н и е 2 и според з а к о н и т е з а запазване на е н е р г и я т а и импулса
т е и м а т енергия по 0,511 MeV (вж. § 40.3) и се р а з п р о с т р а н я в а т в
противоположни посоки. П р и получаване н а друг брой ф о т о н и (въз
можен е и ч е т е н , и н е ч е т е н ) с у м а р н а т а и м енергия също е 1,022 MeV.
§ 45. ДОЗИМЕТРИЯ НА ЙОНИЗИРАЩИТЕ ЛЪЧЕНИЯ
§ 45.1. О с н о в н и д о з и м е т р и ч н и в е л и ч и н и и е д и т щ и
Д о з и м е т р и я т а ( о т зр. дозис - ч а с т , порция) е раздел о т
п р и л о ж н а т а я д р е н а ф и з и к а и и з м е р и т е л н а т а т е х н и к а , в к о й т о се
р а з г л е ж д а т в е л и ч и н и т е , х а р а к т е р и з и р а щ и д е й с т в и е т о н а йонизи
р а щ о т о лъчение върху в е щ е с т в о т о , к а к т о и м е т о д и т е и а п а р а т и т е
з а т я х н о т о измерване. Н е й н о т о значение се определя о т т о в а , ч е
човек не п р и т е ж а в а с е т и в н и органи з а й о н и з и р а щ и т е лъчения, а
последиците о т т я х н о т о д е й с т в и е върху него з а в и с я т о т с т е п е н т а
н а облъчване (дозата), п р о я в я в а т се по-късно и м о з а т д а б ъ д а т
непоправими. З а т о в а т о ч н и т е измервания в д о з и м е т р и я т а са особе-
но важни, но з а р а з л и к а о т мново gpysu, т я х н о т о пробеждане е по-
т р у д н о поради две причини - с т а т и с т и ч е с к и я т х а р а к т е р н а радио-
а к т и б н о т о разпадане и н а л и ч и е т о на е с т е с т б е н радиационен фон.
Всички б ъ з д е й с т б и я на йонизиращото лъчение бърху бещест
б о т о (физични, химични, биолозични) са р е з у л т а т о т п р е д а д е н а т а
енергия о т л ъ ч е н и е т о на б е щ е с т б о т о . Предадена енергия d E 6
е л е м е н т а р е н обем о т б е щ е с т б о т о dV е с у м а т а о т е н е р а и и т е на
бсички йонизиращи ( д и р е к т н о и и н д и рек тн о ) ч а с т и ц и , близащи 6
обема, минус с у м а т а о т е н е р г и и т е Е с н а бсички т а к и б а ч а с т и ц и ,
излизащи о т него, плюс бсички промени н а е н е р г и я т а Е т , сбързани с
п р о м я н а т а на м а с а т а б покой н а ядра и е л е м е н т а р н и ч а с т и ц и б
с ъ щ и я обем:
d ^ = Е, - Е с + Е т . (45.1)
Очебидно е, ч е Е т > 0 при н ама ляб а н е на м а с а т а б покой (напр. при

анихилация н а е л е к т р о н и позитрон), а Е, п < 0 при убеличабане на
м а с а т а б покой (напр. образубане на дбойка е л е к т р о н - п о з и т р о н ) .
В е л и ч и н а т а предадена енергия и други д о з и м е т р и ч н и бели-
чини се д е ф и н и р а т б д о с т а т ъ ч н о ма лки ( е л е м е н т а р н и ) обеми dV и
и н т е р б а л и о т бреме d^, т ъ й к а т о т е х н и т е с т о й н о с т и не са посто
янни б п р о с т р а н с т б о т о и б р е м е т о . Поради п р е к ъ с н а т и я (дискретен)
х а р а к т е р на б е щ е с т б о т о и л ъ ч е н и е т о т е з и обеми и и н т е р б а л и не
м о г а т да се и з б е р а т безкрайно малки. Ако т е са прекалено малки,
с ъ щ е с т б у б а в е р о я т н о с т и з б р а н и я т обем да не съдържа ч а с т и ц и о т
б е щ е с т б о т о , а б р е м е т о да не е д о с т а т ъ ч н о за п р е б и б а б а н е т о на
ф о т о н или ч а с т и ц а 6 м я с т о т о на бзаимодейстбие.
О с н о в н а т а беличина, бъбедена з а оценка н а бсички бидове
йонизиращи л ъ ч е н и я при в з а и м о д е й с т в и е т о и м с всички в е щ е с т в а ,
се нарича п о г ъ л н а т а доза. О т нея произлиза и н а и м е н о в а н и е т о на
раздела д о з и м е т р и я . П о г ъ л н а т а доза (или само доза) D е о т н о ш е
н и е т о н а п р е д а д е н а т а енергия dE о т л ъ ч е н и е т о в е л е м е н т а р е н обем
о т б е щ е с т б о т о dV и м а с а т а н а в е щ е с т в о т о в т о з и обем dm;
d^
D , [D] = i - = G y . <45.2)
dm kg
П р и хомогенно облъчване д о з а т а във всяка т о ч к а н а в е щ е с т

в о т о и м а една и с ъ щ а с т о й н о с т , равна н а п р е д а д е н а т а енергия н а
единица маса. О т д е ф и н и ц и я т а следва, ч е е д и н и ц а т а з а п о г ъ л н а т а
доза е джаул н а килоарам, наречена през 1975 8. грей (Gy) н а и м е т о н а
анзлийския ф и з и к Грей (L. Н. Gray). И з п о л з в а т се и д р о б н и т е произ
водни н а т а з и единица - милигрей (mGy) и микроерей (|iGy), к а к т о и
п о - с т а р а т а и з в ъ н с и с т е м н а единица рад (rad) и н е й н и т е производни
(1 r a d = 0,01 Gy).
У с т а н о в е н о е, че при една и с ъ щ а п о а ъ л н а т а доза се получа
в а т различни по с т е п е н е ф е к т и в з а в и с и м о с т о т п р о д ъ л ж и т е л н о с т
т а на о блъ чв ането. Това в най-аоляма с т е п е н се о т н а с я з а биолоаич-
н о т о д е й с т в и е на й о н и з и р а щ и т е лъчения, т ъ й к а т о при слаби и
продължителни в ъ з д е й с т в и я се п р о я в я в а т а д а п т а ц и о н н и механизми.
Тази особеност се х а р а к т е р и з и р а количествено с в е л и ч и н а т а мощ
ност на п о г ъ л н а т а т а доза PD или н а к р а т к о - м о щ н о с т н а д о з а т а . Т я
се д е ф и н и ра к а т о о т н о ш е н и е н а п о а ъ л н а т а доза dD и в р е м е т о d^, з а
к о е т о е получена, и се измерва в е д и н и ц а т а арей з а секунда:
dD
PD = [P D ]=^. (45 3)
d^ S
П р я к о т о измерване н а п о г ъ л н а т а т а доза в т я л о и особено в

т ъ к а н и т е на ж и в организъм е т р у д н о п р а к т и ч е с к и . Д о з а т а обаче
може да бъде определена по й о н и з и р а щ о т о д е й с т в и е н а л ъ ч е н и е т о
във въздуха н а м я с т о т о н а и з м е р в а н е т о и в непосредствена б л и з о с т
до т я л о т о . З а оценка н а т о в а д е й с т в и е н а р е н т г е н о в и т е л ъ ч и още
през 1928 а. е въведена в е л и ч и н а т а експозиция под и м е т о "количест
во р е н т г е н о в и лъчи". Сега в е л и ч и н а т а е к с п о з и ц и я X се дефинира
к а т о о т н о ш е н и е н а с у м а т а о т е л е к т р и ч н и т е з а р я д и н а всички йони
с еднакъв знак Sdg, , създадени о т е л е к т р о н и т е и п о з и т р о н и т е (до
п ъ л н о т о и м спиране) в е л е м е н т а р е н обем въздух dV при взаимодейст
в и е т о н а р е н т г е н о в и и л и у-лъчи с въздуха, и м а с а т а н а въздуха d m в
т о з и обем;
, [ х ] = -5- . (45,4)
dm kg
К а к т о се вижда о т (45.4), е д и н и ц а т а з а експозиция е кулон
(С) н а килограм. Все още продължава у п о т р е б а т а н а с т а р а т а извън
с и с т е м н а единица р е н т г е н (R), к о я т о е около 4000 п ъ т и по-малка
(1 C/kg ~ 3876 R). И з п о л з в а т се и н е й н и т е производни единици мили-
р е н т г е н (mR) и м и к р о р е н т г е н ()liR).
Мощност на експозицията Р х е отношението на експози
ц и я т а dX и интербала о т бреме с№, за който е получена;
dX
[РХ]=А , (45.5)
dt kg
Системната единица за т а з и беличина е ампер на килозрам, т ъ й като
кулонът се изразяба чрез ампера (С = A.s), а избънсистемни единици
са: рентген за секунда, рентген за минута, милирентген за час и т.н.
Между експозицията X и погълнатата доза D о т фотонно
йонизиращо лъчение има проста бръзка;
D= fX [/.]=G^g = J ( 4 5 6 )
Тя се използба за определяне на дозата чрез измерената експозиция.

Коефициентът на пропорционалност f се нарича кондерсионен
фактор експозиция-погълната доза и има различна стойност 6
забисимост о т енергията на ф о т о н и т е и бида на бещестбото. Той е
пропорционален на общия линеен коефициент на отслаббане ц и
показба какба ч а с т о т енергията на пърбичните фотони се пребръ-
ща б кинетична енергия на получените заредени частици и след
т о б а - б йонизациони загуби. Измерба се б единицата грей по кило
грам на кулон, рабна на джаул на кулон.
Отдабна е избестно, че с т е п е н т а на биологичното дейстбие
на йонизиращите лъчения забиси не само о т погълнатата доза и
бремето, но и о т много други фактори - бид на лъчението, бид и
бъзраст на т ъ к а н и т е , съдържание на кислород б т я х и др. О т т я х
най-същестбен е бидът на лъчението. Тоба налага бъбеждането на
такаба беличина, която да отразяба достатъчно точно биологич
н а т а ефектибност о т бъздейстбието на различни бидобе йонизи
ращи лъчения бърху чобека. Тази беличина, наречена екдивалентна
доза Н, е произбедение о т погълнатата доза D и един безразмерен
множител wR:
Н =WRD , [Я] = Sv . (45.7)
Множителят о т ч и т а разликата б биологичната ефек
т и б н о с т на различните бидобе лъчения и затоба носи името радиа
ционен тегловен коефициент. Приблизителните му стойности за
някои бидобе лъчения, с които се изчислява екбибалентната доза, са
дадени 6 табл. 45.1.
Табл. 45.1. С т о й н о с т и н а радиаиионния т е г л о в е н к о е ф и и и е н т w R
Вид йонизиращо лъчение wR
Р е н т г е н о в и и у - л ъ ч и , ß-лъчи, е л е к т р о н и , п о з и т р о н и 1
Неутрони Е < 10 keV и Е > 20 MeV 5
Неутрони 10 keV < Е < 100 keV и 2 MeV < Е < 2 0 MeV 10
Неутрони 100 keV < Е < 2 MeV 20
Протони Е > 2 MeV 5
а-лъчи и многозарядни ч а с т и ц и 20
Е к в и в а л е н т н а т а доза и м а с ъ щ а т а р а з м е р н о с т к а к т о погъл
н а т а т а доза. П р и е т о е е д и ш щ а т а з а е к в и в а л е н т н а доза да и м а
друго име з а да не се о б ъ р к в а т м и с л е н и т е с т о й н о с т и н а д в е т е вели
чини. Т я е наречена с и б е р т (Sv) н а и м е т о н а шведския ф и з и к С и в е р т
(R. Sievert), р а б о т и л в о б л а с т т а н а р а д и о л о г и я т а , радиобиологията
и л ъ ч е з а щ и т а т а . Ако п о г ъ л н а т а т а доза е изразена в с т а р а т а еди-
нииа pad, е к в и в а л е н т н а т а доза се получава в е д и н и и а т а бер (съкра
щение о т биологичен е к в и в а л е н т н а рада), о з н а ч а в а н а и к а т о r e m .
П р и облъчване с няколко вида л ъ ч е н и я е к в и в а л е н т н а т а доза
е сума о т п р о и з в е д е н и я т а н а п о г ъ л н а т а т а доза и с ъ о т в е т н и я
радиаиионен т е г л о в е н к о е ф и и и е н т :
/ / —W[{\D\ + W\{2D2 Ь
" + ... = l l l w D \
Мощност на екбивалентната доза Р н се д е ф и н и р а аналогично
н а подобните й величини и се измерва в е д и н и и а т а с и в е р т з а секунда:
, [Рн]=— <45.8)
dt S
В е р о я т н о с т т а з а възникване н а л ъ ч е в и увреждания в един

орган или т ъ к а н е пропориионална н а д о з а т а . К о е ф и ц и е н т ъ т на
пропорционалност, наречен коефициент на риска, не е един и същи за
р а з л и ч н и т е органи и т ъ к а н и и за с ъ о т в е т н и т е злокачествени заболя
вания в т я х . При равномерно облъчване н а ц я л о т о т я л о , к о г а т о сред
н и т е дози във всички органи и т ъ к а н и са приблизително еднакви, може
да се използва един-единствен общ к о е ф и ц и е н т н а риска. Такова нап
ример е в ъ н ш н о т о облъчване о т п р и р о д н и т е и з т о ч н и ц и н а гама-лъчи
в о к о л н а т а среда. Тогава о ц е н к а т а за целия организъм се прави само
въз основа на и з м е р е н а т а или изчислена средна доза в ц я л о т о т я л о .
О ц е н к а т а на общия риск е по-сложна, коаато облъчването е
неравномерно, какъвто е случаят при вътрешно облъчване о т инкор
порирани радионуклиди (взк. § 46.1). З а ц е л т а се използба величината
ефективна доза, к о я т о о т ч и т а рисковете при облъчване на различ
н и т е органи и т ъ к а н и със смъртоносен изход, а също и генетичния
риск за поколенията.
Ефективна доза Е е с у м а т а о т произведенията на еквива
л е н т н а т а доза във всеки орган (тъкан) / / Т и с ъ о т в е т н и я му тъканен
тегловен коефициент WY-
Е — + и)лН~[2 ШтзЯТЗ + j,//ji (45.9)

Тя се п р е с м я т а к а т о се определят еквивалентните дози в разглеж
д а н и т е органи и т ъ к а н и и се използват в ъ з п р и е т и т е за т я х тъкан-
ни тегловни коефициенти (табл. 45.2).
Табл. 45.2. С т о й н о с т и на т ъ к а н н и я т е г л о в е н к о е ф и ц и е н т w
Органи и тъкани Vl'-|
Г онади 0,20
Червен костен мозък, дебело черво, бял дроб, стомах по 0,12 (общо 0,48)
Пикочен мехур, млечни жлези, черен дроб, хранопровод,
щитовидна жлеза по 0,05 (общо 0,25)
Кожа, повърхност на костите по 0,01 (общо 0,02)
Други органи и тъкани общо 0,05
Човешко тяло (всички органи и тъкани) общо 1,00
К о е ф и ц и е н т и т е са безразмерни величини и измерителната

единица за ефективна доза е същата, както за еквивалентна доза -
сиверт (Sv). Те се о т н а с я т за лица о т всички възрасти о т д в а т а
пола и с у м а т а о т всички се приема за равна на 1, т . е . Stfj, = 1- При
равномерно облъчване на цялото т я л о (всички негови органи и
тъкани) е ф е к т и в н а т а доза е равна на еквивалентната.
С разгледаните дозиметрични величини се оценяват биоло
гичните е ф е к т и (и риск) у отделния индивид, т . е . т е са индивидуал
ни. За оценка на общото въздействие върху група индивиди, колектив
о т хора, на големи групи о т населението, е въведена величината
колективна доза. Тя е сума о т индивидуалните дози, получени о т
всеки индивид в колектива, и може да бъде погълната, еквивалентна
и ефективна. Може да се намери и к а т о произведение на средната
индивидуална доза по броя на членовете на колектива. Единицата за
колективна е ф е к т и в н а доза е "човеко-сиверт (чоб.-Sv, в SI man.Sv).
§ 45.2. Д о з и м е т р и и р а д и о м е т р и
Процесите на взаимодействие н а йонизиращите лъчения с
в е щ е с т в о т о д а в а т в ъ з м о ж н о с т з а р е г и с т р и р а н е и определяне на
величини, к о и т о х а р а к т е р и з и р а т т е з и л ъ ч е н и я и в ъ з д е й с т в и е т о и м
върху в е щ е с т в о т о . Ч р е з измерване н а в е л и ч и н и т е , свързани с въз
д е й с т в и е т о , не само се о т к р и в а ( д е т е к т и р а ) н а л и ч и е т о н а лъчение,
но се и з м е р в а т и някои о т н е г о в и т е п а р а м е т р и . По т о з и начин се
о п р е д е л я т к а к т о д о з и м е т р и ч н и т е величини к а т о п о г ъ л н а т а доза,
експозиция и е к в и в а л е н т н а доза, т а к а и а к т и в н о с т т а н а радиоак
т и в н и и з т о ч н и ц и . Това се п о с т и г а чрез градуиране н а използвания
и з м е р и т е л е н уред з а с ъ о т в е т н а т а величина и м е р н и т е й единици.
Всеки уред или с и с т е м а з а измерване н а д о з и м е т р и ч н и вели
чини ( д о з и м е т ъ р ) и л и н а а к т и в н о с т ( р а д и о м е т ъ р ) се с ъ с т о и о т две
гладни части - д е т е к т о р и и з м е р и т е л н о у с т р о й с т в о (фиг. 45.1). По-
г о л я м а т а ч а с т о т т е з и уреди и м а т и и з т о ч н и к н а е л е к т р и ч н о
напрежение (захранващо у с т р о й с т в о ) . В д е т е к т о р а п р е д а д е н а т а о т
Лъчение
Сигнал Измерително
Детектор
устройство
ИЗТОЧНИКна
Фиг. 45.1. Приниина схема н а д о з и м е т ъ р или р а д и о м е т ъ р

л ъ ч е н и е т о енергия се п р е в р ъ щ а в сигнал ( т о к о в импулс, с ц и н т и л а -
ция, почерняване н а ф о т о е м у л с и я и др.), к о й т о п о с т ъ п в а в измери
т е л н о т о у с т р о й с т в о , е в е н т у а л н о след преобразуване (усилване,
промяна в друг вид и т . н . ) , к ъ д е т о се измерва.
Ч у в с т в и т е л н о с т н а уреда з а измерване н а п а р а м е т р и т е н а
йонизиращо лъ чение е о т н о ш е н и е т о н а н е г о в о т о показание и
с т о й н о с т т а н а и з м е р в а н а т а величина. Освен ч у в с т в и т е л н о с т ,
съществена за дозиметричните д е т е к т о р и е т я х н а т а тъкачна
еквивалентност, т . е . т я х н а т а р а б о т н а среда д а е еднаква и л и
близка до б и о л о г и ч н и т е т ъ к а н и , к о е т о предполага еднакви процеси
на взаимодействие н а л ъ ч е н и е т о с в е щ е с т в о т о . Д е т е к т о р и т е за
д о з и м е т р и ч н и ц е л и т р я б в а д а о т ч и т а т о б щ а т а предадена енергия,
т . е . д а не са с е л е к т и в н и , з а разлика о т д е т е к т о р и т е , използвани з а
определяне н а енергиен с п е к т ъ р .
§ 45.3. ГазоЬи йонизационшд g e m e k m o p u
Г а з о в и т е йонизационни д е т е к т о р и н а р е н т з е н о в и л ъ ч и и
р а д и о а к т и в н и л ъ ч е н и я се о с н о в а в а т н а й о н и з и р а щ о т о и м д е й с т в и е .
Те са различни видове, но всички п р е д с т а в л я в а т една з а т в о р е н а
т р ъ б а или камера, в к о я т о и м а газ и е л е к т р о д и с приложено върху
т я х п о с т о я н н о е л е к т р и ч н о напрежение. Й о н и з и р а щ о т о лъчение
прониква в д е т е к т о р а , създава аазови йони и т е се н а с о ч в а т к ъ м
е л е к т р о д и т е . П о л у ч е н и я т е л е к т р и ч е н т о к или т о к о в и импулси се
р е г и с т р и р а т и л и и з о б р а з я в а т н а дисплей. Обикновено, в з а в и с и м о с т
о т големината на прилоокеното напрежение, г а з о в и т е йонизационни
д е т е к т о р и се р а з д е л я т н а т р и вида: йонизационни камери, пропор
ционални броячи и Гайгер-Мюлерови броячи.
Й о н и з а ц и о н н и т е камери (фиг. 45.2) р а б о т я т при с р а в н и т е л
но ниско напрежение и п о л у ч е н и т е при о б л ъ ч в а н е т о йони не придоби
в а т д о с т а т ъ ч н о висока енергия з а ударна йонизация (вж. § 15.1). Те
са два вида - импулсни и и н т е г р и р а щ и . В и м п у л с н и т е камери йони
т е и о т д е л е н и т е при й о н и з а ц и я т а високоенергийни е л е к т р о н и съз
д а в а т върху е л е к т р о д и т е т о к о в и импулси, к о и т о се р е г и с т р и р а т .
Тези камери се и з п о л з в а т за
идентифициране на типа
радиация в з а в и с и м о с т о т
Лъчение л и н е й н а т а йонизация н а заре
д е н и т е ч а с т и ц и (вж. § 44.1) и
з а изследване н а т е х н и т е
енергийни с п е к т р и . Те са
много т о ч н и и сигурни, но
Фиг. 45.2. Йонизационна камера и м а т ниска ч у в с т в и т е л н о с т .
И н т е г р и р а щ и т е камери р е г и с т р и р а т п р о т е к л и я през т я х
е л е к т р и ч е н т о к , получен о т с л и в а н е т о н а о т д е л н и т е импулси, кога
т о п о т о к ъ т ч а с т и ц и през к а м е р а т а е д о с т а т ъ ч н о голям. Големина
т а н а т о к а е пропорционална н а в е л и ч и н а т а п о г ъ л н а т а доза. Освен
в д о з и м е т р и я т а , т е се и з п о л з в а т и в р а д и о м е т р и я т а з а определяне
на а к т и в н о с т т а н а р а д и о а к т и в н и п р е п а р а т и и з а измерване и н т е н
з и т е т а н а с н о п о в е т е заредени ч а с т и ц и при у с к о р и т е л и т е .
П р и по-високо напрежение д е т е к т о р ъ т р а б о т и в о б л а с т т а
на пропорционалност (фиа. 15.2). В нея чрез ударна йонизация се
п о л у ч а в а т в т о р и ч н и йони и г о л е м и н а т а н а е л е к т р и ч н и я сигнал,
получен о т една ч а с т и ц а , е пропорционален н а н е й н а т а енергия.
Този вид д е т е к т о р е наречен пропорционален брояч. Той д а в а go 105
п ъ т и по-големи изходни е л е к т р и ч н и импулси о т о б и к н о в е н а т а йони-
зационна к а м е р а при запазена способност д а дискриминира в и д о в е т е
л ъ ч е н и я по енергии.
С още по-голямо повишаване н а н а п р е ж е н и е т о се д о с т и г а до
прага н а с а м о с т о я т е л н и я газов разряд и о б л а с т т а н а Гайгер (фиг.
15.2). П р и т е з и условия д е т е к т о р ъ т , наречен Гайгер-МЪлерод брояч
(ГМБ), д а в а при един а к т н а йонизация go 108 п ъ т и по-голям
е л е к т р и ч е н импулс о т й о н и з а ц и о н н а т а камера. Б р о я ч ъ т обикновено
е с т ъ к л е н а т р ъ б а с м е т а л и з и р а н а в ъ т р е ш н а повърхност, к о я т о
служи з а к а т о д , а а н о д ъ т е коаксиален м е т а л е н проводник (фиг.
45.3). Т р ъ б а т а е п ъ л н а с Ar при налягане около 0,1 о т а т м о с ф е р н о т о .
Фиа. 45.3. Принципна схема н а Гайаер-Мюлеров брояч
Н а е л е к т р о д и т е се подава п о с т о я н н о напрежение о т 800 до

2000 V, д о с т а т ъ ч н о д а се п о л у ч а т о т у д а р и т е между й о н и т е две
насреищи л а в и н и о т йони. Н а с т ъ п в а н е т о н а с а м о с т о я т е л е н разряд
се п р е к р а т я в а о т г а с я щ а к о м п о н е н т а в г а з а (алкохолни пари) и л и с
п о м о щ т а н а р е з и с т о р R, ограничаващ н а р а с т в а н е т о н а т о к а . Р а б о т
н о т о нарежение н а брояча U Q се избира в с р е д а т а н а п л а т о т о между
о б л а с т и т е н а пропорционалност и н а н е п р е к ъ с н а т разряд (фиг.
45.4). П р и т а к о в а напрежение с к о р о с т т а н а броене N (брой импулси в
секунда) с ъ о т в е т с т в а н а броя н а п р е м и н а л и т е през брояча йонизи
р а щ и ч а с т и ц и . И м п у л с и т е се у с и л в а т и о т ч и т а т с е л е к т р о н е н
п р е б р о и т е л или се п р е в р ъ щ а т в звукови сигнали з а н е п р е к ъ с н а т о
следене (мониторинг) н а радиационния фон.
ГМБ е един о т най-широко и з п о л з в а н и т е д о з и м е т р и ч н и
д е т е к т о р и поради в и с о к а т а м у ч у в с т в и т е л н о с т , с т а б и л н о с т и
п о р т а т и в н о с т (фиг. 45.5). Н е д о с т а т ъ к е л и п с а т а на способност з а
дискриминация н а л ъ ч е н и я т а , т ъ й к а т о например една а - ч а с т и ц а ,
к о я т о създава хиляди йони, предизвиква същия изходен импулс,
к а к т о и ч а с т и ц а , създаваща само няколко йона.
Фиа. 45.4. Х а р а к т е р и с т и к а н а Г М Б Фиа. 45.5. Външен вид н а Гайгер-

и р а б о т н о напрежение U0 Мюлероб брояч
З а индивидуален д о з и м е т р и ч е н к о н т р о л масово се и з п о л з в а т
коядензаторни йокизационни камери с форма и аолемина на писалка
или ръчен часовник. Т я х н о т о д е й с т в и е се основава на принципа на
електроскопа. Л и с т е н ц а т а на електроскопа се о т б л ъ с к в а т и са
о т д а л е ч е н и едно о т друго, к о г а т о са едноименно заредени, но к о г а т о
з а р я д ъ т им се р а з т о в а р в а , т е се п р и б л и ж а в а т все по-близо.
К о н д е н з а т о р н и т е камери не са свързани п о с то я н н о към
и з т о ч н и к на напрежение, а се з а р е ж д а т о т б а т е р и я или зарядно
у с т р о й с т в о . З а и н д и к а т о р на с т е п е н т а на зареждане служи
кварцова нишка, к о я т о се отклонява, к о г а т о к а м е р а т а е заредена.
Й о н и з и р а щ о т о лъчение йонизира въздуха в к а м е р а т а , т я се
разрежда и н и ш к а т а се п р е м е с т в а пред скала, градуирана в единици
за експозиция. Тези д о з и м е т р и са с ниска т о ч н о с т и малък о б х в а т ,
но са ценни, т ъ й к а т о о т ч и т а т пряко п о л у ч е н о т о индивидуално
облъчване о т ф о т о н н и йонизиращи лъчения за определено време.
Основен н е д о с т а т ъ к на всички газови йонизационни дози
м е т р и е, че не са т ъ к а н н о е к в и в а л е н т н и .

§ 45.4. Т б ъ р д о т е л н и д е т е к т о р и
• Сцинтилационни детектори
С ц и п т и л а ц и о н н и т е детектори са едни о т п ъ р в и т е , изпол
звани з а р е г и с т р и р а н е н а йонизиращи лъчения. Д е й с т в и е т о и м се
основава н а възбуждане н а а т о м и т е и ли м о л е к у л и т е н а т в ъ р д о
т я л о чрез поглъщане н а енергия о т т е з и л ъ ч е н и я (вж. § 30.1).
Р е н т г е н е о т к р и л р е н т г е н о в и т е л ъ ч и по п р е д и з в и к а н а т а о т т я х
флуоресценция (рентгенолуминесценция), а Р ъ д ъ р ф о р д е наблюдавал
с ц и н т и л а ц и и ( с в е т в а н и я ) , к о г а т о а - ч а с т и ц и п о п а д а т върху екран
о т ZnS (а-луминесценция).
С ц и п т и л а ц и о н н и т е д е т е к т о р и се с ъ с т о я т о т две главни
ч а с т и : к р и с т а л - с ц и н т и л а т о р , в к о й т о п р е м и н а в а щ а т а заредена
ч а с т и ц а , р е н т г е н о в и л и у - ф о т о н п р е д и з в и к в а т с в е т в а н е , и фото-
електронен умноокител (ФЕУ), р е г и с т р и р а щ т о в а с в е т в а н е (вж. §
14.3). С ц и н т и л а т о р и т е са неорганични и органични к р и с т а л и , но в
р а д и о н у к л и д н а т а д и а г н о с т и к а ( г а м а - к а м е р и т е ) н а й - ч е с т о се изпол
з в а т к р и с т а л о т Nal, а к т и в и р а н с Т1, означаван Nal(Tl), к а к т о и Csl.
А к т и в а т о р ъ т е примес, к о й т о повишава к в а н т о в и я л у м и н е с ц е н т е н
добив. В п о з и т р о н н а т а емисионна т о м о г р а ф и я у - ф о т о н и т е , получе
ни при анихилация, се р е г и с т р и р а т с к р и с т а л и о т б и с м у т о в герма-
н а т Bi4Ge30i2 (вж. § 43.4). В р е н т г е н о г р а ф и я т а се и з п о л з в а т фолиа,
п о к р и т и с ZnS(Ag) и л и CdS(Ag), к о и т о с ф л у о р е с ц е н ц и я т а си у с и л в а т
д е й с т в и е т о н а р е н т г е н о в и т е л ъ ч и върху ф о т о г р а ф с к и я ф и л м .
Ф Е У обикновено р а б о т и в режим н а броене н а е л е к т р и ч н и
импулси, но може д а измерва и е л е к т р и ч е н т о к . Б р о я т н а и м п у л с и т е
е пропорционален н а броя н а с ц и н т и л а ц и и т е , а а м п л и т у д а т а н а все
ки импулс - н а е н е р г и я т а н а ч а с т и ц а т а и л и ф о т о н а , предизвикал
с ц и н т и л а ц и я . Това д а в а в ъ з м о ж н о с т д е т е к т о р ъ т д а бъде използван
з а с е л е к т и в н о р е г и с т р и р а н е н а ч а с т и ц и и л и ф о т о н и с различна
енергия, т . е . з а с п е к т р о м е т р и я на йонизиращи л ъ ч е н и я . Н е г о в а т а
ч у в с т в и т е л н о с т е много по-висока о т т а з и н а й о н и з а ц и о н н и т е
камери, т ъ й к а т о Ф Е У усилва е л е к т р и ч н и я импулс 106 - 10 п ъ т и .
Р а з д е л и т е л н а т а способност н а к р и с т а л а по време е 10~9 s, а н а ФЕУ
- 10 8 s. Той обаче не е п о р т а т и в е н , т ъ й к а т о включва е л е к т р о н н и
блокове з а захранване и р е г и с т р и р а н е , но т о в а не пречи да бъде
основна ч а с т н а а п а р а т и т е з а радионуклидна д и а г н о с т и к а (вж. § 43).
• Полупроводникови детектори
Полупроводниковият детектор (ППЦ) е най-близък по geücm-
бие go й о н и з а ц и о н н а т а камера, т ъ й к а т о п р е д с т а б л я б а йонизацион-
н а камера, 6 к о я т о полупроводников к р и с т а л и з п ъ л н я в а р о л я т а на
газа. Основен е л е м е н т н а д е т е к т о р а е н е г о в и я т р - п-преход. О т две
т е с т р а н и н а полупроводника са нанесени м е т а л н и слоеве - електро
ди, н а к о и т о се подава напрежение със спираща посока (фиг. 45.6). При
й о н и з а ц и я т а о т заредена ч а с т и ц а или йонизиращ ф о т о н в полупро
водника се о б р а з у в а т н о с и т е л и н а е л е к т р и м е н заряд - е л е к т р о н и и
дупки.
N
\ \
Дупки t
ч 0 0
V \
Лъчение Г. О N-ОJ' ,,0 О0&»v

о V
!
\Ш о
0,5 1,0 Е, MeV
1 с
«.it
R N
•
V • • •• •
Електрони \ - I
U V
т
0,5 Г,0 /•;, MeV
б
Фий. 45.6. Принципна схема н а полу Фиг. 45.7. Г а м а - с п е к т ъ р на 6 Co, полу
проводников д е т е к т о р (ППД) чен със с ц и н т и л а и и о н е н д е т е к т о р
с NaKTl) (а) и с П П Д о т Ge(Li) (6)
Ако о т д а д е н а т а о т л ъ ч е н и е т о енергия е /\Е, a EQ е е н е р г и я т а

з а образуване н а двойка електрон-дупка, б р о я т н а н о с и т е л и т е н а
заряд TVo, възникнали в ППД, е
N . =
АЕ
Е,
В П П Д Ео ~ 3 eV, д о к а т о в газове е н е р г и я т а з а йонизация Е{) « 30 eV.
Това означава, ч е при една и с ъ щ а о т д а д е н а енергия в П П Д се об
р а з у в а т 10 п ъ т и повече н о с и т е л и н а е л е к т р и ч е н заряд, о т к о л к о т о в
газова йонизационна камера. В и с о к а т а ч у в с т в и т е л н о с т е едно о т
н а й - в а ж н и т е п р е д и м с т в а н а П П Д пред й о н и з а ц и о н н и т е д е т е к т о р и .
Под д е й с т в и е н а е л е к т р и ч н о т о поле е л е к т р о н и т е и д у п к и т е
се п р е м е с т в а т к ъ м е л е к т р о д и т е и във в е р и г а т а п р о т и ч а т о к о в
импулс. А м п л и т у д а т а н а импулса е пропорционална н а о т д а д е н а т а

енераия о т ч а с т и ц а т а или йонизиращия ф о т о н . К а к т о и при сцин-
т и л а ц и о н н и я д е т е к т о р , т о в а дава в ъ з м о ж н о с т П П Д д а се използва
за определяне с п е к т ъ р а на рентаенови лъчи и ядрени лъчения.
П П Д и м а т р а з д е л и т е л н а способност по време, к о я т о в някои
случаи е сравнима с т а з и на с и и н т и л а ц и о н н и т е д е т е к т о р и . Те са
надеждни, не се в л и я я т о т м а г н и т н и п о л е т а и са малки по обем.
К а к т о и с ц и н т и л а ц и о н н и т е д е т е к т о р и , т е не са подходящи з а
измерване на п о а ъ л н а т а доза поради с и л н а т а з а в и с и м о с т на елек-
т р и ч н и я импулс о т е н е р г и я т а на л ъ ч е н и я т а .
* З а спектроскопия на р е н т г е н о в и и у-лъчи с енергия Е < 100 keV се
и з п о л з в а т планарни Si д е т е к т о р и , а с Е > 100 keV - коаксиални о т Ge(Li) и
Ge с висока ч и с т о т а (до Е ~ 10 MeV). Д е т е к т о р и т е о т Ge(Li) и м а т най-
в и с о к а т а р а з д е л и т е л н а способност по енергии - дЕ = 1,7 keV при Е х \ MeV
(фиг. 45.7). За р е г и с т р и р а н е на ф о т о н н и йонизиращи л ъ ч е н и я се и з п о л з в а т
ППД с основен с ъ с т а в GaTe, GaAs и HgTe, к о и т о и м а т по-голям е ф е к т и в е н
а т о м е н номер о т Ge, но са с по-ниска р а з д е л и т е л н а способност по енергии.
Те се и з п о л з в а т и в м е с т о ФЕУ в комбинация със с и и н т и л а т о р и фотодиод
за р е г и с т р и р а н е на с ц и н т и л а ц и и , в к л ю ч и т е л н о и в р е н т г е н о в а т а компю
т ъ р н а т о м о г р а ф и я (вж. § 42.1).
• Термолуминесцентни детектори
Термолуминесцентните детектори (ТЛД) са също полупро
водникови. З а разлика о т с ц и н т и л а т о р и т е , след поалъщане на
енераия о т йонизи р а щ о т о лъчение, т е п р е м и н а в а т във възбудено
състояние, к о е т о е метастабилно (фиа. 45.8). О б р а т н и я т преход в
Е
2
Lr
а
б в г д е
Фиг. 45.8. Схема н а е н е р г и й н и т е с ъ с т о я н и я н а е л е к т р о н в термолуминес-
ц е н т е н д е т е к т о р о т LiF; е л е к т р о н ъ т е в основно с ъ с т о я н и е (а), поглъща о т
л ъ ч е н и е т о енергия Е\ (б) и преминава в м е т а с т а б и л н о с ъ с т о я н и е (в);
е л е к т р о н ъ т поглъща т о п л и н н а енергия E i (а) и след к а т о излъчва ф о т о н
с в е т л и н а с енергия ET, = Е\ + Ei (д), се в р ъ щ а в основно с ъ с т о я н и е (е)
основно с ъ с т о я н и е е възможен само след д о п ъ л н и т е л н о приемане на
външна енераия. Тя се предава чрез загряване, при к о е т о д е т е к т о р ъ т
излъчва с в е т л и н а (термолуминесценция). П л ъ т н о с т т а на излъчения
с в е т л и н е н п о т о к е пропориионална н а п о г ъ л н а т а т а доза. Д о з а т а се
измерва с Ф Е У и л и по п о ч е р н я в а н е т о н а ф о т о а р а ф с к и ф и л м .
Н а й - р а з п р о с т р а н е н и т е ТЛД са om LiF и и м а т слаба зависи
м о с т о т е н е р г и я т а н а л ъ ч е н и е т о . Те са с висока ч у в с т в и т е л н о с т и
м а л к и размери (10 —100 mg), к о е т о дава в ъ з м о ж н о с т да се и з п о л з в а т
за индивидуални д о з и м е т р и (фиг. 45.9 а) и да се п о с т а в я т в т е л е с н и
кухини н а п а и и е н т и и о п и т н и ж и в о т н и , з а да се о т ч и т а т р е а л н и т е
ш
• \
мЩ
Я| Ькраниране
f l V AI-плочка
L 1 В П > Кристали
—ши LiF
HLJJI
а б
Фиг. 45.9. Индивидуален д о з и м е т ъ р - п р ъ с т е н с LiF (а) и екранирани к р и с т а л и
LiF за определяне на п о г ъ л н а т а доза 6 т я л о т о и върху к о ж а т а на човек (б)
с т о й н о с т и н а п о г ъ л н а т а т а доза. ТЛД, п о с т а в е н в т я л о т о , се екра
нира с AI п л а с т и н к а , а върху к о ж а т а - с AI фолио (фиг. 45.9 б).
С п о с о б н о с т т а н а ТЛД да с ъ х р а н я в а т и н ф о р м а ц и я за д о з а т а ,
д о к а т о не б ъ д а т специално з а г р е т и , позволява да се и з п о л з в а т за
сравняване н а р е з у л т а т и т е , получени в различни л а б о р а т о р и и и с
различни видове дозиметри. З а т а з и цел т е м о г а т да се и з п р а щ а т по
п о щ а т а и з а т о в а се н а р и ч а т още пощенски дозиметри. Международна
т а агенция за а т о м н а енергия (МААЕ) по т о з и начин следи т о ч н о с т т а
на и з м е р в а н и я т а в н а ц и о н а л н и т е дозиметрични лаборатории.
• Фотографски детектори
Ф о т о г р а ф с к а т а плака е п ъ р в и я т д е т е к т о р на радиоактив
ни лъчения, т ъ й к а т о с нея Бекерел ги о т к р и в а . Въз основа н а
ф о т о г р а ф с к о т о д е й с т в и е н а р е н т г е н о в и т е л ъ ч и повече о т 100 годи
ни се прилага един о т основните м е т о д и з а р е н т г е н о в а д и а г н о с т и к а
- р е н т г е н о г р а ф и я т а . Фотографското действие на йонизиращите
л ъ ч е н и я е радиохимичен процес, също к а т о ф о т о х и м и ч н и я .
Ф о т о г р а ф с к и я т ф и л м п р е д с т а в л я в а хомогенна емулсия на
микроскопични к р и с т а л ч е т а (зърна) о т сребърен халогенид (AgBr,

AgCl или Agl) 6 ж е л а т и н , нанесена върху полимерна е л а с т и ч н а
подложка. В о б л ъ ч е н и т е ч а с т и н а ф о т о е м у л с и я т а м о л е к у л и т е н а
сребърния халозенид се р а з л а а а т и м а л ъ к брой а т о м и н а среброто
(зародиши) о б р а з у в а т с к р и т ( л а т е н т е н ) образ. Ч р е з х и м и ч н а обра
б о т к а (проявяване) с подходящ р е а к т и в ( п р о я в и т е л ) н а т е з и м е с т а
се предизвиква о т д е л я н е н а м е т а л н о сребро о т халоаенида, к о е т о
и м а забележим т ъ м е н и в я т . Т а к а се получава н е г а т и в е н ф о т о г р а ф
ски образ - о б л ъ ч е н и т е м е с т а са п о - т ъ м н и , а н е о б л ъ ч е н и т е - по-
с в е т л и . След п р о я в я в а н е т о ф о т о г р а ф с к и я т ф и л м се о б р а б о т в а
(фиксира) с друг р е а к т и в (фиксаж), з а да се о т с т р а н и неразложения
при о б л ъ ч в а н е т о сребърен халогенид.
В е л и ч и н а т а почерняване S на ф о т о г р а ф с к и я ф и л м се дефи
нира к а т о о п т и ч н а т а п л ъ т н о с т във ф о т о к о л о р и м е т р и я т а (вж. §
27.2) и зависи о т п о г ъ л н а т а т а доза йонизиращо л ъчен и е D. Връзка
т а между т я х , п р е д с т а в е н а графично, се н а р и ч а х а р а к т е р и с т и ч н а
к р и в а н а ф и л м а (фиг. 45.10). Н а й - м а л к о т о почерняване So, к о е т о се
получава без облъчване, се н а р и ч а ф о т о г р а ф с к и воал, а к р и в а т а
ч а с т след него - о б л а с т н а недоекспониране. П р а в о л и н е й н а т а ч а с т
о т х а р а к т е р и с т и ч н а т а крива е о б л а с т т а н а нормално почерняване
и о т н е я се о п р е д е л я т о с н о в н и т е п а р а м е т р и н а ф о т о ф и л м а -
чубстбителност и коефициент на контрастност. О т с е ч к а т а о т
Фотограф
^0 ски филм -
О, Igß
Фиг. 45.10. Характеристична Фиг. 45.11. Външен вид (а) и
крива на фотоарафски филм устройство (б) на филмов дозиметър
н а ч а л о т о н а а б с ц и с н а т а ос до п р е с е ч н а т а й т о ч к а Z), с п р о д ъ л ж е н и е
т о н а п р а в о л и н е й н а т а ч а с т н а к р и в а т а , се н а р и ч а фотографска
инерция. Ч у в с т в и т е л н о с т т а н а ф и л м а е о б р а т н о п р о п о р ц и о н а л н а н а
и н е р ц и я т а Д , а к о е ф и ц и е н т ъ т н а к о н т р а с т н о с т у се определя о т
наклона н а п р а в о л и н е й н а т а ч а с т (у = t g а).
Ч у в с т в и т е л н о с т т а н а ф о т о ф и л м и т е к а т о д е т е к т о р и на
йонизиращи л ъ ч е н и я не е висока и зависи силно о т вида и е н е р г и я т а
н а л ъ ч е н и е т о . П р и ф о т о н н и т е л ъ ч е н и я т я е най-золяма за енергии
в о б л а с т т а около 50 keV, к ъ д е т о п о п а д а т и р е н т г е н о в и т е л ъ ч и за
диагностика в м е д и ц и н а т а . И м а и индивидуални филмови д о з и м е т р и
за д о з и м е т р и ч е н к о н т р о л , снабдени с ф и л т р и о т м е т а л и , използвани
в р е н т г е н о в а т а д и а г н о с т и к а за о т с т р а н я в а н е н а м е к о т о лъчение
(AI) или з а з а щ и т а (РЬ) (фиг. 45.11).
В б и о л о г и я т а и м е д и ц и н а т а с ф о т о г р а ф с к и ф и л м и се изслед
ва ин в и т р о р а з п р е д е л е н и е т о на радионуклиди в т ъ к а н и и к л е т к и .
При т о з и м е т о д , наречен авторадиография, о б е к т и т е н ай -често са
срезове о т т ъ к а н и на о п и т н и ж и в о т н и , в к о и т о ин виво е внесен
р а д и о ф а р м а ц е в т и к . Ф о т о ф и л м ъ т се п о с т а в я в непосредствен
к о н т а к т с о б е к т а и след определено време се о б р а б о т в а и изследва.
По п о ч е р н я в а н е т о н а ф о т о ф и л м а се локализира радионуклидът,
н а т р у п а н в о б е к т а . И з с л е д в а н е т о може да се направи и на к л е т ъ ч н о
ниво и в т о з и случай м е т о д ъ т се нарича микроавторадиография,
т ъ й к а т о при него се използва и микроскоп.
А в т о р а д и о г р а ф с к и я т м е т о д се използва и з а у с т а н о в я в а н е
на р а д и о а к т и в н и з а м ъ р с я в а н и я в о б е к т и о т о к о л н а т а среда. С него у
нас са о т к р и в а н и и "горещи ч а с т и ц и " след к а т а с т р о ф а л н а т а а в а р и я
в р е а к т о р а н а Ч е р н о б и л с к а т а А Е Ц през 1986 г. Тези ч а с т и ц и ,
изхвърлени о т р е а к т о р а в а т м о с ф е р а т а , са с висока а к т и в н о с т ,
т ъ й к а т о с ъ д ъ р ж а т р а д и о а к т и в н и п р о д у к т и о т ядрени реакции.
Друга широка о б л а с т н а приложение н а ф о т о д е т е к т о р и т е е
р е г и с т р и р а н е т о н а т р а е к т о р и и т е н а заредени ч а с т и ц и в я д р е н а т а
физика. Това с т а в а с дебели до 0,3 m m ядрени фотоемулсии, к о и т о се
и з с л е д в а т с микроскоп. О т с л е д и т е н а ч а с т и ц и т е може да се
определи вида и м и някои процеси н а взаимодействие.

§ 46. ОБЛЪЧВАНЕ И ЛЪЧЕВИ УВРЕЖДАНИЯ У ЧОВЕКА.
ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ
Още 6 к р а я н а XIX век са описани случаи н а увреждания
( д е р м а т и т и , окапване на к о с а т а , възпаление н а о ч и т е ) н а л и и а под
д е й с т в и е н а р е н т а е н о в и или р а д и о а к т и в н и лъчи. С а м и я т Бекерел
заболява сериозно, след к а т о получава "лъчева язва" о т малко коли
ч е с т в о уранова сол, п р е с т о я л а в джоба н а ж и л е т к а т а му. Продължи
т е л н о т о действие на р а д и о а к т и в н и т е лъчения съкращава ж и в о т а
и на М а р и я и Ирен Кюри.
Биолоаичното д е й с т в и е на й о н и з и р а щ о т о лъчение е п р е д м е т
на н а у ч н а т а дисииплина радиобиология. Н е й н о т о р а з в и т и е започва
с н а ч а л о т о на р е н т з е н о в а т а д и а а н о с т и к а и л ъ ч е л е ч е н и е т о , а значе
н и е т о й н а р а с т в а , особено след с ъ з д а в а н е т о и у п о т р е б а т а н а ядрено
т о оръжие, к а к т о и о п и т и т е с неао, с р а з в и т и е т о н а я д р е н а т а
е н е р а е т и к а и с л у ч а и т е на радиаиионни аварии.
§ 46.1. В ъ н ш н о и в ъ т р е ш н о о б л ъ ч в а н е о т й о н и з и р а щ и
лъчения
О б л ъ ч в а н е т о е външно или в ъ т р е ш н о в з а в и с и м о с т о т т о в а
дали и з т о ч н и ц и т е н а йонизиращо лъчение се н а м и р а т вън о т
облъчвания о б е к т (човек) или в ъ т р е в неао. Н а п р и м е р външно е
о б л ъ ч в а н е т о о т природни и т е х н о а е н н и радионуклиди (вж. § 38.1),
к а к т о и при р е н т а е н о в а т а диааностика.
В ъ н ш н о т о облъчване с а-частици н я м а последици, т ъ й к а т о
т е х н и я т среден линеен пробеа в биолоаични т ъ к а н и е мноао м а л ъ к
( т а б л . 44.2), м а к а р ч е л и н е й н а т а и м йонизация и р а д и а ц и о н н и я т
т е а л о в е н к о е ф и ц и е н т са най-аолеми ( т а б л . 44.1, т а б л . 45.1). Те се
з а д ъ р ж а т в най-аорния м ъ р т ъ в слой н а к о ж а т а (епидермиса), к о й т о
и м а дебелина около 100 ц т . По-различен е с л у ч а я т с ^ - ч а с т и ц и т е ,
к о и т о се п о а л ъ щ а т алавно в к о ж а т а и п о д л е ж а щ и т е й т ъ к а н и и най-
ч е с т о у в р е ж д а т к о ж а т а . Т ъ й к а т о м а к с и м а л н а т а енераия на ß-лъчи-
т е не н а д в и ш а в а 3 MeV, з а предпазване при външно облъчване се
и з п о л з в а т п л а с т м а с о в и екрани с дебелина до 1,5 —2 cm.
У с к о р и т е л и т е н а е л е к т р о н и , използвани в л ъ ч е л е ч е н и е т о ,
са и з т о ч н и ц и н а моноенераийни е л е к т р о н н и п о т о ц и с енераия до
25 MeV u н а спирачно Х-лъчение. П р и енераия 8 MeV например,
ускорените е л е к т р о н и м о г а т да п р о н и к н а т 6 т ъ к а н и т е н а дълбо
ч и н а около 5 cm ( т а б л . 44.2). З а щ и т а т а о т облъчване включва мерки
к а к т о срещу п р я к о т о д е й с т в и е на е л е к т р о н и т е , т а к а и срещу
в т о р и ч н о т о спирачно лъчение, к о е т о създава по-волям л ъ ч е з а щ и т е н
проблем, т ъ й к а т о и м а мноао по-еоляма проникваща способност.
Рентгеновите и у - л ъ ч и т е п р е м и н а в а т през ч о в е ш к о т о т я л о ,
к а т о една ч а с т о т е н е р г и я т а им се поглъща в т ъ к а н и т е . Радиобиоло-
г и ч н и я т е ф е к т зависи не само о т п о г ъ л н а т а т а доза и н е й н о т о раз
пределение във в р е м е т о и п р о с т р а н с т в о т о , но и о т л ъ ч е ч у в с т в и т е л -
н о с т т а н а б и о л о г и ч н и т е т ъ к а н и , к о я т о зависи о т вида им ( т а б л .
45.2), в ъ з р а с т т а , здравословното с ъ с т о я н и е и о т други ф а к т о р и .
Особено опасно е о б л ъ ч в а н е т о с неутрони, к о и т о м о г а т да
а к т и в и р а т я д р а т а н а а т о м и т е и да п р е д и з в и к а т в ъ з н и к в а н е т о на
различни видове йонизиращи лъчения. П о р а ж е н и я т а о т т я х продъл
ж а в а т и след п р е к р а т я в а н е на облъчването. При енергии на н е у т р о
н и т е над 1 MeV е възможно взаимодействие с водорода на в о д н и т е
молекули и получаване на п р о т о н и с голяма линейна йонизаиия.
В ъ т р е ш н о облъчване се получава о т радионуклиди, попадна
ли в ч о в е ш к о т о т я л о (инкорпорирани, о т л а т . in corpore - в т я л о т о ) .
Те също м о г а т да б ъ д а т природни (напр. 4()К, 226Ra) и техногенни
( l37 Cs, 90 Sr о т я д р е н и т е взривове и др.). Инкорпорирането с т а в а чрез
вдишване на въздух (инхалиране), съдържащ р а д и о а к т и в н и аерозоли
или газове; чрез приемане н а храна и т е ч н о с т и ; чрез и н ж е к т и р а н е
или поглъщне н а р а д и о ф а р м а ц е в т и ц и .
В ъ т р е ш н о т о облъчване е по-опасно от външното по н я к о л к о
причини. Н а първо м я с т о , л ъ ч е н и е т о при в ъ т р е ш н о облъчване се
р а з п р о с т р а н я в а и попада в т ъ к а н и т е , разположени във всички посоки
около и з т о ч н и к а (в пълен п р о с т р а н с т в е н ъгъл). Освен т о в а и з т о ч
н и к ъ т е в непосредствен к о н т а к т с т я х и р а з с т о я н и е т о между него
и т ъ к а н и т е , к а к т о и в р е м е т о на облъчване, не м о г а т да се п р о м е н я т
по в о л я т а н а човека. О т друга с т р а н а , някои р а д и о а к т и в н и в е щ е с т
ва са химически т о к с и ч н и , а някои се н а т р у п в а т и з б и р а т е л н о в
определени органи и по т о з и начин може да се получи по-силно
локално увреждане. Т а к а радионуклидите с голям период н а полураз-

падане, koumo се н а т р у п в а т в к о с т и т е , са особено опасни, т ъ й к а т о
у в р е ж д а т к о с т н и я мозък и н е а о в а т а к р ъ в о т в о р н а ф у н к ц и я .
П р и в ъ т р е ш н о облъчване а-лъчите вече не са безопасни
к а к т о при в ъ н ш н о т о , а наред с " г о р е и щ т е ч а с т и ц и " (вж. §45.4) са по-
опасни о т друашпе лъчения. З а т о в а к ъ м а - р а д и о н у к л и д и т е се прила
г а т и з и с к в а н и я т а з а р а б о т а със силно т о к с и ч н и в е ш е с т в а .
§ 46.2. Л ъ ч е в и у в р е ж д а н и я у ч о в е к а
Действието на йонизиращите лъчения о т м о м е н т а н а облъч
ване н а ж и в и я организъм до п р о я в я в а н е т о н а биологични е ф е к т и в
него п р о т и ч а в няколко е т а п а . Ф и з и ч н и я т етап се с ъ с т о и в преда
ване н а енергия о т л ъ ч е н и е т о в т е ч е н и е н а около 1СГ13 s и получаване
на възбудени и йонизирани а т о м и и молекули. Това предизвиква
разкъсване н а химични връзки и изменения в молекули и в по-големи
химични с т р у к т у р и .
Най-голямо значение и м а п р о ц е с ъ т радиолиза на водата, при
к о й т о в ъ з б у д е н и т е и йонизирани водни молекули д и с о ц и и р а т на
водородни и хидроксилни йони (Н+, ОН"), радикали (Н*, ОН*) и м о г а т
да о б р а з у в а т с кислорода хидропероксид (НО':) и водороден пероксид
(Н2О2). Този физико-химичен е т а п п р о т и ч а з а около КГ10 s и премина
ва в химичен с п р о д ъ л ж и т е л н о с т около 10~6 s, п р и к о й т о а к т и в н и т е
п р о д у к т и о т р а д и о л и з а т а н а в о д а т а р е а г и р а т с биомолекули и
о б р а з у в а т в т о р и ч н и п р о д у к т и - възбудени органични молекули и
т е х н и йони, радикали и пероксиди.
Б и о х и м и ч н и т е изменения м о г а т д а з а с е г н а т важни субкле-
т ъ ч н и с т р у к т у р и , но п ри с р а в н и т е л н о ниски дози и м а в е р о я т н о с т
п о л у ч е н и т е поражения д а б ъ д а т в ъ з с т а н о в и м и . П р и с л е д в а ш и т е
биологични етапи, к о и т о са с различна п р о д ъ л ж и т е л н о с т ( м и н у т и ,
часове, дни седмици и дори години), п о р а ж е н и я т а в о д я т до морфо
логични и функционални нарушения н а к л е т ъ ч н и с т р у к т у р и ,
т ъ к а н и , органи, с и с т е м и и н а ц е л и я организъм.
Л ъ ч е в и т е увреждания, к о и т о са краен р е з у л т а т о т последо
в а т е л н и т е е т а п и н а действие, най-обгцо са два вида: детерминирани
(прагови, н е с т о х а с т и ч н и ) и стохастични (безпрагови, в е р о я т н о с т н и ) .
• Д е т е р м и н и р а н и л ъ ч е в и убреокдания
Д е т е р м и н и р а н и т е лъч еб и увреждания се п р о я в я в а т само
след п о л у ч а в а н е т о н а определена доза, п р и е т а з а прагова доза. Пове
ч е т о о т т е з и е ф е к т и се п р о я в я в а т с р а в н и т е л н о скоро след облъчва
н е т о , т . е . т е са р а н н и >И м а обаче и т а к и в а , к о и т о се п р о я в я в а т по-
късно —месеии и аодини след о б л ъ ч в а н е т о . Такива късни ефекти са
катаракта (потъмняване на
о ч н а т а леща), р а д и о д е р м а т и т
(възпаление н а к о ж а т а ) и др.
У с т а н о в е н о е, че р а н н и т е
детерминирани увреждания нас
т ъ п в а т при превишаване на
Доза п р а а о в а т а доза и с т е п е н т а и м
Фиг. 46.1. З а в и с и м о с т на н а р а с т в а с увеличаване н а д о з а т а
с т е п е н т а н а увреждане о т д о з а т а
(фиа. 46.1). П р а а о в и т е дози са
различни з а р а з л и ч н и органи и т ъ к а н и ( т а б л . 46.1) и з а в и с я т о т
в р е м е т о , з а к о е т о е получена д о з а т а . Те са по-високи и у в р е ж д а н е т о
Табл. 46.1. Прагови дози след е д н о к р а т н о е по-слабо при по-ниска
к р а т к о в р е м е н н о облъчване с у-лъчение мощност на дозата
Орган И Л И
Прагова (удължено време или
погълната Ефект
тъкан доза, G y облъчване през и н т е р
Костен мозък 0,5 Потискане на хемопоезата вали). Това се дължи
Тестиси 0,15 Временен стерилитет н а в ъ з м о ж н о с т и т е за
Тестиси 3 , 5 - 6 , 0 Постоянен стерилитет възстановяване на
Яйчници 2 , 5 - 6 , 0 Стерилитет
у в р е д е н и т е т ъ к а н и на
Очна леша 2,0 Начало на помътняване
к л е т ъ ч н о и молекулно
Очна леща 5,0 Катаракта
ниво и з а реаулиране
Признаци на лъчева б о л е с т
н а м е х а н и з м и т е на
Цяло тяло 1,0
к л е т ъ ч н о т о делене.
П р и е д н о к р а т н о иелотелесно облъчване с около 0,2 - 0,3 Sv
о б л ъ ч е н и я т не се ч у в с т в а болен, но са възможни реакиии н а лъчечув-
с т в и т е л н и ораани и т ъ к а н и . Такива са к р ъ в о т в о р н и т е органи (кос
т е н мозък, слезка, т и м у с , л и м ф н и възли), л и г а в и ц и т е н а с т о м а ш н о -
чревния т р а к т и д и х а т е л н а т а с и с т е м а , п о л о в и т е жлези (гонадите)
и п а п и л и т е н а косъма. Те и м а т по-голяма скорост н а к л е т ъ ч н о т о
делене, а о б л ъ ч в а н е т о з а б а в я образуването н а нови к л е т к и .

П р и е д н о к р а т н о ц е л о т е л е с н о облъчване с дози около 1 Sv се
н а б л ю д а в а т с и м п т о м и н а лъчева болест и о т с л а б в а н е н а з а щ и т н и
т е ф у нкиии н а л и м ф н а т а с и с т е м а и л и а а в и и и т е . П о с л е д с т в и я т а
о т т о в а м о г а т д а б ъ д а т в ъ з п а л и т е л н и проиеси н а д и х а т е л н а т а и
на х р а н о с м и л а т е л н а т а с и с т е м а . Дози о т порядъка н а 4 Sv предизвик
в а т в ъ т р е ш н и кръвоизливи (хеморааия) и около 50% с м ъ р т н о с т сред
о б л ъ ч е н и т е лииа, поради к о е т о се о з н а ч а в а т "LD - 50", т . е . 50%
л е т а л н а доза. Д о з и т е над 6 до 10 Sv са с м ъ р т о н о с н и в п о ч т и всички
случаи, ако не се приложи спеииално лечение, LD - 100 е 10 Sv.
Поради в р ъ з к а т а между с к о р о с т т а н а делене и л ъ ч е ч у в с т -
в и т е л н о с т т а ембрионът и плодът са особено у я з в и м и о т л ъ ч е н и е т о
при облъчване н а м а й к а т а . П ъ р в и т е 3 - 4 месеиа о т р а з в и т и е т о н а
плода са период н а и н т е н з и в н о к л е т ъ ч н о делене и най-опасен период
за възникване н а увреждания, в к л ю ч и т е л н о и н а аномалии и урод-
с т в а . Н а м а л я в а н е т о н а броя н а нови к л е т к и в него започва при дози
около 0,25 - 0,50 Sv. О б л ъ ч в а н е т о н а м а й к а т а в по-ранна ф а з а о т
р а з в и т и е т о н а плода може д а предизвика с п о н т а н н о прекъсване н а
б р е м е н н о с т т а . С ч и т а се, че н а й - н и с к а т а с т о й н о с т н а п р а г о в а т а
доза з а р а з в и т и е т о н а аномалии при в ъ т р е у т р о б н о облъчване н а
ембриона и плода е около 0,1 - 0,2 Sv.
У в р е ж д а н и я т а н а ембриона и плода, к а к т о и р а н н и т е сома
т и ч н и увреждания, спадат към нестохастичните ефекти, т ъ й к а т о
не се п о д ч и н я в а т н а с т а т и с т и ч е с к и з а к о н о м е р н о с т и и преди всичко
се о п р е д е л я т о т с т о й н о с т т а н а д о з а т а над п р а г о в а т а з а определен
вид увреждане. П о с л е д с т в и я т а о т о б л ъ ч в а н е т о н а ж и в и организми
не м о г а т д а се о б я с н я т с к о л и ч е с т в о т о н а п р е д а д е н а т а о т лъчение
т о енергия, т ъ й к а т о т о е много малко. Б и о л о г и ч н и т е е ф е к т и се
д ъ л ж а т н а н а ч и н а н а предаване н а е н е р г и я т а - неравномерно, к а т о
о т д е л н и пориии н а някои жизнено важни к л е т к и , а не н а всички.
• С т о х а с т и ч н и л ъ ч е б и убреокдания
П р и с т о х а с т и ч н и т е е ф е к т и липсва прагова доза, а и м а
в е р о я т н о с т з а проявяване н а т е з и е ф е к т и и т я н а р а с т в а с
увеличаване н а д о з а т а . Те се д ъ л ж а т н а н а с т ъ п и л и м у т а и и и и се
р а з д е л я т н а соматични и генетични в з а в и с и м о с т о т т о в а дали се
о т н а с я т з а облъчения индивид и л и з а н е г о в и т е поколения. Всички
с т о х а с т и ч н и е ф е к т и са късни и се проявяват след различно дълъг
л а т е н т е н (скрит) период о т порядъка на години.
Н а й - с ъ щ е с т в е н и т е късни соматични лъчеви увреждания са
злокачествените новообразувания - различни форми на рак и левко-
зи. Най-лъчечувствителни органи по отношение на предизвикване
на рак са б е л и я т дроб, д о л н а т а ч а с т на дебелото черво и с т о м а х ъ т ,
а след т я х к о с т н и я т мозък (индуииране на левкози). Някои общи функ
ционални изменения, увреждания на зрението и половата функция
също с п а д а т към късните увреждания. З а т я х , както и за генетични
т е , няма прагови дози. Разпределението на случаите в зависимост
т а доза-ефект е стохастично ( с т а т и с т и ч е с к о , вероятностно), т . е .
с повишаване на д о з а т а нараства в е р о я т н о с т т а за заболяване, а не
т е ж е с т т а му, к а к т о е при р а н н и т е детерминирани увреждания.
При д е т е р м и н и р а н и т е е ф е к т и всички лица о т една и съща
възрастова група ще получат приблизително еднакво увреждане, ако
се о б л ъ ч а т с една и съща надпрагова доза. При с т о х а с т и ч н и т е обаче
в зависимост о т д о з а т а ще се получат късни увреждания само в
някои о т облъчените лица. Те са р е з у л т а т о т м у т а ц и и т е , възник
нали под д е й с т в и е на лъчението и в зависимост о т м я с т о т о на
увреждане на ДНК и о т гените, които са засегнати, канцерогенни
е ф е к т и м о г а т да се проявят или да не се проявят.
Генетични унаследяващи се радиационни ефекти се получа
в а т при облъчване на половите клетки преди или в репродуктивна
възраст, о т к о е т о в т я х възникват допълнителни мутации. М у т а
ц и и т е са т р а й н и увреждания на хромозомите и г е н и т е и предизвик
в а т изменения, предавани по наследство на б ъ д е щ и т е поколения.
Е с т е с т в е н и т е м у т а ц и и в природата са един о т ф а к т о р и т е на
е с т е с т в е н и я подбор и еволюцията. Индуцираните мутации, получе
ни под действие на някои физични и химични ф а к т о р и (мутагени),
увеличават е с т е с т в е н а т а ч е с т о т а на м у т а ц и и т е . Сега се счита,
че преобладаващата ч а с т о т ново възникналите м у т а ц и и при човека
и м а т патологичен е ф е к т , т . е . обуславят наследствени заболявания.
Рискът за сериозни генетични увреждания със смъртоносен изход за
първите две поколения е 1 случай на 250 лица, облъчени с доза 1 Sv.

§ 46.3. Е с т е с т в е н и и з т о ч н и ц и н а й о н и з и р а щ и л ъ ч е н и я
Е с т е с т в е н и т е и з т о ч н и ц и н а йонизиращи л ъ ч е н и я , наричани
естестбен радиационен фон, д а в а т основния принос з а о б л ъ ч в а н е т о
на х о р а т а , въпреки ш и р о к о т о използване н а и з к у с т в е н и и з т о ч н и ц и ,
създадени о т човека. Те са навсякъде и о б л ъ ч в а т всеки човек непре
к ъ с н а т о през ц е л и я м у ж и в о т . Е с т е с т в е н и я т радиационен ф о н и м а
две компоненти; к о с м и ч н о т о лъчение и е с т е с т в е н а т а р а д и о а к т и в
н о с т на з е м н а т а кора - з е м н о т о лъчение ( т а б л . 46.2).
• Космично и земно лъчение

О т к о с м и ч н о т о п р о с т р а н с т в о върху г о р н и т е слоеве н а
а т м о с ф е р а т а попада лъчение, наречено п ъ р в и ч н о космично л ъ ч е н и е .
Една ч а с т о т неао възниква извън С л ъ н ч е в а т а с и с т е м а и се нарича
г а л а к т и ч н о . Т я съд ържа около 98% п р о т о н и , а - ч а с т и ц и и т е ж к и
ядра, а около 2% са е л е к т р о н и с енерзии о т 10s до 10 Jl eV. Д р у а а т а
ч а с т е свързана с а к т и в н о с т т а н а С л ъ н ц е т о и се с ъ с т о и главно о т
п р о т о н и с по-ниска енергия (под 108 eV).
Високоенергийните ч а с т и ц и н а п ъ р в и ч н о т о космично лъче
ние в з а и м о д е й с т в а т с а т о м и т е и м о л е к у л и т е н а въздуха и с ъ з д а в а т
голям брой заредени и незаредени ч а с т и ц и - п р о т о н и , н е у т р о н и , я- и
ц-мезони и леки а т о м н и ядра. П р о ц е с ъ т п р о д ъ л ж а в а лавинообразно,
т ъ й к а т о т е з и ч а с т и ц и п о р а ж д а т нови ч а с т и ц и в а т м о с ф е р а т а .
П о л у ч а в а т се и 11 космогенни радионуклида, о т к о и т о само Н, Be,
,4
С и "Na и м а т значение з а о б л ъ ч в а н е т о .
Т а к а н а различни надморски височини в ъ з н и к в а т различни
к о м п о н е н т и н а е к в и в а л е н т н а т а доза. О б л ъ ч в а н е т о о т к о с м и ч н о т о
лъчение може д а се приеме з а п о ч т и п о с т о я н н о в дадена т о ч к а о т
з е м н а т а повърхност, но зависи о т г е о г р а ф с к а т а ш и р и н а и надмор
с к а т а височина. З а един ж и т е л н а З е м я т а з а средна географска
ширина и н а м о р с к о т о равнище с р е д н а т а годишна е ф е к т и в н а доза е
около 0,38 mSv/a.
Земното л ъ ч е н и е се обуславя главно о т е с т е с т в е н и т е радио-
нуклиди, членове н а р а д и о а к т и в н и т е редове н а 2,8 U и 232Th (вж. § 38.1),
к а к т о и о т 40К. Те се н а м и р а т и в ч о в е ш к о т о т я л о и о б л ъ ч в а т орга
н и т е и т ъ к а н и т е с a-, ß- и у-лъчи. Н а у - л ъ ч и т е се д ъ л ж и и в ъ н ш н о т о
облъчване н а човека, т ъ й к а т о т е з и радионуклиди се с ъ д ъ р ж а т в ъ в
всички видове почви.
Облъчването на х о р а т а 6 capagu u помещения се определя и
о т съдържанието на радионуклиди в с т р о и т е л н и т е м а т е р и а л и .
С ъ о т н о ш е н и е т о на м о щ н о с т и т е на д о з а т а навън (на о т к р и т о ) и
в ъ т р е в с г р а д и т е (на з а к р и т о ) зависи в голяма с т е п е н о т вида на
с т р о и т е л н и т е м а т е р и а л и и о т м я т о т о на т я х н о т о добиване. Те са
едновременно и з т о ч н и к на лъчение и з а щ и т а (екран) срещу лъчение
т о о т в ъ н . М а т е р и а л и т е на п а н е л н и т е сгради и д ъ р в е н и т е построй
ки са слаб и з т о ч н и к на лъчение, но и м а т и малък екраниращ е ф е к т .
Този е ф е к т е з н а ч и т е л е н при масивни монолитни сгради, но облъч
в а н е т о в т я х зависи о т съдържанието на радионуклиди в с т р о и т е л
н и т е м а т е р и а л и . О и е н к а т а за н а ш а т а с т р а н а е, че облъчването в
сградите е средно 10% по-високо, о т к о л к о т о на о т к р и т о . Ако се
приеме, че х о р а т а п р е к а р в а т 80% о т бремето се на з а к р и т о и 20%
на о т к р и т о , индивидуалните годишни е ф е к т и в н и дози на з а к р и т о и
о т к р и т о са с ъ о т в е т н о 0,41 и 0,07 mSv/a.
Табл. 46. 2. Средни индивидуални е ф е к т и в н и дози, получени
з а 1 година в н а ч а л о т о на XXI век о т н а с е л е н и е т о н а Б ъ л г а р и я
Доза, Доза,
Естествени източници Техногенни източници
mSv/a mSv/a
Космично л ъ ч е н и е 0,38 Атомна електроцентрала 0,003
Земно лъч ени е 0,48 Опити с ядрени оръжия 0,006

Вътрешно облъчване; Технологично изменен фон 0,01
вдишване на 2 2 2 Rn u ::20 Rn 1,22
40 Медицинска диагностика 1
К, храна, течности и др. 0,38
Общо 2,46 О б щ о 1,019
• И н к о р п о р и р а н е н а естествени р а д и о н у к л и д и
В човешкото т я л о п о с т ъ п в а т радионуклиди чрез вдишване и
поглъщане. С въздуха се в д и ш в а т прахови ч а сти ц и , съдържащи
радионуклиди о т редовете на 2 8U и "32Th, к а к т о и р а д и о а к т и в н и я т
газ радон (222Rn), и в значително по-малка с т е п е н г а з ъ т т о р о н (" 0 Rn)
и т е х н и краткоживеещи продукти о т разпадането. Тези газове
и м а т най-голям принос (50%) в облъчването на х о р а т а о т всички
е с т е с т в е н и и з т о ч н и ц и на йонизиращи лъчения (табл. 46.2).
Вдишването на радон води до о т л а г а н е на продукти на
разпадане върху с т е н и т е на бронхите, облъчване с а-ч асти ц и и
създаване на риск о т рак на белия дроб. Радон се получава навсякъде,
к ъ д е т о и м а уран. Той прониква до з е м н а т а п о в ъ р х н о с т и попада в
а т м о с ф е р а т а . К о н ц е н т р а ц и я т а м у зависи о т сезона и к л и м а т а , а в
сгради - о т к о н с т р у к ц и я т а и м и с т р о и т е л н и т е м а т е р и а л и . Т я е по-
висока т а м , к ъ д е т о н я м а обмен н а въздух. Изследвания п о к а з в а т , ч е
к о н ц е н т р а ц и я т а н а радон в домашна баня е средно т р и п ъ т и по-
голяма, о т к о л к о т о в к у х н я т а , и до 40 п ъ т и по-голяма, о т к о л к о т о в
други помещения. С р е д н а т а индивидуална е ф е к т и в н а доза за
н а ш а т а с т р а н а годишно о т радон е 1,22 mSv/a и е много близка до
т а з и з а средния ж и т е л н а З е м я т а - 1,25 mSv/a.
О б л ъ ч в а н е т о о т радионуклидите, погълнати с храни и теч
ности, се д ъ л ж и преди всичко н а 40 К и н а членове н а р е д о в е т е н а 238U
и 232Th. Г о д и ш н а т а е ф е к т и в н а доза о т 40 К е 0,17 mSv/a, а о т радио
н у к л и д и т е в с п о м е н а т и т е редове - 0,006 mSv/a.
Thmloneßume изделия също с ъ д ъ р ж а т радионуклиди, главно
210
Ро, к о й т о е а - р а д и о а к т и в е н . Н е г о в а т а к о н ц е н т р а ц и я в белия дроб
н а пушачи е н е к о л к о к р а т н о по-висока, о т к о л к о т о п р и непушач, т а к а
че при т ю т ю н о п у ш е н е т о , освен риск о т т о к с и ч н и х и ми чн и в е щ е с т
ва и м а и радиационен риск.
§ 46.4.Техно8енни и з т о ч н и ц и н а й о н и з и р а щ о л ъ ч е н и е
С ъ з д а д е н и т е о т човека (техногенни) и з т о ч н и ц и н а йонизи
р а щ и л ъ ч е н и я и п р и л о ж е н и я т а и м в различни о б л а с т и н а ч о в е ш к а т а
д е й н о с т вече са т в ъ р д е много и п р о д ъ л ж а в а т д а се у в е л и ч а в а т . Мно
го о т т я х са полезни и м о г а т д а б ъ д а т к о н т р о л и р а н и по о т н о ш е н и е
н а з а щ и т а и л и н а м а л я в а н е н а о б л ъ ч в а н е т о . И м а обаче и т а к и в а
и з т о ч н и ц и , к о и т о са р е з у л т а т н а използване н а ядрени оръжия и
о п и т и с т я х , к а к т о и н а аварии и и н ц и д е н т и в ядрени инсталации.
Срещу о б л ъ ч в а н е т о о т т е з и и з т о ч н и ц и не м о г а т д а б ъ д а т в з е т и
ефикасни з а щ и т н и мерки, приложими з а много г о л я м брой хора.
• Опити с ядрени оръзкия и изменен радиационен фон
Ядрената енергетика п ри нормална е к с п л о а т а ц и я и м а незна
ч и т е л е н принос з а д о п ъ л н и т е л н о т о надфоново облъчване н а населе
н и е т о . О ц е н к а т а з а и н д и в и д у а л н а т а е ф е к т и в н а доза в близост
(около 50 km) до А Е Ц "Козлодуй" е 0,003 mSv/a ( т а б л . 46.2).
Опитите с ядрени оръзкия започваш през 1945 г. в САЩ u
п р о д ъ л ж а в а т u сега в някои с т р а н и . В р е з у л т а т о т о п и т и т е , про
веждани н а з е м н а т а п о в ъ р х н о с т и в а т м о с ф е р а т а , р а д и о а к т и в н о т о
замърсяване н а о к о л н а т а среда може да д о с т и г н е з н а ч и т е л н и нива.
То зависи о т в и с о ч и н а т а , н а к о я т о се и з в ъ р ш в а е к с п л о з и я т а , и о т
н е й н а т а м о щ н о с т . П р и е к с п л о з и и т е н а по-малка височина м а т е
риали о т з е м н а т а п о в ъ р х н о с т се и з п а р я в а т , а след т о в а о б р а з у в а т
л о к а л н и о т л а г а н и я върху З е м я т а . П р и мощни експлозии на аоляма
височина р а д и о а к т и в н и т е в е щ е с т в а д о с т и г а т с т р а т о с ф е р а т а и се
р а з п р ъ с к в а т о т ц и р к у л а ц и я т а над определена аеоарафска зона. Те
предизвикват глобални радиоактивни отлагания.
Л о к а л н и т е о т л а г а н и я и р а д и о а к т и в н о т о замърсяване н а
въздуха близо до п о л и г о н и т е з а ядрени о п и т и п р е д и з в и к в а т най-го
лямо облъчване н а н ас еле н и ет о, живеещо в т е з и райони. То включва
в ъ т р е ш н о облъчване о т и н х а л и р а н е т о н а радионуклиди в приземния
въздух и п о г л ъ щ а н е т о н а р а д и о а к т и в н о замърсени х р а н и т е л н и про
д у к т и и вода, а също и външно облъчване. Най-голям принос за в ъ т
р е ш н о т о облъчване и м а т <K)Sr, l37Sc и 14С, а з а в ъ н ш н о т о - l3, Cs. Оцен
к а н а д о з а т а о т о п и т и т е с ядрени оръжия з а б ъл г ар ск о то население
е правена през 7 0 - т е и 8 0 - т е години н а м и н а л и я век (в табл.46.2).
Д о п ъ л н и т е л н о , надфоново облъчване, се получава и о т
е с т е с т в е н и и з т о ч н и ц и н а йонизиращо лъчение в р е з у л т а т о т някои
технологии, свързани с добиване, т р а н с п о р т и р а н е , п р е р а б о т в а н е и
използване н а суровини и руди, к о и т о с ъ д ъ р ж а т р а д и о а к т и в н и веще
с т в а . В т а к и в а случаи се говори з а облъчване о т технологично изме
нен естествен радиационен фон.
Един о т п о - с ъ щ е с т в е н и т е ф а к т о р и в т о в а о т н о ш е н и е е
и з г а р я н е т о н а каменни въглища, съдържащи радионуклиди о т редо
в е т е н а 238U и 212Th. Тези нуклиди п о п а д а т в п е п е л т а и ш л а к а т а и
ч а с т о т т я х се и з х в ъ р л я заедно с г о р е щ и т е газове през к о м и н и т е на
т е р м о е л е к т р и ч н и т е ц е н т р а л и (ТЕЦ) и с г р а д и т е , о т о п л я в а н и с въг
лища. С д и м а в а т м о с ф е р а т а се изхвърля о т 1 до 10% (в з а в и с и м о с т
о т ф и л т р а ц и я т а му) о т п е п е л т а , в к о я т о к о н ц е н т р а ц и я т а на
радионуклидите е повишена мн ог окра т но при и з г а р я н е т о н а въгли
щ а т а . О т т а м и о т о т л о ж е н а т а върху з е м н а т а повърхност пепел

се получава u външно, u в ъ т р е ш н о облъчване, т ъ й к а т о радионукли-
д и т е п о с т ъ п в а т в човешкия орзанизъм чрез инхалиране и поалъщане.
Мноао о т фосфатните руди са с повишена к о н ц е н т р а и и я н а
238
U, но се и з п о л з в а т к а т о суровина в п р о и з в о д с т в о т о н а и з к у с т в е н и
торове. П р о и з в о д с т в о т о и и з п о л з в а н е т о н а т а к и в а ф о с ф а т н и т о р о
ве п р ич и няв а външно облъчване, а н а т о р я в а н е т о с т я х - в ъ т р е ш н о ,
поради п о с т ъ п в а н е т о н а радионуклиди в х р а н и т е л н и т е продукти. В
с т р о и т е л с т в о т о се и з п о л з в а т отпадъци о т п р о и з в о д с т в о т о н а алу
миний и чузун, ш л а к а о т Т Е Ц и е с т е с т в е н и с т р о и т е л н и м а т е р и а л и
с повишена к о н ц е н т р а ц и я н а е с т е с т в е н и радионуклиди. О т п а д ъ ц и
о т м е т а л о о б р а б о т в а ш а т а и урановата промишленост и енергети
к а т а м о г а т да и м а т повишена р а д и о а к т и в н о с т .
• Медицински и з с л е д в а н и я и л е ч е н и е
Най-голям принос з а получаване н а д о п ъ л н и т е л н и , надфоно-
ви дози о т н а с е л е н и е т о в сравнение с д о з и т е о т д р у г и т е т е х н о г е н н и
и з т о ч н и ц и и м а т о б л ъ ч в а н и я т а с медицинска ц е л ( т а б л . 46.2). Това
са р е н т г е н о в а т а и р а д и о н у к л и д н а т а д и а г н о с т и к а ( т а б л . 46.3) и
л ъ ч е л е ч е н и е т о . С р е д н и т е дози се о п р е д е л я т о т броя н а п р о в е д е н и т е
процедури и о т д о з и т е , получени при всяка една о т т я х .
Табл. 46. 3. П р и б л и з и т е л н и е ф е к т и в н и дози, получавани при някои

по-често прилааани р е н т г е н о в и или радионуклидни изследвания
Ефективна Рентгенова Радионуклидна
доза, mSv диагностика диагностика
201
20 Коремна област (с КТ) Сърце (с Т1)
99т
10 Гръден кош (с КТ) Мозък (с Тс)
5 Урография Черен дроб (с 9 9 т Т с )
99|П
1 Таз (обзорно) Бъбреци (с Тс)
99т
0,5 Череп (2 проекции) Бъбреци (с Тс)
0,1 Гръден кош (2 проекции) Бъбреци (с 57
Сг)
Д о з и т е при рентгеноскопиите са по-високи о т к о л к о т о при

рентгенографиите. П ъ р в и т е се п р а в я т с по-малък аноден т о к и по-
дълго време (до няколко м и н у т и ) , а в т о р и т е - с по-голям аноден т о к ,
но з а к р а т к о време (милисекунди). Радионуклидната диагностика е
н а в т о р о м я с т о по о т н о ш е н и е н а д о п ъ л н и т е л н о т о облъчване на
н а с е л е н и е т о след р е н т г е н о в а т а . С р е д н а т а индивидуална е ф е к т и в -
н а доза з а година е около 0,1 о т с ъ о т в е т н а т а при р е н т г е н о в а т а
диагностика за р а з в и т и т е страни.
Л ъ ч е л е ч е н и е т о н а з л о к а ч е с т в е н и т е заболявания се провежда
с р е н т г е н о в и и у-лъчи, ускорени е л е к т р о н и , з а к р и т и и з т о ч н и и и н а ß-
и у-лъчи, о т к р и т и и з т о ч н и и и (предимно 1 '!) и др. Необходимата
е к в и в а л е н т н а доза възлиза н а 50 - 70 Sv в б о л е с т н о т о огнище. Тези
големи индивидуални дози, получавани о т п а ц и е н т и т е , и м а т м а л ъ к
принос з а с р е д н и т е дози, изчислявани з а ц я л о т о население, т ъ й к а т о
н а лъчелечение се п о д л а г а т с р а в н и т е л н о м а л ъ к брой хора.
КРАТКА У Е Б Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я
1. http://www.almaz.com/nobel/
2. http://www.cis.rit.edu/htbooks/mri/inside.htm (Jos e ph P. Hornak)
3. http://www.educypedia.be/education/physicsbytopic.htm
4. http://www.en.wikipedia.org/wiki/Main_Page
5. http://www.howthingswork.virginia.edu/instructors.html
6. http://www.hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/hframe.html
7. http://www.sprawls.org/ppmi2/ (Perry S p r a w l s )

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Врански, В. и др. Медицинска физика. С., Мед. и физк., 1978, 376.

2. К а н т о р , Ч., П. Шиммел. Биофизическая химия, т . 2. М., Мир, 1984, 496.
3. Карабашев, И., Г. Димов, К. Казанджиев. Медицинска физика, IV изд. С.,
Мед. и физк., 1974, 417.
4. Ливенцев, Н. М. Курс физики. М., В ь к ш а я школа, 1978, т . I, 336 с.; т . II,
334 с.
5. Манушев, Б. П р а к т и ч е с к а м е т р о л о г и я н а я д р е н и т е лъчения. С., Т и т а -
к о н с у л т ООД, 2001, 590.
6. Маринов, М. Физика - учебник за с т у д е н т и по ф а р м а ц и я , II изд. С.,
Фарадей, 2004, 264.
7. Миндова, Н. Физични величини и и з м е р и т е л н и единици. С., Техника,
1985, 244.
8. Попиц, P., В. Пенчев. Ж и в о т с радиация, II изд. С., Лодос, 2003, 192.
9. Ремизов, А. Н. Медицинская и биолоаическая физика. М., Вьхсшая школа,
1987, 638.
10. Рязкова, М., И. Кирова (ред.). Физикална т е р а п и я - обша и специална
ч а с т , С., Арсо, 2002, 312.
11. Савельев, И. В. Курс обгцей физики, М., Наука, т . 11, 1988, 496 с.; т . III,
1987, 318.
12. Тодоров, В. Медицинска физика, II изд. С., 2002, 372.
13. Тошев, С. и др. Физика (ред. Н. Иванчев). С., Н а у к а и изкуство, 1987, 642.
14. Ш м и д т , Р. Ф., Г. Тевс (ред.). Физиология человека, М., Мир. m. II, 1985.
238 с.; т . III, 1986, 288 с.; т . IV, 1986, 312 с.
15. ^ Ф и з и ч е с к а я знциклопедия (ред. А, М, Прохоров). М., С о в е т с к а я знцик-
лопедия, т , I, 1988, 704 с.; т . 2, 1990, 704 с.
16. * :|; *Физическая знциклопедия (ред. А. М. Прохоров). М., Б о л ь ш а я Россий-
ская знциклопедия, т . 3, 1992, 672 с,; т . 4, 1994, 704 с.
17. Guyton, А. С., J. Е. Hall. Textbook of medical physiology, 10th ed., W. B,
Saunders Company, Philadelphia, 2000, 1064.
18. Johns, H. E., J. R. Cunningham. The physics of radiology. Springfield, Charles
C. Thomas Publisher, 1983, 796.
19. Kirkpatrick, L. D., G. F. Wheeler. Physics a world view, 2nd ed., Saunders
College Publishing, Philadelphia, 1992, 660.
20. Nave, C. R., В. C. Nave. Physics for the health sciences, 3rd ed., W, B. Saunders,
Philadelphia, 1985, 421.
УКАЗАТЕЛ НА ИМЕНАТА НА У Ч Е Н И
И м е н а т а на н о с и т е л и т е на Нобелова наарада (НН) са курсивирани
Аббе, Е р н с т (1840 - 1905), герм. физ ик - 293, 298, 3 0 8

Авогадро, Амедео (1776 - 1856), и т а л . физик - 175
Айнтхофен, Вилем (1860 - 1927), хол. лекар и физиолог, НН по медицина
( 1 9 2 4 ) - 210, 212, 2 1 3
Айнщайн, Алберт (1879 - 1955), герм. физик, НН по физика (1921) - 144, 158,
159, 240, 360, 4 0 8
Ампер, Андре Мари (1775 - 1836), фр. физик - 191
Араго, Франсоа (1786 - 1853), фр. физик - 291
Арениус, Сванте (1859 - 1927), шведски физикохимик, НН по химия (1903) - 130
Архимед (около 287 - 212 г. пр. н. е ), древногръцки м а т е м а т и к и физик - 20
Басов, Николай (1922 - 2001), руски физик, НН по физика (1964) - 360
Беер, А у з у с т (1825 - 1863), герм. физик - 272, 273, 350, 357
Бекерел, Анри (1852 - 1908), фр. физик, НН по физика (1903) - 378, 387, 459, 462
Бекеши, Георг фон (1899 - 1972), унг.-амер. физик и физиолог, НН по медицина
(1961)-46
Бернули, Даниел (1700 - 1782), хол.-швейц.-руски физик - 7, 9
Бингам, Юджин (1878 - 1945), амер. физик и химик - 16
Био, Жан Б а п т и с т (1774 - 1862), фр. физик - 291
Блох, Феликс (1905 - 1983), амер. физик, НН по физика (1952) - 244
Бозе, С а т е н д р а H a m (1894 - 1974), инд. физик - 144
Болцман, Лудвиг (1844 - 1906), а в с т р . физик - 70, 111, 112, 361, 362
Бор, Нилс (1858 - 1962), д а т с к и физик, НН по физика (1922) - 233, 234, 242, 336
Борн, Макс (1882 - 1970), герм. физик, НН по физика (1954) - 3 4 1
Брег, Уилиам Лорънс (1890 - 1971), англ. физик, НН по физика (1915) - 385, 386
Бринел, Йохан (1849 - 1925), шведски инженер-металург - 9 4
Б р ю с т е р , Давид (1781 - 1868), англ. физик - 2 8 8
Буге, Пиер (1698 - 1758), фр. м а т е м а т и к и а с т р о н о м - 271, 272, 273, 350,
357, 362
Бунзен, Р о б е р т (1811 - 1 8 9 9 ) , герм. химик - 336
Буш, Ханс (1884 - 1973), аерм. физик - 3 1 9
Вавилов, Сергей (1891 - 1951), руски физик - 76
Ван дер Ваалс, Йоханес 1837 —1923), хол. физик, НН по физика (1910) —354
Видеман, Г у с т а в (1826 - 1899), аерм. физик - 105
Вин, Вилхелм (1864 - 1928), герм. физик, НН по физика (1911) - 112
В о л т а , Алесандро (1745 - 1827), и т а л . физик - 152, 178, 179
Вуд, Роберт(1868 - 1955), амер. физик - 3 5 3
Вулф, Георгий (1863 - 1925), руски кристалоараф - 385, 3 8 6
Медицинска физика 475

Гайаер, Ханс (1882 - 1945), герм. ф и з и к - 168, 454
Галбани, Луиджи (1737 - 1798), и т а л . лекар и а н а т о м - 152, 178
Голилей, Галилео (1564 - 1642), и т а л . ф и з и к - 308
Герике, О т о фон (1602 - 1686), аерм. ф и з и к - 6 8
Грей, Луи Харолд (1905 - 1965), анал. ф и з и к - 448
Д а л т о н , Джон (1766 - 1844), анал. ф и з и к и химик - 99
Даниел, Джон (1790 - 1845), анал. химик и метеоролоа - 182, 183
д'Арсон6ал, Арсен (1851 - 1940), фр. физиолоа - 229
де Бройл, Л у и (1892 - 1987), фр. физик, Н Н по ф и з и к а (1929) - 319, 320, 395
Джабан, Али (1928), амер. ф и з и к ~ 360
Дарак, П о л (1902 - 1984), анал. ф и з и к и м а т е м а т и к , Н Н по ф и з и к а (1933) -
141, 146
Доплер, Йохан (1803 - 1853), а б с т р . ф и з и к и м а т е м а т и к - 34, 54, 63
Дусик, Карл (1908 - 1968), а б с т р . п с и х и а т ъ р и небролоа - 54
Дюар, Джеймс (1848 - 1923), анал. ф и з и к и химик - 107
Енджър, Хал Оскар (1920 - 2005), амер. е л е к т р о и н ж е н е р и биофизик - 431
Еъри, Джордж (1801 - 1892), анал. а с т р о н о м - 312
Жолио-Кк)ри, Ирен (1897 - 1956), фр. физик, НН по химия (1935) - 387, 388, 462
Жолио-КЬри, Фредерик (1900 - 1958), фр. физик, Н Н по химия (1935) - 387, 388
Забойски, Ебаени (1907 - 1976), руски ф и з и к - 238
Зеебек, Томас (1770 - 1831), аерм. ф и з и к - 154, 155
Зеемап, П и т е р (1865 - 1943), хол. физик, НН по ф и з и к а (1902) - 237
Камерлинг-Оннес, Х а й к е (1853 - 1926), хол. физик, Н Н по ф и з и к а (1913) - 143
Касен, Б е н е д и к т (1902 - 1972), амер. биофизик - 431
Кирхоф, Г у с т а б (1824 - 1887), аерм. ф и з и к - 111, 336
Кнол, Макс (1897 - 1969), аерм. е л е к т р о и н ж е н е р - 320
Комптън, А р т ъ р (1892 —1962) амер. физик, Н Н по ф и з и к а (1927) - 407
Кондон, Едуард (1902 - 1974), амер. ф и з и к - 355
Кормак, А л ъ н (1924 - 1998), амер. физик, Н Н по медииина (1979) - 419
Короткоб, Николай (1874 —1920), руски хирура —15
Кюри, Ж а к (1856 - 1941), фр. минералоа - 50
K h p u , М а р и я (1867 —1934), фр. физик, Н Н по ф и з и к а (1903), Н Н по х и м и я
( 1 9 1 1 ) - 3 8 7 , 462
K h p u , Пиер (1859 - 1906), фр. физик, Н Н по ф и з и к а (1903) - 50, 195, 387
Л а м б е р т , Йохан (1728 - 1777), аерм. м а т е м а т и к , ф и з и к и а с т р о н о м - 260,
271, 272, 273, 350, 357
Ланде, Алфред (1888 —1976), аерм.-амер. ф и з и к - 235
Лаплас, Пиер (1728 —1777), фр. ф и з и к и м а т е м а т и к —85
Лауе, М а к с фон (1879 —1960), аерм. физик, Н Н по ф и з и к а (1914) —384
Лекланше, Жорж (1839 - 1882), фр. електроинженер - 185, 186
Лени, Емилий (1804 - 1864), руски физик - 196
Лондон, Фрии (1900 - 1954), зерм. физик - 76
Лорекц, Хендрик (1853 - 1928), хол. физик, НН по физика (1902) - 322
Л о т ъ р б ъ р , По л (1929 - 2007), амер. физикохимик, НН по медииина (2003) - 246
Льобенхук, А н т о н бан (1632 - 1723), хол. е с т е с т в е н и к - 308
Майман, Теодор (1927), амер. физик - 3 6 0
Максуел, Джеймс Кларк (1831 - 1879), англ. физик - 198, 199, 200, 283, 368
Малю, Е т и е н (1775 - 1812), фр. физик - 285, 286, 291
Мансфийлд, П и т ъ р (1933), англ. физик, НН по медииина (2003) - 246
Ми, Г у с т а в (1869 - 1957), герм. физик - 279
Мински, Марвин (1927), амер. физик - 308
Моос, Фридрих (1773 - 1839), герм. физик - 93, 9 4
Моузли, Хенри (1887 - 1915), англ. физик - 383, 386
Непер, Джон (1550 - 1617), англ. м а т е м а т и к - 49, 141, 361
Нернст, В а л т е р (1864 - 1941), герм. физикохимик, НН по химия (1920) - 181
Н ю т о н , Исак (1643 - 1727), англ. физик - 10, 11, 16, 17, 106, 267
Ом, Георг Симон (1787 - 1854), герм. физик - 142, 169, 177, 206
Опенхаймер, Р о б е р т (1904 - 1967), амер. физик - 341
Оствалд, В и л х е л м (1853 - 1932), герм. физикохимик, НН по химия (1909) - 12
П а н е т , Фридрих (1887 - 1958), австр.-герм. химик - 399, 4 3 0
Паули, Волфгаиг (1900 - 1958), а в с т р . физик, НН по физика (1945) - 77, 139,
241, 333, 392
Плакк, Макс (1858 - 1947), герм. физик, НН по физика ( 1 9 1 8 ) - 158, 159, 200, 234
П л а н т е , Г а с т о н (1834 - 1889), фр. и з о б р е т а т е л - 188
Ноазьой, Жан Луи (1797 - 1869), фр. физик и физиолог - 11, 12
Прохороб, А л е к с а н д ъ р (1916 - 2002), руски физик, НН по физика (1964) - 360
Пуркине, Ян (1787 - 1869), чешки физиолог, хистолог и фармаколог - 258
Пърсел, Едуард (1912 - 1997), амер. физик, НН по физика (1952) - 244
Радон, Йохан (1887 - 1956), а в с т р . м а т е м а т и к - 4 1 9
Раман, Чандрасехара (1888 - 1970), инд. физик, НН по физика (1930) - 282
Рейли, ДЖон (1842 - 1919), англ. физик, НН по физика (1904) - 278, 279, 280, 312
Рейнолдс, Осборн (1842 - 1912), англ. физик и инженер - 13, 14
Рентген, В и л х е л м (1845 - 1923), герм. физик, НН по физика (1901) - 166, 378,
410, 456
Рива-Рочи, Сиипионе (1863 - 1937), и т а л . и н т е р н и с т и п е д и а т ъ р - 15
Р и т е р , Йохан (1776 - 1810), герм. физик и химик - 123
Ричардсън, Оуен (1879 - 1959), англ. физик, НН по физика (1928) - 152
Руска, Ернст (1906 - 1988), герм. физик, НН по физика (1986) - 3 1 0
Медицинска ф и з и к а '
Ръдърфорд, Ърнест (1871 - 1937), анал. физик, Н Н по х и м и я (1908) - 387, 456
С и б е р т , Р а л ф (1896 - 1966), шведски ф и з и к - 450
С т е ф а н , Йозеф (1835 - 1893), а в с т р . ф и з и к - 111, 112
Стокс, Джордж (1819 - 1903), англ. ф и з и к - 20, 353, 357
С т о л е т о в , Александър (1839 - 1896), руски ф и з и к - 158
Таунс, Чарлз (1915), амер. физик, Н Н по ф и з и к а (1964) - 360
Тиндал, Джон (1820 - 1893), ирландски ф и з и к - 277, 278, 280
Томсън, Джоузеф Джон (1956 - 1940), англ. физик, Н Н по ф и з и к а (1906) - 166
Торичели, Е в а н д ж е л и с т а (1608 - 1647), и т а л . ф и з и к и м а т е м а т и к - 68, 69
У и т с т о у н , Ч а р л з ,(1802 - 1875), англ. учен и и з о б р е т а т е л - 144
Уолш, Алън (1916 - 1998), а в с т р а л . ф и з и к - 339
Фарадей, Майкъл (1791 - 1867), англ. ф и з и к - 175, 181, 196, 197
Фарман, Джоузеф (1930), англ. геофизик - 126
Ферми, Е н р и к о (1901 - 1954), и т а л . физик, Н Н по ф и з и к а (1938) - 141,142,
146, 150, 152, 387, 393
Фик, Адолф (1829 - 1901), герм. физиолог - 293
Франк, Джеймс (1882 - 1964), герм. ф и з и к - 355
Франклин, Бенджамин (1706 - 1790), амер. физик, п и с а т е л и п о л и т и к - 179
Франи, Рудолф (1826 - 1902), герм. ф и з и к - 105
Френел, О г ю с т е н Ж а н (1788 - 1827), фр. ф и з и к - 277
Фуко, Ж а н Бернар Леон (1819 - 1868), фр. ф и з и к - 197
Фурие, Жозеф (1768 - 1830), фр. м а т е м а т и к и ф и з и к - 104, 427
Хан, Ото (1879 - 1968), герм. физик, Н Н по х и м и я (1944) - 387
Хаунсфийлд, Годфри (1919 - 2004), англ. електроинженер, Н Н по медииина
( 1 9 7 9 ) - 4 1 9 , 430
Хебеши, Георг фон (1885 - 1966), герм. и шведски химик, Н Н по х и м и я (1943) -
387, 399, 430, 431
Хери, Хайнрих (1857 - 1894), герм. ф и з и к - 94, 156
Хершел, Фредерик (1738 - 1822), герм. а с т р о н о м и м у з и к а н т - 127
Хук, Р о б е р т (1635 - 1703), англ. ф и з и к - 16, 92, 308
Хюйгенс, Х р и с т и а н (1629 - 1695), хол. м а т е м а т и к , физик и астроном - 277, 308
Целзий, Андерс (1701 - 1774), шведски ф и з и к и а с т р о н о м - 95
Цернике, Ф р и ц (1888 —1966), хол. физик, Н Н по ф и з и к а (1953) - 308
Чадуик, Цдкеймс (1891 - 1974), англ. физик, Н Н по ф и з и к а (1935) - 393
Шавлов, А р т ъ р (1921), амер. физик, Н Н по ф и з и к а (1981) - 360
Юкава, Хидеки (1907 - 1981), японски физик, Н Н по ф и з и к а (1949) —242
Ялоу, Розалин (1921), амер. физик, Н Н по медииина (1977) - 400, 431
Янсен, Захариас и Ханс (XVI в.), холандски о п т и и и —308
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР з
Глава I. МЕХАНИКА И АКУСТИКА
§ 1. ДВИЖЕНИЕ НА ФЛУИДИ
§ 1.1. Основни п о н я т и я и закони при и д е а л н и т е ф л у и д и 5
• Оснодни п о н я т и я 5
• З а к о к на Бернули, медицински прилозкения 7
§ 1.2. Движение н а ре алн и ф л у и д и 9
• З а к о н на HJomoH з а в ъ т р е ш н о т о триене 10
• З а к о н на Поазьой 11
• Л а м и н а р н о и турбулентно ддизкение на р е а л н и т е ф л у и д и 13
• Измерване на к р ъ в н о н а л я г а н е 14
§ 1.3. Движение н а х е т е р о г е н н и с и с т е м и 16
§ 2. РАЗДЕЛЯНЕ НА ФАЗИТЕ В ТЕЧНИ
ХЕТЕРОГЕННИ СИСТЕМИ
§ 2.1. С е д и м е н т а и и я 19
§ 2.2. Ц е н т р о ф у г и р а н е 21
• Равномерно движение на т я л о по окръжност 22
• С и л а на центрофугиране 23
§ 2.3. Видове и е н т р о ф у г и 26
§ 2.4. Д е й с т в и е н а и н е р ч н и т е сили върху човека 27
§ 3. ЗВУК
§ 3.1. Механични т р е п т е н и я и вълни 30
§ 3.2. Звук 33
§ 3.3. Е ф е к т н а Доплер 34
§ 3.4. Физични х а р а к т е р и с т и к и н а звука 36
§ 3.5. Е к с т р а к о р п о р а л н а л и т о т р и п с и я с ударна вълна 38
§ 3.6. Психофизични х а р а к т е р и с т и к и н а звука 40
§ 3.7. Физика н а говорния и слуховия а п а р а т н а човека 44
§ 3.8. Звукови м е т о д и в м е д и ц и н с к а т а д и а г н о с т и к а 47
§ 3.9. Ш у м о з а щ и т а , инфразвук 48
§ 4. УЛТРАЗВУК
§ 4.1. Получаване н а у л т р а з в у к 50
§ 4.2. Свойства и д е й с т в и я на ултразвука 52
§ 4.3. Физични принципи н а е х о г р а ф и я т а 54
• Х а р а к т е р и с т и к и и е т а п и на метода 54
• Получаване на двумерни образи 56
§ 4.4. Доплерова ехокардиография 59
Медицинска ф и з и к а 479
• Определяне на скоростта и на спектъра на скоростта 59
• Видове Доплерова ехокардиография 62
§ 4.5. Приложение н а у л т р а з в у к а з а лечение 63
§ 5. АТМОСФЕРА И АТМОСФЕРНО НАЛЯГАНЕ
§5.1. К л и м а т , метеорологично време, а т м о с ф е р а 65
§ 5.2. А т м о с ф е р н о наляг ан е 68
§ 5.3. Влияние н а а т м о с ф е р н о т о налягане върху човека 71
§ 5.4. В л а ж н о с т н а въздуха 73
Глава II. МОЛЕКУЛНА ФИЗИКА И ТОПЛИНА

§ 6. СТРОЕЖ НА Т Е Ч Н О С Т И Т Е
§6.1. Молекулен с т р о е ж н а т е л а т а 76
§ 6.2. П о въ рхностно напрежение, молекулно н а л я г а н е 78
• Сила на повърхностно напрезкение 78
• Коефициент на повърхностно напрезкение 80
• Откапване 81
§ 6.3. Явления н а ф а з о в и граници 82
• Мениск 82
• Капилярност 84
• Газова емболия 86
§ 7. СТРОЕЖ НА Т В Ъ Р Д И Т Е Т Е ЛА
§ 7.1. Аморфно и к р и с т а л н о с ъ с т о я н и е 87
§ 7.2. Течнокристално състояние 89
§ 7.3. Механични д е ф о р м а ц и и н а т е л а т а 91
§ 7.4. Якост и твърдост 92
§ 8. Т О П Л И Н Н И СВОЙСТВА НА ТЕЛАТА
§ 8.1. Основни т о п л и н н и величини 94
§ 8.2. Т е м п е р а т у р н о разширение н а т е л а т а 96
§ 8.3. Фазово равновесие и ф а з о в и преходи 97
• Изпарение и кондензация 98
• Топене и кристализация 100
§ 8.4. Тройна т о ч к а , д и а г р а м а н а с ъ с т о я н и е т о 102
§ 9. Т О П Л О О Б М Е Н
§ 9.1. Топлопроводност и конвекция 104
• Топлопроводност 104
• Конвекция 105
§ 9.2. Топлообменници, т е р м о с т а т и , т е р м о р е г у л а т о р и ,
стерилизатори 106
§ 9.3. Топлообмен ч р е з излъчване и поглъщане 109
• Величини, характеризиращи топлинното излъчване 109
• Закони за топлинното излъчване 111
§ 9.4. Топлообмен между ч о в е ш к о т о т я л о u о к о л н а т а среда 113
• Топлинен баланс на организма 113
• Механизми на терморегулацията при човека 115
• Топлинна изолация на тялото, р о л я на облеклото 117
§ 9.5. Приложение н а т о п л и н а т а и с т у д а 6 м е д и ц и н а т а 119
§ 10. У Л ТР АВ ИОЛЕТОВ И И И Н Ф Р А Ч Е Р В Е Н И Л Ъ Ч И
§ 10.1. С л ъ н ч е в а р а д и а ц и я 121
§ 10.2. У л т р а в и о л е т о в и л ъ ч и 123
• Свойства, зони и източници на ултравиолетовите л ъ ч и 123
• Озонова дупка 125
§ 10.3. И н ф р а ч е р в е н и л ъ ч и 127
• Свойства и източници на инфрачервените л ъ ч и 127
• Парников ефект 128
• И Ч л ъ ч и в медицинската диагностика 130
Глава III. ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

§ 11. Е Л Е К Т Р И Ч Н О П О Л Е
§ 11.1. И н т е н з и т е т и п о т е н ц и а л н а е л е к т р и ч н о т о поле 133
§ 11.2. Е л е к т р и ч е н дипол и д и е л е к т р и к в електрично поле 135
§ 11.3. Е л е к т р и ч е н к а п а ц и т е т н а проводник и к о н д е н з а т о р 138
§ 12. ЕЛЕКТРОПРОВОДИМОСТ НА Т В Ъ Р Д О ТЯЛО
§ 12.1. Зонна т е о р и я з а е л е к т р о п р о в о д и м о с т т а 139
§ 12.2. Електропроводимост на м е т а л и т е 142
§ 12.3. С о б с т в е н а проводимост на полупроводниците 144
§ 12.4. Примесна проводимост н а полупроводниците 147
§ 13. Т Е Р М О Е Л Е К Т Р И Ч Н И Я В Л Е Н И Я
§ 13.1. О т д е л и т е л н а енераия и т е р м о е л е к т р о н н а емисия 150
§ 13.2. К о н т а к т н а п о т е н ц и а л н а разлика 152
§ 13.3. Т ермоелект род ви жещо напрежение 154
§ 13.4. Термодвойки и т е р м о б а т е р и и 155
§ 14. В Ъ Н Ш Е Н И В Ъ Т Р Е Ш Е Н Ф О Т О Е Л Е К Т Р И Ч Е Н Е Ф Е К Т
§ 14.1. Външен ф о т о е л е к т р и ч е н е ф е к т 156
• Закони при фотоелектронната емисия 157
• Уравнение на Айнщайн 158
§ 14.2. Ф о т о п р о в о д и м о с т и ф о т о е л е к т р о д в и ж е ш о напрежение 160
§ 14.3. Ф о т о е л е к т р о н н и преобразуватели в м е д и ц и н а т а 163

• Фотоелектронен умнозкител 163
• Рентгенов електронно-оптичен преобразувател 164
§ 15. ЕЛЕКТРОПРОВОДИМОСТ НА ГАЗОВЕ И ТЕЧНОСТИ
§ 15.1. Е л е к т р и ч е н т о к 6 газове 166
§ 15.2. Видове с а м о с т о я т е л е н газов разряд 168
§ 15.3. Аеройони и аеройонотерапия 171
§ 15.4. Е л е к т р и ч е н т о к в т е ч н о с т и 174
• Елект р о л и т н а дисоциация и електролиза 174
• Специфична проводимост на електролит 176
• Кондуктометричен преброител на суспендирани частици
и клетки 177
§ 16. ГАЛВАНИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ (БАТЕРИИ)
§ 16.1. Галваничен полуелемент, електроден п о т е н и и а л 179
§ 16.2. Е л е м е н т на Даниел 182
§ 16.3. Р а б о т н и п а р а м е т р и и приложение на б а т е р и и т е 183
§ 16.4. Необратими (първични, еднократни) е л е м е н т и 185
• Елемент на Лекланше 185
• А л к а л н и батерии 186
• Л и т и е в и батерии 187
§ 16.5. О б р а т и м и (акумулаторни, вторични, презаредими)
елементи 188
• ОяоЪъи акумулатори 188
• N i l Cd и Ni-метал хидридни (Ni/MH) акумулатори 190
Глава IV. ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ЯВЛЕНИЯ

§ 17. МАГНИТНО ПОЛЕ
§ 17.1. Основни м а г н и т н и величини 191
• Магнитна индукция и магнитен поток 191
• Магнитно поле в ъ в веществото 193
§ 17.2. Диа-, пара- и фе р о ма г н и т н и в е щ е с т в а 194
§ 18. ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ПОЛЕ
§ 18.1. Е л е к т р о м а г н и т н а индуюдия 196
§ 18.2. Е л е к т р о м а г н и т н и вълни 198
• Теория на Максуел 198
• Скала на електромагнитните в ъ л н и 200
§ 19. ПРОМЕНЛИВ ЕЛЕКТРИЧЕН ТОК
§ 19.1. Основни величини при променливия т о к 201
• Моментни и ефективни стойности на големината
на тока и напрезкението 201
• Видове съпротивления при променлив ток 202
• Мощност, трифазен променлив ток 204
§ 19.2. Физични принципи на електробезопасността 205
§ 20. ФИЗИЧНИ ОСНОВИ НА ЕЛЕКТРОДИАГНОСТИКАТА
§ 20.1. Пасивна електродиааностика, електрокардиография 209
• Сърцето като електричен дипол 210
• Линейни ЕКГ, триъгълник на Айнтхофен 212
§ 20.2. А кт и в на с т и м у л а т и в н а електродиааностика 214
• Параметри на електричните импулси 214
• Електродиагностични параметри з а възбудимост
и акомодация 216
§ 20.3. Принципна схема за извличане, предаване и реаистриране
на медико-биолоаична информация 218
§ 21. ФИЗИЧНИ ОСНОВИ НА ЕЛЕКТРОЛЕЧЕНИЕТО
§ 21.1. Електролечение с постоянен и с нискочестотен т о к 222
• Галванизация 222
• Нискочестотни импулсни токове и диадинамични токове 223
• Средночестотни модулирани токове и интерференчни токове..225
§ 21.2. Дефибрилатори и електронни пейсмейкъри 226
§ 21.3. Електролечение с високочестотни токове 229
• Токове на д^ р сон вал и електротомия 229
• Ултрависокочестотни токове 230
• Свръхвисокочестотни токове 232
§ 22. ПАРАМАГНИТНИ ВЕЩЕСТВА В МАГНИТНО ПОЛЕ

§ 22.1. Механични и маанишни м о м е н т и на електрон и а т о м 233
§ 22.2. Електронен парамаанитен резонанс 236
§ 23. МАГНИТНИ СВОЙСТВА НА АТОМНИТЕ ЯДРА
§ 23.1. Маса, спин и маанитен м о м е н т на а т о м н о т о ядро 240
• Състав, заряд и маса на ядрото 240
• Спин и магнитен момент на атомното ядро 241
§ 23.2. Ядрен маанитен резонанс 243
§ 24. МАГНИТНО-РЕЗОНАНСНА ТОМОГРАФИЯ
§ 24.1. Намааншпеност на я д р а т а във външно мааншпно поле 247
§ 24.2. Релаксация на н а м а а н и т е н о с т т а 249
§ 24.3. Получаване на томоарафски образи 253
Глава V. ГЕОМЕТРИЧНА И ВЪЛНОВА ОПТИКА
§ 25. ФОТОМЕТРИЯ
§ 25.1. С п е к т р а л н а ч у в с т в и т е л н о с т н а човешко око 256
§ 25.2. Ф о т о м е т р и ч н и величини и единици 258
§ 26. Я В Л Е Н И Я НА ГРАНИЦАТА М Е Ж Д У ДВЕ С Р Е Д И
§ 2 6 . 1 . О т р а ж е н и е и пречупване на с в е т л и н а т а 260
§ 26.2. Пълно в ъ т р е ш н о о т р а ж е н и е 263
• Г р а н и ч н и ъ г л и на пречупване и на падане 263
• Рефрактометрия 264
• Н и ш кова о п т и ка 265
§ 26.3. Ендоскопи, и н т р а к о р п о р а л н а л и т о т р и п с и я 265
§ 26.4. Дисперсия н а с в е т л и н а т а 267
§ 27. П О Г Л Ъ Щ А Н Е НА СВЕТЛИНАТА
§ 27.1. Закон з а поглъидането н а с в е т л и н а т а 270
§ 27.2. Ф о т о к о л о р и м е т р и я 272
§ 27.3. Ц в я т н а т е л а т а 274
• Видове цветове, х а р а к т е р и с т и к и на цвета 274
• Смесване и количествена оценка на цветовете 275
§ 28. РАЗСЕЙВАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
§ 28.1. Разсейване н а с в е т л и н а т а в м ъ т н и среди 276
• Разсейването и в ъ л н о в а т а теория. Е ф е к т на Т и н д а л 277
• Закон на Рейли, нефелометрия 278
§ 28.2 Молекулно разсейване 280
§ 28.3. Комбинационно разсейване, раманови с п е к т р и 281
§ 29. П О Л Я Р И З А Ц И Я НА СВЕТЛИНАТА
§ 29.1. С ъ ш н о с т н а с в е т л и н н а т а поляризация 283
• Естествена, и п о л я р и з и р а н а с в е т л и н а 283
• П о л я р и з а т о р и , закон на Мал/о 285
§ 29.2. Получаване н а линейнополяризирана с в е т л и н а 287
• П о л я р и з а ц и я п р и отраокение и пречупване 287
• Двойно пречупване 288
• П о л я р и з а ц и о н н и п р и з м и и поляроиди 290
§ 29.3. О п т и ч н а а к т и в н о с т на в е ш е с т в а т а 290
• Въртене на р а в н и н а т а на п о л я р и з а ц и я 291
• О п т и ч н а а к т и в н о с т и а с и м е т р и я на м о л е к у л и т е 292
§ 30. О П Т И Ч Н И Л Е Щ И
§ 30.1. Основни е л е м е н т и н а с ф е р и ч н и т е л е и щ 294
§ 30.2. Аберации н а о п т и ч н и т е леищ и с и с т е м и 297
• Аберации на сферичните лещи 297
• Астигматизъм, цилиндрични лещи 299
§ 30.3. Оптична с и с т е м а на човешкото око 301
• Пречупдане на светлината 6 окото 301
• Акомодация 302
• Възприемане на дълбочина 304
§ 30.4. Коригиране на о п т и ч н и т е н е д о с т а т ъ ц и на окото 305
§ 31. ОПТИЧЕН МИКРОСКОП
§ 31.1. Принципно у с т р о й с т в о и увеличение на микроскопа 308
§ 31.2. Разделителна способност на човешко око и оптичен уред 311
§ 31.3. Числена а п е р т у р а и полезно увеличение на микроскоп 313
§ 31.4. М е т о д и за наблюдение и видове оптични микроскопи 316
§ 32. ЕЛЕКТРОНЕН МИКРОСКОП
§ 32.1. Принципи на корпускулярната микроскопия 320
§ 32.2. Електронна о п т и к а 322
§ 32.3. Трансмисионен и сканиращ електронен микроскоп 324
§ 32.4. М е т о д и за подготовка на биологични проби за електронна
микроскопия 328
Глава VI. КВАНТОВА ОПТИКА

§ 33. ОПТИЧНИ АТОМНИ СПЕКТРИ
§ 33.1. Енергийни състояния на а т о м а и преходи между т я х 332
§ 33.2. Спектрална линия, спектри 334
§ 33.2. А т о м е н спектрален анализ 336
• Спектрални апарати 336
• Атомноемисионен анализ (АЕА) 337
• Атомноабсорвционен анализ (AAA) 339
• Атомнофлуоресцентен анализ (АФА) 340
§ 34. МОЛЕКУЛНИ СПЕКТРИ
§ 34.1. Енергийни състояния и преходи в молекулата 341
§ 34.2. Електронно-вибрационни състояния на двуатомна
молекула 344
§ 34.3. Абсорбционни спектри на многоатомна молекула 347
§ 34.4. Молекулен абсорбционен анализ 349
• Спектрофотометрия 349
• Видове молекулен спектрален анализ 350
• Цитофотометрия 351
§ 35. ЛУМИНЕСЦЕНЦИЯ
Я51
§ 35.1. Видове луминесценция
§ 35.2. Закони при ф о т о л у м и н е с ц е н ц и я т а 352
§ 35.3. Ф о т о л у м и н е с ц е н т н и преходи 6 д б у а т о м н а молекула 354
§ 35.4. Ф л у о р и м е т р и я , биохемилуминесценция 357
§ 36. Л А З Е Р И
§36.1. Н о р м а л н а и инберсна н а с е л е н о с т н а е н е р г и й н и т е ниба 360
§ 36.2. Глабни ч а с т и и принцип н а р а б о т а н а л а з е р 363
§ 36.3. Видобе лазери 365
§ 36.4. С б о й с т б а н а л а з е р н о т о лъчение 367
§ 36.5. В ъ з д е й с т б и я н а л а з е р н о т о лъчение бърху биологични
т ъ к а н и и т е х н и медицински приложения 369
• Биостимулация и фотохимични ефекти 370
• Топлинни ефекти 372
• Фотоаблация 373
• Йонизиращ и механичен ефект 376
Глава VII. ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ
§ 37. Р Е Н Т Г Е Н О В И Л Ъ Ч И
§ 37.1. Получаване и с б о й с т б а н а р е н т г е н о б и т е л ъ ч и 378
• Принципно устройство на рентгенова тръба и уредба 379
• Интензитет и вълнов състав на лъчението 379
§ 37.2. Спирачно и х а р а к т е р и с т и ч н о лъчение 382
§ 37.3. Р е н т г е н о б с т р у к т у р е н и ф л у о р е с ц е н т е н а н а л и з 384
§ 38. РАДИОАКТИВНОСТ
§ 38.1. Р а д и о а к т и б н о с т , радионуклиди 387
§ 38.2. А л ф а - ядрено пребръщане 389
§ 38.3. Б е т а - ядрено пребръщане 391
§ 38.4. Га ма- излъчбане, ядрена изомерия 394
§ 39. АКТИВНОСТ НА РАДИОАКТИВЕН И З Т О Ч Н И К
§ 39.1. Закон з а р а д и о а к т и в н о т о пребръщане 396
§ 39.2. Период н а полуразпадане н а радионуклид 398
§ 39.3. Р а д и о м е т р и ч е н и радиоимунологичен а н а л и з 399
§ 39.4. Р а д и о ф а р м а ц е б т и ц и 401
• Характеристики на радиофармацевтиците 401
• Видове радиофармацебтици 402
§ 40. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА Ф О Т О Н Н И Й О Н И З И Р А Щ И
Л Ъ Ч Е Н И Я С ВЕЩЕСТВОТО
§ 40.1. Ф о т о е л е к т р и ч н о поглъщане 405
§ 40.2. К о м п т ъ н о б о разсейбане 407
§ 40.3. Образубане н а дбойка е л е к т р о н - п о з и т р о н 408
§ 40.4. Закон з а н а м а л я б а н е н а и н т е н з и т е т а 409
§ 41. РЕНТГЕНОВИТЕ И ГАМА-ЛЪЧИ В МЕДИЦИНСКАТА
ДИАГНОСТИКА И ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕТО
§41.1. Принцип на рентаенобаша диагностика 410
§ 41.2. Рентгенови диагностични м е т о д и 412
§ 41.3. Лечение с рентгенови иу-лъчи 415
• Терапевтично отношение 415
• Методи з а лъчелечение 416
§ 41.4. З а щ и т а о т р е н т г е н о в и т е и ^-лъчите 417
§ 42. РЕНТГЕНОВА КОМПЮТЪРНА ТОМОГРАФИЯ
§ 42.1. Събиране на данни за томографския образ (сканиране) 419
• Поколения скенери 412
• Детектори з а К Т 425
§ 42.2. Получаване на цифров образ и превръщане на цифровия
образ във видим 426
• Създаване на цифров образ на сечение (реконструкция) 426
• Превръщане на цифровия образ в аналогов видим образ 429
§ 43. МЕТОДИ И АПАРАТИ ЗА РАДИОНУКЛИДНА
ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА
§ 43.1. Линеен скенер (сцинтиграф) 431
§ 43.2. Гама-камера 433
§ 43.3. Еднофотонна емисионна компютърна томография 437
§ 43.4. Позитронна емисионна томография 439
§ 44. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ЗАРЕДЕНИ ЧАСТИЦИ
С ВЕЩЕСТВОТО
§ 44.1. Величини, характеризиращи взаимодействието 442
§ 44 2. Загуби на енергия на заредените ч а с т и ц и 444
§ 45. ДОЗИМЕТРИЯ НА ЙОНИЗИРАЩИТЕ ЛЪЧЕНИЯ
§ 45.1. Основни дозиметрични величини и единици 446
§ 45.2. Доз и м ет ри и радиометри 452
§ 45.3. Газови йонизационни д е т е к т о р и 453
§ 45.4. Твърдотелни д е т е к т о р и 456
• Сцинтилационни детектори 456
• Полупроводникови детектори 457
• Термолуминесцентни детектори 458
• Фотографски детектори 459
§ 46. ОБЛЪЧВАНЕ И ЛЪЧЕВИ УВРЕЖДАНИЯ У ЧОВЕКА.
ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ
§ 46.1. Външно и вътрешно облъчване о т йонизиращи лъчения 462
§ 46.2. Лъчеви увреждания у човека 464
• Детерминирани л ъ ч е в и у д р е ± д а н и я 465
• Стохастични л ъ ч е в и у в р е о к д а н и я 466
§ 46.3. Е с т е с т в е н и и з т о ч н и ц и на йонизиращи л ъ ч е н и я 468
• Космично и земно лъч ени е 468
• Инкорпориране на естественирадионуклиди 469
§ 46.4.Техно8енни и з т о ч н и ц и на йонизиращо л ъ ч е н и е 470
• Опити с ядрени оръокия и изменен радиационен фон 470
• Медицински изследвания и лечение 472
КРАТКА УЕБ Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я 473

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 474
УКАЗАТЕЛ Н А ИМЕНАТА Н А УЧЕНИТЕ 475
МЕДИЦИНСКА ФИЗИКА
Учебник з а с т у д е н т и
по медицина и д е н т а л н а медицина
А в т о р : МАРИН ИВАНОВ МАРИНОВ,
м а г и с т ъ р по физика, д о к т о р по химия,
д о ц е н т по биофизика и д о ц е н т по ф и з и к а
Ръководител на К а т е д р а т а по физика и биофизика
в Медицинския у н и в е р с и т е т - София,
1431 София, ул. "Здраве" № 2 а, т е л . 9541372
e-mail: marinov@medfac.acad.bg
Редактор: проф. Лкздмил Вацкичев,
д о к т о р на ф и з и ч е с к и т е науки
П е ч а т н и коли: 31 (60/84)
Ф о р м а т : 17/24
П е ч а т : ЕТ "ВМ - ОФСЕТ"
ЗАБЕЛЯЗАНИ ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ И ПРОПУСКИ
Стр. Pep Напечатано Д а се ч е т е
15 7 отдолу италиянски италиански
27 4 отдолу Р= - N и л и N+mg=0. Р = N и л и N - mg=0.
36 6 отгоре (6ж. § 4.3) (вж. § 4.4)
41 11 о т д о л у [L] = В и k = 10 [L] - В , a k = 10
50 7 отаоре някои някой
50 12 о т д о л у (6ж. § 20.1) (вж. § 17.2)
50 8 отдолу 11.1) 11.2)
61 4 отдолу и рядко и с к о р о с т т а рядко
71 6 надписа н а Т а б л . 5.1. въздух н а въздух р н а
85 6 надписа н а Фий. 6.7. (6) (б); р - а т м о с ф е р н о н а л я г а н е
89 16 о т г о р е (6ж. § 9.4) (вж. § 8.3)
101 10 о т г о р е определя определя к р а я на
121 16 о т д о л у плътност повърхностна п л ъ т н о с т
126 7 отдолу регенерира се регенерира
129 1 отгоре (вж. § 45.3) (вж. § 45.4)
130 8 отдолу Вин Стефан-Болцман
136 във Ф и г . 11.1. горе F~ F+
158 6 отдолу светлината. с в е т л и н а т а (вж. § 18.2).
160 10 о т д о л у (вж. § 12.4) (вж. § 12.1)
162 6 отгоре фотоелемет фотоелемент
163 6 отдолу (вж. § 45.3) (вж. § 45.4)
182 6 отдолу ( т а б л . 17.1) ( т а б л . 16.1)
187 4 отгоре On + IЬО + 4с" -> 2011 " 1/20: + НгО + 2еГ -> 2 0 Ь Г
192 9 отгоре (1 Wb = 1 Т / т 2 ) (1 Wb = 1 Т.пГ)
192 12 о т г о р е и з л и з а щ и т е влизащите
201 в ъ в Фий. 18.4. UV 1R УВ И Ч
202 8 отгоре при при у р а в н е н и е т о на
205 8 отгоре (2/371 r a d ) (2я/3 r a d )
210 13 о т г о р е датския холандския
243 8 отдолу gNßN Д т , В - А/п, В
244 17 о т г о р е (фиг. 13.2) (фиг. 23.1)
246 13 о т д о л у (P. Lauterber) (P. L a u t e r b u r )
247 2 о т д о л у о)о = 7 ßo , wo = у А) , а л и н е й н а т а v0 - — В 0 ,
2л
254 5 отдолу линейния равнинния
255 3 отдолу проекции проекиии н а среза
257 5 u 6 отдолу ФХ!
260 3 о т г о р е u след т о в а Ламбер Ламберт
275 2 отдолу правоъгълна триъгълна
288 5 отгоре т а з и равнина р а в н и н а т а на падане
293 16 о т г о р е (вж. § 37.2) (вж. § 37.3)
302 3 отгоре о т нейните о т о п т и ч н и т е сили н а н е й н и т е
308 14 о т г о р е датските холандските
310 7 u 6 отдолу разстояния р а з с т о я н и я /| и /2 . L е
о п т и ч н а т а д ъ л ж и н а на т у б у с а .
315 2 отгоре (31.9) (31.10)
317 4 отаоре п п
320 11 о т а о р е 0,1 п т 10 п т
328 12 о т д о л у хид р а т а и и я т а х и д р а т а и и я т а им
333 17 о т д о л у ниво. ниво (вж. § 36.1).
364 10 u 14 о т а оре нивата нивото
368 17 о т д о л у вълните вълната
370 8 u9 спектралния коефи линейния показател
циент
376 18 о т д о л у състояние с ъ с т о я т л е (вж. § 15.2)
381 7 отаоре (9.6) (9.5)
397 13 о т а о р е момента момент
402 3 отдолу 142,6 141
420 12 о т д о л у скенериОхп скенери О т (на нов ред)
426 7 отаоре фотодиода. ф о т о д и о д а (вж. § 14.2).
430 7 отаоре Фиа. 42.10. Фиг. 42.11.
431 1 отдолу електро електро-
434 3 отаоре MeV KeV
456 6 отаоре (вж. § 30,1) (вж. § 35.1)
ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ УКАЗАТЕЛЯ НА ИМЕНАТА НА УЧЕНИ

Cmp Ред Напечатано Да се ч е т е
475 8 отаоре 360, 408 360, 387, 408
475 17 о т д о л у 112, 361, ... 112, 141, 152, 361, ...
475 7 отдолу 76 354
475 6 отдолу 354 76
475 4 отдолу 112 112, 123, 128
476 между 14 и 15 о т д о л у Книпинг, Паул (1883 - 1935),
аерм. физик - 384
476 4 отдолу 357 357, 362
477 15 о т а о р е 141, 361 141, 152, 361
477 17 о т а о р е 106, 267 106, 118,267
477 18 о т а о р е 177, 206 177, 202, 206, 231
477 19 о т д о л у 430 431
477 18 о т д о л у 139, 139,140, 141, 145, ...
477 6 и 5 отдолу 378, 410, 456 378, 387, 410, 412, 456
477 1 отдолу 319 319. 320
478 12 о т г о р е 197 197, 198, 231
478 15 о т г о р е 146, 150, ... 146, 149, 150,
478 между 18 и 19 о т д о л у Фридрих, В а л т е р (1883 - 1 968),
аерм. физик - 384
478 17 о т д о л у 104,427 104, 118. 250, 428
478 14 о т д о л у 419, 430 419, 429, 430
478 12 о т д о л у 399, 430, 431 399, 431
478 между 3 и 2 о т д о л у Юнг, Томас (1773 - 1 8 2 9 \ анал.

Физика

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

Физика

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Физика

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

\шч :

Съюз на физиците в България

К о п и р а н е т о на т а з и книаа и на ч а с т и о т нея без писмено

© Марин Иванов Маринов, а в т о р , 2007

Независимо о т п р и т и с к а щ и я м е срок з а своевременно прик­

София, я н у а р и 2007 г. Авторът

Е д и н и ц а т а з а обемен п о т о к е кубичен м е т ъ р в секунда*) :

П р и с т а ц и о н а р н о движение п о т о к ъ т през о к о л н а т а повърх­

Това р а в е н с т в о е изпълнено з а всяко сечение и се н а р и ч а ураÖ/ie«.we за

Фиг. 1.2. С к о р о с т н а п о т о к в сприн­ Фиг. 1.3. С к о р о с т н а п о т о к 6

• З а к о н н а Бернули, медицински прилоокения

Тук р е п л ъ т н о с т т а на флуида, a g з е м н о т о ускорение.

Фиг. 1.6. Н а м а л я в а н е на Фиг. 1.7. Параболичен

п р о ф и л ъ т на скоростите в т р ъ б а с радиус R се описва с параболичен

Градиент на една скаларна функция, се дефинира к а т о век­

деля по закона на Поазьой (J. Poiseuille);

Фий. 1.11. Измерване на кръвно Фиг. 1.12. Е л е к т р о н е н (а) и

ние се съпровожда със звукове, наречени т о к о д е н а K o p o m k o ß по

Дезагрегация Разрушаване на структури

Фиа. 1.15. Микрореолоаични процеси

§ 2. РАЗДЕЛЯНЕ НА ФАЗИТЕ В ТЕЧНИ ХЕТЕРОГЕННИ

По закона н а С т о к с (G. Stokes) с и л а т а н а т р и е н е Fs е

Този израз н а й - ч е с т о се използва за скорост н а у т а я в а н е н а

• Равномерно дбшкение н а т я л о по окръзкност

/V = nur - m — = mo) 2 r (2.3)

В и н е р ц и а л н а о т п р а в н а система според т р е т и я закон н а Н ю т о н

Вижда се, че е ф е к т ъ т о т ц е н т р о ф у г и р а н е т о е пропорциона-

Фиг. 2.5. Схема на р о т о р и контейнери на обикновена и е н т р о ф у г а в покой (а)

2.7. Фиа. 2.8.

т е ч н о с т т а ß к ю б е т а т а се определя по п о г л ъ щ а н е т о или по пречуп­

§ 2.4. Д е й с т в и е на и н е р ч н и т е сили върху човека

В покой и при равномерно праволинейно движение върху чове-

Фиг. 2.10. П о с л е д о в а т е л н и снимки, показващи е ф е к т а о т и н е р ч н и т е

у п р а ж н я в а т налягане една на друаа под д е й с т в и е н а външни сили.

И з р а з и т е (of + ф, и (o^ + qb се н а р и ч а т ф а зи , со - ъ г л о в а често­

равновесното положение (х, 0) е ^ уравнението „ а в ъ л н а т а е

Слон 5 Hz - 10 kHz Мишка 2 k H z - 90 k H z

След з а м е с т в а н е на р о т уравнението за с ъ с т о я н и е т о на идеалния газ

Вижда се, че v' = 0, ако <0 и = v, т . е . в приемника не по­

И н т е н з и т е т на збука I е пренесената о т звуковата вълна

И н т е н з и т е т ъ т на звука има смисъл на плътност на енергиен

ч е с т о т и на основния т о н (2v0, 3v„, 4v0 и т . н.) и се наричат оберто-

При електрохидравличния м е т о д в ъ л н и т е се с ъ з д а в а т чрез

Метална мембрана Акустична леша

Фий. 3.7.Фокусиране на в ъ л н и т е Фий. 3.8. Схема на е л е к т р о м а а н и т е н

k L - k lg—^ k = f(I,v) (3.16)

125 250 500 1000 2000 4000 8000 Hz

Фин. 3.14. О т п у с н а т и и о п ъ н а т и Фиг. 3.15. Положение на у с т а т а

Фиг. 3.16. Схема на човешко ухо

Всички вълни, включително и звуковите, се п о г л ъ щ а т при

Фиг. 4.1. П р и м е р за е л е к т р и ч н а поляризация на м о л е к у л а т а н а SiCX'

• Характеристики и етапи на метода

Фий. 4.6. Принцип на механичния Фиг. 4.7. Електронно насочване на

Фиг. 4.8. Е л е к т р о н н о фокусиране Фиг. 4.9. Е л е к т р о н н о

Д в у м е р н и т е (2D) ехозрафски образи са напречни сечения на

Ф и г . 4.12. Д в у м е р е н (а) и т р и и з м е р е н (б) е х о г р а ф с к и о б р а з

З а р а з р а б о т в а н е т о на 3D скенери са използвани няколко

Вижда се, ч е т о е пропорционално на с к о р о с т т а н а к р ъ в т а 1'ь и

Фиа. 4.13. Определяне с к о р о с т т а Фиг. 4.14. Получаване н а

Независимо о т п р и т и с к а щ и я м е срок з а своевременно прик

П р и с т а ц и о н а р н о движение п о т о к ъ т през о к о л н а т а повърх

Фиг. 1.2. С к о р о с т н а п о т о к в сприн Фиг. 1.3. С к о р о с т н а п о т о к 6

Градиент на една скаларна функция, се дефинира к а т о век

т е ч н о с т т а ß к ю б е т а т а се определя по п о г л ъ щ а н е т о или по пречуп

И з р а з и т е (of + ф, и (o^ + qb се н а р и ч а т ф а зи , со - ъ г л о в а често

Вижда се, че v' = 0, ако <0 и = v, т . е . в приемника не по

• » З а т о п л я н е т о 6 о р а н ж е р и и т е обаче до голяма с т е п е н се дължи на з а т р у д

И н т е н з и т е т ъ т на електричното поле се представя гра

к ъ д е т о м и н у с ъ т означава, ч е п р е м е с т в а н е т о е по посока н а нама

Ф и г . 1 2 . 4 . Д в и ж е н и е н а е л е к т р о н и (Ф) и дупки (О) 6 з о н и т е , с о б с т в е н а про

Фиг, 14.3. В о л т а м п е р н и х а р а к т е Фиа. 14.4. З а в и с и м о с т между

Г а з о в е т е в нормално с ъ с т о я н и е са диелектршди. Те не про