Professional Documents
Culture Documents
Йоан Иванов 22710
Йоан Иванов 22710
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
Специалност “Психология”
Курсова работа
по Естетика 2 част
ТЕМА:
Студент: Преподавател:
Йоан Иванов Гл.ас. Петър Пламенов
Фак № 22710
София
Септември 2022
Тематиката и заглавието на курсовата е вдъхновена от филма с Джим
Кери, озаглавен: ‚Навитакът‘ (Yes, man), (2008) или буквално преведен:
‚ДА, човече‘. В на пръв поглед комедийния и забавен сценарий, открих, че
във филма се постулира един много верен и универсален вселенски
принцип – принципа за отдаденост и принципа че това което посееш това
ще и пожънеш! Открих, че много от филмите в които участва Джим Кери
носят такива метафизични и философски послания, като например
‘Лъжлото‘ (Liar, liar) или ‘Всемогъщият Брус‘ (Bruce Almighty, 2003),
поради което бях започнал да гледам цялата му филмография и един от
първите ми филми беше именно ‘Да, човече‘, след който не останах
разочарован. Интересното е, че като малък, може би повлиян и от
обратната връзка на семейството ми, възприемах Джим Кери за доста
‘лигавещ‘ се персонаж и ‘прекаляващ‘ с лиготиите си актьор. С времето,
когато попадах на негови интервюта в интернет, всъщност видях зад него
един доста мислещ и разсъждащ човек, с много философско мислене и
разбиране за психология. Това ме грабна в него и постепенно видях, че в
него се крие и мистик, както и човек с духовен поглед върху живота и
тогава си дадох сметка, че не случайно е участвал в подобни филми с
подобни послания в тях. В америка имаше коментари от медиите, които
искаха да го изкарат луд и побъркал се, защото на по-късни години той
започна да представя тази своя страна доста по-явно, а и претърпява неща
в личния си живот, които го довеждат до още по-големи прозрения и
трансформации в мисленето и погледа му върху живота, което се виждаше
и в начина по който се облича и изказва по медиите. Преди, когато съм го
слушал, знаех, че не е луд, но едва през последните години започнах и да
разбирам какво наистина иска да каже.
Колко неща биха били различни в нашия свят ако ‘ДА‘-та ни бяха
истински да-та и ако ‘НЕ‘-та бяха истински не-та. Но затова трябва да се
превъзмогнат много страхове. Трябва да се преборят много фалшиви
ценности и фалшиви скрупули, които са ни наложени, които ни пречат на
вътрешното щастие за сметка на следване на даден код на поведение или
държание. И иронията тук е, че всъщност ако потискаме вътрешното си
щастие, то ние не подпомагаме и щастието на другите и не подпомагаме
тази симбиоза на изобилие и просперитет. Тогава по-скоро подхранваме
симбиоза на взаимен компромис – ‘ти губиш малко, и аз губя малко‘,
вместо ‘аз печеля и ти печелиш‘, с което всъщност всички печелим.