Глава 14.

Вълни в еластична среда

14.1. Вълнови процеси. Основни характеристики. Видове вълни.

Тяло се нарича еластично, ако деформациите, предизвикани от външни
въздействия, напълно изчезват след прекратяване на тези въздействия. Съгласно
закона на Хук еластичните деформации са линейно зависими от приложеното
външно въздействие. При малки деформации всички тела практически са еластични
Тяло, трептящо в еластична среда, периодично въздейства на обкръжаващите го
частици от средата, изваждайки ги от
състояние на равновесие и заставяйки ги
да извършват принудени трептения,
фиг.14.1. Възникналите еластични сили
действат на тялото и на обкръжаващите го
частици, като се стремят да ги върнат в
положение на равновесие. Еластичните
сили действат и на по-отдалечените тела,
изваждайки ги от състоянието на Фиг.14.1. Еластична среда

равновесие.
Процесът на разпространение на колебанията в непрекъсната среда се нарича
вълнови процес (или вълна).
Материалните частици не се движат с вълната. Те се колебаят около своето
равновесно положение. От частица към частица се предава само колебателното
движение и неговата енергия. Основно свойство на всички вълни, независимо от
тяхната природа е преноса на енергия без да се пренася вещество. Сред голямото
разнообразие на вълни, срещащи се в природата и техниката, се определят
следните основни типове: повърхностни вълни, еластични и електромагнитни вълни.
Еластични (или механични) вълни се наричат механични трептения, възникнали в
еластична среда.

Фиг.14.2. Вълни на
повърхността на течности

199
 Повърхностните вълни се разпространяват в тънък приповърхностен слой на
дадената среда. Такива са водните вълни, някои земетръсни вълни. Движението на
частиците се извършва по кръг, фиг.14.2.
Еластичните вълни са напречни и надлъжни. В надлъжните вълни частиците
се колебаят в направление на разпространение на вълната. Те възникват в твърди,
течни и газообразни среди. Силите, които ги предизвикват, са на обемна
деформация на средата (свиване или разтегляне).

Фиг.14.3. Надлъжна вълна.

Напречните вълни са тези, при които частиците трептят перпендикулярно на

направлението на разпространение на вълната. Възникналите сили са на
деформационно отместване. Средата трябва да притежава еластичност на
формата, т.е. тя трябва да е твърда. Напречни вълни не могат да възникнат в
течности и газове.

Фиг.14.4. Напречна вълна.

Еластична вълна се нарича хармонична, ако трептенията на частиците е
хармонично. На фиг.14.5 е представена хармонична напречна вълна,
разпространяваща се със скорост v по Ox. По Oy се отчита отместването на всяка
една частица от равновесното и положение за фиксиран момент от време. Фигура
14.5 само външно прилича на графиката на хармонично трептяща материална

200
точка, фиг. 13.4, но те съществено се различават. Фигура 14.5 показва отместването
на всички частици, намиращи се на някакво разстояние от източника в даден момент
от време, а фиг.13.4 показва трептенето на една частица във времето.

Фиг.14.4. Графика на вълновия процес

Фиг.14.5. Графика на вълновия процес.

14.2. Уравнение на вълна. В еластична среда механичните деформации се

разпространяват с крайна скорост v. Ето защо изменението, предизвикано от
източника на вълните в момент t0, достига до произволна точка М от средата в
l
момент от време t  t 0 . Разликата t  t 0  e толкова повече, колкото по-голям път
v
l изминава вълната от източника до т.М. Съответно трептенията в т.М изостават по
фаза от трептенията на източника.
Бягащи вълни се наричат вълните, които пренасят енергия в пространството.
Геометричното място на точки, в които фазата на колебанието има едно и също
значение, се нарича вълнова повърхност или фронт на вълната. Вълна се нарича
плоска, ако нейните вълнови повърхности представляват съвкупност от плоскости,
успоредни по между си.
14.2.1.Уравнението на плоска хармонична вълна, разпространяваща се в
непоглъщаща среда в положителна посока на Ox има вид:
  x 
(14.1) s  Asin    t    0  ,
  v 

201
 2
където А=const е амплитуда на вълната;   -циклична честота, Т-период на
Т
колебанието; φ0- начална фаза на трептенията в в точка х=0. Величината
x
  t   0 равна на фазата на трептене в произволна точка с координата х,
v
се нарича фаза на плоска вълна. Разстоянието   vT , на което се разпространява
вълната за време, равно на периода, се нарича дължина на вълната. Дължината на
вълната е равна на разстоянието между две най-близки точки, при които разликата
във фазите е 2π – фиг.14.5.
Величината:
2 2 
(14.2) k  
 vT v
се нарича вълново число. То показва колко дължини на вълните се нанасят в
числото 2π.
Уравнение (14.1) може да се запише във вида:
2x
(14.3) s  Asin( t   0 )  Asin( t  kx  0 ) .

Фазата на плоска вълна ще бъде   t  kx  0 .

На основа на формулата на Ойлер (13.3) уравнение (14.3) може да се запише

във вида:

s  Ae 
i t  kx  
(14.4) ,

където i  1 и   0  . Физически смисъл има само действителната част на
2
комплексната величина s , т.е. s  Re s .
14.3 Енергия на eластична вълна. Поток и интензитет на вълна. При
разпространение на частиците в еластична среда се извършва непрекъснато
предаване на енергия от източника към заобикалящите го частици. При плоска
еластична вълна, която се разпространява в незатихваща среда, всяка една частица
от средата притежава механична енергия съгласно формула (13.12)
1
(14.11) E mA 2 2 .
2
В единица обем има n на брой частици. Плътността на енергията в единица
обем(J/m3) ще бъде
1 1
(14.12) w  nE  nmА2 2  А2 2 .
2 2

202
където   nm е плътността на средата в единица обем (kg/m3).

Скоростта на пренасяне на енергията на вълна е равна на скоростта на

преместването в пространството на повърхност, имаща максимална стойност на
обемната плътност w на енергията на вълната. За синусоидални вълни тази скорост
е равна на фазовата скорост v.
Поток на енергията dФw през
малка площадка dS се нарича
dS
n
отношението на енергията dE,
преминала през тази площадка за малък v
интервал от време с неговата
продължителност dt:
dE
(14.13) d w  .
dt
Фиг. 14.6.Фиг.16.2
Енергия на вълна
Потокът се измерва във W (Ват).
Ако v е вектора на пренасянето на енергията, то dE е енергията, заключена в
обема на наклонения цилиндър с основа dS и дължина v.dt dV  dS.vdt -фиг.14.6:

 
dE  w.dV  w.dS.vdt cos   w vdS dt;
(14.14)
  
d w  w vdS  ПdS , 
където w е обемната плътност на енергията на вълната; dS  ndS -вектор на

площадката dS; n е единичен вектор на нормалата към dS; α- ъгъла между v и dS ,

Фиг.14.5.
Величината:
(14.15)   wv
представлява векторът на плътността на потока на енергията (W/m2) и се
нарича вектор на Умов-Пойтинг. Векторът е насочен по посока на преноса на
енергия. По модул е равен на отношението на потока енергия dФw през малка площ
dS към площта dS  dScos  (проекцията на dS на плоскост, перпендикулярна на

направлението на пренасяне на енергията):

d w
(14.16)  .
dS
Скаларната величина I, равна по модул на средната стойност на вектора на
Умов-Пойтинг се нарича интензивност на вълната:

(14.17) I  .

203
 Интензивността на вълната числено е равна на енергията, пренасяща от
вълната за единица време през единица площ, нормална на посоката на
разпространение на вълната. Измерва се във W/m2. За плоски и сферични
синусоидални вълни:
1
(14.18) I    v w  v2 A 2 .
2
Интензитетът на вълната е правопропорционален на квадрата на амплитудата.
За сферична вълна интензивността на вълната намалява с отдалечаване от
източника по закона:
I0
(14.19) I ,
r2
където I0 е интензивността на вълната на разстояние r  1 m от източника на
вълните. Тази зависимост се определя от факта, че с отдалечаване на фронта на
вълната от източника се въвличат в колебателно движение все повече обеми от
средата. За плоска вълна в колебателното движение участват равни по обем среди.
По тази причина интензивността не се променя при разпространението на вълната,
ако в средата не се извършва разсейване на енергия.
14.4. Интерференция на вълни. Стоящи вълни. Две вълни се наричат
кохерентни, ако тяхната фазова разлика е постоянна във времето. Две вълни с
равни честоти винаги са кохерентни.
Явлението на наслагване на вълни, при което се извършва устойчиво във
времето взаимно усилване в едни точки в пространството и отслабване в други в
зависимост от съотношението между фазите на тези вълни се нарича
интерференция на вълните.
Да разгледаме наслагването на две синусоидални плоски вълни, възбуждани в
еднородна и изотропна среда от точкови източници s1 и s2 с еднакви цикличните

честоти ω и началните фази 1 и 2 . Нека предизвикваните от източниците

трептения в т.М са с еднакви направления и удовлетворяват уравненията:

s1  A1 sin  t  kr1  1   А1 sin 1 ;
(14.20)
s2  A 2 sin  t  kr2  2   A 2 sin  2 ,

където r1 и r2 са разстоянията от източниците до точката М, k - вълновото число,

1 и  2 са началните фази на наслагваните трептения.

204
 Съгласно принципа на суперпозицията, резултантното колебание в т.М се
описва с формулата s  s1  s2  Аsin Ф . За определяме на величините А и Ф ще

използуваме метода на векторните диаграми-фиг.13.6 и (13.14):

A 2  A12  A 22  2A1A 2 cos  1   2  ;

(14.21) A1 sin 1  A 2 sin  2
tgФ  .
A1 cos 1  A 2 cos  2
За фазовата разлика получаваме: Ф1  Ф2  k(r2  r1 )  (1  2 ) . Тъй като

1  2  const , то резултатът от наслагването на двете колебания зависи от

величината   r2  r1 , която се нарича геометрична разлика на хода на лъчите.

14.4.1. Условие за интерферентен максимум.

Резултантната амплитуда е максимална, ако косинуса в (14.21) е единица.
Ако
(14.22) k  (1  2 )  2n, (n  0,1,2,3,...) ,
то се наблюдава интерферентен максимум, амплитудата на резултантното
2
трептение е А  А1  А 2 . Ако заменим в (14.22) с k  и приемем за простота

1  2  0 , то условието за максимум е:

(14.23)   2n .
2
14.4.2. Условие за интерферентен минимум. Ако косинуса в (14.21) е минус
едно, амплитудата е минимална: А  А1  А 2 , ако cos(1   2 )  1 :

(14.24) k  (1  2 )  (2n  1) , (n  0,1,2,3,...) .

Ако 1  2  0 , то условието за минимум има вид:


(14.25)   (2n  1) .
2
Формулите (14.22) и (14.23) показват условията за интерферентен максимум, а
влизащите в тях цели неотрицателни числа n се наричат порядък на
интерферентния максимум.
Формулите (13.24) и (13.25)
показват условията за
интерферентен минимум, а
влизащите в тях цели
неотрицателни числа n се наричат

205
порядък на интерферентния минимум.
14.4.3. Частен случай на интерференцията на вълните се явяват
стоящите вълни-фиг.14.7. Това са вълни, получени при наслагването на две
бягащи вълни, разпространяващи се една срещу друга с еднакви честоти и
амплитуди. Предполагаме, че две плоски вълни се разпространяват една срещу
друга по оста x без затихване, като двете вълни се характеризират с еднаква
амплитуда и честота. За начало на координатите избираме точка, в която двете
вълни имат еднаква фаза, а отчитането по времето започваме тогава, когато фазите
на двете вълни са нули. Тогава
уравненията на двете вълни имат Фиг.14.7. Стояща вълна
вид:
(14.26) s1  Asin  t  kx  ; s2  Asin  t  kx  .
Резултатното колебание има вид:
2x
(14.27) s  s1  s2  2Acos kx sin t  2Acos sin t .

Трептенето във всяка точка се извършва с честота ω и амплитуда, зависеща от
координатата x на разглежданата точка:
2x
(14.28) Aст  2Аcos .

2x
В точките, в които cos  1 амплитудата е максимална и равна на 2А:

2x
(14.29)   n, (n  0,1,2,3,...).

2x
В точките, в които cos  0 амплитудата е нула:

2x 1
(14.30)  (n  ), (n  0,1,2,3,...).
 2
Точките, в които амплитудата на стоящата вълна е максимална се наричат
върхове на стоящата вълна, а точките, в които амплитудата е нула се наричат
възли на стоящата вълна. От (14.29) и (14.30) можем да получим координатите на
върховете и възлите:

(14.31) x max   n , (n  0,1,2,3,...).
2
1 
(14.32) x min  (n  ) , (n  0,1,2,3,...).
2 2

206
 От последните две уравнения следва, че разстоянието между два съседни
върхове или два съседни възли е λ/2. Тази величина се нарича дължина на

стоящата вълна, s  .
2
В бягащата вълна фазата на колебанията зависи от координатата x на точката.
В стоящата вълна всички точки между два възела трептят с различни амплитуди, но
е еднакви фази. При преминаването през възел фазата на колебанията се изменя с
π, което означава, че точките от двете страни на възела са в противофаза.
Образуване на стоящи вълни се получава при интерференция на бягаща и
отразена вълна. Ако средата, от която се извършва отражението е с по-малка
плътност, то в мястото на отражението се получава възел, като фазата на вълната
не се променя. Ако отражението се извършва от по-голяма плътност, получава се
възел, като фазата на вълната се променя с π.
При бягащата вълна в направлението на движение се пренася енергия. При
стоящата вълна няма пренос на енергия. Пълната енергия, заключена между
възлите е постоянна. Само на разстояние, равно на половината на стоящата вълна
протича взаимно превръщане на кинетичната енергия в потенциална и обратно.

207