РЖ ЧНО ОРЖ Ж ИЕ

Въведение.
Военни ОрЖЖИЯ С,е нарича гъ т*зп орлдия, които слуисатъ въ
боя за папасяпие удари на неприятеля отдалечъ или отблизу. ВоеншггЬ
орл.жия, които се ир1;дназначяватъ за ноеение и унотрЬбленне въ боя
отъ единь войишсъ, се парнчать рукчии оръжия.
РлшнитЪ оржжии се разд*Ълять на мЬшатслни и хладни. Съ ььр-
вигЬ се нанаеятъ поражения на противника отдалечъ, като се хвьр-
лятъ цоражающи прЬдлгЬтп Хвьрляшгето иа иоражающитй нрЬдмЬтн
въ пьрзит-Ь врЬмеиа с ставало ст> двигателната сила иа мшпцата, послЪ
съ иомощьта на разни нл.рсивп прЪдагЬти.като тетиви, косми и др., а
пб поел*!; и сега— съ силата на ])азни запалителни състави, нарЬчени ба­
рути. Оь вторитЬ (хладиитЪ) орлчжпн сс нанчеягъ или отблг.скватъ
ударнтЬ отблизу въ ржчнин бон и спор-Ьдъ назначението ец тЬ би-
ватт» нападателни или отбранителни М Ьтателпит!» рлхчни ор.ъжия, въ
които за иехвт.рляине неражающия прЬдчкть, нар-Ьчепъ снарядъ, е
уползотворена разширителната сила на барутиигЬ газове, се наричать
огиег.трклнн: Огнестрелните ржчни оржжия со различаватъ по дълж и­
ната си: най дългиегЬ се наричатъ пушки, по къент'Ь—карабини, а еъв-
еЛшъ къситЬ за стрълба съ едиа рлмм — пищова и револвери,
ПушкхггЬ обикновсино сс снабдяватъ сь гцшеъ или ножъ и то­
гава служ ать едновременно и като огнестрелно и като хладио оржжие.
ВсЬка военна пуш ка тр еб в а.
1-о. Да букде яка, като се състои оть малко, н ь едри и 8драви
части.
2ч>. Да се спазва жено, което зависи отъ естеството на метала
(окислява ли се нли не), отъ формата на час/гнтЬ, иовьрхностнt £ и
устройството за ио-удобното чнетенне и нр^Ьгледваане

%
4

3*о Лесно, скоро и безопасно да се употрЪблва, за което се из­

исква пуш ката да бжде лека, нс много дълга и частитЬ й да бжд&тъ
удобно раеноложени. за лесно носяние, бързо и^безонасно пълпение и
испразваиие.
4ч> Да може cicopo, лесно и точно да се прим'Ьрва, което се до­
стига съ правилното расположсние и удобното устройство на м-Ьрника
и мушицата.
ISo Да има полегата, далечна и дЪйствгтелпа стрЪлба; за това
тр-Ьбва крушумит-Ь да летятъ не много високо надъ м-Ьрпата ли н и я1),
да достигнатъ и до иап-дал-ЬчнитЬ бейнм растояння, като ударятъ
ц-Ьльта и я поражаватъ. Т о в а условие зависи отъ кали бра, устройството
и дължината на канала, отъ крушума, заряда и отъ начина на пълно
нието. Осв-Ьнъ това, тр-Ьбва да може да се произвел,-да бърза стр-Ьлба,
което зависи отъ устройството и начина па пълнелнето; а това може
да бл»де отъ устата, отзадъ н то съ единъ или [съ [повече патрони
едновременно.
TN> Да може да се стрЬлл оть даЬ рЬднци и да служи вь ржч-
п и я бой като хлад по орл\.жие\ за тч.зп цЬль сс излекува достатъчни
обща дълж ина на пушката, съ удобно и здраво съединенъ гцшеъ и л и
нозкъ.
* 3 а да сс ирЬдстави постепенното развитие на ржчното оръжие
и начина, по който елг удовлетворявани изброен нт-Ь т у к ъ условия н
сегашното му състояние, прЪдм-Ьта ще да се подразд-Ьли на сл-Ьдую
щит-Ь отдЬлн :
I. П ьрвитЬ ргьчнп оржлкпя.
II. Отзадъ пълнени пушки.
III. Магазинни пушки.
1А*. Автоматически пушки.
V. Револвери.
YI. Хладно орлажие.
'V II. Фабрикация на оржжнята и бойпит-Ь припаси.
> Ш . Пазенле оржжията и прпиасит-Ь.
' IX. Картечници.
Посл-Ьдния отдЬлъ, за картечпицитЬ, се туря като приложение,
понеже ц-Ьвит-Ь, патроннт-Ь и стр-Ьлбата имъ иматъ свойства подобни
на т-Ьзи отъ пушкит-Ь.

Линията, която минава прЬзъ мушицата и лрорЬза на мЬрмика, ноставснъ

на съотвЪтетвеииото растояпие.
 О Т Д Ф Л Ъ I.

ПьрвитЬ оржжия.
П римитивниор&жия. в», най древните времена шце, человЪкътъ
е усЬщалт» нуждата да <ч> змцптявл или да напада животните и на
себе подобиитЬ хора. Първите за тона срЬдства еж били еввеНмъ при­
митивни, а именно хвърляли обикиоксшш камьие. дг»])вета и разни други
п|гЬдмЬти които сл ео попадали подържка. С л Ь д ъ т е х ъ начналп да у п отр е­
бява гъ едип ь пмдь копня, комго сж се състояли отъ дълги нъртове
съ приковани иа крал заострени кокалс. камънс и др. Ол\що служили
еж си съ тооги 31 ударъ, която па единия край еж били удебелени и
снабдени съ разпя тяжести п бодли. 3& употреблението на всички
тЬ.зъ оржжия сс изисквало физически силни хора.
ПраШ Ка (чьр. 1) е една примка отъ врьвь или ре.чнкъ: единия
край на примката се навивала на р«лисата, а другия се е дьржалъ ско-
бодно и при хвьрляипето се е пущали». Въ прЬвивктга на прашката
се е турялъ, камъка (снаряда). Прашката се разлюлявала за да се
уголЬми двигателното рамо (размаха) и сл-Ьдъ това пущ алъ се е сво­
бодния и край и куршума отъ съобщената снла нродължавалъ да се
движи съ известна бързина.
Л йкЪ ТЪ е замЪстилъ прашката и е бнлъ твърде раснространено
оржжие въ старите времена; съ него сж се хвь}>ляли малгсн копия
(стрЬлн), конто на блпскнте растояння ранявали ударените хора п коне.
Л ж к ъ тъ (чьр. 2) е едпнъ полуобрачъ отъ ижргаво дьрво, дълго около
1 7 г м етр ъ ; краищата на лжка сж се свързвали съ едно в.т»же, испле-
тено отъ жили или косми. Стрелата е била дълга около 1 метръ и се
е правила отъ леко дьрво. На предния край на стрелата се е прико­
вавало остро копие,1) а на задния сж се щ ш крепяли пера, конто сж

J) Въ пЪкои мЪста вьрха на копията сж сс памазвали съ отрова, която

въ време па пробшзанието е заразявала кръвьта.
6

прЗшятствували па стрелата да се преобръща при летениего си въ

въздуха. Стрелата за да се хвърли, туряла се е на лжка и перото и
заедно съ врьвьта (тетивата) се издърпвали назадъ, отъ което пжргавия
обрачъ се пр-Ьвпвалъ. З а да се произведе изстр*Ьлъ, пускала се тети­
вата, която изхвърляла стрелата въ дадената посока. Съ лжка могли
да се направятъ около 10 изстрела в ь минута и се поразявали хората
и конете на растояние 50 метра, ако не сж били покрити съ н^кое
отбранително оржжие (щитъ, шлемъ ризница и д р ). Л ж къ тъ е билъ
в ъ употребление въ по-усьвьршенотвуванъ видь въ с р Ь д в и т i
векове. Усъвьршенствуваните лжкове сж се наричали арбалети или
еамострЪли.
Дрбалетътъ (чьр. 3) е обшеновенъ, нъ нб силенъ л ж къ ; къмъ
него се е приспособявала една дървена дръжка (ложа л), на която се
е слагала стрЬлата и е служила за опнрание въ рамото при м i р я н и-
е т о. На ложата се е прикрепя вала една зжбчата линейка съ кука
к, която съ едно зжбчато колело з и дръжката д издърпва и ис
пжва назадъ тетивата. За откачани е тетивата едужилъ единъ лостъ
(спускъ с). коиго се съединява съ механизми, преминава ирЬзь ложата
п се показва отдолу.
Съ арбалета е могло да се пуснжтъ ок 2 изстрели в ь минута.
СтрЬлитЬ на растояние 10— 12 метра пробивали най силни гЬ тогава щ и­
тове и металически ризи.
Огненни СЪСТаВЙ .Йзнамерваннето на барута е било id. колко
столЬгпя пр'1»ди P. X. това се преписва отъ един на Китайците, а отъ
други н» Индийците. Състава на барутя е билъ както и па днешния
димен ь барутъ — см-Ьсь отъ сЬра. енлигра и вжглепъ.
ЛрабитЬ при търговските еп сношения съ Китайците и Индий­
ц и те научили нЬкпи свЬденмя за добивачието на баругя и наченали
да го уиотрквяватъ още от ъ VII в , като з.шалнтелеиь съетавь смЬсснъ
съ смолисти ц блажни вещества.
Арабите употребявали запалнитЬ вещества протпвъ Крьетг>п<с-
цитЪ съ пълна сполука; послЬднптЬ, като се възвърнали въ Европа,
расказвалн за огневетЬ. като за спърхес геетвеип явления.
По-<йьвършен ни я ржченъ сиособъ отъ Л*11 в. съ когото Арабите
употребявали запалителните състави се е наричала» бортабъ (чьр. -1)
н се е състоял ь отъ една топеришка съ верижка на края, на която се
е прикачвала една стъклена надупчена топка напълнена отъ с ъ ­
става. За действие съ бортаба, запалвалъ се състава и се хвьрлялъ
върху неприятеля.
Г ърците узнали тайната за пракението на запалителните състави
още въ V II в. п наченали да ги употребяватъ въ Европа, гдето ста
нали известни иодъ името гръцки оггпъ.
Въ втората половина на X в. (969 г ), Китайците изнамерили
ракетата, която се запалвала и се хвърляла съ една стрела на д а л е ч ъ ;
 7

съ това се получнлъ единъ горящ ъ спарядъ, който горЪлъ въ време

за бързото лстенпс.
Първото нспитание за тпотреблснието на барутя иъ Европа е
било въ първата половина на XIV в .1)

Огнестрелни оржжия.
Происхождение. Въ ХПГ в Арабите си служили съ едио оръ-
жие (чер. 5). което се е състояло отъ една металическа тр ъ б а (грЬвь);
в ъ т р е въ дъното li се туряло една тръбичка (камора), напълнена съ
барутъ (зарядъ); пр-Ьдъ заряда се туряло едпо металическо ядро (сна-
рядъ — к у р т у м ъ ).
Запалванпето на барутя ставало пръзъ едиа провъртяна на с т е ­
ната отгоре дупка (запалъ). За запалванието се употребявала една
пр-Ъкривена на края пръчка (палилка); пр-Ькривения край се нагорещя -
валъ п допиралъ до бар)'тя въ запала. Заиалепия барутъ горелъ и
образупалъ газове, които иехвьрляли круптума иа в ъ н ъ съ гръмъ и
пзв-Ьстпа скорость. О тъ действието на газовете пазадъ върху дъното,
оръжието п о л у ч а в а движение назадъ, което се иарича ритания
В ъ тр еш н ата празнина на туевьта (канала) е била гладка и диа­
метъра п се нарича още калибръ. Оръжието се е пълнило отъ предъ
(отъ устата).
Арабите за пръвъ п ъ т ь въ боя употребили огнестрелното о р ъ ­
жие в ъ 1342 год. в ъ борбата съ Кастилците при отбраната на крй-
постьта Алджрзпрасъ вч> Псиания.
Бомбарди съ сс наричали първите огнестрелни оръжия въ Е в ­
ропа Една отъ най старпт-Ь ръчни бомбарди е английската (чг>р. 7),
която сс пълни отъ устата; намира сс сега въ едшгь музей и снерЬдъ
Фросарда тя била земена отъ с])ажението при Огесу въ 134 6 г. За про­
изводство на изстрела опашката на бомбардата сс туряла па рамото и
съ една палилка съ фетилъ (чър. 6) сс е запалиалъ барутя. Между 1360
и 1370 1\ (въ XIV в.) се е появила английската бомбарда, която се
пълнила отзадъ. Тази бомбарда отзадъ имала едно сголу цилиндри ческо
отверстие, гдето се е турялъ затвора съ каморатя. като тая последнята
предварително се е испълвала съ барутъ и круш уяъ. Затвора сс дьр-
жалъ па местото ен въ врЬме па изстрела съ клинове. Последния видъ
бомбарди с ъ били изоставени по причина на не възможност ьта да сс за-

0 Вь Белгия ( 1313), Германия (1324 , Италия (1326 . Англия (1327), Испа­

ния 1331), Франция (1.338) и 1'устия ( 1389).
ггре промътсванието на барутните газове; т е се появяватъ по-послЬ въ
д ругъ пидъ и подъ названието отзадъ нълпипа пушки.
13ь XIV в. р ъ ч н и те бомбарди съ били доста распростраиеяп; на
опашката имъ се е прикрепяла дьрвсна дрьжка (ложа) които се е упи-
рала въ рамото, както е показано на чьр. 8. Р ъ ч н и те бомбарди имали
ц евь дълга 50 — 60 с. м. съ калибръ около 2 5 —35 м. м., сна]>яда е
билъ отъ крушумъ и съ диаметръ много по-малък ь отъ калнбра, прЬзъ
праздната междина м !ж ду крушумя п канала (зазора) се промъквали
барутните газове, отъ което се е губило миого полезна работа и стр ел ­
бата била ТВ? рДе слаба.
За да се уголеми действптслностг.та на ръчн ата бомбарда. у г о ­
лемили дължината до 2V, метра и теж и н ата до 30 кгр. Т ези д ъ лги
бомбарди нарекли ржчпи кулсерипи (Culbcr, Serpente, змия, чьр. 9). З а
стрелба отъ uo-теж кп те кулеврини биле нужни двама войника, отъ
които единия я дт.ржалъ, а другия палил ь отъ страна.
Въ X IV в запала наченали да правятъ отъ страна, н ъ за да се
обезпечи подпалванпето приспособили подъ него една п >лачка, на ко­
ято подсипвали малко количество баруть (чьр. 9 а). По-поел е барут-
ната поличка се покривала отгоре и така станало възможио да се носи
пушката готова за изсгрелъ
За да се умали рптанието, въ пекои образци на устната часть
пршсрешшали една висулка (чер. 10), която се уиирала в ь неподвижна
задьржка на бруствера или другаде за да задьржи часть огъ ританието.
П ал и тел ен ъ МехаНИЗЪМЪ- За заиалвание барутя въ поличката
отъ самия стрелецъ, като се дьржи оръжието въ д в е т е ръце и безъ
да се п р екъ сва мереиието, въ 1423 год. е вьведенъ палителент, меха-
низъмъ Този механизъмъ се наричалъ змейннкъ (чьр. 11 п 12). Той се
е състоялъ отъ е ;на дъска прикрепена отъ десната страна на лож ата
п подъ барутната поличка. Н а дъската отъ в ь н ъ на една осъ о е
прикрепена една ирекривена пръчка, коя го има горния си кран въ видъ
на змия, и тамь се прикрЬия фитиля ; тази прЬкривена пръчка, по по­
сле се нарекла пЪтле. О тв ъ т р е на дъската е имало единъ счуиенъ
лость л, който ее е съединявалъ съ осьта на петлето (змеиника). П а
заднпя край на лоста е налягала пружината п а е свьршвалъ съ едииъ
крава» к. Огъ действието на пружината вьрху лоста, иЬтлето е сто­
яло постоя и но исправено и, като се натисне на спуска нагоре, то се
навождало надолу и фитиля нодпалвалъ барутя въ поличката. Змен-
ника е има.хъ иеудобиостьта, че подпалвааието па барутя било бавно
н въ време, когато пуш ката се е приготовлявала, фитиля е го р е л ъ ;
влагата дъж да и гтр. указвали големо влияние вьрху п >диала. Заедно
съ въвсжданието иа зменниванамалили тЬжината на оръжието до 8 кгр.,
калибра до 20 м. м. и тЪжината на крушума около 50 грамма, а отно-
сителиня зарядъ '/л (*)• Така преправеното оръяше се наричало ?Гуткетъ

(*) Тежината на барутя отпоеитеяпо тЬжииага на крушума.

пли Арксбусъ (чьр. 13). За носенпе пуш китЬ и sa стрелба отъ г £ х ъ сж
нр-Ьдпазначавали по единъ отъ ио-енлнитЬ войници, наречени муш-
■; тери. За стрЬдбага отъ тйжкит-Ь още мушкети се е полагало по
•дна вила, която се е вбивала въ земята и на пея се е упиралъ муш-
:;ета при мЪрснието.
Пищове. Вь ерЬдага на XV в. се е появяло едно късо оржжие.,
което служило за вьоружепне на кавалеристи гЬ. за да могжтъ да стрк-
лягъ отъ коня съ една ржка. ГГова кавалерийско късо оржжие е на­
правено за ирьвъ ижть в ь гр. Ппстоля, отъ гдЬго е получило и на­
званието си иистолетъ, а у насъ се нарича птцовъ.
Кр&ГЛО 0ГНИБ0- В ь 1о17г Нюренберския часовникарпнъ Лчанъ Ки-
ф ‘)<ъ прЪдложилъ ново приспособление за запалванпето на барутя въ по­
личката. Запалванпето ставало съ нскрпт-Ь, копто се отделяли отъ трие-
нпето па едно стоманено колело п единъ кремъкъ, варади това сс
нарЬкло п крягло огниво. Кржглото огпиво (чьр. 14 и 15) имало една
дъска, която се прикрепяла отъ д'Ьсната страна на оржжието подъ по-
лпчката. Отъ въшсашната страна па огппвната дъска на една ось (бой­
на) е прикрепено едно стоманено колело о съ назжбена окржжиоеть,
която отгор'Ь се показва п р^зъ изр’Ьза въ барутпата поличка; отпр^дъ
иа друга ось се вьрти едно п'Ьтле; което па главата си има дв-Ь устни
п мЬ.кду тЬхъ съ едно витло сс застЬга единъ кремъкъ Подъ п-Ьтлето
има една пружина, която го държи устойчиво въ исправсно пли наве­
дено положение за да допира до окржжностьта на огнивото. О твжтр^
иа огнивната дъска има една бойна (плоска) пружина, свободния кран
на която се съединява поорЬдотвпмъ едно еинджирче или пластинка съ
огнивната ось. З а да се запъне огнивото, съ единъ ключъ (чьр. 1G) се
завърта огппвпата ось па 3/ 4 кржгъ, отъ това се навива и свива бой­
ната пружина, която се стреми силпо да отвьрти колелото; нъ на това
се противопоставя едпо пружинпо лостче (спуска), което влиза въ
единъ застжпъ на колелото.
З а да се произвЬде нзстр-Ьлъ, завива се бойната ось, навежда се
гЬтлото н сс натиска на спуска, отъ което колелото се завърта, силно
дра ще по кремъка, отдЬля искри и запалва барутя въ поличката.
Мушгсетпт-Ъ съ кржгдо огниво сж запалвали барутя по-бързо и
сж били по-безопасни при употреблението; нъ т*Ь сж били съ слоягно
устройство н кремъка ее е много ле но чу пил ъ. Заради това е употрЬ-
бенъ най-напред ь за въ луксозните оржжия, а по-послЬ и за въ н-Ькон
отъ военните, като за кавалерийските пищове попеже е могло съ тЬхгь
да се стреля псключителпо съ една ржка.
Въ края на XVI в. ложата получила по-удобна форма и мушкота
• сиабднлъ съ единъ дьрвенъ томполъ за пълнение и за чистение.
Дървения томполъ се е чупилъ твърдЬ лесно, тъп щото мпого отъ
мушкетеритЪ еж. оставали въ боя обезоржжени. Заради това въ П ру-
8
10

сия пр^зъ 1730 г. Л'-шолдъ Дисау зам-Ьнилъ дървения шомполъ съ же-

лЪзенъ п по-поелЬ наченали да го нравятъ о ть стомана
О тъ 156 7 г. въ Испания наченали да носять барутя п куртпума
за едно пълнение отд-Ьлно обгтти съ книга въ нпд ь иа цилиидръ (чьр.
17 а), коп го е познатъ у насъ подъ названието фчшекъ или птиронь IIpu
пълвението скъсвала се книгата на горнята часть на фишека сипвала
се малка часть отъ барутя на поличката. а останалата часть барутъ
се изливалъ въ канала, г. uocvrb крушума съ книгата се е дотикваль
въ канала съ томпола. До това вр-Ьме войника е получавалъ няколко
дървени цЪви съ баруть, кисия съ крушуми и ]югъ съ баруть за под-
сипвание. Б арутн и те цЪви и пб-послЬ фшнецит-Ь сж. се носили въ па­
ласки. Б ъ 1644 г. Густпвъ Адолфъ въведе патронташи отъ кожа, въ
които сж. се носили иьрвомъ по 10, а послЪ до 40 фишека.
Въ 1575 г. въ Франция се е ноявилъ щтсп. нарЬченъ по поол-fc
баНопетъ оть града Вайонь, гд*Ьго с* се фабрикували Първия щикъ
е билъ единъ д ъ л ъ гъ шигаъ сь дървена дръжка 1чьр. 18), която се е
пъхвалъ въ устата па щЬвьта и по този начппъ пуш ката се е п р ео ­
бръщала въ нужния моментъ въ хладно орлчжпе въ видъ на ника. Въ
1648 г. знаменития инжиперъ Вибат шмЬсто дървената дръж ка на
щика приспособили (чьр. 18 а) една трлчбка. която се нахлузвала оть
вънъ на усгната часть на пушката. Трлчбката съ една нащ)авеБа
шийка е била съединена съ шиша (самия щикъ). Трлбката. е имала единъ
изр-Ьзъ. въ който е влизала мушицата или д р у гь упорь за да задържа
щика на м-Ьстото му, както при стрелбата, тъ й и въ рлчиня бон. Съ
новото приспособление щика е можаль да стои на пуш ката здраво
щуЬзъ всичкото вргЬме на стрелбата и боя.
Кремъкови пушки. КремъковилНЬ огнива е,ъ изнамерени вь И с­
пания. нъ най-ирактичното пмъ приспособление за подгтялваннето на
барутя е направено въ Франция въ 1630 г о д . Мушкети съ такова ог­
ниво се нарЬкли кр<'мък<ви пушки (fusils a Silex) (чьрт. 18 а)
Крсмъковото огниво се състои (чър. 19 и 20) отъ една огнпвна
дъска, на която се съединявать вспчкитЬ останали части и която се
прикрепя въ ложата отл, доената страна на пушката. На дъската около
осьта з (чьр. 20) се върти пЬтлето ?, което иа главата си има дкЬ
устни л л и на него съ витлото е се зае гЬга кремъка Ог ь влятръш ната
страна на дъската, иа осьта па шЬтдсто, се пршсрйпя леш ника п, кой го
се върти заедно еъ иЬглето. Единия край на бойиата пружина се v пира
въ израза на д-Ьшнтса. а другия край е нрикрЬаенъ неподвижно въ
дъската.
Ако се завърти главичката на нЬтела, то ще се завърти н л-Ьгп-
пика, който ще да свие бойната пружина. П етлето се задържа въ за
пънато състояние отъ кучето с, което съ своя здчбецъ влиза въ заст.т,-
пит£. вр-Ьзанп въ долнята страна на л1шл ш ка Кучето се вьрти около
осьта о, закр-Ьиена на дъската и се държи съ злчбеца нагорЬ въ заетл\па
 11

a ainm m ca отъ действието па една малка пружина р. Подъ крака на

кучето се намира спуска с (чьр. 23), който се вьрти на осьта о и
•- йода на отдолу подъ ложата па пуш ката З а да се отпъне петлето
натиска се на спуска та да се заньрти зъбеца на кучето и да излезе
ъ застдша на лешника; тогава, отъ действието на бойната пружина,
завърта се леш ника а съ него заедно и петлето, което иада надъ ио-
.:лчката до запала. При изданието на петлето, кремъка се удря въ
i рнето колено на стоманеното огниво и, което съ долното си колено
. 'срива поличката к съ насштания на нея баруть. О гъ удара огнивото
е завърта около осьта си, отваря се и искрите, които се отделятъ отъ
удара, иодналватъ бапутя. За да се държи огнивото устойчиво въ за­
крито положение, а тъп същ о да се направи н неговото отваряние съ
пи голецо съпротивление (за пб доброто отделянис на искрите отъ удара),
, аеполагатъ нодъ него оть вьнкашпата страна на дъската една иодъ-
гнивна пружина »»; тази пружина поддържа огнивото съ горното са
перо и въ отворено и затворено положение.
II ьднсиието на пушката става по следуюгция начипь : 1*о запъва
се и Ь т л е г о ;2 о отмЬтва с*е огнивото; 3-о откъсва се съ зъ б и т е книгата
оть горния край на фишека и се отсипва отъ барутя малко на полич-
к н а , слЬдъ което огнивото се затв ар я; 4 о останалото количество баруть
се изсипва в ь канала, и 5-о куршума съ книгата се пъхва въ канала и
се дотнква съ шомаола до барутя.
Наедно съ въвеждан иего на кремъковитЬ огнива, намали се ка-
либра до 15 м. м„ тЬ/Кината на п у т к а т а до 5 кгр.. теж и н ата иа к у р ­
шума до 25 г р , а относителния зарядъ се увелпчилъ до х/2; тогава
оръяш яга станали достойно въоръжение за всичките войници п сгЬдъ
като го снабдили съ щ икь, оть края на X V II в. получило название
-охотни пушка (чьр. 18 а). Пехотната пушка имала дълж ина около 1,4
метра и могло да се етрйли огъ двй рЬдпцн. С ь нея с т р е л я ш на расто-
яипе до 00 крачки, като се мерили отг >рЬ по повьрхноегьта й или по
на 1 ранената иа устата мушица и отзадъ ирорЬзъ за мПрението ПНхо-
гннеца м<жалъ да носи до ПО патрона, които тЬжалп 2 5 вилограмма.
Това ново оръжие заставило отъ 1777 год. да сс извади оть
• бщото употребление иЬхотиата инка и отбранителното въоръжение
(шлемъ щитове и др.)» което като традиция се запазило още нЬколко
:.ремс въ кавалерията.
Крем ьковите пушки давали средно число около 30 °/„ осечки
не подпалван не барутя) и влажностьта указвала голЬмо влчяние на за-
лллванието. Т ъй на пр. единъ силенъ д ъ ж д ь вь сражението при Дрез­
ден ь въ 1813 г. ниправчлъ сьвьршенно невъзможна стрелбата. Точ-
•тьта i n стрелбата отъ мнрпата практика се опрЬделяла въ една цель
широка 30 м , висока 1,8 м. на растоянията 100, 200, 800 и 400 крачки
ьотвегетвенно 60 °/0, 40°/о- 25 /0. 20 % . Вь боя едно поражение се
: адало на вейки 500 до 1000 изстрела. Малката действителность на кре-
2*
12

мъковитЬ пушки тр-Ьбва да се прЬпише, м-Ьжду другитЬ причини, и

на разиоколичествснното отношение иа барутя коиго се изсипва на по­
личката и кои го е оставенъ за пълнеаисто; прЬдаванието на огъня е
продължително и причинявало чесго пжтп изм-Ьстванието на "пушката
отъ правата посока.
Тази система пуш ка останала на служба повече отъ ед и н н и Ькъ;
съ малки измЬнения тя служила ир-Ьзь всичкитЬ Нанолеонови войни и
до края на I -та половина отъ X IX вЬкь.
КзПСуЛЕИ СЪСТАВИ И пушки В ь 1780 год. хпмика^Яср woлсм*а из-
намЬрилъ хлорокалненага соль, която, като се съединявала съ силитра,
антимонъ или други извЬстнн вецества, образ) валь сс единъ състапч»,
които отъ удара или триениего се въспламеняваль. Дв-Ь години иб-иослЪ
ТЬвардъ открилъ гръмящ ия ж ивакч. който билъ още по сплнодЬйетвующь
и иЬ чувствитсленъ състав ь и се запалвали по еллцпя начин ь.
Въ 1807 г. Ш отландеца Форлтъ оть подобен ь на горнитЪ със­
тави е направилъ малки валчости капсули и ги е ирЬдиазначил ь за за-
налвание барутя. З а да се запаяятъ оть влагата, капеулитЬ сля се по­
кривали съ восчепа кора; за да се уп отребявать удобно тЬ сля, се на-
лЪиявали на киижна лента. З а да се направи горЬнисто по-продължи­
телно книж аата лента се с посипвала съ сЬра. ОгдЬлнатЬ капсули сля
били малки и неудобни за хващание и туря пие па мЬсгото за занал
вапие. КнижцптЬ ленти чесго пляти сля се запалвали и сля изгорЬиали
всичкит'Ь останали капсули.
В г> 1818 г. Англичанина Посифъ Лггъ нрьвь е ирЬдложидъ една
металическа м-Ьдна чашичка (чьр 21), въ дъното на коя го се ту р гал о
малко количество оть кансулния сьставь З а да се запалва барутя сь
металичния кансулъ трЬивало да се приспособять (нр+лхравятъ) нуш
кит!»; за послЬдната цЬль запала се продължавали прЬзь едва при­
бавка, въ която се павнтлювалъ единъ проби г ь усЬчонъ коиуеь и на
него се е нахлузваль кансуля (чьр. 22). Устни гЬ на кремъка па и йтлето
се зам-Ьннли съ едно чукче, на което долнага ударна часть е вдллчб
ната за да обхваща капсулната чаша и да задьржа частицитЪ й вь
случай че се нрьсне. Кансулното огниво има показания на чьр. 23, 24
и 25 видъ.
Така приспособенитЬ за зачалваане на заряда пуш ки се нарЪкли
капсулпи. ГГр-Ьправянието на старитЬ пушки е било вьзможио и иол-Ьзно.
8ащото: 1-о запалванието иа заряда е било по-бързо, безопасно и увЬ
рено; 2-о всичкия баруть отч» патрона се е изсипваль само въ канала;
3-о не е имало исходъ иа барутнигЬ газове, п 4-и влагата не е указвала
особенно голЬмо влияние.
 Набраздени пушки и видове
куршуми.
Появяваййе. В ь 14 80 г. ГиспирЪь 1{олщ)& отч» Виена пр-Ьдложилъ
една аутика, която била набраздена съ прави бразди. ЦЬльта на браз
дит-Ь била да се сч.бцгратъ барутните остатъци п да се улеснява пъл-
неппето оть устата, а още и да сс пъ( прЬчятствува на курщ у ма да-по­
лучава разиообразно вьртателно движение но канала. ПрЬзь сл-Ьдующсто
столЬтне Пгоренберския часовникари» Пвапъ Кифусъ пр-Ьдложилъ да се пра-
вятъ браздптЬ витдообразнн за да еъобщчвать еднообразно вьртагеяно
движение на куршуми, та тоя последния да се отклонява в ь една и с,ж-
ща посока; и действително въ поод-Ьдствпе се указало, че тия бразди
■•пособствува хи за угодТ.мяванне далЬчногтьта п точностьта на стрел­
бата. Вь начало-г , когато сд» въвели набраздеиитЬ пушки, числото,
вида и наклонението на бразди гЬ било твьрд-Ь разиообразио и зависило
повечето отъ прищевкитЬ ва майстора имъ.
НабраздеиитЬ пушки се наричали карабини и за ирг.въ п л ть
били приети въ 1645 г. отъ Баварцит-Ь. Вь Франция съ набраздени
пушки се вьорляжп.ш въ 1678 год счсциалнит!» части, нарЬчсни ка­
рабинери.
ТочнОсть-га на стрЬлбата е била но гол Ьма. когато зазора ва, ка­
нала е билъ еъвс-Ьмь м ал ъ к ъ ; пч» за вълнението на тЬзи пушки тр-Ьб-
зало вал честия куршума да се вбпва вь канала постоянно съ тпозшола,
за което се изисква много вр-Ьме; заради това вь вр-Ьмс на рсволюцаон
шггЬ войни Ф ранцузите изоставили своитЬ карабини и Паиолеонъ 1-й
при инспектиранпето вч» 1812 х'од. единь Црусски баталионъ из
викал ь: това е пай-нещ а-гного оръжие за единъ войникъ!
Пушката н а ДбЛБИНЯ Француския капитанъ Делвииь въ 1828
г. за да улесни пълненпето пр-Ьдложилъ (чьр. 27) една набраздена пушка
съ пявпвателно отзадч» дч»но, което е имало една барутва камора сь ди-
аметръ пб мадчлсъ отч» калнбра на пуш ката; крутпума на тази пушка
е билъ валчесгъ и съ диамегрь пб малагсъ отъ калибря, нъ за призва­
нието му се вбииалъ съ шомиола за да се распдеспе. РезултатитЬ отъ
тази пуш ка не сля били твърд-Ь удовлетворителни защото вбиванието
ва крушума е било разиообразно и той се е сплескуваль различно съ
форма неудобна за умаление съпротивлението на въздуха. Независимо
отъ казаиптЬ неудобства точностьта оть тази пушка, сравнително съ
тогавашнатНЬ гладки пушки, е била уголемена като 3: 2. Вь 1829 год.
Делвинь употр-Ьбилъ в ь Алжирската експедиция цилиндро-конически
14

расиръскателни крушуми н отъ топа врЪме наченаха да съзнаватъ по­

ложително че най добритй крушуми продълговатптЬ и заострени т-Ь
отир^Ьдъ, хсоито получапатъ при нзлизанието си пзиЪетно вьртателно
около осьта си движение.
П ьрвитЬ нспитвания съ продълговатите крушуми не са били
много сполучливи защото браздите не можели да съобщ авать на кру-
шума правилпо и достатъчно вьртателно движение около осьта.
Пушката на Т&вненя. Полковника отъ Фрапцуската армия
Тжвпеш> е пр-Ьдложиль въ 1844 г. да се отвитли дъното вь мушката
на Делвиня и вмЬсто него да сс за вит ли друго стоманено дъно съ
стьбло, което да съвпада съ осьта па ц-Ьвьга (чьр 28). i3a тази пушка
били предназначени продълговати крушуми сь ио малъкь диаметри огъ
колкото калнбра на пушката. При пълнениего на пуш ката курш ума се
пущал ь иад ь барутя и съ нЬюлко удара нашомиола сс вбивалъ вь гор*
пята часть иа стъблото, отъ което се раеширяваль и врЬзвалъ въ
браздите.
Въ това врЬме са направени обстоятелствения нспитвания да се
определи мерката за вбиванието иа крушума, нагслонеииего на браздите,
относителния зарядъ и формата на крушума. П уш ката на Тллшеня е
била приета съ крушума на Гаашзие (чьр 20), който пмаль диаметрь
17.5 м. м. дължина 1 '/* калибра, теж и н а 4 7 грама и относитялснъ
зарядъ '71о. Опита ипказаль, че поясите и улеите но цилиндрическнта
часть на крушума еиособствували за по д о б р и л гочноегь на стрелбата,
заради това вь крушума на Тамизие приспособили три пояси.
Пьлнението на пуш ката съ стьбло с изпскувало дълго нрЬме,
защого крушума требвало да се набива постепенно. Т еж ината иа кру­
шума е била голЪ.ма, заради това войника е могалъ да носи малко па­
трони. Тази пуш ка е стреляла до 1300 м Па растолнието 800 м. вЬ-
роягноегьта за удряние въ цЬль широка 2 п висока 1,8 м. се е опре­
деляла около 40 °/у.
Пушката на Мннье СЪ разшярлтелнл крушумн. П уш ката иа
Минъе се получава, кати се отреж е сгьблото въ пушката на 1жвненя.
П ървите нспиташш сь разширителните крушуми на Минье въ 184G год.
дали твърде добри резултати, което и предизвикало п ре правянното на
старите пушки съ стъбла. Крушума на Мннье (чьр. 80) отзадъ имадъ
едно коническо гнездо, въ което се туряла една желЬзна чаншчка 4 а
шичката е била много по-малка отъ круш ума; тя не е достигала до
дъното на гнездото и се е дьржала на местото си отъ трйнието. Отъ
действието на барутните газове чашичката, като ио лека, е начевала
да се движи пб-рано и сь ио голкма бързина оть крушума, отъ което
последния сс е разгаирявалъ п врезвадъ въ браздите.
По-посл-fe оиита показалъ, че ако стйните на крушума надъ
гнездото не са дебели и самото гнездо има подходяща форма, то раз-
 15

—прението и врЪзванпето може да стане п безъ приежтетвието на

ч-лличка.
СлЬдъ въвежданнето на разширителните терутуми пълнепнето
станало по бързо, а вр-Ьзвяниего автоматически иб добро и пб-едно­
образно Tip-Ьпряванието на всичките стари иугпки станало необходимо
и .:с*но Въвежданнето на набраздените пушки е бнло доотжнно и общо
ПушкЯ СЪ свивателня крушумя Продълговатите крушуми въ
ьрвнгЬ набраздени п у т к и излЬзлп тньрде тежки, заради това рита
наето в ь рамото било годемо а пачалпата скоростг» малка. За да се
v големи казаната скороетъ и да се умали })1ггаипето билн пап])авени
• язян изследвания, оть които вь Ш вейцария въ 1850 г. се оетановили
за една пуш ка сь шУмал ькъ калибръ (10 м. м.), която стреляла съ по-
хплки (17 гр.) нъ относително калнбра по-дълги (2.5 калнбра) крушуми
чьр, 31). Умадеипего на ка.тмбра спомагало щото крушума да се
прави по-дълъг ь. Задните части на крушума съ пб гол-Ьма относителна
дължина при изстрела начеватъ да се движ атъ по рано отъ предните,
тъ което топ се свиваль в ь дължината, а се разппирявалъ ио диаметра
п се врЪзвалъ в ь браздите Крушума, като пб лекъ, е получаваль ио-
голема начална скорость. а като по д ъ лгъ по-малко е губялт> отъ ско-
постьта си при лстението от ь сън роти вленпето на въздуха. Стрелбата
ъ куршуми, които сж хвьрлени съ по голема начална екоросгь и ко­
ито по-добре сиязватъ скороетъта въ врЬме на летението си, е по д а ­
лечна. .ю-точна и ио-полегата, т. е. траекториите по-малко се цовдигатъ
надъ мерната линия иоражава ц ел и те до по далечни раетояния и на по-
голЬмо иространстно около точката на падаипето.

МЬрнитЬ час ги на пушкитк.

Мкрение бззъ м к р н я к ъ Ме ре името на гладките пушки е ста­
вало п р езь една линия и еж стреляли на раетоянията за правия из­
стрела» т. е. на тЬзи раетояния, гдето крушума (траекторията) не се е
ондчгала ио-виеоко отъ иоловнп ь чсдовЬчееки ръетъ иадч» мерната линия.
МЬрната лпяпя се е образувала отъ щх>рЬзп (чьр. 32) н мушицата която
прикрепена надъ цевьта при устата ii Прамерваннего съ така устро­
ения прорЬзъ и мушица е било неточно и нееднообразно, нъ това
ьс се е забел Ьзва то понеже разсей ванието на изстрелите въ гладките
::ушкп е било големо.
Набраздените п у т к и сж имали точна и далечна стрелба, което
п$и-кукало по внимателна изучени и устроени мЪрпици и мушици за
стрЬлба на разни раетояния.
16

МушицитЬ са правени съ трпжгълпо еЬчение и съ страни, ко­

ито с а се схождали наьъпъ.
МЬрницитЬ и прорЪяит-Ь въ разшггЬ образци са различни.
Листовъ мйрникъ (приложенъ въ Астриiiската карабина съ ка-
мора отъ обр. 1837). Този мЬрннкь (чьр 83) се състои отъ два или
три листа, които се вьртятъ около отдЬлня шарнирн прикрепени от­
горе на цЬвьга. На лиечетата е имало ирор-Ьзи и три агьлнп дупки за
прнмЪрванис на нТколко опрЪдЬлснн раетояния.
Кол^нестъ м^рнлкъ съ прор^зя (чьр. 34) сс състои о гь нри-
крипенъ подъ правъ а г ь л ь лнсть, който се вьрти около единъ шар-
ниръ. На листовете отгоре има прор-Ьзн за стр-Ь i6a на най-близкото и
най-далечното растояние \ осьйиь това на дългия лнсть има нЬколко
прореза за стрелба салто на известни раетояния
Татсъпъ мЪрникъ е приложенъ въ пуш ки те на няколко държави.
згЬжду които и вгь Австрийската пехотна пушка обр. 186о. Този мЬр-
никъ може още да се мЬсти вь страни m своя шарпиръ, отъ което
прореза може да се отклони въ страни спорЬдъ сьотвЬтственно го от-
клониние па крушума.
М^рнякъ СЪ Х0МУТЧ8 (чьр. 35) се състои отъ една рамка, ко­
ято е прЬвита в ь основанието си; ир-йзъ р.ъба на оси вапиего минава
едипъ шаркмръ за съединение на рамката съ основанието и за вьрте
нието и. 1Га рамката се нахлузва едно хкнутчп съ прорЬзъ за ирим-Ьр-
ванпе на разните раетояния. Той се задържа на поставеното деление
отъ тр4шието. Нъ нреиивкота и на горния кран на рамката има про-
рйзъ за прим-йрпанне па най блиското и най далечното растояние. Подъ
петата (прЬвивката) на рамото има една пружина, която служи да я
дьржи устойчиво въ исирзвено и заметнато положение (такъвъ мЬрникъ
е билъ ирпепоеобенъ въ Француската пуш ка съ стьбло обр. 1853)
Вь пЪкои пушкп хомутчето на мерника се прави голЬмо кол
кото рамката и служи да уголЬмява внеочнпата на рамката за стрЬлба
на no-голЬмите раетояния. Т акъвъ мЬрникь се нарича Щитозг мЪрникъ
и е приложена» въ пушката на Дрейт отъ обр. 1841 г. (чьр. 50).
Мерникъ съ хомутче и степала се различава огъ дгЬршпса съ
хомутче, само че стен и те на основанието му сж пи-високи и иматъдвЬ
и повече етАиада, гдЪто се поставя хомутчето безь да се повдига рам
ката. Съ турянието на хомл гчето по ст а налага може да се постави
Mrfepnmca за нЬколко най-близки раетояния безь особенно внимание и
съ ио-голЬма бързина. Този впдъ м ерникь е пма.гь по-големи издающи
се части и първомъ с нрисиособенъ в ь Английската п у т к а Ъифилдг»
обр. 1855 г. (чьр. 55).
Секторенъ М ерникъ (чьр 56) се състои отъ двЬ спюйкч (квадранти),
м-Ьжду които на една ось се движи една прЬвита отзадъ мЬрпа Ьшшца съ
ирорЬзи на двата края. Пр-Ьзь прорЬза на задния край се прнмЬрва
на най-блнското растояние, а прЪзъ прЪдния прорЬзъ на останалите
 17

• •<тоянпя. Па стойкптЬ па ржба или отъ страната сж направени дЬ-

. -нпя съ надписи н а разните раетояния. Мерната дъсчица се поставя
з ь едно отъ разните положения съ з а т я г а ш г е т о на едно заежЬгателио
аип.7о, съ пружина н др. Т е зи мЪрпнци сж били н])иетп въ много
лушки. е д н а отъ които е Ш вейцарската карабина, образецъ 1851 г.,
дето дЬленнята с.ж биле пр^Ьвъ 100 до 1000 крачки.

О Т Д Ъ Л Ъ п.
Отзадъ пълнени пушки.
Появяз^няе Каза се, че първото отзадъ н ьл н 'н о оржжие е ан­
глийската б<>мблрда отъ втората половина на Х1\* в., коя го е била изо­
ставена още тогава по несъвършенството на затиориата часть. П рЬзъ
п риода на слЬдующигЬ пегь вЪкаизобретателите не преставали да тър-
сять н нвиамирать разни отзадъ пълня ни системи, нъ тру дностьта да
се упичтожи иромжкванието па барутните газове не можеше да се пр£-
одол be. По-отличптедните исиитани изобретения иачеватъ отъ първата
половина на настоящето столетие, отъ които заслужава да се поменжтъ:
Пушката, на Тисса ОТЪ Шоренбергъ, която е представена въ
] SO 1 г. (чьр. 37). Тази пушка е имала кремьково огниво, ц е в ь т а от-
задъ е била отворена и съ нормадио на осьта сечение; ложата по про­
дължение на ц евьта е била издълбана за да улесни вмъкванието на
патрона (фишека) и па затвора. Затвора се е съотоялъ отъ единъ вср-
тпкаленъ клипъ, който се дьржалъ въ време на изстрела отъ една
пружина.
Пушката на Давида е била направена въ Белгия прЪзъ 1831 г.
Тя сс състои отъ едно ттодвнжно затворно дъно, което сс е въртяло
на ось перпендикулярна на ц евьта и се отиЬтало н а и р £ д ъ ; въ зам ет­
натото иоложеиие дъното е затваряло тсанала. Единъ витловъ гголуци-
лпндръ, съединена, съ единъ сть. се е докарвала» нащгЬдъ за да об­
легне нъ затворното дъно. Каисудната пжтеа е била ва» средата на
затворното да»но и съобщението на огъня е било централно, (чьр. 38).
Двуцевката на Ле?оше- Вь 1831 г. Лсфош е направила» една
дпуцЬвиа пушка, в ь която за пьрвчн пжть е нрисиособенъ унитарння
чтропъ icoiiTo е пма.гь капсуля, барутя и крушума на едно. J (е ви т е
на пушката ее съединяватъ съ ложата съ ш арнирь, около конто се
завьртатъ за нълненнето отзадъ и за затварянието имъ.
з
 Тази система е приета за ловджийските и за луксозпите пушки,
която е останала за такава и до дпееь. Патрона за тази пушка (чьр ЗМ
се е състоялъ отъ една муклвена гилза съ металическо дъно, които еж
се съединявали съ книжно тЬсто (шпигелъ). Надъ шпигела се е ту-
рялъ барутя и крушума. а въ ншигели капсули пя съставъ съ едно
вертикално ппронче главичката на което се е показвала отъ вьн ъ на
гилзата. Когато гилзата е стояла въ цевьта, главичката се показва
презъ изреза й падъ пея. За въспламенявапие капсуля. пЬтлето удря
ио пироичето. Латуненото дъпо па гилзата е служило за обтюрация
(закривание иехода) на барутните газове. Р илзата се е иехвьрляла на-
вънъ, като се хваща и псгъргва за пирончето Тази пуш ка не е имала
примЬиение, като военно оржжие; нъ нейния унигаренъ и обтюрато-
ренъ патронъ е послужплъ като основа и показатель на пж тя за по­
нататъш ните из тронни я на отзадь нълнепата пушка.
По-нататгщно раЗВИТЯб* Въ 1ВЗС г. Дрсйзе направплъ една от­
задъ пълняна игленна пуш ка съ цилиндрически затворъ въ срЬдата на
който се движи отъ дЬйствието на една спиралия пружина, една
стоманена пръчка съ игла на края. Патрона е ушггаренъ и отъ кинжна
гилза. И глата пробива книгата и капсуля, който въспламеняна барутя
Обтгарацията се достига съ прЬдняга часть на затвора Псинтанпята
на Пруското правителство въ сжщата година дали сравнително твърде
добри резултати, заради това то се решило да въведе като общо иЬ
хотно въоружение пуш ката Дрейзе образецъ 18-41 г., описанието на
която ще да се даде пб-долу.
Въ 1845 г. Флобертъ е присиособилъ единъ малъгсъ унатаренъ
патронъ за салон ната си карабина. Патрона на Флоберта се състои отъ
една малка металическа частичка съ прЬвиги па дъното ржбове. Вътре
и околоврьсть на дъното ся е турялъ каисуленъ ударенъ еъетавъ, а
надъ него барутя и после крушумчето. Карабината на Флоберта ei
била открита отзадъ, гдето сж туряли патрона за изстрела. По при­
чина на малкото баруть в ь патрона за затворъ е служило самото петле,
което при удара по дъното на гилзата е възпламенявало капсуля и е
затваряло дъното иа цЬпьта. Патроиа на Флоберта (чьр. 40) съ крж-
говъ околоврьстенъ ог ьнь, как го и този на Лефоше с ь страииченъ
огънъ, е унитаренъ и обгюраторенъ. ТЬзи натроии сж дали първата
възможность да се разреши пъшрооа за пъднението на п уш ките отзадъ.
Б езъ него пеичкитк усилия въ продължение на пет ь в Ька бЬха останали
безуспешни, поиеже не можеше да се направи едно удовлетворително и
пб-трайно затваряние.
Пр еимущества.. Въ ш>|)вите времена не сж могли да прЬдгзпдяттЛ
всичките полкзнп страни на отзадъ пълнените пушки, заради това
усилията на изобретателите не сж биле оживени и прЬвъоружаваииетЛ
въ началото е било нерешително.
 19

Австро-Пруската воина въ 1866 г. показа нагледно преимущес-

т га па И руската игленна п у т к а пр-Ьдъ пълнеиата отъ устата Ав-
,1нска п у т к а . Тогава н ер еш и тел н о стта и ненавистьта, която имаха
тивь отзадъ пълнените пушки, се пр^Ьобьриа въ трескава деятелности
£\ пздирвание, ичш тания и прЪв ьоружаяание съ разни системи пушки,
ато гл\ се пълнили отзадъ. понеже сж се съзнали слкдую щ ите npb-
ам ущ еетва:
1 *о По лесно пълнение и исчразвание пуш ката въ всякакво по-
* ;('нис. Стрелеца при пълненнето ие се е раекривалъ.
2 -о УвЪренно употребление всЬкоп пж.тъ цЬлия зарядъ понеже
:укъ не било вьзможно разештиттието на барутя при пълнението.
3-о Едпобр •зно пълнение и невъзмож ност да се (гьлни пуш ­
ката по -вече отъ единъ пжть, което е ставало стри пълнените отъ у с­
тата пушки.
4-о Усмойчивос/пъ и правилно optsзвание на крушума въ канала.
5 о Върза, точни и далечна стрелба.
6 о Лесно чистение, намазваине и преглежда ние на пушката.
СиСТеМй 31ТВ0рй- Въ единъ кьсъ периодъ се ноявплп пуш ки съ
разни системи затвори, които могжтъ да се раздЬлятъ на следую щ итЬ
т и главни грунии:
1 -о Иглени и пушки, конто стр ел ять съ книжни патрони и заттал-
i лието па капсуля става съ игла. 2 -о Пушки съ блокови ватвори, които
<грелятъ съ металически патрони и запалванието на капсуля става
рСакновенно съ у д а р ъ ; затворите на тЬзи пушки иматъ неправилна
: мстрическа форма и 3-о П уш ки съ цилгшдропълзящи затвори, удар-
ни ди сь опирална пружина и патрони съ меташческа гилза
У словия зд, добхръ затворъ. Отъ всЪки вндь затворъ се изис-
I загь следующит-Ь условия:
1-о Да блгде здравъ, простъ и неповрЬдпмъ отъ стрелбата н
лглгата му служби; да може лесно да се сглобява, разглобява и чисти.
2 -о Да не се отваря, или отвьрта при пзстрЬла отъ действието
^ . бирутнитЬ газове назадъ.
3-о Да затваря канала и да запазва иехода па барутпитЪ газове
* 4 зядъ. Това условие в ь пуш ките, които стреля гь съ металически
I п лзи се достига отъ самата гилза.
4-о Затвора требва да бжде безопасенъ при пълнението и носени-
-*• • напълнена пушка, а именно: а) да не може да стапе изстрелъ въ
I ьме на затварянпето; б) да не може да се произведе изстрелъ, когато
■■гзора не е добре затворенъ п в) да има и ре д иаз ите л е нъ застжнъ (бе-
.15 .. но положение) щото, когато пушката е пълна, да може да се носи
1* 6 слъ опастностъ.
5 -о Да има приспособления, които да изваждатъ слЪдъ изстрела гил-
|£ i а н да я изхвьрлятъ иавънъ. Тези прггопособдения се наричать ис-
I _ чъ и отражатслъ. За по-лесно издьрпиание гилзата затвора требва
20

да бъде направенъ така, щото отначалото да расклаща малко гилзата

че посл-Ь да я издърпва.
6 о Огнивото тр-Ьбва да сс състои отъ малко и здрави- чисти;
п-Ьтлето да може лесно да се запъва. Огт> действието на пружината да
може ве/Ькога да се подпалва капсуля.
Сл-Ьдъ това що да се црнетъпи кьмь описанието на нЬкои отъ
н 6 интересиитЬ пушки отъ горнитЪ три гр у ш ш ; отъ самото оипсанно
на всЬка система ще да се види, гдЬ н какь с ъ удовлетворени усло­
вията, които се изнекуватъ отъ пушката, затвора и огнивото.

Игденеи системи.
ПуШКДТ£ ДрЕЙЗЗ (лис. V) е била приета за в i оръженпе на Пруоката
армия въ 1841 г . ; съ пея съ. биле въоръжени IIрусигЬ upiaa. войните.
в ъ IbGl) и 1870 г.
Калибри на п у ш к а т а ................................. . 11, 54 м м.
Дължината иа п у ш к а т а ..................................1,3(5 м..
Т еж и н ата на п у ш к а т а ................................... 4, 650 кгр.
Т еж ин ата иа п а т р о н а ....................................... 40 гр.
Т еж ината на к у р ш у м а «41 гр.
Началиата с к о р о с т ь ............................................ 2У(> м.
Тази пушка (чьр. 42; се състои отъ ц4звь кутия цилипдронълзящъ
затворъ и oi ' httbo съ сиирална пружина.
Ц-Ьвьта пма набразденъ каналь съ бразди; задъ набраздената часть
има гладка цилиндричсска и комическа части за иом-Ьстювание патрона
съ куршума (патронника сь куршумевия входъ). О гъ вънъ па ц-Ьвьча
има отщгЬдъ мушица, а отзадъ едииь щптовъ м-Ърншсъ за стрФлбн до
800 крачки. Заднята цилиндричсска часть на цЬвьта е иавитлеиа и
свършва съ едииъ гладъкъ конусъ о (чьр. 44).
Кутията к (чьр. 44) служи да се помЬстюва и да се движи вь
пея затвора при отваряннето и затваряиието. Т я се завптлюва на за \-
нята навитлена цплпндричесчса часть на цЬвьта. Отгорй на кутията има
изрЬзъ, който отпр-Ьдъ и въ дЪсно се разширява и образува прозорецъ съ
рамо, гд-Ьто опира дънера на ръкохватката на затвора, когато е затво
реиъ. Въ кутията отъ вътрЬ се показва коническия край на цЬвьта,
а по ср-Ьдата въ дъното й се намира изрЬзъ, гд-Ьто се показва зъбеца
8 (чьр. 45) на снускателя.
Спускателя. О гъ долу на кутията се ирикр-Ьпява една плоска
пружина, която е закр-Ьпена сь иигло с, на другия край на пруж ината
и.ма единъ зъбеца, з, който се показва прЬзь ндрЬза вь кути ята; на
същ ия свободена. край на пружината е прнкрЗшеиъ спуска с.
Затвора е една цилпндричеека тръба, която отгор-fc има, р ъ к о ­
хватка р съ д ъ н е р ъ ; тя служи да направлява затвора въ кутията и да
образува съ рамото на прозореца й рамень уиоръ при изстрЪла. Въ
 21

. '.линдра отпркдъ има едно кшшческо разсширенпе, което, при загво-

нъ затвор ь, обхваща задния коническн кран на цевьта о и затуля по­
да на барутиитй газове. Отпр-Ьдъ вь канала на цилиндра се завит-
.нова сдпа бойни -главичка (стрЬла), която образува предното дъно па
1твора Между цилиндра и стрелата отнрТдъ се образува едпа около-
;; ьгтпа праздшша, вь която барутните газове се разелгшряватъ и раз-
нпгк останки оть .агрона влизатъ и догарнтъ. lvauaaa в ь заднята
часть на цилиндра е разшнрень и тамь се образува единъ пчмсъ илвътрЬ
чьр. 46), за к о й т о закача гь заетъ п и тк на пружината ч.
Отдолу затвора има едипъ продълговатъ изрЪзъ. който завърта
на лТво; в ь този изр Ьз ь ос помйстюва зъбеца з на опускателя и позво­
лява ва затв р. цилиндръ, когато е загворенъ, да се завь])та отьдЬ сно
на л-Ьио и да се издърпва назадъ Отзадъ цилиндра има един ь чсгвьр-
титъ вр-Ьзъ у (чьр. 42), гдкто влиза носа п на огнивната тръбичка.
Огни >ошо се състои отъ една бойна пружина съ тржбичкапм ту
пглопоситслъ а, и игла и.
Тръбичката т е закрита само отзадъ съ едно дъно, тцгЬзъ което
преминава иглоноеителя. ОтгорЬ на тръбичката има единъ дълбокь
улей, вь който влиза перото и главичката на пружината ч. Т р ъ ­
бичката отзадъ свършва съ единъ носъ п. който служи за движението
й съ р ъ к ата; отдолу въ тръбичката има единъ продълговати изр-Ьзъ,
зч. който се движи зъбеца на кучеи ц ет> •?. Плоската пружина ч съ
главичката си отщукдъ обхваща иглоноеителя; отзадъ тя има два зас-
т ъ п а у и ч (чьр. 47) и едпа прЪвивка ч (чьр. 4 6 ) ; застъпитЬ служатъ
да заокачагъ вь пояса на цилиндра и да задьржатъ тръбичката въ
нр-Кдне затворено и въ задне нздръпнато положение.
I /глопоснтсля пр-Ьзъ средата си има каналъ за и г л а т а ; отвънъ
лма два цилнндро-ковичеекп прага, оть конто задния служи за да
бразува ирЬденъ упоръ иа сипралията пружина и за прагъ, гдкто се
г.ркдипетавя зъбеца иа сиускателната пружина. И глата е прикрепена
отзадъ вь иглоноеителя; тя е дълга и може да премине барутя и да
достигне капсуля.
ДЬйствивто па мектизмитЪ. П р 4 д ъ изстр-Ьла тръбката се намира
запр-Ьдъ, носътъ и п влиза въ врТза на цилиндра и задния зао.тъиъ
на плоската пружина достига прЬдъ иояса у , иглоноеителя се намира
дздьрпнатъ назадъ, задния му прагъ е запренъ задъ кученцето и бой-
дата пружина е спига; слЬдь изстрела пружината се растЪга н изнася
шшр-Ьдъ иглата съ иглоноеителя. За да се приготви пуш ката за новъ
изстрЪдъ тр-Ьбва: 1-ода се натисне надолу прЪвивката на пружината
:: за носътъ п да се из. ц.рпа тръбичката назадъ за да изл-Ьзе от ь вркза
па цилиндра. Пздьрпванието назадъ се ограничава отъ предния застъ п ъ
на пружината; 2-озавьрга се съ ръкохватката цилиндра, които заедно
v-ъ тръбичката може да се издьрнва назадъ; 3-о Т уря се патронъ
о дотласкува се цилиндра съ ръкохватката п се завьрта на дКспо;
: -с Т ръбичката е остаиала назадъ, заради това бутва се носътъ п на-
пр-Ьдъ, догдето влЬзе въ врЬза, а задппя застлшъ па пружината стане
пр'Ьдъ пояса у на цилиндра; при това движение иа тръбичката зъбеца
задьржа иглоноеителя и свива пружината. Ба да се произведе изстрЬлъ
тр*Ьбна да сс натисне на спуска, да сс понижи зъбеца и да сс освободи
иглоноеителя.
З а да сс постави пушката на пр-Ьдпазител но положение, трЬбва
да се установи само до четвъртото дЬйстпс включително.
При нълнепнето не е нъзможпо въ никои случаи да стане цзстрЬлъ.
защото иглата е отзадъ и по капсуля не става ударъ. Ок>ро<-гьта на
стрЬлбата е около 5 изстрЬла вь една минута. ВрЬзв ништо на крушума
поер-Ьдетвомъ шпигеля не е особенно добро Обтюрацията иа барут-
нитЬ газ -ве се достига сь коиическн гЬ повърхности на затвора и цЬвьгя,
в ъ отъ триенпето на повърхност итй затварянисто изисква усилие и об
тюрацията ие е сьвьршснп а. Сглобяванието, разглобяван нето и смЬня-
ваинето часгптЪ на пуш ката е просто, лесно и бързо.
Патрона па тази пуш ка (чьр. 46) се състои оть една книжни
гилза, кт> която се туря барутя, н»дъ барутя сс туря ишигелъ (кнпжио
т ’Ьсто), вь конто е обвита дол ната половина на яйцевидния кр у ш у м ь;
въ дъното на пипнела е туроиь капсуля. Щ ика ( чьр. 4i) с ш иш ь сь
четвъртито c'J»4(Biie, той има тръбичка съ хомутче за закр-Ьпяванисто
му иа ц-Ьнъта
Пушката Шаспо (листь Л*1)е била приета в ь Франция въ 1806 г.
Съ тази пушка бЬ иъоръжепа Фрннцуеката армия прЬзь пойната въ
1870 и 1871 г . ; no -пос.тЬ се прие за въоръжение на Грьцката войска
и сега служи като резервно въоружение Съ тази пушка бЬха в ьоруженц
пьрвитЬ Български опълченски дружини прЬзь РусСко-Турската война
в ь 1877— 78 г.. заради това тя с първия прЬдставнтель иа нашето
ръчпо огнестрнлно оръжие.
Калнбра на п у ш к а т а .....................................................11 **
Дължината „ » 1,3 м.
Т еж ината „ 4,05 кгр.
*. И крушума 25 гр.
„ „ п а т р о н а ............................................... 32 гр.
Пачал. скорость па к у р ш у м а .................................. 420 м.
Пушката се състои отъ ц-Ьвь съ кутия и цилиндропълаящъ затворъ
съ спирално игленно огниво.
ЦЬвьта на пуш ката има набразденъ каналъ съ 4 бразди, които
се виятъ отъ дЬсно на л^во. Отгор-fc па ц евьта има отирЬдъ мушица
а отвадъ мЬрникъ съ хомутче и стъпалца.
Кутията к (чьр. 51 и 52) се навитлюва на дънера на цЬвьта, отгорЬ
й има разрйзъ, който отпр-Ьдъ и въ дЬсио се разширява и образува прозорецъ
пп. Прозореца служц за по-лесното турянпе пагр шитЬ в ь кутита и за
завьртявание въ него гребеия па затвора. Отзадъ пуш ката свършва сь
една опашка, прЬзъ която минава витлото за съединението й съ ложата.
 23

Отдолу клгтията има единъ упоръ у , който служи да се противи на

движението н язяд ь; ир-Ьдъ него има единъ изр-Ьзь, пр-Ьзъ кой го минава
зъбеца а на епуокателната пружина. Отд-Ьено на кутията се навитлюпа
витлото г за занирание затвора при издьрпиапието му назадъ.
Спускптеля сс състои оть една и руж пи а, която с прикрепена
подъ тсутията съ витлото б На свободния край пружината има зъ бец ъ
к-йто излиза ирЪзъ израза вътр-Ь въ кутиига. На същ ия край е ири-
кр-Ьпень спусъка е, който преминава пр-Ьзъ ложата ti сс показва отдолу.
Затвора (чт>р Г»7) се състои отт> единъ цплиндръ и стрЬлка. Ц и­
линдра отвън ь има единъ гребень сл» ръкохватка, коиго служ атъ за
движение и правн.шо направление тга цилиндра вь разрЬза на кутията.
Гребеня служи още да се завьрти въ прозореца на кутията и да обра­
зува рамоиъ ) иоръ прп изетр-Ьла. До прЬдния срЬзъ иа цилиндра има
единъ околоврьстснъ улей. въ който сс разширяват ь газоиегЬ коиго
уси-Ьятъ да се промъкнагъ подъ затвора. Огдолу и отдЬено вдлъж ь на
цилиндра има два улея и п в, гдЬто се намЬстюватъ сиускателния
зъ б ец ъ и задьржатлткото витло при движението на цилиндра (чьр. 57
и 53). Вь симетричната плсскость на ръкохватката има единъ малъкъ
врЬзъ. който служи да се умира петлето при пздьрнвание затвора назадъ;
о ть дЬено, до уио])ното гигЬздо има дв-Ь коритця, едното ир-Ьдиазително,
а другото бойно, което с и6 дълбоко. В ь цилиндра отпр-Ьдъ и отзадъ
има иавптленп но едно пробито дъно; пр-Ьзъ ир-Ьднето минава иглата,
а пр-Ьзъ зад нето иглоноеителя и служи за задецъ упоръ на бойната
пружина.
Лайната главичка (чьр. 54) нр-Ьдетавлява една тръбичка сь единъ
диекъ к ь ср-Ьдата. Въ опашката на тръбичката има п-Ьнецъ, който се
пр-Ьдпоставя задъ витлото й (чьр. 57), а това се навитлюпа въ гребена на
цилиндра за да я задьржа. Въ опашката иа бойната главичка се на-
хлузватъ каучукови кръгове, които отъ дЬнетзиего па барутнит-Ь газове
по диска се свивагь. разтгптряватъ се по диаметра и закривать прохода
на бярутппт-Ь газове. Пр-Ьдъ диска до края но тръбичката (около стр-Ь-
лата) остава празднина, която служи да угол-Ьми бар}тната камара.
Отчвото (чер. 53) се състои отъ една тръбичка (кЬтлс) т, игло-
писитоль п спирални пружина и игла и.
ПЬтлето отгор-Ь има гребень за направление на движението. Вь
гребепа отзадъ има сЬдло с за хнащание сь прьста при издьрнванието;
отпр-Ьдъ и подъ гребеня има една висулка, к >ято влиза вь уиорното,
пр-Ьдмазителното или бойното гп-Ьздо епор-Ьдь положението па цилиндра
(о-гвьртино, иолуотвьртяно и завьртяно съ спуеяатъ спускь). Отзадъ
на и-Ьглето и подъ еЬдлото има едпо колело о, което служи да ума­
ля ва трнението прп движението па затв ра въ кутията
Лглпиос пп лм сс съединява сь и Ьтлето поср-Ьдствомь едно дънце,
което се подава подъ пЬтлсто и образува прагъ за егшрание петлето
при затварянието на затвора.
24

Иглоноеителя отпр-Ьдъ има сЬяенпе на буква Т и съ обратното

празно еЬчепие въ основанието на иглата се съединява сь тая поелЬд-
нята, На стъблото се нахлузва синралната пружина, която отпрЬдъ
облЬга въ вЬнеца на иглоносигелл, а отзадъ — в ь дъното на цилиндра.
ДЬйаивияпш па м1;кшнзма. СлЬдь пзсхрЬла висулката па иЬт-
лето се намира вь дълбокото (бойното) корито на цилиндра. Прага иа
пЬтлето стои прЬдъ зъбеца з. Пружината е расгЬгната, иглата е изне­
сена напрЬдъ и на в ъ н ь отъ стрелата.
За да се напълни пушката, трГ.бна да се издърпа иЬтлсто на-
задъ до като спускателния зъбец ъ прЬмине прЬдъ прага и да се въз-
вьртн ръкохватката; тогава висулката доха.кда да опрЬ въ упориото
гн-Ьздо, което нс позволява на иЬтлего да се върти при издьрпванието
му назадъ; елЬдъ като се издърпва затвора назадъ, туря се патрона въ
кутията и съ обратно движение на затвора иаирЬть дотлнскува сс па­
трона и затваря се затвора, като се повърне ръкохватката на дЬено за
да образува упоръ. При постъпателното движение на затвора паирЬдь
спускателния зъ б ец ъ задържа ц-Ьтлето п свива пружината, а при ио-
връ 1цаиието цилиндра бойното му корито дохожда противя, висулката
на пЬтдето. За да се произвЬде изстрЬль наляга сс на спуска. до­
гдето зъбеца освободи п Ьтлето.
За да се постави затвора въ предпазително положение цилиндра
се завръща догдето предпазителното му корито дойде иротивь висул­
ката на иЬтлето и сл-Ьдъ това петлето сс спуща
Затвора въ предпазително положение ие може да се отвьрти и
и не може да се произведе изстрелъ, защото иглата не излиза вънъ
отъ стрелата. З а да се прЬмине въ бойно m ложенне, издръпва се пЬт*
лето на навънъ и завърта се затвора на дес.но.
Jlaiupojta (чер. 58) на п у т к а т а Ш асио е отъ кппжна гилза съ
металическо дъно, въ което е туреиъ и к ап су л я; крушума е отъ раз­
ширителните.
]Цчка (чьр. 50) е д ъ л ъ гъ ножъ (байонегъ) съ металическа дьр-
жка съ ефесъ и пружииесто приспособление за нахлузванпето н дър­
жанието му на пушката:
К аучуковите кръгове на стрелата отъ студа, отъ смазката и отъ
продължителните удари, губятъ отъ своята мъргавииа, отъ което и
обтюрацията на барутните газове нс е добра и е непостоянна.
Сглобяванието, разглобякаипето и е.мЬнявание ч а с т н т н а затвора
въ пушката Ш аспо е сложно м бавпо.
Металическото дъно на патрона не обтюрира (запира) иехода на
барутнитЪ газове. Капсуля на тЬзи патрони чесго и ъ ги се пръска и
раня ва стр Ьл i щ тЬ .
] I тленните пуш ки по системата на /ьирлс и Каркано с ъ били
приети за въ Рускатата (1808) и въ Италианската войски ; тЬ иматъ
анналогично устройство на приведените т у к ь двЬ но пьрви системи.
 Блокови системи
Разделение, в ь таза категория влпзатъ всичкигЬ пушки, които
маг-ь затвори еъ неправилна геометрическа форма и се вьргятъ около
една ось, я пе пълзя ще напръдъ и назадъ. СпорЬдъ положението на
осьта на вьртението, т-Ьзи системи се разд-Ьлятъ па:
1 о Тцбтщти, когато осьта на вьртенпето е отъ страпа и пара-
.'.слна на осьта на канала. (Шпайдоръ, Кринтса и др.).
2 о ОтжЪпти нагорЪ, когато осьта на вьртението стои отзадъ
или отпр-Ьдъ и перпендикулярно па осьта па канала (Берданъ Л§. 1,
Ллбиии, Венцелъ и д р ).
3-о ОтмЪппн пазадг, когато осьта иа вьртението е подъ и пер­
пендикулярно иа осьта на канала (Ремиптонъ).
4-о и.гавающи, когато осьта на затвора е отзадъ, подъ и псрпеп-
днкулярно па осьта на канала п за отваряне потътзатъ въ коритцето
(Пибоди и Хенри-Мартини).
5-о Смесени (клннови) се наричатъ тЬзи блокови затвори, копто
не принядлЬжатъ нито къмь едпа отъ горнитЬ системи.
Пушката К р я н к а . Тая пуш ка (лпеть ATI) е приета въ 1867 г., съ
нея бЬ въоружена пс-голЬмата часть отъ Руската армия пр-Ьзъ вой­
ната въ 187 7 —78 г. Значително количество отъ тЬзи цушки се нами­
рат* въ наиштЬ с кмадове и могдчтъ да поедужатъ за въоружението на
.астъ отъ опълчението, ако педостигватъ другптЬ пушки.
Калибра на п у ш к а т а .....................................................15,3 м. м.
Дьлжпната на „ ................................................... 1,8 м.
ТЬжнпата на п у ш к а т а ............................................. 4,5 кгр.
Т-Ьжеста на пат})опа 55,5 гр
„ кругаум а 36 гр.
Начална скоростъ 300 м.
Ц Ьвьта е набраздена съ 4 бразди, коит з се виятъ отъ лЬво на
д-Ьсно; задиата часть на канала (патронника) е гладка, отпр-Ьдъ малко
к ническа, а отдзядъ — цилиндрическа и свьртпва съ едно околоврь-
•тно разширение за да се пом Ьсти въ него вЬнецана гилзата. ОтгорЬ
на ц-Ьвьта е прнкрЬиена неподвижно мушицата п иодвиженъ въ страпа
едниъ секморенъ мЬрникъ. Ма задник край на цЬвьга е навъртянь единъ
-./юизовг дънеря. въ който е направено влагалище за затвора (блока). Вла­
галището отпр-Ьдъ е иолуцилиндрнчееко и има единъ поясъ съ два
коловрьстни улея Отзадъ влагалището се продължава въ видъ на на­
йлон ио корнтце, което облЬгчява турянието на патрона и изважданпето
на гилзата. Отъ лЬвата страна на дънера има дв-Ь уш и y 'n if', прЬзъ
- ито минава и се навнтлюва на края осьта, която служи за осъ иа
вьртението на затвора; отъ дЬсната страна на затвора има едно иро-
2G

зорче, въ което влиза носътъ Н на затвора и образува упоръ при из

стрела.
Затвора има формата на влагали гдето; отъ дЬсно има едно vxo,
съ което се нахлузва на осьта за вьртението, а оть лЬпата страна
свършва съ едннъ нось н за отваряипе н затваря ние затвора н да обра*
зува въ прозорчето на дънера раменъ упоръ при пзотр-Ьла. Fla дол пята
страна на затвора има два пояса, конто влпзатъ въ улепгЬ на влагали­
щето и образуватъ дъненъ упоръ при пзсгрЬла. ПрЬзь затвора прЬ-
минава единъ капалъ, въ който сс иомЬстюва ударника у съ жилото.
Ударника има видъ на дизпндръ съ главичка отзадъ. ио която удря
н-Ьтлето 11. Движението на ударника панрЪдъ и назадъ се ограничава
отъ витлото 6, което минава прЬзь продълговатия изр-Ьзъ на ударника.
Удара но ударника се пр-Ьдава на жилото, а отъ него иа капсуля.
Псхвъргача ч (чьр. G3) е едно лостче което се иомЬстюва вь единъ
изрЪзъ въ .тЬиата ир-Ьдня ст-Ьна на дънера и се вьрти около една вер ­
тикална ось Единия край има нокъть, който захваща вЬнеда на гилзата;
другия край излиза в ь л-Ьво и вънъ отъ дьчера и свьрш ва съ едпа
главичка, но която удря блока при отварянието за да завърти влхтрЬт-
ния край и да нзмдлше гилзата.
Огнивото (чьр. 08) е страннчио и сь плоска пружина, която се
располага задъ пЬтлето (француска система). ВсичкитЪ части с& распо-
ложеии на огнивната дъска, която се туря от дЬсно вь гиЬздото па ло­
ж ата и се прикр4пява сь двЬ витла. ПЬтелътъ се нахлува на в/.нкаш-
ното четвъртито сЬчение на осьта и свършва отгорЬ сь единъ гребень.
на който се действува за издьрпваиието му; перпендикулярно и отъ
лЬво отъ гребеня е възвито })амото в, което произвежда удара ио удар-
ппка. Отъ в&трЬшаата страна на дъската п накь иа четвъртито сЬ-
чение на осьта се нахлузва лЬппшка /г‘ н;‘ т, конто отзадъ сь нериж-
ката б се съединява сь свободното перо на бойната прулсинайГ д в, а от­
долу си има два застлша т и в.
Надъ л Ь ш ш к а се нртинхтлюва еъ три витла б' б" н б"' една
упорна дъска, която има една цилиндрическа дупка и заедно еъ дч аката
па огнивната дъска служат ь за възглавнички на вьртенпето на б ината
ось. К ъсото перо на бойната пружина 7 д е прикрЬнеао неподвижно
хсъмь огнивната дъска. Подъ лЪганнка има едио кученце (чьр. 64) еъ
нормалеиъ к]>акъ н аиънъ; то се вьрти около гладката часть па вит­
лото б ” и отъ хуЬйствието па малката пружина а и яд и хм прЪдния си
край пагор-Ь и влиза въ застлшитЬ на лЬшника Подъ геракt на кучен­
цето вь срЬдата на ложата е прикрЬиеиъ единъ спускь с, ie< иго се
издава отдолу подъ ложата и, като се натисне, повдига задния край на
кученцето.
Ако сс завърти гребеня на и-Ьтлето назад ь, завърта сс осьта, а
съ нех-о н .тЬхиника, отъ което се свива пружината. ПЬглето остава за-
 ъиато и пружината счшта, защото иосътъ на кученцето влиза въ единия
: uoc«rfe въ другия засгжпп п задьржа обратното двичссине на пЬтлето.
За да ее отпъне пЬглето трЬбва да се натисне на спуска за да на­
тисне на крака на кученценцего н това иоолЬднето да извади носътъ
л оть застжпа на лЬипшка; тогявг от в дЬйсгвпето на пружината п е т ­
лето пада съ размахъ п сила, колкото е нужио за въспламененпе па
капсуля.
За да се приготви пуш ката за пзетр-Ьлъ т р Ь б в а :
1 о Да со запрЬгне тгЬтлего; 2-о да се отвори затвора, съ което
ще да ее иет-Ьгли гилзата оть прЬдишяня изс.трЬлъ; 3-о да се тури и
дотикне патрона въ патронника; 4-о Да се затвори затвора. За да се
произведе изстрЬлъ пушката ее прпмЬрва и се натиска па спуска.
Ложата н а пуш ката е отъ орЬхово или брястово дьрво. ЛожитЬ
отъ брЬсгово дьрво сля полпровави.
М от ика (чьр. 65) ее (състои отъ два сектора. мЬжду които се
движи едно щитче съ прЬвивка и прорЬзи на краищата. Щ нтчсго се
вьрти около гладката часть на едно витло, коого прЬмииавя пр-Ьзъ
сектора; то се установява на мЬстото отъ едпа задьржка, която го об­
хваща н задьржа. Задьрж ката се нахлузва на витлото огъ дЬсната
трана па сектора и се притиска къмъ иего отъ сжщото витло.
ДЬленията за иостапяиие агЬрника сж направени чрЬзъ 100 до
I 200 крачки. Задния мрорЬзь образува постоянния мЬрнякъ на 200 крачки.
Патрона (чьр. 67) се състои о гъ една леко коннческл цЬлоистЬ -
лена гилза сь прЬвнти ржбове на дъното; за да сс оздрави отслабе­
ното дъно, вжтр-Ь въ гилзата се туря една латунена чаша Въ гилзата
се туря 5 грам.ма баруть и отгорЬ му единъ разшири телень круш ум ь
съ чаганчка, конто тЬж и 36 грамма; крушума ее отдЬля отъ барутя сь
тьнъкь кпнженъ кржгъ.
Щигса има ш ш пъ (острило) съ трижгьлно сЬчение, голЬ-
мото основание на което е паралелно на вертикалната плоскость
иа осьта на канала. Острието е отклонено на в ьи ъ и негов то
иродъджеипе ерЬща шията па приклада: това е необходимо за да не
тава вьртенпе иа щика въ страната на мушканмето Острилото се съе­
динява сь една шийка, която сь тржбката ее в ах л /зва на устата на
цЬвьта. Тржбата на щика има единъ колЬяестг» изрЬзь, прЬзь който
минава мушицата. Па тржбката има едипь пЬнецг., надъ който ее вьрти
диа гривна (хомутъ), която служи да заг-Ьгне отдолу мушицата и да
не позволява иа щика да се отвьрта и изважда случайно.
П уш ката кринка има просто и здраво устройство, нзхвьрганисто
на гилзата е непълно и за пълнение го тр-Ьбва патроиа да се дотикне
еъ ржка въ патронника.
Пушката Шнайдзръ (лнсть YJTI) е приета въ 1865 г. въ Англия, а
ли посл-Ь и въ Турция. Часть отъ турската армия б-Ь въоружена сь тази
л\ шка прЬзь войната 1877—78 г . и е извЬстиа у насъ иодъ названието
-капаклия“.
28

Калибра на п у ш к а т а ......................................... 15 м м.
Д ължината „ „ , .................................... 1,232м
Т еж ината я „ 4.8 к
Т еж ината „ п а т р о н а ...............................................50,4 гр.
„ „ „ к р у ш у м а ...............................................32,4 гр.
Началната скорость 300 м
Ц е в ь т а има каналъ набраздеиъ съ чнтпри бразди, които се вьр
т я т ъ отъ д^сно на л^во.
Отзадъ на ц евьта има единъ дънеръ, който образува едно нолу-
цилиндрическо влагалище за затвора к (черт. 69).
Влагалището има една предна и задня нормални на осьта иа
канала плоскости. Въ доената страва се образуватъ д вЪ уши у и i f \
пр-Ьзъ които преминава осьта за вьртението на затвора; въ лЬвата
страна има едивь изрЬзъ в ь вндъ на прозорецъ, ivvbro влиза лЬвата
страна иа затвора; въ пръднята нормална плоскость на кутията има
влагалище (гнездо) за нокътя на иехвьргача а, а в ь задняга плоскость
има едно гнездо за запирателната клечгща, която отъ действието на
една спирални пружина се показва и влиза в ь една дупка отзадъ на
блока п му пр-Ьпятствува случайно да сс отваря.
Затвора има приблизително полу цилиндричсска форма съ едно ухо
if' (чьр. 70) отдясно за да се нахлузи на осьта па вьртението и сь единъ
нось N отъ л е но за отваряние и за ти ряиие затвора; отгорЬ тон има
една наклонна плитка б (чьр. 70), презъ която .минава наклоннпя нрезъ
целия затворъ капалъ за поместюзаипе ударника у (пер. 71) сь син-
ралната му пружпиа, която действува на вЬнеца на ударника, за да
дьрлси жплото му всекога прибрано иа влттрЬ н да не ирЬпя гствука
на отва])яннето и затварянпето на затвора. Ударника и пружината се
задьржатт> на мЬстото си съ една навъртяна отгоре в ь плипсата трлч
бичка.
11схвьргача е една дъсчица съ цилпндрнческо ухо, което се на­
хлузва отпредъ на осьта при ухото иа затвора у~ ■ Затвора може да
се вьрти около сеьта си, независимо отъ иехвьргача, нъ при дърпани
сто му назадъ по елчщата ось издьрпва се и иехвьргача, който съ но­
кътя си издьрпва гилзата навъиъ. Затвора и иехвьргача се възвръщ ать
на местото сп напредъ отъ действието на една еннрална пружина, ко­
ято е нахлузена на осьта задъ ухото на блока и която за прЬдвардю-
вание отъ нечистотиите се покрива съ двЬ трлчбичкн. Гилзата се из
дьрпва навънъ <амо колкото е хода на затвора назадъ и за да се ис-
хвьрли отъ кутията, требва да се извади съ рлчка.
Огнивото е странично съ плоска пружина, която е расиоложена
п редъ петлето (Английска система) ; то се състои отъ сдицптЬ части
и действува както капсулното огниво и както огшшото в ь Кринката.
ПЬтлето произвежда ударъ но удариика, които се предава на
капсуля.
 29

За приготовлението на изстр-Ьла тр-Ьбва: 1-о да се запъни п е т ­

лето; 2-о да сс отпори затвора и да се издърпа гилзата; 3-о да се
тури иатронъ и дотикне въ патронника и 1-о да се затвори затвора.
За производството па изстрела трЪбва да се иршгЬри пуш ката и да
се натисне па спуска.
Патрона (чьр 72) има съставна гилза отъ три чапгички и едно
дъно сь капсуль. което служи да съедини отд^лнит-Ь части и да за­
пазва барути ; тази система гилзи с ъ иа Боксира и сля. уп отрЬ бявш н
само въ Англия. Въ Турция сс уиотрйбяватъ цйло петЬглеаи гилзи
отъ латупъ. Крушума въ патрона е разтпрителенъ.
Ложа на тази пуш ка е както въ ПГяспо дъ лъ гъ , и ь съ дървена
дьрзкка.
Въ случай, че гилзата сс пукне, то барутнитЬ газове м огъть да
се иро.мдлснатъ иодъ затвора и да го отворятъ, заради това, вь ийкоп
по-шелйдии образци пушки, запирателнага клечица е поместена в ь едно
гнЬздо на затвора и има по-голЬма дължина п по-сплна иружпиа.
О ш адь на блока се показва клечката, кояго влиза вл> направе­
ната за това дупка вь нормалната задня плоскоеть на кутията и не
позволява на затвора да се отвори, догдЬто клечнцага не се издърпа
навьпъ. Издьриванието на клечката става съ иоеьтъ N еднонр-Ьченио
съ отнарннмето на з а т в о р » , защото носа е шшравенъ да се завьрга малко
около една ось, съ която се съединява еь затвора и при завьртванието
му действува на едииъ изрЬзь на клечката за да я издърпа назадъ
Пушката бердана М \ (листь VIII) сбила приета вь Русия вь 18G7
година, п ь ц<) поел!» е замЬетеиа съ трдана 2.
ЦЬвьта на тази цушка (чьр 73) има G бразди и калмбрь 10, GG
м. зг.; иа дъното й е навитлш а една цилиндрическа кутия, която п о с р а ­
лата отгор-Ь на ползвина е пзрЬзапа за да се помНети тамь затвора.
ОтпрЪдь и отгорЬ па влагалището има двй уш и ирЬзъ които минава
осьта за вьртението иа затвора; в ь дъното на кутията има изр^Ьзь,
отъ гдЬго се показва епуекателния зъбецъ.
Снускатсля се състои отъ една плоска пружина, която се при-
крЬпява иодъ кути ята; тя има отзадь едииь зъ бец ь, който се показва
в ь кутията пр+зъ изрЬза и служи да заскача за застъпит-Ь. На сво­
бодния край на пружината е съединепъ спуска.
Затвора е една цилиндрическа тръ б а съ дрьжка и едно ухо,
което се нахлузва на осьта на пьртението и се върти около нея. Въ за
твора пма сдинъ кзналъ: гдйто се иозгЬстява ударника.
Лсхвьргача е едно лостче съединено съ прйдната часть на затвора
п когато последния сс отвори иехвьргача сезавьрга и избутва навънъ
гилзата.
Огпивопго сс помЬстява въ не прорезан пя капалъ на кутията н се
състои отъ п-йтле, на коего е нахлззсаа спирална пружина. П етлето
огпрйдь има едонь ирагъ гдйто се у лира спиралната пружина. Въ
30

средата пЬтлето има иврЬзъ, пр-Ьзъ които минава една к л еч к а; гая сл-лца
клечка ир-Ьмииапа още и прЬзь двЬт-Ь стЬни на кутията. Клечката
ограничава движението на и-Ьтлсто иаярЬдъ и назадь а образува заден ь
уноръ на пружината. П-Ьтела отзадъ е закривень наг^р Ь за \дойното
хващанне ири пздьрпванмето му назадъ; отделната му страна ел» на­
правени два застлпа, в ь които влиза спускателния з.ъбецъ (кученцето)
за яоетавяхше пЬтлето на пркдиазигелиата и бойна позиция при из-
дьрпваннето му назадъ.
За да се приготви пуш ката за нзетрЬлъ трЬбиа,:
1-о Да се издърпа ударника назадъ, оть което се свива бойната
спиралаа пружина, и се задържа свята отъ кученцето, което заскача въ
бойния застллгь ва ударника
2-о ЧрЬзг» дЬйствпя иа рл\кохватката затвора се отмЬта нагорЬ,
оть което иехвьргача издьрпва изстркланата гилза.
3-о Т уря се и се дотласква патрона в ь патронника.
4 о ЗамЬта се затвора назадъ да дотлж-ка патрона в ь патронника
съвьршенно и да затвори канала.
За да ее произвЬде пзегрЬль натиска се на спуска, пЬтлето влиза
в ъ канала на затвора, ирЬиятсгвува му да <-е отвьрта, удря по удар­
ника и произвЬжда в ьсидамененнето на капсуля.
Пушката ЛлбИНИБрвНДЛаЯЪ(*«ьр. 74). Затвора па гази пушка е
иодобенъ па затвора в ь бердана ЛА 1; огнивото е ограничио сь плоска
пружина м ирочзвЬждя у д а р а ио ударника.
П у ш к а т а В ернделъ (лнстъХХ) 6Ь приета за вь Австрийската иЬ-
хота прЬзь 18G7 година, сега съ тази пушка сл* вьорл*«жени чер-
ногорщггЬ.
Калибрь иа п у ш к а т а ............................................. П м. я.
Дължина иа п у ш к а т а ............................................... 1.281 метра
Т-Ьжпна „ „ 4.2 кплогр.
Тяжестг, иа п а т р о н а .............................................. 42,5 гр.
я я к р у ш у м а .............................................. 24,0 я
Начална с к о р о с т ь .................................................. 4 28 м
Ц-Ьвьта е набраздена сь G бразди. Отпр-Ьдъ на цЬвьта е лрп-
крЬпеиа мушицата а. отзадъ м Ьрнпка съ хомутче н стлшала за стрЬлба
до 1 (>00 крачки.
На Задния край на цЬвьта е навьртень едииъ широкь дъперь
съ влагалища (кутия) за затвортшя блокъ. Влагалището е полуцилнн-
дрнческо.
ПрЬднята и заднята плоскости на влагалището сл» нормални на
осьта на канала. Вад нята плоскость на влагалището е снабдена съ една
дъниа плеча (чьр. 80) В, която има една дупка Ь за ироходь на
пЬтлето ири паданпето му. Огъ лЬпа сгряна има една наиптлена дупка
q за витлото, което я прикр-Ьпя на кутията. НрЬдняга плоскость на
дънната плоча има витлова повьрхиость, както и задияга повърхности
на блока. Въ прЬднята плоокость на яятворното влагалище има едпа
дупка, тюято служи за прЬдяя възглавпичка на осьта на затвора ирн
вьртението мг (чьо. 79). Въ същ ата плоскости има едно колЬнесто гиЬздо
за исзхвьр-ача (чьр 82); това гпЬздо се продължава и разеганрява въ
доената страна на влагалището. гдЬто се помЬотва и вьргн рамото.
Затвора (чьр 83) еединъ голЬ.мъ цилнп црь. кон го се вьртя около осьта
р съ ноеътъ X. Въ затвора има едпнъ каналъ за осьта р. д р угь наклонень
капаль за ударника са» пружината (чьр. 84), едно корито п за т у р я ­
ни© патрона и изважданпе гилзата, едпо гггЬздо за задьржателя с,
една нявитлена дупка за витлото па ударника и едпнъ околовръстен ь
внтловъ улеи м за зъбеца иу оть доеното рамо па иехвьргача. Затвор-
ния задьражатель сс състои оть една клечка с. която отъ действието
на пружината излиза иявъиъ въ двЬ углъбления иа осьта р, когато е
отвьртяпъ или завъртянъ блока, тъй щото дьржп го устойчиво в ь едното
или другото положение. Зядяята повьрхность иа блока и на дъината
плоча иматт» внтловъ наклонъ, копто карать блока при затварянпето
да се приближава нагтрЬдъ да затваря добрЬ канала, a при отваряли-
ето да отстъ и ятъ назадъ за измЬстюваннето на гилзата.
Лг.свьргача е едннъ цилиндрическа лоеть е, съ двЬ перпенди
кулярии рамена и’ п и,\ Лоста е тт рамото и се помЬстюва въ прано -
ъгълното гп-Ьздо па гтрЬднята плоокость на кутията и края на рамото
?tJ дохожда до изрЬяа на патронника и образува продължение отъ
гнЬздото гдЬто се помЬстюва вЬпсца па гилзата.
Рамото и" се помЬстюва въ 1гп1|)окото гпЬздо въ дЬеиага страна
на кутията и съ брадичката сп влиза вь околовръстния улей м иа блока
Като се завърти цилчндра за носа \ \ до гдЬто коритото дойде
нротивъ канала, брадичката на рамото и” дох>жда в ь края на улея
м п отъ удара по него завърта се ццлпндрмч. лость с и рамото и \
което извлича гилзата нмвъпъ.
Огппвото е съ плоска пружина, подобно па огннвото въ пуш ката
Крипка. Ударника сс намира въ канала па блока и неговото движение
наирЬдъ п назадъ сс ограничава съ едно витло, което ирЬминава прЬзъ
продълговатия изрЬзъ на ударника.
Главата на пЬтлото отчасти влиза въ канала на затвора и му
прЬпятствува да се завърта при изстрЬла.
За да се приготви пушката за изстрЬлъ трЬбпа; 1-о да се запъне
пЬтлето; 2-о за ноеътъ да се завърти блока оть лЬво на дЬсно, да се
■тг-срие канала и да се измъкне гилзата: 3-о да се тури патрона, вь
патронника; 4-о съ ноеътъ да се завьргн затвора оть дЬсно на лЬв > и
да сс затвори канала.
За производството па изстрЬла остава да се примЬрп пушката и
да се спусне
% спуска.
•
Въ тази пуш ка затвора е ишрогсъ. нъ кьсл»; заради тона е спо­
соб- гвувадъ за вь кьситЬ кавалерийски пушки, нъ отъ друга страна
отьнява и прави по слаба ложата. Ударника може да остане издадепъ
на вънъ п да прЬпятетвува на движението.
Патрона отъ пб послЬдпия образецъ има формата на шише; въ
него се помЬства 5 rj>. обикновено» черь баруть, крушума е обвит ь
съ книга.
Щ ика е дългъ н'»жъ (чьр 8G) и тЬжн 49U гр.
П у ш к а т а . РбМИНГТОНЪ (листь X) иЬ приета въ Ш веция отъ
образецо» 1867 — 89 ст» калибрь 8 м. м. и в ь Испания отъ 1871 г. съ
калибръ 11 и. м.
На цЬвьта се навитлюпа една здрава кутия А, която съединява
пр Ьдната и задната, час ги на съставената отъ двЬ час ги ложа с ь цЬвьта
на пушката, въ нея се иомЬстюва затвора н огнивото.
Затвора 3 се състои оть една плоча, която се вьрти около една
здрава ось о \ Затвора отгорЬ свьршва съ единь нось п зч дЬнствия
съ него при отварянието и затваряяието, отпрЬд ь той е гтлоськъ и за­
тваря канала на цЬвьта. П рЬзь него вь иосоката по канала иа цЬвьта
има единъ каналъ, гдЬто се иомЬстюва ударника сь пружината. Огдолу
нма еднпъ лость л съ плоска пружина, коя го дЬйстпува по начинь да
дьржп затвора устойчиво затворенъ и да не може случайно да ее отвори,
когато пЬтлето е заирЬгндчто.
Иехвьргача (чьр. 88) е единъ брусъ, който се помЬетва нъ оооб-
ното продолио гнЬздо в ь цЬвьта отзадъ при натрснпигса. Иехвьргача
има единъ горет и единъ долен г злбеця; отдолу той нма единъ врЬзь,
гдЬто се намира една нанрЬчна клечка за да ограничава движението
му папрЬдъ и назадъ Горния злчбецъ на иехвьргача закача гилзата, а
долния злчбецъ закача въ единъ изрЬзъ на затворния блокь, при отва
рянието на който се издьрпва навънъ заедно съ гилзата.
При дотласкуванието новъ патронъ иехв ьргача се прибира нав.мтрЬ
Огнивото е съ плоска пружина и централно расположеиие; то се
състои от'ь едно пЪтле—лЬшникъ и, една бойна пружина к и едно ку­
ченце — спуска с съ пружината б.
ПЬтлето се вьрти около едиа здрава тш рЬчно на кутията ось о'\
коя го е располозксна паралелно и малко подъ осьта на затвора. Огдолу
на пЬтлето има два засгллпа, предпазител нъ и гдЬто адскача к у ­
ченцето; отзадъ му е направень единъ изрЬзь. гдЬго облЬга си>бод
ното перо па бойната пружина. ОггорЬ има единь гребень за дЬйетвие
съ рлчка при запъванието; огнрЪдь има едно чукче за производство
удара но ударника. Подъ чукчето е направень е д н п ъ врЬзь, гдЬто
влиз .1 единь издатъкгь огъ затвора и не му позволява да се отваря ири
изетрЬла, защого иовьрхностьта на издатъка е копцентричиа па осьта
на вьртението на пЬтлето о” и ири изетрЬла надяганието о ть б а р у т -
нитЬ газове ее ирЬдава огъ тази повьрхноегь норма шо къмъ осьта
о”, която поема всичкия ударъ.
 33

За приготовлението на пуш ката за нястрйлъ еж нуждни сжщит-Ь

1- пи» г действия. какго м ирЪдшетствующитЪ пушки а именно: 1-о за-
ич.на се пЬтлето оть което се сшнп п р у ж и н ата; гЬ ос задьрж атъ за-
II)11»1■п■ги 07. н • -ьть па куч-ицето, който стъ дЬйствисто на малката
пружина ос издига и влиза вь затл л аа; 2 о отм+.та сс затвора пазада», са.
което ос иудьрпа иехвьргача, а еь псго и гилзата; 3-о Т у р я се патрона
на. иатроипика и 4 о зам Ьта сс блока.
За пр изводството на изстрела наляга се на спуска.
МсхалпзмигЬ па гази пушка еж твт.рдЬ прости и умио съставени,
па, н.шекувнть а аь] дЬ акуратни пзработвание повьрхиоститй на петлето
м за пора. Патрона грЬбва добрЬ да се вмжкну на вь патронника; въ
протнвенъ случай яатваряьието е затруднително.
Пйнаждмшс го па ш лзн тй не е пълно.
П у ш к л т а Х ен р з-М а р ти н я (листа, XI) 6Ь въоруженнето на
Английската пЬхота ■та, 187 1— 188!) г. Сь тази пушка ofe ва.оружена
но голЬма ча гь >та, Турската армия ирЬзь войната въ 1877—78. гГя
е главаото в ь ружепие н до сега Maicapa», че имать ва> складоветЬ си то -
л1 ма, запас/ь огь малокалибрени магазинни пушки. Сь пушката Хснрн-
Маргипи 6Ь въорулеша р< чжи ската армия, а сега ота, 181) 1 г. е като за­
пасло оржжие.
Калибра па п у ш к а т а ..............................................11,43 м. м.
Т еж ината на г ............................................. 4,2 к. г.
Дължината на 3 ............................................. 1,275 м.
Т-Ьжина па к ] ) у ш у м а ...........................................31 гр.
,, „ п а т р о н а ............................................. 48,3 „
Пачалпата скорость ............................................. 415 м.
11/Ьвьта е набраздена е ь 7 бразди по системата на Хенри (чьр.
1U7 . което сс са,стои вь тона че браздитЬ въ срЬдага си се изднгатъ
към а, осьта п образуват а, едппа» вида, още? полета или всичко 14 бразди.
СтрашггЬ (границитТ образувать вь прЬснчатшето си димове около 120";
аТ.аи бразди ул иявать чистепнего на капала, са, тТха, и6-добр*Ь се цен-
трува к р у т ума, на, приготовлението иа ц+шьта са, т ”Ь:ш бразди е много
по а рудне.
На края на ц-Ьвьта е иавптл на една кутия А, която служи да със -
дини гуйвьта съ двЪтЪ отдЬлнн части иа ложата и да сс намести въ
пея затвора и огиавито.
Затвори с единъ блока, И (чьр. 100), който е нахлузенъ и се вьрти
•а напречната на кутията ось а (чер. 3S). каято е ттормална и надъ
продължението на осьта на канала. Блока отдолу има сдин ь гол*Ьмъ
зрЪзь У/. Движението на затвора става съ едпна» колЗшеетъ лоста, л }
к йто се вьрти около осьта п . Въшсашнотп рамо на лоста л служи
за движението и к*рая mv, когачо я т ю р а е затворовъ, сс прндьряса иодъ
иклада съ една препиша; нл.трЪншото рамо е рязтуЬпено ва, вида, на вила
а влиза вь вр-Ьза на блока И. Ако се за вьрти задния край на лоста на­
5
34

долу, вътр-Ьшното му рамо ще да удари на заднята новьрхность на вр-Ьза

и ще да накара блока да пада съ пръднята часть надолу отъ теж ин ата
си или отъ наляганисто на лоста. На да се з а т в о р и затвора прибира
се нагорЬ двигателното рамо па лоста, вътр-Ьншото расц-Ьпспо рамо на
който натиска обратпо на вр-Ьза и повдига постепенно затвора нагорЬ,
догдето закрие канала. Въ това положение на затвора раецЬгхеното
рамо стоп нормалпо на иовьрхностьта на вр-Ьза п дьрзкп затвора устой­
чиво и не му позволяла да се за вьрти и да падне пр-Ьдъ или поел!-,
изстрела.
Исхвьргачи (чьр. 98) е едппъ прЬвтхтъ плоскатъ лость, който ее вьрти
на една напр-Ьчна на кутията и вт» пръднятай плоскость ось. Едното рамо
на иехвьргача е плоско и па него удря блока за вьртението на другото,
което е вилообразни и влиза оть двЬтЬ страни иа патронника вь изр-Ь-
знт-Ь за венеца на иатропа. Огъ удара на блока по плоското рамо на ие­
хвьргача, вилообразното рамо се зчвьрта павъххъ и иехвьрга гилзата.
Огнивото (чьр. 101) ее състои отъ ударншеъ у съ спирална пруясипа,
колЬнестъ л-Ьтпнпкъ и спускъ ?. от» пружина.
Ударника п пружината с ъ поместени въ каиалн па блока. ПрЬднпя
край па пружината облага въ вЬнеца на ударника, а задния въ ирЬднил
ср-Ьзъ на тръбичката, която с нагштлена въ канала па блока хг дохожда
пр-Ьдъ гол-Ьмпя му врЬзь. Въ задния край на ударника има прор-Ьзъ, въ
който пр-Ьзъ продълговатия пзр-Ьзъ отдолу на тръбата влиза горния
край на л-Ьшника г. ЛЬ шипка е нахлузенъ на четвъртитото с-Ьчсние па
осьта а’ и м'Ьжду разц-Ьпеннт-Ь клонове па рамото на двигателния лость
л. Горния край на л-Ьшнпка влиза въ растрога на ударника и го нз-
дьрпва назадъ при завьртеннето; другото кол-Ьно на л-Ьпгннка има за-
стъ и ъ , въ който влиза спуска отъ дЬйствието на пружината. Осьта а
само въ ср-Ьдата, гд-Ьто стон л-Ьшника, е съ квадратни сЬчепне, а оста­
налата е цилиндрическа и свьршва отх дЬсната страна н отвъпъ кутията
съ единъ показалецъ и, който п<«казва кога осьта е завъртяна назадъ (огни­
вото е вапънато) и кога не. З а да ее запъне огнивото завърта се на­
долу дългото рамо на лоста л, отъ което разцепеното рамо натиска на
заднята новьрхность на вр-Ьза в ь блока u i'o . тваря надолу; осв-Ьиъ това
съ единъ зъ бец ъ закача л-Ьшника и го заврьща заедно съ осьта за да
пздьрпа ххазадъ ударника и да свие пружината. Л-Ьшника и ударппка
оставатъ в ь това положение, понеже се задьржатъ отъ спуска?, конто
влиза въ застъпя па л-Ьшппка За да се затвори затвора издига се дол-
ното рамо па двигателния лостъ, който ее вьрти само около осх»та и еъ
расц-Ьпеното рамо повдига блока it го държи затворенъ понеже го по-
дьржа пормално отдолу.
За сзусканието на ударника натиска се на спуска, догд-Ьто из.гЬяе
отъ застъпа и тогава отъ дЬнствпето на пружината осьта съ показа­
леца се завьрта, ударника се изнася номрЬдъ и съ жилото сн пропзв-Ьжда
удара по капсуля.
 35

За да °е приготви пуш ката за изстрелъ трЬбва:

1-о Д а ос завьрти двигателния лооть надолу, отъ което затвора
се отваря, исхвьргва се гилзата и запъва се ударника, като се задържа
вь него положение отъ спуска.
2-о Т уря сс патрона въ патронника.
3- о Издига сс двигателния лметь, съ което се издига и затваря затвора.
За произведете то па нуетрЬла тр*Ьбва да ее умЬри пушката и
да сс cnvc.no спуска.
Патрона па тауп пушка (чьрт. 105) с оть съставни гилза но сис­
темата па Бок ера. Билзата се състои огъ единь тъиъкъ лнсть, който
се обвива около си два п ъ т и ; иа дъното и отвън ь се туря една чантичка
а отвътрЬ пптигелъ, които се сьодпнивать съ кансулната чашичка.
В ь Турция и Р ом.улшя за тази пуш ка с ъ приети патрони с ь цЬ-
л о и с г Ь глеии гилзи.
Щ ика в ь Англия с ножь. нодобеиъ на ножа вь пушката Шнай*
дерь (чьр 1ОБ). Щ и ка на пушката X.. Мартппп вь Т урция е ппштъ съ
четвъртито квадратио сечение ( hi »]). 104).
ТЧ.жнната на куршума и иачалната скорость на гази пуш ка ерав-
нигелпо с ъ го.гЬ.мп, заради т ва удара вь рамото па стрЬлсца ири из
стрЬла е 2, 4 8 1 к. м. което стои едвамъ на търпимия ир-Ьд-Ьлъ.

Пушки съ цилиндроиълзящи
затвори.
Пушката Бердана’ Ш 2 о Тчгтъ XII). Т ая путгеа 61» и приета въ
Русели вь 1Ь?U год., нъ пр-Ьзъ войната вь 1877 г. сь нея имание вьо-
])ъ:кен 1! само стна малка часть отъ войскигЬ й. Сь тази пушка ее в ъ о р ъ ­
жаваш 1 нашата войска оть освобождението, пр-Ьзъ войната въ 1885 год.
п до прноманисто на сегашната магазипна пушка въ 1800 год. Пр-Ьди
трц години Сьрбия си достави пЬколко хиляди оть т4хъ, нъ и т Ь стари
уиотрЬбяпани.
Калнбра па п у ш к а т а ...................................................10,6G м. м.
Дължината на „ ................................................... 1,350 м
ТЬзкийа на „ ................................................... 4,2 к/гр.
ФЬгкипа на п а т р о н а .................................................. 30,45 гр.
« „ к у р ш у м а ................................................... 24,1 гр.
Начална с к о р о с т ь ........................................................ 442 м.
Ц квш и с набраздена съ 6 бразди, които правятъ едно обръщение
на 50 о. м ; задъ набраздената часть има глядъкъ патронник»с& куршуменъ
в' д&. Па цЬвьта отпр-Ьдъ п.ма мушица и щпкова стоика, а отзадъ мЬр-
никъ и свършва съ навптлена часть и гладъкъ коннческн обрЬзъ.
5*
36

Кутията (чьрт. 112) се иавитлюва ни ц-Ьвьта; тя има отгорЪ рас-

трогъ р , яъ конто со движи гребеня на затвора и к о й т о в ъ д-Ьчю с с
разширява за да образува едно ирозорчс- е съ радя В. Пркзъ прозореца
се ту р ятъ патронит-fc, нъ него сс завьрга гребеня на цплтшдра н обра­
зува въ рамото му раменъ угшръ и ри из трЪ.та.
П одъ рястрога н ь кутията имаедпнъ д ъ л ъ г ь мазгалъ Е //• на, копг
се помЬетюватъ часгптЬ на еиускателнин ш-ханмзмъ; задъ н го нма
едао коритце в (чьр 110 п 112) за брадичката к на мандалцето. Отъ к >-
ритцето начева, и отива до края едпнъ по-илитъкъ четвьртитъ улей за
долния рлгжбь на т})д.бката. В ь опашката па кутията има дупка за с ъ е­
динителното и витло ст ложата. 11 >дъ кутията ниа сдииъ упорт» и за
да не и позволява да се движи назадг». Вь ку гияга се показва к >пн
ческия срЬзъ на ц-Ьньта тъй що:о мЬжду прЪдиага часть па кутията
и затвора се образува открит»* пространство, гдНт» вь случай че ubtcni
гилза се пукне, 6aj*yтнптЬ газове дмглчтъ безврЬди > да се разширить.
Спускате.тия мъгаппзмъ има спуокъ ») (чьр. 110 и J H ) сь д и k
колана; късото ко.ткно влиза вь куче.пц^н п го завьрга над»лу. Па,
осьта на кученцето се вьрти <чце ичдирягкатя с*ь ощражаинжя, ни която
прйдншт посъ г отражчпм гилзит'1» а ер-кдичппя злч»б*>цъ г задьржа. затв-ра
при издьриваниегп му назадъ Бсичкитк спускателин части се натиска гь
нагорЬ отъ дЬйствисто на двЬ пружини, к иго елч поставени една падъ
друга п сл» прикрепени сь едн»> витло.
Затвори е едннь цмлпидръ сь каналъ отъ три диаметри, к пго
образуватъ два прага. ОтгорЬ на цплиндра има рджохиатка 1У1 сь гребень
п. ОтпрЬдъ н ь гребеня има едпо гнездо за нехпьргача, к й го ео задьржа
на м-Ьстото си сь витлото б'. Вагвора въ заднята си половина (опашката)
е по-тьиъкъ и се втика въ огшпшата трлчба -. 11а опашката на за твор,а
отгорЪ нма едно широко корито, а оть долпята страна два у. т я ; въ
ритото влиза опашката на витлото 6 да еъединявя огиивтгата трлчба н
затвора като имъ позволява ияв-Ьстенъ пр- ?горь за независимо двпжсвие
и вьртение. Двата улея служ агь за да влиза в ь тЬ хь грбеня па ман-
далцето к. О тиркдь и отдолу затвора има едн гь изрЪзъ <?, гд&то закача
зъбеца на задьржката при изважда штето па затвора назад в. Ото. Ьдъ
цилиндри сс затуля сь бойната главичка С (чьрт. 113/ която сс дьржи
на местото си с/ь малкото витло у. По осьта на бойната главичка с на-
иравенъ капалъ за жилото м па ударника, а на заднята ча -гь е напра-
вень едпнъ трнлчгълеиъ ср+.зь р. ОтпрЬдъ в долу бойната главичка е
скосена, за да пропуща п да lie закача вьрха на отражателя, кей то при
отворенъ затворъ (*с подава отпрйдь.
Псхвиргачи е една цилиндрическа пръчица Е (чьрт. 1 10); отпрЬдъ
има кука да закача вЬпсца на гилзата, а падь нея — пак.юина по*
вьрхпость за да наляга зядьржателното м\ витло и да хм кара да дЬп-
етвуна съотвЬтотвенно на съпротивлението на гилзата. На задния край
 37

на иехвьргача има една околовръстни падичка, гд-Ьто не въвира спн-

ралната му пружина и го ара ш пружннесть а р а дЬнегиаето.
Огнивото се е ь-тон от ь ударнитеь съ спирални, пружина п огнивна
трлчба (петлето). Ддарннка отарЬ дь ама тсоиическп врьхъ .« ао формата
на is шала вь бойната главичка, задъ него има една три дчгълна призма
ааир^чанн). която влиза въ еъотвЬтствующнГг пзрЬзъ на бойната гла­
вичка. Стъблото па ударника отзадъ нма една дупка за витлото б, което
не позволява тта ударника да ее развърта ; заднята чаеть на ударника
С пазитлепа да ее. и.търга вт» огнивната трлчба.
('ннралнята пружнпа ее нахлузва па етьблото на ударника; пр-Ьд-
ния II кран упнра въ трнлчгьлпата призма, а задния и — вь нетлчпъ и
на затворпмя цплпидрь. О гвнвнага трдчбка е цп.тпщрп (сека трлчба и нма
конче па края; ти ен нахлу.;ва на опашката на цилиндра л се напнтлюва
на ударника. ОггорЬ и огдолу иа трдчбката има гребени, които сс дви­
жат ь вь р.строга и дол ипи у лой за да я насочва п» и да uc ii позво­
ляват ь да ее вьрти около осьта заедно еъ цилиндра. Вь горния гребень
им» ди 1; иавптленп дупки за витлото о, което прймпнава ттр*Ьзь у д ар ­
ника п за витл то o', което стои вь коритото на опашката на цнлн-
пдра за да но му позволява да се отдЬлл т . случаи, че се счупи удар-
ппка. Въ долния рлбч» (гребень) па огнивната трлчба нма два застлчпа:
Ъовнъ х и прЬдахраннтвл<->ц ц. Предохранителния застлш ь е праводчгь-
лен ь цавлтгрЬ, тъп що го, ако кученцето в с поставено тамь. тр.ъбката
немо"»кс да ее елусне сь иагиеканпс иа спуска Вь едчщия рлчбь има
единь продълговат!. пзрЬзь. въ конго на една клечкг се двнасп едно
мапдалце 7с. Мандалцето отзадъ нма едза брадичка, а orropij единъ три-
дчгьлен ь гребень; когато мандалцето виси вь корптцого в на кутията,
цилиндра мо.«е да сс завьрти и да се издьрпа. понеже мандалцето прп
издрьнваннего влиза вт. abimii улеи; нъ когато трдчбката е дръпната
назадъ на предохрачнтелння заетяшъ. мандалцето се повдига нагорЬ и
гребени му влиза въ дЬсиии улей аа опашката па цилиндра, което не
му позволява дн ее вьзвг.рта IIp -Ьдо хранителния за т л ч п ь п мандалцето
бразуватъ предпазителното положение за да не movrg да се спусне удар­
ника п да се отпори затвора.
За да ее прймпне оть предпазителния на бопиня застдчпъ трЬбва
да ее издърпа трдчбкага назадъ, като се хване с ь рдчката за копчето. Па
това движение мандалцето не пр-Ъпятствува защо го ее намира в ь дЬс-
ния улеп. Когато трдчбката егои на бопння застжаъ, маидалцето се иа-
мира иънъ оть четвъртития улей на кутията и не препя гегвува да се отво]ш
затвора, ако стане нужда. При епущанпе спуска мандалцето влиза въ
дЬсния улей, дохожда п ее спуща вь корптцето на кутията, съ което
позволява отваряннето на затвора.
ДШипвивпю на-механизма. Когато затвора е отворепъ, туря се п а­
трона. в ь кутията, бута се затвора намрйдъ и завръща се ръкохватката
на дЬсно. При и зтея н и ь т о затвора напрЬдъ мандалцето се повдига въ
гнездото си и слиза въ десния улей на опашката, слЪдъ това зъбеца
на кученцето закача бойния застжнъ х и запира движението на тр ъ б а т а
и ударника; като се продължи движението на цилиндра няпр-Ьдъ, пру­
жината отъ действието на р ъ ката се свива. При завьртанаего на р ъ ­
кохватката, патрона се дотиква напрЬдъ пос/геиеино, псхвьргач.п закача
за вЬнеца на гилзата, гребеня влиза вь прозореца и образува раменъ
уиоръ за изстрела. 11рп това положение мандалцето дохажда иротивъ
левия улей. а три ъгълн и я изрезъ на бойната главичка иротивъ трн ъ
гълната призма на ударвпка и само тогава пушката е готова за пзетрелъ.
Ва да се направи пзетрелъ натиска се па спуска, който излиза отъ бой­
ния застъпъ, пружината се раетяга, изнася тръбата п ударника и ударя
по каисуля. Въ това положение мандалцето се намира въ лЬвия улей
и е увиснало въ корцтцето, а три ъ гъ л ната призма на ударника е вл Ьзла
въ изреза на главичката.
За да се отвори затвора завьрта се ръкохватката на лево и пз-
дьрива се затвора назадъ. При завьртваниего па цилиндра завь])та се
и бойната главичка, която истиква навънъ тр и ъгъ лн ата призма па у д а р ­
ника догдЬто спре в ь среза и; съ това се доьнва назадъ вьрха на удар­
ника за удобиото истеглювание на гилзата и за безопазиостьта отъ из­
стрела ири иълиепието. 11])и оздьрпванисто на затвора назадъ измъкна
се и гилзата и, когато затвора се задьржп отъ задьржката, отража­
теля се показва отпрЪдъ, срещ а дъното па гилзата и я отхвьрля на вънь.
Затвора удовлетворява иа всичките условия; само че топ се съ ­
стои отъ повече части и дребни витла, като витлото на бойната главичка.
Ложата е ц ела оть орехово или брестово дьрво и невапсапо.
Шомпола е стомииенъ съ главичка на единия и наватленъ на д р у ­
гия край; той се туря пъ гнЬздего на ложата, гдего се иавитлюва
Щ ика е стоманенъ.
Т ръбката е направена, както въ щика на пуш ката Кринка и се
нахлузва на стойката на цевьта, като се закрепи тамъ съ хомутя му.
Острилото е четири странно и с съединено съ тр ъ б к ата съ едва
шийка, която има овално сечение съ големата си ось паралелна на осьта
на канала.
Мушицата се състои отъ едно желЬзно призматичсско основание
прилЬпепо на цевьта. Основанието отгоре има единъ улей сь сечение
въ видъ на нтпча опашка. Мушицата има трнъгълно сечение съ пре
тъпено горне ребро, въ дъното си има една дъсчица съ сечение на
птича опашка, съ коя го се съединява съ основанието си.
МЪрпитса съ хомутче се състои отъ рама (чьр. 114), която се вьрти
около осьта а ; по рамката се движи подвпжното хомутче б б, на което
е направенъ прорезь о. Хомутчето се дьржи на деленията на рамка, а
отъ трнението. ДЬлснията на рамката съ направени отъ вънка и па-
чевать отъ 600 чрезъ 100 до 1500 крачки. Рамката се съединява съ егой-
 39

ката и се поддьржа пъ издигнато положение отъ находя щ а т а се мЬжду

тЬхъ пружипа N.
СтойкитЬ сж прикрЬпепи къмъ цЬвьта и имать двЬ уш и за с ъ ­
единение еъ рам ата; тЬ пматъ стъпала. гдЬто ее поставя да л^ж и хо­
мутчето на мЬршпса за стрелба на 500, 400. 300 и 200 крачки, като се
мЬрм прЬзъ прорЬза на главата на рамата. МЬжду сгойкитЬ има гнЬ-
здо, гд-Ьто е прнвитлена една, пружина, която ст«>ii подъ петата на ра
мата н я дьржп у сто й ч и в о нъ издигнатото положение
Това устройство на мЬргсика позволява да се поставя за блпз-
скитЬ растояипя до 500 крачки безь да се иска особенио внимание; по­
ставя наето mv за растояннята отъ 600 крачки пагорЬ изиегсува но-го-
лЬма вп им ателиость.
Прибора се състои огъ а) двЬ раздпнжни гривни; къмъ горнята
гривня се ирикрЬия горията брънка; б) зкелЬзенъ кранщникъ прикрЬ-
пеиъ къмъ края на ложата съ едно витло, в) спуекова етс >бй, прикрЬ-
иепа къмъ ложата съ двЬ витла; отирЬдъ на скобата е прикрЬпена
долпята брънка: г) желЬзна подкова прикрЬпена съ двЬ витла.
Патрона има гилза въ видъ на шише съ прЬвпто дъно за да с«
образува вЬнецаза закачвание на иехвьргача. Отслабеното дъно се усилва
съ вмъкпашнто отвътрЬ едпа мЬдна чашка. Капсуля е централенъ, ба­
рутя е онвъ и тЬжи 5 грама. Курш ума е свивателенъ; цплиндричееката
му часть е обвита съ кпижена риза Между куршума и барутя има про-
салникъ.
ДрагуН С ка Б е р д а н а Ж 2 (Лиетъ ХХП) бЬ приета у насъ за въоръ ­
жение ппоперитЬ и кавалерията. Сега е дЬйствующата въоръж ена
часть отъ пионеритЬ. Тя прилича на пЬхотната, само е по-къса и по­
лека.
ТЬжинага на п у т к а т а безь щ и к а ............................ 3,6 кгр.
ТЬжниата „ „ съ „ 3,9„
Д ълж ината „ „ „ „ 1,6м.
К утията се отличава но това, че има отъ лЬвата страна едно
вптло, което влиза въ особснъ улей иа затворпата тръба и задьржа
затвора и в ь елучайтЬ, когато задьржката го испусне.
МЪрн-ика е както въ п4 хотнатз бердана и има дЬления само до
1400 крачки.
Мушицата служи и за стоика ва щика
Щ ика е малко ио-късъ и по-лекъ отъ пЬхотния.
Ирибор-.тъ се отличава, че гривнптЬ съ цЬли (глухи) и се задьр-
:-:атъ на мЬстото си еъ особешш пружинни задьрж ки; брънки нЬма, а
за привьрзвание ттрЬзрамния рсмъкъ наи])авенп съ отъ страни въ ложата
в приклада по една дълга дупка, копто отвьн ъ еъ обковани съ жслЬ-
знн окраини. ПрЬзъ дупкигЬ минаватъ краищата на ремъка и се завьр-
ззатъ на възли.
40

КарабИНЗ- Б е р д а н а J№. 2 е д-Ьпстнушгце сега пъорлжсхше на на-

uiiiT'h кр-Ьпоотни артиллсрнсти Карабината прилича на драгун ката бе])
д а н а ; тя е т'Ьмска ‘.5,3 кгр. ц с дълга 1,20 м.; тя нЬма с.иуекателна ехюба
а спуска свършва пъ вн д ъ па колче.
Пат]) чштй I! за дн-ЬтЪ последни пушки сл» както ггЬхотиии, само
чс има по 1 гр. по-малко баруть. Карабината е безь нула».
П у ш к а т а М аузвръ (лиетъ XIV) е била приета П1 Германия вед­
нага слЪдъ войната въ 1^71 г.
Калпбра на п у т к а т а .........................................................11 м м.
Дължината на ......................................................... 1.325 м.
Т&жпната „ „ .....................................................4.170 кгр.
„ „ патрона ......................................................... 4 2.8 гр.
„ „ куршума . •.......... ........................................ 25 гр.
Н а чал и а с к о р о с т ь .............................................................. 443 м
По посл-Ь нъ тази п у т к а се направили малки и иобрсннн въ за-
твора. Кока Мнлоиванович ь, с.тЬдъ като намалила» калпбра п нп 16,15
м. м. и като наиравиль мЬринка h съ д ьлга рама сь хомутче бЬ приета
за т»орл\ жо и нето па сръбската вой-ка о т ь 1S-S0 г п до дпеет».
Сръбската пуш ка Маузерч» има сл4»дтк.пцитЬ данни :
Дълж ината на пуш ката . . . . . . . . 1.250 м.
Т еж и н ата „ 4.655 м.
г „ „ сл» ножа . 5,125 кгр.
., „к у р ш у м а ...............................................21,75 гр.
.. „п а т р о н а ............................................... 41 гр.
На чал на екорость............................. .................................. 500 м.
ЦЬвмпп е набраздена съ 4 бразди н на нея се иавитлюва кутн
ята а (чь)). 131). в ь която се помЬстюва затвора. L'i/пшлшп отгорЬ нма
.иЪжди, която на» дЬсно се разширява и образува един ь щющлщь и
(чьр. 12-S), гд-Ьто се помЬетява гребена на затвора Дирното рамо на прозо­
реца е наклонено (ви слово) за да се получи постепенно затва-
рянне и отваряхте на затвора; т*Ьзи условия с л необходими за безоляе*
иостьта при пълнсипето н за добрата екстракция на гилзата, п >неже
става одно пачалио расклахцанпе пр+.дъ издърпваннето п. Вь тЬ.чхата
част 1 на лгЬждата отъ днЪтЬ страни има двЬ издатки ф. гдЬто се за­
мира задьржателното витло на затвора при измлягсвннието му назадъ.
Отъ вжтрЬ и тгь л1>вата страна на кутията има едпнъ улей, гдЬго се
движи иехвьргача. гГози улей с-e продължава въ задния ерЬзь па цЬвьга
гд1»то образува едно гн'Ьздо за злбеца на пехпъргача: въ слщ пп у.хей
отзадь сс подава края на страипчного витло, кост- упира отзадъ въ пе­
тата па 1B-XBJ»! гача и пе позволява на. затвора да испада при отваря-
нието му Вь пръднята часть на кутията има едно околоврьс.гно раашп-
]>ение с. което служи да даде пррходъ на барути irrb газове въ случай
чс се пукне иекоя гилза. Вь дъното иа кутията има едннь мига.гъ. прЬзъ
който се подава ,7аor:{a х (кученцето) на спускате дя.
 41

Спускателя (чт>р. 131) се състоп отъ едпа пружина която се прикрепя

подъ кутията съ витлото в. На свободния fcpaii на пружината е прикрепенъ
зъбеца х, конто се дьржп постоянни издигнатъ н а г о р е ; на същ ия край
се съединява и върти спуска д, горнята повьрхность на конто има два
гребеня за да прЪдпзв^етяватъ на стрелеца момента па изугрела. При
нятискапнето на спуска, като дщр-Ь съ предния сп гребень въ дъното
на кутията, той предизвестява, ме тутакси ще допре и другия и ще
да се отпънп петлето. Това устройство на спуска изискува добре обу­
чени войници.
Затвора се състои о тьзатв о р ен ъ цилиндръ (чьр. 132) и отъ по-
движна бойна главичка Цилиндра отгоре има единъ гребень съ ръкохва­
тка. Гребеня се продължава малко прЪдъ цилиндра и отдолу има единъ
проходъ (тлей) да се съединява съ бойната к а в и ч к а ; на него отгоре
има навитдсиа дупка за витлото което се запира отъ пздагките ф на
кутията и ограничава движението на затвора назадъ. Цилиндра отдолу
нма единъ продълноватъ улей у, гдето се намества спускателния зъ бец ъ
при движението m v ) : отзадъ и ма единъ трп ъ гъ лен ъ врезъ т съ в и т­
лова повьрхность, а до него другъ полуцилпндрнчески врезъ п.
Лайната главичка (чьр. 13(1) е отделна и подвпжпа; заднята й часть е
по-тьнка и се пъхва въ цилиндра IГо средата има единъ поясъ о съ г н е ­
здо г въ вмдъ на птича опашка за съединение съ иехвьргача; на него има
още и единъ прнзматичесгеи зъ бец ъ з за съединението съ цилиндра по-
пеже. когато ръкохватката е издигната, затвора е отвьртянъ п зъ б ец а
дохажда въ прохода на гребеня на цилиндра Бойната главичка въ сре­
дата сн има тсоннчееки каналъ. При затворено, затворъ предията часть
на бойната главичка влиза вь патронника, т ь п щото гилзата е оградена
отъ всичките страни.
Иехвьргача (чьр. 133) е една и ружинеста стоманена дъсчица, която по
средата си има единъ кдинецъ к въ видъ на птича опашка за да влезе въ
гнездото и да се съедини съ бойната главичка; отпредъ има кука и за
да закача гилзата, а о тзадъ —опашка която обляга отгоре на цилиндра.
Иехвьргача стои въ левия улей на кутията и има само праволинейно
движение.
Огнивото се състои отъ ударнпкт», сппрална пружина, огнивна
тръбка (петле) и цплнндрпчеокп прешленъ.
Ударника (чьр. 135) е цилиндрически ; отпредъ има едно коничестсо
жило ж, а до него единъ венеца, в, гдето отпредъ спира бойната пружина.
Края на ударника е внтловъ за да ее навитли на него прешлена.
Войната пружипа отпредъ у пира въ венеца на ударника, а от­
задъ въ истжпа на затвортшя цилиндръ.

*) Въ иосл-ЬднитЬ образци на затвора нЪма улеи, защото зъбеца се намира

1Ъ улея на кутията.
6
42

П етлето (чьр. 138)отгор-|имагребепь съ гнездо, гдЪто се пом-Ьстюва

вьртеното и пружината па лр-Ьдпазителя итрЬдння срЬзъ на пЪтлето служи
за боенъ застъпъ за да закача снускателния зъ б с ц ъ ирп заиъванието;
отпр-Ьдъ има едшгь трилчгьленъ рогъ р сч» витлова новьрхностг», който
влиза въ сьотв-Ьтственния врЪзъ на аатворння цнлиндръ и служи за
автоматическото запъванпе на пружината как го сл£два; гребеня на
u-Ьтлето се движи въ мЬждата на кутията н позволява на ггЬтлето само
праволинейно движение; ирп завъртанпето рлчкохватката и затворнпя
цнлиндръ триъгълния пзр-Ьз ь избутва назадъ рога на петлето а заедно
съ него и ударвика, отъ което става сви в ание на пружината, Вътр-Ь вь
петлето има каналь, прЬзъ който минава о п тиката на ударника; тамъ
пма н едно пирон че, к -ето обляга вьрху една ер-Ьзана площадка на у д а ­
рника и не му позволява да се завърта. На самия край на ударника се навптлю
на прешлена (копчето), който служи да съедини час-титЪ на затвора н огни-
вото. Прешлена (чьр. 134)еиаз«т.бенъ за удобното му вьртенг.с. отдолу има
висулка е за да влиза въ улея на кутия та н да не може да сс развърта;
отпр^дъ и отгор^й има едно малко гнЬздо, гдЬто влиза заднята часть на
предпазителното вьргенце и не му позволява тъп същ о да се отвьрта.
Предпазителя (чьр 12!)) служи, когато трЬбва. да не позволи на
затвора да се отвори п па ударника да се отпъне, когато пуш ката е
напълнена. Той се състои отъ едно пол у цилиндри ческо вьртено съ фла­
гче и пружина. На вьртеното се нахлгзич пружината п се пъхватъ въ
гнЬздото на гребеня на пЬглего, които се задържат ь па мйетото отъ
пръднята горня плоскости на прешлена. О ть действието на пружината
вг,ртенцето стоп устойчиво въ даденото му положение и с напрегнато
назадъ за да влЬзе въ врЪза на прешлена и да пе му позволява да се
отвьрта. За да се постави предпазителя ф та п е т о се завърта отъ л'ТЬво
на д-Ьсно, съ което цилинд])нческата часгь па вьртеното се обръща н а ­
долу и влиза въ полуцилиндрическото гнЬздо па цилиндра. което п не
позволява на петлето да се отпъна и на затвора да сс отвьрта. За да
се пр-Ьмиве на бойно положение завърта се флагчето на предпазителя
обратно да дойде ср-Ьзаната часть на вьртеното отдолу и да не препят-
ствува за движението на ударника и на затвора. За да се приготви
пуш ката за. пзетрелъ тргЬбва:
1-о. Да ее завърти затвора отъ дйсно на лЬво и да се издърпа
назадъ. При завьртванието затвора отстъпа иазадъ п расклаща гилзата-
осв^нъ това витловия три ъгъ лен ъ вр-Ьзъ избутва назадъ ))ога на п^т.
лето заедно съ ударника, отъ което се свива пружината. При пздърп
ванието на затвора извлича се и гилзата, която се иехвьрля навънъ отъ
кутията оть страничното полежение на иехвьргача.
2 о Т уря се патронъ въ кутията.
3-о. Дотиква се затвора нанрЬдъ и се повръща ръкохватката на
д'Ьсно: при движението на затвора напрЬдъ патрона се дотиква въ ка­
нала, а при завьртванието той се дотиква вь патронника н иехвьргача
 43

закача вЪнеца иа гилзата; ударника сь свитата пружина оставатъ за ­

пънати назадь защото кученцето задьржа пЬтлето, рогъть на което
остава протииъ нзр+.за па цилинд|)а само когато добрЬ е завьрнатъ. За
да се спусне ударника, натиска сс на спуска освобождава се пЬтлето,
което заедно сь ударника сс спущ а на пр-Ьдъ.
Патрона с оть цЬлоп т Ь г л е н а гилза сь плоско дъио; куршума е
оть сви пател нтггЪ. МЬрника е дълга рамка сь хомутче; постоянния мЬ-
рникъ е па 350, а пай-п л Ьмии мЬрннкъ с на 2000 крачки.
1Цп/са иа срьбс.ката мауяеръ с ножъ (тесакь), коиго е дълъгъ
45 с. м. и тЬжн 025 гр.
Пушката Гра лнсть ХА*) е ирЬправена оть пуписата Ш асно
вь 1874 г. като с приспособиш» металическия патронъ и цилиндриче-
ския затворъ сь удирно снпралпо огниво. С ь тази пушка б'Ь\а въоръ-
жена прЬдп Ф ранцузптЬ а Гьрцит-Ь тг сега още иматъ тая пушка, съ
която и водиха войната миналата година.
Калнбра на п у ш к а т а ................................ 11 м. м.
Д ълж ината на .....................................1,305 м.
Т ьж ината на „................................................ 4,200 кр.
ТЬж ипата на п а т р о н а ................................43 гр.
г к у р ш у м а ................................ 25 гр.
Пачнлната с к о р о с т ь .....................................-150 м.
ЦЬвьта с набраздена еъ 4 бразди, които се вьртять на л ^ в о ; на
нея е навьртяна затвориага кутия А (чьр 140 и 142), която свършва съ
опашка и упоръ.
Кутията отгоре» има м-Ьжда, която отпредъ и вдЬсно образува
единь ирозорецч» еъ витлови рамена за съ щ ата цЬль, както и въ мау-
вера. Въ кутията отгорЬ до патронника нма гнЬздо е, гд^то влизатъ
двЬт'Ь пера на иехвьргача; отдолу и вътрЬ има едио околоврьстно уг-
лъбление за разширение на газовет-fe, ак > се пукне нЬкоя гилза. Въ дъното
отзадъ има едно витло в за отражатели на гнлзит-Ь ири издьрпианпето
имъ назадъ; тамъ има още едно мазгатче отцдЬто се показва спуска-
телния зъбец ъ и (чьр. 144).
Спускителн сс състои отъ една пружина ирикр-Ьиена сь двй ви­
тла. На свободния й край има единь злчбецъ и, който се дьржи изди­
гнатъ нагорЬ; на същ ия край е нрикрЬпень и спуска ч, които ири
дьрпванисто му спуща зъбеца на долу.
Затвора (чьр. 141 и 144) се състои о гь цилиндръ и подвпжиа
бойна главичка. Цилиндра има една ръкохватка IV1 съ призматическо
основание и ирЬдь нея един ь мадъкъ зъбец ь ш (чьр. 148) за съеди­
нението на затвора съ бойната главичка. Цилиндра има каналь съ два
диаметра, които образуватъ стъпало за заденъ упоръ на бойната пру­
ж ина; отдолу има улеи //’ за движение на отражателното витло в, а
отстрани — д р у гъ улеи у" зч — задьржателното витло. «Алеитй у и у ”
къмъ края сс завьртатъ над-Ьено ио витловъ наклонъ, както бйха
6*
44

и рамената на провореца за постепенното дотласкание при загварянието

и расклащание на гилзата при отварянвето на затвора. Отзадъ на ци-
лпндра има единъ трилхгьлепъ врЬзъ сь витлова иовьрхноеть.
Бойната главичка (чьр. 150) се пъхва сь заднята си ио-тьнка
часть отпрЬдь в ь цилиндра. ОтгорЬ има гребеш. Г съ ироходъ а за
съединението и съ цилиндра иосрЬдетвомъ згьбеца му ш.; в ь гребени
има гнЬздо за иехвьргача.
Бойната главичка отнрЬдъ е вдлъбната за да се помЬсти дъното
на патрона; отвл.трЬ има каналь за вьрха на ударника, който не може
да се вьрти около осьта си. понеже топ н часть отъ канала пматъ
овално сЬчение. П а бойната главичка се намира продължението на
улеитЬ у’ и у,: на цилиндра. о гь конто страничния улеи if не излиза
навънъ, тъй щото за да се измлисне затвора трЬбна да се ])азвьрти за-
дьрясагелното витло Отдолу иодь главичката има една ямичка за да
даде просторъ на газовстЬ вь случай на иеходъ отъ счупената гилза
Иехвьргача (чьр. 14У) к се състои отъ двЬ пера и се задьржа вь гнЬз-
дото съ зъбеца си х. Норното перо на иехвьргача влиза въ гнЬздото е на
затворната кутия п не позволява на бойната главичка да се вьрти за ­
едно съ цилиндра при завьртението м у ; долното перо има злчбецъ, кейто
закача венеца на гилзата за измичанието и
Огпивото се състои отъ ударншеь, спиралия пружина, пЬтле и
закопчалка.
Ударника (чьр. 143) има врьхт» по формата на канала вь бойната
главичка, прагъ за упоръ на прЬдния край на пружината и опашка съ
два изрЬза въ края за закопчаванис съ закопчалката. Спнралната пру­
жина отпрЬдъ обляга въ прага на ударника, а отзад ь в ь стъпалото на
цилиндра. Петлето (чьр. 147) отгоре има едно сЬдло л за действие сь
рлъката и единъ гребепь I), който се движи въ мЬждата на кутията и
и ненозволява на иЬтлето да се вьрти, когато се завьр га затвора. Отпр-Ьдъ
на пЬтлето има единъ рогъ с съ иовьрхность, съотв Ьтственао иа из­
рЬза вт цилиндра. Отдолу пЬтлето и-ма два з а с т ъ п я : прЪЪоцктшпслем ь
а п боспъ 6 за да закача въ тЬ хь спуска. ПЬглето се нахлузва на удар
ника и се съединява съ закопчалката з. която има с-Ьчение празно Т т.
е. обратно на изрЬзаната опашка па ударника. Закопчалката и пЬтлето
отвадъ иматъ сЬченпе на >v: когато двЬтЬ рЬеки съ на е ща ли пия то
може да се извади закопчалката и да се отдЪлп ударника отъ иЬ-глето
и послЬ отъ цилиндра.
ДЬйствието на механизма Сл Ьдъ изстрЬла пружината е рас-тЬг-
ната и рогътъ на иЬтлето се намира въ изрЬза на цилиндра.
Зв да се напълни п у ш к а та :
1-о. Отвьрта се налЬво ръкохватката и се издьрпва назадъ за­
твора. При отвьртанпето на цилиндра витлообразния му прЬзъ избутва
рога па пЬтлето навънъ, догдЬто оирЬ въ упорното му гнЬздо въ
8адния обрЬзъ. Съ това се издьрива ударника и се свива пруж ината;
 45

свкпъ топа затвора с*е ската съ бойната главичка и вследствие на впт-

лообразшгт'Ь повърхности на рамото и улея у затвора отстъпа за да
расклати и извади гилзата навънъ. При движението назадъ иехвьргача
издьрпва гилзата догдкто срЬщцс отразптелпото витло за да я пехвьрлп
навьпь; затвора се движи назадъ, догдкто сс заирк отъ витлото v\
2 о. Т уря сс патрона вь кутията.
3-о Тика сс затвора иапр-Ьдъ и се завьрта ръкохватката надк-
сио. При движешито намр-кдъ завоя на улея у* въ затвора доха?кда
до витлото в. което запира движението му, нъ иехвьргача е влк-
зьл ъ вь израза <• на кутията ; при завьртяваниего, вследствие
дв Ьт к витло образни иовьрхности па рамото и улея, затвора се нзиася
малко напрЪдъ за да дотласпс патрона, а иехвьргача да закачи вЬнеца
иа гилза га. Ол кдь заврьщапието на затвора триъгълния врЬзь дохожда
ср+»щ\ рога на п4;тлсго, н ь то нс може да вл+.зе. защото се задьржа
отъ зл беца па спуска въ заетъиа 6. За да се спусне ударника тркбва
да се натисне па еигска.
За нркдпазитель служи предпазителния заетъ и ь, оть който спу­
ска може да сс спусне и затвора може да се отпори. Това положение
служи повечето да нс дьржп бойната пружина запъната отъ колкото
като положение за безопасность.
Пуш ката се състои отъ малко и здрави чачгн; разглобя ванието
н става лесно и бързо Удовлетворени съ всичкмтЬ условия оелгкнъ усло­
вието за предпазителя.
Пушката Бетерла (листъ X V I). Тая пушка служеше за вьоръ-
женпе на Швсйцсрската и Италианска армии. Вь вр'кме на ир*Ьвъоръ­
женията отъ 18оЬ год в ь Италия къмъ тая пушка приеиоеобихъ срЬ-
день магазшгь, иркдложень оть Италианския Майоръ Витали и така
ИгалпанцптЬ можихъ да чакать развитието иа въпроса и сега се прЬ-
въоръж авать сь G. 5 м. м. пушка.
Италианската п у т к а нар-Ьчева образецъ 1Ь70 год. има сл-Ьдую-
щитЬ данни:
К я л и б р ъ ...........................................................П1! 4 н. #.
Д ължина на и у ш к а т а ........................... 1,35 м.
Тяжееть на пуш ката • • 4, о к гр.
Тяжееть на п а т р о н а ...................................32, 5 гр.
Тяжесть на к у р ш у м а 20 „
Начална с к о р о с т ь 435 м.
ЦЬвьта на пуш ача е набраздена съ четири бразди, конто виятъ
над-ксно.
Купаипич А (чьр. 15 4) е навитена на дънеря на ц-Ьвьта; въ
редния сн край има двк дупчици а. които служ-атъ за отдушници на
'ирутнитЬ газ вс вг, случай че се пукне яЬкоя глиза. По-надир-k отдясно
■а проза}) ць о за поета вя мие патрона и иехвьрганне гилзата; има още
ла ip-k ша дупка за една млечица, а друга ндлъж ъ пресича пьрвата н е
46

за иехвьргача. Отвътр-Ь въ кутията има дв-k странични вадички за не­

чистотиите ; два улея за крилата д на хомутя, когато се движатъ
наир-кдъ и назадъ; еднпъ околоврьстенъ улей. въ к и го ялнзатъ съ щ н тк
крила при завъртването на з а т в о р а и еъетаиливатъ у п о р ь иа топ по­
следния въ време на изстрела. Има <ще една дупчица за отражателя.
С ь помощьта на нокътя е кутията се свързва съ опашката В, която
служи за уякченис на приклада. Опашката има дик навнтленн дупки
за съединителниrli витла и една дупка за зъбеца иа кученцето з.
Върху кутията е нахлузена една тр ъ б а, която н.ма една дупка
и може чркзъ завьртанне тая иосл-Ьдия i’a да се поставя ср4яцу прозореца
б ; тая тр ъ б а служи да покрива загворпия механизми и да го пази отъ
прахъ и нечистотии, когато не се произхожда егрклба
Затвора се състои отъ един ъ затворена» цилиндра» (чьр. 157), про
дуиченъ по цЬлата си дължина. По еркднта на цилиндра има единъ
вЪнецъ в съ витлообразна днрна поврьхпость. Па цмлии ipa o r r o p i нма
едно дълго корито, вь което сс помкщава иехвьргача Опашката на
цилиндра е расцЬпена и танъ се номкщаватъ крилата т на ударника;
самия icpaii на опашката е навптлен а» и на него се иавитлюва шапката
Е (чьр. 155), която съединява разннгЬ части на затвора н служи за
диренъ упорь на бойната пружина.
Затвора се движи сь помощьта на ръкохватката М която се носи
отъ единъ хомуть, и, като влиза въ съоачгктетвующня вркзь на кутията,
образува упоръ на затвора нъ вркме на изстрела
Иехвьргача (чьр. 15Ь) е една плоска пружина, която нма въдица
в 8а закачвание вЬнеца на глпзата, нокъть «, кой го <*с закача па едиа
клечица на затвориия цилиндра» и дьржи иехвьргача на мЬстсто му
и опашка, що влиза въ съотвЬетвующия изрЬзъ на хомутя и ръкохват
ката. При извадено положение на затвора опашката на иехвьргача по
позволява па хомутя да се вьрти, а когато затвора се дотикис, съотв кег-
вующата клечица на кутията натисна и понижава опашката на иехвьр­
гача и тогазъ хомутя може да се вьрти.
Отражателя е една плоска пружина, която съ едно витло се ири-
кр-Ьпя подъ кутията. На свободния си кран пружината има едиа главичка,
която се показва въ кутията пр-кзь една иарочно продупчена дупка.
Ударния мехапизмъ състои отъ ударника (чьр. 159), спиралия бойна
пружина и хомутъ съ ръкохватка Ударника е едно цнлиндрическо
стъбло, което отир-Ьдъ има врьхъ, а близу при дирння край — двк крила.
Хомутя оов^Ьнъ дв-ктк крила д които съставлява г ь упор ь на зотвора
въ вр-кме на изстр-кла, нма два пзркза и (чь]ъ 160) сь наклонии вигло-
образни повърхности, които заиъватъ бойната пружина още при завьр-
танието на затвора налкво.
Запъвянието на бойната пружина и туш» произлиза при завьр-
танието на ръкохватката; нъ гукъ се върти само хомутя а не и цнлгндра
и затвора се уннра о крилата на хомутя и съ туй се избкгва нееиме-
 47

тричностьта на натисканията надир-Ь, която същ ествува въ другит“Ь

пушки сь цпдиндрическн затвори.
ДШствиешо па механизма. За отваря пие затвора ръкохватката се
завира а иа.тЬво. Заедно съ ръкохватката се вьрти само хомутя и не-
гоиитЪ крила нзлпзлтъ огъ околонрьстиия улей и са поставять ср*Ьщу
улспт-Ь пидлъжъ; въ същото нргЬме крилата и сь питлообразнптЬ по-
вьрхноети избутват ь крилата т на ударника, а съ тйхъ и тоя последния,
наднр-Ь и така се запъва бойната пружина, която е нахлузева на дирния
край на цилиндра.
Като сс постави патрона, затвора се новрьщя иагцуЬдъ, нъ дол-
ното по дълго перо на ударника се умира въ зъбеца на спуска н удар
ниь-а остава пяднрЪ. Опашката на иехвьргача се натисна отъ клечицата
и се понижава, а х о м у т я остава свободенъ да се завьрти надЬено. Съ
заньртяптге ръкохватката над Ье.чо прЬднмтЬ пера на хомутя влпзатъ
въ околоврьстния улей и образувитъ упоръ иа затвора. За произпЪж-
данне изетр-Ь.ть трЬбва да се натисне на спуска.
11)гЬЬогрипатель. Вь Италианската пушка е ирпспособенъ пр-Ьдо-
храннтель прЪдл1жен ь от ь Майоръ Клаварино. О твънъ отъ д-Ьената
страпа па п у ш к а та с приспособено едно пЬтлс х, което съ крачето си
отнътр-Ь може да ионижи зъбеца на кученцето, к гато то (петлето) се
отдръпне наднргЬ. Прп туй положение ва петлето, като се затваря зат-
вора. долпото крило на ударника не ер4лца зъбеца на кученцето и отива
напрЬдъ пг,-ц китка, като постоянни крилата се упнрать вь витловата
повърхност ь на дирнит-Ь крила на хомутя. При завьртанието надясно
ръкохватката се у пира у п Ьтлето и не може да сс довьртп напълно, а
оть топа и ударника ме може да достигне най пр-Ьдното са положение
Гая пушка отговаря па вспчкитЬ условия за военна пуижа. Т я
има още тия щ/Ьимущества, че на пр-Ьдохранително положение бойната
пружипа е растЬгпата и нс отслабва, и освгЬнь това тая пружина може
да ее промени безь да се разглобява з а т в о р а

О Т Д Ъ Л Ъ III.

Магазинни пушки.
ПОЯВЯВ&НИО й РЗ.ЗВЙТЙ6 МагазиннитЬ пушки с ъ снабдени съ
ур-Ьдъ, коиго дява възможности да се произведътъ поел Ьдо пател но нЬ-
»• лко бързи изсгрЬла, безъ да се зематъ патрони отъ патронташа.
48

БойнитЬ пр-Ьимущества на оръжията, конто м огъть дя отрЬлятъ

бързо, съ се съзнавали пр-Ьзъ вепчкитЬ периоди на въоръжението. Тъй
напр. вт» Парпжкпя музей се спазва едиггъ Китайски еамострЬлъ (арба-
летъ) съ кутийка (магазнпъ), която е вмЬиутяла 20 стрЬлп и съ се
пускали последователно. Отъ XTV в. съ се спазили оръжия които се
състоятъ отъ много цЬ пи, нарЬдепи въ нЬ колко единъ надъ други рЬ
дове. ВсЬка цЬвъ е била пълня тт отдЬлпо или всички паедно са» се
подпалвали и по този начппъ сс е достигала бърза стрЬлба въ желаемия
момента». ТЬзи оръжия съ наречени органи п съ прЬдста кител итЬ на
сегагонитЬ картечници Вь края па XYI в. съ сс появили магазинни
плънки съ барабана» една отъ които е карабината па Никола Цторкпн-
деръ отъ 1584 г. Въ 1840 г. тази система е била л’еа>вършен отву вана
отъ Американския полковвпкъ Колта». като е ттрттопоспбилъ барабани да
се завьрта автоматически прЬдь пястрЬля. Барабана е им алт» отъ 0 8
п повече камопп, които се пълнятъ. катсто птдЬлтпттЬ цЬ. ви ТГин аяпъ-
вание пЬтлето барабана се завърта и кампритЬ» поел Ьдопателно дохож-
датъ въ посоката на цЬвьта па пушката. Тази система е из ставена.
понеже т ъ н к а т а станала много тЬжка п пЬ.мяло пуждвата спьряока мЬжду
камарптЬ, и капа ла за стрЬлба съ голЬмп заряди. Барабанната система
е получила п])пмЬненпс. прЬзъ всичкото врЬме до ci га въ револверптЬ
копто стрЬлята» съ малки яяпядн.
Около с])Ь.дата иа ХТХ в. е прЬдложенъ единъ ви гь патротттяшъ.
който ее е дьржллъ вь лЬвата ръка или се е окачвала» на пушката близо
до нея и оъ това е ставало възможни да се тт-ьлни гт да сс стрЬля много
по-бързо. Въ 1872 г. оръжейния фабрикантъ ТСринкя (вь Прага! прЬд
ложплъ единъ подобенъ ио-л-съньршенствспанъ пълннтель. конто се
испитва отъ РуеитЬ п])Ьзъ войната въ 187 7— ТЯ год. за въ шипката
бердана и слЬ.дъ войната го приеха окончат* лпо. ГТi лнителя на ТСрпнка
ее състои отъ една магазинна кутия. гдЬто сс тюетавятъ патронитЬ o r,
крущумитЬ надолу и въ пидъ на вЬтрило за удобното хваща ние; тЬ
съ дьржатъ на мЬстото си отъ дЬствпето иа двЬ странични пружини.
Магазина се закачан а пушката, както е показано на чьр. 1П5 н позволява
да се пускатъ около 30 патрона въ двЬ минути. Този видъ пълнители
се на])пчатъ подвпжни, централни н пеавтоматическп магазини. По-послЬ
се пзнамЬ|)пха подвижни пълнители, които со постапятъ отгорЬ или
отстрана на затворната кутия, и прп от варя ни ето на затвора, слЬдъ
като се издърпа гилзата по едпнъ автоматически начпнъ, отъ дЬйствието
на затвора се е прЬдавалъ новъ патронъ въ кутията и отъ тамъ се
дотласкгва въ патронника. Този видъ автоматически подвижни пълни­
тели пЬмаха практическо прпмЬнение ио пртишпа на тЬхното„незгодпо
положение и на неудобството да може да сс етрЬля въ врЬме на дви­
жението.
Въ 1854 г. въ С. Америка за прьвъ п ъ ть со появи нова система
магазинъ, който се различаваше отъ вснчкптЬ прЬд шест ву юш,и и се
 49

нарече поЪцЪвеш. Този магазпня, ос състои отъ една металическа трлба,

която се прикр^пява подъ ц е в ь т а : въ тръбата се нар^ж датъ единъ
задъ другъ патроните (около 8), които отъ действието на една спи-
]>ална пружина отпр^дъ се избутватъ надирТ, а при отварянието на
затвора съ една лъжица се прйдаватъ въ затворната кутия и отъ нея в ъ
патронника. Този магазпнъ за пръвъ плтг» се приложи въ пуш ката Хенри,
която по-поел'Ь въ I860 г. се усъвъргаепствува въ Хенри Ванчсствръ. Подц-Ь-
вните магазини се пълпятъ съ отделни патрони, конто се пъхватъ н р езъ
едно отвсрствие, заради топа т е се нарнчать още и бавнопълнителни
магазини. П уш ките съ тези магазини иматъ сравнително следую-
щ ите неягоди:
1 -во. Центра на тяжестьта па пуш ката се измЪстюва, напредъ
и се изменява въ времето, когато магазина се испразва.
2-ро. Безопасността т е съвършения. защото капсуля иа предния
пмтронъ обляга въ крушума на. задния; освенъ това отя» продължп-
телната стрелба патроните м оглтъ да сс нагорещ атъ.
В-то. П спусннти п атр о н и те о т ъ .магазина путката става едпоза-
рлдна защ ото пълнението на магазина е бавно.
Въ олицата 1860 год. въ Америка се появи и друга магазппна
п у т к а на Опенсера която има смесенъ блоковъ затворя» съ средно ог-
гшво, а магазина бавно-пълиителеиъ, нъ отзадъ въ приклада. Пре-
даванпето ла натронитЬ става при отварянието и затварянието на
з а т в о р а по апалогичепъ начинъ, както и въ подцевпите. СтрЬлбата
въ т а з и пуш ка може да стане само по магазиненъ начинъ
Пдеята за устройството на пуш ката Хенри-Впнчесторъ момее да
се състави отъ чьр. 166 до 171. Този видъ магазинпи пушки се прЬд-
назначавахж за кавалер, карабини, въ които магазинната т р л б а не мо-
м ож ете да събере по-големо число патрони.
Вя. 1879 г. Лии представи въ С. Америка нова система пълни-
тель подъ название подвиженъ (от дЬляемъ) централепъ магазпнъ. Тоя
централепя» магазина» с-e състои отъ едва кутия, въ дъното на която има
едиа пружина за да повдига единъ предаватель, па конто с.т» поставени
единъ или два реда натрони. Магазина се прикрепява подъ затворната
кутия и се съобщава съ влтреш ностьта й посредсткомъ продълговатия
изрезъ (прозорецъ). При отварянието и затварянието на затвора патро­
ните едпнъ по единъ се извлпчатъ отъ магазина п се предаватъ в ъ
кутията, а носле въ патронника.
Ц ентралните магазинни кутии въ некои образцп пуш ки се за-
меняватъ отъ пачките т. е. пачките служатъ и за магазини; въ други
образци тЬ сп стпятъ на пуш ката постоянно, нъ когато искатъ м оглтъ
да се пздаждатъ, а въ трети образци магазипите с л наглухо привит-
ленп къмъ пуш ката и не иогл.тъ да се изваждатъ. Заради това цен­
тралните магазини моглять да се подразделятъ на смЬняели, отдЪляеми
( подвижни) и неподвижни. Пушки съ сменяеми магазини с л : Лии 1884 ;
Т
50

съ подвижни: Лии-Маузеръ и Лш-Метфордъ: ет неподвижни: Маплгшръ

1888, Манлъхеръ карабина 1890 г., Ноузеръ-Маплпхеръ 18SS г., G 5 м. м.
Мосипъ и др. Въ нЪкои пушки централните магазини еж. направени
околоврьстно на затворната кутия, както е въ Данеката пушка Крагъ-
Поргеисенъ-
Всичките централни магазини се пълнятъ отведнажъ съ патронни
тен^кийки, които съдьржатъ обикновен но 5. а въ вЬкои до 7 и 12 па
трона, заради това се наричат ь още и бързоиълнящи се.
В ь последното десегилЬтпе се обьрна голЪло внимание вьрху
гол'Ьмит15 преимущества иа пуш ките съ още по-малъкъ калибръ, По-
малкия калибръ иозволява да се уголеми полЬгатостьга и далЪчностьга
на стрелбата; освкнъ това позволи да се уголеми числото на носилите
патрони бЬзь да се уголЬммва тяжестьта пмь. Последното преимущ е­
ство спомогна за в'г»вежданието иа магазинните нуипси защото бързата
имъ стрелба* изисква и по г >лФ>мо количество патрони. Действително,
слЬдъ като фабрикацията позволи, отъ 1 88й г. сс въп-Ьдс калибръ 8 м. м ,
отъ 1891 г. — 6.5 м. м.. а огъ 1894 г. се праият7> настоятелни и доста
сполучливи вече испигаиия съ 5 м. .м пуш ка; последния калибръ се
смета като прЬд1»лень.
Отъ 1886 г. всичкитФ» дьржави, като съединиха преимуществата
на малкия калибръ и на магазина наченаха да се ирЪвьоружаватъ съ
малокалибьрнп магазинни пушки, оть които ще да се опииьу.т ъ отъ вс/Ъка
система по едпнъ или повече типа сиоредъ интереса, който тЬ прЬд
стаиляватъ за наеъ.
Магазинната пушка Хенри Винчестеръ. (листъ ХУН) Магазин
ната пуш ка па Хенри се появи вь i860 г.. я по после въ 1867 г. се
направиха доста осъвьршенетвувания и стана известна подъ названието
Хенри-Винчестерг, оть която прЬзъ войната въ 18S7 г. Т урция прите­
жаваше 80.000 за въоружението иа кавалерията си.
ЦЬвьта на пушката е оть стомана сь 6 бразди и И м м. калибръ.
Подъ цевьта Й въ лозката сс намира магазинната лгЬдиа -груба въ която
iip'fesb етранично отверстие отзадъ се нан.ъхватъ патронитЬ О гзадь на
ц евьта е навитлена една медна к у т и я , която служи да съедини двЬт'Ь
части на ложата и да се незгЬети въ нея затвора, огнивото и предава­
телните части на магазина.
Затвора, (чьр. 1G8) принадлежи повечето къмъ блоковите (смесени);
той се състои отъ единъ кухь цилиндрь с. който е съединепъ съ дви­
гателния лость л посредством ь две шейнички у и //. ПрЬднята шей
ничка се съединява сл» затвора на шарпиръ, а заднята съ кути ята; д в е т е
шейнички ииатъ шарнирно съединение по мЬжду си и съ горнето рамо
и на лоста л Ако се действува на дългото рамо отт> лоста л надолу, то
и д в е т е шейнички се завьртагь надолу н назадъ, оть което ш дьрпватъ
8атвора да отвори канала, а при издиганието на дос/га затвора се изнася
наоредъ, дотлаенува патрона и затваря канала.
 51

ТТсшргичи ее състои огъ дв-Ь стоманени нружпнестн куки, които

ее прикр-Ьп лватъ отпрЬдь и отъ двЬгЬ сграни иа затвора ио съ едио
ннронче. ПрЬвнвкитЬ иа иехвьргача, които образуватъ кукнчкнтЪ, се
издаватъ надъ затвора тъп щото ири иадьривашюто па затвора вьрху
T'bx'b натнекатъ ст-Ьшпд на кутияча за но-сигурното нздьрнвание на
гилзата, която ее пехвьрля навьнъ, защото отдолу ее бутва отъ мага
зиннпя нр-Ьдаватедь m при по вдига и пето.
Огнивото е срЬдие еъ еднпъ ударникъ. Огнивото както вь п у ш ­
ката Ремингтонъ, се състои оть пЬгле — лЬпшикъ п (чьр. 1G7), бойна
пружина а и епуекъ в сь пружината р Ударника с се движи еъ зат­
вора; той има отпред I, два рога, конто се движ .ьть в ь два улея на
затвора и служ ать оть удара на пЬглето да произвЬждагь заналванието
на капсулння сьставь, който е расположент, окол жрьсть въ дъното на
гилзата. Занъванпего на пЬтлето става автоматически оть затвора съ
ударника при отварянието му.
Магазини се състои оть мага.мг-ша трлчба, елшралиа пл)ужииа, по-
вдпгатель б ц пр&даватель щ. Вь чрлчбата сс намЬстюва спиралната
пружпва съ бутал це, което натиска nr пр-Ьдъ па патронитЬ за да ги из­
бутва единъ 1ю единъ назадь вь предавателния механизмъ. Магазина
ее пълни пр-Ьзъ едно странични отврестие отдЬсна страна на кутията,
като се нанъхватъ единъ но еднпъ; отверстието с покрито сь една иружи-
нсста врата. Повдигателя и предавателя елч отдЬлно показани на чьр. 169.
Повдигателя е нахлузенъ на елчщата ось о и се вьрти заедно сь лоста
Л ; прЬдння край на повдигателя служи да издига и слага прЬдавателч,
като го поднася въ посоката на канала на цЬвьта или на магазин-
ната трлчба. ПрЬдавателя оггорЬ има полудилиндрнческо гнездо но
формата на патрона.
При завьртваонего на лоста з на долу, неговия злчбец ь д натиска
на повдигателя отдолу и издига нрЬдавагеля на горЬ за да поднесе
патрона ир-Ьдъ патронника; нрЬдняга плоскость на прЬдавателя задьржа
патронитЬ в ь магазина. Прп издиганието на лоста затвора дотласкува
иагрона въ патронника, повдигателя се завьрта надолу и сваля нрЬ-
давателя да дойде по посоката на магазин ната трлчба и да приеме елЬ-
дующпя патронъ.
Ва да се стр-Ьля. като се спазва магазина пъдент», тр-Ьбва слЬдъ
ве-Ьхш нзотрЬ.ть да се плчхва прЬзь страанчняга дупка но единъ
патронъ.
Патрона е отъ цЬлопетЬглена гилза сь крлчговъ о к о л о дъното
огънь. Б арутя въ патрона на тази пуш ка е малко и крушума лекь,
заради това по балистпческитЬ си качества тя не удовлетворява усло­
вията за военна пушка.
f
З а стр-Ьлба по магазинень начпнъ елч потрЬбни двЬ дЬйствия
и скоростьта на стрЬдбата достига до 10 изстрЬла въ минута.
7*
52

Н едостатъците въ тази пуш ка се премахвали п наскоро въ Ш в ей ­

цария се приела подцевната пушка на Всшгр.ш. като се приспособи
за това еднозарядната пушка. В ь т р л б а т а на тази пушка сс събирали
8 патрона. Следъ това предложили сдч сс разпи системи за преправя
вието на еднозяраднитЬ пушки въ магазинни, конто в ъ обгцность твьрде
се отличавали една отъ друга. По-известни отъ приетите преди и шЬгде
сега пушки еъ подцевни магизини сл .: 1 ра-КрО/ачасъ. Врпнидо. М/фиша.
Маузсръ 1884 и ,/ебаль 1880. Тука щс да се опишлугь само послед­
ните две.
Магазинната пушка Мауззръ оор. 1884 гсд. (Листъ хл ill).
Тази иуш ка е преправена о п , еднозарядната Маузеръ, като н е приено-
собеиъ иодцевния магазин ь. Огъ тази система пушка въ складовете
на Турция се намирать около 81Ш.СЮ0 пушки понеже наченаха да се
превъоруж аватъ съ нея и подиръ малко време се отказаха. Сръбската
кавалерия е вьоружеиа съ карабина оть еллцата система, която има
калибрь 10.15 м. м. Устройството па частите вь пуш ката е сллцот<>,
както и в ь еднозарядните съ сл'Ьдующите по главни изменения:
Кадибръ на п у ш к а т а .....................U. у м . м.
Дължина „ „ 1,285 м.
Тяжееть „ „ .......................4, 25 1с. гр.
Тяжееть на п а т р о н а 36 гр.
v v к у р ш у м а .................. 18, 4 „
Начална скорость..............................5 3 (5 м.
ЦЬвьта остана с&щата, нъ съ умаленъ калибрь. затпорната кутия
отдолу се прореза за съобщение съ магазина. Опускателпата пружина
се замени съ една спирал на пружина » (чьр 173). Отражателното витло
въ дъното на кутията се замени съ единъ особен ь отражатели (чьр. 17 7),
който служи още и за двигатель на предавателната лъжица па магазина^
Отражателя се състои отъ една дълга стоманена дъска, която отпредъ
свършва съ единъ носъ б., предназначени да срюца дъното на гилзата.
Отстраната си има единъ продълговатъ врезъ г, който служи да при-
вожда въ вращенпе предавателната лъжица на магазина. Отражателя
се туря отъ л евата страна на затвора и се дьржп иа него отпредъ
съ д в е пружинести лапи мг, конто обхващатъ ш ияга на бойната гла
в п ч к а ; съ брадичката к, която влиза в ь изреза на поя.-а на бойната
главичка, а отзадъ въ коритцето / влиза една малка брадичка очъ петлето.
И зреза въ шията и въ пояса па бойната главичка както и коритото
въ опашката па отражателя с<м напразен и по пачпнъ. чс последния
може да има едно малко движени? напредъ и назадъ за да покаже но­
сътъ си отпредъ при отвореиъ затворъ и да се скрие когато е затво-
ренъ. Коритото в ь опашката па отражателя е продълговато за да не-
припятствува за спущанието на петлето при изстрела.
 63

Магазина се състои отъ една т р у б а съ пружинено бутало б,

предавателна лъжица р (чьр. 170), магазнненъ двогатель А, магазнненъ
спирателъ и , патроненъ заинратель :г. (чьр. 174), пружина па занирателя
I предава1телната лъжица и пружина на спирателя т \ Магазинната труба,
е раснодежена подъ цевьта и въ ложата. Грубата отнредъ се закрива
сь едно навмтлепво дъно; в ь нея се иомеетюва една спиралиа иру~
жина сь бутало, отъ действието на което патроните се иствкпатъ
назадъ.
Лъжицата се вь])ти около осьта а (чьр. 173) и може да вземе две
положения: понпзено за да приеме огь .магазина единъ цатронъ и и з­
дигнато за да съвпадне въ посоката на канала. Пздяганието и пони
зявапието на лъжицата става при отварянието и затварянието иа зат­
вора отъ удара по главичката на движителя А, която влиза вь изреза
г иа отражателя. Поиизяванието надолу и издиганнето нагоре на л ъ ­
жицата сс ограничава отъ уиора на носа й въ дъното и ла петата й
у вь задния изрГ.зъ на кутията- Лъжицата се дьржи устойчива в ь
днЬте положения на наляганието на ладието перо на пружината отгоре
и отдолу на пирончето е. П ревития надолу носъ на лъж ицата служи
когато е издигната да ваире нзлизанието на иатреннте оть трубага.
Занирателя на патроните (чьрт. 17о) е ирикрепенъ отвънъ на
кутията и се вьрти около една вертикална оеь; отъ действието на пру­
жината п отзаде му преднето копче (на запи])ателя) влиза прФзъ
пзрЬза на кутията, и нреднеставя се на похода отъ трубата и задьржа
патроните да излнзатъ навънъ, когато лъж ицата е понизеаа долу.
Края г отъ копчето влиза въ улея на лъжицата и, когато последната
се издига на горе, избутва го иа вьнь, тъй щото позволява на слЬду-
ющия цатронъ да излезе навънъ отъ копчето и да облЬгне вь носа на
лъжицата; при ионизавание иа лъж ицата заппратедя нроиуща пьрвия
натрчи ь да се въекачи на лъжицата и запира други те да не излизатъ
навънъ.
Двигателя А (чьр. 180 а) влиза въ единъ особенъ нзрезъ отъ левата
страна на лъжицата п свьршва отгоре съ една главичка, която, когато
требва да действува (да вьрти льжицата), слиза въ изреза г на отража­
теля. Движителя има въ средата си една дупка, въ кояго влиза иирончето
на спирателя. Спирателя е еди ни доеть ирикрепенъ отвънъ на кутията
и се вьрти напрЪдъ п н азад ъ ; отгоре има единъ назубепъ носъ ва
движенпею му налрЬдъ и назадъ; въ ирЬдния му долень кран има
едно пи рои че, което преминава ирезъ изреза на кутията и влиза вь
овалнага дупка на движителя за да може дс го издигне на горе (ва
магаяшшо действие) или да го понижи надолу (за еднозарядио действие).
Движението на движителя пащгЬдъ за да се скрие нъ кутията и назадъ
за да се неправи вертикално се ограничава отъ нзрезпте на гнЬздото му
въ кутията. Спирателя се задьржа устойчиво въ предното или зад-
ното му положение отъ действието на пружината т, която има два
54

наклона къмъ край щата си за да обезпечи случайното прЬмЬотювацне

на спирателя Когато спирателя е бутнатъ наирЬдь, злчбеца па пружи­
ната влиза прЬзь пзрЬза вь улея на кутията и привижда отражателя
напрЬдъ и назадъ при отварянието и затварянието на затв>ра Кота.то
спирателя е дрьпннтъ нагадъ, то п зл.бсца се дърпа назад ь. а вмЬсто него
въ улея въ пзрЬза на отражателя се издига главичката на двигателя,
който въ този случай привижда отражателя въ движение за иохвър
лянието на гилзата.
З а да се произведе стрЬлба но .магазинен ь начин ь издърпва се
спирателя назадъ за да издигне главичката на двигателя ннгор-Ь и да
влЬзе въ изрЬза на отражателя; тогава при издърнканист“ на затвора,
прЬднпя край на изрЬза г на ограж*теля се удря в ь главичката на дви­
гателя А, излиза малко напрЬдъ за да. отрази гилзата и слЬдь това
завьрта лъжицата iiar-*pi> за да поднесе елЬду ющпя патрона»; вь този
моментъ п )сътъ на лъжицата избутва кончето на патронния запиратель
и позволява на иай-задния патроиь оть магазина да се изм.улсие и да
onp'fe въ носа. Ирп затварянието иа зарвора задния край иа пзрЬза г иа
отражателя удря въ главичката на двигателя, отъ което отражателя се
прибира на вжтр-Ь, а слЬдъ това лъжицата сс завьрга надолу; патрона,
който опираше в ь носа. се вьскачна въ лъжицата, а «анирателя на па­
троните, който ио-напрйдъ 6Ь избутанъ навънъ, влиза съ копчето си
въ улея й и сь з&бец* }) замира ел-ЬдующитЬ патрони вь трл.бата.
За да се произведе еднозарядна стр*Ьлба завьрта се спирателя
наар-Ьдъ, оть което главичката на двигателя А се понижава и излиза
отъ изрЬза на отражателя, които прЬегава вече да дЬиетяува кьрху
главичката и лъжицата остава неподвижно издигната на горЬ. Л ъ ж и ­
цата стои неподвижно, понеже подпряното положение на двигателя upd»-
нятетвува за вьртениего на льжицата. Отражателя. както сс каза. вь
този случай се ирив-Ьжда въ движение наир-Ьдъ и назадъ отъ заубеца
на пружината п.
Пълиенисто на магазина става ш отзадъ прЬзъ дьиото иа трлчбата.
когато лъжицата е наведена на долу. П ь ш е ш н т о по еднозарядень иа-
чннъ става, като се иоставятъ иатронитЬ едпиъ по единь въ кутията
на лъжицата.
Тази пушка е доста т-Ьжка, магазина е сложень, патронитЬ отъ
магазина не нсЬкога добр^Ь се ирЬдавать вь лъжицата и вь патронника.
Магазина събира 8 патрона, единь може да сгои въ лл.жицата,
а други въ патронника.
Магазинната пушка Леболь (лиетъ Х1Х) е приета за въорл»
женне на Ф ранцу ската армия въ 18^8 години.
Калибра па п у ш к а т а ................................... 8м.м.
Дължината на п у ш к а т а .......................1, 807 м.
ТЬжината на п у ш к а т а ........................... 4, 58 к. гр.
 55

Т еж ината на п а т р о н а ............... 29 гр.

» *» к р у ш у м а ............... 15 „
Пачалпа с к о р о с т ь ........................ 620 м.
П у тк а та Лебель съ малки изменения има ц евь и затворъ съ
тпивото. както въ пуш ката Гра.
Войната главичка на затвора въ тази пушка не еподвижна, нъ
- прикрепена къмъ затворнпя цилиндръ съ едно витло и се вьрти заедно
ъ лего. Отгоре и отдолу на бойната главичка има по едно призмата
чеоко крило к. които при вьртеливото движение на затвора влпзатъ въ
коловрьстттня вптлообразенъ улей отпредъ на кутията и образуватъ
новъ п]>еденъ крилатъ упоръ при изстрела.
ЗнЬьржателно витло за затвора нЬма; при издьрпванието на зат­
вора назадъ. долното mv крило срЬгца петата на прЬданагелната лъж ица
п се запира. Отражателното витло е навмтлепо в ь левата страна на
кутията. Спуска и кученцето заедно съ пружината сл\ прикрепени въ
една дъска съ рамена (гпЬзда), вь която се прикреиятъ н частите па
мягазпна. Тази дъска образува дъното на затворната кутия и се нарича
основа: отпредъ тя у пира въ издатъка на кутията, а отзадъ се нре~
витлюва съ витло.
Магазина сс състои отъ една тргьба т (чьр. 193) съ пружината п
п съ бутало б, предавателна лъжица л , двигателг» па лъжицата д (чьр 189),
•пиратсль на повторението с (чьр. 190), пружината па спирателя, запи-
ратель на патронитЬ съ пружина з (чьр. 192). Т р л б а т а е расположсна
въ дължина на ложата и събира 8 патрона, които се истпкватъ отпредъ
вазадъ са, буталото гтъ действието на счшралната пружина Лъжицата
сс върти около една ось, отпредъ тя е превита и образува единъ нось,
а отзадъ се издпга и образува една пета, по която уд]>я долното крило
на затвора за да я надига на горе.
Двиготслл е прпк]уЬненъ отз, страна па л ьжицата и може дч стои
и въ вертикално п въ наклопно положение въ кутията,
Спирателя е спупенъ лоетъ, едното рамо па който служи за своя
л за ось на вьртението иа лъж ицата; на тази ось о o' се намира единъ
Згьбецъ х (чьр. 190), конто действува на вр-Ьза в в ь двигателя за да го
неправи или наклони; другото рамо на спирателя е прЬгсрпвено надолу
л свьршпа въ едно назобено копче, което излиза отдолу и отъ десяата
'трапа на кутията пре.зъ прореза й Като се действува на копчето к,
~о може да се постави наар-Ьдъ или назадъ, а. заедно съ това дч даде
на главичката а отъ двигателя вертикално пли наклонено положение
•порЬдъ вндътъ на стрелбата (магазинонъ или еднозарядекъ начин ь).
пнрателя се задьржа устойчиво вь даденото му положение o n , пру-
ината р (чьр. list и 193). Копчето на спирателя ее иомЬстюва въ вре-
зовете отпр-Ьдъ и отзадъ.
56

Запирател я на патропитЪ съ пружината (чьр. 192) с расположенъ

подъ лъжицата и се вьрти около една напречна ось.
За да се пълни по магазиненъ начинъ издърпва се копчето к въ
задното положение, оть което движителя д се поправя и се показва надъ
края на прозореца на кутията. При затварянието на затвора, дотласнува
се патрона въ патронника, а при завьртанието на ръкохватката тя на­
тиска вьрхъ горния край па двигателя н понизява лъжицата н ад о л у :
първия иатронъ. който уиира въ ноеътъ на лъжпцата невадь|>жанъ съ
нищо отъ действието на спиралната п|)ужина. се въегсачва въ лъж и ­
цата; слЬдующия патронъ се запира отъ запирателя, понеже отъ на-
ляганпето на ноза на лъж ицата той издига предния си край пр-Ьдъ
тръбата.
Слйдъ изстрела при пздьрпванпето на затвора назадъ дол по то
крило на затвора удря по петата на лъжицата и я завърта нагоре за
да поднесе новъ патронъ въ посоката на канала: пздиганнето се у л е с ­
нява (нодпомага) отъ действието на пружината на патронния задържа-
тель, който заема издигнато положение и дьржи лъжицата устойчиво.
Прйдпмя край на спирателя се скрива надолу и позволява на сл-Ьдую-
щия пат))опъ отъ тръбата да излезе, който се сппра отъ носа на л ъ ­
жицата Слйдутощитй пълнения ставатъ при повторение на отварянието
и затварянието на затвора. За да се пълтти по сдиозаряденъ н ачинъ/
поставя се копчето на спи])ателя въ предния врезъ. отт, к оето двига­
теля се завьрта и главичката му се наклонява и се скрива въ кутията,
тогава при завьртванието на ръкохватката лъжицата остава издигната
и се придържа устойчиво отъ патронния запиратель съ пружината.
Магазина въ пуш ката Лебель е подобенъ на магазина въ п у ш ­
ката Кроиачекъ; действието му е правилно, нъ частите повече п устрой­
ството по-сложно.
ШЬрника е съ хомутче и стъпала и нма деления до 2000 м.
11ожътг е д ъ л ъ гъ тесакъ и теж и 0.4 к. гр.
Магазинната пушка Машшхеръ отъ 1888 г. (листъ XX и XXL.
Тая пушгса е приета за въоръжението на Австрийската и после на па­
ш ата армия.
Калибръ на п у ш к а т а ....................... 8 м. м.
Дължината па „ 1,281 мет.
Т'
Тежината „ и 4,490 к. гр.
гп:
Тежината на п а т р о н а ....................... 24, 7 гр.
я » к р у ш у м а .......................15, 8 „
Началпа ско р о сть..................................... 520 м. (съ дименъ^ барутъ)
„ „ 630 „ (безъ д • менъ ба])уть)
Щвьта ц (чьр. 195 и 196) е отъ стомана и боядисана о т в ъ н ъ сь
черна химическа боя; о т в ъ т р е има четири бразди, които правятъ едно
обрьщание на 2Г>0 м. м. дължина или 2'/’, обръщания но целата д ъ л ­
жина на цевьта. Ш ирочината на браздите е 4.1 м. м , а на полетата
 51

м. м.; дълбочината па браздит-Ь е 0,2 м. м. Задъ браздптй е патрон-

:а по формата на патрона еъ круш уненъ входъ. които облекчава
чалното врФзвание на крушума въ браздитФ. Отъ доената страна на
гронника има гнездо за гтом-Ьствание злбеца на иехвьргача. О твънъ
зьта въ дънера е павнтлена и има пояеъ, който служи за съеди-
зие и упоръ съ кутията. Осн-Ьнъ тона на пфвьта се намира мЪрнпка
мушицата.
МЬрника сс състои отъ дв-fc ст-fcmi, между конто се вмФстява
рната д ъ с к а ; на стФнитФ ил1а дв£ дупки за витлото на дъската
вр-Ьзанм злбчета деления за поставянис мерника на растояннята
р.зъ 100 до 2500 крачки. Д еленията до 1700 крачки сж отъ лавата
ана и мфрянието става прЬзъ еркдната м-Ьрпа линия, а за погол-ЬмитЬ
тояние до 2500 кр дЪлеипята сж на д Ьсната страна и сс м-Ьри прФзъ
■аиичната м-Ьрна линия. ОовЪнъ тЪзи д-Ьления нма още дв-i» други
зъ надписи: едното за постоянния м-Ьрннкъ 400 крачки, а другото
нормалния — на 250 крачки.
МЬрната дъска д служи за повдиганис на прореза за разни р а ­
з н и я ; тя нма: пета съ прордзъ за мЬрянне до 1700 крачки;
}ич7са подъ нея за совалката с (чьр. 107), гн-Ьздо за витлото на еовал-
т а ; ifлей за дни ясени е брадичкитЬ на крилата; ухо с/ь дупка за вит-
то на мЬрника.
Кралата (чьр. 108) служатъ да задьржатъ съ острит-fc си ребра
рника въ зжбчатит*Ь деления, тФ иматъ: по една дупчица за витлата
; назобени главичка е за хващанпето съ прьстптЬ; остри ребра к за
щанпето въ пазяюонптФ д l;допия: по една брадичка за движение въ
■я п ио една дупка за прикитлюванве къмъ мЪрника.
Пружината и (чьр. 108) служи за раетваряппе крилата и се за-
■жа въ тЪхъ съ тю една брадавичка.
Совалка съ прорЪзъ, че аче и улей, които служ атъ: прор-Ьза за м*Ь-
:ве отъ 1S00 — 2500 крачки, чепчето за издьриванпс совалката
лея за задьржанпето i'i р/ь гнездото съ витлото на нотата.
Кутилта (чьр. 100 200 и 202) служи за помещение па затвора,
здпавитсля н спускателния механпзмъ; тя се навптлюва на дънера
цЪвьтя. ОтвжтрЬ има: гндздо за пръднята часть иа иехвьргача; ма-
о прордзъ п за зжбеца на епуекатедната п р уж и н а; прозорецъ съ ребра в
съобщение еъ магазина и за направление на патроннтФ» отъ магазпна
иатронипка; врЬзъ г за задьржката на патронната тенекипка; прагъ
ръ) съ голФмъ црорЬзъ за намЬстюванис язика и да задьржа ват-
затворенъ въ врйме на изстрела. Отдясно има улей л за двпже-
-то на иехвьргача; плоско дъно за движението на язпка и улей вт»
д за движението на флага. Отвъпт, на кутията има : упоръ у (чг.р. 202)
направлението на патронитФ» отъ магазина; двЪ гнЪзда о за витлата на
зина, корито к за спускателния механизмъ; отъ лФвата страна прф
а п (чьр. 202) еъ прорезп и гнФзда за предпазителя и задьржката.
8
58

Затворп (чьр. 205, 212 и 213) се състои отъ: 1-о Затворенъ цилипдръ
сь каналъ отъ 4 различни диаметра. които образуватъ ирп отупала (чьр
220); въ предния широкъ каналъ се завитлюва затулката и се движи вЬ-
неца на ударника, въ втория се помЪстюва и у пира отзадъ бойната пружина.
прЪзъ третия преминава стъблото на ударника, а въ четвъртия се движи
тргьбката. Въ най-тесния каналъ нма едно пиронче, което не позволява
на ударника да се вьрти. О твънъ на цилиндра има: плнтшъ //лей if
съ двЬ прозорчета а и б за поместювание иехвьргача; дълбокъ улей д
(чьр. 205) за заьбеца на затворната задьржкя п прагъ съ ухо х за сьедн
нението на язнка; 2-о Затулка з се завитлюва и затваря пр-Ьднята часть
на стъблото; тя има колелце съ прореза, за иехвьргача и коннчески ка­
ня лъ за вь])ха на ударника; о-о Лзнкъ я (чь]>. 205), които влиза в ь го­
лемия прор4зъ н уиира въ прага на кутията та образува упоръ при
и зстр ел а; той има двЬ уши за съединение съ затворнпя циляндръ и улей
за няхлузвапието на клипа: 4 о Тржба м съ дръжка д (чьр 212) служи
за отварянне и затваряине затвора п за запъвание п])ужината. Т я има:
канала, съ два диаметра (въ предния пб-гЪсенъ се помЬстюва ударника
а въ задния флагчето); деЬ стоиш с за правилиото движение въ кутията:
полугнгЬздо г (чьр. 206) за поместювание предпазителя; клинъ к за заклин-
ванне язика въ големия прор-Ьзъ; срЬзъ г за по лесно движение петата па
иехвьргача; врЪзг бая нам^стюватше петата на иехвьргача при спуснатъ
ударникъ; стлполце е, за упоръ на язика при движението па затвора вь
курмята ; 5-о Иехвьргача (чьр. 211) има з/ъбецъ з за закачвание тгЬнеца на гал
з а т а ; клгтецъ к за задьржанието му на стъблото и пета и за да улесни из­
дърпва нието на гилзата, като се повдига отъ вр-Ьза 6 въ срЬза /; ft-о Удар­
ника cz бойната пружина (чьр. 208 и 20!)) служат ь да произ веждата,
ударъ по капсуля. Ударишса има жило ж за ударъ, стъбло за нахлуз
ваиие и вЪтцъ и за упорь на бойната пружина, навитленъ край за па-
витлювапие флагчето и прореза, за отвьртг.анисто, ако се чупи ударника:
стъблото има една скосена плоекость. Флагчето ф (чт.р. 210) съединява
части'гЬ на огнивото и затвора; то има навитлена дупка за навитлю
ваиие ударника, крило съ остра, край р за закачвание спускателния зл>-
бецъ, предпази тел енъ застл.пъ з за отстранение на веЪка опасность
при отм’Ьтаннето на предпазителя.
ИрЪдпизителния. меха и из.мъ се състои отъ: 1-о затворна задържка
(чьр. 207), която ограничава движението на затвора н азад ъ ; тя се нрп-
вьрта въ прилива съ едно витло и има: пазжбка за оттеглюваиието
и ва, стр ан а; ухо съ дупка за витлото: зжбъ за задьржанпе затвора при
отварянието му и улей за пружината на механизма. 2-о ПрЪдпазительть
(чьр. 215) служи да задьржа възведения ударникъ и да не позволява
на затвора да се отваря; той има две гът.нкн, едната те наз.ъбена за хва-
щанпе, а другата д съ дупка за витлото в на съединението и вьртенпето
S-о Пружина на предпазителния механпамъ (чьр. 214) има вЪнецъ сь
дупка за съединителното [витло, съ едина си край mwrfera на предпа­
зителя а съ другия — на задръжката.
 59

Спускателния м°.ханиз.иъ се състои отъ опуекъ п спускова пружина.

Спуска (чьр. iO.'i) има дълго кол-Ьно с за натнскапие сь прьста
и друго тсъоо колено съ дв-Ь брадички а и б, отъ които едната служи
за иодготвянне, а другата за самото спупушне на ударника; в ь жгъда
на спуска има дупка за съединение сь епуекатедната пружипа посрЬд-
ством-тг една клечица. Спусканата, пружина (чьр. 201) има двЬ уши у еъ
дупки за съединение съ спуска и спускателенъ Згъбъ з за задьржанне
флагчето. П ружината въ средата е удЬбелена за съединението и съ
кутията, а пъ предния край има подвовообразепъ вр-Ьзь б гд-Ьто се на-
м-Ьс-пова горпата часть на задьржката па патронните тенекинки.
Магазина (чьр. 210) се състои о тъ : 1-о магазинни кутия М съ
скоба г, която отвжтр-Ь има влагалище с ь двЬ широчини, отъ които
заднята з е ио широка и дъното й е открито за паданпе на праздната
тенекипка. Нъ кутията има пр-Ьграда п сь ср-Ьзь за помЬетювание ухото
на пр-Ьданателя; улейче за задьржката на патроннитЬ тенекинки и ва-
дичка за рогчетата на дъното О твъиъ на магазина има по една дупка
отпр-Ьдъ въ рога и отзатъ нъ опашката за съединигелнит-Ь витла Ь; въ
опашката има скоба съ прор-Ьзъ за спуска; три дупки навитленн отъ
лЬвага страна, за дъпото д, прЬдавателя л и задьржката з \
2-о. Дъна д (чьр. 216), което затулва т-Ьсната прЬдня часть на
магазина; то нма ухо сь дупка за витлото и дв-fe рогчета, за да вл-Ь-
з.ътъ в ь надпчкит-Ь на кутията.
В-о. Повдигателъ к. който вдига предавателната л ъ ж и ц а ; той
има ухо съ дупка за съедини тел ното витло, змбецъ гд-Ьто натиска сво-
бодното перо на пружината, двЬ дупки за витлото и кл-Ьчицата на
повдигателната пружина, дь-Ь уши сь дупки за съединение сь л ъ ж и ­
цата, пета за у пора на лъжицата и витло за съединение лоста съ л ъ ­
жицата.
4 о Повдигателната пружина х повдига лъж ицата и има двЬ
дупки за прикрЬиявипиато и къмъ лоста.
5-о Повдигателната лъжица л пр-Ьдава патропит-Ь въ кутията;
тя има пета за упоръ в ь петата иа лоста; у х о съ дупка за витлото
•и и възглавичката за подпорка на пружината.
G-о. Пружината и на пр-Ьдавателния механизмъ повдига повдп-
гатедя, тя има дълго перо сь пета за да натиска на повдигателя и късо
еро съ пета за упоръ въ прЬднятч стЬнн на кил инката
7 о. Задвржка з’ на типроппитЬ тенекинки задьржа пссл-Ьднит-Ь
за да не пзлизатъ нагор-Ь, тя има кука /‘ за закачвннпе. пружина за да
дава сила, н-Ьнче съ дупка за съединителното витло, назлчбена иллпса
натисканнсто й при мепразвнние магазина, двЬ степ ал а за огранп
т.нне движението на задьржката нагор-Ь и ияпр-Ьдъ.
Ложата събира чаетит-Ь на пушката и я нрави удобиа за стр-Ьлба
; Пхъченъ бон; тя се състои отъ: 1 о прикладь за упоръ в ь рамото
зъ зр-Ьме на пзстр-Ьла; той има ги-Ьздо съ двЬ дупки за затилъка съ
8*
60

витлата, гн-Ьздо съ дв-Ь дупки за дъсчицата па дол и ата халка х (чьр. 105
съ витлата и, 2-о шийка за лдобн-гго дьржипие иа пуш ката при стр-Ьл-
бата и рлччння бой и 3-о у л а й съ гнКздо за затворната. кутия, .тю
за ц-Ьвьта, гн-Ьздо за магазина, дв-Ь траичпнки за дьржание съ дЬваг
рлчка, три прага за гритшнтЗь При горпии и ср-Ьдиия ирагь на гривипт
има дупки за витлата, а при долния ирагь има мЬдна клЬчица за :
дьржание гривнята.
Прибори. Порната гривия е пераздвизкна и съединява ир-Ьдйа*
часть на ложата съ ц Ь в ь т а ; тя има бодила» 6 за разглобяванис на за?
нора и съставянно пушкитЪ в ъ рогачи, прйлнвъ за закрЬпя напие рогач
стоика за задьржание ножа къмъ пуш ката и дупка за витлото па гри
нята. Ср-Ьдията гривна е нераздвижна и има прнливъ за дЬспата м;
шица, ир-Ьзъ която се м-Ьри отъ 1800 — 2500 крачки ухо сь дупка .
витлото иа горнята халка и съ дупка за съединителното витло съ л
пата. Долнята гривня е раздвижи а н има дв-Ь уши за витлото л, кое:
е закл-Ьпано н неможе да се вади. Долнята халка има двЬ уши сь душ.:
за съединението й съ дъсчицата. Дъсчицата има ухо и диЬ дупки .
витлата, които я иршсрЬияватъ кьмъ приклада. Ж елЬзния затилък:
пази приклада отъ ударптЪ ; той има дв-Ь дупки и дв'Ь витла за ирп
дьржанието му къмт> приклада.
Щ/ииадлЬжностипгЪ служлчтъ за сглобявание, разглобяванис и ч.
етение пушката, тВ елч: протриватель (чьр. 223). конто се състои от
три стоманени ирьчкп, скрЬпенп сь дв-Ь мЬдгШ трлчбички. които inranj
въ ср-Ьдата си прорЬзи за иавьртаиието имъ; па иротриватсля се нч
витлюва една м-Ьдпа чистплка.
Огвьртката отвьрта и завьрта витлата; тя има дв'Ь острила.
Връвъ отъ чисти усукани к ъ л ч и щ а; тя е напоена съ дьрвено мас.;
и по ср-Ьдата си има примка за кълчищата или парцалпт-Ь; иа краища
си има по единъ круш умъ за ирЬкириаипего л ирЬзь цЬвьта.
lJampounama ттекшЬса т (чьр 218 п 220; събира, 5 патрона, т=
е отъ стомана, т-Ьжи 12 гр. п има дв-Ь стЬии съ по три рлчба и дънд
с-ь носъ за да закача куката иа задьржката.
Патрони (чьр. 21!)) се състои о т ь : 1-о гилза, която има у '» ■
гърло, широка часть и дъно с/ь вЬнсць Вь дъното има гнЬздо к
капсуля сь наковалня и една дупчица за възпламеияванис барутя. В
кансуля се пом-Ьотюва състава, който сс покрива съ калаенъ лпетъ п
залакерованъ. Б арутя в ь патрона обр. IS 4*4» г. е с.шгь; тЬжи 1 грам-
и дава начална скорость 500 м. зярядъ отъ 2,75 грама бездименъ бар\
дава начална скорость 630 м Крушума въ заднята часть има дпамст]
8,2 м. м. за вр-Ьзвапие; той е см-Ьсъ отъ 05" 0 олово и 5" антимон
Крушума е обл-Ьченъ сь стоманена риза. която отпр-Ьдъ е д-Ьоела
0,7 м. м., а къмъ зндната часть до ОД м. м.; ризата се прцкр-Ьпявя къз
оловената ядка съ подвиакнт-Ь си нъ дъното. Вьнкашната часть or
крушума се намазва, съ съставъ отъ: вазелини, лой и восъкъ.
 61

ДЬистеие па мелгапнг.м иm b. o’а да се отвори затвора тръбичката

се дьриа зн ръкохватката право назадъ, а съ нея п ударника, оть
което: бойната пружина се свива, клина па тржбката издига язика
н излиза оть него догдето onp-fe сч> стъпалото си отзаде му и задьржи
пружината свита Петата на иехвьргача преминава оть вр-Ьза въ ср-Ьза
и се повдига, отч, което захваща ио дълбоко в-Ьвеца ва гилзата. Сл+,дъ
този моментъ ц-Ьлвя затворъ може да се щздьриа назадъ, догдето се
запре отч> задьржката; гилзата се исхвьрля силно вд-Ьсно отъ етра-
ничното положение на иехвьргача. При затварянието на затвора става
обратното движение: като се натиска папрЪдъ на ръкохватката цЬлпя зат­
воръ се д в и ж и , избутва пзъ магазина горния патронъ и го вкарва въ
патронника; спускателния зъ бец ъ задьржа флагчето и пружината ос­
тава запъната; язика дохожда надъ голЬмия лрозорець и пада вътрЬ,
като въ това вр-Ьме се втиква вь него клина оть тржбката за да обра­
зува упоръ прп изстрела; петата на иехвьргача дохажда вь вр-Ьза, а
ирЬднята му часть сс повдига и обхваща гилзата. Като се натисне
на спуска иьрвня му гребенъ допира въ дъното на кутията, обажда
момента за пзстрЬла н, когато спускателния зъбецъ сс понпзи сьвеЬмъ,
оть д-biii-TBiieTo на пружината ударника се спуща и произвежда ударъ
по капсуля.
За да се постави предпазителя завьрта се дъсчицата вдЬспо, отъ
което тя дохажда да идЬзе въ пгЬвдото на тръбичката да не li позволи
да се издьрпва и ако ударника е заиънатъ, то въ същото вр-Ьме го
избутва малко назадъ и не му позволява да ее отпъне. Предпазителя
има просто устройство, нъ дьржи бойната пружина въ запънато съ­
стояние и при туй лесно може да ее отмЬтие.
Тази пушка удовлетворява твърд-Ь добръ на вспчкит-Ь служебни
и балистически качества за едпа воепва пушка Сравнително нейния
затворъ представлява ирЬимущесткото. че за вълнението се нзие.куватъ
само двЬ праволинейни движения назадъ и напрЬдъ, които могътъ да
се извьршатъ безь да се сваля пушката отъ рамото. У пора отзадъ е
с ь пълиа бсзоиастиость п ь той причинява едно малко по-разнообразно
пр'Ьвиваине на затвора, отъ което се уголЬмява малко по-вече ъ гъ л а
на вибрацията Екстракцията е съвьртпеннд. чупението по н-Ьхсога на
иехвьргачитй тр-Ьбва да сс придаде на случайно и безконтролно при­
етата серия пехвьргачи. Съ новитЬ. фабрикувани вь нашия арсеиалъ,
нсхвь])гачи чупението при обнкновенното угсотрЬбленне се съвсЬмъ
отстранява.
ПащюпппмЪ тенекии нс съ симетрични, затова изискува малко
внимание прп тгьлненнето за да се поставятъ всЬкога п ь нуждпата посока.
Запиратель на повторението нЬма, ио не е нуждень, зпцото
пълпеннето по магазииенъ начпнъ еъ о патрона е мн<»го бързо.
Mb,/тика отъ употр-Ьблението се расклаща встрани, нъ това
се отстрани, като се раец-Ьпва отщгЬдъ м-Ьриата дъска за лесното п
исправление.
62

Магазинната пушка Маузеръ Манлихеръ 1888 г. (листь ХХП)

С ь тази пуш ка е въоръж ена Рерманската армия. ЦЬвьта, затвора и ог-
нивото е по системата на Маузсрь. а магазинна отъ типа на Манлихеръ.
Калибръ на п у ш к а т а ................................ 7, 9 ьг м.
Дълж ина , „ 1, 215 м.
Т4зкипата на „ 3, 800 тс. гр.
„ „и а т р о н а 27,8 гр.
„ „круш ума 14,5 „
Начална с к о р о с т ь ......................................... 643 метра
ЦЬвьта е отъ стомана и има 4 бразди, които се виятъ надясно
и правятъ едно обрьхцание на 240 м. м. дълж и н а, отвънъ цЬвьта е по­
крита съ единь масурь М (чьр. 2 2 S), които отпр-Ьдъ се навива на една
нахлузена на ц-Ьвьта гривня а, а отзадъ — на затворната кутия к
(чьр. 227). На масуря отпр-Ьдъ е мушицата м, а отзадъ м-Ьрника. Ма-
еурьтъ отдолу на пр-Ьднйя край нма единъ секторенъ упоръ //, а о т ­
задъ единъ уноренъ колт» к (чьр. 230), въ който се ввитлюва едно витло
б (чьр. 227) за съединението на ложата съ масуря. Съединението на
посл-Ьднит-Ь става още и съ дв-Ь гривни, отъ които пр-Ьднята носи
и стойката за ножа.
Между масуря п цЬвьта се намира пластъ въздухъ, който обра
зува едно т-Ьчение и се ирЬдназначава да завардЮва цЬвьта отъ удари
п отъ силно нах^рЬвашхе, да ii позволи равном-Ьрно разширение и пра-
вилио колебание (вибрация) на молекули г-Ь в ь врЬме па изстрЬла п най-
посл-Ь да може да се хваща съ ртвлеа слЬдъ продължителната стр-Ьлба.
Кутията к (чьр 227) има два странични улея, които отпр-Ьдъ
завиватъ околоврьстно по витлова посока; въ тЬхъ се движатч> крилата
на затвора, които при завьртванието на посл-Ьдния образуватъ пр-Ьденъ
упоръ при *зстр-Ьла. Вь лЬвия улеи се показва единъ злбецъ сч> за-
остренъ рогъ, който служи да привежда отражателя въ движение и да
запира затвора при издърпва ни ето му назадъ. Въ дъното на кутията
има прозорецъ за съобщение съ магазина. Спускателя е както нъ May-
8 еръ обр. 1884 год.
Затвора. Затвора е както въ нушката Маузеръ (1871 и 1880 г.)
съ сл-Ьдующит-Ь измЬнения: цилиндра отир-Ьдъ и отч> двЬт-Ь страни има
дв-Ь призматически крила е (чьр. 234). кои-го при затварянието на за т ­
вора се движатъ въ странххчиитЬ и иоелЬ влиза-гъ въ околовръстния
улей- на кутията; отч, това става иоетепепно дотлаекуваипе ** на, гилзата
и образувание прЬдсххч» упорь при изстрЬла. При отварянието на зат­
вора става обратното, оть което пр-Ьдварителпо се расклаща н иослЬ
постепенно се извлича гилзата а съ това се обезпечава добрата екстракция.
Въ л-Ьвото крило нма улей с за да дава ироходъ на задръжката.
Бойната главичка (чьр. 232) е подвижна п се съединява сь ц и ­
линдра сч» издатъка и, който влиза въ продолншх и послЬ завъртания
улей Отвхьтр-Ь въ злтворция цикиндръ.
 63

Бойната главичка оть лЬвата страна има едно прпзматическо

крило к, въ което се помЬстюва отражателя; той се С7>сгои о т ь едно
вьнкашно копче, съединено съ една клечица /, която се помЬстюва въ
крилото и може да се движи малко напр-Ьдъ п назадъ. Движението на
отражате. 1я става отъ задьржкага съ ноеътъ, който пръминава прЬзъ
лЬвото крпло^и избутва копчето съ нпрончето напр-Ьдъ да отразятъ
гилзата; слЬдъ това затвора се задьржа. При затварянието на затвора
клечицата се прибира навжтр-Ь. Бойната главичка има само настжна-
телно движение, което се паеочва отъ призяатическото си крило въ
л-Ьпия улей.
Иехвьргача (чьр. 231) се нахлува съ прЬвивката си на бойната
главичка, а съ опашката оштра вьрху цилиндра. Устройството н дЬй-
ствпето на другит-Ь части и механпзмнтЬ отъ затвора и огнивото е както
въ старата пушка Маузеръ.
Магазина (чьр. 227) е едиа стоманена кутия съ двЬ страни н по­
лови нъ дъно отпрЪдъ. Въ магазина има единъ повдпгателенъ лость Е
спираль на пружина п и бутало б за повдиганието му; осв-Ьпъ това има
и една прЬдаватолна лъжица сь пружини за да прЬдава патронпт-Ь
едпнъ по единъ въ затворната кутия.
ЛатропнтЪ еж съ гилзи бЬзъ в-Ьнетуь, а съ вади чка; крушума
е съ риза, а барута бездименъ.
Пълнителя (чьр. 229) е както въ нашата пушка, нъ симетриченъ
за пълнение отъ днЬтЬ страни; той събира 5 иатрона и, тсато остане
празенъ, оть еобетвегшата си тяжесть пада прЬзъ откритата часть
на дъното.
Запиратель на патронит-Ь въ магазина нЬма, защото нормалното
пълнение « по магазппенъ начинъ Спусковата скоба е продължение отъ
магазинната кутия.
ЛГожапш е орЬхова. Щика (чьр. 235) е малъкь ножь, който за-
м-Ьни стария п о д ъ л ъ г ъ : Tofi тЬжп 500 грамма.
МЪрчика е съ хомутче и етжпала, както въ берданата Л2 2 . На
мЬрнпка има единъ пеподвиженъ прор-Ьзъ за 250 мЬтра и друг-ь подви­
жен 7 . за растояиие 430 метра. ОстапалптЬ дЬленпя до 2050 мЬгра сж
на рамката и мЬрението става прЬз-ь прор-Ьза на хомутчето.
Магазинната пушка Меузеръ Ли 1889 г. (листъ х х ш ). Тая
пуш ка пьрномъ бЬ и])иста за в7 »оружение ла Белгийската армия; по-
иослЬ се прие оть Турция, която прЬустановп пр-Ьгл.оружениетоси съ
подтуЬвната магазинпа пушка Маузеръ обр. 1884/86 год.
Калибръ на п у ш к а т а ........................... 7, 65 м. м.
Дължината на п у т к а т а .................. 1 , 275 м.
Т-Ьжипата „ „ 3, 900 к. гр.
ТЬжината „ и а т р о н а ... 28,6 гр.
„ ,, к р у ш у м а 14,2 гр.
.

Начална с к о р о с т ь 625 метра

64

ЦЬвьта ц (чьр. 238) има четири бразди, които ее виятъ надясно

и иравят-ъ едно обрьщавие на 250 м. м .; тя е покрита еъ масуръ М
съ устройство и назначение подобао въ пушката Маузсръ Манлп-
херь. Па масу])я е мушицата и мЬрвика съ хомутче.
Кутията К има два странични улея у, които отпр-Ьдъ се завьртватъ
по витлова посока; нъ л-Ьвия ул-Ьй нма ирор-Ъзъ гд-Ьто ее показва зъбеца
на затворната задьржка подобна на задьржката вь пашата пушка. ПрЬзъ
злчбеца па задръжката се показва отражателя — една металическа пр-Ь-
кривена клечица — която отъ д-Ьйсгвцето на едпа пружпнка сгьрчп на-
вънъ и излиза пр-Ьдъ затвора, когато е отворенъ за да отрази гилзата.
Въ депото на затворната кутия има единь ирозорецъ за съобщение съ
магазина; задъ този ирозорецъ отгорЬ има улей за двнжеиие на флаг­
чето, а о т д о л у се иомЬстюва спускателния механизмъ, както вь другитЬ
пушки Маузеръ.
Затвора се състои отъ единъ запиорепъ цилиндръ (чьр. 240) съ
ръкохватка и отпр-Ьдъ съ вдлъбнато дъно. въ което сс помЬетва д ъ ­
ното на гилзата; отзадъ нма малъкь тр и ъ гъ лен ь врЬзь съ витлова по-
вьрхноеть и друго полуцилипдричееко гпЬздо за стъблото на пред­
пазителя.
О тпредъ и отгор-Ь на цилиндра има едио гн-Ьздо ? въ което се
шш-Ьетюва иехвьргача. Иехвьргача е една пружннеста плоча с-ь к у к а ; той
потъва въ гн-Ьздото тъп щото не изиегсува пзрЬзи вь кутията п ц-Ьвьта
за да ги отслаби.
Отпр-Ьдъ и отстрана на цилиндра има дв-Ь гтрнзматнчески крила
а а (чьр. 240). които образуватъ ирЬденъ щшлатъ упоръ при пзетрЬла.
ГТоиьрхностьта на околов|)ьстнпя улей и на крилата с ъ витлови, отъ което
се достига постепенно затваряние и отваряние на затвора, вуждни за
бсзопасностьта при пълнеиието и за правил на га екстракция. Л Ьвото крило
е разр-Ьзапо за да дава нроходъ на отражателя. Огзадь па цилиндра ее
пъхва и задьржа е.ъ зъбец а си б една цилиндрическа тръбичка (чьр. 241),
ир-Ьдиата часть на която образува дъно п зчденъ упоръ на бойната п р у ­
жина. Пр-Ьзъ прЬднпя каналъ на тръбичката пр-Ьминава ударника, а
въ задния по-широкъ и разрЬзанъ отдолу каналъ се движи лЬшннка.
О тгор! на тръпката има грЬбснъ с са. гпЬздо. гд-Ьто сс иом-Ьстюва единъ
прЬдпазптель съ флагче (чьр. 2 14), както ва, веичкптЬ пушки система
Маузеръ.
Опгивбпю се състои отъ ударника,, снирална пружина и лЬошикъ.
«Л-Ъшникн JT (чьр. 242) се наичтлюва съ тръбичката си на задния кран
на ударника. Л-Ьшника се движи въ задния по пшрокъ каналъ на тр ъ б -
ката, а застъпи а с-e показва прЬзъ прор-Ьза ii и се движи въ улея па
кути ята; тока позволява на .тЪигншса и иа самия застъпъ само п о стъ ­
пателно движение, когато затворния цилиндръ се вьрти около осьта си.
Когато ударника е епуспатъ. ирЬдппя край на застъна е вле-
задъ въ три ъгъ лн и я вр-Ьзъ на цшпшдра. При завьртанисто съ ръко-
 65

хватката на цилиндра. крилата излизатъ отъ околовръстния улеи и се

поставя гь ср+лцу страничннгЬ улеп. иехвьргача раск внца гилзата, а въ
това вр'],ме л Ьшппка а еъ него ударника и спирали era пружина сс из-
бутватъ малко назадъ; отъ последното ударника сс прибира влчтр-I; задъ
дъното па цилиндра да не нр-Ьиятствупа на екстракцията и да обезпечи
безопасното дотласкуванне на новия патронъ
Магазина (чьр. 2 о<Ч) е една иодвижна кутия съ двЬ елН&аи и цЬло
дъно; егЬпнгЬ пмать ирор^зм надолу, отъ което ставатъ нружннестп
за да сс раствярятъ при турянието на патроните отгор*Ь. Рориитк краища
са\ запити за да задьржатъ патронптЬ да ле излизате напъиъ
Вь магазинната кутия има единь пондигателенъ лость и преда­
вателна лъж ица съ по една д-Ьйствуюгца отдолу илоска пружина. В ич-
KUT’k части на магазина пматъ назначение и д+.йствуватъ както ьь другиН ;
централни магазини Магазина се туря подъ изркза mi затворната кутия
н въ съотвктетвующпя пзрЪзъ на ложата, а сс задьржа на мЬстого си
оть една яадьржка з съ пружинка.
Пълнен пето става по сь единъ иатропъ или отведнъжт. съ 5 иатрона.
Пълнителя (чьр. 245) е една оЛена стоманена лента съ ва-
дпчка вь видь на птича опашка, въ дтлтото и лгЬжду пр-Ьвишснтк иа
която се нар-Ъждатъ дъната на 5 патрона. ПатронитР се задьрж ать на
м Iictoto си от ь странични малки нружинки. ПатронитЬ иматъ гилзи безь
ръбове, заради това формата на пълнителя е симетрична н пълнепнето
може да стапе отъ двЪт-Ь страни; крушума е затвьрденъ и обвитъ съ
мнйлехорова риза; барутя е бездименъ
Горния патронъ въ магазина показва дьпото сп и при движе­
нието на загвора мапр-Ьдъ той се избутва и иатлаогсува въ патронника;
зъбеца на кученцето задьржа флагчето, оть което се свива пружината.
При завьртание ръкохватката на затвора крилата влнзнтъ въ около­
връстния улей да образуватъ прЬденъ крилатъ упорь, дотласкува сс
постепенно патрона и закача иехвьргача- За да се произвЬде изстр4злъ,
натиска се на спусъка, понижава се кученцето п се освобождава флага
и ударника. З а п^лпението на магазина поставя се пълнителя вь из-
ркза отзадъ на кутията, натиска сс па най горния патронъ отъ което всич-
кит-Ь патрони се ехлузпатъ надолу, растварятъ cT'krniT'b на м газипа
и влнзатъ нь него; пълнителя иразенъ остава отгорЬ, който при зат-
варанието на затвора пада вънъ.
Тази пушка нЛша заипратель па магазиннит-fc патрони, понеже
вълнението е по магазпнеиъ начинъ.
За дКйствувание като хладио оръжие, на пуш ката се набучва
ножь, който т'Ь:ки 327 гр.
Магазинната пушка Ли МетФордъ- Л м е т ъ ( x x iv и xxv). Ол-Ьдъ
дълги несполучливи псптггяипя за приспособлението пуш ката Хепри
Мартини за магазинни ЛиглнчашггЬ се установиха п приеха магазин
нага пушка Ли Метфордъ обр. IfsSi) година.
а
пп

ТСалибръ на п у ш к а т а ................................ 7, 7 м. м.
Дължината па п у ш к а т а 1,2ПГ> м.
Т еж ината „ „ 4,252 к. гр.
„ „ п а т р о н а ............................ 28,3 гр.
„ „ к р у ш у м а .......................... 14.7 „
Напалма с к о р о с т ь ..................................... C8 G метра.
ЦЪвъта на п у т к а т а е отъ стомана п канала е набраздена, съ
бразди дълбоки 0 1 м м. и широки 2.5 м. м.; тЬ се вьргятъ надЬсн
и прапятъ едно обрьщанпе на 254 м. м. дължина. На цевьта отпрЬдд
има мушица, а отзадъ — мЪршпсъ съ хомутче. ЦЬвьта отзадъ п отгорЬ
е покрита съ дьрвена покривка, която позволява да се хваща съ рак,,
и послЬ продължителна стрелба.
Кутията к (чьр. 248 и 249) се навитлюва отзадъ на цЬ вьга; от­
пр-Ьдъ тя има двЬ странични дупки за иеходъ на газоветЬ въ случаи
че се пукне нЬкоя гилза. Отъ дЬсната страна нма прозорецъ за гребен;-:
на затвора, когато е затворенъ; отъ същ ата страна има дупка за вит­
лото на дъсчицата д (чьр. 258), която, когато е завьртяна надолу, обра­
зува продължение отъ ръба на прозореца е на кутията. О тъ лЬвата
страна има една дупка за витлото, което прик )Ьиява отражателя; тамъ
има и нзрЬзъ за зъбеца му. Вь дъното на кутията има единъ улеи па-
дължъ, който отпр-Ьдъ послЬ завива нал-Ьво; въ този улеи влиза упор-
ното крило на затвора а. Отпр-Ьдъ въ дъното има единъ прозорецъ за
съобщение съ магазина.
Затвора (чьр. 254) се състои отъ единъ затворенъ цилиндръ от­
задъ съ ръкохватка Р и отгор-Ь съ гребень г (чьр. 254), който влиза
въ прозореца на кутията за да образува рамеиъ упоръ при изстрЬла.
Иа гребеня отгор-Ь съ три витла се прикрЬиява една цилиндрическа
покривка е (чьр. 253), която покрива ц-Ьлия затворъ, когато е довьрнатъ
надЬсно. Отдолу на цилиндра има едно приз митическо крило а, което
влиза въ дънния правь и послЬ възвитъ вптловъ улей на кутията за
да образува вторъ упоръ при изстрЬла. Витловата посока на улея служи
за постепс-пно затваря ние и за яачално расклащание па гилзата при
отварянието на затвора-
Отзадъ и отдолу на цилиндра има едно корито съ зъ б ец ъ з (чьр. 250).
Отпр-Ьдъ въ цилиндра се втика бойната v./аиичкп (чьр 255) и ст
задържа. съ първото витло на гребеня понеже влиза в ь околовръстния й
улей. Войната главичка отпрЬдъ има гребень съ кука, която е обьр
ната вдЬсно и закача ръба отъ ир sopi ца на кутията та не ii позво­
лява да се вьрти заедно съ затворния цилиндръ; огзадъ ръба се свършва,
куката нс е захваната и тя може да се новьрне нал-Ьво за да се постави
гребеня на една линия с/ь гребеня на затвори, което е нуждно за из-
нйжданието на иослЬдиия пьн ь отъ кутията. Тя не може случайно да
се завьрти, защото пружината на иехвьргача а натиска съ прЬнивката
си въ за гкорння цилиндръ. Когато трЬбва да се исключи всЬко слу-
 (>7

~ й н о завьртаиие на бойната главичка, то р ^ б а се продължава, като

вземе дъсчицата д за да запълни ирЬкъсванието п тогава куката
гтоиЛ ноетоянно захваната въ р<ъба. За да се извади затвора издига се
дь-чпцата д, отъ което рлчба се ирЬкъсва, завьрта се бойната главичка
адЬко и се извлича затвора навънъ. Бойната главичка отгор-Ь е по­
крита съ особевна цилиндрическа иокривтса, която отзадъ се свива въ
Ьченъ конус/ь.
Лссврьгача а (чьр. 254) е една кука, прикрЬпена въ гнЬздото на
ината главичка; той се натиска съ куката надолу отъ дЬиствпето иа
дна прЬвита пружина която, както се каза, съ прЬвнвкята си натиска
: вьрху цилиндра за да го дьржп устойчиво относително бойната главичка.
Отражателя е една пружина съ злб ец ъ и се прикрЬиява отъ
лЬвата страна па кути ята; згьбеца чрЬзъ кутията влиза въ изрЬза на
затвора и се показва отпрЬдъ, когато затвора е издьрианъ назадъ ;
уужинния отражатели натиска на затворния цилиндръ, когато е затв >-
: енъ и на покривката, когато е отвьртена, отъ което нъ пьрвия случай
. атвора се дьржп по-устойчиво затворенъ. а вь втория сличай той се
задьржа отъ случайно издьрпваиие назадъ.
Огнивото е съ спирална пружина, тсоято се нахлузва на ударника
л отпрЬдъ облЬга въ прага му, а отзадъ въ отлагалото иа затворния
;илиндръ, който се образува огъ по-малкия задеиъ каналъ. На задния
край иа ударника се навитлюва пЬтлето сь доленъ гребень, който от­
долу има прЬдпазитсленъ заетли гъ и и боеггь б (чьр 254) ОтгорЬ на
г) ебеня има едшгь издатък ь ч, който влиза въ коритото х на затвора
[чьр. 250) за да ограничи диижепяето на ударника наирЬдь. Когато
ударника е поставеиъ ни прЬдпазителния застлшъ, издатъка ч и з<Тх-
'еца .9 въ коритото х на затвора се иротшюпоетавятъ и не позволяватъ
да затвора да сс отваря
Спускателния лехинизмъ (чьр. 24S) се състои оть едно кученце у
ъ пружина п и сиуеъкъ с. Кгченцсто е прЬвито и едното рамо отъ
дЬиствпето на пружината стьрчи навънъ прЬзъ нзрЬза на кутията, а
-ч другото — натиска горния край на спуска.
З а дЬйствието съ затвора отш.рта се ръкохватката на затвора,
ари което крилото а по витловия улей дохажда въ продолнпя, като
тиква затвора малко назадъ за да се рас клати ги лзата; витловата по
дьрхность на коритото х избутва зъб*ца ч, а сь това заедно избутва
Ьтлето иазадъ, отъ което се свива пружината СлЬдъ това затвора съ
■длзата се дьриа назадъ и, като дойде до края, показва се зъбеца на
тражателя, който изхвърля гилзата
При обратното движение на затвора наирЬдъ кученцето закача
::нпя яаетъпъ на пЬтлето, задьржа ударника и пружината остава свита,
* затвора се завьрта за да образува нужния упоръ при изстрЬла. За
_ - се произведе изстрЬлъ трЬбва да се натисне на спуска.
ПрЬЬпазшпсля е същ о като прЬдпазителя на нашата пушка обр.
година. и*
68

Магазина м (чьр. 248 и 252) се състоя отъ една стоманена гсу-

тия, нъ която с а поместени една повдигателна пружина съ предавателна
лъж ица л , надъ която могатъ да се събиратъ 8 патрона.
Горните краища р на магазина сля превити, тъп щото задьржатъ
в ъ т р е ш н и т е патрони и позволява да се т у р я г ь други отвънъ. М а­
газина сс вмакпя въ изреза на кутията на цевьта и се задьржа на м е­
стото си отъ задьржката е, на която натиска пружината п.
Магазина отпр'Ьдъ има една брьпка и съ една къса вериж ка се
закача отиредъ за висулката в.
Стрелбата мзже да се произвежда по еднозарядень начинъ като
се задьржа магазина иълевъ. заради тг на служи магазинния залнратель р
Заиирателя се състои оть единь пьртящ ь се лость сь кось п. които се
показва отъ десната страна на кутията. 0 >икповенно заиирателния лость
стои завьртенъ на в а т ре вь кутията и загражда отгоре отверстието
на магазина; н ь ако се издърпа носа н навънъ то магазина сс открива
и стрелбата може да става по магаяипенъ начинъ Запирате ш се задьржа
устойчиво въ дв ете положения оть една пружини, която влиза вь
д в 4 те дупки и на запирателя.
МЬрника. П уш ката има две мЬрнилипип: едната грЬдиа до 1800
ярда (1646 м ) а другата странпчна за расгоянията огь 1800 до 3500
ярда (3200 м.) Пьрвата мкрна линия се образува оть мушицата, която
се прикрепя близо до устата и отъ мерника сь хомутче. Втората мер­
на линия се образува отъ едиа подвижни мушица, която е прикрЬпена
отстрана на ложата малко ир*Ьдъ мкрника и оть постоя ината дупка иа
единь страниченъ мернпкь, който се върти около една ось въ края па
затворната кутия. Подви йената мушица м (чьр 259) нма формата нн
една л ещ а съ остра около-врьетность и съставлява края на едно тгру-
жинесто рамо, к< ето се вьрти иа една напречна ось и е прикрепена гь
нея къмъ единь металически крлчгь / ; крАга е туреиъ вь пзрЬза на
ложата и се задьржа тамь съ с а щото напречно витло, което нриминува
отъ другата страпа иа ложата. Иа крАга по радиусите има деления за
раетоянията о т ь 1-500 до 3500 ярда, по които се з а к и п я в а рамото на
мушицата. Рамото съ мушицата ебикнновенш) стои вАтрЬ въ гнездото
на изреза и, когато требва, издига сс и се завьрта догдето показателя
i насочи срЬщу делението на желае мото растоянпе. Страничния втЬрникь
е една прАЧка съ дупка на края, конто служи, като за поетояненъ про
р езъ . Страничния мЬрникъ обнкновенно стои завъртян ь в ь едио гнездо
на ложата, а въ двЬте положения (исправепо и свалено) се задържа
устойчиво отъ една пружина.
Ложата е отъ орехово дьрво и отъ двЬ части, които с а съеди­
нени по мЪжду си си отъ една металическа плоча А- Ложата има двЬ
странични корптца т (чьр. 259) за ирьегите на лЬпата ржжа. ЦЬвьта
отгоре и задъ мерника има дървена покривка г (чьр. 259) sa запазва*
ние рАката отъ упарвание. Приклада се привиглюва къмъ плочата сь
 G9

единъ болтъ, главата на който е скрита отзадъ въ едно гнездо, въ ко­

ято се туря и едно масляните. Гнездото се затваря съ една вратичка
съ пружина.
Щ ика е късъ ножь съ двЬстранно острило и съ дьрвена дрьжка;
той се нахлузва пъ семетричееката плоскосъ на ц-Ьвьта.
Патрона нма латунена гилза, която е малко усЬчено-коиичеека еъ
падичка въ дъното, гд-Ьто закача иехвьргача. Крушума е з.чтвьрден ь
(!J6 °/U олово и 2'70 антимона.). обдЬченъ съ мЬдна никелирана риза. 1>а-
рутя е бездлмевъ подъ назваппето кордптъ.
Магазаняата пушка Крагъ Иоргенсенъ (листъ XX.V и ХХ\*1).
Тая tiyu'K i е приета въ Дания въ 1889 година. Отличава се отъ
другит-Ь, чс магазина с ©кодов рьстенъ на кутията и има запиратель на
повторението.
Калнбра ва п у ш к а т а 8 м. м.
Д лъжината на п у ш к а т а ......................... 1,330 м.
Т Ьж аната „ ч 4,250 к. гр.
Т еж и н а на п а т р о н а ................................ 34 гр.
„ „ к р у ш у м а ................................ 15, 4 „
Ничалната с к о р о с т ь ................................ 560 м съ черь бар.
ЦЬвьта има С» бразди,които се вьртятъ отл-Ьво надЬсно и нра­
вя тъ едно обрьщаиие на II0 е. м .; тя е покрита с ъ единъ тьмъкъ
стоманени масуръ М-* който отирФ.дъ завьрта на една грмвня, а от­
задъ на затворната кутия. Направата и назначението на маеуря е как­
то в ь пушката Мауяерь-Мянлпхсръ 188ч година Маузеръ-Ли 188'.) го-
дииа Н а маеуря отпр-Ьдь с прикр-Ьпопа мушицата, а отзадъ мЬрнпка
съ хомутче. На ц-Ьньта t тзадъ е навьряяоа кутията съ устройство, как­
то <е вижда на чьртежа и както ще да се отбЬлЬжи ио долу.
Затвора. Затворния цилиндръ ц (чьр. 260) има отзадъ една р ъ к о ­
хватка Р (чьр. 261), а отпр-Ьдъ вд-Ьено едно крило к, което прп за-
врьщаппето ва затвора влиза въ улея у (Мьр. 266 и 272) на кутията
и образува упоръ прп изстрела. За упоръ служатъ още и другото крило
и основата на ръю хватката иа затнпрпня цилиндръ. които сьответ-
ствснно влпзатъ въ рамото « па прозореца и вь изрЬза и иа кутията.
Повърхностите на улея на рамото и и на изрЬза и съ. виглообразни
за да се получи постепенно затваря и не и отварянне на затвора, конто
съ нуждии за безоиасгостьта при п 7>лнеин ето н за добрата екстракция
О тзадъ въ цилпнд] а се втикнн uo-тьнката часть па тръбичката
Т (чьр. 2 ‘Л), която отдолу е нзр-Ьзяна за да даде ироходъ на гребеня
на и-Ьтлето, а отгор-Ь тя самата има гребень г, въ разрЬза о, на който
се прикр-Ьпя опашката ва иехвьргача съ витлото в Иехвьргача и т р ъ
бичката пЬматъ вращателно движение, защото гребеня се намира въ
мЬждата на кутията. Отражателя се намира въ пр-Ьдното дЬсно крило
к на цилиндра; той се избутва наирЬдъ отъ зъбеца з (чьр. ~П2) на
рамото п на кутията, когато затвор* е измъкнатъ назадъ.
70

Огпивтю. Ударника се състои отъ стьбло с (чьр. 2 <>Н) и врьхъ

(чьр. 2G2). Врьха се нахлува на предното сЬчение на стьблото. Спи-
ралната пружина се нахлузва на ударника, която облЬга отпр-Ьдъ въ
вт,))ха, а отзадъ въ етдчиалото. образувано оть дъното на тръбичката
Т. Ударвнка отзадъ се иавитлюва на пЬтлето, въ което отгорЬ има
носъ и за издьрпканието му, а отдолу — гребени г сь боечъ б и прЬд-
пизитсленъ п застъпи. ПрЬдната часть на гребена пЬтлето има витло нъ
рогъ, който влиза въ витловия пзрЬзь па цилиндра и служи за авто­
матическото запъвание на ударника.
Спугкатлотм мехапнзмъ (чьр. 274) сс състои отъ едно кученце /с.
което е н р н к р Ь п е н о подъ кутията и се натиска съ една пружина п за
да дьржи зъбеца му з нагорЬ въ изрЬза па кутията. Спуска с се прн-
крЬпява къмъ кученцето.
ДЬйствието на механизма е както въ Сра, Мауяера и др. под.
Магазина М (чьр. 271 и 274) е срЬдеиъ и околоврьстенъ отдолу
и отъ лЬво на кутията; тон се състои отъ една околсврьетна магазинни
кутия съ капаче а. Кутията въ началото е призматичеека ноедЬ цилин­
дри ческа и пай иослЬ усЬчено коническа; тя се прпкрЬпява еъ двЬ витла
къмь затворната кутия. Магазина оть дЬсната страни се затваря съ ка­
пачето а; па него съ нрикрЬпсни (чьр. 272) пружината а, по вдигате ля р
и прЬдаеателя д. Магазииа с-ьбира псгь патрона и се съобщава сь зат­
вор ната кутия ирЬзь. прозореца въ лЬпата й страна. Когато магазина
е пълепъ и капачето е затворено о гь дЬпсгвието па пружината пръ-
да патела б ута патронитЬ вь отверстието; пъ т± не могдчтъ да пзлЬзать
огъ кутията, понеже краищата й съ завити. Дъното на крайния патронъ
се показва вънъ отъ Магазшпюто иоходно отверегвие и при движението
на затвора напрЬдъ топ се натиква, излиза вь кутията и се прЬдава
въ патронника.
Магазинния заниратгль въ тази пушка ее състой оть една рае-
цЬпена прьчка съ носъ (чьр 275). РасцЬйената пръчка се състои отъ
късо и дълго клонче и ее туря в ь едио гнЬздо огъ лЬво вь кутията
н може да се вьрти около осьта си съ ноеътъ н. Когато носьть о повьр-
натт» налЬво и отдолу, то по-дългия клонъ о гь пръчката ее прЬдио-
ставя на магазина, прибира паприш тЬ н стрЬлбята се продължава тто
магазппенъ начинъ; когато ноеътъ е новьрнатъ нагорЬ отзадъ на от-
нерствпето дохажда късия клонъ, патронитЬ се показватъ и могать да
се нзбутватъ. Иьлнението иа магазина егава по едпнъ патронь или са»
иеть патрона изведпажъ в ь патронна тенекиика (чьр. 273) З а таза цЬль
трЬбна да се отвори капачето., като се натисне на копчето б за да по­
нижи пружината л. При отварянието човката на копчето при г натис­
ка на иетата на иоднгателя и го пркбира заедно еъ прЬдавателя къмъ
капачето за да му нозволи заврьщанието. Когато капачето е затворено,
човката не натиска на повдпгателя и той може да се издигне напрЬдъ.
Латронната тепскиика (чьр. 273) е направена отъ единъ тьнъкъ
стоманенъ листъ; патронитЬ въ нея отдЬсно се задьржатъ отъ прЬвив-
 71

кпт-Ь на листа, а отл-Ьво отъ п]Свивката х на пръчицата у съ скобата

с. З а да сс напълни магазина еъ патронната тенекипка къзвива ее п у ­
т к а т а нал+.во, отваря ее капачето, т \ ря се патронната тенекипка нъ от-
нерствпето п ее възвива еъ скобата на гор-Ь, отъ което се натласкуватъ
патронитЬ въ магазина, понеже дръжката па пръчицата у натиска на
пай-горшхя патронъ.
J Hpnujcn (чър. 2в 7) е ел> хомутче ri съ два прорЬзл; горния ерЬ-
денъ за средната мушица при устата, а д р у гь страниченъ за странпч-
ната мушица закр-Ьпена на първата гривня Когато мЬрника е сваленъ
основния прореза, дава мЬрната линия за 2 0 0 метра, ср-Ьднята м-Ьрна
лшшя е до 1 4 0 0 м. а страпнчиата— отъ талгь на 1Ч>р-Ь.
Ложата е ц-Ьла и се съединява съ ц-Ьвьта иа пушката съ три
витла и дв-Ь гривни. Ш омиолъ н'Ьма а 8 а чистение па пушката служи
едпа връиъ съ крушуми на К])ая.
ТЦшса е л-Ьтсъ и ядравъ ножь съ дървена дръжка а ножпата е кожена.
IJampona има гилза латунен* съ в-Ьнець; крушума е обл-Ьченъ съ
м-Ьдпа риза; тя е обмазана съ вазелинь и се раздЬля оть барутя съ
кинжно кр,ъгче.
Магазанната пушка Рубинъ-Шмидъ (Л истъ XXY1I) се прие
пъ Ш вейцария въ 1840 г. Тая пушка има сл-ЬдуюхцптЪ данни :
Калнбра на п у ш к а т а ................................ 7. 5 м м.
Д ълж ината „ 1,302 м.
Т еж и н ата „ „ 4,300 кгр.
Т еж и н ата на патрона ............................27, 5 гр.
„ „ крушума ............................13, 7 „
Началната скорость 600 м.
ЦЬвьта е стоманена съ 7.5м м. калпбръ. Канала е набразденъ сь
три бразди които се пбрьщат-ь на дължина 240 м. м.; дълбочината на
браздитЪ е 0 1 м м., а широчината нма 3 5 м. м. Отхмр-Ь на цевьта е при­
крЬпена мушицата и мерника, а м-Ьжду т-Ьхъ тя е покрита съ една
дървена покривка, която се прпкр-Ьпява съ гривиитЬ и има за назна­
чение да може безпрЬдно ‘ да с-с хваща п слЬдъ една продължителна
стрел б а.
На цЬвьта е навьртяпа зашворнати кутия, k (чьр. 276) която о т ­
пр-Ьдъ нма два прозорци горния за туряннето на патронитЬ, а долния
за съобщение еъ магазина, Отзадъ и отвлтр-Ь въ кутията има единъ
околоврьетеиъ малко натслояенъ улеи; отъ него излизатъ два прави улея
и отпватъ до края па кутията; вя. т-Ьзп улеи сс движатъ упорнит-Ь
крила д на връщателнпя массуръ М (чър. 2 8 0 ).
Вь л-Ьвия улеи се ввмтлюва едно витло главичката на което
служи за отражатели.
В ь дъното на кутията нма д р у г ь продълговатъ улей, пъ коиго
се Движи заст/V,па р на ударника; въ този у лен е прор-Ьзано едно про­
з о р ч е , отгд-Ьто излиза З/ъбеца з на енускателното кученце. О тъ д-Ьсната
72

страна и отпънъ на кутията има едно цилиндричееко удебелени е, гдЬто

се шшЬства и движи двигателната дрьжка Д еъ ръкохватката Р ; подъ
дрьжката е прикрепена пружината х (чьр. 281), която съ зъбеца си
влиза в ь пзрЬза на дрьжката и ограничава движението и назадъ при
пздрьиванието на затвора.
Затвора и огневото ев състоятъ оть единъ сь два диаметра про­
бита. цнлиндръ и (чьр. 270) въ които се начЬетватъ ударника съ спи-
ралната пружина. Канала на цилиндра отпрЬдъ о по-малькь и убразу-
ванпя упо])ъ служи да ограничи двпжепието на ударника напрЬдъ. Ог-
прЬдъ вч. цилиндра се икитлюва една бойна главичка б еь каналъ за
проход-ь на жилото на ударника. По ср-Ьдата отн ьяъ на цилиндра малко
идЬсно се пршсрЬпява иехвьргача и\ отлЬво и отдясно на съ щ ата часть
на цилиндра и затулгеата нма два улея, вь които се диижатъ закриве­
ни тЬ ръбове на магазинната кутия при движението на затвора н.шрЬдь
н назадъ. Въ лЬвия улей се движи още и главичката на отражателя
Вънкашния край на цилиндра е навитленъ за да се навърти т р ъ б и ч ­
ката. а задъ вЬнеца му има продълговатъ изрЬзъ о (чьр. 279). гдЬто
се движа зъбеца i отъ двигателната дрьжка ИрЬдъ тръбичката Т
(чьр. 280 и 283) на цилиндра се нахлузва иращателния масурь. който
отпр-Ьдъ опира нч> вЬпеца б и има дв-Ь упорни крила д, които влнзатъ нь
околовръстния улей на кутията за да (бразувать крилать упоръ при
изстр-Ьла; пр Ьдъ крилата има единъ улеи у. който в ь ср-Ьдага е вит­
ло въ, а въ краищата праволиаеенъ; нъ. този улей влиза зъбеца ?' на
двигателната дръжка и при движението му въ витловата часть завьрта
масуря на 90".
Тржбтката Т (чьр. 283) се ннвитлюва задъ масуря на напитлепия
край на цилиндра; тя образува задния упоръ па бойната пружина и има
каналъ за да даде ироходъ на ударника. Вь дъното иа тръбичката с ъ
направени два нзрфза единия вертикаленъ б, а другия хоризон галенъ г.
койчо се тп.звива иавътрЬ и се нр-Ькьева; еъ първия изр-Ьзь влиза за-
с гъ п а на ударника, когато се произвежда нзгрЬль. а вг втория, по-
късия, се възвива и вмъква застъпя, когато сз поставя ударника въ
прЬдшзнтелно положение О твънъ и отд-Ьсгю тръбичката има едно ко-
ритце, гд-Ьто се движи за ;ния зъбецъ л на двигател пата дрьжка. Удар­
ника се състои отч» двЬ части: врьхъ и опашка. Върха на дпрния край има
удебеление съ устни а опашката отпр-Ьдъ нрЬдставлява главичка и се
съединяватъ сч> захапваиие. УдЬбсленни край на вьрха служи sa гтрЬ
денъ упоръ на спиралната пружина. Ударника отзадъ свършва съ «диа
брънка за у доби о хващание при нздьршпшпето му.
Двигателната дрьжка Д е снабдена сч» една ръкохватка Р и се
движи напрЬдъ и назадъ въ пгЬздото на затворната кутия г (чьр 281
Зъ бец а и i влиза ирЬзч. изрЬза о на цилиндра за нздьрпианието на у д а р ­
ника; зъбеца i влиза в ь изрЬза у за заврьщание масуря и заедно съ
зъбеца л нздрьпватъ затвора шлгьн-ь
 73

Спускателя (чьр. 27G) се състои отъ кученце съ пружишса и спуетсъ.

Кученчото ч се вьрти около една перпендикулярна па осьта ось и се
натиска отзадъ отъ иружинката /, оть което зъбеца се издага и и з­
лиза въ израза на кутията и задьржа застъпа р на ударника. К у ч ен ­
цето отзадъ е съединено съ спуска, които отгорЬ ииа двЬ брадички
за да предупреж дава момента на спусканнето при натисканието иа
опашката.
Действието на механизма. Нека затвора да е затворенъ и удар
ника спуснатъ, тогава крилата д ще се намиратъ въ околовръстния улеи
на к у т и я т а ; зъбеца i влиза пр-Ьзъ продълговатия изрЬзъ на цилиндра
прЬдъ вЬнеца на ударника, като прЬмянапа пр-Ьзъ витловия изрЬзъ
на маеуря.
8 а да се отвори затвора дьрпа се право назадъ ръкохватката Р
на двигателната дръжка, при което зъбеца г завърта маеуря на 0 0 " и
дохажда въ задния праволииен ь изрЬзъ и крилата се завьртатъ и до
хождатъ срЬщу страничнатЬ, прави улеи иа кутията а заедно съ това зат­
вора отстъпа малко назадъ по наклонния околоврьстснъ улеи и гилзата се
расклаща малко отъ иехвьргача. Зъбеца ? при вьргението на маеуря из­
дърпва ударника назадъ и свива пружината; елЬдъ горния моментъ за­
твора може ди се издърпва пазадь заедно съ иехвьргача и гилзата, ко
ято срЬща отражателя п се иехвьрга н авън ъ; ударника остава заиъ
нагъ защото зъбеца / сс намира въ праволинейния задеиь изрЬзъ и не-
може да повърне маеуря за да сс изнесе наирЬдъ За да се затвори з а т ­
вора натиска сс наирЬдь на ръкохватката Р иа двигателната дръжка;
тогава затвора се изнася иапрЬдъ и кученцето запира застъпа па уд ар­
ника. Крилата на маеуря влпзатъ въ улеатЬ и, когато додатъ до около­
връстния улеи, повьрщатъ на 91)" и образувагъ упоръ при изстрЬла.
При завьртяванието на маеуря, цилиндра получава малко постъпателно
движение за безопасното дотлаенание на патрона вь патронника, и да
позволи на иехвьргача да закачи вЬноца на гилзгга, слЬдъ тона ос­
тана да се натиска на спуска и тогава свободния ударникъ се спущ а
напрЬдъ дохажда съ вЬнсца до зъбеца на двпгателната дръжка г, а
върха ударя по капсуля.
М а г а з и н а е подвижна кутия отъ тън ькъ стоманенъ листь съ
прЬвпти краища; топ се пълни съ отдЬлни патрони или сь пълнители.
Магазина събира 12 патрони, които лЬж атъ в ь два шахматни
рЬда и се издигатъ отъ единъ особен ь ирЬдаватель съ зигзагоиа п р у ­
жина; патронитЬ се прЬдаватъ оаъ горЬ по единъ и не могатъ да из-
лЬзатъ сами навънъ отъ кутията понеже се дьрж ать отъ прЬвититЬ
й горни краища. Кутията се туря и изважда твьрдЬ лЬсно отъ гнЬз-
дото й, тя се държи на мЬогото си оть единъ лость л закрЬпенъ отъ
дЬсната й страна. Горното рамо на лоста влиза въ изрЬзп на една пло­
ча, която е прикована отстрана на магазинната кутия щ ако се постави
магазинната кутия в ь положението как го е показано на чьртежа, то тя
ю
74

стои високо, патронитЬ се показватъ въ затворната кутия и стрелбата

става по магазиненъ начинъ; ако ли се извьрти лоста л нагорЬ, то ма­
газина се снишава и пълненпето става еднозарядно отъ отделни патрони;
ако ли пъкъ лоста се завьрти надолу, то копчето на рамото с излиза
отъ изрЬза на плочата и магазинната кутия може да се измъкне. П ъ л ­
нителя (патронната тенекийка) съдьржа 6 патрон а; той е отъ мукава
съ тенекиени превити краища за да задьржатъ патронитЬ. З а пълне
нието поставятъ пгьлннтеля отгорЬ надъ прозореца на кутията
и, като се натисне съ прьста на най горния иатропъ, тогава тенекие­
н и те краища се растварятъ и патронитЬ се вмъкватъ въ магазинната
кутия, която събира два такива пълнителя.
Войника носи 80 патрона въ пълнители и 20 отдЬлни. Ложата
е цЬ ла и съединена съ цевьта сь три витла и двЬ гривии, които въ
С2&щото врЬме обхващатъ и дървената покривка на цЬвьта.
МЬрпитса е, както въ пуш ката Манлихерь 1888 год., деленията
начеватъ оть 300 чрЬзъ 100 до 2000 м.. Мушицата е прикрепена при
устата да една нахлузена гривни.
Тесаха (чьр. 284) е късъ ножъ сь едно острило; той се закрЬпя
на стойката подъ устата на цевьта, и вч, плоскостьта на симетрията.
Патрона. Нилзата (чьр 284) е латуиена съ околоврьстенъ улей
за захващанието на иехвьргача; въ вея се туря 2 грамма бездименъ ба-
р уть; капсули е както нъ берданата: крушума е затвьрденъ; прЬдната
му часть е обвита съ добрЬ прилепена стоманена риза, а цплиндр. часть
е обвита съ книга и е намазана съ вазелинъ.
Карабината Манлихеръ- Тая карабина обр, 1890 год (листове
X X V III и XXIX u XXX) се прие за въоръжението на Австрийската а
иб послЬ нашата кавалерия, крЬпостна артилерия и пиоиернп войски.
Калибръ па к а р а б и н а та 8 м. м.
Дължината на „ 1,005 м.
Т еж ината „ „ ....................... 3, 3 к. гр.
„ „п а т р о н а 29,7 гр.
„ „к о р ш у м а ......................... 15,8 „
Начална с к о р о с т ь ................................ 480 метра.
ЦЪвъша е дълга 498 м. м и е устроена, както и въ пЬхотната
пуш ка Манлихеръ 1888 година
Кутията К (чьр 286, 287 и 288) се иавитлюва на задната часть
на ц-Ьвьта; отгорЬ и отъ долу на кутията има прозорци за съобщени­
ето и отвънъ и съ магазина. Прозореца за въ магазина отпрЬдъ е по
тЬсенъ за насочванпето на патронитЬ отъ магазина въ патронника. Ог-
вгктрЬ на кутията има два странични улея за движението иа крилата
к и к ’ на бойната главичка, (чьр 299 и 300), тЬзи улеи отзадъ ивлизатъ
отъ кутията, а отпрЬдъ завиватъ и образуватъ единъ околоврьстенъ
улей съ витлови страни, гдЬто се завьртатъ тия крила за да образу­
ватъ упоръ при изстрЬла и да прЬдизвикватъ постепенно лЬко начално
 75

отварянве или дозатнаряние на затвора. Въ дъното па кутията има двЬ

странични нъ началото плитки а по-иослЬ по-дълбоки вадички, нъ ко­
ито со движ атъ яатворнптЬ задьржателни възглавнички в и в (чьр 289
и 297) На същото дъно има три прозорчета, пр-Ьзъ конто се ноказватъ
задьржкптЬ б б, кученцето (чьр. 294) и допълнителния уиоръ. Подъ
кутията и отпр-Ьдъ на големия прозорецъ има единъ наклонть, който
насочва патронитЬ отъ магазина нъ кутията. Отзадъ тта същ ия иро­
зорецъ има гп-Ьздо за задръжката на патроншггЬ тепекийки; надъ нея
се показва отражателя. Яадъ гнЬздото ла задьржката е коритото на к у ­
тията, въ което се помЬстна спускателния механизмъ.
Сиупсаптлния механпзмъ (чьр. 288, 291 и 295) се състои отъ спу
скъ съ задържа тел на стоика, шейничпа съ кученце, отражатели и до-
пълнителенъ у порт». Спуска има двЬ колика; кьеото колЬно лЬжи на
шейничната, която му служи за ось на вьртението, дългото л преми­
нава пр-Ьзъ ложата и се показва въ спускателпата скоба. В ь ъ г ъ л а
на спуска е прикрЬпена задьржката, която има два зъ ба б б га да за
дьржатъ възглавничките на затвора при движението му назадъ. llieii-
ничната ш се съединява съ осьта си о; тя има опашка и зъбец ъ и
служи да се иомЬетява на нея отгор-Ь кученцето ч, а отпрЬдъ отража
теля х, К( иго се дьрж ать въ издигнато ш лож евко отъ едновремен­
ното дЬпствие на двата краища на втрЬтпната спирална пружина. На
тейничката л-Ьжн кьеото колЬно на спуска, при натисканието иа
който се издига прЬдния ii призматически зъбецъ за да образува до­
пълнителния упоръ на затвора.
Затвора (чьр. 292) <^ъ огпивото се състои отъ затворенъ цилиндръ
иодвнжна бойна главичка сь стьбло^ иехвьргачъ, бойната пружина, удар­
ника, флагче н прЬдпазитель.
Бойната главичка (чьр. 299 и 300) има отпрЬдъ гнЬздо г (чьр. 29 2 )
за дъното на патрона, отъ странптЬ има по едно призматическо крило
к 1с съ витлови лрЬдня и задня повърхности. Крилата влизагь въ око­
ловръстния улей на кутията за да образунатъ прЬденъ крилатъ упоръ
при изстрЬла; при отварянисто крилата правятъ едно отстъттвание на
бойната главичка за началното расклащание на гилзата отъ дЬйетвието
на иехвьргача Отдолу на главичката има единъ улей а (чьр. 300) за
нрЬминаванпе носа на отражателя прп издьрпванието на затвора. ()п а т ­
ката на бойната главичка е дълга т р ъ б а ; въ дъното й е завитлена една
затулка з (чьр. 292 и 301), която образува заденъ уиоръ на бойната
пружина. ОтгорЬ на стъблото и затулкати съ издълбани два витлови
противоположни и паралелни улея ц и у (чьр. 299 и 301), които пра­
вя тъ х/ 4 обръщение; т !зи улеи служатъ за завьртанието па бонната г л а ­
вичка при затварянието и отзаряпието на затвора Отъ питловитЬ улеи
иехождять двЬ прави коритца ч и и ; вь едното оть тЬхъ сс иомЬстюва
ръба отъ петата на иехвьргача, когато затвора с затворенъ а въ д ру­
гото, когато се отваря.
ю*
76

Иехвьргача (чьр. 305) отпр-Ьдъ ома една пр-Ьвивка п за да се на­

хлузи на д-Ьсното крило на бойната главичка и свършва съ зъбеца з
за закачваиие в-Ьнеца па гилзата. Ср-Ьдната часть на иехвьргача е малко
уд-Ьбелена за упоръ, а заднята има пета т} която отъ завьртванието
на бойната главичка пр-Ьмивава оть едно го корито въ другото, отъ
което тя се повдига, а зъбеца се понижава н обхваща по-здраво в-Ьнеца
на гилзата въ момента на издьрпваннето.
Ударника (чьр. 304) е както въ п-Ьхотната пушка; на него се н а ­
хлузва б' ината пружина и се номЬстява въ канала на бойната главичка.
Пружината упира отпр-Ьдъ в ь прага на ударника, а отзадъ — в ь дъното
на загулката; заднята часть на ударника пр-Ьминава прЬзъ канала на
затулката.
Цилиндра сь ржкохватсата (чьр 297 п 298) служи за отваряние
и затварянпе затвора и за запъвание ударника; той има отъ дв-Ьт-Ь страни
по единъ приз.чатнченъ гребень г и г за праволинейното му движение
въ кутията; въ д-Ьсния гребенъ г има гн-Ьздо и за иехвьргача. Отзадъ
има едно удЬбеление д, к >ето служи за основа на ръкохватката; на него
пма изр-Ьзъ «, гд-Ьто на хориз штална. ось се вьрти прЬдпазителя.
Отдолу на цилиндра има дв-Ь възглавнички в в (чьр. 289 и 297),
които упиратъ вь затворната задьржка при нздьрпванаето на затвора
н аза д ъ ; за да може да се измъкне затвора отъ кутията, тр-Ьбва да се
издьрпя спуска л напр-Ьдъ догдЬто се изгубятъ задьржкит-Ь б б. Отдолу
и но отзадъ има още едно вплообразпо крило х , въ ср-Ьдата на което
сгои носа на отражателя, а отзадъ уиира допълнителния уиоръ а (чьр 295)
на шешшчката въ вр-Ьме на изстрЬла и не позволява на цилиндра да
отстъпи, а сл-Ьдователно — и на бойната главичка да се отвьрти.
Отвътр-Ь в ь цилиндра има каналъ сь три ш ирочини: въ ттрЬдния
пшрокъ каналъ нма два четвьртити витлообразни ръба р п р , които влп-
з а т ь in> витловнтЬ улеи на бойната главичка, за да я завьртятт» при
праволинейното движение на цилиндра; въ ср-Ьдиия най-т-Ьсенъ каналъ
се движи само ударника. Тоя каналъ се образува оть едпнъ прьстень,
прикованъ съ едио ипронче. което се издава Ma.it:-) на вътр-Ь и не позво­
лява на ударника да се вьрти около осьта си Вь задния срЬденъ ттш-
рокъ каналь се движи флагчето, за която ц-Ьль цилиндра отдолу с
прор-Ьзанъ.
ЛрЪдпазимхля п (чьр. 303 и 992) е едиа дъсчица съ едно ухо
и два рога; прЬзъ ухото минава съединителната огь; единия рогъ а
влиза въ изр-Ьза на затворната кутия, а другия рогъ б влиза нъ това
вр-Ьме в ь пзрЬза отпрЬдь на тръбичката на флагчето, когато ударника
с заиънатъ или на самата тръбичка, когато е сп у сн ъ ть за да не позво­
лява п вь двата случая отваряиието па затвора, в ь ньрвпя още отпъ-
ванието, а въ втория зачьяанието на ударника.
 i
77

Флагчето съ тръбичка (чьр. 302) сс завитлюва на ударника и

служи да съединява частиге на загнора съ огпивото. Самото флагче
. ' служи да образува зяртйпъ при заиъванието на ударника; па т р ъ ­
бичката му и ма единъ врезъ с за рога иа предпазителя а на края свършва
•ъ насечено копче за хвагцанпе съ прьс.ть nj)u отделното запъваиие на
ударника.
Действието па механизма. Съ понощьта на ръкохватката цилин­
дра се пздрьппа право назадъ на отсоло 2 0 м. м. Ръбовете в ь канала
му за да излезатъ отъ уш ите на бойната главичка трЬбва да я завър
тятъ на четвт.ртъ обръщание, защото нейните крила се яамнратъ презъ
този пер подъ въ околовьстния витловъ улей на кутията и позволяватъ
само въртеливо движение. О ть пздьрипаанего на цилиндра издьрпва се
флага съ ударника и се свива пружината; отъ вьртението на бойната
главичка, петата па иехвьргача преминува отъ едното коритце въ дру­
гото п обхваща добре гилзата; освЬнъ това крилата съ иехвьргача вьр
вятъ по наклоппата повьрхность на ок ловрьстния улей, отстъпатч»
малко назадъ и расклащатъ гилзата Когато отъ вьртеинето крилата
дойдатъ срЬщу страничните улеи тогава целия затворъ заедно съ гил­
зата се издьрпва назадъ догдето възглавничките дойдатъ да опратъ
въ задьржката; отражателя въ този моментъ се показва прЬзь затвора,
бута гилзата отдолу и я иехвьрля Прп за т т р я н и е го на затвора ставать
съ щ и те движения пъ обратенъ порядъкъ. Ударникаосгава запънать, поне­
же флагчето се запира отъ зъбеца на кученцето. За да се произвЬде пз
стр-Ьдъ натиска се на спуска, понижава се кученцето догдето освобо­
ди флаг Ч; то, а въ това време допълнителния упоръ подпира отзадъ
упориото крило на затворния цилиндръ.
Магазина (чьр. 291 и 295) е иодобенъ, нъ по простг» отъ магазина
вт, пехотната путпка; той нма единъ предаватель п който издига и
предава патроните оть действпено на една плоска прижина л , прикре­
пена въ дъното. Задрьжкага з на пълнителя е както в ь пехотната
пушка, тъкова е и устройството па стЬнитъ и дъното на магазина.
Спускателпата скоба е прилепена до магазина. Пълнителя съдържа 5
патрона
Mipmnca :) е както въ пехотпата пушка безъ совалка, а следова­
телно и безъ страпичпа мушица; деленията сьотвЬтствуватъ за начална
скорость на коршума 5 8 0 м. когато нашия патронъ съ дименъ барутъ
лава 480 м , тези деления начеватъ отъ 600 чрЬзъ 20U до 2400 крачки.
Най-ниското положение на прореза с за 300 крачки а етъпалцето на
стойката е за 500 крачки. Ложата е орехова или бреетопа и се съ ед и ­
нява съ цЬвьта съ една грпппя и двЬ витла- Гривната е глуха и за-

г|МЬ])пата дъска въ карабигштЬ с расн/Ьиепа въ основанието; това е въ во­

зено и въ иЬхотннгЬ иунткп защото позволява лЪсното ненравлонис на странпчпото
глатение па чЬрипка отъ продължителното му у п ггрЬбление.
78

витлена съ витло; витлата прЪшшаватъ пр-Ьзъ роговете па магазин

ната кутия съ опусковата скоба и се завитлюватъ въ перамидалнитЪ
упори отдолу на затворната кутия
П у т к а т а се носи прЬзъ рамо съ рсмикъ. който се прикача за две
странични халки.
Патрона и пълнителя с л слщ итЬ кагсго п зап-Ьхотната пушка.
За рязглобяванието тр ебва: да се извади затвора да се ввърти
бойната главичка въ цилиндра да се издьрпа флагчето навьнъ и, като
се поддт.ржа отъ предпазителя, да се отвьрти ; сл^дъ това да сс измлкне
бойната главичка и като се отвие нейната затулка да се изпядятъ удар­
ника и пружината. За отд-Ьлявание цЬвьта и магазина оть ложата
требва на се отвьртятъ съединителните витла и витлото на гризпята;
следь това да сс извади последната и да се отдЬлять трите части.
Събиранието става въ обратенъ редъ.
За да се тури затвора въ кутията трЬбвя да се издьрпа бойната
главичка навънъ догдето крплата Й дойдатъ въ посоката гребените
на цилиндра; слЬдъ това затвора да се постави въ кутията по начинъ,
че крилата да блчдатъ вь страничните улеи, а възглавничките въ свои­
т е улеи на дъното
Магазинната пушка (Наганъ) листь XXXI се прие за въору-
жеиие на руската армия въ 1891 година.
Кади бра на п у ш к а т а 7,62 м. м
Дължината на п у ш к а т а 1,29 м.
Т еж ината „ „ 3, 9 к. гр.
„ на п а т р о н а .................... 23,46 гр.
„ на к о р ш у м а .......................13,86 „
Начална с к о р о с т ь ................................ 610— 620
ЦЬвьта има каналъ съ 4 бразди, които сл два п л т и по широки
отъ полетата и правягъ едно обрт.гценне на 240 м. м. п три обрьгцепия
въ канала. На цевьта отпрЬдъ имаоснование за мушицата, а отзадъ
има основание за мЬрника.
Кутията (чьр. 314 и 316) се иавитлюва на ц евьта; тя има, от-
горе межда за движението на гребеня на затвора, а отпредъ и пдесно
— едшгь прозореца, за аом Ьгцение на гребеня на затвора при затворенъ за-
т в о р ъ ; предното рамо па тоя ирозорецъ е съ витлова повьрхность.
Опашката на кутията пма дупка за съединителното витло в и изрезь
за копчето на затвора, когато се поставя па предпазителния застлпъ.
Въ предния край отдолу има уиоръ за да се уиира при изстрела въ
ложата На дъното е изрезано магазннно отверстие за преминуванпетс
па патроните оть магазина въ затворната кутия. IIo-назадъ отъ това
отверстие нма изрезь и дупка за саускьтъ. О тлевата страна има за-
питлена дупка, улей и няр-Ьзъ за заппратель —отражателя.
О тв л т р е въ кутията има два улея надлъжъ и отпредъ едпнъ
околоврьстенъ у лей, въ които се движатъ упорните крила на бойната
 70

главичка прп правото и въртеливото движение на затвора; повръхностьта

на околовръстния улей е витлообра 8 но за постепенното дозатваряние
и начално расклащание гилзата при отварянието на затвора. О твъ трЬ
на прозореца на кутията, има рззположенъ изстъпъ, кои го заедно съ
тражателя задьржатъ горния патронъ въ магазина. Въ долния улей на
кутията, освЬнъ съотвЬтствующето крило на бойната главичка, се д в и ­
жи още и съединителя. ОтпрЬдъ има още единъ продълговата и за-
кръгленъ улей за движението на иехвьргача.
Затвора. Стъблото на затвора, както въ пуш ката Маузерь е къта
цилиндръ съ два диаметра, а отвънъ съ гребень и ръкохватка на
гребеня.
ОтпрЬдъ въ гребеня има гнЬздо а (чьр. 809) за прага на бой­
ната главичка и напрЬчеиъ улей б за гребеня на съединителя Отдолу
цилиндра има единь продълговата улеи е, въ който се движи зъбеца
на отражателя, които при завьрганието се избутва навънъ, а сь това н
задьржателя ж (чьр. 318J освобождава слЬдующпя патронъ огъ мага­
зина да се повдигне нагорЬ. Огзадъ на цилиндра има единь внтловъ
ъгловъ врЬзъ г, който при отварянието на цилиндра истшсва назадъ
витловия рогъ на петлето. Рога уиира срЬза до края на витловата по­
вьрхность; врЬза ч служи за движението напр-Ьдъ на предохранителния
р ъ б ъ на пЬтлето и въ гнЬздото д ее помЬстюва прЬдпязптелния ръ б ъ
на пЬтлето, когато е поставено кь прЬдпазителното положение.
Бойната глвичка (чьр. 311) има двЬ крила к и к , които влпзатт»
ръ околовръстния улей на кутията за да образуватъ ирЬденъ упоръ
при изсгрЬла; прагъ п кой го влиза въ гнЬздото а на гребеня на ци­
линдра за съвмЬстното вьртенпе на двЬтЬ ча-vru. Продълговатия улей
у служи за ироходъ па отражателя, а гнЬздото г за помЬстованне на
иехвьргача съ неговата пета и за разширение на газоветЬ въ случая
гато се пукне нЬкоя гилза. Бойната главичка нма каналъ съ три ш и­
рини за върха на ударника, за плоската му часть и за прЬдняга тр ъ б а
на съединителя.
Иехвьргача има кука п пета въ видъ на птича опашка за съеди-
нениет му съ бойната главичка.
Съединителя (чьр. 315) служи sa съединението на бойната гл а ­
вичка съ цилиндра и образува вадьржката па затвора въ кутията, ко­
гато се отваря. Съединителя е една дъска съ стоика и двЬ тръби; прЬд-
нята тр ъ б а има по - малъкъ диаметръ и в шза въ бойната главичка, а
с.-.днята—въ цилиндра. На Стойката отгорЬ. има гребень г, който влиза
та напрЬчния улей б на гребеня на цилиндра; отпрЬдъ на дъската има
«ъбецъ г/, който ввиза въ напрЬчния улей на бойната главичка за съ­
единението и. Отзадъ дъската е разцЬиена вь видъ на вилица за да
вл-гзе тамъ бойния прагъ на петлето и да не й позволи да се вьрти,
в гато ватвора е изм ъкната навънъ. Отдолу на дъската нма единъ ог-
: ^ниченъ отпрЬдъ улеи л , въ който се движи затворния задьржатель
1 ограничава движението на затвора назадъ.
so

Огнивото. Петлето (чьр. 312) има отгорЬ гребенъ г за да дава

посока иа движението, а подъ него стлпалце ж за поставяннето на п е­
тлето нъ предпазително положение: долу има витловъ рогъ з, който
служи за автоматическото запъвагше на удщ ника при птвьртанието па
затвора Отдолу и отдщуЬ се намира бойния застдшъ к и отъ тамь па-
дирЬ слЬдва. шипка и кончето л. Ударника /у (чьр. 310) се нпвитлюва
на пЬтлето, на иего се нахлузва бойната пружина, която отпрЬдъ опи­
ра нъ венеца на ударника н отзадъ въ пст-ъиа на цилиндра.
Сш/аса теля (чьр 310 и 314) се състои оть спуска с който сс-
вьртн около осьта б\ отгоре гвьршва съ затвор в ата зад ь ржка г, която
влиза вь улея на съединителя и запира затво]>а при издьриванието му
назадъ. Кученцето е една пружина сь зъбеца, който влиза въ кутията
и задьржа петлето за бойния застлчпъ, когато затвора се движи ва пр-Ьдъ
Лружинното кученце се ирпкрЬпя съ едно витло кьмь кутията а съ
задния еп утдчпенъ кран в шза въ нзр-Ьза на спуска за да се понижава
нри натисканпето му.
]\1чгазин)штп (чьр. 310,) кутия е едно цЬло съ спусковата скоба:
тя е прикрЬпена подъ затворната кутия и отдолу е закрита сь едно дъно,
което се пьртп около шарпиръ и се задьржа затворено съ пружината н.
Вь дъното е прикрЬпена пружината на повдигателя, коиго се вьрги око­
ло шараиря см. На повдигателя е прикрЬпена пружината за аовдигаиието
напрсдавателя на конто лЬ ж агь патроните въ магазина. О гь л-Ьвата сгра
на на кутията има единъ изрЬзь, прЬзь к нто минава задьржателнпя
злчбсцъ на етпусгсателя за да задьржа нъ магазина сл-ЬдующитЬ пат­
рони прп отваря ннето п затнаряипето па затвора.
Магазина (чьр. 310). Патроните се поставятъ по 5 вь една т-Ь-
сна натр чша тенекипка съ превити краища. 3 i иълиението на мага­
зина отваря се затвора, поставя се иагроншгга тенекипка вертикално въ
израза на кутията и патр чшт-Ь се натискал, право на долу за да сс
исхлузятъ отъ тенекията и да се вмъкпать вь магазина подь задьржа
тель —отражателя.
Действието на механизмите е както нъ магазпината пушка Ма-
узеръ-Малнихерт, 1888 година.
МЬрпика е както въ берданата ,4 2 . На стошснт-Ь нма стлчпалца
за поставяпнето на 400, 800, 800 и 1200 крачки н принЬрваиието ста­
ва ирЪзъ прореза въ главата на рамката Па рамката сьт, нарезани дЬ-
левпята прЬзь 50 крачки отъ 1200 до 2700 крачки, а меряннето става
прЬзь прореза на хомутчето, което ее държи вь иоставеното положение
отъ една нл ска пружина
Ложата е цЬла отъ брестово или орехово дьрво, тя се прикрепя
къмъ цевьта еъ две разднижни гривни и д в е витла.
Щ ика е четиристраненъ, подобенъ на щика въ берданата J\1 2 ;
той се нахлузва на основанието на мушицата.
Патронъ. Рнлзата има формата на шише плоско дъно и венецъ:
барутя е бездимеиъ; крушума е знтвьрденъ облеченъ въ мальхйорова
 81

риза, пръднята ч у часть е овална, а останалата се образува отъ два

fусЪчени
t конуса.
ft*
Отражатель— задържателя (чт,р. 313) сс състои отъ една и ружи-
неста лопата. която се прикрЬпя отъ леката страна въ гнездото на к у ­
ти ята; пръднята широка часть на отраж ателя—задьржателя влиза въ
изреза на кутията, тъп щото заедно съ зъбеца у (чьр. 317) на кутията
задьржа най-горния пат])онъ въ магазина; зъбеца е (чьр. 313) служи за
отражателя на потегления патронъ, а вреза до него г дава проходъ на
дъната на иатронит-Ь при пълиението па магазина; на противната страна
отвънъ има с-дна прикри вена надолу кука —- заинратель, който прЪзъ
израза на магазинната кутия влиза и задьржа патроните въ магазина
и ги предава единъ по едпнъ.
Магазинната пушка Манлихеръ 1891 г. (листъ ХХХ1Г). Тази
пушка се прие за въоружението па Ромънската армия въ 1801 год. ГТо
vcrpoiiCTBOTO на всичките чйстн тя прилича на германската пуш ка Ма-
узеръ-Манлпхеръ 1888 год.
Калпбра на п у ш к а т а 6,5 м. м.
Дължината „ „ 1,285 м.
Т еж ината я „ 3,955 кгр.
Т еж ината на п а т р о н а ............................................ 20,0 гр.
,, на к р у ш у м а ..............................................10,4 „
Началната с к о р о с т ь .............................................. 700 метра
ЦЬвьта нма каналъ съ 4 бразди, които правятъ едно обръщение
на 200 м м. Ка цЬвьта отгорЬ елч прикрепени мушицата и мерника.
Огъ дъното до пьрвата гривня цевьта отгоре е покрита съ дървена
р ъ ко предохранителна покривка, която се дь})жн на местото си съ две
пружинни паници аа (чьр. 318); покривката има прорезанъ прозорець за
прЬходъ на мЬрника.
Кутията к. (чьр. 32 1) има межда и отдесно прозореца, за двп-
жението и уииранието ръкохватката на затвора; оти.ътре има страниченъ
и околоврьстенъ отпредъ улей за движението на затворянтЬ крила; въ
дъното има вратичка за съобщение ся, магазина и мазгалче за зъбеца
па кученцето. Опускателния механнзмъ с както г,ъ д ру ги те пушки
Маузеръ, само че съ си прал на пружинка.
Затвора (чьр. 326) има затворени цнлиндръ съ две иризматически
отпрЬдъ крила; задъ т е х ь има по една дупчица за премпнуванието
на барутппте газове въ случаи че сс пукне некоя гилза и за намаз-
вапне ударника; отзадъ и отгоре има една ръкохватка. На задния срезъ
на цилиндра има ъ гь л е н ъ врЪзъ за автоматическото избутванне на п е ­
тлето при знвьртваиието на цилиндра; има два мънички врЬза едина
за запънато положение, а другия означава местото на рога иа пЬтлето
за изваждание бойната главичка. ОтлЬво има д в о й н о полуцилиндричееко
гнЬздо за вьртеното на предпазителя. Канала на цилиндра с съ два ди
аметра и образувания н стъ и ъ е за заденъ уиоръ на бойната пружина.
11
82

Бойната главичка е подвижпа; опашката й се втика отпредъ въ

канала на затворния цнлиндръ и се съединява сь своя признатически
ирагъ, който влиза пьрвомь в ь иродолиия и посл-Ь завнтъ улей въ ка­
нала на цилиндра. Отстрана на самата главичка нма двЪ г н е з д а — д ое­
ното за иехвьргача, а лявото за отражателя.
Иехвьргача (чьр. 320) е нружннеста дъсчица съ кука, която е
очьртана по начинъ, чс захваща венеца на патрона още при излизаяи-
сто му отъ магазина: това е полезно качество за иехвьргача въ мага­
зинните пушки, защото при случайно повторно нздьрпвание на затвора
назадъ изважда се и патрона и се исхвь))ля или не може да се измъкне
другъ патронъ оть магазина, крушума на които да може да удари въ
капсуля на пьрпоизвадения.
Отражателя (чьр. 319) е една плочица съ вр-Ьзг. отдолу за да сс
нахлузи надч» крилото на затвора; ирЬднята му часть се помЬстюва въ
гн-Ьздгго отляво на бойната главичка и може да се движи малко па-
прЬдъ и назадъ. Избутванието му нащгЬдь става отъ задьржката на
затвора при ивмпчанието му назадъ, когато отражателя ср-Ьщне гилзата,
иехвърля я наотлгь !).
Нрпбнраиието на отражателя н авл тр -fc става при затварянието
на затвора отъ наляганието дъното на патрона отнрЬде му.
Огпивото съ предпазителя е устроено, както въ вс-Ька пушка
Маузеръ.
Магазина, (чьр. HIS м 321) е стоманена кутия п едно цЬло еъ
е пусковата скоба; дъното е полуоткрито отзадъ, за паданисто на па­
тронните пълнители. 131» дъното се вьрти повдю атоли и пружината,
конто нздигатъ предавателя съ пружината; вь кутията ел\ поместени
покдигателн ц предавателя сь еъотнЬтетвующнтй плоски пружини. гЗа-
дьржкагп на пълнителя е както и въ другптЪ магазини.
Пълнителя събира 5 патрони, конто се нареждатъ но спметрн-
ч нъ начинъ, а именно: орЪдшггЬ патрони стоягь съ вйнцитЪ едпнъ
иадь други, а краннитЬ се поставятъ съ вЪицитЬ отпрЬдъ. Празния
птлннтель пада прЬзъ откритото дъно.
Патрона се състои отъ гилза съ вЬнецъ н има форма на шише.
Крушума е оть затвьрдено о л о в о , обвпть съ стоманена риза.
Ложата е цЬла стч, орЬхъ или бр-Ьстъ и се съединява еь п у ш ­
ката съ 2 гривни и 2 витла; тя е снабдена сь полвинъ нюмнолъ.
МЬрника е ра.мка съ хомутче

0 1>ъ nyiiiKirrf» on, иосхЬдиня образецъ то:;и отражатель с замЪнепъ съ друго

едно вг.ртяще сс лостче въ дъното на кутията при заднята сii-.ua на магазинното
отверстие: топа лостче ирп издьриваннсто на затвора назадъ се неправа и избутва
гилзата па вън ь.
 83

О Т Д Ъ Л Ъ IV.
Автоматичсски пушки.
ОбЩЙ рзЗСЖЖД6НИЯ. Най голкмитк ир-Ьнятстпие за гдкто не
може да се увеличи въ по-голяма степень могъществото на днешната
пушка, е ританпето. Правени са много опити ва намалявание ритянието
или поне неговата чувствителност!» вь рамото на войника; за тая ц-Ьль
са се поставяли на приклада разни пружини и гумени буфери, които
обаче не са се указали практични.
Пъ иоелкднитк години на тоя въиросъ се даде по-голяма обшир-
ноегь и по-нлодотворна посока, като идеята за намалявание ритани-
ето се присъедини къмъ идеята да се уползотвори })итанието за о т в а ­
ря ние затвора и пълняние пушката.
Единъ отъ пьрвигЬ, коиго с а дали иа тая послЬдпята идея прак
тическо разрешение е извЬстния конетрмвторъ на картечници — Максамъ.
Пр^йМУЩбСТБЗ,- Автоматическите пушки ирФ.дсгавляватъ с\гЬ-
дующшгк преимущ ества:
1-о О свк н ъ че стр-клятъ по едпозаряденъ п м агззиненъ н ач ян ъ ,
н ъ по зво ляватъ и автоматическа с т р к л б а — до 120 изстр-Ьла въ м и ­
нутата.
2-о Значително намаля ватъ рптаиието.
3-о Пе изисккатъ усилия и внимание отъ етр'Ьлеца, комуто ос
тава само да дьржп пушка насочената и д а натиска на спуска.
4-о П редупреж дава чс патрошпНЬ в ь магазина са сс свършили,
когато въ сегатп и тЬ пушки вь критически минути на боя, затвора
може да се отваря и затваря напразно. като се мисли че въ магазина
има още патрони.
5-о П редставляват ь абсолютна безопасносгь при закъснелитЪ
изстрели.
ПргЬдъ видъ иа тия преимущества много авторитетни по орл\-
жията лица доиущ ать че едно 6 а да ще и р - Ь в ъ о р А ж с н п е може да б Аде
сь автоматически пушки, а н к к о и даже п р к м п р А Ч в а т ъ и сега тия пушки.
Разделение на автоматлчезкитЪ пушки. П осгроепитк до сега
автоматически пуш ки могатъ да сс разд-Ьлятъ иа елкдую щ чтЪ чети
ри в и д а;
1-о Л /квьта з а е д н о с ь затвора се д в и ж а т ь пазадъ. д о гд кто кур­
ш ума ycirke да излкзе в ъ н ь о гъ кан ала; с.ткуь това, цкньта, подъ д-Ьн
ствисто на с г А н а т а т а спмрална пруж ина, се завръщ а иа мксгото си. а
затвора продълж ава д а се движ и назадъ до пълн ото отваряни е. При
U*
84

отварянието на затвора иехвьрга ее гилзата, запъна ее ударника н ее

свива една особеина пружина, оть дЬш-гвието на която затворя ее п о ­
връща напр-Ьдъ, дотиква новия патронъ и затваря цЬвьта.
2-о ] ЦЬвьта е неподвижна, затвора ее движи надир-Ь в ь нр-Ь.ме
на движението на куршума но канала. Похода на барутшггЬ газове ее
задьржа огъ самата гилза- другит-Ь дЬйотвия ироизлизатъ както в ь
първия видъ.
Н-о ЦЬвьта е неподвижна и прЬзъ една малка дупчица при ус­
тата канала се съобщава съ едва трл\ба подъ ц-Ьвьта. Вь тая тръба ее
движи едно бутало, дрьжката па което отваря затвора, като въ същото
вр-Ьме свива и една пружина, която подиръ изстрЬла затваря затвора.
БарутнитЬ газове въ долната тръба, слЬдъ като отворятъ затвора, пз-
лизатъ прЬзъ друга дупка.
4 о ЦЬвьта е иодвижна и уппра върху една неподвижна плоча,
при изстр-Ьла цЬвьта ее удря и движи напр-Ьдъ и отваря патронника
за сл-Ьдующето иълняние.
О ть в с и ч к и т Ь т и я типове автоматпчес-ки пушки по-добрЬ устроим
и повече впдове нма отъ първия т и п ъ ; тЬ не завиенть отъ начина на
дЬнствието и отъ състоянието на гилзата, което е твьрдЬ важао обато
ятелство при диеш яит-fe голЬми натискания. Втория типъ има преим у­
ществото на по-просто устройство и здравина Вь него разрушителното
д-Ьйствис на барутиит-Ь газове се намалява по причина на уголЬмявн-
нисто па барутната камара отъ излиза ни ето на гилзата. О гь иослЬдшгг Ь
два ти на има твьрдЬ малко пушки.
Отъ първия типъ има устроени до сега много видове, огъ които
за заб-Ьл-Ьжвание сл. пушкитЬ на: Фредди, М а п лш р ъ и ПрохаЬъ; огь
втория типъ еж : Маквимъ, Мш/лихсръ и Бергманъ.
Отъ автоматнческитЬ пушки още никоя кс е приета за военно
о р ъ ж и е; за това пие ще сс ограничимь за сега да опшиелгь отъ пьрвпч
типъ само пуш ката Фредди; о гь втория типъ гце опишемь пеш ката
М аксим^ а затвора Бергманъ ще бъде оиисаиъ въ отдЬла па рев лвсрптЬ.
П у ш к а т а Ф редди (лиегъ Х ХХШ , XXXIV и XXXV ). Майора от ь
Италианската артиллерпя Фредди е прЬдетавиль два вида автоматически
п у т к и принадлежащи по устройството с-и и двата къмъ иьрвия типъ.
Първия видъ е сь автоматическо отваря ние и затваря ние на зат­
вора, нъ ет> еднозаридно пълнение.
Втория видъ е съ автоматическо магазинни пълнение, като нодиръ
ксЬки петь изстрЬла въ срЬдния магазииъ се поставя пакетче съ пеиь
патрона.
Устройството и на двата вида е еднакво затова ние ще опишем ь
иьрвия. като подиръ ще покажемъ ло що втория се разни отъ първия
Първия видъ не е автоматическа, пуш ка въ смиеъль да позволява
автоматическа стр-Ьлба; въ нея рнтаниего е уиолзогворено само да иро-
 85

1 зежда автоматически хваткитЬ за отварянието на затвора и да улеснява

«сювото затварянне.
ЦЬвьта и вь двЬтв пуш ки (чьр. 331) е подпижаа п иа пьншнатл
вьрхноеть на дпрния кран е увита спиралпа пружина П, пия то дьржп
:звьта постоянно въ най-прЪдното й положение.
Въ врйме на изстрела цЬвьта заедно съ затвора се движи надирЬ
з свива пружината. 1ъато дойде нъ точката, гд-Ьто въз раста ю ща га сила
пружината паддил-fee инмалшощата се енергия па движението, цевьта
2 дъ надтпсканието на пружината се поврьща иапр-Ьдь вь пьрвоначал-
н то си положение. Ват пора обаче не се повръща напр-Ьдъ и така се
тваря кутията за пълнение и праздната гилза покача
Въ обикновенно положение ц-Ьвьта се у пира на няколко възгл ав­
нички, поставени въ ложата п се стЬга съ гривнитк; тя е здраво съе­
динена съ ложата и може да се употребява и въ ръчния бон като вейка
друга пушка.
Затвора (чьр. 337} се състои отъ единъ цилиндръ, вь канала на
: нто се иомйстюва ударника съ спиралпата си пружина Па прЬднати
-асть на цилиндра има три симетрично раснолояссни прага п (чьр. 332),
ито ири затворенъ затворъ се уинратъ въ съотв ЬтствующптЬ спммшла
да цйвьта. И зотвьнъ, малко по-долу оть главата на цпливдра, п >чватъ
_вЬ диаметрално протпвоположаи вада а, който завнвать н стигагъ до
дирния край на затв ц)а.
На цилиндра се движи единъ хомутъ X (чьр. 337 и 335) съ ръ-
: хватка Р, който се насочва пзотдолу отъ водителя в, отстрана — отъ
гребена г и отъ основата 6 на ръкохватката.
П звътрЬ на хомутя има два лъзгача л. които се д в и ж ъ т ь по ва
длт-Ь а. Като се дьрна или бута ръкохватката, лъзгачигЬ засгавлявать
цилиндра да се завьрта и така се получава че само съ едно движение
. мутя назадъ и наиръдь цилиндра се завьрта и праговетЬ се оевобож-
даватъ за отваряние или заскачатъ прп затпаряниего.
Дпрния край на цилиндра е затворенъ сь едно дъно Д (чьр. 333),
_а което ер-Ьщуипложно с ъ поставени двЬ колЬна к. На прйдннн край
: л-Ьпата имать вждици по срЪдата имагъ но едипъ упоръ и отдир-fc —
ло едно конче.
ВъдицитЬ се закачватъ въ вадичката на дпрния край на затвора;
на упорцтй уннра дирния край на бойната пружина п държи въднцитЬ
-ъ вадичката, а на кончетата се натиска, когато дъното трЬбва да се от-
2 ллн отъ цилиндра.
Н а цилиндра е нахлузена отце едпа гривпя Г съ иехвьргача и
чьр. 334).
Ударнтсъ (чь]). 336) не се завьрта заедно съ цилпндря иоиеже му
. ъпятетвува вилообразпата опашка д на ръкохватката, мйжду която се
- -пжн флагчето му ф.
86

Ржкавчпто е служи за пр-Ьденъ упоръ па бойната пружина.

Кутията е навитлеиа на дънеря на цЬвьта. и отгорЬ има иро::<-
рецг за пълнянис, които се продължава падирЬ и насочва ръкохватката
при отварянието и затва])янието. Вь ирЬднатн часть вь кутията се на
мирнтъ стъпалата, за които застъпватъ крилата на затвора, отъ двЬт;
страни вдлъжъ има двЬ вадичкн, по които се движатъ двЬтЬ крил i
па затвора.
Като се дьрпа ръкохватката сь ръка, затвора се отваря без а.
да запъва бойната пружина, която се запъва при затварянието.
Въ врЬме на автомати чеев-то отваряние затвора не се повръща
напрЬдъ заедно съ ц евьта защото хомуга се уиира о задьржката т
(чьр, 331). За да се затвори натисва се на копчето х, съ което се по-
н 11жава задьржката.
За да не се издава жилото ва ударника огъ прЬдната плоскост!»
на затвора при затварянието и отварянието въ дирната часть па дъ­
ното има единъ внтловъ нзрЬзъ, конто вь нрЬме, когато се завьрта зат­
вора при отварянието, натиска на флагчето и отдрьпва цЬлня ударникъ
надирЬ до на 4 м. м.
За да се намали триеиието на двЬтЬ крила, когато затвора се
движи по вадпчкитЬ, на опашката на хомуга съ ръкохватката е поста­
вена една .шшдалка м (чьр. 335 и 331), която при движението надирЬ
и напрЬдъ съединява хомутя съ цилиндра, а при вьртателното дви
жение нейното дЬйствпе прЬстава автоматически.
Спускатслъ. Спускателнпя механизмь (чьр. 331) е свърза нъ съ
задьржката на затвора по начинъ щото е не възможно да се еиус-натъ
едноврЪмешю зъбеца на спускателя 3 и задьржката т и сь това се
отстранява възможносгьта да се затваря затвора при епуснать сиускатель
Спущани ето произлиза в ь два периода, като се натиска па спуска,
най напрЬдъ почва да се понижава у пора у кой го подпира затвора н а­
дирЬ (чьр. 331); спускателнпя зъбецъ е съединен ь съ сиусковпя лость
съ дльгнеста дупчица и въ пьрвото вр-Ьме не се двежл, а се спуща
слЬдъ като упора у се скрие.
Тлискателенг мехапизмъ. За затварянне затвора автоматически
отлЬво ндлъжъ на кутията има една дупка (чьр. 331), въ която се
движи теглича Т ; в ь прЬдния край па тоя послЬднпя е поставена спи
рална пружина П, която сь дирння край се уиира въ прЬднпя срЬзъ
на дупката, а съ предния — въ главата на витлото е.
ТЬглпчната дупка вь дирпия си край пзоггорЬ е отворена до
извЬетно мЬсто, гдЬто влиза ухото V на тЬглпча. Обикновенно това ухо
се упнра на птичката опашка с па ръкохватката, която въ ирЬме на
изстрЬла, като се движи надпр-Ь. дьрпа тЬглпча и запъва пружината.
Когато сс натисне копчето х пружината изнася затвора шшрЬдъ.
Л,1ех<1низмъ за ббзопаспосшъ. На цилиндрнческото прод-ьлжение б на
дъното е нахлузень едпнъ пръотенъ сь носъ о (чьр. 330), който служи
 87

постапянпе пуш ката въ безопасно положение. За тая ц-Ьль носътъ

» прьстеня се завьрта отъ д-Ьоно на лЬпо, при което движегше прьс-
: я отдрьпва малко флагчето на ударника надирЪ по начпнъ щото да
тдалечн отъ спускателния зжбъ и го задьржа въ туй положение.
МЬрнпка (чьр. 331) състои отъ една на клон на плоскость поста-
нг малко вдЬво, по която движи ггЬреца. Прореза може да сс поставя
растоянията 450, 600 и 700 м. безъ да се гледа, а оть тамъ на-
] до 2 ( 4 0 м. се гледатъ деленията
Щ ика е доста д ъ л ъ гъ тесакъ.
В тори и видъ (листъ X X X V ) има сд-ЬдугощнтЬ изменения огъ иьрвия:
Отдолу на кутията е прор-Ьзана една дупка, която се съобщава
гъ магазина М (чьр. 338). Въ магазина е ном-Ьотенъ единъ аодигатель и.
Вилата В съ щипцит-Ь си щ задьржа пакета, който за да може
ла се извади тр-Ьбва да се натисне тюсътъ и па лосчего л ; огъ т<>ва
щпшигЬ отнватъ назадъ растварягъ се и освобождавать пакета и тоя
ооел-Ьдния нодь натиска па подигателя излиза нагор-Ь.
Вь вр-Ьме на стрелбата затвора сь долния прагъ тика напр-Ьдъ
ьрвия патронь и го вкарва въ патронника, а вь същото вр-Ьме сь
ъзгача ч (чьр. 339), прнбавенъ подъ ржкохватвата. нзтнева пакета за
може затвора да се движи надир-Ь свободни.
Въ дирната часть подъ цЬвьта се издава реброто р, което пе
: зволяпа на патронит-Ь да се издпгатъ, догдЬто цЬвьта се движи.
Д хото V на т-Ьглича е съединено еъ флагчето на ударника съ
: -мощьта на зжбеца у и, когато ц-Ьвьта се повръща папрЬдъ, тЬг-
. ича а сл-Ьдователн ) и затвора се епиратъ отъ спирача С (чьр. 311).
Кутията се отваря цЬла и правната гилза се иехвьрля. ЦЬвьта отива
>ще малко напр-Ьдл> за да се издигне пакета и пос.гЬ джуката и избутва
спирача С павъпъ и затвора се затваря автоматически.
Когато всички патрони излезатъ оть пакета, тоя пос.тЬдния пада
аДолу. Като се нзсгрЬля и иосл-Ьдпия патронь, подигателя се издига
ълко повече и c-ъ прьсчего си е подига ключалката К (чьр. 3 3 9 ), която
I спира затвора въ отворено положение. Като се постави новъ пакетъ
га да се затвори затвора патисва се на рогчето Р ; това сжщото се прави
ва затваряние затвори при еднозарядна стрелба.
Патрони гЬ сж съ в-Ьнсцъ. нъ въ пакета сж поставени по т а к ь в ь
аачннъ щото пакета н-Ьма долна п горна страпа (чьр. 312).
П у ш к а т а МаКСИМЪ (листъ XXXVI). Автоматическата пушка на
Яаксима е съ неподвижна цЬвь и съ цилиндрическп ср-Ьденъ магазинь,
- нто сс вьрти подъ затвора. На прьвъ погледъ тая пушка, пз
г >-жда мпого сложва; като се вземе обаче пр-Ьдъ видъ нейното д-Ьн-
' 7 ние ще се види че механизма н е много добр-Ь нзучепъ и умЬло
I мбинирань. Тая пуш ка позволява три вида стрЬлби: еднозирлдпи.
азиипа и автоматическа.
88

За оппсвание чаетитЬ на тая пушка ще г и раздЬлимъ на г р у п п

както и елЬдва:
Зитщта кутия Л (чьр. 343), въ която се помЬстюватъ вспчкитъ
механизми на затвора. Тя кт»мъ предния си край, гдЬто се помЬстюва,
цилпидришекия магняппт» е тъп с-т.щп цилиндрическа, а надъ магазина.
гдЬто се движи затвора и задъ магазина къмъ приклада, гдЬто се на-
мЬетватъ други гЬ части, тя е иризматпческа. Въ дирната часть. гдЬтс
затвора се удари tipu отстдш вя наето си, е поставена еластическа материя а
11а дЬената страна има една клю чалка В (чьр. 344). която се завьрта
аадирЬ, когато требва да се пълни магазина или п ъ кь да се стрЬля по
еднозяря деиъ нач и нъ.
Зам щ т 3 (чьр. 343) подъ натпсканието на барутнитЬ газове от
стлчпа кадмрЪ, измл.квя и иохвьрля гилзата, запъва пЬтлето К бутпа
лоста JZ двигатель на магазина и свива спиралната пружина 0 въ при­
клада. Подпри подъ натпсканието на тая сл\ща пружина чр-Ьзъ бута
лото Н сс иоврьща и съ иомощьта на нокътя р (чьр. 347) установява
движението на магазина, дотшсва новия патронъ и затваря патронника
като въ с/ъщото вр-Ьме освобождава пЬтлето отъ заЬжданието на едно
специално кученце к (чьр. 343) н така поставя п у т к а т а готова за изстрЬлъ
В ь дирната дол на часть на затвора се спущ атъ два крака сь
стли члце в (чьр. 345), съ които затвора натиска на буталото Н когато
се движи надирЬ и па специалното кученце — когато се иоиьрне на-
прЬдъ Огд лу на затвора се издава още една испъкнатость, сь която
при движението си надирЬ затвора бутна лоста Л п нокьтя р ; тоя по
елЬдипя оевЬнъ че вь врЬме на изстрЬла движи магазина, въ врЬме на
отва| пипето спомага за изважданието на гилзата.
Към ь затвора сл» прикачени : ударника с, ключалката Б, една р ъ ­
кохватка Д и лщусачг, д съ закривена опаш-са е. Патрона е безъ вЬ-
пецъ а само сь ваднчка. Пехвьргача и нокътя захващатъ патрона за
тая ваднчка и петЬглятъ гилзата надпрЬ. Когато опашката ма изхвьр-
i-ача г се удари вь покривката на кутията о, гилзата се завьрта съ
прЬднпя край иа горЬ и пскача навънъ.
Мага:iuna М (чьр. 347 и 348) има папрЬчпо сЬчение въ видъ на
звЬздч и се вьрти около вьрюното Б (чьр. 348 и 349) паралелно на
цЬвьта. ЛенчгситЬ улеи, а тъп салцо и въртеното имать прозорци по
срЬдага сп ,* п и, прЬзъ които минава края п на пружината (чьр. 343
що иехвьрга нагорЬ гилзата. Дирния край на улелтЬ е раешнроченъ ио
витлова повьрхность ш. на която дЬиствуватъ: за движението на ма­
газина долния злчбь ц (чьр. 343 п 352) нн лоста двигатель, а за дьр-
жание магазина ненодвшкенъ— нокьтя р.
.ХоЬтьма-Ьатпткль Л (чьр. 343 и 352) еъ три з&ба се завьрта около
едпа ось щ > прЬмпнява. горизонтадно прЬзъ дирния край иа магазин
ното ньртеио. 1 рния злчбь л дьржп иехвьргачпата пружина, чрЬзъ
дирния з.ьбъ у затвора завьрта лоста а долния згьбъ ц завчрта магазина
 89

ПЬтлето & (чьр. 343 и 345) и показателя П с л надянати на едно

и слщ о вьртено еъ квадратпо сечение ч. Петлето има два, застлпа, отъ
които едппа п само нь средата за обикновтна безопаспосшь, а другия и
ее продължава и встрани и служи за спупса и за специална безопасность.
ПЬтлето ес движи подъ натиска па плоската бойна пружина Р-
Кученца нма д в Ь : обпкновснно, което сс намира по ср-Ьдата и спе­
циално е ь дв-Ь крила, между които се намира обикновенното; и двЬтЬ тил
кученца с л надЬнатн на една обща оеь и подъ натиеканието на двЬ от-
дЬдни пружггнки кученцата независимо едно отъ друго иостоянно упи-
ратъ злби гЬ си по повьрхвостьта на пЬтлето.
Обикновенното кученце захапва и въ двата застлп а на пЬтлето. На
застлп а п то поддържа п Ь т л е т о запънато и готово за изстрЬлъ, а на
застлпа и кучепцето задьржа пЬтлето въ обикновения безопасность, при
която пЬтлето не може ее спусна ако прЬдварителио не ее издигне.
П въ двата случая обаче пЬтлето не може да се мърда. догдЬто не
ее натиска на спуска и се отстрани обикновенното кученце сь по­
мощьта на пръчицата /.
Въ горния край т на крилата па. специалното кученце к (чьр. 343)
удря затвора, когато се затвори, и откача злбеца му и отъ застлпа н.
ПЬтлето обаче не може да падне, догдЬто не се оттЬгли н зл б ец а на
обикновенното кученце.
Отъ това расположение елЬдва ч е :
1-о И да ее натисне на спуска пЬтлето не може да удари въ
ударника, догдЬто затвора не е затворепъ съвьртпевно;
2-о Напълнена пуш ката може да се носи, като иЬтлето ее постави
на безопасното положение;
3-о Може да се произвеждатъ отдЬлни изстрЬли чрЬзъ патпека-
ние на спуска;
4 о Като ее отстрани дЬиствпето на обикновенното кученце, което
ее достига чрЬзъ постоянно по-оилио натнекание на спуска, иронехожда
автоматическо спущание на пЬтлето.
Подиръ това описание дЬиствпето съ тая пуш ка е ясно.
Като се натиска на рлкохвата Д и ключалката В- отваря ее и зат­
варя затвора. Пълни се магазина, като ее развърта чрЬзъ съотвЬтству-
ющп натискания по отранптЬ на звЬздата. Натпсва се полека на клю-
^ ч а л к а т а В п затвора автоматически се затваря. Ако не ще ее стрЬля
веднага, пЬтлето се поставя на безопасно положение съ помощьта на
показателя Ц.
Въ врЬме на изстрЬла натиеканието на газоветЬ върху затвора
произвежда автоматически вспчкитЬ горни движения.
Ако ключалката В (чьр. 348) стои обърната надирЬ, затвора сс
спира въ отворено положение слЬдъ всЬки иаетрЪлъ и може да се про­
извежда едяозарядна етрЬлба, за която сд» достатъчни двЬ хватки : леко
12
90

натискание на ключалката, слЬдъ като патрона е поставень на улея,

и натисвание на спуска.
Когато ключалката пъкъ е обьрната напр-Ьдъ и магазина напъл-
ненъ, хватклт-Ь за втнкванттс патрона въ патронника се извьрщватъ
автоматически и пуш ката се приготвя за изстрЬлъ. Нъ тоя случай може
да се произвежда магазинни стрЬлба, като за всЬки изстрЬлъ се на-
тисва на спуска.
Ако ли при послЬднето изложение на ключалката, спуска се дьржи
п о с т о я н н и натиснатъ, то произлиза автоматическа стрЬлба. която може
да сс спрЬ щомъ се освободи спуска. Автоматическата стрЬлба трая, до
гдЬто се свьршатъ патронитЬ въ магазина.

о т д - в л ъ V.
Револвери.
Условия. РеволверптЬ еж къси оржжия за стрЬлба съ една рлчка
на близко растояние за лпчната отбрана; тЬ трЬбва: 1-о да се състоятъ
отъ малко и здрави части; 2 -о да не надминаватъ прЬдЬлната тЬжина
и дължина за удобното носение и употрЬбление съ една рж ка; 3 о да
може да се иускатъ повече поелЬдователни и бързи нзстрЬли; 4-о да
могжтъ лесно да се пълнятъ, и 5 о да иматъ нужнитЬ приспособления
за безопасното носение п употрЬбленис и за правилното дЬйствие при
стрЬлбата-
Пищовъ. Пьрвото едноржчно оржжие иЬ пищова, който се появи
около срЬдата на XV н. Той не удовлетворяваше на 3-о и 4-о условие,
защото можеше да произведе само единъ изстрЬлъ и пълнението му бЬ
иродъл жително.
К опсулния револверъ на Колта (чьр. 351) се е ноявилъ въ
1840 год. отзадъ подъ цЬвьта на една ось се вьрти едипъ барабанъ съ
шесть отдЬлни камери, които се пълнятъ по отдЬлно отпрЬдъ съ ко-
лЬнестъ шомполъ; па другия край иа каморитЬ има пъпчнцп за кап-
сулптЬ. Нъспламененне на капеулитЬ става съ пЬтлето на едно ерЬ-
днчно пластннчато огниво. При запъванието на пЬтлето едно прпкрЬ-
пено на него лостче завьрта барабана и докарва елЬдоющата камора съ
капсуля иротивъ пЬтлето, а отверстието й иротивъ канала на цЬвьта ;
по този начинъ могжтъ да се пускатъ 6 поелЬдователни пзстрЬли. За
да се продължи стрЬлбата. трЬбва отново да сс напълнятъ каморитЬ.
Устройството на този револверъ послужи за всички поелЬдоющи.
Револвера на ЛеФоше (чьр. 85 2) е иьрвия револверъ съ унптар.
иатронъ, какъвто бй описан ь на стр 18. Той се състои отъ цЬвь съ
 91

два втулка отзадъ, въ която се виитлюва осьта за вьртението на ба-

;>абана. Остьта о отъ задъ се ввитлюва въ дъшгата (щитовага) плоча п
чьр. 8 53). Барабана има (> камори, въ които чрЬзъ едно странично ка­
паче к съ пружина и (чьр 354) се ту р ятъ патронитЬ по начинъ, не
капсул ннтЬ имъ ниропчета да влизатъ въ прорЬзатЬ на каморитЬ и да
■е показватъ отвънъ на барабана; при вьртението на барабана каморитЬ
дохождатъ една по една въ посоката на пЬтлето и канала на цЬвьта.
Отзадъ на барабана има, едно злчбчато колело съ 6 злбц н за завьрта-
ннето му. Огнпвото е срЬдпе съ плоска пруж ина; то се състои отъ иЬтлс
— лЬшникъ съ единъ прЬдпазителенъ и другъ боенъ застжпи, една
бойна пружина и единъ спускь — кученце сь малка пружина, бара-
баненъ вращатель (чьр. 353), който и ри запъванието на пЬтлето бута
единъ отъ ЗжъбитЬ на колелото и заврьгца барабана, нъ за да не
прЬмине по-вече отъ колкото трЬбва, излиза една клечица (чьр. 352)
и се прЬдпоставя на пздаткитЬ, расположени огвьн ъ на барабана. Г ла­
вичката на пЬтлето е силЬскана за да удря съ широтсл часть по каи-
улното тшронче. Исхвьрлянието на гплзитЬ става прЬзъ страничното
взпаче съ шомполъ, който се прикрЬпява отпрЬдъ или сс носи отдЬлно.
Този револверъ нЬма нуж ната безопасность понеже нЬ.ма прЬдпазитель
л капсулнитЬ пирончета се изложени на случайни удари.
Револверъ Смитъ И Весонъ (чьр. 3 5 7 — 360) 6Ь приетъ и въ
нашата армия за вьоруженнс чиновегЬ, на които се полага; този револ­
веръ е прЬтьрпялъ три измЬнения, за това се срЬщатъ и три образци.
Кали бра на револвера............................ 1 0 .6 6 м. м.
Д ължината на р е в о л в е р а ................. 31 с. м.
ТЬжпната на р е в о л в е р а ............................... 1 .1 к. гр.
„ „ иатрона 2 0 гр.
» п к р у ш у м а ............................ 15 „
Начална скорость........................................... 200 метра
ЦЬвьта е набраздена съ 5 бразди които правятъ еднообръщение
га 480 м. м ; отгорЬ има грЬбень, отпрЬдъ съ мушица и отзадъ съ
аЬздо за закопчалката з, за буталцето б и за барабанната задьржка к.
Отдолу има ириливъ п (чьр. 300) съ гнЬздо, въ което се ввитлюва една
? >жбчаста ось за вьртението на барабана Прилива има двЬ уш и съ дупка
. шарнирного съединение па цЬвьта съ рамата р на дрьж ката; въ
_£^здото иа прилива се помЬстюва и часть отъ механизма на исхвьр-
■ ча. МЬжду ушитЬ на с л\щия приливъ се вьрти зъбчатото колето г,
г -гто има единь ч етв ь р т и тъ — врЬзъ в иедна часть отъ окрлгжностьта
z , ччбена. Барабана има 6 камори м, коитоотпрЬдъ иматъ ио-малькъ
_ : -.метръ. Б ь срЬдата барабана има каналъ за нахлузвание и вьртение
ха трлчбестата ось; канала отзадь става по-малъкь и четвьртитъ по
Ширмата на стъблото на иехвьргача; той се задържа съ куката на ба-
рвблнната задьржка к, кояго се пъха въ гнЬздото си подъ закопчалката
12*
92

п се задьржа ва местото си съ едно витло. О твънъ [на барабана има

дълги корита за облЬгчение, а мЬжду тЬхъ отзадъ има ямички, гдЬто
влиза злбеца на бойната барабанна задьржка д (чьр. 858) и не му поз­
волява да се изместя, когато пЬтлето е запънато.
Иехвьргача се състои о гь една звЬзда (чьр. 659), к<>ято <*ь сии-
цитЬ си обхваща вЬнцитЬ на гнлзптЬ за да ги избутва н авъ н ъ ; тя се
завитлюва на едно стьбло с (чьр. 35 7), което отзадъ е квадратни, а
отпредъ е цилиндрическо за да опрЬ отзадъ въ гн езд о то на възглав­
ничката. На стъблото задъ звЬздага се навитлюва едно злбчато колелце,
за което барабанния вращатель е при запъваииего на иЬглего завьрта
барабана на ]/г отъ кр/ьга; на сжщото стьбло отзадь се навитлюва един ь
з.ъбчатъ цилиндръ ц с/ь каналъ и продупчено дьпо. Нъ канала на
цилиндра се движи едиа пръчица и сь спирал на пружина, която от-
прЬдъ упира въ главичката на пръчицата, а отзадъ въ дъното п-л ци­
линдра. Пръчицата прЬмнпавн прЬзь дъното и свършва сь една шсоло-
врьстна вадичка, гд-Ьто закача з&беца л на нейната задьряска .и
З а движението на иехвьргача нагорЬ заньрга ее дръжката на ре­
волвера Д (чьр. 300) надолу, при воего злхбеца х на лостчето н завьрта
зъбчатото колето; зжбпт-Ь на колелото избутват ь стъблото и зиЬзда-га
яав-ьиъ и свиватъ влхтрЬпшата спиралия пружина, но не псе задьржката м
задьржа пръчицата въ първото положение. Обратните движение на
иехвьргача сгава елЬдъ като испадатъ гилзитЬ, м то въ моменга ко­
гато носа о на лоста п допр-Ь въ прилива, извади злчбеца т о т ь колелото
и тогава отъ дЬйствието иа еииралнага пружина стъблото съ звЬздага
се скриватъ въ гнЬздата си.
Дръжката отзадъ е ирЬвита и покрита съ двЬ половинъ ложи,
конто се съединяватъ съ едно витло; тя служи за удобното държание
и дЬйствпе съ една ржка. Г1р'Ьдъ ирикривената часть на дръжката има
една кутия, гд-Ьто се ном-Ьстюва огнивото; и още но напр-Ьдъ тя свършва
съ единъ щитъ щ (чьр 360), който отгор-fe има двЬ стоики п за да за­
кача закопчалката, а отдолу продължава въ видъ на едно рамо съ двЬ
уш и на края. Въ долнето рамо има гн-Ьздо за бойната барабанна за-
дьржка, която отъ д-Ьйствието на иружинката н очьртанието на спуска
се издига нагор-Ь, когато пЬтлето е зап ън ато; отдолу на рамите има
едно мандалце съ пружина и злгбецъ, което закача и четвъртития
изрЬзъ на зъбчатото колело. ТЬзи двЬ уши отпрЬдъ обхващать улентЬ
на прилива и съ единъ шарниръ се съединяватъ. Огнивото е ср-Ьдне сь
плоска пружина и се състои отъ пЬтле — лЬщникь съ единъ пр-Ьдпа-
зителенъ и и д р у гь боенъ застжшъ 6 (чьр. 358); една бойна пружина т
съединена съ пЬтлето сь верижка ж ; снускъ — кученче у съ иружина.
11а пЬтлето отпрЬдъ се нршсрЬиява барабаним вращатель е, който съ
върха си, при заиъванието на пЬтлето, бута единъ огъ злхбцнгЬ на зд .6
чатото колело на иехвьргача и завьрта барабана на х/с оть крлхга за
да дойде слЬдухощата камора иротивь цЬвьта. Пр-Ьдъ гребеня на нЬт-
 03

лото има врЬзъ, г д Ь то влиза носа ф на закопчалката и не позволяват?»

отварянието на револвера въ врЬме на изстрЬла. Закопчалката з се при­
съединява на т а р н и р ъ въ гнЬздото по гребеня и има формата на Т , за
захващание стойкитЬ на щита; тя ее вьрти около осьта нагорЬ и се дьржи
положена надолу въ гнездото отъ действието на буталцето б съ пру­
ж ината; отгорЬ тя нма единъ прагъ съ прорЬзъ ц за мЬряние. Fiaapfe-
чината на закопчалката въ краищата з е насЬчена за хващание съ ирьсти
при отварянието й нагорЬ. 8 а вълнението на револвера трЬбва: Го да
<е запъне петлето на предпазителния застлшъ; 2 -о да се повдигне за­
копчалката и да се завърти дрьжката надолу огъ което иехвьргача из­
лиза назадъ, нехвьрля гилзптЬ и послЬ се заврьща; слЬдъ това нап ьл-
вю вать со каморитЬ с?> патрони и се завьрта обратпо цЬвьта около
дръжката до гдЬто закопчалката закачи стойкит Ь. З а да се стрЬля запъва,
се пЬтлето на бойния застдшъ, отъ което барабана се завьрта на */й отъ
к р л га и като се натисне на спуска произвежда се изстрЬлъ. Като се
повтаря послЬднето м о га т ?» да се направятъ 6 изсгрЬла, слЬдъ тЬхъ
трЬбва отново да се напълни револвера.
За да се разглоби револвера отвьрта се виглого на барабанната
задьржка, отваря се револвера и натиска се вь края на задьржката на
рейката и ее измича барабана съ иехвьргача и съ възвратния механизмъ.
Зн да сс отдЬли иехвьргача, отннтлюва се назобения цилндрь и послЬ
>*е избутва иехвьргача. За да се разглоби огнивото, огвнтлювать сс гритЬ
витла на кутията, изважда се покривката, а слЬдъ това, като се отвьр-
т ятъ гдЬто н.ма витла моглгтъ да се отдЬлятъ пЬтлето, спуска, пружи-
нитЬ и задьрж китЬ; сглобяванието става по обратепъ редъ.
Патрона е съ цилиндрическа гилза съ вЬнецъ и прЬвито дъно,
безъ чашичка. К руш ума е разширителенъ. Барутя е сивъ и тЬжн 1.4 гр.
Просалникъ нЬма а крушума се спазва еъ с.мЬсъ отъ лой п восъкъ.
Д ВОЙ20 Д^ЙСТВЛО те нарича приспособлението ’ ъмъ г 'рЬоиисаното
огниво съ едно дЬйсткие при което, като се натисне на спуска, пЬтлето
се ваиъва колкото трЬбва и слЬдъ това се освоболсдава и въсиламенява
капсуля.
Бторото дЬйствие служи за ускорение на стрЬлбата, нъ точностьта
и е — по малка. За тъзп цЬль на пЬтлето отпрЬдъ се приспособява
една висулка в (чьр. 361), която може да се завьрти само навяггрЬ
и която отъ дЬиствието на една нружинка п се избутва на мЬстото си
навънъ. Спуска с е изнесен?» напрЬдъ и по начинъ, че неговия заденъ
нокътъ и отъ дЬиствието на пружината му отпрЬдъ завьрта висулката
н влиза подъ нея. Барабанния вращатель и е ирпкрЬиенъ къмъ спуска.
Ако се натиска на спуска назадъ, нокътя му се вдига н описва джгата
н о, като въ ся»щото врЬмс избутва висулката нав?»нъ.
Понеже висулката не може да се вьрти навънъ, отъ натиеканието й
отдолу ще да се повдига заедно съ пЬтлето п вьрха й ще да описва
дгьгата в б\ когато двата вьрха на спуска и висулката дойдатъ въ точ­
94

ката и, гд-Ьто ее прЬсичатъ дв-Ьт-Ъ дъги, тогава нокътя на спуска щ«*

излезе изь подъ висулката, незадьржаното пЬтле ще падне п отъ д е й ­
ствието на свитата пружина ще да произведе ударъ ио капсуля. Като
ее пр-Ькратп патисканнето на спуска, оть дЬйствието на долното перо
на бойната пружина, той ще да се завьрти обратно и нокътя му п ще
да свие висулката навътрЬ и ще влезе иодъ нея За втория изстрЬлъ
трЬбва да се повтори натисканието па спуска. За да може да се про
извежда ир-Ьривиа етрЬлба па пгЬтлето се прави за с т ъ п ь з и , като се
завьрти съ ирьс-та пЬтлето назадъ, нокътя п дохожда и закача за застъпя;
за спущание на пЬтлето натиска се на спуска.
Револвера на Пиперъ (листъ ХХХЛЛ1ТГ). Тоя ре вол в ръ е единъ
отъ най усъвършенствуванитЬ обикновения револвери. Съ р-Ьшение на
Артиллерийския комитетъ, слЬдь известни подобрения, този револвери
се нрЬдиолагаше да се приеме, като въоръжение за въ наш ата армия.
Калнбра на револвера................................ 8 м. м.
Д ълж ивата на р е в о л в е р а 20 с м.
ТЬжината „ „ ....................... 1 к. гр.
„ - п а т р о н а ........................... 1 2 , 6 гр.
Я я к р у ш у м а ............................ 7,65 „
Начална скорость......................................... 300 метра
Револвера се състои отъ елЬдующитЬ отд-Ьлни части :
ЦЬвь съ скелетъ, бара бит съ двойна ось, възвратенъ .иеханизгмг,
иехвьргачъ, огниво п полу-ложи.
ЦЬвьта е дълга 13 с. м. на външ ната новьрхность отгорЬ има
основание за прикрЬпявание на мушицата, а канала е набраздени с/ъ
5 бразди, които виятъ падЬсно; канала вл> началото отзадъ е глздъкъ,
въ него влиза ири нзстр-Ьла устието на гилзата и запазва иехода на
барутнитЬ газове м-Ьжду ц-Ьвьта и барабана.
Скелета е продължение отъ ц-Ьвьта и може да се подраздЬли на
ирозорецъ — за барабана съ осит-Ь, кутия за огнивото н дръжка съ полу-
лоасит-Ь за хващание.
Въ задния щ и ть ва прозореца има про]>Ьзъ, гд-Ьто се прпкр-Ьпя
на ось една у порна мандалка м (чьр. 363) сь конически каналъ отгорЬ»
за проходя» на жилото на пЬтлето при изстрЬла; в ь същ ата ст-Ьна има
два изрЬза, прЬзъ които се иоказвагъ краищата на барабанния врагца-
щатель в и на долното перо на бойната пружина п. В ь долната ст-Ьна
на прозорчето има цилпндрическо в ъ пр-Ьднята открито полуцелиндри-
ческо гн-Ъздо, гд-Ьто се помЬстюва двойната ось (чьр. 364) Дол вята ось
се 8 адьржа въ своето гнЬздо съ задьржката, която се привитлюва
отдолу и отъ дЬсна-га страна на прозореца, а зъбеца й прЬзъ една
четвъртита дупка .минава въ изрЬза на долната ось и я задьржа да
се не изважда навънъ по осьта си. Въ долнята ст-Ьна на прозореца се
помЬстюва спуска; освЬнъ това тамъ нма два изрЬза, прЬзь които
изничатъ двата зъбц и на спуска»
 95

Кутпята се намира задъ прозореца п се покрива отъ лева страна

■ъ едпо капаче, което се привптлюва на местото си съ едно здраво
витло. На неподвизкната ось е нахлузено петлето и, на което отгоре
и отпредъ е прикрепено малка подвпжна човка ж. Отзадъ има едпнъ
пзрЬзь о съ колелце, гдето облага свободното перо на бойната пружина.
Бойната пружина и се състои отъ двЬ пери, горнето опира вь колел­
цето и действува за ударъ на петлето, а долното иеро отпредъ е тЪсно
и наляга отзадъ на опуса, а съ тю широката си часть натиска на опаш­
ката на тгЬтлето и го дьржи постоянио отдрьпнато малко назадъ. Спуска
се нахлузва на другата неподвижна ось отъ кутията; отгоре на дъската
си има прЬденъ згзбецъ, който влиза въ предните ямички я (чьр. 362)
на барабана и не ау позволява да се завьртн случайно, когато п Ьтлето
е спуснато, задния зжбецъ влиза въ задните ямички д когато се натиска
на спуска п непозволява на барабана да се измести, когато петлето е
запънато и пада за производството на удара. Отзадъ до иоследипя
з«ьбецъ съ едно пиронче е прикрепено едно повдигателно лосгче л ,
което при завръщанието на спуска назадъ, отт> действието на долаото
перо па бойната пружина, влиза въ кръглия врЬзъ на петлето. II при
ватискаиието на спуска то заедно съ края му натиекать на петлето
нагоре, завьртатъ го иазадъ, догдето излезатъ навт.нъ; тогава отъ
действието на горнето перо на бойната пружина петлето пада и про-
изважда ударъ съ врьха на жилото си по капсуля. Ма .с а щата ось на
повдигателното лостче е нахлузенъ барабанния вращасель в горния край
на който при натиеканието на спуска описва една джга и завьрта б а ­
рабана ва 1/7 отъ кржга за да докара срещ у жилото новь патронъ.
Отдолу спуска е обграденъ съ спусковата скоба.
Дръжката се образува отъ продължението на горнята и долнята
тен а на кутията, като се прикривяватъ по-малко отъ правъ л.г&лъ.
Отъ страна на дрьжката се туря по една половинъ ложа, които се
ирикрепяватъ на m L c t o t o еъ едно витло и съ покривката на кутията.
Отзадъ па дрьжката има една брънка за врьзвание сь револнерпата врьвъ
Барабана е цнлиндръ съ 7 патронника, отвънъ има 7 корита за
облекчение и но 7 двойни ямпчкп, въ които влпзать предния или задния
злгбецъ на спуска за да не позволяваватъ на барабана да сс изместюва,
когато петлето е спуснато или когато е заиъпято п се спуща. 13 ь с р е ­
дата на барабана има каналъ сь две широчини. Вь широкия каналъ
отпредъ се поместюна възвратния механизъмь на барабана; той
се състои оть трл»ба съ вЬнецъ, на която се нахлузва една спиралия
арузкина и се зпдьржатт» въ канали о т ь една малка, трл\бмчка, която
се завитлюва отпредъ и у пира въ венеца. О гъ дЬйствисто на пруж и­
ната върху венеца, тр ъб ата се избутва и се показва малко прЬдъ пред-
нята плоскость на барабана и, ако се натисне барабана отзадъ, той ще
злезпе напредъ. после оть дЬиствпето на пружината сс възвръща
назадъ. Барабана се вьрти около една вжтреш на тр л б ч ата н друга
96

вънкалхна ось, които е х съединени съ единъ напрЬ чникъ; първата ось

служи за вьртение на барабана около остьта си и за помЬстюзшие
на иехвьргача, а другата — за отмЬтание барабана встрана прп отва-
рапието и затва рани ето му.
Иехвьргача е една цилиндрическа пръчка съ вЬпецъ; на която ее
нахлува една спирална пружина и ее т у р ятъ въ канала на ижтрЬпшата
ось на барабана. И редния край на пръчката преминава, гтрвзъ малкия
каналъ па вжтрЬшната ось и му се завитлюва едно топче т (чьр. 362J:
задния и край преминава прЬзъ тЬеник каналъ па барабана н му се
завива една звЬзда. ОтпрЬдъ звЬздита има едно колелце съ 7 зжба, за
конто закача барабанния вращатель и завьрта барабана на V7 часть прп
веЬко запъвание на пЬтлето. О тъ дЬиствието на пружината вьрху
вЬнеца на пръчката звездата стои потопена въ гнЬздото и обхваща
вЬицитЬ на гилзитЬ. Ако се натисне на копчето звездата избутва гил­
зите, нъ като се прекрати натисканието, пружината я прибира. На ци-
линдрическата пръчка има ржбъ, а въ канала улей, които непозволя-
ватъ на иьрвата да се вьрти Въ гнездото на барабана за иомЬстванието
на звЬздата нма едно пиронче, което влиза въ дупката й и я държи
въ нужното положение.
Патрона е една сравнително дълга гилза съ централенъ капсулъ.
въ която се туря 0,75 гр. бЬздименъ барутъ и крушума К руш ума е
обвитъ съ стоманена риза и цЬль е скритъ въ гилзата. Устието на ги л­
зата се показва пр-Ьдъ камората на барабана и, ако той се избута на­
прЬдъ, то влиза въ канала на цЬвтьта и запира иехода на барут­
нитЬ газове.
Барабана се задьржа затворенъ отъ една задьржка-гсапаче 3> която
се прнкрЬпя отъ лЬвата страна на покривката съ една опашка и може
да има малко движение напрЬдъ и н аза д ъ ; тя се нрЬдпостява на н а з о ­
беното колело и не позволява на барабана да се отмЬта вь страна. З а ­
дьржката ее избутва напрЬдъ отъ дЬйствието на една плоска пружншса
която е расиоложена отъ вжтрЬшната страна на покривката; тя се
издьрпва назадъ, като се дърпа съ копчето н к (чьр. 362).
За да се папълнн револвера, като се държи дрьжката съ дЬсната
рока, нздржпва се съ палеца копчето к съ лЬвата ржка отъ дЬсио се
бута барабана, който около вънкашната ось се отмЬта влЬво, натиска
се съ лЬвата ржка кончето на иехвьргача за да избута навънъ гил-
витЪ. иапълнять се 7 камори съ патрони и барабана съ лЬвата ржка
сс яамЬта на мЬстото. като самъ избута капачето.
За да се иропзпеждатъ пзетрЬлн по прЬрипенъ начинь, запъва се
пЬтлето п, догдЬто повдигателното лостче закачи заотжпа подъ пЬтлето:
отъ това спиватъ се и двЬтЬ пера на пружината, края па барабанни:
вращатель завьрта барабана да дойде елЬдующата камора, края па дол­
ното перо на пружината избутва барабана напрЬдъ да влЬзе устиет*
на гилзата нъ канала, зжбеца на спуска влиза въ собственната ямичка
 97

ва барабана п не му позволява да се вьрти. Като се натисне на спуска,

вобождаза се петлето, което удря въ мандалцето м за да образува
въненъ упоръ на иатрона въ вр-Ьме, когато жилото удря по каисуля.
Като се ирЬкрати натиеканието на спуска, долпото пе])о натиска
на опашката на пЬтлето издърпва го назадъ а кукичката /с (чьр. 364)
прибира лян дал ката за да не прЬпяствупатъ за вьртението на барабана;
тъ дЬиствието на с*ъщото перо спуска се завьрта назадъ, прЬдния згь-
ч ц ъ влиза въ ямпчката, н повдигателния лостъ влпза въ кржглото
:нЬздо на пЬтлето. Отъ дЬиствието на пружината на възвратния ме-
ханизъмъ въ дъното на барабана възвръща го назадъ за да п 8 лЬзе
устието на стрЬляната гилза вън ъ отъ канала.
За дЬиствпето по непрЬрпвепъ начпнъ, се натиска на спуска,
лостчето му възвьрта пЬтлето назадъ, догдЬто вьрха му излЬзе отъ
•сржглото гпЬздо, тогава пЬтлето пада и пронзвЬжда удара. ДЬиствпето
на всички отдЬлни части е както и при прЬдишния начинъ.
Автоматически пистолети. 'J'"пя пистолети по привичка се наричатъ
а автоматически револвери; въ тЬхъ е приспособени централенъ мага-
зинъ и е оползотворено дЬиствпето на барутнптЬ газове назадъ за авто­
матическото попълнение на всичкнтЬ дЬйствпя за производството па
лЬдующий изстрЬлъ З а стрЬлба съ тЬзн пистолети трЬбва само да се
натиска на спуска, когато пистолета е умЬренъ. Пълпението на мага­
зина става бъ])зо съ пълнители. СтрЬлбата съ тЬзи пистолети е много
по-неумерителна, ио точна и по-бърза; тЬ навЬрно ще замЬпятъ досе-
ганшнтЬ барабанни ])еволвери. Единъ отъ ио-простнтЬ, който се е изу-
чавалъ у насъ е пистолета на Бергмана.
Пистолета на Бергмана (листъ XXXIX). Тоя пистолетъ се състои
отъ цЪвь съ дрьжка, зашоръ съ възвратсиъ механизмъ, огииво и магазипъ.
Калпбра на п и с т о л е т а 8 м. м.
Дължината на пистолета ............................28 с. м.
ТЬж ината „ „ 1 к. гр.
„ „ патрона ........................................... 1 2 ,6 гр.
„ „ круш ума 8 ,1 „
Начална с к о р о с т ь ....................................................... 300 м.
Ц Ьвьта е дълга 13 м. м. и е набраздена съ 4 бразди.
Продължението на цЬвьта е затворната кутпя, която отпрЬдъ отъ
двЬтЬ страни и въ дъното пма продълговати прозорчета. ЛЬвото етра-
ничво прозорче се раздЬля надлъжъ съ една прЬчка. СтраничнитЬ про­
зорчета служ атъ sa да даватъ посока п да ограничаватъ отстлшателпото
движение на затвора. П рЬзъ дЬсното прозорче се псхвт>рля гилзата.
Дънното прозорче служи за съобщение съ магазина и за н ап р а­
вление на патронитЬ въ патронника.
Затвора (чьр. 381) е единъ цилиндръ съ каналъ отъ три дпа-
в-тра по формата на ударника; отпрЬдъ пма едно напрЬчно цнлиндро-
хрпзматпческо отверстие, прЬзъ което минава водителя на затвора; от-
13
задъ въ цилиндро-прпзматнческата глава на затвора има едпа напрЬчБ*
вавитлена дупка за съединението на възвратния лость л съ витлото .
Въ затвора се помЬстюва само ударника и се задьржа да не и -
пада навънъ отъ стъблото на витлото з, тсоето прЬминава въ задни-
му иродьлговатъ прозорецъ. Ударника нма малко движение напрЬдъ
и назадъ.
Водителя (чьр. 382) е една прнзмичка съ дупка въ срЬдата з-.
ироходъ на ударника, съ улей въ лЬвпя край за движението му мЬжду
прЬчката на кутията п да не позволява завьртанието на затвора окол
осьта; тон служи още и да ограничава движението. На мЬстото си се
задьржа отъ ударника.
Възвратния мехтшзмг се състои отъ една спирални пружина, която
се помЬстюва въ продолното гнЬздо нодъ цЬвьта и отъ единъ възвратенг
лость л. ПиЬздото на възвратната пружина отъ дЬсната страна е пре-
рЬзано. ПрЬдния кран на доста л (чьр. 383) влиза съ копчето к вь
гнЬздото пръдъ пружината, шията на това копче се намира въ про-
рЬза на това гнЬздо. Другия кран на лоста съ витлото з се съединява
съ главата па затвора. Прп пздьриванисто на затвора назадъ, лоста
сгжва пружината и, ако той се пусне, то отъ дЬиствието на пружи­
ната затвора еамъ се затваря.
Огнивото се помЬстюва въ кутията на дръжката. То е срЬдпчне
и се състой отъ пЬтле — лЬшнпкъ п сь бойна пружина, кученце съ
пружина за да закача въ застжпа на пЬтлето—дЬпшика. спуска с съ
лостче у за спущанпе и за прЬдавание на наляганиего. ПЬтлето има
плоска глава, която упира въ дъното на затвора и отъ движението на
затвора назадь то се запъва, а прп спущанието му удря ио ударника
и произвожда нзстрЬлъ.
Задъ кутията на огнивото иде прЬвитата дрьжка, която отъ двЬ-
тЬ страни е покрита съ двЬ полуложи.
Магазина (чьр 877) е една кутия открита отъ дЬсно и отъ долу;
нъ нея се тургатъ 5 патрона и се покрива отдЬсно съ капаче, а от­
долу се издигатъ отъ единъ прЬдаватель. ПрЬдаватсля е единъ лостъ
и се вьрти на една ось за която каиачето наглухо е съединено. Лоста
отпрЬдъ е ирЬвитъ за да ирЬдапа патронитЬ, а задния му край нма
двЬ повьрхности, едната пспжкнала нагорЬ а другата надолу. ПрЬда-
вателя се издига отъ едпо бутало съ сгтрална п])ужина, която се помЬс­
тюва въ гнЬздото на прилива г прЪдъ, остьта на лоста.
Когато капачето е затворено, буталото натиска на горнята иовьр-
хность и издига прЬдавателя нагорЬ да прЬдава вспчкитЬ патрони:
а когато капачето е завъртяно надолу, буталото натиска на долнята
(задня) новьрхность на лоста и го дьржп устойчиво отворенъ за пъл-
пепието на магазина. Капачето сс вьрти нагорЬ и надодЬ, като се
хване съ прьста за секторния ржбъ въ срЬдата му.
I 99

Патрона е сдпа уо-Ьченоконическа гилза (чьр. .‘584) съ плоско

дъно п безъ вЪнецъ вито вадичка; крушума е обвитъ съ стоманена
риза, барута е бездименъ.
ПатронитЬ за пълнение се парЪждатъ по 5 в ь пълнителя. П ъ л ­
нителя е тенекиенъ съ дълги превити горни и долни краища за задьр-
жанпе патронитЬ, отдолу на дъното нма една мЬдна опашка за да се
нотЬгля надолу, елгЬдъ като сс тури нъ магазина н се завърти капачето.
В/атракцията става отъ дЬиствието на барутните газове върху
дъното на гилзата. За нълденнето на магазина трЬбва сь д-Ьената рлнса
да се завърти капачето надолу, което завърта и предавателя; туря се
единъ пълнители т както е показано на чертежъ П7 7, затваря се ка­
напето, което завьрта и предавателя нагорЬ да бута патроните и нан-
после издърпва се за дръжката д пълнителя надолу, като излиза пра-
зенъ, понеже предавателя задьржа патроните.
За да се наиълпи пистолета за мръпъ илггь за пзетрелъ дръпва
се съ двата пръста на л е вата ръка главата на затвора назадъ п носле
се пуща, отъ което петлето се запъва, затвора п ра заврьщагшето и з­
бутва отъ магазина единъ патронъ, докарва го в ь патронника и се з а ­
тваря. З а да се произведе нзетрелъ натиска се на спуска, отъ което
петлето се отпъна и удря по ударника, който запалва капсули. Следъ
изстрела отъ действието на барутните газове гилзата се избутва н а ­
вънъ и се иехвьрля, затвора се движи назад ъ, запъва петлето и свива
възврятната пружина. Като ее уничтежи действието назадъ, възврат-
ната пружина повръща лоста и затвора напрЬдъ. Затвора зима новъ
патронъ отъ магазина и го дотлаекува въ иатронника а за слЬдующия
както и за всички последующи изстрели на стрелеца не остава друго
освЬнъ да мери и да натиска на спуска.
П реривъ на стрЬлбата пма само когато се пълни магазина, ко­
ето е доста бързо.
О тъ описанието на този ппотолетъ се вижда, че той отговаря
съ прЬимухцество на всичките условия за единъ револверъ.
Като се направи малко по клчеъ и лекъ ще блде прекрасенъ
офицерски револверъ п въ най критическитЬ минути ще да позволи
повторни пълняния, което в ь обикновеншгге револвери е повече отъ
съмнително.
Тоя нистолетъ има единъ, нъ доста важенъ недоетатъкъ, който
го прави още неприемливъ за военно оржжие; тоя недоетатъкъ е имен­
но обстоятелството че ако се случи усЬчка тогазъ стрЬлбата требва да
се прекъсне, да се отъвори затвора и съ шомпола да се избута не-
подпаления патронъ и да се продължи стрелбата отново.
В ь последните типове автоматически пистолети, като напр. тоя
на Маузера затвора е снабдень съ иехвьргачъ и въ случаи на усечка
достатъчно е да се дрьпае затвора надире и да сс пусне, оть което
ьеподпаления патронъ ще се иехвьрли и въ патронника ще влезе новъ
патронъ. 13*
100

О Т Д Ъ Л Ъ VI.
Х л а д е о оржжие.
Исторически прЗзгледт». Пьрвото ржкобойно оржжие е било безъ
всЬкакво съмнение обикповснната тояга. ДрЬвнитЬ юнаци еж се въорж
жавали съ особенъ видъ сопи доста дългп п тЬжкп, къмь едина край
много дебели а къмъ другия, който служи за дрьжка, ио тънки (чьр. 385);
тня сопп се казвали чумаггс.
Когато сж почнжли да се обработватъ металитЬ, захванжли да
нриготовляватъ и оржжия отъ тЬхъ. Най-старитЬ метали намЬрили
практическо употребление сж бронзата и желЬзото, които спорЬдъ ос-
таналнтЬ и до напш врЬмена паметници, сж били употрЬблявани най
напрЬдъ отъ ЕгшптянитЬ още около ‘2 000 години up. Христа. Най иьр-
витЬ металически оржжия сж било бронзови а в ь послЬдетвие се явя
ватъ и желЬзни. По-рано отъ металическата епоха а тъй сжщо и на-
рЬдъ съ металическитЬ оржжия до едно врЬме сж се употрЬбявалн орж­
жия отъ камъкъ, кость н др. подобни.
ДрЬвнитЬ чумаги се обьрнжли въ разновиднп подобни тЬмь орж­
жия, които състояли отъ дьрвена дрьжка различна дължина и на едина
ц кран поражающия прЬдкЬтъ.
Воздуганъ се нарича таково едно оржжие, на което поражающия
прЬдмЬтъ е една топка (чьр. 386), правена отъ мегалъ и твьрдЬ редко
отъ камъкъ или печена земя. Като военно оржжие, боздуганът ь е въБе-
денъ в ай-напрЬдъ въ армията на Сирийския царь Ксеркса.
На балканския полуостровъ се виждатъ у ДацмтЬ въ врЬмсго на
Трояна (101 — 106 сл. Хр.); въ сжщото врЬме били въ уиотрЬбление и
у МажаритЬ.
Въобще това оржжие въ Европа е било употрЬблявано най много
у ОлавянптЬ и въ Х Щ вЬкъ се е распространило и у другитЬ евро­
пейски иароди. СпорЬдъ народнитЬ приказки нашия юнакь Крали Марко
е носилъ богздуганъ.
Поражающия прЬдмЬтъ е получиль въ своето развитие различни
форми. ОсвЬнъ гладка или грапава топка то се е правило само едно
одЬбеление и се набивало съ бодли (чьр. 387), каквито се виждатъ
изобразени въ IV вЬкъ на Теодосиевата стЬна въ Ц ар н гр ад ъ ; или нъкъ
бодлитЬ сж се набивали па самата топка. Такива боздугани сж се на­
ричали зеЪзди.
ИонЬкога звЬздата не се е набивала на дръжката а се е връзвала
о нея съ верига (чьр. 388).
Мънички боздугани, конто сж се носили отъ конинцитЬ, окачени
на сЬдлото, сж д о сти гн ж л и в ъ Германия чакъ до началото на XVHI вЬкъ.
 101

Tonopz е друго иодобпо оръжие, което наместо топка е имало брад­

вичка съ едно или двойно остро, правено ний-напр^дъ отъ камъкъ а
впоследствие отъ бронза или железо.
Тонора е билъ распростаненъ много у ИндуситЬ, Е гиптяните,
Асирийците и др. ста])и народи още въ кремневите времена. Скитските
войнственни жени известни въ Историята подъ името Амазонки, които
СхЪ ж ивеяли по бреговете на Черно море около V* в. пр. Христа, меж-
ду другото си въоръжение с ъ имали топори съ двойно остро (чьр. 3S9).
Славляните е ъ употребявали топори съ едно остро (чьр. 390), а Рим­
ляните с ъ имали и едпите и другите.
Наместо брацш чка често п ъ ти се поставяли разни видове ч у ­
кове; такива оръжия съ се появили най напредъ у Скитите неколко
века преди Христа и после с ъ се распространили у Славяните и Ма-
жарите. 3 Риммляните то е било въведено въ времето на Септима-
Северий (193 —2 1 1 год. сл. Хр.).
Славяните с ъ ларпчали това оръжие чеканъ. Таково едно о р ъ ­
жие въ мал ькъ размеръ (чьр. 391) у Поляците п Мажарите с ъ носили
високите офицери.
Чекана съедпненъ съ копие с билъ распростаненъ въ цела Ев
ропа и въ XV' и XVI векове се е употребявалъ мног), както отъ п е ­
хотата тъй и отъ конпиците. Таково оръжие с ъ носили Феендрицпте
въ Германия чакъ до 1814 година.
Сабля. Единъ видъ оръжие за ревание е употребено още в ъ най-
древн и те времена въ кремневата епоха. И до днесь се намиратъ оста­
нали кремневи лупидп отъ Вавплоняните и Е ги п тян и те; тъй същ о и
въ Европа каменни оръжия с ъ съществували отъ незапомнени времена
у Г али те, Келтите и у Славяните. Историята на кремневите ръкобой-
ни оръжия се дели на два периода: въ пьрвия с ъ се употребявали
оръжия отъ твьрди камъни безъ да се нзоетровали искуственно, въ вто­
рия периодъ оръж ията с ъ се изработвали и ивостровалп искуственно.
П оследните с ъ се правили най-много отъ сариентинъ гранитъ, нъ с ъ
останъли оръжия отъ калцедопъ, базалтъ, ясписъ, обсидианъ и др.
Въ бронзовата епоха с ъ се появили единъ видъ прави ножове
изострени п отъ д в е т е страни и съ врьхъ (чьр. 392), които после се
правили отъ железо а въ по-новите времена и отъ стомана. Тия но­
жове у Славянските народи съ се наричали мечове.
Българите, когато подъ предводителството на Аспарз^ха с ъ за­
владели една часть отъ балканския полуостровъ, съ били въоръжени
между друго и съ единъ видъ криви сабли, на които острото се нами­
рало и зв ъ тр е кривото (чьр. 393), и не с ъ имали почти никаква дрьжка.
Подобни ножове се срещ атъ у Бохемците въ XV векъ и с ъ се нари­
чали дузаци.
Самата дума сабля е означавала д ъ лгъ кривъ ножъ съ острото
навънъ и шилестъ врьхъ. Сабдята въ Европа се е появила най-напредъ
102

у народите на балканския полуостровъ още пр-Ьди Христа п е бпла

главното оржжие на Д аците въ времето на Троя на, които съ такива
еабли (чьр. 394) с а били неписани по Трояновата стена вт» Добружа.
И Тракийците сж носили крива сабля, която т е наричали сапина.
Това оржжие въ врече на кръстоноснигЬ походи е пренесено и
у други те европейски народи съ славянското му име: зебель (Sitbel) у
Немците, сабръ (sabre) у Френците, шабола (shiabolal у Италианците.
Т у р ц и те сж дошли въ Европа съ тех н и те ханжари (чер 395) и
арабските ятагани, каквито сж носили и подъ Виена въ 1683 год. Г1ри
нарежданието регулярни войски т к приели много крива сабля, каквато
се е употреблявала у поляците и се е наричала карабела. Поставяно е
единъ видъ кошници на дръжката за пазяпие ржката сж се появили най-
н аи редъ въ Венеция, гдето такива саблн е носила Славонската гвардия
на Дожите.
Макарь че бронзови оржжия сж» лзлезнали много прЬдм Христа,
макарь че Римляните още въ 202 год. преди Христа сж били въорж»же-
ни съ железни мечове, които много имъ сж спомогнали въ втората
пуническа война за победата на Каргагень, каменното оржжие е про­
дължавало да сж»ществува дори до XI в ек ъ сд. Хр. и то в ь А н гл и я;
утвьрдяватъ че такива оржжия сж боли употребени най-после въ боя
прп Хаетингсъ.
Копие. Подъ думата коиие славянските народи сж разбирали единъ
видъ ржкобойни оржжия състоящи отъ единь ннетрументъ за праскане,
закрепенъ на д ъ л ъ гь коль (чьр. 396). Копието е едно отъ най-старите
оржжия, употребявано още отъ пещерните обитатели. Въ най-древните
времена шилото се е правило отъ рога, кости, камьне а после мета­
лическо. Копието се е употребявало у П ндусите, Египтяните, Асирий
цпте, Персите и е било много распространено у Елините и у Римля­
н ите ; у тия народи копието се е правило не по-дълго отъ 4 метра.
Македонците въ време на великата империя сж» били въоржжени съ
по-дълги копия отъ 5 до 6 метра, които т е сж употребявали, както за
бодение непосредствено тъй и за хвьргание. Копието е било главно
оржжие и на Византийците и отъ ткх ъ трЬбва да е преминало у Б ъ л ­
гарите, гдето го виждаме още въ времето на Крума. Въ VII вЬ кь го
срещаме у чехите подъ име остипъ, а у поляците се е наричало копие
и е влизало въ въоржжението въ времето на Волислава храбрий (992
— 1025 г. ел. хр ).
У германците и у други те северноевроиейски народи копието се
е появило подвръ УТП векъ, нъ малко се е употрЬбявало. Ш ироко у п о ­
требление то е добило иодпръ Х Ш в ек ъ у всички европейски народи.
Въ Франция то е било изхвърлено въ времето на Хенрпха IV (1605 г.
сл. хр.); а въ 1734 год. е билъ формиранъ единъ полкь конници съ
копие, наречено у французите лапсъ (lance); самите тия конници сж» п р и ­
ели татарското название улани, гдето най-напредъ сж появили конни
копиеносци.
 103

Старите копия у германците с л достигнали най-гслема д ъ л ­

жина отъ 7 — 8 м.
Поражатощия лредм етъ на копието е приамалъ най-разнообразни
форми. Н'ЬкъДе е билъ просто единъ ножъ, който у австрийците е до-
стигналъ дължина до 1 м. и по-вече; у бохемцит'£ въ Х Ш векъ сж
се употребявали остри куки (чьр. 397), а у поляците въ 1791 г. имало
копия съ коси и за това войниците що ги носила сж се наричали коси-
нари. Въ ХА’ и XVI в. е било много распространено едно копие, на което
поражающия прЬдметъ е представлявалъ разни инструменти (чьр. 398)
и се наричало глефъ; подобно едно копие се употребява и до днесь въ
китайската армия.
Копие съединено съ тоиоръ въ първия вйкъ още се е появило
на северъ у скандинавските народи, което впоследствие подъ назва­
нието халебафа (чьр. 399) се е распространило по цела Европа. Единъ
видъ вилообразпо копие сь два или три рога е влезнало въ уп о тр еб ­
ление въ Италия у СавойцитЬ въ края на XV в. и се е наричало фуpica
а въ XVII в. то се е употребявало и у австрийците; (чьр. 100) п ред ­
ставлява фурка, каквото се е употребявала при втората обсада на Виена
в ъ 1683 год.
П ехотните офицери отъ края на ХУП в. и целия XVUI в. сж
носили облегчени копия наричани офицерски спонтони. Французската
гвардия цЬла е била въоръжена съ спонтони до 17ч0 г. Въ Германия
спонтопа се е употребявалъ до 180(5 год.
Отъ началото на XIX ветсъ копието е останало, като кавалерий­
ско оржжие, и въ последните десятки години неговото употребление
почваше да нам;1лява, обаче въ 1889 год. въ Германия копието се в ъ ­
веде въ всички кавалерийски части и тоя примеръ веднага се последва
и отъ Франция.
Въ 1890 год. въ Русия у казаците с л въведени единъ видъ му-
тпамяни платнища, които съ помощьта на копията образуватъ понтони.
Диеш ните когшя се правятъ отъ стомана и състоятъ само отъ
едно четвьртито шило и дрьжка дълга 3,15 м отъ леко дърво или
тръстика отъ Африка. Въ последните години въ Германия се пзготов-
ляватъ дрьжкл аа копия отъ стоменени тржби.
Щтсъ. Мнението че щ цкътъ най-напредъ е огкритъ въ фран-
цузекия градъ Байона не се оправдава защото Июпзегуръ, комуто при-
ппсватъ това откритпе, е ж ивелъ въ XVII в ек ъ и е умрелъ въ 1682 г.
когато щ икътъ въ първоначалния си видъ, нарпчанъ байонетъ, е упо-
трЬбяванъ въ Франция още въ 1570 г. Тоя щикъ обаче (чьр. 18 от-
лево) ималъ дървена дръжка, която sa атаката се е пжхвала въ устата
на пушката н следователно стрелба съ щика не е била възможна. И с ­
панците въ ХУП в. имали сжщо такъвъ щикъ, съ две остра и отъ
едната му страна било написано:
Non me saches sin rason.
He ме вади безъ причииа.
104

А отъ другата:
Non me embeinez sin honor.
Б езъ слава не ме крий.
Въ Германия въ XVI вЬкъ се е употребявали щ икъ съ тръбичка
(чьр. 18 отд-Ьсно), която се е нахлузвала на устната часть на пушката.
Т акъ въ щикъ е билъ въведенъ въ ц-Ьлата французека армия отъ Во-
бава въ 1G48 год. Съ тоя щикъ стрелба е била възможна, нъ и той
не се е дьржалъ здраво па пушката а е оставалъ въ убодения пр-ЬдмЬтъ.
Щ н к ъ съ тръбичка и шийка, който да се закрепя добре на пуш ­
ката съ упоръ и коленчатъ прор-Ьзъ (чьр. 18 а) е предложени най-на-
пр-Ьдъ отъ Холандския генералъ Коехорна (умрелъ въ 1704 годО, ко­
гато е билъ още капитанинъ, а въ 1G80 е билъ въведенъ въ Холанд­
ската пехота.
Щ икъ— пожгтъ н неговото пршсрЬпяне къмъ пуш ката сж. приспо­
собени въ първата половина на нашия вЬкъ съ цЬль да може щ и къ тъ
осиЬнъ като хладно оржжие да служи и за домакински нужди. По при­
чина на нЪмание шийка щ и к ъ —нож ътъ указва влияние на стрелбата
и затруднително е иостоянното му носяние на пуш ката н затова той
се носи обикновенно въ ножнята и само на близкит^ раетояния отъ не­
приятеля се натъква на пушката.
КлассиФикация на* хладното оръжие Х ладните оржжия се под-
раЗ/уЬлятъ на д в е групи: 1 -о отбранителни и 2 -о нападателни.
Отбранителни се наричатъ оржжията, еъ които войника закрива
разните части на тялото си да ги запази отъ неприятелските
нападения. Тия оржжия сж имали широко употребление до вьвежда-
нпето и усилванието на огнестрелното оржжие; съ т е х ъ сж се покри­
вали не само хората, нъ и ковете на конниците. По причина на голЬ-
мите ирогреси направени отъ огнестрелното оржжие употреблението
на отбранителни оржжия си е изгубило значението и днесь тия оржжия
съвьршенно сж слезнали отъ сцената. Б л е щ ж гъ още въ една часть отъ
кавалерията на некои държави гилемътъ п кирасата, нъ не вече като
въоржжение за запазвание войника, а повечето като традиционно облекло.
Грамадната пробивателна сила, която придобиха курш ум ите въ
последните години, прави съмнително въвежданнето за въ бжджще
каквото и да е отбранително оржжие; при всичко това и днесь, макаръ
и съ най-малка вероятность за сполука, пакъ се правягъ разни иопптки
да се въскреси това въоржжение.
Нападателни се наричатъ тия хладни оржжия, съ които вошш.-
к ъ т ъ нанася пораженне на неприятеля отблизу, като уползотворява мус-
кулната сила па собственната си ржка. Въ днешно вр^ме подъ думата
хладни оржжия се подравбиратъ само нападателните.
У потребяваните въ днешно време хладни оржжия по способа на
поражението си се равделятъ на два вида: 1 -о копия или пики и 2 -о
сабли.
 105

Копието плп пиката нанася поражение чрЬзъ промупгвание и за­

това поражающия прЬдмЬтъ трЬбва да има формата на шило или клинъ.
ИзвЬстно е че шилото прониква толкозъ по-лесно и но-надълбоко в ъ бо­
дения прЬдметъ, колкото по-малъкъ е лягъла а (чьр. 401), който обра­
зуватъ етрапитЬ му. Ако ли при нуждната дължина на клина се на­
мали много лягъла. то шилото на копието ще ивлезе много тьако и ле­
сно ще сс счупва (чьр. 402); ако ли пъкъ оетавпмъ жгъла толкозъ го-
лЬмъ щото шилото да бляде яко, то при нуждната дължина дирния край
ще излезе много птирокъ (чьр. 403) и проникванието ще изисква голЬмо
усилие За избЬгванпе на тия неудобства днескашнитЬ копня пматъ форма,
която представлява съединението на двЬтЬ n o -ro p i епомеяати, като при­
теж ава тЬхнитЬ згоди безъ да прЬдставлява недостатътщтЬ имъ.
К линътъ на днешното копие състои отъ стъбло а б (чьр. 404) и
врьхъ б в. Странн-гЬ на стъблото се срЬщатъ подъ много малъкъ лягьдъ
а и така то представлява клинъ съ най-лесно ирониквание; обаче там ь,
гдЬто стъблото почва да става тьнко, то се прЬсича съ други двЬ ли­
нии б е, които образуватъ помежду си по голЬмъ дягълъ Л и прЬдаватъ
на вьрха нуждната якость.
З а улеснение на проппкпанието още клипътъ се прави съ четири
издълбани страни (чьр 405) и четири изострени ряьба, та по тоя начинъ
при проникванието клинътъ нЬма да си пробива пжть чрЬзъ размЬстя-
нпе на мускулитЬ а чрЬзъ разрЬзвание.
Клпньтл» на копието се прави отъ стомана и се прпкрЬпява на
една дълга, около 3 метра тояга отъ леко дърво, тръстика или трляб-
честа стомана. 1Го ср-Ьдата на тоягата се намира привързанъ ремъкъ,
който се нахлува на р лисата, а долппи край се у пира на стр-Ьмято.
В ь наше врЬмс съ коиис отъ описания видъ се въор;ьжаватъ само
кавалеристи. ПЬхотпитЬ войници сля въорля.женн съ щикове или ножове,
които закрЬиенп на устата на пуш ката пр-Ьдставляватъ отъ себе си
хладно орляжие въ видъ на копието.
Саблята, е хладно орляжие назначено да нанася поражения чр-Ьзъ
рЬзание или сЬчепие. Саблята състои отъ дълл.гъ клинъ к и дръжката
д (чьр. 407). Паир-Ьчното сЬчение на клипа трЬбва да прЬдставдява три-
лягълна форма (чьр. 410), на която вьрха а съставлява острото на са­
блята а срЬщуположната страна б в — тлпгото. П ту къ саблята би про­
никвала толкозъ по-лесно въ еЬченпя прЬд.мЬтъ, колкото лягъла при
острото е по-малъкъ; обаче за да прЬдставлява острото достатт>чна якость
тоя лягълъ но трЬбва да се прави по-малъкъ отъ 15п. За улеснение па
проникванието и иамалявание тяжестьта и ту к ъ странитЬ на клина пе
се оставятъ по И])0 дължение на лягъла на острото а образуватъ помЬжду
си много по-малъкъ дягълъ (чьр. 408) и за облЬгчепие тЬ се снабдяватъ
съ. единъ или два улея.
При сЬчепието ударъ тъ се нанася и клина прониква по посока
перпендикулярна на острото (чьр. 409), а при рЬзанието заедно съ уси­
14
106

лието по перпендикулярна посока саблята се движа и къмъ себе, тъй

щото клинътъ прониква по посока наклонна къмъ острото и «ъгълътъ
на пропикваннето въ тоя случай е по малъкъ отъ колкото въ първия
случай.
За да може да се съедини сечението съ резан ето по-лесно, саб­
лята се прави крива (чьр. 411) тъп щото при вамахванието посоката на
удара се пада наклонно къмъ острото и това лослЪднето се лъзга по
поражаемия пр^дм-Ьт-ь както при резанпето. По причина че центра на
тяжеетьта (чьр. 407) на кривата сабля се пада далече отъ посоката
о д на дрьжката, нейното употребление за сечение изисква особенно яс-
куство и скоро уморява.
За да нанпса достатъчно спленъ ударъ саблята требва да бжде
доста т еж к а; нъ при това по-тежката сабля по-скоро уморява рл&ката.
За нанасяние ударъ саблята най-напредъ се вьрти околъ рамото, после
околъ лакътя и най-после околъ китката л а рлисата J дара, който саб­
лята нанася въ поражаемия предл 1е т ъ (чьр. 407) причинява едно сътря-
сение въ китката на войника. По продължение на клина се намира една
точка, съ която ако се удари въ предмета, сътрясението въ китката
бива най-малко и удара на поражението най-чувствителенъ; тая точка
у относително средата на дрьжката о се нарича цеип/ръ на удара и съот-
ветствува на центра на маханието въ простото махало Точката у от­
стои отъ о на растояние I което се намира отъ

Г д ет о г/ — ускорението на тяжеетьта t ~ времето на едно махание

п тс — 3. 14. За нампрание t саблята може да се окачи въ точка о и да
се so люля въ течение на неколко минути, като се броятъ маханията,
после времето се разделя на числото на маханията и частното ще б»ъде
времето за едно махание.
Саблята се закривяна най-много около центра ла удара и за да
може да се нанася поражение и съ промушвание предния край на клина
се изостря; нъ, ако се отдаде предпочтение на сечението и се направи
много крива, то боден нето става много затруднително понеже съпроти­
влението с п (чьр. 412) не произлиза по посока на усилието о д, а по
друга, която сь пьрвата съставлява ж гълъ равенъ на л г ъ л а що съ-
дьржа дл.гата на крнвизната. П])омуигванцето е толкоз ь по-лесно кол­
кото тоя х г ъ л ъ е по малъкъ. Въ днешно време саблята се искривява
много малко и се снабдява съ връхъ за промушвание. I (еитра на удара
се намира въ точката, гдето се свьрш вать вадпчкнте на клина, а цен­
тра на тяжеетьта требва да с-e намира колкото се може по-близу до
дрьжката
Тссакъ се нарича едпнъ н отъ д в е т е страни остъ]>ъ ножъ съ правъ
клинъ изострени на вьрха (чьр. 419). Това оръжие се пазначава за се-
 107

чение и бодение и се дава на ц-Ькои отъ специялгшгЬ редове оръж ия

за домакински нужди и за лична отбрана.
Шпага се нарича едно ржчно оръжие (чьр. 414) назначен** само
за иромушвание; клинътъ му се прави съвьршенно нравъ и нма фор­
мата на дъ лъ гъ щикъ илп пъкъ тесенъ и отъ дв'Ьт*Ь страни остъръ
клинъ съ исшиленъ връхъ.
Тия орлж пя на дпрния край на клина се снабдяватъ съ дрьжка,
която прп разните орлжия бива различна, нъ веЬкога тя требва да
представлява удобство за рлката л а войника сиорЪдъ способа на упо­
треблението. Дрьжката на саблята обикновснно се снабдява сь д л г а д
(чьр. 407), която улеснява цврьстото дьржание на саблята. Често п л ти
обаче тая д л г а се прави сложна (чьр. 413) въ видъ на кошница за да
запазва рлката на бореца отъ неприятелските удари Тоя. родт д л ги
е пмалъ широко употребление въ миналите времена, когато срещанп-
ето и борението глрди сь глрди па бойното иоле не е било редкость.
За запазвание клина отъ дъж дъ н прахъ и неговото остро отъ
побитости топ се поставя въ ножница. Н ожниците се правятъ отъ двЬ
дървени половинки и се покриватъ съ дебелъ пласгь лакгъ, или съ кожа
или пъкъ съ стоманепъ листъ. Л акъ тъ скоро се пука п опадва, к >жата
е по-трайна, нъ и д в е т е тия покривки не номагатъ за якостьта на нож­
ницата и тая лесно се чупи Стоманената покривка е най-трай на и уяк-
чава ножницата н ь изисква по-грпжлнво пазение.
К линътъ на саблята требва да представлява голема якость л
жилавина; при нзвиванмето не требва да се чупи, нито да остава ис-
кривенъ като се освободи. З а да отговори на тия условия той се прави
отъ отбрана стомана.
Носепив саблята. За окачвание саблята на тялото на ножницата
се намнратъ две халки, на които се окачва еабления ремък ь. който на­
ричаме портупей. Саблята се носи отъ левата страна. Способа на окач-
ванието требва да отговаря на тия условия: 1-о да. има една иостоянна
точка на нрикреиленпето; 2 -о да може да се поставя споредъ нуждата
въ разни положения относително тая точка; 3-о при извадена сабля
ножницата най-малко да безспокои войника, билъ той п еш ъ илп на конь,
и 4-о да не поврежда облеклото.
Слицествуватъ два способа за носение: п резъ рамо и п резъ к р ъ ­
ста. Втория сиособъ за носяние саблята повече отговаря па горните у с ­
ловия и ватова е въведеш» почти въ всички европейски дьржапц. Въ
последно време става дума за пъвеждание тоя способь и у пасъ.
Хладни ор&жия^въ Българската войска» Хладното орлжие въ
Българската пехота съставлява пожътъ за магазинната п у т к а Манли-
херъ и щикътъ за берданата JSd. 2 ; и д в е т е тия оръжия с л описани за­
едно съ пуш ките, къмъ които принадлежлтъ.
Кавалерийските и артиллерийските войници отъ пашата войска
с л въорлжени съ сабля отъ общия видъ за долните чинове (чьрт. 416)
14*
108

К ли нътъ е много малко извитъ и нрисиособепъ за сечение и за бодение.

Дрьжката е направена отъ твьрд,о дьрво п снабдена еъ вадпчки за да
не се нсалъзва отъ р ъ к ата; за тая слицата цЬль дрьжката е снабдена
съ проста д ъ г а отъ ж ълта мЬдь. Ножницата е облЬчена сь кожа и съ
прибори отъ ж ълта м Ь д ь; приборитЬ състоят ь отъ науш никъ а край-
щтясъ б и гривия съ брънка в. 8 а да не удря ирЬдшгга страна на д и ­
гата въ наустника при вкладвапието на саблята. въ дъното на клина е
нахлуто едно кожено кръгче.
Саблята се носн пр-Ьзъ рамо на кожен ь портупей
Въ нашата кавалерия до сега още не е въвеждано копие.
ВойницнтЬ отъ Лейбъ-глардейския на Н. 11,. Височество ес-вадропъ
сж. въоръжени съ сабли отъ специален ь образец ь (чьр 4 16). К линътъ па
тая сабля е пакъ леко извитъ и назначенъ както за еЬчение тъп и за
бодение; дрьжката е снабдена съ сложиа д ъ га отъ ж ълта мЬдь за да
закрива ръ ката на войника. Ножницата е сь стоманена покривка и за
носяние тя се окача на особенъ портупей, които се опасва пр-Ьзъ крьста.
Тия части отъ инжинернитЬ войски, които нЬмать щикъ, с ъ
въоръжени съ тесаци (чьр. 419). К линътъ е съвсЬмъ прав ь изостренъ и
отъ дв-Ьтй страни и съ исшиленъ връхъ. Дрьжката е отъ ж ъ лта М'Ьдь
безъ д ъ га, н ъ на прЬдния си край има крьстовнна, която нри бодението
запира ръката да се не плъзне ио острото.
ОфицеритЬ отъ всичкитЬ родове оръжия, съ нсчслючепие да фли-
гелз.-адютантитЬ и ония отъ лейбъ-гвардейския ескадронъ съ въоръжени
съ офицерска сабля оть общпя видъ (чьр. 415).
К лииьтъ на тая сабля е малко закривеаъ и е назначенъ както за
еЬчение тъй и за бодение; за тая послЬднята цЬль вьрха на клина е
исшиленъ и до нзвЬетно згЬсто изостренъ н отъ двЬтЬ страни. В ьдлъж ь
клинътъ е еблЬгченъ съ по една вада отъ всЬка страна и близу прп
дрьжката и отъ двЬтЬ страни има гравюри С7> военни емблеми от 7. раз­
ни тЬ вЬксве и )>одове оръжия МЬжду тия емблеми оть дЬсната страпа
на клина е 1’равиранъ вензела на II. Ц. Височество, а отъ лЬвата страна
— думнтЬ „съ намн богъ“.
Дрьжката е отъ яко дьрво покрито съ люспеста кожа прЬстЬг-
ната съ тель. З а улеснение държанието на саблята на дрьжката е пря-
крЬпена проста д ъ г а отъ ж ълта мЬдь.
Ножптщата е покрита съ лакъ или с ь к о ж а; лриборитЬ с ъ тъй
същ о отъ жълта мЬдь.
Саблята се привьрзва на присвоения на формата портупей и се
носи прЬзъ рамо.
ОфицеритЬ отъ лейбъ-гвардейския на Н. Ц. Височество ескадронъ
н флигелъ адютантитЬ носятъ сабля оть особенъ образецъ. Т ая сабля
на дрьжката има една д ъ га отъ специялнн форма (чьр. 41(1); клинътъ е
малко кривъ п съ исшиленъ врьхъ за сЬченне п бодение. Ножницата
на тая сабля е цЬла желЬзна.
Т ая сабля се носи на поясъ прЬзь крьста.
 109

О Т Д Ъ Л Ъ УГГ.
абрикация на рж^чнитЬ оржжия
и бойнитФ припаси.
Употребявани материяли. З а фабрикувание р л ч н н те оржжия
a т е огнеетрЬлни или хладни се у п о тр еб ян атъ : стомана, желязо,
зо Жт лта хсЬдь, дьрво и много малко чугунъ.
Стоманата произлиза отъ желязото Fo чр+,зъ прнбявяние влчглс-
-ъ оть з до 2"/0- Пропорцията на самия вдчглеродъ може да б.т.де н
(-долу отт> */., °/0 нъ пъ такъвъ случаи стоманата съдьржа други еле-
и, които доиълнятъ вдчглсрода и подобраватъ качествата на стома-
снор!'ДЪ назначението н, такива елементи елч сплпцип и манганъ.
маната с много жилава и як а; г&стотага и вариира отъ 7. 2 до 7, Si.
може да се кове и заварява съ друга стомана илп желязо, освЬпъ
.ата стомана, която не може да се заварява Стоманата може да сс
лява и отпуща, които операции й пр-Ьдаватъ голяма якость и жила-
:Ь.
ЖслЬзото съдьржа само */а Д° 2/-)%. вжглеродъ и има гъ стота 1,
то е много по-меко и ковко отъ стоманата шъ е и много по-слабо,
може да се кове и да се заварява, както съ д р у г о желЪзо така и съ
мана, нъ пе може да се л-Ье и да се закалява както стоманата. Може
получава само едно закалявавие на повърхностьта наречено пакетно.
Оловото сс употребява за приготовление куршуми защото нма
змя глчетота 1 1 , -1 и дава uau-голЬма иаирична тя жест ь иа куршума.
Жълтата мЬЬь ее употребява най многоза гилзи и за други н-Ькои др Ь-
чаети особен но но хладного орлчжие. Дьрвото се употребява за ложа
Еай-добро за тая цЗ>ль е орехово а употребява се п брЬстово дърво.

Закалка. Закаляванпето състои въ нагрЬвание стоманения прЬд-

до известна температура, по-висока отъ 700°, и бързо иетудява-
въ 1гЬкоя тЬчность— вода или дьрвено масло. Закалката съобщава
стоманата голена твьрдость и пружинность нъ п отпшга жилави-
Закалката е толкозъ uo-силна колкото предмета е нагрЬтъ повече
. лкото истиванпего е по-бързо.
Отпугцаписто е операция, която се извършва подпрь закалявани
и има за цель да повьрни жилавината на закаления прЬдметъ Го
. п въ нагревание закаления предм етъ до температура нс но-висока
■0 0 ° и оставянне да пстине колкото се може полека.
Затвърдявания. Понеже желязото не може да се закалява, то же-
- т е части, които слч подвьргндчти на трияние и удари се затвьр-
дяватъ. Затвьрдяванието произлиза само ио повърхностъта на ир-Ьд
и става по сл-Ьдующия н ач и и ъ :
Ч астите за затвьрдявание се пзреж датъ въ едно зкел-Ьзно
дъче, като се отдгЬлятъ едпа отъ друга а тъп слщ о и отъ стените
сандъчето съ прахъ отъ кок «лени вжглшца или сажди. Сандлчето п>
се захлупва и изоколо се оле пя съ глина и се нагр-Ьва догдето в,ътр
нит-Ь части се в агр ^я тъ до черешово червено, което се познава отъ
натата въ сандлшето жел^зна пробна пръчица. Като се нагр-Ьятъ дс
тъчно частите се истърсоватъ въ вода; отпосле се истриватъ и г
гааватъ и вамазватъ съ дървено масло. Затвьрдените железни поз
хности получаватъ тъмносивъ ц ветъ . които ги запазва и отъ дъя

Фабрикация иа цЬвьта.
Ц е в и т е се изготовляватъ отъ лъта стомана съ много високи
зпчески качества. Стомапата се приготовлява на пръчки, които пм
формата и приблизителните размери на ц евьта: въ размерите се
пущ атъ известни дбиуски съ условие само щото теглото на пръч
да не бмде по-малко отъ онова на цевьта, за която се назначава.
З а да се допуснжтч. за фабрикация ц евн и те пръчки се подла,
на следую щ ите нспиташ ш :
1-во Външеиъ прЪгледъ Всичките цевни пръчки се разделятъ
груии и иреглеждатъ една по една, като се обръща внимание щотг
да бждитъ прави, добре обработени нагрубо и да нематъ никак-
видимъ недостатькъ въ материяла; освень това по размерите и тяжеш
да б л д л т ъ въ д о п у сн ати те раззхери.
2 -о Испипштелна обработка. Неколко цевнн пръчки (около
отъ всичките) се закалява отъ едната страна и се отиущ атъ за
се види дали материяла може да получи добра закалка безь да се п
вятъ пукнатини или други некои недостатъци въ едпородностьта
стоманата. Отпосле тия пръчки се продупчуватъ и се изработватъ
отвънка, като въ счъщото време се наблюдава до колко стоманата се
ддава на разните операции и що състапляватъ обработката.
Отхвърлеиите при закалката и разните операции цЬвни прьчкс
требва да наближаватъ 2 7 о отъ исиитваните.
3-о Исттанис съ барутъ. Испитваната цевь се снабдява сь в;
иа дънеря и подлага на два изстрела съ куршумъ отъ 50 гр. и зар
2 0 грама. На това исиитание се нодлагатъ всичките избрани 2 ° /0 ць
пръчки; ако некои отъ исиитваните цЬви се иукнлтгъ, нъ количеств
имъ не надминава , /10 о ть исиитваните, испитанието се повтаря,
ли пукнатите надминавмтъ Vio иди при повторението се пукне
макарь и една съотв^тствующ ата гругпа цЪвна пръчки се бракува.
 Ill

4-о Други испитапия. За да се опрЬдЬлятъ по-точно качествата

-томаната освЬнь горпнтЬ цсппташтя се произпеждатъ още химически
* iтапия за намирание състава на стоманата п физически испитапия sa
да се опрЬдЬли прЬдЬла на еластичностьта, прЬдЬла на якостьта п
ггзлженпето при раскжсваннето.
Дупчение. ]ДЬвнитЬ пръчки се прЬгледватъ една по една дали сж
ази и тия, които не сж прави, се исправять съ чукъ. За дупчение-
- всичкитЬ прьчкн прЬдварително се центриратъ, която операция се
[зззьршва на специална за тая цЬль машина и състои въ иравянието
-^на дупка, насочена право по осьта на пръчката, дълга около 15 с. м.
: -ъ диаметръ по-малъкъ отъ кал и бра на пушката; тая дупка служи
.:i дава посока на дупчилнпя свределъ.
Самото дупчение се произвежда на друга машина, гд-Ьто нЬколко
;Ьвни прьчкн се дупчатъ въ едно п сжщо врЬме и подъ надзора на
и ан ъ работникъ. На тая машина всЬка пръчка се поставя въ верти­
кално положение съ дебелото основание нагорЬ на единъ кржгъ, кой-
г й съобщава вьртателно движение. Отгор-Ь се спущ атъ дупчилнитЬ
| зредели, които насочвани огъ центрирната дупка продължаватъ дуп-
--нието къмъ вьрхътъ на цЬвьта. Сегисъ-тогисъ работата се прЬкъсва,
'.ЬвитЬ се обрьщатъ надолу и се иочукватъ за да се истжрсять стьр-
■ тинитЬ отвжтрЬ и освЬнъ това отъ тоя случай работникътъ се иол-
г. ва за да провЬри дали дупчснпето отива право. За тая послЬднята
1ров-Ьрка сжществува единъ специаленъ приборъ състоящъ отъ едпа
зава линейка въ вертикално положение, която на горния си хсрай има
IЬоиспособление за окачвание цЬвьта. Въ продупчената вече дупка се
гпиква едпа стоманена пръчка и съ помощьта на нея цЬвьта се окачва на
г шбора. Въ това положение цЬвьта виси до линейката и се завьрта около сс-
: i си, при което се наблюдава дали вспчкитЬ точки на цЬвьта въ врЬме на
йьртепието еднакво отстоятъ отъ линейката. Ако това условие не сжщес-
- :;\ва, то дупката отива криво и точкитЬ, гдЬто се забЬлЬжва откло-
шението, се отбЬлЬжватъ съ тебеширъ. ОтбЬлЬженптЬ при тая провЬр-
; цЬви се прЬдаватъ за исправяниеп послЬ се продълясава дупчението.
Първия прокаранъ каналъ послЬ се расшпрочава постепенно на три
гжтп. Тия три расширочаватшя се извьршватъ на една и сжща маши-
- .. гдЬто цЬвитЬ се поставятъ въ горизонтално положение н нмъ се
гаобщава движение насамъ и натамъ. а на свределитЬ се съобщава вьр-
■;телно движение.
Нивелирание ц$вит£. ПрЬди споменатитЬ растироченпя на кана-
ежщо и подиръ това расширочение трЬбва да се ировЬри дали ка-
аала е точно цилнндрически и дали има нЬкои криви мЬста; тая про
?Ьрка се нарича нивелирание,
Нивелиранието се извьршва съ помощьта на сЬнката въ канала.
Ьвьта се взема и съ двЬтЬ ржцЬ и се поднася до окото, като зрител-
ха тржба; на два метра приблизително нрЬдъ ировЬряющия на нЬкои
112

прозорецъ се поставя черна линейка съ равния рл\бъ надолу. Про.

ряющия поставя ц-Ьвьта тъй щото долния р/ьбъ на линейката да б
жи горизонталння диаметръ иа канала. По тоя начинъ цЬвьта може
се постави тъй щото долнята половина на канала да бл»де осв-Ьтлен*
порната — засЬнчена отъ линейката. Ч рЬзъ нр-Ьм-Ьстяппе лпнеш:
с-Ьнката може д а се прави по-гол-Ьма и л и по-малка.
Ако долния р;ьбъ на линейката се отклони малко no горЬ отъ го
зопталния диаметръ на канала п дирння край на ц-Ьвьта се спусне м
ко по долу отъ посоката на лл»читЬ, то въ пр-Ьднята долня часть
канала се появява една с-Ьнка ограничена съ много продълговата пара
ла съ вьрхътъ къмъ наблюдателя; тая парабола тр-Ьбва да бжде син
рнчно расположена относително вертикалната плоскость що би прЬ .
навала пр-Ьзъ осьта па канала. Отъ правплнос.тьта или ненравилнос-
та на очьртанието по тая с-Ьнка може да се заключава да ли канала е .
чно цилпндрпческн и дали е правъ. При иров-Ьряваниего цЬвьта се;,
звьрта около остьта си, а пров-Ьрката се произвежда п отъ двата кр
на ц-Ьвьта.
Б х н ш н а Обработка- Външната обработка се извършва на четп
плгги, отъ които пьрвит-Ь д в а —плпгн служатъ само за утьнчаванието с
вьта, а посл-Ьднпт-Ь два — за тьнка обработка.
СлЬдъ пьрвит-Ь два пж.ти на обработката цЬвьта се нивелира от-
во съ с-Ьнка и се центрира.
Цеитриранието състои въ образувание на повьрхностьта на цЬгг.
два пояса, който да б/ьдлпгь концентрични съ осьта на машината
тьшсата обработка; тъй щото въ вр-Ьме на обработката ц-Ьвьта ще
вьрти около осьта на вьртението на машината, съ коята подирь об
ботката ще съвпадне п осьта на самата ц-Ьвь.
Й з гл а ж д а н и е Като се извърши машннната обработка по опис
нпя вече начинъ. външната повьрхность на ц-Ьвьта се изглажда за
се нзгубятъ зиацит-Ь отъ ножа. Топа изглаждани е се пзвьршва на *
.тЬмо камепно точило, което има диаметръ до 2 метра и е дебело ок
40 е. м. Точилото се вьрти съ гол-Ьма скорость вь вертикално поло
ние и цЬвьта се улира по неговата цилиндрическа повьрхность, к
се развърта около остьта си.
Испзтвание Н6Д0ВЬрШ9НиТ^ цеви- Въ тхм ЬднптЬ години'
причина на гол-Ьмото натнекание на барутнит-Ь г-азове що се доиус
въ канала на ц-Ьвьта за по-гол-Ьма сигурпоеть вс-Ька едиа цЬвъ пр
да се признае год на за пушка тр-Ьбва да изнесе една усилена проба
баруть. За нашата манлпхеровска пушка всичкит-fe ц-Ьви дагдЬто още
сл» окончателно изработени сс лодлагнтъ иа таково исиитапие.
За това испитание канала на ц-Ьвьта се докарва до диаметръ
75 мм. и се остава гладъкъ. ЦЬвьта е по-дълга отъ към-ь устата 10
20 мм., а откъмъ дънера 10 — 12 м.м; дебелината на с-гЬнитЬ с/ь по.
 113

лЬми o t 7i нужднитЬ около 0,2 м. м. Стойката на мерника и основа­

нието иа мушицата не сж изработени.
ЦЬвьта се преглеж да и размЬритЬ и се проверя ватъ отвънъ
съ мерило и канала съ калнбромЬри: 7,7 м м. трЬбва да преминава, а 7,
8 да не минава. З а иристрЬлвание се употребява зарядъ оть 7 гр. орж-
жеснъ барутъ п 23 гр. куршудгь. Задъ курш ума и пр-Ьдъ куршума сс
поставя по една запушалка, а дънеря сс затваря съ особенно вптло. За
проиявеждание това иристрЬлвание съ ц-Ьвьта се имать особенни прп-
способлсния и закрития за бсзопасяоеть в ь случай па прьсваиие. За до-
вь]нпванис се допущ атъ само цЬви, които нздьржжтъ това испитвание.
Обработка на дънеря. До сега се обработва пзокодо почти ц-Ь
лата цЬвь исключая дънеря, които се обработва нан носл-Ь п на ман-
лиреровата пушка основанията на мЬрника и мушицата, които състазля-
вать едпо цЬло еъ ц-Ьвьта. На дънеря се оставя малко уд-Ьбеление, до
което се у пира кутийката, а подирь него се прави навитлената часть за
завпвапие кутийката. ОбрЬза на дънеря е коническп, гд-Ьто се уиира з ъ ­
беца на иехвьргача,
Подирь това се извьршватъ и всички други работи ио вънкаш-
ната повърхности па цЬвьта, примЬрва со кутийката и къдЬто трЬбва
се прикЬпягъ основания за мЬрника и за мушицата (*).
Частьта, която трЬбва да се прилЬпи, се овьрзва о цЬвьта съ тель
като заедно съ това се превързва и пластинки припой. По краищата за
п]шлЬпяне се посипва съ бораксъ и тая часть се нагрЬва на огънь. За
да сс почисти останалия бораксъ н образувалия се при нагревапието окисъ
пагрЬваната часть се потопява въ вода, размЬсена съ 2 , 5 °/г, сЬрна киселина.
Разширение Като се свьршатъ в си чки т Ь тия дрЬбнц работи по
цЬвьта, тя се нивелира иакь и нодпрь това канала се разширочава до
нуждния размЬръ и се изглажда съ наждагсъ; подирь изглажданието се
произвежда още едпа нпвелировка.
Пабраздювание. За набраздюванпето се има спецпялна машина,
на която цЬвитЬ се поставятъ въ хорпзонтално положение. Вьртеното
що произвежда браздитЬ на п})Ьдния си край носи четири ножа, които
образуватъ и чстиритЬ бразди въ едно и сжщо врЬме. Вьртспото полу­
чава отъ машината движение насамъ и па тамъ, а на повьрхностьта си
има начьртана вада по формата па браздитЬ, коя го вада при помощьта
на една зякрЬпепа клечи ца съобщава на вьртеното вьртателно движе­
ние. За да произвеждатъ ножоветЬ постж иател егото дълбание на браз­
дитЬ не прЬднпя край на вьртеното има едно витло, което при завър­
тани е втиква все иовече и повиче единъ клинъ, а тоя послЬдння все по­
вече и по-вече истиква ножовете на вьнъ. Завьртанпето на това вит­
ло става автоматически при всЬко излизапие на вьртеното отъ канала
на цЬвьта.

* Тия частп па нашата манншцровска пушка съставляватъ едно д-Ьло съ

ц-Ьвьта. 15
114

Като се свьршжтъ браздит-Ь, канала сс протрива още единъ плпгь

съ наждакь.
П атронника. Сл-Ьдъ скьршванието на браздит-Ь се изработва
патронника съ три ножа, които единъ о ть други сл помалко по широ­
ки. Тая обработка се извършва на мьпшна, гд-Ьто ц-Ьвпт-Ь се поставятъ
въ вертикално иолежение съ дьнерит-Ь нагорЬ и сл-Ьдъ обработката съ
ножове!-Ь патронника се изглажда съ наждакъ, както ц-Ьлия каналъ.
В ъ н ш н о о гл а ж д а н и е н а Ц евьта. Изглажданието отвънъ се из­
вършва на машина, гд-Ьто се поставятъ ио пегь ц-Ьвн изведнажъ. ЦЬ-
вит-Ь получаватъ движение насам ь и натаиъ и пр-Ьминават ь м-Ьжду дър­
вени устии, които постоянно се мажат ь сь дървено масло и посипватъ
съ наждакъ.
П р и л ^ п я в а н и е ОСНОВаНИбТО За М ерника. На нашата магазинна
пуш ка обр. 1888 год основанието за м-Ьрника се изработва заедно
съ ц-Ьвьта; а за берданата №. 2 и за други н-Ькои пушки това
основание се изработва отдЬлно и отпоел-Ь се прил-Ьпва къмъ цЬвьта.
ПрилЪпванието се извършва съ елабъ пршюй, състоящъ оть 2/ 3 калай
и */з 0л0В()- Най-напрЬдь и двЬтЬ повърхности, които ще се долепятъ
една о друга, се измчватъ еъ хидрохлорена киселина и иослсЬ се покри-
ватъ съ по единъ пласть нрипой. Осиованието се ирист-Ьга къмъ ц-Ьвь-
та еъ жел-Ьзно стр-Ьмя и само тая пас-ть на ц-Ьвьта се нагр-Ьва, догд-Ьто
припоя се растопи.
На оиитпание дали операцията е сполучила цЬвьта въ това м-Ьсго
се удря съ чукъ и тр-Ьбва да издава ясенъ звукъ.
П очервание ЦъВЬТа Като се довърши ц-Ьвьта. тя се почиства
отъ всичкит-Ь блажни материи чрЬзь варение вь течение на 20 минути
вь вода разбъркана еь сода. Подпрь това и оть дв-ЬтЬ егранп се за­
пуш ва съ оловени пръчки които недоиущатъ бояга да влиза въ канала
и въ сжщото вр-Ьме служлггь за хващание.
З а гючерванието на ц-ЬвнтЬ се усотр-Ьбява краска отъ сл-Ьдую-
щия с ъ с та в ъ :
Виневъ спиртъ ■ • • «41.1 грама.
Азотенъ алкохолъ • • -41,1 „ „
Жел-Ьз. хлоруръ (сухъ). 54,8 „ „
Лзотна киселина • • • 27,4 ,, ,,
М-Ьденъ сулфатъ • • -1 3 ,7 „ „
Ди стил. вода . . . . 1 000,0 „ ,,
Ц-Ьвьта се покрива съ единъ слой краска и се поставя да изсъ­
хне, за която ц-Ьль цЬвит-Ь се иоставя гъ п ь съндгъци съ двойни с-гЬни. М-Ьж
ду ст-Ьиит-Ь обикаля вода сгрЬтд съ нара до30—35° ц Сл-Ьдъ 30 мину­
ти въ еимит-Ь сандъци се впущ а нара вь т-Ьчение на 15 минути за да
се усили д-Ьиствнето на краската; а подиръ това цЬвитЬ оставатъ вь
еандлщит-Ь още около 35 минути.
 115

О гъ това цЬвитЬ се покриватъ съ ржжда, която се иетрпва съ

металически четки и огпослЬ горната операция се повтаря около петь
нжти. ПаОчюслЬ се поетивятъ вь вряща вода въ тЬчеиае на 20 мину­
ти, цстриватъ се и се намазвагь сь дь|)вено маело.
Почернявание Ц^ВИТ^ ВЪ частите. ЦЬвитЬ иа МалинхеровитЬ
пушки требва да се боядисватъ вь частитЬ всЬки единъ пжть, когато
се истьркатъ Т ъй като в ь частитЬ не могж-гъ да се имать фабричнитЬ
срЬдства, то въ нашия арееналъ е нзраборенъ упростенъ способъ за
това боядневание.
Ц-Ьвьта се почернява заедно съ кутията, като дъската па м-Ьрника,
спускателния п предпазителния механизмь се отмахнатъ Канала на ц-Ьвьта
се намазва съ свинска мазг> а устата и патронника се запуш ват ь добр-Ь
съ дървени запушалки. 8 а да не ироиущ атъ тЬчносгь навжтрЬ тия за­
пушалки прЬдварително се дьржать около дв-Ь мииути въ горЬща см-Ьсъ
отъ 2 части по тЬгло мазь и 1 часть пчелииъ восъкъ. Ц уш алкит-fe, сл Ьдъ
като затикнжтъ добр-Ь устата на пушката и патроинихса, трЬбва да йзни
чатъ отъ устата и отъ опашката на кутията до толкозъ щото да мо-
гатъ лесно да се дьрж ж тъ съ ржка.
Външната повьрхность на цЬвьта и кутията трЬбва добрЬ да
се освободя г ъ отт> всички маслени вещества; за тая цЬль тЬ се протри -
ватъ най-вапрЬдъ сь кърпи пли кълчища посипани съ сухъ прЬсЬянъ
пепелъ оть дървени пжглшца. СлЬдъ това кърпата се натопява въ го­
рЬща вода и се протрива безь оеобонно усилие за да не се истьргса ста­
рата боя; това истьрквание се продължава до тогазъ до когато повьрх
ноститЬ се освободятъ съвьршонно отъ мазнитЬ частички и най-послЬ
сс истрпватъ съ сухи кълчища и исчеткватт» съ обикновенна за дрЬхи
четка.
Да се тьрка цЬвьта съ наждакъ, наждачна книга или каквото и
да е силно срЬдство съ цьль да се петрие старата боя е бЬзцЬлно и
врЬдно.
8 а боядневанието се приготовлява слЬдующия съставъ:
1 о Спиртъ ( a l k o h o l ) ........................... 1,7 5 кгр. по тЬгко
2-о Хлористо желЬзо в*ь тЬчно състо-
янве (fluss. Kisen c lilo rid )..................................... 2 ,0 0 » » »
3-о Азо-гна к и с е л и н а (S rtlpctcr-S aure) • 0 50 17 И 77

4-о Сублимать ( S u b l i m a t ) ......... 0.50 „ „ 71

5-о Цинковъ каро натъ (Galmoi-pulver) 0,25 77 77 77

6-о Диетилирана в о д а ..................... 30,00 77 77 77

СъставнитЬ части се растварять въ водата по рЬда, както сж

написани.
ЦЬлата повьрхность на цЬвьта се намазва отъ прнготвепия със-
тавъ съ иомощьта на сюнгерче, като цЬвьта се придържа за запуш ал­
ката въ наклопно положение ся» едната ржка, а съ другата ржка се мажи
При това на голЬмия, показателния и срЬднвя пръсти, които ще дьр-
15 +
116

ж атъ сюнгера, се надЬватъ кожени напрьсници за прЬдпазванпе отъ

състава. Намазвание-го се прави въ тьнакъ плас-гь щото тЬчность да
не може да потича.
Намазаната цЬвь се оставя въ сухо и топло помещение (25° Рео-
мюръ) оть 3 до 5 минути; иодирь това се намазва вторп пжть но сж-
щия начинъ и се оставя пакъ в ь същото м-Ьето отт> 3 —5 минути, и най-ноедЬ
се намазва и трети пжть и се оставя пакъ въ ежщото мЬето оть 3 до
4 часа за да ръждяса добрЬ.
РжждясзлитЬ повърхности на ц-Ьвьта и кутията сж петрииатт»
добр-Ь съ четка отъ стомапеиа тель, като се тьртса промЬнливо ту по
окржжность ту ндлъжъ, и най-послЬ се избърсва съ сухи парцали или
кълчищ а.
Тая операция — намазнание съ състава три пжти и истриваиие
ржясднта—както се описа тукъ, се новгаря 0— 10 пжти, тъй щото вь
продължение на 4 деня ц-Ьвьта бива окончателно готова Спплучдиво-
стьта въ боядисванието зависи отъ доброто качество па състава и впи
мателното пипание, при това още и отъ равномЬрната температура при
ржждясванието.
ЦЬвитЬ тр-Ьбва да се памазватъ сутрепь рано та да може опера­
цията да се повтори три пжти ирЬзъ деня; прЬзъ нощьта цЬвитЬ се
оставятъ само печнетени отъ ржждата н истрити добрЬ, нъ не и на
мазани.
Сл-Ьдъ 4 или 5 повторение иа операцията ц-Ьвнт-Ь се варятъ въ
вода по указания по-долу начинъ и посдЬ безъ да се намазва сь масло
се продължава почервапието.
Подиръ посл-Ьднята операция избърсаната ц-Ьвь се вари с ь вода,
въ която се туря 1/20 0 нотаигь, около петь минути и послЬ веднага ее
намазва съ ленеио .масло.
Като петине цЬвьта изваждать се заиушалкитЬ и веднага се ттп-
чпетватъ каналитЬ на цЬвьта и кутията. Лк > оть невнимателното ма-
зание на кутията се е вмжкаалъ вч, канала й съетавь. то появилата се
ржжда се исчиства съ дървени, клечки и ситна наждачна книга. Наклон
нитЬ повърхности на стЬнитЬ на мЬрппка, гдЬго сж означени растояип-
ята, и зютнпя образъ се побЬляватъ съ наждачна книга.
ПрЬди започванието на операциитЬ състава се разбърква добрЬ
чрЬзъ раздрусвание шишето, въ което ее пази. и иегшва колкото трЬ-
бва въ разлатъ порцеланенъ сеждъ.
ЦЬвитЬ се варятъ въ желЬзно сандьче съ слЬдуюпщтЬ размЬрн:
Ш и р о ч и н а ............................ ..... . 350 м. м.
В и с о ч и н а .......................................... 200 „ „
Дебелина на стЬнптЬ . . . . 2 „ „
Дължината трЬбва да бжде съ 200 м. н. повече отъ дължината
на цЬвьта съ кутията; това условие се пази и за карабиновекнтЬ цЬии.
Въ саидъчето за единъ пжть могатъ да се варятъ не повече отъ 12 цЬвп.
 117

Сл"Ьдъ като възври водата, на двата края на дъното отъ тесн и те

страни се поставятъ д в е дървени брусчета съ такава дебелина щото
поставените на т^хъ цеви съ кути и те да не допиратъ на дъното л а
сандъчето. На бруочетата се поставятъ шесть цеви по такъвъ начивъ
щото къмъ всека страна три цеви сж. поставени съ устата а между
т е х ъ други те три — съ кутиите. Въху тия цепи се поставятъ други
две брусчета, а на тия последните по сжщия начинъ се нареж датъ
други тпесть цеви.
Турганието а тъй сжщо и изваждание на ц е в и т е отъ сандъчето
се извършва съ помощъта на мЬдни куки обвити съ калчища и снаб­
дени съ дървени дръжки.
Изготовление дребните части на пушката. Кутийката, и вси­
чките части на затвора ос в Ьнъ пружините, ударника и ни глата сж н а­
пра вени отъ пречистена стомана. Всичките тия части се щампувать
отъ иржтове съ нужното папречно сЬчение. ХДампуванието се извър­
шва в ь иаг])'ето състояние, ири което частьта получава приблизител­
ната в ъ н т п а форма и размери.
II род у -лчванието и обработ ванието отпосле се извършва последо­
вателно на разни машини.
ЧаститЬ на магазина на магазинната пушка м. 1888 год. п кара­
бината м 1840 год. гривните, частите па мерника, ножа, шомпола и
др у ги те чагги отъ ложата се изготвюватъ оть сгомана съ съогвктству-
1ци качества, Частите на магазина се изрЬзватъ съ помощъта на мат­
рица и пуансонъ отъ етоманенъ листъ съ нуждпата дебелина и после
се извиватъ и слепяватъ гдето требва
Ударника, иехвьргача и всичкитЬ пружини по затв >ра, магазина
мерника и up. сс изготвюватъ отъ пружипна стомана; а всичкитЬ вит­
ла сс ттрапятъ отъ железо.
Закалявание и почервание на дрЗзбнитъ части Следъ окон­
чателното изработванпе па частите, тЪ се проверяватъ по размерите
си съ мерила а тъп с*жщо и една къмъ друга и иодиръ това се произ­
веж да закаляванието и почерванпето гдето требва.
Повърхностите, коиго сж подвьргнжти на трпение или удряние,
каквото вжтреш ната иовърхность и упорите на кутията, повърхности­
т е и упорите по стъблото па затвора тржбичката и пр- се вакаляватъ
за твьрдость; а частитЬ щ о сж подвьргнжти на извивание и други де­
формации се закаляватъ за еластичность и най-после всичките повърх­
ности щ о не се триятъ и удрятъ — се почернюватъ.
Твърдата закалка се произвожда чрезъ нагревание частьта до
червено и после бързо изстудявание въ вода; меката или еластичната
закалка се извършва чрезъ нагревание предмета до червено и после
изстудявание въ масло. Подиръ това пруж ините се отпугцатъ, която
операция се заключава въ нагревание частьта до известна степень по-
долу отъ първото и поставянис въ прахъ отъ дървени вжглища за ба-
вно истивание.
118

Части т-Ь за иочерваиие сс поставятъ на една тепекпеня тепсил

и се нагр^ватъ само до около 40 градуса целяия. Подиръ това тЬ се
иотопяватъ въ см'Ьсь отъ димяща азотна киселина и внненъ отцетъ
въ отношение I: 2. Вь тая т-Ьчно‘ть частитЪ стоятъ около 2 минутн и
посд-Ь сс оплакновать въ вода нЬколко пл\ти едно подиръ друго и сс
поставятъ въ стърготини за да нзедхнатъ добр-Ь иоел-Ь се утринатъ и
намазпатъ.
Иочерваиие dpio munis части въ пушкитЬ Миплихеръ обр. 1888 год. и
1805 год и карабината отъ 1800 год. ДрЬбнитЬ чаегн на напти г-Ь п у ш ­
ки а именно: магазина затилника, мЬряата дъсчица, гривяитЬ съ халки
т 4 и бодиля, долнята халка сь дъсчицата, совалката на м-Ьрншеа, осно­
ванието на мушицата и пр се посиняватъ но олЬдующия начинъ:
Въ четвъртито сандьче отъ листово жел-Ьзо се поставятъ счука­
ли дървени вгаглшца отъ твърда порода и се нагр-Ьватъ на огъня до
толкова щото като са разбьрвватъ да искачагъ искри о гь т-Ьхь; ио-на
татъшно по-силно нагр-Ьвание не помага за доброто посиня пан и е Пр-Ьд-
м-ЬтигЬ за посинявание се истриватъ добр-fe съ ситенъ наждакъ, а ако
се има възчожность и се полируватъ като предварително подбптпт-Ь
м-Ьста се изглаждатъ съ чукче и ситна пиличка.
Г ри вн и те се нахлузват!. по н-Ьколко на желЬзенъ ирхтъ заедно
съ витлата, а другит-fe части се цр-Ьвьрзвать съ жел-Ьзень тслъ, нам аз-
ватъ се тънко съ л-Ьнено масло и се заравятъ въ пагр-Ьти rfe въглищ а.
Въ въгли щ ата чаетит-Ь се дьрж ж тъ до тогава, догдето почне да
се появява иьрвия синь цв-Ьть, а то за се узнава като отъ вр-Ьме иа
вр-Ьме се нзваждатъ <-тъ влчглищата. Сл-Ьдъ тс ва, частитЬ се оставят ь
да истинатъ и догд-Ьто сж. още малко топли се намазватъ тънко сь л-Ь
непо масло и пакъ се заряватъ въ вжглищата.
Това се повтаря догд-Ьто се иоуучи желаемия тъмносин ь цвЬтъ.
Най-иосл-Ь пр-Ьдм-Ьтит-Ь се исбърсватъ съ кълчища или парцали
и се намазватъ съ дървено масло или съ олеонафгъ.
При заряванието частитЬ въ вл.глшцата трЬбва да се внимава
щото отъ всички страни чаетит-Ь да бжд.т.тъ забшсолени сь по голЬмъ
слой вжглнща.
Фабрикация на ложата. Ложа-га се прави отъ орьхово дърво
отъ най-добро качество, като оть него се избиратъ шш д< бритЬ парчета
безъ никакви недостатъци. Нзбранит-Ь за ложи дръвчета ее ису шават ъ
съвършенно и се унищожават!, зародишит-Ъ на чьрвотини за да траят-ь
за дълго вр-Ьме и да не се пзм-Ьняватъ разм-Ьрит-Ь отъ атмосфернитЬ
влияние.
8 а тая ц-Ьль дръвчетата се поставятъ вь гол'Ьми желЬзнн цилин­
дри, в ь които се впущ а водна пара съ налягание оть I ‘/а до 2 атмос­
фери; въ тия цилиндри дръвчетата оставатъ отъ 5 до 7 часа.
Като се извадятъ отъ парата дръвчетата се нар-Ьждатъ в ь наро-
чно устроени стаи, въ които се иропуща топълъ въздухъ около 10°
 119

целзненн. ПрЬд и обаче да се поставятъ въ тия сушилни краищата на

дръвчетата се намазвагъ съ каша отъ кола и дървени стърготини за
да не се пукатъ. Въ сушил ннтЬ дръвчетата оставагъ отъ 30 до 40 дни.
ПодирЬ дръвчетата осгаватъ въ магазини и обработката не трЬбва да
се започва ио-раио отъ пгесть месЬца.
Обработката на ложата- Бънш ната форма на ложата се прида­
ва съ помощъта на горизонтална копирна машина, гд-Ьто единъ крж гь
съ полукръгли ножове се върши сь много голЬма скорость, а ложата
прЬминава подъ кржга.
ВсичкитЬ гн-Ьзда въ дпрния край на ложата се исдеоааватъ на
вертикална копирна машина и най-иослЬ останалнт-Ь нЬщ асе довърша
ватъ отъ ржка, пзглаждатъ сс съ стъкло п се намазвать съ дървено
масло.
ПроЕ^рявание настигь' на пушката. Сл-Ьдъ като всичкитЬ
часгп сж сврьшени и проверени сь ссобенни за ве-Ька часгь мЬрнла,
пушката се събира и се нр-Ьглсжда функционнраиието на разнит-Ъ
механизми.
ОсвЬпъ обшсновеннит-Ь нр-Ьглсди и провЬрки на частмт-Ь и тЬх-
ното функционирание особенно внимание се обръща на слЬдующето.
Канала на пуш ката се пров-Ьрява съ разпи кадибромЬрн. За ма-
газинпата пушка м. 1888 год се употрЬбяпатъ т|>и калибромЬра, пър­
вия съ диамстръ 7.95 м. м. да прЬминава пр-Ьзъ цЬлия каналъ съ леко
трисние a третия, максималенъ, съ диамстръ 8.0Г> м. м. никатсъ да не
влиза въ канала.
З а иетштвание канала въ врЬмя на служба га сж щ о тв у в а чет
върти кнлибромЬръ, нарЬчеиъ бракопачепъ, сь диачетрь 8 35 м. м. Кога­
то тоя ка шбромЬръ почне да влиза въ канала, то цЬвьта се бракува.
Бойната пружина иритиснжта съ б кгр. тяжееть да приеме дъл­
жина 5G -м. м. п при това слЬдъ натисванието надолу да се пов­
ръща нагорЬ; а слЬдъ освобождението й отъ тяжеетьта да приеме пьр-
воначалпата си дължина.
Пружината на прЬдавателя се испитна на особеоъ приборъ, гдЬ­
то при извинаннето си да ризвива едно усилие отъ 2 к. гр. до 2 5
Подиирателната пружина тъй сжщо се испитна на специаленъ
за нея приборъ. Тяжееть оть 0,2 к. гр пружината повдига; 0,6 к. гр.
не може да подигне; 1,4 к. гр. я иегтравя с/ьвьршенно.
П ружината па магазинната задьржка трЬбва да издрьжа 4
к. гр. а прп G к гр. трЬбва да сс извива. Пружината на прЬдохраии-
теля, която се нспитва на сжщо такъвъ нрнборъ, трЬбва да изнася 10
а при 16 к. гр. да се ирЬвнва.
Иехвьргача се испитва заедно съ затвора на единъ приборъ съ
който усилия оть 3 кгр. се прЬдавг на зжбеца на иехвьргача и из­
вива тоя иоелЬднпя на около 5 м. м. навънъ; иодирь освобождението
120

отъ тяжеетьта зъбеца трЪбва да се повърне в ъ пьрвонпчалното си по­

ложение. ’)
П руж ината на м-Ьрнпка не тр-Ьбва да се свива нодь тяжееть 1,5
к. гр. а подъ тяжееть 1,6 к. кр. требва да се свива съвьршепно.
Силата на спуековата пружина се обословлюва съ това че спус-
к ъ т ъ тр-Ьбва да се спугца ири едно усилие мЪжду 3 и 4 ’/ 2 к- Г1Ч а Ие*
питаннето се извършва съ дннамометръ.
П ружината на ножовата закопчалка ири тяж есгъ оть 1,6 к. гр.
да се свива на дължина 8,6 м. м. а при увеличение тя;кесгьга съ 8,5
кгр. пруж ината се свива съвьршенно.
З а испитвание см”Ьняемостьта на др^биит-Ь части взематъ се тия
части на около 2% отъ иушкит-Ь п се разбьрковать и слЬдъ това се
сглобяватъ проиБволно. Сглобенит-Ь съ разбьркани части механизми тр-Ь-
бва да д^йствуватъ исправво и да не иричпияватъ никакви задьржки.
Испитание СЪ стрелба. СЬтЬдъ свьрш ванието на една серия п у­
шки тия се иодлагатъ на исиитание съ стрелба. Тия попитания сж. два
вида: 1-о стрелба ва якость и 2-о пристрЬлка за точность.
Н а пьрвото испитание се подлагатъ всичкитЬ пушки, а на вто­
рото — само 10°/с отъ т-Ьхъ.
За пьрвото испитание съ всЬка пуш ка се произвежда ио единъ
ивстр^лъ съ увеличенъ курш умъ п зарядъ. При произвеждание тоя из-
стр-Ьлъ се взематъ всички пр-Ьдпазителни мЪрки за сигурностьта на хо­
рата що ириежтетвуватъ.
П ристр^лката се произвежда съ обикновеннп патрони и по въз­
можности ири добро вр-Ьме Отъ всЪка избрана за приетр Ьлка пуш ка
се ароиввеждатъ по 5 изстрела въ мишенъ, поставена на 400 м. отъ
устата на пуш ката Пушката се счита прист-Ьляна ако срЬднята точка
не се отклони повече отъ 25 с. м. нагорЬ п 12 с. м. встрани.
ФАБРИКАЦИЯ НА ПАТРОНИТЬ
Ф абрикацията на патронитЬ се разд-Ьля на фабрикация на гил­
зата, фабрикация на курш умътъ, фабрикация на капеюля и събпраиие
патрона.
Фабрикация на гилзата. ГилзнтЪ се нриготовляватъ отъ листъ
отъ ж ълта М'Ьдь, тъй като тя е материалъ който притеж ава доетатъч-
на еластичность, достатъчна якость. не струва счсжпо и леспо се пази
и чисти.
Ж ълтата зтЬдь ва изготовление на гилзитНЬ се състои отъ 67° в
червена мЪдь и 330/° цивкъ. Нспитания вьрху суровия материалъ -е
произвождатъ при доставката на различнптЬ партии, само чр-Ьзь о б р а -
') Това е ньрвоначалпохо (Фабричного) условие за иехвьргача. Виоел-Ьдстви
се констатира че пехвьргачи удовлетворя ющн то в а условие се чуп ягь при обикно-
венно употребление И спптанията въ нашия арсенала осгаповпха че иехвьргача на
пехотната пушка обр. 88 г. требва да издьржа 8, 5 кгр. и прп това д а се изви
ва на 1о м. м-
 ботвание и стрелба. Т ая мЬдь се получава отъ търговцптЬ на листо­
ве. конто лгоглугъ да бжджтъ нарезани на ленти отъ подходяща дълж и­
на и широчина.
На една машина съ двоепч. пуансонъ и матрица съ отверстие
отъ два разпи диаметри лснтитЬ се нарЬзватъ на кръгчета, като вс.Ько
кръгче сл-Ьдъ отрЬзванието му съ голЬмия пуансонъ се пр-Ькарва
прЬзъ матрицата о гь малкия пуансонъ н излиза въ видъ па калпаче.
При извиванието иа отрЬзанитЬ кръ гче га и образуванието отъ
тЬхъ сиоменатитЬ горЬ калпачета молекулярната опръска на материала
сс наруш ава н затова подиръ тая операция, както и подирь всЬко по-
слЬдующе пстЬгляние тая сврьска се въетановява чрЬзъ пагрЬвание.
Калпачетата се поставятъ въ особенна за това пещь и се нагрЬватъ
до черешово чьрвеио и отъ аегцьта тЬ се изливатъ справо въ единъ
еждъ съ студена вода, в-ь която се нримЬсва 5% сЬрна киселина за да
се разложи образувания п)>и нагрЬванието окисъ- Подирь това калп а­
четата се поставятъ въ чиста студена вода п отъ тамъ сс поставятъ
въ трети ееждъ съ вода и сода за да се унш цож атъ п най-малкитЬ слЬ-
ди отъ окисления.
Подиръ това калпачетата се подлагатъ на ново истЬгление, което
се извършва на машина подобна на първата. Т ука пуансона и матри­
цата сж съ по-малъкъ дияметръ тъй щ о т о калпачетата излизатъ съ нама-
ленъ дияметръ по-тьнкп стЬни. нъ по-дълги. При иетЬглюванието върху
калпачетата се пуща сапунена вода, която улеснява операцията,
Съ поелЬдвателнп три или четири пстЬгляния гилзата добива
нужднптЬ размЬри по диаметръ и дълж ина малко по-голЬма отъ нуж ­
дната, като слЬдъ всЬко истЬглювание гилзитЬ се нагрЬватъ п измп-
ватъ по казания по-горЬ порядъкъ.
СлЬдъ мокрението гилзитЬ се просуш аватъ въ осмоъгълни
дървени сандъци, които се вьртятъ около остьта си. 13жтрЬ тия сандъци
сж раздЬлени на прЬградки, гдЬто гилзитЬ се поставятъ заедно съ дър­
вени стърготини и се иодвьргатъ за извЬстно врЬме на вьртателно дви­
жение. Като се проеуш жтъ тогава се вадятъ дьрвенитЬ похлупки на
прЬградкнтЬ и се ту р ятъ мрЬжи, прЬзъ които дьрвенптЬ стърготини се
изсппватъ п послЬ се изпаждатъ и гилзитЬ.
За изрЬзваппе нзлпшиата дължпна гилзата се поставя на една
специална машина, гдЬто се върти въ вертикалиа плоскость единъ
крж гълъ ножъ. Когато дъното на гплзата е опрЬно у сжществующпя
упорь, то пожа я прЬрЬзна. на съотвЬтствующето мЬсто та да сс по­
лучи нуж дната дължина.
СлЬдъ тая операция се образува вЬнеца на гилзата и гнЬздото
за капоюлясъ наковалнята. Това се извършва съ пуансонъ и матрица,
които иматъ с.ъотвЬтствующитЬ форми и работятъ въ горизонталяо по­
ложение. СлЬдпа една тщ ателна провЬрка на дъиото, при която неудо-
16
122

влетворяющите на размерите гилзи се отхвьрлятъ, а на останалите съ

помощьта на нарочна машина се гтробиватъ дупки на наковалнята и
се отпечатватъ нуж днитй на дъното знаци: годината на изготовлението
и началнптЬ букви на фабриката; една страна отъ дъното се оставя
свободна, па която впоследствие съ малки точици пли чьртички се оз­
начава числото на изстрелите що е изнесла гилзата.
До ту к ъ гилзата се получава цЬла цилиндрическа и слЬдва да
и се стесни устната часть; която обхваща куршума. Това се извьршва
съ д ве последователни операции, конто се извьрш ватъ на д ве машини
съ помощьта на съответствую щ и матрици и пуансоии.
О тъ по-горе описаната операция венеца на гилзата са получава
по нуж дните размери по дебелина, обаче ио окръжность може да из­
лезе малко по-ш ирокъ; затова вс-ека гилза се поставя на малъкъ обло-
стругаленъ станъ и издиганата часть отъ венеца по окръж ность се
снема. Отъ т у к ъ веднага се ирекарватъ прЪзъ едно цилиндричееко дгЬ-
рнло и тия, които нематъ пуж дните размерп се изхвьрлятъ.
Ири образуванието стеснената устна часть на гилзата равнове­
сието на малекулите въ тая часть се наруш ава и за востановявапието
на мулекулярвата сврьзска всичките гилзи се н агреватъ въ това место
до черешово чьрвено и после се оставзтъ да истинатъ. Това нагревание
много лесно се извършва съ пламъка отъ светиленъ газъ. Гилзите се
поставятъ по края на една кръ гла платформа съ устата нагоре. На ви­
сочината на стеснената часть обикаля една газопроводни трлчба съ малки
дупчици н авъ тре. Като се иустне силно течение 1’азъ подпалва се и
на платформата се съобщава вьртателно движение, догдето се постигне
нуждното нагревание.
Фабрикация на куршуми. Д неш ните куршуми състоятъ отъ
риза и отъ ядка. Ризата на курш ума въ наш ите пуш ки (8 м. м. Ман-
лихеръ обр. 88 год. и карабина обр. 1)0 год.) е стоманена, а ядката с
оловена съ примъсъ на чистото олово 5 °/0 аитимонъ.
8а фабрикувание ризите се добива отъ странство (курш умите
се фабршсувакъ въ нашия артил. арсеналъ въ ст. София) специална
стомана на листове съ дебелина 0 ,8 5 0 + 0 025 м. м. и нуж диата широ­
чина и дължина споредъ матрицата на първата машина.
Отъ тия листове на една машина съ матрица и двоен ь иуансонъ,
каквато оиисахме при фабрикацията на гилзите, се <тр езв ать кръ гч ета
и веднага се прокарватъ и излизатъ отъ матрицата на калпачета.
Н а петь последующи машини тия калпачета постепенно се исгег-
лю ватъ, като имъ се намалява дияметра и дебелината а се увеличава
дължината имъ. М Ьжду две истеглювашш за въстановление на в ъ т р е ш ­
ното строение гилзите ее иагрЬватъ до чьриепо н после се иетудяватъ.
измиватъ и исуш аватъ, както това се каза за гилзите
И стеглената риза се получава сь плоско дъно, което на една оео-
бенна машина еъ еъотвЬтетвующа матрица и иуансонъ се истЬгля въ
 123

обратна посока и получава овална форма, която впослЬдствпе образува

вьрха на куршума.
На друга машина съ помощьта па етоманеаъ съ кръгово острило
ножч> излиш вата на гилзата дължина се отрЬзва отъ къмъ отворения край.
Свършената риза на нашия 8 м. м. манлихеровски курш умъ тр-Ьбва да
тЬгли около 2 грамма.
«Ядката на куршума е оловена съ прпмЬсъ 5 + 1 °/0 антимонъ.
Г ъ сто тата на тая смЬсь е 11,105+0,047. Само въ тия прЬдЬли на г ъ с ­
тотата на ядката е възможно да се получи курш умъ съ опредЬленитЬ
размЬри н при това да има опредЬлената тяжесть = 15,8+0,1 гр
К >гато не сс има чнстъ курш умъ, то на нмЬющия се курш умъ
ее оирсдЬля гъстотата и поелЬ се исчнслява кагсъв ь процснтъ анти-
монъ да се прибави за да се получи горната гъ сто та; същ ото се прави
н когато се пматъ двЬ смЬси, оть които едната съ гъ стота по-гол-Ьма отъ
горната, а другата по малка отъ нея.
ОпрЬдЬлени процентитЬ на двЬтЬ сьставляюгци, тЬ се растопя-
ватъ въ особенъ чугунен ь котелъ. Раетопепата маеса, като се бьрка пос­
тоянни, се пуща въ единъ цнлиндръ гд-Ьто впослЬдствие се натиска съ
помощьта на едно бутало и се истЬгля въ видь на тель отъ нуждния
дияметръ.
Тоя тель на особен на машина ее иарЬзва па парчета отъ н у ж д ­
ната дълж ина за ядка на куршума. Ядката трЬбва да има срЬдня тя-
жесть около 13,8 гр. Както ядката така н ризата м огътъ да отстъи -
ватъ от'ь тия ерЬднн тяж естн; нь отстъпленията трЬбва да б ъ д ъ т ь
такива щото нап-годЬмитЬ тяжеети и на двЬтЬ заедно да не надмина-
ватъ 15 !) гр. а най мадкитЬ да не съ по-долу огъ 15,7 гр.
На една особен на машина ядката сс поставя и в пресова въ ри­
зата, а на двЬ послЬдующи машини се завива задния край на ризата и
курш ума е свьршенъ.
Свършения курш умъ трЬбва да отговаря на тия условия :
Дължина 31 + 0 ,3 м. м.
Дияметръ въ дирната часть 8,25 м м.
Тяж есть 15,8 ~Н 0,1 грамма.
Ризата да нЬма пукнатини.
Ако подт, пресъ курш ума се скъси на 2 м. м. то да се ивдуе
безъ да се пука.
СтаритЬ куршуми се фабрикуватъ но същ ия пачпнъ, както яд­
ката на облЬченитЬ куршуми.
Фабрикация на капсуля- Чаш ката на капсуля се искарва отъ
листова ж ълта мЬдь. По същ ия начинъ както се каза по горЬ за гил-
витЪ и ризитЬ за куршу.митЬ па една машина съ матрица и двоенъ п у ­
ансонъ отрЬзва се кръгчето и вь същ ото врЬме се прЬкарва п])Ьзъ мат­
рицата и излизатъ въ видь на калпачета, иа които краищ ата послЬ се
изравняватъ.
!«•
124

Въ калпачето в ъ т р е се турга подпалителния съетавъ от ь :

Гърмящъ ж н в а к ъ ..............С?. Hg N. Ой
Антшюнневъ сулфатъ. . . Sb2 S5 по рявно.
Калиевъ хлорадъ.................КС1 0,
и тоя се покрива отгоре съ лакъ и съ калаено листче.
Поставяние капсуля на гнлзата- Тая операция се извьрш ва на
една особенна машина състояща отъ двЪ кръ гли платформи, окръж нос­
т и т е на които се присичатъ въ една обща зона. Платформите съ пое
тавени една врьзъ друга и се вьртятъ въ обратни посоки. Долната
платформа има гнезда за копсюлитЬ, а горчяга за гилзите. Как го кап-
сюлит-Ь тъй п гилзите се поставятъ въ своитЬ гнезда съ дъното на­
долу. Когато въ общата зона гилзата дойде надъ каисюлн единъ и у а н ­
сонъ отдолу натисна капсуля въ гнездото му, като въ същ ото време
др у гъ иуансонъ притиска гилзата за да не се издига. Ириближакаиа
нпето на двата пуансона единъ до други е точно такова щото капсуля
да заеме в-Ьрното си положение въ гнЬздото.
Пълнение патронитЬ- За скоро пълняиие същ ествува една
машина, на която въ две фунии се сипва барутя; а на д-Ьеко и лЬво
има по два улея щуЬзъ които отъ едната страна се пущ атъ гилзи а
оть другата куршуми. Г и л зи те премии а ватъ подъ ф униите п една
платформа распp i д-Ьлитель пущ а въ тЬхь нуждиото количество б арут! .
Подиръ това гилзите пр^минаватъ подъ местото, чакатъ курш ум ите и
тия автоматически се дотикватъ въ гилзата.
Тая машина при трпма души опитни работници може да пълни
6000 патрона въ часъ.
ОсвгЬ нъ съ машина патрони м огътъ да се нълнятъ и но ръчепъ
способъ съ помощьта на разни прибори.
Н апълнените патрони по единъ иди ио д р у г и начпнъ се п р
ряватъ, както но дължина тъй и ио тяжееть. Сл-Ьдъ като ходътъ на ра­
ботата се урегулира то не се иров-Ьрява всеки патронъ н се взематъ отъ
всека серия по неколко и се проверяватъ.

отд-влъ гш.
»

Пазееие оржжията и прииаситк

Пр^ГЛ8ДЪ Eel ПушкИТ!Й- Н регледваниетона пуш ките става въ сгло-
бепъ и въ разглобенъ впдъ.
Въ сглобиш видъ се прегледна иравилно ли е събрана пуш ката.
Н,евьта съ кутията требва плътно да л еж атъ въ гнездото си на ло
жата, а между гривните и цЬвьта да нЬма просветъ, само отъ страните
 125

може да пма малъкъ проепЪтъ. Витлото на гривните, когато е затег­

нато да не Й позволява да се пехлузва, а когато е отслабеао да се и з­
важда безъ драскание. Витлата требва да л-Ьжатъ плътно въ своите
гн-Ьзда, дъното ва магазина да не се ивдава отдолу. П редавателната
лъж ица трЪбва да леж и точпо въ средата на прозореца и вь посоката
на оста на канала. Острите крила на мерника требва енергично да вли­
зат ь въ зл б ц п те на стен и те. Совалката ще требва да се измина п
вмича съ известно трение. Мерната дъска требва устойчиво да се
дьржи мЬясду стен и те на мерника и, ако се натиска отгоре, да се смича
само съ усилия, догдето се запре на 400 крачки. Мушицата требва да
стои въ гнездото си безъ клатение встрана. Приместюванието на муш и­
цата при пристрЬлванието требва да става въ краенъ случаи и то на
твьрде малка величина, защото големите отклонения с л причицявать и
отъ други недостатъци и повредя.
Ножа требва лесно да се вади и туря на стойката, движения въ
посоката на осьта се допуща само до 2 м. м.
Затвора трЬбва да действуза гладко безь тьркання и задьр-
жания иеключая усилието, което е нужно sa свивание на пружината
при началното издрьивание на тр.ъбката и когато петата на иехвъргача
минава отъ врЬза въ среза.
При затваряние на затвора се вабелезва едно малко спирание въ
момента, когато трлбичката начене да се движи сама напрЬдъ, а клина
й се вмъква въ язика.
Ф лагчето и Стойките не требва да дращ атъ въ улеи те и сте­
н ите имъ. Иехвьргача трЬбва да се движи въ гнездото си отстрана и
да 8акача вЬнеца на гилзите.
Сиускателя требва да задьржа флагчето и при най бързото за­
тваряние и отварянпе на затвора, въ противень случай пружината е
слаба или влбеца е ощьрбенъ. Когато пружината е свита и се натиска
на сиускателя отзадъ напредъ, то ударника не требва да се отпъна;
но ако се натисне на спуска назадъ, требва предупредителния грлбелъ
да се допре и само следъ това да се отпъне ударника. Ако спущапието
е преди или много носле, то това показва че злбеца е късъ или дъ-
лъгъ. П атроните отъ магазина требва да се нздигатъ и подаватъ въ
плоскостьта на симетрията на пуш ката. У пора на кутията не требва
да се подава вьн ъ отъ гнездото си, защото запира прЬдаванието на
патронитЬ. Не енергичното движение на флагчето напредъ при спущ а-
пието му причинява слабь ударъ на жилото по кансуля; то може да
се причини отъ негладкитЬ повьрхности, отъ изобилната смазка и о гь
малкия или големия диаметръ на пружината. Осечки м о глть да ста-
натъ още, когато пружината е слаба и счупена, когато жилото се по­
дава недостатъчно прЬдъ затулката и когато трлб ката не е догласната
напредъ, понеже въ последния случай ударника съ флагчето при дпи
жението си ще трЬбва предварително да се дотласка и тогава да удари
по капсудя.
126

Нечистотиите въ улея на язика и истрьквапието прага на зад­

нята плоскость на язика, тъй слщ о м оглгъ да причинять ос,Ьчкп1 за­
щото жилото ще да стои повече назадъ.
Исвьргача не може да не извлече гилзата, само когато злбец а му е
ватлпенъ (закрлгленъ) и п овр^ден ъ ; това може да се причини о гь вЬ-
неца на гилзата Неисправното пълнение и действие на магазина може
да се причини, когато е нечистъ и когато нс е добрЬ събран ь ; тъй
сл що когато стените му се счуиенн, и когато н е коя огъ пруж ините
или лостовоте с л счупени; в ъ последния случай хгьлненпето може да
става съ отделни патрони (едно-зарядно). Неисправното пълнение се
причинява често и л ти отъ пълнителя, когато патроните с л наредени
неправилно, когато тинекийката е загубила иъргавината си и горните
краища с л много завити, тъй щото патроните не се избутвать отъ
предавателя.
П редпазителя требва да се дьржи устойчиво в ь двЪтЬ си по­
ложения, при бързото отметание отъ предпазителното въ бойно поло­
жение флагчето не требва да се испуща оть спускателнпя злбо.ць.
Прьгл4двание отд^лнит^ части на пушката 11,Ьвьга не трЬбва
да има никакви повреди, които м оглть да поврЬдьътъ точностьта на
стрелбата и да нап])авятч, нейното употребление опасно за етрЬлеца.
Т я требва да се прегледна щото отвънъ да не.ма удари, пукнатини и
рлж да, което най-често с-e явява подъ гривните и вь съприкоснове­
нието съ ложата. Мушицата не требва да сс клати и ако е истрита
повече оть 1 м. м. тя се заменяна. М ерната дъска не требва да е при-
крпвева и крайщата да действуватъ енергично. Канала се прегледна
съ особенно огледалце, ако такова има, като се насочи противната му
страна къмъ светлината за да може да освещава всичките му точки.
Ц Ьвьта и канала трЪбва да б л д л т ь еъвьршепно прави. Го л е ­
мата кривина на канала може да се забелЬж и лесно при o r .itда на с в е т ­
лината, защото по-високата часть закрива часгь отъ канала. Малката
кривина тъй слщ о може да се забелЬж и и оть неопитно око. Вьобще
кривината на цевьта може да се провЬри съ помощьта на единъ стру-
ненъ л л к ъ , който се състои отъ следую щ ето: свободния край па една
струна се прекарва п резъ ц евьта и следъ това ее провира презъ една
дупка на др. край на ллка, като се прикрепя съ една клечка. ЦЬвьта
се поставя на една подпоркз, а л л к а се поставя да виси и се гледа въ
посоката на струната допирали тя по всичката новьрхность на канала,
в ь противенъ случай, тамъ гдето не допира, тя е прЬкривепа; за да
се провери по всичките посоки, ц евьта се вьрти около осьга. Ако кри-
вивната е незначителна и полегата, то сеиката на струната по всичката
дължина нема да блдс еднаква, въ изкривената часть ще да се по-
кавва по-дебела.
Искривяванието на ц евьта може да се узнае още и съ едпнъ
стоманенъ цилиндръ, който е д ъ лъ гъ 300 м. м. и има диаметръ на 0,02
 127

м. м. iio-малъкъ отъ калнбра. Цилиндра ще да се спре само гдЬто ц-Ьвьта

е крива.
Искри вя вани ето иа ц-Ьвьта най много се случва в ь прЬднята
ч а с т ъ ; кривата цЬвь трЬбва да се испраща. за исправлепие.
Калнбра на канала за употрЬбленпе па служ 1а трЬбва да бжде
въ прЬдЬлитЬ от-ь 7,95 до 8,35; калибромЬра 7.95 м. м. трЬбва да прЬ
мипава прЬзъ канала, а калпбромЬра 8.3,'), ако закача стЬнптЬ на ка­
нала отпрЬдъ или отзадъ, то цЬвьта се бракува.
Полетата и дълбочината на браздитЬ трЬбва да не ел истрити;
тЬ се провЬрякатъ съ калибромЬри съ и статии отъ които нормалния е
8,35 а максималния 8,75; Пьрвия трЬбва безь прЬпятствие да прЬми-
нава, а втория да не захваща в ь устата на цЬвьта.
Ири чистението да се гледа да нЬма нечистоти, вънкаш пи тЬла,
ржжда и изгори, нъ не трЬбва да се иска щото тя да блтде лъскава до
блЬсъкъ, напротивъ много по добрЬ ще б«ъде да има матовъ блесъкъ
отъ колкото да се пзльсква.
Новата рл*жда трЬбва съ оиредЬленитЬ способи да се исчаства
полсчка и постепенно. Браковалнпя голЬмъ калибръ при приемапието
на пуш китЬ е 8,05 м. м. който не трЬбва да влиза отпрЬдъ или о т ­
задъ въ канала. Малки слЬди отъ стара ра^жда раковини, пятна, изгори
и др., които не закачатъ краищата на браздитЬ и полЬтата може да
оставатъ безъ исправление, нъ тЬ трЬбва най-внимателно да се изслЬд-
ватъ и ттедостатъцитЪ да се впш патъ въ пмЬющата се книга
Ако полетата елг» истрити и л гл и тЬ сж. поврЬдени, то пуш ката
трЬбва да ее ировЬрп вь стрЬлба и въ неудовлеъворителни случаи, тя
се пращ атъ да се неправи, ако е възможно, а въ противенъ случай се
бракува.
ЦЬвитЬ безъ особенпп поврЬди, нъ съ неудовлетворителна стрЬлба
трЬбва да се праща иа иоправление и испитвание съ стрЬлба.
Поддутостьта въ канала се показва, ако не е голЬма, въ видъ на
тъмно колело; ако е голЬма. цЬвьта се боа icy ва, а ако е малка безъ п у к ­
натини и не врЬдп на точностьта на стрЬлбата, то пуш ката остава
• на служба.
Къ патронника не трЬбва да нма дълбока ржжда, раковини
и драскотини, попеже разширенията на гилзата ще да прЬпятствуватъ
на екстракцията; такива цЬви трЬбва да се исправляватъ. Задния обрЬзъ
на цЬвьта трЬбва да б,т.де безъ драскотини и перпендикуляренъ на осьта.
Затвор на та кутия да не може да се отвьрта сь най-гдлЬмо усилие
на рлката, тя стои пра вил по само, когато рЬзката отъ нея съвпада съ
рЬзката от-ь цЬвьта.
По кутията не трЬбва да има драскотини, удари и други, които да
ир-Ьчать на движението иа затвора. Рлглсди пукнатини, удари и други
подобни, които отелабватъ кутията трЬбва да се исправляватъ или да
се бракува пуш ката.
128

Спускателния механизмъ безъ никаква нужда не се отдЬля, н =

прЬгледва се отвънъ да нЬма драскотини, пукнатини, ржжда и др.
Въ частитЬ на затвора не требва да има пукнатини, драскотив
ржжди п др. които го отслабватъ или прЬиятствуватъ на движеният .
му. Язика съ пукнатини и въ двата улея, а даже и съ отчуивавия н .
единия му ж гълъ може да се остави на служба въ мирно вр-Ьме, нъ з.
ьъ военно вр-Ьме тр-Ьбва да се зам-Ьняватъ съ здрави отъ запаснитЬ,
Иехвьргача тр-Ьбва да има нуж дната пжргавина, да н-Ьма иовр Ьдй и да
е исправенъ.
ЧаститЬ на магазина тр-Ьбва да се прЬгледватъ да н-Ьматъ по
вр-Ьди и въ случай тр-Ьбва да се исправляватъ или зам-Ьняватъ своевре­
менно. Л ож а съ гол-Ьми пукнатини и утънена въ шийката се бракува
Пукнатини не по-гол-Ьми отъ 80 м. м. седопущ атъ въ приклада и от-
ирЬдь и отзадъ на гнЬздото за магазинната кутия, и вч> посоката на
улея. Въ гн-Ьздото на опашката на кутията иукнатинит-Ь до 30 м. у.
се тьрп ятъ ако не сж по дълбоки огъ гн-Ьздото за у пора Д опущ а е-
пукнатина на ложата от-ь прага на долнята гривна иа 60 м. м. отъ
къмъ приклада. Всичкит-Ь пукнатини тр-Ьбва да бждатъ заклинени съ
дьрпени клинове. При ребрата на ложата могатъ да се иравятъ заклц-
нявания само ако не дохаждатъ по- низко отъ улея на ложата.
Ложи съ и кривени улеи се испращ атъ за исправленис; ако ли
искривявапнето е гол-Ьмо тб тия се считатъ за негодни. Ако жглитЬ на
приклада сж отчупени, то т-Ь могжтъ да се испращатъ за испрявлениг
съ заклинвания, ако дълж ината не е но голъма отъ S0 м. м. въ иосо-
ката на шийката.
ПриборитЬ и принадлежноетит-Ь тъй сжщо тр-Ьбва внимателно да
се пр-Ьгледватъ за да н-Ьматъ повр-Ьди. Всичкит-Ь повр-Ьди ги отслабватъ или
ставатъ вр-Ьдии при употрЬблението.
Ножа не тр-Ьбва да има ржжди и пукнатини и прибавки за ос-
тръгвание на острилото, ножнята трЬбва да е чиста и не счуиена.
ДЗ'икитЬ за витлата на дьрвенитЬ части, ако сж разширени, мо­
гж тъ се поправятъ отново, като се заклинватъ и се заклейватъ прЬд-
варително въ четвъртити дървени пъртове.
ВсичкитЬ витла трЬбва да иматъ правилна нарЬзка, неповрЬденъ
прорЬзъ за завитлюванието и въобще да нЬматъ нЬдостатъци, които ги
правятъ негодни.
Пр^гледвание карабината Манлихеръ се прави по сжщия на­
чинъ. О тъ механнзмптЬ трЬбва да се изискватъ сжщитЬ добри условия:
причивптЬ иа неправилноститЬ въ механизмитЬ се опрЬдЬлятт», като е
познава добрЬ тЬхното взаимно дЬйствие и положение.
Пр^гледъ На ббрданън® 2- ПрЬглежданието на пуш китЬ оть систе­
ма берданаЛ§. 2 е иодобно на приглЬжданието на пуш китЬ Манлихер ь. Вей :-
китЬ части трЬбва да бжджтъ чисти, бевъ ржжда, пукнитини, удари п
др. ОсвЬнъ казаното при общия ирЬглЬдъ тр-Ьбва посоката на щика д<.
 129

сочи въ приклада, да пе се клати и да не блще скьсенъ повече отъ

12, 5 м. м.; къ противеиъ случаи се бракува. МЬрника да блкде чвсть,
рамата права съ ясни деления, Стойките добре прикрепени, хомутчето
да се дьржп на м Ьстото сп съ триение; ако триенпето е отслабнало, то
хомутчето се чука съ малко чукче по вънпш ата страна на пластинка­
та, догдгЬто се получи достатъчно силно триение. П руж ината да държи
мерника здраво и устойчиво, мушицата ако е истьркана повече отъ
0.75 м. м , се бракува.
Въ затворния и спускателния механизъмъ не требва да има н и ­
какво препятствия, което происхожда отъ нечистота, удари и пскривя-
ванпе на частите.
В ь затвора ударника трЬбва да се показва толкова навънъ що-
то да ирЪминува свободно презъ дълбокия прорезъ на отвьртката и да
пе прилшнава п резъ малкия ii прорезъ; бойната главичка да не се кла­
ти никакъ. Т р и г ъ л н а т а призма на ударника да влиза въ изреза на
бойната главичка и да блде съ правилни и чисти повърхности за да
не прЬпяетвува на завьртвамието на стьблото. МЬжду трд>бката и опа­
ш ката на стьблото да има просвЬтъ до 0 5 м. м.
Мапдалцето да не бгьде искривено и да има свободно движение
надолу и нагоре, като не прЬнятствува на издьр и ванието на затвора и
на спущашхето па трдчбката; кученцето требва да си издава зъбеца
нагоре за да закача за застъпите. Когато зхбеца е въ предпазителния
прагъ, спущапието да не е в7,зможно; а когато се задьржа въ бойнпя
застддпъ то да се пзпскува само умерено налягание sa спущапието. Си
лята за спущанпето на ударника требва да бжде около петъ килограм-
ма, което се проверява съ тяж еетьта на пуш ката, като тая се увисне
на спуска i'i Отражателя с.ъ задьржката треба да се издаватъ нагоре
въ кути ята за да задьрж атъ всекога затвора и да отражава гилзата.
Иехвьргача требва да бжде пружинесть и при натисканието на кука­
та да влиза п излиза отъ гнездото сн; здхбеца требва да бжде
здравъ и остаръ, а пружината му да има достатьчна ньргавина и да
обхваща топчето на иехвьргача.
Ц евьта не требва да блще ио-къса отъ 54 м. м. отъ нормалпата
и дължина, която е 832, 5 м. м. Канала не требва да бдще засвпнцо-
ванъ, което се получава отъ крушума, когато канала е р&ждясалъ и
нма неравности; Засвинцованата ц евь дава не добра стрелба, заради
това требва да се нспраща за направление. Прегледваннето на др. от­
делни части и на ложата, техното исправление и бракуванне става ка­
кто и въ пехотна магазиина пушка.
Ир^гледъ на револвера. Револвера се п]>егледва събранъ и т р е б ­
ва всичките негови части при разните движения да се движ атъ пра-
вилно безъ заиирание. Закопчалката требва да има нуж дпата пьргави­
на и плътно да обхваща Стойката и да не позволява отваряние на ре­
волвера; отъ друга страна не требва де б<ъде п твъ р д е силна за да
17
lo O

затруднява отварянието. Барабанната задьржка да не пр-Ьпятствува на

вьртението на барабана. Ц евьта не тр-Ьбва да бжде по-къса отъ 1й0 м.
м. Рамката не требва да се клати при шарнпра защото ще да се ио-
лучаватъ много осЬчки
Барабана не тр-Ьбва да се клати встрани по сжщитЬ причини
това се явява, когато главичката на долнята барабанна задьржка е по
малка отъ гн-Ьздото в ь барабана иди иъ кь се клати. Барабана не тр-Ьб
ва да се клати и въ посоката на осьта, просвЬта м-Ьжду ц-Ьвьта и ба­
рабана не тр-Ьбва да бжде повече отъ 0.25 м. м. ПЬтлето тр-Ьбва безъ
особенно усилие да се запъва на прЬдпазителния и на бойния застжпи
и при закачанието на кучето да се чува единъ ясенъ звукь. При за-
пъванието на иЬтле-го барабана да се завьрта свободно отъ барабанния
вращатель и по начинъ, че ср-Ьщу жилото да дохожда осьта на слЬду-
ющня каналъ
IIри завьртванието на рамата вращ ателя на зжбчетото колело
тр-Ьбва да го завьрти н да извади иехвьргача навънъ, когато вращ а­
теля уирЬ въ прЬлива, то иехвьргача да се повърне на мЬстото си.
Изважданието ще да бжде трудно, ако цилиндра или прьчпцата (рейка­
та) сж иекривени; то ще бжде невъзможно ако пружината на вращателя
е еъвсЬмъ слаба и не може да завьрти колелото. Възврмцанието ще
бжде невъзможно, ако не може да се откачи вращателя или ако закач­
ката неможе да закачи топчестия край на пръчицата-
ОсЬчки се случа ватъ още отъ недостатъчно издаванпе жилото
на пЬтлето, отъ трнението на пЬтлето въ стЬнигЬ и дупката, х^дЬто
то минава, това се случва и когато пЬтлето е изкривено.
Пазение ржчнит^ оржжия- О ръж ията трЬбва всЬксга да се
п азять въ пълна пеправность и бойна готовность. Колкото по неблаго­
приятни сж условията, толкова по голЬмо и често внимание трЬбва да
се обръща на спазванието. Въ наставлението за стрЬлбата часть II г л а ­
ва IV* сж. дадени нЬкои указания за спазвани© на оржжпята при раз-
нитЬ условия в а службата.
СпорЬдъ тия указания войника е отговорника за неправилното
сиазвание на дадената му п у ш к а ; той трЬбва да взема между другото
и елЬдующптЬ мЬркп.
1-о Ежедневно да нрЬгл-Ьдва пуш ката си п да я намазва лекичко съ
маслена кърпичка.
2-о Веднага слЬдъ заврьщанне отъ учения да нрЬгледа, почис­
ти и тури оржжието на м-Ьстото му.
3-о При влизанието отъ студено въ по-топло мЬсто пуш ката се
нспотява за това слЬдъ малко стоение в ь помЬщението тя трЬбва да
се истрнва и да се намазва.
4-о Д а се не спущ а ударника безъ учебенъ патронъ, понеже се
развалятъ частитЬ на затвора.
 1S1

5-о МЬрника да стои на стдшалцето за постояненъ мерннкъ; въ

берданата 2 хомутчето да е сьс-Ьмъ спуснато и рамата да е пова­
лена.
Затвора да е затворенъ и ударника спуснатъ. П уш ката безъ осо-
бенна нуж да да се не подпира върху ст-Ьнйта, особено когато е съ ножъ
иди щ икъ. Никога да не се спущ а мерника безъ да се свиятъ предва­
рително крилата.
Зап ретява се развитлюванието витлата на спускателния механи-
зъмъ съ ц ель да се облегчи спущапието на спукателя, понеже причин-
яватъ развала на механизма и причинява неочаквани изстрели. Да не
се позволява запушванието на цевьта отпредъ или отзадъ съ парцали
пли друго, защото прпчиняватъ р&жда и прп изстрела, ако не се извад-
ятъ, раздуванпе на цевьта.
Да се пази отъ ударп испущ анпя и др подобни, защото се при­
чиня ватъ важни повреди.
В ь лагеръ, походъ, на маневрите и въ карауль войника требва
да обръща нан гоб-Ьмо внимание за чистотата на пуш ката сщ тон т р е б ­
ва да има съ с-Ьбе сп сухи н намазани чисти парцали за да се почис­
тва своевременно после дъж дъ н при влизанието, отъ студено на топ ­
ло место.
П у ш ки те се дьрж атъ в ь казарменното помещение на в о н н и ц и т Ь
на удобно устроени пирамиди, а револверите сгь окачени на куки. При
мнение помещението всичкото орждгсие требва да се изнася иавънъ.
При квартирно распо ложе ние на войниците пуш ките ще трЬбва
да се окачватъ на стената или на таваня; т е требва да поставятъ
пуш ките си настрана, гдЬто никой да не гн закача, да не се праш атъ
и да бмдлхтъ на сухо и ви ;но мЬсто. Вь тЬзи случаи началниците
требва лично да проверяватъ какъ се пазятъ оржжията.
Въ лагера пуш ките стоятъ на пирамида около средията под-
иорка на палатката или бараката.
Въ полето иуш ките се дьрж атъ въ рогачи и се прочистватъ
по често.
При пренасянието на пуш ките или въ походите всеки войникъ
никога не требва да носи на рамото си повече отъ една пуш ка. К о га­
то пуш ката се носи п резъ рамо на презрамния ремъкъ предпазителя
требва да бжде зам етнатъ. Въ кола не требва да се поставятъ пуш ки­
т е меж ду други те предмети; войника требва да я държи между кра­
ката сн. Когато стане нуж да за иринаеанието неотделно пуш ки въ ко­
ла, т е требва предварително да се обвнятъ въ некой мекъ платъ.
П уш ките отъ неприкосновения запасъ трЬбва да се пазятъ на­
мазани съ чиста нефтяна мазь и поставени въ особенни сухи помещ е­
ния на пирамиди заедно съ п р естр ел ки те имъ мишенкп. Затворите въ
бердановските пуш ки се дьрж атъ отворени, а въ манлпхеровите затво­
рени. Бойната пружина не требва да б&де запъната. З а да се прЬдиаз-
17*
132

ватъ T isu пушки отъ прахъ могатъ да се покриятъ съ платнеиъ пок

рнпъ по начинъ щото да не допнратъ до п уш ки те.
Средства за чистениа и мазание пушкитЗз- 3
шкитЪ се у аотребяватъ: парцали, калчища, клечки, газъ, несолена лой
и нефтяна мазъ, пречистено дървено масло и олеонефть
П арцалите и кълчищ ата трЬбва да бждатъ сухи ч и с т и отъ прахъ
и др. пр-Ьдм-Ьтн, които могжтъ да подращ атъ и повр-Ьднтъ частите
К л еч к и те се правятъ заострени сиор'Ьдъ нуж дата за чистенпе на раз-
nuT’b прорЪзи.
Газъ (петроль) се употребява за pas атЪкау вани я на барутн и те ос­
татъци п за чистение на ржждагя; намазванието на пуш ката съ газъ се
позволява само за затвора и то ако газъ тъ е «гастъ.
Лойта може да се употребява за намазвапие на пуш китЬ, нъ тя
требва да бжде несолена и пречистена. Лойта огъ продажбата обик­
новено е нечиста а е прЬмесена съ разни вещества. За прЬчнствание
лойта се поставя въ едпнъ глечосанъ ссждъ съ малко количество вода и ги
съгрспатъ на слабь огънь, догдето начене да ври; тогава твърдите
предмети се л тайватъ на дъното, а други те излизатъ въ видъ на п я ­
на отгоре на повьрхностьта, която требва да се отбира съ лъжица.
С ледъ като престане повявяванието на пяната, лойта се прелива въ
д ругъ ссждъ безъ утайката.
Дървеното масло се употребява за намазвапие частите на за т ­
вора, магазина, предпазителя и въобще на тЬзи части, конто сж изло­
жени на тьркание въ време на движението. Дървеното масло трЬбва да
се пречиства, защото обикновенно съдържа пода, растителни и др. при­
меси, които сж вредни за метала. За п ре ч нет в ан ието на маслото вземать
около едипъ килограмъ отъ него и го ту р ятъ в ь глечосанъ глиненъ
ссждъ; растопяпатъ около 1,5 кил. гр чистъ тсрутумъ н го влива гъ въ
ссжда. После 24 часа изваждатъ крушума, растоняватъ го и го вливатъ
повторно въ ссжда, като и отретять тази операция, маслото се пречис­
тва и добива прозраченъ звленоватъ ц ветъ
З а да се провери доброкачественостьта на дьрвенното маело, вли­
ватъ извЬстио количество въ едно прозрачио шише и следъ това го
расклащатъ за да се образуватъ по повьрхноетьта му мехурчета, които
ако нзчезватъ бързо то е добро, а ако се държат ь продължително, то
има призИсъ отъ леняно, маково или др. масла.
Намазванието на механизмите съ дървеното масло тр Ьбва да ста­
ва съ едпо маслено парцалче, което да не оставя капки и изобиленъ
слой по повърхностите, което при наирашванпето, замръзванието н др
под. затруднява и ирепятствува 8а доброто действие.
(*) Газътъ пе ее сгжстнва и не замръзва прп доста ниска температура —
15и н. той въ продажбата обикновено е нечнеть н съдържа свободпи киселини За
прочистюванпе па газътъ вземать около 500 грама и го смЬсвать съ 10 грама не-
гасепъ варъ и се остава да цр-Ьнощува едно денонощие. Чистия газъ е безъ мирт*
ма и като со разагЬсн съ чиста вода той не измЪнява цвЪта иа дак.мусовата книга.
 133

Нефтяната мазъ се употребява за намазвание металическите

повърхности на оръж ията отъ неприкосновения ванасъ, съ което се п ред­
пазвате въ продължения на една година. Маслото въ голЬмо количес­
тво има тъмно зеленъ цвЪтъ. То н^ма никаква ммризма става редко
при 30° ц. и се сглставя ири 20°.
Нефтяната мазь не требва да съдържа свободни киселини; за
да се провери това. зема се отъ нея около ‘/« КГР* и се ТУРЯ в ь еДН0
ш тн е, гдето се влива чиста врела вода, като ее разблъска сместьта,
мазьта се раетопява и поел Ь това изливатъ водата. Синята лакмусова
книга въ растопенага мазъ не требва да ивменява ц е в т ъ т ъ си; ако
книгата почервенее, то тя има свободни киселини и по никой начинъ
не требва да се употребява за смазка на оръж ията.
Псфтяпата мазь не трЬбва да съдържа твърди минерални вещест­
ва; за опитванието на това туря се малко количество въ една стъклена
чаша и се потопява въ ссд»дъ сь вода, която ври постояпно. О тъ топ­
лината мазьта се разтопява п тя не требва да отпуска на дъното ни-
какви *утайки.
/
Нефтяната мазь не требва да съдържа въ себе си примеси отъ
растителни и животни тлъстини. За да се провери това поставя се мал­
ка часть отъ мастьта въ единъ ссждъ, която ври въ продължение на 5
м и н у т и съ едкий натрий (10 части сииртъ и една часть натрии).
После това въ състава се влива малко количество вода, която
после се отлива и се смЬсва еъ малко количество разрЬщ на сЬрна или
солна киселина. Ако въ мазьта не е имало тлъстини, то отлетата вода
ще да бжде прозрачна.
Нефтяната мазь требва да се разтила по намазааата повьрность
въ тьнъкъ и равенъ слой,
Олеонафта е минерално масло, което предпазва металическите
повърхности отъ рлг.жда; то требва като се налее въ едно шишенце и
се остави нЬколко време въ покой да не пзменява цвЬта и да не об­
разува никаква утайка. Прп отварянието иа стъклото може да се почу­
вствува една малка терпентинена меризма. нъ сдедъ 4 —5 часа стояние
тя не треава да се усещ а повече. Ц вета на олеонафта въ стъклото е
протокаленъ.
При пипанието на маслото съ ирьс-тие, то требва да блде масля-
нисто, да не прилепва и да не съдържа твърди частици.
В ь маслото не требва да има нито кисела, нито основна реакция.
Псиитванието става сь синя и червена лакмусова книга, които не т р е б ­
ва да м енягъ ц вета си. Ако има кисела реакция то синия ц в е т ъ става
червенъ. а ако има основна реакция, то червения става синь.
Ва епнзванието на оръжието требва постояно да се п реглед ­
на п своевременно да се чисти и памазва отново.
Олеонафта е едно отъ нан-добритЬ маела за оръж ията, нъ когато
е чистъ. Той друдно може да се очисти отъ парафина и затова често
134

пати затвърдява и образува кора на намазаната повьрхность; това об­

стоятелство е особено незгодао за затворния механизмъ, защото негови
тЬ части трЬбва да се намазвать сьвсЬмъ слабо.
Главните разрушители на оръжията е ръждата, която сг-
причиняьа отъ атлюсферата, от ь влага га, отъ барутнитЬ оста съци и дру­
ги окислителни вещества; разрушение се причинява още оть присът-
ствието въ канала на. цЬвьта и въ механизмитЬ на вьнкаш ни тЬла:
неправилнитЬ дЬйствие и обръщания съ иуш ката и механизмитЬ и най-
иослЬ често зглобявание, разглобявание, арЬкалено чистение особенно
съ непозволени срЬдетва и чрЬвмЬрна смазка.
Ьарутпия остамъкг, ако остане продължително врЬме въ канала,
затвърдява въ стЬнитЬ и окислява метала. З а нсчисгванието на затвьр-
дення нагаръ канала се прЬмива съ горЬща вода, за тази цЬль на чи-
стилката се павиватъ чисти кълчища, натопя ватъ се в ь горЬщата вода
и, слЬдъ като се истиека водата, пъхва сс отъ устата на ц-Ьвьта и се
прокарва по цЬлата н дължина. Задния край на цЬвьта трЬбва добрЬ
да е затикнътъ, кълчищ ата се промЬняватъ и дЬиствието се повтаря.
догдЬто кълчищ ата почн ътъ да оставатъ чисти. СлЬдъ това канала се
протрива и отъ двЬтЬ страни съ сухи кълчищ а, догдЬто не остана
никаква влажность.
Гуяждата се появява въ видъ на червени пятва, коиго бързо се
распространяватъ въ дълбочина и по повьрхностьта. Ако ръж дата е
нова, то за изчис-гванието й ръж дясалата повьрхность се намазва съ
дървено масло или газь и се оставя да сЬди 2 — 3 часа въ топло мЬс-
то; оть това ръж дата отмЬква и ее иетрьква съ парцали или кълчища.
Това срЬдство може да се повтори нЬколко пъти , догдЬто се изчисти
ръж дата. Лко ръж дата е стара и не може да се нечисти съ това
срЬдство, то тя се почиства въ оръжейната работилница гдЬ­
то се уничтожава ио слЬдующия начпнъ: Исчисгва се на сухо и се
смазва ръж дясалата новьрхность обилно съ отцедиа киселина (ако тя
е въ канала, намазванието става съ навити кълчища на чиетилката).
О тъ дЬиствието на киселината ръж дата отмЬкви и се отдЬля отъ ме­
тала съ иетрипание, като оставя тьмяи слЬди или пъкъ вдлъбнатини
направени отъ ръж дата. И като се нечисти ръж дата чиетението съ от-
цедната киселина се ирЬкратява и се иромиватъ намазанитЬ повърхнос­
ти съ вода размЬсепа съ иоташъ (една чаша вода съ една чайна лъж и ­
ца поташъ). СлЬдъ това повьрхноститЬ се истриватъ съвършено добрЬ
съ сухи кълчищ а и се намазватъ сь олеонафтъ или по дсбрЬ съ неео-
лена говЬжда мазь.
ТьмнитЬ пятна отъ р ъ ж д ата не врЬдятъ на стрЬлбата. по дъл-
бокитЬ слЬди отъ нея въ канала на цЬвьта указватъ влияния, както
на стрЬлбата, тъ й н па исправното дЬйствие на пушката.
Уничтожаванието дълбокитЪ слЬди въ канала на цЬвьта се извьр­
шва въ артилерийския арееналъ чрЬзъ фришование.
 135

Фришованиетосе прави още и сь ц-Ьль да се исправятъ еграгшгЬ на

ряздит-Ь, ако по п-Ькоя причина се аобити или жглит-Ь имъ сж отъ пени.
О тъ фришованпето канала на пуш ката се уголемява и правятъ п у ­
шката неточна, заради това тр-Ьбва да се прави въ крайни случаи и то
еобенно въ путкит-Ь манлнхерь.
Ц-Ьвьта на бердановскит-Ь пушки отъ ириежтствието иа ржжда,
наг&ръ и др. се зясвинцова понеже круш ум ятй й при пр-Ьмипаванието
:ю канала оставатъ слой или малки капки отъ себе см; по-силно заевин-
цования каналъ вр-Ьди на стр-Ьлбата, заради това неговото исчис гвааие
г необходимо, за която цйль се прави свинцование.
Фришоваяие- За фришованието набраздената часть въ канала на
цЬвит-Ь служи, снабдената съ стоманени р-Ьзци, фрншовплна дьрвена
ирьчица, която съ краищата си при работението се навитля на стома-
ненъ прьтъ.
Ф рипювалната пръчица е цилиндрическа съ дължина обикно-
венно отъ 25—30 с. м. и дебелина незначително п6-малка отъ калпбра
на ц-Ьвьта.
РЬзцит-Ь, направени отъ твьрда стомана, сж расположени симет­
рично по ср-Ьднята часть па пръчицата и поставени противоположно
едипъ на други. П рьчицата по срЬдата, надльж ь е разрЬигла съ
•гоето се пр-Ьдава пружинность на р-ЬзцитЬ. Р-Ьжущата часть на р-Ьзцит-Ь
е овално запилена но радиуса на канала на ц-Ьвьта снабдена съ рЬдъ
зъби. К зцит-Ь точно с л расположени по направлението на дължината
на браздит-Ь.
За направлението на фришовалната пръчица въ канала на ц-Ьвьта
луж атъ дв-Ьт-Ь куршумени гривни, които с л отл-Ьти отъ двЬтЬ страни
къмъ краищ ата ва прьчицата, а сампт-Ь краища с л снабдени съ по една
si-Ьдна навптлена тржбичка.
Фрпшованието ка ц-Ьвит-Ь се извършва по сл-Ьдующий н ач и п ъ :
Ц-Ьвьта, която подл-Ьжи за фрпшование, прЪди всичко тр-Ьбва да
се констатира да ли канала й е правъ, сл-Ьдъ което се затЬга вь осо-
бенео направенъ за тази цЬль приборъ, или — вь тезгяхнигЬ стиски
въ дьрвенл закладки. На стоманения прьтъ се нахлува желЬзна гривня
ь витло и ирЬдпазителна направляюща гилза Сл-Ьдъ това се
пров-Ьрява правилното положение на р-ЬзцитЬ въ фришовалната
- рьчица, навитля се края иа стомапепия прьтъ въ една отъ м-Ьд-
нит-Ь тржбички па п})ьчицата, намазватъ се съ дьрвено масло р-Ьзцит-Ь
п ку pray мен ит-Ь гривни и се вкарва прьчицата въ канала отъ заднята
часть нз ц-Ьвьта. За ограничение ио-нататъшното движение на прьчи-
:ата напр-Ьдч. служи желЬзната гривня, която се затЪга съ витлото си
г: мъ пръта, а ограпичванието на движението назадъ се мзвьршва по-
• ■Ьдствомъ ремъкъ, които се пр-Ьвьрзва за дрьжката на прьга и етиекит Ь.
Движението на стоманената пръчка напр-Ьдъ и назадъ въ канала
. ц-Ьвьта се испълнява най-внимателно и то въ пъленъ ходъ; при
136

това отъ време на време тави часть отъ фрштювалвата пръчица, коят
се издава отъ обривит& на ц евьта се прочиства съ парцали или къл
чшца, а самите рФвци се ивбрьсватъ съ четка и се намазватъ съ дър­
вено масло. Фрипювапието се продължава докато се прокарать всич­
ки те бразди; при положението ка едпи н сл щ и резци, и попе дока:
се направи недостатъка безвр-Ьденъ за точностьта на стрелбата.
А ко при фрищованието се почувствува че пръчицата отива слаб
и р езц и те повече не ръж атъ, то се подлага подъ т£хъ тьнка книжка,
съ което се подигатъ на известна величина. IIодр-Ьзванието на браздитЬ
не требва да се продължава въ самата теона часть на патронника.
Когато е нуждно да се фришова кавала на ц'Ьвьта само въ едн
късо м'Ьсто, наприм-Ьръ, когато ц евьта е ударена отвъпъ съ H'feKoe твърд
т^ло и отъ това се е образувало въ канала подигната отъ метала нъп-
чица, то въ такъвъ случай се туря само единъ р-кзець на пръчицата
а въ противоположното гнездо се туря мЪденъ рЬзець безъ зл\би.
Фришованието требва съ голЬма прЪдпазлипость да се извьршва.
да се внимава да не би силно да се надращ атъ полята пли браздите
отъ резц ите, да ве се вдА лбятъ чрезмерно браздите, да не се уве­
личи калибра повече отъ определения допускъ и да блхде равном^ренъ
по цЬлата дълж ина на канала. Колкото се може по-често да се про­
верява калибра съ калибромерите п да се преглежда исправляеми.
недостатъкъ.
Фрпшовалната прьчица требва тъй с а щ о да се преглеж да чес г о
въ време на работа, да не би р езц и те да са се расклатили въ пгЬздат,
си, да с а д о б р е намазани, да не с а счупени и ли затАненн, а с а що п
курш умените гривни да не с а значително истъркани.
За да се унищ ожатъ драскотините, получени отъ р^зцитЬ в-;
канала па цевьта, а с а щ о да се предаде ио-гладка новьрхность на к а ­
нала, требва обязателно ц евьта следъ всеко фришованне малко и.::
много да се проевннцува.
Свинцование. Свинцованието, или равномерното иротривание к-
нала на ц евьта съ наждакъ, се извьрш ва посредствомъ стоманенъ црьтъ
върха на който е изостренъ четирестраино и А глите му насочени въ.
противоположни стпанн за по сигурно дьржени^ на кургаумения цд-
линдръ.
Отлнванието куршумения цилиндръ на стоманения прьтъ се прав*
по слЬдующия р ед ъ : нахлува се на пръта ж елезната гривня и наира-
вляющата предпазителна тржбичка; о т с т а п я се о ть вьрха на прь~
10 —12 с. м. и се навива кълчища толкова, колкото съ известно у сил -
да влиза първия въ канала на цевьта; проверява се канала на цЪвът
която ще се свинцова, да бАде безусловно нранъ, вкарва се прьта въ
ц евьта отъ заднята часть и се дотиква напредъ толкова, колкото л»
се равни вьрха на прьта съ обреза на цевьта . НагрЬва сс следъ тоз»
п редната часть на ц евьта на огъня, колкото може да трае рАкат*
 л

137

дьржи се вертикално съ рлка, обута въ кожена ржкавица, пли се об­

л ага на нЬкой прЬдмЬтъ, и се пзлЬва въ ирЬдня-га часть добрЬ расто-
пенъ курш умъ.
СлЬдъ като нстнне цЬвьта, послЬднята се зат-fera въ особенъ при-
боръ пли въ стиски съ дврвенп зис^адки и се прокарва прьта нЪколко
тьъти по цЬлил каналъ; изважда се прьта изъ канала и се отстраня-
ватъ навпти-гЬ по-рано кълчища. ПрЬглЬжда се слЬдъ това куртум ен и я
цнлиндръ, като се обръща внимание, щото отпечатъците му по в ъ з­
можности да б ж д л тъ отчетливи, да не се клати около прьта или ио
дълж ината му и да нЬма по него куфипи пли незапълнени мЬста отъ
куршума.
Самото свинцование се състои въ слЬдЬгощето: Вкарва се кур-
шуменпя цнлиндръ, предварително намазанъ съ дървено масло, отъ за^-
нята часть на цЬвьта и се искарва отъ образа, като се показва ц и ­
линдра само около 3/4 отъ цялата си дължина и притяга се слЬдъ това
желЬзната гривня съ витлото си на прьта, съ което се ограничава дви­
жението на послЬднпя повече назрЬа;ъ. З а ограничавание движението
назадъ на прьта служи ремъка, които се прЬвьрзва за дрьж ката на
прьта и къмъ прибора или стискитЬ.
Тази часть отъ цилиндра, която се показва отъ предния и за-
денъ обрЬзъ на ц евьта, се намазва съ дървено масло равмЬсено съ си-
тенъ наждакъ, прекарва се цилиндра по канала, no-напрЬдъ повече по
тЬзи мЬста, гдЬто трудно се движи и послЬ се предава пъленъ ходъ
на прьта съ цил 1ндра.
Свинцованието се продължава, докато се направи недостатъка
бевврЬденъ за точностьта на стрЬлбата п докато се получи равномЬ-
ренъ калибръ, който се проверява съ прокарванието въ канала на кур
шумено топче, което, вкарано съ усилие, трЬбва да преминава равномЬрно,
безъ скачки, прЬзъ цЬлия каналъ на ц-Ьвьта. Канала на ц-Ьвьта не тр-Ьбва
да се свинцова много съ цЬль да се прЬдаде блЬстяща повьрхность на
канала, или да се унищ ожаватъ и най-малкптЬ драскотини и др ; а до-
етатъчно е, както се кавва и по-горЬ ако се поправи недостатъка без-
врЬденъ за стрЬлбата.
ОбязанноститБ на началниците за прегледвание оръжията.
КомандирнтЬ на отдЬлнитЬ части трЬбва да считатъ sa свои права и
непосрЬдственна обязанность да взематъ всичкит-Ь необходими мЬрки sa
доброто спазвание на оръж ията; тЬ трЬбва да правятъ слЬдующитЬ
расио 1)Ьждания: 1-о за да се има въ ротитЬ, еекадронитЬ и батареитЬ
постоянъ ц бдителенъ надзоръ; 2-о щото дслнитЬ чинове да знаятъ и
да съблю даватъ правилата установени за разглобяванието, чистението,
намазванието и сглобяванисто на оръжието си; 3-о щото поврЬденитЬ
ордмкпя да сс испращатъ тутакси за нсправленне вт. полковитЬ рабо­
тилници; 4-о щото полковата работилница да исправлява съ опитность
позполенитЬ псправления, а за другитЬ веднага да докладва за испра
щанието имъ въ арсенала. 18
138

РопьпитЪ командири сж главните отговорници за състоянието на

оржжията, които се числятъ въ ротата. Т е сж длъжни да дьржатъ
оржжията си въ пълна бойна нсправноетъ, което се достига съ неу­
морно наблюдение за нспълнение на всичките предписания за спазва-
нието на оржжията.
Ротния командиръ самъ приема оржжията, които се отпущ атъ съ
заповедь по полка. Той требва ио-често а най малко веднажъ въ м е­
сеца да преглеж да всичките или по неколко пушки отъ всеки взводъ:
той води и описъ на оржжията и припасите въ такъвъ видъ щото да
може за всеки екземпляръ да се иматъ най-точни еведепия за датата
на приеманието въ ротата а главно за иснравностьта и точностьта на
стрелбата отъ всеко едно.
МладитЪ офицери отъ ротата сж длъж ни най-малко веднажъ въ
месеца, да прегледватъ оржжията отъ своя взводъ. О свенъ разните
распореждапия по този въиросъ т е сж длъж ни по своя инициатива
напълно да съдействуватъ на ротния командиръ за спазванпето на орж­
жията. С ледъ всека стрелба и въ др. особни случаи младш ите офи
цери еж длъжни да присжтствуватъ при пречистванието на пуш ките
да даватъ нуж дните указания и да ги прегледватъ преди да се на-
мазкатъ.
ЗавЪдующий оржжието се назначава отъ полковия командиръ
и се отвьрждава на длъжность отъ началника на дивизията. Той се из
бира преимущественно изъ меж ду оберъ офицерите, които съ успехъ
сж прекарали съответственния практически курсъ при Артиллерийския
арсен алъ.
По главните имъ длъжности сж:
1 о Приеманието, раздаваипето въ ротите и сдаваннето въ други
части на оржжията; т е сж отговорни за правилното иснравленне и ис-
правно па8ение на оржжията и припасите, конто не сж у войниците.
2-о По распорежданията отъ командира на полка т е правягъ
най-малко два пжти въ годината, на пролетъ преди пристрелянието и
есенъ следъ маневрите, подробенъ прЬгледъ ва всичките оржжия въ
частьта.
2-о Т рпж атъ се за правилаото нареждание, укопорванпе и спав-
вание на оржжията и припасите, както при пазението имъ въ магази­
ните, тъй и при принасянието имъ.
4-о Т е докладватъ на завЬдуюгцпя домакинството или на коман­
дира на полка 8а забелезаните отъ тех ъ отстжпления при спазваниято
на оржжията и причините за повредите.
5 о Т е се гриж атъ за у рождението работилницата, за снабдяванието
й съ разни прибори и инструменти; т е отговарятъ за иравилната работа
въ работилницата и проверяватъ съ исиитвание учениците по няколко
пжти въ годината за да се у в ер я тъ , че т е еж добре подготвени отъ орж-
жейния маисторъ.
 139

6-о Т е приготвятъ u поставятъ мишените sa показните, бойните

и прегледните стрелби, водятъ установените описи и книги по отчет-
ностьта на бойните припаси.
7-о Въ военно време се гриж атъ за снабдя вание частьта съ бойни
припаси.
Артиллергьйский щабг осрицеръ се назначава отъ Военномо Минис­
терство, който требва поне веднажъ въ всеки д в е години да прегледа
всичките оржжия и припаси на всека часть.
Г . Г . офицерите отъ частите требва да се ползуватъ отъ при-
сдггетвието па тоя щабъ-офицеръ и да запитватъ по равните въпроси
относително сиазванието на оръ ж и ето; а той требва да притежава прак­
тически познания и да може да дава полезни указания за най-добрите
способи на съхранението и исправлението.
Артиллерпйский щабъ-офицеръ представлява обстоятелствения ра­
порти вьрху спазваниего на оръж ията и припасите и за техн ата бойна
готовность.

Приемавие оржжията отъ складо-

ветФ и отъ др. части.
Приеманието на оръж ията се извършва по вънкаш нпя огледъ,
като се извади ножа и затвора. Приемача гледа: 1 о Да нема пскриве-
ности, раковини, пукнатини, р л ж д а и др. вънъ отъ допустителните
предели; 2-о правилно ли дей ствуватъ механизмите, колкото това може
да се забележ и на око; 3-о. Пмали оръжието щемпеля (левче) на при­
емната коммиссия и отделните части носятъ ли общия нумеръ на
ордгжието.
Ако оръж ията сж биле въ употребление, то приемача приема и
следую щ пте орж ж ия;
1-о съ недостатъци, които не вред ятъ за исправното действие на
механизмите и които подробно сж обусловени въ съответствените ин­
струкции и распореждания;
2 о О свенъ вънкаш нпя прегледъ, ц евьта се проверява отъ
устата и патронника съ калибромери н, ако подмпнаватъ допускаемите
предели, то т е се бракуватъ.
3-о Не требва да се бракуватъ пуш ките, които отъ употребле­
нието сж малко нстрити, малко побити, надраскани, съ снета боя и съ
малко раковини отъ рг&жда, която е исчисгена.
4-о Въ случай на споръ или недоразумения, въпроса се разре­
шава отъ Артиллсрпиския щабъ-офицеръ.
П ри приеманието на револвери освенъ вънкаш ния п р егл ед ъ , ка­
налите на ц евьта и барабана се проверяватъ съ имею щ ите се калибро­
мери. J8*
140

Хладното оржжие се приема по вънкаш ния огледъ и по щемпе-

ля на комисията.
Приемана още на местото заявява ва нередовностьта въ с;авание-
то ц, ако недостатъците не се отстранятъ, то той е длъж енъ да отбЬ-
леж и подробно всикчите неисправности въ квитанцията, която по­
дписва.
Приетото оржжие внимателно се почистюва, намазва се, улага се
плътно въ гнездата на укопорачните сандъци, като се гледа да не до-
пнратъ едно до друго. Прие.мача отговаря за лошата укладка и за по­
вр ед и те па оржжията послЬ приеманието; за последното отговаря и
началника.
Приемана отговаря за неправилното бракуванне, което може да
причини излишна преписка и закъснявание.
П ревозвааието на оржжията става в ъ уконорочните сандъци съ
кола, по ж елезница и параходи. Въ всичките случаи ирЬдъ наговарва-
нисто сандъците се претеглю ватъ предварително.
Ако оржжията се прЬкарвать сь наемни кола и еж повече оть
500, то т е се придруж аватъ отъ оржжейния маисторъ, които се грижи
за смазванието имъ и непозполява запнранието на транспорта за запаз
вание по близо отъ 100 метра до населенитЬ места. При прекарванис-
то по вода требва да се удостовери отъ властите благонадежностьта
на предприемача, а после се грижи sa да бж дж ть снабдени съ всички­
т е необходими средства за спасението имъ в ь случай на буря; запи-
ранието требва да става не по-близо отъ 100 метр. въ страна отъ дру­
ги т е каици.
Ири пристиганието въ частьта назначава се комисия, която прЬ-
гледва пристигналите нещ а и за резултата се съобщава въ складовете
отгдето сж получени.

Приемание и прйвозка на бой­

ните припаси.
Войните патрони се приематъ герметически затворени сь сътг-
ветственните надписи на дьрвения сандъкъ. Г1ри това трЬбва да се
гледа щото дьрвеннте и ц и нкпвш е сандъци да сж здрави, а на послед­
н и те да има още и полагаемите печати н щемпели.
Най-внимателно требва да се прегледва така щото патроните да
сж герметически затворени и да не би ржжда или други повреди да
ги съобщава съ въздуш ната атмосфера. Допълнителното количество па­
трони се дава въ отделни отворени сандъци въ ц ел и и нераетворе-
ни пачки.
 141

Я ловитЬ патрони се приематъ въ дървени или въ цинкови сан­

дъци, които сж останали отъ бойнитЬ патрони Т Ь се приематъ на брой
или се отчитатъ въ няколко само сандъка.
ПрЬво8ванието на герметпчески затворенптЬ патрони става, как­
то и оржжията, само че се товарятъ иа прЬднитЬ коля и се туря червен ь
флагъ и числото на колата да не бжде повече отъ 50 въ единъ тран-
спортъ. Запираннсто за нощувание се прави по далечъ отъ зданията.
По желЬзннцитЬ герметическитЬ сандъци могжтъ да се ту р ятъ
въ всичкит-Ь вагони и тренове; пазението на учебнитЬ и бойнитЬ па­
трони трЬбва да бжде въ оеобеняи магазини; когато такива Hbaia, то па­
зението имъ може да бжде и въ цейхауза, като се взематъ всичкитЬ мЬр-
ки за безопасностьта имъ, като се отдЬлятъ отъ страни съ една прЬ-
града. Въ ротата не трЬбва да се дьрж атъ патрони повече оть полага*
емптЬ учебни и бойни но мирния й съставъ.
За пракгическнтЬ сгрЬлби и но распорЬясдание огъ комапдиря
на полка ротата получава патрони оть магазина, който е въ вЬдението
на завсдующий оржжието, а послЬ, ако останатъ, се възврь(цатъ об-
])атно; вч> войппцйтЬ вч, никой случай не трЬбва да оставать патрони.
ГГачкитЬ при раздаваиието и възврьгцанието трЬбва да не сж отворени;
отварянието на пачкитЬ става само но заповЬдь. Ак> нЬкои отъ тЬхъ
сж отворени, то патронитЬ се раздаватъ за да се изстрЬлватъ при п ър­
вия нуж енъ случай.
КомадиритЬ на частитЬ трЬбва да иматъ неотслабвана грижа за
съдържанието на нрниаситЬ въ пълно иснравно състояние и въ съот-
вЬтствепното количество съглаено щата- СлЬдъ практическитЬ стрЬлби
той трЬбва да прЬдстави свЬдение за ноп ьлванието на расхода. Караул-
ннтЬ патрони се иазятъ обикновенно въ ротннтЬ цехаузн и слЬдъ смЬ-
ната на караула тЬ се отбиратъ отъ вонницптЬ. При врЬяенното отсжт-
ствне на частитЬ герметическитЬ патрони оставатъ въ магазина, а ако
двЬ части смЬняватъ гарнизона, то тЬ си смЬняватъ и припаситЬ, кои­
то сж герметически затворени.
Рерметически ватворенитЬ патрони трЬбва ежегодно да се про-
вЬряватъ съ стрЬлба, като се начене отъ най-старото годишно приго-
товленпе. Инспектируюгция при прЬгледнитЬ стрЬлбн зановЬдва да се
отворятъ нЬкои отъ стари тЬ сандъци и да се раздадатъ патрони на
войници гЬ отъ тЬхъ; и ри стрЬлбата се забЬлЬзва гдЬ бнятъ сравните­
лно крушумнтЬ, числото на иус.натитЬ патрони, числото на ударитЬ и
на осЬчкнтЬ. Ако полученитЬ резултати не се отлнчаватъ отъ тЬзи въ
другп части, то нснитанието се прЬкратява, а ако се различава, то се
повтаря отъ патронитЬ отъ слЬдующето годишно приготовление и т. н.
З а полученитЬ рЬзултати инспектора съставлява подробенъ актъ,
като излага хода на пспптанията, височината на мЬрннка, °/0 число на
осЬчкитЬ, закъснелитЬ ивстрЬли, пукванието на гилзитЬ и други вабЬ-
лЬзани неисправности.
142

1Цабъ-офицера при проверителните прегледи на припасите иро-

вЪрява н^ма ли по цинковите сандъци пукнатини и окисления до та­
кава степень щото да се появатъ дупки н авъ тре. Цинковите сандъци
съ теви недостатъци се отварятъ и се прегледватъ патроните да ли
с&. окислени или не; въ последния случай се испитватъ и се съставля­
ва обстоятелствевъ актъ. За испитателните изстрели се взема исправна
пуш ка.
Прп поверката и исгштванието на патроните требва да се вар-
дп да не би да се повредятъ, както сандъците тъй и находящ ите се
вгьтре припаси.
Бойния комилектъ требва постоянно да се подновява; за тази
ц ель въ практическите стрелби се изстрелватъ полагаемото число из­
стрели пьрвомъ отъ тези патрони, които не сл герметически затворени,
а после постепенно отъ най-старите ипо редъ слЬдую щ ите пригот >вленпя.
Бойния комплектъ припаси въ резервните части по распорежда-
ние требва да се изстрел ватъ отъ други те части а той самия да се
подновява.
При мобилизацията бойните патрони се раскупорватъ, намазватъ
ее и се улагатъ въ особени сандъци за иазение
Наьшвание патроните. Въ мирно време кругпумитЬ па всеки
патронъ се намавватъ предъ стрелбата, а бойните комплекти — неме-
длено съ обявявание на мобилизацията.
Споредъ годиш ните времена наиазванпето става зиме само съ
говеж да лой, а л е т е съ смесь отъ три части лой и една частъ восък ь.
Приготовлението на смЬса става въ тенжера съ двойни степи.
Въ вънкаганата се туря до половината вода, която се възвира и после
въ нея се туря друга тенжера съ лойта и восъка и следъ това после-
днята се покрива и се постава на лекъ огьнъ; смесьта се топи и ие
равбрьква отъ време на време. Като се приготви смесьта, тем перату­
рата п се дьржи до 50° ц., което облекчава намазванието. З а това се
зема патрона за ш апката и се потопява въ смЬсьта близо до устата на
гилзата, истрьсва се излпшната часть и се туря въ гнездата на една
тенекиена дъска, гд его се дьрж атъ съ ргьбовегЬ си. При това строго
требва да се пази щото лойта да не слевва по гилзата, защото я окис­
лява; когато смавката на круш ума се втвьрди, тогава патроните се из
важ дать и се ту р ятъ въ пачките и въ сандъците Бердановските к р у ­
шуми требва п ред ъ стрелбата да бждатъ намазани, иначе ще прпчин-
ятъ васвинцование въ канала.

Чистени@йстркдянитЬ гилзи.
С ледъ стрелбата и после чистението на пуш ката трЬбва да се
почистятъ и гилвите, защото се окисляватъ и ставатъ негодпп за пов
торно пълняние или ва материалъ.
 143

ВаЪение капеюля. За да се почистятъ ги лзи те требва първо да се

пзвзди капсуля и после да се промиятъ и изсушатъ. За изважданието
капсуля служатъ различни прибори и се употребиватъ различни прие­
ми. Единъ отъ употребяваните у насъ приборгг състои въ следующ е-
то: Единъ стерженъ съ диаметръ като устата на гилзата п спабденъ
на горния край съ бодиль се закрепява на една дъсчена основа. Ако
гилзата се нахлуе на стерженя, то бодиля п резъ за палната дупчица ще
у и р е отвж тре въ капсуля; тогазь остава само да се натисне ш апката
на гилзата п бодиля ще избута капеюля.
Това натиокание може да се извърши съ една покривка дебела
колкото е диаемтра на ш апката и въ средата, споредъ големината на
капеюля, продупчена. На тая накладка може да се удари съ чукче или
да са натисне еъ нарочно прикрепено лостче и пр.
Втори доста практиченъ начинъ за вадение капсюлитЬ е съ во­
да. Н а една подставка се прави гнездо за пжхвание ш апката на гилза­
та; въ средата си това гнездо има дупка, п резъ която да искача кап-
сюла. Гилвата се поставя въ гнездото съ устата нагоре и се напълва съ
вода. Въ устата на гилзата се пжха стерженъ съ диаметръ достатъченъ
да заитлнп добре устата и по него се удара съ чукъ. удара на чука
чрезъ водата се предава на капеюля и тоя искача.
Прп изважданието на капсулите требва да се гледа щото изм еж ­
д у гилзите да нема нЬкоя отъ разреденъ патронъ макаръ и да е далъ
осечка; при изважданието на такъвъ капсулъ може да се запали и се
изхвърля съ такава сила щото да рани работника.
Примивапие па гилзитЪ. Тутакси следъ изважданието на капсу­
л и те гилзите требва да се примиятъ.
Ивмиванието на гилзите въ ротите се прави въ чиста вода; ако
водата е нагрета мпението се ускорява. Водата sa миение требва да бж-
де безъ кпелоти, саиунь и др. Строго се вапретява чистението на ги л­
зи те съ песъкъ, керемида, пепель и др. средства, които дращ атъ и ис-
триватъ метала. За промиванмето на гилзнтте отвж тре служ атъ про-
мивалнпци. Т е се правятъ отъ двойна и превита еъ два криви ж гла
тель. Д вата теля се увиватъ съ щипци, а въ останалото се туря чи­
сти кълчища. О питите показватъ че съ 8 промивалници могжтъ да се из-
ашятъ повече отъ 1000 гилзн, а като се сменятъ клъчпщ ата могжтъ
и неколко хиляди.
Вместо тези промивалници могжтъ да се уп отребятъ и кржгли
отъ четина, които се продаватъ. Когато гилзите сж се очистили, то за
п реми ванието имъ изсиппатъ ги въ корита и ги поливатъ съ вода раз­
месена съ отцедъ. Количеството на кесилината се туря повече, когато
окислението е по голЬмо и обратно. П осле 5 минути отъ поливанието
на водата захващатъ да ги бьркатъ съ осечени метли догдето се ис-
чистятъ.. С ледъ това начеватъ да миятъ гилзите съ промивал ни ц и те.
С ледъ промиванието гилзите се пускатъ въ друго корито^напълнено съ
144

вода съ малко количество одцедъ, а отъ ту к ъ се прЬхвьрлятъ въ др.

корито наиълнено съ съвоЬмъ чиста вода. гдЬто се ом иватъ съ проми-
валницитЬ и се ту р ятъ въ сандъци. За да се пстриягъ наковалнитЬ
зематъ се гилзитЬ отъ сандъка и се прокарватъ по една плоска четка
обьрната нагорЬ. Сл-Ьдъ промиванието гилзитЬ тр-Ьбва да се ясуш атъ;
сушението л-Ьтно вр-Ьме се прави па открптъ въздухь разложени на
одЬяла или друга покривка п се оставятъ нЬколко врЬме на слънцето,
като се бьркитъ съ една пръчка.
Знмно врЬме се супгатъ въ нагорЬщена пегцъ. гилзитЬ, като се
т у р я тъ въ една тава илп мЬдна решетка, зкара отъ пеща се изважда и
топлината не трЬбва да блде много голЬма (рлката да може да търпи)
ващото ще да се измЬни тЬхното механическо състояние; гилзитЬ сж.
сухи, когато на капсулното дъно пе се забЬлЬзва влага.
З а сушението се прЬпорлча още да се (“ъгрЬватъ въ тавата дър­
вени стръготинп отъ трионъ, послЬ да се турятъ и бьркатъ в ь тЬхъ
гилзитЬ; това се повтаря и гилзитЬ ще б л д агъ сухи, когато по тЬхъ
стрлготинитЬ не се лЬпятъ вече.
З а повторно пълнение отъ гплвитЬ се избяратъ неповредЬнитЬ
и тЬви, които с л пълняна по малко отъ четири п л тн , и се произвЬж-
датъ слЬдующитЬ дЬйствия: 1-о ПровЬрява се положението п състоя­
нието на разнитЬ частп; 2 о Съ особенъ приборъ или машина се кали-
брува устата на гилзата; 3) пакъ на особенъ приборъ илп машина се
поставятъ капсулитЬ и послЬ се иригояовляватъ патронитЬ, както е
казано въ отдЬлъ V II.
Испразвание патроните . ВсичкитЬ металически патрони, които
сл признати като негодни за стрЬлба, вя. частитЬ се испразвать съ
стрЬлба въ вала, а въ лабареториитЬ се испразватъ патронитЬ, които
с л дали осЬчки; за исправванне патрона застЬга се курш ума въ стиски,
като се вьрти гилзата. Изважда се ако има просалникъ и се изсипва ба-
рутя, като се разбрьква съ клечка. Б арутя отъ испразвание не трЬбва
да се употрЬбява а се хвърля въ вода, защото въ него обикновенно се
намиратъ парчета отъ капсуля, който ирп удара се счупва и прЬзъ
дупчицата минава въ барутя. ПрЬди да се извади капсуля гилзитЬ се
дьрж атъ около 2 недЬли въ Ьдкий натрий, а пъкъ при изважданието
на капсулитЬ се взематъ нуждиитЬ мЬрки въ случай, че нЬкой не се е
измокрилъ и се въсиламени. Ако по нЬкоя причина трЬбва да се пз-
вадятя, капсулитЬ отъ много гилзи, то тЬ се ту р ятъ отъ 20— 30 въ
тава, покрпватъ се съ капакъ и се нагрЬватъ на огъня за да пепукатъ
капсулитЬ. Ако запалвавието става въ стая, то трЬбва да има венти­
лация за да излизать врЬднитЬ газове отъ капсулитЬ,
Упаковакие и пр^насяние ржчното оржжяе. Често плти се
случва да се нспраща орлж пе отъ една войскова часть — въ друга,
било по желЬзеяъ п л т ъ , по вода или по обикновенъ п л т ъ съ кола.
 145

По каквито пъти щ а и на каквото растояние да се превозва о р ъ ­

жието, то требва преди всичко най-грижливо и правил но да се упа-
кова въ сандъци.
Д ървените сандъци за уоакованието на Манлихеровите пехотни
и каробини пуш ки, иматъ слЬдующитЬ по-главни размери и устрой­
ство: С андъците съ направени отъ сухп чамови дъски, скрепени по
меж ду си на шипове и склеянп. Сандъците за пехотните пуш ки имать
размЬрп отъ вътреш н а страна: 1370 м. м. дължина, 420 м м. ширина
и 420 м. м. дълбочина; сандъците на карабините иматъ 1040 м. м.
дължина, 450 м. м. дълбочина и 440 м. м. ширина. Дебелината на дъс­
ките и на двата вида сандъци е 25 м. м. В ъ тре, къмъ една отъ т е с ­
ните страни на сандъка, с ъ приковани дървени планки съ отверстия,
за помествание въ тех ъ предната часть на ц е в ь т а ; на противоположе­
ната страна, близо до тесната страна на сандъка, има укрепена на­
пречна дъска окована съ цо ст» дървени планки снабдени съ отверстия.
МЬжду напречната дъска и теоната стЬна на сандъка се образува
праздно место, едузкаще за помествание ножовете съ нож ните, които,
като се обнпятъ съ кълчища, нареж датъ се плътно единъ до други
Въ сандъците за карабините н е ма напречна дъска, а планките с ъ при­
ковани право на тесн и те страни на сандъка.
С андъците с ъ тъй расчитани, щото да събиратъ иехотните 21,
а карабиновските 24 пуш ки.
О твънъ сандъците, напречно по дължина, с ъ оковани около-
врьсть на две мЬста съ дървени п л ан ки ; ъ г л и т е на съндъка същ о с ъ
снабдени съ по една дървена планка и по средата на тесн и те страни
има укрепена по една въжена халка.
Капака се прикрепя къмъ сандъка, освенъ съ железни витла и
гвоздеи, нъ и съ железни пластинки оковани м еж ду ъ г л и т е на планките.
П у ш к и те се улагатъ въ сандъците по следую щ ия н ач н н ъ : следъ като
б ъ д ъ т ъ правилно намазани, обви ватъ се крайните имъ части, които вли-
затъ въ отверстията на планките и преградките м еж ду тех ъ , сь сухи
кълчища или кръпки, колкото да влпзатъ съ известно усилие. Н ареж ­
датъ се, като се оставятъ една съ преднята часть към ъ една страна,
а съседната до нея въ провпвоиоложната страна и т. н. по 7 въ ред ъ
пехотните по 0 —карабините. Н адъ всЬгси редъ, в ъ крайщата, се туря
напречно по една дървена планка същ о обвита съ кълчищ а; нареж да
се после втория редъ по оъщ ий начинъ и т. н. Височината на най-
горните напречни планки се прави да бъде равно съ обреза на сан­
дъка. Огдолу на сандъка и върху пуш ките се постилатъ листове де­
бела книга за предпазванпе на първите отъ прахъ.
Бердановските пуш ки може да се превозватъ въ съ щ и те сан­
дъци, въ които и пехотните манлихерови, като само требва да сс п р е ­
мести напречната дъска до близката тесн а страна на сандъка.
19
146

Револверите, саблитй, тесаците и щ иковете на бердановскнтЪ

пуш ки се упаковатъ въ отделни сандъци; тия хгЬста на орлжието,
които се облЪгать пли влизатъ въ гнездата на напр-ЬчнитЪ дървени
планки, които специално с л направени за всеки видъ орлжие, се обви-
ватъ съ кълчищ а или кръпки, за прЪдпазванието пмъ отъ ръждясвание
или протьрквание т-Ь се нареж датъ по слщ пя р^дъ както и пуш ките.
Сандъците съ пуш китЬ, за по голяма прЬдпазливость се обви-
ватъ съ рогожина и обвьрзватъ съ въж а
4

0ТД'П. Г1, IX.

Картечвици.
Появявание. Въ Американската война се търсеха разни средства
за да се попълни недостатъка въ количеството на хората; именно то ­
гава се появи новъ родъ орлж ие съ една или повече цЬви и съ меха­
низми тъй пагласенп щото позволяваха да се произведе една продъл­
жителна и неимоверно бърза стрелба. Т ези орлж пя се нарекоха мит-
ралиози или картечници; т е оскенъ бързата стрелба иматъ още и п р е­
имуществото да заематъ малко пространство.
П ървите типове на картечниците с л органитЪ отъ X IV в., за
които се спомена па стр. 4S. ОлЬдъ Американската война Ф ранцузите
тайно беха превъоруж или съ т ех ъ неколко отъ полските батареи, съ
които действуваха п р езъ войната въ 1870 — 71 год. Н есъответствен-
ното имъ разбирание даде лоши резултати п резъ тая войиа, заради
това т е се изоставиха временно. Въ последните десетолетия се съз­
наха отново тех н и те добри страни, появиха се разни системи и полу­
чиха широко применсиие за въоруженпето при набреж ната и крепост­
ната отбрана, а тъй елщ о отъ части при обсада на крепостите, отбра­
ната на плапински местности и на местните пунктове въ полската война.
Разделение. Картечниците се р а зд ^ л я тъ :
1-о по стрелбата с л : а) непрЪривпи, 6) прЪривни п в) прЪривни
залпове. И зстрели те на първите следватъ толкова бързо, щото се сливатъ
и не м оглтъ да се броятъ, изстрелите на вторите и залповете на по­
следните картечници се броятъ.
2-о По движенията с л : а) кржгови, б) праволинейни и в) автома­
тически. За стрелба съ първите ц ев и те и затворите., наедно или от­
делно, съ една рлкохватка се вьртятъ около осьта с и ; вь вторите за­
творите се движатъ назадъ п наиредъ, а въ последните действието
на барутните газове назадъ е оползотворено за приготовление на
следую щ ия изстрелъ.
 147

3-о По калибра с ж : а) орлже&ш и б) орждейни. Пьрвнт-Ь иматъ

цеви, както въ п у т к и т е , а останалите по-голЪмъ.
По-забележителни сж картечниците на Гатлингъ, Лобелъ, Хоч-
jcucz, Лордспфслдъ, Тарднеръ, Максимг, Шкода, Салваторъ и пр.
Картечница Гатлингъ (листь XLIV*). Т ая картечница състои отъ
4, 6, 8 или 10 цеви. Т я е първата, нъ съ подобренията се сравнява и съ
най-новите и е една отъ добрите. Т я се състои отъ една ось а а (чьр. 427)
съ барабанъ и съ спопъ цеви, които сж расположени около осьта на
два диска г д е п редъ барабана. На барабана има л егл а за движението
на затворите срещ у своята цевь; т е прЬминаватъ презъ дуп ки те на
диска г за да не испадатъ, Затворите сж цилиндропълзящи; цилиндра
(чьр. 428) отгоре има копче iс, а ударника свършва отзадъ съ друго
копче л . Ц елия снопъ се туря въ единъ меденъ кож ухъ съ цапфп п>
средата за да се туря на лафета.
П окривката п (чьр. 420) дава на картечницата видъ на орждие.
Дисковете в и г служ атъ за възглавнички при вьртението на
цЬлия снопъ. Отвждъ па кожуха има прикована една лента, която има
витлова линия т е. начева отзадъ, отива напредъ и въ другата половина на
кожуха се врьща пакъ назадъ до сжщото м есто; дъното на картечни­
цата отпредъ има сжщото очертание и, когато е затворено, меж ду него
и лентата се образува единъ околоврьстенъ подобенъ на очьртаната по­
сока улеи, гдЬто влиза копчето к на цилиндра. Вьртението на снопа се
извърш ва съ помощьта на ржкохватка, която се нахлузва на четвър­
тития край на осьта. При едно завьртвание на снопа копчето к на
всеки затворъ, като отива по наклонения улей движи ватвора напредъ
да дотласне патрона, да затвори затвора, а въ втората половина издьрпва
го назадъ sa да отвори ц евьта и издрьпва гилзата.
Задъ наклонния улей, тамъ гдето всеки затворъ начева да
свършва движението напредъ, е пршсованъ отвж тре на куж уха единъ
вапреченъ на осьта прагь. гдето влиза копчето л на ударника и, ко­
гато затвора се движи напредъ, ударника се задьржа назадъ за да свие
пружината. Н апречния прагъ се прекжсва и ударника се спущ а точно
срещ у местото, гдето затвора е затворенъ и гдето требва да проив-
лезе изстрелъ.
П ри всеко завъртан пе на остьта става по единъ изстрелъ отъ
всека цевь. Въ една минута снопа може да се завьртва около ето пжти.
Хранението на картечницата съ патрони става презъ едно отвер­
стие отгорЬ, като падатъ по единъ въ леглата предъ диска г на бара­
бана. Паданпето на патроните става отъ пълнители (магазини), които би-
ватъ два вида: неавтоматическп и автоматически. П ьрвия пълнитель е
една висока кутия, въ която патроните се нареж датъ единъ надъ други.
П ълнителя се исправя надъ отверстието и патроните падатъ въ л е г ­
лата по единъ отъ собствен ната си теж ина.
19*
148

Автоматическия пьлнитель на Акле (чьр. 422 и 428) е едпнъ бл-

рабанъ малко по-дълъгъ отъ дълж ината на патрона, и на двЬтЬ дъна
отъ вжтрЬ се приковава една лента в ь видъ на плоска еииралъ за да
образува внтловъ улей, въ който отъ едната страна влазатъ дъната на
патронитЬ, а въ другата курш умитЬ. П г ср-Ьдата на барабана н на
осьта му сж нахлузени п се в ьр тя ть два кржта съ нЬколко прорЬзи и :'
радиуса за да обхваща свободно ср-Ьдата на патронитЬ, които се на-
рЬж датъ въ барабана. КржговетЬ погледнати отстрана сл» звЬздообразнн
и иматъ сектори пълни и равни праздпинн ио радиуса. Д вата кржг;
сл"» съединени неизмЬнно единъ съ други носрЬдетвомъ пироячета
при вънкаш нитЬ и вжтрЬшцитЬ крпйща на секторитЬ. Отвънъ
на дъното на барабана нма едно овнлно отверстие i (чьр 4 2 1>.
което се покрива съ една плочица; прЬзъ това отверстие се турятъ
патронитЬ, като се избутва п рЬ д варите л но навънъ куката г (чьр. 412
за да позволи свободното вьртсние на звЬздовитЬ кръгове, мЬжду из-
рЬзитЬ на които ще да се нарЬдятъ патронитЬ.
П ълния нълнитель се расиолага надъ иълнителното отверстпг
на картечницата като се закача тамъ съ куката; при вьртението на
осьта ржбоветЬ д и д’ на барабана срЬщ атъ съединителнитЬ пирони на
звЬздовитЬ кръгове и ги завьртатъ, които влЬкать всичкитЬ патр,нл
по спиралнитЬ улеи за да излизатт» едипъ по единъ, когато достигат:,
до периферията.
Понеже патронитЬ се прЬдавать отъ вьртението на барабана, ^
не отъ собственвата имъ тЬжииа, то стрЬлбата е възможна подъ всич­
китЬ жглове на възвишението.
Лафета на тази картечница е обикновенъ на двЬ колелета и л :
п ъ къ трпножникъ еъ приспособления за давание посока и възвишение
Лафета съ колелетата има прЬдникъ съ сандъкъ за носоние патроните
и 8а вовението й.
Въ нашата крЬпостна артпллерия пма 6 и 10 цЬвни картечниц;
отъ тази система, само че носятъ фирмата Нобель Десетъ цЬвнитЬ ка: -
картечници отпрЬдъ не са» обвити съ кожухъ, а вмЬсто него има една
горн8онтална рама. Картечницата се поставя на лафетъ съ колелета i
съ прЬдникъ; отъ страна на картечницата и на бойната ось има ио едк
сандъче 8а патрони. Бързината на стрЬлбата съ първата може да се до­
стигне до 6оО, а съ втората до 1000 изстрЬли въ една минута.
Картечницата Максимъ (листъ XLV) е устроена да уползотв -
рява дЬиствието на барутннтЬ га8ове назадъ sa автоматическото и.
вьршвание на всичкитЬ дЬйствия за производството на слЬдующия гл
стрЬль. Това прЬимущество е важно 8а в ь картечпицитЬ, конто c t j о
лятъ твьрдЬ бързо, защото осЬчката и закъенЬлия изстрЬлъ се прЬд
прЬждаватъ и не сж опасни за механизма и за стрЬлеца, както въ дт -
гитЬ картечници, гдЬто вьртението се продължава и при закъснЬл_*
изстрЬлъ.
 149

К артечницата се състои отъ части, които са* подвижни и други

— неподвижни, които поддьржатъ пьрвитЬ. Подвижни час ги оля цЬвьта
съ основата, затвора съ огнивото, кобилицата съ въртящото рамо и осьта
на послЪЬнвто.
Неподвижни части сля: кожуха, който обвива ц-Ьвьта, кутията,
която събира подвижнитЬ части и лафета.
Ц Ьвьта е пушечна и се съединява съ подвижната основа на к у ­
тията г (чьр. 437) посрЬдство заднята си нризматичсска часть. ЦЬвьта и
основата може да отстляпи назадъ около 25 м. м., нъ отъ дЬйствнето иа
спнралиата около нея пружина се врьща на мЬстото си.
Затвора се състои отъ една дъска с (чьр. 432) която стои отпрЬдъ
на огнивната дъска и може да се дздига нагорЬ, да се спущ а надолу
п обратното.
Затворната дъска отпрЬдь нма нокти съ които обхваща вЬнеца
на гилвитЬ при излизанието имъ отъ лентата и отъ патронника; тЬ се
дьрж атъ устойчиво еъ дъното отъ наляганаето на особонни пружини;
на дъното отгорЬ и отъ двЬтЬ страни затворната дъска има двЬ цап-
фички, конто упиратъ прЬдъ изстрЬла гтодъ подиорната дъска на к у ­
тията п (чьр. 432); горнитЬ поличкп на тая дъска отъ двЬтЬ страни
на кутията подьржать затвора горЬ при движеинето му пазадъ до гдЬ ­
то измъкне патрона отъ лентата и гилзата оть иатронника; слЬдъ то ­
ва отъ своята тЬжина или отъ натисканието на и руж ината р на кап а­
ка пада на долннтЬ подички и поднася патрона протпвь канала, а г и л ­
зата иротивъ исходното отвьрстие и (чьр. 437).
Огнивната дъска се намира задъ затворната и въ влятрЬшиостьта
си има: ударшосъ у (чьр. 438) съ жило и съ два врЬза, единия за
бойната пружина, а другия 8а прЬдното рамо на лЬшннгса л \ двЬ к у ­
ченца едното дсднЬ д съ спуска, а другото прЬдохравително кучен­
це к. Опашката х на лЬшника се показва в ьн ъ отъ огнивната дъска
и, ако се налЬгне на нея надолу, то прЬдния му край ще да издьрпа
ударника назадъ, ще свие пружината и кученцата отъ дЬиствието на
своитЬ пружини ще да влезатъ; едното въ зает ляпа, на лЬшника, а
другото отгорЬ на ударника.
Кобилицата се съединява на шарнири отпрЬдъ огъ двЬтЬ
страни съ блока, а отзадъ съ вьртящето рамо. Кобилицата отпрЬдъ има
ио едно чукче, които, когато тя се исправя, удрятъ на повдигателнитЬ
лосчета на блока и издигатъ затворната дъска ираво нагорЬ; тогава
гилзата остава въ исходното отвьрстие а ударника дохажда срЬщу ка
наля и вЬнеца на слЬдующпя патронъ влиза мЬжду ноктнтЬ на дъската.
Вьртящето рамо на другия край наглухо е съединено сь нап-
рЬчната ось която прЬминава прЬвъ продълговатото отверстие на к у ­
тията и на кеято отъ дЬсната и страна се нахлузва единъ ирЬчупепъ
лость л (чьр. 430), а отъ лЬвата страна съ едно санджирче (чьр. 436)
се съединява съ свободния край на една силна сппрална пружина т.
150

ЛостоветЬ съ остьта могжтъ да се движ атъ право назадъ догдето поз­

волява прореза, а по-нататъкъ става ирЬчупвание и завьртявание па
рамото, отъ което се изопва силната пружина; тази иружина при сви-
ванието си исправя лостовете и повръща затвора напрЬдъ. При прЬчу-
пванието лоста удря въ опаш ката х на лЬшника и запжва ударника,
а при заврьгцанието удря отпрЬдъ прЬдпазигелното кученце к и го от­
кача.
Когато картечницата е готова за изстрЬлъ, затворната дъска е из­
дигната, вЬвцитЬ на патрона въ патронника и въ лентата сж обхвана­
ти въ ноктитЬ на затворната дъска, цапфпчкитЬ упиратъ на горнитЬ
полички на подпорката п.
Кобилицата и въртящото рамо сж изопъпати и стоятъ малко
надъ осьта на канала; кученцето д заскача въ заетжпа на лЬшника н
опашката му стои прЬдъ зжбеца з на спуска (чьр. 437); за да се ироиз
веде изстрЬлъ натиска се на копчето б отпжва се ударника н произве­
жда изстрЬлъ СьЬдъ ивстрЬла отъ ританпето цЬвьта съ основанието н
другитЬ подвижни части отстж патъ назадъ около 25 м. м. догд-Ьто ось­
та на вьртящ ето рамо опрЬ въ края на изрЬза; тогава кобилицата
се понижава и ц-Ьвьта се открива н възвръща напрЬдъ, а вьртящето
рамо завьрта осьта и изопъва още възвратната пружина.
ПрЬвъ първия моментъ барутнитЬ газове избутват ь гилзата отъ
канала и отъ лентата се нздьрива право назадъ новъ патронъ, а въ
втория моментъ затворната дъска пада на долната поличка съ иатрона
ср-Ьщу канала, а гилзата ср-Ьщу иеходното отверстие. Сл-Ьдъ като се
уничтожи живата сила отъ ританието, тогава пружината се свива, за-
вьртва и исправя вьртящ ето рамо, отъ което иатрона се вмжква въ п а­
тронника и гилзата въ иеходното отверстие, затвора се хлузва нагор-Ь
да обхване другъ патронъ отъ лентата. З а да се пронзв-Ьде д ругъ из-
стр-Ьль, остава да се натисне пакъ на спускателиото [копче и да се по­
втори всичко казано Ако натиеканието на цсопчето е постоянно, то и
стр-Ьлбата ще да бжде непрЬривна.
Неподвижнит-Ь части сж; кожуха А (чьр. 438), който обвива на
около ц-Ьвьта и въ вжтрЬш ностьта му се влива вода, за да прЬдпазн
цЬвьта отъ силно нагорЬщявание; исиарението на водата е свободно.
Н а кожуха има двЬ цапфички, за съединението съ лафета — кола или
триножникъ. Отзадъ на кутията има двЬ скоби за дьржението е ь двЬ-
тЬ ржцЬ при насочван и ето на картечницата. Между тЬхъ е лоста съ
двойно копче, на който се натиска за спускание спуска.
За хранепие картечницата съ патрони служи една лента и един ь
прЬдаватель. Л ентата е отъ платно и е раздЬлена съ дъсчици на от-
дЬления, въ които, както е показано на (чьр. 431), се пъхва по единъ
патронъ. Единия кран на лентата се провира вь прЬда в ателието отвер­
стие г (чьр. 430 и 437), а другия стои въ сандъка до картечницата
ПрЬдавателя се състои отъ една плочица съ два зжба и едно вертикал
 151

но вьртенце в (чьр. 437). Вертикалното вьртено съ долния си край вли­

за въ единъ и зр езь на цевьта, а съ горния в ъ напречната плоча. При
изстрела, когато ц евьта се движи назадъ, вьртеното се завьрта и при-
мЬстя плочицата вдесно и зжбцитЬ обхващ атъ първия патронъ. При
заврьщанпето на ц евьта вьртеното се бута и се завьрта обратно, отъ
което плочицата съ зжбцитЬ и хванатия патронъ се предаватъ влево
срещ у отверстието, гдето ще да се издигне затворната дъска. За
да се не схлузва лентата съ патронитЬ отъ своята тяжесть, отдолу въ
отверстието има д в е пружинести ноддьржки, а за да се умали триението
при преиинаванпето на лентата въ началото на отверстието има дьр-
венъ въртящи се цилиндьръ. За упоръ въ рамото при стрЬлбата служи
дървената дъска.
Тази картечница стреля около 500 изстрЬли въ минута; тя е
проста и безопасна за употрЬбленпе, ващото се състои отъ здрави и
лесно смЬняеми и псправляеми части; въ случай на осЬчка нЬма никак­
ва опастность, защото отварянието става само слЬдъ изстрЬла.
Картечница система Ерцхерцогъ Кралъ Салваторъ и Майоръ
Ряттеръ *онъ Дормусь, моделъ 1893 год (лиоть X LVI). Т ая картеч­
ница е тъй еж що едноцЬвна и действува автоматически чрЬзъ уползо-
творявание на ритането; тя се отличава отъ описаната вече не само по
устройството си, нъ и по това че скоростьта на евтомачиската стрЬлба
не е съвсЬмъ произвелия а въ извЬстни граници може да се регулира.
Картечницата състои отъ ц%вь, кутия, затворъ и прикладъ съ
буферъ.
Ц Ьвьта ц (чьр. 439) по вжтрЬшното си устройство е про­
сто една цЬвь отъ пуш ка, а отгорЬ тя е покрита съ единъ брозовъ
кожухъ к' въ който въ врЬме на стрЬлбата се влива и испуща с т у ­
дена вода за да запазва цЬвьта отъ нагрЬвание. Студената вода се вкар­
ва съ помощьта на една помпичка, на която черевото се съединява съ
тржбичката т ; а топлата вода, която се издига наи-горЬ излиза
прЬзъ тржбнчката т \
К утията ic’ състои отъ двЬ паралелни стЬни, които, като се съе­
диня ватъ въ предните сп краища, образуватъ навитленото гнЬздо г
за завивание цЬвьта, а въ дирнитЬ си краища образуватъ сжщо таково
гнЬздо за приклада. Н а лЬвата стЬна на кутията се намира прЬдавача
п а прЬдъ него и задъ него сж. поставени два подпирателя а и o’
П одъ кутията виси едпо махало м, съ което се съобщава огъня и ре­
гулира скоростьта на стрЬлбата.
ПрЬдавача е едпа мандалка на шарнири, която съ горния си край
достпга до устата на пълнителя. На горния край къмъ прЬдавача е при-
крЬаена лъж ицата л \ отъ външ ната страна на прЬдавача е прпк-
рЬиена пружината р която въ долния си край пма подпирателна
човка ч (чьр. 440). Както подпирателната човка така и тласкача
о прЬзъ съотвЬтстствующи отверстия проникватъ въ вжтрЬш ностьта
на кутията.
152

П ълнителя б е една металическа рема,въ която се поставятъ пат-

ронптЬ нарЬдъ съ ш апката въ съотвЬтствую щ итЬ вадички, отгдЬто
послЬ по единъ по единь падатъ на прЬдавача.
Махалотом състои отъ стьбло с, по което тяжеетьта м може
да се поетаия на разни височини. Па най високото и срЬдното си
положение тяж еетьта се закрепя съ помощьта на пружина, а при най-
долното положение тя се уиира въ крайното удЬбеление. На тяж еетьта
пъ едпа тръбичка е поставен ь единъ пружиинивъ у. Спускательтъ съ
помощьта на ш арпиръ е окачень къмъ кутията; а отъ прЬдпята стра­
на свьртнва сь носътъ и и до него е помЬстенъ прЬдния пружин-
пикъ //’. Назначението на тия пружинници е да отласкватъ махалото
отъ кранннтЬ му положения.
Къмъ .махалото и спускътъ подвижно сж. окачени двЬ прьчки
е и е’ съ навитлени въ противоположни посоки краища. Т ия прьчкн се
съединяватъ помЬжду си съ тъй слщ о навитлената муфта която
отъ развьртание се усигурява съ зает лш ката з.
Къмъ кутията отгор-Ь е пршсрЬпень м-Ьрникъ х и покривка д,
въ която се спиратъ исхвьрленит-Ь надирЬ гилзи.
З атворьтъ з и затворния подпиратель п се номЬствать мЬжду
стЬнитЬ на кутията и се вьртятъ около болтоветЬ д\ Затворътъ
състои отъ: чукъ ч \ жило ж \ бойна пружина и спускъ с’ съ п р у ­
жи нк а 7с. На дЬсната страна на затвора е вмЬстенъ иехвьргачъ , а оть
лЬвата страна с я пзрЬзани двЬ вдлъбнатпнки По-долу отъ шарнира
на затворния подпиратель е направенъ изрЬзъ, у който се окача гла­
вата па буферното бутало т’.и
Буфера състоп отъ стоманена тржба р 1, въ която се помЬгцава
сппрална пружина л \ и буферното бутало. Това послЬдното съ прЬдния
си кран е съединено съ главата по начинъ щото може да се в ьр ти ;
прЬдния му край е снабденъ съ витлова нарЬзка а на дирния край се
нахлува ръ чката ж'
За отвяряние затвора ржчката се завьрта отлЬво нагорЬ, при
което буталото ее завьрта и отстлша надирЬ. Въ това си движение бу­
талото повлича надирЬ ц затворния подпиратель, който се завьрта от-
г< рЬ надолу; при това движение буферната пружина се свива и прЬд-
ставлява набрана сила достатъчна да затвори затвора.
При това движение затворния подпиратель натиска съ зъбеца з’
на опашката o' на ударника, догдЬто застлп а на спуска г попадне
въ изрЬза на ударника и’ съ което 8апъва ударника. По-нататъкъ
затворния подпиратель съ прЬдния си кран натиска на рилцето ц
на затвора и тоя послядпия се обръща назадъ и се у пира врьзъ под­
ви рателя еъ иълнителния сп улей нагорЬ.
За затваряние. рллчкатз се завьрта въ противоположната посока
на около 180°, при което буталото и затворния подпиратель се поврь-
щ атъ, бутатъ затвора напрЬдъ п затварятъ патронника.
 153

З а пълняние картечницата, въ пълнителя се поставя единъ па-

кетъ патрони; при това подпнраопцата патронитЬ въ пакета пружина
се избутва навънъ отъ находащия се на пълнителя приливъ и патро­
н и те по собственната си тяж есть испадатъ въ пълнителя.
Най долния патронъ при това пада пр-Ьд ь продавача и се пос­
тавя съ курш ума си върху лъжичката и съ дъното вьрху дотиквача.
П ри отварянието затвора натиска навънъ човката на пр-Ьдавач-
ната пруж ина; тая посл-Ьднята бутва продавача н а в ъ т р е и съ това
патрона се пренася отъ улея. Л ъж ицата подпира курш ума и го насочва
срещ у патронника.
П ри затварянието самия затворъ дотиква патрона въ патронника
и въ ся.щото врЪме, като оттиква тласкача, повръща предавача на мес­
тото си и сл-Ьдующия патронъ се сл-Ьга на продавача.
За произвеждание изстр-Ьлъ трЬбва да се спусне ударнпкътъ. За
тая ц-Ьль махалото се завьрта назадъ — нагоре, догдето дирния пру-
жпнникъ достигне до буферната тр ъ б а (чьр. 439) и се пуща. При дви ­
жението напр-Ьдъ ноеътъ на епустсателя достига до спуска и го натисва.
З астъ п а на спуска излезва отъ изр-Ьза на уда))ника п тоя подъ натиска
на бойната прижпна удря жилото и произлиза иастр-Ьла. Ако затвора
не е добре затворенъ, то опашката на ударника се удря о зъбеца на
затворнпя подпиратель и не може да удари въ жилото.
Като произлезе първия изстр-Ьлъ, отъ натиеканието на барутните
газове затвора натиска на подпирателя; тоя последния ч резъ буталото
на буфера свива буферната пружина и затвора се отваря, като въ с ъ ­
щото вр-Ьлге се запъва ударника, нраздпата гилза се иехвьрга и пр-Ьда-
вача донася новъ патронъ на пълнителния улей. Подъ натиеканието
на буферната пружина движението на всичкит-Ь части се повръща на-
дир-Ь, картечницата се пълни и затваря се затвора, а сл-Ьдующия п а­
тронъ отъ пълнителя пада на пр-Ьдавача.
Исхвьрганието на гилзата произлиза отъ натиеканието нагазовет-Ь.
Когато това натискание стане равно на съпротивлението що представ­
лява буферната пружина, затвора се подава надир-Ь и гилзата, като
бута тоя последния, излезва отъ патронника.
Сиедующия автоматически изстрелъ произлиза когато махалото
е направило едно махание надире и се е повърнало напредъ и спус-
кателя съ ноеътъ си натисне на спускътъ.
Скоростьта на стрелбата се изменява ч р езъ местение тяж естьта
на махалото по-нагоре или по-надолу; ч р езъ това се изменява времето
на всеко махиние, а следователно и времето отъ изстрелъ до изстрФлъ.
При най-годемата скорость на стрелбата тая картечница може да
хвърли 300 изстрела въ минута.
Тая картечница представлява следую щ пте преимущ ества: а)
вследствие на по-големата простота и видность па механизма задьрж-
ки те и повредите се намерватъ по-лесно и по-скоро се отстраняватъ;
20
154

б) П ри продължителна стрЬлба достатъчно е само едно повьрхностно

намаввание механпзна sa да може да се стрЬля по-нататъкъ, което при
първата картечница не е възможно; в) и пай послЬ, спорЬдъ както по
казватъ испптанията, 'тая картечница е по нзнослива на прахъ, вода и
пр. и позволява по-слабо и по-неопитпо прислужванне1).

•) Тия сведе пия сж вземани отъ Австрийски и сточинкъ: Lehrbuck dcr Wafleii-
lehre отъ E. Marscltucr 1890 г. гд-Ьто и двЬ-rb тия картечници сж и а служ ба — първата
подъ означение моделъ 1889 год а в т о р а т а мод. 93 год.
 155

Приложение къ т отдЪлъ Ш

Магазинната пушка Манлихеръ обр. 1895 год. З а допълнение

на \пехотното въоржженио у насъ Военното министерство въ мес!>цъ
Мартъ тая година поръча една партия магазинни пуш кн Манлихеръ
обр. 95 год. Тоя образець е направенъ съ ц ел ь да може да стреля па­
троните образецъ 88 год. следователно вжт»еш ното устройство па
ц евьта е сжщото, както въ наттгата пуш ка манлихеръ обр. 88 год. Т ая
нова пуш ка е много по лека отъ сегашната и е снабдена съ затворъ и
магазинъ какъвто има карабината Манлихеръ обр. 90 год. оиисана на
стр. 74; тя има сжщите данни както сегашната ни пуш ка (стр. 56) ос-
вЪнь сл^дуюсцитЪ:
ТЬжпна на п у ш к а т а .................................. 3,650 кгр.
,, „ н о ж а ....................................... 0,285 „
По устройството си тая пуш ка се отлпчав» изобщо отъ Манли­
херъ обр. 88 год. ио слйдующитй н-Ьща :
1-о З а ц евьта е употребена стомана съ много по-високи качества,
което е дало въ8можность да се намали дебелината на с т е нит-fe и да се
намали тяжеетьта.
2-о Мерника е отъ рамка съ хомутче и назжбени дюлевия, ка-
къвьто е въ Манлихеръ обр. 91 год. Основанието принадлежи на една
гилза, която се нахлува на цЬвьта и се прилива къмъ нея. Основанието
на мушицата принадлежи на единъ прьстень, що се нахлузва на ц евьта
и се прилива па нея.
8 о Порната половина на ц евьта е покрита отъ мерника догдето
дьржи ложата съ дьрвена полуложа. която е назначена да предпазва
р ж ц е те на войника отъ упарвание, ако подиръ продължителна скора
стрелба му се падне да пребегва или да действува съ ножа. Т ая
полуложа въ дирния си край е прикрепена къмъ пятата на мерника
съ помощьта на привитлената тамъ плочица, а отпрЬдъ е обхваната
отъ гривнята.
4-о Ложата и полуложата се упиратъ въ ц евьта само докъде
мерника и отпредъ около преднята гривня; въ останалата часть около
ц евьта се намира 0.5 м. м. околоврьстно празно место.
5-о Н ож ътъ обр. 95 год. е по-лекъ и дрьжката му е по-къса съ
15 м. м.; той е расположенъ отдолу въ плоскостьта на симетрията на
пуш ката и съ острото къмъ канала. Това расположение на ножа е из­
местило бодиля отстрани.
6-о Преднята гривня и заднята ремъчна халка сж изместени от­
носително тия въ обр. 88 год. понеже ложата обр. 95 год. е по-дълга
на 26 м. м.
Както казахме и по горе затвора п магазина сж. както въ кара­
бината Манлихеръ обр. 90 год:, н ъ се отличаватъ отъ т е х ъ съ следу-
ю щ ите подробности:
20*
156

1-о Формата на тгЬтлето е изменена по начинъ щото запъванието

на ударника безъ да се измъква цилиндра да става по-лесно и безъ да
се отделя р ъ ката отъ ложата — назъбеното копче е заменено съ гр е­
бень изотгоре, както въ п у т к а т а Крагъ-И оргерсенъ (чьр. 260).
2-о З а да може да се въспр'Ьпятствува uo-сигурно на отм-Ьстя-
нпето на затворния цнлиндръ нагорЬ отъ сътрясенията при пзстр-Ьла
въ допълнителния упоръ взема участие п отражателя.
3-о Бойната пруж ина е малко усилена.
4-о Формата на предпазителя е малко изменена.
5-о Л апката на иехвьргача е срезана въ иреднята часть отстрани.
6-о Л еви я гребень на затворния цилиндръ е издълбанъ и зад
ните ръбове съ скосени.
7-о Удебелението за ръкохватката е утьнчено.
8-о У порните крила на бойната главичка с ъ окръ г лен и, съот-
ветственно на което с ъ изрезани и ржбовете иа иехвьргача.
0-о О кръглени съ всички ъ гл и на разните улеи въ кутията и съот-
ветству ю щ и те ъ г л и на гребените, крилата, иехвьргача и пр.
10-о Въ магазина е предадена предавателна лъж ица съ плоска
пружина.
11-о Затилника е облегченъ
12-о Д упката въ ложата за витлото на опаш ката на кути ята е
снабдена по дължината сп съ металическа гилзичка
13-о Заднята горна стена на кути ята е утьнчена.
 С Т РЕ Л БА
О ТЪ

РЖЧНОТО О РЖ Ж И Е
— оОО^ОО* -- -
 СТРЪЛБА
РАЗНИ НАИМЕНОВАНИЯ.
1-о Траектория се нарича пж тя, който курш ума преминава отъ
устата па пуш ката до горизонта на стрелбата.
2-о Горизонтъ на стрЪлбата се нарича мпсленната горпзонтална
плоскость, що преминава п резъ началото на траекторията.
3-о Началото на траекторията се намира въ центра на устата
на умерената пушка.
4-о Пушката е умЬрена, когато мерника е поставенъ спорецъ рас-
тоянпето до це.чьта п пуш ката е поставена въ таково положение щото
мерната лпния да преминава п резъ мерната точка
5-о МУрпа линия се казва мпсленната линия, що преминава презъ
прореза на мерника п вьрха на мушицата.
6-о МЬрпа точка се казва една точка о т ъ ц ел ь т а пли вънъ отъ нея, въ
която като мерпмъ куршума удря въ цельта.
7-о Лпния на изш рЪла се казва касателната към ъ траекторията
въ началото н.
8-о Жхгълъ па хвърлянието се нарича жгъла, които линията на
изстрела образува съ горизонта на стрелбата.
9-о Нулева мЪрна линия се нарича мерната линия при спуснж тъ
мерни къ.
10-о Дължина на жЬрната лин ия се нарича растоянието отъ про­
реза на спуснжтия мерннкъ до вьрха на мушицата.
11-о Лхгълъ на паданпето се нарича жгъла, който касателната къмъ
траекторията въ точката на паданието съставлява съ горизонта.
12-о Точка па паданието ее казва оная, въ която траекторията
пресича горизонта.
13-о 07сончателна скорость се нарича скоростьта на снаряда въ
точката на паданието.
14 о Жяълъ на наклонението се нарича жгъла, който касателната
«ъ дадената точка на траекторията съставлява съ горизонта.
15 о Лхгълъ на мЬрянието се нарича ж гъла съставенъ отъ линията
ча изстрела съ мерната линия.
160

16 о Жгълг на мЪстностъта се нарича тоя, що мерната линия със­

тавлява съ горизонта.

Движението на куршума но
канала на пушката
Действието на барутните газове- Т ъ й като барутя, какъвто и
да е той дименъ илп бездименъ, състои отъ лесно е горящи вещества и го­
лямо количество кислородъ, то, щомъ една негова частичка се нагрее
до температурата на подпалванието му (300° цел.), бързо се въспламе-
няватъ всичкитЬ зрънца или люспици и пягарятъ въ едно късо врЪме.
Гор^нието на барутя се нарича влтрЪшно, понеже то се поддържа отъ
собствениия му кислородъ безъ да има нужда отъ въздухъ.
При гор^нието па барутя се развива много висока температура
и той се обръща въ въздухообразно т£ло, което наричаме барутни га­
зове. П одъ действието на високата температура барутните газове се
стрем ятъ да се расширочатъ и силно натискатъ по всичките посоки на
стен и те, които ги запиратъ
Б арутн и те газове натискатъ съ еднаква сила на всичките стени
на канала, гдето тия газове се нам иратъ; тъй на пр. ако вземемъ въ
внимание два квадратни сантиметра въ различни места на канала, то
въ единъ и сжщи моментъ ще имаме еднакво натискание на всеки единъ
квадратенъ сантиметръ. Ако ни е известно натиеканието на квадратна
единица, ние ще можемъ да намеримъ целото натискание на каква ида
е часть отъ канала на една дадена пушка. Натиеканието се мери съ
килограми на квадратенъ сантиметръ или п ъкъ за да се избегне взе
манието п редъ видъ квадратни единици, то се изразява въ атмосфери.
И звестно е че при морското равнище атмосферата натиска на
всеки горизонта ленъ квадратенъ метръ съ 10333 кил огря ма или съ
1,0333 килограма на всекп квадратенъ сантиметръ. Следователно, ако
ни е известно натиеканието въ килограми на квадратенъ сантиметръ.
ние можемъ да го преведемъ въ атмосфери, като даденото число раздЬ-
лимъ съ 1,0333 и наопаки.
Най-голямо натискание- Когато натиеканието на барутните га­
зове върху целото дъно на курш ума бжде достатьчно да подкара тоя
последния по канала, той почва да се движи напредъ съ бързо увели­
ча юща се скорость Отъ движението на курш ума напредъ се увеличава
пространството задъ него, въ което се развиватъ барутните газове:
отъ началото обаче курш ума се движи полека, а барутните газове с-
развиватъ много скоро за това, макарь че камарата се увеличава, на
 161

тисканието тъй същ о се увеличава и достига своя максимумъ, догд-Ьто

курш ума да измине тройно до петорно пространство отъ своята д ъ л ­
жина. О тъ тамъ нататъкъ куршума се двиясп вече много скоро и ско­
ростьта му все още расте, а развиванието на барутнптЬ гавове скоро
намалява, затова натиеканието сиада.
Тая часть отъ канала, гдЬто се развива и най-голЬмото натис­
кание се прави по-дебела, а отъ тамъ напрЬдъ дебелината на стЬнитЬ
се намалява.
Кривата на натисканият! • За да се прЬдстави нагледно какъ
се пзмЬнява натиеканието, като снаряда се намира въ равнитЬ точки на
канала, нзмЬряватъ натисканията въ колкото точки ж елаятъ, начьрта-
ватъ канала въ извЬстенъ маещабъ и отбЬлЬжватъ точкитЬ, въ които
натиеканието е измЬрено. Въ всичкитЬ тия точки вдпгатъ перпенди­
куляри и по тЬхъ пакъ въ извЬстенъ маещабъ отмЬрватъ натисканията;
полученитЬ точки се съедпняватъ съ крива линия, която п се нарича
крива па натисканията.
Н а чьрт. 442 сж прЬдставетш двЬ криви, отъ конто едната изо-
бражава натисканията вьрху дъното на куршума, а другата показва
най-голЬмитЬ натискания, на които се подлагатъ разяитЬ точки на
канала ♦
Измйрвание натисканията- З а измЬрвание натиеканието на ба-
рутнитЬ газове въ канала на пуш ката, сжщ ествуватъ два прибора:
Крегиеръ п Родманъ. У насъ е въведенъ и се употрЬбява за пуш китЬ
само пьрвия.
Прибора на Крешера (чьр. 443) се състои отъ едно буталце б
съ извЬстно наирЬчено сЬчене, на което натискатъ барутнптЬ газове.
Б уталцето е поставено въ едно стрЬме с; мЬжду главата на буталцето
г и упорното витло в на стрЬмето се поставя мЬдно цилиндърче ц съ
диаметръ 10 м. м. и дължина 15 м. м.
Н а стЬната на пуш ката се провърта една дупка, къмъ която се
прикрЬля стрЬмето по начинь щото буталцето да се пада надъ д у п ­
ката. БарутнптЬ газове прЬвъ дупката натискатъ на буталцето, отъ
което натискание мЬдното цилиндърче се скъсява. Подирь изстрЬла из-
важ датъ и измЬряватъ цнлиндърчето на колко се е скъсило, а спорЬдъ
скъсяванието, въ една таблица се намира съотвЬтствующето натискание.
Свобода На камарата. Разницата, що сжществува мЬжду обема
на барутя и обема на пространството, въ което се развиватъ барутнптЬ
газове прЬди да се мръдне куршума, се нарича свобода на камората;
тя се изразява съ отношението на обема на камората, въ която първо-
начало се развиватъ барутнптЬ газове, къмъ гравпметричеекия обемъ
на барутя.
Причини ЕОИТО БЛИЯЯТЪ на н ати ек а н и е то . ОсвЬнъ влиянията,
които оказва на натиеканието самия сортъ на барутя, има и други при-
21
162

чини, които влпяятъ на натисканието и прп единъ и сжщи баруть

Тия причини могжтъ да се изразятъ въ следуюгцето:
1-о Въ едно и сжщо оржжие, при сжщи баруть и курш умъ на­
тисканието е толкозъ по-голямо, колкото свободата на камората е по-малка
2*о Въ едно и сжщо оржжие при еднакъвъ баруть и куршумъ
и еднаква свобода на камората натисканието се увеличава, когато тя-
жестьта на варяда се увеличава.
3-о При еднакви други условия натисканието се увеличава от-;
увеличавание тяжеетьта на снаряда.
Начална скорость. О тъ натисканието на барутните газове е -.
дъното му, куршума почва да се движи. Скоростьта на двшкениего въ
началото порасва много скоро и после почва да расте по-полека ч а к ;
до устата на пуш ката. З а да се види нагледно какъ расте скоростьта
на курш ума по канала на пуш ката; изм-Ьрватъ я съ особенни прибор.:
въ различни точки по канала, после начьртаватъ осьта на канала въ
ивв^стенъ маещабъ (чьр. 442) и въ точкитЬ, гдЬто сж измервани ск<
ростит-fe, се издигатъ перпендикуляри, на които се отм-Ьрватъ пакъ вь
определенъ маещабъ намерените скорости. П олучените на перпендику­
л яри те точки се съединяватъ и се получава една крива линия, коят
ни показва какъ расте скоростьта на курш ума при движението му п
канала Скоростьта, съ която курш ума излиза отъ устата на пушката,
се нарича начална скорость. Н а чьртежа началната скорость се п ред­
ставлява отъ величината у н.
Ритание О тъ натискането на барутните газове на затвора, пуш ­
ката получава едно движение надире. Понеже пуш ката е много ио-
теж ка отъ куршума, то тя почва да се движи съ по малка скорость
нейната скорость почва тъй сжщо отъ нула и расте пропорционалн
съ скоростьта на куршума. Когато куршума излезе отъ устата на иуш-
ката, въ тоя моментъ скоростьта на пуш ката на дирф е най-голем-.
а после пакъ намалява. Удара, що произвежда пуш ката прп двпжениет
си надире, се нарича ритание.
Рптанието въ рамото на войника произлиза отъ тяж еетьта е^
пуш ката и отъ скоростьта, съ която се движи. Ако наречемъ ританиет
съ у, то се изражава и исчислява въ кплограмометрц') съ следую щ а:.
формула:
IV

гдето Р — тяжеетьта на и у ш к ата; v — скоростьта на движението надиря

и д= на ускорението отъ земното привличание.
Б ар у тн и те газове съобщаватъ скорость на курш ума и на п у ш ­
ката обратно пропорционални на тех н и те тяж ести ; затова, ако наръ-
чемъ съ V скоростьта на куршума въ известенъ моментъ ио канала.

(•) Едпнъ кидограмометръ е удара, който 6п произведа единъ кнлограмъ т -

жесть, ако падне отъ едпнъ метръ височина.

г
 163

то ще можемъ да намЯримъ скоростьта на пуш ката въ сжщия моментъ

отъ слЯдующата формулка

•= ^ (2)
гдЯто р = на тяж естьта на куршума.
Ако величината на V отъ (2) замЯстимъ въ (1) ще получим ъ:
4,2 V2
у ~ ЩР~ .................................
О тъ поелЯднето изражение се вижда че ританието на п}тпката
ще бжде толкозъ и въ квадратъ но голЯмо, колкото скоростьта на к у р ­
шума по канала се увеличава. Най-голямата си величина ританието по­
лучава, когато курш ума излеве отъ устата на пушката. Ако съ V0 оз-
пачешъ началната скорость на куршума, то най-голЯмото ритание ще бжде:
у = ........................................(4)
J 2дР КJ
За по-вЯрно къмъ тяжестьта на куршума прибавятъ и заряда и
въ так ъвъ случай ще вмаме:
у _ (Р + (0 * У _ (5)
J —2
гдЯто съ |л означаваме тяжестьта на заряда.
О тъ тия изражения се вижда ясно че ританието ще бжде по-
малко чувствително, ако пуш ката се дьржи силно упрЯна въ рамото
защото тогазъ тя ударя въ рамото, догдЯто не е получила още най го-
лЯмата скорость на движението си надарЯ.
Дължината на канала. Д ълж ината ня канала на пуш ката се
обуслолюва отъ елЯдующитЯ четири условия:
1-о ТрЯбва да бжде късъ за да бжде пуш ката лека и лесно упо-
трЯбявана.
2-о ТрЯбва да бжде достатъчно д ъ лъ гъ за да може да се стрЯля
отъ двЯ рЯдпцп.
3-о ТрЯбва да бжде проиорционаленъ на заряда и на скоростьта
на горението, щото барутя да може да изгори всичкия догдЯто к у р ш у ­
ма да излети отъ канала.
4-о Канала не може да се продължи по нататъкъ отъ точката
(чьр. 442), гдЯто натиеканието на дъното на куршума, като се намал­
ява, с.тява равно на съпротивлението на курш ума отъ бравдитЯ.
Работата на барутните газове ГГерпендикуляритЯ издигнжти
въ коя да е точка на канала (чьр. 442) до прЯсЯчението имъ съ крива­
та на натиеканието ни прЯдставляватъ натисканията въ даденитЯ то ч ­
ки; а сумата на всичкитЯ възможни перпендикуляри или сь други ду­
ми цЯлата повьрхность мЯжду осьта на канала и кривата ни прЯдстав-
лява работата, която е иввьршена за да се съобщи началната скорость
на куршума. Т ая работа не зависи отъ формата на кривата, нито отъ
всЯкн отдЯленъ перпендикуляръ, а зависи отъ цЯлата сума на всички­
21*
164

тЕ перпендикуляри или отъ плоскостьта мЕжду осьта и кривата, без­

различно каква форма нма тя.
ВсЕко отдЕлно натискание, освЕнъ на дъното на куршума, натис­
ка съ сжщата сила и на стЕнптЕ на цЕлия каналъ, що се намира въ
дадения моментъ задъ куршума и се стрЕми да раскжса канала. Затова,
колкото по високи перпендикуляри имаме, толкозъ тю-дЕбели трЬбва да
сж стЕвитЕ на канала отъ точката иа най-високия иерпендикуляръ на-
дирЕ. З а да не правнмъ дебели етЕни на канала и тоя да се не под-
вьрга на много големи натискания ние можемъ да намалимъ н ай -висо­
к и т е перпендикуляри, като запазамъ сжщ ата голЬмина на работната
плоскость. За да постигнемъ това трЕбва да измЕнимь видътъ на кри­
вата тъй щото натисканията вь дъното да бжджтъ сравнително ио-
малки а къмъ вьрха — ио голЕмнчки; такова иумЕиение на кривата се
постига ако за зарядъ се постави uo-бавно горящ ъ баруть.
Бездимния барутъ гори по бавпо н за това ири еднаква работа,
при еднаква начална скорость, най голЕмитЕ му натискания сж по нис­
ки отъ тия съ черния барутъ; а ири сжщи най голЕми натискания бе­
здимния барутъ дава по-голЕмп начални скорости. Тъй па ир. ири най-
голЕмо натискапие около 2514) ат. наш ата пуш ка Манлихеръ обр. 88
год. дава начални скорости: съ черния барутъ Vo= 530 м., а съ бездим
ния барутъ Уо= 6 3 0 м.
Средно натискание- Отъ казаното по горЕ се вижда че, като за
павимъ сжщата повьрхность на работата, можемъ да замЕнимъ кривата
съ една права паралелна на осьта на канала, тогава натисканията въ
всичкитЕ точки бнхж били еднакви. Щ е рЕче, че въ такъвъ случай би­
хме имали едно постоянно натискание вьрху дъното на курш ума вь
врЕме на всичкото му движение по канала; това е най малкото макси-
мално натискание и се нарича срЪЪпо натискание.
ИЕма барутъ, който да дЕйствува по тоя начинъ, тъй щото по-
добна работна повьрхность е само мпсленна, къмъ която постоянно се
приближаватъ.
Отношението на най голЕмото натпскание къмъ съотвЬтетвующе-
то срЕдно ни дава понятие за метателнптЕ качества на единъ б ар у ть.
Колкото това отношение е по-малко толкова барутя е подобрь. При че-
рнитЕ барути това отношение за пушкитЕ е 3. а за бездимнптЕ — 2.

Движението на крушума въ без-

вьздушно пространнство
ИзмЗзрБаНИВ началната скорость. Като мЕрка за началната ско­
рость се взема въ метри растоянието, което куршума въ безвьздушно
пространство би изминалъ въ една секунда.
 165

Н ачалната скорость се нзмЬрва съ помощьта на хронографа Б у -

ланже. Тоя приборъ схематически е прЬдставенъ на (чьр. 444). На вер­
тикалната колонка к съ закрЬпенп два електромагнита е’ и е" въ в ед е­
ни въ дв-Ь отдЬлни електрически батататеи & п б’’. Ж ицата отъ пър­
вата батарея б’ прЬминава прЬзъ устата на пуш ката у, а ж ицата на
втората батарея е съединена съ плочата п по так ьвъ начинь щото, ко­
гато куш ума удари въ тая плоча, тя се мрьдва, отдЬля се отъ ку к ата
въ точка т и прЬкъсва тока. Плочата обпкновенно се поставя на 50 м.
прЬдъ уствта на пуш ката,
Па електромагнита е ’ се увисва бЬлЬжника л, а на електромаг­
нита с — врЬмемЬра (хронометра) в. Подъ бЬлЬжника ее намира меха-
низмъ съ ножче; ако бЬлЬжника удари на пиличката п , ножчето ее и з­
мъква вадЬсно п прави бЬлюкка на врЬмемЬра.
П а врЬмемЬра ее отбЬлЬжва чьртичката ч, гдЬто би отбЬлЬжилъ
ножа, ако и двата проводника се ирЬкъенЬха въ едно и същ о врЬме.
Когато прибора е готовь за дЬиетвие, произвежда се изстрЬла.
Крушума, като излиза отъ устата, прЬкьсва ж ицата на пьрвата багерея,
електромагнита е исиуща врЬмемЬра и тоя послЬдния почва да чада
падолу. ДогдЬто врЬмемЬра да измине нЬколко сантиметра, курш ума
ударя въ плочата п, елекгрооагнита е" исиуща бЬлЬжника, тоя ударя
на поличката и и ножчето прави бЬлЬжка на врЬмемЬра.
Раетоянието отъ чьртичката ч до бЬлЬжката, да иоложимъ на
пр. в спорЬдъ закона за свободнонадающитЬ тЬла ни дава врЬмето, кое­
то е употрЬбиль куршума за да измине раетоянието отъ устата на п у­
ш ката до плочата п. СьотвЬтственно на отбЬлЬжената на врЬмемЬра
дълж ина въ една таблица се намира началната скорость.
Траекторията въ безвъздушно пространство, ако прЬдположим-ь
че куршума се движи въ безвъздушно пространство и че земното при-
вличание т е. тяжестьта на курш ума не същ ествува, то курш ума по сила­
та на енерцията би се движил ь по продължението на осьта на канала
о с (чьр. 445) съ еднаква скорость. Ако раетоянието о аъ е изминато въ
петь секунди, то въ всЬка секунда куршума е изминавалъ no Vs отъ
това растояние, слЬдователно. като раздЬлимъ о at на петь равни ч а с ­
ти ще намЬримъ точкитЬ а,, а2} а,, а4 п %, въ които курш умъ с е е на-
маралъ въ края на пьрвата, втората, третата и пр. секунди.
Обаче щомъ курш ума излезе отъ устата на пуш ката нЬма на
какво да ее уиира отдолу и подъ влиянието на своята тяжесть почва
да се понижава подъ линията ос. Отъ формулата за свободнопадающп
тЬ тЬла 12 gt" (гдЬто g— ускорението на земното привличаиие вь ме-
мри, a t врЬмето на паданието) можемъ да намЬримъ мЬстото, гдЬто би
се намиралъ круш ума въ всЬки единъ моментъ слЬдъ изпитанието му
отъ устата. Така на пр. въ края на пьрвата секунда курш ума намЬсто
въ точката а ще се намЬрп по-долу отъ нея на величина а б ; въ края
на втората секунда, иамЬсто въ точката о2 курш ума ще бъде подъ нея
166

на растояние а., б„ и т. н. величините на които могжтъ се намери ио

горната формулка. По тоя начинъ можемъ да намеримъ множество то­
чки, подъ линията ос, въ които въ разни моменти, би се намиралъ въ
действителность куршума; кото съедипимъ тия точки съ една линия,
тя ще ни представлява траекторията на куршума.
Траекторията (чьр. 445) е крива линия, на която различаваме; а)
въсходяща вЬтва о в, б) иисходяща еЪтва в б5 м г ) връхъ в — най-високата
точка на траекторията.
Ахгловете, които траекторията прави съ горизонта въ различни­
т е си точки се наричатъ наклонения на траекторията в ь дадените то­
чки. Наклонението въ вьрха на траекторията е=о.
Свойства на траекторията въ безвъздушно пространство. Ако
хвьрлимъ курш ума перпендихсулярпо нагоре, той ще сс движи до и з­
вестно време нагоре и носле ще се повърне обратно надолу. Това произ­
лиза защатопри движението нагоре собственпата тяжееть на курш ума д е й ­
ствува въ посока противоиоложна на движението и скоростьта постспен
но се намалява, догдето достигне до нула; подире веднага куршума се
повръща надолу и пада по закона за свободно— падающите тела. Ири
паданието скоростьта на курш ума подъ действието на неговата тяжееть
се увеличава по сжщия начинъ, както се е намалявала по напрЬдъ; тъй
щото куршума за да се повърне пакъ до точката, отгдето беш е хвьр
ленъ, ще употреби толкозъ време надолу, колкото бЬше употребилъ
и да се въскачн нагоре и ще падне съ сжгцата скорость, съ каквато
беш е хвьрленъ.
Сжщото става п когато куршума се хвърли иодъ изпЬстенъ ж гълъ
кт.мъ горизонта, само че тогазъ едновременно съ издиганието и слиза-
нието куршума и се отдалечава съ постоянна скорость отъ мЬстото на
хвьрлянието и описва кривата линия траектория. Обаче издиганието
и слизанпето се подчинява на слиция закопъ за паданието на телата,
тъй щото въ първата половина отъ времето на летението курш ума ще
се издига надъ горизонта, а въ втората половина ще се спущ а къмъ
горизонта и ще пристигне въ точката б. съ сжщата скорость съ каква­
то е хвьрленъ.
О тъ горните ра8сжждеиия, основани па законите на Физиката,
явно испъкватъ следую щ ите свойства на траекторията въ безвъздушно
пространство:
1-о Д в е т е ветви сж симетрично расположени относително вьрха
на траекторията.
2-о Вьрха на траекторията се намира надъ половина растоянието
on. Растоянието отъ горизонта на стрелбата до вьрха на траекторията
ав се нарича височина иа траекторията.
3-о Скоростьта, съ която курш ума пристига въ точка п (на го­
ризонта) се нарича скорость па паданието или крайна скорость и тая
скорость е равяа на началната скорость.
 167

4-о Ж гъ ла на паданпето е равенъ на ъ гъ л а на хвьрлянието.

5-о Височината на траекторията е равна на четвертъ отъ ц-Ьлото
понижение.
Това се вижда отъ чьртежъ 445. Въ пьрвата половина на в р е ­
мето на лЪтението t курш ума се е понижилъ на величина т в, а въ
втората половина той се е п о н и ж и л ъ на величина в а ; тия величини съ
равни понеже иадающ пт^ т£ла въ еднакви вркмеяа, като се почва отъ
началото на изданието, пр-Ьминаватъ еднакви пространства. О тъ подо­
бието на тр и ъ гъ лн и ц и те п ъ къ о та и о а., б. се вижда че т а е рав-
но на Vs а:, б5} а 7г та илп са—1/* а, бй.
Величини отъ които зависи траекторията. РазличнитЪ елемен
ти на траекторията въ безвъздушно пространство зависятъ единствен-
но отъ началната скорость и ъ г ъ л а на хвьрлянието. О тъ изм-Ьнявание
то тия дв£ величини се изм-Ьняватъ и елементите на траекторията по
слйдую щ итй начина:
1-о Колкото началната скорость е по-голяма, толкозъ куршума лети по-
високо и отива по-далече.
2-о При еднаква начална скорость: Колкото жггла на хвьрляние­
то с по-голЪмъ, толкова куршума лети по-високо и отива по далече.
3-о Една и съ щ а далечность може да се получи съ по малъкъ
ъ г ъ л ъ , когато началната скорость е по-голяма; и наопаки, когато начал­
ната скорость е по малка, за да хвьрлимъ курш ума на същ ата далеч-
ность требва ъ гъ л а на хвьрлянието да бъде по-гол-Ьмъ.
4-о Височината на траекторията за същ ото растоянне е погол-Ь-
ма, когато курш ума е хвьрленъ съ малка начална скорость п голймъ
ъ г ъ л ъ на хвьрлянието и наопаки.
При голЗшъ ъ г ъ л ъ и малка начална скорость за същ ото растоя-
ние се получава крива траектория; а при голяма начална скорость п
малъкъ ъ г ъ л ъ се получава полЪгата траектория.
За р ъ ч н а т ^ оръж ия е нужна полЪгата траектория затова въ тЪхъ
куршума трЪбва да получава голЪма начална скорость и да се хвьрга
подъ малъкъ ъ гъ л ъ .
хКгъла на хвьрлянието въ пушкитЪ не надминава по-нагорЪ отъ
10°; въ най-новнтЪ пушки на възможнитЪ бойни далечности той се д ь ­
ржи по-долу отъ 5°.

Съпротивлението на въздуха.
Происхождението нд съпротивлението. При стрЪлбата въ дЪй-
ствителность куршума трЪбва да се движи въ въздуха. Когато едно
тЪло се движи въ въздуха бавно, както на пр. като ходи човЪкъ, съ ­
противлението не се чувствува защото частичкитЪ на въздуха, до кои­
то се допира тЪлото, бързо забикалятъ това последното и си завзематъ
мЪсто задъ него.
168

Когато обаче т-Ьлото се дрижи бързо, като на пр. железницата,

то частичките, що сж предъ телото, не у сп еватъ да го забпкалятъ
тъй бърз° а, бутани отъ телото, почватъ да се движ атъ напредъ, отъ
което се образува сгжстена часть отъ въздуха. Т ая часть отъ въздуха
представлява едно съпротивление на движението; колкото по-малка е
иормалната на движението повьрхность, толкпзъ по-малко въздухъ се
сгжстява п р ед ъ тФлото. и по-малко е съпротивлението. За това именно
курш имнте се и])авятъ съ исшиленъ врьхъ.
Наи-блпзкпте до вьрха на куршума частички скоро се размес-
тю ватъ навънъ и изоотаватъ, като се триятъ по новьрхностьта на к у ­
ршума; това триение увеличава съпротивлението на въздуха. Ч астич­
ките, що забпкалятъ куршума, се размесгю вагъ задъ него щомъ топ
ги задмние.
К-огато куршума се движи съ много голема скорость, повече отъ
400 м., частичките въздухъ се расхвьрлятъ настраии отъ вьрха на ку ­
ршума н не могжтъ да втасватъ своевременно да запълватъ оставяно­
то праздво пространство задъ куршума. Тогава се появява и едно не-
равновесне въ атмосферното натискание на вьрха на курш ума и на д ъ ­
ното му, което тъй сжщо увеличава съпротивлението на въздуха. К ол­
кото скоростьта на движението е по голема толкозь и това неравновЬ-
сие се увеличава.
Закъснявание на ДВИЖ0НЙ8ТО. Всичките изброени до ту к ъ п ри ­
чини събрани засдп^ съетавляватъ една обща сила, която се противо­
поставя на движението на курш ума и малко по-малко намалява негова­
та скороста.
Закъсня ванието на куршума зависи отъ съпротивлението на в ъ ­
здуха, а следователно — оть причинптЬ, отъ които зависи и съпроти­
влението; оевенъ това закъсняванието зависи още п отъ напречния
товаръ на куршума
НЯПрЬЧвНЪ ТОВЯрЪ- При единъ и сжщи калибръ на пуш ката, ако
направимъ курпу&ш отъ различни дължини, то т е ще иматъ еднакви
напречни сечения, нъ различни тяжести. Ако изразимъ напречното с е ­
чение въ квадратни милиметри, а тяж естите въ грамове и разделимъ
тяжеетптЬ на разните куршуми съ напречното сечение, ще получимъ
различни числа, които ще ни показватъ тяжеетьта, която се припада на
квадратенъ м, м. отъ сечението за всеки куршумъ; тая тяж ееть и се
нарича напрЪченъ товаръ на куршума.
Ако наречемъ напречния товаръ съ »г, тяжеетьта на курш ума
въ грамове съ р и напречното сечение въ м. м. — съ с, ще имаме че

Т ъй като съпротивлението на въздуха действува еднакво на в се­

ки квадратенъ м. м, то курш умите съ еднакво напречно сечение, като
се движ атъ съ еднакви скорости, ще срещ атъ еднакво съпротивление.
 169

Закъсняванието обаче н^ма да бж.де еднакво понеже по-дългитй ку р ­

шуми срйщ у ве4кп квадратенъ мили метръ прЗщставляватъ по-голяма
тяжееть. Колкото тяжеетьта, що се пада на квадратенъ милиметръ, е
по-голяма, толкова закъсняванието е по малко. Сл-Ьдователо за спазва -
нието на скоростьта требва да се стр-Ьмимъ да имаме куршуми съ по-го-
л^мъ напр-Ьченъ товаръ.
О тъ горната формулка се вижда че:
1-о При едпа и сжща тяжееть па куршума р иапрЪчпия товаръ се
уголЬмява. ако намалимъ напрЬчпота сЬчспие с.
2-о При едно и сжщо папрЬчно сЪчепис, иапрЬчния товаръ се угожЬ-
мява, като уголемяваме тяжеетьта на куршума.
Т ая формула можемъ да напишемъ и така :
0* О. /г» \
т = .....................................( 0
7Z р
гдЪто 8 " гъ стота па материяла, отъ конто е направенъ куршума; о ~
обема на курш ума въ кубически м. м. и р = половинъ калибра на п у ­
ш ката въ м. м.
О тъ т у к ъ се вижда че при еднакьвъ обемъ на курш ума н ап р е­
чния товаръ е по голймъ, когато гъ стотата на материала е по голяма,
и порасва проперциопално на квадрата на намалннието в ь калибра на
пуш ката. Ето защо курш умите се праватъ отъ металъ съ най-гол'Ьма
гъстота — олово, на което гъстотата е 11,1. О тъ тая формула се обя­
снява още и постояннотостр Ьмление за намаляванне калибра на пуш ката.
Формулата за напречния товаръ може да се представи още и така.
rs 7 2
0• it ТС ?* / о\
Ш ~ _ 25........... (8)
TZ г
или
т — о. h .......................................................(9)
гД^то h — дълж ината на цилиндрическо т4ло съ радиюсъ ?• п тяжееть
р = с. о.
О тъ това последното изражение се вижда че напречния товаръ
собствепно зависи само отъ гъ стотата в а метала п отъ дълж ината на
куршума.

Движението на куршума въ
въздуха.
ВйДЪТЪ ИЗ, траекторията. При движението на куршума въ в ъ ­
здуха, ако не дЬйетвуванте земното иритЗшлянпе, то той щеше да се
движи по правата посока ОС (чьр. 446) съ поетьпевно намалявана ско­
рость, тъй щото растоянието изминато въ втората секунда ще бвде по-
22
170

малко отъ изминатото въ пьрвата секунда; въ третата секунда — по-

малко отъ втората секунда и т. н.
Нека да положимъ че точкитЪ б1; в.,, вл, б4, е., с,ъ местата, гд-Ь­
то бп се намиралъ куршума пъ кран на първата, втората, третата и
пр. секунди.
По причина на земното притяжение обаче круш ума ще се нами­
ра по-долу отъ тия точки на велчини, които се намиратъ по закона на
свободно иадающит-Ь т-Ьла т. е. курш ума се понижава по сжщия на-
чшгь, както и въ безвъздушно пространство. По тоя начинъ можемъ
да вам-Ьримъ множество точки подъ лпнията о с, които като съединпмъ
ще получнмъ праекторпята въ възд)-ха.
Свойства на траекторията ВЪ въздуха- Нека да положимъ че
сж хвърлени два курш ума отъ точката о (чьр. 446) съ еднаква начал­
на скорость и подъ единъ ж гъдъ на хвьрлянието, нъ едина курш ум ъ
нека да се движи въ безвъздушно пространство, а втория — въ
въздуха. Ако не дЬйствуваше земното прит-Ьгляние, то п двата ку р ш у ­
ма гцехж да се движ атъ по линията о с, н ъ втория курш умъ щомъ из-
л-Ьзе отъ устата на пуш ката почва да губи отъ скоростьта сп и още
в ь края на пьрвата секунда тон ще се нам-Ьри въ точка б, — отсамъ
отъ точката щ, гд-Ьто ще се намира първия курш умъ. Въ втората се­
кунда втория курш умъ още повече ще изостане п ще се нам&ри въ
точка в., още по отсамъ отъ точка аг, гд-Ьто ще се намира първия кур-
т у м ъ и т. н. втория курш умъ все повече п повече ще изостава отъ
първия, а отъ това и скоростьта по горпзонтална посока все повече п
повече ще се намалява.
Нека отложимъ и пониженията та да нам-Ьрпмъ точкит-Ь, въ ко­
ито тия два куршума бихж се нам-Ьрили, като сж подвьргнати и на земното
прит-Ьглянпе. Тия понижения за равни вр-Ьмена отъ началото на дви­
жението сж еднакви и за двата куршума затова и отм-Ьренит-Ь по вер
тикална посока величини за равни вр-Ьмена сж равни а именно бх
б, г , ; а2 б, в.г г2 и т. н. Понеже точкпт-Ь а1 аг, и пр. на иьрвия к у ­
рш умъ сж по-гор-Ь отъ точкит-Ь б, в2 и пр. па втория курш умъ, то и
съотв-ЬтствующитЬ т-Ьмъ точки б{ б.г п пр. ще се намиратъ по-гор-Ь отъ
гп г2 и пр. По тоя начинъ можемъ да опр-Ьд-Ьлимъ много точки отъ
дп-Ьт-Ь траектории, които точгсп като съединимъ ще получимъ дв-Ьт-Ь
траектории, отгд-Ьто наглядпо п ще можемъ да заб-Ьл-Ьжимъ разницит-Ь
м-Ьжду т-Ьхъ, които с ж :
1-о При еднакви условия траекторията въ въздуха щуЪминава съ
всичкото си протяж ние по долу отъ траекторията въ безвъздушно прос­
транство.
2-о При едно и сжщо врЬж на летепието далечностъта на изстрЪ-
ла въ въздуха е по-малка.
3 о Въ пьрвата половина на врЬмето куршума въ въздуха премина­
ва по-голямо горизонтално растояние отъ колкото въ втората половина и
 171

затова върха иа траекторията се намира оттатъкъ половината на далеч-

яостъта.
4 о Двь-m i аЬтви па траекторията сл-Ьдователно не сж симетрич­
ни — втората в-Ьтва е по-стрьмна.
5-о ОлЬдва, че жгъла па паданието е по-голЬмъ отъ жгъла па хвьр-
ляпието.
О-о Скоростьта па паданието е по-малка отъ началната асорость.
7-о За сжщата далечность за траекторията въ безвъздушно прос­
транство се изисква по малъкъ жгълъ иа хвьрляпието п тя съ всичкото си
протяжеиие лъжи подъ траекторията въ въздуха.
Началото на Санъ-Роббра. От-Ъ горните разяснения лесно мо­
же да се разбере че за сж щ ите горизонтадни далечности пониженията
въ въздуха сж по-големи и оовенъ това т е ставатъ още по големи ко­
гато за сж щ ите раетояния се увеличава ж гьла на възвишението. Съ
други думи казано пониженията при еднаквите далечности завпеятъ отъ
величината на жгъла на възвишението.
Италианския артиллеристъ графъ Санъ-Роберъ обаче съ помощь­
та на математиката е доказалъ че действително, че съ увеличавание
ж гъла на възвишението за същ ото растояние сс увеличава и понижение­
то; нъ понижението не се увеличава пронорциопално съ увеличавание
то на ж гъла, а при малките жгли за сж щ ите изменения въ ж гъла по­
нижението се изменяна съвсемъ малко, когато ири голем ите жгли то­
ва изменение е много чувствително.
Санъ-Роберъ е установилъ че измененията въ ж гъла на въ зви ­
шението въ границите отъ 0° до 15° сж толкозъ малки, че за практи
ката аем атъ никакво значение и могжтъ да се пренебрЬгнжтъ. И така
началото на Санъ-Робера се заключава въ това, че до 15° жгли, пониже­
нията сж независими отъ жглитЪ на възвишенията.
Практическото приложение на горното начало се заключава въ
това, чо когато ц е л ь т а се намира толкозъ по-горе илп по-долу отъ
стрелеца щото сумата на ж гъла на местностьта и ж гъла на меряние-
то не надминава 15°, то при различните жгли на възвишението за то­
чки леж ащ и по една вертикална линия може да се употребява сжщия
ж гълъ на меряпието, които съответствува на горизонталното растояние.
Съ това приложение sa малките жгли (чьр. 447) се приема че
растоянието о п е равно на о %, и о с на о сх, а тъй като споредъ н а ­
чалото на Санъ-Робера ще имаме че с п = с, и1 то следователно и
ф ,.
Това дава възможности да се взема растоянието отъ картата или
да се оиределя и да се мери въ ц ельта безъ да се държи сметка да­
ли щЬльта е малко по-горе или по-долу отъ стрелеца.
Вьртателно движение на куршума и деривация- Още при
гладките оржжия и валчестите куршуми забележ или че курш ума
се отклонява вследствие на вьртателното движение, което той е полу-
22*
172

чавалъ отъ различни причини. Най напредъ се е мислило че вьр-

тателното си движение курш ума е получавалъ при излизанието
си отъ устата на пуш ката въ зависимость отъ къмъ коя страна
па канала ще се трькне при излизанието. За да въепрЬпятетвува това
разнообразно завьртание на куршума, о ть което произлизало разнообраз­
ието отклонение на ударитЬ, Гаспаръ Цолтръ прЬдложилъ още въ
1480 год. канала на пуш ката да ее набраздюна съ нрави бразди и к у р ­
шума да бжде застЬгнатъ въ канала та да не може да "се завьрта при
излизанието. П ри испитанията обаче се констатирало, че куршума ио-
лучавалъ разнообразно вьртателно движение и сл-Ьдъ като е излизалъ
отъ устата на пушката. Това явление се обяснява така:
Каквито и мЬрки и да се вземать, при отливапнето на валчестия
курш умъ с л влияяли разни причини, които с л отнимали възможностьта
да се направи щото центра на тяж естьта т (чьр. 448) на куршума да
съвпадне съ центра на фигурата ц. Енерцията па движението на к у р ­
шума представлява една сила, която ирЬмивава прЬзъ центра на т я ­
жестьта на куршума и дЬйствува въ посоката иа движението; оть друга
страна съпровивленнето на въздуха може да се прЬдстави съ една сила,
която прЬминава прЬзъ центра на фигурата на курш ума и дЬйствува
въ посока противоиоложна на движението. Тия двЬ сили и нрмчиня-
ватъ завьртанието на центра на тяжестьта около центра на фигурата
пьрвоначално по посоката на движението. Т ъй като центра на тяж естьта
може да се падне въ разни страни относително центра на фигурата, то
за това и куршума се е завьрталъ въ всевъзможни неизвЬстни отъ по-
напрЬдъ посоки и отклоненията не сл могли да се прЬдвидягъ и зе-
матъ въ внимание при мЬрянието на пуш ката.
Вьртението на куршума следователно не можеше да се отстрани.
За да се помогне на точностьта на стрЬлбата трЬбваше но не да
се дава еднакво вьртатално движение, та и отклонението да блде ед
накво и къмъ една и сл щ а посока п да се вземе въ внимание при мЬ-
рянието на пушката.
З а тая цЬль Иванъ Kutfiycz прЬдложилъ канала на пуш ката да
се набразди съ витлови бразди, които да м оглтъ да съобщ ават ь на
куршума еднообразно вьртателно движение; направенитЬ попитания пп-
равдавахл надЬждитЬ и тия бразди се вьведохл в ь уаогрЬбление и
слщ ествуватъ и до дяесь.
Исчисленията и правенитЬ опити показватъ, че валчестптЬ к у р ­
шуми се отклоняватъ въ тая посока, къмъ есояго се вьрти прЬдняга
повьрхность на куршума, а при длъгнес-китЬ куршуми, като днешнитЬ,
при които центра на съпротивлението на въздуха се пада нрЬдъ центра
на тяжестьта, отклонението произлиза в ь посоката, р:ъ м ъ която се вьрти
горнята производяща на куршума.
Отклонението, което произляза вследствие на вьргателното дви­
жение на куршума се нарича деривация. Това отклонение при днешнитЬ
 173

пушки на равнит-Ь растояния е еднакво при вс-Ьки изстрелъ и ее от­

странява чрЬзъ съотвЬтетвугощето расположение нв мЬршгг-Ь части.
П ри длъгнеститЬ кургпуми вьртателното движен не е ттужно не
само да регулирва отклонението, нъ п да дьржи курш ума да лети
всичкото вр-Ьме съ вьрха напр-Ьдъ.
Това нослЬдното явление се основава на закона за вьртателното
движение че: ако едно т-Ьло се завьрти около осьта си и ее .свьрли въ прос­
транството, то вьртателното движение задьржа неговата ось да се движи
паралелна сама на себе си', на тоя законъ се основава движението на
наш ата земя въ пространството, велосипеда, жироскопа, д-Ьтинската вьр-
телешка и пр.
Лко на длъгяестия курш умъ не се съобщи вьртателното дви ­
жение, то той бп се прЬобьрналь съ вьрха надпр-Ь и то сто к а к ъ : к у р ­
шума излиза и се движи малко наклонен ь къмъ горизонта (чьр. 4-49)
тъй щото центра на тяж естьта чг на куршума. прЬзъ които и прЬми-
нава силата на двигателната енерция, се пада по-долу отъ центра на
съпротивлението на въздуха в. Т ъп като двЬт-Ь сили на движението и
и съпротивлението сж противоположни и д-Ьпетвупатъ ио двЬ р а з­
лични линии, то съпротивлението на въздуха с оевЬнъ че забавя дви­
жението, нъ и се стр-Ьми да завърти вьрха на курш ума нагорЬ и назадъ.
На това завьртание се съпротивлява вьртателното движение и
дьржи курш ума да лети съ вьрха си напр-Ьдъ.
О тъ казаното се вижда че вьртателното движение ще зависи отъ
съпротивлението на въздуха, а следователно и отъ причинит-Ь отъ
които зависи това посл-Ьдното. Ето защо при увеличаваяие началната
скорость трЬбва да се увеличава и скоростьта на вьртениего въ каквато
степень се увеличава и съпротивлението. Т ъй напр. при еднозаридни гЬ
пушки имахме начални скорости около 450 метра и вьртението бЬгие
около 800— 1000 обрьщания въ м инута; при сегашнитЬ пушки имаме
начални скорости отъ 600 — 700 м. и за това вьртението достига отъ 2800
— 3500 обрьщания въ минута.

РазсЬйванието на изстрклитй
ПрЙЧйНИ 31 рЗ,ЗВИВЗ ПИЗТО. Едно количество нзстрЬлн, произведени
отъ едно и сжщо оржжие безъ прЬкжсвание п при еднакви условия, се
казва серия, изстрели.
Ако би било възможно щото всичкитЬ изстрЬли отъ една серия
да се произведатъ при съвьршенно еднакви обстоятелства, то всичкитЬ
куршуми би тр-Ьбвало да летятъ по една и сжща траектория. Д а се
постигне обаче това и при най-голЬмит-Ь грижи се явява невъзможно,
174

ватова и курш умите летятъ но разни траектории. По-главннтЬ причии-

за разс/Ьйвавието сж; нееднаква досущъ тяжееть па барутя \ пссднак-.
тяжееть па куршума-, нееднакви размЬри на куршума] нееднакви движен «я
по канала’, нееднаква гметота на въздуха п др. много. Отъ това следва
че ако стреляме една серпя изстрЬли по вертикална или горизонталн.-.
плоскость, като со м-Ьримъ все вт. едпа и сжща точка, то на плоекосьта
ще се получатъ толкозъ отд^лнв удари, колкото из rpe.iu сме хвърлили.
Разсмивай ието на нРколко пушки отъ едпнь п сжщи обргзецъ н-
е еднакво: едпа пуш ка повече разсейва курш умите отъ друга, затова
и се казва че едикоя пуш ка по-в-Ьрно бие отъ друга. Тая ризница въ
разсЬиваннего на разните пуипси зависи отъ точностьта въ фабрика­
цията на пушката.
Законь за разсМваниего. Каквото и да е раеЬйванието на едн
оржжие или па разпи оржжия, то, като се хвърлять голямо количеств
изстрели въ една мйрна точка било то отъ едно или отъ разни оржжия.
разс^йванието веТкога се подчинява на единъ и сжщи законъ а именп
ч е : отклоненията еднакво се случаватъ въ всичкитЬ посоки и см двд >
двЬ равни и расположени симетрично около една точка.
Това ще рТче че отклоненията еднакво могжтъ да се случатъ
влРво, вдЪсно, горе, долу п пр. всевъзможни посоки ц още че едно от­
клонение отъ една странана, пр. вл-Ьпо, прп голРмо число изстрели не
пременно ще има равно по величина отклонение въ противиположнат*
посока, въ дадения случай вдясно. Това толкозъ по-нагледно се вижда
колкото повече сж хвърлените изстрели, а е математически вЪрно при
безчмелено число изстрели.
БиТа, п л о щ а д ь И Ср^ЗДВНЬ у д а р ъ Ако поставьшъ еднасъ неогра-
нпчепп размеря плоскость меж ду стрелеца и точката на паданието, то
всичките хвърлени изстрели ще опиш атъ траектории, които ще прЬсе*
катъ тая плоскость Ако тая плоскость е натериялна—дъсчена, картонен
или платнена мишена — то всеки курпгумъ ще направи дупка на нел
и при големо число изстрели всичките дупки се располагатъ на едн
известно пространство на казаната плоскость, а при безчисленно числ
изстрелп дуп ки те на отделните куршуми се сливатъ и образувате
една голема дупка, п р езъ която пре.мипаватъ всичките траектории
Ч асть отъ плоскостьта засегната отъ курш умите при безчисленно числ:
изстрели се нарича бита площад6, а точката, която завзема средно по
ложенис въ тая площадь се нарича срЬденъ ударъ.
Б и тата площадъ на равни раетояния оть стрелеца е различна
различните образци пушки.
СНОПЪ Траектории И с р ед н а траектория. Всичките куршум е
трьгватъ отъ една и сжща точка — устата на пушката, началото н*
траекторията — и после се отклокяватъ различно и описвать все:-:
единъ отделна траектория. Всички траектории отъ една серия изстрел
се наричатъ снопъ траектории. Траекторията пъкь, която завзема сред=.
 175

положение и преминава п резъ средния ударъ на битата площадь, се

нарича срЪдпа траектория.
Отклоненията на траекторипт-fi отъ ср-Ьдпята траектория при ус­
тата на пуш ката е нула и оттамъ постьпенно расте спор'Ьдъ растоя-
нието отъ стрелеца (чьр. 450).
Формата на битата илощадь зависи
отъ положението на мишенката, въ която се стреля. Ако иоставимъ ми-
ш енката въ положение перпендикулярно на срЬднята траектория, то на
каквото и да е раетояние битата илощадь ще бжде тсржгъ съ центръ
средния у д а р ъ ; тоя крж гъ ще пма съответственно толкозъ по-големъ
диаметръ, колкото по-големо е отстоянието му отъ стрелеца
Обикновенно обаче мишенката се турга въ вертикално положение
и sa това формата на битата площадъ се отклонява отъ кржга съраз­
мерно съ отстоянието & отъ стрелеца и се приближава къмъ формата
на елнпсъ съ горизонтална ось равна на диаметра на битата илощадь
за даденото раетояние, а вертикална ось по-голФия съответстленно съ
раетоянието.
Ifa горизонтадпа повьрхность се получава елнпсъ съ голема ось
по посока на стрелбата и малка ось равна на диаметра на битата пло-
щадь за пземеното раетояние; големата ось ее намалява съ увелича-
ванпе растояпието п формата на битата площадь на нан голем ите рас-
томния се приближава къмъ кржга.
Намирание средния ударъ- Ако мерната линия е натъкмена ма­
тематически верно съответственно на разните растояния, то всичките
изстрели бихж се располагали околъ мерната точка и тя би представ­
лявала средния у д а р ъ ; това обаче на практика не се срещ а въ никоя
пуш ка, а обикновенпо ц елата бита площадь се отклонява отъ мерната
точка н средния ударъ никога почти не съвпада съ нея.
Средния ударъ, споредъ дадените вече определения, е оная
точка отъ битата площадъ, която отговаря на следую щ ите условия :
1-о Сумата па отклоненията вдЬсно отъ нея да бжде равна на су­
мата по.\ отклоненията влЬво отъ нея.
2-о Сумата па отклоненията по-горЪ отъ нея да бжде равня па су­
мата па отклоненията по-долу отъ нея.
Намъ е важно да определимъ къ де и на колко се откловява
средния ударъ на една пуш ка отъ точката на мерението. Положението
на средния ударъ относително мерната точка се определя съ д ве ве­
личини : вдесно и горе, вдесно и д о л у ; влево и горе, или влЬво и долу.
З а намирание тия две величини се иастжпва по следую щ ия
н ачи н ъ :
П р езъ мерната точка се прокарватъ една вертикална и друга
горизонтална линии (чьр. 451) и после измерваме отстоянията вдесно
176

и отстоянията вл-Ьво, отстоянията нагорЬ и отстоянията надолу, като

ги записваме по сл-Ьдующия начинъ:

JS1 ио рЬдъ Отстояния о тъ мЪрната т о ч к а въ сантим етри.

на нзстрЬлнтЬ вдЬсно ВлЬвО надъ подъ

1 25 ___
30 ___

2 48 ----- ---- 10 1
3 5 ----- ---- 20 |
4 ----- 18 26 ----

5 52 ---- 13 ----

G 7 ---- 71 -----

7 ----- 12 15 ----

8 ----- 3 — 48
9 34 ---- — 8 •
10 41 ----- 17
212 33 172 8G I
Суми 86
33 1
Разностп 179 86
Отклонение па 17 Q 86
Oj VI
срЬднпя ударъ

ГЦомъ сьберемъ сумпт-fe веднага виждаме дриблизптлно къд-fe се

намира срЬдния ударъ понеже той отстои въ страната, къмъ която су­
мата ла отстоянията е по-голяма; въ настоящия примЪръ средния
ударъ се нбмира вдгЬсно и надъ мерната точяа.
Остава да видимъ на какви величини отстои средния ударъ отъ
мЪрната точка. За тая ц-Ьль по-макит-Ь суми се изваждатъ отъ съот-
в-Ьтствующит-Ь имъ по-голЪми суми и полученит-Ь разннци раздЬляме
съ числото на изстрЪлитЪ. ПолученитЬ по тоя начинъ частни срь от­
стоянията на средния уда])ъ отъ мерната точка. Въ настоящия случай
тЬ слх 17,0 вдясно и 8,6 надъ.
Когато с&. хвьрлени само 3, 4 или 5 изстрела, както е на пр.
при прнстрЬлванпето на пуш китЬ, то средния идаръ може да се нами­
ра по-скоро графически; за тая цЬль се постжпва така:
1-о За три изстрела — съединяватъ се пьрво двата а п 6 удара
съ права линия, която се разделя на двЬ и средата с (чьр. 452) се съ­
единява съ третия ударъ в съ права линия, която се разделя на три ра
вии части. Средния ударъ лЬжи на линията в с и се отдалечава отъ с
на */з е с, а именно точката о.
 177

2-о За четирп изстрела — съединяватъ се удари те два по два

съ прави линпии а б и в г (чьр. 452); средния ударъ о се намира иа
средата и а линията д е. която съединява среди те d u e - на първите
лннии.
3 о За петь изстрЬла — панира се средния ударъ за четирите
удара, както се каза по-горе? намерената точка о, се съеднпява съ п е­
тия ударъ д (чьр 433) и средния ударъ о се намира на линията о, д
на разстояние */, о, д отъ о,.
Когато е известно отстоянието ва срЬдния ударъ отъ мерната
точка, тогава стрелеца може да ст>образи кьдЬ требва да си избере
мЬрна точка за да докара средния ударъ въ центра на ц-Ьльта.
Намиран ле о ткл о н ен и ята отъ с р е д н и я у д а р ъ . С ледъ като на-
мЬримъ но указания начпнъ положението на средния ударъ, можемъ да
прокараме чр-Ьзъ него една вертикална и една горизонтална лнппп и
огъ тЪхъ да пзмЬримъ по елпция начинъ отклоненията вдесно, нл^во,
rojrb и долу оть средния ударъ.
Тая работа обаче по-лесио може да се извърши съ едни прости
пресмятания без ь да м4;римъ повече на мишептеата. З а да некараме спо­
соба на прЬемЬтанието нека се обьрнемъ кгьмъ (чьр. 451), гд ето сре­
дата на мишешеата м е мерната точка, точката с е средния ударъ,
величината г0 е отклонението на срЬдния ударъ вдеоно отъ мерната
точка а величината е отклонението на средния ударъ надъ тая точ­
ка. Да означимъ ударите еъ номеръ по редъ п т ех н и те отклонения съ
о{. Оо, о.л и т. н.
О тъ чьртежа се вижда ясно, че отстоянпята отъ мерната точка
на всички удари, които сля се отклонили вдесно отъ средния ударъ, сля
по-големи отъ X,, a T bit олящо и отстоянпята на всички удари, които
сля се отклонили нагоре огъ срЬдния ударъ, сля ао-големи отъ //в. Ако
се условимъ да отбЬлежнаме отстояннята на ударите отъ мерната точ­
ка така:
вдесно съ д а на средния ударъ съ д0
ВЛевО СЪ JV „ ,, „ *^-0
надъ съ н „ „ „ п0
подъ съ п „ » „ И®
като на тия освенъ средния ударъ имъ поставяме и номера на удара,
то отъ чьртежа се вижда че отклоненията на удари те вдесно отъ с р е ­
дния ударъ на пр. о15 о_,, о4, о0 п пр. хце бляддять:
Ч «1 - до
о2 - а.
II

о 0- — да.
it - д0
В
о Oq = д* - д0
>13 ' щ
Ч
Р « • •

оп = д» — д0 23
178

Отъ сжщия чьртеж ъ се вижда че отклоненията надъ средния

ударъ на пр. о15 о4, ос, о., и пр. ще ожджтъ:
0i "» — Щ
»4 — щ
°0 — Нс — «о
£ = М„• — М0
*С.
<s
а • «
•

• • «

mO'/i„ = «#|. — w0
Ударит-Ь, що се откяоняватъ вд^во отъ средния ударъ могжтъ
да остоятъ вд-Ьсно и л и вл"Ьво отъ мерната точка. Отт» чьртежа се виж-

« 03 — до --- д3
0* = д(| --- д4
°с, д0 --- до
с о7 — д0 л,
PS Og - - до -j- *03
< •
• •
Д • • •

оп — дп / — д„
I Н- л„
По сжщия начинъ ясно е че отклоненията на всички удари, които се

Оо = «0 ~Ь «2
о3 = «0 -Ь Щ
08 «0 I1 Щ
«0 Ч- «У
t* О0 =
0и = «0 *п
о ■ •

е • « •

0 ,1
М0 | ~ п п
1пП
Тт.и като средния ударъ може да завземе четири положения от*
носително мЪрвата точка, то за намирание отклоненията отъ средния
ударъ при вс£ко негово положение ще нма слЬдующит-Ь четири групи
формули за отклоненията.
о — д — д0 отклоненията въ д-Ьсно
о д0 \ — д . „ въ л-Ьво
«0 == д0 | + л
2/° = щ 0 — п — щ „ надъ
0 = щ \— н „ подъ
\+ п
 179

0 == л — Л0 1) Я в ъ Л^ВО
= •% \— л Т) п въ дйсно
So Лс 1+ д
Уо 1h 0 = н — Щ V 1) надъ
= м — 71 Т) и подъ
1+ п

— д -- до » 1) въ дйсно
— V — д т 7) въ л^во
Хо д0 + л
Уо — п V у> подъ
--- п У) Т) надъ
1+ п
0= л — л 0 Отклоненията въ л*Ьво.
л
{+ „ дЬсно.
о
«г
II

я0 =Ло 1 д 7)

У) подъ.
Уо п0 0= п --- Щ
1 п
0 nt надъ.
+ 71
У)

Отъ всичко изложено до тукъ за намирание отклоненията отъ

средния ударъ, каквото и положение да завзема той, се извличать слЪ-
дую щ игЬ дв-Ь правила:
1-о JPj Ljco отклонение отъ срЬдния ударъ въ смщата страна, къмъ
която той отстои отъ мЪрната точка, сс намира, като отъ величината
на отетоянието на тоя ударъ се извади отстояписто па срЬдния ударъ
стъ мЪрната точка.
X о Bcbico отклонение отъ срЬдния ударъ въ прот неотложната страна
па оная, къмъ която той отстои отъ м Ърната точка се намира, като вели­
чината на отетоянието на тоя ударъ отъ мЪрната точка, се извади отъ
отетоянието иа срЬдния ударъ, ако ч двЪпгЬ отстояния см къмъ една страна;
или се придаде къмъ отетоянието па срЬдния ударъ, ако двЬтЬ отстояния
см. къмъ разни страни.
Като следствие отъ тия дв^ правила може да се установи още
сл-Ьдующето:
3-о ВсичкитЬ удари, които см откъмъ смщата страна па мЪр­
ната точка съ срЬдния ударъ и отстоянпята имъ см поголЪми отъ него­
вото отстояние, см отклонени пакъ по смщата посока отъ срЬдния ударъ;
всички удари, които см откъмъ смщата страна съ срЬдния ударъ, нъ от-
стоянията имъ см по-малки отъ неговото и всички удари, които см
откъмъ противоположената страна на срЬдния ударъ, см отклонени къмъ
противоположената посока.
Пека опорйдъ тоя правила намЪрцмъ отклоненията отъ ср-Ьдиия
ударъ на взетия чдсленъ приагЬръ.
23 *
180

м О тклонения отъ с р е д н и я ударъ

по р$дъ вдесно влево надъ ПОДЪ

1 25— 1 7 ,9 = 7,1 __ 30—8,6= 21,4 -----

2 48— 17,9 30,1 ----- --- 8 ,6 + 1 0 = 1 8 ,6

3 17 п _ 5 — 12 9 8 6 + 2 0 28.6
4 --- 1 7 ,9 + 1 8 —35,9 26— 8,6=17,4
5 52— 17,9=34,1 — 13—8 .6 — 4,4 ---
6 17,9— 7 = 10,9 71- S , 6 - 6 2 ,4 --
7 -- 17,9+ 12 -29.9 15— 8,6 = 6,4 ----

8 -- 1 7 ,9 + 3 20,9 --- 8 .6 + 4 8 - 56,6

9 34 17,9 16,1 --- -- 8,6 + 8— 16,6
10 41— 17,9 23,1 -- 17— 8 ,6 = 8,4

суми 110.5 110,5 120,4 120:4

О тъ тоя прпагЬръ виждаме че ударите въ горизонталната посока

с л расирйдЬлени по равно отдЬсно и отлепо на срЬднпя ударъ ; въ вер­
тикална посока обаче горЬ има шесть а долу четпрп удара, н ь сумите
на отклоненията сл равни, което именно се и изисква за средния ударъ.
Понеже сумите на отклоненията въ горизонтална посока с л равни
по между си, а тъй с«тлцо и двЬт-Ь сумп по вертикална посока с-л*. равни
помежду си, то когато ни е нуждио да знаемъ само тия суми, можемъ
гп намери безъ да търсимъ отклоненията, и то пъкъ по слЪдующмя
начинъ:
4-о събираме всичкитЬ отстояния отъ сжщашл страна па срЬдния
ударъ, които сж по-големи отъ неговото отатояние и отъ сумата изваж­
даме отстоянието на срЪдпия ударъ помножено съ числото па събранипсЬ
удари.
Така напр. за намирание сумите по горизонтална посока на взетия
чпеленъ примЬръ достатъчно е да се пзвьрш атъ тия действия :
(2 5 + 4 8 + 5 2 + 3 4 + 4 1 ) — 5X17,9 — 200 - 89,5 110,5
и за ио вертикална п°сока ;
(3 0 + 2 6 + 1 3 + 7 1 + 1 5 + 1 7 ) — 6X 3,6 = 1 7 2 —51,6= 120,4
Способи за изм$рзание разс^йванието на изстрьлит! Точностьта
на стрелбата е едно отъ най-важните н при това едио отъ най млчно по-
стигаемит-й условия на пуш ката и затова тя е и най-важпата уцйнка
за достойнството на една пушка.
За м-Ърка на точностьта на стрелбата би могла да служи голе­
мината на битата площадь, като се знае че точностьта на стрелбата е
толкозъ по- голяма колкото по-малка е битата площадь. Това обаче
 181

м-Ьрение е верно при безчисленно количество изстрели, а при попита­

ния та, що се иравятъ въ д-Ьиствателность съ ограничено число и зстр е­
ли не все кога бп ни дало верно заключение. Така на пр. да вземемъ
д в е бити площади А и Б съдържащи еднакво число удари; нъ въ А
всички удари сж сгрупирани при средния ударъ и само неколко сж се
отклонили въ много отъ тая точка, а въ Б ударите не сж много сгру-
ппрани околъ средния ударъ, нъ нема и големи отклонения, като въ
А. Ако се сждеше по ц-Ьлата бита площадь то А щеше да даде по-мал­
ка точность, което не е верно.
Затова за уцЪнка на точностьта на стрелбата не се вема цела-
та илощадь а широчината на една ивица, съ неограничена дълж ина, коя­
то преминава симетрично п резъ средния ударъ и съдьрж а 50°/0 отъ
хвърлените изстрели. Такива ивици могжтъ да се п рокаратъдвЬ —вер­
тикална Л е и горизонтална Пг.
ОсвЪнъ петдесетъ процентовите ивици, като мерка sa точностьта
на стрелбата имаме още:
а) БЬроятпитЬ отклонения;
б) Cpidnum i аритметически отклонения',
в) e в квадратнчески отклонения.
Нека да видимъ какви сж и каеъ се намиратъ тия мерки за то­
чностьта
ВьрОЯГНО отклонение е оная величина, що завзема средно м е ­
сто меж ду поставените по р ед ъ на големината си отклонения; тъ й на
пр. вероятното отклонение на десетъте удара, които се отклоня ватъ
отъ средиия ударъ вдесно или влево на 8, 10, 13, 14, 16, 21 38, 45,
63 и 80 с. м. завзема средно место меж ду 16 и 21 с. м. и е равно на
(16 -j- 21): 2 IS, 5; тъй намирание вероятното отклонение е обаче
верно само при безчисленно число изстрели. В ероятните отклонения
бнватъ горизонтални и вертикални и ги отбележаваме съ JBa и 13в.
Средно аритметическо отклонение. Това отклонение се намира,
когато раздЬлимъ сумата на всичките отклонения отъ средния ударъ
въ горизонтална илп вертикална посока съ числото на ударите или все
едно, когато сумата на отклоненията въ едната страна на съответству-
ющата посока разделимъ съ иоловинъ числото на ударите.
Ако означимъ съ г всичките отстояния по-големи и отъ една по­
сока съ отстоянието на средния ударъ; съ ч — числото на тия удари;
съ п числото на всичкитЬ удари и съ х0 и у0 отстоянията на средния
ударъ отъ мерната точка горизонтално и вертикално, то ва средното
аритметическо отклонение имаме слЬдующата формула:
—чх0 2(22г — чх0)
1 оризонтално А г — — — ---- -L . . . *(10)

Вертикално А в = — ------— — . . . *(11)

1 Vs П 71 V J
ш
Тия отклонения за ввеменпя ту к ъ числеиъ примЬръ ще бж дж тъ’
Горивонтално 2г = 200
ч% о = 8 9 ,5
п 10
—

. _ 2(2г-<гзп) _ 2 (200 — 89,5) _ 251 99 л

^ и 10 10
Вертикално %г = 172
чУ ц ■ = 51,6
п = 10
A j_ 2 f o — чу.) = 2 ( 1 7 2 - 5 1 ,6) = 240,8 = 24>0g_
п 10 Ю
Средни квадратияески отклонения. Тия отклонения биватъ тъй
сжщо горизонтални и вертикални ; т ^ се нампратъ когато всичкитЬ сж-
отв^тствую щ и отклонения се повдигнжтъ въ квадратъ и сумата и «ъ се
раздали съ числото на ударигЬ, а отъ частното се извади корень квад­
ратенъ. Ако отклоненията отъ средния ударъ ио горпзонтална и вер­
тикална посока означимъ съответственно съ О и О , то срТцнптЪ квад-
ратически отклонения ще требва да исчисляваме отъ:
Квадрат, гориз. Кг У • • • • (12)

х,е — \ /| S 04* • • • • (1о)

/1Чл
„ вертик К ——
Нетдесетъ процентовит^ ивици биватъ п ис а . що гориз( нталви и
и вертичални. Т Ь се исчисляватъ отъ другитЬ величини за оцЬиязавие
разсЬйванието и сж:
Н« = 2Вс = 1,6 9А* = 1,3510°
В в = 2Вг = 1,С9Аг = 1,35К,
Битата площадь има слЬдующитЬ размЬри въ горизоптална
и вертикална посока IT' и IT.
Пг 9Вг : = 7,6 Аг = 6 К г — 4 ,5 Н с
Не = 9В6 = 7 ,6 A e = 6К. = 4 ,5 Н г
Съотношенията на разнитЬ величини по оценката на разсЪйва­
нието сж слЬдую щ итЬ:
В = 0,845А — 0,675К = */8Н = J/9n .
A = 1Д83В ^= 0 ,8 К = 0,6Н = 0,1311.
К = 1.482В = 1,246 А = 0 ,7 4 Н = 7 вИ.

ВТроятность за удряние.
ВЬрояаность за удряние се нарича отношението на ударитЬ въ
мишенката къмъ числото на хвьрленитЬ изстрели* тъй напр. ако отъ
10 хвърлени ивстрЬли на извЬстно растояние въ цЬль съ извЬетни раз-
 183

размери могжтТ, да ударятъ 5, то вероятностьта за удряние е °/l0= 1/з>

което обикновенно се превежда въ проценти, като числителя и знаме­
нателя се помножаватъ съ 100; въ нагапя прилгЬръ 100/S(l0 = 50% .
Величини отъ иоито зависи вероятностьта за удряние- вероят-
постьта да се удари въ една ц^ль зависи отъ следую щ ите величини:
1-о О тъ точностьта на пуш ката т. е. отъ големината на откло­
ненията или широчината на ивиците, и е обратно пропорционални на
тия големини.
2-о О тъ разм ерите на цельта, и е право пропорционални отъ
тия размери.
3-о О тъ раетоянието на ц ельта до стрелеца, и е обратно про­
порционални на тия растояноя.
Следователно вЬроятностьта за ударяние една ц^ль е толкозъ
по-голяма колкото по-точна е пушката, колкото по-голема е ц ел ьта и
колкото по-близо е тя.
Предварително исчислявание вероятностьта за удряние. Ако
п резъ средния уда]гь на бнтата площадь за известно раетояние прекараме
горизонтална и вертикална линии и отм-Ьрпмъ отъ т-Ьхъ вдесно и вл^во,
нагорЬ и надолу по 2,25 петдесетъ процентови ивици, по 3 ква, ;ра-
тически пли по -4,5 вероятни отклонения, то ще получимъ распрЬд- п е ­
нията на битата площадь показани на чьртежитЬ 454 455 и 456. Д ъ л ­
ги те испиташгя и математическите исчисления показватъ че удари те
на битата площадь се распрЬдЬлятъ, както е показано на чьртежитЬ
а именно:
П роценти
пьрво второ трето четвьрто
Въ 50% ивици вдесно . . . 41 8,5 0,5 — = 50 °/1
Въ квадр. откл. „ „ 34 14 2 — = 50°/0
Въ вЬроят. „ я я 2 5 1 6 7 2 = 50%
Сжщото е и влЬво, горе и долу. О тъ т у к ъ се вижда, че ако за
известно раетояние знаеиъ тия данни ва известна пуш ка и равмЬритЬ
на цЬльта, то ще можемъ да опрЬдялимъ предварително какъвъ про
центъ отъ хвърлените изстрели ще ударятъ въ цельта.
З а намирахте верояностьта на ударянието въ таблиците sa стр ел ­
бата на всека пуш ка се поставя една графа, въ която за всеко расто-
яние се поставятъ едпп отъ дапнпте на разсейванието: вероятн и те от­
клонения, ш ирините на 50°/о ивици или квадратическите отклонения.
Тогазъ, като се дадяггъ разм ерите на цЬльта и раетоянието, на­
миратъ се въ таблицата за стрелбата данните за разсейванието на д а ­
деното растоянпс и се п ресн ета отношеппето на ц ел ьта къмъ ввемените
данни па разсейванието п споредъ даденптЬ по-горе % се намира в е ­
роятностите за удряние. Т ъй напр. нека положимъ че ц ельта въ широ­
чината е неограничена а въ височината е два птдти по-висока отъ едно
184

вертикално вероятно отклонение, то вначи че, като средния ударъ ее

падне по средата, то ще ударятъ 50% отъ хвърлените куршуми.
О гъ кабаното се вижда че вЬроятноотьта на пушка, на която
точностьта ни е известна т. е. на която таблицата за стрелбата имаме,
зависи отъ отношението на разм ерите на цЬльта къмъ нЪкоя отъ дан­
ни те за разсЬйванието на изстрелите.
Таблица за в^роятностьта За намирание вероятностьта за у д ­
ряние отъ дадена пуш ка въ щЬль съ известни разм-Ьри, поставена на
дадено растояние, сжщ ествуватъ таблици, отъ които следъ малко пр-Ь
см-Ьтание се намира % на из -трелите, що бихж ударили въ тая ц^Ьль.
Тия таблици състоятъ само отъ два стьлбеца, отъ които в ь едина
сж написани отношенията па ц е л и т е къмъ една отъ данните за раз-
сейванпето, които отношения се наричатъ входни числа за таблицата, .
а въ другия — съотв^тствуюгцитЬ вероятности за удряние въ проценти.
В ь разни държави отношенията на ц е л и т е сж прЬсмРтани къмъ
разни данни на равсЬйванието, каквито и се иом-Ьстяватъ въ таблиците
на стрелбата на оржжието, а за това и сжщ ествуватъ разни таблици
за вероятностьта.
Като м-Ьрка ва равс-Ьи вани ето у насъ сж приети 50% ивици и
тЬ сж поместени въ таблицата на стрелбата за нашата пехотна пуш ка
обр. 88 год. Сжщата мЬрка се употребява и у наш ите съседи и почти
це.ча Европа. Исключение прави Русия, гдето до скоро се у п отреб я­
ваше 50% радиюсъ или квадратическото отклонение; а въ последне
време въ Русия, като такава мерка, се прие вероятното отклонение,
което не е нищо друго освеяъ половина отъ 50% ивица.
Ние ще приложимъ, за всеки случаи, три таблици за вЪроят-
ностьта 'та да можемъ я намира при какяпто и да е данни за разсей -
ванието.
Н ай-напредъ да предположимъ, че въ едно направление — верти­
кално или горизонтално — ц ел ьта е по-голема отъ цЪлата бита пло­
щадь п въ това направление следователно ще побере вспчките удари,
та остава да впдимъ само каква вероятности имаме отъ разсейванието
въ другата посока.
За такъвъ случай имаме сл-Ьдующит-fe табличкц ва простата егЪ-
роятиостъ.
 185

■ ^
1 »
Отношение па малкин
р'|ЗИ+.ръ ПЯ Ut.JbTH 0 ,2 0,3 0,5 0,7 08 0 .0 , 1 1 .2 1>5 1.9 9w 2:9 4.5
КЪМЪ 50° 0 ИНИЦ-». 1 1.
I
ВЪронтиость R1 , °0 11 16 27 3G 41 4G 50 58 G0 80 ЙЗ 88 95 100
4»

Отношение на малкия ряз-

мЬръ на цйльта къмъ н*- 0,5 1 15 2 2,5 3 35 4 5 6 7 8 9
роятното отклонение.
и
Въроятвость нъ °0 13 25 30 50 00 60 7G 83 91 95 98 99 1 00

III
Опглшоппг; па яа.испя
pa.tK’hpb Н» ЦЪЛГ.ТЛКЪМЪ 0,25 0,5
кпа^рагачсскотп откди*
НеЯПС.
0,17
!
1 125 1.5
1
1,73 2 —
<
•)
9- Of, -9j f)
5 3 35 4 6

Вьроптность иъ °/с 10 20 20 38 17 53 62 G8 74 79 67 92 05 100

ПрпмЪръ: да положимъ че съ наш ата пехотна пуш ка Манлихеръ

1888 год. отъ раетояние 1200 метра искаме да обетр-Ьлкмъ полурота
отъ ротнитЪ поддьряски, която стр-Ьля на кол-Ьно. Вь горизонтална по­
сока ц-Ьльта е по-широка отъ битата площадь и ще побере неички из­
стрели ; въ вертикална посока щЬльта се вижда само на G0 с. м. Яа ла
намйрпмъ какъвъ процеитъ отъ нзстр-Ьдит-Ь ще ударятъ нъ щЬльта, отъ
таблицата за стрелбата намираме че височината на Г>07п ивица за 1200
метра, е 07 е. м. Тогава прЬсмЬтамс отношението (>0:70=0,(52. Вт>
пьрвата отл, горнит-Ь таблички виждаме че за отношение 0,5 еъотвЪт-
ствува 27(| 0 а за 0 7— .*}(>; за 0.62 следователно ще съотв*Ьтетнува Н2 7 0.
ГоршггЬ таблички могжтъ да ни служатт» и тогазъ, когато цельта
е ограничена н вь двЬтЬ посоки. В ъ т а к ь в ъ случаи имаме сложни, eb-
ролшность и трЬбва да се иам-Ърятъ отдЬлно процентите за всЬки раз-
мЬръ, като другия се счита неограничено,; нам-ЬреиитЬ проценти се
помножаватъ единъ на д р у гъ н се раздЬлятъ на сто. Ако въ горния
ирнмЬро, ие б-Ьше полурота а една група отъ 3 души, то тогазъ тр-Ьбвяше
да иам'Ьрпме процента и в ь хорпзонталиа посока, като счетемъ вертм-
калната неограничена. Ако приемемъ за единъ човккъ 60 с. м. то три­
мата ще 11р-Ьдста вля ватъ обща. тпирочипа отъ 1,80 с. м. Ш ирпната на 5()0/°
ивица въ ширина е ( 0 с. м. и отношението е 1S0: 60 = 3 а на това отно-
итенне съотвйтствспа 07п/л. Вероятностьта пъкъ да сс удари въ тая
32’>^97
група хора следователно ще б л д е " 10() = й10/°.
Яа улеснепие обаче ол-.щеетвуват ь таблици и за слож ната веро­
ятности с ь два рЬда входни числа. гдЬ то в ер о ятн о стьта в ъ п р оц ен ти
се пам-Ьрва в ъ прЬс/Ьчснието на д в а т а стъдбеца, конто съотв-ЬтствуЕатъ
н а двЪ т^ намЬрени отнош ения.

24
186

•— ^ — —— — — — — не— — — —

Отношение на страната на цйльтакъмъо 0°/о

ивица съ широчина ио стьщата посока.

0,2 0,3 0,5 0,7 0,8 0,9

Отношение на страната па ц’Ьлг,та къиъ 50°/о ивица съ широчина ио

9,3' 1 1 12,8 13.3 14.1 15,2 1 (» 0,3

5),7 1 1 12,4 13,:. 15,7 18,6 21,6 22,4 23,8 25,7 2 7 5.0
I 1 !1 ________________ 1____
1 214,8 16,6 1 «'20,9 24,8'a8,S 20.9 31.7 34,2 3 ('( 0-7

20.5 23,8 28,8 32,8

31,7 36.8 38,2 40,5 43,7

2 9,34,5 4 0 41.5 4 4 47,5

33,6 4 0 46,4'4S,1

* 47.6 55,2,57 8 60,7 65.6 GO

ТАБЛИЦА \ 6 4 60,4 70,4 7 6 <50

IIo която се намира вероятностьта
ва удряние, когато въ таблиците иа
сятата посока.

стрелбата сд поместени 50“/о ивици,

а цЬльта е ограничена и ио двете
посоки.
 Отношение на страната на д^льта къмъ ве­
роятното отлконение по слнцата посока.

Отношение на страната, на цельтя. къмъ вероятното отклонение

41,1 45,4 47,1) 49,1 49.7 5

35,6 4 I ,4 45,8 49,4 54 (5 5 7,5 5 1 59,7

__________________________

47,9 52,5 56 6.62,5 65,9 67,6 6

5S.1 62,7 69,2 72,9 74,8 75,7 76 3 3 5

- 78,8.60,8 81,7 82,3 4

XI ^2,5186,9.1Ь9;2 90,2 90,9

ТАБЛИЦА
но сжщата посока.

Но която се намира вероятностьта

за удряние, когато въ таблиците на
стрЬлбата сд; поместени вЬроитнигЬ
отклопения и це.тьта е ограничела и
по двете посоки.
188

Отношение на страната на гфльта къмъ квад-

ратичсското отклонение но ежилата посока

0,25 0 5 0,75 I 125 i,5 1,75

7,6 9,4 1 1 12,4.13 0 14,8 15,8 17,4 I S ,-4 1 9 20 0.5

19,7 21.5*22,9 25,2 2G,7 27,5

14,4 17,8 20,9 23,0 25 8 28,1 3 0 33,1

22,1 25,9 26,1 3 2 34,8 37,1 40,9 43,2 44,7

30,3 34,1 37,4 40,7 43,5 47,9 50,G 52,3

\* \ 38,442 2 45 9 4 9 53.9 5 7 58,9 0 2 1,75 g

V f c ________________________________________ й
v 40,2 50,3 53,7 59 2 62,о'б4,0 0 8 2 S
\ Л ____________________________________ n
III V i54.8l58,5 04,4 08 1 70,3 7 4 2.25 ^
Т А Б Л И Ц А
62,4 08,7 72,7 75,1
По която се намира вероятностьта
за удряние, когато въ ааблицигЬ на \ ^ 75,7 8 0 82,7 8 7 3 «
стрелбата сж поместени квадратичес- \ Л ----------------------------------- =
кигЬ отклонения ицЬльта е ограин 87,4 9 2 3,5 §
чена п но дв-ЬтЪ посоки. \ *------------------- £
\ \ 90,1 9 5 4 g
 189

За дирение вероятностьта по последните три таблици — кога­

то ц-Ьльта е ограничена и по д в е т е посоки — намира се отношението
на едната страна на цельта, на пр. хоривонталната, къмъ величината на
разсъйванието, която се м-Ьри по сдлцата посока на пр. къмъ широчи­
ната на вертикалната 500/° ивица, къмъ горивонталното вероятно или
квадратическо отклонение а после и на вертикалната; при това предпола­
га се че средния ударъ е въ центра на цельта. рам ерен и те по тоя
начинъ д в е отношения се взематъ безравлично по хоризонталния или
по вертикалния стълбецъ на входните числа и въ пресечението на съот-
ветствую гцпге стълбове sa вероятностьта се намира търсената вероятность.
Когато измежду входните числа не се нам ерятъ такива, каквито
сл» намерените отношения, то се взематъ цифри меж ду по-големите и
по малките с-поредъ разниците не отношенията отъ входните числа.
ПрижЬръ. Каква вероятность за ударяние имаме като ще стр ел ­
яме съ нашата пехотна пуппса въ стрелецъ на колене отъ 800 метра
и като считаме войника за читириж гьлникъ съ восочина G0 с. м. и ш и ­
рочина 50 с. м ? Въ таблицата за стрелбата намираме че горизонтална-
та ивица за това раетояние е 37 с. м. а вертикалната 18 с. м. Н а­
мираме отношенията GO: В7 1,9 и 50: 18— 2,8. По таблица I земаме 1,9
по вертикалния стьлбецъ на входните числа а 2,8 по гориз шталния.
Входно число 2 8 не.ма, най-близкото е 2,9; ва 1,9 и 2,9 намираме веро­
ятность 7 (>°/0 а за 1,9 и 2,8 — 70,4. За разница въ входните числа
отъ 0,0 има разаица въ вероятностьта 5.6°,',; о ть ту къ се вижда че за
разница въ 0,1 въ входните числа, каквато сжществува меж ду 2,9 —
2,8. -Од ще има 1°/ разница въ вероятность и следователно исканата
вероятность ще бжде 7 5 °/0.
П оследните три таблици съдьрж атъ въ себе си и първите, тъй
щото т е (последните) могжтъ да ни служатъ за всеки случай, т. е. и
когато ц ельта в ь едната посока е по-голема отъ битата площадъ. К а­
то се прегледатъ внимателно последните таблици ще се види че вход
н и те числа отъ вертикалния стълбецъ заедно съ вероятностите въ
пьрвич вертикаленъ редъ до т ех ъ въ всичките три таблици не сж. н и ­
що друго освенъ иьрвите съответсгв}'ющи таблици.
По сжщня начинъ се намира п вероятностьта вдлъж ъ на стр ел ­
бата, ако въ таблиците на стрелбата се намиратъ съответсгвую щ иге
за разсейванието данни.
Ч р е зъ превеждание едни данни кьм ъ други споредъ отношения­
та, дадени на стр. 182 можемъ да си служимъ за всеки случай съ коя
да е отъ горните таблици. Т ака на пр. ако имаме на ржка таблица I
н искаме да яьрсимъ вероятностьта за берданъ JUS. 2, то квадратичес-
ки те отклонения чрезъ помножение съ 1,35 обръщаме въ 50°/0 ивици
и после си служимъ съ таблица I по указания вече начинъ.
Нецентрирана стрелба. Когато средния ударъ се намира въ це­
нтра на цельта, тогава стрелбата се казва центрирана и вероятностьта
190

за удряние предварително може да се определи по указаните до ту к ъ

правила. Когато обаче средния ударъ не е въ средата на ц ельта, то
стрелбата не е центрирана и за да се опредЬли вероятностьта требва
ц ел ьта да се центрира.
З а центрирание, къмъ площадьта на ц ел ьта се придава мислен-
ио нуждната плоскость, догдето се получи центрупана стрелба, като
се получатъ неколко мишенки съ срЬдния ударъ въ средата си. За
всека отделна мишенка вероятностьта се псчислява по указания вече
начинъ, като после чрезъ придавание и изваждание се памира иска­
ната вЬроятность.
ПримЪрг 1 о. Да положимъ че имаме мишенка а б в г (чьр. 457)
съ равмери 2 м. широка и 1 м висока, нъ средния ударъ се намира по
средата 75 с. м. отъ земята. За да центруваме тая мпшеика продълж а­
ваме я оть средния ударъ нагоре на 75 с. м. и тъй получаваме едпа
центрирана мшпенка а б д е съ размери 1 5 м. височина и 2 м ш иро­
чина. Ако за целата тая мишенка намернмъ вероятностьта ио указалите
вече правила и я разделимъ на д в е то ще получимъв ероятностьта за че
тириъгълнпка а б ж з. З а да намернмъ вероятно сгьта и ва отгатъка на
ц ельта ж з в г отмЬрваме отъ средния ударъ надолу мшпенка равна
на в г ж з и получаваме друга центрирана мишенка в г и к половина
отъ вероятностьта на която, като се предаде къмъ намерената по на­
предъ, ще се намери вероятностьта за цклага дадена мишенка.
ПрамЪрб 'I о. Да положимъ че срЬдиоя ударъ се пада точно въ
едина ж гълъ на четириъгълника а б в г (чьр. 458). Тогазъ се постро-
яватъ още три такива четириъгълника ио начинъ щото средния ударъ
да дойде въ центра на получения голЬмъ четириъгълникь. Тогава за
големия четири ъ гъ л н и къ се и ечи сля ва вЬроя гностьта, като при цен­
трирана стрЬлба, и се разделя на четири.
ПримЪръ 3-о. Д а положимъ че средния ударъ нъ четириъгълни
ка а б в г се намерва влево и горе въ точката с (чьр. 459) Тогава
п резъ средния ударъ се прЬкарватъ една горизонтална и друга вер­
тикална линии, които разделятъ четириъгълника на четири малки че
тирнъгълници. За втЬки единъ отъ те.чъ намираме вероятностьта, ка­
то го считаме читириъгьлникъ сь средния ударъ въ ъ гь л а . Сумата
на намЬрените проценти за отделните малки четириъгълници ще ни
даде исканата вероятность.
Тоя последния примеръ се прилага всекога, когато средния ударъ
пе е расположенъ симетрично поне къмъ д в е т е страни на ч ети ри ъ гъл­
ника.
ТабЛЙЦИ 33, стрел б ата. Т аблиците на стрелбата съдьрж атъ
всичките балистически данни за пуш ката, които бихъ пи били нуждни
за разреш аванпе разни задачи по стрелбата. Тия данни с ъ поставени
за всеко растояние означено на мерника и с ъ исчиелявани по форму­
ли те на балистиката на основание на иепнтни стрелби.
 191

ТаблпцитЬ тр-Ьбва да съдьрж атъ за всЬко едно растоянле слЬ-

дующитЬ данни:
1-о Ж гъла на хвьрлянието.
2-о хУхгъла на паданието.
3-о ВрЬмето на летението.
4 о Крайната скорость.
5-о ПоражаемитЬ пространства по пЬхота и кавалерия.
G-o Силата на удара.
7-о Най-голЬмото вертикално отклонение.
8-о Най-голЬмото горизонтално отклонение.
9-о Ш ирочина на 50°/„ вертикална ивица.
10-о Ш ирочина на бО0^ горозонт. ивица.
11 .о РазсЬйвание въ дължина.
Т ъй щото пълната таблица ва стрЬлбата тр-Ьбва да състои отт
дванадесетъ стълбеца, отъ които въ пьрвия, като входни числа, се н а ­
миратъ м-Ьрничнит-Ь растояния.
ГрафитЬ означени т у к ъ съ 1-о, 2 о и 4 о служ атъ за кабинетна
работа за изваждание и пров-Ьрявание другит-Ь графи осв-Ьнъ ж гъла на
паданието отъ който заключаваме за полегатостьта на траекторията; а
другит-Ь графи иматъ чисто практическо значение, за което по рЬдъ ще
погопорпмъ.
ВрЬмето на летевпето ни служи за да опрЬдЬляме мЬрната точ­
ка по подвнжна цЬль. З а разяснение нека вземемъ на пр. че искаме да
хвьрлнмъ нЬколко залпа по ескадронъ кавалерия, която се намира на
2000 м. отъ насъ и се движи флангово въ галопъ.
Понеже таблицата на паш ата пугпка нЬма тия данни то нека рЬ-
шнмъ втшроса за Романската пуш ка обр. 1891, Нейния курш умъ дос­
тига па 2000 метра за 8 секунди, а въ това вр-Ьме ескадрона ще изми­
не 40 метра и вел-Ьдствие на това трЬбва да се назн»чатъ ср-ЬднитЬ
точки на мЬрянпето на 40 м. нъ страната на движението, тъй като въ
противенъ случай повечето кз'ршумн ще наднж ть задъ ескадрона.
Знанието на поражаемото пространство е важно за да можемъ да
ст>ображаваме каквл norpbinKn могжтъ да се допущ атъ при опрЬдЬ-
лянпс раетоянието при разнптЬ далечности; да знаемъ въ каква дълбо­
ка цЬлт> можемъ да етр-Ьляме съ едпнъ мЬрншсъ и пр.
Силата на удара ни дава указание на какви далечности можемъ
да расчптаме че ще поражаваме цЬлп отъ разпо естество. Отъ практи
чесгеи оппти е намЬрсно чс за да се извади отъ строя човЬкъ н}гждни
сж 10 тсилограметра, а за да се извади — конь сж. нуждни 20 килогра
метра.
Най- голЬмвтЬ отклонения сж н уж н и 8а да можемъ да опрЬдЬл-
яме поражаемптЬ пространства не само на отдЬлната траектория, нъ и
на цЬла стрЬлба.
Петдесетъ процентитЬ ивици, както видЬхме, даватъ възможность
да се намЬри прЬдварително вЬроятностьта за удряние въ извЬстяа цЬль
192

ТабЛИЦИ За ВИСОЧИНИТЕ. Въ тая тавлица сж изложени данните

на траекториите за всичките овначени па мерника раетояния, на ко­
ито съответствуватъ траекториите; най горния горизонталенъ стълбецъ
съдържа разните раетояния, на които е интересно да знаемъ височина­
та на траекторията. Д руги те числа иоказватъ за всека троекторията.
на колко се ивдига надъ мерната линия.
О тъ тая таблица могжтъ да се поетроятъ траекториите за всич­
ки те раетояния. П одчьртаните числа сж на на най-високите точки на
траекториите, а означените съ минусъ ( —) числа показватъ точки на
траекторията подъ мерната линия.
Таблици за стрелба задъ прикрития- Тия таблици XI и XII
иматъ по д ве входни графи, вертикална и горизонтална. Въ първата
сж поставени растоянията отъ стрелеца, а въ втората (горнзонталната)
внеочивата на прикритието; п ъкъ други те числа иоказватъ какво е при­
критото пространство вадъ прикритието.
Оь тия таблици си служимъ когато искаме да поражаваме вонс-
ки задъ прикритие и когато ние сами искаме да се прикриеиъ отъ не­
приятелските ивстрели. Д а п >ложимъ че съ наш ата пуш ка Манлихеръ
обр. 1888 год. съ V^.^530 искаме да обстрелваме войска, която се н а­
мира на 9 крачки задъ гребена на брустверъ високъ 2 м.; отъ табли­
ца XI се вижда че това можемъ да постигнемъ само отъ далечности
по-големи отъ 1700 крачки.
Нека да положимъ че най-далечната позиция отгдето неприятеля
може да ви обстрелва е 2000 крачки, а ние искаме да прикриемъ за все­
ки случай отъ сръбската пуш ка едно пространство отъ 20 крачки Отъ
таблица X II се вижда че е нуждно да направимъ брустверъ не но-нисъкъ
отъ 3 метра.
Поражаемо пространство И правъ ИЗСТРЕЛЪ- Когато ц ельта има
известна височина, то куршума я поражава не само въ случая когато
тя се намира въ точката на паданието, нъ и по насамъ отъ тая точка
а именно до местото, надъ което височината на траекторията не е по-
голема отъ височината на цельта.
Ако отъ точката на удрянието вдигнемъ иериендикуляръ и отъ
горизонта по него отмеримъ височината на ц ельта в ь маещаба на ви­
сочините на траекторията и на тая височина теглим ъ линия паралел­
на на горизонта, то тая лпния ще пресече траекторията въ точка б
(чьр. 460) Растоянието отъ проекцията на тая точка вьрху горизонта
до ц ельта се нарича поражаемо прошранство понеже цельта ще бжде
ударена, гдето и да се намира меж ду точките а и п.
Поражаемото пространство зависи отъ иолегатостьта на траекто­
рията, отъ височината на ц ел ьта и отъ местностьта, на която се нами­
ра цельта. Поражаемото пространство е толкозъ по-големо колкото по-
иолегата е траекторията или съ други думи казано колкото по-малъкъъ
е ж гъла на паданието
 193

З а по високите гуЬлп поражаеиото пространство е по-гол-Ьмо. Ко­

лкото м-Ьстностьта около точката на пристиганието се приближава да
бжде паралелна на последната вЪтва на траекторията (чер. 460 а, п)
толкозъ поражаемото пространство се увеличава; и наоаагсп, колкото тая
местность се приближава къмъ перпендикуляра на траекторията п
толкозъ поражаемото’ пространство се намалява.
Па блиските далечности догдето най-високата точка на траек­
торията не е н а гь горизонта повече оть височината на ц елта, то тая
последнята ще бжде поражавана съ една и сжща траектория гдето
п да се намира отъ стрелеца до точката на паданието. Раетоянието ко •
ето отговаря на това условие се нарича правя изстрЬлъ, понеже нема
нуж да вече да се определя раетоянието до ц ел ьта и да се мЬни ви-
сочипата на мерника, а се стреля вече съ мерникъ съответствую щ ъ
на правия истрелъ, който мерникъ се нарича постоят мЬртасъ.
Въ нашата пехотна пуш ка обр. 88 год. правия изстрЬлъ за п е­
хотата е 450 крачки а за кавалерия 600 кр. Това е съ черния барутъ
при начална скорость 530 м ; при бездимния барутъ тпя растояния ще
се увелпчаватъ по на 100 крачки.
П ри горизонтална местность поражаеното пространство се нами­
ра по таблицата на височините, като се вземе траекторията за дадено­
то раетояние и височината на цельта, гледа се и се отстжпва отъ края
па траекторията къмъ стрЬлеца да се намЬрп на кое раетояние височи­
ната на траекторията почва да става по големя отъ цельта. Разницата
м еж ду пьрвото и второ растояпие е поражаемото пространство.
ПрнмЬръ. Да намеримъ какво е поражаемото пространство на н а­
ш ата пехотна пуш ка ио кавалерия на растояпие 1000 крачка, катозн а-
омъ че кавалериста съ коня е високъ 2,5 метра.
О тъ таблица V вземаме траекторията за 1000 крачки и виж да­
ме че на 900 крачки траекторията се вдига вече на 2,4 м. пли на 100
крачки се издига иа 240 с. м. което ще рече, че на всеки 4 крачки се
издига по 10 с. м. тъй щото на <896 крачки кавалериста нъма вече да
бжде поражавьнъ отъ тая траектория. Поражаемото пространство т у к ъ
следователно е 1000 — 896 = 104 крачки.
П ли съ други думи казано, когато въ таблицата не се намира
височина равна на цельта, тогава се взема, най-близката п се съставля­
ва отношение; въ горния случай 2,40: 100 2,5 : х пли х = 2500:
24 = 104.
Влиянието на м^стностьта върху поражаемото пространство.
Таблицата за височините на траекторията е съставена за горизонтална
местность и е приложима още за всека гладка мйстность, която при
стрелбата дохожда паралелно на мерната линия на целото сп нротя-
жениа или поне околъ точката на пристиганието. Когато местностьта
около точката на пристиганието е пресечена, то тя способствува sa
увеличението пли намалението на поражаемото пространство. Ако
26
194

цЯльта се намира на, нЯкоя остра чука (чьр. 461), то поражаемото про­
странство и при най-голямата полЯгатость на траекторията е нмщо-
жно; ако ли пъкъ мЯстностьта отъ стрЯляющия къмъ цЯльта и задъ
пея има полЯгато издигната форма корубеста както траекторията (чьр
462) поражаемото пространство става грамадно.
Ако мЯстностьта околъ точката на пристиганието се издига
(чьр. 460), поражаемото пространство се намалява толкозъ повече кол­
кото стръмнината е по голЯма. Ако ли п ъкъ мЯстность задъ точката
на пристиганието се понижава, то поражаемото пространство се увели­
чава безъ да се прЯкъсва догдЯто стрЯмнината не надмине .ъгъла па
паданието и е наи-голЯмо при такъвъ наклонь (чьр. 463); когато н а к ­
лона на мЯстностьта стане значително по-голЯм г. отъ ъ гъ л а на пада­
нието, поражаемото пространство се раздЯла на двЬ: едно околъ цЯльта
и друго на извЯстно растояпне вадъ нея гдЯто ще падне курш ума
(чер. 464).
Когато цЯлитЯ с ъ расположени на края на нЯкоя възвишена
равнина и се стрЯля отдолу нагорЯ, то м огътъ се нрЯдсгавп три сл у ­
чая; 1-о Ако стрЯдбата се пропзвожда отдалече и вьрха на траектория­
та се пада отсамъ, то поражаемото пространство ще бъде само около
цЯльта нъ ъ е бъде пс-голЯмо оть обикповенното (чьр. 496) ; 2-о Ако
сс стрЯля отблизу и вьрха на траекторията се падне доста далече задъ
цЯльта, то поражаемото пространство сс раздЯля на двЯ, ок-vro цЯльта
и задъ нея, гдЯто ще падне куршума (чьр. 466). 3-о Агсо вьрха на тр а­
екторията се падне около цЯльта, то се получала най-голЯмо поражение
вадъ нея (чьр. 467).
Тактически съображения- О гъ казаното до т у к ь за значението
па мЯстностьта м огътъ да се извдЯ кътъ слЯдующитЯ практически
правила.
1-о Като се отбранява височина, прЯдната линия стрЯлцп трЯб-
ва да се располага па стръмнината прЯдъ гребеня тъп щото пзстрЯли
тЯ насочени прот :въ тЯхъ да не могътъ да пораж авагь и по заднитЯ
войски.
2 о Когато се обстрЯлва цЬль на издигнътъ гребень, далечния
огънг» е за ирЯдпочитание понеже поражава пс-голЯмо пространство
задъ цЯльта.
3-о Ако сме принудени да поставпмъ гтьрвата линия стрЯлцп на
самия гребень, то слЯдующитЯ линии стрЯлци. поддьржки и резерви
трЯбва да б ъ д ъ т ъ поставени г.ънь отъ поражаемото пространство или
пъкъ, ако мЯстностьта позволявана, на закрито.
4*о Когато прЯдъ позицията на неприятеля се простира паралел­
на долчина, то е прЯдиочгмтелно да се движимъ по противоположиата
стрьмнина.
5 о Д а избЯгваме настъпван нето по мЯстность каквато ни ирЯд-
ставлява (чьр. 462)
 195

6 о Като настъпваме ср-Ьщу издигната равнина наи-спленъ и про-

дълж ителевъ огънь да произвеждаме отъ позиция, каквато ни прЬдста-
влява (чьр. 467) т. е. отъ която вьрха на траекторията се пада надъ
началото на равнината.
7-о Като отбраняваме издигната равнина, то. догдЬто неприятеля
стрЬля отдалече (чьр. 465), поддьржитЬ трЬбва да се д ь р ж ъ тъ вънъ
отъ поражаемото пространство; когато неприятеля се приближи много.
поддьржкит-Ь се поставятъ мЬжду двЬтЬ поражаеми пространства (чьр.
466). Акз неприятеля прЬдириема атака, като продължава огъня отъ
промЬжутъчна позиция (чьр. 467) и наш ата верига е на края на рав­
нината, то веригата трЬбва да са спусне малко напрЬдъ за да облЬгчи
подвежданнето на слЬдующитЬ части
 ЗАДАЧИ
по стр ел б ата.
1-о При 2,7 грама бездпменъ барутъ Дл наш ата пуш ка Манли-
херъ обр. 88 и 95 год. дава начална скорость 630 м. при средно мак-
симално натискание 2500 атмосфери. Да се опргЬдЬли натиеканието вьрху
дъното на курш ума въ килограмми, като се знаятъ отъ страница 56 и
57 широчината и дълбочината на браздитЪ.
2-о Да се намйри натиеканието вьрху дъното на курш ума въ
пуш ката Маузеръ-Ли обр. 89 год. безъ да се ввема въ внимание д ъ л ­
бочината на бравдит-Ь; средното максимално натискание е 4000 атмосфери.
3-о Да се опр-Ьд-Ьли ританието на наш ата ш уш ка Манлихеръ обр.
88 год. когато стрЬля съ черенъ баруть, на който заряда е 4 грамма.
4 о Да се опр-Ьд-Ьли ританието на сжщ ата пушка, когато стр-Ьля
съ бездименъ баруть.
5-о Д а се опрЬдЪли ританието на наш ата пуш ка Манлихеръ обр.
95 год. Т ая пуш ка стреля само съ бевдименъ баруть.
6-о Да се опрЬдЬлп ританието на Карабината Манлихеръ обр.
90 год. когато стреля съ черенъ баруть.
7.о Д а се опр^ЬдЬли ританието на сжщ ата карабина когато ст
съ бездименъ баруть, който съобщава на курш ума 580 м. начална
скорость.
8 о Да се намери ританието на Берданъ Nv 2.
9-о Да се нам-Ьри напрЬчния товаръ на курш ума на нашия пат­
ронъ обр. 88 год. слЬдъ като пзлЬзе отъ устата на пуш ката.
10-о Д а се опрЬд-Ьли напр-Ьчния товаръ на курш ума на Берданъ
«М 2 прЬди да е стр-Ьлянъ.
11-о Да се оир-ЬдЬли числото на обръщанията въ пьрвата секунда
на слЬдуетщитЬ курш уми:
а) Н а Берданъ Л$. 2.
б) На Манлихеръ обр. 88 год съ черъ баруть.
в) Н а Манлихеръ обр. 95 год. съ бездименъ баруть.
198

г) Н а Мауверъ-Манлихеръ обр. 88 год.

д) Н а Маузеръ-Лии обр. 89 год.
е) На Лии-Метфордъ,
ж) На Крагъ-Иоргерсенъ.
в) На Рубинъ-Ш мидтъ.
и) Н а Манлихеръ обр. 1891 год.
к) Н а Н аганъ, приета въ Руссия.
12 о Да се опр-Ьд4ли положението на средния ударъ на 12пв
стр-Ьли съ отстояния отъ мерната точка' вд-Ьсно — 10, 28, 19 и 38;
вл-Ьво — 5, 4, 7, 40, 16, 21, 33 и 24. Надъ — 7, 12, 15, 9, 36, 51, 27;
подъ — 9, 4, 7, 13, 19 с. м.
13-о Д а се опр-Ьд-Ьлятъ горивонталнит-Ь отклонения на 10 из
стр-Ьла съ отстояния вл-Ьво на: 12. 15, 16, 10, 9, 11, 18, 22, 17 и 19
когато се има = 8,5 с. м.
14-о Да се опр-Ьд-Ьлятъ вертикалнит-Ь отклонения на 10 иветр-Ьла
съ отстояния; надъ — 3, 6, 8, 5 и подъ — 2, 9, 17, 23, 31 и 13 с. м.
когато имаме «0 — 9 с. м.
15-о Да се нам-Ьри сумата на отклоненията по горнзонталпа по­
сока, като се знае че имаме д0 = 6 с. м. п отстоянията вдясно с ъ : 3,
9, 2, 15, 18, 21, 34, 19 и 5.
16-о Д а се нам-Ьри Ав като се знае че имаме п0 = 12 и отстоя­
нията подъ мерната точка с ъ : 6, 39, 27, 4, 15, 17, 2и 38 с. м.
1 7.о Да се нам-Ьри Яг, като се знаятъ отстоянията отъ м-Ьр
точка по горизонтална посока : вд-Ьсно — 10, 13. 4 5, 8, 39, 45, 1!)
и 10.5; влЪво — 27, 7.5, 16 и 18 с. м.
18-о Да се нам-Ьри Аг за наш ата пуш ка Манлихеръ обр. 88 год.
на растояние 1500 крач. когато стрЬля съ черенъ баруть.
19-о Да се нам-Ьри Ав за Бердапъ Л§. 2 на растояние 1000 крач.
20-о Д а се нам-Ьри ширината на lie за Берданъ J\s. 2 на расто-
янпе 600 крачки.
21-о Да се нам-Ьри Д> за Русската пуш ка Н аганъ за растояние
2300 крачки.
22-о Да се сравни коя пуш ка по-малко ра8сЬйва изетр-Ьдит-Ь си
на 1500 м. Русската ли Н аганъ или Рум ънската Манлихеръ обр. 9 I г.
23-о Да се опред-Ьлятъ разм-Ьрит-Ь на четвьртитата мишенка,
която на 2500 крачки да побере всичкит-Ь изстрЬли, ако ср-Ьдния ударъ
съвпадне съ центра па мишенката за:
а) Н аш ата пуш ка Манлихеръ обр. 88 год. при черъ б аруть;
б) „ „ , обр. 95 год. при бездимепъ баруть;
в) Рум ънската Манлихеръ обр. 91 год.
г) Русската наганъ.
24 о Да се направи същ ото за растояние 1500 крачки.
25-о Д а се нам-Ьри в-Ьроятностьта за удряние отъ наш ата п-Ьхотна
пуш ка съ черъ баруть въ мишенка съ неограничена широчина и 1 н.
височина, която отстои на 800 крачки отъ стрЪлеца.
 199

26-о олщото да се направи за бездименъ барутъ.

27 о Да се определи вЪроягностьта за удряние въ единъ човЬкъ
откъмъ лицето, ако той се намира на раетояние 700 м. отъ стрЬлецъ
съ Манлихеръ обр. 91 год Височината на човека да со счита 1 7 м. и
ш ирочината 0,6 м.
28-о С ъщ ата задача да се рЬпга ако човЬка е обьрнатъ съ стра­
ната си кьмъ стрелеца и се счита 0,3 м, широчина.
29.0 Ц Ьль отъ трима пехотинци на раетояние 1400 крачки. Ка
вероятность за удряние се има, като се стрЬля съ наш ата пехотна
пуш ка съ черъ барутъ и срЬдния ударъ се пада в ь корема на срЬдния
пЬхотииецъ на височина 0,85 м. отъ земята.
30-о Слицата задача да се рЬгпи, ако средния ударъ се намира
на едпцата височина, нъ мЬжду иьрвия и втория пЬхотинецъ.
31-о Неприятелска полурота отъ /г ) рЬда се иоявява въ сгжстенъ
строй на 2400 крачки; да се намЬри:
а) ИЬроятноотьта за удряние,
б) Начина на распрЬдЬленпето на огъня.
в) Колко залпа тр-Ьбва да се хвьрлятъ отъ взводъ 20рЬда
за да се извади цЬлата полурота в ъ н ъ отъ строя.
СтрЬля се отъ пуш ката Манлихеръ обр. 88 год, и се прЬдполага
че войницитЬ намаляватъ наполовина табличната точность.
32-о Д а се опрЬдЬли поражаемото пространство по чьртежа на
поелЬдния откъслекъ отъ траекторията, когато се стреля съ Манлихеръ
обр. 88 год. съ черъ баруть на раетояние 1800 м. и мЬстностьта около
цЬльта — кавалери стъ — съставлява съ горизонта ж г ъ л т ,-|-5°.
33-о Да се опрЬдЬли поражаемото пространство на срЬдната тра­
ектория по кавалерия на 1600 м. отъ Манлихеръ обр. 91 год.. като се
счита височина па кавалериста 2,7 м. а —-н а пЬхотинеца 1.7 м.
34-о Да се опрЬдЬли поражаемото пространство на залпъ хвьр-
лсиъ огъ Русоката пуш ка Н аганъ съ мЬрникъ па 1900 крачки.
35 о Да се опрЬдЬли погрЬшката, която може да се допусне, при
опрЬдЬляние раетоянието безъ да укаже влияние на вЬроятностьта на
залпа, когато се стрЬля отъ натпата Манлихеръ обр. 88 год. съ черъ
баруть, ио еекадронъ въ колона ио шесть съ фронта къмъ стрЬлеца.
Ескадрона състои отъ 180 рЬдници п се намира на раетояние' 2500
крачки.
36 о Да се памЬри отъ таблицата на височинптЬ поражаемото
пространство по кавалерия на раетояние 1000 крачки, когато се стрЬля
отъ иЬхотната пуш ка Манвихеръ обр. 88 год.
37-о Да сс опрЬдЬли отъ таблицата за писочпнитЬ въ кои случаи
може да се стрЬля надъ главитЬ па нашитЬ войски. атсо неприятеля се
намира па 1000 крачки отъ стрЬлцитЬ, които с л въорлж ени съ Манли­
херъ обр. 88 год
200

38-о Да се определи вероятностьта за удряние въ единъ чо-

в-Ькъ, който се намира на 700 крачки а мерника е поставенъ на 800
крачки и се мери въ краката. Ч о в ек ъ тъ стои съ страната си къмъ с тр е ­
леца, а тоя последния сгрЬля съ Манлихеръ обр. 88 год. съ черъ баруть.
39-о Да се определи вероятностьта sa удряние въ трима кава­
леристи на 800 крачки отъ стреляюгцмя, обьрнати къмъ него, ако м ер ­
ника е поставенъ на 900 крачки и той се мЬри въ краката на конете.
С треля се съ Манлихеръ обр. 88 год.; кавалериста съ коня да се счита
0,7 м широкъ.
40-о Верига отъ 20 стрелци се движи на растояние 1200 крачки
отъ наш ата позиция; да се о п р е д е л и :
а) ВФроятностьта за у д р я н и е;
б) Начина на распределението на о гъ н я ;
в) Колко изстрела требва да се хвьрлятъ за да се извадятъ всички
отъ строя.
Приема се че на всеки стрелецъ отъ веригата се полага 1 ме-
тъ р ъ место.
41 о Ескадронъ отъ 180 редника иостроенъ въ колона по 6 се
движи въ галопъ отъ лево на деспо на 2500 крачки предъ позицията.
Да се опредЬлятъ м ерните точки и начина за распредЬлсппето на
огъня, ако стреляющитЪ сж. въоржженп съ Маузеръ Лин обр. 1889 год.
Кавалерията въ галопъ преминава по 5 метра въ секунда.
42 о Д а се определи вероятностьта за удряние, ако се стреля
съ Русската пуш ка Н аганъ по рота въ колона съ здвоени рЬдове, която
се движи къмъ стреляю щ ия и се намира на 2400 крачки, когато средния
ударъ се намира между върховете на ш апките на средните два вой­
ника отъ пьрвня редъ.
 ПРИМЬРЪ
ЗА Н А2Ш РАН ИЕ ДАННИТЬ НА РАЗСЬЙВАНИЕТО .

Ивм^рени отстояния отъ мерната точка-

въ сантиметри.
вдясно влЪво надъ подъ
20 2 77 2
21 60 29 4
5 18,5 86 28
9.5 25 24 21
32,5 31 78 67
78 14 82,5 90
13 18 55 13
19 27 69 71,5
52 39 s « _ 500,5 77
42 ?л = 234,5 71
47 83
2d = 339,0 49
2 л — 234,5 2» = 578,5
сч
О

2d—2 л = 104,5 2н = 500,5

а*
II

2и—-2 п = 78,5
2d—2-#
ч 1 20
on’5 — 5’225
’ 2 п— ■2н _ 78 _ ,
ч — 20 74 '
d0 = 5,225
w0 = 3,9
Средното аритметическо отклонение.
Г20 4
21 27
св 9,5 21
Ч В
>Ф 32,5 ч 67
о
Е-* 78 Ю д0 = 52,25 О £2, 90 11 w0 = 42,9
о ? *
А сс 13
В Л £ 13
о
19 а Е 71,5
т-н 52 т-Н 77
42 71
47 83
334,00 49
52,25 ЧгЧ = 10 573,5
281,75 |_ 1 £ 42,9
28,175 — Аг 530,6 10
53,06 = Ав
Нг = 1,69 Ав — 89,67 с. м.
Не = 1,69 Аг = 47,62 с. м.
26
 I
ТАБЛИЦИ
п 0

СТРЪЛБАТА

26*
 225
XV
ТАБЛИЦА
ЗА СТРЕЛБАТА ОТЪ 8 31. м . ПЕХОТНА ПУШКА МЛПШ1ХЕГЪ ОБР 8 8 РОД.
За — 530 метра.

1 2 3 4 5 G 7 8 9 10 11 12 13 14
1 X • 1 i
о О X £-* <и О о А-
—4 »сс
*— JL S
н &н сЗ PR о — 1 — -*1 •D
0 CD Л. a s о 3 X о
X о гн С с
X Хн X X X
X X о S Б р - •w» 2 х ^ X •— » •►
—<—
—*< ^ с " 3 о
>
V—»« X
о.
сс о.—>. р“
*"2 X м г-
о
“
X
t- х
D С ОX X о
о f-
о>
25 И С-> X X ° гн»
ЗС = й оt—
X 33 X о р? й Е —
•—
W* Г-ч Е Й' rf
Ч й ^5 Ф X l *Я
■ =J
X * Сч?
Л С. D Н 5 х *-н tf = X X
о X X X с X о О О х 2 ьв S ^ X Г- с:
Е-«
О
« X *§
CZ ^ X
Я
О
х
X
Е- u,
зх
cq
^
t_ cq ^ Р2 1
•
з“ о ОХ о оч—
£ - 2
51• =Г ^
м
:./4
•*% О X н <
X
.1 о 4 ^ ЦГ* X X ~^ —* с5
» •W
• *г—
—
^«
Рч
•и
И5 IX о —.
г-н
о О w'-* X Р-i *—1 X
J2
h— Е » х —— • * —
—Ч

метри градус, градус. метри метри метри кгр. м.|крачки| метри метри крачки метри м< три 1секунд.

0 — ---- — — 530 226 .

0 ,2 0 0 ,1 3 0 .0 7

2 0 0 0 °1 4 ’ 0°17 200 200 402 130 200 0 ,3 5 ' 0 ,2 1 60 0 ,1 3 0 ,0 7

0 ,3 2 0 ,2 2 0 ,1 3
400 0°36’0 4 0 ' 400 400 321 83 300 0 ,о 7 0 ,3 3 72 0 ,2 0 0 ,1 2

0 ,5 0 0 ,3 3 0 ,2 и
6 0 0 1° 5 1>37: 68 600 283 64 400 0 ,8 4 0 ,4 6 85 0 ,2 а 0 ,1 7

0 ,7 5 0 ,4 5 0 ,2 8
8 00 1°40’2 °3 5 ’ 38 150 255 52 500 1 ,1 6 0 ,7 6 100 0 ,3 7 0 ,2 9

1 ,0 0 0 ,6 0 0 ,3 7
1000 2°22’ 3 °47' 26 102 233 44 600 1 ,5 9 0 ,9 5 105 0 ,4 7 0 ,2 9

--- 0 ,4 2
1 2 0 0 3 I I 15 °1 6 ’ 18 213 37 800 2 ,4 2 1 ,5 0 115 0 ,7 0

-- 0 ,6 0
1400 4 W 7° 9’ 14 195 31 1 0 0 0 3 ,5 0 2 ,2 5 115 0 ,9 7

-- 0 ,8 0
1 6 0 0 5 ° 1 7 : 9 "1 8 ' 10 179 26 1200 4 ,8 0 3 ,2 0 120 1 ,2 8

--- 1 ,1 0
1 8 0 0 6 ° 3 3 ' 11°54’ 8 164 22 1400 6 .3 0 4 ,4 0 125 1 ,6 3

---
2 0 0 0 7 °5 Г 1Г51’ 6 150 18 1 6 0 0 8 ,0 0 5 ,6 0 125 2 ,0 0 1 ,4 0

1 8 0 (> 9 ,8 0 7 ,0 0 130 2 ,4 5 U 5
1) Нос>ажасмото прострзнет»<о иа 3 50 м. е 175 м
2) „ „ j) 250 кр.е430кр. 130 2 ,1 5
2 0 0 0 1 2 ,0 0 8 ,6 0 3 ,0 0
на 700 кр” 191 ма 900—12. - *--
3) Горпити циФри отъ 200 до 900 крачки показ- 2 2 0 0 1 1 ,6 0 1 0 ,2 0 135 3 ,6 5 2 ,5 5
uan димри i a ...ч nv....cr.i naovtT .'PH 'Л п1ПЛНИТ&--
....х, ---- -
сръдиитъ резултати. 2 4 0 0 1 7 ,4 0 1 2 ,0 0 145 4 ,3 5 34 Ю
4) Дължината на cpfc,aдаата мт►р. лио. е — GO см.
я е = 30,325 см. 2 5 0 0 1 8 ,8 0 1 3 ,0 0 150 4 ,7 0 3 ,2 5
Ь) „ * A*ci1ата „
226
VI
Т А Б -
за впсочииитг. НА

М Ьрншгь Г A 3 с т 0 11 и и я ТА ОТЪ С Т V *£-

вь
крачки 50 100 150 200 2 50 300 350 100 j 450 бои 550 000^1 700 | 800 | 9»0 I
2&0 0.12 0.18 0.12 0.13 0 -0,21 0,50 -0,90

400 0,23 0,41 0.53 и,5 8 0,50 0,40 0,28 и -0,38 -0,80
\
500 0,20 0,00 0.80 0,00 1 00 1.00 0,9 0 0 ;/0 0,40 и -0,50 -1.10

GUO 0,40 0 ,ьи 1,1 и 1,30 1,50 1,60 1.60 1,50 1,30 1,00 0.50 0 -1.50
1___
700 1.00 - 1,70 — 2.20 — 2.30 2,00 — 1.30 0 -1.80

800 — 1,20 — 2,20 — 2.90 —■ 3,20 ЗЛО — 2.00 1,0 и и -2,20

-
1,50 2.70 3,00 4/20 1.40 — 4,10 З .зо 2,00 и
900
------ —— ____
1.70 3,20 4,40 , 5,20 — 5,70 — 5.70 4,10 2.40
1000

2,00 3.8 5,20 0.40 — 0,90 — 7 40 ТЛи 0,30 4.90

иио >
— — —
-,3 0 — 0,10 —- 7.00 — Ь:00 — dL-20 3.20 8,80 7,00
1200 4.80
— --------
7,1и _ 8,8 0 ■
— 10,2J — 11,10 11,50
1300 2.00 3.00 11,30 10,50
_____ ; ___ — ____ _
8,10 — 10,20 — 11,90 — 18,1 0 13.80 14,00 13,50
1100 3;UO 5,70
_____ — —
_ 9.20 — 11,00 — J 0,(111 — 15,20 10,30 10.80 10,70
1500 3,о0 0,40
— —
__ 10.30 __ 13,10 — 15,50 — 1 7,50 18,90 19,80 20.00
1000 3.70 7,10
__ ------
_ 11,50 __ lijlO — li,5 0 — 19.80 21.00 22,90 23.00
1700 4,10 7.90 4
—- --------
4.50 10,30 — 19.50 — 22,30 24.50 20/20 27.20
1«00 — — 8,70 — 12,70 —
■ 21,80 27,50 29,00 31.10
1000 4,90 9.00 — 14.00 — 18,00 — 21,10 —
— —

5,40 19,80 — 23,90 — 27.50 30,00 33,21» 35.10

2000 — — 10,50 — 15,30 —

21,70 — 20,20 — 30,30 83,30 30.90 39,30

2100 — 5.8U — 11,40 — 10,70 —

23 ,0 0 — 28,00 —- 33,20 37,30 40,60 43,00

3200 — 0,30 — 12,40 — 18.20 —

25,00 — 31,20 — 30,20 10.80 44,80 48.20

2300 0.80 — 13.40 — 19,70 —

7,30 14.40— 21.40 — 27, iO — 33,80 — 39,40 44,40 49,00 52,40

24.00 —
— ——
29,90 •— 30.50 — 42,Ъ0 46.20 51,30 ^7,70
2500 — 7.90 — ^15.50 — 22,90 —
1
" ' 1 1
З а б Ъ л Ъ ж к а V Н ачалпата скорость с 530 мггрн;
~) ПодчеркнататЪ цифри озиачанатъ вьраа ьа траектирипта:
3) Знака ( — ) означава че вкеочинлла на траекторията трЬбва да
4J Крачкага е рьвна на 75 с. м о) Васочипитй сл. въ метри.
 227

Л ИЦА
ТРАЕКТОРИЯТА-

л в ц л В Ъ ff ? л ч к и

1000 1100 1200 1300 1400 1500 10,00 170o 1800 1900 2000 2100 2200 | 2300 1 2400 2500 2600

-2.00

0 3,10 -

2.SO 0 -3 00

5.80 3.30 0 -4.10

0,00 6,80 3,80 0 -4.70

12 20 10,50 7. SO 4.40 0 -5.30

15.90 14.40 12.10 9,00 5,00 0 -5.90 _

1 П;60 18,50 10.60 13.80 10.20 5-80 0 6.60

23.50 22.80 21,30,18.90 15.00 11,40 6,20 0 -7.20 f

27,00 27,30 2Г».2о!24,20 21,30 17,00 12,SO 7,00 0 -8.10

31,00 32,0.0 81,80 29.70 27.30 24,00 19,60 14.20 7,7 0 0 - 8.0 0

36.10 30.90 36.60 35,50 33.60 30,60 27,00 21,70 I 0.60 8,40 0 -9,70

41.00 12.00 J-2.20 11,00 10,00 37,00 34.40 29.60 23 60 17,20 9.20 0 -10.50

45,80 47.3oj48.0oj47.8oj4C»80 44.80 41 SO 37:80 32,60 26,30 1S.S0 10,00 0 -11,40

50 Ю 52.80 54.00 51.10 53.80 52.30 49,80 4 6 ,2 0 | 4 *.60 35.80 28,80 20.50 10,90 0 -12,30

56.10 58.50 00.20 61.10 01 10 60.10 58,10. 55,00 50.90 45.60 39,10 31.80 22,20 11 SO 0 -13,30

61.50|«4.вО |6вДО |08ДО o s. Ю 08.10 GO. TOj G4.10 CO. 50 55,70 -19,70, 42.50 33,90 24,00 12.70 0 -15,20
------ - -------- 1

се подразбира подъ зърната дшшп;

228

V
Т А Б Л И Ц А
ЗА СТРЕЛБАТА СЪ КАРАБИНАТА МАПЛВХЕРЪ ОБР. 1 8 9 0 ГОД.

Мерника на карабината манлихеръ е разд-Ьленъ за патрона съ бездпменъ

барутъ мод. 1890 год. който дава начална скорость 580 м. Патрона съ обпкно-
веиъ барутъ обр. 1888 год. дава начална скорость 480 м. За растоянпята въ
крачки съ ньрвата скорость дЬленпятта съотвйтствуватъ за отдолй стоящите рас-
тояпня въ крачки съ втората скорость.

съ 580 и. 300 500 600 800 1000 1200 1400 1600

сс*
о
2000 2200 2400

съ 480 м. 265 430 510 680 850 1025 1200 1385 1570 1760 1950 2045
 209

VII
Т А Б Л И Ц А
ВА СГРКЛ ВАТА ОТЪ КТ* КОТКАТА 1 0 ,6 0 М. М. ПУШКА ББРДАНЪ Д® 2
За У „ 420 м.
1 2 1 3 4 5 1 o 1
(*• }>д 1ИКН\Д1'АТ. OTKJ.
•3
•-Н
V4 _ О
•нi м
•— 5
СС г-< - £ са Pj
М
»—
о
*•—
—
44
д о С-*
»*ч
о
W
У
•^
ЗабЪлЪжка
м
О
Z—4 t-J* — • Ъ сс *С
— О> f—f tp
==L
о ■
—г
с? Г*5 «
>—* г*~* ^ = г-о JS
крачкп|гр. мип| гр. мил. | цегрц | меггрк метри

200 ОП 9' 0°2Г 0 ,0 7 0 1о

8 0 0 0 г2 9 * 0 ° 3 2 ’ 0 .1 1 0 .1 6

400 0°89. 0 ° 4 4 ’ 0 .1 5 0 ,2 2 • 1) Пнсочииатаиа мушицата надъ

500 0«4!Г 0°58' 0,20 0,2 S •*£ осьта на канала е 10,9 м. к.
000 1W 1«14’ 0.24 0,33
700 1°12’ 1*31' 0,40 j Z 2) Дължината на мерната ли­
0»2 9
ния до растоянпята по малки on.
800 1°2 Т; 1"5 1' 0,33 0,46 500 крачки е 738,2 м. м.
900 1 °89‘ 2 Г14‘ 0,39 0.53 oO
t—<
1(100 1°55: 2°39‘ 0.44 0,6 1 3) На ристояпия по-големи отъ
1100 2*1-2' 3” Ь ' 0,41 0,69 o 500 крачки до 1600 съ сред­
»—1
1200 2 "81' 3°41' 0 56 0.76 •o> ната мушица е 681,2 м. м.
2°5 Г 4 018'
$0
о
О

0,68 ft,H5 ••H»

4) Па раетояния по-големи отъ
И 00 8° 18’ 5" 8‘ 0,70 0Л15 o
1(500 еъ етраничната мушица е
1500 Я'’87‘ 5°58‘ 0,70 1,06 o 5(>9,4 м. м.
1600 4° 3' 6 «50' 0.83 1,29 -
1700 4°8Г 7°52' 0,92 1,33
1800 5° 2’ 9° 1' 1,01 1.48 • ■
1900 5 П34’ Ю°1 7' 1Д1 1,6 9
2000 6° 9' 11 °41' 1,2 2 1.94
2100 6 °4 7 ’ 13 «13' 1,33 2.23
2200 7°27‘ 14°53‘ 1,42 2,61

27
 to
Н *
о
со СО со со СО Ь
—i. НА »А НА Н-* н* н ^ ►—* НА

КРДЧКВ
*-А
4а СО со на о «<—» ОС <•&СУ Си сс to м* о С О С О и5 о ся ►и- с о СО НА
©О о о о о о © о о о о о о О © © о P a стоп ние
о о о о О о о оО о о о о© ©
О О О о о о о о О © о о

I
ГГЛД
I
- и
**о*1 о ОоУ ОУ СИ 4^ 4— 4^
о оClо о4о- сосе о»-* ©
С О С О С О 1 -0 Ю (О И И м и

Ю СЯ ас о ■; t 5 с , 3 0 0 0
4—со 4—fO 3 о о о с о о Лъгьдъ па Mt.pc-
10

М ИНУТИ
4—Н- СИ Ю С Л CO tO пиого
^ О W О О —I 'О *^r> -..1 Со 4—Сi СИ I оV (со ач - ^ -I»♦ со на о сс со "D
О

I
г :* \д .
W—* СО

о со СО СУ Oi 4- 05 CO СО нх -* О О о о К
о — •#. о 3 о о о о о 0 3 0 о .о « Л»ГТ.ЛЪ 1111 11.1ДЯ-
СУ

М ИНУТИ
Cl н* СИ 4 ^ 4— 4— СИ to 4 - 05 I O и 1 сто >1
о« г—*. н СУ ^1*# СО о 05 to СЯ> С О>• 4 —ч __•#> © К
•< н* О
м
*“ ^А
W
W

I
•d

i
N*
о «

М 1.Г1Ч1
на НА НА на ft—» НА ю IO Ю ю t o Ю 05 0 5
о: со СО СО «/». н* 0 5 СУ Л 7 ) С 1.0 UocjTbAiracKopocTY* >
СО с о си СО ос -Л СО СЯ Н-к Г-А о» © © to о *3
Н t*-
N
Р1

I
" И

КГД ЧЮ Х
со
V
—1 Цорижагчото про­ а»
НА НА НА СО со 05 си СО с< рг
to сл СО стра пет по *1
о 4— о • if о lw
с*

I
4*
на
ОС

СЕКУНДИ
НА
Си 4н to со НА
Е
о.?
СО <21 р © © ©
р •1 • Вркмс шь лишени­
со © СО -1 © о с СО со C l io Ю сту >+- со ето *-з
о о СЛ о СО НА на —7 НА 4а 0 5 *т=г
0 5 аз
 211

XX
ТАБЛИЦА
За V2j, = 500 метра

С Р Ъ Б С К А П У Ш К А j

10, 15 и. м . и д узеръ -м и лоедн . иПр. 1880.

1 I 2 1 3 ^ ! ;> | «
оt 1 A
ц о1 ■
СД

О Ъ
rj
2! Р*
е е
4-
2 »— <3 й м Е?
о ь
В
•3 © *ЕГ
С
£ 5х5 Н
е П
Z'
hi *4Г*“! с2 ^2 2 8
I f- з § О ■2 §
CJ i * (3 o’ ^
Сн * = •— •

КРАЧКИ IT V.T, МИНУТИ ГРАД. МИНУТИ МЬТП! КРАЧКИ , 1-1.КУПДИ

1 Л •
100 0° 6’ 0 “ 7' 441 0.1 5
200 (>01 2 ’ 0° 14' 399 0 .3 3
52 ?С “* *
300 0 Л1 9 0 24' 363 е Г « 0 .5 3
0°36‘ 335 е •
0 .7 4
400 0 27'
500 0°57' 0°50: 313 I | Е1 0 97
7 - е-
п s' Ч
1° 6’ 296 я F S г 1.21
G00 0°47’
700 0°59’ 1 ”2 4 ’ 281 90 1.4 8
800 1°12’ 1°46’ 267 79 1.78
900 1"26, 2° 8’ 256 64 2 .0 5
1000 1°41’ 2°34’ 246 53 2 .3 4

1100 1°57: 3° 2' 237 45 2 .6 5

1200 2 fl1 4 ’ 3"ЗГ 230 39 2 .9 8
1300 2 32’ 4° 2' 222 32 3.3 1
1400 2°5Г 4°36' 216 29 3 .6 5
3 П1 Г 5°10' 210 26 4.0 0
1500

1600 3°33: 5°4Г 205 24 4 .3 7

1700 3"56’ 6 '2 9 ; 200 21 4.7 5

1800 4 Г1 9 ’ 7 '1 0 195 19 5.1 3

1900 4°44‘ 7°53’ 191 18 5 52

2000 5°10> 8°38’ 187 16 5.93

2100 5°36’ 9 "2 7’ 184 14 6 .3 3

2200 6° 4 ’ 10°18' 180 13 6 .7 5

2300 6°33’ 1 1 0 SJ 177 12 7 .18

2400 7° 3’ 1 2 п 2' 175 11 7 62

2500 7°35’ 1 2 °5 7 ’ 172 10 8.0 6
8° 6’
2600 | 13 "5 4 ’ 170 9 9 .9 0
27*
212

2SZ
ТАБЛИЦА
За = 625 иетра

НОВА ТУРСКА 11УШ КА

7 65 ИАУЗЕ?Ъ*Д2И обр 1889 Г*
1 1 2 1 з з 6
1
>т* C»Z о S?
1
©
5% ■, С2
а> ci ci н 2 ©
* g) r—
\ «М 1 £
Р •Ч%
^ а 2
й
о
П

nt — < ?^■<i Е- Ч 5 ° S: £—
С
С-4') и з г* S о^ ^^, *1 .г——У ©>
ZZLj Н
•

je •<ч а а

М КТГИ J ГРАД УС И 1ТО У011 мurn I мити СККУЯ ДИ

200 10' 11’ 640 200 036

400 24’ 35? 477 400 0.82

G00 45’ 1012 ’ 377 82 1*41

800 1°13' 2 «4’ 319 47 209

1000 1°47’ 3°8’ 275 31 2-86

1200 2 «20’ 4°35? 244 21 374

1400 3°20’ бг20' 219 15 471

1600 4°20’ 8°37’ 197 8-5 5-80

1800 5°31’ 11017’ 179 6*5 699

2000 6 с,54’ 1440’ 163 3‘5 8-32

2200 151 1-8 12’52

Зо°57’

2500 11°4Г 42°33’ 128 18:28

 213

зет
ТАБЛИЦА
ЗА СТРЬЛБА НО ЗАКРИТА ЦТ.ЛЬ СЪ ПУШКАТА МАНЛНХКРЪ-

•
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

ПР и к ИТ 0 т о п р 0 е т р а ие т в 0

200 156 381 403 501 600 730 768 852 908 918

400 59 118 177 230 289 328 378 422 463 404

600 31 51 58 119 163 117 224 251 278 306

800 21 42 61 82 102 139 148 164 187 204

1000 14 28 42 56 88 84 98 112 126 189

1200 9 1S 35 88 48 58 67 77 81 96

1400 7 14 29 27 36 44 51 58 64 85

1600 6 10 17 22 28 34 35 45 52 56

1800 5 9 15 20 25 30 80 85 44 48

2000 4 8 11 17 20 26 27 30 36 42
•
214

XII
Т А Б Л И ДА
ЗА. СТРЕЛБАТА 110 ЗАКРИТА ЦБЛЬ СЬ ПУШКАТА ЖЛУЗЕРЪ-МИЛОПВЛПОВИЧЬ.
-Ж - 1

1 2 3 4
I
П р и к р и т о п р о с т р а н с т в о

200 2 0 0 м. 3 7 0 и. 523 м. 6 5 0 м. 7 6 6 м.

400 1 0 0 м. 160 250 315 374

Г.00 6 6 . 6 м. 90 133 198 212

800 50 и. 64.3 102 120 153

1000 4 3 . 8 м. 56 2 68 100 104

1200 3 8 . 3 м. 44 50 70 76

1400 2 5 . 0 м. 35 40 50 60

1600 1 7 .3 м. 30 32 36 47

1800 16 24 25 28 36

2000 13.8 18 19 21 29

2200 10 16 17 19 23

2400 0 .6 12 15 16 19

2600 6.2 8 9 И 15
 215

Х Ш
ТАБЛИЦА
За V , 5 7 0 0 метра.

Н ОВАТА Р О М Ш ШС К А II У 1LE Ш А
6. 5 м. м. МДЕЛЕКЗРЪ ofip. 1891 год
1 2 1 3 1 4 з 1 е ! 7 ft
1 1
ь? • о
ХС
о СОУ £12
>\ri 50 % Ивици
►—
* 74 е О - щ d
а: с5 р t CяZ а‘г* О
5— он |= С-* р
—< £ dА
о R л и
d р>
Т о
Ь» 3 Ь-ч £ чЯ fc £? £ о
^ =: о
£ £ е g- Й °La
о■ C | | •a > §н £ г3
£ *.п
*-'Ч л }— 1
I Т1КТРИ ГРАДУСИ гелдуси | мтттг .ЧГЛТИ СЕКУНДИ ККТРКГ МИТРА

100 0 3 4; 0° 5‘ 650 0*14 0 03 0*02

200 0° 8’ 0°1Г 580 0*30 0-06 005
300 0°13’ 0 01 7 ’ 530 0-48 0-10 009
400 0°П Г 0"25: 490 0*68 0 15 0 14
500 0°25' 0°35’ 445 0 90 0*21 019

600 0 '3 2 ’ 0°46‘ 419 114 0-28 0 24

700 0°40’ ОТ) 9 ’ 394 1 40 036 о-зо
800 0°49’ 1 '1 4 ’ 371 4 5 1*69 0-45 0-36
900 1 ' ()’ 1°31: 350 3 7 201 ОТ) 5 0-44
1000 1°12’ 1"51' 330 3 1 2 36 0 66 0 52

1100 1 г2 0 ’ 2°1 (Г 311 2 Г» 2 74 078 0 66

1200 1 °43: 2°46’ 294 21 345 0-91 0-80
1300 2°13‘ 3°2Г 279 1 7 3 59 105 0 96
1400 2П23‘ 4° О- 265 1 4 4 06 1-20 1-17
1500 2Ч Т 4°45’ 252 12 4-5 G 1-40 134

1G00 а°и г 5°34’ 240 10 5-00 1-70 1-59

1700 В4 2 ’ 6°28? 229 85 5-69 210 190
1800 4°14 ’ 7°27? 219 75 624 2 60 2-30
1900 447’ S°31* 210 6-5 6 86 з-зо 2 80
I 2000 509.3’ 9°39’ 202 4-5 7*51 4-20 340

2100 Г»° 3’ 1 0Т)3’ 195 5' 8*19 540 4 10

2200 6°45’ 12° 1 8 ’ 18!) 45 8-90 7 00 4-90
2300 7 °3 Г 13°38’ 184 4 9 64 9 00 5-89
2400 8 f' 2 2 ' 15’1 0 ’ 179 3-5 10-41 12- 6-80
2500 9°16’ 16°51’ 174 з- 11*21 le ­ 8-00
216

X IV
ТАБЛИЦА
8А ОТРМБАТА НА РУССКАТА ПУШКА Ц.АГАПЪ ОБР- 1891 ГОД.
За V o , 0 1 5 метра

1 2 1 * 5 0
А, Г J И Средни квадратяч. отклонения
*— I
кМ
ri •
ев
о на на •—
о
!
¥Ть
X
сс“1
-* СО |
О е-*
cd м’Ьренпето иадаипето t3
и:
JZ>
Рч — ч Й CQ
крачни град митг. сек. | град. мин сек. метри метри метри j

*?
400 17' 55” 20’ 0 0,11 0,1 2 19,5
500 23’ 5” 27’ 30" 0,1 4 0 ,15 18,2
600 28’ 45" 36’ 25" 0,17 0,18 17,0
700 35: 5” 47’ D
r V,
0.2 0 0 .22 15,9
800 42' 1.0” 59’ 40" 0,24 0,26 15.0
900 50’ Г14’ 10” 0,2 8 0,3 2 14,2
1000 58' 4 0 ” 1°30’ 50" 0.33 0,36 1 3,6
1100 1° 8* 1 0 ” 1°49’ 40" 0,3 8 0.42 13,1
1200 1° 1 8 ’ 3 5 ” 2° 1 0 ’ 45" 0,4 8 0,4 S 12,6
1300 1(,2 0 ' 5 5 ” 2°о4’ 10" 0,49 0 ,5 5 1 2 ,4
1400 1°42’ 15” 2°59’ 50" 0,56 0,63 12 .1
* т+ •%
м

1500 I 1’ 5 5 ' 3 5 ” 3°27’ 00 0,6 4 0 .72 11,9

1600 9’ 55” 3°58’ 25" 0,72 0,81 1 1 ,7
1700 2" 2 5 ' 20” 4" 3 1 ’ 20" 0,8 2 0 ,94 1 1 ,6
1800 2°4Г 50” 5 ° 6’ 45" 0,91 1,05 11,4
1900 2°п9* 25” 5"44’ 35" 1 ,0 2 1,18 11,4
>5
2000 8° 18* 10” 6°25’ 1Д4 1 ,3 1
2100 3°38’ 5” 7° 8 ’ 1 ,2 6 1 ,45
2200 3°59’ 10” 7°53’ 35” 1 ,3 9 1,61
2-500 4 ° 2 1, 2 0 ” 8°41! 50" 1,54 1 ,7 7
2400 4°44’ 35” 9°32’ 40" 1,69 1,95 1 1 #4
?>
2500 5" 9 ’ 10" 2 6 ’ 15” 1,86 2 ,1 4
2600 5°34' 3 5 ” 11°22’ 3 5" 2,0 3 2,35
2700 6° V 30” 1 2°21 ’ 40” 2,22 2,5 6
2800 6°29’ 35” 13°23‘ 35” 2,42 2,79 •
 II
ДАННИ
ЗА

РАЗЛИЧНИТЕ ПУШКИ

28
218

Д а н н и за раз

Д ъ р ж а в и Бългзрвя Р0 М Hi Н S я Турция Сю
4 бая Гърда 1-Гора

О б р а з е ц ъ 1 8 8 8 -0 5 1871 1891 1S78 1889 1881 18S0 1878 1873*77

-а tг %
t
w * х
«3 я -а г- 53 п
* 33 И !l
е
<
л СС 2
к£
С и с т е м а k-f
Л ?? 1 1 я•< л
- л и
tм а

<я безъ щикъ к. гр. 4,4П0 1,200 3,955 4.170 3,900 5,250 4,G55 4,200 4.200
о за обр. 1895 год. 3,650
* Ф (
И съ щикъ к. грама
R 4 770 4,075 4,250 4,855 4.270 — 5,125 4,470 4,690
tH за обр. 1895 год. 3,935

Дължина безъ шпкъ м. 1,281 1,350 1,285 1,250 1,305 1,281

Калпбъръ м н. • • • 8 10,66 6,5 11,43 7,65 9,5 10,15 11 11

я Число ■ • •
СО
зЗ Посока • •
4
дЬсно
6
ДЪСПО
| 4
ДЪСИП Д&С1Ю
л ДЪСНО
4
дЪсно дЪсиО
4" 4
лф .но дЪСПО
6

Стжпка м. м. 250 533 200 560 250 500 550 550 724

Най-голяма височина на
мЯриика . . . .
крачки 2500 2200 2600 2.600
метри 1875 1650 — 1280 ------ 1800 1600
ярди 1400

П л а вя- Д с м т п г- Ц ллгги* Ц илин- Шмптт-

Система па затвора дрооъл- дролхл- дропьл- ю щ ъ дропъл- ДДОХЪЛ- Д|»Г»ПЪ4- дрод-ь
зящъ. вящъ злтцъ н . т к ь зящ ь зятцъ ЗЛЩЬ Л.локт.
4 -Л.-
Цеитря- I l t y a
дЦен.гр**
ти*-, НЬм.я 4 г » п » т и *-
Ц ентра
Система на магазина отп л е п ъ по-
П<»дц*Ь-
I II . л а 1Т1,мг. •Ш.ма
гь пале­
подкн:»:. j
m. пакс-
ПоДт:«Щ* д пш кепь
бвЗТ» П а -
\ И
ти. нг-ся - ти 3
Число на натроши”! въ зготри,1. Т р П Ч С !Г Ь
КеТИ

магазина . . . . Шша I I 'k ir iL 5 8 Н-Ьаса Н-ЬягъЗ П 1 'м а

1
 219

/1 и ч н и т t пушки.

РуКЕЯ Францил Гйшил Агова Доля НкЯззрия Пзртуггл.!йдагия 1тщил Ялониял Италил

1801 1SSG 1888 1889 1SSD 1889 1880 1881 1871-8S 1889 1S91
1- £ 1
О
д
1.
4 г3
X£
- р
р t g „ г£
т-г
Г!
Г
< £ Г>
Е ~ t?
” И

■л
r-
—
5 f 2 с2 < О
?? г;
ь к 2
С-

5= хз 1 1
■<
л < 5
р •» е; и СС
с
12
ь
*

3 ,900 4 ,180 3 ,8 0 0 4 ,2 5 0 4 ,250 4 ,3 0 0 4,550 4 ,435 4 ,4 0 0 4 ,0 0 0

4 ,500 4 ,5 8 0 4 ,3 0 0 4 ,6 7 7 4 ,4 7 0 4,72 5 5 ,1 0 0 4 ,720 4 ,7 7 0

1,290 1,307 1,2 1 5 1,266 1,33 0 1.302 1,320 1 ,343 1,320 -------

7,62 8 7,9 7,7 8 7,5 8 10,15 11 8 6,5

4 4 4 7 6 3 4 4 4 4

дЪсгзо Л ьВО ДЪСНО д Ъ йл дЪ сно дЬсио ДГ»СП0 дЪ ко Д*ЬСЯ0 д Ъ си о

240 240 250 254 300 240 280 558 750 260 200

/!

2800 2500

-------- 2000 1875 3200 — 2000 2000 2800 1800 ------

-------- ------
------ ------ ----- 3500 — ------ ----- -----

Цттиии- Ц ялпн- Ц илть Ц ялик- Ц ялак- Ц плпи- Ц пдил- Ц клпи- Ц илли* Цилтеп- Ц н ти д -
др<«пъл­ дропъл Д р«Щ Ъ Л - дукчгьл- Д|КЧ!'ЬЛ- ДрО И ЪЛ - Д1«0 И Ъ Л - д роп ъ л Д[И)И tw l- Д]НПП.Л- дроП Ъ Л -

зя щ ъ ;<лщъ цящ ь аящ.т» ЗЛШД. ал1Д*ь ВЯШ ук зягц ъ З И П \’Ь ЗЯ1Ц*Ь зящ ь

Ц ен тр а- 1Л^ептра- Ц с irrp a - Д»*И1 ра­ Иотетра- П и Д Ц { ,- П одцЬ- Поигра* П одцЬ - Циитуса-

ГГодцЬ-
л с л ь HO- 11011Т» л е н ь п«- л е 1ГЬ т>д- л о in , UKO- ДС1ГЬ по- Ш ПЪ жпъ .icm. ио- пепъ д о п ъ пс-
ДВИЖОТГ I. п о д в и ж о п 1 х ш ж е в ъ ВрМ ТГМ СЪ Д В Н Ж е П Ъ подипжсп. тшднизк.
Осзь п а ­ с ь п а к е ти безъ СОЗТ. осзъ б езъ ся п а к е ­
кети спмптрмч. п а к е т и пакета п ак ети п&кстп т и си м е­
тр и я

D 8 5 8 5 12 9 8 4 8 5
220

Д а н н и за раз

ТЪжина Дължина Мета л ъ

Държави Система и образецъ иа на на
иатропа патрона ГИЛ3J1т а

Грамове Милиметри
България Манлихеръ обр. 88 г. и 95 год. 29,7 7G ЯСьлга м-Ьдь

77 77 Г) П Г) 77 7? Я V Я я
3) Я Берданъ «Де. 2 обр. 1871 год 39,5 75 я я
Ромжния Манлихеръ обр. 1891 год. 20,9 78,5 я п
7) Г) Хенри-Мартина обр. 1878 год. 48,3 79 я п
Турция Маузеръ-Лип обр. 1889 год. 28,3 ‘ 78,5 91 77
п 7? Маузеръ обр. 1884 год. 3G 75,8 7) 77
Сърбия Маузеръ-Милов. обр. 1880 г. 41 78 77 77
Гърция Гра обр, 1878 год. 43 76 7J 77
Черна-Гора Верндель обр, 1873 — 77 год 42,5 74 77 77
Русспя Наганъ обр. 1891 год. 23,46 -- 7) 77
Франция Лебелъ обр. 188(5 год. 29 75 1) 77
Германия Маузеръ Манл. обр. 1888 год. 29,7 76 5? 77
Англия Лия Метфордъ обр. 1889 год. 28,3 77 77 Я

Дания Крагъ-Иоргерсенъ обр. 1889 г. 34 — 77 Я

Швейцария Рубпнъ-НГмидтъ обр. 1889 г. 26,4 — 77 77

Португалия Гйодецъ-Кропан. обр. 1886 г. 35,5 82 7) 7)

Норвегия Ярманъ обр. 1881 год. 41,5 78,3 7) п

Холандия Де Бомонъ-Витали 18 71 —78 г. 44 63 7) 77

Япония Мурата обр. 1889 год. 28 --- п У)

Италия Каркано Манлихеръ обр. 1891 7) Я
 221

л и ч н и т t п а т р о н и

НапрЪ-
М еталъ Ризата Т еж и н а Дължина ченъ Теж ина
на па па на
товаръ
па Сортъ на барутя
на
куршума куршума куршума куршума курш ума зарнда

Грамове Мил. мстр. Грамове

Затвьрд.
олово Стомана 15,8 31,8 0,315 4 Слвъ дпмеиъ баруть
77 77 7) 7) 7) 7) 2,7 Бездпм. бар. Дюнебергски
п и H'fciia 2 1 ,1 27 0 #270 5,06 Черенъ баруть
77 7) Стомана 10,4 31,4 0,313 2,46 Бездименъ баруть
7) 7) Н1ша 31,1 32,5 0,304 5,5 Черенъ баруть
Олово Майлехоръ 14,2 30,7 0,310 3,05 Бездименъ специаленъ
Затв олов. Н^ма 18,4 26,8 0,260 4,5 Черенъ бар. Ротвашгскп
V 71
Hi ма 21,75 29,1 0,27 3 4,65 Черенъ баруть
77 7)
Hiwa 25 27 0,263 5,25 77 77

7) У) Шша 24. 27 0,253 5,00 П 7)

77 5) Майлехоръ 13,S6 30,1 0,305 2 30 Бездпм. нитропДьтулозенъ

Олово 7) 7) 15 31 0,299 2,7 77 77 7)

Затв.олов Стомана 14,5 31,6 0,296 2,75 Бездименъ Ротваилскн

Ншсилмрака 14,7 — 0,316 --- Бездименъ Еордптъ
п 3» агЬдь
Олово М^дь 15,4 --- 0.306 5 Пр-Ьсуванъ баруть
Затв. олов. М*1>дь
стомана
ИЛИ
13,1 — 0,297 2,4 Бездпменъ специаленъ
7) 77
МЪдь 16 32 0.318 4,5 Черенъ бар. Ротваилскп
7) 7)
Hina 21.85 27,6 0,274 4,75 Черенъ баруть
77 77
-- 25 27 0,261 5 77 71

илово М&дь 16 26 0,318 2 ,2 Бездименъ специаленъ

Затв. олов. 10,45 30 0,315
1
222

Главни данни за с т р t л ба т а

0 п с т е м а м а
.

Р а з н и данни Манлихсръ Маплихсръ Бердапъ Мавлнхеръ Хоири-

1888 1 8 U5 До. 2 18 9 1 Мартивц

Начална скорость м. 530 680 440 700 415

Вьртення на куршума при-

устата на пушката въ секун. 2120 2520 834 3500 743

Пай голБмо патпскание на

барутиurfe газове атмосф. 2500 2500 ---- 4000 -----

Скорость на ритан. м. 2,37 3,20 2,62 2,28 3,65

Жива сила „ „ кр. 1,26 1,90 1,64 1,04 2,83

200 м. 0,23 0 ,3 4 0,3 4

400 „ 1,25 1,73 1,68
Вьрха на тра­ 600 я 3,51 4 ,72 4 ,5 2
екторията се из­ 800 „ 7 ,4 5 9,85 9,36
дига надъ мер­ 1000 „ 1 3 ,4 3 17,68 16,68
ната линия 1200 „ 2 2 ,0 8 2 8 ,7 4 26,97
14 0 0 „ 34,3 6 4 3 ,5 8 4 1 ,2 0
1600 „ 5 0 ,7 7 72,76 58,47
ь

200 за. 248 244 233

400 „ 129 91 89
Допускаеми но-
600 „ 66 46 48
грЪшки при он-
800 „ 39 27 30
р^д^ляние рас- •
1 000 „ 27 18 18
тояннето ио пе­
1200 „ 19
хота.
1 400 „ 14
1600 „ 11
 223

на различните пушки

п у ш к а т
V
а

Маузеръ- З а б ^ л ^ ж к п
Маузеръ-ли и Н.чуяоръ Мплокикок. Г р а Верпдодь

18 89 18 84 1880 1S 7 S 18 7 3 — 7 7

625 536 500 450 438

2500 1072 905 818 605

4000 1680 ---- ■

---- ---

2,7 6 2,84 2 ,8 4 3 ,2 4 3 ,0 2

1 ,5 2 1,7 5 1,91 2 ,2 5 1 ,9 4

0,1 6 0 ,4 9 0 ,2 8 0 .3 4 0 ,3 6
0 .9 3 1 ,8 6 1,46 1,71 1,79
2 ,7 7 4 ,6 7 4 ,0 4 4 ,6 9 4 ,6 4
6 ,1 7 9 ,3 7 8 ,5 3 9,8 2 9 .3 4
11,4 6 16,24 15,43 1 7 ,6 8 1 6 ,3 3
1 9 ,1 8 2 7 ,2 7 2 5 .2 4 2 8 ,8 0 —
3 0 ,0 7 4 2 ,6 7 3 5 ,4 7 4 3 ,7 6 ----
4 5 ,0 3 6 4 ,5 6 5 5 ,6 2 6 3 ,1 0

ОО I
393 оо4 300 2,34 231
166 115 150 92 81
81 58 55 49 41
46 35 34 30 33
31 24 23 20 ----
22 16 16 14
16 11 11 10 *----
12 8 8 8

Ч
 Главни данни за с т р е л б а т а
——1
С н е т е м а н а

Маузеръ Лии Крагъ

Разни данни Нагааъ Лебель Маплихеръ Метфордъ Иоргерсенъ

1891 1886 1888 1889 1889

Начална скорость м. 615 620 643 686 560

Въртения на куршума прп

устата на пушката въ сек. 2563 2583 2679 2700 1867

Пай-гол^мо натискв. на
барути, газове атмосф. 2600 3200 --- --

Скорость на рптанието м. 2,53 2,62 2.92 2,63 2,68

Жива сила „ я «Р- 1.42 1,46 1,41 1,50 1,56

' 200 м. 0,14 0,16 0.21

400 „ 0,18 0,90 0,84 1.15
Вьрха на траек­ 600 „ 2,39 2,50 2,25 3,29
торията се изди­ 800 „ 5,21 5,40 4.67 7,07
га надъ мЯрна- 1000 „ 9,69 10,20 8,38 12,95
та линия 1200 „ 16,32 17.00 21,42
1400 г 25,97 27.00 33,41
.1600 „ 39,20 39.00 49,82

' 200 м. 393 404 396 235

400 „ 160 175 175 92
Допускаеми но- 94
600 „ 75 81 49
грЯшки при 011-
800 „ 45 46 59 30
рЯдЯляние рас- -
1000 „ 29 30 40 20
тоявието по пЯ-
1200 „ 21 22 14
хота
1400 „ 15 15 10
1600 „ 11 12 8
на р а з лич н ит t пушки

и у
V
ш к а а

Рубинъ Гйод^ць Бомонъ Кяркйпо

ШМИДТЪ Кроиачсчгъ Яриапъ I >и т а л и М урата Манлихеръ

J8S9 1886 18S1 1871—88 1889 1891

612 532 485 440 615 710

2266 1900 869 587 2365 3500

|

2300 2730 ---- ---- 4000

;

2,2 1 2 ,3 9 2 ,6 8 3 ,0 0 2 ,7 9

1 ,0 7 1 ,3 3 1 ,6 2 2 ,0 2 1 ,5 9

0 ,1 7 0 ,3 0 0 .3 5 0 ,1 7 0 ,1 3

1 .2 S 1 .5 4 1 ,6 2 0 ,0 4 0 ,6 2
0 ,0 6
2 ,9 4 4 ,2 8 4 .4 8 2 ,7 0 1 .8 5
2 .8 0
6 ,3 0 6 .5 2 9 ,0 3 9 ,4 6 6 ,1 7 3 ,5 3

1 2 ,4 0 1 6 ,3 5 1 7 ,1 0 1 1 ,3 0 6 ,7 5
1 1 .7 0
1 9 ,6 0 2 1 ,3 5 2 6 ,7 6 2 7 .9 7 1 8 ,3 9 1 2 ,7 0

3 4 ,8 8 4 0 ,8 1 42 63 2 9 ,7 1 2 3 ,5 0
3 0 .7 0
5 1 ,0 0 5 9 ,0 2 6 1 ;6 3 4 4 ,2 6 3 5 ,0 0
4 6 .2 0

382 375 200 242 3 72 200

161 161 103 88 161 400

75 53 44 81 600
81
47 44 33 22 47 27

31 29 22 31 48
22 20 16 23 33

16 14 11 16 22

12 10 8 12 14
 ПРОГРАМ А ЗА И С П И Т Ъ
110

РМОТО ОРШЕ ИСТРЕЛБАТА ОП НЕГО.

1.
1. Появявание и развитие на огнестрелиото оръжие до 1423 г ;
2. П реимущ ествата на малкия калибръ и неговия п р ед е л ъ ; 3. Затвора
па Мавлихеръ обр. 1891 год.; 4 Материали, които се употребяватъ за
фабрикувание р еч н и те орлгжия и бойните имъ припаси; 5. Действието
на барутните газове въ канала на оржжието; 6. Задача 42.

2.
1. Появявание и развитие на браздите и неудобствата на Бавар­
ските карабини; 2. Войната главичка на пуш ката П ра; 3. Ц ев ьта на Ма-
узеръ-Лии обр. 1889 год.; 4. Предварителни исиитания на ц евн и те
ирьчко ; о. Измервание натисканието на барутните газове; 6. Задача 41.

3.
1. П у т к а т а Делвииь, преимущества и неудобства; 2. Спуска на
Маузеръ-Миловановичъ; 3. Бойната главичка на карабината Манлохеръ
обр. 1890 год.; 4. Разделение на централните магазини; 5. Дупченпе
ц е в ь т а ; G. Скоростьта по канала и начална скорость.

4.
1. П уш ката на Тлшненя, преимущ ествата и недостатъците и ;
2. Ие.хвьргача на пуппсата Пра; 3. Мерника на Манлихеръ обр. 1888 г.;
4. Нивелпрание ц е в и т е ; 5 Ритание въ време на изстрела; 6 Задача 40.

5.
1. П уш ката на Мвнье, преимущ ества и недостатъци; 2. огни
тръбичка на Берданъ Ж. 2; 3. Прикладни магазини; 4 Вънгана обра­
ботка па цевьта, центрирание и изглаждание; 5 дълж ината на канала;
G. Задача 39.
29 *
228

G.
1. Свивателния курш ум ъ и преимущ ествата му ; 2. Условия за
добъръ затворъ ; 3. Сглобявание затвора на Манлихеръ обр. 1S8S год:
4. Пспптвание недовършените ц еви ; 5. Работата на барутните газове
и средно натискан u e ; G. Задача 38*

7.
1. Палптелнп механизми, появявание и развивание; 2. Сигур
ность отъ изстр4лъ при недобре затворепъ затворъ въ Бсрданъ Л1 2;
3. П реимущ ества на централните магазини; 4. Обработка на дънеря и
набраздювание; 5. Измервание началната скорость; 6. Задача В7.

8.
1. Появянне на щ ика и пехотната пуш ка; 2. Бойната главичка
на пуш ката Маузерь; 3. Затворния цилиндръ на карабината Манлихеръ
обр. 1890 год.; 4. П рикрепяние основанието на мерника; 5. Движение­
то на снаряда въ безвъздупшо пространство; 6. Задача 3G.

9.
1. Появявание и развитие на патрона н неговото иодпалвание:
2. Спусковия механозмъ въ Бсрданъ J\p. 2; 3. П одцевния магазинъ и
недостатъците м у ; 4. Почервание ц евите въ ч асти те; о. Съпротивление­
то на въвдуха и закъсняввние ; 6. Задача 35.

10 .
1. Затвора на пуш ката Шнаидерт»; 2. Псхпьрлявие гилзата Дгь
пуш ката Берданъ Л?. 2; 3. Затвора на Хенри-Винчестеръ: 4. Закалява
ние и почервяние дребни те части на пуш ката; о. Наиреченъ товаръ
на курш ума и неговото влияние на закъсняванието ; 6. Задача 34.

11 .
1. Появяванието па барутите и льрвоначалното имь употре
бленпе; 2, Затворния цилиндръ на пушката Пра; 3 Предпазителния
механизмъ на пуш ката Манлихеръ обр. 18.88 год. и негжитН недоста-
тъци; 4. Фабрикация и обработка на ложата; 5. Траекторията въ в ъ з­
духа и свойствата н ; G. Задача 33.

12.
1. Средства употребявани за постепенното увеличавание далеч-
ноотьта на стрелбата; 2. Спуска на пуш ката Г ра; 3. Затворния ци-
 229

линдръ на пуш ката Маузеръ-Л тш обр. 1889 год.; 4. ПровЬрявание д р еб ­

н и те части на пуш ката; 5. Началото на Санъ-Робера и приложението
м у: G. Задача 92.
13.
1. Средства употребявани за увеличавание точностьта на стрелба­
т а ; 2. Отваряние затвора въ пуш ката Хенри-Мартинн; 3. /ранните на
карабината Манлихеръ обр. 1890 год.; 4. Фабрикация на ги л зата; 5.
Вьртателното движение па курш ума; G. Задача 31.

14.
1. 11зпам'Ьрванието на капеюля и преимущ ествата на капсул ната
путпка; 2. Затвора на пушката Кринка: 3. Огнпнивния механизмъ на
магазиннага пуш ка Маузеръ-Лин обр. 1889 год.: 4. Фабрикация на кур­
ш умите ; 5. Причини за разсРиванието на и зстрели те; 6. Задача 1.

15.
1. Классифпкация на затворите : 2. Псхьргача въ Перданъ Л2 2 ;
3. Запиратель на патроните в ъ Маузеръ обр. 1884 год.; 4. Фабрикация
на капеюля; 5. Битата площ адь; G. Задача 2.

16.
1. Условия за военно орлчжие ; 2. Исхвьрляиие гилзата въ пуш ­
ката Г р а ; 3. Спускателния механизмъ на Манлихеръ обр. 1888 год.; 4.
Поставяние капсуля на ги лзата; 5. Законъ за разс-еиванието и неговото
разбиранпе при безчисленно п при ограниченно число изстрели; 6. Задача 3.

17.
1. Появявание и развитие на отзадъ-пълиеш гге п у ш к и ; Предо­
хранително положение вь пуш ката Маузеръ; 3. Магазина на пуш ката
Манлихеръ обр. 1891 го д ; 4. ПрЬглсдь на пуш ките изобщо, 5. Фор
матв на битата площадь; G. Задача 4.

18.
1 Преимущества на отзадъ-иълняиите пушки: 2. Ударника на
Берданъ ЛЕ. 2; 8. П редпазителя па карабината Манлихеръ обр. 1890 г.;
4. Прегледванпе отдел нит Ь части на пуш ката; 5. Снопъ траектории,
средна траектория и срЬдепъ у д а р ъ ; G. Задача 5.

19.
1, Мерни части на нуш ките ; 2. Ударника на пуш ката Г р а ; 3.
Появянпе п развитие на магазинните пушки до 1854 год.; 4. Нрегледъ
230

на Берданъ ЛГ 2; 5. Серия изстрели н измервания, които се правятъ

на мишенката; 6. Задача 6.
20 .
1. Запирание на барутните газове въ пуш ката Дрейзе; 2. Ис
хрвьргача на пуш ката Хенрп-М артннп; 3 Затворната кутия на М анли­
херъ обр. 1888 год; 4. Пр-Ьгледъ на револвера; 5. Намиранне средния
ударъ; 0. Задача 7.
21 (т
Л
••
1. Запъвание ударника въ пуш ката С р а ; 2. Револверите на
Колта и Лефош е; 3. Упоръ на затвора въ време на изстрЬла въ Ман­
лихеръ обр. 1891 год.; 4 Назянпе ржлнигЬ орлж и я; 5. Намирание от­
клоненията по о—х — х 0 п кон c i b T ' b ? 6 . Задача 8

1 Дотвкванне патрона и раеклащание гилзата въ Маузеръ; 2. Jle-

торпчески ир-Ьгледъ на хладнотоорлташе; 3. Д анните на карабината Манли-
херъ обр. 1890 г ; 4. СрЬдство за чистение н мазание пушки гЬ ; 5. Иамнрание
отклоненията по о = х 0 ■Ф и кои сж тЬ ? G. Задача 9.
~rz
23.
1. Пр-Ьдохранително положение въ пуш ката Берданъ .Ш 2 ; 2.
Классификация на хладните орлж и я; 3. Сигурность оть изстрела nj)n
недобре затворенъ затворъ въ Маузеръ-Лин обр. 1889 год; 4 Плавни­
т е п а зт ш и т е л и на ордгжнята; а Способи за из.дгЬрвание разсЬйванието
6. Задача 10.
24.
1. Обтюрация на газовете въ пуш ката ПТаспо, преимущества и
недостатъци; 2 Запъвание ударника въ пуш ката Берданъ Л2 2 ; 3 За-
творпия цилиндръ въ карабината Манлихеръ обр. 1890 год.; 4 Фрпшо-
вание на браздитЬ; 5. Средно аритметическо отклонение н нампранпето
м у ; G. Задача 11 а).
25.
1 Затворния цилиндръ на пуш ката Берданъ ЛЗ. 2; 2. Ц евьта и
рамката на револвера Смитъ и Вссонъ: 3. Преимущества и недостатъци
на Маилнхеровия затворъ обр. 1888 год; 4. Свинцование; 5. Средно ква-
дратическо отклонение и намиранието му; G. Задача 11 б).

26.
1. Запъвание ударника въ пуш ката Хенри-Мартини; 2. Иехвьр­
гача и възвратния механизмъ въ Револвера Смитъ и Весоьгь; 3. Мага­
зина и подигателя съ предавателя на Хенри-Винчестръ; 4. Обязаности-
 231

т -fc на началниците за пр^гледпанпе оръ ж и ята; 5 Петдесетъ проценто­

вите ивици, вероятни отклонения и т-Ьхното вамирание и съотношения;
6. Задача 11 в).
27.
1. Какво усигуруява отварянието на затвора отъ пукната гплза
въ пуш ката Кринка; 2. Цилпндричеекия магазиттъ на револвера Пип-
перъ; 3. Спускателния мехаиизмъ на карабината Манлихеръ обр. 1890 г.;
4. Приемание орлж ията отъ складовете и отъ други части ; 5. Съотноше­
ние ва разните мерки за мЪряние разсейванието п техното отноше­
ние къмъ битата площад в; 6 Задача 11 д).

28.
1. Назначението на коритцето и двата улея на опаш ката па за­
творния цилпвдръ Берданъ Л$. 2; 2. Затвора и петлето въ пуш ката
Р еяи п гтонъ; 3. Хладнп оржжпя въ Българската войска; 4 Приемание и
превозъ на бойните припаси; 5. Вероятности за удряние и величини
отт. които зависи; (>. Задача 11 о).

29.
1. Затворения цилпндръ въ п у т к а т а Маузеръ Миловановичъ; 2.
Обтюрация на барутните газове въ револвера Пииперъ; 3. Исхвьрля-
нието на гилзата въ Манлихеръ обр. 1888 год. и какво служи за от-
ражатель? 4. Намазвание патроните; 5. Предварително намиранпе ве~
роятностьта за удряние; G. Задача 11 к).

30.
1. Разни средства за ускорявание стрелбата при еднозарядните
пушки; 2 П зехвьргачъ на пуш ката Кринка; 3. Симетричносгь на патро
н н и те тенекпйкп и какъ се постига тя; 4. Ниотение стрелян и те гилзи;
5. Проста вероятности п нейните таблици; 6. Задача 30.

1. Исхвьргача на пуш ката Верндель; 2. Т рлбката съ дръжка въ

Манлихеръ обр. 18S8 год. 3. Двойно действие на револвера и какъ се
постига то; 4. Испразвание патроните: 5. Сложна вероятность, табли­
ц и те п формулата: 6. Задача 12.

32.
1. Затвора на пуш ката Хенри Мартпни; 2. Спгурность отъ изстреля,
при недозатворенъ затвора, вь^М анлихеръ|обр. 1888 год.; 3. Ц евьта съ
кутията и приливите на автоматическия пистолетъ на Бзргмвна; 4. У пащ
232

кованпе и прЬнаеяние ржчното оръжие; 5. Пецентрирана стрелба съ

прим-Ьръ; (>. Задача 13.

1. Предпазителния вастжпъ въ пуш ката Гра; 2. Магазина на п е ­

хотната пуш ка Манлихеръ обп. 1895. год.; 3. ТТсхвьргачъ съ възврат-
ппя механпзмъ на револвера П н п п ер ъ ; 4 Появявание п разделение на
картечн и ц и те; 5. Т аблиците за стрелбата ; 6. Задача 29.

34.
1. Сигурность отъ изстрелъ при недозатиоренъ затворъ въ п уш ­
ката Хенри-Маитинп; 2. Мерника на мягазината пуппса Манлихеръ обр.
95 год.: 3 Двойното деГгствие на револвера П ипперъ, 4 Картечница
Гатдингъ, затворения механнзмъ; 5. Затцо пи е нуждно времето на ле-
тението на курш ума; 6. Задача 14.
35.
1. м ер н п к ъ съ хомутче и стж пала; 2. Запъвание ударника въ
Манлихеръ обр. 1888 год.; 3. Затвора на автоматическия писталетъ
Бергм ана: 4. П ълнителя иа Атсле нъ картечницата на П атлин га; 5. Таблица
за височините; в. Задача 15.
36.

1. Н едостатъците па пуш ката Хенри-Мартинп; 2. Запъвание

ударника въ Манлихеръ одр. 1895 го д .; 13 Залързкки на цилпндра и
закопчалка на револвера Смитъ и Весонъ; 5-о Т аблиците за стрелба
задъ прикритие; 4-о Затвора на картечницата Макспмъ. 6-о Задача 16.

37.
1. Спгурноств отъ изстре.тъ прп недозатворенъ затворъ в ъ п у ш ­
ката Тра; 2- Ударника ибойната главичка въ Манлихеръ обр. 1891 г.;
3 Действието на механизма на револвера Пипперъ; 4. Възвратппя ме-
ханизмъ на картечницата Максимъ: 5 Правъ и зтрелъ п поражаемо про­
странство; 6. Задача 17.

1. Затворя на пуш ката Верндель; 3. Действието на механизма въ

автоматпчеекпя пистолета, па Бсргманя; 2. Запъвание ударника въ Рус-
ската пуш ка П агапъ ; 4. Пълнителя на картечницата Макспмъ; 5. Вли­
янието на местностьта върху поражаемото пространство; 6. Задача 18.
39.
1. Какво усигурява отварянието на сатвора отъ пукната гил
въ пуш ката К ринка; 2. П ълнителя на Маузеръ-Лпи и Н аганъ и тех -
 233

нитй недостатъци; 3. Действието на механизма на автоматическия пи-

столенъ Б ер гм ан ъ ; 4. Картечницата на Ерцхерцогъ Карлъ и Маиоръ
фонъ Дормусъ, въ общи ч ьр ти ; 5. Приетическн залкючения отъ в л и я­
нието на местноствта върху поражаемото пространство; G Задача 19.

40.
1. Затвора на пуш ката Берданъ .№ 1 ; 2. Затворната кутия на
пуш ката Н аган ъ; 3. Преимуществата на револвера Пигшеръ пр-Ьдъ
Сьшта н Весона; 4. Общи идйи за автоматическите uymrcu; 5. Намирание
средния ударъ; 6. Задача. 28.
41.
1. Огнивния механизмъ на Берданъ №. 1 : 2. П ълнителя на п у ш ­
ката Маузеръ-Манлихеръ обр. 1888 год.; 3. П реимущ ества за автомати­
ческите пуш ки ; 4. Д анните па револвера Смитъ и Весонъ; 5. Търсяние
отклоненията по отстоянпята; 0. Задача. 27.

42.
1. Преимущества на кръмоковото огниво п редъ кржглото огниво;
2. И схвьргачъ на карабината Манлихеръ обр. 1890 година и пуш ката
обр. 1895 год.Разделение па автоматическите пуш ки; 4. Патрона иа авто -
матяческил пистолетъ Вергмана; 5. Кривата на скоростите по канала
и нейната зависимости отъ сорта на би р у т я ; (> Задача 26.

43.
1. Предпазително положение въ п у т к а т а К р п н к а; 2. П реи м ущ е­
ства на крилатите упорн на затворите; 3. Преимущ ества и недоста­
тъци на автоматическите пистолети п редъ револверите; 4. Кривата на
натисканията и нейната зависимости отъ сорта на б а р у т я ; 5. Задача 25.

44.
1. Условие което се изисква отъ затворния мехинизмъ въ случаи
на ос-ечка; 2. П схвъргача въ затвора на Ш найдера ; 3. Разглобя-
вание и сглобявание зетвора на Манлихеръ обр. 1888 ; 4. Д анните на
Манлихеръ оар. 1895 го д .; Подпалваппе и горение на барутните с ъ ­
стави; 6. Задача 24.
45.
1. Какво усигурява отварянието на затвора отъ пукната
гилза въ п у ш к ата; 2. Предох раните ля въ пуш ката Манлихеръ обр.
1891 год.; 3. Центръ на удара въ саблята и намиранието м у : 4. ГГо-
черванис ц е в и те в ь чяститЬ на войската; 5. Намирание средпото арит­
метическо отклонение; 6. Задача 23 а.
30
234

46
1-о Спускателния механнзмъ на пуш ката Маузеръ ; 2-о Иехвър-
ганне гилзата въ Манлихеръ обр. 1891 год.; 3-о Възвратния механнзмъ
въ автоматическия пистолетъ ва Б е р г м а н а 4 - о Изготовление др^бнитЪ
части на пуш ката ; 5-о Законъ за разсЬнваннето; G-о Задача 23 б).

47
1-о Сигурность отъ пзстр^ль при незатворенъ затворъ въ Бер-
данъ Л2 1; 2-о Ударника на манлихеръ обр. 1 SO1 год.; 3-о Пзважда-
ние и тургание бойната пружина въ револвера П ипперъ; 4-о Почер-
ванве др^бнит^ части на пуш ката, 5-о Работа на барутвитЪ газове:
6-о Задача 23 в).

48
1-о Затворната кутия па Берданъ Л" 2; 2-о Магазина на Ман­
лихеръ обр. 1888 год ; 3. Д анвитЬ на Манлихеръ обр. 1891 год .; 4-о
Фабрикация на гилзата; 5-о Проста и сложна вЬроятность за удриние;
6-о Задача 20.
49
1-о Затворна кутия на Манлихеръ обр. 1891 г о д .; 2-о Патрона
Манлихеръ сбр. 1888 год.; 3-о Двойно действие на револвера; 4-о Ф а­
брикация на днешнитЬ куршуми ; 5-о 1Центрирана и нецентрираиа стр-Ьлба;
6 о Задача 21.

50
1-о Положението на щика въ Берданъ Л£ 2 и Хенри-Мартпни;
2 о Затулна тръбичка въ затвора на Маузеръ-Лий обр. 1889 год.; З о
Патрона па Бердана; 4-о П р^гледъ на nyrm arrb; 5-о Вьртателно дви ­
жение на пуш ката; 6-о Задача 22.

ЗабЪлЪжка. Въ програмата не влпзатъ п у ш к и г Ь : В етерлн : Маузеръ-Мавли-

херъ, .Тебель, Лии МетФордъ, Кракъ-Поргерееяъ, Рубин ь П Ь ш д тъ и автомати ческигЬ
пушки, понеже пьрвптЬ е ж въведенп въ страни д а л е ч н и отъ насъ и поне за сега не
ирЪдставляватъ никакъвъ интерссъ да се пзучватъ нито Военното на II, Ц. Ви-
в ъ

сочестсо учидеще нпто иъьъ да. се ис-кать при исппта за щ а б ъ - О Ф И ц е р и : автом ати­
ческите нугаки пъкъ пе сж прпети още никждЪ.
ГорннтЬ пушки еж пом-Ьетонц въ кпнгата едно за д а се четжт-ь отъ тпя,
които се интересуват!», а друго п но-главно, чс може пЬкоя отъ тия пушки д а бжде
въведена въ нЪкоя еъсЬдпа държ ава, която още нс се е прЬвъоржжпла.
 СЪДЪРЖАНИЕ

Р ж чно о р ж ж и е тскстъ щзпгежи

Военни оржжия стр,. 2 ДО 4 листъ —

ОТДЪЛЪ I.
Ньрвит^ орлшин

Примитивни оржжия 1) 5 -
л
___

П р а ш к а .................. л 5 -----
Л I
Л ж къ тъ . . . . . л 5 -----
» I
Арбалетътъ • • • • л 6 ------
« I
Огненни състава л 6 ------
Л ------

П р о и с х о ж д е н и е ......................................... Я 7 -----
Л
------
ор,т.жия

Бомбарди ....................................................... п 7 ------

Л I
Палителенъ М еханизм ъ............................ л 8 --- л п
П и щ о в е ....................................................... •-- •---
Ошсстрилии

л 9 л
Кржгло огнпво ......................................... л 9 --- л —
Кремъкови п у ш к и ..................................... л 10 --- 11 л п
Каисулнн състави и п у ш к и .................. « 1 2 ---- л ш
Бабраадови пушки и

Появявание .................................................. л 13 ---- л

—
кидоиг? крушуми

П уш ката на Делвиня . . . . . . . . л 1 3 --- л ш

П уш ката на Т ж в н е н я ............................ л 1 4 ---- л ш
П уш ката на Минье съ расшпрителнп
к р у ш у м и ....................................................... л 14 — л Iг
П уш ки съ свивателни крушуми • • • л 1 5 -- 1) IV

М-Ьрение безъ хсЬрникъ............................ л 15 -- —

Mlipimrfc чпети на

7)
Листовъ а г Ь р н и к ъ .................................... л 16 --- л IV
пуишмт*.

Ко.тЬнестъ м -Ь р н и к ъ ................................ я 16 -- я IV -V
МЪрникъ съ х о м у т ч е ................................ л 16 -- л IV
МАрникъ с ь хомутче и стжпала • • • с:
16 --- л VI
Сектарянъ м -Ь р н и к ъ ................................ л 16 17 л IV

ОТД'БЛЪ П.
П о я в я в а н и е ........................... л 17 л
пушки

Пушката на Тисса . . . . 3# 17 --- л IV

П уш ката на Дави да • • • 17 --- л IV
Двуц-Ьвката на Лефоше • • --
Отгадъчпълпени

<с 17 18 л IV
По нататъгано развитие • л 18 -- л IV
П р -Ь и м у щ е с тв о .................. л 18 -- 19 л —
Системи затвори ■ • « • Л 19 --- л —
Условия за добръ затворъ 7> 19 -- 20 л —
236

текстъ чъртежи
стр. листъ
П уш ката Дрензе 20 22 V
Иг. си
стени

«
П уш ката Ш аспо 22 24 С VI
Р а з д е л е н и е ................................ » 25 77

П уш ката К р и н к а .................. 77
25 71
VH
Вдокони системи

Н уш ката 1Пнайдеръ • • • • « 27 — 2 9 11 V III

П уш ката Бердана Л?. 1 • • 77 29 — 3 0 79
VIII
П уш ката А лбш т-Б рендлпнъ 71 80 « VIH
Нушката Верндель •• • ■ 71
30 — 32 77 IX
Пушката Ремингтонъ • . . . 77 82 33
—
« X
Пушката Хенри-Мартпни • • 71
3 8 — 35 91 XI
П уш ката Бердана Д£ 2 • . 17 X II-X III
Пушки ст» иплипдро*

1) 35 — 39
шьдяищи зптнори

Д рагунска Бердана Л2 2 • • 71
39 75
хит
Карабина Бердана Ла 2 77 40 75 X III
П уш ката М а у зер ъ .................. 7) 40 43 7)
XIV
Пушката Г р а ........................... 71
43 45 71
XV
П у т к а т а Ветер ли . . . . . 71 45 47 71 XVI

о т д ъ л ъ ш.
Появявание и р а зв и т и е ........................... п 47 — 50 75
xvn
Магазинната пуш ка X. Винчсстсръ - • 91 50 — 52 77
XV п
Мазин. пуш ка Маузеръ обр. 1884 год. 19
52 — 54 71 XVIII
71 Л е б е л ь ............................ «
54 —- 56 77
XIX
Манлихеръ обр. 1888 г. 56 — 62 X X XXI
Магазинни пушки

77 71 77 75

11 91 Mays. М-херъ обр. 1888 г. 91 6 2 — 63 » XX п

71 91 Маузеръ-Лип обр. 18«У г. 11 63 — 65 77 ххш
75 11
Ли-Метфордъ . 71 65 — 69 11 XXIV
75 С Крагъ-Иоргерсенъ. . , 71 69 — 71 XXV-XXVT
75 71 Рубипъ-Ш .чидгъ . 71 71 — 74 77 XXVII
Карабината Манлихеръ обр. 1890 г, 71 74 — 78 XXVIH-XXX
Магазин, пуш ка Н аган ъ ............................ 11
78 — 81 77
XXXI
71 „ Манлихеръ обр. 1891 г. Г 81 — 82 11
хххп
71 „ Манлихеръ обр. 1895 г. 11
155 — 156 77
--------

ОТДЪГЬ IV.
• •

Общи разсъждения 88
Автоматически

71 а
Преимущества . 71 83 — —
пушки

7?

11 83 — 84 *7
—
П уш ката Фреддп . 71 84 — 87 XXXIII-XXXV
„ „ Максимъ 11 87 — 90 хххп
 237

ОТДЪЛЪ Y. т е к с т г чьр т еж и

с т р . л и с т ъ

Условия ............................ 90 ---- 33

—
П и щ о в ъ ............................ 90 ---- ----
* 5) 33
Каисулния револверъ. 90 ---- < x x x v n
1 о ио л ка р и

п
Револвера ва Лефоше. . У1 90 ---- 91 <г.
x x x v n
Револверъ Смитъ и Весонъ € 91 ---- 93 зз x x x v n
Двойно дЬйствпе . • п 93 ---- 94 35
x x x v n
Револвера па Пппера. 94 ---- 97 X X X V Ill
п

«
Автоматически пистолети • 7) 97 ---- 33
-----

1Пистолета на Бергмана . ’ « 97 99 33
X X X IX

ОТДЪЛЪ VI.
100 104 X L -X L T
Хладпо оцл>

Я 33

Класификация на хлади, оръжие. • п 104 ---- 107 7) X L LI

жил

Хладни оръж ия въ Българската

войска ................................................... « 107 --- 108 « х ъ ш

ОТДЪЛЪ УП.

Употребявани метерияли • 33
109 110 33

Фабрикация на цЬвьта . . . . ---- 111 ----

• 53 1 1 0 «
Д у п ч ен и е............................................. ---- —
• Г 111 33

Невилирение ц ев и те ....................... 111 ---- 33

—■
----
Въшпна о б р а б о т к а ....................... 112 ---- «
Изглежда ни е .................................. 112 ---- —
орлпкин

7) 33

Испитвание иедовършенитЬ цЬвн 112 ---- ----

* 35 33

06jja6oTKa на д ъ н ер я ....................... 113 ---- 33

----
иа рльчпитЪ

Патронника ........................................ 114 ---- 33

----

Въвшно оглаждааие на цЬвьта . 114 ---- —

• п «
{ а „ 114 ---- 33
----
----
Почервание цЬвьта . . . . . . • п 114 ---- 115 <с
Фабрикации

Почервание цЬвитЬ въ частитЬ . 115 ---- 117 <х ----

• п
Изготовление дрЬбнитЬ части на
п у ш к а т а ................................................... 117 ---- ——
• п 33

Закалявание и почервание дрЬбнвтЬ

части ......................................................... 117 ---- 118 «
----

Фабрикация на л о ж а т а ....................... 118 ---- 119 ----

3?

ПровЬряванпе ч а с т и т Ь ....................... 119 ---- 120 33

----

Испитание съ стрЬлба ....................... • » 120 ---- 33

—

Фабрикация на г и л з а т а ....................... ---- 122 —

Фабрика»

• 57 1 2 0 33
-----
ФабрИкацИЯ на круш ума . . . . • 55 1 2 2
---- 123 33

л « капсуля....................... 123 ---- 124 € —

• V
238

текстъ чьртежа
стр. листъ
g f Поставяни е капсуля на гилзата 124 — 33
5S aI Пълнение патронитЬ . . . . 124 —
Д = 33 €
ОТДЪЛЪ VJII.
1ПрЬгледъ на пушки тЬ . . * . . . 124 — 126
ПрЬгледвание отдЬлиитЬ части иа
j п у ш к а т а ......................................................... 7) 126 128 7„5 —
ПрЬгледвание карабин Манлихеръ . 7) 128 «
„ „ Берданъ JK 2 . . . . П m 129 73

ПрЬгледъ на р е в о л в е р а ............................ 73 129 130 <Г

Р
5а Пазяние ржчнитЬ о р ж ж и я ....................... 130 132
Р СрЬдства за чистение и мазение . 162 134 3)
Е .
р Главни разрушители на оржжие го. . 134 135 «
Ф р и ш о ван и е................................................... 185 136 <(
| С винцование................................................... зз 186 137 п
>:. ОбязанноститЬ на началницитЬ за нрЬ-
с гледванне оржжията . . . . . . .
р
137 139 с
а
5С
Приемание оржжията.................................. 189 140 33
Z)
ксс Приемание и ирЬвозка на боинитЬ
С припаси............................................................. 140 142 е
Намазвание патронитЬ 37 142 33

Чистение стрЬляпитЬ гилзи . . . . 37

142 144 >3
Пспразвание п а т р о н и т Ь ............................ 144 73

5 пакование п прЬнасянне-ржчното
оржжие.............................................................. 144 _ 146 „

ОТДЪЛЪ IX.
П о я в а н и е ........................................................... в 14П Г)
Р а з д Ь л е н и е ......................................................„ 143 147
»а
Я
Г)
у Картечница Г атлингъ . - . . . . „ 147 148 73
XL IV
р< „ „ М аксимъ, ............................ .. 148 151 XLY
37
й „ „ Ерухерцогъ Карлъ и Майоръ
фопъ Д о р м у с ъ ................................................. 151 154 „ XLVI

СТРФЛБА. О ТЪ Р Ж Ч Н О ТО О Р Ъ Ж И Е .

Разни наименования , 159 - 160 „ —

ои ДЬиствието на барутннтЬ газове. „ 160 л
а
Най-голЬмото натискание . . 160 — 161 И
 239

т екат чертежи
СТР- листъ
Кривата на натисканията ....................... » 161 — У) ХТ.УП
на

ИзмТфванне н ати скан и ята....................... * 161 — X LV n

круитуиа но канала

Свобода на камората. ............................. „ 161 — ?) --

Причини, които влияятъ на патиска-
пушката

нието . ......................................................... „ 161 — 162 я

Начална скорость............................ я 162 — •% XLVTT
Ритание . . . . . * 162 — 163 --
Дълж ината я а к а н а л а ............................ , 163 — » ---
па

Работата на барутнитЬ газове . , . 163 — 164 ХТ.УП

чието пя куршум v ниото

Средно ........................................................... » 164 — я —

Измервани е на палната скорость . _ 164
П — 162 У) XLVII
бсвиьвд. проотр&н.

Траекторията въ безвъздуптно прос­

транство ......................................................... . 165 — 166 я хвгш
Свойствата на траекторията въ
безвъздуптно пространство....................... я 166 — 167 11 XT.VIH
Величини отъ които зависи
траекторията....................... ............................ „ 167 — ---------
въ

| Происхожденле на съпротивлението. . » 167 — 1<78 я ---

o-r.ntM.rrm-.
на иъздухл

\ Закъсвявание на движението , , 16Я -- V ---

( НаирТачепъ товаръ........................................ . 168 — 160 я --
■
Двинсениито нл кру-

Видътъ на т р а е к т о р и я т а ....................... . 160 — 170 п X LV III

шума въ иъадуха

Свойства на траекторията въ въздуха . * 170 — 171 п XLVIH

Началото на С а н ъ -Р о б е р а ....................... » 171 --- я ---
Въртателно движение на
к у р ш у м а ............................................. . . 171 - 173 XT.VII-XT.ni

.Причини за ра8сЬйванието...................... „ 173 - 174 я

---
Законъ на р а з с Ь й в а н п е т о ....................... . 174 --- V
---
Бита площади и ср^дснъ ударъ , . . . 174 ---------
п
—
на изстр^лигЬ.

Снопъ траектории п срЪд. траект. . „ 174 — 175 XLVTTT

Намирание средния ударъ . . . • 175 — 177 я
XT.IX
Намирание отклоненията отъ средния
, у д а р ъ .............................................................. „ 177 — 180 г>
XLIX
Способи за изм-Ьрванпе разс/Ьйванпето
Раалнйгмниотп

на п з с т р Ъ л п т Ь ......................., « 180 — 181 а

---------

Вероятно отклонение.................................. , 181 --------

«
---------

Ср-Ьдно аритметическо отклонение . . 181 — 182 7}

---------

„ „ квадратическо „ „ . „ 182 ---------

V
---------

Петдееетъ процентови ивици . . „ 182 ---------

У)
---------

Б и тата п л о щ а д ь ............................................................................................................. . 182 --------

п ---------
24.0

т е к с т г ч ьр т еж а

стр. листъ
ВЬроятность за у д р я н и е ....................... » 182 183 и -
Величини отъ които зависи вЬроят-
ностьта за удряние .................................. 183 -
я
Предварително исчнслявание вЬроят-
8Я удрипс

ноетьта за у д р я н и е .................................. 3> 183 184 Я XLIX

Таблица за вЬроятностьта....................... Я 185 -- 189 5? ---
Пецентрирана стрелба ............................ » 188 -- 190 Т5 I ,
Таблица за стрелбата 17 190 --- 191 —
Шфоптность

Я
„ „ „ в и с о ч и н и т -Ь ....................... «• 192
40
-- п —
„ „ п стрелба задъ прикрития. 192 ---------
«
—

Поражаемо пространство и цравъ

изстрелъ . .................................................... л 192 193 я L
Влиянието на мЬстпостьта върху
поражаемото пространство ' . » 193 _
194 я L-L1
Тактически с ъ о б р а ж е н и я ....................... я 194 -------- 195 <(
L-LI

Задачи по стрелбата . . . . . . 197 ----. 200 Т)

__

ПрилгЬръ за наиирание данните на

р азс Ь й в ан и ето ............................................. я 201 л

Таблици по с т р Ь л б а т а ............................ J) 205 21G л

----
Данни за различнитЬ пушки. » 217 ---- 225 « ----
Програма за и с п п т ъ .................................. 227 ---- 234 я —
 П О П Р А В К И

JBz текста.

страница рЬдъ отгорЬ напечатано д а се п о п р а в и

25 вай-долния отъ доената страна отъ дЪснатя страва
на затвора иа дънеря
30 10 ударника ; петлето
30 41 Ъ С
32 14 о” 0'
32 14 п 3
38 1 д4сния лЪвпя
38 8 дфвиа десния
38 12 Л&ВИЯ десния
43 32 144 142
44 16 к Е
44 17 X к
55 41 181 191
56 37 24,7 29,7
60 14 и 15 лопата ложата
70 35 магазинепъ сдиояярндеиъ
74 18 284 285
77 9 уш птЪ удвитЬ
80 24 спускателя отражателя
80 26 Maeamina П ъ л н и т е л я

86 най-долпия 330 331

90 26 351 353
90 37 352 354
91 3 353 355
91 4 354 356
91 12 353 355
91 14 352 354
91 21 357—360 359— 361
91 33 360 361
92 3 358 360
92 7 357 359
92 30 360 361
92 39 358 360
 страница р Ь д ъ отгорЬ напечатано д а се п о п р а в и
93 35 361 362
94 33 363 364
95 11 362 364
96 8 362 363
96 32 362 363
106 26 кинути секунди
108 12и42 416 417
110 33 наближа ватъ надминават*
149 14 442 422
150 32 438 430
162 5 V и
169 14и16 Р г
173 33 развиванието разсЬйванието
175 6 форма на битата
площадь

185 14 70 97
185 8 и 13 1200 метра 1000 крачки
189 15 800 метра 500 крачки
194 20 496 465

По чъртежитгЬ.

листь чьртежъ печатено дасепоправи

X Y TTT най-гораия 176 173

ЗабЬлt тка : Умоляватъ се г. г. читателите предварително да поправятъ

отбелЬжените тукъ погрешни, които при всички вземели мерки не см. могли да
се нзбегнатъ.
В с и ч к и права запалени.
Т и я л и с т о в е е ж при л ож ени з а о т б Ш ж в а н и е н о во въ в е д е н и я та

по р ж ч н о то о р ж ж и е .
 < £ 1 м и г < а /у е > .
£
сгпъ y fla tL c p u m r c

^ C# ^byW
1 1 с /1 с/.
Ъ”1 1 <оЬъ
V7 4^и
4. / /С Ж а й а е' я с Ь ъ
пп гсЪ сса .Ь ес^сли тгс . - ф т и л л е /п и ч
Ьъ Я огнно^гс hclJ Z . Ц .^р а со чгсгп Ь с у ч й * \ и щ с

Л еденя
-4 Й 8 .

/й:ртп<7н*фичпгнг* пяя&вя ti/Hi2//шш ке .’Цьигит»/. А

 ;к у 7 w .v w m }*<* ■*>?!>***.f v s l u -■■y

В
тг.
 ш
r л

21 .

28
 ж
r
31.

ly^ Vj*

33.

40.
 V.
пушка '
П РУССИЯ*Т1 841 - 1 8 7 1

V^/AV>

50 .
Ч^ишопь
e . WfoJiNHKb

IlOAOWCH/ir
VI.
 VH.
/ ----------------------------------------
Пушка КРИ М КА
60. 3 Б5.
PJ/ССИЯ 1 8 6 7 -1 8 7 8 . БЪЛГАРСКИ ЗЛПАСЪ

w:n* иа пуш-ката а чш ка
чмтъ

и а ало/са

гш никь и осьта
иа огнивото

юни
гптцсит
 АЛБИНИ-
КРИНКА
БРЕНДЛИНЪ
Омивото

П уш ка . ШНАИДЕРЪ
ТУРЦИЯ ЗАПДСЪ г2
АНГЛИЯ 1865-1871 Ш

БЕРДАНА
/V */.

понп

7/ооъ ибст рпла

 DC.
~\
n D CD U nC //TL АВСТРИЯ 1BB7-ia6u
ПуШКв. О Ь ^ /П Щ С ./я Ь ЧЕРНАГОРА н а с т о я щ а
Стоика на м/г*/*ни ха
Z ^ 77 <3\

^I\ ш
М гьрникъ

(Щ1:ич7>

Илокь

чонш чгъ

'ihhkz>
 X .

' ПушкаРЕМИНГТОНЪ 1
ИСПДНИЯ 1 8 6 7 - 6 9 ШВЕЦИЯ 1 87 1-91

гачп

зат еореш )
63
/к г т /ю н ь

о ?поо/гсня

Н т рнпко
XL
 11
O
(Л
CO
(МC O
ш CCDD pCl
CD
V“ I aCQ_
I CD A
£ Г"-
CD
hO
CD T- Q J
т- X

СЦ sCL
s
u £ ID
o «=; CL
>1 ID -D
CL U

€
i
*
Пишка МАУЗЕРЪ
ГЕРМАНИЯ 1871-88 J СЬРБИЯ 1880-СЕГД
XIV.
 т а

V
 XYJI
/Л ч i H it m m n К р н н /ш

р . ш а

Магазинна. пушка ХЕ Н Р И ЗНЧЕЕТЕРЪ

Т У Р Ц И Я 187В

J
Ма газ. пушка ЛЕБЕЛЪ 188 Е
АВСТРИЯ БЪЛГАРИЯ

/к/налп ..M/wMjieHb

чникъ

Vt/поо/ша Ki/mwi
 XXI
Магазинна пушка МАНЛИХЕР~Ь 1 8 3 8 БЪЛГАРИЯ

ш atb!L&
 XXII.

Xr r n ia -

'X f/.w n t'N n jf mtrtsxm/iv o/tч у

 М агазинна пушка М А У З Е Р Ъ “ Л И 1389
БЕЛГИЯ и Т У Р Ц И Я
— ч *+■ Л-.- j U ^ u — н л у _________

--------------------------------------i r - ^ ~

УС IfoNtvna отворени J[

( ) че н и е .I//

/I ълнитеп/? о | /(н л н н Р р ь

Z+Z T /t M f i U H K U
Ьиш никь

У Р о р н и к ъ
'ггъоушбитело
ЪгЬ
/( м п р п н ь
»
/(fiam -Штича еия /№,!/

v y tw u / щ / ! /W OIUOVQOWJ Q J J n a w j f ,
-Jatum

ш/онпг/tk mnnlo&uwic *
пушката
'
/шт

т!<тшщ• 1>мкпач>({/
Кьлгг, пушката . 7п - ЛГенн/юрЪъ /!Ш0

*v

XXX
 ХХЛ1
сц
s
CL
«I
=r
jS
u
03
a

CTD
qd
cq

rJD

! I
r*5

1
a!
CD

iСГ
CD

I
CD
CD
U
CQ
ХХУШ.
XXIX.
ххж
r

ЛКХХ
I
crj
к
OJ

I
 XXXVL

&
ir>

o
l/>
•o
a

O>
*ъ

V
 355
O f т /с я .. a'c t< r w c u f f / c г>

356 362
Д ь н п а /K < w a Д в о й н о t f / b tic m o u e

J Лапачс

РЕВО ЛВЕРЪ С М И Т Ъ „ ВЕС О Н Ъ

АВТОМАТИЧЕСКИ ПИСТОЛЕТЪ ** БЕРГМАНА
 XL
3 85
386 387
5 8 S

391 39%
389 390

39ft
393
XLI.
r 1,0s ^09

itlO

V
J
XL1V.

CCO*
 1

&(/ rnfoUiUTJf*

ЛАгД Uni
 хш

к . „

V
о л ю м ш п П, //< t i n ttC /U X J l
 X L IX

■+51 ^51

/
* o
o
&
_У/ M
o#
o

<?0

тЗЗ
**% WZ.

r %. ______
^•!
“Г
♦
* &• •• ••
• •
?>■?(
%
**
• •

5
*3

и /Г

v .
 L .
r S

1
1

-------- \ £ ______

¥59

//
 т

LI.

ЧЬ1