Физиологична характеристика на физическото качество сила.

Методи за
развиване на динамична и статична сила. Статично-силови натоварвания

I. Обща характеристика.
Физическото качеството сила е способноста да се преодолява
определено външно съпротивление. Силата се прилага по два начина.
1. Статично-силови упражнения, при които мускулът работи в
изометричен режим
2. Динамично-силови упражнения (наричат още скоростно-силови
упражнения), при които външното съпротивление се преодолява и се
извършват движения с определена скорост и честота. Делят се на:
а. концентрични – мускулните влакна се скъсяват
б. ексцентрични – мускулните влакна се разтеглят
противодействайки на външното съпротивление
Издръжливоста към динамично-силови и статично-силови
натоварвания е различна.

II. Фактори определящи силата.

1. Биохимични
а. количеството на съкратителните белтъци. С увеличаване на
мускулната маса се увеличава и силата. Това става за сметка най-много на
белтъка миозин. Увеличава се белтъка миостромин (участва в процеса на
отпускане на мускула след съкращение), актин, тропонин, тропомиозин и
мускула хипертрофира.
б. повишени са в покой нивата на – КФ, АТФ, свободен креатин и
гликоген.
в. нараства количеството и активността на ензимите участващи в
анаеробната гликолиза.
2. Морфологични
а. съотношение между бели и червени мускулни влакна.
б. предполага се, че когато дебелината на мускулните влакна
достигне 20 – 50μm те се делят – процес на хиперплазия (все още е
спорно)
в. по-голяма залавна площ на мускула към костите
3. Функционално състояние на нервно-мускулния апарат
а. силата зависи от броя двигателни единици, които могат да се
включат в съкращението. Нетренирания мускул се съкращава с
участието само на 20 – 30% от наличните моторни единици.
б. удебеляване на моторните нерви и нервно-мускулните синапси с
повишена продукция на медиатора ацетилхолин.
в. влияние на ВНС върху мускулатурата.
- определя степента на лабилност и възбудимост на мускулатурата
- регулира енергетичното осигуряване на мускулатурата
 2

III. Развивитие на качеството сила.

1. Изометрична тренировка. Особености
- тя може да бъде прилагана диференцирано върху отделни мускулни
групи.
- не изисква специална екипировка и може да се извършва и в домашни
условия.
- развива се само статична сила. Ако се използва за развитие на силата при
определени движения, тренировката трябва да се извършва в много точки
от това движение.
- изгражда основата върху която се развиват специалните и индивидуални
силови възможности
- ако изометричната тренировка се провежда с напрежение над 40 % от
максималното, силата се увеличава
- при тренировка с напрежение между 20 и 30 % от максималното, силата
остава на едно ниво
- когато напрежението е под 20 % силата намалява
- колкото е по-малко натоварването толкова по-дълго трябва да продължи
то. Например при натоварване с 40 % от максималното изометричната
контракция трябва да продължи 15 – 20 секунди, при 60 % - 6 – 10 сек.
2. Изотонична тренировка. Особености
- динамичната сила и силова издръжливост могат да се развиват само с
динамична работа.
- съдейства за усавършенстване на двигателния навик.
- тренират се и вегетативните функции.
- съкращенията с ниска честота активират бавните мускулни влакна,
докато бързите движения активират повече от бързите мускулни влакна.

III. Особености на силова тренировка.

Развитието на сила е най-ефективно при използването на
максимални или близки до тях натоварвания. Това се отнася както за
използваните тежести, така и за честотата на изпълняваните движения.
Честотата на силовите тренировките според някои се определя
индивидуално, а според други 3 пъти седмично са достатъчни.
Пулсовата честота може да се изпозва за ориентир при започване на
следваща серия. Ако тренировката е за абсолютна сила, следващата серия
може да започне при достигане на пулса до изходните стойности. При
тренировка за силова издръжливост, новата серия може да започне при
пулс 100 – 120 уд/мин.
Ако тренировката се комбинира с въвеждането на тестостерон,
силата се повишава повече.
Най-малък е тренировъчния ефект през зимата, а максимум на
силовите възможности се наблюдава в края на лятото.
 3

IV. Реакции на сърдечно-съдовата система при статични усилия.

По време на статични упражнени кислородната консумация нараства
слабо, сърдечната честота нараства до около120 уд./мин., систоличното
кръвно налягане се повишава до около 190 mm/Hg. Диастоличното кръвно
налягане достига около 100 mm/Hg, ударния обем на сърцето не се
променя, системното съдово съпротивление почти не се променя.
Изследвани са млади хора на преса за долни крайници при повдигане
на 80 и 100% от 1-МО. Измервано е налягането в самата а. brahialis по
време на усилието. Пикът на систоличното налягане 480 mm/Hg, а на
диастоличното 350 mm/Hg. Главните механизми в основата на това
драматично увеличаване на кръвното налягане се предполага, че са
възможен пресорен отговор, механична компресия на съдовете в
скелетните мускули и покачване на вътрегръдното налягане подобно на
прийома на Валсалва. По късни работи потвърждават тези допускания и
отбелязват модулиращото влияние на броя повторения, абсолютната и
относителна тежест, мускулната маса, ъгъла на ставата.
Като цяло натоварването с тежести свързвано със статична
тренировка довежда до слаба форма на концентрична хипертрофия, докато
динамичната тренировка довеждат до ексцентрична хипертрофия в лявата
камера.
При 4 до 8 седмична програма със статични натоварвания се наблюдава
значимо спадане на пулса, систоличното и диастоличното налягане при
покой. Методът се използва в различни разновидности за подържане на
здравето и възстановяване на различни контингенти.

V. Реакции на дихателната система.

По време на изпълненията в някои спортни дисциплини дишането
спира волево, което е съпроводено с по-голямо или по-малко повишаване
на вътрегръдното налягане. Непосредствено след спиране на
натоварването се наблюдава повишаване на дихателната честота в
сравнение с честотата преди изпълнението (феномен на Линдхард). МДО
може да достигне 30 - 40 л. в резултат на натрупания кислороден дълг,
който организма се стреми да възстанови. Логично е да се предположи, че
при по-високи тежести или при по-голяма продължителност, промените
във функциите на дихателната система след спиране на усилието ще са по-
големи.
VI. Енергетика на силовите натоварвания.
Пътищата за енргоосигуряване се различават в зависимост от
тежестта, която се повдига и броя на тези повдигания. Например при
повдигането еднократно на максимална тежест ресинтеза на АТФ се
осъществява за сметка на КФ (първите 10 сек). При по продължителни
натоварвания с по-малка интензивност КФ се изчерпва и вместо него се
 4

включват механизмите на анаеробна гликолиза. Ако обаче движенията са

циклични и натоварването е малко ще получим типично аеробна
гликолиза.
Когато статичното мускулно съкращение нараства над 15% от
максималното волево съкращение (МВС) се създава увеличаващо се
препятствие на кръвния поток в активната мускулатура. Мускулно
напрежение над 70% от МВС предизвиква пълна съдова непроходимост.
Такова частично или пълно нарушение на кръвния ток води до дисбаланс
между кислородната необходимост и кислородната доставка. Това води до
по-малка кислородна консумация в сравнение с динамичните упражнения.
Така енергийните нужди при статични мускулни съкращения се покриват
частично или напълно по анаеробен път.