Латинска правна лексика и максими с

общотеоретично значение- принципи, регули,

дефиниции.
Лексика, свързана с преподаването на правото и
научната дейност.
Лексика, свързана с религиозните отношения.

1. Латинска правна лексика и максими с общотеоретично

значение- принципи, регули, дефиниции.

 principium
При изследването на принципите на правото повечето автори правят уточнение,
че терминът „принцип“ има произход в римското право и означава „основа“. Ако се
направи справка в речниците на латинския език обаче, може да се види една разнородна
употреба, в която етимологическия произход на лексемата „principium“ насочва към
основно значение в смисъл на „приоритетна позиция, начало, произход,
първопричина, първоизточник (като синоним на primordia)“, но също и
„основоположник, родоначалник, създател“. Със същия термин се означава и
встъпителна реч пред народните събрания или в Сената, предната бойна линия, главния
площад във военния лагер, първата гласуваща курия, природен елемент или стихия и пр.
В правните текстове се среща предимно употреба на „principia“ като щаб-
квартира на военачалниците и основен плац в римския военен лагер, а по-рядко
„principium“ като начало напр. на годината (principio anni в D. 40.4.41 pr.).
Следователно правният термин „принцип“ не може да се изведе пряко от
латинската правна лексика, тъй като е непознат на римските юристи в смисъла, влаган в
съвременната правна доктрина.
Като принципи на римското право в повечето съчинения се използват два
термина- praecepta и regula.

 praecepta
Преводът на термина „praecepta“ обикновено е като „предписания“, макар че
някои автори го интерпретират и като „норми“ или „принципи“. Ако се направи
елементарен и кратък филологически анализ, то глаголът „praecipio“ е съставен от
представката „prae-“ и глагола „capio“ и може да се преведе най-общо в смисъл да се
получи нещо предварително или да се постави отпред, съответно в
субстантивизирана форма като „предписание, повеля, наставление, поучение“ и т.
под.
В правните текстове „рraeceptio“ има първо значение във връзка с наследяването,
като по силата на изрично предписание преди разпределението на наследствената маса
някой от наследниците или легатар получава нещо от нея, т.е. има преимуществено право
на дадена вещ. Другото значение - „нареждане, предписание“ в субстантивизираната
му форма е използвано в малко текстове- предимно в императорските конституции и
някои текстове от Дигестите, а по-често като глагол, причастие или прилагателно. В

1
речниците се споменават и значения в смисъл на наставления, указания, учения,
предубеждения и пр.
В Енциклопедичния речник на Berger определението е еднозначно- praecepta
iuris се превеждат като правни норми (legal norms). Съответно за глагола „рraecipere“
се акцентира на основния му смисъл- поставяне на нещо отпред, да се вземе нещо
предварително. Той се отнася и към позитивното право- преторския едикт,
законите, императорските конституции и има значение на „постановявам,
нареждам, създавам правна норма“.

 regula
Терминът „regula“ има основно значение, свързано с практиката на строителите и
землемерите, където означава „права линия“, но и „дъска, летва, линийка, права
пластина от дърво или от метал“. Етимологията му е свързана с глагола „regere“,
който в основното си значение е свързан с определяне на граници, съответно
изправянето им, изтегляне на прави линии, подреждането в права линия и пр.
технически дейности, а по-късно се възприема и по-абстрактното му значение за
определяне, насочване, възпитаване, указване, а в правен смисъл-ръководене,
направляване, следване на правила, управление.
Така в правната терминология лексемата e съответна на гръцката „αών“ и има
универсална употреба в смисъл на задължително правило, предписание, норма. Някои
автори извеждат повелителния аспект в нейното значение във връзката с глагола „regere“
в смисъл на „нареждам, повелявам, постановявам, управлявам, господствам“ и пр.
Същият термин се използва и във философските съчинения в смисъл на подчиняване на
определени правила и критерии с фундаментално значение.
Regula представлява обобщено предписание, събрани становища по един и
същ предмет, императорски постановления, заключения или дедукции по
еднотипни казуси, които са формулирани по общ начин, без насочване към
връзката с конкретен казус. Повечето романисти превеждат „regula iuris“ като
абстрактен правен принцип с общо значение, предназначен за правораздаването
или прилаган в императорските конституции. Акцентира се и на обстоятелството, че
те са формулирани от класическите автори и се възприемат в Юстиниановата
кодификация по силата на традицията, макар и не всички да имат актуално значение.
Това следва от анализа на фрагментите, включени в титул 17 на книга 50 на Дигестите,
озаглавен „De diversis regulis iuris antiqui“, някои от които са включени и на други места
в Дигестите. Макар и само част от тези фрагменти да са от съчиненията, озаглавени
Regulae, предимно на Улпиан, Гай, Паул, но също и от Марциан, Цервидий Сцевола,
Модестин, Руфин. В източниците се споменават и отделни правила, свързани с конкретна
казуистика-напр. Regula Catoniana.
Цитираният по-долу фрагмент относно praecepta iuris (D.1.1.10.1) e взет от
съчинението на Улпиан, наречено Regulae, което традиционно съдържа правила с по-
абстрактен характер, които в някои случаи също се определят от романистите като
принципи на правото. Това определено поставя въпрос за съотношението между
praecepta iuris и regula iuris.
Един чисто формален подход би довел до извода, че praecepta, включени в това
съчинение, се считат за regulaе. Струва ми се обаче, че самите римски юристи едва ли са
имали предвид такава субординация, още повече, че правилата, наричани „regulaе“ са
много по-конкретни и твърде отдалечени от моралните предписания, в случая
определени като „praecepta“. Достатъчно е да се направи един най-общ преглед на книга
L, титул 17 на Дигестите, озаглавен „De diversis regulis iuris antiqui“, за да се установи
какво се има предвид като regula от Юстиниановите компилатори, а също и че подборът

2
на тези правила не е само от съчиненията, наричани Regulae, а от много по-широк
спектър от правни съчинения (опуси), вкл. коментари по цивилното и преторското право,
към отделни закони и пр.
Наред с това следва да се вземе предвид и самото определение за regula iuris,
включено в Дигестите.

D. 50.17.1. (Paul. 16 ad Plaut.) Regula est,
quae rem quae est breviter enarrat. non ex
regula ius sumatur, sed ex iure quod est
regula fiat. per regulam igitur brevis rerum
narratio traditur, et, ut ait Sabinus, quasi
causae coniectio est, quae simul cum in
aliquo vitiata est, perdit officium suum.
Regula е правилото, което накратко излага
становищата, които трябва да се следват
при разглеждането на делото. Защото не от
правилото се обобщава правото, а от
правото, такова, каквото е, се създава
правилото (regula). Така всъщност в
правилото се прехвърля накратко
същността на делото и както приема
Сабин, като че ли и обяснение на принципа
(критерия), който се следва за решаване на
делото, и ако в някоя част то е опорочено,
съответно изгубва своята сила (да се
прилага за казус, за който не е относимо).

Цитираният фрагмент е изключително труден за интерпретация и изисква едно

по-цялостно разбиране както за римската юриспруденция, така и за връзката й с
правораздаването. Всъщност терминът „regula“ с посоченото по-горе техническо
съдържание, използван предимно от агримензорите и строителите, преминава в езика на
философите и ораторите като синоним на гръцката лексема „κανών“, възприемана като
„критерий, принцип“ и много по-късно- като „правило“. Очевидно терминът е познат на
Сабин към началото на І в., който е цитиран от Паул, макар че се счита, че за първи път
Нераций Приск към края на І в. сл. Хр. създава съчинение, наречено „libri regularum“.
Този вид компилация от принципни тълкувателни становища, наречени „regulaе“ има
особено широко разпространение в класическата епоха и се използва често и от
съставителите на Дигестите.
За римските юристи regula не е обикновена норма или правило, а по-скоро
обобщено становище в кратка форма за определен тип казуси, което следва да се
прилага от съда и като такова може да се приеме и като типово решение за тези
казуси, както следва от цитирания по-горе фрагмент. То е създадено в резултат на
правораздаването, респ. и в преторската практика, а не в резултат на
правотворческата дейност на компетентните органи-казано по друг начин, то има
не предшестващо, а последващо битие. Следователно макар и да се използва като
критерий или принцип, regula всъщност е твърде отдалечена от съвременното понятие за
принцип на правото.
Терминът „regulæ iuris“ се възприема и като фундаментални аксиоми в
каноническото право, включени в Corpus Iuris Canonici от папа Григорий IX в края на
книга V и от папа Бонифаций VІІІ в последния титул на книга VІ на Декреталиите.
В терминологичен план в следкласическото право като синоним на гръцката
лексема „αών“ се използва „normа legis“ в смисъл на правило (C. Th., 10.10.34 и C.
Th., 16.5.58.5). Запазена е употреба и на „саnon“ в същия смисъл в СJ. 1.2.12, макар че
основната употреба на този термин, пак в следкласическото право, е за означаване на
рентата от дългосрочните поземлени аренди на императорски, емфитевтни или
фискални земи, за ползване на рудници и кариери и пр. Вж. canon patrimonalis (СJ.
11.58.7; СJ. 11.65.2); canon emphyteuticus (С. 4.66.3); canon civilis (СJ. 11.69.5; СJ. 7. 39.6);

3
сanon anniversarius ( CJ. 1.9.17); сanon rei privatae, (СJ. 10.73.3); canon largitionalis titulorum
(СJ. 10. 23); сanon metallicus (СJ. 11. 6.2); сanon aurarius (С. 10. 47.10), canon frumentarius
(CJ. 11. 22), canon vestium (СJ. 12. 40.1.2).
Много от включените в D. 50.17 regulae в смисъл на основни норми и
принципи са обобщени от романистите като maxima или sententia. Подобна
употреба не се среща в източниците. В малко случаи sententia се приема като
мнение, становище на определени юристи. По- честата употреба е в смисъл на съдебно
решение, макар че до служебния когнитивен процес то има характеристиката на акт на
частното лице- iudex privatus, което разрешава частноправен спор и този акт е скрепен
със задължителна сила. При произнасянето му се вземат предвид становищата на
юристите с ius publice respondendi и нерядко именно в съдебното решение се включват
онези правила, които се създават въз основа на прилагането на правото и се оформят като
regulae.

 Рraecepta iuris, определени от Улпиан

Едно от основните понятия, разглеждани от съвременните романисти в смисъл на
принципи на римското право, е „praecepta iuris“. Основание за такова възприемане е
един, а всъщност и единственият текст, включен от компилаторите на Юстиниановата
кодификация в титул първи, посветен на общите понятия за правото и справедливостта
(De iustitia et de iure) на книга първа на Дигестите:

D. 1.1.10.1. (Ulpianus libro secundo Предписанията на правото са: да се живее

regularum) Iuris praecepta sunt haec: честно, да не се вреди другиму, да се
honeste vivere, alterum non laedere, suum отдава всекиму своето.
cuique tribuere.

Макар и без позоваване на автора, но същият текст е включен в Институциите на

Юстиниан, с което придобива и определено дидактическо значение. Той, подобно и на
другите текстове от съчиненията на класическите юристи, включени в началните титули
на Дигестите, има по-скоро теоретично, отколкото конкретно свързано с определена
казуистика съдържание.
Другите два параграфа от същия фрагмент от Regulae на Улпиан са посветени на
справедливостта, определена като постоянната и трайна воля да се отдава всекиму своето
(D. 1.1.10. pr. Iustitia est constans et perpetua voluntas ius suum cuique tribuendi) и на
правната наука, определяна като познание за божествените и човешките дела, наука за
справедливото и несправедливото (D. 1.1.10.2 Iuris prudentia est divinarum atque
humanarum rerum notitia, iusti atque iniusti scientia).

 Някои основни термини и изрази с общо значение:

 a posteriori- по опит, според последствията. Употребява се за разсъжденията,

които изхождат от последствията и отиват към причините.
 a priori - предварително, от по-напред, от по-раншно.
 ab absurdo- според безсмислието, сведено до безсмислие.
 ab initio- от начало.
 ab origine- от началото- в смисъл: от произхода.
 аb urbe condita – от основаването на града (Рим). Летоброението на римляните
започнало от основаването на гр. Рим, т. е. от 753 г. пр.Хр.
 ad hoc- затова, нарочно за това, специално.
 ad hominem- за, според човека, т. е. Съобразно неговите интереси и страсти.

4
 ad honores- за почест, т. е. безплатно.
 ad infinitum- до безкрайност, до безконечност.
 ad interim- временно.
 ad litteram- буквално, дословно, дума по дума.
 ad normam- според нормата, по правилото.
 ad rem- на, според предмета, т. е. точно и ясно (напр.: отговарям аd rem).
 ad valorem- според стойността.
 ad usum- за ползване, според употреблението, според случая.
 casus belli- случай за война, т. е. повод за война. Употребява се, когато се говори
за дела, които могат да предизвикат неприятелски действия между два народа.
 casus foederis- случай на съюз, т. е. повод да се приложи съюзен договор.
 deductio ad absurdum- заключение от нелепо съпоставяне на понятия.
 de facto- в същност, в действителност, фактически.
 de iure- по право, по закона, формално
 ex aequo- по равно, наравно.
 ex commodo- удобно, без притеснение.
 ex nunc- от сега (нататък)- действие на закона в бъдеще
 ex officio- по служба, служебно, по длъжност.
 ex professo- в качеството на човек, който има задълбочени познания
 ex tunc- от тогава насам, до сега- за придаване на обратно действие на закон.
 exceptis excipiendis- с изключение на онова, което трябва да бъде изключено
 idem- същият или същото (употребява се за избягване на повторения).
 in abstracto- абстрактно, т. е. без да се държи сметка за действителността.
 in corpore- цялостно, вкупом, в пълен състав.
 in globo- обобщено, изцяло, глобално.
 in aeternum- във вечността, т. е. за винаги.
 in extenso- изцяло, на дълго и широко, обширно.
 in extremis- в крайния, последния момент
 in infinitum- до безконечност, до безкрайност.
 in margine – на бялото поле, отстрани,
 in facto- на дело, в действителност.
 in honorem- в чест.
 in limine- на прага, в самото начало.
 in medias res- по средата, в самата същност на нещата, между няколко неща
 in rerum natura- в природата (естеството) на нещата.
 in secula seculorum- отговаря на старобългарското, во век и веков: във вековете на
вековете, вековечно.
 instar omnium- по подобие на всички.
 in statu quo ante- в по-раншното, т. е в същото положение.
 in tempore opportuno- в благоприятния момент.
 ipso facto- по силата на самото дело, на фактите.
 ipso jure- по силата на правото, на закона.
 latu sensu- в широкия смисъл на думата.
 lege artis- по правилата на изкуствата.
 par interim- временно. Употребява се за означаване временно заместване на
длъжностно лице.
 post factum- след свършения факт, след случката.
 post festum- след празника, т. е. много късно, „След дъжд качулка“.
 post scriptum- после писаното, P.S. или П.П.-. приписано нещо към свършено и
подписано писмо.

5
  primus inter pares- пръв между равните на себе си.
 рrivatissime- в най-тесен кръг.
 pro domo sua- за дома си, т. е. за собствената си черга, за личния си интерес.
 pro forma- според формата; за форма, за лице, за очи (когато се говори за нещо,
което е направено, само за да се каже, че е направено).
 pro memoria- за напомняне. Израз, употребяван в дипломацията за писмените
изложения на някои специални въпроси.
 sui generis – своего рода, своеобразно.
 sub condiciōne – при (под) условие.

Формули на привързване (от международното частно право)

 lex patriae – отечествен закон
 lex bandērae – закон на знамето
 lex domicilii – закон по местоживеенето
 lex loci labōris – закон по месторабота
 lex societātis – закон по поданството на ЮЛ
 lex monētae – закон на валутата на дълга
 lex solutiōnis – закон по местоизпълнението на задължението
 lex fori – закон на съда
 lex loci delicti commissi – закон по местоизвършване на правонарушението

6
 2. Лексика, свързана с преподаването на правото и научната
дейност.

1. Alma Mater – букв. „майка- кърмилница“ , алегор. -университет, училище или

колеж, който някой някога е посещавал, завършил. В Рим е название на богини, свързани
с майчинството- предимно за Юнона, Церера, Кибела. Университетът в Болоня е Alma
Mater Studiorum
2. Aula (magna)- букв. двор. Покрита празнична зала, дворцова зала. Но и: подземно
царство, клетка, свита, придворни и пр.
3. colloquium- разговор, беседа, събеседване, преговори.
4. decanus [decem] командир на отделение от 10 души; старши монах в група от 10
монаси от глагола de–cano, -ere- възпявам, славя.
5. diploma (гр.)- писмо, записка; официално препоръчително писмо; грамота за
уволнение от военна служба, за приемане на лимско гражданство, за помилване и пр.
6. docens- от doceo, docui, doctum, ere [disco]- уча обучавам, утвърждавам,
уведомявам, обяснявам, показвам, излагам, докладвам, преподавам. Нomo aptus ad
docendum- човек с качества да преподава.
7. doctor- учител, преподавател. В Средновековието- учител по богословие. Също:
doctus (прил.)- учен, образован, просветен, знаещ, сведущ; умел, ловък.
8. emeritus- от e–mereo, merui, meritum, ere- заслужавам, заработил съм, изслужил
съм и заслужавам почит
9. honoris causa- на почетно основание. Присъждане на почетна академична степен-
DHC= doctor honoris causa
10. lectio- [от lego]- събрания, четене на глас, коментар на текстове
11. magister- началник, управител, надзорник, диктатор, върховен жрец, блюстител
на нравите, учител, ръководител и пр.; magist(e)ro, -are- изпълнявам ръководна длъжност,
управлявам; magis (superl. maxime, арх. maxume), сравн. прил от magnus- повече, в по-
голяма степен, по- силно, по- точно, по- вярно и пр.
12. professor- преподавател, учител- по философия, красноречие (реторика)- p.
sapientiae= philosophus; p. eloquentiae= rhetor.
13. rector- управител, ръководител, водач r. deum (= deorum) = Iuppiter.
14. semestris- [от sex + mensis]- шестмесечен (infans ; regnum, imperium). Също:
semestris, e [semi + mensis]- полумесечен- luna s.-луната в следата на месеца, т. е.
пълнолуние.
15. seminarium- разсадник, развъдник, разсад; извор, източник. Но и: seminarius, a, um
[semen]- семенен.
16. stipendium- [от: stips – парична вноска, подаяние, милостиня, заработка, заплата +
pendo- отвесвам, овесвам, плащам, изплащам]- войнишка заплата; заплащане- на данъци,
за труд и пр.; военна служба, данък, вноска.
17. studiosus- [от: studium]- старателен, усърден, ревностен, прилежен, стремящ се,
усилено насочен към, привързан, предан, любознателен, посветен на науката.
18. Universitas- [от: universus- мир, вселена]- цялост, съвкупност, обединение,
колектив, корпорация (magister universitatis).

7
19. cultūra – обработване, образование.
20. sapientia – мъдрост.
21. editio princes- първо издание (на книга).
22. ex-libris- измежду книгите. Този израз поставя човек върху собствените си книги-
заедно с името си, инициалите или някакъв особен белег, в знак на собственост.
23. ex cathedra- от височината на катедрата, т. е. с авторитет.

 Dum docemus, discimus - Докато обучаваме, се учим.

 Elucentissimum est edocendi genus exemplorum subditio - Най-добрият начин да се
обучава е да се обучава с примери.
 Experientia docet - Опитът ни учи.
 Experientia est optima magistra - Опитът е най-добрият учител.
 Hic mortui vivunt, hic muti loquuntur - Тук живеят мъртвите, тук говорят немите.
(надпис на стените на старинните университетски библиотеки).
 Homo doctvs is se semper divitias habet - Ученият човек винаги има в себе си
богатство.
 Magister dixit - Това каза учителят (позоваване на голям авторитет).
 Non scholae sed vitae discimus - Не заради училището, а заради живота се учим
(Сенека).
 Repetitio est mater studiorum - Повторението е майка на учението.
 Рrimum discere, dein docere- първо се научи, след това учи.

8
 3. Лексика, свързана с религиозните отношения.
 Religio- [от: re-ligo,-are- връзвам отзад, привързвам, заплитам, обвързвам,
обвивам, и пр.]- съвестност, добросъвестност, благочестие, благоговение,
религиозно чувство, набожност, (r. id est cultus deorum); в мн. ч. -богослужение,
богослужебни обреди (religiones publicae);святост, светиня, свещен предмет,
предмет на култа. Прен.: добросъвестност, щателност, точност.
 res religiosa- посветени на подземните богове (маните) вещи
 res extra commercio divini iuris – вещи извън гражданско обръщение по
божественото право
 pax deorum- мир с боговете
 fas – норми и правила относно религиозните обичаи
 pontifices- понтифици- жреци на Юпитер
 vestales - весталки
 augures- авгури
 auspicium- ритуали и жертвоприношения, свързани с гадаене за благоприятно
опношение на боговете към дадени действия, вкл. и с оглед осъществяване на
публичната власт.
 templum- храм
 ecclesia- църква
 canon- правило

De fede catholica: CJ.1.1. De summa trinitate et de fide catholica et ut nemo de ea publice

contendere audeat.
В съвременните речници на латинския език лексемата „sanctio“, имаща и друга
форма- „sancio“, на първо място се определя като нерушим закон, неотменно
предписание, строго постановление, но и като разпоредба в договор (sanctio foederis).
Глаголът „sancio, -ire“, произхождащ от „sacer“, има значения на „обвързвам с
наказание, наказвам, забранявам“, но и „определям, посвещавам, освещавам,
обявявам за нерушим, узаконявам, предписвам, потвърждавам, подкрепям,
признавам за действителен“ и пр.- доста разнородни значения, резултат от развитието
на една концепция за общуването на римляните с боговете.
В този смисъл и „sanctor legum“ се интерпретира като „законодател“. В правните
източници „sancire“ означава „постановявам“ (CJ. 7.13.1, съответно рrincipes sanxerunt
(в CJ. 8.55.1, а по- рядко правя paзпореждане в завещание- CJ. 3.36.24).
Сакралният елемент преобладава в производните лексеми:
- „sanctitas“- святост (templi- на храм), нерушимост (nuptiarum- на брак),
неприкосновенност (tribunatus- на трибун); благочестие, набожност; непорочност,
нравствена чистота и т. под.; лексемата се използва и като обръщение към висш духовник
(Ваше светейшество - sanctitas Тua!)
- sanctesco , -ere- освещавам, правя свещен, съответно самият акт се нарича sanctificatio;
- sanctus като прилагателно- свещен, свят, нерушим, неотменим, неприкосновен,
дълбоко почитаем, безупречно чист, добродетелен, целомъдрен, благочестив и пр.
В правните речници и енциклопедии „sacer“ на първо място се определя като
„посветен на божествата, въздигнат в божествен“ и в този смисъл се определят

9
сакралните вещи (res sacrae, res sanctae), сакралното право (ius sacrum), сакралното
оръжие (sacra arma), сакралното имущество (pecunia sacra) и пр. В този смисъл,
макар и по- късно и с точно определено значение, лексемата се свързва с посвещаване на
подземните богове като наказание (sacer esto), съответно прилагателно в смисъл на
„проклет, осквернен, нечист“.
Като съществително „sacrum“ означава както самата свещена вещ (D. 1.8.9.2),
така и светилище, свещено място (D. 48.3.9.1.) свещенодействие, жертвоприношение
(D. 4.8.32.4; D. 2.4.2; ІGai. 2.55.). В този смисъл и производните лексеми sacerdos (жрец),
sacramentum- (клетва за вярност, в името на боговете, в рамките на съдебно
производство, но и тайнство, святост), sacrarium (място за съхранение на свещено
имущество, но и императорски дворец), sacrificо, -are (принасям жертва), sacrilegium
(религиозно престъпление, осквернение, светотатство, поругаване, вероотстъпничество,
но и неуважение към императора), sacrosanctus (свят: sacrosancta ecclesia- CJ. 1.3.20.).
В следкласическото право e запазено значението на „sacrum“ по повод на
родствените връзки и най- вече на patria potestas, но основните текстове са във връзка
с императорската власт и императорското имущество, като се предполага, че това е
развитие на идеята за императора като pater patriae от една страна, а от друга- за
неговата неприкосновеност и отдаденост на Божието дело и ролята му на посредник
между Бога и хората.
В много случаи лексемата „sanctus“ и в езическия, и в християнския период, се
свързва с принадлежност към определени религиозни общности- от хора или от
имущества, подчинени на култа. Но има случаи, в които тя се използва и с определено
светско значение, в което се открива огтлас от идеята за неприкосновеност, особена
почит и уважение към дадени лица, както е по отношение на плебейските трибуни по
времето на Ранната Република, по- късно- към императора в рамките на неговия култ. По
времето на Юстиниан, наред с неговите титулатури, „sanctus“ в превъзходната степен
„sanctissimus“ е определение за сенаторите, към които е адресирана конституцията
Cordi1 :
Терминът „sanctus“, производен от глагола „sancire“ в тези случаи се
интерпретира като осигурена протекция от боговете, реализирана със средствата на ius.
В този смисъл е и определението, изведено от Регулите на Марциан в Дигестите:
D. 1. 8. 8. pr. (Marcian. 4 reg.) Sanctum est, quod ab iniuria hominum defensum atque
munitum est… 2. In municipiis quoque muros esse sanctos Sabinum recte respondisse Cassius
refert, prohiberique oportere ne quid in his immitteretur.
Така според Марциан sanctus е всичко, защитавано или закриляно срещу всякакви
неправомерни деяния ( общото понятие за iniuria като несправедливост, неправомерност)
които са срещу предписанията на ius. По-конкретно той определя като така защитени и
неприкосновени градските стени, към което римските агримензори добавят и всички
други укрепления около тях, както и други, посветени на боговете места (sancta loca).

1
Const. Cordi 6: Ut igitur, sanctissimi atque florentissimi patres, nostri labores vobis manifesti fiant et
per omne tempus obtineant, hanc praesentem legem ad frequentissimum ordinem vestrum duximus destinandam.
(Const. Cordi 6: Впрочем, високопочитаеми и сенатори, препоръчваме плода на нашия труд и нека той да
съществува вечно, така като го представяме пред вас с тази конституция.)

10
 Към това може да се добави един обширен текст от Улпиан от коментара му към
преторския едикт, в който той изчерпателно разсъждава относно sacrum locum2, но също
и относно значението на термина sanctum по отношение на законите:
D. 1.8. 9.3 (Ulp., 68, ad ed.). Proprie dicimus sancta, quae neque sacra neque profana
sunt, sed sanctione quadam confirmata: ut leges sanctae sunt, sanctione enim quadam sunt
subnixae. Quod enim sanctione quadam subnixum est, id sanctum est, etsi deo non sit
consecratum: et interdum in sanctionibus adicitur, ut qui ibi aliquid commisit, capite puniatur.
Тези твърдения се свързват с общата идея за ненакърнимост на всичко, върху
което е разпростряна божествената протекция- идея, използвана по отношение на
спазването на leges sacratae от началото на Републиката, а по- късно- по отношение на
всички закони. Трябва да се има предвид обаче, че към началото на ІІІ в., когато Улпиан
дава своето становище, като leges вече се възприемат и императорските конституции. По
този начин наред с обосноваването на императорската власт като производна от
imperium’a, предоставен му от populus, юристът аргументира неприкосновеността и на
правния ред в неговата цялост.
Текстът е интересен и с вложеното в него разграничаване между sacrum и sanctum,
както и с обяснението, че определянето на нещо (най- вече по отношение на вещи) като
sanctum е поради неговото естество, а не винаги е свързано с consecratio. Така според
Улпиан res sanctae са градските крепостни стени и законите, но наред с тях едновременно
res sanctae и sacrae са храмовете, посветени с consecratio на боговете, както и плебейските
трибуни, които са sacri по силата на lex sacrata от 494 г. пр. Хр. и sancti по силата на lex
Valeria Horatia de tribunicia potestаte от 449 г. пр.Хр.
Въз основа на цитирания текст и един фрагмент от Tituli ex corpore Ulpiani (1.2)
се развиват различни становища относно смисъла и значението на израза „sanctio legis“.
Така в повечето съчинения, в които се прави разграничението между leges perfectae,
minus quam perfectae и imperfectae, аргументацията е предимно за прохибиторните
закони, в които се въвеждат санкции. Но sanctio legis има много по-широко значение и
съдържа различни клаузи, които имат за цел да осигурят ефикасността на закона и
съотношението му с предходни закони, регулиращи тази материя, както и при бъдещи
закони, с които да се изменят, допълват или отменят законите, снабдените със sanctio.

2
D. 1. 8. 9. pr.-5 (Ulp., 68, ad ed.). Sacra loca ea sunt, quae publice sunt dedicata, siue in ciuitate sint
siue in agro. 1. Sciendum est locum publicum tunc sacrum fieri posse, cum princeps eum dedicauit uel dedicandi
dedit potestatem. 2. Illud notandum est aliud esse sacrum locum, aliud sacrarium. Sacer locus est locus consecratus,
sacrarium est locus, in quo sacra reponuntur, quod etiam in aedificio priuato esse potest, et solent, qui liberare eum
locum religione uolunt, sacra inde euocare. ... 4. Muros autem municipales nec reficere licet sine principis uel
praesidis auctoritate nec aliquid eis coniungere uel superponere. 5. Res sacra non recipit aestimationem

11