Йордан Радичков

Йордан Димитров Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в някогашното с. Каламаница,

Михайловградска област. Датата на неговата кончина е 21 януари 2004 г.
Родното му място днес не съществува, заради превръщането му в терен за язовир.
Йордан Радичков завършва средно образование в гимназия в гр. Берковица през 1947 г. Скоро
след това се разболява от туберкулоза и прекарва няколко години в лечение и възстановяване.
Професионалният му път преминава през позициите на кореспондент и редактор на в.
„Народна младеж“ (1951 – 1954 г.), редактор във в. „Вечерни новини“ (1954 – 1960 г.), член на
Сценарната комисия към дирекция „Българска кинематография“ (1960 – 1962 г.) и член на
редакционната колегия на в. „Литературен фронт“ (1962 – 1969 г.). През периода 1973 – 1986 г. е
съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет. От 1986 г.
до 1989 г. заема поста на заместник-председател на Съюза на българските писатели.
Началото на творческите занимания на Йордан Радичков е около 1949 г., като през първите
две години пише импресии, които се публикуват на страниците на в. „Народна младеж“. Следват
очерци и разкази. През 1959 г. е издаден първият му сборник разкази „Сърцето бие за хората“, а
впоследствие – сборниците „Прости ръце“, „Обърнато небе“, „Планинско цвете“, „Шарена черга“ и
„Горещо пладне“. Разказите в тях се отличават с подчертана емоционалност, която писателят
постепенно започва да избягва, за да се насочи към неутралност, а по-късно и към отказ от
традиционните похвати и пристрастие към нов, оригинален стил, който се превръща в „запазена
марка“ на зрелите му творби. Типично за него е отклоняването от нормите на жанровете. В
съдържателно отношение на преден план излиза асоциативността. В тематично отношение погледът
на твореца е отправен предимно към традицията и към съвременността в различните им проявления,
в тяхната сложност и многоаспектност. Сюжетът често са отворени, а текстовете – включени в цикли, и
това позволява на твореца да продължи темата, да достигне до нов неин пласт. Познатото и
непознатото в творческия подход, традиционното и новаторското откриваме във всичко, която
Радичков създава като белетрист и драматург в зрелия си период – сборниците разкази, романа
„Всички и никой“, романа „Прашка“, новелата „Кожения пъпеш“, романа „Ноев ковчег“, пиесите
„Суматоха“, „Януари“, „Лазарица“, сценариите за игрални филми „Горещо пладне“, „Привързаният
балон“, „Последно лято“ и много други „радичковски“ текстове.