ЛЕКЦИЯ Духовен и политически разцвет на България

10 при цар Симеон Велики

Ключови думи:

Азбука
Дипломация
Бунт
Боили
Вселенски събор
Епископи
Патриарх
Папа
Български църковен въпрос

Цели:

След запознаването с лекцията Вие трябва да усвоите знания

за:
 Владимир-Расате и неговата реваншистка политика;
 Държавният преврат и Преславският събор от 893 г.;
 Княз Симеон и българо-византийските проблеми;
 Симеоновите походи към Константинопол;
Узурпиране на византийската императорска титла от
българския владетел;
 “Златният век” на българската култура;
 Българските книжовници - основоположници на
старобългарската литература

1.
1. Управлението на Владимир-Расате

В 889 г. Борис се оттеглил от престола в манастир и начело на

държавата застанал първородният му син Владимир – Расате (889-
893). Западният хронист Регенон споменава, че при управлението
си младият княз се отдал на пиянство и грабеж, като се опитал да
върне старата езическа религия. Поради това Борис организирал
преврат, подпомогнат от Симеон. По тази причина името на този
български владетел не е споменато в нито един Поменик на
българските царе.
Владимир се оказал не толкова далновиден като баща си и не
продължил следваната от княз Борис политическа линия. Той
обърнал гръб на Византия и потърсил сближение с Немското
кралство, като започнал мирни преговори с крал Арнулф. Освен
това решил да върне старите богове, т. е. езическата религия.
Предприел и масови гонения на християни, сред които трябва да е
бил и архиепископ Йосиф. Така се появяват първите мъченици на
вярата в България.
Предупреден за тези факти от третия си син Симеон, в 893 г.
Борис излязъл от монашеската си килия, свалил от престола
Владимир – Расате, ослепил го и го хвърлил в затвора. Вероятно
малко по-късно новият български владетел се разпоредил за
убийството на брат си.
2. Преславският събор

Веднага след това Борис организирал голям народен събор,

което е една отживяла, но запазена форма на стария
демократизъм. Съборът разгледал много важни въпроси, свързани
с бъдещето на държавата и трона. На първо място бил узаконен
извършеният преврат и бил утвърден новият български владетел
Симеон (893-927). За да заеме светското ръководно място, Симеон
трябвало да бъде освободен от дадения монашески обет в
Константинопол по време на обучението му в Магнаурската школа,
а също и да бъде извършена промяна в наследственото право, при
което вече властта можела да се предава не само от баща на син,
но и от брат на брата.
Другият изключително важен въпрос, който съборът обсъждал,
е утвърждаването на решението оттук насетне официален
държавен и богослужебен език да стане старобългарският.
Решението било взето навреме, тъй като в периода 886-893 г. в
двете книжовни школи на България били подготвени множество
нови духовници, книжовници и учители, преведено било вече
достатъчно количество богослужебна литература и следователно
били налице добри условия за въвеждането на старобългарския
език в църковните служби. Самият Климент Охридски е
провъзгласен за “Пръв епископ на българския език”.
Съборът взема още едно важно решение – да се построи нова
столица – Велики Преслав, за да се скъса веднъж завинаги с
езическото минало на България. Именно поради тази причина
съборът е известен като Преславски.
Като се има предвид характерът на решенията на Преславския
събор от 893 г., може да се оцени голямото му значение за
българската държава и култура.
3. Книжовната дейност

Някои учени приемат, че кирилицата била създадена именно в

този период от учениците на Солунските братя и най-вече от
Климент Охридски. От глаголицата били заети писмените знаци Ж,
Ч, Ш, Щ, Ъ и т. н. По това време работят редица духовници и
книжовници като Черноризец Храбър, Черноризец Докс, Тудор
Доксов, Константин Преславски, Йоан Екзарх и др. Благодарение на
техните занимания се оформя една значителна старобългарска
книжнина.
Централно място в тази активна книжовна дейност заемат Наум
и Климент Охридски. Последният посвещава много сили и време за
народното просвещение. Той е написал 26 похвални слова,
посветени на Йоан Кръстител, Димитър Солунски, Константин -
Кирил Философ и други святи хора. В 915 г., вече на преклонна
възраст, той се оттеглил в манастира “Св. Пантелеймон” в Охрид,
построен с негови средства. Именно там починал на 27. VІІ. 916 г.
Наум развивал активна книжовна и учителска дейност в Плиска,
а от 893 г. се преместил в Охрид на помощ на Климент в неговата
школа, където продължил да учителства, да превежда и преписва
църковна литература. Той също изградил със свои средства
манастира “Св. Архангел Михаил”, където заживял от 900 г. Умира
на 23. ХІІ.910 г. По-късно в негова чест манастирът бил
преименуван на “Св. Наум”.
Въвеждането на българската писменост и създаването на
значителна старобългарска литература на базата на оформения
вече старобългарски език представляват последната заключителна
стъпка за оформянето на българската народност през ІХ-Х в..
За създаването на една народност били необходими няколко
условия. На първо място, обща територия и държава, нещо, за
което от Аспарух насетне са съдействали всички български
владетели.
Следващата стъпка е създаването на общи, валидни за всички
поданици на държавата, закони. Това се осъществява в началото на
ІХ в. първо от Крум, а после от Борис - Михаил, когато окончателно
се утвърждава християнското законодателство.
Трето условие за създаването на народността е налагането на
обща религия, което се осъществява при княз Борис във втората
половина на ІХ в.
На четвърто място е необходимостта от наличието на общ език
и писменост. Този процес е много продължителен, чийто край се
ознаменува с въвеждането на старобългарската писменост.
Последното условие за изграждането на народността е
създаването на народностно самосъзнание, което като елемент
особено много проличава в прехода между ІХ и Х в. Сега вече
изворите не споменават отделно славяни и българи, а само българи
със значението на поданици на българската държава.
Благодарение на осъществяването на тези условия
българската народност е окончателно изградена в един
продължителен период от VІІ до Х в.. На базата на това се създава
стабилна българска материална и духовна култура.
4. Управлението на княз Симеон (893-927)

Според сведенията на Чивидалското евангелие от 860 г. княз

Борис имал четирима сина и две дъщери: Расате-Владимир,
Гавраил, Симеон, Яков, Пракси и Ана. В “Чудото на св. Георги с
българина” се споменава за съдбата на Расате-Владимир и за
възкачването на Симеон на българския престол.
Симеон изглежда е роден в 864 г., тъй като изворите
споменават неговото раждане с годината на покръстването, като
понякога го наричат “дете на мира”. На 14-годишна възраст той бил
изпратен да учи в Магнаурската школа, където престоял вероятно
до 886 г., когато се завърнал в Плиска и се включил в книжовната
школа на Наум до 893 г. След това следва т.нар. Преславски събор
и провъзгласяването му за български владетел. Още в
Константинопол Симеон дава монашески обет, а това показва какъв
е замисълът на Борис – Симеон да се подготви за духовен глава на
бъдещата независима българска църква. В Магнаурската школа
Симеон получил най-високото за времето си образование. Показал
завидни интелектуални данни и стабилни знания, поради което,
както посочва епископ Лиудпранд, във Византия наричали Симеон
полуромей или полуелин, което било много високо признание.
Независимо от тази висока оценка и изразяваното уважение
към Симеон, още в началото на управлението му отношенията
между България и Византия били влошени. Симеон Логотет
посочва, че според решението на византийския император Лъв VІ
Мъдри (или Философ) българското тържище било преместено от
Константинопол в Солун. Последният имал много по-малко
пристанище от Константинопол и следователно по-малко търговци
идвали на неговото пазарище. Така пътят на българските стоки
значително се удължавал и оскъпявал. Поради това решението
имало много лоши икономически последици за българите и те
търпели значителни загуби.
Всъщност решението на Лъв VІ не дошло случайно. То било
последица от решението на т.нар. Преславски събор от 893 г.
българският език да измести гръцкия и да стане официален
богослужебен език, тъй като на практика вече имало достатъчно
подготвени български духовници и те заели местата на гръцките
свещеници в България. Последните били отпратени обратно във
Византия. С това централната власт в България окончателно
предотвратила византийското влияние и намеса на империята във
вътрешната си политиката. Затова ромеите преместили
българското пазарище в Солун като отговор на решението на
българите.
Първоначално Симеон се опитал по дипломатически път да
реши въпроса, но Византия отказала. Затова той бил принуден да
започне война срещу империята, като в 894 г. нахлул неочаквано в
Тракия, разбил византийските отряди и взел много пленници. В този
период Византия за пореден път имала стълкновения с арабите. За
да се справи с българите, тя насъскала маджарите срещу тях. Те
нападнали Симеон в гръб и той трябвало да спре нашествието
срещу империята. През 895 г. последвало ново маджарско
нападение. Този път то било съчетано с византийски поход по суша
и море. Симеон и войската му били обсадени в крепостта Дръстър и
българите били разбити. Византийците се оттеглили с богата
плячка, а Симеон започнал преговори с тях. Междувременно той
тайно се споразумял с печенегите, които били съседи на
маджарите.
По същото време преговорите с Византия били водени по
възможно най-сложния начин, определен от Симеон. За целта Лъв
VІ изпратил свой представител – Лъв Магистър Хиросфакт, който
вместо да бъде приет в столицата, бил почти затворен в крепостта
Мундрага (предполага се – Мадара), така че преговорите се водели
с писма.
Междувременно печенегите успели да разбият тотално
маджарите, прогонили ги от землищата им и и ги принудили да се
заселят окончателно в Панония, където през Х в. създали своята
държава Унгария. В същото време Симеон бавел преговорите и
като научил резултата за печенежката победа над маджарите, което
осигурило тила му, прекъснал преговорите и започнал отново война
срещу Византия. В 896 г. подновените военни действия довели до
голямата победа на българите срещу Византия в битката при
Булгарофигон (Бабаески). Има сирийски свидетелства за този голям
български успех. Тъй като поражението на Византия било
значително, императорът се видял принуден да раздаде оръжие
дори на арабските военнопленници, за да отбраняват подстъпите на
византийската столица. В крайна сметка военният конфликт
завършил с мир, при което българското тържище било върнато в
Константинопол.
Симеон на свой ред продължил основната външна политика
спрямо славяните извън България, т. е. стремял се да ги
присъедини към държавата. Затова той разширил границите на
България, като използвал временното завладяване на Солун от
арабите. Така в югозападна посока границата на България
достигнала на 20-тина км от Солун. Симеон имал успех и на
Адриатическо море, като превзел крепостта Драч. Сведения за това
се четат в Наръшкия надпис от 904 г. Тогава бил подписан нов
българо-византийски мир, спазван до 912 г., когато отново били
възстановени военните действия.
Симеон не скривал желанието си да наложи властта си над
Византия и по този начин да възстанови величието на Източната
римска империя. Още повече, че той добре познавал и използвал
спецификата на византийската политика. През 912 г. Лъв VІ починал
и на престола дошъл Константин VІІ Багренородни, който бил
малолетен. Всъщност негов регент бил братът на Лъв VІ –
Александър Пияницата. Той отказал да ратифицира мирния договор
от 904 г., поради което отношенията между двете съседни страни се
влошили. Скоро след това Александър починал и в 913 г. Симеон
нахлул в империята, като стигнал до самия Константинопол. От
позицията на силата той поставил ултиматум да бъде признат за
василеопатор (“баща на императора”, т. е. регент). Бил дори
уговорен брак между малолетния Константин VІІ и малолетната
Симеонова дъщеря. Симеон влязъл тържествено във византийската
столица и присъствал на прием, организиран в негова чест.
Сведенията са на Симеон Логотет.
Голяма част от византийската аристокрация обаче не била
съгласна с регентството на Симеон, поради което бил организиран
заговор и преврат по отношение на регентството. Новият регент
била императрицата-майка Зоя. В отговор през 914 г. Симеон
нахлул в Тракия. През това време Византия се опитвала да създаде
антибългарска коалиция, в която били привлечени печенеги и
сърби. В разказа “Чудото на великомъченик Георги със сина на Лъв
Пафлагонски” се казва, че маджари и печенеги участвали на
страната на българите, следователно византийската антибългарска
коалиция не успяла. В тази обстановка и сръбският княз се отказал
да действа срещу България.
Големият сблъсък между българската и византийската войска
се осъществил на 20 август 917 г. при р. Ахелой, при който
българите извоювали изключителна победа. Половин век по-късно
византийският историк Лъв Дякон писал, че по негово време край
Ахелой се белеят купища кости на избитата византийска войска.
Сведения за победата на българите са отразени и в хрониката на
Йоан Скилица.
Победният ход на българската войска продължил и на юг .
Симеон достигнал до Константинопол, но се отказал да го атакува.
За това пък тръгнал към Сърбия, за да ги накаже, че са дръзнали да
заговорничат срещу България. Както посочва Константин VІІ
Багренородни в съчинението си “За темите”, от позицията на силата
българският владетел подменил на престола сръбския княз Петър
Гоникович със своето протеже Павел Бранович. По-късно
неочаквано за Византия Симеон нахлул в Пелопонес и по този
начин завършил успешно обединението на повечето славянски
племена от т. нар. българска група. Така станал хегемон над Тракия
и Македония.
Големите поражения, които изтърпяла византийската войска
при Ахелой и по-късно при Катасирти, станали причина да се
преразгледа позицията във Византия. Императрицата Зоя била
свалена от регентството и в ръководна позиция в това отношение
застанал патриарх Николай Мистик, който влязъл в преговори с
българския владетел. Сега вече претенциите на Симеон били по-
големи. Той не само искал да бъде обявен за василеопатор, но и за
съимператор на Константин VІІ Багренородни.
5. Царският титул и патриаршеският ранг

Наред с всички замисли на Симеон вероятно на дневен ред

стояла и идеята му да извоюва автокефалност на българската
църква, т. е. от архиепископия да бъде призната за патриаршия. И
докато във Византия умували какво решение да вземат по
българските искания, Симеон побързал да подписва писмата си с
титулатурата “Во Христа василевс на ромеи и българи”. Това
нанесло голям удар върху престижа на Византия. В нейната история
само един чуждестранен владетел – Карл Велики имал претенции и
водел преговори да дели титлата с византийския император.
Симеон отишъл още по-далече. Той просто узурпирал титлата.
Според Васил Златарски в 918 г. имало организиран Преславски
народно-църковен поместен събор, т. е. в него били поканени
представители от всички епархии (по образец на
източноправославните църкви), което давало определена тежест и
законност на решенията. Според Иван Снегаров Византия не
признала решенията на Преславския поместен събор и между двете
държави настъпила схизма. А решението на Преславския събор
било обявяването на Българската архиепископия за патриаршия.
Българският архиепископ като патриарх вече имал право по
църковните канони да коронясва царе. Така княз Симеон бил
коронясан за цар с титлата “цясъръ всем блъгаромъ и гръкомъ”.
Междувременно в 919 г. във Византия настъпили съществени
промени. Патриарх Николай Мистик бил свален от регентството и за
регент бил поставен Роман Лакапин. Една година по-късно той се
провъзгласил първо за кесар, а после и за съимператор, като
набързо оженил Константин VІІ за дъщеря си. В 921 г. провъзгласил
за съимператори и тримата си сина.
 Симеон поискал отстраняването на Лакапин от византийския
престол, но никой не обърнал внимание на искането му. Затова той
нахлул във византийска територия, за да установи контрол над
Дарданелите и по този начин да изолира византийската столица от
малоазийските владения. Друг български отряд нахлул към Златния
рог, опожарявайки околностите на византийската столица. За да
предотврати по-нататъшното българско настъпление, Византия
организирала в Сърбия преврат като Павел Бранович бил заменен
от Захарий.
В 922 г. Симеон отново опожарил околностите на
Константинопол, като едновременно с това се опитал да спечели за
съюзник арабите, за да може да използва флотата им при обсадата
на византийската столица. За целта Симеон проводил
пратеничество в Египет при Ал Махди от Фатимидите. Арабите
изпратили свои представители при Симеон, но българското корабче
било заловено от византийците. Българите били хвърлени в
тъмница, а арабите – богато обдарени, си тръгнали.
На 9. ІХ. 923 г. Симеон бил отново под стените на
Константинопол. Там Роман Лакапин му устроил тържествено
посрещане и му отдал почести като на византийски василевс.
Двамата си обещали да сключат мирен договор, но до подписване
на документи не се стигнало.
Понеже сръбският княз Захарий създавал проблеми на
българите, Симеон изпратил войска срещу него, от която Захарий
се уплашил и избягал. И за да няма повече проблеми със сърбите,
Симеон пленил сръбските жупани и присъединил Сърбия към
България. По този начин България вече имала обща граница с
Хърватско, което било привлечено за съюзник на Византия. В 926 г.
между България и Хърватско започнала война. В нея българите
претърпели неуспех.
Има сведения, че Симеон направил опит да получи от папа
Йоан Х признание за царското си достойнство и патриаршеския
статут на църквата. Подробности обаче не са известни.
Единствените сведения се откриват в писмото на Калоян до папа
Инокентий ІІІ. В 926 г. във Велики Преслав пристигнали папски
легати, но повече информация няма.
Най-неочаквано на 27.V.927 г. Симеон умира от сърдечен удар.
Във византийските извори се открива една легенда, че Роман
Лакапин е направил черна магия на Симеон и с това е предизвикал
смъртта му.
6. “Златният век на българската култура”

Управлението на Симеон не минава единствено под знака на

войните с Византия, Сърбия и Хърватско. Симеон прави много в
областта на българската култура. Това именно дава основание на
историците да определят времето на управлението на Симеон като
“Златен век на българската култура”. В какво се изразява тази
същност:
- Развива се голяма строителна дейност на църкви и манастири,
както и на крепости в новозаетите територии;
- Построява се нова, блестяща столица – Велики Преслав с
вътрешен и външен град, царски и патриаршески дворци, църкви и
манастирски комплекси. Особено изящна била Кръглата или
“Златната” църква в Преслав. Нейният архитектурен план е
несрещан на друго място и напомня структурата на прабългарската
юрта. Вътрешните и външните стени на преславските дворци били
облицовани с керамични плочки, глечосани и оцветени в различни
цветове;
- Бурно развитие имали занаятите - металургия, железарство,
торевтика, ювелирство, скулптура, керамика (керамични икони,
строителна и трапезна керамика), изобразително изкуство
(живопис, иконопис, стенопис), приложно изкуство (Преславското
съкровище). България става средище на славянската култура;
- Усъвършенстване на българската писменост. Оформят се
книжовните средища – Плиска, Преслав, Охрид. Създава се
старобългарска литература - преводна и оригинална. Появява се
цяла плеяда от български писатели. В периода на управлението на
Симеон се натрупва една значителна литература, не само с
подчертан религиозен, но и със светски характер. Най-значителни
произведения от това време са “Шестоднев” на Йоан Екзарх,
“Учително евангелие” и “Азбучна молитва” на Константин
Преславски, “За буквите” на Черноризец Храбър, два
енциклопедични сборника, известни като “Светлоструй” и
“Светославов” сборник, в които материалите очевидно са подбрани
от самия Симеон. Има и анонимни творби като “Похвала на цар
Симеон”, “Чудото с българина Климент”, “Чудото на св. Георги с
българина” и др.;
- Провъзгласява се автокефалност на Българската църква и тя
се превръща в Патриаршия;
- По времето на Симеон се създава модел на първото
варварско царство, чийто владетел придобива титла и статут,
равностойни на тези на византийския император.
Според един историк от миналия век, Алфред Рамбо,
величието на Симеон се крие не само в по-голямата му
образованост от Карл Велики, но и в обстоятелството, че е поставил
основите на една народна литература.

Контролни въпроси:
1. Защо е извършен държавен преврат по отношение на
Владимир-Расате?
2. Каква е същината и историческото значение на т.нар.
Преславски събор от 893 г.?
3. Защо след избора на Симеон за български владетел
отношенията между България и Византия са влошени?
4. Какво знаете за българо-византийските военн конфликти
между България и Византия при управлението на Симеон?
5. Как се развиват отношенията между България и Сърбия при
управлението на Симеон?
6. Как Симеон придобива царския титул?
7. В какво се изразява съдържанието на израза «Златен век на
българската култура?
8. Кои са най-известните български книжовници от времето на
Симеон?