УНИВЕРСИТЕТ "ПРОФ.

Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ" – БУРГАС

ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ
КАТЕДРА "ИСТОРИЯ И ФИЛОСОФИЯ"

Курсова работа
На тема:
Асеневци 1241-1277

Изготвил: Петър Бахчеванов Проверил: доц. д-р Димчо Момчилов

Специалност:ИОИ
Ф.Н.:199
Съдържание:

 Извори и Историография
 Калиман I Асен (1241 – 1246 г.)
 Михаил II Асен (1246 – 1256 г.)
 Калиман II (1256)
 Мицо Асен (1256 – 1257 г.)
 Константин Тих Асен (1257 – 1277 г.)
 Равносметка
 Извори и Литература

Извори и Историография

За описаният по долу период изворите са основно византийски като най-

важните от тях са:Георги Акрополит(История);Георги Пахимер (история на Византия в
13 тома);Никифор Григора (Ромейската история).
Като висш държавник, Акрополит участва в посланически мисии, ратифициране
на договори, водене на преговори.темите за които пише своята „История“ са
разнообразни , но в основната си част се отнасят за територията на Балканите. От него
научаваме за съдбата на Калиман I Асен,пратеничеството на Михаил II Асен при
Теодор II Ласкарис и кампанията на Йоан III Дука Ватаци през 1246 г.
Георги Пахимер е византийски историк роден през 1242г. В основни линии той
продължава труда на Георги Акрополит, но от него черпим сведения за втората
половина на описания период. Основното с което допринася за разбирането на
периода са отношенията и конфликтите между Михаил VIII Палеолог и Мицо Асен и
Константин Тих Асен. От него знаем за предложеният от византийския император мир
на българите, предаването на Месембрия от Мицо, нападенията на татарите и др.
Никифор Григора е роден през 1295г.(след периода на описаните събития).
Въпреки че сведенията които той дава за българите се срещат и у други византийски
историци, приноса му е в това че или потвърждава вече казани неща, или пък прави
известни допълнения и дава нови обяснения за събитията. В голямата си част
описаните от него събития повтарят написаното от Георги Пахимер.
През годините периода е бил изследван многократно от най големите ни
историци като Иван Божилов(Фамилията на Асеневци (1186 – 1460) в която се
разглежда генеалогията на династията със всичките и разклонения дори и във
Византия; Васил Златарски(История на българската държава през Средните векове в
три тома. Том 3: Второ българско царство. България при Асеневци (1187-1280), като тук
фокуса е върху външната политика спрямо Византия и маджарите и вътрешните
междуособици с техните последствия;Геновева Цанкова-Петкова(България при

1
Асеневци), като тук се защитава тезата за консолидацията на българската държава
въпреки вътрешнополитическото напрежение и др.
Основните разглеждани проблеми за периода са зараждането на сепаратизма
по българските земи и външната политика спрямо Византия. Поради не многото и
едностранни,предимно византийски извори има доста спорни въпроси така че
интерпретаците са много. Според Геновева Цанкова-Петкова обаче въпреки че
държавата е отслабена при преките наследници на Иван Асен II „Жизнеността и
устойчивостта на българската държавна традиция и чувството за народностно единство
се проявяват с неотслабваща сила“.1

Калиман I Асен (1241 – 1246 г.)

През 1241г. Калиман е на седем години.Той е син на Иван Асен II от брака му с

унгарската принцеса Анна-Мария. Той реално не е упражнявал властта си като
държавата е управлявана от регентство в негово име. Изворите обаче не ни казват
нищо за механизма на това регентство За произхода на името на царя има няколко
хипотези. Според една от тях името Калиман се обяснява с унгарското влияние в
българския царски двор през този период. През ХI-ХIII век в Унгария и Австрия е
изключително почитан Свети Коломан (на латински: Colomannus). В писмото на папа
Инокентий IV от 21 март 1245 г. до българския цар Коломан I Асен същият е именуван
като „Colomanno in Bulgaria“.2
При възцаряването на Калиман положението в страната не е стабилно
вследствие на засилващия се натиск от страна на татарите, които по това време
опустошават Средна Европа. През есента на 1242 или 1243 г., навярно на връщане от
маджарските земи, татарските орди на хан Бату опустошават Северна България и
принуждават търновското регентство да плаща ежегоден данък на образувалата се в
Южна Русия татарска държава, известна под названието „Златната орда“. Освен
външните проблеми, България е раздирана и от вътрешни междуособици.
В края на Август или началото на Септември 1246г. Калиман внезапно умира на
крехката възраст от 12г. като с това се прекъснала крехката традиция на
първородството, която гарантирала плавното предаване на властта от баща към син.
Първоначално изворите говорят за естествена смърт , но в последствие се налага
тезата, недоказана такава, че недоволна болярска групировка, начело с третата жена
на Иван Асен II – Ирина, отравят Коломан I Асен и на престола се възкачва нейният син
Михаил II Асен, който е също малолетен.

Михаил II Асен (1246 – 1256 г.)

1
Цанкова Петкова, Геновева. България при Асеневци. Народна просвета. , София, 1978 г. стр. 16
2
„Латински извори за българската история“, том IV, БАН, София, 1988 г., с.89 – 92

2
 Възкачването на Михаил II Асен(син на Иван Асен II от брака му с Ирина
Комнина) на престола става отново както Калиман на крехката възраст от осем
години(роден е през 1238г.) Tъй като Михаил е малолетен, вместо него управлява
регентство. То се състои от майка му Ирина и севастократор Петър 3, като е спорно дали
има и трети член на регентския съвет.
През 1246 г. никейският император Йоан III Дука Ватаци се възползва, от това че
на българския престол е е невръстен владетел и извършва нападение. Големи
български градове като Велбъжд, Мелник, Скопие, Сяр, Прилеп, и други са завладени.
От Търново не успяват да реагират и през 1247 г. по инициатива на Йоан III Дука Ватаци
е сключен мир, според който България губи около една трета от територията си а
никейците гарантират че ще се ограничат с тези завоевания. Също така Михаил Асен се
задължава да подкрепи Никея в продължаващата война с Латинската Империя. От
положението се възползват и маджарите, които по същото време завладяват
българските области Белград, Браничево и вероятно Срем, след което унгарския
владетел добавя към титлата си и „крал на България“.
На 15юни 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва договор
между Търновското царство и Дубровнишката република, насочен срещу сръбския крал
Стефан Урош I и цялата му рода и срещу всички, които живеят в неговата земя. Според
клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена, двете страни ще си
поделят териториите и. През същата година, след като князът на Хум-Радослав Андрич
се присъединява към коалицията, български войски и съюзната им куманска конница
нахлуват във вътрешността на Рашкото кралство и опустошават Биело Поле, но скоро
след това войната е прекратена.Този съюз с Дубровник бил успешен опит на България
да излезе от изолацията в която била изпаднала(почти зависима от политиката на
Никея), като не трябва да се забравя и обвързаността с татарите. Неблагополучията
след възкачването на царя стават причина към 1254 г. царицата-майка Ирина да загуби
позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар остава севастократор
Петър.
През 1254 г., на 3 ноември, умира Йоан III Дука Ватаци и през декември Михаил
Асен предприема светкавична офанзива срещу Никея. Българските войски си връщат
крепостите Станимака (Асеновград), Перущица, Кричим, Цепина Перперек с областта
Ахрида в Родопите и югозападните български земи.Той не срещнал съпротива „Понеже
тамошните жители били българи“4 Новият никейски император Теодор II Ласкарис
прехвърля войски от Мала Азия на Балканите и успява да изненада Михаил II Асен и да
си възвърне Родопската област.Тези събития ясно показват че сблъсъкът между
България и Никея не е завършил.
Българският Цар решил че преди отново да настъпи в Тракия трябва да уреди
отношенията си с Унгария които били враждебни още от 1246г. В края на 1255 г.
Михаил II Асен сключва мир с Унгария, скрепен с брак между него и внучката на крал
3
Константин Иречек, История на българите, Наука и изкуство, 1978, глава XVII. Последни Асеновци, стр.
308
4
G.Acropolitae Opera,1 с.108

3
Бела IV – Анна Ростиславна, дъщеря на Анна Арпад и унгарският васал княз Ростислав
Михайлович.Според Пламен Павлов след смъртта на Михаил II Асен, Анна Ростиславна
за кратко е била омъжена и за наследника му Калиман II (1256)5
В Тракия били изпратени 40000 кумани които първоначално разбили никейците,
но впоследствие Теодор II Ласкарис ги прогонил и се установил на лагер край река
Регина. Неочаквано при него пристигнала българска делегация с предложение за
мир.Тъстът(Ростислав Михайлович) е в делегацията за сключване на мирния договор
край река Регина от 1255 г., но предателски се споразумява с никейския владетел с
договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат
тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така
българите губят придобивките след 1254 г. Договорът бил сключен юни-юли 1256г., но
на 6 август 1256г.още докато бил край река Регина Теодор II Ласкарис получил известие
че Михаил II Асен отхвърля договора.
Срещу царя обаче вече е натрупано толкова силно недоволство, че през 1256 г.,
едва 17 – 18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов от своя
братовчед, бъдещия цар Калиман II. Смъртта на Михаил II Асен през есента на 1256 г.
предизвиква междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти –
Ростислав Михайлович, деспот Мицо Асен и българският болярин на Скопие
Константин Тих.
Михаил II остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През
повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна
политика, предоверява се на тъста си Ростислав, което води до предателство. При
царуването на Михаил Асен средновековното българско царство навлиза в
продължителен период на вътрешни противоборства. Според Георги Акрополит,
убиецът на цар Михаил II Асен е неговият братовчед. В преписка на арменския
свещеник Аракел от 1258 г. се посочва, че българският владетел е убит от сина на
неговия чичо. Счита се, че Михаил II не е имал друг чичо освен севастократор
Александър Асен. По тази причина се счита, че Калиман II е негов син.

Калиман II (1256)

След 1254 година българското болярство коронясва за цар Калиман II Асен.

Съществуват известни спорове относно правилното произнасяне на името на царя.
Според Петър Ников името следва да се изписва и чете Каломан6.
Така или иначе Калиман имал опасни противници. Сред тях пръв се явява
Ростислав Михайлович – бащата на овдовялата царица, за която Калиман II Асен се
жени след убийството на братовчед си7. Ростислав Михайлович поема с войска срещу
Търново под предлог, че иска да защити дъщеря си. Цар Калиман II бива изоставен от

5
Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр.270 – 271
6
Ников, П. „Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година“, с. 13
7
Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр.270 – 271

4
поддръжниците си и избягва от столицата. Ростислав си тръгва заедно с дъщеря си,
претендирайки за титлата „цар на България“, докато родственикът на Михаил II Асен-
Мицо Асен, бива възкачен на престола от българското болярство. Самият Калиман II
Асен загива от насилствена смърт при неизяснени обстоятелства след около
едномесечно управление.

Мицо Асен (1256 – 1257 г.)

През 1256 година в Търново на трона е издигнат Мицо Асен. Според Никифор
Григора последният, в качеството си на зет на Иван Асен II, е заемал водещо място в
регентството и на двамата му синове. Скоро обаче след това новия цар губи
уважението на болярите и различните феодали. Причината е, че те виждат
неспособността му да управлява. Така много боляри отцепват владенията си като
независими държави. Претендентът за власт Константин Тих вижда възможност да
привлече селското население на своя страна. Като се възползва от увеличението на
данъчната тежест над обикновените жители, той сериозно подкопава основите на
трона на Мицо с обещанията, че ще подобри материалното им състояние.
Предупреден за подготвян срещу него заговор, Мицо Асен се оттегля в Преслав, където
продължава да носи титлата „цар“ и съответстващите инсигнии. Продължава и да сече
собствени монети докато през това време трона е узурпиран от Константин Тих. Под
властта на Мицо Асен обаче все още е голяма част от Източна България като до 1263
воюва срещу Константин Тих Асен. Първоначално битката срещу новия цар е успешна.
На Константин Асен му се налага да търси помощта от ромейския гарнизон в крепостта
Станимака. Постепенно обаче Мицо губи надмощието си, а след като през 1260 година
между Никея и България се сключил договор против него, той е изтласкан постепенно в
последната му крепост Месемврия. През 1261 година предлага на Михаил VIII
Палеолог Месемврия, в замяна на която той получава политическо убежище и имение
край Троя.

Константин Тих Асен (1257 – 1277 г.)

През 1257 г. Константин Тих е издигнат от българските боляри да замести на

престола неуспешния Мицо Асен. В страната избухва гражданска война която
продължава до 1261г.
За да утвърди себе си като законен владетел, Константин приема името Асен,
женейки се за внучката на Иван Асен II – Ирина Ласкарина Асенина, дъщеря на
император Теодор II Дука Ласкарис от брака му с българската принцеса Елена Асенина.
По този начин Константин Тих се свързва с Асеневата династия8.

8
Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до
цар Борис ІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 212

5
 През август 1259г. унгарски войски предвождани от магистър Чака нахлули в
отвъддунавските земи. Това въвлякло Константин Тих Асен във война с унгарския крал
Бела IV. Въпреки че в резултат на междуособици в Унгария Константин Тих успява да
възвърне областта Северин под българския скиптър, през 1261 г. новият маджарски
крал Стефан V отново откъсва тези земи от България, като също превзема Видин и Лом.
Константин Тих получава помощ от руския княз Яков Светослав, който помага за
отвоюването на земите от унгарците, в замяна на което бива упълномощен като
автономен управник във Видин, поддържайки отношения с Унгария и България.
Сблъсъците с Унгария не могли да да изместят Византия от външната политика
на България.Отстраняването от престола и ослепяването на малолетния никейски
император Йоан IV Дука Ласкарис от Михаил VIII Палеолог през 1261 г. изправя
Константин Тих, бидейки сроден с Ирина Ласкарина, срещу Михаил VIII. Това довежда
до война през 1262 година между възстановена Византия и България, която е в съюз с
Йоан IV, чиято сестра е българската царица Ирина.Инициативата първоначално е в
български ръце, като войските на Константин достигат околностите на град Виза (дн.
Турция), но това остава без сериозни последици. През пролетта на 1263 година
византийците, предвождани от Михаил Дука Глава Тарханиот, успяват да обърнат
баланса на силите и да овладеят редица градове по Черноморието, включително
Месемврия (след споразумение с конкурента на Константин Тих за престола Мицо) и
Анхиало. Непосредствено след това през 1264 г. е формирана т.нар. „Странна
коалиция“, между българския цар Константин Тих-Асен и татарския хан Берке, владетел
на Златната орда, за да спасят султана на Иконийския султанат Иззаддин Кайкаус II от
ромейски плен. Татарско-българските войски нахлуват в Източна Тракия, като достигат
до град Енос, намиращ се до устието на р. Марица, където е задържан и султан
Иззаддин. Обсадата се ръководи от българския цар и след споразумение със
защитниците султанът е освободен, а в замяна градът е оставен непокътнат. Въпреки
сравнително успешният завършек на войната, „Странната коалиция“ не подобрява
българското положение в териториално и политическо отношение.
След смъртта на съпругата му Ирина през 1268 г. Константин се опитва да
възстанови отношенията си с Михаил VIII Палеолог, като приема предложението му за
брак с племенницата на василевса-Мария Палеологина Кантакузина. Обещаната зестра
за сключения през 1269 г. брачен съюз са временно изгубените от България Месемврия
(Несебър) и Анхиало (Поморие), но нарушеното обещание от страна на василевса
влошава отношенията между двамата. България влиза в съюз с краля на Сицилия Карл
(Шарл) I Анжуйски, който подготвя поход срещу Михаил VIII с цел възстановяване на
Латинската империя. Михаил отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря
Ефросина за хан Ногай от Златната орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на
Михаил VIII и нахлува в България като византийски съюзник. Сключената от Михаил VIII
уния с Рим на Втория Лионски събор допълнително изостря отношенията между
България и Византия, тъй като българската царица и майка ѝ са част от византийската
аристокрация, противопоставяща се на унията с Римокатолическата църква.

6
 Последните години на своето управление Константин Тих Асен прекарва
частично обездвижен след злощастно падане от коня си. Управляващата върхушка
застава плътно зад царицата Мария Кантакузина, която коронясва своя син Михаил III
Асен за съцар скоро след раждането му през 1272 г. Мария също така дирижира
свалянето от власт и последвалото отравяне на видинския деспот Яков Светослав през
1276 г.

Равносметка

Равносметката за разглеждания период не е в полза на Българското царство. За

период малко повече от двадесет години България значително отслабва, като липсата
на силен владетел , който да се противопостави на амбициите на съседите ни води до
това че губим три четвърти от територията си. Интересното в случая е че това се случва
без да изгубим нито една значителна битка. През този кратък период се превръщаме
от „първостепенна сила в Югоизточна Европа в безлична държавица без никакъв
международен престиж“9. Липсата на силна централна власт води до увеличение на
влиянието на аристокрацията, която разполага с огромни владения в които се ползват с
пълен имунитет. Някой от тях открито поглеждат към короната в
Търново(Мицо,Константин Тих, Яков Светослав). Увеличените междуособици и
амбиции на болярите се отразяват изключително негативно върху отбранителните
способности на страната . За честите войни и за издържането на наемни войници
(кумани и татари) , за блясъка на Търново и болярските замъци са били нужни огромни
средства които нямало откъде другаде да дойдат освен от увеличение на данъците
което пък от своя страна влошава положението на селячеството. Към това може да се
прибави и неуспешна парична реформа, която обезценила българските монети и
постоянните набези на татарите. Набези които макар че започват веднага след смъртта
на Иван Асен II през 70те години на XIIIвек се превръщат в истинска напаст.
Именно поради тази политическа и икономическа нестабилност, през 1277 г. в
царството назрява гражданска война. Ивайло става предводител на недоволните и
окаяни (предимно селски) маси, получавайки власт над значителни части от страната.
Константин Тих Асен се изправя с войска срещу метежника Ивайло, но претърпява
поражение и бива посечен в собствената си колесница.

Извори и Литература

Извори:

 Акрополит,Георги (Γεωργιος Ἀκροπολίτης) „ История“,ГИБИ, том VIII,1972г.

 Григора,Никифор (Νικηφόρος Γρηγορᾶς) „Ромейската история“,ГИБИ, том
XI,1983г.
9
Панайотов,П.,Българско Средновековие.Фабер,Велико Търново, 2005 г.с.314

7
 Пахимер,Георги (Γεώργιος Παχυμέρης) „история на Византия в 13 тома“,ГИБИ,
том X,1980г.

Литература:

 Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България
(Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г.
 Андреев, Й,Пантев,А. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан
Кубрат до цар Борис ІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004
 Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460)“, Издателство на БАН,
София 1985 г.
 Гюзелев,Ив.Божилов,Ив.“История на Средновековна България.Том 1“ .
Анубис.София.1999г.
 Златарски,В.История на българската държава през Средните векове в три тома.
Том 3: Второ българско царство. България при Асеневци (1187-1280), Наука и
изкуство, София, 1972 г.
 Иречек,К История на българите, Наука и изкуство, София, 1978
 Ников, П. „Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година“,БАН, София,
1920 г.
 Панайотов,П.,Българско Средновековие.Фабер,Велико Търново, 2005 г.
 Цанкова Петкова, Г. България при Асеневци. Народна просвета. , София, 1978 г.