ПРИВЕТСТВИЯ

Повече от столетие Арменското училище в Пловдив

се е помещавало в различни сгради в и извън двора на
църквата ”Сурп Кеворк". Те повече са пригодени за
училище, отколкото да представляват истински
училищни постройки, отговарящи на изискванията.
Нуждата от нова училищна сграда е очебийна, но
никой от по-заможните наши сънародници не
откликва за посрещане на тази нужда. Все пак се
намери една благородна, всеотдайна и щедра жена,
която да помисли за многобройните настоящи и
бъдещи вызпитаници на Арменското училище. И тя е
Виктория Тютюнджиян, майката на Крикор
Тютюнджиян.
Крикор Тютюнджиян завършва местното арменско
училище и продължава учението си в Цариград, а после
във Френския лицей в Марсилия. Тук той развива
широка обществена дейност и сътрудничи на местния
арменски печат. Завръща се в България след
внезапната смърт на баща си, поема управлението на
една голяма тютюнева фабрика в продължение на 40
години. Те двамата имат една съкровена мечта - да са
полезни с различни дарения на арменската общност в
града.
 Интелигентна, владееща немски и френски език,
състрадателна към нуждите на хората, Виктория
Тютюнджиян е на първите места в
благотворителността сред арменците в Пловдив. Тя е
поддържала дълги години училищната трапезария,
където бедните ученици са получавали безплатна
храна. Взимала е участие выв всички благотворителни
начинания и е била позната със своята щедрост. В
центъра на нейното благодетелство стои най-вече
осъществяването на идеята на съпруга й -
изграждането на нова училищна сграда, която вечно
да напомня на поколенията едно благородно дело, а и да
изтръгне от сърцата на признателните арменци
топли благодарности.
Това не става веднага, тъй като внезапно умира
нейният съпруг Крикор Тютюнджиян и тя трябва да се
осланя на единствения им син - инж. Кеворк
Тютюнджиян.
Макар и на лечение за две години в чужбина, тя и за
миг не забравя идеята за училището и от болницата
пише до Степан Хиндлиян - виден общественик и юрист,
който е юрисконсулт на Арменската църква в Пловдив
и член на Училищното настоятелство, да даде ход на
нейното решение за изграждане на новото училище.
Обаче смъртта на последния за известно време забавя
изпълнението на волята на дарителката.
След завръщането си от странство г-жа Виктория
Тютюнджиян се заема сама и с помощта на сина си
инж.Кеворк Тютюнджиян, който проектира сградата,
да доведе докрай голямата идея. Последният лично
ръководи и участва в изграждането на новата
училищна сграда до пълното й завършване. Това става
през военните години.
На 17 май 1942 г. с подходяща тыржественост, в
присъствие на благодетелката и нейния син,
официални лица и много гости се слага основният
камък на училището, което отваря своите врати през
учебната 1944/1945 г.
Не можем да не изкажем своята благодарност и
похвала на Виктория и Крикор Тютюнджиян, както и
на сина им инж.Кеворк Тютюнджиян, който успоредно
със своите родители допринася за изграждането на
новата училищна сграда и в наши дни не остави извън
своя поглед нуждите на
Арменското училище - Пловдив.

ВЪЗСТАНОВЕНОТО УЧИЛИЩЕ
16 септември 1990 година,
 Дворът на училището не помни такова множество,
такава спонтанна, неподправена, всеобща радост.
Всички - и деца, и младежи, мъже и жени в зряла и
преклонна възраст бяха дошли, облечени с новите си
премени, като на голям празник - най-големият от
октомври 1944 година насам, когато бе осветена
новата училищна сграда, построена и дарена „за вечно
ползване за обучението и възпитанието на арменските
деца" със средствата на семейство Виктория и Крикор
Тютюнджиян и изпълнителя на завета им инж.Кеворк
Тютюнджиян.
Хората си стискаха добронамерено ръце, прегръщаха
се, смеха се и плачеха, без да се срамуват от
бликналите сълзи. Стаената в продължение на 14
години мъка сега се изливаше в неудържима радост.
Слова на благодарност, на искрена признателност
заслужиха истинските „виновници": сдружение в
инициативен комитет за възстановяване на
арменското училище в Пловдив с председател Саркис
Панчукян и членове Гаро Паносян, Крикор Папазян,
Саркис Антреасян и др. Веднага след 10 ноември 1989 г.,
възползвайки се от разнопосочните демократични
промени, настъпили в страната, с много усилия, разум
и находчивост успяха да доведат нещата до
паметното решение No 146 от 6 юни 1990 година на
Общински народен съвет - Пловдив, гласящо: „В Девето
кметство да се възстанови дейността на
училище„Степан Шахумян" , считано от 1 септември
1990 година.
Възстановиха се редица традиции,свързани
с честването на бележити дати и личности, свързани с
историята, културата, изкуството и на двата
народа, годишният спектакъл на училището, спортни
празници, летния отдих на учениците.
Създадоха се нови: вътрешно-училищен фестивал с
участието на детската градина и всички паралелки от
първи до осми клас. Честване на общонародни
празници, които в близкото минало бяха обречени на
забвение като Вартананц, Месроб Маштоц, 24 април -
денят на падналите в Геноцида, 28 май - денят на
освобождението на Армения, осъществени под
художественото рыководство на Елизабет Вартанян,
Малвина Манукян, Виктория Нерсесян; Коледни и
Новогодишни празненства с подаръци за всяко дете и
ученик със средства, осигурени от Парекордзаган, Хом,
ООД„Хай", църковно и училищно настоятелства;
Пролетен благотворителен бал, организиран от
ръководството и училищното настоятелство.