1.

Примери на игри
от
Теория на игрите
ТЕОРИЯ НА ИГРИТЕ – ЛЕКЦИЯ
ГЛ. АС. Д-Р СИЛВИЯ БАЕВА
 Пример
на
Матричната игра с нулева сума
Модел
на
Производство на
допълнителна продукция
Постановка
Две предприятия 𝑨 и 𝑩 от един и същи град
освен основната си продукция имат намерение да
произвеждат допълнителна продукция – една и
съща стока, различаваща се по оформление,
опаковка и други удобства.
 Предприятието 𝑨 може да пусне на пазара
продукция от типове 𝑨𝟏 , 𝑨𝟐 , … , 𝑨𝒎 , а 𝑩 от типовете
𝑩𝟏 , 𝑩𝟐 , … , 𝑩𝑴 .
 Отделът по прогнозиране установява, че в
града се търсят 𝑵 единици стока от всички типове.
Ако предприятието 𝑨 (1 играч) пусне продукцията
от типа 𝑨𝒊 , а предприятието 𝑩 (2 играч) –
продукция от типа 𝑩𝒋 , то в града ще се пласират
𝒑𝒊𝒋. 𝑵 стоки от типа 𝑨𝒊 и (𝟏 − 𝒑𝒊𝒋). 𝑵 стоки от типа 𝑩𝒋,
𝟎 ≤ 𝒑𝒊𝒋 ≤ 𝟏. Мощностите на двете предприятия са
такива, че могат да задоволят града с продукция.
 Нека дохода от продажбата на единица стока е
равен на 𝟏, а полезността от 𝟏 играч е равна на
дохода от продажбата. Платежната матрица на 𝟏
играч е
𝒑𝟏𝟏 . 𝑵 𝒑𝟏𝟐 . 𝑵 … 𝒑𝟏𝑴 . 𝑵
𝑯𝟏 = 𝑯 = 𝒑𝟐𝟏 …
. 𝑵 𝒑𝟐𝟐 . 𝑵 … 𝒑𝟐𝑴 . 𝑵
… … …
𝒑𝒎𝟏 . 𝑵 𝒑𝒎𝟐 . 𝑵 … 𝒑𝒎𝑴 . 𝑵
По аналогичен начин може да запишем
матрицата на 𝟐 играч – елемента (𝒊, 𝒋) е равен на
𝟏 − 𝒑𝒊𝒋 . 𝑵:
𝟏 − 𝒑𝟏𝟏 . 𝑵 𝟏 − 𝒑𝟏𝟐 . 𝑵 … 𝟏 − 𝒑𝟏𝑴 . 𝑵
𝑯𝟐 = 𝟏 − 𝒑𝟐𝟏 . 𝑵 𝟏 − 𝒑𝟐𝟐 . 𝑵 … 𝟏 − 𝒑𝟐𝑴 . 𝑵
… … … …
𝟏 − 𝒑𝒎𝟏 . 𝑵 𝟏 − 𝒑𝒎𝟐 . 𝑵 … 𝟏 − 𝒑𝒎𝑴 . 𝑵
 Тъй като сумата на доходите на двамата играчи
в произволна ситуация (𝒊, 𝒋) е равна на 𝑵 = 𝒑𝒊𝒋. 𝑵 +
(𝟏 − 𝒑𝒊𝒋). 𝑵, то увеличението на дохода 𝟏 играч е за
сметка на намаляване на дохода на 𝟐 играч.
Следователно, за дадения конфликт може да
моделираме с антагонистична игра 𝜞 с матрица 𝑯𝟏 .
 Търсим оптималния вариант за
производството на стоки от различните типове на
двете предприятия такива, че те да реализират
най-голям доход.
Решение

 Решението на играта определя максималните

стратегии 𝒑𝟎 и 𝒒𝟎 , на 𝟏 и 𝟐 играчи, а също и
математическото очакване на печалбата на 𝟏
играч равна на 𝝂. Математическото очакване на
печалбата на 𝟐 играч е равна на – 𝝂 . Тъй като
сумата на продадените стоки е равна на 𝑵 ,
математическото очакване на реализираните
стоки на предприятие 𝑩 е равно на 𝑵 – 𝝂.
 Числовия пример е представен с 𝑵 = 𝟏𝟎𝟎𝟎, 𝒎 = 𝟓,
𝑪𝟏 = 𝑪𝟐 = 𝑪𝟑 = 𝑪𝟒 = 𝑪𝟓 = 𝟏, а относителните дялове на
продажбите на различните видове стоки на фирма 𝑨
в града са дадени в таблицата:
Фирма 𝑩 (𝟐 играч)
Фирма 𝑨 (𝟏 играч) 𝑩𝟏 𝑩𝟐 𝑩𝟑 𝑩𝟒 𝑩𝟓
𝑨𝟏 0,2 0,1 0,3 0,2 0,4
𝑨𝟐 0,2 0,5 0,3 0,4 0,8
𝑨𝟑 0,3 0,7 0,2 0,4 0,7
𝑨𝟒 0,5 0,4 0,4 0,5 0,6
𝑨𝟓 0,2 0,3 0,1 0,3 0,5

Всеки един от елементите 𝒑𝒊𝒋 на тази таблица

показва относителния дял на продажбите на стока
от вида на 𝑨𝒊 предлагана от фирма 𝑨, ако на пазара в
града се предлага още само стоката 𝑩𝒋 от фирма 𝑩.
 Платежната матрица на 𝟏 играч (фирма 𝑨) е (в
хил. лева):
𝟐𝟎𝟎 𝟏𝟎𝟎 𝟑𝟎𝟎 𝟐𝟎𝟎 𝟒𝟎𝟎
𝟐𝟎𝟎 𝟓𝟎𝟎 𝟑𝟎𝟎 𝟒𝟎𝟎 𝟖𝟎𝟎
𝑯 = 𝑵. 𝑷𝒊𝒋 = 𝟑𝟎𝟎 𝟕𝟎𝟎 𝟐𝟎𝟎 𝟒𝟎𝟎 𝟕𝟎𝟎
𝟓𝟎𝟎 𝟒𝟎𝟎 𝟒𝟎𝟎 𝟓𝟎𝟎 𝟔𝟎𝟎
𝟐𝟎𝟎 𝟑𝟎𝟎 𝟏𝟎𝟎 𝟑𝟎𝟎 𝟓𝟎𝟎
 И 𝚪 =< 𝑴, 𝑵, 𝑯 > е крайна антагонистична
∗ ∗
(𝒎 × 𝒏) игра, 𝚪′ =< 𝑴, 𝑵/{𝒋 }, 𝑯′ > е подигра на 𝚪, а 𝒋 -
та чиста стратегия на 𝟏 играч в играта 𝚪 ,
∗
доминируема от някоя стратегия 𝒒 , спектърът на
∗
която не съдържа 𝒋 , тогава всяко решение
(𝒑𝟎, 𝒒𝟎, 𝑽) на играта 𝚪′ е решение на играта 𝚪.
 Следователно, играта 𝚪 =< 𝑴, 𝑵, 𝑯 > е
еквивалентна с играта 𝚪 =< 𝑴, 𝑵, 𝑯 > , където
𝑯′ = 𝟏/𝟏𝟎𝟎
 В матрична форма:
𝟐 𝟏 𝟑 𝟐 𝟒
𝟐 𝟓 𝟑 𝟒 𝟖
𝑯′ = 𝟑 𝟕 𝟐 𝟒 𝟕
𝟓 𝟒 𝟒 𝟓 𝟔
𝟐 𝟑 𝟏 𝟑 𝟓
Елементите на втория ред на матрицата 𝑯′ са по-
големи или равни от съответните елементи на първия
ред и втората стратегия на 𝟏 играч доминира първата.
Както и елементите на четвъртия ред са по- големи или
равни от съответните елементи на петия ред и
четвъртата стратегия на първия играч доминира петата.
Елементите на петия стълб са по-големи или равни от
елементите на втория стълб, т.е. петата стратегия на 𝟐
играч доминира втората. Както и елементите на третия и
четвъртия стълб са по-малки или равни от елементите на
първия стълб, или третата и четвъртата стратегия на 𝟐
играч доминират първата.
 𝜞 =< 𝑴, 𝑵, 𝑯 > е крайна антагонистична (𝒎 × 𝒏) игра,
∗ ∗
𝜞′ =< 𝑴, 𝑵/{𝒋 }, 𝑯′ > е подигра на 𝜞, а 𝒋 -та чиста стратегия
на 𝟏 играч в играта 𝜞, доминируема от някоя стратегия
∗ ∗
𝒒 , спектърът на която не съдържа 𝒋 , тогава всяко
решение (𝒑𝟎, 𝒒𝟎, 𝑽) на играта 𝜞′ е решение на играта 𝜞.
От тази теорема следва, че всяко решение на
играта 𝜞𝟐 =< 𝑿/{𝟏, 𝟓}, 𝒀/{𝟑, 𝟒, 𝟓}, 𝑯𝟐 > е решение и на играта
𝜞′ =< 𝑴, 𝑵, 𝑯′ > . В матрична форма играта 𝜞𝟐 се задава с
матрицата:
𝟐 𝟓
𝑯𝟐 = 𝟑 𝟕
𝟓 𝟒
 Втората стратегия на 𝟏 играч доминира
съответно първата стратегия. Съгласно теоремата,
където 𝜞 стратегията 𝒑𝟎 (𝒒𝟎 ) е оптимална, то 𝒑𝟎(𝒒𝟎 ) е
строго доминируема. Решението на играта 𝜞𝟑 = <
𝑿/{𝟏, 𝟐, 𝟓}, 𝒀/{𝟑, 𝟒, 𝟓}, 𝑯𝟑 >, се явява решение на играта 𝚪𝟐, а
следователно и на игрите 𝚪′ и 𝚪.
 𝟒 𝟕
Играта 𝚪𝟑 се задава с матрицата: 𝑯𝟑 =
𝟓 𝟑
Матрицата 𝑯𝟑 няма седлова точка, тъй като 𝑽 = 𝟒 <
𝟓 = 𝑽 , т.е. оптималните стратегии са смесени. Тези
стратегии и цената на играта 𝚪𝟑 намираме по формулите:
𝒑𝟎𝟑 𝟎𝟑
𝟏𝟏 − 𝒑𝟐𝟐 𝟑−𝟒 −𝟏 𝟏
𝒑𝟎𝟑
𝟏 = = = =
𝒑𝟎𝟑
𝟏𝟏 − 𝒑 𝟎𝟑
𝟏𝟐 − 𝒑 𝟎𝟑
𝟐𝟏 + 𝒑 𝟎𝟑
𝟐𝟐 𝟑 − 𝟕 − 𝟓 + 𝟒 −𝟓 𝟓
𝟏 𝟒 𝟏 𝟒
𝒑𝟎𝟑
𝟐 =𝟏− 𝒑𝟎𝟑
𝟏 =𝟏− = ⇒ 𝑷 𝟎𝟑 ;
𝟓 𝟓 𝟓 𝟓
𝒒𝟎𝟑
𝟐𝟐 − 𝒒 𝟎𝟑
𝟏𝟐 𝟒−𝟕 −𝟑 𝟑
𝒒𝟎𝟑
𝟏 = = = =
𝒒𝟎𝟑
𝟏𝟏 − 𝒒 𝟎𝟑
𝟏𝟐 − 𝒒 𝟎𝟑
𝟐𝟏 + 𝒒 𝟎𝟑
𝟐𝟐 𝟑 − 𝟕 − 𝟓 + 𝟒 −𝟓 𝟓
𝟑 𝟐 𝟑 𝟐
𝒒𝟎𝟑
𝟐 =𝟏− 𝒒𝟎𝟑
𝟏 =𝟏− = ⇒ 𝑸 𝟎𝟑 ;
𝟓 𝟓 𝟓 𝟓
𝒑𝟎𝟑 .
𝟐𝟐 𝟏𝟏𝒑 𝟎𝟑
− 𝒑 𝟎𝟑 𝟎𝟑
𝟏𝟐 . 𝒑𝟐𝟏 𝟒. 𝟑 − 𝟕. 𝟓 𝟏𝟐 − 𝟑𝟓 −𝟐𝟑 𝟐𝟑
𝑽𝟎𝟑 = = = = =
𝒑𝟎𝟑 𝟎𝟑 𝟎𝟑 𝟎𝟑
𝟏𝟏 − 𝒑𝟏𝟐 − 𝒑𝟐𝟏 + 𝒑𝟐𝟐 𝟑−𝟕−𝟓+𝟒 −𝟓 −𝟓 𝟓
Оптималните стратегии на цената на играта 𝚪 са:
𝟎𝟑
𝟏 𝟒 𝟎𝟑
𝟑 𝟐 𝟎𝟑
𝟐𝟑
𝑷 ; ;𝑸 ; ;𝑽 =
𝟓 𝟓 𝟓 𝟓 𝟓
𝟎𝟑
𝟐𝟑
𝑽𝑨 = 𝑽 . 𝟏𝟎𝟎 = . 𝟏𝟎𝟎 = 𝟒𝟔𝟎
𝟓
𝑽𝑩 = 𝑵 − 𝑽𝑨 = 𝟏𝟎𝟎𝟎 − 𝟒𝟔𝟎 = 𝟓𝟒𝟎
𝟎
𝟏 𝟓
𝑷 = 𝟎; 𝟎; ; ; 𝟎
𝟓 𝟒
𝟎
𝟑 𝟐
𝑸 = ; ; 𝟎; 𝟎; 𝟎
𝟓 𝟓
 На практика означава, че търговската фирма 𝑨
трябва да избира продажби на стока от видове 𝑨𝟑 и 𝑨𝟒 с
𝟏 𝟒
вероятности и , а фирма 𝑩 да избира стока от
𝟓 𝟓
𝟑 𝟐
видовете 𝑩𝟏 и 𝑩𝟐 с вероятности и съответно.
𝟓 𝟓
 Тогава търговската фирма 𝑨 ще реализира доход
𝟒𝟔𝟎 лева, а втората 𝑵 − 𝑽А = 𝟓𝟒𝟎 лева.
 Доходите на двете фирми са гарантирани, ако 𝟏
и 𝟐 играч се придържат към оптималните си
стратегии. Ако единият от тях избере друга
стратегия, то той ще получи по-малко.
 При отклонение на няколко играчи те могат да
получат по–големи печалби, отколкото при
равновестната ситуация. При възможна
кооперация между играчите, принципът на
равновесието е неоправдан. При възможност за
коопериране възниква противоречие между
устойчивостта на операцията, изразена във вид на
равновестност и стремежът на играчите към по–
голяма печалба.