Д. Котова. Оригинално произведение на Константин Преславски ли е 42 слово на Учителното евангелие?

КНИГА 65–66. СОФИЯ.
2022
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
Издателски център „Боян Пенев“

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
Ана Стойкова (София) – главен редактор

Антоанета Гранберг (Гьотеборг), Анета Димитрова (София),
Иван Добрев (София), Климентина Иванова (София),
Валентина Измирлиева (Ню Йорк), Ирина Кузидова (София),
Хайнц Миклас (Виена), Евелина Минева (Атина),
Мая Петрова (София), Красимир Станчев (Рим),
Ян Страдомски (Краков), Анатолий Турилов (Москва)
Издаването на настоящия брой на поредицата през 2022 г.

е с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“
при Министерството на образованието и науката
Адрес на редакцията: С т а р о б ъ л г а р с к а л и т е р а т у р а
Институт за литература, 1113 София, ул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17
тел. (+359 2) 971 70 56; e-mail: starobulglit@gmail.com
http://www.starobulglit.eu
ISSN 0204-868X
e-ISSN 2535-0919
КНИГА 65–66. СОФИЯ. 2022
СЪДЪРЖАНИЕ
Съкращения .................................................................................................................... 9
СТУДИИ И СТАТИИ
К л и м е н т и н а И в а н о в а (София), Ц в е т о м и р а Д а н о в а (София)
– Синаксарните четива за Велики петък в триод № 138 от сбирката на
А. И. Хлудов в Държавния исторически музей, Москва ............................ 13
И с к р а Х р и с т о в а - Ш о м о в а (София) – Общите служби от св. Климент
Охридски в ръкопис Ундолски 100 ............................................................... 49
Д о б р и е л а К о т о в а (София) – Оригинално произведение на Константин
Преславски ли е 42 слово на Учителното евангелие? . .............................. 99
К и р и л Н е н о в (София) – Името ομο(y)ρταγ в българскитe надписи от
IX век ............................................................................................................... 127
М а р и я Й о в ч е в а (София) – Южнославянските наследници на търновската
версия на Служебния миней от XIII век . ..................................................... 152
Г е о р г и П е т к о в (Пловдив) – Цикъл жития на български и сръбски светци в
Стишния пролог . ............................................................................................ 184
Р а д о с л а в а С т а н к о в а (София) – Службата за св. Петка Търновска
(Параскева Епиватска) с неизвестен канон за четвърти глас в ръкописи
от ХVІ–ХVІІ в. от Народната библиотека във Варшава ............................. 213
О л г а М л а д е н о в а (Калгари) – Още за ранните новобългарски народни четива:
ръкопис № 193 от сбирката на Хилендарския манастир ............................ 244
Е в г е н и З а ш е в (София) – Места на паметта за св. Горазд и св. Ангеларий в
гр. Берат (Албания) ........................................................................................ 282
С л а в и я Б ъ р л и е в а (София) – Покръстването на българите в една барокова
музикална драма от Виена ............................................................................. 317
Старобългарска литература, кн. 65–66, 2021 3

КРИТИКА И РЕЦЕНЗИИ
Л о р а Т а с е в а (София) – Psalterium Demetrii Sinaitici (Monasterii Sanctae

Catharinae Codex Slav. 3/N) Adiectis Foliis Medicinalibus. Wien, Holzhausen,
2012, 301 S.; Psalterium Demetrii Sinaitici et Folia Medicinalia (Monasterii
Sanctae Catharinae Codex Slavicus NF 3). Wien, Holzhausen, 2021, 540
S. (Glagolitica Sinaitica. Editionen und Abhandlungen zur glagolitisch-
altkirchenslavischen Tradition des Sinai, 1–2). ISBN: 978-3-90286-801-5;
978-3-902868-80-0; ISSN: 2304-6724 ............................................................ 346
Т а т я н а С л а в о в а (София) – В. Б. К р ы с ь к о, В. Х о к. Мучение Ирины.
Византийское житие в старославянском переводе. Издание. Исследование.
Указатели. Москва–Санкт-Петербург: Нестор-История, 2021. 344 с., 87
фотокопии. ISBN 978-5-4469-2024-2 ............................................................ 355
Ц в е т а н В а с и л е в (София) – D o r o t e i G e t o v. Capita Ascetica Serdicensia
(an Early Byzantine Anthology of Christian Precepts): a Critical Edition of
the Greek Text with an Introduction and English Translation. Leuven: Peeters,
2021. 212 рр. (Spicilegium Sacrum Lovaniense: Études et documents, fasc.
59). ISBN: 978-90-429-4347-6 ........................................................................ 364
Н е л и Г а н ч е в а (София) – Б о й к а М и р ч е в а. Славянски кирило-
методиевски извори. Интерфейс и графичен дизайн: Alike Studio. София:
Кирило-Методиевски научен център, 2021. https://www.kmnc.bg/издания/е-
книги/; https://cyrmet-sl.kmnc.bg/. ISBN 978-954-9787-51-1 ....................... 369
ЛИЧНОСТИ
Х а й н ц М и к л а с (Виена)– Спомени за Стефан Кожухаров ................................ 375
БИБЛИОГРАФИЯ
А д е л и н а Г е р м а н о в а – Публикации по старобългарска литература и култура,

излезли в България през 2021 г. .................................................................... 379
4
CONTENT
Abbreviations . ................................................................................................................. 9
ARTICLES
K l i m e n t i n a I v a n o v a (Sofia), T s v e t o m i r a D a n o v a (Sofia) – The

Synaxarion Readings for Holy Friday in Triodion No. 138 from the Khludov
Collection in the State Historical Museum, Moscow ....................................... 13
I s k r a H r i s t o v a - S h o m o v a (Sofia) – The Common Offices by St Clement of
Ohrid in Manuscript Undol’skii 100 ................................................................ 49
D o b r i e l a K o t o v a (Sofia) – Sermon 42 of Uchitel’noe Evangelie: Translation and
Originality ........................................................................................................ 99
K i r i l N e n o v (Sofia) – The Name ΟΜΟ(Y)ΡΤΑΓ in Bulgarian Inscriptions of the
Ninth Century ................................................................................................... 127
M a r i a Y o v c h e v a (Sofia) – South Slavic Successors to the Tarnovo Version of the
Office Menaion of the Thirteenth Century ....................................................... 152
G e o r g i P e t k o v (Plovdiv) – Cycle of Lives of Bulgarian and Serbian Saints in the
Verse Synaxarion .............................................................................................. 184
R a d o s l a v a S t a n k o v a (Sofia) – The Office for St Petka of Tarnovo (Paraskeve
of Epibatai) with an Unknown Canon in the Fourth Tone in Manuscripts of
the Sixteenth and Seventeenth Centuries in the National Library in Warsaw .. 213
O l g a M. M l a d e n o v a (Calgary) – A Contribution to the Study of Bulgarian Early
Modern Popular Literature: Manuscript 193 of the Collection of the Athonite
Hilandar Monastery .......................................................................................... 244
E v g e n i Z a s h e v (Sofia) – Lieux de mémoire of St Gorazd and St Angelarius in the
City of Berat (Albania) ..................................................................................... 282
S l a v i a B a r l i e v a (Sofia) – The Baptism of the Bulgarians in a Baroque Musical
Drama from Vienna .......................................................................................... 317

CRITICAL REVIEWS
L o r a T a s e v a (Sofia) – Psalterium Demetrii Sinaitici (Monasterii Sanctae Catharinae

Codex Slav. 3/N) Adiectis Foliis Medicinalibus. Wien, Holzhausen, 2012, 301
S.; Psalterium Demetrii Sinaitici et Folia Medicinalia (Monasterii Sanctae
Catharinae Codex Slavicus NF 3). Wien, Holzhausen, 2021, 540 S. (Glagolitica
Sinaitica. Editionen und Abhandlungen zur glagolitisch-altkirchenslavischen
Tradition des Sinai, 1–2). ISBN: 978-3-90286-801-5; 978-3-902868-80-0;
ISSN: 2304-6724 .............................................................................................. 346
T a t i a n a S l a v o v a (Sofia) – V. B. K r y sʹ k o, V. H o k. Mučenie Iriny. Vizantijskoe
žitie v staroslavjanskom perevode. Izdanie. Issledovanie. Ukazateli. Moskva–
Sankt-Peterburg: Nestor-Istorija, 2021. 344 s., 87 fotokopii. ISBN 978-5-4469-
2024-2 . ............................................................................................................. 355
T s v e t a n V a s i l e v (Sofia) – D o r o t e i G e t o v. Capita Ascetica Serdicensia (an
Early Byzantine Anthology of Christian Precepts): a Critical Edition of the
Greek Text with an Introduction and English Translation. Leuven: Peeters,
59). ISBN: 978-90-429-4347-6 ........................................................................ 364
N e l i G a n c h e v a (Sofia) – Boyka Mircheva. Slavjanski kirilo-metodievski izvori.
Interfejs i grafičen dizajn: Alike Studio. Sofija: Kirilo-Metodievski naučen
centǎr, 2021.https://www.kmnc.bg/издания/е-книги/; https://cyrmet-sl.kmnc.
bg/. ISBN 978-954-9787-51-1 ......................................................................... 369
PERSONALIA
H e i n z M i k l a s (Vienna) – Memories of Stefan Kozhuharov ................................. 375
BIBLIOGRAPHY
A d e l i n а G e r m a n o v а (Sofia) – Publications on Old Bulgarian Literature and

Culture Published in Bulgaria 2021 ................................................................. 379
6
СОДЕРЖАНИЕ
Сокращения .................................................................................................................... 9
СТУДИИ И СТАТИИ
К л и м е н т и н а И в а н о в а (София), Ц в е т о м и р а Д а н о в а (София) –
Синаксарные чтения на Великую пятницу в триоди № 138 из Собрания
А. И. Хлудова в Государственном историческом музее в Москве . ........... 13
И с к р а Х р и с т о в а - Ш о м о в а (София) – Общие службы св. Климента
Охридского в рукописи Ундольского 100 . ................................................... 49
Д о б р и е л а К о т о в а (София) – Оригинальным ли произведением Константина
Преславского является 42-ое слово Учительного евангелия? .................... 99
К и р и л Н е н о в (София) – Имя ομο(y)ρταγ в болгарских надписях
IX века . ............................................................................................................ 127
М а р и я Й о в ч е в а (София) – Южнославянские наследники тырновской версии
Служебной минеи XIII века . ......................................................................... 152
Г е о р г и П е т к о в (Пловдив) – Цикл житий болгарских и сербских святых в
Стишном прологе ........................................................................................... 184
Р а д о с л а в а С т а н к о в а (София) – Служба святой Петке Тырновской
(Параскеве Эпиватской) с неизвестным каноном четвертого гласа в
рукописях XVI–XVII вв. из Национальной библиотеки в Варшаве . ........ 213
О л г а М л а д е н о в а (Калгари) – Еще раз о низовой литературе на раннем
новоболгарском языке: Рукопись № 193 из собрания Хиландарского
монастыря . ...................................................................................................... 244
Е в г е н и З а ш е в (София) – Места памяти св. Горазда и св. Ангелария в г. Берат
(Албания) . ....................................................................................................... 282
С л а в и я Б ъ р л и е в а (София) – Крещение болгар в барочной музыкальной
драме из Вены ................................................................................................. 317

КРИТИКА И РЕЦЕНЗИИ
Л о р а Т а с е в а (София) – Psalterium Demetrii Sinaitici (Monasterii Sanctae

Catharinae Codex Slav. 3/N) Adiectis Foliis Medicinalibus. Wien, Holzhausen,
2012, 301 S.; Psalterium Demetrii Sinaitici et Folia Medicinalia (Monasterii
Sanctae Catharinae Codex Slavicus NF 3). Wien, Holzhausen, 2021, 540
S. (Glagolitica Sinaitica. Editionen und Abhandlungen zur glagolitisch-
altkirchenslavischen Tradition des Sinai, 1–2). ISBN: 978-3-90286-801-5;
978-3-902868-80-0; ISSN: 2304-6724 ............................................................ 346
Т а т я н а С л а в о в а (София) – В. Б. К р ы с ь к о, В. Х о к. Мучение Ирины.
Византийское житие в старославянском переводе. Издание. Исследование.
Указатели. Москва–Санкт-Петербург: Нестор-История, 2021. 344 с., 87
фотокопии. ISBN 978-5-4469-2024-2 ............................................................ 355
Ц в е т а н В а с и л е в (София) – D o r o t e i G e t o v. Capita Ascetica Serdicensia
(an Early Byzantine Anthology of Christian Precepts): a Critical Edition of
the Greek Text with an Introduction and English Translation. Leuven: Peeters,
59). ISBN: 978-90-429-4347-6 ........................................................................ 364
Н е л и Г а н ч е в а (София) – Б о й к а М и р ч е в а. Славянски кирило-
методиевски извори. Интерфейс и графичен дизайн: Alike Studio. София:
Кирило-Методиевски научен център, 2021. https://www.kmnc.bg/издания/е-
книги/; https://cyrmet-sl.kmnc.bg/. ISBN 978-954-9787-51-1 ....................... 369
ЛИЧНОСТИ
Х а й н ц М и к л а с (Вена) – Воспоминания о Стефане Кожухарове .................... 375
БИБЛИОГРАФИЯ
А д е л и н а Г е р м а н о в а (София) – Публикации по древнеболгарской

литературе и культуре, вышедшие в Болгарии в 2021 г. ............................. 379
8
СЪКРАТЕНИ НАЗВАНИЯ
НА ИНСТИТУЦИИ, БИБЛИОТЕКИ И АРХИВИ
БПЦ Българска православна църква

БРА Библиотека на Румънска академия, Букурещ
БРАН Библиотека на Руската академия на науките, Санкт Пе-
тербург
ГИМ Държавен исторически музей, Москва
МСПЦ Музей на Сръбската православна църква, Белград
НА–БАН Научен архив на Българската академия на науките
НБКМ Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София
НБС Народна библиотека на Сърбия, Белград
НМРМ Национален музей „Рилски манастир“
ОГНБ Одеска държавна научна библиотека „Максим Горки“
ПБС Библиотека на Сръбската патриаршия, Белград
ПНБ Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив
РГАДА Руски държавен архив на древните актове, Москва
РГБ Руска държавна библиотека, Москва
РНБ Руска национална библиотека, Санкт Петербург
САНУ Сръбска академия на науките и изкуствата, Белград
ЦДА Централен държавен архив, София
ЦИАИ Църковно-исторически и архивен институт, София
ЦИАМ Църковен историко-археологически музей при Св. Синод,
София
ЦСВП Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуй-
чев“, София
УБ Университетска библиотека
HAZU Хърватска академия на науките и изкуствата, Загреб

СЪКРАЩЕНИЯ НА ПОРЕДИЦИ
И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ
ВМЧ Великие Минеи Четии, собранные всероссийским мит-

рополитом Макарием. Санкт-Петербург, 1868–1916.
ИзвОРЯС Известия Отделения русского языка и словесности Имп.
Академии наук. Санкт-Петербург / Петроград / Ленинград.
1896–1927.
СбОРЯС Сборник Отделения русского языка и словесности Имп.
Академии наук. Санкт-Петербург / Петроград / Ленинград.
1872–1928.
ТОДРЛ Труды Отдела древнерусской литературы. Ленинград /
Санкт-Петербург. 1934–
ЧОИДР Чтения в Имп. Обществе истории и древностей российских
при Московском университете. Москва. 1845/1846–1916.
AASS Acta Sanctorum. 1–68. Antwerp–Brussels, 1643–1940)
AHG Analecta hymnica graeca e codicibus eruta Italiae inferioris.
I. Schiro consilio et ductu edita. 1–12. Roma, 1966–1983.
BHG Bibliotheca Hagiographica Graeca. 3 ed. 1–3. Ed. F. H a l k i n.
Bruxelles, 1957 (Subsidia Hagiographica, 8a) (reprinted
1986).
BHG Auct Bibliotheca hagiographica graeca. Auctarium. Ed. F. H a l k i n.
Brussels, 1969 (Subsidia Hagiographica, 47).
BHG NovAuct Bibliotheca hagiographica graeca. Novum Auctarium. Ed. F.
H a l k i n. Bruxelles, 1984 (Subsidia Hagiographica, 65).
BHBS И в а н о в а, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica.
София, 2008.
BHL Bibliotheca hagiographica latina antiquae et mediae aetatis.
Ed. Société des Bollandistes. 1. A–I. Bruxelles, 1898; 2.
K–Z. Bruxelles, 1901 (Société des Bollandistes, Subsidia
Hagiographica, 6).
BHL Suppl Bibliotheca hagiographica latina antiquae et mediae aetatis.
Supplementi editio altera auctior. Ed. Société des Bollandistes.
Bruxelles, 1911 (Subsidia Hagiographica, 12).
BHL NovSuppl Bibliotheca hagiographica latina antiquae et mediae aetatis.
Novum Supplementum. Ed. H. Fros. Bruxelles, 1986 (Subsidia
Hagiographica, 70).
BHO Bibliotheca hagiographica orientalis. Ed. P. Peeters. Bruxelles,
1910 (Subsidia Hagiographica, 10) (reprinted 1954, 1970).
10
CPG 1–6 G e e r a r d, M. Clavis patrum graecorum: qua optimae
quaeque scriptorum patrum graecorum recensiones a
primaevis saeculis usque ad octavum commode recluduntur.
Turnhout, 1974–2003:
1. Patres antenicaeni, schedulis usi quibus rem paravit.
F. Winkelmann. 1983 (No 1000-1925). 2. Ab Athanasio
ad Chrysostomum, 1974 (No 2000-5197). 3. A Cyrillo
Alexandrino ad Iohannem Damascenum, 1979 (No 5200-
8240). 3 A. A Cyrillo Alexandrino ad Iohannem Damascenum:
addenda volumini 3. A Jacques Noret Parata. 2003. 4. Concilia:
catenae. 1980. 5. Indices, initia, concordantiae. Cura et studio
M. Geerard et F. Glorie. 1987. 6. Supplementum. Cura et
studio M. Geerard et J. Noret. 1998.
PG J. P. M i g n e. Patrologiae cursus completus. Series graeca.
Paris.
PL J. P. M i g n e. Patrologiae cursus completus. Series latina.
Paris.
СЪКРАЩЕНИЯ НА РЕЧНИЦИ
БЕР Български етимологичен речник. Т. 1–. София, 1971–.

СДРЯ Словарь древнерусского языка (XI–XIV вв.). Т. 1–. Москва,
1988–.
Срезневский 1–3 Материалы для словаря древнерусского языка. Труд И. И.
С р е з н е в с к о г о. Т. 1–3. Санкт-Петербург, 1893–1912
(2 изд. 1958; онлайн: http://etymolog.ruslang.ru/index.
php?act=sreznevskij).
СРЯ Словарь русского языка XI–XVII вв. 1–. Москва, 1975–.
СС Старославянский словарь (по рукописям X–XI веков).
Под редакцией Р. М. Цейтлин, Р. Вечерки и Э. Благовой.
Москва, 1994.
СтбР 1–2 Ст аробългарски речник. Т. 1–2. София, 1999–
2009.
Lampe Lampe, G.W.H. A Patristic Greek Lexicon. Oxford, 1961.
LSJ L i d d e l l, H. G., R. S c o t t, H. S. J o n e s. A Greek-English
Lexicon. With a Revised Supplement. Oxford. Clarendon
Press, 1996 (online: http://www.perseus.tufts.edu/hopper/
search).
11
Miklosich M i k l o s i c h, F. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum.
Vindobonae, 1862–1865.
SJS 1–4 Slovník jazyka staroslověnského – Lexicon linguae
palaeoslovenicae. Hl. red. J. Kurz, Z. Hauptova. 1–4. Praha,
1958–1997 (online: http://gorazd.org/gulliver/).
12
ОРИГИНАЛНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ
НА КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ ЛИ Е 42 СЛОВО
НА УЧИТЕЛНОТО ЕВАНГЕЛИЕ?*
ДОБРИЕЛА КОТОВА
Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, София
dobriela.kotova@balkanstudies.bg
SERMON 42 OF UCHITEL’NOE EVANGELIE:

TRANSLATION AND ORIGINALITY
Dobriela Kotova (Institute of Balkan Studies and Center of Thracology

at the Bulgarian Academy of Sciences, Sofia)
Abstract: This article tackles the question of whether the commentary part of Sermon
42 of Constantine of Preslav’s Uchitel’noe evangelie (Didactic Gospel) is original or
translated. It is peculiar for its brevity and lack of real clarification. The whole sermon has
hitherto been considered to have been authored by Constantine, as no correspondences
have been found in a Greek source.
Its comparison, however, with different types of catenae commenting on Lk
17:12–19 shows that the middle part of this sermon is translated. This translation was
made mainly from a manuscript which contained a Type A catena to the Gospel of
Luke (CPG C 130, sixth century). Some differences with it, however, point to other types
of catenae. The brevity and peculiarity of the sermon also stem from the Greek source.
The deviations from the main Greek source text have parallels in the commentary
of Type B catenae (CPG C 131, seventh century) to the same passage from the Gospel
of Luke, but Dobriela Kotova argues that they are rather related to certain fragments
*
Статията е разработена в рамките на проект „Словното богатство на Учи-
телното евангелие на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-
старобългарски речници индекси“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“
(договор КП-06-Н50/2 от 30.11.2020).

preserved in the eleventh-century catena of Nicetas of Heraclea (CPG C 135). It might
be assumed that the additions and changes made in the middle part of Sermon 42, as
compared to the main source, resulted from the influence of a larger catena or another
source which somehow became common to both the Slavonic translator and Nicetas of
Heraclea.
Keywords: Uchitel’noe evangelie (Didactic Gospel), Sermon 42; Constantine of
Preslav; Greek New Testament catenae; Greek-Slavonic translation
… трѫба бо смь аꙁъ• аще не вельгласьна• нъ нѣмь двжема•

(Константин Преславски. Учително евангелие, слово 38)
1. Уводни думи
В края на IX в. Константин, епископ на Преслав, създава своето Учител-

но евангелие (УЕ). Този първи проповеднически сборник в старобългарската
литература обхваща 51 беседи с тълкувания и поучения към евангелските
четива за всички неделни служби според подвижния църковен календар.
УЕ достига до нас в четири пълни преписа: Синодален (ГИМ, Син. 262,
втората половина на XII в.1), Гилфердингов (РНБ Гилф. 32, 1286 г., нататък
G), Виенски (ÖNB, Cod. Slav. 12, XIV в., нататък W) и Хилендарски (Хил.
385, 1344 г., нататък H). През втората половина на XIX в. са издадени как-
то отделни части, така и пълните текстове на малко повече от половината
слова по различни преписи, а през XX в. e публикувана едва една беседа2.
Пълното издание на УЕ, направено по Синодалния препис и допълнено с
разночетенията от останалите три преписа, става факт през 2012 г. и е дело
на Мария Тихова3.
Словата се състоят от увод, тълкувателна част и заключение. Комен-
тарните части Константин заема от византийски евангелски катени, докато
според досегашните мнения на изследователите уводните и заключителните
думи са негови собствени. Гръцките оригинали се търсят предимно в изда-
дените от Джон Крамер в средата на XIX в. Catenae integrae in Matthaeum
und Johannem и Catena B in Lucam4 – компилации от коментари, ексцерпи-
Срв. Г р а ш е в а 1995: 435. За датирането на най-стария препис на УЕ във

1
втората половина на XII в. вж. последно у К р ы с ь к о, М о л ь к о в 2017: 333–361

(особено с. 354, 361), които отхвърлят предложената от Ух а н о в а 2012: LXIX по-
ранна датировка в края на XI – началото на XII в.
2
V a i l l a n t 1967. За историята на откриването и публикуването на отделните
преписи и палеографското им описание срв. Т и х о в а 2012: XIII–XIV, XVI–XXIX
и LVI–LXXVII с приложено описание на Е. Уханова на Син. 262.
3
Т и х о в а 2012.
4
C r a m e r 1840, 1841.
100
рани основно от хомилиите на Йоан Златоуст, Кирил Александрийски и Тит
Востронски, допълнени с пространни фрагменти от съчинения на повече
от двадесет други автори5.
Сравнението обаче на текста на УЕ с множество ръкописи, съдър-
жащи новозаветни катени към евангелията от Матей и Йоан, позволи да
бъде направено заключението, че главен извор на Константин Преславски
при съставянето на словата към неделните четива от тези евангелия е бил
препис на основните катени от тип А (catenaе primaе) или на разширените
им форми (catenae primae auctae), а не издадените от Крамер6. Също така
в няколко беседи (засега в 16, 19, 20, 21, 22) се установиха собствени ком-
пилации на самия Константин, на места – включително и в заключенията,
в тъканта на изчистения от риторика и съкратен катенен коментар с много
добър литературен и преводачески усет са вградени пасажи, изрази, отделни
думи и идеи от оригиналните хомилии на Йоан Златоуст. Нерядко в тази
тъкан са вплетени и негови собствени мисли и думи7. Наблюденията върху
тези отделни случаи, както и върху структурата и художествените похвати
в беседите на УЕ като цяло, разкриха съзнателно търсене на по-голяма ри-
торичност, художественост, на пряк контакт с публиката, чиято мотивация
е била стремежът от сухия и лаконичен катенен текст да се „възстанови“
въздействащата литературна форма на хомилията8.
42 беседа от УЕ е сравнително кратка – тълкувателната ѝ част обхваща
едва 57 реда. Словото коментира евангелския текст, четен по време на литур-
гията в 12 Неделя след Въздвижение – притчата за десетте прокажени според
Евангелието на Лука (Лк 17: 12–19). Приема се за оригинална Константинова
творба, тъй като, от една страна, в самите преписи тя е надписана с името на
Константин – КОНⷭ҇•{кⷪ҇нстантна W костантна GH} ПРОⷥ҇•{преꙁвтера WGH}
5
Още Горски и Невоструев допускат възможността като източник за превода в
Учителното евангелие да са използвани катенни коментари към отделните Еванге-
лия, въпреки че са по-склонни да виждат в лицето на Константин Преславски умел
компилатор и преводач, работил директно с беседите на Йоан Златоуст към Матей
и Йоан (Г о р с к и й, Н е в о с т р у е в 1859: 423, 428). Архимандрит Антоний
убедително доказва, че компилацията на разясненията към литургийните текстове
в УЕ не е дело на Константин, а вече е извършена от автора/авторите на катените,
залегнали в основата на старобългарския превод (А н т о н и й 1885: 40). В своето
издание на УЕ М. Тихова (Т и х о в а 2012) прилага непосредствено под основния
славянски паралелен гръцки текст – части от катената, издадена от Крамер.
6
К о т о в а 2022; P e t r o v 2022. Приемането на издадените от Крамер катени
за източник на старобългарския превод в УЕ понякога подвежда изследователите
и води например до изводи „за проведено редактиране на текста (на УЕ, бел. моя)
по друг гръцки образец (С п а с о в а 2015: 272).
7
К о т о в а 2022; P e t r o v 2022.
8
По темата подробно у М и т о в 2022.
101
СЪкаꙁан•вї•ванглу• ѿ лоукꙑ•, а от друга, досега гръцки първоизточник
не е бил посочван.
Именно това ще се опита да направи настоящата статия. Задачата е да се
покаже, че 42 слово не се различава от останалите беседи в УЕ, а разполага
с въведение, средна преводна част и заключение. Ще бъде отговорено и на
въпроса защо разяснителната част на словото е толкова кратка, а същинският
коментар в нея – много малко.
2. Типове новозаветни катени

Преди да пристъпя към същинското изложение, е необходимо да направя
кратко отклонение, в което да бъдат споменати различните типове гръцки
новозаветни катени.
Според общоприетата класификация на Ройс9 се различават пет типа
катени към Евангелиeто от Матей: A, B, C, D и E, и седем – към Евангелието
от Йоан: A, B, C, D, E, F и G. Ръкописите засвидетелстват четири форми на
катените от Тип А към двете Евангелия:
• основни форми (Grundformen, catenae primae в CPG: CPG C 110.1
/ Матей и CPG C 140.1 / Йоан), съставени от един и същ автор през VI в.
въз основа на хомилиите на Йоан Златоуст към Евангелията от Матей и
Йоан; свързан коментар към евангелските текстове, компилиран от извадки
от беседите на светия отец, допълнен при CPG C 110.1 с четири откъса от
Изидор Пелусиот, Кирил Александрийски и монаха Теодор10, а при CPG C
140.1 – с два текста на Исихий Йерусалимски11.
• основни разширени форми (erweiterte Grundformen, catenae
primae auctae – CPG C 110.2 и CPG C 140.2) – развитие на основната катена,
в чийто текст при CPG C 110.2 са интегрирани значителни фрагменти или от
схолиите на патриарх Фотий, или от така наречения Коментар към Матей
на Петър Лаодикийски, или от писмата на Изидор Пелусиот12, а при CPG C
140.2 – множество текстове на различни автори, най-значителната част от
които съставляват коментарите на патриарх Фотий; текстът на основната
катена остава непроменен13.
• основни съкратени форми (verkürtzte Grundformen, catenae
primae abbreviatae – CPG C 110.3 и CPG C 140.3) – състоят се от 540 силно
съкратени схолии14.
9
R e u s s 1941: 8–117, 148–220; 1957: XII–XV; 1966: XI–XV.
10
R e u s s 1941: 20–21.
11
R e u s s 1941: 155.
12
R e u s s 1941: 28–29; 1957: XII.
13
R e u s s 1941: 158–159; 1966: XII.
14
R e u s s 1941: 36–37.
102
• пълни форми (Vollkatenen, catenae integrae – CPG C 110.4 и CPG C
140.4) – отличават се с това, че в текста на основната катена компилаторът
вгражда пространни фрагменти от коментари на повече от 20 други автори;
целта му е да представи максимално изчерпателно съществуващите тълку-
вания към отделните места в Евангелията; на места текстът на основната
катена е претърпял съществени промени.
Първите три разновидности отразяват различните етапи в развитието
на пълната катена към Евангелията от Матей и Йоан. Както бе споменато,
отношение към преводните части на словата в Учителното евангелие, из-
ясняващи неделните четива от тези Евангелия, имат текстовете на основ-
ните катени (catenae primae), които в почти непроменен вид присъстват и в
основните разширени катени (catenaе primaе auctaе).
В Clavis patrum graecorum са различени десет катени към Евангелието
от Лука (Typus A–F: CPG C 130–135, CPG C 136, и 3 катени, представени с
по един кодекс – 137.1, 137.2, 137.3)15. По-късно в своето издание на катен-
ните коментари към Лука Ройс разграничава шест типа – A, B, C, D, E и F,
като при типове А (коментари на Псевдо-Тит Востронски) и B (коментари,
приписвани на Петър Лаодикийски) той отново отделя основна форма,
развила се в разширена и пълна катена16. Тъй като обаче класификацията на
Ройс е публикувана по-късно от т. 4 на CPG, тя не е възприета като начин
за цитиране на катените към Лука. Ето защо и тук те ще бъдат цитирани
според класификацията в CPG. Средните части на словата в Учителното
евангелие, в които се тълкуват пасажи от Евангелието от Лука, са преведени
от ръкопис, съдържал катена тип А, чийто автор е идентичен с автора на
основните катени към Матей и Йоан.
Евангелските катени не съдържат коментарни текстове към Евангелието
от Марк.
3. 42 слово и неговите източници
Още Горски и Невоструев в тяхната публикация с подробно археограф-

ско и филологическо описание на текста на УЕ (по Синодалния препис)
прецизно отбелязват некоректността в заглавията на някои беседи към
Евангелието от Лука и погрешното им отнасяне към Изидор Пелусиот,
вместо към Кирил Александрийски17. Те отдават грешката на вероятно
объркване в самата катена, т.е. в гръцкия оригинал, и може би затова не се
усъмняват в заявеното в началото на 42 беседа авторство и я определят като
единственото слово, „което напълно принадлежи на съставителя на беседите
15
CPG 4: 237–242.
16
R e u s s 1984: X–XVII.
17
Г о р с к и й, Н е в о с т р у е в 1859: 424.
103
Константин“18. Въпреки че на много други места двамата автори забелязват
близостта на Константиновия превод с Бодлеанския ръкопис (Auct. T.1.4),
„отличаващ се с неговите допълнения“19, възпроизведени от Крамер в су-
племента към изданието му20, те странно пропускат наличното там пълно
съответствие на почти цялата, макар и много кратка, тълкувателна част на
слово 42. Впрочем те смятат, че в словото въобще няма тълкувание, а просто
се преразказва притчата за десетте прокажени21. Вадим Б. Криско, който в
рецензията си за публикацията на М. Тихова добавя редица неотразени от
нея гръцки паралели, налични в критическите апарати към изданията на
Крамер, цитира това тяхно мнение и явно не го оспорва22.
Първият издател на по-значителни части от УЕ, архимандрит Анто-
ний, изрично отбелязва, че Константин е превеждал по ръкопис, различен
от публикувания от Крамер23, и на няколко места срещу славянския текст
дори привежда по-точните гръцки паралели, достъпни в критичния апарат
на Крамер. Въпреки това, той също не търси гръцки източник за текста на
42 слово, а доверявайки се на атрибуцията в заглавието, заключава: „Даже
една цяла беседа (42) също така му принадлежи и в ръкописите направо се
надписва с името на презвитер Константин.“24
„Всички въведения и послесловия, а също така и 42 беседа изцяло,
представляват самостоятелен труд на автора“, потвърждава и А. Михайлов,
който при успоредяването на публикуваните от него слова на УЕ с гръцкия
катенен текст също дава по-добрите на места съответствия от Бодлеанския
ръкопис, достъпни в суплемента на Крамер25.
През XX и XXI в. становището не се променя. Изследователите продъл-
жават да сочат Константин като автор на цялото 42 слово26, но целенасочени
усилия в търсене на гръцкия първоизточник така и не са правени.
Сравнението на текста на 42 слово с катенни коментари от различни
типове към Лк 17: 12–19, проследени както по изданието на Крамер, така и
по ръкописи, ясно показва, че средната част на беседата (195c15–196b8) е
преводна. Преводът е направен основно по ръкопис, който е съдържал текст
от катена към Лука тип А (CPG C 130, автор Псевдо-Тит Востронски, VI в.).
В тълкувателната част на 42 слово обаче се четат както изречения, така и
Пак там.
18
19
20
C r a m e r 1840: 427.
21
22
К р ы с ь к о 2017: 52, n. 2.
23
А н т о н и й 1895: 179, бел. 1, 198, бел. 6.
24
А н т о н и й 1895: 169.
25
М и х а й л о в 1894: 2, 32.
26
Срв. Г р а ш е в а 1995: 435 с подробна библиография на изследванията
върху УЕ; Г а л л у ч ч и 2001: 3; H a n n i c k 2006: 165; С л а в о в а 2013: 104;
К р ы с ь к о, М о л ь к о в 2017: 1.
104
отделни думи, които нямат съответствия в основния извор (катена А). Може
би са били добавени от самия Константин, но също така не е изключено и
да са резултат от по-късна намеса в текста. Тези добавки не са оригинални
мисли на Константин Преславски (или на неизвестен книжовник от по-късно
време), а възникват под влияние на друг източник, различен от катена А:
те имат близки и по-далечни паралели в текста на катената към Лука тип
B (CPG C 131) от VII в., както и с фрагменти, запазени в създадената през
XI в. катена на Никита Ираклийски (CPG C 135). В останалите слова на
Учителното евангелие към Лука засега не съм открила подобна комбинация
на извори: при тях единствен извор е катената от тип А.
3.1. Катени към Евангелието от Лука, имащи отношение

към 42 слово на УЕ
Катената от тип А (CPG C 130, Reuss Typus A: Grundform, erweiterte

Grundform), така нареченият Коментар на Псевдо-Тит Востронски, въз-
никва през VI в. Тя представлява свързан коментар към третото Евангелие,
компилация от текстове, ексцерпирани основно от хомилиите на Кирил
Александрийски към Лука, в по-малка степен – от беседите на Тит Вострон-
ски и Ориген, и в най-ограничен обхват – от хомилиите на Йоан Златоуст
към Матей. Използвани са също така фрагменти от съчинения на по-стари
автори, които не се занимават специално с тълкуванието на Евангелието
от Лука – Атанасий, Василий, Григорий Назиански, Григорий Нисийски и
Изидор Пелусиот27. Катената достига до нас в множество ръкописи и явно
се е радвала на широка популярност. Бодлеанският ръкопис Auct. T.1.4, от
който Крамер взима алтернативните текстове, цитирани в суплемента към из-
данието му, засвидетелства именно тази катена в нейната разширена форма.
Авторът ѝ е анонимен, въпреки че преписите често носят заглавие, в което
текстът се приписва на Тит Востронски. Това обаче е същият компилатор,
съставил основните катени от тип А към Матей и Йоан28. Подходът му при
създаването на катената към Лука се отличава с една любопитна особеност:
множество пасажи от евангелския текст катенистът съзнателно оставя без
собствен коментар, като отпраща към представените вече от него в катената
към Матей тълкувания на паралелните места от Матеевото Евангелие.
Местата на тези препратки ясно личат в УЕ. Именно липсата в катена А
на собствен коментар към перикопите от Евангелието от Лука, тълкувани в
слова 29, 31–35, е и причината, поради която в тези слова Константин Пре-
славски е превел текстове от основната катена към Матей. Така в слово 33
дори се стига до почти пълна идентичност на средната му част, която трябва
да коментира притчата за Гадаринския бесноват според Евангелието на Лука
27
R e u s s 1984: XI.
28
R e u s s 1984: XI; 1941: 155.
105
(Лк 8: 26–39), с тълкувателната част на слово 13 и началото на тълкуванието
в слово 14, където се разяснява същата притча според Евангелието на Матей
(Мт 8: 28 – 9: 1). В първата половина на тълкуванието в 35 слово Константин
също следва препратката в катената към Лука: καὶ περὶ τοῦ ἐπερωτήσαντος
νομικοῦ, ἕως “καὶ τὸν πλησίον σου ὡς ἑαυτόν·” προεγράφη εἰς τὸ κατὰ Ματθαῖον,
и като разяснение към Лк 10: 25–29 превежда коментара от катената към
Матей към аналогичната евангелска перикопа. Ето защо преписвачите на
WGH съвсем коректно атрибуират словото към двама автори: Йоан Златоуст
и Изидор Пелусиот. Писмо на Изидор е посочено от катениста като извор
на приведения от него коментар върху следващия пасаж в Евангелието на
Лука (Лк 10: 30–37) – Притчата за милостивия самарянин, а чрез 35 сло-
во неговият текст достига и до новопокръстените славяни. Единственият
случай, в който Константин Преславски, като следва гръцкия си оригинал,
оставя конкретното място от Евангелието на Лука без разяснения и препра-
ща към вече направен коментар на паралелната перикопа от Евангелието
на Матей, е 13-то евангелско четиво от Лука (Лк 18: 18–27) в 29-та седмица
след Петдесетница – Притчата за богатия юноша, разпитващ Христос как
да има вечен живот. Препратката към разясненията на 12-то Евангелие от
Матей (Мт 19: 16–26, слово 20) четем именно в края на 42 слово, разясня-
ващо 12-то евангелско четиво от Лука в 28-та седмица след Петдесетница.
Обширният катенен коментар от тип B, както е означен в CPG (C
131), отговаря на пълната катена (Vollkatene) от тип А по класификацията
на Ройс. Датира се около 700 г. Нейният текст е издаден от Крамер. Според
Ройс авторът ѝ вероятно е същият, който е съставил и пълните катени от тип
А към Матей и Йоан. Също както при тях, компилаторът вмъква в текста на
основната катена множество допълнителни схолии. В случая допълненията
са от беседите към Лука на Кирил Александрийски, Тит Востронски, Ориген,
от хомилиите към Матей на Йоан Златоуст, както и от коментари към Матей
на по-стари автори. Тези схолии принадлежат на същите автори, използвани
и в основната катена, но предлагат нови и различни техни обяснения29. Така
в пълната катена се попълват местата, където авторът на основната катена
си спестява коментара. Благодарение на пълната катена до нас достигат
множество фрагменти от загубени ранни екзегетични произведения към
Евангелието от Лука.
Най-пространната катена не само към Евангелието от Лука, но и от всич-
ки новозаветни катени, катената на Никита от Хераклея (Typus F, CPG C
135, Reuss Typus C), е съставена в последната трета на XI в., в годините преди
1080 г.30, и представлява сбор от 3300 фрагмента, не само екзегетични, от
произведения на почти 70 автори, механично наредени един след друг към
29
R e u s s 1984: 12.
30
S i c k e n b e r g e r 1902: 7; R e u s s 1984: XIV.
106
съответните места от Евангелието. Основната част представляват извадките
от хомилиите на Кирил Александрийски към Евангелието от Лука, след които
идват фрагментите от хомилиите на Йоан Златоуст към Евангелието от Ма-
тей. По мнението на Ройс, Никита е използвал и части от пълните катени на
Псевдо-Тит Востронски и на Петър Лаодикийски, както и различни florilegia,
широко разпространени по това време, и многобройна паралелна литерату-
ра31. От особено значение е запазването на многото „надеждно предадени“
кратки и дълги фрагменти от загубените тълкувателни творби на по-стари
автори като Кирил Александрийски и Тит Востронски32. В изследванията
си върху хомилиите към Лука на Тит Востронски Зикенбергер отбелязва,
че „катената на Никита стои най-близо до оригинала [на Тит, бел. моя]“33.
Всеки фрагмент в катената на Никита е обозначен с името на автора,
написано в полето. Цитирането на източниците е коректно, макар и да се
срещат грешки34. Това позволява, както ще се види в таблица 2 по-долу, да
идентифицираме фрагменти (или части от тях) както на Кирил Алексан-
дрийски, така и на Тит Востронски, достигнали през един или два гръцки
източника до слово 42 на УЕ. Фрагменти от коментарите на двамата автори
към Притчата за десетте прокажени са били компилирани в текста още на
основния гръцки извор – катена А. Допълнителните елементи в тълкува-
нието на 42 слово, които не възхождат към катена А, също се съотнасят –
едни с фрагменти на Кирил, други – с фрагменти на Тит. Това според мене
изключва употребата поотделно на оригиналните им произведения (или
на отделни сбирки с техни схолии), от които Константин Преславски би
могъл да извлече думи и изрази и да ги комбинира с катенния текст, както
прави в някои от словата към Евангелието от Матей35. По-скоро би могло да
се предполага, че Константин или някой книжовник след него е допълнил
текста на катена А въз основа на източник, в който схолиите на Кирил и Тит
вече са били комбинирани.
Хомилиите на тези двама автори към Евангелието от Лука са загубени.
Ройс застъпва мнението, че 156-те беседи на Кирил Александрийски, които
„са били от изключително голямо значение за екзегезата на това Евангелие
в гръцката църква и особено за катените“36, също както и беседите на Тит
Востронски, по времето на съставянето на всички типове катени по всяка
вероятност вече не са били налични в оригинал. Катенистите изглежда
са черпили своя материал от вторични извори – сбирки със схолии, които
са циркулирали и постепенно са изместили употребата на оригиналните
31
R e u s s 1984: XIV.
32
33
S i c k e n b e r g e r 1901: 140.
34
35
К о т о в а 2022; P e t r o v 2022.
36
R e u s s 1984: XXIX.
107
произведения и са премахнали необходимостта те да бъдат преписвани37.
Голяма част от хомилиите на Кирил Александрийски към Лука достигат до
нас чрез сирийския им превод38, датиран от изследователите в VI / VII в.39
За съжаление, от хомилия 116, в която се коментира Притчата за десетте
прокажени, в сирийски превод са запазени само фрагменти от нейния край40.
Текстът на коментара към Лк 17: 12–19 е възстановен от кардинал Анджело
Маи (изданието му е препечатано в PG 72: 837–840, CPG 5207.3) в първата
му част по фрагментите, съхранени в катената на Никита, налична в ръко-
писа от Ватиканската библиотека Vat. gr. 1611, f. 232–232v, и във втората
му част – по фрагментите, запазени в катена тип В (издадената от Крамер),
засвидетелствана от ръкопис Vat. gr. 1423, f. 143v–144. Въз основа на съвпа-
денията със сирийския превод Ройс прецизира общо три фрагмента, които
със сигурност могат да бъдат отнесени към хомилиите на Кирил41. Фраг-
ментите от коментарите на Тит Востронски към Лука, запазени в катените,
са издадени от Зикенбергер42.
3.2. Съпоставителни таблици
Съпоставката на текста на 42 слово с откритите гръцки източници е пред-

ставена под формата на сравнителни таблици, в които са възприети следните
означения: син цвят на шрифта за библейски цитат (въходѧщю моу въ тероу
вьсь / „Καὶ εἰσερχομένου αὐτοῦ εἴς τινα κώμην“); шрифт на сив фон в старобъл-
гарския текст за вероятни собствени думи на Константин или (негови добавки)
(  да не ꙗвть сѧ протвьнъ ꙁаконоу мосеовꙋ ); шрифт на по-светъл сив
фон в гръцкия текст за фрагменти, които, потвърдени от сирийския пре-
вод, със сигурност възхождат към хомилиите на Кирил Александрийски
( οἱ μὲν ἐννέα [ἅτε Ἰουδαῖοι ὄντες,] εἰς… ); подчертаване с една линия за пълно
съответствие (ѿпоуст / ἀπήλλαξεν); курсив за допълнително сравняване на
отделни думи / словосъчетания в един и същ откъс (моу славоу ꙗко боу /
δόξαν αὐτῷ ὡς Θεῷ / δόξαν τῷ Θεῷ / δόξαν ὡς θεῷ); вълнообразна линия за
небуквално съответствие (млоствъ / φιλάνθρωπος); по-дребен и по-светъл
шрифт в средни скоби за непреведен или нерелевантен гръцки текст [∆ιά τοι
τοῦτο]. Съответстващите си пасажи са обозначени с едни и същи цифри или
цифри с букви ((2) молѧще ѿ лютааго недоуга їстрѣбт сѧ• / (2) παρεκάλουν
ἀπαλλάττεσθαι τοῦ κακοῦ·; (3б) ѿпоуст ꙗ рекъ• покажте себе реѡмъ• / (3б)
αὐτοὺς ταύτης ἀπήλλαξεν / (3б) ἔφη, [“ὑπάγετε,] δείξατε ἑαυτοὺς τοῖς ἱερεῦσι”).
R e u s s 1984: XXVII, XIV.
37
C h a b o t 1912.
38
39
Ka u f h o l d 2019: 235.
40
W r i g h t 1874; R ü c k e r 1911: 6, 8, 50; C h a b o t 1912: 2–3; R e u s s 1984:
XXVI; K a u f h o l d 2019: 250.
41
R e u s s 1984: 177–178, F 248–250.
42
S i c k e n b e r g e r 1901.
108
Текстът на Учителното евангелие се цитира по изданието на М. Тихо-
ва43. Текстът на катена тип А е предаден след сравнение на редица ръкописи
(M, P701, ASP, B и др.)44, което установи идентичност на текста във всички
преписи. Сравнението показа две неточности, допуснати от Крамер в супле-
мента към изданието му45, в който той представя разночетения и допълнения
от споменатия вече ръкопис от Бодлеанската библиотека Auct. T.1.4 (тук B).
Текстът на катена тип B в таблицата е представен по изданието на Крамер
от 1841 г., а на катената на Никита е проследен по ръкописа от Ватиканската
библиотека Vat. gr. 1611 (Vt) и по ръкописа от Френската национална библи-
отека Paris Coisl. 201 (PC) и е сравнен с издадените от Ройс и Зикенбергер
фрагменти на Кирил Александрийски и Тит Востронски46. Гръцките евангел-
ски текстове са цитирани по NA28, а когато се дава и български превод, той
е по изданието на Библията на Св. Синод на Българската църква от 1992 г.
Таблица 1
УЕ 195a13–195c20 Catenae NA28, Lc 17: 12

КОНⷭ҇• ПРОⷥ҇• СЪ-
каꙁан• вї• ванглу• ѿ лоукꙑ• [конⷭ҇ in marg.]
Брат•  оці  сꙑнове• послоушате ꙋмьно• не въ
простоу бо хощеть мноу-//т•  дьньшьнї
праꙁдьнкъ•нъ теро гощен доуховьно хощеть
намъ подат• не тѣло наптѣѭще• нъ доушю
веселѧще• послоушамъ  двїмъ сѧ• млост 
ловѣколюбѭ бжѭ• како ѡбьходть
троудꙑ прмлѧ• желаѩ съпасенїꙗ нашего• насъ бо
рад прѣклон небеса  сънде  въꙁа-//лкалъ• 
въжⷣа҇ далъ• да прѡбрѧщеть родъ еловѣьскꙑ• тъ
не тъѭ• доуша наша ѡтъ грѣхъ стть• нъ  „Καὶ εἰσερχομένου
телеса наша отъ недоугъ трѣбть• ѩкоже нꙑнѣ αὐτοῦ εἴς τινα κώμην
оуслꙑшасте• лоукоу же вангелста глаголюща• ἀπήντησαν αὐτῷ
въходѧщю моу въ тероу вьсь• сърѣтоша го• δέκα λεπροὶ ἄνδρες,
десѧть моужь прокаженъ• [οἳ ἔστησαν πόρρωθεν]“
43
Т и х о в а 2012. Старобългарският текст е представен с корекциите, на-
правени от Криско в неговата рецензия към изданието на М. Тихова (К р ы с ь к о
2017) и от екипа на споменатия в началото проект.
44
За улеснение в текста използвам сигли за обозначаване на ръкописите. Биб-
лиографските данни за тях са дадени на края на статията. Освен предоставените в
интернет дигитални копия на ръкописи от фондовете на различни библиотеки, съм
използвала и сбирката на Института за новозаветни текстови проучвания в Мюн-
стер, за достъпа до която благодаря на неговия директор проф. Холгер Щрутволф.
45
C r a m e r 1841: 427.
46
R e u s s 1984; S i c k e n b e r g e r 1901.
109
Въведението към 42 слово е авторски текст на Константин. Както в по-
голямата част от словата, и то завършва с цитат от Евангелието, задаващ
темата, която ще се осветлява. В това отношение Константин следва модела
на Йоан Златоуст в беседите му към Матей и Йоан. Цитатът не присъства
в нито една от катените.
Таблица 2
УЕ Catena Typus A, Catena Typus B, Catena Typus F
195c20–d14 CPG C 130 CPG C 131 Nicetae catena
M ASP B (Cramer II, CPG C 135
(= Supplement 128.32–129.18) Vt PC
Cramer) VII в. XI в.
VI в.
(1, срв. 3) (1, срв. 3) (1, срв. 3) [οὗτοι (1, срв. 3) Vt f. 232 PC f.
въходѧщю моу [οὗτοι γὰρ πόλεων 452
въ тероу вьсь• γὰρ πόλεων καὶ τε καὶ κωμῶν [ΚΥΡΙΛΛΟΥ:… οὗτοι
сърѣтоша го• κωμῶν ἀπελαυ- ἀπελαυνόμενοι γὰρ πόλεων τε καὶ κωμῶν
десѧть моужь νόμενοι ὡς ἀκά- ὡς ἀκάθαρτοι ἀπελαυνόμενοι ὡς ἀκάθαρτοι
прокаженъ• θαρτοι κατὰ τὸν κατὰ τὸν κατὰ τὸν Μωϋσέως νόμον.]
(1а) млостївъ Μωϋσέως νόμον, Μωϋσέως νόμον, Vt f. 232v PC f. 452v
бо  еловѣ// ὑπαντήσαντες τῷ ὑπαντήσαντες τῷ […ΚΥΡΙΛΛΟΥ: οἵ γε μὴν
колюбьць сꙑ гь Σωτῆρι,] Σωτῆρι,] λεπροὶ ὑπαντήσαντες τῷ
нашь су хъ• н Σωτῆρι,]
града н вьс
ѡставлѧеть•
(2) молѧще ѿ (2) παρεκάλουν (2) ἐλιπάρουν (2) ἐλιπάρουν
лютааго недоуга ἀπαλλάττεσθαι ἀπαλλάττεσθαι ἀπαλλάττεσθαι τοῦ κακοῦ,
їстрѣбт сѧ• τοῦ κακοῦ· τοῦ κακοῦ, [ἐπιστάτην ὠνόμαζον,
[καὶ ἐπιστάτην τουτέστι διδάσκαλον.
ὠνόμαζον, τουτ- ΤΙΤΟΥ:…
έστι διδάσκαλον.]
(3) ѡнъ же (3) ὁ δὲ (3) ὁ δὲ (3) ΚΥΡΙΛΛΟΥ: Οὐκ ἠλέει

млоствъ сꙑ• φιλάνθρωπος φιλάνθρωπος τις αὐτοὺς παθόντας τὴν
(3а)  да не ὢν ἐλεήσας (3б) ὢν, (3б) ἔφη, νόσον· ὁ δὲ ταύτης ἕνεκα
ꙗвть сѧ прот- αὐτοὺς [ταύτης] [“ὑπάγετε,] τῆς αἰτίας ὀφθεὶς ἐπὶ γῆς,
вьнъ ꙁаконоу ἀπήλλαξεν. δείξατε ἑαυτοὺς καὶ γενόμενος ἄνθρωπος
мосеовꙋ• (3б) [ὧν] οἱ μὲν τοῖς ἱερεῦσι” ἵνα πάντας ἐλεήσῃ, αὐτὸς
ѿпоуст ꙗ рекъ• ἐννέα ὑπῆρχον (Lc 17: 14) ἐσπλαγχνίσθη καὶ ᾤκτειρεν.]
покажте себе Ἰουδαῖοι… [Διὰ τί μὴ μᾶλλον (3б) [„καὶ ἰδὼν] εἶπεν
реѡмъ• ἔφη, θέλω, [αὐτοῖς· Πορευθέντες]
бѣша же девѧть καθαρίσθητι, καθὰ ἐπιδείξατε ἑαυτοὺς τοῖς
ждове•… καὶ ἐφ’ ἑτέρου ἱερεῦσι“. (Lc 17: 14) [Καὶ
διὰ τί μὴ μᾶλλον ἔφη·
110
λεπροῦ, Θέλω, καθαρίσθητε, καθὰ
προστέταχε δὲ καὶ ἐφ’ ἑτέρου λεπροῦ,
μᾶλλον, ἑαυτοὺς προστέταχε δὲ μᾶλλον
ἐπιδείξατε τοῖς ἑαυτοὺς ἐπιδεῖξαι τοῖς
ἱερεῦσι; (3а) νόμος ἱερεῦσι; (3а) Νόμος ἐκάλει
ἐκάλει πρὸς τοῦτο πρὸς τοῦτο πάλιν τοὺς τῆς
πάλιν τοὺς τῆς λέπρας ἀπηλλαγμένους·
λέπρας ἀπηλλαγμέ- ἐκέλευε γὰρ ἑαυτοὺς
νους. Ἐκέλευε ἐπιδεικνύειν τοῖς ἱερεῦσιν,
γὰρ ὡς ἤδη καὶ θυσίαν προσάγειν
τεθεραπευμένους ὑπὲρ τοῦ καθαρισμοῦ. Ὡς
βαδίζειν, καὶ τοὺς οὖν ἤδη τεθεραπευμένους
τῶν Ἰουδαίων βαδίζειν ἐκέλευσε, καὶ
καθηγητὰς, τρόπον τινὰ διαμαρτύρασθαι
δηλονότι τοὺς τοὺς ἱερέας, ἤτοι τοὺς
ἱερεῖς, δια- Ἰουδαίων καθηγητὰς, τοὺς
μαρτύρασθαι, ἀεὶ βασκαίνοντας αὐτοῦ τῇ
ὅτι παρ’ ἐλπίδα δόξῃ, ὅτι παρ’ ἐλπίδα καὶ
καὶ παραδόξως παραδόξως ἀπηλλάγησαν τοῦ
ἀπηλλάγησαν κακοῦ, κατανεύσαντος αὐτοῖς
τοῦ κακοῦ, τοῦ τὴν ἴασιν τοῦ Χριστοῦ.
Χριστοῦ τοῦτο Οὐκ ἐθεράπευσε πρῶτον,
κατανεύσαντος. ἀλλ’ ἔπεμψε πρὸς τοὺς ἱερέας,
καὶ δὴ] ἐπειδὴ οἱ ἱερεῖς τὰ τεκμήρια
ᾔδεισαν τῆς λέπρας, καὶ τοῦ
πότε θεραπεύεται· ἔπεμψε
πρὸς τοὺς ἱερέας, συνέπεμψε
αὐτοῖς καὶ τὴν θεραπείαν…]
От таблицата се вижда, че преводът следва като основен източник катена

А, която е и византийският извор на всички слова към Лука, без местата,
където поради липсата на коментар в тази катена се прибягва до Сatena
prima in Matthaeum. Изреченията (2)–(3) + (3б до цитата) предават текста
на гръцкия оригинал, въпреки минималните преобразувания, дословно и
симетрично. В тази структура са поместени допълнително (3а) и евангел-
ският цитат от (3б).
Пасаж (1) няма пряко гръцко съответствие. Цитатът на Лк 17: 12 липсва
в катените, където евангелският текст е преразказан и обяснен. Следващите
две изречения (1а) са вмъкнати между края на евангелския цитат и причас-
тието молѧще (2), употребено предикативно и свързано с десѧть моужь про-
каженъ. Възможно е това вметнато уточнение да принадлежи на самия Кон-
стантин, но почти дословното повторение на млостївъ бо  еловѣколюбьць
111
сꙑ няколко реда по-долу в ѡнъ же млоствъ сꙑ, където всъщност започва
същинският превод, може би говори за по-късна чужда намеса. В известен
смисъл изречението може да се смята за авторски текст, доколкото пред-
ставлява собствено (на славянския преводач) обобщение на идеи, които
виждаме изразени в катенните коментари. То създава впечатление сякаш
Константин (или по-късен книжовник) се е стремил да компилира в него
колкото може повече материал, от една страна, останал непреведен (обясне-
нието в катените за прокажените, които като нечисти трябвало да обикалят
градове и села), а от друга – липсващ в основния източник, но наличен в
друг по-подробен извор, който е бил под ръка. Видимо е желанието да се
споменат селата и градовете (πόλεων καὶ κωμῶν), а с еловѣколюбьць сякаш
се наваксва непревеждането на φιλάνθρωπος в пасаж (3). Идеята, че Господ
наш Исус Христос е милостив и човеколюбив към всички хора от всеки град
и всяко село (1), сякаш има връзка с фрагмента на Кирил Александрийски
(срв. (3) в катената на Никита), потвърден и в сирийския превод47: „Никой
не милееше (ἠλέει) за тях, че са болни и страдат. Но той, защото поради
тази причина се появи на тази земя и стана човек, за да се смили над всички
(ἵνα πάντας ἐλεήσῃ), сам ги съжали и се изпълни със състрадание.“ В катени
А и В това изречение на Кирил е резюмирано като ὁ δὲ φιλάνθρωπος ὢν
(ἐλεήσας) (3) и засега е трудно да се обясни как то, запазено в цялостен вид
само в късната катена от тип F (XI в.), е достигнало до старобългарския
превод млостївъ… ѡставлѧеть (1).
Възможно е, разбира се, зад това вметнато изречение да се предположи
и алюзия с историята за излекуването на прокажения, след което към Исус
се стичат тълпи от страдащи, разказана у Лука, Матей и Марк48, както и
с обхождането на селата и градовете от Исус, за да проповядва и лекува:
47
R e u s s 1984: 178.
48
Lk 5: 12–15: Καὶ ἐγένετο ἐν τῷ εἶναι αὐτὸν ἐν μιᾷ τῶν πόλεων καὶ ἰδοὺ ἀνὴρ
πλήρης λέπρας· ἰδὼν δὲ τὸν Ἰησοῦν, πεσὼν ἐπὶ πρόσωπον ἐδεήθη αὐτοῦ λέγων· κύριε,
ἐὰν θέλῃς δύνασαί με καθαρίσαι. καὶ ἐκτείνας τὴν χεῖρα ἥψατο αὐτοῦ λέγων· θέλω,
καθαρίσθητι· καὶ εὐθέως ἡ λέπρα ἀπῆλθεν ἀπ’ αὐτοῦ. καὶ αὐτὸς παρήγγειλεν αὐτῷ μηδενὶ
εἰπεῖν, ἀλλ’ ἀπελθὼν δεῖξον σεαυτὸν τῷ ἱερεῖ καὶ προσένεγκε περὶ τοῦ καθαρισμοῦ σου
καθὼς προσέταξεν Μωϋσῆς, εἰς μαρτύριον αὐτοῖς. διήρχετο δὲ μᾶλλον ὁ λόγος περὶ
αὐτοῦ, καὶ συνήρχοντο ὄχλοι πολλοὶ ἀκούειν καὶ θεραπεύεσθαι ἀπὸ τῶν ἀσθενειῶν
αὐτῶν· Mt 8: 2–4: καὶ ἰδοὺ λεπρὸς προσελθὼν προσεκύνει αὐτῷ λέγων· κύριε, ἐὰν θέλῃς
δύνασαί με καθαρίσαι. καὶ ἐκτείνας τὴν χεῖρα ἥψατο αὐτοῦ λέγων· θέλω, καθαρίσθητι·
καὶ εὐθέως ἐκαθαρίσθη αὐτοῦ ἡ λέπρα. καὶ λέγει αὐτῷ ὁ Ἰησοῦς· ὅρα μηδενὶ εἴπῃς,
ἀλλ’ ὕπαγε σεαυτὸν δεῖξον τῷ ἱερεῖ καὶ προσένεγκον τὸ δῶρον ὃ προσέταξεν Μωϋσῆς,
εἰς μαρτύριον αὐτοῖς. Mk 1: 38–45: καὶ λέγει αὐτοῖς· ἄγωμεν ἀλλαχοῦ εἰς τὰς ἐχομένας
κωμοπόλεις, ἵνα καὶ ἐκεῖ κηρύξω· εἰς τοῦτο γὰρ ἐξῆλθον. Καὶ ἦλθεν κηρύσσων εἰς τὰς
συναγωγὰς αὐτῶν εἰς ὅλην τὴν Γαλιλαίαν καὶ τὰ δαιμόνια.
112
Мт 9: 35: И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в
синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше
всяка болест и всяка немощ у народа; Срв. също и Лк 8: 1–2: След това Той
обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството
Божие и с Него бяха дванайсетте и някои жени, които Той бе излекувал от
зли духове и болести; Лк 12: 22: И минаваше през градове и села, като
поучаваше и отиваше към Иерусалим49.
Пасаж (3) ѡнъ же млоствъ сꙑ не е абсолютно точен, а синтезиран
превод на ὁ δὲ φιλάνθρωπος ὢν ἐλεήσας. В катена тип А липсва съответствие
на вметнатото подчинено изречение (3а). То е добавено, за да се допълни
вкратце обяснението защо Христос заповядва на прокажените да се пока-
жат на свещениците, налично в текстовете на катените B и F. (3б) ѿпоуст
ꙗ отговаря на αὐτοὺς [ταύτης] ἀπήλλαξεν в катена А, а рекъ• покажте себе
реѡмъ• е или добавка на самия Константин, или по-късно допълнение,
цитиращо евангелския текст (Лк 17: 14) или директно, или през друг катенен
текст / друг източник.
Таблица 3
УЕ Catena Typus A Catena Typus B, Catena Typus F
195d14–196b8 CPG C 130 M CPG C 131 Nicetae catena
ASP B (Cramer II, CPG C 135
(= Supplement 128.32–129.18) Vt PC
Cramer), VI в. VII в. XI в.
(4) бѣша же (4) [ὧν] οἱ μὲν [(4) ἐν τῷ αὐτοὺς Vt f.232v PC f.453
девѧть ждове• ἐννέα ὑπῆρχον ὑπάγειν καθαροὶ [(4) ΚΥΡΙΛΛΟΥ:
а днъ Ἰουδαῖοι, ὁ δὲ γίνονται, καὶ] Πεπράχασι μὲν τὸ
самарѧннъ• εἷς Σαμαρείτης· κεκελεσμένον οἱ
сцѣлѣвъше же• τυχόντες τοίνυν δέκα· καὶ ἀπελθόντες,
доуще ꙗкоже τῆς ἰάσεως ἐν ἐθεραπεύθησαν·
повелѣ мъ τῷ ὑπάγειν (6) εἷς δὲ μόνος
покаꙁатї // сѧ αὐτοὺς, καθὼς ὑποστρέψας ἀνατίθει
рѣомъ• ἐκελεύσθησαν εἰς τὰ χαριστήρια·
τὸ δεῖξαι ἑαυτοὺς
τοῖς ἱερεῦσι·
49
Mt 9: 35: Καὶ περιῆγεν ὁ Ἰησοῦς τὰς πόλεις πάσας καὶ τὰς κώμας διδάσκων
ἐν ταῖς συναγωγαῖς αὐτῶν καὶ κηρύσσων τὸ εὐαγγέλιον τῆς βασιλείας καὶ θεραπεύων
πᾶσαν νόσον καὶ πᾶσαν μαλακίαν. Lk 8:1–2: Καὶ ἐγένετο ἐν τῷ καθεξῆς καὶ αὐτὸς
διώδευεν κατὰ πόλιν καὶ κώμην κηρύσσων καὶ εὐαγγελιζόμενος τὴν βασιλείαν τοῦ θεοῦ
καὶ οἱ δώδεκα σὺν αὐτῷ, καὶ γυναῖκές τινες αἳ ἦσαν τεθεραπευμέναι ἀπὸ πνευμάτων
πονηρῶν καὶ ἀσθενειῶν. Lk 13:22: Καὶ διεπορεύετο κατὰ πόλεις καὶ κώμας διδάσκων
καὶ πορείαν ποιούμενος εἰς Ἱεροσόλυμα.
113
(5) девѧть оубо (5) οἱ μὲν ἐννέα εἰς (5) οἱ μὲν ἐννέα [ἅτε (5) τῶν ἐννέα [τάχα
непохвальноу ἀχάριστον λήθην Ἰουδαῖοι ὄντες], εἰς που καὶ] εἰς ἀχάριστον
волю ἐμπεσόντες, οὐχ ἀχάριστον λήθην λήθην ἐμπεσόντων.
въспрмъше• не ὑπέστρεψαν δοῦναι ἐμπεσόντες, οὐχ ...[ΤΙΤΟΥ: (8)
въꙁвратша сѧ δόξαν αὐτῷ ὡς ὑπέστρεψαν δοῦναι ἐπισεμαίνεται τοῦτο
въꙁдат моу Θεῷ· (6) ὁ εἷς δὲ δόξαν τῷ Θεῷ, Χριστός, ὅτι δέκα
славоу ꙗко боу• μόνος ὁ ἀλλογενὴς [ὅθεν (7а) ἦσαν, ἵνα τοὺς
(6) днъ τὴν εὐχαριστίαν σκληροκάρδιον καὶ παρόντας ἀναμνήσῃ
же тъьѭ προσέφερεν· ἀμνήμονα παντελῶς τοῦ πρὸ μικροῦ
ноплѣменьнꙑ• (7) ἑτοιμότεροι δεικνύει τὸν Ἰσραὴλ, γενομένου θαύματος,
въꙁврат сѧ γὰρ εἰς πίστιν ὁ δὲ ἀλλογενὴς, καὶ ὅτι] Ἑβραῖοι οὐχ
хвалоу моу οὗτοι παρὰ (7а) τουτέστιν ὁ ὑπέστρεψαν δοῦναι
прносѧ• τοὺς ἀχαρίστους Σαμαρείτης, διὰ τὸ ἐξ δόξαν ὡς θεῷ,
(7) оуньше бо Ἰουδαίους· (8) Ἀσσυρίων κατάγειν (7а) σκληροκάρδιον
соуть ὅθεν ὁ δεσπότης τὸ γένος ἀλλογενής· καὶ (9б) ἀχάριστον
ѩꙁꙑьнц на Χριστός φησιν, οὐ γὰρ μάτην λέγει, ἐν καὶ ἀμνήμονα
вѣроу• пае “οὐχ οἱ δέκα μέσῳ τῆς Σαμαρείας παντελῶς,
(7а) ἐκαθαρίσθησαν,” καὶ Γαλιλαίας καὶ (9а) ὧν ἂν εὐπαθοῖ,
жестосрьдꙑхъ (Lc 17: 17) [καὶ τὰ Ἰουδαίας, “ὑπέστρεψε (9) δεικνύων τὸν
ждовъ• (8) ἑξῆς.] μετὰ φωνῆς μεγάλης Ἰσραήλ. [ἐπαινεῖ δὲ
тѣмьже  влдка δοξάζων τὸν Θεόν.” τὸν Σαμαρείτην, ὅτι
рее• не Δεικνύει οὖν ὅτι καίτοι ἀλλογενὴς ὢν
десѧть л сѧ οἱ Σαμαρεῖται διὰ τὸ ἐξ Ἀσσυρίων
оїстша• εὐγνώμονες,] κατάγειν τὸ γένος ἔδωκε
(9) срамлѧ//ꙗ (9) Ἰουδαῖοι δὲ δόξαν αὐτῷ, τουτέστιν
бестоудьна лїца (9а) εὐεργετούμενοι ἐπίστευσεν εἰς αὐτόν.]
ждовьска• (9б) ἀχαριστοῦσιν. (7) ἑτοιμότεροι
(9а) γὰρ εἰς πίστιν οἱ
прмъшхъ ἀλλογενεῖς, [βραδὺς
многъ блгодѣт δὲ εἰς εὐπείθειαν δι’
ѿ ба ї оца• αὐτῶν πεφῶραται
 (9б) на τῶν πραγμάτων ὁ
непохвален Ἰσραήλ, ὥσπερ οὖν
оувратѧщїхъ κἀνταῦθα φανερὰ
сѧ⁘ γέγονεν ἡ διαφορᾶ τῶν
προαιρέσεων.]
В пасажи (4)–(8) се наблюдава, с малки изключения, пълно съответ-

ствие с катена тип А и значителни разлики с текстовете на другите две
катени. С изречение (8) авторът на катена А слага точка на коментара към
114
Притчата за десетте прокажени. В другите катени това заключително
обобщение естествено липсва, защото техните схолии са много по-прос-
транни. Старобългарският превод е буквален, единствено думите καὶ τὰ
ἐξῆς са пропуснати. По всичко изглежда, че Константин (или по-късен
книжовник) не е бил доволен от съкращаването на екзегезата в катена А
точно на това място. Разполагайки с по-пълен източник, е преценил, че
тълкуванието на словото трябва да завърши с укорите спрямо евреите (думи
на Тит Востронски, срв. катена F), които сам той ексцерпира и компилира
в заключителното изречение (9)–(9б).
(6) Преводът напълно отговаря на катена А, но в катенния текст, срав-
нен в множество ръкописи, липсва съответствие на въꙁврат сѧ. В катена В
пасажът изцяло отсъства. Съответствието на въꙁврат сѧ обаче присъства
в късната катена на Никита.
(7)–(7а) Без съмнение изречението е превод от катена тип А и ако
вярваме на Никита, оригиналният текст принадлежи на Тит Востронски.
Авторът на катена А е използвал изречението ἑτοιμότεροι… οἱ ἀλλογενεῖς,
докато катенистът, съставил катена В, се отказва от него. С израза παρὰ
τοὺς ἀχαρίστους Ἰουδαίους (7а) в катена А синтезирано се предава смисъ-
лът на текста, който у Никита е атрибуиран на Тит – σκληροκάρδιον καὶ
ἀχάριστον καὶ ἀμνήμονα παντελῶς, ὧν ἂν εὐπαθοῖ, δεικνύων τὸν Ἰσραήλ (срв.
катена F). Появата на това място в славянския текст на ѩꙁꙑьнц (7) и
жестосрьдꙑхъ (7а) вместо точните съответствия на οὗτοι и ἀχάριστοι от
първичния гръцки извор – катена А, е много интересна и важна за анализа.
Докато за жестосрьдꙑхъ може да се открие съответствие (σκληροκάρδιον)
както в катена F, така и в катена В, то ѩꙁꙑьнц има паралел единствено
в катена F (οἱ ἀλλογενεῖς). Това означава, че текстът, под чието влияние ѩꙁ
ꙑьнц и жестосрьдꙑхъ заменят точните съответствия на οὗτοι и ἀχάριστοι
не може да е катена В. „Корекцията“ трябва да се дължи:
• или на друг източник, общ за УЕ и катената на Никита,
• или на неизвестна досега катена към Лука, чийто автор е ексцерпирал
текстове от същия извор като Никита,
• или на самата катена F, което поради късната дата на възникването
ѝ (последната трета на XI в.) е най-малко вероятно.
Следващите редове (9)–(9б) отново изглеждат по-близки до коментара
в катената на Никита (фрагмент на Тит), макар че има паралели и с текста
в катена В. Изречението в УЕ „посрамвайки (срамлѧꙗ) безсрамните еврей-
ски лица, получили много благодеяния (прмъшхъ многъ блгодѣт) от
Бога и Отца, а отвърнали се към неблагодарност“ съответства по смисъл на
текста в катена F: „излагайки на показ / изобличавайки (δεικνύων) Израил
като жестокосърдечен, неблагодарен и вечно забравящ, каквито и / колкото
и благодеяния да е получил (ὧν ἂν εὐπαθοῖ).“ Глаголът δείκνυμι в катена В
(фрагмент на Кирил) не носи оттенъка на ‘показвам пред всички, излагам,
изобличавам’, както е употребен в катена F във фрагмента на Тит (послед-
115
ното е видимо и от противопоставянето: δεικνύων τὸν Ἰσραήλ – ἐπαινεῖ δὲ
τὸν Σαμαρείτην) и в какъвто смисъл е преведен на старобългарски с глагола
срамт. Освен смисловата близост на глаголите, в случая трябва да се
посочи и паралелът при употреба на идентични глаголни форми – сегаш-
ните деятелни причастия срамлѧꙗ и δεικνύων (δεικνύει в катена В), както
и по-доброто според мен съотнасяне на прмъшхъ многъ блгодѣт с
израза ὧν ἂν εὐπαθοῖ50, отколкото само с εὐεργετούμενοι в катена В. Също
така се вижда, че с допълването на срамлѧꙗ бестоудьна лїца ждовьска
старобългарският текст следва структурата на мисълта, която четем в
коментара на Тит в катената на Никита: ἐπισεμαίνεται τοῦτο Χριστός, ὅτι
δέκα ἦσαν… σκληροκάρδιον καὶ ἀχάριστον καὶ ἀμνήμονα παντελῶς, ὧν ἂν
εὐπαθοῖ, δεικνύων τὸν Ἰσραήλ / тѣмьже  влдка рее• не десѧть л сѧ оїстша•
срамлѧꙗ бестоудьна лїца ждовьска• прмъшхъ многъ блгодѣт ѿ ба
ї оца• на непохвален оувратѧщїхъ сѧ. Както срамлѧꙗ, така и δεικνύων
съдържат обяснението защо Христос обръща внимание на това колко са
се излекували и колцина от тях са се върнали, за да благодарят.
Текстът καὶ οἱ μὲν ἐννέα... ἀχαριστοῦσιν в катена B е потвърден почти
изцяло като откъс от 116 хомилия към Лука на Кирил Александрийски чрез
достигналите до нас фрагменти на сирийския превод на тази хомилия51.
От друга страна, този пасаж е леко видоизменено и съкратено повторение
на текста, който четем в катена F и чието авторство Никита отнася към
Тит Востронски: ἐπισεμαίνεται τοῦτο Χριστός… προαιρέσεων. Зикенбергер,
убеден в надеждността на цитиранията у Никита, публикува откъса от
катена F като автентичен фрагмент от беседите на Тит към Евангелието
от Лука52. Дали в конкретния случай Александрийският патриарх е заел
текст от беседата на Тит Востронски, или има друго обяснение за различ-
ното атрибуиране, е въпрос, който засега остава отворен и предстои да се
изяснява.
εὐπαθέω – пользоваться благодеяниями ὑπό τινος Plut. (Дворецкий); receive

50
benefits ὑπό τινος (LSJ); receive benefits ὑπό τινος Cyr. Is. 3.4 (Lampe).
51
Срв. R e u s s 1984: 178, F 250.
52
S i c k e n b e r g e r 1901: 226.
116
Таблица 4
УЕ 196b9–197a1–5 Catena Typus A, VI в. NA28,
CPG C 130 Мт 21: 22
M f. 92v ASP f. 328v B f. 346v
Тѣмьже ѡ дроуꙁ подобмъ
сѧ ноплѣменьнікоу семоу• не
тъѭ бо телеса наша трѣбть•
прѣщедрꙑ•  прѣмлоствꙑ
бъ нашь• нъ  дшѧ аще съ
похвалоѭ прстоупмъ къ
немоу• того бо смь сътво//
рен• съꙁьдан на дѣла
добраꙗ• не на лоукавьство•
н на ꙁавсть• нъ на съдѣлане
дѣлъ добръ• къто бо нашь
оумъ ѿвьръꙁлъ•  оуста наша
распространлъ•  ꙗꙁꙑкъ нашь
оуꙗснлъ• селко ꙁглаголат
къ ваше любъв• не даꙗ л
неꙁълобвꙑмъ прѣмоудрость•
отрокоу же юноу ювьство• е
е• // тъ бо рее лко аще
просте вѣроуѭще• прмете•
тѣмьже поспѣшьнц м
боудете• молю сѧ вамъ брат „Καὶ πάντα ὅσα
 оц• молїтвам вашм ꙗже ἂν αἰτήσητε ἐν
къ боу• да достонъ бꙋдоу τῇ προσευχῇ
съконьат обѣщане ваше•  πιστεύοντες
въкоупѣ прославт прѣстоую λήμψεσθε.“
трⷪ҇цю• оца  сна  стго дха•
едного ба прѣмлоствааго•
моуже сла//ва• нынѣ  прїсно 
въ вѣкꙑ вѣкомъ• амнь⁘ [Περὶ τῶν βρεφῶν καὶ περὶ τοῦ
щ ꙁа •гї• еваⷢ҇• εἰπόντος διδασκάλου
•вї҃• еуⷢ҇ла• ѿ маⷴ҇⁘ ἕως “καὶ τῇ τρίτῃ ἡμέρᾳ
ἀναστήσεται” προεγράφη
εἰς τὸ κατὰ Ματθαῖον.]
Заключението на словото е авторски текст на Константин и както при

останалите беседи, съдържа поне един евангелски цитат. Интересна е пре-
пратката в края на словото, според която за разяснения към 13-то неделно
четиво от Лука (Лк 18: 18–27) трябва да се гледат разясненията към чети-
117
вото в 12-та неделя на Матей (Мт 19: 16–26, т. е. слово 20)53. Тя е още едно
категорично доказателство, че катена тип А към Лука е първичният гръцки
извор, използван от Константин Преславски при превода на тълкуванията
в словата му към Евангелието от Лука. Защото препратката не е негово
решение, а произтича от гръцкия оригинал, в който за това място в Еван-
гелието на Лука няма коментар, а катенистът по обичайния за него маниер
препраща към приведените вече от него в катената към Матей разяснения
на паралелната перикопа от Евангелието на Матей. За разлика обаче от 6-то
неделно четиво от Лука (Лк 8: 26–39, изгонването на бесовете, изцеряването
на гадаринския бесноват), на което е посветено отделно слово (беседа 33)
със собствен увод и заключение, въпреки че разяснителната му част е иден-
тична с тълкуванията в 13 и 14 слово на паралелното място у Матей (Мт 8:
28 – 9: 1), 13-то Евангелие от Лука остава без какъвто и да е билo коментар
и на него няма посветено слово. Така в 29-та седмица след Петдесетница,
в неделята след Неделята на прокажените, словото, което е разяснявало
евангелското четиво, е било беседа 20.
Заключителни думи
Съпоставката в таблици 2, 3 и 4 на текста на 42 беседа на УЕ с тексто-

вете на гръцките новозаветни катени, коментиращи Притчата за десетте
прокажени, показва, че старобългарският текст на изяснителната част на
42 беседа е преводен. Текстът, залегнал в основата на превода, е катенният
коментар от тип А към Евангелието от Лука (CPG C 130).
Сравнението дава отговор и на въпроса защо средната част на словото
е толкова кратка. Според Горски и Невоструев в нея дори няма тълкувание,
а обикновен преразказ на евангелския текст. Както става ясно, тази осо-
беност се дължи не на авторско решение на Константин Преславски, а на
характера на гръцкия оригинал, който той превежда. Тълкувателната част
на 42 слово изглежда така, защото нейният гръцки източник е краткият и
много синтезиран коментар, наличен в катена тип А. В него се различават
ексцерпти основно от хомилиите на Кирил Александрийски към Лука и в
по-малка степен от коментарите на Тит Востронски към същото еванге-
лие. В този смисъл е интересно наблюдението на Ройс относно особения
характер на беседите на Кирил Александрийски към Евангелието от Лука:
„Става въпрос за проповеди с практически подкани и поучения в едно силно
неспокойно в догматично отношение време. Хомилиите към Лука са преди
всичко пастирски, практически напътствия, а не коментари към Евангели-
ето в същинския смисъл на думата. Ето защо много от поясненията могат
да бъдат изключени като маловажни в екзегетично отношение… В някои
53
Срв. Г а л л у ч и 2001: 15.
118
тълкувания надделява догматикът над екзегета, изясненията на евангелския
текст отстъпват изцяло на заден план. Често се дава само една перифраза на
текста, а не разяснение.“54 Тази особеност на схолиите на Кирил към Лука
съвсем естествено е запазена и в славянския превод на коментара му към
Притчата за десетте прокажени, достигнал до УЕ през текста на катена тип А.
Отворен остава въпросът кога и защо словото е надписано с името на
Константин. Трудно можем да приемем, че в края на IX в. един книжовник,
благоговеещ пред творенията на великите църковни учители, осъзнаващ
нищожността на своите сили, сам ще постави името си в началото на беседа,
част от която е преводен текст. В края на встъпителните части на словата,
в които разясненията са заети от Йоан Златоуст, Константин специално
обръща внимание, че предстои да бъдат чути именно неговите тълкува-
ния – или посочва името му, или го нарича „този (свят, пресвят, наш и др.)
отец / светител“. Употребата на показателното местоимение отпраща към
заглавието (напр. оана• ꙁлатооустаго• съкаꙁане) и навежда на мисълта, че
вероятно Константин е поставил заглавията на словата. В 13 беседи обаче,
посветени на текстове от Евангелието от Лука, сред които и 42 слово, това
уточнение липсва. Осем от тези слова са надписани погрешно с името на
Изидор Пелусиот, две са атрибуирани на Кирил Александрийски, едно носи
в заглавието си само уточнение за евангелския текст, а 42 беседа, както се
оказва, е приписана също не съвсем коректно изцяло на Константин. Веро-
ятно бихме могли да обясним колебанията в преписите около атрибуирането
на 35 слово и в заглавието на 28 беседа, както и поставянето на името на
Константин в началото на 42 слово, с допускането, че надписването на тези
слова е станало впоследствие. Надявам се в бъдещи проучвания да се изя-
сни причината, поради която в тези беседи Константин не е уточнил името
/ имената на светия отец / светите отци, чийто коментар представя, както и
защо осем от тях са свързани с Изидор Пелусиот.
Авторът на катенния коментар към Лука тип А (CPG C 130) е идентичен
със съставителя на catenae primae (CPG C 110.1, CPG C 140.1) към Матей
и Йоан, а те от своя страна предоставят основния гръцки текст, преведен
в тълкувателните части на беседите от УЕ, разясняващи неделните четива
от първото и второто Евангелие. Напълно логично е да очакваме гръцкият
ръкопис, използван при съставянето на УЕ, да е съдържал катените на един
и същ автор и към трите Евангелия55. Проверката в каталога на новозавет-
54
R e u s s 1984: XXIX.
55
Кратките ми засега наблюдения върху словата от УЕ към Евангелието от
Лука ми позволяват да смятам, че преводът в тях стъпва именно върху катената
към Лука от тип А. Местата в славянския текст, които не намират съответствие в
публикуваната от Крамер катена тип В, намират своите паралели в пасажи от катена
тип А, чийто текст в повечето случаи може да се намери в критическия апарат на
Крамер или се проследява по ръкописи.
119
ните катени на Г. Парпулов показва, че от 10-те ръкописа, засвидетелстващи
основните катени към Матей и Йоан, осем съдържат и третата катена от
същия автор – катената от тип А към Лука (CPG C 130), а в останалите два
коментар към Лука няма.
Към краткия основен оригинал (катена А) в старобългарския текст
са направени допълнения и промени (напр. ѩꙁꙑьнц и жестосрьдꙑхъ),
които като цяло не са авторски текст, а намират съответствия донякъде в
катена В от VII в., но много по-ясно – в катената на Никита от XI в. Дали са
вмъкнати от самия Константин Преславски, или от по-късен книжовник въз
основа на източник, съдържал по-пълен коментар към Притчата за десетте
прокажени, е въпрос, чийто отговор предстои да се търси. Благодарение
на стриктното посочване на източника в катената на Никита виждаме, че
тези добавки и в славянския текст възхождат към оригинални фрагменти
както на Кирил, така и на Тит. Това според мен изключва използването на
оригиналните беседи на Кирил и Тит (или по-скоро на техни съкратени
версии, защото хомилиите вече са били загубени) като два независими един
от друг източника, които Константин може сам да е комбинирал с катенния
текст, както прави в някои от словата към Евангелията от Матей и Йоан.
Освен това, и последователността на разясненията в славянския текст,
съответстваща на последователността в текста на катенните коментари,
по-скоро подсказва, че старобългарският преводач, внесъл допълненията,
явно е разполагал с оригинал, по-пълен от катена А, в който вече са били
ексцерпирани и компилирани схолии и от двамата автори.
Сравнението в следващата таблица между текстовете на трите катени
показва, че в катена А и В фрагменти на Кирил (в курсив) и на Тит (подчер-
тани) са били слети в един свързан коментар в същата последователност,
която наблюдаваме в катената на Никита, където фрагментите са механично
наредени един след друг. Коментарът в катена А е силно съкратен и обоб-
щен, но приликите с късната катена F са очевидни. Катена В е изградена
върху текста на катена А, в който са вмъкнати допълнителни схолии, пред-
ставляващи също съкратен, но в по-малка степен, почти дословен вариант
на фрагментите, налични в катената на Никита.
Cat. Typus A, Catena Typus B, Catena Typus F,

VI в. VII в. XI в.
(1) οἱ μὲν ἐννέα εἰς (1) οἱ μὲν ἐννέα ἅτε ΚΥΡΙΛΛΟΥ: Πεπράχασι μὲν τὸ
ἀχάριστον λήθην Ἰουδαῖοι ὄντες, εἰς κεκελεσμένον οἱ δέκα· καὶ ἀπελθόντες,
ἐμπεσόντες, οὐχ ἀχάριστον λήθην ἐθεραπεύθησαν· (2) εἷς δὲ μόνος
ὑπέστρεψαν δοῦναι ἐμπεσόντες, οὐχ ὑποστρέψας ἀνατίθει τὰ χαριστήρια·
δόξαν αὐτῷ ὡς Θεῷ· ὑπέστρεψαν δοῦναι (1) τῶν ἐννέα τάχα που καὶ εἰς
120
(2) ὁ εἷς δὲ μόνος δόξαν τῷ Θεῷ, ὅθεν ἀχάριστον λήθην ἐμπεσόντων.
ὁ ἀλλογενὴς σκληροκάρδιον ΤΙΤΟΥ: οἱ μὲν ἐννέα, καίτοι
τὴν εὐχαριστίαν καὶ ἀμνήμονα ἐθεραπευθέντες, ἀπῆλθον ἀχάριστοι·
προσέφερεν· παντελῶς δεικνύει (2) εἷς δὲ, ὃς ἦν Σαμαρείτης
(3) ἑτοιμότεροι τὸν Ἰσραὴλ, (2) ὁ δὲ ἐπιστρέφει πρὸς τὸν θεραπεύσαντα
γὰρ εἰς πίστιν ἀλλογενὴς, τουτέστιν ὁμολογῆσαι τὴν χάριν. ...
οὗτοι (3а) παρὰ ὁ Σαμαρείτης, διὰ τὸ ΤΙΤΟΥ: ἐπισεμαίνεται τοῦτο
τοὺς ἀχαρίστους ἐξ Ἀσσυρίων κατάγειν Χριστός, ὅτι δέκα ἦσαν, ἵνα τοὺς
Ἰουδαίους· τὸ γένος ἀλλογενής·… παρόντας ἀναμνήσῃ τοῦ πρὸ μικροῦ
“ὑπέστρεψε μετὰ γενομένου θαύματος, καὶ ὅτι Ἑβραῖοι
φωνῆς μεγάλης οὐχ ὑπέστρεψαν δοῦναι δόξαν ὡς
δοξάζων τὸν Θεόν.” θεῷ, σκληροκάρδιον καὶ ἀχάριστον
καὶ ἀμνήμονα παντελῶς ὧν ἂν
εὐπαθοῖ, δεικνύων τὸν Ἰσραήλ. (2)
ἐπαινεῖ δὲ τὸν Σαμαρείτην, ὅτι καίτοι
ἀλλογενὴς ὢν διὰ τὸ ἐξ Ἀσσυρίων
κατάγειν τὸ γένος ἔδωκε δόξαν
αὐτῷ…]
(3) ἑτοιμότεροι γὰρ εἰς πίστιν οἱ
ἀλλογενεῖς, (3а) βραδὺς δὲ εἰς
εὐπείθειαν… ὁ Ἰσραήλ.]
Всички тези съвпадения по отношение на последователността, съдър-

жанието и начина на ексцерпирането му навеждат на мисълта, че може
би авторите на различните катени наистина са разполагали със сборник
от схолии, който е съдържал ексцерпти от екзегетичните съчинения и на
Кирил Александрийски, и на Тит Востронски56. Съществуването на такъв
сборник би могло да обясни паралелите между допълненията в славянския
превод, различаващи се от основния гръцки оригинал, и късната катена F
от XI в. Той може да е бил под ръка както на старобългарския книжовник,
така и по-късно на Никита.
56
Предстои да се провери възможността сирийският преводач на хомилиите
на Кирил Александрийски от VI/VII в., в чийто превод на 116 беседа се откриват
фрагменти, посочени от Никита като текст на Тит Востронски, в някои случаи също
така да е използвал не оригиналните хомилии, а сборник със схолии, съдържащ
коментари не само на Кирил.
121
Но също така е възможно старобългарският преводач, вмъкнал допъл-
нителните изречения, да е разполагал с неизвестна за нас катена към Еван-
гелието от Лука. Нейният автор и Никита Ираклийски може да са имали общ
извор – подобен сборник със схолии, както и не е изключено самата катена
да е била използвана от Никита. Сред катените към Евангелието от Лука има
три типа, които са засвидетелствани само с по един ръкопис57. Ето защо не
е невъзможно да е имало и други катенни коментари към Лука. Най-старата
катена към това Евангелие, запазена в Codex Zacynthius (London, Cambridge
University Library, MS Add. 10062, VII/VIII в.), съдържа катенен коментар
към Лк 1: 1 – 11: 33, състоящ се от фрагменти от схолии на различни автори,
механично наредени един след друг, също както при Никита. Част от тези
схолии присъстват и в другите типове катени58. Ако катената е съдържала
разяснения и към останалите глави от Евангелието на Лука, хипотетично
би било възможно да има връзка между нея и слово 42 на УЕ.
В заключение може да се изрази надежда, че по-нататъшният задълбочен
анализ на структурата, гръцките извори, езика и преводаческия стил както
на всяко слово поотделно, така и на целия корпус на УЕ, ще донесе повече
знания и повече яснота и по отношение на проблемите на 42 слово.
ЦИТИРАНИ РЪКОПИСИ
M München, Universitätsbibliothek, 2° 30 (Cim. 16), X в., f. 90v, съдържа CPG

C 130 (по Ройс основна форма тип А)
P701 Paris, BnF, Grec 701, X в., f. 277v, съдържа CPG C 130 (по Ройс основна
форма тип А)
ASP Città del Vaticano, BAV, Archivio di S. Pietro B 59, X в., f. 326v, съдържа CPG
C 130 (по Ройс разширена основна форма тип А)
B Oxford, Bodleian Library, Auct. T.1.4, XI в., f. 344–344v, съдържа CPG C 130
(по Ройс разширена основна форма тип А)
Vt Città del Vaticano, BAV, Vat. gr. 1611, 1116–1117 г., f. 232–232v, съдържа
CPG C 135 (катена на Никита)
PC Paris, BnF, Coisl. 201, XIV в., f. 452–452v, съдържа CPG C 135 (катена на
Никита)
Без сигла в текста:
Città del Vaticano, BAV, Vat. gr. 1423, XVI в., f. 143v–144, съдържа CPG C
131 (по Ройс пълна катена тип А)
57
R e u s s 1984: XV–XVI.
58
R e u s s 1984: XV.
122
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
А н т о н и й 1885: Архимандрит Антоний (Вадковский). Из истории древнеболгар-

ской церковной проповеди. Константин, епископ Болгарский и его Учительное
евангелие. Казань, 1885.
А н т о н и й 1895: Архиепископ Антоний (Вадковский). Из истории христианской
проповеди. Очерки и изследования Антония, Архиепископа Финляндского и
Выборского. Издание второе. Санкт Петербург, 1895.
Библия 1992: Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Вехтия и Новия
Завет, издание на Св. Синод на Българската църква. София, 1992.
Г а л л у ч ч и 2001: Галлуччи, Э. Учительное евангелие Константина Преславского
(ІХ–Х в.) и последовательность воскресных евангельских чтений церковного
года. – Palaeobulgarica, 25, 2001, 1, 3–20.
Г р а ш е в а 1995: Грашева Л. Константин Преславски. – В: Динеков, П. (ред.)
Кирило-Методиевска енциклопедия. 2. София, 1995, 426–440.
Г о р с к и й, Н е в о с т р у е в 1859: Горский, А., К. Невоструев. Описание сла-
вянских рукописей Московской синодальной библиотеки. Отдел 2. Писания
святых отцев. 2. Писания догматические и духовно-нравственные. Москва,
1859, 409–164.
К о т о в а 2022: Котова, Д. Слово 19 от Учителното евангелие и неговите гръцки
източници. – Palaeobulgarica, 46, 2022, 1, 3–28.
К р ы с ь к о 2017: Крысько, В. Учительное евангелие Константина Болгарского:
editio princeps. – Известия РАН. Серия литературы и языка, 76, 2017, 5, 52–62.
К р ы с ь к о, М о л ь к о в 2017: Крысько, В. Б., Г. А. Мольков. Языковые особен-
ности Учительного евангелия Константина Преславскаго и его древнейшего
списка. – Zeitschrift für slavische Philologie, 73, 2017, 2, 331–395.
М и т о в 2022: Митов, Г. Византийските новозаветни катени и Учителното еван-
гелие на Константин Преславски: от катената към хомилията. Предварителни
наблюдения. – Palaeobulgarica, 46, 2022, 2, 29–42.
М и х а й л о в 1894: Михайлов, А. К вопросу об Учительном евангелии Констан-
тина, епископа Болгарского. Москва, 1894.
С л а в о в а 2013: Славова, Т. Първо пълно издание на старобългарското Учително
евангелие на Константин Преславски. – Palaeobulgarica, 37, 2013, 4, 103–108.
Т и х о в а 2012: Тихова, М. Старобългарското Учително евангелие на Константин
Преславски. С детайлното описание от Елена Уханова на най-стария препис
(ГИМ Син. 262). Freiburg i. Br., 2012 (Monumenta linguae slavicae, 58).
Ух а н о в а 2012: Уханова, Е. В. Палеографические и кодикологические особен-
ности древнейшего списка Учительного Евангелия Константина Преславского
(ГИМ, Син. 262) и история его создания. – В: Тихова, М. Старобългарското
Учително евангелие на Константин Преславски. С детайлното описание от
Елена Уханова на най-стария препис (ГИМ Син. 262). Freiburg i. Br., 2012
(Monumenta linguae slavicae, 58), LVI–LXXVII.
C h a b o t 1912: Chabot, J.-B. (ed.). S. Cyrilli Alexandrini commentarii in Lucam. 1.
Paris, 1912 (Corpus Scriptorum Christianorum Orientalium, 70, Scriptores Syri, 27).
C r a m e r 1840: Cramer, J. (ed.). Catenae graecorum patrum in Novum Testamentum.
1. Catena in evangelia S. Matthaei et S. Marci ad fidem Codd. Mss. Oxonii, 1840.
123
C r a m e r 1841: Cramer, J. (ed.). Catenae graecorum patrum in Novum Testamentum.
2. Catenae in evangelia S. Lucae et S. Joannis ad fidem Codd. Mss. Oxonii, 1841.
H a n n i c k 2006: Hannick, C. Das Učitel’noe evangelie des Konstantin von Preslav
in der Geschichte der mittelalterlichen byzantinisch-slavischen Literatur. – In:
Symanzik, B. (Hrsg.). Studia philologica slavica: Festschrift für Gerhard Birkfellner
zum 65. Geburtstag gewidmet von Freunden, Kollegen und Schülern. Berlin [u.a.],
2006, 165–174.
K a u f h o l d 2019: Kaufhold, H. Werke des Kyrill in syrischer Überlieferung. – In:
Interreligiöse Konflikte im 4. und 5. Jahrhundert: Julian „Contra Galilaeos“ – Kyrill
„Contra Iulianum“. Ed. by G. Huber-Rebenich and St. Rebenich. Berlin–Boston,
2019, 229–256. https://doi.org/10.1515/9783110551891-016
M a i 1844: Mai, A. Novae Patrum bibliothecae tomus secundus continens S. Cyrilli
Alexandrini commentarium in S. Lucae evangelium nec non eiusdem alia opuscola
16. Roma, 1844 (PG 72: 837–840).
M a r k f i 1860: Markfi, S. Codex Graecus Quatuor (sic!) Evangeliorum e Bibliotheca
Universitatis Pestinensis cum interpretationem Hungarica. Pest, 1860.
NA28: Novum Testamentum Graece (Nestle–Aland). 28. Edition. Stuttgart, 2012.
P a r p u l o v 2021: Parpulov, G. Catena Manuscripts of the Greek New Testament: A
Catalogue. Piscataway, NJ, 2021 (Texts and Studies, Third Series, 25).
P e t r o v 2022: Petrov, I. The Greek Sources of Učitel’noe Evangelie Revisited: Sermon
20. – Palaeobulgarica, 46, 2022, 2, 3–28.
R e u s s 1941: Reuss J. Matthäus-, Markus- und Johannes-Katenen nach den
handschriftlichen Quellen untersucht. Münster, 1941 (Neutestamentliche
Abhandlungen, 18, 4/5).
R e u s s 1957: Reuss J. Matthäus-Kommentare aus der griechischen Kirche, aus
Katenenhandschriften gesammelt und herausgegeben. Berlin, 1957 (Texte und
Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 61).
R e u s s 1966: Reuss J. Johannes-Kommentare aus der griechischen Kirche, aus
Katenenhandschriften gesammelt und herausgegeben. Berlin, 1966 (Texte und
Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 89).
R e u s s 1984: Reuss, J. Lukas-Kommentare aus der griechischen Kirche: Aus
Katenenhandschriften. Berlin, 1984 (Texte und Untersuchungen zur Geschichte
der altchristlichen Literatur, 130).
R ü c k e r 1911: Rücker A. Die Lukas-Homilien des HI. Cyrill von Alexandrien. Breslau,
1911.
S i c k e n b e r g e r 1901: Sickenberger J. Titus von Bostra: Studien zu dessen
Lukashomilien. Leipzig, 1901 (Texte und Untersuchungen zur Geschichte der
altchristlichen Literatur N.F. 6.1, der ganzen Reihe 21. Bd).
S i c k e n b e r g e r 1902: Sickenberger J. Die Lukaskatene des Niketas von Herakleia,
untersucht von Joseph Sickenberger. Leipzig, 1902 (Texte und Untersuchungen zur
Geschichte der altchristlichen Literatur, N.F. 7.4, der ganzen Reihe 22. Bd).
V a i l l a n t 1967: Vaillant, A. Une homélie de Constantin le Prêtre. – Byzantinoslavica,
28, 1967, 68–81.
W r i g h t 1874: Wright, W. (ed.) Fragments of the Homilies of Cyril of Alexandria on
the Gospel of S. Luke. Edited from a Nitrian MS. London, 1874.
124
TRANSLITERATION OF THE NON-ROMAN REFERENCES
INTO ROMAN SCRIPT
Arhimandrit Antonij (Vadkovskij). Iz istorii drevnebolgarskoj cerkovnoj propovedi.

Konstantin, episkop Bolgarskij i ego Učitel’noe evangelie. Kazan’, 1885.
Arhiepiskop Antonij (Vadkovskij). Iz istorii hristianskoj propovedi. Očerki i izsledovanija
Antonija, Arhiepiskopa Finljandskogo i Vyborskogo. Izdanie vtoroe. Sankt
Peterburg, 1895.
Biblija, sireč knigite na Sveštenoto Pisanie na Vehtija i Novija Zavet, izdanie na Sv.
Sinod na Bǎlgarskata cǎrkva. Sofija, 1992.
Gallučči, Ė. Učitel’noe evangelie Konstantina Preslavskogo (ІX–X v.) i posledovatel’nost’
voskresnyh evangel’skih čtenij cerkovnogo goda. – Palaeobulgarica, 25, 2001, 1,
3–20.
Graševa L. Konstantin Preslavski. – V: Dinekov, P. (red.) Kirilo-Metodievska
enciklopedija. 2. Sofija, 1995, 426–440.
Gorskij, A., K. Nevostruev. Opisanie slavjanskih rukopisej Moskovskoj sinodal’noj
biblioteki. Otdel 2. Pisanija svjatyh otcev. 2. Pisanija dogmatičeskija i duhovno-
nravstvennyja. Moskva, 1859, 409–164.
Kotova, D. Slovo 19 ot Učitelnoto evangelie i negovite grǎcki iztočnici. – Palaeobulgarica,
46, 2022, 1, 3–28.
Krys’ko, V. Učitel’noe evangelie Konstantina Bolgarskogo: editio princeps. – Izvestija
RAN. Serija literatury i jazyka, 76, 2017, 5, 52–62.
Krys’ko, V. B., G. A. Mol’kov. Jazykovye osobennosti Učitel’nogo evangelija Konstantina
Preslavskago i ego drevnejšego spiska. – Zeitschrift für slavische Philologie, 73,
2017, 2, 331–395.
Mitov, G. Vizantijskite novozavetni kateni i Učitelnoto evangelie na Konstantin
Preslavski: ot katenata kǎm homilijata. Predvaritelni nabljudenija. – Palaeobulgarica,
46, 2022, 2, 29–42.
Mihajlov, A. K voprosu ob Učitel’nom evangelii Konstantina, episkopa Bolgarskogo.
Moskva, 1894.
Slavova, T. Pǎrvo pǎlno izdanie na starobǎlgarskoto Učitelno evangelie na Konstantin
Preslavski. – Palaeobulgarica, 37, 2013, 4, 103–108.
Tihova, M. Starobǎlgarskoto Učitelno evangelie na Konstantin Preslavski. S detajlnoto
opisanie ot Elena Uhanova na naj-starija prepis (GIM Sin. 262). Freiburg i. Br.,
2012 (Monumenta linguae slavicae 58).
Uhanova E. V. Paleografičeskie i kodikologičeskie osobennosti drevnejšego spiska
Učitelʹnogo Evangelija Konstantina Preslavskogo (GIM, Sin. 262) i istorija ego
sozdanija. – V: Tihova, M. Starobǎlgarskoto Učitelno evangelie na Konstantin
Preslavski. S detajlnoto opisanie ot Elena Uhanova na naj-starija prepis (GIM Sin.
262). Freiburg i. Br., 2012 (Monumenta linguae slavicae 58), LVI–LXXVII.
125
ОРИГИНАЛЬНЬІМ ЛИ ПРОИЗВЕДЕНИЕМ
КОНСТАНТИНА ПРЕСЛАВСКОГО ЯВЛЯЕТСЯ
42-ОЕ СЛОВО УЧИТЕЛЬНОГО ЕВАНГЕЛИЯ?
Добриела Котова (Институт балканистики с Центром фракологии –

Болгарская Академия наук)
Резюме: Настоящая статья поднимает вопрос об оригинальном или переводном
характере толковательной части 42-ого слова Учительного евангелия Константина
Преславского, отличающейся краткостью и отсутствием реального разъяснения.
Беседа целиком считается авторским текстом Константина, поскольку до сих пор
не было найдено соответствий ни в одном греческом источнике.
Сравнение с катенами различных типов на Лк 17:12–19 показывает, что средняя
часть слова является переводной. Перевод был сделан в основном с рукописи,
которая содержала текст из катены на Евангелие от Луки типа А (CPG C 130, VI в.),
но есть отличия, которые приводят к другим типам катен. Из характера греческого
источника вытекают своеобразная краткость и нетипичность толкования.
Отклонения от основного греческого оригинала находят параллели с катенами
типа В (CPG С 131, VII в.) к тому же месту Евангелия, но скорее связаны с
фрагментами, сохранившимися в созданной в XI в. катене Никиты Ираклийского
(КПГ С 135). Можно предположить, что дополнения и изменения, сделанные в
средней части 42-ой беседы, по сравнению с основным источником являются
результатом влияния более обширной катены или другого источника, который так
или иначе оказывается общим для славянского переводчика и Никиты.
Ключевые слова: Учительное евангелие, 42-ое слово, Константин Преславский,
греческие новозаветные катены, греческо-славянский перевод
126

Д. Котова. Оригинално произведение на Константин Преславски ли е 42 слово на Учителното евангелие?

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Д. Котова. Оригинално произведение на Константин Преславски ли е 42 слово на Учителното евангелие?

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

КНИГА 65–66. СОФИЯ.

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Издателски център „Боян Пенев“

Ана Стойкова (София) – главен редактор

Издаването на настоящия брой на поредицата през 2022 г.

КНИГА 65–66. СОФИЯ. 2022

Старобългарска литература, кн. 65–66, 2021 3

Л о р а Т а с е в а (София) – Psalterium Demetrii Sinaitici (Monasterii Sanctae

Х а й н ц М и к л а с (Виена)– Спомени за Стефан Кожухаров ................................ 375

А д е л и н а Г е р м а н о в а – Публикации по старобългарска литература и култура,

K l i m e n t i n a I v a n o v a (Sofia), T s v e t o m i r a D a n o v a (Sofia) – The

Старобългарска литература, кн. 65–66, 2022 5

L o r a T a s e v a (Sofia) – Psalterium Demetrii Sinaitici (Monasterii Sanctae Catharinae

H e i n z M i k l a s (Vienna) – Memories of Stefan Kozhuharov ................................. 375

A d e l i n а G e r m a n o v а (Sofia) – Publications on Old Bulgarian Literature and

Старобългарска литература, кн. 65–66, 2022 7

Л о р а Т а с е в а (София) – Psalterium Demetrii Sinaitici (Monasterii Sanctae

Х а й н ц М и к л а с (Вена) – Воспоминания о Стефане Кожухарове .................... 375

А д е л и н а Г е р м а н о в а (София) – Публикации по древнеболгарской

БПЦ Българска православна църква

Старобългарска литература, кн. 65–66, 2022 9

ВМЧ Великие Минеи Четии, собранные всероссийским мит-

БЕР Български етимологичен речник. Т. 1–. София, 1971–.

SERMON 42 OF UCHITEL’NOE EVANGELIE:

Dobriela Kotova (Institute of Balkan Studies and Center of Thracology

Старобългарска литература, кн. 65–66, 2022 99

… трѫба бо смь аꙁъ• аще не вельгласьна• нъ нѣмь двжема•

В края на IX в. Константин, епископ на Преслав, създава своето Учител-

Срв. Г р а ш е в а 1995: 435. За датирането на най-стария препис на УЕ във

втората половина на XII в. вж. последно у К р ы с ь к о, М о л ь к о в 2017: 333–361

2. Типове новозаветни катени

3. 42 слово и неговите източници

Още Горски и Невоструев в тяхната публикация с подробно археограф-

3.1. Катени към Евангелието от Лука, имащи отношение

Катената от тип А (CPG C 130, Reuss Typus A: Grundform, erweiterte

3.2. Съпоставителни таблици

Съпоставката на текста на 42 слово с откритите гръцки източници е пред-

УЕ 195a13–195c20 Catenae NA28, Lc 17: 12

(3) ѡнъ же (3) ὁ δὲ (3) ὁ δὲ (3) ΚΥΡΙΛΛΟΥ: Οὐκ ἠλέει

От таблицата се вижда, че преводът следва като основен източник катена

В пасажи (4)–(8) се наблюдава, с малки изключения, пълно съответ-

εὐπαθέω – пользоваться благодеяниями ὑπό τινος Plut. (Дворецкий); receive

Заключението на словото е авторски текст на Константин и както при

Съпоставката в таблици 2, 3 и 4 на текста на 42 беседа на УЕ с тексто-

Cat. Typus A, Catena Typus B, Catena Typus F,

Всички тези съвпадения по отношение на последователността, съдър-

M München, Universitätsbibliothek, 2° 30 (Cim. 16), X в., f. 90v, съдържа CPG

Без сигла в текста:

А н т о н и й 1885: Архимандрит Антоний (Вадковский). Из истории древнеболгар-

Arhimandrit Antonij (Vadkovskij). Iz istorii drevnebolgarskoj cerkovnoj propovedi.

Добриела Котова (Институт балканистики с Центром фракологии –

You might also like