В името на името Македония

Още от освобождението на Балканите от османско владичество, областта

където се намира днешната Република Северна Македония, играе ролята на
„ябълка на раздора“. Тя е била обект на множество конфликти между
балканските държави. Един от тях, е този между Гърция и РСМ.
Несъгласието е около името на една от новите държави, които се появяват
след разпадането на Югославия, а именно, така наричаната тогава, Република
Македония. Гърция отказва да признае това име и блокира присъединяването
на държавата в НАТО и ЕС и ѝ налага ембарго. Конфликтът продължава
няколко десетилетия и до ден днешен влияе на отношенията между двете
съседки.
Двете държави трябва да работят заедно към разрешаване на разногласието
чрез компромиси от двете страни и да се стремят към нормализирането на
дипломатическите отношения и повишаване на сътрудничеството, което е в
интерес и на двете.
И Гърция, и Северна Македония, биха били облагодетелствани от
скорошното разрешаване на конфликта. За Македония ползите са очевидни –
присъединяването към ЕС и НАТО, което безспорно ще има положителни
ефекти върху икономиката и международния статут на държавата. Също така
е в интерес на Македония да поддържа добри търговски отношения с южната
си съседка, защото, като вътрешноконтинентална държава без излаз на море,
пристанището в Солун е нейната „врата“ към света. През него минават 75%
от вноса и износа на държавата и когато Гърция затваря пристанището за
македонски стоки в продължение на година и половина, македонската
икономика понася щети на стойност около 2 милиарда долара. Последиците
за Гърция от това ембарго и от конфликта като цяло също не са леки.
Ембаргото донася на Гърция тежка международна критика. Освен това, през
2008г. Македония подава жалба срещу Гърция в Международния съд в Хага,
твърдейки че Гърция е нарушила Временната спогодба, подписана от двете
държави през 1995г. Съдът се произнася в тяхна полза, решавайки че Гърция
няма право да възпрепятства членството на Македония в ЕС. Това решение
не принуждава Гърция да свали ветото си, но отказът да го направи би довел
до тежка критика и сериозни последици за Гърция на международната сцена,
което може да се превърне в голям проблем за държавата, която е един от
най-големите бенефициенти в ЕС. Още повече, конфликтът е изкуствено
подклаждан от националисти и популисти и в двете държави чрез насаждане
на омраза и ксенофобия. Те маскират действията си като опазване на
историята и националната идентичност, но всъщност просто целят да
дестабилизират държавата и, подхранвайки страховете на хората, да се
доберат до властта.
Както може да се види този конфликт не е в интерес нито на Македония,
нито на Гърция. Той е донесъл множество негативни последици и на двете
държави и е в полза само на една малка, екстремистка фракция, която иска,
чрез него да се добере до властта и да постигне идеологическите си цели.
Двете държави трябва да се стремят към разрешаването му и македонци и
гърци трябва да си отговорят на въпроса, колко са готови да жертват заради
едно име?