Professional Documents
Culture Documents
Propedevtika Vprosi Do 13
Propedevtika Vprosi Do 13
Въпрос № 1
Филогенетична еволюция и онтогенетично развитие на лицево-
челюстната област и дъвкателния апарат
I : Общи особености :
1. Надлъжна ос на зъба – при всички горни зъби и при долните фронтални
зъби надлъжната ос на коронката съвпада с тази на корена.
Докато при долните странични зъби оста на
коронката е наклонена лингвално спрямо
оста на корена.Надлъжната ос служи за
ориентир при препарирането на зъбите за
различни видове коронки.
2. Зъбен екватор – коронката на зъбите е с изпъкнали стени.Ако минем с
графит по стените околовръстно и успоредно на
надлъжната ос се получава линия, която е
анатомичен екватор на зъба.Той разделя
повърхността на коронката на надекваторна и
подекваторна.Той пази междузъбната папила и
гингвалния ръб от травма при дъвчене.
3. Емайло – циментова граница – почти съвпада с анатомичната
граница между коронката и корена в
областта на зъбната шийка, с гирляндовидна форма,
изпъкнала вестибуларно и лингвално към гингивата,
а медиално и дистално към оклузалната повърхност.
4. Медио-дистален индекс - той показва разликата в милиметри между
най-големия медио-дистален размер на коронката и този на шийката на
зъба.Ако знаем медио-дисталния индекс можем
лесно да преценим колко емйлова тъкан можем
да изпилим, без да увредим зъбната пулпа.
II : Белези за разпознаване на зъбите : да установим какъв е зъбът –
временен или постоянен, кой е поредния му номер, горен или долен, ляв
или десен.Можем да определим зъбната група и поредния номер по
различията във формата и големината на зъбната коронка, режещия ръб и
по броя на корените.Долните и горните зъби разпознаваме по
морфологичните особености на коронките и броя на корените, а при
страничните зъби по съотношението между осите на корена и коронката.
За да определим дали зъбът е ляв или десен използваме особеностите на
коронките и корените на всички зъби.
10. Ъглов белег – отнася се за резците – ъгълът между режещия ръб и
медиалната стена е по-прав и
върхът по-остър, а ъгълът между режещия
ръб и дисталната стена- по-тъп и върхът по-
заоблен.
11. Белег на отсечката – винаги медиалната отсечка на туберкулите е
по-къса и по-права, а дисталната – по-дълга
и по-наклонена, с изключение на горния първи малък кътник, при него
медиалната отсечка е по-дълга.
3. Белег на кривината – медиалните половини на коронките и
корените са по-масивни и по-широки от
дисталните, които са по-малки и по-
заоблени.
4.Коренов белег - при всички зъби апикалната трета на корените е
извита дистално.
Въпрос № 9
Морфология на постоянните резци
I : Резци – в постоянното съзъбие резците – incisivi са осем – по 4 в горната
и долната челюст, по два във всяка половина.Те са в групата на фронталните
зъби.Те срязват и отхапват храната, а така също са важни за правилното
говорене.Коронките на всички резци имат плоски вестибуло-лингвално
стени, образуващи дълъг захапващ ръб.Лингвалната повърхност е леко
вдлъбната и е по-малка от вестибуларната повърхност.медиалните и
дисталните повърхности са леко изпъкнали и имат триъгълна форма.Резците
са еднокоренови.
1. Горен централен резец – dens incisivus sentralis superior ( 11, 21), той е най-
големия сред резците.Коронката му има най-голяма медио-дистална
ширина от всички резци.Вестибуларната
повърхност е леко изпъкнала и е
стр.50,фиг.26 ограничена от медиален и дистален ръб.
Лингвалната коронкова повърхност по
Форма прилича на вестибуларната, но е
по-малка и вдлъбната.Контактните
повърхности са леко изпъкнали и имат
триъгълна форма.Медиалната повърхност е по-
голяма и по-плоска от дисталната.Режещият ръб след като зъба поникне е
разделен от две бразди на три дяла.Медиалния и дисталния лоб са равни, а
средния е по-малък.Корена е с овално сечение, с коносовидна
форма.Пулпната камера се намира централно по дължината на зъба, отваря
се към кореновия връх.Има силно стеснена форма на коронката и
корена.Надлъжната ос на горния централен резец сключва ъгъл от 8 до 20 ºс
фронталната равнина и от 2 до 8º със сагиталната равнина.
Горния централен резец е в контакт с долния централен резец и медиалната
половина на долния страничен резец.
2. Горен страничен резец – dens incisivus lateralis superior (12, 22 ) , прилича
на горния централен, но е по-малък и по-зоблен.коронката му по-тясна
медио-дистално и по-къса инцизиво-гингивално от
стр.52, фиг.27 горния централен резец.Вестибуларната коронкова
повърхност е тясна и със закръглен медиален и
дистален ръб.Най-широка е медиално на границата
между инцизивната и средната третина, а дистално
в средната третина.Налобен и набразден, както
горния централен резец.Лингвалната коронкова
повърхност е както при горния резец.
Апроксималните стени са триъгълни, сингулумът е
сдобре изпъкнала извивка.Емайло-циментовата граница медиално и
дистално е с по-малка крива от предишния резец.Режещия ръб е налобен на
три по-слабо изразени дяла.Външните му очертания са по-скоро овални,
отколкото триъгълни.Коренът му е коничен, извит дистално при
върха.Пулпната камера представлява умален огледален образ на горния
страничен резец.Надлъжната му ос сключва ъгъл от 10 до 26º с фронталната
равнина и от 2 до 12º със сагиталната равнина.Той контактува с дисталната
половина на долния страничен резец и медиалната половина на долния
кучешки зъб.
3. Долен централен резец – dens icisivus centralis inferior (41, 31), най-малкия
зъб в човешкото съзъбие.Коронката му е тясна, висока с длетовидна
форма с хоризонтален свободен ръб.
Вестибуларната повърхност е леко заоблена.
В началото режещия ръб и горната трета на
Фиг.28стр.52 вестибуларната повърхност са налобени на три
еднакви дяла.По-късно тази заобленост
изчезва и свободния ръб става хоризонтален и
леко скосен отдолу нагоре във вестибуло-
лингвална посока.Лингвалната повърхност е по-тясна и леко
вдлъбната.Медиалната и дисталната повърхност са с триъгълна
форма.Коренът е силно сплеснат медиодистално и има бразда по
апромаксималните стени, към апекса е завит дистално.Пулпната камера
следва очертанията на зъба.Този резец е в контакт с долния втори резец и
оклудира само с горния централен резец.
4. Долен страничен резец – dens incisivus lateralis inferior (42 , 32).Много
прилича на долния централен резец, но коронката му е по-голяма.
Вестибуларната ѝ повърхност е широка и
медиалния и дисталния ъгъл са асиметрични.
Стр.53, фиг.29 Лингвалната повърхност е по-широка от
първия резец.Апроксималните стени са
триъгълни, дисталната е заоблена и по-малка
Режещият ръб е хоризонтален със заоблен
долен край.Коренът е силно сплеснат
априксално и по-дълъг от корена на централния
резец.Пулпната камера е умален модел на зъбната корона.Контактува с
дисталната трета на горния централен резец и с медиалната половина на
горния централен резец.
Въпрос № 10
Морфология на кучешките зъби
Кучешките зъби (dentes canini) са 4 на брой – по два на всяка
челюст.Основната им функция е разкъсването на храната.Те са най-дългите в
съзъбието и единствено те са с един вестибуларен туберкул.коронките им
имат клиновидна форма със отър връх.Коренът им е дълъг, заоблен и
коничен корен, с дистално извит връх.
12. Горен кучешки зъб – dens caninus superior (13, 23).Поникват последни,
формата му заема междинно място в прехода от резците
към малките кътници.Коронката му има
Стр.54 коносовидна форма с остър връх.
Вестибуларната повърхност е малко
фиг.30 изпъкнала и налобена на три дяла,
като най-изпъкнал е средния дял.
Медиалната част на вестибуларната
повърхност е по-масивна, но по-тясна, а
дисталната е по-плоска, но по-широка.Лингвалната повърхност е по-тясна
от вестибуларната, окллузалния ръб е под формата на „V”, и е разделена
на три лоба със силно издаден cingulum, приличащ на
туберкул.Априксималните стени са триъгълни.Медиалната повърхност е
по-масивна, а дисталната е по-къса.Режещият ръб е с „V”0образна
форма.Двете отсечки са сразлични дължини, медиалната е по-къса и по-
права и сключва по-прав и заострен ъгъл с медиалната стена, а
дисталната е по-дълга, по-наклонена и сключва по-тъп и заоблен ъгъл с
дисталната стена.Коренът на горния кучешки зъб е най-дългия в
човешкото съзъбие и има конична форма.Пулпната камера е по-голяма от
тази на резците и има три рогчета.Кореновия канал е най-широк и най-
дълъг от всички зъби.Горния кучешки зъб е в контакт с горния страничен
резец и първия малък кътник, а оклудира с дисталната половина долния
кучешки зъб и медиалната на долния първи малък кътник.
13. Долен кучешки зъб – dens caninus inferior- (33, 43)- коронката му е с
копиевидна форма и прилича на коронката на горния, но медио-
дистално и е по – висока, тя е най-
фиг.31 дългата от всички зъбни
коронки.Вестибуларната повърхност е
стр.55 по-висока и по-тясна.Режещият
ръб е по-симетричен.Медиалната част
е по-къса и по-права, а дисталната –по-дълга
и по обла.От режещия ръб започва емайлова издутина, която разделя
коронката на две неравни части.Медиалната е по-тясна, а дисталната –по-
широка и по-заоблена.Лингвиналната повърхност е по-
тясна.Апроксималните стени са триъгълни, медиалната е по-масивна от
дисталната.Коренът е по-сплеснат апромаксимално, с добре изразена
апромаксимална бразда.Пулпната камера е по-тясна от камерата на
горния кучешки зъб.
Въпрос №11
Морфология на горните малки кътници
Малките кътници (dentes praemolaries) са 8 на брой, по 4 на челюст, по 2 във
всяка половина.Те са двутуберкулни и са в групата на страничните
зъби.Коронките на малките кътници са с кубична форма и имат по два
туберкула.Те са еднокоренови зъби, с изключение на първия горен малък
кътник, който е с два корена.
1.Горни малки кътници – dentes praemolaries superiors – (14, 15, 24, 25 )
а) те са сдва големо туберкула, равни по ширина и височина;
б) по-широки са вестибуло-лингвално, отколкото медио-дистално;
в) надлъжната ос на корена и коронката съвпада;
г) екваторът се проектира по средата на лингвалната повърхност.
2. Горен първи малък кътник – dens praemolaris superior primus ( 14, 24).
Коронката му е като куб, сплеснат апроксимално
Вестибуларната повърхност е като на кучешкия
зъб, но по-малка.Медиалната и дисталната отсе-
Str.57 фиг.32 чка на туберкула имат около 30º наклон и
оформят заоблен връх.Екваторът се проектира
в гингивалната третина на вестибуларната
повърхност.Лингвалната коронкова повърхност
има формата на вестибуларната, но в умален
вид, заоблена е, без релефно очертани издатини, ръбове или вдлъбнатини.
Дъвкателната повърхност е разделена от една сагитална бразда на два
туберкула – вестибуларен, по-голям и лингвален, по-малък.Екваторът на
зъба е разположен в близост до зъбната шийка.Корените на този кътник са
два, разположени вестибуларно и лингвално.Според това къде става
разделянето има три вида: а) корените са съвсем отделени; б) разделянето на
корените е около средата; в) разделянето е в областта на апекса.В края си
коренът е извит дистално.
Пулпната камера е умален вид на формата на зъба и е с две рогчета.Първият
горен малък кътник е в контакт с горния кучешки зъб и втория малък
кътник.
3.Втори горен малък кътник – dens praemolaris superior secundus (15, 25)
Коронката му прилича на горния първи малък
Кътник.Вестибуларната ѝ повърхност е по-
малка на височина и ширина.Екваторът се
стр.58 фиг.33 проектира гингивалната третина.Лингвинал-
ната ѝ повърхност е обла и по-висока от
същата на първия горен малък кътник.Апрокси-
малните стени са трапецовидни.Медиалната
страна е плоска и леко вдлъбната до апроксилния
ръб.Дисталната страна е леко изпъкнала.Екватора се проектира близо до
дъвкателната повърхност.Тази повърхност има овоидна форма и има два
конични туберкула.Пулпната камера има формата на външните
контури.Коренът е един, малко по-дълъг, сплеснат медио-
дистално.Контактува с дисталната половина на долния втори малък кътник,
с първия горен малък кътник и медиалната на първия долен голям кътник.
Въпрос №12
Морфология на долните малки кътници
Малките кътници (dentes praemolaries) са 8 на брой, по 4 на челюст, по 2 във
всяка половина.Те са двутуберкулни и са в групата на страничните
зъби.Коронките на малките кътници са с кубична форма и имат по два
туберкула.Те са еднокоренови зъби, с изключение на първия горен малък
кътник, който е с два корена.
Долните малки кътници (dentes praemolares inferiors ) се различават помежду
си, първият долен малък кътник прилича на кучешки зъб, а втория на
кътник.Общото между тях е, че вестибуларния туберкул е по-голям от
лингвалните.Оста на коронката не съвпада с оста на корена и е наклонена
лингвално.
1.Долен първи малък кътник – dens praemplaris inferior primus (34, 44)
Формата на коронката му е между
коронките на долния кучешки зъб и стр.59,
фиг.34 долния втори малък кътник.вестибуларната
ѝ повърхност е като на кучешкия зъб, но е
по-широка и по-къса.Медиалната отсечка е
по-права и по-къса, а дисталната – по-
дълга и по-наклонена.Лингвалната
повърхност е много по-малка от вестибу-
буларната, ниска, къса и заоблена.
Апроксалните стени са с междинна форма на кучешки и втори премолар.
Медиалната стена е голяма, права или леко вдлъбната, а дисталната по-малка
и по-обла.Дъвкателната повърхност е разделена от една лингвално извита
сагитална бразда на два туберкула, единият-вестибуларен е два пъти по-
голям от лингвалния и е разделен на две половини.
*Долния първи малък кътник се среща в две форми, в зависимост от
големината на лингвалния туберкул :
а) еднотуберкулна – зъбът прилича на кучешкия, защото лингвалния
туберкул е много малък;
б) двутуберкулна – тук лингвалния туберкул е добре развит;
Много често браздата, разделяща двата туберкула, пресича медиалния
емайлов ръб и завършва до шийката във вид на улейче.Това се нарича „белег
на Адолф”.По него различаваме първия долен малък кътники и левия от
десния зъб.
Екватора на зъба вестибуларно е по-близо до шийката, а лингвално и
апроксимално – по-близо до дъвкателната повърхност.Оста на коронката е
наклонена лингвално спрямо надлъжната ос на корена.Коренът на зъба има
вретеновидна форма и почти овално сечение, леко сплеснат медио-дистално
с дистално извит връх. Той е в контакт с долния кучешки зъб и долния втори
премолар.
2. Долен втори малък кътник – dens premolaris inferior secundus- (45, 35)
Коронката на зъба има кубична форма и е по-голяма от коронката на първия
предкътник.Вестибуларната му повърхност е като на кучешкия зъб,
но е по-къса и по-широка, със заоблен
връх.Лингвалната повърхност е по-ниска
от вестибуларната и малко по-тясна.В за-
стр.60, фиг.35 висимост от броя на лингвалните ѝ тубе-
ркули свободния ѝ ръб се срещ в
няколко разновидности-с един заоблен
връх или разделен на две или на три
части.Апроксималните стени са с
неправилна трапецовидна форма.Медиа-
лната е по-масивна, а дисталната по-малка и
заоблена.Дъвкателната повърхност се среща в две, три и рядко в
четиритуберкулна форма.Сагиталната бразда е извита
лингвално.Вестибуларния туберкул е най-голям и е разделен от емайлов ръб
на две части.От лингвалните туберкули обикновено по-голям е
медиалният.Зъбния екватор вестибуларно минава близо до зъбната шийка, а
лингвално –в близост до дъвкателната повърхност.зъбния корен е масивен,
един и вретенообразен, сплеснат апроксално, с дистално завит връх.
Пулпната камера повтаря формата на коронката и корена.Долния втори
малък кътник е в контакт с дисталната стена на долния първи малък кътник и
медиалната на долния първи кътник.
Въпрос № 13
Морфология на горните големи кътници
Големите кътници са 12 на брой – по три във всяка челюстна
половина.Първият пониква на 6 години, втория на 12 години, а третия,
наречен „ мъдрец „ след 18 години.Изпълняват главна роля в дъвкателната
функция.По големина и ширина приличат на зъбите на тревопасните
животни, а по коничните си туберкули – на месоядните.
Коронките на големите кътници имат неправилна форма, кубична или
паралепипедна.Имат следните особености:
а) имат най-голяма дъвкателна повърхност;
б) имат 3, 4, и 5 туберкула;
в) най-малко 2 от туберкулите са вестибуларно разположени;
г) вестибуларната половина на големите кътници е по-голяма от
лингвалната, с изключение на първия горен голям кътник, чиято лингвална
половина е по-голяма от вестибуларната.
Корените на големите кътници са три при горните и два при долните.
1. Горни големи кътници – dentes molars superiors – те се характеризират с :
а) коронките им имат по-голям вестибуло-лингвален и по-малък медио-
дистален размер;б) корените са три-два вестибуларни и един лингвален;
в) имат 4 туберкула; г) върховете на медиовестибуларния,
дистовестибуларния и медио-лингвалния туберкул оформят триъгълник, а
вътрешните им склонове заграждат централната триъгълна ямка; д) най-
голям е медиолингвалния туберкул, а най-малък е дистолингвалния; е) по
лингвалната повърхност често се оформя свръхброен туберкул, наричан
туберкул на Carabelli.
2. Горен първи голям кътник – dens molaris superior primus – (16, 26) –
коронката му има неправилна кубична форма.Лингвалната половина е по-
широка от вестибуларната.Вестибулар-
ната повърхност е с неправилна много-
стр.62, фиг.36 ъгълна форма на трапец, разделена на
два лоба – медиалния е по-широк.
Лингвалната повърхност е по-заоблена
и разделена е на два асиметрични лоба
медиалния е по-висок и по-голям.Върху
медио-лингвалния лоб има допълнителен
туберкул- tuberculum Carabelli.Tой може да е ямка, бразда, малък, среден и
голям.Апроксималните стени са като на премоларите, но по-широки при
шийката.Медиалната е по-масивна, , по-права.Тя е най-широката от
медиалните стени на всички зъби.Дисталната стена е по-заоблена и по-
малка.дъвкателната повърхност е с форма на ромбоид с 4 различни по
големина туберкули, три фисури, три ямки и два емайлови ръба.Туберкулите
са два вестибуларни и два лингвални.Най-голям е медио-лингвалния, а най-
малък е дисто-лингвалния.По апроксималните стени екваторът преминава в
близост с дъвкателната повърхност.
Корените са три- два вестибуларни и един лингвален.Най-голям е
лингвалния, а най-малък е дисто-вестибуларния.Лингвалния корен е по-прав
и по-вретеновиден, а вестибуларните по-плоски и закривени.В края си
корените са закривени дистално.
Пулпната камера има четири рогчета, а каналчетата на корените са
три.Горния първи молар е в контакт с горния втори предкътник и горния
втори кътник.
2. Горен втори голям кътник – dens molaris superioris secundus (17, 27) –
Прилича на първия, но е по-малък.Вестибу-
ларната повърхност на коронката е по-голя-
стр.64, фиг.38 ма от лингвалната и браздата, разделяща
двата туберкула е по-дълбока.Екваторът се
проектира близо до зъбната шийка.Лингвал-
ната повърхност е по-заоблена.Апроксимал-
ните стени са като при първите молари.Раз-
лична е дъвкателната повърхност, тя е два вида –
три и четиритуберкулна.При тритуберкулната форма е редуциран
дистолингвалният туберкул, а освен това при този зъб никога не се среща
tuberculum Carabelli.Екваторът ,шийката и броят на корените са като при
първите молари.Корените се сливат.Горният втори молар е в контакт с
горния шести зъб и горния мъдрец.
3. Горен трети голям кътник(мъдрец) – dens sapiens superior – (18, 28)
– прилича на първите два големи кътника,
но е по-малък от тях.Има различни по
стр.65,фиг.39 форма и по големина.Корените са слети и
броят им се маркира от дълбоки бразди.
Понякога корените са и разперени, силно
закривени и броят им може да стигне до 5
и 6.Влиза в контакт само с долния мъдрец.
Пулпната камера има три или четири рогчета.
Въпрос № 14
Морфология на долните големи кътници
Долните големи кътници - dentes molars inferiors – са три на брой, имат два
корена-медиален и дистален.Коронките им винаги са по-широки медио-
дистално, отколкото вестибуло-лингвално.
1.Долен първи голям кътник – dens molaris inferiors ( 36, 46) – с най-
голяма коронка в човешкото съзъбие и има
5 туберкула.Вестибуларната повърхност е с
Стр.66,фиг.40 форма на трапец, с по – широка част към
дъвкателната повърхност.Оклузалния ѝ
ръб е налобен от две браздички на три
лобчета, съответстващи на трите
вестибуларни туберкули на дъбкателната
повърхност.Лингвалната повърхност също
има трапецовидна форма, но е по-ниска от вестибуларната и доста по-
тясна.Оклузалния ръб е разделен на два лоба, съответващи на двата
лингвални туберкули по дъвкателната повърхност.Апроксималните стени са
трапецовидни.Медиалната е по-масивна, по-плоска.Дисталната страна е по-
малка и по-заоблена.Дъвкателната повърхност е като трапец с вестибуларно
по-голяма.Тя се дели чрез медио-дистален улей на вестибуларна и лингвална
част.Вестибуларната част е разделена от два фисура на три туберкула, като
най-голям е медиалният, а най-малък-дисталния.Лингвалната част е
разделена на два туберкула.Екваторът на зъба вестибуларно преминава в
близост до зъбната шийка, а лингвално –по-близо до дъвкателната
повърхност.Корените са два-медиален и дистален, силно наклонени
дистално спрямо коронката и сплеснати медио-дистално.Медиалния корен е
по-масивен и по-дълъг от дисталния.
Пулпната камера е доста голяма, с 5 рогчета и продължава в корените в три
канала.Този кътник е в контакт с долния втори премолар и долния втори
молар.
2.Долен втори голям кътник – dens molaris inferior secundus (37, 47) –
Коронката му е по-малка, и леко удълже-
на в медио-дистална посока.Вестибулар-
стр.67,фиг.41 ната ѝ повърхност е разделена на два ло-
ба, съответстващи на двата вестибулар-
ни туберкула.Медиалния лоб е по-голям.
Лингвалната повърхност е по-малка и
също разделена на две лобчета.Апрокси-
малните стени са с неправилна трапецо-
видна форма, медиалната е по-масивна, а дисталната по-малка и по-
изпъкнала.Дъвкателната повърхност има почти квадратна форма и е
разделена на 4 туберкула.-два вестибуларни и два лингвални.Вестибуларно
екваторът преминава близо до зъбната шийка, а лингвално – близо до
дъвкателната повърхност.Корените са два – медиален и дистален, дисталния
корен е по-дълъг и корените са събрани и успоредни помежду си.Пулпната
камера е с четири рогчета и преминава в три канала.Този кътник е в контакт
с долния първи и долния трети кътник.
3. Долен трети голям кътник (мъдрец) – dens sapiens inferior (38, 48) –
Той често е ретиниран или липсва зародиш.
Прилича си с долните големи кътници, но
Стр.68,фиг.42 е по-малък от тях.По-постоянна форма от
горния мъдрец и никога не се среща в
умален вид.Коронката е четиритуберкулна
но може да е и петтуберкулна.Корените са
обикновено са два и са слети, образуват
конус и са силно завити дистално.Броят
им може да стигне до 6.Пулпната камера повтаря формата на коронката и
обикновено преминава в един конусовиден коренов канал.Долния мъдрец
контактува с дисталните туберкули на горния втори молар и дъвкателната
повърхност на горния мъдрец.
Въпрос № 15
Гнатология.Физиологичен покой.Дъвкателна зъбна артикулация и
зъбна оклузия.Основни позиции на долната челюст.
I: Гнатология – наука за морфологията, физиологията, патологията и
функциалното единство на долночелюстните стави, зъбните редици и
челюстно-лицеви мускули.
оклузодонтия – тя изучава морфологичните особености и функционалните
промени на оклузалната повърхност на зъбите и зъбните редици и
контактите между тях.Целта е да се създадат перфектни съотношения между
естествените и изкуствените оклузални повърхности.
II: Физиологичен покой – пасивна позиция на долната челюст, при която тя
е отпусната след преглъщане или произнасяне на думата
„Мисисипи”.Мускулите на челюстите са ненапрегнати, в симетричен
физиологичен тонус, само колкото да поддържа тежеста на долната
челюст.Ставните главички са леко ротарани близко до ставния туберкул,
устните са леко допрени.Покоят на долната челюст е без ясно изразени
граници, постоянен.Чрез тази позиция се определя височината и захапката
след загуба на зъби.
III:Дъвкателна зъбна артикулация – динамичен процес, при който
долната челюст се движи динамично и разнообразно, чрез активно
съкращаване на челюстно-лицеви мускули.При зъбната арткулация
съотношението между ставните повърхности в долночелюстните стави и
между зъбите в устната кухина се променя.
IV: Зъбна оклузия – състояние на статичен контакт между зъбите на
горната и долната челюст.За разлика от зъбната артикулация, която е
динамичен процес, оклузията характеризира фиксирано състояние между
зъбните редици, при условие, зъбните редици да са в
контакт.Съотношението между зъбите – централно, ляво, дясно и др., може
само да определя вида на оклузията.Тя е елемент на зъбната артикулация,
т.е. артикулационния процес включва различни статични оклузални
съотношения.
V: Основни позиции на долната челюст – за да бъде формулирани
основните позиции на долната челюст, трябва да се знае какво е състоянието
на три основни компонента: долночелюстна става, дъвкателни мускули и
зъбите.
14. централна оклузия ЦО - Gysi 1922г.Централно съотношение на
долната към горната челюст, което се постига под действието на
максимално съкратени дъвкателни мускули и се характеризира в
устната кухина със зъбни редици, плътно притиснати в множество
плътни контакти, а в долночелюстната става – със ставни главички в
ставния туберкул.В ЦО най – важни са основните туберкули –
лингвални за горните зъби и вестибуларни за долните зъби,
разположени в съответстващи им ямки на срещуположните зъби –
антагонисти.Когато целта е да бъде определена ЦО, се дава
прериоритет на съотношението на зъбите в устната кухина.ЦО е най-
медиално разположеното централно съотношение на долните спрямо
горните зъби.
15. Централна релация – McCollum 1926г.Центално съотношение на
горната към долната челюст, при което ставните главички са
разположени в ставните ямки в най-задна необтегната позиция, от
която могат да бъдат извършвани странични плазгателни
движения.При ЦР между зъбите антагонисти се формират единични
или множествени слаби контакти под действието на слабо съкратените
дъвкателни мускули.При нея се дава преоритет на долночелюстната
става.Оклузията е идеална тогава, когато централната релация съвпада
с центалната оклузия.
16. Миоцентрична оклузия – Jankelson, 50-те години.Тя е централно
съотношение на долната спрямо горната челюст, постигнато при
двустранно, симетрично и равномерно съкращаване на дъвкателните
мускули, без да се доближава степента на максималния дъвкателен
тонус.Когато целта е да бъде постигната МО, това означава, че се дава
преоритет на мускулния тонус.Водеща роля има нервно-мускулната
система.С помощта на електронен инструмент след
електростимулация се фиксира миоцентрична оклузия.Тя е между
централната позиция и централната релация.
17. Крайна задна оклузия - съотношение на максимално дистално
изтеглена долна спрямо горна челюст, блокирана от мускулите
ретрактори, което се характеризира в долночелюстните стави с
възможно най-задно гранично положение на ставните главички в
ставната ямка, а в устната кухина – със слаби контакти между зъбите
антагонисти.Кр.з.о.се постига чрез съкращаване на мускулите
ретрактори и по насилствен път чрез сила.В тази позиция долната
челюст не се чувства комфортно.Тя е гранична дистална позиция, до
която долната челюст достига при максимално движение назад.
18. Централна позиция – обобщаващ термин, с който се определя
централно съотношение на долната челюст, без да бъде
конкратезирано положението на ставните главички в
долночелюстните ставни ямки, между зъбите антигонисти и
мускулния тонус.Централни позиции са едновременно централната
релация, централната оклузия и миоцентричната оклузия.
Въпрос № 16
Гранични оклузии.Морфологична оклузия.Съвършенна
(перфектна)оклузия.
I: Гранични оклузии –
1.Предна, ръбцова оклузия : при движение от централна оклузия напред
долните резци се плъзгат по повърхността на горните резци, докато застанат
ръб в ръб в ръбцова оклузия.При нея страничните зъби не са в оклузален
контакт.......стр75,фиг.49
Стр.83.ф.61,б
Въпрос № 20
Ⴃ= Р
F
1.Оклузално налягане-то възниква между оклузалните зъбни повърхности и е
толкова по-голямо, колкото е по-голяма специалната за всеки зъб сила Рs и
толкова по-малко,колкото е по-широка оклузалната площ на зъба Fo и се
изразява с формулата:
Ⴃо=Рs.Pa (kg/sm²)
Fo
Във всички области на зъбната редица налягането е почти равностойно и при
дъвчене навсякъде между зъбите възниква равномерно налягане Ⴃо.
2.Пародонтално налягане- под действието на силата Рs зъбът потъва в
алвеолата и в парадонталните тъкани възниква равностойна съпротивителна
сила Rs,с противоположна посока.Там където парадонта е притиснат се
появява напрежение,което се нарича парадонтално налягане Ⴃр:
Ⴃр=Rs=Ps . Pa(kg/sm²)
Fp Fp
3.Дъвкателно налягане- то е сума от оклузалното и парадонталното налягане.
II:Функционално-механично равновесие на парадонта-оклузалното и
пародонталното налягане определят дъвкателния акт като механичен процес
на действие( Ⴃо) и противодействие(Ⴃр).От биологична гледна точка те
изразяват физическия смисъл на понятията “Функция”-Ⴃо и “реакция”
Ⴃр.При нормално хранене реактивните процеси компенсират равновесно
механичните въздействия,или всяка функция поражда уравновесяваща
действието й реакция, която е в неизменно константно съответствие с
посоката и интензивността на дразненето:
Ⴃо=К (1) Ⴃp=Рs Ⴃо=Ps
Ⴃр Fp Fo
, става ясно,че Ⴃр и Ⴃо са резултат на една и съща сила Рs.За да има
равновесие е необходимо да има аналогично константно съответствие и
между повърхностите Fo и Fp:
Fo=K (4)
Fp равенствата (1) и (4) са взаимносвързани и произтичат едно от
друго.Те доказват,че между анатомичните форми (4) и функционално-
реактивните процеси има бзаимна обусловеност.Следователно, всяко
нарушение на формата води до нарушение на функцията и реакцията.
Анатомичната оклузална и парадонтална повърхност са в закономерна
взаимозависимост.За да е равновесен процесът функция-реакция,е
необходимо на всяка парадонтална повърхност да отговаря точно определена
по площ оклузална повърхност и обратно.
Балабанов през 1970г.формулира концепцията за функциалното механичното
равновесие на парадонта-парадонтът на даден зъб е в състояние на
равновесие,когато отношението на площта на дъвкателната повърхност на
зъба към площта на активната му коренова повърхност е равна на К-
константата.
*Закон за викарната компенсация-Вустро,1919г.Всеки зъб може да понесе
двойно по-голямо натоварване от нормалното.Способността на органите да
поемат и компенсират двукратно по-големи натоварвания представлява
техните биологични компенсаторни възможности, или биологичен резерв.От
това следва,че всеки зъб с нормален парадонт може да поеме равновесно
функцията на още един протезиран зъб,т.е. Парадонтът му може да
кмпенсира налягане,което постъпва от двукратно по-голяма оклузална площ:
Fo – 2Fo
Fp Fp
Въпрос №25
Физиология на пренасянето на дъвкателното налягане
2Fo
Fp
Въпрос №27
Биомеханика на дъвкателната артикулация.Артикулационни цикли
Въпрос №61
Мостови протези.Елементи на мостовата протеза.Мостово тяло-
профили
Въпрос №63
Въпрос №65
Естетическо оформяне на мостовите протези-с пластмаса и чрез
металокерамика
Металните конструкции на естетичните мостови протези имат
полухигиенични профили, крепителите са блендови, щифтови,
частични коронки или СОЧ крепители.Вестибуларните повърхности на
мостовото тяло и на коронковите крепители се оформят ретационно,за
да задържат слоя от керамика или пластмаса.тези повърхностине се
полират,а се почистват добре от остатъци на опаковъчната маса или
окиси.Мостът се поставя върху гипсовия модел и с восък се моделират
естетични фасети.Мостовото тяло с естетичен профил само трябва да
допира лигавицата във вестибуларните области и да не се получи
травматичен контакт с нея.
Моделираната восъчна форма се опакова в гипс,заедно с металната
конструкция.Прави се в малка двупръстова кювета,като само
вестибуларните восъчни повърхности се оставят открити,а всички
метални части са вътре в гипса.Восъкът се отстранява с топла вода и се
откриват ретенционните повърхности на тялото и
крепителите.Гипсовите повърхности се изолират,а металните се
покриват с цветоизолиращ слой,защото тъмните метални части
прозират под пластмасовото покритие и влошават естетичните
показатели за цвят.След като всичко изсъхне се приготвя подходяща по
цвят метакрилова пластмаса.След това пластичната маса се нанася
върху изолираните повърхности ,кюветата се затваря и се пресова.Така
завършената протеза се освобождава от кюветата,почиства се и се
полира.
Хидропневматична полимеризация- въвежда се през
1968г.Материалът при тази технология е смес от метакрилови
съполимери под формата на прах и течност.Най-известни марки са
“Вита К+В”,”Суперпонт С+В”,”Биодент К+В” и др.Когато се размеси
прахта с течноста се получава тестообразна маса,която се запазва
еластична за около час.Това позволява пластмасата да се моделира и
нанася директно върху металните части.Така се избягва моделирането с
восък и опакобането в кювета.Оцветяването е улеснено,защото се
прави заедно с моделирането и се наблюдава пряко.След това
моделираната конструкция се поставя в херметизирана камера на
специален апарат-полимеризатор.Камерата се пълни с вода или
глицерин,температурата се повишава до 100°,прилага се въздушно
налягане и полимеризацията протича за 12-14 мин.Пластмасата се
втвърдява,камерата се отваря,изважда се протезата и се полира.Този
метод е сполучлив и има редица предимства,полимеризатът има високи
биологични и механични свойства.
Друг вид протези са правените с металокерамика.Порцелана има висок
естетичен ефект и цветови възможности.А така също е устойчив на
изтриване,което прави металокерамичната протеза изключително
устойчива и здрава.Прилага се същата технология като при
металокерамичните коронки.Металната конструкция се прави
едноотливно по метода “Адапта” или чрез моделно отливане.При този
вид протези мостовото тяло е изцяло покрито с порцелан,и не се
прилагат механични ретенции,нито за крепителите,нито за мостовото
тяло.
Въпрос №66
Пропедевтични принципи и насоки за конструиране на мостовите
протези.Принципи за механична устойчивост и биологична
пародонтална база.
I:Пропедевтични принципи и насоки за конструиране на
мостовите протези- мостовата протеза трябва да е механично
устойчива и да оказва съпротивление на различните въздействия.Тя
участва в дъвкателния процес и затова ако няма тези качества ще се
деформира.Дъвкателното налягане се предава чрез протезата върху
парадонта на носещите зъби,които понасят силно налягане.Пародонтът
като биологична база на протезата трябва да има съпротивителни
възможности.При конструиране на мостова протеза трябва да се
съобразяваме с нейното предназначение и с това как ще се приеме от
организма на пациента,за да не се получат травми.
II:Принципи за механична устойчивост и биологична
пародонтална база-
1.Принципи за механична устойчивост-устойчивоста на мостовата
протеза зависи от металната конструкция,защото пластмасата и
керамиката са не много здрави.Затова за металната конструкция се
използват метални сплави с висоли показатели на якост и здравина.
Съпротивителния капацитет на металната греда зависи пряко от
дължината и височината на мостовото тяло.
Дължина- хоризонталния размер между местата на свързване с
крепителите.Колкото мостовото тяло е по-дълго,толкова е по-голям
огъващият момент.
Височина- вертикалния размер на свързващите площи между тялото и
крепителите или между членовете на тялото.Колкото е по-голям
вертикалния размер,толкова възможноста за огъване намалява.
Механичната устойчивост на мостовата протеза се повишава
чрез:а)като се използва сплав с висока якост;б)мостовите тела се правят
с:по-малка дължина и по-голяма височина;в)да е с по-заоблени
контури.
Огъващото действие е най-голямо,в случай,че вертикалната сила е
приложена в средата на мостовото тяло.
2.Принципи за пародонтална база-
а)Статични методи-за всяка мостова протеза трябва да се предвиди
подходяща пародонтална база,защото пародонта е този който понася
повишените натоварвания.Ако тази база е неподходяща може да се
стигне до травми.
При конструиране на мостова протеза за носители се избират двата
зъба,които ограничават дефекта от двете страни.Но техния парадонт не
винаги може да компенсира повишеното натоварване,затова
внимателно се оценяват действителното им състояние.Тази оценка
може да се направи чрез статичните таблици за годноста и
дъвкателните коефиценти на зъбите.
*Таблицата на Боянов- при нея е основен принципа,че сборът от
коефицентите на всички членове на моста трябва да е по-малък или
равен на двойния сбор от коефицентите на мостоносителите и.Ако
липсват 34 и 35,с коефиценти по3,съседните зъби 33 и 36 имат
коефиценти съответно 3 и 6.Сборът от коефицентите на членовете на
моста е 3+3+3+6=15,а удвоения сбор от коефицентите на носителите е
(3+6).2=18.Протезата е възможна,защото 18 е по-голям от 15.
Тези таблици са валидни само за зъби с нормален и здрав
пародонт,затова тези таблици могат само първоначално да ни
ориентират в началните оценки за зъбите.
б)окончателно конструиране- големината на дъвкателното налягане е
правопропорционална на големината на силата и
обратнопропорционална на големината на оклузалната
повърхност:σ=Ps
Fo
Храната под оклузално налягане оказва съпротивление,което трябва да
бъде преодоляно от съответно по големина налягане.
За въстановяване на силовофункционалното равновесие чрез мост
трябва да се спазват някои насоки:
——включване на повече от два мостоносителя,за да се осигури
пародонтална база с достатъчни съпротивителни възможности.
——стесняване на оклузалните повърхности,за да се пренастроят
силовите ефекти до стойности,които са поносими за пародонта на
носещите зъби.
Въпрос №67
Принципи за конструиране на мостовото тяло и мостокрепителите
Въпрос №68
Мостови протези с едностранно
свързване(“конзолни”конструкции).Сложни мосови протези.
I:Мостови протези с едностранно свързване-може понякога да се
наложи мостовото тяло да се фиксира само към еди
мостоносител.Винаги едно такова едностранно свързване насочва
дъвкателните сили наклонено или прекатурващо.За да намалим този
вреден силов ефект,трябва да бъдат изпълнени следните условия при
изработването на моста:
1.мезио-дисталния му размер трябва винаги да е по-малък от този на
коронката на носителя или ако не може това условие да бъде изпълнено
да се направят повече носители;
2.да се редуцира силно оклузалната му повърхност;
3.да се осъществи плътен контакт със стената на съседния естествен
зъб;
4.конзолното тяло да се разположи мезиално от носещите зъби,защото
мезиалната коренова повърхност контактува с по-устойчива алвеоларна
кост от дисталната,а така също големината на дъвкателните сили
намалява в мезиална посока.Оклузалната повърхност на всеки зъб е по-
малка от тази на дисталния му съсед.
II:Сложни мосови протези-когато дефектите в зъбните редици са
много,зъбите са силно наклонени и не може да се направи успоредно
изпиляване е трудно,а понякога нeвъзможно да се постави протезата
върху носителите.В тези случаи се правят сложни мостови
протези,чиито крепители са съставени от две или повече съчленяващи
се части.Една от тази части корегира лошия наклон и самостоятелно се
поставя върху мостоносителя,а другата се свързва с мостовото тяло.
1.Най-успешен сглобяем крепител е телескопната коронка.Тази
коронка се състои от външна и вътрешна коронка,монтирани една в
друга.Вътрешната се отлива според стените на зъбното пънче,като
външните и стени са успоредни на съседния носител.Изработва се по
системата “Адапта”и се цеминтира върху зъбното пънче.След това се
снема отпечатък,по който се изработва външната коронка.Тя се
моделира анатомично-външния контур е по формата на зъба,а
вътрешния лежи плътно върху вътрешната коронка.Външната коронка
е свързана с мостовото тяло и се помества стабилно върху вътрешната.
Сглобяемите крепители може да са от две навлизащи една в друга
частични коронки,механични стави и др.,или от комбинации между
тях.
Въпрос №69
Снемаеми частични протези-елементи.
I:Снемаеми частични протези- при големи и множествени дефекти в
зъбните редици е трудно да се протезира.Парадонта на малко
останалите естествени зъби не може да поеме дъвкателното налягане и
затова се налага то да се поеме от лигавично-костните области на
обеззъбените алвеоларни гребени.В тези случаи се използват частични
снемаеми протези.
Частична снемаема протеза-конструкция,фиксирана подвижно към
естествените зъби и лежи върху лигавичната повърхност и е свързана
към естествените зъби чрез протезни елементи.Чрез протезната
плака,контактуваща с лигавицата,дъвкателното налягане се предава по
пътя протеза-лигавица-кост.Чрез елементите,които са свързани със
зъбите,налягането се предава по пътя зъб-парадонт-кост.
Снемаемата частична протеза е с по-леки и щадящи клинични
интервенции,в сравнение с мостовите протези.
II:Елементи на снемаемата протеза- естествените зъби,към които се
закрепя частичната протеза и поемат налягането се наричат носещи
зъби(опори).Носещите зъби заедно с лигавицата,която е покрита от
протезата се нарича протезно поле.Протезното поле обхваща опорните
зъби,билата и страничните повърхности на алвеоларните гребени,а при
горната челюст и повърхността на твърдото небце.Всички тъкани на
протезното поле образува биологична парадонто-лигавична база на
протезата.
1.Протезна плака-тя лежи върху повърхността на лигавицата на
протезното поле и контактува директно с нея и предава падащото
върху протезата налягане на лигавицата и на подлежащата кост.В
областа на обеззъбените алвеолари се проявява най-силно силовия
ефект.Там плаката не само леживърху билото на алвеоларния гребен,но
покрива и страничните му склонове.Часта от плаката,която е върху
билото на гребена се нарича протезно седло.Извън седлото
лигавичните повърхности са покрити с протезна плака,която е цяла или
редуцирана.Когато е цяла,тя обикновено е пластмасова,а редуцираната
може да е пластмасова или метална.При модерните редуцирани
конструкции пластмасовата плака е заменена от метален скелет обвит в
плстмаса само при протезните седла.
Протезната плака е свързващо звено между останалите елементи на
протезата и ги свързва в единна функционална система.Основната
задача на плаката освен да предава дъвкателното налягане върху
лигавично-костните области,но така също и да обединява и координира
действието на другите протезни елементи,а так също тя спомага за
задържането и стабилизирането на протезата.
2.Протезно тяло-плаката на протезното седло преминава в протезно
тяло.То е онази част от протезата,с която се въстановява височината на
алвеоларния гребен след обеззъбяването.Едната част на протезното
тяло е насочена към протезното поле и се свързва с протезната плака.В
срещуположната страна откъм дъвкателната равнина са поместени
изкуствените зъби.Протезното тяло се изработва от пластмаса
едновременно с протезната плака и е свързано неподвижно с нея.От
положението на протезното тяло зависи стабилноста на протезата.То
задължително трябва да лежи върху билото на алвеоларния гребен.В
този случай дъвкателните сили срещат най-голямо съпротивление от
подпротезните тъкани и протезата стои стабилно в устата.
Страничните стени на протезното тяло трябва да приличат на външния
анатомичен релеф на алвеоларния гребен и околозъбния венец,за да не
се пречи на движенията на езика,бузите и др.и да се поддържа добра
хигиена.Всички външни повърхности на протезното тяло и на
протезната плака трябва да са добре полирани.
3.Дъвкателен комплекс-порцелановите или пластмасови изкуствени
зъби са подредени върху пластмасовия алвеоларен гребен.Те приличат
по цвят и форма на останалите естествени зъби.Позицията на всеки от
тях е съобразена с общта проекция на дъвкателната равнина и с оклузо-
артикулационните съотношения на естествените и изкуствените
зъби.Ето защо зъбната протеза е единна анатомо-функционална
съвкупност от техните форми,цветове,повърхности.Заедно с
естествените зъби,ограничаващи дефектите,те изграждат целоста на
зъбните редици и образуват единен дъвкателен комплекс.
4.Съединителни елементи(бюгели) -
бюгел-метален съединителен елемент,който замества част от плаката
или протезното тяло.Може да е цвързващ между два отдалечени
фрагмента на протезата,но се предпочита за армиращ елемент на
протезното тяло или плака.Прилага се при частични протези,когато
предните зъби са запазени.
Бюгелът предава и разпределя дъвкателното налягане върху протезното
поле.Но той не може сам да противодейства на разнопосочните силови
ефекти,затова той се комбинира с опорно-задръжни средства,които да
блокират движенията на протезата при функция.Бюгелът трябва да е с
малък обем и да е изработен от здрава ,твърда сплав и сечението му да
е елепсовидно,а не кръгло.
5.Опорни елементи-а)лостове-приличат на летите куки,но са предимно
с опорна функция,малък блокажен ефект и без задръжно
действие.Предназначени са да пренасят и разпределят дъвкателното
налягане далеч от областа на изкуствените зъби.Служат и за
стабилизиращи средства против деформирането на по-дълги
бюгели,специално при протезирането на едностранни дистално
неограничени дефекти на зъбните редици.Лостовете могат да се
отливат като елементи на моделнолети протези,но може да са огънати
от стоманена тел, но в този случай имат стабилизиращо действие.
б)Кимпайдери-контраобръщачи.Те оказват съпротивление на ротиращи
сили с тенденция за отделяне на седлото от протезното
поле.Кимпайдерите са продължение на металната протезна плака,които
стигат до по-фронталните или мезиалните области на протезното поле
и завършват като оклузални рамена върху премоларите или просто
завършват като разширени удължения на плаката върху лигавицата на
фронтално-страничните сводове на небцето.
Въпрос №70
Задръжно-опорни елементи на частичните протези-основни
предназначения
задръжно-опорни елементи-чрез тях протезата се свързва с наличните
естествени зъби.Те задържат протезата към протезното поле при
покой,за ставилноста и при работа и за предаването на дъвкателното
налягане към парадонта на носещите зъби.Всеки задръжно-опорен
елемент може да се разглежда като съставен от две части-едната е
вградена неподвижно в протезното тяло,а другата е издадена извън
него и се свързва различно с носещия зъб.Външната част осигурява
стабилна и изгодна позиция на протезата.
1.Ретенация-съпротивлението срещу отвесните сили с посока от
протезното поле към дъвкателната равнина.Нарича се още задържане,и
няма отношение към дъвкателните сили,а към тежеста на протезата.
2.Опора- предаване на налягането по физиологичен път.Това е
съпротивлението,което задръжно-опорните средства оказват срещу
вертикални сили,насочени от дъвкателната равнина към протезното
поле.Опорната функция е основен фактор за натоварването на
носещите зъби от вертикалните дъвкателни сили.Предавайки
дъвкателния натиск върху зъбите се пречи на притискането и
травматизирането на лигавицата под протезната плака.
3.Блокаж- съпротивление срещу силите във всички хоризонтални
посоки-встрани,напред и назад.По време на дъвчене действат
хоризонтално насочени сили,които се стремят да преместят протезата
от нормалното и положение спрямо протезното поле.Пълното
блокиране или достатъчното ограничаване на тези вредни движения е
едно от най-важните предназначения на свързващите елементи.
Задръжно-опорните свързващи елементи осигуряват пълноценен
функционален ефект на протезата като я обездвижават като насочват
силовите ефекти към парадонта на носещите зъби и облекчават по-
неустойчивите лигавично-костни области на протезното поле.
Има много и различни такива средства,които можем да разделим на:
А:към първата група спадат всички задръжно-опорни
средства,наречени куки.Куката е монолитно тяло.Единия край на
куката е вграден в пластмасовото тяло на протезата,другия край има
едно или повече разклонения ,разположени върху коронката на
носещия зъб.Основно значение за ефективноста на куките имат
материала,от който са направени и съотношението им с анатомичната
форма на коронката,към която са прикрепени.
Б:към втората група спадат т.нар.сложни или специални задръжно-
опорни елементи.Те са съставени от две части,свързани една с
друга.Прилагат се в комбинираното протезиране.
Въпрос №71
Куки.Части на куката.Огънати(телени)куки.пластмасови куки.
Въпрос №72
Куки.Ляти куки по системата “Ней”
Въпрос №73
Комбинирани протезни конструкции.Свързване чрез механични
стави и плъзгачи.
Въпрос №74
Комбинирани протезни конструкции.Шарнирно и телескопно
свързване.Фрезтехника
Въпрос №75
Комбинирани протезни конструкции.Траверсово и ключалково
свързване.
Въпрос №75
Комбинирани протезни конструкции.Траверсово и ключалково
свързване.
Въпрос №76
Класификации на снемаемите частични протези.Цел на
конструирането и технологични етапи при частичните протези.
Въпрос №77
Принципи за конструиране и технология на пластмасовите
плакови частични протези с огънати куки-етапи
Стр.305,фиг.313
II:Технология на пластмасовите плакови частични протези с
огънати куки-етапи:
1.Вземане на отпечатък- използва се подходяща метална лъжица,но
може и с индивидуална такава.Най-добре е да се използват еластични
отпечатъчни материали,например алгинатовите.задължително се взема
отпечатък и от срещуположната зъбна редица на антагонистите.
2.Отливане на гипсов модел-модела се отлива най-късно до 30 минути
след снемането на отпечатъка.Еластичния отпечатък не се
изолира.Хубаво е моделът да се отлее от твърд гипс.След като гипсът
се втвърди,моделът внимателно се освобождава от отпечаръка и ако
има нужда се радира.Очертават се клиничните екватори,а след това и
отвесните екватори на носещите зъби.С цветен молив се очертават
контурите на куките.Очертават се границите на протезната плака.
След това се огъват телените куки с подходящи клещи,раменете им
трябва да лежат плътно върху гипсовите повърхности на носещите
зъби с изключение на апроксималните области,които са под
екваторите.При огъването не е позволена топлинна обработка.Готовите
куки са фиксирани върху носещите зъби на гипсовия модел.
Изработване на восъчни шаблонни валове- притискаме върху модела
пластифицирана плака от термопластичен материал,докато придобие
формата на протезното поле.След като се втвърди плаката се изрязва по
очертаните граници.От розов восък се изработват призматични валове
с четириъгълна форма с височината на наличните зъби и с ширина
около 1см.Валовете се залепват с разтопен восък върху обеззъбените
участъци на плаката като надлъжната им средна линия трябва да
съвпадне с билото на алвеоларния гребен.
3.Определяне на съотношението на двете челюсти в центална оклузия-
този етап се извършва в клиничния кабинет и се състои в определянето
на съотношението между горната и долната челюст при централна
оклузия на наличните естествени зъби.Поставят се шаблоните в устата
и се фиксират един към друг при затворено положение в централна
оклузия.Изваждат се без да се разлепят и в тях се поставят гипсовите
модели,които застават в положението ,в което са били преди това двете
челюсти.Определя се цветът,формата и големината на изкуствените
зъби.
4.Нареждане на изкуствените зъби- залепените един към друг модели и
шаблони се ориентират и се фиксират в оклудатор или
артикулатор.Върху цокъла на моделите се нанася средната им
линия,която трябва да съвпадне със средната линия на оклудатора,а
проекцията и да пресича средата на анатомичната и механичната
ос.Дъвкателната равнина се разполага по средата между двете рамена
на апарата.Моделите се фиксират с гипс към браншовете на уреда-
първо долния,а после горния.След втвърдяването на гипса,той се
изрязва,заглажда се и се подреждат изкуствените зъби.
5.Контролна проба с наредените проби- прави се в
клиниката.Проверяват се за грешки и неточности при определяне на
съотношението между двете челюсти или при нареждането на зъбите и
се коригират.
6.Завършване на протезата-в този последен етап се моделират от восък
повърхностите на протезната плака и на протезното тяло,така че да
възпроизвеждат протезното поле.Цели се околните меки тъкани да са в
естествена обстановка,за да не се нарушава фонетиката.Така също
трябва да има добър естетически вид.
а)опаковане-извършва се с гипс в специални метални кювети с
подвижни капаци и водещи ребра със съответни жлебове.
—опаковане с вал-право
—опаковане без вал-обратно
—комбинирано-
б)изолиране
в)почистване и полиранеПропедевтични насоки за конструиране на
скелетирани моделно-ляти протези
Въпрос №78
Пропедевтични насоки за конструиране на скелетирани моделно-
ляти протези.Основни задачи.Правила при мезио-дистално
ограничени дефекти на зъбната редица
Въпрос №79
Конструкционни правила за частични скелетирани протези при
едностранно неограничени дефекти.Принципи за блокиране чрез
опорно стабилизиране върху носещите зъби.
Въпрос №80
Принципи за пренастройване на силовите ефекти и за редуциране
на вертикалната ротация на протезното седло.
Въпрос №81
Принципи за комструиране на протезния скелет при моделно-
лятите протези.
Въпрос №82
Технология на скелетираната моделно-лята протеза-етапи.
Въпрос №83
Технология на имедиатна снемаема частична протеза.
Въпрос №84
Основи на шинирането на зъби с увреден пародонт.Общи
постановки.Класификация,обща характеристика и технология на
шините.
I:Основи на шинирането на зъби с увреден пародонт-
Шинирането е свързване на група зъби или на зъбна редица един към
друг със здрава конструкция,която наричаме шина.То се използва за
профилактика и лечение на заболявания на пародонта.Тези заболявания
се наричат пародонтопатии.Общото при тези зболяванияе,че
функционалната структура на пародонта е увредена и той не може да
задържа зъбите здраво фиксирани в алвеолите им.Първо зъба започва
да се клати и това задълбочава патологичните промени в
пародонта.Той не може да реагира адекватно на дъвкателното налягане
и дъвкателните сили.Стига се до разрушаване на пародонта и
обеззъбяване.
Основна цел на ортопедичната намеса е да се премахне подвижноста на
зъбите и пародонта да бъде облекчен от дъвкателното налягане.За тази
цел трябва да се направи следното:
✽уравновесяване на нарушените оклузо-артикулационни
съотношения-селективно изпиляване;
✽стабилизиране на разклатените зъби;
✽пренастройване на дъвкателните сили и налягане до поносими
стойности;
Заболелия пародонт не може сам да окаже съпротива и да компенсира
функционалните напрежения,но ако се обединят два или повече
зъба,съпротивлителните сили ще нарастнат.Затова се прибягва до
шинирането.Шините свързват зъбите в здрава и недефермуема
конструкция и ги обединяват в общ пародонт.Така се стабилизира
съззъбието.
II:Класификация,обща характеристика и технология на шините:
1.Временни шини-предназначени са да помогнат на съзъбието докато
се провежда медикаментозно или хирургическо лечение на
пародонта.Функцията им е най-вече блокажна спрямо хоризонталните
сили.Те обхващат подвижните зъби и от вестибуларната и от
лингвалната страна,като ги свързват със зъби със запазен
пародонт,неразклатени.
а)Такова шиниране може да стане със здрав копринен конец или с
тънка стоманена тел.Тази шина е неснемаема и се нарича лигатурна
шина;
б)временни шини от пластмаса-обхващат зъбите вестибуларно и
лингвално,като лежат върху надекваторните им области,като често
покриват и оклузалните повърхности и режещите ръбове.За
заздравяването им може да се армират с тел.Комбинират се с огънати
подекваторни телени ретенции,с което се подобрява задържането
им.Оклузалните им части може да се заместят с телени
свързвания.Телта минава между зъбите в областите на контактните им
точки.
2.Постоянни шини-прилагат се когато след лечение се стига до
оздравяване,но пародонта не е въстановен.Чрез тях се постига трайно
стабилизиране на съзъбието,а дъвкателното налягане се разпределя
така,че интензивноста му да е поносима за увредения
пародонт.Предназначени са за постоянно използване.Постоянните
шини биват:
а)снемаеми постоянни шини-пациента може сам да я сваля и
поставя.изработват се като моделно-летите протезни
скелети.Съставени са от комбинирани и свързани помежду си елементи
на моделно-летите конструкции-лети куки.
б)неснемаеми постоянни шини-изградени са от припоени или
монолитно свързани помежду си различни коронки.Може да са
частични,щифтови,от типа СОЧ крепителите,обвивни метални или
бленд-коронки.Шините са фиксирани към носещите зъби с цимент и ги
стабилизират и разпределят дъвкателното налягане.
3.Шини-протези-конструкции,с които се въстановява целоста на
зъбните редици.Когато освен пародонтално заболяване имаме и
дефекти на зъбните редици се налага към шината да се прибавят и
изкуствени зъби.Към снемаемата шина се изработва протезно тяло.Към
неснемаемата шина се прибавя и мостово тяло,съобразено с правилата
на мостовото протезиране.
4.Технология на шините- подхода за изработването на шините зависи
от вида на шините.
а)неснемаеми шини-първо се изпиляват подлежащите на шиниране
зъби.Те се препарират за частични,обвивни или др.видове коронки.При
изпиляването трябва да се спазва основното условие за взаимна
успоредност между едноименните вертикални стени на
препарационните форми.След това се взема отпечатък от цялата зъбна
редица.За работа по метода “Адапта”или с частични коронки се отлива
модел с подвижни пънчета с помощта на паралелофиксатор.За
неснемаемите моделно-лети шини се отлива модел от твърд гипс,който
по-късно се дублира от огнеупорна маса,а шината се изработва по
правилата за моделно-летите мостове.Неснемаемата шина,съставена от
СОЧ крепители се изработва върху гипсов модел по еластомерен
отпечатък,взет от неизпилени зъби.
б)постоянни снемаеми шини-изработват се по принципите на моделно-
летите скелети.
Въпрос №85
Пропедевтични принципи за конструиране на шините.Принципи
за стабилизиране на зъби с увреден пародонт чрез неснемаеми и
снемаеми постоянни шини.
Въпрос №87
Протезни конструкции при пълно обеззъбяване.Елементи на
цялата протеза и стабилизиране на целите протези-механични и
физични методи и средства
Въпрос №88
Задържане и стабилизиране на целите протези-биофизични методи
и средства
I:Вътрешна повърхност на плаката-протезната плака,покриваща
протезното поле с възможно най-голяма площ не само намалява
дъвкателното налягане,но и повишава адхезионния ефект.Този ефект е
толкова по-голям,колкото плаката лежи по-плътно върху лигавицата и
копира нейния релеф.Така се повишава капилярноста.Изключително
важни са граничните протезни ръбове,разположени в преходната гънка
между подвижната и неподвижната лигавица на устното
предверие.Така не се пропуска въздух под плаката при покой и при
действие.В това е основния принцип за проява на силите на
атмосферното налягане в условията на устната кухина.
Биофизични средства-
1.Сукция–смукателна камера-представлява кръгла каучукова пластинак
с диаметър 1,5-2см.Ръбовете и са леко издигнати,а средата е
вдлъбната.Монтира се върху купола на небната плака,като
вдлъбнатината е насочена към средната област на твърдото небце.При
притискане на протезата към него въздухът излиза от сукцията,ръбът и
плътно прилепва към лигавицата и се получава малка камера със силно
разреден въздух.Лигавицата се засмуква в нея и трудно може да бъде
отделена.Но при едно такова непрекъснато засмукване лигавицата се
уврежда,затова сукцията отпада от употреба.
2.Въздушна камера-подпротезна камера с разреден въздух.Тя се
вгражда в дебелината на небната пластмасова плака и е дълбока около
1мм.Страничните и стени са вертикални и са под прав ъгъл с дъното и
и със заобикалящата я небна повърхност на плаката.Изработва се от
пластично оловно или полиетиленово фолио,което се фиксира към
опакованите гипсови модели преди поставянето на пластмасата.После
фолиото се маха и така се образува камерата.Плаката се притиска
силно върху лигавицата,която потъва заедно с плаката към коста,а в
областа на камерата въздухът се изтласква,докато дъното и опре до
лигавицата.Действието на въздушната камера не е така вредно както
сукцията,но е временно,защото от негативното налягане лигавицата
атрофира и изпълва празнината.
3.Облекчителна камера-вдлъбната е в дебелината на
ф.374 плаката,но ръбовете и са заоблени,а
страничните и стени са наклонени.
Тя се разполага в области с костни изпъкналости с тънка и
неподатлива лигавица.Прилага се в зоната на рафемедиантната линия
на твърдото небце,където е нейния торус.Камерата огражда торуса и се
оформя според неговата индивидуална форма и големина.Дълбочината
и също е индивидуална,тя е толкова по-дълбока,колкото е по-изпъкнал
торуса.Ако стените и не са наклонени,а ръбовете и не са
заоблени,облекчителната камера може да бъде и въздушна.
4.Радирани линии-предатавляват бразда,вдълбана в върху
ф.375 гипсовия модел.Тя е затворена крива,
обграждаща по-широка зона от протезното
поле.Тези линии трябва да се разполагат
в области с дебела и податлива лигавица.
Ширината на браздата е средно 0,6мм,
дълбочината и зависи от податливоста на лигавицата-от 0,5
до 1мм,а ръбовете и са заоблени.После тези бразди се изпълват с
пластмаса и образуват изпъкнали ръбчета.При притискане на протезата
ръбчетата се впиват в лигавицата,като затварят заградената зона и не
пропускат въздух.Така получаваме камера с голяма площ без да бъде
нарушен контакта между плаката и лигавицата.Но практическите
резултати не винаги са добри.
5.Протезни ръбове и клапанни зони- тук принципа е да има плътен
контакт с цялата повърхност на протезното поле.Така се задейства
ефектът на адхезия,кохезия и капилярност,а цялата плака играе ролята
на една максимално широка въздушна камера.Това означава,че
достъпът на външния въздух следва да бъде затворен от периферните
ръбове на плаката,които са по границите на протезното поле.Затова
ръбовете трябва да са така оформени,че при поставяне на протезата да
отстраняват напълно въздуха под нея и да не позволяват навлизането
му при покой и при действие.така протезния ръб обгражда целия
периферен контур на плаката като затворен клапан,който херметизира
адхезивно-кохезионната система плака-слюнка-лигавица.Това е най-
модерния биофизичен метод.
✽Клапанни зони-зоните,в които се разполагат граничните ръбове на
целите протези.
Клапанните зони на горната и долната челюст във вестибуларната
повърхност имат еднаква тъканна морфология.Това е областа,в която
лигавицата от вестибуларните склонове на алвеоларните гребени се
прегъва и преминава върху вътрешните повърхности на бузите и
устните.
Вестибуларната клапанна зона има три подзони:
а)преходна гънка-тясна сводеста свивка,с която лигавицата
ф.376 преминава оталвеоларния гребен върху
меките тъкани.Тя е дъното на клапан-
ната зона.(1)
б)неутрална зона-намира се в основите
на алвеоларните гребени до преходната
гънка.Покрита е с лигавица със слаба подвижност и
неподатлива.(2)
в)подвижна зона-граничи с преходната гънка откъм бузите и
устните.Силно подвижна е,защото лигавицата покрива активно
работещи мускули.(3)
✽Вътрешен клапан- гребените са отвесни и ретенционни и
ф.377 това не позволява на протезния ръб да
се отделя от гънката и да влезе въздух
под плаката.Но този клапан не е ефек-
тивен,защото алвеоларните гребени са
наклонени и не са ретенционни.
✽Външен клапан-образува се при плътното прилягане на про-
ф.378 протезния ръб към лигавицата от подви-
жната зона,която при разместване
обвива протезния ръб и не позволява на
навлизането на въздух.
Клапанния ефект във вестибуларната област се осигурява от такъв
протезен ръб,който:лежи плътно върху трите области на клапанната
зона и който е оформен индивидуално като заоблен кант по
периферията на протезната плака.
Клапанната зона на долната челюст е подобна на горната само във
вестибулума.Дистално протезните ръбове възсядат ретромоларните
лигавични туберкули,където не може да стане херметизация.мускулите
на пода на устната кухина активно участват в дъвченето,лигавицата е
тънка и подвижна.затова не може да се получи ефективна клапанна
зона.
Въпрос №89
Задържане и стабилизиране на целите протези.Биомеханични
методи и средства
✥биомеханични методи-методи и средства с механично действие,но
обусловено от наличието на анатомични особености или от
биомеханиката на дъвкателния апарат.
1.Подезични ложи-използват се за стабилизиране на долната протеза
като се използват подезичните пространства.Протезното тяло и плаката
се оформят с вдлъбната форма като ложа.Ложите се издълбават в
областите под малките и под големите кътници в двете лингвални
стени
ф.380 на протезата.Така езика се помества до
протезното тяло по цялата му височина и
върху лингвалните ръбове на плаката.
Така езикът изпълнява ролята на страни-
чна биомеханична опора,която стабилизи-
ра долната цяла протеза срещу трансла-
ционни движения и частично я притиска към протезното поле.
2.Пелотно задържане-пелотите са средства за механично
задържане,които се използват,когато има ретенционни зони в
протезното поле.Пелотата е еластично удължение на ръба на
протезната плака.Когато протезата се постави пелота се отваря,за да
премине през изпъкналия участък и се затваря в подмолната му
част.Пелотите се изработват от огъната еластична стоманена тел.Двата
края на телта се вграждат в протезния ръб,а срещуположния свободен
край на пелота се обвива в пластмасова възглавничка,за да не се увреди
лигавицата.
а)при долната челюст-ретенционните области тук са
ф.381 задмилохиоидните зони.Когато са добре
изразени те служат за двустранно
разположени пелоти.Те имат срещуположно
действие и ако не затрудняват езика и
поглъщането,подобряват задържането и стабилноста на долната
протеза.
б)при горната протеза- налага се при силно развити тубери с
ф.382 дълбоки паратуберни подмоли.в този
случай не може да се постави протезата
без да се нарани лигавицата.Налага се
туберите да бъдат освободени с цената
на нарушена клапанна зона.
Пелотното задържане се прилага и при прогнатично изпъкнал
алвеоларен гребен,и при протеза с ажустирани зъби.
3.Стабилизиращо изкуствено съзъбие- от подреждането на
изкуствените зъби зависи решаването на следните проблеми:
а)осигурява се безтравменно и равномерно предаване на дъвкателното
налягане по цялата повърхност на протезното поле;
б)създават условия за такива артикулационни взаимоотношения,които
да не дестабилизират двете протези.
в)постига се ефектно противодействие срещу дъвкателните сили,които
непрекъснато менят посоката си;
г)осигурява се максимален брой контактуващи повърхности през
артикулационните цикли.
Обикновено подреждането на зъбите се счита за механичен метод,но не
може да не се отчита и основното значение на някои
анатомични,функционални и биомеханични показатели като:видът и
атрофията на алвеоларните гребени,големината на междуалвеоларното
рзастояние,стойноста на междуалвеоларния ъгъл,съотношенията между
двата гребена,равновесните и множествени оклузални и
артикулационни съотношения,принципите на биомеханиката на
дъвкателния апарат.
❇безтравменото предаване на дъвкателното налягане зависи от
големината на изкуствените зъби.Ширината на оклузалните
повърхности трябва да отговаря на ширината на билото на алвеоларния
гребен.Трябва да се използват по-тесни и по-малки изкуствени зъби.
❇стабилизиране на протезите срещу вертикалните сили- става чрез
подреждане на изкуствените зъби точно върху билата на алвеоларните
гребени.Но алвеоларните гребени на двете челюсти претърпяват
различни промени и се разминават.Това затруднява или не е възможно
да бъдат подредени зъбите по билата на алвеоларните гребени в двете
челюсти едновременно.
❇стабилизиране на протезите срещу хоризонталните сили-той е сложен
въпрос и се разглежда в две насоки:
––по отношение на сагитално насочените сили от предна ръбцова до
централна оклузия;
––по отношение на трансверзално насочените сили от странична лява
или от странична дясна до централна оклузия.
Изкуствените зъби трябва да се подредят така,че да създават условия за
безпроблемни плъзгателни движения с най-голям брой контактуващи
повърхности при всички оклузионни позиции на артикулационните
цикли.
А:Стабилизиране при сагиталните,предно-задни движения-посоката им
се определя от късите,но стръмни наклони на кондилния път и на
инцизивния път.За да се получат стабилизиращи дистални контакти,би
трябвало да се употребяват изкуствени зъби с високи и остри
туберкули,с наклони съответващи на наклона на кондилното водене.Но
такива туберкули ще блокират свободното плъзгане и ще причинят
транслации.За това се употребяват зъби с анатомичен релеф,а
разликите между туберкулните и ставните наклони се компенсират
чрез задължително изразяване на сагиталната компенсационна крива.
Б:Стабилизиране при трансверзалните-странични движения-при
движение на долната челюст вляво и дясно ставната главичка от
работната страна извършва предимно ротационно движение,а от
балансиращата -транслационно движение надолу и навътре.
Поради по-ниската позиция на кондила от балансиращата
страна,долната изкуствена зъбна редица се отдалечава от горната-
страничен феномен на Христензен.Силовите плъзгателни контакти от
работната страна се изявяват като ротационен фактор.В резултат
протезните плаки се отлепват и протезата не е стабилна.За да се
избегне това трябва да се осигурят срещуположни артикулационни
контакти между разноименните туберкули на големите
кътници.разстоянието между зъбните редизи се премахва като горните
лингвални туберкули на кътниците се поставят по-ниско,а долните
вестибуларни в по-висока.Така оклузалните повърхности на моларите
ще имат лек вестибуло-лингвален наклон,който изразява
трансверзалната компенсационна крива,която е извита надолу и е
изразена толкова повече,колкото по-стръмен е наклонът на
трансверзалния път на ставата.
Сагиталната компенсационна крива се определя от режещите ръбове на
долните резци на и на кучешките зъби,от вестибуларните туберкули на
малките кътници и от дисталните туберкули на вторите големи
кътници.Трансверзалната компенсационна крива се определя от
първите малки кътници,от вторите малки кътници и от големите
кътници.Двете оклузални криви не се срещат при естественото
съзъбие,но при целите протези те са необходими за да компенсират
рисковете за дестабилизация на протезите.
Въпрос №90
Технология на целите протези.Отпечатъци и
модели.Индивидуални лъжици(1-3етапи)