Опазване на околната среда

Природата е нашата животоподдържаща система ,

затова трябва да се грижим за нея.
Околната среда е средата, в която живеем. От
околната среда зависи нашето здраве и начина ни
на живот. Човекът трябва да се грижи за околната
среда и да не я замърсява, защото това може да
доведе до фатален край на човешкия род. Като цяло
околната среда са реките, планините, моретата,
океаните, равнините, долините и други, също така и
живата и неживата природа.
Природата е изключително богата и много точно
балансирана. Делни малки условия води до големи
изменения на други условия като при това може да
се достигне до изчезването на цели биологични
видове, дори да се подстави под заплаха
съществуването на живота. Такива глобални
последици за планетата са :
1. парников ефект; – Причината за това е
въглеродния диоксид и някои други газове в
атмосферата, които водят до затопляне на климата, а
оттам до повишаване нивото на моретата и рязко
изменение на климата в световен мащаб. При
използването на твърдо гориво- въглища, дърво,
торф и др. се отделя въглероден диоксид в големи
количества. За последните 30-40 години
увеличението му е 5/6 кратно и такива големи
количества не могат да се асимилират от растенията
при фотосинтезата – това води до натрупването му в
атмосферата заедно с други газове(метан, азотни
оксиди, хлор, въглеводороди). Въгл. диоксид
задържа слънчевото излъчване до повърхностните
слоеве на земята, което е причина за общото
затопляне.Тези натрупвания може да предизвикат
внезапно, своебразно изменение на климата.
Стратегия на борбата с парников ефект – Световната
промишленост и транспортните средства ще зависят
от добива на гориво, което в бъдеще ще доведе до
обилно постъпване на въгл. диоксид в атмосферата.
Съществуват редица способи за намаляването му и
за постигане на равновесие в състоянието на
атмосферата :
1.Увеличаване на коефициента на полезно действие
на горивото предназначено за транспортни средства
и на др.видове горива тъй като производството е
почти заложило на изкопаемото твърдо гориво.
2.Преостановяване на масовата сеч на горите, по
специално на тропическите гори.
3.Организиране и финансиране на кампаниите по
залесяване на горски масиви(дръвчета).

2. разширяване на озоновия слой –Разрушаване на

озоновия слой. Фреоните се издигат в
стратосферата, където се разлагат като
освобождават атомирания хлор, който разрушава
основния слой. Фреоните са относително инертни,
нереакционно способни, не горят и не са отровни.
Тези техни свойства позволяват да се използват в
следните направления : хладилници и охладителна
техника, за направата на порести пластмаси,
електронна промишленост. Отделяните газове в
производството на пенопродукти се издигат в
атмосферата като разрушават озоновия слой, който
обвива атмосферата. Озоновия слой предпазва
земята от ултравиолетовото облъчване. Неговото
унищожаване ще предизвика намаляване
продуктивността на земеделските култури и
животни и ще се увеличат раковите заболявания.
Борба с разрушителите на озоновия слой. През
1986г. ООН проведе конференция в
Канада(Монреал) посветена на опазването на
околната среда. В края беше подписано
Монреалското споразумение за съкращаване на
химическите вещества, разрушаващи озоновия слой
с 50% . През 1989г. се проведе втора конференция в
Хелзинки и се стигна до споразумение от пълно
спиране на производството на пенопродукти към
2000г.

3. киселинни дъждове; – за първи път киселинните

дъждове са били наблюдавани в Англия в средата на
19 век в индустриални райони където за гориво са
използвани каменни въглища, съдържащи сяра.
Днешните киселинни дъждове вече засягат
планетата като цяло. Причината за появата на
киселините дъждове са прекомерното замърсяване
на атмосферата с киселинни газове, серен диоксид,
азотни оксиди , въглероден диоксид и др.
Отрицателното влияние на киселинните дъждове е
много странно. От особено значение са промените в
химичния състав на почвата, която при
взаимодействие с киселинните дъждове се обогатява
с лесно усвоими от растенията отровни вещества
като олово, мед, кадмий и др. Успоредно с това тя
обединява калий, натрий, калций, които са
необходими за различните растителни и дървесни
видове. Това води до промени в химически състав
на растенията, в който се натрупват токсични
вещества и елементи и чрез храната с биологичния
кръговрат на веществата попадат в човека и
животните. Особено пагубно е влиянието на К.Д.
върху иглолистните дървесни видове тъй като се
увеличава съдържанието на алуминий в почвата.
Около 10 млн. иглолистни гори са унищожени –
Европа нарушават естествения ход на обмяната на
веществата и енергията между почвата и растенията.
Те рязко увеличават корозията на металите, забавят
репродукцията на рибните запаси, влошават
качеството на питейните води, освен това влияят
отрицателно върху дихателната система като според
медиците те предразполагат към алергични
заболявания. Планетарният характер на К.Д. до
голяма степен се дължи на трансграничния пренос
на киселинни газове.
Възможности за борба с К.Д. – шест основни
способа:
- подмяна на твърдото гориво
-промиване на въглищата с цел отстраняване на
сярата
-химическа обработка на въглищата с основа
- използване на ефикасни филтри или уреди за
улавяне на отровните газове
- алтернативни горива
- икономия на гориво

4. токсични и радиационни отпадъци – отпадъците

от химическата промишленост и радиоактивните
отпадъци от атомната промишленост се превръщат в
истинско бедствие за човечеството.Тяхното
обезвреждане, или поне тяхното надеждно
погребване трябва да става така че да не се нанася
вреда на природата.На този проблем още не е
намерено решение. Източна Европа се отнася към
районите с най-висока концентрация на
промишлени отпадъци.Процесът на управление на
токсичните и радиоактивни отпадъци включва
събирането, транспортирането, депониране,
съхранение и обезвреждане.

5. опустяване; – в развиващите се страни от

тропическите райони ежегодно се унищожават
около 11 млн. хектара гори . Освободените площи
вследствие на екстензивното използване се
превръщат в пустини, негодни за земеделски цели.
Процесът на изсичане на тези гори е особено опасен,
защото главната част от производството на
кислород в атмосферния въздух е от тези гори.
България също е засегната от процеса само в района
на Марица-Изток – около 15 хил. хектара от
плодотворните земи са превърнати в пустини и са
ниско продуктивни.Идентично е положението в
региона Кремиковци и Перник. Тяхното очистване и
възстановяване ще изисква много средства, труд и
десетки години.

6. демографски взрив.
Все повече хората си задават въпроса какви са
възможните пътища за използване и преобразуване
на природата в интерес на цялото човечество, как
ще се ликвидират негативните промени и
отрицателните явления, свързани с нейното
унищожаване. Отговорът е, че за да може
фундаментално да се разрешат проблемите на
околната среда, хората трябва да подобрят своя
морален стандарт. Човечеството трябва да разбере
важността на проблема, защото само така ще може
да предприеме необходимите мерки и инициативи
и да ги реализира по най-ефективния начин.