СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
ФАКУЛТЕТ ПО ПЕДАГОГИКА

КУРСОВА РАБОТА

ЧИТАЛИЩАТА И БИБЛИОТЕКИТЕ –
(НЕ)ОПОЛЗОТВОРЕНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОСТРАНСТВА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО
ОРИЕНТИРАНЕ И РАЗГРЪЩАНЕ НА ЛИЧНОСТНИЯ
ПОТЕНЦИАЛ ЧРЕЗ НЕФОРМАЛНО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ
ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Учебната дисциплина: Теория на възпитанието

Подготвил: Преподавател:

Борислава Маева, фак. № 10 227 доц. д-р Владислав Господинов

Специалност: „Неформално образование”, V-ти курс

Задочна форма на обучение

Телефон: +359 882 546586

Електронна поща: maevaborislava@gmail.com

София,

2022/2023
 Резюме:
Разпознаване на неформалното учене като компонент от образованието
през целия живот и инструмент за разгръщане на личния потенциал.
Неформалното образование е изяснено като отговор на съвременните
предизвикателства – новата икономическа реалност, глобализацията,
демографските промени, глобалната миграция (а вече и война), промяна на
компетенциите и технологичното развитие, които са детерминанти за
промяна на трудовия свят. Обосновава се необходимостта от управление на
личната кариера през целия живот, което води до подобряване качеството на
живот.
Представен е потенциалът на неформалните образователни
институции – читалищата и библиотеките (училищни, читалищни, местни) за
професионално и кариерно развитие за всички възраст, за образование през
целия живот, за социално сближаване и гражданска активност.

В свят „излезнал от равновесие“, който диктува нови условия за

съществуване и адаптация, образователният свят и процесите в него са най-
мащабните и най-коментирани феномени. Проблемите на епохата ни –
изменения в икономическите концепции, многонационалният състав на
обществата, технологичното развитие налагат промени в концепциите за
образованието и тези концепции го разглеждат като процес на образование
през целия живот.

2
 „Страхувам се, че ще дойде ден, в който
технологиите ще надхвърлят човешките
взаимоотношения и тогава светът ще се
напълни с идиоти“

Алберт Айнщайн

Изправени пред предизвикателството да бъдем ефективни в глобалното

общество на знанията е време да се изправим пред собствената ни
уникалност, с която да пресътворим себе си, другите и света. На
Международната конференция „Бъдещето на труда“, проведена през месец
май 2018 г. в София, Адриана Сукова, зам.-генерален директор на Генерална
дирекция „Заетост, социални въпроси и включване“ в ЕК заяви: „Към 2030
година 800 млн. работни места ще бъдат изместени от роботите и
професионалният път за много хора ще се промени“.
Ние просто не можем да си представим бъдещите професии. На форума
в Давос през януари 2018 г., създателят на „Alibaba“ - Джак Ма казва:
“Изкуственият интелект не притежава емоции, има огромна изчислителна
сила и става все по-добър. Роботите ще могат да са много по-успешни и
рационални от хората. Ако не искаме да се сблъскаме с подобен социален
катаклизъм, имаме само едно решение – машините трябва да правят само
това, което ние не можем. Само така хората няма да станат лесно заменими“
[10].

3
І. Силата на неформалното образование в управлението на живота и
кариерата.
„Асамблеята признава, че формалните образователни системи не могат сами
да се справят с предизвикателствата на съвременното общество и
следователно приветства тяхното укрепване с неформални образователни
практики… Асамблеята препоръчва на правителствата и отговорните власти
на страните – членки да признаят де факто неформалното образование за
партньор в образованието за цял живот и да го превърнат в достъпно за
всички. [9].
Комюнике за учене през целия живот на Съвета на Европа, 2001

Става ясно, че на мястото на автоматизираните от технологиите и

роботизацията професии, ще се появят най-вече такива, свързани с
изкуствата, творчеството, екологията и грижата за хората. Очакванията са за
появата на паралелни и хибридни професии, а много от досега познатите ни
професии ще продължат да съществуват, но в коренно променен вид.
Голямото предизвикателство на дигиталната трансформация са културните и
цивилизационни промени, които тя носи. Ние трябва изцяло да променим
манталитета си. Това означава, че обучението само в отделни професии не е
достатъчно, а овладяването на нови умения и компетенции – жизнено
необходимо.
Знанията вече остаряват средно за около 5 години, а в сферата на
технологиите още по-бързо. Само със старите, статични познания е
невъзможно да отговорим на новите предизвикателства, необходимо е
постоянното им осъвременяване, актуализиране, обновяване и
усъвършенстване, както и придобиването на нови. На преден план излиза

4
необходимостта от развиване и актуализиране на умения и качества, които
машините не притежават – социално-емоционални, личностни и
междуличностни, развиване на емпатията, умения да управляваме живота си.
Образованието през целия живот се утвърждава като приоритетна
дейност, в която се инвестират значителни публични и частни ресурси. Така
например, според приетата в нашата страна „Национална стратегия за учене
през целия живот“ и плана за приложението ѝ, през 2016 г. се предвижда да
се инвестират над половин милиард лева в дейности, разпределени на
интервенции както във формалното образование и обучение, така и в
неформално и самостоятелно образование. [5]
ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРЕДЛАГАЩИ ДРУГИ ФОРМИ НА ППО ОБУЧЕНИЕ ПРЕЗ 2015 Г., ПО ФОРМИ НА
СОБСТВЕНОСТ

В т.ч. предлагащи следните други форми на обучение:

Ротация на
работното
Посещение на
място, Участие в
Всички Обучение конференции,
обмени, групи за
Форма на предпри- на работни срещи,
повтаряния обучение или Самообучение
собственост ятия – работното (професионални)
или групи за
брой място изложения и
посещения с квалификация
лекции
цел
обучение

брой % брой % Брой % брой % Брой %

Общо 27 960 8 041 28.8 2 577 9.2 4 625 16.5 2 970 10.6 2 330 8.3
Обществен
сектор 743 272 36.6 197 26.5 355 47.8 148 19.9 127 17.1
Частен
сектор 27 217 7 769 28.5 2 380 8.7 4 270 15.7 2 823 10.4 2 203 8.1

24.08.2018, НСИ – Продължаващо професионално обучение за заети лица [6]

5
 Динамиката на съвремието ни налага „просвещенска конкуренция“,
основаваща се на философията на обществото на знанието, на която
формалната образователна система не може отговори без помощта на
неформалното и информалното образование. Защото – „В резултат на
устойчивото си нарастване, продължителността на задължителното
формално образование (особено в развитите пазарни стопанства) вече е
достигнала или е много близо до своя горен лимит, което означава, че
възможностите за количествени натрупвания се изчерпват.
Алтернативните възможности са две: инвестиции в другите две форми на
образование – неформално и информално или осигуряване на по-високо
качество на обичайното образование“1. А това осигуряване на качество може
да се осъществи само с неформалното образование, с „многообразните му
ценностно-функционални практически полета.“ 2

Фиг. 4. Участвали в самостоятелно обучение на възраст

25 - 64 години по метод на обучението

1
Нейчева, М., Изследване на образованието на работната сила и влиянието му върху икономическия растеж,
Изд. ФЛАТ, Бургас, 2012
2
Николаева, С.
6
НСИ – Основни резултати от изследването на образованието и обучението на
възрастни. (Трета вълна, 2016 г.) [6]

Неформално образование е всяка организирана образователна дейност,

извън установената система за формално образование – отделна или част от
по-широка дейност, служеща на интересите на идентифицирана целева група
и образователни цели.
То не е противоположно на формалното, но има редица преимущества
пред него:
– осигурява постоянен достъп до учене, може да се осъществява
денонощно/не е времево ограничено. Благодарение на информационните
технологии различните географски ширини и часовата разлика губят
значението си и позволяват на учащите да бъдат във връзка с преподаватели,
ментори, коучове, консултанти, групи по интереси във всеки час на всяко
място;
– позволява за кратко време да се усвоят конкретно-приложими
умения;

7
 – компенсира социалното разслоение на база образование;

– изпълнява функциите на социален инструмент за интеграция,

социализация, ре-социализация;
– процесът на учене е приятен, а резултатите високи, защото учат
единомишленици, при това доброволно;
– предоставя втори шанс за получаване на образование;
– осмисля, „запълва“ свободното време с качествено
съдържание; – отговаря на новата парадигма за
образованието – учене за развиване на способността за учене.

Фиг. 2. Участници в неформално образование и обучение по възраст и пол

НСИ – Основни резултати от изследването на образованието и обучението на

възрастни. (Трета вълна, 2016 г.) [6]

8
ІІ. Отговорният избор на професия – израз на уважение към себе си.

„Човекът е този, който прави живота си.“

Сократ

Призванието е комплекс от много специфични дарби, обединени в една

или повече каузи и изпълнено чрез развитите конкретни дарби.
Професионалното ориентиране е интегрална част от трудовото възпитание
и образованието през целия живот. То спомага за:
 разгръщане потенциала на личността;
 самостоятелен избор на професионалния/кариерния път;
 повишаване на самочувствието и критичното самопознание;
 разкриване и подкрепа на дарбите на личността и насочване към
съответно образование;
 извършване на осъзнат избор;
 ефективно планиране и постигане на цели;
 активно гражданско участие.
Професионалното ориентиране е и социално-икономически инструмент за
игнориране на дисбаланса търсени и дефицитни професии. Особено за
младите хора е много важно те да бъдат информирани за очакваните промени
на пазара на труда и бъдещите възможности за реализация, когато взимат
решение в каква област на образованието си да инвестират финансови
ресурси, време и усилия. Това би ги мотивирало да получат добра
подготовка, а икономиката ще бъде обезпечена с квалифицирани кадри.

9
 В анкета сред деца на възраст 10-18 години, проведена от Юрочайлд
форум – България и Национална мрежа за децата, на въпрос: – Какво може да
се промени в училище, за да бъде по-приятно и да научавам повече? – децата
много често са искали промяна в учебната програма, която да им дава
знания за „нещата от живота“. Учениците искат и повече извънкласни
дейности, за да бъдат повече време със съучениците си. Заключението на
рапортьорите е: „Децата, които имат желание да научат за своите права
стават все повече и повече“ [11]. Или – „Едно продължаващо образование
(често се използва още и думата обучение или обучение през целия живот и
във формално-институционален план, не само в житейски: „Човек се учи,
докато е жив!“), за да е наистина успешно, трябва да включва в един по-
целенасочен вариант и феномена възпитание в неговата конкретна среда на
проявление и разгръщане“3.
Кариерното учене е ценен инструмент за всички възрасти, който
насърчава продължаващото учене; възможностите за учене; увеличава
приноса на неформалното образование за процеса на обучение, обединяващ
различни ресурси от хора, институции, инструменти и методи. Кариерното
обучение има съществена роля в живота на младите хора чрез търсене на
заложбите им и успешната реализация на пазара на труда.
Кариерното ориентиране и консултиране е мощен инструмент и за
обучение на възрастни, чиито умения и квалификации не отговарят на
актуалния пазар на труда и социалните изисквания.
Включването на възрастните в овладяване на компетенциите на
ХХІ век (дигитални, социални, предприемачески …) отговаря на първия

3
Господинов, В. Възпитателни възможности на университетската среда, Годишник на Софийския
университет, Факултет по педагогика, книга 104.
http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/image_singpdff/f0fd4754-b2a7-4e63-a833-91658164bbcd
10
принцип на Европейския стълб на социалните права, съгласно който „всеки
има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и
учене през целия живот с цел да поддържа и придобива умения, които му
дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да
осъществява преходи на пазара на труда“, както и на четвъртия принцип –
утвърждаване на правото на „навременна и съобразена с нуждите помощ за
подобряване на перспективите за заетост или самостоятелна заетост“,
включително правото на „подкрепа за търсене на работа, обучение и
преквалификация“ [8]. Данните показват разбирането на
участниците, че включването в неформални обучения са спомогнали за по-
доброто им професионално представяне, за 28.0% са допринесли за
изпълнението на нови задачи (отговорности) на работното място, а за 9.6% са
довели до увеличение на заплащането.
Фиг. 3. Причини за участие на населението на възраст
25 - 64 години в неформално обучение

11
НСИ – Основни резултати от изследването на образованието и обучението на
възрастни. (Трета вълна, 2016 г.) [6]
България няма традиции в образованието през целия живот. В
годишния Мониторинг на образованието и обучението 2017 за България,
Европейската комисия отново констатира: „Участието на възрастните в
процеса на учене бележи слабо увеличение през 2016 г. (2,2%), но
продължава да бъде значително под средното за ЕС от 10,8 %. Достигането
на националната цел от 5% е трудно, а европейската цел от 15% остава
твърде далечна. Наблюдава се недостатъчна координация между различните
участници и програми в областта на ученето за възрастни и предлагането не
отговаря на нуждите на конкретни групи учене или непосредствените нужди
на икономическите сектори“ [5].
Според последното изследване на образованието и обучението на
възрастни, проведено от НСИ през 2016 г., населението на възраст „25-64
години, участващо в неформално обучение е 22.5%, като има спад от 2.0
процентни пункта в сравнение с предходната вълна на изследване през
2011 г.“ [6].
Професионалното ориентиране, като компонент от образованието през
целия живот, все още е неразпознаваемо, ограничено и
институционализирано от страна на държавата. Мрежата от специализирани
институции за кариерно ориентиране е много слабо развита и твърде
ограничена географски.

Фиг. 5. Източници на безплатна информация относно възможностите за

обучение по пол на лицата, получили информация

12
НСИ – Основни резултати от изследването на образованието и обучението на
възрастни. (Трета вълна, 2016 г.) [6]

Читалищата и библиотеките в най-голяма пълнота биха отговорили

адекватно на необходимостта от образование през целия живот за всички
възрасти чрез неформално учене. Те са уникални в насърчаването на
социалната промяна, на гражданското общество.

ІІІ. Chit /санскрит/4 – чисто съзнание, чиста мисъл и разбиране, тоест –

истинно себеосъзнаване. Читалищата – социално-човешките средища за
самоусъвършенстване.
В края на 2017 г. всички български читалища бяха включени в
регистъра на ЮНЕСКО, като типични за България образователни, духовно-

4
https://www.yogapedia.com/definition/5278/chit (06.02.2023 г.)
13
културни институции, характеризиращи се с общодостъпност на дейността
им.
Народните читалища в България са 3671, а Читалищните сдружения и
съюзи са 9 [9]. Тази мрежа е национално богатство, даваща възможности за
осъществяване на многостранни инициативи, чрез които гражданите,
независимо от образование, пол и социална принадлежност, получават широк
достъп до културни продукти и в най-отдалечените райони на страната.
Нещо повече, развивайки се в новите условия, читалищата трансформират
дейността си извън рамките на обичайната за тях културна сфера и
провеждат програми за подпомагане на лицата в неблагоприятно социално
положение и малцинствените групи. Те са особено подходящи за неформално
образование и трудово възпитание за всички възрасти, изпълнявайки
културно-просветни и социално-икономически функции особено в малките
населени места, където са единствен извор на културен, образователен и
социален живот за хората. Навлизането на информационни и
комуникационни технологии в тях, ще провокира интереса и на децата и
младежите, които в момента свързват читалищата с музикално, танцово и
театрално изкуство.

14
 ЧИТАЛИЩА, ОСИГУРЯВАЩИ КОМПЮТРИ С ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ ЗА ПОЛЗВАНЕ ОТ
ПОТРЕБИТЕЛИ, ЧИТАЛИЩА С ФУНКЦИОНИРАЩА БИБЛИОТЕКА И ЧИТАЛИЩА СЪС ЗАЛА
ЗА ПРЕДСТАВЛЕНИЯ ПО ОБЛАСТИ

В т.ч. читалища,
осигуряващи
В т.ч. читалища с В т.ч. читалища със
компютри с достъп
Читалища функционираща зала за
Области до интернет за
- общ брой библиотека представления
ползване от
потребители

Брой % Брой % Брой %

Общо 3 321 1 616 48.7 3 045 91.7 2 544 76.6

Благоевград 118 58 49.2 108 91.5 87 73.7
Бургас 168 59 35.1 158 94.0 106 63.1
Варна 164 74 45.1 156 95.1 125 76.2
Велико Търново 156 73 46.8 140 89.7 143 91.7
Видин 77 39 50.6 69 89.6 59 76.6
Враца 101 62 61.4 100 99.0 82 81.2
Габрово 77 40 51.9 63 81.8 56 72.7
Добрич 121 37 30.6 100 82.6 100 82.6
Кърджали 83 33 39.8 76 91.6 58 69.9
Кюстендил 97 51 52.6 79 81.4 49 50.5
Ловеч 105 66 62.9 98 93.3 84 80.0
Монтана 101 47 46.5 96 95.0 84 83.2
Пазарджик 104 60 57.7 99 95.2 85 81.7
Перник 81 31 38.3 58 71.6 50 61.7
Плевен 133 83 62.4 128 96.2 107 80.5
Пловдив 207 86 41.5 202 97.6 153 73.9
Разград 100 53 53.0 95 95.0 83 83.0
Русе 90 55 61.1 89 98.9 72 80.0
Силистра 104 63 60.6 90 86.5 85 81.7
Сливен 109 48 44.0 101 92.7 78 71.6
Смолян 87 54 62.1 77 88.5 72 82.8
София 150 79 52.7 139 92.7 127 84.7

15
 ЧИТАЛИЩА, ОСИГУРЯВАЩИ КОМПЮТРИ С ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ ЗА ПОЛЗВАНЕ ОТ
ПОТРЕБИТЕЛИ, ЧИТАЛИЩА С ФУНКЦИОНИРАЩА БИБЛИОТЕКА И ЧИТАЛИЩА СЪС ЗАЛА
ЗА ПРЕДСТАВЛЕНИЯ ПО ОБЛАСТИ

В т.ч. читалища,
осигуряващи
В т.ч. читалища с В т.ч. читалища със
компютри с достъп
Читалища функционираща зала за
Области до интернет за
- общ брой библиотека представления
ползване от
потребители

Брой % Брой % Брой %

София (столица) 145 70 48.3 126 86.9 87 60.0

Стара Загора 183 74 40.4 168 91.8 138 75.4
Търговище 112 45 40.2 105 93.8 88 78.6
Хасково 133 69 51.9 121 91.0 103 77.4
Шумен 130 68 52.3 125 96.2 110 84.6
Ямбол 85 39 45.9 79 92.9 73 85.9

21.05.2018, НСИ [6]

Данни от проведено емпирично изследване за дейността на читалищата

и трансформацията на културно-просветните им функции 2000-2015 г.
показват, че за периода са инициирани добри практики, които имат решаваща
роля за развитие на гражданското общество в България, като:
 В областта на образованието:
 Курсове за кариерно развитие;
 Организиране на квалификационни курсове;
 Участие на школи и състави в различни национални и международни
фестивали;
 Организиране на конкурси;
 Подготовка на млади хора за разработване и участие в проекти.
 Културно-просветни инициативи:
16
  Концерти и литературни вечери;
 Организиране на конкурси – за картини, есета, поезия, занаяти и т.н.
 Библиотечна дейност:
 Предоставяне на интернет и информационни технологии;
 Предоставяне на електронни услуги;
 Организирани четения и др.
 Социални дейности:
 Организиране на благотворителни кампании в подкрепа на различни
каузи;
 Организиране на благотворителни базари с цел подпомагане на
нуждаещи се;
 Организиране на обучения за преждевременно отпаднали от училище.

Читалищата, с разнообразните си дейности, възпитават положително

отношение към труда като единствен инструмент за изява на личността.
Потенциалът на читалищата като важно средище за развитие на
общностите в селските райони е припознат и от ЕС. Основа цел на
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 е
подобряването на качеството на живот и активиране на местните общности в
селските райони. Важен бенефициент за реализирането на тази цел са
читалищата чрез партньорство с общински и държавни институции,
неправителствени организации и бизнес.

ІV. Библиотеката – библия (книга) за човека.

17
 На Европейската платформа за училищно образование, анкетата,
генерирала най-масово участие, е за училищните библиотеки. Резултатите са
абсолютно показателни – библиотеката в училище и четенето за удоволствие
изграждат критично мислене и имат решаваща роля за личностното,
интелектуалното и когнитивното развитие на учениците. 90% са съгласни, че
училищната библиотека не трябва да предлага само книги, ако иска да е
полезна за училището, а 76%, че най-съвременните училищни библиотеки
ефективно развиват ключовите компетенции на учащите, включително и
житейски и умения за управление на кариерата.
Според вас кои са основните задачи на училищните библиотеки?
(N = 1479)

Европейска онлайн платформа за училищно образование –

www.schooleducationgateway.eu [3]
Училищните библиотеки преодоляват и социалното неравенство и
дигиталното разделение, като предоставя равен достъп до библиотечно-
18
информационно обслужване. За децата и учениците от социално слаби
семейства и бедни райони на страна библиотеките, както и читалищата са
единствените възможности за широк достъп до книги, технологии и
информация, шанс за достоен живот.

До каква степен сте съгласни със следните твърдения относно

училищните библиотеки?
1. В днешно време училищните библиотеки не са толкова актуални,
колкото са били в миналото.
2. В днешно време училищната библиотека трябва да предлага не само
книги, ако иска да е полезна за училището.

3. Именно най-съвременните училищни библиотеки ефективно развиват

ключовите компетенции на учащите.

4. Училищните библиотеки играят ключова роля за насърчаването на

приобщаването и справедливостта.

5. По-добре е училищните бюджети да бъдат разпределени за учителите

по различни предмети и за учебни ресурси, отколкото за библиотеки.

6. Да бъдеш училищен библиотекар не изисква специална квалификация.

7. Училищните библиотеки в моята страна не са финансирани адекватно.

19
 Европейска онлайн платформа за училищно образование –
www.schooleducationgateway.eu [3]

Отговорите показват силна подкрепа в полза на училищната

библиотека: 83% изказват някакъв вид несъгласие с твърдението, че
библиотеките не са толкова актуални колкото са били в миналото, а 88%
изразяват някаква степен на съгласие, че библиотеките играят ключова роля
за насърчаването на приобщаването и справедливостта, включително по
отношение на ученици със специални образователни потребности или с
увреждания и новодошли мигранти.
Като неделима част от структурата на всяко училище неговата
библиотека трябва да може да се превърне в „център за образование и
обучение за всички“, каквото е и мотото на Манифеста за училищните

20
библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и
институти (IFLA). Според Манифеста мисията на училищните библиотеки е
да предоставят програми, книги и други информационни ресурси на цялата
училищна общност, с които да помагат за развитието на тяхното критично
мислене и ефективно използване на всички видове информация. Те трябва да
бъдат в еднаква степен достъпни за всички членове на екипа на
институцията, независимо от техните възраст, пол, раса, политически и
религиозни убеждения.
Училищната библиотека играе важна роля и носи отговорност за
подготовката на младите хора не само за професионалната им ориентация, но
и за възприемането на живота във всичките му проявления. В съвременния
свят училищните библиотеки се разглеждат като средство за създаването на
условия за реализация на новите роли, които имат учениците – на
изследователи, а на учителите – консултанти при работата им за усвояване на
знания, умения и компетентности. Училищните библиотеки развиват навици
за възприемане на културата, стимулират творческите способности на децата,
възпитават у тях културно и социално самосъзнание и съдействат за
емоционалното им израстване. Или както казва Н. В. Крук „Училищната
библиотека трябва да стане център на информационно-образователното
пространство, да осигурява свободен достъп до цялата информация, достъпна
в световното съобщество. А информационното осигуряване на учениците е
залог за свободното развитие на личността“ [4, с.77].
Проучване, осъществено от Европейското бюро на библиотечните,
информационните и документационните асоциации (EBLIDA), установи, че
92% от библиотеките в Европа осигуряват неформално или самостоятелно
образование и обучение и достигат до 24 милиона европейци всяка година.

21
Всяка година те помагат на милиони нуждаещи се, реализирайки силата на
информацията в тяхна полза – да си намерят работа, да развият умения, и да
са обществено ангажирани. Те са жизнено важен елемент от всяка добре
разработена стратегия за образование през целия живот. Следователно тази
неформална среда служи за допълнение към формалното образование. Те са
неразработени центрове на знанието за неформално образование за всички
социални и възрастови групи. Библиотеките са мощен инструмент в
преодоляването на дигиталното неравенство чрез осигуряване на свободен и
безплатен достъп до информация за хора в неравностойно положение.
По данни на НСИ от 2015 г. в България съществуват 3938 библиотеки,
в това число Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“,
регионалните, общинските и читалищните библиотеки, библиотеките към
висшите училища, училищните и специални библиотеки. Освен тях
библиотеки има в министерства, ведомства, организации, болнични
заведения, почивни бази и музеи. Само в Столична община съществуват
167 библиотеки, като 40 от тях са регистрирани след 2000 година, а 8 работят
предимно с малцинствени групи. Повсеместното им присъствие дава
възможности да се предоставят услуги за приобщаване и учене, използвайки
огромен набор от неформални образователни и обучителни практики и
методи:

 младежки обучения, доброволчеството – връстници обучават

връстници;
 междупоколенчески обучения, срещи и дейности;
 обучения в ключови компетентности;
 школи и кръжци;

22
  менторство;
 учене на чужд език чрез професиите;
 организиране на курсове по творческо писане, предприемачество,
информационно-комуникационни технологии;
 лекционни курсове за здраве, спорт, граждански права, устойчиво
развитие, финансова култура и много други;
 организиране на семинари и дискусии;
 срещи със значими личности;
 консултации и обучения за управление на кариерата и личностното
развитие;
 онлайн обучения чрез платформи;
 симулационни игри и много други.

V. Заключение.

Безделието ражда безумия.

Смисълът на живота е да използваш призванието си, а това е възможно
единствено и само чрез труд. „По тази причина ти напомням да разпалваш
дарбата от Бога, която имаш…“5 „Не пренебрегвай дарбата, която имаш.“6
Животът е непрекъсната промяна. Нищо не е в покой, всичко се движи
и постоянно ни поставя пред избори (кардинални или прозаични), (пре-)
оценка, (пре-) ориентиране.
Неформалното образование е паралелно на живота – ние просто сме
потопени в него. Учим навсякъде и непрекъснато – от другите, в къщи, от
грешките, от успехите, от неформалния контекст на работното място. То е
5
Второто послание към Тимотей 1:6, 7
6
Първото послание към Тимотей 4:14, 15
23
„суровият материал“, от който хората винаги са се учили: личен живот, избор
и възможно най-широк спектър от ситуации и връзки с различни хора. То
помага на хора от всички възрасти, с различен социален статус, от всяка
общност, през целия живот да са гъвкави и адаптивни, да променят
перспективата си, тъй като човекът винаги е в някакъв процес на промяна.
Чрез неформалното образование възможностите за личностно и социално
развитие на практика са неограничени.
За непреходността на неформалното образование накрая ще цитирам
публикация от 1942 г. на българския педагог Антон Бурлаков „...Училището
трябва да подготвя за живота – ето едно от основните, стари като света,
положения на педагогическата мъдрост. Що за училище е това днешното, що
готви за живота? Това са правилата за задължителното поведение, това са
занятията по разписание, това е еднообразното катадневно ходене в клас и
приготовление на уроци, това са все едни и същи чинове и черни дъски, все
едни и същи мумии, вместо живи същества – с една реч – това е
изпразнуването (изпразването) на детската душа от всичко живо, що има в
нея, и напълването ѝ с всичко мъртво, с всичко далечно и чуждо на живота,
при най-зорка охрана да не проникне в тоя тъмен килер лъч светлина из
вечновълнуващия се живот… Трябва ли да се чудим, че свидетелството „за
зрялост", получено при такива условия, по-скоро удостоверява, че неговият
притежател е негоден за живота, отколкото че той е подготвен за него? ... И
ако след тоя дълъг срок той не се озовава пред лицето на живота в
безпомощното положение на новороден младенец, за това трябва да
благодари не на училището, а на извънучилищното си развитие, т.е. на
живота. Умът, чувствата и волята на човека се развиват само с упражнения в
живота и ако душевният му мир се създава от впечатленията, добивани из

24
околния свят, то, естествено, човек ще утолява духовната си жажда из
естествения източник, като опознава света в неговата действителност.
Училището трябва да стане живот, а животът – училище, постоянно
училище“ [Бурлаков, А., стр. 1-2].7
В шеметно развиващия се свят, в икономиката на знанието на
дейностите на неформалното образование се възлага огромно значение да
отговори на новите предизвикателства. Избрах тази специалност, защото
искам да помагам на хората да открият вътрешната си искра/заряд, да се
предизвикват, да „разбиват" стереотипите. А особено сега, на фона на
безпрецедентната ситуация и социални сътресения, в един неравномерно
образован свят преподаването принадлежи на всеки член на обществото.8
Никои други институции като читалището и библиотеката не са по-
подходящи, когато става въпрос за „отваряне“ на формалното училище; за
„спояване“ на формалното и неформалното образование за разгръщане на
личностния потенциал. Тези институции са атрактивно място за възпитание,
образование, комуникации и овладяване на умения. Читалищата и
библиотеките прокарват мост между училището и свободното време, между
поколенията и социалното взаимодействие.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Божилова. В Формално, неформално и информално учене – същност,

съдържателни параметри и взаимозависимости (Теоретико-аналитичен

7
А. Бурлаков, Сп. Педагогически преглед, Варна, 1942.
8
Маева, Б. Есе Специалното на моята специалност, I-ва награда за студентско есе от конкурс по случай 35
години Факултет по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ София, 2021 г.
25
 обзор). Годишник на Софийския Университет „Св. Климент
Охридски“. Факултет по педагогика. Книга Педагогика, Том: 105, 2012,
София.
https://epale.ec.europa.eu/sites/default/files/formalno_neformalno_i_informa
lno_uchene__sshchnost_sdrzhatelni_parametri_i_vzaimozavisimosti.pdf
2. Българска библиотечно-информационна асоциация www.lib.bg
(15.12.2022).
3. Господинов, В. Възпитателни възможности на университетската среда,
Годишник на Софийския университет, Факултет по педагогика, книга
104. http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/image_singpdff/f0fd4754-b2a7-
4e63-a833-91658164bbcd
4. Европейска онлайн платформа за училищно образование
www.schooleducationgateway.eu (18.10.2022).
5. Крук, Н. В. Школьная библиотека – центральная част
информационного образовательного пространства. //Информационный
бюллетинь, РБА, 2004, № 31, с. 76-77. (28.09.2022).
6. Мониторинг на образованието и обучението 2017 – България
https://epale.ec.europa.eu/sites/default/files/monitor2017-bg_bg.pdf
(23.09.2022).
7. Национален статистически институт www.nsi.bg (11.09.2022;
30.09.2022; 17.10.2022).
8. Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014-2020
година. (21.12.2022).
9. Николаева, С. Неформално образование. Философии Теории Практики.
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013.

26
10. Официален вестник на ЕС. Резолюция на Съвета и на представителите
на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на
Съвета от 21 ноември 2008 г. – „По-успешно включване на
професионалното ориентиране в стратегиите за учене през целия
живот“. (2008/С 319/02).
11. Препоръка на Съвета на Европа, относно ключовите компетентности
за учене през целия живот, Брюксел, 17.01.2018 г. (8.09.2022).
12. Регистър на читалищата в Република България www.chitalishte.com
(18.01.2023).
13. Фондация „Глобални библиотеки – България“ www.glbulgaria.bg
(17.01.2023).
14. Assembly of the Council of Europe. Recommendation 1437/3/4/2001.
15. www.Cio.bg (19.01.2023).

27