Ел

ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

ACADÉMIE BULGARE DES SCIENCES

Section de théorie et d’histoire de l’urbanisme et de l'architecture

G. Kozuharov, R. Anguelova

LA MAISON SYMÉTRIQUE DE TYPE „PLOVDIV-

ÉDITIONS DE L'ACADÉMIE BULGARE DES SCIENCES—SOEIA 1971

 БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
Секция за теория и история на градоустройството и архитектурата

проф. арх. Георги Кожухаров, арх. Рашел Ангелова

Ел
ек

ПЛОВДИВСКАТА
тр У А

СИМЕТРИЧНА КЪЩА
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

СОФИЯ 1971

ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Отговорен редактор
чл.-кор. проф. арх. Любен Тонев

Ел
ек
тр У А
он С
на Г

ЬИЬЛИОГЕКА
би

■'P" ■ ОФ11Я
бл
и от
ек
а
 а
ек
иот
бл
Предговор

би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 а
ек
иот
бл
би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 Българското Възраждане е оставило много забележителни
образци за майсторството на нешколуваните народни
творци в областта на жилищната архитектура. Обособен
дял от нея с високи архитектурно-художествени качества
представлява затворената къша със симетрично планово,
обемно и фасадно решение, с богато изпълнение на
архитектурния детайл и декоративната украса. Тя се явява
по-масово към 30-те години на XIX в. и в продължение на
» 50 60 години става най-разпрсстранеиият и желан тип
къща в по-значителните селища на страната, като дсстига
връхните точки на композиционното си изясняване и раз­
витие около средата на века.
Като архитектурна форма затворените симетрични къщи
са извикани на живот от пробуждащите се сили на българ­
ския народ, стъпил от втората половина на XV III в. на пътя
на своето възраждане. Те отразяват най-пълно със сред­
ствата на архитектурата повишените икономически въз­
можности, повдигнатото лично и национално самочув­
Ел
ствие, нарасналите битсви и духовни нужди на техните
стопани — формиращата се българска буржоазия. С кла­
сово определената принадлежност на този тип къщи може
ек

да се обясни разпространението им около средата и през

втората половина на XIX в. не само в определени селища
тр У А

и райони, както е при другите развити регионални форми

на народното жилище, а във всички икономически напред­
он С

нали селища на страната. По българските земи средище

на най-голямо разпространение и най-развити форми на
на Г

затворена симетрична къща се явява град Пловдив и

неговият район. П >ради това тя е известна оше като „Плов­
би
дивска къша“.
В сравнение с предхождащите я и успзредно развиващи
се типове отворена несиметрична и симетрична възрожден­
бл

ска къща затворените симетрични къщи представляват

качествено ново стъпало в българската жилищна архи­
и

тектура както по отношение на жилищно-битовото об­

от

служване, така и на композиционното и архитектурното

оформление. Като цялостно завършен архитектурен образ
ек

този тип къщи, особено най-богато разработените об­

разци, изглеждат на пръв поглед по замисъл и облик
а

напълно откъснати от местната архитектурна традиция

в районите, където се появяват и разпространяват
най-масово.
Тази привидна липса на генетическа връзка с предходното
жилищно строителство в страната стана причина ред го­
дини известни наши и чуждестранни специалисти по исто­
рия на българската архитектура от Възраждането да
насочват погрешно усилията си при търсене на обяснение
за произхода и стиловата характеристика на затворената
симетрична къща. Привеждаха се за паралели готови чужди
образци или стилови влияния н се проследяваха възмож­
ните пътища за проникване на тези влияния в българската
7 възрожденска архитекту ра. Така се стигна до определянето
 й като продукт на ренесансови, барокови, левантински и
други стилови влияния или до окачествяването й като
турска, гръцка и пр. къща. По този формалистичен метод
произходът на типа на затворената симетрична къша
се обясняваше посредством стиловата характеристика,
която й се даваше.
В повечето случаи тези твърдения се основаваха на частич­
ни проучвания, изтъкваха се само някои отделни особе­
ности на затворената симетрична къша, които до из­
вестна степен потвърждаваха застъпваните становища.
Привежданите паралели от съответните западноевропейски
стилове или от типичната национална архитектура на съ­
седните страни съшо така далеч не можеха да изчерпят
цялата сложност на архитектурното явление, каквото
представляват тези къши. Заедно с това пълното отричане
от някои изследвани или само частичното и декларативно
приемане от други на генетическата им връзка с мест­
ната архитектурна традиция, като на практика тя се
Ел
свеждаше до второстепенна по значение съставка на
архитектурния им образ, усложниха още повече тър­
сенията на верни пътища за обяснение на тяхната
ек

същност.
Съществуваше обаче и значителна група учени, които
тр У А

утвърждаваха българския произход и принадлежност на

тази архитектурна форма. Те изхождаха от методологи­
он С

чески правилната марксическа постановка за генетическата

връзка и първенствуващата роля на местната архитектурно-
на Г

строителна традиция в създаването и развитието на си­

метричната затворена къща, без да отричат възможността
би
и наличието на чужди заемки и влияния във формирането
на нейния архитектурен образ. Но на дадения етап те не
бл
разполагаха с достатъчно фактически материали и сравни­
телни проучвания, за да обосноват напълно тази по на­
чало вярна теза.
и

Разбира се, не бива да се отрича, че изминатият етап

от

със своите грешки и недостатъци съответствуваше до

известна степен и на съотоянието на архитектурно-исто ­
ек

рическата наука от този период по отношение на степента

на по-пълното проучване и опознаване на този дял от
а

нашето възрожденско архитектурно наследство. В тази

светлина и частичните проучвания намират своето оправ­
дание и помагат за изясняването на някои особености от
архитектурния образ на затвореназа симетрична градска
къща.
Но същевременно, в резултат на методологически грешки
у някои изследователи, обобщаването на изводите от тех­
ните частични проучвания и утвърждаването им като общо­
валидни критерии за определяне на характерните стилови
особености на затворената симетрична къща доведе до
поменатите по-горе погрешни изводи, които в край­
на сметка не допринесоха за пълното и правилно изясня­
8 ване на поставените въпроси.
 Поради тези причини въпреки наличието на голям
брой проучвания, които целенасочено или косвено до­
казват неразривната връзка и първенствуващата роля
на местната архитектурна традиция при формирането
на типа и архитектурния образ на затворените си­
метрични къши, в българската архитектурно-исто­
рическа наука и до днес въпросът за произхода
и стиловата им характеристика се счита за диску­
сионен.
През последните десет години архитектурно-историче­
ските изследвания направиха значителна крачка напред.
Бяха изяснени и обосновани редица методологически
въпроси за правилния исторически подход към архитектур­
ните явления, за разглеждането им в неразривна връзка
и като резултат от сложните политико-икономически и
социални промени, извършващи се вътре в българското
общество. Натрупан бе нов изобилен материал за проуч­
ването на българската възрожденска къща, задълбо­
Ел
чен бе художествено-композиционният й анализ, раз­
криха се нови страни и особености на нейния об­
раз. Разширени и обогатени бяха и познанията ни
ек

за жилищната архитектура на съседните балкански стра­

ни от съшия период в резултат на частични проуч­
тр У А

вания на място и запознаване с по-значителен брой

оригинални трудове.
он С

Така се създаде една сравнително по-широка база за

реална преценка на архитектурното развитие, по-специално
на Г

на затворената симетрична градска къща в България.

Изпъкнаха в нова светлина и въпросите за характера и осо­
би
беностите на този тип къши у нас и за сходствата им с
отделни образци в съседните балкански страни, за нали­
чието на взаимовръзки между тези страни в областта на
бл

архитектурното творчество преди и през XIX в. Въз основа

на това за определени етапи от историческото развитие
и

на техните народи може да се говори и да се предприемат

от

проучвания за установяването на общи елементи в жилищ­

ната архитектура на Балканския полуостров. Развиха се
ек

и проучванията за взаимовръзките на българския народ

през Възраждането с Русия и със западноевропейските
а

страни в различни области на културата, в това число

и на архитектурата, както и за възможните влияния от
съвременни за епохата руски и западноевропейски сти­
лове и пътищата на проникването на тези влияния на
Балканите.
Всичко това наложи поставянето наново на дневен ред
въпроса за произхода, разпространението и стиловата
характеристика на затворената симетрична градска къща
в България през Възраждането. За да се отговори на тази
нужда, в Секцията за теория и история на градоустройст­
вото и архитектурата при БАН бе запланирано и извър
шено настоящето изследване. Трудът бе предаден за печат
9 в края на 1968 г., но издаването му се забави по техни-
чески причини. Изминалите три години обаче не проме­
ниха по същество застъпваните от авторите становища,
станали известни на научните среди още тогава, а, на­
против, потвърдиха с допълнителни доказателства пра-
вотата им.

ноември 1971 г. Асторите

Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а
 а
ек
иот
бл
би
Увод

на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 а
ек
иот
бл
би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
Разпространение В пределите на България затворената симетрична въз­
рожденска къща се явява най-рано и получава най-голямо
на Пловдивската разпространение в Пловдив и селищата в неговия район
с градски характер на икономиката: Копривщица, Кар­
симетрична къща лово, Асеновград. Пазарджик. Поради това в специал­
ната литература тя е известна още като „Пловдивска
къща“. Тук се срешат и най-развитите образци, които
около средата на XIX в. оформят характерния облик на
тези селища, особено на Пловдив и Копривщица. А във
втората половина на века те се появяват вече в почти
всички по-значителни и икономически замогнали се се­
лища на страната: на север и северозапад от Пловдив —
Казанлък, Калофер, Сливен, в Средногорието, където
техният брой е чувствителен; още по на север, отвъд
Балкана — във Велико Търново, Търговище, Шумен,
Разград, Силистра; на юг и изток — в Смолян (Устово и
Райково), Златоград. Чирпан, Ямбол, Несебър, Созопол,
Малко Търново; на запад и северозапад — в София, Са­
Ел

моков, Кюстендил, Берковица, чак до Видин. И в по-

малките градчета и някои села къщите на заможните
стопани се строят в симетрична планова композиция.
ек

Разбира се, ненавсякъде в къщите от изброените и други

селища са налице всички характерни особености на типа
тр У А

на Пловдивската къща, каквито ги намираме в най-бога­

тите образци. Колкото по-ограничени са материалните
он С

възможности на стопанина, а също така колкото по-от-

далечени от Пловдив са селищата, толкова по-опростени
на Г

в схема и особено в декоративна разработка са запазе­

ните образци. Същевременно по места се засилва пропор­
би

ционално и взаимодействието на този тип с развива­

щите се успоредно регионални форми на народната ар­
бл
хитектура. В резултат на това взаимодействие в някои
селища (Шумен, Котел, Сливен) преобладават междин­
ните (преходните) форми, докато другаде (Тетевен, Банско,
и

Арбанаси) надделява местната традиция, а Пловдив­

от

ската къща се проявява само с единични примери.

И така през Възраждането Пловдив се очертава като цен­
ек

тър, от който се разпространяват влияния на пловдивския

тип симетрична къща към други селища на страната.
а

Налага се обаче да направим още отначало една уговорка.

Както ще бъде показано по-долу, този тип къща се фор­
мира на основата на местната народна къща от Плов­
дивския район и по-специално на Родопската планинска
къща. Но проучванията и изследванията на възрожден­
ската жилищна архитектура на отделни селища и на цели
райони, както и някои обобщаващи трудове, публику­
вани през последните петнадесет години, убедително до­
казаха, че почти във всички краища на страната се наблю­
дава същият процес на затваряне на местната отворена
несиметрична или симетрична къща с различните й ре­
гионални особености. В този процес влиянията на Плов­
13 дивската къта с нейната избистрена вече планово-про­
 странствена и обемна композиция са имали навярно само
стимулираща роля. Но безспорно в резултат на този пропее
тези влияния са намерили подготвени условия, за да може
на даден етап от историческото развитие да се наложи
като предпочитан от определени слоеве на българския
народ типът на Пловдивската къща.
Този процес на взаимодействие е сложен и многостранен
и не може да бъде проследен детайлно в рамките на на­
стоящата студия. Важното в случая е да се подчертае
обстоятелството, че както Пловдивската къша в нейното
огнище — Пловдивския район, така и появата на този тип
в останалите части на страната са резултат от назрели
условия вътре в страната и представляват архитек­
турен израз на определени обективни закономерности в
общественото развитие. Кои са те?
Архитектурните творби на всеки определен исторически
етап в крайна сметка представляват художествен про­
дукт на икономическите, политическите и социалните
Ел
условия, които се създават през този период. Само отчи­
тането на реално съществуващите условия и измененията
в духовния живот и художественото творчество, което те
ек

предизвикват, може да доведе до вярното обяснение на

редица характерни особености в развитието и облика на
тр У А

създадените тогава архитектурни творби. Така стои въ­

просът и в случая със симетричната Пловдивска къща,
он С

рожба на Българското Възраждане.

Периодът на Българското Възраждане обхваща около
на Г

едно столетие от историческото развитие на българския

народ (втората половина на XVIII в. до 1878 г.). В иконо­
би
мическо отношение се създават предпоставки за бурен
растеж на производителните сили, който води до зараж­
дане и развитие на капиталистическите производствени
бл

отношения в селото и града. Значителни маси българско

население се въвличат в активна стоково-производствена
и

дейност; още в първите години на XIX в. то съставлява

от

основна част от занаятчиите и търговците на територията

на българските земи, които пък от своя страна представ­
ек

ляват най-интензивната в стопанско отношение част от

Турската империя.
а

Социалното разслояване изтъква на предна линия фор­

миращата се класа на българската буржоазия с нейните
две главни прослойки. По-голямата част от градското
население съставлявала дребната занаятчийско-промиш­
лена буржоазия, основната производителна сила на бъл­
гарското общество. По-малобройна, но икономически
по-мощна била търговско-банкерската буржоазия, зае­
маща ръководно място в развитието на нашата икономика
през Възраждането.
Икономическите и социалните промени в българското
общество през Възраждането създават условия и за въз­
никване на качествено нови архитектурни форми. Една
14 от тях с симетричната градска къща, която е характерна
 за българската буржоазия. Със средствата на архитек­
турната изразност тази къща отразява най-пьлно пови­
шените икономически възможности, повдигнатото лично
и национално самочувствие, промените в условията на
градския живот и нарасналите битови и духовни нужди
на нейните потребители и стопани. Имайки по-гъвкави
и по-големи композиционни възможности от отворената
несиметрична или симетрична къща с чардак, затворе­
ната симетрична къша с различните си разновидности
отговаря по-добре и на нарасналото желание за предста­
вителност у българската буржоазия. По-опростени и по-
малки по обем симетрични къщи строи дребната буржоа­
зия съобразно със своите по-ограничени възможности.
По-големи, богато украсени отвън и отвътре симетрични
къщи строи едрата буржоазия, на която принадлежат най-
развитите по композиция и обем пловдивски къщи.
С класовата принадлежност на симетричните къщи може
да се обясни и първенствувашата роля на Пловдив в про­
Ел
цеса на тяхната поява, развитие и разпространение в пре­
делите на българските земи. Разположен на главната су­
хопътна артерия, свързваща центъра на Османската им­
ек

перия Цариград със Западна Европа, с богат икономи­

чески район, с централно разположение спрямо най-про-
тр У А

дуктивните и активни в стопанско отношение територии

на Турция, Пловдив отрано се издига като значително
он С

икономическо средище. За него като забележителен център

на занаяти и търговия се споменава още в XVII в.,1 а вече
на Г

в началото на XIX в. той е най-голямото българско се­

лище, средище на търговци и банкери. Те се намират в
би
делови и културни връзки с редица икономически цен­
трове на Балканите, в Азиатска Турция, в Западна Ев­
ропа и Русия. Затова като във фокус в Пловдив се съ­
бл

бират икономическите и духовните интереси на много

селища в страната, на първо място най-близките Асенов­
и

град, Пазарджик, Копривщица, Карлово, Смолян (Ус-

от

тово и Райково). По обратен път пък от него към тези

и други селища се излъчват културни влияния в областта
ек

на образованието, църковната борба, изкуствата, архи­

тектурата.
а

С класовата принадлежност на симетричните къщи може

да се обясни и разпространението им не само в опреде­
лени селища и райони, както е с другите развити регио­
нални форми на народното жилище през Възраждането,
а във всички икономически напреднали селища на стра­
ната, както и в някои други по-малки селища, където те
се явяват като жилища на представителите на буржоаз­
ната класа.
Най-сетне с класово определената принадлежност на си­
метричните къщи може да се обясни и разпространението
им в някои по-значителни селища на останалата тери­
тория на Балканите — в пределите на днешна Гърция,
15 Румъния и особено на Югославия и Турция — Европейска
 и Малоазийска. Доколкото тези територии в рамките
на бившата Османска империя са представлявали е шина
икономическа и политическа общност, от една страна, и
в тях са съществували сродни условия за зараж,ianc и
развитие на буржоазната класа, от друга, и там на местна
почва вероятно като резултат на развитието на месната
архитектурна традиция са могли да възникнат сьшо си­
метрични градски къщи. Независимо от специфичните
разлики на запазените в тези страни симетрични къщи
вследствие на географски, народностни, битови, тех-
нико-строителни и други причини в тяхната най-обща
основа те следват подобна с тази на Пловдивската къща
линия на създаване и оформяне на симетричната планово-
пространствена композиция. И нека отбележим оше тук.
в началото на нашето изложение, думите на шведския
дипломат D’Ohsson от края на XVIII в.: „Формата на къ­
щата у тези народи (в Турската империя, б. н.), както
и подреждането и разпределението на помещенията нямат
Ел
нищо сходно с онова, което се вижда навсякъде другаде.“2
Тази констатация на един европеец, обиколил и видял
много страни, подчертава самобитността на народната
ек

архитектура на Балканите и съвпада с изложените в нашия

труд факти, съждения и изводи за произхода и стиловата
тр У А

характеристика на симетричната градска къща от плов­

дивски тип.
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

16
 а
ек
иот
бл
Глава първа

би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 а
ек
иот
бл
би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 Пловдивската къша още през Възраждането е обърнала
Състояние внимание на двама големи възрожденци, а именно на
на изследванията Л. Каравелов и Ив. Богоров. „Пловдивските къши, пише
JI. Каравелов, а особено богатите представляват яки
за Пловдивската крепости в миниатурен вид. Те са окружени от сека една
страна с високи зидове и почти синките са двоекатни или
симетрична къща троекатни. Горният кат са състои от няколко стаи, които
имат прозорци към пътишата, а долният са състои само
от една стая с чакма, т. е. с такъв един прозорец, който
прилича на фенер, който е издаден над улицата и из който
се види на синките четири страни. В стаята, която се на­
мира на долния кат, живеят само през зимата. Сичкото
друго пространство на долния кат е занято с различни
прустове, с темни стаици и пр. Зидарете. които градят
каменните здания и зидовете, са българе из село Браци­
гово, а дюлгерете са из Буново, из Мирково и пр. . . Стаите
са украшават така. Одровете са оставят бели, т. е. невап-
цани, а стените и таванът са вапцват с еднакви вапцилки,
Ел
обикновено с жълта, с светлосиня илк с малинова. Над-
стенките са отделени с линии, а на средата им са изобра-
жени птици, цветя или различни фигури. С подобни ланд­
ек

шафти е нашарена и средата на тавана.“

Ив. Богоров пише следното: „Къщята им (на пловдив­
тр У А

чаните, б. н.) са големи, дървени два ката, кроежът им

е на четири къта четире стаи, измежду по едно килерче
он С

и всред един голям одер, ал в който владее една извън­

редна чистота . . . Кътовете на стаите са изпъкнати син­
на Г

ките навън откъм пътя, чудна архитектика."3

Пловдивските къщи спират твърде рано вниманието и на
би
учените. Оше в 1899 г. К. И речек пише, че „са направени
повечето от дърво и кирпич на един кат, но отвън изглеж­
дат много весели поради светлата си боя, бяла или желта,
бл

големите прозорци и многото балкони или чекми. Те не

се намират вътре в дворовете, ами излизат право на ули­
и

ците, които са,кактов старите италиянски градове, тесни

от

и криви . . . Аристократическата махала, седалище на

богатите гърци и българи, е Джамбаз тепе, чиито про­
ек

сторни и добре уредени къщи със своите преддверия и

стаи напомнят ита.шянските eu.iu." Според К. И речек
а

пловдивските къши имат ..съвършено южен характер“

и „надлъж и нашир в околността до Копривщица и Ка­
лофер са посхужи.ш за образец. От пътната порта човек
влиза в добре постлан с камъни двор, изкачва се по ши­
рока стълба, от която се влиза в обширни стаи с големи
четвъртити прозорци. Украсеният перваз на издадения
покрив и затворени чакми и кьошковете към уличната
страна допълнят приятното впечатление."
Като отбелязва на друго място, че „жилището по своето
вътрешно устройство ... в основните черти у заможните
K.iacu на всъде е горе долу еднакво", той пояснява, че ко-
гато приземният етаж слзжи само за жилище, от вход­
19 ната врата „се влиза в пруст с входове в две или четири
 стаи .... наляво и надясно. Дървена стълба води в горния
кат, с подобен пруст със съответствующи врати в cian
по страните и с кьошк над къщната порта (врата, б. Г К >.
който обикновено е затворен, закръглен и снабден с мною
прозорци". „Горният кат . . . излиза ... в ловенето сл>чай
над долния един метър навън; в Пловдив ... и лр.маде
християнските къщи по такъв начин излизат пад самата
улица.“ Обаче „има улици, главно някогашните турски.
гдето човек отстрани не вижда нищо друго освен малки
стени от кирпич с хоризонтални греди, кафяно или грубо
измазани, с керемидена стреха"4.
Горните бележки за Пловдивската къща и за положе­
нието й спрямо двора и улицата са първите известни в
нашата научна книжнина след Освобождението. Те не са
резултат на нарочни проучвания и както ще видим по-
нататък, са твърде непълни, а що се отнася до далечните
сравнения — и неверни. Заедно с това обаче тези бележки
съдържат и някои от най-характерните белези на Плов­
Ел
дивската къша.
К. И речек успява да разграничи Пловдивската къща от
другите типове на българската къша и по този начин
ек

косвено да я изтъкне като обект на самостоятелно из­

следване. Освен това той обръща внимание на важния
тр У А

факт, че тя се среща освен в Пловдив и в редица други

градове, където е послужила за „образец“, и че е задово­
он С

лявала нуждите на „заможните класи".

Така оше в края на второто десетилетие след Освобож­
на Г

дението К. Иречек със своите бележки запознава науч­

ната общественост с някои важни особености на Плов­
дивската къща, които, както ще видим, се отбелязват
би

и във всички по-късни публикации, засягащи тази къща.

Но заедно с тия верни наблюдения в нашата наука на­
бл

мериха добър прием и някои негови непредпазливи, не­

прецизирани сравнения. Имаме пред вид главно бележ­
и

ките му, че Пловдивската къща има съвършено южен

от

характер и че напомня „италянските вили“.

Няколко години след К. Иречек П. Койчев (1907) по­
ек

сочва необходимостта от „систематическо и дълбоко

проучване" на българската къща, включително и на Плов­
а

дивската, без обаче да се спира отделно на нея.5 Малко

място за Пловдивската къша отделя в своя труд за Плов­
див и Ст. Н. Шишков (1926). Той не я описва, не я ана­
лизира, не проследява нейното развитие, не оспорва ка­
заното от К. Иречек. Той изразява само своето голямо
възхищение от нея. За Ст. Н. Шишков „пловдивската къша
и вън и вътре е един цял музей на българското национално
творчество и художественост", „с .малък подмес на новото
турско влияние и донякъде с традиции на византийско
зодчество". По тоя начин той смята, „се е създала една
архитектура, крайно оригинална и самобитна"6.
Първият, който идва до изводи, подобни на направените
20 от К. Иречек, е Ал. Рашенов (1926).7 Като разглежда
 един конкретен паметник, представител на Пловдив­
ската къща, а именно Каблешковата къща в Копривщица,
той заключава, че в нея „се чувствува далечният отзвук
на монументалната архитектура от италианския ренесанс,
минала през Цариград, пресъздадена и приспособена
тук по много интересен начин към леката паянтова по­
стройка. Заслуга в това пресъздаване има и копривщен­
ският майстор, подтикван от битовите особености и ес­
тетични изисквания на копривщенския чорбаджия“8.
През същата година за Пловдивската къща пише и проф.
А. Иширков (1926). Докато А. Рашенов като че ли въз­
приема и развива мнението на К. Иречек, у А. Иширков
може да се забележи абсолютизиране на посоченото от
Ст. Н. Шишков „ново турско влияние". Той смята, че
големите копривщенски къщи, които, както знаем, при­
надлежат към типа на Пловдивската къща, „изобщо . . .
по външен и вътрешен строеж са верно копие на бейски
къщи от Цариград". Такива са според него къщите на Ка-
Ел

блешков, на Доганов и други.9

А. Протич (1929) също приема, че чорбаджийската паян-
ек

тена къща и преди всичко копривщенската е заета „от

гърците и турците в големите градове на просторната
тр У А

Турска империя". Но за разлика от А. Иширков А. Протич

смята, че това не са „точни копия“. Подобно на Ал. Ра­
он С

шенов, за когото италианската ренесансова архитектура

е била у нас „пресъздадена и приспособена“, за А. Протич
на Г

гръцката и турската е била приспособена „към мест­

ните политически по-свободни, семейно по-интимни и
стопански по-примитивни условия“ и „личен вкус“. Заедно
би

с къщата нашите големи градове възприемали, пише

А. Протич, „в най-широк мащаб и в най-голямо разто­
бл

чителство източните декоративни форми“.

А. Протич вижда обаче и „заимствувания от запад“, но
и

те са „само от отделни форми ренесанс, барок, рококо

от

и ампир“. Според него един от най-ревностните застъп­

ници на западното влияние е бил Колю Фичето, „който
ек

бе строил и в Ромъния и оттам донесъл и за църковната,

и за жилищната постройка западни форми, особено
а

барок"10. А. Протич не е напълно оригинален и по отно­

шение на пътя на бароковото влияние в нашата възрож­
денска архитектура. Оше в 1923 г. С. лобчев пише за
барокови влияния в църковната ни архитектура, минали
у нас именно от Румъния.11 А. Протич разпростира това
влияние и върху жилищната архитектура.
На българската възрожденска къща, включително и Плов­
дивската, се спира и Б. Филов (1933). Противно на Ст.
Н. Шишков той намира, че тя е малоценно творчество,
без архитектурна и художествена стойност, с „прими­
тивен характер", което разрешава „само прости проблеми“,
творчество, чуждо на „големите проблеми, които зани­
мават европейските архитекти“, което само „отчасти
21 под западноевропейско влияние започва да отдава по-
 голямо значение на по-богато оформяване н украсяван,
на фасадата“12.
Г. Рудолф-Хиле и О. Рудолф (1935) напомня'
виждането на А. Протич. Те са на мнение, че „стояшаiа
свободно пловдивска къща е една особена провинции лна
вариация на общата ориенталска къща, която първона­
чално е била може би само привилегия на турския вла­
стелин, обаче след това малко по малко е станала изобщо
господарска къща, каквито в Пловдив са строили както
гърци, така и арменци". Към заемките от Запад, посо­
чени от А. Протич, те прибавят и „германския орнамент
в стил Бидермайер". За разлика обаче от А. Протич,
който намира, че източните декоративни форми се въз­
приемат у нас „в най-широк мащаб и в най-голямо раз­
точителство", Г. Рудолф-Хиле и О. Рудолф са на мнение,
че „дървената украса във вътрешността, която показва
по отношение например на арабската орнаментика зна­
чителна самостоятелност. . . , е била създадена вероятно
Ел

на местна почва, от пътуващи занаятчии . . . Възможно

е, пишат те, да имаме работа с българско занаятчийство,
ек

което се е намирало в услуга на турци, гърци или ар­

менци. Отделните западноевропейски елементи в орна-
тр У А

ментиката не изменят значително общия характер на

тези хуоджествени произведения.“13
он С

Както може да се забележи от досегашното изложение,

ролята, която в българската научна книжнина се опре­
на Г

деля на Изтока при обясняване на произхода и характера

на Пловдивската къща, с течение на времето бързо на­
малява. След Г. Рудолф-Хиле и О. Рудолф никой вече
би

не се връща към подобни обяснения.14

Едновременно с изоставянето на тезата за ориентал­
бл

ския произход и характер на Пловдивската къща с про­

блемите, които поставя българската народна архитек­
и

тура, започват да се занимават главно архитекти. Тази

от

промяна се дължи до голяма степен на Т. Златев, който

пръв направи опит да обрисува картината на българската
ек

народна архитектура и да определи мястото на Плов­

дивската къща в нея, основавайки се на богат за времето
а

архитектурен материал, лично събран от цялата страна.15

В обясняването на характера и произхода на Пловдив­
ската къща концепцията на Т. Златев не се различава от
тази на Ал. Рашенов. „Най-голямо значение, пише Т. Зла­
тев, за развитието на българската къща е оказала оная
ренесансова къща, която е влязла в България през Цари­
град." Но докато А. Рашенов разглежда само един па­
метник от този тип, Т. Златев разпростира тази концепция
изобщо върху типа на Пловдивската къша. Направените
от него описания, анализи и илюстрациите на Пловдив­
ската (ренесансовата, цариградската у Т. Златев, б. Г. К.)
къша обаче широко популяризират и затвърдяват 1ази
концепция в нашата наука за дълго време. Като ренесан­
22 сова Т. Златев разглежда Пловдивската къша и през
 1946 г.16 Подобно виждане намираме по-късно отразено и в
публикациите на Хр. Пеев, а след това и в тези на Н.
Мавродинов.17
След 9 септември 1944 г. тезата за голямата роля, която
е играла у нас през Възраждането италианската мону­
ментална ренесансова архитектура, неизвестно по какви
причини отстъпва място на една нова теза Пловдив­
ската къща е обявена за барокова. Това става от същите
автори, по съшия начин, на същите основания, със същите
аргументи или по-точно пак почти без аргументи, така
както по-рано бе обявявана за ориенталска и ренесан­
сова. Но както и по-рано, така и сега промяната във
виждането не настъпва изведнъж. Както споменахме,
наличие на елементи на барока във възрожденската кул­
това архитектура беше вече отбелязано от С. Бобчев, а
в Пловдивската къща — от А. Протич, Г. Рудолф-Хиле
и О. Рудолф. Т. Златев също така още в 1937 г. открива
Ел

в някои паметници от Възраждането белези на „късен

Ренесанс-Барок“.18 Но сега за разлика от по-рано вече
не става дума само за белези или за елементи от барока,
ек

а за Пловдивска къща в стила Барок.

Този път подтикът идва от Н. Мавродинов, който (1947)
тр У А

пише: „Ренесансовата къща със своя симетричен план . . .

е прониквала бавно на изток. У нас тя навлиза изведнъж
он С

в големите градчета към 1830—1835 г., когато почти едно­

временно в големите градове майсторите строят вече
на Г

барокови къши." У нас тя идва от Левант.19 Така се роди

левантинската къща, едно ново определение на Плов­
би

дивската къща.
През следващата година (1948) Т. Златев пише вече за
бл
влияния у нас „на Ренесансовата архитектура или по-
скоро на Барока“, а в излезлите след тази година публи­
кации от различни автори се говори вече само за плов­
и

дивска барокова къща.20 „Бароковата къща" според Т.

от

Златев (1955) е пренесена отвън и е известна у нас като

„цариградска къща". Същото по принцип виждане имат
ек

по това време и Хр. Пеев (1957, 1960), Ив. Иванчев

(1954) и Н. Мавродинов (1955). „Те (нашите майстори,
а

б. Г. К.), пише Н. Мавродинов, правят заемки от западната

барокова архитектура и засилвал бароковите елементи,
които вече съществуват в гражданската левантинска
архитектура." В следващата своя работа (1957) Н. Мавро­
динов е по-предпазлив. „Към 1850 г., пише той, ... се
разпространява бароковата къща. Тя се появява още към
1835 г. Тя иде също от левантинските центрове, но ней­
ните форми се наслагат върху по-старите местни форми
и у нас се получава една оригинална барокова архитек­
тура." „От каменен дворец бароковата архитектура се
обръща в България на дървена или паянтова къща.“
Н. Мавродинов е категоричен,обаче що се отнася до произ­
хода на прототипа: „Навярно тоя дворец (Палацо Ка-
23 риняно в Горино. б. Г. К.) или някоя друга сграда, строена
 от Гуарино Гуарини, пише той, е станала модел на юя нш
къщи, който е проникнал на Иэток, носен от преселени
италиански строители и тук у нас той се е измени i 11
лучил нов вид.“
В 1955 г. излиза от печат книгата „Български барок“
от проф. М. Би че в. Заставайки също на позицията, че
по стилови белези Пловдивската къща е барокова, той
единствен търси източника на бароковите влияния не в
Италия, а във Виена. Книгата „Български барок" имаше
на времето значителен успех. Нейното късо изразително
заглавие се налагаше на съзнанието. Добре подбраният
материал, целенасоченото изложение, архитектурните
анализи и изисканият език действуваха убедително на
непознатия с проблемата читател. За нейната убедител­
ност допринасяше оше и това, че макар и да не беше
първата книга, в която се пише, че Пловдивската къща
има чужд произход и че принадлежи към стила барок,
тя беше първото изследване, което си поставяше за цел
Ел
да докаже тази теза. Това обстоятелство при нарасналото
критично отношение към научните публикации даде въз­
можност тя да стане същевременно и първата кни­
ек

га в областта на историята на архитектурата, която

предизвика сериозни възражения у част от специа­
тр У А

листите и сред културната общественост въз осно­

ва на един добре усвоен марксически диалектичес­
он С

ки метод.
В същност дискусията върху погрешните идеологиче­
на Г

ски и методологически постановки, намерили място

в книгата „Български барок", започна още в 1951 г. в
би
Научния съвет на Института по градоустройство и архи­
тектура при БАН, където тя бе представена най-напред
за публикуване.21 Оше тогава бе посочено, че авторът й
бл

„излиза. . . от една погрешна база — да разглежда въз­

рожденската градска къща като продукт на чуждо влия­
и

ние, което е претърпяло въздействието и на нашите ус­

от

ловия" и „че обратният път би бил много по-верен — да

се търси това направление като плод на нашите общест­
ек

вено-исторически условия, като изкуство, отговарящо

на изискванията на новата обществена сила — буржоа­
а

зията, която нараства, — израснало върху нашите, бъл­

гарските условия, върху нашите архитектурни традиции,
продукт на нашето собствено развитие на обществения
живот и на културата, и върху тази основа да се потърсят
отделните по-силни и по-слаби влияния. . ,"~г Проф.
Бичев не прие препоръките на Научния съвет на инсти­
тута и оттегли труда си. След отпечатването на книгата
от „Наука и изкуство" разглеждането на погрешните й
постановки продължи на страниците на Известията на
института,23 а по-късно, както ще видим, и в Редколе-
тията по написване на Кратка история на българската
архитектура. Книгата „Български барок , що се отнася
24 до посочвания в нея път на проникване на барока у нас,
 предизвика възражения и у Т. Златев (1955), Хр. Пеев
(1957) и Н. Мавродинов (1957).24
Независимо от това книгата „Български барок", правейки
опит за аргументиране на поставената там теза, даде
повод и възможност да се поставят на по-широко обсъж­
дане проблемите, които повдига Пловдивската къща.
Критическите статии, излезли по неин повод, показаха,
че една теза не може да бъде защитена със случайни връзки
и с необосновани предположения, както това е направено
в нея. В публикациите, излезли непосредствено в след­
ващите години, срещаме вече посочвания на паралели
като мотивировка на застъпваните мнения.2’’ Този факт
несъмнено представляваше крачка напред за нашата млада
архитектурно-историческа наука.
И така към средата на 60-те години в българската научна
книжнина по отношение на Пловдивската къща същест­
вуваше разбирането, че тя е барокова къща, повлияна,
респ. пренесена у нас от чужбина, но че независимо от
Ел

това тя е българско явление.

По какъв начин се бе стигнало до горните твърдения?
ек

Кои са фактите, на които те бяха изградени?

Преди да разгледаме този въпрос, необходимо е да се от­
тр У А

бележи, че големите възрожденци Л. Каравелов и Ив.

Богоров, съвременници на Пловдивската къща, обик­
он С

новено посочват онова, което българите са заели от други

народи, и даже вземат отношение към тези заимству-
на Г

вания. „Всички пловдивски кокони носят чалми, а Ко­

привщица подражава на Пловдив.“ Каравелов отбелязва
и навлизането в бита на богатите на миндера, масата
би

и стола. „Откъм облеклото, то се разумева, че тук (в Русе,

б. Г. К.) владее букурещка мода ..." В Свищов имало
бл

някои къщи, наредени „чисто по европейски“, без мин-

дерлици, докато в Пловдив „обикновено размисат“ ев­
и

ропейското с турското. Нито у единия, нито у другия

от

обаче има и намек, че Пловдивската къща е чужда заемка.

Нещо повече, Богоров отбелязва: „българите хвърлиха
ек

широките дрехи и се облякоха с опнати, без да на­

правят и някои преобразувания в направата на къщята
а

и покъщнината“, и сам, както и в много други случаи,

дава съвет как трябва да изглежда една съвременна
къща.26
Важно място между доказателствата, че Пловдивската
къща е представител у нас на стила барок, заема коби-
личната крива, разпространена широко във възрожден­
ската българска архитектура около средата на XIX в.
На аркирания портик и на двустранната стълба под него
в повечето публикации не се отдава голямо значение.
Те са посочени като сериозен аргумент само в книгата
Български барок.27 Много голяма, да не кажем опреде­
ляща, роля се приписва обаче на „бароковите компози­
ционни принципи", между които особена тежест се дава
на осовостта, симетрията и степенуването.28 По-късно,
4
 както вече бе отбелязано, за доказателство се ;
и отделни сгради.29
Наистина кобиличната крива не е чужда на 1 >' сс
използува, макар и не като правило, при пипе и
надпрозоречните корнизи и при мебелите, a ni.riiiii' i111’
рядко и при фронтоните само на някои църкви " <>”u
формата на класическия бароков фронтон ce p.ii-iu usa
съществено от формата на кобиличния фропюн
гарската възрожденска къща — между iisiibk iaia и
вдлъбнатата част на бароковия фронтон каю рани io.
макар и невинаги, има хоризонтални връзки, окаю пре­
минаването при кобиличната крива е плавно и непре­
къснато. Между класическия бароков фронтон на север
и запад от нас и кобиличния фронтон на къщата у нас
има и една друга, много по-съществена разлика. Тя е
следната: бароковата крива може да бъде изобразена
само върху една вертикална проекционна равнина, ус­
поредна на фасадата и на фронтона, докато кобилична­
та крива в българската къща е пространствена, а за
Ел

нейною изобразяване са необходими две проекционни

равнини — вертикална и хоризонтална. Такива про­
ек

странствени криви не са характерни в барока.

От малкото ли примери, намиращи се в Италия, нашите
тр У А

майстори са взели кобиличната крива? Или може би от

Кириловската църква в Киев или от другаде в Украйна,
он С

което е по-вероятно, защото там през XVIII в. тя се среща

по-често,” и особено като се имат пред вид тесните ве­
на Г

ковни търговски и културни връзки между двата народа и

връзките между българската и руската, респективно украин­
ската църква?
би

Не ни е известно кога кобиличната крива се появява на

украинските църкви и откъде идва. Нашите майстори обаче
бл

не е било необходимо да ходят много далеч извън страната,

за да се запознаят с нея, макар че не е изключено някои от
и

тях да са я виждали в Италия или Украйна. Много българ­

от

ски майстори са могли да видят кобилицата значително

по-близо — в Румъния и Сърбия, където я намираме още
ек

от XIV в., а продължава да намира приложение и по-

късно.12 Тя ни е позната например от църквата в манастира
а

Козия (1397) и от църквата в Раваница (1374). В Румъния

тази традиция продължава и през XVI в. — параклиса
Болница при същия манастир. Не са изключени и по-
късни църкви. По тези места майсторите са ходили на
гурбет. Известно е, че там са работили и Кольо Фпчето,
и Уста Генчо Кънев, за първия от които се смята, че е
един от най-ревностните разпространители на барока у
нас,13 защото много често използува кобиличната крива.
Прототипа на кобиличната крива намираме ouïe в памет­
ници на византийската архитектура. Тя не е била обаче
чужда на нашите майстори от Възраждането, зашото те са
я виждали и на наши паметници. Кобиличният фронтон
26 им е бил познат от Боянската църква (X—XIII в ), и цьр-
 Ел

квите в с. Паталеница — Пазарджишко (около XIV в.)

ек
в с. Колуша (сега квартал на Кюстендил, около XIV в.)
иве. Сапарева баня (около XIV в.), а може би и оз някои
тр У А
църкви в Несебър.14 Вероятно това не са били единствените
църкви у нас с такива фронтони. Ето защо надали може
он С
повече да се твърди, че кобиличната крива в нашите въз­
рожденски паметници води произхода си от барока. Раз­
на Г
бира се, не е изключено, дори много е вероятно, някои
барокови сгради да са изиграли някаква роля при нейното
възраждане у нас през XIX в. Главната причина лежи
би

обаче много по-дълбоко, а именно в общите условия и

тенденции на Българското Възраждане. Това е епоха на
бл

зараждане и развитие на нови производителни сили и

производствени отношения, на формиране на нова общест­
и
вена класа — българската буржоазна класа. От друга страна,
то е епоха на укрепване на народностното съзнание, епоха
от

на борба за развитие на национална култура и полити­

ек
ческо освобождение. Известно е, че неслучайно тогава
нашите големи възрожденци започват събирането и публи­
а
куването на народни песни и приказки, събирането на
музейни експонати, на материали за политическата история
на България, за археологията и етнографията, включи­
телно и за средновековната и народната архитектура.
Това обръщане към миналото, за да бъде то използувано
в борбата за решаване проблемите на настоящето, е на­
пълно закономерно явление. Останали ли са настрана от
това общо, целенасочено движение българските майстори
строители? Архитектурата, която 1 е създават, е убедително

27 Фиг. /. Патриаршеският манастир в Цариград. /ранюра от /^ 8 г

 доказателство, че те са се справили много добре със зала
чите, които епохаза е поставяла пред тях за разрешаване
Това е изтъквано неведнъж. А ако това е така, не са ли под­
будите, за които споменахме по-горе, причината да се
вземе от средновековната българска архитектура кобнлич-
ната крива и да се използува за обогатяване на армиек-
турага от Възраждането.
Портиците с двустранна стълба, често срещани пред
входа на Пловдивската къща, също не принадлежат към
заемките от барока. Взети поотделно, тия два архитек­
турни елемента са твърде разпространени, а техният
произход надали може сигурно да се отнесе към опре­
делен стил или епоха. Те са могли да се проявят като функ­
ционални елементи самостоятелно в различно време и в
различни страни. В архитектурата на Ренесанса подобни
стълбища намираме под аркадите на вътрешните дво­
рове, а архитектурно богато разработени ги виждаме
като открити парадни стълби пред някои обществени
сгради. И през класицизма често се срещат подобни
Ел

портици и стълби, но винаги поотделно. На Балканите

обаче, както показва една гравюра от 1578 г., тези два
ек

елемента се срещат заедно отпреди барока (фиг. 1).

„Бароковите композиционни принципи“, откривани в
тр У А

Пловдивската къща, както вече споменахме, се поставят

между най-важните доказателства за съществуването
он С

на български барок. В действителност обаче осовостта,

симетрията, степенуването в архитектурата, на които се
на Г

набляга най-много от привържениците на тезата, че съ­

ществува български барок, сами по себе си и поотделно
взети, са архитектурно-композиционни принципи, които
би

са били използувани от различни народи в различни вре­

мена и в различни части на света. Те не могат в никакъв
бл

случай да бъдат свързвани само с определена страна, архи­

тектурен стил или историческа епоха. Още по-малко те
и

могат да бъдат използувани като признак, по който да­

от

дена архитектура да бъде отнесена към някой от архи­

тектурните стилове.35 Зашото от значение за стиловото
ек

определяне на дадена архитектура е не наличието на едни

или други архитектурно-композиционни принципи, а тях­
а

ното съвкупно действие и особено конкретната архитек­

турна форма, в която тези принципи са материализирани.
„Очевидно е, пише по този въпрос в 1956 г. П. Караси-
меонов, че архитектурата на Българското Възраждане
не е ô.iujKO u.iu да.зечно копне на западноевропейски об­
разци. което, ако да беше така, отдавна щеше да се знае,
а едвам само по-задь.н'ючен .художествен ана.тз. какъвто
дава М. Бичев, позволява да се установи известно по­
да./ечно композиционно родство със западноевропейския
барок“........ Бичев си служи за доказателство с метода на
Вьофлин. обаче с този метод не може да се докаже
принадлежността на една архитектура към определен
28 конкретен стил."31’
 I
„Композиционната схема на „чорбаджийската къща“,
<111 пише и П. Кантарджиев, с влизане в централна ос в при­
Il II
земния етаж по долния нисък вестибюл . . . към стоя­
щата в дъното стълба, свързваща вертикално горния
по-висок салон с долния, и цялата линия на движение,
която завършва в по-ниския, издигнат няколко стъпала
~1 1— „кьошк“ — цялаIа тази репрезентативна линия на дви­
жение не е характерна схема нито на западноевропей­
ския, нито на северноруския барок ":)7
1 г
1 За да се докаже, че Пловдивската къща е представител
на българския барок, се привеждат и някои паралели
1 Например като прототип на Пловдивската къща М. Бичев
сочи виенския дворец Белведере, Н. Мавродинов вижда
нейния прототип в Палацо Кариняно в Торино, а Хр
Пеев отправя читателя „към известните вили на Андрея
Паладио от XVI в. и техните по-късни последовници (през
XVII и XVIII в.) и по-конкретно към вила Камбиазо в
Ел

Албаро при Генуа"39.

„Преди всичко, пише П. Карасимеонов, нека установим
ек
точно каква прилика съществува между Белведере и плов­
дивския тип къщи. Сходство съществува само по отно­
тр У А
шение ... на открития, с кобиличен фронтон увенчания
и врязан в сградата портик на Белведере, а също и по
он С
отношение начина на поставяне на стълба вътре в портика."
От сравнението той смята, че трябва да бъде изключена
на Г
както долната, така и горната зала на Белведере, „устройст­
вото на която с широкия й фронт към градината и ан-
филадното свързване с околните помещения е твърде
би

различно от плановата схема на „пловдивските къщи“,

за да може да бъде съпоставено с нея"39.
бл

Както ще видим по-нататък, достатъчно е само бегло

сравняване, за да се убедим, че и палацо Кариняно в То­
и
рино, сочен от Н. Мавродинов като образен, от който
вероятно е бил внушен непознатият днес първообраз
от

на Пловдивската къща, не е сполучлив пример. С много

ек
повече основание, отколкото в горните два примера пър­
вообразът на Пловдивската къща може да се търси, както
а
мисли Хр. Пеев, във вилите на Андреа Паладио и в по-къс­
ната жилищна архитектура на Западна Европа, на която
те са дали отражение. Но и вилите на Паладио биха могли
да се разглеждат единствено като твърде далечни при­
мери не само по време и място, но и по концепция.411

Авторите, които поддържаха бароковата теза, не можаха

да приведат достатъчно хбедителни примери, за да може

29 Фиг. 2- Къ/ца ни iipoeumma.ien пастор във Фраттп от УI// с.

 да се приеме, макар и с резерва, че Пловдивската къпм
има чужд произход и че принадлежи към стила барок В
действителност извън българските земи освен в 3>рния.
Гърция и Сърбия има и в други страни образна, олизки
по планова композиция на Пловдивската къта 1 ия при­
мери не можаха обаче да бъдат открити, защо 1 о спомена­
тите автори бяха предварително убедени, че паралелите
трябва да бъдат търсени само в бароковата архитектура.
В своята критическа студия П. Карасимеонов сочи, че
паралели на Пловдивската къща следва да се търсят по­
вече в оная архитектура на Западна Европа, която е по­
влияна от вилите на Паладио, но не по дворцовата, а
по гражданската линия на развитие. Той дава и плана на
къща на провинциален пастор от XVIII в., като пример
разпространен, но по-малко известен в историята на ар­
хитектурата (фиг. 2).41 В него намираме всички особени
белези на Пловдивската къща — от входната двустранна
стълба за етажа и по две стаи от всяка страна на хола.
Липсва само портикът пред входа.
Ел

Други примери, повече или по-малко също близки по

композиционно решение на пловдивските къщи, могат
ек

да се намерят и всред руските типови проекти на жилища

от XVIII—XIX в. Тези проекти са били предназначени
тр У А

за различни обществени слоеве от населението, а именно

както за „подлых“, т. е. за войници, работници, служещи,
он С

чиновници и др., така и за дворяни и търговци. Едни от

тези проекти имат пред входа двустранни стълби като
на Г

пловдивските, други — разпределения с една надлъжна

ос на симетрия, а трети — две перпендикулярни една на
друга оси на симетрия.42 Може да се твърди, че къщите,
би

построени по горните типови проекти на много места в

Русия, са били значително по-достъпни за българските
бл

търговци и майстори, повече отговарящи на техния бит

и поради това по-приемливи като образци за подража­
и

ване, отколкото дворецът Белведере във Виена, Палацо

от

Кариняно в Торино или вилите на А. Паладио и повлия­

ните от тях къщи в Западна Европа.
ек

Не ни е известно какво отражение са дали вилите на А.

Паладио и повлияната от тях архитектура в Западна Ев­
а

ропа върху руските типови проекти. Можем да се съмня­

ваме обаче, че богатите и сложни по композиция вила Ро­
тонда и вила Камбиазо или други някои подобни сгради
са били първообразци на типовите къщи, предназначени
за „подлых“ и търговците. По-скоро, като се има пред
вид съществуващият континюитет в плановата компо­
зиция на руската народна дървена къща и богатите ма­
сивни градски къщи от XVII в., можем да допуснем, че
и тук народната къща е послужила за основа. Симетрич­
ната дървена къща, състояща се от хол (сень) с по едно
или две помещения от всяка страна, е била много добре
позната на руската народна архитектура.43 Това предпо­
30 ложение става толкова по-вероятно, като се знае, че „висо-
 кото качество на типовите проекти е било последствие
от авторството на големите руски архитекти А. Д. За­
харов, В. П. Спасов и на опитните, строили много архи­
текти В. Гесте и Л. Руска", а, от друга страна, че по това
време се работи по заснемането и изучаването на руската
архитектура, в която работа Захаров и редица други са
вземали дейно участие. В полза на такова предположение
говори и обстоятелството, че това е времето на разпа­
дането на феодално-крепостническите отношения в Русия,
а след 30-те години на XIX в. и на „огромен интерес към
националните традиции и архитектурни форми’41, който
интерес безспорно ще да се е появил значително по-рано.
Близки по композиционно решение на пловдивските къщи
са и много провинциални дворянски къщи в Полша.
„Къщата (Dwor, усадба, б. Г. К.) на не особено заможен
дворянин (в средновековието, б. Г. К.) е била в последна
сметка обикновена селска къща, само че по-голяма. .
Основен тип разпределение е двустайна, по-късно четири­
Ел

стайна къща с хол (sien) по средата ... В по-богатите

дворянски къщи има понякога по три стаи от двете страни
на широк хол." „Портикът на лицевата страна се поя­
ек

вява през Ренесанса (в Полша. XVI — вт. п. XVII в., б. Г. К.)

като подражание на зиданите портици на дворците и
тр У А

църквите“ и „с време става неотменна част па дворян-

он С
ската къша, отличаваш я от другите къщи’4’. Портикът
и салонът са неотменни части също и на руските провин­
циални дворянски къщи (усадбы) от края на XVIII —
на Г

началото на XIX в.16 (фиг. 3).

Вероятно подобни примери биха могли да се посочат и
би

от други страни, но въпросът е другаде, а именно следва

ли на основата на поменатите по-горе примери да се приеме,
бл
че образецът на Пловдивската къща е бил взет от чуж­
бина, и да се направи опит да се установи откъде именно —
от руската, полската или от френската архитектура?
и

П. Карасимеонов не бърза да обяви посочения от него

от

пример за образец на Пловдивската къща. Той намира,

че „освен за влияние от Западна Европа отворена трябва
ек

да се остави и възможността за местен тип симетрична

а
къща“. Нещо повече, той съвсем определено говори, че
„плановото композиционно решение на пловдивския тип
къши трябва да се разглежда като продукт на развитие
от селска към градска къша"1'. Това разбиране на П. Ка­
расимеонов не беше изолирано.По отношение на произ­
хода на Пловдивската къша то беше изразено и на публич­
ното обсъждане през 1956 г. на Проспекта за Кратка исто­
рия на българската архитектура във встъпителния доклад

31 Фиг. 3. Днор.чнска провинции.та къща от ХУ в. в Мапрки, По ииа

 на авторския колектив, докладите и изказванията но 1 ч-
а така също и в заключителното слово на Л. 1онев
В него той стана изразител на становшето, коею по по­
вдигнатите въпроси имаха научният колектин на Ин­
ститута по градоустройство и архитектура и Ре i колегията
на Кратка история на българската архитек1>ра. изтък­
вайки, че следва ,,обяснението за произхода и характера
на разглежданите архи!ек1урни паметници да се търси
във връзка с настъпилите нови икономически и обществени
условия за живот, във връзка с развитието на местните
и народните строителни традиции, във връзка с мест­
ните природни условия и строителни материали, във
врьзка с генезиса от по-простата и по-бедната към по-
сложната и по-богатата форма или къща, във връзка с
приемствеността на народното творчество и архитек­
тура. Безспорно оформяването на българските градове
и селища и създаването на различните архитектурни па­
Ел

метници и форми не е могло да стане откъснато и изо­

лирано от външни влияния, и то не само от турски, но
ек
и от други такива, включително и виенски. Но трябва
да се подчертае ясно, че се касае за влияние, отражение
тр У А
или заемки.“ На това обсъждане тезата за чуждия произ­
ход на Пловдивската къща поддържаха само М. Бичев.
он С

Хр. Пеев и Д. Попов.50

Бяха необходими само няколко години, за да отшуми
на Г
тезата за съществуването на български барок. През 1963 г.
в критичните и положителни в основни линии изказвания
на публичното обсъждане на макета за Кратка история
би

на българската архитектура застъпеното там разбиране,

че Пловдивската къща представлява етап от развитието
бл

на местната народна къща, не срещна възражения.51

Това разбиране се споделя и от Р. Ангелова, а напоследък
и
по отношение на произхода на типа и от Т. Златев.5-
от
На обсъждането бе поставен обаче отново въпросът за
обшите елементи, за взаимните връзки, влияния и заемки
ек
в архитектурата на балканските народи и необходимостта
от тяхното изследване. В едно от изказванията пак беше
а
наблегнато на значението на „къщата тип Султан Япия"
като средство за обясняване произхода на Пловдивската
къща.53
Въпросът е извънредно важен. В полза на съществувало
силно турско влияние върху българската архитектура до
Освобождението (1878) и специално върху Пловдивската
къща се привеждат като доводи многовековното турско
владичество на нашите земи и безспорно близостта в пла­
новите решения на Пловдивската къща с къщи от Одрин,
Паршрад и азиатските територии на Турция. Този въ­
прос е извънредно важен още и защото се поставя от ня-
ко” чужди учени, които, основавайки се на същите доводи,
смятат, че българската (вкл. и Пловдивската) къща при­
надлежи на гръцката, респ. на турската архитектура.
32 В своето изследване, озаглавено „Гръцката къша" из­
 вестният гръцки учен Г. А. Мега идва до извода, „че
разпределението на пространствата, било на едноетаж­
ните или двуетажните български къщи, не се различава
от това на гръцката къша и особено на къщата в Северна
Гърция“. Това се обяснява според него с обстоятелството,
че „чужденци и по-специално гърци са построили не
само черквите, но и дворците в България. . . Обаче и
по-късно, след XV в., ... пак чужденци и по-специално
гръцки майстори от Западна Македония и Епир. . . са
работили масово в страната на българите.“54
Турският учен С. X. Елдем е на друго мнение. „Турската
къща, твърди той, е придобила присъщата й характери­
стика в Анадола и от тук с течение на времето, развивайки
се и търпейки разни външни влияния, е следвала пътя
на османските завоевания, като пуснала корен в разни
места в Европа. Това са териториите на днешна Бълга­
рия, Югославия и някои области от Гърция. По тези
места. . . турската къща се е установила на мястото
Ел

на съществуващите други типове. “55

Рамките на настоящата работа не ни позволяват да раз­
ек
гледаме по-подробно цитираните по-горе твърдения и
да посочим колко много те са необосновани.56 Тук ще
тр У А

отбележим само, че единствено фактът, че симетричните

форми на къщата със и без портик пред входа са познати,
он С

както вече видяхме, в редица страни, където турското

владичество не е достигнало и където гръцките майстори
на Г

не са работили, само този факт вече поставя пред много

сериозно съмнение твърденията на поменатите автори.
При това трябва да се отбележи, че симетричните форми
би

на къщата са добре познати и на народната архитектура

на същите тези страни и че там тези форми се явяват
бл

продукт на естествения процес на развитие на народната

къща. Симетричната форма на къщата с две и четири
и

помещения и сень в средата е широко позната и на ру­

от
мънската народна архитектура, а също и в Словакия.57
Ще споменем тук и някои извънредно очевидни факти,
ек

които не са могли да бъдат отминати от Г. А. Мега,

макар че по същество противоречат на неговите твърдения.
а

Както видяхме, той сравнява българската къща „особено“

(sic) с къщата в Северна Гърция, т. е. в Македония,58
и с този факт вече разграничава къщата в тази част на
Гърция от къщата в южната част, която, доколкото може
да се съди от достъпните ни публикации, държи връзка
с типа на античната пастадна къща, позната ни от
Олинт. Че къщата в Северна Гърция очевидно се раз­
личава значително от къщата в останалата част на стра­
ната, косвено показват и усилията да се свържат те
генетически. Доказателствата, които се привеждат оба­
че за тази цел също не са достатъчно убедителни.59 Тези
факти говорят сами за себе си.
Има обаче и чужди зчени. които са дошли до изводи,
различни от тези на Г. А. Мега и С. X. Елдем. Например
 големият турски изкуствовед Д. Е. Арсевен пише: Ле­
дено в Мала Азия, османското изкуство се развива нли-
напред в Бруса, после в Одрин и Цариград. . . Бь.нария,
Сърбия, Гърция и Румъния. . . са подложени па влия­
нието на това изкуство. . . Ние срещаме и до днес в тия
страни следите на паметниците, изградени по време
на турското владичество, които са оставили дълбоки
следи върху местното изкуство."
Виждаме, че Д. Е. Арсевен за разлика от цитираните
по-горе двама автори различава в завоюваните страни,
от една страна, паметници на турското изкуство и, от
друга — местно изкуство, повлияно от турското изкуст­
во. Нещо повече, той смята също, че „без съмнение
жилищната архитектура (т. е. турската, б. Г. К.) е по­
насяла винаги влиянието на местните традиции на всяка
страна". „В завладените от османците страни, продъл­
жава той, местните работници и строители, останали в
страните и станали поданици на новата държава, про­
Ел
дължили да строят по същите конструктивни .методи
и не прекъснали .местните традиции. Само нравите на
новите завоеватели изисквали една значителна транс­
ек

формация на плана (на местната къща, за да се приспо­

соби тя към изискванията на завоевателите, б. Г. K.).GÜ
тр У А

Тази трансформация според Д. Арсевен е имала за цел

отделянето на мъжете от жените, т. е. създаването на
он С

селямлък и харемлък в къщата. До подобни изводи идва

и К. Дитерих. „Във всеки случай, пише той, това деление
на Г

(на селямлък и харемлък, б. Г. К.) не е дадено първо­

начално в разпределението на турската къща, както би
би
бил случаят, ако турската къща беше едно самостоятелно
творение на турците.“61 За приспособяване говори и фак­
тът, че в запазените паметници харемлъкът и селямлъкът,
бл

а в масовата къща и хамамът не дават никакво отраже­

ние върху плановата композиция на къщата, обитавана
и

от мохамеданското население в нашите земи.

от

Тези факти стават напълно обясними, когато се разглеждат

в светлината на различните стъпала на обществено-иконо­
ек

мическото и културното развитие, на което са се намирали

по време на завоеванието българският и турският народ.
а

Както е известно, през XIII и XIV в. България не е била

по-назад в своето цялостно развитие в сравнение с евро­
пейския Запад. Както сочат запазените паметници, ней­
ните материална и духовна култури се намирали на зна
чително равнище. Според данните обаче на турските исто­
рически източници в същото това време турците стоели на
по-ниско стъпало на обществено-икономическо развитие.
Настанявайки се на Балканския полуостров, използувайки
своята добра военно-феодална организация и феодалната
раздробеност на балканските държави, те не само, че не
донесли по-съвършена техника, по-развити производ­
ствени отношения и по-висока култура, но, напротив, сами
34 възприели редица институции, характерни за византий­
 ския и балканския феодализъм и развивайки се посте­
пенно, те се приобщавали към новите за тях обществени
отношения. Богатството и разкошът, с който се славят
по-късно турските султани и управляващата върхушка,
също се натрупват с течение на времето. В началото на
XIV в. обаче, когато българската архитектура и култура
стоят на значителна висота, султан Осман (1299—1326),
дал името си на завоевателите, е притежавал съвършено
скромно имущество на обикновен бей на номадско племе.
Но и в края на XIV в., а и по-късно преселниците, които
прииждат в завладените български земи, продължават
да бъдат предимно значително по-слабо развити азиатски,
номадски племена. При това положение е трудно да се
приеме, че в продължение на по-малко от едно столетие
при състояние на непрекъснати войни е могла да бъде
създадена и пренесена от нашествениците жилищна архи­
тектура, стояща по-високо от тази на завареното население,
за да бъде тя приета от него. Това не е могло да стане и
Ел

по-късно, още повече, че през целия период на османското

владичество турският народе бил малцинство въпреки пре­
селванията от Мала Азия и единичните и масови помо-
ек

хамеданчвания. Могло е да стане само точно обратното и

както фактите показват, то е станало- пришълците
тр У А

възприемат заварената жилищна архитектура.

Доколко силни са могли да бъдат влиянията от Изтока,
он С

показват и сведения, отминавани досега от изследваните

на българската жилищна архитектура. Едното е оставил
на Г

Волфганг Етингенски. минал през българските земи в

1688, 1700 г., т. е. преди появата на пловдивската симетрич­
би

на къща. „Градският бей, пише той, имал доста хубав

сарай, разположен край Марица.“ Вероятно същият са­
бл
рай по времето на разцвета на Пловдивската къща прави
вече друго впечатление: „Пашовият дворец, бележи Л. Ка-
равелов, е изграден над самия бряг на Марица. . . това е. . .
и

такова едно микроскопично здание, което прилича повече

от

на обор, нежели на обществено присъствено място.“ Трябва

да добавим, че големите пловдивски къщи по времето на
ек

Л. Каравелов принадлежат на формиращата се буржоазна

класа и са построени главно на Джамбаз тепе, а не в тур­
а

ската махала в посока на Марица.

Горните две сведения още веднъж показват изоставането
на турското население у нас, даже на най-високите уп­
равляващи слоеве, в жилищната архитектура и култура.
И това, както знаем, не е случайно. Развитието на новите
обществено-икономически условия в турската държава,
на основата на които се появява Пловдивската къща,
започва по българските земи, а носител на тези отно­
шения се явява главно българският народ и българската
буржоазна класа.
Тези сведения хвърлят допълнително светлина и върху
времето на появяването на пловдивската симетрична
35 къща, а именно вероятно доста след 1700 г. Защото по
 зремето, когато Пловдивската къща се налага като кьша
на горната прослойка на формиращата се буржоазна
класа, тя започва да се използува и от богатите слоеве
на турското население.62

Проблемата за произхода и стиловата характеристика

на Пловдивската къща не може да бъде решен задово­
лително без комплексно изследване. В повечето от същест­
вуващите публикации обаче, както видяхме. Пловдив­
ската къща се разглежда като чужда по произход само
на това основание, че отделни нейни елементи и детайли
носят белезите на някои от западноевропейските стилове
или на ориента. При това едни от тези белези произволно
се приемат за определящи стила и произхода на къщата,
а останалите се споменават като влияния, вторични по
значение. Във всички тези случаи проблемата за евентуал­
ните връзки на Пловдивската къща с по-простите форми
Ел
на местната народна къща или изобщо не се поставя,
или съществуването на такава връзка се отрича. Най-
после съществуват и опити да се докаже, че по принцип
ек

такива връзки, т. е. връзки между селската и градската

къша, не може да има.
тр У А

Проблемата не се разглежда комплексно и в публикациите,

в които се застъпва разбирането, че произходът на Плов­
он С

дивската къща следва да се търси в българската народна

архитектура. В тези публикации не се привеждат като
на Г

доказателство примери или ако се прави опит да се уста­

нови произходът й и да се изследват последователните
би
стъпала на развитието й, това става главно въз основа
на разпределението и не се прследяват достатъчно пълно
възможните линии на развитие. Същевременно, докато
бл

в по-голямата част от публикациите главна роля при

определяне произхода и стиловата характеристика иг­
и

раят констатираните чужди влияния и заемки, в тази

от

втора група публикации въпросът за характера и размера

на стиловите влияния и заемки е оставен на втори план —
ек

обикновено въпросът се изчерпва с декларация, че влия­

ния и заемки съществуват, и с посочване на необходи­
а

мостта те да бъдат изследвани.

Завършвайки краткия преглед на състоянието на из­
следванията на Пловдивската симетрична къща, необхо­
димо е още да добавим, че изясняването на нейния про­
изход и стилова характеристика премина закономерно
няколко етапа, които съответствуваха на степента на
опознаване на фактическия материал и неговия анализ,
както и на състоянието на българската архитектурно-
историческа наука в цялост.

36
 а
ек
иот
Гл а в а втора

бл
би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 а
ек
и от
rx
бл
би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 Както личи от стари гравюри, фоюснимки и докумен­
Архитектурно­ тални извори,63 запазените до наши дни симетрични
композиционен анализ къщи от пловдивски тип в Пловдив и други селища в
българските земи, а така също и на територията на днешна
на Пловдивската Югославия, Румъния, Гърция и Турция са само незначи­
телен брой от построените през XIX в. Това затруднява
симетрична къща проучването на тяхното многообразие, развитие и раз­
пространение. Но независимо от това съществуващите
образци са представители на доста разновидности, което
позволява да се характеризира композиционното разви­
тие и обогатяване на Пловдивската къща.
Още в началото трябва да подчертаем, че смятаме хро­
нологическото и по места подреждане на подбраните
примери от второстепенно значение за изясняване на
сложния процес, резултат на който се явява многообра­
зието и творческото индивидуализиране на архитектур­
ния образ и се получава типичният облик на Пловдив­
ската симетрична къша. По ред икономически, а също
Ел

и географски и политически причини, както и съобразно

с материалното положение на стопаните им понякога
къщи, строени много по-късно, представляват в компо­
ек

зиционно отношение по-опростени варианти. Това обаче

според нас в никакъв случай не се дължи на деградация
тр У А

на типа, както твърди Хр. Пеев,63 а показва конкретния

подход към използуването на възможностите на симе­
он С

тричната схема за задоволяване на разнообразни нужди

в дадена определена част от време.
на Г

Ето защо проведеният в следващите редове анализ цели

да изясни не хронологическата последователност, а ар­
би

хитектурно-композиционните особености в развитието на

плановото, обемното, фасадното и декоративното из­
бл
граждане на типа. Анализът се абстрахира и от въпроса
за произхода на първичните схеми на симетричната ком­
позиция в Пловдивската къша, за които по-нататък в
и

настоящия труд е отделено специално място

от
ек

Основното съдържание на жилищната сграда е да осигу­

рява подходяща архитектурна среда за жилищно-бито­
а

вите нужди на обитателите й с оглед на изискванията

на тяхното материално положение и жилищна култура.
Поради тази причина възникналата и развила се въз ос­
нова на селския живот и предимно селскостопанска
производствена дейност отворена чардачна народна къща
вече в условията на градския живот и променени битови
навици и нужди на българските занаятчии и търговци
не е отговаряла на новите изисквания към жилището.
Това налага първоначално прибирането към средата на
обема и затварянето на чардаците при традиционните
архитектурни решения, а впоследсзвие извиква на живот
и по-нататъшно развитие новата по-прогресивна форма
39 на затворената симетрична къша.63
 Разположението на помещенията в жилищната ci pu i-1
c оглед на задоволяване на битовите нужди дикзхна
шаването на плановата композиция и непосрелс i вено
свързаното с нея вьтрешнопространствено и и раждане.
Тя е най-устойчивата компонента, при кояю мй-и>лго
се задържат традиционните форми и решения и най-ясно
проличава приемствеността. Затова на първо място
ще разгледаме плановата и пространствената композиция
на Пловдивската къша, от която до голяма степен зависи
и външният облик на сградата, изразен в обемното и
фасадното решение.
В най-развитите като композиция планови и простран­
ствени решения на отворената симетрична чардачна
къща поради естеството на основните елементи и връзки
между тях се набелязва една ос на симетрия; най-често
тя е проведена пълно само по отношение на чардака и
разположените странично от него помещения, докато
спрямо цялостния обем е само една мислена, но не и
Ел
композиционна ос (фиг. 4).
Съвършено друг композиционен принцип господствува
в симетричната Пловдивска къща. Оше в най-простата
ек

симетрична схема — салон 66 и по една стая от двете му

страни (фиг. 5) — вече са заложени две взаимно перпен­
тр У А

дикулярни оси на симетрия, подчертани в различна степен.

Кръстосването на две оси дава много по-гъвкави компо­
он С

зиционни възможности за растеж на обемите. Те могат

да се развиват не само в ширина, както това е при отво­
на Г

рената чардачна къща, но и в дълбочина. Салонът из­

дължава пропорциите си по надлъжната ос, идентична
би
на ходовата линия; понякога в дъното му и в предната
му част се обособяват помещения, а от двете му страни
на напречната ос се разполагат най-често по две и най-
бл

много пет помещения. Те имат в някои случаи различни

размери и обем, но са така групирани, че съставят симе­
и

трични пространствени групи по отношение на двете оси;

от

симетрични са и връзките помежду им, които се пресичат

в идеалния център на салона. По този начин салонът,
ек

който при градския живот измества чардака по значение

и функции, тук вече е изтъкнат в плановата и простран­
а

ствената схема и като главно композиционно ядро.

Функционалното значение на салона като обединяваш
център на главните комуникационни линии в жилището,
предназначението му като приемно и представително
помещение, отразяващо материалните възможности на
собственика — всичко това е изразено не само посред­
ством по-големите мх размери спрямо подредените

Фиг. 4 ( luueu. Пл тоне ни отпорени < и метрични къщи :1 'Печати

(горе). Винената ' <>oiy )
40 Фиг. 5. Кар юно. Кишата на Пане / Питсь. /7 ши на стажа
 около него помещения, но и с по-голямага му височина
и богата разработка на архитектурните детайли -- врати,
алафранги, тавани, стълбищни парапети, колонки и па­
рапети на кьошковете, както и с декоративното изписване
на стените, холкелите на таваните и други.
Пространствената стойност на салона е още по-силно
изявена в богатите образци, които представляват краен
етап на развитие на симетричната къща. При тях с овал­
ните и куполовидни решения на таваните (фиг. 6) вече
се набелязва една трета, вертикална ос, с която плано­
вата и пространствена композиция се доближава до
центрично решение с подчертан представителен характер,
и се постига монументалното въздействие от обществе­
ната и култовата сграда. В тази композиция проличава
архитектурната приемственост и майсторският похват
на българския възрожденски строител, който умело до­
зира и използува познатите му средства на монументал­
ната архитектурна композиция, за да постигне определен
Ел
и търсен художествен ефект.
С търсенето на художествен ефект вън от тясно функцио­
налното им предназначение може да се обясни и нали­
ек

чието на други два съществени елемента от богатото

архитектурно въздействие на симетричната композиция
тр У А

на Пловдивската къша — портика в началото на главната

надлъжна ос на къщата и осовата стълба в дъното й или
он С

в напречната ос. Индивидуализираното интерпретиране

на всички тези архитектурни моменти на симетричната пла­
на Г

нова и пространствена композиция в многобройните еди­

нични образци на Пловдивската къща обяснява тяхната
би
специфика и неповторимост в архитектурния им облик.
бл

Най-опростено планово и пространствено решение имат

къщите със салон и две стаи отстрани (къщата на Ив.
и

Грозев в Карлово, фиг. 7). Като главна при тях изпъква

от

оста, която съвпада с комуникационната линия на вли­

зане в къщата, като преминава през входния портик и
ек

по надлъжната ос на главното помещение — салона,

която условно наричаме надлъжна. Втората (напречна)
а

ос, макар и по-дълга, в тази първична схема е неподчер-

тана; тя пресича напречно трите помещения и идеалния
обем на къщата, но не действува оптически във вътрешно-
пространственото изграждане, тъй като, общо взето,
рядко съвпада с осите на влизане в стаите. Обстоятел­
nzzzzzzzzzzn ството, че в самия Пловдив не са запазени симетрични
О Л 1 3
къщи от тази първична схема, не е от съществено значение.

Фи.\ 6- Копривщица. Кабаещковата къща. П.тн на етажа

41 Фиг. 7. Кар.юво, Къщата на Ив. Грозев, y.i. В. Левски № 42 Паанове

6
 Тях намираме в други селища в съседство с Плов ш'1
и по-далече каго къщи на средно таможни буржоа. " 1
чиню нужди и възможности те отговарят. Такива са къ­
щите на Таквор Маджарян в Шумен, Хр. Д. Минков и
Калофер, Султана Трендафилова в Созопол. XaiAiiiia-
насовата къща в Пазарджик и др.1’7
Преходна форма в развитието па симетрична!а компо­
зиция представляват къщите, в които се появява домакин­
ско-складово помещение — килер—зад стаите, полу­
чено чрез заделяне от площта им или чрез прибавяне до
тях на ново самостоятелно помещение. Тази схема се
среша в различни варианти — с килер само от едната
страна на салона (Чуджучкината къща в Котел, фиг.
8 горе, Никола Поборниковата къща в Калофер, Тран-
теевата къша в Карлово), рядко зад едната стая и салона
(къща на ул. П. Берковски № II в Хасково), зад двете
стаи (къщите на Бр. Желеви в Шумен, фиг. 8 в средата,
Христо Минков в Калофер, Хадживълковата — приземието
Ел

I в Карлово, Сакалиевата в Пазарджик) и най-после с килер

02^=0 1
1 п — от едната страна и с две ст аи от другата страна на салона
(Кьорпеевата къша в Котел, фиг. 8 долу, Ангел Видено-
ек

вата къша в Шумен, Даскалрайновата къща в Карлово),1S

1 1 Тази последна варианта е най-близка до следващата
тр У А

форма на планова композиция, която представлява

по-високо стъпало на развитие. Тя бележи етап в линията
он С

на разгъване плана на къщата в дълбочина. Във вътрешно-

4 О 4 £ 3
пространственото изграждане това се отразява най-силно
на Г

в размерите на салона, който увеличава дължината си и

доминира по-подчертано като пространствено тяло в
би

сравнение с тези на стаите.

Това е удвоената по надлъжната ос къща със салон и
бл
четири стаи, разположени по две от двете му страни (къ­
щата на Верен Стамболян, фиг. 9 горе, Степан Хиндлян,
Марко бей в Пловдив). С увеличаване дълбочината на
и

салона композиционната стойност на надлъжната ос

от

нараства чувствително. Заедно с това обаче и напречната

ос добива известно подчертаване. Независимо че в случая
ек

тя сече плътни стени, от двете й страни се разполагат

почти равностойни помещения, а и връзките им със салона
а

вече се групират най-често симетрично по отношение на

тази ос. Къщите със салон и четири стаи представляват
най-разпространената варианта на симетричната компо­
зиция не само в Пловдив, но и в цялата страна.: от този
вид са Лютовата, Десьовската, Млъчковата и Кантар-
джийската къща в Копривщица (фиг. 9 в средата горе),
Бенчевата (фиг. 9всредата долу), Патевата, Дервишевата

Фиг. 8. Коте i. Чуджуччината къщ:1. // юн на стажа (горе) ; Шумен

Къщата на Пратя гКе /еви. Н ит на етажа н средата) ; Kome.t. Кь >р-
42 неевата къща. П.шн на етажа
 и Пулевата кьша в Карлово, къщите на Любина Нико­
лова, Рада Странска и Фингови в Калофер, Пожаровата
къша (фиг. 9 долу) и къщата-музей „Ст. Доспевски" в
Пазарджик и много други в други селища на страната.1111
Когато между стайте на четиристайната симетрична
къща, в нейната напречна ос се обособят самостоятелни
помещения, тази ос добива нова композиционна сила,
нова степен на подчертаване и оттук нататък започва
нейното самостоятелно развитие и обогатяване.
Първоначално тези помещения са само домакински —
килери (къщата на Драган Калофереца в Пловдив, фиг.
10) и тяхното участие в плановата композиция и функ­
циите на жилището има второстепенно значение. Поя­
вата им може да се обясни различно: а) като последица
от обединяването на долапите при долепените две по
две стаи от предходната форма, при което се образуват
килери със същите функции, изпълнявани от долапите,
но без тяхното художествено декоративно въздействие;
Ел
б) при прилепване на група от две стаи и част от салон
зад преходната форма от салон и две стаи с килери зад
тях, при което килерите намират своето място в напреч­
ек

ната ос на плана, и в) чрез поставяне на нови самостоя­

телни помещения между двойките стаи от предходната
тр У А

форма, тъй като там е най-подходящото им място с ог­

лед на използуването им. Възможно е в различните об­
он С

разци причините за появата на тези помещения и начи­

ните на оформянето им да са различни, при което не е
на Г

изключено процесът на развитието да е бил ускорен и

от някои външни влияния.70 Но за обогатяването на про­
би
странственото и обемното изграждане наличието им е мно­
го важен момент, който сочи пътя на развитието на симе­
бл
тричната композиция по отношение на напречната ос.71
В това отношение много важен е фактът, че най-чистите
симетрични композиции, с пълна симетрия по двете оси,
и

са тези на къщите от този вид. От тях са запазени най-

от

много образци в Пловдив — къщите на Киркор Месро-

бович (фиг. 11), Никола Недкович (фиг. 12), д-р Ст. Чо-
ек

маков, Георги Хаджиниколаиди, Георги Мавриди, Сте­

пан Месробович, но се срещат и в други селища на стра­
а

ната— в Несебър (къщата на Петър Радионов, фиг. 13 горе),

в Златоград (къщата на братя Пачилови, фиг. 13 долу), в
Омуртаг (къщата на Димо Станев), в Батак (къщата на
Георги Тошков)72 и други.
Следващ етап на развитие и една нова разновидност
показват симетричните къщи със салон и шест стаи, раз­
положени по три от двете му страни (фиг. 6 — Каблеш-

Фиг. 9. П.ювдив. Къщата на Верен Стамю./.чи. Пиан на стажа I горе/

Копривщица. Лютовата къща. Пиан на жа нацнн.ч етаж < « средата
• ope); Карпова. Бенчевата къща. Пиан на етажа (в средата допи;
43 Па/арджак. Пожаровата къща. Ппан на жнпнщння етаж /до,л )
 ковата къща в Копривщица). Тук вече в напречната ос
на мястото на килерите от предходната форма се развива!
пълноценни жилищни помещения, най-често с по-малки
размери от тези на обграждащите ги ъглови стаи. По
този начин напречната ос е още по-подчертано изтък­
ната, но все пак второстепенна по значение. Кьши с та­
кава композиция има запазени, общо взето, малко както
в Пловдив, така и в останалите селища на страната и
поради малките размери на средните стаи те често при­
личат на по-големи килери. Такива са къщите на С. Боб-
чев (фиг. 14 горе) и Г. Мавриди в Пловдив, при което в
къщата на Мавриди за стая може да се третира само
помещението от едната страна на салона. Същия случай
имаме и при Дудековата къща в Панагюрище, докато в
къщите на Николаки Христович в Пазарджик (фиг.14 долу),
Димитър Москоянев в Несебър, Иван Дяков в Малко
Търново, „Гръцката къща" в Гоце Делчев, Йордан Данчев
в Сливен, Конакът в Етрополе, и др.'3 намиращите се в
Ел
средната ос помещения имат нормални размери и про­
порции на малка стая.
От направения дотук анализ следва един много важен
ек

извод. Къщите от разгледаните четири разновидности

на симетричната композиция се обединяват вътрешно-
тр У А

пространствено по един съществен белег — те имат една

главна насоченост в групирането на помещенията и във
он С

функционалните им връзки. Както вече бе казано, за

това допринася най-много доминиращото значение на
на Г

оста, която съвпада с комуникационните линии на вли­

зане и главните посоки на движение в къщата. Но съще­
би
временно то е изразено най-ясно в пространствената фи­
гура на салона, нейното развитие и обогатяване и отно­
шението й към заобикалящите я помещения и архитек­
бл

турни елементи.
При къщите със салон и две стаи пространствената фи­
и

гура на салона запазва най-често правилни очертания на

от

издължен паралелепипед, чиято насоченост съвпада с

главната надлъжна ос. Спрямо разположените отстрани
ек

жилищни помещения тази фигура има неутрално отно­

шение. По абсолютни размери и обем тя също незна­
а

чително се отличава от тях: само в случаите, когато етаж­

ният салон се надвесва към едната или към двете фасадни
стени, той получава по-подчертана дължина (фиг. 7).
При къши с четири стаи, четири стаи и килери и шест
стаи около салона неговата пространствена фигура вече
решително доминира по размери и обем. В някои случаи
тя запазва неутралната си форма на издължен паралеле-

Фиг. 10. П ювдив. Кьи/ата ии Хаджи Драган Ка юфгреца. П.шнове

44 на пртемието и етажа
 пипед (фиг. 9 горе и долу. 12. 14 горе), покато в други
страничните стени се огъват леко или по-подчертано към
пространствата на съседните помещения и в тези вгънати
части се групират отворите на вратите им (фиг. 6, 9 в
средата горе, 10, II. 13 долу. 14 долу). Оше по-разиграна
става пространствената фигура на салона, когато към
едното (главното) или и към двете липа на къщата сте­
ните се огънат в овални или сложни кобилични кривини
(фиг. 6). Съответно на това развитието на простран­
ственото членение на салона и решението на плоскостта
на тавана му преминава през различни фази: от право­
ъгълен той става овален, с криволинейни очертания или
получава сложно съчетана форма от овални, куполовидни,
правоъгълни и разнооформени части.
При едноетажните къщи насочеността на салона по от­
ношение неговата и на цялата къща надлъжна ос невся-
кога е напълно избистрена и логично завършена. При
случаите, когато пред салона има оформен портик, на­
Ел
чалото на оста е обогатено от неговото пространствено
и декоративно въздействие (фиг. 5, 6, 7, 9 горе, в средата
горе, долу, 10, 11, 12. 13 долу, 14 горе) В края на оста
ек

обаче винаги стои стена; когато тя е сляпа (фиг. 5, 14

горе), въздействието остава като незавършено, внима­
тр У А

нието се разсейва във вътрешността и се насочва към

прилежащите помещения, без да може да бъде напълно
он С

овладяно от тях. Напълно различно е впечатлението,

когато стената в дъното на салона е пробита с отвори
на Г

(но такива случаи са по-редки, фиг. 9 в средата горе и

долу, II). Тогава насочеността на движението и погледа
би
сякаш обхваща природната или архитектурната среда
вън от къщата и по този начин в пространственото въз­
действие се включват нови компоненти. Насочеността
бл

добива ново осмисляне, излизащо вън от рамките на

единичния обект и доближаващо се до това при двуетаж­
и

ните къщи.
от

При двуетажните или триетажните къщи в насочеността

на главната ос се включва още един елемент с голямо
ек

пространствено въздействие—стъ.н>а>на. Наред с функ­

ционалното си предназначение на вътрешна междуетажна
а

връзка, със своето място, оформяне и отношение към

вътрешните пространства тя активно съдействува за из­
граждането на симетричната композиция на Пловдив­
ската къща.
Трябва веднага да изтъкнем, че в повечето примери от
изброените дотук варианти на симетричната композиция
по отношение на мястото си стълбата е включена удачно

Фиг. 11. П швдив. Къи/ата на Киркор Месробович. П.шнове на пра-

45 ммиспю и стажа
 в подчертаната надлъжна ос (фиг. 6, 7. 8. 9 горе и в сре­
дата долу, 13 долу, 14 долу). Тя бива еднораменна (<|>ш •
7). двураменна (фиг. 8 горе и долу, 9 горе, 13 долу) и 1ри-
раменна (фиг. 6, 8 в средата, 9 в средата доле, 10, 14 доле ),
затворена в обособено стълбище (фиг. 10,12) или най-
често открита към салона. Но във всички случаи >я оп­
равдава насочеността на движението в приземиею. То
води до нея и посредством нея чрез завиване под 90(>
или 180" продължава в надлъжната ос на етажния салон,
за да завърши в еркерно изнесения над портика кьошк,
през многобройните отвори на който околната природна
или архитектурна среда отново се включва като рамка
на вътрешнопространственото изграждане. По този на­
чин надлъжната ос на къщата сякаш удвоява своята аб­
солютна големина и нейната композиционна стойност
нараства неимоверно. Разбира се, на най-високото стъ­
пало на това развитие стоят трираменните. поставени
осово и открити към салоните стълби: посредством тях­
ното умело намерено място и възможно най-импозантно
Ел

въздействие в градацията на пространствените елементи се

включва оше един с изключителна важност.
ек

Съвършено различно планово-композиционно и про­

странствено виждане демонстрират останалите два
тр У А

най-развити варианта на симетричната Пловдивска

къша. При тях стълбата, този важен елемент за раз­
он С

положението на помещенията и комуникационните

връзки в жилишето и за пространственото въздейст­
на Г

вие на главния (салона) и второстепенните архи­

тектурни елементи (стаите) в композицията, намира
своето място в напречната ос на сградата, странично
би

яа салона.
Пътят на изграждане на тази архитектурна форма до
бл

нейното композиционно изясняване преминава през раз­

лични преходни стъпала от къщата със салон и четири
и

стаи. Така в къщата на Хаджиангелови в Търговище стъл­

от

бата е поставена странично, като отнема част от простран­

ството на една от стаите, без да я унищожава. В къщите
ек

пък на ул. Панайот Хитов № 2 в Търговище и на Акъ

Ефенди в Пазарджик стълбата се развива върху почти
а

цялата площ на стаята, а останалата част образува ки­

лер. По-избистрено е решението в къщата на Геро Ди­
митров в Търговище, където стълбището се оформя за
сметка на едната стая, а съседната й стая получава по-
големи размери. Най-близко решение до това със стълба
в напречната ос на сградата имат къщата на Керимови
в Кърджали и кьшата на Елена Шишманова в Хасково.

Фиг. 12 Пловдив. Къщата ьа Никола Недконич. Планове на при jc.Mtiemo

46 и етажа
 при които стълбището се вмества между двете стаи от
едната страна на салона.
Противно на М. Бичев.^ който при тези решения вижда
обедняване на вътрешнопространственото въздействие
и отслабване на силата на осово-симетричната компо­
зиция, ние намираме, че с тях се открива една нова линия,
която по отношение на композиционно изграждане и
пространствено въздействие представлява по-висока сте­
пен. Основанията ни за това са следните.
Силата на насочената надлъжна ос, така важна за из­
граждането на архитектурния образ в досега разгледа­
ните варианти, не намалява с изместването на стълбите
в напречната ос на сградите. Напротив, салоните спе­
челват в размер и обеми, тъй като се освобождава площта
им, заемана досега от стълбата, и се получава още един
спокоен, несмущаван от движение кът на срещуполож­
ния край на портика в приземието и на кьошка в етажа
(къщата на Артин Гидиков в Пловдив, фиг. 15). Заедно с
Ел

това убежна точка на оста става не един ограничен в

пространството архитектурен елемент (стълбата), а про­
сторът на околната природна или архитектурна среда.
ек

Във вътрешнопространственото изграждане много по-

решително отпреди навлиза още една нова компонента —
тр У А

светлината, която сега пълноценно струи от двете страни

на салона, а при най-богато разработените образци --
он С

от три и четири страни

Същевременно счупването на ходовата линия създава
на Г

нови ъгли на гледане и нови вътрешни перспективи за

наблюдателя, обръща вниманието му върху нови детайли
би
от интериора, разкрива по-пълно симетричната компо­
зиция на архитектурните елементи, богатството на архи­
тектурния детайл, на пластичната и плоскостната деко­
бл

рация. Напречната ос по този начин се подчертава макси­

мално, става почти равностойна на надлъжната ос не
и

само като оптическа линия, но и като функционална

от

връзка на помещенията в жилището.

Заедно с това при така разположените в плановата ком­
ек

позиция архитектурни елементи, групирани около две

почти равностойни взаимно перпендикулярни оси на си­
а

метрия, в главния център на главното жилищно про­

странство — салона — става пресичане на всички осови
и ходови линии в сградата. През този идеален център
може да се прекара мислено една трета вертикална ос,
която организира пространствено осово-симетричната
композиция на къщата. Разбира се, вертикалната ос
може да се прокара мислено оше при разновидностите

<1>U' . 13 Нееебър. Къщата на Петър Радионов. Пиан на етажа (горе) ;

47 ЗютограО. Къщата на брата Пачи.тви. П ит ни етажа (do.ty)
 oi салон и четири стаи; салон, четири стаи и килери и
салон и шест стаи. Но там нейната роля не е така под­
чертана, както при къщите с напречно поставена ci ь.юа.
Вертикалната ос подчинява на себе си разполаганеiо на
плоскостните и обемните архитектурни елемент и ,е‘
таили, като се изявява най-силно в овалните и кто -
вилни решения на таваните на салоните.
С това завършва процесът на развитие и обоксянане на
симетричната Пловдивска къща, чиято планова компо­
зиция е построена на принципа на кръстосването на две
взаимно перпендикулярни оси.
Затова не е случайно, че най-големите. представителни и
богато разработени симетрични пловдивски къши са
тези с напречно разположени спрямо главната ос стъл­
бища (къщата на Аргир Коюмджиоглу в Пловдив, фиг.
16). Тези къщи са застъпени с примери от две разновид­
ности. Към първата спадат къщи с надлъжен салон, стъл­
бище в напречната ос. срещуположно на което от другата
Ел
страна на салона се разполага килер (къщата на Ди.митър
Георгиади в Пловдив, фиг. 17) или малка стая (къшата
на Андрей Георгиади в Пловдив, фиг. 18 горе) и четири
ек

стаи в ъглите на плановата композиция. Пространстве­

ната фигура на салона е единна, в някои случаи право­
тр У А

ъгълна; най-често средната й част се разширява посред­

ством скосявания (къщата на Иван Чернозе.мски в Плов­
он С

див)75 или овални вдълбавания към прилежащите поме­

щения (фиг. 16, 18 горе). Късите й страни завършват
на Г

право (къщата на Генко Митов в Пловдив, фиг. 18 долу),

а най-често с кобилична извивка (фиг. 16, 17, 18 горе).
би
бл
и от
ек
а

Ф//.’, /4. П khuIiih. Кьщита на С,С. Баачск. План на MCli.iuupiiri стаж

Icapc); ПаларР.жик. Кьщата на Ника лаки Ариста тч. План на стажа ihnrl
Фиг. 15. П кии1ич. БЫиата на Арннт Г и<>икан. П атаке на приземисто
48 и стажа
 От салона не се заделят повдигнати и преградени кьош­
кове (с изключение на кьшата на Димитър Георгиади),
които тук са заменени с миндери в двата края под струя­
щите светлина прозорци. Членението на тавана също
образува най-често единна фигура със или без подчертан
център (фиг. 17, 18 горе): в случаите на овално изградена
средна част таванът над нея образува също овална фигура,
обградена от двете страни със самостоятелно разрабо­
тени полета (фиг. 15. 16, 18 долу).
Решението на стълбите при тази разновидност на симе­
тричната композиция, без да се губи нейното монумен­
тално въздействие, претърпява известна промяна към
постигане на по-голям уют в използуването на жилищните
помещения. Те са пак с широки и удобни рамена, но най-
често двураменни и затворени към салоните с врати.
По този начин, от една страна, се постига заделяне на
пространствата на салоните в двата етажа и по-иконо­
мичното им отопляване и използуване през всички го­
Ел
дишни времена, а, от друга, с преминаването от големите
пространства на салоните към по-малките и често тъмни
стълбищни помещения се получава контрастно въздейст­
ек

вие във вътрешнопространственото изграждане. Само

в къщата на Димитър Георгиади стълбата е открита
тр У А

към приземния салон, а в къщата на Аргир Коюмджиоглу

е трираменна, но пак заделена от салоните.
он С

Освен споменатите къщи в Пловдив същата планова и

пространствена композиция имат къщите на Георги
на Г

Павлити, Димитър Мардас, Бедрос Басмаджян7*’ и др.

би
бл
и от
ек
а

<1 и. /б П.юндив. Къщата па Аргир Кок>.и<)жш>г.1у. П.шнонс на нри-

le.Mticmo и етажа
Фи.. 17. П.ювдив. Къщата на Димитър Георгиади. П.ини н: на нри-
/емието и ннюри.ч етаж
 Макар и по-рядко, те се срещат и в други селища на «. < ра"
V3 - -
0
ната: старата община в Казанлък (фит. 19 ляво). Ха i*11
Паскалевата къша в Хасково, Боевата къша (J""
дясно) и къщата на Д. Желязков — новата в ( ливсн.
кьшата на Димитър Тулев в Несебър, къшата па • Ь
Дуков в Созопол, къщата музей в град Бяла' и ipyni-
Къшше от втората разновидност показва! ip}1 ° ||ла'
ново-композиционно и вътрешнопространс! вено реше­
ние на осово-симетричната схема с две взаимно перпен­
дикулярни оси и напречно поставено спрямо надлъжната
ос на салона стълбище. При тях главното композиционно
4 О * j J 4 5
ядро — салонът — има кръстовидна форма и представлява
не само по място, но и като геометрическа фигура същин­
ският център на сградата. Стълбата се разполага в едно
от рамената на кръста, което се явява странично разши­
рение спрямо надлъжната ос на етажния салон. В Плов­
див са известни два образеца на къщи от тази разновид­
ност — къщите на х. Лампша (Балабановата, фиг. 20
Ел

горе) и на Елиезер Калев (фиг. 20 долу).’8

И при двата примера прави впечатление една важна осо­
беност на плановото и пространственото решение. Тя
ек

се състои в следното. Докато при всички разгледани

дотук случаи, за да се достигне разположената в напреч­
тр У А

ната ос стълба за етажите, се налага счупване на ходо­

вата линия от портика през приземния салон, то при тях
он С

стълбите са разположени осово спрямо входа. В етажа

обаче дългата ос на салоните се развива напречно на
на Г

тази ходова линия и на стълбищните пространства (в

къщата на х. Лампша и дългата ос на приземния салон е
1 0 4 2 3 4 5
би

напречна спрямо тази на етажния,'9 докато при къщата

на Елиезер Калев те съвпадат). По този начин в сложно
бл
и от
ек
а

* О ’ J 4 Л
*—t-X- -» г » - -L 1. J

Фиг. 18 lluuuhui. Къшата u;i lui/е1 I e-ipr>u. Iliau 11:1 етажа

(<’<>/><■), Къщата ни Генки Мит не Il i m iij e.n.ine.i u.i.iv )
Фиг. /9. Ka щипък. Старата oüiuiihu. II.uih на етажа < ища) ; Ситен.
50 Поената къща. Пит на етажа ‘il-icuo)
 решената кръстовидна форман" е вплетено и сложно
пространствено виждане, при което по отношение на
вътрешната организация на пространствата се набеляз­
ват две еднакво силни, равнозначни оси. Подобна пла­
ново-пространствена композиция показват и къщите на
Павлови в Калофер (в приземието), на Пеко Таков в кв.
Устово. Смолян (фиг. 21 ляво), на Георги Богогов в
Несебър (фиг. 21 дясно), на София Трендафилова в Со­
зопол'01 и дрзги.
Без съмнение като теоретична схема това кръстовидно
планово и пространствено решение представлява най-
високото стъпало на осово-симетричната композиция на
■ т о j - .>
къщата с две взаимно перпендикулярни оси. Обаче фак­
тът, че примерите от тази разновидност са малко и не са
най-богатите, показва, че известни предпоставки са на­
ложили ограничения при използуването на тази компо-
ционна схема. Едва ли причина за това е било неумението
на народните майстори да се справят с такава задача.
Ел

По-скоро причините са били, от една страна, от икономи­

чески характер: масовото пропадане на големи слоеве
от дребната и едрата буржоазия — занаятчии и търгов­
ек

ци— след Кримската война в 1856 г., неиздържали конку­

ренцията на по-евтините и качествени европейски стоки;
тр У А

а, от друга страна, с оглед на определени жизнено-функ­

ционални изисквания към къщата, която при тези плано­
он С

во-пространствени решения има много загубени жилищни

площи, без за сметка на това особено да печели нейната
на Г

представителност.
Чиста кръстообразна композиция имат и плановете на
би
горните етажи в някои жилищно-отбранителни кули,
бл
и от
ек
а

Фп. . 20- Il loiiàiin. Кън/aina на хаджи Лампта (горе); Къщата на

I mciep Ka.iee (do.iy). П./анояе на етажа
Фн. 2/. ( мо 1ЧН, кн. Уетово. Къщата на Пеко Таков. П.шн ни етажа
( i-Kio1 ; Нееебър. Къщата на Георги Боготон. П ит на етажа 1'4410/
 строени около средата на XIX в. в чифлиците на бонни
тсрци и българи. Такива са жилищната кула на чорбад­
жи Мано в с. Граница. Кюстендилско,я2 и особено жи­
лищната кула на Саран бей в гр. Септември (фш ?-)■
Обаче тук следва да се отбележи, че съществена нре 1
поставка за пълноценното разгръщане на симс i рична ia
планова композиция при жилищните кули е свободното
им месторазполагане всред природна среда, песпьвано
от ограничения и дадености на селищната улична мрежа,
парцела и др., които оказват до голяма степен въздейст­
вие върху плановото и пространственото изграждане на
симетричните градски къщи.
Направеният дотук анализ показва, че се очертават шест
разновидности на плановото и пространственото изграж­
дане на симетричната композиция, които изчерпват всич­
ки възможни конкретни образци на Пловдивската си­
метрична къща. Без съмнение в много случаи тези образ­
ци не са в напълно чист вид или, както бе посочено, някои
Ел
съдържат преходни белези от една към друга схема. Но
основните им елементи показват характерни особености
на една от така изяснените разновидности.
ек

Подчинена на същите композиционни принципи на пла­

ново и пространствено изграждане, но открояваща се
тр У А

чувствително по размери и обемно изграждане от раз-

он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Фпг. 22. Септември. Жи /и/цната л > /а на Сиран Пей. П /ан на етажа

Фиг. 23. Са моков. Го./ч мата Сарафска кмиа на Арие. П /анонс на
52 при te миста и стажа
 Ел

гледаните дотук образци, е къщата на Арие в Самоков

(Голямата Сарафска къша, фиг. 23). В нея умело са съче­
ек
тани схемата на къша със салон с изявена надлъжна
ос и осово стълбище със схемата на кръстообразен план.
тр У А

В резултат се е получила сграда с подчертано представи­

телен характер, която надраства функциите на жилище
он С

и се доближава по обем и функции до обществена сграда.

Това още веднъж изтъква големите композиционни
на Г
възможности на схемата на симетричната Пловдивска
къша. Затова не е случайно, че тя е послужила за образец
на малкото обществени сгради, строени у нас през Въз­
би

раждането — училища, конаци83 и др. Най-ярък пример

в това отношение е построеният от Н. Фичев в 1872 г.
бл

Конак във Велико Търново (фиг. 24), където обемното и

фасадното изграждане показва характерните особености
и
на Пловдивската симетрична къща.
от
Обогатяването на симетричната планова и простран­
ствена композиция на Пловдивската къща преминава
ек
в отделните творби на майсторите строители сложен
вътрешен път на развитие, избистряне и индивидуали­
а

зиране. В едни разновидности имаме развиване на еле­

ментите предимно по една главна ос на симетрия, при
други се изтъква все по-значителната роля на втората
симетрична ос, за да се стигне в най-богатите образци
до равнозначно участие на двете взаимно перпендику­
лярни оси.
Трябва да отбележим, че в линията на това развитие
понякога значителни отклонения допуска плановото и

Фиг. 24. П шн на Конака

вьн Ве.шко Търново
 пространственото решение на приземието. По своето
място и предназначение във функциите на жилището то
Ел

най-дълго съхранява връзката си с традиционните ре­

шения на народната селска къща, които са резултат от
други икономически условия и функции. Поради това
ек

групирането на помещенията в приземието често се от­

тр У А
личава от това в етажите на симетричната градска къща.
он С

Извършеният анализ на плановото и пространственото

изграждане на различните разновидности на Пловдив­
на Г

ската симетрична къща е по същество композиционен ана­

лиз. Той цели да разкрие най-пълно етапите на обогатя­
би
ване на композицията, при които къщата с две равно­
стойни оси на симетрия представлява най-високото стъ­
пало в развитието на Пловдивската къща. Поради това
бл

най-напред бяха разгледани разновидностите с една

силно подчертана надлъжна композиционна ос на симе­
и

трия и слабо изявена напречна ос, а след това тези с две

от

изявени неравностойни или равностойни взаимно пер­

пендикулярни симетрични оси. Налага се обаче да из­
ек

тъкнем. че от това не следва, че генетически тези две

големи групи представляват последователни стъпала на
а

едно единно развитие и са произлезли непременно една

от друга. Разбира се. и този път е напълно възможен.
Но наред с това, както ще видим по-нататък, съществу­
ват данни да се допусне самостоятелен произход на двете
форми още до Възраждането и в началния етап на
Възраждането, тяхното взаимно проникване и въз­
действие по-късно, в резултат на което се е получило
видовото многообразие в различните селища на страната,

Фиг. 25. C.iuwii. Къщата на ЙорРан Juhhch. 11<гн<>

54 Фиг. 26. П.ннМин. Кьщата на Генко Митон И
 Така изградената планова и пространствена композиция
намира ярко отражение и в архитектурния обем и фа­
садното членение на Пловдивската къща. Те са резултат
от заложените в плановото решение и вътрешнопростран-
ствено изграждане специфични особености, подчинени
на принципите на осова насоченост и симетрично групи­
ране на архитектурните елементи. И тук се проявяват
характерните за нашата архитектурна традиция прав­
дивост и органичност на архитектурния образ.
Обемът на Пловдивската симетрична къща показва оп­
ределена тенденция към кубичност, която е коренно раз­
лична от стремежа към разстилане в ширина и към ле­
жащи пропорции на отворената чардачна къща. Дори
Ел при едноетажните решения (къщата на Йордан Данчев

ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

55 Фиг. 27. Пюндин. Къщата иа Димитър Георгиади. Изг.кд

 в Сливен, фиг. 25), където третата компонента на обем­
Ел

ното изграждане — височината — не е подчертана, обе­

мът поради уеднаквяването на ширината и дължината
се откъсва от онова впечатление за врастване в терена,
ек

което е така характерно за отворената къща. Това е на­

тр У А
тъкнато още повече при двуетажните (къщата на Генко
Митов в Пловдив, фиг 26) и триетажните къщи (къщата
он С
на Димитър Георгиади в Пловдив, фиг. 27), каквито са
предимно симетричните пловдивски образци. При тях
единичният обект със своя обем действува като обосо­
на Г

бена единица в общоградския силует и изявява оше вед­

нъж онова подчертано национално и лично самочув­
би

ствие на стопанина и строителя й, резултат на обектив­

ните исторически закономерности на епохата, която е изви­
бл
кала на живот тази жилищна композиция. За това доп­
ринася в някои късни примери и целенасоченото органи­
зиране на близката природна и архитектурна рамка —
и

двора-градина и оградния зид, които са така решени,

от

че къщата в тях лежи като върху специално изграден

пиедестал (къщите на Марко бей, д-р Ст. Чомаков в
ек

Пловдив*4 и др.).
а
Тази тенденция към кубичен обем обаче съвсем не оз­
начава, че в обемното си решение симетричната Плов­
дивска къща запазва единна форма и правилни очерта­
ния. Напротив, в своето членение обемът на къщата при­
тежава изключително богата пластичност, която най-
пълно отразява зареденото с вътрешно напрежение пла­
ново-пространствено решение. В ширина и във височина
от него се издават различно големи и разнооформени

Фиг. 28. II твйин. Кьщата иа Георги МавриОи. Иh'.ie<>

56 Фиг. 29. Копривщица. Кай ичиковата /вща. от у.ищата
 еркери (фиг. 26, 27. къшата на Георги Мавриди в Плов­
див, фиг. 28, Каблешковата къша в Копривщица, фиг.
29), чиито ред и ритъм отразяват особеностите на пла­
новата диспозиция.
Съществен елемент в обемното членение и силно въздейст-
вуващ пластичен елемент е портикът, който се среща в
голям брой примери. Като пространствена фигура той
представлява самостоятелно обемно-пластично тяло,
което се издава навън, а същевременно пробива и про­
никва с ажурните си форми в компактния обем на сгра­
дата. Неговият завършък с прав архитравен корниз (къ­
щата на Верен Стамболян в Пловдив, фиг. 30) или стряха
(Десьовската къща в Копривщица, фиг. 31), триъгълен
фронтон (къща-музей Ст. Доспевски в Пазарджик, фиг. 32)
или плавна кобилична линия на стряхата (Лютовата къща
в Копривщица, фиг. 33) или корниза подчертава най-
силно начупената силуетна линия, увенчаваща обема
(Млъчковата къща в Копривщица, фиг. 34). Тя следва
Ел

раздвижения контур на сградата и понякога не само над

портика, но и от двете му страни се огъва в меки коби-
лични кривини (къщата на Аргир Коюмджиоглу,
ек

фиг. 35). Интересна особеност на обемното реше­

ние на някои къщи представляват трионообразните
тр У А

начупвания на отделни части, създаващи ритмичност

он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Фиг. J0. П.ювдив. Къщата на Верен Сталню/чн. Hieieô

 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би

в динамиката на обема и фасадното членение (къщата

бл

на Аргир Коюмджиоглу, фиг. 36).

По-компактни и праволинейни са обемните очертания
и
на къщите, строени в 70-те години на XIX в. При тях вън
от
от кубичния обем единствено се откроява тялото на вход­
ния портик (къщата на Н. Недкович в Пловдив, фиг. 37),
ек
което в най-късните образци (къщата на д-р Ст. Чомаков
в Пловдив, фиг. 38) е сведено до слабо изпъкнал среден
а

ризалит, увенчан с триъгълен фронтон. За сметка

на това пък се обогатява пластичната разработка на
фасадата.
Фасадното членение на Пловдивската симетрична къша
е изградено на няколко основни принципа, които са за­
ложени оше в планово-пространственото решение.
Насочеността на главната комуникационна и компози­
ционна ос на къщата определя мястото и оформянето на

31 Копривщица. Лесьочскапш кыца. И/г и-<> от <>вора

 входа. По-рядко при къши, в които се влита направо от
улицата (фиг. 27), или при опростени по композиционна
разработка примери той представлява само врата, под­
чертана с по-разработена рамка и с няколко стъпала
(къщата на Димитър Сребров в Шумен). В повечето
случаи той е разположен в предвходна ниша, включена
в контура на сградата (къщатана Г. Бозуков в Калофер),
а най-чесго оформена с портик.
Портикът е важен елемент от цялостната композиция на
Пловдивската къща, подчертан не само в обемното из­
граждане, но и във фасадата. На главната фасада пор­
тикът представлява най-значителният акцент, който ор­
ганизира цялостното й архитектурно решение. При едно­
етажни къши (Козаревата къща в Карлово, фиг. 39) и по-
рядко при някои двуетажни (Дервишевата къща в Кар­
лово, фиг. 40) той обхваща цялата височина на сградата
и с архитектурното си оформяне създава балансиращо
вертикално въздействие спрямо редовете от прозорци
Ел
и другите архитектурни елементи, които разчленяват
фасадата хоризонтално. Той е решен най-често като дву-
или четириколонен, по-рядко като шестколонен (фиг.
ек

25, 26) портик със стройни дървени колони, прехвърлени

с прави архитравни преминавания (фиг. 31, 35, 39), полу­
тр У А

кръгли (фиг. 30) или сегментни (фиг. 25, 40) арки или мека
кобилична извивка (фиг. 33). В план контурът му е най-
он С

често правоъгълен, но не са редки и портиците с коби­

лична форма (фиг. 9 в средата горе, 16). Завършъкът му
на Г

при покрива е също архитравен (фиг. 31, 39), коби-

личен (плоскостей, фиг. 40; къщата на Павел Патев
би
в Карлово, фиг. 41, или пространствен, фиг. 33,
бл
и от
ек
а

I
| Фиг. J2- Пазарджик. Кыца-музей Стлиис шв Jochciicku. Изг.ид -'iti
59 улицата-
 Ел
ек
тр У А
он С

35, 42) и в най-късните примери с триъгълен фронтон

на Г
(фиг. 32, 37).
Когато портикът минава през два етажа, в средата на
фасадата се получава голям ордер, който действува мо­
би

нументално (фиг. 40). Най-често обаче при двуетажните

къщи портикът се оформя само в приземието; но и то­
бл

гава поради цокълното повдигане на къщата и архитек­

турното му членение също се подчертава неговият ефект
и
на вертикално решен архитектурен елемент (Каблешко-
вата къша в Копривщица, фиг. 42). В тези случаи над него
от

и в неговия контур се издава тялото на етажния салон,

ек
което понякога в тази си част се оформя като заделен и
малко повдигнат кьошк. Оформяването на прозоречните
а
отвори на тази част от салона е по-различно от това на
разположените отстрани и обърнати към главната фа­
сада помещения (фиг. 35, 42); тяхното групиране (фиг.
31, 35, 42) също подчертава пространствено разграни­
ченото тяло на портика като главен акцент на фасадата
с изявено вертикално звучене.
Съществен елемент от оформянето на портика, който
оправдава същевременно неговото функционално пред-

Фиг. 33 Копривщица. Лютивата кыца. И зг и-<>

60 Фиг. 34 Копривщица. М зьчковапиз квзца Изги-д от двора
 назначение и размери, това е предвходната стъ.юа. Рядко
тя е от няколко стъпала, поставени срещу входа (фиг. 31).
Най-често вследствие на значителното цокълно повди­
гане на къщата тя образува две къси симетрични рамена
покрай стената в дъното на портика, понякога извити и
напред с едно-две стъпала, които извеждат на повдиг­
натата предвходна площадка (фиг. 15, 30, 33, 35, 39, 42).
Когато къщата има сутеренен етаж, входът за него се
устройва обикновено под тази площадка (фиг. 33, 39, 42)
и така под навеса на портика се изгражда един важен
комуникационен възел на жилището. Заедно с това с ху­
дожественото си оформяне посредством колоните, ори­
гиналния стълбишен парапет, декоративното оформяне
на стените и тавана, саксиите с пъстри цветя и ажурната
хвърлена сянка портикът със стълбата в него образува
Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

61 Фиг. 35. Пловдив. Къщата на Аргир Коюмджиоглу. Изглед от двора

 една живописна градинска лоджия, която се превръща
в елемент колкото на жилищното, толкова и на богатото
градинско оформление. Особено ярък пример в това от­
ношение представлява портикът в къщата на Йордан Дан­
чев в Сливен (фиг. 25), преграден с парапет по външния
си контур.
Симетрията на елементите в плановото и пространстве ­
ното изграждане е отразена и на фасадите в тяхната ця­
лостна композиция. Тя се изявява веднъж с акцентира­
нето на краищата на главната или на двете взаимно пер­
пендикулярни оси; на главната фасада нейният подчертан
акцент е портикът (фиг. 25, 30, 31, 32, 33, 35, 37, 39, 40, 41,
42) или еркерът над входа (фиг. 27, 34, 38), а на странич­
ните и задната фасада ги маркират разнооформените ер-
кери на етажа (фиг. 26. 28, 29), разположени в средата им.
Тя се изявява на второ място в симетричното разпола­
гане на останалите еркери по фасадите спрямо тези оси
и в групирането на фасадните отвори. Еркерите, колкото
Ел
и да са разнообразни по размери и оформяне, се подчи­
няват на закономерностите на симетричната фасадна
композиция, а отворите по тяхната плоскост образуват
ек

групи от редуващи се еднообразни елементи. По този

начин се комбинират два важни принципа на компози-
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Фиг. J6. П.ювРин. Къщата на Аргир Кто аРжнаг р. ИчгиР от ) m

щипа.
62 Фиг. 37. П itiiiPii'1 Кыцанш на Нико.lu НсРкокич. Изг icP
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г

ционно решение на фасадите — ритмичност в главните

би
фасадни елементи (главно тяло и странични части) и ре­
дуване на второстепенните (отворите).
Една особеност при провеждане принципа на симетрията
бл

в композицията на Пловдивската къща в цялост и във

и от
ек
а

Фиг 38. П юидин. Къщата па д-р Чомаков. Изг./ед

Фиг 3'3- Каргзво. Koзаревата къща. Изг./ед
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г

фасадното изграждане в частност е творческото отно­

би

шение на майсторите строители към нея. Почти никъде

симетрията не е абсолютна; навсякъде тя е пречупена
бл

през конкретни теренни, ситуационни, функционални и др.

дадености. В резултат на това в много случаи и симетрията
и
на фасадите от двете страни на портика не е пълна (Ка-
блешковата и Лютовата къща в Копривщица и др., фиг.
от

6, 9 в средата горе, 33, 42); на някои странични фасади

ек
вместо симетрично разместени спрямо средната ос плос­
кости се получава трионообразно отстъпване на частите
а
(фиг. 26, 28, 36), за да се стигне в други случаи от фасадна,
плоскостна до пространствена, обемна симетрия спрямо
един от вертикалните ръбове на сградата. Такъв отчасти
е случаят при къщата на Г. Митов (фиг. 26) и особено при
къщата на Георги Павлити (табл. I) в Пловдив. Това е една
конкретно почувствувана и изявена симетрия, съобразена
с мястото и главния поглед към обемите на сградите.
От умелото прилагане и уравновесяване на тези различни

Фиг. 40 кар юни. Лерчииичита кьша. Портик

64 Фиг. 41. кир нит. кьщата иа Паче i Патсг Портик
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г

композиционни принципи се получава специфичният вън­

би
шен облик на симетричната Пловдивска къща, който се
характеризира със засилена пластичност на обемното
бл
тяло и на фасадите, разбиване на тяхната плоскост на ня­
колко успоредни или срещащи се под ъгъл плоскости с
прав или криволинеен контур, с различни размери и под­
и

пирания. И в крайна сметка тази раздвижена и ориги­

от

нална фасадна композиция създава единно и стегнато

впечатление въпреки разнородните й елементи, което е
ек

постигнато с простите класически средства на осовост,

симетрия, ритмичност и редуване. Това е добре почув­
а

ствувано и в опростените и издържани в единен обем

примери от 70-те години на XIX в., при които пластич­
ността на обема е заменена с пластична разработка
на стената посредством лизени или пиластри, междуе­
тажни и увенчаващи корнизи, фронтони и прозореч­
ни рамки.

Tuô и> /. Июндив. Къщата на Георги Пав.щти. Декоративно тнисват

на фасадите. Репродукция от картина на н. худ. ц. Ловренов. 194 )
6?
 Ел
ек
тр У А
он С
Разгледана дотук като чисто архитектонично тяло, Плов­
дивската симетрична къща ни се представя като едно
сложно явление със своеобразно решение и оригинален
на Г

облик. Но нейната оригиналност не се изчерпва с това.

Една неотделима компонента на нейното изграждане и
би

оформление е изключително богатата разработка на

архитектурния й детайл, на нейната пластична и пло-
бл
скостна полихромна декорация.
Най-голямо е богатството на декоративната разработка
на интериора както по отношение на единичните му, ар­
и

хитектурни детайли, така и на отделните пространствени

от

тела — салона и стаите — и на единното им комплексно

въздействие.
ек

Таблите и особено рамките на вратите (фиг. 43), обеди­

а
нени понякога в групи (фиг. 44), достигат размери и форми,
непознати досега в нашата народна архитектура. Поя­
вява се един нов архитектурен елемент, алафрангата,
чиито форми и декоративна обработка допринасят много
за обогатяването на интериора. Нейното комбиниране
с групите врати в салоните (фиг. 45) или с таблените до­
лапи в стаите (табло XIV, XVI), с които образуват по­
някога цяла стенна плоскост, създава значителен худо-

Фиг. 42. KonpiiHii/uiia Као ичиконата къща. И1г хед от днора

66 Фиг. 43. Пловдив. Къщата па Аргир Котчджиоглу. Входна врата
 жествен ефект. Колонките на кьошковете (фиг. 46). с
които завършват някои салони, техните и стълбишните
парапети от струговани или сложно изрязани плоскостни
дървени балюстри (фиг. 47), са също съществен детайл
от изграждането на интериора на салоните.
Като продължение на местната архитектурна традиция
обработката на плоскостта на таваните е най-важният
елемент от украсата на интериора. Те се изпълват със
сложни орнаменти от геометрични фигури (фиг. 48) със
или без подчертан център, изработени от профилирани
и понякога оцветени летви (фиг. 49), положени върху
фона на дървена плоскост или цветно кадифе. Но тук
вече се появяват нови елементи — измазани и оцветени
холкели (фиг. 51), сложни комбинирани мазани и дър­
вени рамки, овални или многолистни фигури (фиг. 50,
52), удълбочен релеф (фиг. 53), куполовидни решения
(фиг. 55) — това са средствата, с които се обогатява тях­
ното въздействие. Гладките стенни плоскости, досега
Ел
измазани бяло, също изменят своя изглед. Те се боядисват
с ярки наситени тонове — помпеанско червено, охра, зе­
лено, кобалтово или турско синьо, разчленяват се по­
ек

средством рисувани рамки на отделни naHà (табло П),

тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

67 Фиг. 44. Пловдив. Къщата на Панов. Груна етапни врати

 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
от и
ек
а

Табло I/. Копривщица. Гърковата къща. Оформление на стена в „си­

нята “ стая. Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоянов, 1950
 4

Ел
ек
тр У А
он С

4
на Г

горният им край се заема от фризове с декоративна

украса (табло III), а средата им се маркира с изписани де­
би

коративни мотиви (табло IV) или с медалиони (табло V).

Яолихромната плоскостна декорация е един нов елемент,
бл

който намира широко приложение в украсата на инте­

риора на Пловдивската къша. По холкелите на таваните
и

(фиг. 53), по фризовете на стените (табло III), в средата на

от

паната (табло IV), в алафрангите и медалионите (табло III,

V, IX), върху крилата на вратите и долапите се изписват
ек

букети и вази с цветя, гирлянди от цветя и стилизирани

геометрични орнаменти. Природният и архитектурният
а

пейзаж (табло III, V), създаващи понякога ефекта на теа­

трална декорация, навлиза широко в украсата на инте­
риора, главно в медалионите и алафрангите.
Разположението на елементите на архитектурния детайл
и декорация спазва закономерностите на плановото и
пространственото изграждане. В главния композиционен
център — салона, то е подчинено на осовосчта и симе-

Фиг. 45. // aaahai. Къщата на хаджа Драган Кааафсреча. /руна ерата

и a.iaifipama « са ата
Фнг.4б ( '.швеи. Къшата на д-р Маркович. К<> юнка от кьошка в ста.уц •
70 пи ч са /он
 трията му, произтичащи от неговите функции и репре­
Ел
зентативно предназначение (фиг. 45). Едрите правоъгълни,
кръгли или елипсовидни фигури на таваните, симетрич­
ните групи врати и алафранги са детайлирани умело с
ек

оглед да се запазят мащабът и впечатлението на предста­

вителност на помещението. При детайлировката на стаите
тр У А

е допусната повече интимност, пищност и надребненост

на детайла (табло IX), но композицията на стенните и
он С

таванните плоскости и тук е подчинена на принципите

на симетрия на отделните елементи и на цялото.
на Г

Посредством разнообразните погледи, които се разкри­

ват от салона към заобикалящите го различно оцветени
би
и декорирани помещения, единното впечатление от ин­
териора на тези големи къщи е поразяващо. Неговата
бл
и от
ек
а

Фиг. 47. Копривщенска къща. Интериор от етажни.ч са.юи < кьошка

7/ Фиг. 48. Пювдив. Къщата на Аргир Ко1олк)жног.1у. Таван от ста.ч
 Ел
ек
архитектурна разработка се допълва от многоцветието
на тъканите по подове, миндери, завеси, от разнообраз­
тр У А

ната мебел, съдове и украшения (табло VI), от богатото

и с нови форми облекло на обитаващите го занаятчии
он С

и търговци (фиг. 54). Взети в своята съвкупност, всички

тези елементи свидетелствуват не само за една нова,
на Г
значително по-висока жилищна култура, но и за един
нов художествен вкус. Макар и в началото невинаги на­
пълно избистрен и нелишен понякога от неустанове-
би

ност и художествена неиздържаност,8° той стои на по-

бл
и от
ек
а

, .т. -дж-ажЕВМИЙ»

Фиг. 49 ПинШив. Кмцата на Степан .\ин<>1чн. Танин от стач

Фиг. 5(). Самоков. Къишта на И тна МанО\ 1кова. Таван от стая

72 Фиг. 51 Сшвсн. Кыката на Захари Жсчков. Таван от кьошка

 Ел
ек
тр У А
он С

високо стъпало по отношение на цялостното виждане

на Г

за изграждане на интериора на жилището като сложно

съчетание от архитектурно, декоративно и приложно
би

изкуство.
Особено показателно за силата и самочувствието на чо­
бл
века от Възраждането — стопанин и майстор-строител —
е отношението му към външната декорация. Това само­
чувствие, което го е вдъхновявало да строи големи, ви­
и

соки и богато разчленени къши, които с многобройните

от

си прозорци и еркери участвуват активно в живота на

улицата и селището и олицетворяват икономическата
ек

мощ и значение на българина, това самочувствие го е

вдъхновило да оцветява с наситени активни цветове тех­
а

ните фасадни плоскости, да създава по тях посредством

рисувана или действителна пластика богати ордерни раз­
членявания (табло I, VIII), да изпълва тимпаните на про­
зоречните рамки с букети цветя, да изписва медалиони
над колоните (фиг. 56) и в тимпаните на фронтоните на
портиците (фиг. 33—35, 41). всред декоративната украса
на които да вплита името на собственика или датата на

Фи<’.32- П.ювдив. Къщата па Аргир Кон>лк)жиог.1у. Таван от саюна

? « етажа

10
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г

изписването или построяването на къщата. Многоцвет­

би
ната декоративна живопис от интериора и фасадните стени
преминава и върху оградните зидове (фиг. 57) и в съче­
бл
тание с богатата зеленина и пъстроцветие на дворовете
градини създава жизнерадостна рамка за живота на се­
мейството и демонстрира новото отношение на буржоаз­
и

ната класа към действителността, резултат от новото й

от

социално и икономическо положение.

Това ново отношение към жилищната сграда като па­
ек

метник на вкуса и заможността на гражданина е коренно

различно от нормите на живот и положение, наложени
а

от турците на поробеното българско население, за които

дори в края на XVIII в. Д’Оссон пише, че ..къщите на
всички поданици немохамедани са боядисвани в мрачни
или убити тонове, . . . зе не могли да извишава! своята
сграда по свой вкус; . . височината е 12 разкрача за къ­
щите на мохамеданите и 10 за немохамеданизе. оз какваю
религия и нация да са те"8в. Яркизе, различно оцвезени

74 Фиг. 53 Копрнншина. .'1юпюкапю ктш. Тиган от си .юна

 и декорирани, внушителни по големина и пластично раз­
движени обеми на пловдивските къщи с монументалната
Ел

симетрия на главните и страничните си фасади, нераз­

делна част от живота и облика на градската улица и на
ек
целия селищен ансамбъл (табло VIII) — това е едно съвър­
шено ново явление, продукт на нова епоха в ней­
тр У А

ния начален прогресивен стадий — Българското Въз­

раждане.
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Фиг. >4. Характерни пловдивски граждански oo.ieK.ia от втората половина

иа XIX ч. Репродукции от стенопис иа Захари Зограф в Банковский манастир
Фиг. 55. Копривщица. Kaô.ieuiKoeama кыца Таван от са./они в етажа
75 Фиг. 56 Пловдив. кьи/ата на Н. Недкович. Част от фшсаднип.а декорации
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
ио
те
ка

Табло I I I . Копривщица. Лютовата къща. Оформление на стена в „си­

нята^ стая. Рисунка от Д. Морозов, и Р. Стоянов, 1950
 Сумирани накратко въз основа на направения по-горе
анализ, характерните особености и разлики на Пловдив­
ската симетрична къща от развитите регионални форми на
народната къща ни се представят в следния обобщен вил:
В плановото решение са особено подчертани мястото и
размерите на централното ядро — салона. Той органи­
зира цялата планова композиция, като диктува разполо­
жението на помещенията около него и обединява функ­
ционалните връзки помежду им. На мястото на чардака,
който е само функционален център на отворената къща,
се създава композиционен център, произлязъл генети­
чески от по-старата форма, но вече с ново място и зна­
чение в плановата схема.
Групирането на линиите на движение вътре в жилището
и разположението на помещенията става по една главна
или по две неравностойни или почти равностойни взаимно
перпендикулярни оси на симетрия. На тях са подчинени
местата на главните жилищни и второстепенните дома-
Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Фиг. 57. Кар.юно. Зоената къща. Стенописи на ограднич

 кинско-складови помещения, както п на важната та жиз­
нения процес при двуетажниie кы1ти вътрешна между­
етажна връзка стълбата.
Във иътреитопространственото изграждане се прилага
контрастно съчетание на различни по размери, обем,
предназначение и осветяване помещения, разположени
по главната и напречната композиционна ос. С редува­
нето на малки и големи, ниски и високи, тъмни и светли
помещения, имащи първостепенно или подчинено зна­
чение за изграждане на интериора, се цели да се акцен­
тира подчертано най-голямото и пространствено най-
изявеното тяло на салона. То обединява и подчинява на
себе си цялото пространствено изграждане на къшата.
Към салона и от салона и организираните около него
разширения, жилищни помещения, стълбища се разкриват
различни изгледи и перспективи.
Важен елемент на вътрешнопространственото изграж­
дане съставлява оформянето на стълбата, която удвоява
Ел
насочеността на главната ос или посредством счупва­
нето й създава ново отношение към пространствената
изява на плановата композиция на сградата.
ек

Обемното решение се подчинява на тенденцията към ку-

бичност на цялостния обем, но с раздвижена контурна
тр У А

и силуетна линия, при която зареденото с вътрешно на­

прежение пространствено решение избликва и се проя­
он С

вява в разнооформени еркери, меки кобилични линии

на софите и портиците и в увенчаващите централните
на Г

мотиви кобилични или триъгълни фронтони.

Фасадното изграждане е подчинено и решено въз осно­
би
ва на няколко главни композиционни принципа: осо-
вост, симетрия, ритмичност и редуване. От тяхното умело
дозиране и баласирано съчетаване в резултат се получава
бл

стегната фасадна композиция. Нейното въздействие е

единно въпреки разнородността на отделните п елементи,
и

подчертаното акцентиране на главната ос с портик и на

от

напречната ос с еркери в етажа и разбиването и пластич­

ната обработка на стените в няколко успоредни или сре­
ек

щащи се под ъгъл плоскости.

Архитектурният demaù.i се отличава с изключително бо­
а

гатство на форми и композиции. В оформянето на тава­

ните, алафрангите, долапите, портиците, междуколон-
ните преминавания, рамките на вратите, прозорците и
другите архитектурни елементи широко се въвеждат овал­
ните, елипсовидните, конвексно-копкавните. кобилич-
ните и многоцентровите криви линии. Алафрангата като
нова малка архитектурна форма получава значително раз-

Фиг. 58. Костур. П шн 1Ш кьи/а

Фиг. 59. Ьскуреш. Къща на уи. СйГоад № 97. П.шн
79 Фиг. 60. И юещ. Къща на Доореску. П шн на етажа.
 пространение и значение на архитектурен детайл в укра­
сата на интериора.
В архитектурната декорация освен познатото и широко
използувано художествено въздействие на дървото и
мазилката се употребява живописната и орнаменталната
украса. Фантастичният и реалният природен и архитек­
турен пейзаж, орнаментът, гирляндите, букетите и ва­
зите с цветя изпълват гладките или разделени на деко­
ративни панй стенни плоскости, холкелите и огледалата
на таваните, повърхностите и рамките на алафрангите.
образуват фризове и медалиони, поместват се в тимпа­
ните на прозоречните рамки и фронтоните на портиците.
В резултат на съвкупното въздействие на тези харак­
терни особености се получават определени типични бе­
лези, които обособяват Пловдивската къша в един специ­
фичен дял на българската жилищна архитектура през епо­
хата на Възраждането. Същевременно при всяка отделна
къща се получава неповторим строго индивидуален облик.
Ел
А това е най-сигурното указание, че развитието и
обогатяването на типа е станало на местна почва
и че майсторите строители са имали творчески под­
ек

ход към заложените в него основни композиционни

принципи.
тр У А

Така се изключва напълно възможността за използува­

нето направо на готови образци отвън като осно­
он С

ва за изграждането на тази къща в отделните конкрет­

ни примери.
на Г
би
бл
и от
ек
а

Фиг. 61. Плоещ. Къща на хаожи ПроОан. Плин на етажа

Фиг. 62. Букурещ. Къша на Моруни, Calea l’ictoriei Ле131 ■
План на етажа (н epeOumai и шгнО (Ooiy Очсио)
80 Фиг. 63- Кютахи ч. Къша на MymufnaOe. План
 On

Но тук логично изниква друг въпрос, който характери­

зира настоящия етап на проучвания и познания за разви­
тието на архитектурата на балканските народи, а именно
Ел

Пловдивската симетрична къща, така както се очертава

от направения дотук анализ, въз основа на примери пре­
ек

димно от земите на днешна България, изолирано явление

ли е на Балканите или намира паралели в тогаваш­
тр У А

ното развитие на жилищната архитектура на терито­

рията на съседните балкански и най-близките мало-
он С

азийски земи, които са се включвали в бившата турска

империя.
на Г

Засега не сме в състояние да дадем изчерпателен отговор

на такъв сложен и важен въпрос, тъй като разполагаме
с ограничени материали и оригинални проучвания в такъв
би

аспект, а и личното опознаване с проблемите на място е

крайно недостатъчно. Все пак приведените по-долу при­
бл

мери показват, че между различните разновидности на

Пловдивската симетрична къща и някои единични образци
и

в днешна съседна Гърция и Румъния, по-многобройни

от

в днешна Югославия и Турция, се констатират сход­

ствата в плановата и пространствената, обемната и фа­
ек

садната композиция и декоративното изграждане. Кол-

кото и да са нюансирани от местни географски, иконо­
а

мически и битови условия и характерни архитектурни

и строително-технически похвати, тези примери на за­
творени симетрични къши с една главна или с две взаимно
перпендикулярни оси на симетрия в най-отците компо­
зиционни принципи на планово и пространствено решение,
фасадно, обемно и декоративно оформление принадлежат
към същия архитектурен тип, към който спада и Плов­
дивската симетрична кьша.

Фиг. б4. Коии.ч. Къща на Накшюгу.шр. П.ши на етажа и и/г./ео

Фиг. 65. У так . Къща на Окка.шр. П tau на етаж а , eapt
81 Кайзери. Къща на Та.шс Акифага. П.шн на етажа (Oa.ty)

и
 Така от северните части на днешна Гърция8, има доку­
ментирани неголям брой затворени къщи със симе­
: г~! трично планово и пространствено решение, изявено и
във външното архитектурно членение. Такава е една къша »
Tl1 .
С. с--------------------------- ■“ r*l
1—------------------ -.-л

Костур (фиг. 58), при която са проведени две оси на си­

0
Cn HI 0
метрия в групирането на помещенията, като стълбата
за етажа се намира в дългата ос на салона. От днешна
P G= = S) Гърция са познати и някои други изолирани примери на
II = = = 4
D затворени симетрични къши, представители на някои
Q от изброените разновидности или на преходни схеми — в
Й» = D - J i= = Jj Загора, Гюмюрджина и другаде. За съжаление материалите,
с които разполагаме, не дават указания за про­
странственото, обемното и декоративното изграж­
дане на тези къщи. Можем единствено да съдим
за наличието на пластичност на едрите фасадни еле­
менти, която е сходна с тази при Пловдивската симе­
трична къща.
В южната част на съседна Румъния88 и по-специално в
Ел
градовете Букурещ и Плоещ също има запазени къши със
симетрично планово и пространствено решение, органи­
зирано предимно по една главна надлъжна ос. При тях
ек

обаче се чувствува твърде силно връзката с традицион­

ната архитектура на отворената народна къща с чардак.
тр У А

Така и при по-прости, и при по-сложни симетрични ре­

шения в повече го случаи пред затворения тракт на сгра­
он С

дата се разполага чардак, опрян на дървени колони или

масивни стълбове, който изменя чувствително външния
на Г

облик на къщите и придава преходност на основните

елементи от отворената къща с чардак към затворената
би

симетрична къща. Освен това и симетричното разпреде­

ление не се развива по известния ни от нашите къщи
бл
начин — големият и добре пропорциониран салон тук
е сведен до коридор в средата на плана, около който са
стаите с нормални размери. Такива примери са къщата
и

на ул. Càlàrasi № 97 в Букурещ (фиг. 59) със салон

от

и две стаи и чардак на нивото на терена, подпрян на дър­

вени стълбове; къщата на ул. Popa Rusu № 21 със същата
ек

планова композиция и сходен външен изглед, но при удвоен

а
в дълбочина обем — вместо две - четири стаи.
На последната прилича по план къщата иа До-
бреску в Плоещ (фиг. 60). Но външният й изглед
има по-подчертан градски характер. Тя съдържа два
етажа, като бяло измазаният цокълен етаж преминава в
масивния мазан парапет. Върху плоскостта на парапета,
както и върху високите възглавници на скулптираните
10-123 дървени колони има стилизирана растителна украса,

Фиг. 66. Иетанбу I. Кадъкъо.ч. Bu.ia на Мурад V. Пиан на етажа

Фиг. 67. Бито/ч. Къща на y.i. Цар Самуиi .V? 210. П.юн (горе).
82 Дебър, Конан. П.шноне на етажите (ào iy)
 изпълнена от шхк. която преминава и върху странич­
ната фасада, обърната към входа от улицата.
а 1 Къщите на ул. Mircea Vodà № 51 в Букурещ
и на Хаджи Продан в Плоещ (фиг. 61) показват същото

а планово решение, но обогатено в интериора и главно

във външния изглед с някои допълнителни елементи.
Така в къщата от Букурещ входът към чардака е устроен
__ ЛИ в силно изнесен напред двуколонен портик, който ак­
1— 1 J
центира оста на симетрия. Оше по-богато е обемното и
вътрешнопросз ранственото решение на къщата на хаджи
Продан. Тук в симетричната ос към чардака е разположен
голям, изнесен вън от контура на сградата открит кьошк,
а в дъното на тесния коридорообразен салон се оформя
закрит кьошк с петоъгълен контур и богата украса. Макар
че някои композиционни принципи — групирането на
кьошка с входа на избата под него, тесният салон, щуко-
вата украса — издават похвати, типични за румънската
народна архитектура, по обшия си изглед и архитектур­
Ел

ната украса на интериора къщата на хаджи Продан има

много обши черти с българската народна архитектура.
И това не е случайно. Собствениците на къщата, както и
ек

на другата разгледана къща от Плоещ — Добреску, са

тр У А
от български произход. Един таван от стая в къщата на
хаджи Продан по композиция и изпълнение прилича
он С
много на тавана от Даскаловата къща в Трявна, а ком­
бинирането на кьошк с вход за избата под него е харак­
на Г
2 : 4 5 терен белег на сливенските възрожденски къши.
Разбира се, срешат се и примери на чисто затворени си­
метрични къши от малък тип с една главна ос на симе­
би

трия и две или четири жилищни помещения около салона.

Но те са локализирани предимно в Североизточна Ру­
бл

мъния, областта Яш, и се намират по-скоро под влияние

на руския класицизъм, а не са балканска традиция. За­
и
творена симетрична къща от пловдивски тип има доку­
от
ментирана на Calea Victoriei № 131 в Букурещ, която е
с доста изчистено планово решение (фиг. 62),89 а така
ек
също къщата на българската фамилия Гешоолу на Calea
Mo$ilor в Букурещ. При тях характерното е тържестве­
а

ното развиване на трираменните стълбища в оста на си­

метрия, но обособени в самостоятелни помещения, от­
делно от салоните,които представляват големи и богато
решени помещения, разположени в дъното на оста на
влизане. По този начин, колкото и наглед да имат
обши черти с Пловдивската къща, разположението
и функцията на помещенията при тези примери са доста
различни.

Фиг. 68. Фоча. Кыца. План на етажа

Фиг. 69. Битоля. Къи/а на ул. Стив Наумов № 9у. План на етажа
83 и изглед
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
ио
те
ка

Табло IV- Копривщица. Ослековата къща. Оформление на стена

OQ
в „синята“ стая. Рисунка отД. Морозов и Р. Стоянов, 1950
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Tao.io J Копривщица. Осаековата къща- Медамюн от стена в „червената ста ч".

S6 Рисунка от 1 Мороюв и Р Сточное, 1950
 В различните градове на Европейска и Малоазийска Тур­
ция също са запазени доста примери от различни разно­
видности на затворени симетрични къши. Доколкото
можем да съдим по известните ни публикации.9" най-
широко разпространени са две от разновидностите —
с една главна надлъжна ос и четири стаи от двете страни
на салона и с кръстовидна планова композиция, като,
разбира се, не липсват и примери от другите варианти.
Примери на къща със салон и четири стаи са тези на Му-
тафзаде в Кютахия (фиг. 63) и Никипогулар в Кония
(фиг. 64). Докато първата представлява правилен пара-
лелепипед без никаква обемна и фасадна пластичност,
при втората входът в симетричната ос е подчертан в при­
земието с портик, а в етажа — с изнесеното над портика
пространство на салона. И при двете фасадните плос­
кости са третирани съвсем бедно, в контраст на което
стои обработката на интериора с много разнооформени
ниши и изобилно осветление.
Ел

По-развит тип представляват къщите на хаджи Кадир

в Истанбул, където между двете стаи от едната
ек
страна на салона се развива допълнително сервизно
помещение, и къщата па Оккалар в Ушак (фиг. 65
тр У А

горе), където такива помещения се разпола­

гат и от двете страни на салона в напречната ос
он С

на сградата. Новото при последната е, че за разли-

ка от трите досегашни примера, където стълбата
на Г
за етажа се разполага в надлъжната ос на сградата
(в началото или в дъното на салона), тук тя се развива
в напречната ос, в едното от двете малки помещения.
би

По този начин къщата в Ушак демонстрира в плановото

и пространственото си изграждане концепцията на вто­
бл

рата голяма група симетрични пловдивски къщи — с

напречна стълба.
и

Проучването на известната ни турска литература по въ­

от

проса показва, че най-богатите и развити примери на за­

творени симетрични къши от пловдивски тип в Турция
ек

имат кръстообразна планово-пространствена композиция.

Такава е къщата на Талас Акифага в Кайсери (фиг. 65
а

долу), при която на богатото планово решение, органи­

зирано ^около две почти равностойни взаимно перпен­
дикулярни оси, отговаря раздвижен обем, изграден от
едри пластични елементи. Сродно решение има една
къща в Ченгелкьой на Босфора край Истанбул, при
която отчасти преграденото в къщата от Кайсери
разширение на салона срещуположно на стълбата тук е
напълно отворено. Светлината в централното помещение

Фиг. 70. Белград. Пиковата къща. План на етажа

87 Фнг. 71. Призрен. Къщата на Шаип наша. План на етажа
 струн свободно от три страни и кръстообразната ком"
зиция на плана се изявява по-пълно. Още по-силно е 11
впечатление при вилата на Мурат V в Кадъкьой rip.i Ис­
танбул (фиг. 66), където абсолютната рани
ност на симетричните рамена на кръста е леко пир.' 1 -||а
само от преграждането на второстепенни пометения
върху част от площта на срещуположното на ci ь.шишето
рамо. Независимо от тези неправилност и вътрешността
на тези три къщи създава внушително впеча i ление, което
е изразено и в обемно-пластичното треiпране на външ­
ната им архитектура.
Като се опираме на материалите и сведенията, които
дават известните ни публикации, можем да твърдим,
че от всички балкански страни след България в сегашните
й граници на територията иа днешна Югославия има
най-много запазени примери на затворени симетрични
къщи, които по архитектурна концепция и външен изглед
стоят най-близко до пловдивския тип.91 Те се намират
Ел

предимно в селищата на Социалистическа република

Македония.
За отбелязване е, че там се срещат доста образци
ек

от най-простата симетрична схема — салон и две

стаи. Такава е една къща от Охрид и къщата на ул.
тр У А

1 Г! / Л||1||Щ -ПТПГ
=J 1 Цар Самуил № 210 в Битоля (фиг. 67 горе). Със същата
j—1пгт| 1111111 п Huit Й {йД
он С
схема са два конака от Дебър (фиг. 67 долу), но много по-
богати от тях в изграждането на вътрешните простран­
—п----

tri ства, както и на обема и архитектурното членение. Една

на Г

г ——
къща във Фоча със сродно разположение на помещенията
показва преходни елементи от отворената къща с чардак
би
4042345
и кьошк. Друга една къща във Фоча, където също са запа­
зени тези преходни елементи, вече показва една по-раз-
бл

вита симетрична схема — със салон и четири стаи (фиг.

68). Сродна с нея е плановата композиция на „Ца-
и
ринарницата" в Гроцко. Но тук вече се оформя
от
една предвходна ниша, достъпна по двустранна симе­
трична стълба и маркирана с издаден напред открит
ек
кьошк, като и на задната фасада се развива аналогичен
архитектурен мотив.
а

Представители на друга разновидност на затворената

симетрична къща -- с две малки помещения в напреч­
ната ос на сградата (сервизни или жилищни), вън от че­
тирите стаи и салона с подчертаната надлъжна ос — са
къщата на ул. Стив Наумов № 98 в Битоля (фиг. 69) и
една къша в Чековипа.
С голям брой примери от днешна Югославия са пред­
ставени разновидностите на симетричната къща с по-

Фиг. 72. Белград. Конакын па кн.чгина Лнн'тна. И >г.и'д и n.iau на

88 етажа
 богато планово решение: с шест помещения, групирани
около една по-изявена надлъжна ос („Докторовата кула“
в Белград), и с повече помещения, групирани около две
почти равнозначни взаимно перпендикулярни оси. Тук
вариациите са разнообразни както по отношение на броя
на помещенията, така и спрямо тяхното разположение, мя­
стото на стълбата и др. Но във всички случаи това са го­
леми къщи-конаци с внушителни обеми и често с плас­
тичен и изразителен силует. Такива са Ичковата къща в
Белград (фиг. 70), къщите на Тани Дукачин (Тела­
лина) и на Шаип паша в Призрен (фиг. 71), конакът на
княз Милош в Топчидере в Белград, конакът на княгиня
Любица в Белград (фиг. 72) и конакът на Авзи паша в
чифлика Бардовци край Скопие (фиг. 73).
Приведените примери от съседните балкански страни
показват, че макар и неравномерно в различните части
на полуострова и, общо взето, не в такова изобилие и ва-
риантност, както в България, все пак симетричната
Ел

затворена къща от Пловдивски тип е явление, което не

остава чуждо на тогавашната архитектура на тери-
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Таб.ю VI. Пловдив. Къщата на Аргир КоюмОжиоглу. Интериор от

гостната стан

12
 [À] *J
j 1

i 1 Ы аf
1 il ■ 1
Ел
ек
тр У А
он С

пюрията на днешна Гърция и Румъния и особено в днешна

Турция и Югос швия.
на Г

Това е дало повод на някои наши и чужди изследователи,

като разглеждат този тип къща изолирано от местната
би
архитектурна традиция и като не отчитат конкретните
обществено-икономически и културни условия и преуве­
личават или абсолютизират ролята на националността
бл

на господствувашата класа за формирането на художест­

вените направления, да отдават появата и развитието
и

на Пловдивската къща и на сходните й примери по тери­

от

торията на бившата Османска империя на турски или

гръцки влияния (вж. I глава).
ек

Действително, както видяхме, примери на затворени

къши със симетрична композиция са запазени и на тери­
а

торията на днешна Гърция и Румъния и на Турция и

Югославия. Но трябва оше веднъж да изтъкнем, че до­
кументираните образци не достигат онази многобройност,
разпространение и богатство на варианти и индивидуална
интерпретация, каквито срещаме в България. Сравни­
телните проучвания за изясняване на мястото на този
тип сгради в развитието на народното жилище в тези

Idü.io VII Самоков. Сарафската кыца. декоративно итисване на

90 (фасадите. Акварелна рисгнка от В. Свтимсв
 страни се свеждат до някои изолирани опити.9- Що се
отнася до България, материалите показват, че в резултат
на икономическите и културните условия този процес
се е развивал напълно естествено на местна почва, като
само е бил обогатен в известни отношения от чужди
стилови заемки и влияния.
Наистина сходните икономически и политически условия
в балканските страни на определен етап от развитието
са могли да породят сходни архитектурни явления за
задоволяване на битовите и естетическите нужди на
дадена класа или прослойка мимо нейната национална
принадлежност. Освен това взаимните влияния между
архитектурата на тези страни са могли да окажат въз­
действие за предпочитане на едни или други сходни ком­
позиционни принципи и форми. Но пречупени през мест­
ните условия и традиции, въпреки обшите им основни
Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

91 Taô iii \'!Ц. Спшрипт II.ioeôuH. Картиниот н. xyô. Ц. Ланрено- . 1^46

 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
ио
те
ка

Табло IX - Копривщица. Ослековата къща. Интериор от „червената

Ох
стая “ . Рисунка от Д . Морозов и Р. Стоянов, 1950
 черти те придобиват нюансирана национална окраска.
От друга страна, проникването по различни пътища и
и от различни места на чужди стилови влияния и заемки
Ел
също е могло да даде в отделните балкански страни една
обща основа за формиране на сходен и все пак различен
архитектурен образ на симетричната градска къща от
ек

средата и втората половина на XIX век.

Относно тезата пък единствено посредством някоя от
тр У А

тези балкански страни да са преминали чуждите заемки

и влияния тя не е по-вероятна от възможността за пряк
он С

контакт на българските майстори, българската буржоа­

зия и възрожденската ни интелигенция с руските и западно­
на Г

европейските стилови центрове. Поради това липсват

достатъчни основания, за да се твърди, че жилищната
би
архитектура на една от тези страни се развива под влия­
ние на архитектурата на друга страна.
бл
Въпросът за общите форми и елементи в жилищната
архитектура на Балканите през XIX в. е много по-ком-
плициран и комплексното му изясняване, колкото и да е
и

необходимо, на настоящия етап на сравнителни проуч­

от

вания не е възможно. Обаче многобройните примери па

постепенно развитие и обогатяване на композицията на
ек

Пловдивската къща на мчсто въз основа на конкретните

а
български условия, а така също изключителното богатство
на форми и образин засега позволяват произхода и сти­
ловата характеристика на симетричната Пловдивска
къща да бъдат разглеждани отделно като част от този
оби.ирш въпрос.

Фиг 7J. ( гин,:. . Кипи ви: ни Ai in uuiui -i чиф uii.u b<3p<>3>Hifii. Изг.зеО
94 u ниш hj i niti
 а
ек
иот
Глава трета

бл
би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 а
ек
иот
бл
би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 Архитектурният анализ на плановото, обемното, фасад­
Произход и стилова ното и декоративното изграждане на Пловдивската симе­
характеристика трична къща в различните й разновидности и преходни
образци я представя убедително като качествено ново
на Пловдивската стъпало в архитектурното решение на проблема за жи­
лището през Възраждането, резултат от новите общест-
симетрична къща ствено-икономически и социални условия на българското
общество през тази историческа епоха.
Без съмнение редица от композиционните похвати и
архитектурни форми, детайли и декоративни елементи,
които са използувани при оформянето на нейния архи­
тектурен образ, са познати от по-рано на българската
архитектурна традиция и на тази основа се развиват и
усъвършенствуват сега в Пловдивската къща. Оше от
най-старата ни славянобългарска и средновековна архи­
тектура са познати полихромната украса, вкусът и уме­
нието да се борави с боите и цветовете. Позната е и осо-
востта, и симетричната композиция. Позната е формата
Ел

на портика с двураменната стълба в него и мястото му

при главния вход на сградата. Позната е и кобиличната
ек
крива, макар третирана плоскостно, един така изрази­
телен елемент от фасадното и силуетно оформяне на
тр У А
Пловдивската къша.93
Нов е обаче подтикът, който извиква на живот тези и
он С

други стари, познати на българската архитектура форми

и композиционни принципи, за да ги накара да звучат
на Г
по новому в Пловдивската къща. Нова е най-вече тяхната
съвкупност, тяхното едновременно въздействие, от което
наред с други компоненти се създава специфичният облик
би

на Пловдивската къша като сложно качествено ново

архитектурно явление, плод на епохата на Българското
бл

Възраждане, със свой собствен об.шк.

И именно тук при търсенето на обяснението за специ­
и

фичните особености на нейния облик се проявяват главните

от

различия в мненията за характера и мястото на Плов­

дивската къша в историята на българската жилищна
ек

архитектура и за нейния народностен произход.

Приемането от някои автори93 априори, че като качествено
а

ново явление този тип къща няма генетическа връзка с

предхождащите я типове народно жилище, води неми­
нуемо до частичното или пълното скъсване с местната
архитектурна традиция. Съответно при нейното офор­
мяне се дава превес на чуждите влияния (барокови, рене­
сансови и др.) или направо се търсят готови образци
отвън. И в двата случая откъсването на единичния
факз — специфичния облик на Пловдивската къша —
от сложната верига и съвкупност на явления, които
са извикали на живот и изградили постепенно тази
архитектурна форма, в крайна сметка води голяма
група от изследваните й до погрешни изводи относно
нейния народностен произход. По този начин по пътя
на формално-художествен анализ произходът на типа
13
 ce извежда от стиловата характеристика, която му <с
прави.
Този формалистичен художествен метод е в пълно не­
съответствие с естествения процес на формиране и раз­
витие на архитектурния образ. При него се пренебрегва
методологически правилният подход към явленията като
взаимно свързани и обусловени. Историята изобшо и
историята на архитектурата в частност се превръща в
случаен сбор от единични явления. По такъв начин не
може да се разбере, че качествено новото явление е ре­
зултат от натрупване на условия и форми в предхожда­
щото го развитие, които в даден исторически момент
се проявяват в нова форма, изявяваща промененото съ­
5 държание на живота. Това е правилната позиция и за
обяснение на произхода, а оттам и на стиловата харак­
теристика на Пловдивската къща.

Произход на Пловдивската симетрична къща

Ел

Направените през последните години изследвания в Бъл­

гарската академия на науките9’ доказаха убедително, че
ек

най-развитите форми на градската къща, типични за

тр У А
отделните географско-поселищни райони на нашата
страна, представляват във всички случаи само краен ре­
он С
зултат в развитието на масовата народна къша, харак­
терна за селата от същия район. От това всеобщо правило
на Г
не можеше да прави и не прави изключение Пловдивската
симетрична къща.
Появата и развитието на регионални форми в народната
би

архитектура са в същност не само българско явление.

То се наблюдава и у другите славянски народи, наблю­
бл

дава се в съседна Румъния, а за Гърция то е много добре

формулирано от А. Захос по следния начин: ..основата
и
на развитата форма на градската къща (що се отнася до
от
нейното разпределение) се крие винаги в архитектурата
на селската къща.96 Това явление, по-слабо или по-силно
ек
изразено, е познато без съмнение и на другите народи.
И ако процесът на развитието на народната къша и пре­
а

минаването й в ново качество, от селски в градски тип.

довежда у нас в отделни случаи до много по-съвършени
образци, отколкото в другите страни, това се дължи до голя­
ма степен на обстоятелството, че този процес се извършва в
изключително динамична в икономическо, политическо и
културно отношение епоха, каквато е Възраждането, и че
той прекъсва тук относително много по-късно вследствие
на общите условия, създадени от турското владичество.

Фиг. 74. Схеми на родопски къщи. подредени според степента hj oôo-

гат.чване на п./ановата колтозшщч
Фиг. 75. Схеми на родопски къщи, подредени според степента на oôo-
98 гат.чване на п юноаата ко.мпо зици ч
 Произходът на Пловдивската симетрична къща и глав­
ните етапи в нейното развитие можеха да бъдат устано­
вени само след като тя бе разгледана като част от ней­
ната естествена архитектурна среда, а именно като част
-I
от жилищната архитектура на Пловдив и на неговия хин­
терланд, преди всичко на Родопите.
В самия Пловдив до неотдавна бяха запазени много къщи
от градски тип, в които много ясно прозираше техният
произход — селската родопска къща. Особено характерни
2 примери са къщите на богатите пловдивски граждани
Георги Христов (Клианти) и Вълко К. Чалъков. Не е
случайно, че Г. Клианти, който бил родом някъде от
Северозападна България, и големият предприемач, коп-
рившенецът В. Чалъков, когато „всичкити беглици. . .
беха въз него"97, са си построили в Пловдив не някакви
3
други, а именно родопски тип къщи.
Обяснението на този факт трябва безспорно да се търси
в силата на местната архитектурна традиция, която по
Ел

онова време не е позволявала да се строят в Пловдив

къщи от друг, чужд на района тип. Но съществувала е
ек
без съмнение и една друга, не по-малко важна причина,
а тя е, че именно тези родопски къщи са се считали по
тр У А

това време за представителен тип, били са онзи тип къщи,

в каквито са живели и са строили в Пловдив съвременните
он С

им богати търговци.
В същото време, когазо Клианти и В. Чалъков строят
на Г

своите къщи, в Пловдив, а вероятно и в други градове,

тясно свързани икономически и културно с него, вече се
създавал нов тип — Пловдивската симетрична къща,
би

която скоро е трябвало да стане къша на формиращата

се българска буржоазна класа.98 И двете основни форми,
бл

в които се явява Пловдивската симетрична къща, а именно

3
къщи с една и две оси на симетрия, както показват из­
и

следванията, водят началото си също така от местната

от

народна къща.99 Нека се спрем накратко на произхода

на тези две форми.
ек

Къща с една надлъжна ос на симетрия. Примерите, които

дават възможност да се установи нейният произход и
а

да се проследи в обши черти развитието й, се срещат и

днес в подножието на северозападните склонове на Ро­
допите - в Перущица. Брацигово, Батак, но вероятно
и в други селища в Пловдивско, а също така и в редица
села в Югозападните Родопи.100 Най-простата форма,
която днес намираме там. е двустайната къща. Познаваме
я в два варианта: асиметричен и симетричен. При аси­
метричния — две стаи с огнища, са разположени една

Фиг. 76. Схеми па пловдивски къщи. подредени според стсненти на обо­

гатяване на n ianofiama komhoiuiiu.4
Фиг. 77. Схеми па пловдивски къщи, подредени според степента на oôo-
99 тчване на плановата ko.mhoiiiiiii'i
 Ел
ек
тр У А
он С

зад друга, от едната страна на закрит от три страни на­

на Г

вес (фиг. 74 —4), а при симетричния —■ от двете страни

на навеса има по една стая с огнище (фиг. 74—3). И в
двата варианта навесьт е открит само от предната по-
би

тясна страна, като често излиза малко пред лицето на

стаите и е подпрян на дървени колонки. Тези два варианта
бл

навярно произлизат от една и съща първична форма,

имаша само помещение с огнище и навес, засега обаче
и

още недоказана (фиг. 74—2). Във всеки случай нейното

от

съществуване може с голямо основание да се предполага,

защото във всички изследвани досега области на стра­
ек

ната при всички типове на народната къша в началото

на развитието на плановата схема стои винаги еднодел-
а

ната къша. Основанията да се предполага съществува­

нето на такава форма стават още по-вероятни, като се
има пред вид, че пак в Родопите са познати други. много
близки на нея форми, дали началото на други типове
родопски къщи.
В плановата схема и на двата варианта (фиг. 74) е зало­
жена възможността за развитие по определени от вътреш­
ната им закономерност пътища - при асиметричния

Фиг. 78. Торино. ,1вореиът Каринчно. П/ан горе);

100 Виена, .luopeuhm Бе Uieôepe. 11 ит на приземнич етаж ii>o.i)J
 към симетрично решение по една надлъжна ос. а при
симетричния към подчертаване на същата надлъжна
ос. И в двата варианта обаче съществува потенциално
и втора, напречна ос. Но тук тя оше не намира архитек­
турна итява.
Следващата по-развита форма, до която се приближава
най-много Пловдивската къща (фиг. 74—5). е четири­
стайна. В нея стаите са разположени по две от двете страни
на навеса. До четиристайната къща е могло да се дойде
и от двата посочени варианта на двустайната къща - -
при асиметричния чрез прибавяне от свободната страна
на навеса на оше две стаи, а при симетричния чрез
преграждане на стаите или чрез пристрояване в дълбочина
на две нови стаи. В четиристайната къща надлъжната
ос е вече силно подчертана от пространството на навеса
и посоката на движението, а напречната е по-ясно набе­
лязана в плановата схема и в конструкцията, обаче все
още остава неизявена архитектурно и като пространство.
Ел

Такава изява тази втора ос намира в един по-късен период

Когато къщата има етаж, той е със същото разпределение
като приземието.
ек

Къщата с една надлъжна ос на симетрия, както по-горе

тр У А
описаните, имаща отворен отпред чардак с по една, респ.
две стаи с огнища от двете му страни, е твърде стара
он С

форма в нашите земи. На изток и на запад от Пловдив

тя се споменава в едно известие от XVI в., най-ранното
на Г
познато засега.101
Сравнителният анализ показва, че споменатите четири­
стайни селски къши и архитектурно-художествено и пла­
би

ново-композиционно богато развитите пловдивски си­

метрични къщи притежават много обши характерни бе­
бл

лези. Те имат една и съща планова схема, а именно про­

дълговато централно помещение — одър, с по две стаи
и

отстрани и ясно изразена надлъжна ос на симетрия. Вхо­

от
дът им, маркиран с дървени колонки, е на предната къса
страна на одъра. Различават се в подробностите, в де­
ек

тайла. Разликите са се появили като резултат от по-късни,

допълнителни условия — преди всичко от нуждата от
а

повече удобства и представителност, каквито е трябвало

да има по онова време къщата на богат и влиятелен сто­
панин. Тези различия се създават от архитектурната раз­
работка на сградата — от раздвижването на плана и
обемите, от диференцирането на помещенията по големина
и функции, от вътрешното и фасадното им оформяване.
По този начин, запазвайки в общи линии плановата и
пространствената схема на селската къша. възрожден-

Фиг. /9. Азбиро <>о Генуа. Ви.ш Камбиазо. П.юн (горе);

/0/ Убинс. Ilaiauo Антонини. П.изн (ào.iy)
 ските майстори постепенно създават качествено нови
произведения на народното архитектурно творчество. Осво­
бодим ли Пловдивската къща (например на Верен Стам-
болян, Лютовата и др., фиг. 9, 30, 33) от всичко онова,
което богатството дава и по-високата жилищна култура
изисква, сведем ли помещенията към приблизително
еднакви размери, пред нас ще застане споменатата скромна
селска къща.
Заслужава да се добави, че централното помещение в
интересуващите ни тук селски къщи е напълно отворено
отпред. По предназначение, в приземието, то най-често
не е повече от обикновен навес, а в етажа отговаря на
одъра в другите форми на родопската къща и носи същото
име.66
Къща с две оси на симетрия. перпендикулярни една на друга.
Нейният произход може да се установи, а развитието й да
се проследи в едри линии също на примери от Родопите.
Ранните форми (фиг. 75—1. 2, 3, 4) са и сега характерни
Ел

за цялата Родопска област и по-далеч на запад — доли­

ните на реките Места и Струма. Още в тези ранни форми
могат да се открият потенциално заложени двете бъдещи,
ек

перпендикулярни една на друга оси на симетрия. По-

тр У А
късните форми (фиг. 75—5.6.7), т. е. онези, които компо­
зиционно стоят най-близко до развития тип Пловдивска
он С
симетрична къща, са разпространени в Средните Родопи,
т. е. там, където през Възраждането новите обществено-
на Г
икономически отношения намират най-благоприятна
|ü о о о о Й почва за развитие.
Плановата схема, от която вероятно започва развитието
би

към новия тип, има широк одър, който заема цялото

лице на сградата и две стаи в дъното. Стаите са разде­
бл

лени една от друга с тясно пространство, открито към

одъра, т. нар. пейка (фиг. 75—3), или с тясно помещение
и
клет (фиг. 75—4). които вече ясно маркират надлъжната
от
ос. В историческото развитие на родопската къща тези две
форми имат и други линии на развитие, на които тук не
ек
е необходимо да се спираме. В случая, който тук ни ин­
тересува, следващата планова схема е обогатена с оше
а

едно помещение за сметка на одъра, така че в трите му

ъгъла сега има по една стая, отделена от съседната с от­
ворено към одъра пространство (фиг. 75—5), а понякога
и с клет (фиг. 75—6). Вратите са поставени в срязаните
вътрешни ъгли на стаите. По този начин се скъсява хо­
довата линия и се улеснява движението във всички по­
соки. Така поставени, вратите и отделените една от друга
стаи набелязват по-ясно както втората ос на симетрия,

102 Фиг. 80. Виченца. Bu.ia Ротонда. Пиан

 така и бъдещия композиционен център — средищно раз­
положения одър. Появата на ново помещение, което
заема част от пространството на одъра, не е явление,
характерно само за родопската архитектура, но и прак­
тика, която наблюдаваме и при всички регионални ти­
пове на народната къща."”
Плановата схема, представляваща последното стъпало
пред развитата Пловдивска къща с две оси на симетрия,
има вече четири стаи — по една в четирите ыъла на сгра­
дата. Те също са отделени една от друга с тесни,
отворени към одъра пространства, понякога и с клет,
а вратите са поставени в срязаните вътрешни ъгли
на стаите (фиг. 75—7). Сега вече и двете оси на си­
метрия са ясно изразени, а на мястото на пресичането
им е оформен планово композиционният център на
къщата.
Композиционно и архитектурно къшите. построени по
последните две схеми, носят характерните белези на
Ел

родопските къщи и могат да служат като примери за

прехода към най-развитите симетрични пловдивски къщи
ек
(фиг. 75—8), например къщите на Елиезер Калев (фиг.
20 долу), на Хаджи Драган Калофереца (фиг. 10) в Плов­
тр У А
див, Каблешковата къща в Копривщица (фиг. 6) и много
други къщи, а оттам и към най-съвършените образци,
он С

като къщите на А. Георгиади (фиг. 18 горе), Д. Георгиади

(фиг. 17), А. Коюмджиоглу (фиг. 16). Различията между
на Г
родопските къщи и завършения пловдивски тип са и тук,
както и при къщите с една ос на симетрия, в качествено
новото интерпретиране на плановата и пространствената
би

схема на селската къща, в богатата архитектурна и ху­

дожествена разработка, в архитектурния детайл и раз­
бл

точителната стенописна украса.

и от
Като отбелязваме главните етапи в създаването на Плов­
дивската симетрична къща, необходимо е да добавим,
ек

че процесът на историческото й развитие е бил безспорно

многократно по-сложен и вероятно не така праволинеен
а

и целенасочен, както може на пръв поглед да изглежда

от дадените по-горе на фиг. 74 и 75 схеми. Можем да се
съмняваме, че в съзнанието на поколенията народни
майстори, участвували в нейното създаване, е съществу­
вала някаква определена представа за крайния резултат
на тяхното колективно творчество.
Процесът на създаването и кристализирането на архи­
тектурния образ на Пловдивската симетрична къща е

Фиг. 81. Рига. Къща на Ц. 3. Го.иендер. Пюи на ипюри.ч етаж

103 с овалната зала и изглед на залата
 бил безспорно не само много сложен, но и стихиен. Какю
това е характерно за народното изкуство изобщо, всеки
отделен майстор според своите творчески възможност
е прибавял по нещо лично към онова, което е било вече
създадено преди него, като е следвал пътя, показан му
от вътрешните закономерности на архитектурното раз­
витие и от задачите, които му е поставяло обществено-
икономическото и културното развитие на неговото
време. Поради това и други пътища, успоредни на по­
сочените по-горе, са могли да водят към създаването на
Пловдивската симетрична къща102 (фиг. 76, 77). Неза­
висимо обаче от това, по какви пътиша. в каква после­
дователност и в какъв период от време се е стигнало до
създаването и, очевидно е едно -- нейният генезис води
назад към масовите форми на народната родопска къша.1и;
Но тук, в Пловдив и в свързаните с него градове, родоп­
ската къща започва да се нагажда към други, различни
от онези на родопските планински села условия и из­
Ел

исквания, тук тя поема нов път на развитие.

За да се избягнат нежелателни недоразумения, необхо­
димо е и тук да подчертаем, че за изясняване на възмож­
ек

ния път на еволюция на масовата народна къща към раз­

тр У А
витата голяма и богата Пловдивска къща с една и две оси
на симетрия са използувани като примери освен споме­
он С
натите къщи от XVI в. още и къщи, които като конкретни
обекти принадлежат на една и съща епоха. Това е така,
на Г
зашото днес почти не е възможно да се проследят хроно­
логически отделните моменти на това развитие на осно­
вата на сигурно датирани паметници. В народната архи­
би

тектура главно поради нетрайния материал, от който

е изградена, такива се срещат много рядко. Еволюцията
бл

на дадена жилищна форма може да се проследи обаче

и с помощта на по-къснн паметници, плановата схема
и
на които повтаря изчезнали вече междинни звена. Такива
от
не е трудно да се открият, зашото е известно, че след
появяване на нова, по-развита форма на жилището ста­
ек
рата, от която тя е произлязла, обикновено не изчезва,
а продължава да съществува заедно с новата. Това се
а

дължи на обстоятелството, че изменението и развитието

на жилището следва измененията, които настъпват в
материалния и културния живот на обществото, а в кла­
совото общество на — горните прослойки на развиващата
се. респ. господствувашата класа. Новите, по-развити
форми не могат по лесно обясними причини да бъдат
възприети от цялото общество. Преобладаващата част
от него продължава да използува традиционни форми,
при което колкото по-надолу се слиза по обществената
стълба, толкова по-прости са достъпните за използуване
форми. С течение на времето тези стари форми претър­
пяват някои подобрения, но почти без да променят своята
основа. Именно благодарение на това непрекъснато
104 възпроизвеждане на веднъж създадени форми съществува
 възможност да се набележи и вероятната последовател­
ност в развитието на Пловдивската симетрична къща и,
което е особено важно, да се установи нейният произход.

Архитектурен образ
на Пловдивската симетрична къща
Очевидно е, че същността на Пловдивската симетрич­
на къща не може да бъде обяснена единствено с доказа­
ния местен произход на плановата й композиция, нито
с наличието на архитектурни елементи, познати от по-
старата българска архитектурна традиция. Пловдивската
къща като цялостен обем, като интериорно, фасадно и
декоративно решение представлява ново по характер
и стилови белези българско архитектурно явление. В
своята съвкупност това явление е качествено ново в бъл­
гарската възрожденска жилищна архитектура. Това, което
Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

105 Фис. 82. Копривщица. М.зъчковата кьща. Изо.1ед от са loua

 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Taô.io X. Копривщица. Поп.Марковаma кьща. Стенопис. Рисунка от

106 Д. Мороюв и Р. Сточное, 1950
 икономическата мош на стопаните е дала каю възмож­
ност, а сръчните ръце на народния майстор са въплотили
в действителност в нейния архитектурен обрат, е сложен
резултат без съмнение, на първо място, от индивидуално
интерпретирани местни традиции, но заедно с това и на
съчетани и пречупени на тяхната основа чужди заемки
и влияния. И това е едно напълно закономерно явление.
Епохата на Българското Възраждане създава съвършено
нови условия за разгърнат икономически обмен и връзки
на българската буржоазия и нейната интелигенция с
другите балкански и западноевропейски страни и Русия
и особено с главните икономически центрове вътре в
Турската империя.
Вън от Цариград, където колонията на българските за­
наятчии и търговци била най-значителна, „във втората
половина на XVIII в. намираме български търговци вече
и извън Турция, в Австрия, Маджарско, Влашко, Гер­
мания, Русия, главно във Виена, Липиска (Лайпциг),
Ел

Землин, Брашов, Букурещ, Крайова, Нежин, Москва,

по-късно и в Одеса и др."10'1 В тези, а и в други държави
и градове е имало единични български търговци, техни
ек

кантори иагентури или по-компактни групи, които образу­

тр У А
вали цели колонии — в Букурещ, Плоеш, Одеса, Москва,
Виена и другаде, поддържащи постоянна активна тясна
он С
връзка с Родината.
По този начин пред замогналите се български занаят­
чии и търговци, пред изпратените на учение в чужбина
на Г

техни синове и пред тайфите майстори и строители, ра­

ботещи вън от България — в Румъния, Цариград, Мала
би

Азия и другаде, се разкрива сравнително широка възмож­

ност за опознаване на задграничната култура и архитек­
бл

тура. Тяхното изучаване и влияние без съмнение ин­

спирира стремежа да се изучават и прилагат нови архитек­
и
турни форми и композиционни принципи, да се обогатяват
местните форми и композиционни схеми, за да отговарят
от

на повишените изисквания и благосъстояние на собстве­

ек
ниците и да отразяват новите художествени виждания на
майсторите. Така се създават условия за проникване на
а
прогресивните влияния от духовния живот и архитекту­
рата на Русия и Западна Европа и от съседните ни балкан­
ски страни в духовния живот на българския народ от
това време в цялост и в неговата архитектура в частност.
Какви са били тези влияния и по-специално що се отнася
до изграждането на архитектурния образ на Пловдив­
ската симетрична къша. хомогенни ли са били те в сти­
лово отношение?
Както видяхме (вж. I глава), досегашните изследвания
на Пловдивската къща по отношение на наличието на
влияния от западноевропейските стилове са довели из­
следваните до противоречащи си твърдения. Противо­
речия съществуват и за пътищата на проникване на тези
107 влияния у нас. При това всички изследвани боравят с
 а
ек
иот
бл
би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 Ел

един и същ изходен материал и същевременно ловенето

от тях допускат преобладаващото влияние само на едно
ек

стилово направление, само един главен път на проникване

на тези влияния.
тр У А

Според нас тези досегащни изследвания съдържат след­

ните важни недостатъци, резултат главно на неправилен
он С

методологически подход у изследователите.

На първо място, не се взима пред вид, че конкретната
на Г

обществено-икономическа действителност свидетелствува

за икономически и културни връзки на българския народ
с различни културни центрове вън от страната, откъдето
би

е било възможно проникване на различно нюансирани

от местната архитектурна традиция влияния на големите
бл

европейски стилове ренесанс, барок, рококо, ампир,

класицизъм. А това говори за непознаване на конкретната
и

историческа обстановка през Възраждането.

от

На второ място, необяснимо остава на какво основание

в българската архитектура от средата на XIX в., период
ек

на националноосвободптелни движения, на формиране на

нацията и подем на революционните идеи, ше се възро­
а

дят като самостоятелно действуващи и определящи за

архитектурния облик на определени типове сгради реак­
ционни по своята същност и класова принадлежност
стилове, като аристократическо-йезуитския параден барок,
помпозно натруфеното дворянско рококо или дворцовия
класицизъм на XVIII в. Неразбираема остава идейната
основа, върху която те биха намерили историческото си

НО 8.1 Виена. .iKiipeiihin Бе н/еОере. Иi.'.ieo на сть iûhiih'Iihi

 оправдание, което според нас е резултат може би и на
идейна неизясненост у самите изследвани.
На трето място, въпреки че значителен брой от изслед­
ваните на Пловдивската къща са забелязали и други сти­
лови влияния освен утвърждаваните от тях като един­
ствено значими за архитектурното развитие и изграж­
дане на тази къща, в своите проучвания те са пренебрег­
нали тези влияния като несъществени, второстепенни.
По този начин, умишлено или неволно, те сами са стес­
нили кръга на търсене на верните пътища за достигане
на изчерпателно обяснение на стиловите особености на
Пловдивската симетрична къща.
На четвърто място, не се отчита фактът, че строителите
на тези къщи са нешколувани народни майстори. Те са
имали малко възможности за изучаване на един и.ч.юстен
архитектурен стил, което би могло да се постигне при
академическо образование, и съответно прилагането му
в даден конкретен обект. От друга страна, тяхното запоз­
Ел

наване с архитектурата на други страни, и то само с от­

делни образци, е ставало до голяма степен случайно. По­
някога и самият контакт с паметниците е бил много
ек

краткотраен, за да може да се оформи у тях цялостно

тр У А
виждане на техните характерни стилови особености.
На пето място, по този път на обяснения не може да се
он С

получи задоволителен отговор и на въпроса, как се е по­

стигнало различни майстори или групи, работили и учили
на Г
на различни места, опознали архитектурните ценности
на различни страни, да създават в общи линии единни
по художествено въздействие и стилови особености об­
би

разци в различните селища на страната, което свидетел-

бл
и от
ек
а

111 Фиг. 84. Виена. Дворецът Бе /ведере. Общ изг./ед

 ствува за неотчитане движещите сили на епохата и за все
още недостатъчните ни знания за творческия похват на
Ел

народните майстори.
Но в крайна сметка във всички тези твърдения на различ­
ек
ните изследвани за наличието на едни или други влияния
от европейски стилове има и рационално зърно. То се
тр У А
състои в това, че при един щателен и непредубеден ана­
лиз в цялостната композиция на Пловдивската симетрична
он С

къша и най-вече в нейното декоративно изграждане дейст­

вително могат да се открият известни заемки в една
на Г
или друга степен от споменатите и от някои други
стилове.
При първенствуващата роля на силната местна тради­
би

ционна архитектура те са пречупени и претворени по раз­

личен начин, комбинират се в различни съотношения в
бл

индивидуалните образци, но без съмнение са налице.

И тъй като напоследък мненията относно стиловата ха­
и

рактеристика на Пловдивската симетрична къща, общо

от
взето, се поляризираха, при което голяма група от из­
следователите, приемащи наличието на чужди стилови влия­
ек

ния, поддържат бароковата теза, в анализа ще се спрем

по-подробно на нея.
а

Стилови особености на плановото, обемното

и фасадното изграждан^

В някои планови решения с подчертана насоченост на

главната ос и степенуване на разположените по тази ос
помещения, за да се акцентира като главно помещение
салонът, проличават известни планово-композиционни

112 Фиг. 85. Торино. Двореиып Карин.чно. ФасаОа

 принципи, които намират приложение при барока. Но
ако направим сравнение между плановата композиция
на Пловдивската кьша с италиански или австрийски ба­
рокови дворци и вили, ще видим в прилагането на тези
принципи съществени различия. За повече убедителност
ще се спрем на използуваните вече от други изследователи
и поддръжници на бароковата теза на влияния примери
на Палацо Кариняно в Торино и двореца Белведере във
Виена (фиг. 78). И при двата примера насочеността на
главната ос от входа (която тук е с твърде редуцирана
дължина) води до главното по размери и най-представи­
телното по предназначение помещение — салона. Но при
тези примери салонът е едно изолирано от главните
функционални връзки в сградата помещение. То не е ком­
позиционен център на останалите помещения, те не са
групирани около него дори и когато са свързани анфи-
ладно с него. Стълбата, този важен елемент за организи­
Ел
рането и разположението на помещенията и връзките
между тях, е разположена странично спрямо салона или
прел него и е непряко свързана с него. Дори в случаите
ек

(при компактни планови решения), когато салонът е

център на сградата, а също и на вътрешната връзка и раз­
тр У А

положение на помещенията на дадения етаж, стълбите

се разполагат странично и пак непряко свързани с него.
он С

По този начин салонът със стълбата не е обединяващ

център на цялостната композиция на сградата. Такъв е
на Г

случаят с вилата Ангарано в Басано до Виченца, строена

от Паладио (започната в 1548 г. и завършена в началото
би
на XVIII в.),105 която по планова схема се доближава най-
много до тази на Пловдивската симетрична къща и вила
Камбиазо в Албаро при Генуа (започната в 1549 г., фиг.
бл

79 горе), дело на Галеацо Алеси, където към редуцирания

по размери салон се отварят само разположените в на­
и

пречната ос помещения, а останалите се свързват с тях

от

анфиладно и по отношение на салона образуват две само­

стоятелни групи. В строения пак от Паладио Палацо
ек

Антонини в Удине (XVII в., фиг. 79 долу) стълбите, раз­

положени симетрично от двете страни на тясно пред­
а

дверие, се намират пред салона, в близост до входа, както

при вила Ангарано, докато изтегленият в дъното на над­
лъжната ос салон подобно на вила Камбиазо е с редуци­
рани размери и се свързва само с две от прилежащите
отстрани жилищни помещения; останалите са свързани
с последните анфиладно, а пряко с второстепенни по­
мещения в сградата, като образуват по този начин също
две самостоятелни групи по отношение на салона.

Фиг. 86. Част от фасадата па Па.тсио де Дос

(ihfi Bd iUHUlt 'i
 Съвършено друго е композиционното организиране на
плана на Пловдивската симетрична къща по отношение
на насочеността на главната ос. Във всички случаи салоны
е в пълния смисъл на думата композиционен център на
сградата, около който се групират и чрез който се свързват
всички помещения на сградата. Насочеността на главната
ос не завършва с него, а в осово разположената в дъното
му стълба, която се намира в него или е пряко свързана
с него. Посредством стълбата главната ос продължава
в етажния салон, като по този начин удвоява своята дъл­
жина и увеличава композиционната си стойност. Ето
защо и П. Кантарджиев напълно основателно отбелязва,
че „цялата тази репрезантативна линия на движение не е
характерна схема нито за западноевропейския, нито за
северноруския барок" (вж. бел. 37); тя е типично българско
явление в резултат на пречупени през местната архитек­
турна традиция композиционни прийоми.
В плановите решения на пловдивски къши, построени
Ел

на две пресичащи се взаимно перпендикулярни симетрични

оси, също се проявяват прилагани в барока композиционни
принципи. И тук обаче приликата се покрива само с из­
ек

ползуването на принципи, но не и в тяхното конкрети­

тр У А
зиране. Ако сравним бароковите вили на Паладио с две
перпендикулярни оси на симетрия и по-специално посоч­
он С
ваната за образец от някои изследвани на Пловдивската
къща вила Ротонда до Виченца (фиг. 80), както и вила Три-
сини в Меледу до Виченца.1'6 веднага ще проличи раз­
на Г

личието в прилагането на принципа и формалната при­

лика между конкретните образци. Във вилите на Паладио
би

двете симетрични оси и разположените по тях помещения

са съвършено равнозначни и в пресичането им се полу­
бл
чава геометричен по форма и място център на сградата —
салон; той обаче не е композиционен и функционален
и
център, тъй като помещенията са достъпни не от него,
а от тесните коридори, свързващи портиците със салона.
от

Стълбите започват от приземния салон, но са затворени

ек
в самостоятелни помещения, като в етажа завършват на
галерията, обикаляща минаващия през два етажа салон.
а
При плановата композиция на пловдивските къши, раз­
гъната по две взаимно перпендикулярни оси на симетрия,
тези оси в повечето случаи не са равнозначни. Подчертана
остава винаги надлъжната ос, по която се развива входът
на сградата, оформен с портик, пространственото тяло на
салона и стълбата, когато е разположена осово в дъното
му. В по-неразвитите образци напречната ос има най-
често подчинено значение; на нея са разположени второ-

Фиг. 87. Геометрична композиции от doienemi ед./н до друг осмо­

ъгълници и квадрати (горе)\ Пловдив. Къша на ул. „Аршин Гидиков"
№9. Таван (в средата); Италия. Помпей. Къша в центъра. Мозайка
114 ( долу)
 степенни домакински или по-малки по размери жилищни
помещения. Значението на втората ос нараства с поста­
вянето на стълбата на нея, с което се получава ново пла­
ново, пространствено и функционално решение в разпо­
ложението и връзките на помещенията. Единствено при
случаите, когато салонът посредством открити към
него странични разширения получи кръстообразна
форма, той се доближава най-плътно до идеята за пре­
връщането му в геометричен център на композицията,
заложена така ясно в планово-пространствените решения
на вилите на Паладио и неговите последовници. Но тези
случаи в Пловдивската симетрична къща са, общо взето,
редки, а и при тях не се получава онази равнозначност
на осово-симетричната композиция, с която се характе­
ризират бароковите вили с две оси на симетрия и в която
функционалността и удобствата са пожертвувани за сметка
на геометризираната парадна представителност. При
Пловдивската къща, напротив, здравото композиционно
Ел

начало, заложено в народната ни архитектура, на макси­

мално съблюдаване изискванията за правилна органи­
зация на жизнения процес е надделяло над увлечението
ек

по изсушена геометризация на пространствата и обемите,

тр У А
което личи във всички единични образци.
В плановото решение на някои пловдивски симетрични
он С
къщи от втората половина на века вече проличават при­
същи на класицизма и по-специално на руския класицизъм
и ампир от втората половина на XVIII в. и началото на
на Г

XIX в. композиционни принципи,107 които се изразяват

в стегната планова композиция, изградена предимно по
би

една ос (надлъжната) на симетрия и образувана от съче­

тание на пространства с правилни правоъгълни и квад­
бл
ратни очертания. И тук салонът остава главен компози­
ционен и функционален център на сградата, около който
и
се групират и свързват останалите помещения. При тях,
както видяхме (вж. стр. 30—31), по ясно проличават при­
от

лики с конкретни планови решения на Запад (вж. фиг. 2)

ек
и особено в Русия (вж. бел. 42), всред които има примери,
близки на типа на Пловдивската къща. Осово-симетрич­
а
ното решение е широко застъпено и в главния корпус
на много помещически дворци (усадьби) в Полша и
Русия от края на XVIII и началото на XIX в. (вж. фиг. 3,
бел. 45, 46), при които салонът и входният портик са техни
неотменни атрибути. Но и при тези примери сравнението
може да с прави само по отношение на главните компо­
зиционни принципи, но не и в реализираната архитек­
турна композиция, нито във всичките й детайли.

Фиг. 88. Гео метрична колто/ицив от пресичаи;и се ос.моьгь н.иии и

квадрати (горе); Копривщица. Таван (в средата) ; Ита.тч. Помпен.
Форумът. Мотика (do.iv)
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
ио
те
ка

Табло X II- Копривщица. Ослековата кыца. Стена с меда.тон в чер­

вената стая “. Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоянов, 1950
 Пространственото изграждане на Пловдивската симе­
трична къша също носи известни, присъщи на барока
белези в цялостното групиране на пространствените еле­
менти. Посредством контрастно съчетание на различни
обемни елементи по едната или по двете симетрични оси
се цели да се създаде определено пространствено впечат­
ление, в което като главен пространствен елемент се из­
тъква най-големият и с централно място в простран­
■»* ствената композиция обем на салона. Но сравнително
малките размери на къщите и малката вариантност във
височините на пространствените тела налагат умереност
и простота, която е използувана умело от възрожденския
майстор и в резултат се получава един чисто български
облик на пространственото изграждане.
При отделните пространствени тела използуването на
заоблени, предимно овални и кобилични обеми, покрити
с елипсовидни пространствени или куполовидни форми,
Ел

е също присъща на барока концепция за решаване на ин-

1 приора (фиг. 81). За това допринасят и пространствените
ек
решения на някои осови стълби в дъното на салона, чиито
крила се огъват в кобилични линии. Но и в този случай
тр У А

при пловдивските къщи е налице една отмереност и

простота на формите, която ги отличава от пищните
он С

пространствени решения на характерните барокови

дворци и ги прави специфично българско явление
на Г
(фиг. 82).
Съществен елемент на вътрешнопространственото из­
граждане при композициите, в които проличават барокови
би

черти, е използуването ефекта на светлината, която съз­

дава неспокойна игра на светлини и сенки по силно раз­
бл

движените плоскости на релефния архитектурен детайл,

и в зависимост от мястото на източника на светлина сте­
и

пенува отделни пространства или част от цялостната про­

от
странствена фигура (фиг. 83). Този бароков принцип е
приложен само в някои пловдивски симетрични къщи, и
ек

го съвършено умерено. При повечето примери светлината

във вътрешността на салоните и стаите струи спокойно
а

през големите прозорци, очертава меките криви линии

на огънатите стени, алафранги и тавани, но не разкъсва
формата, а я подчертава, не създава онова неспокойствие
в игрите на светлини и сенки, така характерно за инте­
риорите на бароковите сгради на Запад. За това допри­
нася. разбира се, и умерената пластичност на архитек­
турните детайли, правилната геометричност на архитек­
турните и декоративните форми, от които те са компо­
зирани. В това отношение в третирането на вьтрешно-

Фиг. 89. П.ювоив. Танин f горе); с. Буково. Cmo.i.shcko. Хаджийската

118 къща. Таван fdo.iv)
 пространственото изграждане на ловенето пловдивски
къщи проличават прийоми на опростеност, геометрични
линии и форми, които са присъщи черти не на барока,
а на класицизма и по-специално на руския класицизъм и
ампир и са по сьшество по-близки до местната архитек­
турна традиция по отношение на изграждането на ин­
териора в народната къша.
В обемното и фасадното изграждане на някои богато раз­
работени къщи от средата на XIX в. проличават тенден­
ции на засилена барокова пластичност на обемните тела,
от които се композира целият обем, на разбиване на фа­
садните плоскости на няколко плана и по този начин се
създава подчертано пластично въздействие от стената.
Това е един характерен белег на фасадното и обемното
изграждане и на западноевропейския и на руския барок
както в обществената и култовата сграда, така и в жилищ­
ната, била тя дворец, вила или по-малка къща. Но при
Пловдивската симетрична къща този принцип е при­
Ел
ложен по доста различен начин. Тук е налице органи­
ческа споеност на едри пластични обемни и фасадни
елементи, която се изявява като отражение на заложената
ек

в плановата и пространствената композиция и в конструк­

цията на сградата пластичност и при която те не могат
тр У А

да бъдат видоизменени или отнети, без да се наруши

основната архитектурна концепция. Такова отношение
он С

към пластичността на обемното и фасадното изграж­

дане е коренно различно от прилаганото в западноев­
на Г

ропейския барок третиране на фасадата като силно раз­

движен, но прилепен към плоскостта пластичен декор, на
би

който отделните елементи могат да бъдат видоизменени

или отнемани, без това да се отрази съществено на пла­
бл
новото и пространственото изграждане на обекта. Това
проличава особено добре в стегнатия в праволинейни очер­
тания главен корпус на двореца Белведере във Виена
и

(фиг. 84). Но същият принцип важи даже и при такива

от

случаи като фасадата на палацо Кариняно (фиг. 85), къ-

дето конкавните огъвания в преходите между овалната
ек

средна част и страничните ризалити, както и мотивът

а
на входа и лоджиата над него в средата могат да получат
друга форма или съвсем да липсват, което без съмнение
ще видоизмени фасадата, но няма да се отрази на плано­
вата композиция. Такъв е случаят и с Паласио де Дос
Агуас във Валенция (фиг. 86), където пищният бароков
декор на фасадата представлява само едно облекло,
чието заменяване или отнемане с нищо няма да засегне
плана и вътрешнопространственото изграждане.

Фиг. 90 Геометрична композиция от свързани окръжности (горе);

//9 Франция. Таб./а на врата (do.iy)
 Наличието на разнооформени еркери, често с криволип си иг
форми, използуването на кривите, предимно о , "
кобилични линии във фасадното и силуетното и : •
дане е също характерно за барока. Една особен «. 11 "Р11'
ложението им при пловдивските къщи обаче е тяхното
понякога пространствено изграждане, каквото в тападния
барок не се среща и което оше веднъж засилва пластич­
ността на обема и силуета.
Един съществен елемент на обемното и фасадното из­
граждане на Пловдивската къща, кьдето най-много се
използуват пространствени криви линии, трицентрови
и многоцентрови кобилици и триъгълни фронтони, това
е портикът. По своето третиране като раздвижено про­
странствено тяло в съвкупност с другите елементи и ком­
позиционни принципи на фасадното изграждане той съшо
носи известни барокови, а по-късно класицистични черти,
макар че неговата поява и оформяне, както вече бе казано,
е проявление на други причини и закономерности в на­
Ел

шето възрожденско архитектурно развитие.

Но наред с това характерен похват на обемното и особено
на фасадното изграждане е стремежът към създаване на
ек

стегната композиция въпреки пластичността на отделните

тр У А
обемни и фасадни елементи. Това е постигнато главно
с ритмичността им, с акцентирането на входната ос по­
он С
средством тялото на портика и с редуването на отворите
по фасадите. В този композиционен похват се чувствуват
класицистични принципи, които са най-силно изявени във
на Г

фасадите и обемите на пловдивските симетрични къщи

от последните две десетилетия преди Освобождението —
би

в къщи от типа на тези на Недкович, д-р Чомаков в Плов­

див и по-малките къщи на среднозаможната буржоазна
бл

прослойка с опростена композиция в другите градове.

Особено разнообразие на композиционни похвати и
и
форми, в които се съчетават различни стилови заемки,
показва изграждането на архитектурния детайл и живо­
от

писната декорация.
ек

Сти.юви особености на украсата

а

Около средата на XIX в. в къщите на богатата прослойка

на българското общество украсата започва бързо да се
променя. Кованите врати се изместват от таблените,
традицията да се покриват с резба колоните, таваните,
вратите и долапите постепенно отмира. На смяна сега
идват дъсчените тавани и капители, апликирани с тънки
профилирани летвички. С блажна боя започва да се по

Фиг. 9/. / симетрична комшчичи.ч от cehpiunu помежду си ciuncu

и ocMoh.-h.muim I горе), Копричтича. Тачан -в средата) ; Копривщииа
120 Попмарковата къта. Таван (дочу)
 крива естественият цвят на дървото, а върху равно оцве­
тените стенни плоскости се появява стенопис. Оформява
се постепенно ново художествено виждане. Ново декора­
тивно изкуство навлиза в архитектурата. Тази декорация
е по-лесно изпълнима, по-евтина и следователно достъпна
за по-широк кръг представители на формиращата се бур­
жоазна класа. Заедно с това тази декорация е и по-ефектна,
по-жизнерадостна.
Какви са стиловите особености на това ново изкуство?
Къде са неговите корени? Кои са неговите носители?
Както вече бе посочено, някои общи белези на това ново
изкуство, например колоритността, са характерни още за
българското средновековно изкуство. За многоцветна
украса на големите градски къщи — храми, споменава
Йоан Екзарх в описанието на Преславския дворец.108
Многоцветна керамично-пластична украса имат и много
църкви от времето на Второто българско царство, на­
пример несебърските, великотърновските, а при разкоп­
Ел

ките на двореца на хълма „Царевец“ са открити и следи

от мозайки и стенописи. Тронът на Севаст Хрельо, за­
пазен в Рилския манастир, показва, че и дърворезбар-
ек

ското изкуство съшо е било познато.

тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Фиг. 92. Копривщица. Десьовската къща. Таван (горе); Кар.юво.

121 Зоевата къща. Таван (do.ty)

16
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Таб.ю XIII. Самоков. Сарафската къща. Степна декорация. Рисунка

122 от В. Евтимов
 Турското владичество не прекъсва тези художествени
традиции, макар че силно задържа тяхното развитие.
Заедно с къщите, заети от турците при завоюването на
страната, и къщите на потурчваните българи, заедно с
българските майстори тия традиции продължават, ако и
силно ограничено, да живеят по нашите земи. Въпреки
че през първите векове на турското владичество условията
за развитието на жилищната архитектура, включително
и на тази, предназначена за турското население, не са били
благоприятни, до нас е дошло кратко сведение, което го­
вори за съществуването на украса в къщите, принадле­
жащи на турската управляваща класа. Така Сапауе, който
минал през българските земи през 1573 г., отбелязва, че
стрехите на султанския сарай в Люлебургас „са изписани
с нови краски"109.
Българският народ по онова време е могъл обаче да изя­
вява своята любов към декоративното изкуство и много-
Ел
цветието почти единствено при изработването на своите
тъкани, шевици, керамика, във вътрешността на малките
църкви и когато е строил за своите поробители. Но вече в
ек

началото на XVII в. в с. Арбанаси до Велико Търново

намираме изписани с темпера врати, дървени тавани и
тр У А

дъсчени фризове, а може би оцветени са били и някои

стенни плоскости. „Къши, изписани с обагрени стаи“
он С

видял в Никопол П. Б. Бакшев през 1640 г.110 Е. Браун

споменава в началото на втората половина на XVII в.
на Г

полихромия в богати турски къщи в Скопие. От това

време са и най-ранните познати ни сведения за дъсчени
би
апликирани тавани, „разделени на триъгълници, четверо-
ъгълници и други фигури от тоя вид, много украсени и
бл
шарени с разни бои, без обаче да се вижда някое представ­
ление или образ на някое животно или растение“111.
Приведените по-горе оскъдни сведения от XVI и XVII в.
и

засега не дават възможност да се правят даже догадки

от

относно степента на континюитета в българското деко­

ративно изкуство от преди и през време на турското вла­
ек

дичество, както и за неминуемото проникване на нови

а
елементи в него през времето преди Възраждането. А та­
кова проникване, както показват малкото засега примери,
е имало. Въпреки чуждото политическо господство и
изостаналостта на Османската империя от общото об­
ществено-икономическо и културно развитие на европей­
ските държави нашата страна, някои слоеве на българ­
ското общество и някои икономически и обществено
добре поставени негови представители не са стояли на­
пълно изолирани от европейските културни и стилови

Фиг. 93. Геометрична композиция от кръстове и осмоъгълници (горе) ;

123 Копривщица. Ос/сковата къща. Таван (do.iv)
 ка
те
ио
бл
би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 течения. Още в самото начало на XVII в., както показват
някои елементи на декорацията на арбанашките къши.
например щукатурната украса по стените и таваните, у
нас вече се чувствува, макар и със закъснение, отгласът
на изкуството и архитектурата на Ренесанса. При това
някои стенописи в арбанашки къщи и църкви, като на­
пример полихромията върху тавана и вратата в гостната
стая на Чамуровата къша. върху някои дървени стеги в
притвора на „Христовата църква“ или танцовата сцена
в съшия притвор, сочат, че пътят на проникването на тези
веяния не минава в никакъв случай през Изтока.
Може да се предполага, че отражения върху българското
декоративно изкуство отпреди Възраждането са дали и
по-късните европейски стилове, но сигурни конкретни
указания за това още не са открити. Не може да има също
така съмнение в това, че отражение е дало и турското из­
куство. Неговото влияние обаче е още по-трудно да се
установи главно поради общото за двата народа римско-
Ел

византийско културно наследство. Във всеки случай до

Възраждането чуждите влияния в българското декора­
тивно изкуство ще да са били твърде ограничени, както
ек

ограничен е бил кръгът на онези българи и турци, които

тр У А
са могли да се ползуват от него. Едва през епохата на Въз­
раждането се създават необходимите благоприятни ус­
он С
ловия както за бурно развитие на жилищната архитек­
тура, така и за разцъфтяване на свързаното с нея декора­
на Г
тивно изкуство, а заедно с това и условия за заемки от
архитектурата и изкуството главно на напредналите в ико­
номическо и културно отношение европейски държави.
би

Ето защо естествено е да се постави въпросът, кой архитек­

турен стил е оставил най-силен отпечатък върху стило­
бл

вите особености в украсата на Пловдивската къща? Сега,

когато не съществува повече съмнение в това, че Плов­
и
дивската къща по отношение на плановото, а в основни
от
линии и на пространственото изграждане представлява
качествено по-високо стъпало в развитието на местната
ек
народна къша, при новите обществено-икономически и
културни условия, създали се през Възраждането, устано­
а

вяването на стиловата принадлежност на нейната деко­

рация придобива особено голямо значение. Нека да раз­
гледаме накратко някои от тях.
От елементите на интериора, които създават окраската
на Пловдивската къша, важно място заемат плоските
дъсчени тавани, върху които с помощта на тънки про­
филирани летвички са създадени разнообразни геомет­
рични композиции. Тези, често твърде сложни, компози-

126 Фиг. 94- Гсиметрични композиции от кръстове

 ции са изградени от съчетаването но различен начин на
отделни прости геометрични фигури, главно квадрат,
ромб, осмоъгълник, кръст, кръг и елипса.
Една от разпространените геометрични композиции е
образувана от редица долепени един до друг осмоъгъл­
ници, така че между всеки четири осмоъгълника се обра­
зува малък квадрат (фиг. 87). Този орнамент е използуван
например при украсата на тавана на къщата наул. „Артин
Гидиков " № 9 в Пловдив, В запазените у нас архитектурни
паметници тавани с такава композиция се срешат най-рано
в XVII в. в къщите на Хаджиилиев и Констанцалиев в
с. Арбанаси.112 Този орнамент е познат и извън нашата
страна. Той е използуван например в Параклис Корсини
в „Сан Джовани ин Латерано“ в Рим и в Голямата зала
в замъка Вайкерсхайм (Вюртенберг); намираме го още
в замъка Фонтенебло. в интериори от Ренесанса във Фран­
ция, на един от таваните във Вила Камбиазо в Албаро
(1549), върху страничните сводове на Базилика Максенции
Ел

в Рим, върху една помпейска мозайка и на много други

места, изброяването на които с оглед на нашата ограни­
ек
чена задача не е необходимо нито тук, нито при следва­
щите по-нататък примери.113
тр У А
Друг орнамент, често срещан върху таваните, е съставен
от редица неголеми квадрати, върховете на които са съе­
он С

динени в диагонал по такъв начин, че се получава сложна

плетеница от квадрати и взаимно пресичащи се осмоъгъл­
на Г
ници. Тавани с такъв орнамент има в редица къщи в Ко­
привщица, Пловдив и другаде114 (фиг. 88). Съшият ор­
намент, но с акцентиране на квадратите и на удължените
би

осмоъгълници създава илюзия за друга композиция (фиг.

89). Намираме го и в Козаровата къща в Сливен върху
бл

една врата от края на XVIII в. Този орнамент също е по­

знат извън нашата страна. Виждаме го например в инте­
и
риори от Ренесанса в Германия, на дървен таван в Пух­
от
хайм, като шпросни на прозорци във Франция, като ке­
рамично-пластична украса върху фасадата на Текфур
ек
сарай в Цариград,11’ върху мозайка в Помпей (фиг. 88
долу) и на други места.
а

Спокоен орнамент, съставен от успоредни редици свър­

зани една с друга окръжности (фиг. 90), не се среща на
познат1Ке ни тавани. Извън страната ние го виждаме из­
пълнен в едри плоски форми като щук върху свода на
църквата „Св. Матеуш" в Пултуск, Полша, от арх. Ян.
Баптиста из Венеция и върху таблите на входна врата
във Франция.Този орнамент е познат и в Италия, откъдето
вероятно го е пренесъл в Полша италианският архитект

Фиг. 95- Гсиметрични композиции от кръстове с усложнена и обога­

тена форма (горе и в средата горе); Геометрични композиции, със­
тавени от налагане един върху друг на два орнамента (в средата
127 долу и долу)
 Ян Баптиста. Изпълнен с нежни профили от щук го виж­
даме и върху свода на римската гробница от II в. на н. е.,
Ел
намираща се на Виа Латина около Рим.116
Съшия орнамент, но изпълнен от елипси вместо от кръ­
гове и обогатен с вмъкването между овалните форми
ек

на допълнителни фигури (фиг. 91), намираме в Попмар-

ковата къща в Копривщица, а изпълнен с друга техника —
тр У А

на тавана в Десьовската къща пак в Копривщица (фиг.

92 горе). В още по-богато разработена композиция този
он С

орнамент ни е познат от Сарафската къша в Самоков117

и Зоевата къща в Карлово (фиг. 92 долу). За последните
на Г

четири по-развити форми не можахме засега да открием

паралели извън нашата страна.
би

Кръстът, в комбинация с други фигури, също се изпол­

зува като елемент в геометричните композиции на тава­
бл
ните. Тавани с такъв орнамент има в Ослековата къща в
Копривщица (фиг. 93) и на много други места. Извън
страната този орнамент е много разпространен. Срещаме
и

го например в църквата „Сан Карло але кватро фонтане"

от

в Рим, в една „патрицианска къща в Амстердам“, в една

буржоазна къща в Замошч, Полша, и върху свода на за­
ек

седателната зала в Градския дом в Познан, Полша, по­

а
строен от италианския архитект Ян Баптиста Квадро,118
и на други места.
В други геометрични композиции кръстът се явява със
заострени краища (фиг. 94 горе). Тавани с такъв орнамент
има у нас в Пловдив.119 И този орнамент намираме извън
страната като, напр. на тавана в една стая в Англия, де­
корирана в стил „Елизабет",120 а около края на XV в. и на
една персийска миниатюра из поемата „Ханзе на джами“.

128 Фиг. 96. Копривщица. М./ьчковата къща. Таван

 Орнаментът от кръстове със заострени краища се оказал
много удобен за по-нататъшна разработка и нашите
майстори са се възползували от тази възможност. Така,
когато летвичките, които образуват контура на кръсто­
вете, се пресичат в мястото на допирането им не един,
а два пъти, получава се ново, по-богато решение (фиг.
94 средата горе). Таван с такъв орнамент има в къщата
на Дим. Георгиади в Пловдив. Друг вариант се получава,
когато вътрешните ъгли при рамената на кръста се обър­
нат навън (фиг. 94 в средата долу). Таван с такъв орнамент
има в Гърковата къша в Копривщица. По-нататъшно обо­
гатяване на съшия орнамент се получава, когато летвич­
ките, които образуват контура на усложнения кръст, се
кръстосат два пъти в мястото, където се допират (фиг. 94
долу). Такъв таван има в къщата на Карапетров в Коприв­
щица.121
Развитието на този орнамент (фиг. 94 горе) не се изчерпва
с последователните изменения на посочените по-горе
<жвж"ъй>
Ел

примери. Ъгловата му форма може да се омекоти, когато

двойното кръстосване при допирането на рамената на

<жммжмж» кръстовете се направи с помощта на дъги (фиг. 95 горе).

ек

Така е постъпил майсторът, който е правил друг от та­

<ЖйЖЖЖй> ваните на Гърковата къша в Копривщица. Когато към

тр У А

върховете на междурамията на кръста се прибавят и малки

<жмжжжю
он С
квадратчета, получава се твърде усложнен орнамент
(фиг. 95 в средата горе), в който на пръв поглед
мъчно може да се открие първообразът му. Таван с този
на Г

сложен орнамент намираме в Сарафската къша в

Самоков.122
би

îmSZûZiSZ Два други варианта на същия орнамент (фиг. 95 долу

и в средата долу) се получават, когато пропорциите на
бл
орнаментите се променят и към тях се прибави нов еле­
мент. Такива тавани има в Догановата и Млъчковата къща
и
в Копривщица (фиг. 96). в къщата па Д. Георгиади в
Пловдив и в Сарафската къша в Самоков.123
от

Орнамент, образуван от осмоъгълници, но свързани не

ек
чрез квадрати, а с помощта на ромбове, намираме в къ­
щата на Г. Мавриди в Пловдив.
а
Заслужава да се отбележи, че и на последните осем тавана,
представляващи последователни стъпала от развитието
на много стар образец, засега съшо не можаха да бъдаз от­
крити чужди паралели, както и на обогатените форми,
показани на фиг. 91 и 92. Строгата логична последовател­
ност, в която се развива композицията на тези тавани от
семплия мотив на фиг. 94 горе към все по-богат и по-
сложен орнамент, не ни позволява да допускаме, че всички

Фп, . 97■ Iсиметрична комномщи.ч от пресичащи се окръжности

l.'opc); Ита.шч. Помнен. Форумът. Мотика (« средата); С.г.ктн.
къщата на Хаджиданчечи. Танан ldo.iv)
 те са взети в готов вид някъде от чужбина. Постепенною
обогатяване на първообраза говори по-скоро в по.тза на
твърдението, че тези композиции са рожба на нашите
майстори и са се развивали тук, у нас, през епохата на
Възраждането.
Известна още на римската архитектура е и геометричната
композиция от взаимно пресичащи се окръжности, изпол­
зувана при разработката на тавана на една къща в Сливен
(фиг. 97).
Друга, сравнително рядко срещана геометрична компо­
зиция, съставена от ромбове, наредени на кръст и обра­
зуващи неутрална мрежа, ни е позната от тавана на пор­
тика на Ослековата къща в Копривщица (фиг. 98) и от
тавана на горния салон в Сарафската къша в Самоков.
Тази композиция също има паралели извън нашата страна,
например в декорацията на свода на църквата „Санта
Констанца“ в Рим.124 Но и тази композиция не е копи­
рана или само приспособена към новите строителни ма­
Ел
териали, от които е изпълнена, и към материалните възмож­
ности на стопанина. Както това се наблюдава във всички
други случаи, и тя служи на нашите майстори същевременно
ек

като стъпало, като изходен пункт за нови оригинални ре­

шения. Този факт трябва винаги дебело да се подчертава.
тр У А

Той говори за големите творчески възможности на нашите

мастори, за постоянния стремеж да се избягва шаблонът —
он С

рядко има два еднакви, напълно еднакво изпълнени и

еднакво въздействуващи тавана, даже и когато имат
на Г

една и съща геометрична композиция. Освен това той

позволява да се констатира и тук, в областта на декора­
би
тивното изкуство, същият оня творчески метод, харак­
терен и за останалите области на народното изкуство,
л който наблюдаваме и при развитието и обогатяването
бл

на плановата, фасадната и пространствената композиция

на народната къща. И това е съвсем естествено.Зашото
и

и архитектурната декорация, и изграждането на къщите са

от

дело на народни майстори. Нещо повече, най-често едни

и същи майстори са изграждали къщите и са ги украсявали.
ек

Ще посочим тук още два примера. В единия случай от неу­

тралната мрежа от кръстове с ромбовидни рамена е взет
а

само един елемент — кръст с четирите съседни полета,

и по този начин е създадена нова, централно решена
композиция; в другия случай е взето само едно от поле­
тата, за да се създаде друга, централно решена компо­
зиция (фиг. 99). Такива са таванът на кьошка и на гост­
ната стая в къщата на Хаджи Димитраки Хаджипанев
в Шумен (фиг. 100).

Фиг. 98. Геометрична композиции от po.tiôot.e, наредени на кръст

130 (горе); Копривщица. Таван (do.iy)
 Значението на горните два примера за изясняване твор­
ческия метод на възрожденските майстори е особено
голямо, защото и двата тавана се намират в една и съща
къща и са правени от един майстор.
Известна бледа представа за вътрешния мир на народните
майстори, за тяхното отношение към изкуството могат
да дадат следните няколко, записани след Освобожде­
нието фрагменти от разговори: „аз ще седна ей там на
тревата, много обичам на трева да седя. . . Много оби­
чам да гледам цветята там, да ги наблюдавам кое й по
за резба и как се кръстосва, какви движения дава, та при
дълбока резба да може да се подвре под него друго, да
се изплете. Обичам да наблюдавам цветовете на корена
до край как е, дали е хубаво, и да си направя сметка аз
дали ша й красиво за резба"........ виждал съм го (цветето,
б. Г. К.), може да се каже, преди 26 години, отгледах го
в една градина. . . и го аресах“........ когато си вървя по
Ел
кърът, ареса ми някое цвете, гледам го, взема си го на
умът“. . . „ширит казваме на всякакви ей такива ивички.
Те могат да бъдат нагънати и начупени (sic), а аз две не
ек

правя еднакви, два пъти едно не изкарвам. Ка изкарам

едно, то нема да й хубаво, то трябва да й различно.“125
тр У А

Не разполагаме засега с паралели извън страната, за да

можем да твърдим заедно с други автори, че една от
он С

групите тавани с тяхната „линеарна орнаментика“, „оче­

видно. . . повтаря познати рококо-мотиви, проникнали
на Г

вероятно посредством внесени от чужбина мобили.“126

Не е безинтересно обаче да посочим, че и при тези тавани
би
може у нас да се проследи развитието на композицията.
Най-простата форма е спираловидният линеарен мотив
с обърнати навътре заострени или закръглени завивки,
бл

който често се среша като розета или изпълва плоскостта

на целия таван, както е при тавана на кьошка в Поп-
и

марковата къща в Копривщица (фиг. 101 долу дясно или

от

фиг. 101 горе ляво).1'17 Между този орнамент и орнамента

върху кръглия таван в Каблешковата къща в Копривщица
ек

(фиг. 101 долу ляво и 102 долу) на пръв поглед като че ли

няма никаква връзка. Достатъчно е обаче да се обърнат
а

навън, през една, завивките на спиралата от фиг. 101,

горе ляво, за да се получи нова композиция.
Тази композиция, предназначена за кръгъл таван, може
да бъде успешно използувана и при квадратно помещение.
В нея ясно се очертава като самостоятелен елемент „прим­
ката", която играе главна роля в ония композиции, които
са предназначени за тавани с правоъгълна форма, на­
пример таванът в къшата на Ставри Темелков в Брацигово

Фиг. 99. Геометрична центра.та композиция от у<)л.зжени ромооье.

"О‘ "извени на кръст (горе); геометрична зне зОоойразна центра ma
131 композиция (<>o iv)
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
ио
те
ка

Таб.ю X V . Копривщица. Ос./ековата къща. Стенна декорация в „чер­

''о
вената стая “. Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоянов, 1950
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Фиг. ЮО.Шу.мезз.Хаджипаневата къщи. Тавани (о.чсио горе и в средата)

Фиг. 101. Спира.ювидна геометрична ко.мпозици.ч е примки, обърнати
навътре (горе ./.чво), и с примки, обърнати през една навън (до.зу .з.чво) ;
134 Копривщица. Попмарковата къща. Таван (tki.iy дясно)
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл

(фиг. 103 горе). Композиционната връзка на този таван

с таваните в Каблешковата къща и в Догановата къща в
и

Копривщица (фиг. 101 долу ляво, 102 долу, 103 в средата

от

и долу, 104), в Сарафската къща в Самоков и в къщата

на ул. А. Гидиков № 9 в Пловдив е напълно очевидна и
ек

няма нужда да се доказва. Обогатяването на тази група

тавани не се изчерпва с посочените по-горе примери.128
а

Много често в центъра на пловдивските тавани вместо

розета е поставено т. нар. слънце. Понякога то е изобра­
зено с тънки лъкатушни огъващи се лъчи, с лъчи, раз­
ширени и назъбени в края или наподобяващи житни кла­
сове (фиг. 105 и 106). Третирането на слънцето като укра­
сен елемент със символично значение се среща и извън
страната. В началото на XVII в., изпълнено в щук, то
нерядко стои на фасадата, над входа на къщите на бога-

Фиг. 102. Смолян, кв. Райкова. Пангалавата къща. Таван /горе);

135 Копривщица. Каб.китовата къща. Таван (ào.iy)
 тите търговци или по стените на църквите.129 Среща се
Ел

и по дворни дървени порти от XIX в. в Румъния, а у нас

над портата на църквата ..Св. Богородица" в Габрово.13"
ек

В други случаи лъчите на слънцето са триъгълни, твърди

и остри или се огъват в една посока и разширяват към
тр У А

края (фиг. 107). Слънца от първите две разновидности

често се виждат върху дървените подове на дворците от
он С

втората половина на XVIII в. и по-късно (фиг. 108). Слън­

7ЕЕЕЕ цето се среша у нас в най-различни детайлни разработки,131
на Г

докато извън страната такова богатство от варианти не

ни е познато.
Слънцето се явява и в друга форма по таваните и вратите—
би

резбарско или като интарзия (фиг. 109, 110 и 11 1 горе), по

стенописите (фиг. 117 долу) или във формата на колело (фиг.
бл

111 в средата и долу, 112 долу). И в тази му последна

форма то е познато и извън страната оше в първата по
п п
и

□ 11
ловина на XIII в. (фиг. 112 горе).
от

1 1 Една рядко срещана у нас композиция за таван намираме

в хаджи Иванчовага къша в Копривщица. Таванът е
ек

рисуван скоро след Освобождението, но безспорно про­

дължава традициите на декоративното изкуство от Въз­
а

раждането.132 Подобен мотив, но столарска изработка

е използуван като розета на таван (фиг. 113 горе ляво и
дясно). И този таван, както и много от вече споменатите,
има свои паралели извън нашата страна. Намираме го
в руската архитектура от XVIII в. Подобна композиция,
J но изпълнена от метал намираме на някои сгради и ог­
1 1
ради от XVIII в. в Москва и като проект за подова на­
1 1
ет илка от края на XVIII в.133 (фиг. 108 лол\ и 113 долу).
U U

Ф//,’. I0J. I си метрични кимна iuuuu. Брииигочо. Кчшита ни (т. Те­

ме./кин. Тачан горе). Копривнтиа. Кай leuiKoeuma къща. Таван <в
ереРата); Къщата на II ,1оганон. Таван 'ihui
136 Фиг. Kï4. Копривщица. Кай leuiKoeama кына. Таван
 Ог геометричните орнаменти, срещани вьрху пловдив­
ските тавани, за много малко могат да се намерят пара­
лели в източното изкуство. Между тях са полумесецът134
(фиг. 114. горе ляво и в средата ляво), сложната плетеница от
централния мотив на тавана на Цинпаровата къща в
Мелник(фиг. 114долу дясно)и т.нар.„звезда“ — композиция,
изградена на основата на правилен многоъгълник. Този
орнамент обикновено се използува като централен мотив
на тавана. У нас през Възраждането не се среща често.
Намираме го през XIX в. на някои тавани в Ловеч и по-
рано в Хаджиилиевата и Кандиларовата къща в Арба­
наси.13_> В своя капитален труд за турското изкуство Д. Е.
Арсевен дава шест примера от този орнамент, разрабо­
тени на основата на правилни 6-, 10- и 12-ъгълници, най-
старият от които датира от XII в. и е скулптиран върху
дървен прозоречен капак на едно медресе в Караман
(фиг. 114 долу ляво).131’
Мястото не позволява да разгледаме и да илюстрираме
Ел

тук всички споменати чужди паралели на тавани от Плов­

дивската къща. Покриващи обширни и високи помещения,
тези тавани са изпълнени с различна техника, обикновено
ек

в много едри форми и поради това в преобладаващия

брой случаи са много богато детайлирани и често
тр У А

живописно оцветени. В това отношение не може, но и не

бива в никакъв случай да бъдат сравнявани с нашите
он С

пловдивски тавани. Над малките и ниски стаи в Плов­

дивската къша чуждите образци в техните оригинални
на Г

форми са немислими.
Малкото опити за прилагане на касетирани тавани оче­
би

видно са се оказали неприемливи и са били изоставени

(фиг. 115). Утвърдила се е, както показват и всички раз­
бл
гледани по-горе примери, плоската линеарна орнамен-
тална композиция И трябва да признаем, като изпол­
зуват от някои чужди образци най-общи форми и отделни
и

детайли, нашите майстори показват много голямо раз­

от

биране и художествен усет при претворяването им в друг

мащаб и с други материали. Освен това, както вече по­
ек

сочвахме и което е много важно, те стават за тях подтик

за нови художествени търсения, източник на много нови
а

оригинални решения. И това е един от техните значителни

приноси в европейската култура.
Тук също няма възможност да илюстрираме и разгледаме
детайли, корнизи, конзолки, профили, обрамчвания и
т. н., които създават богатство и дават живот на сухите
геометрични композиции, украсяващи пловдивските та­
вани, и да посочим за кои от тях има паралели извън

Фиг. 105. П.ювдив. Къщата на y.i. А. Гидикон //, С.тнце (горе/;

C.thniie 'н средата)
137 Фиг. 106. П.ючдив. Къщата на Недковци. С./ънце (do.iv)
 нашата страна. Ше отбележим само, че те също се срещат в
Ел

такива широки географски и исторически рамки, изпъл­

нени в камък, шук, дърво или живопис, както и самите
ек
геометрически композиции. Не е необходимо да се спи­
раме и на останалите геометрически композиции, срещани
тр У А

по пловдивските тавани, по-голямата част от които

представляват мрежи от различно детайлирани квадрати
он С

(фиг. 45) или ромбове. Тези прости композиции биха

могли с еднаква вероятност да бъдат разглеждани както
на Г

като продължение на местни художествени традиции,

така и като инспирирани от разгледаните вече тавани
или може би и като заемки отнякъде. Но това не би изме­
би

нило по същество констатациите, до които ни водят раз­

гледаните вече тавани. А те са:
бл

1. Най-простите елементи на геометричните композиции

на таваните от пловдивските къщи се срешат и на много
и
места извън нашата страна, и в сгради от различни архи­
от
тектурни стилови периоди.
2. В почти всички случаи тези прости елементи са познати
ек
и обичайни не само за класицизма, барока, Ренесанса,
а ни връщат назад към образците на византийското и
а

римското декоративно изкуство.

3. Не е възможно засега да се установи по кой път и кога
са станали известни у нас едни или други от поменатите
декоративни мотиви и кои от тях са познати на архитек­
турата в нашите земи оше до Възраждането благодарение
на местната художествена традиция. В случая с оглед на
задачата, която сме си поставили, много по-важна е кон­
статацията, че в Пловдивската къща всички те се срещат

Фиг. 107. Шумен. Къщата на Cm. Шалварджисв. Слънце (горе дясно);

Копривщица. Гърковата къща. Слънце (горе ляво); Смолян, кв.
Райкова. Пангаловата къща. Слънце (в средата) ; Пазарджик. Хаджи-
138 стояновата къща. Таван (долу)
 едновременно и заедно с изградените от тях по-развити
форми са част от ония елементи на интериора, които
определят стиловата характеристика на украсата на
Пловдивската къща, за която ще стане дума по-нататък.

В художественото изграждане на интериора на Пловдив­

ската къща наред с таваните важен дял имат и стенопи­
сите. Върху стените чрез пана, алафранги и по холкелите
са изписани архитектурни пейзажи, вази, рогове на изо­
билието, кошнички и панерчета с цветя и плодове, отделни
букети, венчета и гирлянди от цветя и листа, кокетно
превързани с панделки; спирално завити ленти с впле­
тени в тях цветчета, вълнообразно огънати цветни клон­
чета, акантови листа и палмети и други мотиви. Всички
те като елементи на декорацията са познати на европей­
ските стилове от Ренесанса до класицизма включително,
скулптирани от дърво, щук или изписани. В стенописите
Ел

на Пловдивската къща липсват обаче редица обичайни

за тези западни стилове мотиви, като например лаврови
клончета и дъбови листа, липсват вплетени в орнамента
ек

получовешки-полуживотински същества (стил Людовик

XII), пълничките крилати детски фигурки (стил Франсоа
тр У А

I), картуши, изрязани като че ли от желязна ламарина

он С
(стил Хенри II), съвременно огнестрелно оръжие (стил
Хенри IV — Людовик XIII с изключение на изображение на
оръдие върху корниза на кулата в Агушевия конак в с.
на Г

Могилица), както и ловджийски реквизити (стил Людо­

вик XIV) и символите на изкуството (стил Людовик XVI).
би

Липсва в Пловдивската къща също и едрият архитектурен

детайл, претрупан с дребен орнамент, силните ракурси
бл
при изображенията на сгради, „пробитите“, илюзорно
унищожени чрез живописта тавани, характерни за барока.
Липсва, с други думи, и това е извънредно важно за пра­
и

вилното разбиране същността на украсата на Пловдив­

от

ската къща, всичко онова, което е било чуждо на българ­

ския бит, чуждо на виждането на българските народни
ек

майстори и на българската буржоазна класа, всичко, което

а
носи белезите на аристократическата класа и нейните
дворци.
По гези особености вътрешната декорация на Пловдив­
ската къща се отличава качествено и от декорацията в
съвременните й дворци, принадлежащи на представи­
лите на едрата буржоазия на север и запад от нашата
страна. Причина за това са вероятно преди всичко много­
кратно по-малките материални възможности на българ-

Фиг. 108. Полша. Варшава, кралски замък. Пнтарзи.ч върху пода на

залата за аудиенции, 17/7 (горе); Дворецът Любострон. Слънце.
Интарзи.ч върху пода на ротондата (средата) ; Франци.ч. Проект
за подови настилки. Слънце и други /долу)
 мм
Ел
ек
тр У А
он С
тг

на Г
- —у п

би
бл

ми^тваг»..^
' '

ио
’

те
“{*К ЖП*'
'

ка
,

Табло X V I. Копривщица. Ослековата къща. Алафранга

стая “. Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоянов, 1950
 Ел
ек
тр У А
он С

ската буржоазия, но сигурно важна причина е и обстоя­

на Г

телството, че у нас не е имало аристократическа класа,

на която да се подражава, на която да се съперничи, както
би
това е било в другите страни.
Има обаче и друга, много по-съществена отлика. Като
изключим архитектурния пейзаж, на който ше се спрем
бл

по-нататък, в стенописната украса на Пловдивската къща

се използуват почти изключително растителни мотиви.
и

Представител на живописния свят е почти единствено

от

орелът, изобразен като двуглав орел с разперени крила

и корона, както е например над алафрангата в къщата
ек

на Сапунджи Жельоолу в Сливен, или с двойни криле,

както виждаме на холкела на кьошка на Попмарковата
а

къшав Копривщица (табло X), а понякога л ьвы и гълъбът .13'

Отделни мотиви и елементи от композиции на стенописи
като цяло напомнят за различни стилове и поради това
в преобладаващото число случаи не могат да бъдат срав­
нявани. без риск да се направи сериозна грешка, с един
определен стил. Това важи както за стенописите на
П.н>в()ивската къща изойи/о. така и за стенописите в

Фиг. Ю9. .Ip'moeo. Църнвата „Си. Трнши". Тапии i горе Очсно/;

// loeâiui. Кыца на у к А. Х анне .М’ /6. ( '/вние О < iy Очсно)
Фиг. I/O. е.Божковци,1ревненско.Сзьние Интаршч верху врата(горе ) .
142 H.ioeàue. C.ibuue. Peiôa верху врата i Оо /х
 една отделно взета къща и даже за отделна ста.ч. Този
факт е извънредно важен и също трябва тук да се под­
чертае.
Така например в ..синята стая" в Ослековата къща, Люто-
вата къша или в „жълтата стая" в Десьовската къща в
Копривщица стените са разделени на пана чрез рамки,
имитиращи дървената ламперия в ренесансов интериор
(табло IV, XI). Често стените са разчленени с колонки,
похват, характерен за бароковия интериор или на инте­
риора в стил ампир. Така е направено например в „синята
стая" в Гърковата къша и в „червената стая" в Ослеко­
вата къща пак в Копривщица (табло XII). Най-после в
редица случаи, например в една от малките стаи в Осле­
ковата къща в Копривщица и особено в Сарафската къша
в Самоков, разделянето на пана е направено с помощта на
успоредни линии, практика, характерна за интериор в
стил рококо (табло XIII). Най-често обаче колонките и
летвичките, имитиращи ламперия, образуват само вън­
Ел

шната рамка на паната, вътре в която е изписана още

една рамка от една или две успоредни линии, начупени
или преплетени в ъглите, а в други случаи свърза­
ек

ни с растителен мотив’38 (табло IV, XII, XVI). Раз­

бира се, в Пловдивската къша всичко това е рису­
тр У А

вано върху мазилката на паянтовите стени, при това

най-често видимо без особен стремеж за създаване на
он С

пълна илюзия.
За декоративните композиции в паната и алафрангите
на Г

също не могат да се търсят паралели с един единствен

стил. Така удължените закръглени акантови листа и не­
би

симетричното им подреждане в композициите показват

бл
и от
ек
а

Фиг. 111. Полша. Варшава. Църквата „Се. Ана“. Интарзи.ч върху

вратичка на шкаф (горе) ; Велико Търново. Къща на ул. Н. Пиколо
143 Ns 27. Таван слънце. Детайл (в средата); общ изглед (долу)
 похвати на рококо, докато нанизването им върху p.i'it- 1
от кръгла метална пръчка има паралели в някои cicn'’-
писи в стил Хенрих XIV Людовик XIII (фиг. Il'' "
Понякога композицията, тържествена и студена, с
остро очертани, закръглени, силно релефни форми
на аканта и цветята наподобява щукова барокова
декорация. В други случаи в композицията и в из­
пълнението на детайла биха могли да се видят отражения на
ампира, докато мидената черупка в засводяването на
същата алафранга, третирана тук като „божие око“, зао­
биколено с лъчи, е обичаен детайл за рококо (фиг. 117).
Сходство с детайли на рококо може да се види и в неси­
метричните венчета, изписани в паната на „жълтата стая“
в Десьовската къща (табло XI), а на ампира в нарисува­
ната в алафрангата на същата стая ваза с цветя (табло
XIV). Още много примери показват прилики с различни
стилове независимо от личния почерк на отделните май­
стори, който безспорно най-много допринася за разно­
Ел
образието и богатството на стенописната декорация на
Пловдивската къща (фиг. 118, 119).
Архитектурният пейзаж на Пловдивската къща не е още
ек

напълно изследван. Нещо повече, той е само частично

документиран, и то главно в черно-бели фотоснимки.
тр У А

Вярна е констатацията, че „макар архитектурата в тези

пейзажи да се характеризира изобщо като екзотична и
он С

фантастична, все пак тя трябва да има някаква реална

основа. За отбелязване е също, че в пейзажите преобла-
на Г
би
бл
и от
ек
а

112- Упгари.ч. Кралски дворец в Будапеща, (X—ХН1) в.

144 (горе): Сливен. Кираджизафировата къща. Poiema (долу) ;
 дава предимно западна архитектура, а не такава от страните
Ел

на близкия или по-далечния Изток“140. Към казаното бихме

прибавили, че това са в голямата си част италиански
пейзажи, първообразите (натура, картини, гравюри) на
ек

някои от които вероятно в бъдеще ще могат да бъдат

тр У А
открити. Наред с това на някои пейзажи са показани
повече или по-малко точно къщите, в които те се намират.
он С
Така Ослековата къща в Копривщица е изрисувана в един
медалион в „червената стая“ на същата къща (табл. V),
макар и ненапълно точно, зашото и е прибавено отдясно
на Г

оше едно крило, а на горния отвод са нарисувани два

прозореца с по три деления вместо три прозореца с по
би

две деления. Лявото крило обаче с двата етажа с по три

прозореца, с двата прозореца на сутерена с железните
бл
решетки, двойният комин и рисуваните колонки върху
фасадата, капителите и базите на колоните на портика
ясно сочат кой е действителният образец. Също така над
и

входа на банята в двора на къщата на Степан Хиндлян

от

в Пловдив е изписана самата баня, а над входа на изпи­

саната баня е повторена оше веднъж същата картина.
ек

Над входа на мазата в съшия двор пък е изрисувана са­

а
мата къща (фиг. 121). Тези факти са твърде интересни за
изследвана на стенописите в Пловдивската къща, защото
хвърлят светлина върху душевния мир на нейните оби­
татели, а също така свидетелствуват, че живописта от
натура не е била чужда на българските зографи от Въз­
раждането.
Италианските пейзажи са една от любимите теми на ху­
дожниците демократи от втората половина на XVIII в.141

Фиг. //j. Копривщица. Хаджииванчовата къща. Таван (горе <)•/< но) ;

Къща. Poiema (горе ляво); Франция. Lequeu, rue du Mont.Blanc
145 Plafond (долу)

19
 и обстоятелството, че ги намираме в паната в Пловдив­
ската къща, показва в това отношение сходна тематики
с класицизма. Към обичайните за класицизма от това
време теми трябва да се отнесат и изобразените в някои
пана сгради — малки дворци, чужди нам по своята архи­
тектура (табло XII, XV). Особен интерес представлява
и една друга група архитектурни пейзажи, които твърде
много напомнят театрални декорации (табло XV, XVI;
фиг. 120). Засега е трудно да се каже дали действително
тези пейзажи са били инспирирани от театрални декора­
ции, интерес към които вече съществува у нас във връзка
с развиващото се театрално дело, или те представляват
някаква недействителна архитектура, хрумване на деко­
ратор-романтик. Последното предположение също не е
лишено от основание, като се знае, че „романтичната
архитектура често прави впечатление на театрален
декор“142. А както ше видим по-късно, романтизмът е
идейната основа на своеобразния „еклектизъм“ в Плов­
Ел

дивската къща.
След всичко казано дотук не е възможно декорацията
на Пловдивската къща да бъде отнесена към стила ре-
ек

несанс или Барок, както това най-често е правено досега,

въпреки наличието в нея на елементи от тия стилове.
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Фиг. 114. Мелник. Пашовата къща. Таван /горе); Шумен. Къщата

на Шалварджисв. Летаил от врата в средата) ; Турция.
Караман. Капак от прозорец на медресе, АП в. (долу лево);
146 Мелник. Цинцаровата къзца. Таван (Ролу дчсно)
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл

Декорацията на интериора на Пловдивската къща по

и

редица свои външни белези напомня обаче много онази,

от

която препоръчва проф. Дюран — големият френски ар­

хитект и теоретик от втората половина на XVIII в. и
ек

съвременник на ранния период на нашето Възраждане.

„Паната, пише той. за декорацията на вътрешните стени
а

могат да бъдат украсени. . . с пейзажи или арабески.

Относно арабеските може за сравнение да се видят тези
от термите на Тит и на Рафаел. . . Ще направи
добре човек да види интересните произведения на Пер­
ене, Фонтен, тези на Норман и Лафит, които не­
пременно трябва да се имат пред вид, също и много
интериори, декорирани от нашите най-добри архи­
текти.“

Фиг. 115. Пловдив. Къща на у./. Омуртаг УУЪ 1. Тавани (горе и в сре­
147 дата) къща на ул. К. Нектариев ,Vg 15. Таван (долу)
 Пак там четем за декорацията на таваните следното:
..Античните постройки ни предлагат толкова голям брой
от примери с осмоъгълници, шестоъгълници, ромбо­
видни и други касети, шото ние не вярваме, че сме длъжни
да ги отхвърляме.“
За обшите препоръки на Дюран ни напомня и декорацията
от ордерни редове върху фасадата и в интериора на Плов­
дивската къща: „Истинската декорация на една стена
почива в изявата на нейната конструкция,“143 пише Дюран.
Препоръките на Дюран за своето време не са били книжно
теоретизиране. Той е изхождал от един установен и ши­
роко разпространен вече архитектурен стил — френския
класицизъм от втората половина на XVIII в. Затова по­
сочената от него декорация намираме изпълнена по по­
довете и таваните на много европейски дворци от посо­
чения период. Някои примери от руската и полската ар­
хитектура вече посочихме. Подобни в основата си орна­
менти намираме и по таваните на пловдивски къщи.
Ел

В декорацията на интериора и фасадата на Пловдивската

къща намираме много белези, присъщи на класицизма
от втората половина на XVIII в. Въпреки това не е въз­
ек

можно да я отнесем и към този стил. Съществуват и

редица не по-малко характерни белези, които напомнят
тр У А

следващата фаза на класицизма, а именно класицизма

он С
от 30-те и 40-те години на XIX в., т. нар. късен класи­
цизъм или ампир. Става дума преди всичко за тоналност­
та на фасадата и интериора — белезникавите и нежни
на Г

тонове, характерни за класицизма от втората половина

на XVIII в., при ампира се сменят с ярки наситени цветове,
би

каквито виждаме и в Пловдивската къща. Следователно

в декорацията на Пловдивската къща намират място
бл
белези, типични и на ранния, и на късния класицизъм.
Констатираното вече много пъти в Пловдивската къща
смесване на елементи от различни стилове е свойствено
и

на едно друго стилово направление — еклектизма. Той

от

се проявява в европейската архитектура около края на

30-те години на XIX в. и към средата на века се е вече
ек

напълно утвърдил. „Архитектите, задоволявайки иска­

а
нията на стопаните, строили напълно съвременни по
1— разпределение сгради, използували нови, съвременни
конструкции, но за художествената украса на сградата
теИПС'
отвън и отвътре вземали мотиви от романската, готи­
ческата. мюсюлманската архитектура, мотиви от Рене-
санса и барбка." „В 1830—1840 г. широко разпростра­
нение сред архитектите имали „неогръцкият“, помпей-
ският“ и „мавританският“ стил, а от 1850 г. все по-често

Фиг. 116. Смолчи, кв. Райкови. Къща. А шфранга (горе);

148 Копривщица. Лу.\ leKoeama къща. А щфраига lOo iy)
 във вътрешната декорация. . . и във външната украса
tUUi на сградите започват да се използуват архитектурните
форми на барока и на следващите архитектурни стилове“.144
По времето, когато еклектичната по своите формални
белези украса навлиза в Пловдивската къща, еклекти-
ката като стилово направление още господствува в ев­
ропейската архитектура и изкуство. Но, както това ще
видим по-нататък. „еклектиката“ в този дял на възрож­
денското декоративно изкуство се появява не в резултат
единствено на влияния на европейската еклектична архи­
тектура, а преди всичко като израз на революционния
романтизъм имаш своите дълбоки корени в нашите,
българските условия през епохата на Възраждането.
За еклектика в българското възрожденско изкуство обърна
внимание М. Бичев. Но той открива нейните прояви
единствено в творчеството на нашата „последна пред-
освобожденска генерация" — школувани извън страната
живописци от Димитър Добрович насам. Във вътрешната
Ел
архитектура, в „изобилната орнаментика, рисувана или
скулптирана в дърво, която украсява таваните от тази
епоха“, той видя само „цялото орнаментално богатство
ек

на барока, рококото и ампира, преплетено с геометрични

източни мотиви", но не и еклектика, защото според него
тр У А

барокът е, който доминира, дава характер на вътрешната

архитектура, защото ..зав.шд.ч./ архитектурата на плов­
он С

дивската къща", барокът е ..с.южи.1 сво.ч печат върху

нейната вътрешна украса".14:>
на Г

Използуването на мотиви от историческите архитектурни

стилове довежда архитектите еклектици и до тяхното
би
имитиране, а оттам и до имитирането на строителните
материали и техника.14w Такива имитации се наблюдават
и у нас, в Пловдивската къща. Правят се корнизи и кон­
бл

золи от дъсчени шаблони, оковани с летви и измазани

с варо-пясъчен разтвор, като им се дават форми, присъщи
и

на каменната архитектура. Появяват се рису­

от

вани имитации на квадрова зидария и на мраморни

облицовки (фиг. 122: табло II, IV, VIII, XIII).147
ек

„От 1820—1830 г. започва все по-широко да се използува

металът — чугун и желязо." Изливат се колони и пара­
а

пети от чугун, като им се придават форми, заети от ан­

тичната и средновековната каменна архитектура.148 В Плов­
дивската къща чугунените отливки не могат да намерят
реално приложение. Новият материал и изработените
от него конструкции са станали обаче по това време
модни. В разбиранията на формиращата се буржоазна
класа те са вече белег на съвременност, на технически и

Фиг. 117. KonpiiHiiftu/a. Ос./ековата къща. Пано а „синята стая" (горе) ;

149 С.чо 1чн. кн. Раиково. Къщата на братя Въргови. А.юфранга i Oo.iv)
 културен прогрес. Те стават съставка и от нейната пред­
става за красивото. Такива конструкции вече се използу­
ват и в съседна Румъния (фиг. 123).
И ето по стените на Пловдивската къща се появява рас­
тителен орнамент с твърди, остри, силно стилизирани
очертания, създаващ впечатление на чугунена отливка,
по фасадите и в стаите се изписват ордерни редове от
„чугунени“ колонки, изписани чугунени балюстради ук­
расяват цоклите на стаите, рисувани върху стените, ме­
тални рамки ограждат медалиони с пейзажи, а над входа
на Генчовата къша в Копривщица се появява изписан
балкон със сложен по композиция отливан парапет, в
средната част на който на мястото на герба на френските
аристократи стои годината на изписването на къщата
(фиг. 124; табло II, XII, XV, XVII, XVIII).
Могат да се посочат и някои своеобразни имитации. Така
нарисуваните в панйта и алафрангите пейзажи често се
схващат като прозорци, през които се гледа към външния
Ел
свят, и затова те са снабдени с тежки, силно нагънати
пердета, напомнящи вдигнати сценични завеси (фиг.
125, 126; табло V). Рисуваните в алафрангите драперии
ек

отразяват същевременно и една реална действителност.

Това е обичаят, съществуващ по онова време в Румъния,
тр У А

а вероятно и другаде, да се поставят тежки надиплени

завеси не само на прозорците, но и на алафрангите (фиг. 127).
он С

Кои са авторите на таваните и стенописите на това из-

на Г
би
бл
и от
ек
а

Фиг. /18. Копривщица. Хаджииванчовапш къща. Пллмети от фри>а

(•'оре); Догановата къищ. Фрт. Стенопи 1 « средата), Пловдив.
Църквата ,.Сч. Марина ". Стенопис над проюреца (долу)
1.50 Фиг. //9. Франиич. Париж. Хотел де Бранкас. Салон
 ключително голямо декоративно богатство в Пловдив­
ската къща? На този от извънредно голямо значение за
историята на българската култура въпрос едва ли някога
ще може да се даде достатъчно пълен отговор, тъй като
майсторите не са се подписвали, а запазените писмени и
устни сведения не са много. Независимо от това, че име­
ната на голяма част от създателите на таваните и стенопи­
сите ще останат вероятно завинаги непознати, не може да
има никакво съмнение, че поне npeoô.iadaeauiama част
от декораторската работа е де.ю на българските май­
стори. Изричните писмени известия, особено за зогра­
фите, са наистина засега все оше много малко, 119 но те
съществуват, а в полза на горното твърдение убедително
говори и общият културен подем през епохата на Въз­
раждането и в частност разцветът на архитектурата и
живописта, както и голямото богатство от орнаментални
композиции по таваните, за което вече бе говорено на
друго място. Надали може обаче да се изключи и прякото
Ел

участие на иностранни художници в създаването на тази

богата и разнообразна украса в Пловдивската къща и
особено в пренасянето на декоративни елементи, детайли
ек

и отразяването на художествени течения на европейската

архитектура. Сведения за работили у нас художници-
тр У А

чужденци наистина има. но са много непълни. Например

он С
вероятно в началото на XIX в. монахът Леонтий-рус
изработва гравюри в Троянския манастир, русин рисува
в 1818 г. външния притвор в Карлуковския манастир,
на Г

Георги Казака, съшо русин, известен като голям резбар

от нашето Възраждане, останал в България след Руско-
би

турската война през 1829 г., дълги години учителствува

в Свищов и Плевен.150 Известно е също, че през зимата
бл
на 1840 г. Захари Зограф е вземал уроци „за соразме-
рението на живопиството" от „двама зографа от фран-
суската академия '.1*1 Не е познато цялото творчество
и

на чужденците художници, но не е изключено те да са

от

изпълнили и някои декораторски работи. Това е толкова

по-вероятно, особено за последните двама, като се има
ек

пред вид слабото търсене у нас по онова време на произ­

а
веденията на станковата живопис.1’2 Тези трима руси
и двама французи, а може би само френски възпитаници
едва ли са били единствените чужденци художници у
нас, особено около средата на века.
Може би също не е само проста случайност, че разцветът
на декорацията, свързана с Пловдивската къща, се пада
в годините след Кримската война и че съвпада с идването
у нас в 1849 г. на унгарските и полските емигранти, водени

Фиг. 120. Копривщица. Лютовата къща. Медалиои в „синята стая-

(горе)
Фиг. 121. Пловдив. Мааяа в двора на Ст. Хинд.сян. Стенопис наО
входа ( горе) ; баня в двора на Cm. Хиндл.ян. Стенопис над входа долу)
 ог Лойош Кошут. Може не без основание да се предпо­
лага, че някои Ьт тези емигранти, художници и декора­
тори са дали своя принос в развитието на българското
декоративно изкуство през Възраждането, както това е
станало например при други две изкуства — музиката
и театъра. Такова участие се явява толкова по-вероятно,
като се знае, от една страна, пъстрият състав на емигрант­
ската маса, а, от друга, че вследствие на обшите иконо­
мически и културни условия по това време и любовта на
българина към орнамента и полихромията, както и същест­
вуващата традиция да се украсяват къщите, са създавали
извънредно благоприятна почва за подобни прояви.
Освен пряко и косвено от работили у нас художници-
чужденци нашите майстори са могли да се запознаят
със съвременното им европейско изкуство и по много
други пътища. Не без основание се сочи, че това е могло
да става и чрез внасяните в България книги, гравюри,
съдове, мебели и други предмети на бита и изкуството
Ел
или чрез специализирани списания и каталози.153
Българските майстори са могли да се запознаят със съв­
ременната им западна архитектура и през време на своите
ек

пътувания на работа извън страната, особено в съседните

Сърбия, Румъния, а също и по-далеч в Русия, чрез пряк
тр У А

контакт с паметниците, но не е невероятно също така и

посредством каталози.153
он С

Българи са ходили в чужбина не само за да работят, но

и да учат. Николай Павлович следва във Виена и Мюн­
на Г

хен, а през 1860—1861 г., преди да се завърне в България,

живее осем месеца в Одеса. Станислав Доспевски учи
би
в Москва в училището за живопис, скулптура и архитек­
тура, откъдето се завръща през 1857 г. В същото училище
бл
през 80-те години учат и Христо Цокев, Атанас Петров
и Паскал Тодоров. Не е точно установено дали Н. Пав­
лович и другите школували в чужбина художници са се
и

занимавали с изписване и на къщи, за Ст. Доспевски

от

обаче се знае, че е изписал къщата си в Пазарджик.155

Проблемата за времето и пътищата, по които са станали
ек

познати у нас декоративни елементи и композиции от съв­

ременната европейска архитектура, е извънредно много
а

сложна и изисква специални продължителни изследвания.

Прави впечатление обаче, че много от декоративните
мотиви, характерни за Пловдивската къша. се срещат
еднакво по тавани, стени и врати, чешми и другаде. Те са
изпълнени с различен материал и техника и имат свои
индивидуални особености, дължащи се на ръката на май-

Фиг. /22 Конривтиии. Хаджииванчовата кыца Горен отвод (горе);

/52 / еичовата нища. Горен отвод (до./у/
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Табло XVII- Копривщица. Генчовата къща. Детайл от фасадата

153 към улицата. Стенопис. Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоянов, 1950

20
 стора, а може би и на образеца, от който са инспирир ' 1
Това явление не е обаче типично само за нашата и ip'"
То говори безспорно за извънредно голяма поднг 1 ' г
и приспособимост на декоративните мотиви. |1’,и
факт предлага и големи възможности за сравни ic.то
изследване, което би хвърлило много нова -вс. тна
върху проблемата, която тук ни интерес) вл I ахова из­
следване сигурно би показало, че редица от декоратив­
ните мотиви принадлежат на местната традиция, но
че едва създалите се през Възраждането условия за разцвет
на архитектурата са дали възможност за тяхното ооо-
гатяване и широко използуване при украсата на Пловдив­
ската къща.
Изследването на пътищата, по които народните май­
стори са се запознали с едни или други декоративни мо­
тиви, трябва да остави открита възможността и за пряк
досег с някои намиращи се у нас образци на антични ар­
хитектурни фрагменти и покриващите ги декоративни
Ел

мотиви, откривани при землените работи, особено при

строежи в градовете. Те не са могли да останат незабе­
ек
лязани от любопитното око на майсторите, които ви-
наги са използували онова от видяното, удобно в дадено
тр У А
време да влезе в употреба. През Възраждането, когато
античните декоративни мотиви намират у нас широко
он С

приложение в архитектурната украса, трябва да се очаква,

че нашите майстори са проявили особено голям интерес
на Г
към случайно открити образци на акант, палмети, гир­
лянди, някои розети и други мотиви.
Към всичко казано в досегашното изложение необхо­
би

димо е още да прибавим, че проблемата за стиловите

особености на украсата на Пловдивската къща е засег­
бл

ната тук само в някои нейни аспекти, и то доколкото това

е било необходимо с оглед на целите на настоящото из­
и
следване. Задачата бе много ограничена, а именно да се
от
покаже въз основа на достатъчно сравнителен материал:
1) че украсата на Пловдивската къща не е подражание
ек
на източни образци, но и същевременно, че не може да
бъде отъждествена с нито един от западните европейски
а

стилове ренесанс, барок, рококо, класицизъм, ампир

или бидермайер и 2) че едни или други белези на горните
стилове съжителствуват в украсата на Пловдивската къща
едновременно, което определено говори за наличието на
едно, формално погледнато, еклектично изкуство, но
трябва веднага да се прибави — „еклектика" своеобразна,
местна, оригинална, появила се не като самостоятелно

Фиг. /23. Румъния. Букурещ (средата на Д7А в.). Кыца на ул. Mo-
ит.юр. Чугунен парапет 'горе); къщата на Гешов. Чугунена колонка
J54 от навеса на пристройката 'долу)
 Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

Taô.to XVII/. Копривщица. Геичовата къща. Детайл от дворната

155 фасада. Стенопис. Рисунка от Д. Морозов и Р. Сточное, 1950
 внесено отвън и чуждо на възрожденската епоха стилово
направление, а като удобно средство за изразяване на за­
раждащия се у нас през Възраждането революционен ро­
мантизъм,136 на който по-подробно ще се спрем по-долу.
С оглед именно само па тези ограничени задачи, а не за
да се посочат времето, източниците и пътищата на заем­
ните и влиянията в украсата на Пловдивската къща,
бяха привлечени и много, но далеч не всички паралели,
намиращи се извън нашата страна и датиращи от раз­
лично време. Установяването на времето, източниците,
носителите и пътищата на заемките и влиянията на ев­
ропейската архитектура трябва да бъде обект на отделни
изследване.
Приведеният от европейската архитектура сравнителен
материал и съпоставянето му с българските примери
даде възможност обаче да се направят и някои много
важни изводи относно нашето възрожденско декора­
лг тивно изкуство, които тук трябва да бъдат дебело под­
Ел
чертани. Така оказа се, че почти няма случай на заемка
или копиране на готов чужд образец. Това най-ясно може
да се установи от пловдивските тавани. Техническият и
ек

художествен анализ на таваните и стенописите в плов­

дивските къщи показаха съвършено очевидно, че по съ­
тр У А

щество паралелите от европейската архитектура се свеждат

до отделни форми на орнаменти и детайли, участвуващи
он С

в композицията, и то в преобладаващото число случаи

са наподобени техните най-общи форми, но почти никога
на Г

целите композиции, които в Пловдивската К7,ща винаги

носят оелега на оригиналност и неповторимост. Тези
би
орнаменти, детайли, мотиви, както показва сравнител­
ното проучване, са били за нашите възрожденски май­
стори само средства за изразяване на оригинални твор­
бл

чески идеи. Това е основното, по което нашите примери

се отличават от чуждите паралели, а не размерите и
и

употребеният материал, конто безспорно също трябва

от

да се вземат под внимание при художествената оценка

на украсата на Пловдивската къща.
ек

Да не се види тази съществена разлика значи да се прояви

неразбиране на творчеството на нашите възрожденски
а

майстори, значи, нека си послужим с едно сравнение,

поради еднаквата азбука, с която са написани поетичните
произведения, да не можем да видим тяхната ориги­
налност. художествени качества и различията в съдър­
жанието им.
До горните извънредно важни изводи относно качествата
на българското декоративно изкуство през Вьзражда-

Фиг. /24. Копривщица. Ослековата къща. Пано. Стенопис (горе);

156 Хаджииваичовата къща. Фрт. Стенопис (Oo.iyl
 нето, намерило оогато приложение в украсата на Плов­
дивската къша. ни води, както видяхме, и сравнителното
изследване на орнаменталните композиции на таваните.
Както вече бе посочено на друго място, таваните могат
да бъдат подредени в групи, като се изхожда от основ­
ната геометрична фигура-кръг, квадрат, осмоъгълник и
т. н., от които е изградена композицията върху огле­
далото, а вътре в отделните групи - според степента на
обогатяването на композицията. Онова обаче, което тук
трябва отново да бъде подчертано, е, че в преобладава­
щото число случаи при сравняването на нашите с чуж­
дите примери, принадлежащи по отношение на изпол­
зуваните геометрични фигури към една и съща група,
се установи: 1) че приликата между тях се изчерпва с
използуването на една и съща геометрична схема и 2) че
чуждите примери-схеми имат относително близка прилика
единствено с онези наши тавани, които стоят в началото
Ел
на отделните групи, докато за следващите все по-обо-
гатени композиции засега не са намерени паралели. Тези
факти, както и логичната noc.iedoeame.mocm в обогатя­
ек

ването на орнамента.тите композиции, представляват

неоспорими доказателства както за големите творчески
тр У А

възможности на натите майстори, така и за интен­

зивно и оригинално развитие у нас на този дял от декора­
он С

тивното изкуство през Възраждането.

на Г

Направеният сравнителен анализ показва, че елементите,

би
паралели на които намерихме извън страната, участву­
ващи при изграждането на цялостния архитектурен образ
на симетричната Пловдивска къща, не са хомогенни и
бл

не могат да се сведат към един стил или стилово направ­

ление, към един център или път на влияния. Те ни напомнят
и

в различна степен няколко стила, главно западноевро­

от

пейски и руски, проникнали у нас вероятно предимно

едновременно по различни пътища.
ек

Заедно с това не е възможно стиловите заемки да се ква­

лифицират като главен фактор за формирането на образа
а

на Пловдивската къша. При конкретната обществено-

икономическа и културна действителност в нашата страна
те задоволяват нужди, породени от нашите собствени
вътрешни условия. Същевременно у нас те получават
ново самостоятелно интерпретиране, развитие и обога­
тяване, като се вплитат в една силна и устойчива местна
традиция, демонстрирана главно в генетическата връзка
на Пловдивската къша с народната архитектура, която

Фиг. /20. Копривищна. Гърковапш къща. Алафранга в синята згчич".

157 Рисунка от J. Морозов и Р. Стоянов, /950
 остава оня главен фактор, на който се подчиняват всички
останали.
Следователно изясняването на стиловия характер на
това сложно архитектурно явление, каквото представ­
лява Пловдивската симетрична къща, трябва да се търси
в политическото, идейното и художественото развитие
на самия български народ през XIX в., в епохата на Бъл­
гарското Възраждане. С какво се характеризира то?
В края на XVIII и началото на XIX в. в цяла Западна Ев­
ропа и Русия започват националноосвободителни дви­
жения. От тях най-голям отзвук у нас получили национал-
ноосвободителните войни против Наполеон в Германия и
Русия,въстанието на декабристите в Русия(1825)и др
От края на XVIII и началото на XIX в. Балканите пред­
ставляват също мощно огнище на нанионалноосвобо-
дителните движения за смъкване на вековното турско
господство, които представляват по същество буржоаз­
Ел

но-демократични революции за унищожаване на фео­

далните рамки на производство и за разкриване пътя на
ек

капиталистическите производствени отношения. Активно­

то участие на български революционери в народоосво-
тр У А

бодителните движения на съседните страни стимулира

българската национално-революционна борба, която има
он С

здрави корени в местните икономически и обществени

условия. В резултат на съществуващата политическа си­
на Г

туация и активната революционна дейност се създават

предпоставки за разгръщане и на оживена духовна дей­
ност — революционна идеология, просветно движение,
би

наченки на научна мисъл, литература, изкуства.

Идейното и художественото течение, което се развива в
бл

началото на XIX в. в цяла Европа и Русия, а така съшо

и на Балканите на благодатната почва на народоосвобо-
и

дителните движения, е известно в изкуствознанието под

от

наименованието романтизъм. То отразява противоречи­

востта на политическата и обществената действителност,
ек

която го е породила и определила неговата историческа

ограниченост и ретроспективността на голяма част от
а

неговите художествени търсения и прояви. Но наред с

това по силата на дълбоката си народностна основа изкуст­
вото на прогресивното направление от романтизма —
революционният романтизъм — в своите най-високи до­
стижения е проникнато от въодушевлението на борбата
за народните интереси. Благодарение на тази му социална
същност в неговите рамки израстват ярки творци на из­
куството. литературата и музиката, представители на
революционния романтизъм.137

158 Фиг. 126 Коприсишка. Къи/ч. А./афранга

 Една от основните исторически заслуги на романтизма
се състои в широката постановка на въпроса за народ­
ността. Въпросът за утвърждаване, изучаване и изпол­
зуване на националното наследство стои в основаза на
идейните позиции на романтиците. При това този въпрос
се разглежда не от тесните рамки на утвърждаване само
собственото национално наследство, но и на прогресив­
ните традиции в изкуството и на другите народи. В тази
насока те поставят въпроса не само теоретически, но из­
вършват и голяма практическа работа по изучаването
на родния език, бит, фолклор, по събирането и публику­
ването на паметници на народното творчество, по-широко
използуване на своите национални и на другите народни
традиции в творбите на съвременното изкуство. Те крити­
куват капитализма за неговата антинародное г, в част­
ност за унищожаването на своеобразните форми на култу­
рата и бита. Утвърждаването на самостоятелната цен­
ност на човека и неговия духовен мир, борбата за свобода
Ел

на личността заема също важно място в идейната про­

грама на романтиците.
В различните видове изкуства романтизмът внася същест­
ек

вени изменения. Изпъкват на преден план нови жан­

рове, демократизират се редица видове изкуства.
тр У А

В областта на архитектурното творчество през XIX в.

идеите на романтизма намират своеобразно и противо­
он С

речиво отражение. Те се изразяват, от една страна, в це­

ленасочено търсене, разкриване и по-нататъшно раз­
на Г

витие на традициите на местната народна архитектура,

преработена с оглед новите обществено-социални ус­
би

ловия и изисквания на зараждащото се капиталистическо

общество и новосъздавашите се типове архитектурни
бл
сгради. От друга страна, поради съществуващия „идео­
логически застой на капитализма и отсъствие в господ-
ствуващите класи на големи обединяващи идеи, които
и

биха могли да станат основа на ново голямо архитек­

от

турно направление“, те инспирират ретроспективното

обръщане към големите архитектурни стилове на мина-
ек

лого и тяхното безкритично, еклектично използуване,

понякога разделно, а понякога и по няколко едновре­
а

менно в една и съща сграда. По такъв начин романтизмът

става идейна основа на господствувашата през целия
XIX в. еклектика в архитектурата на Европа.1)8 От сре­
щането и преплитането на тези две основни тенденции
в архитектурата като проявление на идейните позиции
на романтизма — обръщането към националното на­
следство и еклектичното прилагане на утвърдените до-

Фиг. 127. Румъния (крал на XVIII— началото на XIX ч.). Музейна

159 къща ..Голещи“. ,4 лафранга
 стижения на големите европейски ci илове iотi Гс_
несанс, барок, рококо, класицизъм, ампир и п
създава онова многообразие в архитектурния • 1 ; с
което се характеризира строителството през 11
Ако погледнем през призмата на така очер .ллнс наи-
обши характерни особености на романтизма и по-спе­
циално на революционния романтизъм общественото и
културното развитие на България от края на XVIII и на­
чалото на XIX в., ще установим, че както в сферата на
политическите борби, така и в проявленията на идеите
и изкуствата наши.чт народ, макар и подтискан и обез-
правен, с най-добрите си представители и с най-значи­
телните им творби стои на тогавашното европейско
ниво на идейно и лудо.жествено развитие.
По своята същност революционно-освободителната борба
на българския народ и революционните идеи, които я
вдъхновяват, в най-общите си белези имат много сродни
елементи с националноосвободителните движения и
тяхната идеология, съществуващи по същото време в
Ел

Европа — борбите на италианския и унгарския народ

срешу австрийската окупация; народоосвободителните
ек

борби на германския народ срещу Наполеон; борбите

на полския народ срешу подялбата на Полша между Ав­
тр У А

стрия, Прусия и Русия; въстанието на декабристите в

Русия и др. Но при конкретните условия на политическа
он С

зависимост от многовековния турски поробител бъл­

гарската национално-революционна идеология в много
на Г

отношения избистря чувствително своите позиции и

методи на борба и излиза далеч зад рамките на роман­
тичния светоглед, като се издига до истинска револю­
би

ционност, чийто най-ярък представител е Васил Левски.

В съответствие с тази идейно-политическа ситуация в
бл

редица културни прояьи на българския народ през Въз­

раждането, които са резултат от вътрешните закономер­
и

ности па обществено-историческото развитие, от пали

от

чието на ярки романтични настроения в самата истори­

ческа епоха, се проявяват елементи на революционен
ек

романтизъм — приповдигнат героически патос, въоду­

шевление за борба и саможертва в името на народните
а

интереси и на борбата за националното освобождение,

уважение и изтъкване на националното културно наслед­
ство, стремеж към изучаване и опознаване на това на­
следство, а така съшо и на световната култура.
Пречупени през специфичния метод и изразни средства
на отделните изкуства, както и на наченките на научна
дейност, тези елементи на революционен романтизъм
обагрят най-значителните достижения на българската
възрожденска култура.
Пропит от романтичен патриотизъм и революционен
патос е апелът, отправен в 1762 т. от Паисий Хилендарски
в „История славяноболгарская“ за опознаване славното
/60 минало на народа ни и за утвърждаване на национал-
 ната ни гордост. Революционен романтизъм лъха какго
от „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и от пое­
мата „Горски пътник" на Г. С. Раковски, така и от би­
товите повести и исторически драми на Васил Друмев,
революционно-патриотичните песни на Добри Чинтулов
и особено от пълните със страстна сила и голямо худо­
жествено майсторство Ботеви творби.1’”
Романтичен светоглед и патриотична гордост обагрят и
много забележителни произведения на българското въз­
рожденско изобразително изкуство, което застъпва нови,
неразработвани дотогава жанрове. Серията картини и
литографии с исторически сюжети на Н. Павлович и X.
Дембицки, битовите картини на Г. Данчов, портретите
на Д. Добрович, Г. Данчов, графичните илюстрации на
X. Дембицки към в. „Тъпан" и Ботевия „Будилник" имат
в основата си революционно-романтични подбуди, целящи
пробуждането на националното самосъзнание на народа ни.
С идейната програма на романтизма съвпада и разви­
Ел

тието на възрожденското просветно дело, благодаре­

ние на което широки кръгове от българската обществе­
ност получават наред с необходимите за практическата
ек

дейност общи научни знания още и значителни познания

за света и неговите културни достижения. Така в някои
тр У А

географии измежду издадените в края на XVIII и началото

на XIX в. доста голям брой преводни и оригинални учеб­
он С

ници за нуждите на българските училища16’ се дават све­

дения за най-значителните културни и архитектурни
на Г

паметници в някои градове в света. Същата цел имат

публикуваните от Л. Каравелов руски преводи върху
би
историята на културата на древните народи, в които се
дават кратки сведения и за архитектурата.161
Елементи на революционен романтизъм съдържат и на­
бл

ченките на исторически, езиковедчески, етнографски и

фолклорни изследвания през Възраждането, отразени в
и

дейността на П. Р. Славейков, Г. С. Раковски, Л. Кара­

от

велов, Н. Павлович, Братя Миладинови, Ю. Венелин,

В. Григорович и др. за изучаване на нашия народен език
ек

и за събиране и публикуване на творби на фолклора и

приложните изкуства, включително и на архитектурата.162
а

Според нас едно правдиво обяснение и за характера и

развитието на българската архитектура през Възражда­
нето и по-специално за стиловите особености на Плов­
дивската симетрична къща може да се намери, като се
изхожда и от господствуващите по това време у нас идеи
на революционния романтизъм.
От една страна, устойчивостта на местната архитектурна
традиция, нейното развитие и пригаждане към новата
идейна програма, битови и културни нужди на възрож­
денското българско общество се стимулират от целена­
соченото утвърждаване на нашето национално наслед­
ство като основно съдържание в художествените прин-
/6/ ципи на революционния романтизъм. В съзвучие с това
21
 са и усилията на възрожденските културни ichic.hi
Г. С. Раковски и Н. Павлович, пропагандатори на hioii л
за събиране и изучаване на паметници от ir.uv пн'Ю
творчество, в това число и на архитектурата iв* 'ел-
162).
От друга страна, с влиянията на романтизма и на раз­
пространената през XIX в. в цяла Европа и в 1’>сия ек­
лектична архитектура може най-вярно да сс ооясни едно­
временното съществуване в нашата Ю1авашна архи­
тектура на различни по характер и степен на сходство
елементи от стиловете ренесанс, барок, рококо, класи­
цизъм, ампир и др. Техните форми и композиционни
принципи са достигнали до нашата архитектура не само
от техните оригинални, отдалечени по време и идейно
съдържание образци, което е било по-рядко и по-трудно
обяснимо явление, а пречупени вече веднъж в образците
на съвременната еклектична архитектура на XIX в.163
Оттам е дошъл подтикът и за използуването в различни
Ел
обекти, за различните им части, на характерни форми и
композиционни принципи, присъщи на няколко, понякога
допълващи се едно друго, а често и съвършено противо­
ек

положни по концепция стилови направления. Обаче до-

като в европейската еклектична архитектура различните
тр У А

стилове са били предмет на съзнателно подражаване,

в българската възрожденска архитектура и по-специално
он С

при Пловдивската симетрична къща отделните елементи

на тези стилове са използувани само като богата палитра,
на Г

даваща големи възможности за художествено изявя­

ване. Именно затова те имат тук своеобразно развитие
би
и изражение, като в съчетание с местната архитектура и
пречупени през нея получават качествено ново единно
звучене, превръщат се в съставка на специфичен и ориги­
бл

нален архитектурно-художествен образ.

С влиянията на романтизма най-сетне може да се обясни
и

и фактът, че българската архитектура от XIX в., която не

от

е останала равнодушна към прогресивните достижения

и хубостта на много стилове в Европа и Русия, която е
ек

използувала техни елементи, композиционни принципи

и декорация, все пак, както видяхме, и в най-съвъртените
а

си прояви остава българска, здраво свързана с национал­

ното ни наследство, вкоренена в местната архитектурна
среда и с неповторим индивидуален облик. Едни от най-
хубавите ù образци са тези на Пловдивската симетрична
кыца.

J62
 а
ек
иот
Заключение

бл
би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
 а
ек
иот
бл
би
на Г
он С
тр У А
ек
Ел
\
 Пловдивската симетрична кьша, оригинална, с динамична
архитектура, пищна декорация и големи размери, обръща
внимание върху себе си още в края на миналия век и от­
тогава насам не е престанала да интересува нашата кул­
турна общественост и да бъде обект на научни спорове.
Както се вижда от изложението, три са въпросите, които
са в центъра на всички досегашни публикации. От тях
тук са разгледани само два — въпросите за нейния произ­
ход и за стиловата й характеристика. Третият въпрос,
този за времето, източниците, пътищата и носителите на
чуждите заехтки в нея. остава набелязан само в най-общи
линии до натрупване на достатъчно фактически материал.
Изследването потвърди оше веднъж, че като архитек­
тура Пловдивската симетрична къща представлява ка­
чествено ново по-високо стъпало в развитието на мест­
ната народна къша. Нейни творци са българските на­
родни майстори. Създавали са я постепенно, успоредно
с нарастването на благосъстоянието и нзх'енението на
Ел

културно-битовите навици на част от българското об­

щество през Възраждането и повишаващите се заедно с
това изисквания към жилището. Това обяснява защо най-
ек

добрите образци на Пловдивската симетрична къща

са принадлежали на горната прослойка на формиращата се
тр У А

през Възраждането българска буржоазна класа. Това

обяснява също така зашо Пловдивската симетрична къща
он С

представлява класово по характер и същевременно дъл­

боко народностно по произход и същност явление.
на Г

Изследването донесе и нешо съвършено ново. То показа,

че революционният романтизъм — идейно-художестве­
би
ното направление, формиращо се у нас през Възраж­
дането въз основа на икономическия подем и борбите
бл
за самостоятелна църква, за българско училище, а по-
късно и за национално освобождение, създава благо­
приятни условия за навлизане в Пловдивската симетрична
и

къща, главно в нейната декорация, на заемки от различни

от

европейски стилове, предимно пречупени през съвремен­

ната й европейска еклектична архитектура. Обаче поради
ек

този факт да се постави знак на равенство между Плов­

дивската симетрична къша и съвременната й еклектична
а

архитектура в Европа би било напълно погрешно.

Сравнителният анализ разкрива съществени различия
в начините на приложение на композиционните прин­
ципи в европейските примери, от една страна, и в
Пловдивската симетрична къша. от друга. Той сочи, че
както в архитектурата, така и в декорацията приликата
между конкретни чужди примери и Пловдивската симе­
трична къща е твърде далечна и че рядко могат да се срещ­
нат в нея случаи на използуване на непроменени или само
приспособени чужди образци, и то единствено в детайла
на декорацията.
Изследванията показват оше, че чуждите заемки са май­
165 сторски претворени съобразно с нашите конкретни ус-
 ловия. че са станали повод за много нови обогатени ри
работки и са така органически споени с местните тради­
ционни архитектурни форми, че се получава единен, не­
повторим архитектурен образ с определено български
облик.
Но онова, което дълбоко, по същество отличава Плов­
дивската симетрична къша от съвременната й европейска
еклектична архитектура и което тук съшо трябва дебело
да се подчертава, е, че българските народни майстори
са използували разнородните заемки от чуждата архи­
тектура не за да имитират някои от миналите архитек­
турни стилове, а за да отговорят на големите задачи,
които е поставяла пред тях епохата на Възраждането —
да създадат нова, оригинална, жизнеутвърждаваща бъл­
гарска жилищна архитектура. И те са я създали. Ней­
ната най-връхна изява е просторната, празнично и раз­
точително украсена Пловдивска симетрична къща.
Ел
ек
тр У А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

166
Бележки и допълнения към текста

1 Д. Гаджанов, Пътуване на Евлия Чслеби ит българ­ 18 Т. Златев. Българската къща, кн. II. Градска къща*
ските леми прел средата на XVII в., Пер. en., XXI, 1909, стр. 14.
кн. 70. стр. 687. 19 Н. Мавродинов. Новата българска живопис. История
2 „Tab'eau général de l’Empire oihoiniir* par M. de M.d’ Ohs- на българското илкуство от епохата на Паисия до Осво­
son, chevalier de l'Ordre Royal de Wasa, Secrétaire de S. M. бождението и на българската живопис от Освобождението
le Roi de Suède, ci-devant son interprète et chargé d’affaires до наши дни. София. 1947, стр. 18. 19; Н. Мавродинов често
à la Cour de Constantinople, t. Il, Paris, 1790, p. 172. си служи с подобни „обяснения", ла което е критикуван
3 Л. Каравслов. Записки ла България и българете, и от М. Цончева. Критични бележки ла буржоалното
библ. "Българска книжнина", № 21, София, 1930, стр. художествено наследство у нас, сп. „Философска мисъл“,
104—105; И в. Б о г о р о в. Няколко дена ралходка по VI, кн. I. София. 1950. стр. 104, сл., п. Г. К.
българските места, Букурещ, 1868, стъкмил Ст. Илие 2(1 Т. Златев. Българската битова архитектура, кн. I,
София б. г. сгр. 30. София, 1948. стр. 39, п. Г. К.; Българската къша прел епо­
4 К. Иречек, Пътувапия по България, Пловдив, 1899,
хата на Вълраждането, стр. 26; също доклад, илнесен на
стр. 35. 42, 43, п. Г. К.; Княжество България, ч. I. уредената прел 1953 г. от НТС научна сесия. Докладът
Българска държава, Пловдив, 1896, стр. 188, 191, под лаглавие Архитектурно оформяване фасадата и си­
п. Г. К. луета в сградите от Вълраждането. „Архитектура". 1954,
’ П. Койчев, Българската къща, паметници и художе­ кн. 2. стр. 25: съшата статия, но ралширена в Проблеми
ствени богатства, ЕИМ, кн. I, София, 1907, стр. 29—38.
Ел
на българското архитектурно наследство. София, 1955,
6 С г. Н. Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, стр. 103, 116, 120; Българска национална архитектура, кн.
Пловдив, 1926, стр. 277, 279, п. Г. К. II. Българският град прел Вълраждането. София, 1955
' Дали в действителност А. Рашенов е влел повод от онова,
ек
стр. 6, 56. 118; Хр. Д. Пеев, Пловдивската къща; Към
което е писал К. Иречек, и е ралвил по-нататък неговите въпроса та Пловдивската симетрична къща. Същност,
догадки или сам по свой път е дошъл до тали мисъл, това външни влияния, ратвитие и ратпределение, Итв. ИГА,
тр У А

е въпрос, който тук не ни ланимава. Нашата цел е един­ кн. 10—II. София. 1957, стр. 195—217; Ив. Иванчев,
ствено да посочим хронологически, в едри линии, какво Ратпределение и пространствена компотиния на българ­
он С
наследство получава всеки отделен автор по интересуващия ската къша от Вълраждането, сп. „Архитектура", 1954,
ни тук въпрос и какво ново прибавя той към него. кн. 7, стр. 32—40: под същото лаглавие. но ралширена в
8 Ад. Рашенов, Къщата на Каблешков в Копривщица,
на Г
Проблеми на българското архитектурно наследство, София,
ГНМ та 1922—1925, София, 1926, стр. 612. 1955, стр. 25—87; Н. Мавродинов, Врътките между
9 Проф. А. Иширков, Град Копривщица, Юб. Сб.
българското и руското илкуство, София. 1955, стр. 104;
Копривщица, София, 1926, стр. 261, п. Г. К. Иткуството на Българското Вълраждане, София, 1957,
би

10 А. Против, Денационалилиране и вълраждане на на­

стр. 170, 178. п. Г. К.
шето иткуство от 1393 до 1879 г. България 1000 години
21 Вж рецентия на чл.-кор. проф. Л. Тонев и проф. Б. Колев;
(927-1927), София, 1929, стр. 458, 459, 483.
бл
протоколи на Научния съвет № 10 19. II. 1951 г., № 15/
11 С. Бобчев, Принос към живота и дейността на Уста-
15. VI. 1951 г.; доклада на проф. Хр. Гандев (15. III. 1951),
Генчо Кънев, от Д. Уста-Генчев, Сп. БАН, кн. XXVI, 1923.
отговор на проф. М. Бичев (2. IV. 1951), писменото мнение
и
В: СпБИАД, XXIII, бр. 20, София, 1923, стр. 343—344.
на проф. А.т. Обретенов (26. V. 1951) и други документи
12 В. Filow, Geschichte der bulgarischen Kunst unter der
от

по обсъждането на труда.
türkischen Herrschaft, Berlin und Leipzig, 1933.
13 Г. Рудолф-Хиле. О. Рудолф, Град Пловдив и не­ 22 Ал. Обретенов. Мнение та труда на М. Бичев Бъл­
ек
гарски барок. Цитатът е публикуван от Л. Тонев в Заклю­
говите сгради, ИБАИ, VIII, та 1934, София, 1935, стр. 404,
413. п. Г. К. чително слово на обсъждането, Илв. ИГА. кн. X—XI,
а
11 Единствен, който след повече от 20 години прави опит 1957, стр. 388.

да докаже с привеждане на паралели тети лабравени вече
мнения, е Д. Попов, Проилход на пловдивската вълрож-
денска къша и чужди влияния в нея, Илв. ИГА, кн. 10—11,
София. 1957.
|э Т. Златев, Българската къща в своя архитектоничен
и културно-исторически ралвой, кн. 1. Селека къща, София,
1930; кн. II. Градска къща, София, 1937.
16 Т. Златев, Българската къща, кн. il. Градска къща,
стр. II. 14. 96; Нашата битова къща, нейните форми и
лначението й ла съвременната българска архитектура, сп.
„Архитектура". I, бр. 2, София, 1946.
17 Ch. D. Pccw, Aile Hauser in Plovdiv, Berlin, 1943; H.
Мавродинов. Българската дървена архитектура,
„Архитектур!", Ki. 8—9, София, 1946.
167
23 В Итв. ИГА бяха публикувани критически статии: П.
Кантарджиев. Архитектурното иткуство в Европа прел
XVI—XVII. XVJI1 век (Западноевропейски и северноруски
барок и неговите отлвуци в епохата на нашето Вълраж­
дане), Итв. ИГА. кн. IX, София, 1956, стр. 410—433; Г.
Кожуха ров. Бележки по въпроса та характера на бъл­
гарската архитектура от епохата на Вълраждането, Итв.
ИГА. кн. IX. София. 1956, стр. 435—458; проф. П. Ка-
расиме онов. Относно Белведере и „Пловдивските къши“,
Итв. ИГА, кн. IX. София, 1956, стр. 463—469, и от проф.
Ал. Обретенов. По въпроса та архитектурата от епо­
хата на нашето Вълраждане (итвадки от доклада, публи­
сп. куван в Илв. ИГА. кн. III—IV, София, 1952, стр. 121 —124),
Итв. ИГА, кн. IX. София, 1956, стр. 459—461.
Ouïe през 1953 г. по друг повод, по все във връзка с въ­ 34 Като познаваме добросъвестността и препи ihoct'
проса за чуждите влияния в бь.згарскага архитектура на Ал. Рашенов. допускаме, че той е имал сериозни 1
Л. Тонев (За архитектурната критика, за градския силует латки, за да реконструира кобилици на ре ihh.i мссе t
и за часовниковите кули в България до Освобождението, рийски църкви. Вж.: Ал. Рашенов. Месемв; е.кей цгГкВИ’
сп. „Архитектура и строителство". 1953. кн. 7—8. стр. София, 1932.
31 — 35) обръща внимание, че „всеки народ заема от чуж­ 33 Критически бележки по този сравни ■ е к" меюд у:
дите култури само това, което му е необходимо, и то из­ П. Кантарджиев. низ. съч., стр. 414 11 Кара-
ползувано така, както условията и нуждите на неговия симеонов, цит. съч., стр. 464—465; Г. Кожухаров.
живот са го изисквали". Бележки по въпроса за характера, стр. 449 450; Отговор
24 Т. Златев, Българската къща през епохата на Възраж­ на арх. Г. Кожухаров във връзка с изказванията по съшия
дането, стр. 28, 19, намира такъв извод за „прибързан". доклад, пак там. стр. 243; Към въпроса за произхода на
Той смята още, че „първите къщи (пренесени у нас. б. Г. Пловдивската къша. стр. 208, бел. под линия 1; Състояние
К.) ще са били точни копия на образци, които са видени и задачи, стр. 60.
в Цариград"; Хр. Д. Пеев, Към въпроса за Пловдив­ 36 Из писменото мнение на П. Карасимеонов по Кратка
ската симетрична къта, стр. 209—210, пише между дру­ история на българската архитектура, Макет (п. ГК).
гото: „Ние . . . твърдим, че не е възможно едно непосред­ 37 П. Кантарджиев, цит. съч., стр. 415; б. Г. К.: става
ствено влияние на бароковия стил върху Пловдивската дума за Пловдивската къща, пак там, стр. 413.
къща направо от Централна Европа — Виена или Италия"; 38 М. Бичев, Български барок, стр. 142; Н. Мавродинов
Пловдивската къща, стр. 62—63; Н. Мавродинов, Изкуството на Българското Възраждане, стр. 178; Хр. Д.,
Изкуството на Българското Възраждане, стр. 178: ... . ние Пеев, Към въпроса за Пловдивската симетрична къша,
не вярваме, че бароковата къща, че „българският барок" стр. 209; Пловдивската къща, стр. 76.
изобщо, иде от Виена." 39 П. Карасимеонов, цит. съч., стр. 463. Вж. също:
Ел

25 Напр.: Н. Мавродинов, Изкуството на Българското Изказвания по докладите относно характера на архитек­

Възраждане, стр. 178; Хр. Д. Пеев, Към въпроса за Плов­ турата през епохата на Българското Възраждане, Изв.
дивската симетрична къща, сгр. 199 (заб. пол линия), 209, ИГА, кн. X—XI, София, 1957, стр. 195 (арх. Ст. Манев),
ек

211, 212; Пловдивската къща; Д. Попов, Произход стр. 376 (арх. Г. Арбалиев). П. Карасимеонов повдига
на Пловдивската възрожденска къша и чужди влияния в в своята работа един интересен въпрос, а именно за въз­
тр У А

нея, Изв. ИГА, кн. 10—11, София, 1957, стр. 224, 226, 228.
26 Л. Каравелов, Избрани произведения, т.
он С
ски писател, София, 1955, стр. 87; Ив. Богоров. цит. съч..
стр. 13, 15, 46.
27 Т. Златев, Архитектурно оформяване на
на Г
можните влияния на Изтока върху барока и специално
II, Българ­ върху начина, по който в редица дворци са оформени
входът с портика и стълбата и връзката им с парка. Около
края на XVIII в. влечението към екзотичното е станало ши
фасадите и роко разпространена мода, която обхваща страните, съ­

силуета, „Проблеми на българското архитектурно на­ седни на Отоманската империя, като по-кз>сно достига и
следство“, стр. 116; Ив. Иванчев, Разпространение и до Англия. Под влияние на тази мода например Я. Хр.
пространствена композиция, пак там, стр. 165; Хр. Д. Пеев. Камстерер, архитект на полския крал Ст. Август, строи
би
Пловдивската къща, стр. 62; Г. Рудолф-Хиле и О. Ру­ в парка на двореца „турска къша" (1786), един варшавски
долф, циг. съч., стр. 398, 401; М. Бичев. цит. съч.. аристократ построява в парка си „минаре" и „къша на има­
стр. 142. ма". Много подобни примери могат да се намерят и на
бл

28 Критични бележки относно възможността да се опре­ територията на Чехия и Австрия.

дели стилът на дадена архитектура, като се изхожда от 40 A. Palladio, Ctyri knihy о architekture, Praha. 1958.
и
композиционните принципи у: Г. Кожухаров. Състоя­ стр. 149, стр. 371. заб. 119, стр. 106, заб. 92, стр. 152. Тази
ние и задачи па българската архитектурно-историческа вила е посочена у П. Карасимеонов (цит. съч., фиг. 6) като
от

наука след 9 септември 1944 год., Изв. СТИГА, кн. XVIII. вила в Басано; стр. 371, заб. 124; М. Бичев, Архитекту­
София, 1965, стр. 59 сл. рата на Ренесанса в Италия и в другите западноевропейски
ек

29 Хр. Д. Пеев, Към въпроса за Пловдивската симетрична страни, София, 1954, фиг. 223.
къша, стр. 209; Пловдивската къща, стр. 76; Н. Мавро­ 41 П. Карасимеонов, цит. съч., стр. 464.
а
динов, Изкуството на Българското Възраждане, стр. 178. 42 Е. Белецкая и съавт., „Образцовые" проекты в жи­
30 При врати вж. J. Zachwatowicz. Architektura polska лой застройке русских городов XVIII—XIX в., Москва.
do polowy XIX wieku. Wyd. drugie, Warszawa. 1956, il. 284. 1961, стр. 16, рис. II, 3^5,6,7; рис. 34-2,4; рис. 46Ь4.
286. При прозорците по-скоро загатната, отколкото ясно 43 История русской архитектуры, вт. изд., изпр. и допол-
изразена. Примери за прозорци и фронтони у: М. Бичев. неное. Москва, 1956, стр. 247, 253; Е. Э. Бломквист.
Архитектурата на новото време. София. 1958. фиг. 34. Крестьянские постройки русских, украинцев и белорусов.
80. 98. 141, 144 и др. Труды и-та зги. им. Миклухо-Маклая. Н. серия, том XXXI,
31 Г. Кожухаров. Към въпроса за произхода на Плов­ Москва, 1956, стр. 21, 62, рис. 25, 51.
дивската къша, ИЕИМ. кн. VI, София. 1963, обр. 3. 44 История европейского искусствознания первой по­
32 Църквата в манастира Козия от 1397 г. и параклисът ловины XIX века, Москва. 1965, стр. 224. 225. 226. Прави
„Болница" при същия манастир от XVI в., Румъния; църк­ впечатление например, че типовият план с централно раз­
вата в Равзница от 1374 г.. Сърбия. положени коридор и четири стаи (Е. Белецкая и др.,
33 А. Птгич, нит съч.. стр. 483; С. Бобчев. цит. съ^.. цит. съч., рис. 34д) представлява просто у гвояване на ти­
стр. 344 пична северно- и средноруска селска къша. сьсюяша се

168
от централно разположена сень и две стаи (Е. Э. Блом­ (Изв. ИГА, кн. X—XI. 1957, стр. 223). В Архитектурното
квист. цит. сьч.. рис. 511,2). наследство на Карлово Д. Попов публикува и редица
T. Broniewski, Hisloria architeklury, Wroclaw, 1959, симетрични карловски къщи, като вярно отбелязва влияния
стр. 489. 492. 494. на Пловдивската къша, без да засяга въпроса за нейния
•" И. Бартенев. От пирамид до современных зданий, произход освен косвено на стр. 123, отправяйки чита­
Ленинград—Москва, 1962, стр. 107. теля към „симетричните къщи от типа султан япасъ“.
47 П. Карасимеонов. цит. съч., стр. 464, п. Г. К. В тази 54 Г. A. Msfa. ’H éXXcvtx.-»] olx(a, ’AîHjvat, 1949. стр. 66, 79.
връзка заслужава тук да се припомнят и следните думи на S. H. Е 1 d e m. Türk evi, plan tipleri. Istanbul. 1955,
Карасимеонов: „Дълбокото врязване на портик в сграда стр. 11. Превод на H. Г. Попов, п. Г. К.
и директно отваряне на главното помещение към портика ™ По-обширно по този въпрос: Г. Кожухаров, Българ­
е несвойствено за западноевропейската архитектура и ската къща през пет столетия, София, 1967. стр. 215 218.
чуждо за северния климат (затова портикът на Белведере 57 Е. Бломквист, цит. съч., стр. 21, 62. рис. 25. 51; F.
впоследствие е бил застъклен).“ P i a s с i k, Krotki zaris historii architeklury. Warszawa,
4" Ал. Обретенов, цит. съч., стр. 461 ; П. Кантарджиев, 1957, Rys. 189. 191; T. Broniewski, цит. съч.. Rys. 716,
цит. съч.. стр. 413—414; Г. Кожухаров, Български къщи 717, 718, 721, 726; P. Slahl, Plànurile caselor romînesli
от епохата на Възраждането, София, 1953. taranesti. Muzeul Brukenthal. Studii si comunicari, 9, Sibiu
49 Вж.: Изв. ИГА, кн. X—XI, София, 1957: За тезисния 1958. Fig. I, 10, 19. 21, 26; J. Vidra, Ludova architektura
проспект на кратката история на българската архитек­ na Slovensku, Bratislava. 1958. obr. 90.
тура. Доклад от авторския колектив, стр. 31—43; Г. Ко­ ■>” Също y: N. Moutsopoulos, L'architecture popu­
жухаров. Към въпроса за характера на българската laire en Macedoine. Résumés des communications.
къща от епохата на Възраждането и за чуждите заемки и Ethnographie et art. Ier Congrès international des
влияния върху нея. стр. 161 —194; изказвания на Ст. Манев études balkaniques et sud-est européennes. Sofia, 1966.
Ел

(стр. 195), Г. Арбалиев (стр. 376—377); П. Кантар­ p. 130.

джиев (стр. 379— 385); Л. Тонев, Заключително слово •r,e Г. Кожухаров. Към въпроса за произхода на така
ек
на обсъждането, стр. 387—388. наречените „господарски къщи“ в Северна Гърция.(Бележ­
В доклада на авторския колектив се изтъква, че „проф. ки към доклада на Н. Мутсопулос, L’architecture popu­
Бичев . . постави като ултимативно условие да застъпи laire en Macedoine (Résumés des communications. Ethno-
тр У А

в своя текст позициите, проведени в неговата книга „Бъл­ grafie et art).

гарски барок". Другите четирима автори, които разра­ 60 C. E. Arseven, L'art turc, стр. 73—74, 89, 92 (п. Г. K.).
он С
ботват текста на останалите заглавия от епохата на Въз­ 61 K. Dieterich, Christlich-orientalisches Kulturgut der
раждането, и Редакционната колегия имаха становището, Türken, По Ив. Иванчев, Несебър и неговите къши.
че позициите на проф. Бичев не са доказани или най-малко Еволюция на града, развитие и особености на къщата,
на Г

са дискусионни, което положение следва да се отрази София, 1957, стр. 88.

в текста на проспекта на проф. Бичев до неговото изяс­ бг Вж. Хр. Кесяков, Стари пътувания през България,
няване. . . Той поддържаше, че неговите позиции са прави Пер. сп., кн. VIII, 1899, стр. 638, п. Г. К.;Л. Каравелов,
би

и в знак на протест си подаде оставката от авторския ко­ цит. съч., стр. 96, п. Г. К.
лектив” (стр. 34). 63 Хр. Пеев в Към въпроса за Пловдивската симетрична
бл
По-късно по същия въпрос Л. Тонев, Архитектура и изо­ къща, стр. 209 и бел. 17, пише: „Според сведения, събрани
бразительное искусство с конца 18 в. до 1944 г., Искус­ от д-р М. Апостолидис, към средата на XIX в. Пловдив
ство стран и народов мира, т. I, Москва, 1962, стр. 233—240. имал над 150 големи и хубави двуетажни и триетажни
и
50 Изв. ИГА, кн. X—XI, стр. 194—218, 223—230, 233—240. жилищни сгради от познатия симетричен тип. . .“ Подобни
от
51 Вж.: Обсъждане макетното издание на Кратка история по външен вид къщи в Цариград се виждат на цветните
на българската архитектура на 17 и 18 април 1963 г., София, рисунки на Гаспар Фосати, издадени в 1852 г. (вж. Ст.
1963, БАН—ИГА, Извлечение от стенографските прото­ Матеев, Изказване по макета на Кратка история на
ек

коли. Машинопис. българската архитектура, Изв. ИГА, кн. X—XI, София,

5г Р. Ангелова, Към въпроса за произхода, разпростра­ 1957, стр. 232—233, фиг. 5 и 6), и на Мелинг (вж. Celai
а

нението и стиловата характеристика на градската къща Esad Arseven, L'art turc, стр. 134, фиг. 268 и 268а).
в България около средата на XIX в., Техническа мисъл, 34 Хр. Пеев, Към въпроса за Пловдивската симетрична
III. 1966, кн. 6, стр. 43—51; Т. Златев, „Пловдивската къша къща, стр. 205.
се явява най-късно у нас през първата половина на XIX век. 65 Л. Тонев, Архитектура и изобразительное искусство,
Тя е развитие на нашата народна къи/а, стимулирано от стр. 236.
цариградската барокова къща, пренесена от Цариград Централното помещение в затворената симетрична
през първата половина на XIX век, която там е вне­ къща носи различни наименования в отделните селища и
сена от Западна Европа и Италия“ (Рецензия, вх. у различни автори. То се нарича или с турското име ханет
№ 342 14. X. 1965. стр. 7, п. Г. К.). (Хр. Пеев, Пловдивска къща през епохата на Възражда­
Д. Попов, Обсъждане макетното издание, стр. 99. нето, София, I960, стр. 99 сл.,) или със западните са.юн и
Този факт ни връша назад към изказването на Д. Попов вестибю.1 ( М . Бичев. Български барок. Принос към проб­
па обсъждането на проспекта на Кратка история на Бъл­ лемите на българското изкуство през епохата на Възраж­
гарската архитектура през 1956 г.: „Прототипът на този дането, София. 1955. стр. 52 сл., нарича долното централно
вид сгрзди е дошъл от предна Мала Азия, Бруса и Одри..“ помещение нестибю.1, а горното са.юн. За са.юн говори

169
21
и Т. Златев, Българска национална архитектура. кн. I. между които Попикономовата, Попбрайковата. КотаРевага
Българската къша прет епохата на Възраждането. София, и др. В Калофер са също около 10 къщи: на Вьльо БР‘1Ка
1955, стр. 96 сл.). Л. Каравелов обаче (нит. съч.. стр. лов, Джойковата и др. Симетрична планова компошиия
105) нарича това помещение одър, макар че в родния му от четири стаи и салон имат още къщите: вКашнлък
град Копривщица го носи името отвод. Ив. Богоров (пит. на Кънчеви и на Крачанови; в Сопот — на С «сфа” КиР*
съч., стр. 30) също го нарича одър независимо от това, ков; в Кюстендил — Ефенджиевата, Манорсклпа и Ле­
че в Карлово името одър, доколкото ни е известно, не се карската къща; в Несебър — къщите на Ка лайдинови.
употребява. Тези факти показват, че през Възраждането Елена Петрова. Георги Шишманидов, Агатони Матакиева,
в Пловдив с било в обръщение именно названието одър. Пандо Вардалиев; в Созопол — на Сотир Гюров, Стоян
А одър, както знаем, е названието на чардака в масивната Ходжев, СБХ; в Кърджали — на Керимови, Маргица
родопска къща. Единството в наименованията е косвено Кискиндва; в Хасково — на Елена Шишманова; в Малко
указание за произхода не само на това затворено поме­ Търново — на Вълчо Тотев, Брайко Дяков (ДСК), Мария
щение, но и на самата Пловдивска симетрична къша. Димитрова; във Видин — на Хаджиангелови; в Браци­
Съмняваме се също, че българското население в Карлово гово — Дамовата къща; в Шумен — на братя Дюкме-
е ползувало за същото помещение само турската дума джиеви, Тодор Миров, Димитър Срзбров, братя Куца-
дивана и западната tatou (Д. Попов, Архитектурното рови, Сахаак Язаджян, Крум Чолаков; в Разград — Бей-
наследство на Карлово, София, 1967). Понятието салон ската къша и на Стефан Паяков; в Търговище — на Рачо
според нас обединява тези наименования, като отразява Фурнаджиев и Хаджиангелови; в Сливен — Кираджиза-
функциите на помещението, макар и специфични за нашите фировата, Минковата, Пильоровата, Саръивановата къша;
условия и по-различни, отколкото па западноевропейските в Каварна — на поп Никола Журов; в Балчик — на То­
салони. Поради това за уеднаквяване на терминологията дор Манев; във Варна — на ул. Мусала № 10, Цар Крум
в този труд навсякъде централното помещение се нарича № 17, Бейската къша на ул. Панагюрище № 22; в Сили­
Ел

салон. стра — Бейската къща на ул. Дойран № 13; в Панагюрище

67 Вж. П. Бербенлиев и В. Партъчев, Брацигов- — поп Георгиевата къща; в Гоце Делчев — Тамакяревата
ските майстори строители, София, 1963. Към формата на къша и на Исмаил Ефенди; в Батак (строени в края на
ек

симетричните къщи с две стаи и салон спадат: в Карлово XIX в., но очевидно по стари схеми) — къшите на Тоско
къщите на Кольо Маринов, Шарлаганджиевата и Астар- Радулов, Ангел Коларов, братя Цуреви, братя Стойчеви,
тр У А

джиевата (вж. Д. Попов, Архитектурното наследство Тодор Попов и др.

на Карлово); в Шумен — къщите на Ованес Авшерян, 70 Например от руските типови проекти (вж. Белецкая
он С
Осман Хасанов, Авидис Арзуманян, на ул. Кишинев № 3, и др., цит. съч., рис. 46—1,4, 10).
на Еню Карарачев (вж. Р. Ангелова, Шуменски въз­ 71 Преходни форми към чистата композиция показват:
рожденски къши, София, 1965) и др. в други селиша на къщата на Хаджиангелови във Видин, харемлъкът на
на Г

страната. Хаджипашовата къша в Карлово, къщите на Илия Въл­

6Й Вж. Д. Попов, Архитектурното наследство; П. Бер­ чанов и на Тодор Вълчанов в Батак, където в етажа между
бенлиев и В. Партъчев, цит. съч., и Р. Ангелова, двете стаи от едната страна на салона има килер, и къ­
би

Шуменски къши. Салон, две стаи и килери имат още: щата на Верен Стамболян в Пловдив, където пък в при­
Хадживельовата и Матакиевата къша в Пазарджик, къ­ земието между стаите ci разположени килери.
щата на Калиопа Попова в Созопол и др. Към варианта 72 Вж. Хр. Пеев, Пловдивската къща; Р. Ангелова,
бл

със стая и килер от едната страна и две стаи от другата Шуменски къши; Г. Стойчев, цит. съч.
страна на салона спадат оше: в Котел къщите на Христо ■’ Вж. Хр. Пеев, Пловдивската къща; Т. Вакарелски,
и
Янков, поп Йовчевата, на Радил Генов-Староречанина; цит. съч.,; Ив. Иванчев, Несебър и неговите къщи;
от
в Търговище —■ къщата на Стефка Касърова. в Карлово Р. Ангелова, Възрожденски къши от Югозападните
Бухаловата къща. Родопи; Сливен и неговата архитектура; Кратка история
Л9 Вж. Хр. Пеев, Пловдивската къща; Кратка история на на българската архитектура.
ек

българската архитектура, София, 1965; Г. Кожухаров, 74 Вж. М. Бичев, Български барок, стр. 58.
Български къщи; Т. Златев, Българската къща през 75 Вж. Хр. Пеев, Пловдивската къща.
а
епохата на Възраждането; Д. Попов, Архитектурното 76 Пак там.
наследство; П. Бербенлиев и В. Партъчев. цит. 77 Вж. Р. Ангелова, Сливен и неговата архитектура.
съч.; Р. Ангелова, Шуменски къщи; Сливен и неговата Също в Несебър къщите на Георги Томов Кючука, Жельо
архитектура през Възраждането, София, 1969; Т. Вака- Богданов, Иван Тулев, Елена Павлова, а в Созопол —
релски, Принос към проучването на възрожденската на Ана Батиньоти, Георги Куртоолу, Георги Джартов
къща в Панагюрище; Сб. Панагюрище и Панагюрско в и Павел Райков.
миналото, София, 1956; Р. Ангелова, Възрожденски 7,1 Между времестроежа на тези две къщи според Хр. Пеев
къщи в Югозападните Родопи, Изв. СТИГА, кн. XIX. съществува разлика от близо половин век. Така според него
София, 1966; Г. Стойчев, Батак и неговото архитектурно къщата на Хаджи Лампша е строена в началото на XIX в.,
наследство, София, 1964. В Пловдив от този вариант а на Елиезер Калев — към 50-те или 60-те голини на XIX
са още къщите па поп Йочо, Станчо Иванов. Филибос в. (вж. Хр. Пеев, Пловдивската къща. стр. 134, 237).
Нишанян, Тодор Ванчев, Георги Бакърджиоглу и др. Ако се съди по архитектурните детайли, нелоизчистеното
В Копривщица към тази форма спадат над 30 къши. В планово решение на приземието и др. в къщата на Хаджи
Карлово с тази форма има запазени оше около 10 къши. Лампша, тази датировка е напълно възможна. Но в слу

170
чая това не е съществено, тъй като проследяваме не хроно­ графског института Српскс акадсмгце наука, нь II—111,
логическото подреждане на обектите, а само етапите, 1953 1954; Александар Дероко, Народно нсимар-
npei които минава обогатяването на архитектурната ство, Београд. 1939; Стара варошка куЬа у Срби)и, Кос-
композиция. мету и Македониуи. у поречегьуса куЬом у Солуну, Цари­
79 Вж. Хр. Пеев, Пловдивската къша. град у и Manoj Ази)и, Гласник Егнографског института
При къшата на Елисзер Калев кръстовидната форма е Српске академии наука, кнь. II—III. 1953 1954; Фолклорна
пълно проведена само оптически, докато в план рамото архитектура у 1угослави|и, Народна архитектура. кн>. II,
на кръста срсшу стълбата е заето от въздуха на двуетажно Београд 1964; 1ован КруниЬ, Облици народних xyha
решения входен портик. Охрида. Кичевие. Галичника и Крушева као караьтери-
»• От съшата схема са къщите на Йоаким Ангелов в с. стичне ниуансе изразе народне архитектуре Македонке.
Арда. Смолянско. Димитър Русиев в Несебър, Шилян Зборник радова Архитектонског факултета. Београд 1951
Варналията (вж. Кратка история на българската архитек­ 1952; Smestaj. razvoj oblika i esnove bitoliske kic: pri koncu
тура). Никола Ходилев, Тодор Явахчев в Созопол и др. turske vladavine. Univerzitel u Beogradu. Zbcrnik Arhi-
82 Вж. Кратка история на българската архитектура. tektonskog fakulteta, III knjiga, 1956 1957. svtska 5, Tiophe
83 Вж. Р. Ангелова, Шуменски къщи; Кратка история ПетровиЬ. Народна архитектура. Доксатн и чардаци,
на българската архитектура: девическото класно училище Београд. 1955; Стара Kyha у Гроцко). Универзитет у Бео­
в Шумен, класното училище в Копривщица, конаците в граду, Зборник Архитектонског факултета. III мъига, 1956
Етрополе, във Видин и др. 1957, св. 4; Стара бугарска варошка Kyha и ньен однос
81 Вж. Хр. Пеев, Пловдивската къща. према CTapoj куЬи у Срби)и и Македониуи. Зборник архи­
88 Поради тази причина той е предизвикал критични бе­ тектонског факултета Универзитета у Бсо|раду. Београд,
лежки от страна на някои по-изтъкнати съвременници. 1960. св. I; Сотир Томоски, Крушево и неговите куки.
Така например Иван Богоров прави следния нелишен Годишен зборник на Техничкиот факултет, Универзитет
Ел

от ирония анализ на симетричната Пловдивска къша: во CxonjH 1955 1956; Македонска народна архитектура,
„На повечето от тях (пловдивските къщи, б. н.) на вторий Cxonje, 1960; Alija Bejtic, Povijest i umjetnost Foce
ек
кат не живее никой, а го правят само за вънкашно велико­ na Drini. Nase starine III, Sarajevo 1956. p. 23—74; Борис
лепие или да запушат на близоседа си хубавий вид. Чипан, Стара градска архитектура во Охрид, Cxonje,
Тие нямат зимни стаи, почто дюлгерите ги правят летем, б. г.
тр У А

та забравят, че има и зимно време. Стаите са постлани с 82 Вж. Celai Esad Arseven, sekil 1072; Ал. Дероко,
миндерлици, канапета и столове, т. е. размесено турский Фолклорна архитектура, табл. VIII горе; Tiophe Пет-
он С
и европейский обичай. Повечето къщя и най-паче новите ровиЪ. Народна архитектура, сл. 54; Jovan Krunih,
отвън имат вид на едно търкало зъбесто, кътовете на Smestaj, razvoj, si. 8.
стаите са изпъкнати сичките навън откъм пътя, чудна 93 Вж. Г. Кожухаров, Българската къща през пет сто­
на Г

архитектика“ (вж. Ив. Богоров, цит. съч., стр. 30). летия, стр. 14—16, 30, 199; Към въпроса за произхода на
86 Вж-. Д’Оссон, цит. съч., стр. 173. Както личи от контек­ Пловдивската къша, стр. 208; Г. Стойков, Архитектурни
ста, зози текст фиксира „полицейските правила“ за строе­ проблеми на Боянската църква, София, 1965, стр. 98—111.
би

жите в Константинопол, но това е важело навярно и за 04 Бичев, Иванчев, Пеев, отчасти Златев, Мавродинов.
другите големи населени пунктове на Османската империя. 95 Г. Кожухаров, Българската къша през пет столетия,
87 A n g h é 1 i k i Hadjimihali, La maison grecque,
бл
с библиография по въпроса; Р. Ангелова, Шуменски
Athènes, 1949. къщи; Сливен и неговата архитектура. По съшия въпрос
ssGrigore Ionescu, Arhitectura popularà romîneasca, Bucu- вж. Д. Попов, Архитектурното наследство на Карлово.
и
re$ti. 1957; Istoria arhitecturii in Romania, II, Bucurejti, 1965; 99 Г. Мега. цит. съч.
от
Wilhelm Jànecke, Das rumànische Bauern- und Bojarenhaus, 97 Г. Кожухаров. Българската къша, стр. 165 сл., 222,
Bucurest, 1918; Nicolae Stoicescu, Repertoriul bibliografic заб. към стр. 89; Хр. Пеев, Пловдивската къша, фиг.
al monumentelor feudale din Bucureçti,Bucure$ti, 1961. 53, 60, 78, 82, 107, 112 и др„ стр. 453, заб. 69.
ек

89 Wilhelm Jànecke, цит. съч., стр. 56. Авторът я да­ 98 Част от пловдивските симетрични къши са принадле­
тира 1750 г. жали на богати арменци и гърци, които независимо от
а

90 Celai Esad Arseven. Türk sanati tarihi, Istanbul, тяхната народност по същество също са представители
s. a., VII, VIII fasikül; L'art turc, Istanbul, 1939; Ruhi на формиращата се в българските земи нова класа, бъл­
Kafescioglu, Orta Anadoluda koy evlerinin yapisi, Istan­ гарската буржоазна класа.
bul. 1949; Celile Berk, Konya evleri, Istanbul, 1951 99 Тези две основни форми обикновено са разглеждани
Nesibe Cakiroglu, Kayséri evleri, Istanbul, 1952; Do- или като разновидност на един тип (Хр. Пеев, цит. съч.,
gan Erginbas, Diyarbakir evleri, Istanbul, 1954; Lamir стр. 46, 56). или само като отделни етапи от развитието
Eser. Kütahya evleri, Istanbul, 1955; Sedad H. Eldem. на един и същ тип (М. Бичев, Български барок, стр. 45—
Türk evi plan tipleri, Istanbul, 1955; Behcet Ünsal, Tur- 52). Независимо от факта на взаимни влияния между тези
kich islamic architecture. London, 1959, p. 70—74. две форми, а по-късно и на преминаване от една в друга,
91 Бранислав KojHh, Споменици старе архитектуре единствено тяхното разграничаване даде възможност
y Београду. Списки книжовени гласник. Нова cepHja, кн. да се хвърли светлина върху произхода на Пловдивската
XI. бр. 6, Београд, 1934; Kyha у Cpônju и на noheTKy XIX симетрична къша (Г. Кожухаров, Към въпроса за про­
века. Годишжак Техничког фак. унив. у Београду, Бео­ изхода на Пловдивската къща; Българската къща, стр.
град. 1935; Докторева кула у Београду, Гласник Етно- 168 сл.).

171
,оп Г. С'|ойчс11, ииг. сьч.,; Р. Ангелови Възрожден- extérieure des édifices publics et privés. Volume premier,
схи кыци о, Ю< о западните Родопи, стр. 131 156. Paris, 1869, pl. Style Henri II (1547—1559); Magyar
"" Г. Кожухаров. Българската кыпа. épitészct (a XIX S^âzid végéig). Budapest, 195-4. Iig 1 ^9»
Р. Ангелова, Към въпроса та произхода. стр. 45, Nemzeti müzeum. Elôcsarnok (1837—1847).
111 Кратка история на българската архитекч у ра. фш. 363,
фит. I.
1113 Кратка история иа българската архитектура, стр. 269— Б. Георгиева, Копривщенски тавани, 11 ш ЕИМ, кн.
301; Л. Тонев, Народната архитектура в родопския V, 1962, обр. 20; Г. Кожухаров. Български къши, фиг.
край. Сб. Кем 1лексна научна Родопска експедиция. София. 79, 195; Г. Арбалиев, Архитектурни елемент и детайли
1955, стр. 77 142; Г. Кожухаров, Българската къша. от български възрожденски къщи, София. 1959. фиг. 239.
фиг. 164, 167; Архитектурата на селата в долината на 115 St. Sienicki. цит. съч.,; F. Schumacher и др., цит.
средна Арда (вт. пол. XIX в. - п. пол. XX в.). Изв. СТИГА, съч., фиг. 177; M. César Daly, нит. съч., vol. 1.
кн. XXII. София, 1969, стр. 221—273; Народната къша в до­ style Henri II (1547—1559), pl. 10, style Henri III
лините на реките Струма и Места през втората половина (1575—1589), pl. 7—8; H. Мавродинов, Византийска
на XIX в., Изв. СТИГА, кн. XIX, София, 1966. стр. 31 — архитектура, София, 1955, фиг. 119.
95; Към въпроса за произхода и развитието на Средно- Jan Zachwatowicz, Architektura polska do polowy
родопската къша. Изв. ИГА, кн. 7—8, София. 1955. стр. XIX wieke, il. 237; M. C. Daly, цит. съч.. Style Luis
423—458; Към въпроса за произхода на Пловдивската XIII (1610—1643), pl. 21; ВИА, т. II, кн. 2. ч. II, табл. 51.
къша, стр. 205—224. 117 Също н в къщата на А. Георгиади в Пловдив, вж.
им Вж. Н. Державин, История Болгарии, ;. 4, Нацио- Г. Арбалиев, цит. съч., фиг. 203.
налъно-освободительное движение в Болгарии (от кониа 118 М. Бичев, Архитектурата на новото време, фиг. 103,
XVIII в. до 1877 г.), Москва — Ленинград, 1948, стр. 31. 458; J. Zachwatowycz, Architektura polska, Warszawa, 1966,
",5 Вж. П. Карасимеонон, цит. съч., стр. 463—469, il. 131 ; Architektura polska do polowy XIX wieku, il. 198.
Ел

фиг. 6. "9 Хр. Пеев, Пловдивската къша, фиг. 477 горе.

106 A. Palladio, цит. съч., стр. 149. 120 St. Sienicki, цит. съч., табл. XII.
107 За отбелязване тук е фактът, че влиянията на класи­ 121 Г. Кожухаров, Български къщи, фиг. 195, 101;
ек

цизма и ампира се констатират само в най-късните об­ Б. Георгиева, цит. съч., обр. 66.
разци на Пловдивската симетрична къща — от втората 122 Г. Кожухаров, цит. съч., фиг. 202.
тр У А

половина на XIX в. Това според нас говори за едно само­ 123 Пак там, фиг. 195, 201.
стоятелно развитие и осмисляне на различните стилови 124 Пак там, фиг. 202; Zd. Maczenski, Elementy i dé­
он С
заемки, в резултат на което на място се е стигнало до оп­ talé architektoniczne w rozwoju historycznym, Warszawa,
ростени и избистрени планово-пространствени и фасадно- 1956, fig. 818.
обемни решения, съответствуваши по дух и форми на 125 Хр. Вакарелски, Принос към въпроса за естетиката
на Г

присъщите на класицизма архитектурни концепции. на българския народ, ИИИИ. кн. II, София, 1958, стр.
1П8Ю. Трифонов, Сведения за старобългарския живот 136—145, 146, 147.
в „Шестоднева на Йоана Екзарха“, Сп БАН XXXV, Ист. 226 М. Бичев, Български барок, стр. 114.
би

фил. клон № 19, София, стр. 5. 127 Този мотив с шест, осем и повече завивки на спира­
’о» Б. Цветкова, Материали за селищата и строител­ лата се среща твърде често, напр.: Г. Арбалиев, Архи­
бл
ството в българските земи през XV—XVI в., Изв. ИГА. тектурни елементи, фиг. 232, таван във Вакареловзта къша
кн. 7—8, София, 1955, стр. 511. Вероятно става дума за в Панагюрище; П. Бербенлиев и В. Партъчев, цит.
тавани, а не за стрехи. съч., фиг. 150, Таван в Сзкалиевата къша в Пазарджик
и
110 Ив. Дуйчев, Описанието на България от 1640 г. и др.
от
на архиепископа Петър Богдан, Арх. П. Пр. II, кн. 2. Со­ 128 Като разглеждат този тип тавани, П. Бербенлиев и
фия, 1940, стр. 197. В. Партъчев (цит. съч., стр. 110, фиг. 94—99) отбелязват,
111 Л. И. Попов, Стари пътешествия по Балканския че измененията в композицията в случая „са наложени
ек

полуостров, М. Сб. XVIII, кн. VI, София, 1911, стр. 381. от различния мащаб и мястото“. Вж. още Б. Георгиева
Вероятно посочените сведения не са единствените, но и Ст. Матеев, Пловдивски тавани, приложения 150,
а

изворите за историята на българската архитектура оше 163. 167, 170.

не са издирени. 129 Kazimierz, F.lewacja kamienicy Celejowskiey, ok. 1635;
1,2 Кратка история на Българската архитектура, фиг. 145; .1. Zachwatowicz, Architektura polska do polowy XIX
Б. Георгиева, Ст. Матеев, Пловдивски тавани. wieku, il. 213; Krakow, Fasada Kcéciola jizuctow <w. Piotra
София, 1965, обр. 64, приложение 125. i Pawla, 1605—1619; J. Zachwatowicz. Architektura
111 М. Бичев, Архитектурата на новото време, фиг. 201; polska, il. 148; M. Бичев. Архитектурата на новото време
Архитектурата на Ренссанса, фиг. 225, 312; F. Schumacher фиг. 53. 143. 297; Karl Brix, Baukunst der Renaissance,.
и др., Archilektonische Komposition. Handbuch der Аг- Dresden, 1965. Abb. 39; Magyar Epitészet (â XIX
chilektur, Vierter Teil, 1 Halbband, Vierte Auflage, Leipzig. Szàzad végéig). Budapest. 1954, fig. 89. 105.
S. 199, Fig. 176; St. Sienicki. Historia arhitektury wnetrz. 1311 Grigore Jonescu, Architectura popularâ, фиг. 108;
Warszawa, 1954, tabl. X; François Mathey, Châteaux H. Попов, цит. съч.. фиг. 71.
de France, Paris, 1954, pl. 3; A. Palladio, цит. съч., p. 234; 131 Р. Ангелова. Шуменски къщи. табл. VI, 3, XV, 3;
M. César Daly, Motifs historiques d'architecture et de XXI. обр. 114; Г. Арбалиев, цит. съч.; Н. Попов, цит.
sCulpluie d’ornement pour la composition et la décoration съч.; Хр. Пеев, цит. съч.

172
 Вж. Хр. Песи, Пловдивскага къща, фиг. 490 119 Вж. Б. Колев, проф., Стенописната украса на жи­
История русской архитектуры, стр. 290, 395; лищните и обществените сгради през Възраждането в
Алхитектурные альбомы М. Ф. Казакова. Альбомы пар­ Самоков, ИИИИ. кн. I, 1956, стр. 119—183; В. Динова-
тикулярных строений. Жилые здания Москвы XVIII века, Русева, Българската сценография след Освобождението
Москва. 1959, стр. 87, 127; а комбиниран със звездата до създаване на Народния театър (1870—1907), ИИИИ,
(слънцето) и като прозорец в апсидата на църквата ,,Sw. кн. IX, 1966, стр 23—54; А. Рошковска, Някои въпроси
Maria" в Рабка, Полша, y J. Zachwatowicz, Archi- за авторството на стенописта в Байракли джамия, сп.
tektura polska do polowy XIX wieku, il. 316. Като проект „Изкуство", кн. 7. 1966, стр. 28—31; А. Василиев, Въз­
за подова настилка е даден y J. N. L. Durand, proff., Pré­ рожденски майстори, София, 1965; Т. Златев, Българ­
cis des leçons d'architecture, données à l'école politcchnique, ската къща през епохата на Възраждането; П. Бербен-
I, Il volume, Paris, 1802. лиев, и В. Партьчев, цит. съч.; Р. Ангелова,
1M Звездата и полумесецът сз»с звезда обогатяват някои Шуменски възрожденски къщи и др.
тавани, общата геометрична композиция на които няма 140 Н. Мавродинов, Връзките между българското и
ориенталски произход. Такива тавани намираме в къщите руското изкуство, стр. 74, 75.
на Доганов и Каблешков в Копривщица (Г. Кожухаров, 141 Вж. Възрожденски художници, Изд. БАН. София,
Български къши, фиг. 38, 179), в къщата на Д. Георгиади 1956, стр. 14.
в Пловдив (пак там, фиг. 195). Този орнамент представ­ 142 Л. Барзова, Данни за художествения живот от пред-
лява модификация на простото изображение, символи- освободителната епоха. Из архива на Николай Павлович
рашо вечното движение, твърде често използуван от в Пловдивската народна библиотека „Ив. Вазов“, ИИИИ,
българските резбари, и е твърде интересен за нас, защото кн. II, 1958, стр. 33—73.
лава възможност да се надникне в техния творчески 159 Н. Мавродинов, Връзките между българското и
процес. руското изкуство, стр. 50 сл; М. Бичев, Български барок,
Ел

114 Г. Арбалиев, цит. съч., фиг. 306 ; К И Б А, фиг. 145. стр. 146; Ас. Василиев, цит. съч., стр. 242; така у нас
,ав С. Е. Arseven, L’art turc, фиг. 410-2, 432, 440, 424. се откриха четири годишнини (1836—1839) от списанието
1,7 Р. Ангелова, Сливен и неговата архитектура, обр. „Ideen-Magazin für Architekten, Künstler und Handwer-
ек

66, 121. Орелът с двойни криле вероятно е този, за който ker, die mit der Baukunst und ihren Einzelheiten zu thun
четем у Л. Каравелов следното: „в народното предание haben,. . . wie auch für Bauherren und Ganenbesitzer,. . .
тр У А

съществува някакъв крз»стат орел, който шопете наричат Neue vermehrte Auflage", издавано от Professor J. G. Groh-
крьсташ, а македонските българе християнско птиче. mann в Лайпциг. ,.Im englischen, italienischen, gothischen,
он С
Тоя орел има четири криле, зашото двете са недостатъчни türkischen, persischen, indischen und chin:sischen Gesch-
за неговата служба по небесните височини. Своите небесни mack. . ." (В: Техническа библиотека на БАН, Инв.
криле, които са опърлени по краищата от горещото слънце, № 5323, 5324. 5325, 5326 58). Наистина и при най-добро
на Г

той крие от хората“ (Записки за България и за българите, желание в това списание на немската еклектика от пър­
бит. „Българска книжнина“, №219, София, 1930, стр. 47, вата половина на XIX в. не могат да се намерят никакви
п. Г. К.). Изображение на гълъб с цвете в човката виждаме паралели с нашата възрожденска архитектура и по-спе­
би

във Веляновата къща в Банско; изобразен под „Божието циално с Пловдивската къща освен една фасада, означена
око“ — от двете страни на алафрангата в „жълтата“ като „Къща на един китайски търговец в Кантон“, на
бл
стая на Десьовската къша в Копривщица (Г. Кожухаров, която личат прозорци с шпросни, представляващи мрежа
Български къщи, фиг. 70, 148), а на лъв в Г. Стойчев, от малки квадрати и големи осмоъгълници, и два ризалита
цит. съч., фиг. 74. с кобилични фронтони. Важен в случая е обаче фактът,
и
Г. Кожухаров, Български къши, фиг. 109—112, че такова списание е било познато у нас, а това дава ос­
от
124—127. 129—130, 132, 161, 214, 215, 216. нование да се допуска, че може би е имало и други. Трябва
1,9 С. Daly, Décorations intérieures — choix de motifs em­ обаче да се види еклектичната безвкусица, предлагана
pruntés aux édifices et aux habitations les plus remarquables от това списание на немското бюргерство от началото
ек

depuis le commencement du XVI jusqu'à la fin du XVille на XIX в., за да се оценят още по-високо художествените
siècle, Paris, 1877. постижения на нашите възрожденски майстори.
а

140 M. Бичев, Български барок, стр. 143. 144 Ас. Василиев, цит. съч., стр. 235, 595; Н. Мавро­
141 И. Бартенев, От пирамид до современных зданий, динов, Връзките между българското и руското изкуство,
стр. 104. стр. 58, 84, 88, 104 и сл.; в двореца на фамилията Белу
142 Z. P i а 4 с i к, цит. съч.. стр. 156; Вж. съшо Г. Кожуха­ в Урлац до Плоещ можахме да разгледаме една от го­
ров, Българската къща през пет столетия, стр. 198 сл. дишнините на едно такова френско списание, а именно
141 J. N. L. Durand, цит. съч., р. 82, 83. „L'art pour tous. Encyklopedie de l'art industrie) et déco­
144 И. Бартенев, От пирамид до современных зданий, rative". Quinzième année, 1876, Paris. Може със сигурност
стр. 109, 110; Основы архитектурных знаний для худож­ да се приеме, че това списание не е било единственото в
ников. Москва, 1964, стр. 190, 195, 196. Румъния в онова време. То е било необходимо на стопа­
144 М. Бичев, Български барок, стр. 114, 124—126 (п. Г. К ). ните, за да посочват образци на наеманите майстори.
144 T. Broniewski, цит. съч., стр. 424. Интересен за отбелязване е в конкретния случай един
147 Г. Кожухаров. Български къщи, фиг. 215. факт, който може би стои в някаква връзка с интересува­
И. А. Бартенев, цит. съч., стр. 191; T. Broniewski, щия ни тук въпрос. Работата е в това, че докато стените
цит. съч., стр. 424. на масивната господарска къща и импостите на служеб­

173
ната сграда са украсени с ренесансов орнамент, изпълнен рому, Белград. 1860. 128 стр.; Показалец или ръкоподстси>
в щук в едри форми и трактовка, характерни за румън­ какъ да съ изисквътъ и издириът най-стари чър'и ,,aulLlv>
ската монументална архитектура от XVII—XVIII в., то битъ, ia3biKa. народопоклениъ, старого ни провлепнъ.
капителите на дървените колонки от чардаците на служеб­ славного ни прошествиъ и прочъ, ч. I, Одеса. 1859 <-тр.
ната сграда и на надвратната кула поразително напомнят 23; Братя К. и Д. Миладинови, Български наро 1,1,1 ||иСНИ’
капителите, изработвани от тревненските и габровските 1861; Л. Каравелов, Памятники народного оьиа бол­
майстори. гар, 1861; Обявление за повременен лист ..Ьь нареки па­
,v’ Н. Мавродинов, цит. съч., стр. 84, 88, 92; Ас. Ва­ метник“, в. Право, г. VI, бр. 13, Цариград. 24 V. 1871;
силиев, циг. съч., стр. 595. Ю. И. Венелин. Древные и нынешние бо н аре в поли-
'■>« Г. Кожухаров, Българската къша, стр. 198 и сл. тическом, наролсписном. историческом и религиозном их
I, 7 За романтизма вж. по-подробно в Малая советская отношении к россиянам. 1829; О зародише новой болгар­
энциклопедия, т. 7, Москва. 1959, стр. 1163—1166. ской литературы, 2 ч., 1838—1841; Критические исследо­
И. А. Бартенев, Основы архитектурный знаний вания об истории болгар, 1849; Некоторые черты путе­
для художников, стр. 190—198; От пирамид до современ­ шествия в Болгарию, 1857; О характере народных песен
ных зданий, стр. 109—112. у славян заддунайских, 1835; Влахо-болгарские или дако-
г>" По отношение на елементите на революционен роман­ славяпские грамоты, 1840; В. Григорович, Очерк пу­
тизъм в българската възрожденска литература вж. по- тешествия по Европейской Турции (с картою окрестно­
подробно Кръстю Генов, От Паисий до Ботев, Со­ стей Охридского и Преспанского озер), Москва, 1877.
фия. 1967. 320 стр. и но-спеииално 218—221. 182 стр.
II, 11 По-важни от тях са: X. Жефарович, Стематография, 163 От българските изеледвачи на Пловдивската симе­
Виена. 1941; Буквар, иждивением г. Марка Теодоровича трична къша единствен Хр. Пеев се доближава най-плътно
родом из Разлога, Венне, 1792; Константинос Кумяс. до вярното според нас обяснение за стиловия характер
Ел

География, превод от гръцки. 1818; Буквар с различни на Пловдивската симетрична къща и за чуждите влияния
поучения, събрани от Петра X. Беровича за болгарските върху пея. Той казва: ........ Ние знаем, че в Европа през
училища в годе 1924; Славяноболгарское детоводство XIX в., особено през втората му половина, се разпростра­
ек

за малките деца от Неофита архимандрита Хилендарца,
Крагуевац, 1835 (част V — Землеописание); Всеобща гео­
тр У А
графия за децата, преведе от руски язык Иван А. Богоев,
Белъград. 1843; Кратко землеописание (естествено мате­
он С
матическо и гражданско) от Георгия Економова Дупни-
чанина, Букурещ, 1856, и др. Вж. по-специално Всеобща
география за децата и Кратко землеописание.
на Г
нява като спътник на развиващия се капитализъм еклек­
тичният „стил" в архитектурата на обществените и жи­
лищните сгради, който залива всички градове, в това
число Виена и Италия. Така че, ако трябва да търсим пряко
влияние, то това би трябвало да бъде само влиянието
на космополитичния еклектизъм.“ Но игнорирайки много-
бройните факти в изграждането на архитектурния образ

161 Превод от руски на Л. Каравелов, Разкази за сгаро- на Пловдивската симетрична къща, той се противопоставя
временните хора, I и И кн., 1873. на такова обяснение, твърдейки, че „. . . ние знаем, че в
,es П. Р. Славейков, Български притчи или пословици и пловдивските възрожденски къщи няма никакви следи
би
характерни думи, 2 ч„ 1890—1897; Г. С. Раковск и, Ключ от влиянието на този стил през разглежданата епоха“
българского языка, 1880; Няколко речи о Асению Пър- (Хр. Пеев, Към въпроса за Пловдивската симетрична
вому великому царю българскому и сыну му Асеню Вто­ къща, стр. 210).
бл
и от
ек
а

174
Списък на илюстрациите и произхода им

Фиг. I. Патриаршеският манастир в Цариград, Гравюра Фиг. 17. Пловдив. Къщата на Димитър Георгиади. Пла­
от 1578 г. нове на приземието и втория етаж. По Хр. Пеев. пит.
■Фиг. 2. Къша на провинциален пастор във Франция от съч., обр. 167, 168 горе.
XVIII в. По П. Карасимеонов, Относно Белведере и Фиг. 18. Пловдив. Къшата на Андрей Георгиади (горе).
„пловдивските къши", Изв. ИГА, кн. IX, 1956, фиг. 8 Къщата на Генко Митов. Планове на етажите. По Хр.
Фиг. 3. Дворянска провинциална къша от XVI в, Пеев, цит. съч.. обр. 139 горе, 191
в Мазурки, Полша. По И. Бартенев, От пирамид Фиг. 19. Казанлък. Старата община. План на етажа (ляво)
до современных зданий, Ленинград — Москва, 1962, Скица Йор. Тангьров; Сливен. Боевата къша. План на
стр. 107 етажа (дясно). По Йор. Йорданов (вж. Р. Ангелова,
Фиг. 4. Сливен. Планове на отворени симетрични къши: Сливен и неговата архитектура, обр. 135)
Гудевата (горе), Вичевата (долу). По Р. Ангелова, Сли­ Фиг. 20. Пловдив. Къшата на хаджи Лампша (горе); Къ­
вен и неговата архитектура през Възраждането, София, щата на Елиезер Калев (долу). Планове на етажа. По
1969, обр. 99, 105 Хр. Пеев, цит. съч., обр. 119 горе, 254
Фиг. 5. Карлово. Къщата на Павел Патев. План на етажа. Фиг. 21. Смолян, кв. Устово. Къшата на Пеко Таков-
По Д. Попов, Архитектурното наследство на Карлово, План на етажа (ляво). Архив СТИГА; Несебър. Къшата
София, 1967, фиг. 78 на Георги Боготов. План на етажа (дясно). По Ив. Иван­
Фиг. 6. Копривщица. Каблешковата къша. План на ета­ чев, Несебър и неговите къши, София, 1957, фиг. 134
жа. Архив СТИГА Фиг. 22. Гарз Септември. Жилищната кула на Саран бей.
Ел

Фиг. 7. Карлово. Къшата на Ив. Грозев, ул. В. Левски 42. План на етажа. По КИБА (Кратка история на българската
Планове. По Хр. Пеев, Пловдивската къша през епохата архитектура). София, 1965, фиг. 375
на Възраждането, София, I960, обр. 31,42 Фиг. 23. Самоков. Голямата Сарафска къша на Арие.
ек

Фиг. 8. Котел. Чуджучкината къша. План на ещжа (горе). Планове. По КИБА. фиг. 366
Скина Р. Ангелова; Шумен. Къщата на братя Желеви. Фиг. 24. План на Конака във Велико Търново. По КИБА,
тр У А

План на етажа (в средата). По Р. Ангелова, Шуменски фиг. 419

къши. обр. 58; Котел. Кьорпеевата къша. План на етажа Фиг. 25. Сливен. Къшата на Юрдан Данчев. Изглед. Сним­
он С
(долу). Скица Р. Ангелова ка. Р. Ангелова
Фиг. 9. Пловдив. Къщата на Верен Стамболян. План на Фиг. 26. Пловдив. Къшата на Генко Митов. Изглед. По
етажа (горе). По Хр. Пеев, цит. съч., обр. 204; Коприв­ Хр. Пеев, цит. съч., фиг. 192
на Г

щица. Лютовата къша. План на жилищния етаж (средата Фиг. 27. Пловдив. Къшата на Димитър Георгиади. Из­
горе). Архив СТИГА; Карлово. Бенчевата къща. План на глед. Снимка Пару шев, 1961, ДФА
етажа (средата долу). Скица Р. Ангелова; Пазарджик. Фиг. 28. Пловдив. Къшата на Георги Мавриди. Изглед.
би

Пожаровата къща. План на жилищния етаж (долу). По Снимка Ст. Стамов. 1959
П. Бербенлиев и В. Партъчев, Брациговските Фиг. 29. Копривщица. Каблешковата къша. Изглед от
бл
майстори строители, София, 1968, обр. 151 улицата. Снимка П. Божков, архив СТИГА
Фиг. 10. Пловдив. Къщата на хаджи Драган Калофереца. Фиг. 30. Пловдив. Къшата на Верен Стамболян. Изглед.
Планове на приземието и етажа. По Хр. Пеев, цит. Снимка. Карадимов, 1945, ДФА
и
съч., обр. 175 горе, 176 долу Фиг. 31. Копривщица. Десьовската къща. Изглед от двора.
от
Фиг. 11. Пловдив. Къшата на Киркор Месробович. Пла­ Снимка Парушев. 1961, ДФА
нове на приземието и етажа. По Хр. Пеев, цит. съч., Фиг. 32. Пазарджик. Къща-музей Ст. Доспевски. Изглед
обр. 155 долу, 156 долу от улицата
ек

Фиг. 12. Пловдив. Къшата на Никола Недкович. Планове Фиг. 33. Копривщица. Лютовата къша. Изглед. Снимка
на приземието и етажа. По Хр. Пеев, цит. съч., обр. Н. Попов, 1950, архив СТИГА
а

227 долу, 228 долу Фиг. 34. Копривщица, Млъчковата къша. Изглед от дво­
Фиг. 13. Несебър. Къщата на Петър Радионов. План на ра. Снимка Н. Попов. 1950, архив СТИГА
етажа (горе). Скица архив ИПК; Златоград. Къшата на Фиг. 35. Пловдив. Къшата на Аргир Коюмджиоглу. Из­
братя Пачилови. План на етажа (долу). Архив СТИГА. глед от двора. Снимка Зиновиев. 1966, ДФА
Фиг. 14. Пловдив. Къшата на С. С. Бобчев. План на жи­ Фиг. 36. Пловдив. Къщата на Аргир Коюмджиоглз. Из­
лищния етаж (горе). По Хр. Пеев. цит. съч., обр. 194; глед от улицата. Снимка Сибирски, 1965, ДФА
Пазарджик. Къшата на Николаки Христович. План на Фиг. 37. Пловдив. Къщата на Никола Недкович. Изглед.
етажа (долу). По П. Бербенлиев и В. Партъчев. Снимка Ст. Стамов. 1959
цит. съч., обр. 138, 139 Фиг. 38. Пловдив. Къщата на д-р Чомаков. Изглед. Снимка
Фиг. 15. Пловдив. Къшата на Артин Гидиков. Планове Н. Парушев. 1961, ДФА
на приземието и етажа. По Хр. Пеев, цит. съч., обр. 181 Фиг. 39. Карлово. Козаревата къша. Изглед. Снимка
Фиг. 16. Пловдив. Къшата на Аргир Коюмджиоглу. Пла­ Р. Ангелова. 1963, архив ИПК
нове на приземието и етажа. По Хр. Пеев, цит. съч Фиг. 40. Карлово. Дервишевата къща. Портик. Фото­
обр. 159 архив СТИГА

175
Фиг. 41. Карлово. Къщата на Павел Патев. Снимка Р. Ан­ Табло VIII. Старият Пловдив. Картина от н. худ Н- 'ав
гелова. 1963. архив ИПК ренов, 1946.
Фиг. 42. Копривщица. Каблешковата къща. Илглед от двора. Табло IX. Копривщица, Ослековата къша. 1Ii<icP,u1P от
Фотоархив СТИГА „червената стая“. Рисунка от Д. Морозов и Р |ОЯНОВ>
Табло I. Пловдив. Къщата на Георги Павлити. Декора­ 1950, архив СТИГА
тивно илписванс на фасадите. Репродукция от картина на Фиг. 58. Костур. План па къща. По ’Арх°ух^ха’ KatrtopJaç,
н. худ. Ц. Давренов, 1940 ’ABijvai 1948. табло 35
Фиг. 43. Пловдив. Къщата на Аргир Коюмджиоглу. Вход­ Фиг. 59. Букурещ. Къща на ул. Calara^i -\v 97- План.
на врата. Фото Н. Попов, 1951, архив СТИГА По Nicolae Stoicescu, Repertoriul bibliogral ic al monumen-
Фиг. 44. Пловдив. Къщата на Панов. Група стайни врати. telor din Bucure^ti. Bucurcçti, 1961, fig. 42
Фото Н. Попов, 1952, архив СТИГА Фиг. 60. Плоеш. Къша на Добреску. План на етажа. Скииа
Фиг. 45. Пловдив. Къщата на Хаджи Драган Калофереца. Р. Ангелова
Групи врати и алафранга в салона. Снимка Парушев. Фиг. 61. Плоеш. Къша на Хаджи Продан. План на етажа.
1961, ДФА По Grigore Ionescu, Arhitectura popularà romîncasca.
Фиг. 46. Сливен. Къщата на д-р Миркович. Колонка от Bucurcsti 1957. стр. 199, фиг. 154
кьошка в етажния салон. Снимка Д. Карадимчев, 1967. Фиг. 62. Букурещ. Къша на Моруци. Calea Victoriei
архив СТИГА 131. Изглед и план на етажа. По Wilhelm Jànecke, Das
Фиг. 47. Копривщенска къща. Интериор от етажния са­ rumànische bauern und Bojarenhaus, Bucarest, 1918, fig.
лон с кьошка. Фотоархив СТИГА 86, taf. XXII
Фиг. 48. Пловдив. Къщата на Аргир Коюмджиоглу. Та­ Фиг. 63. Кютахия. Къша на Мутафзаде. План. По Lâmi
ван от стая. Снимка Ст. Стамов, 1959 Eser, Külahya evleri. Istanbul, 1954, табл. 23
Фиг. 49. Пловдив. Къщата на Степан Хиндлян. Таван от Фиг. 64. Кония. Къша на Накипогулар. Изглед и план на
Ел

стая. По Хр. Пеев, цит. съч.. обр.487 етажа. По Celile Berk, Konya evleri, Istanbul, 1951,табл.
Фиг. 50. Самоков. Къщата на Илина Мандулкова. Таван 24, фиг. 53
от стая. По Г. Арбалиев, Архитектурни елементи и де­ Фиг. 65. Ушак. Къша на Оккалар. План на етажа (горе). По
ек

тайли от български възрожденски къши, София, 1959, Sedad Eldem.Türk evi plan tipleri, Istanbul, 1955, примери
обр. 264 146, 138; Кайзери. Къша на Талас Акифага. План на етажа
тр У А

Фиг. 51. Сливен. Къщата на Захари Жечков. Таван от кьош­ (долу). По Necibe Cakiroglu, Kayseri evleri. Istanbul.
ка. Архив на Окр. нар. музей в Сливен. Снимка Д. Ка­ 1952, табло XXIII
он С
радимчев, 1968 Фиг. 66. Истанбул. Кадъкьой. Вила на Мурад V. План
Фиг. 52. Пловдив. Къщата на Аргир Коюмджиоглу. Та­ на етажа. По Sedad Eldem, цит. съч., пример 152
ван от салона в етажа. По Г. Арбалиев, цит. съч., обр. Фиг. 67. Битоля. Къща на ул. Цар Самуил № 210. Плая
на Г

241 горе (горе). По Jovan Krunic, Smestaj, razvoj oblika-osnove

Фиг. 53. Копривщица. Лютовата къща. Таван от салона. bitolske kuce pri concu turske vladavine. Univerzitet u Beo-
Фотоархив СТИГА gradu, Sbornik Arhitektonskog faculteta, III knjiga 1956/
би

Фиг. 54. Характерни пловдивски граждански облекла от 1957. sveska 5, c. 15. Дебър. Конак. Планове на етажите
втората половина на XIX в. Репродукция от стенопис на (долу). По Сотир То мое к и, Македонска народна архи­
Захари Зограф в Бачковския манастир. Фотоархив СТИГА
бл
тектура, Cxonje 1966, табл. XII
Фиг. 55. Копривщица. Каблешковата къша. Таван от са­ Фиг. 68. Фона. Къша. План на етажа. По Alija Beitic, Ро-
лона в етажа. Фотоархив СТИГА vijest i umjetnost Focé na Drini, Nase starine, Saraevo, 1956,
и
Табло II. Копривщица. Гърковата къща. Оформление на стр. 70
от
стена в „синята“ стая. Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоя­ Фиг. 69. Битоля. Къща на ул. Стив Наумов, № 93. Изглед
нов, 1950, архив СТИГА и план на етажа. По Jovan Krunic, цит. съч., стр. 21
Табло III. Копривщица. Лютовата къща. Оформление на Фиг. 70. Белград, Ичковата къша. План на етажа. По
ек

стена в „синята“ стая. Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоя­ Александар Дероко. Фолклорна архитектурау Jyrocna-
нов, 1950, архив СТИГА BjnjH. Народна архитектура, кгьига II, Беотрад, 1964, табл. V
а
Табло IV. Копривщица. Ослековата къша. Оформление Фиг. 71. Призрен. Къщата на Шаип паша. План на етажа.
на стена в „синята“ стая. Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоя­ По Александар Дероко, цит. съч., табл. VII
нов, 1950, архив СТИГА Фиг. 72. Белград. Конакът на княгиня Любица. Изглед
Табло V. Копривщица. Ослековата къша. Медалион от и план на етажа. По Александар Дероко, цит.съч.,
стена в „червената стая“. Рисунка от Д. Морозов и Р. табл. XI. сл. 40
Стоянов, 1950, архив СТИГА Фиг. 73. Скопие. Конакът на Авзи паша в чифлика Бар-
Табло VI. Пловдив. Къщата на Аргир Коюмджиоглу. довци. Изглед и план на етажа. По Александар Дероко,
Интериор от гостната стая. Снимка Н. Николов, 1967 цит. съч.. табло XI. сл. 64
Табло VII. Самоков. Сарафската къща. Декоративно из­ Фиг. 74. Схеми на родопски къщи, подредени според сте­
писване па фасадите. Акварелна рисунка от В. Евтимов пента на обогатяване на плановата композиция, чертеж на
Фиг. 56. Пловдив. Къщата на Н. Недкович. Част от фа­ Г. Кожухаров
садната декорация. Снимка Н. Парушев. 1961. ДФА Фиг. 75. Схеми на родопски къщи, подредени според сте­
Фиг. 57. Карлово. Зосвата къша. Стенописи на оградния пента на обогатяване на плановата композиция, чертеж на
зид. Снимка Н. Попов, 1956, ДФА Г. Кожухаров

176
M’iii '6 Схеми на Пловдивски къщи, подредени според Фиг. 92. Копривщица. Десьовската къша. Таван (горе)
ctcic'iij на обогатяване на плановата композиция, чертеж Снимка Д. Каиев. 1947, ДФА; Карлово. Зоевата къща.
на I' Ангелова Таван (долу). Снимка. Д. Попов
Фиг. ~ Схеми на Пловдивски къщи, подредени според Фиг. 93. Геометрична композиция от кръстове и осмо­
степента на обогатяване на плановата композиция, чертеж ъгълници (горе). Чертеж Г. Кожухаров; Копривщица. Ос-
на Р. Ангелова лековата къща. Таван (долу). Снимка Д. Каиев. 1947, ДФА
Фиг. 78. Торино. Дворецът Кариняно. План (горе). По Фиг. 94. Геометрични композиции от кръстове. Чертежи
М. Бичев. Архитектурата на новото време, София, 1958. Г. Кожухаров
фиг. 148. Виена. Дворецът Белведере. План на приземния Фиг. 95. Геометрични композиции от кръстове с усложе-
етаж (долу). По М. Бичев, Български барок, София, 1955, на и обогатена форма (горе и в средата горе). Геометрич­
обр. 76 ни композиции, съставени от налагане един върху друг
Фиг. 79. Албаро до Генуа. Вила Камбиазо. План (горе). на два орнамента (в средата долу и долу). Чертежи Г.
По М. Бичев. Архитектурата на Ренесанса, София. 1954. Кожухаров
фиг. 223; Удине. Палацо Антонини. План (долу). По М. Фиг. 96. Копривщица. Млъчковата къша. Таван. Снимка
Бичев. пак там. фиг. 234 Г. Захариев, 1947. ДФА
Фиг. 80. Виченца. Вила Ротонда. План. По М. Бичев, Фиг. 97. Геометрична композиция от пресичащи се ок­
пак там, фиг. 243 ръжности (горе); Чертеж Г. Кожухаров; Италия. Помпей.
Фиг. 81. Рига. Къща на И. 3. Голлендер. План на втория Форумът. Мозайка (в средата). Репродукция от H. D'Es-
етаж с овалната зала и изглед на залата. По 1О. Васильев, pouy, цит. съч., р1.24; Сливен. Къщата на Хаджиданчеви.
Классицизм в архитектуре Риги, Рига, 1961, стр. 156,157 Таван (долу). Снимка Д. Карадимчев, 1967
Фиг. 82. Копривщица. Млъчковата къща. Изглед от са­ Фиг. 98. Геометрична композиция от ромбове, наредени
лона. Снимка Г. Захариев, 1947, ДФА на кръст (горе). Чертеж Г. Кожухаров; Копривщица. Та­
Ел

Фиг. 83. Виена, Дворецът Белведере. Изглед на стълбището. ван (долу). Снимка худ. фот. Г. Захариев. 1947. ДФА.
По Bruno G ri mschitz, Johann Lucas von Hildebrandt.Wicn- Фиг. 99. Геометрична централна композиция от удължени
München 1959, Abb. 127 ромбове, поставени на кръст (горе); геометрична звездооб­
ек

Фиг. 84. Виена. Дворецът Белведере. Общ изглед. По разна централна композиция (долу). Чертежи Г. Кожухаров
Bruno Grimschitz, цит. съч., Abb. 123 Фиг. 100. Шумен. Хаджипаневата къша. Тавани. Снимки
тр У А

Фиг. 85. Торино. Дворецът Кариняно. Фасада. По М. Р. Ангелова

Бичев, Архитектурата на новото време, фиг. 149 Фиг. 101. Спираловидна геометрична композиция с прим­
он С
Фиг. 86. Част от фасадата на Паласио де Дос Агуас във ки. обърнати навътре (горе ляво), и с примки, обърнати
Валенция. По М. Бичев, Архитектурата на новото време, пред една навън (долу ляво). Чертежи Г. Кожухаров;
фиг. 232 Копривщица. Попмарковата къща. Таван (долу дясно).
на Г

Фиг. 87. Геометрична композиция от долепени един до Снимка Д. Каиев, 1947, ДФА
друг осмоъгълници и квадрати (горе). Чертеж на Г. Ко­ Фиг. 102. Смолян, кв. Райково, Пангаловата къша. Таван
жухаров; Пловдив. Къша на ул. Артин Гидиков № 9. Та­ (горе). Снимка Ив. Караджов, 1954, ДФА; Копривщица.
би

ван (в средата). Фотоархив ЕИМузей; Италия. Помпей. Каблешковата къша. Таван (долу). Снимка Г. Арбалиев.
Къша в центъра. Мозайка (долу). Репродукция от Фиг. 103. Геометрични композиции. Брацигово. Къщата
Н. Д. Espouy, Fragments antiques exécutés par les Prix на Ст. Темелков. Таван (горе). Чертеж Г. Кожухаров по
бл

de Rome d'architecture. Edution classique, Paris, 1932, П. Бербенлиев и В. Партъчев, цит. съч. Фиг. 95; Ко,-
pl. 25 привщица. Каблешковата къша. Таван (в средата). Чер­
и
Фиг. 88. Геометрична композиция от пресичащи се осмо­ теж по Г. Кожухаров, цит. съч., фиг. 181 ; Къшата на П.
от
ъгълници и квадрати (горе). Чертеж Г. Кожухаров; Коп­ Доганов. Таван (долу). Чертеж по Г. Кожухаров, пак
ривщица. Таван (в средата). Снимка Г. Захариев 1947, там, фиг. 38
ДФА; Италия. Помпей. Форумът. Мозайка (долу). Реп­ Фиг. 104. Копривщица. Каблешковата къша. Таван. Сним­
ек

родукция от H. D’Espouy, цит. съч., pl. 24 ка Г. Захариев, 1947. ДФА

Фиг. 89. Пловдив. Таван (горе). Снимка Г. Захариев, ДФА; Фиг. 105. Пловдив. Слънце(горе). Фото Г. Арбалиев. Слън­
а
с. Буково, Смолянско, Хаджийската къща. Таван (долу). це (долу). Снимка***
Фото * * * Фиг. 106. Пловдив. Къщата на Н. Недкович. Слънце.
Фиг. 90. Геометрична композиция от свързани окръж­ Снимка Г. Арбалиев
ности (горе). Чертеж Г. Кожухаров; Франция. Табла на Фиг. 107. Шумен. Къщата на Ст. Шалварджиев. Слънце
врата (долу). Чертеж Г. Кожухаров. По М. César Daly. (горе дясно). Снимка Р. Ангелова; Копривщица. Гърко-
Motifs historiques d'architecture et de sculpture d’ornement вата къша. Слънце (горе ляво). Чертеж Г. Кожухаров по
pour la composition et la décoration extériore des édifices Б. Георгиева. Копривщенски тавани, Изв. ЕИМ. кн. V,
publics pri'éi. Volume prémier, Paris, 1869, pl. 21. Style 1962 обр. 52; Смолян, кв. Райково. Пангаловата къща,
Luis Xlll (1610—1643) слънце (в средата). Снимка Ив. Караджов, 1954. ДФА;
Фиг. 91. Геометрична композиция от свързани помежду Пазарджик. Хаджистояновата къша. Таван (долу). Снимка
си елипси и осмоъгълници (горе). Чертеж Г. Кожухаров; Г. Арбалиев
Копривщица. Таван (в средата). Снимка Г. Захариев, 1947, Фиг. 108. Полша. Варшава. Кралски замък. Интарзия
ДФА; Копривщица. Попмарковата къща. Таван (долу). върху пода па залата на аудиенции, 1777 (горе). Репро­
Снимка Д. Каиев. 1947, ДФА дукция от en. Ochrona zabytkon, R. 2, A» 4 (8). Krakow,

177 23
1949. гус. 219. Дворецът и Любострон. Слънце. Интарзия
ьърху пода па ротондата (в средата). Снимка РАП. Instytut
sztuki; Франция. Проект та подоти настилки. Слънце и дру­
ги (долу). Чертеж Г. Кожухаров по J. N. Durand, proff..
Pre.'is des leçons d'architecture donnes de l'ccole polilechni-
que. I. II volume., Paris 1802
Фиг. 109. Дряново. Църква „Св. Троица". Таван (горе
дясно). Снимка Д. Кацев, 1947, ДФА; Пловдив. Къшата
на ул. X. Хайне № 16. Слънце (долу дясно). Репродукция
от Б. Георгиева и Ст. Матеев, цит. съч.. прил. 17
Фиг. НО. Квартал Божковци, Трявна. Слънце. Интарзия
върху врата (горе). Снимка Д. Кацев, 1946. ДФА. архив
СТИГА; Пловдив. Слънце. Резба върху врата (долу). Сним­
ка Н. Попов. 1951
Фиг. III. Полша. Варшава. Църквата „Св. Анна". Ин­
тарзия върху вратичка на шкаф, п. п. XVIII в. (горе).
продукция от en. Ochrona. zabytkow, R. 6, 1953. ,\° 2—3
(21 — 22). гус. 225; Велико Търново. Къшата на ул. Н. Пи­
коло № Tl. Таван слънце. Детайл (в средата). Обш изглед
(долу). Снимки Г. Арбалиев
Фиг. 112. Унгария. Кралски дворец в Будапеша (X—XIII в.)
(горе). Репродукция от „Памятники исскуства Еенгрии".
Ел
вата къща. Алафранга (долу). Снимка Г. Захариев, 1947. ДФА
Фиг. 117. Копрившица. Ослековата къша. Пано в „синята
стая" (горе). Снимка Д. Кацев, 1947. ДФА; Смолян, кв.
Райково. Къшата на братя Въргови. Алафранга (долу).
Снимка Ив. Караджов, 1954, ДФА
Табло XIV. Копривщица. Десьовската къта. Стена с ала­
франга в „жълтата стая". Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоя­
нов, 1950, архив СТИГА
Фиг. 118. Копрившица. Хаджииванчовата къша. Пал-
мети от фриза (горе). Снимка Д. Канев. 1947, ДФА; До-
гановата къша. Фриз. Стенопис (в средата). Снимка Д.
Канев, 1947. ДФА; Пловдив. Църквата „Св. Марина“.
Стенопис над прозорец (долу). Снимка Д. Кацев, 1947,
ДФА
Фиг. 119. Франция. Париж. Хотел де Бранкас. Салон. Ре­
Ре­ продукция от L. Hantecceur, цит. съч., том V, фиг. 280
Фиг. 120. Копривщица. Лютовата къща. Медалион в „си­
нята стая". Снимка Н. Попов, 1950, архив СТИГА
Фиг. 121. Пловдив. Мааза в двора на Ст. Хиндлян. Сте­
нопис над входа (горе). Снимка***; Баня в двора на Ст.
Хиндлян. Стенопис над входа (долу). По X р. Пеев, Плов­
дивската къша, фиг. 502, 503

Ибус, Будапеша; Сливен. Кираджизафировата къща. Ро- Табло XV. Копрившица. Ослековата къша. Стенна де­
зета (долу). Снимка Д. Карадимчев, 1967 корация в „червената стая".Рисунка от Д. Морозов и Р.
Фиг. 113. Копрившица. Хаджииванчовата къша. Таван Стоянов, 1950, архив СТИГА
ек

(горе дясно). Снимка Г. Захариев, 1947, ДФА; Къша. Ро- Табло XVI. Копрившица. Ослековата къща. Алафранга
зета (горе ляво). Снимка***; Франция Lcqueu. Plafond в „синята стая". Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоянов,
тр У А

rue du Mont-Blanc (долу). Репродукция от L. Hantec- 1950; архив СТИГА

ceu г, Histoire de l'architecture, classique en France, tome V. Фиг. 122. Копривщица. Хаджииванчовата къша. Горен
он С
Réuolution et Empire, 1792—1815, Paris, 1953. fi?. 261 отвод (горе). Снимка Г. Захариев, 1947, ДФА; Генчовата
Фиг. 114. Мелник. Пашовата къша.Таван (горе ляво).Сним­ къща. Горен отвод (долу). Снимка Г. Захариев, 1947, ДФА
ка В. Димчев, 1957, ДФА; Шумен. Къщата на Шалварджиев. Фиг. 123. Румъния, Букурещ (ср. XIX в.). Къша на ул.
на Г

Детайл от врата (в средата ляво). Снимка Р. Ангелова; Мошилор. Чугунен парапет (горе); Къщата на Гешов.
Турция. Караман. Капак от прозорец на медресе, XII в., Чугунена колонка от навеса на пристройката (долу). Сним­
(долу ляво). Репродукция от С. Е. Arseven. цит. съч.. фиг. ки Г. Кожухаров, 1963, архив СТИГА
би

410—2; Мелник. Цинцаровата къща. Таван (долу дясно). Фиг. 124. Копривщица. Ослековата къша. Пано. Стенопис
Снимка Н. Попов, 1967, ДФА (горе). Снимка Д. Канев, 1947, ДФА; Хаджииванчовата
Фиг. 115. Пловдив. Къшата на ул. Омуртаг I. Тавани
бл
къща. Фриз. Стенопис (долу). Снимка Д. Кацев, 1947,
(горе и в средата); Къщата на ул. К. Нектариев .V» 15. Та­ ДФА
ван (долу). Снимки ЕИМузей Табло XVII. Копривщица. Генчовата къща. Детайл от
и
Табло X. Копрившица, Попмарковата къша. Стенопис. фасадата към улицата. Стенопис. Рисунка от Д. Морозов
от
Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоянов, 1950, архив СТИГА и Р. Стоянов, 1950, архив СТИГА
Табло XI. Копривщица. Десьовската къша. Стенна деко­ Табло XVIII. Копривщица. Генчовата къша Детайл от
рация в „жълтата стая“. Рисунка от Д.Морозов и Р.Стоя­ дворната фасада. Стенопис. Рисунка от Д. Морозов и Р.
ек

нов, 1950, архив СТИГА Стоянов. 1950, архив СТИГА

Табло XII. Копривщица. Ослековата къща. Стена с ме- Фиг. 1125. Копривщица, Гърковата къша. Алафранга в
а
далион в „червената стая". Рисунка от Д. Морозов и Р. „синята стая“. Рисунка от Д. Морозов и Р. Стоянов, 1950,
Стоянов, 1950, архив СТИГА архив СТИГА
Табло XIII. Самоков. Сарафската къща. Стенна декорация. Фиг. 126. Копрившица. Къща. Алафранга. Снимка
Рисунка от В. Евтимов. По Г. Кожухаров. цит. съч.. Г. Захариев, 1947, ДФА
фиг. 216 Фиг. 127. Румъния (края на XVIII — началото на XIX в.).
Фиг. 116. Смолян, кв. Райково. Къша. Алафранга (горе). Музейна къша „Голеши“. Алафранга. Снимка Г.Кожуха­
Снимка Ив. Караджов, 1954, ДФА; Копривщица. Духлеко- ров, 1966, архив СТИГА

178
Перечень иллюстраций

Рис. I Патриаршеский монастырь и Константинополе. Рис. 26. Г. Пловдив, дом Генко Мигова, вид
I равюра 157Н г. Рис. 27. Г. Пловдив, дом Димитра Георгиади. вил
Рис. 2. Дом провинциального кюре XVIII в. во Франции Рис. 28. Г. Пловдив, дом Георгия Мавриди. вид
Рис. 3. Дворянский провинциальный дом XVI в. в Ма­ Рис. 29. Г. Копривштица, дом Каблешковых, вид с улицы
зурках, Полша Рис. 30. Г. Пловдив, дом Верена Стамболяна. вид
Рис. 4. Г. Сливен, планы открытых симметричных до­ Рис. 31. Г. Копривштица, дом Десёвых, вид со двора
мов: Гудевский (наверху) Виневский (внилу) Рис. 32. Г. Пазарджик, дом-музей Ст. Доспевскою, вид
Рис. 5. Карлово, дом Павла Патева, план верхнего этажа с улипы
Рис. 6. Г. Копривштица, дом Каблешкова, план верх­ Рис. 33. Г. Копривштица, дом Лютовых. вид
него этажа Рис. 34. Г. Копривштица, дом Млычковых. вид
Рис. 7. Г. Карлово, дом Ивана Гроэевана ул. В. Левского, Рис. 35. Г. Пловдив, лом Аргира Коюмджио! лу. вид со
А» 42, планы двора
Рис. 8. Г. Котел, дом Чуджучкиной, план верхнего этажа Рис. 36. Г. Пловдив, дом Api пра Коюмджиоглу, вид с
(наверху); г. Шумен, дом братьев Желевых, план верх­ улицы
него этажа (по середине); г. Котел, Кьорпеевский дом, Рис. 37. Г. Пловдив, лом Николы Недковича, вид
план верхнего этажа (внизу) Рис. 38. Г. Пловдив, дом д-ра Чомакова, вид
Рис. 9. Г. Пловдив, дом Верена Стамболяна, план вер­ Рис. 39. Г. Карлово, лом Коэаревых, вит
хнего этажа (наверху); г. Копривштица, Лютовский дом. Рчс. 40. Г. Карлово, Дервишевский дом, портик
Ел

план жилого этажа (наверху в середине); г. Карлово, Бен- Рис. 41. Г. Карлово, дом Павла Патева, портик
чевский дом, план верхнего этажа (внизу в середине); г. Рис. 42. Г. Копривштица, дом Каблешковых. вид со двора
Пазарджик, Пожаровский дом, план жилого этажа (внизу) Табель I. Г. Пловдив, дом Георгия Павлити, декоративная
ек

Рис. 10. Г. Пловдив, дом Хаджи Драгана Калоферца, роспись фасадов

планы первого и второго этажей Рис. 43. Г. Пловдив, дом Аргира Коюмджиоглу, вход-
тр У А

Рис. 11. Г. Пловдив, дом Киркора Месробовича, планы ная дверь

первого и второго этажей Рис. 44. Г. Пловдив, дом Панова, группа комнатных
он С
Рис. 12. Г. Пловдив, дом Николы Недковича, планы пер­ дверей
вого и второго этажей Рис. 45. Г. Пловдив, дом Хаджи Драгана Калоферца,
Рис. 13. Г. Несебыр, дом Петра Радионова, план верх­ группа дверей и алафранги в зале
на Г

него этажа (наверху); г. Златоград, дом братьев Пачило- Рис. 46. Г. Сливен, дом д-ра Мирковича, колонка киоска
вых, план верхнего этажа (внизу) в зале на верхнем этаже
Рис. 14. Г. Пловдив, дом С. С. Бобчева, план жилого Рис. 47. Копривштицкий дом, интерьер зала с киоском
би

этажа (наверху); г. Пазарджик, дом Николаки Христовича, на верхнем этаже

план верхнего этажа (внизу) Рис. 48. Г. Пловдив, дом Аргира Коюмджиоглу, потолок
Рис. 15. Г. Пловдив, дом Артина Гиди кова, планы пер­ в комнате
бл

вого и второго этажей Рис. 49. Г. Пловдив, дом Степана Хиндляна, комнатный
Рис. 16. Г. Пловдив, дом Аргира Коюмджиоглу, планы потолок
и
первого и второго этажей Рис. 50. Г. Самоков, дом Илины Манлулковой, потолок
Рис. 17. Г. Пловдив, дом Димигра Георгиади, планы
от
в комнате
первого и второго этажей Рис. 51. Г. Сливен, дом Захария Жечкова, потолок киоска
Рис. 18. Г. Пловдив, дом Андрея Георгиади, план верх­ Рис. 52. Г. Пловдив, дом Аргира Коюмджиоглу, потолок
ек

него этажа (наверху); дом Генко Митова, план верхнего в гостиной на верхнем этаже
этажа (внизу) Рис. 53. Г. Копривштица. дом Лютовых, потолок в го­
а
Рис. 19. Г. Каэанлык, старинный общинный дом, план стиной
верхнего этажа (слева); г. Сливен, Боевский дом, план Рис. 54. Характерная одежда пловдивских граждан вто­
верхнего Э1ажа (справа) рой половины XIX в., репродукция со стенописи Захария
Рис. 20. Г. Пловдив, дом Хаджи Лампши (наверху); дом Зографа в Банковском монастыре
Елиезера Калева (внизу); планы верхних этажей Рис. 55. Г. Копривштица, дом Каблешковых, потолок в
Рис. 21. Г. Смолян, квартал Устово, дом Пеко Такова, гостиной на верхнем этаже
план верхнего этажа (слева); г. Несебыр, дом Георгия Бо- Табель II. Г. Копривштица. дом Гырковых, оформление
готова. план верхнего этажа (справа) оены в синей" комнате
Рис. 22. I . Септември, жилая башня Саран бея, план вер­ Табель III. Г. Копривштица, дом Лютовых, оформление
хнего лажа стены в ..синей" комнате
Рис. 23. Г. Самоков, большой дом менялы Ариэ, планы Табель IV. Г. Копривштица, том Ослековых, оформле­
первого и второго этажей ние стены в „синей" комнате
Рис. 24. Г. Нелико-Тырново, план конака Табель V. Г. Копривштица, дом Ослековых, медальон на
Рис. 2'. Г. Сливен, дом Йордана Данчева, вид
стене в „красной" ксмлаге

179
Табель VI. Г. Пловдив, дом Аргира Коюмлжиоглу. инте­ сьмиугольников и квадратов (наверху); г. Пловдив, дом
рьер гостиной на ул. Артина Ги.тнкова, № 9, потолок (по середине); Пом­
Табель VII. Г. Самоков, дом менялы, декоративная рос­ пей, дом в центре, мозаика (внизу)
пись фасадов, акварель В. Евтимова Рис. 88. Геометрическая композиция из пересекающих
Рис. 56. Г. Пловдив, дом Н. Недковича, часть росписи восьмиугольников и квадратов (наверху); г. Копривщица,
фасада потолок (по середине); Помпей, форум, мозаика (внизу)
Рис. 57. Г. Карлово, дом Зоеаых, росписи ограждающей Рис. 89. Г. Пловдив, потолок (на верху); с. Буково, Смо-
стены во дворе лянского района, Хаджийский дом, потолок (внизу)
Табель VIII. Старинный Пловдив, репродукция с картины Рис. 90. Геометрическая композиция из связанных между
и. хул. Ц. Лавренова, 1946 г. собой окружностей (наверху); Франция, табличатые двери
Табель IX. Г. Копривштица, дом Ослековых, интерьер (внизу )
„красной" комнаты Рис. 91. Геометрическая композиция из связанных между
Рис. 58. Г. Костур, план дома собой эллипсов и восьмиугольников (наверху); г. Копривш­
Рис. 59. Г. Бухарест, дом на ул. Câlâraçi,№ 97, план тица, потолок (по середине); г. Копривштица, Попмарков-
Рис. 60. Г. Плоешты, лом Добреску, план верхнего этажа ский дом, потолок (внизу)
Рис. 61. Г. Плоешты, дом Хаджи Продана, план верхнего Рис. 92. Г. Копривштица, дом Десёэых, потолок (наверху);
этажа i. Карлово, Зоевский дом, потолок (внизу)
Рис. 62. Г. Бухарест, дом Моруни на ул. Calea Victoriei, Рис. 93. Геометрическая композиция из крестов и вось­
№ 131, вил и план верхнего эгажа миугольников (наверху); г. Копривштица, дом Ослековых,
Рис. 63. Г. Кютахия, дом Мутафзаде, план потолок (внизу)
Рис. 64. Г. Кония, дом Никипогулара, вид и план верх­ Рис. 94. Геометрические композиции из крестов
него этажа (наверху) Рис. 95. Геометрические композиции из крестов услож­
Ел

Рис. 65. Г. Ушак, дом Оккалара, план верхнего этажа (по ненной и обогащенной формы (наверху и посередине на­
середине); . Кайзери, дом Таласа Акифага, план верхнего верху); геометрические композиции из наложенных друг
этажа (внизу) на друга орнаментов (по середине и внизу)
ек

Рис. 66. Г. Истанбул, квартал Кадыкьой, вилла Мурата V, Рис. 96. Г . Копривштица, дом Млычковых, потолок
план верхнего этажа (наверху) Рис. 97. Геометрическая композиция из пересекающихся
тр У А

Рис. 67. Г. Битоля, дом на ул. Царя Самуила, № 210. окружностей (наверху); Италия, Помпей, форум, мозаика
план (наверху); г. Дебыр, конак, планы этажей (внизу) (по середине); г. Сливен, дом Хаджиданчева, потолок
он С
Рис. 68. Г. Фоча, дом, план верхнего этажа (наверху) (внизу)
Рис. 69. Г. Битоля, лом на ул. Стива Наумова, ЛЬ 98, план Рис. 98. Геометрическая композиция из крестообразно
этажа и вид расположенных ромбов (наверху), г. Копривштица потолок
на Г

Рис. 70. Г. Белград, Ичковский дом, план верхнего этажа (внизу)

Рис. 71. Г. Призрен, дом Шаип паши, план верхнего этажа Рис. 99. Центральная геометрическая композиция из кре­
Рис. 72. Г. Белград, конак княгини Любицы, вид и план стообразно расположенных удлиненных ромбов (наверху);
би
верхнего этажа геометрическая звездообразная центральная композиция
Рис. 73. Г. Скопие, конак Авзи паши в имении Бардонии, (внизу)
вид и план верхнего этажа Рис. 100. Г. Шумен, дом Хаджипанева, потолки
бл

Рис. 74. Схемы родопских домов по порядку степеней Рис. 101. Спиральная геометрическая композиция из пе­
обогащения их плановой композиции тель во внутрь (наверху слева); из петель через одну на­
и
Рис. 75. Схемы родопских домов по порядку степеней ружу (внизу слева); г. Копривштица, дом Попмарковых
обогащения их плановой композиции (внизу справа)
от

Рис. 76. Схемы Пловдивских домов по порядку степенен Рис. 102. Г. Смолян, квартал Райково, дом Пангаловых.
обогащения их плановой композиции потолок (наверху); Г. Копривштица, дом Каблешковых,
ек

Рис. 77. Схемы Пловдивских домов по порядку степеней потолок (внизу)

обогащения их плановой композиции Рис. 103. Геометрические композиции: г. Брацигово, дом
а
Рис. 78. Г. Турин, дворец Кариняно, план (наверху); Ст. Темелкова, потолок (наверху); г. Копривштица, дом
г. Вена, дворец Бельведере, план первого этажа (внизу) Каблешковых, потолок (по середине); г. Копривштица,
Рис. 79. Сант Албаро вблизи Генуи, вилла Камбиазо, дом П. Доганова, потолок (внизу)
план (наверху); г. Удине, палаццо Антонини, план (внизу) Рис. 104. Г. Копривштица, дом Каблешковых, поголок
Рис, 80. Г. Веченца, вилла Ротонда, план Рис. 105. Г. Пловдив, солнце (наверху); солнце (внизу)
Рис. 81. Г. Рига, дом И. 3. Голлендера, план второго этажа Рис. 106. Г. Пловдив, дом Н. Недковича. солнце
с овальной залой и общий ее вид Рис. 107. Г. Шумен, дом Сг. Шалварлжиева, солнце (на­
Рис. 82. Г. Копривштица, дом Млычковых. вид гостиной верху справа); г. Копривштица, дом Гырковых, солнце
Рис. 83. Г. Вена, дворец Бельведере, вид главной лест­ (наверху слева); г. Смолян, квартал Райково. дом Пан­
ницы галовых, солние (по середине); г. Пазарджик, дом Хаджи-
Рис. 84. Г. Вена, дворец Бельведере, общий вид стоянова, потолок (внизу)
Рис. 85. Г. Турин, дворец Кариняно, фасад Рис. 108. Польша, г. Варшава, королевский замок, интар­
Рис. 86. Г. Валенсия, часть фасада Паласио де лос Агу ас сия в полу зала для аудиенций, 1777 г. (наверху); дворец
Рис. 87. Геометрическая композиция из сопредельных вс- в Любостроне, солние, интарсия в полх ротонды (по сере-

730
 ;нне); Франция, проект насгилов для пола, солнце и дру­ Рис. 117. Г. Копривштица, дом Ослековых, панно в „си­
гие (внизу) ней" комнате (наверху); г. Смолян, квартал Райково. дом
Рис. 109. Г. Дряново, церковь Св. Троицы, потолок (наверху братьев Вырговых алафранга (внизу)
справа); г. Пловдив, дом на ул. Генриха Гейне. № 16, солн­ Табель XIV. Г. Копрившгица, дом Десёвых, стена с ала-
це (внизу справа) франгой в „желтой“ комнате
Рис. 110. С. Божковци, Тревненското района, солнце, ин­ Рис. 118. Г. Копривштица, дом Хаджииванчевых, паль-
тарсия на двери (наверху); г. Пловдив, солнце, резьба на меты фриза (наверху); дом Догановых, фриз, стенная рос­
двери (внизу) пись (по середине); г. Пловдив, церковь Св. Марины, стен­
Рис. 111. Польша, г. Варшава, костель Св. Анны, интар­ ная роспись над окном (внизу)
сия на маленькой дверце шкафа, XVIII в. (наверху); г. Ве- Рис. 119. Г. Париж, особняк де Бранкас. гостиная
лико-Тырново, дом на ул. Н. Пиколо, № 27, солнце на по­ Рис. 120. Г. Копривштица, дом Лютовых, медальон в
толке, доаль (по середине); обший вид (внизу) „синей" комнате
Рис. 112. Венгрия, г. Будапешт, королевский дворец, Рис. 121. Г. Пловдив, погреб во дворе дома Ст. Хиндляна.
XI—XIII вв. (наверху); г. Сливен, дом Кираджизафирова, стенная роспись над входом (наверху); баня во дворе дома
розетка (внизу) Ст. Хиндляна. стенная роспись над входом (внизу)
Рис. 113. Г. Копривштица, дом Хаджииванчевых, по­ Табель XV. Г. Копривштица, дом Ослековых, стенная
толок (наверху справа); дом, розетка (наверху слева); роспись в „красной" комнате
Франция, Леке, ул. Монблан, потолок (внизу) Табель XVI. Г. Копрившгица, дом Ослековых, алафранга
Рис. 114. Г. Мелник, дом Пашова, потолок (наверху сле­ в „синей" комнате
ва); г. Шумен, дом Ст. Шалварджиева, деталь двери (по Рис. 122. Г. Копривштица, дом Хаджииванчевых, верх­
середине слева); Турция, Караман, оконная ставня в мед­ ний зал (наверху); дом Генчовых, верхний зал (внизу)
ресе, XII в. (внизу слева); г. Мелник, дом Цинцарова, по­ Рис. 123. Г. Бухарест, дом на ул. Мошилор, чугунные пе­
Ел

толок (внизу справа) рила, середина XIX в. (наверху); дом Гешовых, чугунная
Рис. 115. Г. Пловдив, дом на ул. Омуртаг, № 1. потолки колонка навеса пристройки (внизу)
(наверху и по середине); дом на ул. К. Нектариева, Ле 15, Рис. 124. Г. Копрившгица, дом Ослековых, панно, стен­
ек

потолок (внизу) ная роспись (наверху), дом Хаджииванчевых, фриз, стен­

Табель X. Г. Копривштипа, дом Попмарковых, стенная ная роспись (внизу)
тр У А

роспись Табель XVIII. Г. Копривштица, дом Генчовых, деталь

Табель XI. Г. Копривштица, дом Десёвых, стенная рос­ фасада в сторону улицы, стенная роспись
он С
пись в „красной“ комнате Табель XVIII. Г. Копривштица, дом Генчовых, деталь
Табель XII. Г. Копривштица, дом Ослековых, стена с фасада со стороны двора, стенная роспись
медальном в „красной“ комнате Рис. 125. Г. Копривштица, дом Гырковых, алафранга в
на Г

Табель XIII. Г. Самоков, дом менялы стенная роспись „синей" комнате

Рис. 116. Г. Смолян, квартал Райково, жилой дом, ала- Рис. 126. Г. Копривштица, дом, алафранга
франга (наверху); г. Копривштица, дом Духлековых, ала- Рис. 127. Румыния, конец XVIII — начало Х1Хвв., дом-
би

франга (внизу) музей „Голгшгы", алафранга

бл
и от
ек
а

181
Liste des illustrations

Fig 1 Le monastère patriarcal à Constantinople. Gravure de Fig. 31. Koprivstica La maison de Desjovski. Vue de la cour
1578 Fig. 32. Pazardzik. Maison-musée St. Dospevski. \ ue de la
Fig. 2. Maison d'un pasteur de province en France au XVIIIe s. rue
Fig. 3. Gentilhommière du XVIe s., à Mazurki, Pologne Fig. 33. Koprivstica. La maison de Ljutov. Vue.
Fig. 4. Sliven. Plans de maisons symétriques à galerie ouverte: Fig. 34. Koprivstica. La maison de Mlàèkov. Vue de la cour
maison des Gudev (en haut); maison des Vièev (en bas) Fig. 35. Plovdiv. La maison d’Argir Kojumdzioglu. Vue de
Fig. 5. Karlovo. La maison de Pavel Patev. Pian de l'étage la cour
Fig. 6. Koprivstica. La maison d: Kableskov. Plan de l'étage Fig. 36. Plovdiv. La maison d'Argir Kojumdzioglu. Vue de
Fig. 7. Karlovo. La maison de Iv. Grozev, rue Levski, No 42. la rue
Plans Fig. 37. Plovdiv. Maison de Nikola Nedkovii. Vue
Fig. 8. Kotel. La maison Cud?uèkina. Plan de l’étage (en haut); Fig. 38. Plovdiv. Maison du Dr Comakov. Vue
Sumen. La maison des frères Zelevi. plan de l'étage (au milieu); Fig. 39. Karlovo. La maison de Kozarev. Vue
Kotel. La maison des Kjorpeev. Plan de l'étage (en bas) Fig. 40. Karlovo. Maison de DerviSev. Portique
Fig. 9. Plovdiv. La maison de Veren Stamboljan. Plan de Fig. 41. Karlovo. Maison de Pavel Patev. Portique
l'étage (en haut et à gauche); Koprivstica. La maison de Ljutov. Fig. 42. Koprivstica. Maison de KableSkov. Vue de la cour
Plan de l'étage (en haut et à droite); Karlovo. La maison des Table 1. Plovdiv. Maison de G. Pavliti. Peinture décora­
Benéev. Plan de l'étage (en bas et à gauche); Pazardzik. La tive de la façade
maison des Poiarov. Plan de l'étage des logis (en bas et à droite) Fig. 43. Plovdiv. Maison d’Argir KojumdZioglou. Porte
Ел

Fig. 10. Plovdiv. La maison de Hadzi Dragan de Kalofer. d'entrée

Plans du rez-de-chaussée et de l'étage Fig. 44. Plovdiv. Maison de Panov. Groupe de portes de
Fig. 11. Plovdiv. La maison de Kirkoi Mesroboviè. Plans du chambres
ек

rez-de-chaussée et de l'étage Fig. 45. Plovdiv. Maison de Hadzi Dragan de Kalofer. Groupe
Fig. 12. Plovdiv. La maison de Nikola Nedkovic. Plans du de portes et niche (alafranga) dans le salon
тр У А

rez-de-chaussée et de l'étage Fig. 46. Sliven. Maison du Dr Mirkovié. Colonette du kjoSk

Fig. 13. Nesebàr. La maison de Petàr Radionov. Plan de dans le salon du premier étage
он С
l'étage (en haut); Zlatograd. La maison des frères Paèilov. Fig. 47. Maison de Koprivstica. Intérieur du salon à kjoSk
Plan de l'étage (en bas) de l'étage
Fig. 14. Plovdiv. La maison de S. S. Bobcev. Plan de l'étage Fig. 48. Plovdiv. Maison d’Argir Kojumdzioglu. Plafond de
на Г

des logis (en haut). Pazardzik. La maison de Nikolaki Hris- chambre

tovii. Plan de l’étage (en bas) Fig. 49. Plovdiv. Maison de Stepan Hindljan. Plafond de
Fig. 15. Plovdiv. La maison d’Artin Gidikov. Plans du rez-de- chambre
би
chussée et de l'étage Fig. 50. Samokov. Maison d'Ilina Mandulkova. Plafond de
Fig. 16. Plovdiv. La maison d'Argir Kojumdzioglu. Plans du chambre
rez-de-chaussée et de l'étage Fig. 51. Sliven. Maison de Zahari Zeèkov. Plafond du kjoSk
бл

Fig. 17. Plovdiv. La maison de Dimitàr Georgiadi. Plans du Fig. 52. Plovdiv. Maison d'Argir Kojumdzioglu. Plafond du
rez-de-chaussée et du second étage salon à l'étage
и
Fig. 18. Plovdiv. La maison d'Andrej Georgiadi. Plan de l'étage Fig. 53. Koprivstica. Maison de Ljutov. Plafond du salon
(en haut); La maison de Genko Mitov. Plan de l'étage (en bas) Fig. 54. Costumes civils caractéristiques de Plovdiv, de la se­
от

Fig. 19. Kazanlàk. L'ancienne mairie. Plan de l'étage (à conde moitié du XIXes. Reproduction de fresque de Zahari Zo-
gauche); Sliven. La maison de Boev. Plan de l'étage (à droite) graf, au monastère de Backovo
ек

Fig. 20. Plovdiv. La maison de Hadzi LampSa (en haut); la Fig. 55. Koprivstica. Maison de KableSkov. Plafond du
maison d’Eliezer Kalcv (en bas). Plans de l'étage salon à l'étage
а
Fig. 21. Smoljan, quartier d'Ustovo. Maison de Peko Takov. Table IL Koprivstica. Maison de Gârkov. Décoration de
Plan de l'étage (à gauche); Nescbür. La maison de Georgi mur dans la chambre «bleue»
Bogotov. Plan de l'étage (à droite) Table 11. Koprivstica. Maison de Ljutov. Ornementation de
Fig 2j. Septemvri. La tour de logement de Saran bey. Plan mur de la chambre «bleue»
de l'ét agc Table IV. Koprivstica. La maison d’Oslekov. Ornementa­
Fig. 23 Samokov. La grande maison d'Arie, dite Sarafska. tion de mur de la chambre «bleue»
Plans d u rez-de chaussée et de l'étage Table V. Koprivstica. Maison d’Oslekov. Ornementation de
Fig. 24. Ve liko Tftrnovo. Plan du konak mur dans la chambre «rouge»
Fig. 25. Sliven. La maison de Yordan Dances. Vue. Table VI. Plovdiv. Maison d'Argir Kojumdzioglu. Intérieur
Fig. 26 Plovdiv. La maison de Genko Mitov. Vue. de la salle de réception
Fig. 27. Plovdiv. La maison de Dimitùr Georgiadi. Vue. Table VII. Samokov La maison dite «Sarafska». Peinture
Fig. 28. Plovdiv. La maison de Georgi Mavridi. Vue. décorative des façades. Aquarelle de V. Evtimov.
Fig. 29. Koprivstica. La maison de KableSkov. Vue de la rue Fig. 56. Plovdiv. Maison de N. Nedkoviè. Fragment de
Fig. 30. Plovdiv. La maison de Veren Stamboljan. Vue. l'ornementation de la façade

182
Fig 57 Karlovo. Maison de Zoev. Fresques du mur d en­ de Smoljan. La maison dite Hadiyska. Plafond (en bas)
ceinte Fig. 90. Composition géométrique de cercles liés entre eux
Tablle VIII. Le vieux Plovdiv. Reproduction du tableau du (en haut). France. Panneaux de porte (en bas)
peintre C. Lavrenov. 1946 Fig. 91. Composition géométrique d'ellipses et d’octogo­
Table IX. KoprivJtica. Maison d'Oslekov. Intérieur de la nes reliés entre eux (en haut); KoprivStica. Plafond (au
chambre «rouge» milieu); KoprivStica. Maison de Popmarkov. Plafond
Fig. 58. Kostur. Plan de maison (en bas)
Fig. 59. Bucarest. Maison, rue Câlâraçi № 97. Plan Fig. 92. KoprivStica. Maison de Desiovski. Plafond (en
Fig. 60. PloeSti. Maison de Dobrescu. Plan de l’étage haut); Karlovo. Maison de Zoev. Plafond (en bas)
Fig. 61. Ploeiti. Maison de Hadzi Prodan. Plan de l’étage Fig. 93. Composition géométrique de croix et d'octogones
Fig. 62. Bucarest. Maison de Morufi, Calea Victoriei № 131. (en haut); Koprivstica. Maison d'Oslekov. Plafond (en bas)
Plan de l’étage et vue Fig. 94. Compositiors géométriques de croix
Fig. 63. Kutahia. Maison de Mutafzade. Plan Fig. 95. Compositiors géométriques de croix de forme com­
Fig. 64. Konia. Maison de Nakipogular. Vue et plan de pliquée et enrichie (en haut et au milieu en haut); composi­
l'étage tions géométriques de deux ornements superposés (au milieu
Fig. 65. L'Sak. Maison deOkkalar. Plan de l'étage (en haut); en bas et en bas)
Kaisariéh. Maison de Talas Akifaga. Plan de l'étage (en bas) Fig. 96. Koprivstica. Maison de Mlàckov. Plafond
Fig. 66. Istanbul, Kadikeuy. Villa de Mourad V. Plan de Fig. 97. Composition géométrique de cercles s'entrecroi­
l'étage sant (en haut); Italie. Pompéi. Le forum. Mosaïque (au milieu);
Fig. 67. Bitolja. Maison, rue Tzar Samuil №210. Plan (en Sliven. Maison de Hadz danéev. Plafond (en bas)
haut); Debâr. Manoir. Plan des étages (en bas) Fig. 98. Composition géométrique de losanges rangés en
Fig. 68. Foéa. Maison. Plan de l’étages croix (en haut); Koprivstica. Plafond (en bas)
Ел

Fig. 69. Bitolja. Maison rue Stiv Naumov № 98. Vue et plan Fig. 99. Composition centrale géométrique de lesanges al­
de l'étage longés formant croix (en haut); composition géométrique
Fig. 70. Belgrad. Maison d'Ickovi. Plan de l'étage
ек
centrale stellaire (en bas)
Fig. 71. Prizren. La maison de Sahib pa5a. Plan de l'étage Fig. 100. Sumen. Maison de Hadzipanev. Plafonds
Fig. 72. Belgrad. Le manoir de la princesse Lubica. Vue et Fig. 101. Composition géométrique en spirale à lacets tournés
тр У А

plan de l'étage en dedans (en haut et à gauche) la même à un sur deux lacets
Fig. 73. Skopie. Le manoir d’Avzi pa5a à la ferme de Bar- tournés en dehors (en bas et à gauche); KoprivStica. Maison
он С
dovci. Vue et plan de l'étage de Popmarkov. Plafond (en bas et à droite)
Fig. 74. Schémas de maisons des Rhodopes, rangés par ordre Fig. 102. Smoljan. quartier de Rajkovo. Maison de Panga-
de l'enrichissement de leur composition de plan lov. Plafond (en haut); KoprivStica.Maison de KableSkov.
на Г

Fig. 75. Schémas de maisons des Rhodopes, rangés par ordre Plafond (en bas)
de richesse de leur composition de plan Fig. 103. Compositions géométriques. Bracigovc. maison de
Fig. 76. Schémas de maisons de Plovdiv, rangés par ordre St. Tcmelkov. Plafond (en haut); Koprivstica. Maison de
би

de la richesse de leur plan KableSkov. Plafcud (au milieu); maison de P. Doganov. Pla­
Fig. 77. Schémas de maisons de Plovdiv, rangés par ordre fond (en bas)
бл
de la richesse de leur plan Fig. 104. Koprivstica. Maison de KableSkov. Plafond.
Fig. 78. Turin. Le palais Carignano. Plan (en haut); Vienne. Fig. 106. Plovdiv. Maison de N. Nedkovic. Soleil
Le Pa'ais du Belvedere. Plan du rez-de-chaussée (en bas) Fig. 107. Sumen. l a maison de St. Salvardziev. Soleil (en
и
Fig. 79. Albaro près de Gènes. Villa Cambiazzo. Plan (en haut et à droite); KoprivStica. Maison de Gàrkov. Soleil (en
от
haut); Udine. Palazzo Antonini. Plan (en bas) haut et à gauche); Smoljan, quartier de Rajkovo. La maison
Fig. 80. Vicence. Villa Rotonda. Plan de Pangalov. Soleil (au milieu); Pazardîik. La maison de
Fig. 81. Riga. Maison d'1. Z. Hollander. Plan du second Hadzistojanov. Plafond (en bas)
ек

étage à la salle ovale et vue de cette salle Fig. 108. Pologne. Varsovie. Palais royal. Parquet en marque­
Fig. 82. Koprivstica. La maison de Mlàékov. Vue du salon terie de la salle d'audiences, 1777 (en haut); Château de Lu-
а

Fig. 83. Vienne. Le palais du Belvedere. Vue de l'escalier bostron. Soleil, parquet en marqueterie de la rotonde (au mi­
d’honneur lieu); France. Projet de planchers. Soleil et autres dessins
Fig. 84. Vienne. Le palais du Belvedere. Vue générale (en bas)
Fig. 85. Turin. Le palais Carignano. Façade Fig. 109. Drjanovo. L’église de Sv. Trojca (Ste Trinité). Pla­
Fig. 86. Détail de la façade du palais Dos Aguas à Valence, fond (en haut et à droite); Plovdiv. Maison de la rue H. Haine,
Espagne No. 16. Soleil (en bas et à droite)
Fig. 87. Composition géométrique d’octogones et de carrés Fig. 110. Village de Bczkovci. région de Trjavna. Soleil.
accolés l’un à l'autre (eu haut); Plovdiv. Maison rue Artin Porte en marqueterie (en haut); Plovdiv. Soleil. Sculpture sur
Gidikov No, 9. Plafond (au milieu); Italie, Pompéi. Maison du bois d’une porte (en bas)
centre Mosaïque (en bas) Fig. III. Pologne. Varsovie. L’église Ste Anne. Marquete­
Fig 88. Composition géométrique d’octogones et de carrés rie sur porte d'aimoire (en haut); Veliko Târnovo. Maison
qui s entrecoupent (en haut); Koprivstica. Plafond (au milieu); de la rue N. Piccolo. No. 27. Plafond soleil. Detail (au milieu);
Italie. Pompéi. Le forum. Mosaïque (en bas) Vue générale (en bas)
Fig 89 Plovdiv. Plafond (en haut); village de Bukovo, région Fig. 112. Hongrie. Château royal de Budapest, XIe—XIIIe*.

183
(en haut); Sliven. Maison de Kiradîizafirov. Rosette (en bas) fresque ( au milieu); Plovdiv. L’église Ste Marina Fresque
Fig. 113. Koprivstica. La maison de Hadziivarèov. Plafond surmontant la fenêtre (en bas)
(en haut et à droite); Maison. Rosette (en haut à gauche); Fig. 119. France. Paris. Hôtel de Brancas. Salon
France, I cqucu. Plafond, rue du Mont-Blanc (en bas) Fig. 120. Koprivstica. Maison de Ljutov. Médaillon de la
Fig. 114. Mclnik. Maison de Paiov. Plafond (en haut et à chambre «bleue»
gauche); Sumen. Maison de Salvardziev. Détail de porte Fig. 121. Plovdiv. Entrepôt (maaza) dans la cour vie St Hin-
(au milieu et à gauche); Turquie, Karaman. Volet de fenêtre dljan. Fresque surmontant la porte d’entrée (en liant); Bain
de mcdresé (école) du XIles. (en bas et à gauche); Melnik. dans la cour de St Hindljan. Fresque au-dessus de la porte
La maison de Cincarov. Plafond (en bas et à droite) d'entrée (en bas)
Fig. 115. Plovdiv. Maison de la rue Omurtag, No 1. Plafonds Table XV. Koprivstica. Maison d’Oslekov. Décoration mu­
(en haut et au milieu); maison de la rue K. Nektariev. No 15. rale de la chambre «rouge».
Plafond (en bas) Table XVI. Koprivstica. Maison d'Oslekov. Alafranga de
Table X. KoprivStica. Maison de Popmarkov. Fresque la chambre «bleue».
Table XI. Koprivitica. Maison de Desjovski. Décoration mu­ Fig. 122. Koprivstica, maison de Hadziivanèov. Salon de Г
rale de la chambre «jaune» étage (en haut); maison de Genèov. Salon de l’étage (en bas)
Table. XII. KoprivSlica. Maison d'Oslekov. Mur à médail­ Fig. 123. Roumanie. Bucarest (milieu du XIXes.); Maison de
lon dans la chambre «rouge» la rue MoSilor. Parapet en fonte (en haut); Maison de GeSov.
Table. XIII. Samokov. La maison dite «Sarafska». Déco­ Colonette en fonte supportant le toit de l’appentis (en bas)
ration murale Fig. 124. Koprivstica. Maison d'Oslekov. Panneau. Fres­
Fig. 116. Sniolian, quartier Rajkovo. Maison. Niche (ala- que (en haut); maison de Hadziivanèov. Frise. Fresque (en bas)
franga) (en haut); Koprivstica. Maison de Duhlekov. Ala- Table XVII. Koprivstica. Maison de Genèov. Détail de la
franga (en bas) façade donnant sur la rue. Fresque
Ел

Fig. 117. Koprivstica. Maison d’Oslekov. Panneau de la Table XVIII. KoprivSlica. Maison de Genèov. Détail de la
chambre «bleue» (en haut); Smoljan, quartier Rajkovo. Mai­ façade donnant sur la cour. Fresque
son des frères Vàrgov. Alafranga (en bas) Fig. 125. Koprivstica. Maison de Gârkov. Alafranga de la
ек

Table XIV. Koprivstica. Maison de Desjovski. Mur à ala­ chambre «bleue»

franga de la chambre „jaune“ Fig. 126. Koprivstica. Maison. Alafranga
тр У А

Fig. 118. Koprivstica. Maison de Hadziivanèov. Palmet- Fig. 127. Roumanie (fin XVIIIe au début du XIXes.). Mai­
tes de frise (en haut); La maison de Doganov. Frise, son-musée «GoleSti». Niche (alafranga)
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а

184
ГЬовдивский симметричный
жилой дом
Г. К, I >ку харов и Р. Ангелова

Резюме

Замкнутый симметричный дом представляет собой особый метринчого замкнутого жилого дома, не отрицая вместе
раздел в архитектуре жилого дома эпохи болгарского с тем возможного наличия и инородных влияний как вто­
Возрождения, обладающего высокими архитектурными ростепенного компонента в формировании его архи­
и художественными качествами. Более массовое распро­ тектурного образа. Однако на пройденном этапе разви­
странение он получил к тридцатым годам XIX в. и в про­ тия болгарской архитектурно-исторической науки они не
должение 50—60 лет оставался наиболее распространен­ располагали достаточными фактическими материалами
ным типом домов, которому отдавала предпочтение и сравнительными исследованиями, чтобы обосновать
высшая общественная прослойка в более крупных насе­ этот в принципе верный тезис.
ленных пунктах страны. Апогея своего композиционного Ввиду этих противоречивых мнений и вопреки наличию
развития и ясности он достиг приблизительно к середине многочисленных исследований типа и архитектурного
прошлого столетия облика замкнутых симметричных жилых домов, в науке
По сравнению с предшествовавшими ему и с параллельно вплоть до настоящего времени вопрос о происхождении
Ел
развивавшимися региональными формами открытого не­ и стилевой их характеристике продолжает считаться дис­
симметричного или симметричного жилого дома эпохи куссионным.
Возрождения замкнутые симметричные дома являются За последние десяток лет молодая болгарская архитек­
ек

в качественном отношении новой ступенью в болгарской турно-историческая наука продвинулась значительно впе­
жилищной архитектуре как с точки зрения жилищно- ред. Благодаря усилиям главным образом Секции по тео­
тр У А
бытоаэто обслуживания, так и композиционного архи­ рии и истории градостроительства и архитектуры Болгар­
тектурного оформления. Вот почему как полностью за­ ской академии наук, был выяснен и обоснован ряд мето­
конченный архитектурный образ эти дома, в особенности дологических вопросов в связи с правильным историче­
он С

более роскошно разработанные, кажутся на первый взгляд ским подходом к архитектурным явлениям, к их рассмот­
по своему замыслу и облику совершенно оторванными рению в неразрывной связи и как результат сложных
на Г
от местных архитектурных традиций в тех районах, где политико-экономических изменений, происходивших в
они строились и развивались в большем числе. болгарском обществе (см. стр. 13—16). Накопился новый
Это кажущееся отсутствие генетической связи с предше­ обильный материал в деле изучения болгарского жилого
би
ствовавшим строительством жилых домов в стране стало дома эпохи Возрождения, был углублен его художественно­
причиной того, что в продолжение ряда лет некоторые композиционный анализ, раскрылись новые стороны и
болгарские и иностранные исследователи направляли особенности его облика. Расширились и обогатились
бл

свои усилия к поискам наличия чужих образцов и влия­ также наши сведения о жилищной архитектуре в соседних
ний и пулей их проникания с целью сыяснить происхож­ балканских странах за тот же самый период.
и
дение и характерные особенности стиля замкнутого сим­ Таким образом была создана сравнительно более обшир­
метричного жилого дома. Таким образом, некоторые ная база для реальной оценки архитектурного развития
от

ученые дошли до определения его как продукта влияний замкнутого симметричного городского жилого дома в Бол­
стилей ренессанса, барокко и других или же до опреде­ гарии. В новом свете выдвинулись вопросы характера и осо­
ек
ления его как турецкого, греческого или иного вида. В бенностей этого типа жилых домов у нас и их сходства с
большей части случаев их утверждения основывались на отдельными образцами в соседних балканских странах,
а
частичных исследованиях, выдвигались лишь некоторые на основании чего об определенных этапах исторического
отдельные особенности, которые в известной мере слу­ развития соответствующих народов можно говорить и
жили подтверждением высказанных мнений. предпринимать исследования для установления обших
Приводившиеся параллели с соответствующими западно­ элементов жилищной архитектуры на Балканском полу­
европейскими стилями или с типичной национальной острове. Развились также и исследования в различных об­
архитектурой соседних балканских стран тоже далеко ластях культуры, в том числе и архитектуры, о взаимных
не смогли исчерпать всю сложность архитектурного яв­ связях болгарского народа в эпоху Возрождения с
ления, представляемого этими домами. Россией и с западноевропейскими странами, равно как
Была также значительная группа ученых, которые твер­ и о возможных влияниях русских и западноевропей­
дили о болгарском происхождении и принадлежности ских стилей и о степени и путях их проникания на
этой архитектурной формы. Они исходили из методо­ Балканы.
логически правильной марксистской установки о генети­ Все это, вместе взятое, снова делает необходимой по­
ческой связи и главенствующей роли местных архитек­ становку вопроса о распространении, происхождении и
турно-строительных традиций в создании и развитии сим- стилевой характеристике замкнутого симметричного го­

755
24
родского жилого дома эпохи болгарского Возрождения самочувствие, изменения условий городскг го быта и
и новой повестке дня. возросшие бытовые и духовные потребности, воз­
росшее стремление к представительности класса бур­
жуазии.
В пределах Болгарии замкнутый симметричный дом Классовой принадлежностью симметричных жилых до­
эпохи Возрождения появился раньше всего и получил наи­ мов можно объяснить главенствующую роль Пловдива
большее свое распространение в городе Пловдив и насе­ в процессе их появления, развития и распространения в
ленных пунктах с городским характером и городской Болгарии. В начале XIX в. Пловдив был самым крупным
экономикой примыкающего к нему района, а именно: болгарским населенным пунктом, центром купечества и
Копривштица, Карлово, Асеновград, Пазарджик. В силу банкиров, состоявших в деловых и культурных связях
этого обстоятельства в специальной литературе он из­ с рядом экономических центров Балканского полуострова,
вестен под названием „Пловдивското дома“. Здесь встре­ азиатской Турции, Западной Европы и России.
чаются наиболее развитые его образцы, которые к сере­ Классовой принадлежностью симметричных жилых дои
дине XIX в. придали характерный облик этим населенным мов можно также объяснить их распространение не только
пунктам и в особенности Пловдиву и Копривштице. в определенных населенных пунктах и районах, как это
Во второй половине того же столетия он появляется почти было с другими регионально развитыми формами народ­
во всех более крупных и экономически зажиточных ного жилиша в эпоху Возрождения, но и во всех экономи­
населенных пунктах страны. чески развитых населенных пунктах страны, а также и в
В эпоху болгарского Возрождения Пловдив обрисовы­ некоторых более мелких селениях, где они были жилищем
вался как активный центр, из которого распространялись представителей класса буржуазии.
в различные времена влияния замкнутого симметричного Наконец, классово определенной принадлежностью
типа жилого дома в другие населенные пункты страны. симметричных жилых домов можно объяснить их рас­
Ел

Однако исследования и изучение архитектуры жилого пространение по некоторым более значительным населен­
дома эпохи Возрождения по отдельным населенным пунк­ ным пунктам на Балканском полуострове — в пределах
там и целым районам, равно как и некоторые обобщаю­ Северной Греции, в Румынии и особенно в теперешней
ек

щие труды, г.ь шедшие за последние пятнадцать лет, убе­ Турции и в Югославии. Поскольку эти страны представляли
дительным образом доказали, что, вне зависимости от в рамках бывшей Оттоманской империи единую экономи­
тр У А

Пловдива, почти во всех концах нашей страны наблюдал­ ческую и политическую общность и в них существовали сход
ся тот же процесс введения замкнутости в открытый не­ ные условия для возникновения и развития буржуазного
он С
симметричный или симметричный дом с различными его класса, там, на местной почве, вероятно в результате раз­
региональными особенностями. В этом процессе влияние вития местной архитектурной традиции, могли тоже поя­
Пловдивското дома с его откристаллизовавшейся уже виться симметричные городские дома. Независимо от
на Г

плановой и пространственной композицией играло стиму­ специфических отличительных черт сохранившихся в этих
лирующую роль. Однако это влияние нашло себе подго­ странах симметричных жилых домов, вследствие факто­
товленные заранее условия для того, чтобы на определен­ ров географического, национального, бытового, технико­
би

ном этапе развития местных форм оно могло бы превра­ строительного и прочего естества, в обшей сложности
тить Пловдивский дом в тот тип, которому отдавалось в них заметна аналогическая с Пловдивским домом линия
предпочтение. создания и оформления симметричной плановой и про­
бл

Существенным в данном случае является то обстоятель­ странственной композиции.

ство, что как Пловдивский жилой дом в районе своего
и
появления, так и его распространение в других населен­
ных пунктах были результатом назревших условий вну­
от
Проблема происхождения и стилевой характеристик-
три страны и представляли собой архитектурное выраже­ представляет собой главный вопрос в публикациях, отно­
ние опрслслснных объективных закономерностей обще­ сящихся к Пловдивскому жилому дому (см. стр. 19—36).
ек

ственного развития в эпоху болгарского Возрождения. В большей их части он рассматривается как дом иностран­
Период болгарскою Возрождения охватывает около од­ ного происхождения на том лишь основании, что в отдель­
а
ного столетия в историческом развитии болгарского на­ ных его элементах заметны признаки некоторых западно­
рода— со второй половины XVIII в. до 1878 г. В эконо­ европейских или восточных стилей. При этом одни из
мическом отношении создались предпосылки для зарож­ этих признаков произвольно принимаются как определяю­
дения и развития капиталистических производственных щие стиль и происхождение этого дома, тогда как другие
условий в деревнях и городах, вызвавших бурный рост упоминаются как влияния второстепенного значения.
производительных сил. Социальное расслоение болгар­ Во всех этих случаях проблема возможной связи Пловдив­
скою общества выдвинуло на передний план формировав­ ското жилого дома с более простыми формами местного
шийся класс буржуазии. Эти экономические и социаль­ народною дома или вообще не упоминалась, или же су­
ные изменения создали условия для появления качествен­ ществование такой связи категорически отрицалось.
но новых архитектурных форм. Одна из них, а именно Эта проблема не рассматривается комплексно даже в
симметричный городской дом, принадлежит болгарской публикациях, в которых выдвигается мнение, что проис­
буржуазии. Этот дом наиболее полно отражает средствами хождение Пловдивското жилого дома следу ci искать в
архитектурной выразительности повышенные экономи­ болгарской народной архитектуре. Однако в un ie юка-
ческие возможности, приподнятое личное и национальное зательства в них не приводятся примеры или же, если

186
и делается попытка установить его происхождение и ис­ формы, причем в одном из них на поперечной оси распо
следовать последовательные ступени его развития, это ложена лестница (рис. 20, 21, 22).
делается главным образом на основании плана. Вместе В построении внутреннего пространства применяется
с этим в этих публикациях вопрос о характере и степени контрастное сочетание различных по размерам, объему
восприятия иноземных стилевых влияний и особенностей и предназначению помещений, расположенных вдоль
остается на втором плане — обычно он исчерпывается главной и поперечной композиционных осей. Чередова­
заявлением, что влияния и иноземные особенности имеются ние малых и больших, низких и высоких, темных и свет­
налицо и что необходимо их исследовать подробнее. лых помещений, имеющих первостепенное или же подчи­
Анализ вышедших до сих пор публикаций убедительным ненное значение в устройстве интерьера, подчеркивает то,
образом приводит к заключению, что проблема происхо­ что самое большое и пространственно четкое ударение при­
ждения и стилевой характеристики Пловдивското жилого ходи 1ся на зал. Этоударение объединяет и подчиняет себе
дома не может дойти до удовлетворительного решения без все пространственное построение дома. Важным элементом
комплексного исследования. Такая попытка более подроб­ во внутреннем пространственном построении дома яв­
ного рассмотрения этого вопроса делается в настоящей ляется лестница, которая удваивает направленность глав­
работе. ной оси или посредством преломленной ее линии создает
новое отношение к пространственному представлению
Художественно-композиционный анализ (см. стр. 39— плановой диспозиции жилого дома.
80) планового, пространственного, фасадного и декора­ Объемное решение подчинено тенденции к кубичности
тивного построения симметричного Пловдивското жилого всего объема, но с раздвиженной контурной и силуэтной
дома выявляет его характерные особенности и различия линией, при которой заряженное внутренним напряжением
с развитыми региональными формами народного дома в пространственное решение выступает и проявляется в
следующем обобщенном виде: эркерах различной формы (рис. 26—36), мягких коромы­
Ел

В n.iaHono.M решении особо подчеркнуты место и размеры слоподобных линиях портиков (рис. 33—35) и в вен­
центрального ядра — зала. Вокруг него расположены чающих центральных мотивах коромы^лоподобных или
все другие помещения; он является функционально связы­ треугольных фронтонов (рис. 33—38).
ек

вающим звеном между ними. Вместо „чардака“ (крытой Фасадное построение подчинено и решено на основе не­
галереи), представляющего собой лишь функциональный скольких главных композиционных принципов: осевость,
тр У А

центр открытого жилого дома, теперь создается компо­ симметрия, ритмичность и чередование. От их умелой
зиционный центр, генетически происходящий от этой дозировки и балансированного сочетания получается
он С
более старинной формы, но уже с новым значением в стройная фасадная композиция. Ее воздействие едино,
плановой схеме. вопреки разнородности отдельных ее элементов, подчерк­
Группирование линий движения внутри жилища и рас­ нутого акцентирования главной оси с портиком (рис.
на Г

положение помещений происходит вдоль одной главной 30—41) и поперечной оси с эркерами на верхнем этаже
оси или же вдоль двух взаимно перпендикулярных осей и разбивки и пластичной обработки стен фасада в не­
симметрии не одинакового или почти одинакового зна­ скольких параллельных или пересекающихся под углом
би

чения. Им подчинены места главных жилых и второсте­ плоскостях (рис. 29, 32, 36).
пенных хозяйственно-складовых помещений, равно как Архитектурные дета.ш отличаются исключительным бо­
и важной для жизненного процесса в многоэтажных
бл
гатством форм и композиций. В оформлении потолков,
зданиях внутренней лестницы между этажами. В зависи­ „а-ля франг“1, стенных шкафов, портиков, межколонных
мости от этого можно обособить шесть разновидностей проемов, наличников дверей и окон и прочих архитек­
и
планового решения, делящихся на две группы. турных элементов в изобилии введены овальные, эллип­
от
К первой группе относятся четыре разновидности с четко совидные, вогнуто-выпуклые, коромыслоподобные и много­
обозначающейся продольной осью композиции, совпа­ центрические линии (рис. 42—54).
дающей с осью входа и преимущественного движения В архитектурной декорации, помимо известных и широко
ек

внутри дома и кончающейся расположенной по оси лест­ используемых для художественного воздействия дерева
ницей, тогда как поперечная ось остается почти незамет­ и штукатурки, применяется также живописная и орна­
а

ной. Эти разновидности состоят в следующем: I) зал ментальная роспись. Фантастичный и реальный природный
и по одной комнате по бокам его (рис. 7); 2) зал и по две и архитектурный пейзажи, орнамент, гирлянды, букеты,
комнаты по бокам его (рис. 9); 3) зал и четыре комнаты вазы с цветами заполняют плоскости стен, галтели и зер­
с чуланами между ними (рис. 10, 11); 4) зал и шесть ком­ кала потолков, поверхность и рамы „а-ля франг", обра­
нат, расположенных по трем бокам его (рис. 6, 12). зуют фризы и медальоны, помещены в тимпанах оконных
Во второй группе две разновидности. В них лестница сме­ проемов и фронтонах портиков (табл. I—VIII, рис. 49—57).
щается на поперечную ось, которая сильно подчеркнута, В результате совокупности воздействий этих характер­
и таким образом плановая композиция устроена около ных особенностей получаются определенные типичные
двух взаимно перпендикулярных осей симметрии, а имен­ признаки, благодаря которым Пловдивский жилой дом
но: I) зал находится на продольной оси с четырьмя ком­ обосабливается в специфический раздел болгарской жи­
натами в четырех углах, лестница на поперечной оси и лой архитектуры эпохи Возрождения. Вместе с тем каж-
хозяйственные или жилые помещения напротив ее (рис.
15 19); 2) зал имеет крестообразную форму, полу­
чаемую посредством боковых расширений основной его 1 „А-ля франга" — от франц.; декоративная ниша в стене.

187
|ый отдельный дом имеет свой неповторимый, строго турное явление, которое в своей совокупности качествен­
индивидуальный облик. А это служит наиболее верным но отличается от всех остальных типов жилой архитек­
указанием на то, что развитие и обогащение типа проис­ туры эпохи Возрождения. Его архитектурный облик яв­
ходило на местной почве и что зодчие обладали твор­ ляется сложным результатом, несомненно, в первую оче­
ческим подходом к положенным в его основу компози­ редь индивидуально интерпретированных местных тра­
ционным принципам. диций. но вместе с ними и сочетания и преломления через
Нет сомнения, что ряд композиционных приемов и архи­ их призму иноземных влияний и особенностей. И это
тектурных форм, деталей и декоративных элементов, является вполне закономерным явлением.
использовании хся при оформлении архитектурного об­ Эпоха болгарского Возрождения создала совершенно
лика Пловдивското жилого дома — оси и симметричная новые условия для развития экономического и культур­
композиция, полихромия, вкус и умение сочетать краски и ного обмена и установления связей болгарской буржуазии
цвета, портик с двойной лестницей перед главным bxo.toxi. и интеллигенции с другими балканскими и европейскими
коромыслоподоэные извилины (применявшиеся до тех странами и с Россией. Таким образом возникли условия
пор па плоскости) — были уже раньше известны в болгар­ для проникания прогрессивных влияний духовной жизни
ской архитектурной традиции и на этой основе развива­ н архитектуры из этих стран в духовную жизнь болгар­
лись и усовершенствовались в Пловдивском жилом доме. ского народа того времени в обшем и в его архитектуру
Новым был, однако, толчок, ожививший те или иные ста­ в частности.
ринные, известные в болгарской архитектуре формы и До сих пор исследования Пловдивского жилого дома в
композиционные принципы, чтобы заставить их звучать отношении наличия влияний главных западноевропей­
пс-новому. Новой является, главным образом, их совокуп­ ских стилей ренессанса, барокко, ампира, классицизма,
ность, их симультанное воздействие, благодаря которому равно как и восточных влияний, а также и путей проника­
наряду с прочими компонентами получается специфиче­ ния этих влияний, привели исследователей к противоре­
Ел

ский облик Пловдивското жилого дома. Он представляет чивым утверждениям. При этом все они основываются
собой сложное архитектурное явление — плод эпохи бол­ на одном и том же исходном материале и в то же время
гарского Возрождения, а именно местное по происхож­ большинство их допускает преобладание влияния лишь
ек

дению и со своим собственным архитектурно-художествен ­ одною стилевого направления, лишь одного пути прони­
ным обликом. кания влияний. Во всех этих утверждениях, однако, имеет­
тр У А

ся свое рациональное зернышко, и состоит оно в том, что

целой композиции симметричного Пловдивского жилого
он С
Проведенные за последние годы исследования убедитель­ дома и, главным образом, в декоративном построении в
ным образом доказали, что наиболее развитые формы самом деле можно обнаружить известные заимствова­
городского жилого дома, типичные для отдельных обла­ ния в той или иной мере из этих, а также и некоторых
на Г

стей в различных географических районах страны, пред­ других стилей. В индивидуальных образцах они преломи­
ставляют собой во всех случаях лишь конечный результат лись и преобразились различными способами, комбини­
развития массового народного жилиша, характерного ровались в различных соотношениях, но вне сомнения
би
для деревень того же района. Из этого общего правила они имеются налицо.
Пловдивский симметричный жилой дом не составляет Сравнительный анализ плановой, пространственной и
исключения. Его происхождение и главные этапы развития фасадной композиций, а также декоративного построения
бл

смогли быть выявлены лишь после того, как он был рас­ симметричного Пловдивского жилого дома, с одной сто­
смотрен как часть естественной архитектурной среды, роны. и подобных ему иноземных примеров, с другой
и
именно как часть жилищной архитектуры города Пловдив стороны (рис. 78—127, табель X—XIX), показывает, что
и прилегающего к нему района, в особенности области влияния других стилей, вложенных в построение его це­
от

Родопских гор. Исследования доказали, что обе основные лого архитектурного облика, не являются гомогенными,
формы, в которых он предстает, а именно с одной главной не могут быть сведены к одному- единственному стилю
ек

осью или с двумя почти равнозначными взаимно пер­ или стилевому направлению, к одному центру или пути
пендикулярными осями симметрии, ведут свое начало проникания влияния, а являются результатом различ­
а
от местного народного дома (см. стр. 97—105, рис. 74— 77). ных по степени и значению воздействий нескольких сти­
Необходимо отметить, что Пловдивский жилой лом был лей. проникших в Болгарию, по всей вероятности, преиму­
создан не в родопских деревнях, а в самом городе Плов­ щественно в одно и то же время и различными путями.
див естественном экономическом и культурном центре Вместе с этим, однако, нельзя квалифицировать влияния
области и вероятно в одно и то же время и в других иноземных стилей как главный фактор в процессе форми­
населенных пунктах городского типа, состоявших в рования Пловдивского жилого дома. При конкретной
экономической и культурной связи с ним. общественно-экономической и культурной действитель­
Очевидно однако, что суть Пловдивского симметричного ности того времени в нашей стране они удовлетворяли
жилого дома нельзя объяснить ни одним лишь доказанным потребностям, вызванным специфическими внутренними
местным происхождением его плановой композиции, условиями. При этом в Болгарии они приобрели новую,
ни наличием архитектурных элементов, известных из самостоятельную интерпретацию, развитие и обогащение,
старинной болгарской архитектурной традиции. Пловдив­ сплетались в единую сильную и устойчивую местную
ский жилой дом представляет собой новое по характеру традицию, проявившуюся главным образом в генети­
и стилевым отличительным чертам болгарское архитек­ ческой связи Пловдивского жилого дома с народной архи-

188
тект.рой. остававзшейся гем основным фактором, ко­ как основного содержания революционного романтизма.
тором) было подчинено все остальное. В созвучии с этим находятся и усилия культурных дея­
Следовательно, выяснение характера стиля этого сложного телей эпохи Возрождения Г. С. Раковского и Н. Павловича,
архитектурного явления — симметричного Пловдивското пропагандировавших идею собирания и изучения памят­
жилого дома — следует искать в политическом, идей­ ников народного творчества, в гом числе и архитектурных.
ном и художественном развитии самого болгарского С другой стороны, влиянием романтизма и распростра­
народа в XIX в., т. е. в эпоху болгарского Возрождения. нением в XIX в. во всей Европе и в России эклектической
Идейное и художественное течения, развившиеся в начале архитектуры можно точней всего объяснить одновремен­
XIX в. во всей Европе и в России, а также и на Балкан­ ное существование в нашей архитектуре того времени
ском полуострове на благодатной почве народно-освобо­ различных по характеру и степени сходства элементов
дительных движений, известны в искусствознании под стилей ренессанса, барокко, рококо, классицизма, ампира
названием „романтизма" (см. стр. 158—162). По силе его и т. д. Их формы и композиционные принципы доходили
глубокой народной основы, в рамках искусства прогрес­ до болгарской архитектуры не только от оригинальных,
сивного направления романтизма появились яркие твор­ удаленных по времени и идейному содержанию образцов,
ческие личности — представители революционного ро­ что случалось реже и представляет собой трудно объяс­
мантизма. нимое явление, а, главным образом, уже преломленными
Если смотреть через призму наиболее обших характер­ в образцах более современной эклектической архитек­
ных особенностей революционного романтизма на обще­ туры XIX в. Оттуда и пошло стремление к использованию
ственное и культурное развитие Болгарии конца XV11I в различных объектах и различных их частях характерных
и начала XIX вв., можно установить как в области поли­ форм и композиционных принципов, присущих нескольким,
тической борьбы, так и в проявлениях идей и искусства, иногда дополняющим друг друга, а зачастую и совер­
что болгарский народ, хотя и подневольный и лишенный шенно противоположным по концепции стилевым на­
Ел

прав, стоит в лице наилучших своих представителей и наи­ правлениям. Однако в то время, когда в европейской эк­
более важных их творений на уровне идейного и ху­ лектической архитектуре различные стили являлись пред­
дожественото развития Европы того времени. метом сознательного подражания, в болгарской архитек­
ек

Элементы революционного романтизма придают свой туре эпохи Возрождения и особенно в симметричном
оттенок как революционно-освободительной борьбе бол­ Пловдивском жилом доме отдельные элементы этих стилей
тр У А

гарского народа и вдохновлявшим ее идеям, так и ряду использовались лишь как богатая палитра, предостав­
проявлений его культуры в эпоху Возрождения — в лите­ лявшая большие возможности для художественного прояв­
он С
ратуре (Пайсий Хилендарски, Софроний Врачански. ления. Как раз они поэтому здесь находят свое своеоб­
Г. С. Раковски, В. Друмев, Д. Чинтулов), в изобразитель­ разное развитие и выражение, причем в сочетании с мест­
ном искусстве (Н. Павлович, X. Дембицки, Г. Данчов, ной архитектурой, и преломленные в ней приобретают
на Г

Д. Добрович), в зачатках исторических, этнографических качественно новое единое звучание, превращаются в со­
и фольклорных исследований (П. Р. Славейков, Г. С. Ра­ ставную часть специфического и оригинального архитек­
ковски, Л. Каравелов, Н. Павлович, братья Миладиновы, турного художественного облика.
би

Ю. Венелин, В. Григорович). Наконец, влиянием романтизма можно объяснить и тот

Правдивое объяснение характера и развития болгарской факт, что болгарская архитектура XIX в., не остававшаяся
архитектуры в эпоху Возрождения и в частности особен­ равнодушной к прогрессивным достижениям и красоте
бл

ностей стиля симметричного Пловдивского жилого дома многих стилей в Европе и России, использовавшая их
можно вывести, учитывая господствовавшие в те элементы, композиционные принципы и декоративность,
и
времена у нас идеи революционного романтизма. все-таки оставалась в наиболее совершенных своих прояв­
от
С одной стороны, устойчивость местной архитектурной лениях болгарской, прочно увязанной с нашим националь­
традиции, ее развитие и приноровление к новой идейной ным наследством, пустившей корни в местную архитек­
программе, бытовым и культурным нуждам болгарского турную среду и обладающей неповторимым индивидуаль­
ек

общества в эпоху Возрождения стимулировались целе­ ным обликом. Одним из наиболее красивых образцов
устремленным утверждением национального наследства его и является симметричный Пловдивский жилой дом.
а

189
La maison symétrique
de type „Plovdiv“
C. Kozuharov, R. Anguelova
R ésu m é
La maison symétrique à salon lient, par ses belles qualités
artistiques, une place à part dans l’architecture du logement
à l’époque de la Renaissance bulgare. Elle apparaît en masse
vers les années trente du XIXe s. et devient le type de maison
le plus répandu et recherché par l’élite de la société des plus
importantes agglomérations du pays, atteignant les sommets
de ses effets de composition et de son développement vers
le milieu du dit siècle.
Comparée aux formes régionales de la maison à galerie ouverte,
symétrique et assymétrique, qui la précédait ou se dévelop­
pait de pair avec elle, la maison symétrique à salon consti­
tue, de par ses qualités, un nouvel échelon dans l’archi­
Ел
tecture bulgare du logement, tant au point de vue des commo­
dités d’habitation offertes, qu’à celui de s«t composition et
de sa conformation architecturale. C’est pourquoi, consi­
ек
dérées comme un type architectural parachevé, ces maisons
et surtout leurs modèles plus richement élaborés semblent
тр У А
à première vue s’écarter complètement, par leur conception
architecturale et leur aspect, de la tradition architecturale
locale dans les régions où elles apparaissent et se dévelop­
он С
pent en masse.
Ce manque apparent de lien génétique avec la construction
на Г
du logement antérieur dans le pays incita certains chercheurs
bulgares ou du dehors à consacrer leurs efforts, des années
durant, à la recherche de modèles et d’influences étrangers
би
et des voies de pénétration de ces influences, afin d’expliciter
la provenance et les particularités stylistiques caractérisant
la maison symétrique à salon. C’est ainsi que certains sa­
бл
vants la considèrent comme un produit d’influences stylis­
tiques remontant à l’époque de la Renaissance, du baroque
et à d’autres styles, ou bien la qualifient de maison turque,
и
grecque et autre. La plupart de leurs affirmations se basaient
sur des recherches fragmentaires ne mettant en relief que
certaines particularités isolées du type qui corroboraient
jusqu’à un certain point leurs opinions. Les parallèles cités
à ce propos et que l’on empruntait aux styles de l’Europe
occidentale ou à l’architecture nationale typique des peuples
balkaniques voisins n’étaient également pas à même d’épuiser
toute la complexité du fait architectural que présentaient
ces maisons.
Il y avait aussi un important groupe de chercheurs qui affir­
maient la provenance et l’appartenance bulgares de cette
forme architecturale. Ceux-là partaient de la formulation
marxiste et méthodologiquement correcte du lien génétique
et du rôle primordial de la tradition architecturale indigène
contribuant à la création et au développement de la maison
symétrique à salon, sans nier toutefois la possibilité d’em­
prunts et d’influences étrangers, en tant que composantes
subsidiaires dans la conformation de son aspect architec­
tural. Or, à l’étape révolue de l’histoire de l’architecture bul­
190
gare ils ne disposaient pas d’assez de faits concrets, d’études
comparatives suffisant à corroborer cette thèse vraie en
principe.
Vu ces opinions contradictoires et malgré l’existence
d’un bon nombre d’études sur le type et l’aspect architectural
des maisons symétriques à salon, la science considère jusqu’à
ce jour la question de leur origine et de la caractéristique de
leur style comme offrant matière à discussion.
Ces dernières dix années, la jeune science d’histoire de l’ar­
chitecture bulgare a fait de considérables progrès. Grâce
surtout aux efforts de la Section de théorie et d’histoire de
l’urbanisme et de l’architecture auprès de l’Académie bul­
gare des Sciences, on a pu élucider et motiver bien des ques­
tions méthodologiques sur la manière historique correcte
d’aborder les faits architecturaux, et leur examen en con­
nexion avec les changements politiques et économiques qui
ont lieu au sein de la société bulgare et comme résultats de
ces changements (v. pp. 13—16). Des matériaux en abondance
furent rassemblés pour aider l’étude de la maison bulgare
du temps de la Renaissance, on a approfondi l’analyse de sa
composition artistique, découvert de nouveaux aspects et
particularités de son type. Nos connaissances sur l’archi­
tecture du logement des pays balkaniques voisins ont été
de même élargies et enrichies.
C’est ainsi que fut créée une base relativement plus étendue,
permettant une estimation réelle du développement de la maison
urbaine symétrique à salon en Bulgarie. Une nouvelle lu­
mière fut jetée aussi sur les problèmes du caractère et des
particularités de ce type de maisons chez nous et leurs ana­
logies avec des modèles de maisons dans les pays balkaniques
voisins, qui témoignent d’étapes déterminées d’évolution
historique de leurs peuples et à partir desquels on peut en­
от
treprendre des études visant à établir des éléments communs
dans l’architecture résidentielle de la péninsule Balkanique.
ек
Des recherches furent également entreprises dans différents
domaines de la culture, l’architecture y comprise, sur les
а
relations, pendant sa Renaissance, du peuple bulgare avec
la Russie et les pays occidentaux, sur le degré et les voies de
pénétration d’influences possibles de ces pays dans les Btlkans.
Tout ceci exige la remise à l’ordre du jour de la question de
l’origine, de l’aire d’extension et du caractère stylistique de
la maison symétrique à salon de l’époque de la Renaissance
bulgare.
Dans les limites de la Bulgarie, la maison symétrique à salon
du temps de la Renaissance apparaît d’abord à Plovdiv et
gagne bientôt une grande aire d’extension dans les a glomé-
rations à caractère économique urbain de ses environs: Ko-
privtcica, Karlovo, Asenovgrad, Pazardzik. C’est pourquoi,
dans la littérature spécialisée celte maison est connue sous
le nom Je ..Maison de Plovdiv". Aussi, rencontre-t-on dans
les régions mentionnées les exemplaires les plus développés
qui, aux environs de la moitié du XIXe s. donnent leur aspect
caractéristique à ces agglomérations, surtout à celles de Plov­
div et de Kopriv^tica. Et dans la seconde moitié du même
siècle, nous trouvons déjà ces maisons dans presque toutes
les agglomérations plus considérables et économiquement
florissantes du pays.
Ainsi, au temps de la Renaissance, Plovdiv se dessine comme
le foyer actif d’cù se propagent en temps et lieu, les influences
du type de la maison symétrique à salon vers les autres agglo­
mérations du pays Or, les études et recherches sur l’architec­
ture résidentielle à l’époque de la Renaissance dans diffé­
rentes agglomérations et régions entières, ainsi que plusieurs
ouvrages généraux sur ce sujet, publiés ces dernières quinze
années démontrent d’une façon convaincante qu’en outre de
Plovdiv, on observe dans presque toutes les contrées du pays
le même processus de vitrage de la maison symétrique ou
asymétrique à galerie ouverte, avec ses diverses particula­
rités régionales. Dans ce processus, les influences de la maison
de type „Plovdiv" avec la composition déjà épurée de son plan
et de son organisation spatiale ont joué un rôle stimulant.
Ел
Mais ces influences ont trouvé un terrain déjà préparé qui.
à des étapes propices du développement des formes archi­
ек
tecturales locales, a facilité l’introduction de préférence de la
maison symétrique du type „Plovdiv“.
Ce qui est essentiel en l’occurrence c’est que la maison de
тр У А
Plovdiv dans son foyer, aussi bien que la propagation de son
type dans d’autres agglomérations résultent de conditions
он С
parvenues à maturité à l’intérieur du pays et constituent
l'expression architecturale de règles coutumières détermi­
на Г
nées du développement social au temps de la Renaissance
bulgare.
La période de la Renaissance bulgare occupe environ un
siècle de l’évolution historique du peuple bulgare (la seconde
би
moitié du XVIIIe siècle jusqu’à 1878). Sur le plan économique,
des conditions propices à la naissance et au développement
бл
des forces productrices se font jour dans les villes et les vil­
lages et y suscitent une impétueuse croissance des rapports
de production capitalistes. La dislocation des couches so­
и
ciales du peuple bulgare pousse au premier plan la classe
en cours de formation de la bourgeoisie bulgare.
transformations économiques et sociales créent
conditions favorables engendrant des formes
rales de qualité nouvelle. L’une de celles-ci,
urbaine symétrique, tient de la bourgeoisie
Cette maison reflète par le truchement de
ture, dans toute leur ampleur les possibilités économiques
accrues, les sentiments exaltés de dignité personnelle et na­
tionale, le changement intervenu dans les conditions de la vie
urbaine, les nécessités accrues de la vie spirituelle et coutu­
mière, le désir vif de la classe bourgeoise d’être représentative.
Le rôle prépondérant de Plovdiv dans le processus d’appa­
rition, de développement et de propagation en Bulgarie des
maisons symétriques peut aussi s’expliquer par l’appartenance
de classe de celles-ci. Au début du XIXe s., Plovdiv est la plus
grande cité bulgare, centre de commerçants et de banquiers
qui entretiennent des relations culturelles et d’affaires avec
nombre de f?yers économiques des Balkans, de Turquie d’Asie,
d’Eurorc (Kcidentale et de Russie.
191
L’appartenance de classe des maisons symétriques peut éga­
lement expliquer leur extension, non seulement à des agglo­
mérations et régions déterminées, comme c’est le cas des autres
formes régionales développées du logement populaire au
temps de la Renaissance, mais aussi à toutes les agglomé­
rations du pays, avancées au point de vue économique, ainsi
que dans certaines localités plus petites, eu elles servent de
résidences aux représentants de la classe bourgeoise.
Finalement, l’appartenance de classe des maisons symé­
triques peut aussi expliquer leur extension à plusieurs agglo­
mérations plus importantes dans le reste du territoire des
Balkans — dans les limites de la Grèce septentrionale, de la
Roumanie et surtout de la Turquie et de la Yougoslavie ac­
tuelles. Dans la mesure où ces pays constituaient une commu­
nauté économique et politique dans le cadre de l’ancien Em­
pire ottoman et offraient de semblables condititons propices
à la naissance et au développement d’une classe bourgeoise,
les maisons urbaines symétriques y sont également apparues,
probablement à la suite du développement de la tradition
architecturale locale. Indépendamment des différences spé­
cifiques que présentent les maisons conservées encore dans
ces pays, du fait de facteurs d’ordre géographique, national,
folklorique, constructif-technique, etc., toutes ces maisons
suivent dans leurs traits les plus généraux une ligne qui tend
à créer et achever la composition du plan et de l’organisa-
ion spatiale symétrique, analogue à celle de la maison de
ype „Plovdiv“.
’Le problème de l’origine et de la caractéristique du style con-
’stituent le sujet principal de publications parues sur la maison
de type „Plovdiv“ (pp. 19—36). La plupart de ces publications
la considèrent comme étant d’origine étrangère pour la seule
raison que plusieurs de ses éléments accusent le caractère
de certains styles d’Europe occidentale ou du Levant. De
surcroît, certains de ces traits sont pris arbitrairement comme
déterminant le style et l’origine de la maison, tandis que les
autres sont mentionnés comme influences d’importance sub­
sidiaire. Dans tous ces cas, le problème des liens éventuels
de la maison symétrique de Plovdiv avec les formes plus
simples de la maison populaire locale est simplement ignoré
от
Ces ou bien l’existence de pareils liens est formellement niée.
aussi des De même, ce problème n’est pas non plus discuté dans son
ек
architectu­ ensemble dans les publications qui supportent la conception
la maison selon laquelle l’origine de la maison symétrique de Plovdiv
bulgare. devrait être cherchée dans l’architecture populaire bulgare.
а
l’architec­ On n’y cite pas d’exemples en fait de preuve, ou bien si l’on
essaye d’en établir l'origine et d’en étudier le développement
dans ses échelons successifs, on le fait principalement à partir
du plan. En même temps ces publications relèguent au second
plan la question du caractère et du degré d’influence et d’em­
prunts stylistiques, laquelle est d’habitude tranchée par la
déclaration que de pareilles influences et emprunts existent
et qu’il serait bon d’en faire l’investigation.
L’analyse des publications existantes aboutit à la déduction,
que le problème de l’origine de la maison symétrique de Plov­
div et de la caractéristique de son style ne saurait être résolu
d’une manière satisfaisante sans une investigation complexe.
Dans le présent ouvrage les auteurs essayent de faire une
élude plus circonstanciée de ces questions.
L’analyse de la composition de la maison symétrique de type
„Plovdiv“ du point de vue du plan et de l’édification de l’es­
pace. du volume, de la fcçade et de l’ornementation nous
montre ses particularités caractéristiques et les traits qui
la distinguent des formes régionales de la maison populaire,
dans l’aspect généralisé suivant:
La solution du plan fait surtout ressortir l'emplacement et
les dimensions du noyau central — le salon. C’est lui qui or­
ganise la composition du plan dans son ensemble, en dictant
la disposition des pièces réparties autour de lui et en ralliant
les liens fonctionnels entre elles. Au lieu de la galerie qui ne
représente qu’un centre fonctionnel de la maison ouverte,
on crée un centre de composition, produit génétique de la
forme plus ancienne, mais assumant déjà une place et une
importance nouvelle dans le schéma du plan.
Ix groupement des lignes de mouvement à l’intérieur du lo­
gement et la disposition des pièces se fait suivant un axe prin­
cipal ou suivant deux axes de symétrie, de valeur inégale ou
presque égale, perpendiculaires l’un à l’autre. C'est à eux
que sont subordonnés les emplacements des pièces princi­
pales d’habitation et des locaux de service secondaires, ainsi
que l'escalier intérieur, cet important lien vital des maisons à
Ел
deux étages. A partir de ces données, la solution du plan peut se
faire en six versions différentes, réunies en deux grands groupes.
Le premier groupe comprend quatre de ces versions dont
ек
l’axe de composition longitudinal est fort accentué, coïncide
avec l’axe d’entrée et de mouvement principal dans l’habita­
тр У А
tion et termine par l’escalier à disposition axiale, alors que
l’axe transversal est presque effacé. Ces versions sont: 1) salon
он С
à une chambre de chaque côté (fig. 7); 2) salon et deux cham­
bres de chaque côté (fig. 9); 3) salon et quatre chambres sé­
parées par des réduits entre elles (fig. 10 et II): 4) salon et
на Г
six chambres disposées par trois de chaque côté (fig. 6. 12).
Le second groupe comprend deux versions. Chez ces deux
versions l’escalier est déplacé sur l’axe transversal qui est
би
très prononcé, de sorte que la composition du plan s’organise
autour de deux axes de symétrie perpendiculaires l’un à l’autre:
I) salon sur l’axe longitudinal et quatre pièces aux quatre
бл
angles du plan, escalier sur l’axe transversal et locaux de
service ou d’habitation lui faisant face (fig. 15—19.)
и
et 2) salon cruciforme obtenu par des élargissements laté­
raux de sa forme fondamentale, l’escalier étant ménagé dans
l’un de ces élargissements (fig. 20, 21, 22).
L'aménagement spatial intérieur consiste en une combinaison
contrastante de pièces de dimensions, de volume et à destination
différentes, disposées le long des axes de composition prin­
cipal et transversal. L’alternance de pièces petites et grandes,
basses et hautes, sombres et claires, d’une importance pri­
mordiale ou subsidiaire pour l’aménagement de l’intérieur
vise à mettre en relief d’une manière prononcée la plus grande
et spacieusement la plus évidente pièce du logis — le salon.
Cette pièce rallie et subordonne à soi-même toute l’édifica­
tion spatiale de la maison. Un élément important dans l’amé­
nagement intérieur de la maison est l’escalier qui double
l’orientation de l’axe principal ou bien, en le rompant, crée
un nouveau rapport à l’égard de la révélation spatiale de la
disposition du plan de l’édifice.
La solution du volume est subordonnée à la tendance vers
la forme cubique du volume d’ensemble, tout en suivant une
ligne diversifiée de contours et de silhouette qui fait ressortir
192
la solution spatiale chargée de tension interne et se mani­
feste en cn:orbellements et pièces en saillie diversement con­
formés (fig. 26—36). lignes souples en palanche des porti­
ques (fig. 33—35) et en frontons triangulaires ou en forme de
palanche couronnant les motifs centraux (fig. 33—38).
L'élaboration de la façade est subordonnée à certains prin­
cipes de composition et exécutée à partir de ces principes:
système d’axes de symétrie, rythmique, symétrie, alternance.
Du dosage habile et de la coordination balancée de ces prin­
cipes résulte une composition de façade simple et élégante.
Son effet est unanime, malgré la variété de ses divers éléments,
l’accentuation de son axe principal par un portique (fig. 30 —
41) et celle de son axe transversal relevée par des pièces en
saillie à l’étage et le fractionnement des murs de la façade et
leur élaboration plastique en plusieurs surfaces se coupant
à angles (fig. 29. 32, 36).
Le détail architectural se distingue par une richesse excep­
tionnelle de formes et de compositions. L’élaboration des
plafonds, niches, placards, portiques, entrecolonnes, cham­
branles de portes et de fenêtres et autres éléments architec­
turaux fait largement emploi des lignes ovales, elliptiques,
convexes-concaves, en palanche et brisées à plusieurs centres
de cercle (fig. 42—54).
Dans la décoration architecturale, outre l’utilisation en abon­
dance de l’effet connu du bois et du crépi, on tire grand parti
aussi de la décoration ornementale et picturale. Le paysage
architectural fantastique et naturel, les ornements, girlandes,
bouquets et vases de fleurs décorent les murs, les gorges et
surfaces de plafond, la surface et l’encadrement des niches,
forment des frises et des médaillons, placés dans les
tympans des dessus de fenêtres et les frontons des portiques
(tables 1—VIII, fig. 49-57).
De l’effet d’ensemble de ces particularités caractéristiques
résultent des traits typiques déterminés qui individualisent
la maison de Plovdiv comme une branche spécifique de l’archi­
tecture bulgare du logement à l’époque de la Renaissance.
En même temps chaque maison acquiert son aspect non-
pareil, strictement individuel. Et c’est là précisément l’indice
le plus sur que le développement et l’enrichissement du type
se sont faits sur place et que les maîtres maçons ont adopté
une méthode créatrice d’en aborder les principes
от
de composition fondamentaux que ce type renferme.
Sans doute, une grande partie du savoir-faire en composition,
des formes architecturales, détails et éléments décoratifs dont
ек
on a tiré parti lors de la conformation de son aspect archi­
tectural: le système axial, la composition symétrique, l’orne­
а
mentation polychrome, le goût et l’habileté de manipuler
les couleurs et teintes, le portique et l’escalier à deux rampes
de l’entrée principale de la maison, la ligne en palanche (trai­
tée en plan jusqu’alors), tout cela était connu auparavant de la
tradition architecturale bulgare et c’est sur cette base que cela
se développe et se perfectionne dans la maison de Plovdiv.
Ce qui est nouveau, c’est l’impulsion qui fait revivre ces formes
et principes de composition anciens, connus de l’architec­
ture bulgare, et les fait vibrer à nouveau. C’est surtout leur
ensemble qui est nouveau, leur effet simultané qui crée, à
côté d’autres composantes l’aspect spécifique de la maison
de Plovdiv, en tant que fait complexe architectural, fruit de
l’époque de la Renaissance bulgare, d’origine indigène ayant
son propre aspect architectural artistique.
 Les recherches faites au cours de ces dernières années ont certains emprunts plus ou moins prononcés de ces slyes
démontré d’une façon probante que les formes les plus déve­ et de quelques autres. Dans chaque modèle individuel ils sont
loppées de la maison urbaine, typiques pour les différentes réfractés et recrées d’une manière différente, combinés en
régions géographiques d'agglomérations en Bulgarie, ne cons­ proportions diverses, mais sont certainement présents.
tituent dans tous les cas qu’un résultat final du développe­ L’analyse comparative des compositions du plan, de l’es­
ment de la masse des maisons populaires caractéristiques pace, du volume et de la façade, ainsi que de l’élaboration
des villages de la même région. La maison symétrique de décorative de la maison symétrique de Plovdiv, avec
Plovdiv ne fait pas exception à la règle générale. Son origine celles d’autres exemples étrangers pareils (fig. 78 — 127,
et les étapes principales de son évolution ont pu être établies tabl. X—XIX) montre que les emprunts de style partici­
seulen ent après que cette maison fut examinée comme faisant pant à son élaboration architecturale d’ensemble, ne sont
partie de son milieu architectural, notamment comme faisant pas homogènes et ne sauraient être ramenés à un style ou
partie de l’architecture du logement de la ville de Plovdiv et courant de style unique, ni être attribués à un seul centre
de son arrière-pays, le Rhodope en premier lieu. Les inves­ de provenance, à une seule voie de pénétration, mais sont
tigations montrent que les deux formes fondamentales sous le résultat d’influences d’intensité et d’importance différentes,
lesquelles on la retrouve, notamment maisons à un axe de de plusieurs styles qui ont pénétré chez nous probablement
symétrie et maisons à deux axes presque équivalents et per­ par des voies différentes et surtout en même temps.
pendiculaires l’un à l’autre tirent leur origine de la maison
De plus, il n’est pas possible de qualifier les emprunts de
populaire de la région (pp. 97—105, fig. 74—77).
style, de facteur primordial de la conformation du modèle
Il convient de noter que la maison de Plovdiv ne naît pas dans
de la maison de Plovdiv. Considérant la réalité socio-écono­
les villages du Rhodope, mais à Plovdiv-même — centre éco­
mique et culturelle concrète en Bulgarie, ces emprunts satis­
nomique et culturel naturel de la région et fort probablement
faisaient aux besoins, engendrés par des conditions in ernes
aussi en d’autres agglomérations de type urbain, rattachées
Ел
spécifiques. En même temps, ils acquièrent chez nous une
à Plovdiv au point de vue économique et culturel.
nouvelle interprétation indépendante, un développement
et enrichissement propres, en s’insérant dans une tradition
ек

locale forte et résistante, qui est démontrée surtout dans le

Il est évident, cependant, que la nature de la maison symé­
lien génétique de la maison de Plovdiv avec l’architecture
trique de Plovdiv ne saurait être expliquée uniquement par
тр У А
populaire qui est. en fin de compte, le facteur principal auquel
son origine locale démontrée dans la composition du plan,
sont soumis tous les autres.
ni par la présence d’éléments architecturaux connus de la tra­
он С
Par conséquent l’élucidation du caractère du style de ce fait
dition plus ancienne de l’architecture bulgare. La maison
architectural complexe qu’est la maison symétrique de Plov­
de Plovdiv constitue un fait architectural bulgare nouveau
div, doit être cherchée dans le développement politique, idéo­
par son caractère et ses traits stylistiques, qui, pris dans son
на Г

logique et artistique du peuple bulgare lui-même, au XIXe s.,

ensemble est qualitativement différent de tous les autres types
à l’époque de la Renaissance bulgare.
architecturaux du logement de l’époque de la Renaissance.
Son aspect architectural est un résultat complexe, en pre­ Le courant idéologique et artistique qui se développe au début
би

mier lieu et sans doute de l’interprétation individuelle des
traditions locales, mais aussi d’emprunts et d’influences étran­
бл
gers, combinés et réfractés à partir de ces traditions. Ce qui
est d’ailleurs un phénomène tout à fait régulier.
L’époque de la Renaissance bulgare crée des conditions ab­
и
du XIXe s. par toute l’Europe et la Russie, de même que dans
les Balkans, en un climat bienfaisant des mouvements de
libération nationale, est connu dans l’histoire de l’art sous
le nom de „romantisme“ (pp. 158—162). En vertu de son
caractère profondément national, dans le cadre de l’art du

solument neuves d’un échange économique et culturel dé­ courant romantique progressiste apparaissent de brillantes
от
ployé et de relations de la bourgeoisie bulgare et de ses intel­ personnalités créatrices, représentants du romantisme ré­
lectuels avec les autres pays balkaniques, européens et avec volutionnaire.
la Russie. Ainsi se créent aussi des conditions favorables à Si nous considérons le développement social et culturel de la
ек

la pénétration des influences progressistes de la vie spiri­ Bulgarie, de la fin du XVIIIe au début du XIXe s., à travers
tuelle et de l’architecture de ces pays, dans la vie spirituelle le prisme des particularités caractéristiques les plus généra­
а

du peuple bulgare de cette époque, pris dans son ensemble les du romantisme révolutionnaire, nous constaterons, tant
et, en particulier, dans son architecture. dans la sphère des luttes politiques que dans les manifes­
Les investigations de la maison de Plovdiv faites jusqu’ici tations des idées et des arts, que notre peuple, bien qu’
et visant à y relever des influences des grands styles occi­ oppressé et privé de droits civiques, se place au niveau européen
dentaux: renaissance, baroque, empire, classicisme et orien­ de développement des idées et des arts de l’époque, par ses
taux, ainsi que les voies de pénétration de ces influences ont meilleurs représentants et leur plus importantes œuvres.
amené les chercheurs à des conclusions contradictoires. Et Des éléments de romantisme révolutionnaire colorent la
encore tous partent-ils du même matériel et la plu­ lutte de libération nationale du peuple bulgare et les idées
part d’entre eux admettent en même temps l’influence pré­ qui l’inspirent, aussi bien que nombre de manifestations de
dominante d’un seul courant de style, d’une seule voie de sa culture à l'époque de la Renaissance: littérature (Paisij
pénétration des influences. Or, dans toutes ces assertions Hilendarski. Sofronij Vreéanski, G. S. Rakovski. V. Drumev,
il y a un point de rationnel qui consiste dans le fait que la D. Cintulov). arts plastiques (N. Pavlovié. H. Dembicki,
composition d’ensemble de la maison symétrique de Plovdiv, G. Dandov, D. Dobroviè), éléments rudimentaires de recher­
et surtout son élaboration décorative permettent d’y découvrir ches historiques, ethnographiques et folkloriques (P. R.

193
25
Slaveikov, G. S. Rakovski, L. Karavelov, N. Pavlov iC. Frè­
res Miladinovi, Y. Venelin, V. Grigorovii).
Une juste explication du caractère et du développement de
l'architecture bulgare pendant la Renaissance, et plus spé­
cialement des particularités de style de la maison symétrique
de Plovdiv, peut être trouvée aussi à partir des idées du ro­
mantisme révolutionnaire, prédominantes à cette époque
chez nous.
En effet, il y a d’une part, la tradition tenace de l’architec­
ture locale, son développement et son adaptation au nouveau
programme idéologique, des besoins culturels et coutumiers
de la société bulgare de l’époque de la Renaissance qui sont
stimulés par l’affermissement du patrimoine national, en tant
que fond du romantisme révolutionnaire. En accord avec
cela se font jour les efforts des hommes d’action du domaine
de la culture G. S. Rakovski et N. Pavlovid propageant l’idée
de recueillir les monuments folkloriques, au nombre desquels
ceux de l’architecture. D’autre part, les influences du roman­
tisme et de l’architecture éclectique répandue, au XIXe s.,
par toute l’Europe et en Russie, permettent d’expliquer avec
le plus de justesse l’existence simultanée dans notre archi­
tecture de cette époque, d’éléments différents au point de
Ел
vue du caractère et du degré de ressemblance, empruntés
aux styles renaissance, baroque, rococo, empire, classicisme
etc. Leurs formes et principes de composition sont arrivés
ек
jusqu’à notre architecture non seulement empruntés à leurs
originaux, modèles de temps et de contenu idéologique éloi­
тр У А
gnés, cas plutôt rare et difficilement explicable, mais déjà
réfractés une fois dans les modèles de l’architecture éclectique,
он С
на Г
би
бл
и от
194
moderne au XIXe s. C’est de là qu'est venue aussi l'impul­
sion d’appliquer aux différentes parties de divers objectifs
les formes et principes de composition caractéristiques, pro­
pres à plusieurs courants de style qui parfois se complètent
l’un l'autre, mais souvent aussi sont tout à fait opposés l’un
à l’autre. Or, alors que les différents styles étaient l’objet
d’une imitation consciencieuse dans l’architecture éclectique
européenne, dans l’architecture bulgare du temps de la Re­
naissance et plus spécialement en ce qui concerne la maison
symétrique de Plovdiv, les divers éléments de ces styles ont
été utilisés seulement comme une riche palette donnant de
vastes possibilités d’applications artistiques. C’est précisé­
ment pour cette raison que ces éléments adoptent ici un dé­
veloppement et une expression spécifique, puis, une fois ré­
fractés par l’architecture bulgare locale, se combinent avec
elle pour acquérir finalement une résonnance unanime de
qualité nouvelle et se convertir en composantes d’une figure
architecturale artistique spécifique et originale.
Par l’influence du romantisme, on peut enfin expliquer aussi
le fait que l’architecture bulgare du XIXe s., qui n’est pas
restée indifférente à l’égard des réalisations progressistes
et de la beauté de maints styles d’Europe et de Russie, et qui
a tiré parti de leurs éléments, principes de composition et
décoration, demeure quand même bulgare dans ses plus par­
faites manifestations, solidement attachée au patrimoine na­
tionale, enracinée dans le milieu architectural local et
tenant à son aspect individuel, unique en son genre. Parmi
ses plus beaux modèles figurent ceux de la maison symétrique
de Plovdiv.
ек
а
 Предговор 5
Съдържание
Увод ]1
Разпространение на Пловдивската симетрична
къща (Р.Ангелова) 13
Глава първа 17
Състояние на изследванията за Пловдивската си­
метрична къща (Г.Кожухаров) ..................... 19
Глава втора 37
Архитектурно-композиционен анализ на Пловдив­
ската симетричнакъта (Р.Ангелова) . 39
Г. /ава трета 95
Произход и стилова характеристика на Пловдивска­
та симетрична къша .............................. 97
Произход на Пловдивската симетрична
Ел

къща (Г. Кожухаров) ..................................... 98

Архитектурен образ на Пловдивската си­
ек
метрична къша (Р. Ангелова, Г. Кожухаров) 105
Стилови особености на плановото, обем­
тр У А

ното и фасадното изграждане 112

Стилови особености на украсата 120
он С

Заключение 163
на Г

Бележки и допълнения към текста . . . 167

Списък на илюстрациите и произхода им . . 175
би

Списък на илюстрациите на руски език . . . 179

Списък на илюстрациите на френскиезик . 182
бл

Резюме на руски език 185

Резюме на френски език 190
и от
ек
а

195
 Предисловие 5
Содержание
Введение 11
Распространение Пловдивского симметричного жи­
лого дома 15
Первая глава 17
Состояние исследований Пловдивского симметрич­
ного жилого дома.................................................... 19
Вторая глава У7
Архитектурно-композиционный анализ Пловдив­
ского симметричного жилого дома....................... 39
Треть ч глава 95
Происхождение и характеристика стиля Пловдивского
симметричного жилого дома .................................. 97
Происхождение Пловдивского симметрич­
Ел
ного жилого дома ......................................... 98
Архитектурный облик Пловдивского симмет­
ек
ричного жилого дома.............................. 105
Особенности стиля планового, объемного
тр У А

и фасадного построения ...................... 112

Особенности стиля украшений............... 120
он С

Заключение 163
на Г

Примечания и дополнения к тексту...................... 167

Перечень иллюстраций на болгарском языке 175
би

Перечень иллюстраций на русском языке .... 179

Перечень иллюстраций на французском языке 182
бл

Резюме на русском языке .................................. 185

Резюме на французском языке .......................... 190
и от
ек
а

196
 A \ant-propos 5
Table des matières
Introduction ]|
Aire d’extension de la maison symétrique de Plovdiv |3
Chapitre un 17
Etat des recherches sur la maison symétrique de Plovdiv 19
Chapitre deux 37
Analyse de la composition architectural de la maison s>-
mé trique de Plovdiv...................... ... 39
Chapitre trois 95
Origine et caractéristique du style de la maison symé­
trique de Plovdiv ................................................ 97
Origine de la maison symétrique de Plovdiv. . 98
Ел

Aspect architectural de la maison symétrique

de Plovdiv ... 105
ек

Particularités du style de l’élaboration du plan,

du volume et de la façade . . 112
тр У А

Particularités du style de la décoration . 120

он С

Conclusion 163
на Г

Notes et supplément au texte...................... 167

Liste des illustrations en bulgare 175
би
Liste des illustrations enrusse .... 179
Liste des illustrations en français 182
бл
Résumé en russe . .185
Résumé en français 190
и от
ек
а

197
ПЛОВДИВСКАТА СИМЕТРИЧНА КЪЩА

проф. арх. Г. Кожухаров и арх. Р. Ангелова

Ел

Изд. редактор арх. Ц. Ванников

Художник Д. Донков
Техн, редактор Т. Нинова
ек

Коректор А. Христова
тр У А

Изд. индекс 3903

Дадена за набор на 2. VIII. 1971 г.
он С

Подписана за печат на 22. II. 1972 г.

Формат 59/84/8 Тираж 800
на Г
ЛГ 1II-2
Печатни коли 24,75 Изд. коли 20,54
Цена 4 лв.
би

Набрана и отпечатана в Печатницата

на Издателството на БАН'
бл

София 13 ул. 36
Поръчка № 19
и от
ек
а