4.

ХОББ (Хронична Обструктивна Белодробна Болест)

ХОББ - характеризира се с продължителни белодробни симптоми и ограничение на

въздушния поток, дължащи се на увреда в алвеолите и дихателните пътища в резултат
на значителна експозиция на вредни частици и газове.

ЕТИОЛОГИЯ

Рискови фактори:

- генетична предиспозиция;
- експозиция на инхалаторни частици: тютюнев дим; замърсяване на въздуха на открито;
замърсяване на въздуха в домашни условия от изгаряне на биомаси (дърва, въглища),
промишлени прахове и химикали;
- проблеми с развитието на белите дробове;
- пол (жените по-често);
- възраст (обикновено се развива при индивиди >45г.възраст;
- респираторни инфекции и др.

ПАТОГЕНЕЗА

В патогенезата на ХОББ се открояват няколко основни патогенетични механизма:

1. Хронично възпаление:

- Основните възпалителни клетки, участващи в патогенезата на ХОББ, са алвеоларните

макрофаги, неутрофилите и Т- лимфоцитите. При някои пациенти е увеличен също броят и на
еозинофилите.

2. Оксидативен стрес:

- развива се при повишен внос на оксиданти от околната среда (основно цигарения дим) или
ендогенна продукция от възпалителните клетки и/или намалена продукция на антиоксиданти в
организма.

3. Дисбаланс протеази (ензими, които нарушават пептидните връзки на

протеините)/ антипротеази:

- води дисбаланс води до повишена деструкция на белодробния паренхим и развитие на

емфизем.

4. Развитие на фиброза.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Основните симптоми при пациентите с ХОББ са кашлица, задух и свирене на гърдите.

 Задух (диспнея)

- Хроничната и прогресивна диспнея е най-характерният симптом на ХОББ!

- Задухът се описва най-често като чувство за недостиг на въздух в покой и при физически
натоварвания, повишено усилие при дишане или задъхване.

Диспнеята е кардинален симптом.

 Кашлица

- Кашлицата с продукция на храчки често е първия симптом на ХОББ и често се пренебрегва от

пациентите като р-тат от тютюнопушенето.
- Първоначално кашлицата може да е само сутрешна или да не е всеки ден, но с прогресията на
заболяването става по-честа.

 Свирене на гърдите

- Може да се прояви след физическо натоварване или да се чуват в покой или през нощта. Те са
насочващи за възможна хронична респираторна патология.

 Екзацербация на ХОББ

Екзацербацията се характеризира с промени на основните показатели - задух, кашлица,

експекторация, които са извън нормалните вариации за деня и може да е основание за промяна
на лечението или започване на лечение, което в зависимост от тежестта се извършва в
амбулаторни или стационарни условия.

*екзацербация – изостряне, рязко влошаване хода на болестта съпроводено с обостряне на

наблюдаваните симптоми.

ДИАГНОЗА И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

o спирометрия;
o образни изследвания (ренгенография);
o кръвно-газов анализ.

 Спирометрия - основен диагностичен тест за определяне на ограничението на въздушния

поток.

- Измерва се ФЕО1 (форсиран експираторен обем за 1 сек. и ФВК (форсиран витален

капацитет), както и тяхното съотношение.
- Намалени стойности на ФЕО1 и съотношението ФЕО1/ФВК са индикация за обструктивно
заболяване.
- Според стойностите на ФЕО1, като процент от предвидения се определя степента на
обструкцията.

 Образни изследвания

Рентгенография на гръден кош не е показател за диагноза ХОББ, но е задължително да се

извърши, за да се отхвърлят други заболявания.

 Кръвно-газов анализ

Изследва се парциалното налягане на кислорода и въглеродния диоксид, както и кислородната

сатурация в артериална и капилярна кръв, като по този начин се определя наличието на
дихателна недостатъчност или нуждата от кислородотерапия.

ЛЕЧЕНИЕ

– инхалаторни бронходилататори – Salbutamol, Ventolin и др.;

– муколитични средства – Ambroxol, Erdostein;
– ваксини – противогрипна ваксина, пневмококова ваксина;
– кислородотерапия – дълготрайна домашна кислородотерапия при индицирани пациенти
– дихателна рехабилитация.

При екзацербация:

– антибиотично лечение- Amoxicillin, Levofloxacin, Moxifloxacin;

- орално или венозно приложение на кортикостероиди – метилпреднизолон, дексаметазон;
- кислородотерапия;
- инвазивна и неинвазияна вентилация.