ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

СПЕЦИАЛНОСТ: ЛИНГВИСТИКА С
МАРКЕТИНГ

КУРСОВА РАБОТА ПО ТЕМА 3: Norma,

sistema y tipo de las consonantes
españolas
 Съдържание
1. Какво е съгласен звук?
2. Артикулационна класификация на съгласните звукове в испанския език
3. Преградни съгласни
3.1. Обща характеристика
3.2. Система и норма
3.3. Артикулационни характеристики
3.4. Акустични характеристики
4. Проходни съгласни
4.1. Обща характеристика
4.2. Система и норма
4.3. Артикулационни характеристики
4.4. Акустични характеристики
4.5. Фонетично определение на проходните съгласни
5. Преградно-проходни съгласни
5.1. Обща характеристика
5.2. Система и норма
5.3. Артикулационни характеристики
5.4. Акустични характеристики
5.5. Фонетично определение да преградно-проходните съгласни
6. Носови съгласни
6.1. Общи характеристики
6.2. Система и норма
6.3. Артикулационни характеристики
6.4. Акустични характеристики:
6.5. Фонетично определение
6.6. Фонологично определение
7. Плавни съгласни
7.1. Обща характеристика
7.2. Система и норма на страничните съгласни
7.3. Артикулационни характеристики на страничните съгласни
7.4. Акустични характеристики на страничните съгласни
7.5. Фонетично определение на страничните съгласни
7.6. Система и норма на трептящите съгласни
7.7. Артикулационни характеристики на трептящите съгласни
7.8. Aкустични харакеристики на трептящите съгласни
7.9. Фонетично определение на трептящите съгласни
1. Какво е съгласен звук?
Съгласната, това е звук с пълно или частично затваряне на устния канал, наличие на
триене и пълно отсъствие на акустичен резонанс. Тези характеристики конфигурират
признака на съгласните, типичен за всеки сегмент от този тип.
2. Артикулационна класификация на съгласните звукове в испанския език:
Според вида артикулационни действия при изговаряне на съгласните звукове, те се
делят на няколко групи:
2.1. Чрез действието на гласните струни: звучни и беззвучни
2.2. Чрез действието на езика: орално и носово
2.3. Чрез действието на устните: лабиални и нелабиални
2.4. По мястото на артикулация: зъбна, междузъбна, небцова, веларна
2.5. Според начина на образуване на шумовете: преградни, проходни и преградно-
проходни
3. Преградни съгласни
3.1. Обща характеристика:
Артикулационно, преградните съгласни се характеризират с прекъсване на
преминаването на въздух от белите дробове. Препятствието е пълно затваряне на
устния канал, причинено от два артикулационни органа. Оклузията възниква във
фазата на напрежение. Мекото небце остава прикрепено към фаригеалната стена и по
този начин спира излизането на въздушния поток през носа. Заради акустичния ефект,
който се получава, преградните съгласни се делят на два вида, прекъсващи (настъпва
тишина, последвана от разпространение на енергия) и моментни (поради бързия
преход на формантите на гласните).
3.2. Система и норма:
Испанската фонологична система има само три беззвучни преградни фонеми:
Лабиалната фонема [p]
Зъбната фонема [t]
Веларната съгласна [k]
На всеки беззвучен съгласен съответства по един звучен:
[p]-[b] - билабиални
[t]-[d] - алвеодентални
[k]-[g] – веларни
Беззвучните съгласни са фони на трите преградни фонеми /p, t, k/, а съответните им
звучни съгласни са фони на звучните фонеми /b, d, g/, които също се реализират, в
зависимост от фоничния контекст, от фрикативните фони. Следователно в двата случая
оклузивната характеристика е постоянна, като при звучните, тя е просто норма, а при
беззвучните тя също е и функционална характеристика. По отношение на
разпределението, което също е част от нормата, всички преградни съгласни в
испанския език се проявяват като такива само пред гласни.
3.3. Артикулационни характеристики:
Поради начина на изказване на преградните съгласни, останалите им характеристики
се отнасят до зоната и мястото на преградата, позицията на езика и функцията на
гласните струни. Според дейния учредителен орган, преградните фонеми се делят на
три вида: билабиални, алвеодентални и веларни.
3.3.1. Билабиални
Преградата се появява в устната зона, следствие от моментното и пълно затваряне на
двете устни, спиращо излизането на въздух през устната кухина.

 При беззвучната лабиална фонема [p], гласните струни не вибрират и езикът

заема позицията, изисквана от интензивната фаза на съседния звук. С тези
характеристики, тя се среща в началото или средата на дадена дума. В края на
думата се губи обеззвучаването и се озвучава и се получава звучната фонема [b].
 При звучната лабиална фонема [b], има вибрация на гласните струни и по този
начин се получава преградния фон на звучната фонема [b]. Разпределението ии
е на две позиции, в началото на думата, преди пауза или след фонемата [m]. Пр:
[bóte], [bramár], [imbjérno].
3.3.2. Алвеодентални
Преградата произхожда от зъбната област с върха на езика на горните резци, от където
идва името им венечно-зъбни.

 При изговарянето на беззвучната алвеодентална фонема [t] няма трептене на

гласните струни. Тя изпълнява ролята на такъв само в начална сричкова
позиция, в крайна позиция оклузивната характеристика се заменя с фрикативна
и става звучен.
 За разлика от беззвучната фонема [t], при изговарянето на звучната [d] има
трептене на гласните струни. Тя заема позиция в началото на думата, преди
пауза или след носовия фон [n] или венечния фон [l]. Пр: [aļdéa], [aņdár],
[djéņte].
3.3.3. Веларни
Преградата тук се образува на гърба на езика върху мекото небце, от където идва
наименованието им веларни съгласни (или заднонебни).
  Беззвучната фонема [k] заема място преди [a], [o], [u] (ca, co, cu) и преди [e], [i]
(que, qui). При изговаряне, гласните струни не вибрират и заема позиция в
началото на думата. В крайна позиция се замества със звучната съответна
фонема. Пр: [kása], [kóko], [klamór], [kran].
 При изговаряне на звучната фонема [g] има трептене на гласните струни, заема
първоначална позиция на фонична група или след носовата [n]. Пр: [góngora],
[gáto].
3.4. Акустични характеристики
При изговяряне на билабиалните и алвеоденталните фонеми, главна роля играе
фарингеалната кухина, а при изговяряне на веларните фонеми – устната кухина. От
друга страна, алвеоденталните и веларните се образуват в неразделения устен
резонатор, докато при изговарянето на алвеоденталните същата тази кухина е
разделена на езика.
3.4.1. Поради концентрацията в на енергията в центъра на спектъра, веларните
съгласни са по-плътни от останалите.
3.4.1. Поради разпръскването на енергия във високите или ниските честоти на
спектъра, алвиоденталните съгласни са остри, а билабиалните са сериозни.
4. Проходни съгласни
4.1. Обща характеристика:
При този вид съгласни въздушния поток преминава през стеснение, образувано между
органите, имащи роля при тяхното изговаряне. Проходът на ноздрите остава затворен.
За разлика от преградните, които са прекъснати, проходните са непрекъснати съгласни,
тъй като при тяхната акустика няма рязък преход между тишината и дифузията на
енергия.
4.2. Система и норма:
В испанската фонологична система има пет проходни съгласни: [f], [d], [s], [j], [x]
От фонетична гледна точка, проходните фони надвишават броя на фонемите. Според
мястото и зоната на артикулация и функцията на гласовите струни, тези фони се
класифицират като:
Билабиални: [b]
Лабиодентални: [f]

Междузъбни: [], [s]

Алвеоларни: [s], [s]

Небни: [j]
Веларни: [x]
Проходните съгласни са в допълващо разпределение с преградните съгласни и
следователно са просто нормални фони на фонемите /b,g,d/.
4.3. Артикулационни характеристики:
Според начина на изговаряне, характеристиките на проходните съгласни съответстват
на мястото и зоната на триене, функцията на устните и на езика, на гласните струни и на
мекото небце.
4.3.1. Звучния билабиален проходен фон [b]-b,v се различава от преградната само по
начина на изговаряне. По време на изговарянето устните остават полуотворени,
образувайки стеснение, през което излиза звукът, причинявайки триене. Звукът е един
и същ във всяка позиция в думата. Пр: [kábo], [ábe], [la bóka]
4.3.2. Беззвучния лабиодентален проходен фон [f] е идентичен с българската съгласна
ф. При изговаряне, долната устна се доближава до горните резци, като по този начин се
образува малък отвор, през който излиза въздушния поток, създавайки турбулентен
ефект, типичен за този фон. Езикът и гласовите струни остават неактивни. Обикновено
заема позиция в началото на думата: [fáma], [flór]. Има и случаи, в които заема позиция
и в средата на думата: [naftalína], [náfta].
4.3.3. Беззвучния междузъбен проходен фон [s]- c преди e, i (ce, ci), z преди а, о, u (za, zo,
zu), преди съгласна (mezcla) и в края на думата (lápiz). При изговаряне върхът на езика
отива между долния и горния резци. Може да заема позиция във всяка част на думата:
[sjélo]; [lús]; [ásmelo]

4.3.4. Звучния междузъбен проходен фон []-d. При изговарянето му върхът на езика е
поставен между резците и се използват гласовите струни. Може да заема позиция във
всяка част на думата: [bóa], [káro], [larío]
4.3.5. Беззвучния алвеоларен проходен фон [s]-s. При изговаряне върхът на езика се
доближава до алвеолите, създавайки малък отвор, през който излиза въздухът.
Гласовите струни не вибрират. Проявява се като такъв звук в почти всяка позиция в
думата, освен когато след него има звучна съгласна, устни, носови или плавни. В такъв
случай се изразява като [s]: [eskaléra], [xústo], [mísmo].

4.3.6. Звучния алвеоларен проходен фон [s]-s. Различава се от беззвучния [s] само по
действието на гласните струни. Намира се преди звучни съгласни, устни, носови или
плавни, които звучат чрез регресивна асимилация. И двете шептящи съгласни са
комбинаторни варианти на фонемата [s].
4.3.7. Звучния небцов фон [j]-y. При изговаряне езикът прилепва към средната и
предната част на твърдото небце, оставяйки тесен канал, през който звуковата вълна
преминава; има вибриране на гласовите струни. Заема позиция в средата на думата
или в началото, когато не е пред пауза или носова съгласна: [pajáso], [májo], [la jérba]
4.3.8. Беззвучния веларен фон [x]- j преди всяка гласна, g преди гласните е, i. При
изговаряне задната част на езика се приближава до мекото небце, създавайки
стеснение, през което минава въздушния поток; гласовите струни не вибрират. Главно
заема позиция в началото на думата: [xóta], [xénte], [xitáno]
4.3.9. Звучния веларен проходен фон [g] се различава от преградния по начина на
артикулация. Задната част на езика се надига към мекото небце без да образува
оклузия.
4.4. Акустични характеристики:
Тъй като всички са проходни, акустично те са непрекъснати, в сравнение със
преградните. От друга страна, непрекъснатите представят три акустични подкласа:

1. Лабиалните [s], [f] и междузъбните [s], [] са дифузни, докато алвеоларните [s], [s],
небните [j] и веларните [x], [g] са плътни- звуци с преобладаване на устната кухина и
следователно представляват максимална енергийна концентрация в централната зона
на спектъра; а тези, които са звуци с преобладаване на фарингеалната кухина, се
характеризират с ниска концентрация на енергия.
2. Поради разпръскването на енергия във високите или ниските честоти на спектъра,
междузъбните, алвеоларните и небните са остри, тъй като са звуци от отделен устен
канал.
3. Беззвучните непрекъснати от всяка зона са напрегнати, докато озвучените са
разхлабени.
4.5. Фонетично определение на проходните съгласни:
Критериите, следвани във фонетичната дефиниция на преградните съгласни са еднакви
и за проходните:
По начина на изкаване – проходни
По място на изказване – билабиални, лабиодентални, междузъбни, алвеоларни, небни,
веларни
По действието на гласните струни - звучни и беззвучни
По отношение на мекото небце – устно
5. Преградно-проходни съгласни
5.1. Обща характеристика:
Преградно-проходните са съгласни, при изговарянето на които отначало има преграда
по пътя на издишната струя, а след премахването ѝ на същото място се образува тесен
проход, в чиито стени се трие излизащият въздух.
5.2. Система и норма:
Преградно-проходните фонеми в испанския език са две и се различават помежду си по
действието на гласните струни: [t]-беззвучен, [ʤ]-звучен
5.3. Артикулационни характеристики:
5.3.1. Беззвучната небна преградно-проходна фонема [t] се изговаря с предната част
на езика срещу твърдото небце. В този момент на напрежение настъпват двете фази,
характеризиращи артикулацията и – оклузия, последвана от триене, през което протича
въздушният поток. Няма вибриране на гласовите струни. Заема позиция след гласна в
думата: [mutáto]; [kóte]
5.3.2. Звучната небна преградно-проходна фонема [ʤ] има по-широка артикулационна
област. Заема начална позиция в думата: [ʤéso]; [ʤélo]
5.4. Акустични характеристики:
Що се отнася до акустичните свойства, преградно-проходните съгласни в испанския
език са прекъснати, за разлика от проходните, които са непрекъснати.
5.5. Фонетично определение да преградно-проходните съгласни:
Фонетично, двете съгласни се различават по отношение на гласните струни.
6. Носови съгласни
6.1. Общи характеристики:
Звуците, които се характеризират с пълното затваряне на устния канал и отваряне на
ринофарингеален проход, са носови съгласни. Звуковата вълна излиза от ноздрите.
6.2. Система и норма:
В испанския език има три носови фонеми:
[m]- лабиална
[n]- алвеоларна
[ŋ]- палатална
Тези фонеми имат осем фони, които са:
6.3. Артикулационни характеристики:
6.3.1. Звучен билабиален носов фон [m]-m,n. При изговаряне, двете устни остават
затворени и гласните струни вибрират. Заема две позиции в думата:

1) Преди гласен звук, фон на /m/: [máre]. При правопис винаги отговаря на графемата
m.
2) След гласен звук или в имплозивна позиция, в средата или в края на думата,
архифонемата [N]. В това положение [m] винаги стои пред [p], [b] или друго [m]. Тук
има две възможности:

 [m] в началото е билабиална: [témplo], [kámpo]

 Билабиалният [m] е асимилация на лингвоалвеоларния [n], последван от [p], [b]
или [m]. При комбинацията [mp], звукът отговаря на буквата m, a при
комбинацията [mm] или [m:] отговаря на буквата n.
6.3.2. Звучен лабиодентален носов фон [ɱ]- n. Единствения контекст на фонемата е
[nf]: [ẽɱfóke], ,[trjúɱfo].
6.3.3. Звучния лингвоинтердентален носов фон [n̪ ]– n представя още една
модификация на лингвоалвеоларния [n], последван от беззвучния
лингвоинтердентален фрикатив []. Тази комбинация с среща в средата на думата или
във фоносинтактични ситуации, когато една дума завършва на [n], а следващата
започва с [s].
6.3.4. Звучен лингводентален носов фон [ņ]- n. При изговаряне просто се усвоява
лингвоалвеоларния [n] от зъбните [t,d]. В контекст се образуват две хетеросилабични
комбинации [ņt] и [ņd], разположени между съгласни, в началото или края на думите:
[ẽņtrenár], [ãņdáņdo]
6.3.5. Звучен лингвоалвеоларен носов фон [n]- n. Изговаря се като върха на езика се
поставя срещу алвеолите, едновременно, когато езиковите хребети се прилепват към
горните мъдреци. По този начин устната кухина остава затворена. Мекото небце се
отделя от фарингеалната стена, освобождавайки звуковата вълна през ноздрите.
Фонема заема позиция преди съгласни звукове или след съгласни, когато е последвана
от друга алвеоларна, назална [n] или устна [s,l,r], образувайки хетеросилабични групи:
[ns], [nl], [nr] и [nn] или [n:]: [nío], [néne], [kon sól], , [innáto] или [in:ato].

6.3.6. Звучния палатизиран носов фон [n]-n. Артикулационно, това е поредното

наподобяване на [n] в комбинация с [t] и [ʤ]: [lánta]
6.3.7. Звучния лингвопалатален носов фон [ɲ]- ñ. При изговаряне мекото небце се
спуска от фаригеалната стена, оставяйки звуковата вълна да излиза само през
ноздрите, има вибрация на гласните струни. Заема позиция само пред гласни: [níɲo].
Не трябва да се бърка с комбинацията /n+i/ (cania, uranio). За да се избегне объркване,
е необходимо да се осъществи по-широк контакт на езика с твърдото небце.
6.3.8. Звучния лингвовеларен [ŋ]-n възниква, когато след лингвоалвеоларна [n] седят
[k] или [g]. Заема позиция в началото, средата или края на думата: [núŋka], [uŋ kóte],
[koŋgréso].
6.4. Акустични характеристики:
Носовите съгласни в испанския език са дифузни.
6.5. Фонетично определение:
Фонетичната дефиниция на носните съгласни се отнася до постоянни характеристики,
независимо от тяхната функция във фоничната верига. Тези характеристики зависят от:
1) Разположението на активните органи (език и устни) на мястото на артикулация:
билибиални, лабиодентални, лингвоинтердентални, лингводентални,
лингвоалвеоларни, лингвопалатални и лингвовеларни
2) Отношението на мекото небце: носови
3) Функцията на гласните струни: звучни
6.6. Фонологично определение:
Фонологичната дефиниция на назалните съгласни в испанския език изключва силата на
звука и включва само свойствата, свързани с отношението на мекото небце и зоната на
артикулация (лабиални, алвеоларни и небни). Акустичните характеристики
придружават артикулационните.
7. Плавни съгласни
7.1. Обща характеристика:
От артикулационна гледна точка, плавните съгласни съчетават отвор, който не достига
степента на гласните, със стеснение на устния канал, характерно за съгласните. От
акустична гледна точка, приличат на съгласните. Всички са звучни. Към групата на
плавните спадат страничните и трептящите съгласни. Страничните се съчленяват със
стеснение по средната линия на устния канал, оставяйки звука да се разнесе от едната
или от двете страни на езика, а при трептящите върха на езика спира няколко пъти
излизането на въздуха. Акустично страничните са непрекъснати, а трептящите -
прекъснати. Плавните съгласни заемат позиция преди или след гласни, което е една от
причините да се считат към съгласните.
7.2. Система и норма на страничните съгласни:

В испанския език има две странични фонеми: алвеоларната [l] и небната [λ], които
фонеми имат пет фони:
Лингвоалвеоларен – [l]

Лингводентален – [ļ]

Палатизиран – [l]
лингвоинтердентален – [l̪˖]

Лингвопалатален- [λ]

7.3. Артикулационни характеристики на страничните съгласни:

7.3.1. Звучния страничен лингвоалвеоларен фон [l] се изговаря с върха на езика,
подпрян на алвеолите и хребетите, прикрепени към горните венци, повдигащи езика
към небцето. Звуковата вълна излиза от едната или от двете страни на езика, откъдето
идва и името им за странични съгласни. Мекото небце остава прикрепено към
фарингеалната стена и затваря прохода през ноздрите.
7.3.2. Звучния страничен лингвоинтердентален фон [l̪˖]. Това е асимилация на
лингвоалвеоларния [l] в имплозивна позиция, последван от [˖], който го привлича към
съответната му точка на артикулация и, следователно, го интердентализира.

7.3.3. Звучния страничен лингводентален фон [ļ]. Заема имплозивна позиция и след
него седи [t] или [d]: [aļdéa], [deļ tóo]

7.3.4. Звучния страничен палатизиран фон [l]. Среща се в комбинациите [lt] и [lʤ].

7.3.5. Звучния страничен лингвопалатален фон [λ]- ll. При изговаряне върхът на езика се
опира на алвеолите, хребетите прилепват към горните венци. За разлика от [j], където
въздухът излиза през центъра на устната кухина, при [λ] въздухът излиза от двете
страни на езика. При изговаряне мекото небце остава прикрепено към фарингеалната
стена и гласните струни вибрират. В думата заема позиция пред гласен: [λorár], [aλí].

7.4. Акустични характеристики на страничните съгласни:

От акустична гледна точка, [λ] е компактен, а останалите са дифузни. Всички са звучни и

непрекъснати. Характеристиките им на гласен ги различават от носовите и съгласните, а
характеристиките им на съгласен ги различават от гласните.
7.5. Фонетично определение на страничните съгласни:
За фонетичното определение на страничните съгласни се вземат предвид постоянните
им характеристики, обусловени от:
1) Начина на артикулация: странични
2) Мястото на артикулацията, в допълнение към органите, участващи в нейното
производство: лингвоалвеоларни, лингвоинтердентални, лингводентални,
палатализирани, лингвопалатални
3) Отношението на мекото небце: устни
4) Функцията на гласните струни: звучни
7.6. Система и норма на трептящите съгласни:
Те се различават от страничните по моментните прекъсвания по време на излизането
на въздуха при изричане. Гласните струни вибрират и мекото небце остава прикрепено
към фарингеалната стена. В испанския език има две трептящи фонеми: [r] и [ɾ].
7.7. Артикулационни характеристики на трептящите съгласни:
7.7.1. Звучен устен трептящ единичен фон [r]- r. При изговарянето му се установява
кратък контакт на върха на езика с алвеолите. Произношението му се простира до
всяка позиция на звуковата верига, с изключение след [l] и [n]: [beruléro], [kamaréro]
7.7.2. Звучен устен трептящ множествен фон [ɾ]- r, rr. При излъчването му има две или
повече запушвания на върха на езика срещу алвеолите. Той заема позиция в началото
на думата, пред гласна или след [n] и [l]: [káɾo], [tjéɾa].
7.8. Aкустични харакеристики на трептящите съгласни:
От акустична гледна точка, трептящите са прекъснати и звучни. Единичния фон е
свободен, а множествения – стегнат.
7.9. Фонетично определение на трептящите съгласни:
Фонетичното им определение включва постоянните им характеристики:
1) Според начина на артикулация: трептящ, който може да бъде прост или многократен
2) Според мястото на артикулацията и активните органи, участващи в нейното
производство: лингвоалвеоларен
3) Според отношението на мекото небце: орално
4) Действието на гласните струни: звучни
 Източници:
1. Curso de normofonetica y fonologia españolas (para estudiantes búlgaros). Colibrí, Sofía,
2009
2. https://www.livingspanish.com/consonantes-liquidas.htm
3. https://slideplayer.es/slide/4391583/
4. https://www.slideshare.net/vsyntact/clase-10a-la-consonante-lateral-l
5.http://liceu.uab.cat/~joaquim/phonetics/fon_esp/
fonologia_espanol_sistema_respuestas.html
6. http://www.scielo.org.co/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0121-053X2019000100021
7. https://es.wikipedia.org/wiki/Consonante_nasal