Карта на Априлското възстание Гюргевските апостоли Гюргевският революционен комитет е българска организация, създадена през есента на 1875 г. в Гюргево.Заседанията на Гюргевския комитет започват около 11-12 ноември 1875 година и продължават до 25 декември. Сред неговите участници се открояват Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов, Иван Хаджидимитров. Ръководството се осъществява от Стамболов, а Заимов изпълнява ролята на секретар. Планът за въстание
1.Търновски – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамбов
2. Сливенски – главен апостол е Иларион Драгостинов 3.Врачански – главен апостол е Стоян Заимов 4.Пловдивски – главен апостол е Панайот Волов 5.Софийски – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков Избухване на въстанието Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи.
Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в
Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица[6] и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и не завършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.[7][8 Баташкото клане Баташкото клане е избиване на значителна част от българското християнско население в Батак , едно от големите села в Пещерско, при потушаването на Априлското въстание. То е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. Според различни оценки, между 1400 и 5000 души от селото са избити. Благодаря за вниманието !
НЕРАЗКРИТИ ИМПУЛСИ В СВЕТА НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ БЪЛГАРИН: "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ" (1774 г.) НА ЙОХАН ГОТХИЛД ЩРИТЕР Лилия Илиева, Югозападен университет „Неофит Рилски"