Professional Documents
Culture Documents
Дона Тарт
Дона Тарт
22 ЮНИ, 2014
ДАРИНА ЖЕЛЕВА
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Честно казано, не мога да си спомня още кой знае какво за онези години, освен едно определено
настроение, което се бе просмукало в повечето от тях- една меланхолия, която свързвам с
гледането на „Чудният свят на Дисни“ в неделните вечери. Неделята беше тъжен ден- ранно
лягане и училище на другия ден- но докато гледах фойерверките, осветяващи окъпаните в
светлини замъци на Дисни, ме обземаше едно по- общо чувство за боязън, на прикованост към
омагьосания кръг училище- дом. Все обстоятелства, които поне за мен представляваха ясна и
основателна причина за потиснатост. Баща ми беше стиснат, домът ни- грозен, майка ми не ми
обръщаше достатъчно внимание, дрехите ми бяха евтини, подстрижката ми твърде къса и никой в
училище не ме харесваше кой знае колко. И тъй като откакто се помня всичко това важеше с
пълна сила, мислех си, че несъмнено, докато свят светува, нещата ще продължат да текат в
същото ужасяващо русло. Накратко, усещах, че животът ми е увреден в самата си основа по
някакъв неуловим начин.
Към съдържанието
OPEN MENU
Търсене
Писателките
22 ЮНИ, 2014
ДАРИНА ЖЕЛЕВА
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
ПРОЧЕТИ ОЩЕ »
15 АПРИЛ, 2014
ДАРИНА ЖЕЛЕВА
4 КОМЕНТАРА
Американката Дона Тарт (р. 1963) пише първия си роман „Тайната история“ (1992) още 19-
годишна. Историята за младеж, който навлиза в частен кръг на богаташки колежани, веднага става
бестселър. Следващата й книга „Малкият приятел“ (2002) разказва за момиче, запален читател на
детективски романи, което се заема да разплете убийството на малкото си братче. Последната
„Щиглецът“ (The Goldfinch, 2013), за скръбта и арт средите, излиза миналата година и й печели
награда Пулицър. Дона е потайна за личния си живот. В университета в Мисисипи, учи заедно с
писателите Брет Ийстън Елис („Американски психар“) и Джонатан Летем (Motherless Brooklyn).
Красотата рядко е мека или утешителна. Тъкмо обратното. Истинската красота винаги е доста
обезпокоителна.
Да те е грижа прекалено много за предмети може да те унищожи. Само че- ако те е грижа за нещо
достатъчно, то заживява свой собствен живот, нали? А не е ли целият смисъл на нещата-
красивите неща- да те да се свързват с някаква по-голяма красота?
Всеки нов роман на Мерилин Робинсън (р. 1943) е събитие, още повече защото е рядкост. През
останалото време преподава писане в различни американски университети. Още дебютната й
книга Housekeeping (1980), разказ за две сестри, благодарение на лиричния си и завладяващ тон,
получава номинация за наградата Пулицър. Печели я обаче следващата Gilead („Галаад“, 2004),
проследяваща три поколения от Гражданската война, които живеят в едноименното градче в
Айдахо. Там се развива действието и в Home („Дом“, 2008), която печели престижната
международна награда Orange; както и предстоящата й книга Lila (2014). Мерилин пише и
множество есета (Absence of Mind: The Dispelling of Inwardness from the Modern Myth of the Self,
2010).
Израснала в САЩ, Австралия и Канада, днес Клеър Месуд (р. 1966) е професор по творческо
писане в няколко американски университети. Съпругът й е британският критик Джеймс Ууд.
Написала е шест романа, последните от които „Децата на императора“ (2006), за живота на трима
приятели от Ню Йорк, и The Woman Upstairs (2013), историята на застаряваща учителка, която
благодарение на нови познанства си връща вкуса към живота, изкуството и любовта, печелят
одобрението на критиката.
Това е най-странното нещо в това да бъдеш човек: да знаеш толкова много, да общуваш толкова
много, и все пак винаги толкова драстично да не успяваш да постигнеш яснота, да бъдеш, в крайна
сметка, толкова изолиран и неадекватен. Дори когато хората се опитват да казват неща, те ги
казват лошо или заобиколно, или направо лъжат, понякога, защото лъжат вас, но също толкова
често, защото лъжат себе си.
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
TAGS
АЙРИС МЪРДОК АЛИСЪН БЕЧДЕЛ АН МАККАФРИ АНА СЮЪЛ АНДРЕ НОРТЪН АНЕ ФРАНК БЕТИ
ФРИДАН БИАТРИКС ПОТЪР ВИРДЖИНИЯ УЛФ ДАЯН АКЕРМАН ДЖАНЕТ ЕВАНОВИЧ ДЖЕЙН ОСТИН
ДЖЕНИФЪР ИГЪН ДЖОАН РОУЛИНГ ДЖОАН ХАРИС ДОДИ СМИТ ДОНА ТАРТ ДОРОТИ ПАРКЪР
ЕЛИЗАБЕТ БИШЪП ЕЛИС ПИТЪРС ЕМУШКА ОРСИ ИСАБЕЛ АЛИЕНДЕ КАСАНДРА КЛЕЪР КЕЙТ ШОПЕН
КЕЙТЛИН МОРАН КИДЖ ДЖОНСЪН КОНИ УИЛИС ЛУСИ МОД МОНТГОМЪРИ МАЙРА КАЛМАН
МАРГАРЕТ АТУУД МАРГЬОРИТ ДЮРАС МАРГЬОРИТ ДЬО НАВАР МАРДЖАНЕ САТРАПИ МЕРИ
ЕЛИЗАБЕТ БРАДЪН МЕРИ ОЛИВЪР МЕРИ УОЛСТЪНКРАФТ МЕРИ ШЕЛИ МЮРИЪЛ СПАРК НЕЛИ ЗАКС
ПАМЕЛА ТРАВЪРЗ СЕЛМА ЛАГЕРЛЬОФ СИЛВИЯ ПЛАТ СИМОН ДЬО БОВОАР СИРИ ХУСТВЕТ УРСУЛА
ЛЕ ГУИН ФЛАНЪРИ О'КОНЪР ФРАНСОАЗ САГАН ХАНА АРЕНД ХАРИЕТ БИЧЪР СТОУ ХЕЛЪН ФИЛДИНГ
Моите туитове
В МОМЕНТА ЧЕТА
by Terry Deary
by Mœbius
Eat to Sleep: 80 Nourishing Recipes to Help You Sleep Well Every Night
Eat to Sleep: 80 Nourishing Recipes to Help You Sleep Well Every Night
by Heather Thomas
by Андрей Звонков
by Jessica Hagy
goodreads.com
Моите туитове
Моите туитове
Моите туитове
Имейл адрес:
Имейл адрес
АБОНИРАЙТЕ СЕ
КАТЕГОРИИ
Класика
Поезия
Проза
Разни
Съвремие
Театър
БЛОГ В WORDPRESS.COM.
Детайли
Посещения: 6714
Save
Писателска блокада или просто мързел – при всички случаи дотук не успявам да напиша статията,
над която умувам от известно време насам (условно заглавие: „Годината и нейните книги“). Това,
което ви предлагам тук е просто един вид телеграфно предизвикателство, от което очаквам, хм,
обратна информация. Ценността би трябвало да дойде от вашите собствени коментари, а не от
кратичките редове по-долу.
И така, хайде да се опитаме да споделим тук по някоя и друга мисъл за книгите, които са ни
впечатлили особено силно през изминалата година (не е нужно да са били непременно нови и
непознати до момента, макар че би било хубаво, ако успеем да си подскажем по някое и друго
непознато заглавие).
Ето тук моите собствени фаворити за 2014-та (подредени приблизително, не по ранг и значение):
Save
Коментари (0)
Напишете коментар
От същия автор
20 МАР, 2010
10647
30 СЕП, 2015
8673
01 АВГ, 2017
16312
27 ОКТ, 2019
За писането
3637
23 ЯН, 2021
ПРЕДИШНА1234СЛЕДВАЩА
Прочетете още...
Десислава Желева
17 Апр, 2020
Златко Енев
27 Юни, 2010
Сред руснаците
Едуард Докс
10 Ное, 2011
Ивайло Дичев
03 Май, 2012
В ЛИЦЕ
06.05.2023
Facebook0
„Ромен Гари прекоси века като чергар, като безродник, не се подчини на никаква литературна
школа, не се поддаде на никаква мода, опълчи се срещу всякакви квалификации и надменно
прилагаше в действителността своята писателска свобода.” – казва Нанси Хюстън в книгата си
„Надгробен камък за Ромен Гари”
За него казват, че е имал хиляда живота, освен този, който си е измислил. Подписва се под
чудноватите си произведения с множество прозвища: Ромен Гари, Емил Ажар, Фоско Синибалди,
Шатан Богат.
Зад всички тези псевдоними се крие Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. във Вилнюс, Латвия,
обожаван от майка си, натурализиран французин от 1935г. В годините на Втората световна война е
картечар от военновъздушните сили на Франция, заслужил „Кръст на Освобождението”. В средата
на миналия век е един от най- популярните френски автори, а през 1956 г. получава наградата
Гонкур за книгата „Корените на небето“. Втората си награда „Гонкур” получава под псевдонима
Емил Ажар за романа „Животът пред теб”. Самоубива се на 66 години след дълъг депресивен
период.
Резултат с изображение за romain gary
„…не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.”
„Добре известен дихателен метод е това, през носа – опитваш се да го вирнеш високо, за да
спасиш личното си дишане.“
„Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може
да придобие, когато има опасност да не се състои.“
„Не с всички истини може да се живее. Често в тях няма парно и човек може да пукне от студ.“
„Има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата и да го принудя да се
киска, за да пукне по-бързо. Смехът, това понякога е начин да накараш ужаса да хвърли топа.“
„Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хора да
разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го
направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го глава до пети в качества, затваряш очи, за
да ги видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се
чувства умен; ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш
да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за
двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма склонност към
това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство; ако е
темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното,
а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато
вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпва скръбта, злобата, омразата,
отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в
лайната, само не сама.“ – „Сияние на жена“
– Наистина го обичах десет години. И когато престанах да го обичам, се опитах да го обича още
повече. Върви, че разбери.
– Вина. Човек изпитва срам. Не иска да го приеме. Бори се с това. Колкото по-малко обича,
толкова повече се опитва. Понякога прави такива усилия, че се задушава. Всъщност, онова, което
се харесва на онези горе, не са нашите победи или провали, а красотата на усилията ни.“ –
„Сияние на жена“
ARTday.bg
Facebook0
Share this:
TwitterFacebook
ПОСЛЕДНО
Богатството на тъгата
© Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за
авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови,
графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако
изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено
съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg