Студената война

К арол К.
ф и н к
СТУДЕНАТА ВОЙНА
М еждународна и с т о р и я
Ашур
Carole K. Fink
COLD WAR
An International History
Copyright © 2014 by Westview Press

Published by Westview Press,
A Member o f the Perseus Books Group
All rights reserved.
с/о Anthea Agency Ltd. Sofia
За българското издание:
© И зд ател ство Ашур, 2017
Ивелина Ватова, превод

Вожена Серафимова, художествено оформление
Всички права са запазени.
ISBN 978-619-7357-01-1
Карол К. Финк
Международна история
И здателство Ашур
София, 2017
Н а таите ст уденти
7
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР / 11
ФОТОГРАФИИ / 13
КАРТИ / 14
СЪКРАЩЕНИЯ И АКРОНИМИ / 15
ХРОНОЛОГИЯ / 17
ВЪВЕДЕНИЕ/3 1
ГЛАВА 1 ПРЕЛЮДИЯ: СЪВЕТСКА РУСИЯ И ЗАПАДЪТ, 1917-1941/35

Война и революция /3 5
Един оспорван мир /3 8
Съветите влизат в световната политика /4 1
Мрачното десетилетие, 1931 - 1939 / 47
Триумфиращите агресори, 1939 - 1941 / 53
ГЛАВА 2 ВЕЛИКИЯТ СЪЮЗ, 1941 - 1945 / 62

Неравностойни партньори / 63
Вълната се преобръща, напрежението расте / 70
Придвижване по отделни писти /7 5
Ялта / 79
Краят на В тората световна война / 83
ГЛАВА 3 СТУДЕНАТА ВОЙНА, 1945 - 1952 / 95

Появяват се двама съперници / 95
Нюрнберг: последното сътрудничество / 98
Отношенията се късат / 99
1947: Европа е поделена / 106
С ветъ т извън Европа /109
Прага и Берлин /113
1949/ 119
Войната в Корея / 128
8 Студената Война
ГЛАВА 4 конф ликтът СЕ РАЗРАСТВА, 1953 - 1963 / 141

Една глобална Студена бойна /145
Унгария /151
Суец/ 154
Ядреният въпрос /1 6 0
Изграждането на Европа /161
Мирно съвместно съжителство? /163
Куба и Берлин /1 6 8
Кенеди и Хрушчов напускат сцената / 173
ГЛАВА 5 ШЕСТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ / 180

Студената война и Виетнам /1 8 3
Юни 1967: Арабско-израелската война / 191
Прага: август 1968 / 198
1968: Международната година на правата на човека / 204
ГЛАВА 6 РАЗВЕДРЯВАНЕТО, 1969 - 1975/ 212

Намаляване на ядрената заплаха /213
Ostpolitik /2 1 7
„Пинг-понг дипломация“ / 220
Проверка на разведряването, 1970 - 1974 / 224
Блщ кият и ут ок/125
Южна Ауия /2 2 7
Виетнам / 229
Октомврийската Война В Баиукия иуток/231
Хелзинки /235
ГЛАВА 7 РАЗВЕДРЯВАНЕТО СЕ ПРОВАЛЯ, 1975 - 1980 / 242

Правата на човека / 243
Студената война в Африка / 250
Ракетите СС-20 и САЛТ II / 254
Близкият изток: 1979 / 258
„Солидарност“ / 269
Съдържание 9
ГЛАВА 8 ВТОРАТА СТУДЕНА ВОЙНА, 1981 - 1985 / 277

Отношенията между САГЦ и СССР се влошават / 279
Военното положение в Полша / 279
И нициат ивата $а стратегическа отбрана (ИСО) /
на Р ей гъ н / 281
Свалянето на K A L 0 0 7 / 283
„Нажежено до бяло, ще ekcnnogupa “/2 8 5
Правата на човека/ 286
Централна и Южна Америка / 288
Азия / 293
Африка / 295
Близкият изток / 297
ГЛАВА 9 КРАЯТ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА, 1985 - 1991 / 306

Горбачов извършва революиия в международните
работи / 307
1989: Трансформацията на Източна Европа /315
1990: Обединението на Германия / 324
1991: Разпадането на Съветския съюз / 328
ГЛАВА 10 ПОСЛЕДИЦИТЕ, 1992 - 2001 / 343

90-те години: 1лобален поглед / 344
Азия / 349
Африка /3 5 2
Близкият изток /355
Латинска Америка /3 5 8
Европа /361
Войните в Югославия/361
Европейският съ/од/3 6 8
Съединените щати и 11 септември /371
ЗАКЛЮЧЕНИЕ/ 380
ЛИЧНОСТИ/383
БИБЛИОГРАФИЯ / 392
ПОКАЗАЛЕЦ / 399
10
Карша 1. С деколонизацията на бивш ите европейски империи, С ту д е н ата война обхва

ща огромни географски т е р и т о р и и о т Европа до отдалечени ч асти на зем ното кълбо
11
ПРЕДГОВОР
Преди близо т р и години реших да превърна дългогодишните си усилия

к а т о преподавател и а в т о р по въпросите на С тудената война в книга,
достъпна за ч и т а т е л и т е о т XXI в. Да се върна о тн о в о към тем и к ат о
съперничеството между първата комунистическа държава в света и
западните сили, ко ето погълна голяма ч аст о т XX в. и промени неговата
политика и икономика, к ак то и физическата, социалната и културната
му среда, за мен бе вълнуваща задача.
Макар че неочакваният край на С тудената война доведе до без
прецедентно отваряне на архивните източници и публикуването на
многобройни мемоари и книги, до днес са малко о п и т и т е да се поглед
не на т о зи конфликт о т по-широка международна перспектива. К ат о
стъпва върху нови данни и факти, без да забравя наблюденията и ана
лизите на съвременниците и знанията, натрупани о т две поколения,
тази книга е о п и т С тудената война да бъде осъзната к а т о динамично
съперничество, в к о ето големи и малки сили и различни групи о т хора
ловко се движеха в един военизиран и разединен свят.
Благодаря на първия си редактор Присила Макджийон, на Ейда фън,
к о я то продължи р а б о т а т а след нея, и на техния способен аси стен т
С тивън П и н то за великодушната им подкрепа. На Ани Лент, Каролин
Собчак и Б е т Райт, к о и то ми помогнаха да завършим то зи труд. Бла
годарна съм на Дейвид Линкоув, специалист в о б л аст т а на и сто р и ята,
политическите науки и философията в библиотеката на Университета
на Охайо, на Сю Ан Коуди, младши библиотекар по проекта „Обществе
на служба Емерита“ кьм У ниверситета на Северна Каролина в Уилминг-
тън , за помощта, к о я то ми оказа, докато търсех материали за изслед
ването. На покойния вече Тери Бенджей, мой предан приятел и настав
ник в о б л аст т а на ком пю трите, за техническата помощ. Благодаря на
сем ейството и приятелите си за безграничната подкрепа на то зи про
ект: Ринате Брайдентал, Нан Камерън, Санди Купър, Емили Дейвидсън,
Мюриъл Даймън, Хилда Годуин, Джон Хейли, Д о р о ти Кан, Джойс Кун,
Марджъри Мадигън, Ричард Ноучимсън, П итър Шую Бен Стийлман и
Хуанита Уинър. На моя син, Стефан Харолд финю к о й то превърна пре
м естван ето ми в Уилмингтън, Северна Каролина, в истинска радост.
Благодарна съм на своите рецензенти и на критици, к о и то непре
къснато ми даваха адекватна и обоснована оценка по настоящия про-
12 Студената война
ekm: Джон Чеймбърс (У ниверситет „Рутгерс“), Дейвид Месинджър

(У ниверситет на Уайоминг), Томас Молучи (Американски международен
колеж), Кристофър Скарбъро (Кралски колеж) и Майкъл С латъри (Уни
в е р с и т е т „Кембъл“).
Благодарна съм и на всичките си сту д ен ти (включително и на
тези о т последния курс в И н с т и т у т а за продължаващо през иелия
ж и в о т обучение „Ошър“ към У ниверситета на Северна Каролина, Уил-
мингтън) за вдъхновението, к о ето ми даваха, и особено на С тю ард Дж.
Хилуиг (1968 - 2012), когото дълго ще помня к а т о мъдър, остроумен и
изключително отдаден учен и учител.
У ш т ингт ън, Северна К ароанна
т арт , 2013 г.
13
ФОТОГРАФИИ
1.1 Ленин / 43
2.1 Я л т а / 80
3.1 Въздушният м о с т над Берлин /1 1 7
4.1 Конференцията 6 Бандунг /1 5 0
4.2 Будапеща, 1956 г. / 153
4.3 Айзенхауер и Хрушчов в Кемп Дейвид / 165
4.4 Берлинската с т е н а / 170
4.5 Кенеди и Кубинската ракетна криза /1 7 2
6.1 Мао и Н и к с ь н /221
6.2 Брежнев и Никсьн / 232
7.1 Сандинистки войници / 248
7.2 Садат, К артър и Бегин / 260
7.3 П лакат на аятолах Хомейни / 262
7.4 А нтисьветски муджахидин / 268
8.1 Антиядрена демонстрация в САЩ / 282
9.1 Рейгън и Горбачов в Женева / 3 1 0
9.2 Д ем онстранти на площад „Тиенанмън“ / 3 1 8
9.3 Берлинската стена, 1989 г. / 320
14
КАРТИ
1 Разделението на света през периода на С тудената война, 1961г. / 10

2 Европа след П ървата световна война / 39
3 Ю гоизточна Европа и Близкият и зто к след
В т о р а т а световна война / 1 0 3
4 Разделянето на Британска Индия /1 1 1
5 Създаване на Държавата Израел / 1 1 2
6 Европа след В т о р а т а световна война / 1 1 5
7 Разделена Германия / 1 2 1
8 И зточна Азия след В т о р а т а световна война / 129
9 Суецката криза / 1 5 7
10 Съединените щ ат и във Виетнам / 1 8 7
11 Близкият и зто к след войната о т юни 1967 г. / 195
12 Африка през 70-те години на XX в. / 251
13 С ъ ветската инвазия в Афганистан / 265
14 П о л е тъ т на KAL 007 / 284
15 Съединените щ ати, Централна Америка и Карибите / 290
16 фолклендската война / 292
17 Близкият и зто к и Африканският рог / 298
18 Разпад на Комунистическия блок и на Съветския съюз / 3 3 2
19 К раят на Югославия / 3 6 2
20 С в е т ъ т през 2000 г. / 419
15
СЪКРАЩЕНИЯ И А К РО Н И М И
AK Армия Крайоба (Полша)

АНК Африкански национален конгрес (Южна Африка)
ΑΟΚ Армия за освобождение на Косово
АПЕК Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество
АСЕАН Асоциация на ст р ан и т е о т Ю гоизточна Азия
БВП брутен вътрешен продукт
Бенелюкс Белгия, Нидерландия и Люксембург
ВГУ взаимно гарантирано унищожение
ВДЧП Всеобща декларация за правата на човека
ГАТТ Общо споразумение за м и т а т а и тъ р го ви ята
ГДР Германска демократична република (И зточна Германия)
ДНЯО Договор за неразпространение на ядрените оръжия
ЕИО Европейска икономическа общ ност
ЕС Европейски съюз
ИДИТ Ислямско движение на И зточен Туркестан
ИСО Инициатива за стратегическа отбрана
КАЛ Корейски авиолинии
Камбоджа Народна република Кампучия
КГБ К о м и т е т за държавна сигурност (СССР)
ККП Китайска комунистическа партия
КНР Китайска народна република
Коминтерн Комунистически интернационал
Коминформ Комунистическо информационно бюро
КПДК Коалиционно правителство на Демократична Кампу
чия (Камбоджа)
КПЧ Комисия по правата на човека (ООН)
КОР К о м и т е т за защ ита на работни ците (Полша)
КфОР Сили за Косово на НАТО
МВФ Международен валутен фонд
МКБР междуконтинентална балистична ракета
Меркосур Южноамерикански общ пазар (Южна Америка)
МИЛА Народно движение за освобождение на Ангола
НАТО Организация на Северноатлантическия договор
нфоп Народен ф р о н т за освобождение на Палестина
ОАД Организация на американските държави
ОК Обединено кралство
ООН Обединени нации
ООП Организация за освобождение на Палестина
ОПЕК Организация на стр ан и те, износителки на петрол
ОССЕ Организация за сигурност и сътрудничество в Европа
ПКНО Полски к о м и т е т за национално освобожде-ние, извес
т е н още к а т о К о м и т е т ъ т о т Люблин
ПРО противоракетна отбрана
РЕНАМО Национална съпротива на Мозамбик
РЗВ ракета „земя-въздух“
САЛТ Договор за ограничаване на стратегическото въоръжение
СВМ С ъ вет на външ ните министри (Великобритания,
Китай, Франция, САЩ, СССР)
сдп Социалдемократическа парти я (Германия)
сдп Свободна демократическа партия (Германия)
СЕАТО Организация на Договора о т Ю гоизточна Азия
СИВ С ъ вет за икономическа взаимопомощ (ръководен о т
СССР, на англ, е известен с акронима COMECON и със
съкращението СМЕА)
СОРТ Договор за съкращаване на стратегическите напада
телни оръжия
СССЕ Съвещание по сигурността и сътрудн ичеството в
Европа
СССР Съюз на съветски те социалистически републики
СТАРТ Договор за съкращаване на стратегическите оръжия
СУАПО Народна организация на Югозападна Африка (Намибия)
УНИТА Национален съюз за пълна независимост на Ангола
У Н П РО ф О Р Сили по опазване на мира към О О Н в Х ьрватия и Бос-
на-Херцеговина
фно Ф р о н т за национално освобождение (Алжир)
ФНОА Ф р о н т за национално освобождение на Ангола
ФРГ федерална република Германия (Западна Германия)
ФРЕЛИМО Ф р о н т за освобождение на Мозамбик
хдс Християндемократически съюз (Германия)
ЦРУ Централно разузнавателно управление (САЩ)
Щази М инистерство на държавната сигурност (ГДР)
ЮАКП Южноафриканска комунистическа партия
NSC-68 документ на С ъвета за национална сигурност № 68
17
ХРОНОЛОГИЯ
1917 Април САЩ влизат в П ървата световна война

Ноември Болшевишка революция в Русия
1918 Януари „Ч етирин айсетте т о ч к и “ на Уилсьн

М арт Договор о т Брест-Литовск
Ноември Примирие с Германия
1919 Януари О ткри ва се П арижката мирна конференция

М арт Създава се К ом интернът (Комунистически
интернационал)
Юни Договор о т Версай
1922 Април С талин е избран за генерален секретар на Кому

нистическата партия
О ткрива се конференцията в Генуа (до май 1922г.)
Рапалски договор между Германия и Съветска
Русия
Декември Създава се Съюзът на съветски те социалисти
чески републики (СССР)
1924 Януари С м ъ р т т а на Ленин
1929 О ктомври Започва Голямата депресия
1931 Септември Япония нахлува в Манджурия
1932 Ноември Франклин Рузвелт е избран за президент на САЩ
1933 Януари Хитлер завзема в л а с т т а в Германия
1935 М арт Германия започва да се превъоръжава

Юни Англо-германско военноморско споразумение
Август Закон за н е у тр а л и т ет а на САЩ (продължен
през 1936, 1937 и 1939 г.)
Октомври И талия нахлува в Абисиния (Етиопия)
1936 М арт Германия о тн о в о окупира Рейнската област

Юли Избухва гражданската война в Испания (до април
1939 г.)
Октомври О с т а Рим - Берлин
Ноември А нтиком интернов п а к т (Германия - Япония)
1937 Юли Япония нахлува в К итай

Ноември И талия се присъединява към А нтикоминтерно-
вия п акт
1938 Септември Конференция в Мюнхен
1939 Август Нацистко-съветски п ак т

Септември В Европа избухва В т о р а т а световна война
Ноември Война между СССР и Финландия (до м ар т 1940 г.)
1940 Юни Франция капитулира

Юли Започва Б и т к а т а за Британия (до октом ври
1940 г.)
Ноември Рузвелт е преизбран за т р е т и мандат, без преце
д ен т
1941 М арт Законът „Заем-наем“ слага край на политиката

на н е у тр а л и т ет
Юни Германия нахлува в Съветския съюз
Август А тлантическа харта
Декември Япония атакува Пърл Харбър
Германия обявява война на САГЦ
1942 Януари Декларация на ООН
1943 Януари Конференция в Казабланка

Май С талин разпуска Коминтерна
Октомври Московска конференция на външ ните министри
Ноември Конференция в Кайро
Конференция в Техеран
Декември В то р а конференция в Кайро
Хронология 19
1944 Юли Конференция в Бретън Уудс

А вгуст Конференция в Дъмбъртън Оукс
О ктом ври Среща между Чърчил и С талин в Москва
Декември В Гърция избухва гражданска война (до октом ври
1949 г.)
1945 Януари С талин признава Полския к о м и т е т за национал

но освобождение к а т о временно правителство
на Полша
февруари Конференция в Я лта
Април С м ъ р т т а на Рузвелт
Май В Европа свършва В т о р а т а световна война
Ю ни Конференцията в Сан Франциско одобрява и
приема Х а р т а т а на ООН
Юли Първо успешно изпитание на ат о м н а т а бомба в
Н Ь Мексико
О ткрива се Конференцията в Потсдам (до август)
А вгуст Над Хирошима и Нагасаки са хвърлени атомни
бомби
Червената армия настъпва в Манджурия
В Азия приключва В т о р а т а световна война
Ноември Нюрнбергският съд започва р аб ота (до
октом ври 1946 г.)
Декември Споразуменията о т Бретън Уудс се подписват
о т 27 правителства
СССР се о т т е г л я
1946 ф евруари Изборно обръщение на С талин към СССР

„Дълга телеграма“ на Кенан
М арт Реч „Ж елязната завеса“ на Чърчил във фултън,
Мисури
Иранска криза (до май 1946 г.)
Юли Гражданска война в К итай (до октом ври 1949 г.)
С еп тем вр и Речта на Бърнс потвърждава ангажимента на
САЩ към възстановяването на Германия
1947 февруари Склю чват се м ирните договори с България,

Финландия, И талия и Румъния
М арт Д октрина „Труман“: помощ за Гърция и Турция
Юни Обявен е планът „Маршал“
Юли С т а т и я т а на „Господин X“ (Джордж Кенан)
излиза в сп. „форин Афеьрс“
Руснаците се о т к а з в а т о т плана „Маршал“
Август Индия обявява независимост
Септември Създава се Коминформ (Комунистическо инфор
мационно бюро)
Ноември О О Н разделя Палестина
Конференцията на външ ните министри в Лон
дон не постига съгласие за м ирните договори с
Германия и А встрия (до декември 1947 г.)
1948 февруари П реврат в Чехословакия, к о й т о довежда кому

н и с т и т е на власт
Април С ъ ветски ят съюз се о т т е г л я о т Съюзническия
контролен съвет за Германия
Май Израел обявява независимост
Юни П роект за поправка на американския Закон за
военната повинност
Блокада на Берлин (до май 1949 г.)
С талин изгонва Т и то о т Коминформ
Декември Генералната асамблея на О О Н одобрява Всеобща
декларация за правата на човека
1949 Април Създава се Организацията на С еверноатланти

ческия договор (НАТО)
Май В Западна Германия се създава федерална републи
ка Германия (ФРГ)
Септември Труман обявява за успешен съветския о п и т с
а т о м н а т а бомба
О ктомври Създава се КНР
В И зточна Германия се създава ГДР
1950 Януари Дийн Ачесьн изключва Корея и Тайван о т амери

канската зона за отбрана в Азия
февруари Китайско-съветски договор
Април NSC-68 определя поли ти ката на САЩ през
С ту д ен ата война
Юни Северна Корея напада Южна Корея
Резолюиия на О О Н призовава за използване на
международна сила
Септември Войски на О О Н прекосяват 38-мия паралел в
Корея
Ноември Китайски войски се вклю чват в Корейската
война
1952 Ноември Д уайт Дейвид Айзенхауер е избран за президент

на САЩ
1953 М арт С м ъ р т т а на С талин

Юни Съветски войски п о ту ш ават въстание в
И зточна Германия
Юли Подписва се примирие, к о ето слага край на
Корейската война
Август П реврат в Иран, дирижиран о т ЦРУ
Септември Н и ки та Хрушчов става първи секретар на
КПСС
1954 Май Французите т ъ р п я т поражение при Диен Биенфу

Конференция в Женева за И ндокитай (до юли
1954 г.)
Юни П реврат в Гватемала, организиран о т ЦРУ
Септември Създава се Организацията на Договора о т Юго
източна Азия (СЕАГО)
1955 Април Конференция в Бандунг

Май Западна Германия се присъединява към НАТО
Създава се Варшавският п ак т
Австрийски държавен договор
Юли Среща на върха в Женева
1956 февруари Хрушчов държи реч пред XX конгрес на КПСС, с

к о я то осъжда С талин
Април Коминформ се разпуска
Юни А нтисъветски п р о т е с т и в Полша (до
О ктомври Размирици в Унгария и потуш аването им о т
СССР (до ноември 1956 г.)
Суецка криза (до ноември 1956 г.)
Ноември Айзенхауер е преизбран за в т о р и президентски
мандат
1957 Януари Д октрина „Айзенхауер“ за защ ита на Близкия

и зто к о т комунизма
М арт Договор о т Рим за създаване на Европейската
икономическа общ ност
Октомври С ъ ветски ят съюз изстрелва Спутник, първият
земен сател и т
1958 Ноември Берлинска криза (до август 1959 г.)
1959 Януари фидел К астро сваля режима на Б а т и с т а в Куба

Септември Визита на Хрушчов в САЩ
1960 Май С рещ ата на върха в Париж се проваля заради

инцидента с U-2
Ноември Джон ф . Кенеди е избран за президент на САЩ
Декември Декларация на О ОН за независимост на колони
алните страни и народи
1961 Април С ъ ветски ят космонавт Юрий Гагарин става

първият човек, летял в Космоса
Инвазия в Куба при Залива на п р асетата
Юни Среща Кенеди - Хрушчов във Виена
Август Започва изграждането на Берлинската стена
О ктомври На XXII конгрес на КПСС се обявява разделяне
т о между КНР и СССР
1962 Октомври Кубинска ракетна криза
Китайско-индийска война
1963 Юни „Гореща“ телефонна линия заработва между

САЩ и СССР
Август Договор за частична забрана на ядрените о п и ти
Ноември П реврат в Южен Виетнам; убийство на Нго
Дин Дием
У бийство на Кенеди; наследен о т Линдън Б.
Джонсън
1964 Август Резолюция за залива Тонкин (Тонкинска резолюция)

Октомври Леонид Брежнев сменя Хрушчов к а т о генерален
секретар на КПСС
К итай активира първото си атом но оръжие
Ноември Линдън Джонсън е избран за президент на САЩ
1965 М арт 3 500 американски морски пехотинци са изпра

тен и в Южен Виетнам
Април Индо-пакистанска война (до септември 1965 г.)
Декември Американските военнослужещи във Виетнам
д о ст и га т 180 000 души
1966 М арт П резидентът Шарл дьо Гол се разпорежда

щ абквартирите на НАТО и военните бази на
САЩ и Канада да напуснат Франция
Май В К итай започва К ултурната революция (до
септември 1971 г.)
1967 Юни Арабско-израелска война

Ноември Резолюция № 242 на С ъвета за сигурност на ООН
1968 Януари Офанзива „Т ет“ във Виетнам (до август 1968 г.)
М арт Джонсън о т т е г л я п о в то р н а т а си кандидатура
в следващите избори
Април Международна конференция на О О Н за правата
на човека (до май 1968 г.)
Юли Великобритания, САЩ и СССР подписват
Договор за неразпространение на ядреното
оръжие
Август Инвазия на войските на Варшавския п ак т в

Чехословакия
Ноември Ричард Никсьн е избран за президент на САЩ
Обявена е д о к тр и н а та „Брежнев“
1969 М арт Китайска военна ч а с т напада о т засада съвет

ско поделение при река Усури
Септември Вили Бранд е избран за канцлер на Западна Герма
ния и започва O stpolitik
Ноември В Хелзинки се о т к р и в а т разговорите за ограни
чаване на стратеги ческото въоръжение (САЛТ)
1970 Януари СССР изпраща помощ на Египет срещу Израел

Април Военни части на САЩ нападат комунистически
бази в Камбоджа (до май 1970 г.)
Август Московски договор между Западна Германия и
Съветския съюз
Септември Йорданска криза
Социалистическият кандидат Салвадор Алиен-
де печели президентския п о с т в Чили
Декември Договор между Западна Германия и Полша
1971 Юли Кисинджър посещава К итай

Август Ч етиристранен договор за Берлин
Октомври О б щ о то събрание на О ОН приема К итай за член
Декември Индо-пакистанската война приключва със създа
ване на Бангладеш
1972 февруари Никсьн посещава К итай

Май Никсьн посещава СССР, подписват се догово
р ъ т САЛТ I и Д оговорът за ограничаване на
си стем ите за проти воракетна отбрана
Юни Проникване в щаба на Националния к о м и т е т на
Демократическата партия в сградата „Уотър-
гей т“ във Вашингтон
Ноември Никсьн е преизбран за президент
Декември Западна Германия и И зточна Германия под
писват Основния договор
1973 Януари Великобритания се присъединява към Евро

пейската общ ност
П одписват се Парижките мирни договори, с
к о ето се слага край на войната на САЩ във
Виетнам
Юли Конференцията за сигурност и сътрудничество
в Европа се откри ва в Хелзинки
Септември Алиенде е свален с военен преврат и умира
Октомври Война между Израел и Египет и Сирия
Арабски петролен б о й к о т срещу западните сили
1974 Август Никсън подава оставка к а т о президент на

САЩ; наследен е о т Джералд Форд
Септември Е ти о п ски ят император Хайле Селасие е свален
о т власт с военен преврат; Етиопия започва да
гравитира в съветска ор б и та
1975 Август 35 правителства подписват договореностите

о т Хелзинки
Ноември В Ангола избухва гражданска война
1976 Юни Южноафриканската полиция се нахвърля срещу

невъоръжени протестиращ и учащи се в С о вето
Ноември Джими К артър е избран за президент на САЩ
1977 Юли Война между Етиопия и Сомалия (до м ар т 1978 г.)

О ктомври Среща на Конференцията за сигурност и
сътрудничество в Европа в Белград
(продължение на Хелзинки)
1978 Ноември Египетският президент С адат посещава Йеру

салим
Декември Виетнам нахлува 6 Камбоджа и създава марио-
н етн о правителство на НРК (Народна републи
ка Кампучия)
1979 Януари Съединените щ ат и и К итай у стан овяват пъл

ни дипломатически отношения
Ш ахът на Иран бяга о т ст р а н а т а
февруари Аятолах Рухолах Хомейни се завръща в Иран о т
изгнание
М арт Египетско-израелски мирен договор, подписан
във Вашингтон
Юни К артър и Брежнев сключват договора САЛТ II
Ноември Ирански бунтовници нахлуват в американското
посолство, к а т о вземат 70 заложници
Декември Съветски войски нахлуват в Афганистан
1980 Септември Създава се полският синдикат „Солидарност“

Ирано-иракска война (до септември 1988 г.)
Ноември Роналд Рейгън е избран за президент на САЩ
1981 Декември Генерал Войчех Ярузелски обявява военно положе

ние в Полша
1982 Април фолклендска война между Великобритания и

Аржентина (до юни 1982 г.)
Юни Инвазия на Израел в Ливан
Ноември С м ъ р т т а на Брежнев; наследен за генерален
секретар на КПСС о т бившия шеф на КГБ
Юрий Андропов
1983 М арт Рейгън обявява разработката на Инициатива за

стратегическа отбрана (ИСО)
Април Нападения срещу силите на САЩ в Ливан (до
Септември Съветският съюз сваля самолет на корейските
авиолинии; случаят е известен к ато полет
KAL-007
Октомври САЩ нахлува в Гренада
1984 Януари Рейгън призовава за подновяване на преговорите

със СССР
февруари С м ъ р т т а на Андропов; наследен о т К онстан
т и н Черненко за генерален секретар на КПСС
Ноември Рейгън преизбран за президент на САЩ
1985 М арт С м ъ р т т а на Черненко; наследен о т Михаил
Горбачов за генерален секретар на КПСС
Ноември Среща на върха между САЩ и СССР в Женева
1986 февруари Горбачов въвежда перестройка (възстановяване)

и гласност (отвореност)
Април Експлозия в съ ветската АЕЦ в Чернобил
Октомври Среща между Горбачов и Рейгън в Рейкявик
1987 Юни В Берлин Рейгън призовава Горбачов: „Разрушете

тази стена!“
Декември Избухва палестинската интифада на Западния
бряг и в И виц ата Газа
Във Вашингтон Горбачов подписва Договора за
ядрените оръжия със среден обсег на действие
1988 февруари Горбачов обявява изтегляне на съветските

войски о т Афганистан в срок о т две години
Ноември Джордж X. У Буш е избран за президент на САЩ
Декември Горбачов държи реч пред О б щ о то събрание на
О ОН и обявява край на С тудената война
Ангола и Намибия подписват споразумение
помежду си в Ню Йорк
1989 Април „Кръгла маса“ в Полша, разговорите довеждат

до легализиране на „Солидарност“ и парламен
тар н и избори
Май Унгария о тваря границата си с А встрия
Юни Смазване на продемократичните п р о т е с т и в
К итай
Август Гражданите на Естония, Л атвия и Л и тва изли
з а т на п р о т е с т срещу 50-годишната съветска
окупация
28 Студената бойна
Септември В Южна Африка се слага край на апартейда

Нелсьн Мандела е освободен след 27 години пре
с т о й в затвора
Ноември Берлинската стена пада
Декември Буш и Горбачов се срещ ат в М алта
САЩ нахлуват в Панама, о т с т р а н я в а т Мануел
Нориега
Румънският д и к т а т о р Николае Чаушеску е сва
лен о т власт и екзекутиран
Ваилав Хавел става президент на Чехословакия
1990 Юли Среща на върха на НАТО, на к о я т о се обявява, че

СССР вече не е враг
Август Ирак нахлува в К увейт
О ктомври Обединение на Германия
Горбачов получава Нобелова награда за мир
1991 М арт Горбачов предлага договор за нов съюз вм есто

СССР
Юни Избухва гражданска война в Югославия (до
ноември 1995 г.)
Август П реврат в СССР
Б алтийските държави обявяват независимост
т а си
О ктомври О ткри ва се Мадридската среща на върха за
Близкия и зто к
Декември СССР се разпада, Горбачов подава оставка
1992 февруари М аастр и х тск и ят договор поставя основите

на ЕС
Ноември Бил Клинтън е избран за президент на САЩ
1993 Януари Чехословакия се разделя на Чешка република и

Словакия
Септември Договори о т Осло между Израел и Палестинска
т а автономия
1994 Април Мандела е избран за президент на Република

Южна Африка
Юни К артър посещава Северна Корея, за да преговаря
за ядрените оръжия
Септември САЩ окупират Хаити
1995 Ноември У бийство на Ицхак Рабин

Д ей тън ското мирно споразумение слага край на
войната в Босна
1996 Май Осама бин Ладен се завръща в Афганистан о т

Судан; обявява ф атва на САЩ
Ноември Бил Клинтън е преизбран за президент на САЩ
1997 Юни Великобритания връща Хонконг на К итай

Декември П ротокол о т К и о то за намаляване на емисиите
на парникови газове
1998 Юли П р и ет е Римският с т а т у т , с к о й т о се създава

Международният наказателен съд
Август Бойци на „Ал Кайда“ бомбардират посолствата
на САЩ в Кения и Танзания; у б и ти са 224 души
1999 М арт НАТО предприема въздушна бомбена кампания

срещу Югославия ( до юни 1999 г.)
2000 Юли Ехуд Барак и Ясер Арафат се срещ ат в Кемп

Дейвид, но не п о с ти гат споразумение
Септември Избухва В т о р а т а интифада
О ктомври „Ал Кайда“ напада американския разрушител U SS
Cole в Йемен, у б и ти са 17 американски моряци
Ноември Джордж У. Буш е избран за президент на САЩ
2001 Септември Терористи о т „Ал Кайда“ о т в л и ч а т четири

самолета, разрушават кулите близнаци на Све
то вн и я търговски център в Ню Йорк и се
блъскат в сградата на Пентагона; един о т само
л е т и т е пада на полето в Пенсилвания; у б и ти са
общо над 3 000 души
О ктомври Войски на САЩ и НАТО нахлуват в
Афганистан, за да заловят Бин Ладен.
31
ВЪВЕДЕНИЕ
И ст орият а ням а дълго да поверява гриА ат а да свободата на слабите

или плахите.
Д уайт Дейвид Айзенхауер
Н едависим& дали ви харесва, или не, ист орият а е на наш а страна.

Н икита Хрушчов
За ч и т а т е л и т е о т XXI в., дори за онези, к о и то са преживели някои

о т съ битията, описани в тази книга, С тудената война вече е п р о сто
ч аст о т и сто р и ята. Берлинската стена едва бе съборена, а съветската
империя бе започнала да се разпада, когато с в е т ъ т се изправи пред нови
предизвикателства - т о зи п ъ т в Близкия изток, на Балканите и в
Африка. Кулминацията им бе ш окът, к о й т о преживяхме на 11 септември
2001 г. Близо п е т десетилетия С тудената война е динамична реалност
на всекидневието ни; сега неочаквано се бе превърнала в приключил
епизод с предизвестен край. Поне на пръв поглед.
Тази неособено голяма книга предлага нов прочит на и с то р и ята й. В
нея изследвам съперничеството между САЩ и Съветския съюз к ат о ч аст
о т световн ата надпревара, к о ято започва през 1917 г. с Болшевишката
революция и приключва 74 години по-късно с разпадането на първата
комунистическа държава. К онфликтът между двете суперсили е основен
елемент в С тудената война. Това изследване обаче посочва и решаващата
роля на съюзниците и конкурентите, на страничните наблюдатели и слу
чайните зрители, изтъква и връзката между личности, идеи и събития,
без значение в коя точка о т света се намират или са се случили.
И преди е имало „студени“ войни: Англо-испанската о т XVI в.,
конфликтите между Англия и Франция о т XVII и XVIII в., сблъсъкът
между Англия и Русия през XIX в. (известен к а т о „Голямата игра“). Тогава
главните воюващи страни за с т а в а т една срещу друга направо на бойно
т о поле, но и косвено - чрез шпионаж, пропаганда, икономически натиск,
политическа подривна дейност и прокси’ войни. С ту д ен ата война о т
Букв, о т англ, пълномощник, заместник’; прокси война - война с чужди ръце, при
к о я т о д в е т е основни враждуващи стран и се с т р е м я т да п о с т и гн а т со б ст в ен и т е
си цели чрез военни действия на т р е т а т е р и т о р и я , с чужди ресурси и ск р и ти зад
XX 6. е уникална с т р и ключови елемента: двете страни т р у п а т огро

мни ядрени арсенали; политическата идеология прониква 6 п о ч ти всеки
аспект о т с т р а т е г и и т е на вою ващ ите и играе съществена роля в пове
дението им спрямо съперника; и н сти ту ц и и те, плод на самата Студена
война, се обединяват, но вътреш но се втвъ р д яват, стига се до соли-
дификация, к о я то предоставя на лидерите безпрецедентна власт, но
едновременно с т о в а ограничава свободата им да избират.
Смъртоносни оръжия се използват и преди С ту д ен ата война -
в имперските въоръжени конфликти в Европа и през двете световни
войни масово се избиват к ак то цивилни, т а к а и военни - но с появата
на ат о м н а т а бомба международните отнош ения коренно се променят.
При положение че и двете страни п р и теж ават оръжие, к о ето освен да
унищожи т е р и т о р и я т а и населението на врага, може да замърси огро
мни части о т земната повърхност, С ту д ен ата война прераства в без
компромисна битка, ч и я то движеща сила са с т р а х ъ т и скъпо струваща
т а надпревара във въоръжаването. Макар ядрените оръжия да задълбо
ч ават някои кризисни моменти, о п асн о стта о т ядрен конфликт служи
к а т о спирачка за суперсилите.
Идеологическата пропаст, разделяща СССР и капиталистическия
свят, е значителна. С ту д ен ата война започва к а т о месиански спор.
Едната страна се представя к а т о режим, посветил се на премахването
на икономическата и политическата експлоатация и на желанието да
се възвести ерата на международния мир и б р а т с т в о ; другата пък се
провъзгласява за защ итник на индивидуалната свобода, политическата
демокрация и неограничените национални и международни пазари. Всяка
о т т я х обявява п р о ти вн и ко вата за заплаха за сигурността и избрания
о т нея начин на ж и во т. К огато обаче С ту д ен ата война настъпва към
бившия колониален с в я т в Африка, Близкия и зто к и Азия и Латинска
Америка, тези съществени идеологически принципи губят о чертани ята
си. Д окато се надпреварват да печелят влияние върху близки и далечни
привърженици, всяка със собствен ите си самобитни истории, полити
чески цели и многовековни конфликти, съперничеството между супер
силите прераства в обикновено военно про ти во б о р ство . Оказва се, че
„д о б р о т о “ намерение да я подкрепят за разрешаване на вътреш ен за т р е т а т а стран а
конфликт; обикновено с нея се сключва договор за помощ, т .е . има сделка; класическо
определение за такава война дава К. Дойч още през 1961 г. - Б. пр.
' В т о в а отнош ение със сигурност за предш ественик може да се приеме Англо-испан
ск ата война о т XVI в., в к о я т о п р о т е с т а н т с к а т а вл аст се п р о ти в о п о с та в я на
католическата. - Б. а.
Въведение 33
gopu 6 Европа - сърцето на С тудената война, идеологическата „желяз

на завеса“ не е непропусклива: ортодоксалният социализъм и капитали
зм ъ т непрекъснато се сблъскват с предизвикателствата на религиозния
и етническия национализъм.
В крайна сметка лицето на С ту д ен ата война се оформя о т реше
н и ята на о тд ел н и те лидери. Те обаче показват, че са подвластни на
няколко вътреш ни и външни фактора. В Съветския съюз комунистиче
ската партия е двигател на политическото и международното поведе
ние, докато в САЩ има две национални политически партии, к о и т о се
ръководят основно о т собствен ите си икономически интереси. Също
т а к а държавното ръководство и в д вете страни е под въздействието
на бързо разрастващия се военен и разузнавателен апарат, на пресата и
интелектуалния елит. Освен т о в а и двете се о п л и т а т к ак то в мрежа
т а на въ треш н и те влияния, к о и т о понякога се конкурират помежду си,
так а и на труп ащ и те се международни задължения. Възможностите им
се оказват ограничени.
През С туд ен ата война важна роля за вземането на решения играе
и историческата памет. Лидерите на малки и големи държави се ст р е
м я т да копират то ч н о минали победи и да избягват (или направо да
заличават) предишни неуспехи. Е т о защо не е чудно, че във всяка о т т я х
спомените за едни и същи минали събития се разминават значително.
„Уроците о т Мюнхен“* засилват нежеланието на западните лидери да
започнат политика на умиротворяване със Съветския съюз, но за Мос
ква Мюнхен е п р о сто едно напомняне за п р ед ател ств о то на Запада. По
същия начин първите събития през С ту д ен ата война - к а т о например
блокадата на Берлин о т 1948 - 1949 г. - изпращат смесени послания на
следващото поколение за предим ствата на агресивното поведение пред
поли ти ката на примирение.
Изучаването на и сто р и ята на С тудената война ни предлага по-
широки исторически прозрения. Въпреки своите уникални характеристи
ки, то зи период е изпълнен с примери за к о н т и н у и т е т в човешките дела.
Например враждебността на Русия към западните сили датира още о т
XVIII в., отнош енията на Америка к ат о доминираща сила спрямо Л атин
ска Америка започват в началото на XIX в., а формиране на коалиции сре
* Ч е т и р и с т р а н н а т а конференция о т септем ври 1938 г., в к о я т о Великобритания и

Франция, капитулирайки пред заплахите на Хитлер, о т с т ъ п в а т стратегически обла
с т и о т Чехословакия на Т ретия райх. - Б. а.
щу тежковъоръжени противници е политика, к о ято Великобритания

използва де ф акто през десетилетията преди П ървата световна война.
И с т о р и я т а на С ту д ен ата война ни учи колко важни са и събития
т а , к о и т о най-малко сме очаквали да се случат. Успехът на Мао в Китай,
възходът на К астро в Куба и победата на Северен Виетнам над САЩ ни
припомнят колко велика сила е човеш кият ф актор в политиката. До
същия извод стигаме и при анализа на ож есточената съпротива срещу
съ ветската инвазия в Афганистан, възхода на Националния профсъюз в
Полша и падането на Берлинската стена.· Нещо повече, тези събития
ни разкриват докъде се п р о с т и р а т границите на б о г а т с т в о т о и воен
н а та сила, а дори и на най-сложните разузнавателни техники.
С тудената война оставя о тп еч атъ к и върху глобалната култура.
Някои елементи о т политическата ù иконография, реторика и практика
и м ат дълбоки исторически корени - например балсамираните комунис
тически лидери в Москва, Пекин и Ханой. Раждат се обаче и нови думи,
звуци, образи и събития - к а т о се тръгне о т „ястр еб и те“ и „гълъбите“,
мине се през пиукащите сигнали на съветския космически сат ел и т „Спу
т н и к “, изстрелян през 1957 г., и удивителната снимка на Земята, напра
вена о т а с т р о н а в т о т „Аполо 8“ на 24 декември 1968 г., и се стигне до
кръвопролитието на площад „Тиенанмън“ през юни 1989 г. и еуфорията
о т мирната „Кадифена революция“ в Чехословакия малко по-късно през
същ ата година. С всичко т о в а С тудената война пише своето завещание
за XXI в., к о ето предстои да бъде осмислено о т нови гледни точки.
В т о зи труд е скрита старом одната убеденост, че и с то р и я т а
все още има огромно значение. Все по-често губим сп особността си да
възпроизвеждаме съ б и ти я та о т вчерашния ден или напълно да разберем
о б с т о я т е л с т в а т а , принудили предш ествениците ни да п о стъ п ват
по то ч н о определен начин. И сто р и ц и те са длъжни да се обръщ ат към
миналото и да му задават въпросите, к о и т о да ни помогнат да разши
рим представите си за света, в к о й т о живеем. В случая със С тудената
война предизвикателството за нас е да пресеем всички данни, свиде
телски показания и анализи с я сн о то съзнание, че тези усилия м огат да
ни дадат само предварителни изводи, но навярно и да внесат известна
ясн ота в соб ствен ата ни представа за нея.
35
Глава 1
ПРЕЛЮ ДИЯ
СЪВЕТСКА РУСИЯ И ЗАПАДЪТ, 1917 - 1941
М ного по-лесно е да разпалиш война, om koakom o да налож иш тир.

Ж орж Клемансо
Н е тожет да реш ит проблетите, кат о идполдвате същия начин на

тислене, койт о сте идполдвали, когат о сте ги създавали.
А лберт Айнщайн
Началната то ч к а на наш ето изследване на С тудената война е 1917 г.,

когато болшевиките у стан овяват комунистически режим в Русия и
предизвикват международния ред, к а т о обявяват световна революция
и се п р о т и в о п о с т а в я т на установените дипломатически практики.
Западните сили (Великобритания, франция и САЩ) о т го в а р я т с военна
намеса и отлъчване. През следващите двайсет и четири години отчуж
дението между Русия и Запада ще попадне в сянката на изпитанията,
на к о и т о И талия, Германия и Япония ще подложат капиталистическия
свя т. Той обаче ще продължи да приема Съветския съюз със страх, недо
верие и неприязън - чувства, на к о и т о Москва ще отвърне с взаимност,
както си му е редът.
ВОЙНА И РЕВОЛЮЦИЯ
През ноември 1917 г. болшевиките вземат в л а с т т а и т а к а не само пре

допределят последиците о т П ървата световна война, но променят и
и с т о р и я т а на XX в. Повече о т т р и години царска Русия е крайно необ
ходим член в Тройното съглашение, известно к а т о А н т а н т а , к о ето
т я създава заедно с франция и Великобритания. На И зто к тези сили
принуждават огромните германски и австро-унгарски войски да с т о я т
в отбрана, к а т о предприемат няколко, макар и неуспешни, офанзиви,
к а т о едновременно с т о в а не спират да п р и т и ск ат и Османската импе
рия. И все пак за Запада Русия си о става труден партньор: репресивна у
дома, подозрителна към съюзниците си и т е х н и т е доверени лица, към

т ер и т о р и ал н и т е им проекти 6 Ю гоизточна Европа и Средния изток,
и настояваща за анексиране на части о т Полша и Константинопол.
февруарската революция* о т 1917 г. създава първото к о н с ти т у
ционно правителство в Русия. Това разпалва надеждите за свобода сред
подчинените ù народи, успокоява съ в ест т а на съюзниците ù и съдейства
за влизането на САЩ във войната на ст р а н а т а на А н т а н т а т а . Месец по-
късно обаче о т десетгодиш ното си изгнание се завръща харизматичният
болшевишки лидер Владимир Ленин. Той пристига в родината си в плом
биран вагон, осигурен му о т германското правителство, с амбицията да
поеме вл астта. Когато министър-председателят Александър Керенски
избира да продължи пагубната б и тк а на Русия срещу Ц ентралните сили,
болшевиките - разчитайки на ш ирещ ото се изтощение о т войната и
на всеобщия глад - оглавяват въ стани ето на работниците, войниците
и моряците и на 7 ноември свалят Временното правителство.
Подобно на френските революционери о т 1789 г., болшевиките
също са обладани о т месианска треска. През 1916 г., когато развива идея
т а си за бъдещето на класическия марксизъм, Ленин определя Русия к а т о
„най-слабото звено в империалистическата верига“, но и к а т о п отен
циален авангард 6 световния б у н т срещу империалистическите сили,
които, заради ал ч н о стта и военолюбието си, разграбват и опустоша
в а т земята. В с ъ о т в е т с т в и е с т о в а първите болшевишки стъпки се
свързват с призив незабавно да се сп рат всички военни действия (Дек
р е т за мира), да се публикуват всички секретни военновременни спора
зумения за контрол над вражеските т ер и то р и и , да се денонсират анек
сиите и контрибуциите и да се даде право на всички националности да
се избавят о т чуждите господари.
О бзети о т страх, че искрата на стач ки те, б у н то вете и въстани
я т а може да прехврькне и през т е х н и т е граници, западните лидери обя
в я в ат революцията за германо-болшевишки заговор. Някогашните п а р т
ньори на Русия са разгневени и о т още една стъпка, к о я то Ленин предпри
ема: отказ да се и зп л атя т царските военни дългове, в резултат на което
Франция загубва близо 25 °/о о т своите чуждестранни инвестиции, и кон
фискация на ч аст н ат а собствен ост о т болшевиките. Според европей
ските социалисти, много о т к о и то ж е р т в а т класовата си солидарност
заради защ и тата на родината, възходът на болшевиките, диктатура-
* В д е й с т в и те л н о с т револю цията избухва на 8 м а р т, но до 1918 г. в Русия се използва
с т а р и я т Юлиански календар, според к о й т о д а т а т а е 23 февруари. - Б. а.
Глава 1: Съветска Русия и Западът, 1917 - 1941 37
ma на пролетариата и призивът към въоръжена революиия заплашват

п а т р и о т и ч н о т о и демократичното им верую. След съ б и ти ята о т 7 - 8
ноември 1917 г. (О ктомврийската революиия) озлобението между демо
кратичните и револющюнните марксисти става п оч ти толкова силно,
колкото е и враждата между кап и тал и сти те и комунистите.
Бивш ите съюзници на Русия бързо започват да парират болше-
виш ката пропаганда. През януари 1918 г. и бри тан ски ят премиер Дей
вид Дойд Джордж, и американският президент Удроу Уилсьн обявяват
военните цели на нациите си в призивна и идеалистична форма. „Чети-
рин айсетте т о ч к и “ на Уилсьн предлагат демократична и капиталисти
ческа алтернати ва на драматичния призив на Ленин към света, призова
вайки за о т к р и т а дипломация, световно разоръжаване, свобода на кора
боплаването, корекции на границите в с ъ о т в е т с т в и е с националната
принадлежност на населението и създаване на международна организация
за опазване на мира.
Реакцията на Ц ентралните сили е по-рязка. През м а р т 1918 г., вече
влезли д о ста навътре в опустошена Русия и останали глухи към дръзката
стратегема на Лев Троцки „н и то война, н и т о мир“, германските воен
ни успяват в Брест-Л итовск да изкопчат наказателен мир*. Д оговорът
елиминира руската власт в Европа, к а т о в западната ч аст на бивш ата
царска империя създава поредица о т марионетни държави и установява
германски контрол над огромна ч аст о т нейните земеделски и минерал
ни ресурси. Ликуващият германски Райхстаг, к а т о пренебрегва со б ст
вената си Мирна резолюция о т 1917 г. и п р о т е с т и т е на болшевиките
срещу т о зи д и к т а т , ратифицира Брест-Литовския мирен договор с
огромно мнозинство. Социалдемократите са в опозиция и гласуват с
„въздържал се“.
Дипломатическият дебю т на болшевиките в Брест-Л итовск съз
дава важни прецеденти за бъдещите отнош ения между Съветска Русия
и Запада. Сред т я х е въведената о т Ленин концепция за т.нар. „свободно
п р остран ство“, т .е . временно съж ителство с по-силен враг. Той успява
да се справи с п р о т е с т и т е на хардлайнерите и настоява, че подобно
отстъпление е необходимо, за да се спаси Болшевишката революция. С
поразителния си прагматизъм Ленин преценява колко е важно капитали-
* Б р ест-Л и то б ск и ят мирен договор е сключен на 3 м а р т 1918 г. между т.н ар. Ч е т в о

рен съюз, в к о й т о тогава влизат Германия, Австро-Унгария, О сманската империя и
България, о т една страна, и Русия, о т друга,- Б. пр.
етическият с в я т да бъде разделен чрез к о н т а к т и с германците, к о и то

все още са сред силните на деня.
Западът възприема Брест-Литовск к ат о доказателство за измяна
т а на Москва, което улеснява Германия да разкъса съюзническата блокада
и да си проправи п ъ т за нова офанзива на Западния ф ронт. През м ар т
1918 г. съюзниците изпращат свои войски на и зто к под предлог, че ще пре
д о т в р а т я т опасността германците да завземат военните им доставки,
струпани в руските пристанища, а също и за да спасят бедстващи чешки
и словашки военнопленници и о тн о во да о т в о р я т Източния ф ронт. Те
акости рат в Мурманск, Архангелск и Владивосток, свързват се с анти-
болшевишките фракции и за кратко се оказват въвлечени в Гражданската
война на Русия. Това поражда огорчение сред съветското население.
Другата голяма изненада е провалът на Германия на Западния ф ронт
през юли 1918 г. Съюзническата контраатака паникьосва имперското
командване, а германските лидери се обръщ ат с молба към Уилсън за при
мирие въз основа на неговите „Четиринайсет то ч к и “. Изправени пред
неочаквания срив на Германия и революцията о т 1918 г.', победителите
вземат важ ното решение да свикат голяма мирна конференция - първа
т а за т о зи век, за да изградят о тн о в о следвоенния свя т. За първи п ъ т
в и с то р и я т а американски президент пътува до Европа, за да участва
в конференция за постигане на мир. О т целия с в я т в Париж се с т и ч а т
хиляди привърженици и огромен журналистически контингент. Всички
т е са в очакване на онзи справедлив мир, к о й то Уилсън им е обещал.
ЕДИН ОСПОРВАН МИР
М ирните преговори се в о д я т о т януари до юни 1919 г. и се ръководят

о т лидерите на т р и т е демокрации, к о и т о са и най-големите империи
в света. Д е б а ти те преминават под знака на експанзивните им т е р и
ториални претенции, непокорството на Германия и комунистически
т е въстания в Мюнхен, Берлин и Будапеща. Освен т о в а представите
на „Тримата големи“ за следвоенния ред са коренно различни. Франция
иска гаранции за максимална сигурност срещу Германия и Русия. Велико
британия търси начин да възстанови стария баланс на силите, а САЩ
предлагат демокрация и отворени пазари, край на колониализма и к ат о
С т а в а дума за Н оемврийската революция в Германия о т края на П ъ р вата световн а

война, к о я т о сваля к о н сти т у ц и о н н а та монархия и установява парламентарна репу
блика. - Б. пр.
Гаава 1: Съветска Русия и Западът, 1917 - 1941 39
К арш а 2. Т ериториалните промени между 1919 г. и 1923 г. в о д я т до бързи политиче

ски промени 6 Ц ентрална и И зточ н а Европа
пазител на мира, О бщ ество на народите. И т р и т е делегации се хвър

л я т в поредица о т заплетени икономически и политически спорове и не
допускат бивш ите си врагове, Германия и Русия, да се вклю чат в препир
н и те им, ч есто п ъ ти изпълнени с отчаяна загриженост.
Съвсем очаквано се стига до странни политически компромиси.
П ървият т е с т е Полша - държавата, к о я то възкръсва, след к а т о цял век
съседите ù са я поделяли. След горещия англо-френски спор за западната
ù граница, идва ред на импровизации за т.нар. „Коридор“ (осигуряващ на
ст р ан ат а излаз на море, но и разделящ основната т ер и т о р и я на Германия
о т И зточна Прусия), за германския град Данциг, к о й т о е обявен за „сво
боден град“ (за да се използва к а т о полско пристанище), и за референдума
в Горна Силезия, к о й то в крайна сметка поделя тази богата на въглища
провинция между Германия и Полша. Съюзниците изнудват правител
с т в о т о във Варшава да подпише първия в света договор за малцинства
т а , к о й то защитава правата на не-поляците, а т е са приблизително
около 33 процента о т населението. П равят о п и т да наложат подобни
договорености и на още няколко източноевропейски правителства, кои
т о обаче не и зп и т в а т особено желание да се присъединят към тях .
На мирната конференция се създава О б щ е с т в о т о на народите, но
за да се оформи к а т о световна институция, т о се изправя пред няколко
основни п реп ятстви я. Бивш ите арабски т е р и т о р и и о т Османската
империя се поделят между Великобритания и франция п р о ти в волята
на м е с т н о т о население, а колониите на Германия в Африка, Азия и Тихия
океан се п ред оставят на Великобритания, Франция, Южна Африка,
Япония, Австралия и Нова Зеландия. Има и други аномалии: опозиция
т а в САЩ и Великобритания блокира о п и т и т е на Япония да включи в
Устава на О б щ е с тв о то на народите клауза, с к о я т о се гарантира равен
с т в о т о между расите. Германия и Съветска Русия не са допуснати до
членство, а и двете са бивши велики сили, ч и ето сътрудничество би
било о т съществено значение за мирния процес. П ървата международна
организация в света не привлича за свои членове п о ч ти н и т о една о т
държавите в колониалния свят, ч и и то ж ители ще приемат начина, по
к о й т о се урежда мирът, к а т о старомодно разпределяне на т р о ф е и т е и
плячката между победителите.
Официално кр аят на П ървата световна война се обявява на 28
юни 1919 г. с подписването на договора във Версайския дворец. Германия
става република, населението ù буквално е зашеметено о т неочаквано
т о поражение, а лидерите ù са решени да се п р о т и в о п о с т а в я т с всички
Глава 1: Съветска Русия и Западът, 1917 1941 - 41
възможни средства на ж есто к и те териториални, военни и икономи

чески условия, наложени им о т съюзниците. За целта се с т р е м я т да
създадат пропагандна машина, с ч и я то помощ да ги осъдят и да о б явят
тези санкции за невалидни. П о ч ти всички по света кр и ти к у ват Вер-
сайския договор, к о й т о всъщ ност изобщо не изпълнява обещанията на
победителите. Ленин го нарича „договор на хищници и разбойници (...),
к о й т о поставя в положението на роби десетки милиони хора“. Б ритан
ският икономист Джон Мейнард Кейнс порицава репарационните му
клаузи, т ъ й к а т о според него т е ще попречат на Европа да се възстано
ви. Ф ренският маршал фернан ф о ш го определя така: „Това не е мир, а
примирие за 20 години“. Американският С енат не го ратифицира и по
т о зи начин не предоставя възможност на главния му ар х и те к т да го
прилага или променя*.
СЪВЕТИТЕ ВЛИЗАТ В СВЕТОВНАТА ПОЛИТИКА
В края на п оч ти всяка голяма война коалициите се разпадат, а с т а р и т е

вражди изригват с нова сила. Онова, к о ето е уникално за 1919 г., е поява
т а на идеологическа б и тк а между Русия на Ленин и Запада, к о я т о посява
семената на бъдещ ата Студена война. Хрониката на американския кому
н и ст Джон Рийд ,Д е с е т дни, к о и т о разтърсиха света“ разпространя
ва и с т о р и я т а на Болщевишката революция. През м а р т 1919 г. нови
я т съветски режим създава Комунистическия интернационал (Комин
терн), за да поведе глобална борба с капитализма и империализма, к а т о
използва пропагандата и шпионажа и набира нови съмишленици. Ц елта
е да разруши у с т о и т е на враговете си, а основен сред т я х е Британска
т а империя**. У дома болшевиките о т п р и щ в а т вълна на т е р о р срещу
Ц ърквата и с т о т и ц и хиляди антиболшевики са изпратени в изгнание.
Така принуждават О б щ ес тв о то на народите да се сблъска с първата
голяма бежанска криза и да се справи с нея. Западните правителства,
' В обща резолюция през юли 1921 г. Конгресът на САЩ обявява во й н ата за приключе
на; един месец по-късно н о в и я т президент Уорьн Хардинг сключва отделни договори
с Германия, А встрия и Унгария, в к о и т о са пропуснати клаузите за О б щ е с т в о т о на
народите. - Б. а.
“ През 1920 г. в Баку на Конгреса на народите о т И зто к а лидерите на Коминтерна,
нарушавайки дългото мълчание на социалистическите си п ротивници о т Запада по
отнош ение на европейския империализъм, публично обещ ават да се солидаризират със
с в е т о в н а т а антиколониална борба. - Б. а.
ужасени о т следвоенната „червена заплаха“ в со бствен ите си държави,

са решени да изолират, да о т сл аб я т и дори да подкопаят основите на
новозараждащия се болшевишки режим.
През първите години след създаването на Съветска Русия исти н
ските господари са безредицата и хаосът. Но вм есто да подклажда вой
на срещу враговете си, както става във Франция през 1791 г., ст р а н а т а
попада под съюзническа блокада. Принудена е да се бие с чуждите войски
и да се защ итава срещу въ треш н и те опоненти - о т царски реакционе-
ри отдясно до менидевики и социалистически революционери отляво.
Благодарение на военното ръководство на Лев Троцки и дезорганизация
т а на враговете им болшевиките излизат победители о т гражданската
война и о тн о в о завладяват Украйна (както и Кавказ и Сибир), но са
принудени да признаят новите държави, създадени въз основа на Догово
ра о т Брест-Литовск - Естония, Финландия, Л атвия и Л итва, както
и д оста наедрялата Полша, к о я т о е победила Червената армия. Към
1920 г. революцията оцелява в Русия, но на цената на значително оряза
ни европейски граници и ужасяващи материални и човешки условия на
ж и в о т за населението.
През 1921 г. вечният реалист Ленин рязко променя курса. Това е
година на опустош ителна суша, оскъдна реколта, върлуващи епидемии и
антиболшевишки размирици. С ъ ветският лидер въвежда Н о вата иконо
мическа политика (НЕП) и обявява бременно отстъпление о т идеите на
ортодоксалния комунизъм. Убеден, че Западът се нуждае о т Русия, за да
преживее следвоенната икономическа криза, през следващите т р и години
т о й ще следва двойна линия на поведение: о т една страна, ще популяризи
ра държавата си к а т о авангард на свето вн ата революция, а о т друга - ще
призовава за нормални отношения с развития капиталистически свят.
О т Москва идват както призивът за „мирно съвместно съществуване“,
так а и апелът към западния капитал за заеми, търговия и взаимно при
знаване, с намек за евентуални концесии на перспективните партньори.
САЩ са залети о т стачна вълна през П ъ рвата световн а война и Болшевишката
революция е повод да се засилят ст р ах о в е те на управляващ ите за чужди агенти, кои
т о биха могли да предизвикат политическо напрежение и см у т. „Ч ервената заплаха“
се засилва през 1919 г., когато избухват над 3 600 стачки, в няколко големи града има
експлозии, пожари и расови м етеж и. През 1920 г. към М и н и с т е р с т в о т о на правосъ
д и е то е създадено ф едералното бюро за разследване (ФБР). То започва да наблюдава
хиляди хора и предприема внезапни проверки из ц ял ата страна, но т а к а и не о тк р и ва
доказателства за чуждестранен заговор срещу САЩ. На 16 септем ври 1920 г. на Уол
С т р и й т се извърш ват бомбени а т е н т а т и , при к о и т о са у б и т и 38 и са ранени 141
души. След т о в а събитие за „червена заплаха“ п о ч т и не се говори. - Б. а.
Глава 1: Съветска Руст и Западът 1917 - 1941
,, 43
ф отограф ия 1.1. Владимир Илич Ленин, вожд на Съветска Русия, се навежда през един
балкон, май 1920 г. С аЬбе^ното разрешение на Библиотеката на Конгреса
На Запад приемат съветската инициатива изключително пред

пазливо. Режимът на Ленин, к о й то САЩ изключва о т Вашингтонска
т а конференция (1921 - 1922)", остава к ат о празно пространство вър-
* И звестна още и к а т о Конферениия по разоръжаването - Вашингтон, 12 ноември 1921

г. - 6 февруари 1922 г., иниииирана о т САЩ в услуга предимно на американските геополи
тически интереси. В нея у ч а с т в а т с т р а н и т е о т А н т а н т а т а , победителки в П ървата
световна война, начело със САЩ, Великобритания и Япония. Включват се и представи
тели на Китай, Франция, И талия, Нидерландия, Белгия и Португалия - общо 9 държави
и 5 британски доминиона. Съветска Русия не е поканена, макар че през декември 1921 г.
в американската столица пристига нейна делегация, но не е допусната на форума. - Б. пр.
ху к а р т а т а на Евразия. К апиталистическият с в я т също е дълбоко и

теж ко разединен. Съединените щ ати и франция категорично заемат
твърди антисъветски позиции, но Великобритания се о п и тва да опра
ви отнош ени ята си с Москва, за да възстанови к ак то своята, т ак а и
европейската икономика. М алките държави, вклинени между Германия и
Русия, са хилави и неединни срещу все още могъщите си съседи: раздират
се помежду си о т кавги за т ер и то р и и , въ тр е са отслабени о т недовол
ни малцинства, с т р а д а т о т липсата на инвестиционен капитал, о т
високите данъци и такси, к ак то и о т огромните разходи за твърде
големите си армии.
Западното общ ество ври и кипи. Творци и интелектуалци оплак
в а т краха на илюзиите, човешките тела и природните пейзажи, погреба
ни по време на ч ети р и те години на механизираната война, а един историк
предвижда залеза на Запада*. Когато следвоенните години носят със себе
си инфлация и висока безработица, о б щ ество то заявява п р о т е с т а си сре
щу то зи безмирен с в я т и заплашва собствените си лидери с революция.
Конференцията в Генуа е допълнителна дипломатическа пътека,
по к о я то тр яб ва да се пробудят нови неосъществими надежди. Тя се
провежда през април - май 1922 г. с у ч асти ето на 34 страни. Така се пре
връща в безпрецедентно събитие, в к о ето у ч а с т в а т дори Германия и
Русия. Ц елта ù е да разсее публичното недоволство, к а т о о тн о в о присъ
едини двете прокудени държави, съживявайки европейската икономика
и създавайки нов световен ред без победители и победени. П р о д у к тъ т
на мисълта и въображението на непостоянния Лойд Джордж обаче сре
ща множество прегради, сред к о и т о е и о т к а з ъ т на Америка да участва
в нея, обструкцията на Франция и паниката сред малките разединени
държави. Развръзката идва по време на една едноседмична среща. В неде
ля, на Великден, в Рапало външ ните министри на Германия и Съветска
Русия подписват договор и у стан о вяват пълни дипломатически о т н о
шения. Така т е си проправят п ъ тя към тясн о военно и икономическо
сътрудничество.
Сред т я х са испанският писател и политик Висенте Бласко Ибанес - „Ч ети р и м а та

конници на апокалипсиса“ (1918); б р и т ан с к и я т сюрреалист Пол Наш - „Ние правим
нов с в я т “ (1918); френският художник, скулптор и режисьор фернан Леже - „Градът“
(1918); руският композитор Игор С травински - „И сто р и я на войника“ (1918); бри
т а н с к и я т писател нобелист Джордж Бърнард Шоу - „Дом за разбити сърца“ (1921);
англо-американският п о е т и л и т е р а т о р T. С. Е лиът - „ П у с т а т а земя“ (1922) и герман
ск и ят философ и и сто р и к Освалд Шпенглер - „Залезът на Запада“ (1918). - Б. а.
Глава 1: Съветска Русия и Западът, 1917 1941
- 45
Рапало е триумф за прагм атичната външна политика на Ленин.

Споразумението не п р о сто циментира о тнош ени ята между револю
ционния му режим и едно о т главните капиталистически правител
ства*, но и прекъсва възм ож ността за обединена западна позиция по
отнош ение на национализираната собствен ост. Седем месеца по-късно
болният съветски водач ще постигне последен триумф - създаването
на Съюза на съветски те социалистически републики (СССР), к о й т о ще
оцелее чак до Коледа на 1991 г.
П ровалът на Генуезката конференция слага край на идеята на
Дойд Джордж за помирение и е последван о т серия зловещи събития.
В Европа ф аш исти те завземат в л а с т т а в И талия (октом ври 1922 г.),
Адолф Хитлер организира своя първи пуч (ноември 1923 г.) и отправя
предупреждение за сл аб о стта на либералната демокрация в Централна
и Южна Европа. О т Египет до Индия се раздвижва антиколониализмът
и застрашава бъдещ ето на европейския империализъм. О б щ ес тв о то на
народите става сцена на англо-френските кавги; т о е затруднено да изгра
ди стабилна и енергична колективна система за сигурност и да поведе
Европа и света към икономическо сътрудничество и разоръжаване.
През януари 1924 г. Ленин умира на 54 години. Със с м ъ р т т а му
приключва фазата в съветската политика, определяна к а т о световна
революция. Н еговият наследник Йосиф С талин обявява д о к тр и н ата
„социализъм в една отделно взета страна“ и се заема да гради икономиче
ската и военна мощ на СССР к а т о най-добро средство да пропагандира
крайната победа на световния комунизъм. Поддържайки позицията, че
Москва е главен кри ти к на наложената мирна уредба, С талин засилва и
контрола върху д ей н о стта на Коминтерна в целия свят.
Към средата на 20-те години на XX в., благодарение на финансо
в а т а подкрепа на СА1Ц, в Европа се установява твърде оскъден и поч
т и неуловим мир, о т к о й т о С ъ ветск и ят съюз по същ ество е изклю
чен. Д оговорите о т Локарно (1925), подписани о т Великобритания,
Франция, И талия и Германия, проправят п ъ тя на самата Германия към
О б щ ес тв о то на народите к а т о постоянен член в неговия С ъвет. В
следващите години Берлин, основен партньор на Москва, ще се стрем и
да поддържа деликатен баланс между Запада и Съветския съюз, с когото
е обвързан о т тай н и военни к о н т а к т и и споделена омраза към Полша.
По-скоро за разочарование на германските м арксисти и болш евиш ките хардлайнери.

- Б . а.
Франция и Великобритания, о т друга страна, ще о с т а н а т враж

дебно настроени към Съветския съюз и ще н а ст о я в а т за пълно изплаща
не на всички дългове, за възстановяване на ч ас т н а т а соб ствен ост и за
спиране на коминтерновските интриги. Напрежението се засилва, след
к а т о през 1927 г. б р и тан ск о то правителство скъсва отнош ени ята си
със СССР заради машинациите на Москва по време на общ ата английска
стачка и съ ветската интервенция в К итай. Пак по т о в а време френ
ско-съветските отнош ения също д о сти га т до най-ниската си точка.
Вечно предпазливият С талин се отказва да се проти вопостави
на Запада. Англо-съветският спор е поугасен, но не и потушен. През
1928 - 1929 г., к а т о ч аст о т своя „голям завой“, С талин започва пър
вия си петгодишен план за изграждане на силен и самостоятелен воен
но-индустриален комплекс. Постепенно взема решение и да унищожи
въ треш н и те си противници (първи са привържениците на Троцки), да
принуди със заплахи селяните да му се подчиняват и да разшири полицей
ския и терористичен апарат. В чужбина посланикът на С талин Максим
Л итвинов показва приятелското лице на СССР. Въпреки враждебното
си отношение към О б щ ес тв о то на народите, С ъ в е т и т е се вклю чват
в редица многостранни мирни инициативи, например в пакта „Бри
ан - Келог“* и в Ж еневската конференция по разоръжаването. СССР
също сключва споразумения за сигурност със съседите си и подобрява
търговските си отнош ения със САЩ. П од о зр и тел н о стта обаче си
остава присъща ч ер та за Сталин. Той не вярва на капиталистическите
правителства, к о и т о са изключили и заплашили единствения комунис
тически режим в света и не знаят как да разреш ат проти воречията си
по друг начин, освен чрез война.
СССР и САЩ се въздържат да поемат водеща роля в св е то в н и те
дела и т а к а създават опасност о т появата на властови вакуум. Вели
кобритания и франция продължават да сп орят за налагането на „ком
промисен мир“, к о й т о всички оспорват, а Германия се го тви да провали
намеренията им. Илю зорното затиш ие о т края на 20-те внезапно е раз
б и т о с настъпването на Голямата депресия през 1931 г., последвано о т
японската окупация на Манджурия, а две години по-късно и о т идването
на Хитлер на власт.
Така популярно се нарича М ногостранният договор за отказване о т вой н ата, склю

чен в Париж на 27 август 1928 г. А в то р и на и деята са френският външен министър
А ристид Бриан и американският държавен секретар Франк Келог. Подписан е о т 62
страни общо, вкл. и България. СССР го подписват на 6 септември 1928 г. - Б. пр.
МРАЧНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ, 1931 - 1939
През 1931 г. Япония, постоянен член 6 С ъвета на О б щ ес тв о то на наро

д и те и в приятелски отнош ения със Запада, внезапно променя вътреш
н а та и външ ната си политика. С ривът в експортните пазари на ст р а
н а та и съживяването на експанзионистичния национализъм д ават повод
на военните да завземат в л астта. На 18 септември започва японската
инвазия в Манджурия.
Следва криза, к о я то ражда западния модел на слаба реактивност
към подобно агресивно поведение. О б щ ес тв о то на народите се оказва
неподготвено не само да спре т о в а настъпление, т о не знае дори как да
отговори на молбите за помощ о т страна на Китай, к о й то също е сред
неговите членове. Д вете най-заинтересовани правителства, на Велико
британия и САЩ, пометени о т вихъра на Депресията, избягват да пое
м а т риска о т война с Япония. И С ъветският съюз, въпреки големия му
интерес към Манджурия, също не желае да наруши „добрите“ нрави и да
предизвика С т р ан а та на изгряващото слънце. О б щ еств о то прилага мека
санкция - не признава м арионетното правителство на Манджоугуо**.
Така дава повод на Япония да се о ттегл и о т Ж еневската организация
и да разпали искрата на тревогата, к о я то ще насочи вниманието на по-
малките му членове към собствената им уязвимост о т подобни атаки.
През януари 1933 г. на власт идва Т р е т и я т райх. Международният
ред е изложен на още по-голяма опасност. В книгата си „М оята борба“
(публикувана през 1925 - 1926 г.) н ацистки ят лидер и нов германски канц
лер Адолф Хитлер дава ясно да се разбере, че цели не п р о сто да отхвърли
Версайския договор, но и да победи комунизма, а Германия да се наложи
расово и политически к а т о господар в Европа и в голяма ч аст о т све
т а . Когато н ац и сти те започват да преследват евреите, към другите
държави се излива бежански поток, а Т р е т и я т райх безапелационно и без
условно напуска Женева. Е динственото, к о ето О б щ е с тв о то успява да
* Манджоугуо (Държавата Манджурия) - м арионетна държава, к о я т о Япония създава
в к и тай с к а та област Манджурия след т.нар. Мукденски инцидент; просъществувала
о т 1 м а р т 1932 г. до 15 август 1945 г. Начело на Манджоугуо застава Пу И, к о й т о
първоначално е обявен за президент, а през 1934 г. - за и м ператор на н о в а т а държава.
През В т о р а т а световн а война България установява дипломатически връзки със са те
л и т н а т а държава. - Б. пр.
** Има се предвид О б щ е с т в о т о на народите, ОН, създадено с решение на П ариж ката
мирна конференция (1919 - 1920 г.) със седалище в Женева. Д во р ец ъ т на нациите се
с т р о и в Женева между 1929 г. и 1938 г. специално за ОН, о т т у к и другото ù наимено
вание - Женевска организация. - Б. пр.
направи, е само меко да го порицае. Западът е неподготвен за заплахата

о т нацистка диктатура.
С ъ ветски ят съюз, к о й т о вече не е берлински партньор, се превръ
ща в потенциална плячка. П р а в и т е л с т в о т о на С талин прави следва
щия си решителен завой - престава да очерня мира, установен след Пър
в а т а световна война, проповядва колективна сигурност и през 1934 г.
се присъединява към О б щ ес тв о то на народите, к о ето по-рано е о т р и
чал. През 1935 г. К ом интернът преобръща на 180 градуса политиката
си на дълъг отказ за сътрудничество със социалистите реформисти и с
буржоазните партии и разпорежда на членовете си да следват полити
к а т а на Народния ф ронт, за да се п р о т и в о п о с т а в я т на възм ож ността
за разпространение на фашизма.
В чужбина ходът, предприет о т Сталин, остава п о ч ти незабе
лязан. Съединените щ ати и м ат нов президент, Франклин Д. Рузвелт,
затънали са в Депресията, обзети са о т силен пристъп на изолациони
зъм и се т р е с а т о т антикомунистически настроения. За да стимули
ра т ъ р го в и я та обаче, през 1933 г. Рузвелт установява отнош ения със
СССР и изпраща корпус о т предпазливи дипломати в Москва. Увертю-
р а т а на френското правителство е още по-необорима: Париж предлага
да се издигне бариера срещу н ацистката експанзия в И зточна Европа и
през май 1935 г. сключва Договор за взаимопомощ. Но близо д вете десе
т и л е т и я на антисъветизъм са препъникамък пред възстановяването
на френско-руския съюз о т 1894 г., спасил Париж през П ървата световна
война. Не само малките съюзници на Франция, Полша и Румъния се пла
ш а т о т цената на съветската „защ ита“. Дори со б ствен и ят ù полити
чески и военен елит няма желание за алианс със Сталинова Русия. В допъл
нение, надменно сдържаният партньор на Франция, Великобритания, се
отнася подозрително към целите на С талин и предпочита направо да
се договаря с нацистка Германия. Така, когато през м ар т 1935 г. Хитлер
буквално изхвърля Версай на боклука и обявява пълно възстановяване на
германската програма за въоръжаване, са нужни цели т р и месеца, за да
може О с т р о в ъ т да реагира, а о т г о в о р ъ т на Лондон хвърля бомба в меж
дународното публично п р о стр ан ство - англо-германско морско споразу
мение, к о ето к а т о торпедо разбива и последните клаузи о т Версайския
договор за разоръжаване и премахва последната възможност на Париж
да прояви самостоятелна инициатива.
Така агресорите провалят о п и т и т е за организирана съпротива
и бързо предприемат следващите си стъпки: И талия напада Абисиния
Глада 1: Съветска Русия и Западът, 1917 - 1941 49
(Етиопия) през 1935 г., а през 1936 г. изпраща „доброволци“ да подкре

п я т националистическия лидер Франсиско Франко и метежа му срещу
Испанската република. Към него се присъединява и специална германска
военновъздушна част*. През февруари 1936 г. Хитлер заявява, че напълно
безвредният френско-съветски п а к т създава „червена заплаха“, денонси-
ра Договорите о т Локарно и възстановява окупацията на демилитари-
зираната Рейнска област. През юли 1937 г. японската армия се придвиж
ва на юг ога Манджурия, завладява големи градове и основни пристанища
в северните и централните части на К итай. Трите държави формират
отбранителни алианси - О с т а Рим - Берлин (1936) и А нтикоминтерно-
вия п а к т (1937), обединяващ И талия, Германия и Япония.
С в е т ъ т мълчи. О б щ ес тв о то не успява да санкционира И талия,
да заклейми Германия заради нарушаването на договореностите о т Вер-
сай и Локарно, н и т о да помогне на Китай. Предложеното о т франция
и Великобритания съглашение за ненамеса, подписано през август 1936 г.
о т 27 правителства, не успява да спре оръжието и военните сили, кои
т о п о т и ч а т към Испания в подкрепа на Франко. Въпреки усилията на
либералите и социалистите да организират антифаш истка съпротива,
пацифизмът обхваща Западна Европа, а негов символ става силно въз
действащ ият френски филм „Великата илюзия“ (1937).
САЩ запазват подозрително мълчание. През същ ата 1937 г. адми
ни страци ята на Рузвелт се изправя пред нова жестока икономическа
криза и се проти вопоставя на британ ските призиви за съвместни
дипломатически инициативи срещу ф аш истката агресия. През 1935 г. и
1937 г. Конгресът приема закони за н еу тр ал и тет, забраняващи продаж
ба или заеми за страни, участнички във военни конфликти и в граждан
ски войни. С тези закони се вреди повече на ж ер т в и те , о т к о л к о т о на
агресорите. Американската общ ественост е стресирана о т нацисткия
расизъм и се отнася със симпатия към т е ж к о т о положение в К итай, но
запазва ясно изразен изолационистки ст и л и не позволява на Британска
т а империя да я въвлече в нова световна война.
През 1936 г. С талин разчиства см етк и те си със свои те основни
политически, военни и интелектуални противници и застава лице сре
щу лице с по-големите заплахи в Европа и Азия. Благодарение на стр атеги
* Пабло Пикасо графично обрисува бом бардировката на Герника. Ж и во п и сн о то п л а т

но с т о в а име за първи п ъ т е показано на С в е т о в н о т о изложение в Париж през 1937 г.
и привлича с в е т о в н о т о внимание към зв е р с т в а т а и варварщ ината спрямо цивилно
т о население на Испания. - Б. а.
я т а си за Народен ф р о н т срещу фашизма, С ъ ветски ят съюз се превръща

в основен външен поддръжник на Испанската република, к а т о осигурява
военни доставки и съветници, насочва Коминтерна да мобилизира меж
дународна армия о т доброволци и създава световна пропагандна кампа
ния о т и м ето на п р а в и т ел ст в о т о в Мадрид. Никой не се изненадва, че
документите, к о и т о се о т в а р я т в периода след С ту д ен ата война, раз
криват главните цели на Сталин: да се п р о ч и с тя т т р о ц к и с т к и т е идеи
о т главите на м естн и те комунисти, да се създаде съветски сат ел и т в
Западна Европа и, подобно на Хитлер, да се продължи конфликтът, за да
се отклони вниманието о т собствен ите му вътреш ни политики.
Великобритания се изправя пред силни противници и непокорно
колониално население в Палестина и Индия и предприема активна поли
т и к а на помирение с Германия и Япония. Този подход, обявен през 1937 г.
о т министър-председателя Невил Чембърлейн, има свои те историче
ски и практически корени и е със силен идеологически привкус. Много
подозрителен към имперските планове на САЩ, бри тан ски ят премиер
е ужасен и о т перспективата да влезе в сътрудничество със С ъ вет
ска Русия, заклетия враг на Великобритания, с държавата, к о я т о се е
опозорила с въ треш н и те си чистки и с егоистичните си политики в
Испания. Без надеждни партньори - Франция е разделена вътрешно, а
И талия вече категорично се е присъединила към лагера на нац и сти те -
Англия търси начини да осуети агресията на Хитлер, к а т о го насърчава
да изпълни тер и то р и ал н и те си планове на И зток.
Б ританската политика на помирение достига своя апогей през
септември 1938 г. по време на Мюнхенската конференция, к о я то се
свиква, за да намери мирно решение на военната закана, к о я т о Хитлер
отп равя към Чехословакия, к а т о по т о зи начин заплашва да по то п и
във война цяла Европа. Великобритания, франция, И талия и Германия,
пренебрегвайки О б щ ес тв о то и зад гърба на Чехословакия и съветския
ù съюзник, се споразумяват значителна ч аст о т чехословашката т е р и
т о р и я да се предаде на Третия райх. Мюнхенското споразумение пре
д о т в р а т я в а войната, а Великобритания и франция печелят време, за
да се превъоръжат, но също т а к а представлява морално и политическо
поражение за Запада - предава своя малък демократичен съюзник - к о ето
п р о сто изостря а п е т и т а на Хитлер за нови военни завоевания. Оказва
разтърсващ ефект и върху Сталин.
Учените о т дълго време сп орят дали С талин изобщо е възнамеря
вал сериозно да изпълни ангажимента си да заш ити Чехословакия (с коя-
Глава 1: Съветска Русия и Западът, 1917 1941 - 51
mo СССР няма обща граница и тр яб ва да прехвърля сухопътни войски

и въздушни сили през Полша и Румъния). Една ч аст о т т я х , макар и да
признава жестокия, груб и безмилостен реализъм на д и к тато р а, прие
ма д ей стви ята на съ ветската дипломация между 1933 г. и 1938 г. к а т о
истински о п и т да се постигне колективна сигурност и да се предо
т в р а т и война с нацистка Германия и Япония. Според тази гледна то ч к а
Сталин, убеден след Мюнхен, че западните сили, обзети о т желание да
п равят о тстъ п к и , се надяват да насочат германската агресия на изток,
влиза в нацисткия лагер с цел отбрана.
П роти вн и ц и те на т о з и аргумент, появили се след края на Студе
н а та война, н астояват, че С талин винаги е блъфирал и че с т р а т е г и я т а
на Москва за колективна сигурност п р о сто е уловка, за да примами Х и т
лер в общ ревизионистки проект срещу новия ред в И зточна Европа.
Така се стига до скандалното предупреждение на С талин срещу „под-
стр ек ател и те на войната“ (Великобритания и Франция), отправено на
10 м а р т 1939 г. по време на XVIII партиен конгрес, според к о ето т о й
нямал намерение да „вади т е х н и т е кестени о т огъня“.
Има доказателства и за двете интерпретации, изводът о т к о и то
е един и същ: у Сталин се засилва убеждението, че е надвиснала нова све
т о в н а война и че т о й изгражда цялостна стратегия, за да защ ити съвет
ската държава. Веднага след к а т о през м ар т 1939 г. Германия влиза в Прага
и в Мемел, съветският д и к т а т о р неочаквано подема две на пръв поглед
противоположни инициативи. На 18 м ар т предлага да се възстанови
Тройната А н т а н т а о т 1914 г. под формата на военен съюз с франция
и Великобритания, за да се за щ и т я т народите о т И зточна Европа сре
щу по-нататъш ната нацистка агресия. В същия ден информира Берлин
за своя интерес да се прекрати идеологическият конфликт между двете
държави и да се преговаря за установяване на съветско-германски прия
телски отношения. За разлика о т държавното ръководство на Русия о т
1914 г., сега С талин предлага сделка - ще спечели онзи, к о й то даде най-
висока цена за очакваната атака о т страна на Хитлер срещу Полша.
Нежеланието на Великобритания и франция да преговарят на
равна нога с Москва, бързо става очевидно. Съюзниците признават, че
* С т а р о т о име на Клайпеда, град в Западна Л и т в а и единствено нейно пристанищ е.

С Версайския договор т о й и съседните земи с т а в а т френски п р о т е к т о р а т , Мемел-
ланд, с автоном но п р ав и тел ство ; през 1923 г. литовски войски и зтл а ск в ат францу
зи те. Градът е с предимно германско население, к о е т о не подкрепя вклю чването му в
Л и т в а и т я е принудена на 22 м а р т 1939 г. да го о т с т ъ п и на Германия. - Б. пр.
съветската подкрепа би означавала политически нежелани о т ст ъ п к и

пред опасен и дългогодишен идеологически опонент, както и необходи
м о ст т е х н и т е довереници, Полша и Румъния, да направят т е р и т о р и
ални ж ертви. Освен т о в а т е се съмняват доколко Москва би била полез
на във военно отношение, т ъ й к а т о още през 1937 - 1938 г. с ч и стк и те,
к о и т о е предприел, С талин унищожава по-голяма ч аст о т цялото вър
ховно командване на собствен ите си въоръжени сили, а и транспортна
т а мрежа в Съветския съюз е в незадоволително състояние. Така, вмес
т о незабавно да и зп р а т я т делегация на високо равнище (както постъп
ва франция 25 години по-рано при кризата о т юли 1914 г.), сега Лондон
и Париж изчакват цели четири месеца, преди да договорят мисията. В
нея вклю чват второстепенни по ранг военни офицери, после о т л а г а т
с 11 дни заминаването им и накрая ги изпращ ат в Москва по възможно
най-бавния п ъ т - по море, а не по въздух. К огато на 10 август 1939 г.
при стигат, тези злощастни съюзнически емисари разкриват нежелани
е т о на свои те правителства да координират военни операции с Мос
ква или да п р и ти сн ат поляците или румънците да дадат коридор за
съ ветски те войски. През тези п е т решаващи месеца се проваля съюзът,
к о й то би могъл да п р ед о твр ати избухването на В т о р а т а световна
война. Той не успява да се материализира както поради англо-френското
нежелание, так а и заради загубата на интерес о т съветска страна.
През май 1939 г. германската опция става още по-привлекател
на за Кремъл. Чрез съветски агент в Токио С талин узнава, че Хитлер е
решил, след к а т о премаже Полша, да се насочи на запад и т а к а да намали
заплахата за Русия и цената за нейното включване в ново съглашение с
Великобритания и франция. О т друга страна, проявата на сговорчи-
в о с т с Третия райх би улеснила Съветския съюз да увеличи икономиче
ската си и военна мощ, докато капиталистическите сили взаимно се
и зто щ ав ат в шумна кавга. Важен сигнал за намеренията на С талин е
смяната на външния министър Л итвинов („апостолът на колективна
т а сигурност“) с Вячеслав М олотов, с т а р близък приятел на господаря
о т Кремъл, к о й то не само ръководи преговорите с германците, но и
презрително упреква Берлин за перспективата С ъ в е т и т е да сключат
сделка със Запада. Към август Хитлер, нетърпелив да с т а р т и р а полска
т а си кампания и го т о в да се сдобри със Сталин, изпраща външния си
министър Иоахим фон Рибентроп в Кремъл.
Н ацистко-съветският пакт, подписан на 23 август 1939 г., пред
ставлява очебийно безочливо разрешително за агресия. И д вете страни
Гаава 1: Съветска Руст и Западът, 1917 - 1941 53
приемат публичния документ к а т о търж ествен о б е т да спазват строг

н е у тр а л и тет, ако бъдат въвлечени във военен конфликт. Към него има
и т аен протокол (станал известен в пълни детайли едва след края на
С тудената война), к о й т о дава на С талин впечатляваща о т п л а т а в
натура: анексия на И зточна Полша, прехвърляне на Финландия, Е сто
ния и Л атвия към съ ветската сфера на влияние, Румъния тр яб ва о т н о
во да си получи Бесарабия. Така Русия си възстановява всичко, к о ето е
загубила след П ървата световна война. По същия поразително смайващ
начин, с очарователно красив и сполучлив удар, месец по-късно С талин
победоностно ще приключи и враждата с Япония, к а т о приложи прин
ципа на равн опоставеността. Вече две години съветски те и японските
войски се сражават, а р езу л т а т ъ т е непостоянен. Така т о й избягва непо
средствената заплаха о т война на два ф ронта, но дава и възможност
на японците да се фокусират основно върху Китай, Ю гоизточна Азия и
района на Тихия океан.
Н овините о т Москва ш окират м арксистите по света и смаз
в а т т я х н а т а съпротива срещу фашизма. Великобритания и Франция,
подразнени о т о т с т ъ п н и ч е с т в о т о на Сталин, продължават да т ъ р
с я т мирно разрешение на полската криза, но Хитлер отхвърля идеята
о тн о в о да седне на масата за преговори и използва фалшив пограничен
инцидент к а т о п р е те к с т на 1 септември 1939 г. да нахлуе в Полша.
Когато пренебрегва техния ултим атум да се о ттегл и , Великобритания
и Франция с неохота му обявяват война два дни по-късно.
ТРИУМФИРАЩИТЕ АГРЕСОРИ, 1939 - 1941
В Европа избухва В т о р а т а световна война. В Азия т я вече е в разгара си.

Това насъсква една срещу друга само четири официално въвлечени в нея
държави - Б ританската империя, Франция, Полша и нацистка Германия.
Мусолини решава, че не е подготвен и не се включва. На 17 септември
1939 г., два дни след сключване на споразумение с Япония, СССР, без да
обявява война, изпраща войски през полската граница и т ак а окончател
но решава съдбата на западния си съсед. В края на същия месец Полша
капитулира и за пореден п ъ т изчезва о т к а р т а т а на Европа.
Л и т в а е присъединена месец по-късно по друго споразумение, съгласно к о е т о С талин

о т с т ъ п в а т е р и т о р и я в И зто ч н а Полша и германско-съветската граница се установя
ва по река Буг. - Б. а.
Тези събития разтърсват САЩ и ги принуждават да п р и стъ п ят

към действие. П резидентът Рузвелт обявява агресията на Хитлер за
заплаха за Западното полукълбо и я използва к ат о аргумент, за да проме
ни законите за н еу тр ал и тет. На 4 ноември Конгресът, без да е отменил
забраната американски кораби и цивилни лица да навлизат в зоната на
военни действия, гласува решение, съгласно ко ето на Франция и Велико
британия се дава право да купуват оръжие и сто ки по м етода „кеш енд
кери“. И двете държави все още не са предприели значителни военни
стъпки срещу Третия райх.
П ериодът между есента на 1939 г. и п р о л е т т а на 1940 г. е наречен
„С тран н ата война“ ! ф ренските войски к р е т а т по линията „Мажино“
на границата с Германия, а английските и германските военноморски
сили влизат едва в няколко схватки около Британските острови. Но
все пак на 30 ноември в Североизточна Европа избухва исти нската вой
на. Финландия отказва да последва балтийските държави и да позволи
на Червената армия да построи бази на нейна тер и то р и я. Сега С талин
използва привидния предлог да защ ити Ленинград (разположен само на 30
километра о т границата) и извършва един о т най-големите си гафове.
О тн о в о без да обявява война, т о й разпорежда на армията си да нахлуе
на т е р и т о р и я т а на малкия съсед, когото подозира в симпатии към гер
манците. Макар и да е т р и п ъ ти по-голяма и далеч по-добре оборудвана,
съ ветската войска е слабо подготвена за неочаквано силната финланд
ска съпротива и отначало дава значителни ж ертви. След поредица о т
контраатаки (а вероятно и пред страха о т намеса на Съюзниците),
на 12 м а р т 1940 г. С талин приключва бруталната 105-дневна война,
сключва Московския договор, к о й то позволява на Финландия да запази
независимостта си, но я принуждава да о т с т ъ п и 11 % о т сво ята т е р и
тори я, в т о в а число и огромно парче земя около езерото Ладога, ко ето
по-късно ще се превърне в щ и т при о т б р ан ат а на Ленинград, и да позво
ли на СССР да изгради военна база на полуостров Ханко.
Войната с финландците има важни последици. Съветско-амери
канските отнош ения рязко т р ъ г в а т надолу, след к а т о С талин неочак-
На фр. drôle de guerre, на англ, phony war, на немски Sitzkrieg - о т 3 септември 1939 г. до
10 май 1940 г.; според Чърчил п о н я т и е т о е измислено о т Чембърлейн, но според Бейзил
Лидл Х арт, английски и сто р и к и военен с т р а т е г , т о влиза 6 употреба благодарение на
американската преса; за ж урн ал и сти те периодът е важен за р а зв и т и е т о на бойните
действия; истински военни действия обаче няма, а само отделни престрелки в очак
ване вой н ата да се разшири на и зток; френските вестници я п рием ат к а т о комедия, а
според германските т я няма да предизвика никаква опасност за с т р а н а т а им. - Б. пр.
бано отхвърля предложението на Рузвелт да посредничи. О бщ ество

т о на народите бавно замира. То се е оказало безпомощно да реагира
срещу незачитането и нарушаването на договореностите о т страна
на японците, италианците и германците. Сега обаче изведнъж надига
глас, предизвикано о т нападението срещу неутрален свой член. Буквал
но за първи п ъ т в и с то р и я т а си неговият С ъвет (с някои известни
въздържали се и отсъстващ и) гласува в подкрепа на ж е р т в а т а и за изгон
ване на Съветския съЬз - за да спаси Финландия. За съжаление обаче, е
твърде късно. Основен победител о т Зимната война е нацистка Гер
мания. Д о като наблюдава о т ст р ан и , Хитлер открива слабите м еста
на Червената армия и лошо координираната и слаба реакция на Запада,
включително безуспешната закана да се накаже Съветска Русия, к а т о се
бомбардират петролн ите полета около Баку. Освен т о в а Берлин пече
ли о т близките си отношения с Финландия, к о я то година по-късно ще
се окаже важен партньор.
Най-сетне, на 8 април 1940 г., приключва и „С тр ан н ата война“.
Великобритания и Франция сега се изправят пред двама силни п р о т и
вници и пред едно разгневено гражданско общ ество. Те са го то ви да
вою ват с неутрална Скандинавия и да блокират д о ставк и те на швед
ска желязна руда, к о и т о са о т решаващо значение за нацистка Германия.
Чрез силно рискови операции британ ските морски части минират нор
вежките води, а на норвежкия бряг изпращат съюзнически войски. На
следващия ден обаче добре подготвените германци завземат столиц ата
на Норвегия и главните пристанища на стр ан ата, окупират Дания и
т ак а си осигуряват не само своя северен фланг, но и верига о т крайно
необходими военноморски и въздушни бази за бъдещи сражения. На 10
май дългоочакваната западна офанзива на Райха довежда до капитулация
на неутралните Нидерландия и Белгия, а след безочливо дръзкото им
профучаване през Ардените на 22 юни капитулира и Франция.
Сега наблюдател става Сталин. Той е очаквал б и т к а т а на запад
да се проточи, затова е удивен о т бързото сгромолясване на Франция.
С ъ ветският лидер все още гради собствената си военна сила и консоли
дира своето ново разширено пространство, к ат о простира съветска
т а политическа система о т Балтика до Черноморието. За да си осигури
постоянно подчинение о т страна на Полша, през м ар т и април 1940 г.
Сталин заповядва в съветските затвори и в К атинската гора масово
да бъдат избити около 22 000 пленени полски офицери. През юли нарежда
т р и т е балтийски републики да се включат в състава на СССР, к ато
междувременно избива или депортира хиляди водещи личности в тези

страни. Пак през юли, за да защ ити югозападната си граница, С талин
формално анексира две бивши румънски провинции - Бесарабия и Север
на Буковина. След нацистката победа над Франция С ъветският съюз
разширява дипломатическите си к о н т а к т и с Персия, Турция, България и
Югославия. Така предизвиква доста голямо раздразнение и гняв в Берлин.
До л я т о т о на 1940 г. Т р е т и я т райх контролира целия европейски
к о н ти н ен т чрез низ о т анексирани тер и то р и и , сатели ти , съюзници
и неутрални държави, к о и то са на негова страна. В т о в а число влиза и
С ъ ветски ят съюз, к о й то доставя ж и т о и петрол за нацистката импе
рия . Единствено Великобритания, к о я то сега се ръководи о т упорито
антинацистки настроен премиер, какъвто е Уинстън Чърчил, п р о то ч
ва нещата. Благодарение на качествената си въздушна отбрана, на рада
р и т е и умението си да разбива кодове, както и на непоколебимия харак
т е р и оптимизъм на Чърчил, през есента на 1940 г. с т р а н а т а издържа
на масираните въздушни нападения на нацистите. Но спасението ù се
дължи и на нереш ителността и грубите грешки, к о и т о Хитлер допус
ка, както и на сл аб о стта на военноморските сили на Германия.
През ноември 1940 г. покоят на отслабената антинацистка съпро
т и в а в Европа се нарушава о т преизбирането на Рузвелт за т р е т и
мандат, което е без прецедент. През следващия месеи американският
президент убеждава Конгреса да приеме програмата му, известна к ат о
„Заем-наем“, к о я то о т с т о я в а идеята да се засилят помощ та и достав
ки те за обсадената и блокирана, поч ти банкрутирала Великобритания.
Междувременно Мусолини, к о й то вече е във война с Франция и Б рита
ния, принуждава Хитлер да спаси провалилите се италиански авантюри
на Балканите и в Северна Африка и т ак а бременно отклонява Райха о т
завой на И зток.
През т о зи критичен период С талин гравитира между свръхдове-
рие и страх. Отнасяйки се скептично към безбройните предупрежде
ния за германско нападение о т доверени американски, британски и дори
съветски разузнавателни източници, т о й настоява, че Хитлер няма да
рискува да воюва на два фронта, докато не покори Великобритания.
Е т о защо не изгражда защ итни стр у к ту р и по н овата граница с Рай
ха и не премества военни и промишлени заводи във в ъ т р е ш н о с т т а на
стр ан ата, хвалейки се, че Червената армия ще отблъсне всеки нашест-
През септември 1939 г. С тал и н обявява: „С ъ в ет ск и ят съюз е заинтересован о т сил
на Германия и няма да позволи т я да бъде победена.“ - Б. а.
веник и после ще го „смачка“ на соб ствен ата му т е р и то р и я. И въпреки

т о в а, станал свидетел на завоеванията след германския блиикриг и на
бомбардировките над цивилното население, запознат с раси стките и
антиболш евиш ките възгледи на Хитлер, С талин си дава ясна сметка,
че руските снегове не м огат до безкрайност да защ и тават огромната и
уязвима съветска тер и то р и я.
В 3:15 часа с у т р и н т а на 22 юни 1941 г. (129-та годишнина о т
злочестото нападение на Наполеон над Русия), В ерм ахтът прекосява
река Буг. Започва операция „Барбароса“. Хитлер е събрал най-огромната
нашественическа сила в човеш ката история: над 3,5 милиона войни-
ии ( о т к о и т о половин милион не-германци), 2 700 л етателни апарата,
3 000 тан ка и 7 000 артилерийски машини се вклю чват в б и т к а т а сре
щу Съветския съюз по протежение на ф ронтова линия о т над 3 000
километра, простиращ а се о т Финландия до Румъния. До есента на
1941 г. нацистката офанзива заплашва да унищожи Червената армия и
да свали режима на Сталин: Киев е превзет, Ленинград е под обсада, а
х и т л ер и ст и т е са на един хвърлей разстояние о т Москва. В нашествие
т о се вклю чват още и айнзацгрупи на СС - групите за специални задачи,
к о и т о не само се целят в съветски те партизани, но избиват и милион
и половина съветски евреи.
В то зи гибелен момент антиф аш исткият съюз неочаквано придо
бива п лъ т и кръв - нещо, непостижимо в мирно време. На 22 юни Чър
чил, за когото Хитлер е „чудовище на злобата“, сеещо опустошение в
Русия, преглъща дългогодишния си антиболшевизъм и публично дава о б ет
да помогне на Съветския сьюз\ На следващия ден държавният секретар
на САЩ Кордел Хьл, обявява о т им ето на президента на Съединените
щ ати, че стр ан ата му ще окаже на Русия „цялата си подкрепа“. О тго во
р ъ т на С талин в мрачния 18 юли е шедьовър на ар о ган тн о стта и о тч а
янието. Защитавайки условията о т нацистко-съветския пакт, т о й
настоява новите му партньори да започнат офанзиви във Франция, Нор
вегия и Финландия, за да подкрепят Червената армия в нейната битка.
П о ч ти ч е т в ъ р т век след Болшевишката революция Съветски
я т съюз и основните му капиталистически врагове се съюзяват срещу
агресията на О ста. Но с т а р и т е навици на изключване, враждебност и
подозрение не са изчезнали.
Тъй к а т о победата над Третия райх се превръща 6 негова най-важна цел, министър-
п редседателят произнася п р о ч у т о т о си: „Ако Х итлер нахлуе в ада, аз дори бих казал
добра дума за дявола в Камарата на общ ините.“ - Б. а.
Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н И М А Т ЕРИ А Л И
П ървични И зт очници
„Agreem ent Between the U nited K ingdom and the U n io n o f Soviet Socialist Repub
lics, July 12, 1941.“ Yale Law School Avalon Project: D ocum ents in Law, H istory
and Diplomacy, http://avalon.law .yale.edu/w w ii/brsov41.asp.
Auswârtiges A m t (G erm an Foreign M inistry). Documents a n d M aterials R elating to the
Eve o f the Second W orld War. 2 vols. New York: International Publishers, 1948.
“C o m in tern Electronic Archives.” Russian State Archives for Social and Political History.
Accessed F ebruary 24, 2013. http://w w w .co m in tem -o n lin e.co m .
Foreign Office o f G reat Britain. Documents Illustrating the H ostile A ctivities o f the Soviet
G overnm ent a n d the Third International A gainst Great B ritain. L ondon: H . M.
Stationery Office, 1927.
“Foreign Relations 1918 - T he C onclusion o f the Peace o f Brest Litovsk.” Yale Law
School Avalon Project: D ocum ents in Law, H istory and D iplom acy,
h ttp :// avalon .law.yale.edu/subject_m enus/blm enu.asp.
G rom kyo, A. A., ed. Soviet Peace Efforts on the Eve o f W orld W ar II. M oscow: Progress
Publishers, 1973.
Hitler, Adolf. M ein Kam pf. Originally published in G erm an as two volumes,
1925 - 1926. New York: Reynal & H itchcock, 1939.
Lenin, V ladim ir Ilyich. The Foundations o f the C om m unist International. New York: Inter
national Publishers, 1934.
N azi-Soviet Relations, 1939 - 1941: Documents fro m the Archives o f the German Foreign
Office. E dited by R aym ond Sontag and Jam es Beddie. W ashington, D C : US
D ep artm en t o f State, 1948.
Roosevelt, Franklin D elano. “Q uarantine Speech, O cto b e r 5, 1937.” Miller Center, U ni
versity o f Virginia, http://m i0ercen ter.o rg /p resid en t/sp eech es/d etail/3 3 1 0 .
W ilson, W oodrow . “President W oodrow W ilson’s Fourteen Points, 8 January, 1918.”
Yale Law School Avalon Project: D ocum ents in Law, H istory and D iplom acy.
http://avalon.law .yale.edu/20th_century/w ilso n l4 .asp .
Съвременна литература
Borkenau, Franz. The C om m unist International. L ondon: Faber an d Faber, 1938.

Eastm an, M ax. The E n d o f Socialism in Russia. Boston: Little, Brown, 1937.
Trotsky, Leon. The First Five Years o f the C om m unist International. New York: Pioneer
Publishers, 1945.
ф илм и
A lexander N evsky. D irected by Sergei M . Eisenstein and D m itri Vasilyev. M oscow : M os-
film, 1938.
The Czar W ants to Sleep (Poruchik Kizhe). D irected by A leksandr Faintsimmer. M oscow:
Belgoskino, 1934.
Five Cartridges (F ü n fPatronenhiilsen). D irected by Frank Beyer. East Berlin: D eutsche
Film (DEFA), 1960.
The Flowers o f War. D irected by Y im ou Zhang. Beijing: Beijing New Picture Film, 2011.
The G rand Illusion (La Grande Illusion). Directed by Jean Renoir. Paris: RAC, 1937.
L a n d a n d Freedom. D irected by K en L oach. L ondon: British Broadcasting C o rp o ra
tio n ,1995.
The Last Train fro m M adrid. D irected by Jam es P. H ogan. Los Angeles: Param ount Pic
tures, 1937.
Ninotschka. D irected by E rnst Lubitsch. Los Angeles: M etro-Goldwyn-M ayer, 1939.
October (Ten Days That Shook the World). D irected by Grigori A leksandrov an d Sergei M .
Eisenstein. M oscow : Sovkino, 1928.
Reds. D irected by W arren Beatty. Los Angeles: JRS Productions, 1981.
Triumph o f the W ill Directed by Leni Riefenstahl. Berlin: Leni Riefenstahl Produktion, 1935.
The W inter War. D irected by Pekka Paiikka. Helsinki: N ational Film i O y See, 1989.
Художествена Лит ерат ура
Bulgakov, M ikhail. The M aster a n d M argarita. Translated by D ian a Buigin an d K atherine

T iem an O ’C onnor. New York: Vintage, 1995.
Koestler, A rthur. Darkness a t Noon. New York: M acm illan, 1941.
M alraux, A ndré. M ans Fate. Translated by H aakon M . Chevalier. New York: R andom
H ouse, 1934.
Orwell, George. A n im a l Farm: A Fairy Story. L ondon: Seeker an d W arburg, 1945.
Platonov, A ndrei. Soul. Translated by R obert and Elizabeth C h an d ler et al. L ondon:
Harvill, 2003.
Sartre, Jean-Paul. Troubled Sleep. Translated by Gerard H opkins. New York: Vintage, 1950.
Поедая
A uden, W. H . „Septem ber 1,1939.“ In The Collected Poems. E dited by Edw ard M endelson.
2007 M o d em Library Edition. New York: M o d em Library, 2007.
А невници, М емоари и Ж урнали
Dimitrov, Georgi. The D iary o f Georgi D im itrov. Edited by Ivo Banac. New Haven, CT:
Yale University Press, 2003.
Djilas, Milovan. M em oir o f a Revolutionary. New York: Harcourt Brace Jovanovich, 1973.
Fischer, Louis. M en a n d Politics: A n Autobiography. London: Cape, 1941.
Kennan, George F. M emoirs. Vol. 1: 1925 - 1950. Boston: Little, Brown, 1967.
Litvinov, Μ. M. Notes fo r a Journal. New York: Morrow, 1955.
Orwell, George. Homage to Catalonia. New York: Harcourt Brace, 1952.
Вт орични И зт очници
Caballero, Manuel. L a tin Am erica a n d the Comintern, 1919 - 1943. Cambridge: Cam
bridge University Press, 1986.
Carley, Michael Jabara. 1939: The A lliance That N ever Was a n d the Com ing o f W orld War
II. Chicago: I. R. Dee, 1999.
-----------. The Silent Conflict: A H idden H istory o f Early Soviet-Western Relations. Lanham,
MD: Rowman and Littlefield, 2014.
D’Agostino, Anthony. The Rise o f G lobal Powers: International Politics in the Era o f the
W orld Wars. Cambridge: Cambridge University Press, 2012.
Davis, Donald E., and Eugene P. Trani. The First Cold War: The Legacy o f Woodrow W ilson
in U.S.-Soviet Relations. Columbia: University of Missouri Press, 2002.
Ericson, Edward E. Feeding the German Eagle: Soviet Economic A id to N a zi Germany,
1933 - 1941. Westport, CT: Praeger, 1999.
Fink, Carole. The Genoa Conference: European Diplomacy, 1921 - 1922. Rev. ed. Syracuse,
NY: Syracuse University Press, 1993.
Gorodetsky, Gabriel. G rand Delusion: S talin a n d the German Invasion o f Russia. New
Haven, CT: Yale University Press, 1999.
-----------. The Precarious Truce: A nglo-Soviet Relations, 1 9 2 4 -1 9 2 7 . Cambridge: Cambridge
University Press, 1976.
Haslam, Jonathan. The Soviet Union a n d the Strugglefo r Collective Security in Europe,
1933 - 39. New York: St. Martins, 1984.
-----------. The Soviet Union a n d the Threatfro m the East, 1933 - 1941: Moscow, Tokyo, and
the Prelude to the Pacific War. Pittsburgh: University of Pittsburgh Press, 1992.
Imlay, Talbot. Facing the Second W orld War: Strategy, Politics, a n d Economics in B ritain and
France, 1938 - 1940. Oxford: Oxford University Press, 2003.
Iriye, Akim. The Origins o f the Second World War in A sia and the Pacific London: Longman, 1987.
Jacobson, Jon. W hen the Soviet U nion Entered W orld Politics. Berkeley: University of
California Press, 1994.
Knox, MacGregor. M ussolini Unleashed, 1939 - 1941: Politics a n d Strategy in Fascist Ita ly ’s
L ast War. Cambridge: Cambridge University Press, 1982.
Глава 1: Съветска Руст и Западът, 1917 - 1941 61
Leonhard, Wolfgang. Betrayal: The Hitler-Stalin Pact o f1939. New York: St. M artins, 1989.
Louis, W illiam Roger. British Strategy in the Far East, 1919 - 1939. Oxford: Clarendon, 1971.
M anela, Erez. The W ilsonian M om ent: Self-Determination a n d the International Origins o f
A n ticolonial N ationalism . O xford: O xford University Press, 2007.
Marks, Sally. The Ebbing o f European Ascendancy: A n International H istory o f the World,
1914 - 1945. L ondon: A rnold, 2002.
Mayer, A m o J. Political Origins o f the N ew Diplomacy, 1917 - 1918. New Haven, CT: Yale
-----------. Politics a n d D iplom acy o f Peacemaking: C ontainm ent a n d Counterrevolution a t
Versailles, 1918 - 1919. New York: K nopf, 1967.
M c D o n o u g h , Frank. H itler, Cham berlain a n d Appeasement. Cam bridge: C am bridge
M cK enzie, Kermit. Com intern a n d W orld Revolution, 1928 - 1943: The Shaping o f Doctrine.
New York: C olum bia University Press, 1964.
Medvedev, Roy. Let H istory Judge: The Origins a n d Consequences o f Stalinism . Translated by
George Shriver. New York: C olum bia U niversity Press, 1989.
M iner, Steven M erritt. Between Churchill a n d Stalin: The Soviet Union, Great B ritain, a n d
the Origins o f the G rand Alliance. C hapel Hill: University o f N o rth C arolina Press,
1988.
O gata, Sadako N. Defiance in M anchuria: The M a kin g o f Japanese Foreign Policy,
1931 - 1932. Berkeley: University o f C alifornia Press, 1964.
Parker, Robert. Cham berlain a n d Appeasement. New York: St. M artin s, 1993.
Pons, Silvio. Stalin a n d the Inevitable War, 1936 - 1941. L ondon: Frank Cass, 2002.
Ragsdale, H u g h . The Soviets, the M unich Crisis, a n d the Com ing o f W orld War II. Cam bridge:
C am bridge University Press, 2004.
Roberts, Geoffrey. The Soviet Union a n d the Origins o f the Second W orld War: Russo-German
Relations a n d the R oad to War, 1933 - 1941. H oundm ills, UK: M acm illan, 1995.
Saul, N o rm an E. W ar a n d Revolution: The U nited States a n d Russia, 1914 - 1921.
Lawrence: University Press of Kansas, 2001.
Steiner, Zara. The Lights That Failed: European International H istory, 1919 - 1933. O xford:
O xford University Press, 2005.
-----------. The Triumph o f the Dark: European International History, 1933 - 1939. O xford:
T h o rn to n , Richard C . The Com intern a n d the Chinese Communists, 1928 - 1931. Seattle:
University o f W ashington Press, 1969.
Volkogonov, D m itri. Stalin: Triumph a n d Tragedy. New York: Grove W eidenfeld, 1991.
W att, D o n ald C. H ow W ar Came: The Im m ediate Origins o f the Second W orld War,
1938 - 1939. New York: Pantheon, 1989.
W einberg, G erhard L .A W orld a t Arm s: A Global H istory o f W orld War II. Cam bridge:
62
Г лава 2
ВЕЛИКИЯТ СЪЮЗ, 1941 - 1945
Н аучихт е, че не можем д а ж ивеем в м и р щ олирано; че наш ет о собст вено

благополучие д ависи от благополучиет о на н а ц и и , koum o са далеч от нас.
Франклин Д. Рузвелт,
реч при встъпване в ч е т в ъ р т и
президентски мандат, 20 януари 1945 г.
А д ъ т - т ова са другит е!
Жан-Пол С артр, „При закрити в р ат и “, 1944 г.
В т о р а т а световна война ражда силни п атр и о ти ч н и м итове сред т р и

м ата победители в б и т к и т е за Британия, Сталинград и Иво Джима ,
но не е налице общ, споделен о т всички публичен спомен за коалицията,
к о я то при много висока цена през 1945 г. най-сетне побеждава силите
на О ста. Онова, к о ето Уинстън Чърчил претенциозно нарича „Великия
съюз“, всъщ ност се оказва коалиция на тр и м а коренно различни п а р т
ньори и се разпада поч ти веднага след к а т о замлъкват оръдията. Дори
във военно време Алиансът е нестабилен, нерядко му липсват единство
и взаимно доверие, заливан е о т тревожни доклади на разузнаването и
лоши новини о т б ойн ото поле. Това отправя настойчива молба към
нас: при едно ново изследване на Великия съюз да разтворим ли ст по
л и ст п оч ти половинвековните спомени и разкази за С ту д ен ата война,
смесвайки т р и отделни национални наратива - за „Добрата война“ на
Америка, за „Великата О течествена война“ на Съветския съюз и за геро
ичната отбрана на родината и на империята на Великобритания - и
о тн о в о да преосмислим т о в а крехко, ефимерно, но и крайно необходимо
партньорство.
Три о т най-големите б и т к и през В т о р а т а св етов н а война: п ървата е на германските

Луфтвафе срещу б р и т ан с к и т е Кралски военновъздушни сили (1940 - 1941); в т о р а т а е
на т е р и т о р и я т а на СССР и е п овратен м ом ент в хода на ц ялата война (1942 - 1943);
т р е т а т а е н ай -теж к о то сухопътно сражение в Тихия океан (1945). - Б. пр.
Глава 2: Beaukunm съку, 1941 - 1945 63
НЕРАВНОСТОЙНИ ПАРТНЬОРИ
Е стествено, между т р и т е сили същ ествуват значителни различия.

С ъ ветски ят съюз, разположен на т е р и т о р и я о т над 22 милиона ква
дратни километра между Балтийско море и Тихия океан, е най-голямата
държава в света, ж и тел и те ù са близо 200 милиона, има огромни мине
рални залежи, а икономиката ù през т р и т е пети летки между 1928 г.
и 1941 г. създава впечатляващо количество продукция в т е ж к а т а про
мишленост . САЩ, макар и с една т р е т а по-малка площ, и м ат населе
ние о т 132 милиона души, значителни находища на полезни изкопаеми,
п р и теж ават развит селскостопански сектор и добра промишлена база,
к о я то бързо би могла да пренасочи ресурсите си за военни цели. За раз
лика о т тях , Великобритания е относи телно малка индустриализирана
островна държава на северозапад о т бреговете на Европа, с едва 240 000
квадратни километра т е р и т о р и я и население о т 48 милиона души. Сил
но зависима о т тъ р го в и ята и суровините, к о и т о п р и сти гат о т раз
лични краища на голямата ù световна империя (която обхваща почти
25 °/о о т площ та и населението на света), Британия носи т е ж к о т о
бреме на защ и т ат а на тези свои владения.
Трите сили са с подчертано различни политически системи. СССР
е силно централизирана комунистическа д иктатура, управлявана според
С талинската конституция о т 1936 г. Великобритания е к о н с ти т у
ционна монархия; в л а с т т а е концентрирана в ръцете на парламента и
управляващата партия. Съединените щ ати, една о т най-старите репу
блики в света, се ръководят о т правителство, в к о ето правомощията
се поделят между изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Външната политика на всяка о т т р и т е държави е израз на компромиси,
продиктувани о т различни интереси. В Съветския съюз тр яб ва да се
постигне съгласие между п а р т и я т а и военните, във Великобритания -
между п р ави тел ство то , несменяемите държавни служители и сферата
на услугите . САЩ обаче п р и теж ават най-широк спектър о т съперни
ци за в л а с т т а - и зтъ кн ати фигури о т бизнеса и академичните среди,
преса и въоръжени сили се съревновават с Държавния департам ент и
администрацията, а на всеки две години се избира Конгрес на САЩ, в
Съпровождани о т принудителна колективизация на над 90 п роцента о т земеделския

сектор на с т р а н а т а (предизвиквайки глад и см ъ р т на милиони), к ак то и о т драстичен
спад в п р о и зв о д ст в о то на потребителски стоки . - Б. а.
" Тук влизат военните, икономиката, тъ р го в и ят а, особено бан ко во то дело. - Б. пр.
к о й то доминират две национално представени партии. Те допринасят

за непостоянния курс на американската дипломация.
Нещо повече, самите техни лидери са модели на противоречи
в о с т т а . П о тай н и ят и подозрителен Йосиф Сталин, бивш православен
семинарист и болшевишки функционер, след 1926 г. налага едноличното
си управление в СССР чрез чистки и терор. Уинстън Чърчил, дългогоди
шен политически аутсайдер и стр астен противник на всякакви поми
рения и политики на отстъпление, става премиер на Великобритания
през май 1940 г. - в най-мрачния за нея час. Засегнатият теж ко о т поли
омиелит Франклин Рузвелт е изключително проницателен политик. Той
изправя Щ а т и т е на крака по време на Голямата депресия благодарение на
сладкодумието си и на своята динамичност. К ато организатор на вой
ната, съветският деспот не изпитва целия онзи политически, и н с т и т у
ционален и публичен натиск, к о й то ограничава партн ьорите му Чърчил
и Рузвелт, а т е , макар да споделят общ език и политическо красноречие,
често п ъ ти не п о сти гат съгласие за военната стратегия и бъдещето на
европейските империи. Накрая, С талин се оказва огромно дипломати
ческо предизвикателство за своите събеседници, т ъ й к ат о притежава
забележителна памет, липса на светско поведение и небивала уп о р и то ст.
Въпреки всичко, през юни 1941 г. се поставя началото на четири
годишно партн ьорство, к о ето ще включи икономическото и военно
т о сътрудничество, но и ще култивира позитивни, достъпни за народа
представи за другите. К ат о на театр ал н а сцена двете западни сили ще
преобърнат на 180 градуса со б ствен о то си поведение, ще разгърнат до
такава степен о тб р ан и тел н и те си интереси, че ще помогнат на Чер
вената армия да се изгради и развие и ще д о с т а в я т на СССР нужните
припаси, за да води б и т к а т а срещу Хитлер. С талин н и т о за миг няма
да преглътне страховете и а н т и п а т и я т а си към Запада, останали о т
годините на П ървата световна война, но ловко ще изтъргува изолацио
низма срещу внимателно премислено обвързване с далечните си съюзни
ци. Ограничен и несъвършен, какьвто си е о т сам ото начало, Великият
съюз ще промени и с т о р и я т а не само на т р и т е държави, но и на света.
През л я т о т о на 1941 г. обаче нещ ата не започват добре: Чърчил
отхвърля молбата на С талин за в т о р и ф р о н т и т ак а поражда съвет
ските подозрения за предстоящ а англо-германска сделка (подхранвани
о т все още потъналата в мистерия мисия на Рудолф Хес до Англия
през май). В края на юли Рузвелт изпраща най-близкия си съветник Хари
Хопкинс в Москва, за да проучи п о т р е б н о с т и т е на С ъ вети те. Съюз-
Глава 2: Великият съ/oj, 1941 - 1945 65
ническата помощ обаче се забавя; т я се спъва о т разстоянията, неадек

в а т н а т а координация и продължителните пристъпи на малодушие и
безпокойство да се работи с ком унистите, съпроводени о т основател
н и те страхове на Вашингтон и Лондон, че всеки миг С ъ ветски ят съюз
ще бъде разгромен.
През август 1941 г. Чърчил и Рузвелт за първи п ъ т о т началото на
войната се срещ ат край бреговете на НЬфаундленд и с ъ с т а в я т А тлан
ти ч еската харта. Този ключов за В т о р а т а световна война документ,
отзвук на „Ч етирин айсетте т о ч к и “ на Уилсън, забранява анексии, кои
т о нарушават „свободно изразеното желание на заинтересованите
народи“, гарантира „правото на всички народи да си избират формата
на управление, при к о я то искат да ж и веят“, призовава за свободни и
отворени пазари и очаква да се създаде „по-широка и надеждна система
за обща сигурност“, к о я то да замени функционално замиращото Обще
с т в о на народите.
Вдъхновена предимно о т САЩ, к о и т о не са на бойн ото поле,
А тл ан тическата х ар та си поставя за цел да породи съпротива сред
милиони покорени народи и да мобилизира външна подкрепа срещу сили
т е на О с т а - Германия, И талия и Япония. Чърчил е недоволен. За него т я
е „слаб зам естител на обявяването на война о т страна на САЩ“, но в
същ ото време е го т о в да спечели благоразположението на американския
колос - крайно необходимо нещо, за да оцелее самата Великобритания,
затова я приема неохотно и мълчаливо. Сталин, к о й то не присъства на
срещата, отхвърля благочестивите общи фрази в х а р т а т а и отказва
да я подпише с настояването, че по отношение на Третия райх са необ
ходими по-специфични условия. Д окато бойните условия на ф ронта си
о с т а в а т непроменени, целомъдреният език на то зи документ прикрива
т р и съвършено различни военни цели: Великобритания да запази глобал
ния си с т а т у т , С ъ ветски ят съюз да постигне територи ална сигур
ност, а Съединените щ ати, к ак то през 1918 г., да пренаредят уязвимия
и останал без водач свят.
Под повърхността т р и т е сили започват практически да си
сътрудничат. През есента на 1941 г. съвместна англо-съветска акция сва
ля прогерманското правителство в Иран, разделя ст р а н а т а на северна
и южна окупационна зона и прокарва изключително важен марш рут о т
Персийския залив, по к о й то да минават д о ставк и те за СССР. Б ритан
ските и съветски те военноморски сили започват да д ей с тв ат рамо до
рамо. П ървият Московски протокол за военните доставки улеснява
разширяването на т р и с т р а н н и т е икономически и военни к о н так ти .

Между Лондон и Вашингтон енергично се обм енят разузнавателни дан
ни, особено в разгара на германския блицкриг о т 1941 - 1942 г., к о и то пре
д о с т а в я т на Москва информация със съдбоносно значение. Това се случва
благодарение на дешифрирането на сведенията с машината „Енигма“ и
се допълва о т данните, к о и то С ъ в е т и т е получават чрез собствен ите
си агенти в Швейцария.
С талин обаче се проявява к ат о труден партньор. В средата на
декември, то ч н о след първата успешна контраофанзива на Червената
армия край Москва, т о й определя какъв ще бъде т о н ъ т на бъдещите
сблъсъци. Проявявайки пренебрежение към А тлан тическата харта и
к ат о разтревожва Чърчил, съветски ят вожд настоява да се признаят
границите на държавата му о т 1941 г. с Финландия, с балтийските дър
жави и с Румъния, без да споменава Полша.
Само няколко дни преди т о в а неочакваното и опустош ително
нападение на Япония срещу американския флот в Пърл Харбър принуж
дава англо-американските войски да разш ирят обхвата на борбата си,
к а т о се прехвърлят в Азия и Тихия океан . Националистическото пра
в и те л с тв о на К итай изгубва контрола си над крайбрежните градове,
но в планинските райони устоява на комунистическите сили на Мао
Дзъдун и японските нашественици. В то зи момент т о официално с т а
ва американски съюзник. Япония лесно завладява колониите на Запада в
Азия и в Тихоокеанския район: о с т а т ъ ц и т е о т Френски И ндокитай се
предават през юли 1941 г., пристанищ ето на Сингапур - през февруа
ри 1942 г., а Филипините, Малайзия, по-голяма ч аст о т Нидерландски
И зточни Индии и Бирма - през п р о л е т т а на 1942 г. Така п о ч ти цяла
И зточна Азия минава под японско господство, а Индия и Австралия
с т а в а т уязвими за нападения.
Хитлер предприема една о т най-самоунищожителните си стъпки,
к а т о на 11 декември 1941 г. обявява война на САЩ. Това е повод по най-
бърз начин Чърчил да притисне Вашингтон да потвърди ангажимента,
В навечерието на В т о р а т а св етов н а война полското п р ав и тел ство предава на Вели

кобритания св о и те техники за дешифриране на съобщенията, изпращани о т герман
ск и те машини „Енигма“. През ц ялата война б р и тан с к и те дешифровчици о т Блечли
Парк следят по-голяма ч а с т о т т а й н а т а комуникация на Т ретия райх. Сведенията,
к о и т о събират, са под к о д о в о т о наименование „Ултра“. - Б. а.
С ъ в етс к и я т съюз предпочита да съсредоточи силите си върху отблъскван ето на
н ац и с ти те и категорично отхвърля м олбите на съюзниците си да обяви война на
Япония. - Б. а.
Глава 2: Великият cbhy, 1941 - 1945 67
п о ет о т Рузбелт, за победа над Третия райх. И о тн о в о САЩ бележат

конфликта с печата на своето мирно кредо. На 1 януари 1942 г. Америка
и Великобритания, подкрепени о т Съветския съюз и 23 други държави
(включително и представителите на ш ест европейски правителства
в изгнание), обявяват „Декларация на Обединените нации“. Така препо-
твъ рж дават подкрепата си за А тлан тическата х ар та и се о т к а зв а т
о т сепаративен мир. О тстъпвайки пред нежеланието на Москва да
открие в т о р и ф ро н т срещу Япония, Рузвелт признава, че подписалите
се страни се обвързват с търж ествен о б е т да п р ед о ставят всичките
си налични военно-икономически ресурси срещу „онези... с к о и то са във
война“, както и че се съгласяват да о т с р о ч а т обсъждането на конкрет
н и те подробности около тази нова световна организация.
Чърчил и Рузвелт вземат важни решения за координиране на усили
я т а си: създават Обединен к о м и т е т на началник-щабовете на въоръже
н и те сили на САЩ и Великобритания, к о й то да ръководи операциите
им по света, САЩ о т го в ар я т за Тихия океан, Великобритания - за Близ
кия и зто к и Индия, а атлантико-европейският регион се превръща в
обща обединена о тго во р н о ст и на двамата съюзници. О бявяват и стр а
т е ги я т а си „Първо Европа“, с ключово значение за двете държави, к ат о
планират да обединят силите си срещу Германия и да заемат изцяло
отбранителна позиция срещу Япония, докато не победят Третия райх.
„Първо Европа“ поставя твърде деликатни политически въпро
си. Чърчил, опитвайки се да открие и да удари някоя о т слабите то чки
на О ста, възстановява британ ската сила в Средиземно море. Така се
сдобива с база, о т к ъ д е т о да напада нацистка Европа през ю жната ù зад
на врата. Той успява да убеди Рузвелт за съвместна кампания в Северна
Африка. Военните командири около президента се о т н а с я т резервирано
към тази империалистическа „диверсия“, но в същ ото време се раздво
я в а т между идеите за две по-големи офанзиви: нападение през Ламанша,
за да облекчат натиска върху Съветския съюз, и тихоокеанска операция
срещу Япония, к о я т о да се радва на най-широка обществена подкрепа.
Рузвелт, свикнал да укротява различни съперници, през п р о л е т т а
на 1942 г. внимателно разработва съдбоносен компромис: одобрява и
насърчава скъпоструващи, но в крайна сметка сполучливи военноморски
операции в Коралово море и Мидуей, к ак то и кампании в Гуадалканал и
Папуа. Те възпират японската заплаха за Австралия и Нова Зеландия и
военната инициатива в Тихоокеанския регион преминава в американски
ръце. П олитическата цена обаче се оказва твърде висока: изоставя се
операция „Следжхамьр“', директно преминаване през Ламанша, к о я то

американският президент предлага на С талин к а т о quid pro quo", за да
се избегнат тер и то р и ал н и те претенции на СССР в И зточна Европа,
включени в Англо-сьветския договор за съюз о т май 1942 г. Вместо нея,
президентът предпочита операция „факел“, според к о я то Съюзници
т е тр яб ва да ак о сти р ат на слабо защитения бряг във Френска Северна
Африка. По предварителния сценарий на Чърчил т я тр яб ва да се коор
динира с б ритан ските сили в Египет и да е първа стъпка по п ъ тя към
принудителното о ттегл ян е на И талия о т войната.
Тази англо-американска версия на „Първо Европа“ буквално вбесява
Сталин. През т о в а л я т о се разгаря б и т к а т а край Сталинград, а Съю
зниците внезапно реш ават да сп рат конвоите си о т програмата „Заем-
наем“, пътуващи до Мурманск и Архангелск, т ъ й к а т о все повече рас
т а т загубите о т въздушните атаки през арктическия ден, к о й т о тр ае
поч ти двайсет и четири часа. С талин подозира, че западните сили ще
с т о я т настрана и ще наблюдават зад ъгъла, докато нацистка Германия
и С ъ ветски ят съюз взаимно се изто щ ават, а накрая ще се появят, за да
п род и ктуват мира. С ъ ветските граждани, въпреки голямата си благо
дарност към Съюзниците за д о ставк и те на храни и оръжия, се оплак
в а т о т липсата на западна а к т и в н о ст ” . Б р и тан ц и те обаче с горчивина
им припомнят, че само преди две години, в м ом енти те, когато т е сами
т е са били крайно отчаяни, С талин е преминал на с т р а н а т а на Хитлер.
Вероятно страховете на С талин са оправдани. Чърчил, носещ
още белега о т кървавата баня през Великата война и мисълта за опус
т о ш и т е л н и т е сражения край Диеп о т август 1942 г., несъмнено силно
желае да удържи британ ските войски и да накара Червената армия да
понесе главната т е ж е с т о т м о щ та на Хитлер. Със сигурност онези
о т Съюзниците, к о и т о са планирали операциите, са вярвали, че кол-
к о т о повече н ац и сти те се омаломощят на И зточния ф ронт, толкова
повече би се улеснила офанзивата през Ламанша. С ъщ ествуват обаче и
*О ш англ, sledgehammer ‘специален голям и теж ъ к чук, известен к а т о вария или боен чук’;
кодово наименование на първия вари ан т за нахлуване на съюзниците през Ламанша
през 1942 г. и за откриване на В т о р и ф р о н т; акцията е тр яб вал о да се проведе в райо
на на едно о т д в ет е френски пристанищ а Б р ес т или Шербур. - Б. пр.
** „Нещо за нещо“ (лат.) - размяна на с т о к а за услуга, к а т о предаването на едн ата зависи
о т трансфера на другата; в англ, обикновено се използва к а т о „услуга за услуга“. - Б. пр.
*” През септември 1942 г. ж урн ал и стъ т Иля Еренбург пише: „Крайно време е... П е т
десет дивизии на А тлантическия бряг биха допринесли повече за б и т к а т а за Волга и
Кавказ, о т к о л к о т о всички доставки“, а до 1943 г. съ в етс к и те войници нари чат кон
сервираното американско месо „В то р и ф р о н т “. - Б. а.
Глава 2: Великият cbkj, 1941 - 1945 69
обективни причини да се отлож и едно необмислено стрем ително напа

дение през 1942 г. срещу к р еп о стта, наречена Европа. В т я х се включ
в а т и мъчно преодолимите германски картечни гнезда по френския бряг,
и н ед остатъ ч н и ят брой десантни плавателни съдове и самолети, но
преди всичко оп асн о стта огромен брой американски войски да бъдат
прехвърлени на О строва, преди да е спечелена б и т к а т а за А тлантика.
О тлагането на в т о р и ф р о н т не само затяга напреженията въ тре
в Тройката и води до крайна несъразмерност между западните и съвет
ските военни ж ертви, но и до половинвековен дебат, наречен С туде
на война. Именно през тези две години Западът научава за нацистката
депортация на милиони европейски евреи в газови камери в Полша. Там
т е намират с м ъ р т т а си, но никой не реагира по никакъв начин.
Веднага след бри тан ската победа при Ел Аламейн' и успеха на опе
рация „факел“, през януари 1943 г. Чърчил и Рузвелт се срещ ат в Каза-
бланка, за да планират бъдещите си действия. Сталин, ангажиран в
б и т к а т а и страхуващ се да пътува по въздух, използва възм ож ността
отначало да заплаши, а после и да поласкае п ар тн ьо р и те си. Чърчил,
вероятно в последната си голяма победа, печели подкрепата на Рузвелт
да продължи с непряката си стратеги я за възобновяване на британския
контрол над Северния А тл ан т и к и Средиземно море и да координира
съвм естните офанзиви, к а т о бомбардира Германия.
След т о в а и президентът пуска своя бомба - прави нещо съвсем
неочаквано и объркващо. Разтревожен о т сондажите на С талин за пред
пазливо мирно предложение към Хитлер и решен да отклони всякакво
решение за начина, по к о й то ще се извърши следвоенното устройство,
Рузвелт обявява, че целта на Съюзниците е безусловна капитулация.
С талин не се впечатлява о т американското перчене, но Чърчил е раздраз
нен, защ ото Рузвелт отрича възм ож ността да се „завоюват и покорят
и други народи“. Нещо повече, д о к тр и н ата за безусловна капитулация
може да продължи европейската война, к а т о втвърди съ п роти вата на
германската армия, обезсърчи ан ти х и тл ер и стк ата опозиция и подхрани
нацистката пропагандна машина в им ето на националната солидарност.*
* Град в Северен Е гипет на Средиземно море с важна роля в Северноафриканската кам

пания през В т о р а т а св етов н а война. - Б. пр.
ВЪЛНАТА СЕ ПРЕОБРЪЩА, НАПРЕЖЕНИЕТО РАСТЕ
За Великия съюз 1943-та е година на важни, макар и отделни военни успе

хи. Героичните победи на Червената армия при Сталинград, Курск и
Орел п о д го т в я т сцената, на к о я т о до края на тази година 90 на 100
о т германските войски тр яб ва да бъдат прогонени о т съветска земя.
Съюзниците и м ат по-малък к а т о размер, но значителен напредък. До
май, англо-американските сили са обуздали заплахата о т германските
подводници в А тлантическия океан и са постигнали победа срещу О с т а
в Северна Африка. Два месеца по-късно дебаркират в Сицилия, свалят
Мусолини о т власт и нагоре по неравния, труднодостъпен терен на
Италийския полуостров започват б и тк а с войските на Вермахта, коя
т о ще продължи цели две години и половина'. Това дразни Сталин, но
пък намалява нацистките сили във Франция. В Тихия океан западната
военна операция на адмирал Честър У. Нимиц води през ноември до
скъпоструваща победа в архипелага ГилбърнГ , а американските подвод
ници п равят негодни морските комуникации на японците с империята
им. Макар че войната в К итай продължава да изтощ ава американските
ресурси и има слаб напредък, в нея се ангажира повече о т половината
японска армия и так а се опровергават претенциите на Токио за ан ти
колониален, антирасистки кръстоносен поход.
През по-голяма ч аст о т годината обаче Великият съюз не функ
ционира добре. С ъ в е т и т е все повече се оплакват по повод закъснели и
недостатъчни доставки по програмата „Заем-наем“, с горчивина комен
т и р а т забавянето на В тория ф ронт. На свой ред Съюзниците често
р о п т а я т срещу съ ветската т а й н с т в е н о с т около военното произ
водство, оръжията и разгръщането на войските на СССР, срещу кавга-
джийското поведение на С талин и коравосьрдечието му по отношение
на потенциалните съюзнически ж ертви. Въпреки обш ирната писмена
комуникация и обмена на информация, по същество к а т о разпределение
на силите т е си о с т а в а т „двама плюс един“ - Лондон и Вашингтон
са в по-тесни връзки помежду си, о т к о л к о то с Москва, на нея п росто
предават своите решения. Нещо повече, т р и т е страни често подслущ-
’ По време на к о я т о германските окупатори ар есту ват, р азстр ел ват или деп орти
р а т десетки хиляди партизани и евреи. - Б. а.
“ Адмирал на ф лота на САЩ в Тихия океан о т 1941 г. до края на В т о р а т а свето вн а
война; спира японското настъпление след Пърл Харбър и организира американската
офанзива. - Б. пр.
“* О стр о в н а група в Микронезия, основна ч а с т на държ авата К ирибати. - Б. пр.
Глава 2: Великият cbty, 1941 - 1945 71
6am въ треш н и те си комуникации, активно действа шпионска мрежа.

Англо-американската страна например полага големи усилия, за да скрие
о т Сталин сведения за проекта „Манхатън“, свързан с разработката на
ат о м н а т а бомба, но съветски агенти, добре обучени и добре ситуира-
ни, лесно се справят с т о зи въпрос.
През 1943 г. С ъ в е т и т е дем онстрират военната си сила, к о ето би
трябвало да послужи на САЩ и Великобритания к а т о предупреждение
повече да не пренебрегват исканията на Сталин, особено при надвисна
ла възможна заплаха о т сепаративен мир между Москва и Берлин. През
м а р т съ ветски ят лидер добавя в списъка си с територи ални претен
ции и И зточна Полша, к а т о ловко предлага на поляците да ги компенси
ра на запад за сметка на Германия. Макар че лидерите на Великобритания
и САЩ се о т н а с я т твърде хрисимо към т о в а най-ново желание на гос
подаря о т Кремъл, т е все пак не могат да о т м и н а т с лека ръка съпроти
в а т а на полското правителство в изгнание в Лондон, н и т о биха могли
да забравят собствен ите си опасения за повторение на Мюнхенското
споразумение, разкъсало на части по-малкия им съюзник, както и мисъл
т а , че се нарушава А тлан тическата харта.
Месец по-късно полският въпрос избухва с нова сила: Радио Берлин
съобщава за масови гробове, о т к р и т и в К атин ската гора, с останки
на близо 4 000 о т 22 000 безследно изчезнали полски военнопленници.
С тази информация, цитирана о т доклад на международен разследващ
екип, Германия се надява да разклати Великия съюз. С ъ в е т и т е о т к а зв а т
независима медицинска експертиза и обвиняват германците за тази вар-
варщина. Вашингтон и Лондон се въздържат публично да крити куват
Москва. К а т о загърбва молбите на съюзниците си, С талин се възползва
о т появилата се благоприятна възможност да прекъсне отнош ени ята
с лондонските поляци, к а т о за аргумент използва т я х н а т а „враждебна
пропаганда“. Така т о й буквално сграбчва шанса да си отгледа собствени
кандидати за алтернативно полско правителство, к о и т о да подбере из
средите на комунистическите имигранти в съветската столица.
Непосредствено след К атин, на 15 май 1943 г., С талин публику
ва изумително обезпокояваща информация за разпускане на Коминтерна
(Комунистическия интернационал), к о я то масово се тълкува к а т о изо
ставяне на идеята за световна революция . Според официалното съвет
ско съобщение о т м я н а т а на тази „отживяла“ форма на международна*
* П редседателят на Конгреса на профсъюзите на Великобритания настоява Москва да
продължи да финансира подривна дейност по света, к о е т о де ф акто се случва. - Б. а.
комунистическа мобилизация ще стимулира борбата срещу нацистка

Германия на всички народи, к о и т о обичат свободата, и ще положи осно
в и т е на нов модел на международно сътрудничество. И т о зи привидно
примиренчески ж ест също обслужва целите на Сталин. Освобождавайки
комунистическите партии по света о т оковите на московския им гос
подар, т о й не само премахва своя институционален враг и укрепва лич
ния си контрол над м арксисткото движение, но и заявява претенцията
си за доминираща позиция в новия следвоенен политически ред. Така дава
шанс на малките и до то зи момент подозрителни комунистически гру
пировки, к а т о тези в Полша, да си възвърнат изгубените сили на п атр и
отични антифаш истки обединения и да създадат национални коалиции.
Рузвелт, убеден, че С ъ ветски ят съюз вече е твъ р до решен да побе
ди Германия и Япония, застава зад Сталин, подкрепя го и настоява за
лична среща. Кремъл неочаквано отказва, но т о в а не го разубеждава и
президентът притиска Чърчил да определи то ч н а д а т а - п р о л е т т а на
1944 г. - за дълго отл аган о то настъпление през Ламанша. В отговор на
тази новина о т Москва изпращ ат единствено хапливо съобщение. Към
август обаче, след к а т о Червената армия е спряла германската офанзива
при Курск и Харков, а С талин е изоставил идеята за сепаративен мир,
държавният глава на САЩ вече е г о т о в да приключи с пасивната си
роля при вземане на решенията в англо-американската двойка. С талин
задвижва механизма на един изключителен двугодишен период о т труд
ни три стран н и обсъждания относно р азви ти ето на войната и бъдеще
т о на света, к о й т о започва с неизпълненото искане за съветско участие
в окупационния режим на И талия.
Н о в о т о ес т е с т в о на Великия съюз се разкрива по време на т р и
тайни срещи в края на 1943 г. През октом ври М осковската конферен
ция на външ ните министри (първо събиране на т о п диплом атите о т
Голямата тройка) енергично налага амбициозен дневен ред под прис
в и ти я поглед на С талин и при много сръчното председателство на
Вячеслав М олотов. След к а т о се убеждава за д а т а т а , когато ще се задей
с т в а планът за В тория ф ронт, съ ветската страна се оказва изумител
но адаптивна към съюзническите предложения за Турция и Франция, по
въпроса за възстановяване на А встрия, к ак то и за създаване на две нови
ин ституци и - Европейска консултативна комисия в Лондон, к о я то ще
се занимава със следвоенните проблеми, и Тристранна комисия, к о я то
пък тр яб ва да положи базата и основния принцип на Организацията
на обединените нации. П остига се и общо споразумение за Германия и
Глава 2: Великият cbhj, 1941 - 1945 73
за необходимостта Х итлеробият райх „да бъде разорьжен, денацифици-

ран, демократизиран и раздробен“, а главните му водачи да бъдат съдени
к а т о военни престъпници. Държавният секретар Кордел Хъл не успява
да подкрепи идеята за пълно възстановяване на полската независимост,
и предизвиква см у т и безпокойство у британския външен министър
А нтъни Идън. Засилва се и антиколониалната реторика на Америка.
Н овата динамика става още no-видима месец по-късно в Техеран
при първата среща лице в лице между Чърчил, Рузвелт и Сталин. С ъ вет
ски ят лидер избира м я с т о т о за нея и т а к а принуждава Рузвелт да про
пътува по въздух п о ч ти седем хиляди мили, к а т о във всяка посока спира
само веднъж, в Кайро. Тази ситуация обаче създава благоприятна възмож
н о с т за президента да се срещне с британ ските пратеници. Техерански
я т процес, ръководен о т държавните глави на САЩ и Съветския съюз,
свидетелства за известно оставане в сянка на Чърчил, к о й т о до то зи
момент се радва на изключителни отнош ения с Вашингтон и служи
к а т о главен посредник в общ уването с Москва. Сега при т о в а числено
превъзходство - вклинен между „руската мечка“ и „американския бизон“
- средиземноморската стратеги я на британския лидер категорично би
била отхвърлена о т п ар тн ьо р и те му.
В Техеран Рузвелт и С талин сякаш се о п и т в а т да си подражават и
успяват съвсем то ч н о да доловят приликите помежду си. Макар и по-мал
ко словоохотлив о т президента и видимо no-груб, С талин демонстрира
приветливо поведение и так а го убеждава в своята разумност и го то в
н о с т да преговаря. Д ействително, в иранската столица двамата п ости
гат убедително изгодна сделка: в замяна на настъплението през Ламанша
в следващите ш ест месеца ( и за успокоение на Чърчил и операция в Южна
Франция), С талин ще започне кампания по целия И зточен ф ронт, но и ще
влезе във войната в Азия веднага след победата над Германия.
Все пак под маската на п р и я т е л с т в о т о в Техеран се посяват и
семената на бъдещия конфликт. Неубеден о т англо-американската пре
пирня и о т хапливите коментари на Рузвелт за британския и френския
империализъм, к о и т о президентът подхвърля в ч а с т н и те им разговори,
С талин осъзнава и признава фундаменталните различия между Москва
и Запада. Отхвърляйки принципите на А тлан тическата харта, т о й е
твъ рдо решен да наложи територи ални промени и просъветски прави
т е л с т в а на своите съседи. Само на думи признава см ътно екипираната
о т Рузвелт идея за „Ч етирим ата полицаи“, действащи под егидата на
ООН, но остава верен на старом одните сфери на влияние.
В Техеран Рузбелт загърбва собствен ите си възгледи в о п и т да спе

чели доверието на Сталин; с мълчание приема исканията му, включител
но за разделянето на Германия, за определяне на границите на възкръсна
л ата Полша*, за съветския излаз на „т о п л а т а вода“ и за концесиите в
Манджурия. Все пак, противно на обвиненията, к о и то му о т п р а в я т
неговите критици, с поведението си на срещата в иранската столица
президентът не засвидетелства н и т о наивност, н и т о прекалено само
доволство. Военновременните условия д и к ту в ат много о т решенията
на Рузвелт. САЩ и Великобритания, въпреки по-големите си матери
ални ресурси, играят с по-слаба политическа карта. А в стремежа си да
пости гнат целта си - солидно положение на европейския к о н ти н ен т и да
преобърнат вълната в Азия - все пак им ат нужда о т съветска подкрепа.
Стъпвайки на по-принципна основа, американският президент
ясно гледа напред към бъдещето. Видимо no-резервиран към Чърчил и
империалистическия му светоглед, Рузвелт има намерение да привлече и
главата на новопоявяващата се военна сила, ч и й то глас би бил о т важно
значение за онзи мирен свят, к о й т о предвижда да се роди, щом спрат
военните действия. И накрая, т о й е истински импровизатор, ко ето на
свой ред би могло да подкрепи подозренията на Сталин, че след к а т о се
променят политическите и военните о б сто ятел ства, партн ьори те
му биха оспорили онова, ко ето е извоювал в Техеран.
Техеранската сянка надвисва над другите две тайн и срещи в Кай
ро, непосредствено преди и след конференцията в иранската столица -
на 22 - 26 ноември и на 4 - 6 декември 1943 г. С талин отказва да участва
в т я х . И в д вата случая се усеща хлад в англо-американските отношения.
В навечерието на първата среща на Голямата тройка, в стремежа си
да разсее съмненията на Сталин, Рузвелт отхвърля всеки намек, всеки
възможен ж ест за някакво англо-американско групиране на силите. Нещо
повече, т о й отхвърля възраженията на Чърчил и кани Чан Кайшъ в Кай
ро, опитвайки се да повдигне слабия военен дух на китайския национа
листически лидер, к а т о му предлага операция по суша и по море в Бенгал
ския залив и гаранции да възстанови в л а с т т а си над цялата т ер и т о р и я
' На И зт о к - линията Кързън (границата о т 1797 г. между Прусия и царска Русия, пред
ложена през декември 1919 г. о т британския външен министър, но отхвърлена к ак то
о т Полша, т а к а и о т С ъветска Русия), а на Запад - река Одер, със земи, о т н е т и о т
Германия. - Б. а.
'* Кьонигсберг и Мемел в Балтийско море, П о р т А р ту р (Лушуън) и Дайрън (Далян) в
Далечния и зток . - Б. а.
Глава 2: Великият cbhj, 1941 - 1945 75
на Китай. Няколко дни no-кьсно обаче ще се срещне със С талин и ще се

откаж е и о т двете си обещания.
След Техеран идва ред и на Туриия да раздвижи англо-американския
раздор. По инициатива на Чърчил в Кайро кан ят президента И см ет
ИньонЬ, ветеран о т четиригодиш ното наддаване в спора между О с т а и
Съюзниците за н еу тр ал и тета на стр ан ата му. Тъй к ат о Туриия п осто
янно присъства в балканските му планове, Чърчил се надява САЩ да го
подкрепят и да убедят Иньоню да обяви война или поне да им предоста
ви въздушни бази. Но след к ат о С талин преобръща на 180 градуса прия
т ел ск о то отношение на С ъ в ет и т е към Туриия и налага в е т о на военни
т е операции на Запада на Балканите, се оказва, че ентусиазмът на Рузвелт
не е достатъчно голям. А т о в а положение, в съчетание с прекомерно
високите искания на Туриия, обрича британския проект на провал.
ПРИДВИЖВАНЕ ПО ОТДЕЛНИ ПИСТИ
Ще изминат петнайсет месеца до следващата среща на „Тримата голе

ми“. Междувременно в хода на В т о р а т а световна война н астъп ват дра
матични промени. Към май 1944 г. съветската армия достига до грани
ц и те на СССР о т 1941 г. През юни Съюзниците предприемат ефектна
кампания по суша и по море на френското крайбрежие и започват труден
поход към Германия. В края на годината войските на Съветския съюз,
Великобритания и САЩ за първи п ъ т ще се б и я т заедно срещу Германия.
И все пак политическото сътрудничество между т р и т е дър
жави продължава да е твърде ограничено и неплодородно . През май
1944 г. С талин за първи п ъ т публично признава размера и щ ед р о стта
на съюзническите доставки и ценния англо-американски военен принос
6 общ ата борба. Месец по-късно С ъ вети те, координирано с Щ ен ят
„Д“ (юнския десант на Съюзниците в Нормандия през 1944 г.), започват
операция „Багратион“ - главното настъпление, с к о ето нанасят смър
тоносен удар на Вермахта. През август обаче избухва нова криза. С ъвет
ските войски напредват към Варшава, докато германците п о ту ш ават
въ стан и ето на „Армия Крайова“ (АК) в полската столица. Два месеца
’ През юни и септември С тал и н отклонява поканите за нова среща на върха. - Б. а.
" Нелегална полска военна организация, к о я т о действа в ц ялата стр ан а о т септември
1939 г. до януари 1945 г. В арш авското въстание е о п и т да се освободи Варшава о т нем
ск а та окупация; приблизително 85 °/о о т града е разрушен през т.н ар. градска п а р т и
занска война и след к а т о германската армия по заповед на Х итлер го изгаря к вар тал по
квартал. И до днес се спори защо съ в етс к а та армия, макар че след 16 септември е само
Лондон и Вашингтон са обидени о т отказа на С талин да позволи на

сам олетите им, натоварени с оръжия и храни за полските партизани,
да презареждат гориво на съветски те летищ а, т ъ й к а т о не желае да
подкрепи поляците и не признава АК, защ ото я см ята за група „авантю
ри сти “ и престъпни елементи.
Оказва се, че през т о в а л я т о на к ар та се залага бъдещето на
Полша, дългогодишният мъченик на Европа, възкръснал през 1919 г. и
о тн о в о станал ж ертва през 1939 г., т о з и п ъ т на нацистко-съветска
т а агресия. П олитическата съдба на тази страна, обречена вече на риск
заради договорените в Техеран територи ални о тстъ п к и , сега зависи
о т напредването на Червената армия и о т спора между комунистиче
ския Полски к о м и т е т за национално освобождение (ПКНО), к о й т о на 1
август Сталин официално установява в Люблин, и лондонското прави
т е л с т в о в изгнание, к о ето в последния мом ент участва в подготовка
т а на Варшавското въстание. За да се настани в разширените съветски
граници и да не допусне ново активиране на Германия, С талин се нуждае
о т услужлив и раболепен полски партньор. За разлика обаче о т бившия
чехословашки президент Едуард Бенеш, к о й т о (въпреки британ ските
предупреждения) заминава в Москва веднага след срещ ата в Техеран и
сключва неравноправен договор със Сталин*, полският премиер С т а
нислав Миколайчик' не се подчинява на Кремъл, отхвърля предложение
т о да уреди граничния проблем на и зто к и да се обедини с ПКНО. Така
се създава твърде опасна ситуация и за Рузвелт, и за Чърчил.
Съкрушителните победи на Червената армия в Румъния и Бълга
рия през август и септември 1944 г. и предсто ящ о то ù навлизане в Юго
славия и Унгария доказват колко неотложна е нуждата о т консултации
между Великите сили. Рузвелт е зает с изборната си кампания около
своя ч е т в ъ р т и президентски мандат, Чърчил пътува сам до Москва, за
да предложи на С талин д о ста скандално споразумение за територи ална
подялба на сферите на влияние, к о ето да очертае со б ствен и те им инте-
на н як ол костоти н м етр а о т Варшава, не установява връзка с въ стан и ц и те. - Б. пр.

С к о й т о С тал и н допуска т р и милиона германци да б ъ д ат експулсирани о т Чехосло
вакия в замяна на Карпатска Украйна, п р еотстъ п ен а на СССР, и обещание о т Бенеш,
че ще р аб о ти приятелски с чеш ките и словаш ките комунисти. - Б. а.
Председател на п р а в и т е л с т в о т о в изгнание (14.07.1943 г. - 24.11.1944 г.) след и звест
ния Владислав Сикорски; по-късно зам.-председател на Временното п р ав и тел ство на
националното единство на П олската република (28.06.1945 г. - 06.02.1947 г.), ч и й т о
председател е Едвар Осубка-Моравски, член на П олската социалистическа п арти я
(1928 - 1948 г.). - Б. пр.
Гаава 2: Великият съ/oj, 1941 - 1945 77
pecu 6 И зточноцентрална u Южна Европа . С талин отвръщ а хладно и

предлага собствени дялове, според к о и т о съ ветск о то влияние в Унгария
и България тр яб ва да се увеличи. Ц елта на тази двустранна сделка, изплу
вала на повърхността, е да се създадат контролни съюзнически комисии,
к о и то да следят как военната окупация се трансформира в гражданско
управление. На практика, к ак то година по-рано е установено о т итали
анския прецедент, политическият контрол над всяка победена страна в
крайна сметка зависи о т армията, к о я то я е окупирала \
Този пазарлък между Чърчил и С талин води след себе си до груби
нарушения, т ъ й к а т о не изяснява ясно същината на въпроса. Чърчил се
изправя пред победите на Червената армия и прави предложението си в
стила на традиционния баланс на силите. Той търси съветска гаранция
за интересите на Великобритания в Гърция и в И зт о ч н о т о Средизем
номорие, к а т о в замяна е г о т о в да направи значителни отстъ п к и : да
признае съ ветско то превъзходство в останалите части на Балканите,
да призове поляците о т Лондон за умереност и въздържане, да приеме
съветските искания за достъп до т у р ск и те проливи, мълчаливо да се
съгласи с в е т о т о на С талин за каквато и да е форма на федерация сред
възстановените източноцентрални европейски държави и с плановете
му за наказание на Германия. С ъ ветски ят лидер о т с т ъ п в а Гърция с огро
мно желание, т ъ й к а т о все още има нужда да си сътрудничи със своите
военни партньори по много по-важни въпроси, близо до неговия соб ст
вен дом . Макиавелиански по дух, каквито са всъщност, дискусиите меж
ду С талин и Чърчил създават представа каква ще е уредбата на регион,
к о й то до т о зи м ом ент е под най-брутално нацистко управление и е бил
подложен на кръвопролитна унищожителна война, а в бъдеще ще попад
не в две съвършено различни политически системи.
САЩ спазват друга линия на политическо поведение. Те следват
призива на Уилсън да се потърси онзи следвоенен ред, к о й т о да гаранти
ра икономическа стабилн ост и сигурност за света. Веднага след Щ ен ят
П о д р о б н о сти т е са следните: Румъния - 90 % за Русия, 10 % за о ст ан а л и т е двама;

България - 75 °/о за Русия, 25 % за другите; Югославия - 50 на 50; Унгария - 50 на 50; и
Гърция - за Великобритания (съгласувано със САЩ) - 90 %, за Русия - 10 %. Полша вече
п о ч т и изцяло е в съветски ръце и не е включена в т а зи оф ерта. - Б. а.
” В св о е то п рочуто обръщение към югославския партизанин Милован Джилас през
април 1945 г. .Сталин заявява: „Всеки налага с в о я т а социална система д о там , докьдето
успее да стигне арм ията му, а не би могло да бъде другояче.“ - Б. а.
*” С тал и н също бегло се съгласява с м олбата на Чърчил да обуздае и тали ан ски те и френ
ск и те комунисти и т а к а да признае западното господство в те зи две страни. - Б. а.
,ДД“ финансовият министър на Рузвелт Хенри М оргентау се среща в лъс

кавия провинциален кур о р т Бретън Уудс, Н Ь Хампшър, с финансовите
представители на 44-ма съюзници на Щ а т и т е , за да обсъдят идеята за
ООН. За да избегне възраждането на пагубно разрушителния икономиче
ски национализъм о т годините на Голямата депресия, президентската
администрация представя план, с к о й т о насърчава свободната т ъ р
говия, обезпечава движението на капитали и осигурява инвестицион
ни заеми за разрушените икономики. В центъра на т о в а предложение
е стрем еж ъ т за завръщане към с т а б и л н о с т т а на златния с т а н д а р т и
превръщане на американския долар в световна резервна валута. Създава
се Международен валутен фонд, к о й т о обединява ресурсите на своите
членове. Ц елта е да се улеснява т ъ р го в и я та чрез корекции на временни
т е дисбаланса (за да се избегнат крайните валутни колебания и механи
змите, с к о и т о през 30-те години на XX в. се контролира вал у тн и ят
обмен и девалвацията.). Към ф онда се създава и Международна банка за
възстановяване и развитие (бъдещата С ветовна банка), финансираща
правителства, бизнеси и отделни физически лица.
П ар тн ьо р и те на САЩ приемат тази инициатива предпазливо и
с внимание, к а т о очакват американската икономика, к о я т о тогава е в
разцвета си, да стане господар на следвоенния свя т. Б ританските пред
стави тели, водени о т икономиста Джон Мейнард Кейнс, изразяват
съмнение относно златния ст а н д а р т и доларовото превъзходство и
напразно се б о р я т за п а р и т е т в управлението на поствоенната иконо
мическа структура; т о н им задава желанието да спасят собствен ата
си система на имперски преференции*. В крайна сметка Лондон успява
да постигне успех, к а т о договаря добри условия за облекчаване на дъл
говете, за заеми и за търговски концесии. С ъ ветски ят съюз, к о й т о е
заинтересован повече о т бъдещ ото доверие и престиж, о т к о л к о т о
о т международната валутна стабилизация и о т м ногостранната т ъ р
говска система, не е склонен да излага на показ въ тр еш н и те си иконо
мически работи и да позволява на външния с в я т да го гледа под лупа.
С ъветските преговарящи използват силната си политическа позиция да
се пазарят и да сключват сделки, за да сви ят дела на СССР к а т о принос
Дълго време о б е к т на п роти в о п о ставян е о т стран а на САЩ, си с те м а та на импер

ски те преференции (договорена през 1932 г. по време на И мперската икономическа кон
ференция в О тава), създава специални тариф и, субсидии и други форми на официална
търговска подкрепа за с т р а н и т е - членки на Б р и тан с к а та империя и О б щ н о с т т а на
нациите. - Б. а.
Глава 2: Великият cbh$, 1941 - 1945 79
кьм фонда, но да получат по-изгодни права за получаване на заеми, к о и то

САЩ услужливо предоставят.
Месец по-късно, на 21 август 1944 г., американският заместник дър
жавен секретар Едуард С тети н и ъ с кани на дипломатическа среща в Дъм-
бъртън Оукс, имение в окръг Вашингтон, представителите на ООН,
за да п о с т а в я т основите на св е то в н ата организация. О стан к и те о т
О б щ ес тв о то на народите ще бъдат съхранени, ще им се вдъхне сила за
нов ж и в о т чрез С екретариат, С ъвет и Общо събрание, чрез новосъзда
ден Социален и икономически съвет и к а т о се поддържа принадлежащ
към бъдещата организация Международен съд. В стила на Рузвелт обаче
се забелязва и промяна: по въпросите, свързани със заплахите за мира, в
новия С ъ вет за сигурност към ООН ще влизат п е т постоянни членове
(САЩ, Великобритания и Съветска Русия, както и присъединените към
т я х К итай и франция), решенията ще се вземат с единодушие.
Тук споразумението приключва. Според то зи сценарий С ъ в ет ъ т
трябва да възпира агресията само ако е предизвикана о т страна извън
тези п е т държави. СССР, позовавайки се на факта, че е бил изхвърлен о т
О б щ еството на народите, и страхувайки се, че може да се стигне до мно
зинство о т четирима срещу един, настоява правото на в е т о да се упраж
нява винаги, при вземането на всички решения. САЩ, макар и да са убеде
ни, че трябва да се продължи напред, о т м е н я т дебата. По сходен начин на
масата за обсъждане е сложено и предизвикващото тревога съветско иска
не за 16 гласа в О б щ о то събрание (като по то зи начин се постига изравня
ване с контролираните о т САЩ и Великобритания гласове). О тл аг ат се
и други неразрешени спорни теми, включително специфичните условия за
членство в ООН, начинът, по к о й то ще се уреждат въпросите, свързани
с японските и европейските колонии, както и юрисдикцията на Междуна
родния съд. Трансформацията на военновременния алианс в стабилна меж
дународна структура налага рисковани обвързаности, но след срещата
си с Чърчил Сталин успокоително заявява, че различията сред Голямата
тройка не надхвърлят „границите на т о л е р а н т н о с т т а “.
ЯЛТА
Следващата среща на върха се отлага заради о т к ази т е на С талин и

началото на ч етвъ р ти я президентски мандат на Рузвелт. Най-сетне
т р и м а т а се срещ ат през февруари 1945 г., когато американските сили
о тн о в о са завладели Филипините, но все още ги очаква дълъг п ъ т до
ф отогр аф и я 2.1. Уинстън Чърчил, Франклин Рузбелт и Йосиф С тали н на Конферен-

и и ята 6 Я л та, февруари 1945 г. С пЬбе^ното разрешение на Националните архиви
Япония. В Европа и д вете страни се изправят пред свирепата съпроти

ва на германците: Червената армия - в И зточна Прусия и Померания,
англо-американските войски - в Ардените. По тази причина „Тримата
големи“ са п ри ти сн ати силно о т необходим остта за военна и полити
ческа координация.
В западното публично съзнание Я л та по твърде специален начин
се нарежда до Мюнхен - с лош ата му историческа слава на м ясто, къде-
т о е било проявено друго малодушие пред претенциите на д и к т ат о р а
- нещо, което най-вероятно би могло т о зи п ъ т да се избегне, за да не
се стигне о тн о в о до подобна капитулация. К р и ти ц и те на конферен
ци ята о т Я л та се о тл и ч ават помежду си единствено по изходната си
позиция: реалистите признават стратегическата слабост на Запада
и физическата немощ на Рузвелт, а м оралистите обвиняват Запада в
предателство. Макар че ялтен ските решения са по-малко категорични
6 сравнение с решенията о т Техеран, врем ето на нейното провеждане
Глава 2: Великият сък>% 1941 - 1945 81
- към края на бойната и близо go разпада на Великия съюз - се превръща

в предпоставка поведенческият модел о т Крим да послужи к а т о увер
тю р а към С тудената война.
През днешния поглед назад към миналото никак не е трудно ясно
да се ви д я т и премислят напреженията, к о и т о съпровождат подготов
к а т а на срещ ата в Я лта. Макар че в началото на 1945 г. положението
по всички ф ронтове видимо се подобрява, а в Европа се засилва коорди
нацията между съветските и западните сили, недоверието между т р и
м ата всъщ ност расте - свидетелство, че наближава краят на Рузвелт.
П резидентът т а к т и ч н о приема сделката между англичаните и руснаци
т е за т е р и т о р и а л н о т о разделение, но е смутен о т две нейни последици,
проявили се още в първите дни след тази двустранна среща. През декем
ври 1944 г. б ри тан ц и те се намесват в гръцката гражданска война, а през
януари 1945 г. Сталин признава ПКНО к а т о временно правителство в
Полша. И двете влизат в противоречие с А тлан тическата харта. Така,
подобно на Уилсън 27 години по-рано, т о зи очевидно болнав държавник
предприема теж ко пътуване до м ясто, к о ето се оказва по-трудно дос
тъп но дори и о т Техеран, и т о само заради една-единствена твърде
амбициозна авантюра: да сложи то ч к а на очебийните военни спорове
и да постигне съгласие за у с т р о й с т в о т о на света след края на войната.
Въпреки оценките, к о и то се п р авят по-късно, ф акт е, че в Я л та
т р и м а т а лидери проявяват изключително единство и конференцията
се оказва д оста ползотворна. В М алта Рузвелт има предварителна сре
ща с Чърчил, на к о я то повтаря техеранското си поведение и се отказва
о т англо-американския блок. В Я л та т о й ухажва Сталин, к а т о п о сто
янно изтъква разликите между него и британ ците, преговаря директно
по ключови спорни въпроси, к а т о Германия, Полша, войната срещу Япо
ния, отнош ени ето към К итай и ООН, ясно очертава намерения през
следващите две години да изтегли американските войски о т Европа и
т ак а да признае главната роля на СССР в то зи к о н ти н ен т. С талин е
твърде внимателен, вежлив и непринуден. Той се съгласява да включат
Франция в окупацията на Германия и да се върви напред към Декларация
за освободена Европа с призив за свободни избори, което, разбира се, не
може да се изпълни.
Проблемите, к о и то възникват около договореностите о т Ялта,
са главно в т р и съдбоносно важни посоки: по отношение на ангажимен-
Но к а т о настоява нейната т е р и т о р и я да се определи к а т о ч а с т о т американската
и б р и тан с к а та зона. - Б. а.
mume, поети вече в Техеран; заради дисбаланса между т р и т е позиции

и особено в признанието, к о ето участниците правят, за несъвмести
м о с т т а на бъдещите им интереси. По въпроса за Германия се повтаря
спорът между Франция и нейните съюзници след П ървата световна
война. Сега С талин настоява за наказателен мир, при к о й то ст р ан ат а
да се раздели, и за големи репарации. Това му желание се сблъсква с англо-
американските страхове о т появата на властови вакуум в Ц ентрал
на Европа и съветска доминация. Така практическото приложение на
ялтенските договорености спрямо победения Райх, т .е. четиристран
но управление, при к о ето лъвският пай да принадлежи на СССР, к ат о
страна, претърпяла най-големи загуби, би зависело преди всичко о т оце
ляването на Великия съюз. И ситуацията с Полша е сходна: едностран
н и те промени на границите, направени о т Сталин, и настояването му
за просъветски режим във Варшава срещ ат силните п р о т е с т и на запад
н и те му съюзници, к о ето също се приема к а т о признание за слабост о т
тяхна страна . Въпреки т о в а неясната формулировка на ялтенските
условия в полското правителство да се вклю чат и представители о т
Лондон (както и очаквана бурна враждебна реакция въ тре в САЩ и във
Великобритания, ако т о се провали), о тн о в о засилва в е р о я т н о с т т а
о т бъдещи разпри между Съветския съюз и Запада.
Навсякъде другаде нещ ата изглеждат по-лесни. За да се привлече
СССР във войната в Азия, Западът се съгласява на великодушни о т с т ъ п
ки за сметка на Япония и Китай. За да даде ж и в о т на ООН, Рузвелт
приема съ ветското предложение за пълно в е т о в С ъвета за сигурност
и се съгласява СССР да има т р и м еста в О б щ о то събрание (като двете
допълнителни са за Украйна и Беларус, к о и т о поемат по-голяма ч аст
о т товара на нацистката инвазия и се разширяват за сметка на Пол
ша). Великобритания обаче се намесва и не допуска Рузвелт да позволи
на С талин да диктува условията за членство в О О Н и да изключва о т
организацията държави к а т о Аржентина и Турция, к о и то са запазили
н е у тр а л и тета си през войната. В Я л та Рузвелт видимо пази мълчание и
тогава, когато тр яб ва да се решава съдбата на европейските империи.
Всъщност с право Я лтенската конференция може да размъти още
повече полемиката, предимно заради своята фасадност - цивилизована
и приятелска, витрина, зад к о я т о обаче се прикрива цяла поредица о т
Особено к а т о се има предвид мълчаливото неохотно съгласие о т стран а на С талин

за британския к о н тр о л над Гърция и за преобладаващо влияние на САЩ и Великобри
тан и я в И талия, Франция и Нидерландия. - Б. а.
Глава 2: Великият сък>у, 1941 - 1945 83
твърде важни импровизации. В т о р а т а световна война все още не е

завършила за т р и т е най-големи сили, к о и то си съперничат и по цели,
и по поведение, но к о н ту р и те на следвоенния с в я т вече се о ч ер тават.
О т една страна, все още никой о т участниците не см ята решенията
о т Я л та за окончателни; о т друга, въпреки поразителната военна мощ
на всяка о т т р и т е държави, н и т о една о т т я х не е в състояние изцяло
и напълно да контролира играта на м естн а та европейска сцена, където
съ битията, особено на Балканите, се случват с шеметно замайваща ско
рост, или пък в Азия.
И все пак всеки о т т я х се надява съюзът им да продължи. През
1945 г. ал тер н ати ви те - отделна сделка на всеки о т победителите с Гер
мания и повторение на антагонизма И зто к - Запад - се оказват политиче
ски немислими. Освен т о в а всеки очаква о т партн ьорите си да спазват
задълженията, к о и то са поели в Техеран и Я лта, и се ангажира да проявява
максимална съобразителност и сговорчивост както о т свое собствено
име, така и о т им ето на своите довереници. Така САЩ и Великобри
тания съвсем скоро ще разкритикуват ролята на Кремъл в преврата в
Румъния през февруари 1945 г., а през м ар т С талин ще се вбеси о т възоб
новяването на т а й н и т е к о н т а к т и между американското разузнаване и
германците. До април двете страни си разменят злобно хапливи забележ
ки по повод несъгласията, родили се помежду им след Я лта, особено що се
отнася до политическата безизходица в Полша и заради ожесточените
спорове в контролните комисии в Унгария, Румъния и България.
КРАЯТ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Разкритията, свързани с ужасите о т войната, усложняват твърде мно

го ситуацията през последната ù година. К ато се започне с превземане
на лагера на с м ъ р т т а край Майданек о т Червената армия през август
1944 г. и освобождението на Аушвиц (Освиенцим), Белзек, Челмно,
Собибор и Треблинка, съветските кореспонденти съобщават на све
т а потресаващи подробности о т нацистката индустрия за масово
изтребване на милиони евреи, славяни, роми, хомосексуалисти и воен
нопленници. По-късно ще излязат наяве сведения и за японските издева-
През януари 2013 г. изследователи о т мемориа\ния музей на Холокоста в САЩ, окръг

Вашингтон, информират, че са каталогизирали около 42 000 нацистки гета и лагери
о т франция до Съветския съюз, в к о и т о по тях н а преценка са били затворени или
унищожени между 15 и 20 милиона души. - Б. а.
телсшба над военнопленници и жени о т цивилното население в Китай,

Корея и Филипините. Разбира се, имало е ж есто ко сти и о т страна на
Съюзниците. След к а т о преминава границите на държавата си, силно
величаната Червена армия отприщ ва вълна о т грабежи и изнасилвания,
к о и то ком пром етират образа на СССР сред освободените народи и
изправят С талин пред твърде неудобна политическа дилема. Навлизай
ки на т е р и т о р и я т а на Райха, американците, б р и тан ц и те и французите
извърш ват по-малко кражби и актове на насилие, но представата за т я х
също е опетнена о т съюзническите бомбени кампании - особено о т
въздушните удари срещу урбанизирани центрове, к а т о Берлин, Кьолн,
Хамбург и Дрезден, където б р о я т на цивилните ж ертви се изчислява
между 300 000 и 600 000 души. В килията си в Бухенвалд през декември
1944 г. бивш ият френски премиер Леон Блум обвинява нацистките си
похитители и далновидно предрича: „Разтрепервам се при мисълта, че
в т о зи смисъл вие вече с т е завоеватели: толкова много ужас разпръсна
х т е навсякъде, че за да ви победим, да не допуснем пак да се върне ваша
т а лудост, нямаме друг начин освен да моделираме света, к а т о запазим
вашия образ, ваш ите закони, законите на Силата“.
С м ъ р т т а на Франклин Рузвелт на 12 април 1945 г. без съмнение
влошава отн ош ен и ята между „Тримата големи“. О т и в а си проницате
лен и изтънчен политик, човек, к о й то умее да води преговори и да бъде
посредник. Наследникът му, вицепрезидентът Хари Труман, ветеран о т
П ървата световна война, два п ъ ти сенатор и с т р аст ен п о ч и тател на
и сто р и ята, се оказва неподготвен за световен лидер, к о й т о най-нена-
дейно е принуден да дирижира два военни т е а т ъ р а и да работи с двама
капризни и раздразнителни съюзници. Труман, лишен о т тем перам ент
и о т усет за политическа необходимост, вм есто да прикрива несъгла
си ята си със Сталин, търси как да ги изяснява, а Чърчил става все по-
войнствен и заядлив, изпитва прилив на нови сили заради триумфа си в
Гърция и застава на негова страна.
Поведението на „Тримата големи“ наподобява борба с петли. Те
вече о т к р и т о се карат за решенията, к о и т о са взели в Я лта. Б ритан
ц и те и американците използват Полша к а т о м ясто, където е подходя
що да се провери доколко тези споразумения са правилни - н а сто яв а т
комунистическият режим, к о й т о в представите им изразява интере
си те на малцинството, да се замени с изцяло ново и по-представител
но управление. С талин обаче, к а т о се позовава на договореностите о т
Техеран за просъветска Полша и к а т о поставя под съмнение демокра-
Гаава 2: Веаикият съ/oj, 1941 - 1945 85
тичния характер на п рави тел ствата, к о и то западните му съюзници са

наложили във Франция, Белгия и Гърция, отхвърля т о в а тяхн о искане. В
навечерието на 25 април, когато предстои да се открие учредителната
конференция на О ОН в Сан Франциско, съ ветски ят лидер о т н о в о про
явява сдържаност по отношение на тази организация и пак предизвиква
безпокойство на Запад.
И все пак, п роти вно на твъ рден и ята на някои историци за С т у
дената война, Великият съюз не се разпада веднага след к а т о Труман сяда
в президентското кресло. В началото на май 1945 г. войските на Голя
м ат а трой ка координират усилията си и п о м и т а т Третия райх. Скоро
след т о в а Труман отхвърля попресилената молба на Чърчил за о т к р и т
конфликт със С талин за съдбата на И зточна Европа. Макар че на 12
май САГЦ предизвикват сътресение в съветския си съюзник, к а т о обя
вяват, че спират д о ставк и те по програмата „Заем-наем“, Труман скоро
изпраща в Москва стария приятел на Рузвелт Хари Хопкинс. Ч етири
години след първата им среща, в м рачното л я т о на 1941 г., болният
американски емисар и победоносният съветски д и к т а т о р се о п и т в а т
да съживят една поизтъркана връзка.
М исията се оказва успешна. Хопкинс прилага с т р а т е г и я т а на Руз
в ел т и обвинява англичаните за разногласията помежду им. В същ ото
време насърчава С талин да се оплаче о т несправедливостите. Той пък
на свой ред признава САГЦ за световна сила, а американските интереси
в Централна и И зточна Европа - за легитимни. Д вам ата карат бри
тан ск и те дипломати в Москва да се в т р е щ я т , к а т о ги изправят пред
факта, че СССР и САЩ уреждат поредица о т сделки: Съюзнически кон
тролен съвет за Германия; полско правителство, в к о ето влизат ч ет и
рима прозападни министри и е п о ч ти незабавно признато о т САЩ и
Великобритания; следваща среща на „Тримата големи“ през юли и кон
кретна д а т а (8 август), на к о я то СССР тр яб ва да влезе във войната с
Япония. Освен т о в а се договарят М олотов да е по-отстъпчив в Сан
Франциско, където на 25 юни тр яб ва да се подпише Х а р т а т а на ООН.
Последната и най-дълга военновременна среща на Великия съюз е в
П отсдам, о т 17 юли до 2 август 1945 г. Тя минава под знака на внезапно
т о отпъ туване на Чърчил на 25 юли, когато му съобщават, че напълно
губи изборите срещу Клемент А тли, лидера на британ ските лейбърис-
т и . Това не е неочаквано, но С талин е разтърсен, защ ото непредвиде
но губи още един близък спаринг партньор; съ б и ти ето вероятно зат-
върждава подозренията му, що се отнася до изборния процес. П отсдам
е засенчен и о т още две събития, к о и т о се оказват дори по-важни: Чер

вената армия затвърждава при съствието си в И зточна Европа; започ
ва а т о м н ат а епоха. На по-малко о т 20 мили о т ср и н атата до основи
столица на Хитлер, около п р о ч у тата кръгла маса, донесена о т Москва
специално за случая, новите господари на Европа се заемат енергично да
изпълняват един твърде обемист и много теж ък дневен ред.
Очевидно доминира фигурата на Труман, ко й то избира д а т и т е
за срещата в Потсдам. К ато председател на конференцията, усърдно
подпомаган о т държавния секретар Джеймс Бърнс, т о й се среща очи в
очи с един мъчен за общуване, доста необуздан, груб и триумфиращ С т а
лин, к о й то въпреки всичко продължава упорито да се стреми да спечели
^одобрението на своите партньори в им ето на собствените си тер и
ториални и икономически претенции. Пред британските си партньо
ри Труман застава без никаква принуда или предварителна режисура на
посоката, в к о я то трябва да се върви. Очевидната продължителност
на П отсдамската конференция дава шанс на американските дипломати
да т е с т в а т издръжливостта на С ъветите. Нещо повече, за разлика о т
доста труд н ата ситуация, в к о ято изпада Уилсън през 1919 г., сега вече е
даден с т а р т на ООН, Германският райх е под пълен съюзнически контрол,
а победителите не възнамеряват да организират някакво международно
събиране, за да приключат войната с един европейски или световен мир.
Решенията на „Тримата големи“ за Германия са твърде амбициозни.
Въпреки задълженията им о т Я лта, САГЦ сега о т к а зв а т да определят
обща репарационна сума. С тава ясно, че сцената се подготвя за оконча
т е л н о т о разделяне. Съюзническият контролен съвет все още е длъжен
да се отнася към Германия к а т о към обединена икономическа цялост, но
окупационните сили една по една ще извлекат компенсации о т съ о т
в е т н и т е зони, к о и т о са им предоставени да контролират. Така всъщ
н о с т ще наложат в л а с т т а си над т я х . Германската военна мощ е уни
щожена, военният и търговският ф лот се поделят между членовете
на Голямата тройка, а главните военни престъпници ще се изправят
пред съюзническия трибунал. О купаторите ще разполагат с п очти
неограничена юрисдикция върху администрацията на Германия, както
и върху образователната, съдебната, финансовата, икономическата и
т р ан с п о р т н ат а ù система. Нещо повече, т е р и т о р и я т а на Германия о т
С надежда да притисне С талин о т позицията на силата н о в и я т президент съзна

телн о отлага л я т н а т а среща на върха, за да има време да се т е с т в а а т о м н а т а бомба.
- Б. а.
Глава 2: Великият сък>з, 1941 - 1945 87
1937 г. е редуцирана с 25 процента, И зточна Прусия е поделена между

Полша и СССР, а западната граница на Полша се простира до реките
Одра и Западна Н и са. К ат о използва етническите германци, които, за
да се спасят о т Червената армия и о т м ъ с т и т е л н и т е си съседи, бягат
към западните зони, „Тримата големи“ се договарят да се извърши „поч
тен о и хуманно“ трансфериране на останалите в Полша, Чехословакия
и Унгария германци, к о и то наброяват около 12 милиона. Така подлагат
И зтока на етническо прочистване, но н а то в ар в ат Запада със задълже
ни ето да изхранва и да се грижи за бежанците. В крайна сметка с то зи
а к т се създава трайно отчуждение и разцепване между комунистическа
и некомунистическа Централна Европа.
Зад сцената на П отсдам ската конференция, скрити о т зрител
ските очи о с т а в а т два съдбоносни компромиса. За да получат офици
алния отказ на С талин да се фиксира то ч н а крайна репарационна сума,
САЩ предлагат към съветския дял да се добави промишлено оборудване
о т т р и т е западни зони, к а т о то зи въпрос тр яб ва да се уреди чрез пре
говори в следващите ш ест месеца. Освен т о в а б р и тан ц и те и америка
нците, в очакване на окончателен мирен договор с Германия, о т т е г л я т
предишните си възражения Полша да получи индустриалния каменовъ-
глищен район Силезия, к о й то се намира между И зточна и Западна Ниса.
На свой ред С талин се съгласява Европейската консултативна комисия
в Лондон да се замени с по-постоянна институция - С ъ вет на мини
с т р и т е на външ ните работи, к о й то да изготви мирните договори с
И талия, Румъния, България, Унгария и Финландия и да начертае п ъ тя им
към членство в Организацията на обединените нации.
П отсдам ските дебати за Азия завиват в съвсем друга посока. На
16 юли 1945 г. делегацията на САЩ получава известие за успешния т е с т
на атомна бомба в Ню Мексико. С т о в а ново оръжие и с все по-очевидни-
т е признаци за неизбежния крах на Япония дългоочакваното включване
на Съветския съюз в азиатската война се оказва ненужно и дори непод
ходящо за САЩ, предвид експанзивните териториални претенции на
Сталин, и нежеланата перспектива за съвместна окупация на Япония.
Сталин, изненадан единствено о т момента, когато се провежда
ядреният т е с т , реагира хладно на издаването на т а й н а т а за „н овото
мощно оръжие“ о т американския президент. Той насърчава Труман да го
използва и да потвърди г о т о в н о с т т а на С ъ в е т и т е да нападнат Япо-
Полша също т а к а получава пълен кон трол над бившия Свободен град Данциг (дн.
Гданск). - Б. а.
Студената война
ния към средата на август. На 26 юли все още никой не е предложил на

неутралния СССР да подпише П отсдам ската декларация, призоваваща
Япония към безусловна капитулация, к о ето означава, че Великият съюз
не се е разширил в Азия.
Всъщност т о й наистина поч ти не се простира извън границите
на Европа. САЩ и Великобритания обуздават амбициите на С талин
да се сдобие със северноафриканските колонии на И талия и да създаде
съветски военни бази в Средиземно море, к ат о о т л а г а т претенцията
му О О Н да попечителства режима в Либия до сключването на мирен
договор с И талия . САЩ и Великобритания преобръщ ат предишни
т е си положителни сигнали на 180 градуса по отношение на Турция и
о т х в ъ р л я т предложението на С талин да се притисне правителство
т о на Анкара да ревизира Конвенцията о т М онтрьо (1936) и да предос
т а в и на руснаците условия за постоянно военно присъствие и съвмес
т е н общ контрол над Босфора и Дарданелите, к о и т о свързват Черно
със Средиземно море. За Иран „Тримата големи“, макар че се споразумя
в а т за незабавно военно оттегл ян е о т Техеран, не с т и г а т до никакво
окончателно решение за т о т а л н о напускане на стр ан ата.
А то м н ата епоха започва на 6 август 1945 г. - д а т а т а , на к о я то
САЩ пускат първата си атом на бомба над Хирошима, избиват повече
о т 70 000 души, раняват още толкова и разрушават напълно четири
квадратни мили о т осмия най-голям град на Япония. Три дни по-късно
САЩ пускат втора, също толкова опустош ителна, бомба над Нагаса
ки. Тогава решението на Труман да използва ядрено оръжие, за да приклю
чи бързо войната, поч ти не се оспорва. Но скоро след т о в а с в е то в н ат а
общ ественост признава, че в модерната война е настъпила квантова
промяна: едно средство за унищожение заплашва човешкия ж и в о т и
самата планета. П резидентските поддръжници т в ъ р д я т , че бом бата е
спасила ж и вота на с т о т и ц и хиляди американци, к о и т о биха загинали в
евентуален десант на японска тер и то р и я, и сочат примери за дори още
по-лоши бомбени зверства по време на войната. П ро ти вн и ц и те му въз
разяват срещу коравосьрдечното и ненужно унищожение на враг, к о й то
е на ръба на колапса, в момент, когато един-единствен демонстративен
т е с т или блокада биха убедили Япония да капитулира. Някои о т т я х
също така подозират, че тази демонстрация на сила о т страна на САЩ
Предложението на С тал и н СССР да участва в международния режим в Танжер също

е забавено по сходен начин. - Б. а.
Глава 2: Великият сък$, 1941 - 1945 89
е планирана, за да сплаши С талин и за да се пробери какви са съветските

намерения в Европа, Азия и останалия свят.
С талин е шокиран о т нападението и ускорява военния график на
соб ствен и те си войски. На 8 август Червената армия пом ита Манджу
рия и стига до 38-мия паралел - в Корея, Курилските остр о ви и ю жната
ч аст на о стр о в Сахалин. Така СССР се сдобива с пряк излаз на Тихия
океан. Тази неочаквана, бърза и силна съветска кампания премахва всякак
ва японска надежда за договорен мир и - след погрома о т двете атом ни
атаки - принуждава С т р а н а т а на изгряващото слънце да приеме без
условна капитулация. Към края на август 1945 г. С талин си възвръща
т е р и т о р и и т е и привилегиите, к о и т о царска Русия е загубила о т Япо
ния 40 години по-рано, сключва договор с Чан Кайшъ и взема повече о т
половин милион японски военнопленници, к о и т о незабавно и безцере-
монно изпраща в съветски те трудови лагери. Все пак главната награда
му се изплъзва: Труман налага в е т о върху молбата му да окупира северна
т а ч аст на о стр о в Хокайдо, да участва в капитулацията на Япония и в
окупационния режим. Официално В т о р а т а световна война приключва
на 15 август 1945 г., когато Япония приема условията на САЩ.
Само т р и месеца по-рано лидерите и народите на Великия съюз
заедно са се радвали, заедно са тържествували за победата си над наци
зма, но не в един и същи ден . О т друга страна, „Д енят V-J“ п очти
-изцяло се см ята за американски триумф, ч и и то символи са знам енитата
фотография о т Таймс Скуеър и японската капитулация на американ
ския боен кораб „Мисури“ на 2 септември . Д ев ет дни по-късно, на 11
септември 1945 г., в Лондон ще се събере н о в и я т С ъ вет на м и н и стр и те
на външ ните работи. Един съвсем разпаднал се вече Велик съюз се сблъск
ва с предизвикателствата на мира.
Заради часовата разлика, к огато официалното съобщение за капитулацията на Герма

ния сти га до Москва, С ъ в е т и т е о б явяват победата на 9 май, а западните съюзници
- на 8 май. - Б. а.
Д е н я т на победата над Япония, к о й т о се отбелязва всяка година във Великобрита
ния на 14 август (в Япония на 15 август поради часовата разлика), к огато е обявена
капитулацията, и на 2 септем ври в САЩ, к огато е подписан А к т ъ т за капитулация.
В Япония 15 август е Ден на тр а у р за загиналите и м оли тва за мир, а в Корея - Ден на
освобождението. - Б. пр.
„Д ен ят на победата“ се казва п р о ч у т а т а снимка на Алфред Айзенщат, м оментна
снимка на с т р а с т н а целувка по време на победния моряшки парад на Таймс Скуеър в
края на В т о р а т а световн а война. - Б. пр.
Я понците наистина се предават на С ъ в е т и т е в Манджурия и Корея. - Б. а.
Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н И М А ТЕРИ А Л И
Локутенти
„The Atlantic Conference, A ugust 9 - 12, 1941.” Yale Law School Avalon Project: D o cu
m ents in Law, H istory and D iplom acy, http://avalon.law .yale.edu/subject
m e n u s/ atm enu.asp.
“A tom ic B om b and the E nd o f W orld W ar II: A Collection o f Prim ary Sources.”
National Security Archive. Last modified April 27,2007. http://w w w .gw u.edu /-n s a rc h iv /
NSAEBB/NSAEBB162/index.htm .
“T he Bretton W oods A greem ents.” July 22,1944. Yale Law School Avalon Project: D o cu
m ents in Law, H istory and D iplom acy, http://avalo n .law .y ale.ed u /2 0 th _ cen tu ry
/decad047.asp.
C hurchill, W inston, and Franklin D. Roosevelt. Churchill a n d Roosevelt: The Complete
Correspondence. E dited by W arren F. Kimball. Princeton, NJ: P n nceton University
Press, 1984.
“D eclaration by the U nited N ations, Jan. 1, 1942.” Yale Law School Avalon Project:
D ocum ents in Law, H istory and D iplom acy, http://av alo n .law .y ale.ed u /2 0 th
_ c e n tu ry / decade03.asp.
International Tracking Service. Accessed February 25, 2013. http://w w w .its-arolsen .org/
index. php?id=2&L=l.
The M A G IC Documents: Summaries a nd Transcripts o f the Top Secret Diplomatic C om m uni
cations o f Japan, 1938 - 1945. W ashington: University Publications o f America,
1980.
“T he Tehran Conference, N ovem ber 28-D ecem ber 1, 1943.” Yale Law School Avalon
Project: D ocum ents in Law, H istory and D iplom acy, http://avalon.law .yale.edu
/w w ii/tehran.asp.
“U nited N ations C harter.” June 26, 1945. U nited N ations, h ttp ://w w w .u n .o rg /e n /
d o cu m en ts/ ch a rter/in tro .shtm l.
“T he Yalta Conference, February, 1945.” Yale Law School Avalon Project: D o cu m en ts
in Law, H istory and D iplom acy, http://avalon.law .yale.edu/w w ii/yalta.asp.
Мемоари
Cripps, Richard Stafford. Stafford Cripps in Moscow, 1940 - 1942: Diaries a n d Papers.
L ondon: Valentine M itchell, 2007.
Djilas, M ilovan. Wartime. Translated by M ichael B. Petrovich. New York: H arco u rt
Brace Jovanovich, 1977.
H arrim an, W. Averell. Special Envoy to Churchill a n d Stalin, 1941 - 1946. New York:
R andom H ouse, 1975.
Гаава 2: Beaukmm съкгд, 1941 - 1945 91
Levi, Prim o. Survival in Auschwitz: The N a z i Assault on H um anity. Translated by Stuart

W oolf. New York: S im on and Schuster, 1996.
-----------. The Truce: A Survivor s Journey Hom e fro m Auschwitz. Translated by S tuart
W oolf. L ondon: Bodley H ead, 1965.
M olotov, Vyacheslav M ikhaylovich, and Feliks Ivanovich Chuev. M olotov Remembers:
Inside Kremlin Politics: Conversations with Felix Chuev. E dited by A lbert Resis.
C hicago: I. R. Dee, 1991.
Snow, Edgar. Red Star over China. New York: Grove, 1968.
Speer, A lbert. Inside the Third Reich: Memoirs. New York: M acm illan, 1970.
Szpilm an, W ladyslaw . The Pianist: The Extraordinary Story o f One M ans Survival in
Warsaw, 1939 - 45. Translated by A nthea Bell. New York: Picador USA, 1999.
Художествена Литература
BeniofF, D avid. City o f Thieves: A Novel New York: Viking, 2008.

Grass, Giinter. The Tin Drum. Translated by Ralph M anheim . New York: Pantheon
Books, 1963.
G rossm an, Vasily. Life a n d Fate: A Novel. Translated by R obert Chandler. New York:
H arper and Row, 1985.
Heller, Joseph. Catch-22: A Novel. New York: S im on and Schuster, 1961.
M alaparte, C urzio. Kaputt. Translated by Cesare Foligno. New York: Е. P. D u tto n , 1946.
M ann, T hom as. Doctor Faustus: The Life o f the German Composer, A d ria n Leverkiihn.
Translated by H. T. Lowe-Porter. New York: K nopf, 1948.
M o, Yan. Red Sorghum: A N ovel o f China. Translated by H ow ard G oldblatt. New York:
Viking, 1993.
Sem yonov, Julian. Seventeen M oments o f Spring: A Novel. Translated by Katherine Judel-
son. L ondon: Jo h n Calder, 1988.
фшти
Black Rain. D irected by Shohei Im am ura. Tokyo: T ohokashinsha Film C om pany, 1989.
Come a nd See. D irected by Elem Klimov. M oscow : M osfilm and Belarusfilm, 1985.
D ark Blue World. D irected by Jan Sverak. Prague: B iografjan Sverâk, 2001.
The D ownfall o f Berlin: A nonym a. D irected by M ax Fârberbôck. M unich: C o n stan ts
Film Produktion, 2008.
Hope a nd Glory. D irected by Jo h n B oorm an. Los Angeles: C olum bia Pictures, 1987.
Iv a n ’s Childhood. D irected by A ndrei Tarkovsky. M oscow: M osfilm , 1962.
Kanal. D irected by Andrzej Wajda. Warsaw: Studio Filmowe Kadr, 1957.
Katyn. D irected by Andrzej Wajda. Warsaw: Polish Film Institute, 2007.
Lettersfro m Iwo Jim a. D irected by C lint Eastw ood. Los Angeles: W arner Brothers, 2006.
Mission to Moscow. Directed by M ichael C urtiz. Los Angeles: W arner Brothers, 1943.
Mrs. M iniver. Directed by William Wyler. Los Angeles: Metro-Goldwyn-Mayer, 1942.

The North Star. Directed by Lewi Milestone. Los Angeles: Samuel Goldwyn, 1943.
Open City. Directed by Roberto Rossellini. Rome: Excelsa Film, 1945.
Schindler’s List. Directed by Steven Spielberg. Los Angeles: Universal Pictures, 1993.
Stalingrad. Directed by Yuri Ozerov. East Berlin: Deutsche Film (DEFA), 1989.
Stalingrad. Directed by Joseph Vilsmaier. Grünwald: Bavaria Filmstudios, 1993.
World War II: When Lions Roared. Directed by Joseph Sargent. Los Angeles: Kushner-
Locke, 1994.
M yjuka
Blitzstein, Marc. Airborne Symphony. 1946.

Britten, Benjamin. War Requiem (op. 66). 1962.
Copland, Aaron. Fanfare fo r the Common M an. 1942.
Gôrecki, Henryk Mikolaj. Symphony No. 3 (op. 36, “Symphony of Sorrowful Songs”).
1976.
Nono, Luigi. II Canto Sospeso. 1956.
Penderecki, Krzysztof. Dies Irae. 1967.
-----------. Threnody to the Victims o f Hiroshima. 1960.
Schnittke, Alfred. Historia von D. Johann Fausten. 1995.
Schoenberg, Arnold. A Survivor fro m Warsaw. 1947.
Shostakovich, Dmitri. Symphony No. 7 in C M ajor (op. 60, “Leningrad”). 1941.
-----------. Symphony No. 13 in В Flat M inor (op. 113, “Babi Yar”). 1962.
Вторични Идточниии
Alvarez, David J. Secret Messages: Codebreaking a n d Am erican Diplomacy, 1930 - 1945.

Lawrence: University Press of Kansas, 2000.
Breitman, Richard, et al. U.S. Intelligence a n d the Nazis. Cambridge: Cambridge Univer
sity Press, 2005.
Churchill, Winston. The Second World War. 6 vols. Boston: Houghton Mifflin,
1948 - 1953.
Costigliola, Frank. Roosevelt’s Lost Alliances: H ow Personal Politics Helped Start the Cold
War. Princeton, NJ: Princeton University Press, 2012.
Dobbs, Michael. Six M onths in 1945: FDR, Stalin, Churchill, Truman, a n d the Birth o f
the Modern World. New York: Knopf, 2012.
Edmonds, Robin. The Big Three: Churchill, Roosevelt, a n d Stalin in Peace a n d War. New
York: Norton, 1991.
Folly, Martin H. Churchill, Wltitehall a n d the Soviet Union: 1940 - 45. Basingstoke, UK:
Macmillan, 2000.
Глава 2: Великият съку, 1941 - 1945 93
Gardner, Lloyd C. Architects o f Illusion: M en a nd Ideas in American Foreign Polity,

1941 - 1949. Chicago: Quadrangle Books, 1970.
Harbutt, Fraser J. Yalta 1945: Europe a n d America a t the Crossroads. New York: Cambridge
Hasegawa, Tsuyoshi. Racing the Enemy: Stalin, Truman, a n d the Surrender o f Japan. Cam
bridge, MA: Belknap Press of Harvard University Press, 2005.
Heinrichs, Waldo H. Threshold o f War: Franklin D. Roosevelt a n d American Entry into
World War II. New York: Oxford University Press, 1988.
Iriye, Akira. Power a nd Culture: The Japanese-American War, 1941 - 1945. Cambridge:
Harvard University Press, 1981.
Levering, Ralph IS. American Opinion a nd the Russian Alliance, 1939 - 1945. Chapel
Hill: University' of North Carolina Press, 1976.
Louis, William Roger. Imperialism at Bay: Tire United States a n d the Decolonization o f the
British Empire, 1941 - 1945. New York: Oxford University Press, 1978.
Mastny, Vojtech. Russia’s Road to the Cold War: Diplomacy, Warfare, a n d the Politics o f
Communism, 1941 - 1945. New York: Columbia University Press, 1979.
Miner, Steven Merritt. Between Churchill a nd Stalin: The Soviet Union, Great Britain, and
the Origins o f the Grand Alliance. Chapel Hill: University of North Carolina Press,
1988.
Miscamble, Wilson D. From Roosevelt to Truman: Potsdam, Fliroshima, a n d the Cold War.
Cambridge: Cambridge University Press, 2007.
Plokhy, Serhii. Yalta: The Price o f Peace. New York: Viking, 2010.
Reynolds, David. From World War to Cold War: Churchill, Roosevelt, a n d the International
History o f the 1940s. Oxford: Oxford University Press, 2006.
-----------. In Com m and o f History: Churchill Fighting a nd Writing the Second World War.
New York: Random House, 2005.
Roberts, Geoffrey. Stalin 5 Wars: From World War to Cold War, 1939 - 1953. New Haven,
CT: Yale University Press, 2006.
Ryan, Henry Butterfield. The Vision o f Anglo-America: The US-UK Alliance a n d the
Emerging Cold War, 1943 - 1946. Cambridge: Cambridge University Press, 1987.
Sainsbury, Keith. The Turning Point: Roosevelt, Stalin, Churchill, a n d Chiang Kai-Shek,
1943: The Moscow, Cairo, a nd Teheran Conferences. Oxford: Oxford University
Press, 1985.
Schild, Georg. Bretton Woods a n d Dumbarton Oaks: Am erican Economic a n d Political
Postwar Planning in the Sum m er o f 1944. New York: St. Martin’s, 1995.
Sherry, Michael S. Preparingfo r the Next War: American Plans fo r Postwar Defense,
1941 - 45. New Haven, CT: Yale University Press, 1977.
Sherwin, Martin J. A World Destroyed: The A tom ic Bom b a n d the Grand Alliance. New
York: Knopf, 1975.
Stoler, Mark A.. Allies in War: Britain a n d America A gainst the A xis Powers, 1940 - 1945.
London: Hodder Arnold, 2005.
Tamkin, Nicholas. Britain, Turkey a n d the Soviet Union, 1940 - 1945: Strategy, Diplomacy
a n d Intelligence in the Eastern Mediterranean. Basingstoke, UK: Palgrave Macmillan,
2009.
Thome, Christopher G. Allies o f a Kind: The United States, Britain, a n d the War A gainst
Japan, 1941 - 1945. New York: Oxford University Press, 1978.
Weinberg, Gerhard L. A World a t Arms: A Global History o f World War II. Cambridge:
Cambridge University Press, 1994.
-----------. Visions o f Victory: The Hopes o f Eight World War I I Leaders. Cambridge: Cam
95
Глава 3
СТУДЕНАТА ВОЙНА, 1945 - 1952
Тираният а надут а е най-сьвьрш еният и брутален вид т ирания.

Милован Джилас
Трябва да очист ит редицит е си от всякакво беусилие на тисълта.

П огреш ни са всички т нения, коит о надценяват силат а на врага и подце
няват силат а на народа.
Мао Дзъдун'
След близо ч е т в ъ р т век на сдържана надпревара, последвана о т успешно,

макар и трънливо четиригодишно п ар тн ьо р ство през В т о р а т а све
т о в н а война, през 1945 г. Западът и СССР се изправят един срещу друг.
В следващите седем години т е ще се превърнат в непоколебими враго
ве. Този антагонизъм се подсилва о т при съствието на ядрени оръжия,
убедителна идеологическа надпревара и безпрецедентна мобилизация на
граждани, ч и ето съзнание е просмукано о т страхове за Трета световна
война. До 1949 г. приключва установената през военните години прак
т и к а на Голямата тр о й к а за непосредствени консултации и откровени
компромиси. В следващите т р и години САЩ и СССР ще се окаж ат при-
клещени в Студена война.
ПОЯВЯВАТ СЕ ДВАМА СЪПЕРНИЦИ
Раздялата не настъпва изведнъж. И сто р и ц и те не спират да дискути

р а т дали Великият съюз се е разпаднал с началото на С тудената война и
кой е отговорен. В крайна сметка т о в а се превръща в неразрешим спор.
Тези препирни за корените, к о и т о половин век пристрастено се раздух
в а т о т предубедени мнения и възгледи, след разпада на СССР и отваряне
т о на неговите архиви се поохлаждат, а и с врем ето с в е т ъ т се изправя
пред нови глобални предизвикателства. Всички т е са в състояние да ос-*
*Мао Дзъдун, „Н а сто я щ ата ситуация и наш ите задачи“ (The Present Situation and Our
Tasks), 25 декември 1947 г., 6 Selected Works, 5 vols. (New York: Pergamon, 1961), 4:173. - Б. a.
главят на заден план реалната ситуация, в к о я т о са действали Великите

сили, както и решенията, и взаимоотнош енията им след 1945 г.
Великият съюз се разпада непосредствено след огромното човеш
ко и материално опустошение, наречено В тора световна война. При
близително 60 милиона души умират, бомбите на вою ващ ите страни
о ч ер т ав ат ивица на разрухата, дълга о т Лондон до Токио. Нещо повече,
загубите не са равномерни - в различни то чки о т к а р т а т а т е и м ат
различни измерения. Големи райони в Европа и Азия понасят неизмерими
човешки и физически загуби, а към т я х сме длъжни да добавим ранените
войници, гладните и болните цивилни хора, о п и тващ и те се да спасят
ж и вота си бежанци. В същ ото време САЩ излизат о т войната без
физически щ ети на собствен ата си континентална тер и то р и я; данъ
кът, к о й т о заплащат със с м ъ р т т а на 400 000 души, е само частица
о т загубите на СССР, равни на 30 милиона; и при брутен вътрешен
продукт о т 211 милиарда щ атски долара икономиката им е в разцвет.
През 1945 г. няма „час нула“*. А бсолю тната победа над силите о т
О с т а създава у победителите не само опияняващо чувство за власт,
но и ги кара да осъзнаят соб ствен ата си уязвимост. На нападенията
о т 22 юни и о т 7 декември съ ветската и американската страна про
т и в о п о с т а в я т своето „Никога вече!“. Сега обаче тази реакция изкарва
на преден план необходим остта о т активна отбрана, о т защ ита на
националните интереси, облечени в одеждите на „сигурността“. Всич
ки очакват п артн ьо р и те им да се съгласят с взаимното желание да се
запази и поддържа тази сигурност. Затова и всеки изпада в гняв при
най-малкия о п и т на другия да демонстрира недобросъвестност и агре
сивност - настроения, к о и т о се засилват с и н тензивното натрупване
на разузнавателна информация и с разредените лични срещи помежду им.
Затова едновременно с огромните задачи по следвоенното въз
становяване идва и може-би неизбежният сблъсък между ин тереси те
на държавите - участнички във Великия съюз. При подобна ситуация
неминуема е и р астя щ ата надпревара между съперниците. Европа е не
Пълна дефиниция на zero hour: а) час, в к о й т о по график т р я б в а да започне планира

на военна операция; б) час, в к о й т о по план обикновено т р я б в а да се проведе дадено
пам етно или общ оизвестно събитие; в) т о ч н о т о време, в к о е т о т р я б в а да се вземе
жизненоважно решение или да се извърши промяна о т първостепенно значение. Герман
ск и ят му еквивалент е Stunde Null и има т о ч н о определено специфично значение - полу
нощ на 8 май 1945 г., когато за в т о р и п ъ т се подписва капитулацията на фаш истка
Германия о т Главното командване на Вермахта и се слага край на В т о р а т а световн а
война в Европа; о т т у к и т е р м и н ъ т Nachkriegszeit („време след во й н ата“). - Б. пр.
Глава 3: Студената война, 1945 - 1952 97
само източник, но и сърцевина на С тудената война - т о в а е вън о т

съмнение, но несъмнено е и а к т и в н о т о въвличане в нея на остан алата
ч аст о т света. Б орбата с О с т а се оказва световна б и тк а и европей-'
ските империи са унищожени. Затова идва peg на Азия и Близкия изток,
а по-късно - на Африка и Южна Америка, к о и то к а т о региони ще бъдат
засегнати о т двубоя между САЩ и Съветския съюз.
Водещите личности и сега им ат значение, но вече по начин, разли
чен о т военното време. П резидентът Труман и премиерът А тли, огла
вили огромни политически, дипломатически и военни звена, се превиват
под т е ж е с т т а на глобален товар, който, колкото и да се стар ая т , нико
га повече няма да успеят напълно да контролират. Д окато подбират
новите си световни пътищ а, у дома британските и американските
шефове са принудени да лавират между враждуващи съветници, бюро
крати и законодатели, журналисти-и публицисти, а в чужбина - между
изолирани и престъпни чужди правителства. Дори Сталин, к о й т о съз
дава съветската външна политика поч ти еднолично, получава о т коле
гите си противоречиви съвети, а извън границите на с т р ан ат а нерядко
се изправя пред необуздани и трудни за възпитаване сатели тн и държави.
С ъперничеството между Великите сили след В т о р а т а свето в
на война се подхранва о т възродената идеологическа надпревара между
комунизма и капитализма, к о я то през последните няколко години е била
изместена встрани о т фокуса. Сблъсъкът между И зтока и Запада се пре
връща в системен, вкоренен в п о ч ти всяка институция - икономиче*
ска, военна, политическа, дипломатическа, религиозна, дори и културна.
П ерспективите пред свят, к о й т о току-що излиза о т война, са стр яс
кащи. В свое есе о т 1945 г. Джордж Оруел рисува злокобен бъдещ пейзаж,
в к о й то „две или т р и чудовищни супердържави - всяка притежаваща
оръжие, способно да изтрие милиони хора за няколко секунди - разделят
света помежду си“. В него за първи п ъ т се използва тер м и н ъ т „студена
война“, с к о й то а в т о р ъ т описва „мир, к о й т о не е никакъв мир“ и мрач
но предвещава, че и двете страни ще засилят влиянието и принудата,
за да си гарантират ком ф орт и да задушат и най-малкото несъгласие .
П ървите седем години след войната се превръщ ат в подобие на глобал
на компресионна камера, к о я то обаче притежава известна пропускли-
в о с т и има кратък ж и во т. И то ч н о заради т о в а няма как да се избегне.
Е сето „Ти и а т о м н а т а бомба“ излиза в английския вестн и к „Трибюн“ на 19 о к то м вр и

1945 г., два месеца след а т о м н и т е бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. - Б. а.
НЮРНБЕРГ: ПОСЛЕДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Скоро след срещ ата 6 Потсдам, на 8 август 1945 г. британски, френ

ски, американски и съветски ю ристи приемат подробна харта, с к о я то
се урежда съдебният процес срещу основните военни престъпници о т
нацистка Германия пред Международния военен трибунал. Тази изклю
чително важна задача за първи п ъ т се договаря в Москва през 1943 г. и е
потвърдена в Техеран, Я л та и Потсдам. Въпреки т о в а през л я т о т о на
1945 г. са нужни цели ш ест седмици, за да се у т о ч н я т подробностите
чрез теж ки и напрегнати преговори и да може съдът да започне работа
на 21 ноември в Нюрнберг, м я с т о т о на зрелищните годишни нацист
ки събирания, където през 1935 г. са приети прословутите расистки
закони . Трибуналът приключва на 1 октом ври 1946 г. За т о в а време
съставеният о т представителите на четири нации съд изслушва с т о
ти ц и свидетели, проучва внимателно хиляди страници о т иззети доку
м енти на Райха, произнася присъди за 24 физически лица и 7 организации.
Изработен е безпрецедентно подробен исторически о т ч е т за една агре
сивна война, за държавно насилие както срещу редовни военни, т ак а и
срещу цивилни, за престъпления срещу човечеството.
Учудващото е, че все още никой не е проучил колко силно е въз
д ей стви ето на Нюрнбергския процес върху С тудената война. Съдеб
н и те дела, к а т о една о т последните прояви на сътрудничество между
държавите о т Великия съюз, неминуемо н о сят в себе си противоречи
ет о : о т една страна, разследването е неуязвимо, т ъ й к ат о дава право
на нацистките ж ертви публично да говорят и т ак а замества отм ъщ е
ни ето със справедливост; о т друга обаче, Нюрнбергският съд е кр и ти
куван за неточни, дори погрешни правни практики и заради полити
чески мотивирани присъди на отделни обвцняеми. П о д го то вк ата на
представителите на ч ет и р и т е нации за о тд ел н и те процеси в голяма
степен е хармонизирана, но към началото на 1946 г. напрежението меж
ду И зтока и Запада се засилва и влиза дори в съдебната зала. За голямо
огорчение на С ъ вети те, ад во кати те на защ и т ат а повдигат въпроси за
нацистко-съветския п ак т и за К ати н ск о то клане. За сравнение, САЩ,
Великобритания и Франция са в п равото си да п р е к р ат ят всяка диску
сия за съюзническите бомбардировки над германски градове и ат о м н и те
През септем ври 1935 г. Райхстагът одобрява Нюрнбергските закони срещу еврейски
т е граждани. Те са т р и , к а т о най-важен е Законът за защ ита на германската кръв и на
германската чест. - Б. пр.
удари над Хирошима и Нагасаки, освен т о в а вземат надмощие, когато се

произнасят см ъ ртн и те присъди за германски банкери и индустриалци,
както и за капитани на подводници.
И все пак сътрудничеството о т Нюрнберг между т р и т е запад
ни правителства и СССР ти х о оцелява цели четири десетилетия,
преодолява ф ормалностите на четиристранния контрол над затвора
„Шпандау“ в Берлин, кьдето седем нацистки затворници излежават
присъдите си, и приключва чак през 1987 г. със с м ъ р т т а на последния
му о б и тател , Рудолф Хес. Международният трибунал се разпуска през
1946 г., последван е о т няколко отделни съдебни процеса в Европа и
о т съдебни преследвания, ръководени о т САЩ, срещу японски военни
престъпници, к а т о при всички т я х се повдигат още повече обвинения
за правни пропуски и политическа целесъобразност. Великият съюз се
разпада на части, С тудената война се разраства, а принципите и прак
т и к и т е на международното правораздаване по отношение на военни
т е престъпления и престъпленията, свързани с агресията, изчезват о т
св е то в н ат а сцена за поч ти половин век” .
ОТНОШЕНИЯТА СЕ КЪСАТ
В навечерието на Нюрнбергския процес на 2 октом ври 1945 г. в Лон

дон внезапно прекъсва р а б о т а т а си първата конференция на външ
н и те министри. Това е демонстрация до каква степен се е разширила
п р о п аст т а между победителите. Те не само не успяват да пости гнат
съгласие за бъдещето на Европа, Азия и Близкия изток, но възгледите
им се сблъскват и по въпроса за контрола над ат о м н и те оръжия. Дър-
' ж авният секретар Бърнс, макар и раздразнен о т д ъ р зо стта на външ
ния министър М олотов, е уплашен о т п о сто ян н о то пропукване на
отнош енията. Затова успява да убеди С талин да се свика нова среща на
външ ните министри. Готов да повто р и Техеран и Я лта, през декември
1945 г. Бърнс пристига в Москва, изпълнен с увереност, че зад гърба му
с т о и м о щ та на САЩ, к о я то ще му помогне да пробие задънената улица
.6 общуването със СССР. Бърнс има две дълги срещи със Сталин. Въпреки
П одводната война срещу Япония изиграва главна роля при д е й с т в и я та на САЩ в

Азия. - Б. а.
” През 1998 г. О О Н създава Международен наказателен съд със седалище в Хага, к а т о
постоянен трибунал за наказателното преследване на геноцид, престъпления срещу
ч о в еч ество то , военни престъпления и престъпления, свързани с агресия. - Б. а.
б р и тан ско то недоволство, американските и съ ветски те дипломати,

изглежда, се съгласяват да р а б о т я т заедно.
В резултат се подписват редица американско-съветски спогодби,
с к о и т о се затвърж дават ин тереси те на всяка о т ст р а н и т е и се разра
б о т в а т компромисни стратеги и за преодоляване на различията между
т я х . Западът мълчаливо признава комунистическите правителства в
Румъния и България, к ак то и съ ветската окупация и разграбването на
Манджурия (а също и предаването на японското оръжие в ръцете на
китайските комунисти). В замяна на т о в а С талин неохотно приема
водещ ата роля на Америка в Япония и п равото ù временно да настани
свои войски и бази в остан алата ч аст о т К итай. Споразумението за
Корея, ко ето о т стратегическа гледна то ч к а е много по-важно за СССР,
о т к о л к о т о за САЩ (въпреки всичко т е се стр ах у ват да не би в нея
да се извърши комунистически преврат в ст и л „ала Полша“), е исти н
ски шедьовър на импровизаторските способности на Великите сили.
Пренебрегвайки силните настроения на м естн и те хора за единство
на ст р а н а т а и независимост, в крайна сметка диплом атите налагат
крайно нефункционално четиристранно попечителство над подялбата,
направена о т руснаците и американците по 38-мия паралел, и по то зи
начин проправят п ъ тя за евентуалното разделяне на Корея.
В Москва разногласията се замазват тихомълком. Великобрита
ния, СССР и САЩ вече са постигнали съгласие да се създаде Комисия за
атомна енергия към ООН, но помежду им същ ествуват фундаментални
различия за обмена на информация, за контрола и за същ ествуващ ите
атом ни запаси'. Няма и резолюция за Турция и Иран, а позициите са про
тиворечиви. Скоро след М осковската среща, в последния ден на 1945 г.,
СССР категорично се о т т е г л я о т предвожданата о т САЩ междуна
родна следвоенна икономическа система, к а т о отказва да е страна по
споразуменията о т Бретън Уудс, к о и т о 27 правителства подписват
във Вашингтон на 27 декември 1945 г.
Въпреки че международната преса посреща с одобрение догово
р ен о ст и т е о т Москва к а т о нова и положителна стъпка по п ъ т я към
световния мир, р еал н о стта е по-мрачна. В абсолютен к о н т р а с т с
последиците о т П ървата световна война, п е т месеца след една още по-
П ер сп ек ти вата САЩ и СССР да си съ трудничат е спряна още на п ъ р вата среща на

К ом исията за ато м н а енергия към О О Н през Ь ни 1946 г., ко гато съ в етс к и я т делегат
отхвърля т.нар. план „Барух“, к а т о о п и т на САЩ да налож ат к о н тр о л върху разви
т и е т о на ядрената енергетика. - Б. а.
разрушителна бойна и при п о сти гн ат пълен разгром на враговете им

през януари 1946 г., победителите все още не организират мирна кон
ференция, не и зг о т в я т отделни мирни договори с Германия и нейните
п е т европейски съюзници'. В Германия ст р а т е ги и т е на окупационните
власти са пълни с противоречия. О т една страна, лидерите им обявя
в а т публично намеренията си за примирие, о т друга обаче, постепенно
започват да се о т д р ъ п в а т о т тази твърде проблематична и все по-
непопулярна връзка.
Великобритания и САЩ обвиняват СССР за хаоса в света. Наче
ло на бри тан ската външна политика е застанал Ърнест Бевин, млад и
амбициозен дипломат, член на военновременния кабинет на Чърчил, кой
т о сякаш се е венчал за традиционната лейбъристка ан ти п ати я срещу
Москва. Труман, разгневен о т неспособността на САЩ да променят
съветски те позиции, незабавно смъмря завърналия се Върне заради поми
р и т ел н о то му поведение пред Сталин, с к о ето е задоволил исканията
му. Американската преса започва да раздухва ан ти съ ветск ата тема,
к а т о пуска репортажи за т о в а как СССР потиска антикомунистиче
ската опозиция в И зточна Европа, за в е т о т о , к о ето съветската с т р а
на налага в н овата Организация на обединените нации и за сензационно
т о разкритие на комунистическа шпионска мрежа в Северна Америка" .
П ървите следвоенни избори за Върховен съвет " д ават възмож
н о с т на С талин да отговори. На 9 февруари 1946 г. съветски ят дикта
т о р произнася реч за комунистическото верую, к о я то ч есто се споме
нава, но нерядко остава и неразбрана. С нея т о й изпраща смесено посла
ние - възхвалява военните постижения на Великия съюз, но и в същ ото
време подчертава вой нствен ите капиталистически тенденции, к о и то
се наблюдават, информира за разширяване на съ ветск о то гражданско
производство и отправя предупреждение, че с т р а н а т а му бързо изграж
да индустриалната и военната си сила в заш ита на родината „срещу
всички извънредни о б ст о я т ел ст в а“. П артийни хардлайнери, к а т о Г. М.
Маленков и Л. М. Каганович, о т и в а т още по-далеч и предлагат СССР да
поеме по собствен п ъ т в с в е то в н и т е дела.
* България, Финландия, Унгария, И тали я и Румъния. - Б. а.

” През септември 1945 г. се разкрива д е й н о с т т а на Игор Гузенко, дешифровчик в съ в ет
с к о т о посолство в О та в а, Канада, к о й т о предоставя обширни данни за съветския
шпионаж. Това действа к а т о взривена бомба. - Б. а.
П арл ам ен тъ т на бившия СССР. - Б. пр.
Западът засилва реториката. Във Фултън, щ а т Мисури, на 5 м ар т

1946 г., с Труман до себе си, Чърчил предупреждава, че по средата на Евро
па се спуска „Желязна завеса“. Той обаче отхвърля идеята за война, к о ято
или вече е надвиснала, или е неизбежна, и се застъпва диалогът с Москва
да продължи. В същ ото време опозиционният британски лидер насто
ява за необходимостта о т англо-американско единство и за увеличава
не на западната военна сила. О тм ъщ ението на С талин идва о т едно
безпрецедентно, писано на ръка интервю, излязло в съветския официоз
„Правда“. В него т о й характеризира стария си партньор к ат о „расист“
и „подстрекател на война“, с което лукаво намеква за Хитлер.
Зад сцената т е ж е с т и м ат и дипломатите. През февруари и м ар т
1946 г. о т Москва п р и сти гат подробни анализи за с т р у к т у р а т а на
националистическото и марксистко съветско мислене и за агресивното
поведение на СССР спрямо съседите му. Те са изготвени о т диплома
тически те представители на САЩ и Великобритания, Джордж Кенан
и Франк Робърте. Освен всичко друго, тези документи съживяват и
предвоенните, исторически наложили се расови стер ео ти п и за сама
т а Русия. Ш ест месеца по-късно съветски ят посланик във Вашингтон
Николай Новиков ще отправи критика срещу САЩ, заявявайки, че дока
зател ство за „стремежа за световно господство“ може да се открие
в жаждата им да контролират свето вн и те икономически ресурси и в
американския атомен ятаган, к о й то Щ а т и т е размахват срещу С ъ вет
ския съюз. И т р и м а т а дипломати с т и г а т до идентични заключения:
перспективите да се сътрудничи и занапред с една агресивна сила, са
твърде мрачни. Това поражда загриженост.
Ч уват се и гласове на несъгласие с конфронтацията между САЩ и
СССР, к о я то се усеща, че започва. През септември 1946 г. секретарят
по търговските въпроси на САЩ и бивш вицепрезидент Хенри Уолас
насърчава м ирн ото сътрудничество със СССР, но отправя и настой
чива молба към С талин да не затваря в р а т а т а за търговия на САЩ с
И зточна Европа. По-късно някои ще го кр и ти ку ват за наивния му идеа
лизъм, а други ще го карат да подкрепи надигащия се американски иконо
мически империализъм.
Затова изобщо не е изненада, че именно през 1946 г. сме свидете
ли на първите преки сблъсъци между Запада и СССР. О б ек т на спора
е Иран, а проблемът - съветски ят отказ да изтегли войските си о т
Гаава 3: Студената война, 1945 - 1952 103
Карша 3. Иран, Гърция и Турция се превръщ ат в поле на кон ф рон тац и ята между СТАТТТ
и СССР за периода 1946 - 1948 г.
северните му части до договорения краен срок, 2 м ар т 1946 г. . С талин

решава да използва иранските сепаратистки движения, за да получи със
сила петролни концесии о т п р ав и т ел ст в о т о в Техеран. Освен т о в а
наблюдателите подозират, че има и друг м отив: да попречи на аме
риканските и британските петролни компании да т ъ р с я т залежи на
север. В последната минута С талин привиква в Москва иранския минис
тър-председател и под заплаха, че съветските войски ще т р ъ гн а т към
столицата, настоява да получи концесиите веднага щом изтече срокът
за оттеглян е на съветските войски.
Когато то зи срок изтича, но С ъ в ет и т е не се изтеглят, САЩ и
Великобритания вдигат огромна дипломатическа врява в защ ита на
неприкосновеността на международните договори и на собствените
си нефтени интереси. Върне предизвиква Иран да се обърне с призив към
ООН, а после в С ъвета за сигурност публично заклеймява и „империали
зма4 на Москва. Така принуждава Андрей Громико, постоянния предста-
Съгласно тр и стр ан н и я договор о т 29 януари 1942 г. Иран се съгласява да увеличи

невоенната си помощ за спечелване на войната, а Великобритания и Русия прием ат да
уважават независим остта и тери тори ал н и я му и н т е г р и т е т и да о т т е г л я т войски
т е си в срок о т 6 месеца след прекратяване на военните действия. - Б. а.
бишел на СССР 6 ООН, дем онстративно да напусне заседанието в знак

на п р о т е с т . С т а р и т е дипломатически лк>безности между членовете
на Голямата тройка приключват. С талин о тстъ п ва, удивен о т тази
гневна реакиия и страхувайки се о т американско отмъщение някъде дру
гаде по света. На 9 май т о й о т т е г л я войските си в знак на благоразумие
и предпазливост, но запазва петролн ата концесия (която иранският
парламент отказва да ратифицира). Освен т о в а о т т е г л я подкрепата
си за иранските сепаратисти и п р а в и т ел ст в о т о успява да се справи с
т я х още през същ ата година.
Иранският епизод е първият смразяващ урок за о п асн о стта по
време на С тудената война, ако се предприемат авантю ристични ходо
ве. Вместо т р и м а т а външни министри да сключат сделка, т е се изпра
в я т пред на пръв поглед дребен периферен епизод (естествено усложнен
о т нефтени и етнически напрежения), к о й то се разгаря к а т о съвсем
добре оформена международна криза с ясно определени победители и
губещи. По-късно през същ ата година една демонстрация на военномор
ските сили на САЩ наред с разузнавателните доклади за американски
бойни сценарии ще убедят С талин да о т т егл и исканията си към Турция
за съветски военноморски бази в Проливите. Но докато някои на Запад
се екзалтират о т лесните си завоевания, тези конфронтации и м ат и
неприятни последици. Те не само увеличават амбициите на хардлайнери-
т е и о т двете страни, но затвърж дават и липсата на доверие у С т а
лин за равноправното му тр ети р ан е о т неговите партньори. Засилва
се маниакалното му желание да се създаде съветска атом на бомба.
Германският въпрос продължава да е в центъра на д еб ати те. За
разлика о т контрола, установен в Япония и на Балканите о т една-един-
ствена сила, или о т двустранния надзорен режим в Корея, в Германия
ч ет и р и т е държави наследяват тр у д н и те и тром ави договорености
о т П отсдам за съвместно управление чрез една вътреш но силно раз
единена Съюзническа контролна комисия с п о ч ти пълен политически,
икономически и съдебен контрол о т всяка страна победителка в съ о т
в е т н а т а окупационна зона. В допълнение окупационните власти еже
дневно се изправят лице в лице с усложненията, свързани с управлението
на един гладен и п о т и сн ат победен народ.
С талин хвърля поглед назад към врем ето след П ървата световна
война с надеждата, че както тогава, так а и сега САЩ ще се о т т е г л я т
бързо о т Европа и че държавата му ще получи значителни репарации о т
единната и неутрална Германия (която вече е с по-малка площ). Заедно
с прагматиците о т Кремъл т о й възпира идеологическата треска, обзе

ла германските комунисти, спира м асовото разграбване на с т р а н а т а и
реквизициите на храни, а през 1946 г. започва „чаровна офанзива“ чрез
призива си за „обединена и мирна“ Германия по австрийски модел.
Американците и б р и тан ц и те парират т о в а ново съветско
предизвикателство, к а т о п р и стъ п ват към разделяне на германската
т ер и то р и я, т ъ й к а т о са се настанили в най-големите, най-богатите
и най-гъсто населените ù райони и и м ат предимство. На 3 май 1946 г.
САЩ п рекратяват репарациите, к о и то се изпращ ат на С ъ вети те,
за да гарантират икономическото благосъстояние в соб ствен ата си
зона; през същия т о зи месец Великобритания, позовавайки се на някаква
съветска обструкция, поставя под съмнение дали изобщо е нужно да се
продължи самият четиристранен контрол. На 6 септември 1946 г. в
Щ у т га р т Върне произнася важна реч пред известни германски лично
с т и и обявява два ключови елемента в н овата американска политика:
сливането на американската и б р итан ската зона (Бизония) и дългът на
САЩ „да продължат да с т о я т “, за да въ зстан овят свободата, самоу
правлението и да поемат о т г о в о р н о с т т а германският народ да изгра
ди здрав капитализъм. Казано по друг начин, т о в а е д оста хитроумно
и ловко отричане на П отсдам ските договорености. Върне отправя
предизвикателство доколко трайна е границата Одер - Ниса, разделя
ща Полша о т Германия, и принуждава С талин да застане на ст р ан ат а
на полските си другари срещу германците, к о и то съ ветски ят лидер се
оп и тва да ухажва.
О с т а т ъ к ъ т о т 1946 г. се пропилява в изпълнени с жлъч и сарка
зъм разговори за м ирните договори с бивш ите съюзници на нацистка
Германия. П реговорите за И талия се о ч ер т ав ат к а т о най-разгорещени.
К ат о се връщ ат назад, за да използват военновременната си с т р а т е
гия, б ри тан ц и те изцяло се о т д а в а т на идеята да б р ан ят жизнените си
интереси в Средиземно море срещу съветски те претенции, особено в
Либия и за пристанищния град Триест .
Посредници са САЩ, при т о в а с решаващо значение. По-рано през
същ ата година т е решително и категорично п р авят завой към Лондон,
През 1955 г. А встрия си връща суверен и тета след ч е т и р и с тр а н н а та окупация на

с т р а н а т а и създава умерено ляво п р ав и тел ство . - Б. а.
Триест е освободен през 1945 г. о т комунистическите партизански сили на Тито,
к о й т о отк азва да о т с т ъ п и пред англо-американските искания, но С тали н го принуж
дава да го сто р и . - Б. а.
дават му огромен (но и спорен) заем о т 3,75 милиарда щ атски долара,

к а т о в същ ото време о т к а зв а т подобна помощ на Москва. В К итай и в
Гърция се разразяват граждански войни и макар че съветската ръка осчра-
ва невидима и в двете, САЩ все повече се ангажират с действия, к о и то
целят да се възпрат левите революционни движения. Например когато
се обсъжда въпросът за Либия, о т Вашингтон блокират желанието на
Москва да присъства в Северна Африка, преглъщат отдавнаш ната си
съпротива към европейския империализъм и одобряват четиригодиш
но френско-британско попечителство под егидата на ООН. За Триест
САЩ заст ав ат плътно зад б ритан ците, а все още подозрителният и
бдителен Сталин (силно разгневен на югославския си съюзник) о т с т ъ п
ва. Щ а т и т е са а в т о р и на компромисно решение, благодарение на ко ето
адриатическото пристанище не остава в комунистически ръце и осем
години по-късно го предават на Италия.
1947: ЕВРОПА Е ПОДЕЛЕНА
Сключването на м ирните договори с България, Финландия, Унгария,

И талия и Румъния на 10 февруари 1947 г. е връх в спогодбата между
Великите сили, както предвижда Рузвелт. Труман, к о й т о има насреща
си Конгрес с мнозинство о т Републиканската партия, за първи п ъ т о т
1932 г., заема по-категорична и по-твърда позиция спрямо Съветския
съюз. О т разузнавателните си източници С талин подробно проучва
нарастващ ото отчуждение на Вашингтон и размишлява върху иконо
мическата и военната мощ на Америка, нейната разрастваща се мрежа
о т бази по целия с в я т и все по-голямото ù сближаване с Великобрита
ния. С ъ ветският лидер остава верен на сво ята стратеги я за настъпа
телна отбрана, подкрепена о т условията, включени в споразуменията
о т годините на войната, но не се отказва и о т предпазливостта и
прагматизма си. Към 1947 г. обаче Западът демонстрира все по-голяма
раздразнителност и предприема собствени инициативи.
През тази година Великобритания, превита под товара, к о й то
носи, предава своя жезъл к а т о глобален лидер на Вашингтон. Изправена
пред надигащите се въстания и бунтове в империята, т я обявява, че
напуска Индийския субконтинент и се отказва о т мандата си в Палес
тин а, к о й то е под егидата на ООН. На 21 февруари Лондон информира
Държавния департам ент за намерението си в 14-месечен срок да спре
помощ та за Гърция и Турция.
На Труман и на екипа му 6 Държавния департамент, в лицето на

държавния секретар Джордж Маршал и заместника му Дийн Ачесън, съд
б а т а е отредила да з а п ъ т я т п р о п астта, к о я то се ражда c о т т е г л я
н ето на Обединеното кралство. С голяма скорост се подготвя пакет
о т икономическа и военна помощ на с т о й н о с т 400 милиона щ атски
долара за гръцкото и т у р с к о т о правителство. За да обедини скептич
но настроения и с т и с н а т Конгрес, на 12 м ар т президентът отправя
предупреждение, че с в е т ъ т е разделен на две, на „демокрация и т о т а л и
таризъм“, и чрез т . нар. доктрина „Труман“ призовава САЩ „да подкре
п я т свободните народи, к о и то се о п и т в а т да се п р о т и в о п о ст ав я т
на подчинението о т въоръжени малцинства или под външен натиск“.
Това тревожно и експанзивно задължение отеква в целия публичен
ж и в о т на САЩ, въпреки т и х и т е и спокойни уверения на Ачесън пред
Конгреса, че администрацията не възнамерява така обявената д октри
на „Труман“ да има военни последици. През април 1947 г. п очитан ият
финансист и президентски съветник Бърнард Барух използва термина
„студена война“, за да подтикне американците да се с п л о т я т пред лице
т о на една крайно обезпокоителна вътрешна, но и външна заплаха. През
юли „Господин X“ (по-късно се разкрива, че т о в а е Джордж Кенан) в с т а
т и я за сп. „форин Афеърс“ под т о в а заглавие, к о я то често се цитира,
призовава към политика на „дълга, търпелива, но твърда и бдителна
въздържаност - политика на ограничаване влиянието на руските екс-
панзионистични стремежи“ чрез „изкусно и предпазливо прилагане на
контрасила, к ат о се използват постоянно променящи се географски
и политически то ч к и в с ъ о т в е т с т в и е с х и тр и н и те и маневрите на
съ ветската политика“. Този подход в крайна сметка ще има за резултат
„или пробив, или последователно успокояване на съветската сила“ .
На 5 юни 1947 г. Маршал насочва д о к тр и н ата „Труман“ към иконо
мическото възстановяване на Европа. В своята прочута Харвардска реч
П ризивът на Кенан за глобална сдържаност, политика на глобално възпиране на СССР,

незабавно предизвиква две основни критики: и зв е ст н и я т журналист и анализатор
Уолтър Липман далновидно предупреждав^, че с в е т о в н а т а борба със СССР ще прину
ди САЩ да се присъедини към „несигурни и неестествени съюзници“, да загърби Евро
па, да отслаби ООН, опитвайки се да я превърне в „ан тисъветска коалиция“ и да спре
да тъ рси пътищ а към траен мир. Колегата на Кенан о т Държавния д еп ар там ен т Пол
Н и тц е не одобрява м е т о д и т е на та зи политика за реагиране и призовава за изграждане
на значима американска военна сила, с к о я т о да се о с у е т я т съ в етски те предимства;
две години по-късно тази позиция получава подкрепа. - Б. а.
за началото на то зи проект държавният секретар кани всяка европей

ска нация, включително и CCCJP, да координира усилията си за възстано
вяването на конти нен та, к о ето ще послужи к а т о условие за получаване
на значителна американска помощ. Сред целите на плана „Маршал“ е не
само да се облекчат следвоенните крайно теж ки икономически условия
в Европа и да се намали привлекателността на комунизма, но и да се
о т в о р я т широко в р а т и т е за американската търговия. С талин решава
да подложи на т е с т западната инициатива. Връщайки се назад в 20-те
години на XX в. и към Лениновата убеденост, че Русия е крайно необ
ходима за западното икономическо възстановяване, съ ветски ят лидер
изпраща на конференция в Париж голяма делегация, к о я то да проучи въз
м о ж н о с тта за пряка и безпрекословна американска помощ за СССР и
да предложи алтернатива на ваш ингтонското влияние. Членовете на
делегацията му, за своя изненада и безпокойство, се срещ ат със силно
западноевропейско одобрение на плана „Маршал“, в к о й то о т к р и в а т
потенциална заплаха за източноевропейската зона на съветско влияние.
Уплашен, С талин се о т т егл я, на 2 юли отзовава М олотов о т конферен
ци ята и о стр о съветва п р ави тел ствата на Унгария, Полша и Чехосло
вакия също да се о т т е г л я т .
Напускането на съветската делегация предизвиква лека изненада,
но всъщ ност кара Вашингтон да въздъхне с успокоение. Това не п р о сто
вдига бариерата пред възм ож ността да се постигне бързо споразуме
ние, но и прехвърля т е ж е с т т а за вината о т засилващото се разделе
ние на Европа върху Съветския съюз. В Западна Европа перспективата,
к о я то се открива с пом ощ та по плана „Маршал“, укрепва антикому
нистическите политически сили, к о и т о виж дат в него благоприятна
възможност да си разч и стят см етк и те с левите си противници скоро
след края на войната. Напускането на Москва помага на Вашингтон да
постигне главната си цел: включване на западните германски зони в пла
на „Маршал“, к а т о се осигури необходимата работна ръка и природни
б о гатств а за оцеляването на Европа.
Според съветската историография обявяването на д о к тр и н ата
„Труман“ и на плана „Маршал“ през 1947 г. полага основите на реш ител
но скъсване на С талин със Запада. Изправен пред заплахата о т антисъ-
ветски блок, т о й изоставя усилията си за сътрудничество и се съсре
доточава в консолидиране на комунистическото влияние в И зточна
Европа. Н овата съветска позиция се обявява през септември 1947 г. със
създаването на Комунистическо информационно бюро (Коминформ)
Γηαβα 3: Студената война, 1945 - 1952 109
к а т о наследник на Коминтерна. В обръщението си към н овата орга

низация идеологическият говорител на С талин А. А. Жданов пародира
д о к тр и н ата „Труман“, обвинявайки агресивното поведение на САЩ за
разделянето на света на два ясно оформени лагера - империалисти и
антиимпериалисти. К акьвто и да е исти нски ят м о т и в или м о м ен тъ т
на неговото отдръпване о т мултилатерализма (един ден съветските
архиви може би ще го разкрият), С талин все пак реорганизира ст р ан ат а
си, к о я то не е подготвена за нов въоръжен конфликт. Така, с внимателни
стъпки, т о й продължава да действа предпазливо, к а т о реагира на случ
ващ ото се, но и к а т о създава събития. Сега обаче е принуден да поема
много повече рискове, за да подкопава у с т о и т е на западния си партньор.
СВЕТЪТ ИЗВЪН ЕВРОПА
С ъ б и т и я та извън Европа значително затрудняват тър сен ето на мир

на уредба за следвоенния свя т. В Китай, въпреки прекалено щедрата
американска помощ и биещ ата на очи умереност на С ъ вети те, мекуша-
в о т о правителство на Чан Кайшъ рухва под натиска на съобразително
гъвкавите и издръжливи революционни сили на Мао Дзъдун. Антико-
лониалните борби в Нидерландски И зточни Индии, Британска Малая
и Френски И ндокитай също създават условия комунизмът да пробие
същ ествуващ ата система, да отслаби Западна Европа и да запали т р е
вожна искра във Вашингтон.
Нещо повече, решението на британ ското лейбъристко правител
с т в о да се оттегл и о т империята се оказва прибързано и необмислено и
донася етническо и религиозно насилие в Южна Азия и Близкия изток. След
подялбата на Индийския субконтинент следва опустошителна граждан
ска война между индуси и мюсюлмани, к о я то взема милионй ж ертви, пре
връща много хора в бежанци и ражда две враждуващи помежду си държави
с постоянни погранични спорове: Индия и Пакистан (вж. карта 4).
Разделянето на Палестина под егидата на О ОН през ноември
1947 г. също е последвано о т кръвопролитни междуособици между евреи
и араби. Комунистическият блок вижда съюзник в ц и о н и стк о то дви
жение и изпраща на евреите съдбоносно важни количества военни дос
тавки. САЩ обаче, опасявайки се, че е възможно да н а с т р о я т арабите
срещу себе си, официално налагат оръжейно ембарго. През май 1948 г.
Израел обявява независимост, след к о ето побеждава във война четири
арабски държави. Тези събития довеждат до възраждане на еврейската
по Студената Война
държавност, но и до нестабилно временно примирие в региона. ООН

поема о т г о в о р н о с т т а за около 700 000 палестински бежанци, чи и то
национални стремежи се сриват, след к а т о Палестина е поделена между
Израел, Йордания и Египет (вж. карта 5).
Великите сили не осъзнават напълно какво отражение и м ат деко
лонизацията и тези граждански войни. Труман и Сталин, макар и лише
ни о т глобални перспективи, си дават сметка, че разпадането на евро
пейските империи ще повлияе върху стратегически важни региони о т
Северна Африка до Тихия океан и неминуемо ще ги превърне в съперници.
През 1947 г. САЩ се заемат да укрепват ст а б и л н о с т та в Западното
полукълбо с П акта о т Рио и к а т о п реструктури рат Организацията
на американските държави година по-късно. О т друга страна, официал
но обявеният н е у т р а л и т е т на Индия в надигащата се Студена война
предлага на новите независими държави алтернати ва да изберат дали да
се присъединят към комунистическия, или към капиталистическия блок.
Този н е у тр а л и т е т дори се превръща в инструмент, предизвикващ все
по-голяма надпревара между д вата лагера.
Непредвидена последица о т промените в следвоенния с в я т е опи
т ъ т на неправителствените организации и на някои малки и средни по
размер сили да трансф орм ират ООН о т поле на б и тк и между СССР и
САЩ в м ясто на човешкия прогрес. Един о т главните фокуси е защ ита
т а на правата на човека; началото му тръгва о т обещанията, заложени
в А тлан тическата харта, и о т звер ствата през В т о р а т а световна
война. Тези невинаги допълващи се цели - о т една страна, подкрепа за
свободата и самоопределянето на п о т и с н а т и т е народи, а о т друга -
защ ита на отделни личности и групи о т деспотична държавна власт,
слабо привличат Великите сили. На процеса в Нюрнберг победителите
проявяват далеч по-голяма г о т о в н о с т да накажат нацистката агресия,
о т к о л к о то да поддържат нейните ж ертви. С ъщ ото важи и за трибу
нала в Токио. Макар че Х а р т а т а на О ОН съдържа няколко референции
Договор между американските държави за взаимопомощ, подписан в Рио де Жанейро

на 2 септем ври 1947 г. о т редица държави и в д в ет е Америки. Ц ентрален принцип
е: всяко нападение срещу к о я т о и да е страна, ще се см ята за нападение срещу всички
държави; известен е к а т о Д ок три н а за „полусферична отб ран а“ (т.е. на полусферата“).
- Б. пр.
Наследник на Панамериканския съюз. На 30 април 1948 г. в Б о го та, Колумбия, 21 аме
рикански държави подписват Устава на ОАД и прием ат американската Декларация за
п р авата и задълженията на човека - п ъ рви ят в св е т а докум ент за осн овн и те човешки
права. - Б. пр.
Карша 4. Преди да се о т т е г л и през 1947 г., Великобритания определя гранииите между

Индия и П акистан и по т о зи начин създава условия за най-големия бежански п о т о к през
XX в.
към човеш ките права, САЩ, Великобритания и СССР пречат на ак ти

в и с т и т е в тази област да се изявяват, к а т о блокират дори приемане
т о на универсален закон за т я х . Въпреки то в а, през 1946 г. 51-членният
състав на О б щ о то събрание на ООН демонстрира силата си и създава
К о м и т е т по правата на човека.
Независимо о т големите очаквания при създаването му, 18-член-
н и ят К о м и т е т веднага се оказва под контрола на реалностите, зало
жени о т С тудената война. П р ав и т ел ст в о т о на САЩ държи изкъсо
неговия председател, Елинор Рузвелт, т ъ й к ат о е решило да не допуска
никакви обвързващи задължения, к о и то биха се намесили във „вътреш
н и те проблеми на нациите“, и да използва К о м и тета преди всичко за
остра критика срещу С ъ вети те. И американските, и съветските деле-
К а р та 5. Вляво, границите на д в ете нови държави в П алестина съгласно Резолюцията

на О О Н о т ноември 1947 г.; вдясно, временните граници на Израел и неговите съседи,
установени с посредничеството на О О Н през 1949 г.
гати о т х в ъ р л я т п равото на петиции до международната институция

за отстраняване на причините за нарушаването на човеш ките права,
което е извършило п р а в и т ел ст в о т о на ищеца. Д вете суперсили заета-
6am зад важ ното решение на К о м и тета по правата на човека да раздели

задачата си на т р и отделни съставни елемента: проект за необвързва-
ща декларация за принципите, последван - през неопределен интервал
о т време - о т сключване на конвенция за правата на човека и накрая, съз
даване на инструм ент за практическото ù приложение. П ървата задача
е изпълнена в рамките на две години, но в т о р а т а отнема повече о т 20,
а т р е т а т а - още една. До 1948 г. суперсилите блокират старан и ята на
а к т и в и с т и т е по човешки права и на по-малките държави да дерайли
р а т международния ред, к о й то т е възнамеряват да ръководят.
Всеобщата декларация за правата на човека, плод на несиметрич
ни силови отношения в К о м и тета по правата на човека към ООН, все
пак е исторически документ, чийто език е звучен, а очакванията - голе
ми. Декларацията обаче не е „всеобщо“ изявление, а документ, к о й то се
основава преди всичко върху западните либерални философски и правни
традиции. Тя не само оставя на заден план съ ветск о то настояване за
икономически, социални и културни права, но пропуска също азиатски
т е и африканските претениии за самоопределяне, отхвърля и признава
н ето на правата на малцинствата. Нещо повече, в продължение на над
две десетилетия т я ще бъде само гарант, без обаче да има механизъм за
нейното практическо приложение.
Все пак, макар и да е с необвързващ характер, Декларацията се пре
връща в световна ценност. Н ейният т е к с т влиза в конституции, дого
вори и регионални споразумения и вдъхва ж и в о т на политическия език
в целия свят. Н ейните принципи укрепват р а б о т а т а на агенциите на
ООН, к о и то защ и тават труда, жените, децата и бежанците, и карат
О б щ о то събрание всяка година да засвидетелства о т г о в о р н о с т т а си
към правата на човека. Така през годините на С тудената война, дока-
т о Вашингтон и Москва гледат на нея к ат о на по-маловажно оръжие в
собствен ите си арсенали, други държави започват да се обръщ ат към
моралните си пълномощия и да се п р о т и в о п о с т а в я т на расизма и коло
ниализма в целия свят.
ПРАГА И БЕРЛИН
Все още за Съединените щ ати и за Съветския съюз т р о ф е я т се намира

в Европа. През 1948 г. разделянето на кон ти н ен та на И зто к и на Запад
се ожесточава. На Балканите под комунистическа власт вече са Алба
ния, България, Румъния и Югославия, но гръцкото правителство, благо-
дарение на американската помощ, продължава да се съпротивлява. Чрез

комунистически преврати в Полша и Унгария приключват к р ат к и т е
периоди на политически плурализъм. Във Финландия и Австрия обаче
се утвърждава предпазлив и разумен н е у тр а л и т е т и така т е успяват
да наложат некомунистически правителства . На и зто к о т Германия
последно оцелява полунезависимото правителство в Чехословакия - т о
подава оставка на 28 февруари 1948 г., п о ч ти десет години след Мюнхен
ско то споразумение. П р ев р атъ т в Прага - бърз, смразяващ и п очти без
кръвен, смес о т завоалирани съветски заплахи, предателство на м ест
н и те комунисти и лоши сметки на ан ти ком унисти те - унищожава и
последните следи о т чехословашкия суверенитет.
При пълен к о н т р а с т с всеобщ ото недоволство, изразявано в
медиите, западните лидери вече са допуснали преминаването на Чехосло
вакия (за разлика о т Гъриия, Турция, И талия и Иран) в съ ветската сфера
на влияние. Великобритания и Франция п р о т е с т и р а т срещу вземането
на в л а с т т а о т комунистите, но иранската криза не се повтаря и към
С ъвета за сигурност на ООН не се о т п р а в я т спешни призиви за наме
са . Вместо т о в а общ ественото внимание се насочва към о п асн о стта
о т съветски военен удар срещу Запада. Великобритания, франция, Бел
гия, Люксембург и Нидерландия обявяват волята си да се бранят и през
м ар т 1948 г. се срещ ат в Брюксел, където, с благословията на Вашинг
т о н , но без ясен ангажимент о т страна на САЩ, подписват п ак т за
взаимна помощ в случай на чужда агресия.
По-сдържаните западни наблюдатели тълкуват пражките съби
т и я к а т о защ итна стъпка о т страна на Сталин. След срещ ата на
външните министри в Лондон (ноември - декември 1947 г.) се блокира
сключването на мирен договор с Германия или Австрия, а западните сили
реш ават да изключат СССР о т процеса на вземане на решения за бъдеще
т о на Германия. И наистина, два дни преди преврата в Прага външните
министри на Великобритания, Франция и САЩ се срещ ат в Лондон, за
да об явят плановете на своите правителства да увеличат добива на
въглища и п рои звод ството на стомана в Рурската област, да създадат
отделна западногерманска държава и да я вклю чат в плана „Маршал“.
През юни 1948 г. финландските комунисти преж ивяват реш ителен изборен разгром,
след к о е т о п р а в и т е л с т в о т о в Хелзинки приема за основна линия на св о ето поведение
строгия н е у т р а л и т е т . А встрия все още е под чети ри стр ан н а окупация и също чрез
н е у т р а л и т е т избягва съветския ярем. - Б. а.
К огато най-сетне на 24 май 1948 г. праж ките събития с т и г а т до С ъ вета за сигур
н о ст , съ в етс к и я т делегат на\ага в е т о и о тм ен я дискусията. - Б. а.
Карша 6. Към 1946 г. Европа вече е разделена на И зт о к и Запад и ще остане такава

цели 41 години
Никой не обръща внимание на гръмогласните п р о т ес ти , к о и т о се пона

с я т о т Съветския съюз.
С талин е изправен пред проблеми и в собствения си лагер. Кремъл
се страхува о т надигането на независими гласове в И зточна Европа и
сменя Владислав Гомулка, защ итник на „полския п ъ т към социализма“ и
о т к р и т крити к на Коминформ. Още по-опасен съперник се оказва Иосип
Броз Тито, водачът на югославската съпротива. Н еговите действия
през войната и сам остоятелн и те му политики след нея о т дълго време
създават грижи на Москва. През юни 1948 г. С талин решава да накаже
„националистическата д еви ан тн о ст“ на Т и то - особено будещите съм
нение негови усилия да властва на Балканите - к а т о изключи Югосла
вия о т Коминформ. За пореден п ъ т съ ветски ят вожд си прави грешно
см етката: не само не успява да смъкне югославския лидер о т вл астта,
но се проваля и в о п и т а си да унищожи гените на национализма, к о й то
завинаги ще си остане заплаха за комунистическото единство, въпре
ки т е ж к а т а ръка на С ъ в е т и т е в „ а н т и т и т о в с к и т е “ чистки и проце
си из цяла И зточна Европа в периода 1949 - 1953 г. Нещо повече, след
к а т о реагират съвсем предпазливо на скъсването между С талин и Тито,
САЩ се придвижват към окончателна раздяла: през 1949 г. предлагат
помощ та си на Югославия, к а т о по то зи начин вдъхват кураж и на дру
ги дисидентстващ и комунистически лидери'.
И в Западна Европа Москва претърпява политически неуспех.
Коминформ подкрепя масовите стачки във Франция и И талия, к о и то
реално заплашват функционирането на две твърде крехки правителства,
к а т о така раздвижва и амбициите на двете изключително самостоя
телни комунистически партии. Към края на 1947 г. Вашингтон твърдо е
решил да използва политически и икономически натиск, за да отвърне на
осезаемата съветска конспирация. С талин о т с т ъ п в а предпазливо. Кога-
т о във Франция американците режисират как некомунистическите
профсъюзни лидери да излязат о т съюза с ком унистите в О бщ ата кон
федерация на труда'*, т о й с т о и със скръстени ръце. С итуацията води до
спад на синдикалното влияние и до стабилизация на Ч е т в ъ р т а т а френ
ска република. В И талия С талин усмирява най-борбено настроените си
П олският лидер Владислав Гомулка има различна съдба. При п ъ р ви те признаци, че под
крепя Т ито, Москва насърчава п ротивника му Болеслав Биерут да го свали о т п о ста
генерален секретар на п а р т и я т а и да го извади о т П олитбю ро; между 1951 г. и 1954 г.
лежи и в затвора. - Б. а.
CGT (фр.) - един о т п е т т е най-влиятелни синдиката във Франция днес, к о й т о рабо
т и без прекъсване о т края на XIX в. - Б. пр.
ф отогр аф и я 3.1. Американски тр а н сп о р те н самолет се приземява 6 Западен Берлин

по бреме на блокадата о т 1948 - 1949 г. С аЬбе^ното разрешение на БибаиотеЫта на
Конгреса
другари, к о и то на изборите през април 1948 г. са направо разбити о т

християндемократите, финансово подкрепени о т ЦРУ
Съвсем не е неочаквано, че в т о р а т а криза през 1948 г. се случва
именно в Берлин - м ъчителният спомен за о тм и н ал о то военно сътруд
ничество на Голямата тр о й ка се е забил к а т о тр ъ н цели 160 километра
в съветския сектор. Раздразнени о т въвеждането на нова западна валута
(германска марка), к о я то още повече разделя окупационните зони, през
м ар т С ъ в е т и т е с гняв напускат Съюзническата контролна комисия.
Съобщението за намерението на Запада да въведе новата парична еди
ница в Берлин застрашава да увеличи безпределно цената на съветската
окупация, к о я то до то зи момент се издържа о т изкуствено н ад у ти те
райхсмарки. В отговор на 24 юни 1948 г. съветските власти спират
хранителните, газовите, електрическите и други доставки за западни
т е сектори и обявяват, че за т в а р я т всички шосейни, железопътни и
водни комуникации към и о т Берлин.
За да балансира между лесния преврат в Прага и неуспехите на
ком унистите във Франция и И талия, С талин прави необмислен ход.
Kamo затваря достъпа по земя до западните сектори, т о й се надява да

убеди бивш ите си партньори да се върнат на масата за преговори или
да изгубят позициите си в Берлин. Б ританц ите и американците обаче
приемат хвърлената им ръкавица, създават извънредна въздушна връз
ка и в следващите единайсет месеца организират над 278 000 полета, с
к о и то д о с т а в я т около два милиона т о н а храна и гориво в обсадения си
аванпост. Те създават и наказателна контраблокада по протежение на
цялата съветска зона.
Берлинската криза е емблематична за съ ветската агресия и за
англо-американската съпротива и заема специално м ясто в историог
рафията на С тудената война. Въпреки т о в а т я представлява внима
телно преценена конфронтация. Решен да не допусне о т к р и т въоръжен
конфликт, Труман категорично отхвърля съ в ет и т е да изпрати военен
конвой, а С талин се въздържа и не обстрелва съюзническия въздушен
коридор. Дори когато през юли американският президент обявява, че
ще изпрати във Великобритания ш естдесет самолета В-29, способни,
но все още непригодени за т о в а да пренесат атом на бомба, САЩ не
предизвикват непосредствена заплаха за Москва. М итологията на С т у
дената война изтъква лишенията и стоицизма на ж и тел и те на Западен
Берлин, к о и то въпреки всичко си набавят достатъч н о храна и гориво
о т местния черен пазар и о т и зто ч н и те си съседи.
Кризата приключва на 12 май 1949 г., когато С талин най-сетне
вдига нескопосаната блокада, а за отвличане на вниманието използва
провеждането на конференция на външ ните министри . К акто би могло
да се очаква, т я не постига нищо. Цели единайсет месеца, к а т о изтъква
предаността на Москва към Великия съюз, Кремъл настоява да се обър
не внимание на м ирните съветски искания, но губи пропагандната вой
на. Западноевропейската преса о ст р о критикува Съветския съюз к ат о
безразсъден тиранин и изказва благодарности на САЩ за реш ителната
заш ита на обсадения аванпост.
По онова време или след него малиина се за п и т в а т каква е цената
и какви са рисковете, свързани с Берлинската криза о т 1948 - 1949 г.
О т то зи момент до края на С тудената война, при съствието на Съю
зниците в Западен Берлин ще си остане олицетворение на съветската
безизходица и на американската г о т о в н о с т да се спре агресията въпре-
С т а в а дума за поредна конференция на външ ните министри, май-юни 1949 г., на САЩ,
Великобритания, Франция и СССР, ч и и т о предложения за разрешаване на германския
въпрос и до днес се тъ л к у в ат двусмислено. - Б. пр.
Глава 3: Студената, война, 1945 - 1952 119
ки реалната уязвимост на града. Нещо повече, за по-малко о т четири

години след В т о р а т а световна война два милиона граждани на Западен
Берлин - или по-скоро ж и тел и те на цяла Западна Германия - бързо се
превръщ ат в симпатизанти на демократична Америка. Благодарение на
своята т в ъ р д о с т, п о сто ян ство и внимателно подбрани отговорно
с т и , през 1948 - 1949 г. с д ей стви ята си Труман заменя политиката на
о т ст ъ п к и с всестранно и то ч н о формулиране на американските и н те
реси и престиж. Берлинският въздушен коридор променя възгледите на
Вашингтон за п ар тн ьо р и те на САЩ през С ту д ен ата война. В т я х н а т а
категория сега американците вклю чват и групи, к о и т о не желаят или
не могат да се защ и тават о т агресията, а САЩ с убедителното си
поведение биха могли да спасят. К акто чрез езика на реалността, так а
и чрез езика на символите „Берлинският синдром“ измива кошмара о т
Мюнхен, к о й то цяло десетилетие броди из западния разум.
1949
Извън п р о с т а т а см етка за т о в а кой печели и кой губи в политическия

шахмат, последиците о т Берлинската криза са много по-големи и по-
мащабни. След т р и години демобилизация двете страни започват рев
ностно да се въоръжават и бързо да възстановяват военните си сили,
а през юни 1948 г. в САЩ о т н о в о се въвежда военната повинност. На
в т о р о м ясто идва създаването на Организацията на С еверноатланти
ческия договор (НАТО). Съгласно договора, подписан през април 1949 г.
във Вашингтон, Брюкселският п а к т се разширява до 12 държави член
ки, включително САЩ и Канада. Чрез него с т р ан и т е поемат задълже
ние взаимно да се защ и тават срещу „въоръжено нападение... [с] такива
действия, каквито с м я та [т] за необходими“ . Въпреки н еясн о тата око-
На 17 м а р т 1948 г. Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция и Великобритания

склю чват Договора о т Брюксел, к о й т о се см я т а за предш ественик на споразумени
е т о за НАТО, а през септември 1948 г. въз основа на т о зи договор, известен к а т о
Брюкселски п ак т, се създава и организацията за отб ран а на Западноевропейския съюз.
Берлинската криза и поведението на суперсилите принуждава с т р а н и т е по него да
реш ат, че у ч а с т и е т о на САЩ е необходимо и п о ч т и веднага започват преговори за
нов военен съюз. - Б. пр.
Първоначално членове на НАГО са Франция, Великобритания, Нидерландия, Белгия,
Люксембург, САЩ, Канада, Португалия, И талия, Дания, Норвегия и Исландия. Сред най-
а к ти в н и те критици на НАГО е Джордж Кенан, к о й т о се опасява, че със създаването му
ще се замрази разделянето на Европа и ще се осуети основната цел на п ол и ти ката на
ограничаване на влиянието: мирна реформа и ограничаване на С ъ в етската империя. - Б. а.
АО реалните Военни ангажименти на участниците, раждането на НАТО

- ко ето също к а т о Договора о т Рио се съобразява с разрешените о т
Х а р т а т а на О ОН регионални мерки за самозащита - е демонстрация,
че най-сетне Западът напуска Великия съюз. К ат о остава равнодушен
за негодуванието на С талин (особено спрямо ч л ен ство то на Италия),
западният с в я т напомня на Москва за сключените в миналото договори
за взаимна отбрана, к о и т о С ъ в е т и т е налагат на по-малките си съседи.
Берлинската криза демонстрира нежеланието на суперсилите да тръг
н а т о т н о в о по п ъ тя на войната, но в същ ото време увеличава и струк
т у р и т е , свързани с надпреварата помежду им.
Според много авто р и заплахата на С талин към Берлин е подей
ствала к а т о катализатор за разделянето на Германия. Тази блокада без
съмнение улеснява решението на Запада да приключи с безплодните
пазарлъци и да си създаде съюзник срещу Съветския съюз. Преди обаче да
се роди Западна Германия, все още тр яб ва да се извърви много п ъ т, а не
п росто да се о т д е л я т т р и т е зони о т съветската. Западните герман
ски съседи се страхуват, че на тер и т о р и я , едва половината о т тази на
довоенния Райх, ще се появи политическа единица с население, к о ето е с
14 милиона по-голямо о т ж и тел и те на Франция, и с огромен индустри
ален и военен потенциал.
Поради т о в а създаването на Западна Германия е свързано с редица
политически компромиси. Под западна опека на 8 май 1949 г. (ч е т в ъ р т а т а
годишнина о т ,Д е н я т V-Е“ ) се приема О сновният закон, предварител
н ата конституция, о т упълномощени официални германски личности" .
В него се обявява пълно скъсване с н ац и стк о то минало и се провъзгласява
създаването на парламентарна демокрация с твърда защ ита на правата
на човека и потенциал за тясн о сътрудничество с други правителства,
както и гаранции за окупационните права на Съюзниците. Гневът на
Франция, к о я то не успява да си вземе Рурския индустриален район, н и т о
да спре икономическото съживяване на Германия, е укротен о т някои
О т англ. V-E Day, Ден на победата в Европа, за разлика о т V-J Day, Ден на победата
над Япония. - Б. пр.
С тавадум аза Парламентарния съ в ет на федерална република Германия (Parlamentarischer
Rat) - Учредително събрание, о т к р и т о в Бон на 1.09.1948 г. о т министър-президенти
те/п р ед сед ател и те (Ministerpràsidents) на 11 провинции о т т р и т е окупационни запад
ни зони; 65 представители са специално избрани за случая о т м е с т н и т е парламенти
(Landtag) плюс 5-ма представители на Западен Берлин без право на глас. Задачата му
е една-единствена: да изработи окончателен вари ан т и да приеме к о н сти ту ц и я на
бъдещ ата западногерманска държава. - Б. пр.
Карш а 7. Д в е т е германски държави между 1949 г. и 1990 г.
интеграционни условия, даващи широки правомощия на новите герман

ски провинциални правителства (Lânder). Така западните окупационни
зони се вклю чват в плана „Маршал“ и се запазва ангажиментът на САЩ
към НАТО. О т друга страна, за да успокоят германския национализъм
(и да неутрализират съ ветската пропаганда), Съюзниците не з а т в а р я т
в р а т а т а за евентуално бъдещо обединение чрез свободни национални
избори, а междувременно позволяват на новата държава да се провъзгла
си за единствен законен представител на целия германски народ (вклю
чително и на ж и тел и те о т източния сектор), да законодателства о т
тяхн о име и дори да постави Берлин под своята юрисдикция.
На 21 септември 1949 г. *, когато официално се обявява раждането

на федерална република Германия (фРГ, или Западна Германия), С талин
тряб ва да преживее теж ко политическо поражение. Съюзниците, прене
брегвайки гръмогласните п р о т е с т и на Москва, че се нарушават споразу
менията о т Потсдам, признават новата държава, к о я то има т е р и т о
рия о т 248 577 квадратни километра и население о т 56 милиона души.
Две седмици по-късно, на 7 октомври, С ъ в е т и т е провъзгласяват създа
ването на фиктивно независимата Германска демократична република
(ГДР, или И зточна Германия). Н ейното население е близо 19 милиона, а
т е р и т о р и я т а ù - почти 44 % о т размера на западния ù съсед. Досадните
грешки, к о и то допуска Сталин, съчетани с прагм атичното поведение
на съюзническите лидери и при сътрудничество със западногерманските
политици, улесняват идеята Бон, новата столица на фРГ, да се издигне
к а т о потенциален колос, а Западен Берлин - да остане свободен.
Разделянето на Германия през 1949 г. дава и предимства на С т а
лин, който, както обикновено, разполага и с план Б. Решението да се
създадат две държави не само слага край на проточилите се преговори
между ч е т и р и т е сили, но и предлага на СССР малка, но здрава основа,
о т к ъ д ет о да експлоатира германския трудов ресурс, природните запа
си (особено уранит) и химическата промишленост, както и да разполо
жи половинмилионна войска в Централна Европа. Западът не може по
никакъв начин да възрази. Някои учени са на мнение, че С талин правилно
схваща колко ценно е да получи германска т ер и т о р и я под комунистиче
ско влияние - факт, убягнал на Ленин, за да наблюдава как въ р вят нещ ата
в Полша и Чехословакия. И макар че до с м ъ р т т а си н и т о за миг не се
отказва о т настояването си Германия да бъде неутрална и обединена
перспективата за военно оттеглян е о т Централна Европа вероятно
му е изглеждала по-малко привлекателна, о т к о л к о т о да остане там .
Тази д а т а е обявена о т а в т о р к а т а . П арлам ентарният съ в ет приема п р о ек та за нова

т а ко н сти ту ц и я на 8.05.1949 г.; на 12.05.1949 г. главнокомандващите т р и т е западни
окупационни сили го одобряват, съ щ ото п р а в я т и провинциалните парламенти, с
изкл. на Бавария; процедурата по окон ч ател н о то формализиране на Основния закон на
фРГ (Grundgesetz fur die Bundesrepublik Deutschland) - подписване и публично обявяване
- е на 23.05.1949 г. Тази д а т а е официален рожден ден на ФРГ, след к о е т о Парламентар
н и я т съ в ет се разпуска, a на 14.08.1949 г. се провеж дат първи избори за Бундестаг; на
20.09.1949 г. се сформира п ъ рви ят кабинет на фРГ о т 73-годишния лидер на ХДС и
бивш к м е т на Кьолн Конрад Аденауер. - Б. пр.
През 1952 г., пренебрегвайки ГДР, С тал и н пуска друго предложение за обединена и неу
тр ал н а Германия, к о ето е отхвърлено о т Запада. - Б. а.
Това, че съветски те заплахи към Западен Берлин безславно се провалят,

не означава да не се мисли и за други форми на натиск.
Създават се две германски държави - събитие, к о ето не е пред
видено в Техеран и в Я лта, н и т о дори в П отсдам. То обаче е сигнал за
появата на феномен, характерен за С тудената война. Разделянето на
Германия през 1949 г. предшества двойната окупация на Корея и съче
т а в а реални и символни елементи, к а т о средства за стабилизиране на
Централна Европа и за наказание на н ац и сти те заради престъпленията
им. Механизмът на ч ети р и стр ан н ата окупация проработва в Австрия
благодарение на по-малките стратегически интереси, на скромното
социалистическо правителство и съюзническото решение о т Техеран
да се о т н а с я т внимателно към тази държава к а т о към „първа ж ертва
на Хитлер“. Така и се запазва нейната цялост. В no-населената, ресурсно
по-богата Германия, к о я то страда о т липсата на централизирана
власт, окупатори те и м ат възможност да контролират възраждането
на м ест н а та политика. И зточна Германия става първата „държава на
работни ците и селяните на германска почва“, а Западна Германия - либе
рална, здраво дисциплинирана капиталистическа държава. Д в а т а режи
ма са не само свидетелство за отказ о т н ац и стк о то минало, но и за въз
връщане към ж и во та на две противоположни политически традиции
- марксизъм и либерализъм. Всяка о т т я х претендира, че е изкупителна
сила за Германия и за бъдещето на Европа. И всяка е к а т о огледало на
самата Студена война.
К аквото и да е удовлетворението на Запада о т прагм атичното
разрешаване на германския проблем, както и о т края на кървавата гръц
ка гражданска война и о т измъкването на Т и то о т х в а т к а т а на С талин
и н е у тр а л и тета му, подкрепен о т САЩ, т о се подкопава о т две важни
събития през 1949 г.: взривяването на първата съветска атом на бомба
и победата на м аоистки те комунистически сили в К итай. И двете, не
очаквани единствено заради с к о р о с т т а си, предизвикват американския
ядрен монопол и за позициите на САЩ в азиатската държава, а и укреп
в а т световния революционен лагер.
На 23 септември 1949 г. Труман шокира света, к а т о му съобща
ва, че преди месец СССР тай н о е изпробвал първата си атом на бом
б а . САЩ вече им ат д остатъч н о бази, самолети и бомби, за да нанесат
значителни поражения на Съветския съюз. Въпреки т о в а раждащият се*
* Благодарение на съветския шпионаж СССР създават п о ч т и т о ч н о копие на бом бата,

пусната над Нагасаки. - Б. а.
ядрен арсенал на Москва раздвижва страховете на Запада о т политиче

ски ш антаж. Дълго време Щ а т и т е не са обръщали внимание на необхо
д и м о с т т а о т международен контрол над ядрените въоръжения. През
януари 1950 г. Труман започва широкомащабна програма за разработка на
още по-мощна въглеродна бомба. С ъ в е т и т е о т в р ъ щ а т със също толко
ва амбициозна собствена програма.
Надпреварата в ядреното въоръжаване започва през 1949 г., но се
запечатва в и с то р и я т а на С тудената война едва когато двете стр а
ни се заемат да заделят огромни ресурси, за да създават оръжия, к о и то
биха могли да заличат не само военния кап аци тет на врага, но и цяла
т а планета. След 1945 г. призракът на превантивната война, надвиснал
над Съветския съюз, съвпада с желанието и на двете страни да се въз
държат. То обаче се подкрепя о т все по-засилено натрупване на ядрен
оръжеен запас, което кара оп о н ен ти те да се държат разумно. Все пак и
двете страни признават едно нещо - би могло да се окаже, че дори и най-
мощ ните преносни системи ням ат никакво значение, когато тряб ва да
се реш ават локални конфликти, а армиите все още са важни, особено в
Европа. Нещо повече, духовете, отприщ ени с ядрените т е с т о в е , с раз
пространението на сам ото ядрено оръжие и о т сценариите, родени в
луди глави, и ст р ах ъ т на цивилното население в добавка към т я х оказват
парадоксален ефект при разпада на идеологическите различия между двете
съперничещи си суперсили и разгарят св е то в н о т о движение за мир. То се
фокусира специално върху възм ож ността да се премахнат тези оръжия.
Само осем дни след съобщението на Труман се случва в т о р о т о
важно събитие: на 1 октом ври 1949 г. официално се обявява създаването
на К итай ската народна република. Най-многолюдната държава в света
минава под управлението на Мао Дзъдун и ком унистите. Подкрепата
на САЩ за националистическото правителство на Чан Кайшъ, к о ето
според Рузвелт би трябвало да се превърне в ч е т в ъ р т и стълб на след
военния свят, на 8 декември избягва в изгнание на о ст р о в Тайван. О т
гледна то ч ка на Вашингтон, с т о в а събитие С ъ в е т и т е разширяват
в л а с т т а си много и вече застраш ават и Япония, и Ю гоизточна Азия.
Още тогава революционните измерения о т победата на Мао не
са разбрани д остатъчно добре и ясно. Те и до днес се оспорват. Това
събитие не представлява мъчително политическо поражение за САЩ,
не е и велика победа за СССР. Установяването на комунистически режим
в К итай показва докъде се п р о с ти р а т гъвкавостта и способностите
на Великите сили. През 1947 - 1948 г., приклещени в европейските си
вражди, никоя о т т я х не успява правилно да осъзнае бързината, с коя

т о се изражда националистическото правителство (Гуоминдан), н и т о
пък как непоколебимостта на комунистическите сили взема връх. Във
Вашингтон са заети с предстоящ ата в 1<948 г. президентска кампания, а
продължителните спорове между с т р а с т н и т е привърженици на идеята
за военна подкрепа на Чан и също толкова разгорещените критици на
корупцията и некадърността на п р а в и т ел ст в о т о му в крайна см ет
ка довеждат до отпускане на помощ о т 400 милиона щ атски долара,
но раждат и парализиращ фатализъм за ролята на САЩ в бъдещето на
Китай, особено к а т о се има предвид политическата невъзможност да
се аргументира една въоръжена интервенция. По същия начин м ислят и
в Москва и претеглят на везни страховете о т американско нахлуване и
о т още един Тито, борбен и раздразнителен по китайски, о т предим
с т в а т а К итай остане слаб и разединен, за да се запази п о с т и г н а т о т о в
Я л та к а т о п р о т и в о те ж е с т срещу идеологическите изгоди, ако се създа
де огромен азиатски сател и т. Своенравното поведение на С талин през
1948 г. има за резултат: предложението му за посредничество раздразва
Вашнгтон и вбесява Мао, забавя се поканата към комунистическия лидер
да посети Москва, но също т ак а засилване к о н т а к т и т е между двете
партии, прокомунистическите изявления по-късно през годината, а през
1949 г. ускоряване на оръжейните доставки и дипломатическите връзки.
Последиците о т победата на Мао по онова време също се тълку
в а т погрешно. На 14 февруари 1950 г. в Москва СССР и КНР подписват
договор, според к о й то 50 на с т о о т площ та на Зем ята се обвързва с
договор за дружба, съюз и взаимопомощ, в случай че някоя о т двете дър
жави бъде въвлечена във военни действия с Япония или с нейните съю
зници. К итай получава значителни концесии: в двугодишен срок трябва
да си върне чрез ретроцесия железопътната линия Чанчун , връща си и
П о р т А ртур (Лушуън) и Дайрън (Далян) и отхвърля съветските пре
тенции за екстратериториални привилегии. Мао тряб ва да признае
независимостта на окупираната о т С ъ в ет и т е Външна Монголия, но се
сдобива с позволението на С талин да завземе Тибет, к о ето прави още на
следващата година. Нещо повече, С талин го насърчава К итай да получи
м ясто в С ъвета за сигурност на О ОН и да окаже натиск върху Запада,
к а т о блокира срещ ите на Съвета, докато не се изпълни т о в а му желание.
* Ж елезопътна линия с Т-образна форма, дълга 2400 км, преминаваща през К и тай о т
Манджоули на запад до Суйфенхъ на и зт о к и свързваща Харбин с пристанищ е Далян на
Ж ъ л т о море. - Б. а.
Договорът о т 1950 г. между д вата комунистически режима о т р а

зява много повече т я х н а т а неравнопоставеност к а т о сили и различни
т е им национални интереси, о т к о л к о то идеологическата солидарност
помежду им. Въпреки съчетанието на дружелюбност и щедрост, съвет
ските условия са твърде жестоки. Нисколихвеният кредит, о тп у сн ат
о т Москва, е в размер на скромните 300 милиона щ атски долара и с
него тряб ва да се купят съветски промишлени стоки; т о й тр яб ва да
се предостави на п е т п ъ ти и да се изплати напълно в срок о т 10 годи
ни. Д в е те страни се споразумяват за смесени предприятия, к о и то да
експлоатират китайските природни ресурси, но същевременно Кре
мъл задължава Пекин да не допуска други външни ин веститори . Накрая
С талин прехвърля на Мао задачата да пропагандира антиколониалните
революции в Азия.
Изследователите на С ту д ен ата война не са на едно мнение дали
през 1949 - 1950 г. САЩ пропускат благоприятна възможност да устано
в я т отнош ения с КНР, особено когато най-близкият им съюзник залага
на карта собствения си гняв и бърза да постъпи именно по то зи начин.
На 6 януари 1950 г. п р а в и т ел ст в о т о на А тли, загрижено за бъдещето на
Хонконг и стимулирано о т реално съществуващи обективни сантимен-
т и в Б ританската общ ност, с желание да сложи и „крак на в р а т а т а “,
когато неминуемо китайско-съветските напрежения ескалират, обявя
ва волята си де юре да признае К итайската народна република. Франция
се ръководи о т страховете си, че Пекин заплашва Индокитай, и не при
знава републиката, но през 1950 г. други двама нейни съюзници о т НАТО,
Дания и Норвегия, и т р и неутрални европейски държави (Финландия,
Швеция и Швейцария) се присъединяват към Индия, Индонезия и Бирма,
както и десет комунистически правителства, и признават КНР.
САЩ и зостават по подчертано важни политически причини:
първо, подкрепата в Конгреса, в пресата и сред различните църкви за
националистическия лидер в изгнание Чан Кайшъ е всестранна; второ,
о т Пекин идват твърде противоречиви сигнали. През май 1949 г., някол
ко месеца преди победата на комунистите, Чжоу Енлай, дясната ръка на
Мао и един о т водачите на К итайската комунистическа партия, чрез
т р е т а страна изпраща на Труман послание за помирение. П резидентът
отговоря с подозрение и недоверие, на което на свой ред Пекин реагира
безапелационно категорично. Месец по-късно на американския посланик
Джон Лейтън С т ю а р т е предложен неофициален разговор с Мао и с Чжоу.
П оканата остава без отговор, а ки тай ц и те задържат генералния консул

на САЩ в Мукден, к а т о го обвиняват в шпионаж.
Д в ете страни са предпазливи една към друга и вътреш но разеди
нени. Преди да се обяви решението за победата на Мао, не успяват да
п ости гн ат някакъв напредък в отн ош ен и ята си. К и тай ско то ръковод
с т в о все още се отнася с недоверие към американския империализъм, а и
просъветската фракция в него спъва усилията му да го преодолее. Лиде
р и т е на Америка са скептични, щом стане дума, че в лицето на Мао Дзъ-
дун о т к р и в а т нов Тито, стр ах у ват се дали т о в а не е манипулация о т
страна на Пекин и са обезпокоени какви действия ще предприеме СССР
к а т о т р е т и , много заинтересован играч. Москва, к о я т о има д о ста
сериозна причина да се страхува о т още един еретик, упражнява т в ъ р
де силен натиск върху Мао, за да декларира солидарността си'. К итай
ски ят комунистически водач, ч и и то то ч н и чувства никой не може да
разбере, без съмнение се ядосва на поведението на Кремъл, но не може да
пренебрегне и с т р а н н о т о държание на С талин в Манджурия, н и т о пък
собствения си идеологически принос към м аркси сткото единство. На
30 кши 1949 г. т о й обявява, че К итай „ще разчита на едната страна“ и
възнамерява да се съюзи със „Съветския съюз, с народните демокрации
и с пролетариата, с ш ироките народни маси във всички други държави
и да създаде единен ф р о н т “. Ден по-късно държавният секретар Ачесън
отм еня пъ туването на С т ю а р т до Пекин.
След създаването на К итай ската народна република (КНР) Вашинг
т о н избира политическата прагматика, за да лавира между двете край
н о сти - враждебност и помирение. Съчетавайки т р ев о ги те си за балан
са на силите, идеологическите ан ти п ати и и страховете за сигурнос
т т а на п р а в и т е л с т в о т о на Чан в изгнание в Тайван, САЩ о т к а зв а т да
признаят КНР и блокират м я с т о т о ù в ООН, но Белият дом не спира
остан алите да о т к р и в а т посолства в Пекин или да късат отнош ения
т а си с Чан Кайшъ.
И все пак ки тай ската революция (случила се скоро след взрива на
съветската атом на бомба) засилва опасенията на Трумановата адми
нистрация за комунистическа експанзия в Азия. През февруари 1950 г.
виетнам ският лидер Хо Ши Мин е на посещение в Москва, СССР реша
ва да признае п р а в и т е л с т в о т о му, а К итай се обявява в подкрепа на
* Н аистина, Мао заявява, че е равен на съ в етс к и т е лидери заради оригиналния си при

нос към марксистко-ленинската идеология - револю ционният потенциал на селяче
с т в о т о . - Б. а.
въ стан и ето на Виетмин срещу френското колониално управление. Тези

събития-сериозно разтревож ват САЩ. К а т о преглъщат антиимпери
алистическите сан тим енти на последния виетнамски император Бао
Дай, т е хвърлят своя жребий и с подкрепата на Париж го провъзглася
в а т за глава на марионетно правителство.
През април 1950 г. на бял с в я т се появява и документ NSC-68 на
С ъвета за национална сигурност, к о й т о има д о ста важно значение. Този
свръхсекретен доклад, подготвен о т Службата за политическо плани
ране към Държавния департамент, призовава ускорено да се изграждат
военните сили на САЩ, за да се п р о т и в о п о с т а в я т на заплахите на
Кремъл към интересите на Америка в Европа и Азия” . NSC-68 цели да
успокои американските съюзници за решението на Щ а т и т е да сп рат
разпространението на комунизма, освен т о в а докум ентът пренасочва
дипломацията на САЩ в годините на С тудената война о т прагмати
зъм и търпение към страх и чувство за безизходица и безсилие, о т внима
телно „въздържане“ по адрес на СССР, предложено о т Кенан, до исти н
ски кръстоносен поход с отво р ен край срещу световния комунизъм.
ВОЙНАТА В КОРЕЯ
На 25 юни 1950 г. избухва първият горещ конфликт, записан в биогра

ф ията на С тудената война. На т о зи ден след п о ч ти двегодишни прес
трелки между Северна и Южна Корея 90 000 севернокорейски войници
прекосяват 38-мия паралел, два дни по-късно с лекота превземат Сеул и
застраш ават да сложат ръка и върху ю жната ч а с т на полуострова. През
д вата месеца, предшестващи тези събития, севернокорейският кому
нистически лидер Ким Ир Сен получава одобрение о т С талин да пред
приеме действия и обещание о т Кремъл за военна подкрепа, благославя
го и Mao '” . Но врем ето е само на ст р а н а т а на Северна Корея и нашестви
е т о създава поредица о т изненади за всички основни участници.
Лига за независимост на Виетнам - виетнамска политическа организация за борба с

Франция за н езависим остта на с т р а н а т а си. - Б. пр.
Главният а в т о р на докум ент NSC-68 е Пол Н и тц е, к о й т о замества Кенан в края на
1949 г. к а т о глава на Службата по политическо планиране към Държавния департа
м ен т. - Б. а.
Все още несправил се с гнездата на въоръжената националистическа опозиция, Мао
вер о ятн о би предпочел съ в етс к а та подкрепа при едно нападение срещу Тайван; т о й
обаче о т с т ъ п в а пред Москва и м олбите на Ким Ир Сен, к о й т о му е съюзник в к и тай
ск ата гражданска война. - Б. а.
К ар та 8. Създаването на К и тай ската народна република през 1949 г. поражда основна

т а промяна във в л а с то в и те отнош ения в И зточна Азия
С итуацията напомня на 30-те години на XX 6. О ОН е изправе

на пред първата проверка на способността си да се справи с военната
агресия, упражнена над една о т нейните държави членки. Макар ролята
на Запада да е безспорно водеща, р а б о т а т а на С ъвета за сигурност е
блокирана о т в е т о т о на Москва. В условия на шестмесечен съветски
б ой кот срещу нежеланието на ООН да приеме комунистически Китай,
на 27 юни С ъ в е т ъ т за сигурност одобрява резолюция, внесена о т САЩ,
с к о я то на Южна Корея (Република Корея) се осигурява „цялата необ
ходима помощ, за да се отблъ сн ат агресорите“, а също и се разполагат
военни сили на О ОН под командването на американския генерал Дъглас
Макартър, в к о и то в крайна сметка у ч аст в ат ш естнайсет държави .
До юни 1950 г. защ и т ат а на Южна Корея не е включена в азиатска
т а стратеги я на САЩ. Сега администрацията на Труман, к а т о използва
езика на документ NSC-68, я превръща в символ на западната „сила и
реш имост“ да се проти вопостави на съветската агресия. Дори преди
резолюцията на ООН, Труман избързва и изпраща в Южна Корея аме
рикански сухопътни, морски и въздушни части о т американските бази
в Япония. Вашингтон гледа на корейската криза к а т о на благоприятна
възможност да спаси остан алите части на Азия о т ефекта на домино
т о и да ги предпази о т комунистическата експанзия. С т о в а се обяснява
и подкрепата му за френската война в И ндокитай и придвижването на
Седми американски ф лот към Тайванския пролив, кьдето да поеме роля
т а на щ и т за националистите в изгнание срещу евентуална комунисти
ческа атака . В Европа САЩ използват севернокорейското нападение,
за да принудят съюзниците си о т НАТО да издигнат по-здрава бариера
пред съ ветската агресия, преграда, к о я т о да открие възможност пред
Западна Германия о тн о в о да се въоръжи.
В следващите т р и месеца Корейската война се променя драматич
но. Към началото на септември севернокорейската офанзива е спряна,
замисленото южнокорейско въстание т ак а и не се осъществява, а вой
ници, самолети и танкове на О ОН започват да прииждат отвсякъде.
След зрелищното приземяване на 15 септември зад линиите на врага при
Инчон, войските на О ОН предприемат офанзива, освобождават Сеул и
д о сти га т до 38-мия паралел. В то зи решителен мом ент администра-
САЩ п р е д о с т а в я т половината о т сухоп ъ тн и те войски и по-голяма ч а с т о т мор

ск ата и въздушната сила. - Б. а.
Тези две стъпки предизвикват тревога в Пекин, к о й т о е заплашен да попадне под
обкръжението на американските военни сили. - Б. а.
ци ята на Труман притиска О ОН да одобри преминаване на армиите

в Северна Корея. Публично обявената цел е да се накажат агресорите.
Така в началото на октом ври силите, водени о т САЩ, се предвижват
на север към река Ялудзян, на границата между Корея и Китай. САЩ не
обръщ ат внимание на предупрежденията о т Пекин и са непоколебими,
че корейският проблем тр яб ва да се разреши чрез обединяване на целия
полуостров под прозападно правителство.
Сталин, макар и изненадан о т енергичната реакция на Вашингтон,
първоначално се въздържа да се намеси. Едва след к ато войските на ООН
преминават 38-мия паралел и Северна Корея се оказва застрашена, т о й
предприема действия - принуждава Мао да помогне на своите другари,
предлага военна помощ и съветска въздушна подкрепа (която обаче се
усеща чак през л я т о т о на 1951 г.). Мао парира възраженията на колеги
т е си о т Политбюро, к о и то се обявяват п р о ти в война с най-силната
държава в света, дава гласност на собствен ата си теория за ефекта на
доминото при комунистическата солидарност и настоява, че Корея
предоставя най-благоприятен терен за неизбежен сблъсък между К итай
и империалистическите Съединени щ ати.
На 19 октом ври 1950 г. посоката на Корейската война рязко се
променя: тогава близо 300 000 китайски доброволци прекосяват река
Ялудзян и изтласкват Осма американска армия на юг. През януари 1951 г.
Сеул о тн о в о пада, а силите на О ОН си го връщ ат чак през м арт. О т
голямо значение се оказва решението на Мао да се прекоси 38-мият пара
лел (което Сталин с радост п ри ветства). То води до кървава двего
дишна война на взаимно изтощение. Споразумението за прекратяване
на огъня се постига едва през юли 1953 г., к а т о с него границата меж
ду двете Кореи придобива нова форма - сега т я минава по диагонална
линия, к о я то леко се удължава на север о т 38-мия паралел.
Корейската война става свидетел и на първата пряка (макар и
замаскирана) би тка между САЩ и СССР . О т края на 1950 г. съветските
МИГ-15, базирани на китайски летателни площадки, се присъединяват
към китайските си другари във въздушните схватки с американските
„Ако К и тай с т о и настрана, когато Северна Корея е в опасност, то гава и С ъветски

я т съюз може също да се държи настрана, к огато К и тай е в беда, и интернационализ
м ъ т ще се окаже празнословие.“ - Б. а.
О тначало съ в етски те самолети н о с я т севернокорейски отл и ч и тел н и знаци, а т е х
н и т е п илоти - севернокорейски униформи; скоро та зи теж ка, обременяваща п р ак ти
ка се прекратява, но съ в етс к и те пилоти о с т а в а т под с т р и к т н а заповед да не допус
к а т да б ъ д ат пленени. - Б. а.
пилоти, придружаващи мисиите на бомбардировачите В-29, к о и то

хвърлят бомбите си над Северна Корея. Около 70 000 съветски войни
ци се намират край рекаЯлудзян, за да гарантират въздушната отбрана.
Корея понася ужасяващи загуби в тази война. С т р а н а т а е опусто
шена о т американските масирани въздушни атаки, при к о и то се използ
в а т бомби и напалм, както и о т тригодиш ните ожесточени сухоземни
сражения. Приблизително т р и милиона корейци (10 на с т о о т цялото
корейско население) са избити, ранени или изчезват безследно, б р о я т на
цивилните в т о в а число е огромен; 37 000 американци изгубват живо
т а си заедно с още 3 000 граждани на други държави - членки на ООН;
умират и около 900 000 китайски войници. Вероятно данните за ж е р т
в и т е щяха да бъдат много повече, ако Труман беше действал според пър
воначалния си импулс да използва атом но оръжие .
П олитическата равносметка о т войната е твърде негативна
за всички . САЩ отблъскват комунистическата агресия, но не обеди
н яват Корея, н и т о пък гарантират сигурността на Южна Корея без
постоянен окупационен корпус на ООН. В ст р а н а т а конф ликтът съз
дава инфлационна спирала и вълна о т антикомунистическа истерия, а
в чужбина става повод отнош ени ята между САЩ и КНР не само да
се замразят за близо две десетилетия, но и „Берлинският синдром“ и
м илитари стичната американска външна политика да се р азп рострат
и в Азия. Нешо повече, к а т о свързва политиката на САЩ с френския
колониализъм в Индокитай, с победените китайски националисти и с
крайно непопулярния южнокорейски президент Сингман Ри, Вашингтон
разрушава собствения си имидж и престиж сред нововъзникващите дър
жави в Африка и Азия.
Сталин също си е направил погрешно см етките. Той не успява да
предвиди каква би била реакцията на Труман, подтиквайки ки тай ц и те
да привлекат вниманието на САЩ, и сега т о й се изправя пред голямо
струпване на американска военна мощ, към к о ето се добавя и четворно
увеличаване на бюджета за отбрана на САЩ, удвояване на к в о т и т е за
През август 1950 г. д е в е т В-29 п р и с т и га т в Гуам, натоварени с незаредени атом ни

бомби, и на пресконференция на 30 ноември Труман потвърждава, че след началото
на бой н ата е възнамерявал активно да ги използва, за да убеди панически настроения
А тли , че САЩ „ням ат намерение“ да п о с т ъ п в а т така, освен ако не се наложи да пре
д о т в р а т я в а т „голямо военно бедствие“. - Б. а.
Е динствен „победител“ е Япония, н о в и я т съюзник на САЩ в И зто ч н а Азия, к о я т о
се реиндустриализира, увеличава военния си к ап ац и т ет и получава обширни икономи
чески ползи о т Корейската война. - Б. а.
военна повинност, създаване на постоянни американски бази в Япония

и Южна Корея и увеличаване на помощ та за антикомунистическите
режими в Ю гоизточна Азия. И НАТО се подсилва, след к а т о към него се
вклю чват и западногермански военни части. Корейската война сериоз
но пресушава съ ветски те ресурси, а пом ощ та о т 220 милиона долара,
к о я т о Москва и нейните съюзниии изпращат за следвоенното възста
новяване на Северна Корея, натоварва со б ствен и те им икономики и
създава недоволство въ тр е в самите държави. Нещо повече, остарява
щ и я т и все no-гневен съветски вожд не успява да признае, че грубата му
и безчовечна експлоатация на един обеднял и зависим К итай по време на
Корейската война ще посее семената на бъдещата китайско-съветска
раздяла. К итай понася огромни загуби, но се въздържа да завладее Тайван и
се принуждава да отлож и Първия си петгодишен план. С т р а н а т а излиза
о т тази война със силно увеличен международен престиж и к а т о реален
потенциален съперник на Москва в колониалния свят.
Когато на 27 юли 1953 г. се подписва споразумението за корейско
разоръжаване, Йосиф С талин вече не е сред ж ивите, а Хари Труман е
заместен о т Д уайт Дейвид Айзенхауер. Извършва се дипломатическа
революция. Трите бивши държави о т О с т а сега твъ р до заст ав ат в
западния лагер, а цялата т е р и т о р и я на континентален К итай попада
в съветска орбита. Германия и Европа са разделени, Азия и Близкият
и зто к ки п ят о т антиколониални революции.
Корейската война е кървавата кулминация на седемгодишните
о п и т и на суперсилите да проверят стрем еж ите, силата и решимос
т т а на п роти вн и ц и те си. Всеки нов т е с т води не до условни компро
миси, к о и т о да поддържат Великия съюз, а по-скоро до задълбочаване на
взаимните им подозрения и повишаване на т я х н а т а враждебна р ето р и
ка и дава нов тласък на решението им всяка да укрепва собствения си
лагер. Н еотдавнаш ният антагонизъм, проявен в Берлин и на Корейския
полуостров, добавя към всичко т о в а и едно военно измерение, а ескала
ц и ята на надпреварата в ядреното въоръжаване привнася елемент на
скованост и страх в срещ ите между СА1Ц и СССР.
И все пак корейският епизод о т С тудената война подхранва и бля
новете на всеки о т двамата съперници за възм ож ността да постигне
някакъв превес на силите - било т о б о гатство , военна мощ или идеоло
гическа истина. В К итай се ражда в т о р а т а в света комунистическа дър
жава и т о в а се оказва главно предизвикателство пред общ ата им цел да
разделят света. К ато се има предвид, че в Азия, Африка и Близкия и зток
политическите и социалните промени започват да вземат все по-голям

размер, н и т о САЩ, н и т о СССР успяват да наложат волята си навсякъ
де, т ъ й както желаят. През 1953 г. двете суперсили са на ръба на ато м
ния сблъсък. Така новите лидери о т Москва и Вашингтон се изправят
пред предизвикателството през С тудената война да успеят да изгра
д я т по-малко опасен и по-подреден свят. С вя т, к о й то в то зи момент
вече е излязъл извън границите на първоначалните си европейски рамки.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
Аокут ент и
Churchill, Winston. „The Sinews of Peace,“ The Iron Curtain Speech, March 5,1946.
National Churchill Museum, http://www.nationalchurchillmuseum.org/sinews-
of-peace-iron-curtain-speech.html.
Dedijer, Vladimir. Tito Speaks: H is Self-Portrait a n d Struggle w ith Stalin. London: Weiden-
feld and Nicolson, 1953.
“Marshall Plan.” 1948. National Archives and Records Administration Featured Docu
ments. http:// www.archives.gov/exhibits/featured_documents/ marshall_plan.
“NATO Treaty, Washington, April 4, 1949.” Yale Law School Avalon Project: Docu
ments in Law, History and Diplomacy, http://avalon.law.yale.edu/20th_century
/nato.asp.
Parrish, Scott D., and Μ. M. Narinskii. N ew Evidence on the Soviet Rejection o f the M arshall
Plan, 1947: Two Reports. Washington, DC: Woodrow Wilson International
Center for Scholars, 1994.
Stokes, Gale. From Stalinism to Pluralism: A Documentary H istory o f Eastern Europe Since
1945. New York: Oxford University Press, 1995.
“Trial of the Major War Criminals Before the International Military Tribunal, Nurem
berg, 14 November 1945 - 1 October 1946.” Library of Congress Military Legal
Resources. http://www.loc.gov/rr/frd/Military_Law/NT_major-war-criminals.
html.
Truman, Harry. “Atomic Explosion in the USSR.” September 23,1949. Yale Law School
Avalon Project: Documents in Law, History and Diplomacy, http://avalon.law.
yale.edu/20th_century/ decad244.asp.
Truman, Harry S., and Winston Churchill. D efending the West: The Truman - Churchill
Correspondence, 1945 - 1960. Edited by G. W. Sand. Westport, CT: Praeger, 2004.
“The Universal Declaration of Human Rights, Adopted by the General Assembly in De
cember 1948.” United Nations, http://www.un.org/en/documents/udhr/index
.shtml.
Woodrow Wilson International Center for Scholars and Cold War International History
Project. N ew Evidence on N orth Korea. Cold War International History Project
Bulletin, Issue 14/15. Washington, DC: Woodrow Wilson International Center
for Scholars, 2004. http://www.wilsoncenter.org/sites/default/files /CWIHP_
Bulletin_14-15.pdf
Съвременна Л ит ерат ура
Lippmann, Walter. The Cold War: A Study in U.S. Foreign Policy. New York: Harper, 1947.
Milosz, Czeslaw. The C aptive M ind. New York: Knopf, 1953.
Niebuhr, Reinhold. The Irony o f Am erican History. New York: Scribner, 1952.
Stone, I. F. The H idden H istory o f the Korean War. New York: Monthly Review Press, 1952.
X [George Kennan]. “The Sources of Soviet Conduct.” Foreign A ffairs 25, no. 4 0uly
1947): 566 - 582.
Мемоари
Acheson, Dean. Present a t the Creation: M y Years in the State Department. New York: Nor
ton, 1969.
Dimitrov, Georgi. The D iary o f Georgi D im itrov, 1933 - 1949. Edited by Ivo Banac. New
Djilas, Milovan. Conversations w ith Stalin. Translated by Michael B. Petrovich. New
York: Harcourt Brace, 1962.
Kennan, George F. M emoirs. Vol. 2: 1950 - 1963. Boston: Little, Brown, 1972.
Philbrick, Herbert A. / Led Three Lives: Citizen, ‘C om m unist,” Counterspy. New
York: McGraw-Hill, 1952.
Truman, Harry S. M emoirs. 2 vols. Garden City, NY: Doubleday, 1955 - 1956.
ф илм и
The D ay the E arth Stood Still. Directed by Robert Wise. Los Angeles: Twentieth Century
Fox, 1951.
Exodus. Directed by Otto Preminger. Los Angeles: Carlyle Productions, 1960.
The 49th M an. Directed by Fred F. Sears. Los Angeles: Katzman Corporation, 1953.
Gandhi. Directed by Richard Attenborough. Los Angeles: International Film Investors,
1982.
H igh Noon. Directed by Fred Zinneman. Los Angeles: Stanley Kramer Productions, 1952.
The Iron Curtain. Directed by William A. Wellman. Los Angeles: Twentieth Century
Fox, 1948.
M *A *S*H *. Directed by Robert Altman. Los Angeles: Twentieth Century Fox, 1970.
On the Waterfront. Directed by Elia Kazan. Los Angeles: Columbia Pictures, 1952.
Pickup on South Street. Directed by Samuel Fuller. Los Angeles: Twentieth Century Fox,
1953.
The Red Menace. Directed by R. G. Springsteen. Los Angeles: Republic Pictures, 1949.
The Steel Helmet. Directed by Samuel Fuller. Los Angeles: Deputy Corporation, 1951.
The Third M an. Directed by Carol Reed. London: Carol Reed’s Production/London
Film Productions, 1949.
Художествена Лит ерат ура
Gouzenko, Igor. The Fall o f a Titan. New York: Norton, 1954.

Hablbl, Imll. The Secret L ife oβaeed, the Ill-Fated Pessoptimist: A Palestinian W ho Became
a C itizen o f Israel. Translated by Salma Khadra Jayyusi and Trevor Le Gassick.
New York: Vantage, 1982.
Jin, Ha. W ar Trash. New York: Pantheon, 2004.
Rushdie, Salman .M id n ig h t’s Children. London: Jonathan Cape, 1980.
Singh, Khushwant. Train to Pakistan. New York: Grove, 1956.
Вт орични И зт очници
Banac, Ivo. W ith Stalin A gainst Tito: Com inform ist Splits in Yugoslav Com m unism . Ithaca,
NY: Cornell University Press, 1988.
Baylis, John. The Diplomacy o f Pragmatism: B ritain a n d the Form ation o f N A TO ,
1942 - 1949. Kent, OH: Kent State University Press, 1993.
Bostdorff, Denise M. Proclaim ing the Truman Doctrine: The Cold W ar C all to Arm s.
College Station: Texas A&M University Press, 2008.
Brogi, Alessandro. A Q uestion o f Self-Esteem: The U nited States a n d the Cold W ar Choices in
France a n d Italy, 1944 - 1958. Westport, CT: Praeger, 2002.
Cardwell, Curt. N SC -68 a n d the Political Economy o f the Early Cold W ar New York:
Chen, Jian. C hina’s Road to the Korean War: The M a kin g o f the Sino-American Con
frontation. New York: Columbia University Press, 1994.
-----------. M a o ’s C hina a n d the Cold War. Chapel Hill: University of North Carolina
Press, 2001.
Cohen, Michael Joseph. Fighting World W ar Threefro m the M iddle East: A llied Contingency
Plans, 1945 - 1954. London: Frank Cass, 1997.
Corke, Sarah-Jane. US Covert Operations a n d Cold W ar Strategy: Truman, Secret Warfare,
a n d the CIA, 1945 - 1953. New York: Routledge, 2008.
Craig, Campbell, and Sergey Radchenko. The A tom ic Bom b a n d the Origins o f the Cold
War. New Haven, CT: Yale University Press, 2008.
Creswell, Michael. A Q uestion o f Balance: H ow France a n d the U nited States Created Cold
War Europe. Cambridge, MA: Harvard University Press, 2006.
Dallas, Gregor. 1945: The W ar That N ever Ended. New Haven, CT: Yale University Press,
2005.
Dallek, Robert. The Lost Peace: Leadership in a Time o f H orror a n d Hope, 1945 - 1953. New
York: Harper, 2010.
Deighton, Anne. The Impossible Peace: B ritain, the D ivision o f Germany a n d the Origins o f
the Cold War. Oxford: Clarendon, 1990.
Dower, John W. Em bracing Defeat: Japan in the Wake o f World W ar II. New York: Norton,
1999.
Eisenberg, Carolyn Woods. D raw ing the Line: The Am erican Decision to D ivide Germany,
1944 - 1949. Cambridge: Cambridge University Press, 1996.
Fawcett, Louise L’Estrange. Iran a n d the Cold War: The A zerbaijan Crisis o f 1946 Cam
bridge: Cambridge University Press, 1992.
Foot, Rosemary. The Wrong War: A m erican Policy a n d the D im ensions o f the Korean Conflict,
1950 - 1953. Ithaca, NY: Cornell University Press, 1985.
Glendon, Mary Ann. A W orld M ade New: Eleanor Roosevelt a n d the U niversal Declaration
o f H um an Rights. New York: Random House, 2001.
Goda, Norman J. W. Talesfro m Spandau: N a zi C rim inals a n d the Cold War. Cambridge:
Goncharov, S. N., John Wilson Lewis, and Litai Xue. Uncertain Partners: Stalin, M ao,
a n d the Korean War. Stanford, CA: Stanford University Press, 1993.
Gorlizki, Yoram, and О. V. Khlevniuk. Cold Peace: Stalin a n d the Soviet R uling Circle,
1945 - 1953. Oxford: Oxford University Press, 2004.
Gormly, James L. The Collapse o f the G rand A lliance, 1945 - 1948. Baton Rouge: Loui
siana State University Press, 1987.
Grose, Peter. Operation Rollback: A m erica’s Secret W ar B ehind the Iron Curtain. Boston:
Houghton Mifflin, 2000.
Harbutt, Fraser J. The Iron Curtain: Churchill, Am erica, a n d the Origins o f the Cold War.
New York: Oxford University Press, 1986.
Hewison, Robert. In Anger: Culture in the Cold War, 1945 - 1960. London: Weidenfeld
and Nicolson, 1981.
Hogan, Michael J. A Cross o f Iron: H arry S. Truman a n d the Origins o f the N a tio n a l Security
State, 1945 - 1954. Cambridge: Cambridge University Press, 1998.
-----------. The M arshall Plan: Am erica, B ritain, a n d the Reconstruction o f Western Europe,
1947 - 1952. Cambridge: Cambridge University Press, 1987.
Holloway, David. Stalin a n d the Bomb: The Soviet U nion a n d A to m ic Energy, 1939 - 1956.
New Haven, CT: Yale University Press, 1994.
Kaplan, Karel. The Short M arch: The C om m unist Takeover in Czechoslovakia, 1945 - 1948.
New York: St. Martin s Press, 1987.
Kent, John. B ritish Im perial Strategy a n d the Origins o f the Cold War, 1944 - 49. Leicester,
UK: Leicester University Press, 1993.
Klein, Christina. Cold W ar Orientalism: A sia in the M iddlebrow Im agination, 1945 - 1961.
Berkeley: University of California Press, 2003.
Kuniholm, Bruce Robellet. The Origins o f the Cold W ar in the N ear East: Great Power
Conflict a n d D iplom acy in Iran, Turkey, a n d Greece. Princeton, NJ: Princeton
Lee, Steven Hugh. Outposts o f Empire: Korea, Vietnam a n d the Origins o f the Cold War in
A sia, 1949 - 1954. Montreal: McGill-Queens University Press, 1995.
Lees, Lorraine M. Keeping Tito Afloat: The U nited States, Yugoslavia, a n d the Cold War.
University Park: Pennsylvania State University Press, 1997.
Leffler, Melvyn P. A Preponderance o f Power: N a tio n a l Security, the Truman A dm inistration,
a n d the Cold War. Stanford, CA: Stanford University Press, 1992.
Lewkowicz, Nicolas. The German Q uestion a n d the International Order, 1943 - 48. Basing
stoke, UK: Palgrave Macmillan, 2010.
Lingen, Kerstin von. Kesselrings Last Battle: War Crimes Trials a n d Cold War Politics,
1945 - 1960. Lawrence: University Press of Kansas, 2009.
Loth, Wilffied. Stalins U nwanted Child: The Soviet Union, the German Question, a n d the
Founding o f the GDR. Translated by Robert F. Hogg. New York: St. Martins, 1998.
Louis, William Roger. The B ritish Em pire in the M iddle East, 1945 - 1951: A rab N ationalism ,
the U nited States, a n d Postwar Imperialism . Oxford: Clarendon, 1984.
Lucas, Scott. Freedom’s War: The US Crusade A gainst the Soviet Union, 1945-56. Man
chester, UK: Manchester University Press, 1999.
MacShane, Denis. International Labour a n d the Origins o f the Cold War. Oxford: Claren
don Press, 1992.
Mastny, Vojtech. The Cold W ar a n d Soviet Insecurity: The Stalin Years. New York: Oxford
McMahon, Robert J. Colonialism a n d Cold War: The U nited States a n d the Struggle fo r
Indonesian Independence, 1945 - 49. Ithaca, NY: Cornell University Press, 1981.
Mitrovich, Gregory. U nderm ining the Krem lin: Am ericas Strategy to Subvert the Soviet Bloc,
1947 - 1956. Ithaca, NY: Cornell University Press, 2000.
Monod, David. Settling Scores: German M usic, D enazification, a n d the Am ericans,
1945 - 1953. Chapel Hill: University of North Carolina Press, 2005.
Morris, Benny. The B irth o f the Palestinian Refugee Problem, 1947 - 1949. Cambridge:
-----------. 1948: A H istory o f the First Arab-Israeli War. New Haven, CT: Yale University
Press, 2008.
Murray, Brian. Stalin, the Cold War, a n d the D ivision o f China: A M ultiarchival Mystery.
Cold War International History Project Working Paper, No. 12. Washington, DC:
Woodrow Wilson International Center for Scholars, 1995. http:// wilsoncenter.
org/ sites/ default/flles/ACFB69.PDF.
Naimark, Norman M. The Russians in Germany: A H istory o f the Soviet Z one o f Occupation,
1945 - 1949. Cambridge, MA: Belknap Press of Harvard University Press, 1995.
Ninkovich, Frank Anthony. The D iplom acy o f Ideas: US Foreign Policy a n d C ultural Rela
tions, 1938 - 1950. Cambridge: Cambridge University Press, 1981.
Offner, Arnold A . A nother Such Victory: President Truman a n d the Cold War, 1945 - 1953.
Stanford, CA: Stanford University Press, 2002.
Qing, Simei. From A llies to Enemies: Visions o f M odernity, Identity, a n d U.S.-China D iplo
macy, 1945 - 1960. Cambridge, MA: Harvard University Press, 2007.
Roberts, Geoffrey. Stalins Wars: From W orld W ar to Cold War, 1939 - 1953. New Haven,
Rucker, Laurent. M oscow’s Surprise: The Soviet-Israeli A lliance o f1947 - 1949. Cold War
International History Project Working Paper, No. 46. Washington, DC: Woodrow
Wilson International Center for Scholars, 2005. http://wilsoncenter .org/sites/
default/ files/CWIHP_WP_461.pdf.
Schwartz, Lowell. Political Warfare A gainst the Kremlin: US a n d B ritish Propaganda Policy
a t the B eginning o f the Cold War. Basingstoke: Palgrave Macmillan, 2009.
Selverstone, Marc J. Constructing the M onolith: The United States, Great B ritain, a n d Inter
national Com m unism , 1945 - 1950. Cambridge, MA: Harvard University Press,
2009.
Shlaim, Avi. Collusion Across the Jordan: K ing Abdullah, the Z io n ist M ovem ent, a n d the
Partition o f Palestine. New York: Columbia University Press, 1988.
-----------. The U nited States a n d the Berlin Blockade, 1948 - 1949: A Study in Crisis Deci
sion-M aking. Berkeley: University of California Press, 1983.
Siracusa, Joseph M. Into the D ark House: Am erican Diplomacy a n d the Ideological Origins
o f the Cold War. Claremont, CA: Regina Books, 1998.
Spalding, Elizabeth Edwards. The First Cold Warrior: H arry Truman, C ontainm ent, a n d
the R em aking o f Liberal Internationalism . Lexington: University Press of Kentucky,
2006.
Steininger, Rolf, and Mark Cioc. The German Question: The Stalin N ote o f 1952 a n d the
Problem o f Reunification. New York: Columbia University Press, 1990.
Stueck, William Whitney. R ethinking the Korean War: A N ew D iplom atic a n d Strategic
History. Princeton, NJ: Princeton University Press, 2002.
Tarling, Nicholas. B ritain, Southeast A sia a n d the Onset o f the Cold War, 1945 - 1950.
Cambridge: Cambridge University Press, 1998.
Taylor, Peter J. B ritain a n d the Cold War: 1945 as Geopolitical Transition. London: Pinter,
1990.
Trachtenberg, Marc. A Constructed Peace: The M a kin g o f the European Settlement,
1945 - 1963. Princeton, NJ: Princeton University Press, 1999.
Tucker, Nancy Bemkopf. Patterns in the Dust: Chinese-American Relations a n d the Recogni
tion Controversy, 1949 - 1950. New York: Columbia University Press, 1983.
Wagnleitner, Reinhold. Coca-Colonization a n d the Cold War: The C ultural M ission o f the
U nited States in A ustria A fter the Second W orld War. Chapel Hill: University of
North Carolina Press, 1994.
Westad, Odd Arne. Brothers in Arm s: The Rise a n d Fall o f the Sino-Soviet A lliance,
1945 - 1963. Stanford, CA: Stanford University Press, 1998.
-----------. Cold W ar a n d Revolution: SovietA m erican R ivalry a n d the Origins o f the Chinese
C ivil War, 1944 - 1946. New York: Columbia University Press, 1993.
Wettig, Gerhard. Stalin a n d the Cold War in Europe: The Emergence a n d D evelopment o f
East-West Conflict, 1939 - 1953. Lanham, MD: Rowman and Littlefield, 2008.
Yergin, Daniel. Shattered Peace: The Origins o f the Cold W ar a n d the N a tio n a l Security State.
Boston: Houghton Mifflin, 1977.
Young, John W. France, the Cold War, a n d the Western A lliance, 1944 - 49: French Foreign
Policy a n d Post-War Europe. New York: St. Martins, 1990.
Zubkova, Elena. Russia A fter the War: Hopes, Illusions, a n d D isappointments, 1945 - 1957.
Translated by Hugh Ragsdale. Armonk, NY: Μ. E. Sharpe, 1998.
Zubok, YM., and Konstantin Pleshakov. Inside the Krem lins Cold War: From Stalin to
Khrushchev. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1996.
141
Глава 4
к о н ф л и к т ъ т СЕ РАЗРАСТВА, 1953 - 1963
Д а управляваш , означава винаги да щ бираш тежду неблагоприят ни

обстоятелства.
Шарл дьо Гол
С ъбит ият а не са въпрос на идбор.

Гамал Абдел Насър
В д есети лети ето след кръвопролитията на В т о р а т а световна война

и на Корейската война по-голямата ч аст о т света икономически се въз
становява със забележително темпо. Едновременно с т о в а удивително
бързо се разпространяват идеи и технологии, расте населението, уве
личава се б р у т н и я т вътрешен продукт. Навсякъде в некомунистиче-
ските държави си стем ата о т Бретън Уудс създава стабилни валути и
обменни курсове, ражда се О б щ о то споразумение за м и т а т а и търго
в и я т а (ГАТТ), международната търговия се успокоява, а Международ
н и я т валутен фонд (МВф) и С в е т о в н а т а банка (СБ) започват да нали
в а т средства в Африка, Азия и Латинска Америка; към Запада п о т и ч а т
евтини, важни суровини. С ъ ветски ят съюз, с изключение на връзките
си с К итай и Северна Корея, се оказва по-муден о т САЩ в международ
н и те си търговски к о н так ти .
Възраждането на Европа е вълнуващо. В западната й част, където
планът „Маршал“ изсипва 13 милиарда щ атски долара в икономиките,
к о и т о р а зч и т ат на него, се установява неокейнсиански икономически
ред, при к о й т о п р а в и тел ств ата изразходват държавни средства и при
лагат монетарни политики, за да поддържат силен и балансиран рас
теж . СССР и И зточна Европа, макар и ограничени о т теж ки финансо
ви, търговски и валутни регулаиии, също п о с ти гат очебийни техноло
гични, индустриални и инфраструктурни върхове.
И все пак Ж елязната завеса разделя следвоенна Европа не само с
бодлива т е л и мини, граничарски кучета и картечници, но и със значи
телни реални политически, материални и духовни бариери. В комунис
ти ч еската ù източна ч аст до с м ъ р т т а на С талин се полагат усилия
предимно да се „конструират човешки души“, ревностно се подража

ва на съветски модели, к о и то пропагандират социалистически език и
образование, наука и естети ка, западните пътищ а се о т х в ъ р л я т к ато
декадентски. САЩ парират у т о п и ч н о то послание на Москва, к ат о
изнасят собствен ите си потребителски продукти, попкултурата и
своите либерални политически идеали. Най-удивителното в културна
т а надпревара между И зтока и Запада откриваме в начина, по к о й то
започва н о в о то съграждане на Берлин.
О т едната страна в бивш ата столица на Хитлер се простира
„Щалиналее“*, булевард, дълъг 2 км и широк 89 м с величествени 8-етаж-
ни сгради в класически социалистически стил, о т другата е съседният
„Ханзафиртел“” , район, в к о й т о преобладават св е тл и те то н о ве на
жилищните сгради, проектирани о т най-известните архи текти на све
т а в интернационален стил*” .
Д в е те суперсили използват пропагандата, за да навлязат в т е р и
т о р и я т а на врага си. О т Кремъл п о т и ч а т опти м и стични икономиче
ски репортажи и антифаш истки дитирамби, нападки срещу западния
расизъм и капитализъм, срещу неговата во й н ствен ост и империализъм,
к о и т о се подемат о т водачите и привържениците на комунистически
т е партии в Западна Европа. На свой ред Западът изпраща послания
чрез радиопрограми на националните езици в И зточна Европа; т е се
излъчват о т „Гласът на Америка“, радио „Свободна Европа“ и Би Би Си;
емисиите им се пълнят с новините о т външния свят, к о и то стим у
ли рат „покорените населения“ да т ъ р с я т пътищ а, за да се избавят о т
госп одството на Москва.
Има и други начини, по к о и т о Ж елязната завеса заявява своята
пропускливост. Редовни к о н т а к т и поддържат не само западните и
Stalinallee ( о т нем.) - и с т о р и я т а на т о з и булевард, разположен в берлинските райо
ни М у те и Фридрихсхайн, е интересна: п ъ р в о то му име е „Голяма франкфуртска ули
ца“ (Grofie Frankfurter Strafie), на 21 декември 1949 г., по повод 7 0 -т а т а годишнина на
С талин, е преименувана, но за кратко; в началото на 1961 г. т я с т а в а булевард „Карл
Маркс“ (Karl-Marx-Allee). - Б. пр.
Hansaviertel ( о т нем.) - най-малкият, но един о т най-гъсто населените райони на Бер
лин, сградите са строени именно в следвоенния период. - Б. пр.
Международната верига хотели „Хилтън“, създадена през 50-те години на XX в., също
изпраща културно послание: Конрад Хилтън, к о го т о Д ърж авният и Търговският
д еп ар там ен т на САЩ насърчават да изгради к а т о „малки Америки“ верига о т пищни
м еста за „удоволствие и почивка“ в големите градове на света, определят модернис-
т и ч н а т а му сграда в Западен Берлин (1958) к а т о „ново оръжие, с к о е т о да се стр ел я по
комунизма, нов екип о т собственик, мениджър и раб о тн а ръка, за да се изправи срещу
класово осъзнатия г-н Маркс“. - Б. а.
Глава 4: Конфликтът се разраства, 1953 - 1963 143
комунистическите дипломати, бизнесмени, църковни групи и проф

съюзи. Към средата на 50-те години започва обмен на трансгранични
културни, научни и университетски визити, провеждат се спортни
състезания, които, макар че никога не се о т к ъ с в а т о т политиката,
създават стабилни връзки между И зтока и Запада. Значение и м ат и
представите, к о и то изграждат о тд ел н и те личности. Въпреки че с т а
ва дума за пъ рвото десетилетие о т С тудената война, когато водещо
е емоционално обагреното дълбоко съперничество между д вата т и п а
управление, съветските и американските граждани в еднаква степен
изпадат в екстаз при огромния успех на 23-годишния тексасец Ван Клай-
бърн на първия Международен конкурс за пиано „Чайковски“, к о й то се
провежда през април 1958 г. в Москва.
На сцената излйзат двама нови лидери. Американският президент
Д уайт Дейвид Айзенхауер е ветеран о т две световни войни, ар х и тек т
н а ,Д е н я т ,Д “ и главнокомандващ на НАТО между 1950 г. и 1952 г.; в пре
зидентския кабинет влиза през 1953 г. с обещание за по-твърда позиция
спрямо СССР. С ъ ветски ят вожд Н икита Хрушчов е роден в Украйна,
стоманолеяр, партиен комисар на Червената армия през гражданската
война, бързо издигнал се в йерархията на Комунистическата партия, а
през В т о р а т а световна война о тн о в о е комисар на Украинския ф ронт.
След с м ъ р т т а на Сталин, к а т о първи секретар на КПСС, умело се спра
вя с враговете си, Маленков и Берия, и през 1955 г. се сдобива с поч ти
пълна власт над СССР.
О станали те играчи в С тудената война се разделят на два лагера.
По-голяма ч аст о т европейските водачи са родени през XIX в., но поч
т и всички неевропейски лидери с т и г а т до политическа зрелост през
В т о р а т а световна война и са опиянени о т идеите за свобода и неза
висимост, к о и т о о т к р и в а т в А тл ан тическата харта. Разделението
между поколенията е очевидно и в културната сфера. В д вете части
на Европа младите писатели и музиканти започват да предизвикват *
* Сред т я х е канцлерът на ФРГ Конрад Аденауер (1876), п ар т и й н и я т лидер на ГДР Бал

т е р Улбрих, (1893), френският президент Шарл дьо Гол (1890), б р и т ан с к и я т премиер
А нтъни Идън (1897) и Харолд Макмилан (1894), к ак то и югославският министър-пред
седател Иосип Броз Т и то (1892). - Б. а.
Сред т я х са Ахмед Сукарно (1901), Индонезия; Хабиб Бургиба (1903), Тунис; Кваме
Нкрума (1909), Гана; Гамал Абдел Насьр (1918), Египет; Нелсьн Мандела (1918), Южна
Африка; и фидел К астро (1926), Куба. Важни изключения са индийският министър-пред
седател Джавахарлал Неру (1889), иранският премиер Мохамед Мосадък (1882) и кений-
ск и ят революционер и първи министър-председател Джомо К ениата (1894). - Б. а.
по-бъзрастншпе си колеги и т е х н и т е политически и морални лавирания

по време на в л а с т т а на Хитлер и Сталин. Те се о п и т в а т да избегнат
догмите на С тудената война, сковаващи ума, к а т о прегръщат роман
тизм а и духовността на героя о т романа на Борис П астернак,Д о к т о р
Живаго“ (1958) или непокорния индивидуализъм на Оскар М ацерат о т
романа на Гюнтер Грас „Тенекиеният барабан“ (1959). Извън Европа се
появява ново поколение, споделящо гордия бунтарски дух на протаго
ни ста Оконкуо о т „И всичко се разпадна“ (1959) на Чинуа Ачебе , к о й то
разбива образа на „примитивна“ Африка и представата за приноса на
по-възрастните африканци към империализма.
С в е т ъ т през 50-те години се сближава благодарение на радиото,
на телевизията к а т о нова медия и особено на киносалоните. През т о в а
десетилетие филмовите тво р ц и създават удивителни универсални
наративи за лю бовта и насилието, за с м ъ р т т а и героизма, за п а м е т т а
и прош ката, за ж изн еността на семейните връзки, за б и т к а т а срещу
ко н су м ато р ств о то и силата на м и т а и музиката ". П ътуван ията из по-
близката и по-далечната чужбина обединяват хората, създават трайни
връзки. О т бляскавия Ш ести световен фестивал на младежта и с т у
д е н т и т е в Москва (юли 1957 г.), в к о й т о у ч а с т в а т над 34 000 млади
хора о т цялата планета, се ражда удостоената с награда песен „Подмо-
сковние вечера“, к о я то прекосява границите на съветския си произход и
се превръща в световен романтичен химн.
Попдвиженията плъзват по цялата планета. През 50-те години
на XX в. САЩ дават на света рокендрола и сините джинси, б и тн и ц и те
и техния лайфстайл, дръзко безсрамната фигура на к о т к а т а с шапка ,
както и храбрия дух и гласовете на Движението за граждански права.
Хуманизмът свързва дори враждуващи нации. През 1959 г. Великобри-
Нигерийски писател и п о е т о т етн и ческ ата група ибо, к о й т о пише на английски.

Сред най-ярките африкански тв о р ц и по въпросите, свързани с налагането на западни
т е ценности в африканското общ ество. И звестен е с обвиненията си към Джоузеф
Конрад и А лберт Швайцер в расизъм. Тази негова книга е преведена на български през
1979 г. - Б. пр.
П р еп р а тк ата е към ф илм ите „ П ъ т я т “, реж. Федерико фелини (Rome: Ponti-De
Laurentiis Cinemâtografica, 1954); „С едмият п е ч а т“, реж. Ингмар Бергман (Stockholm:
Svensk Filmindustri, 1957); „Хирошима, моя любов“, реж. Ален Рене (Paris: Argos Films,
1959); „П есента на п ъ т я “, реж. С а т я д ж и т Рей (Kolkata: Government o f West Bengal,
1955); „М о ят чичо“, реж. Ж ак Т ати (Paris: Spectra Films, 1958); и „Ч ерн и ят Орфей“, реж.
Марсел Камю (Rio de Janeiro: Dispat Films, 1959). - Б. a.
Алюзия c „Cat in the Hat“ о т 1957 г., прочута детска книга на д-р Сюс, издадена у нас
под и м ето „К отарак Шапкарак“. - Б. пр.
шания ражда С в ет о в н ат а година на бежанците - международна кампа

ния, спонсорирана о т ООН, към к о я то се присъединяват 54 държави.
Ц елта е да се сложи край на бежанския проблем чрез широка гласност и
иновативно събиране на средства, политическа мобилизация и частни
благотворителни инициативи.
С тудената война обаче нахлува и в попкултурата, без да е пока
нена. Някои о т най-силните моменти н астъ п ват през 1956 г. на Ш ест
най сети те летни олимпийски игри в Мелбърн, Австралия. С портни
състезания о т подобен род за първи п ъ т попадат в обектива на теле
визионните камери. Те са и първите, к о и т о се провеждат извън Европа
и Северна Америка, но преминават под сянката на Суецката криза и на
съ ветската инвазия в Унгария (описани по-долу в тази книга) .
ЕДНА ГЛОБАЛНА СТУДЕНА ВОЙНА
Неминуемо съперничеството между свръхсилите би излязло извън гра

ниците на Европа, кьдето С тудената война е попаднала в задънена ули
ца. Н и т о Айзенхауеровият „Нов поглед“ - да се увеличи производство
т о на ядрени оръжия и бомбардировачи В-52, за да се осигури по-голям
военен кап ац и тет на по-ниска цена, - н и т о ш ирокообхватните тайни
занимания на ЦРУ са в състояние да разрушат все по-голямото съветско
т о влияние в И зточна Европа. Всъщност САЩ м огат да играят само
ролята на пасивен наблюдател на съ б и ти я та о т 17 юни 1953 г. Тогава
съветски те танкове прегазват източногерманските п р о т е с т а н т и ,
к о и т о пък американската пропаганда насърчава да разкъсат веригите
си ". По същия начин, въпреки впечатляващ ите растящ и ядрени п о сти
жения на СССР, и Хрушчов бързо осъзнава неспособността на Москва
да пропъди САЩ о т Западна Европа или да попречи на Западна Германия
да възкръсне к а т о икономическа и политическа сила, да влезе в НАТО и
да се превъоръжи.
Суецката криза о т о к то м в р и - ноември същ ата година води до забавяне на прена

сян ето на олимпийския огън о т Гърция до Австралия; Международният олимпийски
к о м и т е т е принуден да спре призивите на няколко арабски държави Дзраел, франция и
Великобритания да се изключат о т И грите. - Б. а.
Реакцията на съ в етс к а та инвазия в Унгария е още no-драматична. Испания, Швей
цария и Нидерландия б о й к о т и р а т И грите. А общ о и звестн и ят крайно неприятен
съветско-унгарски мач по водна т о п к а на 6 декември е спечелен о т унгарците' с 4:0;
фотография с о б л я т в кръв унгарски с п о р т и с т обикаля за часове с в е т о в н и т е медии и
с т а в а световн а сензация. - Б. пр.
Някогашният колониален с в я т се оказва далеч по-обещаваща арена,

на к о я то САЩ и СССР м огат да се състезават. С огромното си насе
ление, със значителните суровини и ресурси и стратегически важните
си локаиии, ст р ан и т е о т Третия с в я т ' се превръщ ат в отличен терен,
където капитализмът и комунизмът да се боричкат в световен мащаб.
К ато се започне о т 1953 г., Москва и Вашингтон дем онстрират своя
т а нетърпеливост кой кого да измести в контрола над Европа, докато
връчват на останалия с в я т собствен ите си антиимпериалистически
препоръчителни писма. На практика се формират два конкурентни
модела на икономическо развитие, к о и то се съпровождат с щедри паке
т и о т военна и гражданска помощ, както и с жестове на добра воля (о т
студентски стипендии до визити на високопоставени държавни служи
тели и правителствени лица). Така и двете централи омайват ел и т и те
в колониалните и полуколониалните държави о т Азия, Африка, Близкия
и зто к и Латинска Америка и ги п р и тегл ят към себе си. И двете супер
сили засилват д ей н о стта на разузнавателните си централи, ЦРУ и КГБ,
и зг о т в я т списъци на спечелени на своя страна съюзници и информато
ри о т Третия свят, следят и контролират политическите движения
и чуждите правителства и проникнат в „кухнята“ на съперниците си.
Д в е те страни навлизат в тази глобална надпревара с а к т и в и т е и
пасивите си. И двете с т и г а т до Третия свят, водени о т някаква смеси
ца о т амбиция, алтруизъм и страх пред постиж енията на другия. САЩ,
преизпълнени с увереност в соб ствен ата си роля във възстановяване
т о на Западна Европа и Япония, т ъ р с я т начин да разш ирят политиче
ско то си влияние, к а т о подкрепят експанзията на свободните пазари и
новоизбраните правителства. СССР, к о й т о зрелищно се е възстановил
след В т о р а т а световна война и е заел м я с т о т о си на голяма военна и
индустриална сила, сега отвръщ а на удара, к а т о п р оти воп оставя на
западния призив своя апел за централизирано планиране и пропагандата
си на режим, предлагащ социална и икономическа справедливост.
САЩ се впускат в т о зи спор с д о ста смесен имидж о т разнород
ни представи, к о и т о сами са градили за себе си. Наблюдателите са обър
Терминът събужда спомен за т.нар. „ т р е т о съсловие“, к о е т о няма п р ед стави тел

с т в о във френската политическа уредба в навечерието на револю цията о т 1789 г. За
първи п ъ т се използва през 1952 г. о т радикалния френски иконом ист Алфред Сови за
държави, к о и т о са по-слаби к а т о властова сила, но с по-голямо население и с аспирации
да б ъ д ат признати и уважавани о т дом иниращ ото малцинство. През 60-те години на
XX в. изразът с т а в а синоним на обособена група страни , различни о т капиталистиче
ския Запад и комунистическия блок. - Б. а.
кани о т вълната злокачествен антикомунизъм, к о я то ги залива в нача

л о т о на 50-те, о т мрачните условия за ж и в о т на Афро Американските
ù граждани и не р ад о стн ата перспектива пред тях . В чужбина американ
ската „пактомания“', враж дебността към Движението на необвързани
т е и навикът на Щ а т и т е да се м есят в р а б о т и т е на съседите, близки
и далечни, бие камбаната за тревога сред лидерите о т Третия свят.
Особено пагубни за д о б р о то име на Вашингтон се оказват п реврати те,
к о и то ЦРУ организира срещу две чужди правителства, дошли на власт
чрез избори: през 1953 г. в Иран о т власт е свален министър-предсе
д ател ят, национализирал неф тената индустрия на стр ан ата, в нея се
връща шах Мохамед Реза Пахлави; в Гватемала през 1954 г. по-услужлив
режим сменя популярния ляв президент Хакобо Арбенс Гусман, защ ит
ник на екстензивната поземлена реформа и на експроприацията на нераз-
раб отен ата чужда собственост. С т е р е о т и п ъ т „грозен американец“ се
налага след 1958 г., когато под т о в а име се появява роман, а п е т години
по-късно - и филм (1963)”; и д вете тво р б и изобразяват недодяланите
усилия на американското правителство да се справи с ком унистите о т
селските колиби на Ю гоизточна Азия.
Н астъплението на СССР извън т ер и то р и ал н и те му граници също
не е безпроблемно. К ат о отзвук на Лениновия призив за световна борба
със западния колониализъм и неоколониализъм, в средата на 50-те годи
ни С ъ в е т и т е приемат амбициозна програма за помощ в Третия с в я т .
У дома обаче тази инициатива създава усложнения, си стем ата о т ико
номически и финансови ресурси на Москва прегрява в момент, когато
Хрушчов търж ествено обещава да подобри кач ество то на ж и в о т на
собствения си народ и да увеличи ядрения и военен кап аци тет на държа
в а т а си. В чужбина съ ветски ят лидер ухажва п р ави тел ствата о т неко-*
* Ражда се в р езу л тат на усилията на Айзенхауеровата администрация да обвърже САЩ

със стратеги ческ и те зони в с в е т а чрез алианси с 42 държави и договорни отнош ения
с п о ч т и 100. - Б. а.
С т а в а дума за романа на Юджийн Бърдик и Уилям Ледерер „Грозният американец“ и
за едноименния филм на Джордж Инглунд с Марлон Брандо в главната роля. И книгата,
и ф илм ът предизвикват сензация в дипломатическите среди и и м а т редица п олити
чески последици - Б. пр.
*” През следващите 15 години Москва ще увеличи военната и икономическата си помощ
за 35 държави до 4 милиарда щ атски долара: изпраща хиляди съветски технически
кадри, предоставя нисколихвени заеми и подкрепя т р и гигантски развойни проекта:
стом анолеярният комплекс „Билай“ в Индия; т р а н с п о р т н и т е съоръжения и електро
станции в Афганистан и с т р о и т е л с т в о т о на Асуанската язовирна стен а („Високата
стен а“) в Египет. - Б. а.
мунистическия Трети свя т, подкрепя „хибриден“ модел на некапита

листическо развитие (интегрирани държавни и частни инициативи).
Така силно разколебава и обезверява крайните а к т и в и ст и на марксист
к и т е движения о т Египет, Иран, Бирма и Индонезия. И нициативата
на Хрушчов обаче прави Кремъл уязвим преди всичко за манипулации о т
страна на амбициозни лидери о т Третия с в я т и го принуждава п о с то
янно „да вдига мизата“ в надпреварата с по-богатия Запад.
Към 50-те години на XX в. европейският империализъм напълно
о т с т ъ п в а в Азия, Близкия и зто к и Северна Африка. На 7 май 1954 г. вни
манието на света е приковано о т поразителен знак: след близо два месе
ца обсада при Диен Биен ф у виетнам ските комунистически сили, под
крепяни о т К итай, побеждават поддържаната о т САЩ френска армия*.
На 21 Ьли в Женева приключва международната конференция, сложила
край на ш е с т т е десетилетия френско господство в Индокитай. Лаос
и Камбоджа получават независимост, а Виетнам временно е разделен по
17-ия паралел, к а т о според п о с ти гн ат и те договорености две години по-
късно тр яб ва да се проведат национални избори .
Катаклизмът, к о й т о преживява Франция при Диен Биен Фу,
отеква в целия колониален свят, особено във френски Алжир. Там на
1 ноември 1954 г. избухва национално въстание. За разлика о т Мароко и
Тунис (на к о я т о през 1956 г. Париж ще даде независимост), френското
правителство възнамерява да запази контрола си над своето най-голямо
притежание: в Алжир ж ивеят един милион европейци, с т р а н а т а при
теж ава огромни природни ресурси и повече о т век е в политически,
икономически и културни връзки с Франция. През 1955 г. СССР и КНР
одобряват и подкрепят ф р о н т а за национално освобождение (фНО),
к о й т о представлява обединение на алжирските революционни гру
пировки. франция започва заплашително да размахва о п асн о стта о т
комунизъм за Северна Африка в целия му спектър и търси подкрепата на
Към 1954 г. САЩ задоволява 78 % о т м атери ал н и те военни п о тр е б н о с ти на ф ран

ция, Айзенхауер обаче отказва на французите американска въздушна сила, в т .ч . и т а к
тически ядрени оръжия, за да се вдигне обсадата. - Б. а.
Н ай-новите проучвания във ви етн ам ск и те архиви пром ен ят предиш ните п редста
ви за нежеланието на Хо Ши Мин да приеме разделянето на с т р а н а т а , к ак то и т в ъ р
денията, че е упражнен натиск о т К и тай и СССР (никой о т т я х не желае да продължи
да се бие и да възпламенява о т н о в о напрежения със САЩ). Обаче заради т е ж к и т е загу
би, нуж дата да консолидира управлението в Севера и благопри ятн и те перспективи да
спечели изборите през 1956 г. и мирно да обедини ц ял ата страна, Хо (вероятн о най-
правилното решение в т р у д н а т а политическа ситуация) твърд и , че, к а т о подписва
Ж еневските споразумения, е спечелил „голяма победа“ (thang loi Ion). - Б. а.
Вашингтон. Администрацията на Айзенхауер обаче отговаря предпаз

ливо, защ ото се раздвоява между подкрепата за натовския си съюзник
и страха да не отблъсне мюсюлманския свят, между рефлексите, к о и то
Америка си гради вече цяло десетилетие о т началото на С тудената
война, и все по-голямото признаване на един нов свят, съставен о т
нововъзникващи нации, непоколебимо заявяващи, че няма да си позволят
да попаднат в капана н и т о на комунистическия, н и т о на западния лагер .
През 1955 г. в Бандунг се събират представители на 21 държави
о т Африка и Азия (една ч е т в ъ р т о т т е р и т о р и я т а на света с население
о т милиард и половина), за да заявят „общ ата си омраза към колониали
зма“ и обвързаността си към принципите на необвързаността \ Декла
рацията о т Бандунг е о т десет то ч к и и препотвърждава Х а р т а т а на
Обединените нации. Във всички ин ституци и на О ОН азиатските и
африканските държави членки започват да играят ключова роля. Те под
крепят и Всеобщата декларация за правата на човека. Конференцията в
Бандунг е повратен мом ент в създаването на идентичност на Третия
свя т. СССР веднага одобрява нейните документи. Един о т главните
участници в нея обаче е комунистически Китай, к о й то сега влиза в над
превара с Москва в бившия колониален с в я т под собствено антиколо-
ниално и революционно знаме.
Изправени пред надигащото се самочувствие на Третия свят,
САЩ полека-лека намаляват враждебното си отношение към идеята за
необвързаност (неотдавна държавният секретар Джон ф о с т ъ р Дълес
е обявил „морален банкрут“). Вашингтон започва да разпознава все по-
избледняващото лице на апела о т своите пактове за многостранна
сигурност, залепено върху един неоколониален е т и к е т . К акто по-рано
са приели социалистическата форма на Титовия н еу тр ал и тет, т ак а и
сега - за да м огат ефективно да се надпреварват със С ъ в е т и т е в Азия и
Африка - САЩ започват да ухажват независимите лидери о т Третия
свят, за да ги спечелят на своя страна.
Виетнам е изключение. Администрацията на Айзенхауер, к о й то
е отказал да подпише Ж еневските споразумения, се страхува о т кому
нистическа изборна победа и о т последващ ефект на дом иното в цяла
Ю гоизточна Азия. След френското отстъпление САЩ се захващат да
Важно е да се отбележи, че и СССР засилват интереса си към Алжир. - Б. а.

Въпреки че участн и ц и те го во р ят за „включване“, няколко стран и са изключени о т
Бандунгската конференция заради п р оти в оречи ята, к о и т о предизвиква присъствие
т о им. Това са Израел, Южна Африка и Тайван, Северна и Южна Корея. - Б. а.
ф отограф ия 4.1. Бъдещ ият лидер на Индия, Индира Ганди, и нейният баща, минис
тър-п редседателят Джабахарлал Неру, излизат о т залата за срещи по бреме на А зиат
ско-африканската конференция 6 Бандунг, Индонезия, април 1955 г. СаЬбе^ноторазреше
ние на КОРБМС
градят държава съюзник в южната ч аст на стран ата: позволяват на

президента Нго Дин Дием да отм ени изборите през 1956 г. и да наложи
на оп он ен ти те си строг режим на ограничения. П ротивопоставяйки
се на споразуменията о т Женева, съгласно к о и то виетнам ците ням ат
право да у ч аст в ат в чужди съюзи или да позволяват на чужди войски да
влизат на тяхна тер и то р и я, Дълес мобилизира СЕАТО, оглавявана о т
САЩ, да се съгласи да защ ити Южен Виетнам срещу комунистическата
агресия. Две години по-късно в Юга избухва народно въстание, което
Дием презрително обявява за Виетконг (виетнамски комунисти), под
крепяно о т Севера. Това дава повод на Айзенхауер да увеличи икономи
ческата и военната подкрепа на САЩ и да изпрати още повече америка
нци в с т р ан ат а .
Между 1955 и 1961 г. САЩ налибат побече о т милиард щ атски долара боенна и иконо
мическа помощ за режима на Дием, а при напускането на Обалния кабинет о т Айзенха
уер 6 Южен Виетнам има приблизително около хиляда американски боенни съветници.
- Б. а.
Гаава 4: Конфликтът се разраства, 1953 - 1963 151
УНГАРИЯ
Н икита Хрушчов влиза в ролята на съветски ръководител о т нов

т и п . В о п и т и т е си да неутрализира влизането на Западна Германия в
НАТО, през май 1955 г. СССР сключва Варшавския договор със своите
седем източноевропейски държави сател и ти и по т о зи начин здраво ги
обвързва с Кремъл, а гласът на Москва започва все по-силно да се чува в
европейските дела. В същ ата година обаче Хрушчов изпраща и сигнали за
помирение: възстановява о тнош ени ята с ренегата Югославия; о т т е г л я
съветските войски о т Австрия; на К итай и Финландия връща бази
т е , к о и то съветски те войски са взели; установява дипломатически
отнош ения с фРГ; репатрира последните 10 000 германски военноплен
ници, намиращи се все още на т е р и т о р и я т а на Съюза. Д есет години
след последната съюзническа среща на върха о т 1945 г. в Женева се съби
ра Голямата четворка - Великобритания, франция, САЩ и СССР. На
тази среща съ ветски ят лидер пуска в обращение п о н я т и ето „мирно
съвместно съществуване“.
Има и други изненади. След полунощ на 25 февруари 1956 г. съвет
ският водач разтърсва правата комунистическа вяра с четиричасова
поверителна реч пред XX конгрес на КПСС. В нея обявява престъплени
я т а на Сталин: самовеличаене и култ към л и ч н о стта, к о и то застраша
в а т ленинските принципи за колективно лидерство; т а к т и к а т а му на
т ер о р срещу враговете; пагубните грешки о т Великата отечествена
война; п р о т и в н и т е следвоенни чистки и С талин овата „подозрител
н о с т и високомерие [към] цели партии и нации“.
П оверителната реч на Хрушчов, последвана о т разпада на Комин-
форм през април и московската визита на Т и то през юни 1956 г., създава
впечатление, че съ ветската империя започва основно да се реформира,
но нейният нов лидер няма намерение да действа по то зи начин. Между
юни и октом ври Полша е залята о т масови антисъветски демонстра
ции, на сцената се завръща ренегатът Владислав Гомулка, но Хрушчов се
отказва о т идеята за планирано военно нахлуване в своята съседка само
защ ото получава гаранции, че същ ествуващ ата властова комунисти
ческа структура ще остане непокътната и ст р а н а т а няма да напусне
Варшавския договор.
Още по-голямо предизвикателство е революцията в Унгария. Към
средата на октом ври избухват масови антисъветски демонстрации на
студенти , войници, писатели и работници, к о и то довеждат до сваля
не на комунистическото правителство. Новоназначеният министър-

председател Имре Надь, умерен партиец, к о й то няма политическата
гъвкавост на Гомулка, застава начело на революционерите. Той обявява
многопартийно управление с отделяне на Унгария о т Комунистическия
блок - нещо, което никой не е очаквал.
О п асн остта за Москва е очевидна. Една независима Унгария застра
шава да разцепи к ат о с клин източноевропейската империя на СССР, да
поощри подражателите си и чрез ефекта на доминото да се превърне
в заплаха за о т е ч е с т в о т о . След известно колебание през н о щ та на 31
октомври, в разгара на Суецката криза (вж. следващата част), Хрушчов
разпорежда съветски те танкове да влязат в Унгария, за да се възстано
ви комунистическото управление в Будапеща.
Ц ената на то зи ход е значителна. У бити са 640 съветски войни
ци, ранените са 1 251; о т унгарска страна загиналите са над 2 000 души,
десетки хиляди са ранените, около 35 000 са арестувани, 22 000 са хвърле
ни в затвори, 200 души са екзекутирани (сред т я х и самият Имре Надь,
през 1958 г.), над 200 000 души емигрират. А в т о р и т е т ъ т на Хрушчов у
дома и по света е разклатен. Освен всичко, т о й принуждава стр ан ата
си да поеме политическото и икономическото бреме на о п и т и т е да се
укроти гневът на милиони възмутени източноевропейци, и го прави
чрез военна окупация и чрез по-малко строг и по-ориентиран към хората
комунизъм, придобил популярност к ат о „гулаш-комунизъм“.
Западните наблюдатели реагират остро, след к а т о виж дат кар
т и н а т а на съветските танкове, к о и то смазват народното въстание.
Техните правителства незабавно о т в а р я т границите си, за да приемат
хиляди бежанци. През октом ври 1956 г. френският политически фило
соф Реймон Арон с подигравателен т о н заявява на твърдоглавите запад
ни леви, че СССР представлява само един „дългосрочен деспотизъм“,
обречен на провал.
Все пак Съединените щ ати в лицето на държавния секретар
Джон ф о с т ъ р Дълес, к о й то о т няколко години проповядва отслаб
ване на комунизма в И зточна Европа, претъ рпяват известно морално
поражение. До последния момент платен и те му радиостанции твърде
необмислено вдъхват вяра в революционерите, че ги очаква неминуема
външна подкрепа. В последните дни о т предизборната кампания за в т о
рия си президентски мандат Айзенхауер е погълнат о т Суецката криза
и не желае да рискува да се стигне до ядрена война заради случващото
се в Унгария. Всъщност преди съ ветск о то нахлуване Вашингтон изпра-
Таава 4: Конфпиктьт се разраства, 1953 - 1963 153
ф отограф ия 4.2. Улица 6 Будапеща след б и т к а между съветски тан ко ве и унгарски

п ро тести ращ и , 1 ноември 1956 г. С nhôедното разрешение на КОРБИС
ща сигнали кьм Москва, с к о и то я уверява, че няма да внесе п р о тес тн а

н о т а в ООН. След потушаване на революцията и назначаване на ново
т о комунистическо правителство Айзенхауер изразява съчувствието
си за т е ж к о т о положение, в което се намират унгарците, но и о т к р и
т о приема факта, че Европа е разделена и стабилна. По то зи начин т о й
развенчава м и та за освобождението и предприема първите стъпки кьм
„разведряване“ на С тария конти нен т.
Реално след унгарските събития о т 1956 г. С тудената война
променя облика си. А гресивността на идеологическата конфронтация
отслабва. Д о к тр и н ата за м ирното съвместно съществуване, к о я то
Хрушчов преповтаря по време на XX конгрес на КПСС, улеснява кул
турния обмен между И зтока и Запада. Западът постепенно открива
филмите, л и тер ату р ата, изкуството, музиката и ерудицията на уче
ни те отвъд Ж елязната завеса, а все по-честите срещи на съветските
и източноевропейските граждани със западните посетители и идеи не
п р естават да крепят надеждите им за намаляване на ограниченията и
за no-хуманен социализъм.
Въпреки че Москва успява да запази източноевропейската си импе
рия, к о н тр о л ъ т на Кремъл над с в е то в н о т о комунистическо движение
отслабва. Все още има личности, лоялни към Сталин. Така например
88-годишният афроамерикански политически философ У. Е. Б. Дю Боа
обявява кр и ти к и те на Хрушчов за „безотговорни и хаотични“, а за
м етеж и те 6 И зточна Европа обвинява американците заради навика

им да се м есят там , кьдето не им е р аб о тата. П оявяват се и нови
отстъпници, к ат о ветерана о т Коминтерна Палмиро Толиати, лидер
на в т о р а т а най-голяма партия в И талия, к о й то въвежда термина
„полицентризъм“, за да се дистанцира о т кремълския д и к т а т , и юго
славския д и к т а т о р Тито, к о й то о тн о во избягва „желязната“ прегръдка
на Москва чрез отказа си да се обвърже със С ъ вети те.
Най-силна е реакцията на Пекин. Мао Дзъдун и Хрушчов са не само
мнителни един към друг, но китайският лидер е и ужасен о т кампанията
за десталинизация, подета о т генералния секретар и довела до безредици
т е в Полша и Унгария. Обиден о т ар о ган тн о стта на Москва, о т наложе
н и те сурови икономически условия и о т липсата на политическа воля да
се освободи Тайван, и Мао решава да поеме по свой самостоятелен път.
СУЕЦ
Към 1956 г., само четири години след падането на корумпирания п е тр о

лен крал фарук, главна фигура в международните работи на Египет с т а
ва неговият 36-годишен в т о р и президент, полковник и реален дикта
т о р Гамал Абдел Насър. Защ итник на идеята за панарабизъм, неговата
цел е да изгради държавност в ст р ан ат а си и да избави Близкия и зто к о т
последните останки на европейския колониализъм. Насър печели Велико
британия на своя страна и т я отзовава 80 000 войници о т зоната на
Суецкия канал. На конференцията в Бандунг египетският лидер изиграва
своята звездна роля и решава да се проти вопостави на Запада, сключ
вайки през 1955 г. внушителна оръжейна сделка с комунистическа Чехо
словакия и създавайки през 1956 г дипломатически отношения с КНР.
До 1956 г. подвизите на Насър започват да пробуждат опасения.
Израелските лидери, смутени о т количествата оръжие, придобити о т
съседа им, уплашени о т нарастващ ото насилие по границата и о т враж
дебната пропаганда о т радиостанциите в Кайро, се г о т в я т да поемат
инициативата в своите ръце. Сроден дух о т к р и в а т във Франция, къде-
т о п р а в и т ел ст в о т о на Ги Моле е обзето о т я р о ст срещу подкрепата
на Насър за Алжирската революция. И премиерът на Великобритания,
А нтъни Идън, е бесен о т о п и т и т е на египетския президент да подрони
британските интереси в Ирак и Йордания - за него т о й е „арабският
Мусолини“, к о й то използва съветска помощ, за да доминира в Близкия
и зток и да застрашава неф тените доставки за Западна Европа.
Гпава 4: Конфликтът се разраства, 1953 - 1963 155
Неминуемо суперсилите не м огат да не се замесят 6 тази ситуа

ция. Само година по-рано САЩ, с надеждата да спечелят влияние в най-
голямата арабска държава, се съгласяват да о тп у сн ат щедър заем о т
54 милиона щ атски долара за изграждане на Асуанската язовирна с т е
на. През п р о л е т т а на 1956 г. обаче Айзенхауер надава гневен глас срещу
флирта на египтянина с Москва заради антизападните му изказвания и
враждебността, к о я то проявява към Израел. О т друга страна, Хруш
чов - въпреки намигането му към некапиталистическия п ъ т на разви
т и е - потъва във водовъртежа на безредиците и врявата, к о и то са се
надигнали в И зточна Европа, гледа с недоверие към язовирния проект и
отклонява молбата на Насьр да наддава в спора с Вашингтон. Неочак
вано, на 19 к>ли, раздразнен и изпълнен с подозрения, Айзенхауер спира
американския заем. Веднага след т о в а и Идън анулира предложените о т
Лондон 14 милиона долара.
Шокиран и унизен, Насьр предприема незабавни действия - обявява
национализация на Суецкия канал, за да събере пари за язовира, разбунва
духовете на сънародниците си, нагнетява напрежението в арабския с в я т
и поставя началото на продължителна международна криза. С един замах
египетският президент заема командна позиция по отношение на посока
т а , по к о ято в бъдеще ще протече ж и в о т ъ т на Британската общ ност
и ще се развие самата империя, и слага ръка върху един о т д вата ключо
ви маршрута, по к о и то преминават неф тените доставки о т Близкия
и зток към Запада. К ато затваря Тиранския проток, т о й поема не само
управлението на клапата, но и възмож ността сам да решава кога и как
да пропуска движението между Израел, И зточна Африка и Азия по море.
Суперсилите реагират със загриженост и в пълен к о н т р а с т една с друга.
Хрушчов, хванат изкъсо о т онова, ко ето според него се нарича „лошият
миг“ на Насьр, н и т о разпъва съветски дипломатически чадър над Египет,
н и т о предлага допълнителни оръжия, в очакване САЩ да о з а п т я т съю
зниците си. Така през следващите т р и месеца Айзенхауер поема юздите
на б и тка за предотвратяване на евентуално нападение срещу Египет.
Той е убеден, че подобна офанзива би дестабилизирала Близкия и зто к и би
насърчила С ъ в ети те да предприемат действия в региона.
Д вам ата натовски партньори на САЩ, разочаровани о т амери
канското поведение, са обезпокоени: Франция изпитва горчивина заради
загубата на Индокитай и заради алжирското въстание, а обществено
т о мнение к ат о цяло застава стабилно зад идеята Насьр да бъде нака
зан; каб и н етъ т и парламентът на Великобритания са силно разединени,
опозицията 6 О б щ н о с т т а е п о ч ти единодушна кога и как да се използва

силата на оръжието, но т е си и м ат болен и импулсивен премиер, к о й то
е го то в да о т с т о я в а м огъщ еството на нацията и да брани неф тените
ù доставки. Ролята на Израел е решаваща. М инистър-председателят
Бен-Гурион се разкъсва между страховете о т американска или съветска
интервенция; спечелват го за каузата, изповядвана о т членовете на един
войнстващ кабинет, к о я то обаче дава шанс на държавата му да се при
съедини към Западния алианс. В началото на октом ври Идън се съгласява
с дръзката до безочливост схема на Моле за израелска интервенция в Еги
п ет, к о я то да послужи к ат о прикритие на англо-френското превземане
на Канала и смъкването на Насър о т в л астта. Съгласието на Израел
да нанесе първи удар, е скрепено с таен договор, к о й т о на 24 о к то м
ври 1956 г. е подписан с франция и Великобритания в Севр.
Операция „Мускетар“ започва гладко. На 29 октом ври израелски
военни части дебаркират в Централен Синай и бързо с т и г а т до Суец-
кия канал. Ден по-късно Великобритания и Франция излизат с ултима
тум , според к о й то д вете страни тр яб ва да се и зтегл ят о т зоната
на Канала в срок о т дванайсет часа. Насър отказва да се подчини и на
31 октом ври т е бомбардират египетски военновъздушни бази, а след
петдневно отлагане войските им предприемат и сухопътни операции.
Междувременно на 1 ноември Насър отговаря с блокада на Суецкия канал,
к а т о изпраща в района специалисти по експлозиви и с ъ о т в е т н а т а т е х
ника. През тази взривоопасна седмица с в е т ъ т е погълнат о т вълна на
гняв, к о я то п оч ти напълно заглушава т е ж к и т е новини о т Унгария.
Сега т о п к а т а о т н о в о е в ръцете на суперсилите. Хрушчов общо
взето е подведен о т прекалено самоуверения Насър и о т н ето ч н и те
сведения, к о и т о получава о т съ ветск о то разузнаване; подценил е и
реш и м остта на британския премиер Идън. К огато военните действия
започват, Хрушчов, съсредоточен предимно върху унгарските събития,
пренебрегва молбите на Насър за военна или дипломатическа подкрепа и
т ак а на практика открива п ъ тя на Щ а т и т е да поемат управлението
на т ази криза. Айзенхауер е бесен о т измяната на съюзниците си и т в ъ р
до решава да спре агресията срещу Египет, при т о в а преди Москва да е
предприела каквато и да е стъпка. САЩ се обръщ ат към ООН. Англо-
френското в е т о блокира д ей стви ята на С ъвета за сигурност, но на 1
ноември О б щ о то събрание гласува с 64 срещу 5 гласа в полза на незабавно
прекратяване на военните действия. В т о зи изключителен мом ент о т
Карта 9. Ударите на Израел, Франция и Великобритания срещу Египет, о кто м вр и -

ноември 1956 г.
С тудената бойна съветските и американските цели са идентични, а

ООН се превръща в ин струм ен тъ т, с к о й то да се опази мирът.
Д вете суперсили надценяват възмож ностите си. Унгарското въс
тание е поч ти потушено, когато на 5 ноември Хрушчов предупреждава
Идън, Моле и Бен-Гурион, че СССР е го то в да използва ядрено оръжие, за
да „смачка агресията и да възстанови мира в Близкия и зто к “. Айзенхауер,
к о й то упражнява силен политически и икономически натиск над т р и
м ата участници във въоръжения конфликт, успява да спечели вто р и я
си президентски мандат, да спре военните действия на 6 ноември, да
организира тран сп о р ти р ан ето на Мироопазваидите сили на ООН към
Египет и да притисне нашествениците да о т т е г л я т армиите си.
Размахването на оръжия о т Хрушчов буди тревога, но ф ак тъ т, че

САЩ са изоставили съюзниците си, предизвиква още по-голяма критика
и у дома, и в чужбина. Унизен, Идън подава оставка, к а т о принуждава
Вашингтон да увери Великобритания и останалите членове на НАТО,
че отвъ д океана не са се отказали о т обявената закрила и добра воля.
Франция изпитва още по-голямо разочарование о т о т с т ъ п ч и в о с т т а
на Айзенхауер пред заплахите на Хрушчов. А в т о р ъ т на операиия „Муске
т а р “, Ги Моле, подава оставка през май 1957 г., а фиаското със Суецкия
канал проправя пъ тя на Шарл дьо Гол - френският лидер, известен с
дълбокото си недоверие към англосаксонците - о тн о в о да се появи на
сцената година по-късно. Той декларира р еш и м о стта си да гарантира
националната сигурност на франция извън НАТО, кьдето командват
САЩ, и да създаде собствени ядрени сили.
Суецкият въоръжен конфликт става причина и за първата за Запа
да петролна криза. П о ч ти веднага, щом Насър блокира Канала, остана
ли те арабски правителства реш ават да спрат неф тените доставки.
Сирия скъсва дипломатически отношения с Великобритания и Фран
ция, а т р ъ б а т а о т Ирак до Средиземно море, к о я то минава през нейна
тер и то р и я, е затворена незабавно след взривове в т р и о т стан ции те
й, к о и то според сведенията са дело на части о т сирийската армия. На 6
ноември Саудитска Арабия също прекратява връзките си с агресорите и
забранява на своите танкери да пренасят петрола ù до пристанищ ата
на Великобритания или Франция. Всичко е в ръцете на САЩ, к о и то все
още са главен нефтен производител и износител и са дали подслон на п е т
о т седемте мултинационални петролни компании. Вбесеният Айзенха
уер отказва да задоволи р астящ и те потребн ости на съюзниците си о т
„черно злато“ или да спре резкия спад на британската и френската валу
т а , докато двете държави не и зтеглят войските си о т Египет.
Разбира се, въпреки всичко то зи страх има слабо влияние. Веднага
щом двете натовски държави се подчиняват, САЩ им помагат да облек
ч а т проблемите с д оставки те, а англо-американските компании възста
новяват сътрудничеството си. Нещо повече, по-високите цени на гори
в а т а сви ват потреблението, а необичайно т о п л а т а зима в Европа през
1956 - 1957 г. смекчава създалата се ситуация. До м ар т 1957 г. Каналът е
почистен, т р ъ б и т е са поправени, завършва и режимът на д о ставки те
за Западна Европа. В световен мащаб добивът на петрол се увеличава, а
цената му пада. И все пак още през 1956 г. се появява призракът на бъде
щ и те дефицити. Подобна тенденция би могла да засегне сигурността
на Запада, да го принуди да затвори производствата си и да се окаже

теж ко бреме за населението му. В същ ата тази година става ясно какви
биха били уроиите о т едно американско господство над доставки те,
както и каква е арабската г о т о в н о с т да се ползва т о в а оръжие.
По време на Суеиката криза Израел демонстрира своята военна
реш ителност и излиза о т нея по-корав и още по-неизтощим. Сега т о й
има френски съюзник, к о й то е го то в да доставя не само оръжия, но и
ядрен материал. Благодарение на френската подкрепа Израел си е оси
гурил международни гаранции да ползва водите на Тиранския проток,
както и въоръжените сили на ООН да го пазят о т въоръжените набези
на Египет, макар и двете придобивки да зависят о т думата на Насър.
О т друга страна, палестинското ръководство в изгнание, базирано в
И вицата Газа и непосредствен свидетел на пълното поражение и без
разборното египетско отстъпление, става още по-решимо о т всякога
да преследва целта си за национално освобождение и да търси още по-
голяма арабска подкрепа. Влошават се обаче отнош ени ята на Израел с
Вашингтон - САЩ го принуждават да се откаже да настоява за цената,
к о я то тряб ва да му се плати заради п о с ти гн ат ат а ш еметна победа:
преминаване на И вицата Газа и Синай о т египетски в израелски ръце и
признаване на по-малката роля, к о я то играе в политическите сметки на
Айзенхауер.
С тудената война навлиза все по-надълбоко в Близкия изток. В нача
л о т о на 1957 г. Айзенхауер, подражавайки на Труман отпреди 10 години,
обявява нова доктрина на САЩ, съгласно к о я то публично обещава воен
на и финансова подкрепа на арабските държави, ако бъдат застрашени
о т „разпространението на комунизма“. Но Вашингтон надценява с т р а
ха на арабите о т комунизма и подиенява омразата им срещу израелския
колониализъм. Междувременно Москва, съсредоточила се върху усили
я т а да си осигури стабилен подстъп към стратегически важен район,
надценява собствен ите си ресурси и влияние над арабите и подиенява
амбицията на САЩ да и зм естят Великобритания к ат о основна сила
в региона. Суеиката криза демонстрира г о т о в н о с т т а на лидерите о т
Близкия и зток да използват суперсилите и н е д о статъ ч н о то познаване
о т страна на двамата глобални играчи на населението и на политиките
в тази ч аст на света.
ЯДРЕНИЯТ ВЪПРОС
През 1957 г. романът „На брега“ о т английския писател Небил Ш ут

става бестселър. Един разказ за свят, унищожен о т ядрена война. През
тази година суперсилите вече са натрупали д остатъч н о оръжия и не
само могат да се унищожат една друга, но и да превърнат п л ан етата в
м ясто, негодно за ж ивот.
Ядреният блъф, к о й то Хрушчов пуска през ноември 1956 г., зву
чи к а т о заплаха о т победен състезател. САЩ все още им ат превъзход
с т в о при стратегическите оръжия: с ядрените си бомби и огромния
брой бомбардировачи надминават СССР - съотнош ението между т я х
приблизително е 11:1. Нещо повече, САЩ ограждат СССР с верига о т
бази, където са разположени бомбардировачите на т я х н о т о С т р а т е
гическо въздушно командване - 1 000 В-47, 150 В-52 и 250 В-36, 6 добавка
- световен флот о т самолетоносачи, о т к о и то могат да и зл и тат, на
практика о т всяка то чка на света, бомбардировачи с далечен радиус на
действие. През 1956 г. СССР, к о й то разполага с по-малко бомби и само
лети, всъщ ност е уязвим, ако САЩ атак у в а т първи или нанесат о т в е
т е н удар, докато т е самите все още могат да се предпазят благодарение
на по-голямата си численост, на отд ал ечен о стта и на ненадминатата
си система за наблюдение.
Хрушчов твъ рдо е решил да преодолее по-неизгодната позиция на
С ъ вети те. Д окато отправя призиви за мирно съвместно съжителство,
т о й поръчва да се с т р о я т съветски бомби и бомбардировачи, започва
да разработва и междуконтинентални балистични ракети (МКБР). С
появата на сател и та „Спутник“ през 1957 г. се създава възможност за
удар о т Космоса чрез съветска ракета с далечен обсег на действие. Сега
изведнъж САЩ и ко н ти н ен талн ата им т ер и т о р и я също се оказват уяз
вими. Гражданските отбранителни програми, к о и то са започнали да се
прилагат в началото на същ ото десетилетие, карат американците да
осъзнаят, че вече и съветските ракети могат да превърнат всяка точка
о т Земята в своя цел. Администрацията на Айзенхауер бърза да възвър
не превъзходството на САЩ, к а т о с т а р т и р а амбициозна космическа и
ракетна програма и осигурява правителствени субсидии за виеше обра
зование, особено в научната и техническата област.
Издадена на български език през 1985 г., преводач: Иванка Ангелова. - Б. пр.
Европа е някъде по средата между двете суперсили. Ж елязната

завеса е нейната преобладаваща реалност. Заплахите на Хрушчов о т
ноември 1956 г. и невъзмутимо спокойната реакция на Айзенхауер изкар
в а т на показ н ед о статъ ц и те на Западна Европа. Въпреки р астящ ата
й икономическа мощ и бъркоти ята, царяща в съветските сателитни
държави, сухопътните сили на Варшавския договор превъзхождат арми
и т е на НАТО в съотношение приблизително 6:1. Ако се мобилизират и
се обвържат във военен конфликт, нищо не може да ги спре да ст и гн ат
до Рейн, дори ако се използват тактически ядрени оръжия. Нещо повече,
няколко западноевропейски лидери вярват, че САЩ биха изложили т е р и
т о р и я т а на Западна Европа на о т в е т е н удар, ако първи предприемат
ядрена атака срещу Съветския съюз.
Западноевропейците започват да си задават въпроси за двете
аксиоми на С тудената война: дали ядреният чадър на Америка е надеж
ден и дали не тряб ва п р ави тел ствата им да са по-самостоятелни, кога-
т о организират собствен ата си отбрана? Дали американските бази не
застраш ават гъсто населените им центрове и дали не е необходимо да
преосмислят ч лен ство то си в НАТО?
Източноевропейците също п и т а т . В реч пред О б щ о то събрание
на О ОН на 2 октомври 1957 г. полският външен министър Адам Рапацки
призовава за ядрено разоръжаване в Централна Европа, ко ето да блокира
разполагането на съветски бази в Полша и Чехословакия, както и на аме
рикански бази в Западна Германия. Вашингтон, макар и да осъзнава колко
е важна тази самостоятелна инициатива, светкавично я огласява като
заплаха за ядрения щ и т на НАТО, к ат о бариера пред разрешаване на Гер
манския въпрос и к ато издигане на още по-монолитна Ж елязната завеса.
През 50-те години започва ж и во та си и св е то в н о т о антиядрено
движение, опиращо се на спомените за Хирошима и Нагасаки, ч и ято цел е
ядреното разоръжаване. То се превръща в предизвикателство за ускоря
ването на надпреварата във въоръжаването между САЩ и СССР и съби
ра хора о т различни възрасти, раси и идеологии, обединени о т идеята
да се б о р я т за свят, освободен о т страха пред ядрената катастроф а.
ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
Западногерманският канцлер Конрад Аденауер е сред най-внимателните

и загрижени очевидци и на Унгарската, и на Суецката криза, федерална
т а република, най-новият член на НАТО, обявява н е у тр а л и т е т във вой-
наша срещу Египет, но е разтърсена о т б р у т а л н о с т т а на съветската

репресия 6 Унгария, о т заплахите на Москва към Лондон и Париж, както
и о т кавалерското отношение на Америка към основните ù европей
ски съЬзниии. Използвайки мига, по време на официалната си ви зи та 6
Париж на 6 ноември, то ч н о когато се обявява спирането на бойните
действия, Аденауер привлича вниманието на своите домакини върху
идеята да р а б о т я т заедно, за да „изградят Европа“.
П р о е к т ъ т за европейското единство има дълга история, а след
В т о р а т а световна война се сдобива с нова сила благодарение на плана
„Маршал“ и на Европейската общ ност за въглища и стомана (ЕОВС),
споразумението за к о я то се сключва през 1951 г. о т Франция, фРЕ, И т а
лия и ст р ан и т е о т Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург) под
общо наддържавно ръководство. За повече о т година п р о е к т ъ т „Бене
люкс“ за общ пазар, к о й то включва икономическо и ядрено сътрудни
чество, постепенно изгубва привлекателността си заради френско-гер
манските колебания - Франция се замисля за бъдещата роля на своята
империя, а Западна Германия се оплита в собствения си вътрешен дебат
за евентуално институционално и политическо обвързване в едно цяло
с по-слабите си съседи.
Суецката криза сближава Париж и Бон през 1956 г. чрез историче
ски ж ест на реално и символично помирение. Аденауер вярва, че Западна
Европа има нужда да създаде собствена п р о т и в о те ж ест на съветската
заплаха и на американския едностранен подход. Освен т о в а Моле желае
да си о т м ъ с т и заради преживяното при Суец унижение. Договорът о т
Рим, подписан на 25 м ар т 1957 г., ражда Европейската икономическа
общ ност (ЕИО) и всъщност е плод на пазарлъка между двете съседки:
Франция о т с т ъ п в а значими части о т отвъдм орските си тер и то р и и , а
Бон поема по-голям дял о т финансовите задължения. И все пак т о й дава
ясен знак за растящ ата роля на Западна Германия в европейските дела.
Засегната е и бъдещата роля на Великобритания в Европа. Наслед
никът на Идън, Харолд Макмилан, приема икономическата и стр атеги
ческата зависимост на с т р ан ат а си о т Вашингтон, ограничава връз
к и те с Париж, поправя поизтънелите вече к о н т а к т и с членовете на
Б ританската общ ност и признава, че „в я т ъ р ъ т на промяната“ духа
през Африка. Едно членство в ЕИО обаче слабо привлича Лондон. Крал
с т в о т о , вече ядрена сила, не проявява желание да споделя своите тайни
с конти нен та. Нещо повече, 74 на с т о о т износа му продължава да е
за страни извън Европа, так а че няма как да се прелъсти о т идеята за
примирено подчинение на тар и ф и те и политическия надзор на бюрокра

т и т е о т континента.
В годините на С тудената бойна ш естчленната ЕИО прераства
във важен съюзник за САЩ, макар че е заредена с повече икономическа
и културна енергия, о т к о л к о то с военен капацитет. Великобритания
остава извън нея до 1973 г., докато нейната империя изчезне, а икономи
ческата й изолация о т кон ти н ен та я отслаби още повече. Договорът
о т Рим има и друго неочаквано развитие - т о й не само създава надна-
ционална бюрокрация и засилва благоденствието на своите членове, но
и възражда м е ч т а т а за цяла, обединена и демократична Европа, к о ято
ще окаже силно влияние отвъ д Ж елязната завеса .
МИРНО СЪВМЕСТНО СЪЖИТЕЛСТВО?
П ризивът на Хрушчов за мирно съвместно съжителство, к о й т о се въз

приема к а т о отзвук на предложението на Ленин о т началото на 20-те
години, предизвиква внимателно премерената реакция на Вашингтон.
Д ействително „духът на Женева“ о т 1955 г. е бързо изместен о т кавга-
джийското поведение на Хрушчов през 1956 г., развиващ ото се съветско
военно с т р о и т е л с т в о и хвалбите на генералния секретар за бъдещ све
т о в ен триумф на социализма. След к а т о т о й отхвърля предложение
т о на Айзенхауер за „ О т к р и т о небе“ , ко ето американският президент
прави на срещ ата на върха в Женева, САЩ започват амбициозна програ
ма за събиране на разузнавателна информация с помощ та на самолети за
полети на много голяма надморска височина ( о т т и п а U-2). П р о ек т ъ т
включва и разработка на разузнавателни сатели ти , за да се пробият
бариерите към ядрената програма на С ъ в е т и т е и да се види какво е
скрито зад паравана на шумните Хрушчови закани.
Германският въпрос си остава фундаментален източник за споро
ве и съперничество между победителите във В т о р а т а световна война.
След к а т о отхвърля предложенията на Запада о т 1955 г. за национални
избори и за обединена Германия, к о я то да поддържа връзки с НАТО (с
О т другата стран а на Европа е и 8-членният С ъ в ет за икономическа взаимопомощ

(СИВ), създаден о т С тал и н през 1949 г. в о тго в о р на плана „Маршал“, натоварен с
регулиране на икономическите отнош ения между социалистическите държави и ръко
воден о т С ъветския съюз. - Б. а.
П оставяйки си за иел да се преодолее съ в е т с к о т о п р о ти в о п о ставян е на и деята за
инспекции на м ясто, прези дентъ т предлага взаимен обмен на подробно описание и
въздушни ф отоопознавателни разузнавателни снимки. - Б. а.
адекватни мерки за сигурност за съседите), Хрушчов импулсивно обя

вява, че иде поеме к а т о задължение СССР да запази независимостта и
оцеляването на И зточна Германия (която според С талин е само раз
менна монета през С тудената война), и т ак а обрича Москва повече о т
т р и десетилетия да носи то зи то в ар - да поддържа и защ итава слаб
и непопулярен режим. Нещо повече, Берлинският проблем ( с т а т у т ъ т
на разделената бивша германска столица, разположена на 160 км о т гра
ниците, въ тр е в т е р и т о р и я т а на ГДР) засилва напреженията между
И зтока и Запада. Към средата на 50-те години Западен Берлин се превръ
ща в бляскаво шоу на капиталистическия просперитет, предоставящ
лесен п ъ т за бягство на поч ти два милиона недоволни източногерман-
ци. Освен т о в а е труден за отбрана о т малките гарнизони на САГЦ,
Великобритания и франция - освен на цената на ядрена война.
На 10 ноември 1958 г. Хрушчов провокира нова берлинска криза,
окуражен о т успешния преврат в Ирак (с к о й то се отхвърля монархи
я т а и с т р а н а т а излиза о т Багд адския пакт, сключен по инициатива на
б р и тан ц и те ) и о т мирния изход на безизходното положение, в което
изпадат САЩ и КНР заради о с т р о в и т е Дзинмен и Мадзу (т о й вярва,
че т и х о т о му надмощие е отстрани ло американска ядрена заплаха за
Китай). Близо 10 години след к а т о о п и т ъ т на С талин се проваля, сегаш
н и я т съветски вожд заплашва да се откаж е о т четиристранния окупа
ционен режим в Берлин и да позволи на И зточна Германия да контроли
ра достъпа до Западен Берлин. В своя ултим атум т о й дава шестмесечен
срок на Запада да уреди договорните си права с ГДР. Ц елта на Хрушчов,
привидно, е да стабилизира положението в Централна Европа: да разбие
надеждите на Бон за обединение, да подкрепи неуверената ГДР и да пре
образи западния сектор на Берлин - „рибена к о с т в комунистическото
гърло“ - в свободен о т оръжия, уязвим град, к о й то очевидно, ако не е
западната закрила, неизбежно би бил погълнат о т И зточна Германия.
За пореден п ъ т съветски лидер недооценява г о т о в н о с т т а на
САЩ да запазят при съствието си в Берлин. Айзенхауер пренебрегва
британските възражения срещу риска о т евентуално унищожение само
о т уважение към два милиона бивши врагове; упорито о т с т о я в а реше
ни ето си, с което д о ста надскача необоримо силната реакция на Дьо
С т а в а дума за организацията СЕНТО, Организация на централния договор; ч есто

се използва и названието Багдадски п ак т, военно-политическа групировка в Близкия
и зто к , създадена по инициатива на Великобритания, САЩ и Турция, съществувала в
периода 1955 - 1979 г. - Б. пр.
ф отогр аф ия 4.3. По време на двуседмичната ви зи та на Хрушчов в Съединените

щ ат и т о й и Айзенхауер прекарват т р и дни, 25 - 27 септември 1959 г., в Кемп Дейвид,
президентската резиденция, кьдето в приятелски разговори обсъждат въпроси, свър
зани със С т у д е н ата война. С пЬбе^ното разрешение на Националните архиви
Гол спрямо Москва; налага се за пореден п ъ т да убеждава разтревожения

Аденауер, но запазва Западен Берлин к ат о мощен символ на американско
т о доверие. Берлинската криза сякаш временно се изпарява. През май
1959 г., в очакване на августовската конференция на външ ните мини
стри , Хрушчов пропуска обявения о т самия него краен срок да изте
че, но междувременно приема покана, с к о я то става първият съветски
държавен глава, посетил САЩ. В и зи тата е през септември*. Хрушчов и

Айзенхауер се срещ ат в Кемп Дейвид, където се договарят да „замразят“
Берлинския проблем до следващата конференция на високо равнище, пла
нирана за година по-късно. За Кремъл т о в а е явен неуспех. С ъ в е т и т е не
успяват да сп рат емиграцията на източногерманците - през 1959 г. на
Запад „ о т л и т а т “ 144 000 души, а през 1960 г. т е са 200 000. Всичко случ
ващо се обаче засилва също т а к а т р ев о гат а на Пекин, че о т общуване
т о си с кап и тал и сти те Хрушчов се огражда с все повече у ю т и извлича
все по-големи облаги.
Д ухът на Кемп Дейвид живее кратко. И Айзенхауер, и Хрушчов са
длъжни да съ к р а т я т ядрените си запаси, о т друга страна обаче и два
м ата са подложени на натиск о т военните да поддържат достатъчен
резерв о т бомби и ядрени ракети - САЩ са д о ста напред, СССР ги
догонва - за да предпазят някоя о т двете суперсили да извърши ядрен
ш антаж. През м ар т 1960 г. Айзенхауер, п р и т и сн ат о т разузнаването
си да инспектира новите МКБР на Хрушчов, с неохота се съгласява да
възстанови разузнавателните полети на U-2 с опознавателна цел, макар
да си дава ясна сметка, че нарушавайки съ ветск о то въздушно простран
ство , би могъл да компрометира со бствен ите си усилия за разоръжава
не. И т а к а на 1 май о т Пешавар, Пакистан, излита един U-2. След пове
че о т 6 000 км разузнавателен полет над т е р и т о р и я т а на СССР т о й
тряб ва да кацне в Будьо, Норвегия, и мисията му да приключи. Д а т а т а
обаче се оказва крайно неподходяща - чества се С в е т о в н и я т ден на т р у
да, к о й т о е голям и важен празник в Съветския съюз. С ам олетът е засе
чен о т съветски радар, поради повреда в двигателя е принуден да се спус
не о т своите 20 000 м височина, на к о я т о е недосегаем за защ и тн ата
система на СССР. При доближаването си до т р и о т п е т т е съветски
ракетни площадки за МКБР е свален край Свердловск, Урал. П и л о тъ т,
Франсис Гари Пауърс, катапултира с парашут о т засегнатата машина и
веднага е заловен, а отл о м к и те о т разбития U-2 по-късно са изложени в
парка „Горки“ в центъра на Москва .
Само две седмици преди очакваната среща на най-високо равнище
между ч е т и р и т е велики сили в Париж, на к о я т о тр яб ва да се обсъдят
През т о в а л я т о Хрушчов провежда прочутия си „кухненски д е б а т“ с вицепрезиден

т а Ричард Никсън по време на Американското национално изложение в Москва. Това е
п ъ рвата среща на високо равнище между д в ет е суперсили след 1955 г. - Б. а.
“ П о д р о б н о сти т е за т о в а как т о ч н о се случва к а т а с т р о ф а т а , как е улучен сам о л етъ т
на Пауърс и защо т о й не успява да го взриви, са неизяснени и до днес. - Б. а.
Гаава 4: Конфликтът се разраства, 1953 - 1963 167
ситуацията 6 Берлин и разоръжаването, свалянето на U-2 предизвик

ва истинска сензация. На 11 май Айзенхауер, без да се съобразява с мне
ни ето на съветниците си, поема пълна о тго в о р н о с т за шпионските
полети, к о и т о окачествява к а т о „неприятна, но жизненоважна необхо
дим ост“, за да се предпазят Щ а т и т е о т „масирани изненадващи напа
дения“. Хрушчов, разярен о т признанието на американския президент и
го то в да брани съ ветск о то небе о т чуж дото наблюдение, иска извине
ние, ко ето Айзенхауер отказва. Генералният секретар напуска срещ ата в
Париж на 18 май и т а к а проваля конференцията. В знак на отмъщение,
на п ъ т за Москва, т о й спира в И зточен Берлин, за да потвърди о тн о во
дълга си „да реши германския проблем“.
Според някои наблюдатели през май 1960 г. е пропилян огромен
шанс да се спре С тудената война. Други пък категорично не са съгласни с
т о в а твърдение. Със сигурност САЩ и С ъ ветски ят съюз са на коренно
различни позиции за бъдещето на Германия, а и не успяват да хармонизи
р а т възгледите си по отношение на разоръжаването, особено в к о н те
кста на натиска, к о й то всеки о т лидерите изпитва както о т в ъ т р е ,
т ак а и отвън. Айзенхауер, вече в края на вто р и я си мандат, все повече
се тревож и за размера на силата, с к о я то се сдобива „военно-промишле
н и я т комплекс“ на Америка, за огромните публични и частни ресурси,
к о и то се съсредоточават в националната сигурност. В прощ алното си
обръщение т о й признава, че е обзет о т „определено чувство на разоча
рование“, т ъ й к а т о „тр ай н и я т мир“ все още е „невидим“.
Усилията на Хрушчов за пълно и всестранно разоръжаване също сре
щ а т съпротива - не само о т членове на Политбюро, съветски военни и
интелектуалния елит, но също и о т Пекин. След провалената среща на
върха в Париж до напускането на Айзенхауер т о й тъпче на едно място,
става още по-авантюристичен и рязък в нападателността си, ухажва
лидерите о т Третия свят, изпраща помощи за комунистическото пар
тизанско движение в Лаос и за левия режим на П атрис Лумумба в Конго.
Така повежда света към п р о ч у т о т о си шоу с обувката по време на пле
нарното заседание 6 О ОН през септември 1960 г ., к ат о п р о т е с т сре-
' Една о т най-пикантните и стории о т годините на С т у д е н ата война, преди случка

т а о т 12.10.1960 г. Хрушчов цял месец е в Ню Йорк, всеки ден е на заседанията на О С
на О ОН, слуша, ч есто се държи бурно, не по протокол, а върхът на избухването му е
ден преди да о тп ъ ту в а : филипинският делегат Лоренцо Сумолонг обвинява СССР, че
„потиска народите на И зточна Европа“, при к о е т о т о й скача и о тп р а в я о т в е т н и
обвинения към д и п л ом ати те 6 залата к а т о ,лакеи на империализма“. На следващия ден
м едиите („Ню Й орк Таймс“, „Ваш ингтон п о у ст“) излизат с коментари, че съветски-
щу филипинския делегат, критикувал съветското поведение в И зточна

Европа. Така сцената се подготвя за следващия епизод о т сблъсъка между
СССР и САЩ - нов и още по-опасен етап о т т я х н а т а конфронтация.
КУБА И БЕРЛИН
Във встъ п и тел н ата си р ечта в зимния петък на 20 януари 1961 г. Джон
Кенеди поставя началото на ново десетилетие в С тудената война.
43-годишният президент, к о й то е първият лидер на САЩ, роден през
XX в., печели изборите със съвсем малка преднина. На американския народ
и на света т о й изпраща смесено послание: „ще платим всяка цена, ще
понесем всяко бреме, ще посрещнем всяка трудност, ще подкрепим всеки
приятел, ще се противопоставим на всеки враг, за да може свободата да
оцелее и преуспее“. Освен т о в а т о й поддържа и идеята да се възстановят
преговорите със СССР за разоръжаване, както и да се създаде глобален
съюз, к о й то да осигури „по-плодотворен ж и в о т за ц ялото човечество“.
О тначало Хрушчов п р и в ет ст в а новия прагматичен лидер на
САЩ, с когото възнамерява да разреши Берлинския въпрос веднъж зави
наги и заедно да продължат да т ъ р с я т решение за ядреното разоръжа
ване. Въпреки силните възражения на Пекин, през м ар т Вашингтон и
Москва тихомълком започват да си сътрудничат за спиране на огъня в
Лаос и за създаване на неутрално правителство. В началото на април
Хрушчов и Кенеди се споразумяват през Ьни да се срещ нат във Виена.
Междувременно, на 12 април, Кремъл постига още един напредък: Юрий
Гагарин става първият човек, полетял в Космоса.
Но между суперсилите се издига нова бариера. През януари 1959 г.
революцията в Куба, ръководена о т харизматичния фидел Кастро, сваля
проамериканския режим на д и к т а т о р а Фулгенцио Б а т и ст а. След к а т о
Айзенхауер налага ембарго, парализиращо ж и в о та в новата държава, кое
т о е отмъщение за национализацията на американските земевладения,
банки и индустрии, К астро се обръща към Кремъл. През февруари 1960 г.
Хрушчов се хваща за задаващата се благоприятна възможност да пре
дизвика д о к тр и н ата „Мънро“ и да навлезе в Западното полукълбо. Той
предлага да купува кубинска захар, да дава нисколихвени заеми и да д оста
вя значително количество оръжие. През януари 19612. Айзенхауер скъсва
я т лидер е размахвал дясната си обувка к а т о чук, д о к ато е излагал с в о я т а „дипломати

ческа н о т а “ о т т р и б у н а т а на О О Н . Случаят се разследва 40 г. по-късно о т американ
ския и сто р и к У. Таубман. - Б. пр.
отнош ени ята на САЩ с Куба. Той е вбесен о т о т к р и т о т о неподчине

ние на Кастро, к о ето кубинският лидер ясно демонстрира чрез четири
часа и половина реч преди септемврийската среща на О б щ о то събрание
на О О Н през 1960 г., с к о я то отхвърля „империализма на янките“, разя
рен е и о т появата в с т р а н а т а на хиляди съветски техници, инженери
и военни, на дипломатически персонал. Така всъщ ност т о й о ставя на
своя наследник план за нашествие в О стр о ва и за сваляне на лидера му.
Кенеди, макар и скептично настроен, одобрява операцията. В
нея се вклю чват кубински емигранти, обучени о т ЦРУ и американски
т е спецслужби, к о и т о привидно тр яб ва да р азм ъ тя т об стан овката
и да я насочат към б у н т срещу управлението на К астро. В последна
т а м инута обаче н о ви ят президент на САЩ обявява въздушни удари
за прикритие на сухоземните части, го то ви да нахлуят на острова.
Снабден със съветски самолети и танкове, К астро с лекота отблъсква
нашествениците, к о и т о не м огат да р а зч и т ат на подкрепа о т м ест
ни партизански части. Обезсърчен, Кенеди поема пълна о т го в о р н о с т за
провала на операцията в Залива на прасетата, след к о я то 1 100 оцелели
са взети в плен в Куба.
В т о р о т о унижение на Америка в последните две години подгот
вя о б стан овката за бурната среща на върха във Виена през юни 1961 г.
Хрушчов, изправен пред мрачни икономически новини в родината, пада
н е то на режима на Лумумба в Конго и р а с т я щ о т о о т к р и т о китайско
неподчинение, поставя нов ултим атум за Берлин, заради к о й т о Кене
ди е принуден да о т л е т и незабавно обратно във Вашингтон и да се
посъветва с екипа си. Д вете страни реш ават да д ей с тв ат предпазливо.
П резидентът, к а т о пренебрегва мнението на ст а р ш и т е си съветни
ци, настоява да се увеличи националният бю джет за отбрана и свик
ва в армията на запасняците и Националната гвардия, но не обявява
извънредно положение. На свой ред Хрушчов решава да избегне ядрена
конфронтация и да реши Берлинския проблем през август 1961 г., к а т о
огражда Западен Берлин с бетонна стена. Позволявайки на източногер-
манците да издигнат тази силно укрепена конструкция, Хрушчов затва
ря и последния п ъ т за бягство о т Ж елязната завеса и спасява ГДР.
Реакцията на западните сили е сдържана. Макар и да п р о т е с т и р а т
срещу ограничените възможности за пътуване и комуникация въ тр е в
Берлин, САЩ, Великобритания и Франция в крайна сметка приемат
случващото се к а т о fa it accompli. Това донася стабилн ост на к о н ти
нента, защ ото премахва и последния спор между Вашингтон и Москва.
ф отограф ия 4.4. Недалеч о т Бранденбургската б р а т а източногермански работниии

укрепват Берлинската стена, к о я т о разделя града, ок том ври 1961 г. С пЬбе^ното разре
шение на Националните архиви
О т т у к и п р о ч у ти ят коментар на Кенеди пред помощниците му: „С те

н ата е адски по-добър вариант о т войната“.
За близо т р и десетилетия Берлинската стена се превръща в най-
мощния символ на С тудената война. В обкръжения Западен Берлин Запа
д ъ т успява да си изгради свой остров: главно разузнавателно м ясто и
инструм ент за прецизна пропаганда срещу комунистическата репресия.
Но за канцлера Аденауер и за км ета на Западен Берлин Вили Бранд С т е
н ата е доказателство за мълчаливото съгласие на САЩ родината им да
бъде разделена. Тя е важен подтик за по-голяма независимост и динамика
в германската външна политика.
След к ато бурята над Берлин утихва, Хрушчов тръгва към още
по-рискована инициатива. През октом ври 1962 г., със съгласието на Кас
т р о , СССР започва да строи в Куба 36 установки за ядрени ракети със
среден обсег на действие и 24 установки за МКБР. Нащрек заради сведе
нията, получени о т разузнавате;шия U-2, Кенеди мрачно информира аме-
риканскаша общ ественост, че обявява въздушна и морска „карантина“ ,

за да блокира д о ставк ата на допълнително въоръжение за Куба, и насто
ява да се премахнат съществуващите ракетни установки. В същ ото
време администрацията му тайн о се го тви за въздушни удари и за
нахлуване в Куба. К огато 30 съветски кораба се насочват към острова,
ядрената война между двете суперсили изглежда неизбежна. Но тогава
и двете страни п р авят крачка назад: Хрушчов се съгласява да изтегли
ракети те, к а т о в замяна САЩ тряб ва да обещ аят да не нападат Куба
и да и зтегл ят своите ракети о т Турция.
Близо половин век американските историци определят действие
т о на Хрушчов к ат о непровокирана заплаха към САЩ и хвалят куража
и сдържаността на Кенеди да не влезе в о т к р и т конфликт, както и нас
то яв ан ето му за едностранно съветско изтегляне. Най-новите изследва
ния обаче т в ъ р д я т друго. Хрушчов фактически реагира на американската
агресивност към кубинския му съюзник , както и срещу значителното уве
личаване на американската военна сила след 1961 г., включващо инстали
рането на ядрени ракети „Ю питер“ със среден радиус на действие в Тур
ция, което предизвиква опасения о т евентуален първи удар срещу СССР .
К ато разполага своите ракети в Куба, Хрушчов смело залага на правилото
да дава на американците „лъжичка о т собствен ото им лекарство“.
При т о в а Кенеди, след публичното си предупреждение за съвет
ска ракетна заплаха, признава, че няма промяна в ядреното превъзход
с т в о на САЩ (въпреки намалената способност на Щ а т и т е да нанесат
първи удар). Чувствителен към негативните политически ефекти о т
при съствието на ракети в Куба, т о й реагира с изкусен и рискован ход,
с к о й то ужасява света. Същевременно се въздържа о т о т к р и т военен
конфликт, за което н асто яват някои о т съветниците му. Вместо да
нанесе унизително поражение, президентът приема условията на Хруш
чов за р ак ети те „Ю питер“.
През октом ври 1962 г. близкият сблъсък между суперсилите не
стабилизира ситуацията по време на С тудената война, а води до про
блематичен изход. Хрушчов, к о й то по време на кризата се сдържа да
заплашва Западен Берлин, излиза о т нея още no-решим да постигне ядрен
Кенеди избягва терм ина „блокада“, кой то, според международното право, дава знак за
състояние на война. - Б. а.
К о я т о включва заговори за убийство, саботаж и мащабни военни учения на Кариби-
т е , целящи да св ал ят К астро о т власт. - Б. а.
К о я т о се изгражда по време на Берлинската криза о т 1961 г. - Б. а.
ф отограф ия 4.5. П резидентът Джон ф. Кенеди на работна среща 6 Белия дом с члено
ве на Изпълнителния к о м и т е т на С ъ вета по наиионална сигурност (ЕХСОММ) о т н о с
но кризата в Куба. О т ляво надясно: Кенеди, държавният секретар Дийн Ръск, секрета
р я т по о т б р а н а т а Робърт С. Макнамара (седнал) и прессекретарят на Белия дом Пиер
Селинджър, 28 октом ври 1961 г. С аЬбе^ното разрешение на Националните архиви
п а р и т е т със САЩ, ч и й то растящ ф лот о т разузнавателни спътници

продължава да проучва съ ветско то въздушно пространство. Н атов-
ските съюзници на САЩ се оказват не толкова впечатлени о т реше
н ието на Кенеди, а по-скоро уплашени о т опасностите, пред к о и то са
били изправени заради едностранната пресилена реакция на Вашингтон
срещу стратегически несъществено събитие . Всъщност, подкрепени
о т растящия си икономически проспери тет - и със стату к во , цимен-
тирано о т Берлинската стена, - западноевропейските правителства
все по-малко се опасяват о т съветско нашествие и т ъ р с я т начини да
подобрят отнош енията си с И зточния блок.
Ядрената заплаха о т октом ври 1962 г. има позитивен ефект - т я
е тласък да се подновят общ ите усилия за контрол над стратегически
т е оръжия. На 20 юни 1963 г. двете правителства подписват споразу
мение за пряка телефонна и телексна връзка, създава се т.нар. „гореща
линия“ между Белия дом и Кремъл. През август САЩ, Великобритания и
Според съдържателния израз на френския президент Дьо Гол „унищожение без пред
с т а в и т е л с т в о “. - Б. а.
Γααβα 4: Конфликтът се разраства, 1953 - 1963 173
СССР сключваш основния договор за частична забрана на ядрени о п и ти

в атмосферата, в о т к р и т и я космос или под вода. В клуба на ядрените
държави обаче влизат двама нови актьори - Франция, през 1960 г., и
Китай, през 1964 г. (които о т к а зв а т да се съобразят със забраната).
Така о б х в а т ъ т на разпространение разтърсва Вашингтон и Москва.
КЕНЕДИ И ХРУШЧОВ НАПУСКАТ СЦЕНАТА
С издигането на Берлинската стена и с о т т е г л я н е т о на съветските

ракети о т Куба всяка о т двете суперсили спира наш ествието на друга
т а в прилежащите и зони на влияние. През 1961 г. московската Желязна
завеса в И зточна Европа е подсилена, година по-късно САЩ ограничават
съ ветско то военно присъствие в Западното полукълбо. След к а т о са
проверили до каква степен нервите им могат да издържат - и са довели
света до ръба на ядрена война - Джон ф. Кенеди и Н икита Хрушчов вне
запно изчезват о т международната сиена, един подир друг, в рамките
на дванайсет месеца.
През ноември 1963 г. американският президент е убит. Завещание
т о , ко ето оставя на С тудената война, е твърде двусмислено. В своето
п ри ветстви е към с т у д е н т и т е и преподавателите о т Американския
университет във Вашингтон през юни 1963 г. т о й изразява оптимизъм,
че е пости гнато мирно съвместно съж ителство със СССР. Само две
седмици по-късно обаче заминава за Европа, за да убеди европейските си
съюзници о т НАТО, че Америка не е забравила дълга си да ги защитава
(като същевременно призовава и т я х за по-голям принос), а в Западен
Берлин заклеймява б руталн ата система, наложена отвъ д С тен а та , и
мъмри онези, к о и то вярват, че „ние можем да работим с комунисти
т е “. Нещо повече, Кенеди, к о й то обикновено е предпазлив, учудващо
увеличава американската военна помощ и съветници за правителство
т о на Южен Виетнам, к о ето е к а т о строено в боен ред. Малко пре
ди с м ъ р т т а си благославя за успех генералите, подготвящ и се за удара
срещу Дием, и так а прехвърля американската о тго во р н о ст върху друг
съюзник, к о й то о т с т о и на оше по-далечно разстояние и не е защитен.
През октом ври 1964 г. Политбюро освобождава Хрушчов, раз
дразнено о т рискованата му политика, довела до ръба на военен кон
фликт при Суеиката, Берлинската и Кубинската криза. Членовете му
се п р о т и в о п о с т а в я т на постоянн ите промени в неговото поведение
и на капризите му, докато търси начини за съвместно съж ителство със
САЩ. По бреме на дебетгодиш ното си управление Хрушчов се о п и тва

да направи невъзможното: докато се бори с репресивните елементи о т
С тал и н ови те години, използва именно неговите м етоди, за да смаже
масовите народни революции в И зточна Европа. Д окато се о п и тва да
търси начин да обедини световния комунизъм, си създава силен враг в
лицето на Мао Дзъдун. Д окато се о п и тва да съживи марксизма-лениниз
ма и да насърчи революционните му импулси в Третия свят, не само кара
мнозина във Вашингтон да настръхнат, но и се прегръща с национални
лидери, к о и т о с т ъ п к в ат со бствен ите си леви опоненти. И докато се
стреми към разведряване на о тнош ени ята със САЩ и прекратяване на
д ей н о стта на НАТО, грубиянският му и цветущ език и ядрените запла
хи, к о и то размахва, още по-ясно акцентират върху необходим остта о т
обединен западен свят.
Въпреки различията във въ зр астта и темперамента им, и двамата
лидери се оказват непоколебими съперници в С тудената война, к о и то с
неохота признават радикалните промени в световния пейзаж, т ъ й к ато
т е започват да намаляват контрола на суперсилите. Техните наследници
им ат по-малък о п и т в дипломацията и по-голяма го т о в н о с т за вътреш
ни реформи и ще създадат опасна пауза в търсенето на разведряване, след
съ б и ти ята около Берлин и Куба.
Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н И М А Т Е РИ А Л И
Първични И зточници
„T he 1956 H ungarian Revolution: A H istory in D ocum ents: Electronic Briefing B ook.“

N ational Security Archive. 2002. h ttp://w w w .g w u .ed u /~ n sarch iv /N S A E B B /
NSA EBB76/.
“Bay o f Pigs Release.” Central Intelligence Agency. Last updated A ugust 2, 2011. h ttp : //
www.foia.ucia.gov/collection/bay-pigs-release.
“Berlin W all.” Newsreel Archive. British Pathé. Accessed F ebruary 26, 2013. h ttp : //
w w w .britishpathe.com / w orkspaces/ rgallagher/Berlin-Wall-4.
Castro, Fidel. “C astro Speech D ata Base.” Latin A m erican N etw ork Inform ation Center.
Accessed February 26, 2013. h ttp ://la n ic .u te x a s.e d u /la /c b /c u b a /c a stro .h tm l.
“C IA and Assassinations: T he G uatem ala 1954 D o cu m en ts.” N ational Security Archive.
Accessed F ebruary 26, 2013. h ttp ://w w w .g w u .e d u /~ n sa rc h iv /g u atem a la /.
“C u b a D o cu m en tatio n Project.” N ational Security Archive. Accessed February 26,
2013. h ttp ://w w w .g w u .e d u /~ n sa rc h iv /la tin _ a m eric a/c u b a.h tm .
“Digital 1956 Archive.” O p en Society Archives. Accessed February 26, 2013. h t tp : //

osaarchivum .org/digitalarchive/index.htm l.
“Final C o m m u n iq u é o f the Asian-African C onference o f B andung (24 April 1955).”
C entre Virtuel de la C onnaissance sur l’Europe, h ttp ://w w w .cv ce.eu /o b j/fin al_
co m m u n iq u e_ o f_ th e_ asian _ african _ co n feren ce_ o f_ b an d u n g _ 2 4 _ ap ril_ 1 9 5 5 -
en-676237bd-72f7-471f-949a-88b6ae513585.htm l.
“Foreign Relations o f the U nited States, 1961 - 1963, Volume XI, C u b a n Missile Crisis
and A fterm ath.” Office o f the H istorian, US State D epartm ent. h ttp ://h is to ry
.state.gov/historicaldocum ents/frusl961-63vll.
K ennedy, Jo h n F. “Inaugural Address, 20 January 1961.” Jo h n F. K ennedy Presidential
Library and M useum . Video, 16:00. http://w w w .jfklibrary.org/A sset-V iew er /
BqX IEM 9F4024ntF17SVA jA .aspx?gclid=CPngl6eZyLU CFQ7N nA odaW cA hA .
-----------. “JFK ’s ‘C u b a n Missile Crisis’ Speech (1 0 /2 2 /6 2 ) (C om plete and U n cu t).”
YouTube video, 18:41. Posted by “D avidV onPeinl,” D ecem ber 15, 2010. h ttp : //
www youtube. com /w atch?v= bO nY 6b-qy_8.
-----------. Tide Kennedy Tapes: Inside the White House During the Cuban Missile Crisis. Edited
by Ernest R. M ay and Philip Zelikow. C am bridge, MA: Belknap Press o f H arvard
K hrushchev, N ikita S. “Nikita S. K hrushchev: T he Secret Speech - O n the C ult of
Personality, 1956.” Modern History Sourcebook, http ://w w w .fo rd h am .ed u /h alsall
/ m o d / 1956khrushchev-secretl.htm l.
N ixon, Richard M ., and N ikita S. K hrushchev. “N ixon-K hrushchev K itchen D ebate.”
C-SPAN V ideo Library, 15:00. July 1, 1959. h ttp://w w w .c-spanvideo.org/
program /110721-1.
“T he Secret C IA H istory o f the Iran C oup, 1953.” N ational Security Archive. 2000.
h ttp://w w W .gw u.edu/~ nsarchiv/N S A E B B /N S A E B B 2 8 /.
“Treaty Banning N uclear W eapon Tests in the A tm osphere, O u ter Space and U nder
Water.” Entered into force O cto b e r 10, 1963. NuclearFiles. org. http : www.
nuclearfiles.org/m enu/library/treaties/partial-test-ban/trty_partial-test
-ban_1963-10-10.htm .
“T he U-2 Spy Plane Incid en t.” D w ight D . Eisenhower Presidential Library and M use
um . Accessed February 26, 2013. http://eisenhow er.archives.gov/research/on-
line _ d o c u m e n ts /u 2_incident.htm l.
Съвременна Литература
Djilas, M ilovan. The New Class: A n Analysis o f the Communist System. New York: Praeger,
1957.
Kissinger, Henry. Nuclear Weapons a nd Foreign Policy. New York: Published for the C o u n
cil on Foreign Relations by H arper, 1957.
Rostow, W. W. The Stages o f Economic Growth: A Non-Com m unist Manifesto. Cam bridge:
W right, Richard. 77;? Color Curtain: A Report on the Bandung Conference. Foreword by
G u n n a r M yrdal. Cleveland: W orld, 1956.
Мемоари
D ayan, M oshe. D iaiy o f the Sinai Campaign. New York: H arp er and Row, 1966.
Kennedy, R obert R Thirteen Days: A M em oir o f the Cuban Missile Crisis. New York:
N orto n , 1969.
K hrushchev, N ikita Sergeevich. Khrushchev Remembers. Translated and edited by Strobe
Talbott. B oston: Little, Brown, 1970.
-----------. Khrushchev Remembers: The Last Testament. Translated and edited by Strobe
Talbott. B oston: Little, Brown, 1974.
-----------. Khrushchev Remembers: The Glasnost Tapes. Translated and edited by Jerrold L.
Schecter and Vyacheslav V Luchkov. B oston: Little, Brown, 1990.
M yyuka
C lib u rn, Van. „Van C lib u rn .“ YouTube video, 1:59, from a perform ance o f „M oscow
N ig h ts,” 1958. Posted by “Posterfrom us,” O cto b e r 3, 2009. h ttp ://w w w .
y o u tu b e .c o m / watch?v=slvZWJT-XGw.
H vorostovsky, D m itri. “D m itri H vorostovsky M oscow N ights.” YouTube video, 3:25,
from a concert recorded in M oscow, 2004. Posted by “A po m eth e,” Jan u ary 29,
2007. h ttp ://w w w .youtube.com /w atch?v= m IH P h F H jn 7 Q ^
ф илми
The A tom ic Cafe. D irected by Jayne Loader, Kevin Rafferty, and Pierce Rafferty. Los A n
geles: T he Archives Project, 1982.
Ballad o f a Soldier. D irected by G rigoriy Chukhray. M oscow: M osfilm , 1959.
Battle o f Algiers. D irected by Gillo Pontecorvo. Rome: Rizzoli Film, 1966.
Come Back, Africa, D irected by Lionel Rogosin. New York: M ilestone Films, 1959.
Funeral in Berlin. D irected by G uy H am ilton. Los Angeles: Param ount Pictures, 1966.
Gigant Berlin. D irected by Leo de Laforgue. Berlin: Leo Laforgue F ilm produktion, 1964.
Invasion o f the Body Snatchers. D irected by D o n Siegel. Los Angeles: Allied Artists Pic
tures, 1956.
Kanal. D irected by A ndrzej Wajda. Warsaw: S tudio Filmowe Kadr, 1957.
On the Beach. D irected by Stanley Kramer. Los Angeles: Stanley Kramer Productions,
1959.
One, Two, Three. D irected by Billy W ilder. G runw ald: Bavaria Film studios, 1961.
Arévalo, Ju a n Jose. The Shark a n d the Sardines. Translated by June C o b b and Raul Ose-
gueda. New York: L. Stuart, 1961.
Beauvoir, Sim one de. Tire Mandarins: A Novel. Translated by Leonard M . Friedm an.
Cleveland: W orld, 1956.
Beti, M ongo. Remember Ruben. Translated by Gerald M oore. L ondon: H einem ann,
1980.
C arpentier, Alejo. Explosion in a Cathedral. Translated by Jo h n Sturrock. L ondon: Go-
llancz, 1963.
D eighton, Len. Tire Ipcress File. New York: S im on and Schuster, 1963.
Fleming, Ian. From Russia with Love. New York: M acm illan, 1957.
Greene, G raham . Our M a n in Havana: A n Entertainment. New York: Viking, 1958.
Lederer, W illiam J., and Eugene Burdick. Tire Ugly American. New York: N o rto n , 1958.
N gùgî wa T hiong’o. A Grain o f Wheat. L ondon: H einem ann, 1967.
Solzhenitsyn, Aleksandr Isaevich. One Day in the Life o f Ivan Denisovich. Translated by
M ax H ayw ard and Ronald Hingley. New York: Praeger, 1963.
W right, Richard. The Outsider. New York: H arper, 1953.
Allison, Roy. Tire Soviet Union a nd the Strategy o f N on-Alignment m the Third World.
C am bridge: C am bridge University Press, 1988.
Barghoorn, Frederick Charles. Tire Soviet Cultural Offensive: Tire Role o f Cultural Diplomacy
in Soviet Foreign Policy. Princeton, NJ: Princeton University Press, 1960.
Beschloss, M ichael R. The Crisis Years: Kennedy and Khrushchev, 1960 - 1963. New York:
Edward Burlingam e Books, 1991.
Branch, Daniel. Defeating М а й M an, Creating Kenya: Counter insurgency. C ivil War, and
Decolonization. C am bridge: C am bridge University Press, 2009.
Castillo, Greg. Cold War on the Home Front: Tire Soft Power o f Midcentury Design.
M inneapolis: University o f M innesota Press, 2010.
C itino, N athan J. From A rab Nationalism to OPEC: Eisenhower, King S a ’ud, a n d the M a
king o f U S.-Saudi Relations. B loom ington: Indiana University Press, 2002.
Connelly, M atthew James. A Diplomatic Revolution: Algeria's Fight for Independence and
the Origins o f the Post-Cold War Fra. O xford: O xford University Press, 2002.
D udziak, M ary L. Cold War C ivil Rights: Race a n d the Image o f American Democracy.
Pnnceton, NJ: Princeton University Press, 2000.
Engerm an, D avid C. Staging Growth: Modernization, Development, a n d the Global Cold
War. A m herst: University o f M assachusetts Press, 2003.
Freedm an, Lawrence. Kennedy’s Wars: Berlin. Cuba. Laos, a n d Vietnam. New York: O xford
Fursenko, A. A., and T im othy J. Naftali. Khrushchev’s Cold War: The Inside Story o f an
American Adversary. New York: N orto n , 2006.
Gati, Charles. Failed Illusions: Moscow, Washington, Budapest, a n d the 1956 H ungarian
Revolt. W ashington, D C : W oodrow W ilson C enter Press, 2006.
G iauque, Jeffrey Glen. Grand Designs a n d Visions oj Unity: Tire A tla n tic Powers a n d the
Reorganization o f Western Europe, 1955 - 1963. C hapel Hill: University o l N o rth
C arolina Press, 2002.
G ilm an, Nils. M andarins o f the Future: M odernization Theory in Cold War America. Balti
more: Jo h n s H opkins University Press, 2003.
Gleijeses, Piero. Shattered Hope: The Guatemalan Revolution a n d the United States,
Groys, Boris. The Total A r t o f Stalinism: Avant-Garde, Aesthetic Dictatorship, a n d Beyond.
Princeton, NJ: Princeton University Press, 1992.
H arrison, H ope Millard. D riving the Soviets Up the Wall: Soviet-East German Relations,
H ixson, W alter L. Parting the Curtain: Propaganda, Culture a n d the Cold War, 1945 - 61.
L ondon: M acm illan, 1997.
Karnow, Stanley. Vietnam: A History. New York: Viking, 1983.
Kinzer, Stephen. A ll the Shah’s Men: A n American Coup a n d the Roots o f M iddle East
Terror. New York: Wiley, 2004.
Krenn, M ichael L. Fail-Out Shelters fo r the H um an Spirit: American A rt a n d the Cold
War. C hapel Hill: University o f N o rth C arolina Press, 2005.
K unz, D iane B. The Economic Diplomacy o f the Suez Crisis. C hapel Hill: University
o f N o rth C arolina Press, 1991.
Kyle, Keith. Suez. New York: St. M artin’s, 1991.
Logevall, Fredrik. Embers o f War: The Fall oj an Empire a n d the M a kin g o f A m erica’s Viet
nam. New York: R andom H ouse, 2012.
M arsh, Steve. Anglo-American Relations an d Cold War Oil: Crisis in Iran. New York: Pal-
grave M acm illan, 2003.
O sgood, K enneth A lan. Total Cold War: Eisenhower’s Secret Propaganda Battle at Home
a nd Abroad. Lawrence: University o f Kansas, 2006.
Poiger, U ta G .Jazz, Rock, a n d Rebels: Cold War Politics a n d Am erican Culture in a Divided
Germany. Berkeley: University o f C alifornia Press, 2000.
P uddington, Arch. Broadcasting Freedom: The Cold War Triumph o f Radio Free Europe a n d
Radio Liberty. Lexington: University Press o f Kentucky, 2000.
Rabe, Stephen G. Eisenhower a nd L atin America: The Foreign Policy o f Anticom munism.
C hapel Hill: University o f N o rth C arolina Press, 1988.
R ich m ond, Yale. Cultural Exchange a n d the Cold War: Raising the Iron Curtain. University
Park: Pennsylvania State University Press, 2003.
Rotter, A ndrew Jon. Comrades at Odds: The United States a n d India, 1947 - 1964. Ithaca,
NY: C ornell University Press, 2000.
Schlesinger, Stephen C , and Stephen Kinzer. Bitter Fruit: Tire Story o f the American Coup
in Guatemala. C am bridge, MA: H arvard University, D avid Rockefeller C enter for
Latin A m erican Studies, 2005.
Scott-Sm ith, Giles. The Politics o f Apolitical Culture: The Congress fo r Cultural Freedom, the
C IA and Post-War American Hegemony. L ondon: Routledge, 2002.
Stem, Sheldon M . The Week the World Stood Still: Inside the Secret Cuban Missile Crisis.
Tignor, R obert L. Capitalism a n d Nationalism at the E n d o f Empire: State a n d Business in
Decolonizing Egypt, Nigeria, a n d Kenya, 1945 - 1963. Princeton, NJ: Princeton
Von Eschen, Penny M . Satchmo Blows Up the World: Jazz Ambassadors Play the Cold War.
C am bridge, MA: H arvard University Press, 2004.
Wang, Z uoyue. In S p u tn ik’s Shadow: The President’s Science Advisory Committee a n d Cold
War America. New Brunswick, NJ: Rutgers University Press, 2008.
W h arto n , A nnabel Jane. Building the Cold War: Hilton International Hotels a n d Modern
Architecture. Chicago: University o f C hicago, 2001.
W ittner, Lawrence S. Resisting the Bomb: A History o f the World Nuclear Disarmament
Movement, 1954 - 1970. Stanford, CA: Stanford University Press, 1997.
Yaqub, Salim. Containing A rab Nationalism: Tire Eisenhower Doctrine a n d the M iddle East.
Zhai, Q iang. China a n d the Vietnam Wars, 1950 - 1975. C hapel Hill: University o f N o rth
Z ubok, V M ., and K onstantin Pleshakov. Inside the K rem lin’s Cold War: From Stalin to
Khrushchev. C am bridge, MA: H arvard University Press, 1996.
180
Глава 5
Ш ЕСТДЕСЕТТЕ ГО Д И Н И
Народ, който цеаи 80 години храбро се е идправяа срещу френското господ-

ство [и] като един се е бориа със съкдниците... трябва да бъде свободен и
недависим.
Декларация за независимост, Демократична република Виетнам,
2 септември 1945 г.
И грат а на Beaukume сиаи... поквари социаано-поаитическото развит ие

на Баидкия идток.
Исак Дойчер, „Ню Л еф т Ревю“, 23 юни 1967 г.
Л ве преситени световни сиаи превърнаха гаупостта въ в военни дивидии и

ат омни бойни гаави. А ние седим по средата... Най-сетнерадбрахмеурока
от Прага.
Гюнтер Грас, „Ди Ц а й т “, 4 октом ври 1968 г.
За мнозина годините между 1963-та и 1968-ма са по-необикновената

половина на ш е с т о т о десетилетие. Тези няколко години са свидетели
на фундаментална промяна в хода на С тудената война. Пред двамата
основни противници се изправят нови актьори и нови спорни тем и,
к о и то през 1945 г. никой не е предвиждал - сред т я х са възродената и
размирна Европа, п ри теж ателки те на ядрено оръжие Франция и Китай,
no-независимите лидери о т Третия свя т. Глобално въздействие предиз
виква и следвоенният бейби бум, в к о й т о цяло поколение израства в
един идеологически разделен с в я т и сега започва да се п роти вопоставя
на идеите и механизмите на С тудената война.
Към средата си ш е с т о т о десетилетие става свидетел на апо
гея в следвоенната глобална икономическа експанзия. Независимо как се
измерва т о зи връх - чрез натрупване на суровини, на селскостопанска
и промишлена продукция или чрез висока трудова з а е т о с т и високи
потребителски равнища - ф акт е, че между 1945 и 1965 г. р астеж ъ т е
поч ти универсален. Държавите, ч и й то основен поминък са земеделието
и добива на суровини, и м ат дял в т о в а благоденствие: през 50-те годи
Гаава 5: Шестдесетте години 181
ни годишният им брутен вътрешен продукт се увеличава най-малко с

4 на с т о . През следващото десетилетие, ко ето О ОН определя к ат о
„Първо десетилетие на р азв и ти ет о “, то зи р ъ ст е 5 на с т о , к а т о в
стр ан и те, производителки на петрол, т о й е още по-висок. „Зелената
революция“ в селското сто п ан ство (използването на технологии, в
т о в а число влизат и напоителните системи, т о р о в е т е , пестицидите
и разнообразието о т сортове, устойчиви на болести и с високи доби
ви) увеличава снабдяването на света с храни.
Н о ви я т глобален пейзаж обаче си има и по-мрачна страна. По-висо
ки те добиви и подобрената тран сп ортн а инфраструктура довеждат
до рязко нарастване на населението, но и до тревожен спад в м е с т н о т о
производство. П оявяват се първите предупреждения за една „тиха про
л е т “ - заплахата о т индустриалните химикали за е с т ес тв ен ат а окол
на среда . Учените започват да се страхуват, че въвеждането на нови
т е технологии в селското сто п ан ств о ще се съпровожда с намаляване
на биоразнообразието. П оявяват се важни икономически и социални
последици: класовите неравенства в провинцията с т а в а т все по-голе-
ми (по-богатите фермери и м ат по-големи шансове за достъп до заеми и
информация, а мъжете в сравнение с жените и м ат по-лесен достъп до
кредити), забавят се или се о т м е н я т цели програми за раздаване на земя,
започва масова миграция о т селските райони към градовете в Третия
свят, където обаче липсват домове, работни места, образователно,
медицинско и социално обслужване за новодошлите.
Към средата на 60-те години суперсилите вече сами и зп и т в ат
ограниченията на собствен ата си икономическа мощ. Огромните раз
ходи, к о и то САЩ и СССР правят, за да разработват и поддържат
конвенционалните и ядрените си арсенали, амбициозните си космически
програми и растящ и те военни доставки за своите съюзници и о т в ъ
дморски партньори, все повече о тк л о н яват капиталовите потоци о т
гражданските инвестиции - особено в образованието, социалните услу
ги, общ ественото здравеопазване и инф раструктурните проекти, напр.
масовия тран сп ор т. Те допринасят за пълзящата нагоре инфлация (Съве
т и т е предпочитат да я прикриват). Всички тези ф актори подкопават
кач еството на обществения ж и в о т както на Запад, так а и на И зток.
Макар и изправен пред о стр о свиване на тем па си на растеж и
производителност, през 1964 г. С ъ ветският съюз се отказва о т усили-
Ж иво пресъздадено о т Рейчъл Карсън в едноименната ù книга о т 1962 г. - Б. а.

я т а си да промени сталинската икономическа структура. След излиза

н е то на Хрушчов о т в л а с т т а незабавно ликвидират си стем ата му за
регионално децентрализирано управление. Гръмко обявените реформи на
Косигин започват да се прилагат през октом ври 1965 г. и възстановяват
централизацията на съветската промишленост. Те обаче не успяват да
облекчат хроничните проблеми, свързани с прахосването и неефектив
н о с т т а , с недостига на потребители и на качествени стоки за износ.
М и н и стерствата продължават да събират наеми, да разпределят сред
ства, да планират производствени резултати, заплати, бонуси и цени,
да ограничават иновациите и технологичния напредък. Нещо повече,
С ъ ветски ят съюз, к о й то е много по-напред в кибернетичните изследва
ния (през 1961 г. стряска Вашингтон с предложенията на своите учени за
създаване на унифицирана национална компютърна система за планиране
и управление на комунистическата национална икономика*), не успява да
продължи със същия размах, след к ат о в средата на 60-те години ръко
в о д с т в о т о му се отказва о т тези идеи при мисълта за политическите
и социални последици о т универсален достъп до информацията.
И САЩ и зп и т в а т икономически затруднения, след к а т о изгубват
следвоенното си влияние в свето вн ата търговия и о т с т ъ п в а т пред нови
съперници. Намаляването на тар и ф и те в общия пазар на Европа и растя
щ ата производителност на държавите, членуващи в него, допринасят за
все по-голяма доларова пропаст със Западна Европа. В американския пазар
навлиза обикновеният и непретенциозен, но много популярен „фолксва
ген „Калинка“ (Volkswagen Beetle), ко ето е сигнал, че се задава промяна в
могъщата автомобилна индустрия. Бивш ият враг, Япония, с прецизно
организирани връзки между бизнеса и п р ави тел ство то и със свободата
си о т бремето на засилената отбранителна го то вн о ст, се превръща във
водеща азиатска икономическа сила. До средата на 60-те години на XX в.
нейният търговски баланс със САЩ започва да се преобръща.
През 60-те години с в е т ъ т става свидетел на битки, к о и то се
в о д я т п оч ти на всеки кон ти н ен т. В безмилостните граждански войни
в Конго, Индонезия и Нигерия, в пограничните конфликти на Индия със
съседите ù се въвличат и външни сили, но т е не успяват да ги овладе-
Въз основа на поверителни секретни доклади на ЦРУ един о т помощ ниците на Кене
ди пише, че „до 70-те години СССР може да разполага с радикално нова производствена
технология, включваща цялостни предприятия или комплекси о т индустрии, упра
влявани о т самообучаващи се ком пю три, работещ и в затворена верига и използващи
контролирана о братн а връзка.“ - Б. а.
Глава 5: Шестдесетте години 183
я т . Трите основни кризи на десети лети ето обаче си о с т а в а т война

т а на САЩ във Виетнам, военният конфликт в Близкия и зто к през
Ьни 1967 г. и смазването на П ражката пролет о т съветски те танкове.
Именно т е са първите сигнали за опасностите о т новия многополюсен
свят. И в т р и т е се вклю чват самоуверени местни водачи, използват
се непреки форми на двубоя между Вашингтон и Москва, к о и т о и двете
се с т р е м я т да не изпускат о т контрол.
СТУДЕНАТА ВОЙНА И ВИЕТНАМ
Намесата на САЩ във Виетнам не е необходима. Тя тръгва о т ваку

ума след рухването на азиатската империя на Япония, последвано о т
победата на ком унистите в К итай, корейското безизходно положение
и поражението на Франция през 1954 г. Нуждата о т подобна и н тер
венция обаче нараства и заради решенията на тр и м а американски прези
денти о т годините на С тудената война: на Труман - да се откъсне о т
идеята на Рузвелт за антиколониализъм и да подкрепи французите; на
Айзенхауер - да спре виетнам ските национални избори през 1956 г. и да
помогне на режима на Дием; и на Кенеди - да увеличи броя на американ
ските военни съветници, специалните сили и аген ти те на ЦРУ в Южен
Виетнам. И т р и м а т а възнамеряват да превърнат Виетнам в „опитно
поле за демокрацията в Азия“.
През 60-те години на XX в. американската мощ в света вече не е без
спорна. Разбира се, К астро оцелява, но Латинска Америка продължава да
е здраво укрепеният резерват на Щ а т и т е . САЩ изпадат в затруднено
финансово положение и се изправят пред нетърпението на натовски те
си съюзници в Европа, к о и то все по-малко се доверяват на американския
атомен щ и т и все по-непокорно и самоуверено изразяват възгледите си
за самостоятелна защ ита срещу евентуална съветска атака.
Значително се променят и политическите о б ст о я т ел ст в а в
другия лагер, заради разрива между К итай и Съветския съюз. Към края
на 50-те години Мао, ядосан о т нежеланието на Москва да подкрепи
китай ската атомна програма, осъжда Хрушчов, че е изоставил доктри-
След сблъсъка със СССР през 1962 г. САЩ налагат регионална карантина на Куба.
Нещо повече, адм инистрацията на Джонсън бързо обръща гръб на реф орм аторските
идеи за „Алианс за прогрес“ и през 1965 г. използва военна сила за интервенция в Доми
никанската република, за да смъкне привидно л я в о т о п р ав и тел ство и да не допусне
„още една Куба“. - Б. а.
наша за въоръжена революционна борба и преследва идеята за мирно

съвместно съжителство. Хрушчов, крити к на катастрофалния „Голям
скок напред“ и на во й н ствен о то поведение на Мао към съседите му,
през 1960 г. внезапно изтегля съветски те експерти и съкращава съвет
ската помощ. Скъсването на връзките между д вете комунистически
страни става публично на XXII конгрес на КПСС през октом ври 1961 г.
Мао о т к р и т о се присмива на о тстъ п л ен и ето на Хрушчов по време на
Кубинската ракетна криза, недоволства о т си м п атии те на Москва към
Делхи при китайско-индийския пограничен конфликт през 1962 г. и осъж
да Договора за забрана на ядрените опи ти, защ ото в него вижда сред
с т в о да се попречи на К итай да разработва собствени ядрени оръжия.
До края на 1963 г. двамата комунистически т и т а н и влизат в о т к р и т а
надпревара кой да застане начело на революционните движения в Азия,
Африка и Латинска Америка.
Северен Виетнам се оказва п р и т и сн ат между двамата си покро
вители, ч и и то различия не успява да разреши. През л я т о т о на 1963 г.
т о й избира да застане на ст р а н а т а на К итай, а не на Съветския съюз.
Пекин отвръщ а на ж еста с обещания за пълна подкрепа срещу евенту
ална американска агресия. Северновиетнамското решение съвпада със
засилващата се политическа криза на юг, ч и я то кулминация е преврат
през ноември и убийство на Дием. Ханой се изправя пред две възможнос
т и - да продължи предпазливата си политика на инфилтрация, целяща
да се създаде неутрален Южен Виетнам и в крайна см етка да се обеди
ни със Северен Виетнам (Москва и Пекин подкрепят тази идея), или
да предприеме интервенционистка политика, с к о я т о обаче рискува
да започне война със Съединените щ ати. В началото на 1964 г., след
к а т о решава да предприеме широкомащабни операции, Ханой замисля
да изпрати цели военни полкове и доставки по линията „Хо Ши Мин“
през Лаос и Камбоджа до Южен Виетнам.
С ъщ ата пролет 40 на с т о о т южновиетнамската т е р и т о р и я
вече е в ръцете на Народния ф р о н т за освобождение на Южен Виетнам,
Така е известен В т о р и я т п ети л ете н план в КНР (1958 - 1961), ч и я т о цел е т р а н

сформация на к и тай с к а та икономика и превръщане на държ авата в кратки срокове
о т земеделска в конкурентна индустриализирана, чрез изключителна интензификация
в д в а т а сектора на н арод ното ст о п ан с тв о , но р е з у л т а т ъ т е катастроф ален - мили
они изм ират о т глад. - Б. пр.
Мрежа о т пътищ а, носеща и м ето на северновиетнамския президент. Преминава
през д в ет е съседни неутрални държави и е изградена к а т о логистична връзка с п ар т и
зан и те о т Виетконг 6 Южен Виетнам. - Б. пр.
по-познат к а т о Виетконг. Наследникът на Кенеди Линдън Джонсън е

твъ рдо решен да увери съюзниците на Америка - особено онези, с к о и то
се е срещнал при ази атската си обиколка през 1961 г. - в непоколеби
м о с т т а на Вашингтон да ги защ итава о т комунизма. Джонсън е начи
наещ в международната дипломация, но го то в за капитални вътреш
ни реформи, к о и т о сам окачествява к а т о „Великото общ ество“. Той
о т с т ъ п в а пред no-крайните си съветници и о т ст р ан я в а скеп тици те .
П резидентът решава да постави Южен Виетнам във фокуса на новата
битка, к о я т о САЩ подхващат в С ту д ен ата война, за да не допусне,
подобно на предш ествениците си, о т н о в о в Ю гоизточна Азия да се
получи еф ек тъ т на дом иното и да се стигне до победа за К итай. Не се
отказва о т п р и к р и т ат а война на Кенеди срещу Северен Виетнам и се
го тви за военни действия, отдалечени на 14 500 километра о т т е р и
т о р и я т а на САЩ, но преди т о в а първо тр яб ва да спечели изборите
през ноември 1964 г. И т о й ги печели. По ирония на съдбата, к а т о кан
дидат о т и м ето на мира .
Три месеца преди президентските избори Джонсън получава нужно
т о му оправдание да започне войната. В началото на 1964 г. под ръковод
с т в о т о на ЦРУ и на тайни агенти о т Южен Виетнам американските
военни предприемат тайни нападения срещу Северен Виетнам и започ
в а т да събират разузнавателна информация в крайбрежните райони
(известната програма ,Д еС о т о “). На 1 август 1964 г., скоро след атака на
южновиетнамските командоси срещу два острова, американският боен
кораб „Мадокс“ навлиза в залива Тонкин, за да събира сведения с помощ та
на радио-електронно разузнаване. На следващия ден достига до о стр о в
Хон Ме, но е пресрещнат о т т р и северновиетнамски торпедни катера.
О т „Мадокс“ ст р е л я т , но унищожават само единия. Два дни по-късно
т о й е придружен о т в т о р и разузнавателен плавателен съд, С. Turner Joy,
и о тн о в о напада предполагаеми вражески лодки, макар и да няма намерени
доказателства за в т о р о нападение о т северновиетнамска страна.
' Най-известен сред т я х е френският президент Шарл дьо Гол, к о й т о през 1962 г. дого
варя независим остта на Алжир. - Б. а.
** Възползвайки се о т с т р ах о в е те на американската о б щ ествен о ст поради Кубинска
т а ракетна криза, Джонсън предполага, че републиканският му о п он ен т Бари Голду-
о т ъ р безразсъдно ще използва ядрено оръжие във Виетнам. В придобилия лоша слава
рекламен клип за предизборната кампания на Джонсън малко д е т е брои л и стен ц ата на
маргаритка, а веднага след т о в а се чува отброяване преди ядрен взрив. Накрая Джон
сън призовава гласоподавателите да о т и д а т до урните, защ о то „залогът е твър д е
висок“. - Б. а.
При т о зи инцидент американските кораби не са засегнати, няма и

ж ертви. Джонсън обаче незабавно разпорежда о т в е т н а бомбардировка
срещу военноморски бази на Севера. Пробуждайки страха на Америка о т
изненадващи нападения, т о й призовава о б щ ест в о т о да подкрепи реше
ни ето му, ко ето е насочено срещу „непровокирана атака“ в международ
ни води. След к а т о секретарят по о т б р а н а т а Робърт Макнамара уверя
ва Конгреса, че военноморските сили на Съединените щ ати „не играят
абсолютно никаква роля, не са свързани и не са уведомени за каквито и
да е Ьжновиетнамски действия, ако е имало такива“, на 7 август 1964 г.
президентът печели поч ти с пълно единодушие одобрението на Сена
т а за резолюция, к о я т о да му даде право да използва въоръжените сили
на САЩ, за да брани свободата на Южен Виетнам - мярка, за к о я то
неговата администрация се е готвила още о т п р о л етта. Резолюцията
на Конгреса за съ б и ти я та в залива Тонкин улеснява държавния глава да
отхвърли с презрение предложения, к о и т о биха предизвикали поредна
т а Женевска конференция и възм ож ността виетнам ският въпрос да се
уреди на масата на преговорите.
Скоро след поразителната си изборна победа Джонсън бързо тръг
ва да спасява Южен Виетнам о т неминуемия крах. През 1965 г. предпри
ема операция „Ролинг Тъндър“ , масирана бомбена кампания срещу Севе
рен Виетнам. До края на годината САЩ изпращат още 180 000 бойни
части. Макар че тази драматична ескалация съдържа няколко елемента,
свидетелстващ и и за предпазливост , Джонсън превръща Южен В иет
нам в бойно поле на С ту д ен ата война и го нарежда сред географските
места, кьдето САЩ в о д я т една о т най-дългите и разрушителни войни
в и с то р и я т а си.
П резидентското решение се основава на няколко проблемни пред
положения. П ървото е, че американският народ, раздвижил се благода
рение на звучната реторика на Кенеди, но и с растящ а сети вн о ст към
социалното и икономическото неравенство в Америка и по света, би
О т англ. Rolling Thunder, букв, „търкалящ се гръм“. О перацията е о т 2.03.1965 г. до

31.10.1968 г. и е най-дългата въздушна бомбена кампания след В т о р а т а свето вн а война.
- Б. пр.
При избора на цели за бомбардиране Джонсън избягва да разрушава северновиетнам-
ск и те язовири и пристанищ а и да провокира китайска намеса: ли нията „Хо Ши Мин“
е бомбардирана, но т о й не полага усилия да се намеси в Лаос, н и т о да обстрелва вие-
тк о н гск и те светини в Камбоджа; САЩ се ограничават с операции за издирване и уни
щожаване на противникови ч асти и, преди всичко, се въздържат да вземат стран а в
м е с т н а т а политика. - Б. а.
Гааба 5: Шестдесетте години 187
К арта 10. Основни monocu по време на вой н ата на САЩ във Виетнам, 1964 - 1973 г.
188 Студената дойна
подкрепил продължителна, скъпоструваща война, к о я то се води далеч

о т т е р и т о р и я т а на САЩ о т им ето на непопулярен режим и срещу
националистическо движение, дирещо п ъ т към обединението на стр а
ната. В т о р о т о е, че съюзниците на Вашингтон биха одобрили всяко
стълкновение, което ще отклони вниманието на Америка и ще намали
ресурсите за о тб р ан ата на Европа. И т р е т о т о , че С ъветският съюз
- вече в о т к р и т а надпревара с Китай, к о й то силно подкрепя Северен
Виетнам - би останал настрана.
С още по-решаващо значение е ч е т в ъ р т о т о предположение: че
северновиетнамските лидери ще о т с т ъ п я т пред м о щ та на САЩ и ще
се о т к а ж а т о т намерението си да обединяват цялата държава. Севе
рен Виетнам обаче, ст р есн ат о т първите успехи на американските
сухопътни войски (ко и то към края на 1967 г. д о ст и га т половин милион
души) и о т назначаването на властолюбивия генерал Нгуен Ван Тхю за
президент на Юга, пренебрегва с ъ в е т и т е на Пекин и Москва да води
партизанска война и прави о п и т да постигне конвенционална военна
победа. Северновиетнамската офанзива започва на 30 януари 1968 г.,
първият ден о т Т ет (празникът на Лунната нова година), до април се
разпростира из цялата страна (включва и нападения срещу посолство
т о на САЩ и президентския дворец) и продължава до август . Северен
Виетнам претърпява огромно военно поражение - над 50 000 са загина
лите; не успява да подпали въстание срещу режима на Тию, но постига
голям пропаганден и политически триумф. С т р а х о в и т и т е снимки о т
завладените Сайгон и Хюе и още дузина провинциални градове, к о и то
американската преса и телевизия разпространяват навсякъде, смайват
американската общ ественост и опровергават прогнозите на админи
стр ац и я та на Джонсън, че войната ще бъде лесно спечелена *,
Засилват се к р и ти к и те о т страна на американските „архи текти“
на С туд ен ата война и Конгреса, пресата и о б щ ест в ен о с тт а - програ
м ата „Великото общ ество“ е изоставена заради разходите във Виет-
Най-широкомащабната акция на обединените военни сили на Северен Виетнам и Вие-
ткон г. Свързва се с празника Т ет, на к о й т о ви е тн ам ц и те се покланят пред п а м е т т а
на предците си и обикновено е в края на януари или през февруари и заема специално
м я ст о във виетнамския обреден календар.- Б. пр.
О б щ е ств ен а та подкрепа в САЩ за в о й н ата със Северен Виетнам е силно засегната
о т една снимка в близък план на южновиетнамския началник на полицията Нгуен Нгок
Лоан, к о й т о екзекутира заподозрян виетконгски задържан буквално на улицата в Сай
гон при офанзивата „Т ет“. А в т о р ъ т ù Еди Адаме печели награда „Пулицьр“ през 1969 г.
През п р о л е т т а на 1968 г. „У олстрийт Джърнъл“ предупреждава, че „ н и т о една б и т к а
или война не си струва цената“. - Б. а.
нам. Това кара Джонсън да осъзнае, че не може н и т о да изпрати повече

войници, н и т о да бомбардира Северен Виетнам, докато го принуди да
капитулира. Така става първият президент на Съединените американ
ски щ ати, к о й т о напуска Овалния кабинет заради провала на въоръжен
конфликт в Третия св я т . На 31 м а р т 1968 г. т о й прави обезпокоител
но съобщение - ще о т т егл и кандидатурата си за нов президентски ман
д а т и ще прекрати бомбардировките. Освен т о в а предлага преговори
за безусловен мир, к о й т о и зто щ ен и ят до краен предел Северен Виетнам
веднага приема. В ноемврийските избори победител е републиканският
кандидат Ричард Никсън, най-вече заради мирния си план, с к о й т о иска
да сложи край на тази скъпоструваща и опустош ителна война. Въпреки
обещанията обаче, при неговото управление САЩ ще о с т а н а т в Южен
Виетнам още четири години, к о и т о ще с т р у в а т още повече и ще дове
д а т до твърде много разногласия.
Военната интервенция на САЩ във Виетнам оказва силно въз
действие върху св е то в н ат а политика. В Америка бързо набират сила
антивоенни движения. В т я х у ч а с т в а т млади хора, к о и т о изгарят
повиквателните си, напускат с т р а н а т а или п редп очи тат да попаднат
в затвора, но да не ги и з п р а т я т във Виетнам. През октом ври 1965 г.
п р о т е с т н и т е демонстрации о т 40 американски града д о ст и га т до
Европа и Азия. К р и ти ц и те на войната осъждат варварствата на САЩ
срещу цивилното население, о т Севера и Юга, у п о тр еб ата на химически
оръжия и призовават за незабавно оттегляне. А нтивоенните активи
с т и започват да осм иват п ретенци ята на Вашингтон да се пребори с
китайския комунизъм и да спаси ази атците о т т и р а н и я та му, осъждат
съ противата, к о я то САЩ оказват срещу борбата за независимост в
Третия свя т. За поколението, израснало след В т о р а т а световна вой
на и Холокоста, уверенията на американците, че б р ан ят свободата
чрез неоправдана употреба на оръжия, въздушна сила, напалм и оранжев
агент' срещу малък и издръжлив народ, но подкрепят репресивно марио-
н етн о правителство, с т а в а т все no-кухи и необмислени.
Ескалацията на войната се оказва голямо предизвикателство и
за Съветския съюз. М инистър-председателят Алексей Косигин, к о й то
става свидетел на бомбардировките над Ханой и Хайфон през февруари
Наименование на хербицид-дефолиант, к о й т о американската армия използва във

Виетнам. О т него ок ап ват л и с т а т а на д ъ р в е т а т а и се разкриват бази те на врага.
Веднага обаче с в е т о в н а т а преса съобщава за масови поражения и върху м и р н о то насе
ление, и сред американските и австралийските войници.- В. пр.
1965 г., рязко повишава финансовата подкрепа, д о ставк и те на припаси,

военна техника и ракети. Въпреки че към 1968 г. пом ощ та за Северен
Виетнам о т Съветския съюз и държавите - членки на Варшавския пакт,
надвишава по размер китайската, СССР упражнява слаб контрол над
съюзника си и попада във водовъртежа на надпреварата с Пекин. Нещо
повече, ангажираността на Москва във В иетнамската война възпира
о п и т и т е да се преговаря със САЩ за разведряване и разоръжаване.
Расте и съ ветската подкрепа за Ханой (включително и залогът, че
военният арсенал на СССР би спрял една американска инвазия и ядрена
атака срещу Северен Виетнам). Това о б с т о я т е л с т в о също има няколко
предимства. П ървото е инвестиция за бъдещо съветско присъствие в
Ю гоизточна Азия. В т о р о т о се съчетава със засилване на международния
имидж на СССР к а т о водач на националноосвободителните движения.
Т р е т о т о се свързва със стратегически и дипломатически изгоди: борба,
к о я т о ограничава п ри съствието на САЩ в Ю гоизточна Азия, дава на
Кремъл повече свобода за действие в други части на света и за извличане
на дипломатически концесии о т Вашингтон. И все пак Кремъл е загри-
жен, че войната може да ескалира в по-голям конфликт между И зто ка и
Запада. През 1968 г. т о й започва да играе зад сцената, за да заведе врагове
т е на масата за преговори. Но Москва се движи на две писти: на едната
продължава да изпраща на Ханой щедри договорени военни доставки,
а на другата прави о п и т и мирно да уреди конфликта. Това изкарва о т
търпение и Китай, и САЩ.
Ролята на КНР във В иетнамската война се оказва д о ста труд
на. Въпреки икономическото разорение, предизвикано о т „Големия скок
напред“ и о т К ултурната революция, започнала през 1966 г., с т р ан ат а
осигурява значителна военна сила, к а т о човешка и материална помощ,
асистира в изграждането на главните инфраструктурни и отбрани
телни проекти и търж ествено се заклева да отблъсне всяка инвазия на
САЩ и Южен Виетнам, само и само ясно да се разбере, че Кремъл не е
способен сам да контролира вземането на решения в Северен Виетнам.
Нещо повече, под повърхността на сегашното другарство по оръжие
се е притаила с т а р а т а китайско-виетнамска вражда за контрола над
Индокитай, както и споменът за вековната китайска окупация. Тези
междусъседски емоции намират външен израз в с т р и к т н и т е ограни
чения, к о и т о северновиетнамското правителство налага за броя на
китайския персонал. През 1966 г. Пекин вече е настръхнал о т сближава
н е т о между Ханой и Москва, к о я т о в т о зи мом ент изпраща най-новото
си въоръжение, а благодарение на позицията си в С ъвета за сигурност и

на дипломатическите си отношения с Вашингтон, поема и представи
т е л с т в о т о на Северен Виетнам в голяма ч аст о т света.
Е стествено е Мао да изрази недоволство о т споразумението,
п ости гнато в Ханой, за преговори с Вашингтон през 1968 г. Той изтег
ля по-голяма ч аст о т китай ските военни сили о т северните части на
стран ата. Въпреки всичко, съобщението на Джонсън го сепва, т ъ й к ат о
е в миг, когато ситуацията в държавата се влошава, а и отнош ени ята с
Ханой и Москва не са по-добри. С ъвкупността о т всички тези об сто я
т е л с т в а ще трасира п ъ тя на Мао година по-късно към нормализиране на
отн ош ен и ята между Пекин и Вашингтон.
Ю НИ 1967: АРАБСКО-ИЗРАЕЛСКАТА ВОЙНА
Арабско-израелската война о т к>ни 1967 г. е друг локален конфликт, в

к о й т о са въвлечени суперсилите, но т о й се изплъзва о т техния кон
трол . Неочаквано бързата и съкрушителна победа на Израел над Египет,
Йордания и Сирия, последвана о т провала на О О Н да п о вто р и ролята
си о т 1956 г. на ом иротворител, променят облика к ак то на Близкия
изток, так а и на С тудената война. За съжаление, главните действащи
лица, к о и то запалват фитила, не са подготвени за изключително важни
т е последици о т т о зи конфликт.
Няколко събития предш естват войната о т 1967 г. Палестински
я т проблем подхранва омразата на региона към Израел, к о й т о се разви
ва к а т о силна, просперираща, западноориентирана държава, физически
разделяща арабския свя т. Осемнадесет години след военния триумф на
Израел о т 1948 - 1949 г. над 1 300 000 палестински бежанци о с т а в а т раз
пръснати из целия Близък изток, 39 % о т т я х ж ивеят в бежански лагери,
управлявани о т ООН. По инициатива на Египет през 1964 г. Арабската
лига се събира на първата си среща на високо равнище, на к о я то е реше
но да се създаде Организацията за освобождение на Палестина (ООП).
Въпреки че палестинците о с т а в а т политически разделени, т е подкре
п я т Х а р т а т а на ООП, к о я т о призовава за заличаването на Израел.
През 1966 г. режимът на социалистическата партия БААС в
Сирия - най-новият с а т е л и т на Съветския съюз в Близкия и зто к - заме
ня Египет к а т о главен спонсор на Палестина и водещ ан тагонист на
Израел. Режимът в Дамаск въоръжава палестински бойци за погранични
нападения срещу еврейската държава; тези набези най-често т р ъ г в а т
о т района на река Йордан, кьдето границата е по-пропусклиба'. Напре

жението 6 Близкия и зто к ескалира драстично през април 1967 г., кога-
т о израелски пилоти свалят седем сирийски МиГ-a в б и тк а над Дамаск.
П е т седмици по-кьсно сирийският министър на о т б р а н а т а Хафез Асад
предупреждава Египет, че израелски сухопътни войски се ст р у п в а т по
границата със Сирия и се г о т в я т да нахлуят в стр ан ата.
Египетският президент Насър (затрупан о т проблеми в страна
т а си, води дълга и разрушителна война в Южен Йемен и се разправя със
Саудитска Арабия и Иран) е подразнен о т новината на Асад; подобно
послание получава и о т Москва. Той решава да се възползва о т момента,
за да опровергае местни и чужди обвинения в апатия спрямо израелска
т а агресия и да о т с т о я в а позицията си в им ето на арабската кауза. За
да успокои Сирия и възпре Израел, Насър нарежда египетските сухопът
ни войски да навлязат в Синай. К огато генералният секретар на ООН
по т о в а време, У Тан, отказва частично да о т т егл и С илите за бързо
реагиране на О О Н (UNEF), к о и т о в течение на десет години разделят
Египет и Израел, Насър нарежда О О Н напълно да изкара мироопазващи-
т е си мисии о т региона, а на 22 май 1967 г. обявява, че затваря достъпа
до Тиранския п р о т о к за израелски доставки. С тези дръзки действия,
съпроводени о т войнствени изказвания, за да сплоти египетското насе
ление, т о й преминава границата между мира и войната.
Израелският премиер Леви Ешкол, човек с умерени политически
възгледи, е сериозно притеснен о т общ ествените страхове за евенту
ална война и о т т е ж к а т а икономическа рецесия в ст р а н а т а му. Въпре
ки че Израел има законно право да използва сила, за да поддържа Тиран
ския п р о т о к отворен, Ешкол осъзнава опасните последици о т подобна
самостоятелна акция. На 16 май т о й обявява военна мобилизация, но
се обръща към Вашингтон с молба да го подкрепи срещу Насър, к о й то
заплашва „да пропъди израелците в м о р ето “ и да върне палестинците
по родните им места.
На свой ред арабите се обръщ ат за помощ към Съветския съюз.
Косигин и генералният секретар Леонид Брежнев, търсейки политиче
ско влияние и военноморски бази в И зт о ч н о т о Средиземноморие, щедро
снабдяват Сирия и Египет с оръжия и други помощи и п о в т а р я т своите
критики към Израел. Но макар че поне един американски разузнавателен
Една о т те зи операции през ноември 1966 г. предизвиква израелски военен о тго в о р

срещу т р и йордански села, к о е т о поражда неодобрение и сред п р и ятел и те, и сред вра
говете на Израел. - Б. а.
източник подозира предупреждението на Кремъл към Египет к а т о жела

ние да се създаде нова конфликтна то ч к а за Вашингтон, съмнително е и
дали предпазливите съветски управници наистина възнамеряват да под
палят война в Близкия и зто к и да рискуват пореден сблъсък със САЩ.
П резидентът Джонсън, заплетен в случващото се във Виетнам и
п р и т и сн ат о т опозицията в Конгреса да организира нови военни опе
рации, незабавно се о п и тва да попречи на Израел да нападне Египет или
Сирия, и т ак а въвлича Съединените щ ати в конфликта. За да поуспо
кои положението, т о й изпраща Ш ести американски ф лот в И зточно
т о Средиземноморие, на 23 май одобрява значителна военна помощ за
Израел и прави о п и т да събере международна флотилия, за да о тв о р и
Тиранския проток. Към края на май обаче, след к а т о йорданският крал
Хусейн I поставя армията си под египетска юрисдикция и Насър отказ
ва да о т с т ъ п и , Джонсън променя кода за тревога о т червен на жълт.
Въпреки че израелските доклади за предстоящ а египетска атака са недо-
оценени, т о й осъзнава, че повече няма право да бави о тср о ч ката, к о я то
сам е наложил на напълно мобилизирания Израел. Подобно на управници
т е на САЩ в навечерието на П ървата световна война, президентът не
предприема никакви мерки, за да спре израелското нападение, за к о ето е
информиран 24 часа по-рано.
Войната е неочаквано къса. Рано с у т р и н т а на 5 юни въздушните
сили на Израел нападат египетските, сирийските и йорданските военни
летищ а и унищожават голяма ч аст о т сам олетите им, к о и т о към то зи
момента са п оч ти напълно в базите. После израелската армия се насочва
към египетските т е р и т о р и и в И виц ата Газа и Синай, преди да о т н е м а т
И зточен Йерусалим и Западния бряг о т Йордания и Голанските възви
шения о т Сирия. Точно за ш ест дни Израел увеличава т е р и т о р и я т а си
т р и пъти, а арабите се изправят пред най-голямата военна катастроф а
в съвременната си история. Суперсилите също п ретъ рп яват провал,
след к а т о са изложили на показ неспособността си да държат под кон
т р о л своите партньори. По време на краткия, но кръвопролитен сблъ
сък Джонсън и Косигин многократно използват горещата линия между
Вашингтон и Москва, опитвайки се да сп рат огъня. О ръдията замлък-
в а т чак на 10 юни, когато Израел превзема Голанските възвишения.
За пореден п ъ т сцената се премества в ООН, но сега р езу л т ат ъ т
е съвършено различен о т реакциите през 1956 г. Този п ъ т Съединените
щ ати успяват да попречат на арабите да заклеймят Израел к а т о агре
сор, без да п р и т и ск ат Израел да се о ттегл и . С ъ ветски ят съюз запазва
мълчание, макар и неохотно. На 22 ноембри 1967 г., след дбе седмици на

теж ки дебати, С ъ в е т ъ т за сигурност единодушно приема Резолюция
N2 242 относно незаконността на израелската окупация на Палести
на. Този документ е компромис, изготвен о т британ ците, и разглежда
мълниеносната победа на Израел, обвързвайки всяко отстъпление о т
завзети те о т него т е р и т о р и и с желанието на съседите му да ж ивеят
в мир и да признаят границите му о т 1949 г. (процесът става известен
к а т о „земя за мир“). Тази резолюция потвърждава необходим остта о т
„свободно корабоплаване по международните водни пътищ а“, и к ат о
пренебрегва палестинците, п р о сто призовава за „справедливо уреждане
на проблема с бежанците“.
Възпрени о т суперсилите, арабите поемат нещ ата 6 свои ръце.
Египет и Сирия скъсват дипломатически отнош ения с Вашингтон,
когото обвиняват в тай н о споразумение с Израел; п ости гнато още пре
ди нападенията срещу т я х . През л я т о т о на 1967 г. производителите
на петрол о т Близкия и зто к налагат в т о р и бойкот, сега срещу Съеди
нените щ ати, Великобритания и Западна Германия, с твърдението, че
тези държави са доставяли оръжие на Израел. На 1 септември членове
т е на Арабската лига се срещ ат на високо равнище в Хартум и приемат
нова резолюция. С нея т е о т к а зв а т пряко да преговарят с ликуващия
о т победата Израел и н а ст о я в а т да се за ч е т а т „правата на палестин
ц и те в родните им земи“. В кулоарите на конференцията обаче сдържа
н и я т Насър, в противовес на настроенията на арабските войнолюбци,
предлага да се в о д я т мирни преговори чрез посредничеството на О ОН
и неформално да се признае Израел. Въпреки т о в а лидерите на еврейска
т а държава, опиянени о т победата, приемат „ т р и т е не“ о т Хартум (не
на мирния договор, не на д и р ектн и те преговори, не на признаването де
юре на Израел) в буквалния смисъл.
Д о като израелското общ ество ликува заради избавлението си о т
заплахите на Насър и освобождението на с в е т и т е м еста в Йерусалим
и на Западния бряг, к о и т о Йордания е завзела през войната о т 1948 г.,
п р а в и т ел ст в о т о на Ешкол се колебае какви следващи стъпки да пред
приеме. Израел се изправя не само пред въпроса как да се контролира
т ер и то р и я, т р и п ъ ти по-голяма о т досегашната му, но и как да поеме
о т го в о р н о с т пред бъдещето на повече о т милион палестински араби, а
също и пред перспективата постоянно да е в конфронтация със съседи
т е си. Едно малцинство, проповядващо отстъпления (сред него е и бив
ш и я т премиер Давид Бен-Гурион), набързо ще се подчини на политици
Карша 11. Израелски завоевания в Синай, И зточен Йерусалим, Западния бряг и Голан-
ски те възвишения
196 Студената, война
u генерали, к о и то сп орят за цената на стратегическата задълбоченост

и са изправени пред дилемата: ако напуснат т е р и т о р и и т е , дали т о в а
ще е в им ето на пълен мир и признаване. В бурните дни на 1967 г. избух
в а т и национални сан тим енти - както светски, т а к а и религиозни - в
подкрепа на Велик Израел, в к о й т о влизат И зточен Йерусалим и цялата
земя до река Йордан. Тогава все още п о ч ти никой не забелязва, че палес
т и н ц и т е вече се заявяват и к а т о независимо политическо движение,
готово да използва силата, за да о т с т о я в а т со б ствен и те си незачете-
ни о т никого национални претенции.
Извън Близкия и зто к поддръжниците на Израел, в по-голямата си
част, ч е с т в а т оцеляването му и неговата мълниеносна победа. Е с т е с т
вено, в Западна Европа някои леви критици осъждат войната о т юни
1967 г., израелските територи ални завоевания и н овата палестинска
бежанска вълна, насочила се към Западния бряг. Нещо повече, юнският
конфликт пробива дупка в ед и н ств о то на НАТО. Изправен пред веро
я т н о с т т а неговият уязвим южен фланг да избухне по опасен начин,
Северноатлантическият съюз се разпокъсва в позициите си: Франция
заклеймява Израел, Нидерландия го защитава, а Западна Германия, изпла
шена о т евентуална нова заплаха за Берлин, обявява н е у т р а л и т е т ’.
През 1967 г. се навършват п е т десетилетия о т Болшевишката
революция. Годината е твърде мрачна за Москва. В Азия масово преслед
в а т индонезийските комунисти и т ех н и т е привърженици, САЩ все още
поддържат военната си сила във Виетнам. В Европа Румъния се разгра
ничава о т Варшавския договор. В Близкия и зток съветското оръжие и
съветската дипломация трябва да понесат най-неочакван удар, хипер-
болично определен о т един о т специалните пратеници на СССР к ато
„един о т най-големите удари в наш ата история“". Мао не губи време и
директно упреква наследниците на Хрушчов за п р ед ателство то им към
т ех н и те арабски съюзници и за поддаване на американския натиск в ООН.
Кремъл се колебае дали да се въздържа, или да о т с т о я в а интересите
си. Ц ената за д о ставк ата на военни резервни части, к о и то Съветски
я т съюз изпраща на Египет и Сирия, е висока, но т о й решава да п оста
ви и някои спирачки на доверените си партньори, к о и т о всъщ ност
* Въпреки че и водещ ите германски политици, чув стви телн и към н а ц и с т к о т о минало,
обявяват, че не м огат да о с т а н а т неутрални духом пред арабската заплаха за същ ест
вуването на Израел. - Б. а.
* Нещо повече, на 10 ок том ври 1967 г. с м ъ р т т а на Че Гевара, причинена о т обучени о т
ЦРУ боливийски рейнджъри, предоставя на президента Джонсън рядък миг на о п ти м и
зъм, че може да спре комунистическите размирици в Третия с в я т . - Б. а.
Ιααθα 5: Шестдесетте години 197
са поели немалко рискове: ограничава при тока на нападателни оръжия,

оставя съветски те съветници да контролират арабските сухопътни
войски и модерните въоръжения, не насърчава лидерите на тези държа
ви да провокират нова война, за да си върнат изгубените тер и то р и и .
Но и съветската предпазливост има свои те политически граници. Иде
олозите в П олитбю ро н а ст о я в а т военното бездействие на СССР о т
юни 1967 г. да се компенсира, к а т о същевременно скъсват дипломатиче
ски отнош ения с Израел. Така съ ветската близкоизточна дипломация е
замразена и се превръща в заложник на арабския радикализъм !
СССР подема антиционистка кампания на своя т ер и то р и я, за да
сплаши съветски те и източноевропейските евреи, к о и т о ликуват за
победата на Израел. Операцията на КГБ довежда до вълна о т еврейска
емиграция о т Полша. Неочаквано обаче кампанията предизвиква д о ста
неприятни последствия. Тя не само не успява да потисне н овата при
чина за гордост на милионите евреи, живеещи под комунистическия
режим, но и среща силно западно неодобрение и обвинения в антисеми
тизъм; освен т о в а разпалва искрата на с в е т о в н о т о движение за защи
т а на съ ветско то еврейство. Въпреки злословенето на Москва срещу
евреите, съ ветски те и източноевропейските дисиденти получават
стимул и о т смелото предизвикателство, к о ето Израел отправя към
съветската мощ.
Привидно, победител във войната през юни 1967 г. са Съедине
н и те щ а т и . О громните средства о т и ззе т о т о съветско оръжие пре
д о с т а в я т на НАТО истинско информационно съкровище. Благодарение
на мерките, к о и т о Америка предприема, конф ликтът е краткотраен и
локализиран. Значителна полза има и о т пропагандата: малка, но дръзка
нация се надига срещу провокирана о т ком унистите заплаха, а С ъ вет
ски ят съюз, макар все още да е в Близкия и зто к и вече да има достъп и
до военноморските бази на Сирия и Египет, тъ р п и сериозен удар по
собствен ите си ресурси и престиж.
‘ През 1970 г. КГБ наема Уади Хадад, лидер на М арксисткия народен ф р о н т за освобож
дение на П алестина (М Н ф О П ), к о й т о през 1968 г. е организирал о тв л и ч ан е то на изра
елски самолет, л ет я щ по линия El Al. Така в следващите осем години СССР подкрепя
т е р о р и с т и ч н и т е операции на М Н ф О П срещу Израел, неговите западни съюзници и
предварително избрани за мишени арабски п рави телства. - Б. а.
К о я т о израелците, правейки препратка към Библейската книга Б и ти е, наричат
„М илхемет Ш еш ет Хаямим“ (Ш естдневната война), арабите по-прозаично я опреде
л я т к а т о „Ан-Наксах“ (Поражението), а външ ните играчи я наричат Арабско-израел
ска война о т юни 1967 г. - Б. а.
По-сдържаншпе вашингтонски наблюдатели признават още, че

пълната победа на Израел не успява да разреши проблемите на т о зи реги
он, а само ги отлага. Междувременно важен съюзник е на п ъ т да напус-
.. не сцената. През 1966 г. безпаричното британско лейбъристко прави
т е л с т в о - без да се консултира с Вашингтон - обявява, че през 1971 г.
ще о т т е гл и военните си части източно о т Суец, о т базите в Аден
и Персийския залив. Така Великобритания фактически стоварва цяла
т а т е ж е с т по защ и т ат а на Близкия и зт о к о т съветски и подкрепяни
о т К итай военни ходове върху плещите на САЩ. А дминистрацията
на Джонсън обаче пропуска една кратка възможност, открила се през
л я т о т о и есента на 1967 г., да притисне арабите и израелците да сед
н а т на масата за преговори. И докато президентът о тн о в о насочва
вниманието си към Виетнам, позициите на тези двама противници се
в т в ъ р д я в ат и загнояват.
ПРАГА: АВГУСТ 1968
Дори и след издигането на Берлинската стена, Западът продължава да

се оп и тва да пробие Ж елязната завеса. Сред най-запалените привърже
ници на идеята е френският президент Шарл дьо Гол. Въпреки че т в ъ р
до с т о и зад Съединените щ ат и относно Берлин, т о й е категорично
п р о ти в разделянето на Европа на два враждебни блока, контролирани
о т суперсилите. Е т о защо през м а р т 1966 г. неочаквано обявява, че
Франция изтегля сухопътните и въздушните си войски о т военното
командване на НАТО и нарежда съюзническата щ абквартира и военните
бази на САЩ и Канада да се изнесат о т стр ан ата. Три месеца по-късно, в
стремежа си да възроди френско-руските връзки и да намали напрежение
т о о т С туд ен ата война в Европа, Дьо Гол прави п р о ч у тата си държав
на ви зи та в Москва. С ъ ветските лидери, к о и т о горещо п р и в е т с т в а т
своя гост, все пак признават, че дългосрочните цели на френския прези
д ен т - обединението на Германия, по-голяма автономия за държавите
сател и ти в И зточна Европа и „Европа о т А тл ан ти к а до Урал“ - са
несъвместими с основния интерес на Москва да се запази с т а т у к в о т о .
Западна Германия има още по-голям интерес напреженията на С т а
рия к о н ти н ен т да намалеят. Седемнайсет милиона германци ж ивеят о т
другата страна на Ж елязната завеса, а Западен Берлин всъщ ност е неин
изолиран аванпост. Но преди Аденауер да напусне канцлерския кабинет
през октом ври 1963 г., Бон води твърда политика на Студена война и
отдалечава о т себе си Москва и нейните съюзници: отказва да признае

ГДР и прекратява дипломатическите си отношения с всяка държава (с
изключение на СССР), к о я т о признава източногерманското правител
ство; и зт о ч н и я т си съсед например пренебрежително определя к ат о
„така нареченото ГДР“ или „И зто ч н ата зона“; отказва да признае гра
ниците с Полша и Чехословакия след В т о р а т а световна война; настоя
ва обединението на Германия да се възприема к а т о предварително усло
вие за каквато и да е форма на европейско „разведряване“. К огато обаче
Аденауер напуска п оста си, консервативните му наследници променят
т о н а и побързват да сключат икономически споразумения с четири о т
и зто ч н и те съседи на фРГ. Сега Вили Бранд, лидер на социалдемократи
ческата опозиция и км ет на Западен Берлин, много по-явно и многозна
чително защ итава н овата O stpolitik - политика за радикални промени
в комуникацията на Бон с И зтока, к о я то заменя конф ронтацията с
приемане на другия и взаимно приспособяване, и поставя европейското
помирение пред обединението на Германия.
С ъветските лидери о с т а в а т невъзприемчиви към у вер тю р и те
на Западна Германия. Москва осъзнава, че всяка стъпка към примирие с
Бон би разтревожила източногерманските, полските и чехословашки
т е ù другари, к о и то прилежно и м и ти р а т филипиките на Кремъл сре
щу натрапчивата идея на фРГ за изгубените т ер и т о р и и и задето на
ключови държавни позиции се п о с т а в я т бивши нацисти, заради ядре
н и те ù амбиции, помощ та за Израел и робуването на Вашингтон. След
к а т о през 1966 г. Бранд се проваля в б и т к а т а за канцлерския пост, СССР
започва да се държи на една ръка разстояние о т голямото коалицион
но правителство на Западна Германия (оглавявано о т бившия член на
нацистката партия К у р т Георг Кизингер и Вили Бранд к а т о министър
на външ ните работи).
Още с влизането си в президентския кабинет Линдън Джонсън
одобрява поли ти ката за „изграждане на м остове“ с И зточна Европа.
През 1966 г. т о й призовава за мирно ангажиране с нейната основна идея
- по-голяма свобода на с т р а н и т е зад Ж елязната завеса. Въпреки че Бреж
нев отправя нападки към амбициите на Вашингтон и Бон да подкопаят
социализма, Варшавският договор взема под внимание тези увертю ри й
през юли 1966 г. обявява желанието си за разведряване. Пак през същ ата
година НАТО, по повод двадесетата годишнина о т създаването си, по-
ръчба проучване, к о ето да интегрира защ и т ат а на Западна Европа с

перспективата за разширяване на сътрудн ичеството с И зтока .
Зад Берлинската стена има общ ности, к о и т о в р я т и кипят, нерв-
ничат заради умишленото икономическо забавяне и т е ж к а т а ръка на
комунистическата партия над съдилищата, печата, културата и обще
с т в о т о к а т о цяло. Населението на И зточна Европа повече о т десети
летие е мобилизирано в им ето на солидарност с потисканите народи
о т Америките, Азия и Африка, но и т о сам ото е подложено на силен
контрол, що се отнася до свободата на мисълта и изразяването, на
сдружаването и пътуванията, и се управлява о т правителства, к о и то
послушно следват заповедите на Москва. Към средата на 60-те години
в И зточна Европа се усеща известно размразяване, макар и забавено о т
Хришчов, ко ето намира израз в забележителен п о т о к о т филми, произ
ведения на л и тер ату р ата, и зку ство то и музиката \ В допълнение, слабо
се разхлабва визовият режим и се дава шанс на определени граждани да
п ъ т у в а т зад граница за учебни занимания и туризъм, ко ето става успо
редно с навлизането на телевизията и постепенно отваря прозореца
към Запада. И д окато писателите о т И зточна Европа се о п и т в а т да
се преборят с цензурата, к о я то в л а с т т а им налага, обикновените хора
искат п р о сто западни сини дънки, рокмузика и безалкохолни напитки,
както и да почиват на м ясто, различно о т Черно море.
Чехословакия, със силната си комунистическа традиция, е сред
най-лоялните сатели ти . Две години след с м ъ р т т а на С талин в Прага
е издигната най-голямата в света скулптурна композиция на съветския
д и к тато р , к о я то само седем години по-късно ще взривят. На нейна
т ер и т о р и я не е разположена н и т о една съветска част; целта на то зи
ж ест е да се докаже какво доверие има Кремъл към Чехословакия. Тази
държава граничи с две некомунистически държави, но произвежда най-
съвременното въоръжение в И зточния блок, притежава значително
количество уран и е перспективно м ясто за съветски те ядрени оръжия.
Основополагащ документ в и с т о р и я т а на НАТО, Д окладът о т 1967 г. на С ъ в ета за
бъдещ ите задачи на Северноатлантическия съюз (по-известен к а т о доклада „Армел“),
признава пром ените в международната среда, настъпили след 1949 г., и обвързва алиан
са с двупистова политика на поддържане на военна г о т о в н о с т и търсене на п олити
ческо разведряване. - Б. а.
Сред водещ ите фигури в източноевропейската култура са р о м ан и сти те С теф ан
Хайм (ГДР), Милан Кундера и Лудвиг Вацулик (Чехословакия) и Дьорд Конрад (Унгария);
др ам атургъ т Вацлав Хавел (Чехословакия); реж исьорите Милош форм ан (Чехослова
кия) и Анджей Вайда (Полша). Всички т е т в о р я т в разрез с комунистическите догми
през 60-те години. - Б. а.
Години no-рано А нтонин Н овотни, водач на Чехословашката комунис

тическа партия и отявлен сталинист, се проти вопоставя на реформи
т е на Хрушчов и отказва да реабилитира ж е р т в и т е на Сталин. До края
на 1967 г. т о й не обръща внимание и на икономическите проблеми на
Чехословакия, н и т о на възмущението на словашките си другари заради
доминаиията на Прага.
В началото на 1968 г. Брежнев, к а т о мисли, че п арти й н и те сътре
сения ще помогнат да се укрепи положението в самата Чехословакия,
одобрява 46-годишният Александър Дубчек, словак, к о й т о дълбоко вяр
ва в идеите на социализма и в п р и я т е л с т в о т о със Съветския съюз, да
поеме държавната власт. Но к ак то в Унгария дванадесет години по-
рано, и т у к съ б и ти я та излизат извън контрол. В п р а в и т ел ст в о т о си
Дубчек избира политически и икономически реформатори, к о и т о ведна
га премахват цензурата. Това отприщ ва вулкан о т антикомунистиче
ски настроения в ст р а н а т а и призиви за свободен пазар и демокрация ’.
С ъветските интереси се оказват още no-застрашени о т априлска
т а Програма за действие на Чехословашката комунистическа партия,
к о я то директно обявява целта си - „социализъм с човешко лице“: без да
се отказва о т водещ ата си роля, т я подкрепя свободата на словото,
на печата и сдруженията, както и р а б о т а т а в партн ьорство с други
партии, стимулира реформите в правосъдната система и поставя ико
номиката под още по-голям парламентарен контрол. През юни, докато
се избират делегати за предстоящия септемврийски извънреден партиен
конгрес, о т к о й то се очаква да приеме тази програма за радикална промя
на, в пламенния си манифест „Две хиляди думи“ пи сателят дисидент Луд
виг Вацулик настойчиво моли цялата нация да се обедини около Дубчек.
Обезпокоеният Брежнев се колебае дали да смачка Пражката про
л е т " , т ъ й к а т о иска да избегне кръвопролитията и евентуална намеса на
НАТО. Той разчита Дубчек да обуздае сънародниците си. Но подобно на
Хрушчов преди то в а, и т о й се изправя пред хардлайнерите в съветско
т о П олитбю ро и в КГБ, сблъсква се и с мнението на с а т е л и тн и т е пра
ви телства, които, шокирани о т поведението на чехословашките си
другари, се опасяват, че искрата може да прехвръкне и в т е х н и т е дворо-
' Ч ехи те и словаците са ею алтирани и о т изненадващата победа на хокейния си о т б о р
срещу националния о т б о р на СССР по време на Зим ната олимпиада през февруари 1968
г. - Б. а.
На чешки prazké jaro, а на словашки prazka jar, „Пражка п р о л ет“ идва о т и м ето на
годишния международен музикален фестивал, но през 1968 г. се свързва и със седемте
месеца на политическа либерализация в Чехословакия. - Б. а.
бе. Когашо н и т о заплашителните маневри на войските на Варшавския

договор, н и т о ди ректн и те закани на Брежнев успяват да сп рат бърза
т а либерализация на Чехословакия, Москва решава да спаси комунизма
със сила. В н о щ та на 20 срещу 21 август 480 000 войници на съветската
армия и на военния п ак т нахлуват в Чехословакия и смазват Пражката
пролет. На 13 ноември 1968 г. Брежнев, обявявайки доктри н ата, к о я то
след време ще приеме неговото име, изтъква неделимостта на Комунис
тическия блок и п равото на Съветския съюз да спира всяко отклонение
на членовете му. Генералният секретар заема предимно отбранителна,
а не толкова агресивна позиция, и негласно признава колко уязвима е Мос
ква, щом в бариерата, к о я то е изградила през С тудената война срещу
„западния империализъм“, се появи някое слабо звено.
П отъпкването на процесите в Чехословакия в много отношения
е несериозен и фалшив триумф за Кремъл. Д еветдесет на с т о о т „осво
боденото“ население заклеймява инвазията, но е нужно да изминат цели
ш ест месеца преди СССР да успее да замени Дубчек с лидери, готови да
ратифицират споразумение за „временно присъствие“ на съветските
войски на чехословашка тер и то р и я . Изправена пред враж дебността на
м естните, окупационната войска скоро трябва да се о ттегл и о т населе
н и те места, а някога внуш ителната чехословашка армия, к о ято по време
на инвазията е държана под ключ в казармите, изгубва войнишкия си дух.
Навсякъде всички гръмко порицават окупацията на Чехословакия
На случилото се п р о т и в о п о с т а в я т дори във фабриките и заводите
на И зточен Берлин и Будапеща, по улиците на Варшава и Киев, на самия
Червен площад. Н аш ествието влошава още повече и без т о в а трудни
т е отнош ения на Москва с Пекин. Map см ята, че реформите на Дуб
чек са изпълнени с противоречия, но през август 1968 г. заклеймява и
„ф аш исткото“ поведение на Москва. С тр ах о вете на Пекин, че д о к тр и
н а та „Брежнев“ се превръща в инструм ент на Москва за намеса във
За пореден п ъ т хокеят провокира: чехите два п ъ ти побеждават съветския т и м през

м а р т 1969 г. по време на С ветовн и я ш ам пионат по хокей на лед в С токхолм и близо
500 000 радостни фенове излизат по улиците на Прага, за да празнуват. В о тго в о р на
мними ак то в е на насилие, за к о и т о мнозина с м я т а т , че са дело на съветски подстрека
тели , се намесва полицията; Москва използва размириците к а т о п р е т е к с т да п остави
Густав Хусак начело на к ом п арти ята. - Б. а.
** Д о к а т о п р а в и т е л с т в а т а на Югославия и Румъния о с т а в а т встрани, само Северна
Корея, Северен Виетнам и Куба п р и в е т с т в а т смазването на „контрареволюционни-
т е сили“ в Чехословакия. - Б. а.
Гпава 5: Шестдесетте години 203
въ треш н и те работи на К итай, д о сти га т апогея си месеи по-късно, кога-

т о С ъ в е т и т е нарушават к и тай ск о то въздушно пространство.
С ъ ветско то нахлуване в Чехословакия дава временно пропагандно
преимущество на САЩ, к о и то са приклещени между Виетнам и расови
т е метежи в големите американски градове. То става повод за п р о т е с т и
в Западна Европа и по иелия свя т. НАТО дава признаии на ж и вот: увер-
т ю р и т е на Дьо Гол към Съветския блок са дискредитирани, а в пристъп
на паника Западна Германия решава да увеличи военния си бюджет.
Западът обаче не успява да се възползва о т затрудненията на
СССР. А дминистрацията на Джонсън напомня на президента за оръжи
е т о , ко ето Прага изпраща на Ханой. Въпреки приказките за „изграждане
на м остове“, Вашингтон не протяга ръка да помогне на Чехословакия и за
пореден п ъ т предизвиква укори, к а т о изоставя на произвола един народ
по п ъ тя към неговата свобода. Националните интереси без съмнение са
с предимство пред моралните сантим енти. Водейки война в Азия, на
15 000 км разстояние, САЩ не биха могли да си позволят да обвиняват
Съветския съюз, че защ итава границите си, особено когато Брежнев не
заплашва Западен Берлин. Разходите, материални и политически, се с т о
варват теж ко върху раменете на Джонсън и т о й е принуден да отлож и
пътуването си до Москва за среща на върха. Така всъщ ност се отказва
о т надеждата п р ези д ен тство то му да получи висока оценка и да о ст а
не в и с то р и я т а к а т о гарант на мира във Виетнам.
През август 1968 г. съветски те хардлайнери са екзалтирани о т
въздържаността на Запада. Те увеличават запасите о т бомби и ракети,
преизпълнени с увереност, че в крайна сметка всяко бъдещо европейско
разведряване ще зависи о т условията, к о и т о т е п о с та в я т . На 8 о к то м
ври, по време на сесията на О б щ о то събрание на О ОН в Ню Йорк,
съветски ят външен министър Андрей Громико за първи п ъ т се среща с
Вили Бранд и дава ясно да се разбере, че няма промяна в непоклатимите
условия на Москва за подобряване на двустранните отношения: да се
признаят същ ествуващ ите граници в Европа и ГДР, да се о т к а ж а т о т
Мюнхенското споразумение о т 1938 г., ко ето всъщ ност е очертало се
гашните т е р и т о р и и на Чехословакия, и да се придържат към Договора
за неразпространение на ядрени оръжия (Д Н Я О ).
Влиза 6 сила на 05.03.1970 г. и до м ом ента към него са се присъединили близо 200 дър
жави; гради се върху т р и основни стълба: неразпространение, разоръжаване и мирно
използване на ядрената енергия. - Б. пр.
И все пак смазването на Пражката пролет създава дълготрайна

морална и интелектуална дилема за наследниците на Хрушчов и прогон
ва илюзията, че комунистическата система би могла да се реформира и
да стане по-популярна и ефикасна, к а т о се въведат някои демократични
елементи'. В следващите две десетилетия Москва ще се о п и та да забра
ни да се говори за извънредното събитие, случило се в Чехословакия и
продължило седем месеца. Западът, о т страх да не провокира нов кръг
репресии, също ще се въздържа да не нарушава покоя ù, щом стане дума
за надеждите, к о и т о усещането за победа е породило през август 1968 г.
1968: МЕЖДУНАРОДНАТА ГОДИНА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
П олитическите претенции на източноевропейските дисиденти през

60-те години се подемат о т световно движение за правата на чове
ка. О т американския Юг до Южна Африка и о т Северна Ирландия до
Австралия малцинства и местни общ ности започват да н а с т о я в а т да
се з а ч и т а т гражданските им права, за равенство при прилагането на
закона и за свобода на словото, печата и сдружаването. Ж ивеещ ите под
колониално управление искат да бъдат независими, а стр адащ ите о т
в л а с т т а на репресивни правителства т ъ р с я т защитници отвън. Сред
героите са и бързо разрастващ ите се неправителствени организации,
к о и т о се п р о т и в о п о с т а в я т на расовата и религиозната дискримина
ция, защ и тават правата на жените и работниците, на чужденците,
бежанците и затворниците. През 1967 г., ш ест години след основаване
т о си, „Амнести Интернешьнъл“ вече действа 6 18 държави, осиновява
„затворници на съзнанието“* и лобира в О О Н да се отм ени см ъ р тн о т о
наказание, а по-късно - и изтезанието .
Н и т о една о т суперсилите не подкрепя осезателно интернацио
налните цели на ООН, н и т о пък гледа с добро око на к о я т о и да е форма
на външна намеса в со б ствен и те ù работи. Лидерите на САЩ, макар
' Урок, приписван не само на антиком унистическата опозиция, но също и на 37-годиш-

ния комунистически а к т и в и с т о т С тавроп ол (бъдещ генерален секретар на п ар т и я
т а ) Михаил Горбачов. - Б. а.
Терминът е изобретен и пуснат в обращение на 28 май 1961 г. о т П и тъ р Бенън-
сън в с т а т и я т а му „Забравените затворници“ за британския „Обзървър“; най-често
се свързва със задържането на хора заради т е х н и т е сексуални, расови, религиозни или
политически възгледи. - Б. пр.
*" През 1977 г. „А мнести Интернешьнъл“ получава Нобелова награда за мир за „приноса
ù к а т о гарант на свободата, справедливостта и мира по с в е т а “. - Б. а.
и о т к р и т о да поддържат международните хуманитарни стан дар ти ,

н а с т о я в а т да ням ат задължителен характер. Американската политиче
ска култура представлява парадоксална смесица о т грижа за индивидуал
н и т е свободи, зачитане на закона и благородни м о ти ви великодушно да
се влияе и по човешки да се поощ ряват непривилегированите в чужбина;
всичко т о в а се слива в едно с убедителното обвързване с капитализъм
о т т и п а laissez-faire, с федералната система о т щ атски права и с о т с т о
явания о т самите т я х ексепционализъм, все фактори, к о и т о изграждат
и м у н и тета на САЩ срещу външ ните натрапници. С ъ ветски ят съюз
е шампион в п раво то на самоопределяне и антирасизма зад граница, но
не и у дома. К а т о се ръководи о т п о с ту л ат и те на Маркс, т о й отхвър
ля „буржоазния“ принцип за правата на ли ч н о стта, защ ото го приема
к а т о разрешително за експлоатация, определя свободата чрез икономи
чески и социални понятия (в т .ч . п равото на труд, безплатно образо
вание и социални услуги) и набляга върху задълж еният а на гражданите и
ръководната роля на държавата при изграждане на социализма.
Колкото и да е изненадващо, н и т о една о т ст р а н и т е не желае да
разшири компетенциите на О О Н в тази област, но и двете използват
нейната машина, за да си разменят обвинения и в К о м и т ет а по правата
на човека, и о т тр и б у н ата на О б щ о т о събрание: Западът заклеймява
наложената о т С ъ в е т и т е забрана за емиграцията и принудителната
им трудова система, а И з т о к ъ т изобличава дискриминационните аме
рикански закони и мерките им срещу чернокожото население в страна
т а . При администрацията на Айзенхауер Конгресът, Асоциацията на
американските адвокати и различни бизнес групи подкрепят президент
ския отказ за проект на конвенциите за човешки права на О ОН или за
т я х н а т а ратификация. При управлението на двойката Кенеди - Джон
сън ситуацията се променя съвсем слабо. И съветски те лидери, макар
че упрекват САЩ в сдържаност и п о т ай н о ст и подкрепят исканията
на Третия с в я т за деколонизация, се о т н а с я т със също толкова голямо
подозрение към к о й т о и да е инструм ент, излагащ на показ собствения
им режим и предизвикващ всеки критичен външен поглед.
Към 1960 г. правата на човека к а т о кауза поемат по нов п ъ т. Сега
преобладаващото мнозинство о т членовете на О О Н идва о т Азия,
Африка и Латинска Америка. Безспорно, т е х н и т е правителства далеч
по-малко се интересуват о т варварщините през В т о р а т а световна
война и много повече о т т о в а как да се компенсират неизпълнените
обещания, поети чрез А тл ан тическата харта: отстраняване на послед-
нише о статъ ц и о т западния империализъм, приключване с расовата

несправедливост в Южна Африка и включване на палестинската кауза
в дневния ред на св е то в н ата организация. Поради тази причина т е не
идентифицират правата на човека н и т о с индивидуалните свободи,
н и т о с реалния социализъм; за т я х т е са императиви на националното
самоопределяне, на икономическото развитие и на контрола над при
родните ресурси.
В О б щ о то събрание се забелязва известно раздвижване. А нтиим
периалистическият блок, към koümô се присъединяват комунистически
т е държави - членки на ООН, приема декларации, пълни с призиви за неза
висимост на колониалните народи (1960) и за премахването на всички
форми на расова дискриминация (1965). През 1966 г. т е разчупват дълго
налаганата забрана за прилагане на Всеобщата декларация за правата на
човека. Признавайки невъзможността да се разпростре идеологическото
разделение на И зто к и Запад и върху човеш ките права, Събранието най-
сетне приема два международни договора за правата на човека: единият
- за политическите и гражданските права, а другият - за икономически
т е , социалните и културните'. Т р е т и я т с в я т се о п и тва да трансфор
мира С тудената война в дебат за отнош ени ята между Севера и Юга,
между белите и цветнокож ите народи, между света на р азв и ти те и све
т а на неразвитите нации. През 1967 г. приключват двете десетилетия
на бездействие на разширения К о м и т е т по правата на човека към ООН.
За първи п ъ т т о й разследва условията в Южна Африка и в арабските
страни, окупирани о т Израел, о т позицията на международния дискурс
за човеш ките права.
За да отбележи 20-та годишнина о т Всеобщата декларация, ООН
обявява 1968-ма за Международна година за правата на човека и свиква све
то вн а конференция, на к о ято прави преглед на нейното развитие и опре
деля бъдещия ù дневен ред. По ирония на съдбата т я се провежда в Техеран
- м я с то т о , кьдето през 1943 г. за първи п ъ т се среща Голямата тройка, и
столица на абсолютистки режим, наложен през 1953 г. о т преврат, финан
сиран с пари о т Запада, зад чийто гръб сто и силна армия и тайна полиция,
а ж ер т в и те му навсякъде по света п р о т е с т и р а т срещу шаха.
П ървата международна конференция по правата на човека се про
вежда между 22 април и 13 май 1968 г., в м ом ент на осезаема тревога в
щ абовете на д вете суперсили - в кулминацията на П ражката пролет и
През 1973 г. и д в а т а са ратифицирани о т С ъветския съюз, но не и о т САЩ. - Б. а.

на офанзивата „Тет“, както и п о ч ти т р и седмици след у б и й ств о то на

водача на американското Движение за правата на човека, д-р М артин
Л утър Кинг. За врем ето след конференцията о т Бандунг Т р е т и я т с в я т
е натрупал значителна сила и о п и т. К ат о реакция на провокативната
реч на домакина при о тк р и ван ето на форума, м нози н ството о т делега
т и т е признава само на думи Всеобщата декларация за правата на човека
о т 1948 г., но не пропуска да акцентира върху нейните „голи обещания“.
Някои о т изказващите се о т х в ъ р л я т „космополитните“ ценности в
нея, к а т о н а ст о я в а т да се вземат под внимание „специфичните об сто я
т е л с т в а в развиващите се страни“, п р и о р и тета на „икономическата“
над „политическата демокрация“ и п реди м ството на колективното -
нация, народ и държава - над индивида.
Свръхсилите избягват конфронтация с м нози нството по тема,
к о я то т е самите дълго са смятали за второстепенна. Д иплом атите на
САЩ и СССР прилагат лю бопитна х и т р о с т : ти х о се договарят да обе
д и н ят усилията си и взаимно да се въздържат да не крити куват слабите
си места. Единствено възрастният френски ю рист Рене Касен, ветеран
о т д еб ати те през 1948 г. за Всеобщата декларация, изразява несъгласие.
Той е категоричен, че правата на човека „не биха могли да са различни за
европейците, африканците, американците и ази атците“, и предупреж
дава да не се бърка националната независимост с необходимостта да се
защ и тават човеш ките същества о т произвола на властимащите. Един
с т в е н и я т делегат, к о й то подкрепя Касен, е пратеникът на реформист-
к о т о правителство на Дубчек. Н еговият призив за „права на индивида“
поражда силни аплодисменти о т всички, с изключение на С ъ вети те.
К раят на 1968 г. настъпва със знаменателно събитие: навръх
Коледа американският космически кораб „Аполо 8“ влиза в о р б и т а т а
на Луната и предава спиращи дъха снимки на земния с а т е л и т и на сама
т а Земя. Щ а т и т е печелят още едно изпитание о т С ту д ен ата война
- космическата надпревара. Седем месеца по-късно тр и м а американски
астр о н ав ти ще се разхождат по повърхн остта на Луната. А долу, на
една планета, претъпкана през о тм и н алата година с безредици, хаос 1з
насилие, вече има хора, к о и т о хвърлят неодобрителни погледи към огро
м ните разходи на американската космическа програма. Забележителна
си остава карикатурата, к о я то пресъздава безчувствената реакция на
о б и т а т е л на бедняшко градско жилище към австрон авското наблюде
ние на земната к р асо тата о т о т к р и т и я Космос.
В края на 60-те на всеки к о н ти н ен т изригва младежка революция

срещу социалната, икономическата и политическата несправедливост
и срещу войната, империализма и ядрените оръжия. Д ем о н стр ан ти те
не се вдъхновяват н и т о о т официалните идеологии на САЩ и СССР,
н и т о дори о т социализма с човешко лице на Дубчек или о т традицион
н и те принципи на синдикатите. Облечени със сако к а т о на Мао, носещи
плакати с образите на Че Гевара и Хо Ши Мин, т е искат свят, издигнал
се над границите на С ту д ен ата война. П оезията на Пол М акартни о т
1967 г. внушава: време е сержант Пепър (20-годишен) и неговата банда
о т Клуба на сам о тн и те сърца да слезе о т сцената.
Но С туд ен ата война все още не е приключена. В отговор на
народното недоволство, агресивната самоувереност на Третия с в я т
и неотдавнаш ните им конфликти в Азия, Близкия и зто к и Европа - и
особено на икономическия спад, к о й т о изсмуква силите им - САЩ и
СССР се захващат да т ъ р с я т нови пътищ а, за да наложат контрол над
соб ствен ата си враждебност и да засилят глобалната си хегемония.
Документи
China's Cultural Revolution, 1966 - 1969: N o t a D inner Party. Edited by Michael Scho-
enhals. Armonk, NY: M. E. Sharpe, 1996.
Cron kite, Walter. “Report from Vietnam (1968).” YouTube video 0:53, from a CBS
News Television broadcast, February 27,1968. Posted by “tpleines,” May 22,2010.
http://www.youtube.com/watch?v=Nn4w-ud-TyE.
“Final Act of the International Conference on Human Rights, Tehran 22 April to 13
May 1968.” United Nations. http://untreaty.un.oig/cod/avl/pdf/ha/fatchr/Fi-
nal_ Act_of_TehranConf.pdf.
Johnson, Lyndon Baines. “Remarks Made Following the First Meeting with Soviet Pre
mier Kosygin.” Glassboro, NJ, June 1967. Lyndon Baines Johnson Presidential
Library and Museum. http://glifos.lbjf.org/gsm/index.php/WHCA_594-4.
-----------. Taking Charge: The Johnson White House Tapes. Edited by Michael R. Beschloss.
New York: Simon and Schuster, 1997.
Navrâtil, Jaromir. The Prague Spring 1968: A N ational Security Archive Documents Reader.
New York: Central European University Press, 1998.
“Palestine National Charter of 1964.” United Nations, http://www.un.int/wcm/con-
tent/ site/palestine/pid/12363.
The Pentagon Papers: The Defense Department History o f United States Decisionmaking on
Vietnam. 5 vols. Boston: Beacon, 1971 - 1972.
U nited N ations Security C ou n cil. “Resolution 242 (1967) o f 22 N ovem ber 1967.”
U nited N ations. h ttp://daccess-dds-ny.un.org/d o c/R E S O L U T IO N /G E N /N R O
/ 2 4 0 /9 4 /IM G /N R 0 2 4 0 9 4 .p d f?O p en E lem en t.
Мемоари
Ellsberg, Daniel. Secrets: A M em oir o f Vietnam a nd the Pentagon Papers. New York: Viking,
2002 .
Jo h n so n , L yndon B. The Vantage Point: Perspectives o f the Presidency, 1963 - 1969. New
York: H olt, R inehart and W inston, 1971.
Mailer, N orm an. The Armies o f the Night. New York: New A m erican Library, 1968.
M cN am ara, R obert S., and Brian V anD eM ark. In Retrospect: Tire Tragedy a n d Lessons o f
Vietnam. New York: Times Books, 1995.
M lynâf, Z denëk. N ight Frost in Prague: The E n d o f H um ane Socialism. Translated by Paul
W ilson. L ondon: C . H urst, 1980.
Truong, N h u Tang, D avid C hanoff, and Van Toai D o an . A VietcongMemoir. San Diego:
H arcourt Brace Jovanovich, 1985.
фотографии
H obsbaw m , E. J., and M arc W eitzm ann. 1968 M agnum Throughout the World. Paris:
M agnum Photos, 1998.
ф илм и
Apocalypse Now. D irected by Francis Ford C oppola. San Francisco: Z oetrope Studios,
1979.
The Bedford Incident. Directed by Jam es B. Harris. Los Angeles: C olum bia Pictures, 1965.
Commissar. D irected by A leksandr Askoldov. M oscow: G orky Film Studio, 1967.
The Deer Hunter. Directed by M ichael C im ino. Los Angeles: Universal Pictures, 1978.
The Ditch. D irected by Bing W ang. H ong Kong: W il Productions, 2010.
Dr. Strangelove, or H ow I Learned to Stop Worrying a nd Love the Bomb. D irected by Stan
ley Kubrick. Los Angeles: C olum bia Pictures, 1964.
Fail-Safe. Directed by Sidney Lum et. Los Angeles: C o lu m b ia Pictures, 1964.
From Russia with Love. D irected by Terence Young. L ondon: E on Productions, 1963.
I A m Cuba. D irected by M ikhail Kalatozov. M oscow: M osfiim , 1964.
Ice Station Zebra. D irected by J o h n Sturges. Los Angeles: M etro-G oldw yn-M ayer S tudios,
1968.
The Ipcress File. D irected by Sidney J. Fune. L ondon: Lowndes Productions, 1965.
Kolya. Directed by Jan Sverâk. Prague: Portobello Pictures, 1996.
The Mouse on the Moon. Directed by Richard Lester. L ondon: Walter Shenson Films,
1963.
The Odessa File. D irected by R onald Neame. Los Angeles: C o lu m b ia Pictures, 1974.
Panic in Year Zero. D irected by Ray M illand. Los Angeles: A m erican International Pic
tures, 1962.
The Q uiet American. Directed by Phillip N oyce. Los Angeles: M iram ax Films, 2002.
The Red Detachment o f Women. D irected by Jie Fu and W enzhan Pan. Beijing: Beijing
Film Studio, 1970.
The Russians A re Coming, the Russians A re Coming. D irected by N o rm an Jewison. Los
Angeles: M irisch C orporation, 1966.
Seven Days in M ay. D irected b y jo h n Frankenheimer. Los Angeles: Seven Arts Productions,
1964.
The Spy Who Came In fro m the Cold. D irected by M artin Ritt. L ondon: Salem Films,
1965.
Tom Curtain. D irected by Alfred H itchcock. Los Angeles: Universal Pictures, 1966.
The Unbearable Lightness o f Being. D irected by Philip K aufm an. Los Angeles: Saul Z aentz
C om pany, 1988.
When the Tenth M onth Comes [Baogio cho den thang muoi\. Directed by N h at M in h Dang.
H anoi: V ietnam Feature Film Studio, 1985.
A chebe, C h in u a. A M a n o f the People: A Novel. New York: J o h n Day, 1966.

G ordim er, N adine. The Late Bourgeois World. New York: Viking, 1966.
Greene, G raham . The Comedians. New York: Viking, 1966.
Solzenitsyn, Aleksander. The Cancer Ward. New York: Dell, 1973.
Vargas Llosa, M ario, and E dith G rossm an. The Feast o f the Goat. New York: Farrar, Straus
and G iroux, 2001.
Вторични И зт очници
B am ouin, Barbara, and C hanggen Yu. Chinese Foreign Policy D uring the Cultural Revolu
tion. L ondon: Kegan Paul International, 1998.
Brands, H . W. The Wages o f Globalism: Lyndon Johnson a n d the Lim its o f American Power.
New York: O xford University Press, 1995.
Brigham, R obert K. Guenilla Diplomacy: The N L F ’s Foreign Relations a n d the Vietnam
War. Ithaca, NY: C ornell U niversity Press, 1998.
Brocheux, Pierre. Flo Chi M inh: A Biography. New York: C am bridge University Press,
2007.
Burke, Roland. Decolonization a nd the Evolution o f International H u m a n Rights. Phila
delphia: University o f Pennsylvania Press, 2010.
C hang, G ordon H . Friends a n d Enemies: The United States, China, a n d the Soviet Union,
C hen, Jian. M a o ’s China a n d the Cold War. C hapel Hill: University o f N o rth C arolina
Press, 2001.
Dockrill, Saki. B ritain s Retreat fro m East o f Suez: The Choice Between Europe a n d the
World? H oundm ills, Basingstoke, UK: Palgrave M acm illan, 2002.
G aiduk, I. V. The Soviet Union a nd the Vietnam War. C hicago: I. R. Dee, 1996.
G inor, Isabella, and G ideon Remez. Eoxbats overDimona: The Soviets’Nuclear Gamble in
the Six-Day War. New H aven, CT: Yale University Press, 2007.
Kaiser, D avid E. American Tragedy: Kennedy, Johnson, a n d the Origins o f the Vietnam War.
C am bridge, MA: Belknap Press o f H arvard University Press, 2000.
K am ow , Stanley. Vietnam, a Histoty. New York: Viking, 1983.
Kovrig, Bennett. O f Walls a n d Bridges: The United States a n d Eastern Europe. New York:
New York University Press, 1991.
LaFeber, Walter. The Deadly Bet: LBJ, Vietnam, a nd the 1968 Election. Lanham , M D :
R ow m an and Littlefield, 2005.
Logevall, Fredrik. Choosing War: The Lost Chancefo r Peace a n d the Escalation o f War in
Vietnam. Berkeley: University o f C alifornia Press, 1999.
L uthi, Lorenz M . The Sino-Soviet Split: Cold War in the Communist World. Princeton, NJ:
Princeton University Press, 2008.
M cD ougall, W alter A. The Heavens a n d the Earth: A Political History o f the Space Age. New
York: Basic Books, 1985.
M oyn, Samuel. “Im perialism , Self-D eterm ination, and the Rise o f H u m a n R ights.” In
The H um a n Rights Revolution: A n International Histoiy, edited by Akira Iriye,
Petra G oedde, and W illiam I. H itchcock, 159 - 178. O xford: O xford University
Press, 2012.
O ren, M ichael B. Six Days o f War: June 1967 a n d the M a kin g o f the M odem M iddle East.
O xford: O xford University Press, 2002.
R adchenko, Sergey. Two Suns in the Heavens: The Sino-Soviet Struggle fo r Supremacy,
1962 - 1967. W ashington, D C : W oodrow W ilson C enter, 2009.
Schw artz, T hom as Alan. Lyndon Johnson a n d Europe: In the Shadow o f Vietnam. C a m
bridge, MA: H arvard U niversity Press, 2003.
Segev, Tom . 1967: Israel, the War, a nd the Year That Transformed the M iddle East. New
York: M etropolitan Books, 2007.
Spector, R onald H . A fter Tet: The Bloodiest Year in Vietnam. New York: Free Press, 1993.
Suri, Jeremi. Power a n d Protest: Global Revolution a nd the Rise o f Détente. C am bridge, MA:
H arvard University Press, 2003.
Tischler, Barbara L. Sights on the Sixties. New Brunswick, NJ: Rutgers University Press,
1992.
W illiam s, Kieran. The Prague Spring a nd Its Aftermath: Czechoslovak Politics, 1968 - 1970.
C am bridge: C am bridge U niversity Press, 1997.
Zhai, Q iang. China a n d the Vietnam Wars, 1950 - 1975. C h ap el Hill: University o f N o rth
212
Глава 6
РАЗВЕДРЯВАНЕТО, 1969 - 1975
Често път и е нужен поВече кураж да промениш нечие мнение, Вместо да

го дападиш.
Вили Бранд
Н е радбирам дащ о идпоадВате модерна френска дум а kam o détente, когат о

им а хубаВа английска фрада - Студена Война.
Голда Меир
През 1969 г. С тудената бойна навлиза в нов етап. САЩ и СССР, о т г о

ворни за разпространението на ядреното оръжие, за икономическото
и политическото съперничество и н естаб и л н о стта на Третия свят,
се о п и т в а т да п реу стр о ят глобалното си проти воб орство, к а т о съз-
дадат нови основни правила, нови практики и нови взаимоотношения
помежду си. Вашингтон и Москва внимателно преценяват докъде се
п р о с ти р а т границите им след офанзивата „Тет“ и съ б и ти я та в Прага,
и приемат разведряването к ат о начин да укрепят с т а т у к в о т о , при
ко ето ще продължат да управляват света.
D étente - намаляването на напрежението о т С тудената война
между САЩ и СССР - започва през 1969 г. Негови създатели са но ви ят
президент на САЩ Ричард Никсън и генералният секретар на СССР
Леонид Брежнев - двама предпазливи консервативни политически игра
чи, к о и т о т ъ р с я т пътищ а да заздравят вл асто ви те си позиции. Аме
риканският президент взема инициативата в свои ръце, к а т о разчита
на со б ствен о то си дълго антикомунистическо досие и на опитния си
съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър. Стремейки се
да възстанови м о щ та на САЩ на фона на ефективно постигнатия о т
С ъ в е т и т е ядрен п а р и т е т и американското затъване във виетнамско
т о тресавище, Никсън предлага нов ф орм ат за съветско-американските
отношения. Ще има конкретни двустранни договорености, так а че да
се обвържат т р и т е основни общи интереса на суперсилите: контрол
над въоръженията, разширяване на икономическите връзки и въздържане
о т конфликти в Европа и в ст р а н и т е о т Третия свя т. Брежнев о т го
Глава 6: Разведряването, 1969 - 1975 213
варя позитивно, търсейки начин да повиши престижа на СССР, да полу

чи западни технологии и да осигури помощ за своята влошаваща се ико
номика, както и да отклони р астя щ ата заплаха о т страна на К итай.
Няколко фактора повлияват върху разведряването. К огато през
1969 г. обявяват, че настъпва „ерата на преговорите“, двамата лиде
ри разпалват прекалени надежди и пресилени страхове и у дома, и зад
граница. О б щ ес тв о то обаче е уморено о т С тудената война и затова
дружелюбно п р и в ет ст в а хода назад о т ядреното перчене, но хардлай-
нерите и о т д вете страни продължават да са недоверчиви, а к р и ти
к ат а им - гръмогласна. Освен т о в а пред държавните глави на САЩ и
СССР се изправя един мултиполярен свят, където ак т ь о р и т е вече са
други. В него особена роля се отреж да на западногерманския канцлер
Вили Бранд и на върховния китайски вожд Мао Дзъдун. Този нов с в я т
по специфичен начин влияе върху преформатирането на отнош ени ята
между СССР и САЩ, както се случва с комуникацията между лидерите
на Индия и Пакистан, на Израел и арабските му съседи, на Северен и
Южен Виетнам. Нещо повече, в усилията си да създадат по-подреден и
предвидим международен ред, Съединените щ ати и С ъ ветски ят съюз
се подчиняват на с т а р а т а логика на С тудената война, к о я т о използва
ефекта на доминото и ключовата идеологическа разпра помежду им: кой
ще вземе връх - капитализмът или социализмът? Е т о защо разведрява
н е т о съвсем логично застава на м я с т о т о си. То е основано на идеята
да се създадат взаимни договорености, общ поведенчески код и военни
и политически ограничения, а там , където сред ствата и целите на два
м ат а съперници се п р еп л и тат или с т а в а т двусмислени, неминуемо ще
пробуди подозренията за лош ата съвест на другата страна.
НАМАЛЯВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЗАПЛАХА
Още в зората на ядрената епоха САЩ и СССР проповядват доброде

т е л и т е на контрола над въоръженията, но не с т и г а т до някакво спора
зумение. Първоначално С ъ в ети те, докато създадат собствен арсенал,
о т х в ъ р л я т усилията на САЩ за забрана на ат о м н и те оръжия; през
50-те години предложенията на Хрушчов за всеобщо разоръжаване п о тъ
в а т в бездната на недоверието о т страна на Айзенхауер.
Военните достижения на Съветския съюз през 60-те години
оф орм ят средата, в к о я то с т а р т и р а разведряването. Москва вече е
готова да обсъжда взаимното намаляване на ядрените сили, т ъ й к ат о
е прехбърлила м о ст над ракетн ата пропаст между СССР и САЩ и е

постигнала стратегически п а р и т е т с противника си. Началото на раз
говорите обаче се забавя о т няколко събития: войната във Виетнам,
Ш естдневната война о т юни 1967 г. в Близкия и зток и нахлуването на
съветските военни части в Чехословакия. В навечерието на Пражката
пролет, на 1 юли 1968 г., сътрудничеството между И зтока и Запада
достига своеобразен връх - двете страни подписват Договор за нераз
пространение на ядреното оръжие, к о й то ограничава предоставянето
на ядрени оръжия или технологии на неядрени държави, к о и то о т своя
страна не тряб ва да приемат предложения о т к о я то и да е ядрена дър
жава за купуване или производство на ядрени оръжия. Международната
агенция за атом на енергия на О ОН във Виена става и н сти ту ц и ята, сле
дяща как се спазват п о с ти гн ат и те договорености .
До 1969 г. суперсилите потвърж дават сп особността си за „вза
имно гарантирано унищожение“ (ВГУ): независимо о т т о в а кой първи
ще изстреля първата ракета, двете страни еднакво са застрашени о т
унищожаване и няма отбранителни средства, к о и то биха могли да ги
за щ и т я т. Макар че н и т о една о т т я х не е уверена във въздържаността
на другата, лидерите им осъзнават политическите и икономическите
преимущества, ако ограничат „бом бастичните“ си военни бюджети и
сви ят до контролирано ниво б и т к а т а , в к о я то всички са губещи.
През януари 1969 г. Никсън поема президентския п о с т и подновява
преговорите за ограничаване на оръжейните запаси. По същ ото време
Брежнев налага вл асто вата си роля в Кремъл. С дързък политически гам
б и т т о й проучва доколко САЩ, отслабени о т В иетнамската война, са
готови да преговарят к а т о равен с равен. Никсън приема съ ветск о то
предложение за взаимни ограничения и т ак а става първият американски
президент, к о й то загърбва домогванията за превъзходство на САЩ и
търси пътищ а за успешно успокояване на отнош енията, к ат о оплита
СССР в мрежа о т споразумения и договори.
Н ачалото на сериозните съветско-американски разговори за огра
ничаване на въоръженията се забавя заради стар и подозрения. Никсъно-
в а т а администрация, обладана о т мисълта за края на азиатската вой
на, продължава да търси подкрепата на Москва за Северен Виетнам, но
‘ Д оговорът за неразпространение е подписан през 1968 г., но влиза в сила през 1970 г.
Да го подпиш ат, о т к а з в а т Индия, П акистан и Израел. Франция и К и тай се присъеди
н я в а т към него през 1992 г. Северна Корея го подписва през 1985 г., но се о т т е г л я през
2003 г. - Б. а.
междувременно спъва р а б о т а т а на среща на високо равнище. Президен

т ъ т обърква Брежнев и с приятелските си ж естове към комунистиче
ски Китай. На свой ред С ъ ветски ят съюз продължава да настоява за
европейска конференция за сигурност, за да се признаят следвоенните
граници. Междувременно съ ветската преса не спира да ругае НАТО и
американската „ т а к т и к а на С тудената война“: ож есточената война,
к о я т о САЩ в о д я т в Ю гоизточна Азия; решението да разш ирят систе
м ата си за проти воракетна отбрана и манията им да подриват социа
листическия свят.
След месеци на взаимно блокиране (причинено о т ч а с т и о т съпро
т и в а т а на военните им лидери), най-сетне на 17 ноември 1969 г. в Хел
зинки започват разговорите между САЩ и СССР за ограничаване на
стратегическото въоръжение (САЛТ). Под прож ектори те на общ ест
вен ото внимание през първите п е т седмици преговарящите полагат
сериозни усилия да разберат възгледите на другата страна. Въпреки
т о в а следващите разговори се п р о т о ч в а т цели две години и половина и
се в о д я т както във Виена, так а и в Хелзинки. Макар и д вете страни да
са съгласни, че е необходимо да се намалят п р о ти во р ак етн и те оръжия
(ПРО), до май 1971 г. С ъ в е т и т е о т х в ъ р л я т искането на Вашингтон да
вклю чат в обсъжданията и нападателните оръжия, а когато най-сетне
се съгласяват, преговорите САЛТ задълбават в различните категории
ракети и иновации при ядрените бойни глави.
Разговорите се п р о т о ч в а т и заради начина, по к о й т о се развиват
съ б и ти я та в Европа, Азия и Близкия изток, кьдето двете суперсили
запазват различните си позиции. Зад паравана дискусиите се дирижират
о т Хенри Кисинджър, к о й то чрез вашингтонския си секретен канал е
в постоянна връзка със съветския посланик Анатолий Добринин. Друг
много важен елемент в оръжейните преговори е обвързването им с въз
м о ж н о с тта да се увеличи тъ р го в и ята между САЩ и СССР. Брежнев,
к о й т о се изправя пред хардлайнерите в Политбю ро в защ ита на по-
т е с н и т е икономически връзки със Запада, сега се надява Вашингтон да
му помогне да извлече очевидни облаги. И Никсън, и Кисинджър обаче са
на мнение, че всяка търговска концесия тр яб ва да е компенсация за добро
съветско поведение във Виетнам и на преговорите САЛТ. Д ей стви тел
но, през май 1971 г. в разговорите настъпва важен о б р ат и т о й директ
но се обвързва с продажбите на американско зърно за Съветския съюз.
Междувременно администрацията на Никсън твърде трудно разговаря
с антикомунистическите американски профсъюзи за изпълнението на
тази сделка, ко ето подчертава каква е степ ен та на опасност о т подоб

но обвързване въ тре в самите Щ ати.
В крайна сметка при преговорите по САЛТ се постига успех, макар
че „я стр еб и те“ и о т двете страни ги оспорват. Този резултат дава
решителна преднина на Съединените щ ати. Американците ръководят
т е м п о т о на преговорите и успяват да запазят стратегическото си
предимство, макар и споразумението да се ограничат нападателните
оръжия, да е само временно. Те устан овяват броя на ракети те, даващ
очевидна преднина на СССР. К ат о ръководител на най-мощната западна
икономика, Никсьн добре владее политиката на „моркова и т о я г а т а “ и
съумява да се възползва о т изненадата, к о я то предизвиква неочаквани
я т успех на в и зи т а т а му в К итай през февруари 1972 г., и да измъкне о т
Брежнев значителни о тстъ п к и , особено що се отнася до премахването
на американските ядрени оръжия о т Европа. Освен т о в а, въпреки че
САЩ възобновяват бомбардировките срещу Северен Виетнам (кога-
т о случайно са ударени съветски търговски кораби и са у б и ти някол
ко моряци), Брежнев не отм еня срещ ата на върха в Москва. През май
1972 г. Никсън става първият президент на САЩ, посетил Съветския
съюз. При тази визита се подписва първият за С тудената война Дого
вор за ограничаване на стратеги ческото въоръжение (САЛТ).
В Москва се подписва и в т о р и документ, Договор за ограничаване
на си стем ите за противоракетна отбрана. Така се прави о п и т да се
възпре надпреварата във въоръжаването чрез ограничаване на о б е к т и т е
за отбрана срещу евентуален ядрен удар. Чрез него САЩ и СССР изоста
в я т идеята за общонационална отбранителна система и се договарят
да използват само по два наземно базирани противоракетни комплекса с
по 100 стратегически прихващана. Ц елта е да се редуцира надпреварата
във въоръжаването: ако двете суперсили продължават да са уязвими, ще
ги възпира не само възм ож ността за нанасяне на първи удар, но и разра
б о т в а н е т о на още по-мощни нападателни оръжия.
В Москва Никсън и Брежнев сключват и Базово споразумение, с кое
т о полагат новите принципи на съветско-американските отношения.
То съдържа гаранции за избягване на военни конфронтации и предотвра
тяване на ядрена война, обещание за „въздържане“ в отнош енията помеж
ду им и за отказ о т „усилията за постигане на едностранно предимство
Д оговоръ т изрично забранява морските, въздушните, космическите и наземните

п р о ти в о р ак етн и системи и през 1974 г. б р о я т на фиксираните м еста се редуцира до
едно. - Б. а.
Гаава 6: Разведряването, 1969 - 1975 217
за сметка на другата страна, пряко или косвено“. Макар и да не са ясно

формулирани и в значителна степен да са без законова сила, тези прин
ципи съставляват неофициална харта на разведряването и о т е к в а т в
целия с в я т к а т о формален отказ о т страна на суперсилите да използват
регионалните конфликти в им ето на собствен ите си интереси.
OSTPOLITIK
За разлика о т Никсън, Брежнев т о п л о п р и в ет ст в а победата на Вили

Бранд в знаковите за Западна Германия избори о т септември 1969 г.
К ат о потенциален партньор, първият социалдемократически канцлер
на федералната република е с безупречна репутация, с антинацистко
минало, подкрепя Договора за неразпространение на ядреното оръжие и
сближаването с И зточна Европа, а най-вече обещава щедра икономиче
ска и техническа помощ за слабата съветска икономика. Една ч аст о т
кабинета на Брежнев одобрява евентуална съветска W estpolitik, с цел пра
в и т е л с т в о т о в Бон да се откаж е о т НАТО, к ак то и да се намали амери
канското влияние 6 Европа. Но остан алите не са особено ентусиазира
ни. За да отговори на о п и т и т е за сближаване, к о и т о Бранд му отправя,
Брежнев тр яб ва да преодолее ярките спомени о т В т о р а т а световна
война, обвиненията на съветската пропаганда към фРГ, изпращани цели
две дълги десетилетия, и дори по-дългата вражда (датираща о т 1917 г.)
между комунисти и социалдемократи, както и неудобния въпрос за ГДЕ
Бранд и неговият близък съветник и довереник Егон Бар са готови
да д ей с тв ат бързо и решително, за да освободят най-сетне Германския
въпрос о т усмирителната риза, в к о я то С тудената война го е облякла.
федерална република Германия, управлявана тогава о т стр ан н ата коа
лиция между Социалдемократическата партия и дясноцентристката
Свободна демократическа партия, става т р е т и я т най-голям износи
т е л в света, но е разкъсвана о т първия си сериозен икономически спад
след 1949 г. и о т социалните и политическите вълнения на все по-войн-
ствено настроени те леви и десни движения. Бранд е харизматичен поли
т и к и реалист, к о й т о се възползва о т предложението на Никсън за нова
ера на преговори. Той възнамерява да преодолее подозренията и лош ите
спомени на И зтока чрез активна кампания за помирение със Съветския
съюз и неговите съюзници о т Варшавския договор, включително и с
К о й т о е предпочел и преждевременно е поздравил с победата лидера на християн-
д ем о к р ати те К у р т Георг Кизингер, консервати вн и ят оп он ен т на Вили Бранд. - Б. а.
ГДР. Канцлерът ще убери своя американски защ итник и западноевропей

ските си съседи във в е р н о с т т а на Бон, к а т о разсее т е х н и т е страхове за
повторение на Договора о т Рапало, подписан през 1922 г. в италианския
град между Ваймарската република и Съветския съюз, к о й т о пропуква
западното единство и полага основите за тясн о военно и икономическо
сътрудничество между двете страни до идването на Хитлер на власт.
Н ай-трудната задача за Бранд е да убеди всички, или поне повечето, свои
сънародници, че к а т о изоставя твърдия курс на Аденауер, подчинен на
идеята за изгубените германски т е р и т о р и и и обединението на Герма
ния к а т о п р и о р и тет, всъщ ност фРГ може да стабилизира отнош ени
я т а в Централна Европа и да гарантира бъдещето на Западен Берлин.
O stpolitik е поредица о т взаимносвързани договори, брилянтно пла
нирани, организирани и ръководени о т Бранд и Бар. Двамата се с т р е м я т
ясно да о ч е р т а я т разделителна линия между политиката на приспосо
бяване и германските национални интереси. Основен напредък е постиг
н а т с подписването на Московския договор (12 август 1970 г.), с к о й то
двете страни декларират, че се о т к а зв а т о т у п о тр еб ата на сила, о т
всякакви териториални претенции една към друга и признават непри
косновеността на държавните граници в Европа. К ат о одобрява съвет
ско то искане да се приеме с т а т у к в о т о , и предлага значителни икономи
чески стимули, Бранд успява да убеди Брежнев, че тр яб ва да се примири
с отказа му формално да признае Германската демократична република,
както и да санкционира навлизане на Западна Германия в Съветския блок.
Ч етири месеца по-късно канцлерът ще посети Варшава, за да подпи
ше договор с още по-предпазливото полско правителство, и о тн о во
ще съчетае ж есто вете на отрицание заради границите и о ф ер ти те за
увеличаване на тъ р го в и ята с категоричния отказ да плаща репарации
на Полша и с настояване да се ускори емиграцията на остан алите е т н и
чески германци, к о и т о биха желали да напуснат стр ан ата. На 7 декем
ври 1970 г., за изненада на всички, т о й извършва неочаквана политическа
постъпка - пада на колене пред мемориала на евреите, избити във Вар
ш авското гето по време на въ стан и ето о т 1943 г. Така Бранд признава
о т г о в о р н о с т т а на Западна Германия за нейното минало и реш и м о стта
ù да отдаде п очит към близките на ж е р т в и т е о т войната.
П редстои да се спечели и сигурност за Западен Берлин, ч и й то дух
и икономика о тсл аб ват след издигането на Берлинската стена през
1961 г. През т о в а десетилетие ГДР прави всичко възможно, за да изоли
ра града, к а т о възпрепятства движението през своята т ер и т о р и я и
блокира връзките между населението о т Западен и И зточен Берлин. В

отговор Бон упорито настоява да поддържа к о н т а к т и с обсадения си
аванпост чрез създаване на няколко правителствени служби и солидно
субсидира икономиката на Западен Берлин.
Съдбата на бивш ата германска столица зависи о т ч ет и р и т е
окупационни сили, но Бон успява да изиграе важна роля в преговори
т е посредством тайн и канали за предаване на секретна информация.
П ерспективите се подобряват през май 1971 г., когато Брежнев сменя
неподатливия лидер на източногерманската комунистическа партия
Балтер Улбрихт с по-отзивчивия Ерих Хонекер. С Ч ети р и стр ан н о то
споразумение за Западен Берлин о т 3 септември 1971 г. Вили Бранд пече
ли нова важна победа - постига сигурност за гражданите на Западен Бер
лин. Споразумението не само им гарантира безпрепятствен достъп до
града, но им позволява и да посещават И зточен Берлин и други части на
ГДР, дава възможност на Бон да представлява Западен Берлин в чужби
на, както и да разшири политическите и икономическите си к о н т а к т и
с изолирания град.
Успехите на Бранд, най-големите сред к о и т о са неофициалната
му визита през септември 1971 г. в Крим с Брежнев и присъдената му
Нобелова награда за мир в края на същ ата година, получават неохотна
подкрепа о т Вашингтон. Те разгневяват и враговете му в собствен ата
му държава, к о и т о го обвин ят в предателство на националните и н те
реси. През април 1972 г. християндем ократите се о п и т в а т да го свалят
о т власт с в о т на недоверие, а месец по-късно саб о ти р а т приема за раз
глеждане о т парламента на неговите най-важни документи - договори
т е със СССР и Полша. Преди официалната си среща с Никсън Брежнев
неспокойно следи тези събития, защ ото върху т я х се крепи съдбата на
неговата W estpolitik.
Скоро Бранд постига нов успех. На 17 май Бундестагът със съвсем
малко мнозинство ратифицира и д вата договора. Насърчен о т победа
т а си, канцлерът обявява национални избори и референдум за своята
O stpolitik и през ноември 1972 г. п р а в и т ел ст в о т о му печели с лекота.
Следващата му стъпка е да сключи и най-трудното о т всички споразу
мения, Основополагащия договор с ГДР , с к о ето се признават същ ест
вуващите граници, постига се съгласие за неизползване на военна сила, но
Основополагащ договор между ФРГ и ГДР с пълно наименование Договор за основи те

на о тн о ш е н и ята между ГДР и ФРГ, подписан на 21.12.1972 г. в И зточен Берлин; влиза
в сила през юни 1973 г. - Б. пр.
се уреждат и no-либерални правила за общуване между гражданите на

д вете държави. Приемайки същ ествуването на две държави - макар и с
отказ о т формално признаване - Бранд прекратява продължилия иели
две десетилетия западногермански кръстоносен поход срещу комунис
тическия съсед, нормализира ролята му в международната общ ност и
проправя п ъ тя на ФРГ и ГДР към ч л ен ство то им в ООН. И д вете дър
жави са приети в С в ет о в н ат а организация през 1973 г. В същ ата година
влиянието на O stpolitik се разширява - установени са дипломатически
връзки с Чехословакия, Унгария и България.
O stpolitik е възможна не само заради р еш и м о стта на Бранд и него
в а т а убедителност, но благодарение и на факта, че С ту д ен ата война
навлиза в нов е т ап о т р азви ти ето си, при к о й т о Бон притежава пове
че свобода да маневрира. Д в е те суперсили и з п и т в а т затруднения да
кон троли рат своите стратегически партньори, финансово да задово
л я в а т огромните си военни разходи и да п о т и с к а т домаш ното недо
волство. Между 1969 и 1974 г. Бранд успява да превърне Западна Герма
ния във важен и уважаван играч на св е то в н ат а политическа сиена. Той
полага основите на мащабния икономически пробив на Бон в Съветския
съюз и И зточна Европа, о т к о й т о печелят всички. Бранд предлага и
пъ рвото разширение на Европейската общ ност през 1973 г., когато към
нея се присъединява и Великобритания. С т о в а затвърждава предпос
т а в к и т е за по-силен европейски глас в св е то в н и т е дела. И накрая, макар
че западногерманският канцлер търси опора за дипломацията на Бон
във връзките с Вашингтон, м е т о д и т е и целите на неговата O stpolitik са
географски по-ограничени и политически по-дръзки о т представата на
Никсън за разведряване.
„ПИНГ-ПОНГ ДИПЛОМАЦИЯ“
През 1969 г. Мао Дзъдун навършва 78 години и посочва маршал Лин Бяо
за свой наследник, но все още продължава да се бори с безкрайно теж к о
т о икономическо положение на К итай, както и с тр ево ж н ата ситуация
около сигурността на държавата. С тр ан а та , опустошена о т „Големия
скок напред“ през 50-те години и о т К ултурната революция след 1966 г.,
обеднява все повече и все повече се изолира, враговете ù дебнат о т в с я
къде. Към тези проблеми се добавят още и водената о т американците
война във Виетнам, враждебно настроени те съседи Тайван, Япония,
Южна Корея, Индия и особено Съветския съюз, ч и я то инвазия в Чехо-
Глава 6: Разведряването, 1969 - 1975 22 1
ф отогр аф и я 6.1. Топло ръкостискане между китайския лидер Мао Дзъдун и Ричард
Никсън по бреме на президентската ви зи та в К итай, 29 февруари 1972 г. С аЬбе^ното
разрешение на Националните архиви
Словакия и д о к тр и н а та „Брежнев“ пряко застраш ават сигурността на

КНР. В о п и т да се проти вопостави на стремежа на Кремъл да спечели
подкрепата на с в е т о в н о т о комунистическо движение, К итай се сбли
жава с Румъния и Албания и на 2 м а р т 1969 г. предизвиква първия к и тай
ско-съветски въоръжен конфликт по река Усури.
Вероятно промените, к о и то настъ п ват - détente и O stpolitik ,
заплашващи да укрепят позициите на основния противник на Китай,
убеждават Мао да преосмисли со б ствен ата си враждебност спрямо
САЩ, продължила цели две десетилетия. К ат о залага на ленинския реч
ник и с обвинения към Москва за „царизма“ и „социалния империализъм“,
о т една страна, а о т друга - на традиционната китайска култура, спо
ред к о я то „за да провериш варварите, тр яб ва да отнемеш силата на
един о т т я х “, вож дът о т Пекин успява значително да промени посока
т а на св е то в н ата дипломация.
Никсън е добре подготвен в ухажването на в т о р а т а комунистиче

ска сила, за да избави САЩ о т Виетнам, да упражни натиск върху Москва
и о тн о во да възроди Америка к а т о световна сила. Но за да постигне
то в а, президентът тряб ва да загърби американското лоби за протайван-
ски К итай (което преди е подкрепял) и да се справи с режим, к о й то дър
ж авата му все още не признава, дълго време е подценявала и к о й то заради
забраната на САЩ все не получава полагаемото му се м ясто в ООН. И
съвсем не на последно място, Никсън следва да се сближи с правителство,
подкрепящо Северен Виетнам. Скоро след к а т о приема президентския
п о с т през 1969 г., президентът дръзко инициира тайни дипломатически
сондажи чрез лидерите на франция, Пакистан и Румъния, к о и то в нача
л о т о на 1970 г. довеждат до подновяване на прекъснатите китайско-аме
рикански преговори на посланическо равнище във Варшава .
Вашингтон обаче тр яб ва да преодолее свои те предразсъдъци.
Никсън не само обижда Мао, к а т о публично оправдава скъпата си про
грама за противоракетна отбрана с „китайската заплаха“, но и к а т о
отказва да изтегли американския военен ко н ти нген т о т Тайван и през
май 1970 г. разширява периметъра на Виетнамската война, нападайки
Камбоджа. Едва когато Кисинджър разбира, че в ки тай ско то П олит
бюро има сериозен сблъсък между министър-председателя Чжоу Енлай,
к о й то защ итава сближаването с Вашингтон, и Лин Бяо, к о й то с всичка
сила му се противопоставя, Белият дом поема нов курс и започва да
изпраща по-приятелски послания.
До 1971 г. Мао вече е го то в да отвърне. През април предизвик
ва сензация, к а т о кани американски о т б о р по тенис на маса да посети
Китай. Д окато американската преса се вълнува о т „пинг-понг диплома
ци ята“, Никсън тихомълком отм еня 21-годишното ембарго и през май
предлага на Кисинджър да замине за К итай на тайн а среща с неговите
лидери. Двудневната му юлска ви зи та е шумен политически и пропаган
ден успех. Обявява се п редстоящ ото пътуване на американския държа
вен глава в К итай - к о ето ще се случи преди дълго отлаганата среща на
върха в Москва, - и т о в а алармира света за н о ви те отнош ения между
К итай и САЩ. През август Съединените щ ати заявяват, че подкрепят
приемането на К итайската народна република в ООН, а сам ото съби-
Между 1955 г. и 1970 г. (с промеждутък между 1968 г. и началото на 1970 г. заради хаоса
о т К ултурната революция), посланиците на САЩ и К и тай п ровеж дат 170 срещи,
първоначално в Женева, по-късно и във Варшава, за да обсъждат изключително важни
т е въпроси, свързани с Корея и Тайван. - Б. а.
Глава G: Разведряването, 1969 - 1975 223
mue се случва два месеца по-късно. Още по-голямо значение има мистери
озната см ърт на Лин Бяо в самолетна катастроф а на 12 септември, с
к о я то се премахва главното п реп ятстви е пред Никсън.
Въпреки веселата наздравица на Никсън, с к о я то е увековечен о т
ф отографите в края на едноседмичната си визита в К итай през февру
ари 1972 г., президентското му посещение не „променя света“. След две
десетилетия на враждебност внимателно подготвеното Шанхайско
комюнике о т 27 февруари изразява ангажираността на двете страни да
р а б о т я т за нормализиране на отнош енията и разширяване на конта
к т и т е между отд ел н и те хора и на възможностите за търговия . Но
китайско-американските отношения си о с т а в а т трънливи, що се о т н а
ся до бъдещето на Тайван и прекратяването на Виетнамската война.
Независимо о т то ва, т р и с т р а н н а т а дипломация на Вашингтон види
мо подобрява американската позиция през С тудената война. Никсън не
един п ъ т отрича, че се заиграва с „китайската карта“, но САЩ дейст
вително избират по-слабия комунистически играч в надпреварата със
Съветския съюз. Доказателство за т о в а е предоставяната о т Кисин-
джър разузнавателна информация за Пекин, но не и на съветските лидери.
САЩ извличат и допълнителни облаги. Веднага след Никсънова-
т а визита, Пекин убеждава Северен Виетнам да не предприема военна
офанзива, а когато американските самолети ожесточено бомбардират
Ханой, ки тай ц и те запазват относи телно мълчание. Освен т о в а КНР
свива помощ та си за бунтовническите движения в Африка и през след
ващ ите т р и години, когато Вашингтон и Пекин започват да р а б о т я т
в тандем, за да ограничат напрежението в Ю гоизточна Азия, САЩ
редуцират собствен ите си въоръжени сили.
За възрастния и болен Мао п о в т о р н о т о сближаване със САЩ раж
да риска да си отгледа опозиция в родината си и да си спечели ненавист
т а на Ханой. Но в и зи т а т а на Никсън му носи и някои ползи. Макар да е
слаба и уязвима, К итайската народна република има възможност да стане
основен дипломатически играч в региона и в света. С подаването на ръка
към САЩ Мао всъщност проверява опасността о т съветския „импери
ализъм“, а със затихването на Културната революция през 1971 г. стра-
' К а т о реверанс към а н т и с ь в е т с к а т а позиция на К итай, в комю никето се твър д и , че

никоя нация „не бива да тъ рси хегемония в района на Азия и Тихия океан“ и че на всяка
„при о п и т да установи подобна хегемония, тр я б в а да се п р о т и в о п о с т а в я т усилията
на к о я т о и да е друга държава или група о т държави“. - Б. а.
наша му ще може да извлече изгода о т разширените връзки със Запада и да

съживи разб и тата си икономика.
Естествено, основният губещ в случая са С ъ вети те. Слисани о т
пъ рвото посещение на Кисинджър, в Москва не спират да б и я т камба
н а та за „китайската заплаха“, но и не успяват да възпрат три стр ан н а
т а дипломация на Никсън. Според някои желанието на СССР да сключи
Ч ети р и стр ан н о то споразумение за Берлин е било ускорено о т визита
т а на Кисинджър 6 Пекин през юли 1971 г. Още no-убедителни са пред
положенията, че о т с т ъ п к и т е , направени о т Брежнев при преговорите
за САЛТ, и о т к а зъ т му да отлож и М осковската среща, са породени о т
все по-влошаващите се отнош ения на СССР с Китай.
С „пинг-понг дипломацията“ САЩ и К итай сменят курса, по кой
т о са поели. К раят на изолацията на КНР не само променя баланса на
силите в Азия, но включва и гласа ù в С ъвета за сигурност на ООН,
к а т о защ итник на с т а р и т е принципи о т Бандунг за ненамеса и недоми-
нация на д вете Велики сили.
ПРОВЕРКА НА РАЗВЕДРЯВАНЕТО, 1970 - 1974
Въпреки о п и т и т е на САЩ и СССР мирно да разрешат проблеми

т е си, в Третия с в я т С тудената война не спира. Тригодишното о тл а
гане на Московската среща изиграва своята роля, но още по-сериозни се
оказват противоположните възгледи на суперсилите за м ет о д и т е и
целите на разведряването, к ат о се има предвид как протича т о извън
Европа. По-рано Хрушчов бе обяснил на подозрителния Мао, че м ирното
съ ж и тел ството със САЩ не пречи да се търси политическа о т п л а т а
за подкрепата, к о я то се оказва на потенциални техни привърженици
в Азия, Африка и Латинска Америка, н и т о пък е пречка Москва да бра
ни интересите си о т западните нападки. Съвсем логично е към края на
60-те години на XX в. Брежнев о тн о во да влезе в б и т к а т а , но сега, след
застоя в отнош енията, последвал съветските неуспехи в Куба, Конго,
Гана, Алжир и Индонезия, т о в а става предпазливо. Поощрение за негово
т о поведение дава изявлението на Никсън, че САЩ вече няма да излагат
на риск войските си, за да удържат разпространението на комунизма.
На пресконференция в Гуам на 25 юли 1969 г. п рези ден тъ т на САЩ обявява д о к т р и

н а т а „Никсън“. К а т о стъ п ва върху по-предпазливите формулировки о т д о к т р и н и т е
„Труман“ и „Айзенхауер“, т о й обявява край на военните интервенции във виетнамски
с т и л с аргумента, че САЩ ще изпълняват договорените си задължения и ще продъл-
О т друга страна, президентът настоява да се държи сметка за победите

и загубите на Кремъл и да не се позволява на Москва да се възползва о т
т е ж к о т о положение на държавата му във Виетнам, за да печели предни
на. Разведряването не възпира свръхсилите да разгърнат разузнавателни
т е , военните и икономическите си ресурси в надпреварата за влияние и
престиж в Третия свят.
Близкият щ т ок
Израелско-египетският конфликт е първото изпитание пред разведря

ването. Макар че след войната о т юни 1967 г. суперсилите солидно пре
въоръжават съюзниците си, т е самите се оказват неподготвени за нача
л о т о на военните действия. През м ар т 1969 г., то ч н о когато Кремъл
и Вашингтон си разменят приятелски сигнали, Насър, ядосан о т прова
лилия се о п и т на О ОН да накара Израел да се изтегли о т египетската
тер и то р и я, едностранно прекратява спирането на огъня, договорено
през 1967 г., и започва „война на изтощение“ с единични военни нападе
ния, обстрелва с артилерия и бомбардира израелските позиции. Израел
отвръщ а с въздушни атаки. Към януари 1970 г. неговите бомбардировки
с дълбочинни бомби по египетски военни установки и градски центрове
принуждават Насър спешно да търси помощ о т Москва.
В отговор Брежнев, го то в да се съгласи по-скоро с военните си
съветници и с разузнаването, о т к о л к о то с твърде предпазливото
Политбюро, поч ти незабавно предприема операция „Кавказ“, с к о я то
разширява египетската система за противовъздушна отбрана, изпра
ща 12 000 съветски войници и 150 пилоти да контролират р ак ети те
„земя-въздух“, да извърш ват полети за наблюдение и да в о д я т въздушни
сражения с израелците. В то зи момент съветските въоръжени сили се
п р о с ти р а т о т Чехословакия до китай ската граница, но въпреки т о в а
Брежнев изненадва САЩ със заповедта си за най-голямото им стр атеги
ческо разполагане извън границите на Варшавския договор .
Въпреки че е погълнат о т всеобщ ото недоволство в ст р ан ат а
заради наш ествието в Камбоджа , Вашингтон е решен да заеме твърда
ж а т да п р е д о с т а в я т исканата военна и икономическа помощ, но очакват о т съюзни
ц и т е си да играят главна роля в с о б ст в ен а та си отбрана. - Б. а.
По-рано в Корея, Куба, Южен Йемен и Виетнам са изпратени по-малки съветски воен
ни части. - Б. а.
“ През април 1970 г. САЩ изпращ ат войски в Камбоджа, за да попречат на северно-
ви етн ам ск и те войски да използват т е р и т о р и я т а и, за да нападнат Южен Виетнам.
позиция срещу провокацията на Москва и преминава в ролята на посред

ник. На 7 август държавният секретар Уилям Роджърс убеждава Израел
и Египет да сключат ново споразумение за прекратяване на огъня, за да
се възстанови редът. Насър, спасен о т намесата на Америка, го подпис
ва, без да се консултира с Москва. Израелският премиер Голда Меир не е
чак толкова ентусиазирана, но Белият дом я убеждава, к а т о ù предлага
да достави нови самолети F-4 Phantom. Никсън лично я уверява, че САЩ
няма да н асто яват за оттегляне, докато „не се постигне обвързващо
мирно споразумение, к о ето да ви удовлетворява“. Под р ъ к овод ството
на Кисинджър САЩ успяват да удържат съветския „авантюризъм“ в
Близкия изток.
Още през септември тази реш ителност се изправя пред ново изпи
тание. Тогава радикална палестинска група, разгневена о т дезертьорство
т о на Насър, се опи тва да разпали гражданска война в Йордания . Никсън
п р и ветства създаването на военно правителство о т крал Хусейн I, осъж
да поведението на палестинските бунтовници, изпраща военноморски
сили в И зто ч н о т о Средиземноморие и предупреждава за опасността о т
външна намеса. Но на 18 септември кризата внезапно ескалира. Сирийски
т е войски нахлуват в Йордания, за да подкрепят палестинците.
Вашингтон веднага вижда зад случващото се съветски заговор.
Никсън и Кисинджър го възприемат к а т о модел за проверка на амери
канската издръжливост. И зпитан ието включва нарушаване на сключе
н о т о споразумение за прекратяване на огъня о т египетска страна, как-
т о и руското проточване на преговорите по САЛТ и Берлин. Освен
т о в а в същия ден, когато Сирия нахлува в Йордания, две снимки о т
U-2 зап ечатват доказателство как се стр о и база за потенциални ядрени
подводници в Сиенфуегос, Куба, в нарушение на споразумението между
Кенеди и Хрушчов о т 1962 г., налагащо забрана за разполагане на напада
телни оръжия на острова .
Надига се вълна о т п р о т е с т и , ч и я т о кулминация е дем он страц и ята на 4 май в Универ

с и т е т а „К ент С т е й т “, Охайо, к огато Н ационалната гвардия убива четирим а с т у
ден ти . - Б. а.
К а т о изтъква съперничеството си с далеч по-голямата, подкрепяна о т Египет Орга
низация за освобождение на Палестина (ООП), на 6 и 7 септември о тц еп и л и я т се Марк
систки народен ф р о н т за освобождение на Палестина (М Н ф О П ) отвлича чети ри
западни самолета и настоява о т затвора да бъ д ат освободени негови съмишленици в
замяна на отвлечените цивилни пътници. После взривява и ч е т и р и т е самолета. - Б. а.
Ваш ингтон настръхва о т н о в о на 4.09.1970 г., к огато въпреки положените усилия,
соц и али стъ т Салвадор Алиенде печели президентския п о с т в Чили и създава в т о р о
ляво п р ав и тел ство в Западното полукълбо. - Б. а.
Hag главите на всички надвисва о п асн о стта о т сблъсък между

суперсилите: съветски въоръжени кораби навлизат в И з т о ч н о т о Сре
диземноморие и следват американския флот. Съединените щ ати и Изра
ел започват консултации за възможна интервенция в Йордания, за да
помогнат на крал Хусейн да се задържи на власт и да п р е д о т в р а т я т
създаването на марксистка палестинска държава. На практика обаче
Вашингтон действа много предпазливо, о т страх да не подпали война,
к о я т о би могла да излезе извън всякакъв контрол.
В крайна сметка именно м естн и те участници приключват криза
т а . През юни 1967 г. 35-годишният монарх крал Хусейн, к о й т о се оказва
основният губещ, успява да парира израелска интервенция, к а т о разгръ
ща военновъздушните си сили срещу сирийците. На свой ред т е (под
заплаха о т мобилизация на Израел по общ ата им граница) набързо се
о т т е г л я т . Йорданската криза приключва твърде кърваво - избити са
хиляди палестинци, а водачите им са прогонени в Ливан. В Египет кра
я т е крайно тревожен: на 28 септември Насър свиква извънредно засе
дание на Арабската лига за решаване на Йорданската криза, но получава
сърдечен удар и умира на 52-годишна възраст.
Макар Вашингтон да тръби за победата си (а след т о в а и много
учени да п о в т а р я т тази му претенция), на практика йорданският инци
д ен т се превръща в урок по кризисен мениджмънт и за двете страни.
Независимо дали н ати ск ъ т на Белия дом е о т решаващо значение, или не,
Брежнев, чието влияние в Сирия е твърде ограничено, има свои причини
да се въздържи о т по-широкомащабна война, к о я т о би унищожила перс
п е к ти в и те за разведряване. Никсън също отбягва евентуален сблъсък.
Вместо ядрената заплаха, стаена зад диспута за Сиенфуегос, т о й пред
почита да не задълбочава тази криза, а да сключи тай н о споразумение
с Брежнев през октом ври. При но ви те параметри на разведряването
необходимостта о т бдителна, реалистична политика за разрешаване
на отдалечени и периферни спорове е очевидна.
Южна А $ия
Б орбата между Индия и Пакистан е друго постколониално съперничест

во, ко ето подлага разведряването на изпитание. О сновният източник
на антагонизма е Кашмир, ч и ето разделяне през 1948 г. (и о т т о г а в а
насам) се оспорва о т Пакистан. Първоначално Индия търси неутрална
позиция в С тудената война, но след Китайско-индийската война о т
1962 г. С ъ ветски ят съюз я привлича към своята сфера на влияние. Пакис

тан , в миналото предан член на Западния блок, след войната с Индия о т
1965 г. се сближава с К итай. И в д вата случая САЩ, затънали в тресави
щ ето на Виетнам, о с т а в а т настрана, но през 1966 г. С ъ ветски ят съюз
вече е спечелил благодарността на двете страни за положителната му
роля к а т о посредник.
В началото на 1971 г. - то ч н о когато Съединените щ ати започ
в а т о п и т и т е си за преговори с К итай - индо-пакистанският спор се
разгаря отново. След зашеметяващ изборен неуспех пакистанското пра
ви телство, водено о т военния д и к т а т о р генерал Яхия Кан, се о п и тва
да потисне ав то н о м н о то движение в И зточен Пакистан, к а т о обявя
ва военно положение и арестува лидерите на съ п р о ти вата . Насилие
т о и репресиите вземат хиляди ж ертви и довеждат до б я г ст в о то на
п оч ти десет милиона бенгалски (и най-вече индуски) бежанци в Индия.
Премиерът Индира Ганди не успява да получи международна подкрепа, за
да спре зверствата, и се подготвя за война.
Съединените щ ати, макар че признават б р у тал н о то поведение на
своя съюзник, са станали зависими о т Пакистан, к ат о техен посредник
за Китай. Е т о защо през юли Никсън решава заедно с К итай да заста
н а т на ст р а н а т а на Пакистан и да предупредят Индия (чийто лидер
т о й не харесва) да не предприема никаква по-нататъш на агресия срещу
своя съсед. Не е изненадващо, че С ъ ветски ят съюз, след неочакваното
пътуване на Кисинджър до Пекин, отвръщ а с Договор за мир, приятел
с т в о и сътрудничество с Индия, подписан на 9 август.
Войната между двамата съседи избухва през декември, а Вашинг
т о н и Москва използват горещ ата си линия, за да п р е д о т в р а т я т еска
лацията и. С ъ в е т и т е подкрепят Индия и н а ст о я в а т за независимост
т а на И зточен Пакистан; САЩ не се п р о т и в о п о ст ав я т . Но кризата
ескалира, когато Никсън и Кисинджър, подозирайки Кремъл в подкрепа
на индийския о п и т да се откъсне Западен Пакистан, изпращ ат авионос-
на група в Бенгалския залив. К ато реакция, Москва пък праща свои воен
номорски сили в района.
Две седмици се води ожесточена война, к о я то приключва на 17
декември. За Пакистан т я има катастрофални последици: п очти поло
ви ната му население напуска т е р и т о р и я т а и създава новата държава
Бангладеш, а Индия се превръща в господарка на субконтинента. Въпре-
Вж. к а р т а 4. Държ авата П акистан е съставена о т два региона, граничещи с Индия.

- Б. а.
ku т о в а Кисинджър си приписва заслугата за спиране на кремълската

прокси агресия, макар че реал н о стта не е такава. Ганди няма никакво
намерение да превръща държавата си в съветски сател и т, н и т о да се
оплита в кавгите между Москва и Китай. Нещо повече, Вашингтон
погрешно разчита сигналите за индийските и съветските намерения и
не успява да обуздае Пакистан. А и появяването на военноморските му
сили съвсем не впечатлява Пекин, но о т к а з ъ т му да се намеси с военни
сили, вбесява п р а в и т е л с т в о т о в Исламабад.
В резултат о т тази война регионът се дестабилизира и започва ядре
но да се въоръжава. Незабавно след края на тези събития Пакистан решава
да последва примера на Индия и ст ар т и р а собствена атомна програма.
Виет нат
Тази война продължава да е най-важна тем а в отн ош ен и ята между САЩ

и СССР. В началото на мандата си Никсън заявява, че т е няма да се подо
б р ят, ако С ъ в е т и т е не помогнат т я да приключи, т ъ й к а т о заплашва в
бъдеще да засили напрежението помежду им. С ъ ветски ят съюз признава,
че влиянието им над Ханой е ограничено, но едновременно с т о в а се въз
мущ ават о т натиска на САЩ и се ч у в с т в а т засегнати о т о твар я н ето
на Щ а т и т е към К итай, к о ето ги кара да с т о я т настрана .
Никсън наистина изпълнява обещанието, ко ето дава в предизбор
н ата си кампания през 1968 г.: да спре военната повинност и да намали
броя на американските войски във Виетнам. Но при неговото управление
насилието и ж е р т в и т е р а с т а т . Той надминава Джонсън, к а т о разширя
ва войната, нахлувайки в Камбоджа през 1970 г. и в Лаос през 1971 г. (така
дестабилизира и двете държави), и к а т о отвръщ а на всяка северновиет-
намска офанзива с масирани въздушни атаки. И все пак САЩ не успяват
да убедят Ханой да седне на масата за преговори. Не успяват и т а й н и т е
разговори в Париж, к о и то Кисинджър режисира след 1969 г.: севернови-
етнам ското правителство не се съгласява да сключи споразумение, с кое
т о двете страни взаимно да се о т т е г л я т о т Южен Виетнам.
През 1972 г. му п р е д с то я т нови избори и Никсън увеличава н а ти
ска си върху Москва. През април Кисинджър наказва С ъ в е т и т е за съу-
ч аст н и ч ес тв о то им в последната офанзива на Ханой, к а т о отказва да
САЩ и м а т малко по-голям успех с К итай, к о е т о принуждава Северен Виетнам да

направи компромис и през 1971 г. отхвърля м олбите на Ханой да откаж е в и зи та на
Никсън. - Б. а.
съдейства западногерманският бундестаг да ратифицира двата и зточ

ни договора. О т настояването на Никсън обаче има полза. През май
1972 г. на срещ ата на върха в Москва Брежнев най-сетне се съгласява да
изпрати посланик в Ханой, а през есента и зимата на 1972 г. и двете
суперсили убеждават своите партньори да са no-въздържани. Ханой
отвръщ а с обвинения срещу К итай и Съветския съюз, че са затънали по
„мрачния и кален п ъ т на компромиса“. Северен Виетнам осъжда двама
т а си покровители - „подмамени о т химерата за м ирното съвместно
съж ителство и икономическите облаги“ - че предават „великата, всепо-
беждаваща революционна идея на епохата“.
Същевременно САЩ не изключват и военната сила. Кисинджър
обявява на всички, че „мирът е близо“, ко ето несъмнено допринася за
т о в а през ноември 1972 г. Никсън да бъде преизбран, но веднага след т о в а
(навръх Коледа) президентът разпорежда масирани бомбардировки над
Ханой и Хайфон. Ц елта му е да убеди северновиетнамците да се върнат
в залата за преговори, а на ю жновиетнамците да докаже, че Америка не
се отказва о т п о е т о т о задължение да ги закриля. На 27 януари 1973 г. е
подписано споразумение, с ко ето се слага край на дългата и скъпострува
ща война, предизвикала доста разногласия. САЩ обаче п о сти гат само
спиране на огъня, без Северен Виетнам да се е оттеглил изцяло . В срок
о т две години п р а в и тел ств о то в Сайгон, отслабено о т пълното изтег
ляне на американските войски и заради рязкото свиване на американска
т а военна помощ, е победено о т северновиетнамските въоръжени сили.
Камбоджа и Лаос също попадат в ръцете на комунистите.
К раят на Виетнамската война е илюстрация за парадокса, наречен
съветско-американско разведряване, усложнен о т появата на т р о й к а т а
САЩ - КНР -СССР. Макар че свръхсилите хвърлят значителни ресурси
в борбата за Югоизточна Азия, н и т о една о т т я х не успява да постави
под пълен контрол своите доверени партньори. И двете страни очак
в а т по-голяма сговорчивост, каквато обаче не получават. Разбира се,
победата, к о ято Ханой постига през 1975 г., създава повече дипломатиче
ски и икономически проблеми за Москва и Пекин, докато поражението на
САЩ, макар да ù нанася ж есток политически и психологически удар, изця
ло запазва характера на нейната тр истран на дипломация. И все пак аме
риканската война във Виетнам о тн о во засилва р астя щ о то убеждение
През 1973 г. Н обеловата награда за мир се дава едновременно на Кисинджър и на север-

новиетнамския преговарящ Ле Дък Тхо (т о й я отказва). - Б. а.
Гаава 6: Разведряването, 1969 - 1975 231
сред гражданите на Щ ати те, че никога повече борбата срещу световния

комунизъм не може да се води единствено о т т ех н и т е войски.
Октомврийската война в Б ащ кия щ т оК
След к а т о виетнам ската спънка е премахната, съветско-американските

отношения видимо се подобряват. Преговорите за САЛТ II се забавят,
но в и зи т а т а на Брежнев през юни 1973 г. в САЩ (първата на съветски
лидер за изминалите 14 години, включваща посещение на дома на Никсън
в Калифорния) е приятелска и миролюбива. При ч аст н и те им разговори
обаче съветски ят лидер добавя и н о тк а на заплаха с п о сто ян н о то си
повтаряне, че Близкият и зто к е бомба, к о я то скоро ще избухне. Никсън
е замислил да изключи Кремъл о т т о зи регион и затова не им обръща
достатъч н о внимание.
До септември 1973 г. отнош ени ята им се влошават. Президен
т ъ т е затънал в „У отъргейт“ ’, а Кисинджър е изместил Роджърс на
п оста държавен секретар и заема по-твърда позиция спрямо С ъ вети те.
През то зи месец духът на разведряването е подкопан о т преврата в
Чили, к о й то се подкрепя о т САЩ. Д ясната военна хунта сваля прави
т е л с т в о т о на Салвадор Алиенде; т о й умира по време на събитията.
Брутални репресии срещу лявомислещите му симпатизанти заливат
стран ата. Конгресът отказва да даде на Съветския съюз търговски
с т а т у т на нац-облагодетелствана нация. Москва е обезпокоена и о т
планираната нова визита на Кисинджър в Китай.
Държавният секретар има намерение да запази доминиращата
позиция на САЩ в Близкия изток, но отлага замислената мирна инициа
ти ва, докато в Израел м инат общ ите избори, планирани за октомври,
к о и т о се очаква 75-годишната Голда Меир да спечели. Вашингтон под
държа пряк к о н т а к т и с наследника на Насър, Ануар Садат, к о й то изгон
ва 17 000 съветски военни съветници и инженери и се обръща към САЩ
* Тъй к а т о т я избухва на 6 октом ври и съвпада със с в е т и т е дни к ак то по еврейския,
т а к а и по мюсюлманския календар, израелците (и голяма ч а с т о т Запада) я нарйчат
во й н ата Иом Kunyp, а арабите - вой н ата Рамадан. - Б. а.
Скандалът тръгва о т ареста на петим а души, к о и т о през юни 1972 г. влизат в
щ аб кв ар ти р ата на Д ем ократическата п арти я в сградата „У отъргейт“ във Вашинг-'
т о н . С разкриване на връзките между крадците и изборния щаб на Никсън и послед
вали те ги о п и т и да се прикрие та зи следа, т о й прераства в основна политическа и
к о н ституционна криза, к о я т о след юли 1973 г. се разиграва на живо по националните
телевизии, к о и т о предават изслушванията пред специалната разследваща комисия на
Конгреса. - Б. а.
ф отогр аф и я 6.2. Леонид Брежнев и Ричард Никсън на среща по време на в и з и т а т а

на генералния секретар в Съединените щ ати , 19 юни 1973 г. С ак)бе$ното разрешение на
Националните архиви
за дипломатическа подкрепа, за да си върне Синай. В О ОН на 25 септем

ври Кисинджър дава слабо уверение на арабските дипломати, че САЩ
скоро би „помогнал, за да се намери разрешение“ на проблема с израелска
т а окупация, но и предупреждава аудиторията си „да не очаква чудеса“.
С адат вече е изгубил търпение о т диалога си със суперсилите и
заема категорична позиция: да използва военната сила на Египет, за да
накара Израел да о т ст ъ п и . През април 1973 г. сключва твърде предиз
викателно споразумение със сирийския президент Хафез ал-Асад и так а
пренебрегва съветските предупреждения, че се очаква нова опустоши
телна военна акция. На 6 октом ври Египет предприема изненадваща, но
много добре координирана атака. Изпраща войски през Суецкия канал,
прегазва израелската отбрана в Синай, а в същ ото време Сирия напада
Голанските възвишения.
САЩ и СССР веднага вземат мерки, за да поемат контрола над
една война, к о я то так а и не успяват да п р е д о т в р а т я т . През следва
щ и те две седмици, в твърде напрегнат дипломатически дует, н и т о
една о т т я х не спира да изпраща на п ар тн ьо р и те си припаси, помощи
и оръжейно оборудване, но и двете умело маневрират, за да п ости гн ат
удобно за всяка спиране на огъня. Израел контраатакува и на практика

си възвръща ц ялата окупирана т е р и то р и я. Така ситуацията коренно се
променя. Кисинджър ръководи п о ч ти сам цялата дипломация на САЩ;
т о й получава съветско съгласие за резолюция на С ъвета за сигурност
на ООН, с к о я т о да се п р е к р а т я т военните действия. Д окум ен тът е
п р и ет на 22 октом ври.
Светкавично Израел подлага на проверка съ трудн ичеството меж
ду суперсилите, к а т о пренебрегва резолюцията на О О Н и се заканва да
обкръжи Трета египетска армия. На 24 октом ври, в отговор на спешния
призив на С адат, Брежнев предлага да се изпрати обединен съветско-
американски военен контингент, к о й т о да спре боевете. Кисинджър,
категоричен, че тр яб ва здраво да държи в ръцете си мирния процес,
избира да тълкува предложението на съветския генерален секретар к а т о
ултиматум, к о й т о (както през 1956 г.) предвещава едностранна съвет
ска интервенция. През тази нощ конвенционалните и ядрените сили на
САЩ, разположени по целия свя т, за първи п ъ т след Кубинската ракет
на криза са поставени във висока степен на го т о в н о с т. В отго во р на
тази реакция о т страна на Вашингтон Брежнев о т т е г л я предложени
е т о си. Тогава държавният секретар събира сили, за да не се поддаде на
кризата, и принуждава Израел да приеме спирането на огъня и да позволи
доставки за обкръжената Трета армия. Той убеждава и С адат да приеме
международните мироопазващи сили. К ат о заобикаля мирната конфе
ренция на О О Н о т декември, председателствана съвместно о т САЩ
и СССР, Кисинджър провежда серия о т спиращи дъха преговори; к о и т о
довеждат до споразумения между израелското, египетското и сирийско
т о правителство, с к о и т о т е се освобождават о т ангажиментите си
и изключват Москва о т процеса.
Ч е т в ъ р т а т а арабско-израелска война има отзвук по целия свят.
На 16 октомври, к а т о отмъщение срещу подкрепата на Запада за Изра
ел, арабските петролни компании сви ват производството, увеличават
четирикратно цените, обявяват т о т а л н о ембарго на д о ставк и те за
САЩ и Нидерландия и рязко намаляват д о ставк и те за Западна Европа.
П етролн ата криза о т 1973 - 1974 г. нанася сериозен удар на некомунисти-
ческия с в я т и много о т икономиките изпадат в продължително висока
инфлация, нисък икономически растеж, растящ и цени и безработица.
С ъветският съюз, основен производител на неф т и природен газ,
отначало има изгода о т по-високите световни цени. Но то зи дар си
носи и своя негативен ефект - засилва командната икономика и блокира
вътреш ните реформи. Брежнев е заложил лидерската си позииия на печал

би о т нефта и газа, с надеждата да получи западни технологии. Затова и
отхвърля предложенията на съветските икономисти за спешна модерни
зация, децентрализация и диверсифицикация на икономиката, за да бъдат
посрещнати предизвикателствата на постиндустриалната епоха.
О ктом врийската война доказва колко крехко е и Б азовото спо
разумение между САЩ и СССР о т 1972 г. За пореден п ъ т двете с т р а
ни изсипват оръжия в ръцете на свои партньори, но и м ат тр у д н о сти
да контролират поведението им, а и никоя не е готова да претърпи
прокси поражение. Нещо повече, идеята им за съвместно ръководство
на св е то в н и те проблеми се изправя пред сериозни спънки. Брежнев
търп и все по-голяма критика о т хардлайнерите сред военните, разуз
наването и П олитбю ро за то в а, че на олтара на м ирн ото съвместно
съществуване принася в ж ертва съветски те интереси. В Американския
конгрес Никсън и Кисинджър срещ ат все по-голяма съпротива срещу
поли ти ката си на о т с т ъ п к и към Москва, при т о в а на фона на гонени
я т а срещу евреите и политическите дисиденти в СССР. Нещо пове
че, според опозицията през О ктом врийската война поведението на
Брежнев се тълкува к а т о „провокативно“ и преминаващо границите на
закона; т о в а е повод да се подкрепи поправката Щжаксън - Ваник“ към
Търговския закон о т 1974 г. К ат о взема под внимание рестрикциите на
Кремъл за емиграцията на съветски те евреи, т я отхвърля възможност
т а да се т р е т и р а т к а т о най-облагодетелствани нации държави, к о и то
с поведението си заплашват правата на човека. П оправката е приета
с всеобщо одобрение и на практика не позволява на Кремъл да получа
ва икономическа о т п л а т а за у ч асти ето си в процеса на разведряване*.
Кисинджър досега усилено се е проти вопоставял на Джаксън и Ваник, но
сега вече си дава сметка, че една негативна обвързаност може да парали
зира самите отнош ения между САЩ и СССР.
Войната о т октом ври 1973 г. бележи и връзките на САЩ със
съюзниците им о т НАТО. Д о като т р ае кризата, никой не се консулти
ра с т ях , а т е са изплашени о т ядрената заплаха и понасят основната
т е ж е с т о т арабския петролен бойкот. През 1974 г. Европейската общ
н ост, в к о я то вече членуват девет държави (включително и Великобри
тания), търси начин да се докаже, к а т о инициира директни отношения
* Н аистина Брежнев, осъзнавайки високата политическа цена на антиеврейската кам

пания, предприета о т КГБ, на срещ ата на П олитбю ро през м а р т 1973 г. се оплаква, че
„ционизмът ни кара да оглупяваме“. - Б. а.
Глава 6: Разведряването, 1969 - 1975 Ï35
с арабския свя т, преди Кисинджър да я ckacmpu, че пречи на мирния про

цес и подрива изградените о т американските лидери принципи.
ХЕЛЗИНКИ
Съдбата е предвидила разведряването да участва в още едно действие.

Дълго време СССР търси договор, с к о й то да се признае в л а с т т а му
над И зточна Европа, но досега САЩ са отказвали да прекрачат граница
т а и писмено да п о т в ъ р д я т с т а т у к в о т о . Бон обаче е започнал своята
O stpolitik и е признал границите о т 1945 г. в следвоенна Европа. Вашинг
т о н повече няма как да се съпротивлява.
През декември 1971 г., четири месеца след Ч ети р и стр ан н о то спо
разумение за Берлин, НАТО формално приема съветски те предложения,
но настоява САЩ и Канада да у ч а с т в а т в Конференцията за сигурност
и сътрудничество в Европа. След близо година на подготовка т я е
о т к р и т а през 1973 г. в Хелзинки. През следващите двайсет и четири
месеца делегатите ще преминат през теж ки преговори, д окато най-
сетне и зр а б о т я т проект за серия о т конвенции, споразумения и мер
ки за изграждане на доверие, с к о и т о да подобрят отнош ени ята между
И зточна и Западна Европа. На 1 август 1975 г. Брежнев, наследникът на
Никсън, Джералд форд, и лидерите на още 33 правителства подписват
Споразуменията о т Хелзинки.
На пръв поглед победител в случая е СССР П ървите две части
о т Заключителния а к т о т Хелзинки (така наречените Първа и В тора
кошница), провъзгласяват ненаруш имостта на европейските граници и
забраняват т е да се променят, било чрез военна сила, или чрез икономи
ческа принуда. Така Западът признава разделението на Германия и грани
ц и те на Полша и на СССР (включително и поглъщането на държавите
о т Прибалтика). С т р а н и т е търж ествено обещ ават „взаимно да ува
ж ават суверенното равенство и индивидуалност“ и „да се въздържат
о т каквато и да е намеса (...) във въ треш н ите или външ ните работи (...)
на друга държава участничка“. Така под клетва Западът се отказва о т
всякакви политически проекти, к о и т о биха довели до промяна на с т а
т у к в о т о . С обещанието да увеличи търговските к о н т а к т и с И зтока,
Западът безвъзмездно предоставя разширен достъп на ком унистите до
свои те заеми и технологии.
В допълнение към легитимирането на европейската империя на
СССР обаче Хелзинкските споразумения дръзко предлагат и т я да се
реформира. Т р е т и я т раздел, известен к а т о Трета кошница, предвижда

в първите десет години вниманието да се насочи към дейности, свър
зани с правата на човека, и съдържа обещание да се насърчават фунда
ментални права, к а т о „свобода на мисълта, съзнанието, религията или
вярата“, а също и свобода на придвижването и „ да се поддържа и стим у
лира еф екти вн ото упражняване на граждански, политически, икономи
чески, социални, културни и други права и свободи, к о и т о п р о и зти ч ат
о т вроденото за човеш ката личност д о сто й н ство “.
Т р е т а т а кошница моментално разтревожва Москва. В о т г о
вор на западните политически и територи ални о т с т ъ п к и външ ният
министър Громико припомня за подписа на С талин под Декларацията
о т Я л та за освободена Европа, успокоява духовете в Кремъл, к а т о
повтаря уверенията на Кисинджър, че никоя държава не тр яб ва да се
намесва във въ треш н и те работи на друга, и настоява: „Ние оставаме
господари в нашия собствен дом“. Все пак вм есто мълчаливо американ
ско-съветско съгласие за ненамеса, Хелзинкските споразумения раж дат
акти в и стка вълна в им ето на правата на човека, к о я т о Москва може
само временно да потиска.
Хелзинкските споразумения балансирано разкриват противоречи
в а т а природа на разведряването и к р и ти к у ват неговата неяснота и
двусмислица. За европейците - и на И зток, и на Запад - т е донасят
успокоение, отп у ск ат напреженията във времена, когато все още има
Желязна завеса. За САЩ Хелзинки представлява п о сти гн ата формална
о тстъ п ка; предстои т я да се превърне в бъдещ спорен въпрос. За СССР
т е са триумф, к о й т о скоро ще ги постави в позицията на морална и
политическа отбрана. Привържениците на Хелзинки разбуждат духа на
Конференцията о т Генуа (1922), с к о я т о бе направен о п и т да се възроди
Европа след П ървата световна война и да се заличи идеологическото
разделение между СССР и Запада. Така Хелзинки е к ак то край, т а к а и
начало на два различни етапа в С ту д ен ата война.
За Запада ш естгодиш ният период на разведряване си остава силно
противоречив исторически епизод. Х валят неговите защитници, заде
т о са намалили децибелите на С ту д ен ата война, но и ги кр и ти ку ват
остро, понеже са заменили принципната съпротива срещу комунизма
с R ealpolitik (реална политика - Б. пр.), за да се удължи ж и в о та на един
изтощ ен вече СССР; обвиняват ги и задето са предали дисидентите, но
най-вече - заради неуспеха им да п р е д о т в р а т я т конф ликтите в Третия
св я т . Брежнев и неговите поддръжници са поощрени само за спечелени-
me политически и икономически о т с т ъ п к и о т Запада. В същ ото бреме

к р и т и ц и т е им ги упрекват, че са изоставили м арксисткото кредо на
международната класова борба. В по-широк план, а в т о р и т е на разведря
ван ето т ъ р с я т стабилност, а не промяна, без да очакват някаква бурна
враждебна реакция у дома или пък напълно да разбират но ви те промени
в св е то в н ат а политика.
Естествено, т ази прегръдка на суперсилите с разведряването е
повече изкуствена, о т к о л к о т о реална. Заради вътрешен натиск и с т а
ри навици о т времената на С ту д ен ата война т е не п р е ст ав ат да създа
в а т нови атом ни бомби и ракети и да т ъ р с я т политически изгоди при
всяка възможност, к о я т о се открива. П роцесът на разведряване успя
ва да наложи някои постоянни устойчиви правила за поведението на
тандема САЩ - СССР, к о и т о о с т а в а т валидни до края на С ту д ен ата
война, а дори и след нея. О сновните му авто р и не са д о статъч н о дръз
ки, за да и зо с та в я т т е о р и и т е си за ефекта на доминото, да не се под-
дадат на натиска о т страна на свои те партньори, играят по правила
о т взаимен интерес, но преди всичко се о т к а з в а т о т перспективата
да спечелят С туд ен ата война. Затова са краткотрайн и и принципите
за равенство и компромис, характерни за духа на Хелзинки.
Аокументи
“Conference on Security and Co-operation in Europe Final Act, Helsinki, 1975.” Orga
nization for Security and Co-operation in Europe, http://www.osce.org/mc
/39501 ?download=true.
“Joint Statement Following Discussions with Leaders of the People’s Republic of China.”
Shanghai, February 27, 1972. US State Department. Office of the Historian,
http://history.state.gov/historicaldocuments/ffusl969-76vl7/d203.
Kissinger, Henry. The Kissinger Transcripts: The Top Secret Talks with Beijing and Moscow.
Edited by William Burr. New York: New Press, 1999.
“Paris Peace Accords, 1973.” Wikisource. http://en.wikisource.org/wiki/Paris_Peace_
Accords.
“Strategic Arms Limitation Talks (SALT I).” Signed May 26,1972. NTI: Nuclear Threat
Initiative, http:// www.nti.org/treaties-and-regimes/strategic-arms-limitation-talks-
salt-i-salt-ii/.
“The Tilt: The US and the South Asian Crisis of 1971.” National Security Archive. 2002.
http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB79/.
“Treaty Between the Federal Republic of Germany and the Soviet Union, Signed at
Moscow, August 12, 1970.” Centre Virtuel de la Connaissance sur l’Europe,
http:// www.cvce.eu/ obj/the_moscow_treaty_ 12_august_ 1970-en-d5341cb5-
la49-4603-aec9-0d2304c25080.html.
“Treaty on the Limitation of Anti-Ballistic Missile Systems (ABM, Treaty).” Signed May
26, 1972. ΝΉ: Nuclear Threat Initiative, http://www.nti.oig/treaties-and-
regimes/treaty-limitation-anti-ballistic-missile-systems-abm-treaty.
Memoapu
Arbatov, G. A. The System: A n Insider’s Life in Soviet Politics. New York: Tunes Books,
1992.
Brandt, Willy. People and Politics: The Years 1960 - 1975. Translated by J. Maxwell Brown-
john. Boston: Little, Brown, 1978.
Bruce, David K. E. Window on the Forbidden City: The Beijing Dianes o f D avid Bruce,
1973 - 1974. Edited by Priscilla Mary Roberts. Hong Kong: Centre of Asian
Studies, University of Hong Kong, 2001.
Bush, George. The China Diary o f George H. W. Bush: The M aking o f a Global President.
Edited by Jeffrey A. Engel. Princeton, NJ: Princeton University Press, 2008.
Dobrynin, Anatoly. In Confidence: Moscow’s Ambassador to Americas Six Cold War Presi
dents (1962 - 1986). New York: Tunes Books, Random House, 1995.
Gandhi, Indira. M y Truth. New Delhi: Vision Books, 1981.
Gromyko, Andrei Andreevich. Memoirs. New York: Doubleday, 1989.
Israeliyan, Viktor Levonovich. Inside the Kremlin During the Yom Kippur War. University
Park: Pennsylvania State University Press, 1995.
Kissinger, Henry. White House Years. Boston: Little, Brown, 1979.
---------. Years o f Upheaval. Boston: Little, Brown, 1982.
Meir, Golda. M y Life. New York: Putnam, 1975.
Nixon, Richard M. RN: The Memoirs o f Richard Nixon. New York: Grosset and Dunlap,
1978.
фиата
Bom on the Fourth o f July. Directed by Oliver Stone. Los Angeles: Ixtlan, 1989.
Go Tell the Spartans. Directed by Ted Post. Los Angeles: Mar Vista Productions, 1978.
Hamburger H ill. Directed by John Irvin. Los Angeles: RKO Pictures, 1987.
The K illing Fields. Directed by Roland Joffe. London: Enigma Productions, 1984.
Kippur. Directed by Amos Gitai. Jerusalem: Agav Hafakot, 2000.
Missing. Directed by Costa-Gavras. Los Angeles: Universal Pictures, 1982.
1971. Directed by Amrit Sagar. Mumbai: Sagar Art International, 2007.
Noch nad Chili (Night over Chile). Directed by Sebastian Alarcon and Aleksandr Kosarev.
Moscow: Mosfilm, 1977.
Platoon. Directed by Oliver Stone. Los Angeles: Hemdale Film/Cinema 86, 1986.
Salvador Allende. Directed by Patricio Guzman. Santiago: JBA Production, 2004.
Uncommon Valor. Directed by Ted Kotcheff. Los Angeles: Paramount Pictures, 1983.
Xiu, Xiu: The Sent Down Girl. Directed by Joan Chen. Beijing: Good Machine/Whispe-
ring Steppes, 1998.
Арата
Blessing, Lее. A Walk in the Woods: A Play in Two Acts. New York: New American Library,
1988.
Dorfman, Ariel. Death and the Maiden. New York: Penguin Books, 1992.
Frayn, Michael. Democracy. London: Methuen Drama, 2003.
Опера
Adams, John, Alice Goodman, and John McGinn. N ixon in China: A n Opera in Three
Acts. 1987.
Del Vecchio, John M. The 13th Valley: A Novel. New York: Bantam Books, 1982.
Gao, Xingjian. One M ans Bible: A Novel. Translated by Mabel Lee. New York: Harper
Collins, 2002.
Just, Ward S. Stringer. Boston: Little, Brown, 1974.
Mahon, Florencia E. Beyond the Ties o f Blood: A Novel. New York: Pegasus Books, 2012.
Roa Bastos, Augusto Antonio, /, the Supreme. New York: Knopf, 1986.
Roth, Robert. Sand in the Wind. Boston: Little, Brown, 1973.
Sloan, James Park. War Games. Boston: Houghton Mifflin, 1971.
Stone, Robert. Dog Soldiers: A Novel. Boston: Houghton Mifflin, 1974.
Yu, Hua. To Live: A Novel. Translated by Michael Berry. New York: Anchor Books, 2003.
Вторични източници
Asselin, Pierre. A Bitter Peace: Washington, Hanoi, and the M aking o f the Pans Agreement.
Chapel Hill: University of North Carolina Press, 2002.
Bange, Oliver, and Gottfried Niedhart. H elsinki 1975 and the Transformation o f Europe.
New York: Beighahn Books, 2008.
Berman, Larry. N o Peace, No Honor. Nixon, Kissinger, and Betrayal in Vietnam. New York:
Free Press, 2001.
Bluth, Christoph. Soviet Strategic Arm s Policy Before SALT. Cambridge: Cambridge Uni
versity Press, 1992.
Buwalda, Piet. They D id N ot Dwell Alone: Jewish Emigration from the Soviet Union,
1967 - 1990. Washington, DC: Woodrow Wilson Center Press, 1997.
Daigle, Craig. The Lim its o f Detente: The United States, the Soviet Union, and the Arah-Israeli
Conflict, 1969 - 1973. New Haven, CT: Yale University Press, 2012.
Gao, Wenqian. Zhou Enlai: The Last Perfect Revolutionary: A Biography. Translated by
Peter Rand and Lawrence R. Sullivan. New York: PublicAffairs, 2007.
Garthoff, Raymond L. Detente and Confrontation: American-Soviet Relationsfrom Nixon
to Reagan. Washington, DC: Brookings Institution, 1985.
Gelman, Harry. The Brezhnev Politburo and the Decline o f Detente. Ithaca, NY: Cornell
Gleijeses, Piero. Conflicting Missions: H avana, Washington, and Africa, 1959 - 1976. Cha
pel Hill: University of North Carolina Press, 2002.
Golan, Galia. Yom Kippur and After: The Soviet Union and the M iddle East Crisis. Cam
bridge: Cambridge University Press, 1977.
Goldman, Marshall I. Detente and Dollars: Doing Business with the Soviets. New York:
Basic Books, 1975.
Gustafson, Kristian. Hostile Intent: US Covert Operations in Chile, 1964 - 1974. Wash
ington, DC: Potomac Books, 2007.
Hakkarainen, Petri .A State o f Peace in Europe: West Germany and the CSCE, 1966 - 1975.
New York: Berghahn Books, 2011.
Hanhimaki, Jussi M. The Flawed Architect: Henry Kissinger and American Foreign Policy.
New York: Oxford University Press, 2004.
Haslam, Jonathan. The N ixon Adm inistration and the Death ofAllendes Chile: A Case o f
Assisted Suicide. London: Verso, 2005.
Hoff, Joan. N ixon Reconsidered. New York: Basic Books, 1994.
Isaacson, Walter. Kissinger: A Biography. New York: Simon and Schuster, 1992.
MacMillan, Margaret. N ixon and Mao: The Week That Changed the World. New York:
Random House, 2007.
Mansingh, Surjit. India’s Searchfo r Power: Indira Gandhis Foreign Policy, 1966 - 1982.
Beverly Hills: Sage, 1984.
Maresca, John J. To H elsinki-the Conference on Security and Cooperation in Europe,
1973 - 1975. Durham, NC: Duke University Press, 1987.
Môckli, Daniel. European Foreign Policy D uring the Cold War. Heath, Brandt, Pompidou
and the Dream o f Political Unity. London: I. B. Tauris, 2009.
Nelson, Keith L. The M aking o f Detente: Soviet-American Relations in the Shadow o f Viet
nam. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1995.
Newhouse, John. Cold Dawn: The Story o f SALT. New York: Holt, Rinehart and Winston,
1973.
Pittman, Avril. From Ostpolitik to Reunification: West German-Soviet Political Relations

Since 1974. Cambridge: Cambridge University Press, 2002.
Sarotte, Mary Elise. Dealing w ith the Devil: East Germany, Detente, and Ostpolitik,
1969 - 1973. Chapel Hill: University of North Carolina Press, 2001.
Shawcross, William. Sideshow: Kissinger, N ixon and the Destruction o f Cambodia. New
York: Simon and Schuster, 1979.
Sisson, Richard, and Leo E. Rose. War and Secession: Pakistan, India, and the Creation o f
Bangladesh. Berkeley: University of California Press, 1990.
Smith, Gerard C. Doubletalk: The Story o f the First Strategic Arm s Lim itation Talks. Garden
City, NY: Doubleday, 1980.
Stent, Angela E. From Embargo to Ostpolitik: The Political Economy o f West German-Soviet
Relations, 1955 - 1980. Cambridge: Cambridge University Press, 2002.
Terriff, Terry. The N ixon Adm inistration and the M aking o f US Nuclear Strategy. Ithaca,
Thomas, Daniel C. The H elsinki Effect: International Norms, H um an Rights, and the
Demise o f Communism. Princeton, NJ: Princeton University Press, 2001.
Xia, Yafeng. Negotiating with the Enemy: U.S.-China Talks During the Cold War,
1949 - 1972. Bloomington: Indiana University Press, 2006.
242
Глава 7
РАЗВЕДРЯВАНЕТО СЕ ПРОВАЛЯ, 1975 - 1980
М ирът е по-ценен от парчето $емя.

Ануар Cag а т
П ри ислямското управление всички хора притеж ават пълнат а свобода да

им ат всякакво мнение.
Аятолах Рухолах Хомейни
К ат о нация имам е право да реш авам е собствените си работ и.

Лех Валенса
D étente и O stpolitik определено зависят о т четири личности - Никсьн,

Бранд, наследникът на Дьо Гол, Ж орж Помпиду, и Брежнев. През 1974 г.
тр и м а о т т я х напускат сцената без предупреждение и и зо с та в я т
съветския лидер с партньори, к о и т о не са чак толкова праволиней
ни и ентусиазирани*. При Джералд форд, н о в и я т президент на САЩ,
Кисинджър остава държавен секретар и се о п и тва да следва досегаш
ния курс, но Конгресът съкращава президентските правомощия. Освен
т о в а ш окът, преживян о т провала в Южен Виетнам, слага спирачка
пред п о -н ататъ ш н о то сближаване между САЩ и СССР” . Покрай всичко
т о в а н ови ят германски канцлер Хелмут Ш м и т и френският президент
Валери Жискар д'Естен не се посвещават на O stpolitik толкова усърдно,
колкото предш ествениците си.
Хелзинкските споразумения са подписани на 1 август 1975 г. и пред
с т ав л я в ат връх в поредицата о т съветски победи. Резкият скок на
петрола през 1973 -1974 г. не п р о сто парализира Запада икономически,
Помпиду умира на 2 април, на 7 май Бранд подава оставк а заради източногермански

шпионин, о т к р и т в близкото му обкръжение, а на 9 август Никсьн с т а в а п ъ р ви ят
американски президент, подал оставк а заради скандала „У отъ ргей т“. Нещо повече,
един о т главните опоненти на разведряването Голда Меир се о т т е г л я на 3.06.1974 г.,
след к а т о Н ационалната разследваща комисия публикува критичен доклад за неподгот
в е н о с т т а на Израел за в о й н ата о т о к то м в р и 1973 г. - Б. а.
“ В САЩ н астр о ен и ята срещу разведряването се подгряват и о т снимки на съветски
танкове, к о и т о помагат за превземането на Сайгон през 1975 г. - Б. а.
Глава 7: Разведряването се проваля, 1975 - 1980 243
но повишава цената на съветския неф т и газ за износ и сваля цената на

вносното зърно. Към средата на 70-те години съветски те предприя
т и я започват да бълват ядрени оръжия, ракети и стан дар тн и оръжия,
а също стомана, желязо и промишлени стоки; т ъ р го в и я та на СССР със
Западна Европа и Третия с в я т увеличава запасите му о т чуждестран
на валута. Нещо повече, американският неуспех във Виетнам насърчава
Москва да промени сдърж аността си, докато спори със САЩ, относно
Западна Европа и Третия св я т . Въпреки че СССР рязко се разграничава
о т китайския си съперник и т а к т и ч н о изоставя мисията на подстре-
кател към световна революция, к а т о се посвещава на „м ирното съжи
т е л с т в о на държави с различни социални системи“, н овата съветска
конституция о т 1977 г. подкрепя „борбата на народите за национално
освобождение и социален прогрес“.
Между 1975 г. и 1980 г. не само разведряването се изпарява, но и
С туд ен ата война се завръща чрез идеологически разделения и регионални
конфликти. Вашингтон и Москва изгубват желание и воля, а и способ
н о с т заедно да ги дирижират.
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Разведряването и правата на човека с т о я т на два противоположни

полюса. В замяна на п о с ти гн а т и те договорености за намаляване на оръ
ж и я та и за успокояване на напрежението около Берлин СССР настоява
да не се м есят във въ треш н и те му работи. П ар тн ьо р и те на Брежнев
о т Вашингтон и Западна Европа се съгласяват да признаят границите в
Европа след 1945 г. и да се въздържат да подбуждат дисидентски движе
ния в съ ветск о то п ространство. Д о като разведряването е в апогея си,
Западът е принуден пасивно да наблюдава кремълската антисем итска
кампания след войната о т юни 1967 г. в Близкия и зто к и акциите срещу
съветски те и източноевропейските дисиденти след инвазията в Чехо
словакия през август 1968 г.
Кисинджър защ итава поли ти ката на САЩ, к а т о изтъква, че вся
ко усилие да се предизвикат вътреш ни промени в СССР, би „осуети
ло т о в а , к о ето остава най-важната ни задача - п р ед о твр атяван ето
на ядрена война“. Според него, макар и САЩ да не са „неутрални (...) в
съществуващия о т векове антагонизъм между свободата и тирания
т а (...) усещането докъде се п р о с т и р а т наш ите граници, е осъзнаване
на необходимостта о т мир - а не морална коравосърдечност“. Затова
и т о й се проти воп оставя на изкушението да упражни натиск срещу

СССР*. Нещо повече, през С тудената война ръководените о т Ник-
сьн САЩ пренебрегват факта, че човеш ките права се нарушават и о т
соб ствен и те им съюзници - Пакистан, Гърция, Южна Корея, Индонезия,
Бразилия, Иран и Южна Африка, к ак то и в Чили след 1973 г.
Няколко са причините, к о и то налагат правата на човека к а т о еле
м ен т в международните дела. След В т о р а т а световна война движение
т о за човешки права в Щ а т и т е става важен поведенчески модел, а през
60-те години 6 Съветския съюз се заражда неголямо, несъизмеримо, но
също и непоколебимо движение сред масите. На 5 декември 1965 г. раз
тревожени о т о тстъ п л ен и ето о т реформите, к о и то Хрушчов о с т а
вя к а т о свое завещание, и о т засилващите се репресии о т страна на
съветската правна система, група дисиденти се събират на Пушкинския
площад в Москва с призив „Уважавай съветската конституция“. Още
по-голямо предизвикателство за управляващите в СССР се оказват про
т е с т и т е на съветските евреи срещу официалната дискриминация - пре
следването на т я х н а т а религия, култура и ограничението на правото им
да емигрират 6'Израел. През 1969 г. група интелектуалци създават първо
т о сдружение за човешки права в СССР. В него се вклю чват т р и основни
възгледа: на дисидентстващ и марксисти, к а т о историка Рой Медведев
и неговия б р а т близнак - биохимикьт Жорес Медведев, к о и то защ ита
в а т реформите, но в рамките на съществуващата система; на демокра
т и т е , представени о т ядрения физик Андрей Сахаров, призоваващ за
повече западен либерализъм; и на националистите, ч и и то представител
е ром анистът Александър Солженицин, според когото марксизмът е
натрапник, негоден да пусне корени в съветската почва. След к а т о през
февруари 1974 г. е експулсиран о т СССР, т о й отхвърля принципа за нена
меса и настойчиво моли САЩ „да интерф ерират колкото м огат“.
В т о р и я т ф актор е разрастването на международната общност,
занимаваща се с въпросите за правата на човека, к о я то през 70-те години
засилва д ей н остта си. Начело е „Амнести Интернешънъл“, чи й то изсле
дователски отдел документира нарушаването им на всеки континент.
* С ъ в е т ъ т му към наследника на Никсън, Джералд Ф орд (в навечерието на подписва

н е т о на Хелзинкските споразумения), е да откаж е на съветския писател и дисидент
Александър Солженицин посещение в Белия дом. - Б. а.
“ В реч през юли 1975 г., „М оралните основи на външ ната политика“, Кисинджър при
знава: „Днес заради целите на регионалната ст а б и л н о с т и глобалната сигурност си
сътрудничим с много нации, дори и да не одобряваме някои о т т е х н и т е вътреш ни
практики“. - Б. а.
О т и м ето на съветските евреи се организира световна кампания, к о я то

след 1969 г. намира силна подкрепа в лицето на Израел, и тясн о се обвърз
ва с борбата за човешки права, след к ат о през 1971 г. основаната в Ню
Йорк Международна лига по правата на човека установява връзки отвъд
Ж елязната завеса и разпространява книгите на съветските дисиденти.
На т р е т о м ясто, Конгресът на САЩ пристъпва към т е м а т а за
човеш ките права к а т о о т в е т н а реакция на „имперското“ президент
с т в о на Никсън и р а с т я щ о т о недоволство о т оспорваната полза и амо
ралните особености на разведряването. Антикомунистически настро
ени конгресмени, либерали и консерватори през 1973 г. се обединяват, за
да организират изслушвания, и въпреки несъгласието на Кисинджър при
нуждават Държавния департам ент да предоставя всяка година доклади
за състоян ието на човеш ките права в повече о т с т о държави.
След о с т а в к а та на Никсън о тнош ени ето на американската адми
нистрация към правата на човека рязко се променя. Наследникът му
Джералд Форд, неизбраният 38-ми президент с близо 35 години стаж в
Конгреса, отвръщ а на стремежа САЩ да в о д я т по-искрена и почтена
външна и вътреш на политика". Той слага край на равнодушието на офи
циален Вашингтон, продължило над две десетилетия. Форд отбелязва
26-та годишнина о т приемането на Всеобщата декларация, к а т о кани
сънародниците си да се присъединят към международното честване
на 10 декември 1974 г."* и обявява д а т а т а за Ден на правата на човека
в САЩ. След единодушен в о т и в д вете камари на Американския кон
грес Форд преобръща Никсъновата позиция, к а т о настоява да се нака
же Москва заради ограниченията за еврейската емиграция, а на 4 януа
ри 1975 г. въодушевено подписва промените в Търговския закон с поправ
к а т а „Джаксън - Ваник“. На церемонията по подписването в Хелзинки
на 1 август с. г. т о й омиротворява к р и т и ц и т е на разведряването, к а т о
отправя директен поглед към Брежнев и прокламира, че Америка е „дъл
боко посветена на правата на човека и на човеш ките свободи“.
Брежнев отговаря в характерен съветски стил: „Никой не би
трябвало да се о п и тва да диктува на другите народи как да ръководят
въ треш н и те си р аб о ти “. И все пак се съгласява да се публикува целият
* Основана през 1942 г. в Нк> Йорк; не т р я б в а да се смесва с основаната през 1922 г. в
Париж Международна федерация за п равата на човека - Б. пр.
Несъмнено след п р о ти в о р еч и в о то помилване на Никсън възникват колебания по
отнош ение на в т о р о т о . - Б. а.
*” Универсалната Декларация за п р ав ата на човека е преведена на 375 езика и диалекта;
най-превежданият докум ент в с в е т а и до днес. - Б. пр.
т е к с т на докум ентите о т Хелзинки, включително и клаузите за пра

в а т а на човека, които, за разлика о т конвенщ ш те на ООН, съдържат
ясно процедурно изискване да се прави преглед на извършеното и да се
провеждат следващи срещи, к о ето подлага Москва и съюзниците ù на
непрекъснат натиск. П о ч т и веднага след Хелзинки съветски те и и зто ч
ноевропейските дисиденти започват да създават сдружения, за да про
вер я т до каква степен п р ави тел ствата им са го то ви да приложат при
е т и т е правила. Първи са московската група „Хелзинки уоч“, май 1976 г.,
и „Х арта ‘77“ в Чехословакия.
Ч естван ето на 200-годишнината на САЩ през 1976 г. раздвижва
надеждите, че фалшивият прагматизъм о т „ерата Никсън - Кисинджър“
ще се замени с идеализма на Уилсън. Съперникът в Републиканската пар
т и я на Форд - Роналд Рейгън, к ак то и о п о н ен тъ т му в Демократиче
ската партия Джими Картър, подкрепян о т Конгреса и военните, църк
в и т е и профсъюзите, поробените народи на П рибалтика и еврейските
лобита, превръщ ат президентската кампания през 1976 г. в референдум
за разведряването. През ноември побеждава Картър, к о й т о в р еч та си
при встъпване в длъжност* уверява дисидентите, че м огат „да разчи
т а т на САЩ“. През 1977 г. във фокуса на с в е т о в н о т о внимание заста
в а т правата на човека.
По време на единствения си президентски мандат Джими К артър
се съсредоточава върху т я х н а т а защ ита. Дълбоко религиозният, но без
никакъв политически о п и т бивш губернатор на Джорджия търси начин
да промени условията за разведряване. Той иска да възстанови имиджа
на САЩ, к а т о поставя пред СССР още по-тежко изпитание - настоя
ва пред Москва за по-добро отношение. Въпреки предупрежденията на
Държавния департам ент, к а т о се ръководи о т указанията на съветни
ка си по националната сигурност Збигнев Бжежински, президентът обя
вява правата на човека за „централна грижа на м о я т а администрация“.
К артър призовава да се подкрепят чехословашките дисиденти, к о и то
настойчиво м ол ят со б ствен о то си цравителство да се съобрази с
договореностите по „Т р етата кошница“ о т Хелзинки. Американски
я т президент лично отговаря на призива на Сахаров да застане срещу
съветската репресия**. К артър приема известния дисидент в изгнание
' Тя включва дум ите „защ ото сме свободни, никога не бихме могли да сме безразлични
към съдбата на свободата къд ето и да е“. - Б. а.
" „Всеки, к о й т о е прекарал известно време в съвременния ад ГУЛАГ заради убежденията
си или заради т о в а , че о т к р и т о ги признава, всяка ж е р тв а на психологическа репресия
Владимир Букобски 6 Белия дом, к а т о т ак а дава ясен знак, че скъсва с

п р акти ката на предш ествениците си.
Хелзинкските споразумения съдържат подробен списък на пред
стоящ и конференции, в к о и т о К артър вижда възможност да постави
правата на човека в центъра и на международния дневен ред. На Конфе
ренцията за сигурност и сътрудничество в Европа през 1977 - 1978 г.
в Белград, американският делегат яростно критикува ком унистите за
нарушаването на човеш ките права. Все no-раздразнен о т машинациите
на Москва в Африка, президентът продължава с тази реторика. След
нова вълна о т арести срещу съветски дисиденти и хвърлянето им в
затвора-той пак налага рестрикции на износа за СССР. През 1978 г. САЩ
още повече се сближават със съ ветската опозиция, к а т о основават аме
риканския к о м и т е т „Хелзинки уоч“. финансиран о т фондация „ф орд“ и
оглавен о т известни публични личности с тесни връзки с администра
ц и ята и Конгреса, К о м и т е т ъ т следи доколко Москва съгласува поведе
н и ето си с Хелзинкските споразумения.
О т г о в о р ъ т на Брежнев е отбранителен и пълен с възмущение.
К ат о цитира американския доклад за нарушенията на гражданските пра
ва на со б ствен о то си население и подкрепата на САЩ за „тер о р и сти ч
н и т е “ режими в Чили и Южна Корея, т о й е категоричен: според съвет
ската конституция „упражняването на индивидуалните свободи не
тр яб ва да нанася вреда на ин тереси те на о б щ ество то , на държавата и
на останалите граждани“. Определяйки думите на К артър за блъф, Мос
ква засилва акциите к ак то срещу националистите, к о и т о искат а в т о
номия в няколко съветски републики, т ак а и срещу различни религиозни
групи, включително б а п т и с т и т е , петдесетниците, ад в е н т и с т и т е
о т седмия ден и „свидетелите на Йехова“. След 1978 г. неочаквано се уве
личава еврейската емиграция. СССР налага теж ки присъди на московски
т е лидери на „Хелзинки уоч“, а Брежнев не обръща внимание на призива
на К артър в тяхн а подкрепа. През 1980 г. съ ветск о то правителство
изпраща Сахаров " (един о т водачите на тази група) в изгнание в Горки -
затворен за чужденците промишлен град на 400 километра о т Москва.
по политически причини, всеки, к ом уто е отказано позволение да емигрира, да пътува

зад граница - е пример за директно нарушение на Хелзинкските споразумения (...) Готов
ли е Западът да защ итава тези благородни и жизненоважни принципи?“ - Б. а.
Един о т п ъ рви те основатели на движ ението за права на човека в СССР; прекарва
12 години в съветски затвори , трудови лагери и психиатрии; разкрива как се използва
съ в етс к а та психиатрия за политически репресии. - Б. а.
К а т о отмъщ ение заради п р о т е с т а му срещу съ ветската инвазия в Афганистан. - Б. а.
ф отогр аф и я 7.1. Тържествуващи сандинистки войници на главния площад в Манагуа

след к а т о са превзели в л а с т т а в Никарагуа, 20 юни 1979 г. С аЬбе^ното разрешение на
КОРБМС
На прицела на кръстоносния поход в им ето на човеш ките пра

ва, предприет о т Картър, не е само С ъ ветски ят съюз, но и някои о т
по-репресивните съюзници на САЩ о т С тудената война (тази задача
става по-лека през 70-те години, когато в Гърция, Португалия и Испания
се възстановява демокрацията). Щ а т и т е се изправят пред силно пре
дизвикателство в Южна Африка, стратегически и икономически важен
партньор, ч и я то политика на апартейд и потискане на чернокожото
мнозинство о т населението на тази държава О ОН заклеймява повече
о т десетилетие. През 1976 г. брутална полицейска атака срещу протес
тиращ и сту д ен ти в С о вето о ставя зад себе си поне 575 смъртни слу
чая. Година по-късно с м ъ р т т а на ак т и в и ст а Стефан Бико при полицей
ско задържане кара целият с в я т да излезе на п р о т ес ти .
Отначало американският президент се заема да промени политика
т а на Никсън и Кисинджър за ненамеса във вътреш ните работи на Южна
Африка. В крайна сметка обаче т о й променя позициите си, к ато през пър-
Наложен през 1948 г., ап ар тей д ъ т въвежда с т р и к т н о разделение на расите, к о е т о

води до дискриминационно отнош ение към неевропейското население в п о ч т и всички
аспекти о т всекидневния ж и в о т. - Б. а.
б и те две години о т мандата напразно се опи тва да убеди правителство

т о в П ретория да предприеме демократични реформи, а в следващите
две се отдръпва, завръщайки се към американската позиция о т Студена
т а война - комунистическата заплаха за Южна Африка е п р и о р и тет.
О тн ош енията с Иран, друг ключов съюзник на САЩ, също раз
кри ват п р о ти в о р еч и в о стта в поведението на К артър към човеш ките
права. През 60-те години шах Мохамед Реза Пахлави използва огромните
си петролни приходи, за да финансира амбициозна програма за индустри
ализация и модернизация на стр ан ата. Но т о й е и деспотичен управник,
к о й т о използва разузнавателните служби (САВАК), за да смаже либерал
ната, религиозната и комунистическата опозиция, и с бруталните си
м етоди предизвиква св е то в н ат а критика. Въпреки т о в а администра
ц и ята на Никсън вижда в Иран важен антикомунистически бастион
и изпраща на шаха най-новите усъвършенствани оръжия. К артър про
дължава да го ухажва и през 1977 г. се прочува с идеята си, че в света на
С тудената война Иран е „остров на ст а б и л н о с т та “.
Вашингтон все още не се е отърсил о т кубинската заплаха в Цен
трална и Южна Америка, кьдето американският президент се о п и т
ва да промени политиката на предш ествениците си, к о я то подкрепя
десните д и ктату р и в им ето на С тудената война. Подчинявайки се на
глобалния антиимпериализъм и противопоставяйки се на въ треш н ата
опозиция, през 1977 г. т о й преподписва договора за Панамския канал. С
т о зи а к т управлението на Канала и 8-километровата зона около него
преминава о т американски под панамски контрол. К артър подкрепя и
преминаването на Хондурас към демократично управление, насърчава и
реформите в Доминиканската република. Той обаче не успява да намали
правителствен ите злоупотреби в Гватемала, а неуспешните усилия на
администрацията му да замени д и к т а т у р а т а на дълго задържалия се на
власт консерватор Анастасио Сомоса с някой no-умерен, оставя реги
она разкъсан между триумфиращ ите леви никарагуански сандинисти и
бруталната, подкрепяна о т САЩ, хунта в Ел Салвадор. В Южна Амери
ка К артър използва по-пестеливо лоста, наречен „права на човека“, к ат о
насърчава реформите в Перу, но няма много влияние върху а в т о р и т а р
н и те режими в Аржентина, Бразилия, Чили, Парагвай и Уругвай.
Поддържането на човеш ките права о т страна на К артър не само
охлажда отн ош ен и ята между САЩ и СССР, но скарва Щ а т и т е с въз
м у тен и те о т намесата им съюзници д и к т а т о р и и с т е х н и т е европей
ски и канадски партньори, к о и то съжаляват за щ е т и т е , нанесени на
Източно-Западното разбедрябане. Нещо побече, кръстоносният поход

на К артър е селективен - т о й изключва Саудитска Арабия и Южна
Корея. И по време на деликатния проиес за установяване на дипломати
чески отношения с К итай през януари 1979 г. президентът се сдържа да
говори за човешки права с Пекин.
Въпреки всичко, хуманитарният приниип, заложен в Хелзинкските
споразумения, помага на САЩ в края на 70-те години да избегнат стагна
цията, причинена о т аферата „У отъргейт“ и Виетнам, и да затвъ р д ят
превъзходството си над СССР. Някои учени с м я т а т , че съживяване
т о на международното движение за човешки права залага часовников
механизъм на една „бомба на врем ето“ 6 сам ото сърце на съветската
империя, о т к ъ д е т о различни дисидентски групи вече са създали и своя
световна аудитория, и запалени поддръжници. Едновременно с т о в а
обаче вниманието на Америка върху човеш ките права подчертава разде
лението между Севера и Юга: р астя щ ата пропаст между доминирания
о т С тудената война развит с в я т и no-бедните региони на планетата,
ч и и то народи с т а в а т все по-уязвими в надпреварата между Великите
сили заради природните си ресурси и стратеги ческото си разположение.
СТУДЕНАТА ВОЙНА В АфРИКА
Разведряването се проваля и в Африка: САЩ и СССР се намесват в поли

ти ч еската борба в Ангола (1975 - 1976) и във войната между Етиопия и
Сомалия (1977 - 1978). Вкарани в разприте на доверениците им и убедени
във високия залог на тези кървави конфликти, Вашингтон и Москва под
новяват стария си двубой в един далечен к о н ти н ен т, без да спират да
изповядват надеждата за ядрено разоръжаване и мирни преговори.
През април 1974 г. в Португалия е извършен ляв военен преврат,
к о й то слага край на 40-годишното авто р и тар н о управление; ускорява се
обаче и разпадът на най-старата европейска глобална империя . Н о во то
правителство в Лисабон веднага се отказва о т продължилата почти
две десетилетия б и тка срещу леви партизански формирования в доми
нираните о т бялата раса португалски колонии и заявява на света намере
ни ето си да даде независимост на Кабо Верде, Гвинея, Мозамбик и Ангола.
Разпадането на П ортугалската империя започва през 1961 г. с предаването на Гоа

на Индия. През 1975 г. И зточен Тимор обявява независимост, но в него светкавично
нахлува Индонезия и едва през 2002 г. постига пълна независимост. Съгласно догово
реност, п о ст и гн а та през 1987 г. с Пекин, Макао е въ р н ат на К и тай през 1999 г. - Б. а.
Карша 12. П риродните б о г а т с т в а и ст р атеги ч еск о то разположение на Африка я

превръщ ат в главна т е р и т о р и я за к он ф рон таи и ята между САЩ и СССР през 70-те
години на XX в.
Скоро след то ва, през 1975 г., в Ангола избухва гражданска война.
С т р а н а та притежава огромни залежи о т нефт, природен газ, диаманти,
желязо, алуминиева руда и уран. Помежду си вою ват т р и съперничещи
си бунтовнически групировки - Н ародното движение за освобождение
на Ангола (МПЛА), Националният ф ронт за освобождение на Ангола
(фНЛА) и Националният съюз за пълна независимост на Ангола (УНИТА).
Всички получават подкрепа о твъ н - първата о т Куба и СССР, в т о р а т а
- о т САЩ, а т р е т а т а - о т Южна Африка, к о я то се опасява о т свръхна-
селение в Югозападна Африка (Намибия), все още под неин контрол.
В навечерието на Хелзинки Вашингтон и Москва се въвличат в
прокси война. Определяйки войната в Ангола к а т о проверка за „волята
и куража“ на САЩ да сп рат разпространението на комунизма, Кисин-
джър използва 32 милиона долара о т ЦРУ (които вклю чват и заплащане
на наемни войски), за да подкрепи Ф р о н та за национално освобождение
на Ангола; през октом ври 1975 г. т е одобряват военната интервенция
на Южна Африка. Твърдо решен да наложи Москва к а т о водач на „ан ти
империалистическата борба“ в Африка, Брежнев изпраща на Н ародното
движение за освобождение на Ангола оръжия, разузнавателен персонал,
офицери и военни съветници. През ноември и декември 1975 г. се орга
низира въздушен т р ан с п о р т на кубински специални части. След к а т о в
пресата и з т и ч а т сведения за т а й н о т о американско финансиране, раз
дразнен, Конгресът единодушно забранява бъдещи помощи за Ангола,
ко ето всъщ ност означава измъкване о т гражданската война.
През февруари 1976 г. СССР постига шокираща победа: Н ародното
движение за освобождение на Ангола провъзгласява независимостта на
Народна република Ангола поч ти едновременно с триумфа на силите о т
промарксисткия Ф р о н т за освобождение (фРЕЛИМО) в Мозамбик. През
същия то зи месец Брежнев обявява, че св е то в н и я т мир и ядреното разо
ръжаване са цели на Москва, но не са прелюдия към подкрепата, к о я то т я
оказва на борбата за „национално освобождение и социален прогрес“. Разя
рен о т тази изненада, Кисинджьр провокира „ястреб и те“, о пон енти те
на разведряването, к а т о изобличава съветската измяна и обвинява Аме
риканския конгрес за „първия провал на Америка да контролира нахлу
ването на Москва извън нейната сфера на влияние“. През последната си
година в Държавния департам ент ловкият дипломат отправя преду
преждения за „другата Ангола“ и за подкрепата, к о я то ком унистите ще
окаж ат в следващите си явни цели - Южна Африка и Родезия.
К артър охлажда нажежената реторика, к а т о променя линията на

политическо поведение, за да възпре прилива на леви движения в Южна
Африка. Д окато т ъ р с я т как да си възвърнат инициативата, САЩ огра
ничават ядреното сътрудничество с П ретория; призовават за много
странна дипломация при разрешаване на спора в Намибия; с т я с н о т о
сътрудничество на Великобритания през април 1980 г. реш ават въпроса
за Родезия и създават независимо Зимбабве.
П резидентът е привлечен и в съперничеството между САЩ и
СССР, то зи п ъ т в Носа на Африка (Сомалийския полуостров), к о й то
според Вашингтон е регион с първостепенно стратегическо значениеДо
1974 г. Етиопия е основен съюзник на САЩ и получава значителна аме
риканска помощ. След военния преврат обаче, с к о й то е свален възраст
н и я т император Хайле Селасие, ст р а н а т а започва да гравитира около
Москва. К ато се позовава на нарушенията на човеш ките права в Е т и о
пия и основните ù въоръжени сделки със СССР, през п р о л е т т а на 1977 г.
К артър внезапно прекратява м атериалната подкрепа за Ague Абеба.
Е ти оп ски ят заклет враг Сомалия получава помощ о т Съветски
съюз, к ат о в замяна п реотстъ п ва при стани щ ето си Бербера . Нейни
т е лидери отдавна са съзрели възм ож ността да освободят Огаден -
пустинна област, една т р е т а о т т е р и т о р и я т а на Етиопия, населена
с етнически сомалийци. Въпреки че се колебае дали да изпрати оръжия и
да подкрепи един агресор, К артър се изкушава о т перспективата да се
сдобие с нов партньор и да възпре м арксистката заплаха за района на
Персийския залив. През юни 1977 г. т о й много внимателно формулира
послание, с ко ето уверява сомалийското правителство, че може да „раз
ч и т а на САЩ“ за „отбранителни“ оръжия.
Разчитайки на обещанията, на 23 юли 1977 г. Сомалия прави смър
тоносна грешка и изпраша свои войски в Огаден , но и след два месеца
теж ки боеве не успява да покори цялата провинция. Москва решител
но се намесва, за да спаси най-новия си съюзник, к а т о изпраща военни
съветници на фронта. Между ноември 1977 г. и м ар т 1978 г. пренася
по въздух близо 17 000 кубински военни, за да помогне на Етиопия да си
върне Огаден. За да отблъсне обвиненията, че е одобрил т о зи пълен про-
Град Бербера 6 северозападната ч а с т на Сомалия днес е под контрола на самопровъз-
гласилата се държава Сомалиленд. - Б. пр.
С т а в а дума за т . нар. Огаденска война. Преди време Огаден се е наричал Абисинска
Сомалия, за огаденските националисти е Огадения - според т я х т о в а е отделна с т р а
на под етиопска окупация. Главната сепаратистка групировка се нарича Огаденски
ф р о н т за национално освобождение. - Б. пр.
бал, К артър отхбърля молбите на Сомалия за оръжейни достабки и пре

дупреждава Етиопия да не нарушава сомалийската граница. Възмутено
о т тази нова успешна събетско-кубинска интервенция, американското
правителство не може н и т о да о т с т р а н и комунистическото военно
присъствие в Етиопия, н и т о да облекчи раните по собствения си прес
т и ж о т то зи нов удар. Поне успява да изтласка С ъ в е т и т е о т Бербера .
СССР и САЩ не разпалват д вата конфликта в Африка, но за поре
ден п ъ т реагират гъвкаво, в духа на С тудената война. В противовес на
О сновните принципи, заложени в апогея на разведряването през 1972 г.,
н и т о една о т двете суперсили не търси пряк диалог и не прави о п и т
да възпре съюзниците си. Със сигурност няма н и т о победители, н и т о
победени. Привидно победата е за Брежнев, но със забъркването си в
Африка СССР си спечелва два нови разорени и нестабилни приятеля и
увеличава разходите си, за да поддържа Куба на Кастро. Несъмнено Кар
т ъ р губи а в т о р и т е т , но през п р о л е т т а на 1978 г. подновява разговори
т е с К итай по нормализиране на двустранните отношения, разстрой
вайки по т о зи начин Москва.
РАКЕТИТЕ СС-20 И САЛТ II
След 1975 г. суперсилите полагат все по-плахи усилия да контролират

п рои звод ството на оръжия. С ъ вети те, о т една страна, продължават
да разширяват ядрения и конвенционалния си арсенал. В САЩ е все по-
голям делът на гласоподавателите, к о и т о са раздразнени о т привидна
т а слабост на държавната си администрация; за т я х разведряването все
повече става контролен механизъм, чрез к о й то се управлява упадъкът
на ст р а н а т а им. И оше нещо, членовете на НАТО започват да при тис
к а т Вашингтон да отговори на съ ветск о то превъзходство в Европа.
К артъ ровата администрация е дълбоко разединена - държавният секре
т а р Сайръс Ванс настоява преговорите с Москва по разоръжаването да
продължат; съветникът по националната сигурност Збигнев Бжежин-
ски призовава за политика на „здравата сила“. Всъщност К артър тръгва
към президентското си управление с ф ал стар т по проекта за неутрон-
н а та бомба . Предложението на Вашингтон за т о в а ново оръжие през
К ъдето С ъ в е т и т е изграждат летищ е, комуникационен център, ракетна установка и

морска база с достъ п до Индийския океан. - Б. а.
Над п р о ек та за н еу т р о н н ата бомба, известна и к а т о „оръжие с повишена радиация“
(ERW), се р аб о ти о т 50-те години на XX в. Привържениците ù вяр в ат, че ще бъде ефек-
1977 г. открива възможност пред Москва да осъди САЩ заради ядрения

меч, к о й то размахва, и да мобилизира анти ядрен ото движение в Запад
на Европа. Година по-късно президентът прекратява разработването
на неутрон ната бомба. Това вбесява западногерманския канцлер Хелмут
Ш м ит, к о й т о се оплаква о т САЩ, к о и т о са „ненадеждни“ и на т я х „не
може да се разчита“.
Ред е на Брежнев да възбуди опасения и страхове. През 1977 г.
С ъ ветски ят съюз, с намерение да се проти воп остави на ядрените сили
на САЩ, Великобритания и франция, пропуснати при САЛТ I, започва
да заменя с т а р и т е си ракетни системи на К о н ти н ен та със СС-20, по-
нови, мобилни многозарядни ракети със среден радиус на действие, кои
т о потенциално биха могли да унищ ожат ядрения арсенал на НАТО и
командната му система. Вашингтон отхвърля твъ рденията на Москва,
че т о в а е п р о сто модернизация на нейното въоръжение (а по-старите
ракети ще бъдат изтеглени), и я обвинява, че се о п и тва да спечели регио
нално превъзходство. Ш м и т вече сериозно се притеснява за съдбата на
САЛТ II и изразява тр ев о гат а на Бон за нарушено единство между Запад
на Европа и САЩ, к о и то са я изоставили уязвима в ръцете на съветския
политически шантаж.
П реговорите на НАТО за о т в е т н а реакция на СС-20 се п р о т о ч
в а т цели две години заради политически и военни аргументи. През
октом ври 1979 г. Брежнев, буквално в последната минута, предупреж
дава Запада да не позиционира нови ядрени оръжия със среден обсег на
действие в Западна Европа и предлага да преговаря с НАТО за намалява
не на оръжията. Два месеца по-късно, на 12 декември, С еверноатланти
ческата организация излиза с решение, известно к а т о Двойно решение
на НАТО (познато и к а т о ,Двойна пи ста“): в п е т страни о т Западна
Европа да се разположат близо 600 американски „Пършинг И“ с висока
т о ч н о с т и крилати ракети „Круз“'; едновременно да започнат и раз
говори с Москва за ограничаване на размера на так т и ч еск и те (наземни)
ядрени въоръжения.
Съобщенията за военното разгръщане и на СССР, и на НАТО меж
ду 1977 г. и 1979 г. о т р а зя в а т засилващия се хлад между д вата лагера
т и в н о оръжие при удар о т стран а на Варшавския договор, защ о то разруш ителната

ù сила се п рости ра на близки разстояния, без да излага на опасност околните населени
м еста. П р о т и в н и ц и т е ù иронизират термоядрено оръжие, к о е т о убива хора и о с т а
вя сградите неп окъ тн ати . - Б. а.
* Великобритания, Западна Германия, Белгия, И тали я и Нидерландия. - Б. а.
след Хелзинки. Въпреки нескончаемите препратки към разведряването,

става ясно, че при оценка на стратегическите условия всяка о т прегова
рящ ите страни подхожда по различен начин към военния баланс и н и т о
една не се съобразява с позицията на другата, както и че при подобна
ситуация тр яб ва да се прекъсне установената вече процедура на самия
преговорен процес.
Основание за о б т е гн а ти те отношения в Европа дават проточи
ли те се, политически натоварени преговори по САЛТ И. Договоренос
т и т е , постигнати при САЛТ I, и м ат временен характер, срокът им на
действие изтича през 1977 г. Това поражда няколко спорни тем и ,ж о и то
прокарват п ъ т към ново американско-съветско споразумение. Иновации
т е в ракетн ата технология (особено въвеждането на си стем ите MIRV
- бойни глави с блокове за индивидуално насочване) не п росто подкопа-
- в а т целите на взаимното ограничаване на въоръженията и се завръща
предим ството на „първия удар“, но и се усложнява сравняването и про
верката на съветските и американските въоръжения. САЩ продължават
да настояват, че собствените им ядрени сили, разположени в Европа,
тряб ва да се изключат о т всякакви споразумения. С ъщ ото важи и за
Великобритания, Франция и Китай, нищо че всички т е могат да поразя
в а т цели в СССР, к о й то няма ядрени съюзници, способни адекватно да
заплашват Щ ат и т е. Американската стратегия за разширено възпиране
се прицелва не само в блокиране на евентуален удар на собствена тер и
тория, но и в постигане на баланс със съветското европейско превъзход
с т в о в сферата на конвенционалните въоръжения, както и в осуетяване
на онова, ко ето се нарича съветски „авантюризъм“ в Третия свят.
През ноември 1974 г. Форд и Брежнев се срещ ат във Владивосток,
за да о ч е р т а я т к о н т у р и те на бъдещ ото споразумение за САЛТ II. Бреж
нев поема значителен политически риск, к а т о се съгласява да намали
съветски те въоръжения до 2 400 ракетни стар т ер н и съоръжения и
стратегически бомбардировача, 1 320 о т к о и т о биха могли да се снаб
д я т с технологията MIRV, и о т н о в о приема европейският натовски
арсенал да се изключи о т преговорите. И все паю без отговор о ст а
в а т няколко спорни тем и. Д в е те страни се надяват да сключат нов
договор, но влошеното здравето на Брежнев и последвалият разгорещен*
* На англ. MIRV (multiple independently targetable reentry vehicle), на руски РГЧ И Н {радделяЬща-
яся головная часть с блоками индивидуального наведения) - т и п глави за балистични ракети
с няколко бойни блока, к о е т о позволява при изстрелване на една-единствена р ак ета да
се поразяват няколко отделни, независими цели. - Б. пр.
дебат 6 САЩ за разведряването не позволяват съ б и ти ето да се случи,

докато Форд е на служба.
За да отговори на к р и ти к и те за контрола над въоръженията,
К артър решава да обърне гръб на рамката о т Владивосток. През м ар т
1977 г. н овата администрация шокира Москва с предложението си СССР
да извърши непропорционално дълбоки съкращения. Разярен, Брежнев го
отхвърля. През следващите две години преговорите по САЛТ II са зам
разени. О т една страна, Вашингтон порицава Москва за нарушения на
правата на човека, п р оти воп оставя се на съветски те действия в Афри
канския рог, мълчаливо прощава ки тай ск о то нахлуване във Виетнам и
о т н о в о обединява н ато в ск и те си съюзници срещу р ак ет и те СС-20. На
свой ред Москва п роточва преговорите, за да парира исканията*.
През юни 1979 г., п о ч ти п е т години след Владивосток, К артър
и Брежнев най-сетне се срещ ат във Виена и под прож ектори те на све
т о в н а т а преса възраждат стария боксов мач о т дните на С ту д ен ата _
война. Брежнев отвръщ а на недоволството на К артър о т кубинското
присъствие в Африка, к а т о обявява, че т о в а е подкрепа за легитимни
националноосвободителни борби, и отхвърля американските обви
нения за московски „заговори и интриги“. В частен разговор двамата
са по-приятелски настроени: американецът възхвалява постигнатия
напредък при проблемите с емиграцията на съ ветск о то еврейство и
увещава руснака, че затоплянето на връзките между САЩ и КНР с нищо
няма да навреди на отнош ени ята между САЩ и СССР.
На 18 юни двамата подписват САЛТ II, исторически договор, кой
т о ограничава стратегическите сили и на двете страни и ги ангажира
да р а б о т я т за още по-голямо намаляване на въоръженията. САЛТ II, чии-
т о детайли представляват крачка напред в сравнение със скромната
рамка о т Владивосток, дава значителна преднина на САЩ. НАТО бързо
одобрява документа, за да започват да се изпълняват договорености
т е по него. Д ългото му отлагане вече е захранило американската опози
ция с идеята, че тр яб ва да се задоволят исканията на Москва (с цената
на принципни отстъп ки ). Затова и в о т ъ т в сенатската комисия за
въоръженията е изцяло негативен. През декември 1979 г. обаче К артър
изтегля договора о т Сената. Причината за т о в а президентско решение
е поредицата о т нови дрязги между суперсилите, породени о т откри- *
* Може би и б о л е с т т а на Брежнев също забавя преговорите. - Б. а.

бането на събетска военна бригада 6 Куба, разполагането на ноби н атов-

ски ракети и най-бече, съ ветската инвазия 6 Афганистан.
САЛТ II се проваля напълно, но не само к ат о резултат о т смяната
на караула 6 Белия дом, а и к а т о напомняне за реалностите на С тудената
бойна. При К артър се засилват убежденията на онази ч аст о т американ
ското общ ество, к о я то вярва, че съществува реална съветска заплаха за
т е р и т о р и я т а на Щ а т и т е , а комунистическият режим е толкова ужа
сен, че т я не желае да допусне никакво ядрено равенство с Москва, и всич
ко т о в а твърде сполучливо се прикрива зад мистериозните чертежи и
диаграми на някакъв договор за разоръжаване. За съветските лидери т о в а
е урок, че САЩ все още несериозно приемат обвързването, а пропаганд
н ата им кампания за спасение на света о т ядрена война се проваля, защо-
т о са пренебрегнали политическите и моралните интереси на Запада.
БЛИЗКИЯТ ИЗТОК: 1979
Три са епохалните събития, к о и т о връщ ат суперсилите о тн о в о в Близ

кия изток: м ирният договор между Египет и Израел, Иранската рево-
люиия и съ ветската инвазия в Афганистан. В края на 1973 г. то зи регион
е едва докоснат о т разведряването, но в края на 70-те години на XX в.
САЩ са все no-зависими о т вносния петрол и повече о т всякога са реше-
ни да играят водеща роля о т и зто ч н и те брегове на Средиземно море
чак до Персийския залив. Също толкова силно е и желанието на СССР да
изгради буфер срещу разширяващото се западно присъствие. Щ а т и т е и
С ъ в е т и т е се впускат в обновена версия на „Голямата игра“ о т XIX в.
между Великобритания и Русия. Сега обаче т я тр яб ва да се вм ести в
стратегически важна обстановка, обременена о т политическа надпре
вара и заредена с политическа ревност. Така се разчистват и последните
останки о т проблема, наречен détente (разведряване).
След О ктом врийската война, 1973 г., усилията на О ОН да лансира
споразумение за Близкия изток, се оказват безплодни. Най-важната при
чина се крие в отказа на администрациите на Никсън и Форд да си пар-
т н и р а т със СССР. О станали те причини се свързват със сериозното
разделение в арабския свят, с отказа на Израел да преговаря с палестин
ци те и със страховете на лидерите му о т мир, к о й т о им е наложен'.
Към края на 1976 г. водещи американски анализатори се опасяват, че
Управляващите в Израел са категорични: след 1967 г. няма да допуснат нов Мюнхен -
д и к т а т на една Велика сила, к о й т о да оформя границите му. - Б. а.
военните действия ще се подновят, и изправени пред рязко покачващи

т е се цени на петрола, к ар ат Вашингтон да смени курса.
Джими К артър е решен да преговаря за подробно разработен
мирен договор, дори ако тр яб ва да се заплати с цената на т о в а СССР
да изпълнява главната роля. През есента на 1977 г. обаче внезапно спира
инициативата си, разярен о т ускорената съветско-кубинска подготов
ка за военни действия в Етиопия и п р о т е с т и т е на новия десен минис
тър-председател на Израел, Менахем Бегин, к ак то и заради сближаване
т о на САЩ с КНР (което ще доведе до установяване на дипломатиче
ски отнош ения през януари 1979 г.). Така, за разлика о т Москва, К артър
заздравява позициите си.
Тази рязка смяна на посоката не само разгневява Кремъл, но причи
нява немалко разочарование и в Кайро. С адат разчита на американски
натиск, за да бъде принуден съперникът му, хардлайнерът, сирийският
лидер Хафез ал-Асад, да седне с него на една маса за преговори. Внезапно
т о й предприема смел ход, за да спаси сриващата се египетска икономика и
да си възвърне Синай - на 22 ноември 1977 г. показно посещава Йерусалим.
Пред израелския Кнесет и пред камерите на свето вн и те телевизии убе
дително призовава за „подробно разработен“ мирен договор между всич
ки бивши врагове и за „справедливо решение“ на палестинския проблем.
Зад високопарните думи обаче се усеща, че при съствието му в
Йерусалим е сигнал за желанието на египетския лидер да предизвика Мос
ква, да се о т т егл и о т об щ ата арабска кауза и да склЬчи сепаративен
мир с Израел. Когато Бегин става неконтролируем, К артър се намесва и
през септември 1978 г. събира ст р а н и т е в Кемп Дейвид. Там именно се
взема решение, к о ето ще раздели проблемите на Близкия и зто к на т р и
отделни части.
След тр и н ай сет дни на изолация и усамотение в Кемп Дейвид,
където К артър пряко следи разговорите к а т о посредник, С адат и Бегин
най-сетне се споразумяват каква да бъде близкоизточната рамка за мир.
Средната ч аст на т о в а споразумение, състоящ о се о т т р и части, е
откровена, п р о ста и недвусмислена: план за двустранен договор между
Египет и Израел, според к о й т о Израел постепенно тр яб ва да се о ттегл и
о т Синай, в замяна на установяването на пълни дипломатически, иконо
мически и културни отнош ения между двете държави. Другите въпроси
по споразумението са твърде неясни: първият очертава перспектива
т а пред бъдещи преговори за израелската окупация на Западния бряг и
И виц ата Газа, к о и т о тр яб ва да се проведат между Израел, Египет, Йор-
ф отограф ия 7.2. П резидентът Джими К артъ р (6 центъра) се ръкува с египетския

президент Ануар С адат; отдясно на него е израелският министър-председател Мена-
хем Бегин, при подписване на египетско-израелския мирен договор в парка на Белия дом.
С аЬбе^ното разрешение на Националните архиви
дания и „представители на палестинския народ“. По вто р и я въпрос се

предлагат паралелни договори между Израел и Йордания, Сирия и Ливан.
На 10 декември 1978 г., тринайсетия рожден ден на Всеобщата деклара
ция на правата на човека, С адат и Бегин получават Нобелова награда за
мир заради п о с ти гн ати те в Кемп Дейвид договорености.
Р аб о тата на К артър обаче не свършва дотук. Н астъ п ват ш ест
трудни месеца на преговори между Египет и Израел, за да се р азр аб о тят
всички детайли. В последната минута, подражавайки ревностно на
Кисинджър, американският президент започва осемдневна дипломати
ческа совалка. На 26 м ар т 1979 г. Бегин и С адат п р и сти гат във Вашинг
т о н , за да приключат с 31-годишната война помежду си и да подпиш ат
първия мирен договор за Близкия изток. Във вълнението около работа
т а по него почти не се засяга въпросът за палестинското самоуправле
ние , неясни о с т а в а т и перспективите за характера на допълнителни
т е споразумения между Израел и съседите му.
Н аистина Бегин на два п ъ ти в р еч та си споменава за израелския ко н тр о л над Йеруса

лим, а С адат пропуска онази ч а с т о т своя предварително подготвен т е к с т , к о я т о се
о тн ася до „несправедливостта с теж ки последици“, нанесена на палестинците. - Б. а.
Египетско-израелският договор представлява прагматична алтер

натива на детайлно разработения мир. В него се съчетават формулата
на О ОН о т 1967 г., известна к ат о „земя за мир“, настояването на Изра
ел да води преговори без посредници и националните цели на Садат. Той
е триумф за Вашингтон, т ъ й к а т о задоволява американските поддръж
ници на С тудената война - за пореден п ъ т СССР да не бъде допуснат
до И зт о ч н о т о Средиземноморие. Нещо повече, договорът напълно пре
образува проточилия се т р и десетилетия конфликт в Близкия изток,
к а т о изключва най-силния играч в Арабския блок и го вкарва в западна
орбита, макар и с цената на значително увеличена американска помощ
и за двете страни. Той е победа и за Израел, който, изоставяйки Синай
и отказвайки се о т своите селища, постига мир на най-дългата си и
уязвима граница без никакви о т с т ъ п к и за палестинците или без т о в а
да пречи на окупацията му на Западния бряг и И вицата Газа, както и на
израелските селища в тези части.
Е стествено, двете страни и регионът к а т о цяло заплащат висо
ка цена за тези победи. О т с т ъ п н и ч е с т в о т о на С адат изолира Египет
о т мюсюлманските му съседи и превръща президента в мишена за поли
тическо убийство две години по-късно. О т т е г л я н е т о на Бегин о т
Синай разярява израелските хардлайнери, к о и то се обявяват п р о ти в
всякакви бъдещи отстъпления. Арабският и мюсюлмански с в я т става
дори още no-нестабилен, разпокъсан о т договора о т 1979 г. и затънал в
б и тки за лидерство. И зоставените палестинци започват партизански
операции срещу Израел о т базите си в Ливан.
Американският успех в Близкия и зток се изправя и пред още един
проблем. През 70-те години, когато на власт е шах Мохамед Реза Пахлави,
Иран е най-близкият съюзник на САЩ в Близкия и зто к и главен купувач
на т е х н и т е оръжия и техника. С влизането си в Овалния кабинет обаче
Джими К артър решава да притисне лоялния си антисъветски партньор
да спазва човеш ките права, но получава категоричен отказ. През 1978 г.
САЩ, к о и то отчаяно и м ат нужда да удържат цените на петрола и да
спечелят подкрепата на шаха за израелско-египетските преговори, про
я вяват известно колебание - не успяват да у с е т я т как иранската опо
зиция набира скорост, а репресивните мерки на п р а в и т ел ст в о т о в о д ят
до с м ъ р т т а на хиляди граждани. На 12 декември 1978 г. К артър заявява:
„Ш ахът има наш ата подкрепа и наш ето доверие“.
И Москва, и Вашингтон са изненадани о т иранския б унт в края
на 1978 г., както и о т внезапното заминаване на шаха о т стр ан ата. На
ф отогр аф ия 7.3. Ирански жени д ем он стри рат на 1 февруари 1979 г., к а т о н о ся т пла
к а т с образа на аятолах Хомейни. С aJoôejHomo разрешение на КОРБИС
16 януари 1979 г. разтревожен, болен о т рак и неубеден в л о ял н о стта на

своята армия, иранският държавен глава напуска сцената. Политически
я т вакуум бързо е запълнен о т аятолах Рухолах Хомейни, харизматичния
лидер на религиозната опозиция, к о й то на 1 февруари 1979 г. триумфал
но се завръща о т заточение. Кремъл п р и в ет ст в а падането на режим,
близък до САЩ, но няма роля в иранската революция, к о я то тръгва в
антисъветска посока. Хомейни грубо и жестоко смазва м естн и те кому
нисти. Раждането на ислямска република в Техеран обаче създава нова
регионална сила, к о я то заплашва да разпали с т р а с т и т е на непокорните
мюсюлмани о т пограничните централноазиатски земи в СССР.
САЩ ням ат никакъв контрол над съ б и ти я та в Иран. Нещо пове
че, т е са по-уязвими о т гнева на т ъ л п а т а и политическите амбиции
на Хомейни. Усилията на К артър да подкрепи министър-председателя
Шапур Бахтияр, назначен о т шаха в последната минута, карат Техеран
да подозира, че Вашингтон заговорничи, за да върне на власт Пахлави
и неговата омразна тайн а полиция. Хомейни прави изключително умен
ход. През февруари се отрича о т акцията на иранските леви срещу
посолството на САЩ, к а т о позволява на Бахтияр да освободи плен
ниците, но девет месеца по-късно, след к ат о се е отървал о т маркси
с т и т е , аятолахът е го то в да мобилизира иранските настроения сре
щу САЩ (наричани „Големият С атана“), за да о т с т р а н и о т в л а с т т а
и последните умерени елементи. К артър му дава повод - позволява
на умиращия шах да пристигне в САЩ и да се лекува. На 4 ноември се
задейства добре планирана акция: с т о т и ц и ирански дем онстранти се
и зкатерват по с т е н и т е на американското посолство и вземат повече
о т 70 заложници. Хомейни използва момента, за да затвърди позицията
си. Само за няколко седмици става върховен водач на първата в света
ислямска република, к а т о заменя панарабския национализъм на покойния
вече Насър с панислямизъм и подкрепя правата на всички мюсюлмани,
потискани о т съветския и американския империализъм. Революцион
н о т о правителство в Техеран денонсира египетско-израелския мирен
договор, прегръща палестинската кауза, заплашва доверената на САЩ
Саудитска Арабия и так а притеснява светския си съсед Ирак.
За САЩ 444-те дни на кризата с американските заложници в Иран
представляват дълбок вътрешен и международен скандал . Само чети-
През февруари 1979 г. американският посланик в Афганистан е отвлечен и у б и т , през

ноември американското посолство в Исламабад е изгорено, скоро след к а т о ислямски
военизирани ч а сти завладяват Голямата джамия в Мека в знак на п р о т е с т срещу сер-
pu години след падането на п р а в и т ел ст в о т о в Сайгон, то зи нов знак

за американската уязвимост се подкрепя и о т провала на К артър през
април 1980 г. да спаси заложниците . Е стествено, внезапният срив на
американските позиции в Иран насърчава Кремъл да предприеме през
декември 1979 г. небивало твърди мерки в Афганистан.
До 1973 г. Афганистан не влиза в т ер и то р и ал н и те спорове между
двете суперсили. Въпреки че за СССР о с т а в а т притесненията за равно
весието на силите в то зи планински, племенен район, с к о й то граничи
на юг ', Кремъл признава с т а т у т а ù на необвързана страна, а САЩ се
о т к а зв а т да наддават за л о ял н о стта й.
През 1973 г. всичко се променя. Тогава Мохамед Дауд Хан сваля афга
нистанската монархия и създава република. Дауд не само смачква левите,
промосковски настроени политически групи в Афганистан, но започва
и да гравитира към Запада. След к ат о множество фракции се надигат
срещу корупцията и репресивността на режима му, на 27 април 1978 г.
т о й и цялото му семейство са у бити в кървав преврат, к о й то веро
я т н о е подкрепен о т Кремъл. Наследник на Дауд в държавното управле
ние става доминирано о т ком унистите правителство, обвързано със
СССР чрез договор за приятелство. С т р а н а т а има вече червено знаме
на съветски сател и т и официално започва да се нарича Демократична
република Афганистан. А дминистрацията на К артър прикрива изнена
д ата си, к ат о реагира спокойно и т ак а дава сигнал, че за САЩ Афганис
т а н продължава да бъде ч аст о т съветската орбита.
Въпреки предупредителните сигнали, к о и то идват о т Москва,
новият режим в Афганистан, оглавен о т дългогодишния комунистиче
ски а к т и в и с т Нур Мохамед Тараки, налага подробна радикална програ
ма за социална, икономическа и политическа трансформация и си създава
широка опозиция: ислям истите заклеймяват атеизма в нея, земевладел
ците се п р о т и в о п о с т а в я т на колективизацията, м естн и те и пле
менните вождове се съпротивляват на централизацията, а части о т
армията направо се обръщ ат срещу п р ави тел ство то . О б р а т ъ т на
съ б и ти ята настъпва на 24 м ар т 1979 г., когато избягали о т казармите
в и л н о с т т а на саудитската монархия пред САЩ. - Б. а.

След к а т о командирът на спасителната мисия я прекъсва заради техническа повре
да при един о т екипите, хеликоптер се сблъсква със самолет С-130. Загиват 8 души,
няколко са ранени. - Б. а.
След Болш евиш ката революция има т р и кратки съветски интервенции - съветски
т е войски прекосяват границата на Афганистан през 1925, 1929 и 1930 г. - Б. а.
К а р т а 13. По бреме на десетгодиш ната си бойна 6 Афганистан съ в етс к а та армия,

изправена пред непоколебима съпротива, се снабдява с оръжие о т в ъ н и дава големи
ж ертви ; загубите сред аф ганистанското население се р авн яват на два милиона у б и т и
и п е т милиона бежании
бойници и муджахидини временно превземат вто р и я по големина град в

Афганистан, Херат, избиват хиляди хора, включително съветски съвет
ници и т ех н и т е семейства. Москва е разтревожена о т неспособността
на сател и та си да потуш и бунта и о т цената на съветската подкрепа
(оценена на 9 милиона щ атски долара на ден). Още по-шокиращ е превра
т ъ т между 13 и 16 септември, когато Тараки е у б и т и сменен о т своя
далеч no-независим съперник Хафизула Амин. В началото на декември
1979 г. Кремъл се разтревожва о т докладите за ч и стки те, ко и то Амин
е предприел срещу левицата, за о п и т и т е му да преговаря с мюсюлманска
т а и племенната опозиция и за сближаването му със Запада. Освен т о в а
И слямските бунтовници, к о и т о сами наричат себе си „свещени воини“. - Б. а.

тръгваш и слухове, че К итай и Пакистан го подкрепят. Така Москва се

изправя пред перспективата да има в Кабул враждебен режим, и т о на
фона на д вата други нейни провала през същата тази година .
С ъ ветското ръководство е разделено в реакцията си. Брежнев е
бесен заради коварната измяна на Амин, а няколко влиятелни членове на
Политбюро горещо поддържат идеята за интервенция, но военните
почти единодушно се обявяват п р о ти в изпращането на войски в Афга
нистан. КГБ не успява да убие Амин и на 12 декември 1979 г. Политбю
ро единодушно гласува СССР да се намеси в Афганистан, за да създаде
широко правителство и да потуш и въстанието. Навръх Коледа 30 000
съветски войниии окупират Кабул и всички останали главни градове,
както и стратегическите точки в Афганистан, основните комуника
ционни линии и пограничните пунктове. Три дни по-късно съветските
спецслужби вече са убили Амин, сем ейството му и колегите му. Неговият
просъветски заместник Бабрак Кармал, се обръща със закъсняла „молба“
за помощ въз основа на договора за приятелство между двете държави.
Според вече известни официални документи о т архива на П олит
бюро за водените дебати изключително важ ното решение на Москва
о т декември 1979 г. е продиктувано по-малко о т експанзионистичен
импулс и повече о т страха, грешните сметки и инерцията на един
недосегаем и твърд режим. К ат о подценяват катастроф ално афганис
тан ск ата съпротива, м инистърът на о т б р а н а т а Д м итрий Устинов
и председателят на КГБ Юрий Андропов с м я т а т , че военната ин тер
венция в тази исторически непокорна земя ще е бърза, решителна и без
съпротива. Нещо повече, поч ти не се е очаквало САЩ да не одобрят
интервенцията или да я приемат к а т о заплаха за разведряването. Кре
мъл допуска необичайна грешка, тълкувайки мекия отговор на Вашинг
т о н за преврата о т април 1978 г., липсата на предупредителни сигнали
през цялата 1979 г. и прекомерната ангажираност на К артър с Иран
к ат о знаци за мълчаливо американско съгласие .
Египетско-израелският мирен договор и И слямската революция в Иран. - Б. а.

П ринципният оп онент на и н тервенцията, м инистър-председателят Алексей Коси-
гин, о т с ъ с т в а о т та зи среша със съдбоносно значение. - Б. а.
Със сигурност някои о т членовете на П олитбю ро са били раздразнени о т решение
т о на НАТО о т 12 декември за разполагане на американски ракети със среден обсег на
действие о т ти п а „Круз“ и „Пършинг-2“ в Западна Европа; т о би могло да засили с т р а
ховете на С ъ в е т и т е , че Амин ще стан е „нов С а д а т “ и ще придвижи с т р а н а т а си в
американския лагер, к ак то и евентуално да замълчи срещу разполагането на американски
бази и инсталирането на американски ракети в Афганистан. - Б. а.
К артър обаче действително реагира категорично. В условията на

задълбочаваща се заложническа криза и нов рязък скок в цените на п етр о
ла, причинен о т вълненията в Иран, к о и то засилват икономическите
проблеми и стагфлацията , през 1980 г. президентът хиперболично опре
деля навлизането на Москва в Афганистан к а т о „най-голямата заплаха
за мира след края на В т о р а т а световна война“. Тълкувайки инвазията
к ато заплаха за так а важните американски нефтени и стратегически
интереси, в новата Труманов т и п доктрина, носеща неговото име, т о й
декларира: „Всеки о п и т на к о я то и да е външна сила да спечели контрола
в региона на Персийския залив, ще се тълкува к а т о кампания п роти в
стратегическите интереси на Съединените американски щ ати и (...) ще
бъде отб лъ сн ат с необходимите средства, в т .ч . и с военна сила“.
Тези теж ки думи К артър подкрепя с действия: значително уве
личава военния бюджет; връща мъже, надхвърлили въ зр астта за военна
повинност, на о т ч е т ; ускорява създаването на корпус за бързо реагира
не, за да се проти вопостави на заплахите в Близкия изток. Държавният
глава на САЩ разгръща и световна пропагандна кампания срещу С ъ вет
ския съюз , к а т о препоръчва да се б о й к о ти р а т Л е т н и т е олимпийски
игри в Москва. Нещо повече, К артър о т т е г л я САЛТ II о т Конгреса,
прекратява износа на технологии за СССР и призовава да се наложи зър
нено ембарго, к а т о принуждава С ъ в е т и т е да зап л а тя т допълнително
един милиард долара за внос о т международния пазар, с к о ето ги прави
още no-зависими о т Западна Европа. Много no-убедителна е друга негова
санкция - одобрява ръководена о т ЦРУ кампания за военна помощ на
афганистанските ислямистки бунтовници. Променя негативн ото си
отношение към военната д и к тату р а в Пакистан (досега Вашингтон я
отбягва заради нарушенията на човеш ките права) и определя правител
с т в о т о в Исламабад к ат о правителство на „фронтова държава“ - пряк
п ъ т на помощ за афганските бунтовници - и мълчалив съюзник на САЩ.
За да продължи да притиска Москва, Вашингтон засилва стратегически
т е си връзки с Пекин, к а т о увеличава д о ставк и те на модерно военно
оборудване и подкрепя тайния канал за доставка на оръжия, поддържа
щи системи и технологии между Израел и Китай.
Инфлация, комбинирана със стагнация (икон.) - Б. пр.

След к а т о С ъ в е т и т е блокират дебата в СС на О О Н , на 14 януари 1980 г. О б щ о т о
събрание гласува със 104 гласа „за“ и 18 „ п р о т и в “ резолюция, предложена о т САЩ, с
к о я т о осъжда съ в етс к а та инвазия в Афганистан. - Б. а.
ф отогр аф ия 7.4. А н тисьбетски муджахидини, 1 януари 1980 г. С пЬбе^ното разрешение

наКОРБИС
Американските съюзници 6 НАТО, к о и то гледат на Афганистан

к ато на страна, изцяло 6 съветската орбита, никак не са склонни да
т р ъ гн а т по военната пътека на Картър. Към 1980 г. Франция, И талия
и Западна Германия вече са създали важни търговски к о н т а к т и с Москва
и с т а в а т все no-зависими о т д о ставк и те на съветски неф т и приро
ден газ, затова и се п р о т и в о п о с т а в я т на приключващото разведряване.
Б ританският министър-председател М аргарет Тачър, к о я то изцяло и
напълно подкрепя позицията на САЩ, се сблъсква с к р и ти к ата в Кама
р ата на общ ините заради провала на САЩ да организира консултации с
партньорите.
Към края на 80-me години бойната на Москва в Афганистан се пре

връща о т добре изпълнена операция в проблем. Тя е крайно непопуляр
на сред афганистанското население, ч и ято армия е слаба, а съветските
сили, въпреки липсата на д о статъ ч н о добре обучени хора, к о и т о да
вою ват срещу бунтовниците в каменистия планински терен, запазват
контрола си над градските райони, но не и в провинцията.
В същ ото време международният натиск се засилва заради вълните
о т милиони бежанци в Пакистан, мощ ните и ударни критики, о тп р а
вяни о т Съединените щ ати и Китай, заклеймяването о т почти целия
мюсюлмански свят, слабата подкрепа о т източноевропейските сатели
т и на Москва (включително и о т Куба) и най-вече заради увеличаващите
се доставки на оръжия за различните групировки на афгански бунтовни
ци, к о и то с всеки изминал ден с т а в а т по-силни и още по-самонадеяни.
„СОЛИДАРНОСТ“
Полша, най-големият европейски съюзник на Москва, в к о й то живее

една ч е т в ъ р т о т населението на И зточния блок, винаги е била непо
корен сател и т. Нейните граждани, белязани о т над век царско управле
ние, съветска окупация между 1939 г. и 1941 г. (когато са избити 22 000
военнопленници) и наложен о т Москва комунистически режим след
В т о р а т а световна война, са яростни противници на м арксистката
идеология и практика. За Съветския съюз, след четири десетилетия на
контрол над Полша, р езу л тати те са смесени; макар че си осигурява пряк
п ъ т към И зточна Германия, к о я то е на предната линия, т о й поема и
товара о т слабото икономическо поведение на Варшава, а често п ъ ти
и о т независимото о т Кремъл комунистическо управление.
В началото на 70-те години détente и западногерманската O stpolitik
т р ъ г в а т към своя залез. Москва отпуска ю здите и позволява на Полша
да засили културните и търговските си отношения със Запада. Така поз
волява на своя сат ел и т да увеличава външния си дълг, цените и вътреш
н и те вълнения. Решението на Кремъл да спре субсидиите за износа на
н еф т и газ за източноевропейските си съюзници, без съмнение допринася
за икономическата мизерия, в к о я то изпада Полша. През 1976 г. се сфор
мира опозиционната група КОР , ч и я то поява е стимулирана kakmo о т
К о м и т е т за социална самозащ ита (на полски K o m itet Sam oobrony Spotecznej K O R ), въз
никва през 1977 г. о т К о м и т е т а за защ ита на р аб о тн и ц и те (на полски K o m itet Obrony
клаузите за чобешките праба б Хелзинкските споразумения, так а и о т

бруталния начин, по к о й т о п р а в и т ел ст в о т о потуш ава работнически
т е п р о т е с т и б няколко полски града. Тоба е първата б сбета комунис
тическа гражданска организация, 6 к о я то влизат интелектуалци, с т у
денти и работници.
На 16 октом ври 1978 г. на св е то в н ата сцена се появява нова хари-
зматична религиозна фигура. Във врем ето на задълбочаващ се финансов
дефицит и настъпваща политическа криза полският кардинал Карол
Йозеф Войтила неочаквано е избран за папа и приема им ето Йоан Павел
II. При първата визита в родината си през кани 1979 г., вече к а т о гла
ва на Католическата църква, сладкодумният, физически внушителен и
пламенно антикомунистически настроен п а т р и о т разпалва искрата на
надеждата в душ ите на 250 000 свои екзалтирани слушатели, събрали
се на варшавския Площад на победата, с призива: „Не се страхувайте!“.
Година по-късно атм осф ерата в Полша се нажежава. През л я т о т о
на 1980 г., то ч н о когато съ ветската война в Афганистан започва да
затихва, Полша е залята о т стачки срещу обявеното намаляване на
зап лати те и рязкото повишаване на цените. Ц ен тъ р ъ т на съпротива
т а е корабостроителница „Ленин“ в Гданск (бивш ият Данциг), където
работниците, подкрепени о т КОР и Ц ърквата и водени о т уволнения
електротехник Лех Валенса, се п р о т и в о п о с т а в я т на правителствена
т а политика, к а т о организират стачки из цялата страна. В края на
август и началото на септември се постига серия о т безпрецедентни
договорености с п р ави тел ство то , ко ето о т с т ъ п в а пред п о ч ти всич
ки работнически искания: намаляване на цензурата и на ограниченията,
наложени на Католическата църква, п равото на стачка и на независим
синдикат и т .н . На 17 септември 1980 г. се създава „Солидарност“ , пър
в и я т в комунистически с в я т независим, национален профсъюз, а през
следващата година в него вече са се записали около десет милиона р аб о т
ници, фермери, сту д ен ти и интелектуалци. Той прераства в мощно
социално и политическо движение и е истинско предизвикателство за
комунистическото управление на държавата.
R o b o tn ik ô w ).Той е сред гражданските движенията, предпоставили раждането на „Соли

дар н о ст“; през 1981 г. се слива с профсъюза. - Б. пр.
N ie z a k z n y S a m o rzq d n y Z w ig z e k Z a w o d o u y (NSZZ) или Solidarnosc (Независим и самоуправ
ляващ се профсъюз, или „Солидарност“), име, к о е т о е предложено о т полския и сто р и к
и политически дисидент Карол Модзелевски. - Б. а.
Западът реагира предпазливо, к а т о п р и в етств а споразуменията

о т август. В същ ото време се опасява да не настъпи политически хаос и
Москва да се намеси. П р и т и сн ат о т Конгреса, синдикатите, църквите
и полската общ ност в САЩ да подкрепи „Солидарност“, К артър хвали
работническия „кураж“ и „издръжливост“, ала през септември отпуска
значителен заем на п р а в и т ел ст в о т о във Варшава, за да се стабилизира,
о т една страна, а о т друга - да окуражи съюзниците си о т НАТО да
предприемат с т р и к т н а политика на ненамеса, за да не допуснат обви
нения о т Кремъл, к о и т о да прераснат в интервенция. Великобритания,
Франция и Западна Германия, к о и то все още закрилят разведряването,
следват предпазливото поведение на американския президент.
Москва бързо осъзнава каква заплаха представлява „Солидарност“
не само за комунистическото полско правителство, но и за собствени
т е си западни граници и още по-дейно се заема да постави тази инфекция
в изолатор - въвежда теж ка вътреш на цензура и „антисоциалистиче-
ска“ пропаганда. Предизвикан о т наказателната реакция на Запада заради
инвазията си в Афганистан и поради т о в а, че не е способен да утвърди
волята си със сила, Кремъл се колебае дали да унищожи полския профсъ
юз. Още повече, че и социалистическите партньори на Москва са разде
лени между източногерманските и чехословашките хардлайнери, к о и то
силно одобряват намесата, о т една страна, и унгарските и румънските
лидери, к о и т о категорично ù се п р о т и в о п о ст ав я т , о т друга.
След Афганистан Брежнев смекчава т о н а и предпочита да дейст
ва внимателно. Той дава разрешение за военни учения, к о и т о предизвик
в а т тревога на Запад, но изоставя соб ствен ата си доктрина и решава,
че поляците са длъжни сами да подредят дома си. На съдбоносната сре
ща на Варшавския договор в Москва о т 5 декември 1980 г. съветски
я т лидер използва заплахата о т „международна помощ“ (интервенция,
водена о т С ъ вети те), за да притисне полските си другари твърдо да
се о б яв ят п р о ти в „Солидарност“. О т т у к следва, че Картър, к о й то в
последните си дни в Овалния кабинет изкъсо следи полската ситуация,
вече се е чувствал свободен да не отговаря на предизвикателството о т
още един съветски военен удар.
Месец по-рано голямата изборна победа на консерватора Роналд
Рейгън ще постави началото на нова конфронтация между САЩ и
СССР. Рейгън не само няма да одобрява принципите и п р акти ки те на
разведряването, но ще се ангажира и идеологически да унищожи съвет
ския комунизъм и да спечели С ту д ен ата война. В същия ден, когато т о й
полага клетва, Иран освобождава американските заложници, държани

444 дни в плен.
Западът се изправя пред ст ар и болен генерален секретар на СССР,
разтревожен о т р астя щ ата мощ на К итай, к о й т о след с м ъ р т т а на
Мао през 1976 г. започва икономически реформи и укрепва връзките си
със Запада. Брежнев е притеснен и о т р астящ и те разходи по издръжка
т а на доверениците си в далечната чужбина и о т цената на опустош и
т е л н а т а интервенция в Афганистан. Разведряването бе дало възмож
н о с т на съветския лидер да се въздържа о т икономическа и политическа
модернизация, докато гони и н тереси те на СССР вън о т стр ан ата.
D étente обаче рухва и към края на 80-те години Кремъл си спечелва нови
твърди противници, в соб ствен ата си империя и извън нейните гра
ници. Така осъзнава колко е уязвим за политическите, икономическите
и дипломатическите предизвикателства, к о и т о му предлага една още
no-нестабилна глобална среда.
Аокуагенти
‘A fghanistan: Lessonsfrom the Last War.” N ational Security Archive. 2001. http://
www.gvra.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB57.
Carter, Jim m y, “Inaugural Address, Jan. 20, 1977.” Yale Law School A valon Project: Do
cuments in Law, History and Diplomacy, http:// avalon.law.yale.edu/20th _century/
carter.asp.
Comrade Kryuchkov’s Instructions: Top Secret Files on KGB Foreign Operations, 1975 - 1985.
Edited by Christopher M . Andrew and Oleg Gordlevsky. Stanford, CA: Stanford
“Documents on the Soviet Invasion o f Afghanistan.” Woodrow Wilson Center Cold
War International History Project. 2001. http://www.wilsoncenter.org/sites /
default/files/e-dossier_4.pdf.
“Foreign Relations o f the United States, 1969 - 1976, Volume X X V III, Southern Africa:
Angola Document List.” US State Department Office o f the Historian. 2011. http://
history.state.gov/historicaldocuments/frusl969-76v28/ch3.
“Hostage Report (1981).” Video produced ly the N ational Archives and Records A dm i
nistration, 22:28. Internet Archive, http://archive.org/details/gov.archives.arc.45
24406
“Jim m y Carter Oral Histories.” University o f Virginia M iller Center o f Public Affairs.
Accessed February 28, 2013. http://millercenter.org/president/carter/oralhistory.
“Soviet Deliberations During the Polish Crisis o f 1980 - 1981.” Special Paper No. 1.
Edited by M ark Kramer. Woodrow Wilson Center Cold War International History
Project. 1999. http://www.wilsoncenter.org/sites/default/files/ACF56F.PDF.
“Strategic Arm s Lim itation Talks (SA LT II)” SignedJune 18, 1979. Ν Ή : Nuclear Threat
Initiative, http:// cns.miis.edu/inventory/pdfs/aptsaltll.pdf
Аопьлнителни Интернет Страници
„ The Carter-Brezhnev Project. “N ational Security Archive. Accessed February 28, 2013.
http://www.gwu.edu/~nsarchiv/carterbrezhnev/.
Съвременна Aumepamypa
Medvedev, ZhoresA., and Roy Aleksandrovich Medvedev. A Question o f Madness. New

York: Knopf, 1971.
Roth, Stephen J. The H elsinki “Final A ct” and Soviet Jewry. London: Institute ofJewish
Affairs in association with the WorldJewish Congress, 1976.
Мемоари
Brzezinski, Zbigniew K. Power and Principle: Memoirs o f the N ational Security Advisor,
1977 - 1981. New York: Farrar, Straus and Giroux, 1985.
Carter, Jimm y. Keeping Faith: Memoirs o f a President. Toronto: Bantam Books, 1982.
Jordan, Hamilton. Crisis: The Last Year o f the Carter Presidency. New York: Putnam, 1982.
Pahlavi, M ohamm ad Reza. Answer to History. Translated by MichaelJoseph Ltd. New
York: Stein and Day, 1980.
Sadat, Anwar. In Search o f Identity: A n Autobiography. New York: Harper and Row, 1978.
Sakharov, Andrei. Memoirs. New York: Alfred A . Knopf, 1990.
Schmidt, Helmut. M en and Power A Political Memoir. Translated by Ruth Hein. New
York: Random House, 1989.
Snepp, Frank. Decent Interval: A n Insiders Account o f Saigons Indeant End. New York:
Random House, 1977.
Vana, Cyrus R. H ard Choias: Critical Years in Am erica’s Foreign Policy. New York: Simon
and Schuster, 1983.
Walçsa, Lech. A Way o f Hope. New York: H. Holt, 1987.
филми
Charlie Wilson’s War. Directed by M ike Nichols. Los Angeles: Universal Pictures, 2007.
Do N ot Be Afraid: The Life and Teachings o f PopeJohn Paul II. Directed by KrzysztofZa-
nussi. World Film Services and Eurovideo. New York: H BO Home Video, 1996.
M an o f Marble. Directed by Andrzej Wajda. Warsaw: Vision Film Distribution, 1976.

Persepolis. Directed by Vincent Paronnaud and M arjane Satrapi. Paris: France 3 Cinéma,
2007.
Under Fire. Directed by Roger Spottiswoode. Los Angeles: L io n ’s Gate Films, 1983.
Coetzee, ]. M . W aiting fo r the Barbarians. Harmondsworth, UK: Penguin Books, 1982.

Garcia Marquez, Gabriel. The A utum n o f the Patriarch. New York: Harper and Row, 1976.
Greene, Graham. The H um an Factor. New York: Simon and Schuster, 1978.
Hirsh, Μ . E. Kabul. New York: Atheneum, 1986.
Hosseini, Khaled. A Thousand Splendid Suns. New York: Riverhead Books, 2007.
Mahficz, Najib. The Day the Leader Was Killed. Translated by M alak Hashem. New York:
Anchor Books, 2000.
Ondjaki. Good M orning Comrades: A Novel. Translated by Stephen Henighan. Emeryville,
ON: Biblioasis, 2008.
Вторични източници
Ansari, A li M . Confronting Iran: The Failure o f American Foreign Policy and the Next Great
Crisis in the M iddle East. New York: Basic Books, 2006.
Barber, James P, and John Barratt. South A frica’s Foreign Policy: The Searchfo r Status and
Security, 1945 - 1988. Cambridge: Cambridge University Press, 1990.
Bill, James A . The Eagle and the Lion: The Tragedy o f American-lranian Relations, New
Caldwell, Dan. The Dynamics o f Domestic Politics and Arm s Control: The SA LT II Treaty
Ratification Debate. Columbia: University o f South Carolina Press, 1991.
Frost, Howard. The Bear and the Eagles: Soviet Influence in the 1970 and 1980 Polish Su
ccession Crises. Pittsburgh: University o f Pittsburgh Center fo r Russian and East
European Studies, 1988.
George, Edward. The Cuban Intervention in Angola, 1965 - 1991: From Che Guevara to
Cuito Cuanavale. London: Frank Cass, 2005.
Hammond, Thomas Taylor. Red Flag over Afghanistan: The Communist Coup, the Soviet
Invasion, and the Consequences. Boulder, CO: Westview, 1984.
Henze, Paul B. The Horn o f Africa: From War to Peace. New York: St. M a rtin ’s, 1991.
Jackson, Donna R. Jim m y Carter and the Horn o f Africa: Cold War Policy in Ethiopia and
Somalia. Jefferson, NC: McFarland, 2007.
Keddie, N ik k i R., and Richard Yann. Modern Iran: Roots and Results o f Revolution. New
Khalidi, Rashid. Soviet M iddle East Policy in the Wake o f Camp David. Beirut, Lebanon:
Institute fo r Palestine Studies, 1979.
Kramer, M ark. The K uklinski Files and the Polish Crisis o f1980 - 1981: A n Analysis o f the
Newly Released CIA Documents on Ryszard Kuklinski. Cold War International History
Project. Working Paper No. 59. Washington, DC: Woodrow Wilson International
Center o f Scholars, 2009. http://www.wilsoncenter.org/sites/default /files/W P 59_
Kramer_webfinall.pdf.
La'idi, 7м.Ы. The Superpowers and Africa: The Constraints o f a Rivalry, 1960 - 1990. Chicago:
University o f Chicago Press, 1990.
Lampton, D avid M . The M aking o f Chinese Foreign and Security Policy in the Era o f Reform,
LeoGrande, W illiam M . Our Own Backyard: The United States in Central America,
1977 - 1992. Chapel Hill: University o f North Carolina Press, 1998.
Liakhovskiï, Aleksandr Antonovich. Inside the Soviet Invasion o f Afghanistan and the Sei
zure o f Kabul, December 1979. Translated by Gary Goldberg, andAr-tem y Kalinovsky.
Cold War International History Project. Working Paper No. 51. Washington, DC:
Woodrow Wilson International Centerfo r Scholars, 2007. http://wilsoncenter.org/
sites/default/ files/WP5 l_Web_Final.pdf
MacEachin, Douglas J. Predicting the Soviet Invasion o f Afghanistan: The Intelligence Co
m m unity’s Record. Washington, DC: Center fo r the Study o f Intelligence, Central
Intelligence Agency, 2002.
Mishra, A jay Kumar. Soviet Policy Towards Anti-C olonial Movements in Southern Africa.
Delhi, India: Vista International, 2006.
M uravchik, Joshua. The Uncertain Crusade: Jim m y Carter and the Dilemmas o f H um an
Rights Policy. Lanham, M D : Hamilton, 1986.
Nj&lstad, Olav. Peacekeeper and Troublemaker: The Containment Policy o f Jim m y Carter,
1977 - 1978. Oslo: Institutt fo r Forsvarsstudier (IFS, Norwegian Institute fo r Defense
Studies), 1995.
Pastor, Robert A . Condemned to Repetition: The United States and Nicaragua. Princeton,
NJ: Princeton University Press, 1987.
Quandt, W illiam B. Camp David: Peacemaking and Politics. Washington, DC: Brookings
Institution, 1986.
Ross, Robert S. Negotiating Cooperation: The United States and China, 1969 - 1989.
Rubenstein, Joshua. Soviet Dissidents: Their Strugglefo r H um an Rights. Boston, M A:
Beacon, 1980.
Saikal, A m in. The Rise and Fall o f the Shah: Iran from Autocracy to Religious Rule. Prince
ton, NJ: Princeton University Press, 2009.
Sarantakes, Nicholas Evan. Dropping the Torch:Jim m y Carter, the Olympic Boycott, and the
Cold War. Cambridge: Cambridge University Press, 2011.
Savelyev, Aleksandr’ G., and Nikolay N. Detinov. The Big Five: Arm s Control Decision-
M aking in the Soviet Union. Translated by Dmitriy Trenin. Edited by Gregory Varhall.
Westport, CT: Praeger, 1995.
-------- . The H ot ‘Cold War”: The USSR in Southern Africa. London: Pluto, 2008.
Sick, Gary. October Surprise: Am erica’s Hostages in Iran and the Election o f Ronald Reagan.
New York: Times Booh, 1991.
Sikkink, Kathryn. M ixed Signals: US. H um an Rights Policy' and Latin America. Ithaca,
Strong, Robert A . Working in the World: Jim m y Carter and the M aking o f American Foreign
Policy. Baton Rouge: Louisiana State University Press, 2000.
Talbott, Strobe. Endgame: The Inside Story o f SA LT II. New York: Harper and Row, 1979.
Thomas, Daniel C. The H elsinki Effect: International Norms, H um an Rights, and the De
mise o f Communism. Princeton, NJ: Princeton University Press, 2001.
Thomson, Alex. US Foreign Policy Towards Apartheid South Africa, 1948 - 1994: Conflict
o f Interests. New York: Palgrave Macmillan, 2008.
Wasserman, Sherri L. The Neutron Bomb Controversy: A Study in Alliance Politics. New
York: Praeger, 1983.
277
Глава 8
ВТОРАТА СТУДЕНА ВОЙНА, 1981 - 1985
В една ядрена война днес ще идгубит 150 т иаиона душ и. Руснацит е биха
тогаи да дадат no-maako ж ертви в сравнение с Вт орат а световна война.
Роналд Рейгън, начало на дневник, 3 декември 1981 г.
В крайна cmemka волят а на народа води до победа.

Хасан Насрала, лидер на „Хизбула“
В т о р а т а Студена война започва в началото на 80-те години, когато

н овата администрация на САЩ предприема идеологическо и стр атеги
ческо настъпление срещу Съветския съЬз. За разлика о т непосредстве
н и те си предшественици, к о и т о възприемат СССР к а т о постоянно
присъстващ в международните дела и неизбежен, макар и труден, п а р т
ньор, Рейгън гледа на него к а т о на заклет враг, к о й то твъ рдо е решил да
победи. През 1982 г. в реч пред О О Н американският президент порица
ва СССР, че нарушава правата на човека и разпространява „политиче
ски тероризъм“ в целия свя т. През тази година т о й шокира С ъ в е т и т е
и съюзниците си о т НАТО, к а т о обявява, че замества разведряването и
мирната надпревара с „глобална кампания за демокрация“. В обръщение
към Националната асоциация на евангелистите о т 8 м а р т 1983 г. т о й
определя Съветския съюз к а т о „империя на зл о то “.
Рейгън съчетава резките си думи с действие. Д о к тр и н ата „Рей
гън“ се цели в д о к тр и н а та „Брежнев“ о т 1968 г. (според к о я т о устано
вяването на комунистически режим е необратим процес) и всъщ ност
води до значително увеличаване на американската помощ за антисъвет-
ските сили в Афганистан и за п р о ти вн и ц и те на марксистките режи
ми в Африка, Азия и Централна Америка. П резидентът дори оспорва
съ ветското господство в И зточна Европа. За да затвърди надмощие
т о на САЩ и да накара СССР да о т с т ъ п и , Рейгън ръководи най-голяма-
т а експанзия и диверсификация на американските военни и ядрени сили
след края на 40-те години.
Годишните военни разходи на САЩ скачат о т близо 155 млрд. щ.д. през 1980 г. на
п о ч т и 300 млрд. през 1986 г. - Б. а.
А н ти сьб етски ят кръстоносен поход на Рейгън се подкрепя о т

голяма ч аст о т американската общ ественост. Засегнати о т твърде
н и ята на Солженицин през 1978 г., че Западът губи кураж, много амери-
кании заст ав ат зад идеята, че Щ а т и т е тр яб ва да си възвърнат а в т о
р и т е т а и ролята на световен лидер, след к а т о именно през т о в а седмо
десетилетие започват да долавят сигналите за съветския напредък. Рей
гън е подкрепян о т възникващата неоконсервативна идеология в САЩ,
к о я т о възхвалява капитализма и индивидуализма и отхвърля вярата на
левите в революцията и националното освобождение, довела до Стали-
новия ГУЛАГ, червените гвардии на Мао и ти р ан и я та на Кастро, фор
мирала и м а н т а л и т е т а на социалната държава, к о я то ще накара запад
н и те икономики да попаднат в застой.
Москва е разтревожена о т т о в а разместване на пластовете
в поли ти ката на Вашингтон. СССР все още е световна сила и заделя
извънредно голяма ч аст о т ресурсите си за военни разходи и помощи
за съмишлениците си по света, а сега се изправя и пред ескалираща над
превара във въоръжаването. Е стествено, външ ното напрежение екзал
т и р а съветските хардлайнери въ тре в стр ан ата. Но Брежнев (умира
през ноември 1982 г.) и наследниците му, к о и то го надживяват с малко
- Юрий Андропов (умира през февруари 1984 г.) и К о н стан ти н Черненко
(умира през м ар т 1985 г.) - напразно се о п и т в а т да привлекат интереса
на Рейгън към нова среща на високо равнище и към подновяване на прего
вори те за ограничаване на оръжията.
Американските натовски съюзници също са отчаяни о т едно
ст р а н ч и в о с т т а на Вашингтон и залеза на разведряването. В Западна
Европа се ражда антиядреното мирно движение, в началото на 80-те
години т о укрепва благодарение на н овата генерация феминистки и
религиозни ак ти в и сти и природозащитници , к о и т о се присъединяват
към него. Дори Китай, макар и да споделя а н т и п а т и я т а на Рейгън към
Москва, о т к р и т о ще се дистанцира о т политиките на Вашингтон по
отношение на СССР и Третия свят.
О п и т ъ т на Рейгън да накаже Съветския съюз, к а т о го прово
кира с моралната и военната сила на САЩ, идва в далеч по-усложнена
обстановка о т врем ето на 40-те и 50-те години на XX в. К ато обявява
Д в а т а мощни п р о т е с т а са „Апелът о т Крефел“ (1980) в Западна Германия срещу

американските ракети, подписан о т 2,7 млн. души, и обсадата на базата на Кралските
ВВС в Грийнъм Комън, Великобритания, предвождана о т феминистки и целяща блоки
ране на съоръженията. - Б. а.
Глава 8: Втората студена война, 1981 - 1985 279
афганистанските муджахидини и никарагуанските кон три за „борци за

свобода“ , к ат о приема п р ави тел ствата на Никарагуа, Либия, Етиопия,
Ангола, Виетнам и Камбоджа, партизаните и паравоенните части в Ел
Салвадор, Организацията за освобождение на Палестина и бунтовни
ц и те о т Намибия за „съветски проксита“, всъщ ност Вашингтон при
крива усложнените местни и регионални проблеми, ч и и то последствия
надхвърлят границите на С тудената война.
ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ САЩ И СССР СЕ ВЛОШАВАТ
Колкото повече наближава злокобната 1984 г. на Джордж Оруел, толко

ва повече отнош ени ята между САЩ и СССР се влошават. Между супер
силите надвисва конфликт, какъвто не е имало о т врем ето на Кубин
ската ракетна криза. Назрява серия о т кризи, к о и то застраш ават и
двете страни да преминат отвъ д словесните нападки и да създават
някои о т най-опасните моменти в С тудената война.
Военнот о положение в П олш а
Генерал Войчех Ярузелски, к о й то управлява Полша о т 1981 г. до 1989 г.,

помага да се реши съветската дилема за политическата криза в стр ан ата
му . Една година след к ат о Брежнев е преценил да не се намесва, „Солидар
н о с т “ става изключително популярна. С индикатът организира масови
стачки и демонстрации, призовава за демократични реформи и иконо
мически облекчения, заплашва с колапс комунизма в Полша и извън грани
ци те ù . В лицето на ветерана о т В т о р а т а световна война и министър
на о тб р ан ата (1968) Москва вижда лоялен и твъ рд другар, к о й то желае
да ù спести разходите и международните обвинения при една нова наме
са. На 13 декември 1981 г. Ярузелски обявява военно положение в цяла
Полша и арестува лидерите на „Солидарност“ и мнозина дисиденти.
Следва бърза и категорична реакция о т Вашингтон. Освен с декла
рацията си за грубо нарушение на закона о т страна на Варшава, САЩ
Е т и к е т , к о й то първоначално се прикачва на унгарските бунтовници о т 1956 г. - Б. а.

Той е еди н ствен и ят професионален войник начело на европейска комунистическа дър
жава; премиер и първи секретар на Комунистическата п арти я в Полша; след 1985 г. - и
президент на с т р а н а т а . - Б. пр.
Според докладите на КГБ о т 1981 г. масови стачки има и в П рибалтика, Беларус
и Западна Украйна, к о е т о принуждава съ в етс к и те власти да з а т в о р я т границите с
Полша. - Б. а.
предприемат и сурови икономически санкиии срещу п р ави тел ство то :

забраняват износа на американски селскостопански продукти; Полша е
извадена о т списъка за „най-облагодетелствана нация“; блокират кан
дидатурата ù за помощ о т Международния валутен фонд. За да накаже
Москва за репресиите, САЩ спират износа на зърно за СССР, прекратя
в а т преговорите за научно и техническо сътрудничество и забраняват
продажбата на американски технологии за с т р о и т е л с т в о т о на съвет
ския газов тръбопровод за Западна Европа.
Въпреки че осъждат преврата на Ярузелски, западноевропейските
лидери са раздразнени о т едностранчивостта в поведението на Вашинг
т о н . Германският канцлер Хелмут Ш м и т и новоизбраният френски пре
зидент франсоа М итеран се обявяват срещу удара на администрацията
о т Вашингтон върху газовия проект. За т я х т о в а е важна инвестиция,
ч и я то цел е да предпази икономиките им о т бъдещи трусове. Дори
британ ската министър-председателка М аргарет Тачър се изненадва о т
репресивните мерки и не е убедена, че грубите м етоди биха накарали
СССР да коленичи или да облекчи политическата и икономическата кри
за в Полша - нейните мерки са далеч по-меки о т тези на Вашингтон.
Н ато вски те съюзници са раздразнени и о т американските обвинения, че
зависят о т комунистическите режими и поддържат връзки с И зтока.
И К итай не одобрява кампанията на САЩ. Въпреки че Пекин
п р и в ет ст в а всяко предизвикателство срещу Москва, Дън Сяопин няма
интерес да подкрепи масово работническо движение в Полша, но под
крепя Ярузелски и увеличава тъ р го в и ята си с Варшава.
Разрешението на полския проблем има твърде висока цена за С ъ вет
ския съюз. Западните санкции принуждават Москва да харчи милиарди
рубли, за да подкрепи Полша и да купува на световния пазар скъпо зърно;
т е изчерпват собствен ите й валутни резерви и и зо с т р я т п отреби тел
ската криза в СССР, предизвикана о т растящ и те разходи за войната в
Афганистан. Комунистическият режим в Полша е спасен, но т о в а би
могло да е само временно местно военно решение. Нещо повече, ярки
медийни репортажи разказват за хвърлените в затвора лидери на „Соли
дарност“ и за т еж к и т е ограничения на личната свобода; т е са съпрово
дени о т медийни кампании на Ватикана и на американските профсъюзи.
Така се затвърждава мнението на Рейгън, че бъдещето принадлежи на сво
бодния свят, а марксизмът се е запътил към „бунището на и с то р и я т а“.
И нициат иват а уа стратегическа от брана (И С О ) на Рейгън
На 23 марш 1983 г., 6 телевизионно обръщение о т Овалния кабинет,

Рейгън шокира света (и соб ствен ата си администрация), к а т о предла
га да се разработи нова система за проти воракетна отбрана . Концеп
ц и ята му става известна к а т о Инициатива за стратегическа отбрана
(ИСО). Н ейната цел е да защ ити САЩ о т съ ветската ядрена заплаха
чрез „пресрещане и унищожаване на р ак ети те, преди т е да с т и гн а т
наш ата собствена земя или тази на наш ите съюзници“. Макар че пре
зидентското предложение описва най-общо цяла поредица о т конвен
ционални отбранителни опции (включително и наземни, и подводни
с т а р т о в и съоръжения), онова, к о ето вълнува о б щ ествен о стта, все пак
са космическите ù компоненти: компютърно управлявани земни р е н т
генови лазери и противоядрен кораб, разположен в Космоса. Медийни
т е критици веднага кръщават президентската програма „Междузвезд
ни войни“ - на им ето на популярния през 1977 г. ф антастичен филм, в
който, използвайки новите технологии, силите на Д о б р о то се б о р я т с
империята на Злото.
Необичайното и екстравагантно предложение на Рейгън да пре
върне ядрените оръжия в „безсилни и старомодни“, има няколко цели. То
идва к а т о отговор на м ирната офанзива, стар ти р ан а о т наследника на
Брежнев, Андропов, за възстановяване на преговорите за въоръженията.
О бразът на президента к а т о подпалвач на войни тр яб ва да се промени,
без обаче да се предлагат на С ъ в е т и т е големи о тстъ п к и . ИСО дава въз
мож ност да се потърси остроумно технологично решение, за да се успо
кои надигащият се публичен страх о т ат о м н а т а война. Едновременно
с т о в а И нициативата е и о п и т да се неутрализира бързо разрастващо
т о се движение за забрана на ядрената енергия, к о ето избуява в САЩ ".
М ом ен тъ т на обявяването ù е подходящ - време, когато Конгресът
тр яб ва да бъде убеден да приеме поредния огромен военен бюджет.
С истем а о т научноизследователски проекти, известна к а т о „американски п р о ти во -

ракетен щ и т “, покриващ надеждно цялата т е р и т о р и я на Северна Америка чрез някол
ко ударни оръжия (лъчеви, електромагнитни, кинетични, лазерни и др.) за прихващане
и унищожаване на съ в етс к и те балистични ракети и бой н и те им глави във всеки ет ап
о т полета. Предвижда и употреба на ново поколение ракети, разработка на специални
космически спътници и мощни ком пю три за к он трол и управление. - Б. пр.
" На 4 май 1983 г. Камарата на п р ед ст ав и т ел и те в Конгреса гласува с 278 срещу 149
гласа в полза на замразяването ù. - Б. а.
ф отограф ия 8.1. Хиляди а к т и в и с т и на С в е т о в н о т о движение за мир преминават по

42-ра улииа в Н1о Йорк на п ъ т към С ентрал парк, кьд ето близо 500 000 дем он стран ти
се събират, за да п р о т е с т и р а т срещу увеличаването на американския военен арсенал,
12 юни 1982 г. С аЬбедното разрешение на К О Р Б М С
ИСО е оригинален ход, за да се избави САЩ о т т р и десетилетия

на взаимно наложени рестрикции, безспорен принцип, к о й то заляга в
основата на Договора за ограничаване на си стем ите за противоракет-
на отбрана (ПРО) о т 1972 г. Тъй к ат о н и т о една о т суперсилите не
би могла да разположи на цялата си т ер и т о р и я балистични ракети,
Гаава 8: Втората студена Война, 1981 - 1985 283
т о в а прави и двете изцяло зависими о т възпиращия ефект на ядрената

сила на другия и подсилва концепцията за „ВГУ“ (взаимно гарантирано
унищожение). Подобна перспектива би отказала и двете страни о т
ядрената надпревара. Макар и трудно осъществима технически, ИСО
променя политическото и стратегическо равновесие между тях , тъ й
к а т о на практика би осигурила защ ита за едната, а другата би напра
вила уязвима. За Рейгън т я е изход о т „оковите на взаимната обвърза
н о ст и зависимост“, отказ о т контрола над въоръженията и вариант
за национално спасение. Освен т о в а представлява нова и мощна заплаха
за икономически и технологично по-слабия Съветски съюз.
Реакциите могат да се предвидят. Москва е шокирана и възму
тена. Вече засегнат о т обвиненията на Рейгън за „империя на зл о то “,
Андропов обвинява САЩ, че т ъ р с я т повод да нанесат първи удар, к ато
разширяват надпреварата във въоръжаването в Космоса и заплашват
с ИСО, за да принудят Кремъл да о т ст ъ п и . Той предупреждава, че кон
ф ронтацията между И зтока и Запада се „изостря безпрецедентно“.
Западноевропейските лидери не само п о с т а в я т под въпрос техническа
т а приложимост на ИСО и дали т я не нарушава дългогодишната о т б р а
нителна политика на НАТО, но и се опасяват о т възможни съветски
о т в е т н и мерки. Лоялната Великобритания дори предупреждава, че се
провокират „дестабилизация и нова надпревара във въоръжаването“.
Свааянето на K A L 007
Враждата между суперсилите продължава да ескалира. В у т р о т о на

1 септември 1983 г. държавният секретар на САЩ Джордж Шулц инфор
мира пресата, че съветска ракета е унищожаха южнокорейски самолет,
к а т о 269-има пътници и екипаж, сред к о и то и 69 американци (включи
телно и членове на Камарата на представителите), са изчезнали. Час
преди атак ата, полет 007 на южнокорейската авиокомпания KAL, кой
т о по необясними причини се е отюхонил на около 320 километра о т
първоначалния си курс, навлиза в съ ветско то въздушно пространство
и прелита над силно охранявани наземни и подводни бази на полуостров
Камчатка. С ъветските противовъздушни сили незабавно прихващ ат
корейския лайнер. Те са във висока степен на тревога заради периодично
п овтарящ и те се нарушения о т американски изтребители бомбардиро
вачи на съ ветското въздушно пространство, търсейки пролуките и
степ ен та на уязвимост на интелигентните системи за ранно преду-
К арта 14. М а р ш р у тъ т на южнокорейския въздушен лайнер през септември 1983 г.
преждение на С ъ вети те, както и заради периодични американски разуз

навателни полети. СССР твърди, че през н о щ та срещу 1 септември е
засечен американски разузнавателен самрлет RC-135. След к ат о прекося
ва остр о в Сахалин, друга чувствителна за СССР т ер и то р и я, KAL 007 е
свален над Японско море .
В то зи момент Рейгън о т с ъ с т в а о т Вашингтон, но администра
ци ята му напада Съветския съюз с обвинения. Въз основа на бързо събра
ни американско-японски прихващания на съветски комуникации, к о и то
През 1996 г. Генадий Осипович, съ в етски ят пилот, к о й то сваля корейския самолет,

признава пред „Ню Йорк Таймс“, че е разпознал лайнера на гражданската авиация, но след
вайки заповедите и вярвайки, че т о в а е шпионска мисия, все пак е о тк р и л огън. - Б. а.
ясно сочат, че южнокорейският самолет е свален погрешно, Шулц обя

вява случилото се за „масово убийство“. В обръщението си към нация
т а о т 5 септември президентът го окачествява к ат о „варварски акт,
роден в общ ество, ко ето безотговорно не зачита човеш ките права и
цената на човешкия ж и в о т и постоянно търси как да разшири влияние
т о и госп одството си над другите наиии“.
В Кремъл цари хаос и о тго в о р ъ т му е незадоволителен. Шокирани
о т военната си грешка и пресилената реакция на Вашингтон, членовете
на Политбюро о т к а зв а т да се извинят, к ат о скалъпват неясно обясне
ние, за да прикрият случая: корейският самолет е извършвал разузнавател
на мисия, тайн о внушена о т Щ ати те; САЩ са обвинени в безразсъдно
подстрекаване на „световна антисъветска кампания“. О т болничното
си легло Андропов определя поведението на Вашингтон к ат о „хистерич-
на“ и „яростна военна психоза“ и заявява, че войната чука на в р а т а т а .
„Нажеженодо бяло, ще ekcnnogupa“
Свалянето на южнокорейския пътнически самолет KAL 007 е израз на

възраждащата се Студена война. Вашингтон търси начини да принуди
Москва да се почувства неловко в създалата се ситуация и да наложи
дипломатически и правни наказания за Кремъл. На свой ред С ъ вети те
о т в р ъ щ а т със същ ото, к ат о затрудняват издирването на оцелелите и
о т р и ч а т през октомври да са открили черната кутия със записи на пла
на и комуникациите по време на полета . Този инцидент заставя и двете
страни не само да изопачат ф акти те, но и о тн о во да се осъждат една
друга: американците - заради безобразната и непоправима съветска сис
тема; руснаците - заради неспирашото нарушаване на суверенното им
въздушно п ространство и вманиачаването на Вашингтон, к о й то изнуд
ва и шантажира Москва, к ато използва военното си превъзходство.
За първи п ъ т след Кубинската ракетна криза суперсилите сякаш
се изправят пред непреодолим конфликт. Всяка о т т я х вече притежава
над 20 000 ядрени бойни глави и все повече се изнервя о т растящ ата
заплаха, к о я то пораждат сухопътните и морските маневри на друга-
И зразът е използван на 7 ноември 1983 г. о т члена на П олитбю ро Григорий Романов
за международния климат. - Б. а.
Сред неразгаданите мистерии е и 12-м инутното падане на KAL 007; няма о т к р и т и
никакви човешки останки или багаж, дори и малки отлом ки. Това подхранва т е о р и и т е
на ЦРУ за принудително кацане в м о р ето или за приземяване на о-в Сахалин и съветски
плен. Д оказателства обаче няма. - Б. а.
ma. С т р а х ъ т и недоверието д о сти гат своята кулминация през ноем

ври 1983 г., когато военните учения на НАТО предизвикват паника в
Москва заради възможна изненадваща ядрена атака . След к ато първите
американски ракети „Круз“ и „Пършинг“ се разполагат във Великобрита
ния и Германия (6 до 10 минути ударно разстояние о т СССР), Москва
прекъсва Ж еневските преговори за ликвидиране на р ак ет и те със среден
обсег на действие и отлага (временно) подновяването на разговорите с
Вашингтон за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия
(СТАРТ). За първи п ъ т о т десетилетие насам суперсилите прекратя
в а т диалога помежду си.
На 20 ноември 1983 г. документалната телевизионна драма „На
другия ден“, описваща последиците о т ядрената война в малко градче в
Средния запад, предизвиква ужас у милиони американци . Изправен пред
паникьосано общество, пред задаваща се кампания за нови президентски
избори и огромен арсенал, Рейгън внезапно сменя курса. В обръщението си
към нацията о т 16 януари президентът призовава да се подновят прего
вори те с Москва. Според него 1984 г. ще бъде „година на благоприятните
възможности в им ето на мира“. С м ъ р т т а на Андропов през февруари и
физическата немощ на наследника му (К онстантин Черненко страда о т
тежък емфизем), създават тринайсетмесечна пауза, през к о ято съвет
ско-американските отношения н и т о се подобряват, н и т о се влошават.
П рават а на човека
Рейгън винаги о т к р и т о се е обявявал срещу Хелзинкския процес и кри

тикува непоследователната политика на К артър за правата на човека,
но умее внимателно да стъпва по то зи деликатен терен на дипломация
т а . Подходът на държавния секретар Алекзандър Хейг, к о й то произнася
п р о ч у т о т о „международният тероризъм ще заеме м я с т о т о на човеш
к и те права“, е консервативен. Той поощрява прехода на приятелски
Ученията „Изкусен стрелец“ за т е с т в а н е на нови кодове са между 2 и 11 ноември -

в м омент, к огато расте напрежението между суперсилите; в т я х се вклю чват и дър
ж авн и те глави на с т р а н и т е - членки на НАТО, к а т о симулирането на ескалация на кон
фликта и дости ган ето на кулминация, при к о я т о би могло да бъде употребено ядрено
оръжие, убеждава някои изнервени съветски висши служители, че има реална заплаха -
6 р езу лтат съ в етски те въздушни ч асти 6 Полша и И зточн а Германия са поставени
в състояние на тревога. - Б. а.
По-късно ф илм ът (ориг. The Day After) се гледа о т с т о т и ц и милиони хора в 40 с т р а
ни. - Б. а.
Гаава 8: Втората студена война, 1981 - 1985 287
настроените десни авто р и тар н и режими (в Чили и Южна Африка) към

по-хуманно общ ество и превенцията пред установяване на нови т о т а
литарни (т.е. комунистически) режими, к о и то п о т и ск ат населението
си. Рейгън е далеч по-прагматичен о т Картър. Той признава докъде се
простира влиянието на САЩ, отказва публично „да се бърка и да пречи“
на С ъ в е т и т е и се придържа към лична кореспонденция с Брежнев, лични
срещи с дисиденти и критични коментарни бележки в дневника си.
С държ аността на Роналд Рейгън поражда незабавна реакция на орга
низациите за правата на човека и по-специално, в американската група
„Хелзинки уоч“, к о ято се страхува да не загуби к ат о съюзник един силен
и влиятелен държавник, какъвто е американският президент. Конгре
съ т на САЩ, к о й то о т 1976 г. задължава всяка нова администрация да
следи положението с човеш ките права в целия свят, приема резолюция, с
к о ято заклеймява неспазването им в СССР и налага наказание на държав
ния глава, задето пречи да се подкрепят п о т и с н а т и т е . През л я т о т о на
1982 г., след к а т о за държавен секретар е назначен Джордж Шулц, Дър
ж авният департам ент преосмисля концепцията за правата на човека и
формулира нова програма за публична и частна дипломация, к ат о моби
лизира н атовски те съюзници на Щ ат и т е. Все по-силно се чува гласът
на САЩ в ООН и на Конференцията за сътрудничество и сигурност в
Европа, провела се в Мадрид . Междувременно диплом атите на САЩ в
Москва и Ленинград тихо поддържат к о н т а к т и със съветски граждани,
на к о и то е отказано да емигрират.
Рейгън обаче продължава да настоява за военна и идеологическа
мобилизация и никак не е склонен да развее знамето на човешките пра
ва. За да успокои а к т и в и с т и т е , между 1981 г. и 1983 г. т о й отговаря с
демонстративни жестове: увеличава финансирането за „Гласът на Аме
рика“ и радио „Свобода“: определя специални дни, когато американците
могат да п о ч и т а т „Солидарност“, афганистанския народ и съветския
дисидент Андрей Сахаров; възражда балтийския Ден на свободата и Сед
м ицата на поробените народи. П резидентът обаче отказва да използва
no-груби методи, с к о и то да променя поведението на С ъ вети те.
През 1984 г. в политиката на САЩ започва да се забелязва видима
промяна. В смирената си реч о т 16 януари Рейгън за първи п ъ т иденти
фицира човеш ките права к а т о „основен проблем“ в съветско-американ-
Тя о тн ем а близо т р и години (1980 - 1983 ) и към края и има силно разгорещен съветско-
американски дебат за п ракти ч еското прилагане на П аузите о т Хелзинкските споразу
мения отн осн о човеш ките права. - Б. а.
ските отношения, изразява „дълбоката загриженост за затворниците

на съ в ест т а в Съветския съюз и за ф актическото спиране на емиграция
т а на евреите , арменците и други, к о и то искат да се присъединят към
семействата си в чужбина“ и призовава СССР да изпълни задълженията,
к о и т о е поел в Хелзинки. Въпреки образа си на освободител сред съвет
ските дисиденти, все пак правдоподобно е да се твърди, че в годината
на кандидат-президентските избори е подложен на голям натиск у дома,
о т една страна, но о т друга продължава да вярва, че най-ефективният
начин да облекчи положението на ж е р т в и т е в Москва, е к ат о унищожи
напълно цялата съветска система.
ЦЕНТРАЛНА И ЮЖНА АМЕРИКА
В Западното полукълбо се възобновяват о б т е г н а т и т е отношения о т

С тудената война. Кремъл няма желание да увеличава и без т о в а тежкия
си военен и икономически товар, но е решен да подкрепя левите (според
собствения му речник „прогресивни“) движения о т Третия свят, вклю
чително и онези, к о и т о са в „задния двор“ на Вашингтон. Рейгъновата
администрация, убедена че комунизмът е във възход в Централна Аме
рика, се отказва о т о п и т и т е на К артър да ограничи нарушенията на
човеш ките права чрез проамерикански настроени управници, и започва
да отделя безпрецедентно много време, усилия и ресурси, за да поддържа
влиянието на САЩ в региона.
О т 1981 г. Вашингтон оказва значителна подкрепа за военните
правителства в Ел Салвадор и Гватемала, за да п р е д о т в р а т я т леви
бунтове. О сновната цел на президента обаче е Никарагуа, ч и й то режим
определя к а т о комунистически и е го то в да свали. За да накаже никарагу-
анските сандинисти, задето снабдяват партизаните в Ел Салвадор със
съветско и кубинско оръжие, администрацията на Рейгън отрязва цяла
т а помощ за Манагуа. П резидентът одобрява и д ей стви ята на ЦРУ
След охлаждането в о тн о ш е н и ята САЩ - СССР и съ в етс к а та инвазия в Афганистан
б р о я т на еврейските емигранти намалява о т 51 320 през 1979 г. на 21 471 през 1980 г.,
след т о в а на 9 447 през 1981 г., 2 688 през 1982 г. и едва 896 през 1984 г. - Б. а.
В 1984 г. Никарагуа внася оплакване срещу САЩ в Международния съд в Хага за мно-
гобройни нарушения на суверен и тета Ù, включително миниране на п ри стан и щ ата
Ù. Американското твърдение, че юрисдикцията на Съда не се п ро сти р а върху тем и,
свързани с Ц ентрална Америка, се отхвърля; постановява се решение срещу Вашинг
т о н , к о й т о след т о в а блокира прилагането му о т С ъ вета за сигурност. През 1992 г.,
след к а т о сан ди н и стк ото п рав и тел ство чрез избори пада о т власт, Никарагуа о т т е
гля ж албата си. - Б. а.
- финансиране, обучение, екипировка и логистична подкрепа за базирана

т а в Хондурас паравоенна опозииия (contrarevolutionarm ), известна к ат о
„К о н тр и т е“. Изправен пред предизвикателството на Вашингтон,
С ъ ветският съюз значително увеличава собствената си военна и ико
номическа подкрепа за Никарагуа, к о я то получава помощи и о т Западна
Европа, и о т другите латиноамерикански държави.
Насилието в Централна Америка шокира свето вн ата общ естве
н ост. В подкрепяната о т САЩ война с бунтовнииите в Гватемала
военните заличават с т о т и и и села, избиват между 50 и 75 000 души,
а бежаниите са 1 000 000. В Ел Салвадор п равителствен ите отряди
убиват 70 000 души и унищожават с т о т и и и селища. В Никарагуа, след
к а т о не успяват да победят С андинистката армия, к о н т р и т е разгръ
щ а т мащабни терористи чн и акиии срещу граждански иели; крайният
резултат о т тази война с бунтовниците е 30 000 убити, с т о т и ц и
хиляди бежанци и срината икономика. През 1983 г. в Конгреса на САЩ,
кьдето мнозинство им ат дем ократите, се зараждат страхове о т нов
Виетнам и се решава да се спре антикомунистическият кръстоносен
поход на Рейгън в Централна Америка, к ат о се намали помощ та за пра
в и т е л с т в а т а на Гватемала и Ел Салвадор, откаже се финансова подкре
па за к о н т р и т е и се о т з о в а т американските военнослужещи.
Администрацията на Рейгън обаче не се колебае и без да ù мигне
о к о т о предприема действия другаде. В първата о т 18 години интервен
ция на САЩ в Западното полукълбо през октом ври 1983 г. президентът
разпорежда инвазия по въздух, суша и море в малкия карибски о стр о в Гре
нада, за да бъде свалено м арксисткото му правителство. Вашингтон си
осигурява подкрепа о т Организацията на източнокарибските държави
и обявява целта си: да защ ити американските студенти по медицина,
опитващ и се да спрат изграждането на трикилометровия самолетен
аеродрум, к о й то би могъл да се използва о т съветските и кубинските
военни самолети; освен т о в а трябва да се възстановят законът, редът
и демократичните институции в Гренада. 7 000-ната американска армей
ска ч аст побеждава армията на Гренада, състояща се о т 600 души плюс
700 нейни кубински помощници, и налага проамерикански режим.
И нтервенцията на САЩ в Гренада изпраща ясно послание, харак
терн о за С тудената война. В обръщение към наиията на 27 октом ври
- През април 1965 г. Линдън Джонсън, страхувайки се о т създаването на „В тора Куба“,

се разпорежда за интервенция в Доминиканската република; създава се проамериканско
п р ави тел ство. - Б. а.
К а р т а 15. Между 1978 и 1990 г. Съединените щ ат и се вклю чват акти вн о в политиче

ски те събития на съседните им държави о т Южна Америка
Рейгън заявява, че СССР носи о тго во р н о ст за подривната дейност в

Карибския регион (като свързва Москва и с бомбардировките на воен
номорските казарми в Бейрут четири дни по-рано). П резидентът на
САЩ многократно повтаря г о т о в н о с т т а си да се бори с тероризма и
да възпира разпространението на комунизма в света. Въпреки че Андро
пов реагира вяло на инвазията, Кремъл е изумен о т тази употреба на
военна сила о т Вашингтон. Куба о т т е г л я около хиляда души личен със
т а в о т Никарагуа, а п р а в и т ел ст в о т о в Манагуа получава предупрежде
ние за последствията, ако провокира Вашингтон.
Международната реакция е предимно негативна. Въпреки че САЩ
могат да наложат в е т о на резолюцията на С ъвета за сигурност, чрез
неравен в о т о т 108 гласа „за“ и 9 „п р о ти в“ О б щ о то събрание на ООН
осъжда инвазията к ат о „скандално нарушение на международното пра-
6о“. Б ри тан ското правителство парира общ ествената критика срещу

разполагането на р ак ети те „Круз“, к а т о обръща слабо внимание на Рей-
гъновата политика на „голямата тояга“, к о ято всъщност е препратка
към о т с т о я в а н а т а о т Тиодор Рузвелт идея за моралния императив на
доминацията на САЩ. Премиерът на Великобритания Маргарет Тачър
публично се п роти вопоставя на инвазията. Вашингтон предварително
не я е консултирал за намеренията си, а госпожа Тачър е и глава на Бри
тан ската общ ност на нациите (Гренада е ч аст о т нея).
Рисковете о т унилатерализъм и ерозията на идеята за мулти-
латерално мироопазване вече са излезли наяве при фолклендската кри
за година по-рано - първата голяма военноморска б и тк а в света след
В т о р а т а световна война. Този 74-дневен конфликт изправя един срещу
друг двама съюзници на САЩ о т С тудената война - Великобритания и
Аржентина, в спор за суверенитета над изолирания архипелаг в южната
ч аст на Атлантическия океан. Великобритания е ключов член на НАТО,
а Аржентина - активен антикомунистически партньор в Централна и
Южна Америка. Заради р аст я щ о т о напрежение суперсилите не успяват
да накарат двете воюващи държави да седнат на масата за преговори и
да избегнат войната, к о я то отнем а ж и во та на хиляди души .
Нещо повече, фолю\ендската война всъщ ност не е само някаква
слаба странична атракция. Н и т о една о т суперсилите не демонстри
ра находчиво държавническо поведение. САЩ застав ат на стр ан ата на
британците; администрацията на Рейгън предоставя сателитен кому
никационен канал за военните им кораби и осуетява усилията на О ОН и
Организацията на американските държави да посредничат в конфли
кта. Така предизвикват недоволството на Аржентина и останалите
латиноамерикански държави, но не получават благодарност о т Тачър. За
С ъ в е т и т е фолклендската война предоставя много добра възможност
да отдалечи вниманието о т н еп р и я тн о сти те в Полша и Афганистан;
т я им дава шанс да кр и ти ку ват западния колониализъм и да хвърлят
В о п и т и т е си да отклони вним анието о т нарушението на човеш ките права и
дълговата криза в Аржентина, к о я т о довежда до висока безработица и инфлация, на
2.04.1982 г. арж ентинската военна хун та решава да завладее фолклендските о стр о ви .
Макар и изненадана, в стремеж а си о т н о в о да се сдобие с популярност, на 14 юни
Тачър отказва предложението на САЩ за посредничество и изпраща военни сили да
в ъ зс та н о в я т британския к он трол над архипелага. След поражението си х у н т а т а е
принудена да cqage в л а с т т а , а М аргарет Тачър ст ав а още по-популярна. - Б. а.
Една о т н ай-старите регионални организации в св ета (създ. през 1889 г., а сегашната
ù с т р у к т у р а - през 1948 г.), в к о я т о членуват 35 държави; ц ен тр ал ата ù е във Вашинг
т о н ; целта ù е сигурност и солидарност в д в ет е Америки. - Б. а.
Карта 16. Между април и юни 1982 г. Великобритания и А ржентина в о д я т скъпостру

ваща война за контрола над спорните фолкландски о стр о ви
Глада 8: Втората студена война, 1981 - 1985 293
бърз поглед върху д ей стви ята на британските натовски войски. Въпре

ки всичко Москва не успява да спечели доверието на Третия с в я т заради
отказа си да предостави помощ на Аржентина (важен доставчик на зър
но по време на американското ембарго), както и не успява самоуверено
да се изправи пред Запада в С ъвета за сигурност, фолклендската криза
не само разкрива продължаващото безразличие на суперсилите към мул-
ти л ат ер ал н о то мироопазване, т я очертава и предела, до к о й то амери
канците и руснаците могат да контролират конфликти, родили се о т
отчаяни и мотивирани т р е т и страни.
АЗИЯ
П одновената в началото на 80-те години Студена война засяга и Азия.

Със с м ъ р т т а на разведряването Москва и Вашингтон още по-отговор
но се заемат с надпреварата си да ухажват Китай, както и с амбицията
си да играят главна роля в Азия. Тези усилия се осуетяват, след к ат о
под ръ ковод ството на Дън Сяопин К итайската народната република
обявява началото на „вто р а революция“, за да проведе пазарноориенти-
рани икономически реформи у дома и да се заяви к ат о независима пред
външния свят. Категоричен, че няма да подкрепя никоя о т суперсилите,
К итай използва позицията си на постоянен член в С ъвета за сигурност,
за да препотвърди принципите на антиколониализма и м ирното съв
м естно съществуване о т Бандунг (1955).
И двете суперсили реагират резервирано на случващото се в
Китай. Американската администрация първоначално е хладна към
народната република заради антикомунистическата позиция на Рейгън
и връзките на Щ а т и т е с Тайван, а К итай е не само п р о ти в оръжей
н и те сделки между Вашингтон и опонента на Пекин, но критикува и
политиката на вмеш ателство на САЩ в Централна Америка, Африка и
Близкия изток. Кремъл пък се изправя пред силен конкурент, поощряващ
алтернативен модел на икономическо развитие в Третия свят. И все
пак продължава да се надява, че к а т о използва пукнатините в ки тай
ско-американските отношения, ще позакърпи изпокъсаните си връзки с
Пекин. Преди т о в а обаче Москва е длъжна да изпълни т р и китайски
искания: руснаците да се о т т е г л я т о т Афганистан, виетнам ците да
се и зтегл ят о т Кампучия (Камбоджа) и изцяло да се съкрати съветско
т о военно присъствие по северните граници на К итай - 50 дивизии и
балистични ракети СС-20 със среден радиус на действие.
Дън Сяопин се изправя пред разединено Политбюро и огромни пре

дизвикателства вътре в стр ан ата си. В международно отношение т о й е
предпазлив към молбите на Вашингтон за по-ясно изразена антисьветска
позиция и се въздържа да ги приеме, но не се поддава и на предложенията
на Москва за пакт за ненападение. През 1984 г. Пекин посреща двама гости
на високо равнище: през април пристига Роналд Рейгън (който по-късно
твърди, че е попаднал под въздействието на „китайския чар“, и хвали
п р ави тел ство то в Пекин, че е прегърнало „капиталистическите прин
ципи“), а през декември - съветският първи заместник-министър предсе
дател Иван Архипов (най-високото ниво на к о н т а к т и след разговорите
между Алексей Косигин и Чжоу Енлай о т 1969 г.). Н и т о един о т посети-
>т е л и т е обаче не успява да убеди китайските лидери да се о т к а ж а т о т
колебливата си политика и да подкрепят именно неговата страна.
В Камбоджа съперничеството между САЩ и СССР придобива
много no-крайна форма. На Коледа 1978 г. армията на Виетнам нахлува
в с т р ан ат а и съставя марионетно комунистическо правителство на
Народна република Кампучия (НРК). Въпреки че се забелязва успокоение
заради края на режима на червените кхмери, по-голяма ч аст о т света
осъжда виетнам ското насилие и нарушаването на суверенитета на него
вия съсед, к а т о отказва да признае НРК. Два месеца по-късно К итай пред
приема кратка наказателна операция срещу Виетнам. Москва отвръщ а
на молбите на Ханой и изпраща военна подкрепа в знак на благодарност
за предоставените военноморски и въздушни бази в бивш ите американ
ски съоръжения в Да Нанг и залива Кам Ран. Така СССР вкарва в региона
около 7 000 военни.
След повече о т 30 години на конфликти Камбоджа изпада в х в а т
ката на кървава гражданска война. Подкрепен о т близо 180 000 души
виетнамска войска, снабдена със съветско оръжие (нещо, ко ето днешен
Ханой постоянно отрича), лидерът на НРК Хенг Самрин се изправя лиие
в лице с т р и бунтовнически движения, ч и и то цели са съвършено раз
лични. Сред т я х са и поддържаните о т К итай червени кхмери, к о и то
извърш ват много трансгранични набези в бежанските лагери и военни
т е бази в Тайланд. През 1982 г. САЩ и К итай п р и ти ск ат комунисти
ческите и некомунистическите размирници да у ч аств ат в коалицион
но правителство на Демократична Кампучия под р ъ ковод ството на
принц Нородом Сианук. Въпреки несъгласието на СССР Демократична
Кампучия заема своето м ясто в ООН.
Голяма роля 6 камбоджанската гражданска бойна изиграват нейни

т е съседи. К итай и Тайланд (исторически врагове на Виетнам) са реше-
ни да сп рат о п и т и т е на Ханой да завладее цял И ндокитай и н асто яват
за пълно изтегляне на виетнам ските войски. Коалиционното правител
с т в о на Демократична Кампучия обаче си остава обединение о т про
тивници в силно напрегнати отношения, на фона на Китай, подкрепящ
червените кхмери, Тайланд и други членове о т АСЕАН , к о и т о предос
т а в я т икономическа и военна помощ на некомунистическите елемен
т и в стран ата, и на САЩ (преглъщащи опасенията си за главоболията,
к о и то червените кхмери могат да създадат), к о и то също изпращат
значителна помощ за коалицията.
К акто в Афганистан, така и в Камбоджа в голяма степен б и тка
т а се оказва израз на прокси войната между САЩ и СССР. Вашингтон
търси пътищ а да свали режима, подкрепян о т С ъ в е т и т е и Виетнам, а
Москва, рискувайки да си навлече гнева на К итай и САЩ, хвърля огромни
суми, за да подсили виетнамския си съюзник (близо 3 милиона щ атски
долара на ден). Руснаците получават две бивши американски бази, к о и то
разширяват разузнавателния им кап аци тет и увеличават военновъз
душните им сили в И зточна и Ю гоизточна Азия.
Въпреки всестранните ресурси, изливани в т о в а коалиционно
управление на Демократична Камбоджа, икономическата ù слабост рас
т е , все по-голяма става и международната ù изолация, а виетнам ците
и съюзниците им о т НРК п р о т а к а т преговорите в очакване на по-бла
гоприятни условия. Подхранвана о т китайски, американски и съветски
оръжия, камбоджанската гражданска война стига до задънена улица.
АФРИКА
С порът между САЩ и СССР се изостря и в южните части на Африка.

Тук ю\ючов играч е Южна Африка, чието регионално разположение рязко
се променя, след к ат о Ангола, Мозамбик и Зимбабве извою ват независи
м о с т т а си. П р ав и т ел ст в о т о в П ретория се изправя пред заплахите на
съседи и противници, въоръжени със съветско оръжие. Това са спомена
т и т е т р и държави, к о и то се управляват о т чернокожи: Африкански
я т национален конгрес (АНК) в изгнание, базиран в Ангола и Мозамбик;
Асоциацията на ю гоизточните азиатски нации е антикомунистическа организация,

основана през 1967 г. о т Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд и
подкрепяна о т САЩ, Канада, Великобритания и А встраш я. - Б. а.
СУАПО , с централа 6 Ангола, настояваща за независимостта на дълго

годишната подопечна колония Намибия и Южноафриканската комунис
тическа партия (ЮАКП). Южна Африка изпитва на гърба си растящия
натиск на западните правителства, к о и то н а сто яв а т за овладяване на
напрежението о т управлението на бялото малцинство, засилващата
се дипломатическа изолация на с т р ан ат а и увеличаващата се вътрешна
опозиция.
В отговор през 1979 г. премиерът националист П. У. Б о т а започ
ва да прилага своята „т о т ал н а стратеги я“ . Според нея е необходимо
силно президентско управление вътре в стр ан ата и кампания за сваляне
на п р ави тел ство то в Зимбабве, нелегаши операции по суша и въздух в
Мозамбик и Ангола и постоянна подкрепа за опозиционните движения
в тях: РЕНАМО (Resistência National Moçabicana) в Мозамбик и УНИТА
(Uniào Nacional para a Independência Total de Angola) в Ангола. Б о т а отказ
ва да о т с т ъ п и контрола над Намибия на марксисткия режим на СУАПО.
Администрацията на Рейгън, к о я то гледа на Южна Африка к ато
на стратегически иенен свой съюзник и доставчик на суровини, възпри
ема страховете ù о т евентуален съветски план за завладяване и кон
т р о л на цялата Южна Африка. К ато променя Картъровия сдържан курс
спрямо п р а в и т ел ст в о т о в П ретория, Вашингтон съживява полити
ката на конструктивна ангажираност, акцентирайки върху „ т и х а т а “
дипломация, за да предизвика управляващото бяло малцинство да запо
чне реформи и да възпре к р и ти к и те за употреба на сила срещу невъоръ
жени протестиращ и. Нещо повече, Рейгън не само одобрява и насърчава
рейдовете на ЮАР по въздух и суша срещу съседите й, но иска 25 000 до
30 000 кубински войски, останали в Ангола, да се о т т е г л я т . Вашингтон
предоставя скрита - пряка и непряка - помощ за УНИТА, дори обявява
лидера ù Джон Савимби за „борец за свобода“.
С ъ ветският съюз, дългогодишен поддръжник на въоръжените
движения за независимост в целия то зи африкански район, през 1980 г.
на пръв поглед постига триумф. В отговор на засилената агресия на
ЮАР Кремъл изпраща близо 2 000 военни съветници, к о и то да обуча
в а т анголските въоръжени сили на п р а в и т ел ст в о т о и на Африканския
национален конгрес, увеличава оръжейните доставки по море за Ангола и
Организация на народите о т Югозападна Африка (SWAPO); политическа п арти я, пре

ди т о в а движение за национално освобождение на Намибия. - Б. пр.
През 1977 г., к а т о министър на о т б р а н а т а , Б о т а започва програмата за ядрено въо
ръжаване на Южна Африка. - Б. а.
за Мозамбик. Но пред лицето на р аст я щ о т о напрежение между И зтока

и Запада, вълненията в И зточна Европа, намесата в Афганистан и взри
воопасната ситуация в Близкия изток, Кремъл се оказва неспособен да
заеме водеща позиция в тази ч аст на Африка. Москва изпитва недостиг
на военни сили и икономически ресурси, с к о и то да ухажва съюзниците
си, а през 1984 г. безрадостно наблюдава как лидерите на Ангола и Мозам
бик се сближават с П ретория и САЩ, за да гарантират бъдещето си.
БЛИЗКИЯТ ИЗТОК
Израз на надпреварата между суперсилите в Близкия и зток са ожесточе

н и те сблъсъци, на к о и то е подложен то зи регион: войната между Ирак и
Иран о т 1980 - 1988 г., растящ ата израелско-палестинска конфронтация,
появата на радикални ислямски джихадисти (религиозни бойци) в Афга
нистан, Ливан и Египет . След края на разведряването няма и спомен о т
гаранцията, к о я то дават и Никсън, и Брежнев през 1972 г., да се въздър
ж а т о т конфликти в най-нестабилния и променлив регион на света.
На 22 септември 1980 г. Саддам Хюсеин, к о й то само година по-
рано е поел в л а с т т а в Ирак“ , нахлува в Иран. Това изправя харизматич-
ния светски арабски лидер срещу революционните ш иитски войски на
Хомейни. С м ет к и т е на Хюсеин излизат погрешни - арабският с в я т не
застава на с т р а н а т а на Багдад и Иран не пада бързо. Д ей стви ята му
в о д я т до осемгодишна война между с т а р и т е противници, к о я то о т н е
ма над милион човешки ж и во та и буквално втвърдява д вата репресив
ни политически режима.
Според официални доклади н и т о една о т двете суперсили не е
предизвикала тази война и т е се о п и т в а т да се дистанцират о т нея" .
Скоро след к а т о идва на власт, администрацията на Рейгън отм еня неу
т р а л и т е т а , обявен о т Картър. За да накаже Иран заради финансовата
му подкрепа за международния тероризъм, Вашингтон пренебрегва нару-
Д рам атично заявили се през 1981 г. чрез политическото уби й ство на египетския пре
зидент Ануар С а д а т о т членове на М юсюлманското б р а т с т в о . - Б. а.
След к а т о е обявен за президент, главнокомандващ, глава на п р а в и т е л с т в о т о и
генерален секретар на управляващ ата п ар ти я „Баас“, през л я т о т о на 1979 г.Саддам
Хюсеин провокира кървава чистка на политическите си врагове, създава могъща мрежа
на т а й н и т е служби и смачква ш и и т и т е , кю рдите и други потенциални дисидентски
групи. - Б. а.
"* За намеренията на Саддам Хюсеин САЩ узнават година преди инвазията и съобща
в а т на Иран, но н и т о Ваш ингтон, н и т о Кремъл д а в а т на Ирак зелена светлина за
нападение. - Б. а.
Карша 17. Между 1979 и 1989 г. Близкият и зто к и Африканският рог са главните сре
доточия на конф ронтаиията между суперсилите
шенията на човеш ките права в Ирак и се наклонява към Багдад. През

1982 г. Иран предприема контраофанзива, а САЩ увеличават граждан
ската, технологичната и военната подкрепа за Ирак, споделят важни
данни о т с а т е л и т н о т о разузнаване и през 1984 г. възстановяват пълни
дипломатически отношения с режима в Багдад. Щ а т и т е насърчават
съюзниците си да д о с т а в я т оръжия на Ирак и да смекчат резолюциите
на ООН, осъждащи уп о тр еб ата на химически оръжия о т Хюсеин.
С итуацията за Москва е още no-деликатна. Обезпокоена о т запла
хата о т страна на Техеран за границата си с ислямските републики и
заради свирепата антикомунистическа кампания, к о ято се разгаря и в
д вете държави, СССР решава да играе на два фронта. Първо се насочва
към Техеран, после обявява н е у тр а л и т ет и в края на 1983 г. подновява
оръжейните сделки с Багдад, но не прекратява д о ставки те и за Иран, а и
Гаава 8: Втората студена Война, 1981 - 1985 299
продължава да насърчава съюзниците на Техеран - Либия, Сирия и Север

на Корея, да го снабдяват с оръжия.
Войната между Иран и Ирак е ужасяващо зрелище, ко ето ясно
изважда на показ фикс идеята на двете суперсили - да упражняват кон
тр о л в региона на Залива, дори ако т о в а трябва да стане с цената на
много насилие . Н и т о една о т т я х не подкрепя панарабската м ечта на
Хюсеин или падането на режима в Иран, никоя не желае иранска победа и
разпокъсване на иракската държава. И все пак, въпреки сближаването на
интересите на Вашингтон и Москва, новата студенина, к о я то се повя
ва в отнош енията им, се оказва проблем пред всяка инициатива, к о ято
би отвела воюващ ите на масата на мирните преговори. И така чак до
1987 г. Принципните интереси на САЩ да защ и тават антикомунисти
ческите си съюзници о т Залива (Саудитска Арабия, Катар, Обединените
арабски емирства, Кувейт, Оман и Бахрейн) и да гарантират неф тените
доставки за Запада, я държат стабилно в схемите за оръжейна доставка.
С ъветският съюз обаче, докато отвлича вниманието на света о т про
блемите в Афганистан, успява да разшири влиянието си в мюсюлманския
свят. Междувременно над 30 държави изпращат оръжие на воюващите;
К итай и още няколко държави въоръжават и двете страни.
Следващата криза между суперсилите е предизвикана о т израел
ската инвазия в Ливан на 6 юни 1982 г. С амият Ливан затъва в дебрите
на гражданската война през 1975 г. Той е окупиран о т 30 000-на сирий
ска армия. В него е и централата на Организацията за освобождение на
Палестина (ООП). Точно два месеца след окончателното изтегляне на
Израел о т Синайския полуостров (изрично посочено в мирния дого
вор между Египет и Израел о т 1979 г.), след к а т о възприема неясните
сигнали о т Вашингтон за зелена светлина , п р а в и т ел ст в о т о на Бегин
изпраща армия, за да се справи с палестинската заплаха по северната си
граница. Но вм есто да спре настъплението на войските в Южен Ливан,
Тел Авив разширява офанзивата си. На 13 юни, след въздушните атаки
по щ абквартирата на ООП в Бейрут и сирийските съветски ракет
ни установки в долината Бекаа, негови сухопътни войски с т и г а т до
Това включва п ъ рвите удари в св ета срещу ядрени съоръжения: през септември 1980
г. Иран неуспешно бомбардира иракския р еак тор „Осирак“, следват и ударите на Изра
ел о т юни 1981 г., к о и т о го унищ ожават; т а к а се сти га до единодушно осъждане на
тези действия о т страна на СС на ООН. - Б. а.
Въпреки п ритесненията на Държавния департам ен т, че американско-арабските
отнош ения ще се развалят, държ авният секретар Александър Хейг не се изказва про
т и в нахлуването. - Б. а.
Бейрут, кьдето се надяват да у стан о в ят приятелско правителство,

ръководено о т християнския маронитски лидер Башир Гемайел.
Израел постига забележителен военен триумф: взема огромен брой
палестински пленници и т е х н и т е съветски оръжия; ускорява евакуаци
я т а на Ясер Арафат и цялото ръководство на ООП, както и на близо
14 000 палестински войници в Тунис под наблюдението на американска
т а армия. Скоро обаче ситуацията се влошава. Голяма ч аст о т свето в
н ата общ ественост, в т о в а число и израелски защитници на мира, осъж
д а т п р а в и т ел ст в о т о на Бегин заради големия брой на ж е р т в и т е при
военните действия - убити, ранени, изчезнали ливански цивилни. През
септември Израел губи изключително важен партньор - Гемайел е у б и т
по заповед на сирийското разузнаване. Още по-голяма загуба претърпява
с кл ан етата в бежанските лагери в Сабра и Ш атила. Пред очите на
еврейските войници на 16 септември ливанските им християнски съю
зници избиват близо 800 палестинци, за да си о т м ъ с т я т за убийство
т о на Гемайел. Избухва международен скандал, а Израел е обвинен, че не
е способен да спре тази варварщина. Държавата не успява да изтласка
сирийските сили, н и т о да спре създаването на новата организация „Хиз-
була“ (П артия на Аллах). С подкрепата на Сирия и Иран в Ливан се поя
вява влиятелна ислямска антиизраелска групировка.
Предизвикана о т насилието в Ливан и о т публичното недовол
ство , администрацията на Рейгън се о п и тва да поеме нещ ата в свои
ръце. На 20 септември Вашингтон обявява, че създава в т о р и многона
ционален миротворчески отр яд и изпраща 1 800 морски пехотинци в
Ливан, за да подкрепят п р ави тел ство то . Кремъл реагира вяло, за раз
лика о т реакцията на Хрушчов на интервенцията, предприета о т
Айзенхауер през 1958 г. в Ливан . Разполагането предимно на американски
военни сили в арабската държава веднага провокира противодействие
о т страна на ан ти п р ави тел ствен и те мюсюлмански милиции, к о и то
обвиняват Вашингтон, че подкрепя Израел и християните.
Макар и да определят американската интервенция в Ливан к ато
ч аст о т глобалния конфликт И зто к - Запад, н и т о Рейгън, н и т о държав
н и ят секретар Шулц са готови да се ангажират с проблемите на Близ
кия изток. Заради тази пукнатина в американското управление Израел
и Сирия вт в ъ р д я в ат позиииите си, а палестинският проблем остава
К огато президентът, отговаряйки на призива на п р а в и т е л с т в о т о о т Бейрут,

изпраща 14 000 войници в Ливан, за да попречи на преврат, п одготвян о т привържени
ци на панарабските идеи на Насър, и формира прозападно п рави тел ство . - Б. а.
нерешен. В Ливан ескалира сектарианското насилие. 1983-та е година на

самоубийствени а т е н т а т и срещу различни американски обекти. Започ
ва се през април с нападение срещу посолството на САЩ в Бейрут, при
което са убити 63-ма души, включително и 17 американски граждани.
Кулминацията му е през октом ври, когато са бомбардирани казармите
на морската пехота в Бейрут и загиват 241 американци. Белият дом
обаче не предприема никаква о т в е т н а военна мярка. За първи п ъ т след
В т о р а т а световна война САЩ понасят толкова много загуби. Конгре
съ т иска военните да се и зтегл ят о т Бейрут. В то зи момент Рейгън
се го тви за в т о р а т а си президентска кампания и през февруари 1984 г.
разпорежда до април всички американски войски да напуснат стран ата.
За САЩ т о в а е унизително отстъпление.
Кремъл също е разтърсен о т ливанския конфликт. Русия ст о и
настрана, за да се избегне конф ронтацията със САЩ, и подбужда още
повече израелски военни действия. Засегната о т упреците на радикал
н и те арабски критици за лош ото си оръжие, за неуспеха при подкрепа
т а на О ОП и сирийците, за б руталн ата война в Афганистан, Москва
отвръщ а на интервенцията на Вашингтон, к а т о значително разши
рява военните си връзки със Сирия. Това включва доставка за над два
милиарда щ атски долара на нови усъвършенствани оръжия и самолети,
както и първите извън границите на Варшавския договор далекобойни
ракети SA-5, к о и т о се обслужват о т 1 500 души военен персонал.
Повече о т всяка друга страна в конфликта между СССР и САЩ,
Близкият и зток играе и на д вата ф ронта. В то зи регион на колониални
граници, враждуващи религии и етнически общ ности, както и на важни
петролни доставки никой - н и т о Вашингтон, н и т о Москва - не успя
ва да контролира съюзниците си. И двете свръхсили са п р и ти сн ати
в капана на собствен ите си рефлекси о т С тудената война, докато
т ъ р с я т предимство в б и т к а т а помежду си навсякъде, където би било
възможно. И все пак т о в а е неравностойна надпревара. Н и т о една о т
двете страни не успява да осъзнае, че в то зи регион се надига могъща
антизападна съпротива. Благодарение на по-голямата си икономическа
и военна мощ н ати ск ъ т на САЩ върху арабските държави е по-голям.
Р еториката на С тудената война продължава да отеква във
Вашингтон. След в т о р а т а си впечатляваща изборна победа, на 21 януа
ри 1985 г. Рейгън о тн о во поема президентския п о ст и във встъпителна
т а си реч обещава да преследва постигането на споразумение с Москва
за ядрените въоръжения, но не пропуска да препотвърди и дълга си към
ИСО. Той категорично заявява, че САЩ не трябва да спрат да укрепват

военната си мощ, защ ото „в наш ата ч аст на света човеш ката свобода
настъпва и не може да бъде възпряна“.
В Москва обаче започва разместване на пластовете. На 11 м ар т
Политбюро единодушно избира за наследник на Черненко своя най-млад
член, Михаил Горбачов. Три месеца преди т о в а събитие но ви ят генера
лен секретар на СССР вече е дал сигнал, че Кремъл възнамерява да про
мени посоката и е обявил С тудената война за „ненормално“ състояние
на международните отношения. Той отправя призив за „ново полити
ческо мислене“ (новое полит ическое т ы ш ление), ко ето да се бори със запла
хата о т ядрена война.
Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н И М А Т ЕРИ А Л И
Аокутенти
M orozov, Boris. Documents on Soviet Jewish Emigration. L ondon: Frank Cass, 1999.
Reagan, Ronald. “Foreword W ritten for a R eport o n the Strategic Defense Initiative, D e
cem ber 28, 1984.” The A m erican Presidency Project, http://w w w .presidency.
ucsb .edu/w s/index.php?pid=384998cst=strategic+defense+initiative& stl.
---------- . “Remarks at the A nnual C onvention o f the N ational A ssociation o f Evange
licals in O rlando, Florida.” Evil Empire Speech, M arch 8,1983. R onald Reagan
Presidential F o undation and Library, h ttp://w w w .reag an fo u n d atio n .o rg /b w _
detail. aspx?p=LM B4YGHF2&hl=0&h2=0&sw=&lm=berlinwall& args_a=cms&:
args_b=74&argsb-N&tx=1770.
“Shaking H ands w ith Saddam H ussein: T he US Tilts Toward Iraq, 1980-1984.” N ational
Security Archive. 2003. http://w w w .gw u.edu/~nsarchiv/N SA E B B /N S A E B B 8 2 /
index.htm .
“Solidarity and M artial Law in Poland: 25 Years Later.” N ational Security Archive. 2006.
h ttp://w w w .gw u.edU /~ nsarchiv/N S A E B B /N S A E B B 2 1 1 /in d ex .h tm # d o cs.
Съвретенна Литература
Friedm an, T hom as L. From Beirut to Jerusalem. New York: Farrar, Straus and G iroux,
1989.
Havel, Vaclav. The Power o f the Powerless: Citizens A gainst the State in Central-Eastern
Europe. Edited by J o h n Keane. A rm onk, NY: M . E. Sharpe, 1985.
H ersh, Seym our M. “The Target Is Destroyed”: W hat Really Happened to Flight 007
an d W hat America Knew A bo u t It. New York: R andom H ouse, 1986.
Konrad, Gyôrgy. Antipolitics: A n Essay. San Diego: Harcourt Brace Jovanovich, 1984.
Michnik, Adam. Lettersfrom Prison and Other £i&ryivTranslated by Maya Latynski.
Berkeley: University of California Press, 1985.
Talbott, Strobe. Deadly Gambits: The Reagan Adm inistration and the Stalemate in Nuclear
Arm s Control. New York: Knopf, 1984.
Мемоари и дневници
BanI Sadr, Abû al-Hasan. My Turn to Speak: Iran, the Revolution and Secret Deals with the
U.S. Washington, DC: Brasseys, 1991.
Gates, Robert Michael. Prom the Shadows: The Ultimate Insiders Stoty o f Five Presidents and
How They Won the Cold War. New York: Simon and Schuster, 1996.
Reagan, Ronald. A n American Life. New York: Simon and Schuster, 1990.
-------- . The Reagan Diaries. Edited by Douglas Brinkley. New York: Harper Collins,
2007.
Shultz, George Pratt. Turmoil and Triumph: My Years as Secretary o f State. New York:
Scribner’s, 1993.
Weinberger, Caspar W. Fighting for Peace: Seven Critical Years in the Pentagon. New
York: Warner Books, 1990.
ф иш и
Alsino and the Condor. Directed by Miguel Littin. Havana: Instituto Cubano del Arte
e Industrias Cinematogrâficos, 1983.
The Day After. Directed by Nicholas Meyer. Los Angeles: ABC Circle Films, 1983.
Heartbreak Ridge. Directed by Clint Eastwood. Los Angeles: Jay Weston Productions,
1986.
The H unt fo r Red October. Directed by John McTiernan. Los Angeles: Paramount Pic
tures, 1990.
The Iron Lady. Directed by Phyllida Lloyd. London: Pathé, 2011.
Lebanon. Directed by Samuel Maoz. Tel Aviv: Ariel Films, 2009.
M an o f Iron. Directed by Andrzej Wajda. Lodz: Film Polski, 1981.
No End. Directed by Krzysztof Kieslowski. Lodz: Film Polski, 1985.
Pictures from a Revolution. Directed by Alfred Guzzetti, Susan Meiselas, and Richard P.
Rogers. New York: GMR Films, 1991.
Red Dawn. Directed by John Milius. Los Angeles: United Artists, 1984.
Repentance. Directed by Tengiz Abuladze. Tbilisi, Georgia: Qartuli Pilmi, 1984.
Threads. Directed by Mick Jackson. London: BBC, 1984.
Waltz with Bashir. Directed by Ari Folman. Jaffa: Bridgit Folman Film Gang, 2008.
World War III. Directed by David Greene and Boris Sagal. Los Angeles: NBC, 1982.
Brinkley, Joel. The Circus M aster’s Mission. New York: Random House, 1989.
Jabrâ, Jabrâ Ibrâhîm. In Search ofW alid M asoud:A Novel. Translated by Roger Allen,
and Adnan Haydar. Syracuse, NY: Syracuse University Press, 2000.
Khürï, Ilyâs, and Humphrey T. Davies. Gate o f the Sun. Brooklyn: Archipelago Books,
2005.
Paton, Alan .A h , but Your Land Is Beautiful. New York: Scribner, 1982.
Sammân, Ghaâdah. Beirut Nightmares. London: Quartet Books, 1997.
Aemcka литература
Dr. Seuss [Theodore Geisel], The Butter Battle Book. New York/ Random House, 1984.
Alekseeva, Ludmila. Soviet Dissent: Contemporary Movementsfo r National, Religious, and

H um an Rights. Middletown, CT: Wesleyan University Press, 1985.
Barber, James R, and John Barratt. South A frica’s Foreign Policy: The Searchfo r Status and
Security, 1945 - 1988. Cambridge: Cambridge University Press, 1990.
Ben-Zvi, Abraham. The United States and Israel: The Lim its o f the Special Relationship. New
York: Columbia University Press, 1993.
Blight, James G. Becoming Enemies: U.S.-Iran Relations and the Iran-Iraq War, 1979 - 1988.
Lanham, MD: Rowman and Littlefield, 2012.
Cannon, Lou. President Reagan: The Role o f a Lifetime. New York: Simon and Schuster,
1991.
Dannreuther, Roland. The Soviet Union and the PLO. New York: St. Martin’s, 1998.
Diggins, John P. Ronald Reagan: Fate, Freedom, and the M aking o f History. New York:
Norton, 2007.
Evron, Yair. War and Intervention in Lebanon: The Israeli-Syrian Deterrence Dialogue. Balti
more: Johns Hopkins University Press, 1987.
Freedman, Robert Owen. Moscow and the M iddle East: Soviet Policy Since the Invasion o f
Afghanistan. Cambridge: Cambridge University Press, 1991.
Halverson, Thomas E. The Last Great Nuclear Debate: N A TO and Short-Range Nuclear
Weapons in the 1980s. Basingstoke, UK: Macmillan, 1995.
Herf, Jeffrey. War Iry Other Means: Soviet Power, West German Resistance, and Battle o f the
Euromissiles. New York: Free Press, 1991.
Jaster, Robert S. South Africa in Namibia: The Botha Strategy. Lanham, MD: University
Press o f America, 1985.
La'fdi, Zaki. The Superpower.^and Africa: The Constraints o f a Rivalry, 1960 - 1990. Chi
cago: University of Chicago Press, 1990.
Lawson, Fred Haley. Why Syria Goes to War: Thirty Years o f Confrontation. Ithaca, NY:
Cornell University Press, 1996.
Lynch, Edward A. The Cold War’s Last Battlefield: Reagan, the Soviets, and Central America.
Albany: State University of New York Press, 2011.
Medvedev, Zhores A.. Andropov. New York: Norton, 1983.
Monaghan, David. The Falklands War: M yth and Countermyth. Basingstoke, UK; Mac
millan, 1998.
Richardson, Sophie. China, Cambodia, and the Five Principles o f Peaceful Coexistence. New
York: Columbia University Press, 2010.
Schweizer, Peter. Victory: The Reagan Adm inistration’s Secret Strategy that Hastened the
Collapse o f the Soviet Union. New York: Atlantic Monthly Press, 1994.
Scott, James M. Deciding to Intervene: The Reagan Doctrine and American Foreign Policy.
Durham, NC: Duke University Press, 1996.
Sjursen, Helene. The United States, Western Europe and the Polish Crisis: International Rela
tions in the Second Cold War. Basingstoke, UK: Palgrave Macmillan. 2003.
Smith, Geoffrey. Reagan and Thatcher. New York: Norton, 1991.
Taylor, Alan R. The Superpowers and the M iddle East. Syracuse, NY: Syracuse University
Press, 1991.
Vogel, Ezra F. Deng Xiaoping and the Transformation o f China. Cambridge, MA: Belknap
Press of Harvard University Press, 2011.
Wittner, Lawrence S. Toward Nuclear Abolition: A History o f the World Nuclear Disarma
ment Movement, 1971 to the Present. Stanford, CA: Stanford University Press, 2003.
Young, Marilyn and Michael K. Launer. Flights o f Fancy, Flight o f Doom·. K AL 007
and Soviet-American Rhetoric. Lanham, MD: University Press of America, 1988.
306
Глава 9
КРАЯТ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА, 1985 - 1991
A m u да, ад обит ават систета, където дут ит е т огат д а радт ърсят цяло
ст н а т а уп р а ва е н сЫ ст рукт ура, където дут ит е т огат д а докаж ат, че са
п о -сш н и от десет военни дивидии.
Вацлав Хавел
H u ko ea нищ о нят а д а бъде същото, ka km o е било.

Вили Бранд
В книгата си „Възход и падение на Великите сили“, издадена през 1987 г.,

йейлският историк Пол Кенеди изследва п е т века на имперска надпрева
ра. Показателно е, че в последните глави т о й се концентрира предимно
върху САЩ, които, както Кенеди вярва, се смъкват о т позицията си
на номер едно в света. Това не се дължи само и единствено на икономи
ческата надпревара на Европа, Япония и Китай, но преди всичко на еска
лацията в разходите на американските въоръжени сили през С тудената
война, к о и т о през 1985 г. докарват националния дълг до астрономиче
ските 1,8 трилиона щ атски долара.
Към зимата на 1986 г. обаче много наблюдатели рисуват още по-
мрачна картина за СССР. С ъ ветският съюз к ат о че ли изживява екзис
тенциална криза: т о й е изтощ ен о т войната в Афганистан и о т суб
сидиите за своите сател и ти и отвъд океански клиенти, разтърсен е
о т резкия спад в свето вн и те цени на петрола и газта, о т намалелите
валутни търговски постъпления и о т свиването на селскостопанско
т о и промишленото производство; отслабен е и се препъва в собстве
н ата си технологична изостаналост и в скованата, но безкомпромисна
бюрокрация (с к о я то в същ ата тази година се обяснява и Чернобилска
т а катастрофа), и освен т о в а се о п и тва да спре р астя щ о то непокор
с т в о сред националните малцинства.
И все пак през 1985 г. никой не очаква съперничеството между
САЩ и СССР да приключи мирно, да паднат комунистическите режи
ми в И зточна Европа, Германия да се обедини, а С ъ ветски ят съюз да
изчезне о т сцената - всички т е п р е д с то я т 6 следващите ш ест години.
Глава 9: Краят на студената война, 1985 - 1991 307
Тези непредвидени събития предизвикват бурен исторически дебат за

т о в а как и защо н астъп ват тези събития и кога всъщност реално при
ключва С тудената война.
ГОРБАЧОВ ИЗВЪРШВА РЕВОЛЮЦИЯ В

МЕЖДУНАРОДНИТЕ РАБОТИ
През 1978 г. Михаил Горбачов пристига о т Ставропол в Москва и бър

зо се нарежда сред най-активните членове на Политбюро, привличайки
вниманието на Андропов к ат о негов събрат реформатор и евентуа
лен наследник. Когато го избират за приемник на лоялния брежневист
Черненко, Громико славослови „неизтощ имата енергия“ на новия лидер
и о т д а д е н о с т т а му на идеята да издигне „интересите на п ар ти ята,
о б щ ество то и народа над своите собствени “. Млад, добре образован,
ясен и внушителен в общуването и подкрепен о т п арти йн ите и воен
н и те шефове, Горбачов приема мандата през м ар т 1985 г., за да рефор
мира и укрепи Съветския съюз и да „реализира нашето светло бъдеще“.
Въпреки т о в а през своите първи две години във в л а с т т а вътреш
н и те политики на Горбачов са променливи, нестабилни и напълно
неефективни. Те не успяват да се прицелят в сърцето на съветския
режим - плановата икономика - н и т а в извънредно големия му военен
бюджет. Н о ви ят генерален секретар и политическите му съюзници
подхващат политически кампании срещу корупцията и алкохолизма,
правят безплодни о п и ти да увеличат промишленото производство и
да подобрят тр у д о вата дисциплина. На 25 февруари 1986 г., т р и десети
летия след к а т о Хрушчов е извадил наяве престъпленията на Сталин,
пред XXVII конгрес на п а р т и я т а Горбачов обявява своята перестройка
(реконструкция). За разлика о т смесицата о т реформи, к о и то по също
т о време се провеждат в Китай, позволяващи децентрализация и фоку
сиращи се върху селското сто п ан ство и леката промишленост к ато
двигатели на модернизацията, неговите промени са свързани със силно
централизирана програма, к о ято разчита на комуникация о т горе надо
лу, ч и и то акценти падат върху т е ж к а т а индустрия, к ат о запазва много
о т макроикономическите елементи на сталинската командна система.
В о п и т и т е си да отпуш и безизходицата и да се справи с пропуските в
съ ветската икономика, п р о е к т ъ т му се проваля.
П олитическите възгледи на Горбачов са повече о т смели. За разли
ка о т Дън Сяопин, к о й то след хаоса на Културната революция изгаря
ош желание за стабилн ост и заявява, че демократичните реформи са

неприемливи, Горбачов свързва перестройката с политика на гласност
(отвореност). К ат о се прицелва в покрилите се с ръжда партия и бюро
крация, т о й използва един безуспешен проект на Андропов, за да редуци
ра т я х н а т а власт и да въведе нови - дори западни - идеи в съветската
среда, ангажирайки цялото население на ст р а н а т а в нейната модерниза
ция. Горбачов о ти ва още по-надалеч: заръчва да се о т в о р я т архивите,
свързани със съветската история, включително и о т най-черните и
мрачни нейни времена, ко ето предизвиква взрив о т критични анализи,
оценки и тълкувания, к о и то се връщ ат назад чак до управлението на
Ленин. Е стествено, целта на новия съветски лидер е да запази комунис
ти ч еската система, к ат о я възроди о т горе, но съчетавайки перестрой
ката с гласността, т о й рискува да развърже ю здите на сили, ч и й то кон
т р о л в крайна сметка няма да успее да удържи.
Във външ ната си политика Горбачов е още по-голям авантю рист.
Той вярва, че ако иска да проведе политическите си реформи у дома, о т
първа необходимост е да се понижи н и во то на международните напре
жения. Убеден е, че ядрената война е най-голямата заплаха за Съветския
съюз, но също и че огромният му военен бю джет е нетърпимо тежък.
Намерението му е да постигне сигурност, к а т о намали глобалното про
т и в о б о р с т в о между Москва и Вашингтон и възроди разведряването.
Горбачов събира група о т единомислещи либерални интернационали
сти , сред к о и то са външ ният министър Едуард Шеварднадзе и външ
нополитическият му съветник Анатолий Черняев, и смело се впуска в
осъщ ествяването на програма, чрез к о я то стъпка по стъпка се постига
понижаване на изолационния рейтинг на СССР и намиране на общ език
с проти вниковата страна, ко ето включва Западна Европа, Япония и
Китай, а също и САЩ. Все пак т о й няма да изостави прибързано и необ
мислено стратегическите интереси на държавата. През 1985 г. Москва
увеличава военните си операции в Афганистан и помощ та за Куба, Ника
рагуа, Виетнам, Етиопия и Сирия.
Горбачов се изправя пред внимателна и хи тра западна аудитория,
к о я то се надява да спечели, ухажвайки я с търж ествени обещания за спи
ране на надпреварата във въоръжаването. През декември 1984 г., пре
ди да поеме поста, т о й посещава Великобритания, о т к ь д е т о обявява
Европа за „общ дом (...), а не т е а т ъ р на военни действия“ и убеждава
Тачър, че т о й е човекът, с когото Западът би могъл „да прави бизнес“.
Администрацията на Рейгън обаче неочаквано се сблъсква със силната
съпротива на Конгреса за военния бю джет на САЩ и не реагира реци

прочно на посланието на новия съветски лидер; вм есто т о в а засилва
недоверието си към неговата надеждност и обогатява арсенала си о т
обвинения за окаяното състояние на правата на човека в СССР. Въпре
ки всичко, в лично послание до Горбачов Рейгън проявява интерес към
евентуална среща на високо равнище и го уверява в надеждата си да под
н о в я т о п и т и т е заедно да т ъ р с я т пътищ а към „взаимното разбира
т е л с т в о и м ирн ото развитие“.
Лидерите на САЩ и СССР се виж дат в Женева през ноември
1985 г. На тази първа за последните ш ест години среща на върха супер
силите не подписват никакъв договор, но двудневните разговори пре
д о с т а в я т благоприятна възможност и за Рейгън, и за Горбачов взаимно
да се преценят и публично да изразят различията си. Въпреки че двамата
заедно декларират, че „ядрената война никога не може да бъде спечелена,
затова никога не тр яб ва да избухва“ и се споразумяват да ускорят рабо
т а т а по контрола над въоръженията, Рейгън не прави крачка назад о т
своята ИСО, а Горбачов отказва да включи в новия дневен ред Афганис
т а н и правата на човека.
През 1986 г. пукнатината се задълбочава и разширява. Д окато т ъ р
си как да привлече света в подкрепа на м ирн ото си настъпление (дава
сигнал с едностранния мораториум, к о й т о налага върху съветските
ядрени оп и ти , и с призивите си за подновяване на СТАРТ, спрените раз
говори за намаляване на стратегическите оръжия), Горбачов проявява
дързост, к а т о се обявява за пълно ядрено разоръжаване до 2000 г. и изра
зява го т о в н о с т за инспекции на м ясто. Така загърбва ч е т и р и т е десети
летия съветска съпротива срещу т о в а американско предложение.
Администрацията на Рейгън продължава да парира онова, ко ето е
определила к ат о „пропаганден т р и к “ на Кремъл, иронизира кампанията
на Горбачов срещу ИСО и не приема предложението му за екстензивни
съкращения на конвенционалните въоръжения в Европа, защ ото гледа на
тази идея к ат о на тактически ход о т страна на Москва да разедини
НАТО. Вашингтон е категоричен и не спира да заявява позицията си:
обявява нова серия атомни т е с т о в е ; активизира д ействията си срещу
поведението на СССР в Афганистан; организира няколко твърде прово-
кативни акции за събиране на разузнавателни сведения; въоръжава бом
бардировачите В-52 с крилати ракети, изстрелвани о т въздуха ; провеж-
Нарушавайки ограниченията о т САЛТ II, к о и т о всяка стран а е одобрила. - Б. а.

ф о т о г р а ф и я 9.1. П резидентът Роналд Рейгън и генералният секретар Михаил Гор

бачов на първата им среща в Женева, 19 ноември 1985 г. С nhBejHomo разреш ение на
Н а ц и о н а л н и т е а р хи ви
да въздушни нападения срещу съюзника на Москва, Либия, к ато я обвиня

ва, че финансира световния тероризъм. През 1986 г. отнош енията САЩ
- СССР са замразени и заради два сензационни шпионски скандала .
Горбачов обаче е упорито постоянен. Така се стига до в т о р а т а
среща на върха в Рейкявик, на 11 - 12 октомври 1986 г., един о т най-
удивителните дуели между двете суперсили през цялата Студена вой
на. Още в първия ù ден Горбачов разтърсва американците о т изненада:
предлага им съкращаване с 50 % на всички стратегически оръжия, ели
миниране на всички ракети със среден обсег на действие в Европа, удъл
жаване на срока на действие на Договора за противоракетна отбрана
поне с десет години и възобновяване на спрените преговори за всеобщ
договор за забрана на ядрените опити. След к а т о на вто р и я ден аме
риканците о т го в ар я т - в следващото десетилетие да се о т с т р а н я т
П ъ р ви ят включва ареста и с м ъ р т н и т е присъди срещу шпиони на САЩ в СССР по

информаиия, предоставена о т двойния агент на ЦРУ Олдрих Еймс; в т о р и я т , к а т о
отмъщ ение за ареста на агента на КГБ Генадий Захаров, е свързан със задържане на аме
риканския кореспондент Николас Данилоф. - Б. а.
Гаава 9: Краят на студената Война, 1985 - 1991 311
всички стратегически ракети във всяка то чка на света, - Горбачов

контрира, к а т о предлага да се унищожат всички ядрени оръжия. Рейгън,
предвкусвайки уникалната благоприятна възможност да спре заплахата
о т ядрени войни, веднага приема. До голяма степен за разочарование на
съветниците си и на своите съюзници, двамата лидери непредвидено се
споразумяват до 1991 г. да съ к р ат я т собствен ите си атом ни арсенали
и да ги ликвидират напълно до 1996 г.
В Рейкявик обаче т е не с т и г а т до никаква сделка заради различ
н и те си позиции относно ИСО - положение, което, въпреки своята
непрактичност, има огромно символно значение и за двамата. Горбачов
обвързва своите главни о т ст ъ п к и с настояването програмата ИСО
да се сведе до лабораторни условия, Рейгън отказва да го приеме. К раят
на тази среща на високо равнище е разочароващ: всеки използва остри
и тежки думи, за да обвинява другия, а над отнош ени ята САГЦ - СССР
о тн о в о се спуска студ и мраз. Публичният им неуспех, на к о й то акцен
т и р а т и медиите, е още по-болезнен, ако се вземат под внимание и голе
м и те промени - не за добро! - в настроенията, с к о и то всеки о т т я х
е посрещнат у дома: Рейгън става пленник на дем ократите и в двете
камари на Конгреса, избухва и скандалът с иранските контри ; Горбачов
е подложен на критика заради раздутия брой на см ъ р тн и те случаи при
експлозията на съветската атомна централа в Чернобил и растящия
брой на ж е р т в и т е в Афганистан, заради резкия спад в печалбите о т
нефта и природния газ, икономическия застой на с т р ан ат а и раздутия
национален дефицит.
Въпреки всичко съветски ят лидер отказва да обърне гръб на мир
н ата си офанзива и предизвиква още нови изненади. Твърдо решен да въз
станови репутацията на Съветския съюз пред св е т о в н о т о общ естве
но мнение, т о й предприема някои по-важни действия, с к о и то демон
стрира истински пробиви в о б л астта на правата на човека: още през
февруари 1986 г. освобождава известния еврейски политически затво р
ник Н атан Шарански; на 9 декември 1986 г. лично телефонира на диси-
Седем американци са взети за заложници о т проирански настроена групировка в

Ливан, в 1985 г. Рейгън тай н о благославя продаж бата на оръжие за Ирак, за да осигури
освобождаването им, веднага след к о е т о подп. Оливър Н о р т , член на президентския
С ъ в ет за национална сигурност, отклонява ч а с т о т реасните печалби, за да подкрепи
К о н т р и т е . Щом нови н ата за те зи незаконни трансакции избухва през ноември 1986
г., Рейгън о тр и ч а изобщо да е знаел за какво ст а в а дума и оп етн ява к ак то доверието
в президентската ин сти туц и я, та к а и со б ст в ен а та си способност да държи под кон
т р о л подчинените си. - Б. а.
дента Андрей Сахаров и го информира, че е освободен о т заточението

си в Горки; месец по-кьсно Москва спира.да заглушава радиопредаванията
на Би Би Си, „Гласът на Америка“ и германската ,Дойче веле“; престава
да цензурира забранени дотогава книги, к а т о например ,Д-р Живаго“ на
Борис Пастернак; КГБ намалява броя на задържаните по политически
причини, а п р а в и т ел ст в о т о освобождава поч ти всички политически
дисиденти и разрешава по-голяма религиозна свобода и свобода на изразя
ването. През 1987 г. б р о я т на евреите, к о и то получават изходяща виза,
достига п оч ти 8 000 души спрямо по-малко о т 1 000 година преди то ва.
И все пак Рейгън продължава да е скептик по отношение на съвет
ския лидер и не спира да бие камбаната по адрес на „империята на зло
т о “. През юни 1987 г. т о й е в Берлин за т ъ р ж е с т в а т а по повод 750-та
годишнина о т създаването на града. Изправен пред Бранденбургската
врата, президентът настойчиво моли Горбачов да „събори тази стена“,
к о я то огражда Западен Берлин .
И двамата не се о т к а зв а т да подкрепят идеята за оръжейния
контрол, но Горбачов е онзи, к о й то престава да възразява срещу ИСО,
изважда въпроса за намаляване на стратегическите въоръжения о т днев
ния ред на преговорите и так а всъщ ност дава зелена светлина на изклю
чително важния Договор за ликвидиране на р ак ети те със среден обсег на
действие. През 1981 г. Рейгън е пренебрегнал инициативата на НАТО за
двете пи сти , предлагайки „нулев вариант“ (премахване на всички раке
т и в Европа). Предвидимо, Москва е отказала. През 1983 г. Андропов е
прекъснал разговорите на тази тема. Сега т е се подновяват.
Следват месеци на теж ки преговори. САЩ и СССР сключват
споразумение, ко ето прокарва пътека към унищожаването на всички
наземни ядрени ракети със среден и по-малък обсег на действие в Европа
до 1991 г. Признавайки онова, ко ето Андропов е отхвърлил, Горбачов
се съгласява да извади о т действие и р ак ет и те СС-20, разположени в
„Има един знак, к о й т о С ъ в е т и т е м огат да направят и к о й т о би бил непогрешим,

к о й т о рязко би придвижил напред каузата на свободата и мира. Генерален секретар
Горбачов, ако желаете да о т к р и е т е п ъ т към мира, ако се с т р е м и т е да донесете доб
руване и благоденствие на С ъветския съюз и И зточ н а Европа, ако искате либерали
зацията да достигне до та зи в р а т а ту к , г-н Горбачов, о т в о р е т е я. Г-н Горбачов, г-н
Горбачов разкъсайте т а зи бариера, съборете та зи стена!“ С ъ в етс к а та телеграфна
агенция ТАСС я определя к а т о „ о т к р и т о провокативна реч, подпалваща чергата на
вой н ата“. - Б. а.
През 1979 г. НАТО асоциира въ зм ож н остта да се разгърнат американските ракети
„Пършинг“ и „Круз“ в Западна Европа с призива да се преговаря със СССР за пълно огра
ничаване на същ ествуващ ите ядрени оръжия. - Б. а.
Съветска Азия. Това първо за последното поч ти десетилетие спора

зумение между суперсилите за стратегическите въоръжения е безпреце
дентно събитие. То става причина да се смени цял клас ядрени оръжия и
да се създаде сложна система о т мерки за верификация.
Наградата за Горбачов е неговото прословуто пътуване до САЩ
през декември 1987 г., 14 години след в и зи т а т а на Брежнев. То се оценява
к а т о брилянтно изпълнение, по време на ко ето т о й се смесва с тъ л
п ата във Вашингтон и на 8 декември в Белия дом подписва Договора
за ликвидиране на р ак ет и те със среден обсег на действие. С ъветският
лидер прелива о т топлина, ентусиазъм и сърдечност. С тудената война
обаче все още не е приключила. Този договор елиминира едва 4 % о т ядре
н и те бойни глави, к о и то суперсилите при теж ават. П р ед ст о я т дълги
месеци на язвителни и о стр и дискусии.
По онова време Горбачов предприема важни стъпки, за да приклю
чи и военните, и икономическите проекти на СССР в чужбина. През
февруари 1988 г. т о й обявява поетапно о ттеглян е на всички съветски
военни части о т Афганистан, к о ето тр яб ва да стане в срок о т две
години . През същ ата тази 1988-ма Москва придумва Ханой да изтегли
подразделенията си о т Камбоджа и так а слага край на още един важен
конфликт с Вашингтон и Пекин. Освен т о в а Москва намалява помо
щ т а за съюзническите правителства във Виетнам, Ангола и Етиопия и
се подготвя за евакуация о т залива Кам Ран.
На ход е Рейгън. До края на мандата му о с т а в а т само ш ест месе
ца (и все още над него виси сянката на скандала с иранските контри).
През тази половин година президентът на САЩ прави първата си - и
изключително запомняща се - визита в Москва. Без да има подписани
договори, т о в а се оказва гала съ б и ти ето . С ъ ветската столица е раз
то ч и тел н о украсена, за да посрещне своя 77-годишен бивш противник:
Рейгън се среща с ак т и в и ст и на човеш ките права; изправен пред гигант
ската с т а т у я на Ленин, призовава с т у д е н т и т е о т Московския държа
вен уни верси тет с думите: „нека най-сетне свободата [да] разцъфне в
б о гат ат а и плодородна почва на вашия народ и култура“ и им говори
за „един нов с в я т на помирение, при ятелство и мир“; разхожда се с Гор-
Твърдението, че Горбачов е о т с т ъ п и л , е преувеличено. На Ж еневските преговори за
Афганистан през април 1988 г. под егидата на О О Н , САЩ преобръщ ат на 180 граду
са предиш ното си обещание да с п р а т оръжейните доставки за б у н то вн и ц и те след
и зтеглянето на съ в етс к и те войски. И д в ет е страни продължават да изливат в тази
стран а оръж ията си чак до 1992 г., а има и доказателства, че о става и малък съветски
военен к о н ти н ген т. - Б. а.
бачов по Червения площад и се отрича о т обвинението си за „империя

на зл ото“. Все пак и въпреки всички знаци за сърдечност и топлина,
т о й подчертава съществуващия силов дисбаланс, к а т о се отказва о т
съвместно комюнике, в което отеква с т а р о т о кремълско кредо „Равен
с т в о на всички държави, ненамеса във въ треш н ите работи и свобода на
социополитическия избор [са] неотменими и задължителни стан д ар ти
в международните работи“.
Най-величественият час на Горбачов все още предстои да удари. В
обръщение към О б щ о то събрание на ООН на 7 декември 1988 г. т о й обя
вява край на С тудената война: отрича се не само о т Я лтенското спо
разумение о т 1945 г.", но и о т идеологическата б и тка между Съветския
съюз и Запада, к о ято се води о т ноември 1917 г. Според съветския лидер
Болшевишката революция е вече ч аст о т истори ята, а класовият кон
фликт повече няма да доминира глобалната политика. „Навлизаме в епоха,
когато прогресът ще се основава на общ ите интереси на цялото чове
чество. (...) О бщ ите ценности на човечеството трябва да се превърнат
в определящ п р и о р и тет за международната политика, [нуждаеща се о т ]
освобождаване на международните отношения о т идеологията“.
Горбачов отхвърля и д о к тр и н ата „Брежнев“: „Силата или заплаха
т а със сила н и т о може, н и т о би трябвало да е инструм ент на външна
т а политика. (...) Да се откаже на една нация свободата да избира, неза
висимо о т п ретекста или вербалния облик, к о й то е приела к ат о маска,
означава да се разстрои п о сти гн ати ят променлив баланс. (...) Свобода
т а на избора е универсален принцип, к о й то не познава що е изключение“.
Т р ет ат а гледна то ч к а на Горбачов е да се обяви нова реалност в
оръжейната надпревара: к ат о се вземе под внимание малката вер о ят
н о с т за конфликт между суперсилите, принципът за оръжейно запася-
ване тряб ва да се замени с принцип за „разумната д о с т а т ъ ч н о с т “. За
да направи ясно казаното, т о й обявява едностранно съкращаване на
500 000 души о т съветската армия и о т т е г л я н е т о на 50 000 войници и
5 000 танка о т съветските военни сили в И зточна Европа, и предлага
да се преговаря за дори още по-големи съкращения. Ден по-късно, по време
на първата си частна среща в Ню Йорк с напусналия вече президентския
п ост Рейгън и с новия президент на САГЦ Джордж X. У Буш, съветски
я т лидер ще изтъкне необходимостта о т бърз напредък в контрола над
въоръженията, к о й то да доведе до пълна отм яна на ядрените оръжия.
К о е то Черняев нарича „Ф ултън наопаки“, к а т о референция към р еч та на Чърчил о т

1946 г., в к о я т о се споменава Ж елязната завеса. - Б. а.
Така за т р и години само бивш ето протеже на Андропов изцяло

трансформира съветската външна политика, измествайки месианско-
м арксисткото ù кредо с радикален интернационализъм. Една о т най-сил
н и те реакции идва о т страниците на „Ню Йорк Таймс“, к о й то в редак
ционната си колона о т 8 декември пише: „ О т времето, когато през
1918 г. Удроу Уилсън представи своите Четиринайсет точки, или о т
мига, когато през 1941 г. Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил обявиха
А тлан тическата харта, едва ли е имало друга световна личност, публич
но обявила визията, к о я то Михаил Горбачов вчера формулира в О О Н “.
Някои учени вярват, че С тудената война свършва през декември
1988 г. без победител, но и без губещ! Според то зи възглед една о т супер
силите п росто се о т т е гл я о т идеологическото съперничество, започ
нало през 1917 г., напуска поствоенната оръжейна надпревара след 1945 г.
и се отказва да контролира режими, които, за да оцелеят, зависят о т
съветската мощ и икономически субсидии. И макар не всички да са съглас
ни, безспорно има здрав разум да се твърди, че ако не беше непоколеби
м и я т международен дневен ред, самоуверено наложен о т инициативния
Горбачов, с в е т ъ т може би щеше да е все така разделен на два въоръжени
лагера, а последвалите събития биха имали съвършено други резултати.
1989: ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА
През 1989 г. се отбеляза 200-та годишнина о т Великата френска рево

люция, но радикалният дух, к о й то цари в Европа и в останалия свят, е
твърде слаб. Ексцесиите на Ленин и Сталин, на Мао Дзъдун и Пол П о т ,
както и на режима на Хомейни карат хората да не вяр ват в масовия
б ун т к ат о средство за постигане на политическа и социална справед
ливост. О сновните революции през XX в., погълнати о т безскрупулни
революционни клики, в о д я т до терор, д и к тату р а и човешки кошмар, за
к о й то разказват Солженицин и много други.
През 80-те години на XX в. отслабва и лявата идеология. Причини
т е са във възраждането на неолибералните политически и икономически
режими на Запад, в грандиозния успех на капиталистическите експеримен
т и в развиващия се с в я т (особено в Азия), в о п и та на Горбачов да рефор
мира комунизма. При запълването на идеологическата пропаст, оставена
Въпреки всичко първата триумфална интерпретация идва о т американския сенатор

Даниел П атрик Мойнихан, к о й т о нарича р еч та на Горбачов пред О О Н „най-удивител-
н о т о твърдение за капитулация, правено в и с т о р и я т а на идеологическата борба“. - Б. а.
о т ортодоксалния марксизъм, роля изиграват две старомодни, но могъ

щи сили. Едната е религията, представена о т войнстващия ислям на
Иран, както и о т силно убедителната и твърда християнска доктрина
на папа Йоан Павел II, харизматичния полски лидер, к о й то посещава 129
страни по време на своя понтиф икат и се бори с комунизма в защ ита на
човеш ките права. В т о р а т а е национализмът, дълго потискан о т кому
н и ст и т е, в ч и ето име народите о т съветските републики и о т И зто ч
на Европа сега о т к р и в а т посредник на прогресивното историческо
развитие. През 80-те години дори ортодоксалното източногерманско
ръководство, в стремежа си да спечели народната подкрепа, достолепно
обявява за национални герои М артин Лутер, Фридрих Велики и стария
о т м ъ с т и т е л на социалистите, О т о фон Бисмарк.
Макар и твърде слаби, все пак има признаци, че 1989 г. ще с т а
не свидетел на зашеметяващо преобразяване, и т о на същ ото онова
място, о т к ь д е т о тръгва С тудената война. На 15 януари хиляди мир
ни граждани се събират в Прага, Чехословакия, за да о тбележ ат 20-та
годишнина о т самозапалването на сту д ен та Ян Палах в знак на про
т е с т срещу съветската инвазия. Някои се провикват: „Еорбачов!“, за
да изразят п р о т е с т а си о т нежеланието на чеш кото ръководство да
започне реформи. Н ервните партийни лидери нареждат с брутален
полицейски произвол да се смачка демонстрацията; използват се поли
цейски палки, кучета и водни струи, задържани са близо 900 п р о т е с т и
ращи . Въпреки че приключилият с мандата си държавен секретар Джор
дж Шулц обявява тази проява на насилие за нарушение на п о с ти гн ат и те
в Хелзинки договорености, администрацията на следващия президент,
Буш, се оказва неподготвена да се справи с предизвикателството, кое
т о ù отправя съ ветски ят контрол над И зточна Европа.
И все пак източноевропейските комунистически режими с т а в а т
все по-крехки. Икономиките им са в руини, пренатоварени о т огромни
дългове към Запада, растящ и цени и стагнирани заплати. Държавните
ръководства са обезсърчени, липсва им идеологическа с т р а с т , опозиция
т а става все по-непокорна и предизвикателна, а медиите - все по-малко
предпазливи и no-невъздържани в к р и т и к ат а си. Москва претегля неща
т а на везни и о тн о в о заявява отказа си о т д о к тр и н а та „Брежнев“.
Сред т я х е и драм атургъ т Вацлаб Хабел, к о й т о 6 края на годината ще стан е прези

д е н т на Чехословакия. - Б. а.
През марш 1989 г. го во р и телят на Кремъл, Генадий Герасимов, потвърж

дава, че всяка нация „има право да решава соб ствен ата си съдба“ .
Тържественият о б ет, даден о т Горбачов пред ООН, се подкрепя
и о т действията, к о и т о предприема спрямо д вата кремълски сатели
т а : Полша и Унгария. В Полша, кьдето Ярузелски продължава да и м и ти
ра перестройка, а икономиката не спира да се срива, Москва се съгласява
във Варшава да започнат преговори около кръглата маса с лидерите на
„Солидарност“. Благодарение на тези разговори през април 1989 г. син
д и к а т ъ т е легализиран, п о д го т в я т се национални избори, а през август
се създава коалиционно правителство, оглавено о т профсъюзния канди
д а т Тадеуш Мазовецки. В Унгария Янош Кадар, поставен на най-високия
партиен п о ст о т С ъ в е т и т е още през 1956 г., през май 1988 г. пода
ва оставка. С благословията на Кремъл но ви ят комунистически лидер
Карой Грос се заема радикално да промени к о н сти ту ц и ята, насрочва
свободни национални избори (включително и многопартийна система),
а на 2 май 1989 г. о тваря загражденията о т бодлива тел, к о и то разде
л я т ст р а н а т а му о т Австрия.
Промените в Полша и Унгария, договорени да се извърш ат о т
горе надолу, се насърчават о т Кремъл. Н ародният п р о т е с т обаче, кой
т о избухва същ ата тази пролет в Китай, се оказва силно предизвика
т е л с т в о не само за Пекин, но и за Москва. К и тай ско то правителство
се радва на растящ о благоденствие в ст р ан ат а и на засилваща се меж
дународна репутация и през 1989 г. се го тви да посрещне Горбачов, за да
скрепи на 15 май китайско-съветското сближаване с документ за под
новяване на приятелските отношения, при т о в а само година след к ат о
Москва енергично е отхвърлила тази идея. Д окато е в К итай обаче, Гор
бачов и св е то в н ат а преса с т а в а т свидетели на мирна демонстрация
на площад „Тиенанмън“, кьдето се събират с т о т и ц и хиляди граждани,
искащи повече демокрация. Така се запалва искрата на движение, к о ето
тръгва из цялата страна. Две седмици след о т п ъ т у в а н е т о на съвет
ския лидер, в н о щ та на 3 срещу 4 юни, п р а в и т ел ст в о т о разпорежда на
военните да предприемат енергични мерки срещу п р о тес ти р ащ и те о т
„Тиенанмън“; равносм етката е 1 300 м ъртви, 10 000 ранени и безчет
хвърлени в затвора.
По-късно същ ата година в и н тервю по американска телевизия Герасимов определя

кремълското решение к а т о „д о к т р и н а т а „С инатра“ по заглавието на песента на аме
риканския попизпълнител „Направих го по мой начин“ (1 Did It М у Way). - Б. а.
ф отогр аф ия 9.2. Тълпи на площад „Тиенанмън“ 6 Пекин на 3 юни 1989 г., призоваващи
за повече демокрация. На заден план са с т а т у я т а на Б огинята на демокрацията, В р ата
т а на небесния мир и п о р т р е т на Мао. С аЬбе^ното разрешение на КОРБИС
П о ч ти целият Съветски блок буквално се вцепенява о т ужас пред

насилието в Китай; единствено източногерманските хардлайнери при
в е т с т в а т Дън Сяопин и неговата „победа над контрареволюцията“.
Горбачов, макар и стъписан о т кръвопролитието, се оказва неподгот
вен да скъса новите си връзки с Пекин, но в същ ото време предупреж
дава източноевропейските си другари за повече „гъвкавост“ по о т н о
шение на со б ствен о то им население. На 6 юни, пред С ъвета на Европа,
Гаава 9: Краят на студената война, 1985 - 1991 319
т о й публично се разграничава о т китайските събития, изклЬчва запла

х ата или уп отреб ата на сила и о тн о в о защ итава връзките на СССР с
„нашия общ европейски дом“.
И в ГДР назрява народен бунт. Макар че жизненият с т ан д а р т е
относи телно висок, в И зточна Германия се разраства недоволство о т
полицейщината на държавата, управлявана о т Ерих Хонекер, под кон
трола на ненавистната Щази и разделена със стена о т по-богатите и
по-свободни сънародници във федералната република, за к о я то нощем
източногерманските жители получават информация о т незаглушавани-
т е телевизионни канали. След к ат о Унгария о тваря границите си, хиля
ди граждани на ГДР се изсипват в нея с намерение да избягат на Запад.
Когато им попречват да го с т о р я т , т е заминават за Чехословакия и
обсаждат германското посолство в Прага, к а т о не спират със закани
т е да с т о я т т ам , докато им позволят да заминат за фРГ. Но дори
когато двете Германии се договарят за т я х н а т а емиграция, други граж
дани на ГДР започват да н а сто яв а т за пълна промяна на своето обще
ство , излизат на улиците и п еят „Ние сме народът“ (We are the people) и
„Ние оставаме т у к “ (We are staying here). К олкото повече се разрастват
демонстрациите из цялата страна, толкова повече държавното ръко
вод ство се замисля за разрешаване на ситуацията в сти л „Тиенанмън“.
Когато на 6 октом ври пристига в И зточен Берлин, за да отпраз
нува 40-та годишнина о т създаването на ГДР, Горбачов заварва режим,
изплашен о т масово напускащите с т р ан ат а десетки хиляди млади,
образовани граждани и огромните тълпи, призоваващи към демокрация.
Застанал до Хонекер, докато приема факелното ш ествие на партийна
т а младеж, т о й чува как източногерманците го призовават да им помог
не и да им донесе свободата. На следващия ден Горбачов убеждава дома
кините си да обърнат внимание на п о т р е б н о с т и т е на хората „преди
да е станало прекалено късно“, и настоява, че „опасностите очакват
само онези, к о и то не се съпротивляват на ж и во та“. Важен ф акт е, че
т о й се разпорежда на половин милион души съветска войска в И зточна
Германия да остане по м е с т а т а си, да не напуска казармите и да не оказва
никаква подкрепа на о п и т и т е на в л а с т т а в ГДР да смаже опозицията.
Държавното ръководство се о п и тва да спре бежанския п о т о к и да не
превие в р а т пред п р о т е с т и т е , но е притеснено о т евентуално военно
уреждане на проблема. То предприема промяна о т върха: на 18 октом-
Акроним за Ministerium fü r Staatssicherheit, т а й н а т а служба на ГДР, к о я т о е вербувала

между половин и два милиона информатори. - Б. а.
ф отограф ия 9.3. И зточно- и западногерманци разговарят при наскоро п р о б и т о т в о р

в Берлинската стена; един кран току-щ о е о т с т р а н и л иял панелен блок о т п о стр о й
к а та недалеч о т Бранденбургската вр ата, 21 декември 1989 г. С лЬбе^ното разрешение
на Националните архиви
ври болният Хонекер е сменен с неговото протеже, Егон Кренц. На 1

ноември новият лидер о т п ъ т у в а за Москва, за да получи инструкции,
и когато се завръща, обявява с т а р т на основни реформи в п а р т и я т а и
в управлението . Но е твърде късно. Бежанците и т ъ л п и те продължа
в а т да р а с т а т , а ръ ковод ството на ГДР пропада стрем ително в про
п а с т т а . На 9 ноември Кренц обявява, че И зточна Германия премахва по-
голяма част о т ограниченията за пътуване към Запада. През тази нощ
обърканият партиен говорител убеждава пресата, че тази политика ще
бъде приложена „незабавно“, но забравя да спомене, че ще бъдат нужни
паспорти и визи. Щом чуват новината, тълпи о т хора започват да се
с т и ч а т към контролни те тр ан зи тн и пунктове на Берлинската стена,
принуждават охраната да о тво р и шлюзовете и к ат о п о то к се изливат
в Западен Берлин. Там ги посрещат с шампанско и цветя. Буквално за
часове с в е т ъ т става свидетел как берлинчани се изправят и започват
Според сведенията Горбачов е шокиран о т дълга в размер на 26,5 млрд щ. д. и о т

бю джетния дефииит на ГДР, к о й т о е 12,1 млрд щ. д., и предупреждава, че СССР не
може да спаси И зточна Германия. - Б. а.
да демонтираш най-знакобия символ на С тудената война, бариерата,

к о я то 28 години е разделяла Германия.
Москва е изненадана и неподготвена за падането на Берлинска
т а стена. С п он тан н о то придвижване на тъ л п ат а в западна посока на
9 ноември 1989 г. рязко и внезапно слага край на надеждата на Горбачов
за паавно и постепенно помирение между И зтока и Запада в Европа: И з т о
к ъ т не само „сменя перушината“, к а т о се отървава о т комунистиче
ските си господари, но и се разпада к а т о блок; всяка нация „се засилва да
прескочи соб ствен ата си Берлинска стена“ в западна посока. Внимател
но и предпазливо предприети, компромисите в Полша и Унгария бързо
рухват; ком унистите се разбягват; дори лоялна България на 10 ноември
сваля дългогодишния си лидер Тодор Ж ивков и обявява свободни избори.
В Чехословакия се провежда най-мирната „кадифена революция“.
П резидентът хардлайнер Густав Хусак се о п и тва да използва сила, за да
потуш и п р о т е с т и т е , но когато д ем о н стр ан ти те о т к а зв а т да се раз
пръснат, а Москва отхвърля военно решение за ситуацията, режимът се
срива. На 29 декември Хусак подава оставка, а президент на Чехословакия
става драматургът и дисидентски лидер Вацлав Хавел, к о й то с прекъс
вания прекарва п е т години о т ж и во та си в комунистическите затвори.
Единствено Румъния преживява кошмара на насилието, обзело
цялата страна. Комунистическият лидер Николае Чаушеску, управлявал
с желязна ръка о т 1965 г. до т о зи момент и отхвърлил всички молби на
Горбачов за реформа, твъ рдо е решил да смачка опозицията. На 22 декем
ври, след к а т о арм ията отказва да стреля по тъ л п ата, д и к т а т о р ъ т и
съпругата му напускат столицата, но са заловени, изправени пред съда и
осъдени на смърт. Три дни по-късно са разстреляни о т стрелкови взвод.
Общо около 110 милиона граждани на ш ест държави са засегнати
о т неочакваните събития през 1989 г. В следващите години народите
о т И зточна Европа ще преживеят първите си многопартийни свобод
ни избори о т четири и половина десетилетия насам и с изключение на
Румъния, ще заменят ком унистите с демократи, к а т о в т я х н а т а група
ще влязат и току-що излезлите о т затвора дисиденти. Постепенно ще
създадат свободни пазари и накрая ще се о т т е г л я т о т СИВ, комунис
ти ч еск о то търговско обединение, и о т Варшавския договор. Ще о т в о
р я т архивите си, ще п о ч е т а т п а м е т т а на ж е р т в и т е на съветските
Тук не се включва Албания, ч и й т о дългогодишен комунистически режим пада през

1990 г., или Югославия, к о я т о започва св о я т а насилствена дезинтеграция след 1990
г. - Б. а.
интервенции о т 1953, 1956 и 1968 г.; ще въ зстановят д о б р о то име на

пострадалите о т гоненията и насилието на управляващите и публично
ще о б яв ят (а в някои случаи и ще накажат) комунистическите инфор
м атори и палачи. Горбачов, к а т о проява на ж ест с огромно символно
значение, през 1990 г. ще признае съветската вина за кръвопролитното
избиване на хиляди полски затворници през 1940 г.
Без да се минимализира куражът и силата на опозиционните сили,
честно е да се признае, че без Михаил Горбачов трансформацията на
И зточна Европа не би била мислима. През 1990 г. т о й получава Нобелова
награда за мир. С ъ ветски ят лидер не само вдъхновява реф орм аторите,
но и разклаща клона, на к о й т о седят управляващите, к а т о се о т т е
гля о т Афганистан, отказва икономически да ги подкрепи и обявява, че
извежда войските си о т Европа. Горбачов прегръща н о в о то мислене,
ко ето придава особено значение на взаимната сигурност и взаимната
зависимост, на общия европейски дом; изпълнява обещанията, к о и т о е
дал пред ООН, и се отказва о т голямата печалба на СССР о т В т о р а т а
световна война: идеологически конформистки режими, оформящи запад
н а та зона за сигурност на Съветския съЬз цели 45 години.
САЩ, макар и да са приемани к а т о освободителя на И зточна
Европа, през 1989 г. изиграват забележителната роля на спирачка. Адми
нистрацията на Буш, току-що влязла в Белия дом, се е стреснала о т гор-
биманията, заляла света, и е уплашена о т предизвикателството, ко ето
т я отправя към Западния алианс. Белият дом отхвърля предложението
на Кисинджър суперсилите заедно да контролират политическите про
мени в И зточна Европа - маньовър о т епохата на разведряването, кой
т о н и т о американското обществено мнение, н и т о Вашингтон вече
с м я т а т за ап ети тен . О т друга страна, макар че продължава да приема
м о т и в и т е на Горбачов с подозрение, Буш е колеблив да насърчи хардлай-
нерите в Кремъл да смъкнат генералния си секретар и да използват сила,
за да запазят съ ветската доминация в И зточна Европа.
Изправен пред разделената си администрация, американският пре
зидент (подобно на Горбачов) избира да подкрепи постепенния преход в
И зточна Европа, а не радикалната промяна; т а к а се надява да не допусне
политическия хаос и насилието, станали в К итай. О тначало Вашинг
т о н действително е скептичен по отношение на разноцветната и раз
единена полска опозиция. Макар и публично да п р и в ет ст в а започналия
процес на реформи и да обявява, че т о й е в им ето на „цяла и свободна“
Европа, Буш не предлага нищо друго, освен скромна финансова подкрепа
за Полша и Унгария (така п о стъ п ват и съюзниците на САЩ о т Западна

Европа). По време на юлската си визита в тези две държави президен
т ъ т сипе щедри хвалби към лидерите на с т а р а т а гвардия, к о и т о кон
тр о л и р а т мирния преход, и по т о зи начин им помага да опазят власт
т а си. Едва след 9 ноември, когато комунистическото господство се
разклаща, Вашингтон действително ще преглътне предпазливото си
поведение към демократичните сили в И зточна Европа.
Според някои учени срещ ата Буш - Горбачов в М алта през декем
ври 1989 г. е ключова за края на С тудената война . Каскадата о т съби
т и я в Централна и И зточна Европа слага край както на д о к тр и н ата
„Дълес“, т ак а и на д о к тр и н ата „Брежнев“ за насилствена интервенция
с цел запазване на с т а т у к в о т о . Въпреки бурното море срещ ата на върха
се провежда на борда на един кораб край М алта и е приятелска. В по-
голямото пространство, очертано о т отнош ени ята между САЩ и
СССР, Горбачов се оказва слабата фигура. Той не успява да убеди Буш в
своите възражения срещу ИСО, допуска, че икономическите му реформи
се провалят, и о т к р и т о моли САЩ да му помогнат. Освен т о в а казва
на президента: „Ние повече не ви смятаме за врагове“.
К ат о се спират специално на то зи момент о т края на 1989 г., ана
л и затори те говорят за съществена съветска загуба и важна американска
победа - макар и политиките им спрямо И зточна Европа да са почти
паралелни, р езу л тати те за САЩ и СССР не са равностойни. Усилията
на Вашингтон да парира насилието о т другата страна на Ж елязната
завеса, печелят пропагандна победа. Москва изгубва всичките си сатели
т и , непланирано и безвъзвратно, и т о в а се превръща в основен удар по
нейния а в т о р и т е т и сигурност. Е стествено, както Великобритания
и франция накрая извличат полза о т падането на империите им, так а и
СССР се отървава о т скъпоструващите му и незадоволителни зависи
м ости - факт, к о й то би могъл да укрепи позицията на държавата и да
улесни влизането му в обединена Европа. Но к ат о позволява на И зточна
Европа да се отдели и да избере некомунистически правителства, Горба
чов поема и риска о т по-голяма, неочаквано бурна политическа реакция
въ тре в самия Съветски съюз".
През т о з и месец прези дентъ т разпорежда да се нахлуе в Панама, за да се смъкне бив
ш и я т съюзник, ген. Мануел Нориега. Това е първата военна операция на САЩ след 1945
г., к о я т о не е м отивирана о т комунистическа заплаха. - Б. а.
За да п р о ве р ят и с т и н н о с т т а на обещ анието на Горбачов за ненамеса, през май и юни
1989 г. законодателните и н сти ту ц и и в Л и тва, Е стония и Л а тв и я о б явяват превъз
х о дство на националните си правни норми над съ ветски те. - Б. а.
1990: ОБЕДИНЕНИЕТО НА ГЕРМАНИЯ
Няма по-силен символ на С тудената война о т разделението на Германия.

С ъ ветски ят контрол над И зточна Германия е основна придобивка за
Сталин, а наследниците му се посвещават на т о в а да издържат най-сил
ния и най-ортодоксален член на Варшавския договор. И макар че западни
т е сили официално насърчават обединението, всъщ ност за т я х не е о т
значение дали т о ще се случи; т е са доволни да поддържат федералната
република к ат о основен стълб на НАТО и на Европейската общ ност.
Консервативният, националистически настроен западногерман
ски канцлер Хелмут Кол има друга цел: да обедини народа си и да го осво
боди о т контрола на суперсилите. Предчувствайки надвисналия срив
на ГДР, т о й успява да сграбчи мига - падането на Берлинската стена,
- за да потърси правото на всички германци да се самоопределят. На 28
ноември пред Бундестага т о й обявява своята програма „Десет то ч к и “,
с к о я то отправя призив за свободни избори в ГДР и евентуално обеди
нение на Германия в една „паневропейска рамка“.
Речта на Кол шокира Запада, но също толкова и И зтока. Съю
зниците на Германия в НАТО, Великобритания и франция, с к о и то не
се в о д я т предварителни консултации, се оказват толкова стр есн ати
о т неочакваната перспектива да се изправят пред обединена Германия
с население о т 82 милиона души, колкото и Полша и СССР. Кол, без да
следва някакво разписание, е упорито настойчив: п р и т о к ъ т о т бежа
нци продължава, ГДР бързо се дезинтегрира, а всички тези ф акти накуп
принуждават Бон да отвърне силово и експедитивно.
Единственият, к о й то го подкрепя, е Буш: т о й незабавно застава
зад програмата „Десет то ч к и “. П резидентът осъзнава рисковете, но
и възможностите, к о и то се о т к р и в а т след падането на Берлинската
стена, и е го то в да насочи разрешаването на Германския въпрос в посо
ка, изгодна за Щ а т и т е . Абсолютно наясно с опасностите, к о и то неу
трална Германия би предизвикала, Буш притиска Кол за пълно членство
в НАТО в им ето на обединена Германия, к а т о изтъква, че т о в а ще бъде
цената, к о я то т я тряб ва да заплати, ако иска подкрепата на САЩ.
После се нагърбва да убеди СССР и западноевропейците, че тр яб ва да
приемат и едното, и другото. В М алта т о й уверява Горбачов, че дър
ж авата му няма да търси изгода о т Германския въпрос. През декември
1989 г., на н атовск ата среща на върха, американският президент слага
край на гръмогласните възражения о т страна на Тачър и печели на своя
Гаава 9: Краят на студената бойна, 1985 - 1991 325
страна френския си колега франсоа М итеран, к а т о приема германското

обединение да се обвърже с по-дълбока европейска интеграция и със съз
даването на Европейски валутен съюз.
В началото на 1990 г. Буш търси начин да използва м ом ентн ата
съветска слабост и провала на ГДР, за да упражни лидерското си влияние
върху обединението на Германия. Държавният департам ент на САЩ
находчиво измисля решение, Д оговорът „Две плюс четири“ : двете Гер
мании ще договорят същината на п о в т о р н о т о си обединение, а ч ети
р и т е окупационни сили (Великобритания, Франция, САЩ и СССР) ще
обсъдят въпроса о т гледна то ч к а на международните му аспекти. Буш
убеждава всички заинтересовани страни, че никой няма да пренебрегне
ин тереси те им.
И все пак ключът към германското единство продължава да е в
ръцете на Москва. Към февруари 1990 г., когато Кол пътува към съвет
ската столица, Горбачов вече радикално е променил позицията си - прид
вижил се е о т гнева и яда заради плана „Десет то ч к и “ към благосклонен
прием на германското обединение. Това е дръзка стъпка, с к о я то не само
се преобръщат десетилетия съветска политика, но се загърбват и все
още ж ивите спомени в съзнанието на съ ветск о то население за кръво
п рол и ти ето през В т о р а т а световна война. Той се съгласява с Буш, че
на германците сега би могло да им се вярва. Но и внезапният отказ о т
ГДР също си има практични съображения: т о й очаква държавата му да
получи значителна германска помощ, за да се модернизира съветската
икономика - инициатива, към к о я то САЩ о т к а зв а т да се присъединят.
Тревогите се раж дат веднага щом се поставя въпросът за член
с т в о т о на Германия в НАТО. Той разкрива колко големи перспективи
предлага потенциалният триумф на Вашингтон, сочи „подводните
камъни“ пред политическото оцеляване на Горбачов и среща твърда
т а съпротива на Кремъл. Буш (без да се консултира с п ар тн ьо р и те си
о т НАТО) отговаря с предложение за радикална ревизия на Алианса, а
през май, при срещ ата във Вашингтон с Горбачов, обещава допълнител
на подкрепа чрез зърнено и търговско споразумение, както и поемане на
о тго во р н о ст за ускоряване на преговорите за контрол над въоръже-
П ълното наименование е Договор за окончателно споразумение по отнош ение на

Германия (на немски Verlrag über die abschliefiende Regelung in B ezug a u f D eutschland), или дого
в о р ъ т „Две плюс ч ети р и “ (на немски: Zwei-plus-Vier-Vertrag), к а т о „ Ч е т и р и т е “ се о тк аз
в а т о т всичките си права, вкл. и за Берлин, и д ават шанс на обединена Германия да
придобие пълен сув еренитет. - Б. пр.
нията. Той успява да убеди съветския лидер, че според принципите на

Заключителния а к т о т Хелзинки, „суверенната държава има право сама
да избира в какви съюзи да влиза“.
Когато негодуванието на разярените съветски чиновници притис
ка Горбачов до стен ата, за да се откаже, Буш (подпомогнат о т Кол) с т я
га редиците на съюзниците, за да задействат механизма на реформите.
На 5 и 6 юли 1990 г. в Лондон се събират н атовските партньори, за да
обсъдят как из основи да п р ер аб о тят своята четиридесетилетна воен
на стратегия и структура. Тогава именно НАТО предлага да се създадат
формални к о н т ак т и с Варшавския договор и да се разшири, к ато се над-
гради, ролята на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Евро
па, любимият инструм ент на Горбачов за префасониране на европейска
т а сигурност. В своята убедителна Декларация за обновен Северноат
лантически съюз НАТО ясно уверява Москва - „ние повече не сме врагове“.
С т р а т е ги я т а на Буш побеждава. Декларацията на НАТО повди
га духа на съветския лидер, т о й е преизбран за генерален секретар на
КПСС, а десет дни по-късно приема Кол в Москва, показва му и Кавказ.
Освобождавайки германския лидер о т натрупаните страхове и тревоги,
Горбачов се отказва о т всичките си възражения срещу обединението -
отстъпление, което се улеснява о т значителните икономически конце
сии, предоставени о т Бон и то ч н о определени в двустранни договори.
Благодарение на здравата канцлерска ръка преговорите между две
т е Германии започват обещаващо. През м а р т 1990 г. първите свободни
избори в ГДР н осят победа за Християндемократическата партия, към
к о я то принадлежи и самият Кол, стъпила именно върху платф орм ата
за обединение на стр ан ата. На 1 юли се постига и валутен съюз меж
ду Западна и И зточна Германия (замислен о т Кол и обречен да се случи
въпреки пълното му отхвърляне о т експертите). К аб и н етът в И з т о
чен Берлин, изпаднал в треска поради факта, че всеки ден над 2 000 граж
дани напускат стран ата, и п р и т и сн ат о т об щ ество то , настояващо
за обединение, формално дава съгласие за присъединяването. С повишено
внимание към съседските тревоги, п р а в и т ел ст в о т о на Кол убеждава
Москва, че ще поеме дълговете на ГДР и търговските ù задължения, и
обещава на Европейската общ ност, че няма да настоява пред партньо
р и т е си за помощ заради срива на И зточна Германия! Бон се съгласява
Макар че к а т о финансира въ зстановяването на И зточ н а Германия не само чрез данъ

ц и те, но и чрез повишаване на лихвите, фРГ индиректно принуждава европейските си
партн ьори да поделят с нея то в ар а о т обединението. - Б. а.
също u ga намали Бундесвера (армията на фРГ) до 370 000 души, да под

крепи Договора за неразпространение на ядрените оръжия и да спази
поетия ангажимент да зачита същ ествуващ ата граница с Полша.
Необходими са само осем седмици на преговори, за да може на
31 август 1990 г. фРГ и ГДР да подпиш ат Договора за обединение на Гер
мания. На 20 септември т о й е одобрен с голямо мнозинство о т законо
дателни те ин ституци и и на двете страни, ф о р м ата, под к о я то ще се
извърши обединението им, се оказва то ч н о толкова важна, колкото и
сам ото събитие. Вместо договорен съюз между две суверенни държавни
управления (което налага изготвяне на проект на нова конституция),
федералната република п р о сто оформя п е т нови провинции {Lânder),
на к о и то всъщ ност административно е разделена т е р и т о р и я т а на
бивш ата ГДР, и разпростира д ействието на со бствен ите си действа
щи в момента договори, политически структури, както и икономиче
ската, социалната и съдебната си система върху т я х . В крайна сметка
изчезва не само политическа единица, к о я то през 1990 г. все още поддър
жа дипломатически мисии в 73 държави, но к а т о последица, фРГ тр яб ва
да задраска и с то р и я т а и културата на ГДР (включително имената на
градове, улици и сгради) и да убеди бивш ите ù граждани, че за т я х т о в а е
завръщане в Германия след 41 години отсъ стви е.
На 2 август 1990 г. обаче в Близкия и зт о к обеднелият и закъсал
за пари Ирак нахлува в богатия си съсед Кувейт и го анексира . Тези дра
матични събития засенчват германско-германските преговори. В т о в а
първо изпитание за сътрудничеството между И зтока и Запада Горба
чов подкрепя резолюцията на С ъвета за сигурност, с к о я то О ОН осъж
да дългогодишния съюзник на Москва. След к а т о не успява да убеди Сад
дам Хюсеин да се о ттегл и , съ ветски ят лидер, макар и без желание, стига
до още по-тежко решение; да подкрепи нова резолюция, предложена о т
САЩ, к о я то заплашва с прилагане на военна сила. За първи п ъ т след
1956 г. САЩ и СССР заст ав ат на една и съща страна.
Никой не е изненадан, че международната ратификация на герман
ския договор преминава съвсем гладко. Ч е ти р и т е окупационни сили се
съгласяват да п р ек р атят „правата и о т го в о р н о с ти т е“ си в Берлин и в
Германия, а фРГ (която добавя към т е р и т о р и я т а си нови 70 000 кв. км
и към населението си - около 16 млн. души) се сдобива с пълен сувере-
О снобният закон о т 1949 г. е тряббало да бъде допълнен 6 няколко оснобни посоки,

за да се формализира процесът на обединението. - Б. а.
Веднага го обявява за сбоя деветнадесета провинция. - Б. пр.
н и т е т над своите вътрешни и външни работи. Крайното споразуме

ние, подписано о т външните министри на правителствата, включени
във формулата „две плюс четири“, на 12 септември и ратифицирано на
1 октомври о т външните министри на държавите - участнички в Кон
ференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, на срещата им в
Москва, влиза в сила два дни по-късно. На 3 октом ври 1990 г., 45 години
след края на В т о р а т а световна война и 41 години след разделянето на
Германия, ГДР престава да съществува, а стр ан ата о тн о во се обединява.
Германското обединение, изковано о т Буш и Кол, е т р е т и я т зна
чителен маркер за края на С тудената война, но и нов временен неуспех
за СССР. Горбачов може и да е сключил сделка, к ат о продава един свой
труден с а т е л и т и си купува благодарен и потенциално шедър иконо
мически партньор, но няма никаква възможност да се маскира ф ак тъ т,
че неговата пасивност и нереш ителност му донасят далеч по-малко
печалби, о т к о л к о то загуби, а у дома т о й се изправя пред показателна,
но неочаквано бурна реакция.
Към 1990 г. СССР вече не е в състояние да спре германското обе
диняване. Въпреки колебанието, к о ето в други случаи Горбачов проявя
ва, сега т о й остава обвързан с принципите на своята декларация пред
ООН. Нещо повече, въ треш н ата слабост на Съветския съюз го предпаз
ва о т в е р о я т н о с т т а да засвири на ст р у н а та на обструкционистката
политика - било к а т о се присъедини към о т р и ц а т е л и т е Тачър и М ите-
ран, или к а т о възкреси политиката о т Рапало, за да подмами Германия
надалеч о т Запада. През 1990 г. Горбачов о т с т ъ п в а крачка по крачка и
зад т о в а му поведение ст о и засилващият се хаос в самия Съветски съюз:
рязък икономически спад, етническо насилие, сепаратистки движения,
растящ а опозиция в лицето на военните и КГБ. Според високопарни-
т е му критици т о й не само продава ГДР за „купичка овесена каша“, но
и постепенно о т с т ъ п в а о т собствен ата си експанзивна визия за нова
Европа, ч и я то основа е Конференцията за сигурност и сътрудничество
в Европа, пред възродената, обновена и придвижваща се на и зто к Орга
низация на Северноатлантическия договор.
1991: РАЗПАДАНЕТО НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ
Сгромолясването на СССР е епохално събитие в св е то в н ата история

с вътреш ни и външни причини. Вътре в с т р ан ат а 69-годишният орга
низъм се разлага на съ ставн ите си части - отгоре, по средата и отдо-
лу: дестабилизиран о т реф орм истките проекти на Горбачов, к о и то

подкопават комунистическата система и централизираната команд
на икономика; предизвикан о т недоволните и раздразнени, лишени о т
п равото си на со б ствен о ст съветски елити и подкопан о т масовите
националистически движения, настояващи за независимост.
Влиянията о твъ н са п о ч ти равнопоставени на домашните. Меж
ду 1985 г. и 1989 г. Горбачов чувствително съкращава разходите на
Съветския съюз за издръжка на европейската си империя и за о т в ъ
дморските си притежания, намалява оръжейната надпревара със САГЦ
и се о т т е гл я о т Афганистан. Либералната му външна политика обаче
- приема хелзинкските принципи за правата на човека; отваря СССР
към западните народи, медии, култура и идеи; позволява в Централна
и И зточна Европа да се извърши мирна трансформация - помага да се
катализира центробеж ното налягане, к о ето Кремъл н и т о успява да
предвиди, н и т о може да контролира .
Н едоволството тръгва първо о т балтийските държави - съвет
ските републики, к о и то са най-пряко повлияни о т съ битията в Полша.
На 23 август 1989 г., когато се отбелязва 50-та годишнина о т подписване
т о на пакта „Рибентроп -М олотов“, повече о т милион жители на Л и т
ва, Л атвия и Естония се хващ ат за ръце в жива верига о т Талин през Рига
до Вилнюс, дълга близо 700 километра, за да п р о т е с т и р а т срещу „неза
конната“ съветска окупация. Година по-късно т р и т е републики фактиче
ски обявяват независимостта си, а Грузия, Украйна, Армения и Молдова
ревностно въ рвят по техния път. Русия, най-голямата и най-населената
република в СССР, също се присъединява към тях . Нейният популистки
лидер Борис Елцин обявява, че руските закони са с п р и о р и тет над съвет
ските, и призовава за политическа демокрация и свободен пазар.
Международното измерение продължава да е значим фактор. Дока-
т о търси западна подкрепата перестройката, държи под контрол слож
н и те преговори за Германия и води тр у д н и те дебати по Договора за
обикновените въоръжения в Европа и за Договора за ограничаване на
Един о т първите сигнали за тревога е избухналото етническо напрежение в Азербай

джан; т о се разпростира в Туркменистан, Казахстан и Грузия; Кремъл трудно успява
да контролира процеса. Освен т о в а в Туркестан и Киргизия (Киргизстан) избухват
сериозни вълнения, предизвикали намеса и на съ в етс к и те войски. - Б. а.
Договор за намаляване на конвенционалните въоръжени сили в Европа. П реговорите
се в о д я т главно между НАТО и Варшавския п акт. но започват през 1973 г. с компромис
но споразумение между Никсън и Брежнев за водене на отделни политически и военни
преговори. - Б. а.
стратегическите настъпателни оръжия (START), Горбачоб е склонен по-

скоро да се спогажда с разбунтувалите се републики и да ги помирява,
без да използва много сила - и получава подкрепа о т администрацията
на Буш. Вашингтон, уплашен, че дезинтеграцията на Съветския сък>з
ще доведе до политическа и икономическа нестабилност, както и до
насилие срещу малцинствата, е умерен и сдържан към сеп арати стки те
движения и настроения. Макар че САЩ отдавна подкрепят независи
м о с т т а на Прибалтика, Вашингтон постоянно изтъква пред държав
н и те им глави да преговарят с Москва с т и х и мирен т о н .
Б и т к а т а за бъдещето на Съветския съюз стига своя пик през
1991 г., когато тръгващ ият си о т п оста външен министър Шеварднадзе
изпраща предупредителен сигнал, че се „задава д и ктату р а“. Горбачов, раз
тревожен, че закон ността и редът се провалят, променя курса и завива
надясно, к а т о съставя нов кабинет о т хардлайнери, го то ви да запазят
парти й н ата опека над държавата. През януари 1991 г., в свят, объркан
о т надигащата се война, к о я то тряб ва да прогони иракските войски
о т Кувейт, Горбачов изпраща съветски войски в Л атвия и Л итва, за
да затегне контрола над отцепилите се републики, и т а к а предизвиква
силна критика у дома и в чужбина. През м ар т о тстъ п ва, к а т о предлага
договор за нов съюз, в к о й то се запазва централната власт, но същевре
менно на републиките се дава и повече свобода. Всесьюзният референдум
о т 17 м ар т за запазване на СССР е бойкотиран о т 6 о т общо 15 репу
блики (прибалтийските държави, Армения, Грузия и Молдова).
Администрацията на Буш е разединена между дългогодишната меч
т а на Пентагона да унищожи Съветския съюз, и повиш еното внимание
на Държавния департам ент о т дестабилизация на една позната и все
повече приспособяваща се към Запада политическа единица. Буш, макар
че все още се проти воп оставя на молбите на Горбачов за съществена
икономическа помощ, продължава да го подкрепя политически. Прези
д е н т ъ т на САЩ е разстроен о т енергичните му мерки в Прибалтика,
но повтаря мълчанието, с ко ето две години по-рано е реагирал на кръ
воп роли ти ето на площад „Тиенанмън“, к а т о заявява благосклонността
си към опознатия вече партньор, вм есто да се хвърля в неизвестното.
През юли Джордж Буш демонстрира ж ест на одобрение към поведение
т о на Горбачов, к а т о о т и в а в Москва, за да подпиш ат договора СТАРТ:
главно постижение, довело до значителни съкращения в ядрените арсе
нали на суперсилите. Така през 1991 г., с о т т е г л я н е т о на съветските
войски о т Централна и И зточна Европа, с края на надпреварата меж
ду суперсилите 6 Третия с в я т и в ядреното въоръжаване, приключва

и международната революиия, к о я то Горбачов проектира - до голяма
степен според езика и правилата на Запада.
Последната среща на върха през С тудената война в Москва става
сцена на възгледи и идеи, к о и то се разменят в приятелска обстановка.
Б у т признава сътрудничеството на Горбачов във войната срещу Ирак и
планира как на двустранна основа да се кооперират и в бъдеще в Африка,
Азия, Близкия и зто к и Централна Америка, където обаче влиянието на
САЩ измеримо се увеличава, а т о в а на СССР все повече намалява. По
време на краткия си престой в Украйна президентът възхвалява „уди
ви телн и те постижения“ на Горбачов, одобрява договора за нов съюз и
предупреждава онези, к о и то т ъ р с я т независимост, да не допринасят за
появата на „самоубийствен национализъм, основан на етническа омраза“ '.
Само т р и седмици по-късно обаче СССР започва да се разплита
к ат о стара дреха. Въпреки предупрежденията за преврат, Горбачов е изне
надан. На 18 август т о й е в Крим и планира на следващия ден да се върне
в Москва, за да подпише на 20 август съюзния договор, с к о й то СССР се
трансформира във федерация на независими републики с общи президент,
военна и външна политика . В то зи ден четирима членове о т най-близ
к о т о му обкръжение внезапно го посещават в неговата дача с намерение
да блокират договора (т е се страхуват, че т о й ще унищожи СССР) и
с настояване за обявяване на извънредно положение за цялата държавна
тери тори я. Горбачов отказва да го обяви, т е го п о с т а в я т под домашен
арест и о т р я зв а т комуникационните му връзки с останалия свят.
На следващата сутрин с в е т ъ т научава за преврата. Управление
т о е п оето о т осемчленен Държавен к о м и т е т по извънредното поло
жение, а Горбачов е о тстр ан ен „по здравословни причини“ (обявено е, че
е теж ко болен). В Москва и в други големи съветски градове са изпрате
ни танкове и армия, Прибалтика е в блокада. Буш светкавично осъжда
„п роти воконсти туц ион ната употреба на сила“ и призовава да върнат
Горбачов във в л астта. С ъ ветск о то население се разделя между либера
ли, к а т о п оета и д еп у т ат Евгений Евтушенко, призоваващ сънародни-
* Колумнист о т десния спектър в „Ню Йорк Таймс“ определя р еч та на Буш о т 1 август

к а т о „пиле по киевски“, к а т о заявява, че президентските прогорбачовски настроения
п о т и с к а т духовете на онези, к о и т о т ъ р с я т освобождение о т СССР. - Б. а.
О сем те републики, к о и т о тр я б в а да сьздадат Съюз на суверенните държави, са
Русия, Беларус, Казахстан, Туркменистан, Таджикистан, Азербайджан, Узбекистан и
Киргизстан. Д е в е т и я т участник в мартенския референдум, Украйна, отхвърля дого
вора. - Б. а.
К а р т а 18. Между 1989 и 1990 г. съ в е т с к а т а опека над И зто ч н а Европа приключва,

а през 1991 г. сам ият С ъветски съюз се разпада на 15 републики
цшпе си да з а щ и т я т майката Родина, комунистическо крило, предано

при ветстващ о завръщането към централизирана власт, и мнозинство,
пасивно изчакващо изхода о т ситуацията.
Извънредният к о м и т е т сътворява няколко досадни грешки. Сред
т я х е и о т с ъ с т в и е т о на млад харизматичен лидер, к о й то би могъл
да предложи на публиката нещо повече о т завръщане към мрачното
съветско минало. Членовете му не успяват да си осигурят подкрепа на
ключови фигури сред военните и КГБ, а мнозина офицери о т к а зв а т да
изпълняват заповедите им. Преди всичко обаче е проваленият о п и т
на конспираторите да ар есту ват Елцин. Това променя курса на и с т о
рията. Руският лидер се отправя към Белия дом (сградата на руския
парламент), където обявява преврата за противоконституционен и
приканва населението да се подчинява само на неговото управление. С
изключително убедителен и въздействащ ж ест - Елцин се покачва върху
един т а н к - т о й призовава съгражданите си към съпротива, при което
десетки хиляди московчани оф орм ят защитен кордон около Белия дом
и издигат барикади срещу евентуално настъпление. Тълпи се събират
и в Ленинград, и в други главни руски градове. Телефонните линии не са
прекъснати и Елцин има възможност да получи международна подкрепа -
звънят му Буш, Кол, М итеран и британ ският премиер Джон Мейджър.
След т р и дни п р е в р ат ъ т се проваля. К онспираторите, неубедени
в л оял н остта на войската, се разпореждат за спиране на удара срещу
Белия дом и позволяват на Горбачов да се върне в Москва. Но онзи Гор
бачов, к о й то се завръща в столицата, е сломен. Неговата домашна рево
люция е спечелена о т противника му Елцин и о т руския народ, к о й то
все пак брани идеята да се гради демокрация. След к ато усилията му да
възстанови СССР, не успяват, а триумфиращ ият Елцин предлага да се
създаде далеч no-неясната О бщ ност на независимите държави (ОНД),
към к о я т о прибалтийските републики и Грузия о т к а зв а т да се присъе
динят, съ ветски ят лидер се оказва лишен о т пространство.
К раят идва бързо. Елцин, к о й то изцяло владее своята руска база,
систематично, къс по къс, отнем а в л а с т т а о т Горбачов и осем о т
п е тн ай с ет те републики 6 СССР - 6ключите.\но и важните славянски
центрове, каквито са Беларус и Украйна - т р ъ г в а т по п ъ тя на прибал
т и й ск и те републики и обявяват независимост. На Коледа 1991 г. първи
я т избран президент на Съветския съюз и последен генерален секретар
на своята партия подава оставка. В същ ата тази нощ смъкват чука и
сърпа о т Кремъл и ги заменят със синьо-червено-бялото знаме на Русия.
А дминистрацията на Буш не бърза да отпиш е Горбачов, докато

не се уредят останалите спорни въпроси о т С тудената война. През
септември 1991 г. Вашингтон получава съветско съгласие всички войски
на СССР да се и зтегл ят о т Куба. После двете държави се споразумяват,
считано о т 1 януари, да спрат оръжейните доставки за Афганистан ,
да р а б о т я т заедно за мирно уреждане на проблемите в Ел Салвадор с
посредничеството на О ОН и да направят значите;ши съкратения на
т ак ти ч еск и те ядрени оръжия по суша и по море. През октом ври САЩ
и СССР се присъединяват към К итай в разработката на план за мирно
разрешаване на камбоджанския въпрос. Накрая Щ а т и т е коренно про
м енят поведението си и предлагат на СССР да участва в уреждането
на близкоизточните проблеми. В края на Войната в Залива Москва въз
становява дипломатическите си отношения с Израел (прекратени през
1967 г.), а на 30 октом ври 1991 г. Буш и Горбачов заедно свикват арабско-
израелска мирна конференция в Мадрид.
Към декември обаче Вашингтон осъзнава, че дни те на Горбачов
- а о т т у к и на СССР - са преброени. П резидентът, под засилващия се
натиск на американските граждани с украински произход (и без да се кон
султира с Лондон, Париж или Бон), се отказва о т неутралната си пози
ция за разпада на СССР. В навечерието на 1 декември, когато Украйна
тряб ва да гласува за независимостта си, т о й разгневява Горбачов, а дори
и Елцин, к а т о обявява го т о в н о с т безусловно да признае новата държа
ва. На 12 декември държавният секретар Джеймс Бейкър, в обръщение
към с т у д е н т и т е о т Принстънския университет, озаглавено „Америка
и падането на С ъ ветската империя“, уверява републиките наследнички,
че САЩ са готови да р а б о т я т с т ях , особено в области к ат о сигурнос
т т а , демокрацията, свободните пазарни икономики и неразпростране
ни ето на ядрените оръжия. След о ст ав к а та на Горбачов Буш поздра
вява съветския лидер за „трайния му принос към световния мир“, но
п р и в етств а и новата ОНД, ръководена о т „нейния смел и решителен
президент Борис Елцин“. П етд есет и осем години съветско-американ
ски отношения, започнати о т Рузвелт през 1933 г. и унищожени о т
имплозията на СССР, о т и в а т в миналото, к а т о о с т а в я т дори триум
фиращите американци замислени и несигурни за св е то в н и те и регионал
н и те последици о т тези събития.
К о е то през април 1991 г. води до падане на поддържания о т С ъ в е т и т е режим на

Наджибула; следва брутална четиригодиш на гражданска война, приключила със завзема
не на в л а с т т а о т тал и б ан и те през 1996 г. - Б. а.
Т р ет и я т основен актьор в С тудената война е Китай, к о й то

също има роля в съ б и ти ята о т 1991 г. Въпреки дългото си противопос
тавяне с Кремъл ки тай ското ръководство се надява съветският кому
низъм да се възроди заради собствен ата си легитимност, но и за да въз
пре западната доминация. След сезона на възродена хапливост по адрес
на „контрареволюционните“ реформи на Горбачов и измяната му към
И зточна Европа, И зточна Германия и Ирак, Пекин решава, че е настъ
пило време, когато тряб ва да поднови сближаването си с Москва. През
1991 г. К итай потвърждава визити на високо равнище, засилва търго
ви ята и през м ар т одобрява стоков кредит о т 750 милиона щ атски
долара, к о й то е „добре дошъл“ за Кремъл, защ ото САГЦ наказват поли
тически и икономически СССР за провала му в Прибалтика. Нещо пове
че, дълго отлаганата визита в Москва на генералния секретар на ККП
Дзян Дзъмин, състояла се през май, е важен сигнал за подкрепата за Горба
чов, изправен сега пред далеч по-радикален съперник, в лицето на Елцин.
О т К итай обаче поддържат тесни връзки и с антиреформист-
ки те фракции на съветската компартия, к а т о е възможно да са билй
предварително известени за августовския пуч. След к а т о Държавният
к о м и т е т по извънредното положение взема вл астта, официалните
китайски медии о т го в ар я т одобрително и не обръщ ат внимание на
думите и д ей стви ята на Елцин. Няма официална реакция и на завръща
н е то на Горбачов в Москва. В анализа си на тези събития ки тай ското
ръководство обвинява именно Държавния к о м и т е т за проваления пре
вр ат. Заразени о т н о в о то мислене на Горбачов, членовете му се въз
държат да реагират на о т к р и т о т о неподчинение на Елцин в духа на 4
юни (площад „Тиенанмън“) и так а не успяват да попречат на съветския
комунизъм да се срине.
В следващите четири месеца поведението на Пекин е прагматич
но: признава независимостта на всички републики и предлага да се уста
н о в я т официални дипломатически отношения. Сега К итай, най-голяма-
т а оцеляла комунистическа държава, се изправя пред перспективата за
глобална хегемония на САГЦ или разведряване на отнош ени ята между
Москва и Вашингтон. У дома левите критици на Дън Сяопин преду
преждават за см ърт в съветски стил, но 87-годишният ар х и тек т на
китайските реформи успява да сграбчи мига и твъ рдо да заяви, че него
в и т е „недогматични м етоди в конструирането на социализма“ са най-
сигурният начин за предотвратяване на хаоса и к атастр о ф ата.
О т сцената слиза една о т двете суперсили и първата в света

марксистка държава, к о я то изиграва важна роля в победата над нацист
ка Германия, изпраща първия човек в Космоса и четири десетилетия
се надпреварва със Запада в бившия колониален свят. Това е събитие
о т огромно значение. Въпреки че глобалната Студена война приключва
между 1988 и 1990 г., преди да се разпадне, СССР се оказва неспособен да
събере политическите плодове на един no-мирен свят.
В прощалната си реч Горбачов с гордост прави преглед на своите
постижения като дипломат и държавник о т световен ранг, но едновре
менно с т о в а признава и неуспеха си у дома: ст а р а т а система се срива „пре
ди новата да има време да заработи“ . Дали е можело СССР да бъде спасен,
или не? Учените все още не са постигнали съгласие за отговора на този
въпрос. Горбачов обаче не успява да признае връзката между собствената
си изключителна роля в затварянето на последната страница о т Студе
ната война - по-специално с отказа о т съветски контрол над Централна
и И зточна Европа - и срива на собствената му държава през 1991 г.
Д окум ент и
„B ush and G orbachev at Malta: Previously Secret D ocu m en ts from Soviet and US Files
o n the 1989 M eeting, 20 Years Eater.“ N ational Security Archive. 2009. h ttp : //
w w w .gw u.edu/~nsarchiv/N SA E B B /N SA E B B 298/index.htm .
“A Different O cto b e r Revolution: D ism antling the Iron C u rtain in Eastern E urope.”
N ational Security Archive. 2009. http://w w w .gw u.edu/~ nsarchiv/N S A E B B /
N SA E B B 290/index.htm .
“E nd of the C old War.” W ilson C enter Digital Archive. Accessed February 28, 2013.
http://digitalarchive.w ilsoncenter.org/collection/37/end-of-the-cold-w ar.
“T he Fall o f the Berlin Wall.” CBS News. Accessed F ebruary 28, 2013. h ttp ://w w w .
cbsnew s.com /2300-500283_162-5554834.htm l.
„Живеем в нов с в я т . С т у д е н ата война приключи, надпреварата във въоръжаването

свърши, к ак то и безумната милитаризация, к о я т о осакати н аш ата икономика, пси
хи ката на о б щ е с т в о т о ни и сп о со б н о стта ни да разграничаваме д о б р о то о т злото.
Заплахата о т световна война бе отстр ан ен а. (...) Направихме всичко (...), за да запазим
устойчив и невредим контрола над ядрените оръжия. О твори хм е себе си към света,
отказахме се о т намеса в р а б о т и т е на другите народи [и] о т използването на войски
о тв ъ д границите на с т р а н а т а ни и в о тго в о р получихме доверие, солидарност и ува
жение.“ - Б. а.
G orbachev, M ikhail. “E nd o f the Soviet U nion; Text o f G orbachev’s Farewell A ddress.”

N ew York Times. D ecem ber 26,1991. h ttp ://w w w .n y tim es.co m /1 9 9 1 /1 2 /2 6 /
w orld/end- of-the- soviet-union-text- of- gorbachev- s-farewell- address.htm l.
-----------. “Europe as a C o m m o n H om e: Address Given by M ikhail G orbachev to the
C o u n cil o f Europe (Strasbourg, 6 July, 1989). M aking the H istory o f 1989.” h t tp : //
ch n m .g m u .e d u /1 98 9 / archive/ files/ gorbachev-speech-7-6-89_e3ccb87237.pdf.
H an, M inzhu, and Sheng H ua. Criesfo r Democracy: Writings a n d Speechesfro m the 1989
Chinese Democracy M ovement. Princeton, NJ: Princeton University Press, 1990.
Havel, Vaclav. Open Letters: Selected Writings, 1965 - 1990. New York: K nopf, 1991.
“Iran-C ontra Affair 20 Years O n .” N ational Security Archive. 2006. h ttp ://w w w .g w u .
edu/~nsarchiv/N S A E B B /N S A E B B 210/index.htm .
Jiang, Jin, and Q in Z h o u ./« и г Four: A Chronicle o f the Chinese Democratic Uprising.
Fayetteville: University o f Arkansas Press, 1989.
M u n tean u , Mircea. “T he E nd o f the C old War.” C W IH P D o cu m e n t Reader. W ilson
C enter C old W ar International H istory Project. 2006. http://w w w .w ilsoncenter
.org/ p u b lic atio n / the-end-of-the-cold-war.
O ksenberg, Michel, Lawrence R. Sullivan, M arc Lam bert, and Q iao Li. Beijing Spring,
1989: Confrontation a n d Conflict: The Basic Documents. A rm onk, NY: Μ. E.
Sharpe, 1990.
“O n e G erm any in E urope (1989 - 2009)” G erm an H istorical Institute: G erm an H istory
in D ocum ents and Images. Accessed February 28, 2013. h ttp ://g e rm a n h isto ry
docs.ghi-dc.org/section.cfm ?section_id= l 6.
Reagan, Ronald. “Remarks o n East-West Relations at the B randenburg Gate in West
Berlin, June 12, 1987.” R onald Reagan Presidential F o u n d atio n and Library,
h ttp ://w w w .re a g a n fo u n d a tio n .o rg /tg c d e ta il.a sp x ? se ssio n _ a rg s= E E A A 0 9 8 9 -
1000-45E4-852F-473A C8E79D 37& p=TG 0923RRS& hl=0& h2=0& sw =& lm =rea
gan&args_a =cm s& args_b=l& argsb=N& tx=1748.
“T he Revolutions o f 1989.” N ational Security Archive. 1999. h ttp://w w w .gw u .ed u /
-n sa rc h iv / n e w s/19991105.
“T he Reykjavik File: Previously Secret D ocum ents from the US and Soviet Archives on
the 1986 Reagan-G orbachev S u m m it.” N ational Security Archive. 2006. h ttp : //
w w w .gw u.edu/~nsarchiv/N SA E B B /N SA E B B 203/index.htm .
“To the Geneva Sum m it: Perestroika and the Transform ation of US-Soviet Relations.”
N ational Security Archive. 2005. h ttp://w w w .g w u .ed u /~ n sarch iv /N S A E B B /
N SA E B B 172/index.htm .
M yyuka
Bernstein, Leonard (conductor). Ode to Freedom: Bernstein in Berlin. D eutsche G ram m o-

phon, 1990, com pact disc. Recorded in 1989. Includes Beethoven’s N in th
Sym phony.
фиаты
„T he Gate o f Heavenly Peace.“ Frontline, season 14, episode 12. Directed by Richard
G ordon and C arm a H in to n . New York: Indepen d en t Television Service, 1995.
Good Bye Lenin! Directed by W olfgang Becker. Berlin: X-Filme Creative Pool, 2003.
Tire Lives o f Others. D irected by F lonan Henckel von D onnersm arck. Berlin: Bayenscher
R undfunk, 2006.
Summer Palace. D irected by Ye Lou. B eijing/ Paris: D ream Factor}'/ C entre N ational de
la C iném atographie, 2006.
Wings o f Desire. D irected by W im W enders. Berlin: Road Movies Film produktion. 1987.
Съвременни Трудове
G orbachev, M ikhail Sergeevich. Perestroika: N ew Tlrinkingfor Our Country a n d the World.

C am bridge: H arper and Row, 1987.
---------- . A Time fo r Peace. New York: Richardson and Steirman, 1985.
Мемоари
Baker, James A ddison. The Politics o f Diplomacy: Revolution, War, a n d Peace, 1989 - 1992.
New York: P utnam , 1995.
Boldin, V. I. Ten Years Drat Shook the World: The Gorbachev Era as Witnessed by H is Chief
o f Staff. Translated by Evelyn Rossiter. New York: Basic Books, 1994.
Brucan, Silviu. Tire Wasted Generation: Memoirs o f the Rom anian Journey fro m Capitalism
to Socialism and Back. Boulder, C O : Westview, 1993.
Bush, George, and Brent Scowcroff. A World Transformed. New York: Knopf, 1998.
Chernyaev, A natoly S. M y Six Years with Gorbachev. Translated and edited by R obert
English and Elizabeth Tucker. University Park: Pennsylvania State University
Press, 2000.
Drakulic, Slavenka. H ow We Survived Communism a n d Even Laughed. L ondon: H u t
chinson, 1992.
D ubcek, Alexander, w ith A ndrâs Sugar. Dubcek Speaks. L ondon: I. B. Tauris, 1990.
Genscher, H ans D ietrich. Rebuilding a House Divided: A M em oir by the Architect o f Ger
m a n y’s Reunification. Translated by T hom as T h o rto n . New York: Broadway
Books, 1998.
G orbachev, M ikhail Sergeevich. Tire August Coup: The Truth a n d tire Lessons. New York:
H arper Collins, 1991.
-----------. Memoirs. New York: D oubleday, 1996.
G orbachev, M ikhail Sergeevich, and Z denek M lynâr. Conversations with Gorbachev: On
Perestroika, the Prague Spring, an d the Crossroads o f Socialism. Translated by George
Shriver. New York: C olum bia University Press, 2002.
Глава 9: Краят на студената Война, 1985 - 1991 339
Grachev, A ndrei S. Final Days: The Inside Story o f the Collapse ofthe Soviet Union. Translated
by M argo M ilne. Boulder, C O : Westview, 1995.
Iliescu, Ion. Rom ania at the M om ent o f Truth. Paris: Editions H enri Berger, 1994.
Li, Lu. M oving the M ountain: M y Life in China fro m the Cultural Revolution to Tiananmen
Square. L ondon: M acm illan, 1990.
Ligachev, Е. K. Inside Gorbachev’s Kremlin. Translated by C atherine A. Fitzpatrick,
M ichele A. Berdy, and D o b ro c h n a Dyrcz-Freeman. New York: Pantheon Books,
1993.
M atlock, Jack F.Autopsy on an Empire: The American Am bassador’s Account o f the Collapse
o f the Soviet Union. New York: R andom H ouse, 1995.
Palazhchenko, P. M y Years with Gorbachev a nd Shevardnadze: The M em oir o f a Soviet Inter
preter. University Park: Pennsylvania State University Press, 1997.
Sakharov, A ndrei. Moscow an d Beyond, 1986 - 1989. Translated by A n to n in a W Bouis.
New York: K nopf, 1991.
Shultz, George Pratt. Turmoil a nd Triumph: M y Years as Secretary o f State. New York:
Scribner’s, 1993.
T hatcher, M argaret. The D owning Street Years. New York: H arp er Collins, 1993.
Walesa, Lech. The Struggle a nd the Triumph: A n Autobiography. Translated by Franklin
Philip and H elen M ahut. New York: Arcade, 1992.
Художествена Aumepamypa
C heng, Terrence. Sons o f Heaven·. A Novel. New York: W illiam M orrow, 2002.
Grass, Giinter. Too Far Afield. Translated by K nshna W in sto n . New York: H arcourt,
2000 .
Schneider, Peter. The Wall Jumper. A Berlin Story. Translated by Leigh Hafrey. New York:
Pantheon Books, 1983.
W ang, Annie. Lili: A Novel. New York: A n ch o r Books, 2002.
Wolf, C hrista. W hat Remains an d Other Stories. New York: Farrar, Straus an d G iroux,
1993.
Yevtushenko, Yevgeny A leksandrovich. D o n ’t Die Before You’re Dead. Translated by A n to
nina W. Bouis. New York: R andom H ouse, 1995.
Вторични И зт очници
A dam ishin, A. L., and Richard Schifter. H um a n Rights, Perestroika, a n d the E n d o f the
Cold War. W ashington, D C : U nited States Institute o f Peace Press, 2009.
Beissinger, M ark R. N ationalist M obilization a nd the Collapse ofthe Soviet State. C am bridge:
Beschloss, M ichael, and Strobe Talbott. A t the Highest Levels: The Inside Stoiy o f the E nd
o f the Cold War. Boston: Little, Brown, 1994.
Bozo, Frédéric. Mitterrand, the E nd o f the Cold War a n d German Unification. New York:
Berghahn Books, 2009.
Bradley, J. F. N. Czechoslovakia’s Velvet Revolution: A Political Analysis. Boulder, C O : East
E uropean M onographs, 1992.
Brook, Tim othy. Quelling the People: The M ilitary Suppression o f the Beijing Democrag
M ovement. New York: O xford University Press, 1992.
Brown, Archie. The Gorbachev Factor. O xford: O xford University Press, 1996.
-----------. Seven Years That Changed the World: Perestroika in Perspective. O xford: O xford
C hafétz, G lenn R. Gorbachev, Reform, a nd the Brezhnru Doctrine: Soviet P olig Toward
Eastern Europe, 1985 - 1990. W estport, CT: Praeger, 1993.
Checkel, Jeffrey T. Ideas a n d International Political Change: Soviet/Russian Behavior and
the E n d o f the Cold War. New Haven, CT: Yale University Press, 1997.
Collins, A lan. The Security D ilemma a nd the E n d o f the Cold War. New York: St. M artin’s,
1997.
C o m b s, Dick. Inside the Soviet Alternate Universe: The Cold War’s E n d a n d the Soviet
U nion’s Fall Reappraised. University Park: Pennsylvania State University Press,
2008.
D ’Agostino, A nthony. Gorbachev’s Revolution. New York: New York University Press,
1998.
D annreuther, Roland. Creating N ew States in Central Asia: The Strategic Implications o f
the Collapse o f Soviet Power in Central A sia. L ondon: Brassey’s for the Interna
tional Institute for Strategic Studies, 1994.
D ockrill, Saki Ruth. The E n d o f the Cold War Era: The Transformation o f the Global Security
Order. New York: O xford, 2003.
Ekedahl, C arolyn M cGiffert, and M elvyn A. G o o d m an . The Wars o f Eduard Shevardnadze.
English, Robert. Russia a nd the Idea o f the West: Gorbachev, Intellectuals, and the E n d o f the
Cold War. New York: C olum bia University Press, 2000.
FitzGerald, Frances. Way out There in the Blue: Reagan, Star Wars, a n d the E n d o f the Cold
War. New York: Sim on and Schuster, 2000.
Freedm an, Lawrence, and Efraim Karsh. The G u lf Conflict, 1990 - 1991: D ip lo m a y and
War in the New World Order. Princeton, NJ: P rinceton University Press, 1993.
G addis, J o h n Lewis. The United States a nd the E n d o f the Cold War: Implications, Re
considerations, Provocations. New York: O xford University Press, 1992.
Garthoff, R aym ond L. The Great Transition: American-Soviet Relations a n d the E n d o f the
Cold War. W ashington, D C : Brookings Institution, 1994.
G arto n Ash, Tim othy. In Europe’s Name: Germany a n d the D ivided Continent. New York:
R an d o m H ouse, 1993.
-----------. The Polish Revolution: Solidarity. New Haven, CT: Yale University Press, 2002.
Grachev, A. S. Gorbachev’s Gamble: Soviet Foreign Policy a n d the E n d o f the Cold War.
C am bridge: Polity, 2008.
H ah n , G ordon M . Russia’s Revolution fro m Above, 1985 - 2000: Reform, Transition, and
Revolution in the Fall o f the Soviet Communist Regime. New Brunswick, NJ:
Transaction Publishers, 2002.
H utchings, R obert L. American Diplomacy a n d the E n d o f the Cold War: A n Insider’s
Account ofU.S. Policy in Europe, 1989 - 1992. W ashington, D C : W oodrow W ilson
C enter Press, 1997.
Jarausch, K onrad H ugo. The Rush to German Unity. New York: O xford University Press,
1994.
K otkin, Stephen. Armageddon Averted: D e Soviet Collapse, 1970 - 2000. O xford: O xford
K uzio, Taras, and A ndrew W ilson. Ukraine: Perestroika to Independence. New York: St.
M a rtin s, 1994.
Lévesque, Jacques. D e Enigm a o f 1989: D e USSR a nd the Liberation o f Eastern Europe.
Berkeley: University o f C alifornia Press, 1997.
Lieven, A natol. D e Baltic Revolution: Estonia, Latvia, Lithuania, a n d the Path to Independ
ence. New H aven, CT: Yale University Press, 1993.
Maier, Charles S. Dissolution: D e Crisis o f Communism a n d the E n d o f East Germany.
Princeton, NJ: Princeton University Press, 1997.
M atlock, Jack F. Reagan a nd Gorbachev: H ow the Cold War Ended. New York: R andom
H ouse, 2004.
Meyer, M ichael. D e Year D a t Changed the World: D e Untold Story Behind the Fall o f the
Berlin Wall. New York: Scribner, 2009.
O berdorfer, D on. From the Cold War to a N ew Era: D e United States a n d the Soviet Union,
1983 - 1991. 2n d ed. Baltimore: Jo h n s H opkins University Press, 1998.
O st, D avid. Solidarity a nd the Politics o f Anti-Politics: Opposition a n d Reform in Poland
Since, 1968. Philadelphia: Temple U niversity Press, 1990.
Pond, E lizabeth. Beyond the Wall: Germany’s Road to Unification. W ashington, D C :
Brookings Institution, 1993.
Prados, Jo h n . H ow the Cold War Ended: Debating a n d Doing History. W ashington, D C :
P otom ac Books, 2011.
Sarotte, M ary E. 1989: D e Struggle to Create Post-Cold War Europe. Princeton, NJ: Prince
to n University Press, 2009.
Schweizer, Peter. Reagan’s War: D e Epic Story o f H is Forty-Year Struggle a n d the Final
Triumph over Communism. New York: D oubleday, 2002.
Sebestyen, Victor. Revolution 1989: Dre Fall o f the Soviet Empire. New York: Pantheon
Books, 2009.
Siani-Davies, Peter. D e Rom anian Revolution o f December 1989. Ithaca, NY: Cornell
Snyder, Sarah В. H um a n Rights Activism a nd the E nd o f the Cold War: A Transnational

History o f the H elsinki Network. New York: C am bridge University Press, 2011.
Stokes, Gale. The Walls Came Tumbling Down: The Collapse o f Communism in Eastern
Europe. New York: O xford University Press, 1993.
Suny, Ronald Grigor. The Revenge o f the East: Nationalism, Revolution, a n d the Collapse o f
the Soviet Union. Stanford, CA: Stanford University Press, 1993.
-----------. The Soviet Experiment: Russia, the USSR, a nd the Successor States. New York:
Tokés, R u d o lf L. H ungary’s Negotiated Revolution: Economic Reform, Social Change, and
Political Succession, 1957 - 1990. C am bridge: C am bridge University Press, 1996.
Vogele, W illiam B. Stepping Back: Nuclear A rm s Control a n d the E n d o f the Cold War.
W estport, CT: Praeger, 1994.
Zelikow, Philip, and C ondoleezza Rice. Germany Unified a n d Europe Transformed: A
Study in Statecraft. C am bridge, MA: H arvard University, 1996.
Zheng, Z huyuan. Behind the Tiananmen Massacre: Social, Political, a n d Economic Ferment
in China. Boulder, C O : Westview, 1990.
343
Глава 10
П О С Л ЕД И Ц И ТЕ, 1992 - 2001
Г лобализацият а е нещо, коет о не можем д а удърж им, ни т о д а спрем.

Бил Клиншън
Съперничест вот о между свръхсш ит е се за м ен я от сблъсъка на ц и ви ли за

циит е.
Самюъл Хънтингшън
За разлика о т повечето дълго проточили се конфликти, С тудената

война приключва без формална капитулация, без мирен договор или праз
ненства. И все пак необичайно м ирн ото разпадане на Съветския съюз
подръпва стр у н и те на иелия свят. Бивши партньори на Москва, к ат о
Куба и Виетнам, Северна Корея и Палестина, ч и и то субсидии се оказ
в а т намалени, са изоставени на произвола на съдбата. К раят на съвет
ската заплаха обаче нанася удар и по десните правителства в Африка
и Латинска Америка, които, благодарение на своя антикомунизъм, се
издържат о т САЩ. В И зточна Европа бивш ите сател и ти вече са излез
ли о т о р б и т а т а на СССР и започват да гледат на Запад. М арксистката
идеология, к о я то съвсем се е компрометирала, кара Индия и други социа
листическо ориентирани държави о т Третия с в я т да преминат към
пазарната икономика. През 90-те години Виетнам възприема китайския
модел на икономическа либерализация (в съчетание с политическия кон
т р о л на комунистическата партия).
М ножество значими тенденции, к о и то т р ъ г в а т о т С тудената
война, също оф орм ят облика на последното десетилетие на XX в. О т
една страна, в т я х влиза и акселерацията на технологичните, икономи
ческите и социалните промени, ко ето обещава глобално сътрудничест
во и п роспери тет (макар да предизвиква и нови проблеми); о т друга
страна, ставаме свидетели и на засилване на различни радикални нацио
нални и религиозни движения, к о и то о су етяват надеждите за по-единен
и no-мирен свят.
90-ТЕ ГОДИНИ: ГЛОБАЛЕН ПОГЛЕД
Технологичните о т к р и т и я и постижения през последното десетилетие

на XX 6. се градят върху постиж енията о т С тудената война. Съедине
н и те щ ати и С ъ ветският съюз са инвестирали значителни средства в
разработката на компю три за военни цели. Заради о т в о р ен ата и децен
трализирана западна капиталистическа система през 70-те и 80-те годи
ни се стига до значими постижения в информационните технологии -
отначало с бързи копирни и факс машини и мобилни телефони, но най-
вече с персоналните компю три и и н тер н ет, к о и то улесняват хората
и бизнеса да преодоляват ограниченията на времето, разстоянията и
достъпа до информация. Интернационализацията на с в е т о в н о т о про
изводство и търговия също започва на Запад през 70-те години, с т и
мулирана о т петролн ата криза, както и о т водещ ите технологични
постижения в тр ан сп о р та и комуникациите.
К раят на С тудената война извежда на преден план технологич
н ата изостаналост на И зтока, к о я то Брежнев и Горбачов т ак а и не
успяват да преодолеят. През 1989 г. революциите и вълненията се нади
га т сред хората, подхранвани о т тр ан зи сто р н и те радиоприемници и
телевизията, о т ръчно изработените лозунги и тайн о о т п е ч а т а н и т е
публикации в си стем ата на самиздат , защ ото на хората им е дошло до
гуша о т лош ото обслужване, калпавите сто ки и хроничния недостиг
на всичко, както и о т официално ш ирещ ото се следене и доносничене и
корупцията в държавата. Западният капитализъм привидно тъ р ж е ст
вува в Европа и в целия свят, границите се о т в а р я т , пазарите и валути
т е са дерегулирани, разширява се о б х в а т ъ т на международните правни
норми. „Глобализацията“ става лозунгът на д есети лети ето, последвало
края на С тудената война.
Взаимносвързаният с в я т на 90-те - о т бързия трансфер на данни
ц движението на капитали, к о и т о улесняват формирането на глобал
н ата снабдителна верига - има и сво ята мрачна страна, застрашавайки
поминъка на земеделските производители и индустриалните работни
ци и превръщайки нациите длъжници в уязвими за капризите на между
народните спекуланти. Увеличаването на емигрантските потоци към
по-богатите страни - процес, започнал още през 70-те и 80-те години на
Самиздат е средство за преодоляване на цензурата - написани ръчно или на пишеща

машина брошури, възпроизведени на циклостил или с нелегални копирни машини, т е се
разп р о стран яват о т ръка на ръка. - Б. а.
Глава 10: Последиците, 1992 - 2001 345
миналия век - поражда враждебна реакция в приемащите страни, к о и то

искат новодош лите да бъдат изключени о т т е х н и т е общества. Гло
бализацията улеснява и разпространението на различни болести, к ат о
СПИН, ТОРС и свински грип.
С в е т о в н о т о движение за опазване на околната среда се ражда през
С тудената война к а т о контран аратив на подкрепата, к о я то суперси
л и те оказват на безразсъдното икономическо развитие и на конкурира
щ и те се мащабни, високотехнологични свои проекти в Третия свят.
Книгата на Рейчъл Карсън о т 1962 г. „Тиха пролет“ е преведена на 16
езика и прави подробен анализ на опасностите, грозящи и човека, и окол
н а та среда, о т безграничната употреба на пестициди. А в т о р к а т а под
канва ек о ак ти в и сти те да т ъ р с я т по-категорични средства за регула
ция на п рои зводството, т ъ р го в и я та и у п о тр еб ата на химикали. Расте
общ ественото недоволство и о т изхвърлянето на токсични вещества
в почвата, въздуха и водата. То влиза и в дневния ред на О О Н - още през
1970 г. св е то в н ат а организация предлага да се отбелязва Ден на земята, а
през 1972 г. свиква в Стокхолм конференция, к о я то да разработи прин
ципи за заш ита на околната среда. Б ританският икономист Е рнст
Фридрих Шумахер, чрез въздействащ ата си книга „М алкото е красиво“,
отп еч атан а през 1973 г., призовава хората по света да се съпротивля
в а т на д естр у кти вн и те въздействия на т.нар. „гигантизъм”.
До 80-те години на XX в. комунистическите режими успяват да
удържат на натиска на природозащ итниците. В б и т к а т а на всяка цена
да повиш ат производителността, т е създават обширни екологично
съсипани т е р и т о р и и и райони, к о и т о още преди чернобилската т р а
гедия са сполетени о т теж ки проблеми. След края на С тудената война
О О Н о тн о в о започва да търси начини как да направлява колективните
усилия, за да се спре опасността, надвиснала над крехките екосистеми
в света. Тази заплаха днес вече преминава отвъ д националните граници.
През 1992 г. Конференцията в Рио се занимава с проблема за глобално
т о затопляне - навсякъде т ем п ер ату р ата се повишава, а то ва, както
вя р ват много учени, е резултат о т рязкото увеличаване на вредните
газове, отделяни при дейн остите в промиш леността, селското с т о
панство и транспорта. Следва я б и т к а т а през 1997 г. за П ротокола
о т К иото, първия международен о п и т да се редуцират парниковите
емисии. Тя изправя едни срещу други проповедниците на националния
ТОРС - теж ък о ст ъ р респираторен синдром. - Б. а.

суверенитет, икономическия растеж и човешкия напредък и пазители

т е на природата и околната среда.
На политическата сиена през 90-те години на XX в. силуетът
на национализма, един о т ф акторите, благодарение на к о и то настъп
ва краят на С тудената война и рухва СССР, придобива все по-гибел-
ни очертания^ В бившия комунистически с в я т чехите и словаците,
отървали се о т в л а с т т а на Москва, през 1993 г. се разделят мирно чрез
„нежен развод“. Югославия обаче, к о ято цели 40 години опазва ц ело стта
си благодарение на Титовия прагматичен марксизъм и на сделките меж
ду отд ел н и те националности, включени в нея, преминава през четири
последователни войни. Милиони босненци, хървати, косовари и сърби са
преследвани, прогонвани, избивани, изселвани. В бившия СССР прибал-
ти й ски те държави предприемат стъпки да лиш ат о т права руските си
съграждани. Н ови те правителства на Азербайджан, Грузия, Молдова и
Таджикистан се о п и т в а т да п р о ч и с тя т религиозните и национаш ите
малцинства о т своята тер и то р и я. Скоро след обединението в Герма
ния се надигат вълни о т ксенофобски пристъпи срещу чуждестранните
работници, привнесени заедно с ГДР; прилив на омраза се усеща и срещу
новопристигащ ите о т Третия свят, търсещи убежище.
Агресията срещу религиозните малцинства и чужденците не се
затваря само в рамките на Европа. Дълго потисканите противоречия
и противопоставяне в Азия, Близкия изток и Африка сега о тп р и щ в а т
враждебност и гняв срещу уязвимите групи о т населението. През 1991 г.
в Мианмар управлява военна хунта; нейното мълниеносно настъпление
принуждава 250 000 мюсюлмани о т етническата общ ност рохинджа да
напуснат стр ан ата и да се преселят в Бангладеш. В същ ата тази годи
на Кувейт изгонва 450 000 палестински работници, за да о т м ъ с т и на
ООП за подкрепата, к о я то лидерът ù Ясер Арафат оказва на Саддам
Хюсеин при инвазията му в малката държава. В Руанда през 1994 г. етн и
ческата общ ност хуту, к о ято е мнозинство, избива близо милион души
о т н ародн остта т у т с и . Военизираните ислямски движения о с т а в я т
своя отпечатъ к върху С тудената война и през 90-те години на XX в.
се превръщат в още по-радика\на заплаха. САГЦ става цел за „Ал Кайда“
(„Основата“), фундаменталистка арабска групировка, к о я то се присъе
динява към анти съ ветската борба в Афганистан, а след т о в а обявява
световна б и тка срещу западната доминация над мюсюлманския свят.
През 1992 г. лидерът ù, Осама бин Ладен, се установява в Судан, ръководи
джихадистки операции на Балканите, 6 Кашмир и Филипините, а също

и срещу американските военни в Йемен, Сомалия и Саудитска Арабия .
Посткомунистическа Русия също се включва в двубоя с ислямисти-
т е . През 1994 г. п р а в и тел ств о то на Елцин изпраща 40 000 войници в
заселената предимно с мюсюлмани провинция Чечня, но не успява да си
възвърне контрола над отцепилия се регион. През 1999 г., след к ат о чечен-
ските сили са се опитали да вдигнат мюсюлманско въстание в Дагестан
и са обвинени, че организират терористични бомбени а т е н т а т и в
руската столица, Москва предприема широкомащабна руска инвазия.
К итай също се изправя пред военизирана ислямска опозиция в
лицето на уйгурските сепаратисти о т западната провинция Синдзян,
въодушевени о т независимостта, к о я то съседните централноазиатски
републики вече са си спечелили о т СССР. Главният враг на Пекин е Ислям
ско движение на Източен Туркестан (ИДИТ), основано през 1993 г. и
възродено през 1997 г. К итай ското правителство го обвинява за близо
200 терористични атаки - палежи, бомбени нападения и убийства, чии-
т о резултати са приблизително 160 м ъртви и 440 ранени, както и във
връзки с „Ал Кайда“.
През 1990 г. в Европа ж ивеят около 32 милиона мюсюлмани. И С т а
р и я т ко н ти н ен т не е пощаден о т надигащата се ислямска агресивност.
Сред п отом ц и те на тр у д о ви те мигранти о т Северна и Централна
Африка и Близкия и зто к са хора, обезверени заради безработицата и изо
лацията си о т об щ ество то , хора, к о и то грави ти рат около радикалния
ислям и неговите мрежи, проповядващи антизападни и антиизраелски
послания и призоваващи за нападения срещу евреите. След гражданската
война в Алжир Франция страда о т пренаселеност, когато въоръжени
ислямисти о тв л и ч ат самолет на „Ер Франс“ (1994), провеждат серии
о т бомбени а т е н т а т и (1995 г. и 1996 г.) и обявяват джихад на френска
т ер и т о р и я (1999).
ООН, родена във времената на В т о р а т а световна война и до голя
ма степен игнорирана през годините на С тудената война, след 1991 г. се
стреми да зап ъти ст р у к ту р н ата пропаст и пукнатините в сигурно-
' Има свидетелства, че „Ал Кайда“ е била ангажирана още през 1993 г. в п ъ р во то напа
дение срещу С ветовн ия търговски център, Ню Йорк. - Б. а.
Въоръженият конфликт между п р а в и т е л с т в о т о на Алжир и и слям и стки те групи
ровки започва през 1991 г. и продължава до 2002 г.; ж е р т в и т е и о т двете страни са
между 44 000 и 200 000 души, в т .ч . и над 70 ж урнаш сти. К он ф ли ктът приключва с
победа на п р ав и тел с тве н и те сили, но продължава и до ден днешен, макар и със слаба
и н тензивност. - Б. пр.
cmma. Между 1945 u 1991 г. влиянието и а в т о р и т е т ъ т на С ъвета за

сигурност почти изцяло са парализирани о т постоянн ите му членове,
к о и то близо т р и с т а пъти упражняват правото си на вето . Велики
т е сили обикновено организират собствени миротворчески акции, с
изключение на случаите, когато О ОН предоставя убедителен форум, на
к о й то да се разискват проблемите и да се вземат решения, особено що
се отнася до Близкия изток. Силите на С в ет о в н ат а организация изпъл
н яват редица важни мисии в Ливан, Кипър, Египет и Ангола, но при една
о т главните ù операции, ч и ято цел е да държи под контрол отделян ето
и гражданската война 6 Конго (1960 - 1964), тр яб ва да се заплати висока
- политическа, икономическа и човешка цена и о т ООН, и о т Африка.
Когато С тудената война приключва, привържениците на ООН,
с надеждата за в т о р и шанс за изпълнение на целите на основателите
й, сочат нейната продуктивна роля за прекратяване на войната меж
ду Иран и Ирак, приноса ù за о т т е гл я н е т о на съветските войски о т
Афганистан, заслугата ù за създаването на коалиционно правителство в
Камбоджа и спирането на гражданската война в Ел Салвадор. О ОН обаче
се проваля в миротворческите си мисии в Руанда, Ангола, Сомалия и Юго
славия. Продължава и тенденцията Великите сили да поддържат реда в
близката до т я х чужбина . Към тези две поведения се добавят и финансо
в и т е й ограничения, и раздвоената ù идентичност (като форум на между
народната дипломация и к ат о един о т неговите главни действащи лица).
Така след края на С тудената война О ОН е с отслабени позиции, без да се е
наложила к ат о амбициозен глобален играч, каквито са били очакванията.
О т друга страна, през 1994 г. О б щ о то събрание на О ОН се изпра
вя лице в лице със звер ствата в бивша Югославия и Руанда - самоуве
рено възстановява законите о т Нюрнбергските процеси и съживява
безплодните о п и ти о т времената на С ту д ен ата война да се създаде
съдебна институция, к о я то да наказва наруш ителите на международно
т о право. След четири години на разгорещени преговори през 1998 г. 120
о т членовете на О О Н подписват Римския с т а т у т , с к о й то се учредя
ва Международният наказателен съд в Хага, ч и я то основна задача е да
разследва военни престъпления, престъпления срещу ч о веч ество то и
геноцид А Макар че юрисдикцията на тази институция е с и т о ограниче-
С т а в а дума за регионите в со б ст в ен и т е им сфери на влияние: Западното полукълбо

за САЩ и би в ш и те съветски републики за Русия. - Б. а.
' П р о т и в гласуват седем о т членовете - К итай, Ирак, Израел, Либия, К атар, САЩ и
Йемен. - Б. а.
на , създаването му е сериозен знак, че и след С тудената война с в е т ъ т

продължава да се разбива и в крайна сметка отвеж да правителствени и
военни лидери на подсъдимата скамейка.
Друг обещаващ проиес, к о й то се надгражда върху очебийния напре
дък между 1985 г. и 1991 г., е свързан със стратегическия контрол над
въоръженията. През 1992 г. Съединените щ ати получават съгласието
на ч е т и р и т е държави - наследнички на СССР, Русия, Украйна, Беларус и
Казахстан, к о и т о са дали убежище на ядрения арсенал на бивш ата супер
сила, че ще се придържат към правилата о т СТАРТ I и клаузите о т Дого
вора за неразпространение на ядрените оръжия. В същ ата тази година
Буш и руският президент Елцин подписват и СТАРТ II, според к о й то
до 2007 г. тр яб ва да се унищ ожат т е ж к и т е междуконтинентални раке
т и и меж дуконтиненталните ракети с повече о т една бойни глава и
да се намали общ ият брой на ядрените бойни глави. СТАРТ II т ак а и не
влиза в сила , но през 90-те години на XX в. разчиства п ъ тя на между
народната общ ност към спиране на ядрените опи ти, укрепва процеса
на неразпространение на ядреното оръжие и отм еня п р ои звод ството
и продажбата на химически оръжия под международен контрол, ко ето
обаче има само частичен успех. Огромните запаси о т ядрени оръжия на
САЩ и СССР са изтеглени о т Европа. И все пак през последното десе
т и л е т и е на века с в е т ъ т е направил съвсем мъничка стъпка напред към
по-голямата си сигурност.
АЗИЯ
През 1991 г. гражданската война в Камбоджа завършва. Най-сетне, след

ш ест десетилетия, в Азия се възцарява мир. К раят в надпреварата между
САЩ и СССР поставя въпроса за регионалния ред и сигурност, в к о й то
ролята на К итай става първостепенна .
Под натиска на САЩ пери м етъ ръ т на съдебното действие се свежда до граждани

на държави, к о и т о прием ат ю рисдикцията му, и до случаи, към к о и т о вним анието е
привлечено о т С ъ в ета за сигурност на О О Н . - Б. а.
Руската Дума, раздразнена о т експанзията на НАТО и бомбардировките срещу Сър
бия през 1999 г. и по-специално о т н асто яв ан ето на САЩ да се създаде национална
защ итна п р о ти в о р ак етн а система (в нарушение на Договора за ограничаване на си сте
м и т е за п р о ти в о р ак етн а отбрана), отлага ратиф икац и ята на СТАРТ II, заместен о т
СОРТ (Договор за намаляване на стратегическия нападателен потенциал), подписан
през 2002 г. о т прези денти те Буш и П утин. - Б. а.
Разпадането на СССР изолира партньора му Виетнам. Това принуждава Ханой да
приеме споразумение с САЩ и К и тай за следното: спирането на огъня в Камбоджа
И зклю чителното икономическо развитие на К итайската народна

република - удивителният тем п на нейния растеж и бързорастящ ите
търговски показатели - през 90-те години на XX в. става видимо благо
дарение на самоуверената ù външна политика. Пекин обаче долавя запла
ха о т хегемонията на САЩ и к ат о реакиия, държавното ръководство
на ст р ан ат а започва да търси к о н т а к т и с некомунистическите си ази
атски съседи - Япония, Южна Корея, Индонезия, Сингапур, Австралия,
дори Индия, и да участва в регионални форуми к а т о АПЕК (Азиатско-
тихоокеанско икономическо сътрудничество) и АСЕАН (Асоциация на
държавите о т Ю гоизточна Азия). Нещо повече, през 1991 г. К итай въз
становява връзките си с Виетнам, а през 1992 г. създава „стратегическо
п ар тн ьо р ств о “ с Русия на Елцин. Но в спора със съседите си за правата
на соб ствен ост върху няколко о строва в Ю жнокитайско море (където,
както се съобщава, има запаси главно о т газ и нефт), с военния натиск,
упражнен в Тайван през 1995 г., и к а т о си прибира Хонконг о т британ
ц и те през 1997 г., КНР на практика изважда региона о т съществуващия
баланс. В т о в а свое поведение азиатската република съчетава ограни
чението и помирението с г о т о в н о с т т а да защ итава ин тереси те си
неумолимо и енергично.
В същ ото време К итай търси начин да възстанови връзките си
със САЩ и при президентския мандат на Бил Клинтън се усеща извест
но подобрение в отнош ени ята между двете държави. КНР публично
обещава да се придържа към международните договорености за нераз
пространение на ядреното оръжие и всеобхватна забрана на ядрените
опити, както и за защ ита на околната среда и правата на човека. За да
улесни влизането си в С в ет о в н ат а търговска организация, държавата
постига нови икономически уговорки с Вашингтон. И зточни ци те на
напрежение обаче не изчезват. Американската страна се бави с отказа
си да изостави своята стратеги я о т годините на С тудената война: за
ограничаване на прои зводството и у п о тр еб ата на ядрено оръжие, за съз
даване на съюзи и за намеса във въ треш н ите работи на други правител
с т в а чрез военна сила . Въпреки всичко Пекин, усмирен о т азиатската
под контрола на м и р о т в о р ц и т е о т О О Н и провеждане на избори под егидата на

С в е т о в н а т а организация. Това е стъпка към възстановяване на м онархията начело
с крал Сианук. През 1997 г. т о й е свален о т вл аст с п р ев р ат и заместен о т Хун Сен
(комунист и бивш войник о т червените кхмери). - Б. а.
О т стран а на САЩ т о в а включва разкрития за китайския шпионаж на американски
т е ядрени съоръжения (1999); репресии о т стран а на Пекин срещу политически и рели
гиозни дисиденти; грубо управление в Тибет. К и тай с к а та стр ан а се п р о ти в о п о с та в я
финансова криза през 1997 - 1998 г. и изправен пред растящ и те вътреш

ни вълнения, избира да върви по п ъ тя на со б ствен о то си държавно раз
ви ти е пред д и р ек тн о то противопоставяне на американската сила.
В Североизточна Азия С тудената война продължава - Корея все
още е разделена. През 80-те години на XX в. икономическата пропаст
между Севера и Юга драстично се разширява, а в началото на 90-те Русия
и К итай рязко прекратяват субсидиите си за Пхенян и усилено ухажват
Сеул. О тчаяна, Северна Корея се заиграва с ядрената карта. С неохота
д и к т а т о р ъ т Ким Ир Сен слага подписа си под Договора за неразпро
странение на ядреното оръжие, к а т о същевременно не спира да търси
начини как да спаси режима си о т провал и асимилация: създава ядрени
оръжия, разработва ракетна програма, к о я то изплашва Южна Корея (а
вероятно и Япония), дестабилизира региона и принуждава САЩ да вля
з а т в спиралата на преговорите . Северна Корея отказва да разреши на
инспекторите о т О ОН да проверят площадките ù за ядрени о т п а
дъци. Тогава администрацията във Вашингтон реагира остро: осъжда
Пхенян и инициира сурови санкции о т страна на ООН.
Клинтън успява да п р ед о твр ати кризата. За да сложи край на про
дължилото над четири десетилетия отлъчване на Северна Корея и без
да се поддава на въздействието на конгресмените, противници на усми-
ряването на т о зи опасен режим, т о й изпраща бившия президент Кар-
т ъ р в Пхенян на посредническа мисия, а през октом ври 1994 г. склЬч-
ва Рамково споразумение с Ким Чен Ир, наследникът на Ким Ир Сен,
съгласно което Пхенян тр яб ва да затвори ядрените си съоръжения и да
позволи международни инспекции. В замяна о т САЩ се очаква да предос
т а в я т помощ за изграждане на ядрени реактори с лека вода (неспособни
да произвеждат плутоний) и за доставка на суров петрол за отопле
ние и електричество, докато се п о с т р о я т н о ви те инсталации. През
1996 и 1997 г., когато наводнения опустош ават обработваем ата земя в
Северна Корея, САЩ п р едо ставят храна, лекарства и друга хуманитар
на помощ на обща с т о й н о с т повече о т 61 милиона щ атски долара.
Подкупът обаче не върши работа. Северна Корея не само не пома
га на инспекторите о т О О Н и не спира разработката на ядрените си
на американските предложения за изграждане на п р о ти в о р ак етн а система в Япония и
продължаващ ото обвързване на САЩ с Тайван; изразява силно възмущение о т грубото
нарушение на международното право чрез случайното бомбардиране на п о со л с тв о т о
на КНР в Белград по време на во й н ата на НАТО срещу Сърбия през 1999 г. - Б. а.
К а т о ч а с т о т спогодбите за разоръжаване със СССР през 1991 г. САЩ п р ем ес тв а т
всичките си такти ческ и ядрени оръжия о т Южна Корея. - Б. а.
мощ ности, но през 1998 г. изстрелва и балистична ракета над японска

тер и т о р и я . През 2002 г. се отказва о т Рамковото споразумение и изгон
ва инспекторите, а през следващата година напуска и Договора за нераз
пространение на ядреното оръжие, к а т о предизвиква в т о р а междуна
родна криза. Този п ъ т обаче СА1Ц не д ей с тв ат сами. Сега Пекин (който
през 1994 г. само ти х о поддържа Вашингтон, страхувайки се дългого
диш ният му съюзник да не се дестабилизира и внезапно да се предаде)
призовава към многостранни преговори, в к о и т о да се вклю чат двете
Кореи, К итай, Русия и САЩ. Северна Корея о т н о в о не може да бъде
обуздана. През 2006 г. т я взривява пъ р во то си ядрено оръжие, а все още
нерешеният корейски въпрос продължава да тегне над Азия.
АФРИКА
Последните две десетилетия о т С тудената война са д о ста теж ки за

Африка: суперсилите се намесват с оръжейни и военни съветници, за да
наложат соб ствен и те си интереси, но краят на надпреварата между
САЩ и СССР е гибелен и за много райони о т конти нен та. Те обаче
п оч ти изцяло о с т а в а т извън с в е т о в н о т о внимание. През 1991 г. падат
д и к т ат о р ск и те режими в Сомалия и Етиопия, к о и т о Вашингтон и
Москва са подкрепяли, а т о в а води до дезинтеграция на д вете държави.
Гражданските войни в Судан и Ангола и геноцидът в Руанда срещу мал
ци нствен ата общ ност т у т с и изкарват на показ липсата на солидни
регионални или международни споразумения.
В тази празнина се н астан яват двама нови актьори. О О Н пре
доставя хуманитарна помощ за съсипаните о т войните населения,
к а т о през 1994 г. посредничи в Ангола да се постигне временна спогодба
за подялба на в л а с т т а и се погрижва за бежанците о т Руанда и Сома
лия. До 90-те години на XX в. и К итай се превръща в сериозен играч на
африканския кон ти н ен т: купува суровини, и енергийни ресурси, предос
т а в я инвестиционни фондове за инф раструктурните политики, но и
с т р и к т н о се придържа към поли ти ката на ненамеса в м естн и те поли
тически машинации.
К раят на С тудената война има най-неочаквани последици за Южна
Африка. П е т месеца след к а т о приема президентския п о ст през септем
ври 1989 г., националистическият лидер Фредерик Вилем де Клерк сепва
света, к а т о обявява отм яна на апартейда, узаконяване на Африканския
национален конгрес и освобождаване на политическите затворници,
включително и на Нелсьн Мандела. С ам ият Мандела прекарва 27 години

о т ж и в о та си в затвора. С етне п р а в и т е л с т в о т о в П ретория ти х о
мълком унищожава целия таен ядрен арсенал, к о й т о държавата п р и те
жава, и отвеж да на масата за преговори водачите на д вете нейни общ
н ости - черните и белите. През 1989 г. Южна Африка извършва мирен
преход към демокрация, зад к о й т о с т о я т множество каузи. Една о т
т я х е духът на въ стан и ето в С о в ето о т 1976 г., к о ето не е потушено с
правителствена репресия; друга е международното движение о т 80-те
години на XX в., к о ето чрез б о й к о т на апартейда се о п и тва да потърси
начини да унищожи раси стките политики на П ретория. Нещо повече,
провалът на европейския комунизъм през 1989 г. и решението на Гор
бачов да спре финансирането за съ п р о ти ви тел н и те движения в Афри
ка, до голяма степен о т сл аб в ат влиянието и намаляват ресурсите на
м естн и те марксисти и на военизираните леви елементи о т Африкан
ския национален конгрес о твъ д границата с Ангола. П р а в и т е л с т в о т о в
Южна Африка няма как да продължава да твърди, че с т р а н а т а е арена на
С туд ен ата война.
И ниц иати вата на Де Клерк се свързва и с уреждане на ситуацията
в Намибия - нещо, к о ето държавата му о т дълго време възпрепятства
и в ООН. Все по-големите разходи по издръжката на тази опърничава
колония убеждават П ретория, че е време да ù обърне гръб. Време е да се
сложи т о ч к а и на подмолното вмеш ателство на Южна Африка в Анго
ла, където б р о я т на ж е р т в и т е расте. С търпеливотсци настойчиво
посредничество на САЩ се стига и до основната сделка: кубинските
войски тр яб ва да напуснат Ангола, а в отговор същ ото тр яб ва да с т о
р я т и военните ч асти на Южна Африка, к о я то се отказва и о т окупа
ц и ята на Намибия.
На 22 декември 1998 г. (две седмици след р еч та на Горбачов в ООН)
в Ню Йорк се подписват споразуменията за Ангола и Намибия. Тези доку
м енти са повратен момент в и с то р и я т а на С тудената война. Те не
п росто слагат то ч к а на две десетилетия борба, подхранвана о т супер
силите, и на о т т е г л я н е т о на комунизма*, но бележат и развръзката на
колониализма в Африка - една държава се отказва о т контрола си над
* Външно Куба се държи предизвикателно към одобрението о т Москва на споразумени

я т а , но също т а к а е г о т о в а да ликвидира т а зи дълга и тв ъ р д е скъпа, а к а к т о изглежда,
и без видима победа военна мисия. Тя си спечелва а в т о р и т е т на държава, допринесла
за освобождението на Намибия и за изгонването на южноафриканските войски о т
Ангола. - Б. а.
тер и то р и я, к о я то притежава о т времето на П ървата световна вой

на. През ноември 1989 г. Намибия провежда първите си свободни избори,
а през м ар т 1990 г. спечелва и независимостта си. Под изпитателния
поглед на Южна Африка т я създава многопартийна демокрация и сво
бодна пазарна икономика. Междувременно Де Клерк успява да промени
управлението и в самата Южна Африка - о т власт на бялото малцин
с т в о т о се превръща в демократично държавно ръководство. През май
1994 г., месец след първите в ст р ан ат а мултирасови избори, Нелсън Ман
дела полага клетва к а т о президент на Южнофриканската република .
К акто в СССР, т ак а и в Южна Африка преходът към демокрация
т а тръгва о т народните п р о т е с т и и решенията, взети по върховете
и прокарани надолу, към масите. Водачът на то зи преломен процес е
една забележителна личност, а международният климат е благоприя
тен . П ървото десетилетие след края на апартейда обаче е помрачено
о т високите скорости, с к о и т о се за в ъ р т а т кап италите и емиграция
т а , безработицата и п р е с т ъ п н о с т т а , съпътствани о т бича на епиде
м и ята о т СПИН. Въпреки всичко след 1994 г. Южна Африка, най-бога
т а т а и силна африканска страна, престава да бъде антикомунистиче
ски бастион, но вече не е и регионален и световен изгнаник. С т р а н а т а се
превръща в средна по големина сила, к о я то се колебае между подкрепата
за либералните принципи и утвърж даването на радикална демократич
на външна политика, и е по-склонна да играе р о л ята на добър междунаро
ден гражданин, к о й то дава израз на своето влияние чрез многонационал
ни институции, вм есто да действа самостоятелно.
Едно ош най-удивителните събития в най-новата и сто р и я на Южна Африка е Коми

с и я та за и с т и н а т а и помирението, к о я т о се създава през 1995 г. с цел да регистрира
нарушенията на човеш ките права по време на апартейда о т 1960 г. до 1994 г., да фор
мулира предложения за обезщ етяване и реабилитация на ж е р т в и т е му и да разгледа
м олбите за ам нистия на обвинените. След к а т о изслушва свидетелските показания на
над 21 000 ж е р тв и в цяла Южна Африка (част о т т я х се излъчват по националната
телевизия), К ом исията и зготвя доклад о т 3 500 страници и приключва д е й н о с т т а си
през о к том ври 1998 г. Въпреки някои критики по неин адрес т я се превръща в модел
за подражание и на редица други м еста. - Б. а.
Сред най-известните ж е р тв и е б и в ш ата съпруга на Де Клерк Марике, к о я т о на 4
декември 2001 г. е о т к р и т а намушкана и удушена в ап ар там ен та си в Кейп Таун. Уби
ец ъ т се оказва 21-годишен пазач о т охраната й. - Б. а.
БЛИЗКИЯТ ИЗТОК
Що се отнася до Близкия изток, през цялата Студена бойна суперсили

т е се колебаят между конф ронтацията и сътрудничеството, оставяй
ки един о т основните му проблеми - Израел и палестинците - нерешен.
През 1987 г. избухва палестинската интифада, к о я то привлича свето в
н о т о внимание върху израелската окупация на Западния бряг и И вицата
Газа, продължаваща вече две десетилетия, и върху нерешения въпрос за
самоопределянето на палестинския народ. Разпадът на СССР и победа
т а през 1991 г. на водената о т САЩ коалиция във войната в Залива не
само разширяват разногласията и отчуж дението в арабския с в я т , но и
сериозно разклащат силовото равновесие в Близкия изток.
Администрацията на Буш се възползва о т т о зи уникален момент
и през октом ври 1991 г. свиква мирна конференция в Мадрид. Техниче
ски погледнато, неин партньор в организирането ù е залязващият вече
Горбачов, но Вашингтон възнамерява да приключи р а б о т а т а по постиг
н а т о т о споразумение в Кемп Дейвид, останала недовършена след прези
д е н т с т в о т о на Картър, и напълно да уреди Близкоизточния въпрос във
всички негови подробности. Въпреки ц ялото старание на държавния
секретар Джеймс Бейкьр, преговарящите не о тк л и к в ат с ентусиазъм.
Последвалите разговори във Вашингтон не в о д я т до резултат и след
изборната загуба на Буш през ноември 1992 г., американската инициати
ва е прекратена през юни следващата година.
За пореден п ъ т пробивът в Близкия и зто к идва о т неочакван
източник. В своето тунизийско изгнание лидерът на О О П Ясер Арафат
се терзае заради новия си съперник в лицето на „Хамас““ . Това движение
разгаря искрата на интиф адата, а а в т о р и т е т ъ т му на Западния бряг
и в И виц ата Газа расте все повече. В същ ото време О О П е изпаднала
в международна изолация, изпитва и финансови затруднения - Москва
е престанала да изпраща субсидии, а Саудитска Арабия и останалите
държави о т Залива са спрели паричните потоци, к а т о знак за отмъще-_
ние заради подкрепата на Арафат за Саддам Хюсеин. П алестинският
водач е изключен о т разговорите в Мадрид и се страхува о т американ
ско посредничество при евентуално сирийско-израелско споразумение,
к о ето още повече ще отслаби неговата кауза.
* Коалицията се подкрепя о т Сирия, Египет, Саудитска Арабия и с т р а н и т е о т Зали

ва, д о к а то О О П , Йордания и Либия з а с т а в а т зад Ирак. - Б. а.
' „Хамас“ (Ислямско съ противително движение) е клон на „Мюсюлмански б р а т я “. - Б. а.
През юни 1992 г. лидерът на О О П открива партньор в лицето

на легендарния военен и лидер на Л ейбъристката партия Ицхак Рабин,
к о й то става министър-председател на Израел с платформа, основана
на принципа „земя срещу мир“ със съседите, включително и палестин
ците. Израелската общ ественост - огорчена о т обвиненията на меж
дународната общ ност, че со б ствен о то ù правителство насилствено
е премазало интифадата, и изплашена о т ударите на иракските ракети
„Скъд“ срещу Тел Авив по време на Войната в Залива о т 1991 г. - все
по-усилено търси как да изглади разногласията с палестинците. В то зи
м омент Ясер Арафат се оказва далеч по-приемлив партньор в евентуал
ни преговори о т „Хамас“ или о т още по-радикалния ислямски джихад.
Преговарящите о т Израел и О ОП предприемат твърде дръзка и
самоуверена стъпка: и зо с та в я т колебливите вашингтонски преговори
и под ръ ковод ство то на твърди, но търпеливи норвежки посредници,
започват тайн и разговори в Осло, к о и т о през л я т о т о на 1993 г. в о д я т
до постигане на споразумение о т изключителна важност. Н о вата адми
нистрация на Клинтън, к о я т о е уведомена за тези преговори, без обаче
да се споменават подробности около тях , е домакин на заключителната
церемония по подписването на п о с ти гн ат и те договорености, проведе
на на 12 септември 1993 г. на ю жната ливада на Белия дом. Исторически
т е Договори о т Осло , к о и то през 1994 г. донасят на своите авто р и
Нобелова награда за мир, се с ъ с т о я т о т две части: взаимно признаване
на Израел и О ОП и Декларация за принципите, уреждаща дневния ред на
палестинското самоуправление в И виц ата Газа и на Западния бряг през
следващите п е т години под егидата на новосформираната Палестинска
автономия.
Придобивките за Израел о т Д оговорите о т Осло са значителни
- т о й си спечелва похвалата на св е то в н ат а общ ност и засилва комуни
кацията си с нея. Признанието, к о ето получава о т палестинците, слага
край на продължилата п е т и половина десетилетия колективна арабска
опозиция. През октом ври 1994 г. Израел подписва мирен договор с Йор
дания, установява двустранни отношения на консулско равнище с още
четири арабски държави, а с други разширява икономическите си връзки.
Д оговорите о т Осло - няколко споразумения между Израел и О О П к а т о предста

в и т е л на целия палестински народ; ч а с т о т процеса за мирно уреждане на израелско-
палестинския конфликт. - Б. пр.
Рабин и Арафат, к а к то и израелският външен м инистър Шимон Перес, к о й т о играе
важна роля в преговорите о т Осло. - Б. а.
Арафат обаче пренебрегва Сирия, с к о я то не са водени консултации, и

т я отказва да преговаря с Израел.
Въпреки т о в а, Д оговорите о т Осло, к о и т о се сключват между
две крайно неравнопоставени страни - една суверенна държава и един
окупиран народ - о с т а в я т неразрешени редица важни елементи: преди
всичко относно ф орм ата на трайно заселване и бъдещата палестин
ска политическа единица. Още повече, че Декларацията за принципите
запазва мълчание по такива съдбоносни тем и, к а т о бъдещето на Йеру
салим (за к о й то и израелци, и палестинци претендират, че е тяхн а с т о
лица), п равото на палестинските бежанци, напуснали Израел през 1948
- 1949 г., да се завърнат по родните си м еста и бъдещето на еврейските
колонии по Западния бряг и в И виц ата Газа.
Съвсем не е изненада, че тези документи предизвикват гръмка
съпротива и в д вете страни. Израелската десница (все още травмирана
о т връщ ането между 1979 и 1982 г. на целия Синай на Египет) обвинява
Рабин в предателство, а религиозните партии са вбесени, че е обърнал
гръб на Юдея и Самария (библейските наименования на Западния бряг).
В палестинския лагер ислямските радикали са раздразнени о т измяната
на Арафат; дори умерените в О О П се о т н а с я т с презрение към капиту
лацията му пред Израел. Терористични групи и о т двете страни започ
в а т взаимно да се нападат . През ноември 1995 г. на мирна демонстрация
в Тел Авив десен фанатик стреля по Рабин. Следват израелско убийство
на бомбаджия о т „Хамас“ в И виц ата Газа през януари 1996 г. и вълна о т
палестински самоубийствени а т е н т а т и въ тре в самия Израел. Накрая
през май премиер на държавата става лидерът на партия „Ликуд“ Беня-
мин Нетаняху, противник на процеса о т Осло. Така израелско-палестин
ският мирен диалог принудително тр яб ва да спре.
М инават две години. През 1998 г. администрацията на Клинтън
се о п и тва да съживи Договорите о т Осло, к а т о събира заедно Арафат
и Нетаняху в една плантация край р. Уай в щ а т Мериленд за преговорен
маратон, без обаче да е п о сти гн ат положителен резултат. Наследни
к ъ т на Нетаняху, и звестн и ят висш военен и лидер на Израелската пар
т и я на труда, Ехуд Барак, к о й то става премиер през 1999 г. и е го то в
На 25 февруари 1994 г. еврейският заселник Барух Голдщайн о тк р и в а огън по арабски

поклонници в Д ж ам ията на Ибрахим в Хеброн, убива 29 и ранява 125 души. Така предиз
виква бун тове и размирици из целия Западен бряг. Израелското п р ав и тел ство и еврей
ск и те религиозни водачи осъждат деянието, но т о е одобрено о т п р о ти в н и ц и т е на
процеса о т Осло. - Б. а.
да обсъжда с Арафат окончателното уреждане на проблема, убеждава

президента на САЩ да направи нов о п и т . През юли 2000 г. двете ст р а
ни се завръщ ат на масата на преговорите 6 Кемп Дейвид, но не успяват
да се споразумеят по четири ключови теми: границите на палестин
ската държава, ко н тр о л ъ т над Йерусалим и с в е т и т е места, правото
на палестинците да се завърнат, и изискванията на Израел за мерки за
сигурност (т о й настоява за продължителен военен контрол над предло
ж ената Палестинска държава). Арафат отказва да подпише.
П ровалът на Кемп Дейвид слага то ч к а и на „епохата Осло“, к о я то
раздвижва надеждите и страховете о т евентуално пробивно израелско-
палестинско споразумение. Всяка о т д вете страни обвинява другата за
неуспеха, а учените все още спорят за неговите причини. Никак не е нео
чаквано, че през септември 2002 г. избухва в т о р а палестинска интифада,
последвана о т вълна о т насилие за всички - за Израел, за Западния бряг,
за И виц ата Газа . През м ар т 2001 г., след смяната на Барак с хардлайнера
и лидер на „Ликуд“, Ариел Шарон, израелско-палестинските преговори
о тн о в о са прекъснати.
Въпреки огромната си власт и влияние в д есети лети ето след Мад
ридската конференция, САЩ доказват, че не са способни да изтръгнат
д остатъч н о о т с т ъ п к и н и т о о т израелците, н и т о о т палестинците
и да ги принудят да уредят двудържавна структура. Нещо повече, за
разлика о т първия Кемп Дейвид, сега Вашингтон не може да предложи на
двете страни д остатъч н и гаранции за сигурността им, за да успеят да
вдъхнат нов ж и в о т в Д оговорите о т Осло.
ЛАТИНСКА АМЕРИКА
С тудената война приключва в Европа, но продължава на Карибите,

където сблъсъкът между САЩ и режима на К астро дори се изостря.
С рокът на съветско-кубинския съюз е изтекъл, н овата Руска федерация
изтегля войските си и спира финансирането. На свой ред Куба връща
в с т р а н а т а всички свои войници о т Ангола, Етиопия, Никарагуа; пре-
Има д о с та тъ ч н о данни, че е предварително планирана о т Арафат, за да заздрави

лидерската позиция на О О П над недоволните палестинци и да прикрие провала на
Кемп Дейвид, но някои представители на О О П тв ъ р д о заявяват, че е спонтанна реак
ция на поведението на кандидата о т „Ликуд“ Ариел Шарон: на 28 септември д о с т а
провокативно т о й посещава Храмовия хълм в Йерусалим (придружен о т 1 000 души
охрана), к а т о с т а зи в и зи та заявява, че приема еврейския к о н тр о л над свещ еното за
м ЬсЬлм аните м я ст о (т а м са Куполът на С калата и Д ж ам и ята „Ал-Акса“) - Б. а.
кратяба помощ та си за чуждите революционни движения; отваря се за

инвестиции о т чужбина. САЩ обаче са непоколебими: единственият
комунистически режим в Западното полукълбо тр яб ва да бъде свален.
Администрацията на Клинтън обвинява Хавана в нарушения на права
т а на човека, притиска я за повече демокрация и затяга международния
икономически б ой к о т срещу острова, но не успява да измъкне в л а с т т а
о т ръцете на кубинския лидер.
Завещанието на С тудената война е теж ък т о в а р и за Ц ентрал
на Америка, където суперсилите са се въвлекли в т р и брутални прокси
войни. Въоръженият двубой о т 80-те години на XX в. в Никарагуа, Ел
Салвадор и Гватемала довежда до мирни споразумения през 90-те. Реги
о н ъ т се изправя пред необходим остта о т реконструкция и възстано
вяване, но успоредно с т о в а продължават и проблемите с градската и
селската бедност и насилието. В региона са избити около 200 000 души,
повечето о т к о и т о цивилни, а 2 000 000 о с т а в а т без покрив или са
принудени да напуснат родните си места. Виновниците не са наказани.
Централна Америка изплува о т гражданските си войни силно
зависима о т международното политическо ръководство и икономиче
ска подкрепа, в ко ето се включва и главната роля на О ОН . Ч а ст н и т е
доброволчески организации п р ед о ставят важни услуги, но се провалят,
когато се налага да координират предстоящ ите си програми, а в някои
случаи може би допринасят и за увеличаване на б ед н о стта. Глобализа
ци ята придобива все по-голям размах - неин акцент са дерегулацията и
минималната намеса на държавата, - но и вреди на локалните усилия да
се възобновят м ест н и т е и националните управленчески модели, да се
помогне на нуждаещите се и да се върнат бежанските маси в родината.
В Централна Америка продължава да доминира фигурата на САЩ.
През 90-те години на XX в. подкрепата им изцяло се насочва към износа
на нетрадиционни селскостопански продукти за световния пазар, к ат о
при п рои звод ство то им се използват огромни дози изкуствен т о р , фер-
тилизатори и пестициди; т ак а не само се нанасят щ ети на дребните
фермери, но и на о бщ ественото здраве и околната среда. С тудената
война отшумява, но Щ а т и т е продължават да се намесват чрез военна
сила. През декември 1989 г. Буш използва „войната срещу дрогата“ к а т о
п р е те к с т да обяви за цел възстановяването на демокрацията в Панама
и да смъкне бившия си съюзник генерал Мануел Нориега. През септември
Специално в Ел Салвадор, където О О Н следи как на практика се изпълняват м ирните

договорености, и проучва д е й н о с т т а на п р о сл о в у ти те ескадрони на с м ъ р т т а . - Б. а.
1994 г. Клиншън се разпорежда да се окупира Х аити, за да се възстанови

политическият ред и да се спре бежанският п о т о к към САЩ.
В Южна Америка преходът о т С ту д ен ата война започва по-рано,
но не е по-лесно предвидим. Към 1990 г. подкрепяните о т САЩ дик
т а т о р с к и режими в Аржентина, Бразилия, Парагвай и Чили изчезват,
политическите реформи ограничават в л а с т т а на военните. Л явата
опозиция о т с ъ с т в а поч ти напълно, н о ви те режими прегръщат неоли-
бералните икономически политики едновременно с идеята за свободни
избори и конституционни гаранции. Поражението на партизанските
марксистки движения (преди всичко в Перу') разстила м а н т и я т а на
мира над целия кон ти н ен т.
,Д оларовата“ дипломация се подновява. Консенсусът о т Вашинг
т о н , стимулиран о т финансовото м ин истерство на САЩ, С в ет о в
н ата банка и Международния валутен фонд, служи к а т о призив да се
приемат западните икономически стан д ар ти , включително балансира
н и те бю джети и намалените данъци, да се премахне к о н тр о л ъ т вър
ху лихвите и обменните валутни курсове, да се сниж ат търговските
бариери и да се привлекат чужди инвестиции, да се сп рат субсидиите
и да се извърши приватизация в промиш леността. За Южна Америка
т о в а означава основно да се нарушат историческото доверие и вяра
т а , че п р ави тел ствата ще насърчават капиталовата со б ствен о ст и
икономическия растеж, ще контролират ключови индустрии и инфра^-
стр у кту р а и ще защ и тават националните производства чрез тарифни
бариери - програма, к о я т о през 80-те години на XX в. стига до задънена
улица в сравнение с изумителните стъпки на И зточна и Южна Азия
напред към свободния пазар.
През първите години след С ту д ен ата война моделът за разви
т и е на Латинска Америка успява: инвестиционният капитал потича
към региона, настъпва бърз растеж, включително и драматичен възход
в международната търговия, к о й т о се насърчава о т Меркосур '. Към
края на в т о р а т а половина на 90-те години обаче Ю ж ното полукълбо
се раздира о т поредица финансови кризи. Тенденцията към спад и срив
на свободните пазари се заявява чрез разширяващата се пропаст между
К ьд ето м а о и с т к а та „Сендеро Луминосо“ (перуанската комунистическа п артия,

букв. пр. „Сияйна пътека“) през 80-те години на XX в. води партизанска война, а през
1992 г. е разгромена. - Б. а.
” Създаден е през 1990 г. о т Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай; Чили се присъе
динява през 1996 г. - Б. а.
богати и бедни и с развихрянето на п р естъ п н о стта. Към края на XX в.

на много м еста в Южна Америка о тн о в о се появяват левите популист
ки движения. Търси се спирачка за необуздания капитализъм.
ЕВРОПА
За С тария к о н т и н ен т к р аят на С тудената война има както физиче

ски, т ак а и политически измерения. О градите с двойни преграждения о т
бодлива тел, караулките с въоръжената охрана и минираните обръчи са
се проточили на цели 6 800 км о т Финландия до Гърция. След 1990 г. бър
зо ги разрушават и к о н т и н е н т ъ т се избавя о т физическото и идеологи
ческото разделение. По-специално за 82 милиона германци обединението
слага край на 42-годишното разграничаване на д вата антагонистични
режима и възвестява с т а р т а на трудоем ката задача и зт о ч н ат а ч аст
да се интегрира в политическата, правната и икономическата система
на федералната република. Очакването, че милиони мигранти о т нея
ще т р ъ гн а т на Запад, поражда страхове, к о и т о обаче не се материа
лизират. И все пак к р аят на комунизма за повече о т милион евреи о т
бившия СССР е възможност да емигрират в д есети лети ето след 1987 г.
В ойнит е в Ю гославия
П редставата за м ирната см ърт на комунизма в И зточна Европа е раз

б и т а на пух и прах о т б руталните граждански войни в Югославия. И
тази страна, подобно на други източноевропейски държави, в средата
на 80-те години на XX в. изпитва на гърба си икономическия срив и огро
м н ата задлъжнялост към чужди кредитори, к о ето се съчетава с необуз
дана корупция. След к а т о дискредитацията на комунизма става факт,
на повърхн остта започват да изплуват дълго потискани национални
съперничества. Те се и з о с т р я т о т Т и т о в а т а политика на етническа
дисперсия, благодарение на к о я то навсякъде из държавата се създават
малцинствени обищ остни групи*.
* С ф РЮ се съ стои о т 6 републики, 3 региона и смесица о т южни славяни, албанци,

унгарци и няколко други по-малобройни малцинства. Сърбия и Черна гора са съставени
предимно о т източноправославни славяни; Словения и Х ьрватия - о т католически
славяни (в Х ьрватия има значително сръбско малцинство); Босна-Херцеговина - о т
смесица о т мюсюлмани, източноправославни и католически славяни; а Македония -
о т смесица о т източноправославни славяни и мюсюлмански албанци. Има и два а в т о
номни региона в сам ата Сърбия, к ьд ето разделението е съвсем ясно по етнически оси:
К а р т а 19. В резу л тат о т вой н и те между 1991 и 1995 г. бивша Югославия е наследена
о т ш ест сам остоятелни държави
За разлика о т СССР, федералната, мултинационална Югославия на

Т ито се срива с гръм и трясък. Колизията изригва през 1991 г. к а т о гей
зер - Словения и Хърватия (двете най-чувствително променящи се по
западен образец, проспериращи и антикомунистически настроени репу
блики) обявяват независимост. Сръбският президент, Слободан Мило
шевич - главнокомандващ югославската федерална армия, търси начин
как да ги блокира. Само след десет дни въоръжени стълкновения т о й се
съгласява да пусне на свобода Словения, в к о я то сръбското малцинство
Косово (източноправославни славяни и мюсюлмански албанци) и Войводина (източно

православни сърби и унгарски п р о т е с т а н т и и католици). - Б. а.
е съвсем незначително. О тд ел ян ето на Хърватия обаче води до брато-

убийствена война, т ъ й к а т о п о ч ти една т р е т а о т т е р и т о р и я т а ù е
населена със сърби. В тези региони м естн и те сръбски сили (подпомог
н а ти о т югославската армия) се заемат да ги п р о ч и с т я т етнически:
започват убийства и принудителна депортация на хървати о т Крайна
и Славония, за да се създадат компактни сръбски бастиони в рамките
на разпадащата се държава .
Босна и Херцеговина, следващата, к о я то се отцепва, се оказва още
по-голям кибритлия заради близо 44-те процента мюсюлмански славя
ни (бошняци), 33-те процента сърби и 17-те процента хървати, к о и то
ж ивеят в републиката. С ърбите се стр ах у ват о т мюсюлманска домина-
ция и незабавно обявяват независимостта си о т н овата държава, к а т о
създават Република Сръбска. Ю гославското правителство ги снабдява
с оръжие, югославски военни части ги подкрепят, к а т о се присъединя
в а т към тях; войната им с не-сръбското население е жестока: грабят,
убиват, създават концентрационни лагери, т р и години обсаждат с т о
лицата Сараево. Към края на 1992 г. сърбите контролират 70 на с т о о т
т е р и т о р и я т а на Босна.
П ървият по-голям конфликт в Европа след края на С тудената
война разтърсва международната общ ност. В съдбата на Босна не се
п р еп л и тат ин тереси те на Великите сили, но въпреки т о в а насилието
на сърбите изумява о б щ ествен о стта, к о я то притиска лидерите им да
реагират. През май 1992 г. О О Н приема санкции срещу Югославия заради
пом ощ та ù за Република Сръбска и изпраща мултинационални сили о т
7 000 невъоръжени м иротворци (UNPROFOR) в подкрепа на цивилното
босненско население. През октом ври С ъ в е т ъ т за сигурност създава във
въздушното п ростр ан ство над Босна зона, забранена за всякакви воен
ни полети. Европейската общ ност се о п и тва да посредничи: планът
„Ванс - Оуьн“ 6 началото на 1993 г. предлага т е р и т о р и я т а на ст р ан ат а
да се раздели на десет кантона (административни единици); по-голяма
ч аст о т босненските сърби го отхвърля.
След пълния си провал 6 Сомалия К линтъновата администрация
не проявява особено желание о т н о в о да се обвързва, изпращайки аме
рикански сухопътни сили в Босна . Призивите на САЩ да се създаде
Гражданската война в Х ърватия продължава до 1995 г., когато п р ав и тел с тв е н и те

сили завладяват т е р и т о р и и т е , държани о т сърбите, и п рогонват голяма ч а с т о т
м е с т н о т о сръбско население. - Б. а.
При управлението на президента Буш 25 000 американски военни са изпратени в
забранена за полети зона и за въздушни удари срещу сърбите, неочаква

но са отхвърлени о т н ато в ск и те им партньори и о т Русия, к о и т о са
основни участници в миротворческите сили на ООН. Те не са съгласни
да излагат войниците си на о п асн о стта о т сръбски наказателни акции
и възразяват босненците да бъдат насърчавани да провлачват тази без
смислена битка. През май 1993 г. С ъ в е т ъ т за сигурност предприема друг
твърде спорен ход: изпраща допълнителен ко н ти нген т о т 7 600 души
и обявява ш ест обсадени мюсюлмански анклава за защитени зони под
п ротекц и ята на ООН. Д в ете страни ги използват за своя военна изго
да, докато ч а с т и т е на С в е т о в н а т а организация, к о и то не разполагат
с достатъчен персонал, с т р а д а т о т лошо финансиране и недостиг на
оръжие, доказват неспособността си да з а щ и т я т цивилното население
или да не позволят на сърбите да вземат заложници.
През 1994 г. съ б и ти я та започват да пром енят посоката си. Бос
ненското правителство получава оръжие и не спира да се бие, а Вашинг
т о н втвърдява позицията си. На 5 февруари 1994 г. телевизия Си Ен
Ен излъчва бомбена експлозия на централния пазар в Сараево; у б и ти са
68 цивилни лица, ранени са 144. За да п р ед о тв р ати о т в е т н и натовски
въздушни удари, Русия х и тр о и умело изтегля сърбите о т столицата.
САЩ неотклонно напредват. Без консултации с О ОН НАТО изпраща
бомбардировачи, к о и т о за първи п ъ т след 1949 г. влизат във военни
действия, и ат ак у в а т сръбските позиции; Москва отвръщ а сдържано.
Към у п о тр еб ата на сила администрацията на Клинтън добавя
и дипломацията: сътворява съюз между хъ р ватско то и босненското
правителство и в самата Босна учредява Хърватско-мюсюлманска феде
рация. Вашингтон започва да доставя оръжие на мюсюлманските сили.
Клинтън изоставя посредничеството на О ОН и на Европа и през април
1994 г. създава петчленна к о н т а к т н а група, в к о я т о влизат Великобри
тания, Франция, Германия, Русия и САЩ, за да накара босненските сърби
да седнат на масата за преговори.
Войната в Босна достига своя връх през л я т о т о на 1995 г. През
юли сръбските сили избиват по най-кръвопролитен начин близо 7 000
души, потърсили убежище в Сребреница, и нападат няколко други зони,
Сомалия, за да подкрепят хум анитарната мисия на О О Н . През м а р т 1993 г. админи

с т р а ц и я т а на К линтън променя ц ел та и ги замесва в сомалийската гражданска война.
К огато б р о я т на американските ж е р тв и нараства и американската о б щ ествен о ст
п р о те сти р а , през ок том ври прези дентъ т променя курса, к а т о обявява пълно изтег
ляне, к о е т о приключва изцяло през м а р т 1994 г. - Б. а.
защитени о т ООН. На т е р и т о р и я т а л а с т р а н а т а навлизат хърват

ски части, обучени и въоръжени о т САЩ, к о и т о вече са участвали в
изгонването на повечето сърби о т со б ствен и те им родни места. Към
края на август (въпреки гръмогласните възражения на Русия) НАТО напа
да, к а т о разгръща опустош ителна кампания по въздух срещу сръбски
т е военни цели и комуникации; хърватските и мюсюлманските части
п р и т и ск ат сърбите, к а т о в ръцете им о с т а в а т приблизително 49 на
с т о о т т е р и т о р и я т а на Босна; главният преговарящ на САЩ, Ричард
Холбрук, започва преговори с Милошевич, к о и т о в крайна сметка слагат
край на войната.
Разговорите за мир в Босна се провеждат през ноември 1995 г. в
американската въздушна база в Дейтън, щ а т Охайо. О О Н е изключена,
формален гарант е к о н т а к т н а т а група. Държавните глави на Сърбия,
Хьрватия и Босна се съгласяват да запазят Босна к а т о обособена обеди
нена република с двойна иден тичност - босненско-хърватска федерация
и босненско-сръбска република. Те са длъжни да си поделят в л а с т т а във
всички правителствени институции. Босненският суверенитет е опа
зен, но всъщ ност с т р а н а т а е разделена и става п р о т е к т о р а т на НАТО,
окупиран о т 60 000-на чужда войска. Нещо повече, п р ак ти к ата доказва,
че две о т принципните условия на Д ей тън ското мирно споразумение
няма как да се изпълнят: мюсюлманските бежанци никога няма да м о гат ’
да се върнат по родните си домове и повече о т десетилетие двамата
главни заподозрени за военни престъпления няма да бъдат задържани -
Радован Караджич е арестуван през 2008 г., а Ратко Младич - през 2011 г.
Босненската война засяга и онези, к о и т о са извън конфликта. За
европейците масовите кланета в Босна са безжалостно зловещо напом
няне за со б ствен о то им минало и предупреждение за ско ван о стта и
разделенията, в к о и т о продължават да ж ивеят след С тудената война'.
Те обаче са и знак за солидната роля, к о я то Щ а т и т е все още играят на
т о зи к о н ти н ен т. За самите САЩ, к о и т о въпреки публичните п р о т е
с т и п оч ти две години о с т а в а т инертни и се п р о т и в о п о с т а в я т на вся
каква политика на о т с т ъ п к и в им ето на т о в а Босна да бъде разделена,
решението о т Д ейтън е предварително ясно очертана победа. За Русия
тази война е безспорно поражение: силно зависим о т западната иконо
мическа помощ, Елцин преследва прагматична външна политика, докато
' По бреме на Босненската бойна Франция и Великобритания подкрепят Русия, коя

т о се п р о ти в о п о с та в я на и деята за военни действия срещу босненските сърби; Герма
ния застава до САЩ срещу и деята за разделяне на Босна. - Б. а.
служи к а т о медиатор между к о н т а к т н а т а група и сърбите. В също

т о бреме обаче с мълчание приема и се примирява с балканската военна
интервенция на НАТО и с неговата нова роля на главен гарант за сигур
н о с т т а на Европа след С тудената война. И действително именно през
тази война Вашингтон задвижва машината за и з т о ч н о т о разширяване
на А тлантическия алианс по посока на т р и о т бивш ите комунистиче
ски държави, предизвиквайки тревога и гняв в Москва'.
Ч етири години по-късно, отбелязвайки 50-та си годишнина, НАТО
ще предприеме нова, още по-твърда стъпка. С тава дума за Косово, про
винция в Югозападна Сърбия, където албанците са около 82 на с т о о т
населението. През отм инали те десет години Милошевич системно е
подкопавал а в т о н о м н о с т т а ù, а албанците са отвръщ али единствено
чрез ненасилствено съпротивително движение. През 1997 г. обаче ради
калната групировка АОК (Армия за освобождение на Косово) се о п и тва
да извоюва независимостта на провинцията с оръжие в ръка. Милоше
вич ù отговаря с войска, к о я т о тр яб ва да смачка въстанието.
Н ато вски те страхове се подхранват о т мисълта за масови ж ер т
ви сред албанското население. О т централата на Северноатлантиче
ския съюз н асто яват сърбите да се о т т е г л я т , к а т о ги заплашват с
бомбардировки. През февруари 1999 г. НАТО притиска Белград в края
на тази т р е т а размирна година да организира референдум за политиче
ско то бъдеше на Косово. Милошевич не иска да се откаже о т б о гат ат а
на минерални ресурси провинция, където са и дълбоките корени на сръб
ската история. Той отказва да разреши на н ато вски те миротворци да
влязат в Косово.
НАТО реагира незабавно. Няма предварителни планове да се изпра
т я т сухопътни войски в защ ита на албанците, но на 24 м а р т бомбар
дировачи на организацията започват 78-дневни нападения срещу сръб
ски военни съоръжения и цивилна инфраструктура *. Междувременно
гражданската война в Косово ескалира, к а т о в резултат са у б и ти 5 000
цивилни граждани, а 860 000 албанци са разпръснати - или бягат о т зона
т а на конфликта, или ги вкарват в бежански лагери извън провинция
т а . Накрая, с натиск о т Москва, Милошевич о тстъ п ва: на 10 юни се
* През 1999 г., след важен деб ат в НАТО и въпреки руските възражения, Полша, Унгария
и Ч еш ката република се присъединяват към Западния съюз, през 2004 г. ги последват
Е стония, Л и тва, Л атви я, Словения, Словакия, България и Румъния. - Б. а.
Включително м остове, фабрики, електроцентрали, телекомуникационни съоръже
ния, държ авната телевизия и телевизионната кула, к а к то и ц ен т р ал ат а на югослав
ск ата лява партия, а също петролни рафинерии и химически заводи. - Б. а.
Гпава 10: Последиците, 1992 - 2001 367
признава за победен; съгласява се да о ттегл и войските си; позволява на

части, водени о т НАТО (КфОР), да разоръжат м естн и те бойци и да
контролират завръщането на бежанците; накрая допуска и мисията на
О О Н да администрира провинцията.
На пръв поглед поведението на НАТО се приема к а т о напълно
успешно. Косово е освободено и о т н о в о поема по п ъ тя към своята
независимост . Само година по-късно чрез избори сърбите ще прогонят
Милошевич о т президентския пост, а през 2001 г. новите управници
на Сърбия ще го предадат на Международния наказателен съд в Хага,
за да се образува дело срещу него. В Косовската война, спечелена изцяло
чрез бомбардировки о т въздуха, НАТО не дава ж ертви. Не само Алиан
с ъ т действа в синхрон, но и за първи п ъ т през последните 50 години
германското п равителство ще прояви интелигентна дипломатичност
к ат о държавно ръководство и дръзко ще изложи на риск со бствен ите
си въоръжени сили, к а т о ги изпрати извън сво ята зона на действие, в
регион, белязан о т н ац и стк о то му минало. Държавният секретар на
САЩ Мадлин О лбрайт ще ликува, че Косово „п росто е най-важното
нещо, ко ето ние сме направили в света“.
Ц ената и на тази война обаче е твърде значима. След к а т о се завръ
щ а т в срутен ите си домове и села, много албанци се заемат да отм ъс
т я т на сърбите: 186 000 души са прогонени о т провинцията; онези,
к о и то о с т а в а т , са подложени на терор. Косово е опустошено и пре
върнато в поредния п р о т е к т о р а т на НАТО, който, за да оцелее иконо
мически, зависи о т външни донори. Бомбардирането на Сърбия оставя
значителни следи, включително и с близо 500-те си цивилни ж ертви. На
7 май американски бомбардировач В-2 по случайност удря китай ското
посолство в центъра на Белград, убива трима, ранява други 20 души и
нанася теж ки поражения на отнош ени ята между Вашингтон и Пекин" .
Влошават се и к о н т а к т и т е на Русия със Запада. Москва, к о я то
вече не е партньор, не успява да п р ед о твр ати войната на НАТО срещу
Сърбия, н и т о да запази за себе си сам остоятелно м ясто в следвоенна
т а окупация на Косово. Руските националисти обвиняват новия Рах
Americana, че е стигнал чак до Балканите. С ам ият Горбачов е твърде _
Обявена през 2008 г. въпреки възраженията на Русия и Сърбия. - Б. а.
О фициалното обяснение е: разузнаването на САЩ погрешно идентифицира посол
с т в о т о к а т о Ю гославското федерално управление за доставки и снабдяване и го
включва в списъка на одобрените цели, но к р и т и ц и т е подозират обмислен и пред
намерено п р ес м е тн а т удар или за да прекъснат комуникациите, или за да о т к р и я т
Милошевич на т о в а м ясто . - Б. а.
критичен; според него спорната тем а „Косово“ би могла да се реши

чрез политически средства, но в полза на „доминирания о т САЩ али
анс“, к о й т о е избързал и е предложил военно решение, за да демонстрира
„н ееф ективността на О О Н и ОССЕ“.
Заради ж е с т о к о с т и т е срещу сърбите и преувеличения брой на
албанските ж ертви и бежанци, к ак то и заради покоряването на послед
н а та социалистическа страна в И зточна Европа, някои западни кри
ти ц и обвиняват НАТО за тай н о споразумение с АОК. С ъщ ествуват
и правни възражения срещу войната в Косово: Клинтън нарушава Резо
лю цията на САЩ за военни правомощия ; в им ето на спешната между
народна хуманитарна помощ силите на НАТО п о тъ п к в а т Х а р т а т а на
ООН, к а т о нападат държава - членка на ООН, без да и м ат съгласието
на С ъвета за сигурност, и причиняват страдания на невинни сръбски
цивилни граждани в нарушение на Ж еневската конвенция о т 1949 г. В
по-общ план, п роти вн и ц и те на войната укоряват НАТО, че използва
войната к а т о превенция на м асовото убийство, вм есто самоотверже
но да се о п и т а да запази мира.
Европейският ськ>у
Още преди края на С ту д ен ата война - след две десетилетия на муден

напредък - 6 средата на 80-те години на XX в. дванайсетчленната Евро
пейска общ ност ' предприема стъпки, за да създаде по-силен съюз. Подно
вяването на европейския п р о ект се заявява чрез два значителни акта:
Шенгенското споразумение (1985), с к о ето се премахва граничният кон-*
Резолюция за Ц е н н и т е правомощия (на англ. War Powers Resolution) - федерален закон,

в сила о т 7.11.1973 г. Цел - да ограничи въ зм ож н остта п р ези ден тъ т да въвлече САЩ
във въоръжен конфликт без съгласието на Конгреса; правомощия - п р ези ден тъ т може
да изпрати американски военни сили в чужбина само при обявена о т Конгреса война,
т.н ар. „ с та ту с н о упълномощаване“, или при „извънредна национална ситуация при
нападение срещу САЩ, т е х н и т е т е р и т о р и и и владения, или срещу въоръжените им
сили“. Резолюцията е п р и ета с 2/3 м нозинство, к а т о се отхвърля в е т о т о на президен
т а Никсън. За Ю гославската криза няма официално одобрение на Конгреса, но няма и
правно действие срещу президента на САЩ за т о в а нарушение. - Б. пр.
**Някои западни военни наблюдатели не са убедени в НАТО, особено що се о тн ася до
п о с т и г н а т и т е чрез консенсус договорености, к о и т о п опречват на бом бената кам
пания, военната г о т о в н о с т на европейците, сл а б о с ти те в арсенала на САЩ и уязви
м о с т т а на НАГО въпреки нискотехнологичните сръбски о тб р ан и тел н и стр атеги и .
- Б . а.
'* Към ш е с т т е основателки през 1973 г. се присъединяват Дания, Ирландия и Велико
британия, Гърция - през 1981 г. и П ортугалия и Испания - през 1986 г. - Б. а.
т р о л между с т р а н и т е по него, и Единният европейски а к т (1986), пред

виждащ в срок о т ш ест години да се о т с т р а н я т всички търговски
бариери. Следващата стъпка, публично обявена през 1988 г., е създаване
на паричен съюз.
П адането на Берлинската стена в най-голяма степен засяга Евро
пейската общ ност. В отговор на френската подкрепа за германското
обединение, канцлерът Кол о т т е г л я всички възражения на Бон, свързани
с общ ата европейска валута. Д оговорът о т М аастр и х т (1992) обеди
нява в едно с т р о ги т е германски критерии за присъединяване към нея’
и определя 1999 г. к а т о краен срок, когато тр яб ва да влезе в сила . Той
обаче не успява да убеди М итеран да приеме онова, к о ето Германия има
предвид, когато говори за (и к о ето ще стане) основен партньор: поли
тическа рамка, к о я т о да осигури стабилн ост на н овата валута. Евро
пейската общ ност се превръща в Европейски съюз и през 1993 г. към
него се присъединяват т р и нови играчи’", а през 1999 г. в единайсет о т
държавите членки се пуска в обращение и първата в света обща валута,
ев р о т о ' *. И все пак, както става ясно о т Югославската криза, след С т у
дената война в Европа продължава да липсва единство по отношение
на идеята за собствена обща политика по въпросите на външ ната поли
т и к а и сигурността "
Рухването на комунизма в И зточна Европа поставя на дневен ред
и въпроса за разширението на Европейския съюз, к о ето искат новите
самостоятелни държави. През 1993 г. на срещ ата на върха в Копенха
ген се определят безпрецедентни и с т р и к т н и политически, икономи
чески и правни критерии за присъединяване. Така се определя колко да
Включващи ниска инфлация и дългосрочни лихви, стабилни валутни курсове, бю дж ет

ни дефицити, по-големи о т 3 °/о о т БВП, и прави тел ствен дълг, по-нисък о т 3 % о т
БВП, к а к то и създаване на независима Европейска централна банка, к о я т о да к о н т р о
лира паричните политики на държ авите членки. - Б. а.
* Е в р о т о е сред най-младите парични единици в света; официалната му рождена д а т а
е 01.01.1999 г., но влиза 6 уп отреба на 1.01.2002 г.; наследник на предиш ната парична
единица на ЕИО, екю. - Б. пр.
Б и вш ите неутрални държави през С т у д е н а та война А встрия, Финландия и Швеция.
- Б . а.
”* А встрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, И талия, Люксембург,
Нидерландия, П ортугалия и Испания; Гърция, по-късно постига М а ас тр и х тс к и те кри
тер и и , и се присъединява през 2001 г.; Великобритания, Дания и Швеция п р ед п о ч и тат
да о с т а н а т извън о б щ а та валута. - Б. а.
' Например две държави - членки на ЕС, Великобритания и Франция, к о и т о са п о с т о
янни членове на СС на О О Н , обикновено гласуват според со б ст в ен и т е си национални
интереси. - Б. а.
се повдигне л е т в а т а , к о я то кандидатите са длъжни да прескочат, за да

влязат в клуба; т я е преднамерено висока, за да се стимулира стремеж
към политическа стабилн ост и икономически и съдебни реформи . Пре
говорите на следващите десет страни - кандидатки за членство 6 ЕС, с
чиновниците о т Брюксел са теж ки и мъчителни; о т т я х се изискват да
избършат промени 6 много о т националните ин ституци и и практики,
за да о т г о в о р я т на кри тер и и те о т Копенхаген . О т друга страна, през
1987 г. Турция, к о я то е лоялен член на НАТО, подава молба за членство
в ЕС, но все още не е одобрена и сега се нарежда на опаш ката заедно с
държавите, наследнички на СССР.
Роден о т историческите стремления за обединена Европа и изко
ван о т френско-германското помирение, пости гн ато в годините на
С тудената война, през 2000 г. Европейският съюз разполага с бюджет
о т 93,3 милиарда евро, с най-големия брой наднационални ин ституци и в
света и солидна бюрократична система, к о я то влияе върху ж и во та на
близо 380 милиона души. Въпреки т о в а националните интереси продъл
ж ават да бъдат основен фактор, когато тр яб ва да се вземат решения.
Нещо повече, до началото на XXI в. Европейският съюз не успява да
създаде европейци н и т о по дух, н и т о к а т о поведение - за к о ето свиде
т е л с т в а т данните о т проучванията на о бщ ественото мнение и о т
ниския брой гласуващи в европейските парламентарни избори. Колко-
т о повече избледняват спомените о т В т о р а т а световна война и о т
мисълта за съветска опасност, к о я то между 1957 и 1989 г. де ф акто
събира ведно западните елити, без надвиснали външни заплахи, к о и то да
провокират въ треш н ата му интеграция, и изправен пред предстояща
огромна и хетерогенна членска маса, толкова по-несигурно започва да се
очертава и сам ото бъдеще на Европейския съюз след С тудената война.
(1) „С та б и л н о ст на и н с т и т у ц и и т е , к о я т о да гарантира демокрацията, върховен

с т в о т о на закона, човеш ките права, уважението към м ал ц и н ствата и т я х н а т а защи
т а т а “; (2) „функционираща пазарна икономика и способност за справяне с натиска на
конкуренцията и силите на пазара в Европейския съюз; и (3) способност „да се изпълня
в а т задълженията, произтичащ и о т ч л е н с т в о т о в ЕС, включително и приобщаване
към целите на политическия, икономическия и валутен съюз “ - Б. а.
Д е с е т т е , к о и т о заедно влизат в ЕС през май 2004 г., са (Гръцки) Кипър, Ч еш ката репу
блика, Е стония, Унгария, Л и тва, Л атви я, М алта, Полша, Словакия и Словения. - Б. а.
Включително С ъ в ета на м и н и стр и т е, Европейската комисия, Европейския пар
лам ент, Съда на Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската
см етн а палата. - Б. а.
СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ И 11 СЕПТЕМВРИ
След близо половин век Студена война неочакваният разпад на СССР

- напомнящ твърде много на срива, к о й т о преживява Германия след
1918 г. - оставя САЩ сам пред лицето на един непокорен свят. През
90-те години на XX в. обаче администрацията на Клинтън не предпри
ема никакви стъпки да изобрети нов мултилатерален модел на между
народния ред - било чрез възраждане на т.нар. „регионални полицаи“ на
Т. Рузвелт, или к а т о обнови ООН. Вместо т о в а, на 20 януари 1997 г., в
р еч та при встъ пван ето си във в т о р и президентски мандат, Клинтън
обявява своята визия за глобалното управление така: „Америка с т о и
сама, к а т о незаменима нация на света“.
Към края на последното десетилетие на XX в. САЩ, притежа
ващи най-голямата военна и икономическа сила, се превръщ ат в мише
на не за суперсилите или за отделен кръг държави, обединили се к а т о
техни врагове, а за една радикална ислямска групировка, „Ал Кайда“, коя
т о няма собствена т е р и т о р и я и действа чрез клетки, разпръснати ψ
целия свя т. През 1996 г. лидерът ù Осама бин Ладен се завръща в Афга
нистан, к о й т о е под контрола на фундаменталисткия режим на тали-
баните, и две години по-късно обявява фатва. В тази присъда, изцяло
издържана в духа на ислямското право, т о й публично обявява, че дълг на
всички мюсюлмани е да убиват американците където и да се намират
по света заради заплахите, к о и то САЩ о т п р а в я т към религията им, в
т о в а число и чрез подкрепата на Вашингтон за арабските му съюзници
и за Израел. През август о т р я д и т е на Вин Ладен взривяват коли бомби
срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания, при к о ето са избити
224 души и са ранени хиляди. През октом ври 2000 г. въоръжена ч аст на
„Ал Кайда“ напада военния кораб U SS Cole в Йемен, потапяйки го п о ч ти
напълно и причинявайки с м ъ р т т а на 17 американски моряци.
А дминистрацията на Клинтън осъзнава заплахата и предприема
контрамерки. На 20 август 1998 г. президентът разпорежда ракетни
атаки в Судан, подозирайки, че т а м се произвеждат химически оръжия
за „Ал Кайда“. Въздушното нападение не улучва Вин Ладен, но напълно
унищожава фабриката „Ал-Шифа“, в к о я то се произвеждат лекарства
за Судан. То е заклеймено о т ш ироката общ ественост к а т о нарушение
на правата на човека и провал за разузнаването.
Тогава Вашингтон се обръща към дипломацията и включва Сау
дитска Арабия и Пакистан в безплодните си усилия да убеди талибани-
me да изгонят Бин Ладен; печели подкрепата на О О Н за твърди санкции

срещу афганистанското правителство, задето прию тява тер о р и сти ,
и влиза в съюз с антиталибанската опозиция, за да залови лидера на „Ал
Кайда“. Клинтън се въздържа о т нови удари срещу Бин Ладен. Той е
ограничен в рамките на разпоредбите, к о и т о предш ествениците му са
издали за изпълнителната власт и с к о и т о се забранява у б и й ст в о т о на
чужди лидери'; загрижен е о т риска о т странични щ ети; затруднения
идват и заради разногласията между ЦРУ и американските военни по
въпроса кой да поеме о т г о в о р н о с т т а за операциите; назрява и личен
скандал, в к о й т о ще се забърка. А дминистрацията му действително
осуетява поне две нападения на „Ал Кайда“ срещу САЩ и Йордания в
началото на 2000 г.
През 2001 г. н о ви ят президент, Джорд У. Буш, републиканец с
малък о п и т във външ ната политика, е предупреждаван 36 п ъ ти за пла
нове на „Ал Кайда“ и Бин Ладен, включително и с доклад на ЦРУ о т 6
август, озаглавен „Бин Ладен решен да удари в САЩ“. Тези предупреж
дения обаче не съдържат конкретни сведения н и т о за време и м ясто,
н и т о за м етод или цел. На 11 септември 2001 г. четири американски
пътнически самолета са отвлечени. Два удрят кулите на С ветовния
търговски център в Ню Йорк, т р е т и я т се разбива в Пентагона, а ч е т
в ъ р т и я т пада в о т к р и т о поле в Пенсилвания, след к а т о екипажът и
п ъ тн и ц и те му се в и я т с похи ти тели те.
Реакцията на света към съ б и ти я та о т 11 септември, при кои
т о загиват повече о т 3 000 души о т над 90 държави, общо взето се
изразява с две думи: шок и състрадание. В цяла Европа б и я т църковни
камбани; десетки хиляди ж ители на Пекин изразяват съболезнования в
п осолството на САЩ; пожарникари в Южна Африка издигат и развя
в а т американското знаме, а децата на Индия си връзват ленти, на кои
т о пише „Това е атака срещу всички нас“.
Епохата след С ту д ен ата война свършва рязко и внезапно. На
18 септември Буш подписва законодателни актове, к о и т о и двете
камари на Конгреса напълно одобряват. Така президентът получава пъл
номощия да „използва всяка необходима и съ о т в ет н а сила срещу нации,
организации или личности, к о и то т о й прецени, че са планирали, поръ
чали, извършили или подпомогнали“ а т а к и т е о т 11 септември 2001 г.
К о и т о в о д я т началото си о т разследванията на Конгреса след аф ерата „У отъргей т“

на т а й н и т е о п и т и на ЦРУ за политически убийства; издадени о т К артър, Форд и
Рейгън. - Б.а.
Два дни по-кьсно, в реч пред нацията, държавният глава декларира с т р е

мителна, многомащабна война срещу тер о р а с отво р ен край, к о я т о ще
се води не само срещу „Ал Кайда“, но и „дотогава, докато и последната
терористи чн а групировка не бъде намерена, спряна и победена където
и да е по света“.
Започват да б и я т барабаните на войната, а Щ а т и т е - да съби
р а т съюзници. Н а 28 септември, т р и дни след к а т о п р а в и т е л с т в о т о
на талибан ите отхвърля искането на Вашингтон да му предаде Бин
Ладен, САЩ вн асят в С ъвета за сигурност на О О Н резолюция, с коя
т о призовават всички държави „да предприемат превантивни мерки
срещу извършването на терори сти чн и актове, да не ги допускат и да
предприемат действия срещу виновниците“. Резолюцията е подкрепена
и о т Китай, и о т Русия*. Нещо повече, въпреки сериозните разногласия
с Вашингтон около разширяването на НАТО и американската отбрани
телна ракетна програма, руският президент Владимир П ути н предлага
многостранна подкрепа в борбата срещу „общия враг“ - тер о р и зм ъ т на
вой нстващ ите ислямисти, с който, по думите му, се сблъсква в о п и т и
т е си да потуш и размириците в Чечня. На 2 октом ври НАТО обявява,
че САЩ са предоставили „ясно и необоримо доказателство“ за о т го
в о р н о с т т а на „Ал Кайда“ за нападенията о т 11 септември и декларира
го т о в н о с т да се присъедини към борбата им - решение, к о ето за пър
ви п ъ т в и с т о р и я т а му ще вкара Атлантическия алианс в първа акция
извън неговата зона на действие.
На 7 октом ври 2001 г. започва операция „Трайна свобода“. Въздуш
н и те нападения и военните действия на САЩ в Афганистан са подкрепе
ни о т Австралия, Великобритания и Франция; НАТО оказва логистична
помощ; използва се руското въздушно п ростран ство за транспортира
не на хора и техника. Операцията е координирана и с антиталибански-
т е сили на Афганистанския обединен ф р о н т (Северен алианс), и с прави
т е л с т в а т а на Пакистан, Узбекистан и Таджикистан. Бин Ладен и други
лидери на „Ал Кайда“ се спасяват, но за два месеца водената о т САЩ коа
лиция завладява главните градове, смъква талибанския режим и поставя
на власт временно правителство на Обединения ф р о н т начело с лидера
му Хамид Карзай. На 20 декември 2001 г. СС на О О Н утвърждава ИСАф*',
* Тази резолюция обаче не даба право да се обявява война съгл. чл. 51 о т Х а р т а т а на

О О Н . - Б. а.
" Международни стабилизиращи сили в Афганистан. - Б. пр.
бодени о т САЩ, да помогнат на афганистанското правителство да

поддържа реда и сигурността и да разшири пълномощията си .
На 29 януари 2002 г. в традиционното си обръщение към Конгреса
„За положението на държавата“ Буш предупреждава нацията и света,
че бойната във Афганистан е едва началото на бойната, к о я т о САЩ
предприемат срещу тероризма. К ат о ехо о т о т г о в о р н о с т т а , поета
о т Рейгън през 1983 г. срещу СССР, президентът заявява, че сега САЩ са
изправени пред „ос на злото“, съставена о т т р и държави - Ирак, Иран
и Северна Корея, к о я то спонсорира терора, стрем и се да се сдобие с
оръжия за масово унищожение и застрашава Америка и нейните съюзни
ци. На 22 септември президентът обявява д о к тр и н ата „Буш“: САЩ са
свободни да предприемат инициатива и да д ей с тв ат срещу държави,
разработващи оръжия за масово поразяване. Въпреки възраженията на
Русия и К итай и на двама ключови американски съюзници в НАТО, фран
ция и Германия, тази доктрина довежда до инвазията в Ирак, к о я то
започва на 19 м а р т 2003 г. и се ръководи о т САЩ” . След к а т о смъкват
о т власт Саддам Хюсеин, западните сили тр яб ва да о с т а н а т още осем
години в стран ата, за да п о ту ш ават бунтове и размирици; да овладяват
последиците о т гражданската война и да пр авят о п и ти да у стан о вят
стабилно иракско управление. Войната в Афганистан също продължава.
В ст р а н а т а силите на талибан ите се прегрупират, а силите на Щ ати
т е и НАТО се о п и т в а т да з а щ и т я т п р а в и т ел ст в о т о на Карзай, с кое
т о се въвличат в най-продължителния конфликт в и с т о р и я т а на САЩ.
След 2001 г. войната срещу тер о р а (и тероризма) - б и т к а с о т в о
рен край срещу „Ал Кайда“, други войнстващ и антизападни групировки
и т е х н и т е поддръжници в лицето на престъпни държави - доминира
във външ ната политика на САЩ. Врагът е нов, но е вдъхнат ж и в о т
на някои елементи о т с т а р а т а Студена война, включително и на пред
п р и е т а т а о т САЩ глобална кампания за насърчаВане на демокрацията;
използване на съмнителни стратегически съюзници; спорове с НАТО за
американския унилатерализъм и обяснение защо Русия и К итай ги под
крепят. Освен т о в а Вашингтон изоставя няколко трудно спечелени
споразумения о т времената на С ту д ен ата война и след нея**” .
* За к о е т о НАГО поема о т г о в о р н о с т през о к то м в р и 2003. - Б. а.
" В к о я т о към САЩ се присъединяват Великобритания, А встралия и Полша. - Б. а.
*** Сред т я х е Д оговоръ т с бившия СССР о т 1972 г. за п р о т и в о р а к е т н а т а отбрана,
също и Д оговоръ т за всеобща забрана на ядрените о п и ти , конвенциите за забрана на
п р о т и в о п е х о т н и т е мини и на биологичните оръжия, за Международния наказателен
съд и П ротокола о т К и о т о - Б. а.
С ъ б и т и я та и м ат последици и у дома. Подобно на войната във

Виетнам, и продължителните конфликти в Афганистан и Ирак разпал
в а т спора с опозицията за необходим остта о т човешки и материални
разходи. А т ъ й к а т о войната срещу терора се оказва всеобхватна и
неопределена к а т о времетраене, т я за пореден п ъ т повдига правни и
конституционни възражения, при т о в а и вътре, и извън стр ан ата.
Аокументи
„T he Central Intelligence A gency’s 9/11 File.“ N ational Security Archive. 2012. h t tp : //

w w w .gw u.edu/~nsarchiv/N SA E B B /N SA E B B 381/.
“D eclaration o f Principles o n Interim Self-G overnm ent Arrangem ents (O slo A greement).
h ttp ://u n is p a l.u n .O r g /u n is p a l.n s f/0 /7 1 D C 8 C 9 D 9 6 D 2 F 0 F F 8 5 2 5 6 1 1 7 0 0 7
CB 6CA .
“E nlargem ent.” E uropean U nion. Last updated F ebruary 8, 2013. h ttp ://e u ro p a .e u /
p o l/ enlarg/index_en.htm .
M ilosevic, S lobodan, and Ram sey Clark. The Defense Speaks: For History and the Future:
Yugoslav President Slobodan Milosevics Opening Defense Statement before the
International Crim inal Tribunal fo r the Former Yugoslavia (ICTY) at The Hague,
August 31-September 1, 2004. New York: International A ction C enter, 2006.
“N A TO 2020: Assured Security; D ynam ic Engagem ent.” NATO. 2010. h ttp ://w w w .
n a to .in t/ c p s / e n / natolive/ official_texts_63654.htm ?selectedLocale=en.
“S tudy o n N A TO E nlargem ent.” NATO. 1995. h ttp ://w w v c n a to .in t/c p s/e n /n a to liv e /
official_texts_24733.htm ?selectedLocale=en.
W ar Powers Resolution: Jo in t R esolution C oncerning W ar Powers an d the President,
h ttp :// avalon.law.yale.edu/ 2 0 th _ c e n tu ry / warpower.asp.
Съвременна литература
Fukuyam a, Francis. The E nd o f History and the Last M an. New York: Free Press, 1992.
Galeano, E duardo H . Upside Down: A Prim erfor the Looking-Glass World. Translated by
M ark Fried. New York: M etropolitan Books, 2000.
H u n tin g to n , Sam uel P. The Clash o f Civilizations and the Remaking o f World Order. New
York: Sim on and Schuster, 1996.
Kagan, Robert. O f Paradise and Power: America and Europe in the New World Order. New
York: K nopf, 2003.
Nye, Jo seph S. The Paradox o f American Power: Why the World’s Only Superpower C an’t Go
It Alone. O xford: O xford University Press, 2002.
Primakov, Е. М. Russian Crossroads: Toward the New M illennium . Translated by Felix

Rosenthal. New Haven, CT: Yale University Press, 2004.
Мемоари
Albright, Madeleine, with Bill Woodward. M adam Secretary. New York: Miramax Books,
2003.
Christopher, Warren. Chances o f a Lifetime. New York: Scribner, 2001.
Clinton, Bill. M y Life. New York: Knopf, 2004.
Goldstone, Richard. For Hum anity: Reflections o f a War Crimes Investigator. New Haven,
Havel, Vaclav. To the Castle and Back. Translated by Paul R. Wilson. New York: Knopf,
2007.
Holbrooke, Richard C. To End a War. New York: Random House, 1998.
Malan, Magnus. M y Life w ith the SA Defence Force. Pretoria: Protea Book House, 2006.
Mandela, Nelson. Long Walk to Freedom: The Autobiography o f Nelson Mandela. Boston:
Little, Brown, 1994.
Peres, Shimon. Battling fo r Peace: A Memoir. New York: Random House, 1995.
Rabin, Yitzhak. The Rabin Memoirs. Berkeley: University of California Press, 1996.
Yeltsin, Boris Nikolayevich. M idnight Dianes. Translated by Catherine A. Fitzpatrick.
New York: PublicAffairs, 2000.
фиаппи
Babel. Directed by Alejandro Gonzalez Inârritu. Los Angeles: Paramount Pictures, 2006.
Before the Rain. Directed by Milcho Manchevski. London: Aim/British Screen Pro
ductions, 1994.
Black Snow. Directed by Fei Xie. Beijing: Beijing Youth Film Studio, 1990.
Burnt by the Sun. Directed by Nikita Mikhalkov. Paris/Moscow: Caméra One/Studio
Trite, 1994.
Cabaret Balkan. Directed by Goran Paskaljevic. Bitola, Macedonia: Gradski Kina, 1998.
Chronicle o f a Disappearance. Directed by Elia Suleiman. Paris: Centre National de la
Cinématographie, 1996.
Cry the Beloved Country. Directed by Darrell Roodt. Los Angeles: Miramax Films, 1995.
Fahrenheit 9/11. Directed by Michael Moore. Los Angeles: Miramax Films, 2004.
Farewell M y Concubine. Directed by Kaige Chen. Beijing: Beijing Film Studio, 1993.
Invictus. Directed by Clint Eastwood. Los Angeles: Warner Brothers, 2009.
No. Directed by Pablo Larrain. Paris: Funny Balloons, 2012.
No M an’s Land. Directed by Danis Tanovic. Paris: Noé Productions, 2001.
O f Gods and Men. Directed by Xavier Beauvois. Paris: France 3 Cinéma, 2010.
The Official Story. Directed by Luis Puenzo. Buenos Aires: Historias Cinematograficas
Cinemania, 1985.
Pretty Village, Pretty Flame. Directed by Srdjan Dragojevic. Belgrade: Cobra Films, 1996.
Three Seasons. Directed by Tony Bui. Hanoi: Giai Phong Film Studio, 1999.
Vukovar, jedna prica (Vukovar). Directed by Boro Draskovic. Zagreb: Iskia, 1994.
Wag the Dog. Directed by Barry Levinson. Los Angeles: New Line Cinema, 1997.
M yjuka
Adams, John, Mark Grey, and Lorin Maazel. On the Transmigration o f Souls. New York:
Nonesuch Records, 2004.
Del Tredici, David, and Marc Peloquin. “Missing Towers.” Gotham Glory Complete Piano
Works 1. Hong Kong: Naxos, 2012.
Penderecki, Krzysztof. Concerto per Pianoforte ed Orchestra, “Resurrection.” Mainz: Schott,
2007.
Reich, Steve, et al. W TC 9/11 M allet Quartet; Dance Patterns. New York: Nonesuch Re
cords, 2011, 2004.
Художествена литература
Ali, Monica. Brick Lane: A N ovel New York: Scribner, 2003.

DeLillo, Don. Falling M an: A Novel. New York: Scribnerf2007.
Hirvonen, Elina. When I Forgot. Translated by Douglas Robinson. Portland, OR: Tin
House Books, 2009.
McEwan, Ian. Saturday. New York Nan A. Talese/Doubleday, 2005.
Messud, Claire. The Emperor’s Children. New York: Knopf, 2006.
O’Neill, Joseph. Netherland. New York: Pantheon Books, 2008.
Pamuk Orhan. Snow. Translated by Maureen Freely. New York: Knopf, 2004.
Saramago, José. Blindness. Translated by Giovanni Pontiero. New York: Harcourt, 1998.
Yehoshua, Abraham B. The Liberated Bride. Translated by Hillel Halkin. Orlando: Har
court, 2003.
Вторични иуточници
Akonor, Kwame. Africa and IM F Conditionality: The Unevenness o f Compliance,

1983 - 2000. New York: Routledge, 2006.
Anderson, Jeffrey J. German Unification and the Union o f Europe: The Domestic Politics o f
Integration Policy. Cambridge: Cambridge University Press, 1999.
Baehr, Peter. R., and Leon Gordenker. The United Nations in the 1990s. New York: St.
Martin’s, 1992.
Bajpai, Kanti R, and Stephen P. Cohen. South A sia A fter the Cold War: International
Perspectives. Boulder, CO: Westview, 1993.
Baldwin, Richard E., and Charles Wyplosz. The Economics o f European Integration. Lon
don: McGraw-Hill Higher Education, 2009.
Beasley, Thomas W. Poverty in Africa. New York: Nova Science, 2009.
Brautigam, Deborah. The Dragon’s Gift: The Real Story o f China in Africa. Oxford: Oxford
Calleo, David P. Follies o f Power: Am erica’s Unipolar Fantasy. Cambridge: Cambridge
Chow, Gregory C. C hina’s Economic Transformation. Malden, MA: Blackwell, 2007.
Cohen, Stephen F. Failed Crusade: America and the Tragedy o f Post-Communist Russia. New
York: Norton, 2000.
Cohen, Warren I. Am erica’s Failing Empire: US Foreign Relations Since the Cold War.
Malden, MA: Blackwell, 2005.
Coicaud, Jean-Marc. Beyond the N ational Interest: The Future o f U N Peacekeeping and
M ultilateralism in an Era ofU.S. Primacy. Washington, DC: United States Institute
of Peace Press, 2007.
Crandall, Russell. The United States and Fatin America After the Cold War. Cambridge:
Davidson, Basil. The Black M a n ’s Burden: Africa and the Curse o f the Nation-State. New
York: Times Books, 1992.
Dedring, Juergen. The United Nations Security Council in the 1990s: Resurgence and Renewal.
Albany: State University of New York Press, 2008.
Enderlin, Charles. Shattered DTeams: The Failure o f the Peace Process in the M iddle East,
1995 - 2002. New York: Other Press, 2003.
Fewsmith, Joseph. China Since Tiananmen: The Politics o f Transition. Cambridge: Cam
Fromkin, David. Kosovo Crossing: American Ideals Meet Reality on the Balkan Battlefields.
New York: Free Press, 1999.
Ganguly, Sumit, and S. Paul Kapur. India, Pakistan, and the Bomb: Debating Nuclear
Stability in South Asia. New York: Columbia University Press, 2010.
Gibbs, David N. First Do N o Harm: H um anitarian Intervention and the Destruction o f
Yugoslavia. Nashville: Vanderbilt University Press, 2009.
Golan, Galia. Israel and Palestine: Peace Plans and Proposalsfrom Oslo to Disengagement.
Princeton, NJ: Markus Wiener, 2007.
Guelke, Adrian. Rethinking the Rise and Fall o f Apartheid: South Africa and World Politics.
Basingstoke, UK: Palgrave Macmillan, 2005.
Haacke, Jürgen. A S E A N ’s Diplomatic and Security Culture: Origins, Development and
Prospects. London: Routledge Curzon, 2003.
Hallams, Ellen, The United States and N A TO Since 9 /1 1: The Transatlantic Alliance
Renewed. New York: Routledge, 2010.
Jones, Seth. In the Graveyard o f Empires: Am erica’s War in Afghanistan. New York: Norton,
2010 .
Judah, Tim. The Serbs: History, M yth, and the Destruction o f Yugoslavia. New Haven, CT:
Yale University Press, 1997.
Kang, David C. China Rising: Peace, Power, and Order in East Asia. New York: Columbia
Khalidi, Rashid. Resurrecting Empire: Western Footprints and Am erica’s Perilous Path in the
M iddle East. Boston: Beacon, 2004.
Makovsky, David. M aking Peace with the PLO: The Rabin Government’s Road to the Oslo
Accord. Boulder, CO: Westview, 1996.
Mamdani, Mahmood. Good M uslim, B ad M uslim: America, the Cold War, and the Roots
o f Terror. New York: Pantheon Books, 2004.
Marsh, David. The Bundesbank: The Bank That Rules Europe. London: Heinemann, 1992.
Moir, Lindsay. Reappraising the Resort to Force: International Law, Jus ad Bellum and the
War on Terror. Oxford: Hart, 2010.
Pfister, Roger. Apartheid South Africa and African States: From Pariah to M iddle Power,
1961 - 1994. London: Tauris Academic Studies, 2005.
Quandt, William B. Peace Process: American Diplomacy and the Arab-Israeli Conflict Since
1967. Washington, DC: Brookings Institution, 1993.
Ross, Dennis. The Missing Peace: The Inside Story o f the Fightfo r M iddle East Peace. New
York: Farrar, Straus, Giroux, 2004.
Rutherford, Ken. H um anitarianism Under Fire: The US and U N Intervention in Somalia.
Sterling, VA: Kumarian, 2008.
Schrecker, Ellen, ed. Cold War Triumphalism: The Misuse ofHistory A fier the Fall o f Commu
nism. New York: New Press, 2004.
Sheehan, James J. Where Have A ll the Soldiers Gonef The Transformation o f M odem Europe.
Boston: Houghton Mifflin, 2008.
Shubin, Vladimir G. A N C : A Viewfrom Moscow. Bellville, South Africa: Mayibuye, 1999.
Snow, Donald M. The Shape o f the Future: World Politics in a New Century. Armonk, NY:
Μ. E. Sharpe, 1999.
Soler Torrijos, Giancarlo. In the Shadow o f the United States: Democracy and Regional Order
in the Latin Caribbean. Boca Raton: Brown Walker, 2008.
Stalker, Peter. Workers W ithout Frontiers: The Impact o f Globalization on International M ig
ration. Boulder, CO: Lynne Rienner, 2000.
Stevenson, Jonathan. Thinking Beyond the Unthinkable: Harnessing Doom from the Cold
War to the War on Terror. New York: Viking, 2008.
Walker, William. Weapons o f Mass Destruction and International Order. Oxford: Oxford
380
ЗАКЛЮ ЧЕНИЕ
К а къ в е смисълът да бъдеш най-великат а, най-влият елнат а нация на

тоди свят, ако не играеш имперска р о ля ? Това е нечувано в човеш кат а
история.
Ърбин Кристъл
След края на Ст уденат а война хегемонидмът ст ава все по-непопулярен.

Ли Пън
Успехът само купува билет да вход към нови дадачи.

Хенри Кисинджър
М ирът не е отсъст вие на война, т ой е добродетел, състояние на духа,

предрадположение към добронамереност, доверие и справедливост.
Барух Спиноза (1632 - 1677)
Колкото и да е странно, С ту д ен ата бойна предизвиква известна нос

талгия. Сред онези, к о и т о са преживели и с т о р и я т а ù, б и т к а т а между
САЩ и СССР привидно създава чувство за ред - наложен, ест ес тв е
но, о т огромния запас ядрени оръжия, к о и то суперсилите са натрупа
ли. Н и т о една о т т я х обаче никога не е възнамерявала да ги използва,
за да нанася първи удар. Нещо повече, макар и о т к р и т и врагове, САЩ
и СССР поддържат нормални дипломатически отношения, тъ р гу ват
помежду си, сключват различни споразумения и държат под око съюзни
ц и те си и връзките помежду им.
Между 1945 г. и 1991 г. на повърхн остта на двуполярния с в я т
изскачат и други придобивки. Военно-промишлените комплекси на
САЩ и СССР процъф тяват, осигуряват работни м еста и техноло
гичен прогрес; космическите програми и на д вете страни преживяват
интелектуален подем; надпреварата в културната, научната и сп о р т
н а та област действа к а т о освежаващ стимул за и н ст и т у ц и и т е на
д вете държави. Ц елта на всяка суперсила (със сигурност по-големите
постижения са за капиталистическия свя т) е да създаде условия за по-
добър ж и в о т на своя народ, да подсили икономически съюзниците си и
да помогне на слаборазвития и неразвития свят.
Закактение 381
И все пак негативните аспекти на С тудената война се оказ

в а т по-значими. В т я х се вклю чват непрестанен шпионаж, безкрайна
пропаганда срещу врага и ограничени свободи у дома (далеч по-големи в
комунистическия лагер о т к о л к о т о в капиталистическия), огромен по
размери акумулиран вътрешен дълг, к ак то и властови своеволия спрямо
съюзниците, манипулация на ст р а н и т е о т Третия с в я т и обгрижване на
д и к т а т о р и т е . С поведението си суперсилите о т сл аб в ат ООН, игно
р и р а т разрушенията, к о и т о нанасят на околната среда, не успяват да
приемат насериозно правата на човека и в крайна сметка допринасят за
б ед н о ст т а в световен мащаб. Надпреварата между т я х през Студена
т а война изопачава процеса на деколонизация и раздвижва (или не успява
да спре) несекващи военни конфликти у дома и в чужбина, в Азия, Афри
ка и Западното полукълбо, к о ето води до десетки милиони ж ертви и
трайни материални загуби.
Съществува и политически аспект на проблема, к о й то е пагу
бен. В създаването на антагонистична игра с нулев резултат Вашинг
т о н и Москва изключват възм ож ността за разрешаване на ситуацията
в С туд ен ата война, при к о я т о едната страна би претърпяла пълно
поражение: крах на комунизма или на либералната демокрация. Тази цел,
пресм етната к а т о общ резултат, дава преднина на „я стр еб и те“ пред
„гълъбите“ във всяка о т държавите и изкушава лидерите им излишно
да преувеличават заплахите о т другата, да използват сл аб о стта ù и да
поемат риск, за да печелят предимство. Въпреки периодите на съвмест
но съжителство, всяко споразумение се счита за временно, т ъ й к а т о по
същество т о не достига крайната си цел.
Някои навици о т С ту д ен ата война оцеляват и след нейния край.
Сред т я х са склонн остта на Америка да възприема света чрез езика на
м еси анството и манихейството и да предпочита едностранни реше
ния вм есто мултинационална дипломация. Освен т о в а загубата на дъл
гогодишния им враг о т д ни те на С тудената война може би е вдъхнала
у някои американски лидери свръхувереност в победата и ги е поласка
ла да се н а с т р о я т така, че да възприемат хипотетичния триумф на
САЩ единствено през речника на универсалния език, к а т о възможност
да придадат законова сила на собствения си единствен (и поради т о в а
негоден да се възпроизведе) модел за национален успех. Така а т а к и т е о т
11 септември срещу САЩ п р ер астват във война срещу тер о р а не само
за да се разбере кои са виновниците, но и за да се заш ити и разпространи
американският начин на ж и в о т в Централна Азия и Близкия изток.
И други играчи запазват собствен ите си гледни то ч к и о т С туде

н а т а война. Русия и К итай се превръщ ат в неизменни опоненти на гло
балната доминаиия на САЩ. И двете използват п равото си на в е т о в
ООН, за да се п р о т и в о п о с т а в я т на американската намеса във вътреш
н и т е работи на останалите държави; и двете зорко следят какви воен
ни алианси създават САЩ и как се съсредоточава въоръжение в Европа
и Азия. О т друга страна, никоя о т т я х не е съгласна да намали използва
н е т о на сила в рамките на собствен ите си граниии, за да избегне сепара
тизм а или да спре д о ставк ата на оръжия и помощи за режими, осъдени
о т международната общ ност. По-скоро духът на Горбачовото завеща
ние продължава да ви тае с цялата си т е ж е с т и в двете държави: някои
руски политици не спират да оплакват загубата на империята, а ки тай
ските им партньори - да ц и т и р а т политиките на последния съветски
лидер к а т о поучителна история за политическа дезинтеграция.
И с т о р и я т а на С ту д ен ата война все още не е написана докрай.
И зчерпателното ù проучване може би ще изисква години изследовател
ска работа и размисъл и без съмнение т о зи процес ще отрази идеите
и съ б и ти я та на XXI в. Бъдещите историци ще тр яб ва да преосмис
л я т човеш ките загуби и щ е т и т е върху околната среда, нанесени о т
С туд ен ата война, как не-съветски и не-американски актьори са повли
яли върху конфликта между двете суперсили и как милитаризацията на
огромни части о т света е засегнала всекидневието на обикновените
хора. В ретроспекция може да бъде разширен списъкът на победители
т е (Китай и Германия) и на губещите (повече о т ст р а н и т е в Африка
и някои държави о т Централна и Южна Америка). И ако през 1991 г.
един по-динамичен капитализъм надвива един провален комунизъм, т о
бъдещите учени ще тр яб ва да разберат какво би било дългосрочното
въздействие на икономическата глобализация, имперските амбиции и
о т в е т н и я удар, нанесен им о т онези, к о и то сега са тяхн а опозиция.
383
ЛИЧНОСТИ
Забележка: Заеманите длъжности, споменати 6 списъка, засягат един

ствено ролята на дадена личност през С тудената война и в междуна
родните отношения.
Аденауер, Конрад (1876 - 1971). Западна Германия. Канцлер,
1949 - 1963.
Айзенхауер, Д у а й т Дейвид (1890 - 1969). САЩ. Президент,
1953 - 1961; върховен главнокомандващ силите на НАТО, 1951 - 1952; вър
ховен главнокомандващ Обединения експедиционен корпус, 1943 - 1945.
Ал-Асад, Хафез (1930 - 2000). Сирия. Президент, 1971 - 2000; минис
тър-председател, 1970 - 1971; министър на о тб р ан ата, 1966 - 1970.
Алиенде, Салвадор (1908 - 1973). Чили. Президент, 1970 - 1973.
Амин, Хафизула (1929 - 1979). Афганистан. Президент, 1979.
Андропов, Юрий (1914 - 1984). СССР. Генерален секретар на кому
нистическата партия, 1982 - 1984; председател на КГБ, 1967 - 1982;
посланик на СССР в Унгария, 1954 - 1957.
Арафат, Ясер (1929 - 2004). Палестинска автономия. Президент,
1996 - 2004; председател на Организацията за освобождение на П алести
на, 1969 - 1996.
Арбенс Гусман, Хакобо (1913 - 1971). Гватемала. Президент,
1951 - 1954.
А тли, Клемент (1883 - 1967). Обединено кралство. М инистър
председател, 1945 - 1951.
Ачесьн, Дийн (1893 - 1971). САЩ. Държавен секретар, 1949 - 1953.
Бар, Егон (1922 - 2015). Западна Германия. М инистър на икономи
ческото сътрудничество, 1974 - 1976; специален пратеник и ръководи
т е л сектор „Планиране“ в М и н и стер ств о то на външ ните работи,
1966 - 1972.
Барак, Ехуд (1942 -). Израел. Министър-председател, 1999 - 2001;
министър на о тб р ан ата, 2007 - ; началник на Генералния щаб на Израел
ските отбранителни сили, 1991 - 1995.
Бевин,Ърнест (1881 - 1951). Обединено кралство. Външен минис
тър, 1945 - 1951.
Бегин, Менахем (1913 - 1992). Израел. Министър-председател,
1977 - 1983.
Бейкьр, Джеймс (1930 - ). САЩ. Държавен секретар, 1989 - 1992.

Бен-Гурион, Давид (1886 - 1973). Израел. Министър-председател,
1948 - 1953, 1955 - 1963.
Бенеш, Едуард (1884 - 1948). Чехословакия. Президент, 1935 - 1938,
1945 - 1948; президент в изгнание, 1940 - 1945; министър на външ ните
работи, 1918 - 1935.
Бжежински, Збигнев (1928 -). САЩ. С ъветник по националната
сигурност, 1977 - 1981.
Бин Ладен, Осама (1957 - 2011). Роден в Саудитска Арабия. Осно
вател на „Ал Кайда“ и неин лидер о т 90-те години на XX в. до 2011 г.
Б ота, П и тер Вилем (1916 - 2006). Южна Африка. М инистър
Бранд, Вили (1913 - 1992). Западна Германия. Канцлер, 1969 - 1974;
км ет на Западен Берлин, 1957 - 1966.
Брежнев, Леонид (1906 - 1982). СССР. Генерален секретар на кому
нистическата партия, 1964 - 1982.
Бургиба, Хабиб (1903 - 2000). Тунис. Президент, 1957 - 1987.
Буш, Джордж Хьрбърт Уокър (1924 -). САЩ. Президент,
1989 - 1993; вицепрезидент, 1981 - 1989; директор на ЦРУ, 1976 - 1977;
старш и офицер за връзка на САЩ, Китайска народна република,
1974 - 1976; посланик на САЩ в ООН, 1971 - 1973.
Буш, Джордж У. (1946 -). САЩ. Президент, 2001 - 2009.
Бьрнс, Джеймс (1882 - 1972). САЩ. Президент, 1977 - 1981.
Валенса, Лех (1943 -). Полша. Президент, 1990 - 1995; лидер на
„Солидарност“, 1980 - 2006.
Войтила, Карол Йозеф (папа Йоан Павел II) (1902 - 2005). Полша
и Ватикан. Папа, 1978 - 2005.
Ванс, Кир (1917 - 2002). САЩ. Държавен секретар, 1977 - 1980.
Ганди, Индира (1917 - 1984). Индия. М инистър председател, 1966
- 1977, 1980 - 1984.
Гевара, Че (1928 - 1967). Роден в Аржентина, у б и т в Боливия.
М арксист революционер, 1956 - 1965.
Гомулка, Владислав (1905 - 1982). Полша. Секретар на комунисти
ческата партия, 1956 - 1970.
Горбачов, Михаил (1931 -). СССР. Президент, 1990 - 1991; генера
лен секретар на комунистическата партия, 1985 - 1991.
Громико, Андрей (1909 - 1989). СССР. Външен министър,
1957 - 1985.
Личности 385
Дауд Хан, Мохамед (1909 - 1978). Афганистан. Президент,

1973 - 1978.
Д е Клерк, Фредерик Билем (1936 - ). Южна Африка. Президент,
1989 - 1994.
Джонсън, Линдън Б. (1908 - 1973), САЩ, президент, 1963 - 1969;
вицепрезидент, 1961 - 1963.
Дзян, Дзъмин (1926 -). К итай. Генерален секретар на К итайската
комунистическа партия, 1989 - 2002, президент, 1993 - 2003.
Дием, Нго Дин (1901 - 1963). Южна Виетнам. Президент,
1955 - 1963.
Дубчек, Александър (1921 - 1992). Чехословакия. Генерален секре
т а р на комунистическата партия, 1968 - 1969
Дълес, Дж он ф о с т ъ р (1888 - 1959). САЩ. Държавен секретар,
1953 - 1959.
Дън Сяопин (1904 - 1997). К итай. Заместник премиер, 1975 - 1983;
висш лидер (различни т и т л и ), 1978 - 1992.
Дьо Гол, Шарл (1890 - 1970). Франция. Президент, 1959 - 1969;
министър-председател, 1958 - 1959; президент на временното прави
т ел ст в о , 1944 - 1946.
Елцин, Борис (1931 - 2007). СССР и Русия. Президент на Русия,
1991 - 1999.
Енлай, Чжоу (1898 - 1976). К итай. Премиер и водеща фигура в
К итайската комунистическа партия, 1949 - 1976; външен министър,
1949 - 1958.
Ешкол, Леви (1895 - 1969). Израел. Министър-председател,
1963 - 1969.
Жданов, А. А. (1896 - 1948). СССР. Висш представител на кому
нистическата партия, 1917 - 1948; основател на Коминформ, 1947.
Живков, Тодор (1911 - 1998). България. Министър-председател,
1971 - 1989; генерален секретар на комунистическата партия,
1954 - 1989.
Идън, А нтъни (1897 - 1977). Обединено кралство. М инистър
председател, 1955 - 1957; външен министър, 1935 - 1938, 1940 - 1945,
1951 - 1955.
Караджич, Радован (1945 -). Югославия и Босна. Председател на
Демократическата партия на босненските сърби, 1990 - 1995; прези
д ен т на Република Сръбска, 1992 - 1995, задържан о т Международния
съд за военнопрестъпници, 2008 -.
Карзай, Хамид (1957 -). Афганистан. Президент на Ислямска репу

блика Афганистан, 2004 ръководител на Преходното управление на
Афганистан, 2002 - 2004.
Кармал, Бабрак (1929 - 1996). Афганистан. Президент, 1979 - 1986.
Кастро, фидел (1926 - ). Куба. М инистър председател, 1959 - 1976;
президент на Куба, 1976 - 2008.
Кенан, Джордж (1904 - 2005). САЩ. Посланик в Югославия, 1961
- 1963; посланик в СССР, 1952 - 1953; съветник в Държавния департа
м ент, 1949 - 1951; директор по политическото планиране, 1947 - 1949;
а в т о р на с т а т и я т а „Господин X“, к о я то определя детайли те в поли
т и к а т а на сдържане, излязла в сп. „форин Афеърс“, 1947; съветник на
посланика в СССР, 1944 - 1946; в т о р и секретар, посолство на САЩ,
Москва, 1933 - 1935.
Кейнс, Джон Мейнард (1883 - 1946). Обединено кралство. Иконо
м ист; водач на бри тан ската делегация на конференцията в Бретън Уудс
и председател на Комисията за учредяване на С в е т о в н а т а банка, 1944;
британски финансов представител на М ирната конференция, Париж,
1919.
Кенеди, Джон фицджералд (1917 - 1963). САЩ. Президент,
1961 - 1963.
Кизингер, К урт Георг (1904 - 1988). Западна Германия. Канцлер,
1966 - 1969.
Ким Ир Сен (1912 - 1994). Северна Корея. Държавен глава,
1948 - 1994.
Ким Чен Ир (1941 - 2011). Северна Корея. Премиер или „лЬбим
вожд“, 1994-2011
Кисинджьр, Хенри (1923 -). САЩ. Държавен секретар, 1973 - 1977;
съветник по националната сигурност, 1969 - 1975.
Клинтън, Бил (Уилям Джеферсън; 1946 -). САЩ. Президент,
1993 -2001.
Кол, Хелмут (1930 -). Германия. Канцлер на Германия, 1990 - 1998,
канцлер на Западна Германия, 1982 - 1990.
Косигин, Алексей (1904 - 1980). СССР. Премиер, 1964 - 1980.
Кренц, Егон (1937 -). И зточна Германия. Държавен глава, 1989.
Литвинов, Максим (1876 - 1951). СССР. Народен комисар на външ
н и те работи, 1930 - 1939; заместник-комисар на външ ните работи,
1920 - 1930.
Лойд Джордж, Дейвид (1863 - 1945). Обединено кралство. Минис

т ъ р председател, 1916 - 1922.
Лумумба, П атрис (1925 - 1961). Конго. М инистър председател на
Демократична република Конго, 1960; съосновател на партия „Нацио
нално движение на Конго“, 1958.
Макартър, Дъглас (1880 - 1964). САЩ. Командващ силите на
О О Н в Корея, 1950 - 1951; командващ Съюзническите окупационни сили
в Япония, 1945 - 1951; командващ армейските сили на САЩ в Тихия оке
ан, 1945; командващ Съюзническите сили в югозападната ч аст на Тихия
океан по време на В т о р а т а световна война, 1942 - 1945.
Макмилан, Харолд (1894 - 1986). Обединено кралство. М инистър
Макнамара, Робърт (1916 - 2009). САЩ. М инистър на отбрана
т а , 1961 - 1968.
Мандела, Нелсьн (1918 - 2013). Южна Африка. Президент, 1994
- 1999; един о т основателите на „Копие на нацията“, военното крило
на Африканския национален конгрес, 1960; хвърлен в затвора за предател
ство , 1964 - 1990.
Мао Дзъдун (1893 - 1976). К итай. Председател на К итайската
комунистическа партия, 1943 - 1976; председател на КНР, 1954 - 1958.
Маршал, Дж ордж (1880 - 1959). САЩ. М инистър на о тб р ан ата,
1950 - 1951; държавен секретар, 1947 - 1949, началник на Генералния щаб
на армията, 1939 - 1945.
Меир, Голда (1898 - 1978). Израел. М инистър председател, 1969 -
1974; външен министър, 1956 - 1966.
Миколайчик, Станислав (1901 - 1966). Полша. Министър-предсе
дател в изгнание, 1943 - 1944.
Милошевич, Слободан (1941 - 2006). Югославия и Сърбия. Прези
дент, 1989 - 1997; президент на федерална република Югославия, 1997
- 2000; арестуван о т Международния наказателен съд на О О Н за бивша
Югославия, 2001.
М итеран, франсоа (1916 - 1996). франция. Президент,
1981 - 1995.
Младич, Ратко (1943 - ). Югославия и Босна. Генерал на армия
т а на босненските сърби, 1992 - 1996; привлечен под о т го в о р н о с т о т
Международния наказателен съд на О О Н за бивша Югославия, 1995;
арестуван, 2011.
Моле, Ги (1905 - 1975). Франция. Министър-председател,

1956 - 1957.
М олотов, Вячеслав (1890 - 1986). СССР. Външен министър,
1939 - 1949, 1953 - 1956.
Мосадек, Мохамед (1882 - 1967). Иран. Министър-председател,
1951 - 1953.
Мусолини, Б енито (1883 - 1945). И талия. Министър-председа
тел , 1922 - 1943; водач на ф а ш и с тк а та партия, 1919 - 1943.
Надь, Имре (1896 - 1958). Унгария. Министър-председател,
1953 - 1955, 1956.
Насьр, Гамал Абдел (1918 - 1970). Египет. Президент, 1956 - 1970;
министър-председател, 1954 - 1956.
Неру, Джавахарлал (1889 - 1964). Индия. Министър-председател,
1947- 1964.
Нетаняху, Бенямин (1949-). Израел. Министър-председател,
1996 - 1999; 2009 -; външен министър, 2002 - 2003; заместник външен
министър, 1988 - 1991.
Никсън, Ричард (1913 - 1994). САЩ. Президент, 1969 - 1974; вице
президент, 1953 - 1961.
Нкрума, Кваме (1909 - 1972). Гана. Президент, 1960 - 1966, мини
стър- председател, 1957 - 1960.
Н овотни, А нтонин (1904 - 1975). Чехословакия. Президент,
1953 - 1968.
Олбрайт, Мадлин (1937 -). САЩ. Държавен секретар, 1997 - 2001;
посланик на САЩ в ООН, 1993 - 1997.
Пахлави, Махамед Реза (1919 - 1980). Иран. Шах, 1941-1979.
Перес, Шимон (1923 - 2016). Израел. Президент, 2007 - ; мини
стър-председател, 1977, 1984 - 1986, 1995 - 1996, вицепремиер, 2005; вън
шен министър, 1992 - 1995,2001 - 2002.
Пол П о т (1928 - 1998). Камбоджа. Д и к т а т о р на Демократична
Кампучия, 1975 - 1979; генерален секретар на Комунистическата партия
на Кампучия, 1963-1979.
Помпиду, Ж орж (1911 - 1974). франция. Президент, 1969 - 1974;
премиер, 1962 - 1968.
П утин, Владимир (1952). Русия/СССР. Президент, 2004 - 2008,
2012 - ; министър-председател, 1999 - 2000; 2008 - 2012; офицер о т КГБ,
1975 - 1991.
Рабин, Ицхак (1922 - 1995). Израел. Министър-председател,

1974 - 1977, 1992 - 1995, министър на о тб р ан ата, 1984 - 1990.
Рейгън, Роналд (1911 - 2004). САЩ. Президент, 1981 - 1989.
Ри, Сингман (1875 - 1965). Южна Корея. Президент, 1948 - 1960.
Рузбелт, Делано Франклин (1882 - 1945). САЩ. Президент,
1933 - 1945.
Рузвелт, Елинор (1884 - 1962). САЩ. Председател на Комисията
по правата на човека към ООН, 1946 - 1951; първа дама, 1933 - 1945.
С адат, Ануар (1918 - 1981). Египет. Президент, 1970 - 1981; вице
президент, 1964 - 1966, 1969 - 1970.
Сианук, Нородом (1922 - 2012). Камбоджа. Крал, 1941 - 1955,
1993 - 2004, министър-председател, 1945, 1950, 1952 - 1957.
Сталин, Йосиф (1878 - 1953). СССР. Генерален секретар на кому
нистическата партия, 1922 - 1953.
Сукарно, Ахмед (1901 - 1970). Индонезия. Президент, 1945 - 1967.
Тараки, Нур Мухамед (1917 - 1979). Афганистан. Президент,
1978 - 1979.
Тачър, Маргарет (1925 - 2013). Обединено кралство. Министър-
Тито, Йосип Брос (1892 - 1980). Югославия. Президент,
1939 - 1980; главен командир на югославските партизани, 1941 - 1945.
Троцки, Лев (1879 - 1940). СССР. Комисар на външ ните работи и
войната, 1917 - 1924; водач на опозицията срещу Сталин, 1926 - 1940.
Труман, Хари (1884 - 1972). САЩ. Президент, 1945 - 1953; вице
президент, 1945.
Тхю, Нгуен Ван (1923 - 2001). Южен Виетнам. Президент,
1967 - 1975.
Тан, У (1909 - 1974). Бирма. Генерален секретар на ООН,
1961 - 1972.
Уилсьн, Удроу (1856 - 1924). САЩ. Президент, 1913 - 1921.
У \брихт, Валтер (1893 - 1973). И зточна Германия. Председател
на Държавния съвет на ГДР, 1960 - 1973; генерален секретар на Германска
т а единна социалистическа партия, 1950 - 1971.
ф орд, Джералд (1913 - 2006). САЩ. Президент, 1974 - 1977, вице
президент, 1973 - 1974.
Хавел, Вацлав (1936 - 2011). Чехословакия и Чешка република. Пре
зидент, 1989 - 2003.
Хамаршелд, Даг (1905 - 1961). Швеция. Генерален секретар на

ООН, 1953 - 1961.
Хейг, Александър (1924 - 2010). САЩ. Държавен секретар,
1981 - 1982.
Хитлер, Адолф (1889 - 1945). Германия. Канцлер, 1933 - 1945; фю
рер, 1934 - 1945.
Хо Ши Мин (1890 - 1969). Виетнам. Президент на Демократична
република Виетнам, 1945 - 1969; основател на И ндокитайската кому
нистическа партия (по-късно изв. к а т о Виетмин), 1930.
Холбрук, Ричард (1941 - 2010). САЩ. Помоидник държавен секре
т а р по европейските и канадските въпроси, 1994 - 1995.
Хомейни, Рухолах (1902 - 1989). Иран. Върховен водач на Иран,
1979 - 1989; аятолах, о т 50-те години на XX в. до 1989 г.
Хонекер, Ерик (1912 - 1994). И зточна Германия. Секретар на Обе
динена социалистическа партия на И зточна Германия, 1971 - 1989, пред
седател на Държавния съвет, 1976 - 1989.
Хопкинс, Хари (1890 - 1946). САЩ. М инистър на търговията,
1938 - 1940, президентски съветник и дипломат, 1940 - 1945.
Хрушчов, Н икита (1894 - 1971). СССР. Премиер на Съветския
съюз, 1958 - 1964; първи секретар на комунистическата партия,
1953 - 1964.
Хусак, Густав (1913 - 1991). Чехословакия. Генерален секретар на
Чехословашката комунистическа партия, 1969 - 1989; президент,
1975 - 1989.
Хусейн I о т Йордания (1935 - 1999). Йордания. Крал, 1952 - 1999.
Хюсеин, Саддам (1937 - 2006). Ирак. Президент, 1979 - 2003.
Чан Кайшъ (1887 - 1975). К итай. Президент на Република Китай,
1948 - 1949, 1950 - 1975; лидер на Гуоминдан, 1938 - 1975; председател на
националното правителство на Китай, 1928 - 1931, 1943 - 1948; пред
седател на Националния военен съвет, 1931 - 1946; премиер на Република
Китай, 1930 - 1931, 1935 - 1938, 1939 - 1945, 1947.
Чаушеску, Николае (1918 - 1940). Обединено кралство. Мини
стър-председател, 1937 - 1940.
Черняев, Анатолий (1921 -). СССР. Главен външнополитически
съветник, 1986 - 1991.
Черненко, К о н стан ти н (1911 - 1985). СССР. Генерален секретар
на комунистическата партия, 1984 - 1985.
Чърчил, Уинстън (1874 - 1965). Обединено кралство. Министър-

председател, 1940 - 1945, 1951 - 1955.
Шеварднадзе, Едуард (1928 - 2014). СССР и Грузия. Външен мини
стъ р на СССР, 1985 - 1990, 1991; държавен глава на Грузия, 1992 - 2003.
Ш м ит, Хелмут (1918-2015). Западна Германия. Канцлер,
1974 - 1982.
Ярузелски, Войчех (1923 - 2014). Полша. Президент, 1989 - 1990;
министър-председател, 1981 - 1985; първи секретар на Полската обеди
нена работническа партия, 1981 - 1989.
392
БИБЛИОГРАФИЯ
ДОКУМ ЕНТАЛНИ И И Н ТЕРНЕТ И ЗТ О Ч Н И Ц И
A m erican Presidency Project, http://w w w .presidency.ucsb .ed u /w s/.

“C IA H istorical C ollection Publications.” C entral Intelligence Agency, h ttp s://w w w .cia.
gov/library/publications/historical-collection-publications/index.htm l.
C o ld W ar International H istory Project D igital Archive, h ttp://w ilsoncenter.org/digital-
archive.
“Declassified N ational Intelligence Estim ates o n the Soviet U n io n an d International
C o m m u n ism .” Central Intelligence Agency, http://w w w .fo ia.cia.g o v /
collection/declassified-national-intelligence-estim ates-soviet-union-and-inter-
n ational -com m unism .
E uroD ocs: O nline Sources for E uropean H istory, h ttp ://e u d o cs.lib .b y u .e d u /in d e x .p h p
/M a in P a g e .
Foreign Relations o f the U nited States, http://history .state.g o v /h isto ricald o cu m en ts.
G erm an H istory in D ocum ents and Images, http://germ anhistorydocs.ghi-dc.oig/.
G erm an Propaganda Archive, h ttp ://w w w .ca lv in .ed u /aca d em ic/c as/g p a/.
G reat Britain. Foreign Office Records. N ational Archives. http ://d isco v ery .n atio n al-
archives.gov.uk/ S e a rc h U I/H o m e / O nlineC ollections.
Internet M o d e m H istory S ourcebook. h ttp ://w w w .fo rd h a m .e d u /H alsall/m o d /m o d s-
b o o k .asp .
N ational Security Archives, h ttp ://w w w .g w u .e d u /~ n sa rc h iv /.
“Presidential O ral H istory.” University o f Virginia M iller C en ter o f Public Affairs,
h ttp : // m illercenter.org/ oralhistory/index.
“Revelations from the Russian Archives.” Library o f Congress, h ttp ://w w w .lo c.g o v /
exhibits/archives/.
United N ations Yearbook, 1946 - . h ttp ://u n y e a rb o o k .u n .o rg /.
University o f M innesota H u m a n Rights Library, h ttp ://w w w l.u m n .e d u /h u m a n rts/.
W ilson C enter D igital Archive, http://w ilsoncenter.org/digital-archive.
Yale Law School Avalon Project: D ocu m en ts in Law, H isto ry and D iplom acy, h ttp : //
avalon.law.yale.edu/.
ДРУГИ И Н ТЕРН ЕТ С ТРА Н И Ц И
C o ld W ar H istory Research Center. C orvinus, University o f Budapest. h ttp ://w w w .

coldw ar.hu/.
Библиография 393
D ean Peter K rogh Foreign Affairs D igital Archives. G eorgetow n University Library.
http://w w w .library.georgetow n.edu/krogh.
“N ational C old W ar E xhibition.” Royal A ir Force M useum . 2012. h ttp ://w w w .n atio n al
coldw arexhibition.org/index.cfm .
O p e n Society Archive. Central E uropean University, B udapest, h ttp ://w w w .o sa
archivum .org/.
Parallel H istory Project o n Cooperative Security, h ttp ://w w w .p h p .isn .eth z.ch /in d ex .cfm .
“Presidential Libraries.” N ational Archives, http://w w w .archives.gov/presidential
-libraries/.
М Е М О А РИ
G arthoff, R aym ond L. A Journey Through the Cold War: A M emoir o f Containment and
Coexistence. W ashington, D C : Brookings Institu tio n Press, 2001.
K ennan, George F. Memoirs. 2 vols. Boston: Little, Brown, 1967 - 1972.
Sagdeev, Roald Z. The M aking o f a Soviet Scientist: M y Adventures in Nuclear Fusion and
Spaa from Stalin to Star Wars. New York: Wiley, 1994.
ф и лм и
Cold War. 24-part T V series. Produced by Jerem y Isaacs. New York: C N N , 1998.
“M arch o f Tim e.” Newsreel series, 1937 - 1967. H B O Archives, h ttp s://w w w .h b o
archives.com /apps/ se arch lib rary /ctl/ m archoftim e.
R a a fo r the Super Bomb. D irected b y T hom as O tt. PBS: TheAmerican Experiena. C hicago:
W G B H , 1999.
Red Files: Secrets o f the Russian Archives Revealed. P B S/A bam edia, 1999.
The Wall: A World Divided. D irected by Eric Stange. P B S /S py Pond Productions, 2010.
Walter Cronkite Remembers: The Cold War: Challenge and Crisis. D irected by Dale M inor.
New York: CB S P roductions, 1997.
О Б Щ И ТРУ ДО В Е
Barrass, G ordon S. The Great Cold War. A Journey Through the H all o f Mirrors. Stanford,
CA : Stanford Security S tudies/S tanford University Press, 2009.
D u n b ab in , J. P. D . The Cold W ar The Great Powers and Their Allies. 2 n d ed. Harlow, UK:
Pearson E ducation, 2008.
G addis, Jo h n Lewis. The Cold War: A New History. New York: Penguin, 2005.
---------. We Now Know: Rethinking Cold War History. O xford: C larendon, 1997.
H anhim aki, Jussi М ., and O d d A rne W estad. The Cold War: A History in Documents
and Eyewitness Accounts. O xford: O xford University Press, 2003.
H arper, Jo h n L am berton. The Cold War. O xford: O xford University Press, 2011.
Judge, Edward H ., and J o h n W. Langdon. A H ard and Bitter Peace: A Global History o f
the Cold War. U pper Saddle River, NJ: Prentice Hall, 1996.
LaFeber, Walter. America, Russia, and the Cold War, 1945 - 1966. New York: Wiley, 1967.
Leffler, M elvyn R, and O d d A rne W estad. The Cambridge History o f the Cold War. 3 vols.
Cam bridge: C am bridge University Press, 2010.
Levering, R alph B. The Cold War: A Post-Cold War History. 2 n d ed. A rlington H eights, IL:
H arlan D avidson, 2005.
Lightbody, Bradley. The Cold War. L ondon: Routledge, 1999.
M cCauley, M artin. Russia, America, and the Cold War, 1949 - 1991. L ondon: P earso n /
Longm an, 2004.
M cM ahon, R obert J. The Cold War: A Very Short Introduction. O xford: O xford University
Press, 2003.
Painter, D avid S. The Cold War: A n International History. L ondon: Routledge, 2002.
Sm ith, Joseph. The Cold War. 2 n d ed. O xford: Blackwell, 1998.
U lam , A dam B runo. Understanding the Cold War: A H istorian’s Personal Reflections. New
Brunswick, NJ: Transaction, 2001.
Walker, M artin. The Cold War: A History. New York: H olt, 1994.
С П Е Ц И А Л И З И Р А Н И ТРУ Д О В Е
A dom eit, H annes. Imperial Overstretch: Germany in Soviet Policyfrom Stalin to Gorbachev:
A n Analysis Based on New Archival Evidence, Memoirs, and Interviews. Baden-
Baden: N o m o s Verlagsgesellschaft, 1998.
A ldrich, Richard J. The Hidden Hand: Britain, America, and Cold War Secret Intelligence.
L ondon: J o h n M urray, 2001.
Andrew, C h ristopher M ., and Vasili M itrokhin. The Sword and the Shield: The M itrokhin
Archive and the Secret History o f the KGB. New York: Basic Books, 1999.
-----------. T he W orld Was G oing O u r Way: T he KGB and the Battle for the T hird W orld.
New York: Basic Books, 2005.
Bacevich, A ndrew J. American Empire: The Realities and Consequences o f U.S. Diplomacy.
C am bridge, MA: H arvard University Press, 2002.
B elm onte, Laura A. Selling the American Way: U.S. Propaganda and the Cold War.
Philadelphia: University o f Pennsylvania Press, 2008.
B ernhard, N ancy E. US Television News and Cold War Propaganda, 1947 - 1960. New
York: C am bridge U niversity Press, 1999.
Black, Jeremy. War Since 1945. L ondon: Reaktion, 2004.
Borstelm ann, T hom as. The Cold War and the Color Line: American Race Relations in the
Global Arena. C am bridge, MA: H arvard University Press, 2001.
Brands, H . W. The D evil We Knew: Americans and the Cold War. New York: O xford
B uchanan, Tom . Europe’s Troubled Peace, 1945 - 2000. M aiden, MA: Blackwell, 2006.
Burrows, W illiam E. By A n y Means Necessary: Am erica’s Secret A ir War in the Cold War.
New York: Farrar, Straus and G iroux, 2001.
C allanan, James. Covert Action in the Cold War: US Policy Intelligence, and CIA Operations.
L ondon: I. B. Tauris, 2010.
Carroll, M ark. M usk and Ideology in Cold War Europe. Cam bridge: C am bridge University
Press, 2003.
C aute, D avid. The Dancer Defects: The Strugglefo r Cultural Supremacy During the Cold War.
C h ilto n , Paul A. Security Metaphors: Cold War Discoursefrom Containment to Common
House. New York: P. Lang, 1996.
Coll, Steve. Ghost Wars: The Secret History o f the CIA, Afghanistan, and Bin Laden, from the
Soviet Invasion to September 10, 2001. New York: Penguin, 2004.
Craig, C am pbell, an d Fredrik Logevall. Am erica’s Cold War: The Politics o f Insecurity.
C am bridge, MA: Belknap Press o f H arvard U niversity Press, 2009.
C ro n in , Jam es E. The World the Cold War Made: Order, Chaos and the Return o f History.
New York: Routledge, 1996.
D o b so n , A lan P. US Economic Statecraftfo r Survival, 1933 - 1991: O f Sanctions, Embargoes,
and Economic Warfare. New York: Routledge, 2002.
Engel, Jeffrey A. Cold War at 30,000 Feet: TheAnglo-American FightforA viation Supremacy.
C am bridge, M A: H arvard University Press, 2007.
Enloe, C y n th ia H . The M orning After: Sexual Politics at the E nd o f the Cold War. Berkeley:
University o f C alifornia Press, 1993.
Evangelista, M atthew . Unarmed Forces: The Transnational M ovement to E nd the Cold War.
Ithaca, NY: C ornell University Press, 1999.
Evans, Tony. US Hegemony and the Project o f Universal H um an Rights. Basingstoke, UK:
M acm illan, 1996.
Firth, N oel E., and Jam es H . N oren. Soviet Defense Spending: A History o f CIA Estimates,
1950 - 1990. College Station: Texas A & M U niversity Press, 1998.
Friedm an, N orm an. The Fifty-Year War: Conflict and Strategy in the Cold War. A nnapolis,
M D : Naval Institute Press, 2000.
G addis, J o h n Lewis. George F. Kennan: A n American Life. New York: Penguin, 2011.
---------. The Long Peace: Inquiries into the History o f the Cold War. New York: O xford
G ardner, Lloyd C . Spheres o f Influence: The Great Powers Partition Europe, from M unich to
Yalta. C hicago: I. R. Dee, 1993.
Gleason, A bbott. Totalitarianism: The Inner History o f the Cold War. N ew York: O xford
G lynn, Patrick. Closing Pandora’s Box: Arm s Raxes, Arm s Control, and the History o f the
Cold War. New York: Basic Books, 1992.
G raham , T hom as, and Keith A. H ansen. Spy Satellites: and Other Intelligence Technologies
That Changed History. Seattle: University o f W ashington Press, 2007.
G randin, Greg. The Last Colonial Massacre: Latin America in the Cold War. Chicago:
University o f C hicago Press, 2004.
G reenw ood, Sean. Britain and the Cold War, 1945 - 1991. New York: St. M artin s, 2000.
H aslam , Jo n a th an . Russia’s Cold War: From the October Revolution to the Fall o f the Wall.
New H aven, CT: Yale University Press, 2011.
H erzog, Jo n a th an P. The Spiritual-Industrial Complex: Am erica’s Religious Battle Against
Communism in the Early Cold War. New York: O xford University Press, 2011.
H eym ann, Charles. The Politics o f African Diplomacy and Decolonization: The African
Experience in Cold War Diplomacy. Accra, G hana: Joycum , 2009.
H in to n , H arold C . The People’s Republic o f China, 1949 - 1979: A Documentary Survey. 5
vols. W ilm ington, D E: Scholarly Resources, 1980.
H offm an, D avid E. The Dead Hand: The Untold Story o f the Cold War Arm s Race and Its
Dangerous Legacy. N ew York: D oubleday, 2009.
Inglis, Fred. The Cruel Peace: Everyday Life in the Cold War. New York: Basic Books, 1991.
Irwin, Ryan M . Gordian Knot: Apartheid and the Unmaking o f the Liberal World Order.
Jo h n so n , D avid K. The Lavender Scare: The Cold War Persecution o f Gays and Lesbians in
the Federal Government. C hicago: University o f C hicago Press, 2004.
Kalic, Sean N. US Presidents and the M ilitarization o f Space, 1946 - 1967. College Station:
Texas A & M University Press, 2012.
Kemper, K urt Edward. College Football and American Culture in the Cold War Era. U rbana:
U niversity o f Illinois Press, 2009.
Larson, D eborah W elch. Anatom y o f Mistrust: U.S.-Soviet Relations D uring the Cold War.
Ithaca, NY: C ornell University Press, 1997.
Laville, Helen. Cold War Women: The International Activities o f American Women’s
Organisations. M anchester, UK: M anchester University Press, 2002.
Lebow, Richard N ed, and Janice Gross Stein. We A ll Lost the Cold War. Princeton, NJ:
Princeton U niversity Press, 1994.
Leebaert, Derek. The Fifty-Year Wound: The True Price o f Am erica’s Cold War Victory.
Boston: Little, Brown, 2002.
Lees, Lorraine M . Keeping Tito Afloat: The United States, Yugoslavia, and the Cold War.
Leffler, M elvyn P. For the Soul o f M ankind: The United States, the Soviet Union, and the
Cold War. New York: H ill and Wang, 2007.
Lindgren, D avid T. Trust but Verify: Imagery Analysis in the Cold War. A nnapolis, M D :
Naval Institute Press, 2000.
Little, D ouglas. American Orientalism: The United States and the M iddle East Since 1945.
Lucas, Scott. Freedom’s War: The American Crusade Against the Soviet Union. New York:
New York University Press, 1999.
M acQ ueen, N o m e. The United Nations, Peace Operations and the Cold War New York:
Pearson L ongm an, 2011.
M andelbaum , M ichael. The Nuclear Question: The United States and Nuclear Weapons,
1946 - 1976. Cam bridge: C am bridge University Press, 1979.
M arte, Leonard F. Political Cycles in International Relations: The Cold War and Africa,
1945 - 1990. A m sterdam : V U University Press, 1994.
May, Elaine Tyler. Homeward Bound: American Families in the Cold War Era. New York:
Basic Books, 1988.
M cK night, D avid. Espionage and the Roots o f the Cold War: The Conspiratorial Heritage.
L ondon: Frank Cass, 2002.
M cM ahon, R obert J. The Cold War on the Periphery: The United States, India, and Pakistan.
N ew York: C olum bia University Press, 1994.
Miller, D avid. The Cold War. A M ilitary History. New York: St. M artin s, 1999.
M otyl, A lexander J. Imperial Ends: The Decay, Collapse, and Revival o f Empires. New York:
C olum bia U niversity Press, 2001.
M urphy, D avid E., Sergei A. K ondrashev, and George Bailey. Battleground Berlin: CIA vs.
KGB in the Cold War. New H aven, CT: Yale University Press, 1997.
N ew ton, Julie M . Russia, France, and the Idea o f Europe. Basingstoke, UK: Palgrave M ac
m illan,2003.
Oakes, Guy. The Imaginary War: C ivil Defense and American Cold War Culture. New
York: O xford University Press, 1994.
O d o m , W illiam . The Collapse o f the Soviet M ilitary. New H aven, CT: Yale University
Press, 1998.
Paterson, T hom as G. On Every Front: The M aking and Unmaking o f the Cold War. New
York: N o rto n , 1992.
Peebles, C urtis. Twilight Warriors: Covert A ir Operations A gainst the USSR. A nnapolis,
M D : Naval Institute Press, 2005.
Perkins, J o h n H . Geopolitics and the Green Revolution: Wheat, Genes, and the Cold War.
New York: O xford University Press, 1997.
Reed, W. Craig. Red November: Inside the Secret U.S.-Soviet Submarine War. N ew York:
W illiam M orrow , 2010.
Roads to Space: A n Oral History o f the Soviet Space Program. C o m p iled b y the Russian
Scientific Research C enter for Space D ocum entatio n . New York: A viation Week
G roup, 1995.
Roberts, Geoffrey. The Soviet Union in World Politics: Coexistence, Revolution, and Cold
War, 1945 - 1991. New York: Routledge, 1999.
Saunders, Frances Stonor. The Cultural Cold War: The CIA and the World o f Arts and
Letters. New York: New Press, 2000.
Schw och, James. Global TV: New M edia and the Cold War, 1946 - 69. U rbana: University
o f Illinois Press, 2009.
Sem pa, Francis P. Geopolitics: From the Cold War to the 21st Century. New Brunswick, NJ:
Transaction, 2002.
S hannon, C hristopher. A World M ade Safefo r Differences: Cold War Intellectuals and the
Politics o f Identity. L anham , M D : R ow m an and Littlefield, 2001.
Shaw, Tony. British Cinema and the Cold War: The State, Propaganda and Consensus.
L ondon: I. B. Tauris, 2001.
Shenfield, Stephen. The Nuclear Predicament: Explorations in Soviet Ideology. L ondon:
Royal Institute o f International Affairs, 1987.
Smyser, W. R. From Yalta to Berlin: The Cold War Struggle over Germany. New York:
St. M a rtin s, 1999.
Stone, D avid. Wars o f the Cold War: Campaigns and Conflicts, 1945 - 1990. L ondon:
Brassey’s, 2003.
T h o m p so n , Nicholas. The H awk and the Dove: Paul Nitze, George Kennan, and the History
o f the Cold War. New York: H en ry H olt, 2009.
W estad, O d d Arne. The Global Cold War: Third World Interventions and the M aking o f Our
Times. Cam bridge: C am bridge University Press, 2005.
W hitfield, Stephen J. The Culture o f the Cold War. 2 n d ed. Baltimore: Jo h n s H opkins
W ilford, H ugh. The CIA, the British Left and the Cold War: Calling the Tune? L ondon:
Frank Cass, 2003.
---------. The M ighty Wurlitzer: How the CIA Played America. C am bridge, MA:
H arvard University Press, 2008.
W inkler, D avid F. Cold War at Sea: High-Seas Confrontation Between the United States and
the Soviet Union. A nnapolis, M D : Naval Institute Press, 2000.
Wolfe, A udra J. Competing w ith the Soviets: Science, Technology and the State in Cold War
America. Baltimore: Jo h n s H opkins University Press, 2013.
Young, J o h n W. France, the Cold War and the Western Alliance: French Foreign Policy and
Postwar Europe. Leicester: Leicester University Press, 1989.
Zaloga, Steve. The Krem lin’s Nuclear Sword: The Rise and Fall o f Russia’s Strategic Nuclear
Forces, 1945 - 2000. W ashington, D C : S m ithsonian In stitu tio n Press, 2002.
Z ubok, V M M Failed Empire: The Soviet Union in the Cold Warfrom Stalin to Gorbachev.
399
ПОКАЗАЛЕЦ
A Арабски държави 109, 159, 301, 356

Вижте още Египет, Ирак, Йордания,
А встрия 72, 114, 123, 151, 317, 321 Саудитска Арабия, Сирия
Аденауер, Конрад 161 - 162, 165, 170, 198 Арафат, Ясер 300, 346, 355 - 358
- 199,218 Арбенс Гусман, Хакобо 147
Азия Аржентина 82, 249,291, 292 (карта), 293,
В т о р а световн а война и 66, 96 360
деколонизация и граждански войни в Арон, Реймон 152
1 0 9 -1 1 3 Архипов, Иван 294
о тт е гл я н е на европейския империали Асоциация на с т р а н и т е о т Ю гоизточна
зъм о т 147 - 149 Азия (АСЕАН) 295, 350
права на човека в 205 - 208 Асуанска язовирна стен а 155
решения о т П отсдам и 87 - 89 А тлантическа х ар т а 65 - 67, 71, 73, 81,
съперничество между САЩ и СССР в 110, 143, 205,315
277, 293 -295 ,3 3 1 А тли, К лемент 85, 97, 126
условия след С т у д е н ата война в 349, А том н а епоха 86, 88
352 Вижте още Надпревара в яд рен ото
Вижте също им ената на о тд е л н и т е въоръжаване; Ядрени оръжия
държави Афганистан
Айзенхауер, Д у ай т Дейвид 133, 147 - 150, американска помощ за 267 - 269
165 (фотография) изтегляне на съ в етс к и т е войски о т
Ал-Асад, Хафез 192, 232, 259 313,348
Албания И З, 221, 321 съветска инвазия в 258, 264 - 269, 265
Алжир 148 - 149, 154 - 155, 185, 224, 347 (карта), 268 (фотография)
Алиенде, Салвадор 231 р о л я та на О О Н в 348
Ал Кайда 346 - 347, 371 - 374 Афганистански обединен ф р о н т (Севе
Американска група „Хелзинки уоч“ рен алианс) 373
246 - 247, 287, Африка
Амин, Хафизула 265 граници о т 70-те години на XX в. 251
А мнести Интернеш ънъл 204, 244 (карта)
Ангола права на човека в Ю гоизточна Африка
граждански войни в 252, 352 205 - 207
мироопазващи мисии на О О Н в 348 споразумения за Ангола и Намибия
САЩ и 252 (1998) 353
С ъветски съюз и 250 - 313 съперничество между САЩ и С ъ в е т
Южна Африка и 295 - 297, 353 ския съюз 250 - 254,277, 295 - 297, 331
Андропов, Юрий 266, 278, 281, 283, условия след С т у д е н ата война в
285 - 286 290, 307 - 308, 312, 315 352 - 354
Антиколониализъм 45, 70, 73, 109, 126, Вижте също им ената на о тд е л н и т е
133, 149, 183, 293 държави
А н ти ком и н терн ов п а к т (1936) 49 Африкански национален конгрес (АНК)
А партейд, край на 352 - 354 296, 352 - 353
АПЕК (Азиатско-тихоокеанско икономи Ачесьн, Дийн 107, 127
ческо сътрудничество) 350
Апопо 8 34, 207
Арабска лига 191, 194,227
Б О ктом врийска война (1973) 231 - 235

петролен б о й к о т срешу Запада (1956)
Багдадски п а к т 164 158 - 159,(1967) 194,(1973)233
Бангладеш 228, 346 САЩ - СССР, съперничество в
Барак, Ехуд 357 - 358 297 - 302, 298 (карта), 331
Бар, Егон 217, 320 следвоенна деколонизация в 109 - 113,
Б а т и с т а , Фулгенцио 168 148 - 149
Бебин, Ъ рнест 101 Суецка криза 154 - 159
Бегин, Менахем 259, 260 (фотография), Вижте още им ената на о тд е л н и т е
261,299 - 300 държави
Бейкър, Джеймс 334, 355 Блокада на Берлин (1948 - 1949) 33
Бен-Гурион, Давид 156 - 157, 194 Блум, Леон 84
Бенелкжс, с т р а н и т е о т 162 Болшевишка революция 31, 37, 41, 57,
Бенеш, Едуард 76 196,314
Берлин 33, 38, 84,113, 117,142, 170 Босна 363 - 365
(фотография) Б о т а , П и т е р Вилем 296
Ч ети ри стран ен договор за (1971) 219, Бранд, Вили
224 - 235 Берлинска стен а и 170
Вижте още Западен Берлин Основополагащ договор и 219 - 220
Берлин, въздушен м о с т над (1948 - 1949) отнош ения на САЩ и СССР с 213
117 (фотография), 117 - 119 поема о т г о в о р н о с т т а за нацистки
Берлинска криза, (1948) 118 - 120, т е военни престъпления 218
(1958) 1 6 4 - 165,(1961) 171 среща на Громико с 203
Берлинска стена Ostpolitik 199, 217 - 220
еф ект върху И зто ч н а Европа Бранденбургска в р а т а 170 (фотография),
199 -2 0 0 312, 320 (фотография)
Западна Германия и 198 - 199 Брежнев, Леонид
изграждане на 169 - 170, 170 (ф о то адм инистрацията на Бранд и
графия) 2 1 7 -2 2 0
икономически еф ект върху Западен арабско-израелски конфликт и
Берлин 218 - 219 192 - 193, 225, 227, 231 -2 3 4
падане на 319 - 321, 320 (фотография), в Африка 252
369 война във Виетнам и 229 - 231
символ на С т у д е н ата война 170, 321 Д оговорености о т Хелзинки и
Бжежински, Збигнев 246, 254 235 - 237
Бин Ладен, Осама 346, 371 - 373 заш ита на социализма 199
Бирма 66, 126, 148 инвазия в Чехословакия 201 - 203
Близък и зт о к Основно споразумение със САЩ 216
Арабско-израелска война (1967) отнош ения между СССР и К и тай 224
191 - 198, 195 (карта) посещение в САЩ 231, 232 (фотогра
Договори о т Осло (1993) 356 - 358 фия)
Египетско-израелски мирен договор права на човека 245 - 247
(1979) 258 - 261, 299 п р еврат в Афганистан 266
Израелско-египетски конфликт преговори за ограничаване на въо
(1967-1970) 225 - 226 ръженията 213 - 216
Израелско-палестински конфликт преговори САЛТ II и 254 - 258
355 - 358 принципи за ненамеса в 245 - 246
Мадридска конференция (1991) работнически стачки в Полша и 271
355 - 356 разведряване 212, 242, 271 - 272
Показалец 401
Вижте още détente в С ъ в ета за сигурност на О О Н 79

санкции на Каршър срещу СССР В то р а св ето в н а война и 55 - 57,
247 - 250 67 - 70, 98
Т р ети с в я т , ст р ате ги и 224 във Великия съюз 62 - 70
Б рест-Л итовск, договор (1918) 37 - 38, Германия и 45, 48, 50,55 - 57, 64 - 65,
42, 67, 86 - 87, 101, 105, 114, 164, 324 - 325
Б ри тания 56, 62 - 63 Голямата игра с Русия 31 - 32, 258
Вижте още Великобритания гражданска война в Гърция и 81
Брюкселски п а к т (1948) 114, 119 Китайска народна република и 126
Будапеща (карта) 38, 152,153 (фотогра конференции на върха
фия), 202 Вижте още Казабланка; Кайро; Техеран;
Буш, Джордж У. 372, 374 Я лта; П отсдам ; Женева; Париж
Буш, Джордж X. У. 314, 316, 322 - 326, надпревара в яд р ен о то въоръжаване
328, 330 - 331, 333 - 334, 349, 355, 359 162, 255
България 56, 76 - 77, 83, 87,100, 106, 113, о тт егл я н е на силите, и зточ н о о т
220, 321 Суец 198
Бърнс, Джеймс 86, 99, 101,103, 105 о тт егл я н е о т колониите 106 - 107,
109 - 110, 111 (карта)
В петролен б о й к о т в Близкия и зт о к и
158 - 159, 194,233
Валенса, Лех 242, 270 полски вълнения и 271
Ванс, Сайръс 254, 363 Първа св ето в н а война и 35 - 36
Варшавски договор САЩ и 47, 50, 56, 64, 67, 73 - 74,
военно превъзходство на 161 77 - 78, 82 - 83, 88, 101 - 106,
източноевропейско о тт егл я н е о т 158 - 159, 169 - 170, 253, 271, 291 - 293
321 Суецка криза и 154 - 159, 157 (карта)
инвазия в Чехословакия 201 - 202 С ъветски съюз и 35, 45 - 46, 51 - 53,
помощ за Северен Виетнам 190 56 - 57, 67 - 69, 75 - 78, 84, 88,
Румъния къса връзки с 196 101 - 106,155 - 156
унгарска заплаха за о тт е гл я н е о т членство в ЕИ О 162 - 163,220,234
151 - 152 Фолклендска война 291 - 293
Вашингтон, военноморска конференция Хонконг и 126, 350
(1921 - 1922) 43 Версай, договор (1919) 41, 47 - 48
Великата илк$ия (филм) 49 Виенска среща (1961) 169
Великият съюз Виетконг 150, 185
военни ж е р тв и 83 - 84 Виетнам 34, 148 - 150, 173, 183 - 186,
за 62 187 (карта), 188 - 191, 193, 196, 198, 203,
произход на 63 - 69 213 -2 1 6 , 220, 222 - 223, 225, 228 - 230,
решения за Германия 85 - 87 242 - 243, 250, 257, 279, 289, 294 - 295,
следвоенен разпад на 95 - 97 308,313, 343, 350, 375
съперничество сред п а р т н ь о р и т е в Вижте още Северен Виетнам; Южен
69 - 73, 75 - 79 Виетнам
Вижте още Великобритания; С ъ в е т Владивосток, среща във (1974) 256 - 257
ски съюз; Съединени щ ати ; конферен Война 6 Босна 364 - 365
ция в Техеран; конференция в Я лта; Война във Виетнам 187 (карта), 220, 214,
конференция в П отсдам . 230, 375
Великобритания Война на изтощ ение (1967 - 1970) 225
Афганистан и 373 Война срещу т е р о р а 373 - 375, 381
Берлин, въздушен м о с т над 117 - 119
Войтила, Карол Йозеф 270 Германия; Берлин; Берлин, въздушен

Вижте още Йоан Павел II м о с т над; блокада на Берлин; Берлин
В т о р а световн а война 52 - 53, 62, 65, 69, ска стен а
75, 83, 89, 95, 97, 110, 119, 141, 143, 146, Гласност 131, 145, 308,
162 - 163, 189, 199, 205, 217, 244, 267, 269, Гласът на Америка 142, 287, 312
279, 291, 301, 322, 325, 328, 347, 370 Глобализация 344 - 345, 359, 382
Вижте още Великият съюз Глобално затопляне 345
Въдход и падение на Великите сили (Пол Гол, Шарл дьо 158, 185, 198
Кенеди) 306 Голямата игра 31, 258
Гомулка, Владислав 116, 151 - 152
г Горбачов, Михаил
в О б щ о т о събрание на О О Н 314
Ганди, Индира 150 (фотография), в и зи т а в К и тай 317
228 - 229 за д о к т р и н а т а „Брежнев“ 314 - 315
Гватемала 147, 249, 288, 289, 359 за призива на И зто ч н а Германия за
ГДР (Германска демократична република) демокрация 319 - 320
122, 164, 169, 199, 203, 217 - 220, избори за 302
319 - 320, 324 - 328, 346 награден с Нобелова награда 322
Вижте още И зто ч н а Германия п р ев р ат в СССР и 331 - 334
Гемайел, Башир 300 по проблемите на Косово 367 - 368
Генуа, конференция (1922) 44 - 45 политика на гласност 308
Германия политика на перестройка 307 - 309
агресия, 30-те години на XX в. 47 - 50 прощално обръщение 336
А нтиком интерновски п а к т (1937) 49 разговори за въоръженията и 309 -
Версайски договор (1919) и 40 - 41 314, 310 (фотография)
военни престъпления на 83 - 84 съветски лидер 307 - 309, 322
В т о р а световн а война 53 - 57, телефонира на Сахаров 311 - 312
75 Генуа, конференция, и 44 Гренада, инвазия на САГЦ в 289, 290 (кар
Договори о т Локарно (1925) 45 т а ), 291
Д оговорености о т Хелзинки и 235 „Грозен американец“, с т е р е о т и п 147
нацистко-съветски договор и 52 - 53 Громико, Андрей 103, 203, 236, 307
Нюрнберг, процеси 98 - 99 Гърция 77, 84 - 85, 103 (карта), 106, 114,
Ос „Рим - Берлин“ (1936) 49 244, 248, 361
П отсдам , споразумение о т (1945) и
8 6 -8 7 Д
Първа световн а война 37 - 38
разделение на, 120 - 123, 121 (карта) Дауд Хан, Мохамед 264
обединение на 324 - 328 Аве хиляди думи (Вацулик) 201
след В т о р а т а световн а война, упра Де Клерк, Фредерик Вилем 352 - 354
вление на 104 - 105, 163 - 167 Д ейтънско мирно споразумение 365
след П ъ р вата св етов н а война, грани Д ек р ет за мира (1917) 36
ци на 39 (карта) Депресия, св ето в н а 48 - 49
след С т у д е н а та война, условия в 346, Вижте още Голямата депресия
361 Щ е н я т Щ “ Инвазия 75
С ъветски съюз и 44 - 48, 52 - 53, 72 „Д ен ят V-E“ 89 (бележка), 120
- 73, 75 Щ е н я т V-J“ 89
Техеран, конференция (1943) и 73 - 74 Аесет дни, които разтърсиха света
Я л та, споразумения и 81 - 82 (Рийд) 41
Вижте още И зто ч н а Германия; Западна
Джонсън, Линдън Б. п р о т е с т и в защ и та на човеш ките

Арабско-израелска бойна (1967) и 193 права 244
бойна във Виетнам 185 - 191, 229 след С т у д е н а та война, емиграция на
И зто ч н а Европа и 199 - 200, 203 361
С ъветски съюз и 193, 203 създаване на Израел 109, 112 (карта)
Дзян Дзъмин 335 Съветски съюз и 197, 244, 361
Дием, Нго Дин 150, 173, 183 - 184 Евро, първа обща валута 369
Диен Биен Фу 148 Европа
Добринин, А натолий 215 В т о р а св ето в н а война, ж е р тв и и
Договор за намаляване на стратегически опустошение в 96
т е въоръжения (СТАРТ) 330, 349 граници след П ъ р вата св ето в н а вой
Договор за неразпространение на ядрено на 39 (карта)
т о оръжие (1968) 203, 214, 216 Д оговорености о т Хелзинки и 236
Договор за обединение на Германия (1990) Желязна завеса и 102, 141 - 145,
327 161 - 163, 173, 198
Договор за ограничаване на си с те м и те за ислямистка агресия в 346 - 347
п р о ти в о р ак етн а отб р ан а (1972) 216, 282 о п и т и за обединение след В т о р а т а
Договор за частична забрана на ядрените св етов н а война 161 - 162
о п и т и (1963) 173 разделение на 106 - 109, 113 - 117, 115
Договор САЛТ I 215 - 216 (карта)
Договор САЛТ I I 275 след С т у д е н а та война 361
Договор о т Рио (1947) 110 след С т у д е н ата война, условия в 361
Д о к тр и н а „Брежнев“ 202, 221, 271, 277, следвоенен растеж и ст а б и л н о с т 141
314,316, 323 Вижте още И зто ч н а Европа; имена на
Д о к тр и н а „Буш“ (Дж.У.) 374 отделни държави
Д о к тр и н а „К артър“ 267 Европа - Първа с т р ате ги я 67 - 68
Д о к тр и н а „Никсън“ 224 Европейска кон султати вн а комисия 72,
Д о к тр и н а „Рейгън“ 277 87
Д о к тр и н а „Труман“ 107 - 109 Европейска о б щ н о ст (ЕО) 220, 234, 236,
„доларова“ дипломация 360 363, 368 - 369
А -p Живаго (Пастернак) 144, 312 Вижте още Европейска икономическа
Дубчек, Александър 201 - 202, 207 - 208 общ н о ст
Дълес, Джон ф о с т ъ р 149,150, 152, 323 Европейска о б щ н о ст за въглища и сто м а
Дън Сяопин 280,293 - 294, 307, 318, 335 на (1951) 162
Държави о т П рибалтика 54 - 55, 66, 235, Европейски съюз (ЕС) 369
329, 330, 333, 346 Египет
Вижте още Е стония, Л атви я, Л и т в а арабско-израелски конфликт и
Дю Боа, У. Е. Б. 153 191 - 198, 195 (карта), 231 - 235
Détente 212, 221, 242, 258, 269 Асуанска язовирна с т ен а 155
разделяне на Палестина и 109 - 110
Е Суецка криза 154 - 159, 157 (карта)
Хрушчов и 147 - 148
Евреи Единен европейски а к т (1986) 369
Бранд признава н ац и стк и те престъ Екологично движение 345
пления срещу 218 Ел Салвадор 249, 279, 288 - 289, 334, 348,
масово изселване о т Полша 197 359
нацистки престъпления срещу 47, Елцин, Борис 329, 333 - 335, 347,
57, 69 349 - 350, 365
Енигма 66
Е стония Зелена революция 181

Вижте още П рибалтийски държави Зимбабве 253, 295 - 296
Е ти о п и я 49, 250, 253 - 254, 259, 279, 308, Зимна война (1939 - 1940) 55
313, 352, 358
Ешкол, Леви 192, 194 И
Ж И всичко серазпадна (Ачебе) 144

Идън, А нтъни 73, 143, 154 - 158, 162
Ж данов, А. А. (Андрей) 109 Израел
Желязна завеса 33, 102, 141 - 142, 153, 161, Арабско-израелска война (1967) 191 -
163, 169, 173, 198 - 199, 236, 245, 323 198, 195 (карта)
Женева, среща на върха през (1955) (1985) Декларация за независимост 109
47, 148, 150 - 151, 163, 309, 310 (фотогра договори о т Осло (1993) 356 - 358
фия) Египетско-израелски мирен договор
Женевска конвенция (1949) 368 (1979) 258 -2 6 1
Женевски споразумения (1954) 148 - 149, израелско-египетски конфликт
286 (1967 - 1970) 225 - 226
израелско-палестински конфликт 292,
3 299 - 300, 355 - 358
Мирен договор с Йордания (1994) 356
Закони за н е у т р а л и т е т (САЩ) 49 О ктомврийска война (1973) 231 - 235
Залив на п р а с е т а т а 169 подкрепа на кампанията за защ и та на
Западен Берлин 117 (фотография), 118 - съ в етс к и те евреи 245
120, 122 - 123, 142, 164 - 165, 169 - 173, роля в Суецката криза 154 - 159,
198 - 199, 203, 218 - 219, 312, 320 157 (карта)
Западна Германия създаване на 112 (карта)
Афганистан и 268 И зточ н а Германия
икономически условия 6 2 1 7 - 2 1 8 Западна Германия о тк азва да признае
Московски договор и 218 199,218
обединение на Германия и 324 - 328 Китайска народна република и 335
Основополагащ договор с И зточна Основополагащ договор със Западна
Германия 219 - 220 Германия 219 - 220
петролен б о й к о т срещу 194 размирици в Полша и 271
разделение на Европа и 198 - 200 реунификация и 324 - 327
размирици в Полша и 271 С ъветски съюз и 122, 164, 269, 324
С ъветски съюз и 120 - 122, 145, 203, създаване на (карта)
214 - 220, 268 И зто ч н а Европа
Съединени щ а т и и 118 - 119, Д оговорености о т Хелзинки и 236
217 - 220, 255, 280, 324 - 325, 328 Ж елязната завеса и 102, 141 - 145,
създаване на 120 - 122, 121 (карта) 163, 173, 198
Ostpolitik 217 - 220 културни промени в 200
Западна култура политика на САЩ за „изграждане на
реакция на последиците о т П ъ рвата м о сто в е“ и 199
св етов н а война 44 Пражка п р олет и 200 - 204
реакция на С т у д е н а та война преход в 315 - 323, 332 (карта)
143 - 145, 207 - 208, 278 разпадане на СССР и 343
„Звездни войни“ 281 Вижте още им ената на о тд е л н и т е
Вижте още И нициатива за с т р а т е г и държави
ческа отб р ан а (ИСО)
Индия 45, 50, 66 - 67, 109 - ПО, 111 (кар разделяне на П алестина и 109 - 110
т а ), 126, 147, 150 (фотография), 182, сирийска инвазия в 226 - 227
213 -2 1 4 , 220, 227 - 229, 250, 343, 350, 372
Индонезия 126, 148, 182,224, 244, 350 К
Индо-пакистанска война (1971) 228
И нициатива за стратегическа о тб ран а Казабланка, конференция (1943) 69 - 70
(ИСО) 281,282 - 283, 302, 309, 311 - 312, Кайро, конференции (1943) 73 - 75
323 Камбоджа 148, 184,222,225, 229 - 230,
Ирак 154, 158, 164,263,297 - 299, 327, 330 279, 293 - 295,313, 348 - 349
- 331,335, 348, 356, 3 7 4 - 375 Кампучия
Иран Вижте още Камбоджа
до ктри н а „Буш“ и 374 Караджич, Радован 365
революция в 258, 261 - 263, 262 Карзай, Хамид 373 - 374
(фотография) Кариби 290 (карта), 358
САЩ, отнош ения с 249 Вижте още Куба, Гренада
САЩ, п р ев р ат в 147 Карсьн, Рейчъл 345
смъкване на прогерманско правител К артър, Джими
с т в о в 65 дипломатически политики в Африка
съветско забавяне на о т т е г л я н е т о 253 - 254
о т 102 - 104 договорености о т Кемп Дейвид и
Хрушчов ухажва 1 4 7 -1 4 8 259
Ирано-иракска война (1980 - 1988) 297 - Египетско-израелски мирен договор и
299, 348 259 - 260,260 (фотография)
Ислям Иран и 261 - 264
след С т у д е н а та война, заплахи о т мироподдържаща в и зи т а в Северна
войнстващ и а к т и в и с т и 346 - 347 Корея 351
Испания 49 - 50,145, 248, политики за права на човека и 246 -
И тали я 250
В т о р а св етов н а война и 56 президент на САЩ 246
мирен договор със Съюзниците (1947) стачки в Полша и 271
106 съветска инвазия в Афганистан и 264,
нахлуване в Е ти оп и я 48 - 49 266 - 268
Ос „Рим - Берлин“ 49 Касен, Рьонё 207
П отсдам , споразумения и 87 К астро, фидел 34, 168 - 170, 183, 254,
САЩ, помощ за 116 - 117 278, 358
САЩ, позиция за А фганистан и 268 Кейнс, Джон Мейнард 41, 78
следвоенно управление на 105 - 106 Кемп Дейвид, разговори (1959) 165 (ф о т о
ф а ш и с ти т е и д в а т на вл аст в 45 графия) 166, (1978) 259 - 260, 355, (2000)
358
Й Кенан, Джордж 102, 107, 128
Кенеди, Джон фицджералд 168 - 173, 172
Йоан Павел II (папа) 270, 316 (фотография), 183, 185 - 186,205, 226
Йордания Кенеди, Пол 306
Арабско-израелска война (1967) и Кизингер, К у р т Георг 199
191 - 194 Ким Ир Сен 128, 351
британски интереси в 154 Ким Чен Ир 351
гражданска война в 226 Кинг, М ар ти н Л у тъ р 207
мирен договор с Израел (1994) 356
К и о то , протокол о т (1997) 345 политически промени след Мао в 293,

Кисинджър, Хенри 306 - 307
бойна във Виетнам и 229 - 230 Полша и 280
в и зи т а 6 К и тай 222 - 224, 228 САЩ и 74 - 75, 100, 106, 124 - 127, 132
дипломатически политики в Африка - 134, 215 - 216, 221 (фотография),
252 220 - 224, 250,254, 267, 269, 272,
защ ита на американските политики 293 - 295, 349 - 350, 373 - 374, 382
за права на човека 243, 245 Северна Корея и 351
И зточ н а Европа, предложения 322 страни о т Третия с в я т и 149
Индо-пакистанска война (1971) и С ъветски съюз и 125 - 126, 133, 148,
228 - 229 151, 183 - 184,202 -2 0 3 ,2 1 3 ,
О ктомврийска война (1973) и 231 - 220 - 221, 223 - 224, 231, 267, 272,
232 293 - 295, 334 - 335, 349 - 350,
преговори САЛТ и 215 373 - 374, 382
роля в разведряването 212, 242 тео р и я за еф екта на до м и н ото 131
Хелзинки, споразумения и 236 Хонконг, връщане на 350
К и тай 46 - 49, 53, 66, 70, 75, 79, 81 - 84, Клинтън, Бил 350 - 351, 356 - 357, 359 -
100, 106, 109 360, 364, 368, 371 - 372
Китайска народна република (КНР) Кол, Хелмут 324 - 326, 328, 333, 369
Алжир и 148 Коминформ (Комунистическо
Бандунг, конференция (1955) и 149 информационно бюро) 108, 116, 151
в Африка 325 Ком интерн (Комунистически и н терн а
във В т о р а т а световн а война 49, 66, ционал) 41, 45, 48, 50, 71, 108, 154
82 К о м и т е т за държавна сигурност (КГБ),
Виетнам и 184, 294, 350 СССР 146, 197, 201, 266, 312, 328, 333
война във Виетнам и 148, 183 - 184, К о м и т е т за извънредно положение
188, 1 9 0 - 191,223, 230 (Съветски съюз) 331, 333, 335
войнстващ а ислямска опозиция и 347 Комисия по п р авата на човека, О О Н 111
Големият скок напред 184, 190, 220 - 113, 205 -2 0 6
гражданска война в 106, 109 К о м и т е т за социална самозащ ита (КОР)
Е гипет и 154 269
икономическо развитие след Студена Комунизъм
т а война в 350 Болшевишка революция 3 5 - 3 8
Ирано-иракска война 299 в Азия и Близкия и зт о к 109
камбоджански конфликт и 293 - 295, в Ю гоизточна Азия 230 - 231
334 И зточ н а Европа, рухване на 361 - 369
комунистическа сила 123 - 127, 335 к о н тр о л на СССР над 1 5 3 -1 5 4
Корейска война 131 - 132 Вижте още Коминформ (Комунистиче
кръвопролитие на площад „Тиенан- ско информационно бюро);
мън“ 3 1 7 -3 1 9 , 318 (фотография) Коминтерн; Ленин, Владимир; С т а
Културна революция 190, 220, 223 лин, Йосиф
надпревара в яд рен ото въоръжаване и о п и т и на Горбачов за реформа
173, 184, 256, 334 307 - 308
О О Н и 79, 127, 130 - 131, 222 - 223, Комунистически интернационал (Комин
373 тер н )
отнош ения между САЩ и СССР и Вижте още К ом интерн
100, 213, 278, 293 - 295 Комунистически К и тай
П акистан и 228 Вижте още К итайска народна републи
ка (КНР)
Комунистически п артии Ливан 227, 260 - 261, 297, 299 - 301, 348
Виетнам 343 Лига на арабските държави
Западна Европа 142 Вижте още Арабска лига
И зточ н а Германия 199 - 200, 219 Ленин, Владимир 36 - 37, 41 - 42, 43
И зточ н а Европа 199 - 200 (фотография), 45, 122, 163, 308, 315
К и тай 126, 222, 294 Либия 88, 105 - 106, 279, 299, 310
Съветски съюз 32 - 33, 167, 173, 197, Л и т в а 42, 329 - 330
201,215, 225, 234, 266, 285 Вижте още П рибалтийски държави
Южна Африка 296, 353 Л итвинов, Максим 46, 52
Вижте още Ком интерн Лойд Джордж, Дейвид 37, 44 - 45
Конго 167, 169, 182, 224, 348 Локарно, договори (1925) 45, 49
Консенсус о т Ваш ингтон 360 Лондонска среща на външ ните м и н и ст
К о н т а к т н а група (Босна) 364 - 366 ри (1947) 114
Конференции на външ ните м инистри 72, Лумумба, П ат р и с 167, 169
99, 114, 118, 165
Конференция в Бандунг (1955) 149, 150 м
(фотография), 154, 207
Конференция в Б ретъ н Уудс (1944) 78, М аастр и х т, договор (1992) 369
100, 141 Мадрид, Конференция за Близкия и зт о к
Конференция в Д ъм бъртън Оукс (1944) (1991) 334, 355, 358
79 Мазовецки, Тадеуш 317
Конференция в Рио (1992) 345 М акартър, Дьглас 130
Конференция в Я л т а (1945) 79 - 83, Макмилан, Харолд 162
Конференция за сигурност и сътрудни Макнамара, Р о бъ р т 172 (фотография),
ч ест в о в Европа (КССЕ) 235, 247, 326, 186
328 Малкото е красиво (Шумахер) 345
Корея 84, 89, 100, 104, 123, 128 - 133, 351 М алта, срещи на върха (1990) 323 - 324
Вижте още Северна Корея; Южна Манджурия 46 - 47, 49, 74, 89, 100, 127
Корея Мандела, Нелсьн 353 - 354
Корейска война 129 (карта), 130, 131 - Мао Дзъдун
133, 141 В т о р а св ето в н а война и 66
Косигин, Алексей 182, 189, 192 - 193, 294 роля в Корейската война 131
Косово 366 - 368 САЩ - СССР, отнош ения и 213
Космически програми 181 Северен Виетнам и 191
Кренц, Егон 320 С ъветски съюз и 124 - 126, 154, 174,
Куба 34, 168 - 174, 224, 226, 252, 254, 258, 183 - 184
269, 290, 308, 334, 343, 358 Съединени щ а т и и 124 - 127, 191,196,
Кубинска ракетна криза 184, 233, 279, 285 172, 202, 221 - 224, 221 (фотография)
Културна революция (К итай) 190, 220, създаване на КНР к а т о комунистиче
223, 307 ска сила 109, 123, 125 - 127
KAL 007 (1983) 284 (карта), 283 - 285 Марксизъм 36, 123, 316, 346
Маршал, Джордж 107
Л М еждуконтинентални балистични раке
т и (МКБР) 160
Лаос 148, 167 - 168, 184, 229 - 230 Международен валутен фонд (М Вф) 78,
Л атинска Америка 32 - 33, 141, 146, 183 - 141,280, 360
184, 205, 224, 343, 358, 360 Международен наказателен съд 348, 367
Вижте още Ц ентрална Америка;
Южна Америка
Международна банка за Възстановяване и ексалация през К орейската война

развитие (по-късно С в ето в н а банка) 78 133 - 134
Вижте още С в ето в н а банка Индия се присъединява към 229
Международна година за п р ав ата на чове И нициатива за стратегическа о т б р а
ка (1968) 204 - 207 на (ИСО) 281 -2 8 3
Международна лига по п равата на човека К и тай к а т о ядрена сила 173
245 край на 330 - 331
Меир, Голда 226, 231 Кубинска ракетна криза и 170 - 173
Мейджър, Джон 333 намалено доверие на Западна Европа в
Миколайчик, Станислав 76 американската закрила 183
Милошевич, Слободан 362, 365 - 367 неутронна бомба 254 - 255
Мирен договор между Египет и Израел П акистан се присъединява към 229
(1979) 258 -2 6 0 , 299 преговори след края на С т у д е н ата
М итеран, франсоа 280, 325, 328, 333, 369 война 349
Младежки бунтове през 60-те години на първа съветска ато м н а бомба
XX в. 208 123 - 124
Младич, Р атко 365 разговори в Женева и Рейкявик
Мозамбик 250, 252, 295 - 297 309 - 311
Мозамбикска национална съ протива Рейгън разширява 277
(РЕНАМО) 296 световн о движение за ядрено разоръ
Моле, Ги 154, 156 - 158 жаване 161 - 162, 255, 278, 282 (ф о т о
М олотов, Вячеслав 52, 72, 85, 99, 108 графия)
Московска група на „Хелзинки уоч“ 246-247 Северна Корея се присъединява към
Московска конференция на външ ните 351 -3 5 2
м ини стри (1943) 72 стр ах о т ядрена конфронтация
Московски договор (1970) 218 285 - 286
Моята борба (Хитлер) 47 страх о т Т рета св ето в н а война 95
Муджахидин 265, 268 (фотография), 279 ускоряване на 160 - 161
Мусолини, Б ен и то 53, 56, 70 Франция к а т о ядрена сила 158, 173
Мюнхен, конференция (1938) 33, 50 - 51, Надь, Имре 152
71,80, 114, 119, 203 Намибия 252 - 253, 279,296, 353 - 354
Мюсюлмани Народен ф р о н т 50
Вижте още Ислям Народна република Ангола
Вижте още Ангола
н Народна република Кампучия (НРК)
Вижте още Камбоджа
На брега (Ш ут) 160 Насър, Гамал Абдел 154 - 156, 158 - 159,
На другия ден (телевизия) 286 192 - 194,225 -2 2 7 ,2 6 3
Надпревара във въоръжаването 32, 161, НАТО
216, 278, 283, 308, 314 - 315, 329 Вижте още Организация на Северно
Надпревара в яд р ен о то въоръжаване атлантическия договор
американско-съветски разговори Национализъм 345 - 347
2 1 3 -2 1 7 арабски 159, 263
Великобритания к а т о ядрена сила в И зточ н а Европа 33, 116, 316,
162 346 - 347
Договор за неразпространение 214, в Русия 367
216, 327 в С ъветския съюз 244, 306, 331
договори САЛТ 216, 231, 254 - 258, в Япония 67
267 западногермански 121, 324
източногермански 316 О
икономически 78
САЩ предупреждават за „самоубий Обединени нации (ООН)
с т в е н “ 331 Арабско-израелска война (1967) и
Национален съюз за пълна независимост 191 - 192
на Ангола (УНИТА) 252, 296 ан т и те р о р и с ти ч н а резолюция 373
Н ацистка Германия Бандунг, конференция (1955) и 149
Вижте още Германия Босна, война и 363 - 365
Н ацистки военни престъпления в е т о , налагано о т п о ст о я н н и те чле
Вижте още Евреи; Нюрнбергски нове на 79, 82, 101, 130, 157, 348, 382
процеси инвазия на САЩ в Гренада и 290 - 291
Н ацистко-съветски договор (1939) 52, Комисия за атом н а енергия 100
57, 76, 98 К о м и т е т за права на човека
Н езависимост на колониалните народи, 111 - 113,205 -2 0 6
Декларация на О О Н за (1960) 206 Корейска война и 130 - 132
Н еобвързаност 147, 149 Международна агенция за атом на
Неру, Джавахарлал 150 (фотография) енергия на О О Н 214
Нетаняху, Бенямин 357 мироопазваща роля на 258, 291 - 292,
Никарагуа 248 (фотография), 279, 288 - 348, 367
290, 308, 358 - 359 основаване на 72 - 73, 79, 82, 85 - 86
Никсьн, Ричард предложение на Рузвелт за 73
„а р х и т е к т “ на разведряването 212, приемане на Западна Германия 220
214 приемане на И зто ч н а Германия 220
аф ерата У отъ ргей т 231 приемане на К и тай 125, 127, 222 - 224
Близкоизточен конфликт и 226 - 227, Първо десети лети е на р а з в и т и е т о
231 -2 3 4 181
в и зи т а в К и тай 216,221 (фотогра Резолюция № 242 194
фия), 222 - 223 Сили на О О Н за бързо реагиране 192,
в и зи т а в С ъветския съюз 216 224
в и зи т а на Брежнев в САЩ и 231, 232 Стокхолм, конференция (1972) 345
(фотография) Суецка криза и 156 - 157, 159
война във Виетнам и 129, 212, 214, Всеобща декларация за п р авата на
222, 229 - 230 човека (1948) 113, 149,206 - 207, 260
Индо-пакистанска война (1971) и фолклендска война и 291
228 - 229 хуманитарна роля на 110, 113, 145,
политики за права на човека 244 352, 359
преговори за ограничаване на въоръже О бщ пазар
н и я т а 214 - 215 Вижте още Европейска икономическа
президент на САЩ 129,222, 230, 245 о б щ н о ст (ЕИО)
Н о в о тн и , А н тон и н 201 О б щ еств о на н ародите
Нориега, Мануел 359 антиболшевишки бежанци 41
Нк> Йорк Тайте 315 провал в с ъ п р о т и в а т а срещу
Нюрнберг 98 - 99, 110, 348 ф а ш и стк ата агресия 49
NSC-68 128,130 предш ественик на О О Н 79
съветско нападение срещу Финландия
и 55
създаване на 40
японска инвазия в Манджурия и 47
О б щ н о с т на независимите държави Палестинци

(ОНД) 333 - 334 Арабска лига и 191, 194
Общ о споразумение за м и т а т а и тъ рго в Йордания 226 - 227
в и я т а (ГАТТ) 141 в Ливан 299 - 300
О ктомврийска война (1973) 231 - 234, Е гипет и 192, 259
258 египетско-израелски мирен договор
операция „Багратион“ 75 (1979) и 258 -2 6 1
операция „Кавказ“ 225 израелско-палестински конфликт 297,
операция „М ускетар“ 156 299 - 300, 355 - 358
операция „Трайна свобода“ 373 интифада 355, 358
Организация за освобождение на Палес насилие и 196 - 197, 261
т и н а (ОО П ) 191,279, 299 Осло, договори 356 - 357
Организация за сигурност и сътрудни права на човека (Западен бряг и Ивица
чество в Европа (ОССЕ) 368 Газа) 206
Организация на американските държави Сирия и 191
(ОАД) 110, 291 СССР и 301, 343
Организация на Договора за Ю гоизточна П акистан 109, 111 (карта), 166, 213 - 214,
Азия (СЕАТО) 150 222, 227 - 229, 244, 266 - 269, 371 - 373
Организация на народите о т Югозападна П а к т „М олотов - Р и бентроп“ (1939)
Африка (СУАПО) 296 Вижте още Н ацистко-съветски дого
Организация на Северноатлантическия вор
договор (НАТО) Париж, среща на върха (1960) 166 - 167
Арабско-израелска война (1967) и Пастернак, Борис 144, 312
1 9 6 -1 9 7 Пахлави, Мохамед Реза 147, 149, 161, 163
мироопазваща роля на 367 - 368 П ерестройка 307 - 308, 317, 329
подкрепа за в о й н ата на САЩ срещу П етгодиш ен план 46, 133
т е р о р а 373 П етролна криза 158, 233, 344
последици о т Корейската война за План „Ванс - Оуън“ (1993) 363
133 План „Маршал“ 107 - 108, 114, 121, 141,
преговори за ограничаване на оръ 162
ж и я т а и 278 План „Рапацки“ 161
признаване на обединена Германия Площад „Тиенанмън“, кръвопролитие
324 - 325, 328 34, 317, 318 (фотография), 319, 330, 335
роля във во й н ата в Босна 364 - 368 Подмосковные Вечера (песен) 144
роля във фолклендската война 291 Полша
съ в етс к а та инвазия в Чехословакия Варшавско въстание (1944) 75 - 76
и 201 В т о р а св ето в н а война и 53, 66, 69, 71
Ос „Рим - Берлин“ (1936) 49 Вижте още Техеран; Я л та; П отсдам
Осло, договори о т (1993) 356 - 358 възстановяване след П ъ р вата све
Ostpolitik 199, 217 - 221, 235, 242, 269 т о в н а война 39 (карта), 40
дискусии във Великия съюз за бъдещи
П т е граници и управление 71, 74, 76,
81 - 84, 87
П алестина Западна Германия и 198 - 199, 218, 324,
Арабско-израелска война (1967) и 191, 327
194 К и тай и 280
бежански проблем 110, 194 комунистически к о н тр о л над 114,
британско о тт егл я н е о т 106 269, 279
разделяне на 109 - 110, 112 (карта) о тт егл я н е о т плана „Маршал“ 108
САЩ и 105, 279 - 280, 322 - 323 Ракети СС-20 254 - 257, 293, 312
„Солидарност“ 6 34, 269 - 271, 279, Рамково споразумение (1994) 351
317 Рапало, договор (1922) 44 - 45, 218
С ъветски съюз и 42, 45, 48, 51 - 53, 55, Рейгън, Роналд
66, 71 - 72, 81 - 82, 87,108, 122, 151, в и зи та в Москва 3 1 3 -3 1 4
317, 321,329 в и зи та в Пекин 294
съветски зверства през во й н ата в 55, и Горбачов 309 - 314, 310 (фотогра
71, 98, 269, 321 - 322 фия)
френска съюзническа система след 48, ИСО на 281 -2 8 3
52 отнош ения САЩ - СССР и 271,
П ъ р вата св етов н а война и 48, 52 277 - 278, 286
Полски к о м и т е т за национално освобож политики за права на човека 286 - 288
дение (ПКНО) 76, 81 президент на САЩ 271, 301
Помпиду, Ж орж 242 KAL 007, инцидент и 284
Поправка Щжаксън - Ваник“ 234, 245 Рейкявик, среща на върха (1986) 310 - 311
П отсдам , конференция (1945) 85 - 88, 98 Република Корея (РК)
Права на човека 204 - 208, 243 - 250, Вижте още Южна Корея
286 - 288 Ри, Сингман 132
К ар тъ р и 245 - 250 Рийд, Джон 41
О О Н , защ ита на 110 - 111, 113 Рим, договор (1957) 162
предложения на Горбачов за 311 - 312, Римски с т а т у т (1998) 348
314 Руанда 346, 348, 352
политики на Рейгън за 286 - 288 Рузвелт, Елинор 111
Т рети с в я т , тълкуване на 149, 205 - Рузвелт, Франклин Делано 48 - 49, 54, 55
208 - 56, 64 - 65, 67, 69, 72 - 76, 78 - 85, 106,
Хелзинкски споразумения и 235 - 236, 124, 183,315, 334
270 Румъния
Хуманитарно движение 144, 204 - 208 връзките във Варшавския договор
Пражка п рол ет (1968) 183, 201 - 204, 206, о т с л а б в а т 196
214 Вижте още Я лта; П отсдам
П р ев р а т в Прага (1948) 114 комунистически п р ев р ат (1945) 83
Предложение „ О т к р и т о небе“ 163 мирен договор (1947) 106
Премахване на всички форми на расова насилие в трансф орм ацията на (1989)
дискриминация, Резолюция на О О Н за 321
(1965) 206 нацистко-съветски договор и 53
Програма ,Д е с е т т о ч к и “ 324 - 325 размирици в Полша и 271
Програма „Заем-наем“ 56, 68, 70, 85 С ъ в етс к и я т съюз и 56, 66, 76
Програми за п р о ти в о р ак етн а отб ран а френска съюзническа система след
215 -2 1 6 , 222, 281 П ъ рвата свето вн а война и 48, 52
П р о е к т „М анхатън“ 71 Русия
П ути н , Владимир 373 Болшевишка революция 35 - 38
Първа световн а война 34 - 35, 40, 48, 53, болшевишки режим 6 41 - 43
64, 82, 84, 100, 104, 193, 236, 354 война в Босна и 363 - 364
война в Косово и 367 - 368
Р Голямата игра с Б ритания 31, 258
инвазия в Чечня 347
Рабин, Ицхак 356 - 357 конференция в Генуа и 44
Радио „Свободна Европа“ 142 независимост на 329, 332 - 333
Ракети „земя-въздух“ 225 образуване на СССР 45
през П ъ р вата световн а война 33, 37 С талин, Йосиф

след П ъ рвата св етов н а война, грани антизападна пропаганда на 141 - 142
ци на 38 - 41, 39 (карта) влияние върху Мао 125 - 127
Вижте още С ъветски съюз военни престъпления на 55 - 56
Руска революция 3 5 - 3 8 и н тер п р етац и и на и с т о р и ц и т е за
намеренията о тн о сн о Чехословакия
с 5 0 -5 1
о тк аз на предложението САЩ да
С адат, Ануар) 231 - 233,259 - 261, 260 посредничат във в о й н ата с Финлан
(фотография дия 54 - 55
Сандинисти 248 (фотография), 249,288 П етгодиш ен план 46, 63
Саудитска Арабия 158, 192, 250, 263, 298 престъпления, обявени о т Хрушчов
(карта), 299, 347, 355, 371 151
Сахаров, Андрей 244, 246 - 247, 287, 312 разпускане на К ом интерна 7 1 - 7 2
С в ето в н а банка 78, 141, 360 реакция на А тл ан т и ч е ск ата х а р т а
С в ето в н а година на бежанците (1959) 6 6 -6 8
145 реакция на д о к т р и н а т а „Рузвелт“ за
С в ето в н а култура безусловна капитулация 69
антивоенни движения 189 реакция на ядрените атак и срещу
в следвоенна И зточ н а Европа Япония 89
199 - 200 следвоенна дипломация на 97 - 98
движения за мир през 80-те години на чистки на 46, 49, 52
XX в. 278 Чърчил, предложение за дялово спора
младежки п р о т е с т и през 60-те годи зумение и 76 - 77, 79
ни на XX в. 208 С т а н д а р т и о т Копенхаген 369 - 370
надпревара между И зто к а и Запада и Стокхолм, конференция (1972) 345
142 - 143 Суецка криза 145, 152, 154 - 159, 157 (кар
50-те години на XX в. 142 - 145 т а ), 161 - 162, 173
прогрес в информационните техноло Суецки канал 154 - 156, 158, 232
гии 344 - 345 Суперсили, след В т о р а т а свето вн а
С в ето в н а търговска организация (СТО) война
350 Вижте още С ъветски съюз; Съединени
Свободна демократическа п ар ти я (СДП) щ ати
217 С ъ в ет за икономическа взаимопомощ
Северна Африка 56, 67 - 68, 70, 106, 148 (СИВ) (С отесоп, СМЕА) 321
Вижте още имена на о тд е л н и т е С ъ в ет на външ ните м и н и стри (СВМ)
държави 72, 99
Северна Корея (карта) 128, 131 - 133, 141, С ъветски съюз
299, 343, 351 - 352, 374 Афганистан, наш ествие в 258, 264 -
Сианук, Нородом 294 269, 265 (карта), 268 (фотография)
Сили на О О Н за бързо реагиране 192 Берлинска криза (1948) 117 - 119,
Сили на О О Н за защ ита 364 (1958) 1 6 4 - 167,(1961) 169 - 170
Сирия 158, 191 - 197, 226 - 227, 232, 260, Берлинска стен а 170, 321
299, 300 - 301, 308, 357 Близкият и зто к , войни (1948) 109,
Солженицин, Александър 244, 278, 315 (1956) 155 - 157, (1967) 191 - 193,
„Солидарност“ 269 - 271, 279 - 280, 287, 196 - 197, (1967 - 1970) 225 - 226,
317 (1973) 231 -234,(1982) 301
Сомалия 250, 253 - 254, 347 - 348, 352, 363 в Африка 250 - 254
С путник 34, 160 в Азия 293 - 295
Великият съюз, роля 6 57, 63 - 66, петгодиш ен план 46, 63

67 - 69, 72 - 74, 79 - 83, 85 план „Маршал“ и 108
Великобритания и 46, 51 - 52, 101 перестройка и гласност 307 - 308, 329
В тора световна война и 56 - 57, Полша и 42, 45, 48, 51 - 53, 55, 66,
68 - 69, 96 71 - 72, 81 - 82, 87, 108, 122, 151, 317,
Германия и 45 - 46, 48, 52 - 53, 55 - 57 321, 329
Германски въпрос и 104 - 105, 114, 117 права на човека и 110 - 113,205 - 207
- 119, 1 2 0 -1 2 3 преговори за ограничаване на въоръже
Германско обединение и 324 - 328 н и я т а 213 -2 1 7 ,3 0 8 - 314
доктрина „Брежнев“ 202, 234, 277, принципи за ненамеса в 243 - 245, 314
314, 316, 323 програма „Заем-наем“ и 70, 85
доктрина „Труман“ и 107 - 109 рухване на 328 - 336, 332 (карта)
Египет и 148, 155 - 156, 191, 193, САЩ и 47 - 48, 80 (фотография), 96
196 - 197, 225 - 226, 231, 233, 259, 261 - 97, 101 - 102,106 - 109, 164 - 166,
Западна Германия и 120 - 122, 145, 203, 165 (фотография), 190, 192 - 193, 207
2 1 7 -2 2 0 ,2 6 8 - 208, 212, 213 - 216, 224 - 227, 229 -
Израел и 109,197, 244 - 245, 334 235, 232 (фотография), 242 - 243,245
Източна Германия и 122, 164, 269, 324 - 247, 249 - 250, 253 - 258, 281, 283,
Източна Европа и 312, 316 - 317, 285, 306, 310 (фотография), 312 - 313,
321 - 322 323 - 324, 327, 334 - 335, 380
Индо-пакистанска война (1971) 228 Северен Виетнам и 184, 189 - 191,
Иран, криза (1946) и 102 - 104 215, 229 -2 3 0 ,3 1 3
Иранска революция и 261 - 263 Сирия и 191, 196 - 197,227, 232, 299,
Иранско-иракска война (1980 - 1988) и 301, 308
297 - 299 Срещи на върха
Испанска гражданска война, интервен Вижте още Техеран; Я л та; П отсдам ;
ция в 50 Женева; Кемп Дейвид; Париж; Виена;
камбоджански конфликт и 294 - 295 Владивосток; Рейкявик; М алта
Китайска народна република и 125 - Суецка криза и 154 - 157
126, 133, 148, 151, 183 - 184, 202 - 203, тео р и я за еф екта на д о м и н о то 130,
213, 220 - 221, 223 - 224, 231, 267, 272, 152, 213, 237
293 - 295, 334 - 335, 349 - 350, 373 - Т рети с в я т , в стр ан и о т 146 - 148,
374, 382 224
колективна сигурност, политики за Унгарска революция и 151 - 152
51 Финландия и 42, 53 - 55, 114, 151
Корейска война и 128, 131 - 133 Фолклендска война и 291, 293
Куба и 168 - 173,226,252 - 254, 257, Франция и 35 - 36, 38,44,46, 48, 51
269, 308, 334, 353, 358 - 53, 55 - 56, 72, 81 - 82, 85, 114,116,
Кубинска ракетна криза 170 - 173 164 - 165, 198
надпревара в ядреното въоръжаване и Хелзинки, споразумения о т , и 235 -
123 - 124, 160 - 161,254 - 258, 285 - 236, 242 - 243
286, 301 - 302 Ц ентрална Америка и 289 - 290
нацистко-съветски договор 52 Чехословакия и 50 - 51, 114,200 - 203
образуване на 45 чистки 46, 49 - 50
О бщ ество на народите 55 Югославия и 56, 76, 106, 116, 151
ООН и 79 Южна Африка и 296
Основно споразумение със САЩ 216, Вижте още Русия; Ленин; С талин;
234 Хрушчов; Брежнев; Андропов; Чернен
палестинци и 343 ко; Горбачов; Елцин
212 - 213, 2 7 2
D éten te доктри н а „Труман“ 107 - 109
K A L 007 283 -2 8 5 доларова дипломация 360
Съдебни процеси 6 Нюрнберг 98 - 99, ПО, Египет и 155 - 159, 193, 225 - 226, 231
348 -2 3 3 ,2 5 9 -2 6 1
Съединени щ ат и египетско-израелски конфликт
Азия и 293 - 295 (1967 - 1970) 225 -2 2 6
Ал Кайда 346 - 347, 371 - 374 изолационизъм на 48 - 49
Алжир и 148 - 149 Израел и 109 - 110, 155 - 157, 192 -
антиколониализъм на 73 - 74, 106, 183 194, 197 - 198, 225 - 227, 231 - 234, 259
антикомунизъм на 147, 343 -2 6 1 ,2 6 7 , 299, 356 - 358, 371
Арабски държави и 158 - 159 И зточ н а Европа и 85, 101 - 102, 142,
Арабско-израелска война (1967) и 192 - 145, 152 - 153, 199, 277, 316, 322 - 323,
194, 197 - 198 343, 368
А ржентина и 82, 249, 291, 360 икономическо свиване, 60-те години
Берлин, въздушен м о с т 117 - 119 на XX в. 181 - 182
Берлинска криза и (1948) 117 - 119, икономическо свиване, 80-те години
(1958) 164 - 167,(1961) 168 - 170 на XX в. 306
Берлинска стен а и 169 - 170, 172 Индия и 228 - 229, 372
в Африка 250 - 254 Индо-пакистанска война (1971) 228
в Близкия и зт о к 225 - 227, 231 - 235, -2 2 9
258 - 259, 297 - 302 Ирак и 298 - 299, 327, 330, 374
в Ливан 300 - 301 Иран и 88, 100, 102 - 104, 147, 244,
Великобритания и 47, 50, 56, 64, 67, 249, 261 - 264, 297 - 299
73 - 74, 77 - 78, 82 - 83, 88, 101 - 106, иранска заложническа криза 311, 313,
158 - 159, 169 - 170, 253, 271, 291 - 293 374
Великото общ ество 185, 188 Камбоджа 222, 225, 229, 279, 294 - 295,
война в Босна и 363 - 366 334, 349
война в Корея 130 - 133 Кемп Дейвид, разговори (1959) 166,
война в Косово 366 - 368 165 (фотография), (1978) 159 - 160,
война между Иран и Ирак и 297 - 299 (2000) 358
война срещу т е р о р а 372 - 375 К итайска народна република и 74 - 75,
В т о р а световн а война, във 54, 56 - 100, 106, 124 - 127, 132 - 134, 215 -
57 216, 221 (фотография), 220 - 224, 250,
във Великия съюз 6 2 - 7 1 254, 267, 269, 272, 293 - 295, 349 - 350,
Германски въпрос и 104 - 105 373 - 374, 382
Голямата депресия 47 - 49 Клинтън, визия за глобалното
Гренада, инвазия в (1983) 289 управление 371
Договор за ограничаване на системи конференция в Мадрид за Близкия
т е за п р о ти в о р ак етн а о тб р ан а и 66 и зт о к (1991) 355
- 69, 78 - 79, 86 - 89 край на С т у д е н ата война и 306 - 307
Договори о т Версай (1919) и 4 0 - 41 Куба и 168 - 169, 173, 226, 249, 253 -
Договори о т Осло и 356 - 358 254, 257 - 259, 288 - 290, 290 (карта),
до ктри н а „Айзенхауер“ 159 296, 334, 353, 358 - 359
до ктри н а „Буш“ 374 Кубинска ракетна криза 170 - 173
до ктри н а „Дълес“ 323 културна пропаганда 142 - 143, 144 -
до ктри н а „К артър“ 267 145
доктрина „Мънро“ 168 НАТО 119 - 121, 130, 143, 149, 158,
до ктри н а „Никсън“ 224 161, 172 - 173, 183, 196 - 198, 234 -
до ктри н а „Рейгън“ 277 235, 254 - 257, 268, 271, 277 - 278, 280,
Пока^алеи, 415
283, 287, 291, 309, 312, 324 - 326, 328, си с те м и те за п р о ти в о р ак етн а

364 - 368, 373 - 374 отбрана, експанзия 215
Вижте още Организация на Северно срещи на външ ните м инистри 72, 98
атлантическия договор - 100, 102, 114
К и тай и 49, 70, 74 - 75, 81 - 82,100, Срещи на върха
109, 124 - 127, 131 - 132, 164, 222 - Вижте още Техеран; Я л та; П отсдам ;
223, 293 Женева; Кемп Дейвид; Париж; Виена;
Обединени нации и 73, 79, 82, 103 - Владивосток; Рейкявик; М алта
104, 114, 127, 130 - 131, 152 - 153, 156 Суеика криза и 155 - 159
- 157, 193 - 194, 204 - 206, 222 - 224, Съветски съюз и 47 - 48, 80 (ф о то
232 - 233, 258, 291, 294, 373 графия), 96 - 97, 101 - 102, 106 - 109,
Вижте още война във Виетнам; Уил- 164 - 166, 165 (фотография), 190, 192
сън, Рузвелт; Труман; Айзенхауер; Кене - 193, 207 - 208, 212, 213 - 216, 224 -
ди; Джонсън; Никсьн; К артър; Рейгън; 227, 229 - 235,232 (фотография), 242
Буш (Д. X. У); Клинтън; Буш (Д. У.) - 243, 245 - 247, 249 - 250,253 - 258,
обединение на Германия и 324 - 325, 281, 283, 285, 306, 310 (фотография),
328 312 - 313, 323 - 324, 327, 334 - 335, 380
О бщ ество на народите и 40, 65 Тайван и
О ктом врийска война (1973) 231 - 235 Вижте още К и тай
операция „Трайна свобода“ 373 тео р и я за еф екта на до м и н ото 130,
Основно споразумение със СССР 216, 149, 185,213, 237
234 Т рети с в я т , стр ан и о т 145 - 150,
П акистан и 166, 213, 222, 227 - 229, 224 - 225
244, 267, 371, 373 Унгарска революция и 152 - 153
„пактомания“ 147 фолклендска война и 291
петролен б о й к о т на Близкия и зт о к и Франция и 54, 116, 158, 198, 222, 268,
158 - 159, 194, 233 271, 373 - 374
план „Маршал" 107 - 108, 114, 121, 141 Хелзинки, договорености о т 235 -
политики за права на човека 111- 236, 242 - 243
113, 204 -207, 243 -2 4 5 Ц ентрална Америка и 146,277, 288 -
Полша и 105,271,279 - 280, 322 - 323 291, 290 (карта), 331, 358 - 360
права на човека, движения за и 243 - Чили и 231, 244,247,249, 287, 360
250 Южна Африка и 296 - 297
преговори САЛТ и 215 - 216, 255 - 257 Южен Виетнам и 149 - 150, 173, 183 -
програма „Заем-наем“ 56, 68, 70, 85 191, 187 (карта)
Първа световн а война, влизат в 36 ядрено въоръжаване, надпревара и 123
разговори за въоръженията 213 - 217, - 124, 160 - 161, 212 - 213, 254 - 258,
308 - 314, 310 (фотография) 285 - 286, 301 - 302
разведряване, начало на 212 - 213 Япония, ядрени атак и срещу 88
Русия и 331, 349, 352, 364 - 367, 373 - U-2, разузнавателни полети 163, 166
374 - 167, 170
св ето в н о движение за ядрено разоръ K A L 007 283 -2 8 5
жаване 161, 254 - 255, 278, 282 (ф о т о Сърбия 365 - 367
графия) Съюз на съ в етс к и те социалистически
Северна Корея и 351 - 352 републики (СССР)
Северен Виетнам и 183 - 191, 187 Вижте още С ъветски съюз
(карта), 216, 222, 229 - 231, 279, 289, Съюзнически контролен съ в ет 85 - 86
295
Сирия и 193
т политика на САЩ за преход на 322

-3 2 3
Тайван 181 П отсдам , споразумения и 87
Талибански режим 373 размирици в Полша и 271
Тан, У 192 революция в 151 - 154, 153 (ф отогра
Тачър, М аргарет 268, 280, 291, 308, 324, фия), 156
328 следвоенен комунистически к о н тр о л
Тенекиеният барабан (Грас) 144 на 114
те о р и я за еф екта на дом иното съветска подкрепа за к о н сти т у -
К и т ай и 131 ционалните промени в 317, 319, 321
С ъветски съюз и 130, 152, 213, 237 -3 2 2
Съединени щ а т и и 130, 149, 185,213, трансфер на германии о т 87
237 Червена армия, нахлуване в 76
Т ет, офанзива 207,212 Я л та, споразумения и 83
Техеран, конференция (1943) 73 - 74, Унгарска революция 151 - 154, 153 (ф о то
98 - 99, 123, 206 графия)
Технологични иновации 182, 215, 256 Уолас, Хенри 102
Т и то , Йосиф Броз 116, 123, 151, 154, 362 У отъ ргей т 231, 250
Тиха пролет (Карсън) 345 U-2, инцидент (1960) 166 - 167
Т р ета св ето в н а война, стр ах о т 95
Т рети райх Ф
Вижте още Германия
Т рети с в я т , страни Фарук (крал на Египет) 154
война във Виетнам и 183 - 191 Федерална република Германия (ФРГ)
икономическа с т р у к т у р а през 60-те Вижте още Западна Германия
години на XX в. в 180 - 181 Финландия 42, 53 - 57, 66, 87, 101, 106,
права на човека 205 - 208 114, 126, 151,361
Рейгън, ан ти сьветск а кампания и 277 фолклендска война (1982) 291, 292 (кар
-2 7 9 т а ), 293
съперничество на суперсилите в 146 Форд, Джералд 235, 242, 245 - 247, 256 -
- 150, 224 - 225 258
Троен съюз 35 - 36, 51 форинАфеьрс( списание) 107
Троцки, Лев 37, 42, 46 Франко, Франсиско
Труман, Хари 84 - 89, 97, 101 - 102,106 - подкрепа на И тали я за 49
110,118 - 119, 123 - 1 2 7 ,1 3 0 - 133 Франция
Турция 56, 72, 75, 82, 88, 100, 103 (карта), Алжир и 148 - 149
104, 106, 114, 171,370 във В т о р а т а свето вн а война 53 - 56
Тхю, Нгуен Ван 188 Германия и 114, 120 - 121, 324 - 325
Китайска народна република и 126
У край на управлението в И ндокитай
148
Уилсьн, Удроу 37 - 38, 65, 77, 81, 86, 246, надпревара в яд р ен о то въоръжаване и
315 158, 173, 256
Украйна 42, 76, 82, 143, 329, 331, 332 (карь отвлечен самолет на „Ер Франс“ 347
ma), 333 - 334, 349 о т т егл я н е о т командването на
Улбрих, В алтер 219 НАТО 198
Унгария разделяне на Европа и 203
мирен договор след В т о р а т а с в е т о в размирици в Полша и 271
на война 106 роля в ЕИ О 162
роля 6 О О Н 79 Т рети с в я т , политики о тн о сн о 147

САЩ и 54, 116, 158, 198, 222, 268, 271, - 148
373 - 374 Югославия и 154
Споразумения о т Я л т а и 81 - 82 ядрена програма 160, 166
С ъветски съюз и 35 - 36, 38, 44, 46, Хусак, Густав 321
48, 51 - 53, 55 - 56, 72, 81 - 82, 85, 114, Хусейн (крал на Йордания) 193, 226 - 227
116, 164 - 165, 198 Хюсеин, Саддам 297 - 299, 327, 346, 355,
Суецка криза и 154 - 158, 157 (карта) 374
Френско-съветски договор (1935) 48
Ф р о н т за национално освобождение, ц
Алжир 148
Ц ентрална Америка 277, 288 - 289, 290
(карта), 293, 331, 359
X Вижте още Ел Салвадор; Гватемала;
Никарагуа
Хавел, Вацлав 321 Ц ентрални сили (Първа св ето в н а война)
Хейг, Александър 286 36-37
Хелзинки, споразумения (1975) Ц ентрално разузнавателно управление
решения в полза на СССР 242 - 243 (ЦРУ) 117, 145 - 147, 169, 182 - 183, 185,
права на суверенните държави в 326 252, 267, 288, 372
права на човека 235 - 237, 245 - 246,
250, 270 ч
съветска заплаха за 316
Хенг Самрин 294 Чан Кайшъ 74, 89, 109,124 - 127
Хитлер, Адолф 45 - 57, 64, 66, 68 - 69, 86, Чаушеску, Николае 321
102, 144,218 Чембърлейн, Невил 50
Хо Ши Мин 127, 184, 208 Червена армия
Холбрук, Ричард 365 б и т к а т а край Сталинград и 68
Хомейни, Рухолах 262 (фотография), 263, в Полша 42, 75 - 76
297,315 Великият съюз, подкрепа за 64
Хонекер, Ерих 219, 319 - 320 военни успехи на 66, 70, 72
Хопкинс, Хари 64, 85 нахлуване 6 Манджурия 89
Хрушчов, Н и к и та нацистка инвазия в СССР и 57
Берлинска криза (1958) 163 - 167, победи в И зточноцентрална и Южна
(1961) 169 - 170 Европа 76
до ктри н а за м и р н о то съвместно разкриване на военни престъпления
съществуване 151, 153, 163, 184 о т 83 - 84
интервенция в Унгария 151 - 152 Вижте още С ъветски съюз
К итайска народна република и 154, Червена заплаха 42, 49
166, 183 - 184 Червени кхмери, режим 294 - 295
Куба и 168 - 171 Черненко, К о н с т а н т и н 278, 286
Полша и 151 Черняев, А натолий 308
С талин, к р и ти ка на 151 Ч ети ри н ай сет то ч к и 37 - 38, 65, 315
С тудена война, наследство на 173 - Ч ети ри стр ан ен договор (1971) 219
174 Чехословакия
Суецка криза и 155 - 158 експулсиране на етнически германци
съветски лидер 143, 151, 167 87
Съединени щ а т и и 165 (фотография), инвазия на Варшавския блок 201 - 202
1 6 6-171 „Кадифена революция“ в 321
комунистически п р ев р ат 114 Югославия 56, 76, 116, 151, 346, 348, 361,
Мюнхенско споразумение и 50 362 (карта), 363
„нежен развод“ в 346 Южен Виетнам 150, 173, 183 - 186, 187
оръжейна сделка на Насър с 154 (карта), 189 - 190, 213, 229, 242
Пражка пролет, реформи в 200 - 204 Южна Америка 97, 249, 288, 290 (карта),
размирици в Полша и 271 291, 360, 361, 382
САЩ и 203 Вижте още им ената на о тд е л н и т е
С ъ в етс к и я т съюз и 50 - 51, 114, 122, държави
200 - 204 Южна Африка 40, 204, 206, 244, 248 - 249,
установяване на дипломатически 252 - 253, 287, 295 - 296, 352 - 354, 372
връзки със Западна Германия 220 Южна Корея 128, 129 (карта), 130, 132 -
Х ар та 77, 246 133, 220, 244, 247, 250, 350, 351
Чечня 347, 373 Я
Чжоу, Енлай 126, 222, 294
Чърчил, Уинстън Ядрени оръжия 95, 145, 161, 184, 200, 203,
А тлантическа х ар т а и 65 - 67 214, 216, 243, 255, 311, 313, 334, 349, 351,
във Великия съюз 62 - 69, 72 380
за характера на Х итлер 57 Ядрени оръжия със среден обсег на дей ст
кампания в Северна Африка на 68 - 69 вие 170, 255, 286,310,312 - 313
конференция в Казабланка 69 Япония
конференция в Техеран 7 3 - 7 6 агресия през 30-те години на XX в. 47
конференция в Я л т а 80 (фотография), атом н а бомба над 88
81-83 В т о р а св ето в н а война и 66 - 67, 70
отнош ения с Труман 84 - 85 завземане на германските колонии след
поражение на изборите 85 П ъ р вата св ето в н а война 40
преговори със С тал и н 77, 79 икономическо съживяване 182, 306
предупреждение за Желязна завеса 102 капитулация на 89
съпротива на н ац и с тк ата въздушна К и т ай и 49, 70, 125, 220, 350
офанзива 56 П отсдам , споразумения и 87 - 88
Пърл Харбър, атак а о т 66
ш разкриване на военни престъпления
о т 83 - 84
Шарански, Н а т а н 311 Северна Корея и 351
Шарон, Ариел 358 С ъветски съюз и 53, 67, 85, 87 - 89,
Шеварднадзе, Едуард 308, 330 100, 125, 308
Шенгенско споразумение (1985) 368 Съединени щ а т и и 100, 124, 133, 146
Ш м и т, Х елмут 242, 255, 280 Я л та, споразумения и 81 - 82
Шулц, Джордж 283, 285, 287, 300, 316 Ярузелски, Войчех 279 - 280, 317
Шумахер, Е. ф . 345
Ш у т, Невил 160
Югозападна Африка
Вижте още Намибия
Ю гоизточна Азия 53, 124, 133, 147, 149,
185, 190, 215, 223, 230, 295, 350
Вижте още им ената на о тд ел н и те
държави
419
Карша 20. Повече о т десетилетие след края на С т у д е н а т а война разпростран ен и ето

на ядрените оръжия продължава да бъде един о т главните проблеми за ч о в е ч е с т в о т о
Карол К. ф инк
Международна и стория
Първо издание
Превод Ивелина В атова

Редакция и корекция Ваня С танчева
Художествено оформление и корица Вожена Серафимова
П ечатница „Симолини“
И зд ател ство Ашур

www.ashur.bg
office@ashur.bg
ISBN 978-619-7357-01-1

Студената война

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

Студената война

Uploaded by

Document Information

Original Description:

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Студената война

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

К арол К.

Copyright © 2014 by Westview Press

All rights reserved.

с/о Anthea Agency Ltd. Sofia

© И зд ател ство Ашур, 2017

Ивелина Ватова, превод

Всички права са запазени.

ГЛАВА 1 ПРЕЛЮДИЯ: СЪВЕТСКА РУСИЯ И ЗАПАДЪТ, 1917-1941/35

ГЛАВА 2 ВЕЛИКИЯТ СЪЮЗ, 1941 - 1945 / 62

ГЛАВА 3 СТУДЕНАТА ВОЙНА, 1945 - 1952 / 95

ГЛАВА 4 конф ликтът СЕ РАЗРАСТВА, 1953 - 1963 / 141

ГЛАВА 5 ШЕСТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ / 180

ГЛАВА 6 РАЗВЕДРЯВАНЕТО, 1969 - 1975/ 212

ГЛАВА 7 РАЗВЕДРЯВАНЕТО СЕ ПРОВАЛЯ, 1975 - 1980 / 242

ГЛАВА 8 ВТОРАТА СТУДЕНА ВОЙНА, 1981 - 1985 / 277

ГЛАВА 9 КРАЯТ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА, 1985 - 1991 / 306

ГЛАВА 10 ПОСЛЕДИЦИТЕ, 1992 - 2001 / 343

Карша 1. С деколонизацията на бивш ите европейски империи, С ту д е н ата война обхва­

Преди близо т р и години реших да превърна дългогодишните си усилия

ekm: Джон Чеймбърс (У ниверситет „Рутгерс“), Дейвид Месинджър

1 Разделението на света през периода на С тудената война, 1961г. / 10

AK Армия Крайоба (Полша)

1917 Април САЩ влизат в П ървата световна война

1918 Януари „Ч етирин айсетте т о ч к и “ на Уилсьн

1919 Януари О ткри ва се П арижката мирна конференция

1922 Април С талин е избран за генерален секретар на Кому­

1924 Януари С м ъ р т т а на Ленин

1929 О ктомври Започва Голямата депресия

1931 Септември Япония нахлува в Манджурия

1932 Ноември Франклин Рузвелт е избран за президент на САЩ

1933 Януари Хитлер завзема в л а с т т а в Германия

1935 М арт Германия започва да се превъоръжава

1936 М арт Германия о тн о в о окупира Рейнската област

1937 Юли Япония нахлува в К итай

1938 Септември Конференция в Мюнхен

1939 Август Нацистко-съветски п ак т

1940 Юни Франция капитулира

1941 М арт Законът „Заем-наем“ слага край на политиката

1942 Януари Декларация на ООН

1943 Януари Конференция в Казабланка

1944 Юли Конференция в Бретън Уудс

1945 Януари С талин признава Полския к о м и т е т за национал­

1946 ф евруари Изборно обръщение на С талин към СССР

1947 февруари Склю чват се м ирните договори с България,

1948 февруари П реврат в Чехословакия, к о й т о довежда кому­

1949 Април Създава се Организацията на С еверноатланти­

1950 Януари Дийн Ачесьн изключва Корея и Тайван о т амери­

1952 Ноември Д уайт Дейвид Айзенхауер е избран за президент

1953 М арт С м ъ р т т а на С талин

1954 Май Французите т ъ р п я т поражение при Диен Биенфу

1955 Април Конференция в Бандунг

1956 февруари Хрушчов държи реч пред XX конгрес на КПСС, с

1957 Януари Д октрина „Айзенхауер“ за защ ита на Близкия

1958 Ноември Берлинска криза (до август 1959 г.)

1959 Януари фидел К астро сваля режима на Б а т и с т а в Куба

1960 Май С рещ ата на върха в Париж се проваля заради

1961 Април С ъ ветски ят космонавт Юрий Гагарин става

1963 Юни „Гореща“ телефонна линия заработва между

Карша 1. С деколонизацията на бивш ите европейски империи, С ту д е н ата война обхва

1922 Април С талин е избран за генерален секретар на Кому

1945 Януари С талин признава Полския к о м и т е т за национал

1948 февруари П реврат в Чехословакия, к о й т о довежда кому

1949 Април Създава се Организацията на С еверноатланти

1950 Януари Дийн Ачесьн изключва Корея и Тайван о т амери

1965 М арт 3 500 американски морски пехотинци са изпра

1969 М арт Китайска военна ч а с т напада о т засада съвет

1973 Януари Великобритания се присъединява към Евро

1978 Ноември Египетският президент С адат посещава Йеру

1979 Януари Съединените щ ат и и К итай у стан овяват пъл

1981 Декември Генерал Войчех Ярузелски обявява военно положе

XX 6. е уникална с т р и ключови елемента: двете страни т р у п а т огро

gopu 6 Европа - сърцето на С тудената война, идеологическата „желяз

През ноември 1917 г. болшевиките вземат в л а с т т а и т а к а не само пре

* Б р ест-Л и то б ск и ят мирен договор е сключен на 3 м а р т 1918 г. между т.н ар. Ч е т в о

К арш а 2. Т ериториалните промени между 1919 г. и 1923 г. в о д я т до бързи политиче

пазител на мира, О бщ ество на народите. И т р и т е делегации се хвър

възможни средства на ж есто к и те териториални, военни и икономи

На Запад приемат съветската инициатива изключително пред

Франция и Великобритания, о т друга страна, ще о с т а н а т враж