Сравнение между методите на обучение и методите на възпитание

в образователната среда
Методи на обучение

Въведение

Развитието на човешкото общество е невъзможно, без натрупаният от

възрастните социален опит да се предава на подрастващото поколение. С
времето, все по-ясно се осъзнава необходимостта този опит да се предава
на подрастващите целенасочено и специално, т.е. учениците да се
обучават и възпитават .

Един от основните източници на теоретичната дидактика е дидактическата

литература. Тя води началото си още от древността и включва най-
различни жанрове: дидактическа поезия (лирика), дидактически епос -
повести, басни, дидактически драми, назидателни пословици, поговорки,
афоризми, притчи и пр.

Методите на обучение са и начините за работата на учителя с учениците,

с помощта, на който се формира светогледа на учениците и повдигат
въпроси като:
  -‘‘Кой е ефективният начин за постигане на определена възпитателна
цел?“
 -‘‘Какви са възможните ефекти от прилагането на един или друг
възпитателен метод?‘‘

Тези въпроси ни насочват към възможностите и границите на метода

използвани в една възпитателна ситуация.

Няма възпитателен метод който да е универсален т.е. да бъде подходящ

за всяка една възпитателна ситуация. Умението за избиране на
възпитателен метод, зависи от съответната възпитателната задача и
личностовите качествата на педагогическият специалист при избор на
подходящ метод.

При изпълнение на професионалните си задължения, особено началният

учител ежедневно се сблъсква с трудностите, които трябва да преодолява,
за да могат учениците да осмислят сложните и абстрактни понятия, които
са включени в учебното съдържание на различните предмети. За
разрешаването на тази трудност, учителят си помага с различни методи на
обучение.

Една от най-всеобхватните класификации на методите на обучение

предлага Юрий Бабански, като се основава на три основни функции:

Методи на организация и реализиране на учебната познавателна и

практическа дейност:

 вербални – лекция, беседа, семинар;

 визуални – илюстрация, демонстрация;
 практически – упражнения, лабораторни експерименти, трудови
дейности;
 индуктивен и дедуктивен подход;
 методи за самостоятелна работа и дейност под контрола и
ръководството на учителя

Методи, които предлагат стимули и мотивация в учебно-познавателния

процес:
познавателни игри;

учебни дискусии;

поощрения и порицания към ученика;

създаване на успешни ситуации в обучението;

разясняване на учебния материал.

Методи за провеждане на контрол и самоконтрол за реализиране на

учебно-познавателни дейности в обучението:

 метод на устния контрол и самоконтрол в обучението;

 метод на писмения контрол;
 метод на самоконтрола.
 интерактивен метод на обучение- те са едни от най-ефективните
средства за провеждането на учебно-познавателна дейност. Този
метод представлява „организация на учебния процес, при която
учениците, обединени в мобилни групи, изпълняват задачи под
ръководството на учителя.“. При груповата работа учениците могат
свободно да изразят чувствата и емоциите си и да покажат своята
креативност.

Правилния подбор на методи за обучение е ключ към успеха, на учител и

ученици.
МЕТОДИ НА ВЪЗПИТАНИЕ

Въведение

В училищната практика всекидневно се налага да се решават различни

проблеми, свързани с поведението на учениците. Тези проблеми са
многобройни- разсеяност, невнимателност, агресивно поведение, слаб
успех, бягане от часове, липса на интерес към обучението. Учителят се
стреми да определи неефективното, по отношение на учебният процес,
поведение на ученика и да му помогне да го преодолее чрез възпитателни
методи. Не трябва да забравяме, че значителна част от родителите, в
ролята си на възпитатели не владеят научната педагогическа
терминология и прибягват до интуитивна основа.
Нека разгледаме възможните методи за възпитание

Метод – Поощрение

Основна характеристика на поощрението е изразяване на одобрение, той

е позитивно ориентиран метод със стимулираща функция. То може да
бъде вербално и невербално. При вербалното обикновено се използва
думата похвала, тя се разглежда като „награда”. Основания на
възпитателните възможности на похвалата :

 Чрез нея се затвърдява позитивното

 Изпитва се чувство на удовлетвореност
 Увеличава желанието да се учи по-упорито и като цяло е силен
стимулатор на поведението
 Вербалното поощрение се счита за по-ефективно от материалното

Изисквания към ефективната похвала :

 Да е конкретна – детето трябва да знае за какво точно е похвалено

 Да бъде заслужена
 Да информира децата за ценността на изпълненото от тях
 Да бъде изказана искрено
 Да бъде незабавна, а не след известен период от време

Похвалата може да бъде неефективна когато :

 Се използва безразборно
 Случайно или е просто една положителна реакция
 Дава се без да се отчитат положените усилия
 „приписва” успеха на външни фактори като късмет например
Невербалните поощрения могат да се разпределят в две групи: афективни
–погалване, гушване, усмивка или материални. Някои деца биха
предпочели родителите им да ги похвалят в присъствието на приятели
вместо да получат материална награда. При материалните поощрения
понякога са по-добър мотиватор за извършването на някаква дейност, то
може да стане на базата на договаряне, но трябва много да се внимава,
защото много бързо би могло да се загуби мотивацията.

Метод – Наказание

Още Аристотел в своята „Никомахова етика” посочва едно от основанията

за възпитателната ефективност на наказанието : „Наказанието е един вид
лекарство, а в природата лекарството е да действа посредством
контраста.”. Наказанието е естествен метод, защото няма човек, който да
не греши в процеса на своето развитие. Сред основните функции на
наказанието е да коригира поведението, детето трябва да разбере къде и
в какво греши, да предизвика чувство на неудовлетвореност, дори срам.
Основна характеристика на наказанието е изразяване на неодобрение.
Това е негативно ориентиран метод най-вече, заради емоциите изпитвани
в психологичен план. Предпоставка за използването на наказанието е
фактът, че това действие би могло да не се повтори, и че се постига
промяна не само в поведението, но и в съзнанието на възпитавания.

Изисквания :

 наказанието трябва да е навременно и съответстващо на

поведението
 да предизвиква у детето размисъл за погрешността на постъпката му
 то не трябва да вреди на здравето,
 детето не трябва да се страхува от наказанието или това не би
трябвало да е унижение на човешкото му достойнство
 наказанието не трябва да е за сметка на награда

Кои са границите при прилагане на наказанието? Формиране на занижена

самооценка, комплекс за малоценност. Наказанието има различни
проявления. Вербалното може да бъде – устно, писмено, забележка,
порицание, упрек, мъмрене и други. Популярна форма на наказанието е
„лишаване от..” Най-отричаната форма на наказанието е телесното
(физическо). То деградира, дехуманизира и унищожава детето. Преди да
се наложи дадено наказание родителите трябва да разберат каква точно е
причината предизвикала непослушание. Наказанието може да бъде
уместно ако сме сигурни, че всички физически и емоционални нужди на
детето са удовлетворени. То трябва да се използва като крайна мярка.

Метод – Личен пример

В основата на метода стои механизмът за подражание и мотивът за

индентификация. Естественият стремеж към подражание може да бъде
използван за целите на метода „личен пример”, когато възпитаващия
съзнателно решава да служи като модел на подражание. Същността на
метода се състои в съзнателното демонстриране на начини на поведение с
цел да бъде последван. Според К. Обуховски всеки, който поради своята
обществена функция би могъл да бъде „надарен” от младия човек с
всичко онова, което той би желал да види у него е обект на подражание.
За съжаление методът „личен пример” може да бъде натоварен
отрицателно от гледна точка на разминаване на различни модели.
Цялостната заобикаляща среда предлага модели за подражание и
индентификация – семейна, училищна и мас-медийна. Препоръчва се най-
популярните – лидерите в училище да бъдат включвани в съответни
дейности в училището, за да се мотивират и другите ученици, които се
индентифицират с тях (било като външност или поведение).

Метод – Съревнование

Един от най-целесъобразните методи за стимулиране на дейността и

поведението. Участието на децата в различни форми на съревнование като
състезания, конкурси, олимпиади и др., дава възможност не само за
взаимно сравняване на постиженията, но и за обективно външно
оценяване на съответен талант или допълнително стимулиране на
усъвършенстването им. Съревнованието дава подтик в борбата за
оцеляване и желанието за превъзходство, то пронизва целия живот на
хората. Чрез него се повишава социалния контрол. Основното ограничение
на съревнованието е опасността, ако то е твърде силно, при поражение
индивидът може да преживее неуспеха доста тежко, да почувства
унижение, фрустрация. Томпсън тук посочва „кооперативното
сътрудничество”, при което групи които си сътрудничат се съревновават с
други групи.

Метод – Ролева игра

Той е по нов метод. Неговите възпитателни цели и задачи са свързани с

постигане на разбиране на гледната точка на другите, когато тя е различна
от собствената, и на тази основа – създаване на условия за постигане на
консенсус, формиране на толерантност и постигане на разбирателство.
Може да бъде посочена ролева игра с наименование „Млади и с
увреждане”, като на преден план се извежда емпатийността.

Метод – Обсъждане

 постигане на разбиране на другата гледна точка

 формиране на умения за водене на диалог
 формиране на умения за вземане на решения

В редица случаи обсъждането стои в основата на формирането на

отношения, нагласи и убеждения. Той е много ценен, когато се разискват
въпроси с противоречив характер. Обсъждането подпомага процеса на
формиране и утвърждаване на собствена позиция.

Метод – Убеждаване

Основна цел е постигане и приемане на истинността на някаква идея. То

неслучайно се интерпретира като венец на всяко възпитание. Тук се
формират трайни възгледи за света и човека. Понякога основанията на
убеждението не са рационални. Те са свързани с емоциите и чувствата. За
да бъде успешно използвано за възпитателните цели, речта на
възпитаващия трябва да отговаря на логически правилно структурирана,
така и на емоционално въздействащата реч. Основното ограничение на
метода е, че той не винаги завършва с успех, особено когато има натиск
определена идея да е приеме за вярна.
Вместо край

Докато принципите на възпитанието се разполагат в основата на

възпитателната дейност, методите отразяват съвкупността от действия,
необходими за разрешаването на определена възпитателна задача. Те са
видимото проявление на възпитателната дейност. Те дават отговор на
въпроса „Как всъщност да се възпитава?”. Известно е, че няма
възпитателен метод, който да е универсален.

„Мисленето” на възпитателния метод е едно от необходимите условия за

формирането на умения за избор на подходящ метод или комбинация от
методи.