Надиграването на Лазар и Христина – възхвала на любовта

Всяка любовна връзка си има начало. Преди да ги изпитаме любовта на някои, за нас тя е
непозната. Ние можем само да си фантазираме за нея и вътрешно да изграждаме неин портрет.
Всичките ни представи обаче се оказват грешни, в момента в който ние истински я изпитаме.
Момента в който се докоснем до друг човек и усетим неговите желания и чувства.

В разказа на Елин Пелин „Ветрената мелница“ е представена зараждащата се любов между Лазар
и Христина. Тяхната игра започва още на самата мелница, когато по време на работа му по
мелницата, тя идва и веднага отвлича неговото внимание. Тяхното „детинско“ държание показва,
че чувствата им са взаимни. За Лазар вече мелницата не е от значение, само Христина се върти в
ума му. Кулминацията на играта е тяхната игра на ръченица. Сигурни в чувствата си, двамата се
надиграват, с цел да затвъдят началото на тяхната любов. Виждайки щастието на дядо и
(УДАРЕНИЕ), Дъбака не изпитва и капка съмнение. Христина ще бъде негова, а той неин. След като
свършат с раченицата двамата се връщат в дома на Лазар и мелницата остава недовършена. Десет
години след тази случка тя не помръдва. Ветрената мелница бива изоставена и обраснала с
бурели. В контраст с любовта, на която е било сложено началото, по време на нейното
изграждане. Не случайно Лазар отговаря на дядо Корчан, че си е намерил друга мелница, друго
нещо за което трябва да се грижи – Христина.

Именно това „надиграване“ е най-бурният момент в началото на всяка любов. Моментите, в които
се усеща топлината на отсрещния човек, но все пак връзката не е сигурна. В това има нещо много
красиво, чисто и истинско. Просто двама души, несигурни в себе си, търсейки начин да покажат на
другия, че искат да бъдат близо до него и да усетят тяхнята любов.