Вярата и надеждата в разказа ,,Спасова могила,,

Вярата и надеждата са нещо много рядко срещано в съвремието.

Хората гледат на нещата главно с презрение, негативизъм, недоверие,
страх, търсят винаги негативното в нещата. В разказа разглеждаме вярата
във фантастичното, как хората вярват, че господ ще ги излекува от
всичките им болести, оставят тези тъмни мисли на заден план и се
фокусират в надеждата за по-добро.
Всички хора, които отиват на върха са хора, които са болни, някои
физически - други душевно. Главните герои дядо Захари и Монката вярват,
че нощта срещу Възнесение ще излекува малкото момче. Живеят бедно и
всичко което имат е вярата към Господ и надеждата, че ще изцели всеки,
който има нужда. Момчето не разбира за какво точно е всичко това, защо
всички хора отиват към този параклис, защо са се запътили натам. Когато
дядо Захари му разказва всичко той не се отказва да стигне и да се
излекува, отказва почивка, защото няма търпение Господ да го изцели от
болестта му. Когато вече изостават двамата с дядо си, Монката започва да
се притеснява, че може да изпусне това чудо което се случва. Момчето
когато разбира, че всички хора ще се излекуват рано или късно, започва да
усеща надеждата. Осъзнава, че божията сила е най-важното нещо в пътя
му за изцеление, разбира че дори докторите няма какво да строят без тази
благословия от Господ. Дядо Захари не оставя внучето си да се предаде и
му дава кураж „Който вярва, ще се спаси“. Стареца изпитва огромна
трудност с изкачването на върха, за да постигне нещо което не е истина,
нещо което хорските мъки и страдания са превърнали в символ на вярата
и надеждата. „То целия свят е болен, синко“ са думи на дядото, които
показват нещастието на целия свят, това че всеки един човек има някакви
проблеми „Няма здрав човек на света….тялото желязно, а душата – гнила“
Когато двамата стигат на върха, вече е вечер и момчето няма търпение
да се случи чудо, толко е нетърпелив да види нещо невиждано, че
оприличава сянката на дървото, като мечка, силуетите на хората, като духове.
Последните мигове преди да заспи Монката настъпват и той не издържа, иска
да види как ще се случи това нещо, онзи човек, който ще го оправи. Когато
момчето си ляга и изведнъж започва да се чувства необичайно не знае какво
да мисли, въображението му е толкова силно, че вижда как Господ идва и го
взима със себе си. За него това е изцелението, той вече не чувства болка,
страдание и страх, вижда майка си, започва да се чувства щастлив. Не
осъзнава факта, че умира, но това е единствения път към изцелението на
неговата болест.