Интерпретативно съчинение - ,,Посвещаване и израстване в любовта‘‘

в ,,Посвещение‘‘ на Петя Дубарова и ,,Самодивски скали‘‘ на Елин Пелин

Любовта е едно своеобразно приключение, заслужаващ си риск, красиво преживяване,
което е неразривно свързано с житейски и морални личностни уроци. Младата
мечтателката Петя Дубарова обрисува посвещаването на любовта като спасителен
катарзис, разрушаващ всеки страх и несигурност. Майсторът на късия разказ – Елин
Пелин, от своя страна, пречупва реалистичните преживявания през призмата на
одухотвореното пространство и свръх риска. И в двете произведения, макар и с
различни жанрови характеристики, наблюдаваме споделеност, по-силна от всяко
препятствие.
Чертаейки един по-стабилен и стойностен път на любовта, влюбените изцяло се
посвещават един на друг. Ръка за ръка, извървяват пътеката, обсипана с премеждия и
капани, които те преодоляват заедно. Именно по този начин успява да се постигне това
израстване в любовта, което е по-ценно от всичко останало. И в двете творби се градят
контури на споделеност, извисяване и неотменима отдаденост, способна да разруши
всяка пречка, изправила се на пътя им. Дубарова акцентира върху разчупването на
страха и отчаянието, обзело душата и изважда на показ мечтата за едно споделено и
по-светло утро. Елин Пелин по сходен начин обрисува пътя на приключението, страха и
несигурността, които не успяват да попречат на влюбените да докажат своята любов.
Отдадеността изисква изключителни жертви, които да покажат силната обич, способна
да ги изведе напред.
- ‘‘подавам ти своята бледа ръка‘‘, поемат нов, непознат път, сигурно и без страх;
‘‘Аз не се плаша. Ще те изведа!‘‘, в името на нестихващите чувства и копнеж по
спечелване на сърцето й, той се впуска в голям риск, с ясното съзнание, че би
могъл за изгуби живота си.
- Мургав момък, с черни очи = смугло красив, подвластен на никого – и в двете
произведения, момците слушат единствено собственото си съзнание, и държат
на целта си;
- Женската нежност придава смелост, от която те се нуждаят. (единствено с мен
ще си толкова смел); /Индже – Й. Йовков/ ; Магдалина, хващайки Перун за ръка,
му вдъхва именно този кураж, от който така силно се нуждае. Мотивът за
вплетената ръка присъства и в двете лирически творби, символизирайки
жертвоготовността и посвещаването, което би могло да изгради неразривната
връзка между тях – емоционално и физически.
- Одухотвореното пространство наблюдаваме по различен начин.
• В ,,Посвещение‘‘ – морската нощ във добрия Бургас, слънцето като опозиция
на страховитата нощ, крах на илюзиите, но и плаха надежда, че мечтите ще се
превърнат в реалност на сутринта.
• В ,,Самодивски скали‘‘ – стръмните скали, като несигурност и липса на баланс,
неясен риск; образът на морето присъства и тук – ‘чудното море‘, като символ
на новото начало, неопетнеността на любовното преживяване, надеждите за
споделеност и по-светло бъдеще; подножието на скалите – сигурното
 пространство, горе – страх, опасност, но и удовлетвореност, че си е струвало
всяко усилие; отдаденост, взаимност, посвещаване;
- Нестихващата вяра, която гори в душите им.
• В лирическото изповедно стихотворение на Петя Дубарова – вяра, че заедно
ще измият луната от грях, ще изхвърлят вечно тежащия труп на страха,
разяждащ съзнанието. Надежда, че любовта ще просъществува и тяхното време
ще дойде с настъпването на топлата утрин, огряна от слънчеви лъчи.
• В разказа на Елин Пелин – ‘‘Ако не вярваш, няма и да тръгнеш‘‘, вярата е
ценностна опора, която крепи влюбените по пътя им до върха. Дори осъзнатата
възможна смърт, не застава между двамата, посветили се на любовта, избрали
да израснат заедно – по-силни, и отдадени на вълшебните чувства.