СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ГЕОЛОГО-ГЕОГРАФСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ“

КУРСОВА РАБОТА

на тема
КЛИМАТИЧНИ РЕСУРСИ- ПОТЕНЦИАЛ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА
СЛЪНЧЕВАТА И ВЕТРОВА ЕНЕРГИЯ В БЪЛГАРИЯ

по дисциплината

„Природна география на България“

Изготвил: Проверил:

гр.София

2022г.
Съдържание
УВОД....................................................................................................................................................3
1. ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ........................................................................4
2. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ..............................................................................7
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.................................................................................................................................11
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.........................................................................................................15
УВОД

Замърсяването на околната среда и последвалото го глобално затопляне наложи

много страни в света да обединят усилията си в борбата за решаване на настъпилите
екологични проблеми. Поради глобалното затопляне, нивото на световния океан през
ХХ век се е повишило с около 20 cm . Парниковият ефект се предизвиква главно от
емисиите CO2 в атмосферата. През последните години в ЕС замърсяването с CO2 не
намалява. Предизвиканият парников ефект ще повиши температурата с 1,4 °C – 5,8 °C,
което ще доведе до промяна на климата с всички произтичащи от това катастрофални
последици. След 30 години на земята ще бъде с около 0,3° C до 1,3 °C по-топло от днес.
Само през XX век температурата се е покачила с около 0,6 °C. Това налага спешно да
бъдат предприети мерки за намаляване отрицателните въздействия. След 2001 година
секторите „Транспорт” и „Индустрия” са основните източници на емисии на
въглероден диоксид и тази ситуация ще се запази през следващите десет години.
Производството на електромобили до известна степен ще намали отделянето на вредни
емисии, но тяхната експлоатация ще наложи увеличаване мощностите за производство
на електроенергия. Съвременните тенденции в енергопроизводството и инвестициите в
световен и национален аспект са насочени към увеличаване на енергията, генерирана от
възобновяеми и алтернативни източници (от биомаса, водна, слънчева, вятърна,
геотермална енергия), които съдействат за устойчивото, екологосъобразно и ефективно
развитие на икономиката. Поради наличието на енергиен дефицит на горива започна
подготовката на нова програма за развитие на възобновяеми енергийни източници
(ВЕИ) в Европа. В тази програма е заложено рязко увеличаване на ВЕИ и ограничаване
на неекологичните източници на енергия. Делът на ВЕИ в енергийния баланс на
България е значително по-малък от средния за страните от ЕС. В началото на юни 2008
г. Европейският парламент прие незаконодателен доклад относно картата за ВЕИ в
Европа и определи като основно предизвикателство за всички държави-членки
постигането на 20% от потреблението на енергия в ЕС да се произвежда от ВЕИ до
2020 г. Във връзка с това решението на Европейската комисия е 16% от общото крайно
потребление на енергия в България през 2020 г. да бъде от възобновяеми енергийни
източници (ВЕИ). През 2010-2020 г. се очаква общо енергията от такива източници в
света да нарасне повече от 3 пъти, като съществен принос за това имат биогоривата,
слънчевите и вятърните централи. От 1 януари 2007 г. вече са в сила новите
преференциални цени за изкупуване на енергията от вятърни и слънчеви
електроцентрали, които достигат от 9 евроцента до 40 евроцента (без ДДС) за
произведен kWh и то без никакви ограничения.
Както при другите източници на енергия, така и при ВЕИ целта е генериране на
енергия с най-малко разходи. Ето защо се препоръчва отделните страни-членки на ЕС
да се специализират в производството на възобновяема енергия, за която имат най-
добри условия, най-евтино производство и възможности да продават излишъците от
него на страните, в които това производство е по-скъпо. Вследствие технологичния
прогрес разходите за производство на електроенергия от ВЕИ са с тенденция към
понижаване. Необходими са обаче адекватни програми, инвестиции и механизми за
насърчаване по-нататъшното развитие на това производство.

1. ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

Слънчевите системи за производство на електроенергия, наричани още

фотоволтаични, преобразуват слънчевата светлина в електричество. За
осъществяването на тази трансформация на енергията от слънчева в електрическа
фотоволтаиците се нуждаят не от пряка слънчева светлина, а просто от дневна
светлина. Колкото по-висок е интензитетът на светлината, толкова по-голямо е
количеството произведено електричество.
През 1838 г. френският физик Ал. Бекерел установява, че слънчевата светлина
може да се преобразува в електрическа енергия и явлението получава названието
“фотоволтаичен ефект”. Стимулирането на инвеститорите е чрез преференции при
определяне на цената за изкупуване на енергията, данъчни облекчения, субсидии и др.
Инвестициите в слънчеви централи са предпочитани, поради което изграждането им в
предприятия и бизнес-сгради става все по-честа практика. От голямо значение е по-
нататъшното усъвършенстване на технологиите с цел намаляване себестойността на
фотоволтаичните клетки, които са сравнително скъпи, а оттук – себестойността и
цената на произвежданата от тях енергия.
Фотоволтаиците стават все по-популярни и поради положителното им влияние
върху околната среда - те не са източник на никакви вредни емисии и спомагат за
намаляване на глобалното затопляне. Освен това слънчевите централи за
производство на електрическа енергия са много мобилни и надеждни. Слабото им
място са слънчевите панели, които много бързо се замърсяват и това влияе за
намаляване както на изходната мощност, така и на производителността на централата.
В климатично отношение България се нарежда сред слънчевите страни в Европа, което
дава възможност по-ефективно да се използва слънчевата енергия. Слънчевите дни в
различните райони на България са между 200 и 270 за година.Това е една добра
предпоставка за използване на слънчевата енергия у нас. Освен това слънчевата
енергия се усвоява много по-лесно в сравнение с вятърната. Слънчевите панели могат
да се монтират по покривите на сградите, в двора , а там където не е възможно да се
обработва земята могат да се изградят слънчеви електроцентрали. Времето за
изкупуване на една такава централа без никакви субсидии е от 5 до 9 год., а сервизните
гаранции са 25 и повече години.
При слънчево-климатичните условия в нашата страна могат да се инсталират
слънчеви панели (монокристални, поликристални и аморфни тънкослойни) с обща
мощност от от 15 до 60 kW на площ от 1 декар. Годишно може да се произведе енергия
от 17 до 200 МWh, в зависимост от видовете технологии, техническите параметри на
модулите и тяхното оптимално разположение на терена.

Фиг. 1. Емисии на СО2 в периода 1991-2015 година

Максималната електрическата ефективност съгласно стандарта се изчислява при

1000 W/m2 слънчево облъчване. Следователно един слънчев модул с кристални
силициеви клетки, с обща площ 1 m2, ще генерира електричество с мощност 120 - 140
W. Но слънчевото облъчване за територията на нашата страна рядко достига 970 W/m2.
Действително, за по-голямата част от страните в света, кристалните слънчеви
модули ще работят с по-ниска ефективност от 12-14 % .
 Фиг. 2. Теоретичен потенциал на слънчевата енергия у нас

В практиката се използват само няколко стандартни напрежения от 1,5V, 6V,

12V, 24V, 48V, които са кратни едно на друго. Това дава възможност слънчевите
модули да се проектират в съответствие с един от тези стандарти.
Като пример за предимствата на модулните системи са слънчевите електроцентрали,
които могат да бъдат изградени от десетки хиляди еднакви модули. Обикновените
електроцентрали изискват голям брой различни съоръжения, които трябва да се
проектират и произведат отделно, преди да се монтират в централата. За разлика от тях
слънчевите панели могат да произвеждат енергия и когато само част от елементите са
готови, без да се изчаква окончателното комплектоване на цялата електроцентрала. По
такъв начин периодът за изплащане на капиталните вложения може да бъде намален с
няколко години.

При използването на енергията от слънцето възникват проблеми

като:
 зависимост от метеорологичните условия, защото няма достатъчно приемливи
технологии за съхранение на енергията;
 ограничени открити площи за строеж на соларни централи;
 съвременните соларни панели губят около 1/3 от светлината, по- паднала върху
тях, поради което са необходими нови покрития, намаляващи
светлоотразяването, т.е. загубата на енергия при генерирането й;
  загуби при преноса на по-далечни разстояния;
 слънчевата енергия все още не е толкова популярна, така че много средства
отиват за технологични изследвания, свързани с нейното приложение, което
утежнява себестойността на генерираната от фотоволтаиците енергия, а оттук и
на произвежданите чрез нея продукти. Очаква се обаче с нарастването на
структурния дял на соларните технологии в микса от ВЕИ и в портфейла от
инвестиции те да спомогнат за увеличаване сигурността на енергийните
доставки и устойчивото развитие на икономиката.

2. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ

Вятърните електроцентрали придобиват все по-голямо значение във връзка с

глобалното затопляне на климата. Ето защо генерирането и пазарът на електричество
от вятърна енергия бързо се разширяват – в Дания, Холандия и Германия например е
много популярно нейното използване. Основен стимул за инвестициите в нея са
добрата им възвращаемост и фактът, че се произвежда “зелена енергия”. У нас също се
правят инвестиции в нови вятърни турбини, но те все още са недостатъчни.
Американската компания “General Electric” планира големи инвестиции (200-800
млн. EUR) във вятърен парк край с. Мирково, Софийска област. През следващите
няколко години швейцарският холдинг “Alpiq” възнамерява да строи край гр.
Казанлък вятърен парк за 80 млн. EUR с обща мощност 50 МW. Всичко това ще
увеличи чувствително дела не само на вятърната енергия, но на целия портфейл на
ВЕИ в производството на електроенергия в страната.
Първият ветроенергиен парк у нас, собственост на “Kaliakra Wind Power”, близо
до с. Българево, Варненско е с мощност 35 МW. Стойността на проекта му е 110 млн.
лв., като 30% от инвестицията са от японската компания “Мицубиши”, а останалите
средства са осигурени със заем от Японската банка за международно сътрудничество.
Проблемът е, че за присъединяването на вятърните паркове към
електроенергийната система в Добруджа например трябва да бъдат изградени нови 200
км и рехабилитирани 180 км електропроводи. Особено затруднено е строителството на
ветрогенератори в планинските райони. Освен това поради дълги и сложни
административни процедури, липса на финансиране или на терени за паркове
(особено ако те попадат в границите на “Натура 2000”), някои проекти са в процес
на препродаване.
 Следователно с оглед пускането на вятърни централи са необходими големи
инвестиции за развитие на електромрежата. Заявените за изграждане вятърни
мощности надхвърлят 2000 MW. Най-голям е интересът към изграждане на вятърни
централи в Североизточна България. Строителството на вятърни генератори е
примамливо заради гарантирания пазар на енергията им - срокът за изкупуването й от
тях по преференциални цени е 15 години. Това гарантира сигурност на инвеститорите и
съдейства за привличане на повече инвестиции.
По капацитета на инсталираните нови мощности вятърната енергия е
доминираща в микса от ВЕИ, обаче при използването й проблеми създават
отдалечеността на местата с най-голям капацитет на вятъра от електропреносната
мрежа и променливостта на силата и посоката на вятъра.
Енергията от океанските приливи и вълни също се използва и е част от
портфолиото на ВЕИ. Същността на технологията е много сходна с тази на вятърните
централи. Разходите за генериране на енергията от океанските приливи и вълни
показват тенденция към намаляване.
Напоследък се лансира и идеята за създаване на “енергиен остров” (система,
която съчетава и оползотворява различни алтернативни енергии като енергията на
вятъра, вълните и слънцето, за да се генерира електро- енергия). Тези “енергийни
острови” могат да се използват както самостоятелно, така и свързани помежду си. Те
представляват енергопроизвеждащи платформи, които могат да се използват за
захранване с електроенергия на рибовъдни острови, инсталации за производство на
морска сол, парници и др. Следователно те допринасят за производството на енергия,
която е екологично чиста, неизчерпаема и евтина. У нас обаче засега няма условия за
създаване на такива острови.
У нас може да се използва само 3,3% от общата площ на страната за
промишлено производство на електроенергия, местности със средногодишна скорост
на вятъра над 4 m/s. Това са главно районите на нос Калиакра и нос Емине и по
билото на Стара планина. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България
не е голям. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски
скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.
Общата тенденция, която се забелязва за територията на България, като цяло за
последните 30 години е фактът на увеличаване силата на ветровете и намаляване на
количеството на валежите. Това е свързано с по-големите температурни диспропорции
по причина на глобалното затопляне и прогресивното обезлесяване у нас, което е
особено видно в полупланинските и планинските зони.

Фиг. 3. Плътност на вятърната мощност за районите у нас

Кинетичната енергия на вятъра е пропорционална на плътността на въздуха, т.е.

масата му за единица обем. Колкото по-голяма е плътността на въздуха, толкова и
повече енергия може да се получи от вятърните турбини. На фиг. 3 е показана
плътността на вятърната мощност за различните райони на страната.
Районите се оценяват в седем енергийни класа, които във възходящ ред показват
прогресивно увеличение на плътността на ветровата мощност. В САЩ приемат, че
икономически рентабилен е проект, който е на терен от 4-ти ветроклас или по-висок. В
Западна Европа отдавна се практикува експлоатация на райони от 2-ри ветроклас. Тази
голяма разлика се обяснява с факта, че за хидроенергийните обекти там, а вече и у нас,
има редица финансови и други стимули и преференции.
Втората причина за използване на места с хидроенергийни условия по-
неблагоприятни от 4-ти ветроклас е, че цените на новите микроагрегати паднаха
няколко пъти за последните двадесетина години.
Третата причина е, че технологиите на ветротурбини, работещи с регулируеми
променливостъпкови лопати и електрогенератори с нефиксирана скорост на въртене
вече се прилагат масово.
Поради изброените благоприятни условия за използването на този вид енергия,
през 2003 година у нас заработиха в паралел към електроенергийната ни система
първите вятърни генератори. А през 2004 г. първите ветропаркове край Сливен, Шабла
и Ямбол вече са факт. През 2005 г. страната разполага с 13 MW мощности от
ветрогенератори, а през 2007 г. те са вече 29 MW. Инсталираната мощност нараства
през 2008 г. на приблизително 53 MW, а до средата на 2009 год. са инсталирани 112,6
MW вятърни мощности. До средата на 2010 г., с пускането в експлоатация на два
големи нови вятърни парка, се очаква общата инсталирана мощност да достигне около
300 MW. Най-големият вятърен парк, който в момента се изгражда у нас е на
територията на община Каварна, парк "Свети Никола" на американската компания
"AES-Geo Energy". Предвижда се изграждане и експлоатация на 52 вятърни турбини от
по 3 MW всяка, или обща мощност от 156 MW. Този парк трябва да заработи през
първата половина на 2010 г. и да произвежда 340 GWh електроенергия годишно.
До средата на 2010 г. се очаква също край Каварна да бъде въведен в експлоатация и
вятърният парк на австрийското дружество EVN Naturkraft. Той ще има 25 вятърни
генератори с по 2 MW мощност всеки. Паркът ще произвежда около 140 GWh
електрическа енергия годишно. Общо до средата на 2009 год. в България има пуснати в
експлоатация над 70 вятърни централи, които се намират главно по Североизточното
Черноморие - Каварна и Балчик, а също и в района на Сливен, Айтос, Ямбол,
Търговище.
В момента 4 % от електричеството в ЕС са от вятърни турбини, но проучвания
на европейския форум за вятърна енергия сочат, че вятърът има потенциал да задоволи
28% от енергийните нужди на континента през 2030 г. Норвежката компания
StatoilHydro разработва първия в света ветрогенератор, който не е перманентно
закрепен за морското дъно, а плава на повърхността. Той може да използва по-силните
ветрове във вътрешността на океаните като в същото време е мобилен и безопасен.
САЩ е водещият производител на вятърна енергия в света. Това констатира
изследване на Американската асоциация за вятърна електроенергия, чийто доклад
сравнява инсталираните вятърни мощности на САЩ и Германия. Количествено
американските мощности изостават от немските – сумарната инсталирана мощност на
ветрогенераторите в САЩ в момента е 17 000 MW, а в Германия – 22 000 MW. До
края на тази година се очаква американските мощности да се увеличат с още 6 000
MW, а германските - с 1600. Макар, че цифрите са в полза на Германия, реално
САЩ произвежда повече енергия, тъй като средната скорост на вятъра в Щатите е по-
висока. Американската агенция за вятърна енергия изчислява, че потенциалните
потребители на малките вятърни турбини са около 13 млн. домакинства в Северна
Америка.
 Хибридните соларно-вятърни системи съчетават предимствата на вятърните
генератори и фотоволтаиците. През лятото, когато вятърът е по-слаб, доминиращия
източник е фотоволтаикът, а през зимата, когато слънчевата светлина е по-ограничена,
водещия източник е вятърната турбина. Поради различния интензитет на вятърната и
слънчевата енергия в денонощието и през годината, хибридните системи са по-
подходящи за производството на електроенергия. Такава хибридна система с малка
мощност за едно домакинство, е показана на фиг. 4

Фиг. 4. Хибридна соларно-вятърнa система

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

У нас вече има известен опит и силен инвеститорски интерес за промишлено

производство на електроенергия чрез използване на слънчевата и вятърната енергия.
Относно използването на тази енергия от отделни домакинства у нас, за сега няма
информация. Но всички действия насочени в посока на използването на екологично
чиста енергия ще доведе до известно намаляване на отделяните емисии вредни газове
и ще позволи изпълнението на поетите към ЕС ангажименти за увеличаване на дела на
енергията от ВЕИ от общото количество произвеждана енергия. Целта е нашата страна
да достигне 16 процентов дял на ВЕИ от потреблението на енергия до 2020 г.
Слънчевата енергия все още заема минимален дял в структурата на общото
производство и потребление на енергия – само 0.3% от електричеството в света се
генерира от фотоволтаични панели, но бъдещето безспорно й принадлежи. Слънчевите
колектори са не само екологосъобразни, но се строят много по-бързо от атомните
реактори, енергията от тях е с преференциални цени на изкупуване, има сигурен пазар
и широко приложение. Ето защо структурно- инвестиционните приоритети в
развитието на енергетиката са насочени към по-интензивно използване на слънчевата
енергия.
В България съществуват нужните предпоставки за развитие на възобновяемите и
алтернативните източници на енергия:
 налице е съответната природна и бизнес-среда;
 въведени са преференциални цени за изкупуване на електроенергията от ВЕИ;
 определена е регулаторна рамка за възобновяемите и алтернативните източници
на енергия;
 възвръщаемостта на инвестициите в тях е сравнително бърза;
 осъзната е необходимостта от изграждане и на децентрализирани системи за
възобновяема енергия за собствени нужди;
 политиката на страната е насочена към стимулиране развитието на ВЕИ и
насърчаване на инвестициите в тях;
 стратегическата политика на ЕС акцентира върху приоритетното значение на
ВЕИ и необходимостта от съществено повишаване на дела им в енергийния
баланс на страните-членки.

Предимствата на ВЕИ са: неизчерпаемост и повсеместност; възможност енергията

от тях да се акумулира и след това да се преобразува (аналогично на фотосинтезата при
растенията); възможност за изграждане на относително малки по мощност централи,
които не натоварват преносната мрежа. Или по-общо, развитието на възобновяемите и
алтернативните източници на енергия оказва положителен ефект в следните насоки:
 диверсификация на източниците на енергия;
 по-рационално оползотворяване на местните ресурси и намаляване на вносните,
т.е. по-голяма ресурсна независимост на икономиката ни изобщо и най-вече в
период на енергийна криза, когато съществена помощ за сигурността на
снабдяването оказват децентрализираните ресурси като ВЕИ;
 повишаване на енергийната ефективност;
 подобряване на екологичните показатели на българската енергетика;
  откриване на нови работни места, създаване на по-големи възможности за
развитие на бизнеса и др.

Независимо от предимствата използването на ВЕИ засега показва и някои слабости

като:
 изграждането на централите, работещи на базата на ВЕИ, е по-скъпо от това на
конвенционалните, защото стойността на първоначалната инвестиция за тях е
сравнително висока;
 до известна степен се нарушава естественото равновесие в природата – това се
отнася най-вече за вятърните централи, които имат известно негативно
въздействие върху естествените процеси, протичащи в екосистемите;
 ВЕИ централите не могат да поддържат винаги константен товар поради
променливостта на интензитета на съответната енергия (слънчева, водна,
вятърна, геотермална);
 разходите за въвеждане на ВЕИ технологиите са по-високи, което се отразява на
крайните цени на генерираната от тях електроенергия, а оттук – на цените на
произвежданите продукти и на тяхната конкурентоспособност.

По-важни проблеми, свързани с въвеждането на ВЕИ у нас, са:

 Някои ВЕИ централи и особено фотоволтаичните изискват много големи
първоначални инвестиции.
 Изразходват се значителни средства за технологични изследвания, свързани с
приложението на ВЕИ, които повишават себестойността на генерираната от тях
енергия, а оттук и цената й.
 Недостатъчно разработени са механизмите за финансово стимулиране на
използването на ВЕИ.
 Липсват висококвалифицирани специалисти в тази иновативна област.
 Екологичните фактори зависят и от метеорологичните условия, защото все
още няма достатъчно приемливи технологии за съхранение на енергията от
ВЕИ.
 Липсват подходящи свободни терени за ВЕИ паркове и по-специално, за
вятърни паркове (изискващи огромни площи), което пречи за развитието на
тези източници и в частност – на вятърната ни енергетика.
 Сега общественият доставчик и крайните снабдители изкупуват цялото
количество “зелена енергия” по преференциални цени, което пречи на
либерализацията на енергийния пазар.

Мерките за по-нататъшно развитие на ВЕИ трябва да бъдат насочени към:

 разработване и прилагане на рационална национална политика в това
отношение;
 насърчаване на индустрията, транспорта, услугите, домакинствата за
повишаване потреблението на енергия от ВЕИ и ефективното й използване;
 стимулиране производството на енергия от ВЕИ и на инвестициите в него чрез
данъчни облекчения, премахване на акцизните плащания за производителите,
редуциране на таксите и др.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1) Алтернативни източници на енергия. http://altenergy.nat.bg/solar_energy.html

2) Вятърна енергия. http://www.kolektori.com/chev.htm
3) Вятърната енергия в България.
http://www.mee.government.bg/geoterm/docs/eco_viatar.pdf
4) Инвестиционен процес при използване на слънчева енергия.
http://www.mee.government.bg/geoterm/docs/Slunsheva_energia_BUL.pdf
5) Национална дългосрочна програма за насърчаване ползването на ВЕИ 2005-2015
година. http://www.google.bg.
6) Проектиране и изграждане на вятърни генератори и вятърни паркове.
http://star.tonchev.org/
7) Проектиране на фотоволтаични електроцентрали, системи и соларни паркове.
http://pres.solextra.eu
8) Слънчева енергия. http://www.kolektori.com/ches.html
9) Фотоволтаичен парк в България. http://www.eco-energy-bg.eu/.
10) 2010 г.: 300 мегавата мощности от вятърни централи.
http://news.data.bg/4/economics.
11) Хибридни системи. http://www.chepakov.com/Hybrid.htm
12) Григорова, В. Развитие на възобновяемите енергийни източници в България
13) Дечев, Д. Слънчеви колектори и системи. С.: “Техника”, 2005.
14) Донева, Д. Българската енергетика и екологичните изисквания на Европейския
съюз. – В: България в Европа – 2007. С.: “ГорексПрес”, 2006.
15) Керенска, Г. Развитие на технологиите за възобновяеми енергийни източници. -
сп. Ютилитис, 2008, N 4.
16) Евтимов, И. Използване на слънчевата и вятърната енергия за производство на
електроенергия