Тиберий Клавдий Цезар Август Германик , е римски император от Юлиево-Клавдиевата династия.

Той управлява Римската империя в периода 24 януари 41 до 13 октомври 54 година. Клавдий е

роден в Лугдунум (днес Лион), като баща му е Друз, който е син на Ливия и брат на Тиберий.
Въпреки знатния си произход в началото Клавдий няма перспективи за кариера в политиката, бил
пренебрегван и унижаван от останалите членове на фамилията. Причината са физическите му
недостатъци. Но те не се отразяват на умственото му развитие, факт, който околните не взимат под
внимание. Едва Калигула забелязва това и вади Клавдий от забвението. Калигула се нуждае от
лоялен сътрудник и Клавдий става през 37 г. сенатор и консул.

Тиранията и убийството на Калигула хвърлят Рим в хаос. Германските телохранители на

императора преследват убийците, а в същото време някои членове на Сената правят колебливи
опити да вземат властта и да върнат републиката. Преторианците обаче не застават на тяхна
страна, тъй като нямат изгода от такова развитие – те предпочитат да има император, на когото да
служат, отколкото да бъдат уволнени, ако принципатът бъде отменен. В двореца на Палатин един
от войниците случайно се натъква на Клавдий, който се крие зад завеса. Във всеобщата суматоха
това лесно би било краят на Клавдий, но тъй като преторианците отчаяно се нуждаят от законен
наследник на трона, историята поема по съвсем друг път. Още на същия ден Клавдий е откаран в
казармата на преторианците и е обявен за цезар. Новият император създава опасен прецедент,
като награждава преторианците за тяхната лоялност и подкрепа с по 15 000 сестерции на човек.

Императорът предприема мерки за затвърждаването на системата на принципата, въведена от

Август. Той игнорира Сената, но за разлика от Калигула избягва да влиза в конфликт с него и макар
че му оказва респект, се опитва да ограничи правомощията на сенаторите. За голямо негодувание
на патрициите Клавдий се стреми да спечели провинциалния елит, раздавайки римско
гражданство много по-често от своите предшественици. Особено благосклонен е към Галия и
родния си град Лугдунум. Клавдий организира масови зрелища и щедри дарения за народа в Рим,
подобрява снабдяването на града с жито и разширява пристанището в Остия. Построява акведукта
Аква Клавдия. Освен това реставрира и завършва някои обществени сгради като Мавзолея на
Август. По време на управлението си Клавдий се интересува живо от право и финанси, опитва се да
централизира и сложи в ред имперската администрация. Понякога дори сам се изявява като съдия.
Но много от непредсказуемите му присъди не му носят симпатии, особено сред сенаторите.
Въпреки това Клавдий налага всеобщи правни норми за социално слаби, ускорява
съдопроизводството. В административното дело най-важен помощник е Луций Вителий, баща на
бъдещия император Вителий. При Клавдий са създадени няколко канцеларии, между които биват
разпределени различните функции и задължения. Преките дейности се изпълняват от образовани
либертини (освободени роби), като например Нарцис, фактически шеф на кабинета, контролиращ
кореспонденцията, или финансиста Палант. Отговорник на юридическото бюро е либертинът
Калист. Издигайки освободени роби на висши бюрократични длъжности, Клавдий държи
сенатското съсловие встрани от административните дела, с което възпрепятства опитите на
благородниците да се намесват в държавната политика. Способни, но често корумпирани
служители, либертините започват да играят важна роля в управлението, тайно злоупотребявайки с
положението си. Някои от тях, според Плиний Млади, надминават по богатство дори и Крас, най-
богатия римлянин по времето на републиката.

Още в началото на управлението си Клавдий трябва да се занимава с конфликта между юдеи и

гърци в Александрия. Императорът не заема страна в спора, но дава да се разбере кой има най-
силната позиция – империята. Дарява властта в Юдея на своя приятел от детството Ирод Агрипа I,
но след смъртта му отново я връща в границите на империята. Именно Клавдий, който никога не е
бил войник, постига първото териториално разширение на римската държава след Октавиан.
Анексирани са обхванатите от безредици Мавретания (41 – 44) и Тракия (45). Присъединени към
Рим са провинциите Ликия и Норик. Най-значителното постижение по времето на Клавдий е
завладяването на Британия (43 – 48). Началник на римските войски там е Авъл Плавций с четири
легиона. В десанта на Острова са ангажирани 40 хиляди войници. Кампанията е успешна и южната
част от Британия става римска провинция. Клавдий по-късно посещава войските лично. В
Камулодун (дн. Колчестър) императорът приема капитулацията на местните племенни вождове.
Престоят му там продължава 16 дни (50 г.). След завръщането му в Рим, Клавдий е удостоен с
триумф от Сената и получава почетното прозвище Британик, от което се отказва в полза на сина си.

Един от проблемите на Клавдий са личният му живот и жените му. Първата му жена Плавция
Ургуланила не само му изневерява, но и е заподозряна в опит за убийство на Клавдий. От нея той
има син – Клавдий Друз, който умира преди да е навършил пълнолетие, според слуховете –
удушен. С Плавция Ургуланила, Клавдий се развежда през 24 г. поради подозрения в изневяра.
Втората му жена е Елия Петина, която му ражда дъщеря – Антония. С нея Клавдий се развежда през
38, когато Елий Сеян е арестуван и екзекутиран за заговор за убийството на императора, като ѝ
отнема дъщеричката, която по-късно омъжва за правнук на Помпей Велики.

След това 48-годишният Клавдий се жени за Месалина, която тогава е едва на 18 години. Месалина
му ражда син, Тиберий Клавдий Германик. По-късно ще бъде наречен Британик. Месалина знае, че
като майка на престолонаследника е защитена срещу всякакви атаки отвън и безсрамно използва
тази си позиция. За да премахне враговете си, си служи с клевети. Много от видните сенатори по
този начин са екзекутирани. Разглезената Месалина е известна и с многобройните си изневери.
Сред любовниците ѝ са както обикновени актьори, така и сенатори. Според слуховете Апий отказва
да спи с Месалина и за отмъщение тя го оклеветява. Силан е обвинен в опит за убийство срещу
Клавдий и екзекутиран. Аферите ѝ остават без последствия, понеже или ги е прикривала умело или
императорът си е затварял очите. През октомври 48 г. обаче тя прекалява. Докато Клавдий е в
Остия, тя се жени за един от любовниците си, кандидат-консула Гай Силий. Причините за тези ѝ
действия не са изяснени. Възможно е да става въпрос за началото на преврат, защото когато
Клавдий научава за станалото, го обзема страх, че вече е свален. Много от хората в Сената и
администрацията се колебаят на коя страна да застанат. В тази несигурна ситуация решително
действа секретарят на Клавдий, Нарцис. Откарва Клавдий в казармата на преторианците. Там е
откаран и Силий, който малко след това е екзекутиран. На Месалина преторианците не дават шанс
да се защити пред Клавдий. Убита е, без да може да се срещне с него. Преторианците се страхуват,
че императорът ще я помилва. След аферата Месалина, Клавдий решава никога повече да не се
жени. Но скоро е убеден от финансовия си министър Палант да се ожени за Агрипина, сестра на
Калигула. За целта Сенатът му дава специално разрешение за сватбата, тъй като Клавдий е чичо на
Агрипина. За всеобщ ужас Агрипина се оказва по-властолюбива и пресметлива отколкото
Месалина. Главната ѝ цел е да види като престолонаследник сина си от първия си брак, Луций
Домиций Ахенобарб. Убеждава Клавдий да го осинови под фамилното име Нерон. През 51 г. Нерон
е обявен за престолонаследник.Тъй като преторианците предпочитат Британик на престола,
Агрипина премахва преторианските главнокомандващи и ги заменя с верен на нея офицер.
Единственият, който сега ѝ пречи, е Клавдий, който е отровен според преданието с гъби. Умира на
13 октомври 54 г.