Генетиката в млечното говедовъдство

Добре дошли в секцията Генетика на млечното говедовъдство. Тази седмица вие ще

научите някои неща за генетичния прогрес в сектора на млечното говедовъдство.
Предстои ни да разгледаме процеса на генериране на генетични оценки, а също така ще
обсъдим различните генетични показатели, които млекопроизводителите вземат под
внимание. Ще научим как се промениха породите крави отглеждани за мляко през
последния половин век и как геномните технологии навлязоха в генетичните селекционни
програми. Първо, нека започнем с представяне на различните млечни породи и техните
характеристики.

Най-често срещаната порода крави, отглеждани за мляко е черно – шареният Холщайн.

Тази порода произлиза от Холандия и за първи път е внесена в САЩ през 1850 г. Те
съставляват приблизително 85% от цялата популация млечни крави, а тяхната
популярност се дължи на факта, че те са най-високомлечната порода крави в света.
Холщайнските крави обикновено произвеждат около 24,500 паунда годишно (малко над
11 т.). Мазнините в млякото са 3.7%, а протеинът е 3.1%. Холщайнските крави са
сравнително едри и тежат около 1,500 паунда (670 кг) в зряла възраст.

По-малките крави от породата Джерсей са на второ място по-разпространение в САЩ и

съставляват около 10% от цялата популация млечни крави, а техният брой постоянно се
увеличава. Породата Джерсей произхожда от острова Джерсей извън Нормандската част
на Франция. В продължение на много години те са представлявали най-многобройната
порода от млечни крави в САЩ. Тази порода отново набира популярност поради високото
съдържание на сухо вещество в млякото им, съответно 4.8% мазнини и 3.65% протеин.
Макар и да произвеждат по-малко мляко в сравнение с Холщайн, приблизително 18,00
паунда годишно (около 8 т. ), тази порода се счита за по-ефективна, тъй като произвежда
много мляко, но има сравнително ниска жива маса. Възрастна крава от породата
Джерсей тежи около 1000 паунда (450 кг). Тези крави имат също и висока плодовитост и
раждат по-малки телета, поради което при тях по-рядко се наблюдават трудни раждания
в сравнение с Холщайнските крави.
Кафявото швейцарско говедо е сходна по размер порода с Холщайн. Те произвеждат
годишно приблизително 18,500 паунда мляко (около 8,3 т. ). И докато количеството на
произведеното мляко е по-ниско от това на Холщайнската порода, то съставът му е с по-
високо съдържание на сухо вещество - с 4.2% мазнини и 3.4% протеин. Тази порода е на
трето място по разпространение в САЩ, но само 1% от млечните крави в щатите са Кафяво
швейцарско говедо. Породата се отличава с уникално поведение в сравнение с
останалите породи говеда. В общи линии възрастните Кафевите швейцарски говеда са
спокойни и приятелски настроени животни, но телетата им са доста различни. В много
случаи се налага няколко дни след раждането, телетата да бъдат хранени от шише, а в
последствие фермерите да ги приучат да пият мляко от кофа. Този процес на приучаване
може да продължи няколко седмици. Това не е проблем за фермерите отглеждащи
Кафяво швейцарско говедо,защото те са наясно с този проблем и обикновено организират
дейностите по отглеждане на телетата, но за останалите, свикнали с отглеждане на
Холщайн или Джерсей, би било много трудно. За да храните Холщайн не се нуждаете от
толкова голяма опит.

Останалите породи говеда, типични за САЩ са Еършир, Гвернси и Млечен Шортхорн.

Трите породи общо представляват около 1% от популацията млечни говеда в САЩ. Всяка
от тези породи има своите лоялни подръжници и може да бъде конкурентна на някои
специализирани пазари, но тези говеда не могат да достигнат млечната продукция на
Холщайн или специфичния състав на млякото при Джерсей. Затова и не са конкурентни
при масово производство.

Има още една група говеда, които не споменахме до този момент – кръстоските.
Кръстоските са крави, които представляват комбинация от две или повече породи. Ние не
знаем точния им брой в САЩ, но предполагаме, че са около 5% от цялата популация и
непрекъснато се увеличава. В някои случаи фермерите правят кръстоски, защото желаят
да преминат постепенно към друга порода. Например, ако аз имам Холщайн и реша, че
бих искал да премина към Джерсей, имам две възможности. Мога да отида и да купя
Джерсей или мога да заплодя моите Холщайнски крави с Джерсейски бик и да продължа
да заплождам потомството с Джерсей.
Или просто мога да реша, че искам да имам кръстоски. Кръстосването ми позволява да
съчетая атрактивните характеристики на няколко породи и да се възползвам от
жизнеността на хибрида. Тук в Пен Стейт, ние проведохме научен експеримент, за да
изпитаме кръстоската между Кафяво швейцарско говедо и Холщайн в промишлени ферми
за мляко. Чистокръвният Холщайн произведе 717 паунда (прибл. 324 кг) млечен протеин
за цялата лактация. Чистокръвното Швейцарско говедо произведе по-малко, 691 паунда
(прибл. 312 кг). Кръстоската произведе повече протеин и от двете чистокръвни породи
той достигна 748 паунда или около 338 кг. Това увеличение се дължи на по-високата
жизненост и по-добро усвояване на енергията от хибридната порода.

През последното десетилетие, започнахме да изследваме и семенната течност, която се

внася от чужбина, за да се правят кръстоски с Холщайн. Най – популярните породи, които
се внасят по този начин са две. И двете са скандинавски – Норвежко червено и Шведско
червено говедо, както и породата Монтбилярд, която се внася от Франция.
Гореспоменатите скандинавкски породи са известни с това, че са устойчиви на
заболявания, имат висока плодовитост, както и висок добив на млечна мазнина и
протеин. Кръстоските между Монтбилярд и Холщайн също имат отлична плодовитост и
много добра продуктивност.

Кръстоските имат много предимства, но за тяхното отглеждане съществуват някои

предизвикателства, едно от които е определянето на породите, с които да бъдат
заплождани Повечето специалисти по генетика препоръчват периодичната смяна на три
породи.

Сега, след като вече имате представа от отделните породи говеда за мляко, в следващия
урок ще обърнем внимание на генетичните оценки.