Българският народ между мрака и светлината

"Паисий",Иван Вазов
Наранен и разочарован деморализацията на българското
общество и настъпилата забрава на великото историческо минало, в
първите години след Освобождението, Вазов създава цикъла "Епопея
на забравените". С това свое произведение патриархът на
българската литература цели изграждане на пантеон на
бъзрожденските велики личности.
Одата "Паисий" възхвалява просветителя на българския народ,
дарителя на знанието, будителя на народния дух.Паисий, който със
своята история хвърля "най - първата искра в народната свяст".
Жанрът на тчорбата - ода - предполага целта на написването й -
възхищение и преклонение пред великите дела на лирическия
герой.Заглавието назовава определена историческа личност, а
схемата на изграждане напомня Средновековно житие. В
стихотворението присъстват биографични детайли за героя, както и
мотивът за мъченичеството - "без отдих, почивка без сън","непознат и
бледен".Изграден е образ на светец, чийто дела възхвалява одата.
Този жанр и схемата на представяне - с взаимствани от житието
мотиви - са характерни за повечето стихотворения в цикъла.Броят им
в "Епопея на забравените" е дванадесет и напомня на броят на
Христовите последователи, което допринася за изграждане на
легендарни образи.
Одата "Паисий" представя "един монах тъмен, непознат и
бледен, пред лампа жумеща пишеше наведен". Още в самото начало
тъмнината царяща наоколо и жумещата ламппа се противопоставят.
Що драскаше той там, умислен, един?
Житие ли ново,нов ли дамаскин...
...Що се той мореше с тоя дълъг труд?
Или бе философ?Или беше луд?
Реторичните въпроси създават чувство за
тайнственост,загадачност. Уникалност,различност декларира мотивът
за лудостта,като луд е римувано с труд,което подчератава усиления
труд на героя в името на великата си цел.
Най - после отдъна и рече:Конец!
На житие ново аз турих венец.
...От днеска нататък българския род
история има и става народ!
Така приключва усърдната си работа Паисий и този момент
играе роля на кулминация в творбата.С написването на Паисиевата
история се дава началото на изграждането на българската
народност.Със своето "житие ново" лирическият герой осмисля
битието, разкрива историята за великите ни прадеди и дава на
българина самочувствието от прозхода му. Повторението на "и" в
началото на стиховете подсилва множествеността на достойнствата
на българите. В своята проповед Паисий говори и за бога:"И нека наш
брат знае, че бог е велик/и че той разбира българский
език".Просветителят на българите утвърждава българското и укорява
родоотстъпниците:
и търсите пища в гръцкия разврат,
и ръгайте грешно бащини си кости,
и нашите нрави,че те били прости!
Лирическият говорител провокира хулниците да прозрат
светлината - контекстов синоним на знанието, да се събудят от
невежеството и да се гордеят с принадлжеността си към българския
народ."Четете да знайте" подтиква лирическият говорител и по-
нататаък "четете и знайте".Повелителсността на глаголните форми е
подсилена от повторението им.Зовът на Паисий към
народа,надеждата му е да достигне българина до знанието."На ви
мойта книга - тя е вам завет/нека се преписва и множи
безчет".Дарявайки им историята, сътворителят й им дава основание
да се гордеят с българския си корен, както сам я нарича книгата е
"божа благодат...който знае нея - много ще да знае".С историята,която
написва, Паисий запалва свещ в тъмнината,сред която живеят
българите, хвърля най-първата искра в народната
свяст".Метафорично представеното невежество на сънародниците ни
чрез образа на тъмнината е противопоставено на знанието,което
мрака и поставя началото на пробуждането на българския дух и
зарайдането на българската народност.

"Паисий" принадлежи към "Епопея на забравените" и е част от

Вазовия пантеон на беликите български бъзрожденци.Паисий се явява
просветител на българите и е основоположник на българското
самосъзнание сред обществото.