Att 11366

Коста Младенов
Албена Дойчева
Напрегнато и деформирано състояние на греди

с праволинейна ос и тънкостенни сечения
Теоретични бележки и решени примери от теорията на

тънкостенните пръти
Първо издание
УАСГ – СОФИЯ
2016г.
Напрегнато и деформирано състояние на греди с праволинейна ос и
тънкостенни сечения
Теоретични бележки и решени примери от теорията на тънкостенните пръти
Първо издание
© Коста Апостолов Младенов

Албена Петрова Дойчева
2016 г.
Под редакцията на проф. д.н. Коста Младенов
Всички права запазени.

Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или
възпроизвеждана под никаква форма или начин без предварителното писмено
разрешение на авторите.
Настоящата книга съдържа теоретични бележки, решени примери и задачи за

самостоятелна работа. Тя е предназначена за студентите и докторантите от
инженерните специалности на УАСГ и други ВУЗ-ове, както и за инженери от
практиката, прилагащи тънкостенни греди в своите проекти.
Настоящата книга е дело на съвместната работа на двамата автори.
Темите са разработени както следва:
Проф. д.н. инж. Коста Младенов е автор на теми 10 и 11
Гл.ас. д-р инж. Албена Дойчева е автор на Увод и теми 1 до 9.
Книгата е редактирана от проф. д.н. инж. Коста Младенов
Авторите изказват благодарност на рецензентите проф. д-р инж. Енчо Дулевски
и гл.ас. инж. Стефан Кинарев за внимателния и критичен прочит на книгата, както и
за отправените забележки и препоръки, спомогнали за подобряването на текста.
ISBN 978-954-724-085-8
2
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод 6
Тема 1 - Инерционни моменти на произволен триъгълник чрез

координатите на средите на страните му 11
Тема 2 - Напрежения в греди с тънкостенни напречни сечения и права ос 19
Тема 3 - Разпределение на тангенциалните напрежения и център на огъване

на отворен профил с една ос на симетрия 31
Тема 4 - Разпределение на тангенциалните напрежения и център на огъване

на несиметричен отворен профил 47
Тема 5 - Разпределение на тангенциалните напрежения от напречни сили

и център на огъване на затворени тънкостенни сечения 56
Тема 6 - Свободно усукване на греди (по Сен-Венан) 69
Тема 7 - Усукване на отворени и затворени тънкостенни сечения 74
Тема 8 - Усукване (стеснено) на тънкостенни греди 79

8.1 Изкорубване на отворено сечение 82
8.2. Депланация (изкорубване) на затворено тънкостенно сечение 88
Тема 9 - Диференциално уравнение на стесненото усукване. Гранични условия 99
Тема 10 - Усукване на многокамерни затворени тънкостенни сечения 108
Тема 11 - Стеснено усукване на непрекъсната тънкостенна греда 113
Литература 125
3
ПРЕДГОВОР
Книгата запознава читателите с въпросите за напрегнатото и деформираното

състояние, работните хипотези и секториалните геометрични харектеристики на
гредите с тънкостенни сечения.
Напрегнатото и деформирано състояние е тема от дисциплината
Съпротивление на материалите. Опитът в катедра „Техническа механика” показва,
че усвояването на теорията и прилагането й от студентите е затруднено по няколко
причини:
 И без тази тема предметът съпротивление на материалите е обемист и труден
за усвояване и успешно защитим в един изпит след два семестъра обучение;
 Теорията на тънкостенните греди въвежда редица нови хипотези за
реагирането на структурния елемент заедно с нови геометрични
характеристики и разрезни усилия, които не са така лесно обозрими като
онези при пълностенните греди.
 Не на последно място трябва да се отбележи и необходимостта от нов подход,
по-различен от традиционния, при който обикновено се започва със
секториалните геометрични характеристики на тънкостенното сечение и едва
след това те намират мястото си в анализа на реагирането.
Целта на настоящите записки е да подпомогне студентите с теоретични
бележки и решени примери при изучаването на теорията на тънкостенните пръти и
нейното прилагане за решаването на инженерно-строителни задачи предвид както
широкото им използване в строителната практика, така и сериозното значение, което
им се придава в Еврокодовете.
Основен подход при разработването е сечението да се раздели на участъци
така, както обучаемият е свикнал да прави по съпротивление на материалите и
строителна статика. След това, при определянето на центъра на огъването (центъра
на срязването, усукването), се използва добре усвоената в Теоретична механика -
статика техника за редукция на система съравнинни сили. Оказва се, че тази
„тайнствена” геометрична характеристика не е нищо друго освен приложна точка на
равнодействащата на вътрешните (разрезните) сили.
Темите са разделени както следва:

Определяне на инерционните моменти на някои фигури и тънкостенен профил
чрез координати на характерни точки в тема 1.
В тема 2 са изказани основните работни хипотези за тънкостенни греди.
Показани са изводите на формулите за потоците на нормални и тангенцеални
напрежения.
4
Разпределението на тангенциалните напрежения и определянето на центъра на
огъване на отворен профил с една ос на симетрия е разгледано в тема 3. Решения за
несиметричен отворен профил са показани в тема 4, а за затворени тънкостенни
сечения в тема 5.
Разпределение на тангенциалните напрежения при свободно усукване на греди
и тънкостенно правоъгълно сечение е показано в тема 6, а тема 7 съдържа
информация за свободното усукване на отворени и затворени тънкостенни сечения.
Стесненото усукване на тънкостенни греди от тема 8 е разделено на две части:
8.1. Изкорубване на отворено сечение и 8.2. Депланация на затворено тънкостенно
сечение. Въведени са понятията изкорубване (депланация) и секториална
координата.
В тема 9 се въвеждат огъвателно-усукващ момент и огъвателно-усукващ
бимомент, както и геометричните характеристики секториален статичен момент и
секториален инерционен момент. Те са необходими елементи за определяне на
нормалните и тангенциалните напрежения след използването на диференциалното
уравнение на стесненото усукване при отчитането на наличните гранични за гредите
условия.
Свободно (нестеснено) усукване на многокамерни затворени профили е
разгледано в тема 10. Показани са потоците на тангенциалните напрежения, както и
самите тангенциални напрежения за конкретно многокамерно сечение.
Определянето на разрезните усилия на непрекъсната тънкостенна греда при
стеснено усукване е показано в тема 11.
5
Увод
Тънкостенни пръти или греди с тънкостенно сечение, наричаме тези греди, при
които единия от напречните размери (обикновено дебелината δ) е многократно по-
малък от другия. Следователно при тънкостенните пръти трите основни размери,
дължина на гредата (L), ширина на напречното сечение (b) и дебелина на стената на
профила (δ) са от различен порядък, т.е L >> b >> δ (фиг. 1а).
Тънкостенните греди са тръбовидни сечения, горещо валцуваните профили или
студено пресовани, изработени от различни видове ламарини. Първите се
причисляват към греди с така наречения затворен контур на напречното сечение, а
другите са с отворен.
Тези греди се използват в авиацията, строителството, както и в различни
елементи за бита. Те се отличават с голяма якост при сравнително неголямото си
тегло, поради което тяхно приложение се явява много икономически изгодно. Те
могат да бъдат изработени от различни материали: стомана, дърво, стоманобетон,
пластмаса и др.
Много често тези греди се представят чрез средната им повърхнина, която
разполовява дебелината на стената (δ). Линията, която се получава при пресичането
на средната повърхнина с равнина, перпендикулярна на оста на гредата се нарича
профил на напречното сечение (фиг. 1б).
б)
а)
b
y C
h
x
L
профилна
линия
z Фиг. 1
6
Увод
Основните положения в теорията на тънкостенните греди е дадена от

Тимошенко. Пълно развитие тази теория получава при Власов и затова обикновено
се нарича теория на Власов.
Тънкостенните пръти, като статическа схема, запазват в себе си основните
свойства на гредите и формулите на съпромата, свързани със напрежения при опън
(натиск), огъване и усукване до голяма степен остават валидни. Въпреки това
напрегнатото и деформирането състояние при тънкостенните греди се отличава от
това на обикновените греди. Когато равнината на действие на външните сили не
минава през линията съединяваща центровете на огъване на отделните сечения,
гредата освен на огъване е подложена и на усукване. Усукващият момент не е
равномерно разпределен по дължината на гредата и поражда допълнителни
тангенциални напрежения, които са неравномерно разпределени в некръговите
напречните сечения. Това предизвиква депланация на сеченията (вижте фигура 2).
Когато крайните сечения на гредата са ограничени в своите движения от някаква
опора например и това не позволява свободната им деформация, то депланацията на
различните сечения по дължината на гредата е различна. В този случай усукването е
стеснено. За разлика от него, свободното усукване се отличава с постоянен по
дължината на гредата усукващ момент и свободна депланация на отделните сечения.
С други думи, принципът на Сен Венан за дълбочината на проникване на
влиянието на натоварванията (граничните условия) не е изпълнен и се наблюдава
съществено по-голямо отражение на въздействието върху цялостното поведение на
тънкостенните греди.
При различната депланация в напречните
сечения като резултат от стесненото усукване,
преместването на кои да е две точки от едно
сечение по трите оси са различни. Разликата по
y направление успоредно на оста на гредата
свидетелства за възникване на допълнителни
нормални напрежения, наред с допълнителните
x тангенциални. Ето защо, когато равнината на
натоварване не минава по линията на центровете на
z огъване, нормалните и тангенциалните напрежения
са твърде различни от тези, които възникват в
Фиг.2 греда, която има ос на симетрия и е натоварена в
тази равнина.
Това обуславя необходимостта от познаването на положението на центъра на
огъването. Определянето на центъра на огъване може да стане ако се знае
разпределението на тангенциалните напрежения в напречното сечение.
Редуцирането на силите на тангенциалните потоци и намирането на приложната
7
Увод
точка на равнодействащата на вътрешните сили ни дава положението на центъра на

огъване (теми 3-5)
Както беше отбелязано вече, при деформацията на тънкостенните греди
положението на всички точки от дадено сечение се променя, като сечението се
депланира. Следователно би трябвало да се очаква и променя в средната
(профилната) линия на сечението. Би следвало тя да не остава перпендикулярна на
оста на гредата. Това се отклонява съществено от хипотезата за неизменяемост на
равнинните сечения, които остават перпендикулярни на оста на гредата в процеса на
деформация, изказана от Бернули (Навие). Последната хипотеза е валидна за
обикновените греди, но очевидно е неприложима при тънкостенните. При
последните се изказват други (нови) работни хипотези (вижте тема 2).
Изследването на напрегнато и деформираното състояние на тънкостенните
греди е трудна задача. Напреженията в тях се дават с изрази познати от курса по
съпротивление на материалите, като тук има добавки отчитащи допълнителните
разрезни усилия възникващи в резултат на усукването.
В общия случай на централни (но не главни!) оси формулата за разпределение
на нормалните напрежения в условията на общо огъване плюс нормална сила е:
N M y I z  M z I yz  z  M y I yz  M z I y  y
x   .
A Inv 2
Ако към този израз добавим допълнителните напрежения възникващи при

депланацията на напречното сечение (тема 9) и отчетем случая на главни
инерционни оси достигаме до:
N My M M  s 
x   z z y ω ω .
A Iy Iz Iω
Последното събираемо се нарича секторно нормално напрежение

M ω ω s 
w  ,
Iω
където величината M ω е ново разрезно усилие (различно от познатите от курса по

съпротивление на материалите), наречено огъвателно-усукващ бимомент или
просто бимомент. То не може да бъде определено с методите на статиката, тъй като
е свързано със система самоуравновесени вътрешни сили. Дименсията на M ω е сила
по дължина на втора степен (вижте тема 9).
Величината Iω е геометрична характеристика, наречена секториален
инерционен момент с дименсия дължина на шеста степен.
8
Увод
Тритият член ω s  е „функция на депланацията”, която е синоним на „главна

секториална координата” -  s  . Дименсията и е дължина на втора степен.
С s е означена криволинейната абсциса на разглежданата точка.

Приема се, че напреженията са равномерно разпределени по дебелината на
сечението, поради малката стойност на дебелината δ.
Тангенциалните напрежения при тънкостенните пръти са два вида:
Първият вид са свързани със свободното усукване. Те са разпределени по
линеен закон и са обратно симетрични по дебелината δ на контура (фиг. 3а).
Mt 
Стойността им се определя по  s  , където M t е усукващ момент от
Jt
свободното усукване, а J t е инерционен момент при чисто усукване. (тема 7)
δ(s) δ(s) δ(s)
+ =
а) τs б) в)
τw τt
Фиг. 3
Вторият вид тангенциални напрежения са равномерно разпределени по

дебелината на сечението (фиг. 3б). Те се определят чрез израза:
Vz S y s  Vy S z s  M tω S ω s 
x    ,
I y s  I z s  I ω s 
където първите две събираеми са тангенциалните напрежения от общото

огъване, а третият член дава допълнителните тангенциални напрежения от
стесненото усукване.
M tω S ω s 
w 
I ω s 
Разрезното усулие M tω се нарича огъвателно-усукващ момент. Съществува

зависимост между огъвателно-усукващия момент M tω и огъвателно-усукващия
бимомент M ω
9
Увод
dM ω
M tω   .
dx
Дименсията на M tω е kN.cm.
В числителя имаме и S ω , който се нарича секториален статичен момент на

разглежданата част от сечението. Дименсията му е дължина на четвърта степен.
(тема 9).
10
Тема 1 - Определяне на инерционните моменти J y , J z , J yz на
произволен триъгълник чрез координатите на средите на страните
му.
Приложения
Нека е даден произволен триъгълник в координатната равнина y  z , чиито

 
върхове A j ,  j  1,2,3 са с координати  x , y , z ,  j  1,2,3 . Като се има предвид, че
 j j j
лицето на триъгълника е
1 1
A   y2  y1 z3  z1    y3  y1 z2  z1    y1 z2  y2 z1  y1 z3  y3 z1  y2 z3  y3 z2  ,(1.1)
2 2
да се докаже, че осовите J y , J z и центробежният J yz инерционни моменти могат да
се получат чрез съсредоточаване на по една трета от лицето му  A 3 в средите на
страните му (Фиг. 1.1) и използване на теоремите на Щайнер за успоредни оси. В
резултат имаме:
A  z  z   z  z3   z3  z1   A  y1  y2   y2  y3   y3  y1  
2 2 2 2 2 2
J y   1 2    2   ,
  z J        
3  2   2   2   3  2   2   2  
,
A  z  z y  y2 z2  z3 y2  y3 z3  z1 y3  y1 
J yz   1 2 1   . (1.2)
3 2 2 2 2 2 2 
(y2+y3)/2 A3
z
(y1+y3)/2
A/3 A/3
A/3 A2
A1 (z2+z3)/2
(z1+z3)/2 (z1+z2)/2
O y
(y1+y2)/2
Фиг. 1.1
11
Тема 1 - Определяне на инерционните моменти чрез координати
При това, естествено, имаме единствено добавката по Щайнер, доколкото

инерционните моменти спрямо собствените оси на точките са нули!
Решението на поставената задача е важно с оглед използване на подхода при
тънкостенни сечения с прави участъци.
Доказателство:
При координатния начин за определяне на лицето на триъгълника се използва
изразът
1 1 1
A   y2  y1 z3  z1    y2  y1 z2  z1    y3  y1 z3  z1    y2  y3 z3  z2  ,
2 2 2
който след преработване води до (1).
На фиг. 1.1 произволният   к A1A2A3 е разположен в координатната система
yOz. В средите на страните му точки представят по една трета от лицето A. Страните
на триъгълника са отсечки от правите линии A1A 2 , A 2 A 3 и A1A 3 с уравнения,
определени според аналитичната геометрия през две точки, съответно:
z2  z1
z  z1   y  y1   z A1A2 , z  z2  z3  z2  y  y2   z A2 A3 , z  z1  z3  z1  y  y1   z A1A3 .
y2  y1 y3  y2 y3  y1
a) Да определим отначало осовия инерционен момент J y  ? По дефиниция

y3 z A1 A3 y3 z A2 A3 y3 z A1A3 y3 z A2 A3 y2 z A1A2
J y   z dA   dy  z dz    dy   z 2 dz   dy  z 2 dz    dy  z 2 dz -  dy  z 2 dz.
2 2
A y1 z A1A2 y2 z A1 A2 y1 0 y2 0 y1 0
z A1A3
y3
1
 dy 0 z dz  12  y3  y1 z1  z32 z1  z3 ;
2 2
y 1
z A2 A3
y3
1
  dy  z dz = 12  y
2
2  y3 z22  z32 z2  z3 ;
y2 0
z A1 A2
1 y2
 y2  y1 z12  z22 z1  z2 ;

 dy 0 z
2
dz 
1
12 y
Тогава след преобразувания (най-добре на МАТЛАБ) имаме

1
Jy   y1 z2  y2 z1  y1 z3  y3 z1  y2 z3  y3 z2 z12  z22  z32  z1 z2  z2 z3  z3 z1 
12
Тъй като според (1.1)
y z 1 2
 y2 z1  y1 z3  y3 z1  y2 z3  y3 z2  = 2A,
а
2 2 2
z  z  z  z1z2  z2 z3  z3 z1  = 2  z1  z2  + 2  z2  z3  + 2  z3  z1  ,
2 2 2
 2   2   2 
1 2 3
то
12
 z1  z2  2  z2  z3  2  z3  z1  2 
1
Jy  2 A2      =
 2   2   2  
12
A  z1  z2   z2  z3   z3  z1  
2 2 2
      .
3  2   2   2  
По аналогичен начин се достига и до другите два израза за J z и J yz от (1.2),
като:
z2 y A1 A2 z3 y A2 A3
J z   y 2 dA   dz  y dy   dz
2
 y 2 dy 
A z1 y A1 A3 z2 yA1 A2
z2 y A1A2 z3 y A2 A3 z3 y A1 A3
  dz 0 y dy  z dz 0 y dy  z dz 0 y dy
2 2 2
z1 2 1
y  y1
y  y1  2 z  z1   y A1A2 , y  y2  y3  y2 z  z2   y A2 A3 , y  y1  y3  y1 z  z1   y A1A3 .
z2  z1 z3  z 2 z3  z1
y A1A2
z2
1
 dz 0 y dy  12 z2  z1  y1  y22  y1  y2 
2 2
z1
y A2 A3
z3
1
 dz 0 y dy  12 z3  z2  y2  y3  y2  y3 
2 2 2
z
2
y A1A3
z3
1
 dz 0 y dy  12 z3  z1  y1  y32  y1  y3 
2 2
z1
От тук следва
1
Jy  z2 y1  z1 y3  z3 y1  z2 y3  z3 y2  z1 y2  y12  y22  y32  y1 y2  y2 y3  y3 y1  
12
1  y1  y2  2  y2  y3  2  y3  y1  2 
 2 A2       
12  2   2   2  
A  y1  y2   y2  y3   y3  y1  
2 2 2
       
3  2   2   2  
И съответно
y3 z A1A3 y2 z A2 A3 zA A y2 z A2 A3 y2 z A1A2
y3 1 3
J yz   yzdA   ydy  zdz   ydy  zdz   ydy  zdz   ydy  zdz -  ydy  zdz.
y1 0
A y1 z A1A2 y3 z A1A2 y3 0 y1 0
Всяко едно събираемо в горния израз има стойност съответно

z A1A3
y3
y3  y1
y ydy 0 zdz  24 y1 3z1  2 z1 z3  z3   y3 z1  2 z1 z3  3z3 
2 2 2 2
1
z A2 A3
y2
y2  y3
 ydy 0 zdz  y2 3z22  2 z2 z3  z32   y3 z22  2 z2 z3  3z32 
y3 24
z A1A2
y2
y2  y1
 ydy  zdz  y1 3z12  2 z1 z2  z22   y2 z12  2 z1 z2  3z22 
y1 0 24
13
След заместване на последните изрази в J yz   yzdA , получаваме

A
1
J yz  2 A y1  y2 z1  z2    y2  y3 z2  z3    y1  y3 z1  z3  
24
A  y  y2 z1  z2 y2  y3 z2  z3 y1  y3 z1  z3 
  1  
3 2 2 2 2 2 2 
Приложения:
Правоъгълен триъгълник с катети b, h и площ A =bh/2 (Фиг. 1.2).
Всяка точка “съдържа” по една трета  A 3 от
z площта, т.е. по bh 6 . Приносът за осовия
инерционен момент J y на точката, която лежи на
A/3 bh  h 
2
A/3 оста y , ще е 0, а на другите две точки по  

h/2 6 2
A/3 всяка, така че
bh   h   bh
2 3
O b y J y   02  2.    .
b/2 6   2   12
Фиг. 1.2 Аналогично
bh   b   bh 3b 2 b 3 h
2
Jz  2.   b 2    ,
6   2   6 2
 4
bh  b bh h  bh 3bh b 2 h 2
J yz   .0  b    .
6 2 22 2 6 4 8
Правоъгълник със страни δ, h и площ A =δh (Фиг. 1.3).

Представяме правоъгълника чрез два
z правоъгълни триъгълника и събираме приносите на
A/6 всеки триъгълник на мястото на съвпадащите точки
по диагонала.
h
h   h3
2
h
A/6 J y   02  4.   h 2   ,
A/6 6  2  3

2A/6
h    3h
2
 
J z   02  4.    2   ;
A/6 6  2 
 3
O δ y h   h  h  h   2h2
Фиг. 1.3 J yz   .0  0  2  ht  .
6 2 2 22 2 2 4
14
Праволинеен участък от тънкостенен профил с дължина s, дебелина δ и

площ A =δs (Фиг. 1.4).
Тук използваме “логиката” на правоъгълника,
z b3 A/6като приемаме, че приносът на размера  е
s пренебрежимо малък в сравнение с останалите
b2 характерни размери на сечението. По същата
4A/6
b1 δ причина приемаме, че трите точки в средата на
сечението, който по същество са на разстояние
h3
A/6 h  2 , се сливат и участват като една с припадащо се
2
h1 лице A 6 . Получаваме
s 2
O Фиг. 1.4 y Jz  b1  4.b22  b32    s b12  b32  b1b3  ,
6 3
s s
J yz = h1b1  4h2b2  h3b3   2h1b1  h1b3  h3b1  2h3b3  .
6 6
(sδ1+lδ2)/6 cδ2/6 δ1 cδ2/6 δ1

δ1
4sδ1/6 (sδ1+lδ2)/6
δ2 4cδ2/6
4lδ2/6
c δ2 4cδ2/6 4lδ2/6
l δ2 δ2
4bδ3/6 δ3
[bδ3+(l+c)δ2]/6
a [bδ3+(l+c)δ2]/6 b a
s
Фиг. 1.5’
Задача 1.1. Фиг. 1.5’ представя гредово тънкостенно сечение с вертикална ос
на симетрия и различни дебелини 1 ,  2 и  3 на съставящите части. Показано е
заместване на лицата на правоъгълниците с еквивалентни стойности, разположени в
точки от сечението. Ако a  1,2; b  c  1,6; l  2; s  4 в [m] и в [mm] 1  20;
 2  12  3  10 , да се определят главните централни инерционни моменти.
Забележка: Трябва да се има предвид, че това заместване с точки не е
валидно при определянето на центъра на тежестта C! При данните за сечението
от фиг. 1.5”, например, площта е A  4.0,02  22  1,60,012  1,6.0,01  0,1824m 2
центърът на тежестта C ще бъде на разстояние от горния ръб
22  1,60,012.0,8  1,6.0,01.1,6  0,5193m .
0,1824
15
0,104/6 0,0032 0,32/6 0,0032 0,104/6

0,5193 δ1 δ1 δ1 0,5193
C
0,2807 0,016 δ2
y
δ2 0,0128 0,0128 0,016
2 δ2 δ2
0,8 1,0807
0,064/6 δ3
0,0592/6 0,0592/6
1,2 1,6 1,2
4m z
Фиг. 1.5”
2
  0,104  0,32   1,6 
J y  2  0,0032    0,51932  20,016  0,0128  0,5193 
  6  6   2 
2.0,0592  0,064
 1,6  0,51932  0,0655m4
6
 0,104 2  0,0592  2 
J z  2 2  0,016.1,42   0,0032  0,0128  2
0,8   0,234496m ; J yz  0.
 6  6  
s 4 s5
D H δ2 δ3 E
C y
24cm ?
s3
s2 G δ1 Q1
B 10 z 30cm s1
Фиг. 1.6
Задача 1.2. Фиг. 1.6 представя гредово тънкостенно сечение с хоризонтална ос

на симетрия и дебелини 1   3  12mm ,  2  10mm . Да се определят главните
централни инерционни моменти.
A  120cm 2 , J y  14976cm 4 ,
Отг.
J z  14720cm 4 , J yz  0
16
Задача 1.3. Тънкостенно сечение (Фиг. 1.7) е с дебелина на стената   6mm .

Страните му са:
A1B  5cm, BD  12cm, DE  10cm и E
EA 2  13 cm . Да се определят
инерционните моменти за ортогоналните
централни оси y и z, успоредни
съответно на участъците DB и DE . α A2
Отг. A  24 cm2; I y  296 cm4; A1

C y
I z  490,5 cm4; I yz  102 cm4.
z
D B
Фиг. 1.7
Задача 1.4. Тънкостенно сечение е с

дебелина на стената   6mm и останали
характерни размери според фиг. 1.8. Да се
определят главните централни инерционни x
24cm
моменти.
C y
Отг. A  57,6 cm2; I y  3672 cm4;
δ z
I z  6220,8 cm4; I yz  0 . Инерционният
момент при усукване е I x  I t  4665,6
cm4. 36cm
Фиг. 1.8
12cm
D
Задача 1.5. Тънкостенно

сечение е с дебелина на стената  и 5cm
останали характерни размери 13/3
според фиг. 1.9. Да се определят C y
главните централни инерционни α
моменти. A
5cm
Отг. I y  300 cm 4 , I z  572
cm 4, I yz  0 . z
B Фиг. 1.9
17
Задача 1.6. Улейния U-профил UAP300 е с височина h  300mm , ширина на

пояса b  100mm и дебелини на стеблото и пояса съответно s  9,5mm и t  16mm .
Центърът на тежестта на профила е на разстояние e  29,6mm от външния ръб на
стеблото. По каталог главните централни инерционни моменти на профила са
I y  8171cm 4 и I z  562cm4 . Определете ги по приблизителния начин, описан по
горе и изчислете грешката в проценти.
Отг. I y  7959,4cm 4 , I z  555,05cm4 .
Задача 1.7. Z-образния профил Z140 по DIN 1027 е с височина h  140mm ,

ширина на пояса b  65mm и дебелини на стеблото и пояса съответно s  8mm и
t  10mm . По каталог централните инерционни моменти на профила са I y  676cm 4 ,
I z  148cm 4 и I yz  238,2cm 4 . Определете ги по приблизителния начин, описан по
горе, и изчислете грешката в проценти.
Отг. I y  661,9167cm 4 , I z  151,3207cm4 , I yz  241,865cm 4 .
18
Тема 2 - Напрежения в греди с тънкостенни напречни сечения и
права ос
1. Основни работни хипотези.
О
 Ако дебелината на стената на профила е δ (Фиг.
2.1), характерният размер на напречното s
сечения е a и дължината на гредата е l, то δ
  a . Освен това гредата трябва да е дълга, Средна
линия
така че a  l ;
Фиг. 2.1
 Валидна е хипотезата за липса на
взаимодействие между надлъжните влакна;
 Ъгловата деформация в средната повърхнина е пренебрежимо малка и се
приема равна на нула;
E E
A A”
A
D A’ D
A’
B
B Равнина γ на
Равнина γ на сечението след
сечението преди деформацията
деформацията B’
B’ B"
Фиг. 2.2а Фиг. 2.2б
 Геометрията на сечението се представя със средната (профилната) линия

(Фиг. 2.1), по която се въвежда началото O и се измерва естествената
координата (криволинейна абсциса) - дължината s на дъгата в избрана
положителна посока. Проекцията на тази линия върху равнина γ,
перпендикулярна на оста на гредата, не се променя в процеса на деформация
на гредата. С други думи, профилът се приема за абсолютно корав в
равнината на сечението. Това означава, че преместванията в равнината на
сечението са подчинени на правилата от движение на тяло успоредно на
равнина (равнинно движение на тяло). За пояснение използваме фиг. 2.2б.
Дъгата AB е част от тънкостенно сечение, разположено в равнината γ.
След деформацията дъгата заема положение A' B' , което в общия случай е
извън равнината γ. Ако обаче проектираме A' B' върху равнината γ,
19
Тема 2 - Напрежения в греди с тънкостенни напречни сечения
и права ос
получаваме проекцията A"B" , която в съгласие с хипотезата, следва

правилата на равнинно преместване на абсолютно твърдо тяло.
2. Поток на нормалното    x (s) и поток на тангенциалното    s (s )

напрежение
Допълнителна предпоставка (фиг. 2.3)

На фиг. 2.3а виждаме частта ds от сечението, разположено в равнината y-z на
централната координатна система Cxyz. Нормалното и тангенциалното напрежение
са равномерно разпределени по дебелината δ(s). Въвеждаме т. нар. поток    x (s)
на нормалното напрежение и поток    s (s ) на тангенциалното напрежение с
дименсия [сила]/[дължина] и единица мярка N m .
На фиг. 2.3б разглеждаме елемент от сечението с дължина ds и дебелина  (s )
на стената. В съответствие с работните хипотези „традиционните” компоненти  xy и
 xz на тангенциалните напрежения се заместват с  s и  n , съответно по тангентата и
по нормалата към профилната линия. Ъгълът η между оста y и тангентата към
профилната линия в точка с естествена координата s свързва  s и  n с  xy и  xz (фиг.
2.3а):
 s   xy cos   xz sin ,  n   xy sin   xz cos . (2.1)
 n -напрежението се оказва малко и се према нула, т.е   xy sin   xz cos  0 .
От друга страна, понеже cos  dy ds , а sin  dz ds , то горният израз (2.1) може да
се разглежда като система от две уравнения за определяне на неизвестните  xy и  xz
чрез  s . От
dy dz dz dy dy dz
 s   xy
  xz и 0   xy   xz имаме  xy   s и  xz   s .
ds ds ds ds ds ds
(Същият резултат се постига и от фиг. 2.3а чрез проектиране, като се вземе
 n  0 !)
а) б) x σx+…
ρ0 x
C y τsx ds
η dVy dx ν+(dν/dx)dx
zkcosα η s τ(s)
η ρk zk δ(s)
K ds dN ν(s) τxs+…
yksinα yk η τxy σx τxs τsx+…
τs τ+(∂τ/∂s)ds
=yksinα- τn  
z zkcosα τxz δ(s) ΣXi=0:  0
s x
dVz
Фиг. 2.3
20
и права ос
Ако ρ0 е перпендикуляр, спуснат от центъра на тежестта C до тангентата към

оста на сечението в точка K, то очевидно ρо=ysinη+zsinη. Представяме ρо=ρP+ρ,
където ρ е дължината на перпендикуляра от полюса P до тангентата в точка K, т. е. ρ
= (y-yP)sinη+(z-zP)cosη. Следва да се има предвид, че
dz dy
sin  и cos 
ds ds
в) x
C η
y
ρP
zPcos η η P(yP,zP)
ds
yPsin η z η z-zP y-yP K(y,z)
dz=ds.sinη
(z-zP)cos η ρ dy=ds.cosη
(y-yP)sin η
Фиг. 2.3
3. Разрезни усилия
Диференциално малката нормална сила е dN   x dA   x ( s)ds, където
dA   ( s)ds е диференциално малко лице от напречното сечение. Нормалната сила е
N    x dA    x ( s)ds   ( x, s)ds, (2.2а)
A L L
където A е лицето на напречното сечение, а L е дължината на профилната линия.

По същия начин определяме двете срязващи (напречни) сили (Фиг. 2.3а)
dy
Vy    xy dA    xy ( s)ds    s  ( s)ds    s ( s)dy    s ( s)dy    ( x, s)dy , (2.2б)
A L L ds L L L
dz
Vz    xz dA    xz ( s)ds    s  ( s)ds    s ( s)dz    s ( s)dz    ( x, s)dz , (2.2в)
A L L ds L L L
огъващите моменти
M y   z x dA   z x ( s)ds   ( x, s) zds , (2.2г)
A L L
M z    y x dA    y x ( s)ds    ( x, s) yds . (2.2д)

A L L
и усукващия момент спрямо центъра на тежестта C

 dy dz 
M Cx     xy z  y xz dA      s z s y  s ds 
A L ds ds  . (2.2е)
   s  z cos  y sin   s ds    ( x, s ) 0 ds
L L
Тук (фиг. 2.3а) ρ0 = -zcosη + ysinη е рамото на интензивността    s (s ) на

потока на тангенциалните напрежения спрямо центъра на тежестта C.
21
и права ос
И така вътрешните сили се редуцират за центъра на тежестта C на главен

       
вектор   N i  Vy j  Vz k и главен момент M C  M Cx i  M y j  M z k . За друга точка
K xK , yK , z K  (фиг. 2.3а) от същото сечение, според правилата за редуциране на

система сили, главният вектор  не се променя, а главният момент е друг. Добре
известна зависимост между главните моменти на една и съща система сили за две
  
точки от теоретичната механика диктува връзката M K  M C  CK   или в друг
запис
   
M K  M Cx i  M Cy j  M Cz k -
  
i j k
  
    
 xK yK zK = M Cx  y KVz  z KVy i + M Cy  z K N  xKVz j + M Cz  xKVy  y K N k . 
N Vy Vz
Оттук усукващият момент за точката K е
dy dy
M Kx = M Cx  yKVz  zKVy =   ( x, s )  0 ds  yK   s  ( s)ds  z K   s  ( s)ds =
L L ds L ds
=   ( x, s )  0 ds  yK   x, s sinds  z K    x, s cosds =
L L L
=   ( x, s ) 0  yK sin  z K cos ds =   ( x, s )  K ds . (2.2е’)

L L
В последния израз ρK = 0  yK sin  zK cos е рамото на интензивността

 x, s    s (s) на потока на тангенциалните напрежения спрямо точката K (Фиг.
2.3а).
4. Формула за потоците на нормалните напрежения и на тангенциалните

напрежения
В общия случай на централни (но не главни!) оси формулата за разпределение
на нормалните напрежения в условията на общо огъване плюс нормална сила е
N M y I z  M z I yz  z  M y I yz  M z I y  y
x   , (2.3а)
A Inv 2
като I y , I z и I yz са осовите и центробежният инерционни моменти, а Inv 2  I y I z  I yz2
е вторият инвариант на инерционните моменти. В частен случай за главни
инерционни оси, когато I yz  0 , формулата (2.3а) се опростява до формата
N My M
 x  z z y. (2.3б)
A Iy Iz
С използване на (2.3а) потокът на нормалните напрежения е
 N M I  M z I yz z  M y I yz  M z I y y 
   x (s) =   y z   (s ) . (2.4)
A Inv 2 
За да определим потока на тангенциалните напрежения, разглеждаме
диференциално малкия елемент със страни dx и ds (фиг. 2.3б) от гредата. От
22
и права ос
     
равновесното условие ΣXi=0 по оста x получаваме   ds dx    dx ds 
 s   x 
ds  dx  0 или след приведение
 
  0. (2.5)
s x
От (2.4), (2.5) и известните от Съпротивление на материалите диференциални
dN
зависимости за разрезните усилия  qx  0 (защото липсва разпределен товар
dx
dM y dM z
по оста x на гредата!),  Vz ,  Vy извеждаме
dx dx
  Vz I z  V y I yz  z  Vz I yz  V y I y  y 
    (s ) .
s  Inv 2 
Интегрираме този израз, като имаме предвид, че координатите y и z са
функции на криволинейната абсциса s . Получава се
1
 s   C τ  Vz I z  Vy I yz  z s   s ds  Vz I yz  Vy I y  ys   s ds, (2.6)
Inv 2
където C τ е интеграционна константа, а със съдействието на статичните моменти
 z s   s ds  S s  и  ys   s ds  S s 
y z (2.7)
довеждаме (2.6) до вида
1
 s   C τ  Vz I z  Vy I yz S y s   Vz I yz  Vy I y S z s . (2.8)
Inv 2
Интеграционната константа Cτ се
определя от условието на границата, там
s=0 където е началото на криволинейната абсциса
s τsx=0 s, т.е. при s  0. Така например, когато липсват
τ(0)=0 тангенциални напрежения  sx по вертикалната
стена на пояса на профила от фиг. 2.4,
теоремата за взаимност на тангенциалните
Фиг. 2.4 напрежения изисква  0    xs 0 t 0  0  C τ .
Пример 2.1: Да се определи потокът на тангенциалните напрежения и да се

начертаят диаграмите му: а) от разрезно усилие Vz ; б) от разрезно усилие Vy за
профила от фигурата. Дебелината на поясите е 12 mm, а на стеблото 8mm (Фиг. 2.5).
Решение:
1. Инерционните моменти за централната координатна система Cyz са
I y  1944 cm4, I z  409,6 cm4 и I yz  691,2 cm4; Inv 2  I y I z  I yz2 = 318505cm8 а лицето
на напречното сечение е A  33,6 cm2. Тъй като Vy=0, формула (2.8) става
23
и права ос
Vz
 s   C τ 
Inv 2
 
I z S y s   I yz S z s  . Разделяме
8cm 8cm
профилната линия на три участъка, в които
естествената координата si , i  1,2,3 се изменя
така: 0  s1  8, 0  s2  18 и 0  s3  8 (фиг. 2.5’а). 9cm
Vy
Следва намирaне на статичните моменти и
потока на тангенциалните напрежения във всеки C y
участък по условие а).
9cm Vz
Първи участък. 0  s1  8 ;  1 =1,2 cm.
Точките от горния пояс имат следните координати
- функции на текущия параметър s1 : y s1   s1  8 ; z
z s1   9 cm. Заместваме ги в изразите (2.7) за Фиг. 2.5
статичните моменти
s1
S y1 s1    z s  1 s ds   10,8s 01  10,8s1 ;

s
0
s1 s1
 s2 
Sz1 s1    y s  1 s ds  1,2  s1  8ds  1,2 1  8s1   0,6s12  9,6s1 .
0 0 2 
V
 
Прилагаме формулата  s   C τ  z I z S y s   I yz S z s  за този участък:
Inv 2
V

 s1   Cτ1  z I z S y1 s1   I yz S z1 s1  
Inv 2

 409,6
= C τ1  Vz   10,8s1   691,2 0,6s12  9,6s1  .
 318505 318505 
На свободния край при s1  0 имаме
 s1    0  0 , откъдето Cτ1 = 0. Така от горния
8cm 8cm
израз след преобразуване получаваме  s1   [-
s1 s2 0,006944 s1 +0,001302 s12 ] Vz . От условието
9cm d
 0 изчисляваме мястото за екстремум на
Vy ds1
 s1  , т.е. s1  2,667cm и съответната екстремна
C y
стойност  s1   -0,00926 Vz . В края на участъка
9cm Vz при s1  8 cm имаме  8  0,02778 Vz . Тази
стойност е необходима както за изчертаване на
диаграмата в първия участък, така и като
z гранично условие за втория участък!
s3
Диаграмата на функцията  s1  Vz е
Фиг. 2.5’а
представена на фиг. 2.5”б. Стрелки сочат потока
24
и права ос
на тангенциалните напрежения, като ориентацията им е спрямо избраната

положителна посока на s1 !
8cm 8cm
0,02778
s1 s2 0,00926
9cm
τ/Vz
C y
9cm Vz
z
а) s3 б)
Фиг. 2.5”
По аналогичен начин изчисляваме и нанасяме диаграмите за останалите два
участъка.
Втори участък. 0  s2  18 ;  2 =0,8 cm; y s2   0 ; z s2   9  s2 ;
 s2 
S y2 s2    z s   2 s ds  0,8  9s2  2   0,4s22  7,2s2 ; Sz2 s2    y s   2 s ds  0 .
 2
V 409,6
 
 s2   Cτ2  z I z S y2 s2   I yz S z2 s2   Cτ2  Vz
Inv 2
0,4s22  7,2s2 . 
318505
Интеграционната константа Cτ2 ще се определи чрез изравняване на
стойностите на потока на границата между двата участъка, както следва:
409,6
Cτ2 =  s2  0    s1  8  0,02778 Vz .  s2   0,02778 Vz  Vz
318505
 
0,4s22  7,2s2 =
d
= Vz [0,00926 s2 -0,0005144 s22 +0,02778]. От условието  0 изчисляваме мястото за
ds2
екстремум на  s2  , т.е. s2  9 cm; После,  s2   0,06944 Vz , докато в края на
участъка изчисляваме  18  0,02778 Vz .
Трети участък. 0  s3  8 cm;  3 =1,2 cm; ys3   8  s3 ; z s3   9 cm;
S y3 s3    z s   3 s ds  10,8s3 ;

 s2 
Sz3 s3    y s   3 s ds  1,2 8  s3 ds3  1,2 8s3  3   9,6s3  0,6s32 .
 2
25
и права ос
 409,6
 s3   Cτ3 
Vz
 
I z S y3 s3   I yz S z3 s3   Cτ3  Vz  10,8s3   691,2 9,6s3  0,6s32 
 
Inv 2  318505 318505 
.
От граничното условие при s3  0 имаме  s3    0  0 , откъдето Cτ3 =0. Така
d
 s3   [0,006944 s3 -0,001302 s32 ] Vz . От условието  0 изчисляваме мястото за
ds3
екстремум на  , т.е. s3  2,667cm.  s3   0,00926 Vz . В края на този участък  8  -
0,02778 Vz .
Пълната диаграма  s  Vz е показана на фиг. 2.5”’б.
а) 8cm 8cm б)
0,02778
s1 s2 0,00926
9cm
C τ/Vz 0,06944
y
9cm Vz
0,00926
z s3 0,02778
Фиг. 2.5’”
Проверка: При правилно решение трябва да са изпълнени условията за

равновесие  Yi  0 и  Z i  Vz . С помощта на добитите по-горе функции на потока
i i
на тангенциалните напрежения  s  получаваме

8 8
  s1  ds1    s3  ds3  2 Vz   0,006944s1  0,001302s1  ds1  0 !

8
2
0 0 0
  s 2  ds2  Vz   0,0005144s 2  0,00926s 2  0,02778 ds2  Vz .

18 18
2
0 0
Решение по условие б). Понеже сега Vz =0 изразът (2.8) се опростява и след

преобразувания е
1
 s   Dτ + Vy I yz S y s   Vy I y Sz s   Vy 691,2S y s   1944Sz s + Dτ .
Inv 2 318505
Статичните моменти са определени по-горе и тук ще ги използваме наготово
26
и права ос
Първи участък. 0  s1  8, ;  1 =1,2 cm; y s1   s1  8 ; z s1   9 cm;

S y1 s1   10,8s1 ; Sz1 s1   0,6s  9,6s1 . 2
1
Vy
 s1   Dτ1 
318505
691,2.10,8s  19440,6s 1
2
1  
 9,6s1 = Dτ1  Vy 0,03516s1  0,003662s12 
.
На свободния край при s1  0 имаме  s1    0  0 , откъдето Dτ1 =0 и
d
 s1   Vy 0,03516s1  0,003662s12 . За екстремум на  s1  трябва  0 , т.е.
ds1
s1  4,8 cm.
 s1    max, min  0,084375 Vy ,  8  0,046875 Vy .
Втори участък. 0  s2  18 ;  2 =0,8 cm; y s2   0 ; z s2   9  s2 ; S z2 s2   0 ;

S y2 s2   0,4s22  7,2s2 .
Vy
 s2   Dτ2 + 691,2S s   1944S s   D + 0,000868s
y2 2 z2 2 τ2
2
2  0,015625s2 Vy . 
318505
В началото при s2  0 имаме  s2  0   s1  8  0,046875 Vy , откъдето

Dτ2 =0,046875 Vy и  s   0,000868s22  0,015625s2  0,046875 Vy . 
d 0,015625
За екстремум  0 : 2.0,000868s2  0,015625  0 : s2   9 cm,
ds2 2.0,000868
 s2    max, min  -0,0234375 Vy ;  18  0,046875 Vy .
Трети участък. 0  s3  8 cm;  3 =1,2 cm; ys3   8  s3 ; z s3   9 cm;
S y3 s3   10,8s3 ; Sz3 s3   9,6s3  0,6s32 .

 s3   Dτ3 + 0,00366214s32  0,035156s3 Vy . В началото при s3  0 имаме  s3  0   ,
откъдето Dτ3 =0. В резултат  s3   0,00366214s 32  0,035156s 3 V y . За екстремум
d 0,035156
 0 : 2.0,00366214 s3  0,035156  0  s3   4,8cm;
ds3 2.0,000366214
 s3    max, min  -0,084375 Vy ;  8  -0,046875 Vy .
На фиг. 2.5IVв е показана диаграмата на потока. Следва да се помни, че знакът
на  s  е по отношение на локалните оси si .
Проверка: При правилно решение трябва  Yi  Vy и  Z i  0 , т.е.

i i
8 8 8
  s1  ds1    s3  ds3  2 Vy  0,03516s1  0,003662s1  ds1  Vy !

2
0 0 0
18 18
0  s2  ds2  Vy 0 0,000868s2  0,015625s2  0,046875 ds2  0.

2
27
и права ос
0,0844
а) 8cm 8cm б) в)
0,0469
0,02778
0,0469
s1 s2 0,00926
9cm
Vy
τ/Vz 0,06944 0,0234
C y C y
9cm τ/Vy
Vz
0,00926 0,0469
z 0,0469
s3 0,02778
z
0,0844
Фиг. 2.5IV
28
и права ос
Задачи за самостоятелна работа.
12cm Задача 2.1. Отворено

а) D тънкостенно сечение (Фиг.
2.6а) е с дебелина на стената
s3   1cm и е симетрично
5cm спрямо хоризонталната ос y.
13/3 23/3 Да се определят главните
s2 C централни инерционни
A2 y
α моменти, след което да се
A1
Vz провери диаграмата на
s1 5cm потока на тангенциалните
напрежения  s  от фиг. 2.6б
z от напречна сила Vz при
B
локални оси s1 , s2 , s3 ,
избрани според фиг. 2.6а.
Фиг. 2.6
б) Отг. I y  300 cm4,
I z  572 cm4.
13
Vz
120 Диаграма τ
3
Vz
20
C A2 y
α
A1
Vz
13 z
Vz
120
29
и права ос
Задача 2.2. Отворено

а) E
тънкостенно сечение (Фиг. 2.7а) е с
дебелина на стената   0,6cm . s4
Дадено: ъглите при върхове B и D
са прави и още A1B = A2B = 5 cm,
BD = 12 cm, DE = 10 cm, EA2 = 13
A2
cm.
A1 y
Да се определят:
s3 C
а) центърът на тежестта C; s1
б) централните инерционни
моменти;
D z s2 B
в) потокът на тангенциалните
напрежения  s  от напречна сила Фиг. 2.7
Vy при локални оси s1 , s2 , s3 , s4 ,
избрани според фиг. 2.7а.
г) начертайте диаграмата  /Vy и я сравнете с фиг. 2.7б.
б) E
0,0335
0,042 A2
A1 y
C
τ/Vy
0,041
D 0,031 B
0,041
0,06
Фиг. 2.7
30
Тема 3 - Разпределение на тангенциалните напрежения и център на
огъване на отворен профил с една ос на симетрия
1. Определение. Центърът на огъване е центърът на вътрешните сили при
натоварване на права греда с товари, разположени в централни равнини.
Централна е всяка равнина, в които лежи оста на правата греда.
Пример 3.1. Поток на тангенциалните напрежения от напречна сила Vz

[kN].
а). Тънкостенното сечение (Фиг. 3.1) е с дебелина на стената   1cm . Страните
са: A1B  A 2 D    13cm , а ъгълът  има тригонометричните функции sin   5 13
и cos   12 13 .
12cm
D
1 1 4
10t  13t 13t
6 6 6 5cm
13/3 13/3 23/3
C A2 y
4 α
P 10t Vz 2 A1
6 13t
6 5cm
4
13t
6
B
1 1 5/3
10t  13t
6 6 z
Фиг. 3.1
б). Център на тежестта C и инерционни моменти спрямо главните

централни инерционни оси y и z. Използваме симетрията и по известния начин
определяме центъра на тежестта на сечението. Той се оказва на разстояние 13/3 от
страната BD. Определяме и инерционните моменти, както бе показано в тема 1 чрез
съсредоточаване на лицата на правоъгълните участъци в точки. Те са:
I y  300  300cm4 ; I z  572  572cm 4 ; I yz  0cm 4 .
31
Тема 3 - Разпределение на тангенциалните напрежения и център на огъване на
отворен профил с една ос на симетрия
в). Потоци на тангенциалните напрежения.

В общата формула за потока на тангенциалните напрежения1
1
 s   C τ 
Inv 2

Vz I z  Vy I yz  zs   s ds  Vz I yz  Vy I y  ys   s ds 
заместваме Vz=0 и I yz  0 . Получава се
Vz V
z s ds   z S y s  .
 s   C τ 

Iy Iy
Сечението има три участъка:
A1B, BD, DA 2 . На фиг. 3.2 са
D
показани техните локални оси s3
s1 , s2 , s3 . Следва определяне на
потоците на тангенциалните
напрежения участък по участък. s2 C y
A2
Участък A1B : 0  s1  13cm , α A1
Vz s1
5
z s1   s1 sin   s1 . Заместваме
13
израза за z s1  в този за  s  и B z Фиг. 3.2
получаваме
Vz 5 D
 s1   C1   s1ds1 = s3
300 13
V
C1  z s12 .
1560 s2
Интеграционната константа
C A2 y
169 α
C1 се определя от условието на Vz A1
360 s
границата A1 , където Vz 1
ТA1B
тангенциалното напрежение е нула,
защото по условие няма натоварване z
B
по ръба през A1 , успореден на оста Фиг. 3.3а
на гредата, така че:  s1  0  0  C1 .
V
Значи  s1    z s12 , а в края на участъка в точка B , където s1  13 , е  s1  13 
1560
13
 Vz .
120
1
Вместо  z s   s ds   z s dA и  ys   s ds   ys dA много често се използват т. нар.
секториално линейни статични моменти на сечението (англ. stiffness static moments или stiffness first
moments), съответно S y и S z . С тях формулата е: (Формула (2.8) в тема 2)
1
 s   C τ 
Inv 2

Vz I z  Vy I yz S y  Vz I yz  Vy I y S z .
32
d s1  V
Условието за екстремум на потока  s1  е   z s1 = 0 и s1  0
ds1 780
показва, че той е в началото на интервала A1B и стойността му е нула  0  0 . На
фиг. 3.4а е начертана диаграмата на тангенциалния поток, а стрелки показват
действителната му ориентация – против s1.
Диаграма τ
C A2 y
α
A1
Vz
13 z Фиг. 3.4а
Vz
120
Като имаме предвид, че диференциално малката сила по стената A1B на
сечението е dTA1B   s1 ds1 , за сумарната сила TA1B в целия участък A1B имаме
13

V 13 V s3 169
TA1B    s1  ds1   z  s12 ds1   z 1   Vz .
0 1560 0 1560 3 0 360
На фиг. 3.3а тя е посочена с действителната си посока.
Знакът „минус” и за потока  s1  , и за силата TA1B означава, че те са
ориентирани против избраната положителна посока на локалната ос s1.
Участък BD :  5  s2  5cm , z s2    s2 . По пътя от предходния параграф

определяме едно след друго потока на тангенциалните напрежения и сумарната сила
в участъците BD и DA 2 , както следва:
Vz Vz s22 13
 s2   C 2  s ds
 2 2 = C 2  .  s2  5   s1  13   Vz ;
300 300 2 120
Vz 52 13 3  s22 3 13
C2  =  Vz , C 2 =  Vz ,  s2     Vz ;  s2  5   Vz .
300 2 120 20  600 20  120
d s2  Vz
Условието за екстремум на  s2  е  s2 = 0 и показва, че той е в
ds2 300
3
средата на интервала BD при s2  0 и стойността му е  Vz .
20
5
5
V 5  s2  V  s3  49
TBD    s2  ds2  z   2  3 ds2  z  2  3s2    Vz .
5 20 5  30  20  90  5 36
33
5
Участък DA 2 : 0  s3  13 ,. z s3   5  s3 sin   s3  5 .
13
Vz  5  5Vz  s32  13
 s3   C3    s3  5 ds3 = C3  
 s3   .  s3  0    s2  5   Vz ;
300  13  300  26  120
5V  s2  13 13 V  s 2  13
C3  z  s3  3  =  Vz , C3   Vz ,  s3   z  s3  3   Vz .
300  26  120 120 60  26  120
Ако получените дотук изрази са коректни, трябва  s3  13  0 , защото по
ръба през A 2 на сечението няма натоварване, успоредно на оста на гредата. И
наистина,
Vz  132  13
 s3  13  13   Vz =0.
60  26  120
d s3  Vz  s3 
Условието за екстремум на  s3  е  1   = 0 и показва, че той е
ds3 60  13 
в края на интервала DA 2 при s3  13 и стойността му е нула.
13
5
Vz 13  s32 13  Vz  2 s33  169
TDA2    s3  ds3    s3   ds3   s3   13s2    Vz .
5 60 0  26 2  120  39 0 360
D 13
Vz
120
s3
ТDA2 Диаграма τ
s2 3
169 Vz A2
ТBD C Vz A2 20 C y
360 α
49 169 α
Vz Vz A1
36 s1 Vz A1
360
Vz ТA1B
z
13 z
B Фиг. 3.3б Vz Фиг. 3.4б
120
Диаграмата на потока на тангенциалните напрежения с посоките им е

показана на фиг. 3.4б, а на силите - на фиг. 3.3б. Заслужава да се подчертае, че
посоките и на тангенциалните напрежения, и на силите са по отношение на
локалните координати si.
34
Пример 3.1. Да се определи потокът на тангенциалните напрежения във вида

I z Vy и сумарните сили в стените като TI z Vy на профила от фиг. 3.1 от напречна
сила Vy .
Таблица за резултати от решение на задача 1

Търсена величина Резултат
 s1  13I z Vy -21,67
 1 extr I z Vy 31,84
TA1B I z Vy -309,83
 s2  0I z Vy 0
 s2  5I z Vy 21,67
TBD I z Vy 0
 s3  13I z Vy 0
 3 extr I z Vy 31,84
TDA1 I z Vy 309,83
Сумарни сили TIz/Vy Диаграма τIz/Vy
D 21,67
21,67
s3
309,83
s2
C A2 y A2 y
0 31,84
α α
Vy A1 C Vy
A1
s1
z
309,83
z 21,67 31,84
B
Фиг 3.3в 21,67 Фиг. 3.4в
3. Директриса на равнодействащата на вътрешните сили и център на огъването

Vy
На фиг. 3.3в имаме система съравнинни сили TA1B  TDA 2  309,83  0,5417Vy ,
Iz
TBD  0, които поради симетрията се редуцират за центъра на тежестта C до
35
12
Ry  2.0,5417Vy cos   2.0,5417Vy  Vy ; Rz  0 и M Cx  0.
13
Следователно, каквато и да е напречната сила Vy , системата вътрешни сили ще

се редуцира на равнодействаща Re , която минава през центъра на тежестта C на
    
сечението, т.е. TA1B , TBD , TDA 2 ~ Re  V y j .
Да се върнем сега към случая с напречна сила Vz . Фиг. 3.3б показва система
съравнинни сили, чийто главен вектор трябва очевидно да е R  Vz , като
алгебричните му проекции са Ry  0 , Rz  Vz . С помощта на фиг. 3.3б намираме
169 169
Ry  Vz cos   Vz cos   0 ;
360 360
169 169 49 169 5 49
Rz   Vz sin   Vz sin   Vz  2 Vz  Vz  Vz .
360 360 36 360 13 36
Главният момент на вътрешните сили за центъра на тежестта C е
169 23 49 13 169 23 5 49 13 26
M Cx  2. Vz sin   Vz   2 Vz  Vz   Vz .
360 3 36 3 360 3 13 36 3 3
Уравнение на директрисата на равнодействащата в равнината y - z e
26
M Cx  yRz  zRy или  Vz = M Cx  yVz  z.0 ,
3

откъдето получаваме отреза на директрисата на равнодействащата Re върху оста y,
26      
т.е. yP    8,667cm . Тук отново TA1B , TBD , TDA 2 ~ Re  Vz k , но вече Re не минава
3
през центъра на тежестта C на сечението. Ако x – z е равнината на натоварване,
напречната сила Vz , с която материалът уравновесява външното въздействие чрез
реагирането (деформирането) на гредата, не ще минава през центъра на тежестта C,
12cm
B
s2
s1 5cm
13/3 23/3
A1
2α D
A2 C y
s4 5cm
s3 z Фиг. 3.6
E
36
12cm
D
5cm
13/3 13/3 23/3
C Vy A2
2α
P y A1
Vz
5cm
z Фиг. 3.5
B
а се придружава от преносна двоица с главен момент M Cx по надлъжната ос x. С

други думи, гредата се съпротивлява не само на огъване и срязване, а и на усукване.
Ето защо точката P  yP , z P  се нарича център на огъването (усукването, срязването)
(Фиг. 3.5). Ако в примера равнината на натоварване не е x – z, а успоредната на x – z
през точка P, тогава напречната сила Vz и равнодействащата на външните сили няма
да са елементи на двоица, а ще лежат в една равнина и гредата ще предава само
огъване и срязване, без усукване. Ето защо определянето на центъра на огъването е
важна задача при оразмеряване особено на тънкостенни профили.
Задача 3.2. Да се определят потоците на тангенциалните напрежения от

напречни сили Vy  1kN , Vz  1kN и центърът на огъване на отвореното сечение от
фиг. 3.6 с дебелина на стената   1cm . Да се начертаят диаграмите на потоците τ.
 28 
Отг. Координати на центъра на огъване P  y P   9,33cm; z P  0  .
 3 
Функциите  si  могат да се видят в задача 1 на тема 2.
37
1/24
Диаграма τIz Диаграма τ
21,67 1/24
B
B 0,15
21,67
31,84 D A1
A1 α 2α D
A2 C Vy y A2 C y
z Vz
0,15
21,67 E 1/24 E z
31,84
21,67 1/24
Фиг. 3.7 Фиг. 3.8
Пример 3.2. Да се определят потоците на тангенциалните напрежения в

сечението UAP300 от напречни сили Vy  1kN , Vz  1kN и се намери центърът му на
огъване.
Решение. От каталог взимаме данните, нанесени на фиг. 3.9а за средния контур

на сечението. Дебелините на стеблото и пояса са съответно 0,95cm и 1,6cm .
Центърът на тежестта е определен въз основа на опростената геометрия на сечението
и се различава макар и малко от дадения в каталозите. Същото се отнася и до
главните централни инерционни моменти. Вместо каталожните I y  8171cm 4 ,
I z  562cm4 , I yz  0 ще използваме определените в задача 6 на тема 1
I y  7959,4cm 4 , I z  555,05cm 4 , I yz  0cm 4 .
Нека Vy  1kN , а Vz  0. Формулата за потока на тангенциалните напрежения

от по-горе
1
 s   C τ 
Inv 2

Vz I z  Vy I yz S y  Vz I yz  Vy I y Sz 
е по-удобна за случая, когато дебелината на стените на сечението е променлива. При
нулев центробежен инерционен момент I yz  0 формулата се опростява до вида
Vy
 s   C τ  Sz , където Sz   y s   s  ds .
Iz s
Участък I. 0  s1  9,525cm ; y s1   6,999  s1 ; z s1   14,2 ;  s1   1,6cm .

38
Sz1   6,999  s1 1,6ds1  11,1984s1  0,8s12 ;

s
Vy 11,1984s1  0,8s12
 s1   C1  S z1 = C1  ;
Iz 555,05
Гранично условие  s1  0  0  C1  0 .
0,8s12  11,1984s1
 s1    0,00144s12  0,02018s1 .
555,05
Оттук определяме последователно стойността на потока в края на участъка
kN kN
 s1  9,525  0,0614 и екстремната му стойност  1min  0,0706 .
cm cm
Участък II.  14,2  s2  14,2cm ; y s2   2,526  const ;

z s2    s2 ;  s2   0,95cm .
 2,3997 s2
Sz2    2,5260,95ds2  2,3997s2 ;  s2   C2  .
s 555,05
Гранично условие:  s2  14,2   s1  9,525  0,0614  C2  0 .
2,3997s2 kN
Окончателно  s2   ;  s2  14,2  0,0614 .
555,05 cm
Участък III. 0  s3  9,525cm ; ys3   2,526  s3 ; z s3   14,2 ;  s3   1,6cm .
 4,0416s3  0,8s32
S z3    2,526  s  1,6ds
3 3   4,0416s3  0,8s ;  s3   C3 
2
3
s 555,05
Гранично условие:  s3  0   s2  14,2  0,0614  C3  0,0614 .
4,0416s3  0,8s32
Окончателно  s3   0,0614   0,00144s32  0,00728s3  0,0614 ;
555,05
kN
 s3  9,525  0,0 .  3 max  0,0706 .
cm
На фиг. 3.9б е показана диаграмата на потока  s  от напречна сила Vy  1kN .
Нека Vy  0 , а Vz  1kN. Формулата за потока на тангенциалните напрежения е

Vz S y
 s   C τ  , където S y   z s   s ds .
Iy s
С определените по-горе функции за z si  и  si  намираме отначало

секториално-линейните статични моменти
39
а) б) в) 0,0272 г)
s3 0,0614 0,0272 s3
0,1295
0,0614
s2 0,0706 Vz=1 s2 Vz=1
28,4 C Vy=1 C P C
C y y 0,0392 y y
1
9,525 z z z
0,1295
z s1 0,0614 0,0272 s1
6,999 0,0614 0,0272 6,203
0,0706
2,526 Диаграма τ – kN/cm Диаграма τ – kN/cm
Фиг. 3.9
S y1   14,2.1,6ds1  22,72s1 , S y2    s2 0,95ds2  0,475s22 ,

s s
S y3    14,21,6ds3  22,72s3 ,
s
а после и функциите на потока  si  :

22,72s1 kN
 s1     0,00285s1 ;  s1  9,525  0,0272 ;  s2  
7959,4 cm
0,475s22 kN
 0,0392    0,0392  0,0000597s22 ;  s2  14,2  0,0272 ;
7959,4 cm
kN
 2 min   0  0,0392 .
cm
22,72s3
 s3    0,0272   0,0272  0,00285s3 ;  s3  9,525  0,0 .
7959,4
На фиг. 3.9в е показана диаграмата на потока  s  от напречна сила Vz  1kN .
Сумарни сили от Vy  1kN .
T1  0
9 , 525
 s1  ds1  09,525 0,00144s12  0,02018s1  ds1    0,5 kN ; T2  0;
T3  0
9 , 525
 s3  ds3  0
9 , 525
 0,00144s 2
3
 0,00728s3  0,0614 ds3    0,5 .
Както трябваше да се очаква, силите T1 , T2 , T3 от Vy  1kN и Vz  0 се редуцират
  
за центъра на тежестта C на равнодействаща Re  1 j  0k и главен момент M C  0 .
Опитът от по-горе показва, че центърът на огъване P  yP , zP  ще лежи на оста y, т.е.
zP  0 .
40
Сумарни сили от Vz  1kN .
T1  0
9 , 525
 s1  ds1  09 ,525  0,00285s1  ds1    0,1295 kN ;
T2  0  s2  ds2  14 , 2  0,0392  0,0000597s22  ds2    1,0 kN ;
28 , 4 14 , 2
T3  0  0,0272  0,00285s3  ds3    0,1295 kN

9 , 525
Сумарните сили по стените на профила от напречна сила Vz  1kN са показани

на фиг. 3.9г. Редуцираме ги за центъра на тежестта C и получаваме главен вектор
  
R  0 j  1k и главен момент M C  -1.2,526  2.0,1295.14,2  6,203 kN.cm. Понеже
M C  yRz  zRy , откриваме че yP  6,203 cm и следователно P  6,203;0 (Фиг. 3.9г).

сечението Z140, считано за тънкостенно, поотделно от напречни сили Vy  1kN ,
Vz  1kN и се намери центърът му на огъване.
Решение. От каталог взимаме данните, нанесени на фиг. 3.10а за средния

контур на сечението. Дебелините на стеблото и пояса са съответно 0,8cm и 1cm .
Вместо стандартните централни инерционни моменти I y  676cm 4 , I z  148cm 4 ,
I yz  238,2 cm4 ще използваме определените в задача 1.7 на тема 1 I y  661,92cm 4 ,
I z  151,32cm 4 , I yz  241,87 cm4, при което за втория инвариант имаме
8
Inv2=41663cm .
Нека Vy  1kN , а Vz  0. Формулата за потока на тангенциалните напрежения
1
 s   C τ 
Inv 2

Vz I z  Vy I yz S y  Vz I yz  Vy I y Sz 
се опростява до вида
V I S I S
 si   Ci  y I yz S yi  I y S zi   Ci  yz yi y zi ,
Inv 2 Inv 2
S yi   z si   si dsi , Szi   y si   si dsi .
s s
Участък I. 0  s1  6,1cm ; y s1   6,1  s1 ; z s1   6,5 cm ;  s1   1,0cm .
S y1   6,5.1ds1  6,5s1 ; S z1    6,1  s1 1ds1   6,1s1  0,5s12 ;

s s
 s1   C1 

I yz  6,5s1   I y  6,1s1  0,5s12  = C  0,05918s  0,00794s 2
;
1 1 1
Inv 2
Гранично условие  s1  0  0  C1  0 .  s1   0,05918s1  0,00794s12 ;
 s1  6,1  0,0654; ;  1max   s1  3,725  0,1102.
Участък II. 0  s2  13cm ; y s2   0 ; z s2   6,5  s2 ;  s2   0,8cm .
41
S y2    6,5  s2 .0,8ds2  5,2s2  0,4s22 ; S z2  0 ;

s
 s2   C2 

I yz  5,2 s2  0,4 s22 =C  0,0302s2  0,00232s22 ;
2
Inv 2
kN
Гранично условие  s2  0   s1  6,1  0,0654  C1  0,0654 .
cm
 s2   0,0654  0,0302s2  0,00232s22 ;
kN
 s2  13  0,0654; ;  2 min   s2  6,5  0,0327 .
cm
Участък III. 0  s3  6,1cm ; y s3   6,1  s3 ; z s3   6,5 ;  s2   1cm .
S y3   6,5.1ds3  6,5s3 ; S z3   6,1  s3  1ds3  6,1s3  0,5s32 ;

s s
 s3   C3 

I yz 6,5s3   I y 6,1s3  0,5s32 =C  0,05918s3  0,00794s32 ;
3
Inv 2
Гранично условие  s3  0   0,0  C1  0,0 ;  s3    0,05918s3  0,00794s32 .
kN kN
 s3  6,1  0,0654 ;  3 min   s3  3,725  0,1102 .
cm cm
Диаграмата на потока от Vy  1 е показана на фиг. 3.10б.
Когато Vz  1kN , а Vy  0 формулата за потока на тангенциалните напрежения е
Vz
 si   Ci 
Inv 2
I z S yi  I yz Szi  .
Следват накратко решенията за съответните участъци:
 s1   C1 

I z  6,5s1   I yz  6,1s1  0,5s12 
 0,0118s1  0,0029s12 . C1  0 , защото
Inv 2
 s1  0  0 както и по-горе. После  s1  6,1  0,036;  1min   s1  2,033  0,012.
 s2   C2 
5,2s
 0,4 s22 I z
2 
 0,036  0,01889s2  0,00145s22 ;
Inv 2
 s2  13  0,036 ;  2 max   s2  6,5  0,0974.
 s3   C3 

I z 6,5s3   I yz 6,1s3  0,5s32   0,0118s  0,0029s32 .
3
Inv 2
 s3  6,1  0,036;  3 max   s3  2,033  0,012.
Диаграмата на потока от Vz  1 е показана на фиг. 3.10в.
T1  0  s1  ds1  0 0,05918s1  0,00794s12  ds1    0,5 kN ; T2  0;

6 ,1 6 ,1
T3  0  s3  ds3  0  0,05918s3  0,00794s32  ds3    0,5 kN .

6 ,1 6 ,1
42
Сумарните сили от Vy  1kN са представени на фиг. 3.10д, при което е

съобразена и ориентацията им.
Сумарни сили от Vz  1kN фиг. 3.10е.
T1  0  s1  ds1  0  0,0118s1  0,0029s12  ds1    0,0  T3

6 ,1 6 ,1
T2  0  s2  ds2  0 0,036  0,01889s2  0,00145s22  ds2    1,0 kN.

6 ,1 6 ,1
б) 0,1102 в)
а) 6,1 0,0654 0,036
s1 0,0654 0,036
0,012
s2
C Vy=1 C 0,0974
13
C y 0,0327 y y
Vz=1
s3 0,0654 0,036 0,012

6,1 0,0654 0,036
z z 0,1102 z
Диаграма τ – kN/cm Диаграма τ – kN/cm
Фиг. 3.10
Редуцираме сумарните сили за центъра на тежестта C и получаваме:
г) д) е)
6,1
s1 0,5 0,0
s2
Vy=1
13
C y C y C y
Vz=1
0,0 1,0
s3
6,1 0,5 0,0
z z z
Фиг. 3.10
43
   
равнодействащите Re  1 j от Vy  1kN и Re  1k от Vz  1kN . Главният момент
M C  0 . Следователно в случая P  C .

тънкостенното сечение с дебелина на стената δ, очертано по дъга от полуокръжност
с радиус r (Фиг. 3.11а), поотделно от напречни сили Vy  1kN , Vz  1kN и се намери
центърът му на огъване.
Решение. Като използваме известните формули от Теоретична механика за

1 1
център на тежестта YC   YdA , Z C   ZdA , където A   r  е площта на
AA AA
сечението, определяме мястото на т. C. След това с помощта на формулите от
дисциплината Съпротивление на материалите I y   z 2 dA и I z   y 2 dA , като
A A
използваме полярните координати r и
    3  2r 2r 
       ; y   r cos    r sin  , z  r sin   r cos   , намираме
2  2  2    
r 3  4 
изразите за главните централни инерционни моменти I y  , I z    r 3 .
2 2 
Поради симетрията на сечението формулите за потока на тангенциалните
напрежения ще бъдат както в пример 3.2:
Vy Vz S y
 s   C τ  Sz за Vy  1kN , Vz  0 и  s   C τ  за Vy  0 , Vz  1kN .
Iz Iy
Участъкът е един. Изчисляваме статичните моменти, като имаме предвид че
ds  rd  rd . Тогава
2   2 
S y  r 2  cos d  r 2 sin  , S z  r 2    sin  d  r 2   cos   1 .
    
При Vy  1kN , Vz  0 потокът на тангенциалните напрежения е
 2  2
r 2   cos   1  cos   1
1    
 s       C  Sz    .
Iz  4  3  4 
  r    r
2  2 
44
2
Екстремумът на функцията    е свързана с условието  cos   0 .

Диаграма τr – kN Диаграма τr – kN
а) 0,064 б) в)
P C y О C y О 0,69 C
Y y
φ Vy=1
r β
r Vz=1
β
0,064
dT=τds
dTsinβ β
dTcosβ
2r/π 2r/π
z Z z z
Фиг. 3.11
Корените на това трансцендентно уравнение в интервала 0     са 1  0,6901,
 2  2,4515 . В резултат имаме екстремумите r min  r 1   0,064 kN, а
r max  r 2   0,064 kN.
Фиг. 3.11б представя диаграмата на функцията r   .
При Vy  0 , Vz  1 kN потокът на тангенциалните напрежения е
1 r 2 2
 s       C τ  S y   3 sin    sin  .
Iy r  2 r
2 
Екстремумът на функцията r   очевидно е r min    0,69 при   .
 2
Фиг. 3.11в представя диаграмата на функцията r   .
Чрез фиг. 3.11б определяме диференциално малката сила dT  ds  rd от

Vy  1kN . Нейните хоризонтална и вертикална компонента са съответно:
dT cos   r cos d и dT sin   r sin d . След интегриране изчисляваме
компонентите на главния вектор
45
2
   cos   1
Ry  r    cos d    cos d  1.
0 0  4 
  
2 
2
   cos   1
Rz  r    sin  d   
sin  d  0.
0  4  0
  
2 
Главният момент за точка C е очевидно равен на нула. Центърът на огъване
лежи на оста на симетрия y.
Сумарни сили от Vz  1kN .

  2
Ry  r    cos d   sin  cos d  0.
0 0 
  2
Rz  r    sin d   sin 2 d  1.
0 0 
Главният момент за точка O е
   2 4r
M Ox    rdT  r 2    d  r  sin d   ;
0 0  
0
4r 2 r 2r
M Cx  M Ox  Rz .CO     .
  
2r 2r
Тъй като M Cx  yP Rz  zP Ry    yP .1 , то yP   (Фиг. 3.11а).
 
46
огъване на несиметричен отворен профил
1. Определение. Ако права греда е натоварена с товари , разположени в
центални равнини, то центърът на огъване е центърът на вътрешните сили, т.е. това е
приложната точка на равнодействащата на вътрешните сили.
Централна е всяка равнина, в които лежи оста на правата греда.
2. Потоци на тангенциалните напрежения от напречни товари

а). Тънкостенното напречно сечение (Фиг. 4.1а) е с дебелина на стената   6mm .
Страните му са: A1B  5cm, BD  12cm, DE  10cm EA 2  13cm , а ъгълът  има
sin   5 13 и cos   12 13 .
E а) E б)
13δ/6
5δ/3 s4
26δ/3
10cm
α A2 A2
13δ/6
20δ/3 A1 5δ/6 A1 y
C y s3 C s1
10δ/3
5,25cm 4cm 5cm 5,25cm 4cm
8δ 5δ/6
5δ/3
D 2δ 2δ B D z s2 B
12cm
Фиг. 4.1
б). Център на тежестта C и инерционни моменти спрямо главните централни

инерционни оси y и z. С помощта на координатна система с начало във върха D
определяме центъра на тежестта на сечението на 5,25 cm по хоризонта и на 4 cm по
вертикала (Фиг. 4.1а). След това идват площта А и инерционните моменти, като за
целта площите на съответните участъци се съсредоточават в три точки за всеки
участък, както е показано на фиг. 4.1а (Вижте тема 1 за определяне на централните
инерционни моменти.). A  40  24 cm 2 ; I y  493,33 t  296 cm 4 ;
I z  817,5  490,5 cm 4 ; I yz  170   102 cm4 ; Inv2 = I y I z  I yz2 
 374400  2  134784 cm8 .
47
в). Потоци на тангенциалните напрежения от напречна сила Vy

В общата формула1 (Припомнете си тема 2!)
1
 s   C τ 
Inv 2

Vz I z  Vy I yz  z s   s ds  Vz I yz  Vy I y  ys   s ds(4.1)
заместваме Vz = 0. Получава се
V

 s   C τ  y I yz  z s ds  I y  ys ds ,
Inv 2
 (4.2)
като е съобразено, че дебелината на стената δ е постоянна и може да излезе пред

интеграла.
Разделяме профила на участъци със съответни локални координати s1 ,, s4
(Фиг. 4.1б).
Участък A1B : 0  s1  5 , y s1   6,75cm , z s1   s1  1 . Заместваме ги в израза

(4.2) за  s  и получаваме
0,6.Vy V 0,6
 s1   C1 +
134784

102 s  1 ds  296 6,75ds  = C +
1 1
134784
 102s  2100ds =
1 1
y
1 1
Vy .0,6
 C1 
134784
51s 2
1  2100s1 . 
Интеграционната константа C1 се определя от условието на границата A1 ,
E в) E г)
α
A2 A2
6cm
A1 y A1
C C y
τ/Vy 4cm T/Vy
0,1074
0,041
D z B D B
5,25cm
Фиг. 4.1’
1
Вместо  z s   s ds   z s dA и  ys   s ds   ys dA много често се използват
статичните моменти на сечението, съответно S y и S z . С тях формулата за  s  е
1
 s   C τ 
Inv 2
 
Vz I z  Vy I yz S y  Vz I yz  Vy I y Sz . (Формула (2.8) в тема 2)
48
където тангенциалното напрежение е нула, т.е.  s1  0  0  C1 . Така  s1  

V .0,6
 y
134784
51s12  2100s1  , докато в края на участъка при точка B , където s1  5 , е
5535
 5   Vy  0,041066Vy .
134784
d s1  Vy .0,6
Условието за екстремум на  s1  е  102s1  2100 = 0.
ds1 134784
Решението s1  20,6 на това уравнение е извън интервала A1B = 5 cm. Следователно
в интервала липсва екстремум на потока  s1  !
Сумарната сила в участъка е
V .0,6 5 Vy .0,6
 51s1  2100s1  ds1  
17 s13  1050s12   0,1074Vy .
5
TA1B    s1  ds1  y 2
5
0 134784 0 134784 0
Фиг. 4.1’в показва диаграмата на потока  s1  , а фиг. 4.1’г – големината и

посоката на сумарната сила в стената A1B и двете стойности разделени на
напречната сила Vy .
Участък BD :  0  s2  12 cm, y s2   6,75 - s2 , z s2   4 cm. По познатия вече

път определяме един след друг потоците на тангенциалните напрежения и сумарните
сили в участъците BD , DE и EA 2 :
0,6.Vy 0,6.Vy
 s2   C 2 + 102 4ds2  296 6,75  s  ds  = C2 +
2 2
148s 2
2  1590s2 . 
134784 134784
5535 Vy
 s2  0   s1  5  
134784
Vy = C 2 ;  s2  
134784

88,8s22  954s2  5535 ; 
4195,8.Vy
 s2  12    0,03113 Vy .
134784
d  s 2  Vy
Условието за екстремум на  s2  е  2.88,8s2  954 = 0 и
ds2 134784
показва, че той е при s2  5,372 cm и стойността му е  0,06Vy . Оттук-нататък,
Vy
 88,8s2  954s2  5535 ds2 
12 12
TBD    s2  ds2  2
0 134784 0
Vy 83959,2Vy

134784
29,6s 3
2  477 s22  5535s2   
12
0 134784
 0,6229Vy .
Участък DE : 0  s3  10 , z s3   4  s3 , ys3   5,25 cm.
0,6.Vy V
 s3   C3 +
134784

102 4  s  ds  296 5,25ds  = C +
3 3 3
134784
1177,2s 3
y
3  30,6 s32 . 
4195,8.Vy 4195,8.Vy
 s3  0    s2  12   = C3 ; Оттук C3   ,а
134784 134784
49
Vy
 s3  
134784
1177,2s
3 
 30,6s32  4195,8 .
4516,2.Vy
В края на участъка при връх E  s3  10   0,0335Vy . От условието
134784
 s3   0 получаваме мястото s3  3,975cm , където диаграмата пресича профилната
линия на сечението.
d s3  Vy
За екстремум на  s3  взимаме уравнението  1177,2  61,2s3  =0.
ds3 134784
Мястото s3  19,24cm се оказва извън интервала 0  s3  10 . Затова няма екстремум!
Накрая
Vy 10
 1177,2s3  30,6s3  4195,8 ds3 =
10
TDE    s3  ds3  2
0 134784 0
Vy 6702.Vy

134784

588,6s32  10,2s33  4195,8s3 
10
0
134784
 0,04972Vy .
Участък EA 2 : 0  s4  13cm ,
5 12
z s4   6  s4 sin   s4  6, ys4   5,25  s4 cos   s4  5,25 .
13 13
0,6.Vy  5   12  
 s4   C 4 + 102  s4  6 ds4  296  s4  5,25 ds4   C 4 +
134784   13   13  
Vy

134784
565,2s4  70,2s42  ;
4516,2.Vy
 s4  0   s3  10  = C 4 ; Оттук,
134784
4516,2.Vy Vy
C4 
134784
 0,0335Vy , а  s4  
134784
565,2s4  70,2s42  4516,2.
Ако получените дотук изрази са коректни, трябва  s4  13cm   0 , защото по
ръба през върха A 2 на сечението няма натоварване на гредата, успоредно на оста й
x. И наистина
Vy
 s4  13 
134784
565,2.13  70,2.132  4516,2 =0,0.
d  s 4  Vy
Условието за екстремум на  s4  е  565,2  2.70,2s4  = 0 и
ds4 134784
показва, че той е при s4  4,0256 cm, като стойността му е:
Vy
 s4  
134784
565,2.4,0256  70,2.4,02562  4516,2  0,04195 Vy .
Vy 13 55060,2.Vy
 565,2s4  70,2s4  4516,2 ds4 
13
TEA 2    s4  ds4  2
 0,4085Vy .
0 134784 0 134784
50
Диаграмата на потока на тангенциалните напрежения с посоките им е показана

на фиг. 4.1”в, а на силите - на фиг. 4.1”г. Напомняме, посоките и на тангенциалните
напрежения, и на силите са по отношение на локалните координати si.
Фиг. 4.1”г показва система съравнинни сили, чийто главен вектор трябва
очевидно да е R  Vy , като Rz  0 , Ry  Vy . С помощта на фиг. 4.1”г редуцираме
системата сили за центъра на тежестта С на сечението.
Ry  0,4085.Vy cos   0,6229.Vy  Vy ; Rz  0,0497.Vy  0,4085.Vy sin   0,1074.Vy  0 .
Главният момент на вътрешните сили за центъра на тежестта С е
M Cx  [ 0,40856 cos   5,25 sin    0,0497.5,25-0,1074.6,75-0,6229.4] Vy =-1,518 Vy .
Vy
в) E E г)
0,0335 Диаграма τ/Vy Сили T/Vy
α
0,0335 0,4085
0,0497 A2
0,042 A2 V
M Cxy
6cm
A1 y A1
C C Ry y
4cm
Rz
0,031 0,1074
0,6229
0,041
D 0,031 B D B
0,041
0,06 5,25cm 6,75cm
Фиг. 4.1”
в). Потоци на тангенциалните напрежения от напречна сила Vz

В общата формула (4.1) заместваме Vy  0 и получаваме
Vz
 s   C τ 
Inv 2
 
I z  z s  ds  I yz  y s  ds , (4.3)
По подобие на решението на Vy , като използваме израза (4.3), определяме

потока на тангенциалните напрежения и съответните сумарни сили.
Участък A1B : 0  s1  5 , y s1   6,75cm , z s1   s1  1 .

0,6Vz
 s1   C1  490,5 s1  1 ds1  102 6,75 ds1   C1  Vz 147,15s12  707,4s1  .
Inv 2 Inv 2
V

 s1  0  0  C1 . Значи  s1    z 147,15s12  707,4 s1 , а
Inv 2

51
141,75 141,75
 s1  5   Vz =  Vz  0,00105Vz .
Inv 2 Inv 2
d s1  V 850,178Vz
  z 294,3s1  707,4   0  s1  2,404 cm.  s1    0,0063Vz .
ds1 Inv 2 Inv 2
 Vz 5
 147,15s1  707,4 s1  ds1 
5
TA1B    s1  ds1  2
0 Inv 2 0
 Vz 2711,25Vz

Inv 2
 
49,05s13  353,7 s12 
5
0 Inv 2
 0,0201Vz .
Участък BD :  0  s2  12 , y s2   6,75 - s2 , z s2   4 cm.

Vz
 s2   C2  294,3 4ds2  61,2 6,75  s2  ds2   C2  Vz 30,6s22  764,1s2  .
Inv 2 Inv 2
141,75  Vz
 s2  0   s1  5  
Inv 2
Vz = C 2 ;  s2   
Inv 2

30,6s22  764,1s2  141,75 ;
 13717,35Vz
 s2  12   0,1018Vz ;
Inv 2
d s2   Vz
 61,2s2  764,1  0 . s2   . Няма екстремум в участъка.
ds2 Inv 2
 Vz 12
30,6s22  764,1s2  141,75 ds2   74341,8Vz  0,5516Vz .
12
TBD    s2  ds2  
0 Inv 2 0 Inv 2

Vz V
 s3   C3  
Inv 2

294,3 4  s3  ds3  61,2  5,25ds3  C3  z 147,15s32  1498,5s3  .
Inv 2
 13717,35Vz V
 s3  0    s2  12 
Inv 2

= C3 ;  s3   z 147,15s32  1498,5s3  13717,35 ;
Inv 2

 13987,35Vz
 s3  10   0,1038Vz .
Inv 2
d s3  V
 z 294,3s3  1498,5  0 ;  s3  5,092 cm.
ds3 Inv 2
 17532,34Vz
   s3    0,1301Vz .
Inv 2
V V
 
10
10
TDE    s3  ds3  z 49,05s33  749,25s32  13717,35s3  163048,5 z  1,2097Vz .
0 Inv 2 0 Inv 2
Участък EA 2 : 0  s4  13 cm:
52
5 12
z s4   6  s4 sin   s4  6, ys4   5,25  s4 cos   s4  5,25 .
13 13
V  5   12  
 s4   C 4  z 294,3  s4  6 ds4  61,2  s4  5,25 ds4  
Inv 2   13   13  
Vz
= C4 
Inv 2
 28,35s42  1444,5s4 ;
 13987,35Vz
 s4  0   s3  10  = C 4 ;  s4  
Inv 2
V
  z 28,35s42  1444,5s4  13987,35.
Inv 2
Както трябваше да се очаква, в края на интервала EA 2 потокът е  s4  13  0 .
d  s 4  V
  z 56,7 s4  1444,5  0;
ds4 Inv 2
Производната на  s4 
0,1038 Фиг. 4.1д става нула при
s4  25,48cm >13, т.е.
0,1038 E извън интервала EA 2 .
Диаграма τ/Vz
Няма екстремум!
Фиг. 4.1д показва
диаграмата на потока
A2  от напречна сила Vz .
Сумарната сила в
A1 участъка е
C y
0,006
0,001
0,1018 D B
z 0,001
0,1018
Vz
9,45s43  722,25s42  13987,35s3 130 
10
TEA 2    s4 ds4  
0 Inv 2
Vz
 80536,95  0,5975Vz .
Inv 2
Фиг. 4.1е показва система съравнинни сумарни сили. Нанесени са, като е
съобразена ориентацията им спрямо локалните оси si, i=1, …, 4. Главният вектор на
системата сили трябва очевидно да е с големина R  Vz , като алгебричните му
проекции са Ry  0 , Rz  Vz . С помощта на фиг. 4.1е редуцираме
53
E Сили T/Vz
α
0,5975
1,2097 A2
6cm y A1
C zP
4cm Rey
yP P
0,5516 Фиг. 4.1е
0,0201
D Rez B
z
5,25cm 6,75cm
Ry  (0,5516 - 0,5975cosα) Vz = … =0;

Rz =(1,2097+0,0201-0,5975sinα) Vz ; Rz  Vz .
Главният момент на сумарните сили за центъра на тежестта C е:
Vz
M Cx  0,0201  0,5975 sin  6,75  0,5516.5  1,2097.5,25 Vz   10,5242 Vz .
От курса по Теоретична механика – Статика е известно, че ако една система

съравнинни сили се редуцира за дадена точка на динама (например главен вектор R
   
и главен момент M C  M Cx i ), то съществува сила-равнодействаща Re  R ,
  
приложена в точка P  yP , zP  (Фиг. 4.1е), така че Re ~ R, M C . Последният запис

означава „еквивалентност” (взаимозаменяемост) на Re със системата (динамата)
 
R, M C . От това следва, че
M Cx  yP Rez  zP Rey  yP Rz  zP Ry 2. (4.4)
3. Директриса на равнодействащата на сумарните сили и център на

огъването
Според (4.4) уравнението на директрисата на равнодействащата в равнината y-z
от Vy е
M Vy

 yP Rz  zP Ry   zPVy  -1,518 Vy  zP  1,518 cm.
Cx
Според (4.4) уравнението на директрисата на равнодействащата в равнината y-z

от Vz е
2
До тази зависимост може да се достигне и като се използва зависимостта между главните моменти
    
на дадена система сили за две точки, т.е. M P  M C  PC  R . Понеже PC  CP   yP j  zP k , а
 
      
искаме M P  0 , трябва 0  M C  PC  R  M C   yP j  zP k  R , откъдето като проекция
върху оста x ще дойде и зависимостта (4.4).
54
M Vz
Cx 
 yRz  zRy  yVz  10,5242Vz  yP  10,524cm .
E Точка P  yP , zP  се
Фиг 4.1ж нарича център на
α огъване (усукване или
10,524cm срязване). Мястото му е
показвано на фиг. 4.1ж.
A2
6cm 4. Следствия
Видяхме, че както
P 1,518cm C потокът y на
4cm
тангенциалните
Център на
напрежения  , така и
огъване
сумарните сили са
D z B линейни функции на
5,25cm 6,75cm напречните сили. Същото
се отнася и до главния
момент M C . В общия случай ще имаме M C  a yVy  azVz , където a y и a z са
определени числа. Понеже очевидно Ry  Vy , Rz  Vz , то вместо (4.4) можем да
запишем a yVy  azVz  yPVz  zPVy . За да е изпълнено условието за всякакви стойности
на Vy и Vz , трябва zP   a y , а yP  a z .
55
Тема 5 - Разпределение на тангенциалните напрежения от напречни
сили и център на огъване на затворени тънкостенни сечения
Въпрос. Кое от определенията, дадени по-долу, е вярното?
a) Центърът на огъване винаги съвпада с центъра на тежестта на сечението;
b) Центърът на огъване лежи на оста на симетрия, ако сечението има такава
ос;
c) Центърът на огъване зависи от натоварването на гредата и съответните
разрезни усилия в сечението;
d) Център на огъване имат само сеченията, които са поне с една ос на
симетрия;
(Припомнете си теми 3 и 4)
1. Въведение
За да получим разпределението на тангенциалните напрежения в затворени
тънкостенни сечения и техния поток от напречни сили, използваме наученото за
отворени сечения, които служат за основни системи. Основната система на
затвореното
сечение се получава
чрез отварянето му Изходно сечение Основна система Поток τ1 = const
някъде по контура, А А2
например в точка А. А1 s τ1
В резултат на C V y y CVy y C y
решението на Vz Vz
отворения контур се
получава усукване z z z
на сечението, така
че точките А1 и А2 претърпяват взаимно преместване по оста x, т.е. по оста на
гредата. Ето защо е необходимо да приложим на отвореното сечение поток на
тангенциалните напрежения τ1, чрез който да “свържем” точките А1 и А2, както е в
изходното сечение. В този смисъл е ясно, че отначало трябва да изразим
преместването u(s) по оста x като функция на s. За тази цел разглеждаме участък от
сечението с дължина ds. След деформацията имаме ъглова деформация γ и
геометричната зависимост   du ds . От друга страна, според закона на Хук
   s G , където G е модулът на ъглова
деформация. И понеже тангенциалното
x напрежение е свързано с потока τ чрез
s зависимостта  s   s  / t s  , достигаме до връзката
ds du  s   s 
γ du  . И оттук вече du  ds . На тази
ds G  s  G  s 
основа заключаваме, че взаимното преместване на
точки A1 и A2 при даденото натоварване и поток τ0
56
L
 s 
ще бъде 0 G  s  ds , а за да стане взаимното преместване равно на нула, трябва да
0
L
 0 s  L
1
приложим поток τ1, т.е. 0 G  s  ds + 0 G  s  ds =0 или, понеже  1 е константа,
L
 0 s  L
1
0 G  s  ds +  1 0 G  s  ds =0. Значи трябва
L
 0 s 
 G  s  ds
 1   L0 , (5.1)
1
 G  s  ds
0
където L е периметърът на сечението.

В частния случай, когато модулът на ъглова деформация G и дебелината на
стената  са едни и същи във всички участъци на сечението, формула (5.1) се
опростява до вида
L
  0 s ds
1   0
. (5.1’)
L
12cm
B
s2
s1
5cm
13/3 23/3
2α D
A C y
5cm
s4 s3
E z
Фиг. 5.1
2. Потоци на тангенциалните напрежения от напречни сили в симетричен

затворен профил
Пример 5.1. Да се определят потоците на тангенциалните напрежения от

напречни сили Vy  1kN , Vz  1kN и центърът на огъване на затвореното сечение от
фиг. 5.1 с дебелина на стената δ=1cm. Да се начертаят диаграмите на потоците τ.
Решение. (Сравнете резултатите с получените в Тема 3, Пример 3.1 за подобен

по геометрия, но отворен профил). Сечението е идентично с онова от Тема 1, където
определихме центъра на тежестта и главните централни инерционни моменти. Те са:
57
I y  300  300cm 4 ; I z  572  572cm 4 ; I yz  0 . За основна система ще използваме

фиг. 3.6 и резултатите от задача 3.2, тема 3. При правилно решение изразите за
потока на тангенциалните напрежения в основната система и съответните сумарни
сили са:
При Vy  1kN и Vz  0 :
13 1 6 13 65 
 s1   s1 ;  s2     s22  s2   ;
3I z I z  13 3 3
1  6 2 23  1  13 65 
 s3    s3  s3 ;  s4    s4   ;
I z  13 3  Iz  3 3
325 309,833
TAB  TEA   0,0946969kN; TBD  TDE   0,54166 kN 1.
6I z Iz
Диаграмата на потока на тангенциалните напрежения в основната система от
Vy  1kN е показана на фиг. 3.7.
По формула (5.1’) имаме
L
L  BD  DE  EB  13  13  10  36cm , а   0 s ds  TAB  TBD  TDE  TDE  0 .
0
Следователно τ1 = 0 и разпределението на тангенциалните напрежения от

напречна сила Vy е едно и също за отворения и затворения профил (Фиг.5.1б)!
При Vz  1kN и Vy  0 :
1 2 1 5 
 s1   s1 ;  s2     s22  5s2  12,5  ;
2I y I y  26 
1 5 2  1 1 2 
 s3     s3  45 ;  s4    s4  5s4  12,5  .
I y  26  Iy  2 
5 533
TAB  TEA   0,0694(4)kN;TBD  TDE   1,4805(5)kN ;
72 360
Диаграмата на потока на тангенциалните напрежения в основната система от
Vz  1kN е показана на фиг. 3.8.
По формула (5.1’) имаме
1
Цифрите в малки скоби означават „в период”. Може да се използва и означението например
0,09469 69 .
58
L
  0 s ds 
0
3,1 kN
TAB  TBD  TDE  TEA  20,06944  1,4805(5)   3,1kN; 1    0,08611 .
36 cm
Тази стойност се добавя към ординатите на τ-диаграмата в основната система,
за да се получи τ-диаграмата в затворения профил (Фиг. 5.1в). На фигурите 5.1б, 5.1в
виждаме и посоките на потоците. Те са получени в съгласие с локалните оси si от
фиг. 5.1а.
Сумарните сили в затвореното сечение, необходими за определяне на центъра
на огъване, ще се получат като към онези от основната система добавим приноса на
постоянния поток τ1, както следва:
TAB  TEA  0,0694(4)   1 AB 
 0,0694(4)   0,0861(1) .5  0,3611kN;
TBD  TDE  1,4805(5)   1 BD  1,4805(5)   0,0861(1) .13  0,3611kN;
б) в)
Диаграма τ Диаграма τ
0,0379 0,0444
B B
0,0444
0,0379 0,0639
0,0557 D 0,0861 C
A A 2α D
C Vy y α y
z Vz
0,0639
0,0444
z
E
0,0379 E 0,0444
0,0557
0,0379
Фиг. 5.1
Сумарните сили са показани на фиг. 5.1г. Редуцираме ги за центъра на тежестта C:
 5
Ry  0 , Rz  2.0,361(1)  2.0,361(1) sin   2.0,361(1)1    1 kN;
 13 
23 13
M Cx  2.0,361(1) sin   2.0,361(1)  1 kN.cm.
3 3
59
Понеже, от друга страна, M Cx  yP Rz  z P Ry , тук имаме -1 = yP .1 . Като вземем

предвид симетрията, намираме и мястото на центъра на огъване P 1;0 (Фиг. 5.1г).
B
s2 г)
s1 0,361
0,361
13/3
P D
2α
A C y
1cm s3
Vz
s4 0,361
0,361
23/3
E z
Фиг. 5.1
2. Потоци на тангенциалните напрежения от напречни сили в

несиметричен затворен профил – основна система
а). Тънкостенното сечение (Фиг. 5.2a) е с дебелина на стената   6mm . Страните му
са: A1B  5cm, BD  12cm, DE  10cm EA 2  13cm , а ъгълът  има sin   5 13 и
cos   12 13 .
б). Център на тежестта C и инерционни моменти спрямо централните

инерционни оси y и z. Отначало определяме центъра на тежестта на сечението. След
това лицето А и инерционните моменти, като лицата на съответните участъци се
съсредоточат в три точки за всеки участък, както е показано на фиг. 5.2a:
E E
13δ/6
5δ/3 а) s4 б)
26δ/3
10cm
α A A1
13δ/6
20δ/3 5δ/6 y A2
C y s3 C
10δ/3 s1
5,25cm 4cm 5cm 5,25cm 4cm
8δ 5δ/6
5δ/3
D 2δ 2δ B D z s2 B
12cm
Фиг. 5.2
60
A  40   24 cm2; I y  493,33   296 cm4; I z  817,5   490,5 cm4; I yz  170   102

cm4. Inv2 = I y I z  I yz2  374400  2  134784 cm8.
в). Потоци на тангенциалните напрежения от напречна сила Vy

В общата формула2
1
 s   C τ 
Inv 2

Vz I z  Vy I yz  zs   s ds  Vz I yz  Vy I y  ys   s ds (от 2.6) 
заместваме Vz = 0. Получава се
V

 s   C τ  y I yz  z s ds  I y  ys ds ,
Inv 2

като е съобразено, че дебелината на стената δ е постоянна и може да излезе пред
интеграла.
Основната система на сечението е показана на Фиг. 5.2б, където профилът е
разделен на участъци със съответни локални координати s1 ,, s4 .
Участък A1B : 0  s1  5 , y s1   6,75cm , z s1   s1  1 . Заместваме ги в израза

за  s  и получаваме
0,6.Vy Vy 0,6
 s1   C1 + 102 s1  1ds1  296 6,75ds1  = C1 +  102s1  2100ds1 =
Inv2 Inv2
Vy .0,6
 C1  51s
 2100s1  . 2
1
Inv2
Интеграционната константа C1 се определя от условието на границата A1 ,
където тангенциалното напрежение е нула, т.е.  s1  0  0  C1 . Така  s1  
V .0,6 5535
 y
134784
51s12  2100s1  , а  s1  5   Vy  0,041066Vy в края на участъка
134784
точка B .
d s1  Vy .0,6
Условието за екстремум на  s1  е  102s1  2100 = 0 и показва,
ds1 134784
че той е извън интервала A1B при s1  20,6 cm.  s1  2,5  0,022 Vy .
Сумарната сила в участъка е
2
Вместо  z s   s ds   z s dA и  ys   s ds   ys dA много често се използват
статичните моменти на сечението, съответно S y и S z . С тях формулата за  s  е
1
 s   C τ  Vz I z  Vy I yz S y s   Vz I yz  Vy I y Sz s  (2.8).
Inv 2
61
Vy .0,6 V .0,6
 51s  2100s  ds  Inv 2 17 s1  1050s1  0 
5 5
5
TA1B    s1  ds1  2
1
y 3
1 1
2
0 134784 0
14475Vy
  0,1074Vy
Inv 2
Участък BD :  0  s2  12 , y s2   6,75 - s2 , z s2   4 cm. По пътя от

предходния параграф определяме едно след друго потока на тангенциалните
напрежения и сумарната сила в участъците BD , DE и EA 2 :
0,6.Vy 0,6.Vy
 s2   C 2 + 102 4ds2  296 6,75  s  ds  = C2 + 2 2
148s 2
2  1590s2 . 
134784 134784
5535 Vy
 s2  0   s1  5  
134784
Vy = C 2 ;  s2  
134784
88,8s22  954s2  5535 ;  
4195,8.Vy
 s2  12    0,03113 Vy .
134784
d  s 2  Vy
Условието за екстремум на  s2  е  2.88,8s2  954 = 0 и
ds2 134784
показва, че той е при s2  5,372 cm и стойността му е  0,06Vy .
Vy
 
12 12
TBD    s2 ds2  2
 88,8s2  954s2  5535 ds2 
0 134784 0
Vy 83959,2Vy

134784
29,6s 3
2  477 s22  5535s2   
12
0 Inv 2
 0,6229Vy .
0,6.Vy Vy
 s3   C3 +
134784
102 4  s3 ds3  296 5,25ds3  = C3 +
134784
1177,2s 3 
 30,6 s32 .
4195,8.Vy 4195,8.Vy
 s3  0    s2  12   = C3 ; Оттук C3   ,а
134784 134784
Vy
 s3  
134784
1177,2s 3  30,6s32  4195,8 . 
4516,2.Vy
В края на участъка  s3  10   0,0335Vy и  s3  3,975cm   0 .
134784
d s3  Vy
 1177,2  61,2s3  = 0, s3  19,24cm - извън интервала 0  s3  10 .
ds3 134784
10
Vy 10
TDE    s3  ds3   1177,2s3  30,6s32  4195,8 ds3 =
0 134784 0
Vy 6702.Vy

134784

588,6s32  10,2s33  4195,8s3 
10
0 Inv 2
 0,04972Vy .
62
Участък EA 2 : 0  s4  13 ,
5 12
z s4   6  s4 sin   s4  6, ys4   5,25  s4 cos   s4  5,25 .
13 13
0,6.Vy  5   12  
 s4   C 4 + 102  s4  6 ds4  296  s4  5,25 ds4   C 4 +
134784   13   13  
Vy 4516,2.Vy

134784
565,2s4  70,2s42  ;  s4  0   s3  10 
134784
= C 4 ; Оттук,
4516,2.Vy Vy
C4 
134784
 0,0335Vy , а  s4  
134784
565,2s4  70,2s42  4516,2.
Ако получените дотук изрази са коректни, трябва  s4  13cm   0 , защото по
ръба A 2 на сечението на основната система няма тангенциални напрежения.
Vy
 s4  13 
134784
565,2.13  70,2.132  4516,2 =0,0.
d  s 4  Vy
Условието за екстремум на  s4  е  565,2  2.70,2s4  = 0 и
ds4 134784
показва, че той е при s4  4,0256 cm, като стойността му е:
Vy
 s4  
134784
565,2.4,0256  70,2.4,02562  4516,2  0,04195 Vy .
13
Vy 13 55060,2.Vy
TEA 2    s4  ds4   565,2s4  70,2s42  4516,2 ds4   0,4085Vy .
0 134784 0 Inv 2
Диаграмата на потока на тангенциалните напрежения с посоките им е показана
на фиг. 5.2в, а на силите - на фиг. 5.2г. Подчертаваме: посоките и на потоците на
тангенциалните напрежения, и на сумарните сили са по отношение на локалните
координати si.
По нататък използваме формула (5.1’), понеже модулът G и дебелината на
стената δ са постоянни. Числителят на дробта е
63
E E
0,0335
в) α г)
0,0335 0,4085
A2 0,0497 A2
0,042 6cm
A1 y A1
C C y
τ/Vy 4cm T/Vy
0,6229 0,1074
0,041
D 0,031 B D z B
0,041
0,06 5,25cm 6,75cm
Фиг. 5.2
L  14475  83959,2  6702  55060,2  36672

  0 ds = TA1B + TBD + TDE + TEA 2 = Vy  Vy ,
0 Inv2 Inv2
а знаменателят представлява периметъра на сечението A1B  BD  DE  EA2 =
 36672 916,8
5+12+10+ 13 = 40 cm. Тогава  1   Vy  Vy  0,006802 Vy . Този поток се
40 Inv 2 Inv 2
умножава по дължините на участъците, а получените сумарни сили (съответно
4584 11001,6 9168 11918,4
TA1B  Vy , TBD   
Vy , TDE 2
Vy , TEA Vy ) се добавят към онези от
Inv2 Inv2 Inv2 Inv2
фиг. 5.2г и резултатът е валиден за затвореното сечение (Фиг. 5.2д). Намираме
Ry  0,4969.Vy cos   0,5413.Vy  Vy ; Rz   0,0734.Vy  0,4969.Vy sin   0,1177.Vy  0 .
Главният момент на вътрешните сили за центъра на тежестта C е
M Cxy  [ 0,4587.6  0,1177  0,19115,25 -0,5413.4-0,0734.6,75] Vy =-0,2938 Vy .
V
64
E
0,4587
α д)
0,1911 0,4969
0,1177
6cm Vy A
C y
4cm (T+T’)/Vy
0,5413 0,0734
D z B
5,25cm 6,75cm
Фиг. 5.2
в). Потоци на тангенциалните напрежения от напречна сила Vz

В общата формула (2.6) заместваме Vy  0 и получаваме
Vz
 s   C τ 
Inv 2
 
I z  z s  ds  I yz  y s  ds ,
Участък A1B : 0  s1  5 , y s1   6,75cm , z s1   s1  1 .

0,6Vz V
 s1   C1  
Inv 2

490,5 s1  1 ds1  102 6,75 ds1  C1  z 147,15s12  707,4 s1  .
Inv 2
V 141,75
Inv 2

 s1  0  0  C1 . Значи  s1    z 147,15s12  707,4 s1 , а  s1  5   Inv 2
Vz .
d s1  V 850,178Vz
  z 294,3s1  707,4   0  s1  2,404 cm.  s1   .
ds1 Inv 2 Inv 2
 Vz 5
147,15s12  707,4s1  ds1   Vz 49,05s13  353,7 s12 50  2711,25Vz .
 
5
TA1B    s1  ds1  
0 Inv 2 0 Inv 2 Inv 2
Участък BD :  0  s2  12 , y s2   6,75 - s2 , z s2   4 cm.

Vz
 s2   C2  294,3 4ds2  61,2 6,75  s2 ds2   C2  Vz 30,6s22  764,1s2 .
 
Inv 2 Inv 2
141,75  Vz
 s2  0   s1  5  
Inv 2
Vz = C 2 ;  s2  
Inv 2

30,6s22  764,1s2  141,75 ; 
 13717,35Vz d s2   Vz
 s2  12  ;  61,2s2  764,1  0 . Няма екстремум в
Inv 2 ds2 Inv 2
участъка.
65
12
 Vz 12
 74341,8Vz
TBD    s2  ds2  0 30,6s2  764,1s2  141,75 ds2  .
2
0 Inv 2 Inv 2

Vz
 s3   C3  294,3 4  s3 ds3  61,2 5,25ds3   C3  Vz 147,15s32  1498,5s3 .
 
Inv 2 Inv 2
 13717,35Vz V
 s3  0    s2  12 
Inv 2

= C3 ;  s3   z 147,15s32  1498,5s3  13717,35 ;
Inv 2

 13987,35Vz
 s3  10  .
Inv 2
d s3  V  17532,34Vz
 z 294,3s3  1498,5  0 ;  s3  5,092 cm.  s3   .
ds3 Inv 2 Inv 2
V V
 
10 10
TDE    s3 ds3  z 49,05s33  749,25s32  13717,35s3  163048,5 z .
0 Inv 2 0 Inv 2
Участък EA 2 : 0  s4  13 :
5 12
z s4   6  s4 sin   s4  6, ys4   5,25  s4 cos   s4  5,25 .
13 13
V  5   12  
 s4   C 4  z 294,3  s4  6 ds4  61,2  s4  5,25 ds4  
Inv 2   13   13  
V  13987,35Vz
= C 4  z  28,35s42  1444,5s4 ;  s4  0   s3  10  = C4 ;
Inv 2 Inv 2
V
 s4    z 28,35s42  1444,5s4  13987,35;  s4  13  0;
Inv 2
d  s 4  V
  z 56,7 s4  1444,5  0;  s4  Няма екстремум в интервала!
ds4 Inv 2
66
Vz Vz
 
10
13
TEA 2    s4  ds4   9,45s43  722,25s42  13987,35s3  80536,95 .
0 Inv 2 0 Inv 2
E
е)
α
10,524cm 80536,95 30975,75
163048,5
74341,8 A2
6cm
A1
P 1,518cm C y
4cm T.Vz /Inv2
74341,8
2711,25
D B
z
5,25cm 6,75cm
Фиг. 5.2
Числителят на дробта в 5.1’ е
L 2711,25  74341,8  163048,5  80536,95  315216
  0 ds = TA1B + TBD + TDE + TEA 2 = Vz  Vz ,
0 Inv 2 Inv 2
а знаменателят - периметърът на сечението A1B  BD  DE  EA2 = 5+12+10+ 13 = 40
 315216 7880,4
cm. Тогава  1   Vz  Vz  0,05847 Vz . Този поток се умножава по
40Inv 2 Inv 2
дължините на участъците, а получените сили (съответно
39402 94564,8 78804 102445,2
TA1B   
Vz , TBD  
Vz , TDE 2
Vz , TEA V ) се добавят към онези
Inv 2 Inv 2 Inv 2 Inv 2
от фиг. 5.2е, за да бъде резултатът валиден за затвореното сечение (Фиг. 5.2ж).
Намираме
84244,5  21908,25 sin   42113,25
Ry  21908,25.Vz cos   20223.Vz  0 ; Rz  Vz  Vz .
Inv 2
Главният момент на вътрешните сили за центъра на тежестта е (Фиг. 5.2ж)
Vz
M Cx 
 8426,25  84244,55,25  42113,25.6,75  20223.10V   27 V  0,0002V .
z z z
Inv 2 Inv 2
3. Директриса на равнодействащата на вътрешните сили и център на
огъването
Уравнение на директрисата на равнодействащата в равнината y - z от Vy
M Vy
Cx 
 yRz  zRy   zVy  -0,2938 Vy  zP  0,2938 cm.
Уравнение на директрисата на равнодействащата в равнината y-z от Vz
67
E
20223
α ж)
8426,25 21908,25
6cm
84244,5 (T+Т’).Vz/Inv2 A
C
P y
4cm
42113,25
20223 V z
D z B
5,25cm 6,75cm
Фиг. 5.2
M Vz

 yRz  zRy  yVz  0,0002Vz  yP  0,0002cm .
Cx
Фигура 5.2ж показва мястото на центъра на огъването точка P, който сега (при
затворен контур) почти съвпада с центъра на тежестта C.
Фигура 5.2з показва с цяла линия диаграмата на потока на тангенциалните
напрежения τ от напречна сила Vy за отвореното сечение в точка A. С прекъсната
линия на същата фигура се вижда диаграмата за потока τ на затвореното сечение.
Двете диаграми се различават с постоянна положителна стойност  1  0,006802 Vy
E 0,0335
s4=4,03cm з)
0,0335
0,042(max) A
y
C Vy
τ/Vy
z
D s2=5,37cm B
0,031 0,034
0,031 0,034
0,06(min)
Фиг. 5.2
68
Тема 6 - Свободно усукване на греди (по Сен-Венан)
Разглежда се призматична греда с пълностенно сечение в координатната система с
начало в масовия център C. Преместванията по координатните оси x, y и z на
произволна точка K  y, z  на разстояние ρ от центъра на тежестта на гредата са u
(x,y,z), v (x,y,z) и w (x,y,z). При това за удобство въвеждаме централен ъгъл θ, така че
y   cos и z   sin  .
1. Предпоставки:
 В процеса на
деформиране сечението се
завърта на ъгъл  x  като
x абсолютно твърдо тяло, но с
изкорубване, а преместванията
на точките от сечението се
определят с формулите
u (x,y,z) =   y, z  ( x), v (x,y,z) =
C y
θ ρ  z  x , w (x,y,z) =
φ K y  x  ;  ( x)  d dx . (6.1)
ρ
z K’ w  Усукването е еднородно,
т.е.  ( x)  d dx  const или
ρcos(θ+φ) v ρsin(θ+φ)  ( x)  0 .
В (6.1)   y, z  е функция1
на депланацията с единица мярка
m2. Освен това, втората и третата зависимости се определят с помощта на фигурата.
След завъртане на сечението на малък ъгъл   x   1 , sin    , cos   1 произволна
точка K  y, z  от сечението заема положение K  . Следните зависимости са очевидни:
vx, y, z     cos   cos       cos  1. cos   sin      sin    z ;
wx, y, z    sin      sin     1.sin    cos  sin     cos  y .
2. Деформации и напрежения
С така определените премествания линейните и ъгловите деформации са:
u v w
x     y, z  ( x)  0,  y   0,  z   0, (6.2)
x y z
u v    v w w u   
 xy      z  ,  yz        0,  zx   y   .(6.3)
y x  y  z y x z  z 
По закона на Хук напреженията са:
 x  E x  0,  y  E y  0,  z  E z  0 ; (6.4)
Названието „функция на депланацията”, което показва физическата страна на величината, е

1
синоним на „главна секториална координата”.

69
     
 xy  G xy  G  z   ,  yz  G yz  0,  xz  G xz  G   y   . (6.5)
 y   z 
Уравнения за вътрешно равновесие при пренебрегване на обемните сили.
 x  yx  zx  2  2
  0 2  2 0. (6.6а,б)
x y z y z
 xy  y  zy  xz  yz  z
  0 и    0 са тъждествено удовлетворени.
x y z x y z
3. Гранични условия
   dy    dz
 s   xy cos    xz sin   G  z    G   y   0
 y  ds  z  ds
   dz    dy
 n   xy sin    xz cos   0    z     y . (6.7)
 y  ds  z  ds
Заключение: Разпределението на
тангенциалните напрежения се получава от
решение на диференциалното уравнение
x (6.6б) за функцията на депланацията
  y, z  при гранично условие (6.7).
C
ξ
z τn 4. Решение на Прандтл
y
ds τxy Въвежда се функция на напреженията
cosξ=dy/ds
 y, z  в (6.6а) и (6.5), такава че
sivξ=dz/ds τxz τs  
 xy  ,  xz   . (6.8)
z y
Резултатът след преобразувания е
2
  2
       
 0 и =   z G  , - =  y G  . (6.9)
zy yz z  y  y  z 
Диференцираме второто по z, а третото по y и изваждаме резултатите почленно
 2  2   2    2 
2
 2
 
 yz   1G     zy G  =-2 G  .
  1 (6.10)
z y    
Граничното условие (6.7) става  n   xy sin    xz cos   0 =
 dz  dy d
+  = (6.11)
z ds y ds ds
и показва, че по границата функция на напреженията  y, z  е постоянна величина.
70
Заключение: Разпределението на
тангенциалните напрежения се
получава от решение на
x диференциалното уравнение (6.10)
 2  2
C y   -2 G  за функцията на
z 2 y 2
θ ρ z напреженията  y, z  при гранично
K τxy d
z условие (6.11) = 0.
ds
τxz
y При наличие на решение
диференциално малкото разрезно
усилие-усукващ момент е
  
dM x    xy z   xz y dA =   zy dA , където dA е диференциално малка площ
 z y
 z 
около точка K от сечението. За удобство представяме z =  ,
z z
  y    z   y  
y=  , така че dM x =    2  dA . Оттук
y y  z y 
 z   y 
M x   2dA   dA   dA . (6.12)
A A z A y
При пълностенно сечение, което има за граница крива линия без особени
точки, последните две събираеми в (6.12) са пренебрежимо малки и тогава
M x  2 dA .
A
Напречните сили Vy и Vz са равни на нула в случаите на чисто усукване, т.е.

   
Vy   xy dA =  dA =    dz dy =  dy =0;
A A z  z 
   
Vz   xz dA =  dA =    dy dz =  dz =0.
A A y  y 
5. Енергетично решение
Понеже в случая имаме само ъглови деформации, изразът за потенциалната
енергия на деформацията според теоремата на Клапейрон е
1
  xy xy   xz xz  dA  1   xy  xy   xz  xz  dA  1   xy2   xz2  dA 
2 A 2 A G G 2G A
1       
2 2
        dA .
2G A  z   y  
71
За да намерим работата на усукващия

момент M x , разглеждаме сечение на
x разстояние x от началото на гредата и
диференциално dx близко до него
сечение, където моментът е нарастнал
Mx+dMx
с dM x . Диференциално малката работа
dx C’ от взаимното завъртане на двете
dφ сечения на ъгъл d е
y
d
Mx C Mx  M x   2    dA .
dx A
Пълната потенциална енергия на
z
системата е равна на потенциалната
енергия на деформацията минус
работата на външните сили (второто е
всъщност взетата със знак минус потенциална енергия на вътрешните сили), т.е.
1       
2 2
        dA  2  A  dA .
2G A  z   y  
Пример 6.1. Разпределение на тангенциалните напрежения в правоъгълник със

страни 2a и 2b.
Решение. Приемаме решение във вида

 y 2  z 2 
 y, z   C  2  1 2  1 ,
y a  b 
C
2b което съдържа константата C и удовлетворява
граничните условия  y, z   0 за y  a и
2a z  b . Множителят C ще се определи от
z условието за минимум на потенциалната енергия.
 y  z2   z  y2 
По-нататък заместваме  2C 2  2 1 и  2C 2  2 1 в членовете
y a b  z b a 
на потенциална енергия при dA  dydz
a
 y2  b  z2  16
A  dA  C a  a 2  1 dyb  b2  1dz = 9 Cab ;
   
a b  y2  z2  z 2  y 2  
2 2
  8b 8a 
16C 2    4  2  1  4  2  1 dzdy  16C 2   .
0 0a  b  b a    45a 45b 
 
Накрая
64C 2 a 2  b 2 16
  2 Cab  .
45G ab 9
72
d
За минимум на потенциалната енергия трябва  0 , което дава стойността
dC
на неизвестната константа
5G a 2b 2 5Ga 2b 2  y 2  z 2 
C  ,  y, z  
  2  1 2  1  .
4 a 2  b2 
4 a 2  b2 
a  b 
10Ga b    y
2 2 a 2
 z
b 2
 40 a b3 3
M x   2dA = 2   2  1dy  2  1dz = G  .
A a  b  0  a  0  b 
2
9 a 2  b2
По определение връзката между производната по x на ъгъла на завъртане   ,
момента на усукване M x и коравината на усукване GJ t е GJ t   = M x . Оттук, като
използваме получените по-горе изрази, намираме инерционния момент на сечението
M x 40 a 3b 3
при усукване J t  = .
G  9 a 2  b 2
Тангенциалните напрежения за сечението са (6.8)
 5Ga 2 z   y 2  9M x z  y 2 
 xy     1   1 ,
z  
2 a 2  b 2  a 2  16ab3  a 2 
 5Gyb 2   z2  9M x y  z 2 
 xz     2  1     1 .
y 
2 a 2  b2  b  16ab3  b 2 
5. Случай на тънкостенно правоъгълно сечение с дебелина 2a   и

дължина 2b  h  
При предпоставката h   се предполага, че тангенциалното
напрежение успоредно на късата страна  xy  0 . С помощта на (6.8)

получаваме =0, което означава, че функцията  y  зависи само от
z
d d 2
y , а  xz   . От (6.10) имаме диференциалното уравнение -
dy dy2
2 G  . Общото му решение с интеграционни константи C1 ,C2 е
 y    G y 2  C1 y  C2 . От граничните условия  y    2  0
τxz 1  1 
следва C1  0, C2  G 2  ,  y    G  y 2   2  . Накрая извеждаме
4  4 
d
последователно тангенциалното напрежение  xz    2G y ,
dy
 2 2 h
1
 2
усукващия момент M x  2 dA =  2G    y  dy  G h 3
 dz
A 0  2  4 3
Mx 1
δ и инерционния момент при усукване J t   h 3 . Вижда се, че
G  3
тангенциалното напрежение се изменя по линеен закон по дебелината  .
73
Тема 7 - Усукване на отворени и затворени тънкостенни сечения
1. Случай на тънкостенно правоъгълно сечение с дебелина 2a   и

дължина 2b  h   и използването му
При предпоставката h   се предполага, че тангенциалното напрежение

успоредно на късата страна  xy  0 . С помощта на (8) получаваме =0,
z
d
което означава, че функцията  y  зависи само от y , а  xz   . От
dy
d 2
(6.10) имаме диференциалното уравнение  -2 G  . Общото му
dy2
решение с интеграционни константи C1 ,C 2 е  y    G y 2  C1 y  C2 .
1
От граничните условия  y    2  0 следва C1  0, C2  G 2  ,
4
τxz
 1 
 y    G   2   2  . Накрая извеждаме последователно
y  4 
z d
тангенциалното напрежение  xz    2G y , усукващия момент
dy
h
 2 2 
 2
1
M x  2 dA =  2G   dz
  y  dy  G h 3 и инерционния
A 0  2  4 3
δ Mx 1
момент при усукване J t   h 3 . Като заместим определеното от
G  3
M
последната зависимост G  = M x J t в израза за  xz , получаваме  xz  2 x y . Вижда
Jt
се, че тангенциалното напрежение се изменя по линеен закон по дебелината  и
h3
δ3
δ2
τmin h2
δ2 τmax δ1
τmin
δ1
h2 h1
h1 τmax
74
Mx  Mx 
достига максимална абсолютна стойност  xz,max  2  при y    2 .
Jt 2 Jt
Въвежда се съпротивителен момент при усукване Wt  J t   h 2 3 , с който
Mx 3Mx
формулата за максимална абсолютна стойност става  xz,max   .
Wt ht 2
Резултатите от тънкостенно правоъгълно сечение се разпростират върху
произволно отворено тънкостенно сечение в условията на свободно усукване. По-
долу са показани някои илюстративни примери. Инерционният момент при усукване
1 n
за съставно сечение, състоящо се от n участъка с различна дебелина е J t   hi i3 ,
3 i1
M 
а максималното по абсолютна стойност тангенциално напрежение е  max  x max .
Jt
2. Усукване на затворени тънкостенни профили

Сечението на фиг. 7.1а е затворено тънкостенно и принадлежи на греда,
подлoжена на чисто усукване. Предполага се, че тангенциалните напрежения  s от
усукващ момент M x  M t са равномерно разпределени по дебелината  s  на
сечението. По такъв начин вместо да се анализират самите тангенциални
напрежения е по-удобно да се разглежда техният поток  s    s s  , равен на
произведението от тангенциалното напрежение и дебелината на стената. Аналогично
въвеждаме и поток  s    x s  на нормалните напрежения  x . Отделяме от гредата
диференциално малък елемент със страни dx, ds и дебелина на стената  s  .
Условието за равновесие по оста x (Фиг. 7.1б)

 x   dx
а) б) x
τs δ(s) δ(s)
x 
x
x  s   ds
s x dx s
Mx τ(s)
C y t
2 dA=δds
ρ(s) 1 ds
δ(s) z ds ν(x)
τ(s)
Фиг. 7.1
75
     
 X i  0 :   s dx  s ds   s   ds dx   s   dx ds = 0 (7.1)
 s   x 
включва силите  s dx   s s dx,  s ds   x s ds , нарастналите им стойности
     
  s   ds dx и  s   dx ds съответно след нарастване на дъгата-
 s   x 
криволинейна абсциса s с ds и на x с dx. След приведение уравнение (7.1) дава
 
  0. (7.2)
s x
В условията на чисто свободно (не стеснено!) усукване, когато липсват

нормални напрежения и  s   0 , уравнението (2) се свежда до  0. Налице е тъй
s
нареченото равномерно усукване с постоянен поток на тангенциалните напрежения
 s   const . Тогава диференциално малкият усукващ момент е dM x   s dA s  =
 st s ds s  =  s ds s  . Тук dA =  s ds е диференциално малката площ в
интервала ds по средната линия на сечението, а  s  е перпендикулярното
разстояние от центъра на тежестта C до тангентата  към средната линия в точката с
криволинейна абсциса s (Фиг. 7.1а).
Разрезното усилие-усукващ момент е M x   dM x    s  s ds =    s ds ,
P P P
където P е периметърът на средната линия, а потокът  е изведен пред интеграла,

защото е постоянна величина. Освен това подинтегралната функция  s ds
представлява удвоената площ на триъгълника C12 (Фиг.7.1а). Значи интегралът е
  s ds  2A0 , където A0 е лицето на фигурата, оградена от средната линия на
P
сечението. В резултат имаме формулата на Bredt-Batho

M x   2 A0 . (7.3)
Оттук, понеже    s s  , достигаме до израза за самото тангенциално
Mx
s  . (7.4)
2 A0 s 
s Mx
Ъгловата деформация е  s   .
G 2 A0G s 
По теоремата на Клапейрон диференциално малката потенциална енергия на
1 2 M x2
деформацията е d   s  s dV  s  s .ds.dx  dsdx , където dV   s .ds.dx
2 2G 8GA02
d M x2 ds
е диференциално малкият обем. За участък с дължина dx имаме  2 
.
dx 8GA0 P  s 
76
Според теоремата за кинетичната енергия обаче при статичен процес (без динамични
dW
ефекти) последният резултат трябва да е равен на работата на външните сили .
dx
1 1 d 1 dW 1
И понеже dW  M x d  M x dx  M x dx или  M x  , то
2 2 dx 2 dx 2
M x2 ds d Mx ds
M x   2 
, откъдето намираме  2 
. От друга страна,
4GA0 P  s  dx 4GA0 P  s 
d M x
диференциалното уравнение при чисто усукване е  . Чрез сравняване на
dx GJ t
последните два израза намираме за инерционния момент при усукване израза
4 A02 4 A02
Jt  . В частния случай на постоянна дебелина  на стената имаме J t  ,
ds P
P  s 
където P е периметърът на сечението по средната му линия (осова линия на фиг. а).
Пример. Сравняване на носимоспособността на отворено и затворено сечение

– кръгов пръстен с еднакви среден радиус r, постоянна дебелина на стената  и
максимално тангенциално напрежение  s ,max .
τs,max
x x
x x
Mx C y Mx C y
δ δ
x x
r r
x x
z z
x τs,max x
Mx 3Mx
Решение. За отвореното сечение използваме формулата  s,max   ,
Wt h 2
2
откъдето при h  2r идва M x,отв  r 2  s,max . За затвореното сечение заместваме в
3
(4) A0  r , след което определяме M x,зат  2r 2  s,max . Отношението между двете е
2
77
M x,зат 2r 2 s,max 3r

 
2
M x,oт, r  s,max 
2
3
и показва, че M x, зат  M x, отв , т.е. затвореното сечение е с многократно по-голяма
носимоспособност от отвореното! Поради тази причина, в случаите когато в едно
сечение са налице отворени и затворени контури, приносът на първите в предаването
на усукващ момент обикновено се пренебрегва. Показателно в този смисъл е
сечението, представено по-долу, често срещано особено в мостовото строителство, в
частност и в Дунав-мост 2.
x
τs Mx τs
τs
z τs
τs
78
Тема 8 - (Стеснено) усукване на тънкостенни греди
1. Въведение
На фигура 8.1 е показано тънкостенно отворено сечение на греда с права ос x и
дебелина на стената  , която е много по-малка както от характерен размер на
сечението, така и от дължината на гредата.
В процеса на деформиране от
натоварването се приема, че проекцията на
x сечението върху равнина перпендикулярна
на оста на гредата не се променя.
y Положението на точките от сечението се
C dy задава с осовата координата x и с
dz α ds криволинейната координата s по средната
z δ(s) линия. Същото се отнася и за
s преместванията по координатните оси x, y,
z, съответно u ( x, s), v( x, s), w( x, s) . При
Фиг. 8.1 горната предпоставка за неизменност на
проекцията на сечението преместването по оста x се приема във вида
u ( x, s)  ( s) ( x) , (8.1)
където  s  е функцията на изкорубване (депланация)  s    (s )  , а  (x) е
1
ъгъл на завъртане на сечението. Що се отнася до другите две премествания v( x, s) и

w( x, s) , те могат да се определят по правилата, известни от кинематиката на
равнинното движение на абсолютно твърдо тяло, защото самите премествания
v( x, s) и w( x, s) и проекциите им върху равнината, перпендикулярна на оста на
гредата, са равни. Все едно сечението се движи успоредно на равнината y-z.
Нека P xP , yP , zP  е точка, наречена полюс, от въпросната равнина. Скоростта
на коя да е друга точка D  x, y, z  е
  
VD  VP    PD . (8.2)
      
Тук    i е ъгловата скорост, а PD  0 i   y - yP  j  z - zP k ; i , j, k са
единичните вектори на координатната система. Като развием (8.2) и умножим с
диференциала на времето dt , получаваме
   
VD dt  VP dt  dt z - zP  j  dt  y - yP k . (8.3)
   
Тъй като drD  VD dt, drP  VP dt са диференциално малките премествания на
точки P xP , yP , zP  и D  x, y, z  , а d  dt е диференциално малък ъгъл на завъртане,
който не зависи от избора на полюса P , (8.3) добива вида
   
drD  drP  z - zP d j   y - yP dk . (8.4)
1
Названието „функция на депланацията”, което показва физическата страна на величината, е
синоним на „главна секториална координата”.
79
По смисъла на малките премествания в съпротивление на материалите можем

     
да приемем, че drD  v j  wk , а drP  vP j  wP k . Като заместим тези изрази в (8.4) и
въведем малък ъгъл на завъртане  вместо d , който при направената предпоставка
не зависи от s, а само от x, намираме
v x, s   vP  z - zP  x  , w x, s   wP   y - yP   x  . (8.5)
Пак от кинематиката е известно, че при равнинното движение винаги
съществува точка, наречена моментен център на скоростите, чиято скорост в даден
момент от време е нула. Ако я изберем за полюс, тогава vP  0, wP  0 и вместо (8.5)
ще имаме
v x, s   - z - zP  x  , w x, s    y - yP   x  . (8.6)
Заслужава да се отбележи, че с достатъчна точност при малки премествания
моментният център на скоростите може да се приеме независим от x, т.е. той е с едни
и същи координати yP , zP в равнината на всяко сечение.
2. Деформации и напрежения
u v w v w
x    ( s) ( x) ,  y   0 , z   0 ;  yz        0;
x y z z y
u v   ( s)  u w   ( s ) 
 xy      z  zP  ( x) ;  xz     y  yP  ( x) . (8.7)
y x  y  z x  z 
По закона на Хук напреженията, различни от нула, са:
 x  E x  E( s) ( x) ;
  ( s) 
 xy  G xy  G  z  zP  ( x); (8.8)
 y 
  ( s ) 
 xz  G xz  G  y  yP  ( x) .
 z 
На фигура 8.2 виждаме нанесени
върху елемент от стената с дължина ds
x тангенциалните напрежения  xy ,  xz
заедно с тангенциалните напрежения по
C тангентата  s и по нормалата  n .
ξ
z y τn Последните две се получават от
ds τxy
cosξ=dy/ds dz проектиране на  xy и  xz съответно по
dy тангентата и нормалата. За тази цел
sivξ=dz/ds τxz τs въвеждаме ъгъла  , който тангентата
Фиг. 8.2 сключва с положителната посока на оста
y . Получава се:
 s   xy cos    xz sin  ,  n   xy sin    xz cos  . (8.9)
80
При тънкостенни сечения може да се приеме, че  n  0 , а  s е равномерно

dy dz
дебелината на стената на сечението. И понеже cos   , sin   вместо (8.9)
ds ds
имаме
dy dz   ( s )  dy   ( s )  dz 
 s   xy   xz  G ( x)   z  zP     y  yP   
ds ds  y  ds  z  ds 
  ( s) dy  ( s) dz dy dz 
 G ( x)    z  zP    y  yP   . (8.10)
 y ds z ds ds ds 
ρ=(y-yP)sinξ-(z-zP)cosξ
C
P ξ y
z-zP ds
z D(y,z)
y-yP τs
(y-yP)sinξ
Фиг.8.3
 ( s ) dy  ( s ) dz d ( s )
В получения израз   , докато оставащият израз в
y ds z ds ds
средните скоби представлява дължината на перпендикуляра от полюса P до
текущата точка D от средната линия на сечението и се означава с ρ. Доказва се с
помощта на фигура 8.3, като вземем предвид, че
dy dz
  z  zP    y  yP    z  zP  cos    y  yP  sin  . (8.11)
ds ds
По този начин от (8.10) и (8.11) следва
 d ( s ) 
 s  G   . (8.12)
 ds 
Оттук-нататък функцията на изкорубването се определя в зависимост от това
дали сечението е отворено или затворено.
81
8.1. Изкорубване на отворено сечение
При отворено сечение тангенциалното напрежение

в средната линия е нула, т.е.  s  0 и значи
τs  d ( s ) 
G      0, и при    0 трябва
 ds 
d ( s )  dy dz   dy dz 
       z  zP    y  yP      z cos   y sin   zP  yP  . (8.13)
ds  ds ds   ds ds 
С помощта на фигура 8.4 показваме, че  z cos   y sin  е отсечката  0 по
перпендикуляра от началото C на координатната система (т.е. от центъра на
тежестта на сечението) до тангентата към
средната линия в точката D. С това  0 , което е
ρ0=ysinξ-zcosξ
очевидно известна функция на криволинейната
абсциса s , (8.13) се записва като x
d ( s ) dy dz  C ξ y

       0 s   z P  yP  P
ds  ds ds  z σx
z
y ds
За удобство се приема D(y,z)
z
dy dz d
 z  y  0 s    , така че вместо горния zcosξ ysinξ τs
ds ds ds
израз имаме
d( s) d( s) dy dz Фиг. 8.4
  zP  yP ,
ds ds ds ds
откъдето, след интегриране и добавяне на интеграционна константа Cψ , получаваме
 s   s   zP y  yP z  Cψ . (8.14)
d
Ако от израза 0 s   получим d   0 s ds и сравним резултата с
ds
фигура 8.4, ще открием, че по абсолютна стойност d е удвоената площ на
триъгълника с връх в началото C, основа ds и височина  0 s  .  се нарича
секториална координата и има дименсия [дължина]2.
Така определената функция  s  в (8.14) изисква познаване на положението на
полюса P и константата Cψ . За целта използваме факта, че при т. нар. равномерно
усукване (    const ) всички сечения се депланират еднакво, а осовата деформация
 x и нормалното напрежение  x са нули (вижте (8.7) и (8.8)). При тези условия нито
интеграционната константа Cψ , нито полюсът P могат да се определят.
82
Неравномерно (нееднородно) усукване възниква при променлив усукващ

момент по дължината на гредата и/или възпрепятстване на изкорубването някъде по
дължината на гредата. В резултат възникват нормални напрежения  x , макар че
гредата е натоварена само с усукващ момент. От това последното ясно се разбира, че
  
няма откъде да има нормална сила N и огъващ момент M f  M y i  M z j , които се
определят чрез условията за равновесие с външното натоварване. Значи с
напреженията  x е свързано някакво вътрешно самоуравновесено напрегнато
състояние. Аналитичният израз на казаното дотук се получава с (8.8) и (8.14) и е
 
N    x s ds  E    ( s) s ds ( x) 
L   L  
(8.15)
 
 E   ( s ) s ds  zP  y ( s ) s ds  yP  z ( s ) s ds  Cψ   s ds ( x)  0,
 L  L  L  L  
Множителите  y ( s) s ds   y ( s)dA и  z ( s) s ds   z ( s)dA в средните скоби
L  L  L  L 
са статичните моменти на сечението спрямо централни оси y, z и следователно са
равни на нула. Освен това   s ds   dA  A е лицето на сечението, така че от (8.15)
L   A
имаме
1 1
Cψ    ( s) s ds    ( s)dA. (8.16)
A L  A  A
Сега за двата огъващи момента записваме
 
M y    x z s  s ds  E    ( s) z s  s ds ( x)  0 ,
L   L  
 
M z     x y s  s ds   E    ( s) y s  s ds ( x)  0 ,
L   L  
или след заместване на (8.14)
 ( s ) z s dA  zP  y s z s dA  yP  z s dA  Cψ  z s dA  0,

2
 A  A  A  A
(8.17)
 ( s ) y s dA  zP  y s dA  yP  y s z s dA  Cψ  y s dA  0.
2
 A  A  A  A
От по-горе знаем защо множителите на Cψ в (8.17) са нули. Иначе  y 2 ( s ) dA,

 A
 y s z ( s)dA са съответно осовите I z , I y и центобежният I yz

2
 z ( s )dA и
 A  A
инерционни моменти. Ако гледаме на (8.17) като на система от две уравнения с
двете неизвестни координати yP , zP на полюса P, тогава решението е
83
I yz  ( s ) y s dA  I z  ( s) z s dA I y  ( s) y s dA  I yz  ( s) z s dA

 A  A  A  A
yP  , zP  . (8.18)
Inv 2 Inv 2
Тук Inv 2  I y I z  I yz2 е вторият инвариант на инерционните моменти. В частен

случай, когато осите y и z са главни, центробежният момент I yz е нула и вместо
(8.18) имаме
 ( s) z s dA  ( s) y s dA
 A  A
yP   , zP  . (8.19)
Iy Iz
Пример. Да се определи функцията на изкорубването и полюсът P за

тънкостенното сечение от фигура 8.5, ако 1   3  12mm , а  2  10mm .
Решение. Сечението е с една ос на

симетрия y. Следователно полюсът P лежи на
s4 s5 тази ос, I yz  0 и от (8.19) ще използваме само
D H δ2 δ3 E
първата формула за определяне на yP . Площта
C y на сечението е A  120 cm2, a главният
24cm 8
s3 централен инерционен момент I y  14976 cm4.
s2 G δ1 Q1 Състои се от пет участъка, като
B 10 z 30cm s1A „криволинейните” абсциси са съответно:
0  s1  30, 0  s2  10, 0  s3  24, 0  s4  10,
Фиг. 8.5 0  s5  30 . Началото Q1 на абсцисата s може да
бъде произволно, като при симетрични сечения
е много по-удобно да се започне от точка от оста на симетрия. В настоящото
решение ще следваме общия случай.
За участъка i функцията на изкорубването е (8.14)
di dy dz
i si   i si   zP yi si   yP zi si   Ci и =    0 si   z si   y si  .
dsi dsi dsi
dy dz d1
Участък 1. y s1   30  s1 , z s1   12;
 1,  0.  12;
ds1 ds1 ds1
1 s1   12s1  C1 . Интеграционната константа C1 ще се определи от граничното
условие в края А на сечението. От 1 s1  0  0  C1  0 и 1 s1   12s1. Изчисляваме
за края на участъка 1 s1  30  12.30  360cm2 .
dy dz d2
Участък 2. ys2   18  s2 ,  1, z s2   12;
 0.  12;
ds2 ds2 ds2
2 s2   12s2  C2 . Интеграционната константа C2 изчисляваме от условието 2 s2  да
84
има вече получената стойност -360 на края на участъка при s2  10 , т.е.

2 s2  10  12.10  C2  360  C2  480 cm2. 2 s2   12s2  480 . За да начертаем
диаграмата ,ни трябва 2 s2  0  480cm2 .
dz d3 dy
Участък 3. ys3   8, z s3   12  s3 ;
 1 .  8;  0,
ds3 ds3 ds3
3 s3   8s3  C3 . 3 s3  0  480  C3 ; 3 s3   8s3  480 . В края на интервала
3 s3  24  552 cm2.
dy dz d
Участък 4. y s4   8  s4 , z s4   12;
 1,  0. 4  12;
ds4 ds4 ds4
4 s4   12s4  C4 . 4 s4  0  552  C4 ; 4 s4   12s4  552 . В края на интервала
4 s4  10  432 cm2.
dy dz d
Участък 5. ys5   8  s5 , z s5   12;
 1,  0. 5  12;
ds5 ds5 ds5
5 s5   12s5  C5 . 5 s5  0  552  C5 ; 5 s5   12s5  552 . В края на интервала
5 s5  30  912 cm2.
Диаграмата на секториалната координата  е показана на фиг. 8.6а.
За да изчислим константата Cψ по (8.16), ни трябва
5 li 5 li
 (s)dA     s  s ds 
i i i i i    i  i si dsi , където li е дължината на участъка.
 A i 1 0 i 1 0
Дебелините  i излизат пред интеграла, защото са константи в съответните участъци.

Самите интеграли са лицата на диаграмите. Ето защо
1  360  552  432  912
 (s)dA  2 1,2. 480.40 
  A
2
.1.24 
2
.1,2.40  54720cm4 .
 54720
По формула (16) Cψ    456cm2 .
120
Диаграмата1     Cψ е показана с прекъсната линия на фиг. 8.6а.
За да изчислим yP , намираме първо числителя

5 li
 A
 (s) z s dA    i  i (si ) z si dsi . Интегралите в тази сума могат да се изчислят по
i 1 0
правилото на Верешчагин, така че (Фиг. 8.6а, 8.6б)
1
 s    s  .
85
 48012.40  1  360.12  912.0  552.1224 

 (s) zs dA  1,2
 
A
2 6
 1,2
 432  912 1240  258048cm5 ; y 
258048
 17,23cm.
P
6 14976
На фиг. 8.6а е показан полюсът P, който се нарича център на огъване или
център на усукване.
Ако, както бе казано в началото на решението, вместо Q1 (фиг. 8.6а) бяхме
избрали за начална точка Q (Фиг. 8.6в) с  12  s1  12 ;
dy dz d1
y s1   8, z s1    s1;  0,  1 ;  8; 1 s1   8s1  C1 ;
ds1 ds1 ds1
1 s1  0  8.0  C1  0; C1  0 и 1 s1   8s1; 1 s1  12  96; 1 s1  12  96 , тогава
щяхме да получим направо Г=ω-диаграмата. Тази е обратносиметрична, а y s  -
диаграмата очевидно е симетрична, така че двете функции са ортогонални,
числителят в израза (8.19) за zP е нула и следователно zP  0 , т.е. полюсът P лежи на
оста на симетрия. Освен това, поради обратната симетрия на Г=ω-диаграмата
интегралът  ( s)dA в (8.16) също е нула, така че и константата Cψ  0 . По тази
 A
причина точката Q от оста на симетрия се нарича главна нулева секториална
точка. Така получената секториална координата ω е главна секториална
координата.
а) б) в)
912 456
432 552 456 6
12 12 s4
24 96 6
552 12 24 96 s5
17,23 Г ω s1 ω
z 456
y
y y6
P C C Q C
456
96 12 12 12
360
24
480 z
Q1
z 24 s2 96 z
s3
360
Фиг. 8.6
Функция на изкорубването. По формула (8.14) определяме и функцията на

депланирането
 si   i si   zP y  yP z  Cψ  i si   17,23z  456 :
86
Q1  0  17,23.12  456  249,22 cm2;
G  360  17,23.12  456  -110,78 cm2

B  480  17,23.12  456  -230,78cm2;
D  432  17,23 12  456  230,78 cm2;
H  552  17,23 12  456  110,78 cm2;
E  912  17,23 12  456  249,22 cm2.
Диаграмата на функцията на изкорубването е показана на фиг. 8.6г.
г)
230,78 110,77 x
D s4 H s5 E
249,22
C y
s3
s2 G 249,22
B s1 Q1
110,77
230,78 z
Фиг. 8.6
87
8.2. Депланация (изкорубване) на затворено тънкостенно сечение
1. Усукване на затворени тънкостенни профили
подлижена на чисто усукване. Предполага се, че тангенциалните напрежения  s от
произведението от тангенциалното напрежение  s и дебелината на стената.
Аналогично въвеждаме и поток  s    x s  на нормалните напрежения  x .
Отделяме от гредата диференциално малък елемент със страни dx, ds и дебелина на
стената  s  . Условието за равновесие по оста x (Фиг. 8.7б)

а) б)  x   dx
x
τs δ(s) δ(s)
x 
x
x  s   ds
s x dx s
Mx τ(s)
C y t
2 dA=δds
ρ(s) 1 ds
δ(s) z ds ν(x)
τ(s)
Фиг. 8.7
     
 s   x 
     
 s   x 
 
  0. (8.21)
s x

нормални напрежения и  s   0 , уравнението (8.21) се свежда до  0. Налице е
s
тъй нареченото равномерно усукване с постоянен поток на тангенциалните
напрежения  s   const . Тогава диференциално малкият усукващ момент е
dM x   s dA s  =  s s ds s  =  s ds s  . Тук dA =  s ds е диференциално
88
малката площ в интервала ds по средната линия на сечението, а  s  е

перпендикулярното разстояние от центъра на тежестта C до тангентата t към
средната линия в точката с криволинейна абсциса s (Фиг. 8.7а).
P P P
P
M x   2 A0 . (8.22)
Mx
s  . (8.23)
2 A0 s 
2. Диференциално уравнение на усукването

Разглеждаме елемент с дължина dx от греда с площ на напречното сечение A,
подложена на усукване с момент Mx (фиг.8.8). В
резултат на усукването точка М' на разстояние
Mx x
dx CM  p от оста на гредата описва дъга
C’ ρ M’ M' M"  pd , където d е ъгълът на взаимно
dφ M” завъртане на показаните две диференциално близки
γ y сечения. От друга страна от   кM' MM" имаме
M
C M' M"  dx , където   s G е ъгловата
z деформация, а G е модулът на ъглова деформация.
Фиг. 8.8 От сравняване на двата израза за M' M" имаме
d
 s  Gp . От друга страна dMx= p  s dA или
dx
d d
Mx=   s pdA  G  p 2 dA  G I t . Оттук, понеже I t   p 2dA е инерционният
A
dx A dx A
момент на сечението, получаваме диференциалното уравнение
d M x
 . (8.24)
dx GI t
d
В горните преобразувания G излязоха пред интеграла, защото G е
dx
материална константа, а ъгълът на завъртане  на сечението зависи само от x. От
GI t d
(8.23) и (8.24) намираме  s  . Като сравним този израз с (8.12)
2 A0 s  dx
89
d  d ( s ) 
s  G     от предишната подтема достигаме до зависимостта за
dx  ds 
функцията на депланирането
d ( s) It It dy dz d dy dz
  =  0 s   zP  yP   zP  yP ,
ds 2 A0 s  2 A0 s  ds ds ds ds ds
d It It dy dz
където за удобство е въведено    0 s    z  s   y s  .
ds 2 A0 s  2 A0 s  ds ds
След интегриране по s и добавяне на интеграционна постоянна C получаваме
 ( s)  (s)  zP ys   yP z s   C . (8.25)
Интеграционната постоянна C и координатите yP и zP се определят както в
предходната подтема (съответно формули (8.16), (8.18) и (8.19)).
Пример 8.1. Да се определи

функцията на изкорубването на греда с
а)
показаното на фиг. 8.9а напречно сечение
s3 заедно с някои размери. Дебелината на
стената във всички участъци е еднаква
x
24cm равна на   0,6 cm.
C y
s2 Решение. Геометричните
7,5 z характеристики на сечението са: центъра
Q1 на тежестта, който е даден на фиг. 8.9а;
s1
Периметърът на затворения контур е
36cm p0  96 cm; Площта е A  57,6 cm2;
Фиг.8.9 Площта в затворения контур е
2
A0  36.24 / 2  432 cm ; Осовите
4 4
инерционни моменти са I y  3672 cm ; I z  6220,8 cm ; Инерционният момент при
4A02 d dy dz
усукване е I x  I t   4665,6 cm4;  9  z s   ys  .
p0 ds ds ds
Поради симетрията на сечението за начална секториална точка избираме Q1 .
Следва определяне на секториалната координата (s ) .
dy dz
Участък 1.  18  s1  18 ; y s1    s1 , z s1   7,5;  1;  0;
ds1 ds1
d
 9  7,5  1,5; След интегриране ( s1 )  1,5s1  C1 . Гранично условие
ds1
( s1  0)  1,5.0  C1  0  C1  0 . Окончателно за първия участък имаме ( s1 )  1,5s1.
Граничните стойности са ( s1  18)  27 и ( s1  18)  27 .
90
dy
Участък 2. 0  s2  30 ; y s2   18  s2 cos   0,6s2  18;  0,6;
ds2
dz d
z s2   7,5  s2 sin   7,5  0,8s2 ;  0,8;  0,9; ( s1 )  0,9s2  C2 ;
ds2 ds2
( s2  0)  ( s1  18)  C2  27. ( s2 )  0,9s2  27 . ( s2  30)  0 .
dy
Участък 3. 0  s3  30 ; ys3   s3 cos   0,6s3 ;  0,6;
ds2
dz d
zs3   16,5  s3 sin   0,8s3  16,5;  0,8;  0,9; (s3 )  0,9s3  C3 ;
ds3 ds3
(s3  0)  (s2  30)  C3  0. ( s3 )  0,9s3 . ( s3  30)  27 .
б) s3 в)
Γ[cm2] y[cm]
s2 P C
1,5
27 C
z y y
z 18
s1 Q1 27 18
27 27 18
18
Фиг. 8.9
Диаграмата на секториалната координата (s ) е показана на фиг. 8.9б. По-нататък
1
следва по известната формула Cψ    ( s )dA от по-горе да определим
A  A
константата C , която добавена към (s ) дава главната секториална координата
 (s) . Числителят в израза за Cψ е
3
 27.30 27  27 36  27.30 
 A ( s ) dA  A  ( s )ds  
1
 i  ( si )dsi    
 2

2

2 
 0 и
si
C  0 . Така  ( s)  ( s) .
За да намерим координатите на центъра на огъване P yP , zP  , първо поради
1
( s ) y s dA от
I z A 
симетрията yP  0 , а за zP ще използваме известната формула zP 
по-горе. Диаграмата y s  е показана на фиг. 8.9в. Изчисляваме

3 3
 (s) ys dA 

 A
  i  (si )y(si )dsi     (si )y(si )dsi 
1 si 1 si
91
18.27.36 18.27.30   9331,2

 0,6.2     9331,2 ; zP   1,5 cm.
 6 3  6220,8
Центърът на огъване (усукване) е означен на фиг. 8.9б.
Накрая определяме и функцията на изкорубването по формула (8.25)
 ( si )  ( si )   1,5 ysi   0.z si   0 ;  ( si )  ( si )  1,5 y si  . С помощта на
диаграмите 8.9б и 8.9в откриваме, че  ( si )  0.
Пример 8.2. Да се определи функцията на изкорубването на греда с показаното

на фиг. 8.10а напречно сечение заедно с някои размери. Дебелината на
хоризонталните стени е 1  6 mm, а на вертикалните  2  8,8 mm.
Решение. Поради симетрията на
а) s3 сечението центърът на тежестта му съвпада
с геометричния център. Площта
s4 A  220.0,6  24.0,88  66,24 cm ; Площта 2
в затворения контур е A0  20.24  480 cm2;

Осовите инерционни моменти са
24cm I y  5483,52 cm4; I z  5024 cm4;
C y
Инерционният момент при усукване е
z 4 A02
s2 Ix  It   7603,2 cm4;
2.20 2.24
Q1 
0,6 0,88
s1 d It dy dz
20cm   z si   y si  .
dsi 2 A0 si  dsi dsi
Фиг. 8.10 Избираме произволно начална нулева точка
и означаваме участъците (Фиг. 8.10а).
dy dz d
Участък 1.  10  s1  10 ; y s1    s1 , z s1   12;
 1;  0;
ds1 ds1 ds1
 13,2  12  1,2; След интегриране ( s1 )  1,2s1  C1 . Граничното условие е
( s1  0)  1,2.0  C1  0  C1  0 . Окончателно за първия участък имаме ( s1 )  1,2s1.
Граничните стойности са ( s1  10)  12 и ( s1  10)  12 .
dy dz d
Участък 2. 0  s2  24 ; y s2   10, z s1   12  s2 ;
 0;  1;
ds2 ds2 ds2
 9  10  1; ( s1 )   s2  C2 ; ( s2  0)  0  C2  ( s1  10)  12  C2  12 .
Окончателно ( s2 )   s2  12. Крайната стойност е ( s2  24)  12 .
92
dy dz d
Участък 3. 0  s3  20 ; ys3   s3  10, zs3   12;
 1;  0;
ds3 ds3 ds3
 13,2  12  1,2; (s3 )  1,2s3  C3 ; (s3  0)  0  C3  (s2  24)  12  C3  12 .
Окончателно ( s3 )  1,2 s3  12. Крайната стойност е ( s3  20)  12 .
dy dz d
Участък 4. 0  s4  24 ; y s4   10, z s4   s4  12;  0;  1;
ds4 ds4 ds4
 9  10  1; ( s3 )   s4  C4 ; (s4  0)  0  C4  (s3  20)  12  C4  12 .
Окончателно ( s4 )   s4  12. Крайната стойност е ( s4  24)  12 . Диаграмата на
секториалната координата (s) е начертана на фиг. 8.10б.
б) 12
12
12 s3 12
s4
Γ[cm2]
C
y
s2 z
12 Q1
12 s1 12
Фиг. 8.10 12
Поради двойната симетрия центърът на огъването P yP , zP  съвпада с центъра

1
на тежестта C, т.е. yP  0, zP  0 . Константата Cψ    ( s )dA също е очевидно
A  A
(поради равенството на положителните и отрицателните площи в съответните
участъци) равна на нула. По такъв начин функцията на изкурубването е
 ( s)  (s)  zP ys   yP z s   C  (s)
и също е дадена на фиг. 8.10б.
3. Приложение при многокамерни затворени сечения

Отначало определяме разпределението на тангенциалния поток, както е
направено в примера в тема 10. По този начин имаме намерено G  . В примера
 d ( s ) 
G   43059,1081 kN/m3. Тук използваме (8.12)  s  G     и (8.11)
 ds 
93
dy dz
  z  zP cos    y  yP sin   z  zP    y  yP  от предходната подтема
ds ds
8.1, откъдето
d ( s )  s   dy dz  d( s) dy dz
    s     z  z P    y  yP   =  zP  yP . (8.26)
ds G  G   ds ds  ds ds ds
В последния израз е заместено
d( s)  dy dz
 s  z y . (8.27)
ds G  ds ds
От (8.26) след неопределено интегриране получаваме функцията на
изкорубването
 ( s)  (s)  zP ys   yP z s   C . (8.28)
Интеграционната постоянна C и координатите yP и zP се определят както в
предходната подтема (съответно формули (8.16), (8.18) и (8.19)).
а) 400cm
A B D E
s1 s4 s6
δ1
C y s7
s2 s5 δ2
160 δ2 δ2
δ2
s3
200 λ z δ 108,07
3
s8
H F
120cm 160 120
Фиг. 8.11
Пример 8.3. Да се определи функцията на изкорубването  (s) за

трикамерното напречно сечение с показаните размери и на фигура 8.11а. Дадено е
1  20mm,  2  12mm,  3  10mm , M x  5400 kN.m.
Решение. Решението е
б) продължение на онова от
A 2,427 B 3,453 D 2,427 E усукване на многокамерно
решение след определяне на
тангенциалните напрежения
1,71  s (Фиг. 8.11б в kN/cm2). По
5400 известни начини определяме
центъра на тежестта и
4,045 1,71 4,045 главните централни
инерционни моменти
H 6,906
F (използваме симетрията). Те
Фиг. 8.11
94
са: I y  6550007,02 cm4; I z  23449600 cm4; I yz  0,0 . И още sin   0,6; cos   0,8 .
Поради симетрията на сечението точката P  yP , zP  лежи на оста на симетрия,

така че yP  0 и вместо (8.28) за i-я участък ще имаме  ( si )  ( si )  zP ysi   C ,
като според (8.27) ( si ) ще получим след интегриране по участъци на израза
d ( si )  dysi  dzsi 
 si  z ( si )  y si  , като G   43059,1081 kN/m3
dsi G  dsi dsi
 0,04306 kN/cm3. Самите участъци са означени на фиг. 8.11а със съответните
локални координати si . Избираме точка A (Фиг. 8.11а) за начална секториална точка
Q1 (Фиг. 8.11в).
 s1
Участък 1. 0  s1  120 cm;  s1  2,427 kN/cm2;  56,37 cm; y s1   s1  200,
G 
dy dz d
z s1   51,93;  1;  0;  56,37   51,93.1  4,44; След интегриране
ds1 ds1 ds1
( s1 )  4,44s1  C1 . Граничното условие е ( s1  0)  4,44.0  C1  0  C1  0 .
Окончателно за първия участък имаме ( s1 )  4,44s1. Крайната стойност в точка B е
( s1  120)  532,56 cm2.
 s2
Участък 2. 0  s2  160 cm;  s 2  1,71 kN/cm2;  39,71 cm; y s2   80,
G 
dy dz d
z s2   s2  51,93;  0;  1;  39,71   80.1  40,29; След интегриране
ds2 ds2 ds2
( s2 )  40,29s2  C2 . Гранично условие
2
( s2  0)  40,29.0  C2  ( s1  120)  532,56  . C2  532,56 cm . Окончателно
2
( s2 )  40,29s2  532,56. На края в точка H ( s1  160)  6978,96 cm .
 s3
Участък 3. 0  s3  200 cm;  s3  4,045 kN/cm2;  93,94 cm;
G 
dy dz
ys3   80  s3 sin  , z s3   108,07  s3 cos ;  0,6;  0,8;
ds3 ds3
d
 93,94  108,07  0,8s3  0,6   80  0,6s3  0,8  34,90; След интегриране
ds3
(s3 )  34,90s3  C3 . Гранично условие (s3  200)  34,90.200  C3  0  .
2
C3  6980,0 cm . Окончателно (s3 )  34,90s3  6980,0. Така в началото в точка H
(s3  0)  6980,0 cm2.
95
 s4
Участък 4. 0  s4  160 cm;  s 4  3,453 kN/cm2;  80,19 cm; y s4   80  s4 ,
G 
dy dz d
z s4   51,93;  1;  0;  80,19   51,931  28,26; След интегриране
ds4 ds4 ds4
( s4 )  28,26s4  C4 . Гранично условие ( s4  0)  C4  532,56  . C4  532,56 cm2.
Окончателно ( s4 )  28,26s4  532,56. Така в края в точка D ( s4  160)  5054,16 cm2.
 s5
Участък 5. 0  s5  160 cm;  s 5  1,71 kN/cm2;  39,71 cm; ys5   80,
G 
dy dz d
z s5   s5  51,93;  0;  1;  39,71  80  40,29; След интегриране
ds5 ds5 ds5
(s5 )  40,29s5  C5 . Гранично условие (s5  0)  C5  5054,16  . C5  5054,16 cm2.
Окончателно (s5 )  40,29s5  5054,16. Така в края в точка F
(s5  160)  1392,24 cm2.
 s6
Участък 6. 0  s6  120 cm;  s 6  2,427 kN/cm2;  56,37 cm; ys6   80  s6 ,
G 
dy dz d
z s6   51,93;  1;  0;  56,37   51,931  4,44; След интегриране
ds6 ds6 ds6
(s6 )  4,44s6  C6 . Гранично условие (s6  0)  C6  5054,16  . C6  5054,16 cm2.
Окончателно (s6 )  4,44s6  5054,16. Така в края в точка E (s6  120)  5586,96 cm2.
 s7
Участък 7. 0  s7  200 cm;  s7  4,045 kN/cm2;  93,94 cm;
G 
dy dz
ys7   200  s7 sin  , z s7   51,93  s7 cos  ;  0,6;  0,8;
ds7 ds7
d
 93,94   51,93  0,8s7  0,6  200  0,6s7 0,8  34,90; След интегриране
ds7
(s7 )  34,90s7  C7 . Гранично условие (s7  0)  34,90.0  C7  5586,96  .
C7  5586,96 cm2. Окончателно (s7 )  34,90s7  5586,96. Така в края в точка F
(s7  200)  1393,04 cm2.
 s8
Участък 8. 0  s8  160 cm;  s8  6,906 kN/cm2;  160,38 cm; ys8   80  s8 ,
G 
dy dz d
zs8   108,07;  1;  0;  160,38  108,07 1  52,31; След интегриране
ds8 ds8 ds8
(s8 )  52,31s8  C8 . Гранично условие (s8  0)  C8  1376,24  .
96
C8  1393,04 cm2. Окончателно (s8 )  52,31s8  1393,04. Така в края в точка H

( s8  160)  6976,56 cm2.
Диаграмата на функцията (s ) е показана на фиг. 8.11в. Оттук и известната
формула (8.16) определяме константата
1 1 1 8
Cψ    ( s )dA    ( s) s ds     i  ( si )dsi 
A  A 1824 A 1824 1 si
5095702
  2793,62cm 2 .
1824
Добавяме я Cψ към функцията на секториалната координата (s ) , за да
получим главната секториална координата  (s) и главната секториална начална
точка Q (Фиг. 8.11г). Резултатът още веднаж показва, че при симетрично сечение е
за предпочитане да се започне от начална точка върху оста на симетрия.
Поради симетрията центърът на огъване P  yP , zP  лежи на оста z , т.е. yP  0 , а
за zP ще използваме известната формула (8.19) от по-горе и диаграмата на фиг. 8.11д
за текущата координата y(s) . По правилото на Верешчагин изчисляваме
1 1 3 125823557,8
zP    ( s ) y s dA    i  ( si ) y ( si )dsi   5,37 cm.
I z  A 23449600 1 si 23449600
97
5054,16 Центърът на
в)
532,56 огъване P  yP , zP  е
Q1 5586,96 означен на фиг. е.
532,56 5054,16 Следва
C y изчисляване на
характерните стойности
z на функцията на
изкорубване  (s) по
Γ[cm2]
формулата
1392,24  ( si )  ( si )
 zP ysi   C =
6980,0
 ( si )  5,37 y si  .
г) 2261,06 Съответната диаграма е
2793,62 Q 2793,62 представена на фиг.
2261,06 2261,06 8.11е.
C y
z
Γ+Cψ
4185,86
4185,86 4185,86
200 80
д) 80 200
80 80
200 y 200
C
z
80 y[cm]
80 80
1831,46
е) 1719,62 Q 1719,62
1831,46 1831,46
1719,62
1719,62 C y
5,37
z P
ω[cm2]
4615,46
4615,46 4615,46
Фиг. 8.11
98
Тема 9 - Диференциално уравнение на стесненото усукване.
Гранични условия
Нормалните напрежения  w при стеснено усукване на тънкостенни профили са
равномерно разпределени по дебелината на стената на сечението и образуват поток
на нормалните напрежения
 ω x, s    w s  . При това
разрезните усилия нормална сила
а)
x N x  и огъващ момент
σw+…
 
  
dx τsx M f M y j  M z k са нули, защото по
ds νω+(∂νω/∂x)dx
τω условие в сечението е налице само
δ(s) усукващ момент M x x  .
τxs+… Независимо от удовлетворяване
νω σw τxs
τsx+… τω+(∂τω/∂s)ds на това глобално равновесие,
локалното не е непременно
Фиг. 9.1 гарантирано в условията на
стеснено усукване, т.е. (Фиг. 9.1а)
за локалното уравновесяване на потока  ω  x, s  трябва да съществува поток на
тангенциалните напрежения  ω x, s    w s  , така че да е изпълнено силовото
равновесно условие (виж тема 2)
 
ΣXi=0: ω  ω  0 . (9.1)
s x
От друга страна, установихме, че (виж тема 8)
 w  E x  E( s) ( x) или  ω  E ( s) s  ( x) . (9.2)
От (9.1) и (9.2) намираме
 ω d 3
  E ( s ) s  ( x) , където  ( x)  3 .
  (9.3)
s dx
Оттук определяме потока на тангенциалните напрежения като
 ω   w s    E ( x)   ( s) s ds   E ( x)   ( s)dA   ESω ( x) , (9.4)
L   A
където
Sω    ( s)dA (9.5)
 A
се нарича секториален статичен момент с единица мярка m4.
Диференциално малката напречна сила dVy , породена от компонентата
 ωds. cos  по оста y на силата  ω ds , ориентирана по тангентата към контура на
dy
Фиг. 9.1б сечението (Фиг. 9.1в), е dVy   ω ds , тъй като
ds
dy
cos   , така че съответното разрезно усилие Vy
ds
τω=0 за цялото сечение е
δ τω=0
99
Тема 9 - Диференциално уравнение на стесненото усукване. Гранични условия
dy 
ds    ω dy   ω ys  0   ys  ω ds , (9.6)
L
Vy    ω
L ds L L s
където L е дължината на отворения контур на сечението, а изразът след третото
равенство в (9.6) е резултат от интегриране по части. Събираемото  ω ys  0 е нула,
L
защото по границите на контура няма тангенциално напрежение (Фиг. 9.1б). Що се


отнася до другото събираемо  ys  ω ds , то се преобразува с помощта на (9.3) до
L s
E ( x)   ( s ) y s  s ds  E ( x)   ( s ) y s dA  0 в резултат на нулирането на
L  A
момента M z , а именно (Фиг. 9.1в)
 
M z     x y s  s ds   E    ( s) y s  s ds ( x)  0 ,
L   L  
dz
По аналогичен начин и за напречната сила Vz : dVz   ω ds. sin    ω ds , а
ds
dz 
ds    ω dz   ω z s  0   z s  ω ds ,
L
Vz    ω (9.7)
L ds L L s
като  ω z s  0 =0, защото по границите на контура няма тангенциално напрежение
L
(Фиг. 9.1б), а след използване на (9.3) имаме

E ( x)   ( s) z s  s ds  E ( x)   ( s) z s dA  0 като последица от отсъствието на
L   A
M y , а именно (Фиг. 9.1в)
 
M y    x z s  s ds  E    ( s) z s  s ds ( x)  0 .
L   L  
ρ=(y-yP)sinξ-(z-zP)cosξ
x
C
P ξ y
z-zP σω
z ds D(y,z)
τω
Фиг. 9.1в (y-yP)sinξ y-yP
След като се убедихме, че петте разрезни усилия N , M y , M z Vy , Vz са нули,

остава да определим с помощта на фиг. 9.1в т.нар. огъвателно-усукващ момент
M tω спрямо центъра на усукването P. Интегрираме dM tω   ω ds.
100
ds 
M tω    ω  s ds     ω ds     ω ds 
L L ds L
или след интегриране по части и използване на (9.3)

M tω   ω s  0   s  ω ds   E ( x)   2 ( s) s ds .
L
(9.8)
L s L
Членът   ω s  0 е нула, защото потокът на тангенциалните напрежения  ω по

L
границите е нула (Фиг. 9.1б). Въвеждаме т. нар. секториален инерционен момент

I ω    2 ( s) s ds    2 s dA (9.9)
L  A
6
с единица мярка m . Така от (9.6) и (9.7) се достига до диференциалната зависимост
d 3 M
M tω   EI ω ( x ) или 3
  tω . (9.10)
dx EI ω
Общият усукващ момент M x  x  , от
който e тангенциалното напрежение  t
δ(s) δ(s) δ(s) (Фиг. 9.1г), е сума от усукващия момент
M t  GI t  при свободно усукване (по Сен-
+ =
Венан) от тангенциално мапрежение  s и
г) τs огъвателно-усукващия момент M tω (9.10)
τw τt
от тангенциално мапрежение  w , т.е.
Фиг. 9.1  t  s   w и
d d 3
д) M x  x  = M t  M tω  GI t
 EI ω 3 . (9.11)
Mx(x)+dMx(x) dx dx
По-нататък разглеждаме диференциално малък
dx елемент с дължина dx от греда под действие на
mx(x) разпределен усукващ момент mx  x  . От моментовото
Mx(x)
условие за равновесие (Фиг. 9.1д)
 M xi  0 :  M x  M x  dM x  mx dx  0
i
получаваме диференциалното уравнение за M x  x  във вида

dM x
 mx . (9.12)
dx
Като диференцираме (9.11) по x веднаж и в резултата използваме (9.10),
получаваме след преобразувания диференциалното уравнение за ъгъла  x  при
усукването на тънкостенна греда
d 2 d 4 dM x d 4 2 d 2 mx GI
GI t 2  EI ω 4  или 4
k 2
 ; k 2 t . (9.13)
dx dx dx dx dx EI ω EI ω
d 4 2 d 2
Общото решение на еднородното диференциално уравнение k 0 е
dx4 dx2
 x  C1chkx C 2 shkx C 3x C 4 (9.14)
с производни
101
  x  C 1kshkx C 2 kchkx C 3 ,
 x  C 1k 2 chkx C 2 k 2 shkx, (9.15)
 x  C 1k shkx C 2 k chkx.
3 3
Към (9.14) следва да се добави частен интеграл, който зависи от вида на

функцията на разпределения усукващ момент mx  x  , за да се получи общото
решение на нееднородното диференциално уравнение (9.13).
След решение на диференциалното уравнение (9.13) и удовлетворяване на
дадените по-долу гранични условия можем да изследваме и разпределението на
тангенциалните  w и нормалните  w напрежения. От (9.4) и (9.10) получаваме
M tω S ω s 
w  . (9.16)
I ω s 
За нормалното напрежение  w въвеждаме първо т. нар. огъвателно-усукващ
бимомент M ω с единица мярка N.m2, чийто диференциално малка стойност се
определя като dMω   w  s  s ds   w s dA . Тогава, умножаваме двете страни
на (9.2) с  s  s  , т.е.
 w s  s   E 2 ( s ) s  ( x) , интегрираме и
h
използваме (9.9). Получава се M
M ω  E (x)   2 ( s )dA  EI ω  (x) . (9.17) M
 A
От (9.2) и (9.17) следва:
M  s 
w  ω ω . (9.18)
Iω
Бимоментът може да се разглежда като
произведение на двоици сили на разстоянието
между равнините им. Например, бимоментът от Фиг. 9.1е
двоиците M на фиг. 9.1е е M ω  Mh .
Като сравним (9.10) и (9.17) получаваме зависимост между огъвателно-
усукващия момент M tω и огъвателно-усукващия бимомент M ω
dM ω
M tω   . (9.19)
dx
Очевидно, там където огъвателно-усукващият момент M tω е нула, огъвателно-
усукващия бимомент M ω добива екстремна стойност.
Гранични условия:
Запънат край:   0 и    0 . Първото условие се дължи на невъзможността

сечението да се завърти, а второто – да се премести по оста x, т.е. от условието
u     0 (виж. Тема 8).
102
Свободен ненатоварен край: сечението може

свободно да се изкорубва, така че и  ω  0 , и M x  0 . С
Фиг. 9.1ж помощта на (9.2), (9.11) и (9.13) разбираме, че сега    0 и
x k 2      0 ;
δ s
C y Свободен натоварен край: Ако в свободен край е
z К приложена съсредоточена в точка T сила F , успоредна на
F оста x на гредата (Фиг. 9.1ж), освен M x  0 , т.е.
Фиг. 9.1з k 2      0 , имаме зададен бимоментът M ω . За
да определим стойността му, разгледаме фигура
R T
x 9.1з. Тук освен центъра на тежестта на сечението
F C виждаме центъра на огъването P и главната
s начална секториална точка Q. Добавяме и точка R
C
y в четвъртия връх на правоъгълника PQTR.
P Q Добавяме правопротивоположни сили с
големината и направлението
на F в точки P, Q и R. Тогава
означените с флагче √ двоици
h дават бимомент
z
M ω  Fsh  F , а оставащите
сили ще породят в гредата
нормална сила и огъващи моменти. Доколкото sh   е
секториалната координата на точка T, заключаваме, че
бимоментът от съсредоточена сила, успоредна на оста на гредата,
е равна на произведението на силата и секториалната координата
на нейната приложна точка.
Опора тип вилица или хомот   0 и M ω  0 или    0 Фиг. 9.1и
(Фиг. 9.1и).
Пример. 9.1 Да се определят напреженията в сечение B от усукване на

тънкостенната греда от фиг. 9.2а при даденото натоварване с интензивност q=20
kN/m2. Сечението O е с хомот, а
q=20kN/m2
сечение B е запънато.
Дебелината на поясите и s3
а)
стеблото е еднаква   1cm .
Материалът е стомана с модул
C
на еластичност
2
E  21000 y24cm
kN/cm и коефициент на Поасон x s2 z s1
  0,3125.
C
B 12cm
Решение. y
s3
1. Геометрични l=1,2m
характеристики: площ на z O
сечението A  48 cm2. Центърът Фиг. 9.2
103
на тежестта се намира на разстояние от стеблото на сечението 2.12.6/48=3 cm;

1
инерционен момент при усукване I x  2.12  2413  16 cm4; инерционните
3
моменти I y , I z и I yz се получават с помощта на фиг. 9.2б: I y  22  8  6122  4608
cm4, I z  2.6  16  2.832  2.2.122  720 cm4, I yz  0 поради симетрията. Следват
секториалната координата s  от известния израз
d dy dz
 z s   ys  , центърът на огъването P  yP , zP  ,
б) 3cm ds ds ds
6 8 2 главната секториална координата1
 s   s   zP ys   yP zs   Cω , секториалният статичен
C 24cm
16 y момент Sω    ( s)dA и секториалният инерционен момент
 A
6 z8 2 I ω    s dA . За целта напречното сечение е разделено на

2
 A
12cm
участъци – три с локални координати si (Фиг. 9.2а).
Фиг. 9.2 I участък: 0  s1  12 cm; y s1   9  s1 , z s1   12 ;

d
 12 ; s1   12s1  C1 . Гранично условие
ds1
s1  0  12.0  C1  0  C1  0 ; s1   12s1 ; s1  12  144 cm2.
 s1   12s1  7,5.12  180  12s1  90; Sω s1     ( s1 )dA 
 A
 
  ( s1 )ds1     ( s1 )ds1  D1  1  6s  90s1  D1 . При s1  0 трябва S ω  0 , така че
2
1
 A
D1  0 и окончателно Sω s1    6s12  90s1 . За екстремум на тази функция се иска
dSω
  s1   0 , т.е.  12s1  90  0  s1  7,5 cm. Съответната екстремна стойност е
ds1
Sω s1    6.7,52  90.7,5  337,5 cm4. В края на интервала Sω s1  12  216 cm4.
d
II участък: 0  s2  24 cm; y s2   3; z s2   12  s2 ;  3 ;
ds2
s2   3s2  C2 . Гранично условие
s2  0  12.0  C2  s1  12  144  C2  144cm 2 ; s2   3s2  144 ;
s2  24  216 cm2.  s2   4,5s2  54. Както в предния участък
S ω s2   2,25s  54s2  D2 .
2
2 Понеже Sω s2  0  Sω s1  12  216 cm4,
dSω
интеграционната константа е D2  216 cm4 и S ω s2   2,25s22  54s2  216 . От 0
ds2
получаваме s2  12 cm, а S ω s2   -108 cm4. В края на участъка Sω s2  24  216 cm4.
1
 s    s  .
104
d
III участък: 0  s3  12 cm; ys3   3  s3 ; z s3   12 ;  12 ;
ds3
s3   12s3  C3 . Гранично условие s3  0  12.0  C3  s2  24  216
 C3  216 ; s3   12s3  216 ; s3  12  360 cm2.  s3   12s3  54 . Тук
S ω s3    6s32  54s3  D3 .
Диаграмата на секториалната координата s  е дадена на фиг. 9.2в.

1
По известната формула Cω    s dA намираме интеграционната константа
AA
1 lj
1   144.12  144  21624  216  36012 
Cω     j  s j ds j =  
3
    180 cm3.
A j 1 0 48  2 2 2 
Поради симетрията центърът на огъване P  yP , zP  лежи на оста y , т.е. zP  0 , а
1
по известната формула yP    s z s dA , с помощта на фиг. 9.2г и правилото на
Iy A
Верешчагин, изчисляваме yP  7,5 cm. Самият център на огъването се вижда на
фиг. 9.2г.
С така получените P  yP , zP  и Cω имаме  si   si   (7,5) zsi   180 .
Връщаме се при участъците и определяме  si  за всеки от тях. Диаграмата на  s 
е дадена на фиг. 9.2д заедно с главната начална секториална точка Q.
При участъците е изчислен и секториалният статичен момент Sω s  , чиято
диаграма е представена на фиг. 9.2е.
в) 360 г) д) е) 337,5
7,5cm
216 90
54 216
54
12 12
C P C Q C Q C
y y y 108 y
90
z z z z
144 12 54 216
144 12 12
337,5
Γ[cm2] z[cm] ω[cm2] Sω[cm4]
Фиг. 9.2
Тук следва да изчислим по правилото на Верешчагин секториалния
3 lj
  s dA    j   s ds  72576 cm , където

2 2 6
инерционен момент Iω  lj е
 A j 1 0
дължината на j-я участък.
105
2. Диференциално уравнение на стесненото усукване. Гранични условия.

Равнодействащият линеен товар на дадения 20 kN/m2, разположен на 9 cm по
ширина на пояса, е 20.0,09=1,8 kN/m на хоризонтално разстояние 4,5 cm от центъра
на тежестта C и на 4,5 + 7,5 = 12 cm от центъра на огъването P (Фиг. 9.2а). По този
начин интензивността на разпределения усукващ момент е mx  1,8.0,12=0,216
kN.m/m’ (Фиг. 9.3). По данните от условието
коефициентът k от (9.13) е
B
GI t It -1 -
k   0,00916 cm = 0,916 m
EI ω 21   I ω МBx
x mx
1
. Записваме диференциалното уравнение (9.13) O B
y М (l)
d4
d2
0,216 x
 0,8398.104  . z
dx 4
dx 2
1,524.109 Мx(0)
O
Търсим частен интеграл във вида p  Kx 2 . МОx
Фиг. 9.3
Получава се K  0,00844 m-2. Общото решение
(9.14) в случая е
 x  C1chkx C 2 shkx C 3x C 4 + Kx 2 .
Граничните условия, в съответствие с описанието по-горе, са
 0  0; 0  0; l   0;  l   0 . В резултат имаме
2K Kl 2  2
C1 C 4   2
 0,0201 rad, C 2  1  2 2
1  klshkl  chkl   -0,00787 rad,
k shkl  klchkl  k l 
K 2chkl  1  kl klchkl  2shkl 
C 3  0,00769 m-1.
k shkl  klchkl 
Окончателните изрази за разрезните усилия са:
M t  GI t  =0,2357shkx - 0,0923chkx - 0,216x + 0,0984;
M tω   EI ω (l )  -0,2357shkx + 0,0923chkx;
M x  M t  M tω  - 0,216x + 0,0984; M x (0)  0,0984 kN.m;
M ω  EI ω  (x) =0,2572chkx - 0,1007shkx - 0,2572.
С помощта на (9.10), (9.11), (9.15) и (9.17) намираме разрезните усилия в
сечение B:
M tω   EI ω (l )  15,241 0,01564sh1,1  0,00605ch1,1  0,1608 kN.m,
M t  GI t  =12,8 0,0184sh1,1  0,0072ch11  2.0,00844.1,2  0,00769  0 ,
M x 1,2m   M t  M tω  -0,1608 kN.m,
M ω  EI ω  (x)  15,241 0,0169chkx  0,0066shkx  2.0,00844  0,0374 kN.m2.
За проверка отначало по M x (0) , M x 1,2m  и равновесието на възлите O и B
определяме опорните реакции, например (Фиг. 9.3)
M x (0) + M Ox  0  M Ox   M x (0) =-0,0984 kN.m. По същия начин
M Bx  M x (l ) =0  M Bx  M x (l ) =-0,1608 kN.m. Проверяваме дали  M xi  0 ? -0,0984-
i
0,1608+0,216.1,2=0? -0,2592+0,2592=0.
106
3. Нормално  w и тангенциално  w напрежение в сечение B от усукване
M ω s  0,0374.104 kNcm2
Формула (9.18)  w    s   0,00515 s  показва, че
Iω 72576cm6
диаграмата на нормалните напрежения има вида на  s  от фиг. 9.2д с множител
0,00515 kN/cm4. При това положение най-големите по абсолютна стойност нормални
напрежения от усукване са  w  0,00515.90  0,464 kN/cm2 в краищата на поясите.
Формула (9.17) ще даде напреженията  w от огъвателно-усукващия момент
M tω :
M tω S ω s  16,08kNcm
w   S ω s  
I ω s  72576.1cm 7 .
 0,0002216S ω s 
Следователно, тангенциалните напрежения  w за разпределени пропорционално на
S ω s  (Фиг. 9.2е), като ориентацията им се определя от локалните оси si (Фиг. 9.2а).
Така максималното тангенциално напрежение е  w max  0,0002216.337,5  0,075
kN/cm2.
Диаграмата на  w и ориентацията на  w са дадени на фиг. 9.2ж.
ж) 0,464
0,075
0,278
C y C
y
0,278 z
0,464 0,075
σwB τwB
Фиг. 9.2
107
Тема 10 - Усукване на многокамерни затворени тънкостенни
сечения
1. Усукване на затворен тънкостенен профил

подложена на чисто усукване. Предполага се, че тангенциалните напрежения  s от
произведението от тангенциалното напрежение и дебелината на стената. Аналогично
въвеждаме и поток  s    x s  на нормалните напрежения  x . Отделяме от
гредата диференциално малък елемент със страни dx, ds и дебелина на стената  s  .

а) б)  x   dx
x
τs δ(s) δ(s)
x 
x
x  s   ds
s x dx s
Mx τ(s)
C y t
2 dA=δds
ρ(s) 1 ds
δ(s) z ds ν(x)
τ(s)
Фиг. 10.1
Условието за равновесие по оста x (Фиг. 10.1б)

     
 s   x 
     
 s   x 
 
  0. (10.2)
s x

нормални напрежения и  s   0 , уравнението (10.2) се свежда до  0. Налице е
s
така нареченото равномерно усукване с постоянен поток на тангенциалните
108
Тема 10 - Усукване на многокамерни затворени тънкостенни сечения
напрежения  s   const . Тогава диференциално малкият усукващ момент е

dM x   s dA s  =  s s ds s  =  s ds s  . Тук dA =  s ds е диференциално
малката площ в интервала ds по средната линия на сечението, а  s  е
перпендикулярното разстояние от центъра на тежестта C до тангентата t към
средната линия в точката с криволинейна абсциса s (Фиг. 10.1а).
P P P

P

M x   2 A0 . (10.3)
Mx
s  . (10.4)
2 A0 s 
s Mx
Ъгловата деформация е  s   .
G 2 A0G s 
По теоремата на Клапейрон диференциално малката потенциална енергия на
1  s2 M x2
деформацията е d   s  s dV   s .ds.dx  dsdx , където dV   s .ds.dx
2 2G 8GA02
d M x2 ds
е диференциално малкият обем. За участък с дължина dx имаме  2 
.
dx 8GA0 P  s 
Според теоремата за кинетичната енергия обаче при статичен процес (без динамични
dW
ефекти) последният резултат трябва да е равен на работата на външните сили .
dx
1 1 d 1 dW 1
И понеже dW  M x d  M x dx  M x dx или  M x  , то
2 2 dx 2 dx 2
M x2 ds
M x   2 
, откъдето намираме
4GA0 P  s 
d Mx ds
 2 
. (10.5)
dx 4GA0  P   s 
d M x
От друга страна, диференциалното уравнение при чисто усукване е  .
dx GJ t
Чрез сравняване на последните два израза намираме за инерционния момент при
109
4 A02
усукване израза J t  . В частния случай на постоянна дебелина  на стената
ds

P  s 
4 A02
имаме J t  , където P е периметърът на сечението по средната му линия
P
(осова линия на фиг. 10.1а).
2. Приложение при многокамерни тънкостенни профили

Основава се на сумиране на приносите на отделните секции. Ако те са на брой
n, а разрезното усилие-усукващ момент е M x , то
M x  M x1  M x2    M xn . (10.6)
Другата предпоставка е, че сечението се усуква (завърта около оста x на
гредата) като диск, т.е.
  1  2    n . (10.7)
Пример. 10.1 Да се определи разпределението на тангенциалните напрежения

в показаното на фиг. 10.2а сечение, ако то е от еднороден материал с модул на
ъглови деформации G. Дебелините на стените са показани на фигурата. Дадено:
1  20mm,  2  12mm,  3  10mm ; M x  5400kN.m .
а) 400cm
A B C D
τ1 τ2 τ3
δ1 τ3
τ1 1 τ1 τ2 3
160 δ2 2 δ2 τ δ2
δ2 τ2 3
200 δ3
τ2
F E
120cm 160 120
Фиг. 10.2
Решение. Отначало определяме площите на затворените контури

A01  A03  1,2.1,6 2  0,96m 2 ; A02  1,6.1,6  2,56m 2 . Според формула (10.3) приносът
на отделен контур е M xi  2  i A0i i  1,2,3 , където  i е потокът на тангенциалните
напрежения по съответната стена. Следователно
110
M x  M x1  M x2  M x3  20,961   3   2,56 2 . (а)

По-нататък ще използваме диференциалното уравнение при чисто усукване във
вида (10.5), където заместваме (10.3), за да стане след преобразувания за участък i:
d i 1  i ds
  . (10.8)
dx 2GA0i  Pi   i s 
При това следва да се отчете потокът на тангенциалните напрежения  от
съседните клетки (камери) на разглежданата. Така например, ако прилагаме (10.8) за
камера 2, ще трябва да вземем предвид и потеците  1 и  3 , и т.н. Освен това, понеже
в примера отношението  i  i е постоянно, то излиза пред интеграла и остава да се
съобрази само, че  ds е равно на периметъра на съответната клетка (когато
 Pi 
ограждащите стени са с еднаква дебелина) или дължината на съответната ограждаща
стена.
За отделните участъци имаме (разстоянията са в метри!)
d1 1  ds 1   1 2  11,2  1   2 1,6  125  10 
   i        9 1   2 ; (б)
dx 2GA01 i  Pi   i s  2GA01   2 1 2  6G  3 
d 2 1  ds 1   2   1 1,6  21,6  21,6  2   3 1,6 
   i       
dx 2GA02 i  Pi   i s  2GA02  2 1 3 2 
125
 19 2  5 1   3 ; (в)
24G
d3 1  ds 1   31,2  3 2  3   2 1,6  125  10 
   i        9 3   2 . (г)
dx 2GA03 i  Pi   i s  2GA03  1 2 2  6G  3 
От сравняването на уравненията (б), (в) и (г), като имаме предвид (10.7),
138
намираме  3   1 и  2   1 . Заместваме полученото за  3 и  2 в уравнение (а) и
97
намираме 11,1241 1  M x или
kN kN
 1  485,431497  3 ;  2  690,613879 .
m m
На фиг. 10.2б виждаме потоците на тангенциалните напрежения в различните
контури. Заслужава внимание разпределението им в разклоненията. На фиг. 10.2в са
показани самите тангенциални напрежения в kN cm 2 , получени след разделяне на
съответния поток на дебелината на стената.
111
От (в)
125
G1  G2  G3  G  19 2  51   3  
24
125
19.690,613879  5.2.485,431497  43059,108 kN3 .
24 m
б)
A B C D
485,43 690,61 485,43
5400
1 205,18 3
2
485,43
205,18 485,43
690,61
F E
Фиг. 10.2
в)
A 2,427 B 3,453 C 2,427 D
5400
1 1,71 3
2
4,045 1,71 4,045
6,906
F E
Фиг. 10.2
112
Тема 11 - Стеснено усукване на непрекъсната тънкостенна греда
Гредата от фиг. 11.1 а е запъната в сечение А, подпряна с вилица (хомот) в
сечение B и със свободен край D. Сечението на гредата е отворено тънкостенно
(Фиг. 11.1б, 11.1в) с дебелина на стената t = 4mm. Натоварването се състои от
разпределен усукващ момент mx и съсредоточени товари F1 , F2 в свободния край D
N.cm
(Фиг. 11.1а, 11.1б), като mx  100 , а F1  240 N; F2  420 N . Материалните
cm
kN
константи са модул на линейни деформации E  21000 2 и коефициент на Поасон
cm
  0,318 .
Да се определят:
 Центърът на тежестта, инерционните моменти от втори ред и центърът на
огъване;
 Главна секториална координата ω(s), секториален инерционен момент Iω и
секториален статичен момент Sω s  ;
 Разрезните усилия M t , M ω и M tω в гредата

 •Нормалната сила N, срязващите сили Vy, Vz и огъващите моменти My, Mz в
гредата да се пренебрегнат.
l1=1,20m l2=0,60m t = 4 mm
в) 0,36m
а) mx[N.m/m’]
0,12m C
B z y
А D
x
z
0,12m
б) 0,36m F2
4
y 3 3,2 9,6 3,2
x 1 F15
3,2 3,2 y
z 2 9,6
г) 3,2
3,2
z
Фиг. 11.1
1. Център на тежестта и централни инерционни моменти

Поради материалната симетрия центърът на тежестта ще бъде в геометричния
център на правоъгълника, независимо от прореза по долната му стена. Следват
лицето на сечението A  236  120,4  38,4cm2 и главните централни инерционни
моменти с помощта на фиг. 11.1г, където са показани и точките със съответните
113
лица на части от стените. В резултат имаме I y  26,4  9,66 2  1152 cm4;

I z  2.9,6.182  6220,8 cm4, I yz  0 както и инерционния момент при усукване по
1
формулата I t  2.36  2.120,43  2,048 cm4.
3
2. Потоци на тангенциалните напрежения и център на огъване

Поради симетрията на сечението спрямо вертикалната ос центърът му на
огъване ще лежи на оста z. Ще го намерим чрез потока на тангенциалните
напрежения от напречна сила Vy по оста y, както следва:
Vy  y s dA
 s   C τ  .
Iz
Фиг. 11.2а представя петте участъка и локалните оси si .
0,4Vy  s1ds1 0,2Vy 2
0  s1  18cm; y1  s1 ;  1 s1   C1   C1  s1 ; На границата s1  0
Iz Iz
0,2Vy 2
имаме  1 s1  0  0  C1 . В резултат  1 s1    s1 , а в края на участъка
Iz
64,8Vy
 1 18   .
Iz
Аналогично решаваме и останалите четири участъка:
7,2Vy 64,8Vy 43,2Vy
 6  s2  6cm; y2  18 ,  2 s2   C2  s2 ;  2 s2  6    C2  
Iz Iz Iz
64,8Vy 108Vy 108Vy 7,2Vy 151,2Vy
  C2   .  2 s2     s2 ;  2 s2  6   .
Iz Iz Iz Iz Iz
0,4Vy  s3ds3 0,2Vy 2
 18  s3  18cm; y3   s3 ;  3 s3   C3  ;  3 s3   C3  s3 ;
Iz Iz
151,2Vy 64,8Vy 151,2Vy 216Vy
 3 s3  18   . C3   . C3   .
Iz Iz Iz Iz
216Vy 0,2Vy 2 151,2Vy
 3 s3     s3 ;  3 s3 18   .
Iz Iz Iz
7,2Vy 151,2Vy 43,2Vy
 6  s4  6cm; y4  18;  4 s4   C4  s4 ;  4 s4  6   . C4  =
Iz Iz Iz
151,2Vy 108Vy 108Vy 7,2Vy 64,8Vy
 . C4   ;  4 s4     s4 ;  4 s4  6   .
Iz Iz Iz Iz Iz
0,4Vy 0,4Vy  s2 
0  s5  18cm; y5  18  s5 ;  5 s5   C5   s5  18ds5  C5  18s5  5 ;
Iz Iz  2
114
64,8Vy 0,4Vy  64,8Vys2 

 5 0    C5 .  5 s5    18s5  5 ;  5 s5  19  0!

Iz Iz Iz  2
Диаграмата на потока на тангенциалните напрежения от напречна сила Vy е
дадена на фиг. 11.2 б във вида  i I z Vy
Сумарни сили Ti    i si dsi по стените на сечението са:
0,2Vy 18 2 Vy 7,2Vy 6 Vy
T1    s1 ds1  388,8 ; T2    15  s2 ds2  1296 ;
Iz 0 Iz I z 6 Iz
V 18 V
T3  y  0,2 s32  216ds3  6998,4 y ;
I z 18 Iz
108Vy 7,2Vy 6 Vy
T4     s4  15ds4  1296 ;
Iz I z 6 Iz
V 18 V
T5  y   0,2s52  7,2s5  64,8ds5  388,8 y ;
Iz 0 Iz
Сумарните сили във вида Ti I z Vy са представени на фиг. 11.2 в. Редукцията им

за центъра на тежестта C дава компоненти Ry , Rz на главния вектор R :
Ry I z Vy  6220,8 cm4 или Ry  Vy ; Rz  0 и главния момент M C I z Vy  93312 cm5.
При това положение центърът на огъване P ще бъде с координата
M 93312
zC   C    15 cm.
Ry 6220,8
3. Главна секториална координата ω(s), секториален инерционен момент

Iω и секториален статичен момент Sω s 
С намирането на центъра на огъването можем да намерим и главната нулева
секториална точка Q. Тя е пресечна точка на контура на сечението с линия през
точки C и P (Фиг. 11.2в). Като започнем от Q, намираме отначало секториалната
координата Γ(s) спрямо центъра на тежестта на сечението по известната формула:
di dy dz
= zi si  i  yi si  i .
dsi dsi dsi
Прилагаме я по участъци, като започнем от третия, както следва:
d
 18  s3  18cm; y3   s3 ; z3  6; 3  6 ; 3  6 s3  D3 , където D3 е интеграционна
ds3
константа. От условието 3 0   0 , намираме D3  0 и 3  6 s3 . 3  18  108.
d4
 6  s4  6cm; y4  18; z4  s4 ;  18, 4  18s4  D4 ; 4  6  3 18  108;
ds4
D4  216; 4  18s4  216; 4 6  324;
115
d5
0  5  18cm; y5  s5  18; z5  6;  6; 5  6s5  D5 ; 5 0  4 6  324  D5 .
ds5
5  6s5  324; 5 18  432 cm2;
d2
 6  s2  6cm; y2  18; z2   s2 ;  18; 2  18s2  D2 ; 2 6  3  18  108 .
ds2
18. 6  D2  108 , D2  216. 2  18s2  216; 2  6  324 cm2;
d1
0  s1  18cm; y1  s1; z1  6;  6; 1  6s1  D1; 1 18  2  6  324;
ds1
6.18  D1  324; D1  432; 1  6s1  432; 1 0  432.
Диаграмата на секториална координата Γ(s) е дадена на фиг. 11.2 г. С помощта
на Γ(s) определяме отначало константата
1 1 0,4
Cψ    ( s)dA    ( s)tds    ( s)ds  0 .
A  A A  A 38,4  s 
Идва ред на главната секториална координата ω(s) по известната формула
 s   s   zP y  yP z  Cψ = s    15 y s  .
Намираме: 1  2s1  432; 2  18s2  54; 3  9s3 ; 4  18s4  54; 5  21s5  54.
Диаграмата на  s  е дадена на фиг. 11.2 д. Използваме я в комбинация с
правилото на Верешчагин за изчисляване на секториалния инерционен момент
I    2 s dA  t   2 s ds  0,4.3032640  1213056 cm6
 A s 
и секториалния статичен момент S ω s     ( s)dA    ( s)tds  t   s ds по
 A  A s 
учасъци:
Sω1 s1   0,4  21s1  432ds1  4,2s12  172,8s1  H1 ; От граничното условие Sω1 0   0
 s1 
получаваме интеграционната константа H1  0 . В резултат имаме
Sω1 s1   4,2s12  172,8s1 . Изследването за екстремум на тази и следващите функции за
секториалния инерционен момент е елементарно, поради което на него няма да се
спираме. За края на интервала изчисляваме Sω1s1  18  1749,6 cm4.
По същия път изчисляваме и за останалите участъци, като изравняваме
стойностите в граничните върхове на сечението:
Sω2 s2   0,4  18s2  54ds2  3,6s22  21,6s2  H 2 ;
 s2 
Sω2 s2  6  Sω1s1  18  1749,6 
3,6 6  21,6 6  H 2  1749,6 : H 2  1749,6 ; Sω2 s2   3,6s22  21,6s2  1749,6 :
2
Sω2min  Sω2 s2  3  1782; Sω2 s2  6  1490,4 cm4.

S ω3 s3   0,4   9s3 ds3  1,8s32  H 3 ; S ω3 18  Sω2 6  1490,4  H 3  907,2 cm4.
 s3 
S ω3 s3    1,8s32  907,2 : Sω3 s3  18  1490,4; Sω3max s3  0  907,2 cm4.
116
S ω4 s4   0,4  18s4  54ds4  3,6s42  21,6s4  H 4 . S ω4  6  S ω3 18   1490,4;

 s3 
H 4  1749,6 ; S ω4 s4   3,6s42  21,6s4  1749,6. Sω4 6  1749,6 cm4.
Sω4min  Sω4 s4  3  1782 cm4.
S ω5 s5   0,4  21s5  54ds5  4,2s52  21,6s5  H 5 ,
 s1 
Sω4 0  Sω4 6  1749,6  H 5  1749,6 cm4. S ω5 s5   4,2s52  21,6s5  1749,6 ;
Sω5 s5 18  0.
4. Разрезни усилия в гредата

Гредата е подложена на стеснено усукване. Разрезни усилия са: моментът M t
при свободно усукване, огъвателно-усукващият момент M tω и огъвателно-
усукващият бимомент M ω . Ще ги получим чрез решаване на диференциалното
уравнение на стесненото усукване
d 4  x  2 d 2  x  mx
k  ,
dx4 dx2 EI ω
където  x  е ъгълът на завъртане на сечението x, а
E
I
GI t 21    t It
2
k     6,4.107 cm -2 ; k  0,0008 cm-1.
EI ω EI ω 21   I ω
Тук е използвана зависимостта между материалните константи E, G и 
E 21000000 N
G   7966616 2 .
21    21  0,318 cm
Решението на диференциалното уравнение за участъците AB и BD е съответно
m
1  x   K 1chkx  K 2shkx  K 3x  K 4 x x 2 за 0  x  1,20 m
2GI t
m
1 x   K 1kshkx  K 2kchkx  K 3 x x ;
GI t
m
1x   K 1k 2chkx  K 2k 2shkx  x ;
GI t
1x   K 1k 3shkx  K 2k 3chkx ;
и
2 x   K 5chkx  K 6shkx  K 7x  K 8 за 0  x  0,60 m
2 x   K 5kshkx  K 6kchkx  K 7 ;
2x   K 5k 2chkx  K 6k 2shkx;
 2x   K 5k 3shkx  K 6k 3chkx ;
Интеграционните константи K 1, K 2, , K 8 ще се определят от граничните
условия:
117
 1 0  0 : K 1 K 4 0 , защото сечението A не се завърта;

 10  0 : K 2k  K 3 0 , защото сечението A е запънато;
 1 x1  l1  120  0 , поради хомота на границата между двата участъка, който
mx
не позволява завъртане  K 1ch 0,096  K 2sh 0,096  120 K 3 K 4 1202  0 ;
2GI t
 1x1  l1  120  20 , поради равенството на двата гранични огъвателно-
mx
усукващи бимомента, откъдето K 1k 2chkl1  K 2k 2shkl1   K 5k 2 =0;
GI t
 1x1  l1  120   2 0  , поради равенството на двата гранични момента от

mx
свободното усукване, откъдето K 1kshkl1  K 2kchkl1  K 3 120  K 6k  K 7 =0;
GI t
  2 0  0 , поради хомота на границата между двата участъка, така че
K 5K 8 0 ;
 Общият усукващ момент в сечение D е M xD  0 , т.е. M t  M tω  0 или
k 22 x2  l2  60  2x2  l2  60  0 , откъдето, понеже k3  0 , трябва
k 3 K 5shkl 2  K 6chkl 2   k 2 K 7k 3 K 5shkl 2  K 6chkl 2  = 0;
 Огъвателно-усукващият бимомент в сечение D е M D  F13  F24  -240.162
- 420(-162)=29160N.cm2= EI ω  2( x2  l2  60) ,откъдето K 5k 2chkl2  K 6k 2shkl2 
29160
  0 . Множителите 3 и  4 от по-горе са секториалните координати
EI ω
в приложните точки на силите (Фиг. 11.1б и фиг. 11.2д).
Интеграционните константи K 1, K 2,, K 8 са:
K1 K2 K3 K4 K5 K6 K7 K8
9,5815 -0,60207 0,00048183 -9,5815 -0,0017747 -0,0002191 0 0,0017747
Разрезни усилия в първи и втори участък са:
M t1  GI t1x   k 9,5815shkx  0,60207chkx   0,00000613x  0,00048183 ;
M t2  GI t 2  x   k 0,0017747shkx  0,00021291chkx  ;

M ω1  EI ω 1x   EI ω k 2 9,5815chkx  0,60207shkx   0,00000613 ; 
M ω2  EI ω 2x   GI t 0,0017747chkx  0,0002191shkx  ;
M tω1   EI ω1( x)   GI t k 9,5815shkx  0,60207chkx  ;
M tω 2   EI ω2( x)  GI t k 0,0017747shkx  0,0002191chkx  .
118
Числени резултати:
x[cm] φ[rad] Mt[N.cm] Mω[N.cm2] Mtω[N.cm] Mx[N.cm]
0 0 0 165335.960463554 7134.20862784799 7134.20862784799
6 1.06956205317633e-007 0.555424146969017 124332.453754306 6533.65320370103 6534.20862784799
12 3.90042814414084e-007 0.960200384110067 86931.8207235336 5933.24842746388 5934.20862784799
18 7.96405313634608e-007 1.22817237924119 53133.1990164816 5332.98045546875 5334.20862784799
24 1.27827952814191e-006 1.37318064585497 22935.809330672 4732.83544720214 4734.20862784799
30 1.79299055432479e-006 1.40906286223935 -3661.04460188746 4132.79956498575 4134.20862784799
36 2.30295175793378e-006 1.34965419054288 -26657.9760307968 3532.85897365745 3534.20862784799
42 2.77566390544277e-006 1.2087875957659 -46055.515201509 2932.99984025223 2934.20862784799
48 3.18371442330732e-006 1.00029416471716 -61854.1093674004 2333.20833368328 2334.20862784799
54 3.50477676380571e-006 0.738003424919953 -74054.1228002608 1733.47062442307 1734.20862784799
60 3.72160988101194e-006 0.435743663477297 -82655.8367984891 1133.77288418452 1134.20862784799
66 3.82205784888422e-006 0.107342245920336 -87659.4496937096 534.101285602074 534.208627847994
72 3.79904956460814e-006 -0.233374064973759 -89065.0768554509 -65.5579980870316 -65.7913721520053
78 3.65059860116257e-006 -0.572578790380248 -86872.7506934702 -665.218793361626 -665.791372152006
84 3.37980314691483e-006 -0.896445416608913 -81082.4206589162 -1264.89492673539 -1265.791372152
90 2.9948460944576e-006 -1.19114707633526 -71693.9532427788 -1864.60022507567 -1865.79137215201
96 2.50899520578413e-006 -1.44285622975258 -58707.131973058 -2464.34851592225 -2465.79137215201
102 1.94060343916558e-006 -1.63774434576771 -42121.6574097574 -3064.15362780624 -3065.791372152
108 1.31310937011991e-006 -1.76198158317493 -21937.1471377313 -3664.02939056883 -3665.79137215201
114 6.55037711905226e-007 -1.80173647172705 1846.86424165964 -4263.98963568028 -4265.79137215201
120 0 -1.74317559326119 29230.9251217842 -4864.04819655875 -4865.79137215201
120 0 -1.74317559326048 29230.9251217469 1.74317559326048 0
123 -3.15359198856504e-007 -1.68701533732615 29225.7798378226 1.68701533732615 0
126 -6.20392955002309e-007 -1.63086480585072 29220.8030199985 1.63086480585072 0
129 -9.1510302674294e-007 -1.5747236751658 29215.9946395867 1.5747236751658 0
132 -1.1994911128751e-006 -1.5185916216572 29211.3546688703 1.5185916216572 0
135 -1.47355885269577e-006 -1.46246832176303 29206.8830811031 1.46246832176303 0
138 -1.73730782601395e-006 -1.40635345197187 29202.5798505096 1.40635345197187 0
141 -1.99073955315689e-006 -1.35024668882092 29198.4449522847 1.35024668882092 0
144 -2.23385549498033e-006 -1.29414770889406 29194.4783625935 1.29414770889406 0
147 -2.4666570528774e-006 -1.23805618882007 29190.6800585715 1.23805618882007 0
150 -2.68914556878505e-006 -1.18197180527072 29187.050018324 1.18197180527072 0
153 -2.90132232519413e-006 -1.12589423495892 29183.5882209266 1.12589423495892 0
156 -3.10318854515384e-006 -1.06982315463685 29180.2946464243 1.06982315463685 0
159 -3.29474539228201e-006 -1.0137582410941 29177.169275832 1.0137582410941 0
162 -3.47599397076872e-006 -0.95769917115581 29174.2120911341 0.95769917115581 0
165 -3.64693532538501e-006 -0.901645621680805 29171.4230752846 0.901645621680805 0
168 -3.80757044148787e-006 -0.845597269559727 29168.8022122067 0.845597269559727 0
171 -3.95790024502541e-006 -0.789553791713181 29166.349486793 0.789553791713181 0
174 -4.09792560254448e-006 -0.733514865089867 29164.0648849052 0.733514865089867 0
177 -4.22764732119175e-006 -0.677480166664721 29161.9483933742 0.677480166664721 0
180 -4.3470661487226e-006 -0.62144937343705 29160 0.62144937343705 0
119
Следващите графики са:

φ(x)
Mt [N.cm] е много малко в сравнение с Mtom
Mtom
120
Momega
121
а) s3 Q
4 3 s2
C
y
Локални оси si
s4 5 6 1 2
s5 z 216 s1
б)
151,2 151,2
151,2 151,2
Диаграма τiIz/Vy
C y
64,8 64,8
64,8 z 64,8
P
в) 15cm Q Сумарни сили

6998,4
1296 C Ry y
MC 1296
388,8 388,8
z
г) 108
108
108 108
Диаграма Γ(s) [cm2]
C y
432
324
324
324
z 324
д) 162 432
162 162 3
4 Диаграма ω(s) [cm2]
162
432 y
C
54 1 2 54
43
5 54
2 z 54
122
54 432
54 Фиг. 11.2
Секториален статичен момент Sω    ( s)dA

 A
е)
1490,4 907,2 1490,4
1490,4 1490,4
1782 1782
1749,6 1749,6
1749,6 z 1749,6
Секториален статичен момент Sω s 
Фиг. 11.2
Задача 11.1. Да се реши примерът, като вместо силите F1 и F2 в крайното

сечение D е съсредоточен момент М0 = 3600N.cm, а интензивността на
разпределения момент е с променена посока (Фиг. 11.3).
l1=1,20m l2=0,60m
а) mx[N.m/m’]
А B D M0
x
z
0,12m
б) 0,36m
4
y 3
x 5
1 M0
z 2
Фиг. 11.3
При новите условия освен промяната на знака на mx се променят и граничните

условия на свободния край D.
 Общият усукващ момент в сечение D е M xD  3600 , т.е. M t  M tω  3600
или k 22 x2  l2  60   2x2  l2  60  3600 , откъдето,
K 5k 3shkl2  K 6k 3chkl2  k 2 K 7 K 5k 3shkl2  K 6k 3chkl2   3600 или
K 7  3600 k 2 ;
123
 Огъвателно-усукващият бимомент в сечение D е M D  0, т. е.

EI ω  2( x2  l2  60)  0 , откъдето K 5k chkl2  K 6k shkl2  0 понеже k  0 ,
2 2 2
трябва K 5chkl2  K 6shkl2  0 ;
124
Литература:
1. Ягн, Ю. И., Изгибно-крутильные деформации тонкостенных стержней

открытого профиля, Главполиграфиздат, Ленинград, 1952 г.
2. Bauchau, O.A., J.I. Craig, Structural Analisis, Springer, 2009.
3. Милков, В. Д., Съпротивление на материалите, ТУ-Варна, 2008.
4. Икрин, В. А., Сопротивление материалов с элементами теории упругости и
пластичности, Издательство Ассоциации строительных вузов (АСВ), Москва,
2004.
5. Власов, В. З., Тонкостенные упругие стержни, ГИФМЛ, Москва,1959
6. Власов, В. З., Избранные трудые том II: Тонкостенные упругие стержни.
Принципы построения общей технической теории оболочек, Издательство
АН СССР, Москва, 1963;
7. Тимошенко, С.П. Устойчивость упругих систем, ГИТТЛ, Москва 1955;
8. Тимошенко, С.П. Сопротивление материалов, том второй, Издателство
“Наука”, ГРФМЛ, Москва 1965;
9. Феодосьев, В. И., Сопротивление материалов, ГИФМЛ, Москва, 1963;
10. Дулевски, Е., Глобален конструктивен анализ на кутиобразни стоманени
мостове, хабилитационен труд, УАСГ, 1996г.
11. Колев, П., К. Младенов, Съпротивление на материалите, Полиграфическа база
при УАСГ – София, 1998.
12. Малчев, Ив., Съпротивление на материалите, Техника, София, 1961;
13. Андонов, И., К. Младенов, А. Манолова Една задача за напрегнато и
деформирано състояние на тънкостенни затворени профили XVIII
международна научна конференция "Транспорт 2008", 7-8. 11. 2008, София,
ISSN 1312-3823;
14. Андонов И., К. Младенов, Едно решение за напрегнато и деформирано
състояние на тънкостенни затворени профили „Дни на механиката-ХХХV-ти
Национален семинар по Динамика на механични системи”, 9. 09. 2008, Варна.
15. Рангелов, Н., Стоманени конструкции от тънкостенни студеноформувани
елементи. КИИП, «Дарита Дизайн Студио», 2015, ISBN: 978-619-90034-0-4
125
Литература
16. –Снимката от корицата е взаимствана от сайт:

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D0%B
E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8+%D0%B3%D1%80
%D0%B5%D0%B4%D0%B8&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwjC
kK2B9YTMAhWmNpoKHfPHDjAQ_AUIBygB&biw=1600&bih=763#tbm=isch
&tbs=rimg%3ACQUdToL1OXuUIjh5aF8aj3bZyS5LfrjSneqIyKn8nzFcwKQQSYJ
VzJ1VhIN_1-
tCtZllmpnhZn6JhEnz37HWorpjoTyoSCXloXxqPdtnJEfs35rcjDgb9KhIJLkt-
uNKd6ogRWMIoWYKGansqEgnIqfyfMVzApBHgT1a89cfi2ioSCRBJglXMnVW
EEearvZLQ7IxzKhIJg3_160K1mWWYROKe9PlqE5gkqEgmmeFmfomESfBFdlU
xwBsyxaCoSCffsdaiumOhPERJil1jYRitD&q=%D1%82%D1%8A%D0%BD%D0
%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%20%
D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8&imgrc=duWdoqeeGrBXaM%3A
126

Att 11366

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Att 11366

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Коста Младенов

Напрегнато и деформирано състояние на греди

Теоретични бележки и решени примери от теорията на

© Коста Апостолов Младенов

Под редакцията на проф. д.н. Коста Младенов

Всички права запазени.

Настоящата книга съдържа теоретични бележки, решени примери и задачи за

Тема 1 - Инерционни моменти на произволен триъгълник чрез

Тема 3 - Разпределение на тангенциалните напрежения и център на огъване

Тема 4 - Разпределение на тангенциалните напрежения и център на огъване

Тема 5 - Разпределение на тангенциалните напрежения от напречни сили

Тема 6 - Свободно усукване на греди (по Сен-Венан) 69

Тема 7 - Усукване на отворени и затворени тънкостенни сечения 74

Тема 8 - Усукване (стеснено) на тънкостенни греди 79

Тема 9 - Диференциално уравнение на стесненото усукване. Гранични условия 99

Тема 10 - Усукване на многокамерни затворени тънкостенни сечения 108

Тема 11 - Стеснено усукване на непрекъсната тънкостенна греда 113

Книгата запознава читателите с въпросите за напрегнатото и деформираното

Темите са разделени както следва:

Основните положения в теорията на тънкостенните греди е дадена от

точка на равнодействащата на вътрешните сили ни дава положението на центъра на

Ако към този израз добавим допълнителните напрежения възникващи при

Последното събираемо се нарича секторно нормално напрежение

където величината M ω е ново разрезно усилие (различно от познатите от курса по

Тритият член ω s  е „функция на депланацията”, която е синоним на „главна

С s е означена криволинейната абсциса на разглежданата точка.

δ(s) δ(s) δ(s)

Вторият вид тангенциални напрежения са равномерно разпределени по

където първите две събираеми са тангенциалните напрежения от общото

Разрезното усулие M tω се нарича огъвателно-усукващ момент. Съществува

В числителя имаме и S ω , който се нарича секториален статичен момент на

Нека е даден произволен триъгълник в координатната равнина y  z , чиито

При това, естествено, имаме единствено добавката по Щайнер, доколкото

a) Да определим отначало осовия инерционен момент J y  ? По дефиниция

 y2  y1 z12  z22 z1  z2 ;

Тогава след преобразувания (най-добре на МАТЛАБ) имаме

Всяко едно събираемо в горния израз има стойност съответно

След заместване на последните изрази в J yz   yzdA , получаваме

A/3 оста y , ще е 0, а на другите две точки по  

Правоъгълник със страни δ, h и площ A =δh (Фиг. 1.3).

Праволинеен участък от тънкостенен профил с дължина s, дебелина δ и

(sδ1+lδ2)/6 cδ2/6 δ1 cδ2/6 δ1

0,104/6 0,0032 0,32/6 0,0032 0,104/6

Задача 1.2. Фиг. 1.6 представя гредово тънкостенно сечение с хоризонтална ос

Задача 1.3. Тънкостенно сечение (Фиг. 1.7) е с дебелина на стената   6mm .

Отг. A  24 cm2; I y  296 cm4; A1

Задача 1.4. Тънкостенно сечение е с

Задача 1.5. Тънкостенно

Задача 1.6. Улейния U-профил UAP300 е с височина h  300mm , ширина на

Задача 1.7. Z-образния профил Z140 по DIN 1027 е с височина h  140mm ,

Фиг. 2.2а Фиг. 2.2б

 Геометрията на сечението се представя със средната (профилната) линия

получаваме проекцията A"B" , която в съгласие с хипотезата, следва

2. Поток на нормалното    x (s) и поток на тангенциалното    s (s )

Допълнителна предпоставка (фиг. 2.3)

Ако ρ0 е перпендикуляр, спуснат от центъра на тежестта C до тангентата към

където A е лицето на напречното сечение, а L е дължината на профилната линия.

M z    y x dA    y x ( s)ds    ( x, s) yds . (2.2д)

и усукващия момент спрямо центъра на тежестта C

Тук (фиг. 2.3а) ρ0 = -zcosη + ysinη е рамото на интензивността    s (s ) на

И така вътрешните сили се редуцират за центъра на тежестта C на главен

=   ( x, s ) 0  yK sin  z K cos ds =   ( x, s )  K ds . (2.2е’)

В последния израз ρK = 0  yK sin  zK cos е рамото на интензивността