,,Мадам Бовари‘‘ ,Г.

Флобер

упражнение

1. Опишете накратко един обичаен ден на Ема Бовари.

2. Какъв е светът , в който живеят семейство Шарл и Ема Бовари?
3. В какъв свят би желала да живее Ема? Откъде идват тези нейни представи?
4. До какви мисли ,чувства и действия е сведен животът на Шарл Бовари?

5. Направете резюме на следния откъс от романа:

Майка му одобряваше тая пестеливост. Тя дохождаше да го навести както едно време, и то

когато в дома й се разразяваше някаква по-силна буря; но госпожа Бовари — майката,
изглеждаше зле разположена към снаха си. Според нея Ема се държеше много на голямо, като
се вземе пред вид тяхното имотно състояние: дървата, захарта и свещите се прахосваха като
в богатски дом. Жаравата, която отиваше в готварницата, можела да стигне да се приготвят
двадесет и пет ястия. Тя нареждаше бельото в скриновете и учеше Ема как да следи месаря,
когато носи месото. Ема слушаше тия уроци, госпожа Бовари щедро ги увеличаваше и думите
„дъще“ и „майко“ се разменяха от сутрин до вечер, придружени с леко потреперване на устните
— всяка от тях подхвърляше сладки думи с глас, който трепереше от гняв.
През времето на госпожа Дюбюк старата жена чувстваше, че все още е предпочитана, но
сега любовта на Шарл към Ема й се виждаше като измяна към нейната нежност, като нахлуване
в област, която й принадлежеше; и тя наблюдаваше щастието на сина си с тъжно мълчание,
както разорен човек гледа през прозорците хора, седнали на трапеза в неговия предишен дом.
Във вид на спомени тя му изреждаше своите мъки и жертви и като ги сравняваше с
небрежността на Ема, заключаваше, че съвсем не е разумно да я обожава по такъв
изключителен начин.
Шарл не знаеше какво да отговори; той почиташе майка си и обичаше безкрайно жена си;
смяташе преценките на едната непогрешими и все пак намираше, че другата е безукорна. След
заминаването на госпожа Бовари той се опитваше да подхвърли боязливо и със същите изрази
една-две от най-невинните забележки, които бе чул от майка си; Ема с една дума му доказваше,
че се лъже и го изпращаше при пациентите му.
Все пак според теориите, които бе усвоила, Ема поиска да се убеди, че е влюбена. Под
лунна светлина в градината тя декламираше всички страстни стихотворения, които знаеше
наизуст, и му пееше, въздишайки, меланхолични адажио; но след това пак се чувстваше
толкова спокойна, колкото и преди, а Шарл не изглеждаше нито по-влюбен, нито по-
развълнуван.
След като напразно бе удряла така с кремък по сърцето си, без да успее да изтръгне ни
една искрица, неспособна да разбере онова, което не чувстваше, както и да вярва в нещо, което
не се проявява по установените форми, тя лесно се убеди, че в страстта на Шарл нямаше вече
нищо необикновено. Любовните му излияния бяха станали редовни, той я целуваше в
определени часове. То беше навик между другите навици, също като предварително известен
десерт след еднообразието на вечерята.