В двадесет и първи век, накъде върви земната цивилизация?

Откъде, откога, как и защо възникват разбиранията на човечеството

по вечния въпрос за оцеляване чрез репродукция? Какви са били
общоприетите норми от древността до наши дни и какви изменения
настъпват с всяка следваща епоха? Какви са промените и
перспективите влияещи върху възгледите на хората и какво е
отношението към семейството и секса днес?

От кои гледни точки да разсъждаваме? – Настъпването на

глобализацията. Непрекъснатите смесвания и взаимовлияния на
културите. Напредването с бързи темпове на науката. Промените в
идеите на социологията. Всекидневното възникване на нови течения и
идеи в психологията. Борбите и целите в сферата на политиката.
Новите тенденции за приемане на еволюцията на видовете живот на
земята. Проблемите на безбройните религии. Циклите и тенденциите в
правото. Изводите и поуките от историята. Изключителното влияние
на медиите в глобален мащаб. Разпределението на настоящото
статукво и тенденциите по земното кълбо. Ползата от обсъждането на
различните примери.

Нека започнем с обяснение - какво точно разглеждаме в тази

разработка и с какви инструменти ще си служим. Обектът на нашето
изследване са моногамията, полигамията и серийната моногамия.
Предметът на нашия интерес е избора ни дали да бъдем моногамни,
полигамни или серийно моногамни и как това се отразява на
психическото ни здраве. Целта на нашето проучване е да определим
кои фактори повлияват нашият избор на стил партньорство, по какъв
начин обществото налага норми относно този избор и какви са
психичните последствия от този ни избор. Поставяме си задачите да
разгледаме обекта на нашето изследване от възможно най-много

1
страни, за да съставим максимално обективна хипотеза. Първата
задача, която засягаме е какви са биологичните основи на
моногамията, полигамията и серийната моногамия. Тук разглеждаме
какви са основните понятия, които ще използваме; какви варианти на
моногамията съществуват в биологията, как това се отразява на
поведението; и какви са генетичните обосновки за еволюцията.
Втората задача, която си поставяме е да се върнем обратно в
историята и да определим нейното значение за съвременният избор на
стил партньорство. В тази глава обсъждаме нормите за моногамия,
полигамия и серийна моногамия при древните общества;
религиозните норми; съвременното разпространение на моногамията,
полигамията и серийната моногамия и законовите норми. Третата
задача, която си поставяме, е да разгледаме избора на стил
партньорство от гледна точка на социалната психология. Тук се
спираме на формирането и влиянието върху нагласите и разглеждаме
Културната карта на Инглехард-Велцел. Последната задача на тази
разработка е да опишем по какъв начин избора на стил партньорство
ни повлиява и какви психични разстройства може да предизвика. Тук
включваме проблемът за нормата в психологията; различните видове
психични разстройства и се спираме подробно на сексуалните
отклонения.

В следствие на разгледаните задачи оформяме хипотезата, че

нормата за моногамия, полигамия и серийна моногамия се различава
при различните нации, религии, държавни закони, общества и
индивиди. Съществуват множество фактори, повлияващи този избор,
но най-значимите са личностните характеристики, като: характер,
темперамент, възпитание и образование, ценностна система, степен на
социална желателност и афективност. Съответно влиянието на този

2
избор при формирането на психични разстройства варира – докато
при индивиди със слаба психика, особено живеещи в по-затворени
общества, спазващи строги норми, избор извън нормата би могъл да
разстрои тяхната психика, тези със силна психика, живеещи в по-
освободени общества не биха били толкова силно повлияни и е по-
вероятно да не страдат от психични разстройства заради избора си на
стил партньорство. Разбира се при формирането на психични
разстройства влияние имат много фактори - генетично
предразположение, минало, травматични преживявания и стимули,
социални норми, темперамент и афективност и др. Съответно можем
да заключим, че в някой случай на психични разстройства избора на
стил партньорство може да бъде фактор, но само в комбинация с
други. За да затворим кръга, трябва да споменем и, че психичните
разстройства и предразположения имат от своя страна влияние върху
избора на стил партньорство. Например индивид, който лесно се
повлиява от чуждото мнение и е силно афективен, може лесно да бъде
убеден да се включи в тип партньорство извън социалните норми и
този му избор да влоши психичното му състояние и да доведе до
афективни разстройства.

3
 Глава I

Биологични основи на моногамия, полигамия и серийната

моногамия Моногамия

1. Основни понятия

От голямо значение е да бъде ясно изразена номенклатурата на

термина „моногамия“, понеже учените го използват във връзка с
различни типове отношения. Биолозите, биолози-антрополозите и
поведенческите биолози често използват термина „моногамия” в
смисъл на сексуална, ако не генетична, моногамия. Съвременните
биолози-изследователи, които използват еволюционната теория, се
отнасят към човешката моногамия, както към тази при останалите
животински видове. Те постулират следните четири аспекта на
моногамията:

 Брачната моногамия се отнася до брака между двама човека.

 Социалната моногамия се отнася до двама партньора, които

живеят заедно, имат сексуални взаимоотношения един с друг и
си сътрудничат при придобиване на основни ресурси, като
подслон, храна и пари.

 Сексуалната моногамия се отнася до двама партньора, които

имат сексуални отношения само по между си и с никого
другиго.

 Генетичната моногамия се отнася до сексуални моногамни

взаимоотношения с генетично доказателство за бащинство.1

4
 Когато културни или социални антрополози и други социолози
използват термина „моногамия”, значението е социална или брачна
моногамия. Брачната моногамия би могла да се разграничава според:2

 Брак веднъж в живота;

 Брак с един човек по едно и също време (серийна моногамия),

което е различно от двубрачие или полигамия;3

Моногамията има различни аспекти, изучавани съответно от

различни науки – например, законовите аспекти се изучават от
правистите, докато философските от философите-антрополози и
религиозните философи, както и от теолозите.

Етимология

Думата „моногамия” идва от гръцкото μονός /монос/, което

означава сам и γάμος /гамос/, което означава брак.

Серийна моногамия

Серийната моногамия е брачна практика, при която всеки

индивид може да се въвлече в последователно моногамно чифтосване 4
или по отношение на хората, когато мъж или жена могат да се оженят
с друг партньор, но само след преустановяване на брака с предишния
партньор.5

Една теория е, че този модел балансира репродуктивният успех.

Това се нарича мъжка компромисна теория.6 Такава серийна
моногамия може да наподобява полигинията по нейното
репродуктивно следствие, понеже някои мъже са способни да
използват повече от една репродуктивна продължителност на живота
на жена чрез повторни женитби.7

5
 Серийната моногамия може също да се отнесе към
последователни сексуални взаимоотношения, независимо от брачния
статут. Човешка двойка може да бъде сексуално ексклузивна или
моногамна, докато се прекратят взаимоотношенията и след това всеки
може да премине към формата на ново ексклузивно чифтосване с
различен партньор. Този модел на серийна моногамия е обичаен сред
хората в Западните култури.8.9

Според датския учен Мириам К. Зайтцен, антрополозите считат

серийната моногамия, при която се случват развод и повторна
женитба, като форма на полигамия, тъй като тя също може да
установи серия от домакинства, които непрекъснато да се изразяват
чрез поделено родителство и поделени доходи.10 Като такива, те са
подобни на домакински формации създадени чрез развод и серийна
моногамия.

Много общества считат серийната моногамност да позволява

развод без съгласие на партньора. В много западни страни степента на
разводите достига грубо казано приблизително 50%. Тези, които се
женят повторно, правят това средно по три пъти. Така, развод и
повторна женитба могат да доведат до серийна моногамия. Серийната
моногамия създава ново дете по отношение на „бившата съпруга”.
„Бившата жена”, например, може да остане активна част от живота й с
„бившия съпруг”, тъй като те могат да бъдат разделени законно или
неформално упълномощени за икономическа подкрепа, която може да
продължи с години, включително с издръжки, подкрепа на децата и
съвместно поддържане. Боб Симпсън отбелязва, че във
Великобритания в случай на развод се създава „разширено
семейство”, което е известен брой домакинства, разделени помежду
им по такъв начин, включително деца, живеещи и при едното и при

6
другото семейство, нищо, че британците могат да имат бивши жени
или бивши братя по закон, но не и бившо дете. Според него, тези
„неясни семейства” не отговарят на формата на моногамното
нуклеарно семейство.11

Полигамия

Полигамия (от старогръцки полигамия, „състояние на брак с

много съпруги”) означава брак с повече от един партньор. Когато мъж
е женен за повече от една жена едновременно, това се нарича
полигиния (многоженство). Когато жена е омъжена за повече от един
мъж едновременно, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва
много съпрузи и жени, това се нарича групов брак. Подобно на
моногамията, терминът „полигамия” де факто се използва често в
смисъла, дали взаимоотношението се счита признато от държавата. В
социобиологията и зоологията, изследователите използват полигамия
в широк смисъл за да означат някаква форма на множествено
чифтосване.

Полигамията е широко приета сред различните общества по

света. Съгласно Етнографския Атлас, от отбелязаните 1231 общества,
588 имат често срещана полигиния, 453 имат случайна полигамия, 186
са били моногамни и 4 полиандри.12

Форми на немоногамия

Много термини за немоногамията са гъвкави по дефиниция,

защото те се основават на критерии, такива като „взаимоотношение”
или „любов”, които от само себе си са променливо дефинирани. В
допълнение, употребата създава разграничение извън строгите
дефиниции на думите. Въпреки, че някои взаимоотношения
7
технически биха се считали за полигамия и полиамория,
„полигамията” обикновено означава кодирана форма на множествен
брак, въз основа на установените религиозни учения, докато
„полиаморията” се основава на предпочитанията на участниците, а не
на социален обичай или на установен прецедент.

Формите на немоногамията включват:

 Неангажиращи връзки – физическо и емоционално

взаимоотношение между двама неженени човека, които могат
да имат сексуална връзка;
 Рогоносие, където лице е правило секс с друго лице без
съгласието на официалния партньор;
 Групов брак (също наричан полиандрия), при който някои хора
образуват отделен семеен съюз, при съгласието на всички, да се
оженят един за друг;
 Групов секс или оргии, включващи повече от двама участници
едновременно;

 Линейни семейства, форма на групов брак, чиято цел е да

прекарат живота със своите оригинални членове, като прибавят
нови съпрузи;

 Тройка, сексуална - споразумение, включващо трима души да се

включат в сексуални отношения;

 Отворени взаимоотношения (включително отворен брак), при

които един или двама членове от официална или неофициална
двойка може да станат сексуално активни с други партньори;

 Полиамория, при която участниците имат множество

романтични партньори;
8
  Поли-фамилии, подобно на групов брак, но някои членове могат
да не са съгласни да се оженят за всички други членове;

 Полифиделия, при която участниците имат много партньори, но

ограничават сексуалната активност само до някоя група;

 Полигамия, при която едно лице се е оженило за много

партньори;
 Полиандрия, при която една жена има много съпрузи;
 Полигиния, при която един мъж има много съпруги;
 Множествен брак, форма на полигиния, на индивиди
присъединили се към движението Светите от последните дни
през 19-ти век и сега отцепващи се от тази вяра групи . Той се
причислява също така към евангелистка отцепническа група,
която защитава Християнския множествен брак;
 Анархия при взаимоотношенията, при която участниците не са
обвързани с определени правила;

 Суингинг, подобно на отворени взаимоотношения, но

обикновено ръководени като организирана социална дейност;

Полиандрия (/поли + андри, поли ен/ от Гръцки език „много” и

„мъже”) означава брак, който включва повече от два партньора и
може да попадне в широката категория Полиамория. 13,14 По-
специално, тя е форма на полигамия, където жена взима двама или
повече съпрузи по едно и също време. Полиандрията е
противоположна на полигинията, включваща един мъж и две или
повече жени. Ако бракът включва голям брой „съпрузи и съпруги”,
представители на всеки пол, тогава той може да се нарече
полиаморен, групов или обединен брак. При най-широката си

9
употреба, полиандрията се отнася за сексуални взаимоотношения с
множество мъже с или без брак.

Братско многомъжие

Фратерналната полиандрия (братското многомъжие) (от

латински език Фратер – брат), наричана също така аделфик
полиандрия, е форма на полиандрия, при която жена се омъжва за
двама или повече мъже, които са братя помежду си. Братската
полиандрия е била (и понякога е още) откривана в някои зони на
Тибет, Непал и Северна Индия, където полиандрията се счита за
социална практика.15,16 Народът Тода от южна Индия практикува
братската полиандрия, но моногамията е по-разпространена в
съвремието.17 В съвременното общество Хинду, полиандрите бракове
и земеделските общества в региона Малва на Пенджаб изглежда се
практикуват за да се предотвратява разделянето на земеделската
земя.18

Отворен брак

Отвореният брак обикновено се отнася до брак, при който

партньорите са съгласни, че всеки може да се заангажира в
извънбрачни сексуални връзки, без това да се счита за изневяра. Има
много различни стилове на отворен брак (такива като суингинг и
полиамория), всеки от които, имащи променливи нива на обвързване в
съпружеските дейности.

Произходът на термина остава неясен. Проучвания през 1960

година използват термина „отворен брак”, за да опишат индувиалната
свобода при избиране на брачни партньори.19,20 „Затворен брак” говори
за личности, оженили се за някого въз основа на социални

10
споразумения и предписания; „отворен брак” се отнася за личности,
които могат да изберат някого въз основа на лични предпочитания.

Днес , когато много двойки не търсят формален брак, терминът

често е обобщаващ за „отворено взаимоотношение” или „отговорна
немоногамия”.

Полигинни бракове

Полигинните бракове могат да бъдат сестринска полигиния, при

която съвместните жени са сестри и несестринската, където
съвместните жени не са свързани роднински. За мъжете, плюсовете от
полигинията са, че тя им позволява да имат повече деца, могат да се
осигурят с по-производителни работници (където работниците са от
семейството) и им позволява да установят политически полезни
връзки с по-голям брой роднински групи. Старшите жени могат да се
облагодетелстват, като работата им се облекчава при прибавяне на
млади жени към семейството. Статусът на жените, особено на
старшите жени, може да се повиши с прибавянето на други жени,
които доппринасят за преуспяването на семейството или са знак за
завишено потребление. По такива причини, старшите жени понякога
работят здраво или прибягват до своите собствени ресурси, за да
подпомагат съпрузите им да събират пари за булка като втора жена.21

Полигинията (многоженството) може също така да е от

практиката на левиратния брак (задължение на мъж да се ожени за
вдовицата на починалия брат). Това осигурява подкрепа на вдовицата
и децата й (обикновено също членове на братска роднинска група) и
поддържа връзката между съпруга и жените от роднинските групи.
Сестринството (сорората) е подобно на левирата, при което вдовецът
трябва да се ожени за сестрата на починалата му жена. Семейството

11
на жената, с други думи, трябва да осигурява подмяната за нея, така се
поддържа връзката между двете семейства. Както левирата, така и
сорората могат да доведат до това, мъжът да има много жени.

В моногамните общества, богатите и силни мъже установяват

продължителни, трайни връзки с множество женски партньори и
установяват отделно домакинство, освен със законните им жени -
практика, която е приета в Имперския Китай до Династията Цин.

Организация на домакинството

Женитбата е моментът, при който се формира новото

домакинство, но могат да възникнат други нагласи. При много
полигамни бракове, жените на съпруга могат да живеят в отделни
домакинства, често и на голямо разстояние. Така те могат да се
опишат, като „серии от нуклеарни семейства с общ „баща”.22

Развод

Серийната моногамия винаги е била тясно свързана с

практиката на развода. Винаги, когато процедурите за получаване на
развод са били прости и лесни, се е наблюдавала серийна моногамия.
Тъй като разводът продължава да става по-достъпен, много индивиди
се възползват от това и много се насочват към повторна женитба. Бари
Шварц, автор на „Парадоксът на избора”: „Защо малкото е повече“,
предполага по-нататък, че навлизането на избора в Западната култура
е обезценило взаимоотношенията, основаващи се на ангажираността
през целия живот и единствеността на избора. Той предполага, все
пак, че високата смъртност през миналите векове водят до същия
резултат - развод, което позволява повторната женитба /на единият
съпруг/ и по този начин - серийна моногамия.23,24,25

12
 2. Варианти на моногамията, полигамията и серийната
моногамия в биологията

Неотдавнашни открития насочват биолозите да говорят за три

варианта на моногамията: социална моногамия, сексуална моногамия
и генетична моногамия. Разликите между тези три варианта са важни
за модерното разбиране на моногамията.

Моногамните двойки на животните не са винаги ексклузивни

сексуално. Много животни, които образуват двойка за чифтосване и
увеличаване на потомството, редовно са ангажирани със сексуални
дейности с партньори, различни от първоначалните. Това се нарича
чифтосване на допълнителна двойка.26-40 Понякога сексуалните
активности на тези допълнителни двойки водят до създаване на
потомство. Генетичните тестове често показват, че някои от
потомствата отгледани от моногамна двойка са плод на чифтосване на
женската с друг мъжки партньор.41, 42 Тези открития карат биолозите
да възприемат други възгледи относно моногамията.

„Социалната моногамия” се отнася до мъжки и женски социален

ред на живеене (например разделно използване на територия, показно
поведение на социални двойки и/или близост между мъжките и
женските), без да се подразбират сексуални взаимоотношения или
репродуктивни модели. При хората, социалната моногамия се равнява
на моногамния брак. Сексуалната моногамия се дефинира като
изключителна сексуална връзка между жената и мъжа, въз основа на
наблюденията на сексуалните взаимоотношения. Накрая, понятието
„генетична моногамия” се използва, когато ДНК анализите могат да
потвърдят, че двойката жена - мъж се репродуцира единствено един с
друг. Комбинация от термини показва примери, където съвпадат
нивата на взаимоотношения, например социосексуалната и

13
социогенетичната моногамии описват съответните социални и
сексуални / и социални и генетични моногамни взаимоотношения.
(Райхард, 2003, стр. 4)43

Моногамията, или поне социалната моногамия съществува в

много общества по целия свят,44 и е важно да се разбере как тези
брачни системи са се развили. При всеки един вид има три основни
аспекта, които комбинирани създават условия за моногамни
репродуктивни системи: бащина грижа, достъп до ресурси и избор на
партньор;45 при хората обаче, най-значимият теоретичен източник за
моногамия е бащината грижа, редом с екстремния екологичен стрес.46
Бащината грижа е изключително важна при хората заради
допълнителните хранителни изисквания, дължащи се на уголемения
ни мозък и продължителното развитие на децата ни. Именно по тези
причини еволюцията на моногамията при хората е отзвук на
увеличената нужда от грижа от страна на двата родителя.47, 48, 49 Също
така, моногамията се развива в райони с завишен екологичен стрес,
защото успехът на мъжката репродуктивност би трябвало да е по-
голям когато ресурсите са фокусирани върху осигуряването на
оцеляването на потомството, отколкото върху търсене на нови
партньори. Въпреки това, доказателствата не поддържат тези
твърдения. Поради крайната социалност и завишената интелигентност
при хората, хомо сапиенс са разрешили много проблеми, които като
цяло са довели до моногамия, като тези изброени по-горе. Например,
както Марлов показва, моногамията е пряко свързана с родителската
грижа, но не е породена от нея, тъй като хората значително намалят
нуждата от грижа от страна на двамата родители, чрез помощта на
роднини. Още повече, човешката интелигентност и материалната
култура позволяват по-добро адаптиране към различни и по-сурови

14
екологични зони, по този начин се намалява връзката между
моногамните бракове и екологичната среда.

Палеоантропологията и генетичните проучвания предоставят

две перспективи върху това, кога моногамията се развива сред хората:
палеоантрополозите предлагат хипотетични доказателства, че
моногамията се е появила доста рано в развитието на човешкото
обществo50 докато генетичните проучвания показват, че моногамията
се е разпространила много по-късно, преди по-малко от 10 000 до
20 000 години.51,52

Палеоантропологичните оценки на времевата рамка на

еволюцията на моногамията се основават главно на нивото на
сексуален диморфизъм, наблюдаван при вкаменелостите - главно,
намалената конкуренция мъж-мъж, наблюдавани при резултатите от
моногамни бракове при намален сексуален диморфизъм. 53 Според
Рено, сексуалният диформизъм на Аустралопитекус афаренсис,
човешкият прародител от преди около 3,9 – 3,0 милиона години 54, е
бил в рамките на модерния човек, въз основа на зъбната и черепната
морфология. Макар че не може да се каже със сигурност, че това
показва моногамно разплождане при ранните хуманоиди, авторите
казват, че ниските нива на сексуален диморфизъм при А. афаренсис не
предполагат, че моногамията е по-малко възможна, отколкото
полигамията.“ Все пак, Гордън, Грийн и Ричмонд твърдят, че при
проучването на останки от черепи, А.аференсис е по-сексуално
диморфиран отколкото модерните хора и шимпанзетата на ниво по-
близко до тези на орангутаните и горилите. Освен това, Хомо
хабилис, живял преди приблизително 2,3 милиона години, е бил най-
сексуално диморфираният от ранните хуманоиди. Плавкан и Ван
Шайк от изследванията си заключават за тези противоречия като

15
установяват, че общо взето, сексуалният диморфизъм при
астралопитеките не е показателен за поведението или брачните
системи.

Генетичните доказателства за еволюцията на моногамията при

хората са по-комплексни, но много по-лесни за интерпретиране.
Докато размерът на ефективната женска популация нараства /броят на
индивиди, успешно произвели потомство, по този начин
допринасяйки за развитието на генофонда/, както се показва с
митохондриални ДНК доказателства, във времето на експанзията на
хората /не на хуманоидите/ извън Африка от около 80 000-100 000
години насам, степента на мъжката ефективна популация, както се
показва от доказателствата с Y-хромозоми, не нараства, докато не
настъпва селското стопанство преди 180 000 години. Това означава,
че преди 18 000 години, много жени са се репродуцирали с едни и
същи мъже.

Въпреки човешката способност да се избягва сексуална и

генетична моногамия, социалната моногамия се обуславя също от
множество други различни условия, но най-вече от условия, които са
вследствие на културните процеси. Тези културни процеси могат да
нямат нищо общо с относителния репродуктивен успех. Или,
например, сравнителното проучване на антропологът Джак Гуди,
използвайки Етнографския Атлас, показва, че моногамията е част от
културния комплекс, открит в обширното пространство на
евроазиатските общества от Япония до Ирландия, които практикуват
социална моногамия, сексуална моногамия и зестра (т. е. „различно
делегиране”, което позволява собствеността да бъде наследена от
децата от двата пола).55 Гуди показва статистическо съотношение
между този културен комплекс и развитието на интензивно селко

16
стопанство в тези зони.56 Въз основа на работата на Естер Босеръп,
Гуди отбелязва, че сексуалното разделение на труда варира при
интензивното орно селско стопанство и обширното разпространение
на градинарството. В орното селско стопанство работят главно мъже и
то се свързва с частната собственост; браковете имат тенденция да
бъдат моногамни, за да се запазва собствеността в нуклеарното
(ядрено) семейство. Затворените семейства /ендогамия/ са
предпочитани от брачните партньори, за да се задържа собствеността
в групата.57 Молекулярно генетично проучване на глобилото човешко
генетично разнообразие твърди, че сексуалната полигамия е била
типична за човешките репродуктивни модели, докато се установяват
заседналите фермерски общности, приблизително преди 10 000 до 50
000 години в Европа и Азия, а по-наскоро в Африка и Америка. 58 По-
нататъшното изучаване, основаващо се на Етнографския Атлас,
показва статистическа връзка между нарастващия размер на
обществото, вярата във „върховните богове” за поддържане на
човешката моралност и моногамия.59 Изследване на други
междукултурни примери потвърждава, че отсъствието на оралото е
било единствената променлива за полигамията, макар че други
фактори, такива като високата смъртност на мъжете при войни (в
обществата без държави) и патогенния стрес (в държавните общества)
също са оказвали въздействие.60

Бетциг приема, че културата/обществото могат също да бъдат

източник на социална моногамия чрез налагане на правила и закони,
създавани от участници от трета страна, обикновено с цел да се
защити благосъстоянието или властта на елита.61 Например, Август
Цезар поощрява браковете и раждаемостта, за да накара
аристокрацията да разделя своите богатства и власт между множество
наследници, но аристократите са поддържали социалната си
17
моногамия и легитимните деца до минимум, за да могат да осигурят
завещанието си, докато междувременно имат много извънбрачни
връзки. Подобно – съгласно Бетциг – Християнската Църква налага
моногамията, тъй като богатството се е предавало на най-близкия жив
легитимен мъжки роднина, често довеждащо до това най-големия и
заможен брат да остане без наследник. Така, благосъстоянието и
властта на фамилията ще преминават към „безбрачния” по-малък
брат, отдал се на църквата. И в двете инстанции, изготвящият
правилата елит използва културните процеси, за да осигури по-висока
репродуктивна физическа способност за самият себе си и потомството
си, водещо към по-голямо генетично влияние в бъдещите поколения.
Освен това, законите на Християнската църква, в частност, са били
важни за еволюцията на социалната моногамия при хората. Те
позволяват, даже окуражават бедните хора да се женят и да
осигуряват потомство, което да намалява несъответствието при
репродуктивния успех между богатите и бедните; това води до
бързото развитие на моногамната брачна система в западния свят.
Според Б. C. Лоу културата, изглежда, е имала по-голямо влияние
върху моногамията при хората, отколкото биологичните фактори,
които са по-важни важни за животните, изключае хората.

Други теоретици използват влиянието на културните фактори

върху репродуктивния успех, за да обяснят моногамията. Във времена
на важни икономически /демографски преходни периоди, се
инвестира повече в по-малък брой потомство (социална моногамия, а
не полигамия), по този начин нараства репродуктивният успех чрез
гарантиране на потомството достатъчно първоначално
благосъстояние, за да бъде успешно. Това се наблюдава както в
Англия, така и в Швеция по време на индустриалната революция и
сега при модернизацията на провинциална Етиопия. 62 Подобно, в
18
модерните индустриални общества, потомците са по-малко, но за
сметка на това по-добре обезпечени финансово, т. e. социалната
моногамия, може да осигури репродуктивни предимства над
социалната полигамия, но това все пак позволява серийната
моногамия и извънбрачните съвкупления.

1.1. Репродуктивен успех

Еволюционната теория предрича, че мъжете ще бъдат склонни

да търсят повече брачни партньори, отколкото жените, защото те
получават по-високи репродуктивни ползи от такава стратегия. 63
Следователно, мъжете развиват много поведенчески стратегии, които
им позволяват да придобиват сексуални партньори с по-добри
репродуктивни способности. Затова, с цел да монополизират
периодите на повече от един житейски репродуктивен период на
жената, без да се считат за полигамни и така да не нарушават
социалните норми на моногамната общност, мъжете опитват да се
оженят повторно за по-млади жени от самите тях. Проучване,
направено през 1994 г. открива значителни разлики между възрастта
на повторно оженилите се мъже и жени, защото мъжете имат по-дълъг
репродуктивен период.64, 65

1.2. Система на чифтосване

Моногамията е една от няколкото системи за чифтосване,

наблюдавани при животните. Все пак, двойка животни могат да бъдат
социално моногамни, но това не ги прави задължително сексуално
или генетично моногамни. Социална моногамия, сексуална моногамия
и генетична моногамия могат да се проявяват в различни комбинации.

19
 Социалната моногамия се отнася до открито наблюдаваните
житейски ситуации, там където мъжът и жената делят територия и са
ангажирани с поведение, показващо социална двойка, но не означава
някаква лична сексуална вярност или репродуктивен модел. Степента,
до която се наблюдава социалната моногамия при видовете животни
варира около до над 90 процента при птичите видове, които са
социално моногамни, в сравнение с до над 3 процента за някои
бозайници и до над 15 процента за някои примати. 67, 68
Социална
моногамия също се наблюдава при влечугите, рибите и насекомите.

Сексуалната моногамия се дефинира като изключителни

сексуални взаимоотношения между женските и мъжките индивиди,
въз основа на наблюдения на сексуалните взаимодействия. Все пак,
научните анализи могат да включват тестване за бащинството,
например чрез ДНК тестове или чрез посипване на флуоресцираща
пигментна пудра по женските, за да се проследи за физически
контакт. Този тип анализи могат да разкрият успешни репродуктивни
сексуални чифтосвания или физически контакт. Генетичната
моногамия се отнася до ДНК анализи, потвърждаващи, че двойка
жена-мъж се репродуцира единствено едни с друг.

Случаи на сексуална моногамия се появяват твърде рядко в

други части на животинското царство. Става ясно, че даже и
животните, които са открито социално моногамни, се включват в
съвкупляване извън двойката. Например, докато над 90 процента от
птиците са социално моногамни, „средно, 30 процента или повече от
бебетата птици във всяко гнездо са от баща, различен от присъщия
мъжки екземпляр”.69 Патриция Адаир Говати установява, че от над
180 различни вида социално моногамни пойни птички, само 10
процента са сексуално моногамни.70 Потомството е много по-успешно,

20
когато мъжкият и женският членове на социалната двойка допринасят
за осигуряване на хранителни ресурси.

Пример за това е бил наблюдаван, когато учени са изучавали

червенокрилите черни птици (Agelaius phoeniceus). Тези птици са
познати като оставащи в моногамни взаимоотношения в течение на
сезона на размножаване. По време на изучаването, изследователите са
направили вазектомия на няколко избрани мъжки екземпляра точно
преди размножителния сезон. Мъжките птици са имали същото
поведение, като през всеки сезон - установяване на територия,
намиране на женска и опит да направят птички бебета. В зависимост
от отчетената социална моногамия, женските птици, чиито партньори
са оперативно кастрирани, пак заплодяват, показвайки, че явната
социалната моногамия не предполага сексуална вярност. За бебетата
се грижат техните стерилни осиновителни бащи.71

Най-високата позната честота на репродукция при успешно

съвкупляване извън двойката е открита сред австралийските пойни
птички Малурус сплендерс и Малурус цианеус, където повече от 65
процента от пиленцата са от бащи, които са извън наблюдаваната
размножаваща се двойка. Това несъответстващо ниско ниво на
генетичната моногамия е изненада за биолозите и зоолозите, тъй като
социалната моногамия вече не може да се счита за определяща
относно разпределението на гените при определен вид.

1.3. Еволюция при животните

Социално моногамни видове са разпръснати в животинското

царство: някои насекоми, някои риби, около девет-десети от птиците и
няколко бозайника са социално моногамни. Има даже и паразитен
червей, Шистосома мансони, който при чифтосването си женски-

21
мъжки в човешкото тяло е моногамен.72 Разнообразието на видовете,
проявяващи социална моногамия предполага, че тя не е наследена от
общ прародител, а се е развила независимо при много различни
видове.

Твърди се, че малката поява на социална моногамия при

плацентни бозайници е свързана с наличието или липсата на овулация
– или разгонване – продължителността на сексуалната отзивчивост на
женските. И все пак не се изяснява защо разгонените женски
обикновено се чифтосват с всеки непосредствено намиращ се до тях
мъжки, нито каквато и да е било връзка между сексуалната и
социалната моногамия. Птици, които са прочути с ниската си степен
на социална моногамия, не се разгонват.

Изследователите са наблюдавали смесени системи на

чифтосване на моногамни и полигамни индивиди при Европейската
шарена мухоловка.73

1.4. Размери на тестисите

Относителните размери на тестисите често се отразяват на

размножителните системи.74, 75, 76, 77
При видове с безразборни
размножителни системи, където много мъжки се чифтосват с много
женски индивиди, тестисите стават относително по-големи. Това
изглежда е в резултат на конкуренцията на сперматозоидите.
Мъжките с големи тестиси произвеждат повече сперма и с това
печелят предимство при оплодяване на женските. При полигинните
видове, където един мъжки екземпляр контролира сексуалния достъп
до женските, тестисите стават по-малки. Един мъжки индивид
защищава изключително сексуалния достъп до група женски и с това
елиминира конкуренцията на сперматозоидите.
22
 Проучвания върху приматите, включително хората, подкрепя
мнението, че има връзка между размера на тестисите и
размножителната система.[15][16][17] Шимпанзетата, които имат
безразборна система на чифтосване, имат големи тестиси в сравнение
с други примати. Горилите, които имат полигимна система на
чифтосване, имат по-малки тестиси, отколкото другите примати.
Хората, които имат социално моногамна брачна система, придружена
от средна степен на сексуална немоногамност имат средни размери на
тестисите. Средната степен на сексуална немоногамност при хората
може да бъде в резултат на ниска до средна конкурентост на
сперматозоидите. Така, особено в случай на признато сексуално
моногамно общество, проявата на сексуална не-моногамия е типично
културно заклеймена и затова откриването й е преобладаващо трудно
по своята същност, ако е въобще възможно. В най-добрия случай,
такива статистики могат да се разглеждат като базови предположения
с голяма вероятност за грешки.

1.5. Моногамията като най-добър отговор

При видове, където малките са особено уязвими и имат нужда

от защита от двамата родители, моногамията може да представлява
оптимална стратегия. Моногамията има тенденция да се появява,
когато популацията е малка и разпръсната. Това не води към
полигамно поведение, тъй като мъжкият индивид ще изразходва
много повече време в търсене на друга женска. Моногамното
поведение позволява на мъжкия индивид постоянно да има съпруга,
без да трябва да изразходва енергия в търсене на други женски. Още
повече, има очевидна връзка между времето, което мъжкия инвестира
в потомството си и моногамното му поведение. Мъжки индивид, от
който се изисква да се грижи за потомството, за да осигури
23
оцеляването му, е много по-вероятно да показва моногамно
поведение, отколкото мъжки индивид, от който не се изисква.
Факторите за подбор от полза за различни размножителни стратегии
за някои видове животни, могат потенциално да действат върху голям
брой фактори през цикъла на живота на животното. Например, при
много видове мечки, женската често прогонва мъжкия скоро след
чифтосването и по-късно пази от него мечетата си. Смята се, че това
може да бъде поради факта, че твърде много мечки близо една до
друга могат да изчерпят наличната храна за относително малките, но
растящи мечета. Моногамията може да бъде социална, но рядко
генетична. Например, при цихлидните видове риби
Фариабилихромис моории, моногамните двойки се грижат за яйцата
си и младите рибки, но всички яйца не са оплодени от един и същ
мъжки индивид.78 Тиери Лоде79 твърди, че моногамията би трябвало
да бъде резултат от конфликт на интереси между половете, наречен
сексуален конфликт.

1.6. Моногамни видове

Въпреки, че е трудно да се открият моногамни

взаимоотношения в природата, има няколко вида, които са приели
моногамията с голям успех. Например, мъжкият прериен гризач ще се
чифтосва единствено с първата женска, с която някога се е чифтосвал.
Мъжкият прериен гризач е изключително лоялен и дори би могъл да
нападне други женски, които се доближават до него. Този тип
поведение се свързва с хормона вазопресин. Този хормон се
освобождава, когато мъжкият се чифтосва и се грижи за малките.
Поради възнаграждаващото усещане на този хормон, мъжките
екземпляри изпитват позитивно чувство, когато поддържат
моногамни взаимоотношения. За да се тества тази теория, рецептори,
24
които контролират вазопресина, са били поставени в други видове на
прерийния гризач, които са с безразборно чифтосване. След това
допълнение, първоначално неверните прерийни гризачи стават
моногамни с избранита им партньорка. Съвсем същите рецептори
могат да се открият в човешкия мозък и се смята, че варират на
индивидуално ниво – което може да обясни защо някои мъже се
стремят да бъдат по-лоялни, отколкото други.80 ,81, 82

Черните лешояди стоят заедно, тъй като това е по-полезно за

малките им, за да бъдат обгрижвани от двамата родители. Те се
редуват, мътейки яйцата, а след това да снабдяват с храна пиленцата
си. Черните лешояди също така атакуват другите лешояди, които са се
съвкупявали извън двойката, което е опит да се увеличи моногамията
и да се намали безразборното чифтосване.83 Подобно, императорските
пингвини също така остават заедно, за да се грижат за малките си.
Това се случва поради суровия арктически климат, мишниците и
оскъдната храна. Единият родител ще защитава пиленцето, докато
другият ще търси храна. Все пак, тези пингвини остават моногамни
само докато пиленцето стане способно да се отдели от тях. След като
пиленцето не се нуждае повече от грижите им, приблизително 85
процента от родителите ще се разделят и обикновено намират нов
партньор за всеки размножителен сезон.

Птиците носорози са социално моногамни птичи видове, които

обикновено имат един партньор през живота си, подобно на
прерийния гризач. Женските екземпляри се затварят сами в кухината
на гнездото, запечатана с материал от гнездото, за два месеца. През
това време, тя мъти яйцата и е обгрижвана от партньора си. Мъжките
екземпляри са склонни да издържат самите себе си и партньорката и

25
потомците си, с цел оцеляване; за разлика от императорския пингвин,
птиците носорози не намират нови партньори всеки сезон.84

Относително необичайно е да се откриват моногамни

взаимоотношения при рибите, амфибии и влечугите: все пак,
червеногърбият саламандър, както и карибския чистач гоби
практикуват моногамия. Все пак, понякога мъжките риби „карибски
чистачи гоби” се разделят внезапно от женските си, изоставяйки ги.
При проучване, ръководено от Орегонския държавен университет е
открито, че тази риба практически не е истински моногамна, a e
серийно моногамна. Това като цяло означава, че гобите имат
многобройни моногамни връзки през целия им живот – но са само в
една връзка в даден момент.85“ Червеногърбият саламандър показва
признаци на социална моногамия, т.е. животните оформят брачни
двойки за чифтосване и отглеждане на потомствата, но участват в
чифтосване в извън двойката с различни мъжки или женски
екземпляри, за да повишат биологичното си разнообразие. Това е
относително нова концепция при саламандрите, и не се среща често –
това също така се отнася до това, че моногамията може да
възпрепятства степента на репродуктивност на саламандрите и
биологическия напредък. Все пак проучването, което е било
ръководено от Университета в Луизиана, Лафает и Университета на
Виржиния показват, че саламандрите не са засегнати от тази
моногамия, ако те използват алтернативни стратегии с други
партньори.86

Азарските нощни маймуни са друг вид, който се оказва

моногамен. При 18 годишно проучване, ръководено от Пенсилванския
университет, тези маймуни доказват, че са напълно моногамни, като
няма генетична или визуална информация, която да доведе до

26
предположението, че се чифтосват извън двойката. Това обяснява
въпроса защо мъжките нощни /бухалови/ маймуни изразходват
толкова много време за защита и отглеждане на собственото им
потомство. Тъй като моногамията често се отнася до „поставянето на
всички яйца в една кошница”, мъжките екземпляри искат да осигурят
оцеляването на своите малки и така да пренесат своите гени.87

Други моногамни видове включват вълци, видри, няколко вида

костенурки, някои прилепи, всички видове лисици и евроазиатския
бобър. Този бобър е особено интересен, тъй като той практикува
моногамия при неговото повторно внасяне в някои части на Европа;
все пак, неговият Американски двойник не е изобщо моногамен и
често взима участие в безразборни чифтосвания. Двата вида са доста
еднакви екологично, но американските бобри са по-малко агресивни,
отколкото европейските. В този случай, оскъдицата на популацията на
европейски бобри може да предизвиква моногамното им поведение;
още повече, това намалява риска от пренасяне на паразити, които е
свързано с добро биологично физическо състояние. Моногамията се
оказва много ефикасна за тези бобри, тъй като тяхната популация е
нарастваща.88

1.7. Отбранителни поведения

Опазването на партньорката е отбранителна черта на

поведението, която се появява в отговор на конкуренцията между
сперматозоидите; женските индивиди опитват да избягват
приближаването до тях на други мъжки (и/или обратно), така се
предотвратява техните партньори да се заангажират с други
съвкуплявания. Предварителна и след съвокуплялването охрана на
партньорките се среща при птици, гущери, насекоми и примати.

27
Охраняването на партньорката съществува също и при рибния вид
„пъстрата красавица” (Neolamprologus pulcher), тъй като някои мъжки
екземпляри се опитват „да се промъкнат" за чифтосване с женски на
територията на други мъже. В тези случаи мъжките индивиди пазят
партньорката си, като стоят в достатъчна близост, така че ако
противникът се опитва да навлезе в неговата територия, той ще е
способен да се бие с лошия съперник, което ще предотврати
допълнителното съвкупляване на партньорката му със съперника.89

Организмите с полигенни системи за чифтосване се

контролират от един доминиращ мъжки екземпляр. При този тип
чифтосване, мъжкият е способен да се свърже с повече от една женска
в общността. Доминиращите мъжки ще царуват над общността, докато
някой друг ухажор не го повали и не го свали от власт. 90 Новият
доминиращ мъжки индивид ще защитава титлата си като доминиращ
такъв и ще защитава женските, с които се съвкуплява, и потомството,
над което господства. Морските слонове попадат в тази категория, тъй
като те могат да участват в кървави силови схватки, с цел да защитят
своята общност и да запазят титлата си на алфа мъжки. 91 Ако алфа
мъжкият по-някакъв начин е повален от някой новодошъл, децата му
вероятно ще бъдат убити и новият алфа мъжки ще започне да се
съвукуплява с женските в групата, така че неговата потомствена
линия да може да се предава.92

Стратегическата охрана на партньорката се случва, когато

мъжкият индивид пази женската само по време на размножителните
периоди. Тази стратегия може да бъде по-ефективна, тъй като тя може
да позволи на мъжа да се включи както в допълнителна родителска
двойка, така и в родителската двойка. 93 Това е и защото е енергетично
ефикасно за мъжкият индивид да пази партньорката си през това
28
време. Много енергия се изразходва, докато мъжкият индивид пази
партньорката си. При полигинните системи за пазене на партньорката,
енергийните разходи на мъжките индивиди имат за цел да защитават
титлата си на алфа мъжки на своята общност. Борбата е много
изхабяваща с оглед на количеството енергия, която се изразходва за
пазенето на партньорката. Тези боеве могат да се случат повече от
един път, което оказва влияние на физическото състояние на мъжкия.
Друга цена на пазенето на партньорката при този тип система за
чифтосване е потенциалното нарастване на разпространението на
болести.94 Ако един мъжки индивид има полово предавани болести,
той може да го предаде на женските, с които се съвокуплява, което
може потенциално да доведе до смаляване на харема му. Това би
довело до разход на енергия и за двамата партньори по причината, че
вместо да използват енергията си за размножаване, те я пренасочват за
отстраняването на тези болести. Някои женски индивиди също се
възползват от полигинията, тъй като чифтосването на допълнителна
двойка при женските увеличава генетичното разнообразие в
общността на тези видове.95 Това се случва, понеже мъжките
индивиди не са способни да наблюдават всички женски и някои от тях
ще се чифтосват безразборно. Евентуално, мъжкият индивид не
притежава нужните хранителни вещества, което ще го направи
неспособен да произвежда сперма.96 Например, мъжките амфиподи
(ракообразни, главно от морския подвид Amphipoda) изчерпват
запасите си от гликоген и триглицерини само за да се заредят след
като мъжките са пазили женските. 97 Също, ако количеството на
приеманата енергия не е равно на изразходваната енергия, тогава това
може да стане фатално за мъжкия индивид. Мъжките индивиди може
дори да трябва да пътуват на дълги разстояния по време на
размножителния сезон, за да намерят женска, което абсолютно

29
източва енергийните им запаси. Проведени са проучвания за
сравняване на разходите за хранене при мигриращи риби и животни,
които водят заседнал живот. Проучванията показват, че рибите, които
водят заседнал живот имат по-пълни стомаси, съдържащи по-
качествена хранителна плячка в сравнение с мигриращите им
подобни.98 При всички тези разходи на енергия, които вървят заедно с
охраната на партньорката, изборът на подходящия момент е от
решаващо значение, за да може мъжкият индивид да използва
минималното количество енергия. Ето защо е по-ефективно за
мъжките да изберат партньорка по време на размножителните й
периоди. Значи, мъжките ще бъдат по-склонни да пазят партньорката
си, когато има висока бройка на мъжки в непосредствена близост.
Понякога организмите използват цялото това време и планират да
ухажват партньорката за да се чифтосат, а тя може дори да не се
заинтересува. Има риск за някакво нападение от същия вид риби, тъй
като съперникът може успешно да ухажва женската, когато
първичният й ухажор не може да го направи.99

При системата за охрана на чифтосването, двете страни,

мъжките и женските индивиди могат да се възползват пряко и косвено
от това. Например, женските могат непряко да се възползват от това
да бъдат защитени от партньора си. Женските могат да оценят
намаляването на хищничеството и тормоза от други мъжки, като
същевременно могат да наблюдават мъжкия си противник. 100 Това ще
позволи на женската да разпознае особените черти, които тя смята за
идеални, така че да може да намери друг мъжки, който притежава тези
качества. При полигинните взаимоотношения, доминиращият мъжки
индивид на общността се облагодетелства, защото има най-добрия
успех при оплождането. Общностите могат да включват 30 до 100

30
женски индивида и в сравнение с другите мъжки индивиди, ще
увеличат много шансовете му за успешно чифтосване.

Мъжките екземпляри, които успешно ухажват потенциалните си

партньорки, ще опитват да ги държат извън полезрението на другите
мъжки преди чифтосването. Подобните организми постигат това, като
преместват женските на ново място. Някои видове пеперуди, след
като са съблазнили женската, ще я вземат и ще я отлетят далеч от
потенциалните мъжки. При други насекоми мъжките ще освободят
феромон, за да направят своята партньорка непривлекателна за други
мъжки, или феромонът напълно да маскира аромата им. 101 Някои
щурци ще се включат в гласно ухажване, докато женските не приемат
жеста им и след това изведнъж замълчават. 102 Някои насекоми, преди
чифтосване ще заемат позиция зад своята партньорка или такава
позиция, която да попречи на други мъжки да се опитват да се
чифтосат с тази женска. Мъжката пеперуда с бледи петна по крилете е
разработила умен начин, за да привлече и да опази партньорката си.
Тя ще се разположи близо до област, която притежава ценни ресурси,
от които се нуждае женската. След това той ще прогони всички
мъжки, които се приближават и това значително ще увеличи
шансовете му за чифтосване с която и да е от женски пол, която идва в
този район.103

Тапи срещу съвукупляване често се наблюдават при насекоми,

влечуги, някои бозайници и паяци. Запечатващите тапи се поставят
веднага след като мъжкият се съвкупли с женската, което намалява
възможността за оплождане чрез последвало съвокупляване с друг
мъжки, като физически се блокира вкарването на сперматозоиди.
Индийският молец (Plodia interpunctella) се ограничава за извършване
на по-нататъшни дейности за съвкупляване, тъй като сперматозоидът
31
служи като запушалка срещу съвкупляване, непосредствено след
съвкупляването.104 Тапите при пчелните семейства, освен че
осигуряват физическа бариера за по-нататъшни съвкуплявания,
съдържат линолова киселина, която намалява тенденциите за
повторно оплождане на женските.105

По същия начин, мъжката плодова мушица (Drosophila

melanogaster) освобождава токсични семенни течности ACP
(допълнителни протеини) от техните допълнителни жлези, за да
попречат на женската да участва в бъдещи съвкуплявания. 106 Тези
вещества действат като антиафродизиак, предизвикващи нежелание за
последващщи съвкуплявания, а също така стимулират овулацията и
овогенезата.107 Семенните протеини могат да имат силно влияние
върху размножаването, достатъчно, за да манипулират поведението и
физиологията на женските.108

Друга стратегия, известна като разпределяне на спермата, става

когато мъжките запазват ограниченото предлагане на сперматозоиди
чрез намаляване количеството изхвърлена сперма. При плодовата
мушичка (Drosophila), количеството сперматозоиди е намалено при
еякулация по време на последователното съвкупляване; това води до
наполовина напълване на женските с резервни сперматозоиди след
единично събитие на съвкупляване, но позволява на мъжките да се
чифтосват с по-голям брой женски, без да се изтощават запасите им от
сперма. За да се улесни разпределянето на сперматозоидите, някои
мъжки са развили сложни начини за съхранение и доставка на
спермата си.109 При синьоглавата зеленушка (Thalassoma
bifasciatum/Embiotocidae bifasciatum), тръбата за сперма е разделена на
няколко по-малки камери, които са заобиколени от мускул,

32
позволяващ на мъжките риби да регулират колко сперма се
освобождава при едно съвкупляване.110

Една обичайна стратегия сред насекомите е мъжките да участват

в продължителни съвкупления. При това мъжкият индивид има по-
голяма възможност да постави повече сперматозоиди в
репродуктивния тракт на женската и да й попречи да се съвкуплява с
други мъжки.111

Установено е, че някои мъжки молци (Poecilia) са развили

измамни социални знаци за борба с конкуренцията за спермата. Алфа
мъжки индивиди ще насочват сексуалното си внимание към
обикновено непривилегированите женски, когато присъства
аудитория от други мъжки. Това насърчава мъжките, които гледат, да
правят опити за чифтосване с непривилегированите женски. Това се
прави при опит да се намалят опитите на женските да се съвкупляват
и да предпочитат чифтосване с алфа мъжки, по този начин се
намалява конкуренцията на сперматозоидите.112

1.8. Нападателни поведения

Нападателното поведение се различава от отбранителното

поведение, тъй като включва опит за премахване шансовете на друг
мъжки индивид да успее да се съвкуплява, като се ангажира с
действие, което се опитва да прекрати успешното съвкупляване на
предходния мъжки. Това нападателно поведение се улеснява от
наличието на определени черти, които се наричат въоръжения.
Пример за такова въоръжение са рогата. Освен това, наличието на
нападателна черта понякога служи като сигнал за статус. Самото
показване на оръжието може да бъде достатъчно, за да отблъсне
конкуренцията, без да се участва в бой, като по този начин се спестява
33
енергия.113 Мъжкият индивид от нападателната страна за опазването
на партньорката може да премахне шансовете за успешно осеменяване
на охраняващия мъжки, като се сражава с охраняващия мъжки, за да
получи достъп до женската.

1.9. Избор на сексуален партньор

„Хипотезата за добрите сперматозоиди” е много разпространена

при полиандровите системи за чифтосване. Хипотезата за добрите
сперматозоиди предполага, че генетичният състав на мъжкия ще
определи нивото на неговата конкурентоспособност при
конкурирането на сперматозоидите. Когато мъжкият индивид има
„добра сперма”, той е способен да бъде баща на по-жизнеспособни
потомци от мъжките, които нямат гените на „добра сперма”. 114
Женските индивиди могат да избират мъжки, които имат такива
превъзходни гени на „добра сперма”, защото това означава, че
тяхното потомство ще бъде по-жизнеспособно и ще наследи гените на
„добрата сперма”, което ще увеличи нивата на физическо състояние,
когато сперматозоидите им се конкурират.115

Приемането на храна от мъжкия индивид също ще засяга

конкуренцията на сперматозоидите. Подходящата диета, състояща се
от повишено количество храна и понякога по-специфично
съотношение на хранителните вещества при някои видове, ще
оптимизира броя на сперматозоидите и плодовитостта. Количествата
на белтъчини и въглехидрати са тествани за ефекта им върху
производството и качеството на сперматозоидите при възрастните
плодови мухички (Diptera: Tephritidae). Проучванията показват, че
тези мухички трябва постоянно да приемат въглехидрати и вода, за да

34
оцелеят, но се изискват също така и протеини при сексуалното
чифтосване.116

1.10. Еволюционни последици

Един еволюционен отговор на конкуренцията на

сперматозоидите е разнообразието в морфологията на пениса на
много видове.117 Например, формата на човешкия пенис може да е
била селективно оформена чрез конкуренцията на сперматозоидите.
Пенисът на човека може да е бил избран, за да измества семенните
течности, вкарани в репродуктивен тракт на женската от съперничещ
мъж. По-специално, формата на ръба на главичката на пениса може да
стимулира изместването на семенната течност от предишното
съвкупляване чрез тласкащо действие по време на половия акт. 118
Проучване от 2003 г. на Гордън Г. Галъп и колеги заключава, че
единствената еволюционна цел на тласкащото движение, характерно
за интензивният полов акт, е пенисът „да засмуче" сперматозоидите от
друг мъжки, преди да пусне своите.119

При някои насекоми и паяци, например (Nephila fenestrate),

мъжкият орган за съвкупляване се разкъсва или се откъсва в края на
съвкупляването и остава в женската, за да служи като тапа. Това
късане на половия орган се счита, че е еволюционен отговор на
конкуренцията на сперматозоидите.120 Това увреждане на мъжките
полови органи означава, че тези мъжки могат да се чифтосват само
веднъж.121

35
 1.11. Подбор от женските индивиди на мъжки с конкурентна
сперма

Женските фактори могат да повлияят на резултата от

конкурирането на сперматозоидите чрез процес, известен като
„подбор на сперматозоиди”. Протеините, присъстващи в женския
репродуктивен тракт или върху повърхността на яйцеклетката, могат
да повлияят на сперматозоидът да успее да оплоди яйцеклетката. По
време на подбора на сперматозоидите женските могат да пренебрегнат
и отделно да използват сперматозоидите на различни мъжки. Един от
случаите, при които това е наблюдавано, е при кръвосмешение;
женските ще използват преимуществено спермата от по-отдалечено
родово свързано мъжко същество, отколкото от близък роднина.122

1.12. Избягване на кръвосмешение след съвкупление

Кръвосмешението обикновено е последвано от лошо физическо

състояние (депресия от кръвосмешение) и в резултат на това видовете
са развили механизми за избягване на кръвосмешението. Счита се, че
депресията от кръвосмешение се дължи до голяма степен на
експресията на хомозиготни вредни рецесивни мутации. 123
Кръстосването между несвързани по родова линия лица, обикновено
води до отхвърляне на вредни рецесивни мутации в потомството.124

1.13. Емпирична подкрепа

Изображение от сканиращ електронен микроскоп на незряла

параспермална ланцета (безплодна морфология на сперматозоидите)
на орегонски тритон (Fusitriton oregonensis), показва все още
съществуващата опашчица, която по-късно се развива в част от тялото

36
на парасперматозоида. Той се създава когато има конкуренция между
сперматозоидите.

Установено е, че поради женския избор, морфологията на

сперматозоидите при много видове се проявява в много вариации за
приемане или борба на морфологията и физиологията на женския
репродуктивен тракт.125, 126, 127
Трудно е обаче да се разбере
взаимодействието между женската и мъжката репродуктивна форма и
структура, които се появяват в женския репродуктивен тракт след
чифтосване, което позволява конкуренцията на сперматозоидите.
Полиандровите жени се съчетават с много мъжки партньори.
Женските от много видове членестоноги, мекотели и други типове
имат специализиран сперматозоиден орган, наречен сперматек, в
който спермата на различни мъжки понякога се конкурира за по-голям
репродуктивен успех. Някои видове щурци, по-специално Gryllus
bimaculatus, са известни с полиандров полов подбор. Мъжките
индивиди ще инвестират повече в еякулацията, когато конкурентите
са в непосредствена близост до женските.

Подборът за производство на повече сперматозоиди може да

служи и за еволюцията на по-големи тестиси. Взаимоотношенията
между отделните видове, между честотата на множествено
чифтосване с женски индивиди и размера на тестисите на мъжките са
добре документирани при много групи животни. Например, сред
приматите, женските горили са сравнително моногамни, така, че
горилите имат по-малки тестиси, отколкото хората, които на свой ред
имат по-малки тестиси, отколкото силно разнородните бонбоу
(шимпанзета с черни лица и черна козина от Конго). 128 Мъжките
шимпанзета, които живеят в структурирана общност с много мъжки и
с много женски, имат големи тестиси и произвеждат повече сперма,
37
затова дават по-добри коефициенти за оплождане на женските. Докато
общността на горилите се състои от една алфа мъжка и две или три
женски, когато женските горили са готови да се чифтосват,
обикновено само алфа мъжкият е партньора.

Относно половия диморфизъм сред приматите, хората попадат в

междинна група с умерени разлики в размера половите органи, но
относително по-големи тестиси. Това е типичен модел за примати,
където няколко мъжки и женски живеят заедно в една група, където
мъжкият е изправен пред няколко на брой предизвикателства от други
мъжки в сравнение с изключителните полигенни и моногамни
индивиди, но честа конкуренция на сперматозоидите.129

През 1996 г. възниква идеята, че при някои видове, включително

и при хората, значителна част от сперматозоидите се специализират
по такъв начин, че да не могат да оплодят яйцеклетката, а вместо това
да имат основен ефект да спират спермата от други мъже да достигнат
яйцеклетката, например като ги убива с ензими или като блокира
достъпа им. Този тип специализации на сперматозоидите става
популярен като „сперматозоиди камикадзета” или „сперматозоиди
убийци”, но повечето последвали проучвания на тази популяризирана
идея не успяват да потвърдят първоначалните доклади по въпроса. 130,
131

1.14. Полиандрия (многомъжие) в биологията

Полиандровото поведение е широко разпространено в

животинското царство. Известно е при много видове насекоми и риби
(например рибата тръбичка). Също така се среща и при други животни
като птици (например сивогушата завирушка), китове, както и при
някои бозайници, като домашната мишка.
38
 Сред китовете, полиандрово поведение е отбелязано сред
полярния кит,132 пристанищните делфини (Edwardsia ivelli)133, и
гърбатите китове.134

Сред съответните насекоми са медоносните пчели, червеният

брашнен бръмбар, видовете паяци (Stegodyphus Uneatus), щурците
(Oryllus lustrator) и плодовата мушица (Drosophila pseudoobscura).

Полиандрия също се среща при някои примати като

мармозетките, и при двуутробния род (Antechinus).

1.15. Значение на биологията за сексуалния избор

Немоногамията е вид междуличностни отношения, при които

сексуалната изключителност не се счита за предпоставка за връзката.
Индивидите могат да образуват множество едновременни сексуални
или романтични връзки.135 Това може да бъде в контраст с нейната
противоположност, моногамията, и все пак могат да възникнат от една
и съща психология.136 Терминът е бил критикуван, тъй като може да
означава, че моногамията е норма и че другите начини за интимно
партньорство са отклонения.

Каквато и да кара двойка животни да бъде социално моногамна,

това не ги прави непременно сексуално или генетично моногамни.
Социалната моногамия, сексуалната моногамия и генетичната
моногамия могат да се проявяват в различни комбинации.

Двойки, които избират да съжителстват без да се женят, могат

също да бъдат социално моногамни. Известният научен автор Мат
Ридлей в своята книга „Червената царица: Секс и еволюция на
човешката природа”, описва човешката брачна система като
„моногамно измъчване от изневярата”.

39
2. Генетични обосновки за еволюцията на половото
размножаване

Някои открития и разработки в генетиката са свързани с

еволюцията на секса. На молекулярна, генетична, RNK и DNK основи
те доказват или предлагат теории и хипотези отнасящите се до секса и
социалното поведение в животинския свят и при човека.
Многобройни са примерите от изследователските разработки на
биолози и други учени. Много от твърденията са спорни.

За биолозите остават все още въпроси като: Защо съществува

сексуалната репродуктивност, ако при много организми тя има 50
процента разходи /физически недостатъци/ по отношение на
несексуалната репродуктивност?137 Дали типовете чифтосване /типове
гамети, според съвместимостта им/ се увеличават в резултат на
анисогамия /гаметен диморфизъм/, или дали типовете чифтосване се
развиват преди асиногамията?138, 139 Защо повечето полови организми
използват бинарна система на чифтосване?140 Защо някои организми
имат гаметен диморфизъм?

3.1. Сексуален диморфизъм

Сексуалният диморфизъм се отнася до разликите във

физиологичните характеристики между женските и мъжките
индивиди. Често изучаван тип сексуален диморфизъм е размерът на
тялото. Например сред бозайниците, мъжките обикновено имат по-
големи тела, отколкото женските. В други случаи, женските имат по-
големи тела от мъжките. Сексуалният димормизъм в размерите на
тялото се свързва с поведението при чифтосване. 141, 142, 143, 144
При
полигамните видове, мъжките се конкурират за контрола на
сексуалния достъп до женските. Големите мъжки индивиди имат

40
предимство при конкуренцията за достъп до женските и те
следователно прехвърлят гените си на по-голям брой потомци. Това
евентуално води до големи разлики в размерите на телата между
женските и мъжките индивиди. Полигамните мъжки са често 1,5 до
2,0 пъти по-големи по размер, отколкото женските. При моногамните
видове, от друга страна, женските и мъжките имат по-равностоен
достъп до чифтосването, така че има малък или никакъв сексуален
диморфизъм в размерите на тялото. От нова биологична гледна точка,
моногамията може да е в резултат на защита на партньора и се
появява като резултат от сексуален конфликт.145

Изследвания на половия диморфизъм сочат, че ранните

прародители на човека са били по-скоро полигамни, отколкото
моногамни. Но тази линия на изследване остава много противоречива.
Възможно е ранните прародители на човека да показват малък полов
диморфизъм, и е възможно половият диморфизъм при ранните
прародители на човека да няма връзка с системата на чифтосване.

3.2. Двойни разходи за секс

Фиг. 1

Тази диаграма илюстрира двойните разходи (двойната цена) на

секса. Ако всеки индивид трябва да допринася за един и същ брой
потомства (две), (a) половата популация остава в същите размери за

41
всяка генерация, където (b) безполовата популация се удвоява при
всяка генерация.

Доказателство, че цената е преодолима, идва от Джорж Кл.

Уйлямс, който отбелязва наличието на видове, способни както за
безполово, така и за полово размножавана, като някои гущери. Тези
видове избират да се размножават полово тогава, когато условията на
околната среда не са особено благоприятни и се размножават
безполово, когато условията са по-благоприятни. Важното е, че тези
видове са наблюдавани да се размножават полово, когато биха могли
да не го правят - което води до заключението, че има селективно
предимство от половото размножаване.146

Разпространена теория е, че недостатък на половото

размножаване е възможността за пренасяне само на 50% от гените на
потомството. Това е вследствие от факта, че гаметите от полово
размножаващите се видове са хаплоидни.147 Това, все пак, обединява
секса и възпроизвеждането, които са две отделни събития. „Двойната
цена на секса” може да се опише по-точно като цената на
анисогамията (сексуално възпроизвеждане чрез сливане на различни
гамети). Не всички полови организми са анизогамни. Има много
видове, които са полови и нямат този проблем, защото те не
произвеждат мъжки и женски индивиди. Дрождите, например, са
изогамни полови организми, които имат два типа зачеване, които
сливат и рекомбинират хаплоидни геноми. Двата пола се
възпроизвеждат по време на хаплоидния и диплоидния етапи през
периода на техния живот и имат 100 процента шанс да предадат
своите гени в потомството си.148

Двойните разходи за секс могат да се компенсират при някои

видове по много начини. Женските могат да изяждат мъжките след

42
чифтосване, мъжките могат да бъдат много по-малки и по-малко на
брой или могат да помагат при отглеждането на поколението.

Някои видове избягват цената от 50 процента за полово

размножаване, макар че те правят „секс” (в смисъл на генетична
рекомбинация). При тези видове (например бактерии, цилиати,
динофлагелати и диатоми), „секс” и репродукция се явяват
разделени.149

3.3. Насърчаване на генетичните вариации

Август Вайсман предлага през 1889 г.150 обяснение за

еволюцията на секса, където предимството на секса е създаване на
вариации между братята и сестрите. Това е обяснено в последствие с
генетични термини от Фишер и Мюлер и обобщено от Бърт наскоро,
през 2000 година.151

Подобни хипотези се наричат заплетена банкова хипотеза,

съгласно пасаж от труда на Чарлз Дарвин, „Произход на видовете”.

Хипотезите, предложени от Михаел Гизелин в книгата му от

1974 г, „Икономиката на природата и еволюция на секса”
предполагат, че отделен набор от братя и сестри може да бъде
способен да извлича повече храна от околната среда, отколкото
клонинг, понеже всеки брат и сестра използва леко различна ниша.
Един от главните опоненти на тези хипотези е Грахам Бел от
Университета МакГил. Хипотезите са били критикувани за липса на
обяснение как безполови видове развиват полове.

Противно на възгледа, че сексът допринася за генетични

вариации, Хенг152 и Горелик и Хенг153 разглеждат доказателства, че
сексът всъщност действа като препятствие за генетични изменения. Те
приемат, че сексът действа като груб филтър, отстранявайки
43
основните генетични промени, такива като пренареждания на
хромозомите, но позволяващи малки изменения, такива като промени
при нуклеотида или генното ниво (което често е неутрално), да
преминат през сексуалното сито.

3.4. Предимства, предоставени от секса

Важно е да се спомене, че концепцията за секс включва два

фундаментални феномена: сексуалния процес (сливане на генетичната
информация на двата индивида) и полово разграничаване (разделяне
на тази информация на две части). В зависимост от наличието или
липсата на тези феномени, съществуващите начини за размножаване
могат да бъдат разделени на безполови, хермафродитни и двудомни
форми. Сексуалният процес и половото разграничаване са различни
феномени и по същество, те са диаметрално противоположни.
Първият феномен създава (увеличава) различия на генотиповете,
вторият ги намалява наполовина.

Репродуктивните предимства на безполовите форми са в

количеството на потомството, а предимствата на хермафродитните
форми – в максимално разнообразие. Преминаването от хермафродита
към двудомно състояние води до загуби на най-малко половината от
разнообразието. Така, главният въпрос е да се обяснят предимствата,
получавани от половото разделение, т. e. ползите от два отделни пола,
в сравнение с хермафродитите, отколкото да се обясняват ползите от
половите форми (хермафродитна плюс двудомна) спрямо безполовите
такива. Вече е ясно, че тъй като половото размножаване не се свързва
с каквито и да е репродуктивни предимства в сравнение с безполовото
размножаване, би трябвало да има важни предимства при
еволюцията.154

44
 3.5. Предимства поради генетични вариации

За предимствата поради генетични вариации, има три възможни

обяснения. Първо, половото размножаване може да комбинира
ефектите от две благоприятни мутации в един и същ индивид (т. e.
сексът спомага при разпространението на характерни черти). Също
така, необходимите мутации не е нужно да се случват една след друга
в една линия на потомството.155 Второ, сексуалните актове допринасят
като съединяват вредни мутации и създават значително негодни
индивиди, които след това се отстраняват от популацията (т. е. сексът
помага при отстраняването на повредени гени). Все пак, в организми
съдържащи само един комплект хромозоми, вредните мутации ще
бъдат отстранени веднага и затова отстраняването на вредните
мутации е малко вероятно предимство на половото размножаване.
Накрая, сексът създава нови комбинации на гени, които могат да
бъдат по-подходящи от предшестващите такива, или могат просто да
водят до намаляване конкуренцията между роднините.

Относно предимствата породени от възстановяване на ДНК, има

непосредствено голямо предимство от отстраняване на повреда в ДНК
с рекомбиниращо възстановяване на ДНК по време на мейоза, тъй
като това отстраняване позволява по-голямо оцеляване на потомство с
неповредена ДНК. Предимството от допълването за всеки сексуален
партньор е избягване на лоши ефекти от оттеглянето на вредни гени в
потомството чрез маскиращия ефект на нормално доминиращи гени,
получени от другия партньор.

3.6. Повишена резистентност към паразити

Една от най-широко дискутирани теории за обясняване

устойчивостта на секса е, че той се поддържа за да помага на

45
сексуалните индивиди в резистентността им към паразити, също така
позната като Хипотезата Червената Кралица.156, 157

Когато се променя околната среда, алели, които са били

неутрални или вредни, могат да станат благоприятни. Ако околната
среда се променя достатъчно бързо (например, между генерациите),
тези промени в околната среда могат да направят половото
размножаване благоприятно за индивидите. Такива бързи промени в
околната среда се причиняват от съвместната еволюция между
домакина и паразитите.

Доказателство за това обяснение за еволюцията на секса се

осигурява чрез сравняване скоростта на молекулярна еволюция на
гените за киназите и имуноглобулините в имунната система с гени,
кодиращи други протеини. Кодиращите гени за протеините на
имунната система се развиват значително по-бързо.158, 159

3.7. Изчистване на вредните мутации и избягване

създаването на вредна мутация

Мутациите могат да имат много различни ефекти върху един

организъм. Смята се, че болшинството от ненеутралните мутации са
вредни, което означава, че те причиняват влошаване на общото
физическо състояние на организмите.160 Ако мутацията има вреден
ефект, тя след това обикновено се отстранява от популацията чрез
процеса на естествения подбор. Сексуалната репродукция се счита за
по-ефикасна, отколкото безполовото възпроизвеждане при
отстраняване на тези мутации от геномите.161

Когато ДНК е способна да се рекомбинира, за да модифицира

алели, ДНК е също податлива към мутации в рамките на
последователността, така, че би могла да въздейства върху

46
организмите по негативен начин. Безполовите организми нямат
способността да рекомбинират генетичната си информация, за да
формират нови и различни алели. Щом възникне мутация в ДНК или
друга генетично носеща последователност, няма начин мутацията да
бъде отстранена от популацията, докато не се появи друга мутация,
която в крайна сметка да премахне първичната мутация. Това е рядко
явление сред организмите.

За полово възпроизвеждаща се популация, мутациите в ДНК е

по-вероятно да бъдат отстранени, поради рекомбинацията в процеса
на мейоза. Потомствата също така не са директни генетически
клонинги на отделен родител. Алелите от двама родители дават своя
дял към потомството. Това създава способността да се маскира
мутация във формата на хетерозиготи. Подборът може също да има
участие при отстраняването на мутации от сексуалната популация.
Намаленото количество вредни мутации в организъм може да води до
нарастване на репродуктивната способност. Естественият подбор
спомага за намален брой вредни мутации. Мнозина вярват, че тази
способност да се избягва акумулирането на вредни и евентуално
летални мутации, представлява значително предимство за полово
размножаващите се популации.

47
Фиг. 2

Диаграмата илюстрира различни взаимоотношения между броя на

мутациите и физическото състояние. Моделът на Кондрашов изисква
синергична епистаза, която се представя от червената линия 162, 163
–
всяка последвала мутация има диспропорционално голям ефект върху
физическото състояние на организма.

Геодакян предполага, че половият диморфизъм осигурява

разделяне на видовете фенотипове в най-малко две функционални
дяла: женски дял, който осигурява преимуществени качества на
видовете и мъжки дял, който се появява във видовете с променливи и
непредсказуеми околни среди.

3.8. Скорост на еволюцията

Илан Ешел предполага, че половото размножаване

предотвратява бързата еволюция. Той предполага, че рекомбинацията
прекъсва благоприятната генна комбинация много по-често,
отколкото да създава такава и половото размножаване се поддържа,
защото осигурява подбора по-дълготрайно от безполовата популация
– така популацията е по-малко афектирана от по-кратките промени. 164
Това обяснение не се приема широко, тъй като неговите допускания
са много ограничителни.

48
 Теоретичен анализ на информацията, използващ опростен, но
полезен модел показва, че при половото размножаване,
информационната печалба на генерация на видовете се ограничава до
1 бит за генерация, докато при половото размножаване,
информационната печалба се ограничава с √ G, където G е размерът
на генома в бита.165

3.9. Ремонт и допълване на ДНК

Половото размножаване е конвенционално обяснено като

приспособяване за получаване на генетични изменения чрез
рекомбинация на алели. Все пак, сериозните проблеми с това
обяснение са довели много биолози до заключението, че ползата от
секса е огромен неразрешен проблем в еволюционната биология.

Алтернативният „информационен” подход към този проблем

води до възгледа, че двата основни аспекта на секса, генетичното
рекомбиниране и кръстосване, са приемливи отговори за двата главни
източника на „шум” при пренасянето на генетична информация.
Генетичен шум може да се появи или като физическа повреда на
геномите (например, химическа промяна на основите на ДНК или
прекъсване в хромозомите) или грешки на копирането (мутации). 166, 167,
168
Този алтернативен възглед се отнася за хипотезите за ремонт и
допълване, за разпознаване му от традиционните хипотези за
промени.

От гледна точка на хипотезите за ремонт и допълване,

отстраняването на повреда на ДНК чрез рекомбинираща ремонтна
процедура произвежда нова, по-малко вредна форма на
информационен шум, рекомбинация на алели, като страничен

49
продукт. Този по-малък информационен шум генерира генетични
изменения, разглеждани от някои като основен ефект от секса.

 Теория на мехурчетата

Еволюцията на секса може да бъде описана като вид обмен на

гени, който е независим от размножаването.169 Съгласно труда „Теория
на мехурчетата” на Тиери Лоде, сексът произлиза от процеса на
трансфер на архаични гени сред пребиотични мехурчета. 170 Контактът
сред пребиотичните мехурчета може, чрез проста храна или реагиране
на паразити, да представлява предаването на генетичен материал от
едно мехурче към друго. Това, че взаимодействията между двата
организма са в равновесие, изглежда е условие, за да бъдат тези
взаимодействия еволюционно ефикасни, т.е. да се подбират
мехурчета, които толерират тези взаимодействия („развратни”
мехурчета) чрез сляп еволюционен процес на самостоятелно
подсилване на корелации и допълване на гени.

3.10. Невроендокринни основи на моногамията

Сложната социална структура и социално поведение на

североамерикански гризачи (микротинес) предоставя уникална
възможност за изучаване на основните невронни бази за моногамия и
социална привързаност. Данните от проучванията, използвайки
Микротис охрогастер или прерийни гризачи показват, че
невроендокринните хормони, окситоцин (в женските прерийни
гризачи) и вазопресин (в мъжките прерийни гризачи) играят
централна роля в развитието на афилиативни връзки по време на
чифтосване. Ефектите от интрацеребротрикуларното поставяне на
окситоцина и вазопресина предизвиква афилиативно поведение при

50
прерийните гризачи, но не и при подобните им, но немоногамни
планински гризачи. Тази разлика в невропептидния ефект се преписва
на месторазположението, плътността и разпределението на ОТ и АВП
рецепторите. Само при прерийните гризачи ОТ и АВП рецепторите се
намират между мезолимбичната допаминова наградна пътека,
предполагаемо каращи гризачите да привикнат към миризмата на
техните партньори, затвърдяващи социалния спомен за епизодите на
съвкупление. Това откритие утвърждава ролята на генетичната
еволюция при промяна на невронно-анатомичното разпределение на
рецепторите, каращо някои невронни връзки да станат чувствителни
към промените в невропептидите.

3.11. Значение на генетичните обосновки за еволюцията на

секса за избора на моногамия, полигамия или серийна моногамия

Въпреки, че на пръв поглед генетичните обосновки за

еволюцията на секса не са пряко свързани с избора ни на моногамния,
полигамния или серийна моногамия, всъщност те имат огромно
влияние.

Разглеждайки тази тема няма как да не се запитаме защо се

различаваме полово – защо има мъже и жени и защо секса ни
привлича толкова много и ни създава такова удоволствие, че чак
някой стават зависими към него. Очевидният отговор е стремежът към
създаване на ново поколение, което да бъде генетично по-съвършено
от предходното, да страда от по-малко болести, да бъде по-
издръжливо към различните външни условия.

Именно по тези причини ние внимателно избираме партньорите

си и сме привлечени към едни, докато други не ни привличат
сексуално. Разбира се, това е много опростено казано, в общество,
което приема хомосексуалността, противозачатъчните и абортите.
51
 Всъщност природата е направила така, че да изпитваме почти
непреодолимо привличане и желание за секс за да създаваме
потомство, но тъй като сме рационални и емоционални същества и
отдавна не се ръководим единствено от първичните си инстинкти сме
променили и значението на секса в модерното общество. Неговата
първоначална, главна и генетична функция е изместена от
второстепенната – удоволствието. Както знаем, когато изпитваме
удоволствие, в нашият организъм се отделя серототнин, който ни кара
да се чувстваме щастливи. По тази логика, колкото повече секс,
толкова повече серотонин, толкова по-щастливи. Отново, нещата не са
толкова прости и ако оставим на страна философския въпрос за
щастието има още много фактори, които повлияват избора ни дали да
бъдем моногамни, полигамни или серийно моногамни.

Едно е сигурно, обаче: ако не бяхме еволюирали в полови

животни, които имат нуждата и желанието за секс, въпросът за
монагамията, полигамията и серийната моногамия нямаше да
съществува.

52
 Глава II

Историческо развитие на моногамията, полигамията и

серийната моногамия при хората

През двадесет и първи век, в нашето западно общество вече сме

доста отворени към различните прояви на семейни и сексуални
отношения. След сексуалната революция на двадесети век и
феминистките движения, обществото ни е по-склонно да приеме
немоногамни връзки. От къде, обаче тръгват нашите етични принципи
по отношение на моногамията, полигамията и серийната моногамия?

Модерното научно-философско мислене върху проблема може

да се насочи обратно към Еразъм Дарвин, през 18 век; то всъщност е
засегнато още в писанията на Аристотел. Темата е била повдигната
по-късно от Август Вайсман през 1889 година, който твърди, че
предназначението на секса е да генерира генетични вариации. От
друга страна, Чарлз Дарвин заключава, че ефектите от хибридната
сила /допълването/ „са повече от достатъчни за обяснение на …
генезиса на двата пола”.

Работата на швейцарския юрист Йохан Баховен има голямо

въздействие върху изучаването на историята на сексуалността. Много
автори, като прочутите Люис Хенри Морган и Фрийдрих Енгелс са
били повлияни от Баховен и са критикували идеите по въпроса, които
са били почти изцяло извлечени от античната митология. В книгата му
от 1861 година, „Майчино право: Изучаване на религиите и правния
характер на матриархата в Античния свят”, Баховен пише, че в
началото човешката сексуалност е била хаотична и безразборна. Тази
”афродитна” фаза се замества от матриархалната „деметриална” фаза,
която е в резултат на това, че майката е единственият надежден начин
за създаване на потомство. Само с преминаването към наложената от
53
мъжете моногамия, бащинството е станало напълно възможно, което
довежда до патриархата – последният „аполонов” етап на
човечеството. Доколкото възгледите на Баховен не се базират на
емпирични доказателства, те са важни, заради влиянието, което имат
върху бъдещите мислители, особено в областта на културната
антропология. Модерните обяснения за произхода на човешката
сексуалност се основават на еволюционната биология и по-специално
в областта на екологията на човешкото поведение. Еволюционната
биология показва, че човешкият генотип, подобно на този на всички
други организми, е в резултат на тези прародители, които са се
размножавали при дадена ситуация със значително по-голяма честота
от другите. Последвалото адаптиране на сексуалното поведение не е
бил „опит” на индивида да максимизира раждаемостта при дадени
обстоятелства – естественият подбор няма как да „вижда” в бъдещето.
Напротив, днешното поведение евентуално е в резултат на
селективните сили, които са се появявали в плеистоцена.171 Например,
мъж, опитващ се да прави секс с много жени, като същевременно
избягва родителските задължения, не го прави защото иска „да
подобри физическото си състояние”, а понеже психологическата
рамка, която се е развила и процъфтяла през плейстоцена никога няма
да изчезне.172

Сексуалното говорене – и още повече, писането – е било

предмет на различни стандарти на благоприличие, още от началото на
историята. През по-голямата част от историческото време писането се
е използвало само от една малка част от цялата популация на всяко
общество. Едва през 19-ти век и по-късно се появяват общества,
където над половината от населението е било основно грамотно.
Получената автоцензура и евфемистичните форми днес представляват
недостиг на изрични и точни доказателства, върху които да се базира
54
историята. Има известен брой първични източници, които е било
възможно да бъдат събрани през широки периоди от времена и
култури, включващи следното:

 записи на законодателства, показващи било насърчаване, било

забрана.

 религиозни и философски текстове, препоръчващи, обсъждащи и

дебатиращи темата.

 литературни източници, може би непубликувани по време на

живота на автора им, включително дневници и лична
кореспонденция.

 медицински текстове, засягащи различни форми като

патологични състояния.

 езиково развитие, особено в жаргона.

 по-съвременни изследвания за сексуалността.

1. Древни общества

Историческите сведения предлагат противоречиви

доказателства за развитието и прекратяването на моногамия като
социална практика. Лаура Бетциг се аргументира, че в шестте големи,
силно стратифицирани ранни държави, обикновените граждани са
били общо взето моногамни, но елитът на практика е бил полигамен.
Тези държави включват Месопотамия, Египет, Мексико на Ацтеките,
Перу на Инките, Индия и Китай.173

55
 Древна Месопотамия и Асирия

Семействата както във Вавилон, така и в Асирия по принцип са

били моногамни, но не напълно, така че всъщност управляващите
често са практикували полигамия.

В патриархалните общества на Месопотамия, ядреното

семейство се е наричало „дом”. С цел „да изгради дом” мъжът е
склонен да се ожени за една жена и ако тя не му осигури потомство,
той може да вземе втора жена. Кодексът на Хамураби постановява, че
той губи правото си да постъпи по този начин, ако жена му сама му
предостави робиня като наложница.174 Съгласно текстове от Стара
Асирия, мъжът е бил задължен да изчака две или три години преди да
му бъде позволено да вземе друга жена. Положението на втората жена
е било на “робско момиче” по отношение на първата жена, както
много брачни договори изрично са посочвали.175

Древен Египет

Макар че египетският мъж е бил свободен да се жени

едновременно за няколко жени, а някои заможни мъже от Старото и
Средното Царство са имали повече от една жена, нормата е била
моногамията.176 Може да е имало изключения, като например,
чиновник от Деветнадесетата династия изказва като доказателство за
любовта си към починалата му жена, че е останал женен за нея от
младостта им, даже и след като той е станал много успешен /П.
Лайден I 371/. Може да се предположи, че някои мъже изоставят
първите си жени с нисък социален статус и се женят за такива с по-
висок статус, с цел да продължат кариерните си развития, макар че
дори тогава са живели само с една жена. Египетските жени са имали
право да искат развод, ако съпругът им вземе втора жена. Много

56
надгробни релефи свидетелстват за моногамния характер на
египетските бракове, официалните длъжностни лица обикновено са
придружавани от подкрепящата съпруга. „Жена му Х, неговата
възлюбена” e стандартна фраза, идентифицираща жените в
надгробните надписи. Текстовете с инструкции принадлежащи към
литературата на мъдреците, например Инструкция на Птахотеп или
Инструкция на Ани, поддържат предаността към живот в моногамни
бракове, наричащи жената Господарка на дома. Инструкцията на
Анхшешонк внушава, че е лошо изоставянето на жена, поради
безплодността й.177

Китай

В Ай Чинг (Книгата за промените, китайски класически текст,

занимаващ се с гадаене) сексуалният контакт е един от двата
използвани фундаментални модела за обясняване на света. Без
никакво смущение, нито обида, Небето се описва като имащо
сексуален контакт със Земята. Подобно, без никаква похотлива нотка,
мъжките любовници на ранните китайски мъже с голяма политическа
власт се споменават в един от най-ранните големи произведения на
философията и литературата, Жуангзи.

Китай е имал дълга история на сексизъм, даже с морални

лидери, такива като Конфуций, придаващ изключително отрицателна
оценка за присъщите характерни черти на жените. От ранни времена,
девствеността на жените е била твърдо насърчавана от семейството и
общността и била свързвана с паричната стойност на жената, като вид
стока („продажбата” на жените, включваща в доставката цената на
булката). Мъжете са били защитавани при сексуалните им авантюри с
явен двоен стандарт. Докато първата жена на мъж с някакъв социален

57
статут в традиционното общество е била почти изцяло избирана за
него от баща му и/или дядо му, същият мъж можел по-късно да си
осигури сам по-желана сексуална партньорка със статут на
наложница. В допълнение, робите в неговото владение също са били
сексуално достъпни за него. Естествено, не всички мъже са имали
финансови ресурси за толкова голямо самозадоволяване.

Китайската литература показва дълга история на интерес към

привързаността, брачното блаженство, нестихваща сексуалност,
романтика, любовни дилеми, хомосексуални съюзи – накратко, всички
аспекти на поведение, които са били свързани със сексуалността на
Запада. Освен споменатите преди пасажи от Жуангзи, сексуалността
се показва в други произведения на литературата, такива като от
династията Тан Ийнийнг жуан (Биография на Куи Ийнийнг), династия
Кин Фу шенг лиу йи (Шест глави за Плуващ живот), хумористичния и
умишлено похотлив Жин Пинг Мей и многоликия и проницателен
Хонг Лоу Пенг (Мечта за Червената стая, наречена също Разказ за
Камъка). От горепосочените, само разказът на Ийгийнг и нейният
фактически съпруг Цан, не описват хомосексуални и хетеросексуални
взаимоотношения. Новелата назована Зоу бу туан (Любовна постеля
от плът) даже описва трансплантация на орган от различни видове, за
повишаване на сексуалните способности. Сред китайската литература
има класически текстове от Тауист.178 Тази философска традиция на
Китай е разработена в произведението Сексуални практики на Тауист,
което има три главни цели: здраве, дълголетие и духовно израстване.

Желанието за почтеност и вярата, че всички аспекти на

човешкото поведение могат да попаднат под правителствен контрол,
наскоро е представено от официалния говорител на Китай – поддържа
се фикцията за сексуална вярност в брака, отсъствието на голяма

58
честота на предбрачни сексуални сношения и пълното отсъствие в
Китай на така наречения „декадентски капиталистически феномен” на
хомосексуалността. Резултатът от идеологическите изисквания,
които предотвратяват обективното разглеждане на сексуалното
поведение в Китай, доскоро прави изключително трудно
правителството да предприеме ефективни действия срещу болестите,
предавани по полов път, особено СПИН. В същото време, голямата
миграция към градовете, свързана с големия дисбаланс между
половете и значителния брой безработни са довели до съживяване на
проституцията в нерегулираните места, видно от ускоряване
разпространението на болести по полов път сред много обикновени
членове на обществото.

В последните десетилетия, силата на семейството над

индивидите отслабва, правейки възможно все по-често младите мъже
и жени да избират сами своите сексуални и/или брачни партньори.

Древен Китай и полиандрията

Братската полиандрия е била традиционно практикувана сред

тибетците в Непал, части от Китай и части от северна Индия, при
която двама или повече братя са оженени за една и съща жена, и
жената е имала еднакъв „сексуален достъп” и до двамата. 179
Полиандрията се свързва с поделеното бащинство, културното
убеждение, че детето може да има повече от един баща.180

Полиандрията се счита за по-вероятна в общества с оскъдни

природни ресурси. Смята се, че тя ограничава увеличаването на
населението и повишава степента на оцеляването на децата. 181 Тя е
рядка форма на брак, която съществува не само сред селските
семейства, но също така и сред елитните фамилии. 182 Например,

59
полиандрията в Хималайските планини се отнася до недостига на
обработваема земя. Женитбата на всички братя в семейството с една
и съща жена, позволява семейната земя да остава цяла и неразделна.
Ако всеки брат се жени отделно и има деца, семейната земя ще се
цепи на неустойчиви малки парцели. За разлика, твърде бедните лица,
нямащи собствена земя, са по-малко склонни да практикуват
полиандрията в Будистките Ладака и Занскар. В Европа, разцепването
на земята се предотвратява чрез социалната практика за неразделно
наследяване. Например, отстраняване от наследството на повечето
братя и сестри, където много от тях стават безбрачни монаси и
свещеници.183

Япония

В това, което често се нарича първата новела в света, Генджи

Моногатари (Приказка на Генджи), която ни връща назад до около 18
столетие сл.н.е., еротизмът се третира като централна част от
естетичния живот на аристокрацията. Сексуалните взаимоотношения
на принц Генджи са описани с големи подробности с обективен тон и
по начин, който показва, че сексуалността е била много ценен
компонент на културния живот, както музиката или всяко друго
изкуство. Докато повечето от неговите еротични преживявания
обхващат жените, има и един разказан епизод, в който Генджи пътува
на доста голямо разстояние, за да посети една от жените, с която
понякога се среща, но не я намира в къщи. Става вече късно и
половото сношение вече е наред в менюто за деня, така че Генджи се
наслаждава на присъствието на младия брат на госпожата, който,
както се твърди, е еднакво задоволителен като еротичен партньор.

60
 От тогава до Реформацията Мейджи, няма показания, че
сексуалността е била третирана по отрицателен начин. В
съвременните времена хомосексуалността остава табу, докато не се
заговаря за нея отново вследствие на сексуалната революция. Юкио
Мишима, може би най-известния в останалия свят японски писател,
често пише за хомосексуализма и неговото взаимоотношение с новата
и старата японски култури. По същия начин, проституцията,
порнографията, традициите на гейшата и безбройните типове фетиши
и садо-мазохизът излизат отново на бял свят след десетилетия.

В Япония, сексуалността се е ръководила от някои социални

сили, които са я правели значително различна в културно отношение в
сравнение с Китай, Корея, Индия и Европа. В японското общество,
първичният метод, използван за да се осигури социален контрол е
заплахата от остракизъм (отлъчване от обществото).

Древен Израел

Като противовес на твърдението на Бетциг, че моногамията се е

развила в резултат на Християнското социално-икономическо влияние
на Запад, моногамията се появява широко разпространена много по-
рано в древния Среден Изток. В Израелската предхристиянска ера,
един главно моногамен етнос подкрепя историята на еврейското
създаване /Сътворение 2/ и последната глава на Притчите. 184, 185
По
време на Втория Храмов период /530г пр. Хр до 70 г от новата ера/,
отделно от икономическото положение, което подкрепя моногамията
даже повече отколкото в по- ранния период, концепцията за „взаимна
вярност” между съпруг и съпруга е била най-разпространената
причина за строго моногамните бракове. Някои от брачните
документи изрично показват желанието да се запазва моногамията.
Примери за такива документи са открити в Елефантине. Те са подобни

61
на откритите в съседните Асирия и Вавилон. Изследванията показват,
че обществата на древния Среден Изток въпреки, че не са били строго
моногамни, на практика са били /поне за простолюдието/ моногамни.
Халаха от сектата при Мъртво море предвижда забрана на
полигамията, както се вижда от Пентатеуч (Дамаски документ 4:20 –
5:5, един от Свитъците от Мъртво море). Християнството приема
подобна нагласа, което се потвърждава с подхода на Исус. Михаел
Кугън, напротив - твърди, че „Полигамията продължава да се
практикува дълго време и през библейския период, и се потвърждава
сред евреите до втори век от новата ера”.

Под ръководството на Съдиите и монархията, старите забрани

излизат от употреба, особено сред аристокрацията, въпреки че
Самуеловите Книги и Царете, които покриват целия период на
монархизма, не описват дори един случай на двуженство сред
простолюдието – с изключение на бащата на Самуел. Древните
книги, като например Книгата на Мъдростта, която показва картина
на обществото, Сирах, Притчи, Чоелет описва портрет на жена в
строго моногамно семейство и възхвалява перфектната съпруга.
Книгата на Тобиас говори единствено за моногамни бракове. Също
така, пророците виждат моногамните бракове като връзка между Бог и
Израел (вижте Но 2:4f; Jer.2:2; Is 50:1;54:6-7;62:4-5; Ez 16). Роланд де
Во твърди, „ясно е, че най-разпространената форма на брак в Израел е
била моногамията.”186

Мишна и Бараитот ясно отразяват моногамната гледна точка в

Юдаизма (Йевамот 2:10 и т. н.). Някои мъдреци са осъждали брака с
две жени, дори да е с цел продължаването на рода (Кетубот 62б).
Р.Aми твърди, че любовта означава: Който вземе втора съпруга в

62
допълнение на първата, трябва да се раздели с първата и да заплати
зестрата и. /Йевамот 65а/

Римските обичаи, които забраняват полигамията, вероятно са

спомогнали за тази нагласа, особено след 212 год. от новата ера,
когато всички евреи стават римски граждани. Въпреки това, някои
евреи продължават да практикуват бигамията (например до средните
векове в Египет и Европа). Римски закон от четвърти век забранява на
евреите да сключват множество бракове.187

Синодът, свикан от Гершом бен Юда около 1000 год. забранява

полигамията между евреите Ешкенази и Сефардик.188

Древна Гърция

В древна Гърция, фалосът, често във формата на Хермес, е бил

предмет на култ, преклонение, като символ на плодовитост. Това
намира изражение в гръцката скулптура и други произведения на
изкуството. Едно от разбиранията на древно-гръцкия мъж за
сексуалността на жената е била, че жените завиждат на пенисите на
мъжете. Съпругите са били считани за стока и инструменти за
раждане на законни деца. Те е трябвало да се конкурират сексуално с
еротомените (момчетата за удоволствие) и хетерите и с робите в
техните собствени домове.

Както хомосексуалността, така и би-сексуалността, под формата

на педерастия, са били социално приети в древна Гърция и са били
неразделна част от образованието, изкуството, религията и
политиката. Връзки между възрастни не са били непознати, но те не са
били насърчавани. Лесбийските взаимоотношения също са били от
педерастко естество.

63
 В древна Гърция е било обичайно мъжете да имат сексуални
взаимоотношения с юноши. Тези практики са били знак за зрялост, с
което се е гледало на мъжете като на сексуални ментори, наставници.

Мъжът на древна Гърция е вярвал, че изтънчената проституция

е била необходима за наслада и са били налични различните класове
проституция. Хетери, образовани и интелигентни компаньонки, са
били за интелектуално, както и за физическо удоволствие.
Странстващите проститутки практикуват бизнес на улиците, от друга
страна храмовите или посветените проститутки имат по-висока цена.
В Коринт, пристанищен град на Егейско море, храмовете държат
хиляди посветени проститутки.

Изнасилването – обикновено в контекста на войната – е било

обичайно и се е считало за „право на доминиране”. Изнасилване в
смисъла на „похищение”, последвано от консенсуално правене на
любов (със съгласие) е било представено даже в религията: Зевс се е
смятало, че е отвлякъл много жени: Леда под формата на лебед, Даная
приела форма на златен дъжд, Алкмене маскирана като собствения й
съпруг. Зевс също така отвлича момче, Ганимед - мит, който прилича
на Критски обичай.

Все пак източниците показват, че древните гърци са били

моногамни в смисъл, че на мъжете не се е позволявало да имат повече
от една съпруга или да съжителстват с наложници по време на
брака.189

Етрусия

Древната Етрусия е имала много по-различни представи за

сексуалността, когато се сравнява с другите древни европейски

64
общности, повечето от които са наследили Индо-европейските
традиции и представите за ролите на половете.

Гръцките писатели, такива като Теопомпус и Платон наричат

етруските жители „неморални” и от техните описания откриваме, че
жените са правили обикновено секс с мъже, които не са им били
съпрузи и че в обществото им, децата не се наричали „незаконни”
тъкмо за това, че не се е знаело кой е баща им. Теопомпус също така
описва необуздани оргии, но не е ясно дали е бил приет обичай или
само малък ритуал за някакво божество.

Рим

„Гражданите са били длъжни да контролират тялото си, това е

било понятието за мъжката сексуалност в Римската Република. 190
„Целомъдрието” (от латински „virtus” от vir „мъж”) е било считано за
равно с „мъжественост”. Еквивалентната добродетел за гражданките с
добро социално състояние е била чистотата, форма за сексуален
интегритет, който показва атрактивността и самоконтрола им. 191
Женската сексуалност е била поощрявана в брака. В римската
патриархална общност „реалният мъж” е трябвало да управлява добре
както себе си, така и другите и не е трябвало да се поддава на
използването или удоволствието на другите.192 Еднополовите
сексуални поведения не са били възприемани като намаляващи
римската мъжественост, докато мъжът играе проникваща и
доминираща роля. Предпочитаните мъжки партньори са били
социално нискостоящи такива, като проститутки, шутове и роби.
Сексът със свободно родени малолетни младежи е бил формално
забранен. Така че „хомосексуалните” и „хетеросексуалните” не са

65
форма на първичната дихотомия на римското мислене за
сексуалността и няма съществуващи латински думи за тези понятия.193

Изображенията на сексуалността на франките са в изобилие в

Римската литература и изкуства. Фалосът е бил повсеместна
декорация. Сексуални пози и картини са били изрисувани в голямо
разнообразие сред стенописите, запазени в Помпей и Херкулан.
Колекции от поетични възхвали на любовни афери и Изкуството на
любовта от августинския поет Овидий забавно упътват както мъжете,
така и жените в това, как да привличат и радват любовници. Сложни
теории за човешката сексуалност, основаващи се на Гръцката
философия, са били развити от мислители, като Лукреций и Сенека.
Класическите митове често се занимават със сексуални теми, такива
като полова идентичност, изневяра, кръвосмешение и изнасилване.

Подобно на другите аспекти на живота в Рим, сексуалността е

била подкрепяна и регулирана от традиционната Римска религия,
както от обществения култ към държавата, така и от отделните
религиозни практики и магии.194 Цицерон твърди, че желанието за
създаване на потомство (либидото) е било „лехата на републиката”,
тъй като е било причина за първата форма на социална институция,
бракът, който на свой ред създава семейството и се счита от
римляните за строителна тухла, блок на цивилизацията. 195 Римският
закон санкционира сексуалните престъпления (насилване), особено
изнасилването, както и изневярата. Римският съпруг, все пак, счита,
че изневярата е престъпление, само когато сексуалната му партньорка
е била омъжена жена.

Проституцията е била законна, публична и широко

разпространена. Шоумените от двата пола са били считани за

66
сексуално достъпни и гладиаторите са били сексапилни. Робите са без
законна идентичност и са били уязвими за сексуална експлоатация.

Разпадането на републиканските идеали за физическо

интегриране по отношение на политическата свобода допринасят за и
се отразяват на сексуалния упадък и се свързват с Римската
Империя.196 Безпокойства за загубване на свободата и подчинеността
към императора от страна на гражданите са били изразявани чрез
възникналото нарастване на пасивното хомосексуално поведение сред
свободните мъже.197 Сексуалното завоевание често е било метафора за
Римския империализъм.198

2. Средни векове

 Ранно християнство

Исус Христос твърди, че основният проблем е верността към

Тора. Според него, моногамията е първичното желание на Създателя,
описано в Генезис, помрачено от тежестта в сърцата на израелтяните.
Тъй като Йоан Павел II интерпретира диалога между Исус и
фарисеите (Евангелие на Матея 19:3-8), Христос набляга на
изначалната красота на моногамната брачна любов, описана в Книгата
Сътворението 1:26-31, 2:4-25, чрез което мъжът и жената по
същността им са готови да бъдат възхвалявани, напълно и като личен
дар за другия:

Исус сам избягва вплитане в правни и казуистични

противоположни версии; вместо това, той повтаря два пъти за
„започването”. При това, той ясно се обръща към релевантните думи в
Сътворението, което неговите слушатели също знаят наизуст. Това
ясно води слушателите да разсъждават за пътя, по който, в мистерията
на сътворението, човекът е създаден именно като „мъж и жена”, с цел

67
да се разбере правилно нормативното значение на думите в
Сътворението.199

3. Съвременна история

 Френска Полинезия

Островите са бележити със сексуалната си култура. Много

сексуални дейности, считани за табу в западните култури, са били
приемани от местната култура. Понеже контактът със западните
общества е променил много от тези порядки; изследванията на
социалната им история, предхождаща западната, е трябвало да се
направи чрез четене на древни писания.200, 201

Децата са спели в една стая с родителите им и е било възможно

те да наблюдават родителите си, докато правят секс. Симулацията на
сексуален акт става действително проникване, още щом момчетата са
били физически способни на това. Възрастните са смятали
симулацията на секс от деца за забавна. Като приближавали 11
годишна възраст, момчетата насочвали вниманието си към
момичетата.

Предбрачният секс не е бил поощряван, но обичайно е бил

позволен, ограниченията на младежката сексуалност са били
кръвосмешението, ексогамните правила (за женене с други) спрямо
първородните дъщери от високопоставено потекло. След
първородното им дете, на високопоставените жени са били разрешени
извънбрачни връзки.

„На следващия ден, като започна да се съмва, ние бяхме

обкръжени от множество от тези хора. Сега вече имаше най-малко
стотина жени; и те практикуваха всички изкуства на похотливо
изразяване на жестове, за да спечелят допускане на борда. Беше
68
твърде трудно да удържа моя екипаж да спазва правилата, които бях
създал по тази тема. Между тези жени имаше няколко не по-големи от
10 годишни. Но младостта, изглежда, не беше тест за невинност; тези
деца, както можех да ги наричам, съперничеха на майките си в
развратността на движенията си и в изкуството да изкушават.“ - Юри
Лисиански в мемоарите си.202

Адам Йохан фон Крузенщерн, в книгата си за същата

експедиция на Юри описва, че баща е качил на борда на неговия
кораб 10-12 годишно момиче и то е правило секс с екипажа. Според
книгата на Чарлз Пиер Кларет и Етиен Маршанд, 8-годишни
момичета са правили секс и са извършвали публично полови
сексуални актове.

 Двадесети век: Сексуалната революция

Втората сексуална революция съществено променя сексуалната

моралност и сексуалното поведение, през 60-те години и 70-те години
на двадесети век. Важен фактор при промяната на ценностите,
отнасящи се до сексуалните дейности, е развитието на новите,
ефикасни технологии за личен контрол на възможността за
забременяване. Либералните закони за аборта в много страни също
правят възможно да се прекъсва безопасно и легално нежеланата
бременност, без да предизвиква сериозни здравословни последствия
на майката.203

Проучвания показват, че между 1965 и 1974 г. броят на жените,

които са имали полов контакт преди брака, значително се е
увеличил.204 Социалният и политическият климат на 60-те години е
бил уникален; при него традиционните ценности често са били
оспорвани силно от гласовитото малцинство.

69
 Различните сфери на обществото, които настояват за промяна,
включват движението "Граждански права", "Новата левица" и жените,
тъй като в последните години на десетилетието се появяват различни
организации за правата на жените. Този климат на промяната довежда
много хора, особено младите, да предизвикат социалните норми.

С успеха на движението за „Граждански права” други, които

искат промяна знаят, че е дошло времето да я получат. Съчетанието на
либералното правителство, общия икономически просперитет и все
още съществуващата заплаха от ядрено унищожение бележи 60-те
години на ХХ век, независимо от всяко десетилетие преди него, и
докато консерватизмът изобщо не е бил мъртъв, либерализмът се
радва на широко съживяване, което спомага за подобряване на
климата, при който е настъпила „сексуалната революция”. Всъщност,
Линдън Б. Джонсън е първият действащ президент, който одобрява
контрола върху раждаемостта, изключително важен фактор за
промяната на отношението към секса на американците през 60-те
години.

 „Хапчето”

„Хапчето” предоставя на много жени по-достъпен начин за

избягване на забременяване. Преди въвеждането на хапчето много
жени не търсят дългосрочни работни места. Преди това типичната
жена щеше да се откаже от работата си, когато забременее и щеше да
се върне отново, когато детето й тръгне на училище. Абортът е бил
незаконен и при повечето незаконни аборти е имало твърде много
здравни рискове. Налице е видима тенденция в нарастващата възраст
на жените при първия брак през десетилетията между 1930 и 1970 г.,
след като контрацепцията е била предоставена на несемейните

70
жени.205 Като част от тихата сексуална революция на жената,
хапчетата дават на жените контрол над тяхното бъдеще. 206 В известен
смисъл, възможността за получаване на висше образование, без да се
мисли за бременност, дава на жените повече равенство в
образователните постижения. Тъй като жените могат да имат избор да
използват контрол на раждаемостта, за да завършат образованието си,
по-висок процент са завършвали училище и колеж, в крайна сметка са
придобивали професионална кариера.

Това се дължи отчасти на страховете за незаконна бременност и

раждане на дете, както и на социални (особено религиозни)
притеснения относно контрацепцията, която често се разглежда като
„мръсна” и нехристиянска. Модернизацията и одържавяването
спомагат за промяна на тези нагласи и първата перорална
контрацепция е разработена през 1951 г., отчасти благодарение на
активистката в кампанията за правата на жените на Маргарет Сангър,
която събра 150 000 долара, за да финансира разработването й.207

Тъй като хапчето в крайна сметка се превръща в символ на

сексуалната революция, произходът на сексуалната революция се
дължи не толкова на сексуалното освобождаване на жените, колкото
на политическите програми на 60-те години на миналия век. В
началото на 60-те години президентът Линдън Джонсън въвежда
своята политика за социални реформи, „Великото общество”, която
има за цел да премахне бедността и расовата несправедливост.

През това време хапчето е одобрено и разпространено от

лекарите като форма за контрол на раждаемостта, за да се
противопостави на страха от прекомерното нарастване на
населението, което съвпада с целта на президента Джонсън за

71
премахване на бедността.208 От 1960 г. Администрацията по храните и
лекарствата лицензира лекарството. „Хапчето”, както става известно,
става изключително популярно и, въпреки притесненията за възможни
странични ефекти, до 1962 г., приблизително 1 187 000 жени са го
използвали.209

Хапчето отделя контрацепцията от самия полов акт, което го

прави по-социално приемливо и по-лесно да се толерира, отколкото
други видове контрацептиви (които са съществували от години).

Известно като технологично чудо, хапчето е надежден продукт

на науката във все по-технологична епоха и е обявен за един от
„триумфите” на човека над природата. Често се казва, че с
изобретяването на хапчето жените, които са го вземали, веднага са
получили нова свобода - свободата да използват телата си, както те
сметнат за добре, без да се тревожат за бремето от нежелана
бременност.

Разбира се, не всички са привърженици на „хапчето“. „Хапчето”

се превръща в изключително спорен въпрос, тъй като американците са
се борели с мислите си за сексуалния морал, контрол ръста на
населението и контрола на жените върху техните репродуктивни
права. Даже през 1965 г. противозачатъчните са били незаконни в
някои американски щата, включително в Кънектикът и Ню Йорк.

Кампании на хора като Естел Грисуолд стигат до Върховния съд

на САЩ, където на 7 юни 1965 г. е било решено, че съгласно Първата
поправка, правителството не трябва да диктува използването на
контрацепция от брачни двойки. На неомъжени жени, които са
поискали гинекологични прегледи и орални контрацептиви, често е
било отказвано или са били заклеймявани за сексуален морал. Жените,
72
на които е бил отказван достъп до хапчето, често е трябвало да
посетят няколко лекари, преди някой да им го предпише. 210 През 1972
г. друго решение в Бейрд (Американски Върховен Съд) разширява
това право и за неженените двойки.

Някои движения за правата на жените също възхваляват хапчето

като метод за предоставяне на сексуалното освобождение на жените и
популярността на лекарството се оказва само един израз на
нарастващото желание за равенство (сексуално или не) сред
американските жени. „Хапчето” и сексуалната революция
следователно са важна част от стремежа към равенство между
половете през 60-те години.

Вследствие на това, хапчето и сексуалната свобода,

предоставена на жените, често са били обвинявани в това, което
мнозина смятат за регресия в качеството на живота. От сексуалната
революция насам, раждането извън брака, полово предаваните
болести, бременността на тийнейджърките и разводите са се
увеличили значително. През 1960 г. е имало само четири значително
големи полово предавани болести, сега те са двадесет и четири. След
сексуалната революция, децата, живеещи в семейства с един родител,
са се утроили.211

Въпреки твърденията, че хапчето и сексуалната революция са

били положителни за жените в Америка, някои феминистки писатели
са критикували настъпилите промени.212

Лесбийският феминизъм се застъпва за пълното отказване от

хетеросексуални взаимоотношения, като се твърди, че лесбийството е
единственото решение за освобождаване от потисничеството на
мъжете.
73
  Движението на Жените

Феминистките движения, комбинирани с важна литература като

„Женската мистика” от Бети Фридън, помагат да се променят
концепциите на народите за ролята на жената по отношение на секса.
В "Женската мистика" Фридън се занимава с въпроса за вътрешната
роля на жените в Америка през 60-те години и чувството на
неудовлетвореност от нея. Фридман вярва, че жените не трябва да се
съобразяват с популярния възглед за женствеността („Домакинята”) и
че те трябва да участват, ако не се радват на половия акт. Самата
книга е много популярна в университетите, сред младите и е синоним
на етиката на антикултурата. Нейната важност за феминизма през 60-
те години и за сексуалната революция се крие в това, че създава нова
вълна на мислене по отношение на вътрешната и сексуалната роля на
жените в обществото.

Значение на историческото развитие на моногамията при хората

Ние, хората се смятаме за еволюционно най-напредналият

животински вид на планетата Земя и съответно очакваме от себе си да
имаме и спазваме възвишени етични и морални ценности. Още от
древни времена се стремим да опазим съкровенността на семейната
институция, дори било то с цел да е ясно генетичното или
материалното наследство.

Въпреки, че по-горе споменахме древни култури от целият свят,

в заключението си ще се спрем главно на Европа.

Християнството, особено в началото, освен вяра е било и

политика, и част от задачите му е бил контрола върху семейната
институция. Именно по тази причина векове наред християнските

74
държави са били много стриктни относно правилата за сексуален
контакт. Може да се каже, че това е златната епоха на моногамията, но
бихме могли да се зачудим и дали наистина е било така. Да,
религията, законите и социалните норми са забранявали всякакви
сексуални отношения извън брака, но често забраненият плод е най-
вкусен. По това време много писатели са били изключително цинични
в произведенията си, описвайки публични домове, проституция,
изнасилвания, дори кръвосмешение и то сред аристократичните
семейства. Много от големите европейски столици са имали по един
парк, служещ за сексуални наслади – там е можело да се наблюдава
всичко – от стандартни сексуални отношения мъж - жена до зоофилия,
педофилия и некрофилия. Сифилис и други сексуално предавани
болести са били не само широко разпространени, но и често причина
за смъртта на аристократи и благородници. Така че разврат през
средните векове определено е имало, но е било тема табу.

Пак в Европа, но малко по-късно през класицизма и ренесанса

все още моногамията е стандарт, но малко по малко започва да се
позволява развода, за сега само при специални обстоятелства.
Известната случка с Кралят Слънце сякаш отваря вратата за разводи и
сред силно религиозните и сред публичните фигури и към началото на
двадесети век в градовете разводът е вече социално приет. Селските
райони се забавят в това отношение, но в крайна сметка и там приемат
разводите. Религията няма избор и смекчава очакванията си към
вярващите за моногамия. Това е и началото на серийната моногамия в
Европа.

Съвременната история разказва за медицински и технологични

открития и революции. В края на двадесети и началото на двадесет и
първи век малко теми остават табу. Серийната моногамия е вече
75
норма, дори може да се каже, че тези които избират да бъдат изцяло
моногамни са извън нормата. Дори полигамията е вече сравнително
приета – наистина в повечето страни полигамията не е законна, но
всички знаем, че е прието да имаме едновременно повече от един
сексуален партньор, стига на се опитваме да узаконим връзката си с
всички едновременно.

Казахме, че серийната моногамия и полигамията са приети, но

това съвсем не означава, че не носят последствия. Всички сме чували
за последствията от развода както върху двете страни така и особено
много върху децата. За последствията от развода е казано
изключително много и общо взето повечето изследвания върху
проблема повдигат въпроса за сериозните психични проблеми, които
той предизвиква, нуждата от специализирана психологична помощ и
най-вече важността на брачната институция и нейното опазване.
Разводът е изключително интересна тема, но не е център на нашият
интерес сега.

Освен развода, има и други последствия от избора ни на

сексуално поведение. Едно от тези последствия са полово предаваните
болести, особено много СПИН. Това също е тема, която може да се
разгърне много, но накратко есенцията на проблема е, че тези болести
и особено СПИН могат да доведат до изключително сериозни
здравословни проблеми, включително смърт.

Нежеланата бременност, абортът и многодетните социално

слаби семейства са друг проблем на днешното общество и са били и в
миналото. Въпреки, че в днешни дни има много видове контрацепция
на разположение, тези проблеми все още са много актуални. Защото
все още има много хора на нашата планета със изключително слабо

76
сексуално образование, защото контрацепцията не е 100% сигурна,
защото понякога поемаме рискове без да сме готови да приемем
последствията. И ако това са проблеми в нашето високо-технологично
и сексуално отворено общество, нека си представим колко сериозно са
повлиявали сексуалния живот на нашите прадеди. Нека си представим
семейни двойки, който не смеят да имат полов контакт години наред,
защото не могат да изхранят 10-те деца, които вече имат. А колко
много жени са загубили живота си в опити за немедицински аборти.

Разводите и болестите, предавани по полов път, както и

създаването и отглеждането на поколение са очевидните последствия,
но освен тях има и други, психологични, които имат голяма влияние
върху избора за сексуални и семейни връзки. Общественото мнение и
статус, както и влиянието на семейството оказват изключителен
натиск върху нашия избор. Натоварването и напрежението от
поддържане на връзки с повече сексуални партньори или обратно, от
поддържането на връзка със само един и изграждането на семейство
могат в крайни случаи до доведат до клинична депресия и неврозни
състояния.

В обобщение, от историческа гледна точка, въпреки

законодателството, епохата, социалната среда, религията и каквито и
да е било други фактори, избора дали да бъдем моногамни, полигамни
или серийно моногамни остава индивидуален. Винаги е имало и ще
има хора, които избират да споделят живота си само с един партньор,
но и винаги ще има такива, които предпочитат да се отдадат на много
сексуални партньори.

77
 4. Религиозни възгледи относно сексуалният избор

В края на 20-ти век, Карл Войтила, по късно Папа Йоан Павел II,
в своята книга „Любов и отговорност” приема, че моногамията, като
институциален съюз между двама души, влюбени един в друг, е
олицетворение на етична лична норма и съответно единственият
начин да бъде възможна истинската човешка любов.

Юдаизъм

В Еврейския закон, сексът не се счита непременно за грешен,

когато се извършва при брак, нито е необходимо зло за целите на
създаването. Сексът се счита за лично и свято дело между съпруга и
жена му. Някои дяволски сексуални практики са били считани за
сериозно неморални „гнусотии” понякога наказвани със смърт.
Остатъкът от секса (като някаква загуба на телесна течност) се е
считал за ритуално нечист извън тялото и е изисквал очистване.

Наскоро, някои учени бяха запитани дали Старият Завет

забранява всички форми на хомосексуализъм, повдигайки въпроси за
превода и връзката с практиките на древните култури. Все пак,
равинският Юдаизъм недвусмислено е осъждал хомосексуализма.

В днешни дни, полигамията е почти несъществуваща в

Равинския Юдаизъм.213 Ашкензките евреи продължават да спазват
забраната на Равина Гершом от 11-ти век.214 Някои еврейски общности
в Мизра (особено Йеменските евреи и Персийските евреи) са
прекратили полигинията по-наскоро след като имигрират в други
страни, където е била забранена или незаконна. Израел забранява
полигамията със закон.215, 216 На практика, все пак, законът се прилага
по-слабо, преди всичко за да се избегне конфронтация с бедуинската
култура, където се практикува полигинията.217 Съществуващите преди

78
полигинни съюзи сред евреите от арабските страни (или от други
страни, където тази практика не е била забранена и не е била
незаконна) не попадат под ударите на този еврейски закон. Но на
евреите от Мизра не се е забранявало да влизат в нови полигамни
бракове в Израел. Все пак, полигамията може да се появява още в
неевропейски еврейски общности, които съществуват в страни, където
тя не е забранена, такива като еврейските общности в Йемен и в
Арабския свят.

Сред караитските евреи, които не се придържат към равинските

тълкувания на Тора, полигамията почти не съществува в днешни дни.
Подобно на други евреи, караитските интерпретират Левит 18:18 като
означаване, че мъжът може да вземе втора жена, ако първата му
съпруга даде съгласието си (Кетер Тора на Левит, страници 96-97) и
караитите тълкуват Изходът 21:10, че означава мъжът да може да
взима втора жена само ако той е способен да поддържа същото ниво
на брачни задължения към първата си съпруга; брачните задължения
са: 1) храна, 2) облекло и 3) сексуално задоволяване. Поради тези две
библейски ограничения и защото повечето страни я поставят извън
закона, полигамията се счита за изключително непрактична, и днес
има само няколко познати случая сред караинските евреи.

Израел прави полигамията незаконна.218, 219

Въведени са
разпоредби, които позволяват на съществуващите полигамни
семейства да имигрират от страните, където практиката е била
законна. Освен това, бившият главен равин Овадиа Йозеф 220 се изказва
в полза на легализирането на полигамията и практиката на пилегеш
(наложницата)

Цви-Зохар, професор от Университета Бар-Илан, наскоро

предлага, въз основа на становищата на водещите халачински

79
авторитети, концепцията за наложницата да служи като практическа
халачиска обосновка за предбрачното и безбрачното съжителство. 221,
222

Мoйсеевият Закон

„И Господ ги благославя и Господ говори за тях, Да бъде

плодородие и се размножавайте и напълнете земята и я покорявайте и
господствайте над рибата в морето и над птиците в небето и над
всички зверове, ходещи по земята”. (Сътворението 1:28).

Тора (Петокнижието, Мойсеевият закон), доколкото е бил

съвсем откровен, в описанията му на различни полови актове,
забранява някои взаимоотношения. А именно прелюбодеянието,
всички форми на кръвосмешение, мъжкия хомосексуализъм,
скотщината и въвежда идеята, че никой не трябва да прави секс по
време на цикъла на жената:

 Не трябва да се съвокуплявате с жената на съседа си, за да не се

оскверните с нея. (Левит 18:20)

 Не трябва да се съвокуплявате с мъжки деца, както и с женски

деца: това е отвратително. (Левит 18:22)

 И с никакво животно не се сношавайте, за да не бъдете

осквернени от него; това е поквара. (Левит 18:23)

 И към жена, по време на изхождане, нечистотиите от нейното

отделяне, не трябва да я приближавате и разголвате. (Левит
18:23)

Горните пасажи могат, все пак, да бъдат отворени за модерно

интерпретиране. Първоначалното значение на тези стихове не се
променя след като се преведат, но интерпретацията им може да бъде
80
променена, след превеждането им на английски или на други езици.
Този възглед, все пак, е бил атакуван от консерваторите.

Християнство

Християнството отново подчертава Еврейските нагласи за

сексуалността с две нови концепции. Първо, се повтаря идеята, че
бракът е абсолютно изключителен и неразрушим, като полага
допълнителни насоки за развода и разширява причините и
принципите, стоящи зад тези закони. Второ, във времената на Стария
Завет, бракът е почти универсален, в продължение на общия брак в
Рая, но в Новия Завет траекторията е разтеглена към целта за нов брак
или безбрачие в новите небеса и новата земя (вижте Матея 22).
Практически, затова в новата епоха след Исус сега бракът е само
норматив, но безбрачието е ценен подарък от само себе си.

Полигамията не се забранява в Стария Завет. Макар че Новият

Завет почти не споменава полигамията, някои посочват повторението
на Исус Христос от по-ранни писания, отбелязващи това, че мъжът и
жената „ще станат една плът”.

Повечето християнски теолози се аргументират, че в Матея

19:3-9 и отнасяйки се към Генезис (сътворението) 2:24 Исус Христос
изрично постановява, че мъжът трябва да има само една жена: „Не сте
ли чели, че Онзи, който ги е направил в началото, ги е направил мъже
и жени”. И казва, „По тази ли причина мъжът ще напусне баща и
майка и ще се присъедини към жена си: и те ще станат ли едно тяло?”

Библията сочи в Новия Завет, че полигамията не трябва да се

практикува от определени църковни лидери. 1. Тимъти посочва, че
някои църковни лидери трябва да имат само една жена: Епископът
трябва да е непорочен, съпруг на една жена, бдителен, проницателен,

81
с добро поведение, отдаден на гостоприемството, способен да поучава
(глава 3, стих 2; вижте също стих 12 относно дяконите, имащи само
една жена). Подобен съвет се повтаря в първата глава на Посланието
към Тит.223

В Подсахарна Африка често е имало напрежение между

настояването на християните за моногамност и традиционната
полигамия. Понякога дори до скоро е имало движения за
приспособяване, в други случаи, църквите са се противопоставяли
силно на такива движения. Африканските независими църкви
понякога са се обръщали към тези части от Стария Завет, в които се
описва полигамията в защита на практиката.

 Нов завет

Новият Завет е съвсем ясен за принципите, отнасящи се до

сексуалните взаимоотношения. В едно от своите писма до
Християнската църква, Свети Павел директно отговаря на някои
въпроси, за които е бил запитан.

1. Сега относно предмета, за който ми пишете: „Добре е за мъжа

да не пипа жената.” 2. Но поради случаите на полова
безнравственост, всеки мъж трябва да има своя собствена жена и
всяка жена – свой собствен съпруг. 3. Съпругът трябва да дава на
жена си съпружеските й права и съответно жената на своя съпруг.
4. За жената, която няма власт над собственото си тяло, но
съпругът има; подобно съпругът няма власт над собственото си
тяло, но жената има. 5. Не се лишавайте един друг, освен ако има
съгласие за известно време, да се посветиш сам на молитви, а след
това да се съберете отново, така че Сатаната да не може да ви
изкуши, понеже сте загубили самоконтрола си. 6. Това го казвам по

82
 начин за отстъпка, а не като заповед. 7. Желая всички да бъдат
какъвто съм самия аз. Но всеки има отделен подарък от Господ,
един има един вид, а другия различен вид.” (1 Коринтяни 7:1-9,
НРСВ)

 Къснохристиянска мисъл

Свети Августин разкрива, че преди изкушението на Адам е

нямало радост при половия акт, но че това е било изцяло подчинено
на човешка причина. По-късно теолозите заключават по същия начин,
че похотта, забъркана в сексуалността е била резултат от първородния
грях, но почти всички се съгласяват, че това е било само привиден
грях, ако се прилага в брака без неподходяща похот.

В реформираните училища, както е представено за пример от

Уестминстърското вероизповедание, са били изведени три
предназначения на брака: взаимно насърчаване, подкрепа и
удоволствие; за да има деца, и за да се избегне похотливия грях.

Днес, християните са пригодили възгледа, че няма какъвто и да

е грях в безпрепятственото удоволствие на брачните
взаимоотношения. Някои християни ще се стремят да ограничават
обстоятелствата и степента, до която удоволствието от секса е
морално позволено.

 Римокатолическа църква

Римокатолическата църква заклеймява полигамията; Катехизмът

на католическата църква я описва в параграф 2387 под заглавието
„Други престъпления срещу достойнството на брака” и постановява,
че тя „не е в съгласие със закона за морала”. Също така, в параграф
1645 под заглавието „Права и изисквания за съпружеската любов”

83
постановява „Единството на брака, ясно признато от нашия Господ, е
явно създадено при равни лични достойнства, което трябва да е
представено на съпруга и съпругата във взаимна любов и
безусловност. Полигамията е в противоречие със съпружеската
любов, която е неразделна и изключителна.“

Свети Августин вижда конфликт с полигамията в Стария Завет.

Той се въздържа да съди патриарсите, но не отхвърля практиката им
за приемане на полигинията. Напротив, той се аргументира, че
полигамията на Бащите, която е била толерирана от Създателя заради
забременяването е било отклонение от първоначалния му план за
човешкия брак. Свети Августин пише: Че добрата цел на брака, все
пак, е по-добре представена от съпруг с една жена, отколкото от
съпруг с няколко жени, показано достатъчно ясно от самият първи
съюз на женената двойка, който е създаден от самото Божествено
Същество.224

Тъй като населението на племето се увеличава, забременяването

вече не е валидно оправдание на полигамията: тя „е била законна сред
древните отци; дали е законна сега също така, аз се въздържам
прибързано да кажа. Засега няма нужда да се занимаваме с деца, тъй
като те са вече налични, даже когато жените са раждали деца, това е
било позволено, с цел да са по-многобройни поколенията, да се женят
допълнително за други жени, което сега се счита напълно за
незаконно”.225

В днешни времена, малцина от теолозите на Римокатолическата

църква твърдят, че полигамията, макар и не идеална, може да бъде
узаконена форма на християнския брак в някои региони, особено в
Африка.226, 227
Римокатолическата църква поучава в Катехизиса, че
полигамията не е в съгласие с моралния закон. Участието в

84
[съжителство] е радикално противоречащо на полигамията, така, в
действителност, директно се отхвърля планът на Господ, защото се
противопоставя на равностойното лично достойнство на мъжете и
жените, които се отдават в брака на любов, пълна и следователно
уникална и изключителна”.228

 Движение на светиите от последните дни

Историята на Мормонизма и полигамията (специално

многоженство) започва от Джозеф Смит, който твърди, че е получил
откровение на 17 юли 1831 година, че „множественият брак” трябва
да се практикува от някои мъже мормони, които са специално
повелени да правят така. Това е било публикувано по-късно в
Доктрина и Завети от Църквата на Исус Христос на светиите от
последните дни (църква на СПД).229 Въпреки откровението на Смит,
изданието от 1835 година на 101 раздел на Доктрината и заветите,
написано след като започва да се практикува множествения брак,
публично се осъжда полигамията. Това писание се използва от Джон
Тейлър през 1950 година, за да се отрекат слуховете за полигамни
мормони в Ливърпул, Англия.230 Полигамията става незаконна в щата
Илинойс231 през периода 1839-44 години, когато няколко основни
мормонски водачи, включително Смит,232, 233 Брайгъм Юнг и Хебър К.
Кимбел взимат много жени.

През 1852 година Брайгъм Юнг, вторият президент на църквата

СПД, публично признава практиката на множествения брак чрез
изнесената от него проповед. Следват допълнителните проповеди от
висшите лидери на мормоните за добродетелите на полигамията. 234
Следва полемика, когато полигамията става социален проблем,
писатели започват да публикуват трудове, заклеймяващи

85
полигамията. Ключовата платформа на Републиканската партия от
1856 година е била: „да забрани на териториите тези две еднакви
отживелици от варваризма, полигамията и робството”.235 През 1862
година Конгресът издава Законът Морил против двуженството, който
постановява, че практиката на полигамията става незаконна на във
всички територии на Съединените Щати

Спазването на Манифеста от 1890 година кара различни

отцепнически групи да напуснат църквата СПД, с цел да продължават
практиката на множествени бракове.236 Полигамията сред такива
групи съществува днес в Юта и съседните щати, както и в отделни
колонии. Многоженците от църквите на мормоните често се считат за
„Мормонски фундаменталисти”, даже и да не са част от църквата на
ПСД. Такива фундаменталисти често използват подкрепяното
откровение от 1886 година към Джон Тейлър, като основание за
правото им да продължават практиката на множествения брак. 237
Вестникът Солт Лейк Трибюн твърди, че през 2005 година от
повечето 37 000 фундаменталисти по-малко от половината от тях
живеят в полигамни домакинства.238

 Мормонски Фундаментализъм

Съветът на приятелите (познат също така като Групата на Уйли

и Съветът на свещеничеството) са били един от първоначалните
изразители на Мормонския фундаментализъм, който произхожда от
поученията на Лорин К. Уоли, фермер, отлъчен от църквата на СПД
през 1924 година.239, 240
Няколко групи мормонски фундаменталисти
претендират за произход от Съвета на приятелите, включени, но не
ограничени за Фундаменталистката църква на Исус Христос от
светиите на последните дни (църквата ФЦИХ), Братята от

86
апостолическия съюз, групата Сентръл парк, Църквата на Христос от
последния ден и Праведния клон на църквата на Исус Христос на
светиите от последните дни.

 Общността на Христос

Общността на Христос, позната първо до 2001 година като

Реорганизирана църква на Исус Христос на светиите от последните
дни (църквата РЦСПД), никога не е санкционирала полигамията от
основаването й през 1860 година. Йозеф Свит III, първият пророк
президент на църквата РЦСПД, като следва реорганизацията на
църквата, е бил пламенен противник на практиката за множествен
брак през целия си живот. През повечето време от кариерата на Смит,
той отрича, че баща му е замесен в такава практика и настоява, че тя е
възникнала от Брайгъм Юнг.

Хиндуизъм

В Индия, хиндуизмът приема открито отношение спрямо секса

като изкуство, наука и духовна практика. Най-прочутата част от
индийската литература за секса са Кама Сутра (Афоризми за
Любовта) и Кама Шастра (от Кама = удоволствие, шастра =
специализирани знания или техники). Това събрание от подробни
сексуални писания, както духовни, така и практически, обхваща
повечето аспекти на човешкото ухажване и полови сношения. Смята
се, че Камасутра е била написана в крайната й форма във времето
между третото и петото столетие сл.н.е.

Също така са забележителни скулптурите, издялани за

храмовете в Индия, особено за храма Кайурахо. Откровеното
изобразяване без морални задръжки на съветите за секс говорят за
необременените общество и времена, когато хората са вярвали в
87
откритото общуване относно всички аспекти на живота. От друга
страна, група от мислители вярват, че изобразявания на полов акт,
изложени извънхрамовете подсказват, че всеки ще влезе в храма,
оставяки навън желанието, мераците си (кама).

С изключение на Камасутра от Ватсяяма, която е най-прочута от

всички такива писания, съществуват голям брой други книги, като
например:

 Ратирахася, литературен превод – тайни (рахася) на любовта

(рати, съюзът);

 Панчасакя или петте (панч) стрелки (сакя);

 Ратиманяри или венец (маняри) на любовта (рати, съюзът);

 Анунга Рунга или етапът на любовта.

Риг Веда споменава, че по време на Ведическия период, мъжът е

могъл да има повече от една жена.241 Практиката е засвидетелствана в
епоси като Рамаяна е Махабхарата. Обичаят Дхармашастрас
позволява мъжът да се жени за жени от по-долните касти, стига
първата съпруга да е от равностойна каста. Въпреки съществуване му,
това се е практикувало обикновено най-много от мъжете от по-
високите касти и с по-висок статус. На обикновеният народ е било
позволен втори брак, само ако първата жена не е родила син.242

Съгласно Вишну Смрити, броят на жените е свързан с кастовата

система:

 Сега Брахманът може да вземе четири жени в пряк ред на

(четири) касти;

 Кшатрия, три;

88
  Вайша, две;

 Шудра, само една.

Тази зависимост от броя на допустимите жени според кастовата

система също се поддържа и от Баудхаяна Дхармасутра и Параскара
Грихясутра.243, 244

Апастамба и Манусмрити позволяват втора жена, ако първата не

е способна да изпълнява своите религиозни задължения или не може
да роди син.245

За Брахмана, само една жена може да се счита за главна съпруга,

която може да извършва религиозните обреди (дхарма-патни) наред
със съпруга. Главната съпруга трябва да бъде от равностойна каста.
Ако мъжът се ожени за няколко жени от една и съща каста, тогава
най-старата жена е главна съпруга.246 Хиндуистките крале имат повече
от една жена и по правило се предписват от писанията четири жени.
Имало е: Махиси, която е била главна съпруга, Паривркти, която не е
имала син, Ваивата, която е била считана за предпочитаната жена и
Палагали, която е била дъщеря на последния от служителите на двора.

Другите практики, въпреки че не са добре документирани са

полиандрови, където жена се омъжва за повече от един мъж.
Драупади в епиката Махабхарата има пет съпрузи: Пандавасите.

Традиционният хиндуистки закон позволява полигамия, ако

първата жена не може да роди син.247

Хиндуисткият закон за брака се отменя през 1955 година от

Индийския Парламент и полигамията става незаконна за всеки в
Индия, с изключение на мюсюлманите. Преди 1955 година
полигамията е била позволена за хиндуистите. Законите за брака в
Индия са били в зависимост от религиите на въпросните групи.248

89
 Ислям

В Исляма, половите актове са позволени само след брак и само с

един партньор. Сексът извън брака е забранен, наричан злина (грях),
тъй като прелюбодейството се счита за грях и е строго забранено и се
наказва. Съгласно главата Ал-Израа , стих 32 от Корана, Аллах
(Господ) забранява на мюсюлманите да се приближават до жена и да
имат връзки с някоя друга, освен със съпруга си. И тъй като бракът е
само между мъж и жена, всеки полов акт между мъже е забранен.

Според юриспруденцията за ислямското семейство, на мъжете

мюсюлмани е било позволено да практикуват полигиния
(многоженство), което означава, че те могат да имат повече от една
жена едновременно, до общо четири. Полиандрията, многомъжието,
практиката жената да има повече от един съпруг, не са позволени.

Въз основа на стих 30:21 от Корана идеалното взаимоотношение

е удобството, което двойката намира във прегръдка:

„И сред Неговите знамения е това, че Той е създал за вас приятели

създаденото от самите вас, за да можете да живеете добре в
спокойствие с тях и Той е вложил любов и милост между вашите
сърца: истината за това са Знаменията за този, който откликва. -
Корана, Сура 30 (Ар Рум), Айя 21.249

Полигинията (многоженството), която се позволява в Корана, е

за специални ситуации, въпреки че се препоръчва моногамията,
когато човек се страхува, че не може да се справя справедливо със
съпругите си. Това се основава на стих 4:3 от Корана, в който се казва:

„Ако се страхувате, че няма да се справите справедливо със сираците,

оженете се за жени по вашия избор, две или три или четири , но ако се

90
страхувате, че няма да сте способни да се отнасяте справедливо (с
тях), тогава вземете само една или една, която могат да поемат вашите
ръце, това ще бъде по-подходящо, за да ви предпази от такава
несправедливост. — Корана, Сура 4 (Ан-Ниса), Айя-3.250

Има строги изисквания за женитба с повече от една жена,

защото мъжът трябва да се грижи финансово за тях равностойно и във
времето за поддръжката, давана на всяка жена, съгласно ислямския
закон.

На мюсюлманските жени не е позволено да се омъжват за

повече от един мъж едновременно. Все пак, в случай на развод или
ако съпругът им умре, те могат да се омъжат повторно след
приключване на Идаха (траура), понеже разводът е законен според
ислямския закон. Коранът не дава предимства при жененето за повече
от една жена. Една причина за полигамия е, че тя позволява на мъжа
да осигурява финансова подкрепа на много жени, които в противен
случай нямат никаква подкрепа (например, вдовици).251 Обаче, жената
може да поставя условия в брачния договор, че съпругът не може да
се ожени за друга жена по време на брака им. В такъв случай,
съпругът не може да се ожени за друга жена, докато е женен за жена
си.252 Според традиционния ислямски закон, всяка от тези жени
запазва имуществото си и отделни активи; и плаща макар и издръжка
отделно от съпруга си. Обикновено жените имат малки или никакви
контакти с всички други и водят отделен, самостоятелен живот в
собствените им къщи и понякога в различни селища, макар, че
поделят един и същ съпруг.

В повечето предимно мюсюлмански страни, полигинията е

законна, при което Кувейт е единствената такава, където няма
ограничения за нея. Тази практика е незаконна в предимно

91
мюсюлманските Турция, Тунис, Албания, Косово и страните от
Централна Азия.253, 254, 255, 256

Страни, които позволяват полигинията, обикновено изискват

също мъжът да получава разрешение от предходните си жени, преди
да се оженят за друга и се изисква мъжът да доказва, че може да
поддържа финансово много жени. В Малайзия и Мароко, мъжът може
законно да вземе допълнителна жена след изслушване от съда, преди
да му се позволи да направи това.258 В Судан правителството
насърчава полигинията през 2001 година, за да се повиши
раждаемостта.259

Будизъм

При Будизма, бракът не е тайнство. Той е чисто светско дело и

монасите не са го практикували, въпреки че в някои секти
духовниците, свещениците и монасите са се женели. Следователно
той не е подлежал на религиозна санкция. 260 Формите на браковете
следователно варират от страна в страна. Казва се в Парабхава Сута,
че „мъж, който не е удовлетворен от една жена и търси други жени е
поел по пътя към упадъка”.

До 2010 година, полигимията е била законово призната в

Тайланд. В Мианмар, полигинията е било също така често явление. В
Шри Ланка, полиандрията е била практикувана (без широко
разпространение) до скоро. Полиандрията в Тибет също е била
традиционна, както е била полигинията, и притежаването на няколко
жени или съпрузи никога не се е считало като правене на секс с
неподходящи партньори.261 Тибет е дом на най-голямата и най-
процъфтяваща полиандрова общност в света днес. Най-типично се е
практикувала братската полиандрия, но някои бащи и синове са имали

92
обща жена, което е уникална семейна структура по света. Други
форми на брака също са представени, като груповите бракове и
моногамните бракове. Полиандрията (особено братската полиандрия)
също е била обичайна сред будистите в Бутан, Ладакх и други части
на Индийския субконтинент.

Келтски традиции

Някои предхристиянски Келтски езичници се считат за

практикуващи полигамията, макар че Келтските народи са се
колебаели между моногамията и полиандрията в зависимост от
периода и зоната В някои зони, това продължава даже и след началото
на християнизацията, например Бреонските Закони на Галска
Ирландия изрично позволяват полигамията, особено сред
благородната класа. Някои съвременни Келтски езически региони
приемат практиката за полигамия в различни степени, 262 макар че не
се знае колко широко е разпространена тази практика в тези региони.

Значение на религиозните възгледи относно сексуалния избор

В миналото религията е била движещата сила на човешкото

поведение, на морала и етиката. В днешно време има все повече
агностици или просто хора, които не изповядват определена религия.
Дори вярващите си позволяват в много по-голяма степен да тълкуват
свещените писания и да следват само определени аспекти на
религията си. В този контекст забраните относно сексуалното
поведение, които различните религии налагат, не биват задължително
последвани от всички, изповядващи религията.

Ако все пак приемем, че голяма част от обществото е повлияно

от религиозните вярвания и разгледаме съвременното отношение на

93
религиите спрямо моногамията, серийната моногамия и полигамията
си даваме сметка, че в повечето случай моногамията и серийната
моногамия са еднакво добре приети. Спор възниква относно
полигамията. Изглежда, че въпреки, че е била част както от ранното
християнство, исляма, хиндуизма и някои съвременни християнски
църкви, все по-активно обществото се опитва да я забрани и изкорени.
Това се дължи главно на анти-дискриминационната политика и
възхода на човешките права по целия свят и сред всички религии.

Трябва да обърнем специално внимание на мюсюлманството,

което в някои страни все още позволява полигамията, но има стриктни
правила относно задълженията на съпруга спрямо съпругите. Често
този аспект не се взима под внимание от пуристичните християни. Все
пак на нас ни изглежда, че за да се достигне истинско равенство
между половете и свобода би трябвало поне, ако е позволено на
мъжете да имат много жени, то тогава да бъде позволено и на жените
да имат много мъже (особено много през 21-ви век, когато жените
работят и не е задължително да бъдат издържани от съпрузите си, а
напротив, биха могли да издържат съпрузите си).

Всички гореспоменати религии са съгласни в едно отношение –

прелюбодейството или, казано на съвременен език, изневярата.
Изневярата е строго заклеймена като мръсно действие, грях. Очаква се
от религиозна гледна точка да има уважение между съпрузите,
съответно изневярата е проява на неуважение спрямо съпруга или
съпругата, от там неуважение спрямо брака като институция и накрая
неуважение спрямо самата религия и нейните постулати.

94
 5. Разпространение на моногамията при хората в днешно време

5.1. Разпределение на социалната моногамия

Според Етнографския атлас, от 1.231 общества, отбелязани по

света, 186 са моногамни, 453 понякога са полигамни, 588 по-често
упражняват полигамия и 4 упражняват полиандрия. Това изследване
обаче няма предвид отношението между населението на тези
общества и че действителната практика на полигамия сред
толерантните общества би могла всъщност да е доста ниска, с по-
голямата част от кандидатите желаещи да практикуват полигамия,
участващи в моногамни бракове.

Полиандрията е по-рядко срещана, като е описана само в

примери, открити в Хималайските планини (28 общества). По-
съвременни проучвания показват повече от 50 други общества,
практикуващи полиандрия.

Много общества, които ние смятаме за моногамни, всъщност

позволяват лесен развод. В много западни общества процента на
разводи достига 50%. Тези, които се женят отново го правят средно по
три пъти. По този начин, развод и нова женитба се превръщат в
серийна моногамия, т.е. има много бракове, но само с по един законен
партньор в даден период от време. Това може да бъде интерпретирано
като форма на множествено размножаване, както в тези общества,
доминирани от семейства, оглавявани от жени в Карибите,
Мавритските острови и Бразилия, където се наблюдава честа ротация
на неженените партньори. Като цяло, това са 16% до 24% от
„моногамната“ категория.

95
 5.2. Разпространение на сексуалната моногамия

Разпространението на сексуалната моногамия може грубо да се

прогнозира според процента на хора встъпили в брак, които нямат
извънбрачни сексуални взаимоотношения. Стандартната
Междукултурна Извадка описва количеството извънбрачни сексуални
връзки между мъже и жени в над 50 прединдустриални общества.
Количеството извънбрачни връзки на мъже е описано като
„универсално” в 6 общества, „средно” в 29 общества, „случайно” в 6
общества и „необичайно” в 15 общества. Изследването поддържа
теорията, че количеството извънбрачен секс в различните общества и
при различните полове варира.

Скорошни проучвания, проведени сред не-западни нации също

установяват културни и полови различия, що се отнася до
извънбрачния секс. Проучване на сексуалното поведение в Тайланд,
Танзания и Кот д’Ивоар показва, че 16% до 34% от мъжете взимат
участие е извънбрачни сексуални отношения, докато много по-малка
част от жените го правят. Проучвания в Нигерия откриват, че около
47% до 53% от мъжете и 18% до 36% от жените участват в
извънбрачни сексуални отношения. Проучване от 1999 година на
двойките встъпили в брак или живеещи заедно в Зимбабве открива, че
38% от мъжете и 13% от жените са имали извънбрачни сексуални
отношения през последните 12 месеца.

Въпросът за извънбрачния секс е често изследван в Съединените

Щати. Много проучвания, касаещи извънбрачните сексуални
отношения в САЩ ползват удобни образци. „Удобен образец”
означава, че запитването се предоставя на всеки, който е лесно
достижим (доброволци студенти или читатели на списание,
например). Тези „удобни образци” не отразяват населението на САЩ

96
като цяло, което може да предизвика сериозни отклонения в
резултатите от проучването. И съответно не е учудващо, че
проучванията, касаещи извънбрачния секс в САЩ дават доста
различни резултати. Тези проучвания съобщават, че около 12% до
26% от омъжените жени и 15% до 43% от женените мъже имат
извънбрачни сексуални връзки. Единственият начин, обаче, да се
извлекат научно точни данни относно извънбрачните сексуални
взаимоотношения е да се използват образци, които са национално
представителни. Три проучвания използват национално
представителни образци и те откриват, че около 10% до 15% от
жените и 20% до 25% от мъжете имат извънбрачни сексуални
отношения.

Изследване, проведено от Колийн Хофон върху 566

хомосексуални мъжки двойки от Сан Франсиско разкрива, че 45%
имат моногамни връзки. Изследването е субсидирано от
Националният Институт за Психично Здраве. Кампанията за Човешки
Права, обаче базирайки се на изследване проведено от Института
Рокуей разкрива, че младите ГЛБТ искат да прекарат живота си като
възрастни в дълготрайни връзки, отглеждайки деца. По-точно, над
80% от изследваните хомосексуални индивиди очакват да са в
моногамна връзка след 30-тата си годишнина.

Най-голямата част от хората в брак остават моногамни по време

на брачните си отношения. Броят на хората в брак, които имат
извънбрачни сексуални отношения, никога не надвишава 50% в
изследванията, които са извършени сред големи или национално
обхващащи образци. Все пак честотата на сексуалната моногамия
варира според културите – хората в някои култури са сексуално по-
моногамни от тези в други.

97
 5.3. Разпространение на генетичната моногамия

Честотата на разпространение на генетичната моногамия може

да се определи според броя на извънбрачното бащинство.
Чифтосването извън двойката е смесен вид размножаване при
моногамни видове. За моногамия се говори тогава, когато един
индивид от мъжки пол избере да се чифтоса единствено с един
индивид от женски пол, като формират дългосрочна връзка и
обединяват усилията си да отгледат потомството; за размножаване
извън двойката се говори тогава, когато един от тези индивиди се
чифтосва извън двойката. Колко е честа генетичната моногамия може
да се определи според честотата на бащинството извън двойката, т.е.
когато потомството отгледано от моногамна двойка е продукт от това,
че майката се е чифтосала с друг мъж. Честотата на бащинството
извън двойката не е изследвана особено екстензивно сред хората.
Доста от докладите за извънбрачно бащинство се основават на
слухове, анекдоти и непубликувани констатации. Симонс, Фирман,
Родес и Питърс разглеждат 11 изследвания на извънбрачно бащинство
от различни локации в Съединените Щати, Франция, Швейцария,
Великобритания, Мексико и сред Севернoамерикансите индианци
Яномамо. Количеството извънбрачно бащинство варира от 0.03% до
11.8% въпреки, че на повечето места извънбрачното бащинство е в
много малко количество. Средната величина на извънбрачното
бащинство е 1.8%. Друг преглед на 17 изследвания проведен от Белис,
Хюджис и Аштон разкрива малко по-завишено количество на
извънбрачно бащинство. Количеството варира от 0.8% до 30% в тези
изследвания, със реден показател от 3.7%. Следователно,
количеството от 1.8% до 3.7% извънбрачно бащинство предполага
количество от 96% до 98% генетична моногамия. Въпреки че,

98
генетичната моногамия варира от 70% до 99% сред различните
култури и социални среди, много голямо количество от двойките във
моногамна връзка я поддържат генетично моногамна. Въпреки, че
честотата на генетичната моногамия може да варира от 70% до 99% в
различни култури или социални среди, голяма част от двойките
остават генетично моногамни по време на връзките си. Наскоро
Кърмит Дж. Анферсон публикува ревю на 67 различни проучвания
свързани с извънбрачното бащинство, като някои от тях показват
съвсем ниски стойности от 0.4%, а други достигат до 50%.

Генотипните грешки и грешките свързани с произхода са често

срещана причина за неточности при медицинските проучвания. При
опитите за проучване на медицинските недъзи и техните генетични
компоненти е много важно да се разяснят генотипните грешки и
процента извънбрачни деца. Има доста софтуерни приложения и
процедури, които поправят изследователските данни от генотипни
грешки.

5.4. Съвременни общества

Интернационални

Западноевропейските общества постановяват моногамията като

тяхна брачна норма. Моногамната женитба е норматив и е в законова
сила в повечето високоразвити страни на света. В Азия закони,
забраняващи полигамията, са приложени през 1880 год. в Япония,
през 1953 год. в Китай, през 1955 г. в Индия и през 1963 г. в Непал.

Движенията за правата на жените в тези азиатски нации искат да

направят моногамията единствената правна норма за брак.
Обединените нации се присъединяват към тези усилия през 1979 г.,
когато Генералната Асамблея приема Конвенцията за премахване на
99
всички форми на дискриминация срещу жените, международен
законопроект за правата на жените, който бе приет за изпълнение от
над 160 нации. Член 16 на Конвенцията изисква нациите да дават
еднакви права на жените и мъжете при брак. Полигамията се счита за
недопустима по член 16, когато се разрешава правото на много
съпруги на мъжете, но не и на жените. Обединените нации създават
Комитет за премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW)
за наблюдаване развитието на Конвенцията от приелите я нации. Така
Обединените нации работят чрез Конвенцията и CEDAW за
насърчаване на равенството на жените чрез установяване на
моногамията като единствена законова форма за брак навсякъде по
света.

Народна република Китай

Основателите на комунизма считат, че моногамията потиска

жените и че тя няма място в комунистическото общество. Въпреки
това, комунистическата революция в Китай променя тази идея, тъй
като комунистическите революционери в Китай гледат на
моногамията като на средство, даващо равни права на жените и
мъжете в брака. Новосформираното комунистическо правителство
постановява моногамията за единствената законова форма на брак.
Законът за брака от 1950 г. призовава за радикални промени в много
области на семейния живот. Той забранява всяка произволна и
задължителна форма на брак, която се базира на превъзходството на
мъжете и която ще игнорира интересите на жените. Новата
демократична система за брак се базира на свободния избор на
двойките, моногамията, равните права за двата пола и защитата на
законовите интереси на жените. Тя отменя раждането на мъжко
потомство като главна цел на брака, с което родствените връзки да
100
отслабват, и така намалява натиска върху жените да раждат повече
деца, особено синове. Тъй като нагласените бракове са забранени,
младите жени могат да избират собствените си брачни партньори,
споделяйки финансовите разходи за поддържане на новото
домакинство и да имат равен статус в домакинството и при взимане на
семейни решения. В последствие правителството провежда разширена
кампания за семейно образование, като работи заедно с
Комунистическата партия, женските федерации, синдикатите и
въоръжените сили, училищата и други организации.

Африка

Африканският съюз прие Протоколът за правата на жените в

Африка (Протокол Мапуто). Понеже протоколът не прави незаконен
полигамния брак, член 6 от протокола постановява, че „моногамията
се насърчава като предпочитана форма на брак и че правата на жените
в брака и семейството, включително и при полигамните брачни
взаимоотношения се подпомагат и защитават.” Протоколът влиза в
сила от 25 ноември 2005 год.

Индия

Индия играе значителна роля в историята на секса, от

написването на една от първите литературни произведения,
разглеждащи сексуалния акт като наука, до това сега да бъде
началната точка на философското фокусиране на групи от новото
време към нагласите за секс. Може да се твърди, че Индия е пионер в
използването на сексуалното възпитание чрез изкуство и литература.
Както при много общества, има разлика в сексуалните практики в
Индия между обикновения народ и действащите правила при хората

101
на властта, често отдаващи се на хедонистичен стил на живот, който
не е бил представителен за общите морални отношения.

Първите доказателства за секса идват от древните текстове на

Хиндоизма, Будизма и Джайнизма, първите от които са може би най-
старата оцеляла литература в света. Тези най-древни текстове, Ведите,
съживяват моралните перспективи на сексуалността, брака и
молитвите за плодовитост. Магията на секса е представена в голям
брой Ведически ритуали, най-значителните от които са в Асхаведа
Яйна, където ритуалът кулминира с главната кралица, лежаща с
мъртвия кон в симулиран полов акт; очевидно ритуал за плодовитост
с цел съхранение и увеличаване на производителността и бойната
мощ на кралството. Епосите на древна Индия, Рамаяна и Махабхарата,
които може би са създадени още по-рано от 14-ти век пр. н.е., имат
огромно въздействие върху културата на Азия, влияещи по-късно на
Китайската, Японската, Тибетската и Южноазитската култури. Тези
текстове поддържат възгледа, че в древна Индия сексът е бил считан
за взаимно задължение между женената двойка, където съпругът и
съпругата си създават еднакво наслада един на друг, но където сексът
се е считал за лично дело, поне от последователите на
гореспоменатите индийски религии. Това означава, че полигамията е
била позволена в древните времена. На практика е била практикувана
само от владетелите, докато обикновените хора са поддържали
моногамни бракове. Обичайно е при много култури, управляващата
класа да практикува полигамия, като начин да се презастрахова
продължителността на династията.

Най-разпространената сексуална литература на Индия са

текстовете на Кама Сутра. Тези текстове са били написани и
съхранявани от философите, войните и благородническите касти, от

102
техните служители и наложници и от някои религиозни ордени. Това
са хора, които могат да четат и пишат и са обучени и образовани.
Шестдесетте и четири изкусни начина за създаване на любов-страст-
удоволствие започват в Индия. Има много различни версии на
изкусните начини, които започват на санскритски език и са преведени
на други езици, такива като персийски и тибетски. Много от
оригиналните текстове са загубени и само малка част от тях
съществуват в други текстове. Кама Сутра, версията от Ватсяяна, е
една от най-познатите оцелели и е била преведена на английски език
от сър Ричард Бъртън и Ф.Ф. Арбутнът. Кама Сутра сега е може би
най-широко четеният в света тематичен текст. Тя подробно разглежда
начините, по които партньорите трябва да се наслаждават един на
друг в брачните отношения.

Когато Ислямската култура и Викторианската Английска

култура пристигат в Индия, те като цяло имат вредно влияние върху
сексуалната свобода в Индия. По смисъла на индийските религии или
вярвания, такива като Хиндуизъм, Будизъм, Яйнизъм и Сикхизъм,
сексът е разглеждан или като морално задължение на партньорите при
продължително брачно взаимоотношение един спрямо друг, или като
желание, което пречи на духовното освобождаване и затова трябва да
бъде отхвърлено. В съвременна Индия, ренесансът на сексуалната
свобода се появява сред добре образованото урбанизирано население,
но има все още дискриминация и случаи на принудителен брак сред
бедните.

В някои школи за Индийска философия, такива като Тантра, се

набляга върху секса като свещено задължение или даже път към
духовно просветление или йогистко уравновесяване.

103
 Япония

Японското общество е все още твърде срамежливо общество.

Голямо внимание се обръща на това, какво е учтиво или подходящо да
се показва пред другите, за кои поведения може да се счита личността
„корумпирана” или „виновна”, в християнския смисъл на думите.
Тенденцията на хората в японското общество да се групират в така
наречените „вътрешни групи” и „външни групи” е остатък от дългата
история като кастово общество – което е източник на голям натиск
във всеки аспект на обществото, от поп културата (отразявана в
племенната, често материалистична и много сложна субкултура на
тийнейджърите), до по-традиционните стандарти (като високо
потискащата роля на работещия мъж). Сексуалното изразяване
варира от изискване за пълно табу, до разиграването на различни
необичайни роли, особено от тийнейджърите.

Често срещан момент за погрешни схващания що се отнася до

японската сексуалност е институцията на гейшата. Вместо да е
проститутка, гейшата е била жена, тренирана в изкуствата, такива
като музика и културен разговор и която е била достъпна за
несексуални връзки с клиентелата си. Тези жени се различават от
съпругите на техните покровители с това, че обикновено не се очаква
жената да бъде подготвена за нещо друго, освен за изпълняване на
задълженията за поддържане на дома. Това ограничение, наложено от
нормалната социална роля на по-голямата част от жените в
традиционното общество, довежда до намаляване на стремежите,
които тези жени могат да преследват, но и до ограничаване на
начините, по които мъжът може да се радва на компанията на жена си.
Гейшата изпълнява несексуалните роли, които обикновените жени са
били препятствани да изпълняват и заради това обслужване, тя е била

104
добре заплатена. Гейшата не е била лишавана от възможността да
изразява сексуалност и по други еротични начини. Гейшата може да
има покровител, с когото да се радва на сексуална интимност, но тази
сексуална роля не е била част от ролята или отговорността й като
гейша.

На повърхностно ниво, в традиционното японско общество се

очаква жените да бъдат високо раболепни към мъжете и особено към
съпрузите им. Така, при нормално социално описване на ролите им, те
са били малко повече от домакини и предани сексуални партньори на
съпрузите си. Съпрузите им, от друга страна, могат да общуват
сексуално с когото поискат извън семейството и голяма част от
социалното поведение на мъжете включва забежки след работа на
места за развлечения в компанията на мъжки групи от работното
място – места, които могат лесно да предлагат възможности за
сексуално задоволяване извън семейството. В следвоенния период,
тази страна на японското общество се освобождава до някаква степен
по отношение на нормите, наложени на жените, както и развитие на
властта на жените в семейството и обществото, непризната в
традиционното общество.

Откакто за пръв път стана ясно разпространението на СПИН,

Япония не е пострадала във висока степен от болестта и смърт, което
се отнася, например, за някои страни в Африка, някои нации в
Югоизточна Азия и т.н. През 1992 година правителството на Япония
оправдава отказа да позволи да се разпространяват по панаири в
Япония орални контрацептиви, което би довело до намаляване
използването на кондоми и така да се повиши предаването на СПИН.
Тъй като от 2004 г. кондомите съставят 80% от средствата за контрол

105
на раждаемостта в Япония, така може да се обясни японската
сравнително ниска степен на заболяване от СПИН.

България

Като се разглеждат различните статистически данни от

Националния статистически Институт (НСИ) за брак и
бракоразводност в България, могат да се направят изводи за
състоянията и тенденциите в поведението на населението, свързано с
брака.
Таблица 1
СКЛЮЧЕНИ БРАКОВЕ ПРЕЗ 2016 Г. ПО ОБЛАСТИ И
МЕСТОЖИВЕЕНЕ

(Брой)

Сключени бракове
Области
Общо В градовете В селата

България 26 803 19 977 6 826

Благоевград 1 123 677 446

Бургас 1 797 1 318 479

Варна 1 983 1 629 354

Велико Търново 866 604 262

Видин 263 205 58

Враца 367 219 148

Габрово 311 268 43

106
 СКЛЮЧЕНИ БРАКОВЕ ПРЕЗ 2016 Г. ПО ОБЛАСТИ И
МЕСТОЖИВЕЕНЕ

(Брой)

Сключени бракове
Области
Общо В градовете В селата

Добрич 909 551 358

Кърджали 753 311 442

Кюстендил 289 246 43

Ловеч 331 223 108

Монтана 483 393 90

Пазарджик 1 095 732 363

Перник 296 243 53

Плевен 703 512 191

Пловдив 2 801 2 243 558

Таблица 2
СКЛЮЧЕНИ БРАКОВЕ ПРЕЗ 2016 Г. ПО МЕСТОЖИВЕЕНЕ И
ВЪЗРАСТ НА ВСТЪПИЛИТЕ В БРАК ЛИЦА
(Брой)
Възраст на Общо Възраст на мъжете (в навършени години)
жените под 18 - 20 - 25 - 29 30 - 35 - 40 - 50 - 60 +
(в 18 19 24 34 39 49 59
107
 СКЛЮЧЕНИ БРАКОВЕ ПРЕЗ 2016 Г. ПО ОБЛАСТИ И
МЕСТОЖИВЕЕНЕ

(Брой)

Сключени бракове
Области
Общо В градовете В селата

навършени
Общо за
години)
26 803 23 279 3 352 8 334 6 569 3 536 3 223 922 565
страната
Под 18 621 19 100 392 92 14 3 1 - -
18 - 19 1 111 2 106 599 313 72 11 6 2 -
20 - 24 6 160 2 69 1 820 3 027 981 208 49 4 -
25 - 29 8 967 - 2 458 4 187 3 181 843 274 20 2
30 - 34 4 538 - 1 64 598 1 895 1 343 576 51 10
35 - 39 2 422 - 1 14 81 348 857 1 000 100 21
40 - 49 2 123 - - 4 32 78 266 1 219 440 84
50 - 59 572 - - - 4 - 5 95 274 194
60 + 289 - - 1 - - - 3 31 254
В
19 977 18 188 2 054 6 115 5 197 2 762 2 508 724 411
градовете
Под 18 352 14 66 220 44 5 2 1 - -
18 - 19 669 2 77 348 185 44 5 6 2 -
20 - 24 4 030 2 44 1 092 1 978 713 158 39 4 -
25 - 29 7 119 - 1 338 3 320 2 547 676 222 14 1
30 - 34 3 637 - - 46 495 1 537 1 060 450 43 6
35 - 39 1 870 - - 6 64 284 641 777 81 17
40 - 49 1 662 - - 3 25 67 215 936 351 65

108
 СКЛЮЧЕНИ БРАКОВЕ ПРЕЗ 2016 Г. ПО ОБЛАСТИ И
МЕСТОЖИВЕЕНЕ

(Брой)

Сключени бракове
Области
Общо В градовете В селата

50 - 59 430 - - - 4 - 5 75 205 141

60 + 208 - - 1 - - - 2 24 181
В селата 6 826 5 91 1 298 2 219 1 372 774 715 198 154
Под 18 269 5 34 172 48 9 1 - - -
18 - 19 442 - 29 251 128 28 6 - - -
20 - 24 2 130 - 25 728 1 049 268 50 10 - -
25 - 29 1 848 - 1 120 867 634 167 52 6 1
30 - 34 901 - 1 18 103 358 283 126 8 4
35 - 39 552 - 1 8 17 64 216 223 19 4
40 - 49 461 - - 1 7 11 51 283 89 19
50-59 142 - - - - - - 20 69 53
60 + 81 - - - - - - 1 7 73

109
Таблица 3
СКЛЮЧЕНИ БРАКОВЕ ПРЕЗ 2016 Г. ПО МЕСТОЖИВЕЕНЕ И
ПРЕДИШНО СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ВСТЪПИЛИТЕ В
БРАК ЛИЦА
(Брой)
Местоживеене Предишно семейно положение на мъжа
Предишно семейно
Общо
положение на неженени вдовци разведени непоказано
жената
Общо за страната 26 803 23 369 160 2 857 417
Неомъжени 23 730 21 997 55 1 342 336
Вдовици 194 69 13 98 14
Разведени 2 778 1 226 91 1 395 66
Непоказано 101 77 1 22 1
В градовете 19 977 17 190 103 2 335 349
Неомъжени 17 547 16 111 37 1 118 281
Вдовици 140 45 10 73 12
Разведени 2 209 975 56 1 123 55
Непоказано 81 59 - 21 1
В селата 6 826 6 179 57 522 68
Неомъжени 6 183 5 886 18 224 55
Вдовици 54 24 3 25 2
Разведени 569 251 35 272 11
Непоказано 20 18 1 1 -

Таблица 4

110
СКЛЮЧЕНИ БРАКОВЕ ПРЕЗ 2016 Г. ПО МЕСТОЖИВЕЕНЕ И
ПОРЕДНОСТ НА БРАКА
(Брой)
Поредност на брака на мъжа
Поредност на брака на
трети и
жената общо първи втори непоказана
следващ
Общо за страната 26 803 23 369 2 700 288 446
Първи 23 730 21 997 1 296 82 355
Втори 2 735 1 233 1 271 151 80
Трети и следващ 230 58 112 50 10
Непоказана 108 81 21 5 1
В градовете 19 977 17 190 2 194 225 368
Първи 17 547 16 111 1 075 69 292
Втори 2 167 972 1 013 115 67
Трети и следващ 176 45 86 37 8
Непоказана 87 62 20 4 1
В селата 6 826 6 179 506 63 78
Първи 6 183 5 886 221 13 63
Втори 568 261 258 36 13
Трети и следващ 54 13 26 13 2
Непоказана 21 19 1 1 -

111
Таблица 5
БРАКОРАЗВОДИ ПРЕЗ 2016 Г. ПО МЕСТОЖИВЕЕНЕ И
ВЪЗРАСТ НА РАЗВЕДЕНИТЕ СЪПРУЗИ
(Брой)
Местоживеене Възраст на мъжете (в навършени години)
Възраст на
жените Общо Под 20 - 25 - 30 - 35 - 40 - 50 -
60 +
(в навършени 20 24 29 34 39 49 59
години)
Общо за страната 10 603 2 96 614 1 290 1 933 3 987 1 923 758
Под 20 28 - 8 18 2 - - - -
20 - 24 359 2 64 173 82 28 9 1 -
25 - 29 1 139 - 18 329 480 226 78 8 -
30 - 34 1 764 - 4 68 575 749 341 23 4
35 - 39 2 106 - 1 14 115 735 1 159 67 15
40 - 49 3 515 - - 11 34 191 2 304 915 60
50 - 59 1 238 - 1 1 2 4 93 853 284
60 + 454 - - - - - 3 56 395
В градовете 8 603 2 66 466 1 047 1 612 3 292 1 524 594
Под 20 19 - 7 10 2 - - - -
20 - 24 257 2 41 116 67 24 6 1 -
25 - 29 907 - 15 262 374 182 67 7 -
30 - 34 1 453 - 2 57 477 622 273 18 4
35 - 39 1 763 - - 10 100 621 966 54 12
40 - 49 2 849 - - 10 25 159 1 894 710 51
50 - 59 1 004 - 1 1 2 4 83 688 225
60 + 351 - - - - - 3 46 302
В селата 2 000 - 30 148 243 321 695 399 164
Под 20 9 - 1 8 - - - - -

112
Таблица 5
БРАКОРАЗВОДИ ПРЕЗ 2016 Г. ПО МЕСТОЖИВЕЕНЕ И
ВЪЗРАСТ НА РАЗВЕДЕНИТЕ СЪПРУЗИ
(Брой)
Местоживеене Възраст на мъжете (в навършени години)
Възраст на Общо Под 20 - 25 - 30 - 35 - 40 - 50 -
60 +
жените 20 24 29 34 39 49 59
20(в
- 24
навършени 102 - 23 57 15 4 3 - -
25 - 29 232 - 3 67 106 44 11 1 -
30 - 34 311 - 2 11 98 127 68 5 -
35 - 39 343 - 1 4 15 114 193 13 3
40 - 49 666 - - 1 9 32 410 205 9
50 - 59 234 - - - - - 10 165 59
60 + 103 - - - - - - 10 93

113
Местоживеен Предишно семейно положение на мъжа
е
Предишно
Общо неженен женени вдовц разведен непоказан
семейно 1
и и и о
положение на
жената
Общо за 10 60
9 447 - 41 1 070 45
страната 3
Неомъжени 9 586 8 917 - 14 621 34
Омъжени1 - - - - - -
Вдовици 52 24 - 3 25 -
Разведени 950 499 - 23 420 8
Непоказано 15 7 - 1 4 3
В градовете 8 603 7 654 - 30 883 36
Неомъжени 7 776 7 218 - 10 520 28
Омъжени 1 - - - - - -
Вдовици 43 19 - 3 21 -
Разведени 771 411 - 16 338 6
Непоказано 13 6 - 1 4 2
В селата 2 000 1 793 - 11 187 9
Неомъжени 1 810 1 699 - 4 101 6
Омъжени 1 - - - - - -
Вдовици 9 5 - - 4 -
Разведени 179 88 - 7 82 2
Непоказано 2 1 - - - 1

 АНАЛИЗИ И ИЗВОДИ

114
 Забелязва се трайна тенденция в България, както и в редица
държави, членки на ЕС, семейството като юридически съюз да губи
своето значение. Намалява броят на браковете за сметка на
съжителствата без брак. Раждането на първо, даже и второ дете често
предхожда сключването на брак, в резултат от тази тенденция.
Увеличава се средната възраст при сключване на брак както при
мъжете, така и при жените. Нараства значително броят на децата,
родени извън брак. Промяна се наблюдава и във възрастовата
структура на родилните контингенти. Нараства възрастта, когато
майките раждат първото си дете. Това, от своя страна, води до
съкращаване на периода, в който е възможно раждането на следващи
деца. Най-високите стойности на раждаемост през последните 40
години са били регистрирани през периода 1974 - 1977 г., а най-
ниските - през 1997 година. През 2014 г. се наблюдава увеличение от
1.5% в броя на живородените в сравнение с предходната година.

От друга страна, през последните 15 години в България не се

наблюдава увеличение на броя на бракоразводите за разлика от
редица европейски страни.

 Сключват се по-малко бракове, съпрузите са по-възрастни

Броят на сключените бракове в България намалява непрекъснато

от 1945 г. насам, като най-значително е намалението след 1990 година.
През 1990 г. броят на браковете за първи път спада под 60 хиляди
годишно, а коефициентът на брачност - под 7.0‰. През 1991 г. броят
на сключените бракове намалява с над 11 хиляди за една година, а
коефициентът на брачност - до 5.6‰. След тази година броят на
браковете продължава да намалява, макар да се наблюдават известни
колебания в отделни години. През 2014 г. в България са сключени 24
596 юридически брака, или с 2 653 повече отколкото през предходната
115
година, а коефициентът на брачност е 3.4‰. А през 2016 г браковете
са 26 803.

Освен лекото увеличаване на броя на сключените бракове в

страната се очертава и трайна тенденция на увеличаване на средната
възраст при сключване на брак както при мъжете, така и при жените.
През 2000 г. средната възраст при сключване на брак за мъжете е била
30,0 години, а през 2014 г. тя достига 32,7 години. При жените тези
стойности са съответно 26,4 и 29,4 години. Или хората сега сключват
брак 3 години по-късно отколкото преди 14 години.

Увеличение се наблюдава и на средната възраст при сключване

на първи брак. През 2000 г. средната възраст, на която мъжете за
първи път са сключвали брак, е била 28,1 години, а през 2014 г. тя
нараства с 2,5 години и достига 30,6 години. При жените
увеличението е дори по-голямо - от 24,7 на 27,5 години, или с 2,8
години.

 Предпочитан избор са съвместните съжителства

Доказателство за нарастващата „непривлекателност” на

юридическите бракове е и разпределението на населението по
юридическо семейно положение. Докато през 2001 г. неженени са
били 64,6% от младежите на възраст 20 - 29 години, през 2011 г.
техният дял вече е 82,2%. Още по-голямо е нарастването на дела на
неженените сред 30 - 39-годишните - от 18,2 на 42,1%, или 2,3 пъти в
периода между двете последни преброявания на населението.

Едновременно с това в периода между двете преброявания

значително нараства делът на лицата, които живеят съвместно, без
сключен брак. През 2001 г. 4,7% от населението на 20 и повече години

116
на България е било във фактическо съжителство, а през 2011 г. този
дял вече е 9,4%. Най-голямо увеличение на лицата, живеещи в
съжителство без брак, се наблюдава сред 30 - 39-годишните – 13,0%,
следвани от лицата на възраст 20 - 29 години – 6,4%.

 Бракоразводи

Броят на бракоразводите в България остава сравнително постоянен

през годините. В периода 2000 - 2017 г. годишно се разтрогват по
около 10 хиляди брака, като най-голям ръст на бракоразводите се
наблюдава от 2004 до 2008 г., когато се разтрогват по над 14 хиляди
брака годишно, или 1,9‰. Пик при разводите е регистриран през 2007
г. - над 16 хиляди, или 2,1 на 1000 души от населението.

Броят на разводите през 2014 г. е 10584 и е с 324 по-малък от този

през 2013 година. А през 2016 г. са регистрирани 10 603 развода, с 19
повече от 2014 г..От всички прекратени бракове 82,0% се отнасят за
населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени
по „взаимно съгласие” (62,6%), следват „несходство в характерите”
(27,4%) и „фактическа раздяла” (7,5%). През 2014 г. средната
продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,1 години.

Средната възраст при развод на мъжете и жените също нараства.

През 2000 г. средната възраст при развод за мъжете е била 38 години,
а за жените – 34,8 години. През 2014 г. тези стойности са съответно
43,6 и 40,1 години.

 Деца се раждат все по-малко и по-късно

117
 От края на 60-те години раждаемостта в България непрекъснато
намалява. В следствие от провежданите в началото на 70-те години
мерки за стимулиране на раждаемостта в периода 1974 - 1977 г. е
регистрирано известно увеличение на броя на ражданията, но ефектът
е твърде краткотраен. След тази година започва трайна тенденция на
намаление на раждаемостта, като през 1997 г. е регистрирана най-
ниската стойност на броя на живородените в цялата демографска
история на страната (64 125, или 7,7‰). През 2014 г. броят на
живородените в страната деца е 67 585. В сравнение с предходната
година той се увеличава с 1 007 деца, или с 1,5%.

Намалението на раждаемостта е последствие от редица фактори,

като един от водещите сред тях е намаляването на броя на жените във
фертилна възраст и тяхната плодовитост. Броят на жените във
фертилна възраст към 31.12.2014 г. е 1 580 хил., спрямо предходната
година той намалява с над 21 хил., а спрямо 2000 г. - с над 416 хиляди.

Съществено влияние за намалението на раждаемостта оказват и

измененията във възрастовата структура на родилните контингенти.
Близо 90% от ражданията се осъществяват от жени на възраст от 15 до
34 години, които през 2014 г. са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г.
с 2,6%, а в сравнение с 2000 г. - с 28,6%. Броят на жените в тази
възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета,
които навлизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.

Средната възраст на жените при раждане на дете, както и при

раждане на първо дете, се увеличават за период от 14 години с 3,2
години. През 2000 г. средната възраст при раждане на дете е била 24,9
години, през 2014 г. тя вече достига 28,1 години, а възрастта при
раждане на първо дете нараства от 23,5 на 26,7 години.

118
 Един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на
жените, е тоталният коефициент на плодовитост. В периода 2000 -
2014 г. той се запазва на относително постоянно ниво, като най-висока
стойност е регистрирана през 2009 г. – 1,6 деца. През 2014 г. средният
брой живородени деца от една жена е 1,5, а през 2000 г. той е бил 1,3
деца.

 Раждането на първо дете предхожда сключването на брак

При сравняване на средната възраст на жените при раждане на

първо дете и при сключване на първи брак се очертава тенденция
раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

Броят и съответно относителният дял на извънбрачните раждания в

България нарастват значително през последните 10 - 15 години. През
2000 г. в страната делът на извънбрачните раждания е бил 38.4% от
всички живородени, а през 2013 г. достига пик от 59.1%. След 2006 г.
делът на тези раждания трайно надвишава дела на брачните. За над
72% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава,
че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители,
живеещи в съжителство без брак. В селата, относителният дял на
извънбрачните раждания е по-висок, отколкото в градовете.

Таблица 6

119
 ЖИВОРОДЕНИ БРАЧНИ И ИЗВЪНБРАЧНИ ПРЕЗ 2016 Г.
(Брой)
Общо В градовете В селата
извън- извън- извън-
всичк брачн всичк брачн всичк брачн
брачн брачн брачн
о и о и о и
и и и
Общо за
странат 64 984 26 893 38 091 48 733 21 354 27 379 16 251 5 539 10 712
а

Едва 5% от българските домакинства имат три или повече деца,

сочат данни от анализ на Евростат, цитиран от БТА. При последното
преброяване на НСИ у нас е имало около 3 милиона домакинства.
Свързано с данните на Евростат това означава, че около 150 000
български домакинства имат поне три или повече деца.

Едночленните домакинства в България са около 1 милион.

Домакинствата у нас с едно дете са около 800 хиляди, а с две деца -
около 400 хиляди. 400 хиляди са и самотните родители с деца у нас -
близо 15 процента от домакинствата.

Тревожни са и демографските данни за раждаемостта - докато

през 1920 г. у нас са се родили малко под 200 000 деца, то след близо
век, през миналата година, те са тройно по-малко - около 65 000.
Тенденция за намаляване на раждаемостта се забелязва и през
последните няколко години – родените през 2016 г са 64 984,а през
2015 г. родените българчета са малко над 66 хиляди, през 2014 г. -
около 68 хиляди, а през 2012 г. - 69 678, показват данни на НСИ.

120
 Друга тенденция е увеличеният брой извънбрачни деца - през
2014 г.те са били 38 440 или около 58 на сто от всички раждани, а през
2016 г. - 38 091, намаление с 349 броя. Коефициентът на обща
раждаемост у нас през миналата година е бил приблизително 9%, а
общо за Европейския съюз - около 10 на сто, отчита анализът на
Евростат.

През миналата година в ЕС е имало над 220 милиона

домакинства, като почти една трета от тях – 65,6 милиона са имали
деца на издръжка. „Дете на издръжка” е всяко дете на възраст под 15
години или всяко лице на възраст между 15 и 24 години, което е
социално и икономически зависимо от друг член на домакинството, се
уточнява от анализаторите.

Според горните данни и изводите от тях става ясно, че в

България е традиционна моногамията и рязко е нараснала серийната
моногамия и съжителството без брак.

6. Съвременно законодателство относно моногамията,

полигамията и серийната моногамия

Международен закон

През 2000 година, Комитетът за човешки права при ООН

съобщава, че полигамията нарушава Международната конвенция за
граждански и политически права (МКГПП), изразявайки опасенията,
че липсва „еднаквост за тълкуване по отношение на правата за
сключване на брак”, което означава, че полигамията, ограничена на
практика до многоженство, нарушава достойнството на жените и
трябва да бъде обявена за незаконна.263 По-конкретно, докладите до
Комитетите на ООН отбелязват нарушаването на МКГПП заради това

121
полово неравенство264 и докладите до Генералната Асамблея на ООН
препоръчват полигамията да стане незаконна.265, 266
Много
мюсюлмански държави не са подписали МКГПП, включително
Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства, Катар, Малайзия,
Бруней, Оман и Южен Судан, затова ООН я счита за неприета от тези
страни.267

Законно положение по света

Повечето западни страни не признават полигамните бракове и

считат бигамията за престъпна. Някои страни също забраняват на
хората да живеят по полигамен стил. Това е положението в някои
щати на САЩ, където криминализацията на полигамния стил на
живот произхожда от антимормонските закони, макар че те рядко се
прилагат.268

В закона за дипломацията, съпругите на консулите от

полигамни държави понякога са освободени от общата забрана на
полигамията в страните домакини. В някои такива държави, все пак,
може да се акредитира само една съпруга на полигамен дипломат.269

Закон за полигамията по държави

 Австралия: незаконна. До 5 години затвор.270

 Белгия, незаконна. 5 до 10 години затвор.271

 Бразилия: незаконна. 2 до 6 години затвор.272

 Канада: незаконна според Наказателния Кодекс, раздел 290.273

122
 Китай: незаконна. До 2 години затвор и до 3 години за бигамия
с войници (но толерантна за някои малцинства, такива като
тибетците, в някои селски райони на Югозапада).

 Хонгконг, Китай: незаконна. До 7 години затвор.

 Колумбия: незаконна с изключения (такива като религиозни).

Макар че бигамията вече не съществува като самостоятелна
клауза в Колумбийския наказателен кодекс, женитбата с някоя
нова жена без да е разтрогнат по-ранния брак може да бъде
санкционирана по други свързани с това престъпления, такива
като фалшифициране на гражданското състояние или скриване
на информация274

 Египет: законна, ако се е съгласила първата жена.

 Еритрея: незаконна. До 5 години затвор.

 Всичките 27 страни в Европейския Съюз: незаконна.

 Исландия: незаконна според Исландския закон за брака

№31/1993 г., чл. 11.275

 Гана: незаконна. До шест месеца затвор.

 Република Ирландия: Бигамията е нарушение на закона. Тя се

отнася за лице, което вече е женено за друго лице и преминава
през церемония, способна да произведе валиден брак с трето
лице.276, 277

 Израел: незакона. До 5 години затвор.278

 Иран: законна при съгласие от първата жена, рядко се

практикува.

123
 Индия: законна само за мюсюлмани, но много рядко се
практикува. До 10 години затвор за другите, но още се
практикува в някои общности.

 Италия: незаконна. Нарушителите могат да бъдат

санкционирани с една до пет години затвор.

 Либия: законна с условия.

 Малайзия: незаконна за немюсюлманите, според федералното

право. Според раздел 494 на Глава ХХ от Наказателния Закон,
немюсюлманите се считат за виновни за бигамия и полигамия и
биват наказани с до 7 години затвор. Бигамията е законна само
за мюсюлмани с ограничения съгласно държавното право, рядко
се практикува.279

 Малдивите: позволена за някои.

 Малта: незаконна според Закона за брака 1975, раздел 6.

 Нидерландия: незаконна. До 6 години затвор. Ако новият

партньор е на ясно за бигамията, той може да бъде затворен за
максимум 4 години.

 Нова Зеландия: незаконна според раздел 205 от Наказателния

Закон 1961 г. До 7 години затвор или до 2 години затвор, ако
съдията е удовлетворен, че вторият съпруг е бил на ясно, че
бракът ще бъде невалиден.

 Мароко: позволена за мюсюлмани, прилага се с ограничения.

 Пакистан: Полигамията в Пакистан е позволена с ограничения.

 Филипините: законна за мюсюлманите. Другите получават шест

до дванадесет години затвор и законно разтрогване на брака.
124
  Румъния: незаконна, съгласно раздел 273 от Гражданския
Кодекс.

 Саудитска Арабия: Бигамията или полигамията са законни.

 Южна Африка: Законна, съгласно Закона за Обичайните

Бракове, 1998 г. Съгласно Гражданския закон, всеки брак в
допълнение на вече съществуващ такъв е невалиден (но не е
престъпление).

 Сомалия: Полигамията е законна пред брачните съдилища;

дългогодишна традиция.

 Тайланд: Преди 1 октомври 1935 г., полигамията в Тайланд е

можело да се практикува свободно и се признавала според
гражданския закон. След премахването й все още се практикува
и широко се приема в Тайланд, въпреки че вече не се признава,
както е посочено в закона „Мъж или жена не могат да се оженят
един за друг, докато единият от тях има съпруг”.

 Тунис: незаконна. До 5 години затвор.

 Турция: незаконна. До 5 години затвор.

 Обединеното Кралство: незаконна, въпреки че бракове,

сключени извън страната, могат да бъдат признати при някои
законови предпоставки.280

 Съединените Щати: незаконна за всички щати. Наказание до 5

години затвор.

 Узбекистан: незаконна.

Груповият брак (форма на полигамия) е брак подобен на

съглашение между повече от двама души. Обикновено се състои от
125
трима до седем възрастни, всички партньори; заедно разделят
финансите, децата и домакинските отговорности.

Обединеното Кралство

Бигамията е незаконна в Обединеното Кралство, противно на

полигамията, която не се споменава като криминално престъпление в
ОК.281 В писмен отговор на въпрос към Камарата на Общините, във
Великобритания полигамията е само призната като валидна в закона
при обстоятелството, че брачната церемония е била извършена в
страна, чиито закони позволяват полигамия и страните в брака са
живеели по това време там. Освен това, правилата за имиграцията от
1988 г. като цяло предотвратяват образуването на полигамни
домакинства.282

През 2010 година, правителството на ОК решава, че

Универсалният Кредит (УК), който замества имуществените
обезщетения и данъчните кредити за хора в трудоспособна възраст и
който няма да влезе напълно в сила до 2021 година, няма да признава
полигамни бракове. Официалният вестник на Камарата на общините
посочва: „Третирането на втория и следващите партньори при
полигамни взаимоотношения като отделни ищци може при някои
обстоятелства да означава, че полигамните домакинства получават
повече от Универсалния кредит, отколкото те допринасят за
имуществените обезщетения и данъчните кредити”. Това е защото,
както е обяснено по-горе, сумите, които могат да се изплатят по
отношение на допълнителните партньори са по-ниски от тези, които
се дават на отделните ищци. Няма точни официални статистистически
данни за съжителствата на полигамни двойки, които са сключили брак
при религиозни церемонии.283

126
 Съединените Щати

Полигамията сега е незаконна в Съединените Щати. На 13

октомври 2013 година, федералният съд ускори чрез Американския
съюз за граждански свободи и други групи,284 премахването частите от
закона за бигамията на Юта, които криминализират съжителството,
докато в същото време признава, че държавата може още да налага
забрани за притежаването на няколко брачни свидетелства.285

Отделни феминисти и адвокати, такива като Уенди Маккенрой и

журналистката Джулиан Кийнан поддържат свободата за възрастните
доброволно да влизат в полигамни бракове.286

Автори като Алиса Роувър и Саманта Кларк се аргументират с

това, че има смисъл да се легализира полигамията, за да може да се
упражнява контрол над практиката, като законна защита на
полигамните партньори и да им се позволи да бъдат част от
обществото, вместо да се крият, когато възникне някаква обществена
ситуация.

През октомври 2004 година, в статия за вестник Ю Ес Ей Нюз,

професорът по право от Университета Георг Вашингтон Джонатан
Търлей твърди че, „тъй като е просто въпрос на равно третиране на
закона, полигамията трябва да бъде узаконена”. Признавайки, че
малолетните момичета понякога са принуждавани да влизат в
полигамни бракове, Търлей отговаря, че „забраната на полигамията не
е решение за злоупотребата с деца, така както забраната на бракове не
би била решение за домашното насилие.”

Консерваторът Стенли Къртц, аспирант в Хъдсъновия Институт

отхвърля декриминализацията и легализацията на полигамията. Той
твърди: „Бракът, както ултрамодерните критици обикновено казват, е

127
наистина за избиране на партньор и за свободата в общество, което
оценява свободата. Но това не е единственото нещо, за което се
отнася”. Съдебните заседатели, които решават случая Рейнолдс през
1878 година считат, че бракът е за поддържане на условията, при
които свободата може да процъфтява. Полигамията във всичките
нейни форми е рецепта за социалните структури, които
възпрепятстват и в крайна сметка подкопават социалната свобода и
демокрацията. „Трудно извоюваният урок от западната цивилизация е,
че истинското демократично самоуправление започва в сърцето на
моногамното семейство.”

През януари 2015 година, пастор Нийл Патрик Карик от

Детройт, Мичиган поема случая (Карик срещу Снайдер) против Щата
Мичиган, че забраната на полигамията от щата нарушава
Конституцията на САЩ относно клаузата Свободна изява и
Равноправност.

България

През 2009 г. е приет нов Семеен кодекс. Той е обнародван в

„Държавен вестник”, бр. 47 от 23.06.2009 г. Така завършва една
продължителна и много дискутирана законодателна дейност в
областта на частното право – обновява се българското семейно право.
Отменя се Семейният кодекс, който е бил в сила от юли 1985г.

За разлика от предишния Семеен кодекс, първо са уредени

сключването на брака, съдържанието на брачното правоотношение и
прекратяването на брака, а след това - материята за отношенията
между родители и деца: произход и осиновяване и правата и
задълженията по тези правоотношения. В значителна степен кодексът
отговаря на изискванията за подобряване, допълване и

128
усъвършенстване на правната регламентация при условия, съвършено
различни от тези, при които е създаден СК от 1985 г. Спазват се
възприетите международни и конституционно провъзгласени от
българското законодателство принципи. Признато е правото на брак и
на семейство на всяко лице (чл. 3 СК - нов). Осигурена е и
приемственост в правните разрешения, налице е и връзка с
нравствените и други регулатори на семейните отношения в
обществото, решени са практически проблеми.

Установява се нов, диспозитивен имуществено-брачен режим и

се въвежда брачния договор. Дискутиран в продължение на повече от
10 години, той е вече факт на семейното право с изключително
значение. На съпрузите е дадена възможност за избор. Това е в
съгласие с цялостно провежданата линия на зачитане на волята на
семейно-правните субекти при уреждане на всички семейно-правни
отношения. Член 18 СК - нов установява три режима на имуществени
отношения между съпрузите:

 законов режим на общност на придобитото през време на брака;

 законов режим на разделност на притежанието на всеки съпруг;
 договорен режим.

Кодексът съдържа правила относно всички основни положения

на договора - допустимост, сключване, форма, съдържание, действие,
изменение, прекратяване и дори недействителност. Брачният договор
може да бъде съчетан с прилагане на законовите режими на общност
или на разделност. За неуредените отношения се прилага законовият
режим на общност.

Преурежда се и разводът. Запазват се двете форми на развод - по

взаимно съгласие и развод по исков път на основание дълбоко и
129
непоправимо разстройство на брака. Премахва се тригодишния срок
за допустимост на развода по взаимно съгласие; премахва се
помирителното производство; опростено и по-динамично исково
производство за развод, като вината губи значението си на елемент от
фактическия състав на развода. По вината съдът се произнася само ако
някоя от страните е поискала това. Отпада отдавна отреченото
положение съдът да откаже развода, когато виновен е само ищецът, а
ответникът настоява за запазването на брака. Отдава се по-голямо
значение на съгласието на съпрузите за прекратяване на брака им и за
уреждане на последиците от развода. Допуска се споразумяване
между съпрузите при всяко положение на делото. Много важни в
материята на произхода са новите положения, които осигуряват
реално равенството на децата и правото на детето да има установен
произход, както изисква Конвенцията за правата на детето.
Предоставена е възможност на роденото в брака дете да оспорва
презумпцията за бащинство (чл. 62, ал. 4 СК - нов); уредени са
въпросите на майчинството и на бащинството, когато детето е родено
при асистирана репродукция. Има нови правни разрешения в
материята на припознаването. С много нови положения е обогатена
уредбата на отношенията между родителите и ненавършилите
пълнолетие деца, като е съобразено развитието на социалното
законодателство и новите форми на грижи за децата.

Новият Семеен кодекс внася съществени нови положения и в

институциите на настойничеството и попечителството. Подобрява се
взаимодействието между органите, ангажирани с дейност за закрила
на ненавършилите пълнолетие и запретените лица.

Според някои социолози, Новият Семеен кодекс подкопава

фундамента на традиционното българско семейство, понеже
130
внасянето на новите положения по отношение на режима на
имуществени отношения между съпрузите насърчава серийната
моногамия. Още повече, че много двойки предпочитат да не сключват
официален брак, тъй като законодателството предвижда почти същите
имуществени отношения за съжителстващите партньори, както при
тези сключили брак. Липсата на брак прави прекъсването на връзката
още по-достъпно и лесно.

Българското законодателство, както и повечето законодателства

в Европейските страни предвиждат санкции при сключването на
втори брак, без прекратяването на първия, но това засяга само тези,
които държат да узаконят полиаморният си стил на живот.
Останалите, които поддържат открити сексуални и/или социални
връзки с повече от един партньор не подлежат на законова санкция.

Изневярата законово се разглежда отделно. Въпреки, че самият

закон не предвижда санкции на това действие съществуват
предбрачни договори, които санкционират сексуалните връзки извън
брака. Съвременното законодателство позволява такива споразумения
да бъдат сключени, както след сключването на гражданският брак,
така и от двойки, които само съжителстват заедно.

131
 Глава III

Моногамията, полигамията и серийната моногамия в контекста

на социалната психология

1. Нагласи

Нагласата е оценка на обекта на нагласа, варираща от

изключително негативна до изключително позитивна. Повечето
съвременни гледни точки за нагласите също така позволяват на хората
да бъдат конфликтни или амбивалентни към даден обект, като
едновременно се задържат положителните и отрицателните нагласи
към един и същ обект. Това довежда до спор дали индивидът може да
поддържа множество позиции (нагласи) към един и същ обект.287

Нагласата може да бъде като положителна, така и отрицателна

оценка на хора, обекти, събития, дейности и идеи. Тя може да бъде
конкретна, абстрактна или почти всичко по средата, но има дебат за
точните дефиниции. Ийгли и Чейкън, например, определят нагласата
като „психологическа тенденция, която се изразява чрез оценяване на
определено лице с някаква степен на благоволение или
неодобрение”.288

На нагласите на различните социални групи спрямо

моногамията, полигамията и серийната моногамия влияят много
фактори. Всъщност, тези фактори са изложените от нас до сега –
историческото развитие, географското разположение,
законодателството, биологичните и генетичните фактори и личните
предразположения.

132
 Нагласи на различните националности

Ако се върнем към втора, трета и четвърта глава, от там можем

да си извадим изводи за нагласите на различните националности. Тези
нагласи произлизат съответно от историческото наследство на дадена
нация и законодателството й, но от голямо значение е и географското
разположение, което влияе на темперамента на народа, както и
влиянията от съседните култури. Изключвайки за момент
религиозните вярвания (понеже ще ги разгледаме по-долу, като
отделен фактор) ще разгледаме нациите по света и съответните им
нагласи към избора на интимно партньорство.

Що се отнася до съвременна Австралия, говорим по-скоро за

една колонизирана територия, която с силно повлияна от културата на
Великобритания. Въпреки, че Австралийските племена имат
собствени традиции за брака, нашият фокус е върху по-голямата част
от населението, чиято нагласа спрямо партньорския избор е подобна
на Западните държави, а именно моногамията е добре приета,
серийната моногамия, също е социално приета, а полигамията, в
смисъла на многобрачие е незаконна и социално заклеймена. Все пак
полигамията в смисъла на поддържане на сексуални връзки с няколко
партньора едновременно, без тези връзки да бъдат узаконени, е
социално приета и честа практика.

В Белгия, Бразилия, Канада, Хонгконг, Еритрея, Исландия,

Ирландия, Израел, Тунис, Великобритания, САЩ, Нова Зенландия,
Узбекистан, както и в нецитираните Европейски страни, въпросът за
моногамията, полигамията и серийната моногамия в съвременното
общество стои по същият начин, описан за Австралия.

Има доста страни, където социалната нагласа, особено спрямо

полигамията, е по-различна. Дори официално законодателството да

133
забранява полигамията като цяло или за определени групи, тя все още
широко се практикува и е социално приета. Такива страни са: Китай,
Египет, Колумбия, Иран, Индия, Либия, Малайзия, Малдивите,
Мароко, Пакистан, Филипините, Саудитска Арабия, Южна Африка,
Сомалия, Тайланд, Турция и др. Очевидното от това изброяване е, че в
тези страни културата, традициите и нравите на народите са много по-
различни от западноевропейските. Това влияе силно върху социалната
нагласа на хората спрямо семейната институция и при тях се вижда
по-ясно разграничение между социалната и генетичната моногамия.

Като имаме предвид, че нагласата на човек се определя от

психологически фактори като идеи, ценности, вярвания, възприятия и
т.н. си даваме сметка, че е невъзможно една цяла нация да има една и
съща нагласа към моногамията, полигамията и социалната моногамия.
Социалната нагласа определено е важен фактор при изграждането на
индивидуалната нагласа, но не е единственият.

Семейство

Семейството играе важна роля в първичния етап на изграждане

на индивидуалните нагласи. Първоначално човек възприема
определени нагласи от своите родители, братя, сестри и други близки
роднини. Съществува висока степен на връзка между родителите и
децата при нагласите, които се формират.

Семейството, като фактор за формиране на нагласи е толкова

влиятелно, че останалите фактори, като националност, социално
положение, религиозни вярвания и натиск от страна на общността
могат да избледнеят пред него. Често срещаме такива примери –
семейства на имигранти, които въпреки традициите на новата държава
успяват да съхранят предишните и да ги предадат на потомството си.

134
 В контраст на казаното до сега има и доста документирани
случаи на младежи, които решават да бъдат част от моногамна
общност, въпреки типично полигамните разбирания на семейството и
обратно. Чрез този извод отново се връщаме към заключението, че в
крайна сметка изборът остава индивидуален.

Общество

Обществото се различава от националността, като добър пример

за това са мегаполисите, където съжителстват хора от различни
националности и култури. Обществата играят важна роля при
формирането на нагласите на отделния човек. Обществените порядки
и разбирания внушават на хората какво е приемливо и какво не е
приемливо.

В общество, което има голям брой разведени двойки, колкото и

да се говори за значението на семейната институция, примерът, който
ще вземат младите е, че разводът е социално приет и ще бъде по-
вероятно самите те да се разведат в бъдеще. Същото се отнася и за
строгата моногамия – в общество строго заклеймяващо секса преди
брака, изневярата и серийната моногамия, е по-вероятно младежите
поне да се опитат да водят такъв начин на живот. С полигамията
нещата стоят по същия начин - ако е обществено прието, и още повече
знак за благополучие, е доста вероятно и младежите да предпочетат
такъв стил на живот.

Икономически фактори

Поведението на човек също зависи от въпроси като заплатата,

социален статус, работа и семейното потекло. Неслучайно
мюсюлманският закон, позволяващ многоженството, идва с някои

135
клаузи, които задължават мъжа да издържа всички свои жени според
определен стандарт. Съответно, ако мъжът няма тази финансова
възможност, не му се позволява да поддържа множество бракове. По
същия начин в Индия е била въведена кастова система, донякъде
имаща предвид и икономическите фактори. Наличието на повече
бракове предполага и голямо потомство, чието бъдеще трябва да бъде
осигурено.

Въпреки това, еволюционните теории за появата на

моногамията ни учат на нещо различно, а именно, че изборът може да
бъде това да имаме малко потомство, за което да положим възможно
най-добрите грижи, за да оцелее. Това е избор на западното общество
(обикновено неполигамно), до голяма степен повлиян от
икономическата ситуация. Другият възможен избор е да се създаде
голям брой потомство, за което да се положат по-малко грижи и
съответно за което са нужни по-малко ресурси за да се осигури
оцеляването на част от него и съответно продължаването на рода.
Понякога сме склонни да осъдим вторият избор като нехуманен, но
при по-дълбок поглед на икономическото положение на тези, които
правят този избор си даваме сметка, че за тях този избор е възможно
по-добрият.

2. Влияние върху нагласите

Класическата, тристранна гледна точка, предложена от

Розенберг и Ховланд е, че нагласата съдържа когнитивни, афективни
и поведенчески компоненти.289 Емпиричните изследвания обаче не
подкрепят ясно разграничение между мисли, емоции и поведенчески
намерения, свързани с определена нагласа.290 Критиката на
тристранния възглед за нагласите е, че изисква когнитивните,

136
афективните и поведенческите асоциации за нагласата да бъдат
последователни, но това може да е неправдоподобно. По този начин
някои възгледи за структурата на нагласата разглеждат когнитивните
и поведенческите компоненти като производни на влиянието или
влиянието и поведението като производно на основните вярвания.291

Въпреки дебата за конкретната структура на нагласите,

съществуват значителни доказателства, че нагласите отразяват повече
от оценките на конкретен обект, които варират от положителни до
отрицателни.292 Сред многобройните нагласи, един пример са
нагласите на хората, които могат да помогнат на хората да разберат
своята афективна любов.293 Тези ABC компоненти на нагласите
формулират, дефинират и допринасят за цялостната конструкция на
представата за афективната любов, която на свой ред може да бъде
свързана с много теоретични конструкции, свързани с брака. 294, 295, 296,
297

Съществува също така значителен интерес към вътрешната

подходяща нагласа и вътрешната структура на нагласите, как се
създава нагласа (очакване и стойност) и как различните нагласи се
отнасят една към друга. Кое свързва различните нагласи една към
друга и към по-основните психологически структури, като стойности
или идеология.

Модела за компоненти на нагласата

Многокомпонентният модел е най-въздействащия модел на

поведение, когато нагласите са оценки на обект, който има
когнитивни, афективни и поведенчески компоненти. Тези компоненти
са известни още като такси, които ще ни водят там, където искаме да
отидем.

137
  Когнитивен компонент. Когнитивният компонент на нагласите
се отнася до вярванията, мислите и атрибутите, които бихме
свързвали с даден обект. Много пъти нагласата на човек може
да се основава на отрицателните и положителни атрибути, които
се свързват с обекта.

 Ефективен компонент. Ефективният компонент на нагласите се

отнася до нашите чувства или емоции, свързани с даден
предмет. Афективните отговори оказват влияние върху
нагласите по различни начини. Например, много хора се
страхуват от изневярата. Така, че този отрицателен емоционален
отговор вероятно ще ни накара да имаме отрицателно
отношение към отвореният брак.

 Поведенчески компонент. Поведенческият компонент на

нагласите се отнася до минали поведения или преживявания по
отношение на предмета на поведение - идеята, че хората биха
могли да изложат нагласите си според предишните им
действия.298 Например, човек, който е бил жертва на изневяра
(особено повече от веднъж) е по-склонен да вярва, че това ще
му се случи отново и защитните му механизми ще го
възпрепятстват да се довери отново на интимен партньор. Това
преживяване може да доведе до различни реакции, вариращи
широко от избор на сексуално въздържание, стриктна
моногамия до избора самият той да бъде неверен.

Моделът МОDЕ

Теорията за оценка на нагласата. MODE (Мотивация и

възможност като детерминанти на съотношението нагласа/поведение)
Когато и двете са налице, поведението ще бъде умишлено. Когато
138
някое от тях отсъства, въздействието върху поведението ще бъде
спонтанно. Нагласата може да бъде измерена по два различни начина:

 категорична (експлицитна) мярка

 косвена (имплицитна) мярка

Категоричната мярка обхваща нагласи на съзнателно ниво,

които са съзнателно формирани и лесни за самооценка. Котвената
мярка включва нагласи, които са на несъзнателно ниво, които са
неволно формирани и обикновено не са ни известни. 299 Както
категоричните, така и косвените нагласи могат да оформят и
поведението на отделните хора, все пак косвените нагласи най-
вероятно ще повлияват на поведението, когато исканията са
екстремни и човек се чувства стресиран или разсеян.300

Според модела МОDЕ човек, който има определена експлицитна

нагласа към моногамията, например, в ситуация на стрес би могъл да
реагира обратно на тази нагласа, на базата на имплицитната си
нагласа. Да кажем, че мъж, отрасъл в полигамно общество и
семейство решава да живее в западноевропейско общество и да бъде
моногамен. На съзнателно ниво този мъж е с положителна нагласа
спрямо моногамията и поведението му през ниско и средно стресови
периоди е съответстващо на тази нагласа. През високостресиви
периоди, обаче същият мъж може да промени радикално поведението
си и, открито или не, да започне да води полигамен начин на живот,
повлиян от подсъзнателната нагласа, произхождаща от възпитанието
му.

139
 Функция

Друг класически поглед върху нагласите е, че нагласите служат

като специфични функции за отделните хора. Това означава, че
изследователите се опитват да разберат защо отделните индивиди
притежават особени нагласи или защо поддържат нагласи като цяло,
като обмислят как нагласите засягат лицата, които ги притежават. 301
Даниел Катц, например, пише, че нагласите могат да служат като
„инструментални, регулативни или утилитарни”, „его-отбранителни”,
„ценностно-експресивни” или „познавателни” функции.302
Функционалният възглед за нагласите предполага, че за да се
променят нагласите (напр. чрез убеждаване), трябва да се
преразгледат функциите, с които конкретната нагласа служи на
индивида. Като пример, „его-отблъскващата” функция може да бъде
използвана, за да повлияе на нагласите на индивида за сексуалния
избор, който се счита за отворен и толерантен. Чрез възприемането на
образа на този индивид като толерантен и с открито мислене, може да
бъде възможно да се променят неговите собствени предразсъдъчни
нагласи, за да бъдат по-съгласувани със самооценката му. По същия
начин, убедителното послание, което заплашва самооценката, е много
по-вероятно да бъде отхвърлено.303

Даниел Катц класифицира поведенията в четири различни групи

въз основа на техните функции.

 Утилитарни, дават общ подход или тенденции за

предотвратяване.

 Познавателни: да помогнат на хората да се организират и да

интерпретират нова информация.

140
  Его-отбранителни: нагласите могат да помогнат на хората да
защитят самочувствието си.

 Стойностно експресивни: използват се за изразяване на основни

ценности или вярвания.

Утилитарните хора приемат нагласи, които са възнаграждаващи

и които им помагат да избегнат наказание. С други думи всяка
нагласа, която се приема от индивида за собствен интерес се смята, че
има утилитарна функция.

Опознаващите хора трябва да поддържат организирана,

смислена и стабилна представа за света. Като се има предвид, че
важните ценности и общите принципи могат да осигурят рамка за
нашите знания, нагласите постигат тази цел, като правят нещата
съвместими и да имат смисъл. Пример:

Вярвам, че съм добър човек. Вярвам, че добрите неща се случват

на добрите хора. Нещо лошо се случва с Боб. Така, че аз вярвам, че
Боб не трябва да бъде считан за добър човек.

Его-отбранителна. Тази функция включва психоаналитични

принципи, при които хората използват защитни механизми, за да се
предпазят от психологически вреди. Механизмите включват:

 Отричане

 Възпиране

 Изразяване

 Осмисляне

Его-отбранителна идеята се допълва добре с Теорията за

низходящо сравнение, която поддържа мнението, че при отклоняване

141
към по-малък късмет, то други ще увеличават нашето собствено
субективно благополучие. По-вероятно е да използваме его-
отбранителната функция, когато страдаме от чувство на
неудовлетвореност или нещастие.

3. Нагласи, изразяващи ценности

Служат за изразяване на основните ценности и

самоопределението.

Основните ценности могат да определят нашата идентичност и

да ни спечелят социално одобрение, като по този начин ни показват
кои сме ние и за какво се застъпваме.

Формиране

Според Дууб (1947), ученето може да обясни повечето нагласи,

които имаме. Изучаването на формирането на нагласите е изследване
на това как индивидите формират оценките си спрямо хора, места или
неща. Теориите за класическата обусловка, инструменталната
обусловка и социалното учене са главните отговорни за формирането
на нагласа. За разлика от характера, очаква се нагласите да се
променят като функция на опита. В допълнение, излагането на обекти
на „нагласа” може да окаже влияние върху начина, по който човек
формира своята нагласа. Тази концепция се е разглеждала като „Ефект
от експонирането”. Робърт Зайонк показва, че хората са по-склонни да
имат позитивно отношение към „обектите на нагласа”, когато са били
изложени на него по-често, отколкото ако не са били. Самото
повтарящо се излагане на индивида на стимул е достатъчно условие за
подобряването на нагласата му към него.304 Тесър (1993) твърди, че
наследствени променливи могат да повлияят на нагласата - но смята,

142
че те го правят косвено. Например, теориите за последователността,
които предполагат, че ние трябва да бъдем последователни в нашите
убеждения и ценности. Както с всеки вид наследственост, за да се
определи дали конкретен признак има основа в нашите гени, се
използват две отделни изследвания.305 Най-известният пример е
теорията за намаление на дисонанса, свързвана с Леон Фестингър,
която обяснява, че когато компонентите на нагласата (включително
убеждения и поведение) са в противоречие с индивида, те могат да
коригират едната, за да съответства на другата (например, коригиране
на убеждението да съответства на поведението). 306 Тази теория е
изключително интересна е контекста на серийната моногамия и
полигамията. Индивид, чийто убеждения са стриктно моногамни, но
чийто брак се окаже неуспешен, може да промени убежденията си,
когато започне да търси нов партньор и да приеме серийната
моногамия. Друг пример е ако единият партньор, изпитващ силно
афективни чувства спрямо другия, е привърженик на серийната
моногамия, докато другият партньор води полигамен начин на живот,
първият партньор може да предпочете да промени нагласата си
спрямо полиаморията и да се включи в такива отношения само за да
продължи отношенията си. Други теории включват теория за баланса,
първоначално предложена от Хайди (1958), както и теорията за
самовъзприемането, първоначално предложена от Дарил Бем.307

Промяна на нагласите

Нагласите могат да се променят чрез убеждаване, а важна

област на изследване на промяната на нагласите се фокусира върху
отговорите към комуникацията. Експерименталните изследвания на
факторите, които могат да повлияят на убедителността на посланието,
включват:
143
 Целеви характеристики: Това са характеристики, които се
отнасят до човека, който получава и обработва съобщение. Една
такава черта е интелигентността - изглежда, че по-
интелигентните хора са по-малко склонни да бъдат убедени от
едностранни послания. Друга променлива, която е изследвана в
тази категория, е самочувствието. Въпреки, че понякога се
смята, че хората с по-високи нива на самочувствие са по-трудни
за убеждаване, има известни доказателства, че връзката между
самоуважението и убедителността е всъщност криволинейна,
като хората с умерено самочувствие по-лесно се убеждават,
отколкото тези а с по-високи нива, както и тези с по-ниски нива
на самочувствие. (Родес и Уудс, 1992 г.). Рамката на мисълта и
настроението също играе роля за целите на този процес.

 Характеристики на източника: Основните характеристики на

източника са експертиза, надеждност и междуличностно
привличане или привлекателност. Достоверността на
възприетото послание тук се оказва ключова променлива; ако
някой прочете доклад за здравето и вярва, че идва от
професионално медицинско списание, човек може да бъде по-
лесно убеден, отколкото ако някой вярва, че е от популярен
вестник. Някои психолози обсъждат дали това е дълготраен
ефект, а Ховланд и Вайс (1951 г.) откриват, че ефектът върху
хората от получаването на съобщение от надежден източник
изчезва след няколко седмици (тъй наречения „Спящ ефект”).
Дали има спящ ефект е спорно. Възприеманата мъдрост е, че ако
хората са информирани за източника на посланието, преди да го
чуят, има по-малка вероятност за спящ ефект, отколкото ако им
бъде съобщено послание и след това се назовава източника му.

144
  Характеристики на съобщенията: Характерът на съобщението
играе роля при убеждаването. Понякога представянето и на
двете страни на една история е полезно, за да помогне за
промяна на нагласите. Когато хората не са мотивирани да
обработят съобщението, просто броят на аргументите,
представени в убедителното съобщение, ще повлияе на
промяната на нагласите, така че по-голям брой аргументи ще
предизвикат по-голяма промяна в нагласите.308

 Когнитивни пътища: Посланието може да привлече вниманието

към индивидуалната когнитивна оценка, за да помогне за
промяна на нагласата. При централния път за убеждаване на
индивида се представят данните и се мотивира да се оценят
данните и да се стигне до промяна на извода. При периферния
път за промяна на нагласите индивидът се насърчава да не гледа
съдържанието, а източника. Това обикновено се вижда в
съвременните реклами, които включват знаменитости. В някои
случаи се използват лекари, доктори на науки или експерти. В
други случаи се използват филмови звезди, заради тяхната
привлекателност.

Факторите, влияещи на промяната на нагласите са главно

свързани с убеждаването. Изглежда, да бъде убеден човек не е изобщо
трудно, въпросът е какви доказателства ще бъдат нужни (като
количество и качество) и колко дълготраен ще бъде ефекта на
убеждението. При избора на моногамен, полигамен или серийно
моногамен стил на живот, промяната на нагласите е много деликатна
сфера и може да има сериозни последствия върху психичното здраве.
Именно, ако някой бъде убеден да вземе различен сексуален избор от
първоначалните му нагласи, след време е възможно този индивид да

145
съжалява за избор си и да преживява чувства на вина и разкаяние.
Тези чувства могат да предизвикат неврози, депресия и други
психични проблеми.

Промяна на емоцията и настроението

Емоцията е общ компонент в убеждаването, социалното влияние

и промяната на нагласата. Голяма част от изследванията върху
нагласите подчертават важността на афективните или емоционални
компоненти. Емоцията работи ръка за ръка с когнитивния процес или
с начина, по който мислим за проблем или ситуация. Нагласите и
обектите на нагласите са функция на когнитивните, афективните и
констатативните компоненти. Нагласите са част от асоциативните
мрежи на мозъка, подобни на паяжини структури, които се намират в
дълготрайната памет, състоящи се от афективни и когнитивни възли.

Чрез активирането на афективен или емоционален възел може

да бъде възможна промяна на нагласите, макар че емоционалните и
когнитивните компоненти обикновено се преплитат. При предимно
афективни мрежи е по-трудно да се създадат когнитивни
контрааргументи при съпротивата срещу убеждаването и промяната
на нагласите.

Афективното прогнозиране, иначе познато като интуиция или

предсказване на емоция, също влияе върху промяната на нагласите.
Изследванията показват, че прогнозирането на емоциите е важен
елемент от вземането на решения, в допълнение към когнитивните
процеси. Това как чувстваме резултата може да преодолее чисто
когнитивните разсъждения.

По отношение на методологията на изследванията,

предизвикателство за изследователите е да измерват емоциите и

146
последващите им въздействия върху нагласата. Тъй като не можем да
надникнем в мозъка, създадени са различни модели и инструменти за
измерване, за да се получи информация за емоции и нагласи. Мерките
могат да включват използването на физиологични белези като
изражения на лицето, промени в гласа и други мерки за степен на
физическо състояние. Например, страхът е свързан с повдигнати
вежди, повишен сърдечен ритъм и увеличаване на напрежението на
тялото. (Дилърд, 1994). Други методи включват концепция или
мрежово картографиране и използване на прости числа или думи с
голямо значение за съответната епоха.

Изглежда, въпреки, че обичаме да се възприемаме и да говорим

за себе си като за напълно рационални същества, всъщност нашите
нагласи, решения и поведение се базират в по-голяма степен на
емоционалното ни състояние, отколкото на студения рационализъм.

В контекста на сексуалния избор това твърдение има още по-

голяма сила, тъй като нашата сексуалност е пряко свързана с
афективните ни състояния. При избора на вид партньорски
отношения, важна роля играят самооценката, страха от самотата,
както и много други психологични фактори.

Компоненти на емоционалните призиви

Всяка дискретна емоция може да се използва при убедителен

призив; това може да включва ревност, отвращение, възмущение,
страх, тъга, смущение, обич и гняв. Страхът е едно от най-
изследваните емоционални признаци при проучванията в областта на
комуникацията и социалното влияние.

Важни последици от признаците на страх и други емоционални

белези включват възможността за реакция, която може да доведе или

147
до отхвърляне на съобщения, или до отхвърляне на източника, така и
до липса на промяна в нагласата. Както предлага ЕРРМ, има
оптимално ниво на емоции при мотивирането на промяната на
нагласите. Ако няма достатъчно мотивация, нагласата няма да се
промени; ако емоционалната привлекателност е преувеличена,
мотивацията може да бъде парализирана, като по този начин се
предотвратява промяната на нагласата.

Емоциите, възприемани като отрицателни или съдържащи

заплаха, често се изучават повече от възприеманите положителни
емоции, като например хумора. Въпреки, че вътрешните действия на
хумора не са съгласувани, хумористичните призиви могат да
подействат, като създават несъответствия в мисълта. Някои от
последните проучвания разглеждат влиянието на хумора върху
възприемането на политическите послания.

Важни фактори, които оказват влияние върху въздействието на

емоционалните признаци, са ефикасността, достъпността на
поведението, включването на проблема и функциите на
съобщенията/източниците. Личната ефективност е възприемане на
собствената човешка реакция; с други думи, това е възприемането на
нашата способност да се справяме със ситуацията. Това е важна
променлива в емоционалните послания, тъй като тя диктува
способността на човека да се справя както с емоцията, така и със
ситуацията. Например, ако даден човек не се самооценява за
способността си да въздейства върху глобалната среда, няма
вероятност той да промени нагласата си или поведението си спрямо
глобалното затопляне.

Дилърд (1994) предполага, че характеристиките на съобщенията

като източник на невербална комуникация, съдържанието на

148
съобщението и различията между възприемащите могат да повлияят
на емоционалното въздействие на признаците за страх.
Характеристиките на посланието са важни, защото едно послание
може да предизвика различно ниво на емоция при различните хора.
Така, по отношение на емоционалните признаци, едно измерение не е
подходящо за всички.

Достъпността на нагласите се отнася до активирането на нагласа

от паметта - с други думи, колко лесно се получава нагласа към обект,
проблем или ситуация. Включването в проблема зависи от
отношението и значимостта на проблема или ситуацията за дадено
лице. Въпросът за ангажираността с проблема е свързан както с
достъпа до отношението, така и със силата на нагласата. Предишни
изследвания заключават, че достъпните нагласи са по-устойчиви на
промени.

Съотношение нагласа – поведение

Въздействието на нагласата върху поведението е нарастващо

изследователско начинание в психологията. Айсък Айзен ръководи
изследванията и подпомага развитието на два значителни теоретични
подхода в тази област: теорията за обоснованото действие 309 и нейният
теоретичен последовател, теорията за планираното поведение.310 И
двете теории помагат да се обясни връзката между нагласата и
поведението като контролиран и съзнателен процес.

 Теория за обоснованото действие

Теорията за обоснованото действие (ТОД) е модел за

прогнозиране на поведенческо намерение, обхващащ прогнозите за
нагласата и прогнозите за поведение. Последващото отделяне на

149
намерението за поведение от самото поведение дава възможност за
обяснение на ограничаващите фактори за влиянието на нагласата
(Айзен, 1980). Теорията за обоснованото действие е разработена от
Мартин Ришбийн и Айсък Айзен (1975, 1980), произлязла от
предишни изследвания, които започват като теория на нагласите,
което довежда до изучаване на нагласата и поведението. Теорията се е
„зародила в голяма степен от чувство на неудовлетвореност от
традиционните изследвания на нагласите и поведението, много от
които намират слаби взаимовръзки между мерките за нагласа и
изпълнението на волевото поведение” (Хале, Хаусхолдер и Грийн,
2003, стр. 259).

 Теория за планираното поведение

Теорията за планираното поведение е била предложена от Айсък

Айзен през 1985 г. в статията „От намерения към действия: теория за
планираното поведение”: Теорията е разработена от теорията за
обоснованото действие, предложена от Мартин Ришбийн заедно с
Айзък Айзен през 1975 г. Теорията за обоснованото действие се
основава на различни теории за нагласата, като теории за учене,
теории за очаквана стойност, теории за последователност и теория на
приписването. Според теорията за обоснованото действие, ако хората
оценяват предложеното поведение като положително (нагласа), и ако
смятат, че техните значими противници искат да предприемат
поведение (субективна норма), това води до по-високо намерение
(мотивация) и е по-вероятно те да направят това. В много
изследвания е потвърдена висока степен на корелация на нагласите
със субективните норми за поведението и впоследствие с
поведението. Теорията за планираното поведение съдържа същия
компонент като теорията за обоснованото действие, но добавя и
150
компонента на възприемания поведенчески контрол, който отразява
бариерите извън собствения контрол.311

Бил е предложен и противоположен аргумент срещу по-силната

връзка между поведенческото намерение и действителното поведение,
тъй като резултатите от някои проучвания показват, че поради
обстоятелствени ограничения, планираното поведение не винаги води
до действително поведение. А именно, тъй като поведението не може
да бъде изключителен определител (детерминант) на поведението,
контролът на индивида върху поведението е непълен, Айзен въвежда
теорията за намеренческо поведение, като добавя нов компонент –
„възприемане на поведенчески контрол”. С това той разширява и
теорията за обоснованото действие, за да обхване неволевото
поведение за предсказване на поведенческо намерение и действително
поведение.

Световният изследователски център (СИЦ) изработва глобален

изследователски проект, който изследва ценностите и вярванията на
хората, как се променят с течение на времето и какви социални и
политически последици те имат. Това се осъществява от световна
мрежа от социални учени, които от 1981 г. насам провеждат
представителни национални проучвания в почти 100 страни.

Мерките, наблюденията и анализите на СИЦ обхващат:

подкрепата на демокрацията, толерантността към чужденците и
етническите малцинства, подкрепата за равенството между половете,
ролята на религията и променящите се нива на религиозност,
въздействието на глобализацията, нагласите към околната среда,
работата, семейството, политиците националната идентичност,
културата, различието, несигурността и субективното благополучие.

151
 Констатациите дават информация на създателите на политики,
които се стремят да изградят гражданско общество и демократични
институции в развиващите се страни. Работата се използва често и от
правителства по света, учени, студенти, журналисти и международни
организации и институции като Световната банка и ООН. Данните от
проучването „Световни ценности”, например, са използвани за по-
добро разбиране на мотивацията за събитията като Арабската пролет,
френските граждански размирици през 2005 г., геноцида в Руанда през
1994 г. и югославските войни и политическите катаклизми през 90-те
години.

През годините СИЦ демонстрира, че убежденията на хората

играят ключова роля в икономическото развитие, появата и
процъфтяването на демократичните институции, нарастването на
равенството между половете и степента, в която обществата имат
ефективно управление.

4. Културна карта на Инглехард-Велцел

Фиг. 3

152
 Пресъздаването на културната карта на света на Инглехарт-
Велцел през 2010 година, създадена от политолозите Роналд
Инглехарт и Кристиан Велцел въз основа за проучването „Изследване
ценностите на света”.

Анализите на данните от СИЦ, направени от политолозите

Роналд Инглехарт и Кристиан Велцел потвърждават, че в света има
две основни измерения на различията между културите:

 Традиционни стойности срещу светските - рационални

стойности;

 Стойности на оцеляване срещу стойности на самоизразяване.

Глобалната културна карта показва как са разположени десетки

общества в тези две измерения. Преместването нагоре по тази карта
отразява прехода от традиционните ценности към светско-
рационално, а придвижването надясно отразява прехода от
стойностите на оцеляването към стойностите на самоизразяването.

Традиционните ценности подчертават значението на религията,

връзките между родител и дете, отдаденост на авторитета и
традиционни семейни ценности. Хората, които приемат тези
ценности, също така отхвърлят развода, аборта, евтаназията и
самоубийството. Тези общества имат високо ниво на национална
гордост и национална перспектива.

Светските-рационални ценности имат противоположни

предпочитания към традиционните ценности. Тези общества отделят
по-малко внимание на религията, традиционните семейни ценности и
авторитета. Разводът, абортът, евтаназията и самоубийството се
считат за относително приемливи.

153
 Ценностите за оцеляване наблягат на икономическата и
физическата сигурност. Те се свързват със сравнително
етноцентрична перспектива и ниски нива на доверие и толерантност.

Ценностите на самоизявата дават висок приоритет на опазването на

околната среда, нарастващата толерантност към чужденците, гейовете
и лесбийките и равенството между половете и нарастващите
изисквания за участие в процеса на вземане на решения в
икономическия и политическия живот.312

Културни вариации

Донякъде опростен анализ показва, че след повишаване на

жизнения стандарт и преминаване от страна на развиващите се страни
чрез индустриализация към пост-индустриално общество на знанието,
една страна има тенденция да се движи диагонално в посока от
долния ляв ъгъл (бедна) към горния десен ъгъл (богата), показващо
преминаване и в двата измерения.

Въпреки това, нагласите сред населението също са силно

свързани с философските, политическите и религиозните идеи, които
доминират в дадена страна. Светските рационални ценности и
материализмът са формулирани от философите и лявото политическо
крило по време на Френската революция и следователно могат да
бъдат наблюдавани особено в страни с дълга история на социал-
демократическа или социалистическа политика и в страни, в които
голяма част от населението са учили философия и наука в
университетите. Стойностите на оцеляването са характерни за
страните от Източния свят, а стойностите на себеизразяване за
западноевропейските страни. В една либерална пост-индустриална
икономика все по-голям част от населението е израснало, приемащо

154
оцеляването и свободата на мисълта за даденост, което води до висока
степен на самоизразяване.

Примери

 Общества, които имат високи резултати в традиционните

ценности и ценностите за оцеляване: Зимбабве, Мароко,
Йордания, Бангладеш.

 Общества с високи резултати по отношение на традиционните и

самоизразяващи се ценности: САЩ, повечето страни от
Латинска Америка, Ирландия.

 Общества с високи резултати за рационалните и ценностите за

оцеляване: Русия, България, Украйна, Естония.

 Общества с високи резултати във светските-рационални и

самоизразяваващите се ценности: Швеция, Норвегия, Япония,
Бенелюкс, Германия, Франция, Швейцария, Чехия, Словения и
някои англоговорящи страни.

Ценности на пола

Изводите от СИЦ сочат, че подкрепата за равенството между

половете не е просто последица от демократизацията. Тя е част от
една по-широка културна промяна, която трансформира
индустриализираните общества с масови искания за все по-
демократични институции. Макар че по-голямата част от населението
в света все още вярва, че мъжете са по-добри политически лидери от
жените, тази позиция намалява в напредналите индустриализирани
общества, а също и сред младите хора в по-слабо развитите страни.313

155
 Религии

Данните от „Изследването на ценностите по света” обхващат

няколко важни аспекта на религиозната ориентация на хората. Едни
от тях проследяват как хората са включени в религиозните служби и
доколко се придава значение на религиозните им убеждения. В
данните от 2000 г. 98% от населението в Индонезия заявява, че
религията е много важна за живота им, докато в Китай само три
процента считат религията за много важна.[4] Друг аспект засяга
нагласите на хората по отношение на връзката между религията и
политиката и дали те одобряват религиозни говорители, които се
опитват да повлияят на правителствените решения и предпочитанията
на хората за гласуване.

При анализа на факторите от последната вълна данни от

„Изследването на ценностите по света” Арно Тауш (от Университета
Корвинус в Будапеща) установява, че семейните ценности в
традицията на Джоузеф Алоис Шумпетер и религиозните ценности в
изследователската традиция на Робърт Баро могат да бъдат важни
позитивни активи за обществото. Отрицателни феномени, като
недоверието в правовата държава; сивата икономика; отдалечаването
от алтруистичните стойности; нарастващото износване на
демокрацията; и липсата на предприемачески дух са свързани с
загубата на религиозност. Тауш се основава на резултатите от анализа
на факторите с максималната ротация на 78 променливи от 45 страни
при пълни данни, а също така изчислява показателите за ефективност
за 45 страни от пълните данни и деветте основни глобални
вероизповедания. По тази сметка юдаизмът, както и протестантството
се проявяват като най-тясно съчетаващи религията и традициите на
Просвещението.314

156
 Щастие и удовлетворение от живота

СИЦ показва, че от 1981 до 2007 г. чувството за щастие се е

увеличило в 45 от 52-те страни, за които съществуват дългосрочни
данни. От 1981 г. икономическото развитие, демократизацията и
нарастващата социална толерантност увеличават степента, до която
хората възприемат свободния си избор, което на свой ред довежда до
по-високи нива на щастие по света, което подкрепя теорията за
човешкото развитие.315

Констатации

Някои от основните изводи на изследването са:

 Голяма част от измененията в човешките ценности между

обществата се свеждат до две широки измерения: първо
измерение на „традиционните спрямо светските рационални
ценности” и второ измерение на „оцеляването срещу
стойностите на самоизразяването”.

 По първото измерение, традиционните ценности подчертават

религиозността, националната гордост, уважението към властта,
подчинението и брака. Вековните рационалните ценности
подчертават противоположните ценности.

 По второто измерение ценностите за оцеляването включват

приоритет на сигурността над свободата, неприемането на
хомосексуалността, въздържането от политически действия,
недоверието в аутсайдери и слабото чувство на щастие.

157
 Стойностите за самоизразяването означават противното на
всичко това.

 Следвайки „ревизираната теория на модернизацията”

ценностите се променят по предвидими начини с някои аспекти
на съвременността. Приоритетите на хората се изместват от
традиционни към светски рационални ценности, когато тяхното
чувство за екзистенциална сигурност нараства (или назад от
светските рационални ценности към традиционните ценности,
когато тяхното чувство за екзистенциална сигурност намалява).

 Най-голямото увеличение на екзистенциалната сигурност

възниква при прехода от аграрни към индустриални общества.
Следователно най-голямата промяна от традиционните към
светско-рационалните стойности става в тази фаза.

 Приоритетите на народите се пренасочват от оцеляване към

стойности на самоизразяване, когато тяхното чувство за
индивидуално посредничество се увеличава (или назад от
стойностите на самоизразяването към оцеляването, когато
чувството за индивидуално посредничество намалява).

 Най-голямото увеличение на индивидуалното посредничество

възниква при преминаването от индустриални към обществата
на познанието. Следователно, най-голямата промяна от
оцеляване към ценности на самоизразяване се извършва в тази
фаза.316

 Разликите в ценността между обществата по света показват ясно

изразен модел на културна зона. Най-силен акцент върху
традиционните ценности и ценностите за оцеляването се
открива в ислямските общества в Близкия изток. За разлика от

158
 това, най-силен акцент върху светските-рационални ценности и
ценностите на самоизразяването се открива в протестантските
общества в Северна Европа.

 Тези различия между културните зони отразяват различни

исторически пътища за това как цели групи от общества
навлизат в съвременността. Тези пътища отчитат различните
усещания на хората за екзистенциалната сигурност и
индивидуалното посредничество, които на свой ред отразяват
техните различни акценти върху светските рационални
ценности и ценностите за самоизразяването.317

 Ценностите също се различават в обществата по такива линии

на разделяне като пол, поколение, етническа принадлежност,
религиозно вероизповедание, образование, доходи и т.н.

 Основно, групите, чиито условия на живот осигуряват на хората

по-силно чувство за екзистенциална сигурност и индивидуално
посредничество, поставят по-силен акцент върху вековните-
рационални ценности и стойностите за самоизразяването.

 Все пак, вътрешнообщностните различия в ценностите на

хората се занижават от факторите пет до десет от разликите
между обществата. В световен мащаб основните условията на
живот се различават все повече от това в рамките на отделните
общества, както и от опита за екзистенциалната сигурност и
индивидуалното посредничество, които оформят ценностите на
хората.318

 Специфична подгрупа от стойностите за самоизразяване -

еманципативни ценности - съчетава акцент върху свободата на
избор и равните възможности. По този начин еманципативните

159
 ценности включват приоритети за свободата на живот,
равенството между половете, личната автономия и гласа на
народа.319

 Еманципативните ценности представляват ключовият културен

компонент на един по-широк процес на овластяване на човека.
След като се задейства, този процес дава възможност на хората
да упражняват свободата си в хода на действията си.320

 Последиците от еманципацията на процеса на овластяване на

човека не са специфична особеност на „Западната култура”.
Същите процеси на овластяване, които поощряват
еманципативните ценности и критично-либералното желание за
демокрация в „Запада”, правят същото в „Изтока” и в други
културни зони.321

 Социалното господство на исляма и индивидуалната

идентификация като мюсюлмани отслабват еманципативните
ценности. Но сред младите мюсюлмани с висше образование и
особено сред младите мюсюлмански жени с висше образование,
мюсюлманското/ немюсюлманското несъответствие между
еманципитивните ценности се затваря.322

История

Проучванията на световните ценности са били осъществявани,

за да се изпробва хипотезата, че икономическите и технологичните
промени трансформират основните ценности и мотивации на
политиците на индустриализираните общества. Изследванията се
основават на проучването на европейските ценности, проведено за
пръв път през 1981 г. То се провежда под егидата на Ян Керхофс и

160
Руд де Мур и се намира в Холандия в университета в Тилбург.
Изследването от 1981 г. до голяма степен е било ограничено до
развитите общества, но интересът към този проект се разпространява
толкова широко, че проучванията са проведени в повече от двадесет
държави, разположени на всичките шест обитаеми континента.
Роналд Инглехарт от Мичиганския университет изиграва водеща роля
в разширяването на тези проучвания в много страни по света. Днес
мрежата включва стотици социолози от повече от 100 страни.

Констатациите от първата вълна от проучвания сочат, че се

осъществяват промени в поколенията относно основните ценности,
свързани с политиката, икономическия живот, религията, ролите на
половете, семейните норми и сексуалните норми. Ценностите на по-
младите поколения се различават последователно от тези, които
преобладават сред по-възрастните поколения, особено в общества,
които са изпитали бърз икономически растеж. За да се изследва дали в
действителност са настъпили промени в тези ценности и за да се
анализират причините за това, през 1990-91 г. е извършена втора
вълна от проучвания. Тъй като тези промени изглежда са свързани с
икономическото и технологичното развитие, важно бе да се включат
общества от целия диапазон на развитие, от общества с ниски доходи
до богатите общества.

Трета вълна от проучвания се провежда през 1995-1997 г., този

път в 55 общества, като се обръща повече внимание на анализа на
културните условия за демокрация.

Четвърта вълна от проучвания се провежда през 1999-2001 г. в

65 общества. Основна цел е била постигането на по-добро покритие на
африканските и ислямските общества, които са били недостатъчно
представени в предишни проучвани.

161
 Петата вълна се провежда през 2005-2007 г. и шестата вълна се
провежда през периода 2011-12.

Благодарение на европейския произход на проекта, ранните

вълни на са били евроцентрични, с малко представителство в Африка
и Югоизточна Азия. За да се разшири, се приема децентрализирана
структура, в която социални учени от страните по света участват в
проектирането, изпълнението и анализа на данните и в публикуването
на констатациите. В замяна на предоставянето на данни от проучване
в своето общество, всяка група получава незабавен достъп до данните
от всички участващи общества, което им позволява да анализират
социалните промени в по-широка перспектива.

Мрежата е издала над 300 публикации на 20 езика, а вторичните

потребители са произвели няколко хиляди допълнителни
публикации.323 Базата данни е публикувана в интернет със свободен
достъп. Официалният архив на „Изследване на ценностите по света"
се намира в Мадрид, Испания.

162
 Глава IV

Психопатология и сексуално поведение

1. Проблемът за нормата в психологията

Съществуват редица мнения относно нормата в психологията,

както и в други научни сфери. Нормата определя кое е нормално, кое
е здраво и кое е извън нормата, т.е. болно.

Произходът на думата е латински и означава мярка, правило,

ръководно начало, предписание. Както виждаме, нормата не е еднаква
за всички – нормата зависи от общественото мнение и традиции, от
религията и от други фактори.

Що се отнася до нормата в психопатологията, нейният характер

е статистически и най-често се употребява понятието средна норма. В
психопатологията нормата, за да бъде адекватна, трябва да съдържа
особеностите на социокултурния фон, нормите на рода и семейството,
етноса, религията, личностните ценности, социалните роли и
функционалният им обхват. Но нормата в психопатологията има по-
важно значение от чисто философското, защото без да има норма не
би имало как да се постави диагноза.

Освен средна норма в психопатологията се говори и за

индивидуална норма, както и за идеална норма. Индивидуалната
норма се установява от психотерапевта на базата на историята и
личността на пациента. Съответно, индивидуалната норма се
различава за всеки пациент. Идеалната норма служи за оценка на
личността и поведението, използвайки се предварително установени
оптимални критерии за социално и индивидуално поведение.

163
 Ако погледнем нормата в психопатологията като синоним на
здраве, трябва да разгледаме и определението на Световната здравна
организация като „пълно физиологично, психично, социално и
икономическо благополучие“.

Ценностите, които са най-значими за определяне на нормата се

базират на хуманистичната етика, на тези, които са от значение за
същността на човека.

Според Модела за нормалното поведение в психологията според

етиката норма е добро, а не-норма е зло; според биологията норма е
адаптация, а не-норма – дезадаптация; според логиката норма е вяра в
бога, а не-норма – безверие и грехопадение.

Според хуманистичната етика и психологията, нормата на

индивида и на рода е животът и здравето, а не-нормата – болестта и
смъртта. Други добродетели, които се смятат за норма са: свободата,
формирането и растежа на личността, доброто (живот, здраве, свобода
и личностен растеж), добродетелите (отговорно поведение на човека,
което поддържа неговият живот, здраве, свобода и личностно
развитие). От друга страна, в не-нормата влизат: робството, застоя и
упадъка, злото (смъртта, болестта, робството, личностния застой и
упадъка).

Според Зигмунд Фройд, психологическите концепции, които

отразяват нагласите на човека към добро и зло са Ерос – инстинкта
към живота и Танатос – инстинкта към смъртта.

Според Ерик Фром, психологическите концепции, които

отразяват нагласите на човека към добро и зло са Синдром на растежа
– любов към живота, любов към себе си и другите хора, стремеж към
личностна свобода, развитие и независимост; и Синдром на упадъка –

164
любов към смъртта, злокачествен нарцисизъм, садомазохизъм,
симбизно-инцестна зависимост.

Когато човешката психика не е в границите на нормата се

появяват психични болести, разстройства и кризи.

1.1. Разстройства на основните психични функции и процеси

Разстройства на сензорната психична дейност

Сензорната психика е най-архаичната, нейната основна функция

е поддържането на живота, както и продължаването на рода.
Заложените инстинкти в сензорната психика са осигуряващите
адаптация на организмите спрямо относително постоянните
параметри на околната среда. Тези параметри са: въздух, температура,
влажност, хранителна среда, ориентация спрямо центъра на земята.
Логично, ако липсва сензорна психика няма как да съществува и
живот.

Едно от разстройствата на сензорната психика е разстройството

на усещането за допир и натиск. Ако човек е безчувствен, той страда
от анестезия, ако е с намалена чувствителност – хипостезия, а ако е с
увеличена чувствителност – хиперстезия. Тези нарушения са по-често
произлизащи от физиологични проблеми на нервната система, но
могат да бъдат породени и от психичен проблем. Би било
изключително трудно да се определи дали такива разстройства могат
да бъдат породени от вътрешни и социални конфликти, породени от
избора на моногамен, полигамен или серийно моногамен живот. По-
интересно е да разгледаме как такъв тип разстройства биха могли да
имат отражение върху избора на тип партньорство. При хората,
страдащи от анастезия или хипостезия, често се наблюдава влечение
към екстремни преживявания, като целта на страдащият е да

165
почувства нещо, било то и болка. В такива случаи е възможно човек
да се отдаде на различни сексуални преживявания извън социалната
норма, включително садомазохистични такива. В този смисъл това
може да окаже голямо влияние върху избора за партньорство, които
по-скоро би клонял към полигамията и серийната моногамия.
Обратно, при страдащите от хиперстезия, понеже всеки допир би
могъл да създаде силна болка, доверието им се спечелва по-трудно. В
тази ситуация такива хора биха били по-склонни да имат моногамни
или серийно моногамни връзки, отколкото да се отдадат на
полиамория.

Същите разсъждения следваме и що се отнася до аналгезията –

липсата на болка, хипоглезията – намалената болка и хипергезията –
усилената болка.

Хората, страдащи от сенестопатии – неприятни усещания,

произтичащи от нарушения на сензорната психика, както и от
синестезии (при които всеки звук или дума бива възприет като допир,
предизвикващ болезнени усещания) по същата логика биха било по-
склонни да водят моногамен начин на живот.

Увреждане може да се наблюдава и при други усещания, като

вкус или обоняние. Парализата на обонянието се нарича аносмия, а на
вкуса – агустия. При хората страдащи от такива увреждания може да
има тенденция, както при страдащи от анастезия или хипостезия, към
екстремни преживявания. Съответно такива хора биха водили по-
скоро серийно моногамен или полиаморен начин на живот.

Разстройства на перцептивната психична дейност

Свързана с висшите анализатори – зрителен, слухов и

двигателен, перцептивната дейност е функция на висшата нервна

166
дейност. Нейната адаптивна функция се изразява в познавателни
процеси, възприятия и представи, чрез регулиращото въздействие на
емоциите, с които индивидът изразява отношението си към
възприеманите обекти. Баланса на вътрешните системи и органи в
единен и цялостен организъм (жизненият баланс) се осъществява от
сензорната психика. Перцептивната нервна дейност е свързана със
сензорната. Изразяват се трите основни психични процеса:
познавателни – възприятия и представи; емоции и поведенчески
произволни движения. Това, че човек има съзнание и то оказва
влияние върху всеки конкретен психичен процес винаги трябва да
бъде отчетено при анализа на разстройствата на перцептивната
психика.

Разстройството на перцептивната психика е израз на

разстройство на цялата психична дейност и на личностните качества.

Когато външните стимули и ситуации са възприети неадекватно

или изопачено, това се нарича илюзия. Връзката между илюзия и
мислене съществува, когато социалните и междуличностни
отношения, както и надеждите се отразяват неадекватно. Здравите
хора също могат да изпитват илюзии. При тях характерът на илюзиите
е временен и обикновено те са в резултат на преумора, тревожност
или предварително формирани нагласи или внушения. От друга
страна, илюзиите при психично разстроените хора са устойчиви и
продължителни и не могат да бъдат коригирани чрез конкретни
обективни факти и логически аргументи.

В психопатологията илюзиите се класифицират като: вербални,

зрителни, слухови, двигателни, обонятелни, вкусови и тактилни.

167
 Човек преживяващ вербална илюзия възприема и чува вербална
реч, без да съществува какъвто и да е било външен стимул. При
зрителните илюзии е нарушено зрителното възприятие и един предмет
може да изглежда като друг. Зрителната илюзия може да бъде:
дереализация, нереална оценка на разстояния, повторно разпознаване,
парейдолии и аперцепция.

Съществуват документирани случаи при които зрителни,

слухови, двигателни, обонятелни или тактилни илюзии се появяват в
следствие на някакъв външен стимул. Например, при жертвите на
сексуално насилие е възможно определен звук, вкус, миризма,
изображение, докосване да събудят травматичният спомен и да
предизвикат някаква илюзия, примерно, че човекът от който
произлиза стимула е извършителят на сексуалното насилие. Въпреки,
че нямаме информация относно проведени изследвания върху
връзката между избора на партньорство и илюзиите, можем да
предположим, че ако този избор е по някакъв начин травмиращ, той
би могъл да предизвика илюзии от всякакъв характер. Например, ако
жена, чиито индивидуални възгледи са строго моногамни бъде
принудена от семейството да води полигамен начин на живот, тя би
могла да страда от краткотрайни илюзии, без да бъде психично болна.
Също така, както говорихме, без да бъде налична психична болест,
при високи нива на дистрес, умора и натоварване е възможно да се
наблюдават краткотрайни илюзии. Ако партньорският избор, било то
моногамен, полигамен или серийно моногамен е в конфликт с нашите
индивидуални разбирания, това може да предизвика дистрес и
психично натоварване, които на свой ред да се изразят чрез илюзии.

Халюцинациите са възприятно-представни образи, формирани

без наличието на обективни външни стимули. Халюцинациите

168
съдържат едновременно черти от възприятието, представата и
въображението, но са качествено нов продукт на болната психика.

Псевдохалюцинациите имат характеристиките на

халюцинациите, но се различават по това, че страдащият не ги
оценява като обективна реалност. Простите халюцинации са главно
звукови, като тропане и шумолене и обикновено предизвикват страх.
Вербалните халюцинации са най-често срещани и типични за
шизофренните психози. Функционалните халюцинации възникват
единствено при наличието на външен стимул за слуховият анализатор.
Зрителните халюцинации възникват при помрачено съзнание и са
симптоматика на психозите. Тактилните халюцинации се свързват с
анализаторите на кожата и мускулите. Обонятелните халюцинации са
сравнително редки, изразени в убедеността на болния, че около него
има непоносими и отвратителни миризми.

Както виждаме, халюцинациите са признаци за сериозни

психични болести и няма как да се каже, че могат да бъдат
предизвикани от натиска за избора на моногамия, полигамия или
серийна моногамия. Стресът от такъв натиск в комбинация с други
фактори и вероятната генетична предразположеност към психични
заболявания евентуално биха могли да предизвикат у вече болния
някакъв тип халюцинации. В такъв случай, обаче е спорно доколко
болният изобщо е способен да направи самостоятелно такъв избор.

Разстройства на съзнанието

Съзнанието е резултат на развитието на обществото.

Съществените психологически характеристики на съзнанието са:
знанието и самопознанието, целеполагането и отношението. Зигмунд

169
Фройд за пръв път заговаря за съзнанието като съвкупност от
съзнание, предсъзнание и безсъзнание.

Патологията на съзнанието е свързана с разстройство на

цялостното преживяване и поведение на личността, изразено в
различна степен. Патологията на съзнанието се диференцира в две
групи: количествени разстройства и качествени разстройства.
Количествените разстройства включват замъгленост, сънливост,
забавено събуждане, унесеност, кома.

При замъглеността съзнанието е най-леко засегнато. По-тежка

промяна на съзнанието е сънливостта и в патологичната си форма се
изразява в заспиване с продължителност от часове до дни.
Унесеността е тежко психично увреждане, при което съзнанието е на
практика изключено. Изключително тежко психично състояние е
комата. При коматичните пациенти, освен съзнанието са нарушени и
условните и безусловните рефлекси.

Качествените разстройства на съзнанието включват: бълнуване,

тихо бълнуване, съноподобно бълнуване, обърканост, сумрачно
разстройство, транс, епилептично разстройство, отсъствие на
съзнанието. Делирът се изразява с помрачаване на съзнанието,
разстройства на вниманието, придружено с ярко изразени илюзии и
халюцинации. Муситиращият делир се изразява с недостатъчна
координация на движенията на ръцете, при които болният прави
опити да улови несъществуващи предмети. Съноподобното бълнуване
се изразява в съноподобно помрачение на съзнанието, съпроводено с
видения. Изключително интересен е и професионалният делир, при
който болните имитират професионалните си задължения. При
аменцията разстройството на съзнанието продължава няколко дни,
седмици или дори месеци. Болните възприемат реалността илюзорно
170
и хаотично, защото е нарушено възприятието. Сумрачните
помрачения започват и изчезват внезапно и бързо изчезват.
Симптомите са дезориентация за време, място и собствено аз.
Епилептичното помрачение е със същата симптоматика като
сумрачното, но се среща и силна агресия. По време на транса се
съчетава сумрачно помрачение със сравнително нормално съзнание.
Абсансът се проявява чрез внезапно изключване на съзнанието и е
характерен за епилепсията.

При количествените и качествените разстройства на съзнанието

няма как да става въпрос за съзнателен избор. Съответно няма как и да
говорим как повлиява избора на тип партньорство на хората,
страдащи от такива разстройства. Със сигурност, обаче е важно за
болните от което и да било разстройство на съзнанието да имат
близки хора, които да ги подкрепят и да не бъдат насилвани или
манипулирани да бъдат моногамни, полигамни или серийно
моногамни.

При разстройството на Аз-съзнанието се наблюдава заличаване

на границата между Аз и не-Аз, неувереност, колебливост и слабост,
липса на лична територия, липса на отстояване на личните идеи, липса
на способност да се разграничава вътрешното от външното. При
индивиди със слаба психика, които участват в полигамни бракове, при
които всички членове на полигамния стил на живот съжителстват
заедно би могло да се наблюдава такова разстройство окато ефект от
липсата на физическо и емоционално лично пространство.

Разстройства на мисленето и речта

Това, което ни различава от останалите животни са мисленето и

творчеството – те са най-сложните психични познавателни процеси. В

171
психопатологията разстройството на мисленето условно се разпределя
в две групи – формални мисловни разстройства и налудни
разстройства. Формалните мисловни разстройства се изразяват в
забавено или ускорено мислене; потиснато мислене; обстоятелствено
мислене; изпразване на мисълта; вискозност; разкъсаност и
инкохерентност на мисленето; резоньорство; символно, аутично и
амбивалентно мислене.

Забавеното мислене се изразява в бедни асоциации и забавена

реч, лаконични изрази и липса на идеи. Среща се при депресия.
Ускореното мислене е психичен израз на обща нервна възбуда.
Болните са прекалено активни, захващат се с многобройни дейности и
драматизират. Симптом е на маниакалните разстройства.
Потиснатото мислене е симптом на депресивните разстройства.
Проявява се с мъчително, неравномерно и трудно мислене.
Изпразването на мислите е обединяване на мисленето откъм
асоциации и съдържание и се среща при деменция и тежка депресивна
потиснатост. Симптом на епилепсията, шизофренията и психопатиите
е обстоятелственото мислене. Определената цел на мисленето не може
да се постигне, защото мисълта постоянно се отклонява от темата или
затъва в педантично дребнави и ненужни подробности. Вискозното
разстройство се характеризира с мисленето на болните за една
определена тема, от която не могат да се откъснат. Може да бъде
симптом на епилепсия, шизофрения и натрапчива невроза, както и на
други хронични заболявания на мозъка. Разкъсаното мислене се среща
най-вече при шизофрениите разстройства. При него липсва логичната
мисъл и няма връзка между идеите и думите. Инкохерентното
мислене прилича на разпокъсаното. Предизвикано е от помраченото
съзнание и се изразява в неразбираема и безсмислена смесица от

172
думи, срички, изрази и нелогизми. При паралогичното мислене се
свързват хетерогенни съждения, противоречиви идеи и образи.
Резоньорството се изразява в празно философстване, при което липсва
познавателен и практичен смисъл. Съществуват също символно,
аутично и амбивалентно разстройства на мисленето. Хората страдащи
от символно разстройство придават на димите различен смисъл от
този, който те носят. Откъснатият поглед от реалността и вникването
в собственият свят са характеристики на аутичното разстройство на
мисленето. А едновременното възникване на противоречиви
съждения, понятия и умозаключение е характеристика на
амбивалентното мислене.

Всички разстройства на мисленето са много сериозни и засягат

силно качеството на живот, дори да не бъдат симптоми на психични
болести като невроза или шизофрения. При вътрешен конфликт,
несигурност, силна психична болка, депресия и други афективни
състояния (не задължително мрачни) мисленето може да бъде
засегнато. Такива състояния са силно свързани със семейния и
сексуалния живот и следователно могат до някаква степен да бъдат
предизвикани от конфликт между личното и социалното разбиране за
избора на партньорство.

Под общата категория психози попадат налудните идеи, които

са съществени симптоми на психичните разстройства. Едно
определение за налудността е: разстройство в принадлежността на
човека към самия себе си и към общия за всички хора свят. Всички
налудности се характеризират с непоклатима увереност и
динамичност. Видове налудности са: налудностите за преследване; за
отношение; за въздействие; за изневяра; еротичните налудни идеи;
налудните идеи за величие; кверулантната налудност; налудността за

173
виновност; хипохондричната налудност; нихилистичните налудности;
налудността за физическите недъзи; индуцираната налудност.

От изброените налудности, при появата на всички е възможно

да бъде фактор избора на семеен и сексуален стил на живот. Все пак
ще разгледаме пряко свързаните с това налудности, а именно:
налудността за изневярата и еротичните налудни идеи.

Налудността за изневярата е най-важната от групата на

сексуалните. Болният е непоклатимо уверен, че интимният му
партньор му изневерява и, още повече, знае точните имена на
прелъстителите и на местата където изневярата е извършена. Болните
правят системно проверки на дрехите, бельото, графика на партньора
– примерно времето нужно за придвижване от и до работното място. В
крайна сметка и това не е достатъчно и всяко едно нещо, дори снимки
от миналото или спомени могат да затвърдят мнението на болния, че
интимният му партньор изневерява. Може да се стигне до там,
болните да направят биологични тестове за родителство на децата си,
заради съмнения, че те са плод на изневяра. Болните от налудност за
изневярата могат да достигнат до жестокост. За съжаление,
диагностицирането на тази налудност при младите е доста трудно, за
сметка на това при хората от трета възраст се случва значително по-
лесно.

По-редки са еротичните налудни идеи. При тях болният е

убеден, че друг е лудо влюбен в него. Болният е убеден, че
„влюбеният в него“ е твърде срамежлив или скромен за да изрази
чувствата си, но го прави скрито чрез мимични или кодирани
вербални послания и само болният е способен да ги улови. Нещата се
усложняват още повече, когато болният предприеме романтични
действия, за да улесни „влюбеният в него“. Еротичните налудни идеи
174
могат да се появят на всяка възраст. Пример за такава идея е, че жена
е била изнасилена по време на сън и може да ескалира дори до
хистерична бременност.

Разстройства на афективността

Емоционално-чувственият живот на човека се определя от

понятието афективност. Колкото и да се опиваме да бъдем
рационални, всички наши познавателни и поведенчески дейности са
съпроводени от вътрешно преживяване на удовлетворение и
неудовлетворение. Именно афективността ни мотивира или
демотивира за действие. В допълнение афективността е и сигнал за
симпатия или антипатия, определяща характера на общуването.
Традиционната класификация на афективността в психологията
отразява категориите: емоции и чувства, настроения, афекти и
страсти.

Преживяванията на човека, свързани с удовлетворяването на

неговите жизнени, биологични потребности като глад, жажда, секс,
почивка, сън, дишане, движение, са наречени емоции.
Неудовлетворените потребности водят до негативни емоции, а
удовлетворените – до позитивни.

Личните преживявания на човека, свързани с удовлетворяването

на неговите потребности се наричат чувства. Според класификацията
на социалните потребности като: познавателни; културно-естетически
и етични-поведенчески е направена класификацията на чувствата
като: интелектуални (които съпровождат и мотивират
интелектуалната дейност и отношението към нея); естетически
(съпровождат и мотивират естетическите потребности и отношението

175
към тях и морални (съпровождат и мотивират етичното поведение и
волевата дейност на човека и отношението към нея).

Слабо интензивното, но продължителното афективно състояние

на радост, щастие, възторг, удовлетвореност, мъка, страдание, печал,
гняв се нарича настроение. Настроението се детерминира от
психофизичния баланс на човека, както и от качеството на неговото
общуване.

За разлика от настроението, афектът е силно интензивно,

внезапно настъпващо, протичащо бурно и динамично, но
краткотрайно емоционално-чувствено преживяване. Афектът може да
се изрази чрез гняв, ярост, агресия, страх, угнетение, мъка, депресия и
безпомощност. Афекта бива причинен от особеностите на висшата
нервна дейност на човека и неговият темперамент, както и
особеностите на обучението и възпитанието.

Страстта може да се опише като афективно състояние с голяма

интензивност, устойчивост и продължителност. Страстта е
продължителна като настроението и силна като афекта.

Афективните преживявания могат да се характеризират чрез

категориите: удоволствие-неудоволствие, стенични-астенични,
положителни-отрицателни. Разстройство на афективността се
наблюдава при всички психични разстройства. Разстройствата на
афективността, при някои заболявания, са водеща симптоматика и в
такъв случай се обединяват чрез понятието афективен синдром, който
може да бъде: маниен, депресивен, шизофренен, страхов, дисфорен и
хипохондричен.

Манийният синдром се изразява чрез чувството за сила,

самоувереност, предприемчивост, активно целеполагане,

176
свръхактивност при отсъствие на реалност и критичност. Липсата на
самокритичност, непоклатимата убеденост и свръх-оптимизмът са
чести симптоми.

Депресивният синдром включва симптомите: тъга и

меланхолия, намалена чувствителност, празнота и подтисната
жизненост, безинициативност, колебливост, песимизъм, отчаяние,
чувство за малоценност и вина, страх и идеи за самоубийство.
Шизофренният синдром е един от най-сложните и най-често
срещаните. Това е труден за систематизиране синдром, чието решение
не е окончателно. При афективният налуден шизофренен синдром
болните са мнителни, подозрителни, враждебни и недостъпни. При
амбивалентността симптомите са страх и безстрашие, щастие и
нещастие, любов и омраза, безсилие и свръхактивност, които се
сменят с голямо разнообразие и необичайност. Притеснение,
неспокойствие, несигурност, чувство за предстояща опасност, страх,
загриженост за здравето, хипохондрия, ненормално чувство за вина,
депресивно настроение – всички тези са симптоми на страховият
афективен синдром. Подобно на него хипохондричният афективен
синдром се характеризира със загуба на усещания за нормалното
функциониране на органи или цялото тяло, страх от конкретно
заболяване.

На силата, продължителността и качеството на афективните

разстройства се основава най-популярната класификация и обхваща
съответните категории: хипертимия, еуфория, екстаз, дистимия,
дисфория, афективна безчувственост, страх, апатия, афективна
лабилност, раздразнителна слабост, патологичен афект, паратимия и
амбивалентна афективност.

177
 Хипертимията е състояние на силна веселост, съпроводено
понякога и с гневни емоции. Еуфорията прилича на хипертимията –
наблюдава се твърде голяма веселост при недооценяване на
ситуацията и собственото състояние. Предшествана от хипертимията,
екстазът е кратко и силно преживяване на блаженство. Тъжната,
подтисната и мрачна афективност характеризират дистимията. А
мрачното настроение и общата психосоматична възбуда – дисфорията.
При тежки психични състояния се среща афективна безчувственост.
Убеждението на болните, че са загубили чувствата към близките си
може да доведе дори до самоубийство. Една от най-често срещаните
форми на афективността е страхът – в норма или извън нея. Болните
са в състояние на тревожно очакване, че всеки момент ще се случи
нещо лошо. Емоционалната липса се нарича апатия. Когато
емоционално-чувствените преживявания са много неустойчиви се
наблюдава афективна нестабилност. При това състояние се наблюдава
афективна инконсистенция – невъзможност за волево задържане и
регулиране на афективността. Бързата афективност на раздразнение и
гняв, последвана от умора и изтощение се нарича раздразнителна
слабост. Когато афект настъпва внезапно, без основателен повод, той
е патологичен. След преминаването на патологичният афект болните
не си спомнят за преживяната ярост и гняв и разрушението, което са
извършили. При неадекватни емоции и чувства на реалните стимули
се наблюдава паратимия. Среща се при шизофренните психози.
Състоянието, при което болният изпитва едновременно положителна
и отрицателна афективност (или бързо ги сменят) към един и същи
обект се нарича амбивалентност. В своето патологично измерение,
амбивалентността се среща при шизофренията.

178
 Изборът на тип интимно партньорство е силно свързан с
афективността. Очевидно чувствата, настроението, страстта са част от
всяка връзка, дори индивидът да поддържа повече от една връзка по
едно и също време. Как връзката или връзките на един човек се
развиват, дали са успешни или неуспешни и как са посрещнати сред
близките и обществото, повлиява неговата афективност. Всъщност
въпросът е дали моногамията, полигамията и серийната моногамия
като избор за партньорство могат да доведат до сериозни нарушения
на афективността? И отговорът е: определено!

Разстройства на паметта

Една от основните функции на нервно-физиологичната и

психичната дейност на човека е паметта. Познанието и поведението
няма как да бъдат възможни без нея. Опосредстването на сетивните
анализатори на съхранените от мозъка обективни стимули и ситуации
и възпроизвеждането им под формата на символи, представи и
понятия е определението на паметта в психологията. Функция на
паметта е да запомня, съхранява и възпроизвежда. Всяка една човешка
дейност е съпътствана от непреднамереното или волево запомняне.
Една от хипотезите за паметта твърди, че всички събития от
човешкият живот биват запомнени, но някои потъват дълбоко в
човешкото подсъзнание и могат да изплуват само при определени
ситуации, като стрес, болест или при използването на психотропни
вещества.

Докато механичната памет се реализира чрез възприятно-

представната дейност, смислово-логичната памет се реализира чрез
абстрактно-логическото мислене. Възпроизвеждането на паметта
може да бъде както неволево, така и волево, чрез активното и
съзнателно внимание, насочено към спомените. Нервно-
179
физиологичната основа на паметта и свързаната с нея висша психична
дейност са условните реакции и безусловните рефлекси.

Според това кои анализатори имат водеща роля в човешката

дейност, нейното запомняне се определя чрез: образна памет;
словесно-логическа памет; двигателна памет и емоционална памет.
При всички основни психични разстройства се среща разстройство на
паметта, което може да бъде или количествено или качествено.

Количествени разстройства на паметта са хипомнезията,

хипермнезията и амнезията. При хипомнезията се наблюдава
намаляване на паметта. Интересно е, че с напредване на възрастта
паметта за скорошни събития отслабва, докато миналите събития се
възпроизвеждат с големи подробности. При хипермнезията, която
може да бъде наследствена, причинена от психично разстройство или
ограничени увреждания на мозъка се наблюдава изключителна памет
– всички възприети или заучени стимули се запомня като на снимка.

Повишени паметови функции могат да се наблюдават както при

някои психични разстройства, така и при някои от методите за тяхната
терапия – електро-шокова терапия, психоактивни вещества, по време
на съновидения и в изключително критични за живота ситуации.

Когато напълно липсва памет за определен период от живота и

ситуация, се наблюдава амнезия. При пълната загуба на паметта се
наблюдава и ограничаване или изчезване на речта, тъй като се
забравят нейните части. В такъв случай настъпва пълен разпад на
личността и на цялостната психична дейност. Характерна за
хистеричната невроза е психогенната амнезия, която се изразява в
забравяне на отделни случки или житейски периоди, свързани със
силни и неприятни афекти и събития.

180
 Илюзиите на паметта се наричат аломнезии. За симптоми се
приемат непълното запаметяване и изкривено възпроизвеждане на
стимули и събития. Друга илюзия на паметта е
псевдореминисценцията. При нея спомените са акуратни, но са
времево изместени. Когато говорим за паметови илюзии и
халюцинации трябва да споменем конфубулациите, които са
разстройство на паметта, при амнезия, при което празнините се
запълват с реално събития, случили се по друго време.

Разстройствата на паметта могат да бъдат предизвикани от

стимули и събития, които са живото-застрашаващи или изключително
травмиращи за личността. В този смисъл, в случаите когато избора на
тип партньорство се окаже неподходящ за личността, травмиращ или
дори живото-застрашаващ, той може да породи разстройство на
паметта, като временна амнезия, хопомнезия и хипермнезия.
Например, индивида е заплашен със самоубийство, сериозно
нараняване и/или убийство на самият него или близък, ако реши да се
откаже от това да взима участие в полигамен стил на живот или
обратното, ако поиска развод.

Разстройства на влеченията и волевото поведение

Разстройството на инстинктивната и волевата дейност е

свързано с разстройството на поведенческите психични процеси.
Нашите инстинкти са формирани чрез милион-годишната еволюция
на човека и се предават по наследство. Според различни
психологични теории, инстинктите могат да бъдат: за самосъхранение
и продължаване на рода; към живота и към смъртта; към свободата и
към сигурността. Най-често разстройствата на инстинктите са
свързани с храненето, сексуалността, съня и активността.

181
 От една страна, инстинктите могат да повлияят избора ни на
стил партньорство. Например, при реална заплаха за живота, някои
жени избират да се съгласят да проституират за да оцелеят, докато
други, за които инстинктът за свобода е силен, не биха. От друга
страна, избора на стил партньорство може да повлияе на силата на
инстинктите. Например, при моногамна връзка с подходящ партньор
може да се събуди сексуалният и майчиният или бащиният инстинкт.

Разстройства на храненето

Разстройствата на храненето се групират в три основни

категории: булимия, анорексия и орторексия. При булимията се
наблюдават епизоди на ненаситно хранене, последвани от
принудително повръщане, като това се крие от семейството и
обществото. Специфична разновидност на булимията е хиперфагията
– бързо се консумират огромни количества храна, но няма повръщане
след акта. Анорексията е типична за хора в пубертетна възраст, които
губят голям процент от теглото си и в последствие, въпреки, че са под
нормата за тегло смятат, че са с наднормено тегло и не се хранят
пълноценно. Орторексията е манията да се яде само природо-
съобразна и здравословна храна. Орторексиците могат да стигнат
дотам, да изключат от диетата си почти всички хранителни продукти
от притеснение за тяхното влияние върху организма. Това може да
доведе до сериозни здравословни проблеми. Страдащите от анорексия
и булимия често страдат и от орторексия.

Не само, че съвременните представи за красота и натиска от

страна на медиите са фактор при развитието на разстройствата на
храненето, но и те са свързани с избора на партньор. Страха, че човек
не е достатъчно привлекателен външно за избраният от него партньор
лесно може да прерасне в такова разстройство. Обратното също е
182
възможно, ако партньорът не оценява красотата на индивида,
индивидът може да се почувства непривлекателен, като в последствие
да страда от хранително разстройство. Стресовите фактори също са от
огромно значение за правилното хранене – много хора реагират на
силния стрес като спират да се хранят пълноценно или се хранят
прекалено. Това често се наблюдава при тежки разводи и стресов
полиаморен начин на живот.

Самоубийство

Самоубийството е разстройството, свързано с инстинкта на

самосъхранение. В психопатологията са описани четири типа
личности, съзнателно стремящи се да сложат край на живота си, в
зависимост от различната мотивация и отношението на човека към
самоубийството. Това са търсачите на смърт, инициаторите на смърт,
отрицателите на смъртта и играещите си със смъртта.

Търсачите на смъртта имат реалното желание да умрат в

момента на самоубийството. Инициаторите са убедени, че краят
наближава така или иначе и самоубийството само го ускорява.
Вярващите в друг свят след смъртта се насочват към самоубийството
не като прекратяване на живота им, а като пренасяне в друг свят. Те са
отрицателите на смъртта. За разлика от останалите, играещите си със
смъртта не са убедени в желанието си да прекратят живота.
Обикновено техните опити са неуспешни.

Причините за самоубийство са: стресови събития и ситуации

(тежка и нелечима болест, загуба на любими хора, лишаване от
свобода, насилие, професионален и семеен стрес); промени в
мисленето и настроението (печал, тревожност, виновност,
фрустрация, отчаяние, самота и отчуждение); злоупотреба с опиати;

183
психични разстройства (депресия, шизофрения, алкохолни психични
разстройства, подражанието, обикновено от тийнейджъри, на книги,
филми и др.).

Като вземем под внимание тези причини за самоубийство

можем да определим, че противоречащият на собствените и
семейните (социални) убеждения избор на стил интимно партньорство
може да бъде както фактор, така и първопричина за суицидно
поведение.

Разстройства на интелекта

В психологията е широко разпространена теорията, че

биологичната възраст може да се различава от умствената възраст.
Определението на човешкият интелект е следното: качество на
мисленето, което дава възможност на човек творчески да намира
оптималното решение на проблемните задачи (казуси, тестове) за
определено време.

Интелектът може да бъде вроден или изкристализирал –

придобитите чрез възпитанието качества (способности и таланти).
Интелигентността е интегрална познавателно-творческа
характеристика на човека, обобщен израз на цялостната му лична и
социална дейност.

Въпреки, че изчисляването на коефициента на интелигентност е

все още спорно, съществуват стандартизирани тестове за тази цел.
Степента на разстройството на интелекта се определя най-вече от
степента на коефициента на интелигентност. Неговата патология се
отразява в пет патологии: олигофрения, деменция, психо-социална
интелектуална недостатъчност, разстройство на интелекта при
нарушена връзка с реалността, други разстройства на интелекта.

184
 Олигофренията е вродено или ранно придобито слабоумие.
Наблюдава се ограничено и функционално увреждане на главният
мозък, настъпило по време на бременността или непосредствено след
нея. Такива хора могат да развият способности за адаптация в
елементарна трудова и социална среда, но не могат да справят с по-
сложни ситуации.

Най-тежката форма на разстроена интелектуална дейност е

идиотията. В този случай ученето и обучението са невъзможни, както
и трудовата дейност и формирането на членоразделна реч и нормално
самообслужване. Болните не са в състояния да полагат дори основни
грижи за себе си.

Когато поради увреждане на главния мозък внезапно или

постепенно отпадне интелектуалната дейност се наблюдава деменция.
Тя засяга всички психични функции и процеси – цялата личност.

Когато има сериозни дефицити на семейното и общественото

възпитание и опит, се наблюдава психо-социалнообусловената
интелектуална недостатъчност. При детски аутизъм и аутична
шизофрения е нарушена връзката с реалността. Степента на изразност
на това разстройство определя и степента на изявеност на
интелектуалното разстройство.

Други разстройства на интелекта включват: разстройства,

свързани с дефицит или липса на висшите анализатори (слухов,
зрителен, двигателен); външни разстройства, свързани с изтощение,
умора и сънливост; временни разстройства при неврози, депресии и
мании. Те се наричат псевдодементни.

Повечето разстройства на интелекта са вродени или се дължат

на по-сериозни психични болести. По тази причина няма как избора

185
на стил интимно партньорство да повлияе на тези разстройства на
интелекта. Психо-социалнообусловената интелектуална
недостатъчност обаче може да бъде резултат от семейните отношения
при някои типове полигамни бракове. Другите разстройства на
интелекта биха могли да бъдат предизвикани от проблеми при
партньорските отношения, като разстройствата могат да варират от
липса на концентрация до неспособност за правене на смислови
връзки.

1.2. Невротични разстройства

За идентификация на неврозите са приети четири основни

признака:

 Неврозите настъпват поради психична травма;

 Понеже са функционални заболявания на нервната система,

не могат да се идентифицират конкретни промени в
материалния субстрат на мозъка;

 При неврозите не се наблюдават значителни изменения на

познавателните психични процеси, мисленето, съзнанието и
интелекта;

 Характерът и притичането на неврозата зависят от силата и

продължителността на психотравмата, така и от
индивидуалните способности на висшата нервна дейност и
свързания с нея темперамент на човека, които са генетично
обусловени.

186
 Видове неврози

Основните невротични разстройства са: хистерия, неврастения,

натрапчива невроза, фобии и неврози на характера.

При хистерията има множество соматични оплаквания, без да

има действителна соматична причина. Конверзионната хистерия е
форма на хистерия, при която преобладава външна, телесна
симптоматика, като страхът и фобиите са сведени до минимум.
Енергията на психичния конфликт безсъзнателно се трансформира в
соматична симптоматика: парализи, болки, анестезии, мимика и
жестове. Страховата хистерия се различава от фобийната невроза.
Болните от психогенно болково разстройство се оплакват постоянно
от системни болки в различни органи и системи. При хистерията от
дисоциативен тип се наблюдават следните признаци: психогенна
амнезия, психогенна фуга, множествена личност и сомнабулизъм.

Внезапната неспособност за възпроизвеждане на важни лични

спомени характеризира психогенната амнезия. Психогенната фуга е
внезапно и неочаквано напускане на дома или работното място,
приемане на нова идентичност и нови социални роли и неспособност
за припомняне на предишните. Разновидност на психогенната фуга е
дисоциативното разстройство, при което болният в различни периоди
от време демонстрира различни личностни качества, които често са
несъвместими и противоположни, като например мъжка и женска
идентичност. Форма на дисоциативното разстройство е
сомнабулизмът, преди всичко характерен за детската възраст и се
изразява в епизодично ставане от леглото по време на сън,
разхождане, без да има спомен за това след събуждането.

187
 Хистеричната личностна структура се наблюдава, когато:

 Емоциите са краткотрайни (сменят се бързо, демонстративни са,

възбудимостта е лесна и бързо се сменя с отегчение) – динамична
афективност;

 Води се свръхактивен социален живот, създават се лесно

социални контакти, демонстрира се общителност и очарователност;

 Прелъстяването и манипулирането на околните са лесни, търсят

се активно похвали, внимание и одобрение, театрално и инфантилно
поведение;

 Намалена способност за адекватни умозаключения и съждения,

пречеща на основните дейности;

 Непродуктивно, за сметка на това активно поведение,

изразяващо се в необмислени реакции и действия, склонност към
хедонистично поведение.

Симптоматиката на неврастенията се центрира върху

физическата умора с „нервен“ произход: чувство за физическа умора,
главоболие, запек, намалена сексуалност и др. Неврастията може да
бъде хиперстенична, хипостенична и смесена. При хиперстеничната
неврастения преобладават възбудимите симптоми: неадекватен гняв,
избухливост, усещане за постоянно психично напрежение, трудно
заспиване, непълноценен сън, стягащо главоболие. Хипостеничната
неврастения се изразява в подтиснато настроение плачливост, лесна
умора, отслабено внимание и памет, забавено мислене, тъпо
постоянно главоболие, сънливост и чести събуждания поради
кошмарни сънища, липса на чувство за бодрост след продължителен

188
сън. Бързата смяна на противоположни симптоми се наблюдава при
смесена форма на неврастения.

Друго съществено невротично разстройство е психастенията.

При нея се наблюдават натрапчиви мисли, страхове, нерешителност и
неувереност в себе си.

Невротичните разстройства се срещат при повечето хора в

различни степени и различни периоди. Причините за тях са
многобройни, но главно свързани с вътрешни конфликти, умора,
страхове и силна психична болка. Те могат да бъдат предизвикани от
проблеми в интимните ни връзки, както и от натиска на семейството
или обкръжението за промяна в тази посока.

Фобии

Фобиите се свързват с очакването на опасност от определени

стимули и ситуации. Понеже фобиите не са подвластни на волята и
съзнанието се приемат за ирационален страх. Не е сигурно от какво
произлизат фобиите, но се предполага, че могат да произлизат от
актуални и реални стресови събития. Фобиите могат да бъдат много
разнообразни, по тази причина се категоризират според характера на
ситуацията или на стимулите, към които са насочени. Някои от
основните фобии са: акарофобия, аерофобия, агорафобия,
айхмофобия, акрофобия, аквафобия, бактериофобиям клаустрофобия,
еритрофобия, мизофобия, никтофобия, панфобия, фобофобия и
зоофобия.

Социалните фобии се класифицират в отделна категория.

Психологичните симптоми са: изключителен срам и неудобство при
общуване, страх от негативна оценка, критика и присмех; страх да се
изразяват емоциите и чувствата; страх от социални изяви; страх от

189
среща на непознати; убеденост че другите възприемат болния като
страхлив, ненормален и глупав; убеденост, че всички го наблюдават и
са втренчили поглед в него; усещане за социална изолация. Видимите
психо-соматични симптоми са: изчервяване, паника, треперещ глас,
ръце и крака, тежест в мускулите, затруднено дишане и усещане за
недостиг на въздух, болки в гръдния кош, системни позиви за
уриниране, главоболие, стомашно разстройство, умора и безсъние.

Понеже фобиите често са предизвикани от травматични

преживявания е нормално, ако тези преживявания са свързани с
избора на стил интимно партньорство, те да предизвикат фобия.
Например, ако този избор е против социалните норми, страхът от
изключване от обществото, неодобрение и публично унижение може
да предизвика агорафобия.

Невроза на характера

Въпреки, че невроза на характера е често използвано понятие в

психологията няма все още точна дефиниция за него. Това се дължи
до голяма степен на липсата на дефиниция за произход, същност,
структура и функция на характера. Термина невроза на характера се
използва за да отрази всяка невротична симптоматика и поведенчески
особености. Типовете характер в психодинамичната характерология
не се свързват с основните психична разстройства. Следователно,
връзката между неврозата на характера и избора на стил партньорства
е неясна.

1.3. Психози

Определението за психоза е: психично заболяване, изразяващо

се в промени на съзнанието, разстройство на възприятно-представната
дейност, разстройство на мисленето, на междуличностните и

190
социални отношения. Според пета глава на МКБ „Психични и
поведенчески разстройства“ психозите се дефинират в две основни
категории: „Шизофрения, шизотипни и налудни разстройства“ и
„Разстройства на настроението (афективни разстройства)“.

Съществува хипотеза, че психозата е свързана със специфични

особености при формиране на личността, с възрастови и социални
конфликти, както и с етнопсихологични особености. В повечето
учебници психозите се разделят на три големи групи: екзогенни,
ендогенни и реактивни.

Екзогенните психози се смята, че са биологично детерминирани

и протичат остро, като са водещи до различни увреждания на
психичните процеси и функции като: разстройство на паметта (преди
всичко на оперативната и кратковременната памет), разстройство на
съзнанието. Причинява се от телесни заболявания, инфекциозни
болести, болести на обмяната на веществата, отравяния, мозъчни
травми и тумори.

Хебефренната, катонната и параноичната шизофрения, както и

манията и депресията се включват към групата на ендогенните
психози. Когато едно психично разстройство е подобно на психоза
или има качествата на психоза са на лице реактивни психози.
Причинители могат да бъдат особености на характера, предизвикани
от социални ситуации, като самота, отчужденост, слаба социална
реализация или с проблемна социална адаптация. Индуцираната
психоза се наблюдава при хора, които нямат психично разстройство,
но демонстрират налудни и свръхценни идеи, индуцирани от
действително болни хора.

191
 Тестът на Айзенк за личностните типове измерва четири
основни типа личност: стабилен интроверт; стабилен екстроверт;
нестабилен интроверт и нестабилен екстроверт. Психотизмът отразява
степента на изразеност на егоцентризма, импулсивността на
поведението, апатията към другите, склонността към
противообществени прояви и агресия в общуването. Според Айзенк
дали един човек ще формира психотична или психопатна структура на
характера, зависи изцяло от генетичната предопределеност.

Често срещани са случаите, когато при партньорски отношения

партньорите започват да придобиват личностни характеристики и
навици от другият партньор. В случаите, когато другият партньор
страда от някакъв вид психоза или е причина за слаба социална
адаптация, изолация и самота, това може да допринесе за развитието
на някой видове психози при партньора. Все пак трябва да се има
предвид и генетичната предопределеност и общото състояние.

Към групата на шизофренните психични разстройства се

отнасят шизофрениите, шизотипните и налудните разстройства.
Шизофренията може да бъде хебефренна, катонна или параноидна.
Най-чести характеристики на шизофренията са: несвързаност на
мислите, афективност на поведението, загърбване на реалността и
затваряне в себе си. Шизофренията е определена от Световната
здравна организация като най-същественото психично разстройство.

При генетично свързаните с шизофренията шизотипнии

разстройства липсват халюцинациите, налудностите и грубите
поведенчески разстройства. Шизотипните разстройства могат да
протичат непрекъснато, епизодично, с пълна или непълна ремисия.

192
 При параноидната шизофрения, водещите симптоми са
устойчивите налудности, придружени с предимно слухови
халюцинации. При хибефренната шизофрения се наблюдават
фрагментирани и бързо отшумяващи афективни изменения, налудни
идеи и халюцинации, безотговорни и непредвидимо поведение,
съпроводено от специфични маниери. Характеристиката на
кататонната шизофрения включва: психомоторни нарушения, които
могат да се разположат между крайните прояви на хиперкинеза и
ступор или автоматична подчинямост и пълен негативизъм.

Шизофренната депресия се среща като продължение на

шизофренните разстройства, след отминаване на пристъпа.

Шизотипното психично разстройство се характеризира с

гротескно и ексцентрично поведение, разстройства на мисленето и
поведението, близки до тези на шизофренията, но липсват
характерните прояви на шизофренната симптоматика.

При налудното разстройство се проявяват една или множество

взаимосвързани налудности, които са продължителни или дори
пожизнени. Налудните идеи могат да бъдат: за преследване,
хипохондрични, мегаломанни, кверулантни, нихилистични,
сексуални, ревностни и др.

При шизоафективното разстройство, което е епизодично, са

налице афективни и шизофренни симптоми, които се проявяват
едновременно или последователно. То се диференцира в три групи:
маниен, депресивен и смесен тип. Симптоматиката на манийния тип е:
приповдигнато настроение, завишена самооценка, мегаломании, лесна
възбудимост, придружена с агресивност и идеи за преследване,
хиперактивност, нарушена двигателна координация и разстройство на

193
социалните отношения. Шизоафективното разстройство от
депресивен тип има ясно изразена шизофренна и депресивна
симптоматика, която се изразява в: забавеност на мисленето, намалена
активност, безсъния, загуба на апетит, отслабване, загуба на социален
и професионален интерес, нарушение на вниманието, развитие на
чувство за вина и безнадеждност, формиране на суицидни желания.
Шизоафективното разстройство от смесен тип се изразява със
симптоматика, характерна за манийния и депресивния тип.

Шизофренията и шизофренните разстройства, както казахме в

началото, са много сериозни и причините за тях са многобройни и
комбинирани. Малко възможно е, изборът за партньорство да окаже
чак толкова голямо влияние върху човешката психика, без да има
предшестващо предразположение за такъв тип разстройства. Все пак,
заради напрежение в партньорските отношения могат да се отключат
шизофренни епизоди и кризи.

1.4. Психични разстройства на личността

Психопатни разстройства

Дефиницията на личността е: социално качество на човека,

който притежава съзнание и самосъзнание. Олпорт в психологията на
личността я определя чрез нейните общи и специфични черти.
Например, ако един човек притежава личностната черта спокоен, то
той ще е такъв в семейните си отношения, в работната среда и във
всички формални и неформални общувания.

Разстройството на личността може да се анализира в три

категории: психопатии, акцентуации и комплекси на личността.
Обобщената симптоматика на психопатиите е: затруднена
социализация и адаптация към социалните структури (семейство,

194
училище, работа, социални институции); липса на творческа
приспособимост и гъвкавост при решаване на лични и социално
проблеми и кризи; необщителност или прекалена вискозност в
общуването; занижена самокритичност; прехвърляне на вината за
собствените слабости и неуспехи върху другите; изблици на гняв,
злоба и агресия; сляпо подчинение на инстинктите, влеченията и
целите; нарушения в поведенческото-волевата функция при запазено
средно или по-високо ниво на интелекта. Отсъствието на налудни
идеи, халюцинации и помраченост на съзнанието различава
психопатията от психозите.

Симптомите на хипертимната психопатия са: завишен тонус,

повишено весело настроение, завишена самооценка, повишена волева
двигателна активност, вискозност при общуване. Противоположни на
тях са дистимните психопати, при които липсва всякаква жизнена и
бизнес активност, има ниска и непродуктивна работоспособност,
съпътствана с неудовлетвореност и потиснато настроение.
Отличаващите се с неустойчивост на мисленето, афектите и
поведението са психопатите с емоционална лабилност. Емоционално
експлозивните психопати демонстрират по незначителни поводи
неудовлетвореност и гняв, които водят до разрушителна и опасна
агресивност. Кверулантните психопати проявяват ригидност във
всички психични процеси – мислене, чувства и поведение.
Характеристиката на безволевите психопати е липса на волева
последователност и съпротивление на външни стимули.
Характеристиката на астеничните психопати е понижен жизнен тонус
– телесен и психичен. Вариант на астеничните психопати са
себенеуверените психопати. Обратно на неуверените, хистеричните
психопати са с доминантно абстрактно-логическо мислене и

195
доминантна втора сигнална система – понятия и думи. Полово
извратените психопати проявяват постоянно и системно полови
перверзии.

Психопатните разстройства са разстройства на личността и се

проявяват в ранното детство или в тинейдърските години. По тази
причина няма как те да бъдат причинени от избора на стил
партньорство.

Акцентуации на личността

Съществуват различни теории относно акцентуациите на

личността. Според К. Леонхард, акцентуациите могат да се
диференцират в две големи групи: акцентуации на характера и
акцентуации на темперамента. При акцентуацията на определени
черти на характера се определят четири типа: демонстративен,
педантичен, забавен и възбудим. Пет са категориите на акцентуация
на темперамента: хипертимна, дистимна, циклотимна, афективно
екзалтирана и тревожно страхлива.

При демонстративният тип личност, истеричната акцентуация е

ярко изразена. Основни симптоми са: завишена потребност от
внимание и признание, бягство в болестта, завишена активност при
общуване, афективен маниер на поведение, насоченост към
изкуствата, завишена фантазия.

Характеристиката на педантичния тип личност е слаба

изразност на защитния механизъм изтласкване. Симптомите са:
нерешителност и колебливост при взимане на решения; несигурност в
резултатите; битова и професионална педантичност.

196
 Характерно за забавения (параноичен) тип личност е бавното
прекратяване на афектите и тяхното продължително действие. Този
тип личност има еднаква възможност за положително и отрицателно
развитие.

Възбудимият (епилептичен) тип акцентуация се изразява с черти

на характера, свързани с ниски нива на саморегулация и
самоуправление при удовлетворяване на потребностите, влеченията,
инстинктите и спонтанните желания. За тях са типични
импулсивността, възбудимостта, фрустрационната агресивност,
нетърпимост и злоба.

Хипертимната личност е оптимистична, преживява с лекота

страданията, и с помощта на повишена активност постига значими
успехи в различни дейности. При много изразен хипертимен характер
позитивната характеристика на личността се променя.

Дистимната акцентуация е противоположна на хипертимната.

Тези личности се насочват приоритетно към тъмните, лоши страни на
живота. Характеристиката на афективно лабилната акцентуация е
системна и бърза смяна на хипертимни с дистимни състояния и най-
ярко е изразена при циклотимната личност. Доближаващата се до
психопатия по силата на изразеност на афектите, афективно-
екзалтирана акцентуация се нарича също акцентуация на
тревожността и щастието. Тревожно-страхливата личностна
акцентуация се характеризира с повишена и постоянна поява на
тревога и страх.

Възможни са всякакви комбинации и симптоми от различните

видове акцентуации на характера и темперамента. Всъщност, тези
акцентуации на личността са показателни за характера и постъпките,

197
но не пречат на семейното, социално, професионално и личностно
развитие и могат да окажат дори позитивно влияние. В този смисъл
няма как да ги разглеждаме като разстройства или да търсим
първопричината за тяхната поява в избора на стил партньорство.

Комплекси на личността

Научната употреба на термина „комплекс“ се свърза с

психоанализата, в чийто теоретичен модел комплексът е организирана
съвкупност от представи и спомени със силна афективна зареденост,
които са отчасти или изцяло безсъзнателни.

Едиповият комплекс е фундаментално понятие от парадигмата

на психоанализата. Едиповият комплекс е формирана психична
структура от интимни и агресивни желания, които детето изпитва към
своите биологични родители. Едиповият комплекс достига своя
апогей през фалическата фаза на психосексуалното развитие на
човека, в периода от третата до петата година. Нормалното протичане
в детска възраст се изразява чрез специфични отношения на детето с
майката и бащата. Момчето иска майка му да бъде само негова, да се
ожени за нея. След пубертета е нормално интересът му да се премести
към другите жени и това е предпоставка за създаването на нормално
семейство. Момчето в тази възраст приема баща си като съперник,
конкурира се с него. С времето, съперничеството преминава във
възхищение и подражание. Ако се наблюдава патологично личностно
развитие, момчето, след придобиване на полова зрялост, ще
продължава съзнателно и безсъзнателно изцяло да я притежава и да
бъде психически зависим от нея. Към бащата момчето ще продължи
да се държи агресивно, но заради по-високата си степен на
самосъзнание формира симптоми на тревожност и вина.

198
 Женският вариант на Едиповия комплекс се нарича комплекс на
Електра. При нормално протичане, момичето приема майка си като
конкурент за вниманието и афективността на бащата. Най-ярко
проявената патологична характеристика на комплекса на Електра е
през периода на зрелостта. Жената се стреми да доминира сред
останалите жени, подтисната е от чувство за непълноценност и се
страхува от общуване с мъже, дори е възможно да е фригидна.

Повечето деца сравнително успешно преминават във възрастни

и от възрасти в родители. Има хора, които по някакви причини не
успяват успешно да преминат от един етап на друг и не преодоляват
комплексите си, което ги прави невротици.

Друго фундаментално понятие от парадигмата на Фройд е

нарцистичния комплекс. Ключови понятия са: нарцистичния избор на
обект, нарцистичното либидо, първичен и вторичен нарцисизъм,
индивидуален и групов нарцисизъм, нарцистична ориенатция на
личността, нарцистична невроза.

При индивидуалния нарцисизъм се наблюдава непоклатима

убеденост на човека, че той е изключително значима естетическа,
интелектуална, морална и социална личност, изживява се като
върховно велико творение. Колкото по-силна е степента на
нарцисизма, толкова повече нарцисистът е уязвим към критики и
негативни оценки – те предизвикват у него гняв, агресия и депресия.
Умереният нарцисизъм може да бъде полезен при някои социални
ситуации. Качеството на общуването е силно нарушено при
патологичния нарцисизъм и може да доведе до болести и социална
изолация. Груповият нарцисизъм е социално-психологически
феномен. Членовете на нарцистична група са убедени, че целите,
правотата, идеите и влечението на групата са несравними с тези на
199
другите социални групи и смятат, че тя е по-значима дори от
собственият им живот.

Дължим на индивидуалната психология на Алфред Адлер

терминът „комплекс за малоценност”. Адлер смята, че човешкото
поведение се мотивира от два комплекса: комплексът за малоценност
и компенсация и стремежът към превъзходство. Първият се формира в
онтогенезиса на човека и е свързан със спецификата на възпитанието
и формираните черти на личността. Вторият е заложен генетично в
човека. Според Адлер, стремежът към превъзходство е
фундаментален закон в човешкия живот, програмиран в човешката
същност. Устойчивата, силно афективна представа за реалните или
въображаемите недостатъци и дефицити се нарича комплекс за
малоценност.

Свързана с характера на семейството и личността на родителите

е афективната студенина. Възможно е хладните отношения между
родителите да се пренасочат и към детето. Когато свръхстрогите и
взискателни родители поставят недостижимо високи критерии на
децата си, децата стават безинициативни с конформен характер, който
може да се прояви както в пълен конформизъм, така и в
нонконформизъм. От друга страна, родителската свръхпротекция
превръща детето в непълноценна личност, която е необщителна,
страхува се от провал и неуспех. Не на последно място физическите
наказания и заплахи се отразяват фатално на развитието на детето, на
неговата личност.

Различните комплекси възникват в ранна детска възраст и

следователно няма как да бъдат повлияни от избора на стил интимно
партньорство на индивида, но повлияват избора му в бъдеще. Момче с
Едипов комплекс, ако изобщо се отдели от майка си, ще потърси
200
жена, която да прилича на нея и най-вече да полага грижи, подобни на
майчините спрямо него. Аналогично и момиче с комплекс на Електра
няма да установи нормални отношения с майка си и ще потърси мъж,
наподобяващ баща си. Такива индивиди е вероятна след загубата на
родителите си да се приобщят към общност с полигамен характер,
където ще намерят образи на родителските фигури.

Това, което е по-значимо относно комплексите и избора на стил

партньорство е, че децата, плод на неуспешни връзки и на социално
неприети връзки е твърде вероятно да не преминат успешно фазите на
психосексуално развитие и самите те като възрастни да не бъдат
способни да формират здравословни и щастливи партньорски
отношения.

2. Сексуални отклонения
2.1. Педерастия

В миналото много култури нормализират или поощряват

възрастните мъже и младежите, обикновено тийнейджъри, да влизат в
педерастко приятелство или любовни афери, които също така имат
сексуални измерения. Те са били обикновено сексуално изразени, но
платонически такива не са били рядкост. Дори и сексуална, тази фаза
на взаимоотношение продължава, докато младежът стане готов за
самостоятелност и женитба. Други култури отрязват такива
взаимоотношения като неблагоприятни за интересите им – често на
религиозни основи – и се опитват да ги премахнат.

2.2. Зоофилия

Зоофилия или скотщина – полов акт между хора и животни –

вероятно датира назад чак до праисторията. Изображения на хора и

201
животни в сексуални пози се появяват рядко в скалното изкуство в
Европа, започвайки около началото на Неолита и опитомяването на
животни.324 Зоофилията остава обичайна тема в митологията и
фолклора през класическия период и в Средните векове (напр., Леда и
Лебеда)325 и няколко древни автори загатват, че се приема за редовна,
приета практика - макар и обикновено в „други” култури.

Категоричната законова забрана на човешки сексуален контакт с

животни е наследство от Аврамовите религии: Еврейската Библия
налага смъртно наказание на двама: човек и животно, заловени в акт
на скотщина.326 Има няколко примера, познати от средновековна
Европа за хора и животни, извършвали показна скотщина. През
Просвещението, скотщината се представя заедно с други сексуални
„престъпления срещу природата” в гражданските закони за
содомията, обикновено представляващи углавно престъпление.

Скотщината остава незаконна в повечето страни, а одобрена в

нито една. Въпреки че аргументите на религиите и „престъплението
срещу природата” могат все още да се използват за осъждането на
това деяние, днес централният проблем е способността на
нечовекоподобните животни да дават съгласие: спори се, че секс с
животни е по същество злоупотреба.327 Интернет е позволил
формирането на зоофилни общности, които са започнали да лобират
за това, зоофилията да бъде считана като алтернатива на
сексуалността и за легализирането й.328

2.3. Проституция

Проституцията е продажба на сексуални услуги, такива като

орален секс или полов акт. Проституцията е описана като „най-старата
професия на света”. Гонорея е констатирана най-малко преди 700

202
години и се свързва с район на Париж, познат преди като „Ле Клапие”
(от френски език Ковчезите”). Това е мястото, къде могат да се
намерят проститутки в онова време.329

При някои култури, проституцията е била елемент от

религиозни практики. Религиозната проституция е добре
документирана в древните култури на Близкия Изток, такива като
Шумер, Вавилон, Древна Гърция и Израел, където проституцията се
появява в Библията. В Гърция хетерите често са жени от високата
социална класа, като се има предвид, че в Рим метресите са били от
по-ниския социален ред. Девадасите, проститутки от храмовете Хинду
в Южна Индия, са били приети за незаконни от Индийското
правителство чак през 1988 година.

2.4. Суингинг

Суингингът, също така познато като размяна на съпругата или

размяна на партньора, е немоногамно поведение, при което както
самотните, така и партньорите в сериозна връзка се занимават със
сексуални действия с други личности, като развлекателно разпускаща
или социална дейност.330

Феноменът на суингинг или поне неговото по-широко

обсъждане и практикуването му се разглеждат от някои като резултат
от по-свободното отношение към сексуалната активност след
сексуалната революция през 60-те години на двадесети век,
изобретяването и наличието на противозачатъчното хапче и появата
на лечение за много от полово предаваните болести, които са били
известни по онова време.

Общността на суингърите разглежда практикуването му като „начин

на живот”, или „алтернативен начин на живот.“331
203
 Причини за суингинг

Хората могат да изберат суингинг като начин на живот по

различни причини. Много хора цитират повишеното качество,
количеството и честотата на секса. Някои хора могат да се заемат със
суингинг, за да добавят разнообразие в иначе обичайния си сексуален
живот или поради любопитството си. Някои двойки виждат
суингингът като здравословен акт и означаващ укрепване на връзката
им. Други смятат такива дейности за просто социално и развлекателно
взаимодействие с други.332

Съвременен суингинг

Суингинг може да се осъществи в редица контексти, вариращи

от спонтанна сексуална дейност, включваща партньор, сменящ се на
неформално събиране на приятели до планирани редовни социални
срещи, за да „закачи” съмишленици в секс клуб, (означаващ също
клуб на суингъри, да не се бърка със стриптийз клуб). Различните
клубове предлагат разнообразни съоръжения и атмосфери и често
провеждат „тематични” нощи.333

Известно е също, че суингингът се провежда на полуобществени

места като хотели, курорти, или на круизни кораби, или често в
частни домове. Освен това вече съществуват много уебсайтове, които
се грижат за суингиращите двойки, някои от които се хвалят със
стотици хиляди членове.334

Разпространение

Според оценки на Института „Кинси” и други от 2005

г.,суингиращите представляват два до четири процента от женените
двойки или повече от 4 милиона души в Северна Америка. 335 От 2011
204
г. насам някои експерти смятат, че има 15 милиона американци, които
редовно суингират.336

Изследванията върху суингингът се провеждат в Съединените

щати от края на 60-те години на миналия век. Едно проучване от 2000
г., базирано на интернет въпросник, насочен към посетителите на
сайтове, свързани със суингина открива, че суингиращите са по-
щастливи в отношенията си отколкото моногамните двойки.

60% заявяват, че суингингът подобрява връзката им; 1,7%

казват, че връзката им е по-малко щастлива. Приблизително 50% от
тези, които оценяват връзката си „много щастлива”, преди да станат
суингиращи и са поддържали връзката си, са станали по-щастливи.
90% от хората с по-малко щастливи отношения заявяват, че
суингирането ги е подобрило.

Почти 70% от суингиращите твърдят, че нямат проблем с

ревността; приблизително 25% приемат твърдението „имам
затруднения да контролирам завистта при суингирането” като
„донякъде вярно”, докато 6% казват, че това е „да, много вярно”.
Суингърите се оценяват като по-щастливи: 59% от суингърите в
сравнение с 32% от несуингърите) и техният живот е по-вълнуващ
(76% от суингърите в сравнение с 54% от несуингърите); в значително
големи граници. Няма значима разлика между отговорите на мъжете и
жените, въпреки че повечето мъже (70%) в сравнение с жените
участват в проучването. Това проучване, което е само върху
анкетираните самоопределили се за суингери, е с ограничено
използване за по-широко приложение към останалата част от
обществото (външна валидност), поради само-подбраните образци.

През 2005 г., Джон Щосел изготвя доклад за разследването на

суингърския начин на живот. Той цитира изследванията на Тери Гулд,

205
в които се заключава, че „двойките суингират, за да не мамят
партньорите си”. Когато Щосел пита суингиращи двойки, дали се
притесняват, че съпругът им „ще хареса някой друг повече”, един
мъж отвръща: „Хората в суингинг общност суингират по някаква
причина”. „Те не суингират, за да излязат и да намерят нова жена“ -
твърди една жена; „това прави жените по-уверени - че те са тези,
които имат властта”. Суингърите, които Щосел интервюира, твърдят,
че техните бракове са силни, защото не изневеряват и те не се лъжат
един друг.

Според икономическите проучвания за суинингингът,337

революцията на информационните и комуникационните технологии,
заедно с успехите в областта на медицината, са ефективни за
намаляване на някои от разходите, а оттам и в увеличаване на броя на
суингърите.

Неодобрения

Някои хора се противопоставят на суингинга на морални или

философски основания. Повечето религиозни общности и моралисти
приемат суингинга като прелюбодеяние, те не вярват, че то е със
знанието, съгласието или насърчаването на единия съпруг от другия.
Някои твърдят, че стриктната моногамия е идеалната форма за
съпружески взаимоотношения и че сексуалните отношения трябва да
се провеждат само между брачните партньори или, може би, между
партньорите в един ангажимент за моногамна връзка.

Суингърите са изложени на същите видове рискове като хората,

които се занимават с случаен секс, като основните опасения са рискът
от бременност и възникване на полово предавани болести. Някои
суингъри правят незащитен секс, практика, известна като „анално

206
проникване без кондом” докато други следват безопасни секс
практики и няма да се ангажират с други, които не практикуват
безопасен секс. Суингърите могат да намалят риска от полово
предавани болести чрез обмен на резултатите от тестовете за полово
предавани инфекции и серопозитивност. Привържениците на
суингинга твърдят, че безопасният секс е приет в рамките на
суингърската общност и рискът от сексуално заболяване е същият за
тях, както и за цялото население - и че някои сексуално немоногамни
хора имат определено по-ниски нива на полово предавани инфекции в
сравнение с моногамните.338 Противниците също са загрижени за
риска от забременяване и полово предавани болести като СПИН,
твърдейки, че дори безопасният секс е рисков предвид, че някои
полово предавани инфекции могат да се разпространяват, независимо
от употребата на презервативи, като херпес и човешки папилома
вирус.

Холандско проучване, сравняващо медицинските данни за

самоопределящи се суингъри с тези за основното население, показва,
че разпространението на полово предавани инфекции е най-високо
при младите хора, хомосексуалните мъже и суингърите. 339 Това
проучване обаче е критикувано като непредставително за суингърите
като цяло: неговите данни се отнасят единствено за пациенти,
лекувани в клиники за полово предавани инфекции. Освен това,
според заключенията на доклада, честотата на суингърите, заразени с
полово предавани инфекции, всъщност е почти идентична с тази на
несуингинг двойки и се заключава, че най-разпространени сред
демографията за инфекция с полово предавани инфекции са женските
проститутки. Според холандско проучване „комбинираното
разпространение на хламидия и гонорея е било малко над 10% сред

207
обикновените хора, 14% сред гей мъжете, малко под 5% при жените
проститутки и 10,4% сред суингингиращите.“340

Въпросът за съгласието

Някои341 критикуват културата на суингинг, защото са

прекалено пасивни по въпросите за съгласието, проблем, който става
все по-преобладаващ през последните години, включително и
параграфа от Закона за утвърждаващото съгласие на Калифорния.342

Много двойки влизат в суингинг, докато са в сигурни

взаимоотношения, като осигуряват допълнителна мотивация, за да
избегнат прекомерни рискове за здравето. Въпреки, че някои
сексуални забежки извън нормалните взаимоотношения може да
възникнат в „горещ момент”, без да се вземат предвид последиците,
суингиращите твърдят, че сексът сред тях често е по-честен и
освободен.

Кондомите се препоръчват много и са лесно достъпни в много

клубове на суингъри. В допълнение, много суингъри разчитат на
чести тестове за ППИ, за да гарантират безопасността си. Една малка
част се фокусира върху масажирането и други дейности, при които
няма вероятност да се предават ППИ; но повечето участници
признават, че приемат същите рискове, каквито и всеки човек, който е
сексуално активен извън строго моногамна връзка.

Въпреки че съществува риск от забременяване, той е същият,

както при моногамен секс и може да бъде сведен до минимум.

Някои смятат, че сексуалното привличане е част от човешката

природа и е нормално за ангажирана или женена двойка. Някои
суингъри цитират данни за разводите в САЩ, твърдейки, че липсата
на качествен секс и съпружеската изневяра са значителни фактори при
208
разводите. Едно проучване показва, че 37% от съпрузите и 29% от
съпругите признават поне една извънбрачна връзка (Райниш, 1990), а
размерите на разводите при първите бракове са достигнали 60%.

Суингингът в западното общество

Може да не е възможно да се проследи точно историята на

суингинга, тъй като съвременното разбиране е толкова тясно свързано
с основната човешката сексуалност и взаимоотношения, а те се
различават значително във времето и културите. Съвременната
концепция за „суингинг” е неотдавнашен западен феномен, който
няма аналог или смисъл в много други култури и цивилизации в
историята, в които моногамните връзки са били норма или е имало
религиозни или социални забрани срещу такива сексуални практики.

През 16 век „Общността на жените” се практикува от няколко

радикални анабаптистки секти, включително батенбургците и
мюнстерите.

На 22 април 1587 г. Джон Дий, съпругата му Лине, неговият гадател,

Едуард Кели и съпругата на Кели, подписват официална
договореност, според която съпружеските отношения ще се поделят
между мъжете и техните съпруги. Това подреждане възниква след
спиритически сеанси, които очевидно водят до употреба на спиртни
напитки, което способства Дий и Кели да предприемат този ход на
действие. Споразумението приключило зле и унищожило работните
отношения на Дий с Кели.343

Твърди се, че две свързани месиански еврейски секти от 18-ти

век - франкистите, последователи на Якоб Франк и Дьонме,
последователи на Шабетай Зви – са провели ежегоден есенен

209
фестивал на агнетата, който се е състоял от празнична вечеря,
включваща ритуална размяна на съпрузите.344, 345

През 19 век една от критиките на комунизма е твърдението, че

комунистите практикуват и пропагандират „общността на жените”. В
„Комунистическия манифест” (1848 г.) Карл Маркс и Фридрих Енгелс
подсказват, че това твърдение е пример за лицемерие и
психологическа проекция от страна на „буржоазните” критици на
комунизма, които „не се задоволяват с това, че имат на разположение
съпругите и дъщерите на своите пролетарии, да не говорят за
обикновени проститутки, изпитват най-голямо удоволствие от
съблазняването на съпругите един на друг.“346

През 20 век, според Тери Гулд в „Погледът към еротични

ритуали на суингърите“347, практиката започва сред пилотите на
американски военновъздушни сили и техните съпруги по време на
Втората световна война, преди пилотите да заминат за чужбина да
изпълняват своя дълг. Смъртността сред пилотите е толкова висока,
както Гулд съобщава, че възниква тясна връзка между семействата на
пилотите, която предполага, че те ще се грижат за всички жени като за
собствената си - емоционално и сексуално - ако мъжът се изгуби. 348
Въпреки, че произходът на суингинга се оспорва, приема се, че
американският суингинг се е практикувал в някои американски
военни общности през 50-те години. По времето, когато завършва
корейската война, суингингът се е бил разпрострял от военните до
предградията. Медиите наричат явлението „размяна на съпругите”.349

По-късно, през 60-те години на миналия век при разцвета на

движението „Свободна любов”, дейностите, свързани със суингинга,
стават по-широко разпространени в различни социални класи и при
различни възрастови групи.350 През 70-те години на миналия век,

210
понякога наричани „Суингиращите 70-те години”, суингингъ става все
по-разпространен, но все още се счита за „алтернатива” или
„периферна проява” поради асоциацията с неформалните групи, като
комуните.351

Към края на 90-те отново нараства интереса към суингинга и

участието в суингинг дейности, дължащи се на появата на интернета.

Смяна на партньори в традиционните общества

 Арабските страни

Заемането на съпруги е практика в предислямска Арабия, при

която съпрузите разрешават на съпругите си да живеят с „отличаващи
се мъже”, за да произвеждат благородно потомство. Съпругът, който
се въздържа, докато съпругата му живее с другия, тогава ще бъде
социално считан за баща на детето.352

 Африка

Временната търговия на съпруги се практикува като елемент на

ритуално начинание в тайното общество Лемба във френско Конго
чрез „обмяна на съпруги“353: „ще легнеш с жрицата на твоя Лемба
Баща и той също така ще легне с жена ти.“354, 355

 Нова Гвинея

Сред племето Оря от северната област Ириан Джая, религията

toŋkat (от индонезийски за „ходене”) насърчава мъжете да обменят
жените си, т.е. да имат сексуални отношения с жените на другите.

Сред племето „мимика” на южната Ирианска Джая се казва, че

временният съпружески обмен е произлязъл от жена, която се е

211
върнала от оня свят: „Съпругата казва на съпруга си: ... тази вечер ще
спя в къщата на началника ... и ... съпругата му ще спи в къщата ти”.
„Защото съм мъртва ... тази вечер ще направя за първи път онова,
което хората са очаквали с нетърпение (толкова дълго време). Аз ще
създам папишея, размяна на съпруги.“356

 Инуити и алеути

Обмяната на жените на инуитите често е била споменавана и

коментирана.357 Временното „заемане на жената” е било по-обичайно
сред алеутите, отколкото при ескимосите. Предполагат се няколко
мотивации за временно търгуване със съпругите сред инуитите: по
инициатива на aŋekok (шамана), като магически ритуал за идване на
по-добро време за ловни експедиции; като редовна характеристика на
ежегодния „Фестивал на пикочния мехур”; за посетител, който не е
придружен от съпругата си, при обещанието, че в бъдеще ще
предостави на домакина своята собствена съпруга на разположение за
секс.358

Сред инуитите се практикува много специализирана и социално

очертана форма на споделяне на съпругите. Когато ловците са били
далеч, те често са пристъпвали в племенните земи на други племена, и
са осъждани на смърт за това престъпление. Но когато са можели да
докажат „взаимоотношение” по силата на човек, баща или дядо, които
са правили секс със съпругите им, майката или други роднини на
местните, тогава скитникът е бил считан за част от семейство. Инуите
са имали специфична терминология и език, описващи сложните
взаимоотношения, възникнали от тази практика на споделяне на
съпругата. Човек, наричал друг човек „aipak”, или „друг аз”, ако

212
мъжът е правил секс с жена му. Така, според разбирането му, този
друг мъж, който е правил секс с жена му, е просто „друг аз”.359

 Индианските народи в Южна Америка

Сред туземците аравете (асурини) в щата Пара, Бразилия, се е

практикувала „размяна на партньорите”.360

Сред племето Бари във Венецуела, когато една жена забременее,

жените често вземат други мъжки любовници. Тези допълнителни
любовници след това поемат ролята на вторични или третични бащи
на детето. Ако умре първичният баща, другите мъже имат социалното
задължение да подкрепят тези деца. Изследванията показват, че
децата с такива „допълнителни” бащи са подобрили значително
живота си в тази икономически изтощена от ресурси зона на
джунглата.

Смяна на партньори в популярната култура

Филми
5. „Свирепите невинни” (1960) е драма, адаптирана по романа на
швейцарския писател Ханс Рюеш „Върхът на света”, в които
инуит предлага жена си на свещеник.

6. „Боб и Карол и Тед и Алис” (1969) е класическа американска

комедия, която улавя сексуалната революция от края на 60-те
години на миналия век в Съединените щати. Тя е номинирана за
четири Академични награди „Оскар”; за най-добър актьор в
поддържаща роля, най-добра актриса в поддържаща роля, най-
добра кинематография и най-добър оригинален сценарий.

213
7. „Резултатът” (1974) е американски филм на режисьора Радли
Метцгер, който изследва бисексуалните взаимоотношения и се
основава на пиеса на сцена извън Бродуей.

8. „Храненето на Раул” (1982) е комична препратка към

стереотипите на суингърите.

9. „Прекосявайки Аризона” (1987). Глен споменава, че той и

съпругата му Дот са суингъри.

10.„Четвъртият протокол” (1987) показва кратък клип на четири

американски жени и един американец, гол в една стая.

11.„Изкушението” (1992). Характерът на Мими Роджърс Шарън

преследва активен начин на живот на суингиране със своя
партньор, игран от Патрик Баучо.

12.„Кървавите портокали” (1997), две западни двойки, едната с

деца, се събират в измисленото средиземноморско село Илирия.
Филмът е адаптиран по романа от 1970 г. на Джон Хоукс.

13.„Ледената буря” (1997) на режисьора Анг Лий включва

изневеряващ съпруг, изигран от Кевин Клайн и дългогодишната
му страдаща съпруга, изиграна от Джоан Алън, които посещават
"ключово парти" по време на лоша ледникова буря.

14.Филмът на д-р Сус "Как Гринч открадна Коледата” (2000). По

време на осветявана от светкавица сцена, обясняваща откъде
идват бебетата, малкото бебе Гринч изплува от небето и се
забива в дърво по време на снежна буря. В прозореца на къщата
на Кой, за който той е залепнал, може да види възрастни, които
избира ключовете от купата за „Ключово парти” - вид дейност
за суингинг.

214
15.„Зебра Лаунге” (2001) разказва за суингинга и въздействието му
върху живота на женена двойка с деца, която търси сексуални
приключения.

16.„Сексуалното чудовище” (1999) е комедия за една двойка, която

започва сексуални отношения в тройка с друга жена.

17.„Начин на живот” (1999) е американски документален филм за

суингинга.

18.„Суингиращите” (2002) е холандски филм, който разказва

историята на двойка над тридесетте и първите им експерименти
с начина им на живот със суингинг.

19.„Смесени двойки” (2006) е индийски филм, който следва

основния сюжет на средната класа в Бомбай, съпруг убеждава
жена си да суингира.

20.„Американско суингиране” (2008) е американски документален

филм за суингирането в Ню Йорк през 70-те години.

21.„Брюно” (2009) включва в един епизод главният герой да бъде

въвлечен в среща на суингиращи.

22.Суингиране с Финкелсови (2010) показва Манди Мур и Мартин

Фрийман като крайградска женена двойка, която иска да
подобри сексуалния си живот чрез суингинг.

23.„Две плюс две” (2012) е аржентински комедия, с участието на

Адриан Соар, Жулиета Диас, Карла Петерсон и Хуан Минухин,
за две суингиращи двойки.

215
Литература

24.В романа на Джон Ървинг от 1974 г. „Британката за 158

паунда”, двама професори от колежа в Нова Англия и техните
съпруги влизат в четворка с катастрофални последици.

25. В романа на Джон Ъпдайк от 1981 г. „Заекът е богат”(„Бягай

Зайко”), заекът Ангстрьом и неговата съпруга се занимават със
замяна на съпруги при среща с друга двойка, докато всички те
са на почивка на Карибите.

2.5. Сексуална ориентация

Сексуалната ориентация е траен модел на романтично или

сексуално привличане (или комбинация от тях) на лица от
противоположен секс и пол, на лица от един и същи секс и пол или на
лица от повече от един пол. Тези привличания обикновено се
включват в хетеросексуалността, хомосексуалността и
бисексуалността,361, 362
докато асексуалността (липсата на сексуално
привличане към другите) понякога се определя като четвърта
категория.363, 364

Привличането обикновено се смята за характеристика на

хетеросексуалността. Всъщност, тези категории са аспекти на по-
нюансирания характер на сексуалната идентичност и терминология. [1]
Например, хората могат да използват други етикети, като
пансексуални или полисексуални365 или изобщо никакви.
Асексуалността (липсата на сексуално привличане към другите)
понякога се определя като Четвъртата категория. Според
Американската психологическа асоциация, сексуалната ориентация

216
„също се отнася до чувство за идентичност на базата на тези
привличания, свързани с поведението и членството в общност от хора,
които споделят тези особености на човека.“ 366 Андрофилията и
гинефилията са термини, използвани в науката за поведението, за да
опишат сексуалната ориентация като алтернатива на бинарното
концептуализиране на пола.

Дефиниции и отличителни черти на сексуална идентичност

и поведение

Асексуалният индивид почти или изобщо не е привлечен към

полови отношение с другите.367 Може да се смята за липса на
сексуална ориентация368 и има сериозен дебат за това, дали това е
сексуалната ориентация или не е.

Американската психологическа асоциация заявява, че

„сексуалната ориентация се отнася до траен модел на емоционално,
романтично и/или сексуално привличане към мъже, жени или и за
двата пола” и че „тази гама от поведения и привличания са били
описани в различни култури и народи по целия свят”.

Пол, трансексуалност, травестити и конформизъм

Най-ранните автори, разглеждащи сексуалната ориентация

обикновено смятат, че тя е свързана със собствения пол на субекта.
Например, смятало се е, че лице с типично женско тяло, което
привлича жените, ще има мъжки атрибути и обратно.369 Това
разбиране е било споделяно от повечето значими теоретици на
сексуалната ориентация от средата на деветнадесети до началото на
ХХ век, като Карл Хайнрих Улрихс, Рихард фон Крафт-Ебинг, Магнус
Хиршфелд, Хавелок Елис, Карл Юнг и Зигмунд Фройд, както и от

217
много от самите хомосексуални личности. Това разбиране за
хомосексуалността като сексуална инверсия обаче се оспорва по
онова време и през втората половина на двадесети век, а половата
идентичност все повече се разглежда като явление, различаващо се от
сексуалната ориентация. Транссексуалните и травеститни хора могат
да бъдат привлечени от мъже, жени или и двете, въпреки че
разпространението на различни сексуални ориентации е доста
различно в тези две групи. Отделният хомосексуален, хетеросексуален
или бисексуален човек може да бъде мъжествен, женствен или
андрогинен и освен това много членове и поддръжници на
лесбийските и гей общностите вече виждат „хетеросексуалните, които
се съобразяват с пола” и „несъответстващите на пола
хомосексуалисти” като отрицателни стереотипи. Независимо от това,
проучванията на Дж. Майкъл Бейли и Кенет Зукер установяват, че
мнозинството от хомосексуалните мъже и лесбийките са били
повлияни от различни степени на несъответствие между половете през
детските им години.370

Сега транссексуалните хора се идентифицират със сексуалната

ориентация, която съответства на техния пол; което означава, че
трансжената, която се привлича само от жените, често се
идентифицира като лесбийка. Трансмъжът, привличан единствено от
жените, би бил хетерокескуален.

Взаимоотношения извън ориентация

Гейовете и лесбийките могат да имат сексуални

взаимоотношения с някой от противоположния пол по различни
причини, включително желанието за възприемане на традиционното
семейство и загрижеността за дискриминацията и религиозното

218
отлъчване. Докато някои лесбийки, гейове, бисексуални или транс-
сексуални (ЛГБТ) хора скриват съответните си ориентации от своите
съпрузи, други развиват положителна идентичност за гей и лесбийка,
като същевременно поддържат успешни хетеросексуални бракове. 371
Откритото показване на сексуалната ориентация пред съпруг от
противоположния пол и деца може да представя предизвикателства,
които не са изправени пред гейове и лесбийки, които не са омъжени за
хора от противоположния пол или нямат деца.

Вродената бисексуалност е идея, въведена от Зигмунд Фройд.

Според тази теория всички хора са родени бисексуални в много
широкия смисъл на термина, включващи основни черти и на двата
пола. Възгледът на Фройд е, че това е истинска анатомична и
следователно и психологична особеност, като сексуалното привличане
на двата пола е част от тази психологическа бисексуалност. Фройд
вярва, че в хода на сексуалното развитие мъжката страна нормално ще
стане доминираща в мъжката и женската страна при жените, но като
възрастни всички все още имат желания, произлизащи от
мъжествената и женствената страни на тяхната природа. Фройд не
твърди, че всеки е бисексуален в смисъл, че има едно и също ниво на
сексуално привличане и за двата пола.372

Американската психоложка асоциация, Американската

психиатрична асоциация и Националната асоциация на социалните
работници през 2006 г. заявяват:

„Понастоящем няма научен консенсус за специфичните

фактори, които карат индивида да стане хетеросексуален,
хомосексуален или бисексуален - включително възможни биологични,
психологически или социални последици от сексуалната ориентация
на родителите. Въпреки това, наличните данни показват, че по-

219
голямата част от възрастните лесбийки и гейове са били отгледани от
хетеросексуални родители, а огромното мнозинство от децата,
отглеждани от лесбийки и гей родители, в крайна сметка са
хетеросексуални.”

2.6. Порно индустрията

Съвременният консенсус е, че сексуалната революция през 60-те

години на миналия век в Америка се характеризира с драматична
промяна в традиционните ценности, свързани със секса и
сексуалността. Сексът става по-социално приемлив извън строгите
граници на хетеросексуалния брак. „Синият Филм” от 1969 г.,
режисиран от Анди Уорхол, е първият еротичен филм за възрастни,
изобразяващ детайлни секс сцени, и получава голяма популярност в
Съединените щати.373, 374, 375 Филмът е доходоносен в Златната епоха
на порното и спомага за откриването на феномена „порно шик” в
съвременната американска култура.376, 377
През това време порното е
било публично обсъждано от известни личности и взето на сериозно
от критиците. Според Уорхол „Синият филм” е имал огромно влияние
при изработването на „Последното танго в Париж”, международен
противоречив еротичен драматичен филм с участието на Марлон
Брандо и представен няколко години след създаването на „Синия
филм”". През 1970 г. се появява „Мона”, вторият еротичен филм за
възрастни, след „Синия филм”, изобразяващ нецензуриран секс, който
получава широко театрално представяне в Съединените щати. След
обсъждането му от Джони Карсън в популярното му телевизионно
шоу и от Боб Хоуп по телевизията, филмът „Дълбоко гърло” за
възрастни постига голям успех в бокс класацията, въпреки че е
универсален според основните стандарти. През 1973 г. филмът
„Дяволът в мис Джоунс”, далеч по-добре реализиран, но все още

220
нискобюджетен филм за възрастни, е бил седмият най-успешен филм
на годината и е бил добре приет от големите медии, включително с
благоприятния анализ на филмовия критик Роджър Еберт. 378 Малко
след това последват и други филми за възрастни, продължавайки
Златната епоха на порното, започнала със „Синия филм”. По-късно,
през 1976 г., „Откриването на Мисти Бийтховен”, базиран на
„Пигмалион” от Джордж Бърнард Шоу (и неговия деривати в „Моята
прекрасна лейди”) и режисирано от Ридли Метцгер, е представен
театрално и се смята от автора Тони Бентли, спечелил награда, за
"Перлата в короната" от Златния век на порното.379, 380

2.7. Отворен брак

Терминът „отворен брак“ обикновено се използва за определяне

на брак, в който партньорите се съгласяват, че всеки един от тях е
свободен да участва в сексуални актове извън брачната двойка, без
това да се смята за изневяра. Има различни стилове на отворен брак
(като гореспоменатия суингинг или полиаморията), като при
различните стилове партньорите са до различна степен въвлечени в
извънбрачните сексуални отношения на партньора си.

Произходът на термина остава неясен. Изследователи през 1960-

те са използвали термина „отворен брак“ за да опишат
индивидуалната свобода при избора на брачни партньори. 381, 382

„Затворен брак“ предполага, че индивидите, които ще сключат брак

правят избора си на базата на социални конвенции и забрани,
„отворен брак“ в този контекст означава, че избора на брачен
партньор се базира на лични предпочитания.

221
 Нена Онийл и Джордж Онийл променят смисъла на термина
„отворен брак“ чрез публикацията си от 1972 на тяхната книга
„Отворен брак“, от която са продадени повече от 1.5 милиона копия.
Според авторите „отворен брак“ е такъв, в който всеки партньор е
свободен за личностно израстване и да поддържа приятелства извън
брака. По-голямата част от книгата се занимава с неконвенционални
начини за ревитализиране на брачните отношения в сферите на
доверието, гъвкавостта на ролите, комуникацията, идентичността и
равенството. В 16 глава, озаглавена „Любов без ревност“, 20 страници
са посветени на предположението, че отвореният брак може да
включва и някои видове сексуални отношения с други партньори.
Именно тази концепция навлиза в културното съзнание и терминът
„отворен брак“ се превръща в синоним на сексуално не-моногамен
брак – за което семейство Онийл дълбоко съжалява.

В днешно време, когато много двойки предпочитат да не

сключват формален брак, терминът се използва в смисъла на отворена
връзка.

Влиянието на отворения брак върху взаимоотношенията варира

при различните двойки. Някои двойки изразяват високи нива на
удовлетвореност и имат дълготрайни брачни взаимоотношения. Други
двойки се отказват от отвореният брак и се връщат към моногамията.
Тези двойки могат да продължат да вярват, че отвореният брак е
валиден избор, просто не е за тях. От друга страна други двойки,
опитали отворен брак, които са изпитали сериозни проблеми смятат,
че този стил на живот е допринесъл за последвалия развод.

222
 Основни правила

Двойките, участващи в отворени бракове или връзки,

обикновено приемат набор от основни правила, които да ръководят
техните действия. Основните правила във връзките позволяват на
партньорите да координират поведението си, за да постигнат общи
цели и за да избегнат конфликтите. Някои основни правила са
универсални в смисъл, че са приложими за всички връзки в
определена култура. Други основни правила са приложими само за
опредени видове връзки като приятелства или брак. Някои основни
правила са проектирани за да управляват романтичното
съперничество и ревността. Основните правила приети от невинаги
моногамните двойки като цяло са проектирани за да предотвратяват
поведение, прието като изневяра. Основните правила, прието от
индивидите в отворени бракове са проектирани за да предотвратят
поведение, което да предизвика ревност или опасения относно
сексуалното здраве. Партньорите е възможно да сменят основните
правила на техните връзки с течение на времето.

Стилове на отворения брак

Двойките в отворена връзка могат да предпочетат различни

видове извънбрачни отношения. Двойките, които предпочитат
извънбрачни отношения, наблягащи на любовта и емоционалното
въвличане, имат полиаморен стил отворен брак. Двойките, които
предпочитат извънбрачни отношения, наблягащи на сексуалното
удовлетворение и освежаващите приятелства, имат суингинг стил на
отворена връзка. Тези разграничения могат да зависят от
психологични фактори като социо-сексуалност и могат да допринесат
за формирането на отделни Полиаморни и Суингинг общества.

223
Въпреки тези различия, всички отворени бракове имат обши
проблеми – липсата на социално одобрение, нуждата да поддържат
здравето на своята връзка и да избегнат пренебрежението и нуждата
да управляват ревността.

Много отворени връзки поддържат правила забраняващи

емоционална привързаност, извънбрачни деца, извънбрачен секс с
познати и на двамата партньори или извънбрачен секс с използването
на определен тип контрацептиви.

Някои отворени бракове са едностранни. Някои от ситуациите,

които могат да доведат до това е ниското либидо на един от
партньорите или болест която прави единият партньор неспособен на
или нежелаещ сексуални отношения. Двойката може да остане заедно
докато единият партньор търси сексуално удовлетворение. Разликата
между така ситуация и изневяра е, че и двамата партньори са наясно и
са съгласни.

Проблеми с ревността

Двойките в отворени бракове могат да се изложат на ситуации,

които да предизвикват ревност. Повечето двойки в отворени бракове
съобщават по едно или друго време, че са изпитвали ревност.
Основните правила са един от начините да се управлява ревността в
отворените връзки. Но основните правила може да не бъдат
достатъчни. Двойките в отворени връзки могат да си помогнат като се
опитат да разберат ревността и причините за нея и как да се справят с
това чувство.

Одобрение

224
 Проучвания показват, че по-голямата част от хората не
одобряват извънбрачния секс. Някои проучвания показват, че хората
не одобряват особено много отворените бракове. Критикуващите
изтъкват морални, здравни и психологични възражения относно
отворените бракове. Липсата на социално одобрение упражнява
натиск върху двойките да крият своите отворени бракове от
семейството, приятелите и колегите, което може да ограничи
социалната им подкрепяща мрежа.

Много от не-одобряващите отворените бракове се аргументират

с религиозни и морални причини.383 Тези, които си признават, че са в
отворен брак или каквото и да е неформално споразумение са около
4% до 9% от възрастните в САЩ.384 Терминът „отворен брак” не е
нещо измислено. Сега наблюдаваме една различна форма на социална
моногамия, която е „отворена към различни любовници“ и споделя
чувства, нужди и желания.385 Тази сексуална практика не е нова,
свидетели сме на такъв стил откритост през 60-те и 70-те години на
миналият век.

Легални проблеми

Практиката на извънбрачен секс е често нелегална от

юридическа гледна точка, когато изневярата е нелегална, без значение
дали партньорите са дали съгласието си. Отвореният брак не е същото
нещо като полигамията, при която сексуалните връзки не са
задължително очаквани, а по-скоро става въпрос за социална
полигамия, при която партньора по едно и също време има брачни
отношения с повече индивиди.

Честота

225
 Няколко проблеми с дефинициите усложняват опитите да се
определи честотата на отворените бракове. Понякога хората твърдят,
че са в отворен брак, но техните партньори не са съгласни с това
твърдение. Също така двойката може да се съгласи на извънбрачни
сексуални отношения, но в крайна сметка нито един от партньорите
да се впусне в такива. Някои изследователи дефинират отворените
бракове в тесни граници. Въпреки тези затруднения, изследователите
изчисляват, че между 1.7% и 6% от женените хора са въвлечени в
отворени бракове. За последните две десетилетия, честотата на
отворените бракове остава сравнително непроменена.

2.8. Парафилия

Парафилията (също позната като сексуална перверзия или

сексуална девиация) е преживяването на силна сексуална възбуда към
атипични обекти, ситуации, фантазии, поведение или индивиди386 На
такова привличане може да се сложи етикета сексуален фетишизъм.
Не е достигнат консенсус относно прецизна граница между
необичайни сексуални интереси и парафилия.387, 388 Съществува дебат
относно кои парафилии, или дали изобщо трябва да бъдат включени в
списъка на диагностичните учебници, такива като Диагностичен и
статистически учебник на психичните болести (ДСУПБ) или
Интернационална класификация на болестите (ИКБ).

Броят и класификацията на парафилиите са спорни, като има

източници, които описват огромния брой от 549 парафилии.389 ДСУПБ
специфично описва 8 парафилични разстройства. 390 Няколко под-вида
парафилии са предложени и някой спорят, че за да се опише пълното
измерение на парафилиите трябва да се има предвид целият им
спектър и подход, ориентиран към оплакванията.391, 392

226
 Терминология

Много термини са били използвани, за да опишат атипични

сексуални интереси, но остава спорно кои са технически точни и кои
са по-скоро плод на някаква стигма. Сексологът Джон Мъни
популяризира термина „парафилия” с негативно предназначение за
необичайните сексуални интереси.393, 394, 395, 396
Мъни описва
парафилията като „еротично разкрасяване на, или алтернатива на
официалните, идеологични норми“.397 Психиатърът Глен Габард пише
следното „термина парафилия остава пейоративно в повечето
случаи“.398

Терминът „парафилия” е въведен от Фридрих Саломон Краус

през 1903 г. и навлиза в английската литература през 1913, в
препратка към Краус от уролога Уилиям Робинсън.399 Често е
използван от Вилхелм Щекел през 20-те години на миналият век. 400
Терминът идва от гръцки παρά (пара) „отвъд” и φιλία (-филия)
„приятелство, любов”.

През деветнадесети век психолозите и психиатрите започват да

категоризират различни парафилии, тъй като са искали по-
дескриптивна система, отколкото легалните и религиозните възгледи
относно содомията401 и перверзията.402 Преди въвеждането на термина
парафилия в ДСУПБ-3 от 1980 година, понятието „сексуална
девиация” е използвано за да опише парафилии в първите две издания
на учебника.403 През 1981 г., статия публикувана в Американското
списания по психиатрия описва парафилията като „повтарящи се,
интензивни сексуални нужди, фантазии или поведения, които общо
включват:404

 не-човешки обекти;
227
  личното страдание или унижение или на партньора;
 деца;
 лица, които не са дали съгласието си.

2.9. Сексуално пристрастяване

Клинични специалисти, такива като психиатри, социолози,

сексолози и други, често имат противоположни мнения за
класификацията и клиничните диагнози на сексуално пристрастяване.
В резултат на това, „сексуалната зависимост” не съществува като
клинична единица или в Диагностичен и Статистически учебник или
Интернационалния класификатор на болестите относно медицинските
класификации на болестите и медицинските разстройства.

Невролози, фармаколози, молекулярни биолози и други

изследователи в сродни области са идентифицирали
транскрипционален и епигенетичен модел на патофизиологията на
наркоманията и поведенческата (включително сексуалната)
пристрастеност. Диагностичните модели, които използват
фармакологичния модел на пристрастеност (този модел свързва
пристрастяването с въпроси, отнасящи се до наркотиците, особено
физическа зависимост, спиране приемането на наркотици и
толерантност към наркотиците)405 в момента не включват критерии за
диагностициране на сексуални зависимости в клинична обстановка. В
алтернативния модел за пристрастяване, който използва
невропсихологически концепции за характеризиране на зависимости,
сексуалните пристрастености са разпознаваеми и добре описани. 406, 407
При този модел, пристрастяващите наркотици се характеризират като
тези, които са както подсилващи, така и възнаграждаващи (т.е.

228
активират невроните и пътища, свързани с възприемането на
възнаграждението). Поведенията свързани със зависимости (тези,
които могат да предизвикат натрапчиво състояние) се идентифицират
по подобен начин с техните възнаграждаващи и подсилващи качества.

Актуално изследване на сексуалната пристрастеност в смисъла

на модела възнаграждаване – подкрепление показва, че тя добре се
характеризира като зависимост и че тя се развива чрез същите
биомолекулярни механизми, които предизвикват наркоманията. 408
Конкретно, сексуалната активност е присъщо възнаграждение, което
се изразява с действие, като положително подкрепление, силно
активира системата за възнаграждаване и предизвиква акумулирането
на ΔFosB в част от стриатума (по-специално, нуклеус акумбенс).
Хроничното и прекалено активиране на някои пътища в системата за
възнаграждаване и акумулиране на ΔFosB в специфични групи от
неврони в нуклеарния акумбенс пряко се замесва в развитието на
натрапчиво поведение, което характеризира зависимостта.409, 410, 411

Изследване на взаимодействията между естествените и

наркотичните възнаграждения предполага, че психостимулантите и
сексуалното възнаграждение притежават кръстосани-
сенсибилизиращи ефекти и въздействат върху общите
биомолекулярни механизми за пристрастяване - отнасяни към
невропластичността, която се представя чрез ΔFosB.

ДСУ (Диагностичен и Статистически Учебник)

Американската Психиатрична Асоциация (АПА) публикува и

периодически преиздава Диагностичния и Статистически Учебник за
Психичните Разстройства (ДСУ), широко признат сборник с
диагностики на психическото здраве.
229
 Версията, публикувана през 1987 година (ДСУ–III–R), се отнася
до „нужда от модел на повторно сексуално завоевание или на други
форми на непарафилично сексуално пристрастяване, включващо
поредица от хора, които съществуват само като неща за използване”.
Препратката към сексуалната пристрастеност в последствие е
премахната. Версията ДСУ-IV-TR, публикувана през 2000 година, не
включва сексуална пристрастеност като психично разстройство). 412
Версията ДСУ-IV-TR включваща различни диагнози, наречени
сексуални разстройства, които не са посочени по друг начин, посочва:
„нужда за модел на повторени сексуални взаимоотношения,
предизвикващи поредица от любовници, които са за личността само
като вещи за използване”. Други примери включват: принудително
фиксиране на натрапчив партньор, натрапчива мастурбация,
натрапчиви любовни взаимоотношения и натрапчива сексуалност във
взаимоотношенията.413

Някои автори предлагат, сексуалната зависимост да бъде

включена в системата ДСУ,414 въпреки че сексуалната зависимост е
била отхвърлена за включване в ДСУ-5, която е публикувана през
2013 година.415 Даръл Реджър, заместник-председател на работната
група за ДСУ-5, заявява, че „въпреки че „хиперсексуалността” е била
предложена за нова добавка „…[феноменът] не е достигнал точката,
да сме готови да го назовем зависимост”. Предложената диагноза не
успява да се превърне в официална диагноза, поради отсъствието на
изследване на критерия за диагностициране на натрапчиво сексуално
поведение, съгласно АПА.416, 417

230
 ИКБ (Интернационален класификатор на болестите)

Световната Здравна Организация (СЗО) създава

Интернационалния Класификатор на Болестите (ИКБ), който не се
ограничава до психичните разстройства. Най-последната версия на
този документ, ИКБ-10, включва „Прекомерна сексуална наклонност”
като диагноза (код F50.8), подразделяща се на сатирство (за мъжете) и
нимфомания (за жените).418

ККПР (Китайска Класификация на Психичните

Разстройства)

Китайското Общество на Психиатрите създава Китайска

Класификация на Психичните Разстройства (ККПР), която сега е в
своето трето издание – ККПР-3 и Глава 5 на документа описва
„Физиологически нарушения, несвързани с психологически фактори”
и под код 5.2 са разстройствата, озаглавени общо „Неорганична
сексуална дисфункция” и в тази категория са описани известен брой
разстройства, едно от които е „други или неописани сексуални
дисфункции” код 52.9).419 Това е приблизителен еквивалент на
диагнозите в ИКБ-10 за „други сексуални дисфункции, които не са
поради вещества или познати физиологически състояния” (по-
специално изключителна сексуална наклонност) (F52.8) и „неописана
сексуална дисфункция, която не е поради вещество или познато
физиологическо състояние” (F52.9).420

Критерий за диагностика

Няколко психолози и психиатри са предложили различен, но по-

правдоподобен критерий за диагностициране на сексуалната
зависимост, включително Патрик Карнс и Авиел Гудман.421 Д-р Карнс

231
е автор на първата клинична книга за сексуалната зависимост от 1983
година, която се базира на неговото собствено емпирично изследване.
Неговият диагностичен модел е вече широко използван от хиляди
сертифицирани по сексуална зависимост терапевти, обучени от
организацията, която той е основал.422 Все пак, никакво предложение
за диагностика на сексуална зависимост не е било прието в някой
официален правителствен наръчник за диагностики.

По времето на актуализирането на Диагностичен и

статистически учебник за 5-тата версия (ДСУ-5), АПА отхвърля две
независими предложения за включване.

Интернационалната класификация на болестите (ИКБ-10) на

СЗО, все пак, е включила „прекомерната сексуална наклонност“ 423 и
друго постъпване – приложимо за деца и юноши – „прекомерна
мастурбация”.424

През 2011 година, Американската асоциация за медицина на

зависимостите (ААМЗ), най-голямото медицинско споразумение на
лекарите, посветени на лечението и предотвратяването на
зависимости,425 предефинират зависимостта като хроническо мозъчно
разстройство,426 което за първи път разширява дефиницията за
зависимостта от вещества, да включва поведение за пристрастяване и
търсене на възнаграждение, такова като хазарта и секса.427

Терапия на поведението

Когнитивната поведенческа терапия като цяло е обичайна

форма на лечение на зависимости и непривични поведения.
Диалектичната терапия на поведението, изглежда, подобрява
резултатите от лечението. Сертифицираните за сексуална

232
пристрастеност терапевти – група терапевти за сексуална зависимост,
сертифицирана от Международния Институт на Професионалистите
за Травми и Зависимости, предлага специализирана поведенческа
терапия, предназначена специално за сексуална пристрастеност. 428 Все
пак, тази група включва обучение, което е спорно, поради това, че
патологизира другите общи сексуални поведения, и е известно, че тя
злонамерено застрашава тези, които се опитват да водят диалог за
техния неуспех при използването на лечения, подкрепени от
науката.429

Няма понастоящем емпирично поддържано лечение (случайно

контролирано клинично изпитване) за тези проблеми, но много
терапевти продължават да приемат плащания за извършване на
непроверени терапии.430

Значение на сексуалните отклонения относно сексуалния избор

Както вече споменахме е доста трудно да се определи какво е

сексуално отклонение и какво е просто атипичен сексуален избор.
Едно е сигурно, обаче и то е, че типичен или атипичен, изборът на
сексуален партньор или партньори е от огромно значение за избора на
тип сексуална и социална връзка.

Повечето проучвания показват, че официалният процент двойки

в някакъв вид отворени бракове е сравнително малък, но ако сметнем
дори 1% от близо петте милиарда души на възраст между 15 и 64
години по света, е равно на 50 милиона души. Това е близо 7 пъти
населението на България или почти населението на Балканския
полуостров (55 милиона души).

233
 А колко още хора пазят в тайна немоногамните си отношения,
от страх от дискриминация?! И колко ли много от тези случаи се
страхуват, защото сексуалният им избор може да бъде обществено
приет като девиация?

Заключение

В началото на тази разработка си зададохме няколко въпроса:

Накъде върви земната цивилизация? Откъде, откога, как и защо да се
търсят пътищата за разбирането, развитието и перспективите на
поведенията на хората по вечния въпрос за оцеляване чрез
репродукция и какво е отношението към семейството и секса днес?

В първата глава „Основни понятия“ описахме значението на

термините „моногамия“, „серийна моногамия“ и „полигамия“ за
различните научни области. Разгледахме разликата между моногамия
и полигамия. Спряхме се върху видовете полигамия и развода.

Втората глава „Варианти на моногамията, полигамията и

серийната моногамия в биологията“ отговори на въпроса какви са
позитивните и негативните аспекти на моногамията, полигамията и
серийната моногамия в биологията. Направихме разлика между
сексуална, социална и генетична моногамия и стигнахме до извода, че
за повечето животински видове социалната моногамия не предполага
и сексуална и съответно генетична моногамия. За хората това е
различно и обикновено сексуалната, генетичната и социалната
моногамия се възприемат като едно цяло. Говорихме за
репродуктивния успех при моногамните видове и го сравнихме с този
на полигамните. Стигнахме до извода, че всеки вид избира дали да
има малко на брой поколение, за което да полага грижи в социално
234
моногамна двойка, или да има голямо на брой поколение, което да
бъде генетично полигамно. В първия случай се полагат изключителни
грижи цялото поколение да оцелее и предаде генетичната си
информация на следващото. Във втория случай, заради големия брой
поколение целта е част от него да оцелее, за да предаде генетичната си
идентичност. Виждаме, че целта е еднаква, но инструментите се
различават. Това се дължи главно на условията на околната среда и
енергията, нужна за да се намери сексуален партньор и да се създаде
ново поколение.

Продължихме с третата глава „Генетични обосновки за

еволюцията на секса“. Тя предшества „Историческото развитие на
моногамията, полигамията и серийната моногамия при хората“,
защото тук се връщаме още по-назад във времето за да разгледаме как
сме се превърнали в полови индивиди, размножаващи се сексуално.
Защо някои организми в еволюцията си спират да се делят и започват
да се размножават полово, а други продължават да се делят, когато са
благоприятни околните условия, но се размножават полово, когато не
са. Дали и по какъв начин половото размножаване благоприятства
еволюцията на организмите. Разглеждайки няколко теории по въпроса
стигнахме до заключението, че е възможно (няма твърди
доказателства) половото размножаване да предоставя еволюционно
предимство, като създава генетични вариации, резистентност към
някои паразити, спомага за избягването или изчистването на вредните
мутации, ремонтира и допълва ДНК и по този начин ускорява
еволюцията.

След като разглеждаме предимствата на еволюцията на

организмите от безполови в полови продължаваме към историческото
развитие на моногамията, полигамията и серийната моногамия при

235
хората. Започваме пътешествието си във времето с поглед върху
древните общества, техните обичаи и традиции. С изключение на
полиандрията в Древен Китай, която се е дължала главно на
изключителната бедност, в останалите древни общества моногамията
е била разглеждана като норма, но по-скоро в смисъла на социална и
до някъде генетична моногамия, отколкото сексуална. Това разбиране
се променя що се отнася до хората от висшите слоеве на обществото,
които са си позволявали доста често полигамен стил на живот. Все
пак и те са имали един официален партньор, така, че и те са
поддържали социална моногамия. Както в Египет, така и в Китай,
Япония, Израел, Древна Гърция и Рим са съществували публични
домове, които са били обществено приети. В този смисъл изневярата
не е имала същата конотация, каквато има в съвремието. Преминаваме
към средните векове, период на застой и дори упадък в целият свят, но
особено много в Европа. Болести, бедност и политическо и
религиозно подтисничество завладяват Европейските страни. За
плебеите нормата остава моногамията, но тя вече придобива
значението на сексуална, генетична и социална моногамия общо. За
висшите класи официалната норма също е моногамията, но палатите
са били пълни с красиви прислужнички, които да удовлетворяват
сексуалните нужди на аристократите. В края на този исторически етап
бавно започва да се приема социално и религиозно разводът, който
отваря вратата към серийната моногамия. От значение за
разглеждания от нас проблем са и няколко революции на по-
съвременната история – сексуалната революция, създаването и
узаконяването на „хапчето“ и „Движението на жените“. Тези близки
събития променят почти изцяло облика на съвременното общество и
социалните и сексуални норми. Днес в западните общества можем
свободно да имаме сексуални взаимоотношения с какъвто брой

236
партньори си изберем. Не само, но сме измислили мобилни
приложения и уебсайтове, които да фасилитират множество сексуални
контакти, без да е нужно да изразходваме голямо количество енергия
и усилия.

Стигнахме до съвременното общество и разпространението на

моногамията, полигамията и серийната моногамия при хората в
днешно време. Въпреки всепоглъщащата глобализация, все още при
отделните националности се наблюдават различни традиции и норми
относно избора на стил партньорство. Всъщност голяма част от
обществата, които смятаме за социално моногамни, не са – серийната
моногамия е често срещана заради лесния развод, а полигамията,
въпреки, че не е законна, е често срещано явление под формата на
полиандрия. Изследването на разпространението на сексуалната
моногамия е на практика невъзможно, защото при такива изследвания
се разчита на честността на участниците. От друга страна, генетичната
моногамия е проверяема – тя може да се определи според броя на
извънбрачното бащинство. Средната величина на извънбрачното
бащинство е от 1.8% до 3.7%, което го прави сравнително рядко
разпространено. Изглежда, че всички хора по света сме на едно и
също мнение относно генетичната моногамия – предпочитаме я.
Интересно е да споменем и факта, че все още се наблюдава полова
дискриминация и двоен стандарт, въпреки многобройните закони и
конвенции, целящи да предотвратят потисничеството и
неравенството. В някой арабски и азиатски страни на мъжа му е
законно позволено да има повече от една съпруга, но жените не се
радват на същото право. Още повече, дори в съвременните общества и
високоразвити общности се наблюдава двойният стандарт –
обществено прието е мъжете да имат многобройни сексуални

237
партньорки, дори е знак за мъжество. За жените, обаче се предполага,
че не е присъщо да изпитват чисто сексуален интерес и съответно да
имат множество сексуални партньори.

Винаги религията е играла много важна роля при формирането

на нашият морал, ценностна система и при избора на поведение. В
миналото и сега в силно религиозните общества дори страха от
стигматизация, изключване от обществото, вината и страха от
грехопадението имат важна роля при формирането на поведенчески
нагласи. Но религията бавно се променя заедно с нас, тя еволюира и
се интерпретира различно в контекста на различните общества.
Например, християнството първоначално не е изключвало
полигамията, с цел създаване на по-голямо потомство. В последствие
се е стигнало до там полигамията не само да не бъде приета, но дори
серийната моногамия да не бъде в съответствие с християнските
разбирания. Днес християнството позволява развода и дори е
толерантно към предбрачните сексуални отношения. Интересни са
крайните християнски църкви, като някои мормони и Светиите от
последните дни, които проповядват и водят полигамен начин на
живот. Отново стигаме до заключението, че всеки избира как да
интерпретира и доколко да следва религиозните повели, а някой
избират изобщо да не го правят.

Следването на религиозните норми може да бъде индивидуален

избор, но законодателството е норма, при нарушението на която има
реални последствия. Още от преди 10-те Божи заповеди до
съвременното законодателство семейните и сексуални отношения са
включени. Съществува международен закон засягащ семейните
отношения, като неговата главна цел е да се създаде или запази

238
равнопоставенноста между членовете на семейството и техните
човешки права.

Споменахме многократно понятието „нагласи“, но какво точно

описваме чрез него разглеждаме в осма глава: „Моногамията,
полигамията и серийната моногамия в контекста на социалната
психология“. Разглеждаме как влияят семейството и възпитанието на
формирането на индивидуалните нагласи. Включваме и
обществените и икономически фактори. От нагласите преминаваме
към формирането на ценностната система и по какъв начин могат да
бъдат повлияни и променени нагласите. Говорим за емоциите и
настроението, като фактори за нашето поведение. Разглеждаме и
проучване, наречено „Културна карта на Инглехард-Велцел“.
Проучването включва културните вариации при формирането на
нагласите, примери, ценностите на пола и религиите, щастието и
удовлетвореността от живота и констатации. В крайна сметка,
притегляме социалните фактори, само за да стигнем до заключението,
че въпреки формираните нагласи, общественото мнение и религиозни
и законови норми, изборът на моногамен, полигамен или серийно
моногамен стил на живот е индивидуален избор.

Щом възпитанието, образованието, семейните и обществени

нагласи не са достатъчни да обосноват нашия избор на стил
партньорство, тогава кое е? В деветата глава, „Психопатология и
сексуално поведение” се спираме главно на това, по какъв начин
изборът на стил интимно партньорство ни повлиява психически, но
споменавайки различните психични разстройства се спираме и на това
как човешкият характер и темперамент може да повлияе нашето
поведение. В началото споменаваме нормата в психологията и
отбелязваме, че тя е разтегливо понятие. Все пак ние сме мислещи,

239
чувстващи, творящи личности, с индивидуални потребности, желания
и поведение. В този смисъл, изброените разстройства се наблюдават
при различните индивиди в различна степен, понякога смесени,
понякога само етапни и отминават, а друг път ни съпътстват до края
на живота. Следвайки тази нишка на мисълта трябва също да
отбележим, че причините за тези разстройства не са прости и
еднолинейни. Причинителите на разстройствата могат да бъдат
дълбоко скрити в минали преживявания и травми, липса на
афективност и разбиране от страна на близките, генетична
предразположеност, специфика на темперамента и др. С това
изясняваме, че изборът ни дали да водим моногамен, полигамен или
социално моногамен стил на живот и одобрението или неодобрението
на семейството и обществото могат да ни повлияят психически и дори
да ни разстроят, но далеч не са единственият фактор за нашето
психично състояние. В противовес на предишното твърдение, ние
хората сме изключително социални, имаме непрестанна нужда от
общуване и афекция и следователно постоянно търсим с кого да
споделим живота си. Ако в детските години това са родителите, то в
тийнейджърските са приятелите, а при възрастните индивиди –
създаденото от тях семейство.

Първосигнално свързваме моногамията със сексуалния живот,

но всъщност главната причина да създаваме семейства, отдавна не е
продължаването на рода, а вледеняващият страх от самотата. Именно
заради този страх позволяваме на приятелите си да ни променят, за да
им се харесаме, започваме връзки, които са деструктивни за нас и
действаме противно на нашите лични разбирания. Този страх обаче е
донякъде и причина да създаваме семейства, деца, приятелства да
помагаме и да обичаме.

240
 Последната глава, „Сексуални отклонения“, разглежда
сексуални практики, общоприети като девиантни. Целта ни тук не е да
определяме дали са или не са девиантни, а просто да опишем как тези
практики могат да повлияят на избора ни на стил партньорство и да
опишем определени по-екзотични партньорски отношения. Накратко
разглеждаме педерастията, зоофилията и проституцията – тях ги има
откакто ни има и нас, а въпросът, който отварят е морален – дали
някоя от страните е наранена при тези социални практики? От тях
проституцията е от най-голямо значение за нашата тема, но тъй като е
всеизвестна практика, чието влияние върху сексуалния избор е
очевидно, не се спираме за дълго на нея. Спираме се, обаче на
суингинга и отворения брак. Това са две полиаморни практики, които
се разпространяват през двадесети век и набират популярност в
момента. Разглеждаме какви са причините за такъв стил на
партньорство, колко е разпространен, какви са мотивите за
неодобрението му, какви проблеми (особено с ревността) може да
предизвика и какви са основните правила, които се приемат.
Проучвания, разглеждащи нивото на удовлетвореност от връзката на
участващите във вид отворен брак показват, че докато това е много
успешна практика за едни, може да бъде разрушителна за други.
Говорейки за полиаморни отношения, не можем да не споменем и
сексуалното пристрастяване, което е все по-спорно дали е наистина
психично разстройство или просто оправдание. Различните учебници
го категоризират или не като заболяване, но самият факт, че има
такива, които го приемат като такова е достатъчен за да приемем
сексуалното пристрастяване като фактор за сексуалния избор.

В обобщение можем да кажем, че поведенческите отклонения

породени от социалните представи и изисквания за сексуално

241
поведение в контекста на моногамията, полигамията и серийната
моногамия са повлияни от нашето генетично предразположение,
биологична еволюция, историческо развитие, географско
местоположение, отношение спрямо законовите норми, религиозни
разбирания, социален статус, възпитание, образование, характер и
темперамент.

242