ЦИСТИТИ – ОСТЪР И ХРОНИЧЕН, ИНТЕРСТИЦИАЛЕН

Циститът представлява инфекция или възпаление на пикочния мехур. По-често засегнат е

женския пол – около 30% от жените между 20-40г. възраст съобщават за поне веднъж
прекаран цистит в този период. Заболяването е възможно да засегне и млади мъже, в
резултат на пренос на причинител по полов път (най-често E.coli).
Етиология. В 75-90% от случаите E.coli e причинител на цистит при млади жени. По-
рядко срещани са S.saprophyticus, Klebsiella, Proteus, Enteroccocus.
Клиника. Симптоматиката включва микционно-дизурични смущения (често и
затруденено уриниране, неотложност, парене при уриниране), хематурия, супрапубична
болка, мътна урина. Острият цистит по дефиниция е повърхносттна инфекция на
лигавицата на пикочния мехур, без наличие на втрисане и фебрилитет.
Диагноза. В изследваната урина находката на повишен брой левкоцити (пиурия) и
еритроцити потвърждават налична активна инфекция. В случай на еднократен такъв
епизод не са необходими други изследвания, пристъпва се директно към емпирично
лечение. Стерилна урина се изследва с цел идентифициране на патоген и чувствителността
му към спектър от антибиотици в случай на: суспектен остър пиелонефрит; симптоми,
които не се повлияват четири седмици след приключване на терапията; при жени с
нетипична клинична картина; бременни; рецидивираща инфекция. Рецидивиращ цистит
поради персистиране на причинителя е индикация за образно-диагностично уточняване.
То може да включва ехография, венозна урография, КАТ урография. Ако най-вероятната
причина за хронифициране е реинфекцията с друг патоген, то е необходимо в
диференциално-диагностичен план да се отхвърли везико-вагинална и везико-ентерална
фистула.
Лечение. Неусложнен цистит при жени се третира с перорален прием на антибиотични
средства – Цефалоспорини, Флорхинолони, Нитрофурантоин, Триметоприм за период от
5-10 дни. При бременни се препоръчва използване на Амоксицилин, Цефалексин,
Нитрофурантоин за период от 3-7 дни.
Поддържащата терапия е също от значение при възпаление на уринарния тракт.
Препоръчва се прием на достатъчно количество течности, прием на фитопрепарати.
В случаи на рецидивиращ цистит в следствие на друга уро-патология (напр. уринарни
конкременти) е необходимо отстраняване на първопричината. Нискодозова
медикаментозна профилактика е индикирана при рекурентен цистит.

Синдром на болезнения пикочен мехур/интерстициален цистит. Хронично заболяване

(>6месеца), характеризиращо се с повишена честота на уриниране,неотложност, никтурия,
болка в пикочния мехур и таза. Диагнозата се поставя по метода на изключването, т.е след
отхвърляне на всички възможни други причини за наличните симптоми.Засегнат по-често
е женския пол (5:1).
Етиология. Не е напълно изяснена. За етиологични фактори се смятат:
- активирането на мастоцити, локализирани около детрузора, кръвоносни съдове и нерви,
водещо до хистаминолиберация, болка, фиброзиране на тъканите и хиперемия ;
- дефект в преходно-епителния слой на пикочния мехур, съдържащ глюкозаминогликани.
Създава се предпоставка за нарушение на пропускливостта на уротела и съответно
засягане на подлежащия мускулен слой от действието на бактериални токсини; През
последните години голямо значение се отдава на повишената пропускливост на уротела за
калиеви йони, което води до настъпване на неспецифичен възпалителен процес в стената
на пикочния мехур с последващо развитие на фиброза.
- неврогенни и автоимунни механизми.
Диагноза. Поставя се на база изключване на добре познатите причини за развитие на
цистит. Включва щателна анамнеза, физикален преглед, общо и културелно изследване на
урина, урофлоуметрия, остатъчна урина. Допълнително диагнозата се потвърждава след
провеждане на цистоскопия и биопсия от пикочен мехур.
Лечение. Първа линия на терапия включва упражнения за релаксация на тазовото дъно,
намален прием на кафе и цитрусови напитки. За купиране на болковия синдром се
прилагат НСПВС. При неуспех от този тип консервативно лечение се пристъпва към
перорално медикаментозно лечение с:
– Амитриптилин – трицикличен антидепресант, който има антихолинергичен,
антихистаминов и седативен ефект;
– пентозан полисулфат – антиинфламаторен аналог на ГАГ
– циметидин – рецепторен антагонист на хистамин
– габапентин – антиепилептик, използващ се при болкови синдроми
– интравезикална терапия с диметил-сулфоксид , натриев хиалуронат, пентозан
полисулфат.
Хирургичните методи включват цистоскопия с коагулация на язвите на Hunner
(хиперемирани участъци от мехурната лигавица, налични при 5-10% от пациентите с
интерстициален цистит) ; хидродистензия; уринарна деривация със или без извършване на
цистектомия.
Други терапевтични възможности са сакрална невромодулация, инстилация на ботулинов
токсин в пикочния мехур.