Стриктури на уретрата

Г. Иванов, Ч. Славов, К. Янев

Определение. Стриктурите на уретрата представляват стеснение в лумена на пикочния
канал в следствие на абнормно образуване на колаген и съединителна тъкан в
субепитела и спонгиозното тяло, което води до понижение в дебита на урината при
микция. Среща се почти изключително при мъже.
Етиология и патогенеза. Основни патогенетични фактори се прекарани уретрални
инфекции – специфични и неспицифични; травмите – механични, фрактури, ятрогенни;
изгарания на уретрата: термичми, химически, електрически, радиационни.
Класификация. Делят се на стриктура на предната (меатус, пендуларна, булбарна) и
задната (мембранозна, простатна) уретра.
Патолого-анатомична класификация – фиг. 1.

A. мукозна плика
B. ирисова стриктура
C. пълна стриктура без
спонгиофиброза
 D. пълна стриктура със
спонгиофиброза
E. въвлечена е и околната тъкан
F. комплексна стриктура с
фистулизация

Клинична картина. Заболяването се проявява със следните групи симптоми:

- Иритативни: дизурия, никтурия, често уриниране
- Обструктивни: намаляване на струята на уриниране, затруднено уриниране до
настъпване на ретенция, накапване след микция
- Възникване на чести и рецидивиращи уроинфекции
Диагноза. Диагнозата се поставя на базата на:
- Анамнеза
- Физикален преглед – фистули; опипват се уплътнения по хода на уретрата
- Параклинични изследвания – възможни са завишени стойности на азотните тела
при наличие на остра или хронична ретенция на урина; левкоцитоза при
наличие на инфекция; доказване на уроинфекция чрез стерилна урина
- Урофлоуметрия – доказва понижен под 15 ml/s дебит на уриниране
- Рентгенографски изследвания – ретроградна уретрография и микционна
цистоуретрография – определят локализацията, дължината, степента и броя на
стриктурите
- Уретроцистоскопия – позволява установяване на локализацията и степента на
стриктурата, но не и на нейната дължина при невъзможност за преминаване на
цистоскопа
Диференциална диагноза. Тук се включват доброкачествената простатна хиперплазия,
карцином на простата с обструктивни прояви, постоперативна склероза на мехурната
шийка.
Лечение.
Дилатация на уретрата чрез нарастващи по размер восъчни или метални дилататори
като се цели достигане на свободен уретрален лумен с размер поне 20 Ch, след което
се поставя уретрален катетър. Възможни услжнения са уретрорагията (особено при
пациенти, които приемат антикоагуланти или антиагреганити, спетицемия, създаване
на фалшиви ходове на уретрата, рецидив на стриктурата след сваляне на уретралния
катетър.
Уретротомия под оптичен контрол. Използва се инструмент наречен уретротом, който
позволява под директен визуален контрол стриктурата да се локализира и инцизира
посредством метално острие. Операцията приключва с поставяне на уретрален
катетър.
Хирургична реконструкция. При стриктури с дължина под 2 сантиметра се предпочита
ексцизия на засегнатия участък и последваща директна анастомоза край с край. Когато
това не е възможно се прибягва до отворена уретротомия на засегнатия участък и
последваши различни видове уретропластики с помощта на различни тъкани – букална
лигавица /златен стандарт/, /фиг. 2 и 3/, педикулизирано или свободно кожно ламбо и
по-рядко: мехурна или чревна лигавица.
Фиг. 2 Вземане на ламбо от букална лигавица

Фиг. 3 Вентрална уретропластика със свободно ламбо от букална лигавица.

Поставяне на уретрален стент. Методът е подходящ за къси стриктури на булбарната

уретра. Недостатъци са високата цена и възможността за възникване на рецидивиращи
стриктури в краищата на стента.
Източници:
1. SMITH, D. R., TANAGHO, E. A., & MCANINCH, J. W. (1992). Smith's general urology.
Norwalk, Conn, Appleton & Lange.
2. Т. Патрашков, П. Панчев, „Клинична Урология“, АРСО (2004).
3. John Reynard, Simon Brewster, and Suzanne Biers, “|Oxford Handbook of Urology”,
Oxford University Press (2013)
4. Ч. Славов. „Съвременни тенденции в реконструктивната хирургия на мъжката
уретра“. София, 2006.