Границата между човек и машина

Човешкото развитие ни е довело до момент в който технологията е почти

неразделна част от нашия живот. Тя ни помага в нашето ежедневие, като
прави каквото хората са неспособни да направят, но това прави ли ги по-
добри от нас? В процеса на подобряване на човека разработката на протези,
спозобни да вдигнат 10 пъти теглото на човек, направени за хора с
овреждания започват да бъдат ползвани за други цели. Замяната на плът за
механични части на масите не е толкова далечна идея, за каквато я мислим.
Като пример е заменянето на стави, кости, дори и органи с по-добри, по-
издражливи и по-силно механични алтернативи. Но кога тези подобрения
преминават границата на подобрение към замяна?
Идеята за зависимост към замяна на биологичните ни части за механични е
отбелязана в ролевата игра “Cyberpunk” написана от Майк Пондсмит. В нея
се показват хора, зависими към такива подобрения до степен, че страдат от
тешки психологически увреждания водещи до засилена агресия, губене на
връска с реалноста и други. Разбира се не засяга само психиката, но и
физиката. В играта се срещат хора с кибернетика, неспособна да бъде
подържана от човешкия ум, като при такива случай тези протези са
отхвърлени от тялото което води до смърт. Историята на ролевата игра
показва психологическите, както и физическите рискове на екстримни
подобрения, които в бъдеще могат да станат реалност. С всеки ден се
доближаваме до момент, в който хората ще заменят биологичните си тела за
кибернетика, до степен в която човека няма да се различава от машина или
пък до време в което хората ще са роби на технологията направена от самите
тях. Но във времето в което живеем, какво различава човек от машина?
Идеята за човешкия душа произлиза още от древна Гърция като Омир за
пръв път използва думата “psyche” за спекулиране на задгробния живот. (Но
засега ще си останем на живия живот.) Но ако всеки човек разполага с
уникална душа, тя къде би се намирала? За жалост не можем още да
отгожорим на този въпрос, можем само да спекулираме, но със замяната на
плътта, душата на човек сякаш се губи докато не остане само съзнанието му.
Това съзнание без душа не е много по-различно от изкуствен интелект,
съхранен в твърд диск или машина изпълняваща команди. В наше време
съществуват толкова напреднали изкуствени интелекти, че единствения
начин да ги различим от човек е да ги видим.

Роб на машините; “подсиления човек”; “пост модерното бъдеще”-франсис

фокояма; по-просто; искуствен интелект; какво е машина и какво е човек