Кажи ми, Ванга!

200 рецепти от тибетската и руската народна медицина

Людмила Ким

Людмила Ким е родена през 1941 г. в Северен Кавказ, Чечено-Ингушия.

Поколения наред са лечители. Ким завършва Химико- технологическия
институт в Москва. До 30-та годишнина семейството й забранява да лекува.
След това лекува, но почти тайно. Владее тайните на тибетската, руската,
българската лечителска школа, силен екстрасенс. През 1985 г. се среща с Ванга,
която я приема в своя близък кръг. Лекува Ванга, руски и български
политически и държавни дейци. Книгата съдържа редки, лесно приложими и
ефективни рецепти и методи на лечение.

КАЖИ МИ, ВАНГА

ИЗВОРЪТ
„Всички възрастни бяха отначало деца, но малко от тях си спомнят за това.“
Антоан дьо Сент-Екзктери, „Малкият принц“

С тази невероятна случка цялото село дълго се забавляваше. Но това стана после. А сега майката на
баща ми събираше нещата си в стегнат вързоп.
- Край! Кракът ми повече у вас няма да стъпи! - мърмореше баба ми и сърдито оглеждаше
притихналите домашни в стаята. - Вие, май, всички сте откачили?
Татко виновно свиваше рамене, а мама кротко се беше настанила в ъгъла на землянката - малката ми
сестричка нищо не разбираше от разговорите между възрастните и отново й се прииска от майчиното мляко.
Това дете беше и основната причина за кавгата - мама със завидна упоритост раждаше само момичета. Татко
се отнасяше към този факт философски, но затова пък майка му непрекъснато се гневеше.
- За какво е това наказание? И колко може да продължава? В къщата ни трябват помощници, а вие!
Баба никога не завършваше мисълта си, но на всички им беше ясно, че тя не удостоява с любовта си
слабата половина на човешкия род. И когато се появи новата сестричка, чашата на бабиното търпение преля.
Съседите й съчувстваха - възрастен човек, трябва да се уважава, а ето - пета дъщеря. Баба метна вързопа на
кокалестото си рамо и тръгна към другия край на аула при дъщеря си, която даряваше мъжа си само със
синове.
... Мина година. С дъщерята, с която сега живееше моята строга баба, се случи непоправимо
„нещастие“ - тя роди момиче. В нашето семейство също очаквахме прираст - на бял свят въпреки всички
очаквания се появи единственият ми брат - Костя. В селото отначало не успяха да проумеят целия
драматизъм на ситуацията, но затова пък после смехът и закачките нямаха край. Баба я поздравяваха,
поднасяха й своите съчувствия, а някои я канеха и да постои при родилка, за да бъде раждането на момиче
гарантирано...
Нашият аул, където всичко това се случваше, се е загнездил до самия Тян-Шан. Потоците и рекичките,
които бързаха покрай аула към долината, бяха стремителни и чисти, студени, защото получаваха силата и
бързината от застиналите в непостижима височина ледници. Паметта ми грижливо е запазила зноя на
обедното слънце и пронизващо чистите цветове на планинския въздух. Но моите родители в онези години на
евакуация едва ли са се захласвали в природните красоти. Семейството ни беше от осем души. Не можехме

1
да работим в колхоза и вместо с храна и пари често оставахме с голите пръчици за хранене. Други в подобна
ситуация ще скръстят ръце, но баща ми, Бенсу Юревич, не само успя да изхрани шумното ни семейство, но
и успя да се изучи като счетоводител. Както се казва, стана човек. Това искаше и от децата си. Можеше ли
някой тогава да си помисли, че ще се разпилеем от нашата землянка по всички посоки - от Урал до
Ленинград, от севера до юга. Сега е по-леко, сега може и по-рядко да се виждаме, но тогава центробежната
сила на военните страшни години ни притискаше един до друг, принуждаваше ни да бъдем един за друг
опора. Без това нямаше да оживеем. Косяхме, копаехме, перехме, готвехме, събирахме дърва, наглеждахме
малките - работата в многодетното семейство не свършва.
Когато се виждам в спомените си, до мен винаги е баба ми Ким Пон-Ок. Тя знаеше безброй приказки,
с които завинаги ме покори. Приказките не бяха съвсем обикновени, в тях имаше скрит смисъл и аз много
обичах да отгатвам значението му. За съжаление време за приказки нямаше много - полята отиваха до
хоризонта, и даже отвъд тях... Коситбата не беше по-лека. Веднъж на просторна ливада, върху буца пръст се
топлеше змия. Баба не я забеляза. Ухапването й вероятно беше смъртоносно. Ако се беше случило вкъщи,
Ким Пон-Ок щеше да намери противоотрова, но под открито небе в полето? Не успях нито да се изплаша,
нито да заплача. Наострената стомана на бабината коса два пъти косо захапа живо месо. Рукна кръв. Без да
трепне лицето й, баба развърза платнения колан на извехтялата си рокля и стегна крака ми над коляното.
Сухата й длан няколко пъти се плъзна над прясната рана, устните й едва чуто нещо шепнеха. След няколко
минути кръвта спря, баба се усмихна.
- Това е. Хайде да работим.
Тръгнах след баба, виждах прашните й крака и бях сигурна, че по-мъдър и надежден човек не може да
се намери. И това не беше детски максимализъм. Ким Пон-Ок познаваше множество треви и билки. След
дълги години неведнъж намирах в стари справочници и книги познати от детството лекарства и методи за
лечение на най-тежките болести. Баба можеше да помогне даже и при белокръвие и рак. Сестрата на татко
Ким Ок-Сун също беше известна лечителка, но баба знаеше и можеше повече. И до днес се учудвам как е
възможно толкова древни знания да се съберат в тази малка суха старица с много светло лице.
Ким Пон-Ок никога не бързаше да отговаря, а въпросите задаваше бавно. Беше търпелив човек и
трябваше много да я разсърдиш, за да я изкараш от равновесие. Дядо успя няколко пъти и тогава във въздуха
свистяха глинени чинии и паници, съпроводени от дивен набор неособено приятни епитети. В такива
минути съжалявах не баба, не ми беше жал за чиниите, а за сбъркалия мой дядо, който после дълго за-
личаваше своите стратегически семейни пропуски. Но гръмотевичните облаци бързо се разпръскваха. В
семейството настъпваше примирие, счупените парчета се измитаха и всичко наоколо отново светеше от
чистота. Баба беше необикновена домакиня. Ако само за минутка можеше да надникне в моята московска
квартира, здравата ще си изпатя от нея. Ким Пон-Ок се справяше и с домакинството, и на полето, и
намираше време да се занимава с внуците. Освен това баба лекуваше хора и криеше своето ненаучно
умение. Помагаше и на домашните животни. Ким Пон-Ок беше особено разположена към кравите. Може би
в душата й живееха отзвуци от индуските вярвания. Баба премахваше уроките от кравите, можеше да
излекува нещастните животни от ухапвания на змии - в нашия край това беше нещо обикновено. Змиите се
впиваха като пиявици във вимето на кравата и дълго смучеха млякото. Внимателно наблюдавах как
набръчканите бабини ръце обработваха изранената плът на кравата, запомнях заклинанията и молитвите,
които неизбежно съпровождаха лечението. От малка говорех на два езика и сега мислено повтарях
корейските думи на руски, като си мислех, че тази двойна молитва притежава особена сила. Едва ли някой и
сега може да ме убеди в обратното.
Вярата на баба в Бога беше непоклатима. Но въпреки цялото му величие, баба се обръщаше към него с
молитви и молби, изказани топло, задушевно, по роднински. И затова ми се струва, че баба успяваше да
постигне много, че нито за минута не се чувстваше самотна и всеки път знаеше, че има кой да й помогне и
да я посъветва в тежки мигове.
Като си спомням днес как и с какво лекуваше баба своите болни, ясно разбирам: тя поставяше вярна
диагноза по цвета на лицето и по дишането, по ириса и можеше да открие скритата болест по пулса. Тя
особено внимателно се вслушваше в неговия ритъм. Натискаше едновременно с няколко пръста китката и
определяше състоянието на дробовете, черния дроб, бъбреците, сърцето. При лечението използваше силното
си биополе. Без да придава особено значение на този фактор, баба сякаш между другото подсилваше,
зареждаше болния орган, стопляше го. С гордост си спомням учудването й, когато я попитах:
- Бабо, защо от пръстите ти излизат такива бели нишки?
Ким Пон-Ок изумена, плясна с ръце:
- Силно око имаш! Успя да видиш, гълъбчето ми!
И дълго не можеше да се успокои като ме гледаше с нескрито уважение. Но баба използваше
биополето само като помощно средство. Тя владееше тайните на билколечението и създаваше необикновено
ефективни комбинации от съвсем обикновени треви. При разкъсвания безотказно помагаше соевият
2
компрес. Болките в зъбите успокояваше със заклинание, а при особено тежки случаи използваше
биологически активните точки. От сух пелин баба свиваше дълга цигара и безгрешно докосваше
определеното място по тялото на болния. Почти веднага той се успокояваше и болката отстъпваше. На мене
ми се струваше, че човек няма ненужни и безполезни точки - всяко малко парче кожа влияеше на нещо и
баба владееше целия механизъм на това взаимодействие. Тя никога не използваше убождания с игла -
изгарянето е по-достъпно като метод, а резултатът е същият - в болния организъм се изпраща силен импулс.
Често водеха при нея деца - наплашени, заекващи, нервни. На тайно място Ким Пон-Ок пазеше
шишенце с някаква червена субстанция. Рисуваше кръст на челото на детето, произнасяше древно корейско
заклинание и малките започваха да се усмихват. След като другите изпитани средства не помагаха и в
действие влизаше шишенцето, аз често си задавах въпроса: каква е тайната на червеното вещество?
С ангината баба и леля се разправяха безмилостно - изгаряха сливиците с гореща кучешка мазнина.
След това лечение болестта почти винаги изчезваше без следа. При епилепсия баба поръчваше да се наловят
съвсем малки мишлета, да се залеят с водка и да се пие настойката. Процедурата помагаше, макар че на
свикналото с хапчета съвременно поколение това може да изглежда като шаманска дивотия. Но днес е
доказано; че например във вредните кърлежи се съдържа особено вещество, което много ефективно действа
при тромбози и предпазва от инсулт и инфаркт. А какво лекуващо вещество се съдържа в слепите мишки,
знаеше само баба ми. На нас ни предстои да открием тайната.
Болестта на Боткин баба лекуваше с изсушени пъпешови цветчета и препоръчваше за болен стомах
благотворно действащата отвара от ленено семе. Отвара от динени кори помага при слаб пикочен мехур, а
царевичните „муцунки“ значително помагат при недобре работещи бъбреци. Баба премерваше точно две
шепи сушен картофен цвят на идващите при нея болни жени и обясняваше, че това количество се запарва с
една чаша гореща вода. Тази рецепта се предписваше при болести на щитовидната жлеза, на жлезите на
гърдата и при други „женски“ болести. Случвало ми се да срещна билкари, които изобретяват невъобразими
смески от редки треви и растения. Казваха: „Все някоя тревичка ще помогне!" Ким Пон-Ок никога не
следваше този принцип. Тя предпочиташе най-обикновените растения - пелин, хилядоцветник, градинска
лобода, растящата в селските дворове мравешка тревичка, която помага при настинка, може да вади камъни
от бъбреците и помага при други болести.
Обикновено мълчаливата ми баба, дълго отговаряше на моите въпроси за тревите, търпеливо ми
обясняваше правилата на човешкото съществуване. Тя ни съветваше да не преяждаме, да избягваме
завистта, да се радваме на живота и да сдържаме гнева си. Учеше внуците си да ценят топлината на родното
огнище, да презират гордостта и скъперничеството. Когато пораснах разбрах, че Ким Пон-Ок ни
предпазваше от седемте смъртни гряха. Баба можеше да разбере какво и откъде се е заселило в човека, но не
можеше да го оправдае. Веднъж в нашия двор влезе съседката. Тя често търсеше помощта на баба, но не
плащаше за съветите и лекарствата. Ким Пон-Ок и дума не споменаваше за това. Тя смяташе, че най-
важното е да направиш добро на човека, а той ще намери начини да се отблагодари. Този път съседката
носеше малко пари, но изглежда й се досвидя и в последния момент ги пъхна под крайпътния камък. Баба
работеше в градината, чу зад себе си стъпки, опря се на мотиката и изправи отрудения си гръб. Изслуша
неканената гостенка и се намръщи.
- За какво си дошла? Много си болна! А защо ти се досвидяха парите? Толкова ли е голяма силата им?
Отивай си вкъщи! Когато престанеш да се поболяваш от мисли за богатство, ела, тогава си добре дошла!
Не знам къде баба се е сетила за скритите от съседката пари, но съм сигурна, че само аз можех да видя
как тя напъха смачканите банкноти под прашния камък. Способността ДА ВИЖДА ЯСНО не напусна Ким
Пон-Ок до дълбока старост. Когато по донос на завистници беше арестуван дядо, баба дълго ни говореше,
че той е жив, че не е никакъв японски шпионин и че може би ще се върне при нас, ако всичко мине добре.
Но не стана така. В деня, когато разстреляха дядо, Ким Пон-Ок продължително плака. Тя вече не
предчувстваше, тя знаеше, че дядо вече го няма. Датата на неговата смърт научихме много по-късно, след
пълната реабилитация на „бившия наемник на западните специални служби". Със своето знание баба ни
беше изпреварила с повече от десет години.
Никога не съм си поставяла за задача тя да ми бъде пример. Аз просто живях като нея. Никога не си
спомням за Ким Пон-Ок. Тя просто не може да бъде забравена.

ВРЕМЕТО НА ПОЗНАНИЕТО
„Съди сам себе си... Това е най- трудното. Да съдиш себе си е значително по-трудно, отколкото да
съдиш другите. Ако успееш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдър. “
Антоан дьо Сент-Екзктери, „Малкият принц“
В древността китайците са разделяли човешкия живот на следните отрязъци: младостта продължава до
20 години, от 20 до 30 може да се създава семейство. На 40-50 настъпва възрастта на познанието, на
осъзнаването на собствените заблуди. Следващото десетилетие е последният период на творческия живот.
3
Времето от 60 до 70 се нарича възраст, която искаш да достигнеш. След 70 настъпва старостта.
Трудно е да се каже от какви критерии са се ръководели на Изток, за да определят по този начин
житейския път на човека. Може да се съгласите или да спорите за границите на отделните етапи, но това
едва ли ще намали тежестта на изживените вече години. За едни те се превръщат в истинско богатство, за
други - в тежко бреме. В моя живот имаше достатъчно и от едното, и от другото. Но вече настана времето за
осъзнаване на собствените заблуди.
Ако трябва да бъда откровена, и досега не мога да разбера, дали правилно съм избрала професията си.
Познавачите казват, че на света има повече от пет хиляди професии. Иди, че разбери коя е твоята. Повечето
учители в последния клас на гимназията ме насочваха към точните науки. Някои ме тласкаха към пропаст, а
други ме мамеха с романтиката на далечните пътувания. И само преподавателката по химия дълбокомислено
мълчеше, знаейки много добре, че нищо друго освен химията не ме привлича. Доказателство за това беше
неведнъж изгаряната толкова пъти с киселини и реактиви, кърпената ученическа престилка.
Малко преди кандидатстудентските изпити в известния „менделеевски" институт в Москва великият
реформатор - Никита Сергеевич взе, че отмени правата и привилегиите на медалистите и се наложи да
държа 5 изпита. Това не ми струваше много усилия, но обидата остана. Съчинението на свободна тема
написах в класическа стихотворна форма, но въпреки липсата на грешки, точно това изглежда не се
харесало на изпитващия. За тази волност той ми писа четворка и аз реших да си изтегля документите.
Приятелките ме разубедиха, а и по всички други предмети получих петици. Учих леко, помагаше ми добрата
памет и някои утвърдени вече навици - в училище от нетърпение още през лятото изчитах учебниците, а
после почти не ги и поглеждах. Но ако училището отбеляза моите усилия със златен медал, в институтската
ми диплома има и тройка: С нея са гордея не по-малко от петиците.
Произходът на тази „удовлетворителна" оценка се обяснява просто - отказах да държа „История на
КПСС" Никак не беше трудно да се преразкажат на преподавателя изтъркалите формулировки от солидния
учебник, но след кратък разговор и двамата разбрахме, че в това няма никакъв смисъл. Преподавателят се
съгласи, че историята винаги е обективна и не бива да се преписва наново в зависимост от това коя година е
и кой седи зад държавното кормило. Или хранилка? Но все пак редът си е ред и ние се спазарихме за тройка
- аз не отговорих, а той не ме изпита.
След пет години в страната инженерите-технолози по радиационна химия станаха с един повече. Не
само аз бълнувах за неизчерпаемите възможности на „мирния атом“, прекланяйки се пред постиженията на
съпрузите Кюри. Мечтаех да имам „свой принос“. Тогавашната ни възторженост достигаше до непростимо
безгрижие - веднъж седнах на капака на реактора и събирах „сили“, докато не ме изгониха. Едва ли точно
това е причината за моето продължително боледуване, макар че близостта до топлината на ядрените „печки“
за никого още не е била от полза. Аз също не бях изключение. По време на преддипломната практика
заминавах с първия автобус от Москва за Обинск, а в общежитието се връщах с последния - толкова ме беше
увлякла научната работа. Хранех се рядко и по малко, практически не си почивах, настинах и на тази добре
наторена и вероятно облъчена „почва“ попадна пръчицата на Кох. Дълго не ме приемаха на работа -
медицинските комисии не пропускат заболелите от туберкулоза. Пратиха ме в болница, дълго лежах. От три
години „работа“ в института, почти две прекарах по болници. Чак после разбрах, че туберкулоза та и
онкологията невидимо съпровождат всички, които се опитват да проникнат в тайните на атомното ядро. За
да се убедим в това, достатъчно е да сравним „кривата“ на заболяванията в „атомните“ и обикновените
градове. Но това е работа на специалистите, аз мога само да правя предположения на базата на собствения
си опит.
Времето в болницата не мина напразно - занимавах се с химия и изследвах богатата болнична
библиотека. Успях да завърша и двегодишна школа за медицински сестри. Не си направих труда да получа
диплома, погледнах на този факт отвисоко, за което сега понякога съжалявам. Разбира се, цената на знанията
е по-голяма от тази на хартиеното свидетелство, но то има велика сила в руската държава. След като минаха
обнинските години, аз се върнах в института за аспирантура. Можех да остана и веднага след държавните
изпити, но аз реших да натрупам практически опит. Хубав опит натрупах, няма що! Но завършвайки с
темата „Обнинск“, не мога да не разкажа една тъжна история от онова време. Историята на моето умиране...
Тясната и тъмна тръба изглеждаше безкрайна. С последни сили се промъквах към блещукащата в
непостижимата висина светлина и след дълъг път се оказах свободна. Пред мен се простираше равнина,
огряна от златиста, топла светлина. По диагонал се виждаше огромна маса с бяла покривка, цялата
отрупана, както на старите картини, с невиждани блюда. Зад далечния край на масата се извисяваше
огромна фигура - лицето не видях. Ярки отблясъци на мълнии просветваха на снежния фон на неговото
одеяние. Неволно отместих поглед настрани и забелязах, че цялата равнина е осеяна с неголеми отвори, през
които от време на време излитаха... ковчези. А и самата аз, изправяйки се, открих, че се намирам в скромен,
но чист и здрав ковчег. Колкото и да е странно, не изпитах ужас. Но се стреснах от гръмовния глас,
разбирайки, че говори на мен:
4
 - А тази какво прави тук? Тя още не е изпълнила предназначението си на земята. Хайде...
Обратният път продължи само миг. Първото, което чух, идвайки на себе си, беше хлипането на младата
лекарка в измачкан от безсъние халат над неподвижно лежаща девойка. Реанимацията беше малка и
неугледна. Една от сълзите на лекарката капна на изстиналата длан и аз отворих очи.
- Господи, възможно ли е? - изплаши се Людмила Алексеевна. - Ти толкова дълго време беше в
клинична смърт!
- Значи съм избързала с умирането - успях да се усмихна, макар че мъчително болеше изтерзаното от
болки тяло, а мислите още кръжаха там, над златистата безкрайна равнина.
Моето предназначение... Дори тогава вярвах, че то е в голямата научна кариера, в блясъка на новите
открития, в сладкия звън на световната известност.
Кандидатската дисертация завърших едновременно с аспирантурата. Градих наполеоновски планове,
готвих се за докторската степен.
Не всичко стана така, както бях мечтала, но аз се опитвам никога да не тъгувам за загубените илюзии.
По-добре да си спомня още някои неизмислени истории от онова далечно вече време.
И баба, и леля постоянно ми напомняха да не лекувам други хора до навършването на 30-годишнината.
Оказа се, че такава забрана се налага не само от моите роднини-лечителки - тя съществува и при някои
източни народи. Предполага се, и не без основание, че притежателят на необикновените способности може
да ги използва, без да причини вреда на другите или на себе си, само при достигането на пълна зрялост -
физическа и нравствена.
В навечерието на моя 30-и рожден ден отново се срещнах с този, който ме изпрати на земята след
клиничната смърт. Стояхме на някаква висока и непозната за мен планина, на самия връх, но аз отново не
можех да се вгледам внимателно, за да пресъздам наяве образа на моя. величествен спътник. В паметта ми
са останали като три ярки щриха само големият пръстен с кръст, широката толстоевска брада и белите
одежди.
- Ето я твоята корона! Виждаш ли я? - старецът посочи с тоягата си златния овал, блещукащ в
полунощното небе.
- Колко е голяма! - изумих се аз, без да се замислям за какви заслуги иска да ме коронова белокосият
старец.
- Лесно може да ти се помогне - промълви той и неочаквано леко достигна с чепатата си тояга Млечния
път. Стисна в огромните си длани златния воал и ми го постави на главата. Леко ме побутна по гърба:
- Сега си тръгвай. И други ме чакат.
Събудих се, когато пробилият пердето слънчев лъч опари бузата ми. Протегнах се, сладко се прозях и
изведнъж си спомних нощната среща. Усещането за реалност беше толкова силно, че аз опипах косата си.
Короната я нямаше...
- Киииим! Люда! На телефона!
Наметнах халата, напипах под кревата пантофите и побързах към дежурната по етаж приятелка.
- Людочка, скъпа, честит рожден ден!. - обаждаше се Ким Ок-Сун, моята леля. - Всички те
поздравяваме, бъди умна и щастлива - познатият глас се провираше като изворче между смущенията. - Как
си, защо пишеш толкова рядко? А ето какво се случи при нас...
Леля добросъвестно ми разказа всички значителни налчински събития за последната половин година и
изведнъж, неочаквано каза:
- Людмила! Люда! Чуваш ли ме? Едва не забравих най-важното! Вече МОЖЕ!
Разбрах какво имаше предвид леля. От този ден моите лечителски способности преставаха да бъдат
тайна. По-рано ги криех дори и от добрите познати. Само в крайни случаи си позволявах да намекна, да
посъветвам, ненатрапчиво да подскажа пътя към оздравяването, формално право да лекувам, никога не съм
имала. И сега нямам. Това предизвика немалко заяждания, заплахи, а понякога и случаи на шантаж. Сега
разбирате защо понякога с тъга си спомням за своето несериозно отношение към дипломата за медицинска
сестра!
Наскоро ми се обадиха вкъщи.
- Людмила Бенсуевна ли е? Безпокоим ви от асоциацията... Отново настойчиво ви каним да станете
член на нашето обединение. Ако не направите това, ще ви отнемем правото да лекувате!
Казах, че могат колкото, си искат да търгуват със своите фалшиви дипломи, да ги връчват, да ги
отнемат, но че за щастие нямат власт да даряват способността да се лекуват хора.
Мъдреците смятат, че първата степен на мъдростта е разпознаването на лъжата. Втората - постигането
на истината. Колко синини и подутини си докарах, докато преодолея първото стъпало! Даже когато си давах
сметка с кого си имам работа, винаги се стремях да откривам живата душа зад бягащите, хитри очички,
опитвах се да я изкарам наяве. Понякога това се случваше, но по-често не успявах. „Квартирният въпрос ги
е развалил" - казват за такива московчани. Бих добавила - „паричният - също".
5
 - Значи, гълъбче, ако на тази маса в тази минута видя три хиляди, ще се разделим като приятели.
- Ако не?
- Тогава и тетрадка, изписана от твоята ръка, ще попадне на „Петровка" 38. А ти знаеш какво те очаква
за незаконно лекуване!
- Но ти самата видя колко хора изправих на крака за тези две седмици!
- Това е друг въпрос! Получих всичко, което ми трябваше. А сега ми трябват само пари, ясно ли ти е?
Може ли да бъде по-ясно! Като роднина приех тази медицинска сестра от Тула заедно с болното и
синче. Половин месец живяха в моята едностайна квартира - нямаше къде другаде да отидат по време на
лечението. Половин месец ги храних и поих, нищо не скрих от Зоя. И тя спокойно открадна тетрадката,
където бяха събрани наблюденията ми за болните през последните години, рецепти, нетрадиционни методи.
Тя плътно е стиснала устни, гледа встрани и си иска откупа.
- Какво сега, ще има ли пари или да я нося?
- Носи я. Пари няма да има. Просто нямам. Ако беше ме помолила за заем, бих събрала пари, самата
бих направила заеми. А сега се измитай оттук!
Изгоних крадлата, без да се страхувам от нищо. Но дълго не можех да се отърва от чувството за гадене.
И на досада за наивната ми доверчивост.
Наученото не ме е вразумило и до днес. Единственото, което направих след открадването на
безценната, и това без кавички, тетрадка, беше, че престанах да „събличам" болните, защото се страхувах,
че всеки момент могат да нахълтат блюстителите на несломимите закони на традиционната медицина
заедно със стражите на реда. Впрочем особена нужда от „събличане" нямаше и по-рано, но не всички разби -
рат и приемат възможността да бъдат излекувани без обичайния преглед, опипванията, почукванията. Днес,
когато промените пометоха мухлясалите нрави и правила, отново водя сама наблюденията си. Отново
изписвам цели тетрадки и тефтери. А още по-често моля за помощ незаменимата и безгрешна лечителка
Тамара Фьодоровна, моя вярна приятелка.
Има за какво да мисли човек - времето изменя генетичния код на съвременните хора, в тяхната кръв се
долавят първите признаци на бъдещата екологическа катастрофа. Немалко пострадали има от чернобилската
авария. Щастлива съм, когато мога да помогна, да удължа поне малко пътя им до вечния покой. При това
има случаи, когато аз самата не мога да разбера, кой от използваните от мен методи и фактори най-много е
допринесъл за оздравяването.
И все пак никаква хомеопатия и биоенергетика не могат да се сравнят със силата на обикновената,
всекидневната чувствителност, отзивчивост, милосърдие, човечност. Добрината винаги е първична. Арсений
Тарковски си спомня, как веднъж, в пристъп на гняв се е изказал не особено добронамерено за новите
стихотворения на Ана Ахматова. В своите преценки той беше безкомпромисен. И може би, нетактичен.
Жена му, разбрала за случилото се и настоявала той веднага да отиде при Ахматова с цветя и да се извини.
Тарковски се заинатил и останал вкъщи. След няколко дена Ана Ахматова сама се обадила.
- Здравейте! Помислих си: защо да се караме? Трябва да се обичаме и да си помагаме.
Мъдростта на Ахматова днес разбирам по-добре, когато настана възрастта на опознаването на
заблудите.

ОСТРИЯТ ЪГЪЛ НА МЕКАТА ИГРАЧКА

„От хълм на хълм, по града Загорск“
Агнес Барто
В това уютно подмосковско градче живях малко, значително по-малко, отколкото предполагах. Бях
изпратена тук на работа след защитата на дисертацията и макар длъжността ми да не беше съвсем по
„специалността", никой не би се вслушал в плахите възражения на новоизлюпен кандидат на науките. След
като вникнах в служебните си задължения, започнах да намирам дори приятни страни в работата си.
Възможно е просто бързо да съм свикнала. Задълженията на сътрудник в института за детски играчки не
бяха особено тежки. Между другото, както и заплатата. И тъй като имах доста свободно време, често
посещавах приятелките си в съседните участъци и заедно пиехме чай в лабораториите. Постепенно от
наблюденията си разбрах, че нещата не са наред. Предположенията ми скоро се превърнаха в увереност - в
института за детски играчки игрите съвсем не бяха детски. Аз се занимавах с преработката на пластмасите и
разбирах, че в технологическия процес се използват значително повече суровини, отколкото според
пресмятанията е необходимо. Проверявайки своята версия открих, че в института безсрамно се печели, като
се създават излишъци, които в огромни количества се продават навън.
Колко пъти съм се ругала, че не мога да мълча или да изчаквам! Не се сдържах и този път - така съм
възпитана. Бях в министерството, в милицията, навсякъде внимателно ме изслушваха и обещаваха да вземат
незабавни и най-строги мерки. Но минаваха седмици, месеци и нищо не се променяше. В замяна на това
някои от колегите демонстративно замълчаваха при моето появяване, но постепенно в документите се появи
6
повече ред - цифрите и резултатите нагласяваха така, както трябваше да бъде.
Нищо не разбирах. Страдах, мъчих се и се страхувах. Не подозирах колко е опасна тихата вода, която
размътих. От малка знаех, че е грешно да се краде. А тук изчезваха десетки и хиляди тонове. И не се криеха
особено. До ден-днешен за мен остава загадка, защо тогава не ме хвърлиха на релсите пред сутрешния влак
или не ми сложиха в термоса с чая отрова. Остана само щастливото незнание, защото всичко това можеше
да се случи съвсем реално. Не знаех, че излизайки от министерските кабинети, че веднъж седмично при
моите внимателни събеседници пристига куриер с дебели пликове, че моите неприятели имаха свои хора
навсякъде, където трябва. Моите сили бяха съвсем, съвсем недостатъчни. Обстановката се нажежаваше.
Някои усърдно пускаха слухове и клюки за мен. От ден на ден се увеличаваха заяжданията и изтънчените
издевателства. Нямаше откъде да получа защита. Подадох оставка. В очите на кадровика в кратките минути
на сбогуването светеше тиха радост. Аз не страдах особено - чакаха ме в един институт в град Серпухов.
Обещаваха по-голяма заплата, повече перспективи.
В Серпухов не ме приеха. Началникът свиваше рамене и гледаше встрани.
- Обстоятелствата се промениха. Трябва да ме разберете...
Така и направих. По телевизията показваха филм за италианската мафия. Аз се усмихвах - пипалата на
нашите октоподи не са по-къси. Отказваха ми в Сибир, Средна Азия, в Норилск. Отказваха вежливо и
лаконично. Веднъж ме приеха на работа, но скоро поправиха грешката си. Безизходицата ожесточава. Борих
се за хляб. Работих каквото дойде. Но никога не можех да си представя, че ще пиша на стълбите на съветите
жални молби за помощи от името на старици, които се опитваха да получат и без това полагащите им се от
държавата пенсии. Тази „работа“ ми препоръча един случаен човек. Припечелвах и за пирожки.
Късметът ми се усмихна през януари 1973 година. Започнах работа в един от московските заводи в
галваничен цех. Отначало хората се чудеха - какво ли ме е докарало в завода, с какво ли съм се провинила
пред родината? Но не можеш на всички да разказваш за неуспешния си опит да намериш справедливост.
Трябваше да се търпи. Като отделях по няколко дни за всяка професия изучих целия конвейер. Страшно се
уморявах - - понякога се налагаше да пренасям десетки кофи с разтвор по разбитите и хлъзгави стълби и ко-
ридори. Налагаше се сама да мия галваничната вана - тези, които не познават тази работа, едва ли могат да
си я представят. Но затова получавах 110 рубли на месец, не се отказвах от извънредни часове и даже от
втората смяна. Оживях и даже помогнах на брата и сестрата „да станат хора“.
После започнах „нормална“ работа в един от московските институти и всичко изживяно днес изглежда
нереално и измислено. Моите невидими противници сигурно са пенсионери и кротко отглеждат репички зад
високите огради на подмосковните си вили. Едва ли си спомнят за мен. Ето така в нашия живот тясно се
преплитат Доброто и Злото. В Загорск до църквите и храмовете спокойно грабеше народното богатство
шепа мръсници. Наистина безгранично е търпението господне...

ЩИПКА СОЛ
„Страшна си: от твоите очи се протягат клещи...
О, колко са дълги! И горят като огън! Ти наистина си вещица!“
Николай Гогол, „Страшното отмъщение“
Москва на сълзи не вярва и не обича да се шегува. Такъв е градът. Страшен мегаполис. Когато Алик
проговори, научих го да произнася адреса на нашето малко едностайно жилище в нов квартал.
- Улица „Миклухо Маклай", номер 39, вход „първи" - старателно изговаряше моето момче и смешно
сбръчкваше лицето си.
Алик растеше умен и палав. Познати музиканти твърдяха, че има абсолютен слух. Имаше силна памет.
Внезапно всичко свърши. Не обръщах внимание на първите тревожни признаци, но състоянието на Алик с
всеки ден се влошаваше. Затвори се, започна да се движи все по-малко, разговаряше с нежелание. Въобще
не можех да разбера какво се е случило, докато не намерих поръсената от някого сол до вратата...
- Толкова си недосетлива! - укори ме една възрастна колежка. - Я, си спомни!
Отговарях на нейните досадни въпроси и все по-ясно разбирах накъде бие тази много видяла по
дългия си житейски път жена. И наистина в последно време една от съседките често глезеше Алик - висока,
слаба особа, напомняща готова да се хвърли кобра. Тя подаряваше на моето момче ту бонбони, ту сладкиш,
а веднъж на двора му подари шарена блузка. Тези пристъпи на нежност аз наивно си обяснявах с
нереализираното й желание да има син. Своевременно не реагирах и на немигащия, бодлив поглед - малко
ли хора са ни неприятни? И защо да си разваляме отношенията? Но неизвестността свърши. Вече знаех
какво да правя.
Взех щипка сол от посипаната около вратата, сложих я на котлона и го включих. Скоро, както
предсказа моята възрастна позната, на вратата се звънна. На прага стоеше съседката. Тя едва сдържаше
стенанията си. Тя не отместваше поглед от нажежения котлон, върху който пращеше солта.
- Престани, моля те! - съседката беше готова да падне на колене. - Защо ме измъчваш?
7
 - Ще спра само след като ми отговориш какво си направила на Алек.
- Не зная... То идва само... Задължена съм да увеличавам злото. Винаги съм те ненавиждала. На вас
всичко ви беше толкова добре... Моля те, не ме мъчи!
- Можеш ли да помогнеш на Алик?
- Не... Може да стане само по-лошо... Вече никой не може да му помогне.
- Не ти вярвам! Махай се!
- Но...
- Вън!
Минаха десет години. Преселихме се да живеем другаде, в по-голям, двустаен апартамент. Съседката
повече не видях. Казаха ми, че всичките тези години е прекарала в психиатрията. Лекарите не могат да
разберат какво се е случило с нея. Те не вярват нито в уруки, нито в магия. И откъде да знаят, че злото се
връща?
Но животът продължава. На другото блюдо на везните често доброто натежава.
...Набитият, рус момък бързо се обличаше - на тясната стълбищна площадка чакаше реда си нов
пациент. Занимавах се с него повече от нормалното, но не бях доволна - стомахът му въобще не искаше да
застане на отреденото му място.
- Не се притеснявайте - виновно се усмихна момчето. - За мен по-важното е бъбреците да са наред. А
стомаха ще го излекувам у нас!
- Как така? - не разбрах аз. - Това е много трудно, а лекарите...
- В нашето село има една баба - „по стомасите" е по-добра от всеки академик! Цяла вещица, само че
добра...
Таксито с московски номер предизвика бъркотия на сънената селска улица. За да тръгна, ми бяха
необходими само няколко дена. Селото е старинно, на стотина километра от Рязан. Някога е било богато и
известно, но след многообразните социални експерименти е загубило половината си жители и едва е
оцеляло. Ермолово отново набира сили. Но едва ли с нещо се отличават ермоловци от околните руски села,
ако тук не живееше баба Прасковя. Прасковя Ивановна Астахова. Преживяла е и глад, и студ, и тежка
работа, но не е загубила добрината си, мъдростта и отзивчивостта. От поколение на поколение в рода
Астахови са се предавали тайните на народната медицина. Но и народните лечители имат специализация.
Баба Прасковя най-добре лекува остеохондрози - „повдигане "на стомаха и бъбреците и безплодие.
Лекуваше и всякакви кожни заболявания. Научих от нея десетки редки рецепти. Не ги криеше от мен,
радваше се, че няма да изчезнат.
- В нашето село имаше много знаещи баби, но колко мъка изтърпяха! Хем е трудно да откажеш на
човек, хем е страшно да го лекуваш. Викал ме е участъковият, удря по масата: - „Ти пак своето си знаеш,
дърто!" Хората идваха нощем, през зеленчуковите градини.. Съседите се оплакват, от завист. А работата не е
лесна. Учих племенничката си. Тя се радваше, но мъжът й беше против: „Няма да търпя пред къщата ми да
се редят колони коли като пред баба ти!" И край. Поне ти се научи, Люда. Каквото хванеш, това е. На тебе ти
е по-лесно. А моята баба колко ме е била!

ИЗБОРЪТ
„Животът за нещастие е кратък, а пътят до съвършенството - дълъг.“
Гьоте
Разбрахме се да се срещнем до входа на метрото. Бях се замислила, наблюдавах безкрайния поток от
лица, чанти, дрехи на неуморно бързащите московчани.
- Колко е красива! - изведнъж чух до себе си нечий възхитен възглас.
Това е може би единственият случай, когато жените от всички епохи и народи винаги са признавали
мъжката правота. Аз също сведох поглед. Но още в следващия миг разочарованието ми беше голямо. Оказа
се, че не съм чула докрай невисокия, на средни години мъж, който внимателно разглеждаше главата ми.
- Колко е красива... тази аура! - повтори той и се усмихна широко и открито. - Здравейте! Аз съм
Арсени Николаевич!
Бяхме чували един за друг и ето най-после срещата се осъществи.- Това беше професор Медияковски.
Интересът беше взаимен. Медияковски беше озадачен от моите способности, а на мен ми беше необходимо
да систематизирам разхвърляните, понякога противоречиви знания и представи за неимоверно сложния
вътрешен свят на човека. Имах нужда от доброжелателни съвети и препоръки от познаващ своята работа
специалист. Професор Медияковски отдавна и задълбочено изследваше необикновените способности на
човека и необяснимите явления, затова с удоволствие приех поканата му да работя в неговата лаборатория с
дългото и скучно име „Лаборатория за системни механизми на хомеостаза на научноизследователския
институт по нормална физиология „П. К. Анохин“.
В лабораторията водих „диалози“ с десетина умни прибори. Започнахме с изследване на
8
възможностите за саморегулиране: начините произволно да се сменя честотата на съкращенията на
сърдечния мускул, да се понижава и повишава кръвното налягане при това не само собственото, но и на
друг човек. Медияковски търсеше пътища за включване към информационното поле на земята, откриваше
тайните на телекинезата и левитацията. Радвахме се на успехите, а понякога дълго спорихме, докато не
разберем, че и двамата практически сме стигнали до един и същи извод, но по различни пътища. И досега
съжалявам, че не успявах по-често да отивам в лабораторията. Когато моите отсъствия се удължаваха,
Арсений Николаевич ме посещаваше вкъщи и пак говорехме, съмнявахме се, търсехме нови методи за
изследване на хомеостазията - почти загубената способност на човека да живее в разбирателство със самия
себе си и със заобикалящия го свят. Този термин е въведен от френския учен Бернар и визира три възможни
състояния, модели на поведение при промяната на външните обстоятелства.
Първият модел предполага, че в случаите на реална опасност за оцеляването на личността,
индивидуалността и самия живот, човек може да избяга, да се скрие. Но този вариант е ефективен, ако
заплахата идва от външен враг. В обратния случай - от себе си не можеш да се скриеш и избягаш. Колко
трагедии се побират в тази проста формула!
Има и втора възможност: да съществуваш, да се примириш, да се приспособиш. Това е по-просто,
безопасно и по всяка вероятност - по-мъдро.
Третият модел, това е борбата с обстоятелствата, със съдбата и този път избират малцина. Но именно
върху техните кости е положен човешкият път.
Общо взето, заслугата на френския физик, според мен, се съдържа в научната лаконичност и в
систематизацията на типовете поведение. Достатъчно е да си припомним човека от приказките, застинал в
размисъл до крайпътния камък, на който е написано: ако тръгнеш наляво... Ситуацията е екстремна, но ако
се замислим, всеки от нас в ежедневието се спира на пресечната точка на тези три взаимноизключващи се,
не винаги радостни пътя. Аз познавам малко хора, които остават верни на своите първоначални убеждения и
принципи и продължават твърдо по вече избрания път.
Проблемът на избора стои пред нашата цивилизация от незапомнени времена. Грешно е да се съдят
предполагаемите 1600 поколения, живели на земята, но нашите предшественици едва ли са поели по верния
път. Човечеството е устремено към усъвършенстване на технологическите и социалните формации и плаща
неимоверно висока цена за придобитите съвременни блага. Изследванията на антрополозите доказват, че за
последните десетина хиляди години генетичната еволюция на човека като биологичен вид е спряна. Нещо
повече, ние само външно приличаме на прадедите си. Често ме стъписва мисълта, че в зората на
човечеството практически всеки земен жител според нашите съвременни понятия е бил екстрасенс.
Малко сме успели да запазим, и за тези трохи от древното Знание сме длъжни да се поклоним дълбоко
на тибетските лами и египетските жреци, на якутските шамани и на африканските магьосници, на
индийските йоги и на славянските влъхви.
... Широката дъска е пробита от десетки гвоздеи, чиито остриета проблясват в мъждива светлина.
Жилав, мургав, съсредоточен монах ляга на гвоздеите и замира в очакване. То не трае дълго - върху тялото
му слагат тежка бетонна плоча. Малкото зрители не са на себе си - струва им се, че още един миг и ще се
случи необратимото. Но „представлението" не спира дотук - двама мъже с тежки чукове един след друг с
трясък се забиват в бетона и скоро от голямата плоча остават само малки парчета и прашни отломъци.
Монахът леко и без усилие се надига от своето смъртно ложе. По гърба му няма рани, кръв, останали са
само малки червени точици. Любопитните посетители в един източен храм скоро се убеждават, че и те
изчезват.
В този фантастичен епизод, неведнъж описван от европейски журналисти, няма нито един лъжлив ред,
нямат край и въпросите: как, защо, какво се случва? С общоприетите понятия е невъзможно да се разкрият и
обяснят тайните на „цигун“ - древно учение за изворите на жизнената сила и начините тя да бъде
управлявана. Източните мъдреци приемат, че човекът е изграден от няколко тела, които, както при
матрьошките, са затворени едно в друго. Струва си да споменем няколко думи за четири от тях -
„обикновеното“ физическо тяло, ефирното, астралното и менталното.
Ефирното тяло е копие на нашия физически облик. Има и друг термин - ефирен двойник. Понякога те
са няколко. По броя на двойниците може да се определи степента на сензитивните способности на
личността. Посветените твърдят, че зловещият посланик на тъмните сили Адолф Шикелгрубер е имал 12
двойника. Не по-малко двойници е имал и изключителният екстрасенс Йосиф Джугашвили. Затова аз съм
убедена, че понятията лидер, вожд и екстрасенс са почти синоними.
Още по-безтегловно от ефирния двойник е астралното тяло. То е способно да напусне физическото по
време на сън, транс или по чужда воля. Прочетете още веднъж гоголевската „Страшното отмъщение“ и ще
разберете, че прозорливият писател е писал именно за астралното тяло. За пръв път го видях още съвсем
малка, когато умря братчето ми. До вчера съвсем жив, сега той сладко спеше, лежейки на грубо скованата
дървена маса под тънко бяло покривало. Съсипаните от мъка възрастни ходеха тихо и шепнеха помежду си.
9
Аз се свих в ъгъла и не откъсвах очи от неподвижното тяло. Изведнъж от неговите гърди се отдели бяло,
леко люлеещо се облаче, което приличаше на голяма красива пеперуда.
- Бабо, бабо, какво е това?
- Това е душата му - без да се учуди отговори Ким Пон-Ок, погали ме с изсъхналата си длан и се
обърна настрана.
Един познат, отскоро лечител, ми разказа следния случай. Беше силно развълнуван.
- Вчера ,,работих" с една колежка. Беше ме помолила да „снема" последиците от стреса - преди това е
преживяла сериозни неприятности. Седна срещу мен, помолих я да затвори очите си и започнах да
внушавам на тази симпатична жена, че нейните неприятности са вече минало, че тялото се изпълва с топла,
жълта светлина, то е безтегловно и се възнася до самото слънце, а завистта, интригите, клюките изтичат от
краищата на пръстите на краката на обикновеното тяло като следа от реактивен самолет. Когато сеансът
свърши, казах на пациентката, че може да си отвори очите. Тя не реагира...
Лечителят повторил молбата си вече със заповеднически тон. Отново никаква реакция - дишането било
равномерно, устните на жената - плътно стиснати, клепачите притворени... С невероятни усилия на волята
на края успял да прекъсне необикновения сън. Жената се „събудила" и описала усещанията си, точно
съвпадащи с внушенията на лечителя, но после казала, че не й се искало да се връща оттам.
Обясних на своя познат, че жената е била между живота и смъртта. Ако притежаваш дарбата на
внушението лесно е да се пусне на свобода астралното тяло, много по-трудно е да се върне обратно. Когато
работя с болни, преди началото на всеки сеанс, преди всяко внушение мислено „завързвам" всичко видимо и
невидимо, т.е. тялото на пациента към мястото на нашата среща. Само след това си позволявам да продължа
лечението. Между другото, аз съм се сблъсквала и с друга гледна точка: по време на сън вместо своето
астрално тяло в човека може да се вмъкне чужд астрал и тогава последствията могат да се окажат
непредсказуеми. За такива хора казват, че ги „подменили". Замяна наистина е имало.
Според източните мъдреци ефирното тяло се разлага на 8 ден след смъртта на физическото тяло, а
астралното умира на 40-ия. Точно на тези дни се извършват обредите на славянските народи. Не е ли това
странно съвпадение? И още едно допълнение: ако сте прочели внимателно библията, без усилие ще
откриете няколко случая, когато Исус е успявал да върне астралното тяло, но само веднъж той върнал
астрала в самия себе си. Този ден се празнува като възкресение Христово.
Менталното тяло се състои от най-тънката материя, яйцевидно е и се проявява във формата на
енергетичен контур или аура. Тя е привлякла вниманието на Арсений Медияковски при нашата първа среща,
макар че аз съм искрено убедена, че притежавам и други достойнства. Големината при различните хора е
различна. От многото фактори определящи са нравственото и физическото здраве на човека. Нимбите над
главите на християнските светци не са измислица на иконописците. Всеки здрав човек е обкръжен от
енергийна обвивка широка от 50 до 100, 110 сантиметра. Намаляването на енергийната защита до 30 см
свидетелства за явни отклонения в състоянието на личността, а при по-нататъшно намаляване на защитния
слой настъпва загуба на съзнание. За връзката между биополето и самочувствието ще говорим подробно в
следващата глава, а сега ще спомена няколко думи за цвета на аурата. Между другото, освен екстрасенсите
виждат я чудесно и малките деца. Съществува израз: този човек привлича децата. Оказва се, че има причина
за това. За съжаление с годините повечето хора губят тази способност.
Никога не успях да се пречупя и да лекувам притежателите на тъмна или кафява аура. Тези цветове са
присъщи на лоши, завистливи и дребнави хора. Хората на изкуството имат светлосиня аура. Присъствието
на зелен цвят безпогрешно показва наличието на лечебен дар. Жълтият цвят говори за висока духовност.
Сребърна аура съм виждала само около българската ясновидка Ванга Димитрова. Това даже не беше аура, а
цял поток, стълб със сребърен цвят. И само на главата на пророчицата от Рупите, там, където има
неизлекувана травма от детството, тъмнее тревожно петно.
Големината и цветовата характеристика на аурата могат да се променят в зависимост от физическото и
духовното развитие на личността. Но няма да е правилно ако си представим човека като своеобразен вързоп
енергия с леко издадени краища - аурата. Енергията далеч не се разпределя равномерно, тя се натрупва и
прелива. Древните са определили 7 енергийни центъра, ръководещи натрупването и разпределението на
енергията. Наричат ги чакри. Йогите изобразяват чакрите като цветове на лотос с точно определен брой
цветчета. При муладхара те са 4, при сахасрара са хиляди.
Ако използваме таблицата на „ранговете", отначало трябва да открием муладхара. Тя е разположена в
края на гръбначния стълб. Свадхищана се намира в областта на половите органи, 2 цуна по-ниско от пъпа.
Според китайците цун е разстоянието равно на средния прешлен на средния пръст на дясната ръка. По този
начин всеки сам може да намери своята свадхищана. Манипура се намира на същото разстояние, само че
над пъпа, в областта на слънчевия възел. Тя е много важна и не случайно ударът там е така опасен. Ако се
вгледате в техниката на източните бойни изкуства, ще откриете, че основните удари започват от нивото на
манипура. Юмрукът или дланта сякаш концентрират цялата енергия на човешкото тяло, поемайки я от
10
манипура.
Анахата се намира в областта на сърцето и изцяло отговаря за неговата дейност. Чакрата, която се
нарича вишудха, също е разположена в гръбначния стълб, но е по-високо, срещу щитовидната жлеза.
Шестата чакра, аджна, е в центъра на мозъка. Това е нашето „трето око". Човек притежава ясновидство само
когато анджа е отворена. И последната, най-важната чакра, е разположена на върха на главата и се нарича
сахасрара. Този енергиен лотос е изобразен от йогите с множество листчета.
При раждането си човек получава определен енергиен заряд и в пълна степен става господар на
собствената си съдба. Той може безсмислено да изразходва жизнените си сили, просто убивайки времето и
изгаряйки живота, а може да трупа енергия и даже да я предава на обкръжаващите го хора. Някои учени
смятат, че целият ни потенциал от биоенергия се разпределя и пулсира в три взаимосвързани канала:
физическият, сексуалният и творческият. При това и трите не могат да бъдат изцяло изпълнени - просто
енергията няма да стигне. Природата и тук се е оказала предвидлива: щастието е в движението към
Абсолютното, а не в неговото постигане. Даже тази енергия, която циркулира в организма, се разпределя по
каналите неравномерно: като правило един от тях доминира. Ако всички желания и сили на човек са
отдадени на творчество, то нерядко той забравя за необходимостта от физическо усъвършенстване и е
равнодушен към другата половина на човешкия род. Когато любовните преживявания са на челно място,
отново настъпва преразпределение. Читателите могат да изграждат различни комбинации и да насочват
съществуващия обем енергия в тези канали, които предпочитат.
А сега нека се опитаме да разберем какво е загубило човечеството по трънливия път на прогреса.
Според мен, една от най-сериозните загуби е тази на природните инстинкти. Нека се замислим над на пръв
поглед парадоксалното изказване на лауреата на Нобелова премия Анри Бергсон: „Интелектът се
характеризира като природно неразбиране на живота. И обратно, инстинктът се отлива по формата на
живота... Съществуват неща, които интелектът е способен да търси, но никога няма да намери. Само
инстинктът би могъл да ги открие, но той никога няма да ги потърси."
Но нима наистина е толкова голяма днес пропастта между интелекта и инстинкта? Мисля, че
ситуацията е още по-сложна. При малко мои познати, даже и сред екстрасенсите, са твърде малко тези,
които имат открит интуитивен канал, пряка връзка с подсъзнанието. За да се укрепи тази връзка, не са
необходими свръхусилия. Трябва само да се обърнем с лице към природата и да събудим паметта на
прадедите. Това не са просто думи. Индианците от бразилския щат Акра предсказват без помощта на
компютри и спътници предстоящи наводнения, които никога не ги сварват неподготвени. Оказва се, че е
достатъчно да се наблюдават мравките, при които настъпва безпокойство няколко седмици преди
бедствието. Дарявайки незабележимата мравка със способността да предвижда (между другото нейният
мозък, въплътен в микросхеми, би изпълнил цяло шкафче), природата е отишла още по-далеч - съвкупността
на инстинктите създава колективния Разум. Загубилият се скакалец може да се мята и да сбърка посоката -
той я забравя. Ятото никога не бърка, то действа съгласувано, във въздуха едновременно излитат милиарди
индивиди и едновременно кацат върху нажежения пясък на пустинята.
Орнитолозите имат свои проблеми: последните изследвания показват, че не винаги начело на ятото
лети много опитен водач. В шест от десет случая то може да бъде водено от птица, родена едва през тази
пролет. Тя не може да познава пътищата на миграцията. Има ли нужда ятото от водач? Пасаж риби намира
по-бързо изход от лабиринта, отколкото една много опитна риба. А какво да кажем за човека - всеки от нас е
малка Вселена.
Енциклопедисти са пресметнали, че нашата „генетична летопис" съдържа около 30 милиарда букви.
Досега са прочетени малко повече от 30 милиона - по един милион на година. Ако се придвижваме към
загадките на човешкия разум с такива темпове, то ще ни са нужни още много, много години. Но тъй като
пътищата на интелекта са безкрайни, инстинктът съществено може да облекчи нашето тленно съществуване,
давайки готови отговори, рецепти и формули. И дори ако не сте в състояние да се събудите сами, спомнете
си индианците от щата Акра! Не забравяйте и нашите деди. Какво са правели преди да се нанесат в нова
къща? Пускали са котка! Там, където котката легне, се слага леглото - опашатият „датчик" никога няма да се
свие на кълбо в геопатогенна зона. Котките имат далеч по-силен усет за опасностите от своите стопани.
А сега нека си спомним с колко щастливи, просветлени лица се връщат жените от църква след
тържествена служба! Възрастните сякаш получават второ дихание към края на своите дни. Това чувство е
несравнимо и затова хората отново и отново бързат към храма, не само за да се очистят духовно, но и за да
придобият нови сили за живот. Мислено обходете познатите ви храмове и няма да намерите нито един,
изграден в низина, защото мястото за построяването на църкви е било избирано от свещенослужителите
винаги на високо, на проветриво, наситено с енергия. Всяка правилно построена църква като че ли изпуска
пара - къпе се в мощен сребрист енергиен поток. Той се фокусира в центъра на църковната зона. Те са
дарявали с подслон и сила. За съжаление само по времето на Хрушчов от 60 хиляди руски храмове са
унищожени две трети. Не е ли това една от причините за нашите сегашни беди и проблеми? Но Бог ще съди
11
тези, незнаещите какво вършат.
Но нека да се върнем към новодомците и тяхната котка, към тези, които подсъзнателно, безпогрешно
избират най-наситените с енергия места за строеж на храм. Подобна роля могат да изиграят и т. нар.
„багети“, с чиято помощ могат да се посочат подземни извори, рудни залежи и минерали. Този древен занаят
и днес се практикува. Само в САЩ дружествата на радиестезистите обединяват 35 хиляди оператори,
притежаващи дипломи с три степени. Съвременните търсачи вършат сериозна практическа работа - в девет
от десет случая те безпогрешно посочват местата с подземни извори. Днес масово се използва т. нар.
„рамка“ - двумилиметрова тел, огъната под формата на буквата „Г", чиито страни са в пропорция 2:1. С
помощта на този прост уред всеки може (след малко тренировки) да изследва своето жилище. Без да
бързате, вървете през апартамента, внимателно дръжте в юмрук горната част на буквата „Г“. Рамката ще се
отклонява ту наляво, ту надясно. Между другото тя може да се замени със закачено на конец копче, топче
или кехлибарена обица, които ще започнат да се въртят по часовниковата стрелка или обратно над местата,
заредени с енергия.
Нашата планета е покрита с гъста мрежа геопатогенни зони, през които тя поема енергия от Космоса
или излъчва своята. Възлите на земната енергийна мрежа са разположени строго последователно: от
северния полюс към южния между тях има двуметрова дистанция, а от изток на запад дистанцията е 2,5
метра. Не е препоръчително да се намира дълго човек в подобна зона - днес се изследва възможната
зависимост на онкологичните заболявания от влиянието на енергийните възли. Открити са дори „ракови
"жилища. Има страни, в които проектантите избягват геопатогенни зони и ги извеждат извън границите на
жилището. Ще добавя, че осезаема вреда може да причини само постоянното пребиваване на подобно
място. Кухненската маса може да си остане на мястото, но леглото е по-добре да се премести.
Може да се възрази, че има жилища, които са толкова малки, че вариантите за разместване са
нищожни. Но има изход - възможно е да се неутрализира вредното влияние. За тази цел трябва да се сложи
под дюшека огледало, колофон, кехлибар, мрамор, листа от папрат, чесън или кестени.
Нека да помислим - коя е тази сила, която отклонява рамката? Днес немалко сериозни изследователи
стигат до извода, че причината не се крие в тайнствените сили, въздействащи на рамката, а човешкото
подсъзнание. (В средата на миналия век цяла Англия се е занимавала с магическото махало - копче или
пръстен на тънък конец. Мнозина се учудвали на неговото просто „устройство" и ефективност, без да
подозират, че подобен „уред" за гадаене римляните са наричали одометър. Затова и несъзнателните
движения са получили наименованието „идеомоторни") Търсачът с рамката се настройва на необходимата
вълна, настойчиво търси връзка с информационната банка на земята, получава необходимите данни и
несъзнателно, чрез редица идеомоторни движения влияе върху рамката. Тази хипотеза може да обясни
много неща. Например по какъв начин инженер Плужников от Москва може да намери пръстена си, оставен
някъде на огромна поляна. Когато работи интуицията, когато се включва подсъзнанието, то начинът, по
който се получава необходимото знание, не е толкова важен.
Подсъзнанието кара и моите пръсти да се докосват до тялото на болния, макар че не винаги тези точки
мога да идентифицирам с китайската терминология. Но минават ден, два и болният се чувства по-добре. Не
случайно за биополето се заговори сериозно едва в началото на 20 век. Предполага се, че бъдещото столетие
ще премине под знака на биоенергетиката. Известният руски учен Гурвич изследва в монографията си
„Теория на биополето“ излъчването от ядрата на живите клетки в организма. Откритият от него феномен е
известен като „лъчите на Гурвич“. След десетилетия Гуляев и Годик регистрират 7 вида физически полета и
излъчвания в човешкия организъм. През 1972 г. беше официално регистрирано откритието на Казначеев,
Шурин и Михайлов, в което се доказва, че не само живите организми, но и техните клетки могат да
установяват помежду си електромагнитни връзки. Клетките се развивали в абсолютно изолирани камери, но
можели да „разменят информация“ през кварцови стени, през които прониквали ултравиолетови лъчи.
Когато в едната камера загинали нарочно заразените със смъртоносен вирус клетки, след известно време
умрели и клетките в камерата, която не е била заразена.
И отново се връщам към оня съдбовен кръстопът, на който нашата цивилизация е направила
съмнителния избор да усъвършенства обществения живот и технологиите в замяна на душата и тялото. Как
ще реагира съвременният „цивилизован“ човек, когато научи, че за определения от него цвят като „червен“
маорите на Нова Зеландия имат 100 имена, означаващи различни нюанси? Не ми дава покой и праезика, на
който са говорили строителите на вавилонската кула. Разгневеният Бог им е отнел единния език. А според
мен хората просто са загубили способността си за биоенергетичен обмен - най-важният и достъпен за
всички език на живата природа.
Отдавна познавам московския екстрасенс Сафонов и неговите необикновени възможности. Той
поставя диагнози не само по снимка, но и по гласа на пациента. Скоро той е участвал в един необикновен
експеримент - по почерците на известни писатели той е трябвало да установи не само техните имена, но и
причината за смъртта им. Всичко вървяло без проблеми.
12
 - Маяковски. Изстрел в главата.
- Грибоедов. Наранен от нож в сърцето.
- Пушкин. Перитонит.
- Гогол. Умрял от задушаване.
И тук експериментаторът със съжаление е констатирал, че екстрасенсът греши, защото е известно, че
Гогол е умрял от коремен тиф. На кой не му се случва да сбърка? Но Сафонов не се успокоил и неговата
настойчивост била възнаградена с нова хипотеза. В едно от изданията на съчиненията на Гогол Сафонов
намерил завещание на писателя, където той настоятелно молил приятелите си и близките да не го погребват
до момента, когато по тялото не се появят неоспорими признаци на разлагане - ясновидецът Гогол е
предчувствал, че е възможно да бъде погребан жив! При пренасянето на праха на писателя от Донския
манастир в Новодевичето гробище предположенията на екстрасенса се потвърдили.
Ето още една невероятна история. Когато изчезнал синът на холандеца Жерар Краузе нещастният баща
получил необикновената способност безпогрешно да открива изчезнали деца. Краузе дълго премислял всяка
задача, поставена му от полицията. Всеки път процесът на търсенето протичал болезнено - екстрасенсът
изпадал в транс и достигал до пълно изтощение, но предавал нарисувана информация. При трудното
издирване на похитения от терористи Алдо Моро Интерпол се обърнала за помощ към Краузе. Холандецът
се съгласил и бил убит веднага при пристигането си в италианската столица. За разлика от някои учени
терористите не се съмнявали във възможностите на екстрасенса и са предпочели да не рискуват.
Убедена съм, че далеч не всички от 900-те научни работници, присъствали на експеримента на
Кулагина, са повярвали в реалността на случилото се. Поставената под стъклен похлупак перка започнала да
се върти от погледа на Кулагина, по масата тя придвижила половинлитрова кана с вода.
Прехвърляйки на невидимо сметало отдавна минали и сегашни събития поразява ме тясната
взаимовръзка между имена и дати: по стръмнините на своята история човечеството неизбежно е получавало
духовни водачи и ясновидци, които са помагали на хората да не затънат окончателно в невежество и мрак.
Буда, Мойсей, Христос, Мохамед - това са очовечени превъплъщения на Висшия разум, Космическото
съзнание, Абсолютното. Рамакришна и Вивеканда, Уитмен и Лермонтов, Нострадамус - дълъг е списъкът на
пророци и ясновидци. Ние по навик причисляваме Жул Верн и Херберт Уелс само към писателите, но
гениалният французин е сбъркал само при 10 от 108-те научни прогнози, а при Уелс са се оказали верни 77
от 86-те предвиждания. Всичко това едва ли може да се обясни само като съвпадение.
Но за съжаление човек не е пророк в собствената си страна. Ясновидецът от Киев Обласов открива
„единното еволюционно биосистемно устройство на света"' и една година преди събитието в Чернобил
предупреждава за съдбоносния взрив. Чиновниците не му обръщали внимание. Някои от тях
демонстративно въртели пръст на слепоочието. си.

ВЕДНЪЖ ЗА ЦВЕТЯТА, ДЪРВЕТАТА И ТИБЕТСКАТА МЕДИЦИНА

„Не бива да се вслушваме в това, което ни говорят цветята.“
А. дьо Сент-Екзктери
Безсмислено е да разказвам колко труд и време ми струваше, докато намеря една истинска лечителка,
която не е шарлатанка. Открих я в едно от малките градчета на Владимировска област. Анастасия Василевна
живееше в малко жилище в една огромна къща и в деня на срещата явно не беше в настроение - дали преди
мен е минал лош човек или се е наложило някому да съобщава неприятни вести - така и не разбрах. Тя
отказа да слуша прибързаните ми обяснения. Моето идване, съдейки по реакцията й, не й беше особено
приятно.
- Яви ли се? Такава си, значи! Само за себе си мислиш, гълъбче. Как си могла да забравиш цветята?
Насадила си по всички первази, а кой ще ги полива вместо тебе, а?
В този момент чувството на срам се смеси с учудване - значи не само личните беди и проблеми
неизменно обитават моята смутена душа, но и горчивината на опитомените от мен цветя. За свое оправдание
ще кажа, че редовно се грижа за цветята си, те не боледуват и ярко цъфтят.
В моето детство баба ми, взимайки ме със себе си в гората или на полето, търпеливо и ненатрапчиво
ми внушаваше, че ние, хората, не сме никакви царе на природата, а само малка и не винаги разумна нейна
част, непослушни деца, които не знаят какво вършат. Между всичко живо, и съществуващо има неразривна,
дълбока връзка, защото в природата са незаменими и малкият бръмбар, и окапалите под дървото листа.
Природата е едно огромно цяло. Баба едва ли е била запозната с учението на Вернадски, но възрастната
корейка и световноизвестният учен тръгваха от общото, от природата. И да й дава Господ търпение, защото
ако се напълни чашата, ще бъдем пометени от лицето на земята за няколко минути. Отворете библията!
От момента на възникването на живота биосферата, като сбор от всичко живо на нашата планета, има
неизменна маса. И в палеозоя, и днес тя е 10 20 т. Изчезват като сменят поколения и видове риби, птици и
животни, а живото в своята същност каквото е било, такова и остава. Но не винаги количественото
13
равенство компенсира качествените загуби. И днес, прелиствайки Червената книга на всичко погубено или
стоящо на ръба на унищожението, не мога да изтрия от паметта си многоцветието от моето детство -
поляните, реките, горите - ухаещо, опияняващо, пълно с топлина и светлина. Все по-рядко срещам такива
места, макар че ми се е налагало много да пътувам и да прелитам над безкрайните простори на моята
страна. Самогрижовност, дори нежност към живото може да спаси планетата. Пред всеки трактор или
булдозер задължително трябва да крачи учен. И друга алтернатива не съществува.
Процесът на замърсяване и унищожение е достигнал такава степен, че съществува проект от Алпите
да се пренесат еделвайси в планините на Нова Зеландия. Страхувам се, че прогнозите едва ли ще успокоят
истинските любители на природата и това е следствие на нашето необмислено, механистично отношение
към биосферата. Във Франция земеделците всяка година използват един милион тона калций под формата
на химически торове и още половин тон органични, с естествен произход. Но в добива всяка година се
съдържат около три милиона тона калций. Откъде идва този излишен половин тон? Оказва се, че в почвата
има достатъчно калций, т.е. използваме елемент, вече естествено заложен в земята. В практиката на
агрохимиците има твърде много смущаващи неща, а понякога е пълна неразбория.
С развитието на технологията все повече ще се използват треви и растения, сами по себе си един още
не докрай разгадан свят. Напоследък в Япония с голяма популярност се ползват парфюмите, изработени с
високо съдържание на лавандулово масло. Отначало са забелязали, че секретарките и машинописките, които
са използвали парфюмите, правят по-малко грешки. Поръчки за нова продукция са направили фирми за
електроника и автотранспортни компании. Мирисът на лавандулата премахва умората, ускорява реакциите.
А това е само едно цвете!
Много време са отделяли тибетските лечители, за да изучават растителното царство. И са преминавали
под неговия свод не като горди покорители, а като смирени поданици. „Чжудши“, най-мъдрото и загадъчно
четирикнижие, се базира на естествените средства, които са по-ефективни от всички заместители и освен
това не нанасят никаква вреда на човека. В арсенала на тибетските лечители е имало повече от хиляда
лекарствени растения, 114 минерала, 150 вида суровини от животински произход. За мен най-важните и
разбираеми в тази съкровищница са тревите и цветята. Техният потаен смисъл се разкрива само от
търсещия и търпелив изследовател. Цветята имат не само магически качества, но и романтичен характер.
Едва ли всички знаят, че в християнството розата е символизирала чистота и вярност. Богородица е
изобразена в райската градина сред розови храсти. Древната легенда гласи, че архангел Гавраил изплел за
Богородица венци от бели, жълти и червени рози. Първият символизирал радостта й, вторият - славата,
третият - страданието. Червената роза в съзнанието на вярващите се асоциира с кръвта на страдащия
Христос. Белите рози са цветята на Магдалена, защото са загубили цвета си от пролетите по нейните листа
сълзи на разкаяние и надежда.
Маргаритите са символ на невинността. Веднъж през нощта Дева Мария се любувала на осеяното със
звезди небе и мечтаела и земята да бъде така украсена. Чудото станало - звездите се отразили в капките на
полунощната роса и на разсъмване земята била осеяна с маргарити.
По време на Великата френска революция привържениците на сваления монарх отивали на гилотината
със забодени на реверите си карамфили. Оттогава карамфилът носи името , цвете на ужаса". Аз не изпитвам,
зли чувства към това безобидно цвете, но не мога да забравя, че точно преди болестта на Алек, ми подариха
разкошен букет жълти карамфили - странно и рядко съвпадение. Самите цветя не са виновни за нашите беди
и злополучия - те само са символи на доброто и злото в нечии (чисти или не съвсем чисти) ръце и точно като
обикновената трева могат да носят спасение или гибел.
Не е случайно, че в храмовете на Изток са изобразени мъж и жена, тясно притиснати един към друг.
Някои виждат в това сливане чувствена любов, но на практика това е символ на съюза между знанието и
справедливостта. Това е основата за достигането на съвършенство във всяко дело, а за лечителите то е
задължително. Пътят е многостранен. Приготвяли са лекарства не само от треви и цветя, а и от злато,
скъпоценни камъни, тюркоаз, корал, мед и даже живак. Тибетските лечители са изработвали лекарствата
като прахове, хапчета, отвари, каши и масла непосредствено преди употреба, индивидуално за всеки болен.
Един от главните принципи на източната медицина - лекува се не болестта, а болният. И може би затова
ефектът е бил поразителен. Особено важно е било и времето на приемане на лекарствата - преди, след или
по време на ядене. Описвани са трудностите, с които се сблъскват европейските фармацевти, при опита да
копират методиката на тибетските лами. Но източната медицина не е толкова съвкупност от лекарствени
средства, колкото начин на живот и мислене, философия, чието изучаване е далеч преди рецептурата. Едно
от произвежданите днес на Изток лекарства съдържа 153 компонента: прах, от рог на планински козел,
сушени риби глави, отвара от мляко и още сто и петдесет необикновени елемента.
На Изток и до днес особено се ценят вътрешностите на отровни змии, костите на барс, а
незаменимостта в рецептурите от праха от рог на носорог е довела до почти пълното унищожение на това
африканско животно. Но колкото и да е сложно всяко лекарство, то е насочено към възстановяване на
14
вътрешното равновесие на организма и неговото органическо привеждане в синхрон с природата. Според
древните канони всеки от нас има няколко източника, няколко извора на жизненост. Първият от тях
контролира движението на кръвта, дишането и жизнената сила („чи" или „ци" - оттук и „ цигун“). Вторият е
насочен към топлообмена, храносмилането, а третият определя структурните характеристики на човешкия
организъм, ръста му, теглото, наследствените признаци. Както се вижда, получава се доста сложна и
взаимосвързана система на представите за човека и неговите най-важни органи.
„Чжудши", което означава „Сърцето на нектара, осмоклонестите четири основи на специалната
теория" представя учението за осемте обекта: организъм на възрастния човек, жените, детския организъм,
нервно-истеричните субекти, язви и рани, отравяния и отрови, старческия организъм, поддържането и
укрепването на човека в дълбока старост. Но в „Чжудши" няма да намерите готови рецепти и препоръки, те
са кодирани, скрити от обикновеното око и неопитните ръце. Опитайте се, например, да изтълкувате тази
фраза от четирикнижието: „... внезапно царят се разболя и придворните се разтичаха...". В тибетския кодекс
на лечебните правила „царят на организма, опората на живота и възрастта" е сърцето. А придворните са
кръвта, лимфите и други органи. Петте малки израстъци на белите дробове са обозначени като майчини
пръсти, държащи дете, а бялата завеса е бялата част на гръдно-коремната преграда. Черният дроб е планина
с остри върхове, а десният и левият бъбрек напомнят здравеняци със скръстени зад гърба ръце. Котелът за
приготвяне на храна е нашият стомах. А жлъчката е наречена от тибетските мъдреци съвсем романтично -
закачен за черния дроб чувал със злато. Но както и в живота, истинското злато се смесва с всевъзможни
примеси.
От камъни в жлъчката боледуват милиони хора на земята, Тибетската медицина съветва да се лекуват
жлъчката и черния дроб и да се вадят камъни от тях чрез отвара от трицветна теменуга. Помагат и соковете
от ряпа, магданоз, цвекло и моркови. Хомеопатите уверяват, че при тези болести чистотела и беладоната са
незаменими. Авицена е препоръчвал сутрин, в продължение на половин година да се взима по една лъжица
зехтин и същото количество мед и лимонов сок. При кавказките народи се използва друга „рецепта" - сутрин
късат от дървото лимон, слагат в сока чаена лъжичка сода и го изпиват. Доктор Уокър в своята книга
„Сурови зеленчукови сокове" препоръчва храната да се замени със сокове от глухарче, грейпфрут, цвекло,
моркови, магданоз. Само това изреждане подчертава сложността на лечението на жлъчните болести.
Особеностите на състава на камъните пряко зависи от качеството на водата, която употребява болният.
Това заболяване лекувам по следния начин: болният пие лимонов сок, смесен с олио, което
предизвиква интензивно отделяне на жлъчни сокове. Пациентът прави предварително обикновени
физически упражнения - наклони наляво. После идва редът на биополето - концентрирам волята си,
разширявам протоците на жлъчката, особено този, който води до дванадесетопръстника и мислено
„изсипвам" камъните от жлъчката като от чувал. За свободното изтичане на жлъчка помага топлата грейка,
на която болният трябва да лежи 4-6 часа. След това е необходима клизма и скоро камъните излизат от
аналния отвор безболезнено, в размекнат вид. За отстраняването на камъните и намаляването на възможните
възпалителни процеси препоръчвам отвара от шафран, пелин, ирис и чистотел. Този начин на лечение може
да се практикува само от опитен екстрасенс.
Биополето е загадъчна и страшна сила, която може да причини непоправими злини и да успокои всяка
болка. И отново възниква въпросът за етиката на лечителя, за недопустимостта от врачуване, за опасностите
за самия екстрасенс. Бих могла да приведа немалко примери, когато начинаещи екстрасенси се излагат на
сериозна опасност. Те не успяват да се защитят от болестите на пациентите или не са усвоили докрай
методите за възстановяване на собствения биоенергиен потенциал. За мен най-добрият начин за
„презареждане" е разходка в гората. Сред хората отдавна битуват „горски" поверия - ако те боли, прегърни
трепетлика, тя ще ти отнеме болката. А при загуба на сили помага дъбът - той щедро ще подели с тебе
огромния си запас от енергия. И колкото повече изучим гората, толкова повече тя ще открива нови и нови
страници. Чували ли сте следната гатанка? „Стои дърво зелено. То има четири дара. Първият - здраве на
болните, вторият - светлина за тъмнината, третият - дрехи за нищетата, а четвъртият е за добрите хора
кладенец." Това е брезата. Тя е невероятно устойчива и жизнена. Поставяли са клонки в камера с
температура - 273° по Целзий. След време обгорените от космическия студ клонки са оживели. В южната
част на Приморието расте „желязна" бреза - тя не пада нито от брадва, нито от куршум. Желязното дърво
потъва във водата. Брезата (на латински „бетула") е единственото дърво в света с ярко бяла кора. Органично
оцветеният бетулин придава на дървото неповторимост и очарование. В брезовата гора има сто пъти повече
сребро, отколкото в обикновените смесени масиви. Трябва да добавя, че микробите особено трудно виреят
около брезата.
Значително място в народните цярове е отделено на лекуващите човешки рани сълзи на хвойновите
дървета. Ученикът на Платон и Аристотел - Теофраст е посветил на бора цял раздел от своето , Изследване
на растенията". „Ако зимата е умерена - четем в трактата на Теофраст - смолата ще бъде много и хубава. Ако
зимата е сурова, смолата е малко и по-лоша. Най-добрата и чиста смола се получава от местата, огрени от
15
слънце. Смолата от сенчестите места е тъмна и горчива."
В Русия трепетликата наричат „иудино дърво" - сигурно заради потрепващите дори в безветрие листа.
А дървесината на трепетликата е мека, бяла и лека. Когато е изсушена, тя е неподатлива към червеи и е
особено пригодена за изработване на бъчви, корита и чебури. Дървата от трепетлика прочистват комините, а
фуражът от клонки увеличава надоя при кравите и растежа на телетата. В „Пълен лечебен тревник", издаден
през 1871 г. лекарственото използване на трепетликата е описано по следния начин: „Пъпките, събрани
преди развитието на листата, са смолисти и имат горчив вкус. Те омекотяват и притъпяват болките.
Употребяват се като отвара при нормална или диария с кръв, при простуда и болки в крайниците. Сокът,
извлечен от дървото, лекува лишеи и брадавици."
От опита на отминалите поколения се помни и такъв съвет: най-добре е да се секат дървета през
декември. В този период дървесината е най-малко подложена на гниене, здрава е и еластична. В списанието
от миналия век „Руски занаятчия "се посочва, че отсечени от едно и също място, но по различно време
дърветата имат различни качества - най-доброто за мебели и строителен материал е „декемврийското"
дърво. Но най-доброто дърво е живото. То ни се отплаща с лихви за труда, нервите и човешката суматоха.
Дървото, както и човекът, е неразделна част от света.
Когато ловецът - коми, спре под дърво да си почине, той моли дървото за разрешение и обещава да не
му стори зло.

НАДЕЖДАТА СЕ КАЗВА ОАГА

Ако някога имам заклет враг, няма да му пожелавам болести, беди или други нещастия. Просто ще го
помоля да преживее петте години на отчаяние и безнадеждност, ден по ден и час по час, така както съм ги
преживяла, опитвайки се да се преборя с тежкия недъг на единствения ми син. Къде не сме били с Алик!
Кой не го е преглеждал! Запознах се с всички известни прибалтийски, украински, молдавски и
подмосковски знахари. Някои само ни съчувстваха, други веднага отказваха, трети дълбокомислено
обещаваха да помогнат... Разбирах ли с кого си имам работа? В повечето случаи - да. Но даже изслушвайки
безсмислените съвети, дълбоко в душата си аз все пак се надявах. Ще ме разбере само този, който поне
веднъж се е давил, без да има под ръка дори и сламка. Ненапразно казват, че надеждата умира последна.
Всеки път, сбогувайки се с такива „лечители", съжалявах не за парите, а за изгубеното време. И ми беше
обидно за тези хора. Сега си мисля - струваше ли си всичко това?
Нашият живот би бил скучен и нерадостен без магическото „веднъж". Не един път то е променяло
съдбата ми. И така - веднъж през 1983 г. прочетох вестникарска бележка за Ванга. Тогава българската
пророчица беше вече известна по целия свят, а до нас невероятните разкази за Ванга достигаха само в
немногословни статии, бележки и псевдонаучни коментари. Вероятно управляващите по него време сериоз-
но са смятали, че историите за обикновените чудеса не са необходими на гражданите в една страна на
„развития социализъм". Както и да е. Разбрах за съществуването на „българския феномен" и веднага
написах на Ванга писмо с молба да ни приеме с Алик. От България дълго не идваше отговор. Недоумявах и
тогава не можех да си представя колко много, хиляди горчиви и страшни писма пристигат в тихото градче
Петрич. И всеки мисли, че неговата болка е най-голяма. Сигурно това е истината. Минаха почти две години,
когато телефонът многообещаващо иззвъня.
- Здравейте. Казвам се Олга и идвам от България.
Надеждата с име Олга дойде на гости през февруари 1985 година. Съдбата беше събрала бащата на
Олга Гарванска с Ванга. На Олга й провървяло - била също там и мъдрата врачка веднага я забелязала сред
многото посетители. Нещо повече. Олга станала ученичка на Ванга. За някого тези уроци биха били
достатъчни за цял живот, но „неблагодарната" Олга жадно вниквала във всеки нов ред от безкрайната книга
на народната мъдрост. Разказите за моите възможности доведоха при мен ученичката на Ванга. Опитай се
после да не вярваш на „неопознати закономерности", да не вярваш на Съдбата!
При мен Олга се учи кратко време. Точно толкова колкото й беше необходимо в движение да усвои
стотици тайни на корейската, тибетската, китайската и руската народна медицина. Едва ли някого съм учила
с толкова желание, знаейки, че в скърцащите недра на бюрократичната машина се ражда през тези дни
„приглашението" за мен в България. При Ванга.
През юли 1985 г. в София ни намери кметът на същия този Петрич, където някога изпратих отчаяното
си писмо, и ни закара там, където се събират границите на Югославия, България и Гърция - в долината
„Рупите" между Петрич и Сандански, който е прочут с лечебните си топли, минерални извори.
Първото, което ме порази около къщата на Ванга, бяха големите тълпи. Веднага си помислих - нима ще
мога някога да достигна до Ванга през тази тълпа от нещастни и жадуващи за изцеление хора? Разбирайки
моето състояние, Олга спокойно каза: „Ти не си само молител, но и колега." Наистина не се наложи да
чакаме дълго, но аз успях да разгледам и хората около къщата на Ванга, и нажежената от слънцето долина,
която внимателно носеше на огромната си длан къщичката. Опитвах се да си представя и необикновената
16
стопанка, когато изведнъж над шумната тълпа се понесе силен, по селски рязък глас:
- Двете жени от село... Елате насам!
Едната от повиканите жени трепна и побърза към портичката, а другата оживено говореше и не чу
повикването.
- Казах - двете жени!
Жената, която беше тръгнала, веднага се върна, хвана приятелката си за ръка и я повлече след себе си
като й говореше нещо сърдито. А Ванга се успокои и каза:
- Знам за какво сте дошли, знам. Идете при онова дърво и му оберете листата. Тогава ще се свършат и
вашите мъки...
Когато дойде моят ред, отворих портата и веднага след като зад мен щракна вратата, чух строгия глас
на Ванга:
- А ето, че сега идва корейка. Казва се Людмила Ким и е на 44 години. Лекува хората като Джуна. Ха,
да видим, коя от тях е по-силна?
Отново се изплаших, чувствах как земята изчезва изпод краката ми и вместо селската пътека под мене
е огромното блюдо на невидима везна. Но това беше само миг, неуловим, стремителен и безкрайно дълъг. На
тази първа среща с Ванга аз бързах да й задам само един въпрос: може ли Алик да бъде излекуван?
-Да.
За първи път след стотици нощи заспах дълбоко и спокойно. Сякаш по стар обичай ме бяха окъпали в
утринна роса, сякаш се бях родила отново. Ванга стана моя втора майка...
След като ме успокои, Ванга заговори с Олга за техни общи познати, за житейските проблеми и
изведнъж, като се замисли за малко, каза:
- Добре е, че ще си купиш кола. По пътя не те чака нещастие. Виждам те в бяла Жигула, пети модел.
Честно казано, не обърнах голямо внимание на думите на Ванга. Бях потънала в мислите си и си
спомних за тях едва в Москва, когато помагах на Олга при покупката на нова, ослепително бяла „петица“ -
столичният автосервиз не ни остави друг избор.
Имало е време, когато Ванга е приемала до 120 000 души годишно. Но годините вземат не само
своето... Те вземат и от нас, отнасяйки сили, здраве, младост. Но това сякаш не засяга измъчените и останали
без вяра хора, които през девет земи отвсякъде бързат към Ванга. И тя, насилвайки се, отново кима с глава -
влезте. С кого ли не се е срещала, с кого ли не е разговаряла, с какво ли не е озадачавала гостите си. На
Картър е предсказала един президентски мандат, на Индира Ганди - два. Тя е казала на съселяните си
точната дата на избухването на Втората световна война и е видяла днешните беди на човечеството дълго
преди екологическата катастрофа или нашествието на страшния вирус СПИН. Специалистите са изчислили,
че от пет пророчества на Ванга се сбъдват 4. Сигурна съм, че този процент е по-висок, защото тя често не
обяснява смисъла на своите думи. Понякога и тя самата не ги разбира - истината идва при Ванга по свои
пътища.
И все пак е имал право Малкият принц от кристално чистата приказка на Екзюпери: „Думите само ни
пречат да се разбираме. Зрящо е само сърцето. Най-важното не се вижда с очите.“ Мъдростта на тези на
пръв поглед обикновени думи може да разбере само този, който е изпитал мъката на истинските загуби и
радостта от новото, който поне веднъж през живота си е видял Ванга. На мен това щастие ми е дарявано
неведнъж...
- Нещо не ми е добре - каза при първата ни среща Ванга. Опитай се да ми помогнеш...
Приближих се. Бавно „подгрях“ тялото, след това се съсредоточих на по-слабите органи - пациентката
ми беше към осемдесетте - не е шега. След няколко минути Ванга ме спря, повтаряйки няколко пъти:
„Добре, добре...“ После повика племенника си Иван.
- Виж какво му е.
Възпаленията няма нужда да ги търсиш дълго. Подутината беше на хранопровода, на удобно и
достъпно място. Като концентрирах цялата си воля, мислено „дръпнах" подутината и я изгорих в енергийна
струя - може би така с общоприети понятия може да се обясни това, което направих на роднината на Ванга.
Но всъщност всичко това, както разбирате е много по-сложно. На Ванга няма нужда нищо да се обяснява.
Като разбра какво се случи, стана от креслото си, прегърна ме и ме сложи на своето място:
- Сега си ми като роднина, като сестра. Идвай при мен, когато искаш. През септември, запомни ли? Ще
ми донесеш дрехите на сина си, нокти и коси и буркан с московска вода...
Не успях да отида. Тогава при нас някой голям и важен сериозно мислеше, че за простосмъртните е
нецелесъобразно да пътуват два пъти през годината зад граница - всичко може да се случи. Затова, изпълних
поръката на Ванга чрез други хора - цял месец по щафетата на милосърдието, от едни добри ръце в други
пътуваше бурканче с пластмасов капак, фланелката на моя син, кичур от косата му и изрезки от ноктите.

В ОЧАКВАНЕ НА ЧУДОТО
17
 След месец, с върналата се от България пратка, получих строгите напътствия на лечителката: ноктите
и косите да закопая в земята, след това да полея детето с вода, да я събера и също да я закопая. След една
година трябваше да съм в Петрич с Алик. Изпълнявайки всичко това, си спомних старинния народен обичай
за премахване на брадавици (един от 12-те ми известни): обикновен картоф се нарязва на четири части, с
него се натрива болното място, след това всичко се събира в кърпа на възел и се закопава в земята. След като
изгние картофът, изчезва и брадавицата. Недъгът на Алик, с който се бореше Ванга, бе неизмеримо по-
сложен и опасен и все пак методите на въздействие си приличат.
В определеното време, през един ясен септемврийски следобед, пристигнахме в България. Едва
пристъпили прага на къщата на Ванга, чух горчива въздишка:
- Ох, какъв ужас! За какво страда така детето? Нищо, нищо... Ела при мен.
Напрегнато наблюдавах как дотогава плачливото и капризно дете послушно се приближи до Ванга и я
прегърна. Ванга докосна рошавата му коса и го погали по главата. След това леко го побутна: хайде!
Разбрах, че сеансът е свършил.
Но независимо от своите лечителски способности, Ванга е най-вече пророк, оракул. Чрез нейния глас
и миналото, и утрешният ден разговарят с човечеството. Колкото и често да се виждах с Ванга, всяка среща
се превръщаше и в празник, и в загадка. Веднъж ме попита:
- Майка ти жива ли е?..
-Да.
- Добре. А кой тогава е дошъл с тебе?
И Ванга подробно описа жената, която, както тя каза, стояла зад дясното ми рамо.
- Но това е баба ми.
Ким Пон-Ок по това време беше мъртва, никога не съм говорила на Ванга за нея и въпреки това моята
наставница описа и лицето, и дрехите, и ръцете на невидимата ми спътница.
- Ти си покровителствана от Георги Победоносец, нали? - попитах Ванга, издебвайки удобен момент
при една наша среща.
- Видя ли го? Добре! А на тебе в този живот ти помага Николай Угодник и същата жена, която веднъж
дойде с тебе.
Ясновидството и прогнозите на Ванга не могат да не учудят дори тези, които сякаш вече са свикнали с
тях. Веднъж, като се вслуша в стъпките на единия от своите телохранители Любчо, Ванга попита: може ли
да му се помогне? Отговорих, че бъбреците му се нуждаят от„ ремонт"'. Ванга кимна - да, добре. След малко
каза: „Любчо, бъбреците ти са изстинали, когато си лежал на снега, без да постелеш нищо отдолу... Оправял
си колата..." И назова мястото и годината... Трудно ще забравя някога изумения поглед на момчето.
Трябва да кажа, че доскоро по време на обичайния приемен ден на Ванга застъпваха две смени
телохранители - толкова огромни са натоварванията, които тя издържа. Това е започнало от 3 октомври 1967
г., когато Ванга, по нейните думи, е „постъпила на държавна работа". В Рупите за посетителите е построен
хотел. В общинския съвет е създадена специална служба, която записва желаещите за прием. Назначени са
телохранители, готвачи, домоуправителка. И ако с телохранителите някак си веднага се разбрах, то с
готвачките имах постоянни караници - как може възрастен човек да бъде хранен с толкова мазна храна?
Засега моите протести не помагат много. Бавно намалява и опашката от чакащите откровения.
Тази симпатична девойка едва ли е могла да предвиди последиците от един най-обикновен медицински
преглед. Току-що завършва институт, постъпва на работа и някой от лекарите е поискал допълнителна
имунизация. Иглата на спринцовката засяга нерв и девойката ослепява. Краката й се парализират. При Ванга
я донесоха на ръце.
- След две години отново ще вижда, а след пет - ще може и да ходи.
Случи се така, че бях при тази девойка, когато й се възвърна зрението. Учеше се отново да ходи като се
подпираше на столове. Родителите й монтираха перила по стените и така всичко тръгна по-добре.
Не се съмнявам, че ще оздравее, посещавам я и не от празно любопитство и състрадание. След като
Ванга я обнадежди, каза: Люда ще ти помогне. Опитай се да не изпълниш на Ванга поръката! Най-често тя
така прави - предсказва какво му е писано на човека да преживее и веднага уточнява кой може да му
помогне или поне да облекчи съдбата му. Ванга се наема да лекува само най- тежки случаи. А те не са
малко. Колкото и да е кощунствено Ванга има даже план, който й „спускат" отгоре. Често се карах и с
членовете на българското правителство, и с други важни чиновници: как може да се отнасят така с
национална гордост?
- Не знаем колко дълго ще живее още. Нека България получи от Ванга колкото се може повече...
Веднъж Ванга ми каза: никога не слагай очила. Засега не се оплаквам, но ако зрението ми отслабне, не
знам дали ще намеря сили да прекрача забраната й.
При моето трето отиване в Рупите Ванга ме похвали, че вече мога да лекувам хората без ръце, само с
поглед. Ванга не даде повод да се усъмня в нейните думи и скоро московските пациенти изпитаха върху себе
18
си засега необикновения начин на въздействие. Но понякога все пак се налага да „махам" с ръце: иначе
човекът няма да повярва, че са го лекували. Ванга чувства прекрасно моите „старания", а те са необходими
все по-често и по-често.
На 9 юли 1990 г. в къщата на Ванга се събраха всичките й роднини. Те се вайкаха, че стопанката не е
добре, не иска да се лекува, кръвното е скочило до 200 и Ванга едва ли ще се оправи. Без да слушам тези
приказки влязох в стаята на Ванга и тихичко се нагласих в ъгъла. Събрах целия си опит и всичката си сила и
започнах да работя. След час Ванга стана на крака и започна да приема. Даде ми знак да остана до нея. По-
нататък ще разкажа за това необикновено сътрудничество с Ванга.

ВЛЪХВИТЕ НЕ СЕ ПЛАШАТ ОТ МОГЪЩИТЕ ВЛАДИЦИ

Защо не му каза, че го очаква нещастие?
- От това, което съдбата е отредила, не можеш да избягаш.
А. Куприн, „Олеся“
Едва ли някога човешкият разум ще се примири с Неизбежното. Убедена съм, че и Ванга неведнъж се е
опитвала да премери сили със Съдбата. Сега тя не прави такива опити. Даже и за близки и скъпи хора. Тя не
е предупредила мъжа си, заминаващ на фронта, за това, което го очаква. Само го помолила - пази се от
водата. Много от завърналите се вкъщи войници след това дълго боледували. Оказало се, че когато не
намирали изворна вода, били принудени да пият от блатата.
Олга Гарванска е една от малкото, които могат да се гордеят с приятелството на Ванга. Ясновидката от
Петрич даряваше ученичката си с топлина и нежност, но тя повече обичаше сестрата на Олга - Емилия.
Емилия имаше дарбата на ясновидка, големи лечителски възможности и добро сърце. И ако не беше
трагичният инцидент, може би след време тя щеше да стане духовна приемничка на Ванга.
Веднъж, сбогувайки се с нея, Ванга казала:
- Моля те, вдругиден не излизай от къщи.
- Защо?
Ванга не отговорила. Емилия нищо повече не попитала, но изпълнила съвета, знаейки, че Ванга никога
и за нищо не говори напразно - във всяка нейна дума трябва да се търси дълбок смисъл и откровение. В
посочения от Ванга ден Емилия не излиза от къщи. Тук я намерил синът й. Емилия лежала до дивана със
страшна рана на главата си.
Знаела ли е Ванга за нещастието, което дебнело Емилия? Въпросът е излишен. Виждайки черната
сянка, почти примирена с предначертаното, Ванга се опитала да помогне, мислейки, че опасностите дебнат
на улицата и ако се заключи вратата, те може би ще подминат Емилия. Много по-късно разбрах от български
приятели, че ученичката на Ванга неведнъж е изпълнявала важни и опасни задачи. Случайно разбрала, че
непосредственият й началник работи за чужда разузнавателна служба. Усетил че е изобличен и страхувайки
се от възмездието, се опитал да се отърве от опасния свидетел, но след няколко дни той самият счупил със
зъби ампулата с отрова.
Обикновено Ванга не тълкува своите предсказания, предполагайки, че този, който има уши, ще чуе.
Изключенията са много редки и затова и интересни. През 1986 г. в Рупите пристигнал известен български
писател. Беше написал книга за Орфей, но винаги едно или друго обстоятелство спираше излизането й.
- А ти какво искаш? - казала му Ванга. - Книгата трябва да се преработи. В нея има много неточности.
- Какви например?
- Как е могъл Орфей след корабокрушение, след тежки скиталчества в пустинята да пристигне в града
едва ли не в празнични дрехи? Първо, преоблечи си героя. Второ...
Трябва ли да казвам, че поразеният писател изпълнил едва ли не дословно всичко, казано от Ванга, и
скоро след това - дали от по-голямата достоверност или по друга причина, но така или иначе книгата излезе.
Авторът ми подари един екземпляр с посвещение. Той ми разказа за този епизод от живота на Ванга.
Между другото, не мога да разбера защо в преданията Орфей е останал само като певец с огромна
сила. В достигналите до нас сведения се казва, че живелият в 13 в. пр. н. е. в Родопите Орфей е постигнал
висша мъдрост и е получил тайни знания при египетските жреци в Карнака и Луксор. И до ден-днешен там
съществуват негови изображения. Орфей се е прославил и с магически песни за лечебните свойства на
родопските камъни и треви.
Всеки път, пребивавайки в България и срещайки се със свои колеги, а тази малка страна щедро е
надарена с лечители, все по-ясно осъзнавах колко дълбоки са корените на народната медицина и колко е
голяма отговорността на съвременните лечители. За това неведнъж е говорила и Ванга, подчертавайки, че
никой няма право да изживее безсмислено живота си на земята. Да го пропилееш в дребни грижи и суетни
конфликти е едно от най-големите прегрешения пред Космическия разум, който е „отговорен" за за-
реждането на нашата цивилизация и непрекъснато наблюдава нейното развитие.
Колко често човек се пречупва от една-единствена болка, от тежка мъка - краката се подкосяват и
19
белият свят гасне. Но тази българка има сили и мъжество да преживее както своите, така и хилядите други
човешки беди и нещастия, невъзвратимите загуби и надвисналите, бъдещи трагедии.
Дълбока, очароваща светлина озарява лицето на Ванга, когато тя съобщава радостни вести и горчиви
са нейните бръчки и по-твърдо са стиснати устните при тъжни и тежки събития. В къщата на Ванга видях
картината „Христос с учениците си в голямото поле". Племенницата на Ванга Красимира Стоянова описва
необикновената история на тази картина. Много отдавна тя е подарена на стопанката на къщата от известен
художник. Ванга му казала:
- Трудиш се много, но си беден и нямаш нищо. Гледай да запазиш високия си дух и вярата в своето
призвание. Чакат те големи трудности. В живота ти ще има поражения, но след това ще тръгнеш по пътя си
съвсем сам.
След време при Ванга дошли неканени гости - родителите на младата жена, омъжила се за художника
против тяхната воля. Ванга произнесла своята присъда:
- Вашата дъщеря се е омъжила за човек, когото вие мразите, без да знаете защо. Той е честен човек.
Няма да си върнете дъщерята, защото с мъжа й ги свързва любов.
И все пак родителите успели да разрушат семейството. Художникът, сломен и самотен, напуснал
родината си. Младата жена загинала в автомобилна катастрофа. Две деца останали сираци.
Прозренията на Ванга са необикновено точни. Само веднъж видях как пророчеството й не се сбъдна.
Тя каза на една жена, че след операция ще може най-после да стане майка. Но това не се случи. Сбъркала ли
е Ванга? Възможно е операцията, препоръчана от Ванга, да не е извършена от този, който е трябвало да
оперира, и резултатът да не е бил добър.
Често чувах как хората в малката къща на Рупите негодуват: за какво е това нещастие? Ние искахме да
бъдем добри и милосърдни, никога никому не сме мислили лошото...
- За човешката мъка са виновни самите хора. Те се движат малко, много ядат и пият, карат се дори с
близките си и после се чудят на мъките и нещастията. Малко е да не се прави лошо - не бива да се мисли
лошо, защото мисълта е материална.
Само преди десетина години феноменът Ванга бе отричан от верните последователи на материализма,
написали на своите окъсани в дискусионни битки знамена девиза на безсмъртния чеховски герой: „Това не
може да бъде, защото това никога не може да бъде." Днес много учени внимателно изследват Ванга и други
чудеса и проникват все по-дълбоко в света на истинското знание. Днес се приема хипотезата за
съществуването на паралелна цивилизация, създала информационна банка, към която могат да се включват
хора, чиито клетки притежават биологическата способност да приемат информация през така наречените
глуонни вериги - суперсвободни частици, които пренасят кодирана информация през всяка материя. А и
колко са днес учените, които сериозно приемат създадената от гения на Бернадски „ноосфера" около нашата
планета? Циолковски е признавал за реалност чувствеността на цялата Вселена", до мисълта за
съществуването на „разумни сили" е достигнал и Айнщайн.
Леко се работи с Ванга. Тя отбелязва и най-малкия успех и не забравя да укори за пропуските, но го
прави без да обижда, майчински. Приемът обикновено не продължава повече от 5-10 минути, но понякога,
ако разбере, че човекът наистина има нужда от нейния съвет, разговорът продължава и цял час. Празните и
глупавите хора напразно изминават стотици и хиляди километри до Руните - за тях Ванга не е гостоприемна.
Веднъж при нея дойде от един волжски град режисьорът Анатоли. Дойде при ясновидката да разбере как да
излекува болната си от астма жена.
Ванга му каза:
- Ако пие билките, които ти посочи Ким, през август ще оздравее.
- Имам ли знатни предци?
- Нищо интересно.
- Защо не мога да пея на високи октави?
- Пречи ти болният черен дроб.
- Жена ми изневерява ли ми?
- Изморих се - отговори Ванга. - Хайде!
Следващите хора бяха така измъчени от болките си, че смутено застанаха на прага. Те сякаш не
вярваха в реалността на срещата си с Ванга.
- Какво има?
- Детето, детето - майката показа с поглед пристъпващото от крак на крак четиригодишно момченце,
което за разлика от възрастните съвсем спокойно оглеждаше обстановката. - Лекарите не могат да му
поставят диагноза. Казват, че може да е епилепсия!
- Глупости! Детето силно се е изплашило, притиснат е нерв и затова го боли. Ким, ще опиташ ли?
При децата прешлените са още меки и подвижни. След няколко манипулации на детето му олекна,
бузите се зачервиха.
20
 - Въпреки всичко ще трябва да затоплите гръбначния стълб. Вземете някаква лента, натопете я в
разтопен восък и я залепете на гърба.
Щастливите родители смени нова двойка с пет-шестгодишно момиченце, страдащо от церебрален
паралич. Ванга ги изслуша и каза:
- Ще ви помогне Стела Димитрова. Кажете, че аз ви изпращам.
Излизайки за малко от стаята, в коридора срещнах мъж и жена, дошли от Украйна. Изслушах ги, казах
как да лекуват детето си и за всеки случай им дадох и адреса си в Москва. Успокоени, но и не съвсем
вярващи, те започнаха да разпитват и Ванга, когато им дойде редът, но тя беше лаконична:
- Казаха ви какво да направите. Аз мога само да повторя думите на Ким.
Ванга не е могла да чуе нашия разговор - тя беше заета, а и стените на къщата са дебели. Но време за
учудване няма - хората се нижат един след друг. Незабелязано дойде време за обяд. Докато чакахме да
сложат масата, Ванга се оплака от умора и от натрапчивите въпроси на посетителите.
- Знаеш ли, само ти и още няколко близки се сещат да ме питат не за своето, а за моето здраве. Аз вече
изнемогвам. Молих бога да ми разреши да си почина, но не ми е дошло времето.
Минахме в трапезарията, където се бяха събрали телохранителите, домоуправителката и шофьорът на
Ванга. По време на разговора попитах какво да отговоря на Милка Вълева, хазайката, при която бях,
настанена.
- Няма да има деца - поклати глава Ванга. - По-добре да вземе от дом „Майка и дете“.
След малко отново се завъртя безкрайната редица от лица, съдби, събития и болести. Пристигна от
Казанлък измъчена жена - Мария. Голямата й дъщеря втора година е инвалид.
- Спомни си, че на една годинка дъщеря ти падна и получи мозъчно сътресение.
- Наистина беше така. Но ние я излекувахме.
- Останало е възпаление. Момичето е пораснало, възпалението се е увеличавало. Ще го заведеш при
Ким, тя ще го излекува.
- Дали няма уроки? - попитах аз.
- Не. В този случай няма. И да знаеш, че ако човек смята, че не могат да го урочасат, нищо не може да
му се случи.
- А моят Алик?
- Той е бил съвсем малък. И освен завист и злоба, тук се намесват и други сили. Преди много години,
когато холандците са покорявали Индонезия, далечен роднина на твоя мъж е участвал в кървави събития.
Проклела го е майката на една от неговите жертви. Кармата го преследва и той плаща за чужди грехове. Но
аз вече ти казах, ще оздравее. Това е откровението отгоре.
Трудно е да се разказва за собствените болки и проблеми, когато зад вратата стотици хора чакат
срещата с Ванга. Разговорите водихме откъслечно, затова моите записки, които правих веднага след
разговорите с Ванга или късно вечерта, са като накъсани.
- Защо Бог изпълнява най-малките ми желания, а не изпълнява големите?
-Кои?
- Алик да оздравее, да се оправи племенникът, ти да не боледуваш...
- За сина вече ти казах, Игор ще оздравее на 10-годишна възраст, а моята съдба зависи само от Бога.
- Ще замина ли на Филипините?
- Да. Ще бъде полезно за тебе. Там има добри лекари.
- Идва ли краят на света?
- Това са глупости.
- Как се лекува епилепсия?
- Не знам. Моли се на Бога и знанието ще дойде.
(Ванга се оказа права. Вече излекувах няколко болни от тази страшна болест. Оказа се, че съществува
стара източна рецепта - трябва да се убие змия, да се извади сърцето, да се полее за секунди с вряла вода, а
после да се завие в хляб и сладко и да се даде на болния. На пръв поглед изглежда като магьосничество,
дивотия, но наистина помага!)
- Трябва ли да се лекуват хората както прави Чумак и Кашпировски?
- Не. При масови сеанси лесно може да причиниш вреда. Във възбудената атмосфера е възможно да
прихванеш болестите на другите. Човекът е индивидуален. Лечението трябва да става само чрез личен
контакт. От разстояние може само да се дават съвети или да се поставят диагнози.
- Какво е отношението ти към Джуна?
- Талантът й е от Бога. Но тя гневи всевишния като иска твърде много пари за лекуване. Ти някога да
си видяла аз да искам нещо от болните?
- Нито веднъж! И баба ми, и леля ми винаги са казвали „ти помогни на човека, а после той сам ще ти
се отблагодари.“
21
 - Те са били мъдри жени... Никога не отговарям и на онези, които идват да научат печелившите числа
на тотото. Просто ги изгонвам!
- Кажи ми Ванга, ще излекувам ли Жельо Желев?
-Ти сама му помогна, какво ми досаждаш!
- Извинявай, но се съмнявах...
- Не бива. Нещата могат да тръгнат обратно!
- Но аз не съм надут пуяк, аз съм жив човек!
- Винаги искай съвет от Бога!
И отново се чука на вратата: „Може ли, лельо Ванга?"
- Влезте...
Жена на средна възраст каза на Ванга, че братовчед й е много зле - дясната му страна е парализирана.
Ванга „зареди" вода и успокои жената - каза й, че параличът е вследствие на инсулт и няма да остане и
следа. На други гости Ванга отговори уклончиво. Сотир и брат му Крум попитаха как ще мине пътуването
им до Русия. Ясновидката ги посъветва да отложат командировката. След три дни умря майката на братята...
Таксиметровият шофьор, с когото пътувах от София до Петрич, ми разказа следния случай: синът му
Георги отдавна страдал от силни болки в главата и лекарите решили да му направят трапанация на черепа.
Родителите се посъветвали с Ванга. Тя им казала, че момчето няма никакви възпаления и кръвоизливи, но
очите са на различен фокус - оттам и страданието. Ето такъв бил този рядък случай. Тя казала в коя болница
да отидат и при кой лекар. Доктор Балабанова го прегледала, предписала необходимите му очила и всичко се
оправило.
По друг начин изглеждаха нещата с племенничката на моя приятел Митко. Всеки ден детето се
завирало под масата, свивало се на живо кълбо и било невъзможно да разтворят плетеницата от ръце и
крака. Какви ли не диагнози са й поставяли! Даже някой предположил, че при детето рано се е развила
половата система - и това на три годинки! Никой не можел да посочи спасителното лекарство. Ванга
посъветвала да изкъпят момиченцето в отвара от ситно сено, след това да изсипят водата върху мравуняк и
да накарат момиченцето да се изпишка отгоре. След това трябвало да се свали върха на мравуняка и да се
отнесе на Ванга. Всичко било точно изпълнено. Ванга подържала няколко секунди в ръцете си влажната
купчинка от треви и пръчици и спокойно казала: „Това е всичко. Върнете това откъдето сте го взели, а детето
е вече здраво."
Даже и за мен остана загадка , мравешката" методика на Ванга, но Митко потвърди, че повече
припадъци не е имало. И каза: „Знаеш ли, като държах детето над мравуняка видях, че заедно с урината от
нея излезе нещо черно, приличаше на мастило."
Кореспондентът на „Известия" в София Саша Капралов ми разказа веднъж в Москва как при Ванга
отишъл да се сбогува кореспондентът на едно от централните московски издания.
- Не бързай, пак ще се видим. Рано ти е да се прибираш вкъщи - с едва забележима усмивка му казала
Ванга.
Кореспондентът си направил оглушки - привиждало й се на старата леля Ванга. Нищо не могло да го
спре, всичко е вече уговорено, билетите са в джоба и оставало само да мине да вземе куфарите от
кореспондентския пункт. И какво мислите? Мълчащият от няколко дена телекс изплюл на пода хартиена
лента точно в момента, когато журналистът отворил вратата на пункта. В телекса от Москва се казвало:
„Във връзка с непредвидени обстоятелства е взето решение да се удължи престоят ви с две години..."
Веднъж ми се наложи да чакам час и половина Ванга да се освободи. А през това време тя утешаваше
три руски жени. Посетителките излизаха една след друга. На първата синът изчезнал при катастрофата на
„Адмирал Нахимов". Ванга я увери, че синът й е жив.
- А защо толкова дълго нямаме никаква вест от него?
- Съвсем скоро трябва да му се възвърне паметта. Когато е скачал в морето, е бил контузен. На парче
дъска морето го изхвърлило на брега на друга държава. Там, в рибарско село, е живял през тези години.
Даже се е оженил.
- А семейството му в Съюза? Синът му е вече голям!
- Така се е случило. Няма виновни. Той ще се върне.
Втората също търсеше изчезналия си син, от когото дълго време не са получавали писма - момчето
служело в Азербайджан по време на конфликта с Армения.
- Той е ранен. Без документи е бил прибран от чужди хора и изпратен в болница. Скоро ще получите
вест от него. По-добре е...
На въпроса на третата посетителка за изчезналата й дъщеря Ванга отговори с въпрос:
- А имаш ли още деца?
Тя не можа да добави нищо повече - нещастната майка плачеше. Помолих я да ми покаже снимката на
момичето. Разтрепераната й ръка търсеше в чантата. От снимката гледаше мъртво лице. Веднага дойде
22
информация - момичето е било изнасилено и убито. Заровили я в далечна гора и не на дълбоко. Но кога ще я
намерят и дали въобще ще я открият не можах да отговоря. Аз не съм Ванга. А тя не е могла да произнесе
тези страшни думи.
Сутрин, когато въздухът е хладен, а светлината не е така ярка, Ванга говори със своите кукли. Тя им
говори за живота, укорява ги за нещо, утешава ги. В голямото й куклено семейство липсваше само руска
кукла. Неотдавна донесох от Русия на Ванга кукла.
И макар че тя е непостижимо далеч от суетния свят на нашите дела и грижи, Ванга с удоволствие
приема подаръци от посетителите. Обича френските парфюми. Късно вечер, след приема, тя не се прибира
веднага. Обича да разглежда всеки подарък поотделно и да си спомня за този, който го е донесъл. И ако това
е бил добър човек и си е тръгнал оттук щастлив, лицето й се озарява с отразената светлина на чуждата
радост.
На масичката пред широката пейка за един ден се събират стотици бучки захар. Това е едно от
условията за среща с Ванга. Тя взима захарта от ръцете на посетителя, внимателно я опипва и започва да
говори за това, което е било и което ще бъде. Захарта, както и всички кристали, може да събира информация
за човека. Древните магьосници, жреци и влъхви са познавали това свойство на кристалите и са го
използвали. Всеки уважаващ себе си магьосник или вълшебник е имал собствен магически кристал. Водата
също има памет и може, както твърдят днес някои учени, да съхранява информация до половин година.
Ванга лекуваше хора със „заредена" вода дълго преди широко рекламираните телевизионни сеанси на
масови „чудеса и изцеления".
Николай Рьорих, който е проникнал в немалко тибетски тайни, бил убеден, че животът съществува не
само в животинския и растителния свят, но и в на пръв поглед мъртвата материя на кристалите. Ванга е
съгласна с него. „Баща ти - казваше тя на Светослав Рьорих - беше не само художник, но и вдъхновен
пророк. Всичките му картини са прозрения и предсказания. Те са зашифровани послания, но внимателното и
чувствително сърце може да подскаже на наблюдателя смисъла на картината. Ти си длъжен с всички сили да
продължиш делото на баща си. Така е писано."
Около къщата й в Рупите от ранна пролет до късна есен цъфтят цветя. Ванга казва, че цветята помнят,
обичат и се радват на хората. Те са отзивчиви към вниманието и не приемат грубостите. Полските цветя и
засадените около къщата й са по-ценни и скъпи на Ванга от най-разкошния букет. Ванга твърди, че от
цветята научава много интересни неща. Това трудно може да повярват хора, които са изучавали ботаника по
нашите скучни учебници, чието въображение е изсушено като есенен лист между страниците на училищна-
та мъдрост. Какво да говорим за учебниците, когато повечето преподаватели по биология и ботаника не
познават тревите и не знаят тяхното предназначение. Поразителна е нравствената слепота на нашите
съвременници, които берат в гората букети ценни горски цветя, слизат от влака и с отвращение напъхват в
кошчетата за боклук увяхналото великолепие. Наскоро британски учени - ботаници видели на една от най-
престижните изложби раздел „плевелни" растения. Оказва се, че вече и лютичетата и други „плебеи" на
растителния свят са рядкост и се нуждаят от нашата защита. Ние сме длъжни да ги съхраним, защото най-
после в своето вековно високомерие човекът започва да осъзнава, че той е също така част от природата,
както дървото, животното и цветето и че на света няма нищо излишно.
Поразява способността на животните и птиците, следвайки твоя инстинкт, безпогрешно да намират
необходимите за изцеление билки или корени. Американският химик и орнитолог А. Кларк открил, че
скорците вплитат в стените на своите гнезда стебла на растения, които са токсични за вредни насекоми.
Оказва се, че тези стебла не само прогонват кърлежите и другите паразити, но и предпазват птиците от
болести. Жалко, че сме заменили първичното познание за градския асфалт.
- Ще мога ли да изуча езика на тревите и цветята – питам Ванга.
- Моли Бога и тази тайна ще ти се открие.
Говорейки със Светослав Рьорих Ванга каза: „Светът е започнал да се лекува с билки, с билки и ще
свърши. Но билките, които растат в дадена страна, лекуват само хората, живеещи там. Така е
предопределено.“
Ванга не обича таблетките и настойките - тя препоръчва билките да се приемат чрез кожата под
формата на вани, отвари и компреси. Тя не отрича „официалните“ лекарства, но е против прекомерната им
употреба.
Ванга е убедена, че не е далеч денят, когато човечеството ще се избави от рака - лекарство срещу тази
страшна болест ще бъде открито. На молбата ни да обясни какво означава това, тя отговори, че лекарството,
което ще лекува хората от тази болест, трябва да съдържа желязо, защото този елемент е намалял в
човешкия организъм. Според нея в бъдеще ще бъде открито още едно лекарство, което ще възстанови
човешкото здраве. То ще се приготвя от хормони на кон, куче и костенурка. На въпроса защо именно от тези
животни, тя отговори: конят е силен, кучето издръжливо, а костенурката живее дълго.
Ванга смята, че всеки организъм е толкова индивидуален, че се нуждае от конкретно лечение. На
23
болния от цироза препоръчва майчино мляко, смесено с бяло пшенично брашно. На родителите на детето,
което спи неспокойно и удря главата си в стената, препоръчва да го къпят в утринна роса. Под „къпане“ тя
разбира следното: на поляната, където е паднала росата, да се постели чист чаршаф и по този начин тя се
събира от тревите и растенията. После детето се повива в напоения с роса плат. Бащата на дете, на което
беше приложена тази „процедура“, съобщи, че детето се е успокоило и се чувства добре.
Ванга придава голямо значение на утринната роса, защото смята, че растенията отделят рано сутрин
много лекарствени вещества. Дете, което от три месеца страдаше от висока температура, препоръча да
изкъпят във вода, в която се е варило кисело грозде.
На болния от екзема поръча да донесе букет горски цветя, да го свари и да се изкъпе във водата.
Младия човек с болни бъбреци посъветва да пие чай от тиквено семе, да счука два пакета ленено семе,
да направи компрес и с него да налага болното място.
На човек, натровен от вредни изпарения по време на работата му, препоръча вечер да кисне краката си
в топла вода.
Болният, който непрекъснато работи изправен и страда от преумора, да направи компрес от восък, олио
и вода, намазани върху плат. С него се увиват краката.
Болно от епилепсия дете поръча да изкъпят във вода, в която е варено горско сено. Същото каза да
направят и родителите на нервно дете.
При силна кашлица да се пие една седмица чай от ленено семе и да не се пие студена вода.
За предпазване от сърдечни заболявания Ванга препоръчва четири дни по четири пъти в годината да се
пие чай от синя глогина.
При сипаница препоръчва къпане във вода, в която са варени кори от дъб.
Болният от астма да пие чай от подбел.
На болния от неврологичен ревматизъм препоръчва лечение на слънце като предварително се намажат
болните крайници с мас и оръжейна смазка.
За четиригодишно дете с болен стомах каза, че храненето е неправилно и препоръча да се ограничат
мазнините в храната.
При прединфарктни състояния съветва да се пие четири дни, сутрин - на гладно, чай от трънка.
Жена със силни болки в главата, следствие на неприятно преживяване, трябваше вечер преди сън да
взима по една супена лъжица захар с вода.
Ванга смята, че диабетът и псориазисът се появяват след силен стрес/уплах или много неприятно
преживяване.
При начален диабет препоръчваше на посетителите да пият отвара от връхчетата на анабаз.
Според Ванга стомашна язва се появява от лошо сдъвкана и гореща храна.
Астма се появява при употреба на студени напитки в състояние на умора.
Обмяната на веществата се нарушава от неправилно хранене.
Мастит при жените се получава от носене на тясно бельо и дрехи.
Отоците в повечето случаи се появяват след падане или травма.
Най-често се боледува от настинка.
Стерилитетът при жените е следствие от ранно полово общуване, страх от забременяване, от тясно
бельо и простуда. Същите причини важат и за мъжете.
Веднъж при Ванга дойде млад човек, водач на булдозер, който си одраскал коляното, когато
пресушавали някакво блато. Оттогава кракът му започнал да се подува, да се възпалява и лекарите казали, че
ще трябва да се ампутира. Но Ванга му даде друг съвет: да намери жаба, ако е възмож но оттам, където е
пострадал човекът, да се одере и да се залепи кожата на болното място. Шофьорът изпълнил поръката, след
което две денонощия спал непробудно (преди това въобще не можел да спи и гълтал големи дози
приспивателно). Като се събудил, превръзката била паднала и на нея останало бялото жило (като при
Цирей), дълго около 10 сантиметра. За една седмица всичко зараснало и кракът бил спасен.
При отлагане на соли (шипове) Ванга съветва да се вземат два пакета тамян, да се стрият на прах и да
се смесят с 50 г ябълков оцет. Сместа да се намаже на вълнена кърпа и три вечери подред да се слага на
болното място.
При друг случай, при същите болки, Ванга препоръчва да се потопи вълнена кърпа в бензин, да се
сложи на болното място, а отгоре да се постави нагрято медно блюдо (да е търпимо топло). По този начин да
се направят три сеанса. След време болката премина.
Ванга препоръчва през лятото да се ходи бос, да не се прекъсва връзката със земята. Децата през
лятото да бъдат голи и боси. Нека играят и да се цапат, където искат, но в замяна на това през зимата ще
бъдат защитени от болести. Храната им да бъде течна, сухата храна е наказание.
За лечението на жълтеница има много просто лекарство. Лечението продължава три дни. Веднага след
като се прояви болестта, три дни всяка сутрин да се пие сокът от един лимон, смесен с една лъжица сода
24
бикарбонат. Да се пие на гладно.
На болните от левкемия препоръчва да пият вода, в която са сварени зърна от пшеница, царевица, овес,
ръж и просо.
На младеж, който получаваше припадъци (мислели са, че е епилепсия), Ванга каза, че причината е
прищипан нерв, вследствие на падане. Заръча да вземе памучен плат, да го натопи в смес от олио, разтопен
восък и пчелен мед и да го залепи по целия гръбначен стълб от шията надолу. Припадъците спряха.
Поръча на жена, която страдаше от гъбички и чиито нокти на пръстите на ръцете бяха изпадали, да
свари силно кафе и да подържи в него ръцете си. Процедурата да повтори.
На друг човек, комуто бяха правили неуспешна операция на лимфните възли, възпалени вследствие на
инфекция, Ванга каза, че той има нужда от зъболекар, защото според нея инфекцията е предизвикана от
неудобна зъбна протеза.
Предложи следното на жена с отекли крака: да разтвори в кофа студена вода пакет готварска сол. Да
вземе кърпа за лице, да я натопи във водата и да я сложи на кръста. Когато кърпата се затопли, пак да я
натопи в кофата. След тези компреси жената изхвърлила много вода и повече отоци не е получавала.
Лесно е да се опази здравето, казва Ванга. Всеки знае какво не бива да прави. Преди всичко да не се
преяжда, храната и без това е развалена от всякакви торове, а всички органи на човешкото тяло се
натоварват при приемане на обилна храна. Ако беше необходимо да се яде толкова много, природата би ни
дарила с два стомаха, а не с един. Особено важно е да се яде ръжен хляб, ръжта има голямо значение.
Добре е да се яде повече бяла храна (без чушки и домати), да се пие по-често билков чай. Трябва да се
намалят мазнините в храната. Тези, които са здрави, могат постепенно да намаляват количеството месо и
въобще да се откажат от него. Поне веднъж седмично е добре да се яде варена пшеница и да се пие водата й.
Не бива да се пуши, повече движение и труд. Добре е да се ляга рано и да се става в 5-6 часа - това е
оптималното време за почивка.

КАРТИТЕ КАЗВАТ ИСТИНАТА

„Шумът утихна. На сцената излязох,
Застанах до вратата
И в ехото далечно чух
Какво ми е отредено от съдбата.“
Борис Пастернак, Хамлет“
Не само картите могат да предричат съдбата. Просто хората повече вярват на картите - те са по-
разбираеми, очовечени, изображенията са почти като в живота: шутове и крале, дами, числа. Но ако се
вгледаме в миналото (а и днес!) ще се учудим на предметите и явленията, на които са гадаели хората - боб,
монети, камъчета, вътрешности на животни, разположението на планетите, полета на птиците, леенето на
олово, движението на водата и т.н. В документите се съхраняват спомени за гадатели, предсказвали
невероятните и трагични съдби на Анибал, Александър Македонски, Цезар, Октавиан Август.
Криминалистите знаят, че капилярните рисунки на нашите пръсти са изключително индивидуални,
„единична" матрица от майката природа. Не е трудно да се предположи, че в същата степен неповторими са
и рисунките на нашите длани, които крият своите тайни. Във всеки случай през миналите векове
хиромантията се е ценяла много повече от днес и предсказателите са имали пълното доверие на публиката.
Известният математик и лекар от 16 в. Карданус е предсказал по ръката съдбата на Мария Тюдор и на
нейната доведена сестра Елизабет, кралицата на „златния век". Александра Карехов детайлно е описала
бъдещето на Пушкин, Лермонтов, Баратински. Отначало Пушкин не повярвал много на гадателката, която
му предсказала скорошно получаване на пари, две заточения, известност и слава. Казала му, че може да
живее дълго, но на 37-та си година трябва да се пази от висок, рус мъж и от бял кон. Свидетели на ужасното
прорицателство станали много от съвременниците на Пушкин. Самият той започнал да се замисля, когато
прогнозите една след друга започнали да се сбъдват. Понякога се питам - можел ли е Пушкин да се спа си,
криейки се през опасното време в глухото родово имение? Да, би могъл. Но това вече би бил друг Пушкин.
Прелиствайки мемоарите на неговите приятели, долавям как отново и отново поетът е предизвиквал
съдбата. Дантес е носил бял униформен кавалергардски мундир, бил е висок и рус, а конете в неговия полк
са били бели. Никой не знае какви прозрения са се открили на умиращия поет в последните часове на
неговия живот, но той настойчиво молил роднините си да не предприемат вече никому ненужното
отмъщение.
Няколко години след смъртта на Пушкин в Спасово-Ефемиевския манастир починал монахът Авел.
Той се прочул със своите предсказания - знаел дните и часовете на смъртта на Екатерина II и Павел I, датата
на френското нашествие и на опожаряването на Москва. Но истината не винаги е приятна. Прозорливият
монах прекарал повече от 20 години в заточение.
Безкрайни са истините и легендите за загадъчните озарения на великите магове и чародеи на миналото
25
Джон Ди и Емануел Сведенборг. В легенда се е превърнал и граф Сен-Жермен, приказно богат
пътешественик, автор на философски стихове, талантлив художник и виртуозен цигулар. Ако към това
добавим и знанието на множество чужди езици, може да се позамислим чий посланик е странствал по
земята под името граф Сен-Жермен. Едва ли по-малко надарен с таланти и тайнственост е бил Джузепе
Банзамо, известен като граф Калиостро, прославил се не само като велик авантюрист, но и не по-малко
блестящ лекар, астролог и алхимик.
Особено място в редиците на прославените предсказатели заема Мишел де Нострадамус. През 1555 г.
на бял свят се появяват 10 написани от него тома под заглавие , Столетия". Във всяка книга наблюдателният
читател ще открие средно по сто стихотворни пророчества. Днес не е трудно да разберем кого е имал
предвид мъдрият Нострадамус в тези редове:
Роден е близо до Италия дръзкият водач.
В империя ще се въздигне метежната страна.
Безчет войници ще умрат за теб,
касапино и за една загубена война.
Нострадамус е виждал в бъдещето. Предрекъл е появата и съдбата не само на Наполеон Бонапарт, но и
на де Гол и Франко, Ленин и Сталин, Хитлер и Мусолини, на много други забравени от историята
политически мъже. Той е предчувствал създаването на подводницата, самолета, водородната бомба и е
виждал пламъците на две велики революции - френската и руската. Промените, предизвикани от Октомври,
ще продължат- според Нострадамус 73 години и 7 месеца. А какво идва по-нататък? Но всеки има
възможност лично да проследи хода на неговите мисли и предвиждания, да открие блестящите му прогнози
във великото десетокнижие... Загадките на магьосника продължават и след смъртта му. Малко преди своя
край през 1556 г. Нострадамус помолил да сложат в предварително подготвения ковчег метална пластина и в
никакъв случай да не я пипат преди и след смъртта му. Тази точка от завещанието е била изпълнена точно от
потомците на великия французин. След почти половин век през 1700 г. решили да разрушат старото
гробище, а останките на почиващите тук предци да препогребат. Извадили ковчега на Нострадамус от гроба
и го отворили. На металната пластина имало само една гравирана дата: 1700.
С тайнствения и не особено безопасния свят на предсказанията ми се наложи да се сблъскам още в
детството. Бяха ме нарочили като непогрешим авторитет по въпросите на семейството и брака - всички -
всички младоженки от нашето село се допитваха до мен. Интересуваше ги преди всичко как ще протече
семейният им живот. И аз, неразбиращото дете, практически не бърках. Просто ЗНАЕХ и това е. По-късно
ми харесваше да обезкуражавам приятелките си от института, като им казвах коя с кого е прекарала
предната вечер и коя от тях е забременяла, макар че нямаше и помен от някакви признаци. Особено се оза-
дачаваше моя приятел, когато говореше едно, а правеше друго. Той не възразяваше, само по никакъв начин
не можеше да открие подлия доносник, който ми е разказал всичко. Но аз никога не забравям
предупреждението на баба и леля - не бързай, не хвърчи напред, не се гордей и хвали със Знанието, по-добре
- премълчи.
Благодарение на техните строги заръки успях да избягна много неприятности, лоши слухове и
ужасното име „вещица".
Понякога нещастието, кръжащо около човека, се явява като тъмна сянка над главата му, а понякога е
шумно предчувствие за скорошна раздяла. Отидох на гости при познати и не успях да хапна от красивата
торта. Разпитах домакинята и разбрах, че докато е месила тестото, непрекъснато е мислила за тежко болното
си момче, което трета седмица само лежало в болница. Поканила гости, за да се разсее поне за малко от
тъжните мисли. Но не стана.
Колежката ми от института Зина взе последния си изпит и замина в академичното градче в
Новосибирск. Писмата й бяха жални, оплакваше се от самотата, от неудачния личен живот. Какво да й
отговоря, как да я успокоя? Не е трудно да убеждаваш човека, но е невъзможно да го накараш да обича - то
се ражда от само себе си. Ненапразно френската дума „любов" значи малка смърт, а Купидон е бил изобразя-
ван като сляп. Но изведнъж, след поредното писмо, видях че периодите на неуспехите на Зина свършват.
Химикалката стремглаво летеше по хартията на писмото ми към Сибир:
„Десет дни след като получиш писмото ми ще отидеш на концерт на Шопен и в антракта ще видиш
НЕГО, ще се приближиш и ще го поздравиш... Към къщи ще тръгнете заедно. Уточняващ детайл: очите на
младежа са светлосиви... “ Увлечена от вихъра на семейното щастие, Зина ми писа чак след една година.
Всичко, описано от мен, съвпаднало дори в подробностите.
Този епизод е също така трудно обясним с приетите категории и символи, както и феноменалният
случай с ученика от Москва Лев Федотов. В своя дневник гениалното момче, както и Ванга, е посочило
деня, в който започна агресията срещу Русия, последователността, с която са превземани градовете от врага,
отхвърлил възможността за падането на Ленинград и на Москва. Войникът Федотов загинал при боевете
край Тула. Тайната на неговия дневник останала неразкрита. А роденият в същата тулска земя инженер
26
Николски в едно от своите съчинения, издадено през 1927 г., е написал, че първият атомен взрив ще бъде
осъществен през 1945 година. Вероятността за случайно съвпадение при конкретното прогнозиране е
невероятно малка.
Интересен е анализът на бъдещето, направен от Константин Циолковски през 1935 г., когато Юрий
Гагарин е бил на около една година. „Аз си представям първия човек, преодолял земното притегляне и
полетял в междупланетното пространство. Той е руснак... Гражданин е на Съветския съюз. По професия,
вероятно летец... Неговата смелост е умна, лишена от евтино безразсъдство. Представям си неговото
открито, руско лице, очите на сокол.“
Не мога да премълча и такива явления като предчувствие и предзнаменования. Те се срещат много
често, но хората повече забелязват лошите. Добрите възприемат като нещо разбиращо се от само себе си,
макар че и едните, и другите да са малки сигнали от бъдещето, които се осъществяват с обезпокояваща
закономерност. Предзнаменованията и предчувствията отдавна заслужават задълбочено изучаване.
Показателен е дори само един случай от бойната практика на летеца Тихомолов. През лятото на .1942 г. той
получава заповед да прехвърли наши разузнавачи в тила на противника. Задачата била смъртно опасна, но
рисковете са нещо обикновено за летците. Необикновени са били обаче силната болка в гърдите и неясните,
смътни образи в съзнанието на летеца. Той не можел да се откаже - предчувствието не е аргумент, но и да
лети е било невъзможно. Кошмар! Слава богу, командирът на полка бил разумен човек и отменил полета.
Командирът на разузнавателната група също облекчено отдъхнал, когато разбрал, че задачата е отложена.
Оказало се, че и него са мъчели мрачни мисли. За да не губи напразно време, Тихомолов заповядал да
подготвят самолета му за бомбардировка на вражески обект, намиращ се близо до линията на фронта. На
връщане левият мотор на самолета отказал да работи. За щастие това се случило над полковата територия и
пилотът успял да достигне летището.
Маршалът Мерецков си спомня, че през септември 1918 г. командирът на неговия отряд Говорков
изведнъж късно вечерта седнал да пише писмо на близките си. Предал писмото на комисаря на отряда
Мерецков. Бил дълго замислен и след това така обяснил своето неочаквано решение: „Утре ще бъда убит.“
Това заявил не срамежлив новобранец, а преминал през първата световна война кадрови офицер. За
нещастие не сбъркал.
Вярвам, че скоро ще бъде намерен философски обоснован и математически безупречно изразен
механизъм на предвиждането. Засега се извършва процес на натрупване - на безкрайно много факти, случаи,
епизоди, които понякога придобиват мистично-приказен оттенък. Сякаш без да искам разказах на минал да
се сбогува познат преди екскурзия в Индия какво го очаква в тази екзотична страна. Пиейки чай, той
замечтано каза:
- Хубаво би било да срещна истински йога. Има за какво да си поговорим!
- Йогите сами ще те намерят. Не се съмнявай.
След седмица на една оживена улица в един от индийските градове към моя приятел се приближили
трима високи мъже в снежнобели дрехи. Чрез преводач те обяснили на пътуващия московчанин кои са, защо
са чакали именно - тази група и кой им е подсказал часа и мястото на срещата. Като чул моето име,
пътешественикът припаднал. Успели да го подхванат с ръце. След това цялата група имала разправии, а него
го свестявали в един древен храм-музей, разположен наблизо. Моят приятел нищо не ми е разказвал за този
случай. За срещата на улицата разбрах от служител на нашето посолство в Индия, дошъл при мен година по-
късно с някакво свое оплакване. На невярващите мога да съобщя името на приятеля, датата на излитане на
групата и имената на много очевидци. А това, че нямах контакти с хора от тази страна през този период,
трябва да се приеме на доверие.
Невидими нишки ме свързват с много хора. Но между тях има един изключителен човек. В къщи
телефонът непрекъснато звъни - разговорите са всякакви, делнични, а понякога и не съвсем обикновени. Ако
съм силно огорчена, нервна или обратно - имам радостна новина - телефонът почти синхронно иззвънява с
продължителния звън на междуградско избиране.
- Люда, какво има? Мога ли да ти помогна?
Гласът на стария познат е глух и юношески. Владимир Холодов отново ме намира сред хиляди
километри, през купища чужди проблеми и тъги и гласът му прониква през огромния хаос от гласове. Аз
трудно се учудвам, но Володя, един от най-силните екстрасенси в Русия, успява да стори това винаги и
елегантно. Той бяга от реклама като дявол от тамян, но болните го намират сами. Той лекува десетки
изключително сложни и объркани случаи, но според мен, най-важното в неговия живот тепърва му
предстои.
Холодов се обажда и пита:
- Кого лекува вчера и така много се смя?
Започвам да обяснявам, че почти плаках от смях от неумело поставената, нелепа диагноза - сред
лекарите все още се срещат равнодушни, лекомислени и бездарни хора. Такива има и сред други професии,
27
но в медицината това се плаща особено скъпо.
Веднъж преди Нова година Алек страдаше от черния дроб, с мъжа ми бяхме силно обезпокоени, но
след петнайсет минути успях да преодолея пристъпа. На сутринта телефонът звънна. Вдигам слушалката и
чувам познатия глас:
- Люда, как е Алек сега?
Случвало се е и да получа укори от Холодов. И до днес не мога да реша: да се гордея ли с това или
бързо да забравя? Наскоро продължително работих с едно момче, твърде тежък случай, но нещо ме отвлече,
разконцентрирах се и сеансът остана незавършен. Володя реагира незабавно, беше строг и неумолим.
- Справи се със седмия прешлен, а третия пропусна. Може ли така?
Ще премълча някои не особено хвалебствени епитета по мой адрес. Този случай се превърна за мен в
един много сериозен урок. Оттогава по време на работа изключвам телевизора, а радиото млъкна в момента,
когато разбрах, че Ванга не го обича. И въпросът тук не е само в многословието или еднообразието на някои
програми.
Веднъж Холодов ми беше на гости, прегледа един мой болен и каза, че ще продължи да работи с него и
след като се върне в града, в който живее. Щом иска да работи - да работи, особено значение на този случай
не отдадох. Но Холодов не обича да се шегува и скоро сама се убедих в това.
- Кой се е занимавал с моя болен?
- Аз се занимавам...
- Не може така, Люда! - Холодов беше подчертано сух и официален. - Познавам твоя „почерк". Не си
ти.
- Не се сърди, Володя! Лекува го... - и споменах името на приятелка екстрасенска.
- Кажи й подобно нещо повече да не се повтаря. В края на краищата това е неетично!
Холодов се успокои, гнева премина в милост - той решил да работи с човека и из веднъж видял, че
всичко му е объркано, раздробено.
Владимир Холодов е човек с много достойнства. Зрението на този влъхв от Сочи (той не обича да го
наричат екстрасенс или сенситив) е рентгеноскопично. Има дарба за могъщо предвиждане, свободно се
включва към информационното поле на Космоса, владее дълбоко тайните на истинската медицина. Много
отдавна е знаел, че на 30-та си годишнина ще претърпи автомобилна катастрофа и с всички сили се е
опитвал да промени своя жизнен маршрут - карал е колата по-бавно и по-рядко, след това решил въобще да я
продаде. И въпреки това е бил ударен от кола, отивайки в магазина. Лечението било дълго и мъчително, а
лекарите неведнъж оставали изумени от спокойствието на болния, който без наркоза изтърпявал
подлудяващи болки.
Съществува една странна закономерност - практически всички силни екстрасенси по пътя към
свръхчувствителното са преживели кома, клинична смърт или голямо лично изпитание. Аз не съм
изключение. Уникалните способности не се дават даром. Вероятно чувството на състрадание, може да
поникне в сърце, преживяло силни болки. Може и да бъркам, но като изброявам имената на Ванга, Холодов,
Загляднова, Балашов, стигам до извода, че в тази мисъл има рационално зърно.
Съществуват много и убедителни доказателства, че ключът към разгадаването на много тайни се пази в
подсъзнанието. Тибетските монаси в далечното минало са отваряли „третото" око - способността за
ясновидство, като са пробивали в челото отвор. След невероятни процедури отворът зараствал. Пазителите
на висшите тибетски тайни можели да контролират подсъзнанието. Готовият да премине непоносимо
сложния обред на посвещението монах зазидвали в пещера, свързана с външния свят само чрез тясна ниша,
по която той получавал храна. Истината се постигала за три години, три месеца и три дни. Абсолютната
самота и колосалното съсредоточаване позволявали да се вършат чудеса.
Преминалият изпитанията бил способен да премине за две нощи и един ден триста километра по
планински пътеки, през дефилета и проходи. Пътя в непрогледната тъмнина намирало „третото" око.
Тибетските монаси могат в лют студ да се завият с мокър чаршаф и да го изсушат с топлина та на тялото си.
Някои успяват да повторят тази процедура 12 пъти!
Пътят към съвършенството не е през девет планини в десетата. Той е винаги до нас, във всеки от нас. И
това е неповторимият и приказно богат свят на нашето „Аз"'.
Моралното поведение на екстрасенса е неделим от този път. Историята, която ще разкажа, започна
през 60-те години и за съжаление, приключи наскоро. През февруари 1963 г. бях изпратена на практика в
строго засекретения, но въпреки това широко известен по света „карновски" институт в Обнинск. През
цялата тази година очите ми бяха широко отворени, жадни и любопитни. Там имаше какво да се научи и не
само по специалността. В института работеха големи учени и хора. По това време още не беше забравено
хрушчовското „размразяване" и обстановката беше приповдигната, оптимистична. Но съдбата на Русия се
решаваше другаде и по друг начин. Първи почувстваха смяната на курса учените и интелектуалците.
И днес едва ли с точност може да се установи на кого първо му е хрумнала идеята да се изпрати на
28
правителството петиция, която предупреждаваше за „десните" процеси в обществото. Но същността според
мен не е в авторството. Под текста на обръщението се подписаха млади и стари, научни сътрудници и
академици. Първи сложи своя подпис Андрей Сахаров. Той често посещаваше Обнинск и добре познаваше
много от тукашните учени. Още тогава Сахаров означаваше цяла епоха в съветската наука. За блестящи
постижения Сахаров, прескачайки членкореспондентството, беше направо избран за академик. Бяхме силно
впечатлени от дълбочината на неговите научни прозрения. Още тогава го занимаваше мисълта за
необходимостта от промени в обществото и при това радикални.
В института разпалено се обсъждаше текстът на обръщението към Хрушчов. За съжаление, много
скоро трябваше да сменим името на адресата. В обръщението се говореше за липсата на истински,
демократични права и свободи, за извършени в „името на народа" беззакония, за необходимостта от по-
голяма отвореност на нашето общество. С една дума за всичко, което болеше. И тук се случи
непредвиденото. Най-близкият помощник на Сахаров предава своя учител и бяга в Америка, носейки със
себе си изключително секретна документация. За Сахаров дойде време на много сериозни неприятности.
Може би трябваше да се оттегли, да изчака, но характерът му е друг. И той реши: обръщението да се
адресира до Брежнев и да остане само един подпис - неговият.
Пристигна в института и дълго, търпеливо обясняваше, че в тази ситуация достатъчен е само неговият
подпис, защото на другите това можеше да струва твърде скъпо. Спасявайки нас, той даже не можеше да си
представи колко е мощна системата, срещу която се опълчваше. Опитваха се да му отнемат всичко - славата,
облагите, наградите. Парите сам даде - десетки хиляди рубли за борба с рака.
След няколко години (гъсениците на съветските танкове вече бяха преминали по пражките улици) в
Москва се проведе Международната конференция по физика на елементарните частици. Много чужди учени
бойкотираха тази среща. Преди началото на конференцията Сахаров написа на дъската с големи букви:
„Благодаря на всички, които не пристигнаха."
След това не съм се срещала с Андрей Сахаров. Дойдоха промените. Гледах го на телевизионния екран
- изглеждаше смъртно уморен. При мен се лекуваше от тежка болест един от неговите познати, съратници в
политическата борба. Неведнъж го молих: „Доведи, моля те, Сахаров. На него може да се помогне. Или се
уговорете и аз ще отида при него." Моят пациент неведнъж обещаваше да изпълни молбата ми, но не удържа
на думата си. Когато сърцето на Сахаров не издържа, повече не можех да лекувам и неговия „приятел".
Много ме моли, но аз затворих пред него вратата завинаги. След половин година той умря.
Никога не съм лекувала и няма да лекувам подли, алчни, завистливи и зли хора. Нека Бог ме съди, ако
не съм права.

В НЕБЕСАТА Е ТЪРЖЕСТВЕНО И ЧУДНО...

„Бих искал да зная, защо светят звездите,..
Може би защото всеки рано или късно ще може
отново да намери своята звезда.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Малкият принц“
Астрологията не се нуждае от комплименти - това е сериозна наука, която неведнъж е била обявявана
извън закона. Чуйте тълкуванието на думата „астрология" в съветския енциклопедичен речник, издаден
само преди десетина години: учение за уж съществуващата връзка между разположението на небесните
светила и историческите събития, съдбите на хората и народите, възникнало в древността... Било е
разпространено през средните векове, продължава да процъфтява в редица капиталистически страни, където
използват услугите на астролозите за предсказване на бъдещето (съставяне на хороскопи)/'
Гръцката дума „астрон" означава звезда. През отдавна отминали години, посветените в астрономията
хора започнали да забелязват, че при едно или друго съотношение между планетите периодически,
повторяемо избухват войни, събират се невиждани реколти, разпространяват се епидемии или бушуват
стихийни бедствия. Били направени първите опити за „звездно" прогнозиране, те ставали все по-конкретни,
по-точни, по-личностни.
Известно е, че жреците са молели майката на Александър Македонски да почака с раждането поне
двадесет минути - след изтичането на този срок звездите ще се преместят по небосвода и бъдещият
покорител на половината свят не би изпитал такава трагична участ.
При съставянето на хороскопите нашите прадеди са установявали взаимовръзката между зодиакалния
кръг и планетите от Слънчевата система, като Венера и Юпитер е трябвало да влияят благотворно, а Марс и
Сатурн - отрицателно. Известният руски учен Козирев доказа, че Земята вече хилядолетия „захранва“ с
енергия своя спътник Луната. Според него Земята и Луната образуват причинно-следствена двойка. Затова е
напълно закономерно, че от въздействията на тези най-близки космически съседи зависи самочувствието, а
дори и протичането на целия живот на човека. Учените са извършили следния експеримент: направили са
„календар“ на 1949 убийства, съпоставили са ги с фазите на Луната и са обработили материала с компютър.
29
Резултатът гласял, че максималният брой убийства са извършени при пълнолуние. Следващият връх съвпада
с новолунието. Не е случайно, че на Изток твърде отдавна се е смятало, че при новолуние условията за
сериозни грешки, нещастия и други беди са най-благоприятни.
Подобни свойства били приписвани и на конкретни дни. За щастлива са приемали неделята,
покровителствана от Слънцето, а събота е била ден без късмет, защото изцяло попада под влиянието на
Сатурн. Названията на дните на седмицата в старите (а и в съвременните) езици носят имената на дадена
планета. Известни лечители от древността избирали благоприятните за оздравяване часове от денонощието.
В руските села и до ден-днешен бабата никога няма да накара внука си да спи при залез слънце - от такава
почивка няма полза. По-добре е да се дремне за малко следобед.
Учените са открили вътрешни биоритми - цикли, действащи в живота на човека от момента на
неговото появяване на света, физическият цикъл е равен на 23 дни, емоционалният – 28. В рамките на
физическия цикъл се променят по интензивност издръжливостта, волята, мъжеството, самообладанието,
приливите и отливите на жизнената сила „чи“. Емоционалният биоритъм отчита промяната на настроенията,
чувствителността, интуицията.
Значително по-дълго продължава интелектуалният цикъл, обхващащ във времевата скала на човешкото
битие 33 дни. В тези рамки се наблюдава покачване на умствената активност и нейното спадане. Отчитайки
датите на раждане, се изготвят електронни хороскопи, в които се отбелязват благоприятните и
нископродуктивни дни, дори дните на кризи и по този начин могат да се избягнат сериозни грешки.
Свидетелства ли този синтез от древни знания и съвременни постижения поне за частичната реабилитация
на астрологията? Убедена съм - да. Японските и швейцарските часовникари усилено произвеждат вече
часовници, които отчитат биоритмите на своите собственици и показват дните, когато по-добре се усвояват
знания, могат да се поставят олимпийски рекорди или да се покажат чудеса на самообладание.
В кралство Бутан съставянето на хороскопи има особена важност. Ако местните мъдреци смятат, че
един или друг ден може да донесе нещастие, с указ на краля „черния“ ден просто - се отменя. Такава участ
очаква и всеки „лош "месец, затова в бутанския календар може да не срещнете месец септември (това е
потвърдено с документи!), а в две поредни години да няма август.
Разглеждайки съвсем повърхностно методите на прогнозиране, може да споменем и
дванадесетгодишния цикъл от източния календар, макар че във всяка конкретна страна той претърпява
незначителни промени, като се приспособява към местните условия. Използвайки предлаганата таблица,
можем веднага да разберем коя година - на Козата или примерно на Тигъра, определя вашата участ.

Кон Коза Маймуна Петел Куче Свиня Плъх Бик Тигър Котка Дракон Змия
1930 1931 1932 1933 1934 1935 1936 1937 1938 1939 1940 1941
1942 1943 1944 1945 1946 1947 1948 1946 1950 1951 1952 1953
1954 1955 1956 1957 1958 1959 1960 1961 1962 1963 1964 1965
1966 1967 1968 1969 1970 1971 1972 1973 1974 1975 1976 1977
1978 1979 1980 1981 1982 1983 1984 1985 1986 1987 1988 1989
1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001

Съществува още един ориентир в бурните вълни на нашия бързотечащ живот. Според галския
хороскоп може да откриете дървото, което ви покровителства.
Габър - 2-11 декември, 4 -13 юни
Смокина -12 - 21 декември, 14-23 юни
Бук - 22 декември
Бреза - 24 юни
Ябълка - 23 декември-1 януари, 23 юни - 4 юли
Бяла ела - 2 -11 януари, 5-14 юли
Бряст -12-24 януари, 15-25 юли
Кипарис - 25 януари - 3 февруари, 26 юли - 4 август
Топола - 4 - 8 февруари, 3-13 август
Южен каркас - 8 -18 февруари, 14 - 23 август
Бор -19 - 29 февруари, 24 август - 2 септември
Върба -1-10 март, 3-12 септември
Липа -11 - 20 март, 13 - 22 септември
Маслина - 23 септември
Горски орех - 22 - 31 март, 24 септември - 3 октомври
Клен -11 - 20 април, 14 - 23 октомври

30
 Гръцки орех - 21 - 30 април, 24 октомври - 2 ноември
Жасмин -1 -14 май, 3-11 ноември
Кестен -15 - 24 май, 12 - 21 ноември
Ясен - 25 май - 3 юни, 22 ноември - 4 декември

ПО МОЯ ВОЛЯ
„Искате ли за два дена да излекувам с чиста вода най-силната треска, макар че всички ваши доктори
вече са се отказали да лекуват болния?“
Алексей Куприн, „Олеся“
„Покажи ми ръцете си и аз ще ти кажа с какво се занимаваш." Тази италианска поговорка си спомням
всеки път, когато поредният „изследовател" започне да изучава моите длани или когато досадни репортери
ме разпитват за професионалните тайни. Тайни няма. Аз самата понякога много бих искала да разбера каква
сила е скрита в ръцете ми и как може с длани да се „прогони" дори и най-занемарената болест, без да се
докосва болния.
Невъзможно беше да не забележа тази девойка - тя трудно сдържаше сълзите си и не можеше да скрие
внезапно връхлетялата я болка. На първата спирка, без много приказки я изведох за ръка от вагона и в
станцията на метрото, до бялата мраморна колона свалих жестокия пристъп. (Още не бяха се появили
тайнствените образи на телевизионните месии и наблюдавайки моите манипулации окъснелите пътници
завъртваха пръст до челото си или ускоряваха крачката.) Но Оля, така се казваше моята случайна пациентка,
вече се усмихваше. Тя недоверчиво беше навела глава и се вслушваше в самата себе си. Болката временно
утихна. Това беше първата победа. След това проведох десет сеанса, за да може Оля да забрави завинаги
дългогодишните мъчителни пристъпи на главоболие, които почти никога не я напускали. След лечението тя
ми подари красив ръчен часовник, който за съжаление моят палав син разглоби и повреди.
Сигурна съм, че още дълго няма да бъдат разгадани тайните на биополето, магнитичния флуид,
животинския магнетизъм, жизнената сила, прана - явления еднородни, но въпреки това не по-малко
тайнствени. Без да се впускаме в тънкостите на хилядогодишните търсения на източните лами и жреци, ще
отбележа, че от европейските лекари пръв швейцарецът Теофраст Бомбаст (Парацелиус) започва сериозно
да изучава „магнетизма“. Средновековният мъдрец, гонен от глупаци и невежи, забелязал, че магнитът
„лекува изтичания от очите, ушите, носа и външните покрития. По същия начин се лекуват рани на бедрата,
рак, изтичане на кръв при жените. Освен това магнетизмът повдига изсипване и изцелява счупвания,
прекратява жълтеницата, пресича воднянката, както аз неведнъж съм се убеждавал на практика..."
Последователите на Парацелиус отишли по-далеч от наставника си, досещайки се, че лечебни
свойства притежава и „жизнената сила", която могат да излъчват очите, ръцете и други телесни органи. В
безкрайния низ от изследователи на „животинския магнетизъм" Стефан Цвайг отрежда първото място на
Франц Антон Месмер. Именно от неговата магнетична лаборатория, смята световноизвестният писател,
произлизат... всички окултни науки, всички телепатични и телекинетични опити, всичко пророческо,
вещаещо насън, макар че заключението на Парижката академия на науките от 11 август 1848 г. твърди, че
опитите на Месмер са вредни и опасни за здравето и не представляват ценност."
Да оставим тази компрометираща фраза на съвестта на тогавашните светила на френската наука.
Независимо от нападките от страна на увенчани с лаври академици, Месмер продължава своите опити.
Работейки с хипноза, веднъж ученият бил поразен от следната догадка: Вселената е пронизана от „магнитен
флуид", енергийна основа на мирозданието. На дадено място флуидът може да се натрупва, но по същия
начин може и да не достига! Не е ли това причината за много от нашите болки? Възможно ли е в основата да
е енергийният дисбаланс? И Месмер си поставя за цел да се научи да лекува всички болести чрез пре-
разпределение на запасите от флуиди. Той самият се научава да излъчва „животински магнетизъм“ през
краищата на пръстите си, зареждал с него вода или съдове, пълни с метални стружки. Контактът със
„зареденото“ вещество лекувал слепи, куци и глухи, облекчавал страданията на хронично болните. С една
дума - Месмер овладял „обикновените чудеса“'.
На тези чудеса им придавали божествен произход, макар че те нямат нищо общо с мистичното и
свръхестественото. Създават се и се разпространяват невероятни истории, легенди и предания за чудотворни
икони, кръстове и мощи. Убедените атеисти от нашия век са смятали всичко това за бабини деветини и
попски измислици. Но последните изследвания на петербургски учени доказват, че иконите имат ярко
изразена способност да натрупват информация. При това, колкото е по-стара иконата, толкова по-мощно е
създаваното от нея информационно-енергийно поле. Ако вникнете в същността на явлението и Месмер, и
служителите на църквата са използвали един и същи метод за облекчаване на страданията на хората. И
затова особено тъжно и жалко е, че отново и отново забравяме опита на предшествениците и започваме да
откриваме велосипеда, вместо стремително да вървим напред.
Но преди да говорим за спецификата на биополето, трябва да се запознаем бегло и с въпроса за
31
диагностиката. Колкото са знахарите и влъхвите, толкова са и начините на диагностициране. Вече писах, че
моята баба умееше да разпознава признаците на болестта по цвета на лицето и кожата, ритъма на пулса и
дъговата обвивка на окото, по ноктите и дишането. Най-бързият в света начин за поставяне на медицинска
диагноза прилагат японските специалисти.
След обработката на отговорите на болния на 233 въпроса компютърът го изпраща при един или друг
лекар. Разбира се, това, което ще кажа, е рисковано, но някои мои познати екстрасенси по бързина на
действието могат да се състезават с японските компютри.
Що се касае до мен самата повечето заболявания на вътрешните органи на моите пациенти аз просто
виждам. Днес медицината не бяга от такива случаи като дявол от тамян и все по-често се стига до
компромисна и до сътрудничество с лечители. Издават се специални дипломи с квалификация
„рентгеноскопия на зрението". За такова свидетелство не съм се явявала, просто не е ставало нужда. Но съм
готова да се сприятеля с официалната медицина. Контактното изследване на болния не е особено трудна
задача. Значително по-интересна е диагностиката от разстояние. Спомням си как веднъж силно озадачих
приятел от семейството, който започна да разказва за свой отдавнашен познат.
- Той наистина е добър човек - казах, след като изслушах интересния разказ. - Жалко само, че сърцето
му не е добре, а и белите му дробове не са в ред.
Моят приятел си тръгна замислен. Като човек любознателен и предприемчив, той реши да използва
служебното си положение и ми предложи да участвам в един експеримент. Той водеше телевизионно
предаване и по време на излъчването подкани зрителите да изпратят свои снимки. Телевизионният
журналист избра десетина фотографии, донесе ми ги и добросъвестно записа всички задочни диагнози.
След седмица и половина - две започнаха да пристигат отговорите. Ето какво съобщи Людмила от Липецк:
„Людмила Ким е установила диагнозата на нашата дъщеря със стопроцентова точност. Това ни дава
надежда. Ако човек има такива уникални способности, неговите възможности са безгранични..." Самойлина
от Рязан: „Диагнозите, поставени от Ким по моята снимка, бяха потвърдени от лекари-специалисти. Имам
голяма молба..."
Резултатите от телевизионния експеримент са следните: 80% от диагнозите се оказаха верни. Случвало
ми се е да наблюдавам как се поставят диагнози по вещи на болния, даже по телефон - подобни
експерименти не са естрадни трикове, не са фокуси и самоцел. Най-важното е да се определи от каква
конкретна помощ се нуждае болният, защото изборът на лечението както и преди си остава Ахилесовата
пета на официалната медицина. Кой от нас не се е сблъсквал с груби грешки при диагностицирането? Тези
пропуски са следствие на безотговорност, нехайство и слаб професионализъм. От друга страна, човек може
да бъде поразен от постоянството и търпението на тибетските лечители, които при полагане на своя
„държавен изпит" е трябвало да кажат наизуст текста на знаменитото Четирикнижие.
Изпитваният започвал да рецитира с първите лъчи на слънцето, а последните редове на „чжудши“
произнасял в късна нощ, едва не падайки от умора. И това било само началото, първото стъпало по пътя към
знанието. Самото учение започвало по-късно.
През 13 в. известният сирийски лечител Абдул Ферадж формулирал триединното условие за
изцеление. Той стигнал до заключението, че при всички случаи резултатът се определя от взаимното
влияние на болния, болестта и лекаря. Ако лечителят успее да сключи съюз с пациента, болестта ведна га ще
вдигне бяло знаме. Но ако болният се съмнява, ако се е примирил или дори е свикнал със своята болест, най-
често лечението няма да бъде успешно. Затова още при първата среща, в самото начало на разговора аз
винаги се опитвам да разбера доколко пациентът вярва в своите и в моите сили, доколко е решителен и
твърд.
Опитът показва, че нито един, дори най-изключителният екстрасенс или световно признат лекар не
могат да помогнат на пациента, ако самият той е склонен да плува само по течението, оповавайки се на
чудесата на медицината или на лекарствата. В повечето случаи успявам да сломя вътрешното съпротивление
и едва тогава идва успехът. Не са маловажни името и авторитетът на лечителя, които се създават с
десетилетия упорит труд, но след това се отплащат с работата.
С един от известните лечители преди няколко века се случила любопитна история - тръгвайки към
болния, от разсеяност забравил своите прочути магнити и му се наложило да работи с две парчета дърво.
Оказало се, че това не е единственият случай в неговата практика, но болните оздравявали. Нима това не е
убедително доказателство за силите на самовнушението! Ненапразно Бехтерев в началото на нашия век е
записал следната мисъл: ако на болния не му олекне след срещата с лекаря, той не е никакъв лекар.
Тази глава няма да съдържа завършени препоръки или обобщен метод на лечение - при всяка болест
подходът трябва да е индивидуален (а в нашите варварски болници, с претъпкани от легла стаи не само че е
трудно да се излекуваш, но и да умреш като човек е невъзможно!) Конвейерите, вероятно са добри за
заводите на Форд, но в медицината те неизменно водят към опростенчество и занаятчийство.
През последните години без почивни дни и без отпуски всеки ден приемам болни. Думата „пациент"
32
на латински език означава „търпелив", но всеки един може да разчита на изключително внимание именно
към него. Ако хората бързат при тебе с Вяра и Надежда ти си длъжен да ги посрещнеш с Любов. Но и аз съм
грешна, понякога избухвам, сърдя се и даже отказвам да приема човек, който е користен, завистлив, зъл.
Заради това ми се е налагало да чувам и заплахи, и ругатни, но за мое голямо щастие все пак много по-често
звучат благодарствените думи.
Много хора от дългата опашка пациенти стават мои приятели, особено ако случаят е бил много труден.
Московчанката Ширяева донесоха при мен буквално на ръце. Увреденият от радикулита гръбначен стълб
изхвърляше от организма и малкото останала „чи" - жизнена сила. Наложи се всеки прешлен да поставям на
мястото му. На другия ден Тамара ми разказа, че както разказвала на придружителя си подробностите от
сеанса, тя видяла светлините на минаващия автобус и едва след няколко мига разбрала, че бяга след него.
Болестта рядко я тревожи, но Тамара вече сама се бори с нея. Веднъж беше при мен, когато поставях
диагноза по снимка и нерешително извади от чантата снимка на дъщеря си.
- Тя е вече в болница.
- И от какво я лекуват?
- Изкривяване на гръбнака и остеохондроза.
- Веднага я доведи при мен, чуваш ли?
- Чувам, но болницата е една от най-добрите, едва успях да я настаня там...
- Казах ти.
Постигнах своето - скоро докараха момичето. Опасенията ми се потвърдиха. Болният гръбнак беше
само видимата част на айсберга - Наташа имаше мозъчно сътресение и силно натъртване на бъбреците.
Както се разбра, детето е паднало от дърво. Лечението, което би повлияло при истинска остеохондроза, в
този случай щеше да причини пълно спиране дейността на бъбреците. За радост на всички тази беда отмина,
но Наташа няколко седмици по минути изпълняваше всички мои предписания. Сега тя често ми гостува,
внимателно се вслушва в разговорите, гледа, запомня. Тя притежава несъмнена лечителска дарба. Скоро ще
започна да й давам необходимата литература и след време в столицата ще се появи нова лечителка.
Валерий Мертунов успя да се представи (работеше в телевизията) едва след няколко сеанса - толкова
силна беше болката в крака, поразен от тромбофлебит. Приблизително след седмица успях да премахна
отока, да регулирам кръвообращението и да „почистя“ отслабналия организъм. Според нормалната логика,
ако болките са в десния крак, би трябвало върху него да се въздейства. Но опасността при лечението на
тромбофлебит е, че е възможно да се отдели тромба. Затова „работих“ върху левия крак, оздравявайки
неговата кръв, а след това по принципа на скачените съдове тя лекуваше болното място. Мертунов дълго ме
придумваше да направим филм, с който да демонстрираме процеса на лечение. Започна да събира
видеоматериал, но все беше недоволен - моите сеанси не притежавали видима показност, не били
атрактивни.
- Разбираш ли, иска ми се слепият изведнъж да види светлина, а инвалидът да захвърли патериците.
Аз се чувствах виновна, но когато се бориш с болестите, не мислиш за своята артистичност. Впрочем
за своя доскоро безобразно подут крак той въобще не си спомняше.
Английският писател Честерсън по следния начин е определил дилетантството: за него няма нищо
трудно и нищо не му е чуждо. Тези думи ми идват наум при всяка среща с посредствени лечители и знахари,
които значително повече вредят на хората, отколкото да помагат. Все по-грубо, все по-агресивно към
деликатната материя на човешкия организъм се протягат лоши, нечисти и користни ръце. Преди година и
половина срещнах в подмосковието един такъв нещастен знахар. В „лечебницата“ му в огромни хартиени
чували имаше коприва, корен от глухарче, липов цвят и маргаритки. С криви букви и с много грешки на
чувалите бяха изписани името на лекарството и начина на употреба: за глава, за черен дроб, за хемороиди.
Той се хвалеше, че успешно лекува и ме молеше да му издам официален документ „с печат“. „ Документът“
трябвало да регламентира дейността му като народен лечител.
Самият документ е невинен - страшни са самозванците, които се прикриват с него. Хитрият селски ум
е преценил ситуацията - хората не само се нуждаят от лечение, а и от помощ и при това често не от
официални, дискредитирани институти - и човекът се захванал с доходен занаят. В съзнанието на тези
„лечители“ витаят големите пари. Не му дадох никакъв документ. Забраних му да лекува. Какво прави днес -
не знам, но вероятно продължава да обира доверчивите си съселяни.
Не случайно се плаша от дилетантството. Ще разкажа следния случай. Неграмотен гинеколог лекува
Люба Петрова. Младата жена помята 12 пъти - даже е невъзможно да си представи това човек. Но отново и
отново я лекуват от безплодие, макар че механизмът на недоносване не е толкова сложен. Оказа се, че Люба
има болни бъбреци и черен дроб. Заедно с кръвта болните тъкани попадат в плода и го убиват. Люба много
искаше да има дете. Дойде при мен уплашена и отчаяна. Заедно открихме причините за предишните
неуспехи. За половин година извадих камъните от жлъчката, прочистих пясъка от бъбреците, удебелих
тънките стени на матката, травмирана от безкрайните почиствания и прегледи и едва след това позволих
33
нова бременност. Люба има чудесна дъщеря, а аз съм кръстница.
Марк Твен е написал разказ за това как се живее на оня свят. Всичко е сякаш както на земята, само че
хората там работят по призвание. Бездарният актьор се превръща в учен, а некадърният пълководец е добър
градинар. Бях професионален химик и колко е хубаво, че имах достатъчно разум да променя съдбата си тук,
на земята, без да чакам задгробния живот.
Скоро при мен дойде жена, която се считаше за познавач на хиромантията. Тя просто искаше да се
застрахова - денят на операцията вече беше определен, а на дланта си ми показа невидимо за мен квадратче,
предричащо, според нея, неизбежна хирургическа намеса. Успях да я уговоря да не бърза с операцията. След
продължителни и много процедури моята пациентка се почувства значително по-добре. Невероятното беше,
че след това тя не успя да открие квадрата, предсказващ операция - той беше просто изчезнал!
Не случайно великият познавач на астрологията Птоломей е написал в своята „Тетрабиблос“:
„Звездите показват, но не задължават."
Не забравяйте това по стръмните пътеки и кръстовища на своя живот.spiralata.net

200 РЕЦЕПТИ ОТ ТИБЕТСКАТА И РУСКАТА НАРОДНА МЕДИЦИНА

ЗНАЕМ ЛИ ДА ДИШАМЕ?
Йогите са убедени, че европейското „гръдно" дишане е абсолютно погрешно. Доброто самочувствие
идва само при дишане с диафрагмата и само през носа.
За здравословното състояние на организма трябва да се усвои ритмичното редуване на вдишване и
издишване. Принципната разлика на този вид дишане се състои в това, че издишването продължава два пъти
по-дълго от вдишването. По този начин се отстранява както възбудата, така и умората и апатията.
Пълното дишане трябва да се практикува или в добре проветрена стая, или на чист въздух. Отначало
продължително се издишва въздухът през носа, после, пак през носа, дълго се вдишва. Опитайте се да
усетите как въздухът издува корема ви, изпълва дробовете и даже гърлото, колко е вкусен и необходим за
вашия организъм. Издишвайте също през носа, бавно прибирайте корема, изтласквайки въздуха от
дробовете. Ще почувствате как тялото ви се изпълва с жизнена сила.
Преди сън е полезно да се диша отделно с всяка ноздра. Изпуснете въздуха, с големия пръст на дясната
ръка натиснете дясната ноздра, а през лявата направете седем бавни вдишвания и издишвания.
Ако ви мъчи безсъние, легнете по гръб и отпуснете тялото, проверете подред всеки мускул, всяка кост,
като ги осветявате с топъл, червен лъч от въображаемо фенерче. Когато се убедите, че тялото ви е наистина
спокойно, поемете дълбоко въздух и бавно издишвайте през устата. Закръглете устните и си представете, че
с дъха си затопляте измръзналите ръце на дете - толкова е топъл и добър този дъх. Опитайте да си
представите, че дъхът ви е съвсем осезаем, материален и като топла струя покрива, въртейки се по спирала
цялото ви отпуснато тяло от пръстите на краката до върха на главата. Струята е плътна. Ако е необходимо,
повторете упражнението още веднъж. Опитът показва, че при много хора е достатъчен само един „пашкул",
за да спят дълбоко и спокойно.
СИЛНА КАШЛИЦА, БРОНХИТ
Наесен да се изкопае корен от тръстиков, миризлив саз, добре да се измие, да се отрежат малките
коренчета и да се изсуши на слънце. (Между другото той е полезен и за слаб далак.)
При хроничен бронхит се пие прахът от корена на миризливия саз три пъти дневно преди ядене по 0,6
грама.
0,5 л сок от настъргана черна ряпа се смесва с 400 г мед. Пият се две супени лъжици вечер преди
лягане.
2-3 супени лъжици отвара от мандаринови кори се пият 3 пъти дневно преди ядене. (Отварата се
използва и като външно средство при гъбички на кожата. Настойка от портокалови кори помага при
разстройство на стомашно-чревния тракт.)
Разтопява се елова смола и жълт восък в пропорция 1:1, после се изстудява. Сместа се слага върху
горещи въглени и изпаренията се дишат.
СУХА КАШЛИЦА
Смесва се сок от ряпа с мед 1:1, сместа се пие топла, по 1 супена лъжица 5-6 пъти дневно. Помага
също и сироп от боровинки: разтварят се една супена лъжица боровинки в чаша вряща вода. На ден се пият
2-3 чаши.
1 лимон се вари на бавен огън 10 минути. Охлажда се, обелва се и сокът се изстисква в чаша. Добавят
се 2 супени лъжици глицерин, сместа се разбърква и чашата се допълва с мед. Ако кашлицата е честа и
силна, пият се 2 чаени лъжички от сместа 3 пъти дневно преди ядене и последният път - преди сън. Ако
болният кашля по-рядко, но силно и сухо, да се дозира по следния начин: 1 чаена лъжичка преди и след
закуска, обед и вечеря и обезателно преди лягане.
34
 В емайлирана тенджера без пукнатини, похлупена с чиния, на слаб огън се кипва чаша мляко и
лъжичка градински чай. Сместа се изстудява и се оставя отново да кипне. Да се пие гореща преди сън като
болният е добре завит.
20 г пелин да се залее с 0,5 л водка и да се държи не по-малко от 1 денонощие на тъмно и хладно
място. Да се пие по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене и преди сън. Да не се употребява от деца.
Да се настърже с ренде голяма почистена глава лук. Получената маса да се смеси с гъша мас. С тази
смес се разтриват гърдите и вратът на болния и се завързва кърпа. Сместа може да се приема по 1 супена
лъжица сутрин на гладно.
Пресен сок от моркови се смесва със същото количество мляко. Пие се 5-6 пъти дневно.
Пие се смес от боровинков сок и същото количество мед.
Две супени лъжици прясна сметана се смесват с 2 жълтъка, 1 чаена лъжица брашно и 2 лъжички мед.
Пие се по една супена лъжица 3-5 пъти на ден преди ядене.
Счуква се ситно скилидка чесън, разбърква се в чаша мляко и се кипва. Взима се по 1 чаена лъжица
няколко пъти на ден.
БРОНХИАЛНА АСТМА
Изсушават се отрязани ранна пролет цветчета от подбел и се стриват на прах. Ежедневно се варят и
поемат 12 г от праха. Ефектът се усилва, ако към този прах се прибави същото количество стрити кайсиеви
ядки. Сместа се сварява и се приема 3 пъти на ден.
В много случаи помага спиртна (от водка) настойка от бъз, която е полезна и за дълбока кашлица.
С вряла вода се попарват листа от евкалипт. Правят се инхалации в продължение на 10-15 минути.
В чаша мляко или във вода се кипват 5-10 г счукани семена от коноп. Отварата да се изпие за един ден
на няколко пъти.
300 г мед, най-добре липов, половин чаша вода и счукан лист от алое да се варят на бавен огън 2 часа.
Да се изстуди, разбърка и да се пази на хладно място. Да се приема по една супена лъжица 3 пъти на ден.
Надлъжно се разрязват връхчета на прясно отрязани малинови стебла (15-20 см), поливат се с вряла
вода и се варят 15-20 минути на слаб огън до тъмно вишнев цвят. Сместа престоява час и половина в термос.
При стари простуди се пие всеки ден по една чаша.
Непълна лъжица захар се нагрява до карамелизиране и се излива в чинийка с мляко. Захарният бонбон
се смуче до разтопяване. Помага при суха кашлица.
Гръден чай от листа на живовляк, цветове на детелина, чубрица, мента, риган, полска детелина, листа
от подбел, листа и плодове от дива ябълка, корени от ружа, девисил и сладко дърво.
Взима се 15 г сок от алое, 100 г вътрешна мас - гъша или свинска, 100 г масло, толкова мед и 50 г
какао. Приема се с една чаша горещо мляко по една супена лъжица сутрин и вечер.
Чай от листа на люляк, събрани в период на цъфтеж. (Между другото настойка от пъпки на люляк,
който се събира на пролет при цъфтене и се суши на сянка, помага на болни от диабет. 1 супена лъжица
пъпки се вари в 1 литър вряла вода и се пие 1 лъжица 3 пъти дневно преди ядене.)
ГРИП
Глава лук да се настърже на ренде. Получената маса да се сложи между два пласта марля. Компресът в
продължение на 10 минути се държи на долната част на носа, предварително намазана с крем (за да се
избегне възпаление). Трикратната процедура за едно денонощие предпазва от грип.
За целенасочено предпазване от грип 2 лимона (без семките) се настъргват на ренде. Настъргват се и
две глави чесън. Получената каша се разбърква и се залива с 1 литър вряла вода. Държи се 3 дни на тъмно
място при стайна температура. Настойката се прецежда, слага се в хладилник и се пие по 1 лъжица на
гладно. Профилактиката трае от ранна есен до късна пролет. Ефектът е стабилен.
При хрема или започващ грип на всеки 2-3 часа се пие смес от сок от лук и мед.
При грипна епидемия се правят промивки на носа с топла вода и йод (9-10 капки йод в 1 чаша). Водата
се вдишва през носа няколко пъти.
АНГИНА
При начален стадий да се дъвче мед от пита (с пчелен восък) в продължение на няколко часа.
Практиката показва, че болестта изчезва.
Да се настърже цвекло около една чаша, да се долее лъжичка оцет, сместа да престои. След това да се
изстиска сокът, да се направи гаргара с него и 1-2 лъжици да се изпият.
За лекуване на ангина да се смуче карамфил, който се използва като подправка, и след време
сърцевината да се сдъвче.
Да се настърже на ренде ряпа и лук, да се изстиска сокът и да се пие по една супена лъжица сутрин и
вечер. През нощта да се сложи компрес от настъргания лук на врата.
Да се сложи 1 супена лъжица газ в чаша с топла вода. Половината от чашата да се изпие, а с другата да
се направи гаргара. Може да се направи и компрес.
35
 При настинка с висока температура помага сок от калина. Пие се по половин чаша. (Противопоказно е
при ниско кръвно налягане.)
Парченце лимон да се смуче около един час, после да се сдъвче. Особено помага в началото на
болестта.
При напреднала ангина на всеки час да се прави гаргара с 30-процентов разтвор от лимонена киселина.
Завързват се с шал или кърпа на гърлото листа от прясно зеле. Листата да се сменят на всеки два часа,
докато премине възпалението.
Да се кипнат 200 г разтъркана елова смола, глава лук, 15 г меден сулфат и 50 г олио. Маста притежава
загряващи свойства, лекува и натъртвания, рани и счупени кости. Използва се за компреси и за намазване на
лигавицата на коса.
Помагат и твърдо сварени яйца, които се слагат на двете страни на носа на болните места до пълното
им изстиване.
БОЛЕСТИ НА КОЖАТА И КОСТИТЕ
На следващите страници ще прочетете рецепти, които изцеляват различни болести на кожата, на
опорно-двигателния апарат, на гръбначния стълб и др. Но преди това едно универсално средство, което
лекува вътрешни и „външни“ болести - собствената урина.
При скорбут да се пие собствената урина сутрин в продължение на 9 дни. Тонизира тялото.
С топла урина да се мият ушите - помага при лош слух, шум и други отклонения.
Да се мият очите със собствената урина - пречиства ги, укрепва зрението, лекува болести.
Масаж на ръцете с урина - помага на кожата.
Особено добре помага да се затвори прясна рана.
При измиване на долната част на тялото лекува хемороиди.
ЕКЗЕМИ
1 супена лъжица от коренчета на репей и също толкова корени от глухарче да се залеят с 3 чаши вода и
да престоят през нощта. На сутринта отварата да ври 10 минути. Да се пие по половин чаша 3- 4 пъти на
ден.
Препоръчва се гъста отвара от сушени кора на млада върба. Използват се за компреси и превръзки.
Запалват се над чиния върбови клонки. Със смолата от чинията се намазват болните места.
6 лъжички плодове от калина, стрити в хаванче, се заливат с 3 чаши вряла вода и престояват 4 часа.
Пие се по половин чаша 4 пъти дневно.
При лишеи и суха екзема се използват компреси от боровинков сок.
Върху мокра екзема се слага прах от стрити черупки на речни миди.
Свива се на руло вестник, запалва се отдолу и се държи над студена чиния. От кондензацията по
чинията се образува жълта смола. С нея се мажат болните места.
ЛИШЕИ
Да се нарежат и раздробят стафиди и с тях да се натрие лишея. Възможен е положителен ефект и след
първото намазване. Предварително стафидите може да се намокрят.
Болните места се намазват с „мляко“ от какъвто и да е вид млечок. Сокът на това растение помага за
лекуването на различни брадавици, бенки, незарастващи рани, нападнати от гъбички нокти.
Болното място се натърква с чесън, а след това с въглен от бреза, намазан със сок от корен на лопух.
Процедурата трае половин час.
Болното място да се намаже със смес от варено мляко и пепел от дъбова кора.
ГЪБИЧКИ ПО КОЖАТА
Болното място се намазва със сок от лимон.
Счуква се чесън и се смесва със сметана в пропорция 1:1, Сместа се налага на болното място и се
сменя на всяко денонощие до оздравяване.
Поразени от гъбички нокти на краката се топят в отвара или настойка от млечок.
Могат да се правят и вани с разтвор от силно кафе (мляно, а не „нес“).
БРАДАВИЦИ
Лесно могат да се отстранят, ако няколко пъти на ден се намазват със силен пелинов разтвор.
Някои лечители препоръчват преди лягане да се капне с пипета на брадавицата само една (но не
повече!) капка оцетна киселина. Курсът на лечение продължава няколко дни.
Разрязва се среден по големина картоф на 4 части, брадавицата се натърква, след това частите се
връзват и се закопават в земята. Като изгние картофът, изчезва и брадавицата.
МАЗОЛИ
На болното място се налага прясна хвойнова смола и се залепва с лейкопласт. Добре е мазолите
предварително да се омекотят в топла вода.
На омекотения мазол се слага лимонова кора с вътрешността на лимона. След 2-3 процедури мазолите
36
се отделят безболезнено.
ПЪПКИ, ГНОЯСВАНИЯ, ФУРУНКУЛИ
4 чаени лъжици надробени малинови листа или плодове се варят в 2 чаши вряла вода, след това се
прецеждат. Пие се по половин чаша 4 пъти дневно. Настойката от плодове се пие само топла.
На мястото на гноясването се налага добре сдъвкан, пресен, ръжен, силно посолен хляб.
Намазаните със смола фурункули се лекуват за 2-3 дена. (Ежедневното взимане на 3-5 г смола помага
при лекуване на мокра екзема, облекчава грипни заболявания, подсилва отслабналия организъм.)
Настьргват се на ренде 50 г черен домашен сапун, добавя се същото количество ръжено брашно, 1
лъжица олио и 1 лъжичка захар. Получената смес се залива с 3/4 чаша вряла вода и се вари 2-3 минути.
Прибавя се и 1 восъчна църковна свещ (фитилът внимателно се изтегля). Превръзката с тази маса се сменя
на всяко денонощие. За пълното оздравяване са необходими около 2 седмици. В началото не е изключена
появата на болки. Този прочут тибетски метод се използва не само за лекуване на фурункули, но и при
възпаление на гръдните жлези при кърмачка и др.
РАНИ И НЕЗАРАСТВАЩИ ЯЗВИ
Използва се сок от всякакъв вид папрат.
Зелената папрат (да се сварят и приготвят вани) помага и при ревматизъм.
Спането на матрак, напълнен с пресни листа от папрат, помага за лекуването на остри форми на
отлагане на соли, подагра, ревматизъм в прешлените, артрит.
Тридневното намазване на рани и натъртвания със смола от бор помага при зарастването на рани.
Смолата е полезна и при стомашни язви, ако се приема вътрешно на малки порции.
Дълго незаздравяващи рани се лекуват с дъждовен червей.
Раните бързо заздравяват и ако се наложи кожа на жаба.
За своите болни варя смес от свинска мас и нафталин (2:1).
Надробен корен от обикновен миризлив саз или прах от него се мокри с вода и се налага на болното
място.
При възпаление на натъртено място се поставя пепел от обикновен пелин.
СКРОФУЛИ НА ОЧИТЕ, УШИТЕ, ГЛАВАТА
Помага настойка от лопух, бран през май. Сокът от корените и листата се препоръчва за мазане на
рани и язви.
За омекотяване на суха кожа на лицето се разбиват 2 белтъка с 10 г чист спирт, 40 г амоняк, 100 г
глицерин и 10 г 5% кислородна вода. Мехлемът се маже вечер, а сутрин се измива.
Бръчките ви ще се изгладят, ако сутрин се миете със собствената си урина, а след 5-10 минути - с топла
вода без сапун.
ИЗГАРЯНЕ
На болното място се налага настърган морков. Помага и за зарастването на рани и язви.
Суров жълтък да се сложи в горещ тиган. Жълтъкът ще прегори, но ще остане течност, която както
показва опитът, е най-доброто средство срещу изгаряния.
След изгаряне веднага да се смеси жълтък със сметана до гъстотата на майонеза, да се сложи сместа на
чиста марля и да се постави на болното място. Болката ще премине, а раната бързо ще заздравее.
„Кюфтета" или превръзки от прясно настърган картоф облекчават болката и помагат за бързото
зарастване.
На болното място се поставя смляно и разбъркано с мед стебло на ревен. Не само че минава болката,
но и не остават следи от рани.
Поразеното място може да се наложи с настъргана черна ряпа или с нейните семена.
Пържи се до жълто брашно от жито, меси се с вода и се маже болното място.
ОТЛАГАНЕ НА СОЛИ
Към 100 г дъбова кора се прибавят по 1 кг брезова и трепетликова кора и от получената смес се
приготвя силна отвара. Пие се по половин чаша 3 пъти дневно. Отначало е възможно незначително
влошаване на общото състояние, но после се забелязва бързо подобрение.
В 100 г оцетна есенция се слагат 2 яйца. Когато черупката се разтвори, ципата се маха, яйцата се
разбъркват с 30 г сметана и се добавя течност. Полученото средство се намазва върху болните стави.
Нарязват се 3-4 червени мухоморки, заливат се с 2-3 литра вряща вода. След като настойката малко
изстине, да се потопят в нея болните места. Може да се използва и за компрес.
Взима се голяма целина с корена, смила се, изстисква се сокът. Сокът се пие по две лъжици 3 пъти на
ден преди храна; а от остатъка се правят загряващи компреси. По правило след седмица изчезва всеки шип.
Съд се пълни на 3/4 с плодове на червен бъз и се залива със спирт. След седмица настойката може да се
използва за мазане на болните места или за компреси.
За изхвърляне на излишните соли от организма народната медицина препоръчва да се съберат и
37
изсушат на сянка листа от всички достъпни плодови и малинови култури. Листата се сваряват и се пият като
чай.
Занемареният полиартрит се лекува с „тибетска баня“. Изкопава се яма с дълбочина 0,5 - 0,7 метра. В
нея се изгарят брезови дърва. Върху въглените се прибавят на два пъти дърва. Върху образувания слой
въглени се слагат стари кости и се чака да изгорят. След това върху пепелта се поставят мокри цепеници, за
да не се запалят, и се покриват с дебел пласт игли от каквото и да е иглолистно дърво. Болният сяда върху
иглите. Той се покрива (може и през глава) и седи така, докато издържи. След това трябва да се облече и да
легне 2 часа да си почива на топло място. Болният се изтрива с кърпа и му се прави общ масаж.
В руските села болните от ревматизъм или полиартрит се събличали голи и са ги заривали в купчина
конски тор.
Болестите на ставите най-често са предизвикани от неправилно хранене и ограничено движение.
Препоръчва се постоянно движение (да се ходи независимо от болките) и лишаване от месна и солена храна.
Целесъобразно е въздържание от риба, яйца, грах, бобови, гъби, захар, кафе, чай, какао и шоколад.
С какво да се храни болният? Пресни плодове и зеленчуци, мед, сухи плодове, салати и орехи (ядки).
Особено ефективна при артрит е дестилираната вода с лимон. При силно изостряне добре е няколко дена
нищо да не се яде и да се остане само на водно-лимонова диета. След гладуването може постепенно да се
започне консумация на пресни сокове, салати, кисело зеле.
Силни лечебни свойства има мехлемът, приготвен от масло и брезови пъпки. Прясно домашно масло
се поставя на пластове в глинено гърне. След всеки пласт (1 - 1,5 см) се слага слой брезови пъпки със
същата дебелина. Гърнето трябва да се напълни почти догоре. После за 1 денонощие се поставя в добре
затоплена печка. От напоените пъпки се изстисква маслото и към него се добавя 78 г стрит камфор.
Мехлемът се държи в хладилник в плътно затворен съд. Болните места се намазват преди лягане.
„Белите терпентинови “ вани са полезни не само при ревматизъм и отлагане на соли, но и за общо
укрепване. В емайлирана тенджера се разтварят 30 г настърган сапун (за бебе), 0,75 г аспирин и се вари на
бавен огън, като се разбърква с дървена лъжица. Към горещата смес се прибавя 0,5 кг смолен терпентин,
добре се разбърква. Емулсията се съхранява в бутилки с широко гърло или в буркани и е достатъчна за 12-15
вани. Баните се правят 2 дни, на третия се прави почивка. Продължителността на ваните е 15 минути,
температурата на водата - 37-38 градуса. Първите 20 вани съдържат емулсия с нарастващ обем: 20, 30, 40,
50, 60, 70, 80 и 90 милилитра. Останалите вани по 30 милилитра. Ефектът е впечатляващ.
Събраните през май листа на лопуха се използват за превръзки при ревматизъм и полиартрит.
Превръзката се държи от вечерта до сутринта.
1/5 от чаша с корени от шипка да се залее с половин литър водка. През първите 3 дни да се пие по 1
супена лъжица 3 пъти на ден, след това по 50 грама.
Половин литров буркан или бутилка се пълни с червени земни червеи, залива се с водка, така че едва
да покрие горния край. Съдът се покрива с хартия или с плътна хартия и се завързва, без да е необходима
херметичност. След едноседмичен престой на слънце настойката се използва за мазане всяка вечер преди
лягане.
Прави се настойка от 1 лъжица цветове от люляк и 0,5 л водка. Използва се за компреси. Помага и при
рани и натъртвания.
Пълни се половин бутилка с мравки и се залива с водка или спирт, след което престоява на тъмно и
топло място. Използва се при простуда с хрема, стари ревматични заболявания. Пие се 2 пъти дневно по 0,5
-1 чаена лъжичка.
Суха вана с мравки. Внимателно се премахва горният пласт на мравуняка, поставя се болната ръка или
крак, покрити с кърпа или парче плат, намазани с анасоново масло или с мед. Върху мравуняка може да се
постели дреха на болния, след което да се облече - тя ще е напоена с мравешка киселина.
При ревматизъм на краката се ушиват брезентови панталони, закриващи тялото от кръста до
стъпалата. Панталоните се натъпкват с брезови листа по такъв начин, че краката да бъдат обгърнати
равномерно от всички страни. Възможно е силно потене на краката, затова трябва да се предвидят
допълнително листа за смяна на вече овлажнелите. Често излекуването настъпва за по-малко от десет
сеанса.
Отварата от картофи успокоява болките в ставите и помага за зарастване на костите.
СЧУПВАНЕ НА КОСТИ
Настойка от цветчетата на подбел, глухарче, люляк и корен от лопух в съотношение 1:1:1:1. 3/4 от съд
се пълни със сместа и се залива с водка. Използва се за намазване и компреси. Същата настойка помага и
при лекуване на рани, причинени от дълго лежане. При съчетание с мумиьо е особено ефективна за сраства-
не на „старчески" счупвания.
РАДИКУЛИТ
Плодовете на конски кестен се смилат на прах и по равно се смесват с камфор и мас. Сместа се маже
38
тънко на филия черен хляб и се налага на болното място. От хляба силно избива влага.
Болното място се намазва с тънък слой мед и се покрива с 1-2 пласта тоалетна хартия. Отгоре се слагат
2-3 правоъгълника хартия, намазани с горчица, които се покриват с найлон и одеяло. Чувството на парене и
вътрешно затопляне не бива да става болезнено. Компресът да не се използва повече от час и половина.
Ефективна е и кашата от настъргана на ренде ряпа или хрян. Намазва се върху болното място. За да се
намали лютивостта, получената маса може да се смеси със сметана. В такъв вид подобни компреси могат да
се използват и при деца.
Попарват се брезови листа и се налагат на дебел слой върху възпаленото място. Покриват се с плътна,
хартия или найлон. Болният се завива добре.
Благотворно действат настойки със спирт или водка и репей. Използва се за разтривки и компреси.
Препоръчват се и пресни листа от хрян, наложени на болното място. Листата трябва да се сменят и да
се налагат няколко дена.
БОЛЕСТИ НА СЪРЦЕТО
Покрай вратните прешлени има две вдлъбнатини. Трябва да се масажират отгоре надолу. Това всеки
може да направи и сам. След това с движението на едната ръка сякаш „изхвърляйте “налягането от пръстите
на другата и обратно.
При много високо кръвно налягане намокрете кърпа с оцет - ябълков или обикновен, 5-6%. Сложете я
на петите в продължение на 5-10 минути. През това време трябва налягането да се измерва. Когато то се
нормализира, процедурата трябва да се спре, за да не „падне“ кръвното налягане.
При неорганични отлагания на соли се препоръчва бял имел - паразитно растение, обвиващо се около
брезата и тополата. Имелът има успокояващо въздействие и регулира налягането, особено сърдечното.
Имелът се стрива на брашно. Една препълнена чаена лъжичка се залива с вряла вода и престоява една нощ в
термос. Пият се по 2 супени лъжици на глътки 15-20 минути преди лягане. Употребява се 3-4 месеца.
За прочистване на съдовете има два много стари тибетски метода. Първият е чеснов.
Счуква се 350 г чесън в дървен хаван. Взимат се 250 г от долната част на масата, където сокът е повече
и се заливат с 200 г неразреден спирт. Сместа престоява 10 дена на тъмно място. Прецежда се през марля и
се взема преди ядене на капки по следната схема:

ден на приемане закуска брой капки вечеря

обяд

1 1 2 3
2 4 5 6
3 7 8 9
4 10 11 12
5' 13 14 15
6 15 14 13
7 12 11 10
8 9 8 7
9 6 5 4
10 3 2 1
11 25 25 25
12 25 25 25
И така докато не свърши лекарството. Тази рецепта може да се използва веднъж на пет години.
Вторият метод освен че прочиства съдовете има и успокояващо въздействие.
Смесват се 1 чаша семе от копър, 2 супени лъжици стрит валерианов корен и 2 чаши натурален мед.
Сместа се допълва с вода в термос до 2 литра, отлежава 1 денонощие и се пие по 1 супена лъжица 3 пъти
дневно, половин час преди ядене.
Добре пречиства кръвоносните съдове сокът от киви или отримония. При варикозно разширяване на
вените или тромбофлебит трябва да се изяждат 4-5- плода.
За пречистване на организма се пие ежедневно- по половин чаша отвара от елови шишарки. Със
същата цел се сварява и се пие като чай отвара от шишарки на борче (полевой хвощ - руски).
ХИПЕРТОНИЯ, НЕРВНОСТ, БЕЗСЪНИЕ
Полезен е чаят от листата, пъпките и плодовете на черно френско грозде, мента, плодове на шипка и
глог, папуняк, валериан и пача трева.
39
 Пресен сок от червено цвекло се смесва в равни пропорции с мед и се взима по 1 супена лъжица 4-5
пъти дневно.
2 супени лъжици сушени плодове от черно френско грозде се заливат с чаша гореща вода и се варят на
слаб огън 10 минути. Сместа престоява един час и се прецежда. Пие се по 1/4 чаша 4 пъти дневно.
ХИПЕРТОНИЯ
В емайлиран съд се разбърквате дървена лъжица по 1 чаша сок от моркови, сок от ряпа, цвекло, хрян
(настърганият хрян престоява 1 денонощие във водка), чаша мед и сок от 1 лимон. Пие се по 1 супена
лъжица 3 пъти дневно, 1 час преди ядене в продължение на 2 месеца. Държи се в херметично затворен съд в
хладилник.
Препоръчва се консумацията на печени небелени картофи, пресен лук и няколко скилидки чесън на
ден.
АРТЕРИОСКЛЕРОЗА
200г кора от офика (рябина - руски) се вари 2 часа на бавен огън в 0,5 л вода. Пие се по 1 супена
лъжица половин час преди ядене 3 пъти дневно.
Помага и 1/4 чаша сок от червено френско грозде половин час преди ядене.
1 кг плодове от черноnлодна офика (рябина) се смесва с 1 кг захар. Взима се по 1 чаена лъжичка 3 пъти
дневно.
ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ХЕМОГЛОБИНА
Заливат се шепа стафиди с чаша вряла вода и се оставят през нощта до възглавницата. Сутринта, без да
ставате от леглото, изяждате плодовете и изпивате водата.
На болни след операция се препоръчва смес от 1 чаша стафиди, 1 чаша гръцки орехи, 1 чаша мед и сок
от 1 лимон.
За укрепване на мускулите на сърцето се препоръчва на гладно да се изяждат 2 белтъка, разбити с 2
чаени лъжички сметана и 1 лъжичка мед.
СЪРДЕЧЕН ЗАДУХ
10 лимона (без семките) и 10 глави чесън се смилат на месомелачка. Масата се залива с 1 литър мед и
престоява 2 седмици. Взема се преди сън по 1 супена лъжица. Ако задухът е съчетан с хипертония,
необходимо е да се добавят 100 г цветчета от глог.
Да се пие сок от червено цвекло, в комбинация с други сокове от моркови, зеле, картофи. На
ХИПЕРТОНИЦИТЕ помага смес от настърган хрян, лимонов сок, сок от цвекло и моркови с мед в
пропорция 0,5:1:1:1:1. Пие се по 1 супена лъжица 1 час преди лягане.
Тибетските лечители казват: започнали сте деня с мляко и каша, завършете го по същия начин.
Препоръчително е да се консумира по малко каша от грис, булгур, варено жито. Те влияят благотворно на
стомашно-чревния тракт и на опорно-двигателната система.
За профилактика на артериосклерозата се препоръчва консумация на извара.
При МАЛОКРЪВИЕ трябва да се пие сок от черна ряпа, моркови и цвекло (1:1:1) по 1-2 чаени
лъжички всеки ден в продължение на 2-3 месеца.
При ВЪТРЕШНИ КРЪВОИЗЛИВИ (на матката, чревни, хемороидални):
Наесен след прибирането на краставиците се събират краставични мустачки, нарязват се ситно и се
измиват със студена вода. 50-100 г мустачки се варят в 0,5 л вода и се оставят да престоят. Пие се по
половин чаша 3 пъти дневно.
При УМОРА и НИСКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ се препоръчва чай от звъниче, шипка, листа от
трънка, риган, маточина.
ВАРИКОЗНО РАЗШИРЯВАНЕ НА ВЕНИТЕ - да се пие настойка от коприва.
Супа от нарязана пролетна коприва също помага за подмладяването на организма, за по-добрата работа
на органите. В някои случаи е полезен и при диатеза.
Ванга съветва при варикозно разширяване на вените сутрин да се разстила чаршаф на тревата и след
това да се завива болният с него. Според нея росата има много неизследвани лечебни свойства.
Ванга препоръча на една болна от тромбофлебит да напълни кана с вода и през нощта да я остави на
земята в двора. Сутринта пръстта под каната се събира, слага се на болното място и се привързва с кърпа.
Тази процедура се повтаря 3 пъти.
Овесът отдавна е известен като универсално лечебно средство. Приготвя се по следния начин: към 2
шепи овес се прибавят 8 л вода, съдът се затваря и овесът се вари, докато водата не остане наполовина. След
това се прецежда и се добавя 13 г селитра, 155 г захар и малко червено сандалово дърво. Вари се още 10-15
минути и престоява 24 часа. Държи се в хладилник и се пият 2-3 чаши сутрин на гладно 2-3 часа преди
ядене и 2-3- часа след обяд.
Овесът пречиства кръвта, бъбреците и пикочните пътища, действа благотворно на мозъка, облекчава
болките в ушите, зъбите, главата.
40
 КАМЪНИ В ЖЛЪЧКАТА И В БЪБРЕЦИТЕ
Две супени лъжици семе от копър се заливат с 2 чаши вряла вода, варят се 15 минути на бавен огън.
След охлаждането се прецеждат. Пие се в продължение на 3 седмици по половин чаша топла отвара 4 пъти
на ден.
С месомелачка се смила 1 чаша конопено семе, смесва се с 3 чаши мляко и се вари докато остане 1
чаша. Докато сместа е гореща, да се прецеди и да се пие по 1 чаша 5 дена подред. След 10 дни курсът на
лечение се повтаря като пред този период се избягват дразнещи храни. Възможни са пристъпи на болка.
След 1 година лечението се повтаря.
През сезона да се изяжда 6 пъти на ден половин чаша ягоди.
При камъни в жлъчката, а също и в бъбреците и в черния дроб благотворно действа силна отвара от
магданоз (с корена).
След едно денонощие пълен глад се прави клизма. След 1 час се изпива 1 чаша олио и веднага след
това чаша грейпфрутов сок. При повдигане в легнало положение да се смуче лимон, без да се пие вода. След
15 минути се взима разхлабително и още след 15 минути може да се пие вода. Гладуването продължава и
след едно денонощие процедурата да се повтори. Излизането на камъните се контролира. Обикновено
курсът на лечение продължава около 1 седмица. За да протича лечението безболезнено, помага
продължителната употреба на сок от цвекло.
За пречистване на бъбреците помага отвара от 1 чаена лъжичка ленено семе (на 1 чаша вода). Отварата
се пие в продължение на 2 дена по 1 чаена лъжичка на всеки 2 часа.
За лечението на черния дроб се препоръчва сок от следните зеленчуци: морков - 210 г, кервиз -150 г,
магданоз -120 грама.
Болките в черния дроб преминават, ако се смеси четвърт чаша качествено олио със същото количество
сок от грейпфрут и преди лягане сместа да се изпие (но 2 часа след ядене и направената клизма). След това
трябва да се спи на дясната страна. Сутринта клизмата се повтаря.
3 пъти дневно след ядене да се пие чаша от зелева саламура и доматен сок (от пресни домати).
При заболяване на черния дроб, а също и при преумора се препоръчва ежедневно да се изяждат 30 г
гръцки (кедрови) орехи, 20 г стафиди и 20 г кашкавал.
Много е полезен чай от изсушени цветове на тиква. Помага и тиквеното семе.
При лекуване на черния дроб се препоръчва да се пие чай от сварени царевични „муцунки“..
Болните трябва да правят 1-2 пъти седмично разтоварващи дни, като се хранят само с диня. Тази
кратка диета облекчава работата на черния дроб, бъбреците и жлъчката.
Особено важно! Избягвайте пържено! Не преяждайте - това замърсява организма с шлаки!
Измивайте добре зеленчуците и ги варете необелени. Водата не изхвърляйте - в нея се съдържат
всички минерални соли, необходими на човека. Пийте всеки ден домашни сокове. Сокът от цвекло може да
премахва даже тумори.
ХЕМОРОИДИ
Най-разпространеният начин на лечение е поставянето на свещички през нощта и топли промивки на
ануса. Сутрин след освобождаване на червата, анусът се измива с хладка вода и се намазва с рициново
масло. Преди поставянето на свещичката препоръчвам да се правят клизми от сока на червено цвекло, газ
(керосин - руски) -1 чаена лъжичка в половин чаша топла вода и урина.
Свещичките се правят от суров картоф, запарени стафиди, мазила. Баба ми приготвяше такова мазило:
в кипящо слънчогледово олио (0,5 л) пържеше до почерняване едра глава лук, след това изхвърляше лука, а в
топлото олио разтваряше 100 г восък.
За промивки на ануса може да се използват следните топли настойки:
а) от лук - на 2 литра вряща вода 3 кг лук;
б) от катран -1 супена лъжица катран на 2 литра вряща вода.
Брезова пепел се разтърква до сажди и се смесва с газ (керосин) до гъстотата на сметана. Тази каша да
се употреби като свещички за 10-15 минути.
Могат да се поставят и „ледени “ свещички. Те се приготвят по следния начин: хартиени цилиндрични
формички се пълнят с вода и се замразяват. Преди използване трябва да се натопи края на свещичката в
гореща вода или самите формички да се направят със заоблен край за безболезнено поставяне. Първите 3-5
дена свещичката се държи не повече от половин минута. След това на всеки 3-5 дена се прибавят 30
секунди. В случай на дразнене или висока температура в ануса да се правят хладки промивки или да се
слага компрес от мека кърпа за 3-5 минути.
Върху хемороидалните подутини се налагат листа от трепетлика за 2 часа. В случай на болки и
безпокойство листата се махат и болното място се промива, а процедурата се повтаря не по-рано от 2 дена.
Препоръчва се преди лягане да се сяда в съд със студена вода за 5 минути в продължение на 3
седмици.
41
 Добре действа и сок от прясна офика, ако се пият 3 пъти на ден по две чашки със захар, след което се
изпива чаша вода.
Прилага се и така нареченият „персийски метод“: на дъното на невисок бидон се поставя нагрята
червена тухла. Върху тухлата се посипва нарязан чесън. Когато се появят изпарения, да се седне на бидона.
„Димните“ вани се правят до оздравяване.
ЗА ПЕРИСТАЛТИКАТА
Препоръчва се да се пият ежедневно 1-2 чаши леко затоплена зелева саламура. Полезен е и пресният
сок от лук - по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно, а също и настойка от корен на глухарче: 2 чаени лъжички
надробени корени се заливат с чаша студена вода и престояват 8 часа. Пие се по 1/4 чаша 4 пъти дневно
преди ядене.
ГАСТРИТ
Сутрин на гладно се изпиват 30 минути преди ядене 2 разбити белтъка от пресни сурови яйца.
Процедурата се повтаря в продължение на 1 месец.
При ниска киселинност е полезно преди ядене да се пие по половин чаша сок от прясно зеле. При
повишена киселинност да се пие поред сок от моркови и от картофи.
ЗА ГАСТРИТИ, ЯЗВИ, ДИСКИНЕЗИЯ НА ЖЛЪЧНОИЗВЕЖДАЩИТЕ ПЪТИЩА
3 чаши раздробена брезова гъба, манатарка (березовой гриб, чага - руски), 50 г плодове от шипка, 50 г
равнец, 50 г борови пъпки, 50 г пелин се заливат с 3,5 л студена вода. След като кипне, сместа се вари 2 часа
на бавен огън с похлупак на тенджерата. След свалянето от огъня тенджерата се завива в одеяло за 1
денонощие. След това се прецежда, изцежда се 200 г сок от алое (3-годишно и повече), 250 г коняк, 400 г
мед и престоява 4 денонощия като ежедневно се разбърква. След това сместа се отлива в по-малки съдове за
съхранение в хладилника. Пие се по една супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене. За излекуване е
достатъчна половинлитрова бутилка.
Парче изсушена брезова гъба, манатарка (чага, березовмй гриб) се залива с вряла вода за 4 часа, за да
омекне, след което гъбата се настъргва на ренде. 1 част от гъбата се смесва с 5 части вряла вода.
Температурата трябва да е 80-90 градуса не повече. Престоява 2 денонощия на тъмно и хладно място. След
това настойката се прецежда през плътен плат като остатъкът се изстисква. Пие се по половин чаша 3 пъти
дневно. По време на лечението трябва да се пази растително-млечна диета, да се избягва пушенето, салами,
мазнини, консерви, остри подправки. Настойката се използва и като средство срещу тумори.
Народната медицина препоръчва и корен от репей (лопух - руски) във вид на отвара или настойка.
Някои учени твърдят, че тези корени имат и противотуморно въздействие. В продължение на 1 седмица
прахът от корена престоява, смесен в равни части спирт и мед и се пие 3 пъти дневно по една супена лъжица
преди ядене.
ПРИ ПОЛИПИ И РАК НА ПРАВОТО ЧЕРВО
Сутрин и вечер се правят пречистващи клизми със син камък (1 чаена лъжичка на 3 литра студена
вода). За процедурата се използва половин чаша от получения разтвор. Той се смесва с 2 литра топла вода 5
минути след изчистването на червата обезателно трябва да се направи микроклизма със 100 г престояла
урина. След 2 седмици въпросът за хирургическа намеса обикновено отпада.
Същата рецепта препоръчвам и за тумори на шийката на матката и миоми, само че клизмите,
естествено, се заменят с впръскване.
ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА РАБОТАТА НА СТОМАХА
а) Сутрин, преди ставане от леглото, трябва 20-30 пъти рязко да се надуе и отпусне коремът, след това
да се направи самомасаж на корема с кръгообразни движения по часовниковата стрелка.
б) Да се изпишат във въздуха с краката цифрите от 0 до 10. Ако не успеете веднага да изпълните
цялото упражнение, постепенно повишавайте неговата сложност.
в) След упражненията станете и хванете ръцете си на върха на главата. Повдигнете се на пръсти,
ръцете също се вдигат с дланите нагоре. Отпуснете се на цяло стъпало. Същото да се направи с обръщане
наляво и дясно по 10 пъти във всяка посока.
За очистване на стомаха и облекчаване на работата му е необходимо да се правят клизми с гореща
вода; като се прибавят 1-2 супени лъжици лимонов сок и ябълков оцет (6% на 2,5 л вода.) Клизмите се
правят 3 поредни дни, 3 пъти през ден, 3 пъти през 2 дни и така нататък, докато остане 1 клизма веднъж
седмично. Много е полезно 1 ден всяка седмица да се прави пълно гладуване. Но за целта не всеки ден е
подходящ. В зависимост от зодията се прави верният избор:
Овен - вторник
Телец - петък
Близнаци - сряда
Рак - понеделник
Лъв - неделя
42
 Дева - сряда
Везни - петък
Скорпион - вторник
Стрелец - четвъртък
Козирог - събота
Водолей - понеделник
Риби - четвъртък
През нощта преди гладуването се прави очистителна клизма. На гладуването не пречат водата,
плодовете и зеленчуците (само пресните).
ПРИ ХРОНИЧЕН ЗАПЕК
Да се пие всеки ден 1 чаша тиквен сок в продължение на 1-2 месеца. След първия месец е необходимо
да се направи прекъсване за няколко дни. Тиквеният сок е ефективен също и при умствена и физическа
умора, възпаление на уриноотделителната система, безсъние, тревожен и неспокоен сън.
Изсушават се на слънце и се стриват на прах кайсиеви ядки. Ежедневната доза е 12 грама. Прахът
извежда от организма токсините, облекчава дишането при простуда, помага за лекуването на кашлица.
Болките в стомаха се облекчават от настойка от 100 г жълт кантарион, 400 г мента и 100 г репей. Ако
към този сбор се прибавят 150 гот изсушен чай, получава се средство за пречистване на бъбреците.
При възпаление на червата народната медицина препоръчва захарни клизми. Те спомагат и за
пречистване на стомаха. Захарните промивки благоприятстват и зарастването на рани.
На болните от дизентерия помага отвара от клонки на къпина. Приема се без ограничения до
оздравяване.
При намалена функционалност на стомашно-чревния тракт е полезно да се изяде малко пресен лук
преди ядене.
Имало е случаи, когато рак на корема е бил лекуван с корен на майски репей (лопух - руски). Той
трябва да се настърже като хрян и да се употребява в яденето без ограничения.
ХРАНИТЕЛНО НАТРАВЯНЕ
Листа от френско грозде се варят 2-3 минути. Пие се по една чаша.
Анасоново семе (1 чаена лъжичка на 1 чаша вряла вода) престоява 1 нощ в термос. При екстрени
случаи е достатъчно едночасово варене.
За да се провокира и поддържат пристъпи на гадене, се използва смес от мляко и белтък.
ПОДСТОМАШНА ЖЛЕЗА
Сутрин да се пият 100 г собствена прясна урина.
Да се пие отвара от пелин и перуника 15 минути преди ядене -1/3 -1/4 чаша.
1 кг лимони, 300 г магданоз и 300 г чесън се смилат (лимоните без костилките, но с кората). Сместа се
оставя да престои 2 седмици в емайлирана тенджера. Пие се по 1 лъжичка преди ядене З пъти дневно. Тази
смес може да се залее с 13 чаша настойка от черничево листо, листа от ягоди, царевични „муцунки", листа
от боровинки, шушулки от фасул. Смесват се равни части от добре стритите компоненти, след това една
лъжица от сместа се залива с чаша вряла вода и престоява една нощ в термос.
1 нощ престоява настойка от житно брашно и кефир. Използва се 1 супена лъжица брашно и чаша
кефир. Сутрин се яде вместо закуска.
ЗА ВАС, ЖЕНИ...
При мастит отлично помага сурово тесто, замесено с мед и жълтък.
Често младите майки болезнено понасят отбиването на детето от кърмене. През този тежък период
трябва да се наложат на гърдите (да се носят под сутиена), листа от обикновено кисело зеле.
МАСТОПАТИЯТА се лекува по следния начин: варят се цветове от картофи (1 чаена лъжичка
цветчета на ситно на чаша вряла вода) и в зависимост от състоянието на бъбреците се пие по 1 супена
лъжица до 1/3 чаша 3 пъти на ден преди ядене.
ФИБРОМИ И МИОМИ
1 чаена лъжичка син камък се разтваря в половин литър вода. Половин чаша от получения разтвор се
смесва с 2 л топла вода и се впръсква 2 седмици подред сутрин и вечер. След всяко впръскване
задължително се въвежда във влагалището 200 г собствена урина.
При КЪРВЯЩ ЦИСГИТ семе от копър се стрива на брашно, взима се 1 чаена лъжичка брашно,
оставя се 1 чаша да заври, запарва се 1 - 1,5 часа, после се изпива заедно с утайката. Пие се 1 седмица
сутрин на гладно.
450 г жълт и 450 г червен кантарион се поливат с 1 литър вряла вода. Да се пие вместо чай или вода
при НЕЗАДЪРЖАНЕ НА УРИНАТА.
Слагат се 100 г магданоз в 1л вряла вода. След едночасов престой се пие по половин чаша ежедневно
при ЗАДЪРЖАНЕ НА УРИНАТА. Резултатите настъпват след седмица и половина - две.
43
 За лекуване на ЖЕНСКИ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПРОЦЕСИ източната медицина препоръчва да се
сложат в 1,5 чаши вода 6 цветчета от нар, паднали вече от дървото, и да престоят 45 минути. След това се
варят 15 минути. Пие се по една супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене. След като се използват 120
цветчета, да се направи 20-дневна почивка.
За бременните жени често е от голямо значение да знаят дали ще се роди момче или момиче.
Предлагам таблица за определяне на пола на бъдещото дете. Отляво е възрастта на жената, горе - месецът на
зачеване.
ТАБЛИЦА
по която можете да определите пола на бъдещото ви дете. Цифрите вляво определят възрастта на
майката, а месеците в горния ред - времето на зачатието.

I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII

18 ж м ж м м м м м м м м м

19 м ж м ж ж м ж ж ж ж м м

20 ж м ж ж ж ж ж ж ж ж ж м

21 м ж ж ж ж ж ж ж ж ж ж ж

22 ж м м ж м ж ж м ж ж ж м

га м м ж м м ж м ж м м м ж

24 м ж м м ж м м ж ж ж ж ж*

25 ж м ж ж м ж м м м м м м

26 м ж м ж ж м ж ж ж ж ж ж

27 ж м ж м ж ж м м м ж м м

28 м ж м ж ж ж м м м м ж ж

29 ж м ж м м м м м м ж ж ж

30 м ж м ж ж ж ж ж ж м ж м

31 м ж м ж ж ж ж ж ж ж м м

32 м ж м ж ж ж ж ж ж ж м м

33 м ж м ж м ж ж м ж ж м м

34 м ж м ж ж ж ж ж ж ж м м

35 м м ж м ж ж ж м ж ж ж м

36 ж м м ж м ж ж ж м ж ж м

37 м ж м м ж м ж м ж м ж м
38 ж м .ж м м ж м ж м ж м ж
ЗЪБОБОЛ
Очистено от солта парче сланина (може и прясна) се слага за 15-20 минути на болния зъб между бузата
и венеца. Болката минава.
Корен от живовлек се слага в ухото от страната, където е болният зъб. След кратко време също ще
успокои болката.
Вътрешната страна на китката се натърква с чесън. Въздействието на чесъна може да се усили, ако се

44
стрият няколко скилидки и се завържат добре към мястото, където. се чувства пулсът. Две съществени
уточнения: чесънът не бива да бъде непосредствено до кожата - ръката да се покрие с кърпичка; ако болният
зъб е отдясно, натърква се лявата страна и обратно.
На дъното на тенджера се налива малко липов мед и в него се слага стар ръждив пирон, предварително
нагрят до червено. Образувалото се около пирона гъсто черно вещество се налага преди сън на венеца.
Скоро гнойта изтича.
В древността за укрепване на венците са използвали отвара от хвойна.
Особено ефикасен е следният начин: чесънът се реже на тънки пластове и с тях се покриват венците от
двете страни за половин час. Въпреки силната болка процедурата се повтаря 3 пъти.
Бързо премахва болката . и настойка от жълт кантарион.
Намачкани листа от подбел се налагат на болезнените подутини на венците, които често се образуват
след вадене на зъб.
САМОМАСАЖ
Това е най-доброто средство за подобряване на общото състояние на организма. Той трябва да се прави
сутрин веднага след сън. Кожата на лицето се разтрива с върховете на пръстите (без палеца) от бузите към
ушите и ъгъла на долната челюст. После с кръгообразни движения се разтриват- брадата и устата, изглажда
се кожата на носа от краищата към междувеждието. Масажът завършва на челото - кожата се масажира с
'галещи движения от средата на челото към слепоочията, а с въртеливи движения шията от брадата надолу и
встрани. Вечерта движенията могат да бъдат повторени с крем за кожа.
Особено полезен е масажът на ушните миди. Той се прави с палец и показалец. При вдишване се
масажира ухото от меката част до върха, а при издишване - обратно. Само неколко минутен масаж видимо
ще подобри вашето настроение и самочувствие.
МУМИЙО
5 г от това чудодейно средство се заливат с 0,5 л студена преварена вода. Държи се в хладилника.
Взима се за възрастни по 1 супена лъжица, а за деца, по 1 чаена лъжичка като общо укрепващо средство.
Приема се или рано сутрин, или преди лягане 2-3 часа след ядене.
Мазилата и компресите е целесъобразно да се правят преди лягане.
Мумийото помага да се подобри жизнеспособността на практически всички вътрешни органи,
повишава съпротивителните сили и лекува много болести. Например при хемороиди се взимат по 0,2 г
вътрешно на гладно. Курсът на лечение е 10дена. Провеждат се 2-3 курса на година.
При сърдечна недостатъчност е необходимо да се взимат 0,2 г преди лягане в продължение на 10 дена.
След 2-3 седмици може да се повтори.
ЗА КОСАТА
При оплешивяване се натърква смес от 4 части сок от лук, 1 част коняк, 6 части отвара от корен на
репей (лопух - руски). След това мястото се измива с пречистена газ.
За лекуване на оплешивяване има и такава рецепта. Смесват се 100 г говежди мозък, 1 яйце, 15 капки
амоняк, 2 супени лъжици рициново масло. С тази смес се маже главата и не се мие 3 дена. Общо се правят 5
цикъла.
Добри резултати се получават при намазване на корените на косата с олио (зехтин), накиснато с корен
от репей. 50 г сухи корени от репей се заливат със 100 г олио и престояват на слънце 10 дена.
За заздравяваме на корените на косата може да се мажат със смес от сок от лук и мумийо (10% воден
разтвор) в пропорция 1:1.
Добър ефект се получава от измиването на косата с престояла урина.
Добре се захранва косъмът, ако косата се мие с яйце.
За заздравяване на корените на косата се препоръчва да се натърква измитата коса с настойка от
коприва, която лесно се - приготвя от сухи надробени листа, залети с чаша вряла вода и престояли 1 час.
Прецедената изстинала- отвара се използва 1-2 пъти седмично.
На дете, болно от ДИАТЕЗА, се дава сок от черна ряпа. Започва се от 1 капка и всеки ден дозата се
увеличава с по 2 капки, докато се стигне до супена лъжица. Сокът се пие 3 пъти дневно- 1520 минути преди
ядене.
На детето може да се дава и чаена лъжичка брашно,, приготвено от черупка на прясно яйце. Брашното
се смесва с малко количество лимонов сок. В продължение на 30 дни се приема една доза от 1 яйце.
Преди да се приготви брашното, трябва да се премахне вътрешната ципа на яйцето и да се измие
черупката. Подобно брашно помага и за костната система и при образуването на зъбите.
При ПОДУВАНЕ НА КРАКАТА се варят 4 лъжички ленено семе 10-15 минути в 1 литър вода.
Тенджерата се завива за 1 час с одеяло. Пие се горещо, с интервал от 2 часа по половин чаша 6-8 пъти
дневно.
1 супена лъжица брезови пъпки и 2 лъжици брезови листа се заливат с 0,5 л вряла вода и престояват 1
45
час. След това настойката се прецежда и се пие по половин чаша 4 пъти дневно.
При отоци често помага и отвара от боровинкови листа: 2 супени лъжици се варят 15 минути в 1 чаша
вода. Настойката се прецежда и - се пие през деня.
При УМОРА НА КРАКАТА е необходимо 10 пъти последователно да се потопят в леген с топла (40°)
и в леген с хладка (20°) вода. Завършващото потапяне е винаги в студено. Във водата може да се добавят 50 г
липов цвят и лъжица готварска сол.
Същата вана с листа от орех помага при варикозно разширение на вените.
При неприятен МИРИС НА КРАКАТА сутрин те трябва да се посипят с прах на борова киселина.
При силно потене на краката - посипват се с прах от дъбова кора, през нощта се обуват чорапи, а
сутринта се измиват със студена вода.
При НЕВРАЛГИЯ твърдо сварено яйце се реже наполовина и се слага на мястото, където болката е
най-силна. Заедно с изстиването на яйцето преминава и болката.
За лекуване на ТУБЕРКУЛОЗА народните лечители са използвали биологически активните вещества,
съдържащи се в дъждовните червеи. Чаша дъждовни червеи се измиват и заливат с 0,5 л спирт или водка.
Престояват 1 седмица, след това . течността се филтрира. Пие се по 1 лъжица 3 пъти дневно.
Забележка. Червеите се приготвят през май или юли. През юни (периода на размножаване) червеите са
отровни.
Дъждовни червеи се използват и при лекуване на КАТАРАКТ и ГЛАУКОМА. Чаша червеи се
измиват, слагат се на пластове в тенджера, между пластовете се слага захар, тенджерата стои на слаб огън.
Когато се появи течност, да се изстуди и няколко пъти да се филтрира до прозрачност. Да се слага по 1 капка
2-3 пъти на ден в продължение на 2 седмици. Ако подобрението е незначително, процедурата да се повтори,
но червеите вече трябва да се посипят не със захар, а със сол.
При заболяване от ТРАХОМА първите три дена болните клепачи се мажат с лимонов сок само отвън,
а по-късно, леко повдигайки клепача, и отвътре.
Срещу АЛКОХОЛИЗЪМ. Сухи брезови пъпки обилно се поръсват със захар и се запалват. След това
огънят се гаси и димът се диша от склонния към алкохолизъм. След процедурата на болния се дава да изпие
чаша водка.
За изтрезняване помага чаша студена вода с разтворени в нея 5 капки амоняк.
При разтягане на СУХОЖИЛИЯ се раздробяват няколко глави лук, нанасят се на дебел слой на кърпа
и с нея се покрива болното място.
Срещу БЕЗСЪНИЕ помага:
1. Семе от копър, сварено във вино. 50 г семе се вари на бавен огън в 0,5 л вино. Преди сън се пият 50-
60 милилитра. Странични явления или усложнения не са наблюдавани.
2. Вана с 3-5 капки масло от бяла ела, продължителност 20-30 минути. Отморява, успокоява, спомага
за добър сън.
При ГЛАВОБОЛ помага тампон, пропит със сок от червено цвекло в ухото или в носа.
За спиране на ДИАРИЯ може сутрин и вечер да се пие по чаша светлорозов разтвор калиев
перманганат. Във водата не бива да има неразтворени кристали.
ВНИМАНИЕ!
ПРЕДИ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ РЕЦЕПТИТЕ ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА Е КОНСУЛТАЦИЯ С ЛЕКАР!

46