Учебник анатомия

СЪДЪРЖАНИЕ
Двигателен апарат................................ . . . • 13
Костна система, systema ossium . . ........................................ 13
Устройство на костите................................................................ 13
Развитие и растеж на костите..................................................... 14
Свързвания между костите......................................................... 16
Гръбначен стълб, columnavertebralis.......................................... 16
Гръден кош, thorax...................................................................... 20
Череп, cranium.............................................................................. 22
Кости на мозъчния дял, craniumcerebrale....................... 22
Кости на лицевия дял, cranium viscerale................................ 25
Черепът като цяло ....................................................................... 28
Кости и стави на раменния пояс..........................................31
Кости и стави на свободния горен крайник....................... 32
Кости и стави на тазовия пояс.............................................37
Кости и стави на свободния долен крайник.......................40
Мускулна система, myologia.................................. . .47
Устройство на мускулите............................................................ 47
Помощни образувания на мускулите........................................ 48
Мускули на главата, mm. capitis................................................. 49
Мускули на гърба, mm. dorsi.................................................. . 53
Мускули на шията, mm. colli................................................. 57
Мускули на гръдния кош, mm. thoracis.................................. 50
Диафрагма, diaphragma............................................................... 61
Коремни мускули, mm. abdominis.............................................. 62
Слабинен канал, canalis inguinalis.............................................. 63
Мускули на горния крайник, mm. membri superiors . . . 64
Мускули на долния крайник, mm. membri inferioris .... 73
Вътрешни органа,splanchnologia............................................... 83
Устройство на стената на кухите вътрешни органи .... 83
Храносмилателна система, systema digestorium ... ... 84
Устна кухина, cavum oris............................................................ 84
Гълтач, pharynx........................•............................................... 89
Хранопровод, esophagus.............................................................. 90
Стомах, ventriculus (gaster).......................................................... 91
Тънко черво, intestinum tenue..................................................... 92
Дебело черво, intestinum crassum............................................... 94
Черен дроб, hepar......................................................................... 96
Задстомашна жлеза, pancreas..................................................... 99
Коремница, peritoneum................................................................ 99
Дихателна система, systema respiratorium................................101
Hoc, nasus и носна кухина, cavum nasi......................................101
Гръклян, larynx...........................................................................103
Дихателна тръба, trachea...........................................................105
Бял дреб, pulmo...........................................................................105
Средостение, mediastinum.........................................................108
Пикочо-полова система, systema urogenitale...........................108
Пикочни органи, organa uropoetica...........................................108
Бъбрек, ren...................................................................................108
Пикочопровод, ureter....................................................................Ill
Пикочен мехур, vesica urinaria.....................................................Ill
Пикочен канал, urethra...............................................................112
Мъжки полови органи, organa genitalia masculina...................112
Семенник, testis..........................................................................112
Семеотводен канал, ductus deferens..........................................113
Простатна жлеза, prostata.......................................................... 114
Мъжки полов член, penis...........................................................115
Мъдница, scrotum.......................................................................116
Женски полови органи, organa genitalia feminina....................117
Яйчник, ovarium ........................................................................ 117
Маточна тръба, tuba uterina.......................................................118
Матка, uterus.............................................................................118
Влагалище, vagina.................................................................... 120
Външни женски полови органи, partesgenitales externae 120
Тазово дъно, perineum..............................................................121
Млечна жлеза, mamma.............................................................122
Жлези с вътрешна секреция, glandulae sine ductibus............123
Щитовидна жлеза, gl. thyroidea ........................................ 123
Околощитовидни жлези, gll. parathyroideae..........................123
Хипофиза, hypophysis (gl. pituitaria).........................................124
Тимус, thymus...........................................................................125
Надбъбречна жлеза, gl. suprarenalis........................................125
Парагапглии, paraganglia.........................................................126
Епифиза, corpus pineale............................................................126
Кръвоносна система, angiologia........................................... 127
Сърце, cor..................................................................................127
Устройство на стената на кръвоносните съдове...................132
Малък кръг на кръвообращението...........................................134
Голям кръг на кръвообращението..................................134
A. carotis communis....................................................135
A. carotis externa.........................................................135
A. carotis interna..........................................................137
A. subclavia................................................................. 138
Артерии на горния крайник......................................................139
Aorta thoracica..................................................................... . . 141
Aorta abdominalis......................................................................142
A. iliaca communis.................................................... 143
D. iliaca interna............................................................143
A. iliaca externa.............................................• .... ... 144
Артерии на долния крайник...................................................... 145
Вени, venae.......................................................................147
V. cava superior...........................................................147
V. azygos......................................................................................150
<)
V. cava inferior............................................................................151
V. Portae............................................................................... .... . 152
Кръвообращение у плода......................................................... 153
Лимфна система, systerna lymphatic urn..................................153
Главни лимфни съдове..............................................................154
Лимфни възли на главата и на шията .................................. 155
Лимфни възли на горния крайник......................................... 155
Лимфни възли на гръдния кош............................................... 156
Лимфни възли в коремната кухина......................................... 156
Лимфни възли на таза и долния крайник .... 157
Слезка, lien................................................................................ 157
Нервна система, Systema nervosum.........................................159
Структурни елементи на нервната система............................151
Централна нервна система........................................................161
Гръбначен мозък, medulla spinalis............................................166
Главен мозък, encephalon..........................................................167
Продълговат мозък, medulla oblongata (външно устройство) 168
Мост, pons (външно устройство)............................................. 168
Ромбовидна яма, fossa rhomboidea...........................................168
Вътрешно устройство на medulla oblongata и pons . .161
Среден мозък, mesencephalon................................................. 173
Малък мозък, cerebellum.........................................................176
Четвърто мозъчно стомахче, ventriculus quartus .... 176
Междинен мозък, diencephalon................................................179
Трето мозъчно стомахче, ventriculus tertius...........................179
Краен мозък, telencephalon......................................................179
Бразди и извивки на facies superolateralis ...............................180
Бразди и извивки на долната повърхност на хемисферата . .181
Бразди и извивки на медиалната повърхност на хемисферата 182
Вътрешно устройство на pallium.............................................183
Бяло мозъчно вещество на хемисферата.................................184
Базални ядра на хемисферата, corpus striatum ... 185 Странично мозъчно стомахче,
ventriculus lateralis . . 185
Обонятелен мозък, rhinencephalon...........................................187
Локализация на функциите в кората на голямомо-
зъчните хемисфери.................................................................. 189
Проводни пътища в нервната система....................................190
Аферентни пътища....................................................................191
Еферентни пътища....................................................................195
Обвивки на главния и гръбначния мозък................................196
Кръвоснабдяване на централната нервна система.................198
Периферна нервна система.......................................................200
Гръбначномозъчни нерви, nn. spinales....................................200
Задни клонове на спиналните нерви, rami dorsales . . . 200 Предни клонове на
спиналните нерви, rami ventrales . . 201
Шием сплит, plexus cervicalis...................................................201
Мишничен сплит, plexus brachialis..........................................202
Предни клонове на гръцните нерви.........................................205
Мойсей сплит, plexus lumbalis..................................................205
Кръстен сплит, plexus sacralis.................................................206
Срамен сплит, plexus pudendus...............................................208
Опашен сплит, plexus coccygeus................................. .... 208
Черепномозъчни нерви, nn. craniales.............................. . . . 208
I. Nn. olfactorii......................................................... 208
II. N. opticus.............................................................. 209
III. N. oculomotorius ............................................. .... 209
IV. N. trochlearis . . .......................................... 209
V. N. trigeminus . ... ...............209
VI. N. abducens . . .... ............... . 212
VII. N. facialis .... •....................................................212
VIII. N. vestibulocochlearis (n. statoacusticus) • . . . 214
IX. N. glossopharyngeus......................................... 214
X. N. vagus...............................................................215
XI. N. accessorius...................................................... 216
XII. N. hypoglossus................................................... 216
Автономна (вегетативна) нервна система . . . • ...............217
Pars sympathica . •.........................................................217
Автономни нервни сплетения в гръдната кухина .... 218 Сплитове и възли на
автономната нервна система в коремната кухина и в таза 219
Pars parasympathica ♦ . . . .. .... 220
Сетивни органи............. ... 221
Рецептори на общата сетивност . .........................221
Кожа................................................... • •..................................222
Орган на обонянието.................... .........................................223
Орган на вкуса............................................................................224
Орган иа зрението....................................................................224
Очна ябълка, bulbus oculi........................................................ 224
Спомагателни органи на окото...............................................227
Орган на слуха и равновесието...............................................228
Външно ухо, auris externa........................................................229
Средно ухо, auris media...........................................................229
Вътрешно ухо (лабиринт), auris interna..................................230
ДВИГАТЕЛЕН АПАРАТ
Костите, ставите и скелетните мускули изграждат двигателния апарат на човека.
Той дава опората на тялото и осъществява една от основните жизнени функции —
движението. Двигателният апарат се състои от две части: пасивна част — кости и
стави, и активна част — мускули.
КОСТНА СИСТЕМА. SYSTEMA OSSIUM УСТРОЙСТВО НА КОСТИТЕ
Скелетът е изграден от повече от 220 кости, които според формата си се
разпределят в три групи: дълги, къси и плоски. Всяка дълга кост се състои от средна
част — диафиза, dlaphysis, и два края, проксимална и дистална епифиза, epiphysis.
Диафизата е изградена от плътно костно вещество, което загражда широка кухина,
cavum medullare. Епифизите са изградени от гъбесто костно вещество, покрито от
тънък кортикален слой. Костните гредички се разполагат по направление на силите на
разтягане и натиск. Епифизите притежават ставни повърхности за съчленяване със
съседни кости. Предходният участък между диа- и епифизата се нарича метафиза,
metaphysis. Външно те приличат на диафизите, а по вътрешния си строеж — на
епифизите. Основните структурни елементи на всяка кост са: костното вещество,
надкостницата, костният мозък и ставният хрущял.
Костно вещество. Две трети от общото тегло на костите представляват неорганични
соли (СаР04, СаС03, MgP04, CaF и др.), а една трета — органични съставки, предимно
белтъци във вид на колаген. Костното вещество образува извити пластинки с големина
1—2 мм, в които спирално се подреждат колагенни влакна, а между тях се разполагат
молекулите на неорганичните и органичните съе-
динения. Сред основното вещество се намират костните клетки, остеоцити, чиито
израстъци се разполагат в тесни каналчета. Пластинките са подредени концентрично
около надлъжно ориентирани канали, Хаверсови канали, и образуват колонки,
наречени остеони. Наредените плътно един до друг остеони, заобиколени с по-големи,
генерални пластинки, изграждат плътното костно вещество, substantia compacta, а
гъбестото костно вещество, substantia spongiosa, най-често представлява деформирани
остеони с разширени Хаверсови канали. В каналите се разполагат кръвоносни съдове,
които преминават от един остеон в друг и към повърхността на костта — през т. нар.
Фолкманови канали. Някои от костните клетки (остеобласти) участвуват активно в
образуването на ново костно вещество, като произвеждат органични съединения, които
се импрегнират с минерални соли от кръвта, докато друга част от костните клетки
(остеокласти) разрушават част от костното вещество, като образуват кухините между
костните гредички.
Костен мозък, medulla ossium. Запълва кухините на костите. Той бива два вида: а.
Червен костен мозък, medulla ossium rubra — в детските кости и в кухините на
спонгио- зата при израснали. Той се изгражда от мрежеста съединителна тъкан и млади
кръвни клетки, б. Жълт костен мозък, medulla ossium flava — в диафизите на дългите
кости. Изграден е от мастна тъкан.
Надкостница, periosteum. Това е външната обвивка на костите, която не покрива
само ставните повърхности. Състои се от вътрешен, камбиален слой, богат на
остеобласти и кръвоносни съдове, които проникват в костта, и външен, фиброзен слой,
изграден от влакнеста съединителна тъкан, чиито влакна проникват в каналчетата на
костта (Шарпееви влакна).
Ставен хрущял, cartilago articularis. Той покрива гладките ставни повърхности и
е изграден от хиалинен хрущял. Дебелината му е около 1—2 мм. Не притежава
собствени кръвоносни съдове, а се храни от ставната течност и съдовете на
подлежащата кост.
РАЗВИТИЕ И РАСТЕЖ НА КОСТИТЕ
11ървопачално костите са изградени от съединителна тъкан. Една част от тях се
вкостяват направо — съеди- нителнотъканни кости (ключица, някои от черепните
кости),
а останалите се заместват с хрущял, който по-късно се превръща в кост. Осификацията
на тези кости става по два начина: перихондрално — чрез отлагане на костно вещество
под перихондриума (диафизите на дългите кости), и енхондрално — чрез образуване
на костно вещество във вътрешността на хрущяла (епифизи и къси кости). При дългите
кости имаме комбинирано вкостяване — пери- и енхондрално. Хрущялът се запазва
само по ставните повърхности и в областта между метафизата и епифизата, cartilago
epiphysialis. Чрез него костите растат на дължина. Нарастването на костите на дебелина
става чрез отлагане на костно вещество под камбиалния слой на надкостницата.
СВЪРЗВАНИЯ МЕЖДУ КОСТИТЕ
Различаваме два основни начина на свързване: synarthrosis (непрекъснато
свързване) и diarthrosis (прекъснато свързване).
Синартрози. В зависимост от тъканта, която свързва костите, различаваме:
Junctiira fibrosa (syndesmosis) — свързване чрез влакнеста съединителна тъкан
(membrana interossea, junctura tibiofibularis). Към синдесмозите спадат шевовете, suturae
(serrata, squamosa, plana), както и свързването на корена на зъба с алвеолата
(gomphosis).
Junctura cartilaginea (synchondrosis) — свързване чрез хрущял (ребрени хрущяли,
междупрешленни дискове).
Junctura ossea (synostosis) -— спояване на две кости чрез костна тъкан (os coxae, os
sacrum, дългите тръ- бести кости).
Диартрози. Най-разпространено е подвижното свързване чрез стави. Ставата
(diarthrosis, articulatio) се изгражда от следните структурни елементи:
Ставните повърхности, facies articulares, представляват гладки костни
повърхности, които са покрити с хиа- линен хрущял. Обикновено те си съответствуват
по форма (конгруентност). При разлики във формата на допиращите се стазни
повърхности между тях се влагат плочки от влакнест хрущял (disci articulares, menisci).
Стгвнгтг торбичка, capsula articularis, е изградена от два пласта: външен,
membrana fibrosa, и вътрешенf
membrana synovialis. Синовиалната мембрана отделя ставната течност, synovia, и
резорбира попаднали в ставната кухина продукти ка износване.
Стаената кухина, cavum articulare, представлява пространство, затворено от
синовиалния пласт на ставната капсула и ставните повърхности на костите. Притежава
по-ниско налягане и съдържа синовиална течност.
Стаените връзки, ligamenta, са изградени от влакнеста съединителна тъкан. Те
подсилват ставната капсула.
Механика на ставите. Основните движения, извършвани в ставите, са три вида:
сгъване, flexio; разгъване, extensio; отвеждане, abductio; привеждане, adductio;
вътрешно и външно завъртане, rotatio. В зависимост от формата ка ставните
повърхности различаваме:
1. Стави с една степен свобода на дви
жение — цилиндрични стави, art. trochoidea (art. talocruralis), и макароЕидни
стави, art. trochlearis.
2. Стави c ДЕе степени свобода надвижение —
елипсовидни стаЕИ, art. ellipsoidea (art. radio-
сагреа) и седлоЕидки стави, art. sellaris (art. carpometacnr- pea pollicis).
3. Стави c три степени свобода на дви
жение — кълбести стави, art. spheroidea (раменна, тазобедрена и др.).
Обемът на движение зависи от: разликата в големината на ставните повърхности,
ширината на капсулата, наличието на Еръзки и мускули, които ограничават
движенията.
При описание на ставите се използуват следните съгрешения: П. — ставни
повърхности, К. — ставна капсула, В. — ставни връзки, М. — механика на дадената
става. •
ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ, COLUiVINA VERTEBRALIS
Колоната на гръбначния стълб представлява ос на скелета и се изгражда от 33—34
прешлена (7 шийни, 12 гръдни, 5 псясни, 5 кръстни и 4—5 опашни).
Устройство на прешлените. Всеки прешлен, vertebra, се състои от тяло, corpus,
дъга, arcus, и израстъци: ргос. spincsts, prccc. transversi, procc. articulares sup. et inf.
.Дъгата се григрепьа към тялото чрез корен, radix arcus vertebrae, който е по-тесен
поради наличие на изрезки,
incisurae vertebrates sup. et inf. Отворът на прешлена, foramen vertebrate, има различна
форма и големина.
Шийни прешлени, vertebrae cervicales (С7—С7). Те имат сравнително малки тела,
раздвоен proc. spinosus и отвор в основата на напречните израстъци.
Cj — atlas, първи шиен прешлен. Няма тяло, а две масивни части, massa lateralis, и
две дъги: arcus anterior (по-къса) и arcus posterior. Притежава proc. transversus с foramen
transversarium.
C2 — axis, втори шиен прешлен. От горната част на тялото му изхожда масивен зъб,
dens axis, който по предната си повърхност има fovea dentis за предната дъга на атласа.
Встрани от зъба се намира facies articularis superior.
C7 — vertebra prominens, седми прешлен. Притежава добре развит нераздвоен proc.
spinosus, който се опипва много добре.
Гръдни прешлени, vertebrae thoraciacae (Thx—Tfi12). Притежават дълги, извити
надолу procc. spinosi, от всяка страна по страничните повърхности на телата по две
ямки за ребрата, foveae costales, (I, XI и XII по 1 ямка) и ставна повърхност на proc.
transversus. XI и XII приличат на поясни прешлени, но се отличават от тях по
наличието на fovea costalis.
Поясни прешлени, vertebrae lumbales (Li—L5). Освен масивни тела и плосък
хоризонтален proc. spinosus те притежават допълнителни израстъци: proc. accessorius
— в основата на напречния израстък, и proc. mamillaris — по задната страна на proc.
articularis sup.
Кръстни прешлени, vertebrae sacrales (Sx—S6). При израсналия индивид те са
сраснали и образуват кръстната кост.
Кръстната кост, os sacrum, има триъгълна форма.
По предната повърхност, facies pelvina, се намират lineae transversae, а встрани от
тях — четири чифта отвори, foramina sacralia pelvina. По facies dorsalis се виждат
няколко костни гребена: crista sacralis mediana е образувана от бодлестите израстъци,
crista sacralis intermedia — от ставните израстъци на кръстните прешлени, и crista
sacralis lateralis — от напречните израстъци. Притежава канал, canalis sacralis, който се
отваря дорзално с четири чифта foramina sacralia dorsalia и завършва чрез hiatus canalis
sacralis на върха на костта. По страничните
повърхности се намират по една facies auricularis за свързване с хълбочната кост.
Опашна кост, os coccygls. Образувана е от срастването на 4—5 опашни прешлена.
Чрез cornua coccygea се прикрепва към кръстната кост..
Съединения на гръбначния стълб. Свързването на отделните прешлени става по три
начина: съединения между телата, — между дъгите и израстъците, чрез стави.
1. Съединения между телата на прешлените. Те се осъществяват от двете
надлъжни връзки и междупреш- ленния диск.
Lig. longltudinale anterius представлява здрава връзка по предната повърхност на
телата на всички прешлени. Дълбоките влакна се изопват между два прешлена и
срастват с диска, а повърхностните са по-дълги.
Lig. Longitudinale posterius започва от тялото на С2 и се спуска по задната
повърхност на телата. Тя е много по-тясна, разширява се в областта на дисковете и
сраства с тях, докаго при телата не е плътно прикрепена.
Discus intervertebralis се състои от три части: nucleus pulposus — пихтиесто ядро с
хомогенна структура, anulus fibrosus — концентрично подредени пластинки от
влакнест хрущял около ядрото, и плочки от хиалинен хрущял, които отделят nucleus
pulposus от прешленните тела. Дискът реагира на вертикален натиск като хидро-
статична система, разпределяща равномерно натоварването във всички посоки.
2. Съединения между дъгите и израстъците. То се осъществява чрез няколко
връзки: Ligg. interarcualia (flava) се изопват между ламините на прешленните дъги и
заедно с тях затварят отзад гръбначния канал. Ligg. interspinalia и ligg. supraspinalia
съединяват бодлестите израстъци. В областта на шията те образуват lig. nuchae. Ligg.
inter- transversaria се намират между напречните израстъци.
3. Междупрешленни стави, artt. intervertebrales. Образуват се от залягащите един
към друг ставни израстъци. В гръдната област ставните цепки са приблизително във
фронтална плоскост, а в поясната — в сагитална. Ставните капсули се прикрепват по
ръбовете на покритите с хрущял повърхности и върху тях няма ставни връзки.
Форма и движения на гръбначния стълб. Във връзка с изправения стоеж човешкият
гръбначен стълб има няколко кривини в сагиталната плоскост: lordosis — изпъкване
напред (шийна и поясна част), kyphosis — изпъкване назад (гръдна и кръстна част).
Леко изкривяване във фронталната плоскост, scoliosis, се среща в гръдната част поради
преимуществена употреба на единия горен крайник. Подчертаната сколиоза
представлява патологично изкривяване.
Движенията между отделните прешлени се извършват в три посоки: напред-назад,
наляво-надясно, завъртане. Поради различия в ставите, дисковете и връзковия апарат
те не са еднакви в отделните части.
Разлики в обема на движенията на гръбначния стълб
Завъртван
Напред Назад j Настрани
е
Шийна част + + +- 4-+ + +++ н—1—г

Гръдна част ++ + +++ +++
Поясна част + +++ ++ —
Съединения на черепа с гръбначния стълб. Свързването на черепа с гръбначния
стълб се осъществява чрез следните стави:
1. Art. atlantooccipitalis
П. Fovea articularis superior massae lateralis — condyl occupitales.
K. Залавя се близо до ръбовете на ставните повърхности. В. Membrana atlantooccipitalis
anterior — от arcus ant. atlantis към os occipitale.
Membrana atlantooccipitalis posterior — От arcus post, atlantis към os occipitale.
2. Art. atlantoaxialis mediana
П. Dens axis — arcus ant. atlantis.
Dens axis — lig. transversum atlantis.
K. Къса. Затваря две малки ставни кухини.
В. Lig. transversum atlantis — съединява двете massae laterales и обхваща dens axis от
задната страна.
Ligg. alaria — от върха на dens към condylus occipitalis.
Lig. apicis dentis — нагоре от dens и напречната връзка към clivus.
Fasciculi longitudinales — надолу от напречната връзка към тялото на С2.
Lig. cruciforme atlantes — представлява комплекс от връзки (lig. transversura, lig. apicis
dentis fasciculi longitudinales), върху които заляга membrana tectoria.
3. Artt. atlantoaxiales laterales
П. Fovea art. inferior Cx — fovea art. superior C2.
K. Залавя се близо до ръбовете на ставните повърхности. В. Собствени връзки няма.
Механика на ставните връзки между черепа и гръбначния стълб. Извършват се
три вида движения: навеждане напред и назад, навеждане настрани, вляво и вдясно (в
artt. atlantooccipitales et artt. atlantoaxiales lat.), и завъртане (в art. atlantoaxialis med.).
ГРЪДЕН КОШ, THORAX
Скелетът на гръдния кош се образува от гръдната част на гръбначния стълб, 12
чифта ребра и гръдната кост.
Гръдна кост, sternum. Състои се от три части: Manubrium sterni е горната широка
част, притежаваща две изрезки за ключиците, incisurae claviculares, между които се
разполага incisura jugularis. С манубриума се свързват и първите две ребра чрез
incisurae costales I et И.
Corpus sterni притежава изрезки, incisurae costales, за свързване c II — VII ребро.
Дръжката и тялото на гръдната кост се свързват чрез хрущял, synchondrosis sternalis,
като образуват изпъкнал напред ъгъл, angulus sterni. На това място се прикрепва
второто ребро.
Processus xyphoideus — мечовиден израстък, разположен в долния край.
Ребра, costae. Те са 12 чифта и се състоят от костна част, os costale, и хрущялна
част, cartilago costalis. В зависимост от начина на свързването им с гръдната кост
различаваме: Costae verae (t—VII), истински ребра, които се свързват самостоятелно.
Costae spuriae (VIII—X), лъжливи ребра, хрущялът на които се свързва с този на сед-
мото ребро. Costae fluctuantes (XI—XII), плаващи ребра, които нямат връзка с гръдната
кост.
Os costale се състои от глава, шийка и тяло. Главата, caput costae, се намира отзад и
при II—X ребро притежава по две ставни повърхности, разделени чрез crista capitis
costae. I, XI и XII ребро се съединяват само с един прешлен, поради което ставните
повърхности са единични. Шийката, colum costae, притежава гребен, crista colli costae.
Тялото, corpus costae, има заоблен горен ръб, а по долния се намира бразда, sulcus
costae. Най-изпъкналата назад част на тялото е angulus costae, по задната повърхност на
който се разполага tuberculum costae, със ставна повърхност за напречния израстък на
по-долния прешлен.
Съединения на ребрата с гръбначния стълб
1. Art. capitis costae
П. Facies articularis capitis costae — foveae costales vertebrae.
K. Залавя се по ръба на ставните повърхности.
В. Lig. capitis costae radiatum — от предната повърхност на caput costae към двата
прешлена, с които е във връзка, и междупрешленния диск.
Lig. capitis costae intraarticulare — вътреставна връзка от crista capitis costae към discus
intervertebralis.
2. Artt. costotransversariae
П. Tuberculum costae — proc. transversus.
K. Залавя се по ръбовете на ставните повърхности.
В. Lig. costotransversarium — по задната повърхност на капсулата.
Lig. costotransversarium sup. — от crista colli costae към proc. transversus на по-горен
прешлен.
Lig. costotransversarium lat. — от crista colli costae към proc. transversus на същия
прешлен.
M. Движенията на ребрата спрямо гръбначния стълб се извършват едновременно в
двете стави. При повдигане на предния край реброто се измества напред и настрани
Съединения на ребрата с гръдната кост
Първото ребро сраства с manubrium sterni чрез хрущял, a II—VII се съединяват чрез
стави.
Art. Sternocostalis — II—VII ребро
П. Incisura costalis — cartilago costalis.
K. Къса, залавя се за ръбовете на ставните повърхности. В. Ligg. siernocostalia radiata
— отпред и отзад върху
капсулата.
Ligg. sternocostale intraarticulare — вътреставна връзка.
Art. interchondlalis между хрущялите на VIII—X ребро.
ЧЕРЕП, CRANIUM
Черепът се състои от две части: cranium cerebrale и cranium viscerale. Всяка част се
изгражда от отделни кости, които са съединени чрез шевове.
Кости на мозъчния дял, cranium cerebrale
Тилна кост, os occipitale. Състои се от три части:
Pars basilaris е насочена напред и сраства с тялото на клиновидната кост,
образувайки clivus. По външната повърхност се намира tuberculum pharyngeum, а по
горно- страничните ръбове — sulcus sinus petrosi inferioris.
Partes laterales ограждат странично foramen magnum. Отгоре се вижда tuberculum
jugulare, а отдолу — condylus occipitalis със ставна повърхност за атласа. Странично
се намира incisura jugularis, ограничена тилно от ргос. jugularis. В предната част на
изрезката лежи малкият ргос. intrajugularis.
Squama occipitalis е изпъкнала навън костна плоча, ограничена с margo lambdoideus
и margo mas'oideus. По външната й повърхност се намира protuberantia occipitalis
externa, а встрани —■ Iinaea nuchae sup. et. inf. По вътрешната повърхност се вижда
protuberantia occipitalis interna и встрани от нея — sulcus sinus transversi.
Отвори и канали на тилната кост: foramen mag
num, canalis condylaris, canalis hypoglossi.
Клиновидна кост, os sphenoidale. Изгражда част от средната черепна яма. Състои
се от четири части:
Corpus — средна част, съдържа sinus sphenoidalis, чиито отвори, aperturae, се
намират по предната повърхност на тялото. Между тях лежи crista sphenoidalis. По
горната повърхност се намира турското седло, sella turcica, ограничено отпред от
tuberculum sellae, а отзад от dorsum selae с procc. clinoidei posteriores. В средната част,
fossa hypophysialis, лежи хипофизата, ограничена странично от sulcus caroticus.
Ala minor се намират пред тялото. Най-изпъкналата им дорзална част е ргос.
clinoideus anterior, основата на който сраства с тялото и образува canalis opticus. Двата
канала се съединяват чрез sulcus hiasmatis. Под ala minor се намира fissura orbitalis sup.
Ala major имат няколко повърхности: горна, facies cerebralis; странична, facies
temporalis; долна, facies infratemporalis; предна, facies orbitalis, и медиална, facies ma-
xillaris. Ръбовете носят имената на костите, с които се свързват. В задната част се
намира spina ossis sphenoidalis c малък отвор, foramen spinosum. Челно-медиално от
нея лежи foramen ovale, а пред него — foramen rotundum.
Proc. pterygoideus е насочен надолу чифтен израстък, който сраства с горната
челюст. Изхожда от основата на големите крила. Състои се от lamina medialis с hamulus
pterygoideus и по-широката lamina lateralis. Двете пластинки ограждат fossa pterygoidea,
а на върха са разделени чрез incisura pterygoidea. В основата на израстъка се намира
fossa scaphoidea, а над нея — canalis pterygoideus.
Отвори и канали на клиновидната кост: canalis opticus, foramen rotundum, foramen
ovale, foramen spinosum, canalis pterygoideus.
Слепоочна кост, os temporale. Чифтна кост, която се състои от три части: pars
petrosa, squama temporalis, pars tympanica.
Pars petrosa е основна част на костта. Състои се от пирамида и заоблен израстък,
proc. mastoideus. Proc. mastoideus съдържа кухини, cellulae mastoideae, които са във
връзка със средното ухо. По медиалната му повърхност се намират incisura mastoidea и
sulcus a. occipitalis, a тилно — foramen mastoideum, който се отваря в sulcus sinus
sigmoidei.
Пирамидата има три повърхности: предна, задна и долна.
По facies anterior се намира impressio trigemini, a встрани — вътрешният отвор на
canalis caroticus. Зад него са hiatus canalis n. petrosi majoris и hiatus canalis n. petrosi
minoris, от които започват едноименни бразди. По-назад се разполага eminentia arcuata,
а встрани от нея — костната част, която покрива тъпанчзвата кухина, tegmen tympani.
По горния ръб, margo suoerior, заляга sulcus sinus petrosi sup. Canalis musculotubarius се
разполага латерално от canalis caroticus.
По facies posterior се намира рог us acusticus internus c meatus acusticus internus. По
задния ръб, margo posterior, заляга sulcus sinus petrosi inferioris. По средата на този ръб
се намира incisura jugularis, а в предния й участък — proc. intrajugularis и apertura ext.
canaliculi cochlae.
По facies inferior се намира fossa jugularis c canaliculus mastoideus. Латерално
изпъква proc. styloideus, а зад него e foramen stylomastoideum. Canaliculus tympanicus и
fossula petrosa се намират медиално от външния отвор на canalis caroticus, в който
лежат отворите на малките canaliculi caroticotympanici.
б. Pars tympanica се разполага пред и под porus et meatus acusticus externus. Долната
й част, vagina proc. sty- loidei, заляга към proc. styloideus. Пред meatus acusticus ext. се
намира spina tympanica major, отзад — spina tympanica minor, отгоре — spina
suprameatum, а на дъното — sulcus tympanicus, към който се прикрепя тъпанчевата
ципа.
в. Pars squamosa се разполага вертикално и чрез изтънен ртб се свързва с
теменната и с клиновидната кост- От основата й изхожда proc. zygomaticus, който
участвува в образуването на arcus zygomaticus. Медиално от него се намира fossa
mandibularis, а в предната й част — tuberculum articulare. Вътрешната повърхност,
facies cerc- bralis, притежава impressiones diqitatae и su ci arteriosi.
Канали и отвори на слепоочната кост: canalis caroticus, canalis musculotubarius
(cavutn tympani), canalis n. facialis (porus acusticus internus — foramen stylomastoideum),
canalis n. petrosi majoris (canalis n. facialis), canalis n. petrosi minoris (cavum tympani),
canalis mastoideus, canaliculi caroticotympanici, canaliculus cochleae, canaluculus
aquaeductus vestibuli.
Теменна кост, os parietale. Тя е чифтна кост. Външната й повърхност, facies
externa, е гладка и изпъкнала — tuber parietale. По нея се намира linea temporalis sup. et
inf.
По вътрешната повърхност, facies interna, се виждат impressiones digitatae. Костта
притежава четири ръба: преден, margo frontalis, заден, margo occipitalis, горен, margo
sagittalis, и долен, margo squamosus, които се срещат в четири ъгъла: angulus frontalis,
occipitalis, sphenoidalis и mastoideus.
Близо до средата на сагиталния ръб се намира foramen parietale, по вътрешната му
повърхност — sulcus sinus sagittalis sup., а отзад — sulcus sinus sigmoidei.
Челна кост, os frontale. Състои се от три части:
Squama frontalis притежава външна повърхност, facies externa, която .е гладка и
изпъква напред — tuber frontale. Тя образува горния ръб на орбитата, margo supraor-
bitalis, в медиалния участък на който се намират incisura supraorbitalis и foramen
frontale. Встрани се продължава в proc. zygomaticus. Над орбиталния ръб се намира
arcus supercilialis. Между тях се огражда гладко поле, glabella.
Pars nasalis, средна част, е куха — sinus frontalis. Кухината е разделена чрез septum
и чрез два отвора, арег- turae sinus frontalis, има връзка с носната кухина.
Pars orbitalis е чифтна и образува горната стена на орбитата. Огражда incisura
ethmoidalis, в която заляга lamina cribrosa на решетъчната кост. В латералния участък
на долната повърхност, facies orbitalis, се намира fossa gl. lacrimalis, а в медиалния —
fovea trochlearis. Ha това място един зад друг лежат foramen ethmoidale ant. и foramen
ethmoidale post
Решетъчна кост, os ethmoidale. Състои се от три части:
Lamina cribrosa заляга в incisura ethmoidalis и притежава множество отвори. От
средата й се издига crista galli, която се разширява, ограждайки foramen cecum.
Lamina perpendicularis се спуска към носната кухина н образува горната част на
носната преграда.
Labyrinthus ethmoidalis се образува от множество кухини с тънки костни стени,
cellulae ethmoidales. Латерално те се ограждат от lamina orbitalis, която образува част от
стената на орбитата. Най-голямата клетка, bulla ethmoidalis, и proc. uncinatus залягат
към отвора на sinus maxillaris и заедно с него ограждат hiatus semilunaris. Две извити
пластинки, concha nasalis sup. и concha nasalis media, изхождат от медиалната стена на
лабиринта и се вдават към носната кухина.
Кости на лицевия дял, cranium viscerale
Слъзна кост, os lacrimale. Представлява чифтна кос- тица от медиалната стена на
орбитата. Чрез crista lacrimalis post, се огражда sulcus lacrimalis, образуващ задната част
на fossa sacci lacrimalis.
Носна кост, os nasale. Тя е чифтна костица, изграждаща гърба на носа. По долната й
повърхност се намира sulcus ethmoidalis.
Горна челюст, maxilla. Това е най-голямата чифтна кост на лицевия череп. Състои
се от тяло и четири израстъка.
Corpus maxillae представлява средната куха част па костта. То притежава четири
повърхности: предна, facies anterior, по която се намират fossa canina и foramen in-
fraorbitale. Медиално завършва с incisura nasalis, чийто ръб се издава напред — spina
nasalis ant. Горна, facies orbitalis, по която се намира sulcus infraorbitalis, който
продължава в canalis infraorbitalis. Задна, facies infratemporalis, c най-изпъкнала част,
tuber maxillae, по който се намират foramina alveolaria maxillae. Медиална, facies nasalis,
която е обърната към носната кухина. По нея се намира вертикална бразда, sulcus
lacrimalis, гребен, crista conchalis — за долната носна мида, и hiatus sinus maxillaris.
Израстъците носят имената на костите, с които се свързват: Proc. frontalis е
насочен нагоре и отвън притежава crista lacrimalis anterior, а отвътре — crista
ethmoidalis. Proc. zygomaticus е насочен латерално. Proc. palatinus e хоризонтален
израстък, който изгражда предните 2/з на твърдото небце. По горната му повърхност се
намира crista nasalis, а по долната — spinae palatinae и sulci palatini. В предната част
лежи foramen incisivum. Костта около него може да се обособи като os incisivum. Proc.
alveolar is е зъбният израстък. Той притежава кухини, alveolae dentales, които са
разделени чрез septa interalveolaria. В кухините на многокореновите зъби се намират
septa interradicularia, разделящи отделните корени. Странично изпъкват juga alveolaria,
а ръбът на израстъка образува arcus alveolaris.
Ябълчна кост, os zygomatlcum. Тя е чифтна кост с три повърхности: facies lateralis с
малък отвор, foramen zygomaticofaciale; facies temporalis c foramen zygomatico-
temporale и facies orbitalis c foramen zygomaticoorbitale. Костта притежава два
израстъка: proc. temporalis — към слепоочната кост, и proc. frontalis с tuberculum
marginal — към челната.
Небцова кост, os palatinum. Чифтна кост, разположена между горната челюст и
proc. pterygoideus. Състои се от две пластинки: Lamina horizontalis — изгражда зад-
ната х/з на твърдото небце. Притежава две повърхности: горна, facies nasalis, и долна,
facies palatina, по която се намират cristae palatinae и foramina palatina. Хоризонталната
пластинка се прегъва нагоре — crista nasalis, и завършва назад със spina nasalis. Lamina
perpendicularis образува задната част от латералната стена на носната кухина. По facies
nasalis се намира crista conchalis и над нея — crista ethmoidalis. По задната част на facies
maxillaris лежи sulcus palatinus, който c proc. pterygoideus образува canalis
pterygopalatinus. В горната част на пластинката се виждат proc. sphenoidalis и proc.
orbitalis, между които се образува incisura sphenomaxillaris. На мястото, където двете
пластинки се срещат, се намира ргос. руга- midalis, който заляга в incisura pterygoidea
на клиновидната кост.
Долна носна мида, concha nasalis inferior. Тя е
чифтна кост. Представлява извита костна пластинка, чийто горен ръб, proc. maxillaris, е
подвит медиално. Притежава два израстъка: proc. lacrimalis и proc. ethmoidalis.
Ралник, vomer. Изгражда задната част на носната преграда, septum nasi. Горният по-
къс ръб, margo superior, се разширява тилно и образува alae vomeris, които залягат към
тялото на os sphenoidale. Margo inferior достига до твърдото небце, a margo anterior е
свободен.
Долна челюст, mandibula. Единствената подвижно свързана кост на черепа. Състои
се от следните части: Corpus mandibulae се издава напред с protuberantia mentalis. По-
назад от нея лежи foramen mentale, преден отвор на canalis mandibulae. По вътрешната
повърхност се намира linea mylohyoidea, която разделя fossa sublingualis и fossa
submandibularis. В предния край се виждат spinae menta- les, а под тях — fossa
digastrica. Pars alveolaris образува arcus alveolaris и съдържа кухини за зъбите, alveolae
dentales, разделени чрез septa interalveolaria, а при многоко- реновите зъби и чрез septa
interradicularia. Ramus mandibulae се разполага под ъгъл спрямо тялото, angulus man-
dibule. По външната му повърхност се намира tuberositas masseterica, а по вътрешната
— tuberositas pterygoidea. Клонът завършва с два израстъка: proc. coronoideus и proc.
condylaris. Последният се състои от caput mandibulae и collum mandibulae, по който се
намира fovea pterygoidea. По вътрешната страна на клона лежи foramen mandibulae, а
непосредствено до него — lingula mandibulae и
sulcus mylohyoideus. Костта притежава canalis mandibulae, който започва c foramen
mandibulae и завършва c foramen mentale.
Подезична кост, os hyoideum. Тя се разполага под долната челюст и се прикрепва
към скелета чрез връзки и мускули. Състои се от тяло, corpus hyoideum, на задния край
на което се намират cornu majus и cornu minus.
Долночелюстна става, art. temporomandibularis
П. Fossa mandibularis — caput mandibulae. Между тях се влага discus articularis.
K- Залавя се по ръбовете на ставните повърхности и сраства с периферията на диска,
поради което ставата има две кухини — горна и долна.
В. Lig. laterale — от arcus zygomaticus към collum mandibulae.
Lig. stylomandibulare — от proc. styloideus към angulus mandibulae.
Lig. sphenomandibulare — от spina sphenoidalis към lingula mandibulae.
M. Двете стави действуват синхронно при отваряне и затваряне на устата. Отварянето
на устата започва със завъртане на мандибулата около диска (в долната камера) и
завършва с плъзгане на диска върху tuberculum articulare (в горната камера).
Черепът като цяло
Разглеждан като цяло, черепът притежава следните части:
Черепен покрив, calvaria. Образуван е от ossa ра- rietalia, част от squama occipitalis и
squama frontalis. Костите са съединени чрез sutura sagittalis, sutura lambdoidea и sutura
coronalis: По външната повърхност се намират tubera parietalia, foramen parietale и част
от linea temporalis sup., а по вътрешната — sulcus sinus sagittalis sup. и встрани от него
— foveolae granulares и множество sulci arteriosi. При черепа на новородено между
теменните кости и двете части на челната кост се разполага fonticulus anterior, а в
задната част между теменните и тилната кост — fonticulus posterior.
Черепна основа, basis cranii. На нея различаваме две повърхности: basis cranii interna
и basis cranii externa.
По вътрешната повърхност, basis cranii interna, се оформят три черепни ями:
Предната черепна яма, fossa cranii anterior, достига до ръба на ala minor и tuberculum
sellae. Изградена е от partes orbitales на os frontale, lamina cribrosa и ala minor. Отвори и
канали: canalis opticus (Ъъм орбитата), отворите на lamina cribrosa (към носната кухина)
и foramen cecum. Средната черепна яма, fossa cranii media, е" съставена от една средна
част и две странични. Назад достига до dorsum sellae и margo superior на пирамидата.
Средната част, sella turcica, се образува от fossa hypophysialis, dorsum sellae и
tuberculum sellae, а встрани стига до sulcus caroticus. Страничните части се изграждат
от ala major и facies anterior на пирамидата и част от squama temporalis. Отвори и
канали: fissura orbitalis sup. (към орбитата), foramen rotundum (към fossa pterygopala-
tina), foramen ovale, foramen spinosum, foramen lacerum, canalis caroticus, canalis n.
petrosi majoris, canalis n. petrosi minoris. Задната черепна яма, fossa cranii posterior, e
изградена от os occipitale и facies posterior на pars petrosa. Отвори и канали: foramen
jugulare, porus acusticus internus, canalis condylaris, canalis hypoglossi, canalis
mastoideus, foramen magnum.
Ha външната повърхност, basis cranii externa, се различават следните части:
Предна част — до задния ръб на твърдото небце. Изградена е от proc. alveolaris и ргос.
palatinus maxillae и lamina horizontalis ossis palatini. Костите на небцето се свързват чрез
sutura palatina mediana и sutura palatina transversa. Отвори и канали: foramen incisivum
— към носната кухина, foramina palatina c canalis pterygopalatinus — към fossa
pterygopalatina. Средна част— до линията, свързваща върха на ргос. mastoideus с
предния ръб на foramen magnum. Изгражда се от ргос. pterygoideus, ala major, facies
inferior partis petrosae, pars basilaris на тилната кост и от squama temporalis. Отвори и
канали: choanae — към носната кухина, foramen ovale, foramen spinosum, foramen
lacerum, canalis caroticus, canalis musculotubarius, foramen stylomastoideum, foramen
jugulare, canaliculus tympanicus, canalis pterygoideus. Тилна част — изградена от os
occipitale и част от ргос. mastoideus на os temporale. Отвори и канали: foramen magnum,
canalis hypoglossi, canalis condylaris, canalis mastoideus.
Странична повърхност, norma lateralis. Ha нея различаваме три ями: Fossa
temporalis достига до arcus
zygomaticus, а нагоре до linea temporalis. Изгражда се от squama temporalis, част от os
parietale, os frontale и от ala major. Fossa infratemporalis под crista infratemporalis.
Оградена е медиално от proc. pterygoideus и corpus maxillae, отгоре от ala major,
латерално от os zygomaticum. Отвори и канали: fissura orbitalis inf., foramina alveolaria
maxillae, foramen zygomaticotemporale. Fossa pterygopalatina — медиално от
предхождащата. Стени: corpus maxillae, ala major, proc. pterygoideus, lamina
perpendicularis ossis palatini. Странично е отворена. Отвори и канали: foramen
sphenopalatinum (към носната кухина), canalis pterygopalatinus (към небцето), fissura
orbitalis superior (към орбитата), foramen rotundum (към средната черепна яма), canalis
pterygoideus (към basis cranii ext.).
По лицевата повърхност на черепа, noma frontalis, се намират няколко кухини:
Орбитата, orbita, представлява чифтна кухина, входът на която, aditus orbitae, се
образува от margo supraorbitalis и margo infraorbitalis. Притежава четири стени: Горна
— pars orbitalis ossis frontalis и ala minor. Долна — corpus maxillae, os zygomaticum и
proc. orbitalis ossis palatini. Латерална — os zygomaticum и ala major. Медиална — proc.
frontalis maxillae, os lacrimale, lamina orbitalis ossis ethmoidalis и част от corpus ossis
sphenoidalis. Отвори и канали: fissura orbitalis superior (към средната черепна яма),
fisura orbitalis inferior- (към fossa infratemporalis и fossa pterygopalatina), canalis opticus
(към средната черепна яма), canalis infraorbitalis, canalis nasolacrimalis (към носната
кухина), foramen ethmoidale ant. et post., foramen zygomaticoorbitale.
Костен скелет на носната кухина, cavum nasi osseum. Носната кухина се разделя от
преграда, septum nasi osseum. Последната се изгражда от vomer и lamina perpendicularis
ossis ethmoidalis. Всяка половина от носната кухина има четири стени: Горна — os
nasale, lamina cribrosa и corpus ossis sphenoidalis. Долна — твърдото небце. В предния
край се намира canalis incisivus. Медиална — носната преграда, septum nasi osseum.
Латерална — os ethmoidale, corpus maxillae, lamina perpendicularis ossis palatini, lamina
medialis, proc. pterygoidei. По тази повърхост залягат трите носни миди, conchae nasales,
които ограждат носните ходове: Meatus nasi inferior се намира под долната носна мида.
В него се отваря canalis nasolacrimalis. Meatus nasi tnedius се разполага под средната
носна
мида. Тук се намира hiatus sinus maxillaris, който се прегражда от bulla ethmoidalis и
ргос. uncinatus. Между тях се образува hiatus semilunaris, в който се отварят sinus
maxillaris, sinus frontalis и cellulae ethmoidales ant. et med. Meatus nasi superior се намира
под горната носна мида. Тук се отварят sinus sphenoidalis и cellulae ethmoidales postt.
Отвори и канали: отвори на lamina cribrosa (към предната черепна яма), foramen
sphenopalatinum (към fossa pterygopalatina), canalis incisivus (към устната кухина), са-
nalis nasolacrimalis (към орбитата).
КОСТИ И СТАВИ НА РАМЕННИЯ ПОЯС
Скелетът на раменния пояс се изгражда от ключица и лопатка.
Ключица, clavicula. Представлява S-образна кост, която се състои от тяло и два
края. Медиалният край, extremitas sternalis, е изпъкнал напред. Има ставна
повърхност за стернума, а отдолу се разполага impressio lig. costoclavicularis — за
едноименна връзка. Латералният край, extremitas acromialis, е изпъкнал назад. Има
ставна повърхност за акромиона, а отдолу лежат linea trapezoidea и tuberculum
conoideum.
Лопатка, scapula. Тя е плоска кост с три ръба: margo superior, margo medialis и margo
lateralis. Трите ръба се срещат в три ъгъла: angulus superior, angulus inferior и angulus
lateralis. Ha мястото на последния се намира ставна яма, cavitas glenoidalis, над която
лежи tuberculum supraglenoidale, а под нея — tuberculum infraglenoidale. Костта има
две повърхности. Предната, facies costalis, е леко вдлъбната (fossa subscapularis), а
задната, facies dorsalis, чрез spina scapulae се разделя на fossa supraspinata и fossa
infraspinata. Spina scapulae латерално се разширява и образува раменния израстък,
acromion. Ме- шлмо от него по посока напред стърчи клиновидният израстък, ргос.
coracoideus.
Гръднично-ключична става, art. sternoclavicularis
П. Incisura clavicularis sterni — facies articularis sternalis
claviculae. Между тях заляга discus articularis.
K. Прикрепва се близо до ръба на ставните повърхности.
Сраства с периферията на диска, поради което ставната кухина се разделя на две.
B. Lig. sternoclaviculare ant. et post. — върху ставната капсула.
Lig. inter clavicular е — по горната повърхност, между двете ключици.
Lig. costoclaviculare — от долната повърхност на ключицата към първото ребро.
М. Става с три степени свобода на движение на ключицата спрямо стернума:
повдигане-спускане, нап-
ред-назад, завъртане.
Раменно-ключична става, art. acromloclavicularis
П. Facies articularis acromii — facies articularis acromialis claviculae.
K. Залавя се по ръба на ставните повърхности.
В, Lig. acromioclaviculare — заляга по горната повърхност на капсулата.
Lig. coracoclaviculare се състои от две части:
Lig. trapezoideum — от proc. coracoideus към linea trapezoidea (латерално).
Lig. conoideum — от proc. coracoideus към tuberculum conoideum (медиално).
M. Става c три степени свобода па движение : папред-иа- зад, отвеждане привеждане,
завъртане.
Връзки на лопатката
Lig. coracoacromlale — между едноименните израстъци. Образува покрив на раменната
става.
Lig. transversum scapulae sup. — над incisitra scapulae.
КОСТИ И СТАВИ НА СВОБОДНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК
Раменна кост, humerus. Изгражда скелета на мишницата. Състои се от следните
части: Проксимална епи- физа — caput humeri, ограничена с collum anatomicum, а под
него — collum chirugicum. Встрани се намира tuberculum majus, а отпред — tuberculum
minus. Двата ' кула се продължават в едноименни гребени, cristae, между които се
намира sulcus intertubercularis.
Диафизата, corpus humeri, има тристенна форма с facies anterior lateralis, facies
anterior medialis, facies posterior и два ръба, margo lateralis и margo medialis. По
страничната повърхност се намира tuberositas deltoidea, а отзад — sulcus n. radialis.
Дастална епифиза, съставена от кондил и два над- кондила. Condylus humeri
притежава ставни повърхности — trochlea humeri и capitulum humeri. Над тях се намира
fossa coronoidea'H fossa radialis, а отзад — fossa olecranii. Странично от кондила лежат
epicondylus lateralis и epi- eondylus medialis със sulcus n. ulnaris.
Раменна става, art. humeri
П. Caput humeri — cavitas glenoidalis scapulae, към ръба на която заляга labrum
glenoidale.
К. Хлабава и на места тънка. Залавя се по collum anatomicum и около labrum
glenoidale, като tuberculum supraglenoidale остава вътре в ставата.
В. Lig. coracochumerale — от основата на proc. coracoideus към tuberculum majus
humeri.
Ligg. glenohumeralia — подсилват предната част на капсулата, плътно сраснали с нея.
М. Най-свободната става на човешкото тяло; три степени свобода на движение:
напред-назад, привеждане-отвеждане (до 90°), завъртане.
Лъчева кост, radius. Разполага се по латералната страна на предмишницата и се
свързва с китката. Про- ксималката епифиза образува глава, caput radii, с fovea и
circumferentia articularis. Под нея се намира collum radii и tuberositas radii. Диафизата,
corpus radii, е извита леко латерално. Има три повърхности: facies anterior, facies
posterior и facies lateralis. Два от ръбовете, margo anterior и margo posterior, са заоблени,
a margo interossea е остър. Дисталната епифиза е по-масивна, със ставна повърхност,
facies articularis carpea, proc. styloideus и incisura ulnaris.
Лакътна кост, ulna. Разполага се по медиалната страна на предмишницата.
Проксималната епифиза притежава дм израстъка, olecranon и proc. coronoideus, между
които лежи incisura trochlearis. Латерално се намира incisura radialis, а отзад —
tuberositas ulnae. Диафизата, corpus ulnae, има тристенна форма с facies anterior, facies
posterior, facies medialis, Два от ръбовете — margo anterior, и marge., posterior, са
заоблени, a margo interossea е остър. Дисталната епифиза образува главата — caput
ulnae, circumferentia articularis и proc. styloideus, който лежи дор- зално.
Лакътна става, art. cubiti
Сложна става, образувана от три части: art. humero- -ulnaris, art. humeroradialis, art.
radioulnaris proxiraalis.
П. Art. humeroulnaris: trochlea humeri — incisura trochlearis ulnae.
Art. humeroradialis; capitulum humeri — caput radii. Art. radioulnaris proximalis:
cireumferentia articularis radii — incisura radialis ulnae.
K. Обща за трите части. Вътреставно освен покритите с хрущял повърхности лежат
fossa coronoidea, fossa radialis и долната част на fossa olecranii.
В. Lig. collaterals ulnare — от epicondylus medialis humeri към ръба на incisura trochlearis
ulnae.
Lig. anulare radii — обхваща шийката на радиуса, като се залавя пред и зад incisura
radialis ulnae.
Lig. collateral radiale — от epicondylus lateralis humeri. Разделя се на две части, които се
вплитат в lig. anulare radii.
Lig. quadratum — no предната повърхност на капсулата.
М. Две степени свобода на движение: флексия-екстензпя, пронация-супинация.
Дистална лъчево-лакътна става, art. radioulnaris distal is.
П. Incisura ulnaris radii — cireumferentia articularis ulnae. Към ръба на incisura ulnaris
radii се прикрепва discus articularis, който се вмъква между улната и кар- палните
кости.
К. Хлабава. Залавя се близо до ръба на ставните повърхности и сраства с периферията
на диска. Не е подсилена с връзки.
Membrana interossea antebrachii. Изопва се между диафизите на радиуса и улната,
като се залавя за margo interossea. Най-силно е изопната в положение на полу-
пронацин.
М. Завъртане на радиуса около улната, която остава неподвижна. При това ръката се
пронира и супинира.
Кости на ръката, ossa manus
Скелетът на ръката се изгражда от киткови кости, кости на предкитката и кости на
пръстите.
Киткови кости, ossa carpi — осем на брой, подредени в две редици. Проксимална
редица: os scaphoideum, os lunatura, os triquetrum, os pisiforme. Дистална редица: os
trapezium, os trapezoideum, os capitatum, os hamatum. Всяка киткова кост има
характерни форми и шест повърхности: дорзална, дланна, проксимална, дистална,
радиална и улнарна. По формата на тези повърхности се различават костите отляво и
отдясно. Двете радиално разположени кости, os scaphoideum и os trapezium, притежават
по една изпъкналост, tuberculum, които образуват радиалното кит- ково възвишение,
eminentia carpi radialis, a os pisiforme и os hamatum образуват eminentia carpi ulnaris.
Тези възвишения заедно c леко вдлъбнатата дланна повърхност на костите допринасят
за образуване на sulcus carpi — основата на кнтковия канал.
Предкиткови кости, ossa metacarpalia. Изграждат скелета на дланта. Те са пет и
всяка от тях притежава basis, corpus и caput.
Кости на пръстите, ossa digitorum manus (phalanges). Притежават basis, corpus п
caput phalangis. Различаваме phalanx proximalis, phalanx media и phalanx distalis.
Последната притежава нокътово възвишение, tuberositas phalangis distalis. II — V пръст
имат по три фаланги, а палецът — две.
Стави на ръката, artt. manus
Костите на ръката са свързани чрез няколко стави.
1. Проксимална киткова става, art. radiocarpea
П. Facies articularis carpea radii — os scaphoideum, os lu- naturn, os triquetrum, съединени
чрез ligg. intercarpea.
A. Закрепва се по ръбовете на ставните повърхности.
B. Lig. radiocarpeum palmare — от proc. styloideus radii към дланната повърхност на
китковите кости.
Lig. ulnarocarpeum palmare — от улната към дланната повърхност на киткошгге кости.
Lig. radiocarpeum dorsale — от основата на proc. styloideus radii към тръбната
повърхност на китковите кости.
Lig. collateral carpi radiale — от proc. styloideus radii към латералните киткови кости.
Lig. collaterale carpi ulnare — от proc. styloideus към медиалните киткови кости.
2. Средна киткова става, art. mediocarpea
П. Допиращите се ставни повърхности на проксималните (без os pisiforme) и
дисталните киткови кости, които чрез ligg. intercarpea са обединени в две блокчета.
К. Къса, закрепена за ръбовете на ставните повърхности. В. Ligg. intercarpea palmaria
— по дланната повърхност между костите на проксималната и на дисталната редица.
Ligg. intercarpea dorsalia — по тръбната повърхност на китковите кости.
Lig. carpi palmare radiatum — От дланната страна на os capitatum към съседните
киткови кости.
М. В двете киткови стави движенията се сумират и се извършват около две оси:
флексия-екстензия, абдук- ция-аддукция.
3. Дистална киткова става, art. carpometacarpea
а. Art. carpometacarpea communis
П. Os trapezoideum, os capitatum, os hamatum — ossa metacarpalia II—V.
K. Къса. Залавя се за ръбовете па ставните повърхности. В. Ligg. carpometacarpea
palmaria — по дланната повърхност на капсулата.
Ligg. carpometacarpea dorsalia — но тръбната повърхност на капсулата.
М. Полуподвижна става с незначителни по обем движения.
б. Art. carpometacarpea pollicis П. Os trapezium — os metacarpale I.
K. Хлабава. Залавя се близо до ръба на ставните повърхности. Не е подсилена с връзки.
М. Седловидна става с две степени свобода на движение: флексия-екстензия,
абдукция-аддукция. Комбинирано движение — циркумдукция.
4. Стави на пръстите, artt. digitorum manus
a. Art. metacarpophalangea П. Caput ossis metacarpalis — basis phalangis.
K. Хлабава. Залавя се близо до ставните повърхности на фалангата и по-далеч от тази
на метакарпалната кост. В. Ligg. collaterale ulnare — по медиалната повърхност на
капсулата.
Lig. collaterale radiale — по латералната повърхност на капсулата.
Lig. palmare — към фиброзната плочка, вплетена от дланната страна на капсулата.
М. Пасивно — три вида движения, активно — два: фле- ксия-екстензия, абдукция-
аддукция.
б. Artt. interphalangeae П. Caput phalangis — basis phalangis.
K. Хлабава. Закрепва се близо до ръбовете на ставната повърхност.
В. Lig. collaterale radiale — по латералната повърхност на капсулата.
Lig. collaterale ulnare — по медиалната повърхност на капсулата.
М. Макаровидни стави с една степен свобода на движение : флексия-екстензия.
КОСТИ И СТАВИ НА ТАЗОВИЯ ПОЯС
Тазът на човека, pelvis, се изгражда от три кости — os sacrum и две os coxae.
Безименна кост, os coxae. Състои се от три части:
Хълбочната кост, os Шит, изгражда широката горна част на костта. Съставена е от
тяло, corpus и крило, alia ossis ilii. Крилото е леко вдлъбнато, fossa iliaca, и завършва с
гребен, crista iliaca, на който различаваме labium externum, labium internum и linea
intermedia. В предния край се намират spina iliaca ant. sup. и spina iliaca ant. inf., а в
задния — spina iliaca post. sup. и spina iliaca post, inf., пред които заляга facies
auricularis. По външната повърхност на крилото, facies glutea, се виждат linea glutea
sup., linea glutea ant. и linea glutea post.
Седалищната кост, os ischii, образува долната част и притежава тяло, corpus, и клон,
ramus ossis ischii. Медиално лежи spina ischiadica, която разделя incisura ischiadica major
и incisura ischiadica minor. Клонът се извива надолу и напред и образува tuber
ischiadicum.
Срамната кост, os pubis, изгражда предната част. Състои се от тяло, corpus, и два
клона, ramus inferior и ramus superior с eminentia iliopubica, pecten ossis pubis и
tuberculum pubicum. По медиалния участък на os pubis се намира facies symphysialis.
Там, където срастват телата на трите кости, се образува ставна яма, acetabulum. Той се
състои от ставна повърхност, facies lunata, fossa aceta-
fouli и ръб с incisura acetabuli. Под ацетабулума се намира loramen obturatum, по
ръбовете на който се изопва .mem- -Ъгапа obturatoria.
Костите на таза се свързват чрез две кръстно-хълбочни стави и лонното съчленение.
Кръстно-хълбочна става, art. sacroiliaca
П. Facies auricularis на os sacrum — facies auricularis на os ilium.
K. Къса. Прикрепва се по ръбовете на ставните повърхности. В. Lig. iliolumbale — към
поясните прешлени.
Ligg. sacroiliaca ventralia — по предната повърхност на капсулата.
Ligg. sacroiliaca dorsalia — по задната повърхност. Ligg. sacroiliaca interossea — зад
facies auricularis.
Lig. sacrospinale — от задната повърхност на os sacrum към spina ischiadica.
Lig. sacrotuberale — от задната повърхност на os sacrum към tuber ischiadicum.
Тези връзки ограждат foramen ischiadicum majus и foramen ischiadicum minus.
M. Полуподвижна става — пружинираме на костите една спрямо друга.
Лонно съчленение, symphysis pubica
П. Facies symphysialis на двете срамни кости, между които се разполага discus
interpubicus.
В. Lig. pubicam superius — между tuberculum pubicum на двете срамни кости.
Lig. arcuatum pubis — по долната страна на диска. Форма и размери на таза. Тазът
се състои от две части: pelvis major и pelvis minor. Разделя ги linea terminalis. която
започва от promontorium — най-изпъкналата напред част на os sacrum и последния
междупрешленеп диск, като върви по linea arcuata и pecten ossis pubus до горния ръб на
симфизата. На малкия таз различаваме следните плоскости:
Вход на таза, aditus pelvis: promontorium — горен ръб на симфизата. Наклонен е
напред, inclinatio pelvis, с около 60°.
Тазово разширение: тялото на S;> — заден ръб на симфизата.
Изход на таза, exitus pelvis — върха на опашната кост — долния ръб на симфизата.
Всяка от тези плос-
кости има предно-заден (прав) и напречен диаметър. Средните точки на правите
диаметри образуват тазовата ос„ axis pelvis.
Разлики между мъжки и женски таз
Женски
Мъжки
Външен вид
Alae ossis ilii Os sacrum
Angulus subpubicus Вход на малкия таз
Foramen obturatum
широк и нисък
по-хоризонтални къса, вдлъбната
90—100°
овален
триъгълен
тесен и висок
по-вертикални по-дълга, плоска
75—80°
стеснен отпред овален
Размери на женския таз в сантиметри
Вход:
Diameter mediana (conjugata vera): promontorium — задна повърхност на симфизата
(11).
Diameter externa (външен прав): ямката под proc. spinosus L6 — предна повърхност на
симфизата (20).
Diameter transverse (напречен): най-голямото разстояние между linea arcuata (13,5).
Distantia spinarum: между spinae iliacae ant. sup. (25—26.) Distantia cristarum: между
най-изпъкналите части на cristae iliacae (28—29).
Diameter obliqua I u 11: art. sacroiliaca — eminentia iliopubica (12,5).
Diameter diagonalis: promontorium — долен ръб на симфизата (13).
Разширение:
Diameter recta: тялото на S3 — задна повърхност на симфизата (12).
Diameter transversa: между медиалната повърхност на двата ацетабулума (11,5).
2. Средна киткова става, art. mediocarpea
П. Допиращите се ставни повърхности на проксималните (без os pisiforme) и
дисталните киткови кости, които чрез ligg. intercarpea са обединени в две блокчета.
К. Къса, закрепена за ръбовете на ставните повърхности. В. Ligg. intercarpea palmaria
— по дланната повърхност между костите на проксималната и на дисталната редица.
Ligg. intercarpea dorsalia — по тръбната повърхност на китковите кости.
Lig. carpi palmare radiatum — От дланната страна на os capitatum към съседните
киткови кости.
М. В двете киткови стави движенията се сумират и се извършват около две оси:
флексия-екстензия, абдук- ция-аддукция.
3. Дистална киткова става, art. carpometacarpea
а. Art. carpometacarpea communis
П. Os trapezoideum, os capitatum, os hamatum — ossa metacarpalia II—V.
K. Къса. Залавя се за ръбовете на ставните повърхности. В. Ligg. carpometacarpea
palmaria — по дланната повърхност на капсулата.
Ligg. carpometacarpea dorsalia — по тръбната позърх- ност на капсулата.
М. Полуподвижна става с незначителни по обем движения.
б. Art. carpometacarpea pollicis П. Os trapezium — os metacarpale I.
K. Хлабава. Залавя се близо до ръба на ставните повърхности. Не е подсилена с връзки.
М. Седловидна става с две степени свобода на движение: флексия-екстензия,
абдукция-аддукция. Комбинирано движение — циркумдукция.
4. Стави на пръстите, artt. digitorutn manus
a. Art. metacarpophalangea П. Caput ossis metacarpalis — basis phalangis.
K. Хлабава. Залавя се близо до ставните повърхности на фалангата и по-далеч от тази
на метакарпалната кост. В. Ligg. collaterale ulnare — по медиалната повърхност на
капсулата.
Lig. collaterale radiate — по латералната повърхност на капсулата.
Lig. palmare — към фиброзната плочка, вплетена от дланната страна на капсулата.
М. Пасивно — три вида движения, активно — два: фле- ксия-екстензия, абдукция-
аддукция.
б. Artt. interphalangeae П. Caput phalangis — basis phalangis.
K. Хлабава. Закрепва се близо до ръбовете на ставната повърхност.
В. Lig. collateral radiate — по латералната повърхност на капсулата.
Lig. collateral ulnare — по медиалната повърхност на капсулата.
М. Макаровидни стави с една степен свобода на движение : флексия-екстензия.
КОСТИ И СТАВИ НА ТАЗОВИЯ ПОЯС
Тазът на човека, pelvis, се изгражда от три кости — os sacrum и две os coxae.
Безименна кост, os coxae. Състои се от три части:
Хълбочната кост, os Шит, изгражда широката горна част на костта. Съставена е от
тяло, corpus и крило, alia ossis ilii. Крилото е леко вдлъбнато, fossa iliaca, и завършва с
гребен, crista iliaca, на който различаваме labium externum, labium internum и linea
intermedia. В предния край се намират spina iliaca ant. sup. и spina iliaca ant. inf., а в
задния — spina iliaca post. sup. и spina iliaca post, inf., пред които заляга facies
auricularis. По външната повърхност на крилото, facies glutea, се виждат linea glutea
sup., linea glutea ant. и linea glutea post.
Седалищната кост, os ischii, образува долната част и притежава тяло, corpus, и клон,
ramus ossis ischii. Медиално лежи spina ischiadica, която разделя incisara ischiadica major
и incisura ischiadica minor. Клонът се извива надолу и напред и образува tuber
ischiadicum.
Срамната кост, os pubis, изгражда предната част. Състои се от тяло, corpus, и два
клона, ramus inferior и ramus superior с eminentia iliopubica, pecten ossis pubis и
tuberculum pubicum. По медиалния участък на os pubis се намира facies symphysialis.
Там, където срастват телата на трите кости, се образува ставна яма, acetabulum. Той се
състои от ставна повърхност, facies lunata, fossa aceta-
fouli и ръб с incisura acetabuli. Под ацетабулума се намира ioramen obturatum, по
ръбовете на който се изопва теш- Ъгапа obturatoria.
Костите на таза се свързват чрез две кръстно-хълбочии ■стави и лонното съчленение.
Кръстно-хълбочна става, art. sacroiliaca
П. Facies auricularis на os sacrum — facies auricularis на os ilium.
K. Къса. Прикрепва се по ръбовете на ставните повърхности. В. Lig. iliolumbale — към
поясните прешлени.
Ligg. sacroiliaca ventralia — по предната повърхност на капсулата.
Ligg. sacroiliaca dorsalia — по задната повърхност. Ligg. sacroiliaca interossea — зад
facies auricularis. Lig. sacrospinale — от задната повърхност на os sacrum към spina
ischiadica.
Lig. sacrotuberale — от задната повърхност на os sacrum към tuber ischiadicum.
Тези връзки ограждат foramen ischiadicum majus и foramen ischiadicum minus.
M. Полуподвижна става — пружиниране на костите една спрямо друга.
Лонно съчленение, symphysis pubica
П. Facies symphysialis на двете срамни кости, между които се разполага discus
interpubicus.
В. Lig. pubicum superius — между tuberculum pubicum на двете срамни кости.
Lig. arcuatum pubis — по долната страна на диска. Форма и размери на таза.
Тазът се състои от две части: pelvis major и pelvis minor. Разделя ги linea terminals.
която започва от promontorium — най-изпъкналата напред част на os sacrum и
последния междупрешленеп диск, като върви по linea arcuata и pec ten ossis pubus до
горния ръб на симфизата. На малкия таз различаваме следните плоскости:
Вход на таза, aditus pelvis: promontorium — горен ръб на симфизата. Наклонен е
напред, indinatio pelvis, с около 60°.
Тазово разширение: тялото на S-. — заден ръб на симфизата.
Изход на таза, exitus pelvis — върха на опашната •кост — долния ръб на
симфизата. Всяка от тези плос-
кости има предно-заден (прав) и напречен диаметър. Средните точки на правите
диаметри образуват тазовата ос* axis pelvis.
Разлики между мъжки и женски таз
Женски
Мъжки
Външен вид
Alae ossis ilii Os sacrum
Angulus subpubicus Вход на малкия таз
Foramen obturatum
широк и нисък
по-хоризонтални къса, вдлъбната
90—100°
овален
триъгълен
тесен и висок
по-вертикалнн по-дълга, плоска
75—80°
стеснен отпред овален
Размери на женския таз в сантиметри
Вход:
Diameter mediana (conjugata vera): promontorium — задна повърхност на симфизата
(11).
Diameter externa (външен прав): ямката под proc. spinosus L6 — предна повърхност на
симфизата (20).
Diameter transversa (напречен): най-голямото разстояние между linea arcuata (13,5).
Distantia spinarum: между spinae iliacae ant. sup. (25—26.) Distantia cristarum: между
най-изпъкналите части на cristae iliacae (28—29).
Diameter obliqua I и II: art. sacroiliaca — eminentia iliopubica (12,5).
Diameter diagonalis: promontorium — долен ръб на симфизата (13).
Разширение:
Diameter recia: тялото на S3 — задна повърхност на симфизата (12).
Diameter transversa: между медиалната повърхност на двата ацетабулума (11,5).
Изход:
Diameter recta:, връх на опашната кост — долен ръб на симфизата (9—11).
Diameter transversa: между tubera ischiadica (10,5).
КОСТИ И СТАВИ НА СВОБОДНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК
Бедрена кост, femur. Състои се от следните части: Проксималната епифиза
притежава глава, caput femoris, с fovea capitis femoris. Шийката, collum femoris, e
дълга и сключва ъгъл 125—130° с тялото. Латерално лежи trochanter major с fossa
trochanterica, а медиално и под шийката — trochanter minor. Отпред е linea intertrochan-
terica, а отзад — crista intertrochanterica.
Диафизата, corpus femoris, е изпъкнала напред. По задната страна се намира linea
aspera с labium mediale и labium laterale. Тя продължава нагоре н linea pectinea, a надолу
огражда fossa poplitea.
Дисталната епифиза е съставена o r condylus medians и condylus lateralis. Между
тях лежи fossa intercondylaris. Ставните повърхности на кондплите се срещат отпред
във facies patellaris. По страничните повърхности се разполагат epicondylus medialis и
epicondylus lateralis.
Капаче, patella. Притежава широка горна част, basis patellae, и връх, apex patellae.
Предната повърхност, facies anterior, е свободна, а задната, facies posterior, заляга към ф
е мура.
Тазо-бедрена става, art. coxae
П. Caput femoris — acetabulum (facies lunata, fossa acetabuli, lig. transversum, labrum
acetabulare).
K. Залавя се по ръба на ацетабулума и в основата на collum femoris.
В. Lig. iliofemorale — отпред от spina iliaca ant. inf. към linea intertrochanterica.
Lig. pubofemorale — отдолу от ramus sup. ossis pubis към trochanter minor.
Lig. ischiofemorale — отзад от corpus ossis ischii към trochanter major.
Zona orbicularis — влакна, втъкани в капсулата като примка около шийката. Залавя се
за spina iliaca ant. inf.
Lig. capitis femoris — вътреставна връзка от fovea capitis femoris към lig. transversum
acetabuli.
M. Три степени свобода на движение: флексия-екстензия, абдукция-аддукция, външна
и вътрешна ротация.
Кости на подбедрицата, ossa cruris
Голям пищял, tibia. Разполага се по медиалната страна на подбедрицата и е главна
носеща кост. Проксимал- ната епифиза се образува от condilus medialis и condylus
lateralis. Всеки от тях има ставна повърхност, facies articularis, за фемура. По средата
лежи eminentia intercondylaris с tuberculum intercondylare med. et lat., area intercon-
dylaris anterior и area intercondylaris posterior. По лате- ралния кондил се намира facies
articularis fibularis, а отпред — tuberositas tibiae. Диафизата, corpus tibiae, има
тристенна форма c facies medialis, facies lateralis и facies posterior, по която се намира
linea m. solei. Те са разделени чрез margo anterior, margo medialis и margo interossea.
Дисталната епифиза завършва със ставна повърхност, facies articularis inferoir,
malleolus medialis c facies articularis malleoli и incisura fibularis tibiae.
Малък пищял, fibula. Намира се по латералната страна на подбедрицата.
Проксималната епифиза, caput fibulae, притежава връх, apex, и facies articularis.
Диафизата, corpus fibulae, е извита назад, с три повърхности: facies medialis, fasies
lateralis, facies posterior, разделени чрез margo anterior, margo posterior и margo
interossea. Дисталната епифиза, malleolus lateralis, притежава facies articularis и fossa
malleoli lateralis.
Колянна става, art. genus
П. Condylus medialis et lateralis, facies patellaris femoris — facies articularis sup. tibiae —
facies articularis patellae. Между фемура и тибията се влагат менискусите. Meniscus
medialis има форма на полуокръжност. Закрепва се чрез краищата си за агеае
intercondylares. Meniscus lateralis е почти затворен кръг с по-малък диаметър.
Закрепва се чрез краищата си за eminentia intercondylaris.
К. Широка. Залавя се близо до хрущялните ръбове на кондилите и малко по-далеч от
facies patellaris. На това място ставната кухина образува recessus. За patela и tabia
прикрепването е по-ръба на ставните повърхности. Около пателата, под
синовиалната мембрана се натрупва
мастна тъкан и се образуват plica synovialis infrapatellaris и plicae alares.
В. Различаваме вътреставни и извънставни връзки: Вътреставни връзки:
Lig. cruciatum ant. — от condylus lateralis към area intercondylaris ant.
Lig. cruciatum post. — от condylus medialis към area intercondylaris post.
Кръстосаните връзки ограничават екстензията и при външна ротация се разсукват.
Lig. transversum genus — между предните краиша на менискусите.
Lig. meniscofemorale post. — от condylus medialis към латералния мениск.
Външни връзки:
Lig. collaterale tibiale — широка връзка по медиалната повърхност на капсулата.
Сраства с капсулата и медиалния мениск.
Lig. collaterale fibulare — по латералната повърхност на капсулата. Залавя се за caput
fibulae.
Lig. patellae — от apex patellae към tuberositas tibiae. Retinaculum patellae med. — към
condylus medialis "tibiae.
Retinaculum patellae lat. — към condylus lateralis tibiae.
Lig. popliteum obliquum — по задната страна на капсулата.
Lig. popliteum arcuatum — по задната страна на капсулата.
М. Става с две степени свобода на движение: флексия- екстензия, вътрешна и външна
ротация (при леко сгънато коляно). Екстензията се ограничава от изопва- нето на
кръстосаните връзки.
Съединения на костите на подбедрицата
1. Art. tiblofibularls
П. Facies articularis fibularis tibiae — facies articularis capitis fibulae.
K. Къса. Залавя се по ръбовете на ставните повърхности. В. Lig. capitis fibulae ant. —
по предната страна на капсулата.
Lig. capitis fibulae post. — по задната страна на капсулата.
Membrana interossea cruris — изопва се между margo
interossea на тибията и фибулата.
Syndesmosis tibiofibularis
П. Incisura fibularis tibiae — malleolus lateralis.
B. Lig. tibiofibulare ant. и lig. tibiofibulare post.
Кости на ходилото, ossa pedis
Разделяме ги на три групи: ходилни кости, предно-- ходилни кости и фаланги. Те
образуват два надлъжни- лъча: медиален (talus, os naviculare, трите ossa cuneiformia и I
—III метатарзални кости със съответните фаланги) и ла- терален (calcaneus, os
cuboideum, IV—V метатарзални кости със съответните фаланги). Предните части на
лъчите лежат в една плоскост, докато задната част на медиалният лъч (talus) се
разполага върху латералния (calcaneus).
Ходилни кости, ossa tarsi
Скочна кост, talus. Състои се от caput, collum и: corpus tali. По горната повърхност
на тялото се намира: trochlea tali с три ставни повърхности: facies superior,, facies
malleolaris lat. и facies malleolaris med., която е по- малка. Назад е насочен proc.
posterior c tuberculum mediale и tuberculum laterale, а странично — proc. lateralis. Па
долната страна има три ставни повърхности за calcaneus facies articularis calcanearis ant.,
media et post., разделени чрез sulcus tali.
Петна кост, calcaneus. Намира се под талуса. Tuber calcanei с tuberculum mediale et
laterale изпъква назад it надолу. Медиално лежи sustentaculum talare, а дистално —
facies articularis cuboidea. Отгоре има ставни повърхности за талуса, facies articularis
talaris ant., media et post., разделени от sulcus calcanei.
Ладиевидна кост, os naviculare. Намира се по медиалната страна пред главата на
талуса. Дистално е изпъкнала със ставни повърхности за ossa cuneiformia, а медиално
притежава tuberositas ossis navicularis.
Кубовидна кост, os cuboideum. Разположена е па латералната страна на ходилото.
Отдолу се намират tuberositas ossis cuboidei и бразда за сухожилието на т.. peroneus
longus, а дистално — ставни повърхности за-i IV—V метатарзални кости.
Клиновидни кости, os cuneiforme mediale — intermedium — laterale. Намират се
по медиалната страна на* ходилото, пред os naviculare.
Медиалната е най-голяма и за разлика от останалите две широката й част е
разположена стъпално. Средната клиновидна кост е най-къса. Дистално притежават
ставни повърхности за I—III метатарзални кости.
Предноходилни кости, ossa metatarsalia I—V.. Притежават basis, corpus, caput.
Диафизите са изпъкнали дор- зално. Най-дебела е първата, най-дълга — втората. II—V
метатарзални кости се различават и по ставните повърхности на основите.
Кости на пръстите, osa digitorum pedis (phalanges)
Различаваме phalanx proximalis, phalanx media, phalanx distalis. II—V пръст имат по
три фаланги, палецът— две. Всяка фаланга притежава basis, corpus, caput, а ди-
сталната вместо глава — tuberositas phalangis distalis.
Стави на ходилото, artt. pedis
1. Горна скочна става, art. talocruralis
П. Facies articularis inferior tibiae, malleolus medialis, malleolus lateralis — trochlea tali.
K. Прикрепва се близо до ставните повърхности, отпред е хлабава.
В. Lig. mediale (deltoideum) — триъгълна връзка от върха на медиалния глезен. Части:
Pars tibionavicularis — към os naviculare.
Pars tibiotalaris ant. — към collum tali.
Pars tibiotalaris post. — към proc. posterior tali.
Pars tibiocalcanearis — към sustentaculum talare.
Връзки от върха на лагералния глезен:
Lig. talofibulare ant. — за collum tali.
Lig. calcaneofibulare — за лагералната повърхност на calcaneus.
Lig. talofibulare post. — за proc. post. tali.
M. Една степен свобода на движение: плантарна флексия— дорзална флексия
(екстензия).
2. Долна скочна става, art. talocalcaneonavicularis
Чрез lig. talocalcaneum interosseum тя се разделя на две камери:
Задна камера, art. subtalaris
П. Facies articularis calcanea post. — facies articularis talaris post.
Предна камера, art. tarsi transversa
П. Facies articularis talaris media et ant. calcanei — facies articularis calcanearis media et
ant. tali, facies articularis navicularis. '
K. Къса. Прикрепва се по ръбовете на ставните повърхности.
В. Lig. talocalcaneum ititerosseum — в sinus tarsi.
Lig. talocalcaneum mediate — по медиалната страна на капсулата.
Lig. talocalcaneum laterale — по латералната страна на капсулата.
Lig. calcaneonaviculare — част от lig. bifurcatum към os naviculare.
Lig. talonaviculare — от collum tali към os naviculare. Lig calcaneonaviculare plantare —
от sustentaculum talare към os naviculare.
M. Движение около една коса ос: флексия, аддукция и супинация — екстензия,
абдукция и пронация.
3. Полуподвижни стави, amphiarthroses pedis
Те се отличават със съответствуващи си по форма ставни повърхности, къси
капсули и къси връзки. Движенията в тях са незначителни.
Art. calcaneocuboidea
П. Ставни повърхности на calcaneus и os cuboideum.
К. Къса. Прикрепва се по ръбовете на ставните повърхности.
В. Lig. calcaneocuboideum dorsale — по тръбната повърхност на капсулата.
Lig. calcaneocuboideum plantare — по стъпалната повърхност на капсулата.
Lig. calcaneocuboideum — част от lig. bifurcatum към os cuboideum.
Останалите стави на тарзуса: art. cuneonaviculars, artt. intercuneiformia и art.
cuneocuboidea притежават къси капсули, подсилени с връзки, които се изопват между
артикулиращите кости: ligg. tarsi dorsalia, ligg. tarsi plantaria, ligg. tarsi interossea.
Предноходилни стави, artt. tarsometatarseae
П. Facies articularis на дисталните тарзални кости — основите на метатарзалните кости
I—V.
К. Къси. Закрепват се за ръбовете на ставните повърхности.
В. Ligg. metatarsea dorsalia — по тръбната страна.
Ligg. metatarsea plantaria — по стъпалната страна. Ligg. metatarsea interossea — между
основите на мета- тарзалните кости.
4. Стави на пръстите, artt. digitorum pedis
Art. metatarsophalangea
П. Главата на метатарзалната кост и основата на прокси- малната фаланга.
К. Хлабава. Залавя се близо до ръбовете на ставните повърхности.
В. Lig. collateralia med. et. lat. — по страничните повърхности.
Lig. plantare — към плочката, вплетена във флексор- ното влагалище.
Lig. metatarseum transversum profundum — между главичките на метатарзалните
кости.
М. Три степени свобода на движение: флексия-екстензня, абдукция-аддукция, ротация
(само пасивно).
Artt. interphalangeae
П. Главата на проксималната и основата на дисталната фаланга.
К. Къси, изопнати.
В. Ligg. collateralia med. et. lat. — по страничните повърхности.
M. Една степен свобода на движение: флексия-екстензия.
Ходилото като цяло. Човешкото ходило има сводест строеж и при стъпване на
хоризонтална плоскост се опира върху tuber calcanei и главичките на метатарзалните
кости. Този надлъжен свод се поддържа от връзковия апарат на ходилото, lig. plantare
longum и aponeurosis plantaris. За активното поддържане на свода спомагат и
мускулите, които се залавят по стъпалната страна на ходилото. Поради клиновидната
форма на ossa cuneiformia и мускулната сила се оформя и втори напречен свод на
ходилото с опорни точки на главичките на I—IV и V метатарзални кости.
Благодарение на двата свода тежестта, която пада върху талуса, се разпределя в две
посоки: назад — към петата, напред — към главичките на I, IV и V метатарзални
кости.
Скелетните мускули образуват активната част на двигателния апарат. Те са
изградени от напречнонабраздена мускулна тъкан, която чрез своето съкращение
осъществява двигателната функция на тялото. Мускулите са главни източници за
топлина на тялото.
УСТРОЙСТВО НА МУСКУЛИТЕ
Всеки мускул се състои от мускулно тяло и сухожилие. Тялото е изградено от
напречнонабразденн мускулни влакна, които се обединяват чрез съединителна тъкан,
perimysium internum, в снопчета. Последните образуват по-големи снопове, обвити с
perimysium externum. Пери- мизиумът се продължава в края на мускулното тяло в
сухожилие — tendo. То е изградено от колагенни сноп- чета, чрез които мускулът се
прикрепва към израстъци, гребени и възвишения на костите. Едното залавно място на
мускула се означава начало (Н.), origo, а другото — залавяне (3.), insertio. Между тези
две точки се намират една или повече стави. Важна част на мускула представлява
съдово-нервният сноп, който влиза в мускулното тяло и се разклонява в перимизиума.
Кръвоносните съдове образуват гъста мрежа от капиляри около мускулните клетки, а
нервите съдържат предимно еферентни (моторни) нервни влакна, които завършват с
моторни плочки (нервно-мускулни синапси). Аферентните (сетивните) нервни влакна
са по-малко и окончават с рецептори (нервно-мускулни вретена), чрез които
централната нервна система получава информация за функционалното състояние на
мускула.
Основното свойство на мускула е способността му да се съкращава. Необходимите
хранителни вещества мускулната клетка получава от кръвта, а стимулът за съкращение
— чрез моторното нервно влакно. В резултат на мускулното съкращение се извършва
определено движение.
Според дължината и разположението на мускулните влакна мускулите се делят на
бързи и бавни. Първите са съставени от успоредно разположени дълги влакна. Те
притежават сравнително по-малка сила. Бавните мускули са изградени от къси влакна,
подредени двойнопересто или еднопересто. Те имат по-голяма сила, но се съкращават
по-бавно. Мускулната сила е право пропорционална на броя йа мускулните влакна.
Сборът от напречните сечения на отделните влакна в даден мускул представлява
физиологичен напречник, а най-голямото сечение на мускулното тяло — анатомичен
напречник на мускула.
Използувайки костите като лостове, скрипец и др., мускулната сила се превръща в
определено движение. За анализа на дадено движение е необходимо да се определя и
видът на лостовете, как и къде се прилага мускулната сила и др.
Според участието на мускулите в дадено движение различаваме :
1. Мускули с двигателна функция — извършват движенията.
2. Мускули със стабилизираща функция — фиксират едната кост, за да се
премести спрямо нея другата кост.
3. Мускули с неутрализираща функция — пречат да се прояви някое от
действията на даден мускул.
ПОМОЩНИ ОБРАЗУВАНИЯ НА МУСКУЛИТЕ
Фасции, fasciae. Представляват обвивки от влакнеста съединителна тъкан, които
покриват единични мускули или мускулни групи.
Между мускулни прегради, septa intermuscular iu. Разположени са между
мускулите и се залавят за костни гребени. Те разделят подфасцийното пространство.
Серозни торбички, bursae synoviales. Разполагат се под мускулите, върху
изпъкнали костни участъци. Устроени са подобно на ставните капсули и съдържат
синовия. 11<>- голямата част от тях се намират около ставите и имат връзка с тях.
Сухожилни влагалища, vaginae tendincum. Те обвиват сухожилията, като
улесняват плъзгането им. Състоят се от външна част, vagina fibrosa, и вътрешна, vagina
synovialis. Синовията покрива фиброзния слой и се прехвърля и върху сухожилието
като peritendineum. На прехода се образува mesotendineum, по който навлизат
кръвоносните съдове.
Сезамовидни костици, ossa sesamoidea. Те се влагат' под някои сухожилия близо
до залавното им място и увеличават ъгъла, под който сухожилието се прикрепва за
костта.
При описанието на отделните мускули освен името на- мускула се отбелязва
началото (Н.), залавянето (3.) и главната функция (Ф.), предимно като двигател в
определено движение, както и нервът, който го инервира (Ин.).
МУСКУЛИ НА ГЛАВАТА, ММ. CAPITIS
Различаваме два вида мускули: мимически и дъвка- телни.
I. Мимически мускули. Разположени са повърхностно в подкожната тъкан,
предимно на лицето. Нямат собствена фасция. Единият им край се вплита в кожата, а
другият сраства е черепа. При съкращенията си те изтеглят кожата, при което се
променя положението на устната и клепачната цепка, образуват се кожни гънки и се
получава определен израз — мимика. Всичките се ннервират от п. facialis. Различаваме
следните групи мимически мускули:
1. Мускули на черепния покрив
М. occipitofrontalis (m. epicranius) — състои се от две части, между които се изопва
galea aponeurotica.
Venter frontalis
11. Кожата на челото и веждите.
3. Galea aponeurotica.
Ф. 1 ювдига веждите и образува напречни гънки на челото (учудване, изненада).
Venter occipitalis
Н. Linea nuchae superior.
3. Galea aponeurotica.
Ф. Изтегля galea aponeurotica назад, изглажда гънките на челото.
М. temporoparietalis
Н. Galea aponeurotica.
3. Хрущялът на ушната мида.
2. Мускули около клепачната цепка
М. orbicularis oculi — състои се от три части: parsr palpebralis, pars orbitalis, pars
lacrimalis.
H. Lig. palpebrae mediale, crista lacrimalis, saccus lacrimalis.
3. Lig. palpebrale laterale, ръба на орбитата.
Ф. Затваря клепачната цепка, разширява слъзната торбичка.
М. corrugator supercilii
Н. Pars nasalis ossis frontalis.
3. Кожата на веждата.
Ф. Изтегля веждата медиално и предизвиква вертикални гънки в основата на носа
(грижи, огорчение).
М. depressor supercilii
Н. Proc. frontalis maxillae.
3. Кожата по средата на веждата.
Ф. Изтегля веждата надолу и медиално (сериозност, страдание).
М. procerus — по гърба на носа.
Н. Os nasale.
3. Кожата между веждите.
Ф. Образува напречни гънки по гърба на носа (строгост).
3. Мускули около носа и устата
М. compressor narls — около ноздрите.
Н. Proc. alveolaris maxillae.
3. Кожата на гърба на носа.
Ф. Сплесква ноздрите.
М. orbicularis oris — под кожата на устните. Състои се от pars labialis и pars
marginalis.
Н. Съединителнотъканна ивица на единия устен ъгъл.
3. Съединителнотъканна ивица на противоположния устен ъгъл.
Ф. Притиска устните една към друга и ги тегли напред и назад.
М. levator labii superiorls
Н. Corpus maxillae.
3. Кожата на sulcus nasolabialis.
Ф. Повдига горната устна.
М. levator labii superiorls alaeque nasi
H. Proc. frontalis maxillae.
3. Хрущялът на ноздрата и кожата на sulcus nasolabialis.. Ф. Повдига горната устна и
устния ъгъл, разширява ноздрата.
М. zygomatfcus major et minor
H. Os zygomaticum.
3. Кожата на устния ъгъл.
Ф. Изтегля устния ъгъл латерално и нагоре (смях, добро настроение).
М. levator anguli oris
Н. Fossa canina.
Ф. Същата като на ш. zygomaticus.
М. risorius
Н. Кожата на бузата и фасцията на ш. masseter.
Ф. Изтегля устния ъгъл настрани (смях, добро настроение).
М. buccinator — мускул на бузата
Н. Raphe pterygomandibulare, proc. alveolaris на горната и долната челюст.
3. Вплита се в ш. orbicularis oris.
Ф. Изтегля устния ъгъл настрани и затваря устните; притиска бузите към зъбите.
М. depressor anguli oris
Н. Ръбът на мандибулата.
3. Кожата на долната устна.
Ф. Смъква долната устна и я изтегля встрани (отвращение).
М. depressor labii inferioris
Н. Ръбът на долната челюст.
3. Кожата на долната устна.
Ф. Смъква долната устна.
М. mentalis
Н. Pars alveolaris на mandibulae.
3. Кожата на брадичката.
Ф. Повдига брадичката.
4. Мускули около ушната мида М. auricularis anterior
Н. Fascia temporalis.
3. Предната част на ушната мида.
М. auricularis posterior
Н. Pars mastoidea на слепоочната кост.
■3. Задната част на ушната мида.
М. auricularis superior
Н. Galea aponeurotica.
3. Горна част на ушната мида.
II. Дъвкателни мускули. Залавят се за долната челюст и извършват движенията в
долночелюстната става.
1. М. masseter
Н. Arcus zygomaticus.
3. Tuberositas masseterica mandibulae.
Ф. Повдига долната челюст и я притиска към горната.
Ин. N. massetericus.
2. М. temporalis
Н. Linea temporalis inf., страничната повърхност на черепа, fascia temporalis.
3. Proc. coronoideus.
Ф. Повдига долната челюст, задната част я тегли назад. Ин. Nn. temporales prof.
3. М. pterygoideus medialls
H. Fossa pterygoidea.
3. Tuberositas pterygoidea mandibulae.
Ф. Повдига долната челюст.
Ин. N. pterygoideus med.
4. M. pterygoideus lateralis
H. Lamina lateralis на proc. pterygoideus, ala major.
3. Fovea pterygoidea mandibulae, discus ;articularis.
Ф. Едностранно — изтегля диска и долната челюст напред, двустранно — изтегля
долната челюст напред и я смъква (единствен от дъвкателните мускули отваря
устата).
Ин. N. pterygoideus lateralis.
МУСКУЛИ НА ГЪРБА, ММ. DORSI
Гръбните мускули се разпределят на две групи — повърхностни, които участвуват
в движенията на раменния пояс, и дълбоки — върху гръбначния стълб.
I. Повърхностни^мускули на гърба
1. М. trapezius — състои се от 3 части: pars descen-
dens (горна), pars transversa (средна) и pars ascendetis (долна). •
H. Protuberantia occipitalis ext., linea nuchae sup., procc.
spinosi C4—Th12.
3. Spina et acromion scapulae, латерална 7з на ключицата.
Ф. Тегли лопатката към гръбначния стълб.
Ин. N. accessorius и клон от pi. cervicalis.
2. М. latissimus dorsi
Н. Crista iliaca, crista sacralis mediana, procc. spinosi Th7—L5, IX—XII ребро.
3. Crista tuberculi minoris humeri.
Ф. Аддукция, вътрешна ротация и ретроверзия на мишницата.
Ии. N. thoracodorsalis.
3. М. rhomboideus major
Н. Procc. spinosi ТЬ7—Th4.
3. Margo medialis scapulae.
Ф. i 1ритегля лопатката към гръбначния стълб.
И и. N. dorsalis scapulae.
4. М. rhomboideus minor
Н. Procc. spinosi С(!—CT.
3. Margo medialis scapulae — горната част.
Ф. Повдига и притегля лопатката към гръбначния стълб. Ин. N. dorsalis scapulae.
5. М. levator scapulae
Н. Procc. transversi C4—C4.
3. Angulus superior scapulae.
Ф. Повдига раменния пояс.
Ин. N. dorsalis scapulae. .
II. Дълбоки мускули на гърба
А. Мускули от вентрален произход
• 1. М. serratus posterior superior
Н. Procc. spinosi Cc—Th2.
3. Първите 4 ребра.
Ф. Повдига ребрата (инспиратор).
Ин. Nn. intercostales I—IV.
• 2. М. serratus posterior inferior
H. Procc. spinosi Thn—L2.
3. Последните 4 ребра.
Ф. Смъква ребрата (експиратор).
Ин. Nn. intercostales IX—XII.
*3. Mm. levatores costarum breves
H. Procc. transversi C7—Thu.
3. Съседното по-долно ребро.
Ф. Повдигат ребрата (инспиратори).
Ин. Nn. intercostales.
4. Mm. levatores costarum longi
H. Procc. transversi Th7—Th10.
3. През едно по-долно ребро.
Ф. Повдигат ребрата.
Б. Собствени (автохтонни) мускули. Според положението им те се разпределят в
две редици — латерална и медиална.
Латерална редица
• 1. М. splenius capitis
Н. Procc. spinosi С7—Th3.
3. Procc. mastoideus, linea nuchae sup.
Ин. Rr. dorsales.
• 2. M. splenius cervicis.
H. Procc. spinosi Th4—Th6.
3. Procc. transversi Cx—C3.
Ф. Навеждат главата назад и я въртят на противоположната страна.
Ин. Rr. dorsales.
3. M. sacrospinalis. Състои се от две части — т. iliocostalis, т. longissimus.
М. iliocostalis образува латералната част на мускула (съставена от три части).
. М. iliocostalis lumborum
Н. Crista iliaca, facies dorsalis ossis sacri, procc. spinosi
Lx-Lr,
3. Anguli costarum (VII—XII).
M. iliocostalis thoracis
H. Anguli costarum (VII—XII).
3. Anguli costarum (I—VI).
M. iliocostalis cervicis
H. Anguli costarum (IV—VIII).
3. Procc. transversi C4—Cc.
Ф. Едностранно — навежда гръбначния стълб на своята страна, двустранно — изправя
гръбначния стълб (войнишки стоеж).
Ин. Rr. dorsales.
М. longissimus образува медиалната част па мускула (3 части).
М. longissimus thoracis
Н. Crista iliaca, facies dorsalis ossis sacri, procc. spinosi Lt—L6, procc. transversi Th6—Th8.
3. Procc. costarii LL—L5, anguli costarum II—XII (лате- рални зъбци).
Procc. accessorii —L5, procc. transversi Th4—Th12 (ме
диални зъбци).
M. longissimus cervicis
H. Procc. transversi C6—Thc.
3. Procc. transversi C2—C3.
M. longissimus capitis
H. Procc. transversi Cx—Th3.
3. Procc. mastoideus.
Ф. Едностранно — наклонява гръбначния стълб и главата на своята страна, двустранно
— изправя гръбначния стълб и навежда главата назад.
Ин. Rr. dorsales.
Медиална редица
‘ 1. М. spinalis
Н. Ргосс. spinosi Th7—Th0.
3. Ргосс. spinosi Th10—Th12.
Ф. Двустранно — изправя гръдната част на гръбначния стълб.
Ин. Rr. dorsales.
2. Напречно бодилна система — съставена е от мускули с различна дължина,
които започват от proc. transversus и се залавят за proc. spinosus.
М. semispinalis е най-повърхностен, с най-дълги влакна, които прескачат по 5
прешлена. Липсва в поясната област.
М. multifidus се разполага под ш. semispinalis по целия гръбначен стълб; прескача 2
прешлена.
Ф. Едностранно — въртят гръбнака на противоположната страна, двустранно изправят
гръбначния стълб.
М. m. rotatores — най-дълбоко разположените мускули, биват два вида:
Mm. rotatores longi
Н. Ргосс. transversi.
3. Ргосс. spinosi — прескачат 1 прешлен.
Mm. rotatores breves — залавят се за съседния прешлен
Ф. Въртят гръбнака на противоположната страна.
Ин. Rr. dorsales.
3. Mm. interspinales — между ргосс. spinosi на вишните и поясните прешлени.
Липсват при гръдните.
Ф. Изправят гръбнака.
Ин. Rr. dorsales.
4. Mm. intertransversarii — между ргосс. transversi в шийната и поясната част.
Ф. Наклоняват гръбнака на своята страна.
Ин. Rr. ventrales.
5. Дълбоки тилни мускули М. rectus capitis post, major
H. Proc. spinosus C2.
3. Linea nuchae inf.
M. rectus capitis post, minor
H. Arcus post, atlantis.
3. Linea nuchae "inf.
M. obliquus capitis inf.
H. Proc. spinosus C2.
3. Proc. transversus Cj.
M. obliquus capitis sup.
H. Proc. transversus Cr 3. Planum nuchae.
Ф. Наклоняват главата на своята страна и я завъртат на противоположната, двустранно
— навеждат главата назад.
Ин. N. suboccipitalis.
МУСКУЛИ НА ШИЯТА, ММ. COLLI
1. Повърхностни шийни мускули М. platysma
I I. Fascia pectoralis.
3. Basis mandibulae.
Ф. Изопва кожата на шията, смъква устния ъгъл.
Ин. N. facialis, pi. cervicalis. Q
М. sternocleidomastoideus
II. Manubrium sterni (caput sternale), extremitas sternalis claviculae (caput claviculare).
3. Proc. mastoideus, linea nuchae sup.
Ф. Едностранно — наклонява главата на своята страна и я завърта на
противоположната; двустранно — извива главата назад, увеличава шийната
лордоза.
Ин. N. accessorius и клон от pi. cervicalis.
2. Горни подезични мускули, mm. suprahyoidei
Те образуват пода на устната кухина и при фиксирана мандпбула повдигат
подезичната кост. Когато тя е фиксирана, смъкват долната челюст.
М. mylohyoideus
Н. Linea mylohyoidea mandibulae.
3. Corpus ossis hyoidei, raphe m. mylohyoidei.
Ин. N. mylohyoideus.
M. digastricus
H. Venter anterior — fossa digastrica.
X. Междинно сухожилие — os hyoideum.
3. Venter posterior — incisura mastoidea.
Ин. N. facialis, n. mylohyoideus.
M. stylohyoideus
H. Proc. styloideus.
3. Os hyoideum, пред и зад междинното сухожилие на
m. digastricus.
Ин. N. facialis.
М. geniohyoideus
Н. Spina mentalis.
3. Corpus ossis hyoidei.
Ин. N. facialis.
3. Долни подезични мускули, mm. infrahyoidei. Залавят се за хрущялите на
гръкляна и на подезичната кост. Смъкват подезичната кост. Инервиваг се от rr.
ventrales на nn. cervicales.
М. sternohyoid eus
Н. Manubrium sterni — задна страна.
3. Os hyoideum.
М. sternothyroideus
Н. Задна повърхност на manubrium sterni.
3. Cartilago thyroidea на гръкляна.
М. thyrohyoideus
Н. Cartilago thyroidea — linea obliqua.
3. Os hyoideum.
M. omohyoideus — двукоремчест мускул.
H. Venter superior — os hyoideum.
Късо междинно сухожилие, сраснало с lamina pretrachealis на fascia colli.
3. Venter inferior — lig. transversum и горния ръб на лопатката.
4. Дълбоки шийни мускули. Разполагат се върху гръбначния стълб и се инервират
от rr. ventrales на nn. spinales.
М. scalenus anterior
Н. Procc. transversi С3—С0.
3. Tuberculum ш. scaleni на I ребро.
М. scalenus medius
Н. Procc. transversi С2—С7.
3. I ребро, зад sulcus a. subclaviae.
Между тези два мускула се образува цепка, spatium interscaleni, през която минават
нервите на горния крайник и a. subclavia.
М. scalenus posterior
Н. Procc. transversi С5—CG.
3. Н ребро.
Ф. Повдигат първите две ребра (мускули-инспиратори), наклоняват шийната част на
гръбначния стълб на своята страна.
М. longus colli — по предната повърхност на гръбначния стълб.
Н. Телата С5—ТЬ3.
3. Телата Q—С4.
М longus capitis
Н. Procc. transversi С3—СГ).
3. Pars basilaris ossis occipitalis.
M. rectus capitis anterior
H. Massa lateralis Q.
3. Pars basilaris ossis occipitalis.
Ф. Наклонява главата надолу.
M. rectus capitis lateralis
I I. Pr«*c. transversus Cr 3. Proc. jugularis ossis occipitalis.
Ф. Наклонява главата на своята страна.
IПийна фасция, fascia cervicalis. Състои се от три
листа:
Lamina superficialis — разполага се под платизмата и се прехвърля върху мандибулата,
стернума и ключицата.
Lamina pretrachealis — изопва се между os hyoideum и стернума.
Покрива долните подезични мускули и шиййите органи. Lamina prevertebralis — върху
мускулите, разположени пред гръбначния стълб.
МУСКУЛИ НА ГРЪДНИЯ КОШ, ММ. THORACIS
А. Гръдни мускули на раменния пояс
П-) М. pectoralis major — състои се от 3 части:
Н. rars clavicularis — медиалната половина на ключицата. .
Pars sternoco stalls — стернума и хрущялите на II—VII ребро.
Pars abdominalis — предния лист на vagina m. recti. 3. Crista tuberculi majoris humeri.
Ф. Аддукция и вътрешна ротация в раменната стана.
Ин. Nn. thoracici ant.
(£)М. pectoralis minor
H. II—V ребро.
3. Proc. coracoideus.
Ф. Тегли лопатката напред и надолу.
Ин. Nn. thoracici ant.
fcuM. subclavius
H. I ребро.
3. Медиална ]/з на ключицата.
Ф. Стабилизира ключицата.
Ин. N. subclavius.
(ЗГ)М. serratus anterior
Н. Странична повърхност на II—IX ребро.
3. Margo medialis и angulus inferior scapulae.
Ф. Изтегля долния ъгъл на лопатката напред. Абдукцня в раменната става над 90°.
Ин. N. thoracicus longus.
Б. Собствени мускули на гръдната стена
Mm. intercostales externi (отпред липсват)
Н. Долният ръб на по-горното ребро, навън от sulcus: costae.
3. Горният ръб на по-долното ребро. Посока от лате- рално към медиално и надолу.
Ф. Повдигат ребрата (мускулни инспиратори).
(2Г)Мт. intercostales interni (отзад липсват)
Н. Горният ръб на долното ребро, навътре от sulcus costae.
3. Долният ръб на по-горното ребро с посока, обратна на външните.
Ф. Смъкват ребрата (мускули-експиратори).
3. Mm. subcostales — само при долните ребра. Начало н залавяне както mm.
intercostales int., разположени в задната част на междуребрията; прескачат 1—2 ребра.
Ф. Смъкват ребрата (мускули-експиратори).
4. М. transversus thoracis
Н. Задната повърхност на corpus sterni и proc.JJxiphoideus.. 3. Задната повърхност на II
—IV ребро.
Ф. Смъква ребрата (експиратор).
Им. Nn. intercostales.
ДИАФРАГМА, DIAPHRAGMA
Мускулно сухожилен орган, съставен от три части:
Н. Pars sternalis — задна повърхност на proc. xiphoideus.. Pars costalts — вътрешна
повърхност на VII—XII ребро. Pars lumbalts — съставена от две части: crus dextrum
и crus sinistrum. Всяка от тях има crus mediale (от телата на Lx—L8) И crus laterale —
от две сухожилни дъги (lig. arcuatum mediale) между тялото и ргос. costarius на
(дъга на m. psoas), и lig. arcuatum laterale — между proc. costarius на Lx и XII ребро
(дъга на т. quadratus).
3. Centrum tendineum.
Ф. Изместване на centrum tendineum надолу и увеличаване вертикалния размер на
гръдния кош (вдишване). ■Ин. N. phrenicus и nn. intercostales VII—XII.
Отвори на диафрагмата:
Hiatus aorticus — в pars lumbalis. През него минава aorta abdominalis, pi. aorticus, ductus
thoracicus.
Hiatus esophageus — в pars lumbalis. През него минават хранопроводът и nn. vagi.
Foramen venae cavae в centrum tendineum. Минава v. cava inferior.
КОРЕМНИ МУСКУЛИ, MM. ABDOMINIS
1. M. obliquus externus abdominis
H. Външна повърхност на V—XII ребро, косо надолу н медиално.
3. Linea alba, lig. inguinale, labium ext. на crista iliaca.
Ин. Nn. intercostales V—XII, n. iliohypogastricus, n. ilioinguinalis.
2. M. obliquus internus abdominis
H. Fascia thoracolumbalis, linea intermedia на crista iliaca, латерална V3 на lig. inguinale,
косо нагоре и медиално.
3. Linea alba, външна повърхност, X—XII ребро.
Ин. Nn. intercostales X—XII, n. iliohypogastricus, n. ilioinguinalis.
Ф. Едностранно — наклонява туловището на своята страна н го завърта на
противоположната; двустранно—доближава гръдния кош и таза (издишване,
коремна преса).
3. М. transversus abdominis
Н. Fascia thoracolumbalis, вътрешна повърхност на VII—XII ребро, labium internum на
crista iliaca, латерална J/3 на lig. inguinale.
3. Linea alba.
Ф. Издишване, коремна преса.
Ин. Nn. intercostales V—XII, n. iliohypogastricus, n. ilioinguinalis.
4. M. rectus abdominis. Притежава 3—4 сухожилни ивици, intersectiones tendineae.
Н. Предна повърхност на V—VII ребрен хрущял, ргос. xiphoideus.
3. Ramus superior ossis pubis, tuberculum pubicum.
Ф. Доближава гръдния кош и таза (издишване, коремна преса).
Ин. Nn. intercostales VI—XII.
5. М. pyramidalis
Н. Ramus superior ossis pubis.
3. Linea alba — пред m. rectus abd.
Ин. N. intercostalis XII.
6. M. quadratus lumborum — на задната коремна стена.
Н. Labium int. на crista iliaca.
3. Procc. costarii на лумбалните прешлени и XII ребро. Ф. Едностранно — наклонява
гръбнака на своята страна, двустранно — увеличава пояснага лордоза.
Ин. Клонове на pi. lumbalis.
Vagina m. recti abdominis. Влагалището на m. rectus abd. е изградено от преден
лист, lamina anterior, и заден лост, lamina posterior, който под пъпа изтънява рязко,,
linea arcuata. Lamina anterior се образува от сухожилието на m. obliquus ext. abdominis и
предния лист на m. obliquus int. abdominis. Под linea arcuata към тях се прибавят
задният лист на m. obliquus int. abdominis и сухожилието на m. transversus abdominis.
Lamina posterior се образува от сухожилието на m. transversus abdominis и задния лист
на т. obliquus int. abdominis, към които залягат fascia transversalis и перитонеумът. Под
linea arcuata сухожилието се прибавя към предния лист, а отзад, остават само fascia
transversalis и перитонеумът.
СЛАБИНЕН КАНАЛ, CANALIS INGUINALIS
Слабинният канал пробива долната част на предната коремна стена с посока надолу
и медиално. Дължината му е 4—5 см и през него при мъжа се е спуснал тестисът в
скротума. Притежава два отвора — anulus inguina-
Us superficialis (външен, разположен медиално и ограничен от crus mediate, crus
laterale, fibrae intercrurales и lig. reflexum) и anulus inguinalis profundus (вътрешен) —
отвор на fascia transversalis, зад която заляга перитонеумът. Каналът притежава четири
стени: Предна — апоневрозата на ш. obliquus externus abdominis. Задна — fascia
transversalis. Подсилва се чрез lig. interfoveolare, falx inguina- :iis и перитонеума. Горна
— ръбът на m. transversus abdominis и т. obliquus internus abd. Долна — lig. inguinale.
През канала при мъжа минават — funiculus spermaticus и n. ilioinguinalis, а при жената
— lig. teres uteri и n. ilioinguinalis.
Слабинният канал представлява сравнително по-слаб участък на коремната стена.
При неговото разширяване се получават ингвинални хернии. Директната херния
представлява изтлачване на коремно съдържимо заедно с корем- ницата и fascia
transversalis през anulus inguinalis superf. Индиректната (коса) херния представлява
изтлачване на коремно съдържимо заедно с перитонеума през anulus in- .guinalis prof.,
слабинния канал и anulus inguinalis superfitialis.
МУСКУЛИ HA ГОРНИЯ КРАИНИК, ММ. MEMBR1 SUPKRIORIS Мускули на
раменния пояс
A. Гръбни — m. trapezius, т. latissimus dorsi, т. levator scapulae и т. rhomboideus
(вж. Мускули на гърба).
Б. Гръдни — т. pectoralis major, т. pectoralis minor, т. serratus ant., m. subclavius (вж.
Гръдни мускули).
B. Собствени мускули на раменния пояс. Разположени са около раменната става.
1. М. deltoideus
Н. Pars clavicularis — латерална х/з на ключицата.
Pars acromialis — acromion scapulae.
Pars spinata — spina scapulae.
3. Tuberositas deltoidea humeri.
Ф. Абдукцня в раменната става до 90°, ротатор.
Ин. N. axillaris.
2. М. supraspinatus
Н. Fossa et fascia supraspinata.
3. Горна част на tuberculum majus humeri.
Ф. Абдукция в раменната става, слаба външна ротация. Ин. N. suprascapularis.
3. М. infraspinatus
Н. Fossa et fascia infraspinata.
3. Средата на tuberculum majus humeri.
Ф. Външна ротация в раменната става.
Ин. N. suprascapularis.
4. М. teres minor
Н. Margo lateralis scapulae.
3. Долна част на tuberculum majus humeri и капсулата. Ф. Външна ротация и аддукция в
раменната става.
Ин. N. axillaris.
5. М. teres major
Н. Angulus inferior scapulae.
3. Crista tuberculi minoris humeri.
Ф. Вътрешна ротация и аддукция в раменната става.
Ин. N. thoracodorsalis.
6. М. subscapularis
Н. Fossa subscapularis.
3. Tuberculum minus humeri и ставната капсула.
Ф. Вътрешна ротация и аддукция в раменната става.
Ин. Nn. subscapularis.
Fossa axillaris — представлява кухина с форма на четиристенна пирамида. Стени:
предна — m. pectoralis major и т. pectoralis minor; задна — т. latissimus dorsi и т. teres
min.; медиална — гръдната стена и m. serratus ant.; латерална — collum chirurgicum
humeri и капсулата. Изпълнена е с рехава съединителна и мастна тъкан, сред която се
разполагат кръвоносни и лимфни съдове и нерви.
Мускули на мишницата, mm. brachii А. Предна група (инервация: n.
musculocutaneus)
1. М. biceps brachii
Н. Caput longum — tuberculum supraglenoidale scapulae; сухожилието минава през
раменната става, като заляга в sulcus intertubercularis.
Caput breve — proc. coracoideus.
3. Tuberositas radii и fascia antebrachii чрез aponeurosis.
Ф. В раменната става — повдига мишницата напред; в лакътната става — флексия и
супинация.
2. М. coracobrachialis.
Н. Proc. coracoideus scapulae.
3. Средата на margo medialis humeri.
Ф. Повдига и привежда в раменната става.
3. М. brachialis
Н. Facies anterior humeri.
3. Тuberositas ulnae.
Ф. Флексия в лакътната става.
Б. Задна група (инервация: п. radialis)
1. М. triceps brachii
Н. Caput longum — tuberculum infraglenoidale scapulae. Caput laterale — facies posterior
humeri, над sulcus
n. radialis.
Caput mediate — facies posterior humeri, под sulcus n. radialis.
3. Olecranon ulnae — сраства със ставната капсула.
Ф. В раменната става — екстензия и аддукция; в лакътната става — екстензия.
Ин. N. radialis.
Canaiis humeromuscularis се намира по средата на задната страна на мишницата.
Стени: задна повърхност на хумеруса и sulcus n. radialis — caput laterale на m. triceps
brachii. През него минават n. radialis и a. et v. profunda brachii.
Fascia brachii покрива мускулите на мишницата. Чрез septum intermuscular е
brachii med. се прикрепва за margo med. humeri, а чрез septum intermusculare brachii lat.
— за margo lateralis humeri. Тези прегради преграждат под- фасцийното пространство
на предна и задна част, в които се разполагат съответните мускулни групи.
Мускули на предмишницата, mm. antebrachii
Мускулите на предмишницата се делят на три групи:
А. Предна група — флексори (инервация: n. media- mis, п. ulnaris).
Повърхностни мускули — започват от epicondylus medialis humeri.
1. M. pronator teres
H. Caput humerale — epicondylus medialis humeri.
Caput ultiare — proc. coronoideus ulnae.
3. Средата на facies lateralis radii.
Ф. Пронация и флексия в лакътната става.
Ин. N. medianus
2. М. flexor carpi radialis
Н. Epicondylus medialis humeri.
3. Basis ossis metacarpale II et III.
Ф. Флексор в лакътната става; флекс op и абдуктор в кит- ковата става.
Ин. N. medianus.
3. М. palmar! s longus
Н. Epicondylus medialis humeri и fascia antebrachii.
3. Aponeurosis palmaris.
Ф. Флексор, изопва дланната разтеглица.
Ин. N. medianus.
4. М. flexor digitorum superficialis
H. Caput humeroulnare — epicondylus medialis humeri, tuberositas ulnae.
Caput radlalae — facies anterior radii.
3. След разцепване на сухожилието — за средната фаланга на II—V пръст.
Ф. Флексор на китката и пръстите до средната фаланга. Ин. N. medianus.
5. М. flexor carpi ulnaris
Н. Caput humerale — epicondylus medialis humeri.
Caput ulnare — olecranon ulnae.
3. Os pisiforme и eminentia carpi ulnaris.
Ф. Флексор в лакътната става; флексор и аддуктор в кит- ковата става.
Ин. N. ulnaris.
Дълбоки мускули
1. М. flexor digitorum profundus
Н. Facies ant. ulnae, membrana interossea.
3. Крайна фаланга на II—V пръст.
Ф. Флексор на китката и пръстите до крайната фаланга. Ин. N. medianus (II—III пръст),
n. ulnaris (IV—V пръст).
2. M. flexor pollicis longus
H. Facies anterior radii, membrana interossea.
3. Крайна фаланга на палеца.
Ф. Флексор до крайната фаланга на палеца.
Ин. N. medianus.
3. М. pronator quadratus
Н. Facies anterior ulnae.
3. Facies ant. et lateralis radii.
Ф. Пронация при всички положения на лакътната става. Ин. N. medianus.
Б. Латерална група (инервация: n. radialis)
1. М. brachioradialis
Н. Margo lateralis humeri, septum intermusculare Iat.
3. Proc. styloideus radii.
Ф. Флексор в лакътната става; поставя радиуса в средно положение.
2. М. extensor carpi radialis longus
H. Margo lateralis и epicondylus humeri.
3. Basis ossis metacarpalis II.
Ф. Флексор в лакътната става; екстензор и абдуктор в китковага.
3. М. extensor carpi radialis brevis
H. Epicondylus lateralis humeri и fascia antebrachii.
3. Basis ossis metacarpalis III.
Ф. Екстензор на китката, флексор в лакътната стана.
В. Дорзална група — екстензори (започват от epicondylus lateralis humeri; инервация:
n. radialis).
Повърхностни мускули
1. М. extensor digltorum
Н. Epicondylus lateralis humeri и fascia antebrachii.
3. Дорзална апоневроза на II—V пръст.
Ф. Екстензор на пръстите до крайната^фаланга.
2. М. extensor dlgiti minimi
Н. Сраснал с m. extensor digitorum.
3. Дорзална апоневроза на V пръст.
Ф. Екстензор на V пръст.
3. M. extensor carpi ulnaris
H. Caput humerale — epicondylus lateralis humeri.
Caput ulnare .— olecranon et margo posterior ulnae.
3. Basis ossis metacarpalis V.
Ф. Екстензор и аддуктор в китковата става.
4. М. anconeus
Н. Epicondylus lat.
3. Facies posterior ulnae.
Ф. Екстензор на лакътната става.
1. М. abductor pollicfs longus
Н. Facies posterior radii et ulnae, membrana interossea.
3. Basis ossis metacarpalis I.
Ф. Абдуктор до проксималната фаланга на палеца; аб- дуктор и екстензор на китката.
2. М. extensor pollicis brevis
11. Facies posterior radii, membrana interossea.
3. Прокснмална фаланга.
Ф. Екстензор на палеца до проксималната фаланга; абдуктор на китката.
3. М. extensor pollicis longus
И. Facies posterior ulnae, membrana interossea.
3. Днегалпа фаланга на палеца.
Ф. Екстензия на палеца до дисталната фаланга; екстензор и абдуктор на китката.
4. М. extensor indicis
Н. Facies posterior ulnae, membrana interossea.
3. Дорзална апоневроза на II пръст.
Ф. Екстензор и аддуктор на II пръст; екстензор на китката
5. М. supinator
Н. Epicondylus lateralis humeri, lig. collaterale rad.
3. Facies anterior et lateralis radii.
Ф. Супинация при всички положения на лакътната става.
Fascia antebrachii покрива мускулите на предмишни- цата и сраства със задния ръб на
улната. По предната
страна отделя дълбок лист, който разделя повърхностните и дълбоките флексори.
Дорзално образува фиброзни прегради, които разделят отделните мускулни групи.
Retinaculum extensorum. Представлява уплътнение на fascia antebrachii, което
заедно с подлежащите кости образува тунел за сухожилията на екстензорите. Чрез
отделни фиброзни пластинки той се разделя на 6 канала, през които минават следните
сухожилия:
I — m. abductor pollicis longus и ш. extensor pollicis
brevis.
II — mm. extensores carpi radialis.
III — m. extensor pollicis longus.
IV— m. extensor digitorum и m. extensor indicis.
V— m. extensor digiti minimi.
VI — m. extensor carpi ulnaris.
Стените на каналите и повърхността на сухожилията са обвити със синовиална
покривка.
Aponeurosis dorsalis. Екстензорният апарат на пръстите представлява триъгълно
сухожилие по гърба на II—V пръст, в което се вплитат: от проксимално —
сухожилието на m. extensor digitorum, отстрани — сухожилието на mm. interossei и m.
lumbricalis. По средата на пръста апоневрозата се разделя на три части: средна, която се
залавя за основата на средната фаланга, и две странични — за крайната фаланга.
Китков канал, canalis carpi. Китковият канал се образува от sulcus carpi, върху
който се изопва напречен лигамент, retinaculum flexorum. В канала се разполагат две
сухожилни влагалища: vagina tendinum m. flexoris pollicis longi, в която лежи
сухожилието на едноименен мускул, и vagina synovialis communis mm. flexorum, в
която залягат сухожилията на m. flexor digitorum superficialis и т. flexor digitorum
profundus. Извън сухожилните влагалища през канала минава и n. medianus.
Aponeurosis palmaris — триъгълна сухожилна пластинка, в която се вплита
сухожилието на m. palmaris longus. Проксимално е сраснала с retinaculum flexorum, а
дистално се разделя на снопчета, които срастват с флек- сорното влагалище и кожата
на I до V пръст.
Флексорни влагалища на пръстите, vaginae synoviales tendinum digitorum.
Съставени са от два пласта: вътрешен — vagina synovialis, и външен — vagina fibrosa,
подсилена чрез пръстеновидни (pars anularis) и кръ-
стосани (pars cruciformis) влакна. Влагалището на палеца, а често и на V пръст се
свързва с карпалния канал, до- като влагалищата на И, III и IV пръст са отделени.
МУСКУЛИ НА РЪКАТА, ММ. MANUS
Различаваме три групи мускули на ръката:
А. Мускули на палеца, mm. thenaris (инервацня: п. medianus и и. ulnaris).
1. М. abductor pollicis brevis
II. Retinaculum flexorum, os scaphoideum.
3. Основа па прокепмалната фаланга.
Ф. Отнеждач на палена.
Ип. N. medianus.
2. М. flexor pollicis brevis
Н. Caput superficiale — retinaculum flexorum.
Caput profitndutn — os trapezium, os capitatum.
3. Основа на прокепмалната фаланга.
Ф. Флексор на прокепмалната фаланга. Участвува в опозицията на палеца.
Ин. N. medianus (caput superficiale), n. ulnaris (caput profundum).
3. M. opponens pollicis
H. Retinaculum flexorum, os trapezium.
3. Corpus ossis metacarpale I.
Ф. Изтегля I метакарпална кост дланно — опозиция на палеца.
Ин. N. medianus.
4. М. adductor pollicis
Н. Caput transversum — III метакарпална кост.
Caput obliquum — os capitatum.
3. Основата на прокепмалната фаланга.
Ф. Привеждан и флексор на палеца, подпомага опозицията. Ин. N. ulnaris.
Б. Мускули на дланта (инервация: n. ulnaris и n. medianus)
1. Mm. lumbricales I—IV. Четири мускулчета към радиалната страна на II—V
пръст.
Н. Сухожилието на m. flexor digitorum profundus.
3. Aponeurosis dorsalis на II—V пръст.
Ф. Флексори в метакарпо-фалангеалната става, екстензори в двете интерфалангеални
стави.
Ин. N. medianus I—II и n. ulnaris III—IV.
2. Mm. interossei dorsales I—IV. Двойноперести къси мускули в spatia
interossea.
H. Съседните повърхности на I—V метакарпална кост.
3. Aponeurosis dorsalis и основата на проксималната фаланга (I и III — от радиална, III
и IV — от улнарна страна).
Ф. Флексори в метакарпо-фалангеалните, екстензори в ин- терфалангеалните стави.
Отдалечават II, IV и V пръст от третия.
Ин. N ulnaris.
3. Mm. Interossei palmares I—III. Къси едноперести мускули в spatia interossea.
H. Ossa metacarpalia II, IV, V.
3. Основа на проксималната фаланга (II от радиална, IV и V от улнарна страна).
Ф. Флексия в метакарпо-фалангеалната става, екстензия в интерфалангеалните стави;
доближават II, IV и V пръст към третия.
Ин. N. ulnaris.
В. Мускули на малкия пръст, mm. hypothenaris (инер- вация : n. ulnaris)
1. М. palmaris brevis
Н. Aponeurosis palmaris 3. Кожата на хипотенара.
Ф. Изопва дланната разтеглица.
Ин. N. ulnaris.
2. М. abductor digiti minimi
Н. Retinaculum flexorum, os pisiforme.
3. Основа на проксималната фаланга.
Ф. Отвеждан и флексор на V пръст.
Ин. N. ulnaris.
3. М. flexor digiti minimi brevis
H. Retinaculum flexorum, os hamatum.
3. Основа на проксималната фаланга.
Ф. Флексор в метакарпо-фалангеалната става. Ин. N. ulnaris.
4. М. opponens digiti minimi
Н. Retinaculum flexorum, os hamatum.
3. Corpus ossis metacarpalis V.
Ф. Противопоставя V пръст на палеца.
Ин. N. ulnaris.
МУСКУЛИ НА ДОЛНИЯ КРАЙНИК,
ММ. MEMBRI INFERIORIS
Мускули около тазо-бедрената става
1. Предна група
1. М. iliopsoas
Н. М. psoas major — тялото и proc. transversus на Th12—L4. М. iliacus — fossa iliaca.
M. psoas minor — тялото на T12 — Lr 3. Trochanter minor.
Ф. Флексор и външен ротатор в тазо-бедрената става.
Ин. PI. lumbalis и n. femoralis.
В. Задна група
1. М. gluteus maximus
Н. Ala ossis ilii, facies dorsalis ossis sacri, lig. sacrotuberale. 3. Tuberositas glutea, tractus
iliotibialis.
Ф. Екстензор и външен ротатор в тазо-бедрената става. Ин. N. gluteus inf.
2. М. gluteus medius
Н. Ala ossis ilii, fascia lata.
3. Trochanter major.
Ф. Абдуктор и ротатор в тазо-бедрената става.
Ин. N. gluteus sup.
3. М. gluteus minimus
Н. Alla ossis ilii.
Ф. Абдуктор и ротатор в тазо-бедрената става.
Ин. N. gluteus sup.
4. M. piriformis
Н. Facies pelvina ossis sacri.
Ф. Екстензор и външен ротатор на тазо-бедреиата става. Ин. PI. sacralis.
5. М. obturatorius interims
Н. Membrana obturatoria, foramen obturatutn.
3. Eossa trochanterica.
Ф. Външен ротатор и абдуктор в тазо-бедрсната става. Ин. PI. sacralis.
6. М. gemellus superior
Н. Spina ischiadica.
3. Fossa trochanterica.
Ф. Външен ротатор на бедрото.
Ин. PI. sacralis.
7. М. gemellus inferior
Н. Tuber ischiadicum.
3. Fossa trochanterica.
Ин. PI. sacralis.
8. М. quadratus femoris
3. Crista intertrochanterica.
Ин. PI. sacralis.
9. М. obturatorius externus
Н. Membrana obturatoria и ръбът на foramen obturatum 3. Fossa trochanterica.
Ин. N. obturatorius.
Фасции на тазовите мускули. Върху m. obturatorius int. заляга fascia obturatoria.
М. psoas major е покрит от fascia psoica, a. m. iliacus — от fascia iliaca. Дистално те
срастват c lig. inguinale. Най-медиалната част, arcus ilio- pectineus, се изопва косо
между lig. inguinale и eminentia iliopubica. По този начин между костта и слабинната
връзка се образуват два отвора: медиален, lacuna vaso
rum (минава a. et v. femoralis), и латерален, lacuna musculorum (минават m. iliopsoas и n.
femoralis). Най-медиалната част на lacuna vasorum е заета от хлабава съединителна
тъкан и лимфни възли и се означава canalis femoralis.
Мускули на бедрото, mm. femoris А. Предна група (инервация: n. femoralis)
1. М. sartorius
Н. Spina iliaca ant. sup.
3. Tuberositas tibiae (чрез pes anserinus).
Ф. Флексор в тазо-бедрената става; флексор и вътрешен ротатор в колянната става.
2. М. quadriceps femoris
И. М. rectus femoris — spina iliaca ant. inf.
M. vastus lateralis — labium laterale на Iinea aspera, trochanter major.
M. vastus intermedins — предна повърхност на femur. M. vastus medialis — labium
mediale на linea aspera.
3. Patella, а чрез lig. patellae за tuberositas tibiae.
Ф. Екстензор в колянната става (единствен); m. rectus fermoris е флексор в тазо-
бедрената става.
3. М. tensor fasciae latae
H. Spina iliaca ant. sup.
3. Чрез tractus iliotibialis за condylus lateralis tibiae.
Ф. Флексор, абдуктор и ротатор в тазо-бедрената става. Ин. N. femoralis и n. gluteus
superior.
Б. Медиална група (аддуктори: инервация: n. obturatorius)
1. М. pectineus
Н. Pecten ossis pubis.
3. Linea pectinea femoris.
Ф. Флексор, аддуктор и външен ротатор в тазо-бедрената става.
Ин. N. femoralis и n. obturatorius.
2. М. adductor longus
Н. Ramus superior ossis pubis.
3. Labium mediale на linea aspera.
3. M. adductor brevis '
H. Ramus inferior ossis pubis.
3. Labium mediale на linea aspera.
Ф. Двата мускула: аддукция, флексия и външна ротация в тазо-бедрената става.
4. М. adductor magnus
Н. Tuber ischiadicum, ramus ossis ischii.
3. Labium mediale на linea aspera, epicondylus medialis femoris.
Ф. Аддуктор и екстензор в тазо-бедрената става.
5. М. gracilis.
Н. Ramus inferior ossis pubis.
Ф. Аддуктор в тазо-бедрената става, флексор и вътрешен ротатор в колянната става.
В. Задна група (инервация: n. ischiadicus)
1. М. biceps femoris
Н. Caput longum — tuber ischiadicum.
Caput breve — labium laterale на linea aspera.
3. Caput fibulae.
Ф. Екстензор в тазо-бедрената става, флексор и външен ротатор в колянната става.
2. М. semitendinosus
Ф. Екстензор и аддуктор в тазо-бедрената става, флексор и вътрешен ротатор в
колянната става.
3. М. semimembranosus
3. Condylus medialis tibiae.
Ф. Екстензор и аддуктор в тазо-бедрената става, флексор и вътрешен ротатор в
колянната става.
Бедрена фасция, fascia lata. Фасцията покрива бедрените мускули и дава повлекла,
septa, които разделят
отделните мускулни групи: Septum intermusculare femoris mediate разделя ш. vastus
medialis от аддукторите и се залавя за labium mediale на linea aspera. Septum
intermusculare femoris laterale разделя m. vastus lateralis от флек- сорите и се залавя за
labium laterale на linea aspera. Tri- gonum femorale се огражда от lig. inguinale, m.
sartorius и m. adductor longus. Подът му, fossa iliopectinea, е покрит от дълбокия лист на
фасцията и там се отварят двете lacunae. Под lig. inguinale се намира отвор на
бедрената фасция, hiatus saphenus. Той се огражда от margo falciformis и е покрит с
fascia cribrosa, през отворите на която минават нерви и кръвоносни съдове. Латералната
част на fascia lata е подсилена със сухожилни влакна, tractus iliotibialis, в които се
вплитат сухожилия от т. gluteus maximus и т. tensor fasciae latae. Дистално той се
прикрепва към condylus lateralis tibiae.
Мускули на подбедрицата, mm. cruris
В областта на подбедрицата различаваме три групи мускули: предна, латерална и
задна.
А. Предна група (инервация: n. peroneus profundus)
1. М. tibialis ant.
Н. Facies lateralis tibiae, membrana interossea.
3. Os cuneiforme mediale, basis ossis metatarsalis 1.
Ф. Дорзална флексия, супинация и аддукция на ходилото.
2. М. extensor digitorum longus
Н. Condylus lateralis tibiae, caput fibulae, membrana interossea
3. Дорзална апоневроза на II—V пръст.
Ф. Екстензия на II—V пръст до крайната фаланга. Подпомага екстензията и
пронацията на ходилото.
3. М. extensor hallucis longus
Н. Facies medialis fibulae, membrana interossea.
3. Дорзална апоневроза на палеца.
Ф. Екстензия на палеца до крайната фаланга, екстензор и супинатор на ходилото.
4. М. peroneus tertius
Н. Отделя се от m. ext. digitorum longus.
3. Basis ossis metatarsalis V.
Ф. Дорзална флексия и пронация на ходилото.
Б. Латерална група (инервация: n. peroneus superficialis).
1. М. peroneus longus
H. Caput et facies lateralis fibulae. .
3. Os cuneiforme mediate, basis ossis metatarsalis I и II.
Ф. Плантарна флексия, пронация и абдукция на ходилото.
2. М. peroneus brevis
Н. Facies lateralis fibulae.
3. Tuberositas ossis metatarsalis V.
Ф. Плантарна флексия, пронация и абдукция на ходилото. В. Задна група (инервация:
п. tibialis)
Повърхностни мускули
1. М. triceps surae Н. М. gastrocnemius.
Caput mediate — condylus medialis femoris.
Caput laterale — condylus lateralis femoris.
M. soleus — arcus tendineus m. solei, tibia и fibula. 3. Tuber calcanei — чрез tendo
calcaneus (Achillis).
Ф. Флексия в колянната става, плантарна флексия, супи- нация и аддукция на
ходилото.
2. М. plantaris
Н. Condylus lateralis femoris.
3. Tendo calcaneus.
Ф. Без особено значение.
1. М. popliteus
Н. Epicondylus lateralis femoris.
3. Linea m. solei tibiae.
Ф. Флексия и вътрешна ротация в колянната става.
2. М. tibialis posterior
Н. Tibia, fibula, membrana interossea.
3. Tuberositas ossis navicularis, ossa cuneiformia.
Ф. Плантарна флексия, супинация и аддукция на ходилото.
3. М. flexor digitorum longus
Н. Facies posterior tibiae.
3. Крайната фаланга на II—V пръст.
Ф. Флексия на II—V пръст до крайната фаланга; флек- сор, аддуктор и супинатор на
ходилото.
4. М. flexor hallucis longus
Н. Facies posterior fibulae, membrana interossea.
3. Крайна фаланга на палеца.
Ф. Флексия на палеца до крайната фаланга; флексор, аддуктор п супинатор на
ходилото.
Фасция на подбедрицата, fascia cruris. Фасцията на подбедрицата е продължение
на fascia lata и преминава във fascia dorsalis pedis. Тя е сраснала с fascies medialis tibiae
и двата малеола, а чрез septum intermusculare cruris ant. et post, сраства c фибулата и
разделя трите мускулни групи. Подсилена е над глезените с напречни влакна,
retinaculum mm. extensorum superius, а дистално от тях чрез X- или У-образния
retinaculum mm. extensorum inferius. От него се отделя пластинка, чрез която се
разделят двете сухожилни влагалища за екстензорите. В медиалното се разполага
сухожилието на m. tibialis ant., а в латералното — сухожилията на ш. extensor digi-
torum и m. extensor hallucis longus. Retinaculum mm. flexorum се изопва между
медиалния глезен и tuber calcanei. Под него се намират сухожилните влагалища на
флек- сорите, a. et v. tibialis post, и n. tibialis. Фиксирането на сухожилията към
латералния глезен става чрез retinaculum mm. peroneorum superius — зад малеола, и
retinaculum mm. peroneorum inferius — под малеола, по гърба на ходилото.
Мускули на ходилото, mm. pedis
Различаваме следните групи мускули:
Мускули на дорзалната страна на ходилото (инерва- ция: n. peroneus profundus).
1. М. extensor digitorum brevis
H. Дорзална повърхност на calcaneus.
3. Дорзална апопевроза на II—IV пръст.
Ф. Екстензор на II—IV пръст.
2. М. extensor hallucis brevis
II. Дорзална повърхност на calcaneus.
3. Дорзална апоневроза на палеца.
Ф. Екстензор на палеца.
Мускули на стъпалната страна на ходилото. Те са
покрити от aponeurosis plantaris, която започва от tuber calcanei и достига с повлекла до
основата на пръстите. Отделните повлекла се съединяват чрез fasciculi trahs- versi.
А. Мускули на палеца, шш. hallucis
1. М. abductor hallucis
Н. Tuber calcanei, retinaculum mm. flexorum, os naviculare. 3. Основата на проксималната
фаланга.
Ф. Абдуктор и флексор на I пръст.
Ин. N. plantaris medialis.
2. М. flexor hallucis brevis
H. Ossa cuneiformia, lig. plantare longum.
3. Основата на проксималната фаланга.
Ф. Флексор на проксималната фаланга на палеца.
3. М. adductor hallucis
Н. Caput obliquum — os cuboideum, os cuneiforme lat. Caput transversum — капсулите на
метатарзо-фалап- геалните стави на II—V пръст.
Ф. Аддукция на I пръст.
Ин. N. plantaris lateralis.
Б. Мускули на малкия пръст, mm. digiti minimi
1. М. abductor digiti minimi
H. Tuber calcanei.
Ф. Абдукция на V пръст.
2. М. flexor digiti minimi brevis
H. Basis ossis metatarsale V.
Ф. Флексор на основната фаланга.
3. М. opponens digiti minimi
H. Lig. plantare longum.
3. Os metatarsale V.
Ф. Незначителна опозиция и аддукция на V пръст.
В. Мускули на стъпалния свод
1. М. flexor digitorum brevis
Н. Tuber calcanei, aponeurosis plantaris.
3. Основата на средната фаланга на II—V пръст след разцепване на сухожилието.
Ф. Флексор на II—V пръст до средната фаланга.
2. М. quadratus plantae
Н. Tuber calcanei.
3. Сухожилието на m. flexor digitorum Iongus.
Ф. Подсилва действието на дългия флексор на пръстите. Ин. N. plantaris lateralis.
3. Mm. lumbricales I—IV — четири мускулчета по медиалната страна на II—V
пръст.
Н. Сухожилието на m. flexor digitorum Iongus.
3. Дорзалната апоневроза на II—V пръст.
Ф. Флексорив метатарзо-фалангеалните, екстензори в ин- терфалаигеалните стави.
Ин. N. plantaris lateralis (II—IV) и n. plantaris medialis (I).
4. Mm. interossei plantares I—III — едноперести мускули н spatia interossea.
I I. Os metatarsale III, IV, V.
3. Медиалната страна на проксималната фаланга и дорзалната апоневроза на III, IV, V
пръст.
Ф. Привеждат III, IV и V пръст към II; флексори на пръстите.
5. Mm. interossei dorsales I—IV — двойноперести мускули в spatia interossea.
H. Съседни повърхности на I—V метакарпална кост.
3. I — от медиалната страна, останалите от латералната страна на проксималната
фаланга и дорзалната разтегли- ца на II—IV пръст.
Ф. Отвеждат пръстите от И; флексори на пръстите.
6 Repetitorium anatomicum
81
Фасции на ходилото. На тръбната страна се намира fascia dorsalis pedis —
продължение на fascia cruris. По стъпалната страна заляга aponeurosis plantaris. Тя
започва от tuber calcanei и дистално се разделя на пет снопчета 5ъм фиброзните
влагалища на всеки пръст, vagine fibro- кае digitalis pedis. Отделни синовиалнн
влагалища по гърба на ходилото имат m. tibialis ant., m. ext. hallucis longus и ш. ext.
digitorum longus, а по стъпалната страна — m. tibialis post., m. flexor digitorum longus, m.
flexor hallucis longus и m. peroneus longus.
ВЪТРЕШНИ ОРГАНИ, SPLANCHNOLOGIA
Към този раздел от анатомията принадлежат храносмилателната, дихателната и
пикочо-половата система.
УСТРОЙСТВО НА СТЕНАТА НА КУХИТЕ ВЪТРЕШНИ ОРГАНИ
Повечето от вътрешните органи са кухи и стената им е устроена по един общ план:
те са изградени от мускулатура, постлани са отвътре с лигавица, а отвън са покрити със
серозна ципа или хлабава съединителна тъкан.
Лигавицата, tunica mucosa, е вътрешната обвивка, покрита със слуз, произведена
от многобройни жлези. Изградена е от три слоя: Lamina epithelialis — различен вид
епител според функцията на органа. Lamina propria — съставена от хлабава
съединителна тъкан, в която се намират лимфни фоликули, жлези, кръвоносни съдове
и нерви, както и тънък мускулен слой, muscularis mucosae, който променя релефа на
лигавицата. Tela submucosa — заляга под мукозата. Изградена е от хлабава
съединителна тъкан и съдържа кръвоносни съдове и нерзи, plexus submucosus.
Мускулатурата, tunica muscularis, е изградена в повечето органи от гладка
мускулна тъкан, разпределена в два пласта: вътрешен кръгов, stratum circulare, и
външен надлъжен, stratum longitudinale. Между тях се разполага нервен сплит, plexus
myentericus.
Външната обвивка, tunica externa, за повечето от вътрешните органи е серозна
ципа, tunica serosa, а при някои органи се изгражда от хлабава съединителна тъкан,
tunica adventitia.
Жлези, glandulae. Някои от епителните клетки секре- тират различни вещества.
Такива клетки се наричат жле- зисти, а органите, изградени от тях — жлези, glandulae.
Според това, дали жлезата притежава отводен канал или
не, жлезите биват с външна и с вътрешна секреция. В зависимост от формата
различаваме: тубулозни, алвеоларни и тубуло-алвеоларни жлези. Съществуват и
сложни жлези с разклонена каналчеста система. По начина на секретиране жлезите
биват: мерокринни (без загуба на цито- плазма), апокранни (една част от цитоплазмата
се отделя) и холокринни (цялата клетка се разрушава). Според характера на секрета
мерокринните жлези са: серозни — отделят рядък секрет, имат тесен лумен и високи
клетки, и мукозни — отделят гъст секрет, луменът е по-широк, но клетките са по-
приплеснати.
ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА,
SYSTEMA D1GESTORIUM
Органите на храносмилателната система приемат и смилат храната и резорбират от
нея хранителните вещества, които чрез кръвта се разнасят из тъканите па тялото.
УСТНА КУХИНА. CAVUM OR1S
Устната кухина се състои от две части: преддверие и същинска устна кухина.
Преддверие, vestibulum oris. Това е пространството около затворените зъбни
редици. Странично то се ограничава от бузите, а отпред — от устните.
Бузата, Ьисса, се изгражда от m. buccinator, конто се залавя за горната и долната
челюст, а назад достига до raphe pterygomandibularis. От вътрешната страна е покрита с
лигавица, съдържаща много жлези, gll. buccales, а отвън — с кожа и дебел слон мастна
тъкан, corpus adiposum buccae.
Устните, labia oris, са изградени от мускули, постлани отвътре с лигавица, богата
на жлези, gll. labiales, a отвън — с кожа. Средната част притежава многослоен плосък,
невроговяващ епител и е оцветена розовочервено. По средата на горната устна отвън се
намира улей, phil- trum. Странично двете устни се съединяват, commissura labiorum,
образувайки устната цепка, rima oris. Лигавицата, която покрива бузите и устните, се
прехвърля върху зъбите и образува венеца, gingiva.
Същинска устна кухина, cavum oris proprium. Представлява пространство,
ограничено от зъбните редици, небцето н мускулите на diaphragma oris. Назад чрез
isthmus faucium се съобщава с гълтача.
Зъби, dentes. При израсналия индивид те са 32 на брой: 8 резци, dentes incisivi; 4
кучешки, dentes canini\ 8 предкътници, dentes premolares', 12 кътници, dentes molares.
Всеки зъб се състои от свободна част — корона, corona dentis, покрита с венеца,
шийка, collum dentis, корен, radix dentis, чрез който се прикрепва към алвеолата.
Основната субстанция, която изгражда зъба, е дентинът, den- tinum, покрит отгоре при
короната с глеч, enamelum а при корена — с цимент, cementum. Фиксирането на зъба'
става чрез колагенни влакна, изопнати между корена и стените на алвеолата,
periodontium. Всеки зъб притежава кухина, cavum dentis, която е запълнена с pulpa
dentis, съставена от хлабава съединителна тъкан, кръвоносни съдове и нерви. Те
достигат до зъба през канали на корените.
Постоянното съзъбие се представя с т. нар. зъбна формула:
■'1 2 1 2 12 12 3 „„„ 87654321 12345678
3 2 12 12 1 2 3 87654321 12345678
Морфологичната характеристика на отделните зъби е следната:
Резци (8) — режещи коронки и остър ръб с две повърхности — лабиална
(изпъкнала) и лингвална (вдлъбната). Коренът е единичен, прав. Горният медиален е
най- голям, а долният латерален е най-малкият зъб на съзъбието.
Кучешки (4) — коронката има връх н 2 режещи канта, единичен корен. Горните са
най-дългите зъби на съзъбието.
Предкътници (8) — короната има дъвкателна повърхност с 2 туберкула (по-голям
— букален, и по-малък — лингвален). Коренът на долните е единичен, на горните —
отчасти раздвоен.
Кътници (12) — притежават най-голяма дъвкателна повърхност с 4—5 туберкула.
Долните имат 2 корена, а горните — 3 (2 букални и 1 лингвален).
Млечни зъби, dentes decidui. Тъй като човекът има дифиодонтно съзъбие,
постоянните зъби се предхождат
от млечни. Те наподобяват постоянните, но са 20 на брой:
8 резци, 4 кучешки, 8 кътници (2, 1, 2). Поникването на зъбите става от 7-ия месец до
2-та година. Първи прорязва медиалният долен резец, а последен — II моларен.
Смяната на зъбите започва от 7-та година. Коренът на млечните зъби се резорбира,
зъбът пада, а неговото място се заема от постоянен зъб.
Подът на устната кухина, diaphragma oris, се изгражда от: m. mylohyoideus,
подсилен отвън от m. digastricus, а отвътре — от ш. geniohyoideus.
Небце, palatum. Покривът на устната кухина се образува от небцето, palatum. То се
състои от две части: твърдо небце, palatum durum, притежаващо костна подложка
(procc. palatini maxillae и laminae horizontales ossis palatini), и меко небце, palatum molle,
изградено от мускули, вплетени в съединителнотъканната подложка, aponeurosis
palatina. '
Мускули на мекото небце
1. М. levator veli palatini
Н. Пирамидата на os temporale.
3. Aponeurosis palatina.
2. M. tensor veli palatini
H. Fossa scaphoidea и tuba auditiva.
3. Aponeurosis palatina.
3. M. uvulae — образува висулката на задната част на мекото небце.
4. М. palatoglossus — спуска се от мекото небце към мускулите на езика. Образува
предната небцова дъга.
5. М. palatopharyngeus — от мекото небце назад към стената на гълтача. Образува
задната небцова дъга.
Небцето е покрито с лигавица, която съдържа gll. ра- latinae, и образува гънки,
рНсае palatinae. Небцовите дъги — arcus palatoglossus (предна) и arcus
palatopharyngeus (задна), представляват покритите с лигавица едноименни мускули.
Между двете дъги се образува sinus tonsillaris, в който се помества небцовата сливица,
tonsllla palatina.
Език, lingua. Мускулен орган, който при затворени зъбни редици запълва устната
кухина. Състои се от три
части: apex, corpus и radix linguae. Различават се освен това горна повърхност, dorsum
linguae, долна повърхност и странични ръбове. Коренът е сраснал с diaphragma oris, а
под върха се намира гънка, frenulum linguae. Повърхността на езика е покрита с
лигавица, под която се намира aponeurosis linguae. Лигавицата притежава покрити с
епител образувания с различна форма, papillae linguales, които са няколко вида:
Papillae filiform.es (нишковидни). Намират се по цялата повърхност на гърба на езика.
Papillae fungiformes (гъбовидни); по повъхността им се разполагат вкусови рецептори.
Намират се предимно в предната част на езика. Papillae vallatae. Те са 7—12 на брой,
разположени между тялото и корена. По-големи са от гъбовндните, заобиколени с
бразда, по повърхността на която се намират множество вкусови рецептори.
Епителът на лигавицата е многослоен плосък. По гърба па езика той е
полувроговяващ. В областта на корена на езика лигавицата съдържа лимфни фоликули,
ton sill a lingua lls.
Мускулите на езика са два вида — скелетни и собствени. Скелетните започват от
съседните кости.
1. М. genioglossus
Н. Spina mentalis.
3. Тялото н корена на езика за апоневрозата.
Ф. Тегли езика напред.
2. М. hyoglossus
Н. Os hyoideum.
3. Към страничните ръбове на езика.
Ф. Тегли езика назад и надолу.
3. М. styloglossus
Н. Ргос. styloidcus.
3. Страничният ръб на езика до върха.
Ф. Тегли езика назад и нагоре.
Собствените мускули на езика се вплитат със скелетните и в апоневрозата. Според
положението на влакната те биват:
:1V. 1. М. longitudinalis linguae — надлъжни влакна, разположени повърхностно и
дълбоко. Скъсява езика.
г |2. М. transversus linguae— напречни влакна. Издължава езика.
2. M. verticularis linguae — вертикални влакна. Сплесква езика.
Всички мускули на езика се инервират от n. hypoglos- su§, а лигавицата —- от
сетивните нерви: n. lingualis — предните 2/3, n. glossopharyngeus — задната х/з и n* vagus
— малка част от корена. Вкусовите влакна вървят по n. lingualis — chorda tympani (за
предните 2/3) и по п. glossopharyngeus (за задната 1/3).
Големи слюнчени жлези, gll. salivales. Освен от малките слюнчени жлези,
пръснати по лигавицата на устната кухина, слюнката се отделя и от три чифта големи
слюнчени жлези, които притежават отводни канали.
Околоушна жлеза, gl. parotis. Разполага се пред и под ушната мида, покрита от
fascia parotidea. Изпълва fossa retromandibularis. От жлезистите делчета започват
отводни канали, които се събират в общ канал, ductus parotideus. Той заляга върху ш.
masseter, пробива m. buccinator и се отваря във vestibulum oris срещу втория горен
кътник — papilla parotidea. Тя е серозна жлеза. Се- креторни нервни влакна получава
от ganglion oticurn — n. glossopharyngeus.
Поддолночелюстна жлеза, gl. submandlbularis. Разполага се в trigonum
submandibulare — под in. mylohyoideus, обвита от fascia colli. Ductus submartdibularis
пробива diaphragma oris и се отваря под върха па езика, па papilla sublingualis. Смесена
жлеза — серо-мукозна. Сек- реторни влакна получава от ganglion submandibulare —
chorda tympani — n. intermedius.
Подезична жлеза, gl. sublingualis. Намира се в устната кухина — над m.
mylohyoideus, покрита от лигавица. Отводните канали, ductuli sublinguales, се отварят
но plica sublingualis. Смесена жлеза, предимно с мукозсн секрет. Секреторни влакна
получава от ganglion submandibulare — chorda tympani — n. intermedius.
Устен провлак, isthmus faucium. Устният провлак осъществява връзката между
устната кухина и гълтача. Той притежава четири стени: горна — мекото небце, долна
— корена на езика, две странични — arcus palatoglossus (отпред) и arcus
palatopharyngeus (отзад). Между двете небцови дъги се образува sinus tonsillaris, в
който се разполага tonsilla palatina. Небцовата сливица не запълва целия синус и над
нея остава fossa supratonsillaris. Между предната небцова дъга и сливицата се изопва
plica triangularis.
Разполага се пред гръбначния стълб от черепната основа до Се, зад носната кухина,
устната кухина и гръкляна. Съответно на това се различават една под друга три части:
pars nasalis, pars oralis и pars laryngea. Стената на гълтача е изградена от
напречнонабраздени плоски мускули, които в задната част се срещат и образуват raphe
pharyngis, който се закрепва за tuberculum pharyngeum на черепната основа.
Мускулите на гълтача биват констриктори и повдигачи. Констрикторите са
разположени отвън и всеки по-горен покрива част от по-долния, а отзад се вплитат в
raphe pharyngis.
1. М. constrictor pharyngis superior (от черепа)
Pars pterygopharyngea — от lamina medialis proc.
pterygoidei.
Pars buccopharyngea — от raphe pterygomandibu-
lare.
Pars mylopharyngea — от linea mylohyoidea.
Pars glossopharyngea — от страничния ръб на
езика.
2. М. constrictor pharyngis medius (от os hyoideum)
Pars chondropharyngea — от cornu minus.
Pars ceratopharyngea — от cornu majus.
3. M. constrictor pharyngis inferior (от хрущялите на гръкляна)
Pars thyropharyngea — от cartilago thyroidea.
Pars cricopharingea — от cartilago cricoidea.
Повдигачнте са разположени предимно надлъжно:
1. М. stylopharyngeus — от proc. styloideus.
2* М. palatopharyngeus — от мекото небце.
Отвътре гълтачът е покрит с лигавица. В горната част тя притежава реснист епител,
а в долните отдели — многослоен плосък. Съдържа множество жлези, gll. pharyngeae.
Субмукозата на горно-задната стена образува тет- brana pharyngobasilaris.
Pars nasalis — съобщава се с носната кухина чрез двете choanae. Встрани се намира
ostium pharyngeum tubae auditivae. Зад него са torus tubarius и recessus pha-
ryngeus, а под отвора — torus levatorius, предизвикано от ш. levator veli palatini.
Лигавицата в областта на ostium pharyngeum tubae е богата на лимфна тъкан, tonsilla
Ш- baria. Натрупване на лимфна тъкан се установява и по задно-горната стена, fornix
pharyngis — tonsilla pharyngea.
Pars oralis — свързва се c устната кухина чрез isthmus faucium (вж. Устна кухина).
Pars laryngea — свързва се с кухината на гръкляна чрез aditus laryngis. Пред него
се разполага епиглотисът, а встрани — plicae aryepiglotticae и recessus piriformis.
Сливици, tonsillae. Сливиците представляват лимфно- епителни образувания,
разположени в устната кухина п гълтача. Те са съставени от лимфна фоликули,
пръснати сред мрежеста съединителна тъкан. Отвън са покрити с лигавица, която се
вдава в тъканта на тонзилата, образувайки задънени ходове, cryptae tonsillares. Всички
сливици са разположени така, че образуват лимфен пръстен, апи- lus lymphaticus:
Tonsilla lingualis — нечифтна, върху корена на езика. Tonsillae palatinae — чифтни, в
sinus tonsillaris. Tonsillae tubariae — чифтни, около ostium pharyngeum tubae. Tonsilla
pharyngea (трета сливица) — нечифтна. в pars nasalis pharyngis.
ХРАНОПРОВОД, ESOPHAGUS
Представлява тръба c дължина 25—30 см, която съединява гълтача със стомаха.
Разполага се пред гръбначния стълб от С6 до Th10. Долната му част се измества вляво,
като прекръстосва aorta thoracica. Преминава през hiatus esophageus и завършва до
кардияга на стомаха. В зависимост от положението му различаваме: pars сег- vicalis,
pars thoracica и pars abdominalis.
Строеж на стената: Tunica mucosa образува надлъжни гънки и съдържа множество
жлези, gll. esophageae. Съставена е от lamina epithelialis, lamina propria, muscularis
mucosae и lamina submucosa. Епителът на лигавицата е многослоен плосък,
невроговяващ. На около 2 см над кардпята се отграничава чрез ясно изразена линия ог
цилиндричния епител на стомаха. Tunica muscularis е съставена от вътрешен кръгов и
външен надлъжен слой. В горната част те са изградени от напречнопабраздена
мускулна тъкан, а в долната — от гладка. Tunica adventitia съдържа кръвоносни съдове
и нерви, pi. esophageus. Само pars abdominalis е покрита с tunica serosa (peritoneum).
Хранопроводът притежава три стеснения: горно—предизвикано от плочката на
пръстеновидния хрущял на гръкляна; средно — от прекръстосването с aorta thoracica и
началото на левия бронх, и долно — от hiatus esophageus на диафрагмата.
СТОМАХ, VENTRICULUS (GASTER)
Разполага се в епигастриума под левия купол на диафрагмата. Формата се влияе от
изпълването му и от положението на тялото. Сплеснат в предно-задна посока, той има
две стени — paries anterior и paries posterior. Те се срещат отгоре в curvatura minor и
долу вляво в curvatura major. Състои се от следните части:
Pars cardiaca — горна част, която притежава отвор, ostium cardiacum.
Fundus ventriculi разполага се вляво от incisura cardiaca. Тази част на стомаха се
изпълва с въздух.
Corpus ventriculi — средна част, която достига до incisura angularis.
Pars pylorica — долна част, съставена от antrum ру- loricum и canalis pyloricum. Той
завършва с надебелена част, pylorus, която чрез ostium pyloricum се свързва с тънкото
черво.
Стената на стомаха се състои от три пласта: tunica mucosa, tunica muscularis и tunica
serosa.
Tunica mucosa образува множество гънки, plicae gastricae, разположени предимно
надлъжно. По тях се намират изпъкнали полета, areae gastricae, върху които има малки
вдлъбнатинки — foveolae gastricae. Релефът на лигавицата се мени благодарение на
добре изразена muscularis mucosae. Лигавицата е покрита с еднореден цилиндричен
епител. Клетките имат жлезист характер, отделят мукоиден секрет. В нея се намират
жлези, разположени в lamina propria mucosae. В различните отдели на стомаха жлезите
имат различно устройство и функция. В областта на fundus и corpus ventriculi се
намират glandulae gastricae (propriae), които са по вид прости тубулозни
жлези. В стената им се. срещат три вида клетки: главни, пристенни и слузни. В
главните клетки се намират зимо- генни зърна, съдържащи пепсиноген. В пристенните
клетки се произвежда солна киселина, важна съставка на стомашния сок. Слузните
клетки се намират в областта на шийката на жлезата. В областта на кардията и най-
долната част на хранопровода се намират gll. cardiacае, които произвеждат слузен
секрет. В пилорната област се намират gll. pyloricae. Те са разклонени тръбести жлези
и произвеждат слузест секрет.
Tunica muscularis се състои от три пласта: вътрешен, fibrae obliquae, среден,
stratum circularae, и външен, stratum longitudinale. Косите влакна се намират в облас
тта на fundus и corpus. Кръговият слой е най-дебел в областта на пилора (m. sphincter
pylori), а надлъжният — в областта на кривините.
Tunica serosa е външна обвивка, която преминава към съседните органи,
образувайки omentum minus и omentum majus.
ТЪНКО ЧЕРВО, 1NTESTINUM TENUE
Тънкото черво е дълго 5—7 м. Състои се от три части : duodenum, jejunum и ileum.
Стената му се изгражда от три пласта: tunica mucosa, tunica muscularis и tunica serosa.
Tunica mucosa е силно нагъната, образува plicae circulares, които променят
формата си благодарение па добре развита muscularis mucosae. Повърхността на
лигавицата е осеяна с т. нар. чревни власинки, villi intestinalcs. Вътрешността на
чревната власинка е изградена от хлабава съединителна тъкан, в която са разположени
лимфен съд, кръвоносни съдове и гладкомускулни клетки, покрити с цилиндрични —
резорбтивни и чашковидни — слузни клетки. В лигавицата се намират много чревни
жлези— gll. intestinalcs (Либеркюнови жлези), които са разположени в tunica propria и
се отварят между чревните власинки. В еднослойния епител на жлезите се различават
четири вида клетки: цилиндрични (стриирани), чашковидни, клетки на Панег и
аргирофилни. Лигавицата съдържа голям брой лимфни фоликули, folliculi lymphatici
solitari — пръснати в горната част, и folliculi lymphatici aggregati — струпани във вид
на плочки в крайната част на тънкото черво.
Tunica muscularis се състои от два пласта : отвътре — stratum circalare, и отвън —
stratum longitudinale.
Tunica serosa — покрива червото и се прехвърля към задната коремна стена, като
образува опорака, mesenterium, между двата листа на който преминават кръвоносни
съдове и нерви.
1. Дванадесетопръстник, duodenum. Представлява подковообразно извита част
на тънкото черво с изпъкналост надясно. Разполага се ретроперитонеално към задната
коремна стена на височина Lx—L3. Състои се от четири части:
Pars superior (bulbus duodeni) — разположена интра- перитонеално.
Pars descendes — вдясно от гръбначния стълб. В нея се намира plica longitudinalis с
papilla duodeni major. Ha това място се отварят ductus pancreaticus и ductus chole-
dochus. Често съществува и papilla duodeni minor, в която се влива ductus pancreaticus
accessorius.
Pars horizontalis — разположена пред гръбначния стълб.
Pars ascendens — извива се нагоре. Краят й е разположен интраперитонеално и
чрез flexura duodenojejunalis се продължава в jejunum.
Особености на стената на дуоденума: Plicae circulates се появяват в pars
descendens. Те са по-високи, нагъсто разположени. Villi intestinales също са високи.
Освен типични gll. intestinales тук се намират и gll. duode- nales (Брунерови жлези),
които представляват разклонени тръбести жлези, разположени в субмукозага и
подобно на gll. pyloricae произвеждат мукоид. С перитонеум е покрита само предната
стена. Интраперитонеално са разположени само pars superior и краят на pars ascendens.
2. Празно черво, jejunum. Съставя около а/5 от тънкото черво и се разполага
предимно в лявата част на корема. Стената му се състои от описаните три пласта и
притежава следните особености: високи и нагъсто разположени plicae circulates; villi
intestinales са многобройни, но по-ниски от тези в дуоденума. Лимфните фоликули са
пръснати — folliculi lymphatici solitarii. Стената е богато кръвоснабдена, поради което
има тъмнорозов цвят.
3. Хълбочно черво, ileum. То е последна част на тънкото черво и съставя 3/5 от
общата дължина. Извивките му са разположени около пъпа и в дясната част на
корема.. Притежава по-малък диаметър и по-тънка стена, която се състои от описаните
три пласта. Plicae circulares на лигавицата са по-ниски и се разполагат по-нарядко.
Лимфните фоликули са групирани, folliculi lymphatici aggregati. Стената е
кръвоснабдена по-слабо, поради което има по-светъл цвят. '
Прикрепването на jejunum и ileum към задната коремна стена става чрез опорак,
mesenterium. Той е дълъг около 15 см и чрез radix mesenterii се прехвърля върху
задната коремна стена от тялото на Lx до art. sacroiliaca dextra.
Разлики в устройството на частите на тънкото черво
Duodenum Jejunum Ileum
Дължина 25 см 2/б 3/б
Лумен около 4 см 4 CM около 3 см

Plicae cir високи и на- високи и на ниски, по-на
culares гъсто гъсто рядко
Villi intesti-
; многоброй- многоброй- оскъдно, къси
nales I ни, високи j ни, по-къси и и тънки
и дебели по-тънки
Лимфна тъ j nodi lympha- nodi lympha nodi lymphati
кан • tici solitarii tici solitarii ci aggregati
Жлези | gll. duode- j gll. intesti- gll. intestinales
nales nales
|1 I
ДЕБЕЛО ЧЕРВО, INTESTINUM CRASSUM
По-широко е тънкото черво и има дължина около 150 см. Състои се от три части:
cecum, colon и rectum. -Стената му се изгражда от три пласта:
Tunica mucosa е покрита с еднореден цилиндричен епител, в който се различават
цилиндрични (резорбтивпп) клетки и чашковидни клетки, които произвеждат слуз.
Съдържа множество тубулозни жлези, подобни на gll. intestinales. Лимфните
фоликули са пръснати, folliculi lymphatici solitarii. Лигавицата образува гънки, plicae
semilunares, в конто се вдава и част от кръговата мускулатура.
Tunica muscularis се състои от два пласта. Надлъжният слой, stratum longitudinale,
с изключение на ректума е разпределен във вид на три ленти, които според
положението си в colon transversum се означават: tenia libera, tenia mesocolica и tenia
omentalis.
Tunica serosa — покрива по различен начин частите на дебелото черво. Тя
образува висулки, изпълнени с мастна тъкан, appendices epiploicае. Colon transversum и
colon sigmoideum са разположени интраперитонеално и притежават опорак,
mesocolon.
1. Сляпо черво, cecum. То се разполага във fossa Шаса dextra и е най-широката
част на дебелото черво. Дължината му е около 7 см. Към дъното му, където се срешат
трите тении, е прикрепен израстък, appendix vermiformis. Той представлява лимфо-
епителен орган с различна дължина — средно 8 см, и дебелина 0,5—1 см. Притежава
опорак, mesenteriolum, в който върви а. арреп- dicis vermiformis. Стената е изградена
подобно на червото, но лигавицата е сочна и съдържа изобилие от лимфни фоликули.
Най-често е разположен интраперитонеално, но се среща и ретроперитонеално
положение.
Краят на тънкото черво се вдава от медиалната страна на сляпото черво, като
образува клапа за еднопосочно движение на чревното съдържимо, valva ileocecalis.
Нейният отвор, ostium ileocecale, се огражда от labium superius и labium inferius,
изградени от лигавица и кръгова мускулатура, които се съединяват чрез frenulum.
Стената на цеку- ма е съставена от три слоя, описани по-горе.
2. Ободно черво, colon. Частта иа дебелото черво над valva ileocecalis се означаза
colon. Според положението си на него различаваме следните части:
Colon ascendens — разполага се вдясно, ретроперито- неално. Достига до черния
дроб, където образува flexura coli dextra.
Colon transversum — намира се под стомаха. Разположен е интраперитонеално и
притежава дълъг mesocolon transversum. Към него прираства omentum majus. Вляво се
образува flexura coli sinistra.
Colon descendens — разположен в лявата част на корема ретроперитонеално.
Colon sigmoideum — S-образно извито черво, което лежи във fossa Шаса sinistra.
Разположено е интраперитонеално и притежава mesocolon sigmoideum.
Стената на колона има типично устройство, характерно за дебелото черво. Между
teniae coli се намират изтъквания на стената, haiistra coli, които са разделени отвътре
чрез plicae semilunares.
3. Право черво, rectum. Разполага се в задната част на малкия таз, пред кръстната
кост. Съответно на нея то е извито назад, flexura sacralis, а долният му край обикаля
около опашната кост и изпъква напред, flexura perinealis. Състои се от горна част,
ampulla recti, и долна, canalis analis, която завършва с anus. Стената на ректума е
построена от три пласта:
Tunica mucosa образува няколко напречни гъша, plicae transversae, а в canalis
analis — и множество надлъжни, columnae anales. В тази област цилиндричният
жлезист епител преминава чрез рязка граница в многослоен плосък, който покрива
ануса. Между columnae anales стената хлътва и образува sinus anales. В лигавицата се
намират жлези, gll. intestinales, лимфни фолнкулп и венозни сплитове, plexus
hemorrhoidales.
Tunica muscularis се състои от два пласта: кръгов и надлъжен, който покрива
изцяло кръговия и не образува тении. Кръговата мускулатура е силно развита в zona
hemorrhoidalis и образува т. sphincter ani interims. Втори напречнонабразден сфинктер
се намира под кожата на ануса — sphincter ani externus. Горната час т иа ректума е
покрита със сероза само отпред и встрани, докаго долната се разполага
екстраперитонеално и е обвита с адвен- тиция.
ЧЕРЕН ДРОБ, HEPAR
Разполага се в regio hypochondriaca dextra и в епига- стриума, пред стомаха.
Притежава две повърхности — диафрагмална и вие перална, които се срешат в остър
ръб, margo inferior.
Facies diaphragmatica, изпъкналата предно-горна повърхност, е частично сраснала
с диафрагмата, pars affixa, а останалата част е покрита с перитонеум и е свободна, pars
libera. В нейната предна част се различават два дяла — lobus dexter и lobus sinister,
разделени чрез пе- ритонеална дубликатура, lig. falciforme hepatis. До горната
повърхност достига sulcus venae cavae. '
Facies visceralis е плоската задна повърхност. По нея се намират lobus dexter и
lobus sinister, разделени чрез надлъжна бразда с долна част, fissura lig. teretis, и горна,
fissura lig. venosi. Вдясно се намират една под друга две по-широки бразди — горна,
sulcus venae cavae, и долна, fossa vesicae felleae. Тези бразди заграждат двата междинни
лоба: lobus caudatus, разположен отгоре, с processus papillaris и processus caudatus, и
долен — lobus quadratus. Двата лоба са разделени от дълбока хоризонтална цепка,
porta hepatis, в която влизат v. portae, a. hepatica propria и нервите, а излизат ductus*
hepaticus communis и лимфните съдове.
Черният дроб е обвит почти изцяло (с изключение на pars affixa) с перитонеум. Той
образува няколко дубли- катури: omentum minus — от porta hepatis към стомаха и
дуоденума, lig. falciforme — от предната повърхност към коремната стена, ligg.
triangularia — към диафрагмата. Под перитонеума се разполага съединителнотъканна
капсула, която обвива чернодробната тъкан.
Основната структурна единица е чернодробното делче, lobus hepatis, с диаметър 1
—2 мм и многоъгълна форма. Делчето е съставено от чернодробни клетки, подредени в
радиално ориентирани пластинки, laminae hepaticae, към централен кръвоносен съд,
v.centralis. Между делчетата се намира съединителна тъкан, в която се разполагат
клонове на кръвоносни съдове и жлъчни каналчета. Кръвоносните съдове, vv.
interlobulares, са клонове на v. portae. Те отделят разклонения, vv. intralobulares, които
се вливат в кухините между пластинките от чернодробни клетки. По стените на
относително широките чернодробни синусоиди се намират звездовидни клетки с
фагоцитарна функция, които принадлежат към ретикуло-ендотелната система
(Купферови клетки). Венозната част на мрежата се влива във v. centralis. В
чернодробното делче се намира и втора каналчеста система от жлъчни капиляри, по
която тече жлъчка в обратна посока. Те нямат собствени стени, а се образуват от
залягащи един към друг жле бове на чернодробните клетки. Вливат се в жлъчни канал-
чета, ductuli biliferi, които се разполагат в междуделчевит- пространСтва и са облечени
с епител.
Чернодробно кръвообращение. Be нозната кръв от не- чифтните коремни органи по
v. portae навлиза в черния дроб. V. portae се разпада на клонове, vv. interlobares,
които се разклоняват в междуделчевите пространства — z>v. interlobulares. От тях
кръвта преминава в делчетата чрез vv. intralobulares и през синусоидите — във v:
centralis. Няколко централни вени се съединяват във vv. sub- lobulares, които се сливат
в по-големи вени. Венозната кръв се извежда от черния дроб по две vv. hepaticae
(dextra et sinistra), които излизат по-горната повърхност и се влизат във v. cava inferior
непосредствено под диафрагмата.
Паралелно с това съществува и втора съдова мрежа от разклонения на a. hepatica
propria, които кръвоснаб- дязат съединителната тъкан и чернодробните клетки.
Въпреки малкия калибър на артериите по-високото налягане в тях обуславя важната
роля на a. hepatica propria за кръвоснабдяването на черния дроб.
Жлъчни пътища, ductus biliferi. Образуваният от чернодробните клетки жлъчен
сок попада в жлъчните капиляри и тече към периферията на делчетата. Там се влива
в жлъчните каналчета, които се обединяват в по-големи жлъчни канали. От всеки
лоб на черния дроб излиза по един голям жлъчен канал, ductus hepaticus (dexter et
sinister), които в porta hepatis се обединяват в ductus hepaticus communis. Последният
се слива с ductus cysticus, канала на жлъчния мехур, при което се образува общият
жлъчен канал, ductus choledochus. Той се спуска през omentum minus и се отваря на
papilla duodeni major в pars descendens duodeni.
Жлъчният мехур, vesica feliea, представлява резервоар на жлъчния сок. Той има
крушовидна форма и заляга към fossa vesicae felleae на черния дроб. Притежава дъно,
fundus, което е обърнато надолу, тяло, corpus, и шийка, collum, която продължава в
ductus cysticus. Стената на жлъчните пътища е съставена от съединителна тъкан и
гладка мускулатура. Отвътре те са постлани с цилиндричен еднослоен епител, който
съдържа и жлези, gll. mucosae biliosae. Лигавицата в областта на ductus cysticus
образува спирална гънка, plica spiralis, която играе ролята на клапа.
Представлява серозна жлеза с издължена форма, разположена зад стомаха пред
гръбначния стълб на нивото на Lg. Състои се от три части: глава, caput — най-широка
част, вложена в извивката на дуоденума, тяло, corpus — с три повърхности: предна,
горна и долна, и опашка, cauda, която достига вляво до хилуса на слезката. Главата на
панкреаса притежава incisura pancreatis, която вляво завършва с proc. uncinatus.
Жлезата е съставена от делчета, lobi pancreatis. От всяко делче изхожда каналче,
разклонение на общия канал. В делчетата се намират разклонени интралобуларни
каналчета, които завършват с ацини. Ацините са от серозен тип. Стената им е
изградена от един слой неправилни пирамидни клетки, които съдържат зимогенни
гранули, които са предшественици на ферментите на панкреатичния сок. По стените на
канал- четата се намира кубичен и плосък епител, като единични плоски клетки се
разполагат и в ацините (центроацинозни клетки). По стената на по-големите отводни
каналчета и по основния канал се намира еднореден цилиндричен епител с много
чашковидни (слузни) клетки. Отделните каналчета се вливат в ductus pancreaticus,
който преминава по цялата дължина на панкреаса и се отваря заедно с ductus
choledochus на papilla duodeni major в pars descendens duodeni. Често съществува и
втори, по-тънък канал, ductus pancreaticus accessorius, който започва от главата на
панкреаса и се влива 3 см по-високо в дуоденума. По тези канали протича
панкреатичен сок, произведен от жле- зистите клетки (външна секреция). Освен това
панкреасът е жлеза с вътрешна секреция. Част от жлезистата тъкан не притежава
отводни канали, а е пръсната във вид на клетъчни острови, поради което се означава
островен апарат, insulae pancreaticae (Лангерхансови острови).
Панкреасът е разположен ретроперитонзално — задната му повърхност не е
покрита с перитонеум.
КОРЕМНИЦА, PERITONEUM
Перитонеумът с серозна ципа, която покрива коремната кухина, cavum peritonei.
Изградена е от серозен епител (мезотел) и съединителна тъкан. Освен че помага за
прикрепването на органите към коремната стена, тя създава
гладки повърхности, които са влажни, вследствие на което се плъзгат една спрямо
друга. Притежава резорбтивна способност, богато е инерзнрана и се явява като важна
рефлексогенна зона на тялото. Различават се два листа на коремницата: peritoneum
parietale — постила коремната стена, и peritoneum viscerate — покрива коремните
органи. Според отношението си към перитонеума органите биват:
1. Интраперитонеално разположени. Покрити са отвсякъде с перитонеум (стомах,
тънко черво и др.). Те притежават т. нар. опораци, meso, които представляват
дубликатури (съставени от два листа). В тях се разполагат кръвоносни и лимфни
съдове и нерви. Колкото по-дълъг е опоракът, толкова по-подвижен е съответният
орган..
2. Ретроперитонеално разположени. Те залягат към коремната стена, поради което
една от повърхностите им не е покрита с перитонеум f дуоденум, пикочен мехур и др.).
3. Екстраперитонеално разположени. Не се допират непосредствено до
перитонеума и нямат контакт с коремната кухина (простата).
Образувания на перитонеума
Omentum majus — голямо було. Представлява ире- гъната дубликатура (4 листа)
на перитонеума. Спуска се от curvatura major пред colon transversum, като сраства с
неговия опорак (6 листа). Състои се от tig. gastrophrc- nicum (вляво от cardia), lig.
gastrolienale (към слезката), lig. gastrocolicum (между стомаха и colon transversum) u
pars libera (пред тънкото черво).
Omentum minus — малко було. Представлява перито- неална дубликатура, която
изхожда от porta hepatis и се изопва към curvatura minor от хранопровода до дуоде-
нума. Различават се следните части: lig. hepatoduodenale — в нея лежат ductus
choledochus, a. hepatica propria, v. portae, lig. hepatogastricum — значително по-тънка
част. В нея се намират аа. et vv. gastricae.
Bursa omentalis. Представлява цепковидно пространство, което се разполага зад
стомаха. Тя се свързва с коремната кухина чрез foramen epiploicum, който се разполага
зад lig. hepatoduodenale. Предната стена се образува от задната повърхност на стомаха
и на omentum minus, а задната — от панкреаса и задния лист на omentum majus.
Цепковидната кухина е покрита с перитонеум
и притежава следните части: vestibulum bursae отеп- talis (от foramen epiploicum до
plica gastropancreatica), recessus inferior (към omentum majus) и recessus Lienalis (към
хилуса на слезката).
Перитонеални гънки по предната коремна стена. Различаваме: Plica umbilicalis
mediana — срединно разположена гънка, предизвикана от lig. umbilicale medianum
(chorda urachii). Plicae umbilicales me diales — латерално, към пъпа, предизвикани са от
lig. umbilicale laterale (chorda a. umbilicalis). Plicae umbilicales laterales — още по-лате-
рално — от аа. et vv. epigastricae inferiores. Латералните гънки разделят fossa inguinalis
medialis от fossa inguinalis lateralis, където се проектират отворите на canalis inguinalis.
Образувания на перитонеума в малкия таз на жената. Покривайки тазовите
органи, коремницата образува lig. latum uteri. Той се прехвърля от страничната
повърхност на матката към стената на малкия таз. Горният му край се разделя на две
части: mesovarium (задна част) — опорак на овариума, и mesosalpinx (горна част) —
опо- рак на тръбата. При прехода от един орган към друг се образува excavatio
vesicouterina (пред матката) и excavatio rectouterina (зад матката).
IДИХАТЕЛНА СИСТЕМА, SYSTEM A RESPIRA TORIUM
Дихателната система се състои от: горни дихателни пътища (носна кухина и
околоносни синуси, pars nasalis pharyngis), долни дихателни пътища (larynx, trachea,
bronchi» и бял дроб.
HOC, NASUS, И НОСНА КУХИНА, CAVUM NASI
Външният нос, nasus externus, се състои от radix nasi, dorsum nasi, apex и alae nasi.
Той се изгражда от няколко хрущяла: cartilago nasi lateralis, cartilago alaris major et
minor, cartilago septi nasi. Кожата е сраснала плътно c хрущялите и съдържа множество
мастни жлези. Вътрешната му повърхност се означава vestibulum nasi, назад се
простира до limen nasi и съдържа косми, vibrissae.
Носната кухина, cavum nasi, се разполага в лицевата част на черепа и чрез носната
преграда, septum nasi, се
разделя на две половини. Всяка от тях притежава външни отвори — ноздри, nares, и
вътрешни отвори, choanae, чрез които се съобщава с pars nasalis pharyngis.
Носната преграда, septum nasi, се състои от три части: pars membranacea (разделя
ноздрите), pars cartilaginea (cartilago septi nasi) и pars ossea (os ethmoidale и vomer).
Носната кухина притежава четири стени: Горна — изградена от os nasale, lamina
cribrosa на os ethmoidale и corpus ossis sphenoidalis. Долна — твърдото небце (proc.
palatinus maxillae и lamina horizontalis ossis palatini). Медиална — septum nasi.
Латерална — изградена от corpus maxilae, os ethmoidale, lamina perpendicularis ossis
palatini. По нея се разполагат трите носни миди: concha nasalis superior, media et inferior.
Първите две са части от os ethmoidale, а долната е отделна кост. Свободните ръбове на
трите conchae са извити надолу и медиално м ограждат трите носни хода — meatus nasi
inferior (отваря се ductus nasolacrimalis), meatus nasi medium (от да ря се sinus maxillaris,
sinus frontalis, cellulae ethmoidales ant. et med.) и meatus nasi superior (отваря се sinus
sphenoidalis н cellulae ethmoidales posteriores). Пространството зад тях се означава
meatus nasoparyngeus.
Цялата повърхност на носната кухина е постлана с лигавица, tunica mucosa, на
която се различават обонятелна и дихателна част. Обонятелната част, regio olfactoria,
се разполага по предния край на горната concha и срещулежащата част от септума. Тя
има жълтеникав цвят и съдържа невроепителни обонятелни клетки. От вътрешния им
край започват безмиелинови нервни влакна, конто се групират в снопчета — fila
olfactoria.
Останалата по-голяма част от лигавицата образува regio respiratoria. Тя притежава
характерния за дихателните пътища многореден ресничест епител и муко-серозни
жлези, gll. nasales. В областта на конхите лигавицата съдържа множество венозни
сплитове, plexus cavernosi con- charum.
Околоносни пазухи, sinus paranasales. Представляват кухини в кости на черепа,
които се съобщават с cavum nasi. Постлани са с лигавица, подобна на носната, и са
пълни с въздух.
Sinus maxillaris — най-широкият синус. Притежава следните стени: предна (fossa
canina), горна (orbita), задна
(tuber maxillae), долна (стените на алвеолите) и медиална (носна кухина). На
медиалната стена се намира hiatus sinus maxillaris, към който залягат bulla ethmoidalis и
ргос. uncinatus, които обграждат hiatus semilunaris.
Sinus frontalis — разполага се в pars nasalis и squama frontalis. Предната стена се
образува от lamina externa, задната — от lamina interna на os frontale. Отводният му
канал, ductus nasofrontalis, се отваря в предния край на hiatus semilunaris.
Sinus ethmoidales — представлява множество кухини, изграждащи лабиринта на os
ethmoidale. Разделят се на три групи: cellulae anteriores, medii et posteriores.
Медиалната стена, lamina orbitalis, ги отделя от орбитата, а латералната — от носната
кухина. Предните и средните клетки се отварят в hiatus semilunaris, а задните — &
meatus nasi superior.
Sinus sphenoidalis — разположен в тялото на клиновидната кост. Разделен е чрез
тънка преграда на две части, всяка ог конто се отваря в горния носен ход. Горната
стена образува sella turcica.
ГРЪКЛЯН, LARYNX
Освен дихателен път гръклянът представлява гласов орган. Разполага се в предната
част на шията, под os hyoideum. Той се състои от хрущялен скелет със стави, мускули и
гръклянова кухина.
Хрущялен скелет. Изгражда се от следните хрущяли: Щитовиден хрущял, cartilago
thyroidea. Притежава laminae dextra et sinistra, които се срещат напред в prominentia
laryngis. Плочките завършват назад с cornu superior к cornu inferior. Пръстеновиден
хрущял, cartilago cricol- dea. Състои се от lamina (отзад) и arcus (отпред). Пирамиден
хрущял, cartilago arytenoidea. Той е чифтен хрущял, разположен върху горния ръб на
плочката на cartilago cricoidea. Има три повърхности: facies anterolateralis, facies
medialis и facies posterior. Основата му притежава два израстъка — преден, ргос,
vocalis, и заден, ргос. muscularis. На върха му се разполага cartilago corniculata.
Надгръклянник, epiglottis. Намира се пред входа на гръкляна. Долната му част, petiolus
epiglottidis, се прикрепва към щитовидния хрущял чрез lig. thyroepiglotticum.
Стави и връзки на гръкляна. Art. cricothyroidea — става между cornu inferius на
щитовидния хрущял и страничната повърхност на пръстеновидния. При Смъкване на
щитовидния хрущял гласните връзки се изопват. Art. cri~ coarytenoidea — елипсовидна
става между основата на пирамидния хрущял и плочката на пръстеновидния. Чрез
завъртане на пирамидния хрущял гласната цепка се разширява и стеснява. Membrana
thyrohyoidea — между подезичната кост и щитовидния хрущял. Уплътнена е чрез lig.
thyrohyoideum medianum. Membrana quadrangular is — между епиглотиса и
пирамидния хрущял. Долният й ръб образува lig. vestibulare. Conus elasticus — от ръба
на пръстеновидния хрущял нагоре до lig. vocale, който се изопва между proc. vocalis и
щитовидния хрущял. Lig. hyoepiglotticum — към подезичната кост. Lig. thyroepi-
glotticum — към щитовидния хрущял.
Мускули на гръкляна. М. cricoihyroideus — състои се от pars recta и pars obliqua.
Смъква щитовидния хрущял и изопва гласната връзка. М. thyroarytenoideus — тегли
пирамидния хрущял напред и отпуска гласната връзка. Най-медиалната му част — т.
vocalis. променя дебелината на връзката. М. cricoarytenoid'eus lateralis — тегли proc.
muscularis напред и стеснява гласната цепка. Отпуска гласната връзка. М.
cricoarytenoideus posterior — тегли procc. muscularis назад и разширява гласната цепка.
Изопва гласната връзка. М. arytenoideus transversus et cbliquus — доближават procc.
musculares и разширяват гласната цепка.
Мускули без съществено значение за гласа. М. thy- roepiglotticus — изтегля
епиглотиса напред, М. aryepiglot- ticus — изтегля епиглотиса назад и затваря входа на
гръкляна.
Кухина на гръкляна, cavum laryngis. Вътрешната повърхност на гръкляна е
постлана с лигавица, която образува няколко гънки: Plica aryepiglottica — огражда
входа, aditus laryngis. Plica vestibularis — лъжлива гласна връзка, разположена над
същинската. Между двете се образува rima vestibuli. Plica vocalis — съдържа lig. vocale
и m. vocals. Между тях се образува гласната цепка, rima glottidis.
Лигавицата притежава множество тубуло-ацинозни жлези, gll. laryngeae, дебела
lamina propria и цилиндричен
ресничест епител. Само върху гласните връзки и епиглотиса епителът е многослоен
плосък.
Кухината на гръкляна се състои от 3 части: Горна, ш- tibulum laryngis — от aditus до
plicae vestibulares. Средна» ventriculus laryngis — до plicae vocales. Долна, cavum in-
fraglott icum.
ДИХАТЕЛНА ТРЪБА, TRACHEA
Започва от пръстеновидния хрущял (С6) и достига до bifurcatio tracheae (Th4).
Дължината й е 'около 12 см. Стената е изградена от 16 до 20 полупръстена от хиалинен
хрущял, cartilagines tracheales, съединени чрез ligg. апи- laria. Задната част е ципеста,
pars membranacea, в която се намират мускулни снопчета, m. trachealis. Вътрешната
повърхност е постлана с лигавица, покрита с многоре- ден цилиндричен ресничест
епител. Тя съдържа множество жлези, gll. tracheales, предимно в pars membranacea, през
която също навлизат кръвоносните съдове и нервите. Долният край на трахеята се
разделя на два бронха, bronchus principalis dexter и bronchus principalis sinister. Те
сключват ъгъл около 70°, а на мястото на деление отвътре се образува carina tracheae.
Десният бронх е по- къс, по-широк и се отклонява по-малко от оста на трахеята, докаго
левият е по-дълъг, но по-тесен и разположен по-хорнзонтално. Стената на бронхите е
изградена подобно на тази на трахеята.
БЯЛ ДРОБ, PULMO
Органът, в който става газовата обмяна, белият дроб, се състои от две части: pulmo
dexter и pulmo sinister. Долната по-широка част се означава като basis pulmonis, а
горната — apex. Притежава три повърхности: facies costalis, facies medialis, facies
diaphragmatica. Добре оформени са margo anterior и margo inferior. По медиалната
повърхност се намира hilus pulmonis, през който навлизат бронхите, кръвоносните
съдове и нервите, като образуват radix pulmonis. Десният бял дроб, pulmo dex- Iter,
притежава три дяла: lobus superior, lobus medius и lobus inferior, а левият — два: lolus
superior и lobus inferior, разделени чрез fissurae interlobares.
Скелетотопия на белия дроб. Върхът на белия дроб се простира над първото
ребро на около 2 см от средата на ключицата. Предният ръб на десния бял дроб следва
десния стернален ръб до VI ребро, а вляво — до IV ребро, след което се измества
вляво, incisura cardiaca. Долната граница отзад лежи на proc. spinosus Thn, в
скапуларната линия — X ребро, аксиларната — VIII ребро, медиоклави- куларната —
VI ребро.
Строеж на белия дроб. Според броя на лобовете главните бронхи се разделят:
десният на 3, а левият на 2 клона, bronchi lobares. Те от своя страна се разклоняват на
няколко сегментни бронха, bronchi segmentates, a •последните дават множество по-
тънки клонове, коиго намаляват по калибър. Хрущялът от стената постепенно изчезва
и се заменя с гладка мускулатура. Епителът става кубичен, изчезват ресните и
жлезистите клетки. Крайните разклонения на бронхиалното дърво са bronchioli
terminates. Те навлизат в части от белодробната тъкан, lobus pulmonis. Крайните бронхи
се разделят на няколко bronchioli respiratorii, които продължават в ductuli alveolares. Те
притежават много тънки стени, които на места се издуват, sacculi alveolares, и външно
приличат на мехурчета, olveoli pulmonis. Стената на алвеолата се изгражда от плоски
ендотелни клетки, еластични и ретикуларни влакна, около които залягат капиляри. От
капилярите започват белодробни вени, които се обединяват и от всеки бял дроб
излизат по две vv. pulmonales. Отвън повърхността е покрита със серозна ципа, pleura
pulmonalis.
Сегменти на белия дроб. Белодробните сегменти представляват части от лобовете.
Те имат конусовидна форма, •с основа по повърхността и връх към хилуса на
белия .дроб. Всеки сегмент притежава свой бронх, артерия и вена. Между сегментите
се разполагат интерсегментни вени, които събират кръв от няколко съседни сегмента.
Сегменти на десния бял дроб:
Lobus superior
1. Segmentum apicale — горно-медиален.
2. Segmentum posterius — заден.
3. Segmentum anterius — преден.
Lobus medius
4. Segmentum laterale — предно-латерален.
5. Segmentum mediale — медиален.
Lobus inferior
6. Segmentum apicale — горен.
7. Segmentum basale mediale — долно-медиален.
8. Segmentum basale anterius — долно-преден.
9. Segmentum basale laterale — долно-латерален.
10. Segmentum basale posterius — долно-заден.
Сегменти на левия бял дроб:
Lobus superior
1. Segmentum apicoposterius — задно-горен.
2. Segmentum anterius — предно-медиален.
3. Segmentum lingulare superius — преден.
4. Segmentum lingulare inferius — долен.
Lobus inferior
5. Segmentum apicale — горен.
6. Segmentum subapicale — медиален.
7. Segmentum basale mediale — долно-медиален.
8. Segmentum basale anterius — долно-преден.
9. Segmentum basale laterale — долно-латерален.
10. Segmentum basale posterius — долно-заден.
Плевра, pleura. Представлява серозна ципа, която покрива белия дроб и гръдната
стена. Изградена е от серо- зен епител, разположен върху съединителна тъкан.
Различаваме pleura pulmonalis и pleura parietalis. В зависимост от положението си
париеталната плевра се означава: pleura costalis — по стената на гръдния кош, pleura
diaphragmatica — върху диафрагмата, pleura mediastinalis — огражда медиастинума.
Плеврата, покриваща върха на белия дроб, образува cupula pleurae и се издава 4 см над
средата на ключицата. Между двата плеврални листа при всеки бял дроб се образува
плеврална кухина, cavum pleurae, която на някои места се разширява, recessus pleu-
ralis; Recessus costodiaphragmatlcus — между гръдната стена и диафрагмата. Recessus
costomediastinalis — отпред, между гръдната стена и медиастиналната плевра. Под
хилуса, където плеврата се прехвърля напред и назад върху белия дроб, се образува lig.
pulmonale.
Средостение се нарича пространството между двата бели дроба. Странично то се
ограничава от pars mediastinalis pleurae, отпред — стернума, отзад — гръбначния
стълб, отдолу — диафрагмата, отгоре — apertura thoracis superior. Състои се от три
части:
Mediastinum superius — над хилуса на белия дроб. В него се намират: arcus aortae с
клоновете, v. cava superior с главните притоци, nn. phrenici п др.
Mediastinum anterius — пред хилуса ка белия дроб. Тук се разполагат: сърцето с
перикарда, n. phrenici, a. et ■V. pericardiacophrenica, thymus.
Mediastinum posterius — зад хилуса на белия дроб. В него се намират: aorta
thoracica, хранопроводът, пп. vagi, truncus sympathicus, v. azygos, v. hemiazygos, ductus
thoracicus.
ПИКОЧО-ПОЛОВА СИСТЕМА, [SYSTEMA VROGENITALE
Към тази система спадат пикочните fn половите органи, някои от които имат общи
ембрионални заложби.
ПИКОЧНИ ОРГАНИ, ORGANA UROPOETICA Бъбрек, геп
Разполага се по задната коремна стена близо до гръбначния стълб (левият — Thn—
L2; десният по-ниско — Th12—L3). Покрит е с мастна тъкан, capsula adiposa, върху
която отпред заляга перитонеумът. Латералният ръб е изпъкнал, а медиално се намира
кухина, sinus renalis, в която се разполагат бъбречното легенче, a. renalis. v. renalis,
лимфните съдове и нервите — hilus renalis. Бъбрекът притежава две повърхности: по-
изпъкнала, facies anterior, и по-плоска, facies posterior. Горният край, extremitas
superior, е по-широк и изместен медиално.
Устройство. Бъбрекът е изграден от повърхностна част, кора и сърцевина. Кората,
cortex renis, има черве- нокафяв цвят. В нея се различават участъци с лъчиста
структура, pars radiata, и други с дребна зърнестост, pars convoluta. Сърцевината,
medulla renis, се състои от
7 до 20 пирамиди, pyramided renales, чийто заоблен връх, papilla renalis, е насочен към
хилуса. Между пирамидите се намират columnae renales. Една пирамида с
принадлежащия й участък от кората образува lobus renalis. Структурната и
функционалната единица на бъбрека е неф- ронът, nephronum. Той се състои от
следните части:
L Corpusculum rents (Малпигиево телце). Състои се от съдово клъбце, glomerulus, с
приводящ съд, vas afferens, и по-тесен отводящ съд — vas efferens. Покрито е с
капсула, съставена от два листа: pars interna и pars externa. Между двата листа се
образува кухинка, в която се отделя първичната урина. Стената на гломерулните
съдове се изгражда от ендотел с голям брой пори, около който залягат базална
мембрана и вътрешният лист на капулата, изграден от особени клетки — подоцити. Те
притежават множество цитоплазмени израстъци, межу които се образуват широки
пори.
2. Tub ulus contortus l or dims е нагънато каналче, стената на което се изгражда от
кубични клетки с неясни граници и ацидофилна цитоплазма. По тяхната луменова
повърхност се намират множество микровласинки, а цито- плазмата е богата на
митохондрии, разположени в базал- ната част на клетката.
3. Ansa Henley се състои от по-тънка низходяща част, pars descendens ansae, и по-
широка — възходяща, pars ascendens ansae. Стената на тънката част е изградена от
плосък епител, а възходящата — от клетки, подобни на тези в I нагънато каналче.
4. Tubulus contortus II ordinis се връща в кората и се нагъва около гломерула.
Стената му се изгражда от по-светли кубични клетки. Там, където каналчето се допира
от съдовия полюс на гломерула, се образува т. нар. юкстагломеруларен. апарат. Той е
съставен от macula densa — уплътнение на стената на каналчето, чиито клетки отделят
ренин и епителоидни клетки в стената на vas afferens.
5. Tubulus renalis colligens — разполага се в пирамидите и в него се вливат
нагънатите каналчета от няколко нефрона. Изгражда се от кубични клетки, около които
има съединителна тъкан. Нефроните се вливат в ductus papillaris, който се отваря на
върха на пирамидите. От отворите на множество такива канали се образува area
cribrosa, която е обхваната от бъбречната чашка.
Пространственото разположение на нефрона е следното: Гломерулите лежат в pars
convoluta на кората. От тях започва tubulus renalis contortus, който се нагъва около своя
гломерул, след което напуска тази част на паренхима и се спуска към върха на
съседната пирамида (проксимален тубул). Той се връща обратно, наново се нагъва
около своя гломерул (дистален тубул) и се влива в по-широки каналчета (събирателни
каналчета). Те събират урината от няколко нефрона и през пирамидата се отварят на
нейната папила. Върхът на всяка пирамида е обхванат от calyx renalis minor. От
сливането на няколко такива чашки се образува calyx renalis major. Големите чашки се
вливат в бъбречното легенче, pelvis renalis. В зависимост от формата различаваме два
вида бъбречни легенчета: ампуларно — широко с къси чашки, п дендритично — тясно
с дълги тесни чашки. Бъбречните чашки и легенчето са изградени от съединителна
тъкан и гладка мускулатура и са постлани с преходен епител.
Кръвоснабдяване на бъбрека. A. renalis се разделя на няколко предни (по-дебели) и
задни клонове, които навлизат през хилуса на бъбрека и се разделят на аа. in-
terlobares. Те вървят между пирамидите и при основата им се делят на дъговидни
клонове, аа. arcuatae. Тънки разклонения от тях навлизат в пирамидите, arteriolae гес-
tae, а по-дебели, аа. inlerlobulares — в кората. Последните отделят vasa afferentia към
гломерулите, от които излизат по-тънките vasa efferentia и се разпадат на капиляри
около каналчетата. Капилярната мрежа на кората се образува от vasa efferentia,
клоновете па vasa afferentia и директни клонове на аа. interlobulares. Капилярната
мрежа на пирамидите се образува от: vasa efferentia, капиляри от кората и arteriolae
rectae. От капилярната мрежа на кората се образуват vv. interlobulares, конто започват
от повърхността като звездовидни вени, venulae stellatae. Интерлобуларните вени се
вливат във vv. arcuatae, които приемат venulae rectae от пирамидите. Vv. arcuatae се
вливат във w. interlobares, които се сливат към хилуса и образуват v. renalis. Между
артериите и вените съществуват множество артерио-венозни анас- томози.
Пикочопровод, ureter
Представлява тънка тръбица, по която урината преминава от бъбречното легенче в
пикочния мехур. Разполага се по задната коремна стена зад перитонеума. Състои се от
следните части: Pars abdominalis — от легенчето до linea terminalis. Pars pelvina — по
страничната стена на таза, към дъното на пикочния мехур. При мъжа около него се
извива ductus deferens, а при жената — a. uterina. Pars intramuralis — пробива косо
стената на мехура.
Стената на уретера се състои от три пласта: Tunica mucosa — образува надлъжни
гънки (луменът на напречен разрез има звездовидна форма) и е покрита с преходен
епител, който е лишен от базална мембрана. Tunica muscularis — състои се от
вътрешен надлъжен и външен кръгов слой. Pars pelvina притежава и трети — външен
надлъжен слой. Tunica adventitia — хлабава съединителна тъкан, чрез която се
прикрепва към перитонеума и коремната стена. Уретерът има три стеснения: горно —
близо до бъбречното легенче, средно — на границата между коремната и тазовата част,
при прехвърлянето върху vasa iliaca, и долно — при пробиване стената на мехура.
Пикочен мехур, vesica urinaria
Кух мускулест орган, в който се събира урината, непрекъснато отделяща се от двата
бъбрека. Разполага се в малкия таз, зад симфизата. Зад него при мъжа се намира
ректумът, а при жената — влагалището и матката. Състои се от fundus, corpus и cervix
vesicae. Тялото се издължава нагоре, apex vesicae, който се продължава в lig. umbilicale
medianum — остатък от urachus. Стената се състои от три пласта:
Tunica mucosa е дебела, богато кръвоснабдена и покрита с преходен епител. При
празен мехур тя е нагъната. Само в един участък на дъното е гладка — trigo- пит
vesicae. В горните два ъгъла се намират отворите на косо вливащите се уретери, ostium
ureteris, между които се разполага plica interureterica. На долния ъгъл лежи отворът на
пикочния канал, ostium urethrae internum. Той има полулунна форма, тъй като отдолу се
вдава uvula vesicae.
Tunica muscularis се подрежда мрежовидно в три слоя — два надлъжни и между тях
— кръгов. Част от
кръговите влакна на места се прехвърлят върху вътрешните надлъжни и образуват
основата на лигавичните гънки. Около отвора на уретрата преобладават кръгови
влакна,
m. sphincter vesicae. Част от мускулите се прехвърлят към съседни органи — m.
pubovesicalis, т. rectovesicalis.
Tunica serosa покрива горната и задната стена. Прехвърляйки се назад,
перитонеумът у жената образува ех- cavatio vesicouterina (rectovesicalis у мъжа.) Между
предната стена и симфизата се намира хлабава съединителна тъкан, spatium prevesicale.
Пикочен канал, urethra
Представлява мускулна тръбнца, постлана с лигавица. Притежава два отвора —
ostium urethrae internum и ostium urethrae externum.
Женска уретра, urethra feminina. Има дължина 4—5 см и е дълговидно извита под
симфизата. Външният й отвор, ostium urethrae externum, се намира в преддверието на
влагалището, под клитора. Стената се изгражда от гладка мускулатура, предимно с
надлъжна ориентация. Лигавицата образува надлъжни гънки. Една от тях минава по
задната стена, crista urethralis, и е продължение на uvula vesicae. Епителът е преходен,
а към края — многореден цилиндричен. Съдържа жлези, gll. urethrales, някои от които
се отварят в задънени ходове, lacunae urethrales. Те притежават разклонена каналчеста
система, ductus paraurethralis. Уретрата се огражда от венозни сплитове, corpus
spongiosum urethrae, от които зависи ширината на лумена.
Мъжка уретра — вж. Penis.
МЪЖКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ, ORGANA GENITALIA MASCULINA Семенник,
testis
Мъжката полова жлеза се образува от обща заложба с бъбрека и към края на
бременността или първите месеци след раждането се спуска през canalis inguinalis в
скротума (descensus testis). Има овална * форма, сплеснат напречно, с facies medialis и
facies lateralis, които се срещат в заоблен преден и заден ръб. Горният полюс е изтеглен
леко напред и върху него отзад заляга придатък,
epididymis. Горната част на последния е по-широка, caput epididymidis, а надолу се
стеснява — corpus и cauda epididymidis. Опашката се продължава в семеотводния
канал. Тестисът е покрит с дебела обвивка, tunica albuginea. Към вътрешността се
насочват съединителнотъканни пластинки, septula testis, които са подредени радиално
и се съединяват в задно-горния край, mediastinum testis. Между пластинките се намират
250—300 делчета, lobuli testis, конто съставят паренхима на жлезата. В лобчетата се
разполагат tubuli seminiferi contorti, които са дълги около 40—60 см. Стената на
каналчето е изградена от многослоен епител, лежащ върху базална мембрана. В него
има два вида клетки — сперматогенни и подпорни. При полова зрелост
сперматогенните клетки от дълбочина към повърхността са клетки от различни стадии
на сперматогенезата — сперматогонии, сперматоцити, преспер- матиди и
сперматозоиди. Намират се и интерстициални клетки (на Лайдиг), разположени на
групи; те образуват вътрешносекреторната част на половата жлеза. Нагънатите
каналчета се продължават в tubuli seminiferi recti, които се насочват към mediastinum
testis. Там се разполага rcte testis. Около каналчетата се намира съединителна тъкан с
кръвоносни съдове.
Придатъкът, epididymis, е изграден от каналчеста система, в която се складират
зрелите сперматозоиди. От rete testis започват 12—18 ductuli efferentes, които се
насочват към caput epididymidis. В стената на каналчетата се намира малко гладка
мускулатура. Те са покрити с ресничест епител, чрез който сперматозоидите пасивно
се придвижват към по-широк канал, ductus epididymidis. Той се нагъва в тялото и
опашката и разширявайки се, достига до ductus deferens.
Семеотводен канал, ductus deferens
Представлява мускулна тръбица с дължина 50 см. Започва от cauda epididymidis.
Началната част заляга към: придатъка, pars epididymica, следващата част влиза в
състава на семенната връв, pars funicularis, преминава през слабинния канал, pars
inguinalis, и по страничната стена на таза, pars pelvina, достига до простатната жлеза.
Краят се разширява, ampulla ductus deferentis, стената на която на места изпъква,
diverticula ampullae. Ампулата се съе-
из
/динява с ductus excretorius на семенното мехурче, като се образува общ канал с
фуниевидна форма, ductus ejacula- iorius, който преминава през простатата и се отваря
в Ipars prostatica urethrae. •
Стената на ductus deferens е изградена от три слоя •мускулатура: два надлъжни и
между тях един кръгов. Лигавицата образува надлъжни гънки и е покрита с
цилиндричен, на места ресничест епител.
Семенно - мехурче, veslcula seminalis. Двете семенни мехурчета се разполагат под
пикочния мехур. Представляват задънени канали, стената на които се изтлачва във вид
на малки камерки. Постлани са с лигавица, която притежава кубичен епител и
множество жлези. Притежават мощна гладка мускулатура, чрез която при еякулация
секретът се извежда посредством канал, ductus excretorius. Той се съединява с края на
ductus deferens и образуза .ductus ejaculatorius. Секретът има алкална реакция и
стимулира движението на сперматозоидите.
Простатна жлеза, prostata
Представлява плътно тяло с форма на кестен, което лежи под симфизата, пред
пикочния мехур. Плоската повърхност е обърната към ректума. Състои се от основа,
залягаща към пикочния мехур, basis prostatae, връх и две странични части, lobus dexter
и lobus sinister. Между тях се разполага isthmus prostatae (lobus medius), който се вдава
към уретрата. През простатната жлеза минава пикочният канал, pars prostatica
urethrae. Тук се намира crista urethralis, върху която се отварят ductus ejaculatorius и
utriculus prostaticus.
Жлезата е покрита със съединителнотъканна капсула и се изгражда от жлезиста
част, substantia glandularis, съединителна тъкан и гладка мускулатура, substantia mus-
cularis. Жлезистата част е образувана от около 20 до 50 отделни тубуло-алвеоларни
жлези, изградени от цилиндричен епител и съединителна тъкан. Техните отводни
канали, ductuli prostatici, се отварят самостоятелно в уретрата встрани от crista
urethralis. Простатата отделя секрет с характерна миризма, който влиза в състава на
спермата. Гладката мускулатура спомага за изливане на секрета от жлезистите делчета.
Glandulae bulbourethrales. Чифтна жлеза, голяма кол- кото грахово зърно.
Разполагат се под симфизата. Отвод - нкят канал е дълъг около 5 см. Минава през
пещери— стото тяло и се отваря в уретрата. Произвеждат секрет, който се прибавя към
спермата.
Мъжки полов член, penis
Състои се от radix penis, corpus penis и предна част, plans penis с corona glandis,
заобиколена от sulcus glandis. Отвън е покрит с тънка кожа, която във вид на дуб-
лнкатура, preputiuni glandis, покрива и glans penis, а под него образува frenulum preputii.
Кожата притежава мастни жлези, gll. preputiales. Пенисът се изгражда от три пеще-
ристп тела. Двете от тях, corpora cavernosa penis, се намират отгоре и са сраснали чрез
septum penis. Задният им край, crus penis, се прикрепва към os pubis. Покрити са с
плътна съединителна тъкан, tunica albuginea. Corpus spongiosum penis се разполага по
долната повърхност. Задният му край е задебелен, bulbus penis, а предният се
разширява п образува glans penis, който заляга към предния край на corpora cavernosa.
През това пещерното тяло минава пикочният канал, който с ostium urethrae externum се
отваря на glans penis. Пещерпстите тела имат гъбест строеж. Кухините са оградени от
различни по форма прегради, които са съставени от съединителна тъкан и гладка
мускулатура. Постлани са с ендотел. В тях се отварят аа. helicinae, клонове на a. penis,
които могат да променят ширината на лумена си. При засилен приток на артериална
кръв н намален венозен отток пещеристите тела се препълват с кръв и се получава
ерекция.
Мъжки пикочен канал, urethra mascuiina. Представлява канал с дължина около
25 см, който притежава ostium urethrae internum (в пикочния мехур) и ostium urethrae
externum (на glans penis). Състои се от три части: pars prostatica, pars methbranacea и
pars spongiosa. Стената на канала се изгражда от съединителна тъкан и гладка
мускулатура и е постлана с лигавица, покрита в задната част с преходен епител, а в
предната — с многослоен плосък епител. Съдържа многобройни жлези, gll. urethrales,
а на места образува задънени ходове, lacunae urethrales, в които се отварят жлезите.
Pars prostatica (задна уретра) е дълга 3—4 см и преминава през простатната жлеза.
Тук се намира crista иге- thralis с възвишението, colliculus seminalis, на което се отварят
двата ductus ejaculatorii. Между тях се намира utriculus prostaticus, остатък от
Мюлеровите канали. Pars membranacea е дълга около 1 см и пробива diaphragma
•urogenitale. Тук каналът е стеснен поради наличието на
m. sphincter urethrae. Pars spongiosa (предна уретра) се разполага в corpus spongiosum
urethrae, по-близо до горната му повърхност. В предния край се разширява, fossa
navicularis, след което следва външният отвор.
Уретрата има три стеснения — ostium urethrae externum, pars membranacea и при
пробиване стената на пикочния мехур.
Мъдница, scrotum J
Обвивката на тестисите е съставена от две части — лява и дясна, които са сраснали
по повърхността чрез raphe scroti, а се разделят от septum scroti. Изградена е от
няколко пласта: Cutis — кожа (тънка, пигментирана, с мастни и многобройни потни
жлези). Tunica dartos — гладка мускулатура (липсва подкожна мастна тъкан). Fascia
spermatica externa — подкожна фасцпя. М. cremaster — образуван е от влакна па m.
obliquus interims abdominis и т. transversus abdominis. Fascia spermatica interna —
продължение на fascia transvcrsalis. Tunica vaginalis testis — серозна ципа, съставена от
два листа — lamina parietalis и lamina visceralis — сраснала с тестиса. Тъканните
пластове на скротума отговарят на коремната стена:
Коремна стена Скротум
•Кожа кожа
Подкожна мастна тъкан tunica dartos
Апоневрозата на m. obli- , quus fascia spermatica externa
ext. abdominis
М. obliquus intemus et m. m. cremaster
transversus abdominis
iFascia transversals fascia spermatica interna
Peritoneum tunica vaginalis testis
Семенна връв, funiculus spermaticus. Разполага се под кожата между външния отвор
на слабннння канал и тестиса. В нея се намират: ductus deferens (в задната част), a.
testicitlaris, a. ductus deferentis, венозният plexus pampiniformis, лимфни съдове и plexus
nervosus на вегетативната нервна система. Отвън е обвита с fascia spermatica interna
(продължение на fascia transversalis), m. cremaster (от влакна на коремни мускули) и
fascia spermatica externa.
ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ, ORGANA GENITALIA FEMININA
Те биват две групи: вътрешни (яйчник, маточна тръба, матка и влагалище) и
външни (mons pubis, големи и малки -срамни устни, клитор, пещеристи тела).
Яйчник, ovarium
Яйчникът е чифтен орган с овална форма, сплеснат в напречна посока. Разполага се
в малкия таз, fossa ovarica (на бифуркацията на a. iliaca communis). Надлъжният
диаметър стои почти отвесно. Притежава две повърхности, facies medvalis и facies
lateralis, които се срещат в заден ръб, margo liber, и преден, margo mesovaricus. Към
extremitas tubaria се прикрепва lig. suspensorium ovarii (от страничната стена на таза),
а към extremitas uterina — chorda uteroovarica. Отвън е покрит с епител, който се
продължава в перитонеума. Последният образува на предния му ръб дубликатура,
mesovarium. Овариалната тъкан се състои от кора и сърцевина. Кората, cortex ovarii,
съставя по-голямата част и съдържа женските полови клетки — яйцеклетки. Те са
заобиколени от зародишев епител и образуват т. нар. първични фоликули, folliculi ova-
rici primarii (около 200 000 за всеки яйчник). От тях се развиват зреещите фоликули,
folliculi ovarici vesiculosi. Последните съдържат течност, по-големи са и имат вид на
мехурче. Стената им се изгражда от съединителна тъкан, богата на кръвоносни съдове,
theca folliculi, и са покрити отвътре с епител, stratum granulosum. В единия полюс на
мехурчето се намира cumulus oophorus, сред който лежи яйцеклетката. Зреещите
фоликули отделят фоликул-
ния хормон. G увеличаване на течността те се изместват към повърхността, стената
изтънява и се разкъсва. При това яйцеклетката излиза на повърхността, ovulatio. На
мястото на фоликула се образува съсирек, който се организира — червено тяло. В
клетките на фоликулния епител се натрупва липоидът лутеин и се образува жълтото
тяло, corpus luteum. То нараства и функционира около две седмици като жлеза с
вътрешна секреция, отделяща хормона прогестерон (corpus luteum menstruationis). При
бременност жълтото тяло нараства значително (corpus luteum graviditatis).
Прорасналата съединителна тъкан, която образува т. нар. бяло тяло, corpus albicans, е
последният етап от развитието на фоликула. Зреенето на фолмкулпте представлява
овулационен цикъл, който при жената трае средно 4 седмици.
Маточна тръба, tuba uterina
Представлява мускулна тръбица, която изхожда от дъното на матката, обикаля
около яйчника и завършва над горния му полюс. Има дължина около 12 см и се състои
от три части:
Pars uterina — започва от кухината на матката с отвор, ostium uterinum tubae.
Isthmus tubae uterinae — тясна част, около х/з от тръбата.
Ampulla tubae uterinae — разширение, което представлява 2/з от дължината. То
завършва фуниевндно с infundibulum tubae, като образува няколко ресни, fimbriae tubae,
между които се разполага отворът, ostium abdomi- nale. Стената на тръбата се състои от
три слоя. Лигавицата, tunica mucosa, в областта на ампулата е силно нагъната, plicae
tubariae. Епителът е цилиндричен ресничест. Мускулатурата, tunica muscuiaris, е
съставена от спираловидно ориентирани влакна, от които външните са предимно
надлъжни, а вътрешните — кръгови. Отвън е покрита с tunica serosa, която образува и
опорака, mesosalpinx.
Матка, uterus
Представлява мускулест орган с плътни стени и крушовидна форма. Разположена е
в малкия таз, между пикочния мехур и ректума. Състои се от следните части:
дъно, fundus uteri, тяло, corpus uteri, стеснение, isthmus uteri, и шийка, cervix uteri. Една
част от шийката се вдава във влагалището, portio vaginalis, и на него се намира
външният отвор, ostium uteri. Той се продължава з canalis cervicis uteri, който
преминава през горната част на шийката, portio supravaginalis, и в областта на истмуса
се свързва с кухината на матката, cavum uteri. Последната представлява цепматовидно
пространство, което на фронтален разрез има триъгълна форма. Стената на матката се
изгражда от три слоя: лигавица, мускулатура и сероза.
Tunica mucosa (endometrium) е гладка, а в цервикал- иия канал образува гънки,
plicae palmatae. Лигавицата притежава ресннчест епител, множество кръвоносни
съдове и жлези — gll. uterlnae, които достигат до мускулатурата. Липсва субмукоза.
Във връзка с овулационния цикъл лигавицата търпи периодични промени, протичащи в
3 фази: Пролиферативна (5—14-ия ден) — възстановяване и разрастване на
лигавицата. Секреционна (15— 28-ия ден) — активиране на жлезите. Десквамативна (1
—4 ден) — отделяне на по-голямата повърхностна част от лигавицата (menstruum).
Тези фази се повтарят средно на 28 дни и съставят менструационния цикъл. През време
на бременността той се преустановява, а част от лигавицата се превръща в плацента.
Tunica muscularis (myometrium) е основният пласт от стената на матката. Състои се
от гладка мускулатура, подредена в две прекръстосващи се спирални системи, кръгови
и надлъжни влакна, които чрез удължаване на влакната при бременност водят до
разширяване на cavum uteri без увеличаване на налягането в нея. Мускулатурата е
богата на кръвоносни съдове.
Tunica serosa (perimetrium) покрива изцяло матката с изключение на част от
предната повърхност на шийката. Перитонеумът се прехвърля от пикочния мехур и
образува excavatio vesicouterina, а назад преминава върху ректума, excavatio
rectouterina. От двете страни на матката той образува дубликатура, iig. latum uteri,
която се изопва до стената на малкия таз. Пространството между двата листа
непосредствено до матката, parametrium, е изпълнено със съединителна тъкан,
кръвоносни и лимфни съдове. От предната страна на тялото изхожда връзка, iig. teres
uteri, която минава през canalis inguinalis и държи
матката изтеглена спрямо оста на влагалището напред» ardeversio uteri. Освен това
тялото е наклонено спрямо шийката напред, anteflexio uteri. Връзки се изопват и назад
към сакрума, ligg. sacrouterina.
Влагалище, vagina
Представлява еластична тръба с дължина около 10 см» която притежава две стени.
Към предната стена, paries anterior, заляга дъното на пикочния мехур и уретрата, а към
задната, paries posterior — ректумът. Задният й край се разширява и в него се втлачва
шийката на матката. Там се образуват влагалищните сводове, fornix vaginae, от които
задният е по-дълбок поради антеверзиото на матката (receptaculum seminis). Стената на
влагалището се състои от следните пластове: tunica mucosa — притежава напречни
гънки, rugae vaginales, чиито средни части са най-високи и образуват колонки,
columnac rugarum ant. et post. Най-външната част на предната колонка заляга под
пикочния канал и се означава carina urcthralls. Епителът на лигавицата е многослоен
плосък, пепрогопяващ и не съдържа жлези, а се овлажнява от секрета на матката.
Tunica muscularis е сравнително тънка и се състои от два пласта гладка мускулатура,
разпределена във взаимно кръстосващи се спирални системи. Около тях се намира
съединителна тъкан, tunica fibrosa, чрез която влагалището сраства със съседните
органи.
Външни женски полови органи, partes genitales
extemae
Mons pubis представлява възвишение, образувано от подкожната мастна тъкан
върху симфизата. Надлежащата кожа е окосмена и съдържа мастни и потни жлези.
Големи срамни устни, labia majora pudendi — представляват кожни гънки,
съдържащи мастна тъкан. Те заграждат срамната цепка, rima pudendi. На мястото на
срастването се образуват commissura labiorum anterior и commissura labiorum posterior.
По задната комисура се намира fossa vestibuli vaginae.
Малки срамни устни, labia minora pudendi|— разполагат се медиално от
големите. Те са покрити с невро-
говяващ епител и съдържат жлези, gll. vestibulares mino- res. Предният им край се
съединява, като образува пред клитора frenulum clitoridis, а зад него — frenulum labio-
rum pudendi. _
Клитор, clitoris—представлява пещеристо тяло, подобно на мъжкия член. Състои
се от две пещеристи тела, които чрез две крачета, crura clitoridis, се прикрепват за
срамната кост. Напред те се съединяват и образуват тяло, corpus clitoridis, което
завършва с glans clitoridis.
Пространството между задната комисура, labia majora и labia minora pudendi се
означава преддверие на влагалището, vestibulum vaginae. В него най-отпред се
разполага клиторът, покрит от preputium clitoridis, зад него — ostium urethrae externum,
и най-отзад — входът на влагалището, ostium vaginae. Последният се прегражда от
девствената ципа, hymen. Тя представлява граница между вътрешните и външните
полови органи. Според формата си бива: полулунна, пръстеновидна и др. Остатъци от
хи- мена след раждане са carunculae hymenales. От двете страни на vestibulum vagine се
разполагат пещеристите тела, btilbi vestibuli. Те са покрити от m. bulbocavernosus и
напред се съединяват с пещеристите тела на клитора.
Oil. vestibulares majores — представляват мастни жлези, чиито отводни канали се
отварят по медиалната стена на labia majora pudendi на границата между средната и
задната г/3.
Тазово дъно, perineum
Състои се от две части, които се разделят от биту- бералната линия.
Diaphragma pelvis — задна част, представлява фуниевидно извита мускулна плоча
около ануса, изградена от следните мускули:
1. М. levator ani
Н. Os pubis, arcus tendineus, fascia obturatoria.
3. Os coccygis, lig. anococcygeum.
2. M. sphincter ani externus — обхваща ануса и назад сраства с lig. anococcygeum.
3. M. coccygeus
Н. Spina ischiadica, lig. sacrospinale:
3. Os coccygis.
Diaphragma urogenitale — мускулна плоча c триъгълна форма, разположена под
симфизата. Изгражда се от следните мускули:
1. М. transversus perinei profundus
Н. Ramus inferior ossis pubis, ramus ossis ischii.
3. Към противоположната страна и centrum tendineum perinei.
2. M. sphincter urethrae — циркулярни влакна около> уретрата.
3. М. transversus perinei superficialis H. Tuber ischiadicum.
3. Centrum tendineum perinei.
4. M. ischiocavernosus
H. Ramus ossis ischii.
3. Corpus cavemosum penis (clitoridis).
5. M. bulbocavernosus
H. Centrum tendineum perinei.
3. Raphe — под corpus spongiosum penis (bulbus vestibuli).
В областта на тазовото дъно се намират следните фасцин: Fascia pelvis — покрива
вътрешността на таза. Част от нея е fascia obturatoria. Fascia diaphragmatis pelvis
superior над m. levator ani. Fascia diaphragmatis pelvis inferior — по външната
повърхност на m. levator ani. Fascia diaphragmatis urogenitalis superior — над m.
transversus perinei profundus. Fascia diaphragmatis urogenitalis inferior по външната
повърхност на мускула. Fascia, superficialis perinei — покрива повърхностните
мускули, на diaphragma urogenitale.
Млечна жлеза, mamma
Разполага се по предната гръдна стена между III и VI (VII) ребро. По повърхността
й се намира papilla mammae, която е оградена от пигментираната кожа на areola
mammae. По периферията на ареолата се виждат дребнозърнести жлези, gll. areolares.
Тялото на млечната жлеза, corpus mammae, се състои от жлезиста част и заобикаляща
го съединителна и мастна тъкан. Жлезистата част, .glandula mammaria, се състои от 15
—20 lobi glandulae mammariae. Те имат конусовидна форма и се състоят от жлезисти
клетки. Каналите им се събират в общ канал, ductus lactiferus. Всичките 15—20 ductus
lactiferi се насочват към папилата и към повърхността се разширяват, ■sinus lactiferi,
след което се отварят самостоятелно на върха на зърното.
ЖЛЕЗИ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ,
GLANDULAE SINE DUCTIBUS
Изградени са от богати на цитоплазма жлезисти клетки, разположени на групи,
пластове или делчета. Нямат от- водни канали, но са обилно кръвоснабдени и често
съдържат синусоидио разширени капиляри. Секретите им преминават направо в кръвта
и се наричат хормони.
ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА, GL. THYROIDEA
Тя се разполага пред щитовидния хрущял на гръкляна покрита от долните
подезични мускули. Тежи 30—40 г Притежава два дяла, lobus dexter и lobus sinister,
между които се намира isthmus или добре изразен lobus руга- midalis. Жлезистата тъкан
е покрита с capsula fibrosa и се състои от lobuli gl. thyroldeae. Те са изградени от
мехурчета, folliculi, покрити са с еднослоен кубичен епител и са изпълнени с колоид, в
който се съдържа хормонът тироксин. Около фолнкулите се намират съедини-
телнотъканна строма и множество капиляри. Жлезата се кръвоснабдява от a. thyroidea
inf. (a. subclavia) и a. thy- :roidea sup. (a. carotis ext.), а рядко — от a. thyroidea ima.
Артериите образуват гъста капилярна мрежа около фоли- лсулите. Съществуват и
артерно-венозни анастомози.
ОКОЛШЦИТОВИДНИ ЖЛЕЗИ,-GLL. PARATHYROIDEAE
Представляват четири овални телца с големина на лещено зърно, разположени по
задната страна в капсулата па щитовидната жлеза. Съставени са от клетъчни повлекла,
съдържащи големи (главни) клетки и по-малко на брой оксифилни клетки, между
които се разполагат рехава съединителна и мастна тъкан с множество капиляри.
Отделят паратхормон, който регулира калциевата обмяна.
ХИПОФИЗА, HYPOPHYSIS (OL. PITUITARIA)
Хипофизата принадлежи към междинния мозък и чрез infundibulum е свързана с
хипоталамуса. Разполага се в sella turcica. Тежи 0,6—1 г. Покрита е с тънка
съедннително- тъканна капсула. Състои се от lobus anterior и lobus posterior. Lobus
anterior (аденохипофиза) произхожда от жлезистия епител на устната кухина и е
изграден от три вида клетки, съдържащи дребни гранули: ацидофилни (а-клетки),
базофилни (р-клетки) и хромофобни (у-клетки),. Клетките образуват повлекла, между
които се разполага гъста капилярна мрежа. Една част от капилярите образуват
синусоидни разширения. Горната част на предния дял се означава pars tuberalis, а
яадната част, pars Intermedia. Те са съставени от епителни клетки, между конто се
образуват малки кухини, изпълнени с колоидоподобна течност. Аденохипофизата
отделя гландотропните хормони и соматотропен хормон.
Lobus posterior (неврохипофиза) произхожда от екто- дермата на третото мозъчно
стомахче. Тя се изгражда от глиални клетки — питуицити и амиелинови нервни
влакна. Секретът на задния дял (невросекрет) произлиза ог клетки, разположени в
някои от ядрата на хипоталамуса (bucl. supraopticus, nucl. paraventricularis^. По
израстъците на. тези клетки той достига до капилярите. Съдържа хормоните
окситоцин, вазопресин и антидиуретичен хормон. Двата дяла на хипофизата се
кръвоснабдяват самостоятелно. В предния дял се разклонява горната хипофизна
артерия,, която образува първични капилярни мрежи в основата на инфуядибулума. Те
стоят във връзка с аксони на невро- секреторните клетки (аксо-вазални синапси). От
първичната капилярна мрежа изхождат т. нар. портални вени, които* се вливат в
синусоидите (вторична капилярна мрежа). От- водящите вени се вливат в sinus
cavernosus. Неврохипо- физата се кръвоснабдява от долната хипофизна артерия* която
се разпада на капиляри, които имат връзка с капилярите на предния дял.
Тимусът е лимфоиден орган и до пубертета функционира като жлеза с вътрешна
секреция. Разположен е между" перикарда и стернума. Състои се от lobus dexter и lobus
sinister. Всеки лоб е покрит със съединителнотъканна капсула, която образува
прегради, септи, разделящи парен- хима на делчета, lobuli thy mi. Те притежават
срединна част, съставена от ретикуларна съединителна тъкан и епителни клетки.
Съществуват и свободни клетки, тимоцити, които наподобяват на лимфоцити. Една
част от епителните клетки показват дегенеративни изменения. Те се подреждат
концентрично и образуват т. нар. Хасалеви телца. Около срединната част се разполага
кора, изградена предимно от лимфоцити. У възрастни индивиди жлезистата тъкан се
замества с мастна тъкан. Кръвоснабдява се от a. thoracica interna и a. thyroidea inf.
НАДБЪБРЕЧНА ЖЛЕЗА, GL. SUPRARENALIS
Тя се разполага върху горния полюс на бъбрека. Притежава facies anterior, facies
posterior и facies renalis. Лявата има полулунна форма, а дясната — триъгълна. Състои
се от две части — cortex и medulla. Отвън жлезистата тъкан е покрита с капсула, която
навътре образува повлекла, по които навлизат множество кръвоносни съдове. Кората
има жълт цвят и се изгражда от епителни клетки, разпределени в три зони:
Zona glomerulosa (под съединителнотъканната капсула) — клетките образуват
овоидни струпвания и съдържат лнпидни капки.
Zona fasciculata (среден, най-дебел слой) — клетките са големи, светли и се
подреждат в колонки. Те са богати на липидп — спонгиоцити.
Zona reticularis (най-дълбока) — колонките от клетки са разположени във вид на
мрежа и съдържат пигмент.
Сърцевината има по-тъмен цвят. Тя се изгражда от кръгли хромафинни клетки,
симпатикови ганглийни клет~ ки и нервни влакна. Жлезата се кръвоснабдява от a. sup-
rarenalis media (aorta abdominalis), a. suprarenalis sup.
►(a. phrenica inf.) и a. suprarenalis inf. (a. renalis). Във вътрешността те се разпадат на
широки капиляри — сину- соиди, от които започват венички, чийто лумен се променя
от контрактилни възглавнички, разположени в стената им. Функционално двете части
на жлезата са разделени. Кората произвежда минералкортикоиди (zona glomerulosa),.
гликокортикоиди (zona fasciculata) и полови хормони (zona reticularis). Клетките на
медуларната част отделят адреналин и норадреналин.
ПАРАГАНГЛИИ, PARAGANGLIA
Представляват малки възелчета от хромафинни клетки, симпатикови клетки и
нервни влакна, чрез които се свързват със симпатнковите ганглии. Произвеждат
адреналин и норадреналин. Към тях спадат: corpora paraaortic а — пред aorta
abdominalis, под hiatus aorticus; glomus caroticum — при разделянето па a. carotis
communis, n glomus coccy- geum — пред върха на os coccygis.
ЕПИФИЗА, CORPUS PINEALE
Епифизага принадлежи към междинния мозък и се разполага между colliculi
superiores на средния мозък. Изградена е от глия, съединителнотъканни повлекла и па-
ренхимни клетки с израстъци, пинеалоцити. У възрастни жлезата съдържа калциеви
натрупвания, acervuli.
Вътрешносекреторна функция притежават още панкреасът (вж. Храносмилателна
система) и половите жлези (вж. Полова система).
КРЪВОНОСНА СИСТЕМА, ANGIOLOGIA
Сърцето и кръвоносните съдове образуват затворена: система, по която кръвта
циркулира из тъканите на човешкото тяло.
СЪРЦЕ, COR
Сърцето представлява централен орган на кръвообращението, който наподобява
помпа, която всмуква кръв от вените и я изтласква в артериите. Насочването на
кръвния поток през кухините на сърцето става посредством, клапен апарат. Сърцето
има конусовидна форма с основа, basis cordis, обърната нагоре. В основата се вливат и
оттам излизат кръвоносните съдове, така че сърцето виси на тях. Върхът, apex cordis, е
насочен надолу, наляво и напред. Притежава четири повърхности: facies sternocos-
talis, facies diaphragmatica и две facies pulmonales. По предната повърхност се намира
sulcus interventricular is anterior, по долната — sulcus interventricular is posterior а
между предсърдията и камерите — sulcus coronarius.. В областта на основата най-
отпред се разполага truncus pulmonalis, към който отляво заляга auricula atrii sin. Назад
и вдясно се намира началната част на аортата, пред. която заляга auricula atrii dex.
Вдясно се разполага v. cava superior, а срещу нея отдолу — v. cava inferior. Назад и
вляво се намират 4-те vv. pulmonales.
Скелетотопия на сърцето. Сърцевият връх се проеци- ра в V междуребрие, на
около 7 см (4 напречни пръста), от левия стернален р.ъб. Горната граница се намира по
горния ръб на III ребро. Вляво тя достига на 2 см от левия ръб на стернума, а вдясно —
на 1,5 см. Дясната граница е почти успоредна на десния стернален ръб и достига до
ребрения хрущял на V ребро на 3 см от десния ръб на стернума. Долната граница е от
хрущяла на V
ребро вдясно до V ляво междуребрие, на 7 см от стер- нума. Лявата граница е от това
място до горния ръб на III ляво ребро на 2 см от стерналния ръб.
Кухини на сърцето. Функционално човешкото сърце се дели на две части: лява —
артериална, и дясна — венозна, които са разделени чрез сърцевата преграда, septum
cordis. Всяка половина се състои от atrium cordis и ventriculus cordis. Между тях се
намират отвори, ostia atrioventricularia, в които се разполагат клапи, valvae atrio-
ventriculares.
Дясното предсърдие, atrium dextrum, събира венозната кръв. В горната му част се
намира ostium venae cavae superioris (отгоре) и ostium venae cavae inferioris ■(отдолу).
Между двете устия лежи tuberculum interveno- sum. Долната стена на v. cava inferior се
вдава и образува valvula v. cavae inferioris. Под нея се влива sinus coronarius, ограничен
отдолу чрез valvula sinus coronarii. Предната част на предсърдието се продължава в
дясното ухо, auricula atrii dex. То има трнстсниа форма и върхът му се извива пред
аортата. Между v. cava superior и дясното ухо стената на предсърдието се вдава към
кухината му, crista terminalis. На това място по външната страна се намира sulcus
terminalis. Предсърдната преграда, septum interatriale, през ембрионално време е
притежавала отвор, ioramen ovale. На това място остава ямка, fossa oval is, която се
ограничава чрез гладък ръб, limbus fossae ovalis. Между дясното предсърдие и дясната
камера се намира ostium atrioventricularis dex. Той се затваря чрез клапа, valva
atrioventricularis dex. (valva tricuspidalis), съставена от три платна: cuspis anterior, cuspis
posterior n cuspis septalis. Те са прираснали към фиброзипн пръстен па отвора, а към
свободните им ръбове се прикрепват сухожилията на папиларните мускули.
Дясното стомахче, ventriculus dexter, има трнстенна форма, а кухината му е
извита във вид на полумесец около дебелата стена на лявото стомахче. Там, където се
срещат предната и задната му стена, се образува заострен ръб, margo dexter. По стената
на стомахчето се намират множество мускулни гредички, mm. pectinati, докато
изходната част, conus arteriosus, има гладки стени. Той се ограничава отгоре чрез crista
supramarginalis, а отдолу — чрез trabecula septomarginalis. От трите стени на стомахчето
се подават малки мускули, mm. papillares (anterior,
posterior, septalis), които чрез тънки сухожилия, chordae tendineae, се залавят за ръба на
платната на трикрилата клапа. Над conus arteriosus се намира ostium trunci pulmonalis,
който се затваря чрез клапа, valva trunci pulmonalis. Тя е съставена от три полулунни
платна, valvula semilunaris (anterior, dextra, sinistra). Платната имат вид на джобчета,
прираснали с извитите си долни ръбове към съдовата стена, която над това място
изпъква навън, sinus trunci pulmonalis. Свободният ръб на платната образува lunula
valvulae semilunaris, а по средата се намира малко възълче, nodulus valvulae semilunaris.
Лявото предсърдие, atrium sinistrum, е по-широко от дясното. По горната му стена
се намират отвърстията на четирите белодробни вени, ostia venarum pulmonalium.
Лявото ухо, auricula sinistra, е по-малко от дясното и се извива около truncus
pulmonalis. Неговата стена съдържа mm. pectinati, докато останалата част на
предсърдието е гладка. Като остатък от foramen ovale по septum interatriale се намират
valva foraminis ovalis (falx septi). Между лявото предсърдие и стомахчето се намира
ostium atrioventriculare sinistrum. Той се затваря чрез клапа, valva atrioventricularis
sinistra (valva mitralis s. bicuspidalis). Клапата е съставена от две платна: по-голямо —
cuspis anterior, и по-малко — cuspis posterior. Към свободния ръб па платната се
прикрепват сухожилията на папиларните мускули.
Лявото стомахче, ventriculus sinister, има дебела стена и кръгла кухина. То образува
върха на сърцето и заоблената лява стена. Притежава множество trabeculae сагпеае и
два папиларни мускула, mm. papillares (anterior et posterior). Междукамерната преграда,
septum interventriculare, се състои от две части: pars muscularis и pars membranacea.
Conus arteriosus на лявата камера се извива нагоре и се продължава в аортата, ostium
aortae. Той се затваря от полулунна клапа, valva aortae, съставена от три платна,
valvulae semilunares (posterior, dextra, sinistra). Те са устроени подобно на valva trunci
pulmonalis. На мястото на клапата аортата се разширява, bulbus aortae, с три изпъкнали
участъка, sinus aortae.
Сърцева стена. Стената на сърцето се изгражда от сър- цева мускулна тъкан,
покрита отвън и отвътре с тънък слой съединителна тъкан и еднореден плосък епител.
Вътрешният пласт, endocardium, покрива стените
9 Repetltorlum anatomlcum
129
на предсърдията и на стомахчетата, както и всички образувания, които имат допир с
кръвта (платна на клапите, mm. papillares, chordae tendineae). Изграден е от еднослоен
плосък еятел-ендотел, разположен върху фина мрежа от колагенни и еластични
влакна. Под ендокарда се намира хлабава съединителна тъкан, в която се разполагат
кръвоносни съдове. Образувания на ендокарда са сърцевите клапи. Те представляват
дубликатури на ендокарда, между които се влага пластинка от колагенни влакна.
Средният, пласт, myocardium, е най-дебелият пласт на сърцевата стена. Той е
изграден от напречнонабраздена сърцева мускулна тъкан, представляваща мрежа
(syncytium) от напречнонабраздени мускулни влакна, чиито ядра са разположени
централно. В тези участъци напречната на- бразденост изчезва. Най-дебел (около 10—
15 мм) е миокардът на лявата камера, а най-тънък (2—3 мм) — на предсърдията.
Мускулатурата на предсърдията е разделена от тази на камерите посредством
съединителнотъканния скелет на сърцето.
Фиброзният скелет на сърцето се състои от съе- динителнотъканни пръстени, anuli
fibrosi, trigona fibrosa и pars membranacea septi. Фиброзните пръстени са 4 и са
разположени по определен начин: най-отпред лежи ostium trunci pulmonaUs, зад него
— ostium aortae, отзад, вдясно — ostium atrioventriculare dex. и вляво — ostium
atrioventriculare sin. Към предната част на последния се разполагат trigonum fibrosum
dex. et sin. От trigonum fibrosum dextrum надолу се спуска pars membranacea septi,
образуваща горна част на междукамерната преграда.
Миокардът на предсърдията е много тънък. Той се състои от два слоя:
повърхностен и дълбок.Те започват от фиброзния пръстен, като повърхностният е общ
за двете предсърдия и се изгражда от напречни мускулни снопчета, а дълбокият е
самостоятелен за всяко от тях и се изгражда от вертикални примковидни снопчета.
Миокардът на камерите се състои от три пласта : външен, среден и вътрешен.
Външният е общ за двете камери. Той започва от фиброзния скелет и се насочва косо
към сърцевия връх. Тук той се обръща, vortex cordis, като самостоятелен за всяка
камера вътрешен пласт, който върви предимно надлъжно и достига до фиброзния
скелет. Част от мускулните му снопчета образуват trabeculae carneae и mm. papillares.
Между двата пласта се
разполагат спирално вървящите влакна на средния слой.
Външният пласт, epicardtum, се изгражда от плоски клетки, разположени върху
тънък пласт съединителна тъкан. Под епикарда се намират хлабава съединителна и
мастна тъкан, сред която се разполагат кръвоносни съдове н нерви на сърцето.
Кръвоснабдяване на сърцето. Сърцевата стена се кръвоснабдява ог две артерии, аа.
coronariae, които излизат от началото на aorta ascendens.
A. coronarta dextra — минава под дясното ухо по sulcus coronarius. Кръвоснабдява
стената на дясното пред- сърдие, дясната камера, задната */з на септума и част от лявата
камера. Клонове: г. interventricularis post. — по едноименната бразда.
A. coronaria sinistra — преминава под лявото ухо, кръвоснабдява част от предната
стена на дясната камера, предните 2/3 на септума, стената на лявото предсърдие и
лявата камера. Клонове: R. interventricularis anterior — по едноименната бразда. R.
circumflexus — назад по sulcus coronarius.
Вени на сърцето. Sinus coronarius се разполага отзад в sulcus coronarius и се влива в
дясното предсърдие под v. cava inferior. Притоци: /. V. cordis magna — по sulcus
interventricularis ant. 2. V. posterior ventriculi sinistri — стената на лявата камера. 3. V.
obliqua atrii sinistri — по задната страна на лявото предсърдие. 4. V. cordis media — по
sulcus interventricularis post. 5. V. cordis parva — no sulcus coronarius. 6. Vv. cordis
anteriores (1—3) —• от миокарда на дясната камера се вливат на- право в дясното
предсърдие. Vv. cordis minimae — формират се в миокарда и се отварят направо в
кухините на сърцето, предимно в дясното предсърдие.
Инервация на сърцето. Сърдечната дейност (систола и диастола) се регулира от
вегетативната нервна система (rami cardiaci на truncus sympathicus и на n. vagus).
Сетивните нерви са клонове на n. vagus и на 1—4 междуребрени нерви. Всички
клонове образуват pi. cardiacus superficialis и pi. cardiacus profundus, които се
разклоняват по артериите, pi. coronarius. Съществува и автономна регулация, която се
осъществява от т. нар. импул- со-проводна система. Тя се образува от видоизменени
мускулни влакна, които съдържат повече саркоплазма и по- малко миофибрили. Части:
Nodus sinuatrialis — синусов възел (Keith — Flack), разполага се в стената на
дясното предсърдие в crista terminalis, между v. cava superior и дясното ухо.
Nodus atrloventricularis (Aschoff-Tawara) — намира се под ендокарда на дясното
предсърдие по преградата над cuspis septalis.
Fasciculus atrloventricularis (сноп на His) — започва от атриовентрикуларния възел
и върви под ендокарда на дясното предсърдие. По pars membranacea septi се разделя на
crus dextrum и crus sinistrum, които се спускат по двете страни на между камерната
преграда под ендокарда и завършват мрежовидно в миокарда на съответните камери.
Околосърцева торбичка, pericardium. Представлява съединителнотъканна торбичка,
постлана отвътре със се- розен епител. Състои се от два листа — външен, pericardium
fibrosum, и вътрешен, pericardium serosum. Последният покрива перикарда, lamina
parietalis, и се прехвърля върху сърцето, lamina visceralis (epicardium). Преходът става
в основата на сърцето, като началната част па аортата, truncus pulmonalis, и краят на v.
cava superior са покрити с епикард. Между двата листа се образува cavuni pericardii.
Зад аортата и truncus pulmonalis съществува разширение, sinus iransversus, а зад лявото
предсърдие, между левите и десните белодробни вени — sinus obliquus. Външно
перикардът граничи: напред — с гръдната кост и ребрата, назад — с хранопровода,
настрани — с медиалния лист на плеврата, отдолу е сраснал с диафрагмата.
УСТРОЙСТВО НА СТЕНАТА НА КРЪВОНОСНИТЕ СЪДОВЕ
Кръвоносните съдове биват три вида: артерии, капиляри и вени.
Артериите, arteriae, изнасят кръвта от сърцето. Стената им се състои от три пласта:
Tunica intima е изградена от ендотел и хлабава съединителна тъкан.
Tunica media е изградена от съединителнотъканни еластични и колагенни влакна и
гладка мускулатура. В зависимост от това, кое преобладава, различаваме артерии от
еластичен тип (aorta, големите й клонове) и артерии от мускулен тип (средни и малки
артерии). Последните притежават membrana elastica interna.
Tunica externa е изградена от хлабава съединителна тъкан, в която се намират
кръвоносни съдове, vasa vasorum, и нерви, nervi vasorum.
Артериите, които не анастомозират чрез своите клонове, се наричат крайни артерии
(мозък, сърце, бял дроб, черен дроб, слезка, бъбреци). Малките артерии, чиито стени се
изграждат от ендотел, малко гладка мускулатура и съединителна тъкан, се означават
артериоли. Те се разклоняват на капиляри.
Капилярите образуват съдови мрежи, през стените на които се извършва обмяна на
веществата между кръвта и тъканите. Богати на капиляри са жлезите, сивото мозъчно
вещество, а бедни — сухожилията и връзките. Хрущялът и епителът нямат капиляри.
Стената на капилярите се изгражда от ендотел, около който се разполага ба- зална
мембрана. Около ендотелните клетки залягат пери- цити. Срещат се и видоизменени
капиляри — синусоиди (черен дроб, костен мозък, слезка, хипофиза), с по-голям
калибър и тънки стени с пори.
Вените, venae, съпровождат артериите и с малки изключения носят техните имена.
Те провеждат кръвта по посока на сърцето. Стената им е по-тънка от тази на артериите,
като преобладава съединителната тъкан. Еластичните влакна и гладката мускулатура
са значително по- малко. В някои от вените се намират клапи. Те се състоят от две
платна, образувани от интимата на стената, които имат формата на джобчета.
Съществуват и директни връзки между артериите и вените (артерио-венозни
анастомови). Те са артериални клонове, които имат връзка с вените, без да се разпадат
на капиляри. Срещат се в слюнчените жлези, бъбрека, кожата и др.
Кръвообращение. Голям кръг на кръвообращението наричаме пътя на кръвта от
лявата камера на сърцето по артериите и техните клонове до капилярите и оттам по
вените до дясното предсърдие на сърцето. Малък кръг на кръвообращението
представлява пътят на кръвта от дясната камера на сърцето по белодробната артерия до
капилярите на белия дроб и оттам по вените до лявото предсърдие. Чернодробното
(порталното) кръвообращение води началото си от капилярите на стомашно-чревния
канал и слезката; по v. portae и нейните клонове кръвта достига до чернодробните
делчета и оттам по чернодробните вени — до долната куха вена.
Малкият кръг на кръвообращението включва truncus pulmonalis и клоновете му,
капилярната мрежа в белия дроб и vv. pulmonales.
Truncus pulmonalis е продължение на conus arteriosus на дясната камера. Под arcus
aortae той се разделя на десен и ляв клон. На това място през ембрионално време
съществува връзка с аортата, ductus arteriosus, който след раждането облитерира, lig.
arteriosum. Белодробните артерии съдържат по-малко мускулни и еластични влакна,
поради което налягането в тях е по-ниско. A. pulmonalis dex. — минава под аортната
дъга и е по-дълга. Тя се разделя на три клона, които вървят заедно с бронхите п се
разклоняват в съответните белодробни лобове.
A. pulmonalis sin. — по-тънка и по-къса. Тя дава два клона, които навлизат в хилуса
на белия дроб със съответните бронхи и се разклоняват в лобовете на левия бял дроб.
Vv. pulmonalis — на брой 4, излизат по две от всеки бял дроб. Те нямат клапи и се
вливат в лявото пред- сърдие.
ГОЛЯМ КРЪГ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО
Артериите на големия кръг на кръвообращението се отделят от аортата. Тя излиза
като продължение на conus arteriosus на лявото стомахче, от което се отделя чрез valva
aortae. Отначало върви нагоре и надясно зад truncus pulmonalis, aorta ascendens. След
това извива около левия бронх, arcus aortae, и се спуска надолу, aorta descendens.
Низходящата аорта се състои от гръдна част. aorta thoracica, и коремна част, aorta
abdominalis, която достига до Ь4 И се разделя на две хълбочнп артерии.
Aorta ascendens е дълга 5—6 см и е разположена интраперикардиално. Тя започва
с разширение, bulbus aortae, което съответно на платната на клапата има три
изпъкналости, sinus aortae. Върви нагоре и надясно зад залавянето на II дясно ребро за
гръдната кост. Клонове: А. со- ronaria dex. и a. coronaria sin. (вж. Кръвоснабдяване на
сърцето).
Arcus aortae излиза от перикардиалната торбичка н се извива назад до Th4 вляво.
Клонове:
Truncus brachiocephalicus — вдясно, дълъг е 4—5 см и се разделя на a. carotis communis
dex. и a. subclavia dex.
A. carotis communis sin.
A. subclavia sin.
A. carotis communis
Отделяне — вляво от arcus aortae, вдясно от truncus brachiocephalicus. Вървеж —
встрани от трахея и ларинкс, под m. sternocleidomastoideus до trigonum caroticum.
Клонове : a. carotis externa и a. carotis interna.
A. carotis externa
Отделяне — от a. carotis communis на височина C4 (os hyoideum). Вървеж — встрани
от гълтача, през trigonum caroticum зад долната челюст. Клонове:
1. A. thyroidea superior — към щитовидната жлеза.
A. laryngea superior R. sternocleidomastoideus R. anterior R. posterior
2. A. lingualis — към езика.
A. sublingualis (анастомоза c a. facialis)
A. profunda linguae Rr. dorsales linguae
3. A. facialis — през trigonum submandibulare към лицето, покрай устния ъгъл и носа
по посока на медиалния клепачен ъгъл.
A. Palatina ascendens (анастомоза с a. palatina descendens)
R. tonsillaris
A. submentalis (анастомоза c a. sublingualis)
A labialis inferior (анастомоза c противоположната страна)
A. labialis superior (анастомоза c противоположната страна)
A; angularis (анастомоза c a. ophthalmica)
4. A. pharyngea ascendens — към стената на гълтана Rr. pharyngei.
A. meningea posterior — през foramen jugulare за dura mater.
A. tympanica inferior — за cavum tympani.
5. A. sternocleidomastoidea — към едноимения мускул.
6. A. occipitalis — към тилната област на главата.
R. mastoideus — през foramen mastoideum към dura mater.
R. auricularis — за ушната мида.
7. A. auricularis posterior.
A. stylomastoidea — през foramen stylomastoideum.
A. tympanica posterior — за тъпанчевата кухина.
R. auricularis — за ушната мида.
R. occipitalis (анастомоза c a. occipitalis).
8. A. temporalis superficialis — пред ушната мида, разклонява се по страничната
повърхност па главата.
Rr. parotidei — за gl. parotis.
A. transversa faciei (анастомоза c a. facialis).
Rr. auricularcs anteriorcs — за ушната мида.
A. temporalis media — за m. temporalis.
R. frontalis R. parietalis
9. A. maxillaris — кръвосиабдяна носната и устната кухина. Състои се от три части:
pars mandilnilaris, pars pterygoidea и pars pterygopalatina.
Pars mandibularis — заляга медиално or collum mandibulae.
A. auricularis profunda — за долночелюстната става и външното ухо.
A. tympanica anterior — за тъпанчевата кухина.
A. alveolaris inferior — към canalis mandibulae.
Rr. dentales — за зъбите.
A. mentalis (анастомоза c a. facialis).
A. meningea media — през foramen spinosum за dura mater.
R. frontalis.
R. parietalis.
A. tympanica superior — за cavum tympani.
Pars pterigoidea — разполага се във fossa infratemporalis, кръвоснабдява дъвкателните
мускули.
A. masseterica.
Aa. temporales profundae antt. et postt.
Rr. pterygoidei.
A. buccalis.
Aa. alveolares supp. postt.
Rr. dentales.
Pars pterygopalatina — намира се във fossa pterygopalatina, кръвоснабдява горната
челюст.
Aa. alveolares supp. postt. — през tuber maxillae.
Rr. dentales.
A. sphenopalatina — за носната кухина.
A. palatina descendens — към мекото небце (анасто- моза с a. palatina ascendens).
A. infraorbitalis — краен клон.
A a. alveolares supp. antt.
Rr. dentales — за предните горни зъби.
A. canalis pterygoidei.
A. carotis interna
Отделяне — от a. carotis communis на височина C4. Вървеж — медиално от a. carotis
externa, встрани от гъл- тача, през canalis caroticus и sinus cavernosus. Клонове: /. Rr.
caroticotympanici — за cavum tympani.
2. A. ophthalmica — през canalis opticus към орбитата. A. centralis retinae — в средата
на n. opticus към ретината.
A. lacrimalis — към слъзната жлеза.
Aa. palpebrales laterales
Aa. ciliares postt. breves (12—15) — към очната ябълка Aa. ciliaris postt. longae (2) —
към очната ябълка.
Rr. musculares — за очните мускули.
Aa. ciliares antt. — към очната ябълка, кръвоснабдя- ват ириса.
A. supraorbitalis (анастомоза с a. temporalis superficialis. A. ethmoidalis post. — за sinus
ethmoidalis.
A. ethmoidalis ant. — за sinus ethmoidalis.
Aa. nasales antt. — за носната кухина.
Aa. palpebrales med.
A. frontalis
A. dorsalis nasi (анастомоза c a. facialis)
3. A. cerebri anterior — заляга в sulcus corporis callosi и се разклонява по медиалната
повърхност на хемисферата.
A. communicans ant. — свързва двете aa. cerebri antt.
4. A. chorioidea — към plexus chorioideus на латерал- ното стомахче.
5. A. cerebri media — по sulcus lateralis cerebri.
Rr. corticales
Rr. centrales
A. communicans post, (анастомоза c a. cerebri post.)
A. subclavla
Отделяне — дясната от truncus brachiocephalicus, лявата — направо от arcus aortae.
Вървеж — между m. scalenus anterior et medius и между ключицата и първото ребро.
Продължава в a. axillaris. Клонове:
/. A. vertebralis — през canalis transversarius (от CG> и foramen magnum.
Rr. spinales — за гръбначния мозък.
A. spinalis ant.
A. spinalis post.
R. meningeus
A. cerebelli inferior posterior — към долната повърхност на cerebellum.
A. basilaris — образувана от сливането на двете аа. vertebrales.
A. cerebelli inferior anterior — към долната повърхност на cerebellum.
Rr. ad pontem
A. labyrinthi — към вътрешното ухо.
A. cerebelli superior — към горната повърхност на cerebellum.
A. cerebri posterior — за долния и слепоочния лоб.
2. A. thoracica interna — върви по предната гръдна стена, встрани от стернума.
Rr. mediastinales
A. pericardiacophrenica — върви заедно с n. phrenicus. Rr. intercostales anteriores
(анастомоза caa. intercostales postt.)
Rr. perforantes — към mm. pectorales и млечната жлеза (rr. mammarii).
A. musculophrenica — към диафрагмата.
A. epigastrica superior (анастомоза c a. epigastrica inf.)
3. Truncus thyrocervicalis
A. thyroidea inferior (анастомоза c a. thyroidea sup.) Rr. glandulares
A. laryngea inferior (анастомоза c a. laryngea sup.) Rr. pharyngei Rr. esophagei
A. cervicalis ascendens—към дълбоките шийни мускули. A. cervicalis superficialis.
A. suprascapularis — към мускулите по задната страна на лопатката (анастомоза с a.
circumflexa scapulae).
4. Truncus costoccrvicalis — зад m. scalenus ant.
A. cervicalis profunda — към дълбоките шийни мускули.
A. intercostalis suprema — към I и II междуребрие.
5. A. transversa colli — през pi. brachialis към тръбните мускули.
R. superficialis — за m. trapezius.
R. profundus — за m. rhomboideus.
Артерии на горния крайник A. axillaris
Представлява продължение на a. subclavia, дистално от m. subclavius. Вървеж — във
fossa axillaris. Клонове:
1. A. thoracica suprema — към I и II междуребрие. *2. A. thoracoacromialis — под
ш. pectoralis major.
R. acromialis — към rete acromiale и раменната става. Rr. pectorales — към
mm.pectorales.
R. deltoideus — към m. deltoideus и m. pectoralis major. 3. A. thoracica lateralis — към
m. serratus ant. Дава клончета за млечната жлеза.
*4. A. subscapularis
A. thoracodorsalis — към m. latissimus dorsi.
A. circumflexa scapulae — през foramen axillare med. (анастомоза c a. suprascapularis).
5. A. circumflexa humeri ant. — отпред no collum chirurgicum.
6. A circumflexa humeri post. — през foramen axillare laterale към m. deltoideus.
A. brachialis
Представлява продължение на a. axillaris дистално от долния ръб на m. pectoralis
major. Вървеж — по sulcus bicipitalis medialis до fossa cubiti. Клонове:
/. A. profunda brachii — през canalis humeromuscularis заедно c n. radialis.
R. deltoideus.
A. nutricia humeri.
A. collaterals media — към m. triceps brachii.
A. collateralis radialis — към rete cubiti.
2. A. collateralis ulnaris superior — заедно c n. ulnaris към rete cubiti.
3. A. collateralis ulnaris inferior — към rete cubiti.
4. A. radialis — върви по латералната страна на пред- мишницата и през табакерата
минава дорзално към I междупръстие.
A. recurrens radialis — връща се към rete cubiti.
Rr. musculares.
R. carpeus palmaris — към rete carpi palmare.
R. carpeus dorsalis — към rete carpi dorsale.
R. palmaris superficialis (анастомоза c a. ulnaris).
A. metacarpea dorsalis I — към I междупръстие.
A. princeps pollicis — за дланнага страна па палеца и радиалната страна на показалеца.
5. A. ulnaris — върви по медиалната страна на пред- мишницата.
A. recurrens ulnaris — към rete cubiti.
A. interossea communis — дели се на два клона: A. interossea posterior—по задната
страна па membrane interossea.
A. interossea recurrens — към rete cubiti.
A. interossea anterior—по предната страна па membrana interossea, дистално към
rete carpi dorsale. A. mediana — към n. medianus.
Aa. nutriciae — към radius и ulna.
Rr. musculares.
R. carpeus palmaris — към rete carpi palmare.
R. carpeus dorsalis — към rete carpi dorsale.
R. palmaris profundus (анастомоза c a. radialis).
Arcus palmaris profundus — образува се от a. ulnaris и r. palmaris superficialis на a.
radialis. Заляга под aponeurosis palmaris. Клонове:
Aa. digitales palmares communes II—IV — за II—IV междупръстие.
A. digiti V propria — за улнарната страна на V пръст. Arcus palmaris profundus се
образува от a. radialis и r. palmaris profundus на a. ulnaris. Заляга под сухожилията на
флексорите. Клонове:
Aa. metacarpeae palmares II—IV — към mm. interossei.
Rr. perforantes (анастомоза c aa. metacarpeae dorsales) Rete articulare cubiti
A. collateralis ulnaris superior A. collateralis ulnaris inferior A. collateralis radialis A.
collateralis media A. recurrens radialis A. recurrens ulnaris A. interossea recurrens Rete carpi
dorsale
A. interossea anterior R. carpeus dorsalis a. ulnaris R. carpeus dorsalis a. radialis Aa.
metacarpeae dorsales II—IV Rete carpi palmare
R. carpeus palmaris a. ulnaris R. carpeus palmaris a. radialis
Aorta thoracica
Вървеж — в задния медиастинум, вляво от гръбначния стълб (Th4—Th12). Клонове:
/. Rr. bronchiales (2—3) — към бронхите (анастомозират с капилярните мрежи на a.
pulmonalis).
2. Rr. esophagei (3—6) — към хранопровода.
3. Rr. pericardiaci — към задната стена на перикарда.
4. Rr. mediastinales.
5. Aa. interсоstales postt. (10 чифта) — към II—XI междуребрие (анастомозират с rr.
intercostales antt.). R. dorsalis
R. collateralis R. cutaneus lateralis
6. A. phrenica sup. — към диафрагмата.
7. A. subcostalis — към XII междуребрие.
Aorta abdominalis
Вървеж —■ от hiatus aorticus, пред гръбначния стълб от Th12 до L4, където се
разделя на a. iliaca communis dex. et sin. Пристенни клонове:
1. A. phrenlca inferior — към диафрагмата.
A. suprarenalis sup. (анастомоза c a. suprarenalis med.)
2. Aa. lambales (4 чифта) — към задната коремна стена. R. dorsalis — към тръбните
мускули и гръбначния мозък.
3. A. sacralis mediana — по предната повърхност на сакрума.
Висцерални клонове:
1. Truncus celiacus (ниво ThI2) — кръвоснабдява органите в горната част на корема.
Клонове:
A. gastrica sinistra—от кардията по curvatura minor. A. Lienalis — зад стомаха и
панкреаса към слезката. Rr. pancreatici
A. gastroepiploica sin. — no curvatura major (анастомоза c a. gastroepipl. dex.).
Aa. gastricae breves — за дъното и задната стена на стомаха.
Rr. lienales — крайни клонове.
A. hepatica communis — към omentum minus.
A. gastrica dex. — no curvatura minor (анастомоза c a. gastrica sin.).
A. hepatica propria — към porta hepatis.
A. gastroduodenalis
A. gastroepiploica dex. — no curvatura major (анастомоза c a. gastroepiploica sin.).
A. pancreaticoduodenalis sup. (анастомоза c клон на a. mesenterica sup.).
2. A mesenterica superior (ниво Ьх) — кръвоснабдява тън
кото и Vs °т дебелото черво (до flexura coli sin.) A. pancreaticoduodenalis inf.
(анастомоза c truncus celiacus)
Aa. jejunales — към празното черво. Образуват множество примки.
Aa. ilei — към хълбочното черво.
A. ileocolica — към cecum и дисталния край на ileum.
R. appendicis vermiformis
A. colica dextra — възходящ и низходящ клон към colon ascendens.
A. colica media — ляв и десен клон към colon transversum (анастомоза c a. mesenterica
inf.).
3. A. mesenterica inferior (ниво L3) — кръвоснабява дебелото черво дистално от flexura
coli sin.
A. colica sin. — възходящ и низходящ клон към colon descendens (анастомоза с a.
mesenterica sup.). Аа. sigmoideae — към colon sigmoideum.
A. rectalis sup. — към rectum (анастомоза c a. iliaca int.).
4. A. suprarenalis media — към надбъбрека (анастомоза c a. phrenica sup. и a. renalis).
5. A. renalis (пред L2) към хилуса на бъбрека.
A. suprarenalis inf.
Aa. interlobares
A. arcuata — между пирамидите и кората.
Аа. interlobulares
6. A. testicularis (пред L2) — в състава на funiculus spermaticus към тестиса.
Rr. ureterici
A. ovarica — през lig. suspensorum ovarii.
Rr. ureterici
R. tubarius — към tuba uterina.
A. iliaca communis
Отделяне — от aorta abdominalis на ниво L*. Вървеж — към art. sacroiliaca, пред
която се разделя на a. iliaca interna и a. iliaca externa.
A. iliaca interna
Отделяне — от a. iliaca communis пред art. sacroiliaca. Вървеж — по страничната
стена на таза. Клонове:
А. Заден ствол:
/. A. iliolumbalis — за задната коремна стена.
R. lumbalis — под m. psoas major.
R. iliacus — под m. iliacus (анастомоза c. a circumflexa ilium profunda).
2. , A. sacralis lat.— по предната повърхност на sacrum.
3. A. glutea sup. — пряко продължение, минава през foramen suprapiriforme между m.
gluteus medius et minimus (анастомоза c a. circumflexe femoris lat.).
Б. Преден ствол:
1. A. obturatoria — през canalis obturatorius.
R. pubicus (анастомоза c a. epigastrica inf.)
R. acetabu laris
R. anterior — към аддукторите.
R. posterior — към mm. obturatores.
2. A. umbilicalis — само у фетуса. У израсналия е проходима само в началото.
Аа. vesicales superiores — към горната част на пикочния мехур.
3. A. vesicalis inferior — към дъното на пикочния мехур.
4. A. ductus deferentis
5. A. uterina — към страничната повърхност на матката.
A. vaginalis
R. tubarius (анастомоза с a. ovarica)
R. ovaricus (анастомоза с a. ovarica)
6. A. rectalis media (анастомоза с a. inesenterica sup. и с a. pudenda int.)
7. A. pudenda interna — извива около spina ischiadica. A. rectalis inferior — към
аналната част.
A. perinealis — към тазовото дъно.
Rr. scrotales (labiales) postt.
A. penis (clitoridis)
A. profunda penis (clitoridis) — към corpus caver- nosum.
A. urethralis A. dorsalis penis ,
A. bulbi penis (vestibuli)
8. A. glutea inferior — през foramen infrapiriforme (анастомоза c a. circumflexa femoris
med.)
A. iliaca externa
Отделяне — от a. iliaca communis, пред art. sacroiliaca. Вървеж — медиално от m.
iliopsoas към lacuna vasorum. Клонове:
1. A. epigastrica inferior — зад m. rectus abdominis (анастомоза c a. thoracica interna и a.
obturatoria).
2. A circumflexa ilium profunda — зад lig. inguinale (анастомоза c a. iliolumbalis).
Артерии на долния крайник A. femoralis
Представлява продължение на a. iliaca ext., дистално от lig. inguinale. Вървеж — в
trigonum femorale, към са- nalis adductorius. Клонове:
/. A. epigastrica superficialis — към коремната стена.
2. A. circumflexa ilium superf. — пред lig. inguinale.
3. Аа. pudendae externae — към половите органи.
4. A. profunda femoris — отделя се в trigonum femorale. A. circumflexa femoris medialis
R. transversus — над m. pectineus към мускулите. R. profundus — под m. pectineus към
тазобедрената става.
A. circumflexa femoris lateralis
R. ascendens — към m. gluteus med. (анастомоза c
a. glutea sup.).
R. descendens — към m. quadriceps femoris.
A. perforans I — над m. adductor brevis.
A. perforans II — под m. adductor longus.
A. perforans III — краен клон към задните мускули на бедрото.
5. A. genus descendens — към rete genus.
A. poplitea
Представлява продължение на a. femoralis, дистално от canalis adductorius. Вървеж
— във fossa poplitea, върху ставната капсула на колянната става. Клоновете кръво-
снабдяват ставата и околните мускули:
A. genus superior medialis
A. genus superior lateralis
A. genus media
A. genus inferior medialis
A. genus inferior lateralis
Aa. surales — за m. gastrocnemius.
A. tibialis anterior.
Отделя се от a. poplitea. Пробива membrana interossea ■и върви към предната й
страна. Клонове:
A. recurrens tibialis ant. — към rete genus.
Rr. musculares — към екстензорите.
A. malleolaris anterior lateralis — към rete malleolare laterale.
A. malleolaris anterior medialis — към rete malleolare mediale.
A. dorsalis pedis. Представлява продължение на a. tibialis ant., дистално от ръба на
тибията. Вървеж — по гърба на ходилото към основата на I междукостно
пространство. Клонове:
A. tarsea lateralis — към m. ext. digitorum brevis.
Aa. tarseae mediales — към медиалната страна на ходилото.
A. arcuata — към основите на II— V метатарзални кости Aa. metatarseae dorsales II—IV
(чрез rr. perforantes. анастомозират с arcus plantaris).
A. metatarsea dorsalis I — към I междупръстие.
R. plantaris profundus — краен клон (анастомоза c
а. plantaris lat.).
A. tibialis posterior
Представлява продължение на a. poplitea, дистално от arcus tendineus m. solei.
Вървеж — по задната страна на подбедрицата, зад медиалния глезен — до planta pedis.
Клонове:
1. R. circumflexus fibulae — към rete genus.
2. A. peronea — върви под m. flexor hallucis longus.. A. malleolaris lateralis post. — към
rete malleolare R. perforans — към rete malleolare laterale (анастомоза c a. tibialis ant.).
R. communicans (анастомоза c a. tibialis post.)
Rr. calcaneares laterales — към rete calcaneum.
3. A. malleolaris posterior medialis — към rete malleolare mediale.
4. Rr. calcaneares mediales — към rete calcaneum.
5. A. plantaris medialis — към медиалната страна на ходилото.
б. A. plantaris lateralis — под m. adductor hallucis към основата на I междупръстие
(анастомоза с a. dorsalis pedis — arcus plantaris).
Aa. metatarseae plantares (I—IV) — към I—IV меж- дупръстие.
Rr. perforantes (анастомоза c a. dorsalis pedis)
Rete articulare genus
A. genus descendens
Aa. genus superiores (med. et lat.)
A. genus media
Aa. genus inferiores (med. et lat.)
A. recurrens tibialis anterior R. circumflexus fibulae
Rete malleolare mediate
A. malleolaris anterior medialis (от a. tibialis ant.)
A. malleolaris posterior medialis (от a. tibialis post.)
Rete malleolare laterale
A. malleolaris anterior lateralis (от a. tibialis ant.)
A. malleolaris posterior lateralis (от a. peronea)
R. perforans (от a. peronea)
Rete calcaneum
R. calcanearis medialis (от a. tibialis ant.)
R. calcanearis lateralis (от a. peronea)
Areus plantaris. Образува се от a. plantaris lateralis и a. dorsalis pedis. Клонове:
Aa. metatarseae plantares I—IV.
ВЕНИ, VENAE
Вените съпровождат артериите и носят техните имена. Големите вени са единични,
докато средните и малките са двойни. Венозната кръв от тялото се влива в дясното
предсърдие чрез две големи вени: v. cava superior и v. cava inferior.
V. cava superior
Горната куха вена (v. cava superior) събира кръвта от главата, шията, стената на
гръдния кош и горните крайници. Образуване — от сливането на двете vv. brachioce-
phalicae, зад art. stemocostalis I dex. Вървеж — вдясно от
aorta ascendens, зад стернума на височина I—III ребро. Долната х/2 е разположена
интраперикардиално. Притоци:
Vv. mediastinales antt.
Vv. pericardiacae
V. azygos
V. brachiocephalica dextra. Образува се от сливането на v. jugularis interna dex. и v.
subclavia dex. (angulus venosus dex.). Върви почти отвесно, зад art. sternoclavicularis
dex.
V. brachiocephalica sinistra. Образува се от сливането на v. jugularis int. sin. и v.
subclavia sin. (angulus venosus sin.). Върви косо, зад art. sternoclavicularis sin. и
manubrium sterni, над arcus aortae. Притоци на vv. brachiocephalicae:
1. V. thyroidea inferior V. laryngea inf.
2. Вени на медиастинума:
Vv. thymicae
Vv. pericardiacae Vv. tracheales V. bronchiales Vv. esophageae
3. V. vertebralis — през canalis transversarius (Ci—C7).
4. V. cervicalis prof.
5. Vv. thoracicae int.
Vv. epigastricae supp. (аиастомоза c v. iliaca ext.) — от коремната стена.
Vv. intercostales antt. (аиастомоза c v. azygos) — от междуребрията.
Vv. musculophrenicae — от диафрагмата.
6. V. intercostalis suprema — от първите 2—3 между- ребрия.
V. jugularis interna
Продължение на sinus sigmoideus, приема вените на главата и шията. Започва с
разширение, bulbus superior, във foramen jugulare, спуска се латерално от a. carotis
communis. Долният разширен край, bulbus inferior, се съединява с v. subclavia зад art.
sternoclavicularis (angulus venosus). Вътречерепни притоци:
1. Sinus durae matris. Представляват кухини без собствени стени, които се
разполагат между двата листа на dura mater encephali:
Sinus cavernosus — около sella turcica; чрез sinus pet-
rosus стои във връзка със sinus sigmoideus. Притоци:
V. ophthalmica — от орбитата (анастомоза с v. facialis).
V. cerebri media
Sinus sphenoparietalis — върха на ala minor.
Sinus sagittalis superior в основата на falx cerebri, продължава в sinus transversus.
Sinus sagittalis inferior — в свободния ръб на falx cerebri.
Sinus rectus— между falx cerebri и tentorium cerebelli. Приема v. cerebri magna.
Съединява се със sinus sagittalis sup. et inf. transversus.
Sinus petrosus superior — по ръба на пирамидата. Sinus petrosus inferior — между
пирамидата и clivus. Sinus transversus — в основата на tentorium cerebelli. Sinus
sigmoideus — продължение на sinus transversus; влива се във v. jugularis int.
Sinus marginalis — около foramen magnum.
2. Vv. diploicae. Тънкостенни безклапни вени в диплоето на черепните кости, които
стоят във връзка със sinus durae matris и външните вени.
V. diploica frontalis — в squama frontalis. Има връзка със sinus sagittalis sup.
V. diploica temporalis ant. — в os parietale и squama temporalis. Има връзка със sinus
sphenoparietalis и v. temporalis superficialis.
V. diploica temporalis post. — в squama occipitalis. Има връзка със sinus sigmoideus и v.
retromandibularis. V. diploica occipitalis — в squama occipitalis. Има ппъзка със sinus
transversus и v. occipitalis.
3. Vv. emissariae. Преминават чрез къси канали през стената на черепа и свързват sinus
durae matris с повърхностните вени на главата.
V. emissaria parietalis — през foramen parietale; свързва sinus sagittalis sup. c v. temporalis
superficialis.
V. emissaria mastoidea — през foramen mastoideum; свързва sinus sigmoideus c v.
occipitalis.
V. emissaria condyloideae — през canalis condylaris; свързва sinus sigmoideus c plexus
venosi vertebrates.
4. Vv. meningeae — от твърдата мозъчна обвивка. Извънчерепни притоци на v.
jugularis ext.:
J. Vv. pharyngeae
2. V. lingua'is
3. V. thyroideae superior
4. V. laryngea superior
5. V. facialis
V. submentalis (анастомоза c v. lingualis)
Vv. labiales
Vv. nasales externae
V. faciei profunda (анастомоза c v. retromandibularis) Vv. palpebrales
V. angularis (анастомоза c v. ophtalmica sup.).
6. V. retromandibularis — слива се c v. facialis— v. facialis communis.
V. maxillaris Plexus pterygoideus V. temporalis superficialis V. temporalis media
V. jugularis externa — спуска се пб m. sternocleidomastoideus и се влива в angulus
venosus. Притоци: V. auricularis post.
V. occipitalis V. suprascapularis V. transverse colli
V. jugularis ant. — анастомозира c едноименната вена от другата страна (arcus venosus
juguli).
V. subdavia. Тя е продължение на v. axillaris. Вървеж — между ключицата и I ребро,
пред m. scalenus ant. Влива се във v. brachiocephalica. Притоци:
1. Дълбоки вени на ръката: v. axillaris, vv. brachiales, vv. radiales, vv. ulnares и
притоците им.
2. Повърхностни вени:
Vv. thoracoepigastricae — по предната гръдна стена (анастомоза с v. epigastrica
superficialis).
V. cephalica — от rete venosum dorsale manus по ла- тералната страна на ръката.
Влива се във v. axillaris. V. basilica — от rete venosum dorsale manus no медиалната
страна на ръката през hiatus basilicus. Влива се във v. brachialis.
V. mediana cubiti — анастомоза между v. cephalica и v. basilica.
V. mediana antebrachii — от предната страна на предмишницата.
V. Azygos
Представлява — продължение на v. lumbalis ascendens dex. през crus mediale на
диафрагмата. Вървеж —■ вдясно
от телата на гръдните прешлени, извива се над десния бронх и се влива във v. cava sup.
Притоци:
1. Vv. intercostales postt. dex. (анастомоза c plexus venosi vertebrales и v.
thoracicint.)
2. V. hemiazygos — продължение на v. lumbalis ascendens sin.
Vv. intercostales postt. sin. VII—XII
V. hemiazygos accessoria
Vv. intercostales postt. sin. I—VI
V. Cava inferior
Долната куха вена събира кръвта от корема, таза и долните крайници. Образуване
— от сливането на vv. iliacae communes dex. et sin. пред L6. Вървеж — пред
гръбначния стълб, вдясно от аортата зад черния дроб, през foramen venae cavae в
дясното предсърдие. Притоци:
1. Vv. phrenicae itiff. — от диафрагмата.
Vv. lumbales — от задната коремна стена (анастомоза с plexus venosi vertebrales).
Образуват вертикална анастомоза — v. lumbalis ascendens.
3. V. renalis sin.
V. suprarenalis sin.
V. testicularis (ovarica) sin.
4. V. renalis dex.
5. V. suprarenalis dex.
6. V. testicularis (ovarica) dex.
7. Vv. hepaticae
V. iliaca communis. Образуване — чрез сливане на v. iliaca ext. и v. iliaca int. пред
art. sacroiliaca. Вървеж — заедно c артерията, медиално от m. psoas major. Притоци:
1. V. sacralis mediana
2. V. iliolumbalis
V. iliaca interna. Притоци:
Vv. gluteae inferiores
Vv. obturatoriae '
Vv. sacrales laterales Vv. gluteae superiores
Plexus venosus rectalis (анастомоза c v. portae)
Plexus venosus vesicalis
Plexus venosus prostaticus (uterovaginalis)
V. pudenda interna — c притоци от половите органи. V. Iliaca externa. Продължение
на v. femoralis про- ксимално от lig. inguinale. Притоци
V. epigastrica inferior (анастомоза c v. epigastrica sup). V. circumflexa ilium profunda
Дълбока вени на долния крайник: v. femoralis, v. poplitea, v. tibialis ant., v. tibialis post.
Чрез vv. communicantes и vv. perforantes се свързват c повърхностните вени.
Повърхностни вени на долния крайник:
V. epigastrica superficialis — от коремната стена (анастомоза с V. portae).
Vv. pudendae externae — от външните полови органи. V. saphena magna — от rete
venosum dorsale pedis по медиалната страна на долния крайник до hiatus saphenus,
където се влива във v. femoralis.
V. saphena parva — от латералния глезен по задната страна на подбедрицата до fossa
poplitea, където се влива във v. poplitea
V. Portae
Образуване — от вените на нечифтните коремни органи. Вървеж — през omentum
minus към porta hepatis- Притоци:
1. V. mesenterica superior V. jejunales et ilei
V. gastroepiploica dex.
Vv. pancreaticoduodenalis inf.
V. ileocolica V. colica dex.
V. colica media
Vv. pancreaticoduodenales
2. V. lienalis
Vv. gastricae breves V. gastroepiploica sin.
V. pancreaticae
3. V. mesenterica inferior V. colica sin.
Vv. sigmoideae V. rectalis sup.
4. V. gastrica dex. et sin. (анастомоза c vv. esophageae)
5. Vv. paraumbilicales — през chorda v. umbilicalis (анастомоза c epigastricae)
V. cystica
Порта-кавални анастомози
1. V. portae — vv. gastricae sin. — vv. esophageae — v. azygos — v. cava superior.
2. V. portae — vv. rectales superiores — vv. rectales mediae et inferiores — v. iliaca int. —
v. cava inferior.
3. V. portae — vv. paraumbilicales — v. epigastrica superficial — v. cava inferior и v. cava
superior.
Кава-кавални анастомози
1. V. cava inferior — vv. lumbales — vv. lumbales asc. — vv. azygos et hemiazygos — v.
cava superior.
2. V. cava inferior — v. iliaca ext. — v. femoralis — v. epigastrica inf. — v. epigastrica
sup. — v. thoracica int. — v. cava superior.
3. V. cava superior — vv. intercostales postt. — plexus venosi vertebrales — vv. lumbales
— v. cava inferior.
КРЪВООБРАЩЕНИЕ У ПЛОДА
Кръвта от плацентата преминава у плода през V. ит- bilicalis и по lig. teres hepatis
достига porta hepatis. Една част се влива във v. portae и навлиза в черния дроб, а друга
по ductus venosus достига до v. cava inferior, чрез която се влива в дясното предсърдие.
Оттук по- голяма част от кръвта минава през foramen ovale направо в лявото
предсърдие. Кръвта от v. cava superior попада в дясното стомахче и по truncus
pulmonalis се насочва към капилярите на белия дроб. Тъй като те не са отворени, тя
минава през ductus arteriosus направо в аортата. Извеждането на кръвта от тялото на
плода става чрез аа. umbilicales (от a. iliaca int.).
Следователно характерни образувания за ембрионалното кръвообращение са: v.
umbilicalis, ductus venosus, foramen ovale, ductus arteriosus и aa.umbilicales. След
раждането те облитерират и остатъци от тях са: lig. venosus, fossa ovalis, lig. arteriosum
и chorda a. umbilicalis.
ЛИМФНА СИСТЕМА, SYSTEM A LYMPHATICUM
Освен кръвоносни съдове в човешкото тяло съществува и система от лимфни
съдове. В нея тече lympha, която по състав е близка до кръвната плазма.
Лимфните съдове, vasa lymphatica, имат тънки стени и според положението си се
разпределят на повърхостни и дълбоки. Лимфните капиляри са изградени от ендотел
без базална мембрана, а стените на по-големите съдове — от три обвивки (tunica intima,
tunica media, tunica adventitia). Лимфните съдове притежават множество клапи. По своя
път лимфата преминава през лимфни възли, nodi lymphatici (N1). Те имат овална форма
и големина от 2 до 20 мм. Състоят се от кора, cortex, и сърцевина, medulla. Всеки възел
притежава хилус, в който навлизат кръвоносни съдове и излизат няколко лимфни съда,
vasa efferentia. На противоположната страна на възела се вливат множество тънки vasa
afferentia. Покрит е със съеди- нителнотъканна капсула, която навътре^ дава повлекла.
trabeculae. Между тях се разполага мрежеста съединителна тъкан, сред която се
намират лимфоцити. Клетките на мрежестата съединителна тъкан могат да се отделят
като свободни клетки — макрофаги, които имат фагоци- тарна способност. В кората
лимфоцитите са струпани във вид на фоликули, а в медуларната част — като повлекла.
Между фоликулите се образуват кухини — синуси, покрити с плоски епителни клетки:
sinus marginalis (под капсулата), sinus intermedius и sinus hllarls (в областта на хилуса),
от който започват vasa efferentia.
Главни лимфни съдове
1. Ductus thoracicus — започва с разширение, cysterna chyli, която се разполага
пред Lx. Той преминава през hiatus aorticus, върви между v. azygos и хранопровода и
пред С7 извива наляво зад a. subclavia sin., като се влива в angulus venosus sin. Приема
няколко притока, които събират лимфата от следните области:
Truncus lumbalis — таз и задна коремна стена.
Truncus intestinalis — тънки и дебели черва.
Truncus bronchomediastinalis sin. — ляв бял дроб.
Truncus mammarius sin. — преден медиастинум, гръдна
стена.
Truncus subclavius sin. — горен крайник, гръдна стена.
Truncus jugularis sin. — лява половина на главата и
шията.
2. Ductus Lymphaticus dex. — представлява къс ствол
(1 см), който събира лимфата от дясната половина на главата, шията, гръдния кош и
десния горен крайник. Влива се в angulus venosus dex. Неговите притоци събират
лимфата от следните области:
Truncus bronchomediastinalis dex. — десен бял дроб. Truncus mammarius dex. — преден
медиастинум, гръдна стена.
Truncus subclavius dex. -- десен горен крайник, гръдна стена.
Truncus jugularis dex. дясна половина на главата и шията.
Лимфни възли на главата и на шията
Разполагат се на определени места и събират лимфата от следните области:
N1. occipitales - и тилната област: от окосмената част на главата.
N1. retroauriculares - зад ушната мида.
N1. parotidei — от бузите, и gl. parotis.
N1. retropharyngei от стената на гълтача.
N1. buccales — - бузата и лицето.
N1. subniandibulares • — и trigonum submandibulare: нос, устни, зъби.
N1. submentales - долна устна.
Еферептннте лимфни съдове от тези възли достигат шийните лимфни възли:
N1. cervicales superficiales — около v. jugularis ext.
N1. cervicales profundi — около v. jugularis int.
Главен колектор truncus jugularis.
Лимфни възли на горния крайник
Лимфните възли на горния крайник се разполагат в лакътната и подмишничната
ямка. Те събират лимфата от следните области:
N1. cubitales — във fossa cubiti: предмишница и ръка. N1. axillares — във fossa axillaris:
горен крайник, гръдна стена, млечна жлеза.
N1. apicales — раменна област.
N1. centrales — горен крайник.
N1. laterales — горен крайник.
Те събират лимфата от следните области:
N1. pectorales — предна гръдна стена.
N1. subscapulares — задна гръдна стена.
Главен колектор — truncus subclavius.
N1. parasternales — около a. thoracica int.: преден ме- диастинум, предна гръдна стена.
N1. intercostales — пред главичките на ребрата: заден медиастинум, задна гръдна стена.
N1. phrenici — диафрагма.
N1. mediastinales antt. — зад гръдната кост: сърце, тимус, черен дроб.
N1. mediastinales postt. — около аортата: хранопровод, междуребрия.
N1. pulmonales — около вътреорганните бронхи.
N1. bronchopulmonales — в хилуса на белия дроб.
N1. tracheobronchiales — в областта на bifurcatio tracheae : бял дроб, бронхи,
хранопровод.
N1. tracheales — около трахеята: бял дроб, бронхи, трахея.
Главен колектор — truncus bronchomcdiastlnalls.
Лимфни възли в коремната кухина
Разположени са около съдовете и събират лимфата от следните области:
N1. lumbales — около аортата и v. cava inf.: задна коремна стена.
N1. celiaci — около tr. celiacus: стомах, панкреас, черен дроб, слезка.
N1. hepatici — в porta hepatis: черен дроб, жлъчни пътища.
N1. gastrici — стомах.
N1. pancreaticolienales — около v. lienalis: панкреас, слезка.
N1. mesenterici — в мезентериума: тънко черво.
N1. ileocolici — cecum и appendix.
N1. colici dex. — colon ascendens.
N1. colici medii — colon transversum.
N1. colici sin. — colon descendens.
Главен колектор — ductus thoracicus.
N1. iliaci externi — около a. iliaca ext.: долен крайник, таз.
N1. iliaci interni — около a. iliaca int.: тазови органи. N1. sacrales — пред сакрума:
тазова стена, ректум.
N1. inguinales superficiales — в слабинната гънка: полови органи, коремна стена.
N1. inguinales profundi — във fossa iliopectinea: долен крайник.
N1. poplitei — във fossa poplitea; подбедрица и ходило. Главен колектор — truncus
lumbalis.
СЛЕЗКА, LIEN
Слезката е лимфоиден орган, в който лимфната и кръвоносната система са в най-
тясна връзка. Разполага се в лявото подбедрие между IX и XI ребро. Притежава два
ръба — margo superior и margo inferior, и две повърхности — facies diaphragmatica и
facies visceralis. На вис- цералната повърхност се намират hilus lienis, през който
навлизат съдове и нерви, facies renalis, facies gastrica и facies colica, към които се
допират съответните органи. Слезката лежи интраперитонеално и към нея се
прехвърлят lig. gastrolienale (част от omentum majus) и lig. phre- nicolienale.
Строеж: Отвън е покрита с перитонеум, tunica serosa, под който се намира
съединителнотъканна капсула, tunica fibrosa, съдържаща гладки мускулни влакна. Тя
образува навътре гредички, trabeculae lienis, между които се раз- .полага мрежеста
съединителна тъкан и лимфни фоликули. Между тях се намират кухини, sinus lienis,
които са постлани с издължени ендотелни клетки с фагодитарна способност, а около
тях се срещат ретикуларни клетки. Венозните синуси и съдържимото им образуват т.
нар. червена пулпа. Групите от лимфни фоликули се означават като Малпигиеви телца
и те образуват т. нар. бяла пулпа.
Кръвоснабдяване на слезката: A. lienalis навлиза през хилуса и се разпада на
клонове, които вървят през гре- дичките. Техните разклонения — централни артерии,
преминават през лимфните фоликули и завършват с четко- видни клончета, аа.
penicillatae, във венозните синуси.
Тези артерийки притежават в стените си гладки мускули, чрез които се регулира
кръвният ток към синусите. От синусите започват тънки венички, които преминават
през лимфните фоликули и се вливат във вени на гредичките, Последните достигат до
хилуса и се вливат във v. lienalis.
НЕРВНА СИСТЕМА
Нервната система анатомично се дели на централна нервна система и периферна
нервна система. Централната нервна система е съставена от гръбначен и главен мозък,
а периферната — от нерви и нервни възли.
Анатомично и функционално цялостната нервна система се разделя на соматична и
автономна нервна система. Соматичната нервна система е свързана с инервацията на
активните органи на движението, с общата сетивност и със специализираните сетивни
органи, а автономната нервна система е свързана с инервацията на вътрешните
органи, сърдечно-съдовата система и жлезите.
СТРУКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА
Основните и специфични за нервната система структурни елементи са невроните —
нервни клетки с израстъците им, и невроглийните клетки.
Нервните клетки имат разнообразна форма — звездовидна, крушовидна,
сферична, пирамидна, която зависи от количеството и начина на отделяне на
израстъците. Израстъците са два вида — дендрити и аксони. Дендритите имат
структура, близка до тази на цитоплазмата на клетката, и са нейно продължение, а
аксоните, по които става провеждането на нервните импулси, имат специален за тях
строежс
Наред с общите за всяка клетка структурни елементи в цитоплазмата на нервната
клетка се намират и специфични за нея структури: тигроидни гранулации (Нислова
субстанция) и неврофибрили. Тигроидните гранулации представляват струпвания на
по-голямо количество рибозоми.
Аксонът или нервното влакно притежава централна част или осев цилиндър,
различно дълго цилиндрично влакно и обвивка. В осевия цилиндър се намират
надлъжно вър-
вящи неврофибрили и малко митохондрии. Обвивките на осевия цилиндър са
мйелинова и Шванова, като мие- линовата е неделима част от Швановите клетки,
които изграждат Швановата обвивка. Има и нервни влакна, които притежават само
Шванова обвивка — те са безмиелинови нервни влакна. По хода на миелиновите
нервни влакна се намират прищъпванията на Ranvier. Между две такива прищъпвания
се намира по една Шванова клетка. В централната нервна система се намират и влакна
без обвивки. Според своята функция невроните са аферентни или сетивни, свързващи
или асоциативни, и еферентни или двигателни. Аферентните неврони провеждат
нервните импулси от частите на тялото към централната нервна система, а
еферентните — от централната нервна система към инервираните органи.
Асоциативните неврони свързват аферентните с еферентните и се намират в
централната нервна система.
• Свързването на невроните един с друг става чрез си- напси, контактни апарати.
Крайното окончание па един неврон влиза в близък допир с тялото или дендритите на
следващия неврон. Между мембраните па крайното окончание и на нервната клетка се
затваря пространство 10—20 нанометъра. Чрез синапсите става предаването на
нервния импулс от един неврон на друг.
Невроглията участвува в изграждането както па централната, така и на
периферната нервна система. Според своя строеж и произход невроглийните клетки в
централната нервна система са три основни типа - - астроглия, олигодендроглия и
микроглия. Първите два вида неврог- лия са от ектодермален произход, а микроглията
има мс- зодермален произход. Към невроглията по произход принадлежат още
Швановите клетки, околонервните влакна и епендимните клетки, които покриват
стените на мозъчните стомахчета и canalis centralis на гръбначния мозък.
Астроглията се състои от клетки с израстъци и според техния вид астроцитите са
влакнести, с дълги разклоняващи се израстъци, и протоплазмени — с къси израстъци.
Влакнестите астроцити се намират предимно в бялото мозъчно вещество, а
протоплазмените — в сивото.
Олигодендроцшпите притежават къси израстъци и се намират както в бялото, така
и в сивото вещество. G тях е свързан произходът на миелиновата обвивка на нервните
влакна в централната нервна система.
Микроглията се състои от малки клетки със силно разклоняващи се израстъци и се
намира както в сивото, така и в бялото мозъчно вещество. Тя има защитна функция.
•
ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА
Централната нервна система се състои от гръбначен мозък, medulla spinalis, и
главен мозък, encephalon.
ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК, MEDULLA SPINALIS
Гръбначният мозък се разполага в гръбначния канал — от foramen magnum до
втория поясен прешлен. Дълъг е 40—45 см и тежи около 30 г. Има форма на леко
сплеснат в предно-задна посока цилиндър с две надебеления: шийно, intumescentia
cervicalis, и поясно, intumescentia lumbalis. Intumescentia lumbalis завършва със заострен
край, conus medullaris, който се продължава в тънка нишка, filum terminate, достигаща
до първия опашен прешлен.
Надлъжни бразди на повърхността: отпред по средата — fissura mediana anterior;
отзад по средата — sulcus medianus posterior; встрани и отзад — sulcus lateralis
posterior. В горната гръдна и в шийната част, между sulcus medianus posterior и sulcus
lateralis posterior, се намира sulcus intermedius posterior. Предната и задната срединна
бразда разделят гръбначния мозък на две симетрични половини.
По протежението си гръбначният мозък се дели на •31 сегмента, които се преливат
един в друг. От всеки сегмент изхожда по един чифт гръбначномозъчни нерви, пп.
spinales. Според отношението на гръбначномозъчните нерви към гръбначните
прешлени се различават 8 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстни и 1 опашен. На тях
съот ветствуват сегментите, които под средата на гръдната част стоят в различна
степен по-високо от съответните прешлени. Всеки спинален нерв изхожда от
гръбначния мозък с два корена — преден, radix ventralis, и заден, radix dorsalis.
Предните корени са двигателни, съдържат еферентни влакна, а задните са сетивни —
съдържат аферентни влакна. На задния корен се намира един нер-
11 Repetitorlum anatomicum
вен възел, ganglion spinale, в който има униполярни (псев- доуниполярни) нервни
клетки. Единият израстък на неврона навлиза в гръбначния мозък през sulcus lateralis
posterior, а другият, в състава на периферния нерв, се отправя към инервирания орган.
Поради това че гръбначният мозък е значително по- къс от гръбначния стълб
(достига до II поясен прешлен), корените на долните гръбначномозъчни нерви са
различно удължени, за да формират спиналните нерви при съответните foramina
intervertebralia. Така под долния край на гръбначния мозък се образува голям сноп от
нервни корени, наречен конска опашка, caada equina, по средата на която се намира
filum terminale.
Повърхностната част на гръбначния мозък е изградена от бяло мозъчно вещество,
съставено от''нервни влакна и невроглия, а във вътрешността му се намира сиво
мозъчно вещество, където се намират нервни клетки с техните израстъци и невроглия.
Сивото мозъчно вещество е симетрично разположено. Двете му половини са
разположени в предно-задна посока и са свързани чрез напречна връзка, commissura
grisea, по средата на която се намира централният канал на гръбначния мозък, canalis
centralis. Така се формира фигура, наподобяваща на напречен срез пеперуда. На всяка
страна на напречния срез се различават заден рог, cornu posterius, преходна част и
преден рог, cornu anterius. В гръдната част и в първите два поясни сегмента между
cornu anterius и cornu posterius се намира страничният рог — cornu Iaterale.
Cornu posterius е по-тесен и по-дълъг и достига близо до повърхността при sulcus
lateralis posterior. Крайната му част е покрита от substantia gelatinosa, изградена е от
малки нервни клетки и невроглия. Предният край на задния рог е стеснен. В гръдната
част се намира nucleus thoracicus — струпване на вретеновидни нервни клетки. В
останалата част на задния рог се намират nuclei рго- prii — малки струпвания от
нервни клетки.
Cornu anterius е по-широк от задния, особено в областта на двете иадебеления. Тук
се намират големи звездовидни нервни клетки, cellulae radiculares, от които изхождат
еферентни нервни влакна. Те излизат през предните корени на гръбначномозъчните
нерви. Cellulae radiculares се струпват в ядра, свързани с инервацията на
определени мускули и мускулни групи. При шийното и поясното надебеление ядрата
се разполагат в три групи — медиална, предна и латериална. Медиалните ядра са
свързани с инервацията на туловищната мускулатура, а лате- ралните — с инервацията
на крайниците.
В сегментите от I гръден до II поясен в cornu laterale се намира централната част на
симпатиковия дял на автономната нервна система. Започващите оттук нервни влакна
са с миелинова обвивка, излизат пред предните корени и след това се отделят от
спиналния нерв в състава на rami communicantes albi. Последните се отправят към
възлите на разположения в съседство truncus sympathies. От truncus sympathicus към
спиналните нерви се връщат следвъзлови безмиелинови влакна в състава на rami
communicantes grisei.
При II и III кръстен сегмент в cornu laterale се намират централни парасимпатикови
ядра. Започващите оттук нервни влакна се отправят към тазовите органи.
Бялото мозъчно вещество се изгражда главно от надлъжно вървящи миелинови
нервни влакна. Двете половини се свързват отпред, пред commissura grisea, чрез
напречна спойка, commissura alba, а отзад са отделени чрез средннна преграда. Чрез
sulcus lateralis posterior и чрез ивицата, по която се появяват на повърхността предните
корени, бялото мозъчно вещество се разделя на три снопа, funiculi mcdullac spinales —
funiculus posterior, funiculus lateralis и funiculus anterior. Всеки funiculus притежава
основни, собствени на гръбначния мозък снопчета, fasciculi proprii, които се разполагат
непосредствено около сивото мозъчно вещество и са съставени от между сегментни
нервни влакна. Останалата част е изградена от снопчета, fasciculi, и пътища, tractus, с
възходяща и низходяща посока. Те свързват гръбначния мозък с различни части на
главния мозък.
В отделните funiculi medulae spinales възходящите и низходящите снопчета са
следните:
Funiculus posterior
1. Fasciculus gracilis [снопче Гол(Сю11)].
2. Fasciculus cuneatus [снопче на Бурдах (Bourdach)].
3. Fasciculus interfascicularis.
Fasciculus gracilis съществува -"над среднитеу.гръдни сегменти и е отделен на
повърхността 1 от fasciculus си-
neatus чрез culcus lateralis posterior. Двете снопчета са съставени от възходящи нервни
влакна с начало в спи- налните ганглии. Те завършват съответно в nucleus glacilis и
nucleus cuneatus — ядра в продълговатия мозък. И двете снопчета са свързани с
провеждането на дълбока (проприоцептивна) сетивност и с чувството за допир и
натиск.
Fasciculus interfascicularis е съставен от по-тънки низходящи клонове на същите
влакна.
Funiculus lateralis. Възходящи снопчета (пътища).
1. Tractus spinocerebellaris posterior (снопче на Фле- ксиг—Flechsig) — разполага се
периферно в задната част на funiculus lateralis. Влакната му произхождат от nucleus
thoracicus на същата страна и отчасти от противоположната; отправят се през
pedunculus cerebellaris inferior към кората на малкия мозък. 2. Tractus spinocerebellaris
anterior (снопче на Гауерс—Gowers)—разположен е повърхностно пред предходния.
Влакната му произхождат от собствените ядра на задния рог па противоположната it
отчасти на същата страна. Отправят се през pedunculus cerebellaris superior към кората
ма малкия мозък. 3. Tractus spinothalamicus lateralis — разположен е медиално от
tractus spinocerebellaris anterior. Влакната му произхождат от задния рог на
противоположната страна и достигат до thalamus на междинния мозък. По него се
провежда сетивността за болки и температура. 4. Tractus spinotecta- lis — разположен е
пред tractus spinothalamicus anterior. Влакната му произхождат от задния рог иа
противоположната страна и достигат до горните хълмове на чеги- рихълмието на
средния мозък.
Низходящи снопчета. 1. Tractus corticospinalis (руга- midalis) lateralis — латерален
пирамиден път. Пирамидният път е един от най-важните низходящи пътища. Началото
му е в gyrus precentralis на кората на противоположната голямомозъчна хемисфера; при
долния край на medulla oblongata влакната се прекръстосват. Tractus corticospinalis
lateralis се разполага непосредствено встрани от основното снопче. Влакната му
завършват на коренчевите клетки на предния рог. 2. Tractus rubrospinalis —
разположен е пред tractus corticospinalis lateralis. Началото му е в nucleus ruber на
средния мозък, а влакната завършат на коренчевите клетки. 3. Tractus olivospinalis —
малко снопче, разположено при излизането на предните корени.
Началото му е в nucleus olivaris (в medulla oblongata), a влакната завършват на
коренчевите клетки.
Funiculus anterior. Възходящи пътища. 1. Tractus spincthalamiGus anterior —
разполага се в предната част ка снопа, като влакната му са размесени с влакната на
tractus vestibulospinalis. Те произхождат от задния рог на противоположната страна и се
отправят към thalamus. Свързан е с провеждането на сетивността за допир и натиск.
Низходящи пътища. 1. Tractus corticospinalis (pyramidalis) anterior — малко
снопче, разположено встрани от fissura mediana anterior. Състои се от некръстосани
пирамидни влакна с начало в gyrus precentralis, които завършват на коренчевите
клетки. Развит е несиметрично и се простира до средните гръдни сегменти. 2. Tractus
tectospinalis — разположен е на прехода между предния и латералния сноп. Влакната
му произхождат от четирихъл- мието на средния мозък и завършват на коренчевите
клетки. Развит е в шийната част и чрез него се осъществяват рефлексни движения,
свързани със зрението и слуха. 3. Tractus vestibulospinalis — разполага се в предната
част на funiculus anterior. Началото му е в латерал- ното вестибуларно ядро в pons, а
влакната завършват на коренчевите клетки. Функцията му е свързана с рефлексното
поддържане на равновесието. 4. Tractus reticulospinalis — не е ясно очертан. Влакната
му започват от formatii) reticularis на ствола на главния мозък и завършват на
коренчевите клетки. 5. Fasciculus sulcomarginalis— разполага се встрани от fissura
mediana anterior. Той представлява непосредствено продължение на fasciculus longi-
tudinalis medialis на продълговатия мозък и функцията му е свързана с осъществяване
на съгласувани движения на главата и очите, а също и с вестибуларния и зрителния
рефлекс.
Рефлексни механизми на гръбначния мозък. Морфологична основа на рефлексната
дейност на нервната система е рефлексната дъга.
При гръбначния мозък рефлексните дъги са изградени от 2, 3 и повече неврони.
Най-простата рефлексна дъга е съставена от два неврона: един аферентен или сетивен с
тяло на неврона в спиналния ганглий и един еферентен или двигателен, чиято клетка е
в предния рог. При по-сложните рефлексни дъги между сетивния и двигателния нев
рон може да има 1 или повече асоциативни неврони. Сетивните неврони имат
периферен и централен израстък. Периферният израстък завършава с рецептори в
инервира- ния орган, а централният навлиза в гръбначния мозък през задния корен на
спиналния нерв. Аксоните на ефе- рентните неврони, които излизат през предните
корени на спнналните нерви, завършват на инервираните органи с крайни окончания.
Асоциативните неврони се намират в сивото мозъчно вещество.
ГЛАВЕН МОЗЪК, ENCEPHALON
Главният мозък при човека тежи 1350—1400 г и съставлява V13—V14 част от
общото тегло на тялото. Той се разделя на следните, свързани една с друга, части :
1. Продълговат мозъ,к medula oblongata.
2. Заден мозък, metencephalon, с две части:
а. Мост, pons\
б. Малък мозък, cerebellum.
3. Среден мозък, mesencephalon.
4. Междинен мозък, diencephalon.
5. Краен мозък, telencephalon.
Първите две части произлизат от задното ембрионално мозъчно мехурче, което
придобива ромбична форма. Поради това те се обединяват под названието ромбичен
мозък, rhombencephalon.
При развития вече главен мозък частите му могат да се обединят в три основни
раздела:
1. Ствол или дънер на главния мозък, truncus \cerebri.
2. Малък мозък, cerebellum.
3. Голям мозък, cerebrum.
Към ствола принадлежат: medulla oblongata, pons и mesencephalon. Тук се
разполагат ядра на черепномозъчни нерви и важни центрове. Малкият мозък,
cerebellum, се разполага между продълговатия мозък и моста, от една страна, и задната
част на голямомозъчните хемисфери, от друга. Големият мозък, cerebrum, е най-силно
развитата част. Той е съставен от двете голямомозъчни хемисфери, разделени една от
друга чрез дълбока цепнатина, fissura longitudinalis cerebri. В нейната дълбочина се
намира напречно разположената плоча от бяло мозъчно вещество, corpus callosum,
която свързва хемисферите една с друга.
Задните части иа хемисферите на големия мозък се отделят от малкия мозък чрез
напречна цепнатина, fissura transversa cerebri.
Продълговат мозък, medulla oblongata (външно устройство)
»
Продълговатият мозък има форма на пресечен конус леко сплеснат отпред-назад, с
широка основа, насочена нагоре. Долната граница е при decussatio pyramidum
(кръстовището па пирамидите), а нагоре преминава в pons, от конто отпред е ясно
отделен чрез дълбока бразда. На повърхността му се намират бразди — продължение
на тези от гръбначния мозък — fissura mediana anterior, sulcus medianus posterior,
sulcus lateralis anterior, sulcus lateralis posterior и sulcus lateralis anterior. Между fissura
mediana anterior и sulcus lateralis anterior се ограничава сноп от бяло мозъчно вещество
— пирамида, pyramis (medulae oblongatae), което е част от пирамидния път. На долния
край 80—85% от влакната па пирамидите се кръстосват и преминават на
противоположната страна на гръбначния мозък, формира се decussatio pyramidum.
Между sulcus lateralis anterior и sulcus lateralis posterior се ограничава funiculus lateralis.
Ha горния му край се намира възвишение, oliva. Задната страна се разделя на две части
— долна, открита, и горна — част от fossa rhomboidea. На долната част се намират
fasciculus gracilis и fasciculus cuneatus, които на горния си край завършват с малки
възвишения, tuberculum nuclei gracilis и tubercu- Inm nuclei cuneati. В тях се намират
съответни ядра. Нагоре и встрани се намира вървовидното тяло, corpus res- tiforme,
преминаващо в долното краче на малкия мозък, pedunculus cerebellaris inferior.
На повърхността на medulla oblongata се появяват коренчетата на 4 черепномозъчни
нерва: n. hypoglossus (XII) — в sulcus lateralis anterior, пред oliva; n. glos- sophryngeus
(IX) — в sulcus lateralis posterior, зад oliva; n. vagus (X) — по-надолу по същата бразда:
n. accessorius (XI) — на sulcus lateralis posterior, под появата на n. vagus.
Мост, pons (външно устройство)
Pons е напречно разположено възвишение, добре ограничено на предната страна от
medulla oblongata и от mesencephalon. По средата му се намира срединна • бразда,
sulcus basilaris. Напречно разположените нервни влакна встрани и нагоре преминават в
средното краче на малкия мозък, pedunculus cerebellaris medius. Горната (задната)
страна на pons има триъгълна форма и участвува във формирането на fossa rhomboidea.
На повърхността на pons се появяват четири черепномозъчни нерва: n. trigeminus (V)
— встрани между pons и pedunculus cerebellaris medius; n. abducens (VI) — между pons
и pyramis medullae oblongatae; n. facialis (VII)—зад n. trigeminus: n. vestibulocochlearis
(VIII) — на задния край на моста, лате- рално от oliva. Между n. facialis и n.
vestibulocochlearis се намира малко снопче, n. intermedins, което се присъединява към n.
facialis.
Ромбовидна яма, fossa rhomboidea I
Тя има форма на неправилен ромбоид, образуван от задната страна на моста (горен
триъгълник) и от продълговатия мозък (долен триъгълник). По средата се намира
sulcus medianus, който я разделя на симетрични половини. Встрани от него е
надлъжното възвишение, cmlnentla medialis, ограничено от sulcus llmltans. На горния
край на последния се намира вдлъбнатина, fovea superior, а пад нея — синкаво поленце,
locus ceruleus. В горната част на eminentia medialis има малка издутина, colliculus
facialis. На прехода между горния и долния триъгълник се намират напречни ивици,
striae medullares. В страничната част има издигнато поленце, area vestibularis. В долния
триъгълник eminentia medialis завършва в триъгълно поле, trigonum п. hypoglossi.
Встрани от него се намира триъгълно поле с връх, насочен нагоре, trigonum п. vagi.
Пред него има малка ямка, fovea inferior.
Вътрешно устройство на medulla oblongata и pons
В medulla oblongata и pons се намират обособени ядра от сиво мозъчно вещество,
ядра на черепномозъчннте нерви
от V до XII и разпръснати струпвания от сиво мозъчно вещество — formatio reticularis.
Тук преминават и възходящи, и низходящи пътища на централната нервна система.
•
В medulla oblongata се намират следните обособени ядра: 1. Nucleus gracilis и
nucleus cuneatus — в съответните възвишения. 2. Nucleus olivaris — в oliva. 3. Nuclei
olivares accessorii, medialis et dorsalis — в съседство c преходното.
Ядрата на черепномозъчните нерви, разположени в medulla oblongata, са следните:
/. Nucleus п. hypoglossi — двигателно ядро на подезичния нерв, разположено в
trigonum n. hypoglossi.
2. Nucleus ambiguus — двигателно ядро на n. glossopharyngeus n. vagus и
черепномозъчната част на n. accessorius. Разполага се дълбоко във formatio reticularis. 3.
Nucleus dorsalis n. vagi — парасимпатиково ядро. Горният му край се намира
повърхностно под trigonum n. vagi. 4. Nucleus salivatorius inferior — парасимпатиково
ядро на п. glossopharyngeus за инервацията на glandula parotis (няма ясни очертания). 5.
Nucleus tractus solitarii — сетивно ядро за n. facialis (n. intermedius), n. glossopharyngeus
и п. vagus, разположено паралелно на tractus solitarius, встрани и под nucleus dorsalis n.
vagi.
Във вътрешността на medulla oblongata и pons между сноповете нервни влакна се
намира formatio reticularis — разпръснато сиво мозъчно вещество, прорязано от нервни
сиопчета. То играе важна роля в нервната система.
През продълговатия мозък преминават или от него започват следните нервни
снопчета и пътища:
1. Tractus corticospinalis — през pyramis (medullae oblongatae) — от две страни на
fissura mediana anterior.
2. Tractus spinocerebellaris posterior — във funiculus lateralis. Отправя се към малкия
мозък през pedunculus сеге- bellaris inferior. 3. Tractus spinocerebellaris anterior —
разположен пред предходното снопче. Отправя се нагоре към pons и средния мозък и
през pedunculus cerebellaris superior отива също така в малкия мозък. 4. Fasciculus
gracilis и fasciculus cuneatus — в задния сноп. Влакната им завършват съответно в
nucleus gracilis и nucleus cuneatus. 5. Fibrae arcuatae internae, вътрешни дъговидни
влакна — започват от nucleus gracilis и nucleus cuneatus, навлизат в дълбочина,
кръстосват се в срединната рав-
нина (decussatio lemniscorum) н се отправят нагоре, б. Lemniscus medialis — медиално
лентовидно снопче, образувано от продължението на fibrae arcuatae internae. Към него
се присъединява и tractus spinothalamicus. 7. Tractus rubrospinalis — низходящ път,
разположен медиално от tractus. spinocerebellaris anterior. 8. Fascicules longitudinalis
medialis и tractus tectospinalis — низходящи снопчета, разположени зад lemniscus
medialis. 9. Tractus solit arias — снопче, придружаващо nucleus tractus solitarii. 10.
Fibrae arcuatae externae — разположени повърхностно. Започват от различни ядра на
medulla oblongata и се отправят към cerebellum през pedunculus cerebellaris inferior. 11.
Tractus olivospinalis — във funiculus lateralis.
Ha pons се различават две части — базална и дор- зална, която е пряко
продължение на medulla oblongata. Pars dorsalis pontis е изградена от снопове напречни
и надлъжни нервни влакна, между които се намират ядра от сиво мозъчно вещество —
nuclei pontis. Напречните влакна са повърхностни и дълбоки. Те започват от nuclei
pontis. Повечето от тях преминават срединната равнина и се отправят към малкия
мозък през pedunculus cerebcl- laris medius. Надлъжните влакна са низходящи и
принадлежат на tractus corticospinalis, tractus corticonuclearis и tractus coriicopontinus
(път от кората на голямомозъчни- те хемисфери до nuclei pontis).
В дорзалната част на pons се намират ядрата на че- репномозъчните нерви — от V
до VIII, formatio reticularis и надлъжни снопове влакна.
/. Ядра на п. trigeminus, a. Nucleus sensorius superior п. trigemini — основно сетивно
ядро, разположено в горно-страничната част на fossa rhomboidea. Тук завършват
възходящите клонове на сетивните влакна с начало в ganglion trigeminale (semilunare).
б. Nucleus tractus spinalis n. trigemini — сетивно ядро, в което завършват низходящите
клонове на сетивните влакна, формиращи tractus spinalis n. trigemini, в. Nucleus
motorius n. trigemini — двигателно ядро, разположено медиално от сетивното. г.
Nucleus mesencephalicus п. trigemini — разположено в средния мозък, свързано е с
проприоцептнвната сетивност.
2. Nucleus п. abducentis. Представлява двигателно ядро на п. abducens. Разположено
е повърхностно под colliculus facialis.
3. Ядра на п. facialis: a. Nucleus п. facialis — двигателно ядро, разположено
дълбоко. От него започва сноп- че влакна, което обикаля около ядрото на n. abducens и
образува colliculus facialis, б. Nucleus salivatorius superior — парасимпатиково ядро,
свързано с инервацията на подезичната и подчелюстната слюнчена жлеза. Започващите
от него влакна влизат в състава на n. intermedius.
4. Ядра на п. vestibulocochlearis (n. statoacusticus). Разполагат се под area
vestibularis и в началната част на pedunculus cerebellaris inferior. Ядра на pars cochlearis:
a. Nucleus cochlearis dorsalis. 6. Nucleus cochlearis ventralis. От ядрата започват нервни
влакна, част от които се насочват медиално и преминават на противоположната страна;
образуват corpus trapezoideum. Нагоре те формират lemniscus lateralis, който се отправя
към corpus geniculatum mediale и colliculi inferiores.
Ядра на pars vestibularis: a. Nucleus vestibularis medialis. 6. Nucleus vestibularis
lateralis, в. Nucleus vestibularis superior, r. Nucleus vestibularis inferior.
Най-голямо е медиалното ядро. Част от влакната, започващи от вестибуларните
ядра, се отправят към малкия мозък чрез pedunculus cerebellaris inferior, а другата част
се присъединява към слизащия надолу fasciculus longitudinalis medialis. От
латералното ядро слиза надолу tractus vestibulospinalis. Nucleus vestibularis inferior се
продължава надолу паралелно на снопчето tractus spinalis n. vestibularis.
През pars dorsalis pontis преминават възходящи и низходящи пътища: lemniscus
medialis, tractus rubrospinalis, fasciculus longitudinalis medialis, tractus rubroreticularis,
tractus tectospinalis).
Среден мозък, mesencephalon
[ Mesencephalon има две части: вентрална — мозъчни крачета, pedunculi cerebri, и
дорзална — tectum mesencephali или lamina quadrigemina. Ha pedunculi cerebri ce
различава основа, crus cerebri, и покрив, tegmentum. Между крачетата се ограничава
яма, fossa interpeduncularis. Дъното й е надупчено — substantia perforata posterior. Тук се
намира ядро, nucleus interpeduncularis. На латералната
и медиалната страна на pedunculus cerebri, между crus и tegmentum, се намира по една
бразда — sulcus medialis и sulcus lateralis cruris cerebri.
Tectum mesencephali притежава четири възвишения — две горни, colliculi
superiores, и две долни, colliculi inferiores. Те са разположени върху обща плочка,
lamina tecti. Възвишенията се отделят чрез кръстообразна фигура. Встрани и нагоре от
всеки colliculus се отправят снопчета, brachium colliculi superioris et inferioris, които
отиват съответно към corpus genicaiatum laterale et mediate.
Вътрешно устройство на средния мозък. По дължината му под lamina tecti върви
канал, aqueductus cerebri, свързващ ventriculus quartus с ventriculus tertius. Около него се
намира сиво вещество, substantia grisea centralis.
Crus cerebri е сноп от надлъжно вървящи нервни влакна. Средните 8/б се заемат от
tractus corticospinalis, а латералната и медиалната V.-, се заемат съответно от tractus
corticopontinus и tractus corlieonuclearis. В tegmentum се намират следните ядра и ядра
на черепно- мозъчните нерви:
1. Substantia nigra — струпване па силно пигментирани нервни клетки между crus
cerebri н tegmentum. Има форма на сърп с по-широк медиален кран.
2. Nucleus ruber, червено ядро — най-голямо от всички ядра на средния мозък. То
има форма на опоид (напречният срез е кръгъл) и се намира на равнището па colliculi
superiores. Представлява важен център иа регулация на движенията. Nucleus ruber е
свързан двустранно с голя- момозъчните хемисфери и с малкия мозък. От него
започват tractus rubrospinalis и tractus rubroreticularis.
3. Двигателни ядра на п. oculomotorius — чифтно и нечифтно, разположени под
aqueductus cerebri на равнището на colliculi superiores. Пред чифтното ядро се намира
парасимпатиково, свързано с инервацията на т. ciliaris и т. sphincter pupillae (с
акомодацията на окото).
4. Двигателно ядро на п. trochlearis — чифтно, разположено под aqueductus cerebri
на равнището на colliculi inferiores.
5. През tegmentum преминават някои от описаните при pons и medulla oblongata
снопове влакна:
a. Fasciculus longitudinalis medialis — непосредствено встрани на n. oculomotorius.
б. Lemniscus medialis — дълбоко в tegmentum.
в. Lemniscus lateralis — разположен повърхностно. Отправя се към colliculus
inferior и към corpus geniculatum mediale — подкоров център на слуха.
Colliculus superior има сложно вътрешно устройство, изграден е от няколко слоя
клетки и влакна. Свързан е със зрителната функция. По brachium colliculi superioris към
него идват влакна от tractus opticus. От colliculus superior започват влакна, които отиват
към ядрата на нервите, движещи окото, към парасимпатиковото ядро на n.
oculomotorius, и низходящ сноп от влакна — tractus tectospinalis.
Colliculus inferior е свързан със слуховата функция. В него се намира nucleus
colliculi inferioris, от който започват част от влакната на tractus tectospinalis. Tractus
tectospinalis осигурява рефлексните движения на главата и шията, свързани със
зрението и слуха.
Малък мозък, cerebellum
Функцията на малкия мозък е свързана главно с регулацията на движенията, във
връзка с което при човека достига относително най-висока степен на развитие. Той
тежи 140—150 г и по форма се оприличава на овоид с напречно разположена ос.
Различават се горна и долна повърхност, отделени назад чрез fissura horizontalis cere-
belli. Долната страна по средата е вдлъбната, има valle- culla cerebelli, под която се
разполага medulla oblongata.
Cerebellum е изграден от сиво мозъчно вещество — кора, cortex cerebelli, и бяло
мозъчно вещество във вътрешността — corpus medullare. На повърхността се намират
много напречни дълбоки бразди, sucli cerebelli, които ограничават гънки, folia cerebelli.
Анатомично на cerebellum се различават срединна част — червей, vermis, и две
странични части, hemispheria cerebelli. На тях се описват отделни части, които носят
название според своята форма и си съответствуват:
(отпред-иазад) .
Vermis Hemispherium cerebelli j

1. Lingula
— ala lobuli centralis
2. Lobulus centralis
— lobulus quadrangular is
3. Culmen
— lobulus simplex
4. Declive
—■ lobulus semilunaris superior
5. Folium vermis
Долна страна
(отзад-напред)
1. Tuber — lobulus semilunaris inferior
2. Pyramis — lobulus biventer
3. Uvula — tonsilla cerebelli
4. Nodulus — flocculus
Малкият мозък е свързан със ствола на главния мозък чрез снопове нервни влакна
— крачета, pedunculi сеге- bellares: pedunculus cerebellaris superior — към
mesencephalon, pedunculus cerebellaris medius — към pons, и pedunculus cerebellaris
inferior — към medula oblongata. Между двата pedunculi cerebellares superiores се
намира пластинка от бяло мозъчно вещество, velum, medullare anterius, а между
pedunculi inferiores — velum medullare posterius.
Вътрешно устройство на cerebellum. Във вътрешността на бялото мозъчно вещество
на cerebellum се намират по 4 ядра на всяка страна: nucleus dentatus, nucleus fas- tigii,
nucleus globosus и nucleus emboliformis. До тях достигат влакна от кората на cerebellum
и започват еферент- ни влакна.
Кората на cerebellum се характеризира с еднообразна структура във всички свои
части. На нея се различават от повърхността към вътрешността 3 слоя с различно
устройство: молекулярен слой, stratum moleculare, слой на клетките на Пуркиние и
зърнест слой, stratum granulosum.
Клетките на Пуркиние имат големи тела с крушовидна форма. От по-тесния
външен край изхождат 1—2 денд- рита, които се разклоняват силно в stratum
moleculare, като разклоненията им са в една плоскост, перпендикулярна на плоскостта
на folia cerebelli. От противоположната страна изхожда миелиново нервно влакно,
което се отправя през бялото мозъчно вещество към ядрата на cerebellum. От началото
на нервното влакно изхождат кола- тералп, които се отправят към съседни клетки на
Пуркиние. В stratum moleculare се намират малки клетки, чиито къси израстъци се
разклоняват между дендритните разклонения на клетките на Пуркиние и по-дълбоко
разположени по-големи клетки, наречени кошничеви. Техните значително дълги
аксони вървят по дължината на folia cerebelli и дават множество колатерали.
Последните навлизат и дълбочина и образуват нервни сплетения като кош- ничкн по
повърхността на телата на клетките на Пур- кпнне. Stratum granulosum съдържа малки
клетки, чиито бсзмиелннови аксони се отправят към stratum moleculare. Там те се делят
Т-образно и двата им клона се отправят в противоположна посока по направление на
folia cerebelli. Попътно те образуват синапен с дендритите на клетките на Пуркиние.
Нервни влакна в малкия мозък. Към кората на малкия мозък отиват аферентни
влакна с различен произход, а от нея започват еферентни влакна, които се отправят
към ядрата, разположени в неговата вътрешност. Аферент- ните влакна са два вида —
мъховидни влакна и виещи се влакна. Мъховидните влакна идват в малкия мозък по
проводните пътища от различни части на централната нервна система. Те достигат до
зърнестия слой и завършват с мъховидни крайни окончания на дендритите на
зърнестите клетки. Ваещите се влакна са тънки, безмиели- нови и идват от ядрата на
малкия мозък. Те се увиват около клетките на Пуркиние и техните дендрити и
образуват на тях синапси. Еферентните влакна започват от клетките на Пуркиние и
завършват в ядрата на малкия мозък.
Във връзка със своето развитие, структура и функция малкият мозък се разделя на
три части: archicerebellum, paleocerebellum и neocerebellum. Archicerebellum (най-стара
част) е nodulus и flocculus. Свързан е директно с вестибуларната част на вътрешното
ухо. Paleocerebellum (ста-
ра част) е предната част на vermis и съответната част от хемисферите. Свързан е с
гръбначния мозък и има отношение към регулацията на движенията на тялото.
Neocerebellum (нова част) е задната част на vermis и хемисферите. Свързан е с
голямомозъчните хемисфери и има отношение към регулацията ка сложните движения.
Основната функция на малкия мозък е координацията на волевите и рефлексните
движения и поддържането на мускулния тонус.
Четвърто мозъчно стомахче, ventriculus quartus
Ventriculus quartus се намира между pons, medulla oblongata и cerebellum. To
прилича на палатка, на която се различават под и покрив. Подът му е fossa rhomboidea.
Покривът му прилича на шатра с две платна — velum medullare anterius и velum
medullare posterius. Те се срещат в най-издигнатата част, fastlgiam. По средата на velum
medullare anterius се намира сиопчс влакна, frenulum veil medullaris antcrioris. Velum
mcdulare posterius е тънка пластинка, изградена от едни слой епендимнн клетки п pia
mater. Задното платно се иннагнпира в кухината и заедно с кръвоносни съдове
образува plexus chorloldeus ventriculi quarti. По средата на velum medullare posterius се
намира отвор, apertura medlana vcntricull quarti, който свързва кухната c cavum
subarachnoideale.
Отвори се намират и на страничните части на vetilri- culus quartus, aperturae
lateralcs. През тях се показват страничните части на plexus chorioideus.
Междинен мозък, diencephalon
Междинният мозък има следните части: 1. Thalamus' 2. Metathalamus. 3.
Epithalamus. 4. Subthalamus. 5. Hypotha" lamus. В него се намира и третото мозъчно
стомахче» ventriculus tertius.
/. Thalamus. Представлява голямо струпване на сиво мозъчно вещество. Той има
форма на овоид, на който се различават по-широк и издут заден край, pulvinar thalami,
и по-тесен преден край, който завършва с пъпчица, tuberculum anterius. Thalamus има
четири повърхности — дор-
зална (горна), медиална, латерална и вентрална (долна)»
Дорзалната повърхност е покрита с тънък слой бяло мозъчно вещество, stratum
zonale. Латерално тя се ограничава от nucleus caudatus чрез sulcus terminalis. В него
върви vena thalamostriate, а медиално и успоредно на нея върви stria terminalis —
снопче влакна, принадлежащи на обонятелния мозък. Горната повърхност има
латерална и медиална част. Латералната част е покрита с епендимна пластинка, Lamina
affixa, и взема участие в изграждането на латералното мозъчно стомахче. По медиалния
ръб на lamina affixa се прикрепва plexus chorioideus.
Медиалната повърхност е плоска, разположена е саги- тално и изгражда голяма
част от стената на третото мозъчно стомахче. Често двата thalami са свързани чрез
прослойка от сиво мозъчно вещество — adhesio intertha- lamica. Медиалната
повърхност се ограничава от hypothalamus чрез sulcus hypothalamicus, а нагоре — чрез
остър ръб, по който върви снопче нервни влакна — stria medullar is thalami. Назад stria
medullaris се разширява и преминава в trigonum habenulae. Латералната повърхност на
thalamus е прираснала към capsula interna, а вентралната повърхност е покрита от
частите на hypothalamus и subthalamus.
От stratum zonale' на дорзалната повърхност на thalamus се отделя пластинка бяло
мозъчно вещество, lamina medullaris, която се разполага вертикално във вътрешността.
На предния си край тя се раздвоява и по този начин thalamus се разделя на три основни
части — медиална, латерална и предна. В трите части се описват повече от 20 отделни
ядра, свързани чрез сложни връзки помежду си и с различни части на централната
нервна система. Особено място заема вентралната зона на латералното ядро, nucleus
ventralis thalami. Той се разделя на предна, средна и задна част. Предната част е
свързана двустранно с corpus striatum, средната е междинно звено между cerebellum и
кората на голямомозъчните хемисфери, а към задната, nucleus ventralis thalami posterior,
идват аферентни пътища.
2. Metathalamus. Към него спадат коленчатите тела, corpora geniculata,
разположени под pulvinar thalami. Corpus geniculatum laterale е подкоров център на
зрението, a corpus geniculatum mediate е подкоров център на слуха.
3. Epithalamus. Разполага се над и зад thalamus. Към него спадат stria medullaris
thalami, trigonum habenulae
177
и corpus pineale. Двата триъгълника на хабенулата се свързват чрез commissura
habenularum. По средата й се прикрепва шишарковидното тяло, corpus pineale. Той е
рудиментарно образувание, в което не се намират нервни клетки, а само невроглия. В
дълбочината на trigonum habenulae се намира ядро, nucleus habenulae, в което
завършват влакна на обонятелния път. От него започва снопче влакна, fasciculus
retroflexus, което минава зад thalamus и завършва в nudes interpeduncularis.
4. Subthalamus. Той е предно продължение на tegmentum mesencephali. Тук се
намира предната част на substantia nigra и на nucleus ruber. Намират се и прослойки от
бяло мозъчно вещество и едно ядро, nucleus subthala- micus, важно звено по
низходящия път or corpus striatum.
5. Hypothalamus. Към него спадат: corpora mamillaria, tuber cinereum, infundibulum,
hypophysis и chiasma opticum.
Corpora mamillaria се разполагат пред substantia perforata posterior. B corpus
mamillare се намират две ядра — латерално и медиално, които са подкорови центрове
на обонятелния мозък. От медиалното ядро започва tractus mamillothalamicus, който
отива към предната част на thalamus, а от латералното — tractus mamillotegmentalis,
който отива към tegmentum mesencephali.
Tuber cinereum се намира пред corpora mamillaria. Надолу той се стеснява
фуниевидно и се продължава в infundibulum. С последния е свързана хипофизата. В
стената на tuber cinereum се намират множество ядра и разпръснати нервни клетки. По-
важни ядра са: 1) nucleus supraopticus — над chiasma opticum; 2) nucleus paraven-
tricularis — в предната част на tuber chinereum; 3) nucleus ■ventromedialis и nucleus
ventrolateralis — в средната част на tuber cinereum: 4) nucleus posterior hypothalami —
зад corpora mamillaria.
Hypophysis е жлеза c вътрешна секреция. Тя има преден дял, аденохипофиза,
произлязъл от първичната устна кухина, и заден дял, неврохипофиза.
Chiasma opticum се разполага пред tuber cinereum. Тук се кръстосват отчасти
влакната на n. opticus. Зад chiasma opticum зрителният път продължава като tractus
opticus.
Ядрата в hypothalamus играят важна роля като центрове на регулация на основни
функции — на телесната температура, отделянето на водата чрез бъбреците и др.
Трето мозъчно стомахче, ventriculus tertius
То има вид на сагитално разположена цепка между двата thalami. Продължава се
надолу в hypothalamus. Третото мозъчно стомахче е свързано с четвъртото мозъчно
стомахче чрез aqueductus cerebri, а с латералното — чрез foramen interventriculare,
намиращ се на предния край на sulcus hypothalamicus. Напред то се ограничава от
lamina terminalis, commissura anterior и chiasma opticum. Над. chiasma opticum се
намира recessus supraopticus, а надолу ventriculus tertius се продължава в recessus
infundibulL Покривът на третото мозъчно стомахче е тънка епен- днмна пластинка
между striae medullares thalami. Над него се вдава дубликатура на pia mater с
кръвоносни съдове между двете й пластинки, plexus chorioideus ventriculi tertii. Plexus
chorioideus ventriculi tertii се свързва c plexus chorioideus на ventriculus quartus през
foramen interventriculare.
Краен мозък, telencephalon
Telencephalon е съставен от двете голлмомозъчни хемисфери, hemispheria cerebri.
Всяка хемисфера е съставена от три части: плащ, pallium; ивицесто тяло, corpus
striatum, и обонятелен мозък, rhinencephalon.
Всяка хемисфера има форма па надлъжно пресечен неправилен овоид с три
повърхности: горно-външна, facies superolateralis; медиална, facies mcdialis cerebri, и
долна, facies inferior cerebri. Горно-външната повърхност се отделя от медиалната чрез
ясно изразен горен ръб, а преходът между нея, долната и медиалната е постепенен. На
всяка хемисфера се различават: преден край, polus frontalis; заден край, polus
occipitalis, и слепоочен край, polus temporalis.
Повърхността на хемисферата е неравна — на нея се намират много бразди, sulci
cerebri, които ограничават извивки, gyri cerebri. Браздите са основни и такива от втори
порядък. Основните бразди разделят хемисферата на четири дяла, lobi, които носят
названия според своето положение : челен, lobus frontalis; теменен, lobus parietalis;
тилен, lobus occipitalis, и слепоочен, lobus temporalis.
Ha прехода между горно-латералната и долната по-
върхност се намира fossa lateralis cerebri. От нея започва основната бразда, sulcus
lateralis cerebri. Тя се дели на ramus anterior, ramus ascendens и ramus posterior. Ramus
posterior е най-дълъг и се насочва тилно и нагоре. Sulcus lateralis cerebri с предния си
край отделя lobus frontalis от lobus temporalis, а със задния си край отделя lobus
parietalis от lobus temporalis. В дълбочина на fossa lateralis cerebri се намира закрита
част от повърхността на хемисферата — остров, insula.
Втората основна бразда е sulcus centralis. Тя започва от медиалната повърхност,
прекосява горния ръб и се насочва косо надолу и напред към sulcus lateralis cerebri, без
да го достига. Отделя lobus frontalis от lobus parietalis. Третата основна бразда е sulcus
parietooccipitalis. Намира се по медиалната повърхност, пред lobus occipitalis, като
малка нейна част се показва на горно-външната повърхност. Тук lobus occipitalis се
отделя от lobus parietalis и lobus temporalis чрез линията между горния край на sulcus
parietooccipitalis и incisura preoccipitalis, малка вдлъб- натост на долния ръб на
хемисферата.
Бразди и извивка на facies superolateralis
Lobus frontalis. Тук се намират следните бразди:
1. Sulcus precentralis — върви успоредно на sulcus centralis. 2. Sulcus frontalis
superior. 8. Sulcus frontalis inferior.
Последните две бразди започват от sulcus precentralis и се насочват челно. Браздите
ограничават следните извивки: 1) gyrus precentralis: 2) gyrus frontalis superior; 3) gyrus
frontalis medius; 4) gyrus frontalis inferior. Gyrus frontalis inferior се разделя чрез ramus
anterior и ramus ascendens на sulcus lateralis cerebri на три части: pars orbitalis, pars
triangularis и pars opercularis. Последната (похлупак, operculum) покрива лежащия в
дълбочина остров, insula.
Lobus parietalis. Постоянните бразди са следните:
1. Sulcus postcentralis — успоредно и зад sulcus centralis. 2. Sulcus intraparietalis —
започва от sulcus postcentralis и се насочва назад. Браздите ограничават следните
извивки:
1. Gyrus postcentralis — между sulcus centralis и sulcus postcentralis. 2. Lobulus
parietalis superior — над sul-
cus intraparietalis. 3. Lobulus parietalis inferior — под sulcus intraparietalis. В долната част
на lobulus parietalis inferior се обособяват gyrus supramargtnalis — около задния
раздвоен край на ramus posterior на sulcus lateralis cerebri, u gyrus angularis — около
задния край на sulcus temporalis superior.
Lobus occipitalis. Паралелно на линията, която ограничава отпред sulcus occipitalis,
върви sulcus occipitalis transversus. Ha външната страна на lobus occipitalis се намират
няколко малки sulci et gyri occipitales. Пред задния полюс се намира sulcus lunatus.
Lobus temporalis. Ha външната му страна се намират две успоредно вървящи
бразди.
1. Sulcus temporalis superior. 2. Sulcus temporalis inferior. Браздите заедно със sulcus
lateralis cerebri и sulcus occipi to temporalis на долната страна на хемисферата
ограничават :
1. Gyrus temporalis superior. 2. Gyrus temporalis medius. 3. Gyrus temporalis
inferior.
Ha горната страна на gyrus temporalis superior в дълбочината на sulcus lateralis
cerebri се намират напречни извивки, gyri temporales transversi.
Остров, insula. Това е закрита част от повърхността на хемисферата, покрита от
части на съседните дялове, operculum frontale, frontopartetale и temporale. Той има
форма на триъгълник, насочен с острия връх напред. На него се различават дълга
извивка, gyrus longus, и няколко къси, gyri breves. Напред и надолу се ограничава чрез
издигнат ръб, limen insulae.
Бразди и извивки на долната повърхност на хемисферата
Долната повърхност се дели на предна част, принадлежаща на lobus frontalis, и
задна, спадаща към lobus temporalis и lobus occipitalis.
В предната част се намира sulcus olfactorius, в който се;разполагат bulbus и tractus
olfactorius. Медиално от него се намира gyrus rectus, а встрани — sulci et gyri or- biiales.
ЦЦ В задната част dr латерално към медиално се намират: 1. Sulcus occipitotemporalis.
2. Sulcus collateralis —
започва близо до тилния край и преминава върху lobus temporalis. 3. Sulcus hippocampi
— разположен най-ме- диално в lobus temporalis. Тези бразди ограничават:
1. Gyrus occipitotemporalis lateralis. 2. Gyrus occipitotemporalis medialis. B lobus
temporalis той преминава в gyrus parahippocampalis. 3. Gyrus parahippocampalis.
Неговият преден край извива като кука, uncus.
Бразди и извивки на медиалната повърхност на хемисферата
На медиалната повърхност при срединен разрез се вижда срезът на corpus callosum.
На него се различават отпред-назад: rostrum, genu, truncus и splenium corporis callosi.
Под corpus callosum се намира fornix, който принадлежи на обонятелния мозък.
Между предните части на двата свода, columnae fornicis, и долната страна на
corpus callosum се изопват две пластинки, laminae septi pellucidi, които ограничават
cavum septi pellucidi.
Ha медиалната страна на хемисферата се намират следните бразди и извивки:
1. Sulcus corporis callosi — бразда, непосредствено около corpus callosum. 2. Sulcus
cinguli — паралелна бразда на sulcus corporis callosi. Тя започва под rostrum corporis
callosi, извива около genu, върви успоредно на truncus и в теменния дял извива към
горния ръб. Нейно продължение е sulcus subparietalis. 3. Sulcus parietooccipitalis —
дълбока бразда между lobus parietalis и lobus occipitalis. 4. Sulcus calcarinus — дълбока
бразда, която започва близо до тилния полюс и се насочва напред.
Извивките, които браздите ограничават, са:
1. Gyrus cinguli — между sulcus corporis callosi и sulcus cinguli и неговото
продължение — sulcus subparietalis. Зад splenium corporis callosi той преминава в gyrus
parahippocampalis. 2. Lobulus paracentralis — около горния край на sulcus centralis. 3.
Cuneus — триъгълно поле между sulcus calcarinus и sulcus parietooccipitalis. 4.
Precuneus — четириъгълно поле между sulcus parietooccipitalis и извитата към горния
ръб част на sulcus cinguli.
Вътрешно устройство на pallium
Повърхностната част на голямомозъчните хемисфери е изградена от сиво мозъчно
вещество — мозъчна кора, cortex cerebri, а вътрешността в по-голямата си част е
изградена от бяло мозъчно вещество, centrum semiovale. Към долната част на
хемисферата се намират големи ядра от сиво мозъчно вещество, базални ядра, които
влизат в състава на corpus striatum. В хемисферата се намира и z'entriculus lateralis.
Кората на хемисферата, cortex cerebri, има дебелина в различните части от 1,2 до 4
мм и около половината от нея се намира в браздите. Тя е най-висшият център за анализ
и синтез, в нея е локализирана висшата нервна дейност. На нея се различава една
филогенетично стара част, принадлежаща на обонятелния мозък, archicortex и
paleocortex или archipallium и paleopallium, и нова част, neocortex или neopallium.
Archicortex и paleocortex заемат незначителна част.
В изграждането на новата кора вземат участие около 7 милиарда нервни клетки,
които се намират в сложни взаимни връзки. Според своята форма и големина
невроните на кората са няколко типа: 1. Пирамидни клетки с различна големина. Те са
обърнати с върха си към повърхността. 2. Зърнести нервни клетки — имат обикновено
звездовидна форма. 3. Хоризонтални клетки — удължени по форма. Намират се в най-
повърхностната част на кората. 4. Полиморфни клетки — големи клетки с
разнообразна форма. Намират се най-дълбоко. 5. Клетки на Мартиноти — малки
клетки, намиращи се във всички слоеве. В изграждането на кората участвуват и голямо
количество нервни влакна и невроглиални клетки от различен тип.
В новата кора с малки изключения нервните клетки се подреждат в шест слоя — тя
има шестслойно устройство. Подреждането на клетките се означава като цитоархитек-
тоника. Слоевете според вида на клетките от повърхността към дълбочината са
следните:
1. Молекулярен слой, stratum moleculare — изграден от малко количество малки
хоризонтални клетки, преплетени нервни влакна и невроглия.
2. Външен зърнест слой, stratum granulosum externum — изграден от малки
пирамидни и зърнести клетки.
3. Слой на пирамидните клетки, stratum pyrami- dale — изграден от малки и
средни по големина пирамидни клетки, зърнести.
4. Вътрешен зърнест слой, stratum granulosum internum — съставен от малки
пирамидни и зърнести клетки.
5. Ганглионарен слой, stratum ganglionare — в него се намират предимно големи
пирамидни клетки, а в gyrus precentralis — и гигантски пирамидни клетки на Бец.
6. Полиморфен слой, stratum polymorphe — изграден от големи клетки с различна
форма.
Невроните от шестте слоя на кората се намират помежду си в сложни
взаимоотношения. В различните части на мозъчната кора се описват специфични
различия по отношение на подреждането на нервните клетки, техния вид и
взаимоотношения, въз основа на което мозъчната кора се разделя на
цитоархитектоничии полета (по Бродмаи — около 50).
В мозъчната кора има и определен начин на подреждане на нервните влакна, което
е мнелоархптектоннката на кората. И в това отношение има различия в различните
части на мозъчната кора.
Бяло мозъчно вещество на хемисферата
Нервните влакна във вътрешността па хемисферата са три вида: асоциативни,
комисуралнп и проекциоппп.
Асоциативните влакна свързват различно отдалечени точки на хемисферата,
според което те биват къси и дълги. Късите са дъговидни и свързват съседни gyri —
fibrae arcuatae cerebri. Дългите свързват отделните части на кората и някои от тях
образуват особени спопчега. По- важните са: 1. Cingulum — под кората на gyrus cinguli
и gyrus parahippocampalis. 2. Fasciculus longitudinalis superior — между lobus frontalis и
lobus parietalis. 3. Fasci- culis longitudinalis inferior — между lobus temporalis и lobus
occipitalis. 4. Fasciculus uncinatus — между долната страна на lobus frontalis и предния
край на lobus temporalis.
Комисуралните влакна свързват симетрично разположени части на кората на
двете хемисфери. Те изграждат corpus callosum, commissura anterior и commissure
fornicis.
Corpus callosum е напречно разположена плоча, изгра-
дена от нервни влакна, които се отправят радиално към всички части на кората,
формира се radiatio corporis cadosi. Най-предните влакна отиват към челния полюс и
формират forceps minor, а най-задните отиват към по-отдалече- ния тилен полюс на
хемисферата, формират forceps major.
На горната повърхност на corpus callosum, в неговата средна част, се намира
пластинка от сиво мозъчно вещество — indusium griseum. Тук се намират на всяка
страна по две надлъжни ивици, stria longitudinalis lateralis и stria longitudinalis medialis.
(Последната е снопче от влакна, принадлежащо на обонятелния мозък).
Commissura anterior се намира под rostrum corporis callosi. По-голямата част от
влакната й принадлежат на обонятелния мозък и свързват двете обонятелни луковици.
Commissura fornicis свързва двата crura fornicis и чрез тях — части на старата кора.
И тази връзка принадлежи на обонятелния мозък.
Проекционните влакна свързват кората на хемисферата с различни, по-ниско
стоящи части на централната нервна система. Те са аферентни и еферентни. По-
голямата част от тях преминават през capsula interna, плоча от бяло мозъчно вещество
между thalamus и nucleus lentiformis. От нея влакната се отправят радиално към
всички части на кората, формират corona radiata.
Базални ядра 'на ‘хемисферата, corpus striatum
' Във вътрешността на хемисферата, към нейната долна част, се намират струпвания
от сиво мозъчно вещество — ядра: опашато ядро, nucleus caudatus; лещовидно ядро,
nucleus lentiformis; преградка, claustrum, и бадемовидно тяло, corpus amygdaloideum.
Nucleus caudatus и nucleus lentiformis се свързват чрез ивици от сиво и бяло мозъчно
вещество, което придква ивицест вид на тази зона — corpus striatum.
Nucleus caudatus има вид на голяма запетая. На него се различават глава и опашка,
caput et cauda nuclei caudati. Главата се намира над substantia perforata anterior, формира
част от стената на предния рог на ventriculus lateralis, а опашката извива дъговидно и
достига близо до polus temporalis.
Nucleus lentiformis се разполага между insula и thalamus. Има вид на двойно
изпъкнала леща. Медиално. nucleus lentiformis се ограничава от capsula interna, а лате-
рално — от capsula externa. Прослойка от бяло мозъчно вещество разделя ядрото на
латерална, по-тъмна' част — putamen, и медиална, по-бледа — globus pallidus. Nucleus
caudatus и putamen имат еднакво клетъчно устройство, изградени са от малки и средни
по големина нервни клетки и функционално се обединяват като stratum. Globus pallidus
е съставен от големи клетки и нервни влакна и се означава като pallidum.
Claustrum, преградката, се разполага встрани от nucleus lentiformis и се изгражда
медиално от capsula externa, а латерално — от capsula extrema, която го отделя от
кората на insula.
Corpus amygdaloideum, бадемовидното тяло, е струпване иа сиво мозъчно
вещество в областта на uncus. Той се разделя на няколко отделни ядра.
Capsula interna анатомично принадлежи към corpus striatum. Тя се разполага
между nucleus lentiformis, от една страна, и thalamus и nucleus caudatus, от друга.
Capsula interna има вид на буквата V и на нея се различават коляно, genu, и две бедра
— предно и задно, crus anierius и crus posterius. През предното бедро преминават
аферентни влакна от thalamus към кората и еференти влакна от кората към nuclei pontis
— tractus corticopontinus. В областта на коляното преминава tractus cortico- n u с 1 е a r i
s. Задното бедро според положението му към nucleus lentiformis има три части: pars
thalamolentiformis, pars retrolentiformis и pars sublentiformis. През pars thalamolentiformis
преминава tractus corticospinalis, като влакната му са размесени с аферентни влакна.
Pars retrolentiformis съдържа аферентни влакна от thalamus към кората. В pars
sublentiformis се намират аферетни влакна с начало в corpora geniculata — radiatio optica
и radiatio acustica, а също и еферентни влакна от lobus temporalis към nuclei pontis.
Странично мозъчно стомахче, ventriculus lateralis
То има четири части, разположени в четирите основни дяла на хемисферата: cornu
anterius, pars centralis, cornu posterius и cornu inferius.
Cornu anterius има три стени: медиална, горна и долна. Медиалната се образува от
septum pellucidum, горната — от влакната на corpus callosum, а долната — от caput
nuclei caudati.
Pars centralis има вид на напречна цепка с горна и долна стена. Горната стена се
образува от влакната на corpus callosum, а долната — от част на горната повърхност на
thalamus (lamina affixa) и cauda nuclei caudati. Между тях се намират stria terminalis и v.
thalamostriata. B pars centralis се намира връзката с ventriculus tertius — foramen
interventriculare. В нея се вдава откъм медиално plexus chorioideus.
Cornu posterius се насочза назад от pars centralis. Горната и латералната му страна са
изградени от влакната на corpus callosum, а на медиалната се намира издутина с вид на
птича шпора, calcar avis, предизвикана от sulcus calcarinus.
Cornu inferius се насочва надолу и напред и достига до uncus. В горната част на
медиалната му страна се намира триъгълно възвишение, trigonum collaterale. По цялото
протежение на покрива върви cauda nuclei caudati, а останалата част е заета от бяло
мозъчно вещество, tapetum. На долната и медиалната страна се намира надлъжно
възвишение, hippocampus, което на края завършва с pes hippocampi. Успоредно и
медиално от hippocampus се намира fimbria hyppocampi, която нагоре се продължава
във fornix. Встрани от hippocampus се намира възвишение, eminentia medialis. Покрай
fimbria hippocampi в кухината се инваги- нира pia mater и образува plexus chorioideus.
Обонятелен мозък, rhinencephalon
Обонятелният мозък обединява структури на хемисферите, на междинния и
средния мозък и е филогенетичио най-старата част на предния мозък. Негозите части
се групират в два дяла — преден и заден. Към предния дял спадат bnlbus olfactorius,
tractus olfactorius и trigonum olfactorlum. Задният дял се състои от substantia perforata
anterior, диагоналната панделка, gyrus subcallosus, uncus и близката до него част на
gyrus parahippocampalis, hippocampus и свързаните с него образувания — fimbrii
hyppocampi, gyrus dentatus и fornix. Към обонятелния мо-
зък принадлежат още малка част от кората на долната страна на lobus frontalis, indusium
griseum и stria longitudinalis medialis (над corpus callosum), stria medullaris thalami,
habenula, fasciculus retroflexus и отчасти nucleus interpeditn- cularis.
Преден дял на rhinencephalon, Bulbus olfactorius e първичен център на обонянието и
има твърде сложно клетъчно устройство. На повърхността му се намира слои от
безмиелинови нервни влакна, а във вътрешността — слоеве на клетки и нервни влакна.
В него се намират три типа нервни клетки — митрални (с триъгълна при разрез
форма), четковидни и зърнести. Дендритите на четковид- ните клетки и някои
дендрити на митралните клетки се насочват периферно и се свързват с крайни
разклонения на fila olfactoria под форма на клъбца, glomeruli. Аксоните на
четковидните клетки вървят по tractus olfactorius и през commissura anterior отиват в
bulbus olfactorius на другата страна. Аксоните на митралните клетки по tractus offacto-
rius се отправят към trigonum olfactorium.
Trigonum olfactorium медиално и латерално сс ограничава съответно от stria
olfactoria medialis и stria olfactoria lateralis.
Заден дял на обонятелния мозък. Substantia per forata anterior е малко поле от сиво
мозъчно вещество зад trigonum olfactorium. През неговите дупчици преминават
кръвоносни съдове.
Диагоналната панделка е спопче от влакна, разположено пред и успоредно на
tractus opticus.
Gyrus subcallosus е малка извивка на кората под rostrum corporis callosi.
Indusium griseum и stria tongitudinalis medialis :i lateralis бяха описани при corpus
callosum. Под splenium corporis callosi, indusium griseum преминава в gyrus dentatus.
Hippocampus откъм кухината на ventriculus lateralis e покрит c бяло мозъчно
вещество, alveus. Медиално той е свързан с fimbria hippocampi.
В дълбочината на sulcus hyppocampi се намира най- старата част на кората,
archicortex, която има трислойно устройство. Трите слоя са: stratum moleculare, слой на
пирамидните клетки и stratum polymorphe.
Gyrus dentatus също така има три слоя — stratum moleculare, stratum granulosum и
stratum polymorphe, които са продължение на слоевете на hippocampus. Влакната от
клетките на hyppocampus и gyrus dentatus формират fimbria hippocampi, която нагоре се
продължава във fornix.
Fornix е снол от влакна, част от обонятелния път. На него се различават: crus
fornicis — горно продължение от fimbria hippocampi, corpus fornicis — под corpus cal-
lossum, и columna fornicis — предна и долна негова част, която достига до corpus
mamillare. Под splenium corporis callosi двата crura fornicis се свързват чрез напречна
връзка, commissura fornicis. Чрез нея се осъществява свързването на hippocampus от
двете страни.
Другите части на задния дял на обонятелния мозък бяха описани на съответните
места.
Локализация на функциите в кората на голямо мозъчните хемисфери
В кората на голямомозъчните хемисфери се извършва най-висш анализ и синтез на
нервната дейност. В нея се намират ядра — корови краища на анализаторите.
Ядра на двигателни анализатори. До тях идва информация от двигателния апарат
и започват еферентни пътища, отнасящи нервни импулси до мускулите.
1 Основна двигателна зона — gyrus precentralis и lobulus paracentralis (4-то поле по
Бродман). Тук, в петия слой на кората, се намират гигантските клетки на Бец. От тази
зона започва пирамидният път — tractus corticospinalis и tractus corticonuclearis.
Отделните, части на тялото се представят в противоположната хемисфера, и то по
обратен ред — долните крайници най-високо, в lobulus paracentralis, а главата в най-
долната част на gyrus precentralis.
2. Премоторна зона — предната част на gyrus precentralis и задните части на
челните извивки. Тя изпраща своите импулси чрез основната двигателна зона.
3. Еферентни влакна започват и от други части на кората и се отправят към по-
ниско стоящи центрове. Те принадлежат на екстрапирамидната система.
4. В кората има зони, свързани с регулацията на автономните функции. Тяхната
функция се осъществява чрез ядра в hypothalamus и formatio reticularis.
Корови ядра на сетивността
1. Корово ядро на общата сетивност (допир, натиск,
•температура и болка) — gyrus postcentralis (полета 3, 1 и 2). Частите на тялото и тук са
представени в противоположната хемисфера в обратен ред — главата в най- долната
част на gyrus postcentralis, а краката в най-горната му част. '
2. Корово ядро на зрителния анализатор — sulcus calcarinus и съседната част от
cuneus (17-то поле на Бродман). Тук кората е по-тъйка (2 мм) и е разделена на слоеве
чрез бяло мозъчно вещество — формира се area striata.
3. Корово ядро на слуховия анализатор — горната страна на gyrus temporalis
superior. В съседство с него се намира коровото ядро на вестибуларния апарат.
4. За коровото представителство на вкуса и обонянието няма точни данни.
Корови представителства на човешката реч. По отношение на речта едната от
хемисферите е доминираща; при десняците това е лявата хемисфера, а при леваците —
дясната.
1. Двигателното ядро на речта се намира пред най- долната част на двигателната
зона — между sulcus centralis и ramus ascendens на sulcus lateralis (извивката на Брока,
44-то поле). При неговото увреждане се изпада в говорна афазия.
2. Слухово ядро на речта —■ в близост до коровото ядро на слуха, в най-задната
част на gyrus temporalis superior. При увреждане човек загубва способността да разбира
говорната реч.
3. Двигателно ядро на писмената реч — през общото двигателно ядро за горния
крайник. При увреждане човек загубва способността да пише (аграфия).
4. Зрително ядро на писмената реч— в долната част на lobulus parietalis inferior.
При увреждане човек загубва способността да разбира това, което чете.
ПРОВОДНИ ПЪТИЩА В НЕРВНАТА СИСТЕМА
Проводните пътища са части от рефлексни дъги с различна сложност. Те са
афереитни и еферентни.
По аферентните пътища се провеждат нерзни импулси» свързани с различни видове
сетивност. Наред със специализираната сетивност, която се осигурява от органите на
зрението, обонянието, вкуса, слуха и регулацията на движението (вестибуларния
апарат), има и обща сетивност, рецепторите от която се намират във всички части на
тялото.:
Общата сетивност се разделя на три основни групи
1. Екстероцептивна сетивност, възприемана чрез рецептори в кората —
чувство за болка,' допир, натиск и температура (топло и студено).
2. Интероцептивна сетивност — чувство за болка и натиск, приемана от
рецептори във вътрешността на тялото.
3. Проприоцептивна сетивност, приемана от рецептори в мускулите,
сухожилията и ставните капсули. Чрез пея се осигурява информация на централната
нервна система за състоянието на двигателния апарат.
В периферния нерв нервните влакна за различните видове сетивност са размесени, а
в централната нервна система те се групират в снопчета, пътища, които са
специализирани за определен вид сетивност.
Екстероцептивни пътища до кората на голямомо- зъчните хемисфери
1. Пътища през гръбначния мозък за чувство за допир и натиск. I неврон.
Тялото му се разполага в спи- | налния възел. Периферният израстък завършва с
peueri'
• тори в определена част на тялото, а централният завърш
ва в задния рог на сивото мозъчно вещество. II неврон, ■ Влакното започва от
задния рог, прекосява срединната I равнина през comissura alba и на противоположната
страна, j в състава на tractus spinothalamicus anterior и lemniscus - medialis, достига до
thalamus — nucleus ventralis posterior.
Влакната на първия неврон, по който се предава ди- ! ференцирана тактилна
сетивност, влизат в състава на I fasciculus gracilis и fasciculus cuneatus. Те достигат до
nucleus gracilis и nucleus cuneatus. Оттук започва втори неврон, който по lemniscus
medialis достига също така до nucleus ventralis thalami anterior. Ill неврон. Tractus thala- I
mocorticalis — от thalamus до gyrus postcentralis.
I 2. Път на усещането за температура и болка. I неврон. Тялото му е в спиналния
възел. Централният му израстък завършва в задния рог. II неврон. Ог задния рог
влакна прекосяват срединната равнина и по tractus spinothalamicus lateralis и lemniscus
medialis достигат до •nucleus ventralis posterior. Ill неврон. От thalamus до gyrus
postcentralis.
Пътища на интерорецепцията. Сетивността за натиск и болка от вътрешните
органи се предава по пътищата на екстероцептивната сетивност.
Екстероцептивни пътища, свързани с n. trigeminus. Те осигуряват сетивността в
областта на главата. Пътищата са аналогични на тези на гръбначномозъчните нерви.
I неврон. Униполярните клетки на ganglion trigeininale (semilunare). Периферният
израстък завършва с рецептори в различни части на главата, а централният — в
сетивните ядра на n. trigeminus. II неврон. Влакната започват от сетивните ядра,
прекосяват срединната равнина и заедно с lemniscus medialis достигат до nucleus
ventralis thalami posterior. Ill неврон. Thalamus — gyrus postcentralis.
Път на слуха. I неврон. Тялото на неврона се намира в ganglion spirale cochleae.
Периферният му израстък завършва в organuin spirale (Кортиевпя орган), а централният
— в ядрата на nucleus ventralis et dorsalis n. cochleae.
II неврон. От ядрата влакната преминават на противоположната страна и по lemniscus
lateralis достигат до colliculi inferiores и corpus geniculatum mediate. Има влакна, които
не кръстосват срединната равнина и завършват на съшата страна. III неврон. От corpus
gcniculaluui mediale през capsula interna до слуховата зона на кората (gyrus temporalis
superior).
Път на зрението. Той е съставен от четири неврона, от които три се намират п
самата ретина. I неврон. Невро- епителните клетки, пръчици и снопчета, в които сс
трансформира светлинната енергия в нервен импулс. II неврон. Биполярните клетки на
ретината. III неврон. Ганглийните клетки на ретината. Започващите от тях нервни
влакна формират п. opticus. Пред tuber cinereum па междинния мозък двата nn. optici се
срещат и част от влакната им се кръстосват, формира се chiasma opticum, зад която
продължава tractus opticus. Кръстосват се медиално разположените влакна, а тези на
латералната половина остават на същата страна. По този начин информацията от
лявата половина на зрителното поле се отправя към дясната страна на мозъка и
обратно. Третият неврон завършва в corpus geniculatum laterale. IV неврон. Оу corpus
genicu-
latum laterale през capsula interna (radiatio optica) до зрителната зона на кората, sulcus
calcarinus и cuneus (17-то поле по Бродман).
Малка част от влакната на третия неврон по brachium colliculi superioris достигат до
colliculus superioris на средния мозък. От него започват влакна, които се отправят към
парасимпатиковото ядро на n. oculomotorius, което е свързано с функцията на m.
sphincter pupillae и т. ciliaris (зе- ничен рефлекс и акомодация на окото).
Път на обонянието. I неврон. Невроепителните клетки в обонятелната зона на
носната лигавица. Безмиелиновите нервни влакна формират fila olfactoria и завършват
в bulbus olfactorius. II неврон. Митралните нервни клетки в bulbus olfactorius. По
tractus olfactorius те достигат до trigonum olfactorium. Голяма част от влакната през stria
olfactoria lateralis и limen insulae достигат до hippocampus и gyrus dentatus. Друга част от
влакната през stria olfactoria tnedialis минават над corpus callosum и през stria medialis
на indusium griseum преминават в gyrus dentatus. Ill неврон. След сложни
взаимоотношения между слоевете в hippocampus и gyrus dentatus започват нервни
влакна, които през fornix достигат до corpus mamillare — неговото медиално ядро. IV
неврон. От corpus mamillare започва tractus mamillothalamicus, който достига до
предното ядро на thalamus. V неврон. Tractus thalamocorti- calis.
Част от влакната на tractus olfactorius завършват в substantia perforata anterior, gyrus
subcallosus и corpus amygdaloideum. Оттук започват неврони, които през stria medullaris
thalami достигат до nucleus habenulae. От него започват следващи неврони, които по
fasciculus retroflexus достигат до nucleus interpeduncularis на средния мозък.
Път на вкуса. Вкусовата сетивност на езика е свързана с n. facialis (n. intermedius)
пред sulcus terminalis и с n. glossopharyngeus и n. vagus, корена на езика. I неверен.
Тялото на неврона се намира в ganglion geniculi
n. facialis и ganglion infeyius на n. glossopharyngeus и n. vagus. Централните израстъци
завършват в nucleus tractus solitarii. II не вран. Nucleus tractus solitarii — thalamus. Ill
неврон. Thalamus — кората на голямомозъчната хемисфера.
Проприоцептивни пътища. Проприоцептивен път до
кората на голямомозъчните хемисфери. Той е съставен
най-малко от три неврона. I неврон. Тялото на неврона се намира в спиналния възел.
Периферните израстъци завършват с проприорецептори в двигателния апарат
(мускули, сухожилия, стави), а централният израстък навлиза в гръбначния мозък и по
fasciculus gracilis и . fasciculus cuneatus достига до nucleus gracilis и nucleus cuneatus в
продълговатия мозък. II неврон. От двете ядра започват fibrae arcuatae internae. Те
кръстосват срединната равнина в decussatio Iemniscorum и по lemniscus medialis
достигат до nucleus ventralis thalami posterior. Ill неврон. Thalamus — gyrus postcentralis.
Проприоцептивни пътища до малкия мозък. Нервните импулси от двигателните
органи достигат до малкия мозък по 3 пътя:
A. Чрез ffbrae arcuatae externae, коиго започват от nucleus cuneatus в продълговатия
мозък. I неврон. От спиналния възел до nucleus cuneatus. II неврон. От nucleus cuneatus,
fibrae arcuatae externae — pedunculus cerebellaris inferior до кората на cerebellum.
Б. Tractus spfnocerebellaris posterior. I неврон. Тялото на неврона се намира в
спиналния възел. Централният му израстък завършва в nucleus thoracicus на гръбначния
мозък. II неврон. От nucleus thoracicus повечето от влакната остават на същата страна, а
малко преминават на противоположната и формират tractus spinocerebellaris posterior.
Той се отправя към кората на малкия мозък през pedunculus cerebellaris inferior.
B. Tractus splnocerebellaris anterior. / неврон. От спиналния възел влакната
завършват в основата на задния рог. II неврон. От основата на задния рог влакната
преминават на противоположната страна и формират tractus spinocerebellaris anterior.
Той минава през medulla oblongata и pons и през pedunculus cerebellaris superior навлиза
в малкия мозък. Във velum medullare anterius левият и десният път се кръстосват.
Път на pars vestibularis на n. vestibulocochlearis.
I неврон. Тялото на неврона се намира в ganglion vestibulare. Периферните израстъци
се отправят към vestibulum, а централните — към вестибуларните ядра в pons.
II неврон. Ог ядрата през pedunculus cerebellaris inferior до кората иа cerebellum.
Малък брой влакна от ganglion vestibulare отиват директно до nodulus и flocculus на
cerebellum.
Пирамидна система — tractus corticospinalis и tractus corticonuclearis.
1. Tractus corticospinalis (pyramidalis). / неврон. Тялото му се намира в V и VI слой
на кората на gyrus precentralis. Влакната преминават през corona radiata — сар- sula
interna, pedunculus cerebri (заемат средната му част), pars basilaris pontis, пирамидите на
medulla oblongata. Ha долния край на medulla oblongata 80—85% от влакната се
кръстосват, формира се decussatio pyramidum, и преминават във funiculus lateralis на
противоположната страна на гръбначния мозък; формират tractus corticospinalis
lateralis. Некръстосаните влакна формират tractus corticospinalis anterior. Пирамидните
влакна завършват на коренчевите клетки на предния рог. II неврон. Коренчевите клетки
на предния рог. Аксоните им се отправят към мускулите.
2. Tractus corticonuclearis. I неврон. Тялото му се намира в gyrus precentralis.
Влакната преминават през corona radiata — capsula interna (genu) pedunculus cerebri.
Влакната завършват в двигателните ядра на черепномо- зъчните нерви, като по-голяма
част от тях преминават на противоположната страна. II неврон. Клетки на двигателните
ядра. Завършва в мускулите.
Екстрапирамидни пътища
1. Tractus rubrospinalis. I неврон. Тялото му се намира в nucleus ruber. След
началото сноповете влакна се кръстосват и се отправят надолу. Те преминават през
pons, medulla oblongata и в гръбначния мозък заемат място във funiculus lateralis.
Влакната завършват на коренчевите клетки на предния рог. II неврон. Коренчевите
клетки на предния рог — мускулите.
2. Tractus tectospinalis. I неврон. Започва от ядрата на tractus mesencephali. След
началото сноповете влакна се кръстосват и през pons и medulla oblongata преминават в
гръбначния мозък, където заемат място във funiculus anterior. II неврон. Коренчевите
клетки на предния рог —• мускулите.
3. Tractus vestibulospinalis. Той започва от латерал- иото вестибуларно ядро. В
гръбначния мозък заема място във funiculus anterior. Влакната завършват на
коренчевите клетки и се изчерпват в шийната част на гръбначния мозък.
4. Tractus reticulospinalis. Неговото начало е във formatio reticularis на ствола. В
гръбначния мозък влакната му се намират във funiculus anterior и funiculus lateralis. Те
завършват на коренчевите клетки.
ОБВИВКИ НА ГЛАВНИЯ И НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК
Обвивките на главния и на гръбначния мозък са: dura mater, arachnoidea и pia mater.
Dura mater, твърдата мозъчна обвивка, е плътна не- разтеглива ципа, изградена от
преплетени колагенни влакна. На нея се различават черепномозъчна и
гръбначномозъчна част.
Черепномозъчната част, dura mater encephali, се състои от външен и вътрешен слой,
сраснали един с друг с изключение на местата, където вътрешният слой се вдава
навътре и образува прегради и венозни пазухи. Външният слой сраства хлабаво с
костите и образува тяхната надкостница. С костите тя сраства плътно в областта на
синусите и при черепната основа. Между dura mater и arachnoidea се намира
цеппатовидно пространство, са- vum subdurale. Образувания на dura mater са: falx
cerebri, tentorium cerebelli, falx cerebelli, diaphragma sellae, cavum trigeminale и
венозните пазухи, sinus durae matris.
Falx cerebri, мозъчният сърп, е сърповидна преграда между голямомозъчните
хемисфери. С горния си край се прикрепва към черепния покрив, а с долния достига
близо до corpus callosum.
Tentorium cerebelli, малкомозъчната палатка, е напречна преграда между тилните
дялове на голямомозъчните хемисфери и малкия мозък. Назад се прикрепва за sulcus
sinus transversi, а напред — за горния ръб на пирамидата на слепоочната кост. По
средата й се прикрепва задният край на falx cerebri.
Falx cerebelli се вдава от crista occipitalis interna към изрезката между двете
хемисфери на малкия мозък.
Diaphragma sellae е пластинка, която ограничава отгоре sella turcica. По средата й
се намира отвор, чрез който се вдава infundibulum на междинния мозък.
Sinus durae matris са свързани в единна система кухини и канали между двата
листа на dura mater, в които се оттича венозната кръв от мозъка. Чрез крайния синус,
sinus sigmoideus, тя се оттича във v. jugularis interna. Синусите имат неотстъпчиви
стени и не притежават клапи.
Най-широк е.sinus transversus, разположен в sulcus sinus transversi на тилната кост.
Левият и десният sinus transversus се свързват по средата, а встрани преминават в sinus
sigmoideus. На мястото на тяхното свързване се вливат sinus sagittalis superior и sinus
rectus. Sinus sagittalis superior се намира при горния ръб на falx cerebri, заляга в sulcus
sinus sagittalis superioris. Sinus sagittalis inferior се намира на долния край на falx cerebri.
Задният му край се влива в sinus rectus. Sinus rectus се намира на мястото на свързване
на falx cerebri с tentorium сеге- belli. На двете страни на sella turcica се намира по един
sinus cavemosus. Назад той се свързва със sinus petrosus superior и sinus petrosus
inferior. Първият е разположен на горния ръб на pars petrosa на os temporale, а вторият
— no задната й страна.
Dura mater spinalis, твърдата мозъчна обвивка на гръбначния мозък, е продължение
от вътрешния лист на dura mater encephali. Тя покрива гръбначния мозък и корените на
нервите и се продължава до canalis sacralis, като обхваща cauda equina. Прикрепва се
плътно при foramen magnum и в canalis sacralis. Встрани тя образува .издатъци, в които
се намират началните части на спинал- ните нерви. Между dura mater spinalis и стената
на гръбначния канал се намира пространство, cavum epidurale, изпълнено с мастна
тъкан и венозна мрежа. Между dura mater и arachnoidea се намира cavum subdurale.
Arachnoidea с изградена от колагенни и еластични съедипителнотъканни влакна.
Външната й повърхност е гладка, а от вътрешната излизат израстъци към подлежащата
pia mater.
Черепната част на arachnoidea покрива мозъка, без да навлиза в гънките и
цепнатините (с изключение на fissura longitudinalis cerebri). Спиналната част е пряко
продължение на черепната и завършва с cauda equina до втория сакрален прешлен.
Пространството между arachnoidea и pia mater е cavum subarachnoideale. То е
изпълнено с liquor cerebrospinalis. Ha местата на по-големите неравности на мозъка се
образуват по-големи разширения на субарахнойдалното пространство — cisternae. По-
значителни от тях са: cisterna cerebellomedullaris — между йалкия и продългова-
'гия мозък, cisterna pontis — по базалната страна на pons, -cisterna interpedutictdaris —
между pedunculi cerebri, cisterna chiasmatis — в областта на chiasma opticum, cister- .na
lateralis cerebri — в областта на fossa lateralis cerebri. Между субарахноидалното
пространство в мозъчните сто- махчета се осъществява връзка чрез три отвора: apertura
mediana ventriculi quarti — по средата на velum medullare posterius, и две aperturae
laterales — при страничните ъгли на ventriculus quartus. В областта на венозните
синуси, най-много при sinus sagittalis superior, arachnoidea образува granulationes
arachnoldeales, чрез които се оттича liquor cerebrospinalis към венозната кръв.
Pia mater, меката мозъчна обвивка, покрива непосредствено повърхността на
главния и гръбначния мозък и повтаря всички неравности. В нея се разполагат
кръвоносните съдове. В областта на мозъчните стомахчета тя образува вдавалия, в
които навлизат и кръвоносни съдове, формира се plexus chorioideus. На двете страни на
гръбначния мозък pia mater образува триъгълни издатъци между спиналните нерви, lig.
dcnticulatum.
Liquor cerebrospinalis изпълва мозъчните стомахчета и субарахноидалното
пространство. Той се произвежда от plexus chorioideus и е в непрекъснато движение.
Liquor cerebrospinalis е основен фактор за поддържането на пос: то} нно налягане в
черепната кухина и гръбначния канал и играе защитна роля.
КРЪВОСНАБДЯВАНЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
Кръвоснабдяване на главния мозък. Главният мозък се кръвоснабдява от
чифтните a. carotis interna и a. vertebralis.
A. carotis interna, след като пробие dura mater при sinus cavernosus, при началото на
sulcus lateralis cerebri се разделя на два крайни клона: a. cerebri anterior и а. cerebri
media. Преди това от нея се отделя т: a. ophthalmica, a. communicans posterior и a.
chorioidea, а в sinus cavernosus дава клончета за dura inater и за hypophysis. A.
ophthalmiea навлиза в очницата през canalis opticus и кръвоснабдява окото и
спомагателните му органи.
A. cerebri anterior се отправя напред към медиалната
страна на хемисферата; лявата и дясната се свързват помежду си чрез a. communicans
anterior.
A. cerebri media върви в sulcus lateralis cerebri.
A. communicans posterior се отправя назад и се свързва с a. cerebri posterior, клон a.
basilaris.
A. chorioidea се отправя към plexus chorioideus на ventriculus lateralis.
A. vertebralis, клон иа a. subclavia, след като достигне до foramen magnum, пробива
dura mater и навлиза в черепната кухина. При долния ръб на pons двете аа. vertebrales
се сливат в a. basilaris, която върви по sulcus medianus pontis. От a. vertebralis след
навлизането й в черепната кухина се отделят и насочват към гръбначния мозък a.
spinalis anterior и a. spinalis posterior. Двете аа. spinales anteriorcs се сливат в една
нечифтна артерия, която върви по fissura mediana anterior. От a. vertebralis се отделят и
клончета към продълговатия мозък и а. се- rebelLi inferior posterior.
A. basilaris при горния край на pons се разделя на лява и дясна a. cerebri posterior,
които се отправят към тилните и слепоочните дялове на хемисферите. От a. basilaris се
отделят още a. cerebelli inferior anterior, a. cerebelli superior, клончета към pons и a.
auditiva — към вътрешното ухо. Ha базалната страна на главния мозък артериите
образуват кръг, circulas arteriosus cerebri, изграден от a. carotis interna, a. cerebri
anterior, a. communicans anterior, a. communicans posterior и a. cerebri posterior.
Венозната кръв от главния мозък се оттича към sinus durae matris. На повърхността
на мозъка се намира богата венозна мрежа, а от вътрешността му излиза v. cerebri
magna. Тя се намира на покрива на ventriculus tertius (в plexus chorioideus) и се влива в
предния край на sinus rectus.
Венозната кръв излиза от черепната кухина чрез крайния sinus sigmoideus, който се
влива във v. jugularis interna. От синусите има и странични оттоци към повърхностната
венозна мрежа — z>v. emissariae: v. emissaria parietalis, v. emissaria mastoidea, v.
emissaria condyloidea и v. emissaria occipitalis.
Кръвоснабдяване на гръбначния мозък
A. spinalis anterior и a. spinalis posterior вървят no цялото протежение иа гръбначния
мозък, като посегмснт-
но към тях се присъединяват клонове на a. cervicalis profunda и сегментните
клонове на аортата — техните rami spinales. Така се формира една предна и две задни
артериални магистрали.
Вените на гръбначния мозък вървят по хода на артериите и се оттичат към
венозната мрежа в cavum epidurale.
ПЕРИФЕРНА НЕРВНА СИСТЕМА
Към периферната нервна система спадат гръбначномозъчните нерви,
черепномозъчните нерви и периферната част на автономната нервна система.
ГРЪБНАЧНОМОЗЪЧНИ НЕРВИ, NN. SPINALES
Гръбначномозъчните нерви са 31 чифта: 8 шиппп
(Сх—С8), 12 гръдни (Thj—ThX2), 5 поясни (L,.............L-), 5 кръ
стни (Sx—Sr>) и един опашен (Co 1). Всеки гръбначномозъчен нерв се образува от
сливането на radix vcntralis, който е двигателен, и radix dorsalis сетивен. 11а надпия
корен се намира ganglion spinale, п който има упнполнрпн (псевдоуниполярни) нервни
клетки.
От гръдните и от първите два поясни снипалнп перна се отделят rami
communicantcs albi, които се отправят към triincus sympathicus. Те съдържат
проднънлопп сим- патикови влакна. От truncus sympathicus към всички спп- нални
нерви се връщат следвъзлови симпатикопп влакна в състава на rami communicantcs
grisci. Всеки спипалеп нерв се дели на ramus ventralis п ramus dorsalis. Rami dorsales (c
изключение на CL и C_>) са по-малки от rami venfrales.
Задни клонове на спиналните нерви, rami dorsales
Всеки ramus dorsalis n. spinalis (c изключение на тези на Сх, S4 и S5) се дели на
ramus medialis и ramus lateralis.
Ramus dorsalis на Cx e n. suboccipitalis. Той инервира малките мускули между os
occipitale, atlas и axis.
Ramus dorsalis на C2 се дели на по-малък латерален двигателен клон и по-голям
медиален, предимно сетивен
клон — п. occipitalis major. Последният инервира кожата на тилната и отчасти на
теменната област.
Ramus dorsalis на С3 се дели на по-малък латерален, двигателен клон - и по-голям
медиален, предимно сетивен клон, който се продължава в п. occipitalis tertius.
Rami dorsales на C4 do C8 се делят на ramus medians и ramus lateralis. Rami me diales
дават мускулни клончета и завършват като кожни нерви. Rami laterales са двигателни.
Всички rami dorsales на гръдните нерви се делят на ramus medialis и ramus lateralis.
Rami mediales на горните шест нерва минават между медиалната и латералната редица
автохтонни мускули, дават клонове за тях и завършват като rami cutanei mediales. Rami
laterales са двигателни. Rami mediales на долните шест нерва са двигателни, a rami
laterales преминават между m. longissimus п т. iliocostalis, дават клонове за тях и
завършват като rami cutanei laterales.
Rami dorsales на поясните нерви също така се делят на медиални и латерални
клонове. Медиалните са двигателни, а латералните, след като дават мускулни клонове,
се продължават в кожни нерви — пп. clunium superiores. Те инервират кожата в
задничната област.
Rami dorsales на първите три сакрални нерва се делят на ramus medialis и ramus
lateralis.
Rami laterales на S-,—S3 и целите rami dorsales на S.,—Sr, са кожни нерви за
задничната област — nn. clunium medii.
Предни клонове на спиналните нерви, rami ventrales
Предните клонове на гръдните гръбначномозъчни нерви запазват своя посегментен
вървеж, а останалите образуват сплитове, plexus: plexus cervicalis, plexus brachialis,
plexus lumbalis и plexus sacralis.
Шиен сплит, plexus cervicalis
Plexus cervicalis се образува от Cx до C4. Съседните нерви се свързват помежду си и
образуват бримки. Клоновете на plexus cervicalis са:
1. N. occipitalis minor. Начало — C2 и C3. Разклонява се в тилната област на
главата, зад ухото.
2. N. auricularis magnus. Начало — Са и Сй. Дели се на преден и заден клон.
Предният инервира кожата върху glandula parotis, а задният — ушната мида и кожата
върху processus mastoideus.
3. N. transversus colli. Начало — C2 и C3. Разклонява се в кожата на шията.
4. Nn. supraclaviculares — anterioris, medius и poste- rioris. Начало — C3 и C4.
Разтопяват се в кожата върху ш. pectoralis major и m. deltoideus.
5. Ansa cervicalis, шийна бримка. Нервни снопчета на Сх и С2 се присъединяват
към n. hypoglossus. Те се отделят от нерва и се отправят надолу като radix superior на
ansa superior. Клончета на С2 и С3 формират radix inferior. Двата корена се свързват и
формират ansa cervicalis. От нея се инервират долните подезични мускули.
6. N. phrenicus, диафрагмален нерв. Начало — главно С4, получава клонки и от С3
и Q-. Навлиза в гръдната кухина между vena и arteria subclavia, върви между плеврата и
перикарда (пред бронхите и белодробните съдове) и достига до диафрагмата, която
инервира. Левият п. phrenicus е по-дълъг.
7. От plexus cervicalis се отделят къси клонове към съседните мускули.
Мшиничеи сплит, plexus brachialis
Plexus brachialis се образува от предните клонове на С3 —С8 и част от Thx.
Разполага се около a. subclavia и
a. axillaris, преминава между m. scalenus anterior et medius. Според разположението на
него се различават над- ключична и подключична част.
Plexus brachialis, от медиално към латерално, се изгражда от rami ventrales на
спиналнн нерви, нервни стволове, trunci и нервни снопове, fasciculi.
Rami ventrales на С5 и Сс се свързват в truncus superior, ramus ventralis на C7 се
продължава в truncus medius, ramus ventaralis на C8 и част от Thx се свързват •в truncus
inferior. Всеки ствол се дели на преден и заден клон. Задните клонове на трите ствола
образуват fascicu-
his posterior, зад a. subclavia, предните клонове на truncus superior и truncus medius
образуват fasciculus lateralis ; предният клон на truncus inferior се продължава ката
fasciculus medialis.
Клонове на надключичната част
(l) N. dorsalis scapulae. Начало — CG. Върви по медиалния ръб на лопатката.
Инервира ш. levator scapulae и шш. rhomboidei.
^ (ft) N. suprascapularis. Начало — С5 и Сс. През incisura scapulae той преминава във
fossa suprascapularis, а след това във fossa infrascapularis. Инервира гп. supraspinatus, rn.
infraspinatus и ставната капсула.
_ 3/ N. thoracicus longus. Начало — CG—С7. Върви по- външната страна на m.
serratus anterior и го инервира.
\4.JN. subclavius. Начало — С5. Инервира т. subclavius
Клоноь шината част
1. Nn. .............. mores. Начало — С5 — Th^ Ми
нават под ключицата и инервират ш. pectoralis major и m. pectoralis minor.
2. Nn. subscapulares. Начало — CG и Ce. Инервират-
m. subscapularis и m. teres major.
3. N. thoracodorsatis. Начало — Cc—C8. Той върви по- предната страна на m.
latissimus dorsi и го инервира.
4. N. axillaris. Начало — fasciculus posterior, С5 и С3. Преминава през foramen
quadrilaterum. Дава клонове за m. deltoideus, т. teres minor, ставната капсула и кожен:
клон — n. cutaneus brachii lateralis superior.
5. N. cutaneus brachii medialis. Начало — fasciculus medialis, C8, Thx. Инервира
кожата на медиалната страна на мишницата.
6. N. cutaneus antebrachii medialis. Начало — fasciculus medialis, C8, Thx. Клонове
— ramus anterior и ramus ulnaris. Инервира кожата на медиалната страна на пред-
мишницата.
7. N. musculocutaneus. Начало — fasciculus lateralis,. С6—С7 Пробива т,
"cofarobrachialis и върви между т. biceps brachii и т. brachialis, инервира трите мускула
и се- продължава в m. cutaneus antebrachii lateralis.
8. N. medianus. Започва от fasciculus medialis и fasciculus lateralis чрез radix
medialis и radix lateralis, C5 — Thx.. Клонове: а. Мускулни клонове към всички мускули
на.
предната страна на предмишницата' с изключение на ш. flexor carpi ulnaris и
медиалната половина на гп. flexor digitorum profundus. Клонът му п. interosseus anterior
инервира ш. pronator quadratus, m. flexor pollicis longus и
m. flexor digitorum profundus, б. След преминаването през canalis carpi дава мускулни
клонове към m. abductor pol- "licis brevis, m. opponens pollicis, caput superficiale на m.
flexor pollicis brevis и двата латерални mm. lumbricales.
в. Кожни клонове: Ramus palmaris n. mediani (за кожата на thenar). Nn. digitales
palmares communes I, II и III: първият се дели на 3, а вторият и третият — по на два пп.
digitales palmares proprii: инервират кожата на I, II, III и половината от четвърти пръст.
N. medianus общо инервира мускулите, конто извършващ пронация, сгъване на
пръстите и отвеждане на палеца.
9. N. ulnaris. Начало — fasciculus medialis, С7, Сн. Преминава на предмишницата
по sulcus п. ulnaris, зад epicondylus medialis. Мускулни клонове за m. flexor carpi ulnaris
и медиалната половина на ш. flexor digitorum profundus. Кожни клонове: Ramus
cutarieus palmaris за инервация на кожата върху hypothenar. Ramus dorsalis п. ulnaris —
към гърба на ръката, където дава отначало два, а след това пет пп. digitales dorsales за
инервация на V, IV и половината па III пръст. Ramus palmaris п. ulnaris. Той преминава
на длаипата страна н се дели на ramus superficialis и ramus profundus. Ramus su-
perficialis инервира m. palmaris brevis н се дели па n. digitalis palmaris proprius за
медиалната страна на петия пръст и n. digitalis palmaris communis. Последният дава nn.
digitales palmares proprii за обърнатите една към друга страни на четвърти и пети пръст.
Ramus profundus инервира мускулите на hypothenar, всички mm. interossei, медиалните
два mm. lumbricales и от мускулите па thenar — m. adductor pollicis и дълбоката глава
на m. flexor pollicis brevis.
N. ulnaris общо инервира мускулите, които привеждат палеца, привеждат и
отвеждат петия пръст, сгъват про- ксималната фаланга на пръстите и разгъват средните
и ди- сталните фаланги.
10. N. radialis. Начало — fasciculus posterior, С5—Thj. На мишницата върви в
canalis humeromuscularis, а на предмишницата излиза между m. brachialis и т.
brachioradia-
lis. Мускулни клонове на мишницата към ш. triceps brachii и m. anconeus, б. Кожни
клонове — п. cutaneus brachii posterior и n. cutaneus antebrachii posterior, в. Ramus
superficialis n. radialis излиза на гърба на ръката и дава nn. digitales dorsales за пръстите
— I, II и половината от III (без крайните фаланги), и съответна част от кожата на гърба
на ръката, г. Ramus profundus n. radialis пробива m. supinator и излиза в дорзалната
страна на предмиш- ницата, където се продължава в п. interosseus posterior. Ramus
profundus n. radialis инервира задната и радиалната група мускули.
N. radialis общо е нерв за мускулите-разгъвачи на предмишницата и ръката.
Предни клонове на гръдните нерви
Те се намират в междуребрията и носят названието nn. intercostales. Последният е n.
subcostalis. Горните шест достигат до стернума, а долните пет и n. subcostalis вървят
между m. obliquus internus abdominis и m. transversus abdominis, а. Мускулни клонове
към собствените гръдни мускули, б. Мускулни клонове към мускулите на коремната
стена (долните пет и m. subcostalis). в. Кожни клонове : rami cutanei lateralis (с преден и
заден клон) и rami cutunei anteriores.
Поясен сплит, plexus lumbalis
Plexus lumbalis се образува от Lx, L2, L3 и част от L4. Клонове:
1. Мускулни клонове към съседните мускули.
2. IV. iliohypogastricus. Начало — Th12 и Lx. Дава ла- терално клонче към кожата на
горната част на regio glutea и медиално — към кожата на слабинната област.
3. N. ilioinguinalis. Начало — Lx. Преминава през са- nalis inguinalis. Инервира
кожата на scrotum и на корена на penis (у жената — кожата на големите срамни устни).
4. N. genitofemoralis. Начало — Lx и Дели се на ramus femoralis и ramus genitalis.
Ramus femoralis минава под lig. inguinale и инервира кожата под него. Ramus genitalis
преминава през canalis inguinalis, върви с funiculus spermaticus, инервира m. cremaster и
обвивките на testis.
5. N. cutaneus femoris lateralis. Начало — L3 и L4. Минава покрай spina iliaca anterior
superior и излиза на латералната страна на бедрото, където инервира койсага.
6. N. femoralis. Начало — L2, L3 и L4. Минава през lacuna musculorum и излиза по
предната страна . на бедрото. Клонове: а. Към m. iliacus и т. psoas major, б. Мускулни
клонове към т. quadriceps femoris, т. sartori us и m. pectineus. в. Rami cutanei anteriores —
към кожата на предната страна на бедрото, г. N. saphenus — към кожата на медиалната
страна на подбедрицата; тук отдава rami cutanei cruris mediales и n. infrapatellaris.
7. N. obturatorius. Начало — L2, L3 и L4. Върви по стената на малкия таз и през
canalis obturatorius излиза на медиалната страна на бедрото. Клонове: a. Ramus anterior
— дава мускулни клонове за m. adductor longus, т. abductor brevis, т. gracilis, малко
клонче към т. pectineus и малък ramus cutaneus n. obturatorii. 6. Ramus posterior — дава
клонове към т. obturatorius externus, т. abductor magnus и клонче за ставната капсула.
Кръстен сплит, plexus sacralis
Plexus sacralis се образува от предните клонове на част от L4, L6, Sx, S2 И S3; L4 И L5
формират truneus lumbosacralis. Клоновете му осигуряват инервацията на мускулите и
кожата в задничната област, на задната страна на бедрото, всички мускули и кожата на
подбедрицата и ходилото (без участъка, инервнран от n. saphenus). Те са следните:
1. Rami musculares — към съседните мускули. •
2. N. gluteus superior. Начало - L4, LC и Sx. Преминава през foramen suprapiriforme и
се отправя към m. gluteus medius, т. gluteus minimus и т. tensor fasciae latae.
3. N. gluteus inferior. Начало — L5, Sx и S2. Преминава през foramen infrapiriforme и
инервира m. gluteus maximus.
4. N. cutaneus femoris posterior. Начало — SJt S2 и S3. Преминава през foramen
infrapiriforme и върви по задната страна на бедрото, под fascia lata. Инервира кожата на
задната страна на бедрото. От началото му се отделят пп. clunium inferiores за кожата
на задничната област и rami perineales — за кожата в областта на perineum.
5. N. ischiadicus. Начало — L4—S3. Минава през foramen infrapiriforme и върви
между мускулите на задната страна на бедрото, които той инервира. Над fossa poplitea
се дели на n. tibialis и n. peroneus communis.
a. N. tibialis. Начало — L4—S3. Той прекосява fossa poplitea; на подбедрицата върви
между дълбоките мускули и под malleolus medialis се дели на п. plantaris medialis и n.
plantaris lateralis.
Във fossa poplitea от n. tibialis се отделят n. cutaneus surae medialis н мускулни
клонове към m. popliteus, m. gastrocnemius n m. soleus. Ha подбедрицата от него се
отделят клонове към съседните мускули, а под malleolus medialis се отделят кожните
rami calcaneares. N. plantaris medialis върви в медиалната част на стъпалото. Той дава
мускулни клонове за m. flexor digitorum brevis, т. flexor hallucis brevis, m. abductor
hallucis и първите два mm. lumbricales. От него се отделят и кожни клонове за I, II, III и
половината от IV пръст.
N. plantaris lateralis върви близо до латералния ръб на стъпалото. Той се дели на
ramus superficialis и ramus profundus. Ramus superficialis отделя кожни клонове за V и
половината от IV пръст, a ramus profundus отделя мускулни клонове за m. quadratus
plantae, за мускулите на петия пръст, всички mm. interossei, останалите два mm.
lumbricales и m. adductor hallucis.
6. N. peroneus communis. Начало — L.(—S2. Нервът минава под caput fibulae и тук
се дели на п. peroneus superficialis и n. peroneus profundus. От него преди това се отделя
п. cutaneus surae lateralis, който се свързва с
n. cutaneus surae medialis и двата формират n. suralis. Последният минава под външния
глезен и отива на гърба на ходилото като n. cutaneus dorsalis lateralis.
N. peroneus superficialis инервира mm. peronei и отива на гърба на ходилото, където
дава n. cutaneus dorsalis medialis et intermedius.
N. peroneus profundus върви между предните мускули на подбедрицата и ги
инервира. На гърба на ходилото инервира m. extensor digitorum brevis, т. extensor
hallucis brevis и завършва като кожен нерв в първото междупръст- но пространство.
Срамен сплит, plexus pudendus
Той се образува от предните клончета S2, S3 и S4. Неговите се отправят към
тазовите органи и към външните полови органи. Те са следните: .
1. Rami niusculares — към m. levator ani и m. coe- cygeus.
2. N. pudendus. Начало—S2 и S3. Той отделя rami anales и във fossa ischiorectalis се
дели на nn. perinea les и
n. dorsalis penis (clitoridis).
Nn. perineales инервират мускулите на diaphragma urogenitalis и кожата на
perineum и scrotum (rami scrotales posteriores).
N. dorsalis penis инервира кожата на penis и gin ns penis.
3. Парасимпатикови клонове към автономните сплитове около тазовите органи.
Опашен сплит, plexus coccygcus
Той е малко сплетение от предни клонове S.,. Sr,, и опашния нерв. Негови клонове,
nn. anococcygei, инерзп- рат кожата в областта на опашната кост.
ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНИ НЕРВИ, NN. CRAN1ALF.S
По реда на появяването си ма повърхността на мозъка черепномозъчните нерви са:
I. Nn. olfactorii. II. N. opticus.
III. N. oculomotorius. IV. N. trochlearis. V. N. trigeminus. VI. N. abducens. VII. N. facialis.
VIII. N. vestibulocochlearis (n. statoacusticus). IX. N. glossopharyngeus. X. N. vagus. XI. N.
accessorius. XII. N. hypoglossus.
I. Nn. olfactorii
Те са около 20 снопчета от безмиелинови нервни влакна, централни израстъци на
невроепителните клетки на обонятелната част на носната лигавица. Nn. olfactorii
минават през отворите на lamina cribrosa и завършват в bulbus olfactorius.
II. N. opticus
По същество той е мозъчен път, съставен от третите неврони на пътя на зрението.
Описан е при „Път на зрението“.
III. N. oculomotorius
Ядрата на n. oculomotorius са в средния мозък, под aqueductus cerebri, на равнището
на colliculi superiores. Те са: чифтно и нечифтно двигателно ядро и парасимпати- ково
ядро. На мозъчната повърхност нервът се появява на медиалната страна на crus cerebri.
По хода си получава сетивни (от п. ophthalmicus) и симпатикови влакна. Навлиза в
очницата през fissura orbitalis superior. Клонове — ramus superior и ramus inferior.
Ramus superior дава клонове за m. rectus superior и m. levator palpebrae superioris.
Ramus inferior дава клонове за m. rectus medialis, m.. Rectus inferior и m. obliquus
inferior. От клончето за m. obliquus inferior се отделя снопче предвъзлови парасим-
патикови влакна — radix oculomotoria, което отива в ganglion ciliare.
През него минават симпатикови и сетивни влакна. От ganglion ciliare излизат nn.
ciliares breves, съдържащи следвъзлови парасимпатикови влакна. Те навлизат в очната
ябълка и инервират m. sphincter pupillae и т. ciliaris.
IV. N. trochlearis
Двигателното му ядро е в средния мозък на равнището на colliculi inferiores. На
мозъчната повърхност той се появява дорзално, като във velum medullare anterius двата
нерва се кръстосват. N. trochlearis навлиза в очницата през fissura orbitalis superior и
инервира m. obliquus superior.
V. N. trigeminus
Осигурява сетивната инервация на почти всички органи на лицевата част на главата
и двигателната инервация на дъвкателните мускули.
Ядра: nucleus motorius n. trigemini, nucleus sensorius superior n. trigemini, nucleus
tractus mesencephalicus n. trigemini и nucleus tractus spinalis n. trigemini. Първите две
ядра се намират в pars dorsalis pontis, третото се продължава в mesencephalon, а
четвъртото слиза надолу (tractus spinalis n. trigemini).
Ha мозъчната повърхност нервът се появява между pons и pedunculus cerebellaris
medius. В началната му част се намира голям полулунен възел, ganglion trigeminale, в
който има униполярни (псевдоуниполярпи) нервни клетки. При ganglion trigeminale
нервът се дели на 3 клона:
n. ophthalmicus, n. maxillaris и n. mandibularis. Сетивната част на нерва е portio major, а
двигателната е portio minor. Последната се присъединява към n. mandibularis.
1. N. ophthalmicus. Той е изцяло сетивен нерв. Навлиза в очницата през fissura
orbitalis superior. N. ophthalmicus осигурява сетивната инервацин на очната ябълка, част
от лигавицата на носа, кожата на челото, горния клепач и част от кожата на носа.
Преди да навлезе в очницата, той се дели на n. lacrimalis, n. frontalis и п. па- sociliaris.
а. N. lacrimalis се отправя към glandula lacrimalis, като инервира кожата на
латералния край на горния клепач. По хода си приема ramus communicans cum nervo
zygomatico , по който в него идват следзъзлови парасим- патикови влакна от ganglion
pterygopalatinum. Те инерви- рат glandula lacrimalis.
б. N. frontalis върви под горната стена на очницата и се дели на n. supratrochlearis и
n. supraorbitalis. N. supratrochlearis инервира кожата и конюнктивата на горния клепач
и долно-медиалната част на челото. N. supraorbitalis се дели на медиални и латерални
снопове, които инервират кожата на челото и на част от черепния покрив.
в. N. nasociliaris -минава по медиалната страна на очницата. Продължава се в n.
ethmoidalis anterior, който навлиза в черепната кухина през lamina cribriformis, а след
това навлиза в носната кухина и инервира част от кожата на носа (под os nasale). По
хода си дава следните клончета: 1) ramus communicans cum ganglione ciliari — сетивни
клончета към възела; 2) nn. ciliares longi — навлизат в очната ябълка и достигат до iris
и cornea; 3) n. in- fratrochlearis — към кожата на медиалната част на гор-
ния клепач и към конюнктивата; 4) n. ethmoidalis posterior — към cellulae ethmoidales
posteriores и sinus sphenoidalis.
2. N. maxillaris. Осигурява сетивната инервация на средната част на лицето, на pars
nasalis pharyngis, лигавицата на мекото и твърдото небце, небцовите сливици, sinus
maxillaris, част от носната лигавица и зъбите и венците па горната челюст. Той излиза
от черепната кухина през foramen rotundum, минава през fossa pterygopalatina и през
fissura orbitalis inferior — като n. infraorbitalis, навлиза в sulcus и canalis infraorbitalis.
Излиза през foramen infraorbitale и дава кожни клонове за долния клепач, бузата, носа и
горната устна. В началото си n. maxillaris отделя ramus meningeus.
Клонове във fossa pterygopalatina
a. N. zygomatlcus — през fissura orbitalis inferior той навлиза в очницата и се разделя
на ramus zygomaticofa- cialis и ramus zygomaticotemporalis. От началната му част се
отделя ramus communicans cum n. zygomatico, който внася следвъзлови
парасимпатикови влакна в n. lacrimalis.
' б. Nn. pterygopalatini — отправят се към намиращия се под нерва ganglion
pterygopalatinum. Под възела се отделят : a) nn. palatini major et minor — към небцето;
б) rami nasales posteriores superiores — през foramen sphenopalatinum навлизат в
носната кухина; в) п. nasopalati- nus — върви под лигавицата на septum nasi и излиза на
предния край на небцето през foramen incisivum; г) клончетата към горната част на
гълтача; д) nn. alveolares superiores posteriores — към кътниците на горната челюст. От
п. palatinus major се отделят клончета към носа — rami nasales posteriores inferiores.
От n. infraorbitalis се отделят n. alveolaris superior medius — за предкътниците, и n.
alveolaris superior anterior — за резците. Всички nn. alveolares superiores при корените
на зъбите образуват сплетение, plexus dentalis superior, от което се отделят клонове за
зъбите и венците.
3. N. mandibularis. Той е смесен нерв. Сетивната му част инервира кожата на
слепоочната област, отчасти ушната мида, външния слухов проход, долната част на
бузата, лигавицата на езика, на пода на устната кухина, бузата и долната устна, зъбите
и венците на долната челюст. Двигателната му част осигурява инервацията на
дъвкателните мускули.
N. mandibularis излиза от черепа през foramen ovale. Клонове:
а. Ramus meningeus — през foramen spinosum навлиза в черепната кухина и
инервира dura mater.
б. Двигателни нерви към дъвкателните мускули — п. massetericus, n. pterygoideus
medialis, п. pterygoideus lateralis и nn. temporales profundi.
в. Клончета към — m. tensor veli palatini и m. tensor tympani.
r. N. buccalis — към лигавицата на бузата.
д. N. lingualis — сетивен нерв за езика, за частта му пред sulcus terminalis. Той
приема чрез chorda tympani парасимпатикови и специфично сетивни (вкусови) влакна.
Парасимпатиковите влакна се отделят и отиват към ganglion submandibulare.
е. N. alveolaris inferior — навлиза в canalis mandibulae, където образува plexus
dentalis inferior — за инерва- ция на зъбите и венците. През foramen mentale предният
край на нерва излиза като n. mentalis — за инервация на кожата на брадичката и
долната устна. Преди да навлезе в canalis mandibulae, n. alveolaris inferior отделя n. iny-
lohyoideus — за инервация на in. mylohyoideus и предното коремче на m. digastricus.
ж. N. auricuLotemporalis - през glandula parotis ce отправя към слепоочната област.
Той осигурява сетивната инервация на външната страна па ушната мида, външния
слухов проход и кожата па слепоочната област. В началото си той приема следвъзлови
парасимпатикови влакна от ganglion oticum, които ипервпрат glandula parotis.
VI. N. abducens
Двигателното ядро па нерва е в pars dorsalis pontis. Появява се на повърхността,
между pons и пирамидата па medulla oblongata. Отправя се напред, навлиза в очницата
през fissura orbitalis superior и инервира m. rectus lateralis.
VII. N. facialis
N. facialis е смесен нерв, съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикови влакна.
Сетивните и парасимпа-
тиковите влакна се присъединяват към него чрез n. intermedius.
Двигателното ядро на n. facialis е в pars dorsalis ponds. Сетивното ядро е nucleus
tractus solitarii, а парасимпа- тиковото — nucleus salivatorius superior. Последните две
ядра принадлежат на n. intermedius.
На мозъчната повърхност нервът се появява между diva и pedunculus cerebellaris
inferior. Той се отправя към meatus acusticus internus, навлиза в canalis facialis, минава
през него и излиза от черепа през foramen stylomastoideum. При навлизането в канала n.
facialis се обединява с n. intermedius. В канала, при hiatus canalis facialis, той образува
коляно, geniculum n. facialis, където се намира ganglion geniculi. Той е сетивен възел.
Клонове в canalis facialis:
а. N. petrosus major — отделя се при geniculum п. facialis и се отправя към ganglion
pterygopalatinum; съдържа предвъзлони парасимгтатикови влакна.
б. N. stapedius — към m. stapedius.
и. Chorda tympani е нерв, който съдържа парасимпа- тикови и сетивни влакна.
Отделя се от нерва над foramen stylomastoideum, прекосява cavum tympani и се
присъединява към n. lingualis. Парасимпатиковиге влакна завършват. в ganlion
subtnandibulare; оттук започват следвъзлови влакна за инервацинта на glandula
submandibularis и glandula sublingualis.
Клонове към мимическите мускули. След излизането през foramen
stylomastoideum n. facialis навлиза в glandula parotis и образува в нея нервно сплетение.
Тук се отделят клоновете му към мимическите мускули:
а. N. auricularis posterior — към venter occipitalis на m. epicranius и m. auricularis
posterior.
б. Ramus digastricus — към задното коремче на m. digastric us.
в. Ramus stylohyoideus.
r. Rami temporales.
д. Rami zygomatici.
е. Rami buccales.
ж. Ramus marginalis mandibulae.
з. Ramus? colli — m. platysma.
J
VIII. N. vestibulocochlearis (N. statoacusticus)
.r
Нервът се състои от pars vestibularis и pars cochlearis. Ha мозъчната повърхност се
намира между oliva и pedunculus cerebellaris raedius. След къс вървеж той достига до
дъното на meatus acusticus internus.
Pars vestibularis има своя нервен възел, ganglion vestibulare, в дъното на meatus
acusticus internus; в него има биполярни клетки. От възела към преддверието се
отправят : п. utriculoampullaris, п. ampullaris anterior, п. ampullaris lateralis, п.
ampullaris posterior и n. saccularis. Централните израстъци на невроните навлизат в
pons и завършват в четирите вестибуларни ядра.
Pars cochlearis има нервен възел в canalis spiralis modioli — ganglion spirale
cochleae. Периферните израстъци на невроните отиват към organon spirale (Кортиевия
орган), централните завършват в двете слухови ядра в pons.
IX. N. glossopharyngeus
N. glossopharyngeus съдържа сетивни, двигателни и па- расимпатикови влакна.
Ядрата му са в medulla oblongata. Те са: двигателно — nucleus ambiguus, сетивно —
nucleus tractas solitarii, и парасимпатиково — nucleus salivatorius inferior. Ha
мозъчната повърхност се появява в sulcus lateralis posterior, зад oliva, а черепната
кухина напуща през foramen jugulare. При отвора се намира ganglion superius, а под
него — ganglion inferius; и двата са сетивни възли. Клонове:
а. N. tympanicus съдържа парасимпатикови влакна. Отделя се от ganglion inferius,
навлиза в cavum tympani и участвува във формирането на plexus tympanicus. Той излиза
от cavum tympani като n. petrosus minor и отива в ganglion oticum, където завършват
предвъзловите му парасимпатикови влакна. Следвъзловите влакна се отправят към
glandula parotis чрез n. auriculotemporalis.
б. Rami pharyngei — за инервацията на pharynx; участвуват във формирането на
plexus pharyngeus.
в. Rami linguales — съдържат сетивни (вкусови) влакна за корена на езика.
г. Rami tonsillares — за tonsilla palatina.
д. Сетивни клончета към sinus caroticus и glomus са- roticum.
е. Клонче към m. stylopharyngeus.
X. N. vagus
В състава на n. vagus има сетивни (висцерални и ек- стероцептивни), двигателни и
парасимпатикови влакна. Ядрата му, които се намират в medulla oblongata, са: nucleus
ambiguus (двигателно), nucleus tractus solitarii (сетивно) и nucleus dorsalis n. vagi
(парасимпатиково). N. vagus се появява на мозъчната повърхност в sulcus lateralis
posterior на medulla oblongata и напуща черепа през foramen jugulare. При отвора се
намира ganglion superius, a след излизането на нерва на шията — ganglion inferius
(ganglion nodosum). N. vagus в областта на шията се намира зад v. jugularis interna и a.
carotis communis, в гръдната кухина върви с хранопровода, около който двата nn. vagi
образуват сплегение, plexus esophageus, и като два trunci vagales (anterior et posterior)
навлиза c хранопровода в коремната кухина. Според хода си нервът се дели на главова
част — до ganglion inferius, шийна част — до отделянето на n. laryngeus recurrens,
гръдна част —• до диафрагмата, и коремна част.
1. Клонове на главовата част. a. Ramus meningeus — към dura mater, б. Ramus
auricularis — сетивен клон към външния слухов проход и ушната мида.
2. Клонове на шийната част. Rami pharyngei — отделят се от ganglion inferius. Те
са двигателни и сетивни и участвуват във формирането на plexus pharyngeus.
Двигателните клонове инервират мускулите-констриктори на pharynx и мускулите на
небцето (без m. tensor veli palatini). б. Сетивни влакна към glomus caroticum. в. N.
laryngeus superior — дели се на ramus externus и ramus internus. Ramus externus
инервира m. cricothyroideus и m. constrictor pharyngis inferior. Ramus internus инервира
лигавицата на larynx над гласната цепка, epiglottis, и малка част от корена па езика. г.
Rami cardiaci superiores (2— 3) — към plexus cardiacus.
3. Клонове на гръдната част. а. N. laryngeus recurrens — отделя се на прехода на
шийната в гръдната част; вдясно завива под a. subclavia, а вляво — под arcus
aortae и ee отправя нагоре. N. laryngeus recurrens се продължава в n. laryngeus inferior,
който инервира мускулите на larynx (без rn. cricothyroideus) и лигавицата му под
гласната цепка. б. Rami cardiaci inferiores (2—3) — към plexus cardiacus; отделят се при
началната част на п. laryngeus recurrens. в. Rami bronchiales — отправят се към
главните бронхи и участвуват във формирането на plexus pulmonalis. г. Rami esophagei
— формират plexus esophageus.
4. Клонове на коремната част. При долния край на хранопровода от бримките на
plexus esophageus се формират truncus vagalis anterior и truncus vagalis posterior.
а. Truncus vagalis anterior върви по малката кривина на стомаха, участвува в
изграждането на plexus gastricus anterior и дава клонове към plexus hepaticus.
б. Truncus vagalis posterior върви зад стомаха и навлиза в plexus celiacus. Влакна от
него се отправят към коремните органи по останалите сплитове па автономната нервна
система в коремната кухина.
XI. N. accessorius
N. accessorius има pars spinalis и pars cranialis. Pars spinalis се появява при горните 5
шийпм сегмента е коренчета в областта на sulcus lateralis. Коренчетата се обединяват в
нервен сноп, който навлиза в черепната кухина през foramen magnum. Тук той се слива
с pars cranialis, чиито влакна започват от nucleus ambiguus. N. accessorius напуща
черепа през foramen jugulare. На шията той се дели на ramus internus и ramus extcrnus.
Ramus interims съдържа влакна на pars cranialis; присъединява се към п. vagus. Ramus
externus се отправя към m. trapezius и т. sternocleidomastoideus.
XII. N. hypoglossus
N. hypoglossus е двигателен нерв на езика. Ядрото му, nucleus n. hypoglossi, се
намира в medulla oblongata. Нервът напуща черепа през canalis hypoglossi. Крайните му
клонове завършват в мускулите на езика.
Анатомично -автономната нервна система се дели на торако-лумбален дял — pars
sympathica, и кранио-сакрален для — pars parasympathica. Всяка от тях има централна и
периферна част. По хода на нервите на автономната нервна система се намират възли,
ганглии, до които достигат предвъзловите миелинови нервни влакна и от тях започват
следвъзловите безмиелинови нервни влакна. Последните се отправят към инерзираните
органи — вътрешните органи, жлезите, сърцето и кръвоносните съдове.
PARS SYMPATHICA
Централният дял на pars sympathica се намира в cornu laterale на сивото мозъчно
вещество на гръбначния мозък, в сегментите от Th, до L>.
Truncus sympathicus е основната част на периферния дял. Той е чифтна верига,
изградена от 22—23 ganglia trunci sympathici, свързани помежду си чрез rami intergang-
lfonarcs; разполага се от двете страни на гръбначния стълб. Според положението си
ganglia trunci sympathici са: 3 шийни, 10—11 гръдни, 4 поясни, 4 кръстни и един
нечнфтсн опашен. Гръдните и първите два поясни възела са свързани с
гръбначномозъчните нерви чрез rami com- mimicantes albi и rami communicantes grisei, а
останалите само чрез rami communicantes grisei. Rami communicantes albi донасят до
ganglia trunci sympathici предвъзлови влакна, a rami communicantes grisei отпращат към
спиналните нерви следвъзлови влакна. Част от предвъзловите влакна не завършват в
ganglia trunci sympathici, а нервни възли в сплитовете близо до инервираните органи.
Шийката част на truncus sympathicus има три възела — ganglion cervicale superius
(най-голям), medium et inferius.
От ganglion cervicale superius се отделят:
а. . Rami communicantes grisei — към горните 4 спи- иални нерва.
б. Rami laryngopharyngei.
в. N. cardiacus cervicalis superior — към plexus cardiacus.
r. N. caroticus internus — навлиза в черепната кухина с a. carotis interna, около която
образува / plexus caroticus internus.
д. N. caroti^us externus — отправя се към а^ carotis externa; около нея и клоновете й
се образува plexus са- roticus externus.
От ganglion cervicale medium и inferius се отделят съответно п. cardiacus cervicalis
medius ct inferior, които отиват към plexus cardiacus. Отделят се и rami communicantes
grisei към шийните спинални нерви.
Гръдната част на truncus sympathicus има 10—11 възела. Първият е свързан с
долния шиен възел чрез две нервни снопчета, които формират бримка около a. sub-
clavia — ansa subclavia. Тези два възела често са обединени в ganglion
cervicothoracicum. От гръдната част на truncus sympathicus се отделят:
а. Клонове към a. subclavia — формират plexus subclavius.
б. Клонове към аортата — формират plexus aorticus.
в. Клонове към белия дроб — участвуват в изграждането на plexus pulmonalis.
г. N. splanchnicus major — отделя се от 6-ти до 9-ти възел. Той преминава през
диафрагмата в коремната кухина и навлиза в plexus celiacus.
д. N. splanchnicus minor — започва от 9-тн и 10-тв възел и отива към plexus
celiacus.
е. N. splanchnicus minimus — започва от 11-ти възел и се отправя към plexus renalis.
Автономни нервни сплетения в гръдната кухина
1. Plexus cardiacus — намира се под arcus aortae и има повърхностна и дълбока
част. Образува се от преплитането на сърцевите нерви на truncus sympathicus и
сърцевите клонове на n. vagus. Симпатиковата част на plexus cardiacus е съставена от
следвъзлови нервни влакна. В plexus cardiacus се намират ганглийни клетки и често
един възел, ganglion cardiacum, където завършват иред- възловите парасимпатикови
влакна и започват следвъз- ловите.
2. Plexus pulmonalis — разполага се при хилуса на белия дроб. Симпатиковите
влакна са следвъзлови, а па- расимпатиковиге завършват на нервни клетки в сплита.
3. Plexus aorticus — около aorta thoracica.
4. Plexus esophageus — широкобримчест сплит, изграден главно от клонове на n.
vagus.
Сплитове и възли на автономната нервна систем а в коремната кухина и в таза
1. Plexus aorticus — сплетение около aorta abdominalis.
2. Plexus cellacus — най-големият нервен сплит в коремната кухина. Намира се
около truncus celiacus и началото на a. mesenterica superior. От двете страни на truncus
celiacus се намира по един ganglion celiacum; често двата възела се свързват и образуват
един общ възел.
3. Plexus intermesentericus — частта от plexus aorticus между началото на аа.
mesentericae superior et inferior. Тук се намират ganlion mesentericum superius et inferius.
C описаните основни сплитове са свързани вторични сплитове около артериите към
съответните органи. Те са:
1. Plexus hepaticus.
2. Plexus linealis.
3. Plexus gastricus superior — около a. gastrica sinistra.
4. Plexus mesentericus superior.
5. Plexus mesentericus inferior.
6. Plexus renalis.
7. Plexus suprarenalis.
8. Plexus testicularis (ovaricus).
9. Plexus hypogastricus inferior — под bifurcatio aortae. От него се отделят клонове,
които формират plexus iliacus, около a. iliaca externa. Последният се продължава в
plexus femoralis, около a. femoralis. Отделят се и nn. hypogastrici, които навлизат в таза.
В стените на стомаха и червата се разполагат два крайни сплита: plexus myentericus
— между външния и вътрешния мускулен слой, и plexus submucosus. В тях се намират
ганглийни клетки, крайни парасимпатикови неврони.
Plexus hypogastricus inferior (plexus pelvinus) е основен сплит в таза. Към него идват
nn. hypogastrici и клонове от сакралните симпатикови възли. От plexus hypogastricus
inferior се отделят вторични сплитове, разположени около органите:
1. Plexus rectalis medius.
2. Plexus vesicalis.
3. Plexus uterovaginalis.
4. Plexus prostaticus.
5. Plexus deferentialis.
Парасимпатикови нервни влакна се намират в 4 череп- номозъчни нерва: п.
oculomotorius, n. facialis, n. glossopharyngeus и n. vagus. Те бяха описани при
съответните нерви. От сакралните парасимпатикови ядра започват нервни влакна,
които се отправят чрез пп. splanchnici pel- vitii към тазовите сплитове.
СЕТИВНИ ОРГАНИ
Рецепторите са органи и образувания, чрез които различните въздействия върху
организма се трансформират в нервни импулси. Според своето разположение и
функция те биват: външни — екстерорецептори, и вътрешни — интерорецептори.
Екстерорецепторите са органите на зрението, на слуха и равновесието, на обонянието,
на вкуса и рецепторите на общата сетивност (натиск, допир, болка и температура).
Интерорецепгорите приемат информация за физичните и химичните промени във
вътрешността на организма. В органите на двигателния апарат (мускули, сухожилия и
стави) се намират проприорецептори, чрез които се приема информация за
положението и движението на частите па тялото.
РЕЦЕПТОРИ НА ОБЩАТА СЕТИВНОСТ
Рецепторите на общата сетивност се намират във- всички части на тялото и имат
различно устройство, свързано с тяхната функция. Те са следните:
1. Свободни нервни окончания. Това са крайните части на сетивните нервни
влакна. Те са разнообразни по форма разклонения на нервни влакна, загубили в края си
миелиновата обвивка. В кожата те са рецептори за болка..
2. Телца (колби) на Краузе (Krause). Сферични или овални телца, покрити с
тънка съединителнотъканна капсула. Във вътрешността се намира безмиелиново
нервно влакно, което образува множество преплитащи се извивки. Намират се в
лигавицата на езика, конюнктивата, сино- виалните обвивки на ставите, в серозните
ципа и др.
3. Телца на Майснер (Meissner). Те са овални телца със съединителнотъканна
обвивка, която има външен и вътрешен слой. Във вътрешността се намира
безмиелиново влакно, което има спирален вървеж. Телцата на
f
Майснер се намират най-много в неокосмената кожа и са рецептори за допир. .
4. Телца на Фатер—Пачини (Vater—Pacini). Те са
овални телца с дебела капсула, изградена от концентрично разположени
съединителнотъканни пластинки. Навътре е разположена т. нар. вътрешна колба. В
средата на телцето се намира едно крайно окончание, което завършва с надебеление.
Телцата на Фатер—Пачини се намират под кожата, в серозните обвивки, с
сухожилията и в ставните капсули. Те приемат сетивността за натиск.
5. Мускулни вретена или нервно-мускулни снопчета. Това са цилиндрични
образувания в мускулите, съставени от едно или няколко мускулни влакна, обвити със
съеди- нителнотъканна капсула. Мускулните влакна се обхващат от безмиелинови
нервни влакна, които завиват спираловидно. Мускулните вретена са проприорсцептори
и приемат информация за мускулната дейност.
КОЖА '
Кожата се състои от епидермис и дерма или същинска кожа.
Епидермисът е изграден от многослоен плосък, вро- говяващ епител. На него се
различават:
a. Stratum germinativum — най-дълбок слой, съставен от няколко реда цилиндрични
и полнгонални клетки; най- дълбокият лежи върху membrana basilaris.
6. Stratum granulosum — два-три реда плоски клетки с гранулирана цитоплазма.
в. Stratum lucidum — съставен е от плоско слепнали клетки, в цитоплазмата на
които се намира кератохиалин.
г. Stratum согпеит — съставен е от множество слоеве вроговени пластинки от
мъртви епителни клетки.
Цветът на кожата се дължи на пигмента, разположен в цитоплазмата на клетките в
дълбоките слоеве.
Дермата, corium, изградена от съединителна тъкан с преплетени колагенни и
еластични влакна и малко мускулни влакна. Тя се дели на два слоя:
а. Stratum reticular е — съставен е от преплетени в различни посоки колагенни
влакна. В дълбочина той се свързва с подкожната мастна тъкан, subcutis.
б. Stratum papillare — съставен е от издатини към епидермиса, наречени напили. В
папилите се намират раз-
лични рецептори. На дланта и на главичките на пръстите палилите са удължени,
образуват cristae cutis, които дават специфична за всеки човек картина.
Образувания на кожата са космите, ноктите, мастните и потните жлези.
1. Косми, pili. На всеки косъм се различават корен, radix pili, и външна част, scapus
pili. Коренът е разположен в космеи фоликул — инвагинация на епидермиса към дер-
мата. На долния кран се намира разширение, bulbus pili, на дъното на което се образува
издатина от епителни клетки. В космения фоликул се излива секретът от мастните
жлези.
Scapus pili отвътре-навън се състои от pars medullaris и cuticula. Pars medullaris се
състои от полигонални клетки, a pars corticalis — от удължени клетки с различни
количества пигмент. Cuticula се изгражда от един слой вроговени пластинки.
В областта на космения фоликул за косъма се залавят гладкомускулнн снопчета —
mm. arrectores pilorum.
2. Нокти, ungues. Те са рогови образувания по тръбната страна на крайните
фаланги на пръстите. На всеки нокът се различават тяло, corpus unguis, и корен, radix
unguis, който е инвагиниран в кожата. Нарастването на нокътя става откъм неговия
корен, където се намира т. нар. matrix.
3. Мастни жлези, grandulae sebaceae. Те се намират в окосмената кожа.
Представляват тубуло-алвеоларни жлези, които се разполагат в дермата и се отварят в
ко- смените влагалища.
4. Потни жлези, grandulae sudoriferae. Намират се по цялата кожа с изключение
на glans penis и вътрешната част на външния слухов проход. По строеж те са тръбести
жлези. В дълбочина, в областта под дермата, образуват клъбце, а се отварят на
повърхността. Чрез потната секреция се регулират температурата и количеството на
водата в организма. Чрез потта се отделят и крайни продукти на обмяната.
ОРГАН НА ОБОНЯНИЕТО
Органът на обонянието е regio olfactoria — обонятелната част на носната лигавица,
областта на concha nasalis superior и съответствувашата й част на septum nasi.
22а
Тук се намират опорни, обоняДелни и базални клетки. Обонятелните клетки са между
опорните. Към повърхността те издават власинки, cilia. От противоположната страна
на клетката изхожда безмиелиново нервно влакно. Влакната се групират във fila
olfactoria, които преминават през lamina cribrosa на решетъчната кост и навлизат в
bulbus olfactorius.
ОРГАН НА ВКУСА
Рецептори на вкуса са вкусовите луковици, разположени в лигавицата на езика,
най-много в papillae vallatae и по-малко в papillae fungiformes и papillae foliatae.
Вкусовата луковица е овоидно телце, разположено в епитела и свързано с
повърхността чрез тясно вкусово ка- налче. Изградено е от опорни и от вкусови клетки.
Последните имат вретеновидна форма п заемат средната част. Към вкусовото каналче
ге издават ресннчки, а на противоположната страна завършват с един израстък. Около
вкусовите клетки се намират тънки крайни разклонения на сетивните (вкусовите)
влакна.
ОРГАН НА ЗРЕНИЕТО
Органът на зрението, oculus, се състои от очна ябълка, bulbus oculi, и спомагателни
органи — мускули на окото, клепачи, конюнктива и слъзен апарат.
Очна ябълка, bulbus oculi
Очната ябълка има приблизително сферична форма, леко е сплесната отгоре-надолу
и е с по-силно издута предна част. Тя има преден и заден полюс, а линията, която ги
свързва, е axis opticus.
Очната ябълка има три обвивки, които обхващат нейното ядро: tunica fibrosa bulbi,
tunica vasculosa bulbi и retina.
1. Tunica fibrosa bulbi се състои от sclera и cornea. Склерата обхваща G/G ОТ
повърхността. Изградена е от колагенни и еластични съединителнотъканни влакна.
'22.4
Най-дебела е в задната част, а най-тънка — при еква- гора. На задната страна мястото
на излизане на очния нерв е надупчено поленце, lamina cribrosa. На предния край при
свързването с cornea се намира околовръстният sinus venosus sclerae. Роговицата,
cornea, заемаща предната г/б на очната ябълка, е по-силно изпъкнала и прозрачна.
Периферно се свързва със склерата в жлеб, limbus sclerae. На предната страна на
прехода между sclera и cornea се намира sulcus sclerae.
Роговицата е изградена от 5 слоя: epithelium anterius, lamina limitans anterior,
substantia propria, lamina limitans posterior и endothelium posterius.
2. Tunica vasculosa bulbi е богато кръвоснабдена. Състои се от chorioidea, corpus
ciliare и iris.
Chorioidea се разполага непосредствено под склерата; между тях се намира spatium
perichorioideale. Отвън-на- вътре тя е изградена от :
a. Lamina perichorioidealis — тънка пластинка, б. Lamina vasculosa — преплетени
малки артерии и вени. в. Lamina choriocapillaris. r. Lamina basalis, която граничи c
пигментния слой на ретината.
Corpus ciliare, разположен между chorioidea и iris, се състои от orbieultis ciliaris,
corona ciliaris и m. ciliaris. Or- biculus ciliaris се състои от ниски меридиални гредички.
Corona ciliaris е изградена от 60 до 80 радиално разполост- жепи израстъци, processus
ciliares. Те произвеждат течността, която изпълва очните камери. М. ciliaris е изграден
от гладки мускулни влакна, разположени радиално и ме- ридмално.
Iris има вид на кръгла, вертикално разположена пластинка с отвор по средата —
зеница, pupilla. Външният край е margo ciliaris, а вътрешният — margo pupillaris. Ha
предната страна се намира един слой ендотелни клетки, а на задната има два реда
цилиндрични клетки с пигмент. Между предния и задния епителен слой се намира
stroma iridis. В нея се намират съединителнотъканни клетки с различно количество
пигмент, а също така m. sphincter pupillae, изграден от циркулярни гладкомускулни
влакна (предимно около зеницата) и m. dilatator pupillae — радиални снопчета от
мускулни влакна. В stroma iridis се намират и кръвоносни съдове, които се групират
във външен (голям) и вътрешен (малък) кръг.
ь
3. Retina, \ мрежестата обвивка, е най-важната част на окото. На нея се различават
pars optica, която съответ- ствува по положение на chorioidea, и pars сеса retinae, която
покрива corpus ciliare и iris. Границата между pars optica и pars сеса е при orbiculis
ciliaris (ora serrata). В дъното на очната ябълка се намира жълтото петно, macula lutea, а
медиално от него е papilla п. optici — място, където се формира n. opticus. Ретината е
изградена от две основни части: пигментен слой и нервен слой. Пигментният слой е
развит по цялото протежение, а нервният — в pars optica retinae. Нервният слой на
ретината се състои от три последователно свързани елемента — светлочувствителни
невроепителни клетки, биполярни клетки и ганглийни клетки.
Светлочувствителните клетки според формата си са пръчици и конусчета, като
пръчиците са около 20 ггьти повече. В macula lutea се намират само конусчета. На
всяка клетка се различава външен и вътрешен сегмент. Във външния сегмент се намира
особен пигмент — ро- допсин, а от вътрешния изхожда нервно влакно, което влиза във
връзка с дендритите на биполярните клетки. Биполярните клетки имат периферен и
централен израстък, чрез които влизат в синаптични връзки съответно с
невроепителните и с ганглийните клетки. Ганглийните клетки са големи и имат 1—2
дендрита, чрез които се свързват с биполярните клетки. Аксоните на всички ганглийни
клетки се насочват към papilla n. optici, където се събират и формират n. opticus.
Ядро на очната ябълка. Ядрото на очната ябълка е изградено от стъкловидното
тяло, лещата и течността, humor aqueus, която изпълва очните камери;
Стъкловидното тяло, corpus vitreum, е изградено от 99% вода и 1% белтъци и
соли.
Лещата, lens, има вид на двойно изпъкнала леща, която променя своята дебелина и
играе най-съществена роля при акомодацията на окото за близко и далечно гледане. На
нея се различават преден и заден полюс, axis lentis — линията, свързваща полюсите и
екзатора.
Лещата е изградена от прозрачна субстанция с по- плътна централна част, nucleus
lentis. На повърхността й се намира capsula lentis, към кояго се прикрепва zonula ciliaris.
Топа са тънки сухожилия нишки, идващи от т. ciliaris. Чрез тях m. ciliaris променя
дебелината на лещата.
Очни камери. Пространството между iris, лешата и corpus ciliare е задната очна
камера. Чрез зеницата тя се свързва с предната очна камера — пространството между
iris и cornea. В периферната част на предната камера, в иридо-корнеалния ъгъл, се
намира ligamentum pectina- tum anguli iridocornealis. Между гребенчетата на тази връзка
се намират пространства, чрез които се осъществява връзка със sinus venosus sclerae.
Двете очни камери са изпълнени с течност, humor aqucus. Тя се произвежда от
processus ciliares, а се оттича към sinus venosus sclerae.
Спомагателни органи на окото
Мускули на очната ябълка. Мускулите на окото са: 4 прави, 2 коси и мускулът-
повдигач на горния клепач.
Правите мускули са: ш. rectus superior, m. rectus inferior, m. rectus medialis и m.
rectus lateralis. Косите мускули са: m. obliquus superior и m. obliquus inferior. C
изключение на m. obliquus inferior всички те започват от дъното на очницата. Правите
мускули се залавят за очната ябълка — малко пред екватора. М. obliquus superior върви
отзад-напред, сухожилието му се прехвърля през влакнесто-хрущялен пръстен, насочва
се назад и встрани и се залавя зад екватора. М. obliquus superior започва от слъзната
кост, насочва се медиално и назад й се • залавя за очната ябълка зад екватора. М.
obliquus superior се инервира от n. trochlearis, m. rectus lateralis — от n. abducens, а
всички останали — от n. oculomotorius.
Vagina bulbi и съединителна тъкан на очницата. Около очната ябълка се намира
мембрана, vagina bulbi. Между нея и стената на очницата е corpus adiposum ог- bitae.
Костната стена на орбитата е покрита от надкостницата, periorbita.
Клепачи и конюнктива. Горният клепач се ограничава нагоре от веждата, а
долният — от sulcus infrapal- pebralis. Свободният край на всеки клепач е тясна ивица,
ограничена от преден и заден ръб, limbus palpebralis (anterior et posterior). Зад предния
ръб се намират ресниците, cilia. Свободните краища на клепачите ограничават rima
palpebralis. Нейният латерален ъгъл е остър, а медиалният — заоблен. В него се намира
caruncula lacrimalis.
В строежа на клепача участвуват отпред-назад: кожа, гп. orbicularis oculi, фиброзна
пластинка, tarsus, и конюн- ктива. Tarsus е изграден от плътна съединителна тъкан. На
медиалната страна tarsus на горния и на долния клепач се свързват чрез lig. palpebrale
mediale, а встрани се намира raphe palpebrale laterale. B tarsus се намират отвесно
разположени жлези, glandulae tarsales, които отделят sebum palpebrale.
Conjunctiva. Тя е слизеста обвивка, която покрива задната страна на клепачите,
conjunctiva palpebrarum, и от тях се прехвърля върху bulbus oculi — conjunctiva bulbi.
Последната достига до cornea, където преминава в epithelium corneae. Мястото на
прехода на conjunctiva palpebrarum в conjunctiva bulbi е fornix conjunctive.
Слъзен апарат, apparatus lacrimalis. Той се състои от glandula lacrimalis и слъзни
пътища.
Glandula lacrimalis се разполага в горно-външния кран на орбитата. Има горно и
долно делче, pars orbitalis и pars palpebralis. Устройството е делчесто, произведеният
секрет се излива чрез 7—15 каналчета във fornix conjuti- ctivae. Сълзите се събират в
медиалния ъгъл, в laeus lacrimalis. През puncta lacrimalia (горен и долен), разположени
върху caruncula lacrimalis, те преминават в canaliculi lacrimales (superior et inferior) и
се събират в saccus lacrimalis. Чрез ductus nasolacrimalis те се отвеждат п долния носен
ход.
Кръвоснабдяване на окото. Окото се кръвоснабдява от клонове на a. ophthalmica
— клон на a. carotis interna. Тя преминава в очницата през canalis opticus.
Клонове за окото: 1. A. centralis retinae с ramus superior и ramus inferior. 2. Aa.
ciliarcs postcriores --- breves et longi. 3. Aa. ciliares antcriorcs.
Aa. ciliares posteriores longi и aa. ciliares anteriores участвуват в образуването на
circulus iridis major et minor.
Венозната кръв се събира във венозно сплетение в chorioidea и при екватора се
оттича чрез venae vorticosae (5—6). Венозната кръв от corpus ciliare и iris се оттича към
sinus venosus sclerae.
ОРГАН НА СЛУХА И РАВНОВЕСИЕТО
Анатомично органът на слуха й равновесието се дели на външно, средно и
вътрешно ухо или-лабиринт.
1. Ушна мида, auricula. Тя е изградена от еластичен хрущял, покрит с кожа.
Основните части на външния релеф на auricula са: helix, anthelix, crura helicis, scapha,
concha (продължава се във външния слухов проход), tragus, antitragus и lobulus
(изградени от влакнеста съединителна тъкан).
2. Външният слухов проход е дълъг около 5 см и достига до membrana tympani.
Състои се от външна, хрущялна (2 см), и вътрешна, костна част (1 см). Между тях се
включва тъп ъгъл, отворен напред и надолу. Външният слухов проход е покрит с тънка
кожа, която се продължава върху membrana tympani. В нея се намират glandulae
ceruminosae (произвеждат cerumen) и мастни жлези. В хрущялната част се намират
къси косми, tragi.
СРЕДНО УХО, AURIS MEDIA
Средното ухо е напречно сплесната кухина с 6 стени н с обем около 1 куб. см. В
него се намират верижно свързани 3 костици — чукче, наковалня и стреме.
Латералната страна е paries membranaceus. На нея се намира membrana tympani.
Над мембраната е recessus epitympanicus.
Membrana tympani е прикрепена чрез anulus fibrocartilaginous в sulcus tyinpanicus.
По средата си е придръпваха навътре — umbo. Membrana tympani има 3 слоя, отвън-
навътре — stratum cutaneum, stratum fibrosum и stratum mucosum. Stratum fibrosum е
изграден от колагенни съеднннтелнотъканни влакна. В горната част се намира
триъгълен сектор, в който stratum fibrosum липсва. Това v pars flaccida, а останалата
част е pars tensa.
Медиалната стена, paries labyrinthicus, свързва средното ухо с лабиринта. По
средата й се намира promontori um. Над и зад него е fenestra vestibuli, а под и зад него
— fenestra cochleae. Fenestra cochleae е заета от membrana tympani secundaria. Над
promontorium се намира prominentia canalis facialis.
Горната стена, paries tegmentalis, отделя cavum tympani от черепната кухина.
Долната стена, paries jugularis, отделя cavum tympani от fossa jugularis.
Задната стена, paries mastoideus, е по-широка в горния си край и тук се намира
antrum mastoideum, който свързва cavum tympani с cellulae mastoideae. На задната стена
се намира processus pyramidalis, на който се прикрепва m. stapedius.
Предната стена е paries caroticus ; в съседство върви a. carotis interna. В горната й
част се намира ostium tym- - panicum tubae auditivae — отвърстието на слуховата тръба.
Над него се намира отвърстието, през което излиза m. tensor tympani. Тръбата и
мускулът са вложени съответно в semicanalis tubae auditivae и semicanalis
musculotubarius.
Слуховата тръба, tuba auditiva, свързва cavum tympani c pharynx; дълга e 3,5 см. ТЯ
има pars ossea и pars cartilaginea. Последната е изградена от хрущял е форма на улей.
На долната му страна се прикрепва m. tensor veli palatini. Tuba auditiva е покрита c
лигавица c цилиндричен въсеносен епител.
Слухови костици. Различаваме следните костици:
1. Чукчето, malleus, има овална глава, caput maliei, дръжка, manubrium mallei, и
преден и латерален израстък. Дръжката е свързана с membrana tympani.
2. Наковалнята, incus, има тяло, corpus iticudis, и два израстъка, crus longum и crus
breve. Crus longuni завършва c надебеление, processus lenticularis. Corpus incudis ce
свързва ставно c caput mallei, а чрез processus lenticularis се осъществява ставна връзка
със стремето.
3. Стремето, stapes, има главичка, caput stapedis, предно и задно краче, crus
anterius и crus posterius, и плочка, basis stapedis. Плочката е прикрепена по ръба на
fenestra vestibuli.
Веригата от слухови костици предава звукови трептения от membrana tympani на
fenestra vestibuli. Двата малки мускула — m. tensor tympani и т. stapedius, със своята
функция нагаждат membrana tympani и слуховите костици към различната сила и
височина на звука.
ВЪТРЕШНО УХО (ЛАБИРИНТ), AUR1S INTERNA
Вътрешното ухо се състои от костен и ципест лабиринт.
1. Костен лабиринт. Той се състои от равновесна и слухова част. Равновесната
част има преддверие, vestibu-
lum, и три костни полуокръжни канала, а слуховата част се състои от костния охлюв.
Преддверието на медиалната страна има костен гребен, crista vestibuli, който го
разделя на две ямки, recessus ellipticus и recessus sphericus. Crista vestibuli на горния си
край завършва с pyramis vestibuli, а на долния — с recessus cochlearis, началото на
спиралния канал на охлюва.
Костните полуокръжни канали започват и завършват в recessus ellipticus. Те са
взаимно перпендикулярни и според положението си са: преден, заден и латерален —
canales semicirculares — anterior, posterior et lateralis. Всеки канал започва c разширение,
ampulla, и завършва с краче, crus. Предният и задният завършват с общо краче, crus
commune, а латералнийт завършва самостоятелно с crus simplex.
Костният охлюв има основа, basis cochleae (на дъното на meatus acusticus internus),
и заоблен връх, cupula cochleae, насочен напред и встрани.
Охлювът има централна ос — вретено, modiolus, около който обикаля 21/2—2zf4s
пъти canalis spiralis cochleae. Modiolus има основа, basis, разположена в meatus acusticus
internus. Ha нея се намират малки отвърстия, tractus spiralis foraminosus, през които
минават снопчетата на слуховия нерв. Те водят в canalis longitudinalis modioli. При
cupula cochleae modiolus завършва c пластинка, lamina modioli. Ha външната страна на
modiolus се намира спирална пластинка, lamina spiralis ossea, която на върха завършва с
малка кука, hamulus. С lamina modioli тя ограничава отвор, helicotrema. Lamina spiralis
ossea се вдава в кухината на охлюва и я разделя непълно на две. В основата на
пластинката върви тесен канал, canalis spiralis modioli, където се разполага възелът на
слуховия нерв.
2. Ципест лабиринт. Състои се от следните части:
а. Равновесна част. Тя се състои от utriculus, разположен в recessus ellipticus,
sacculus — в recessus sphericus, и три ципести полуокръжни канала.
Utriculus има вид на елипсовидна торбичка. От нея започват и завършват трите
ципести полуокръжни канала.
Sacculus има вид на сферична торбичка.
Utriculus и sacculus са свързани непряко помежду си. От sacculus излиза тясна
тръбичка, ductus endolymphaticus, която се отваря н черепната кухина на задната страна
на пирамидата. От utriculus към него се простира ductus
utriculosaccularis. От sacculus започва къс канал, ductus reuniens, който го свързва с
ductus cochlearis.
На медиалната и долната стена на utriculus и на предната стена на sacculus се
намират съответно macula utriculi и macula sacculi, рецептори на равновесието..
Ципестите полуокръжни канали повтарят хода на костните и имат същите
названия. Всеки от тях започва с ampulla membranacea. В началната част на всяка
ampuia се намира издатина, crista ampullaris, рецептор на вестибуларния апарат.
б. Слухова част. Слуховата част на ципестия лабиринт е ductus cochlearis —
каналче с триъгълна при напречен разрез форма, което обикаля спирално около
modiolus. Започва със задънено начало, cecum vestibulare, и завършва при cupula с
cecum cupulare. В началото има ширина 1 мм, а накрая — 3,5 мм.
Ductus cochlearis се простира от lamina spiralis ossea до противоположната стена и
разделя костния канал на охлюва на две — sc ala vestibuli и scat a. tympani. Тон има три
стени: основна, paries tympanica, латерална и paries vestibularis към scala vestibuli.
Последната е заета от тст- brana vestibularis, която започна от горната устна на lamina
spiralis ossea. От долната устна започна inembrana spiralis (membrana basilaris), която
отива до срещуположната с тепа и отделя ductus cochlearis от scala tympani.
Върху membrana basilaris се намира рецепторът на слуха — organon spiralc
(Кортие.в орган). Кортненпят орган е изграден от опорни клетки и от специфично
сетивни, ресничести клетки. Последните са н две редици - медиална и латерална.
Кортненият орган е покрит от пктп- brana tectoria. Тя играе много нажиа роля при
осъществяване на слуховата функция като непосредствен дразнител на сетивните
клетки.

Учебник анатомия

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

Учебник анатомия

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Учебник анатомия

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

СЪДЪРЖАНИЕ

Шийна част + + +- 4-+ + +++ н—1—г

Дължина 25 см 2/б 3/б

Лумен около 4 см 4 CM около 3 см

Vermis Hemispherium cerebelli j

You might also like