Professional Documents
Culture Documents
Учебник анатомия
Учебник анатомия
Двигателен апарат................................ . . . • 13
Костна система, systema ossium . . ........................................ 13
Устройство на костите................................................................ 13
Развитие и растеж на костите..................................................... 14
Свързвания между костите......................................................... 16
Гръбначен стълб, columnavertebralis.......................................... 16
Гръден кош, thorax...................................................................... 20
Череп, cranium.............................................................................. 22
Кости на мозъчния дял, craniumcerebrale....................... 22
Кости на лицевия дял, cranium viscerale................................ 25
Черепът като цяло ....................................................................... 28
Кости и стави на раменния пояс..........................................31
Кости и стави на свободния горен крайник....................... 32
Кости и стави на тазовия пояс.............................................37
Кости и стави на свободния долен крайник.......................40
Мускулна система, myologia.................................. . .47
Устройство на мускулите............................................................ 47
Помощни образувания на мускулите........................................ 48
Мускули на главата, mm. capitis................................................. 49
Мускули на гърба, mm. dorsi.................................................. . 53
Мускули на шията, mm. colli................................................. 57
Мускули на гръдния кош, mm. thoracis.................................. 50
Диафрагма, diaphragma............................................................... 61
Коремни мускули, mm. abdominis.............................................. 62
Слабинен канал, canalis inguinalis.............................................. 63
Мускули на горния крайник, mm. membri superiors . . . 64
Мускули на долния крайник, mm. membri inferioris .... 73
Вътрешни органа,splanchnologia............................................... 83
Устройство на стената на кухите вътрешни органи .... 83
Храносмилателна система, systema digestorium ... ... 84
Устна кухина, cavum oris............................................................ 84
Гълтач, pharynx........................•............................................... 89
Хранопровод, esophagus.............................................................. 90
Стомах, ventriculus (gaster).......................................................... 91
Тънко черво, intestinum tenue..................................................... 92
Дебело черво, intestinum crassum............................................... 94
Черен дроб, hepar......................................................................... 96
Задстомашна жлеза, pancreas..................................................... 99
Коремница, peritoneum................................................................ 99
Дихателна система, systema respiratorium................................101
Hoc, nasus и носна кухина, cavum nasi......................................101
Гръклян, larynx...........................................................................103
Дихателна тръба, trachea...........................................................105
Бял дреб, pulmo...........................................................................105
Средостение, mediastinum.........................................................108
Пикочо-полова система, systema urogenitale...........................108
Пикочни органи, organa uropoetica...........................................108
Бъбрек, ren...................................................................................108
Пикочопровод, ureter....................................................................Ill
Пикочен мехур, vesica urinaria.....................................................Ill
Пикочен канал, urethra...............................................................112
Мъжки полови органи, organa genitalia masculina...................112
Семенник, testis..........................................................................112
Семеотводен канал, ductus deferens..........................................113
Простатна жлеза, prostata.......................................................... 114
Мъжки полов член, penis...........................................................115
Мъдница, scrotum.......................................................................116
Женски полови органи, organa genitalia feminina....................117
Яйчник, ovarium ........................................................................ 117
Маточна тръба, tuba uterina.......................................................118
Матка, uterus.............................................................................118
Влагалище, vagina.................................................................... 120
Външни женски полови органи, partesgenitales externae 120
Тазово дъно, perineum..............................................................121
Млечна жлеза, mamma.............................................................122
Жлези с вътрешна секреция, glandulae sine ductibus............123
Щитовидна жлеза, gl. thyroidea ........................................ 123
Околощитовидни жлези, gll. parathyroideae..........................123
Хипофиза, hypophysis (gl. pituitaria).........................................124
Тимус, thymus...........................................................................125
Надбъбречна жлеза, gl. suprarenalis........................................125
Парагапглии, paraganglia.........................................................126
Епифиза, corpus pineale............................................................126
Кръвоносна система, angiologia........................................... 127
Сърце, cor..................................................................................127
Устройство на стената на кръвоносните съдове...................132
Малък кръг на кръвообращението...........................................134
Голям кръг на кръвообращението..................................134
A. carotis communis....................................................135
A. carotis externa.........................................................135
A. carotis interna..........................................................137
A. subclavia................................................................. 138
Артерии на горния крайник......................................................139
Aorta thoracica..................................................................... . . 141
Aorta abdominalis......................................................................142
A. iliaca communis.................................................... 143
D. iliaca interna............................................................143
A. iliaca externa.............................................• .... ... 144
Артерии на долния крайник...................................................... 145
Вени, venae.......................................................................147
V. cava superior...........................................................147
V. azygos......................................................................................150
<)
V. cava inferior............................................................................151
V. Portae............................................................................... .... . 152
Кръвообращение у плода......................................................... 153
Лимфна система, systerna lymphatic urn..................................153
Главни лимфни съдове..............................................................154
Лимфни възли на главата и на шията .................................. 155
Лимфни възли на горния крайник......................................... 155
Лимфни възли на гръдния кош............................................... 156
Лимфни възли в коремната кухина......................................... 156
Лимфни възли на таза и долния крайник .... 157
Слезка, lien................................................................................ 157
Нервна система, Systema nervosum.........................................159
Структурни елементи на нервната система............................151
Централна нервна система........................................................161
Гръбначен мозък, medulla spinalis............................................166
Главен мозък, encephalon..........................................................167
Продълговат мозък, medulla oblongata (външно устройство) 168
Мост, pons (външно устройство)............................................. 168
Ромбовидна яма, fossa rhomboidea...........................................168
Вътрешно устройство на medulla oblongata и pons . .161
Среден мозък, mesencephalon................................................. 173
Малък мозък, cerebellum.........................................................176
Четвърто мозъчно стомахче, ventriculus quartus .... 176
Междинен мозък, diencephalon................................................179
Трето мозъчно стомахче, ventriculus tertius...........................179
Краен мозък, telencephalon......................................................179
Бразди и извивки на facies superolateralis ...............................180
Бразди и извивки на долната повърхност на хемисферата . .181
Бразди и извивки на медиалната повърхност на хемисферата 182
Вътрешно устройство на pallium.............................................183
Бяло мозъчно вещество на хемисферата.................................184
Базални ядра на хемисферата, corpus striatum ... 185 Странично мозъчно стомахче,
ventriculus lateralis . . 185
Обонятелен мозък, rhinencephalon...........................................187
Локализация на функциите в кората на голямомо-
зъчните хемисфери.................................................................. 189
Проводни пътища в нервната система....................................190
Аферентни пътища....................................................................191
Еферентни пътища....................................................................195
Обвивки на главния и гръбначния мозък................................196
Кръвоснабдяване на централната нервна система.................198
Периферна нервна система.......................................................200
Гръбначномозъчни нерви, nn. spinales....................................200
Задни клонове на спиналните нерви, rami dorsales . . . 200 Предни клонове на
спиналните нерви, rami ventrales . . 201
Шием сплит, plexus cervicalis...................................................201
Мишничен сплит, plexus brachialis..........................................202
Предни клонове на гръцните нерви.........................................205
Мойсей сплит, plexus lumbalis..................................................205
Кръстен сплит, plexus sacralis.................................................206
Срамен сплит, plexus pudendus...............................................208
Опашен сплит, plexus coccygeus................................. .... 208
Черепномозъчни нерви, nn. craniales.............................. . . . 208
I. Nn. olfactorii......................................................... 208
II. N. opticus.............................................................. 209
III. N. oculomotorius ............................................. .... 209
IV. N. trochlearis . . .......................................... 209
V. N. trigeminus . ... ...............209
VI. N. abducens . . .... ............... . 212
VII. N. facialis .... •....................................................212
VIII. N. vestibulocochlearis (n. statoacusticus) • . . . 214
IX. N. glossopharyngeus......................................... 214
X. N. vagus...............................................................215
XI. N. accessorius...................................................... 216
XII. N. hypoglossus................................................... 216
Автономна (вегетативна) нервна система . . . • ...............217
Pars sympathica . •.........................................................217
Автономни нервни сплетения в гръдната кухина .... 218 Сплитове и възли на
автономната нервна система в коремната кухина и в таза 219
Pars parasympathica ♦ . . . .. .... 220
Сетивни органи............. ... 221
Рецептори на общата сетивност . .........................221
Кожа................................................... • •..................................222
Орган на обонянието.................... .........................................223
Орган на вкуса............................................................................224
Орган иа зрението....................................................................224
Очна ябълка, bulbus oculi........................................................ 224
Спомагателни органи на окото...............................................227
Орган на слуха и равновесието...............................................228
Външно ухо, auris externa........................................................229
Средно ухо, auris media...........................................................229
Вътрешно ухо (лабиринт), auris interna..................................230
ДВИГАТЕЛЕН АПАРАТ
Костите, ставите и скелетните мускули изграждат двигателния апарат на човека.
Той дава опората на тялото и осъществява една от основните жизнени функции —
движението. Двигателният апарат се състои от две части: пасивна част — кости и
стави, и активна част — мускули.
КОСТНА СИСТЕМА. SYSTEMA OSSIUM УСТРОЙСТВО НА КОСТИТЕ
Скелетът е изграден от повече от 220 кости, които според формата си се
разпределят в три групи: дълги, къси и плоски. Всяка дълга кост се състои от средна
част — диафиза, dlaphysis, и два края, проксимална и дистална епифиза, epiphysis.
Диафизата е изградена от плътно костно вещество, което загражда широка кухина,
cavum medullare. Епифизите са изградени от гъбесто костно вещество, покрито от
тънък кортикален слой. Костните гредички се разполагат по направление на силите на
разтягане и натиск. Епифизите притежават ставни повърхности за съчленяване със
съседни кости. Предходният участък между диа- и епифизата се нарича метафиза,
metaphysis. Външно те приличат на диафизите, а по вътрешния си строеж — на
епифизите. Основните структурни елементи на всяка кост са: костното вещество,
надкостницата, костният мозък и ставният хрущял.
Костно вещество. Две трети от общото тегло на костите представляват неорганични
соли (СаР04, СаС03, MgP04, CaF и др.), а една трета — органични съставки, предимно
белтъци във вид на колаген. Костното вещество образува извити пластинки с големина
1—2 мм, в които спирално се подреждат колагенни влакна, а между тях се разполагат
молекулите на неорганичните и органичните съе-
динения. Сред основното вещество се намират костните клетки, остеоцити, чиито
израстъци се разполагат в тесни каналчета. Пластинките са подредени концентрично
около надлъжно ориентирани канали, Хаверсови канали, и образуват колонки,
наречени остеони. Наредените плътно един до друг остеони, заобиколени с по-големи,
генерални пластинки, изграждат плътното костно вещество, substantia compacta, а
гъбестото костно вещество, substantia spongiosa, най-често представлява деформирани
остеони с разширени Хаверсови канали. В каналите се разполагат кръвоносни съдове,
които преминават от един остеон в друг и към повърхността на костта — през т. нар.
Фолкманови канали. Някои от костните клетки (остеобласти) участвуват активно в
образуването на ново костно вещество, като произвеждат органични съединения, които
се импрегнират с минерални соли от кръвта, докато друга част от костните клетки
(остеокласти) разрушават част от костното вещество, като образуват кухините между
костните гредички.
Костен мозък, medulla ossium. Запълва кухините на костите. Той бива два вида: а.
Червен костен мозък, medulla ossium rubra — в детските кости и в кухините на
спонгио- зата при израснали. Той се изгражда от мрежеста съединителна тъкан и млади
кръвни клетки, б. Жълт костен мозък, medulla ossium flava — в диафизите на дългите
кости. Изграден е от мастна тъкан.
Надкостница, periosteum. Това е външната обвивка на костите, която не покрива
само ставните повърхности. Състои се от вътрешен, камбиален слой, богат на
остеобласти и кръвоносни съдове, които проникват в костта, и външен, фиброзен слой,
изграден от влакнеста съединителна тъкан, чиито влакна проникват в каналчетата на
костта (Шарпееви влакна).
Ставен хрущял, cartilago articularis. Той покрива гладките ставни повърхности и
е изграден от хиалинен хрущял. Дебелината му е около 1—2 мм. Не притежава
собствени кръвоносни съдове, а се храни от ставната течност и съдовете на
подлежащата кост.
РАЗВИТИЕ И РАСТЕЖ НА КОСТИТЕ
11ървопачално костите са изградени от съединителна тъкан. Една част от тях се
вкостяват направо — съеди- нителнотъканни кости (ключица, някои от черепните
кости),
а останалите се заместват с хрущял, който по-късно се превръща в кост. Осификацията
на тези кости става по два начина: перихондрално — чрез отлагане на костно вещество
под перихондриума (диафизите на дългите кости), и енхондрално — чрез образуване
на костно вещество във вътрешността на хрущяла (епифизи и къси кости). При дългите
кости имаме комбинирано вкостяване — пери- и енхондрално. Хрущялът се запазва
само по ставните повърхности и в областта между метафизата и епифизата, cartilago
epiphysialis. Чрез него костите растат на дължина. Нарастването на костите на дебелина
става чрез отлагане на костно вещество под камбиалния слой на надкостницата.
СВЪРЗВАНИЯ МЕЖДУ КОСТИТЕ
Различаваме два основни начина на свързване: synarthrosis (непрекъснато
свързване) и diarthrosis (прекъснато свързване).
Синартрози. В зависимост от тъканта, която свързва костите, различаваме:
Junctiira fibrosa (syndesmosis) — свързване чрез влакнеста съединителна тъкан
(membrana interossea, junctura tibiofibularis). Към синдесмозите спадат шевовете, suturae
(serrata, squamosa, plana), както и свързването на корена на зъба с алвеолата
(gomphosis).
Junctura cartilaginea (synchondrosis) — свързване чрез хрущял (ребрени хрущяли,
междупрешленни дискове).
Junctura ossea (synostosis) -— спояване на две кости чрез костна тъкан (os coxae, os
sacrum, дългите тръ- бести кости).
Диартрози. Най-разпространено е подвижното свързване чрез стави. Ставата
(diarthrosis, articulatio) се изгражда от следните структурни елементи:
Ставните повърхности, facies articulares, представляват гладки костни
повърхности, които са покрити с хиа- линен хрущял. Обикновено те си съответствуват
по форма (конгруентност). При разлики във формата на допиращите се стазни
повърхности между тях се влагат плочки от влакнест хрущял (disci articulares, menisci).
Стгвнгтг торбичка, capsula articularis, е изградена от два пласта: външен,
membrana fibrosa, и вътрешенf
membrana synovialis. Синовиалната мембрана отделя ставната течност, synovia, и
резорбира попаднали в ставната кухина продукти ка износване.
Стаената кухина, cavum articulare, представлява пространство, затворено от
синовиалния пласт на ставната капсула и ставните повърхности на костите. Притежава
по-ниско налягане и съдържа синовиална течност.
Стаените връзки, ligamenta, са изградени от влакнеста съединителна тъкан. Те
подсилват ставната капсула.
Механика на ставите. Основните движения, извършвани в ставите, са три вида:
сгъване, flexio; разгъване, extensio; отвеждане, abductio; привеждане, adductio;
вътрешно и външно завъртане, rotatio. В зависимост от формата ка ставните
повърхности различаваме:
1. Стави с една степен свобода на дви
жение — цилиндрични стави, art. trochoidea (art. talo- cruralis), и макароЕидни
стави, art. trochlearis.
2. Стави c ДЕе степени свобода надвижение —
елипсовидни стаЕИ, art. ellipsoidea (art. radio-
сагреа) и седлоЕидки стави, art. sellaris (art. carpometacnr- pea pollicis).
3. Стави c три степени свобода на дви
жение — кълбести стави, art. spheroidea (раменна, тазобедрена и др.).
Обемът на движение зависи от: разликата в големината на ставните повърхности,
ширината на капсулата, наличието на Еръзки и мускули, които ограничават
движенията.
При описание на ставите се използуват следните съгрешения: П. — ставни
повърхности, К. — ставна капсула, В. — ставни връзки, М. — механика на дадената
става. •
ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ, COLUiVINA VERTEBRALIS
Колоната на гръбначния стълб представлява ос на скелета и се изгражда от 33—34
прешлена (7 шийни, 12 гръдни, 5 псясни, 5 кръстни и 4—5 опашни).
Устройство на прешлените. Всеки прешлен, vertebra, се състои от тяло, corpus,
дъга, arcus, и израстъци: ргос. spincsts, prccc. transversi, procc. articulares sup. et inf.
.Дъгата се григрепьа към тялото чрез корен, radix arcus vertebrae, който е по-тесен
поради наличие на изрезки,
incisurae vertebrates sup. et inf. Отворът на прешлена, foramen vertebrate, има различна
форма и големина.
Шийни прешлени, vertebrae cervicales (С7—С7). Те имат сравнително малки тела,
раздвоен proc. spinosus и отвор в основата на напречните израстъци.
Cj — atlas, първи шиен прешлен. Няма тяло, а две масивни части, massa lateralis, и
две дъги: arcus anterior (по-къса) и arcus posterior. Притежава proc. transversus с foramen
transversarium.
C2 — axis, втори шиен прешлен. От горната част на тялото му изхожда масивен зъб,
dens axis, който по предната си повърхност има fovea dentis за предната дъга на атласа.
Встрани от зъба се намира facies arti- cularis superior.
C7 — vertebra prominens, седми прешлен. Притежава добре развит нераздвоен proc.
spinosus, който се опипва много добре.
Гръдни прешлени, vertebrae thoraciacae (Thx—Tfi12). Притежават дълги, извити
надолу procc. spinosi, от всяка страна по страничните повърхности на телата по две
ямки за ребрата, foveae costales, (I, XI и XII по 1 ямка) и ставна повърхност на proc.
transversus. XI и XII приличат на поясни прешлени, но се отличават от тях по
наличието на fovea costalis.
Поясни прешлени, vertebrae lumbales (Li—L5). Освен масивни тела и плосък
хоризонтален proc. spinosus те притежават допълнителни израстъци: proc. accessorius
— в основата на напречния израстък, и proc. mamillaris — по задната страна на proc.
articularis sup.
Кръстни прешлени, vertebrae sacrales (Sx—S6). При израсналия индивид те са
сраснали и образуват кръстната кост.
Кръстната кост, os sacrum, има триъгълна форма.
По предната повърхност, facies pelvina, се намират lineae transversae, а встрани от
тях — четири чифта отвори, foramina sacralia pelvina. По facies dorsalis се виждат
няколко костни гребена: crista sacralis mediana е образувана от бодлестите израстъци,
crista sacralis intermedia — от ставните израстъци на кръстните прешлени, и crista
sacralis lateralis — от напречните израстъци. Притежава канал, canalis sacralis, който се
отваря дорзално с четири чифта foramina sacralia dorsalia и завършва чрез hiatus canalis
sacralis на върха на костта. По страничните
повърхности се намират по една facies auricularis за свързване с хълбочната кост.
Опашна кост, os coccygls. Образувана е от срастването на 4—5 опашни прешлена.
Чрез cornua coccygea се прикрепва към кръстната кост..
Съединения на гръбначния стълб. Свързването на отделните прешлени става по три
начина: съединения между телата, — между дъгите и израстъците, чрез стави.
1. Съединения между телата на прешлените. Те се осъществяват от двете
надлъжни връзки и междупреш- ленния диск.
Lig. longltudinale anterius представлява здрава връзка по предната повърхност на
телата на всички прешлени. Дълбоките влакна се изопват между два прешлена и
срастват с диска, а повърхностните са по-дълги.
Lig. Longitudinale posterius започва от тялото на С2 и се спуска по задната
повърхност на телата. Тя е много по-тясна, разширява се в областта на дисковете и
сраства с тях, докаго при телата не е плътно прикрепена.
Discus intervertebralis се състои от три части: nucleus pulposus — пихтиесто ядро с
хомогенна структура, anulus fibrosus — концентрично подредени пластинки от
влакнест хрущял около ядрото, и плочки от хиалинен хрущял, които отделят nucleus
pulposus от прешленните тела. Дискът реагира на вертикален натиск като хидро-
статична система, разпределяща равномерно натоварването във всички посоки.
2. Съединения между дъгите и израстъците. То се осъществява чрез няколко
връзки: Ligg. interarcualia (flava) се изопват между ламините на прешленните дъги и
заедно с тях затварят отзад гръбначния канал. Ligg. interspinalia и ligg. supraspinalia
съединяват бодлестите израстъци. В областта на шията те образуват lig. nuchae. Ligg.
inter- transversaria се намират между напречните израстъци.
3. Междупрешленни стави, artt. intervertebrales. Образуват се от залягащите един
към друг ставни израстъци. В гръдната област ставните цепки са приблизително във
фронтална плоскост, а в поясната — в сагитална. Ставните капсули се прикрепват по
ръбовете на покритите с хрущял повърхности и върху тях няма ставни връзки.
Форма и движения на гръбначния стълб. Във връзка с изправения стоеж човешкият
гръбначен стълб има няколко кривини в сагиталната плоскост: lordosis — изпъкване
напред (шийна и поясна част), kyphosis — изпъкване назад (гръдна и кръстна част).
Леко изкривяване във фронталната плоскост, scoliosis, се среща в гръдната част поради
преимуществена употреба на единия горен крайник. Подчертаната сколиоза
представлява патологично изкривяване.
Движенията между отделните прешлени се извършват в три посоки: напред-назад,
наляво-надясно, завъртане. Поради различия в ставите, дисковете и връзковия апарат
те не са еднакви в отделните части.
Разлики в обема на движенията на гръбначния стълб
Завъртван
Напред Назад j Настрани
е
•Кожа кожа
Подкожна мастна тъкан tunica dartos
Апоневрозата на m. obli- , quus fascia spermatica externa
ext. abdominis
М. obliquus intemus et m. m. cremaster
transversus abdominis
iFascia transversals fascia spermatica interna
Peritoneum tunica vaginalis testis
Семенна връв, funiculus spermaticus. Разполага се под кожата между външния отвор
на слабннння канал и тестиса. В нея се намират: ductus deferens (в задната част), a.
testicitlaris, a. ductus deferentis, венозният plexus pampiniformis, лимфни съдове и plexus
nervosus на вегетативната нервна система. Отвън е обвита с fascia sper- matica interna
(продължение на fascia transversalis), m. cremaster (от влакна на коремни мускули) и
fascia sperma- tica externa.
ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ, ORGANA GENITALIA FEMININA
Те биват две групи: вътрешни (яйчник, маточна тръба, матка и влагалище) и
външни (mons pubis, големи и малки -срамни устни, клитор, пещеристи тела).
Яйчник, ovarium
Яйчникът е чифтен орган с овална форма, сплеснат в напречна посока. Разполага се
в малкия таз, fossa ovarica (на бифуркацията на a. iliaca communis). Надлъжният
диаметър стои почти отвесно. Притежава две повърхности, facies medvalis и facies
lateralis, които се срещат в заден ръб, margo liber, и преден, margo mesovaricus. Към
ext- remitas tubaria се прикрепва lig. suspensorium ovarii (от страничната стена на таза),
а към extremitas uterina — chorda uteroovarica. Отвън е покрит с епител, който се
продължава в перитонеума. Последният образува на предния му ръб дубликатура,
mesovarium. Овариалната тъкан се състои от кора и сърцевина. Кората, cortex ovarii,
съставя по-голямата част и съдържа женските полови клетки — яйцеклетки. Те са
заобиколени от зародишев епител и образуват т. нар. първични фоликули, folliculi ova-
rici primarii (около 200 000 за всеки яйчник). От тях се развиват зреещите фоликули,
folliculi ovarici vesiculosi. Последните съдържат течност, по-големи са и имат вид на
мехурче. Стената им се изгражда от съединителна тъкан, богата на кръвоносни съдове,
theca folliculi, и са покрити отвътре с епител, stratum granulosum. В единия полюс на
мехурчето се намира cumulus oophorus, сред който лежи яйцеклетката. Зреещите
фоликули отделят фоликул-
ния хормон. G увеличаване на течността те се изместват към повърхността, стената
изтънява и се разкъсва. При това яйцеклетката излиза на повърхността, ovulatio. На
мястото на фоликула се образува съсирек, който се организира — червено тяло. В
клетките на фоликулния епител се натрупва липоидът лутеин и се образува жълтото
тяло, corpus luteum. То нараства и функционира около две седмици като жлеза с
вътрешна секреция, отделяща хормона прогестерон (corpus luteum menstruationis). При
бременност жълтото тяло нараства значително (corpus luteum graviditatis).
Прорасналата съединителна тъкан, която образува т. нар. бяло тяло, corpus albicans, е
последният етап от развитието на фоликула. Зреенето на фолмкулпте представлява
овулационен цикъл, който при жената трае средно 4 седмици.
Маточна тръба, tuba uterina
Представлява мускулна тръбица, която изхожда от дъното на матката, обикаля
около яйчника и завършва над горния му полюс. Има дължина около 12 см и се състои
от три части:
Pars uterina — започва от кухината на матката с отвор, ostium uterinum tubae.
Isthmus tubae uterinae — тясна част, около х/з от тръбата.
Ampulla tubae uterinae — разширение, което представлява 2/з от дължината. То
завършва фуниевндно с infundibulum tubae, като образува няколко ресни, fimbriae tubae,
между които се разполага отворът, ostium abdomi- nale. Стената на тръбата се състои от
три слоя. Лигавицата, tunica mucosa, в областта на ампулата е силно нагъната, plicae
tubariae. Епителът е цилиндричен ресничест. Мускулатурата, tunica muscuiaris, е
съставена от спираловидно ориентирани влакна, от които външните са предимно
надлъжни, а вътрешните — кръгови. Отвън е покрита с tunica serosa, която образува и
опорака, mesosalpinx.
Матка, uterus
Представлява мускулест орган с плътни стени и крушовидна форма. Разположена е
в малкия таз, между пикочния мехур и ректума. Състои се от следните части:
дъно, fundus uteri, тяло, corpus uteri, стеснение, isthmus uteri, и шийка, cervix uteri. Една
част от шийката се вдава във влагалището, portio vaginalis, и на него се намира
външният отвор, ostium uteri. Той се продължава з canalis cervicis uteri, който
преминава през горната част на шийката, portio supravaginalis, и в областта на истмуса
се свързва с кухината на матката, cavum uteri. Последната представлява цепматовидно
пространство, което на фронтален разрез има триъгълна форма. Стената на матката се
изгражда от три слоя: лигавица, мускулатура и сероза.
Tunica mucosa (endometrium) е гладка, а в цервикал- иия канал образува гънки,
plicae palmatae. Лигавицата притежава ресннчест епител, множество кръвоносни
съдове и жлези — gll. uterlnae, които достигат до мускулатурата. Липсва субмукоза.
Във връзка с овулационния цикъл лигавицата търпи периодични промени, протичащи в
3 фази: Пролиферативна (5—14-ия ден) — възстановяване и разрастване на
лигавицата. Секреционна (15— 28-ия ден) — активиране на жлезите. Десквамативна (1
—4 ден) — отделяне на по-голямата повърхностна част от лигавицата (menstruum).
Тези фази се повтарят средно на 28 дни и съставят менструационния цикъл. През време
на бременността той се преустановява, а част от лигавицата се превръща в плацента.
Tunica muscularis (myometrium) е основният пласт от стената на матката. Състои се
от гладка мускулатура, подредена в две прекръстосващи се спирални системи, кръгови
и надлъжни влакна, които чрез удължаване на влакната при бременност водят до
разширяване на cavum uteri без увеличаване на налягането в нея. Мускулатурата е
богата на кръвоносни съдове.
Tunica serosa (perimetrium) покрива изцяло матката с изключение на част от
предната повърхност на шийката. Перитонеумът се прехвърля от пикочния мехур и
образува excavatio vesicouterina, а назад преминава върху ректума, excavatio
rectouterina. От двете страни на матката той образува дубликатура, iig. latum uteri,
която се изопва до стената на малкия таз. Пространството между двата листа
непосредствено до матката, parametrium, е изпълнено със съединителна тъкан,
кръвоносни и лимфни съдове. От предната страна на тялото изхожда връзка, iig. teres
uteri, която минава през canalis inguinalis и държи
матката изтеглена спрямо оста на влагалището напред» ardeversio uteri. Освен това
тялото е наклонено спрямо шийката напред, anteflexio uteri. Връзки се изопват и назад
към сакрума, ligg. sacrouterina.
Влагалище, vagina
Представлява еластична тръба с дължина около 10 см» която притежава две стени.
Към предната стена, paries anterior, заляга дъното на пикочния мехур и уретрата, а към
задната, paries posterior — ректумът. Задният й край се разширява и в него се втлачва
шийката на матката. Там се образуват влагалищните сводове, fornix vaginae, от които
задният е по-дълбок поради антеверзиото на матката (receptaculum seminis). Стената на
влагалището се състои от следните пластове: tunica mucosa — притежава напречни
гънки, rugae vaginales, чиито средни части са най-високи и образуват колонки,
columnac rugarum ant. et post. Най-външната част на предната колонка заляга под
пикочния канал и се означава carina urcthralls. Епителът на лигавицата е многослоен
плосък, пепрогопяващ и не съдържа жлези, а се овлажнява от секрета на матката.
Tunica muscularis е сравнително тънка и се състои от два пласта гладка мускулатура,
разпределена във взаимно кръстосващи се спирални системи. Около тях се намира
съединителна тъкан, tunica fibrosa, чрез която влагалището сраства със съседните
органи.
Външни женски полови органи, partes genitales
extemae
Mons pubis представлява възвишение, образувано от подкожната мастна тъкан
върху симфизата. Надлежащата кожа е окосмена и съдържа мастни и потни жлези.
Големи срамни устни, labia majora pudendi — представляват кожни гънки,
съдържащи мастна тъкан. Те заграждат срамната цепка, rima pudendi. На мястото на
срастването се образуват commissura labiorum anterior и commissura labiorum posterior.
По задната комисура се намира fossa vestibuli vaginae.
Малки срамни устни, labia minora pudendi|— разполагат се медиално от
големите. Те са покрити с невро-
говяващ епител и съдържат жлези, gll. vestibulares mino- res. Предният им край се
съединява, като образува пред клитора frenulum clitoridis, а зад него — frenulum labio-
rum pudendi. _
Клитор, clitoris—представлява пещеристо тяло, подобно на мъжкия член. Състои
се от две пещеристи тела, които чрез две крачета, crura clitoridis, се прикрепват за
срамната кост. Напред те се съединяват и образуват тяло, corpus clitoridis, което
завършва с glans clitoridis.
Пространството между задната комисура, labia majora и labia minora pudendi се
означава преддверие на влагалището, vestibulum vaginae. В него най-отпред се
разполага клиторът, покрит от preputium clitoridis, зад него — ostium urethrae externum,
и най-отзад — входът на влагалището, ostium vaginae. Последният се прегражда от
девствената ципа, hymen. Тя представлява граница между вътрешните и външните
полови органи. Според формата си бива: полулунна, пръстеновидна и др. Остатъци от
хи- мена след раждане са carunculae hymenales. От двете страни на vestibulum vagine се
разполагат пещеристите тела, btilbi vestibuli. Те са покрити от m. bulbocaver- nosus и
напред се съединяват с пещеристите тела на клитора.
Oil. vestibulares majores — представляват мастни жлези, чиито отводни канали се
отварят по медиалната стена на labia majora pudendi на границата между средната и
задната г/3.
Тазово дъно, perineum
Състои се от две части, които се разделят от биту- бералната линия.
Diaphragma pelvis — задна част, представлява фуниевидно извита мускулна плоча
около ануса, изградена от следните мускули:
1. М. levator ani
Н. Os pubis, arcus tendineus, fascia obturatoria.
3. Os coccygis, lig. anococcygeum.
2. M. sphincter ani externus — обхваща ануса и назад сраства с lig. anococcygeum.
3. M. coccygeus
Н. Spina ischiadica, lig. sacrospinale:
3. Os coccygis.
Diaphragma urogenitale — мускулна плоча c триъгълна форма, разположена под
симфизата. Изгражда се от следните мускули:
1. М. transversus perinei profundus
Н. Ramus inferior ossis pubis, ramus ossis ischii.
3. Към противоположната страна и centrum tendineum perinei.
2. M. sphincter urethrae — циркулярни влакна около> уретрата.
3. М. transversus perinei superficialis H. Tuber ischiadicum.
3. Centrum tendineum perinei.
4. M. ischiocavernosus
H. Ramus ossis ischii.
3. Corpus cavemosum penis (clitoridis).
5. M. bulbocavernosus
H. Centrum tendineum perinei.
3. Raphe — под corpus spongiosum penis (bulbus vestibuli).
В областта на тазовото дъно се намират следните фасцин: Fascia pelvis — покрива
вътрешността на таза. Част от нея е fascia obturatoria. Fascia diaphragmatis pelvis
superior над m. levator ani. Fascia diaphragmatis pelvis inferior — по външната
повърхност на m. levator ani. Fascia diaphragmatis urogenitalis superior — над m.
transversus perinei profundus. Fascia diaphragmatis urogenitalis inferior по външната
повърхност на мускула. Fascia, superficialis perinei — покрива повърхностните
мускули, на diaphragma urogenitale.
Млечна жлеза, mamma
Разполага се по предната гръдна стена между III и VI (VII) ребро. По повърхността
й се намира papilla mammae, която е оградена от пигментираната кожа на areola
mammae. По периферията на ареолата се виждат дребнозърнести жлези, gll. areolares.
Тялото на млечната жлеза, corpus mammae, се състои от жлезиста част и заобикаляща
го съединителна и мастна тъкан. Жлезистата част, .glandula mammaria, се състои от 15
—20 lobi glandulae mammariae. Те имат конусовидна форма и се състоят от жлезисти
клетки. Каналите им се събират в общ канал, ductus lactiferus. Всичките 15—20 ductus
lactiferi се насочват към папилата и към повърхността се разширяват, ■sinus lactiferi,
след което се отварят самостоятелно на върха на зърното.
ЖЛЕЗИ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ,
GLANDULAE SINE DUCTIBUS
Изградени са от богати на цитоплазма жлезисти клетки, разположени на групи,
пластове или делчета. Нямат от- водни канали, но са обилно кръвоснабдени и често
съдържат синусоидио разширени капиляри. Секретите им преминават направо в кръвта
и се наричат хормони.
ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА, GL. THYROIDEA
Тя се разполага пред щитовидния хрущял на гръкляна покрита от долните
подезични мускули. Тежи 30—40 г Притежава два дяла, lobus dexter и lobus sinister,
между които се намира isthmus или добре изразен lobus руга- midalis. Жлезистата тъкан
е покрита с capsula fibrosa и се състои от lobuli gl. thyroldeae. Те са изградени от
мехурчета, folliculi, покрити са с еднослоен кубичен епител и са изпълнени с колоид, в
който се съдържа хормонът тироксин. Около фолнкулите се намират съедини-
телнотъканна строма и множество капиляри. Жлезата се кръвоснабдява от a. thyroidea
inf. (a. subclavia) и a. thy- :roidea sup. (a. carotis ext.), а рядко — от a. thyroidea ima.
Артериите образуват гъста капилярна мрежа около фоли- лсулите. Съществуват и
артерно-венозни анастомози.
ОКОЛШЦИТОВИДНИ ЖЛЕЗИ,-GLL. PARATHYROIDEAE
Представляват четири овални телца с големина на лещено зърно, разположени по
задната страна в капсулата па щитовидната жлеза. Съставени са от клетъчни повлекла,
съдържащи големи (главни) клетки и по-малко на брой оксифилни клетки, между
които се разполагат рехава съединителна и мастна тъкан с множество капиляри.
Отделят паратхормон, който регулира калциевата обмяна.
ХИПОФИЗА, HYPOPHYSIS (OL. PITUITARIA)
Хипофизата принадлежи към междинния мозък и чрез infundibulum е свързана с
хипоталамуса. Разполага се в sella turcica. Тежи 0,6—1 г. Покрита е с тънка
съедннително- тъканна капсула. Състои се от lobus anterior и lobus posterior. Lobus
anterior (аденохипофиза) произхожда от жлезистия епител на устната кухина и е
изграден от три вида клетки, съдържащи дребни гранули: ацидофилни (а-клетки),
базофилни (р-клетки) и хромофобни (у-клетки),. Клетките образуват повлекла, между
които се разполага гъста капилярна мрежа. Една част от капилярите образуват
синусоидни разширения. Горната част на предния дял се означава pars tuberalis, а
яадната част, pars Intermedia. Те са съставени от епителни клетки, между конто се
образуват малки кухини, изпълнени с колоидоподобна течност. Аденохипофизата
отделя гландотропните хормони и соматотропен хормон.
Lobus posterior (неврохипофиза) произхожда от екто- дермата на третото мозъчно
стомахче. Тя се изгражда от глиални клетки — питуицити и амиелинови нервни
влакна. Секретът на задния дял (невросекрет) произлиза ог клетки, разположени в
някои от ядрата на хипоталамуса (bucl. supraopticus, nucl. paraventricularis^. По
израстъците на. тези клетки той достига до капилярите. Съдържа хормоните
окситоцин, вазопресин и антидиуретичен хормон. Двата дяла на хипофизата се
кръвоснабдяват самостоятелно. В предния дял се разклонява горната хипофизна
артерия,, която образува първични капилярни мрежи в основата на инфуядибулума. Те
стоят във връзка с аксони на невро- секреторните клетки (аксо-вазални синапси). От
първичната капилярна мрежа изхождат т. нар. портални вени, които* се вливат в
синусоидите (вторична капилярна мрежа). От- водящите вени се вливат в sinus
cavernosus. Неврохипо- физата се кръвоснабдява от долната хипофизна артерия* която
се разпада на капиляри, които имат връзка с капилярите на предния дял.
Тимусът е лимфоиден орган и до пубертета функционира като жлеза с вътрешна
секреция. Разположен е между" перикарда и стернума. Състои се от lobus dexter и lobus
sinister. Всеки лоб е покрит със съединителнотъканна капсула, която образува
прегради, септи, разделящи парен- хима на делчета, lobuli thy mi. Те притежават
срединна част, съставена от ретикуларна съединителна тъкан и епителни клетки.
Съществуват и свободни клетки, тимоцити, които наподобяват на лимфоцити. Една
част от епителните клетки показват дегенеративни изменения. Те се подреждат
концентрично и образуват т. нар. Хасалеви телца. Около срединната част се разполага
кора, изградена предимно от лимфоцити. У възрастни индивиди жлезистата тъкан се
замества с мастна тъкан. Кръвоснабдява се от a. thoracica interna и a. thyroidea inf.
НАДБЪБРЕЧНА ЖЛЕЗА, GL. SUPRARENALIS
Тя се разполага върху горния полюс на бъбрека. Притежава facies anterior, facies
posterior и facies renalis. Лявата има полулунна форма, а дясната — триъгълна. Състои
се от две части — cortex и medulla. Отвън жлезистата тъкан е покрита с капсула, която
навътре образува повлекла, по които навлизат множество кръвоносни съдове. Кората
има жълт цвят и се изгражда от епителни клетки, разпределени в три зони:
Zona glomerulosa (под съединителнотъканната капсула) — клетките образуват
овоидни струпвания и съдържат лнпидни капки.
Zona fasciculata (среден, най-дебел слой) — клетките са големи, светли и се
подреждат в колонки. Те са богати на липидп — спонгиоцити.
Zona reticularis (най-дълбока) — колонките от клетки са разположени във вид на
мрежа и съдържат пигмент.
Сърцевината има по-тъмен цвят. Тя се изгражда от кръгли хромафинни клетки,
симпатикови ганглийни клет~ ки и нервни влакна. Жлезата се кръвоснабдява от a. sup-
rarenalis media (aorta abdominalis), a. suprarenalis sup.
►(a. phrenica inf.) и a. suprarenalis inf. (a. renalis). Във вътрешността те се разпадат на
широки капиляри — сину- соиди, от които започват венички, чийто лумен се променя
от контрактилни възглавнички, разположени в стената им. Функционално двете части
на жлезата са разделени. Кората произвежда минералкортикоиди (zona glome- rulosa),.
гликокортикоиди (zona fasciculata) и полови хормони (zona reticularis). Клетките на
медуларната част отделят адреналин и норадреналин.
ПАРАГАНГЛИИ, PARAGANGLIA
Представляват малки възелчета от хромафинни клетки, симпатикови клетки и
нервни влакна, чрез които се свързват със симпатнковите ганглии. Произвеждат
адреналин и норадреналин. Към тях спадат: corpora paraaortic а — пред aorta
abdominalis, под hiatus aorticus; glomus caroticum — при разделянето па a. carotis
communis, n glomus coccy- geum — пред върха на os coccygis.
ЕПИФИЗА, CORPUS PINEALE
Епифизага принадлежи към междинния мозък и се разполага между colliculi
superiores на средния мозък. Изградена е от глия, съединителнотъканни повлекла и па-
ренхимни клетки с израстъци, пинеалоцити. У възрастни жлезата съдържа калциеви
натрупвания, acervuli.
Вътрешносекреторна функция притежават още панкреасът (вж. Храносмилателна
система) и половите жлези (вж. Полова система).
КРЪВОНОСНА СИСТЕМА, ANGIOLOGIA
Сърцето и кръвоносните съдове образуват затворена: система, по която кръвта
циркулира из тъканите на човешкото тяло.
СЪРЦЕ, COR
Сърцето представлява централен орган на кръвообращението, който наподобява
помпа, която всмуква кръв от вените и я изтласква в артериите. Насочването на
кръвния поток през кухините на сърцето става посредством, клапен апарат. Сърцето
има конусовидна форма с основа, basis cordis, обърната нагоре. В основата се вливат и
оттам излизат кръвоносните съдове, така че сърцето виси на тях. Върхът, apex cordis, е
насочен надолу, наляво и напред. Притежава четири повърхности: facies sternocos-
talis, facies diaphragmatica и две facies pulmonales. По предната повърхност се намира
sulcus interventricular is anterior, по долната — sulcus interventricular is posterior а
между предсърдията и камерите — sulcus coronarius.. В областта на основата най-
отпред се разполага truncus pulmonalis, към който отляво заляга auricula atrii sin. Назад
и вдясно се намира началната част на аортата, пред. която заляга auricula atrii dex.
Вдясно се разполага v. cava superior, а срещу нея отдолу — v. cava inferior. Назад и
вляво се намират 4-те vv. pulmonales.
Скелетотопия на сърцето. Сърцевият връх се проеци- ра в V междуребрие, на
около 7 см (4 напречни пръста), от левия стернален р.ъб. Горната граница се намира по
горния ръб на III ребро. Вляво тя достига на 2 см от левия ръб на стернума, а вдясно —
на 1,5 см. Дясната граница е почти успоредна на десния стернален ръб и достига до
ребрения хрущял на V ребро на 3 см от десния ръб на стернума. Долната граница е от
хрущяла на V
ребро вдясно до V ляво междуребрие, на 7 см от стер- нума. Лявата граница е от това
място до горния ръб на III ляво ребро на 2 см от стерналния ръб.
Кухини на сърцето. Функционално човешкото сърце се дели на две части: лява —
артериална, и дясна — венозна, които са разделени чрез сърцевата преграда, septum
cordis. Всяка половина се състои от atrium cordis и ventriculus cordis. Между тях се
намират отвори, ostia atrioventricularia, в които се разполагат клапи, valvae atrio-
ventriculares.
Дясното предсърдие, atrium dextrum, събира венозната кръв. В горната му част се
намира ostium venae cavae superioris (отгоре) и ostium venae cavae inferioris ■(отдолу).
Между двете устия лежи tuberculum interveno- sum. Долната стена на v. cava inferior се
вдава и образува valvula v. cavae inferioris. Под нея се влива sinus coronarius, ограничен
отдолу чрез valvula sinus coronarii. Предната част на предсърдието се продължава в
дясното ухо, auricula atrii dex. То има трнстсниа форма и върхът му се извива пред
аортата. Между v. cava superior и дясното ухо стената на предсърдието се вдава към
кухината му, crista terminalis. На това място по външната страна се намира sulcus
terminalis. Предсърдната преграда, septum interatriale, през ембрионално време е
притежавала отвор, ioramen ovale. На това място остава ямка, fossa oval is, която се
ограничава чрез гладък ръб, limbus fossae ovalis. Между дясното предсърдие и дясната
камера се намира ostium atrioventricularis dex. Той се затваря чрез клапа, valva
atrioventricularis dex. (valva tricuspidalis), съставена от три платна: cuspis anterior, cuspis
posterior n cuspis septalis. Те са прираснали към фиброзипн пръстен па отвора, а към
свободните им ръбове се прикрепват сухожилията на папиларните мускули.
Дясното стомахче, ventriculus dexter, има трнстенна форма, а кухината му е
извита във вид на полумесец около дебелата стена на лявото стомахче. Там, където се
срещат предната и задната му стена, се образува заострен ръб, margo dexter. По стената
на стомахчето се намират множество мускулни гредички, mm. pectinati, докато
изходната част, conus arteriosus, има гладки стени. Той се ограничава отгоре чрез crista
supramarginalis, а отдолу — чрез trabecula septomarginalis. От трите стени на стомахчето
се подават малки мускули, mm. papillares (anterior,
posterior, septalis), които чрез тънки сухожилия, chordae tendineae, се залавят за ръба на
платната на трикрилата клапа. Над conus arteriosus се намира ostium trunci pul- monalis,
който се затваря чрез клапа, valva trunci pulmo- nalis. Тя е съставена от три полулунни
платна, valvula semilunaris (anterior, dextra, sinistra). Платната имат вид на джобчета,
прираснали с извитите си долни ръбове към съдовата стена, която над това място
изпъква навън, sinus trunci pulmonalis. Свободният ръб на платната образува lunula
valvulae semilunaris, а по средата се намира малко възълче, nodulus valvulae semilunaris.
Лявото предсърдие, atrium sinistrum, е по-широко от дясното. По горната му стена
се намират отвърстията на четирите белодробни вени, ostia venarum pulmonalium.
Лявото ухо, auricula sinistra, е по-малко от дясното и се извива около truncus
pulmonalis. Неговата стена съдържа mm. pectinati, докато останалата част на
предсърдието е гладка. Като остатък от foramen ovale по septum intera- triale се намират
valva foraminis ovalis (falx septi). Между лявото предсърдие и стомахчето се намира
ostium atrio- ventriculare sinistrum. Той се затваря чрез клапа, valva atrioventricularis
sinistra (valva mitralis s. bicuspidalis). Клапата е съставена от две платна: по-голямо —
cuspis anterior, и по-малко — cuspis posterior. Към свободния ръб па платната се
прикрепват сухожилията на папиларните мускули.
Лявото стомахче, ventriculus sinister, има дебела стена и кръгла кухина. То образува
върха на сърцето и заоблената лява стена. Притежава множество trabeculae сагпеае и
два папиларни мускула, mm. papillares (anterior et posterior). Междукамерната преграда,
septum interven- triculare, се състои от две части: pars muscularis и pars membranacea.
Conus arteriosus на лявата камера се извива нагоре и се продължава в аортата, ostium
aortae. Той се затваря от полулунна клапа, valva aortae, съставена от три платна,
valvulae semilunares (posterior, dextra, sinistra). Те са устроени подобно на valva trunci
pulmonalis. На мястото на клапата аортата се разширява, bulbus aortae, с три изпъкнали
участъка, sinus aortae.
Сърцева стена. Стената на сърцето се изгражда от сър- цева мускулна тъкан,
покрита отвън и отвътре с тънък слой съединителна тъкан и еднореден плосък епител.
Вътрешният пласт, endocardium, покрива стените
9 Repetltorlum anatomlcum
129
на предсърдията и на стомахчетата, както и всички образувания, които имат допир с
кръвта (платна на клапите, mm. papillares, chordae tendineae). Изграден е от еднослоен
плосък еятел-ендотел, разположен върху фина мрежа от колагенни и еластични
влакна. Под ендокарда се намира хлабава съединителна тъкан, в която се разполагат
кръвоносни съдове. Образувания на ендокарда са сърцевите клапи. Те представляват
дубликатури на ендокарда, между които се влага пластинка от колагенни влакна.
Средният, пласт, myocardium, е най-дебелият пласт на сърцевата стена. Той е
изграден от напречнонабраздена сърцева мускулна тъкан, представляваща мрежа
(syncytium) от напречнонабраздени мускулни влакна, чиито ядра са разположени
централно. В тези участъци напречната на- бразденост изчезва. Най-дебел (около 10—
15 мм) е миокардът на лявата камера, а най-тънък (2—3 мм) — на предсърдията.
Мускулатурата на предсърдията е разделена от тази на камерите посредством
съединителнотъканния скелет на сърцето.
Фиброзният скелет на сърцето се състои от съе- динителнотъканни пръстени, anuli
fibrosi, trigona fibrosa и pars membranacea septi. Фиброзните пръстени са 4 и са
разположени по определен начин: най-отпред лежи ostium trunci pulmonaUs, зад него
— ostium aortae, отзад, вдясно — ostium atrioventriculare dex. и вляво — ostium
atrioventriculare sin. Към предната част на последния се разполагат trigonum fibrosum
dex. et sin. От trigonum fib- rosum dextrum надолу се спуска pars membranacea septi,
образуваща горна част на междукамерната преграда.
Миокардът на предсърдията е много тънък. Той се състои от два слоя:
повърхностен и дълбок.Те започват от фиброзния пръстен, като повърхностният е общ
за двете предсърдия и се изгражда от напречни мускулни снопчета, а дълбокият е
самостоятелен за всяко от тях и се изгражда от вертикални примковидни снопчета.
Миокардът на камерите се състои от три пласта : външен, среден и вътрешен.
Външният е общ за двете камери. Той започва от фиброзния скелет и се насочва косо
към сърцевия връх. Тук той се обръща, vortex cordis, като самостоятелен за всяка
камера вътрешен пласт, който върви предимно надлъжно и достига до фиброзния
скелет. Част от мускулните му снопчета образуват trabeculae carneae и mm. papillares.
Между двата пласта се
разполагат спирално вървящите влакна на средния слой.
Външният пласт, epicardtum, се изгражда от плоски клетки, разположени върху
тънък пласт съединителна тъкан. Под епикарда се намират хлабава съединителна и
мастна тъкан, сред която се разполагат кръвоносни съдове н нерви на сърцето.
Кръвоснабдяване на сърцето. Сърцевата стена се кръвоснабдява ог две артерии, аа.
coronariae, които излизат от началото на aorta ascendens.
A. coronarta dextra — минава под дясното ухо по sulcus coronarius. Кръвоснабдява
стената на дясното пред- сърдие, дясната камера, задната */з на септума и част от лявата
камера. Клонове: г. interventricularis post. — по едноименната бразда.
A. coronaria sinistra — преминава под лявото ухо, кръвоснабдява част от предната
стена на дясната камера, предните 2/3 на септума, стената на лявото предсърдие и
лявата камера. Клонове: R. interventricularis anterior — по едноименната бразда. R.
circumflexus — назад по sulcus coronarius.
Вени на сърцето. Sinus coronarius се разполага отзад в sulcus coronarius и се влива в
дясното предсърдие под v. cava inferior. Притоци: /. V. cordis magna — по sulcus
interventricularis ant. 2. V. posterior ventriculi sinis- tri — стената на лявата камера. 3. V.
obliqua atrii sinistri — по задната страна на лявото предсърдие. 4. V. cordis media — по
sulcus interventricularis post. 5. V. cordis parva — no sulcus coronarius. 6. Vv. cordis
anteriores (1—3) —• от миокарда на дясната камера се вливат на- право в дясното
предсърдие. Vv. cordis minimae — формират се в миокарда и се отварят направо в
кухините на сърцето, предимно в дясното предсърдие.
Инервация на сърцето. Сърдечната дейност (систола и диастола) се регулира от
вегетативната нервна система (rami cardiaci на truncus sympathicus и на n. vagus).
Сетивните нерви са клонове на n. vagus и на 1—4 междуребрени нерви. Всички
клонове образуват pi. cardiacus superficialis и pi. cardiacus profundus, които се
разклоняват по артериите, pi. coronarius. Съществува и автономна регулация, която се
осъществява от т. нар. импул- со-проводна система. Тя се образува от видоизменени
мускулни влакна, които съдържат повече саркоплазма и по- малко миофибрили. Части:
Nodus sinuatrialis — синусов възел (Keith — Flack), разполага се в стената на
дясното предсърдие в crista terminalis, между v. cava superior и дясното ухо.
Nodus atrloventricularis (Aschoff-Tawara) — намира се под ендокарда на дясното
предсърдие по преградата над cuspis septalis.
Fasciculus atrloventricularis (сноп на His) — започва от атриовентрикуларния възел
и върви под ендокарда на дясното предсърдие. По pars membranacea septi се разделя на
crus dextrum и crus sinistrum, които се спускат по двете страни на между камерната
преграда под ендокарда и завършват мрежовидно в миокарда на съответните камери.
Околосърцева торбичка, pericardium. Представлява съединителнотъканна торбичка,
постлана отвътре със се- розен епител. Състои се от два листа — външен, pericardium
fibrosum, и вътрешен, pericardium serosum. Последният покрива перикарда, lamina
parietalis, и се прехвърля върху сърцето, lamina visceralis (epicardium). Преходът става
в основата на сърцето, като началната част па аортата, truncus pulmonalis, и краят на v.
cava superior са покрити с епикард. Между двата листа се образува cavuni pericardii.
Зад аортата и truncus pulmonalis съществува разширение, sinus iransversus, а зад лявото
предсърдие, между левите и десните белодробни вени — sinus obli- quus. Външно
перикардът граничи: напред — с гръдната кост и ребрата, назад — с хранопровода,
настрани — с медиалния лист на плеврата, отдолу е сраснал с диафрагмата.
УСТРОЙСТВО НА СТЕНАТА НА КРЪВОНОСНИТЕ СЪДОВЕ
Кръвоносните съдове биват три вида: артерии, капиляри и вени.
Артериите, arteriae, изнасят кръвта от сърцето. Стената им се състои от три пласта:
Tunica intima е изградена от ендотел и хлабава съединителна тъкан.
Tunica media е изградена от съединителнотъканни еластични и колагенни влакна и
гладка мускулатура. В зависимост от това, кое преобладава, различаваме артерии от
еластичен тип (aorta, големите й клонове) и артерии от мускулен тип (средни и малки
артерии). Последните притежават membrana elastica interna.
Tunica externa е изградена от хлабава съединителна тъкан, в която се намират
кръвоносни съдове, vasa va- sorum, и нерви, nervi vasorum.
Артериите, които не анастомозират чрез своите клонове, се наричат крайни артерии
(мозък, сърце, бял дроб, черен дроб, слезка, бъбреци). Малките артерии, чиито стени се
изграждат от ендотел, малко гладка мускулатура и съединителна тъкан, се означават
артериоли. Те се разклоняват на капиляри.
Капилярите образуват съдови мрежи, през стените на които се извършва обмяна на
веществата между кръвта и тъканите. Богати на капиляри са жлезите, сивото мозъчно
вещество, а бедни — сухожилията и връзките. Хрущялът и епителът нямат капиляри.
Стената на капилярите се изгражда от ендотел, около който се разполага ба- зална
мембрана. Около ендотелните клетки залягат пери- цити. Срещат се и видоизменени
капиляри — синусоиди (черен дроб, костен мозък, слезка, хипофиза), с по-голям
калибър и тънки стени с пори.
Вените, venae, съпровождат артериите и с малки изключения носят техните имена.
Те провеждат кръвта по посока на сърцето. Стената им е по-тънка от тази на артериите,
като преобладава съединителната тъкан. Еластичните влакна и гладката мускулатура
са значително по- малко. В някои от вените се намират клапи. Те се състоят от две
платна, образувани от интимата на стената, които имат формата на джобчета.
Съществуват и директни връзки между артериите и вените (артерио-венозни
анастомови). Те са артериални клонове, които имат връзка с вените, без да се разпадат
на капиляри. Срещат се в слюнчените жлези, бъбрека, кожата и др.
Кръвообращение. Голям кръг на кръвообращението наричаме пътя на кръвта от
лявата камера на сърцето по артериите и техните клонове до капилярите и оттам по
вените до дясното предсърдие на сърцето. Малък кръг на кръвообращението
представлява пътят на кръвта от дясната камера на сърцето по белодробната артерия до
капилярите на белия дроб и оттам по вените до лявото предсърдие. Чернодробното
(порталното) кръвообращение води началото си от капилярите на стомашно-чревния
канал и слезката; по v. portae и нейните клонове кръвта достига до чернодробните
делчета и оттам по чернодробните вени — до долната куха вена.
Малкият кръг на кръвообращението включва truncus pulmonalis и клоновете му,
капилярната мрежа в белия дроб и vv. pulmonales.
Truncus pulmonalis е продължение на conus arteriosus на дясната камера. Под arcus
aortae той се разделя на десен и ляв клон. На това място през ембрионално време
съществува връзка с аортата, ductus arteriosus, който след раждането облитерира, lig.
arteriosum. Белодробните артерии съдържат по-малко мускулни и еластични влакна,
поради което налягането в тях е по-ниско. A. pulmonalis dex. — минава под аортната
дъга и е по-дълга. Тя се разделя на три клона, които вървят заедно с бронхите п се
разклоняват в съответните белодробни лобове.
A. pulmonalis sin. — по-тънка и по-къса. Тя дава два клона, които навлизат в хилуса
на белия дроб със съответните бронхи и се разклоняват в лобовете на левия бял дроб.
Vv. pulmonalis — на брой 4, излизат по две от всеки бял дроб. Те нямат клапи и се
вливат в лявото пред- сърдие.
ГОЛЯМ КРЪГ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО
Артериите на големия кръг на кръвообращението се отделят от аортата. Тя излиза
като продължение на conus arteriosus на лявото стомахче, от което се отделя чрез valva
aortae. Отначало върви нагоре и надясно зад truncus pulmonalis, aorta ascendens. След
това извива около левия бронх, arcus aortae, и се спуска надолу, aorta des- cendens.
Низходящата аорта се състои от гръдна част. aorta thoracica, и коремна част, aorta
abdominalis, която достига до Ь4 И се разделя на две хълбочнп артерии.
Aorta ascendens е дълга 5—6 см и е разположена интраперикардиално. Тя започва
с разширение, bulbus aortae, което съответно на платната на клапата има три
изпъкналости, sinus aortae. Върви нагоре и надясно зад залавянето на II дясно ребро за
гръдната кост. Клонове: А. со- ronaria dex. и a. coronaria sin. (вж. Кръвоснабдяване на
сърцето).
Arcus aortae излиза от перикардиалната торбичка н се извива назад до Th4 вляво.
Клонове:
Truncus brachiocephalicus — вдясно, дълъг е 4—5 см и се разделя на a. carotis communis
dex. и a. subclavia dex.
A. carotis communis sin.
A. subclavia sin.
A. carotis communis
Отделяне — вляво от arcus aortae, вдясно от truncus brachiocephalicus. Вървеж —
встрани от трахея и ларинкс, под m. sternocleidomastoideus до trigonum caroticum.
Клонове : a. carotis externa и a. carotis interna.
A. carotis externa
Отделяне — от a. carotis communis на височина C4 (os hyoideum). Вървеж — встрани
от гълтача, през trigonum caroticum зад долната челюст. Клонове:
1. A. thyroidea superior — към щитовидната жлеза.
A. laryngea superior R. sternocleidomastoideus R. anterior R. posterior
2. A. lingualis — към езика.
A. sublingualis (анастомоза c a. facialis)
A. profunda linguae Rr. dorsales linguae
3. A. facialis — през trigonum submandibulare към лицето, покрай устния ъгъл и носа
по посока на медиалния клепачен ъгъл.
A. Palatina ascendens (анастомоза с a. palatina des- cendens)
R. tonsillaris
A. submentalis (анастомоза c a. sublingualis)
A labialis inferior (анастомоза c противоположната страна)
A. labialis superior (анастомоза c противоположната страна)
A; angularis (анастомоза c a. ophthalmica)
4. A. pharyngea ascendens — към стената на гълтана Rr. pharyngei.
A. meningea posterior — през foramen jugulare за dura mater.
A. tympanica inferior — за cavum tympani.
5. A. sternocleidomastoidea — към едноимения мускул.
6. A. occipitalis — към тилната област на главата.
R. mastoideus — през foramen mastoideum към dura mater.
R. auricularis — за ушната мида.
7. A. auricularis posterior.
A. stylomastoidea — през foramen stylomastoideum.
A. tympanica posterior — за тъпанчевата кухина.
R. auricularis — за ушната мида.
R. occipitalis (анастомоза c a. occipitalis).
8. A. temporalis superficialis — пред ушната мида, разклонява се по страничната
повърхност па главата.
Rr. parotidei — за gl. parotis.
A. transversa faciei (анастомоза c a. facialis).
Rr. auricularcs anteriorcs — за ушната мида.
A. temporalis media — за m. temporalis.
R. frontalis R. parietalis
9. A. maxillaris — кръвосиабдяна носната и устната кухина. Състои се от три части:
pars mandilnilaris, pars pterygoidea и pars pterygopalatina.
Pars mandibularis — заляга медиално or collum man- dibulae.
A. auricularis profunda — за долночелюстната става и външното ухо.
A. tympanica anterior — за тъпанчевата кухина.
A. alveolaris inferior — към canalis mandibulae.
Rr. dentales — за зъбите.
A. mentalis (анастомоза c a. facialis).
A. meningea media — през foramen spinosum за dura mater.
R. frontalis.
R. parietalis.
A. tympanica superior — за cavum tympani.
Pars pterigoidea — разполага се във fossa infratempora- lis, кръвоснабдява дъвкателните
мускули.
A. masseterica.
Aa. temporales profundae antt. et postt.
Rr. pterygoidei.
A. buccalis.
Aa. alveolares supp. postt.
Rr. dentales.
Pars pterygopalatina — намира се във fossa pterygo- palatina, кръвоснабдява горната
челюст.
Aa. alveolares supp. postt. — през tuber maxillae.
Rr. dentales.
A. sphenopalatina — за носната кухина.
A. palatina descendens — към мекото небце (анасто- моза с a. palatina ascendens).
A. infraorbitalis — краен клон.
A a. alveolares supp. antt.
Rr. dentales — за предните горни зъби.
A. canalis pterygoidei.
A. carotis interna
Отделяне — от a. carotis communis на височина C4. Вървеж — медиално от a. carotis
externa, встрани от гъл- тача, през canalis caroticus и sinus cavernosus. Клонове: /. Rr.
caroticotympanici — за cavum tympani.
2. A. ophthalmica — през canalis opticus към орбитата. A. centralis retinae — в средата
на n. opticus към ретината.
A. lacrimalis — към слъзната жлеза.
Aa. palpebrales laterales
Aa. ciliares postt. breves (12—15) — към очната ябълка Aa. ciliaris postt. longae (2) —
към очната ябълка.
Rr. musculares — за очните мускули.
Aa. ciliares antt. — към очната ябълка, кръвоснабдя- ват ириса.
A. supraorbitalis (анастомоза с a. temporalis superficialis. A. ethmoidalis post. — за sinus
ethmoidalis.
A. ethmoidalis ant. — за sinus ethmoidalis.
Aa. nasales antt. — за носната кухина.
Aa. palpebrales med.
A. frontalis
A. dorsalis nasi (анастомоза c a. facialis)
3. A. cerebri anterior — заляга в sulcus corporis callosi и се разклонява по медиалната
повърхност на хемисферата.
A. communicans ant. — свързва двете aa. cerebri antt.
4. A. chorioidea — към plexus chorioideus на латерал- ното стомахче.
5. A. cerebri media — по sulcus lateralis cerebri.
Rr. corticales
Rr. centrales
A. communicans post, (анастомоза c a. cerebri post.)
A. subclavla
Отделяне — дясната от truncus brachiocephalicus, лявата — направо от arcus aortae.
Вървеж — между m. scalenus anterior et medius и между ключицата и първото ребро.
Продължава в a. axillaris. Клонове:
/. A. vertebralis — през canalis transversarius (от CG> и foramen magnum.
Rr. spinales — за гръбначния мозък.
A. spinalis ant.
A. spinalis post.
R. meningeus
A. cerebelli inferior posterior — към долната повърхност на cerebellum.
A. basilaris — образувана от сливането на двете аа. vertebrales.
A. cerebelli inferior anterior — към долната повърхност на cerebellum.
Rr. ad pontem
A. labyrinthi — към вътрешното ухо.
A. cerebelli superior — към горната повърхност на cerebellum.
A. cerebri posterior — за долния и слепоочния лоб.
2. A. thoracica interna — върви по предната гръдна стена, встрани от стернума.
Rr. mediastinales
A. pericardiacophrenica — върви заедно с n. phrenicus. Rr. intercostales anteriores
(анастомоза caa. intercostales postt.)
Rr. perforantes — към mm. pectorales и млечната жлеза (rr. mammarii).
A. musculophrenica — към диафрагмата.
A. epigastrica superior (анастомоза c a. epigastrica inf.)
3. Truncus thyrocervicalis
A. thyroidea inferior (анастомоза c a. thyroidea sup.) Rr. glandulares
A. laryngea inferior (анастомоза c a. laryngea sup.) Rr. pharyngei Rr. esophagei
A. cervicalis ascendens—към дълбоките шийни мускули. A. cervicalis superficialis.
A. suprascapularis — към мускулите по задната страна на лопатката (анастомоза с a.
circumflexa scapulae).
4. Truncus costoccrvicalis — зад m. scalenus ant.
A. cervicalis profunda — към дълбоките шийни мускули.
A. intercostalis suprema — към I и II междуребрие.
5. A. transversa colli — през pi. brachialis към тръбните мускули.
R. superficialis — за m. trapezius.
R. profundus — за m. rhomboideus.
Артерии на горния крайник A. axillaris
Представлява продължение на a. subclavia, дистално от m. subclavius. Вървеж — във
fossa axillaris. Клонове:
1. A. thoracica suprema — към I и II междуребрие. *2. A. thoracoacromialis — под
ш. pectoralis major.
R. acromialis — към rete acromiale и раменната става. Rr. pectorales — към
mm.pectorales.
R. deltoideus — към m. deltoideus и m. pectoralis major. 3. A. thoracica lateralis — към
m. serratus ant. Дава клончета за млечната жлеза.
*4. A. subscapularis
A. thoracodorsalis — към m. latissimus dorsi.
A. circumflexa scapulae — през foramen axillare med. (анастомоза c a. suprascapularis).
5. A. circumflexa humeri ant. — отпред no collum chirurgicum.
6. A circumflexa humeri post. — през foramen axillare laterale към m. deltoideus.
A. brachialis
Представлява продължение на a. axillaris дистално от долния ръб на m. pectoralis
major. Вървеж — по sulcus bicipitalis medialis до fossa cubiti. Клонове:
/. A. profunda brachii — през canalis humeromuscularis заедно c n. radialis.
R. deltoideus.
A. nutricia humeri.
A. collaterals media — към m. triceps brachii.
A. collateralis radialis — към rete cubiti.
2. A. collateralis ulnaris superior — заедно c n. ulnaris към rete cubiti.
3. A. collateralis ulnaris inferior — към rete cubiti.
4. A. radialis — върви по латералната страна на пред- мишницата и през табакерата
минава дорзално към I междупръстие.
A. recurrens radialis — връща се към rete cubiti.
Rr. musculares.
R. carpeus palmaris — към rete carpi palmare.
R. carpeus dorsalis — към rete carpi dorsale.
R. palmaris superficialis (анастомоза c a. ulnaris).
A. metacarpea dorsalis I — към I междупръстие.
A. princeps pollicis — за дланнага страна па палеца и радиалната страна на показалеца.
5. A. ulnaris — върви по медиалната страна на пред- мишницата.
A. recurrens ulnaris — към rete cubiti.
A. interossea communis — дели се на два клона: A. interossea posterior—по задната
страна па membrane interossea.
A. interossea recurrens — към rete cubiti.
A. interossea anterior—по предната страна па mem- brana interossea, дистално към
rete carpi dorsale. A. mediana — към n. medianus.
Aa. nutriciae — към radius и ulna.
Rr. musculares.
R. carpeus palmaris — към rete carpi palmare.
R. carpeus dorsalis — към rete carpi dorsale.
R. palmaris profundus (анастомоза c a. radialis).
Arcus palmaris profundus — образува се от a. ulnaris и r. palmaris superficialis на a.
radialis. Заляга под aponeurosis palmaris. Клонове:
Aa. digitales palmares communes II—IV — за II—IV междупръстие.
A. digiti V propria — за улнарната страна на V пръст. Arcus palmaris profundus се
образува от a. radialis и r. palmaris profundus на a. ulnaris. Заляга под сухожилията на
флексорите. Клонове:
Aa. metacarpeae palmares II—IV — към mm. interossei.
Rr. perforantes (анастомоза c aa. metacarpeae dorsales) Rete articulare cubiti
A. collateralis ulnaris superior A. collateralis ulnaris inferior A. collateralis radialis A.
collateralis media A. recurrens radialis A. recurrens ulnaris A. interossea recurrens Rete carpi
dorsale
A. interossea anterior R. carpeus dorsalis a. ulnaris R. carpeus dorsalis a. radialis Aa.
metacarpeae dorsales II—IV Rete carpi palmare
R. carpeus palmaris a. ulnaris R. carpeus palmaris a. radialis
Aorta thoracica
Вървеж — в задния медиастинум, вляво от гръбначния стълб (Th4—Th12). Клонове:
/. Rr. bronchiales (2—3) — към бронхите (анастомозират с капилярните мрежи на a.
pulmonalis).
2. Rr. esophagei (3—6) — към хранопровода.
3. Rr. pericardiaci — към задната стена на перикарда.
4. Rr. mediastinales.
5. Aa. interсоstales postt. (10 чифта) — към II—XI междуребрие (анастомозират с rr.
intercostales antt.). R. dorsalis
R. collateralis R. cutaneus lateralis
6. A. phrenica sup. — към диафрагмата.
7. A. subcostalis — към XII междуребрие.
Aorta abdominalis
Вървеж —■ от hiatus aorticus, пред гръбначния стълб от Th12 до L4, където се
разделя на a. iliaca communis dex. et sin. Пристенни клонове:
1. A. phrenlca inferior — към диафрагмата.
A. suprarenalis sup. (анастомоза c a. suprarenalis med.)
2. Aa. lambales (4 чифта) — към задната коремна стена. R. dorsalis — към тръбните
мускули и гръбначния мозък.
3. A. sacralis mediana — по предната повърхност на сакрума.
Висцерални клонове:
1. Truncus celiacus (ниво ThI2) — кръвоснабдява органите в горната част на корема.
Клонове:
A. gastrica sinistra—от кардията по curvatura minor. A. Lienalis — зад стомаха и
панкреаса към слезката. Rr. pancreatici
A. gastroepiploica sin. — no curvatura major (анастомоза c a. gastroepipl. dex.).
Aa. gastricae breves — за дъното и задната стена на стомаха.
Rr. lienales — крайни клонове.
A. hepatica communis — към omentum minus.
A. gastrica dex. — no curvatura minor (анастомоза c a. gastrica sin.).
A. hepatica propria — към porta hepatis.
A. gastroduodenalis
A. gastroepiploica dex. — no curvatura major (анастомоза c a. gastroepiploica sin.).
A. pancreaticoduodenalis sup. (анастомоза c клон на a. mesenterica sup.).
2. A mesenterica superior (ниво Ьх) — кръвоснабдява тън
кото и Vs °т дебелото черво (до flexura coli sin.) A. pancreaticoduodenalis inf.
(анастомоза c truncus celiacus)
Aa. jejunales — към празното черво. Образуват множество примки.
Aa. ilei — към хълбочното черво.
A. ileocolica — към cecum и дисталния край на ileum.
R. appendicis vermiformis
A. colica dextra — възходящ и низходящ клон към colon ascendens.
A. colica media — ляв и десен клон към colon trans- versum (анастомоза c a. mesenterica
inf.).
3. A. mesenterica inferior (ниво L3) — кръвоснабява дебелото черво дистално от flexura
coli sin.
A. colica sin. — възходящ и низходящ клон към colon descendens (анастомоза с a.
mesenterica sup.). Аа. sigmoideae — към colon sigmoideum.
A. rectalis sup. — към rectum (анастомоза c a. ilia- ca int.).
4. A. suprarenalis media — към надбъбрека (анастомоза c a. phrenica sup. и a. renalis).
5. A. renalis (пред L2) към хилуса на бъбрека.
A. suprarenalis inf.
Aa. interlobares
A. arcuata — между пирамидите и кората.
Аа. interlobulares
6. A. testicularis (пред L2) — в състава на funiculus spermaticus към тестиса.
Rr. ureterici
A. ovarica — през lig. suspensorum ovarii.
Rr. ureterici
R. tubarius — към tuba uterina.
A. iliaca communis
Отделяне — от aorta abdominalis на ниво L*. Вървеж — към art. sacroiliaca, пред
която се разделя на a. iliaca interna и a. iliaca externa.
A. iliaca interna
Отделяне — от a. iliaca communis пред art. sacroiliaca. Вървеж — по страничната
стена на таза. Клонове:
А. Заден ствол:
/. A. iliolumbalis — за задната коремна стена.
R. lumbalis — под m. psoas major.
R. iliacus — под m. iliacus (анастомоза c. a circum- flexa ilium profunda).
2. , A. sacralis lat.— по предната повърхност на sacrum.
3. A. glutea sup. — пряко продължение, минава през foramen suprapiriforme между m.
gluteus medius et minimus (анастомоза c a. circumflexe femoris lat.).
Б. Преден ствол:
1. A. obturatoria — през canalis obturatorius.
R. pubicus (анастомоза c a. epigastrica inf.)
R. acetabu laris
R. anterior — към аддукторите.
R. posterior — към mm. obturatores.
2. A. umbilicalis — само у фетуса. У израсналия е проходима само в началото.
Аа. vesicales superiores — към горната част на пикочния мехур.
3. A. vesicalis inferior — към дъното на пикочния мехур.
4. A. ductus deferentis
5. A. uterina — към страничната повърхност на матката.
A. vaginalis
R. tubarius (анастомоза с a. ovarica)
R. ovaricus (анастомоза с a. ovarica)
6. A. rectalis media (анастомоза с a. inesenterica sup. и с a. pudenda int.)
7. A. pudenda interna — извива около spina ischiadica. A. rectalis inferior — към
аналната част.
A. perinealis — към тазовото дъно.
Rr. scrotales (labiales) postt.
A. penis (clitoridis)
A. profunda penis (clitoridis) — към corpus caver- nosum.
A. urethralis A. dorsalis penis ,
A. bulbi penis (vestibuli)
8. A. glutea inferior — през foramen infrapiriforme (анастомоза c a. circumflexa femoris
med.)
A. iliaca externa
Отделяне — от a. iliaca communis, пред art. sacroiliaca. Вървеж — медиално от m.
iliopsoas към lacuna vasorum. Клонове:
1. A. epigastrica inferior — зад m. rectus abdominis (анастомоза c a. thoracica interna и a.
obturatoria).
2. A circumflexa ilium profunda — зад lig. inguinale (анастомоза c a. iliolumbalis).
Артерии на долния крайник A. femoralis
Представлява продължение на a. iliaca ext., дистално от lig. inguinale. Вървеж — в
trigonum femorale, към са- nalis adductorius. Клонове:
/. A. epigastrica superficialis — към коремната стена.
2. A. circumflexa ilium superf. — пред lig. inguinale.
3. Аа. pudendae externae — към половите органи.
4. A. profunda femoris — отделя се в trigonum femorale. A. circumflexa femoris medialis
R. transversus — над m. pectineus към мускулите. R. profundus — под m. pectineus към
тазобедрената става.
A. circumflexa femoris lateralis
R. ascendens — към m. gluteus med. (анастомоза c
a. glutea sup.).
R. descendens — към m. quadriceps femoris.
A. perforans I — над m. adductor brevis.
A. perforans II — под m. adductor longus.
A. perforans III — краен клон към задните мускули на бедрото.
5. A. genus descendens — към rete genus.
A. poplitea
Представлява продължение на a. femoralis, дистално от canalis adductorius. Вървеж
— във fossa poplitea, върху ставната капсула на колянната става. Клоновете кръво-
снабдяват ставата и околните мускули:
A. genus superior medialis
A. genus superior lateralis
A. genus media
A. genus inferior medialis
A. genus inferior lateralis
Aa. surales — за m. gastrocnemius.
A. tibialis anterior.
Отделя се от a. poplitea. Пробива membrana interossea ■и върви към предната й
страна. Клонове:
A. recurrens tibialis ant. — към rete genus.
Rr. musculares — към екстензорите.
A. malleolaris anterior lateralis — към rete malleolare laterale.
A. malleolaris anterior medialis — към rete malleolare mediale.
A. dorsalis pedis. Представлява продължение на a. tibialis ant., дистално от ръба на
тибията. Вървеж — по гърба на ходилото към основата на I междукостно
пространство. Клонове:
A. tarsea lateralis — към m. ext. digitorum brevis.
Aa. tarseae mediales — към медиалната страна на ходилото.
A. arcuata — към основите на II— V метатарзални кости Aa. metatarseae dorsales II—IV
(чрез rr. perforantes. анастомозират с arcus plantaris).
A. metatarsea dorsalis I — към I междупръстие.
R. plantaris profundus — краен клон (анастомоза c
а. plantaris lat.).
A. tibialis posterior
Представлява продължение на a. poplitea, дистално от arcus tendineus m. solei.
Вървеж — по задната страна на подбедрицата, зад медиалния глезен — до planta pedis.
Клонове:
1. R. circumflexus fibulae — към rete genus.
2. A. peronea — върви под m. flexor hallucis longus.. A. malleolaris lateralis post. — към
rete malleolare R. perforans — към rete malleolare laterale (анастомоза c a. tibialis ant.).
R. communicans (анастомоза c a. tibialis post.)
Rr. calcaneares laterales — към rete calcaneum.
3. A. malleolaris posterior medialis — към rete malleolare mediale.
4. Rr. calcaneares mediales — към rete calcaneum.
5. A. plantaris medialis — към медиалната страна на ходилото.
б. A. plantaris lateralis — под m. adductor hallucis към основата на I междупръстие
(анастомоза с a. dorsalis pedis — arcus plantaris).
Aa. metatarseae plantares (I—IV) — към I—IV меж- дупръстие.
Rr. perforantes (анастомоза c a. dorsalis pedis)
Rete articulare genus
A. genus descendens
Aa. genus superiores (med. et lat.)
A. genus media
Aa. genus inferiores (med. et lat.)
A. recurrens tibialis anterior R. circumflexus fibulae
Rete malleolare mediate
A. malleolaris anterior medialis (от a. tibialis ant.)
A. malleolaris posterior medialis (от a. tibialis post.)
Rete malleolare laterale
A. malleolaris anterior lateralis (от a. tibialis ant.)
A. malleolaris posterior lateralis (от a. peronea)
R. perforans (от a. peronea)
Rete calcaneum
R. calcanearis medialis (от a. tibialis ant.)
R. calcanearis lateralis (от a. peronea)
Areus plantaris. Образува се от a. plantaris lateralis и a. dorsalis pedis. Клонове:
Aa. metatarseae plantares I—IV.
ВЕНИ, VENAE
Вените съпровождат артериите и носят техните имена. Големите вени са единични,
докато средните и малките са двойни. Венозната кръв от тялото се влива в дясното
предсърдие чрез две големи вени: v. cava superior и v. cava inferior.
V. cava superior
Горната куха вена (v. cava superior) събира кръвта от главата, шията, стената на
гръдния кош и горните крайници. Образуване — от сливането на двете vv. brachioce-
phalicae, зад art. stemocostalis I dex. Вървеж — вдясно от
aorta ascendens, зад стернума на височина I—III ребро. Долната х/2 е разположена
интраперикардиално. Притоци:
Vv. mediastinales antt.
Vv. pericardiacae
V. azygos
V. brachiocephalica dextra. Образува се от сливането на v. jugularis interna dex. и v.
subclavia dex. (angulus ve- nosus dex.). Върви почти отвесно, зад art. sternoclavicula- ris
dex.
V. brachiocephalica sinistra. Образува се от сливането на v. jugularis int. sin. и v.
subclavia sin. (angulus venosus sin.). Върви косо, зад art. sternoclavicularis sin. и
manubrium sterni, над arcus aortae. Притоци на vv. brachiocephalicae:
1. V. thyroidea inferior V. laryngea inf.
2. Вени на медиастинума:
Vv. thymicae
Vv. pericardiacae Vv. tracheales V. bronchiales Vv. esophageae
3. V. vertebralis — през canalis transversarius (Ci—C7).
4. V. cervicalis prof.
5. Vv. thoracicae int.
Vv. epigastricae supp. (аиастомоза c v. iliaca ext.) — от коремната стена.
Vv. intercostales antt. (аиастомоза c v. azygos) — от междуребрията.
Vv. musculophrenicae — от диафрагмата.
6. V. intercostalis suprema — от първите 2—3 между- ребрия.
V. jugularis interna
Продължение на sinus sigmoideus, приема вените на главата и шията. Започва с
разширение, bulbus superior, във foramen jugulare, спуска се латерално от a. carotis
communis. Долният разширен край, bulbus inferior, се съединява с v. subclavia зад art.
sternoclavicularis (angulus venosus). Вътречерепни притоци:
1. Sinus durae matris. Представляват кухини без собствени стени, които се
разполагат между двата листа на dura mater encephali:
Sinus cavernosus — около sella turcica; чрез sinus pet-
rosus стои във връзка със sinus sigmoideus. Притоци:
V. ophthalmica — от орбитата (анастомоза с v. facialis).
V. cerebri media
Sinus sphenoparietalis — върха на ala minor.
Sinus sagittalis superior в основата на falx cerebri, продължава в sinus transversus.
Sinus sagittalis inferior — в свободния ръб на falx cerebri.
Sinus rectus— между falx cerebri и tentorium cere- belli. Приема v. cerebri magna.
Съединява се със sinus sagittalis sup. et inf. transversus.
Sinus petrosus superior — по ръба на пирамидата. Sinus petrosus inferior — между
пирамидата и clivus. Sinus transversus — в основата на tentorium cerebelli. Sinus
sigmoideus — продължение на sinus transversus; влива се във v. jugularis int.
Sinus marginalis — около foramen magnum.
2. Vv. diploicae. Тънкостенни безклапни вени в диплоето на черепните кости, които
стоят във връзка със sinus durae matris и външните вени.
V. diploica frontalis — в squama frontalis. Има връзка със sinus sagittalis sup.
V. diploica temporalis ant. — в os parietale и squama temporalis. Има връзка със sinus
sphenoparietalis и v. temporalis superficialis.
V. diploica temporalis post. — в squama occipitalis. Има връзка със sinus sigmoideus и v.
retromandibularis. V. diploica occipitalis — в squama occipitalis. Има ппъзка със sinus
transversus и v. occipitalis.
3. Vv. emissariae. Преминават чрез къси канали през стената на черепа и свързват sinus
durae matris с повърхностните вени на главата.
V. emissaria parietalis — през foramen parietale; свързва sinus sagittalis sup. c v. temporalis
superficialis.
V. emissaria mastoidea — през foramen mastoideum; свързва sinus sigmoideus c v.
occipitalis.
V. emissaria condyloideae — през canalis condylaris; свързва sinus sigmoideus c plexus
venosi vertebrates.
4. Vv. meningeae — от твърдата мозъчна обвивка. Извънчерепни притоци на v.
jugularis ext.:
J. Vv. pharyngeae
2. V. lingua'is
3. V. thyroideae superior
4. V. laryngea superior
5. V. facialis
V. submentalis (анастомоза c v. lingualis)
Vv. labiales
Vv. nasales externae
V. faciei profunda (анастомоза c v. retromandibularis) Vv. palpebrales
V. angularis (анастомоза c v. ophtalmica sup.).
6. V. retromandibularis — слива се c v. facialis— v. facialis communis.
V. maxillaris Plexus pterygoideus V. temporalis superficialis V. temporalis media
V. jugularis externa — спуска се пб m. sternocleido- mastoideus и се влива в angulus
venosus. Притоци: V. auricularis post.
V. occipitalis V. suprascapularis V. transverse colli
V. jugularis ant. — анастомозира c едноименната вена от другата страна (arcus venosus
juguli).
V. subdavia. Тя е продължение на v. axillaris. Вървеж — между ключицата и I ребро,
пред m. scalenus ant. Влива се във v. brachiocephalica. Притоци:
1. Дълбоки вени на ръката: v. axillaris, vv. brachiales, vv. radiales, vv. ulnares и
притоците им.
2. Повърхностни вени:
Vv. thoracoepigastricae — по предната гръдна стена (анастомоза с v. epigastrica
superficialis).
V. cephalica — от rete venosum dorsale manus по ла- тералната страна на ръката.
Влива се във v. axillaris. V. basilica — от rete venosum dorsale manus no медиалната
страна на ръката през hiatus basilicus. Влива се във v. brachialis.
V. mediana cubiti — анастомоза между v. cephalica и v. basilica.
V. mediana antebrachii — от предната страна на предмишницата.
V. Azygos
Представлява — продължение на v. lumbalis ascendens dex. през crus mediale на
диафрагмата. Вървеж —■ вдясно
от телата на гръдните прешлени, извива се над десния бронх и се влива във v. cava sup.
Притоци:
1. Vv. intercostales postt. dex. (анастомоза c plexus ve- nosi vertebrales и v.
thoracicint.)
2. V. hemiazygos — продължение на v. lumbalis ascen- dens sin.
Vv. intercostales postt. sin. VII—XII
V. hemiazygos accessoria
Vv. intercostales postt. sin. I—VI
V. Cava inferior
Долната куха вена събира кръвта от корема, таза и долните крайници. Образуване
— от сливането на vv. ilia- cae communes dex. et sin. пред L6. Вървеж — пред
гръбначния стълб, вдясно от аортата зад черния дроб, през foramen venae cavae в
дясното предсърдие. Притоци:
1. Vv. phrenicae itiff. — от диафрагмата.
Vv. lumbales — от задната коремна стена (анастомоза с plexus venosi vertebrales).
Образуват вертикална анастомоза — v. lumbalis ascendens.
3. V. renalis sin.
V. suprarenalis sin.
V. testicularis (ovarica) sin.
4. V. renalis dex.
5. V. suprarenalis dex.
6. V. testicularis (ovarica) dex.
7. Vv. hepaticae
V. iliaca communis. Образуване — чрез сливане на v. iliaca ext. и v. iliaca int. пред
art. sacroiliaca. Вървеж — заедно c артерията, медиално от m. psoas major. Притоци:
1. V. sacralis mediana
2. V. iliolumbalis
V. iliaca interna. Притоци:
Vv. gluteae inferiores
Vv. obturatoriae '
Vv. sacrales laterales Vv. gluteae superiores
Plexus venosus rectalis (анастомоза c v. portae)
Plexus venosus vesicalis
Plexus venosus prostaticus (uterovaginalis)
V. pudenda interna — c притоци от половите органи. V. Iliaca externa. Продължение
на v. femoralis про- ксимално от lig. inguinale. Притоци
V. epigastrica inferior (анастомоза c v. epigastrica sup). V. circumflexa ilium profunda
Дълбока вени на долния крайник: v. femoralis, v. poplitea, v. tibialis ant., v. tibialis post.
Чрез vv. communican- tes и vv. perforantes се свързват c повърхностните вени.
Повърхностни вени на долния крайник:
V. epigastrica superficialis — от коремната стена (анастомоза с V. portae).
Vv. pudendae externae — от външните полови органи. V. saphena magna — от rete
venosum dorsale pedis по медиалната страна на долния крайник до hiatus saphenus,
където се влива във v. femoralis.
V. saphena parva — от латералния глезен по задната страна на подбедрицата до fossa
poplitea, където се влива във v. poplitea
V. Portae
Образуване — от вените на нечифтните коремни органи. Вървеж — през omentum
minus към porta hepatis- Притоци:
1. V. mesenterica superior V. jejunales et ilei
V. gastroepiploica dex.
Vv. pancreaticoduodenalis inf.
V. ileocolica V. colica dex.
V. colica media
Vv. pancreaticoduodenales
2. V. lienalis
Vv. gastricae breves V. gastroepiploica sin.
V. pancreaticae
3. V. mesenterica inferior V. colica sin.
Vv. sigmoideae V. rectalis sup.
4. V. gastrica dex. et sin. (анастомоза c vv. esopha- geae)
5. Vv. paraumbilicales — през chorda v. umbilicalis (анастомоза c epigastricae)
V. cystica
Порта-кавални анастомози
1. V. portae — vv. gastricae sin. — vv. esophageae — v. azygos — v. cava superior.
2. V. portae — vv. rectales superiores — vv. rectales mediae et inferiores — v. iliaca int. —
v. cava inferior.
3. V. portae — vv. paraumbilicales — v. epigastrica superficial — v. cava inferior и v. cava
superior.
Кава-кавални анастомози
1. V. cava inferior — vv. lumbales — vv. lumbales asc. — vv. azygos et hemiazygos — v.
cava superior.
2. V. cava inferior — v. iliaca ext. — v. femoralis — v. epigastrica inf. — v. epigastrica
sup. — v. thoracica int. — v. cava superior.
3. V. cava superior — vv. intercostales postt. — plexus venosi vertebrales — vv. lumbales
— v. cava inferior.
КРЪВООБРАЩЕНИЕ У ПЛОДА
Кръвта от плацентата преминава у плода през V. ит- bilicalis и по lig. teres hepatis
достига porta hepatis. Една част се влива във v. portae и навлиза в черния дроб, а друга
по ductus venosus достига до v. cava inferior, чрез която се влива в дясното предсърдие.
Оттук по- голяма част от кръвта минава през foramen ovale направо в лявото
предсърдие. Кръвта от v. cava superior попада в дясното стомахче и по truncus
pulmonalis се насочва към капилярите на белия дроб. Тъй като те не са отворени, тя
минава през ductus arteriosus направо в аортата. Извеждането на кръвта от тялото на
плода става чрез аа. umbilicales (от a. iliaca int.).
Следователно характерни образувания за ембрионалното кръвообращение са: v.
umbilicalis, ductus venosus, foramen ovale, ductus arteriosus и aa.umbilicales. След
раждането те облитерират и остатъци от тях са: lig. venosus, fossa ovalis, lig. arteriosum
и chorda a. umbilicalis.
ЛИМФНА СИСТЕМА, SYSTEM A LYMPHATICUM
Освен кръвоносни съдове в човешкото тяло съществува и система от лимфни
съдове. В нея тече lympha, която по състав е близка до кръвната плазма.
Лимфните съдове, vasa lymphatica, имат тънки стени и според положението си се
разпределят на повърхостни и дълбоки. Лимфните капиляри са изградени от ендотел
без базална мембрана, а стените на по-големите съдове — от три обвивки (tunica intima,
tunica media, tunica adventitia). Лимфните съдове притежават множество клапи. По своя
път лимфата преминава през лимфни възли, nodi lymphatici (N1). Те имат овална форма
и големина от 2 до 20 мм. Състоят се от кора, cortex, и сърцевина, medulla. Всеки възел
притежава хилус, в който навлизат кръвоносни съдове и излизат няколко лимфни съда,
vasa efferentia. На противоположната страна на възела се вливат множество тънки vasa
afferentia. Покрит е със съеди- нителнотъканна капсула, която навътре^ дава повлекла.
trabeculae. Между тях се разполага мрежеста съединителна тъкан, сред която се
намират лимфоцити. Клетките на мрежестата съединителна тъкан могат да се отделят
като свободни клетки — макрофаги, които имат фагоци- тарна способност. В кората
лимфоцитите са струпани във вид на фоликули, а в медуларната част — като повлекла.
Между фоликулите се образуват кухини — синуси, покрити с плоски епителни клетки:
sinus marginalis (под капсулата), sinus intermedius и sinus hllarls (в областта на хилуса),
от който започват vasa efferentia.
Главни лимфни съдове
1. Ductus thoracicus — започва с разширение, cysterna chyli, която се разполага
пред Lx. Той преминава през hiatus aorticus, върви между v. azygos и хранопровода и
пред С7 извива наляво зад a. subclavia sin., като се влива в angulus venosus sin. Приема
няколко притока, които събират лимфата от следните области:
Truncus lumbalis — таз и задна коремна стена.
Truncus intestinalis — тънки и дебели черва.
Truncus bronchomediastinalis sin. — ляв бял дроб.
Truncus mammarius sin. — преден медиастинум, гръдна
стена.
Truncus subclavius sin. — горен крайник, гръдна стена.
Truncus jugularis sin. — лява половина на главата и
шията.
2. Ductus Lymphaticus dex. — представлява къс ствол
(1 см), който събира лимфата от дясната половина на главата, шията, гръдния кош и
десния горен крайник. Влива се в angulus venosus dex. Неговите притоци събират
лимфата от следните области:
Truncus bronchomediastinalis dex. — десен бял дроб. Truncus mammarius dex. — преден
медиастинум, гръдна стена.
Truncus subclavius dex. -- десен горен крайник, гръдна стена.
Truncus jugularis dex. дясна половина на главата и шията.
Лимфни възли на главата и на шията
Разполагат се на определени места и събират лимфата от следните области:
N1. occipitales - и тилната област: от окосмената част на главата.
N1. retroauriculares - зад ушната мида.
N1. parotidei — от бузите, и gl. parotis.
N1. retropharyngei от стената на гълтача.
N1. buccales — - бузата и лицето.
N1. subniandibulares • — и trigonum submandibulare: нос, устни, зъби.
N1. submentales - долна устна.
Еферептннте лимфни съдове от тези възли достигат шийните лимфни възли:
N1. cervicales superficiales — около v. jugularis ext.
N1. cervicales profundi — около v. jugularis int.
Главен колектор truncus jugularis.
Лимфни възли на горния крайник
Лимфните възли на горния крайник се разполагат в лакътната и подмишничната
ямка. Те събират лимфата от следните области:
N1. cubitales — във fossa cubiti: предмишница и ръка. N1. axillares — във fossa axillaris:
горен крайник, гръдна стена, млечна жлеза.
N1. apicales — раменна област.
N1. centrales — горен крайник.
N1. laterales — горен крайник.
Те събират лимфата от следните области:
N1. pectorales — предна гръдна стена.
N1. subscapulares — задна гръдна стена.
Главен колектор — truncus subclavius.
N1. parasternales — около a. thoracica int.: преден ме- диастинум, предна гръдна стена.
N1. intercostales — пред главичките на ребрата: заден медиастинум, задна гръдна стена.
N1. phrenici — диафрагма.
N1. mediastinales antt. — зад гръдната кост: сърце, тимус, черен дроб.
N1. mediastinales postt. — около аортата: хранопровод, междуребрия.
N1. pulmonales — около вътреорганните бронхи.
N1. bronchopulmonales — в хилуса на белия дроб.
N1. tracheobronchiales — в областта на bifurcatio tracheae : бял дроб, бронхи,
хранопровод.
N1. tracheales — около трахеята: бял дроб, бронхи, трахея.
Главен колектор — truncus bronchomcdiastlnalls.
Лимфни възли в коремната кухина
Разположени са около съдовете и събират лимфата от следните области:
N1. lumbales — около аортата и v. cava inf.: задна коремна стена.
N1. celiaci — около tr. celiacus: стомах, панкреас, черен дроб, слезка.
N1. hepatici — в porta hepatis: черен дроб, жлъчни пътища.
N1. gastrici — стомах.
N1. pancreaticolienales — около v. lienalis: панкреас, слезка.
N1. mesenterici — в мезентериума: тънко черво.
N1. ileocolici — cecum и appendix.
N1. colici dex. — colon ascendens.
N1. colici medii — colon transversum.
N1. colici sin. — colon descendens.
Главен колектор — ductus thoracicus.
N1. iliaci externi — около a. iliaca ext.: долен крайник, таз.
N1. iliaci interni — около a. iliaca int.: тазови органи. N1. sacrales — пред сакрума:
тазова стена, ректум.
N1. inguinales superficiales — в слабинната гънка: полови органи, коремна стена.
N1. inguinales profundi — във fossa iliopectinea: долен крайник.
N1. poplitei — във fossa poplitea; подбедрица и ходило. Главен колектор — truncus
lumbalis.
СЛЕЗКА, LIEN
Слезката е лимфоиден орган, в който лимфната и кръвоносната система са в най-
тясна връзка. Разполага се в лявото подбедрие между IX и XI ребро. Притежава два
ръба — margo superior и margo inferior, и две повърхности — facies diaphragmatica и
facies visceralis. На вис- цералната повърхност се намират hilus lienis, през който
навлизат съдове и нерви, facies renalis, facies gastrica и facies colica, към които се
допират съответните органи. Слезката лежи интраперитонеално и към нея се
прехвърлят lig. gastrolienale (част от omentum majus) и lig. phre- nicolienale.
Строеж: Отвън е покрита с перитонеум, tunica serosa, под който се намира
съединителнотъканна капсула, tunica fibrosa, съдържаща гладки мускулни влакна. Тя
образува навътре гредички, trabeculae lienis, между които се раз- .полага мрежеста
съединителна тъкан и лимфни фоликули. Между тях се намират кухини, sinus lienis,
които са постлани с издължени ендотелни клетки с фагодитарна способност, а около
тях се срещат ретикуларни клетки. Венозните синуси и съдържимото им образуват т.
нар. червена пулпа. Групите от лимфни фоликули се означават като Малпигиеви телца
и те образуват т. нар. бяла пулпа.
Кръвоснабдяване на слезката: A. lienalis навлиза през хилуса и се разпада на
клонове, които вървят през гре- дичките. Техните разклонения — централни артерии,
преминават през лимфните фоликули и завършват с четко- видни клончета, аа.
penicillatae, във венозните синуси.
Тези артерийки притежават в стените си гладки мускули, чрез които се регулира
кръвният ток към синусите. От синусите започват тънки венички, които преминават
през лимфните фоликули и се вливат във вени на гредичките, Последните достигат до
хилуса и се вливат във v. liena- lis.
НЕРВНА СИСТЕМА
Нервната система анатомично се дели на централна нервна система и периферна
нервна система. Централната нервна система е съставена от гръбначен и главен мозък,
а периферната — от нерви и нервни възли.
Анатомично и функционално цялостната нервна система се разделя на соматична и
автономна нервна система. Соматичната нервна система е свързана с инервацията на
активните органи на движението, с общата сетивност и със специализираните сетивни
органи, а автономната нервна система е свързана с инервацията на вътрешните
органи, сърдечно-съдовата система и жлезите.
СТРУКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА
Основните и специфични за нервната система структурни елементи са невроните —
нервни клетки с израстъците им, и невроглийните клетки.
Нервните клетки имат разнообразна форма — звездовидна, крушовидна,
сферична, пирамидна, която зависи от количеството и начина на отделяне на
израстъците. Израстъците са два вида — дендрити и аксони. Дендритите имат
структура, близка до тази на цитоплазмата на клетката, и са нейно продължение, а
аксоните, по които става провеждането на нервните импулси, имат специален за тях
строежс
Наред с общите за всяка клетка структурни елементи в цитоплазмата на нервната
клетка се намират и специфични за нея структури: тигроидни гранулации (Нислова
субстанция) и неврофибрили. Тигроидните гранулации представляват струпвания на
по-голямо количество рибозоми.
Аксонът или нервното влакно притежава централна част или осев цилиндър,
различно дълго цилиндрично влакно и обвивка. В осевия цилиндър се намират
надлъжно вър-
вящи неврофибрили и малко митохондрии. Обвивките на осевия цилиндър са
мйелинова и Шванова, като мие- линовата е неделима част от Швановите клетки,
които изграждат Швановата обвивка. Има и нервни влакна, които притежават само
Шванова обвивка — те са безмиелинови нервни влакна. По хода на миелиновите
нервни влакна се намират прищъпванията на Ranvier. Между две такива прищъпвания
се намира по една Шванова клетка. В централната нервна система се намират и влакна
без обвивки. Според своята функция невроните са аферентни или сетивни, свързващи
или асоциативни, и еферентни или двигателни. Аферентните неврони провеждат
нервните импулси от частите на тялото към централната нервна система, а
еферентните — от централната нервна система към инервираните органи.
Асоциативните неврони свързват аферентните с еферентните и се намират в
централната нервна система.
• Свързването на невроните един с друг става чрез си- напси, контактни апарати.
Крайното окончание па един неврон влиза в близък допир с тялото или дендритите на
следващия неврон. Между мембраните па крайното окончание и на нервната клетка се
затваря пространство 10—20 нанометъра. Чрез синапсите става предаването на
нервния импулс от един неврон на друг.
Невроглията участвува в изграждането както па централната, така и на
периферната нервна система. Според своя строеж и произход невроглийните клетки в
централната нервна система са три основни типа - - астроглия, олигодендроглия и
микроглия. Първите два вида неврог- лия са от ектодермален произход, а микроглията
има мс- зодермален произход. Към невроглията по произход принадлежат още
Швановите клетки, околонервните влакна и епендимните клетки, които покриват
стените на мозъчните стомахчета и canalis centralis на гръбначния мозък.
Астроглията се състои от клетки с израстъци и според техния вид астроцитите са
влакнести, с дълги разклоняващи се израстъци, и протоплазмени — с къси израстъци.
Влакнестите астроцити се намират предимно в бялото мозъчно вещество, а
протоплазмените — в сивото.
Олигодендроцшпите притежават къси израстъци и се намират както в бялото, така
и в сивото вещество. G тях е свързан произходът на миелиновата обвивка на нервните
влакна в централната нервна система.
Микроглията се състои от малки клетки със силно разклоняващи се израстъци и се
намира както в сивото, така и в бялото мозъчно вещество. Тя има защитна функция.
•
ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА
Централната нервна система се състои от гръбначен мозък, medulla spinalis, и
главен мозък, encephalon.
ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК, MEDULLA SPINALIS
Гръбначният мозък се разполага в гръбначния канал — от foramen magnum до
втория поясен прешлен. Дълъг е 40—45 см и тежи около 30 г. Има форма на леко
сплеснат в предно-задна посока цилиндър с две надебеления: шийно, intumescentia
cervicalis, и поясно, intumescentia lumbalis. Intumescentia lumbalis завършва със заострен
край, conus medullaris, който се продължава в тънка нишка, filum terminate, достигаща
до първия опашен прешлен.
Надлъжни бразди на повърхността: отпред по средата — fissura mediana anterior;
отзад по средата — sulcus medianus posterior; встрани и отзад — sulcus lateralis
posterior. В горната гръдна и в шийната част, между sulcus medianus posterior и sulcus
lateralis posterior, се намира sulcus intermedius posterior. Предната и задната срединна
бразда разделят гръбначния мозък на две симетрични половини.
По протежението си гръбначният мозък се дели на •31 сегмента, които се преливат
един в друг. От всеки сегмент изхожда по един чифт гръбначномозъчни нерви, пп.
spinales. Според отношението на гръбначномозъчните нерви към гръбначните
прешлени се различават 8 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстни и 1 опашен. На тях
съот ветствуват сегментите, които под средата на гръдната част стоят в различна
степен по-високо от съответните прешлени. Всеки спинален нерв изхожда от
гръбначния мозък с два корена — преден, radix ventralis, и заден, radix dorsalis.
Предните корени са двигателни, съдържат еферентни влакна, а задните са сетивни —
съдържат аферентни влакна. На задния корен се намира един нер-
11 Repetitorlum anatomicum
вен възел, ganglion spinale, в който има униполярни (псев- доуниполярни) нервни
клетки. Единият израстък на неврона навлиза в гръбначния мозък през sulcus lateralis
posterior, а другият, в състава на периферния нерв, се отправя към инервирания орган.
Поради това че гръбначният мозък е значително по- къс от гръбначния стълб
(достига до II поясен прешлен), корените на долните гръбначномозъчни нерви са
различно удължени, за да формират спиналните нерви при съответните foramina
intervertebralia. Така под долния край на гръбначния мозък се образува голям сноп от
нервни корени, наречен конска опашка, caada equina, по средата на която се намира
filum terminale.
Повърхностната част на гръбначния мозък е изградена от бяло мозъчно вещество,
съставено от''нервни влакна и невроглия, а във вътрешността му се намира сиво
мозъчно вещество, където се намират нервни клетки с техните израстъци и невроглия.
Сивото мозъчно вещество е симетрично разположено. Двете му половини са
разположени в предно-задна посока и са свързани чрез напречна връзка, commissura
grisea, по средата на която се намира централният канал на гръбначния мозък, canalis
centralis. Така се формира фигура, наподобяваща на напречен срез пеперуда. На всяка
страна на напречния срез се различават заден рог, cornu posterius, преходна част и
преден рог, cornu ante- rius. В гръдната част и в първите два поясни сегмента между
cornu anterius и cornu posterius се намира страничният рог — cornu Iaterale.
Cornu posterius е по-тесен и по-дълъг и достига близо до повърхността при sulcus
lateralis posterior. Крайната му част е покрита от substantia gelatinosa, изградена е от
малки нервни клетки и невроглия. Предният край на задния рог е стеснен. В гръдната
част се намира nucleus thoracicus — струпване на вретеновидни нервни клетки. В
останалата част на задния рог се намират nuclei рго- prii — малки струпвания от
нервни клетки.
Cornu anterius е по-широк от задния, особено в областта на двете иадебеления. Тук
се намират големи звездовидни нервни клетки, cellulae radiculares, от които изхождат
еферентни нервни влакна. Те излизат през предните корени на гръбначномозъчните
нерви. Cellulae radiculares се струпват в ядра, свързани с инервацията на
определени мускули и мускулни групи. При шийното и поясното надебеление ядрата
се разполагат в три групи — медиална, предна и латериална. Медиалните ядра са
свързани с инервацията на туловищната мускулатура, а лате- ралните — с инервацията
на крайниците.
В сегментите от I гръден до II поясен в cornu laterale се намира централната част на
симпатиковия дял на автономната нервна система. Започващите оттук нервни влакна
са с миелинова обвивка, излизат пред предните корени и след това се отделят от
спиналния нерв в състава на rami communicantes albi. Последните се отправят към
възлите на разположения в съседство truncus sympathies. От truncus sympathicus към
спиналните нерви се връщат следвъзлови безмиелинови влакна в състава на rami
communicantes grisei.
При II и III кръстен сегмент в cornu laterale се намират централни парасимпатикови
ядра. Започващите оттук нервни влакна се отправят към тазовите органи.
Бялото мозъчно вещество се изгражда главно от надлъжно вървящи миелинови
нервни влакна. Двете половини се свързват отпред, пред commissura grisea, чрез
напречна спойка, commissura alba, а отзад са отделени чрез средннна преграда. Чрез
sulcus lateralis posterior и чрез ивицата, по която се появяват на повърхността предните
корени, бялото мозъчно вещество се разделя на три снопа, funiculi mcdullac spinales —
funiculus posterior, funiculus lateralis и funiculus anterior. Всеки funiculus притежава
основни, собствени на гръбначния мозък снопчета, fasciculi proprii, които се разполагат
непосредствено около сивото мозъчно вещество и са съставени от между сегментни
нервни влакна. Останалата част е изградена от снопчета, fasciculi, и пътища, tractus, с
възходяща и низходяща посока. Те свързват гръбначния мозък с различни части на
главния мозък.
В отделните funiculi medulae spinales възходящите и низходящите снопчета са
следните:
Funiculus posterior
1. Fasciculus gracilis [снопче Гол(Сю11)].
2. Fasciculus cuneatus [снопче на Бурдах (Bourdach)].
3. Fasciculus interfascicularis.
Fasciculus gracilis съществува -"над среднитеу.гръдни сегменти и е отделен на
повърхността 1 от fasciculus си-
neatus чрез culcus lateralis posterior. Двете снопчета са съставени от възходящи нервни
влакна с начало в спи- налните ганглии. Те завършват съответно в nucleus glacilis и
nucleus cuneatus — ядра в продълговатия мозък. И двете снопчета са свързани с
провеждането на дълбока (проприоцептивна) сетивност и с чувството за допир и
натиск.
Fasciculus interfascicularis е съставен от по-тънки низходящи клонове на същите
влакна.
Funiculus lateralis. Възходящи снопчета (пътища).
1. Tractus spinocerebellaris posterior (снопче на Фле- ксиг—Flechsig) — разполага се
периферно в задната част на funiculus lateralis. Влакната му произхождат от nucleus
thoracicus на същата страна и отчасти от противоположната; отправят се през
pedunculus cerebellaris inferior към кората на малкия мозък. 2. Tractus spinocerebellaris
anterior (снопче на Гауерс—Gowers)—разположен е повърхностно пред предходния.
Влакната му произхождат от собствените ядра на задния рог па противоположната it
отчасти на същата страна. Отправят се през pedunculus cerebellaris superior към кората
ма малкия мозък. 3. Tractus spinothalamicus lateralis — разположен е медиално от
tractus spinocerebellaris anterior. Влакната му произхождат от задния рог на
противоположната страна и достигат до thalamus на междинния мозък. По него се
провежда сетивността за болки и температура. 4. Tractus spinotecta- lis — разположен е
пред tractus spinothalamicus anterior. Влакната му произхождат от задния рог иа
противоположната страна и достигат до горните хълмове на чеги- рихълмието на
средния мозък.
Низходящи снопчета. 1. Tractus corticospinalis (руга- midalis) lateralis — латерален
пирамиден път. Пирамидният път е един от най-важните низходящи пътища. Началото
му е в gyrus precentralis на кората на противоположната голямомозъчна хемисфера; при
долния край на medulla oblongata влакната се прекръстосват. Tractus corticospinalis
lateralis се разполага непосредствено встрани от основното снопче. Влакната му
завършват на коренчевите клетки на предния рог. 2. Tractus rubrospinalis —
разположен е пред tractus corticospinalis lateralis. Началото му е в nucleus ruber на
средния мозък, а влакната завършат на коренчевите клетки. 3. Tractus olivospinalis —
малко снопче, разположено при излизането на предните корени.
Началото му е в nucleus olivaris (в medulla oblongata), a влакната завършват на
коренчевите клетки.
Funiculus anterior. Възходящи пътища. 1. Tractus spincthalamiGus anterior —
разполага се в предната част ка снопа, като влакната му са размесени с влакната на
tractus vestibulospinalis. Те произхождат от задния рог на противоположната страна и се
отправят към thalamus. Свързан е с провеждането на сетивността за допир и натиск.
Низходящи пътища. 1. Tractus corticospinalis (pyra- midalis) anterior — малко
снопче, разположено встрани от fissura mediana anterior. Състои се от некръстосани
пирамидни влакна с начало в gyrus precentralis, които завършват на коренчевите
клетки. Развит е несиметрично и се простира до средните гръдни сегменти. 2. Tractus
tec- tospinalis — разположен е на прехода между предния и латералния сноп. Влакната
му произхождат от четирихъл- мието на средния мозък и завършват на коренчевите
клетки. Развит е в шийната част и чрез него се осъществяват рефлексни движения,
свързани със зрението и слуха. 3. Tractus vestibulospinalis — разполага се в предната
част на funiculus anterior. Началото му е в латерал- ното вестибуларно ядро в pons, а
влакната завършват на коренчевите клетки. Функцията му е свързана с рефлексното
поддържане на равновесието. 4. Tractus reticulo- spinalis — не е ясно очертан. Влакната
му започват от formatii) reticularis на ствола на главния мозък и завършват на
коренчевите клетки. 5. Fasciculus sulcomarginalis— разполага се встрани от fissura
mediana anterior. Той представлява непосредствено продължение на fasciculus longi-
tudinalis medialis на продълговатия мозък и функцията му е свързана с осъществяване
на съгласувани движения на главата и очите, а също и с вестибуларния и зрителния
рефлекс.
Рефлексни механизми на гръбначния мозък. Морфологична основа на рефлексната
дейност на нервната система е рефлексната дъга.
При гръбначния мозък рефлексните дъги са изградени от 2, 3 и повече неврони.
Най-простата рефлексна дъга е съставена от два неврона: един аферентен или сетивен с
тяло на неврона в спиналния ганглий и един еферентен или двигателен, чиято клетка е
в предния рог. При по-сложните рефлексни дъги между сетивния и двигателния нев
рон може да има 1 или повече асоциативни неврони. Сетивните неврони имат
периферен и централен израстък. Периферният израстък завършава с рецептори в
инервира- ния орган, а централният навлиза в гръбначния мозък през задния корен на
спиналния нерв. Аксоните на ефе- рентните неврони, които излизат през предните
корени на спнналните нерви, завършват на инервираните органи с крайни окончания.
Асоциативните неврони се намират в сивото мозъчно вещество.
ГЛАВЕН МОЗЪК, ENCEPHALON
Главният мозък при човека тежи 1350—1400 г и съставлява V13—V14 част от
общото тегло на тялото. Той се разделя на следните, свързани една с друга, части :
1. Продълговат мозъ,к medula oblongata.
2. Заден мозък, metencephalon, с две части:
а. Мост, pons\
б. Малък мозък, cerebellum.
3. Среден мозък, mesencephalon.
4. Междинен мозък, diencephalon.
5. Краен мозък, telencephalon.
Първите две части произлизат от задното ембрионално мозъчно мехурче, което
придобива ромбична форма. Поради това те се обединяват под названието ромбичен
мозък, rhombencephalon.
При развития вече главен мозък частите му могат да се обединят в три основни
раздела:
1. Ствол или дънер на главния мозък, truncus \cerebri.
2. Малък мозък, cerebellum.
3. Голям мозък, cerebrum.
Към ствола принадлежат: medulla oblongata, pons и mesencephalon. Тук се
разполагат ядра на черепномозъчни нерви и важни центрове. Малкият мозък,
cerebellum, се разполага между продълговатия мозък и моста, от една страна, и задната
част на голямомозъчните хемисфери, от друга. Големият мозък, cerebrum, е най-силно
развитата част. Той е съставен от двете голямомозъчни хемисфери, разделени една от
друга чрез дълбока цепнатина, fissura longitudinalis cerebri. В нейната дълбочина се
намира напречно разположената плоча от бяло мозъчно вещество, corpus callosum,
която свързва хемисферите една с друга.
Задните части иа хемисферите на големия мозък се отделят от малкия мозък чрез
напречна цепнатина, fissura transversa cerebri.
Продълговат мозък, medulla oblongata (външно устройство)
»
Продълговатият мозък има форма на пресечен конус леко сплеснат отпред-назад, с
широка основа, насочена нагоре. Долната граница е при decussatio pyramidum
(кръстовището па пирамидите), а нагоре преминава в pons, от конто отпред е ясно
отделен чрез дълбока бразда. На повърхността му се намират бразди — продължение
на тези от гръбначния мозък — fissura mediana anterior, sulcus medianus posterior,
sulcus lateralis anterior, sulcus lateralis posterior и sulcus lateralis anterior. Между fissura
mediana anterior и sulcus lateralis anterior се ограничава сноп от бяло мозъчно вещество
— пирамида, pyramis (medulae oblongatae), което е част от пирамидния път. На долния
край 80—85% от влакната па пирамидите се кръстосват и преминават на
противоположната страна на гръбначния мозък, формира се decussatio pyramidum.
Между sulcus lateralis anterior и sulcus lateralis posterior се ограничава funiculus lateralis.
Ha горния му край се намира възвишение, oliva. Задната страна се разделя на две части
— долна, открита, и горна — част от fossa rhom- boidea. На долната част се намират
fasciculus gracilis и fasciculus cuneatus, които на горния си край завършват с малки
възвишения, tuberculum nuclei gracilis и tubercu- Inm nuclei cuneati. В тях се намират
съответни ядра. Нагоре и встрани се намира вървовидното тяло, corpus res- tiforme,
преминаващо в долното краче на малкия мозък, pedunculus cerebellaris inferior.
На повърхността на medulla oblongata се появяват коренчетата на 4 черепномозъчни
нерва: n. hypoglossus (XII) — в sulcus lateralis anterior, пред oliva; n. glos- sophryngeus
(IX) — в sulcus lateralis posterior, зад oliva; n. vagus (X) — по-надолу по същата бразда:
n. accessorius (XI) — на sulcus lateralis posterior, под появата на n. vagus.
Мост, pons (външно устройство)
Pons е напречно разположено възвишение, добре ограничено на предната страна от
medulla oblongata и от mesencephalon. По средата му се намира срединна • бразда,
sulcus basilaris. Напречно разположените нервни влакна встрани и нагоре преминават в
средното краче на малкия мозък, pedunculus cerebellaris medius. Горната (задната)
страна на pons има триъгълна форма и участвува във формирането на fossa rhomboidea.
На повърхността на pons се появяват четири черепномозъчни нерва: n. trigeminus (V)
— встрани между pons и pedunculus cerebellaris medius; n. abducens (VI) — между pons
и pyramis me- dullae oblongatae; n. facialis (VII)—зад n. trigeminus: n. ve- stibulocochlearis
(VIII) — на задния край на моста, лате- рално от oliva. Между n. facialis и n.
vestibulocochlearis се намира малко снопче, n. intermedins, което се присъединява към n.
facialis.
Ромбовидна яма, fossa rhomboidea I
Тя има форма на неправилен ромбоид, образуван от задната страна на моста (горен
триъгълник) и от продълговатия мозък (долен триъгълник). По средата се намира
sulcus medianus, който я разделя на симетрични половини. Встрани от него е
надлъжното възвишение, cmlnentla medialis, ограничено от sulcus llmltans. На горния
край на последния се намира вдлъбнатина, fovea superior, а пад нея — синкаво поленце,
locus ceruleus. В горната част на eminentia medialis има малка издутина, colliculus
facialis. На прехода между горния и долния триъгълник се намират напречни ивици,
striae medullares. В страничната част има издигнато поленце, area vestibularis. В долния
триъгълник eminentia medialis завършва в триъгълно поле, trigonum п. hypoglossi.
Встрани от него се намира триъгълно поле с връх, насочен нагоре, trigonum п. vagi.
Пред него има малка ямка, fovea inferior.
Вътрешно устройство на medulla oblongata и pons
В medulla oblongata и pons се намират обособени ядра от сиво мозъчно вещество,
ядра на черепномозъчннте нерви
от V до XII и разпръснати струпвания от сиво мозъчно вещество — formatio reticularis.
Тук преминават и възходящи, и низходящи пътища на централната нервна система.
•
В medulla oblongata се намират следните обособени ядра: 1. Nucleus gracilis и
nucleus cuneatus — в съответните възвишения. 2. Nucleus olivaris — в oliva. 3. Nuclei
olivares accessorii, medialis et dorsalis — в съседство c преходното.
Ядрата на черепномозъчните нерви, разположени в medulla oblongata, са следните:
/. Nucleus п. hypoglossi — двигателно ядро на подезичния нерв, разположено в
trigonum n. hypoglossi.
2. Nucleus ambiguus — двигателно ядро на n. glossopha- ryngeus n. vagus и
черепномозъчната част на n. accessorius. Разполага се дълбоко във formatio reticularis. 3.
Nucleus dorsalis n. vagi — парасимпатиково ядро. Горният му край се намира
повърхностно под trigonum n. vagi. 4. Nucleus salivatorius inferior — парасимпатиково
ядро на п. glossopharyngeus за инервацията на glandula parotis (няма ясни очертания). 5.
Nucleus tractus solitarii — сетивно ядро за n. facialis (n. intermedius), n. glossopharyngeus
и п. vagus, разположено паралелно на tractus solitarius, встрани и под nucleus dorsalis n.
vagi.
Във вътрешността на medulla oblongata и pons между сноповете нервни влакна се
намира formatio reticularis — разпръснато сиво мозъчно вещество, прорязано от нервни
сиопчета. То играе важна роля в нервната система.
През продълговатия мозък преминават или от него започват следните нервни
снопчета и пътища:
1. Tractus corticospinalis — през pyramis (medullae oblongatae) — от две страни на
fissura mediana anterior.
2. Tractus spinocerebellaris posterior — във funiculus lateralis. Отправя се към малкия
мозък през pedunculus сеге- bellaris inferior. 3. Tractus spinocerebellaris anterior —
разположен пред предходното снопче. Отправя се нагоре към pons и средния мозък и
през pedunculus cerebellaris superior отива също така в малкия мозък. 4. Fasciculus
gracilis и fasciculus cuneatus — в задния сноп. Влакната им завършват съответно в
nucleus gracilis и nucleus cuneatus. 5. Fibrae arcuatae internae, вътрешни дъговидни
влакна — започват от nucleus gracilis и nucleus cuneatus, навлизат в дълбочина,
кръстосват се в срединната рав-
нина (decussatio lemniscorum) н се отправят нагоре, б. Lemniscus medialis — медиално
лентовидно снопче, образувано от продължението на fibrae arcuatae internae. Към него
се присъединява и tractus spinothalamicus. 7. Tractus rubrospinalis — низходящ път,
разположен медиално от tractus. spinocerebellaris anterior. 8. Fascicules longitudinalis
medialis и tractus tectospinalis — низходящи снопчета, разположени зад lemniscus
medialis. 9. Tractus solit arias — снопче, придружаващо nucleus tractus solitarii. 10.
Fibrae arcuatae externae — разположени повърхностно. Започват от различни ядра на
medulla oblongata и се отправят към cerebellum през pedunculus cerebellaris inferior. 11.
Tractus olivospinalis — във funiculus lateralis.
Ha pons се различават две части — базална и дор- зална, която е пряко
продължение на medulla oblongata. Pars dorsalis pontis е изградена от снопове напречни
и надлъжни нервни влакна, между които се намират ядра от сиво мозъчно вещество —
nuclei pontis. Напречните влакна са повърхностни и дълбоки. Те започват от nuclei
pontis. Повечето от тях преминават срединната равнина и се отправят към малкия
мозък през pedunculus cerebcl- laris medius. Надлъжните влакна са низходящи и
принадлежат на tractus corticospinalis, tractus corticonuclearis и tractus coriicopontinus
(път от кората на голямомозъчни- те хемисфери до nuclei pontis).
В дорзалната част на pons се намират ядрата на че- репномозъчните нерви — от V
до VIII, formatio reticularis и надлъжни снопове влакна.
/. Ядра на п. trigeminus, a. Nucleus sensorius superior п. trigemini — основно сетивно
ядро, разположено в горно-страничната част на fossa rhomboidea. Тук завършват
възходящите клонове на сетивните влакна с начало в ganglion trigeminale (semilunare).
б. Nucleus tractus spinalis n. trigemini — сетивно ядро, в което завършват низходящите
клонове на сетивните влакна, формиращи tractus spinalis n. trigemini, в. Nucleus
motorius n. trigemini — двигателно ядро, разположено медиално от сетивното. г.
Nucleus mesencephalicus п. trigemini — разположено в средния мозък, свързано е с
проприоцептнвната сетивност.
2. Nucleus п. abducentis. Представлява двигателно ядро на п. abducens. Разположено
е повърхностно под colliculus facialis.
3. Ядра на п. facialis: a. Nucleus п. facialis — двигателно ядро, разположено
дълбоко. От него започва сноп- че влакна, което обикаля около ядрото на n. abducens и
образува colliculus facialis, б. Nucleus salivatorius superior — парасимпатиково ядро,
свързано с инервацията на подезичната и подчелюстната слюнчена жлеза. Започващите
от него влакна влизат в състава на n. intermedius.
4. Ядра на п. vestibulocochlearis (n. statoacusticus). Разполагат се под area
vestibularis и в началната част на pedunculus cerebellaris inferior. Ядра на pars cochlearis:
a. Nucleus cochlearis dorsalis. 6. Nucleus cochlearis ventra- lis. От ядрата започват нервни
влакна, част от които се насочват медиално и преминават на противоположната страна;
образуват corpus trapezoideum. Нагоре те формират lemniscus lateralis, който се отправя
към corpus geni- culatum mediale и colliculi inferiores.
Ядра на pars vestibularis: a. Nucleus vestibularis medialis. 6. Nucleus vestibularis
lateralis, в. Nucleus vestibularis superior, r. Nucleus vestibularis inferior.
Най-голямо е медиалното ядро. Част от влакната, започващи от вестибуларните
ядра, се отправят към малкия мозък чрез pedunculus cerebellaris inferior, а другата част
се присъединява към слизащия надолу fasciculus longitu- dinalis medialis. От
латералното ядро слиза надолу tractus vestibulospinalis. Nucleus vestibularis inferior се
продължава надолу паралелно на снопчето tractus spinalis n. vestibularis.
През pars dorsalis pontis преминават възходящи и низходящи пътища: lemniscus
medialis, tractus rubrospinalis, fasciculus longitudinalis medialis, tractus rubroreticularis,
tractus tectospinalis).
Среден мозък, mesencephalon
[ Mesencephalon има две части: вентрална — мозъчни крачета, pedunculi cerebri, и
дорзална — tectum mesen- cephali или lamina quadrigemina. Ha pedunculi cerebri ce
различава основа, crus cerebri, и покрив, tegmentum. Между крачетата се ограничава
яма, fossa interpeduncularis. Дъното й е надупчено — substantia perforata posterior. Тук се
намира ядро, nucleus interpeduncularis. На латералната
и медиалната страна на pedunculus cerebri, между crus и tegmentum, се намира по една
бразда — sulcus medialis и sulcus lateralis cruris cerebri.
Tectum mesencephali притежава четири възвишения — две горни, colliculi
superiores, и две долни, colliculi infe- riores. Те са разположени върху обща плочка,
lamina tecti. Възвишенията се отделят чрез кръстообразна фигура. Встрани и нагоре от
всеки colliculus се отправят снопчета, brachium colliculi superioris et inferioris, които
отиват съответно към corpus genicaiatum laterale et mediate.
Вътрешно устройство на средния мозък. По дължината му под lamina tecti върви
канал, aqueductus cerebri, свързващ ventriculus quartus с ventriculus tertius. Около него се
намира сиво вещество, substantia grisea centralis.
Crus cerebri е сноп от надлъжно вървящи нервни влакна. Средните 8/б се заемат от
tractus cortico- spinalis, а латералната и медиалната V.-, се заемат съответно от tractus
corticopontinus и tractus corlieonuclearis. В tegmentum се намират следните ядра и ядра
на черепно- мозъчните нерви:
1. Substantia nigra — струпване па силно пигментирани нервни клетки между crus
cerebri н tegmentum. Има форма на сърп с по-широк медиален кран.
2. Nucleus ruber, червено ядро — най-голямо от всички ядра на средния мозък. То
има форма на опоид (напречният срез е кръгъл) и се намира на равнището па colliculi
superiores. Представлява важен център иа регулация на движенията. Nucleus ruber е
свързан двустранно с голя- момозъчните хемисфери и с малкия мозък. От него
започват tractus rubrospinalis и tractus rubroreticularis.
3. Двигателни ядра на п. oculomotorius — чифтно и нечифтно, разположени под
aqueductus cerebri на равнището на colliculi superiores. Пред чифтното ядро се намира
парасимпатиково, свързано с инервацията на т. ciliaris и т. sphincter pupillae (с
акомодацията на окото).
4. Двигателно ядро на п. trochlearis — чифтно, разположено под aqueductus cerebri
на равнището на colliculi inferiores.
5. През tegmentum преминават някои от описаните при pons и medulla oblongata
снопове влакна:
a. Fasciculus longitudinalis medialis — непосредствено встрани на n. oculomotorius.
б. Lemniscus medialis — дълбоко в tegmentum.
в. Lemniscus lateralis — разположен повърхностно. Отправя се към colliculus
inferior и към corpus geniculatum mediale — подкоров център на слуха.
Colliculus superior има сложно вътрешно устройство, изграден е от няколко слоя
клетки и влакна. Свързан е със зрителната функция. По brachium colliculi superioris към
него идват влакна от tractus opticus. От colliculus superior започват влакна, които отиват
към ядрата на нервите, движещи окото, към парасимпатиковото ядро на n.
oculomotorius, и низходящ сноп от влакна — tractus tectospinalis.
Colliculus inferior е свързан със слуховата функция. В него се намира nucleus
colliculi inferioris, от който започват част от влакната на tractus tectospinalis. Tractus
tectospinalis осигурява рефлексните движения на главата и шията, свързани със
зрението и слуха.
Малък мозък, cerebellum
Функцията на малкия мозък е свързана главно с регулацията на движенията, във
връзка с което при човека достига относително най-висока степен на развитие. Той
тежи 140—150 г и по форма се оприличава на овоид с напречно разположена ос.
Различават се горна и долна повърхност, отделени назад чрез fissura horizontalis cere-
belli. Долната страна по средата е вдлъбната, има valle- culla cerebelli, под която се
разполага medulla oblongata.
Cerebellum е изграден от сиво мозъчно вещество — кора, cortex cerebelli, и бяло
мозъчно вещество във вътрешността — corpus medullare. На повърхността се намират
много напречни дълбоки бразди, sucli cerebelli, които ограничават гънки, folia cerebelli.
Анатомично на cerebellum се различават срединна част — червей, vermis, и две
странични части, hemispheria cerebelli. На тях се описват отделни части, които носят
название според своята форма и си съответствуват:
(отпред-иазад) .
Долна страна
(отзад-напред)
1. Tuber — lobulus semilunaris inferior
2. Pyramis — lobulus biventer
3. Uvula — tonsilla cerebelli
4. Nodulus — flocculus
Малкият мозък е свързан със ствола на главния мозък чрез снопове нервни влакна
— крачета, pedunculi сеге- bellares: pedunculus cerebellaris superior — към
mesencephalon, pedunculus cerebellaris medius — към pons, и pedunculus cerebellaris
inferior — към medula oblongata. Между двата pedunculi cerebellares superiores се
намира пластинка от бяло мозъчно вещество, velum, medullare anterius, а между
pedunculi inferiores — velum medullare posterius.
Вътрешно устройство на cerebellum. Във вътрешността на бялото мозъчно вещество
на cerebellum се намират по 4 ядра на всяка страна: nucleus dentatus, nucleus fas- tigii,
nucleus globosus и nucleus emboliformis. До тях достигат влакна от кората на cerebellum
и започват еферент- ни влакна.
Кората на cerebellum се характеризира с еднообразна структура във всички свои
части. На нея се различават от повърхността към вътрешността 3 слоя с различно
устройство: молекулярен слой, stratum moleculare, слой на клетките на Пуркиние и
зърнест слой, stratum gra- nulosum.
Клетките на Пуркиние имат големи тела с крушовидна форма. От по-тесния
външен край изхождат 1—2 денд- рита, които се разклоняват силно в stratum
moleculare, като разклоненията им са в една плоскост, перпендикулярна на плоскостта
на folia cerebelli. От противоположната страна изхожда миелиново нервно влакно,
което се отправя през бялото мозъчно вещество към ядрата на cerebellum. От началото
на нервното влакно изхождат кола- тералп, които се отправят към съседни клетки на
Пуркиние. В stratum moleculare се намират малки клетки, чиито къси израстъци се
разклоняват между дендритните разклонения на клетките на Пуркиние и по-дълбоко
разположени по-големи клетки, наречени кошничеви. Техните значително дълги
аксони вървят по дължината на folia cerebelli и дават множество колатерали.
Последните навлизат и дълбочина и образуват нервни сплетения като кош- ничкн по
повърхността на телата на клетките на Пур- кпнне. Stratum granulosum съдържа малки
клетки, чиито бсзмиелннови аксони се отправят към stratum moleculare. Там те се делят
Т-образно и двата им клона се отправят в противоположна посока по направление на
folia cerebelli. Попътно те образуват синапен с дендритите на клетките на Пуркиние.
Нервни влакна в малкия мозък. Към кората на малкия мозък отиват аферентни
влакна с различен произход, а от нея започват еферентни влакна, които се отправят
към ядрата, разположени в неговата вътрешност. Аферент- ните влакна са два вида —
мъховидни влакна и виещи се влакна. Мъховидните влакна идват в малкия мозък по
проводните пътища от различни части на централната нервна система. Те достигат до
зърнестия слой и завършват с мъховидни крайни окончания на дендритите на
зърнестите клетки. Ваещите се влакна са тънки, безмиели- нови и идват от ядрата на
малкия мозък. Те се увиват около клетките на Пуркиние и техните дендрити и
образуват на тях синапси. Еферентните влакна започват от клетките на Пуркиние и
завършват в ядрата на малкия мозък.
Във връзка със своето развитие, структура и функция малкият мозък се разделя на
три части: archicerebellum, paleocerebellum и neocerebellum. Archicerebellum (най-стара
част) е nodulus и flocculus. Свързан е директно с вестибуларната част на вътрешното
ухо. Paleocerebellum (ста-
ра част) е предната част на vermis и съответната част от хемисферите. Свързан е с
гръбначния мозък и има отношение към регулацията на движенията на тялото.
Neocerebellum (нова част) е задната част на vermis и хемисферите. Свързан е с
голямомозъчните хемисфери и има отношение към регулацията ка сложните движения.
Основната функция на малкия мозък е координацията на волевите и рефлексните
движения и поддържането на мускулния тонус.
Четвърто мозъчно стомахче, ventriculus quartus
Ventriculus quartus се намира между pons, medulla oblongata и cerebellum. To
прилича на палатка, на която се различават под и покрив. Подът му е fossa rhomboidea.
Покривът му прилича на шатра с две платна — velum medullare anterius и velum
medullare posterius. Те се срещат в най-издигнатата част, fastlgiam. По средата на velum
medullare anterius се намира сиопчс влакна, frenulum veil medullaris antcrioris. Velum
mcdulare posterius е тънка пластинка, изградена от едни слой епендимнн клетки п pia
mater. Задното платно се иннагнпира в кухината и заедно с кръвоносни съдове
образува plexus chorloldeus ven- triculi quarti. По средата на velum medullare posterius се
намира отвор, apertura medlana vcntricull quarti, който свързва кухната c cavum
subarachnoideale.
Отвори се намират и на страничните части на vetilri- culus quartus, aperturae
lateralcs. През тях се показват страничните части на plexus chorioideus.
Междинен мозък, diencephalon
Междинният мозък има следните части: 1. Thalamus' 2. Metathalamus. 3.
Epithalamus. 4. Subthalamus. 5. Hypotha" lamus. В него се намира и третото мозъчно
стомахче» ventriculus tertius.
/. Thalamus. Представлява голямо струпване на сиво мозъчно вещество. Той има
форма на овоид, на който се различават по-широк и издут заден край, pulvinar thalami,
и по-тесен преден край, който завършва с пъпчица, tuber- culum anterius. Thalamus има
четири повърхности — дор-
зална (горна), медиална, латерална и вентрална (долна)»
Дорзалната повърхност е покрита с тънък слой бяло мозъчно вещество, stratum
zonale. Латерално тя се ограничава от nucleus caudatus чрез sulcus terminalis. В него
върви vena thalamostriate, а медиално и успоредно на нея върви stria terminalis —
снопче влакна, принадлежащи на обонятелния мозък. Горната повърхност има
латерална и медиална част. Латералната част е покрита с епендимна пластинка, Lamina
affixa, и взема участие в изграждането на латералното мозъчно стомахче. По медиалния
ръб на lamina affixa се прикрепва plexus chorioideus.
Медиалната повърхност е плоска, разположена е саги- тално и изгражда голяма
част от стената на третото мозъчно стомахче. Често двата thalami са свързани чрез
прослойка от сиво мозъчно вещество — adhesio intertha- lamica. Медиалната
повърхност се ограничава от hypothalamus чрез sulcus hypothalamicus, а нагоре — чрез
остър ръб, по който върви снопче нервни влакна — stria medullar is thalami. Назад stria
medullaris се разширява и преминава в trigonum habenulae. Латералната повърхност на
thalamus е прираснала към capsula interna, а вентралната повърхност е покрита от
частите на hypothalamus и subthalamus.
От stratum zonale' на дорзалната повърхност на thalamus се отделя пластинка бяло
мозъчно вещество, lamina medullaris, която се разполага вертикално във вътрешността.
На предния си край тя се раздвоява и по този начин thalamus се разделя на три основни
части — медиална, латерална и предна. В трите части се описват повече от 20 отделни
ядра, свързани чрез сложни връзки помежду си и с различни части на централната
нервна система. Особено място заема вентралната зона на латералното ядро, nucleus
ventralis thalami. Той се разделя на предна, средна и задна част. Предната част е
свързана двустранно с corpus striatum, средната е междинно звено между cerebellum и
кората на голямомозъчните хемисфери, а към задната, nucleus ventralis thalami posterior,
идват аферентни пътища.
2. Metathalamus. Към него спадат коленчатите тела, corpora geniculata,
разположени под pulvinar thalami. Corpus geniculatum laterale е подкоров център на
зрението, a corpus geniculatum mediate е подкоров център на слуха.
3. Epithalamus. Разполага се над и зад thalamus. Към него спадат stria medullaris
thalami, trigonum habenulae
12 Repetitorium anatomicum
177
и corpus pineale. Двата триъгълника на хабенулата се свързват чрез commissura
habenularum. По средата й се прикрепва шишарковидното тяло, corpus pineale. Той е
рудиментарно образувание, в което не се намират нервни клетки, а само невроглия. В
дълбочината на trigonum habenulae се намира ядро, nucleus habenulae, в което
завършват влакна на обонятелния път. От него започва снопче влакна, fasciculus
retroflexus, което минава зад thalamus и завършва в nudes interpeduncularis.
4. Subthalamus. Той е предно продължение на tegmentum mesencephali. Тук се
намира предната част на substantia nigra и на nucleus ruber. Намират се и прослойки от
бяло мозъчно вещество и едно ядро, nucleus subthala- micus, важно звено по
низходящия път or corpus striatum.
5. Hypothalamus. Към него спадат: corpora mamillaria, tuber cinereum, infundibulum,
hypophysis и chiasma opticum.
Corpora mamillaria се разполагат пред substantia perforata posterior. B corpus
mamillare се намират две ядра — латерално и медиално, които са подкорови центрове
на обонятелния мозък. От медиалното ядро започва tractus mamillothalamicus, който
отива към предната част на thalamus, а от латералното — tractus mamillotegmentalis,
който отива към tegmentum mesencephali.
Tuber cinereum се намира пред corpora mamillaria. Надолу той се стеснява
фуниевидно и се продължава в infundibulum. С последния е свързана хипофизата. В
стената на tuber cinereum се намират множество ядра и разпръснати нервни клетки. По-
важни ядра са: 1) nucleus supraopticus — над chiasma opticum; 2) nucleus paraven-
tricularis — в предната част на tuber chinereum; 3) nucleus ■ventromedialis и nucleus
ventrolateralis — в средната част на tuber cinereum: 4) nucleus posterior hypothalami —
зад corpora mamillaria.
Hypophysis е жлеза c вътрешна секреция. Тя има преден дял, аденохипофиза,
произлязъл от първичната устна кухина, и заден дял, неврохипофиза.
Chiasma opticum се разполага пред tuber cinereum. Тук се кръстосват отчасти
влакната на n. opticus. Зад chiasma opticum зрителният път продължава като tractus
opticus.
Ядрата в hypothalamus играят важна роля като центрове на регулация на основни
функции — на телесната температура, отделянето на водата чрез бъбреците и др.
Трето мозъчно стомахче, ventriculus tertius
То има вид на сагитално разположена цепка между двата thalami. Продължава се
надолу в hypothalamus. Третото мозъчно стомахче е свързано с четвъртото мозъчно
стомахче чрез aqueductus cerebri, а с латералното — чрез foramen interventriculare,
намиращ се на предния край на sulcus hypothalamicus. Напред то се ограничава от
lamina terminalis, commissura anterior и chiasma opticum. Над. chiasma opticum се
намира recessus supraopticus, а надолу ventriculus tertius се продължава в recessus
infundibulL Покривът на третото мозъчно стомахче е тънка епен- днмна пластинка
между striae medullares thalami. Над него се вдава дубликатура на pia mater с
кръвоносни съдове между двете й пластинки, plexus chorioideus ventriculi tertii. Plexus
chorioideus ventriculi tertii се свързва c plexus chorioideus на ventriculus quartus през
foramen interventriculare.
Краен мозък, telencephalon
Telencephalon е съставен от двете голлмомозъчни хемисфери, hemispheria cerebri.
Всяка хемисфера е съставена от три части: плащ, pallium; ивицесто тяло, corpus
striatum, и обонятелен мозък, rhinencephalon.
Всяка хемисфера има форма па надлъжно пресечен неправилен овоид с три
повърхности: горно-външна, facies superolateralis; медиална, facies mcdialis cerebri, и
долна, facies inferior cerebri. Горно-външната повърхност се отделя от медиалната чрез
ясно изразен горен ръб, а преходът между нея, долната и медиалната е постепенен. На
всяка хемисфера се различават: преден край, polus frontalis; заден край, polus
occipitalis, и слепоочен край, polus temporalis.
Повърхността на хемисферата е неравна — на нея се намират много бразди, sulci
cerebri, които ограничават извивки, gyri cerebri. Браздите са основни и такива от втори
порядък. Основните бразди разделят хемисферата на четири дяла, lobi, които носят
названия според своето положение : челен, lobus frontalis; теменен, lobus parietalis;
тилен, lobus occipitalis, и слепоочен, lobus temporalis.
Ha прехода между горно-латералната и долната по-
върхност се намира fossa lateralis cerebri. От нея започва основната бразда, sulcus
lateralis cerebri. Тя се дели на ramus anterior, ramus ascendens и ramus posterior. Ramus
posterior е най-дълъг и се насочва тилно и нагоре. Sulcus lateralis cerebri с предния си
край отделя lobus frontalis от lobus temporalis, а със задния си край отделя lobus
parietalis от lobus temporalis. В дълбочина на fossa lateralis cerebri се намира закрита
част от повърхността на хемисферата — остров, insula.
Втората основна бразда е sulcus centralis. Тя започва от медиалната повърхност,
прекосява горния ръб и се насочва косо надолу и напред към sulcus lateralis cerebri, без
да го достига. Отделя lobus frontalis от lobus parietalis. Третата основна бразда е sulcus
parietooccipitalis. Намира се по медиалната повърхност, пред lobus occipitalis, като
малка нейна част се показва на горно-външната повърхност. Тук lobus occipitalis се
отделя от lobus parietalis и lobus temporalis чрез линията между горния край на sulcus
parietooccipitalis и incisura preoccipitalis, малка вдлъб- натост на долния ръб на
хемисферата.
Бразди и извивка на facies superolateralis
Lobus frontalis. Тук се намират следните бразди:
1. Sulcus precentralis — върви успоредно на sulcus centralis. 2. Sulcus frontalis
superior. 8. Sulcus frontalis inferior.
Последните две бразди започват от sulcus precentralis и се насочват челно. Браздите
ограничават следните извивки: 1) gyrus precentralis: 2) gyrus frontalis superior; 3) gyrus
frontalis medius; 4) gyrus frontalis inferior. Gyrus frontalis inferior се разделя чрез ramus
anterior и ramus ascendens на sulcus lateralis cerebri на три части: pars orbitalis, pars
triangularis и pars opercularis. Последната (похлупак, operculum) покрива лежащия в
дълбочина остров, insula.
Lobus parietalis. Постоянните бразди са следните:
1. Sulcus postcentralis — успоредно и зад sulcus centralis. 2. Sulcus intraparietalis —
започва от sulcus postcentralis и се насочва назад. Браздите ограничават следните
извивки:
1. Gyrus postcentralis — между sulcus centralis и sulcus postcentralis. 2. Lobulus
parietalis superior — над sul-
cus intraparietalis. 3. Lobulus parietalis inferior — под sulcus intraparietalis. В долната част
на lobulus parietalis inferior се обособяват gyrus supramargtnalis — около задния
раздвоен край на ramus posterior на sulcus lateralis cerebri, u gyrus angularis — около
задния край на sulcus temporalis superior.
Lobus occipitalis. Паралелно на линията, която ограничава отпред sulcus occipitalis,
върви sulcus occipitalis transversus. Ha външната страна на lobus occipitalis се намират
няколко малки sulci et gyri occipitales. Пред задния полюс се намира sulcus lunatus.
Lobus temporalis. Ha външната му страна се намират две успоредно вървящи
бразди.
1. Sulcus temporalis superior. 2. Sulcus temporalis inferior. Браздите заедно със sulcus
lateralis cerebri и sulcus occipi to temporalis на долната страна на хемисферата
ограничават :
1. Gyrus temporalis superior. 2. Gyrus temporalis me- dius. 3. Gyrus temporalis
inferior.
Ha горната страна на gyrus temporalis superior в дълбочината на sulcus lateralis
cerebri се намират напречни извивки, gyri temporales transversi.
Остров, insula. Това е закрита част от повърхността на хемисферата, покрита от
части на съседните дялове, operculum frontale, frontopartetale и temporale. Той има
форма на триъгълник, насочен с острия връх напред. На него се различават дълга
извивка, gyrus longus, и няколко къси, gyri breves. Напред и надолу се ограничава чрез
издигнат ръб, limen insulae.
Бразди и извивки на долната повърхност на хемисферата
Долната повърхност се дели на предна част, принадлежаща на lobus frontalis, и
задна, спадаща към lobus temporalis и lobus occipitalis.
В предната част се намира sulcus olfactorius, в който се;разполагат bulbus и tractus
olfactorius. Медиално от него се намира gyrus rectus, а встрани — sulci et gyri or- biiales.
ЦЦ В задната част dr латерално към медиално се намират: 1. Sulcus occipitotemporalis.
2. Sulcus collateralis —
започва близо до тилния край и преминава върху lobus temporalis. 3. Sulcus hippocampi
— разположен най-ме- диално в lobus temporalis. Тези бразди ограничават:
1. Gyrus occipitotemporalis lateralis. 2. Gyrus occipito- temporalis medialis. B lobus
temporalis той преминава в gyrus parahippocampalis. 3. Gyrus parahippocampalis.
Неговият преден край извива като кука, uncus.
Бразди и извивки на медиалната повърхност на хемисферата
На медиалната повърхност при срединен разрез се вижда срезът на corpus callosum.
На него се различават отпред-назад: rostrum, genu, truncus и splenium corporis callosi.
Под corpus callosum се намира fornix, който принадлежи на обонятелния мозък.
Между предните части на двата свода, columnae for- nicis, и долната страна на
corpus callosum се изопват две пластинки, laminae septi pellucidi, които ограничават
cavum septi pellucidi.
Ha медиалната страна на хемисферата се намират следните бразди и извивки:
1. Sulcus corporis callosi — бразда, непосредствено около corpus callosum. 2. Sulcus
cinguli — паралелна бразда на sulcus corporis callosi. Тя започва под rostrum corporis
callosi, извива около genu, върви успоредно на truncus и в теменния дял извива към
горния ръб. Нейно продължение е sulcus subparietalis. 3. Sulcus parietooccipitalis —
дълбока бразда между lobus parietalis и lobus occipitalis. 4. Sulcus calcarinus — дълбока
бразда, която започва близо до тилния полюс и се насочва напред.
Извивките, които браздите ограничават, са:
1. Gyrus cinguli — между sulcus corporis callosi и sulcus cinguli и неговото
продължение — sulcus subparietalis. Зад splenium corporis callosi той преминава в gyrus
parahippocampalis. 2. Lobulus paracentralis — около горния край на sulcus centralis. 3.
Cuneus — триъгълно поле между sulcus calcarinus и sulcus parietooccipitalis. 4.
Precuneus — четириъгълно поле между sulcus parietooccipitalis и извитата към горния
ръб част на sulcus cinguli.
Вътрешно устройство на pallium
Повърхностната част на голямомозъчните хемисфери е изградена от сиво мозъчно
вещество — мозъчна кора, cortex cerebri, а вътрешността в по-голямата си част е
изградена от бяло мозъчно вещество, centrum semiovale. Към долната част на
хемисферата се намират големи ядра от сиво мозъчно вещество, базални ядра, които
влизат в състава на corpus striatum. В хемисферата се намира и z'entriculus lateralis.
Кората на хемисферата, cortex cerebri, има дебелина в различните части от 1,2 до 4
мм и около половината от нея се намира в браздите. Тя е най-висшият център за анализ
и синтез, в нея е локализирана висшата нервна дейност. На нея се различава една
филогенетично стара част, принадлежаща на обонятелния мозък, archicortex и
paleocortex или archipallium и paleopallium, и нова част, neocortex или neopallium.
Archicortex и paleocortex заемат незначителна част.
В изграждането на новата кора вземат участие около 7 милиарда нервни клетки,
които се намират в сложни взаимни връзки. Според своята форма и големина
невроните на кората са няколко типа: 1. Пирамидни клетки с различна големина. Те са
обърнати с върха си към повърхността. 2. Зърнести нервни клетки — имат обикновено
звездовидна форма. 3. Хоризонтални клетки — удължени по форма. Намират се в най-
повърхностната част на кората. 4. Полиморфни клетки — големи клетки с
разнообразна форма. Намират се най-дълбоко. 5. Клетки на Мартиноти — малки
клетки, намиращи се във всички слоеве. В изграждането на кората участвуват и голямо
количество нервни влакна и невроглиални клетки от различен тип.
В новата кора с малки изключения нервните клетки се подреждат в шест слоя — тя
има шестслойно устройство. Подреждането на клетките се означава като цитоархитек-
тоника. Слоевете според вида на клетките от повърхността към дълбочината са
следните:
1. Молекулярен слой, stratum moleculare — изграден от малко количество малки
хоризонтални клетки, преплетени нервни влакна и невроглия.
2. Външен зърнест слой, stratum granulosum externum — изграден от малки
пирамидни и зърнести клетки.
3. Слой на пирамидните клетки, stratum pyrami- dale — изграден от малки и
средни по големина пирамидни клетки, зърнести.
4. Вътрешен зърнест слой, stratum granulosum internum — съставен от малки
пирамидни и зърнести клетки.
5. Ганглионарен слой, stratum ganglionare — в него се намират предимно големи
пирамидни клетки, а в gyrus precentralis — и гигантски пирамидни клетки на Бец.
6. Полиморфен слой, stratum polymorphe — изграден от големи клетки с различна
форма.
Невроните от шестте слоя на кората се намират помежду си в сложни
взаимоотношения. В различните части на мозъчната кора се описват специфични
различия по отношение на подреждането на нервните клетки, техния вид и
взаимоотношения, въз основа на което мозъчната кора се разделя на
цитоархитектоничии полета (по Бродмаи — около 50).
В мозъчната кора има и определен начин на подреждане на нервните влакна, което
е мнелоархптектоннката на кората. И в това отношение има различия в различните
части на мозъчната кора.
Бяло мозъчно вещество на хемисферата
Нервните влакна във вътрешността па хемисферата са три вида: асоциативни,
комисуралнп и проекциоппп.
Асоциативните влакна свързват различно отдалечени точки на хемисферата,
според което те биват къси и дълги. Късите са дъговидни и свързват съседни gyri —
fibrae arcuatae cerebri. Дългите свързват отделните части на кората и някои от тях
образуват особени спопчега. По- важните са: 1. Cingulum — под кората на gyrus cinguli
и gyrus parahippocampalis. 2. Fasciculus longitudinalis superior — между lobus frontalis и
lobus parietalis. 3. Fasci- culis longitudinalis inferior — между lobus temporalis и lobus
occipitalis. 4. Fasciculus uncinatus — между долната страна на lobus frontalis и предния
край на lobus temporalis.
Комисуралните влакна свързват симетрично разположени части на кората на
двете хемисфери. Те изграждат corpus callosum, commissura anterior и commissure
fornicis.
Corpus callosum е напречно разположена плоча, изгра-
дена от нервни влакна, които се отправят радиално към всички части на кората,
формира се radiatio corporis cadosi. Най-предните влакна отиват към челния полюс и
формират forceps minor, а най-задните отиват към по-отдалече- ния тилен полюс на
хемисферата, формират forceps major.
На горната повърхност на corpus callosum, в неговата средна част, се намира
пластинка от сиво мозъчно вещество — indusium griseum. Тук се намират на всяка
страна по две надлъжни ивици, stria longitudinalis lateralis и stria longitudinalis medialis.
(Последната е снопче от влакна, принадлежащо на обонятелния мозък).
Commissura anterior се намира под rostrum corporis callosi. По-голямата част от
влакната й принадлежат на обонятелния мозък и свързват двете обонятелни луковици.
Commissura fornicis свързва двата crura fornicis и чрез тях — части на старата кора.
И тази връзка принадлежи на обонятелния мозък.
Проекционните влакна свързват кората на хемисферата с различни, по-ниско
стоящи части на централната нервна система. Те са аферентни и еферентни. По-
голямата част от тях преминават през capsula interna, плоча от бяло мозъчно вещество
между thalamus и nucleus lenti- formis. От нея влакната се отправят радиално към
всички части на кората, формират corona radiata.
Базални ядра 'на ‘хемисферата, corpus striatum
' Във вътрешността на хемисферата, към нейната долна част, се намират струпвания
от сиво мозъчно вещество — ядра: опашато ядро, nucleus caudatus; лещовидно ядро,
nucleus lentiformis; преградка, claustrum, и бадемовидно тяло, corpus amygdaloideum.
Nucleus caudatus и nucleus lentiformis се свързват чрез ивици от сиво и бяло мозъчно
вещество, което придква ивицест вид на тази зона — corpus striatum.
Nucleus caudatus има вид на голяма запетая. На него се различават глава и опашка,
caput et cauda nuclei caudati. Главата се намира над substantia perforata anterior, формира
част от стената на предния рог на ventriculus lateralis, а опашката извива дъговидно и
достига близо до polus temporalis.
Nucleus lentiformis се разполага между insula и thalamus. Има вид на двойно
изпъкнала леща. Медиално. nucleus lentiformis се ограничава от capsula interna, а лате-
рално — от capsula externa. Прослойка от бяло мозъчно вещество разделя ядрото на
латерална, по-тъмна' част — putamen, и медиална, по-бледа — globus pallidus. Nucleus
caudatus и putamen имат еднакво клетъчно устройство, изградени са от малки и средни
по големина нервни клетки и функционално се обединяват като stratum. Globus pallidus
е съставен от големи клетки и нервни влакна и се означава като pallidum.
Claustrum, преградката, се разполага встрани от nucleus lentiformis и се изгражда
медиално от capsula externa, а латерално — от capsula extrema, която го отделя от
кората на insula.
Corpus amygdaloideum, бадемовидното тяло, е струпване иа сиво мозъчно
вещество в областта на uncus. Той се разделя на няколко отделни ядра.
Capsula interna анатомично принадлежи към corpus striatum. Тя се разполага
между nucleus lentiformis, от една страна, и thalamus и nucleus caudatus, от друга.
Capsula interna има вид на буквата V и на нея се различават коляно, genu, и две бедра
— предно и задно, crus anierius и crus posterius. През предното бедро преминават
аферентни влакна от thalamus към кората и еференти влакна от кората към nuclei pontis
— tractus corticopontinus. В областта на коляното преминава tractus cortico- n u с 1 е a r i
s. Задното бедро според положението му към nucleus lentiformis има три части: pars
thalamolentiformis, pars retrolentiformis и pars sublentiformis. През pars thalamolentiformis
преминава tractus corticospinalis, като влакната му са размесени с аферентни влакна.
Pars retrolentiformis съдържа аферентни влакна от thalamus към кората. В pars
sublentiformis се намират аферетни влакна с начало в corpora geniculata — radiatio optica
и radiatio acustica, а също и еферентни влакна от lobus temporalis към nuclei pontis.
Странично мозъчно стомахче, ventriculus lateralis
То има четири части, разположени в четирите основни дяла на хемисферата: cornu
anterius, pars centralis, cornu posterius и cornu inferius.
Cornu anterius има три стени: медиална, горна и долна. Медиалната се образува от
septum pellucidum, горната — от влакната на corpus callosum, а долната — от caput
nuclei caudati.
Pars centralis има вид на напречна цепка с горна и долна стена. Горната стена се
образува от влакната на corpus callosum, а долната — от част на горната повърхност на
thalamus (lamina affixa) и cauda nuclei caudati. Между тях се намират stria terminalis и v.
thalamostriata. B pars centralis се намира връзката с ventriculus tertius — foramen
interventriculare. В нея се вдава откъм медиално plexus chorioideus.
Cornu posterius се насочза назад от pars centralis. Горната и латералната му страна са
изградени от влакната на corpus callosum, а на медиалната се намира издутина с вид на
птича шпора, calcar avis, предизвикана от sulcus calcarinus.
Cornu inferius се насочва надолу и напред и достига до uncus. В горната част на
медиалната му страна се намира триъгълно възвишение, trigonum collaterale. По цялото
протежение на покрива върви cauda nuclei caudati, а останалата част е заета от бяло
мозъчно вещество, tapetum. На долната и медиалната страна се намира надлъжно
възвишение, hippocampus, което на края завършва с pes hippocampi. Успоредно и
медиално от hippocampus се намира fimbria hyppocampi, която нагоре се продължава
във fornix. Встрани от hippocampus се намира възвишение, eminentia medialis. Покрай
fimbria hippocampi в кухината се инваги- нира pia mater и образува plexus chorioideus.
Обонятелен мозък, rhinencephalon
Обонятелният мозък обединява структури на хемисферите, на междинния и
средния мозък и е филогенетичио най-старата част на предния мозък. Негозите части
се групират в два дяла — преден и заден. Към предния дял спадат bnlbus olfactorius,
tractus olfactorius и trigonum olfactorlum. Задният дял се състои от substantia perforata
anterior, диагоналната панделка, gyrus subcallosus, uncus и близката до него част на
gyrus parahippocampalis, hippocampus и свързаните с него образувания — fimbrii
hyppocampi, gyrus dentatus и fornix. Към обонятелния мо-
зък принадлежат още малка част от кората на долната страна на lobus frontalis, indusium
griseum и stria longitu- dinalis medialis (над corpus callosum), stria medullaris thalami,
habenula, fasciculus retroflexus и отчасти nucleus interpeditn- cularis.
Преден дял на rhinencephalon, Bulbus olfactorius e първичен център на обонянието и
има твърде сложно клетъчно устройство. На повърхността му се намира слои от
безмиелинови нервни влакна, а във вътрешността — слоеве на клетки и нервни влакна.
В него се намират три типа нервни клетки — митрални (с триъгълна при разрез
форма), четковидни и зърнести. Дендритите на четковид- ните клетки и някои
дендрити на митралните клетки се насочват периферно и се свързват с крайни
разклонения на fila olfactoria под форма на клъбца, glomeruli. Аксоните на
четковидните клетки вървят по tractus olfactorius и през commissura anterior отиват в
bulbus olfactorius на другата страна. Аксоните на митралните клетки по tractus offacto-
rius се отправят към trigonum olfactorium.
Trigonum olfactorium медиално и латерално сс ограничава съответно от stria
olfactoria medialis и stria olfactoria lateralis.
Заден дял на обонятелния мозък. Substantia per forata anterior е малко поле от сиво
мозъчно вещество зад trigonum olfactorium. През неговите дупчици преминават
кръвоносни съдове.
Диагоналната панделка е спопче от влакна, разположено пред и успоредно на
tractus opticus.
Gyrus subcallosus е малка извивка на кората под rostrum corporis callosi.
Indusium griseum и stria tongitudinalis medialis :i lateralis бяха описани при corpus
callosum. Под splenium corporis callosi, indusium griseum преминава в gyrus dentatus.
Hippocampus откъм кухината на ventriculus lateralis e покрит c бяло мозъчно
вещество, alveus. Медиално той е свързан с fimbria hippocampi.
В дълбочината на sulcus hyppocampi се намира най- старата част на кората,
archicortex, която има трислойно устройство. Трите слоя са: stratum moleculare, слой на
пирамидните клетки и stratum polymorphe.
Gyrus dentatus също така има три слоя — stratum moleculare, stratum granulosum и
stratum polymorphe, които са продължение на слоевете на hippocampus. Влакната от
клетките на hyppocampus и gyrus dentatus формират fimbria hippocampi, която нагоре се
продължава във fornix.
Fornix е снол от влакна, част от обонятелния път. На него се различават: crus
fornicis — горно продължение от fimbria hippocampi, corpus fornicis — под corpus cal-
lossum, и columna fornicis — предна и долна негова част, която достига до corpus
mamillare. Под splenium corporis callosi двата crura fornicis се свързват чрез напречна
връзка, commissura fornicis. Чрез нея се осъществява свързването на hippocampus от
двете страни.
Другите части на задния дял на обонятелния мозък бяха описани на съответните
места.
Локализация на функциите в кората на голямо мозъчните хемисфери
В кората на голямомозъчните хемисфери се извършва най-висш анализ и синтез на
нервната дейност. В нея се намират ядра — корови краища на анализаторите.
Ядра на двигателни анализатори. До тях идва информация от двигателния апарат
и започват еферентни пътища, отнасящи нервни импулси до мускулите.
1 Основна двигателна зона — gyrus precentralis и lobulus paracentralis (4-то поле по
Бродман). Тук, в петия слой на кората, се намират гигантските клетки на Бец. От тази
зона започва пирамидният път — tractus cortico- spinalis и tractus corticonuclearis.
Отделните, части на тялото се представят в противоположната хемисфера, и то по
обратен ред — долните крайници най-високо, в lobulus paracentralis, а главата в най-
долната част на gyrus precentralis.
2. Премоторна зона — предната част на gyrus precentralis и задните части на
челните извивки. Тя изпраща своите импулси чрез основната двигателна зона.
3. Еферентни влакна започват и от други части на кората и се отправят към по-
ниско стоящи центрове. Те принадлежат на екстрапирамидната система.
4. В кората има зони, свързани с регулацията на автономните функции. Тяхната
функция се осъществява чрез ядра в hypothalamus и formatio reticularis.
Корови ядра на сетивността
1. Корово ядро на общата сетивност (допир, натиск,
•температура и болка) — gyrus postcentralis (полета 3, 1 и 2). Частите на тялото и тук са
представени в противоположната хемисфера в обратен ред — главата в най- долната
част на gyrus postcentralis, а краката в най-горната му част. '
2. Корово ядро на зрителния анализатор — sulcus calcarinus и съседната част от
cuneus (17-то поле на Бродман). Тук кората е по-тъйка (2 мм) и е разделена на слоеве
чрез бяло мозъчно вещество — формира се area striata.
3. Корово ядро на слуховия анализатор — горната страна на gyrus temporalis
superior. В съседство с него се намира коровото ядро на вестибуларния апарат.
4. За коровото представителство на вкуса и обонянието няма точни данни.
Корови представителства на човешката реч. По отношение на речта едната от
хемисферите е доминираща; при десняците това е лявата хемисфера, а при леваците —
дясната.
1. Двигателното ядро на речта се намира пред най- долната част на двигателната
зона — между sulcus centralis и ramus ascendens на sulcus lateralis (извивката на Брока,
44-то поле). При неговото увреждане се изпада в говорна афазия.
2. Слухово ядро на речта —■ в близост до коровото ядро на слуха, в най-задната
част на gyrus temporalis superior. При увреждане човек загубва способността да разбира
говорната реч.
3. Двигателно ядро на писмената реч — през общото двигателно ядро за горния
крайник. При увреждане човек загубва способността да пише (аграфия).
4. Зрително ядро на писмената реч— в долната част на lobulus parietalis inferior.
При увреждане човек загубва способността да разбира това, което чете.
ПРОВОДНИ ПЪТИЩА В НЕРВНАТА СИСТЕМА
Проводните пътища са части от рефлексни дъги с различна сложност. Те са
афереитни и еферентни.
По аферентните пътища се провеждат нерзни импулси» свързани с различни видове
сетивност. Наред със специализираната сетивност, която се осигурява от органите на
зрението, обонянието, вкуса, слуха и регулацията на движението (вестибуларния
апарат), има и обща сетивност, рецепторите от която се намират във всички части на
тялото.:
Общата сетивност се разделя на три основни групи
1. Екстероцептивна сетивност, възприемана чрез рецептори в кората —
чувство за болка,' допир, натиск и температура (топло и студено).
2. Интероцептивна сетивност — чувство за болка и натиск, приемана от
рецептори във вътрешността на тялото.
3. Проприоцептивна сетивност, приемана от рецептори в мускулите,
сухожилията и ставните капсули. Чрез пея се осигурява информация на централната
нервна система за състоянието на двигателния апарат.
В периферния нерв нервните влакна за различните видове сетивност са размесени, а
в централната нервна система те се групират в снопчета, пътища, които са
специализирани за определен вид сетивност.
Екстероцептивни пътища до кората на голямомо- зъчните хемисфери
1. Пътища през гръбначния мозък за чувство за допир и натиск. I неврон.
Тялото му се разполага в спи- | налния възел. Периферният израстък завършва с
peueri'
• тори в определена част на тялото, а централният завърш
ва в задния рог на сивото мозъчно вещество. II неврон, ■ Влакното започва от
задния рог, прекосява срединната I равнина през comissura alba и на противоположната
страна, j в състава на tractus spinothalamicus anterior и lemniscus - medialis, достига до
thalamus — nucleus ventralis posterior.
Влакната на първия неврон, по който се предава ди- ! ференцирана тактилна
сетивност, влизат в състава на I fasciculus gracilis и fasciculus cuneatus. Те достигат до
nucleus gracilis и nucleus cuneatus. Оттук започва втори неврон, който по lemniscus
medialis достига също така до nucleus ventralis thalami anterior. Ill неврон. Tractus thala- I
mocorticalis — от thalamus до gyrus postcentralis.
I 2. Път на усещането за температура и болка. I неврон. Тялото му е в спиналния
възел. Централният му израстък завършва в задния рог. II неврон. Ог задния рог
влакна прекосяват срединната равнина и по tractus spi- nothalamicus lateralis и lemniscus
medialis достигат до •nucleus ventralis posterior. Ill неврон. От thalamus до gyrus
postcentralis.
Пътища на интерорецепцията. Сетивността за натиск и болка от вътрешните
органи се предава по пътищата на екстероцептивната сетивност.
Екстероцептивни пътища, свързани с n. trigeminus. Те осигуряват сетивността в
областта на главата. Пътищата са аналогични на тези на гръбначномозъчните нерви.
I неврон. Униполярните клетки на ganglion trigeininale (semilunare). Периферният
израстък завършва с рецептори в различни части на главата, а централният — в
сетивните ядра на n. trigeminus. II неврон. Влакната започват от сетивните ядра,
прекосяват срединната равнина и заедно с lemniscus medialis достигат до nucleus
ventralis thalami posterior. Ill неврон. Thalamus — gyrus postcentralis.
Път на слуха. I неврон. Тялото на неврона се намира в ganglion spirale cochleae.
Периферният му израстък завършва в organuin spirale (Кортиевпя орган), а централният
— в ядрата на nucleus ventralis et dorsalis n. cochleae.
II неврон. От ядрата влакната преминават на противоположната страна и по lemniscus
lateralis достигат до colliculi inferiores и corpus geniculatum mediate. Има влакна, които
не кръстосват срединната равнина и завършват на съшата страна. III неврон. От corpus
gcniculaluui mediale през capsula interna до слуховата зона на кората (gyrus temporalis
superior).
Път на зрението. Той е съставен от четири неврона, от които три се намират п
самата ретина. I неврон. Невро- епителните клетки, пръчици и снопчета, в които сс
трансформира светлинната енергия в нервен импулс. II неврон. Биполярните клетки на
ретината. III неврон. Ганглийните клетки на ретината. Започващите от тях нервни
влакна формират п. opticus. Пред tuber cinereum па междинния мозък двата nn. optici се
срещат и част от влакната им се кръстосват, формира се chiasma opticum, зад която
продължава tractus opticus. Кръстосват се медиално разположените влакна, а тези на
латералната половина остават на същата страна. По този начин информацията от
лявата половина на зрителното поле се отправя към дясната страна на мозъка и
обратно. Третият неврон завършва в corpus geniculatum laterale. IV неврон. Оу corpus
genicu-
latum laterale през capsula interna (radiatio optica) до зрителната зона на кората, sulcus
calcarinus и cuneus (17-то поле по Бродман).
Малка част от влакната на третия неврон по brachium colliculi superioris достигат до
colliculus superioris на средния мозък. От него започват влакна, които се отправят към
парасимпатиковото ядро на n. oculomotorius, което е свързано с функцията на m.
sphincter pupillae и т. ciliaris (зе- ничен рефлекс и акомодация на окото).
Път на обонянието. I неврон. Невроепителните клетки в обонятелната зона на
носната лигавица. Безмиелиновите нервни влакна формират fila olfactoria и завършват
в bul- bus olfactorius. II неврон. Митралните нервни клетки в bulbus olfactorius. По
tractus olfactorius те достигат до trigonum olfactorium. Голяма част от влакната през stria
olfactoria lateralis и limen insulae достигат до hippocampus и gyrus dentatus. Друга част от
влакната през stria olfactoria tnedialis минават над corpus callosum и през stria me- dialis
на indusium griseum преминават в gyrus dentatus. Ill неврон. След сложни
взаимоотношения между слоевете в hippocampus и gyrus dentatus започват нервни
влакна, които през fornix достигат до corpus mamillare — неговото медиално ядро. IV
неврон. От corpus mamillare започва tractus mamillothalamicus, който достига до
предното ядро на thalamus. V неврон. Tractus thalamocorti- calis.
Част от влакната на tractus olfactorius завършват в substantia perforata anterior, gyrus
subcallosus и corpus amygdaloideum. Оттук започват неврони, които през stria medullaris
thalami достигат до nucleus habenulae. От него започват следващи неврони, които по
fasciculus retroflexus достигат до nucleus interpeduncularis на средния мозък.
Път на вкуса. Вкусовата сетивност на езика е свързана с n. facialis (n. intermedius)
пред sulcus terminalis и с n. glossopharyngeus и n. vagus, корена на езика. I неверен.
Тялото на неврона се намира в ganglion geniculi
n. facialis и ganglion infeyius на n. glossopharyngeus и n. vagus. Централните израстъци
завършват в nucleus tractus solitarii. II не вран. Nucleus tractus solitarii — thalamus. Ill
неврон. Thalamus — кората на голямомозъчната хемисфера.
Проприоцептивни пътища. Проприоцептивен път до
кората на голямомозъчните хемисфери. Той е съставен
най-малко от три неврона. I неврон. Тялото на неврона се намира в спиналния възел.
Периферните израстъци завършват с проприорецептори в двигателния апарат
(мускули, сухожилия, стави), а централният израстък навлиза в гръбначния мозък и по
fasciculus gracilis и . fasciculus cuneatus достига до nucleus gracilis и nucleus cuneatus в
продълговатия мозък. II неврон. От двете ядра започват fibrae arcuatae internae. Те
кръстосват срединната равнина в decussatio Iemniscorum и по lemniscus medialis
достигат до nucleus ventralis thalami posterior. Ill неврон. Thalamus — gyrus postcentralis.
Проприоцептивни пътища до малкия мозък. Нервните импулси от двигателните
органи достигат до малкия мозък по 3 пътя:
A. Чрез ffbrae arcuatae externae, коиго започват от nucleus cuneatus в продълговатия
мозък. I неврон. От спиналния възел до nucleus cuneatus. II неврон. От nucleus cuneatus,
fibrae arcuatae externae — pedunculus cere- bellaris inferior до кората на cerebellum.
Б. Tractus spfnocerebellaris posterior. I неврон. Тялото на неврона се намира в
спиналния възел. Централният му израстък завършва в nucleus thoracicus на гръбначния
мозък. II неврон. От nucleus thoracicus повечето от влакната остават на същата страна, а
малко преминават на противоположната и формират tractus spinocere- bellaris posterior.
Той се отправя към кората на малкия мозък през pedunculus cerebellaris inferior.
B. Tractus splnocerebellaris anterior. / неврон. От спиналния възел влакната
завършват в основата на задния рог. II неврон. От основата на задния рог влакната
преминават на противоположната страна и формират tractus spinocerebellaris anterior.
Той минава през medulla oblongata и pons и през pedunculus cerebellaris superior навлиза
в малкия мозък. Във velum medullare anterius левият и десният път се кръстосват.
Път на pars vestibularis на n. vestibulocochlearis.
I неврон. Тялото на неврона се намира в ganglion vesti- bulare. Периферните израстъци
се отправят към vestibu- lum, а централните — към вестибуларните ядра в pons.
II неврон. Ог ядрата през pedunculus cerebellaris inferior до кората иа cerebellum.
Малък брой влакна от ganglion vestibulare отиват директно до nodulus и flocculus на
cerebellum.
Пирамидна система — tractus corticospinalis и tractus corticonuclearis.
1. Tractus corticospinalis (pyramidalis). / неврон. Тялото му се намира в V и VI слой
на кората на gyrus precentralis. Влакната преминават през corona radiata — сар- sula
interna, pedunculus cerebri (заемат средната му част), pars basilaris pontis, пирамидите на
medulla oblongata. Ha долния край на medulla oblongata 80—85% от влакната се
кръстосват, формира се decussatio pyramidum, и преминават във funiculus lateralis на
противоположната страна на гръбначния мозък; формират tractus corticospinalis
lateralis. Некръстосаните влакна формират tractus corticospinalis anterior. Пирамидните
влакна завършват на коренчевите клетки на предния рог. II неврон. Коренчевите клетки
на предния рог. Аксоните им се отправят към мускулите.
2. Tractus corticonuclearis. I неврон. Тялото му се намира в gyrus precentralis.
Влакната преминават през corona radiata — capsula interna (genu) pedunculus cerebri.
Влакната завършват в двигателните ядра на черепномо- зъчните нерви, като по-голяма
част от тях преминават на противоположната страна. II неврон. Клетки на двигателните
ядра. Завършва в мускулите.
Екстрапирамидни пътища
1. Tractus rubrospinalis. I неврон. Тялото му се намира в nucleus ruber. След
началото сноповете влакна се кръстосват и се отправят надолу. Те преминават през
pons, medulla oblongata и в гръбначния мозък заемат място във funiculus lateralis.
Влакната завършват на коренчевите клетки на предния рог. II неврон. Коренчевите
клетки на предния рог — мускулите.
2. Tractus tectospinalis. I неврон. Започва от ядрата на tractus mesencephali. След
началото сноповете влакна се кръстосват и през pons и medulla oblongata преминават в
гръбначния мозък, където заемат място във funiculus anterior. II неврон. Коренчевите
клетки на предния рог —• мускулите.
3. Tractus vestibulospinalis. Той започва от латерал- иото вестибуларно ядро. В
гръбначния мозък заема място във funiculus anterior. Влакната завършват на
коренчевите клетки и се изчерпват в шийната част на гръбначния мозък.
4. Tractus reticulospinalis. Неговото начало е във for- matio reticularis на ствола. В
гръбначния мозък влакната му се намират във funiculus anterior и funiculus lateralis. Те
завършват на коренчевите клетки.
ОБВИВКИ НА ГЛАВНИЯ И НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК
Обвивките на главния и на гръбначния мозък са: dura mater, arachnoidea и pia mater.
Dura mater, твърдата мозъчна обвивка, е плътна не- разтеглива ципа, изградена от
преплетени колагенни влакна. На нея се различават черепномозъчна и
гръбначномозъчна част.
Черепномозъчната част, dura mater encephali, се състои от външен и вътрешен слой,
сраснали един с друг с изключение на местата, където вътрешният слой се вдава
навътре и образува прегради и венозни пазухи. Външният слой сраства хлабаво с
костите и образува тяхната надкостница. С костите тя сраства плътно в областта на
синусите и при черепната основа. Между dura mater и arachnoidea се намира
цеппатовидно пространство, са- vum subdurale. Образувания на dura mater са: falx
cerebri, tentorium cerebelli, falx cerebelli, diaphragma sellae, ca- vum trigeminale и
венозните пазухи, sinus durae matris.
Falx cerebri, мозъчният сърп, е сърповидна преграда между голямомозъчните
хемисфери. С горния си край се прикрепва към черепния покрив, а с долния достига
близо до corpus callosum.
Tentorium cerebelli, малкомозъчната палатка, е напречна преграда между тилните
дялове на голямомозъчните хемисфери и малкия мозък. Назад се прикрепва за sulcus
sinus transversi, а напред — за горния ръб на пирамидата на слепоочната кост. По
средата й се прикрепва задният край на falx cerebri.
Falx cerebelli се вдава от crista occipitalis interna към изрезката между двете
хемисфери на малкия мозък.
Diaphragma sellae е пластинка, която ограничава отгоре sella turcica. По средата й
се намира отвор, чрез който се вдава infundibulum на междинния мозък.
Sinus durae matris са свързани в единна система кухини и канали между двата
листа на dura mater, в които се оттича венозната кръв от мозъка. Чрез крайния синус,
sinus sigmoideus, тя се оттича във v. jugularis interna. Синусите имат неотстъпчиви
стени и не притежават клапи.
Най-широк е.sinus transversus, разположен в sulcus sinus transversi на тилната кост.
Левият и десният sinus transversus се свързват по средата, а встрани преминават в sinus
sigmoideus. На мястото на тяхното свързване се вливат sinus sagittalis superior и sinus
rectus. Sinus sagit- talis superior се намира при горния ръб на falx cerebri, заляга в sulcus
sinus sagittalis superioris. Sinus sagittalis inferior се намира на долния край на falx cerebri.
Задният му край се влива в sinus rectus. Sinus rectus се намира на мястото на свързване
на falx cerebri с tentorium сеге- belli. На двете страни на sella turcica се намира по един
sinus cavemosus. Назад той се свързва със sinus petrosus superior и sinus petrosus
inferior. Първият е разположен на горния ръб на pars petrosa на os temporale, а вторият
— no задната й страна.
Dura mater spinalis, твърдата мозъчна обвивка на гръбначния мозък, е продължение
от вътрешния лист на dura mater encephali. Тя покрива гръбначния мозък и корените на
нервите и се продължава до canalis sacralis, като обхваща cauda equina. Прикрепва се
плътно при foramen magnum и в canalis sacralis. Встрани тя образува .издатъци, в които
се намират началните части на спинал- ните нерви. Между dura mater spinalis и стената
на гръбначния канал се намира пространство, cavum epidurale, изпълнено с мастна
тъкан и венозна мрежа. Между dura mater и arachnoidea се намира cavum subdurale.
Arachnoidea с изградена от колагенни и еластични съедипителнотъканни влакна.
Външната й повърхност е гладка, а от вътрешната излизат израстъци към подлежащата
pia mater.
Черепната част на arachnoidea покрива мозъка, без да навлиза в гънките и
цепнатините (с изключение на fissura longitudinalis cerebri). Спиналната част е пряко
продължение на черепната и завършва с cauda equina до втория сакрален прешлен.
Пространството между arachnoidea и pia mater е cavum subarachnoideale. То е
изпълнено с liquor cerebrospi- nalis. Ha местата на по-големите неравности на мозъка се
образуват по-големи разширения на субарахнойдалното пространство — cisternae. По-
значителни от тях са: cis- terna cerebellomedullaris — между йалкия и продългова-
'гия мозък, cisterna pontis — по базалната страна на pons, -cisterna interpedutictdaris —
между pedunculi cerebri, cisterna chiasmatis — в областта на chiasma opticum, cister- .na
lateralis cerebri — в областта на fossa lateralis cerebri. Между субарахноидалното
пространство в мозъчните сто- махчета се осъществява връзка чрез три отвора: apertura
mediana ventriculi quarti — по средата на velum medullare posterius, и две aperturae
laterales — при страничните ъгли на ventriculus quartus. В областта на венозните
синуси, най-много при sinus sagittalis superior, arachnoidea образува granulationes
arachnoldeales, чрез които се оттича liquor cerebrospinalis към венозната кръв.
Pia mater, меката мозъчна обвивка, покрива непосредствено повърхността на
главния и гръбначния мозък и повтаря всички неравности. В нея се разполагат
кръвоносните съдове. В областта на мозъчните стомахчета тя образува вдавалия, в
които навлизат и кръвоносни съдове, формира се plexus chorioideus. На двете страни на
гръбначния мозък pia mater образува триъгълни издатъци между спиналните нерви, lig.
dcnticulatum.
Liquor cerebrospinalis изпълва мозъчните стомахчета и субарахноидалното
пространство. Той се произвежда от plexus chorioideus и е в непрекъснато движение.
Liquor cerebrospinalis е основен фактор за поддържането на пос: то} нно налягане в
черепната кухина и гръбначния канал и играе защитна роля.
КРЪВОСНАБДЯВАНЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
Кръвоснабдяване на главния мозък. Главният мозък се кръвоснабдява от
чифтните a. carotis interna и a. ver- tebralis.
A. carotis interna, след като пробие dura mater при sinus cavernosus, при началото на
sulcus lateralis cerebri се разделя на два крайни клона: a. cerebri anterior и а. cerebri
media. Преди това от нея се отделя т: a. ophthal- mica, a. communicans posterior и a.
chorioidea, а в sinus cavernosus дава клончета за dura inater и за hypophysis. A.
ophthalmiea навлиза в очницата през canalis opticus и кръвоснабдява окото и
спомагателните му органи.
A. cerebri anterior се отправя напред към медиалната
страна на хемисферата; лявата и дясната се свързват помежду си чрез a. communicans
anterior.
A. cerebri media върви в sulcus lateralis cerebri.
A. communicans posterior се отправя назад и се свързва с a. cerebri posterior, клон a.
basilaris.
A. chorioidea се отправя към plexus chorioideus на vent- riculus lateralis.
A. vertebralis, клон иа a. subclavia, след като достигне до foramen magnum, пробива
dura mater и навлиза в черепната кухина. При долния ръб на pons двете аа. ver- tebrales
се сливат в a. basilaris, която върви по sulcus me- dianus pontis. От a. vertebralis след
навлизането й в черепната кухина се отделят и насочват към гръбначния мозък a.
spinalis anterior и a. spinalis posterior. Двете аа. spinales anteriorcs се сливат в една
нечифтна артерия, която върви по fissura mediana anterior. От a. vertebralis се отделят и
клончета към продълговатия мозък и а. се- rebelLi inferior posterior.
A. basilaris при горния край на pons се разделя на лява и дясна a. cerebri posterior,
които се отправят към тилните и слепоочните дялове на хемисферите. От a. basilaris се
отделят още a. cerebelli inferior anterior, a. cere- belli superior, клончета към pons и a.
auditiva — към вътрешното ухо. Ha базалната страна на главния мозък артериите
образуват кръг, circulas arteriosus cerebri, изграден от a. carotis interna, a. cerebri
anterior, a. communicans anterior, a. communicans posterior и a. cerebri posterior.
Венозната кръв от главния мозък се оттича към sinus durae matris. На повърхността
на мозъка се намира богата венозна мрежа, а от вътрешността му излиза v. cerebri
magna. Тя се намира на покрива на ventriculus tertius (в plexus chorioideus) и се влива в
предния край на sinus rectus.
Венозната кръв излиза от черепната кухина чрез крайния sinus sigmoideus, който се
влива във v. jugularis interna. От синусите има и странични оттоци към повърхностната
венозна мрежа — z>v. emissariae: v. emissaria pa- rietalis, v. emissaria mastoidea, v.
emissaria condyloidea и v. emissaria occipitalis.
Кръвоснабдяване на гръбначния мозък
A. spinalis anterior и a. spinalis posterior вървят no цялото протежение иа гръбначния
мозък, като посегмснт-
но към тях се присъединяват клонове на a. cervicalis profunda и сегментните
клонове на аортата — техните rami spinales. Така се формира една предна и две задни
артериални магистрали.
Вените на гръбначния мозък вървят по хода на артериите и се оттичат към
венозната мрежа в cavum epidu- rale.
ПЕРИФЕРНА НЕРВНА СИСТЕМА
Към периферната нервна система спадат гръбначномозъчните нерви,
черепномозъчните нерви и периферната част на автономната нервна система.
ГРЪБНАЧНОМОЗЪЧНИ НЕРВИ, NN. SPINALES
Гръбначномозъчните нерви са 31 чифта: 8 шиппп
(Сх—С8), 12 гръдни (Thj—ThX2), 5 поясни (L,.............L-), 5 кръ
стни (Sx—Sr>) и един опашен (Co 1). Всеки гръбначномозъчен нерв се образува от
сливането на radix vcntralis, който е двигателен, и radix dorsalis сетивен. 11а надпия
корен се намира ganglion spinale, п който има упнполнрпн (псевдоуниполярни) нервни
клетки.
От гръдните и от първите два поясни снипалнп перна се отделят rami
communicantcs albi, които се отправят към triincus sympathicus. Те съдържат
проднънлопп сим- патикови влакна. От truncus sympathicus към всички спп- нални
нерви се връщат следвъзлови симпатикопп влакна в състава на rami communicantcs
grisci. Всеки спипалеп нерв се дели на ramus ventralis п ramus dorsalis. Rami dorsales (c
изключение на CL и C_>) са по-малки от rami venfrales.
Задни клонове на спиналните нерви, rami dorsales
Всеки ramus dorsalis n. spinalis (c изключение на тези на Сх, S4 и S5) се дели на
ramus medialis и ramus lateralis.
Ramus dorsalis на Cx e n. suboccipitalis. Той инервира малките мускули между os
occipitale, atlas и axis.
Ramus dorsalis на C2 се дели на по-малък латерален двигателен клон и по-голям
медиален, предимно сетивен
клон — п. occipitalis major. Последният инервира кожата на тилната и отчасти на
теменната област.
Ramus dorsalis на С3 се дели на по-малък латерален, двигателен клон - и по-голям
медиален, предимно сетивен клон, който се продължава в п. occipitalis tertius.
Rami dorsales на C4 do C8 се делят на ramus medians и ramus lateralis. Rami me diales
дават мускулни клончета и завършват като кожни нерви. Rami laterales са двигателни.
Всички rami dorsales на гръдните нерви се делят на ramus medialis и ramus lateralis.
Rami mediales на горните шест нерва минават между медиалната и латералната редица
автохтонни мускули, дават клонове за тях и завършват като rami cutanei mediales. Rami
laterales са двигателни. Rami mediales на долните шест нерва са двигателни, a rami
laterales преминават между m. longissimus п т. iliocostalis, дават клонове за тях и
завършват като rami cutanei laterales.
Rami dorsales на поясните нерви също така се делят на медиални и латерални
клонове. Медиалните са двигателни, а латералните, след като дават мускулни клонове,
се продължават в кожни нерви — пп. clunium superiores. Те инервират кожата в
задничната област.
Rami dorsales на първите три сакрални нерва се делят на ramus medialis и ramus
lateralis.
Rami laterales на S-,—S3 и целите rami dorsales на S.,—Sr, са кожни нерви за
задничната област — nn. clunium medii.
Предни клонове на спиналните нерви, rami ventrales
Предните клонове на гръдните гръбначномозъчни нерви запазват своя посегментен
вървеж, а останалите образуват сплитове, plexus: plexus cervicalis, plexus bra- chialis,
plexus lumbalis и plexus sacralis.
Шиен сплит, plexus cervicalis
Plexus cervicalis се образува от Cx до C4. Съседните нерви се свързват помежду си и
образуват бримки. Клоновете на plexus cervicalis са:
1. N. occipitalis minor. Начало — C2 и C3. Разклонява се в тилната област на
главата, зад ухото.
2. N. auricularis magnus. Начало — Са и Сй. Дели се на преден и заден клон.
Предният инервира кожата върху glandula parotis, а задният — ушната мида и кожата
върху processus mastoideus.
3. N. transversus colli. Начало — C2 и C3. Разклонява се в кожата на шията.
4. Nn. supraclaviculares — anterioris, medius и poste- rioris. Начало — C3 и C4.
Разтопяват се в кожата върху ш. pectoralis major и m. deltoideus.
5. Ansa cervicalis, шийна бримка. Нервни снопчета на Сх и С2 се присъединяват
към n. hypoglossus. Те се отделят от нерва и се отправят надолу като radix superior на
ansa superior. Клончета на С2 и С3 формират radix inferior. Двата корена се свързват и
формират ansa cervicalis. От нея се инервират долните подезични мускули.
6. N. phrenicus, диафрагмален нерв. Начало — главно С4, получава клонки и от С3
и Q-. Навлиза в гръдната кухина между vena и arteria subclavia, върви между плеврата и
перикарда (пред бронхите и белодробните съдове) и достига до диафрагмата, която
инервира. Левият п. phrenicus е по-дълъг.
7. От plexus cervicalis се отделят къси клонове към съседните мускули.
Мшиничеи сплит, plexus brachialis
Plexus brachialis се образува от предните клонове на С3 —С8 и част от Thx.
Разполага се около a. subclavia и
a. axillaris, преминава между m. scalenus anterior et medius. Според разположението на
него се различават над- ключична и подключична част.
Plexus brachialis, от медиално към латерално, се изгражда от rami ventrales на
спиналнн нерви, нервни стволове, trunci и нервни снопове, fasciculi.
Rami ventrales на С5 и Сс се свързват в truncus superior, ramus ventralis на C7 се
продължава в truncus medius, ramus ventaralis на C8 и част от Thx се свързват •в truncus
inferior. Всеки ствол се дели на преден и заден клон. Задните клонове на трите ствола
образуват fascicu-
his posterior, зад a. subclavia, предните клонове на trun- cus superior и truncus medius
образуват fasciculus lateralis ; предният клон на truncus inferior се продължава ката
fasciculus medialis.
Клонове на надключичната част
(l) N. dorsalis scapulae. Начало — CG. Върви по медиалния ръб на лопатката.
Инервира ш. levator scapulae и шш. rhomboidei.
^ (ft) N. suprascapularis. Начало — С5 и Сс. През incisura scapulae той преминава във
fossa suprascapularis, а след това във fossa infrascapularis. Инервира гп. supraspinatus, rn.
infraspinatus и ставната капсула.
_ 3/ N. thoracicus longus. Начало — CG—С7. Върви по- външната страна на m.
serratus anterior и го инервира.
\4.JN. subclavius. Начало — С5. Инервира т. subclavius
Клоноь шината част
1. Nn. .............. mores. Начало — С5 — Th^ Ми
нават под ключицата и инервират ш. pectoralis major и m. pectoralis minor.
2. Nn. subscapulares. Начало — CG и Ce. Инервират-
m. subscapularis и m. teres major.
3. N. thoracodorsatis. Начало — Cc—C8. Той върви по- предната страна на m.
latissimus dorsi и го инервира.
4. N. axillaris. Начало — fasciculus posterior, С5 и С3. Преминава през foramen
quadrilaterum. Дава клонове за m. deltoideus, т. teres minor, ставната капсула и кожен:
клон — n. cutaneus brachii lateralis superior.
5. N. cutaneus brachii medialis. Начало — fasciculus medialis, C8, Thx. Инервира
кожата на медиалната страна на мишницата.
6. N. cutaneus antebrachii medialis. Начало — fasciculus medialis, C8, Thx. Клонове
— ramus anterior и ramus ulnaris. Инервира кожата на медиалната страна на пред-
мишницата.
7. N. musculocutaneus. Начало — fasciculus lateralis,. С6—С7 Пробива т,
"cofarobrachialis и върви между т. biceps brachii и т. brachialis, инервира трите мускула
и се- продължава в m. cutaneus antebrachii lateralis.
8. N. medianus. Започва от fasciculus medialis и fasciculus lateralis чрез radix
medialis и radix lateralis, C5 — Thx.. Клонове: а. Мускулни клонове към всички мускули
на.
предната страна на предмишницата' с изключение на ш. flexor carpi ulnaris и
медиалната половина на гп. flexor digitorum profundus. Клонът му п. interosseus anterior
инервира ш. pronator quadratus, m. flexor pollicis longus и
m. flexor digitorum profundus, б. След преминаването през canalis carpi дава мускулни
клонове към m. abductor pol- "licis brevis, m. opponens pollicis, caput superficiale на m.
flexor pollicis brevis и двата латерални mm. lumbricales.
в. Кожни клонове: Ramus palmaris n. mediani (за кожата на thenar). Nn. digitales
palmares communes I, II и III: първият се дели на 3, а вторият и третият — по на два пп.
digitales palmares proprii: инервират кожата на I, II, III и половината от четвърти пръст.
N. medianus общо инервира мускулите, конто извършващ пронация, сгъване на
пръстите и отвеждане на палеца.
9. N. ulnaris. Начало — fasciculus medialis, С7, Сн. Преминава на предмишницата
по sulcus п. ulnaris, зад epi- condylus medialis. Мускулни клонове за m. flexor carpi ulnaris
и медиалната половина на ш. flexor digitorum profundus. Кожни клонове: Ramus
cutarieus palmaris за инервация на кожата върху hypothenar. Ramus dorsalis п. ulnaris —
към гърба на ръката, където дава отначало два, а след това пет пп. digitales dorsales за
инервация на V, IV и половината па III пръст. Ramus palmaris п. ulnaris. Той преминава
на длаипата страна н се дели на ramus superficialis и ramus profundus. Ramus su-
perficialis инервира m. palmaris brevis н се дели па n. digitalis palmaris proprius за
медиалната страна на петия пръст и n. digitalis palmaris communis. Последният дава nn.
digitales palmares proprii за обърнатите една към друга страни на четвърти и пети пръст.
Ramus profundus инервира мускулите на hypothenar, всички mm. interossei, медиалните
два mm. lumbricales и от мускулите па thenar — m. adductor pollicis и дълбоката глава
на m. flexor pollicis brevis.
N. ulnaris общо инервира мускулите, които привеждат палеца, привеждат и
отвеждат петия пръст, сгъват про- ксималната фаланга на пръстите и разгъват средните
и ди- сталните фаланги.
10. N. radialis. Начало — fasciculus posterior, С5—Thj. На мишницата върви в
canalis humeromuscularis, а на предмишницата излиза между m. brachialis и т.
brachioradia-
lis. Мускулни клонове на мишницата към ш. triceps bra- chii и m. anconeus, б. Кожни
клонове — п. cutaneus bra- chii posterior и n. cutaneus antebrachii posterior, в. Ramus
superficialis n. radialis излиза на гърба на ръката и дава nn. digitales dorsales за пръстите
— I, II и половината от III (без крайните фаланги), и съответна част от кожата на гърба
на ръката, г. Ramus profundus n. radialis пробива m. supinator и излиза в дорзалната
страна на предмиш- ницата, където се продължава в п. interosseus posterior. Ramus
profundus n. radialis инервира задната и радиалната група мускули.
N. radialis общо е нерв за мускулите-разгъвачи на предмишницата и ръката.
Предни клонове на гръдните нерви
Те се намират в междуребрията и носят названието nn. intercostales. Последният е n.
subcostalis. Горните шест достигат до стернума, а долните пет и n. subcostalis вървят
между m. obliquus internus abdominis и m. transversus abdominis, а. Мускулни клонове
към собствените гръдни мускули, б. Мускулни клонове към мускулите на коремната
стена (долните пет и m. subcostalis). в. Кожни клонове : rami cutanei lateralis (с преден и
заден клон) и rami cutunei anteriores.
Поясен сплит, plexus lumbalis
Plexus lumbalis се образува от Lx, L2, L3 и част от L4. Клонове:
1. Мускулни клонове към съседните мускули.
2. IV. iliohypogastricus. Начало — Th12 и Lx. Дава ла- терално клонче към кожата на
горната част на regio glu- tea и медиално — към кожата на слабинната област.
3. N. ilioinguinalis. Начало — Lx. Преминава през са- nalis inguinalis. Инервира
кожата на scrotum и на корена на penis (у жената — кожата на големите срамни устни).
4. N. genitofemoralis. Начало — Lx и Дели се на ramus femoralis и ramus genitalis.
Ramus femoralis минава под lig. inguinale и инервира кожата под него. Ramus genitalis
преминава през canalis inguinalis, върви с funiculus spermaticus, инервира m. cremaster и
обвивките на testis.
5. N. cutaneus femoris lateralis. Начало — L3 и L4. Минава покрай spina iliaca anterior
superior и излиза на латералната страна на бедрото, където инервира койсага.
6. N. femoralis. Начало — L2, L3 и L4. Минава през lacuna musculorum и излиза по
предната страна . на бедрото. Клонове: а. Към m. iliacus и т. psoas major, б. Мускулни
клонове към т. quadriceps femoris, т. sartori us и m. pectineus. в. Rami cutanei anteriores —
към кожата на предната страна на бедрото, г. N. saphenus — към кожата на медиалната
страна на подбедрицата; тук отдава rami cutanei cruris mediales и n. infrapatellaris.
7. N. obturatorius. Начало — L2, L3 и L4. Върви по стената на малкия таз и през
canalis obturatorius излиза на медиалната страна на бедрото. Клонове: a. Ramus anterior
— дава мускулни клонове за m. adductor longus, т. abductor brevis, т. gracilis, малко
клонче към т. pectineus и малък ramus cutaneus n. obturatorii. 6. Ramus posterior — дава
клонове към т. obturatorius externus, т. abductor magnus и клонче за ставната капсула.
Кръстен сплит, plexus sacralis
Plexus sacralis се образува от предните клонове на част от L4, L6, Sx, S2 И S3; L4 И L5
формират truneus lumbosacralis. Клоновете му осигуряват инервацията на мускулите и
кожата в задничната област, на задната страна на бедрото, всички мускули и кожата на
подбедрицата и ходилото (без участъка, инервнран от n. saphenus). Те са следните:
1. Rami musculares — към съседните мускули. •
2. N. gluteus superior. Начало - L4, LC и Sx. Преминава през foramen suprapiriforme и
се отправя към m. gluteus medius, т. gluteus minimus и т. tensor fasciae latae.
3. N. gluteus inferior. Начало — L5, Sx и S2. Преминава през foramen infrapiriforme и
инервира m. gluteus maximus.
4. N. cutaneus femoris posterior. Начало — SJt S2 и S3. Преминава през foramen
infrapiriforme и върви по задната страна на бедрото, под fascia lata. Инервира кожата на
задната страна на бедрото. От началото му се отделят пп. clunium inferiores за кожата
на задничната област и rami perineales — за кожата в областта на perineum.
5. N. ischiadicus. Начало — L4—S3. Минава през foramen infrapiriforme и върви
между мускулите на задната страна на бедрото, които той инервира. Над fossa poplitea
се дели на n. tibialis и n. peroneus communis.
a. N. tibialis. Начало — L4—S3. Той прекосява fossa poplitea; на подбедрицата върви
между дълбоките мускули и под malleolus medialis се дели на п. plantaris me- dialis и n.
plantaris lateralis.
Във fossa poplitea от n. tibialis се отделят n. cutaneus surae medialis н мускулни
клонове към m. popliteus, m. gastrocnemius n m. soleus. Ha подбедрицата от него се
отделят клонове към съседните мускули, а под malleolus medialis се отделят кожните
rami calcaneares. N. plantaris medialis върви в медиалната част на стъпалото. Той дава
мускулни клонове за m. flexor digitorum brevis, т. flexor hallucis brevis, m. abductor
hallucis и първите два mm. lumbricales. От него се отделят и кожни клонове за I, II, III и
половината от IV пръст.
N. plantaris lateralis върви близо до латералния ръб на стъпалото. Той се дели на
ramus superficialis и ramus profundus. Ramus superficialis отделя кожни клонове за V и
половината от IV пръст, a ramus profundus отделя мускулни клонове за m. quadratus
plantae, за мускулите на петия пръст, всички mm. interossei, останалите два mm.
lumbricales и m. adductor hallucis.
6. N. peroneus communis. Начало — L.(—S2. Нервът минава под caput fibulae и тук
се дели на п. peroneus superficialis и n. peroneus profundus. От него преди това се отделя
п. cutaneus surae lateralis, който се свързва с
n. cutaneus surae medialis и двата формират n. suralis. Последният минава под външния
глезен и отива на гърба на ходилото като n. cutaneus dorsalis lateralis.
N. peroneus superficialis инервира mm. peronei и отива на гърба на ходилото, където
дава n. cutaneus dorsalis medialis et intermedius.
N. peroneus profundus върви между предните мускули на подбедрицата и ги
инервира. На гърба на ходилото инервира m. extensor digitorum brevis, т. extensor
hallucis brevis и завършва като кожен нерв в първото междупръст- но пространство.
Срамен сплит, plexus pudendus
Той се образува от предните клончета S2, S3 и S4. Неговите се отправят към
тазовите органи и към външните полови органи. Те са следните: .
1. Rami niusculares — към m. levator ani и m. coe- cygeus.
2. N. pudendus. Начало—S2 и S3. Той отделя rami ana- les и във fossa ischiorectalis се
дели на nn. perinea les и
n. dorsalis penis (clitoridis).
Nn. perineales инервират мускулите на diaphragma uro- genitalis и кожата на
perineum и scrotum (rami scrotales posteriores).
N. dorsalis penis инервира кожата на penis и gin ns penis.
3. Парасимпатикови клонове към автономните сплитове около тазовите органи.
Опашен сплит, plexus coccygcus
Той е малко сплетение от предни клонове S.,. Sr,, и опашния нерв. Негови клонове,
nn. anococcygei, инерзп- рат кожата в областта на опашната кост.
ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНИ НЕРВИ, NN. CRAN1ALF.S
По реда на появяването си ма повърхността на мозъка черепномозъчните нерви са:
I. Nn. olfactorii. II. N. opticus.
III. N. oculomotorius. IV. N. trochlearis. V. N. trigeminus. VI. N. abducens. VII. N. facialis.
VIII. N. vestibulocochlearis (n. statoacusticus). IX. N. glossopharyngeus. X. N. vagus. XI. N.
accessorius. XII. N. hypoglossus.
I. Nn. olfactorii
Те са около 20 снопчета от безмиелинови нервни влакна, централни израстъци на
невроепителните клетки на обонятелната част на носната лигавица. Nn. olfactorii
минават през отворите на lamina cribrosa и завършват в bulbus olfactorius.
II. N. opticus
По същество той е мозъчен път, съставен от третите неврони на пътя на зрението.
Описан е при „Път на зрението“.
III. N. oculomotorius
Ядрата на n. oculomotorius са в средния мозък, под aqueductus cerebri, на равнището
на colliculi superiores. Те са: чифтно и нечифтно двигателно ядро и парасимпати- ково
ядро. На мозъчната повърхност нервът се появява на медиалната страна на crus cerebri.
По хода си получава сетивни (от п. ophthalmicus) и симпатикови влакна. Навлиза в
очницата през fissura orbitalis superior. Клонове — ramus superior и ramus inferior.
Ramus superior дава клонове за m. rectus superior и m. levator palpebrae superioris.
Ramus inferior дава клонове за m. rectus medialis, m.. Rectus inferior и m. obliquus
inferior. От клончето за m. obliquus inferior се отделя снопче предвъзлови парасим-
патикови влакна — radix oculomotoria, което отива в ganglion ciliare.
През него минават симпатикови и сетивни влакна. От ganglion ciliare излизат nn.
ciliares breves, съдържащи следвъзлови парасимпатикови влакна. Те навлизат в очната
ябълка и инервират m. sphincter pupillae и т. ciliaris.
IV. N. trochlearis
Двигателното му ядро е в средния мозък на равнището на colliculi inferiores. На
мозъчната повърхност той се появява дорзално, като във velum medullare anterius двата
нерва се кръстосват. N. trochlearis навлиза в очницата през fissura orbitalis superior и
инервира m. obliquus superior.
V. N. trigeminus
Осигурява сетивната инервация на почти всички органи на лицевата част на главата
и двигателната инервация на дъвкателните мускули.
Ядра: nucleus motorius n. trigemini, nucleus sensorius superior n. trigemini, nucleus
tractus mesencephalicus n. trigemini и nucleus tractus spinalis n. trigemini. Първите две
ядра се намират в pars dorsalis pontis, третото се продължава в mesencephalon, а
четвъртото слиза надолу (tractus spinalis n. trigemini).
Ha мозъчната повърхност нервът се появява между pons и pedunculus cerebellaris
medius. В началната му част се намира голям полулунен възел, ganglion trigeminale, в
който има униполярни (псевдоуниполярпи) нервни клетки. При ganglion trigeminale
нервът се дели на 3 клона:
n. ophthalmicus, n. maxillaris и n. mandibularis. Сетивната част на нерва е portio major, а
двигателната е portio minor. Последната се присъединява към n. mandibularis.
1. N. ophthalmicus. Той е изцяло сетивен нерв. Навлиза в очницата през fissura
orbitalis superior. N. ophthalmicus осигурява сетивната инервацин на очната ябълка, част
от лигавицата на носа, кожата на челото, горния клепач и част от кожата на носа.
Преди да навлезе в очницата, той се дели на n. lacrimalis, n. frontalis и п. па- sociliaris.
а. N. lacrimalis се отправя към glandula lacrimalis, като инервира кожата на
латералния край на горния клепач. По хода си приема ramus communicans cum nervo
zygomatico , по който в него идват следзъзлови парасим- патикови влакна от ganglion
pterygopalatinum. Те инерви- рат glandula lacrimalis.
б. N. frontalis върви под горната стена на очницата и се дели на n. supratrochlearis и
n. supraorbitalis. N. sup- ratrochlearis инервира кожата и конюнктивата на горния клепач
и долно-медиалната част на челото. N. supraorbitalis се дели на медиални и латерални
снопове, които инервират кожата на челото и на част от черепния покрив.
в. N. nasociliaris -минава по медиалната страна на очницата. Продължава се в n.
ethmoidalis anterior, който навлиза в черепната кухина през lamina cribriformis, а след
това навлиза в носната кухина и инервира част от кожата на носа (под os nasale). По
хода си дава следните клончета: 1) ramus communicans cum ganglione ciliari — сетивни
клончета към възела; 2) nn. ciliares longi — навлизат в очната ябълка и достигат до iris
и cornea; 3) n. in- fratrochlearis — към кожата на медиалната част на гор-
ния клепач и към конюнктивата; 4) n. ethmoidalis posterior — към cellulae ethmoidales
posteriores и sinus sphe- noidalis.
2. N. maxillaris. Осигурява сетивната инервация на средната част на лицето, на pars
nasalis pharyngis, лигавицата на мекото и твърдото небце, небцовите сливици, sinus
maxillaris, част от носната лигавица и зъбите и венците па горната челюст. Той излиза
от черепната кухина през foramen rotundum, минава през fossa pterygopalatina и през
fissura orbitalis inferior — като n. infraorbitalis, навлиза в sulcus и canalis infraorbitalis.
Излиза през foramen infraorbitale и дава кожни клонове за долния клепач, бузата, носа и
горната устна. В началото си n. maxillaris отделя ramus meningeus.
Клонове във fossa pterygopalatina
a. N. zygomatlcus — през fissura orbitalis inferior той навлиза в очницата и се разделя
на ramus zygomaticofa- cialis и ramus zygomaticotemporalis. От началната му част се
отделя ramus communicans cum n. zygomatico, който внася следвъзлови
парасимпатикови влакна в n. lacrimalis.
' б. Nn. pterygopalatini — отправят се към намиращия се под нерва ganglion
pterygopalatinum. Под възела се отделят : a) nn. palatini major et minor — към небцето;
б) rami nasales posteriores superiores — през foramen sphe- nopalatinum навлизат в
носната кухина; в) п. nasopalati- nus — върви под лигавицата на septum nasi и излиза на
предния край на небцето през foramen incisivum; г) клончетата към горната част на
гълтача; д) nn. alveolares superiores posteriores — към кътниците на горната челюст. От
п. palatinus major се отделят клончета към носа — rami nasales posteriores inferiores.
От n. infraorbitalis се отделят n. alveolaris superior medius — за предкътниците, и n.
alveolaris superior anterior — за резците. Всички nn. alveolares superiores при корените
на зъбите образуват сплетение, plexus dentalis superior, от което се отделят клонове за
зъбите и венците.
3. N. mandibularis. Той е смесен нерв. Сетивната му част инервира кожата на
слепоочната област, отчасти ушната мида, външния слухов проход, долната част на
бузата, лигавицата на езика, на пода на устната кухина, бузата и долната устна, зъбите
и венците на долната челюст. Двигателната му част осигурява инервацията на
дъвкателните мускули.
N. mandibularis излиза от черепа през foramen ovale. Клонове:
а. Ramus meningeus — през foramen spinosum навлиза в черепната кухина и
инервира dura mater.
б. Двигателни нерви към дъвкателните мускули — п. massetericus, n. pterygoideus
medialis, п. pterygoideus lateralis и nn. temporales profundi.
в. Клончета към — m. tensor veli palatini и m. tensor tympani.
r. N. buccalis — към лигавицата на бузата.
д. N. lingualis — сетивен нерв за езика, за частта му пред sulcus terminalis. Той
приема чрез chorda tympani парасимпатикови и специфично сетивни (вкусови) влакна.
Парасимпатиковите влакна се отделят и отиват към ganglion submandibulare.
е. N. alveolaris inferior — навлиза в canalis mandibu- lae, където образува plexus
dentalis inferior — за инерва- ция на зъбите и венците. През foramen mentale предният
край на нерва излиза като n. mentalis — за инервация на кожата на брадичката и
долната устна. Преди да навлезе в canalis mandibulae, n. alveolaris inferior отделя n. iny-
lohyoideus — за инервация на in. mylohyoideus и предното коремче на m. digastricus.
ж. N. auricuLotemporalis - през glandula parotis ce отправя към слепоочната област.
Той осигурява сетивната инервация на външната страна па ушната мида, външния
слухов проход и кожата па слепоочната област. В началото си той приема следвъзлови
парасимпатикови влакна от ganglion oticum, които ипервпрат glandula parotis.
VI. N. abducens
Двигателното ядро па нерва е в pars dorsalis pontis. Появява се на повърхността,
между pons и пирамидата па medulla oblongata. Отправя се напред, навлиза в очницата
през fissura orbitalis superior и инервира m. rectus lateralis.
VII. N. facialis
N. facialis е смесен нерв, съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикови влакна.
Сетивните и парасимпа-
тиковите влакна се присъединяват към него чрез n. inter- medius.
Двигателното ядро на n. facialis е в pars dorsalis ponds. Сетивното ядро е nucleus
tractus solitarii, а парасимпа- тиковото — nucleus salivatorius superior. Последните две
ядра принадлежат на n. intermedius.
На мозъчната повърхност нервът се появява между diva и pedunculus cerebellaris
inferior. Той се отправя към meatus acusticus internus, навлиза в canalis facialis, минава
през него и излиза от черепа през foramen stylomastoideum. При навлизането в канала n.
facialis се обединява с n. intermedius. В канала, при hiatus canalis facialis, той образува
коляно, geniculum n. facialis, където се намира ganglion geniculi. Той е сетивен възел.
Клонове в canalis facialis:
а. N. petrosus major — отделя се при geniculum п. facialis и се отправя към ganglion
pterygopalatinum; съдържа предвъзлони парасимгтатикови влакна.
б. N. stapedius — към m. stapedius.
и. Chorda tympani е нерв, който съдържа парасимпа- тикови и сетивни влакна.
Отделя се от нерва над foramen stylomastoideum, прекосява cavum tympani и се
присъединява към n. lingualis. Парасимпатиковиге влакна завършват. в ganlion
subtnandibulare; оттук започват следвъзлови влакна за инервацинта на glandula
submandibularis и glan- dula sublingualis.
Клонове към мимическите мускули. След излизането през foramen
stylomastoideum n. facialis навлиза в glandula parotis и образува в нея нервно сплетение.
Тук се отделят клоновете му към мимическите мускули:
а. N. auricularis posterior — към venter occipitalis на m. epicranius и m. auricularis
posterior.
б. Ramus digastricus — към задното коремче на m. digastric us.
в. Ramus stylohyoideus.
r. Rami temporales.
д. Rami zygomatici.
е. Rami buccales.
ж. Ramus marginalis mandibulae.
з. Ramus? colli — m. platysma.
J
VIII. N. vestibulocochlearis (N. statoacusticus)
.r
Нервът се състои от pars vestibularis и pars cochlea- ris. Ha мозъчната повърхност се
намира между oliva и pedunculus cerebellaris raedius. След къс вървеж той достига до
дъното на meatus acusticus internus.
Pars vestibularis има своя нервен възел, ganglion ves- tibulare, в дъното на meatus
acusticus internus; в него има биполярни клетки. От възела към преддверието се
отправят : п. utriculoampullaris, п. ampullaris anterior, п. ampul- laris lateralis, п.
ampullaris posterior и n. saccularis. Централните израстъци на невроните навлизат в
pons и завършват в четирите вестибуларни ядра.
Pars cochlearis има нервен възел в canalis spiralis modioli — ganglion spirale
cochleae. Периферните израстъци на невроните отиват към organon spirale (Кортиевия
орган), централните завършват в двете слухови ядра в pons.
IX. N. glossopharyngeus
N. glossopharyngeus съдържа сетивни, двигателни и па- расимпатикови влакна.
Ядрата му са в medulla oblongata. Те са: двигателно — nucleus ambiguus, сетивно —
nucleus tractas solitarii, и парасимпатиково — nucleus saliva- torius inferior. Ha
мозъчната повърхност се появява в sulcus lateralis posterior, зад oliva, а черепната
кухина напуща през foramen jugulare. При отвора се намира ganglion superius, а под
него — ganglion inferius; и двата са сетивни възли. Клонове:
а. N. tympanicus съдържа парасимпатикови влакна. Отделя се от ganglion inferius,
навлиза в cavum tympani и участвува във формирането на plexus tympanicus. Той излиза
от cavum tympani като n. petrosus minor и отива в ganglion oticum, където завършват
предвъзловите му парасимпатикови влакна. Следвъзловите влакна се отправят към
glandula parotis чрез n. auriculotemporalis.
б. Rami pharyngei — за инервацията на pharynx; участвуват във формирането на
plexus pharyngeus.
в. Rami linguales — съдържат сетивни (вкусови) влакна за корена на езика.
г. Rami tonsillares — за tonsilla palatina.
д. Сетивни клончета към sinus caroticus и glomus са- roticum.
е. Клонче към m. stylopharyngeus.
X. N. vagus
В състава на n. vagus има сетивни (висцерални и ек- стероцептивни), двигателни и
парасимпатикови влакна. Ядрата му, които се намират в medulla oblongata, са: nucleus
ambiguus (двигателно), nucleus tractus solitarii (сетивно) и nucleus dorsalis n. vagi
(парасимпатиково). N. vagus се появява на мозъчната повърхност в sulcus lateralis
posterior на medulla oblongata и напуща черепа през foramen jugulare. При отвора се
намира ganglion superius, a след излизането на нерва на шията — ganglion inferius
(ganglion nodosum). N. vagus в областта на шията се намира зад v. jugularis interna и a.
carotis communis, в гръдната кухина върви с хранопровода, около който двата nn. vagi
образуват сплегение, plexus esophageus, и като два trunci vagales (anterior et posterior)
навлиза c хранопровода в коремната кухина. Според хода си нервът се дели на главова
част — до ganglion inferius, шийна част — до отделянето на n. laryngeus recurrens,
гръдна част —• до диафрагмата, и коремна част.
1. Клонове на главовата част. a. Ramus meningeus — към dura mater, б. Ramus
auricularis — сетивен клон към външния слухов проход и ушната мида.
2. Клонове на шийната част. Rami pharyngei — отделят се от ganglion inferius. Те
са двигателни и сетивни и участвуват във формирането на plexus pharyngeus.
Двигателните клонове инервират мускулите-констриктори на pharynx и мускулите на
небцето (без m. tensor veli palatini). б. Сетивни влакна към glomus caroticum. в. N.
laryngeus superior — дели се на ramus externus и ramus internus. Ramus externus
инервира m. cricothyroideus и m. constrictor pharyngis inferior. Ramus internus инервира
лигавицата на larynx над гласната цепка, epiglottis, и малка част от корена па езика. г.
Rami cardiaci superiores (2— 3) — към plexus cardiacus.
3. Клонове на гръдната част. а. N. laryngeus recurrens — отделя се на прехода на
шийната в гръдната част; вдясно завива под a. subclavia, а вляво — под arcus
aortae и ee отправя нагоре. N. laryngeus recurrens се продължава в n. laryngeus inferior,
който инервира мускулите на larynx (без rn. cricothyroideus) и лигавицата му под
гласната цепка. б. Rami cardiaci inferiores (2—3) — към plexus cardiacus; отделят се при
началната част на п. laryngeus recurrens. в. Rami bronchiales — отправят се към
главните бронхи и участвуват във формирането на plexus pulmonalis. г. Rami esophagei
— формират plexus esopha- geus.
4. Клонове на коремната част. При долния край на хранопровода от бримките на
plexus esophageus се формират truncus vagalis anterior и truncus vagalis posterior.
а. Truncus vagalis anterior върви по малката кривина на стомаха, участвува в
изграждането на plexus gastricus anterior и дава клонове към plexus hepaticus.
б. Truncus vagalis posterior върви зад стомаха и навлиза в plexus celiacus. Влакна от
него се отправят към коремните органи по останалите сплитове па автономната нервна
система в коремната кухина.
XI. N. accessorius
N. accessorius има pars spinalis и pars cranialis. Pars spinalis се появява при горните 5
шийпм сегмента е коренчета в областта на sulcus lateralis. Коренчетата се обединяват в
нервен сноп, който навлиза в черепната кухина през foramen magnum. Тук той се слива
с pars cranialis, чиито влакна започват от nucleus ambiguus. N. accessorius напуща
черепа през foramen jugulare. На шията той се дели на ramus internus и ramus extcrnus.
Ramus interims съдържа влакна на pars cranialis; присъединява се към п. vagus. Ramus
externus се отправя към m. trapezius и т. sternocleidomastoideus.
XII. N. hypoglossus
N. hypoglossus е двигателен нерв на езика. Ядрото му, nucleus n. hypoglossi, се
намира в medulla oblongata. Нервът напуща черепа през canalis hypoglossi. Крайните му
клонове завършват в мускулите на езика.
Анатомично -автономната нервна система се дели на торако-лумбален дял — pars
sympathica, и кранио-сакрален для — pars parasympathica. Всяка от тях има централна и
периферна част. По хода на нервите на автономната нервна система се намират възли,
ганглии, до които достигат предвъзловите миелинови нервни влакна и от тях започват
следвъзловите безмиелинови нервни влакна. Последните се отправят към инерзираните
органи — вътрешните органи, жлезите, сърцето и кръвоносните съдове.
PARS SYMPATHICA
Централният дял на pars sympathica се намира в cornu laterale на сивото мозъчно
вещество на гръбначния мозък, в сегментите от Th, до L>.
Truncus sympathicus е основната част на периферния дял. Той е чифтна верига,
изградена от 22—23 ganglia trunci sympathici, свързани помежду си чрез rami intergang-
lfonarcs; разполага се от двете страни на гръбначния стълб. Според положението си
ganglia trunci sympathici са: 3 шийни, 10—11 гръдни, 4 поясни, 4 кръстни и един
нечнфтсн опашен. Гръдните и първите два поясни възела са свързани с
гръбначномозъчните нерви чрез rami com- mimicantes albi и rami communicantes grisei, а
останалите само чрез rami communicantes grisei. Rami communicantes albi донасят до
ganglia trunci sympathici предвъзлови влакна, a rami communicantes grisei отпращат към
спиналните нерви следвъзлови влакна. Част от предвъзловите влакна не завършват в
ganglia trunci sympathici, а нервни възли в сплитовете близо до инервираните органи.
Шийката част на truncus sympathicus има три възела — ganglion cervicale superius
(най-голям), medium et inferius.
От ganglion cervicale superius се отделят:
а. . Rami communicantes grisei — към горните 4 спи- иални нерва.
б. Rami laryngopharyngei.
в. N. cardiacus cervicalis superior — към plexus car- diacus.
r. N. caroticus internus — навлиза в черепната кухина с a. carotis interna, около която
образува / plexus caroticus internus.
д. N. caroti^us externus — отправя се към а^ carotis externa; около нея и клоновете й
се образува plexus са- roticus externus.
От ganglion cervicale medium и inferius се отделят съответно п. cardiacus cervicalis
medius ct inferior, които отиват към plexus cardiacus. Отделят се и rami communi- cantes
grisei към шийните спинални нерви.
Гръдната част на truncus sympathicus има 10—11 възела. Първият е свързан с
долния шиен възел чрез две нервни снопчета, които формират бримка около a. sub-
clavia — ansa subclavia. Тези два възела често са обединени в ganglion
cervicothoracicum. От гръдната част на truncus sympathicus се отделят:
а. Клонове към a. subclavia — формират plexus sub- clavius.
б. Клонове към аортата — формират plexus aorticus.
в. Клонове към белия дроб — участвуват в изграждането на plexus pulmonalis.
г. N. splanchnicus major — отделя се от 6-ти до 9-ти възел. Той преминава през
диафрагмата в коремната кухина и навлиза в plexus celiacus.
д. N. splanchnicus minor — започва от 9-тн и 10-тв възел и отива към plexus
celiacus.
е. N. splanchnicus minimus — започва от 11-ти възел и се отправя към plexus renalis.
Автономни нервни сплетения в гръдната кухина
1. Plexus cardiacus — намира се под arcus aortae и има повърхностна и дълбока
част. Образува се от преплитането на сърцевите нерви на truncus sympathicus и
сърцевите клонове на n. vagus. Симпатиковата част на plexus cardiacus е съставена от
следвъзлови нервни влакна. В plexus cardiacus се намират ганглийни клетки и често
един възел, ganglion cardiacum, където завършват иред- възловите парасимпатикови
влакна и започват следвъз- ловите.
2. Plexus pulmonalis — разполага се при хилуса на белия дроб. Симпатиковите
влакна са следвъзлови, а па- расимпатиковиге завършват на нервни клетки в сплита.
3. Plexus aorticus — около aorta thoracica.
4. Plexus esophageus — широкобримчест сплит, изграден главно от клонове на n.
vagus.
Сплитове и възли на автономната нервна систем а в коремната кухина и в таза
1. Plexus aorticus — сплетение около aorta abdomi- nalis.
2. Plexus cellacus — най-големият нервен сплит в коремната кухина. Намира се
около truncus celiacus и началото на a. mesenterica superior. От двете страни на truncus
celiacus се намира по един ganglion celiacum; често двата възела се свързват и образуват
един общ възел.
3. Plexus intermesentericus — частта от plexus aorticus между началото на аа.
mesentericae superior et inferior. Тук се намират ganlion mesentericum superius et inferius.
C описаните основни сплитове са свързани вторични сплитове около артериите към
съответните органи. Те са:
1. Plexus hepaticus.
2. Plexus linealis.
3. Plexus gastricus superior — около a. gastrica sinistra.
4. Plexus mesentericus superior.
5. Plexus mesentericus inferior.
6. Plexus renalis.
7. Plexus suprarenalis.
8. Plexus testicularis (ovaricus).
9. Plexus hypogastricus inferior — под bifurcatio aortae. От него се отделят клонове,
които формират plexus ilia- cus, около a. iliaca externa. Последният се продължава в
plexus femoralis, около a. femoralis. Отделят се и nn. hypogastrici, които навлизат в таза.
В стените на стомаха и червата се разполагат два крайни сплита: plexus myentericus
— между външния и вътрешния мускулен слой, и plexus submucosus. В тях се намират
ганглийни клетки, крайни парасимпатикови неврони.
Plexus hypogastricus inferior (plexus pelvinus) е основен сплит в таза. Към него идват
nn. hypogastrici и клонове от сакралните симпатикови възли. От plexus hypogastricus
inferior се отделят вторични сплитове, разположени около органите:
1. Plexus rectalis medius.
2. Plexus vesicalis.
3. Plexus uterovaginalis.
4. Plexus prostaticus.
5. Plexus deferentialis.
Парасимпатикови нервни влакна се намират в 4 череп- номозъчни нерва: п.
oculomotorius, n. facialis, n. glosso- pharyngeus и n. vagus. Те бяха описани при
съответните нерви. От сакралните парасимпатикови ядра започват нервни влакна,
които се отправят чрез пп. splanchnici pel- vitii към тазовите сплитове.
СЕТИВНИ ОРГАНИ
Рецепторите са органи и образувания, чрез които различните въздействия върху
организма се трансформират в нервни импулси. Според своето разположение и
функция те биват: външни — екстерорецептори, и вътрешни — интерорецептори.
Екстерорецепторите са органите на зрението, на слуха и равновесието, на обонянието,
на вкуса и рецепторите на общата сетивност (натиск, допир, болка и температура).
Интерорецепгорите приемат информация за физичните и химичните промени във
вътрешността на организма. В органите на двигателния апарат (мускули, сухожилия и
стави) се намират проприорецептори, чрез които се приема информация за
положението и движението на частите па тялото.
РЕЦЕПТОРИ НА ОБЩАТА СЕТИВНОСТ
Рецепторите на общата сетивност се намират във- всички части на тялото и имат
различно устройство, свързано с тяхната функция. Те са следните:
1. Свободни нервни окончания. Това са крайните части на сетивните нервни
влакна. Те са разнообразни по форма разклонения на нервни влакна, загубили в края си
миелиновата обвивка. В кожата те са рецептори за болка..
2. Телца (колби) на Краузе (Krause). Сферични или овални телца, покрити с
тънка съединителнотъканна капсула. Във вътрешността се намира безмиелиново
нервно влакно, което образува множество преплитащи се извивки. Намират се в
лигавицата на езика, конюнктивата, сино- виалните обвивки на ставите, в серозните
ципа и др.
3. Телца на Майснер (Meissner). Те са овални телца със съединителнотъканна
обвивка, която има външен и вътрешен слой. Във вътрешността се намира
безмиелиново влакно, което има спирален вървеж. Телцата на
f
Майснер се намират най-много в неокосмената кожа и са рецептори за допир. .
4. Телца на Фатер—Пачини (Vater—Pacini). Те са
овални телца с дебела капсула, изградена от концентрично разположени
съединителнотъканни пластинки. Навътре е разположена т. нар. вътрешна колба. В
средата на телцето се намира едно крайно окончание, което завършва с надебеление.
Телцата на Фатер—Пачини се намират под кожата, в серозните обвивки, с
сухожилията и в ставните капсули. Те приемат сетивността за натиск.
5. Мускулни вретена или нервно-мускулни снопчета. Това са цилиндрични
образувания в мускулите, съставени от едно или няколко мускулни влакна, обвити със
съеди- нителнотъканна капсула. Мускулните влакна се обхващат от безмиелинови
нервни влакна, които завиват спираловидно. Мускулните вретена са проприорсцептори
и приемат информация за мускулната дейност.
КОЖА '
Кожата се състои от епидермис и дерма или същинска кожа.
Епидермисът е изграден от многослоен плосък, вро- говяващ епител. На него се
различават:
a. Stratum germinativum — най-дълбок слой, съставен от няколко реда цилиндрични
и полнгонални клетки; най- дълбокият лежи върху membrana basilaris.
6. Stratum granulosum — два-три реда плоски клетки с гранулирана цитоплазма.
в. Stratum lucidum — съставен е от плоско слепнали клетки, в цитоплазмата на
които се намира кератохиалин.
г. Stratum согпеит — съставен е от множество слоеве вроговени пластинки от
мъртви епителни клетки.
Цветът на кожата се дължи на пигмента, разположен в цитоплазмата на клетките в
дълбоките слоеве.
Дермата, corium, изградена от съединителна тъкан с преплетени колагенни и
еластични влакна и малко мускулни влакна. Тя се дели на два слоя:
а. Stratum reticular е — съставен е от преплетени в различни посоки колагенни
влакна. В дълбочина той се свързва с подкожната мастна тъкан, subcutis.
б. Stratum papillare — съставен е от издатини към епидермиса, наречени напили. В
папилите се намират раз-
лични рецептори. На дланта и на главичките на пръстите палилите са удължени,
образуват cristae cutis, които дават специфична за всеки човек картина.
Образувания на кожата са космите, ноктите, мастните и потните жлези.
1. Косми, pili. На всеки косъм се различават корен, radix pili, и външна част, scapus
pili. Коренът е разположен в космеи фоликул — инвагинация на епидермиса към дер-
мата. На долния кран се намира разширение, bulbus pili, на дъното на което се образува
издатина от епителни клетки. В космения фоликул се излива секретът от мастните
жлези.
Scapus pili отвътре-навън се състои от pars medullaris и cuticula. Pars medullaris се
състои от полигонални клетки, a pars corticalis — от удължени клетки с различни
количества пигмент. Cuticula се изгражда от един слой вроговени пластинки.
В областта на космения фоликул за косъма се залавят гладкомускулнн снопчета —
mm. arrectores pilorum.
2. Нокти, ungues. Те са рогови образувания по тръбната страна на крайните
фаланги на пръстите. На всеки нокът се различават тяло, corpus unguis, и корен, radix
unguis, който е инвагиниран в кожата. Нарастването на нокътя става откъм неговия
корен, където се намира т. нар. matrix.
3. Мастни жлези, grandulae sebaceae. Те се намират в окосмената кожа.
Представляват тубуло-алвеоларни жлези, които се разполагат в дермата и се отварят в
ко- смените влагалища.
4. Потни жлези, grandulae sudoriferae. Намират се по цялата кожа с изключение
на glans penis и вътрешната част на външния слухов проход. По строеж те са тръбести
жлези. В дълбочина, в областта под дермата, образуват клъбце, а се отварят на
повърхността. Чрез потната секреция се регулират температурата и количеството на
водата в организма. Чрез потта се отделят и крайни продукти на обмяната.
ОРГАН НА ОБОНЯНИЕТО
Органът на обонянието е regio olfactoria — обонятелната част на носната лигавица,
областта на concha nasa- lis superior и съответствувашата й част на septum nasi.
22а
Тук се намират опорни, обоняДелни и базални клетки. Обонятелните клетки са между
опорните. Към повърхността те издават власинки, cilia. От противоположната страна
на клетката изхожда безмиелиново нервно влакно. Влакната се групират във fila
olfactoria, които преминават през lamina cribrosa на решетъчната кост и навлизат в
bulbus olfactorius.
ОРГАН НА ВКУСА
Рецептори на вкуса са вкусовите луковици, разположени в лигавицата на езика,
най-много в papillae vallatae и по-малко в papillae fungiformes и papillae foliatae.
Вкусовата луковица е овоидно телце, разположено в епитела и свързано с
повърхността чрез тясно вкусово ка- налче. Изградено е от опорни и от вкусови клетки.
Последните имат вретеновидна форма п заемат средната част. Към вкусовото каналче
ге издават ресннчки, а на противоположната страна завършват с един израстък. Около
вкусовите клетки се намират тънки крайни разклонения на сетивните (вкусовите)
влакна.
ОРГАН НА ЗРЕНИЕТО
Органът на зрението, oculus, се състои от очна ябълка, bulbus oculi, и спомагателни
органи — мускули на окото, клепачи, конюнктива и слъзен апарат.
Очна ябълка, bulbus oculi
Очната ябълка има приблизително сферична форма, леко е сплесната отгоре-надолу
и е с по-силно издута предна част. Тя има преден и заден полюс, а линията, която ги
свързва, е axis opticus.
Очната ябълка има три обвивки, които обхващат нейното ядро: tunica fibrosa bulbi,
tunica vasculosa bulbi и retina.
1. Tunica fibrosa bulbi се състои от sclera и cornea. Склерата обхваща G/G ОТ
повърхността. Изградена е от колагенни и еластични съединителнотъканни влакна.
'22.4
Най-дебела е в задната част, а най-тънка — при еква- гора. На задната страна мястото
на излизане на очния нерв е надупчено поленце, lamina cribrosa. На предния край при
свързването с cornea се намира околовръстният sinus venosus sclerae. Роговицата,
cornea, заемаща предната г/б на очната ябълка, е по-силно изпъкнала и прозрачна.
Периферно се свързва със склерата в жлеб, limbus sclerae. На предната страна на
прехода между sclera и cornea се намира sulcus sclerae.
Роговицата е изградена от 5 слоя: epithelium anterius, lamina limitans anterior,
substantia propria, lamina limitans posterior и endothelium posterius.
2. Tunica vasculosa bulbi е богато кръвоснабдена. Състои се от chorioidea, corpus
ciliare и iris.
Chorioidea се разполага непосредствено под склерата; между тях се намира spatium
perichorioideale. Отвън-на- вътре тя е изградена от :
a. Lamina perichorioidealis — тънка пластинка, б. Lamina vasculosa — преплетени
малки артерии и вени. в. Lamina choriocapillaris. r. Lamina basalis, която граничи c
пигментния слой на ретината.
Corpus ciliare, разположен между chorioidea и iris, се състои от orbieultis ciliaris,
corona ciliaris и m. ciliaris. Or- biculus ciliaris се състои от ниски меридиални гредички.
Corona ciliaris е изградена от 60 до 80 радиално разполост- жепи израстъци, processus
ciliares. Те произвеждат течността, която изпълва очните камери. М. ciliaris е изграден
от гладки мускулни влакна, разположени радиално и ме- ридмално.
Iris има вид на кръгла, вертикално разположена пластинка с отвор по средата —
зеница, pupilla. Външният край е margo ciliaris, а вътрешният — margo pupillaris. Ha
предната страна се намира един слой ендотелни клетки, а на задната има два реда
цилиндрични клетки с пигмент. Между предния и задния епителен слой се намира
stroma iridis. В нея се намират съединителнотъканни клетки с различно количество
пигмент, а също така m. sphincter pupillae, изграден от циркулярни гладкомускулни
влакна (предимно около зеницата) и m. dilatator pupillae — радиални снопчета от
мускулни влакна. В stroma iridis се намират и кръвоносни съдове, които се групират
във външен (голям) и вътрешен (малък) кръг.
ь
3. Retina, \ мрежестата обвивка, е най-важната част на окото. На нея се различават
pars optica, която съответ- ствува по положение на chorioidea, и pars сеса retinae, която
покрива corpus ciliare и iris. Границата между pars optica и pars сеса е при orbiculis
ciliaris (ora serrata). В дъното на очната ябълка се намира жълтото петно, macula lutea, а
медиално от него е papilla п. optici — място, където се формира n. opticus. Ретината е
изградена от две основни части: пигментен слой и нервен слой. Пигментният слой е
развит по цялото протежение, а нервният — в pars optica retinae. Нервният слой на
ретината се състои от три последователно свързани елемента — светлочувствителни
невроепителни клетки, биполярни клетки и ганглийни клетки.
Светлочувствителните клетки според формата си са пръчици и конусчета, като
пръчиците са около 20 ггьти повече. В macula lutea се намират само конусчета. На
всяка клетка се различава външен и вътрешен сегмент. Във външния сегмент се намира
особен пигмент — ро- допсин, а от вътрешния изхожда нервно влакно, което влиза във
връзка с дендритите на биполярните клетки. Биполярните клетки имат периферен и
централен израстък, чрез които влизат в синаптични връзки съответно с
невроепителните и с ганглийните клетки. Ганглийните клетки са големи и имат 1—2
дендрита, чрез които се свързват с биполярните клетки. Аксоните на всички ганглийни
клетки се насочват към papilla n. optici, където се събират и формират n. opticus.
Ядро на очната ябълка. Ядрото на очната ябълка е изградено от стъкловидното
тяло, лещата и течността, humor aqueus, която изпълва очните камери;
Стъкловидното тяло, corpus vitreum, е изградено от 99% вода и 1% белтъци и
соли.
Лещата, lens, има вид на двойно изпъкнала леща, която променя своята дебелина и
играе най-съществена роля при акомодацията на окото за близко и далечно гледане. На
нея се различават преден и заден полюс, axis lentis — линията, свързваща полюсите и
екзатора.
Лещата е изградена от прозрачна субстанция с по- плътна централна част, nucleus
lentis. На повърхността й се намира capsula lentis, към кояго се прикрепва zonula ciliaris.
Топа са тънки сухожилия нишки, идващи от т. ciliaris. Чрез тях m. ciliaris променя
дебелината на лещата.
Очни камери. Пространството между iris, лешата и corpus ciliare е задната очна
камера. Чрез зеницата тя се свързва с предната очна камера — пространството между
iris и cornea. В периферната част на предната камера, в иридо-корнеалния ъгъл, се
намира ligamentum pectina- tum anguli iridocornealis. Между гребенчетата на тази връзка
се намират пространства, чрез които се осъществява връзка със sinus venosus sclerae.
Двете очни камери са изпълнени с течност, humor aqucus. Тя се произвежда от
processus ciliares, а се оттича към sinus venosus sclerae.
Спомагателни органи на окото
Мускули на очната ябълка. Мускулите на окото са: 4 прави, 2 коси и мускулът-
повдигач на горния клепач.
Правите мускули са: ш. rectus superior, m. rectus inferior, m. rectus medialis и m.
rectus lateralis. Косите мускули са: m. obliquus superior и m. obliquus inferior. C
изключение на m. obliquus inferior всички те започват от дъното на очницата. Правите
мускули се залавят за очната ябълка — малко пред екватора. М. obliquus superior върви
отзад-напред, сухожилието му се прехвърля през влакнесто-хрущялен пръстен, насочва
се назад и встрани и се залавя зад екватора. М. obliquus superior започва от слъзната
кост, насочва се медиално и назад й се • залавя за очната ябълка зад екватора. М.
obliquus superior се инервира от n. trochlearis, m. rectus lateralis — от n. ab- ducens, а
всички останали — от n. oculomotorius.
Vagina bulbi и съединителна тъкан на очницата. Около очната ябълка се намира
мембрана, vagina bulbi. Между нея и стената на очницата е corpus adiposum ог- bitae.
Костната стена на орбитата е покрита от надкостницата, periorbita.
Клепачи и конюнктива. Горният клепач се ограничава нагоре от веждата, а
долният — от sulcus infrapal- pebralis. Свободният край на всеки клепач е тясна ивица,
ограничена от преден и заден ръб, limbus palpebralis (anterior et posterior). Зад предния
ръб се намират ресниците, cilia. Свободните краища на клепачите ограничават rima
palpebralis. Нейният латерален ъгъл е остър, а медиалният — заоблен. В него се намира
caruncula lacri- malis.
В строежа на клепача участвуват отпред-назад: кожа, гп. orbicularis oculi, фиброзна
пластинка, tarsus, и конюн- ктива. Tarsus е изграден от плътна съединителна тъкан. На
медиалната страна tarsus на горния и на долния клепач се свързват чрез lig. palpebrale
mediale, а встрани се намира raphe palpebrale laterale. B tarsus се намират отвесно
разположени жлези, glandulae tarsales, които отделят sebum palpebrale.
Conjunctiva. Тя е слизеста обвивка, която покрива задната страна на клепачите,
conjunctiva palpebrarum, и от тях се прехвърля върху bulbus oculi — conjunctiva bulbi.
Последната достига до cornea, където преминава в epithelium corneae. Мястото на
прехода на conjunctiva palpebrarum в conjunctiva bulbi е fornix conjunctive.
Слъзен апарат, apparatus lacrimalis. Той се състои от glandula lacrimalis и слъзни
пътища.
Glandula lacrimalis се разполага в горно-външния кран на орбитата. Има горно и
долно делче, pars orbitalis и pars palpebralis. Устройството е делчесто, произведеният
секрет се излива чрез 7—15 каналчета във fornix conjuti- ctivae. Сълзите се събират в
медиалния ъгъл, в laeus lacrimalis. През puncta lacrimalia (горен и долен), разположени
върху caruncula lacrimalis, те преминават в canali- culi lacrimales (superior et inferior) и
се събират в saccus lacrimalis. Чрез ductus nasolacrimalis те се отвеждат п долния носен
ход.
Кръвоснабдяване на окото. Окото се кръвоснабдява от клонове на a. ophthalmica
— клон на a. carotis interna. Тя преминава в очницата през canalis opticus.
Клонове за окото: 1. A. centralis retinae с ramus superior и ramus inferior. 2. Aa.
ciliarcs postcriores --- breves et longi. 3. Aa. ciliares antcriorcs.
Aa. ciliares posteriores longi и aa. ciliares anteriores участвуват в образуването на
circulus iridis major et minor.
Венозната кръв се събира във венозно сплетение в chorioidea и при екватора се
оттича чрез venae vorticosae (5—6). Венозната кръв от corpus ciliare и iris се оттича към
sinus venosus sclerae.
ОРГАН НА СЛУХА И РАВНОВЕСИЕТО
Анатомично органът на слуха й равновесието се дели на външно, средно и
вътрешно ухо или-лабиринт.
1. Ушна мида, auricula. Тя е изградена от еластичен хрущял, покрит с кожа.
Основните части на външния релеф на auricula са: helix, anthelix, crura helicis, scapha,
concha (продължава се във външния слухов проход), tragus, antitragus и lobulus
(изградени от влакнеста съединителна тъкан).
2. Външният слухов проход е дълъг около 5 см и достига до membrana tympani.
Състои се от външна, хрущялна (2 см), и вътрешна, костна част (1 см). Между тях се
включва тъп ъгъл, отворен напред и надолу. Външният слухов проход е покрит с тънка
кожа, която се продължава върху membrana tympani. В нея се намират glandulae
ceruminosae (произвеждат cerumen) и мастни жлези. В хрущялната част се намират
къси косми, tragi.
СРЕДНО УХО, AURIS MEDIA
Средното ухо е напречно сплесната кухина с 6 стени н с обем около 1 куб. см. В
него се намират верижно свързани 3 костици — чукче, наковалня и стреме.
Латералната страна е paries membranaceus. На нея се намира membrana tympani.
Над мембраната е recessus epitympanicus.
Membrana tympani е прикрепена чрез anulus fibrocartilaginous в sulcus tyinpanicus.
По средата си е придръпваха навътре — umbo. Membrana tympani има 3 слоя, отвън-
навътре — stratum cutaneum, stratum fibrosum и stratum mucosum. Stratum fibrosum е
изграден от колагенни съеднннтелнотъканни влакна. В горната част се намира
триъгълен сектор, в който stratum fibrosum липсва. Това v pars flaccida, а останалата
част е pars tensa.
Медиалната стена, paries labyrinthicus, свързва средното ухо с лабиринта. По
средата й се намира promontori um. Над и зад него е fenestra vestibuli, а под и зад него
— fenestra cochleae. Fenestra cochleae е заета от membrana tympani secundaria. Над
promontorium се намира prominentia canalis facialis.
Горната стена, paries tegmentalis, отделя cavum tympani от черепната кухина.
Долната стена, paries jugularis, отделя cavum tympani от fossa jugularis.
Задната стена, paries mastoideus, е по-широка в горния си край и тук се намира
antrum mastoideum, който свързва cavum tympani с cellulae mastoideae. На задната стена
се намира processus pyramidalis, на който се прикрепва m. stapedius.
Предната стена е paries caroticus ; в съседство върви a. carotis interna. В горната й
част се намира ostium tym- - panicum tubae auditivae — отвърстието на слуховата тръба.
Над него се намира отвърстието, през което излиза m. tensor tympani. Тръбата и
мускулът са вложени съответно в se- micanalis tubae auditivae и semicanalis
musculotubarius.
Слуховата тръба, tuba auditiva, свързва cavum tympani c pharynx; дълга e 3,5 см. ТЯ
има pars ossea и pars cartilaginea. Последната е изградена от хрущял е форма на улей.
На долната му страна се прикрепва m. tensor veli palatini. Tuba auditiva е покрита c
лигавица c цилиндричен въсеносен епител.
Слухови костици. Различаваме следните костици:
1. Чукчето, malleus, има овална глава, caput maliei, дръжка, manubrium mallei, и
преден и латерален израстък. Дръжката е свързана с membrana tympani.
2. Наковалнята, incus, има тяло, corpus iticudis, и два израстъка, crus longum и crus
breve. Crus longuni завършва c надебеление, processus lenticularis. Corpus incudis ce
свързва ставно c caput mallei, а чрез processus lenticularis се осъществява ставна връзка
със стремето.
3. Стремето, stapes, има главичка, caput stapedis, предно и задно краче, crus
anterius и crus posterius, и плочка, basis stapedis. Плочката е прикрепена по ръба на
fenestra vestibuli.
Веригата от слухови костици предава звукови трептения от membrana tympani на
fenestra vestibuli. Двата малки мускула — m. tensor tympani и т. stapedius, със своята
функция нагаждат membrana tympani и слуховите костици към различната сила и
височина на звука.
ВЪТРЕШНО УХО (ЛАБИРИНТ), AUR1S INTERNA
Вътрешното ухо се състои от костен и ципест лабиринт.
1. Костен лабиринт. Той се състои от равновесна и слухова част. Равновесната
част има преддверие, vestibu-
lum, и три костни полуокръжни канала, а слуховата част се състои от костния охлюв.
Преддверието на медиалната страна има костен гребен, crista vestibuli, който го
разделя на две ямки, recessus ellipticus и recessus sphericus. Crista vestibuli на горния си
край завършва с pyramis vestibuli, а на долния — с recessus cochlearis, началото на
спиралния канал на охлюва.
Костните полуокръжни канали започват и завършват в recessus ellipticus. Те са
взаимно перпендикулярни и според положението си са: преден, заден и латерален —
canales semicirculares — anterior, posterior et lateralis. Всеки канал започва c разширение,
ampulla, и завършва с краче, crus. Предният и задният завършват с общо краче, crus
commune, а латералнийт завършва самостоятелно с crus simplex.
Костният охлюв има основа, basis cochleae (на дъното на meatus acusticus internus),
и заоблен връх, cupula cochleae, насочен напред и встрани.
Охлювът има централна ос — вретено, modiolus, около който обикаля 21/2—2zf4s
пъти canalis spiralis cochleae. Modiolus има основа, basis, разположена в meatus acusticus
internus. Ha нея се намират малки отвърстия, tractus spiralis foraminosus, през които
минават снопчетата на слуховия нерв. Те водят в canalis longitudinalis modioli. При
cupula cochleae modiolus завършва c пластинка, lamina modioli. Ha външната страна на
modiolus се намира спирална пластинка, lamina spiralis ossea, която на върха завършва с
малка кука, hamulus. С lamina modioli тя ограничава отвор, helicotrema. Lamina spiralis
ossea се вдава в кухината на охлюва и я разделя непълно на две. В основата на
пластинката върви тесен канал, canalis spiralis modioli, където се разполага възелът на
слуховия нерв.
2. Ципест лабиринт. Състои се от следните части:
а. Равновесна част. Тя се състои от utriculus, разположен в recessus ellipticus,
sacculus — в recessus sphericus, и три ципести полуокръжни канала.
Utriculus има вид на елипсовидна торбичка. От нея започват и завършват трите
ципести полуокръжни канала.
Sacculus има вид на сферична торбичка.
Utriculus и sacculus са свързани непряко помежду си. От sacculus излиза тясна
тръбичка, ductus endolymphaticus, която се отваря н черепната кухина на задната страна
на пирамидата. От utriculus към него се простира ductus
utriculosaccularis. От sacculus започва къс канал, ductus reuniens, който го свързва с
ductus cochlearis.
На медиалната и долната стена на utriculus и на предната стена на sacculus се
намират съответно macula utriculi и macula sacculi, рецептори на равновесието..
Ципестите полуокръжни канали повтарят хода на костните и имат същите
названия. Всеки от тях започва с ampulla membranacea. В началната част на всяка
ampuia се намира издатина, crista ampullaris, рецептор на вестибуларния апарат.
б. Слухова част. Слуховата част на ципестия лабиринт е ductus cochlearis —
каналче с триъгълна при напречен разрез форма, което обикаля спирално около
modiolus. Започва със задънено начало, cecum vestibulare, и завършва при cupula с
cecum cupulare. В началото има ширина 1 мм, а накрая — 3,5 мм.
Ductus cochlearis се простира от lamina spiralis ossea до противоположната стена и
разделя костния канал на охлюва на две — sc ala vestibuli и scat a. tympani. Тон има три
стени: основна, paries tympanica, латерална и paries vestibularis към scala vestibuli.
Последната е заета от тст- brana vestibularis, която започна от горната устна на lamina
spiralis ossea. От долната устна започна inembrana spiralis (membrana basilaris), която
отива до срещуположната с тепа и отделя ductus cochlearis от scala tympani.
Върху membrana basilaris се намира рецепторът на слуха — organon spiralc
(Кортие.в орган). Кортненпят орган е изграден от опорни клетки и от специфично
сетивни, ресничести клетки. Последните са н две редици - медиална и латерална.
Кортненият орган е покрит от пктп- brana tectoria. Тя играе много нажиа роля при
осъществяване на слуховата функция като непосредствен дразнител на сетивните
клетки.