1. Психична болест – понятие. Психоза.

Псичната болест – разстройство в дейността на главния

мозък, при което се нарушава процесът на субективно отразяване на обективната
действителност и произтичащото от това нарушение в уравновесяване на личността с условията
на соц. и природна среда. Псих.болест е състояните на психиката, което води до поведеие,
отклоняващо се от приеманото за нормално, и свързано със субективно страдание и
непълноценност. Психозата представлява състояние, при което личността страда от известна
загуба на контакт с действителността. Психозата се изразява в нереално мислене на човек и
вярата му в неща, които не съществуват в реалността.

Видове психоза

Психоза, която се е появила в резултат от спирането на определени медикаменти, алкохол и

наркотици. В някои случаи тази психоза отминава много бързо, но понякога е необходимо да
мине много време, за да се възстанови напълно човек;

Реактивна психоза – внезапна проява на симптомина психоза, когато нещо изключително

стресиращо се е случило в живота на човек. Симптомите могат да бъдат много тежки, но
обикновено настъпва бързо възстановяване;

Халюцинации – това разстройство на съзнанието е свързано с вяра в неща, които не са истина;

Шизофрения – при това състояние симптомите присъстват за период по-дълъг от шест месеца.
Тогава можем да говорим за шизофрения. Много хора, които страдат от този проблем водят
почти нормален начин на живот, а някои от тях се възстановяват напълно;

Шизофренно разстройство – характеризира се със същите симптоми, които придружават

шизофренията, но за разлика от нея, разстройството продължава по-малко от половин година;

Биполярно афективно разстройство – това разстройство предизвиква сериозни колебания в

настроението. Тези настроения са свързани с прекалено повишена енергия и периоди, в които
настъпва потиснатост и депресия. В депресивните периоди могат да присъстват различни
психотични симптоми като чуване на гласове, които в определен момент може да подтикнат
засегнатото лице към самоубийство.

Шизоафективно разстройство – наблюдават се периоди на промени, а понякога болният

демонстрира психотични симптоми. Това състояние има характеристиките на афективно
разстройство и шизофрения, без ясна разлика между двете;

Психотична депресия – освен тежка депресия, болните страдат и от психотични симптоми.

Симптоми при психоза

Психозата е заболяване, което пряко влияе на мислите, но може да засегне поведението и

настроението. Няколко са характерните симптоми при психозата:

Объркано мислене – мисленето на болния става много объркано и неорганизирано. Той трудно
се концентрира, следи с мъка разговорите, а също така и много трудно запомня. Мислите се
ускоряват или забавят. Липсва ясна логика между казаните от него неща.Халюцинации – човек
в психотичен епизод може да вярва, чува или вижда неща и хора, които в действителност не
съществуват. Най-честите халюцинации се изразяват в чуване на несъществуващи
гласове.Промяна в чувствата – чувствата на засегнатото лице се променят без каквато и да е
видима причина. Човек в психотичен период се чувства странно или дори откъснат от околния
свят. Колебанията в настроението са чести и твърде динамични – от приповдигнато настроение
до депресия.Промяна в поведението – хора в психотичен период може да имат твърде
нелогично поведение. Например да се смеят без причина или да се ядосат без повод, да
демонстрират висока висока физическа активност. Важно е да се отбележи, че симптомите
варират при различните хора и могат да се променят във времето.

2. Обща психопатология – разстройства на съзнанието. Съзнанието е най-висшата форма на

психична дейност, присъща само на човека, и най непосредствено свързана с речта и
социланата система. То има две главни части; предметно съзнание-насочено към средата, и
самосъзнание -насочено съм субекта, към неговите мисли, емоции, действия, тяло.
Разстройствата на съзнанието са количествени и качествени. Към количествените се отнасят
Обнубилацио – замъгленост-най лека степен ориентацията е запазена, а психичните процеси
протичат забавено; Сомнолентност – сънливост. Нарушена е алопсихичната ориентация, но
запазена аутопсихичната; Сопор – унесеност, дълбок сън – словестна връзка не се осъществява,
но могат да се чуят спонтанно изречени думи, изречения. Липсва пълна ориентация, но са
запазени безусловните рефлекси; Кома -пълна загуба на съзнание-дълбоко подтискане както
на условните, така и на безусловните рефлекси; качествени разстройства – Делир – съзнанието
е помрачено, съобщава се за зрителни и др халюцинации, за страх; Аменция – най-дълбоко,
по-продължително и по-тежко разстройство на съзнанието; Хаотична помраченост на
съзнанието – дълбоко помрачение на съзнанието, което започва внезапно и протича с тежка
психомоторна възбуда- тези трите се срещат при интоксикационни психози, епилепсия,
мозъчни травми; Сомнамбулизъм.

3.Обща психопатология – разстройства на усещанията, възприятията и представите.

Възприятно-представната сдейност е в оснавата на познавателния процес. Усещането е най
елементарния психичен процес и наи нисшата степен на познанието. При усещането се
отразяват само отделни качества на предметите и явленията, например цвят, мирис, топло,
студено. Възприятието е психичен процес, при който се отразяват в мозъчната кора качествата
на предметите и явленията като цяло. Възприятието дава повече конкретни данни за предмета
и явлението, а представата – по-общото, по-значимото. Сенестопатии – своебразни и лъжливи
усещания, които могат да бъдат по тялото или да идват от вътрешните органи. Агнозии –
разстройства, при които се загубва възможността за познаване на предметите при запазено
познаване на отделни техни качества. Илюзиите са неправилно възприемане на предмети и
явления, които реално съществуват и в момента действат върху сетивата.Като разновидност на
илюзиите могат да се разгледат парейдолиите – при по продължително вхлеждане в облаците
могат да се разграничавар фигури на животни, хора и др. Психично знадравите правилно ги
оценяват като фантасни образи, а душевно болните се уверяват в тяхното реално
съществуване. Халюцинациите са сетивни измами, при които психично болните възприемат
образи на предмети и явления, които в момента не действат на техните сетива. Тези образи се
характеризират с обективност, пластичност и реалност. Обективно болният е в състояние да ги
локализира в пространството, да посочи мястото, откъдето ги чува или вижда предмета. Най-
често зрителните и тактилните халюцинации се срещат при болни с помра-чено съзнание,
слуховите са характерни за болните от шизофрения и алкохолна халюциноза, обонятелните и
вкусовите халюцинации — за болните от шизофрения. Псевдохалюцинациите са сетивни
измами, при които болните имат субективното преживяване за нещо изкуствено, нереално,
предизвикано „отвън“. Болният локализира „гласа“, „образа“ вътре в главата си, а не в
пространството. Синдромът на Кандински—Клерамбо се състои от псевдохалюцинации
налудности за въздействие, чувство за подчиненост на чужда воля и чувство за разкритост (от
разстояние узнават мислите им). Психосензорни разстройства (при болни от шизофрения,
хистерия, интоксикации и др)- към тях спадат: Деперсонализацията -отделни части от тялото
или цялото тяло могат да се възприемат уголемени, намалени или деформирани.
Дереализацията е разстройство във възприемането на околната действителност, която също
може да бъде „видяна“ уголемена, намалена или деформирана

4. Деменции. Деменция (оглупяване) е придобито след раждането заболяване, което

прогресивно засяга паметта, интелекта и личността на болния и повлиява социалните и
професионални дейности. Болестта на Алцхаймер е прогресивно невродено генеративно
заболяване. Съществено се нарушават паметта, ориентацията, зрително пространственото
възприемане на обкръжаващата среда, речта, двигателни умения, екзекутивните функции
(планиране, организиране, последователност). Първите признаци са свързани с намаляване на
интелектуалните възможности, които се проявяват с трудности при изпълнение на обичайните
професионални дейности и при справянето с ежедневните семейни задължения. Най-
очебийни са промените в краткотрайната памет, при дълготрайно относително съхранени
стари спомени. Бързо забравяне, разсеяност, неподреденост, непохватност, лутане, лошо
настроение и промени в поведението, нехарактерни за досегашното поведение на този
човек.Не са редки и поява на халюцинации (зрителни, слухови и дори мирисни).

Съдова деменция представлява деградация на вече развит интелект и памет, дължаща се на

съдови нарушения в мозъка. С прогресиране на заболяването постепенно се стига до изразен
личностен упадък и нарушаване нормалния начин на живот на индивида.

Причините, които водят до настъпване на съдова деменция могат да бъдат микроинфаркти в

различните области на мозъка, кръвоизливи, хронична мозъчна исхемия, черепномозъчна
травма и други.

Един от първите симптоми на съдовата деменция е дефицитът, свързан с краткосрочната

памет. Болните не могат да си спомнят какво са закусвали, не могат да възпроизведат спомени
от предишния ден, започват да повтарят своите действия. Те обаче помнят събития от минали
години и от детството си.

7. Екзогенни психични разстройства – определение и форми. Причиняват се от различни

външни фактори, които пряко или косвено увреждат дейността на главния мозък. Причините
могат да бъдат: Алогенни изхождащи от външната среда – природна и социална- при
травматични увреждания на мозъка, при интоксикации; Соматогенни – психични разстройства
предизвикани от инфекции, ендокринни, сърдечно съдови и др телесни заболявания;
Неврогенни – при първично засягане на мозъка(тумори, енцефалити, мозъчни дистрофии).
Могат да бъдат разделени в две групи: Симптоматични – психичната симптоматика е свързана
с някое телесно заболяваня, което разстройва индиректно дейността на главния мозък (чрез
промяна на кръвообръщението и метаболизма); Органични – тя е предизвикана от пряко
увреждане на мозъка; Те могат да бъдат разделени условно на Остри и Хронични в зависимост
от динамиката на протичане на основното заболяане, което ги предизвиква. Острите се
развиват при остри увреждания на дейността на главния мозък. В клиничната им картина
доминират количествените и качествените разстройства на съзнанието. Хроничните екзогенни
психични – кл. картина: хронична псевдоневротична симптоматика, която има органичен
характер и повишена раздразнителност, емоционална лабилност, бърза психична уморяемост;
и органична промяна на личността(дифузен и локален психоорганичен синдром)- паметови
разстройства, снижение на интелекта, емоционална лабилност, дезориентираност, промяна в
почерка и др, може да премине в деменция;

8.Психични разстройства вследствие употребата на алкохол. Алкохолен делир – видове,

Психичната зависимост се изразява с непреодолимо влечение за приемане на алкохол с цел

отстраняване на неприятните усещания и създаване на наслада.

Телесна зависимост се откроява преди всичко с абстинентни прояви: треперене на крайниците,

езика, тялото, потене, вътрешно безпокойствие, учестен пулс, раздразнителност. Те настъпват с
изчезване действието на алкохола. В тежките случаи може да се разгърне алкохолен делир.

Алкохолна интоксикация

Преходно състояние, което възниква след приемането на алкохол и води до смущения или
промени в протичането на физиологичните и психологичните функции и поведенческите
реакции.

Патологично алкохолно опиване

Това състояние се развива по правило след употреба на малки количества алкохол и то често
при индивиди без анамнеза за алкохолизъм или друго психиатрично/неврологично
заболяване.

Клинично разстройството се проявява с остро настъпващо качествено и/или количествено

нарушение на съзнанието и възприятни разстройства. Околния свят се възприема болестно и е
със заплашващ характер. Поведението се определя от психотичната продукция и има
отбранителен характер. Насочено е към въображаемата заплаха.

Не се установяват неврологични разстройства – няма размазан говор, няма атаксична походка.

Патологичното опиване продължава минути или няколко часа. Завършва остро, внезапно.
Болният няма спомен за преживяното – пълна амнезия.

Клиничната картина на абстинентното състояние

Психотични симптоми – тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и

непреодолимо желание да се приема алкохол, с ясното съзнание, че ще облекчи страданията
им; Телесни симптоми – стягане в сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, повишено
кръвно налягане, треперене на ръцете, устните и клепачите, студена пот по лицето и тялото.

Абстинентното състояние може да бъде усложнено с гърчове и/или с делир.

1. Гърчовете при абстиненция по нищо не се отличават от големите епилептични припадъци. С

лед продължителното спиране на употребата на алкохол, могат да не се наблюдават нови

гърчове, но има и изключения – гърчовете продължават да се появяват през различни
интервали от време, година и повече след като е прекратена употребата на спиртни напитки.
Клиничната картина на абстинентното състояние

2. Делирът може да се тразвие както по време на абсиненция, така и след преодоляване на

абстинентните явления.

Пределир – характеризира се с: тремор, потливост, учестен пулс и повишаване на

артериалното налягане.
Delirium tremens – Основните клинични прояви са: помрачено съзнание ,обърканост и
алопсихична дезориентация/. Поява на халюцинации /преимуществено зрителни, но също така
и слухови и тактилни/, Еуфория, страх, психомоторна възбуда, налудности с интерпретативен
характер, Ясно изразен тремор на горните крайници и езика, Координационни разстройства,
Повишена температура, изпотяване.

Делирът продължава 3 – 4 дни, рядко една седмица и завършва със сън.

Болните нямат спомен за преживяното по време на делира.

Около 15% от алкохолно зависимите са склонни да развият алкохолен делир.

40. Определение на понятията употреба - злоупотреба - зависимост към психоактивни

вещества.

Според СЗО „зависимостта” е „психично”, а понякога и соматично състояние, последица от

приема на психоактивни вещества, което се характеризира с нарушение на поведението и
други разстройства, включващи стремеж да се приема веществото постоянно или периодично,
при което настъпват вредни последици за самото лице или обществото.

Употреба

Приемането на психоактивна субстанция в неголямо количество и в непродължителен период

от време. Приемането на веществата най – често е мотивирано от любопитство за подражание
и за забавление, а при употреба на спиртни напитки – по традиция и за повишаване
настроението на компанията.

Злоупотреба

Началото на зависимостта е свързана със злоупотребата (abusus).

Злоупотребата с алкохол или друго вещество не винаги е осъзнавана.

Приемането на веществото продължава независимо от настъпващите професионални,

социални или соматични проблеми и усложнения.

В МКБ – 10 злоупотребата се разглежда като „вредна употреба” и се уточнява, че това е

прекомерна употреба на вещества, която причинява реална вреда – биологична, психологична
или социална.

Зависимост

1.Силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приемат ПАВ.

2. Нарушена способност за контрол върху приема на ПАВ по отношение начало, край или
нивото на употреба.

3. Приемане на ПАВ с цел облекчаване на абстинентни симптоми и със знанието, че това

помага

4. Физиологично състояние на абстиненция.

5. Повишен толеранс
6. Стесняване на личния репертоар от начини на употреба на ПАВ

7. Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия и интереси

8. Продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни последици

 Психичната зависимост се проявява с невъзможността за прекъсване: промените в

поведението са свързани с неразположение, неприятни усещания и страх, установените
навици за приемане на веществото стават трудни за прекъсване и обуславят непреодолимо
влечение (craving), което може да е два вида – компулсивно и обсесивно.

 Телесна зависимост - при намаляване или спиране на веществото, се появяват

мъчителни абстинентни прояви, включващи тежки телесни и психични нарушения, които се
отстраняват само чрез възобновен прием на веществото.

9. Шизофрения – в превод разцепена душа. Класическите форми на шизофренията са :

параноидната, кататонната, хебефренната и простата; Параноидната – синдром на Кандински-
Клерамбо- в клиничната картина доминира налудните идеи за отношение, преследване и
въздействие. Могат да се наблюдават и предимно слухови халюцинации и
псевдохалюцинации, по рядко обонятелни и др. Хебефренна форма – в юношеството,
преобладава глупавото поведение; Проста форма- прогресира незабележимо без ярко изявена
психопатологияна симптоматика. Преобладава общата вялост и неадекватното поведение.
Кататонна форма – започва около 30 годишна възраст: качествени разстройства на волята
кататонна възбуда и кататотен супор;

10. Афективни разстройства – мания. Преобладава веселото настроение; характеризира се с

т.нар манийна триада – повишено настроение (хипертимия), ускорен мисловен процес и
повишена склонност към дейност (хупербулия). Към тези три основни разстройства в
настроението, мисленетои волята могат да се проявят и разстройства в съдържанието на
мисленето (налудности за значимост, за величие). Болните имат непрекъснато желание да
правят нещо, обикновенно от тях извира жизнерадост, енергия и настроение, което заразява
околните. Манийно болните обикновенно обичат да се хвалят, но обикновенно твърденията
им са близки до реалните, а не нелепи. Нямат оплаквания и твърдят че са много добре. (гневна
мания и объркана мания).

11. Депресия: - преобладава потиснато тъжно настроение. Депресивна триада: потиснато,

тъжно настроение(дистимия), забавен мисловен процес и понижена действена активност (хипо
и абулия). Могат да се прибавят меланхолни налудности и изразени вегетативни разстройства
(безсъние, загуба на апетита, соматични оплаквания). Поведението на болния се определя от
потиснатото, тъжното настроение, което много често се придружава от чувството за страх,
тревожност, отчаяние и суицидни намерение. Сред налудните идеи най често преобладават
тези за вина, за греховност, малоценност, неизлечимост.

13. Невротични разстройства, свързани със стрес и соматоформени разстройства. Те имат

функционален и обратим характер. Неврозите са функционални разстройства на психичната
дейност, при които няма груби нарушение на отразителния период и се причиняват по
психогенен път (неблагоприятни психични въздействия). Към този раздел се отнасят: фобийни
разстройства, други тревожни състояния; обсесивно-компулсивни разстройства; реакции на
тежък стрес и разстройства в адаптацията, дисоциативни разстройства; самотофорни
разстройства; другия невротични разстройства;. В психиатричната практика у нас се използва
следното деление: неврастения, страхова невроза, фобийна невроза, хистерия, натраплива
невроза. Неврастения – повишена раздразнителност и бърза уморяемост (астения). В началото
на преден план са чисто психичните разстройства: раздразнителност, избухяи- восг, отслабване
на активното внимание, хиломнезия и немотивирани промени в настроението. По-късно сс
появяват вегетативни разстройства: нарушения в съня, главоболие, изпотяване на дланите,
виене на свят, чувство на натиск в областта на сърцето и др. Често се срещат сексуални
разстройства. Хистерията се отличава с многообразна симптоматика, която най-общо може да
бъде разделена в две групи: психични и соматични, в това число и

неврологични разстройства. Психичните разстройства са: подчертана емоционална

неустойчивост, пови-шена внушаемост, демонстративност, стремеж към значимост и др. Към
соматичните (и неврологичните) разстройства се отнасят сензомоторните и вегетативнс-
висцералните прояви на болестта. Натраплива невроза. В клиничната картина на
заболява¬нето преобладават натрапливи мисли и представи, опасения и страхове, влечения и
действия. Страхова невроза - тревога и страх, които нямат връзка с реална заплаха и се явяват
на пристъпи или като постоянно състояние. Много важно е, че страхът и тревогата са дифузни, а
не конкретно свързани с определена ситуация, предмет и др. Фобийната невроза клинично се
проявява в абнормен страх от конкретни обекти или ситуации, които в обичайни условия не
предизвикват такава реакция.

16. Спешни състояния в психатрията: психомоторна възбуда от различно естество,епилептичен

статус,алкохолен делир,ступорни състояния. Спешни състояния в психиатрията са
тези,свързани със възможности или заплахи за увреда спрямо живота на пациентите и/или
околните. Важното в случая е бързото поставяне на симптомна диагноза и относителното
определяне на причината и вида на разстройството. Стандартната психиатрична оценка на
риска съдържа елементи от анамнезата,настоящето състояние на пациентите и обкръжението
им.

Психомоторна възбуда и агресия - Наблюдава се при:шизофрения,манийна фаза на биполарно

разстройство,мозъчни и телесни заболявания(органични психози),абстинентни
синдроми,епилепсия,остри психогенни реакции.

Делирни състояния - Наблюдават се при:мозъчни и соматични заболявания,абстинентни

синдроми,най-често при алкохолизъм, медикаменти, интоксикации, наркотици,терапия с
антидепресанти.

Разстройства на съзнанието(обърканост,ступор) - Наблюдават се при:делир,соматични

заболявания,посттравмени състояния,обърканост,количествени и качествени нарушения на
съзнанието

5,6,12,15,16,17