4 слайд – Темата за вярата и надеждата в творчеството му – Във

Вапцаровите стихотворения е внушена идеята, че възкресената вяра води до

духовното спасение на личността. Олицетворение на идеала в някои от
поетическите текстове в ,,Моторни песни“ е символният образ на слънцето,
свързан с пространството на свободата - И слънцето на хоризонта / тъмен,
да, нашто ярко слънце ще просветне. (,,Писмо“). Очакваната внушителна
промяна е обрисувана като необикновен акт на преобразената човешка
общност, повярвала в своята творческа сила - ,,ще стенем ние слънцето при
нас“ (,,Завод“).
Бленуваното ново битие придобива очертанията на утопия, разкрита с
експресивни езикови средства. Такъв подход е използват в ,,Двубой“, където
реторичното възклицание е знак за непоколебима, ненакърнима вяра - ,,ще
изградим много с пот един живот желан и нужен, и то какъв живот!
Други устойчиви образи, възприемани като въплъщение на мечтата, са
пролетта и песента. Песента е израз на разкрепостения човешки дух и
упованието във възвишени ценности. Актът на пеенето се свързва с
преродената личност - ,,Ще пееме всички. Ще пеем, когато работим“ (,,Не
бойте се, деца“).
Вярата и надеждата са разкрити и чрез образа на хляба, осмислен като
духовна храна, която е потребност за човека и укрепва нравствените устои. В
писмо до майка си поетът изповядва разбирането си за най-важното за
съществуването си : ,,Освен работа ми трябва и друго, освен хляба си,
който изкарвам, трябва ми и друг хляб“. Думите му могат да се
интерпретират, като се съпоставят с написаното в Евангелие от Лука - ,, не
само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божи уста“.
Тази жизнена нужда от духовен хляб се появява в ,,Не бойте се, деца“ – ,,И аз
понеже нямам храна – ще ви нахраня с вера“.
Вярата и надеждата изграждат вътрешната хармония на Вапцаровия човек и
благодарение на тях той има оптимистична житейска нагласа.
7 слайд – Жанр и композиция – Жанрът на ,,Вяра“ е лирическо стихотворение
с особености на поема (синтезира няколко разказа – за човека; за борбата,
която води; за представата му за това, което го очаква) и също е определено
като ,,лирическа декларация“. Заглавието е с акцент върху вярата, която
предопределя човешкия живот и дава надежда за утрешния ден. Композиция
е двуделна, която се състои от 10 строфи със стъпаловидни (начупени)
стихове. В откровената изповед на лирическия присъстват диалогични
елементи, свързани с два типа обръщения – към събеседник и
към ,,злодеите“. Вапцаровият текст се отличава с полифонизъм (многогласие),
като се преплитат различни гледни точки и светогледни позиции. Изтъкват се
няколко опозиции – между живота и смъртта, вярата и безверието,
любовта и омразата, реалността и мечтата, настоящето и
бъдещето.

8 слайд – Анализ на първа част - Обхваща началните пет строфи и разглежда

мотивите за противоборството между човека и живота, сблъсъка на личността
със суровата действителност, жизнелюбието. Приведени са доказателства, че
животът има изключителна стойност за лирическия субект, като самата
дума ,,живот“ е написана с главна буква - ,,За него, Живота – направил бих
всичко“. Лирическия говорител възприема живота в цялата му сложност и
противоречивост като неразделимо единство на биологичното – „дишам“,
социалното – „работя“, екзистенциалното – ,,живея“. За Аза животът има
различни лица – на противник и като висша ценност, но въпреки всичко
борбената личност е съхранила своето жизнелюбие. Той се появява и в още
една роля, свързана с естетическото и духовното – увлечение да пише стихове
,,тъй както умее“. Тази вметната конструкция може да се интерпретира
като белег на скромност, но и като отстояване на индивидуалния стил на
поета. В първа част е поставен акцент върху борбата и присъстват
опозициите любов-омраза (втора строфа) и живот-смърт.
Стихотворението утвърждава идеята, че животът е нещо повече от потискаща
социална реалност, бит, тъй като е и битие, което е изпълнено с неочаквани
изпитания: ,, Да кажем, сега ми окачат въжето“, опасни
предизвикателства: ,,Летял бих със пробна машина в небето“,
вдъхновяваща динамика: ,,бих търсил в простора далечна планета“. По
този начин е изграден неедноплановият образ на лирическия говорител,
който е и борещ се с действителността.
Готовността на Аза да се подложи на рискован експеримент с ,,взривна
ракета“, е израз на вярата му в собствените сили и да докаже в екстремна
ситуация своите възможности. Нетрадиционните образи от света на техниката
изразяват посланието за ролята на прогреса, който е доказателство за
творческите способности на човека. Финалните стихове на пета строфа
обобщават, че за личността със свободен дух, да ,,бъде“ означава да живее
пълноценно, да прави възвишен житейски избор, да съхрани мечтите си, да
остане вярна на себе си“: ,,Все пак ще чувствам приятния гъдел, че още
живея, че още ще бъда“. Също така в диалогичността е структурен принцип –
читателят е в роля на изповедник на лирическия Аз.

10 слайд – Мотивът за вярата - Въведен е чрез оракулския похват на

допускането, предвижданото - ,,Но ето, да кажем, вий вземете, колко? –
пшенично зърно от моята вера“. Той е основен във втората смислова част.
Вярата е по-голяма ценност дори от живота. Отнемането й е равносилно на
смърт и се приема като посегателство и насилие върху човешката същност.
Чрез вярата лирическият субект се изгражда като активна, непримирима с
обстоятелствата личност.