Biochem Bibi

БЕЛТЪЦИ
И
АМИНОКИСЕЛИНИ
Гл. Ас. Биляна Георгиева, дб

Катедра по медицинска химия и биохимия
Медицински Университет София
Функции на белтъците:
Структурна Резервна Каталитична
Регулаторна Транспортна Защитна
Съкратителна
Белтъци – хетеробиополимери изградени от α-, L-

аминокиселини, свързани по между си с пептидни
връзки.
Аминокиселина Аминокиселина
Пептидна
връзка
Резонансна стабилност на пептидната връзка

Първична структура на белтъците
Пептидна
връзка
Пептидна
връзка
Инсулин - Пептиден хормон произвеждан то бета-клетките на
панкреаса.
Ген COL1A1 Ген COL1A2
¯ ¯
Препро-α1-верига Препро-α2-верига
Отстраняване на сигналния пептид
в лумена на гранулирания ЕР
Про-α1-верига Про-α2-верига
Пролил-4-хидроксилаза, Лизил хидроксилаза; ВитС

Гликозилиране (гранулиран ЕР)
Две α1-вериги + Една α2-верига

Формиране на вътрешно-
и междуверижни S-S-
връзки
Проколаген (тройна суперспирала с десен ход)
Транспортиране до апарата на Голджи, пакетиране и

секретиране с екзоцитоза
Изрязване на N- и C-
Проколаген пептидази пропептидите
Тропоколаген
Формиране на напречни
връзки
Колагенови фибрили
Колагенови влакна
Ген COL1A1 Ген COL1A2
¯ ¯
Колаген тип I Препро-α1-верига Препро-α2-верига
Отстраняване на сигналния пептид в
лумена на гранулирания ЕР
Про-α1-верига Про-α2-верига
Пролил-4-хидроксилаза, Лизил хидроксилаза; ВитС

Гликозилиране (гранулиран ЕР)
Две α1-вериги + Една α2-верига

Формиране на вътрешно-
и междуверижни S-S-
връзки
Проколаген (тройна суперспирала с десен ход)
Транспортиране до апарата на Голджи, пакетиране и

секретиране с екзоцитоза
Изрязване на N- и C-
Проколаген пептидази пропептидите
Тропоколаген
Формиране на напречни
връзки
Колагенови фибрили
Колагенови влакна
The most abundant protein in mammals (from 25% to 35% of the whole-body protein
content). In skin, tendon, artery walls, organic part of bones and teeth, endomysium
surrounding muscle fibers.
COL1A1 gene - pro-α1-chain

COL1A2 gene - pro-α2-chain
Hydroxylation of Pro and Lys residues (prolyl-4-hydroxylase, lysyl-hydroxylase, Vit C) (in
RER).
Glycosylation (glucose or galactose) of the OH-groups in LysOH (in RER).
Two α1-chains + One α2-chain (left-handed helixes) = right-handed triple-helix procollagen
molecule (in RER).
The most common motifs Gly-Pro-X and Gly-X-ProOH (X is any amino acid other than
glycine, proline or hydroxyproline).
Procollagen is shipped to the Golgi apparatus, where it is packaged and secreted by
exocytosis.
Outside the cell, membrane bound procollagen peptidases, cleave the "loose’’ N-terminus
and C-terminus of the procollagen molecule to form tropocollagen.
Extracellular Lysyl oxidase results aldehyde groups which undergo covalent bonding
(cross-linking) between tropocollagen molecules.
This polymer of tropocollogen is known as a collagen fibril.
Multiple collagen fibrils form into collagen fibers.
Глутатион (GSH)
= Глутатионът (GSH) е трипептид (γ-глутамил-
цистеинил-глицин).
= Сулфхидрилната група (SH) на цистеина е
донор на протони.
= В окислено състояние два глутатиона се
свързват по между си с дисулфиден мост в
глутатион дисулфид (GS-SG).
= Клетката сама синтезира глутатион.
Окситоцин – пептид от 9 аминокиселини. Предизвиква
контракции на матката и стимулира лактацията.
Аспартам – метилов естер
на дипептида Asp-Phe.
Изкуствен подсладител.
Вторична структура на белтъците
α-спирала β-лист
Третична структура на белтъците
Хидрофобни
и
Ван дер Ваалсови
взаимодеиствия
Полипептидна
верига
Водородни
връзки
Глобуларни белтъци
Дисулфидни
мостове
Йонни сили на
привличане/отблъскване
Фибриларни белтъци
Четвъртична структура на белтъците
Структура на белтъците - обобщение
Денатурация
и
Ренатурация
Необратима топлинна денатурация на белтъци

Нагъване на протеините чрез шаперони
Ø “Шаперони” (т.нар. Heat Shock

Proteins, Hsp) - са
специализирана група
протеини, които са
необходими за правилното
нагъване на много видове
белтъчи.
Ø Новосинтезираните
полипептидни вериги се
предпазват от нежелателни
нагъвания чрез свързването
им с шаперони. За някои
белтъци е достатъчна
системата на Hsp70, докато
при други е необходимо
участието на TRiC или Hsp90.
Прионови болести
= Прионовите болести представляват трансмисивни невродегенеративни
спонгиформни енцефалопатии, които фатално засягат ЦНС у човек и
животни.
= Основна роля има превръщането на нормалния
клетъчен prion protein (PrPC, участва в клетъчната
адхезия и сигнализация) в абнормна изоформа
наречена PrPSc.
PrPSc, за разлика от PrPC, е богат на структури от
тип β-лист (вместо α-спирала) и е резистентен на
действието на протеази.
PrPSc, формира амилоидни фибрили, които се
акумулират и формират плаки.
= Класификация на прионовите болести:
Наследствени – фамилна болест на Creutzfeldt-Jakob
(CJD), болест на Gerstmann-Straussler (GSD) и
фатална фамилна инсомния (FFI);
Придобити - ятрогенна CJD, куру, вариант CJD (vCJD)
у човек, скрейпи при овце, и спонгиформна
енцелофалопатия при едър рогат добитък;
Спорадични – 5 различни спорадични типа CJD,
спорадична фатална инсомния.
Причини за
получаване на
абнормния PrPSc
1. Мутации в PRNP гена.
2. Повлияване на
нормалния PrPC от
абнормния PrPSc белтък.
PrPSc е способен да
превръща нормалната
конформация на PrPC , с
което го превръща в
абнормната му
инфекциозна изоформа
PrPSc.
Зарядови свойства на аминокиселините
катийон цвитерйон анийон
Изоелектрична точка
pKa (NH2) + pKa (COOH)

pI = 2
Дисоциация на аминокиселинните радикали
Спрегната киселина Спрегната база

(формата, която преобладава под рКа) (формата, която преобладава над рКа)
SDS-полиакриламидна гел електрофореза на белтъци
SDS (Натриев додецил сулфат)
β-меркаптоетанол
Електрофореза на
серумни белтъци
Серумни белтъци в норма

+
-
+ -
Моноклонална гамопатия
+
-
+ -
HPLC хроматография на аминокиселини в плазма
Maple syrup urine disease

(MSUD)
Левциноза
Нормална проба
Фенилкетонурия
Phenylketonuria (PKU)
Фенилаланин Фенилпируват
Фенилаланин
хидроксилаза
Фениллактат
Тирозин Фенилацетат
Меланин
Цитратен цикъл
Адреналин Хормони на
Норадреналин щитовидната жлеза
Тирозинемия
Нуклеинови
киселини

Нуклеотиди
Азотни бази в ДНК Азотни бази в РНК

Роля на нуклеотидите
1. Мономерни единици на нуклеиновите киселини (ДНК и РНК).
2. Част от коензими (НАД, НАДФ, ФАД, ФМН, КоА).
3. Донори на енергия (АТФ, ГТФ).
4. Рибозими.
5. Участват в метаболизма на липиди (ЦДФ) и въглехидрати (УДФ).
6. Регулация на ензимното действие чрез фосфорилиране и
дефосфорилиране (ATФ).
7. За активиране на множество субстрати (ATФ).
8. Алостерична регулация на ензими.
9. Вторични посредници в сигналната трансдукция (цAMФ, цГМФ).
Първична структура на нуклеиновите
киселини
Структура на ДНК – Модел на Watson и Crick
5’-P
5’-P
3’-OH
3’-OH
5’-
P 3’-
OH
3’-
OH 5’-
P
Конформации на ДНК
► А-форма– десен ход; 11

базови дв./оборот; Базите на
са перпендикулярни на оста на
спиралата (отклонение 200);
Диаметър на двойната
спирала 23 A.
A-ДНК B-ДНК Z-ДНК
► B-форма (моделът на
Watson и Crick) – десен ход; 10
базови дв./оборот; Диаметър
на двойната спирала 19 A.
► Z- форма – ляв ход; 12

базови дв./оборот; В поли-GC
или поли-AT райони. Диаметър
на двойната спирала 18 A.
Пакетиране на ДНК
Човешки кариотип
Normal karyotype
Човешки
митохондриален
геном
- Гени за тРНКи.
- Гени за рРНКи - RRNS за12s рРНК; RRNL за16s рРНК.
- Гени за НАДН дехидрогеназата (Комплекс I) – ND1-ND6.
- Гени за Цтохром с оксидазата (Комплекс IV) – COX1, COX2, COX3.
- Гени за АТФ синтазата (Комплекс V) – ATP6, ATP8.
- Гени за Коензим Q - цитохром c редуктазата / Цитохром b (Комплекс III) - CYTB.
иРНК
5’- - 3’
ДНК 3’- - 5’
Екзон Интрон Екзон

Алтернативен сплайсинг
тРНК
Акцепторн
а бримка
Едни и същи за
всички тРНК
TyC
бримка DHU
бримка
Антикодонн
а бримка
Специфични за
всияка тРНК
Зреене на тРНК
рРНК
Зреене на рРНК
Пуринови и пиримидинови аналози като
противувирусни и противоракови агенти
Мутации в ДНК
Бета- Thalasemia intermedia Thalasemia major
(Анемия на Кули)
таласемия
Причина: Мутации в HBB гена на
хромозома11. Две HBB мутации
ИЛИ Две HBB мутации
Една HBB мутация и множество
алфа-генни локуси
Засегнат белтък:
Бета-глобиновите вериги на хемоглобина.
Една HBB мутация
Thalasemia minor / minima

Лечение и профилактика:
Хемотрансфузии;
Прием на фолиева киселина;
Премахване на натрупаното
желязо с хелатни агенти;
Трансплантация на костен
мозък;
Пренатална и постнатална ДНК
диагностика.
ЕНЗИМИ – част I

Свойства на ензимите
► Биологични катализатори;
► Увеличават скоростта и на правата и на обратната
реакция;
► Действат в малки количества;
► Намаляват активиращата енергия;
► В края на реакцията остават непроменени;
► Висока ефективност;
► Висока специфичност;
► Действат при меки условия;
► Подлежат на строга регулация.
Субстрат
Кофактори Коензим
Простетична група
При здрава връзка
с апоензима
Кофактор
Коензим Апоензим Холоензим
(Небелтъчната
(Белтъчната (целият
При слаба връзка част;
част)
ензим)
с апоензима Активатор
Неактивен) Активен
Неорганични кофактори - Mg2+, Zn2+, Cu+, Mn2+, Fe2+, Ni, Mo

(молибдоптерин), желязо-серни кластери.
Органични кофактори – витамини или техни производни.
Групи кофактори:
1. Кофактори пренасящи водород;
2. Кофактори пренасящи групи;
3. Кофактори на изомерази и лиази.
Кофактори пренасящи водород
Кофактор Витамин
НАД (Никотинамид аденин динуклеотид) PP (B3, ниацин)
НАДФ (Никотинамид аденин динуклеотид фосфат) PP (B3, ниацин)
ФМН (Флавин моно нуклеотид) B2 (рибофлавин)
ФАД (Флавин аденин динуклеотид) B2 (рибофлавин)
Убихинон (CoQ) -
Липоамид Липоева киселина

(липоат)
Аскорбинова киселина Витамин C
Глутатион -
НАД и НАДФ / Ниацин (B3, PP)
=НАД+ е кофактор на
оксидоредуктази в
окислителни
катаболитни реакции.
= НАДФH+H+ е
кофактор на
дехидрогенази и
редуктази в
редуктивни
биосинтезни реакции.
ФМН и ФАД / Рибофлавин (B2)
= Кофактори на аеробни и анаеробни дехидрогенази.
Убихинон (Co Q10)
= Q10 е 1,4-бензохинон, където
„Q“ се отнася до хиноновата
странична група, а „10“ показва
броя на изопрениловите групи в
опашката.
= Мастно разтворим,
витаминоподобен.
= Основен източник на CoQ10 у
човек е собсвена биосинтеза.
= Намира се предимно в
митохондриите, като компонент
на дихателните вериги.
= Инхибира липидната пероксидация, като предотвратява образуването на

липидни пероксилни радикали.
= Регенерира витамин Е от α-токоферилов радикал.
= Предпазва окислението на LDL частиците, което има протективен ефект при
сърдечносъдови заболявания.
= Дефицит на CoQ10 – възниква при намалена биосинтеза или при увеличеното
му използване.
Липоамид / Липоева киселина
Не е витамин.
Функционално важни са двете SH-групи.
Дисулфидният мост може да се редуцира.
Свързан е с ковалентна амидна връзка към ε-NH2-група на лизилов
остатък от апоензима.
Холоензимът (дихидролипоил трансацетилаза) участва в
окислителното декарбоксилиране на α-кетокиселини.
Аскорбинова киселина / Витамин С
Биологична роля:
=Абсорбция на желязо (редуцира Fe3+ до Fe2+);
=Разграждане на тирозин;
=Синтез на катехоламини (допамин хидроксилаза превръща допамин в
норадреналин);
=Синтез на жлъчни киселини;
=Синтез на колаген (пролин и лизин хидроксилази);
=Антиоксидант – предпазва клетките от оксидативен стрес и възстановява
други антиоксиданти, като витамин Е.
= Сулфхидрилната група (SH) на цистеина е
донор на протони.
= В окислено състояние два глутатиона се
свързват по между си с дисулфиден мост в
глутатион дисулфид (GS-SG).
=GSH е важен антиоксидант - предпазва клетъчните
компоненти от вредното действие на свободни радикали и
реактивни кислородни съединения (Н2О2 и ОН=).
=Поддържа други антиоксиданти (витамини Е и С) в техните
редуцирани активни форми.
Кофактори пренасящи групи
Кофактор Витамин Група
АТФ (Аденозин трифосфат) - Фосфатна, АМФ
УДФ (Уридин дифосфат) - Гликозилни групи
ЦДФ (Цитидин дифосфат) - Фосфохолин
Диацилглицерол
Пиридоксал фосфат B6 NH2 и COOH групи
S-аденозилметионин - Метилова група
Тетрахидрофолат B9 (Фолиева к-на) C1 групи
Биотин B7 (H) COOH група
Коензим A (Co A) B5 (Пантотенова к-на) Ацилни групи
Тиамин пирофосфат B1 (Тиамин) C2 групи
Липоамид - Ацилни групи
ATФ (Аденозин трифосфат)
Примери:
УДФ (Уридин дифосфат)
Глюкозо-1-фосфат УТФ
УДФ-глюкоза
УДФ-глюкуронат
УДФ-галактоза
ЦДФ (Цитидин дифосфат)
Цитидин дифосфат (ЦДФ)
Цитидин дифосфат-
диацилглицерол
Цитидин дифосфат- холин

Пиридоксал фосфат (B6)
OH O NH3
Участва в: H2C HC H2C
1. Метаболизъм на HOH2C O HOH2C O HOH2C O
аминокиселини:
● Трансаминиране; N
CH3
N
CH3
N
CH3
● Декарбоксилиране – H H H
синтез на невротрансмитери PYRIDOXINE PYRIDOXAL PRYIDOXAMINE
(серотонин, допамин, NH3

O
адреналин, норадреналин, O HC O H2C
GABA) и хистамин; O P O H2C O

O P O H2C O
● Цистатионин синтаза и O O
цистатионаза – участват в N N CH3
CH3
преобразуването на H H
метионин в цистеин; PYRIDOXAL5' PHOSPHATE PYRIDOXAMINE 5' PHOSPHATE
2. Въглехидратен метаболизъм (Гликоген фосфорилаза в черен дроб);

3. Синтез на хема (АЛА синтаза);
4. Освобождаване на селен от приетите с храната селенохомоцистеин и
селенометионин;
5. Превръщане на триптофан в ниацин (В3);
6. Синтез на сфинголипиди (церамид).
S – Аденозилметионин
Донор на метилова група за синтез на:
= Креатин = Минорни бази в РНК = Мелатонин
= Адреналин = Лецитин = Холин
= Полиамини (спермин и спермидин)
= Метилиране на ДНК
Тетрахидрофолат / Фолат (B9)
Участва в:
=Производство на нови клетки,
синтез на ДНК (С2 и С8 от
пуриновия пръстен) и РНК
(тимидилат синтаза);
=Производство на червени и
бели кръвни клетки;
=Нормално протичане на
бременността и феталното
развитие.
Биотин (Витамин H, B7)
= Структура - Хетероциклена, S-
съдържаща монокарбоксилова
киселина изградена от уреидо и
тетрахидротиофенов пръстени.
= Пренася COOH група и е кофактор на
карбоксилази.
= Свързан е с ковалентна амидна

връзка към ε-NH2-група на лизилов
остатък от апоензима.
= Синтезира се от чревните бактерии.

= Консумирането на сурови яйца
(белтъка) може да доведе до
дефицит поради наличието на
авидин (биотин свързващ
гликопротеин).
Коензим A (CoA)
= Съдържа витамин В5 (пантотенова киселина).
= Пренася ацилни групи (цикъл на Кребс, синтез и разграждане на
мастни киселини, синтез на холестерол, кетонови тела, ацетилхолин).
β-Alanine Pantoic acid

Тиамин пирофосфат / Тиамин (B1)
Ензимно катализирана реакция в клетките
АТФ
Тиамин Тиазолов пръстен АМФ
Пиримидинов Метиленов мост

пръстен
Тиамин пирофосфат
Участва в преноса на двувъглеродни фрагменти:

1. Окислително декарбоксилиране на α-кето киселини
(Пируват и алфа-кетоглутарат дехидрогеназни комплекси);
2. Транскетолазни реакции (в пентозофосфатния път).
Кофактори на изомерази и лиази
Кофактор Витамин Функция
Тиаминпирофосфат B1 Декарбоксилиране на
(ТФФ) α-кето киселини
Пиридоксал фосфат B6 Декарбоксилиране на

(ПФ) аминокиселини
УДФ (Уридин дифосфат) - Изомеризиране на

въглехидрати
Метилкобаламин B12 Вътрешномолекулни

преобразувания
Метилкобаламин / Кобаламин (B12)
Диметилбензимидазол
Коринов пръстен
(тетра пиролов пръстен с
кобалтов йон)
- Цианкобаламин
- Метилкобаламин
4) OH – Хидроксикобаламин
- Аденозилкобаламин
Номенклатура на ензимите
I. Оксидоредуктази - катализират реакции на окисление и редукция
(обмяна на водород, електрони) - редуктази, дехидрогенази, хидроксилази,
оксигенази.
II. Трансферази - катализират реакция, при които се извършва пренос

на отделни групи (метилова, карбоксилна, ацилна, гликозидна,
фосфатна, аминна).
III. Хидролази - катализират хидролитно разкъсване на връзки (естерни

– естерази; пептидни - протеази, протеинази, пептидази; гликозидни –
гликозидази; естери на мастни киселини – липази; фосфатно-естерни –
фосфатази; пирофосфатни връзки - пирофосфатази).
Номенклатура на ензимите
IV. Лиази - осъществяват
нехидролизно разкъсване на СС, СN
и СО връзки, при които една
молекула се разгражда до две
молекули, или от две молекули се
образува една нова.
V. Изомерази – катализират
вътремолекулни процеси на
изомеризация (рацемизиране,
епимеризиране, цис-транс-
превръщане, вътремолекулно
пренасяне на групи).
VI. Лигази (синтетази) – катализират кондензацията на две молекули и

се синтезира нова молекула, като се
се спряга с едновременно протичаща силно екзергонична реакция
(напр. хидролиза на АТФ).
Ензимна
катализа
E + S ßà ES à E + P
Активен център на ензима
Механизъм на ензимното действие
Субстратна специфичност
Абсолютно структурно и
химическо съответствие от
типа „ключ-ключалка“,
Fischer
Индуцирано структурно
притъкмяване, Koshland
(ензимът е „гъвкав“)
Индуцирано структурно
притъкмяване със
субстратно напрежение,
Koshland
(и ензимът и субстратът
частично се променят)
Уравнение на Michaelis и Menten
Km = [S], когато скоростта е равна на половината от максималната.
Vmax – максималната скорост, при която всички

активни центрове са наситени със субстрат.
Уравнение на Lineweaver-Burk
(уравнение на двойните реципрочни стойности)
y = ax x + b
Влияние на pH и температурата
върху скоростта на ензимните
реакции
Vmax Vmax
Vmax
T0 opt T0 opt pH opt pH opt

ЕНЗИМИ – част II
РЕГУЛАЦИЯ НА
ЕНЗИМНОТО
ДЕЙСТВИЕ

Инхибиране на ензимната активност
КОНКУРЕНТНО ИНХИБИРАНЕ
4S и I са структурни аналози;
4I се свързва в активния център;
4Образува се ES или EI комплекс;
4Степента на инхибиране зависи от съотношението [S] / [I].
Пуринови и пиримидинови аналози като
противовирусни и противоракови агенти
Антифолатни препарати
Метотрексат – аналог на дихидрофолата и е конкурентен инхибитор на ензима
дихидрофолат редуктазата. Потиска клетъчното делене. Използва се при лечение
на някои хематологични малигнени състояния.
Сулфонамиди – аналог на p-аминобензоената киселина. Използва се при

лечение на бактериални инфекции. Когато бактерията се опита да синтезира
дихидрофолат, тя включва сулфонамида вместо р-АБК и се получава
нефункционален кофактор.
Антагонисти на витамин K
Дикумарол, варфарин, аценокумарол –
използват се като антикоагуланти. Явяват се
конкурентни инхибитори и блокират епоксид
редуктазата, която превръща окислената в
редуцирана форма на витамина.
Липсата на редуциран вит.К не позволява γ-
карбоксилиране в коагулационните фактори и
невъзможност за активирането им от Са2+.
Алостерично повлияване
Инхибиране на ензимната активност
НЕКОНКУРЕНТНО ИНХИБИРАНЕ
4S и I са с различна структура;
4I се свързва в алостеричен център;
4 Образува се ES, EI и ESI комплекси;
4 Степента на инхибиране зависи само от [I].
Алостерично инхибиране
Ретроинхибиране
Лечение на хиперхолестеролемия със статини – конкурентни инхибитори на
ХМГ КоА редуктазата
Ретроинхибиране – Регулация на пуриновата синтеза de novo
Рибозо-5-фосфат
ФРФФ синтетаза
ФРФФ
Глутамин-ФРФФ
амидотрансфераза
Фосфорибозиламин
АМФ ИМФ ГМФ

Лечение на подагра с алопуринол –
Конкурентен инхибитор на ксантин оксидазата
Регулация на пиримидиновата
синтеза с ретроинхибиране
Активиране на
зимогени чрез
протеолиза
Регулация на ензимното действие чрез обратимо
фосфорилиране/дефосфорилиране
Фосфатаза
(Инсулин)
Фосфатаза
(Инсулин)
Регулация на липолизата в мастната тъкан
Изоензими (Изозими)
Различни форми на един и същи ензим, които катализират една и съща
реакция, но:
● Се различават в аминокиселинния състав, което променя зарядовите
свойства на белтъка, а оттук и електрофоретичната му подвижност;
● Имат различни кинетични параметри (напр. различна Km);
● Локализирани са в различни клетъчни компартменти или различни
органи;
● Имат различни механизми за регулация.
Клинично значение на ензимите
Креатин киназа
Димер
Субединица M
(Muscle)
Субединица B
(Brain)
Три изоформи:
MM, MB, BB
https://www.youtube.com/watch?v=QonqyAPKs0Q
Лактат дехидрогеназа
Тетрамер
Субединица H (Heart)
Субединица M (Muscle)
Пет изоформи:
HHHH (LDH1)
HHHM (LDH2)
HHMM (LDH3)
HMMM (LDH4)
MMMM (LDH5)
Клинично значение на ензимите при инфаркт на
миокарда
Защо азиатците са с “Asian flush” or “Asian glow”
повишена
чувствителност към
етанол?
Ацеталдехидът причинява
гадене, тахикардия и
зачервяване на лицето
(Asian red-face syndrome).
НАД+ НАДН+Н+ НАД+ НАДН+Н+
Алкохол дехидрогеназа Алдехид дехидрогеназа
Повишена активност Намалена активност
(поради намален pH оптимум) (дефицит на ALDH2)
БИОЕНЕРГЕТИКА

Обмяна на веществата (метаболизъм) – съвкупност от анаболизъм и катаболизъм.
Макроергични съединения
Централна роля на адениловата система АТФ/АДФ за
енергетичната обмяна в клетките
ЕНЗИМИ НА БИОЛОГИЧНОТО ОКИСЛЕНИЕ
I група: ОКСИДО-РЕДУКТАЗИ
1. АНАЕРОБНИ ДЕХИДРОХЕНАЗИ
2. АЕРОБНИ ДЕХИДРОГЕНАЗИ (=ОКСИДАЗИ)
3. ОКСИГЕНАЗИ
- МОНООКСИГЕНАЗИ, ВНАСЯТ ЕДИН АТОМ КИСЛОРОД
(=ХИДРОКСИЛАЗИ)
- ДИОКСИГЕНАЗИ, ВНАСЯТ ДВА АТОМА КИСЛОРОД
4. ХИДРОКСИПЕРОКСИДАЗИ
Редокс-системи с биологично значение
▶ Никотинамидни редокс-системи - никотинамидаденин динуклеотид
(НАД+/НАДН + Н+) и никотинамидаденин динуклеотидфосфат (НАДФ+/НАДФН +
Н+).
▶ Флавинови редокс-системи - флавинмононуклеотид (ФМН/ФМН.Н2) и

флавинадениндинуклеотид (ФАД/ФАД.Н2).
▶ Редокс-системи с хинонова структура – убихинон (КоQ)
▶ Метал-съдържащи редокс-системи - Железни / медни

йони здраво свързани с белтъчен компонент, пренасят
електрони. Хем-съдържащи белтъци (цитохроми).
▶ Тиолови редокс-системи - липоева киселина (липоат) и глутатион.
+ 2H
- 2H
+ 2H
- 2H
Окислително фосфорилиране
на субстратно ниво
1. Глицералдехид-3-фосфат
дехидрогеназна
реакция;
2. Енолазна реакция;
3. Окислително декарбоксилиране на α-
кетокиселини:
- Пируват дехидрогеназна реакция;
- α-кетоглутарат дехидрогеназна
реакция.
Окислително
фосфорилиране
в дихателна
верига
Пируват дехидрогеназен
комплекс
Пируват дехидрогеназен комплекс
Цитратен цикъл
Връзки между гликолизата и цитратния цикъл
Регулация на цитратния цикъл
Дихателна верига - принцип
Външна
мембрана
Вътрешна
мембрана
1. Образуваните в катаболизма редуцирани НАДН+Н+ и ФАД.Н2 предават водород

(протони и електрони) на дихателната верига;
2. Електроните се движат по веригата от редокс-системи и губят енергия;
3. Тази енергия се използва за извеждане на Н+ от матрикса в междумембранното
пространство;
4. Краен акцептор на електроните в дихателната верига е кислорода и се образува
вода;
5. Н+ се стремят да се върнат в матрикса и преминават през АТФ-синтазата;
6. При това се синтезира АТФ.
Дихателна верига - устройство
Цитоплазма
Външна
митохондриална
мембрана
Междумембранно
пространство
Вътрешна
митохондриална
мембрана
Матрикс
Дихателна верига - устройство
НАДН дехидрогеназа; НАДН:убихинон оксидоредуктаза;
Комплекс I
Комплекс I е най-големият и най-сложно устроен компонент на дихателната верига.
Изграден е от 38 ядрено-кодирани и 7 митохондриално кодирани субединици (ND1–ND6 и
ND4L). Молекулната му маса е около 1000 kDa, заедно с нековалентно свързани ФМН и 8
Fe-S-кластера.
Има „L“-образна форма с 2 добре обособени рамена (периферно и мембранно).
Хидрофилното периферно матриксно рамо се състои предимно от ядрено-кодирани
субединици, ФМН, 3 Fe-S-кластера и място за свързване с убихинон.
Хидрофобното мембранно рамо се състои изцяло от митохондриално кодирани
субединици, 1 Fe-S-кластер и каталитичното място за субстрата убихинон.
3D структура на Комплекс I Канали за H+
Fe-S-кластери
ФМН
Сукцинат дехидрогеназа;
Сукцинат:убихинон оксидоредуктаза; Комплекс II
Комплекс II се състои от 4 ядрено-кодирани субединици:
= Две хидрофилни разположени в матрикса (A и B):
ØСубединица A съдържа ковалентно свързан ФАД и място за свързване на сукцинат.
Ø Субединица B съдържа 3 Fe-S-кластера : [2Fe-2S], [4Fe-4S] и [3Fe-4S].
= Две хидрофобни разположени в мембраната (C и D) съдържащи 1 хем b (цитохром
b558) и място за свързване с убихинон.
Инхибитор на комплекс II:

CARBOXIN – фунгицид в
D селското стопанство и агент
C за обработка на семена.
A
Коензим Q:цитохром c оксидоредуктаза;
Цитохром bc1 комплекс; Комплекс III
Комплекс III е димер. Всеки мономер
съдържа 11 субединици, включително
Цитохром b562 (bH), Цитохром b566 (bL),
Цитохром c1 и 1 Fe-S белтък.
Инхибитори на комплекс III: Antimycine,
Stigmatellin.
Изпомпване на H+ чрез Q-цикъла
Цитохром с
Малък хемопротеин (13 kDa) от една полипептидна верига (100
аминокиселини) слабо асоцииран към вътрешната митохондриална
мембрана. Хемът приема електрони от bc1 комплекса (Комплекс III)
и ги подава към комплекс IV.
Цитохром с оксидаза; Комплекс IV
Комплекс IV е димер. Всеки мономер е изграден от
13 субединици, 3 от които са митохондриолно
кодирани.
Комплекс IV има 4 редокс центъра:
=Меден атом (CuB център)
= Цитохром a и Цитохром a3
= Двойка медни атоми (CuA център).
Цитохромите свързват много здраво O2 (между
железните и медни йони) докато O2 не свърже 2 H+
от матрикса и не се редуцира напълно до H2O.
Комплекси на дихателната верига и
коефициент на окислително фосфорилиране
10 Н+ → 3 АТФ
6 Н+ → 2 АТФ
2 Н+ → 1АТФ
АТФ-синтазен комплекс
Разпрягане на
окислителното
фосфорилиране
Инхибиране на дихателната верига
Ротенон Цианид
Олигомицин Барбитурати Натриев азид
Антимицин
CO
Външна митох. мембр.
НАДН+Н+ / I 10H+ 3 ATФ

Разпрягане – термогенин, Са2+,
ФАД.Н2 / II 6 Н+ 2 АТФ
Билирубин, Т3, Т4, СМК
IV 2 Н+ 1 АТФ
2,4-динитрофенол
Н+ Н+ Н+ Н+
Междумем-
бранно 4 H+ 4 H+ 2 H+
пространство
IV
С
I III Fo
Вътрешна Q а, а3
Мембр. b, c1
2е
2е - 2е F1
- ФАД.Н2 -
ФАД.Н2 2е
НАДН+Н+
II - АДФ+Ф АТФ
Пируват дех. 2Н+
Изоцитрат дех. Ок. ВМК ½ О2
Алфа-КГ дех. ГлицеролФ Топлина
Малат дех. совалка
Ок. ВМК Н2О
Глутамат дех. Н+ Н+ Н+Н+ Н+ Н+
Малатна совалка Матрикс
Скъсена електронпреносна верига за десатурация на висши
мастни киселини:
Скъсена електронпреносна верига за хидроксилиране на

субстрати:
Cyt P450 reductase
Cyt P450
Интеграция на метаболизма
Човешки
митохондриален
геном
- Гени за тРНКи.
- Гени за рРНКи - RRNS за12s рРНК; RRNL за16s рРНК.
- Гени за НАДН дехидрогеназата (Комплекс I) – ND1-ND6.
- Гени за Цтохром с оксидазата (Комплекс IV) – COX1, COX2, COX3.
- Гени за АТФ синтазата (Комплекс V) – ATP6, ATP8.
- Гени за Коензим Q - цитохром c редуктазата / Цитохром b (Комплекс III) - CYTB.
Митохондриални болести
ОПТИЧНА АТРОФИЯ ТИП LEBER (LEBER OPTIC ATROPHY;
LEBER HEREDITARY OPTIC NEUROPATHY; LHON)
(OMIM # 535000 )
LHON възниква най-често на средна възраст с внезапна или
постепенна загуба на зрение със скотоми. Слепотата засяга и двете
очи едновременно или последователно.
Прогресията варира от внезапно начало до бавна прогресия и загуба
на зрението за период от 2 години.
Дължи се на мутации в 5 митохондриални гена за НАДН
дехидрогеназния комплекс (ND1, ND2, ND4, ND5, ND6), в гена за
Цитохром b (CYTB), в 1 от гените за Цитохром с оксидазата (COX3), и
в 1 от гените за АТФазния комплекс (ATP6).
СИНДРОМ НА LEIGH
(Subacute Necrotizing Encephalomyelopathy)
(OMIM # 256000)
Синдромът на Leigh е тежко прогресивно невродегенеративно

заболяване с начало през първата година от живота. Клиничните
симптоми зависят от това в коя област от ЦНС се наблюдават лезии.
Характеризира се с прогресиращо умствено изоставане и загуба на
двигателни умения (психомоторна регресия). До 2-3 години от началото
болните умират от дихателна недостатъчност.
Главните симптоми са трудно преглъщане (дисфагия), изоставане в
развитието, мускулна хипотония, неволеви мускулни съкращения
(дистония), двигателни проблеми и нарушен баланс (атаксия), загуба на
усет и слабост в крайниците (периферна невропатия).
Дължи се на мутации, както в ядрени, така и в митохондриални
гени, кодиращи комплекси I, II, III, IV и V от електронтранспортната
верига и компонентите на пируватдехидрогеназния комплекс.
Засегнатите 3 митохондриални гена са за НАДН дехидрогеназния
комплекс (ND2, ND3, ND5).
MELAS СИНДРОМ (Mitochondrial Myopathy, Encephalopathy,
Lactic Acidosis and Stroke-like episodes)
(OMIM # 540000 )
MELAS синдромът е генетични хетерогенно митохондриално

заболяване характеризиращо се със засягане на ЦНС и разнообразен
клиничен фенотип. Симптомите включват гърчове, хемипареза,
hemianopsia, кортикална слепота и епизоди на повръщане.
дехидрогеназния комплекс (ND1, ND5, ND6) и в 6 митохондриални гена
за тРНКи (за левцин, глутамин, хистидин, лизин, цистеин и серин).
MARSDEN СИНДРОМ; LEBER ОПТИЧНА АТРОФИЯ И

ДИСТОНИЯ; (OMIM # 500001)
Характеризира се с оптична атрофия, загуба на зрение, ранна

деменция и дистония.
дехидрогеназния комплекс (ND1, ND3, ND4, ND6).
СИНДРОМ НА KEARNS-SAYRE (Chronic Progressive External
Ophthalmoplegia, CPEO)
(OMIM # 530000)
Характеризира се с хронична и прогресивна загуба на очните

движения (офталмоплегия), дегенерация на ретината, мускулна
слабост, кардиомиопатия, атаксия и енцефалопатия.
Дължи се на разнообразни делеции в митохондриалния геном (от 1.3
до 7.6 kb).
ДЕФИЦИТ НА МИТОХОНДРИАЛНИЯ КОМПЛЕКС I
(OMIM # 252010)
Комплекс I (НАДН-убихинон редуктаза) се състои от поне 36 ядрено

кодирани и 7 митохондриално-кодирани субединици. Мутации в коя
да е от субединиците води до това заболяване.
Дефицитът на комплекс I е най-честият ензимен дефект в
окислителното фосфорилиране. Проявява се с голямо
разнообразие от клинични фенотипи вариращи от летални
заболявания в неонаталния период до невродегенаривни
заболявания в зряла възраст.
Симптомите включват макроцефалия с прогресираща
левкодистрофия, неспецифични енцефалопатии, хипертрофична
кардиомиопатия, миопатия, чернодробни заболявания, синдром на
Leigh, наследствена оптична невропатия тип Leber, както и някои
форми на Паркинсон.
ВЪГЛЕХИДРАТНА ОБМЯНА
Гликолиза, Глюконеогенеза,
Пентозофосфатен път

Монозахариди Дизахариди
Полизахариди
Гликолиза
Анаеробна
гликолиза
Аеробна гликолиза
Пируватът влиза в
митохондриите и се разгражда в
цитратния цикъл
(CO2, H2O, АТФ)
Глицеролфосфатна совалка
2 АТФ
Малатна совалка
3 АТФ
Брой АТФ получени от 1 глюкоза при
АЕРОБНА ГЛИКОЛИЗА
1 Глюкоза >>> 2 Пируват 2 ATФ

2 Пируват > 2 АцетилКоА 2 x 3 ATФ 6 ATФ
2 АцетилКоА в Кребс 2 x 12 ATФ 24 ATФ
32 ATФ
Малатна совалка ГлицеролФ совалка

НАДH+H+ ФАД.H2
2 x 3 ATФ = 6 ATФ 2 x 2 ATФ = 4 ATФ
38 ATФ 36 ATФ
Връзки между гликолизата и
цитратния цикъл
Гликолиза в еритроцити и роля на 2,3-бисФГ
► При гликолиза се образува 2,3-бисФГ, вместо 1,3-бисФГ. Това
съединение е от значение за свързването на О2 към Hb.
► Ниски [2,3-бисФГ] улесняват свързването на О2 от Hb. Високи [2,3-
бисФГ] улесняват отдаването на О2 от Hb.
► 2,3-БФГ алостерично намалява афинитета на Hb към О2 и улеснява
освобождаването на О2, с което се усилва отдаването на О2 от Hb в
тъканите.
► HbF има по-

нисък афинитет
към 2,3-БФГ,
респективно по-
висок афинитет към
О2, което улеснява
поемането на О2 от
майчиния HbA.
Роля на 2,3-бисфосфоглицерат
► 2,3-БФГ се свързва в централна

празнина от три положително
заредени аминокиселинни остатъка (1
Lys, 2 His) на всяка от β веригите на
дезоксиHb .
► 2,3-БФГ се свързва с по-висок афинитет с дезоксиHb в тъканите,

отколкото с оксиHb в белия дроб, поради конформационни промени.
Глюконеогенеза
Глюконеогенеза
Ензимите фруктозо-1,6-бисфосфатаза и глюкозо-6-фосфатаза се срещат

само в органи, където се извършва глюконеогенеза (черен дроб и бъбреци).
Те катализират хидролитното отделяна на фосфатен остатък.
Хексокиназа Глюкокиназа
Застъпеност широко застъпена, вкл. и в Преобладава в черния дроб;
черен дроб има го и в островните клетки на
панкреаса
Специфичност по-ниска специфичност - По-специфичен към глюкоза
активира и други хексози
При нормална напълно наситен и работи с само частично наситен
[глюкозата] ензимът максимална ефективност
е
Афинитет към висок (Кm = 0.1 mM) нисък (Кm = 10 mM)
глюкоза
Глюкозо-6-фосфат Е инхибитор Не е инхибитор
Синтезата на ензимa не да
се индуцира от (ензимът е конститутивен) (ензимът е индуцируем)
инсулин
Активността зависи не да
от [глюкоза] в
кръвта
Биологична роля да осигури поемане на глюкоза да осигури навлизане на
от тъканите дори при ниска глюкоза от кръвта в черния
глюкозна концентрация в дроб и така да снижи нейната
кръвта висока концентрация след
нахранване
Гликолиза и глюконеогенеза
Глюкозо-6-Ф
Цитрат
АМФ
Фр-2,6-бисФ
АТФ, АМФ
Цитрат Фр-2,6-бисФ
АТФ, Ацетил КоА

Аланин АДФ
Ацетил КоА
Регулация на гликолизата и глюконеогенезата
Регулация на
фосфофруктокиназа I
Регулация на
фосфофруктокиназа II
При ниска [глюкоза] глюкагонът активира
ПКА. ФФК II се фосфорилира и се проявява
нейната фосфатазна активност (превръща
Фр-2,6-бисФ във Фр-6-Ф). Гликолизата се
инхибира, а глюконеогенезата се активира.
Високи нива на Фр-6-Ф стимулират фосфопротеин фосфатазата. ФФК II се

дефосфорилира и се проявява нейната киназна активност (превръща Фр-6-Ф във Фр-2,6-
бисФ). Гликолизата се стимулира, а глюконеогенезата се инхибира.
Регулация на пируват киназата
Регулация на гликолизата в мускулите
при покой и работа
Мускулно съкращение
Мускул в покой (Активирана гликолиза)
(Инхибирана гликолиза)
Глюкоза
Глюкозо-6-Ф Рибулозо-5-
Глюкозо-6-Ф Глюкоз
дехидрогеназа Ф
о Епимераза Изомераза
6-Фосфо
глюконолактон 6-Фосфоглюконат
Ксилулозо-5-Ф Рибозо-5-Ф
Транскетолаза
ТФФ
Фруктозо-6-Ф
Фруктозо-6- Транскетолаза
Ф ТФФ
Глицералдехид-3-Ф
Трансалдолаза Седохептулозо-7-Ф
Пируват Пентозофосфатен път Еритрозо-4-Ф

Фруктозо-6-Ф
Пентозофосфатен
път
Глюкозо-6 фосфат дехидрогеназна недостатъчност
Х-свързано заболяване.
Характеризита се с хемолиза на
еритроцити в резултат на
оксидативен стрес след прием
на определени лекарства и
храни, които повишават нивата
на пероксидите.
Лекарства: Аспирин, антималарийни препарати

Храни: Бакла. (примакин), антибиотици (нитрофурантоин, дапсон).
Бакла (Vicia faba, Faba vulgaris)
Механизъм на токсичност на баклата
Баклата съдържа гликозидите
вицин (Vicine) и конвицин
(convicine), които се
хидролизират и дават
агликоните дивицин (divicine) и
изоумарил (isouramil), които
са с висок капацитет да
окисляват глутатиона.
Метаболизъм на
гликоген, галактоза и фруктоза

Полизахариди
Амилоза Линейни, a-1-4 гликозидни Има един редуциращ и Формира В растенията –
неразклонени връзки един нередуциращ край спирала картофи, пшеница,
20% вериги от глюкозни (около 6 ориз, царевица, др.
остатъци остатъка на
Скорбяла оборот)
Амилопектин Основният скелет е a-1-4 и a-1-6 Има един редуциращ и Формира
амилоза гликозидни връзки много нередуциращи спирална,
80% (неразклонена). На краища разклонена
всеки 25-30 структура
остатъка има
разклонение
Силно разклонен – a-1-4 и a-1-6 Има един редуциращ и Формира В животни – черен
Гликоген на всеки 8-10 гликозидни връзки много нередуциращи гранули дроб и мускули
остатъка краища
Структура на гликогена
Разклонената молекула на гликогена е изградена
от около 30000 глюкозни остатъци. В
нередуциращия край е разположен белтъка
гликогенин (димер), от който започва
образуването на гликогеновата молекула.
Хидролитно разграждане на скорбяла и гликоген в стомашно-
чревния тракт
Слюнчената и панкреатичната α-амилаза

(ендоглюкозидаза, която хидролизира вътрешн
връзки на равни интервали) води до получаван
дизахарида малтоза, тризахарида малтотриоз
олигозахариди (α-декстрини) от 4-9 глюкозни о
Гликозидните остатъци свързани с α-1,6 връзк
изомалтоза.
Ензимът захараза-малтаза хидролизира загаро
малтоза и малтотриоза.
Ензимът изомалтаза-малтаза хидролизира α-1
връзките в декстриниеа, както и α-1,4 връзките
малтозата и малтотриозата.
Алфа-амилаза – ензим за разкъсване на internal α-1,4-glycosidic linkages and not the α-1,6 linkages. Amylase also
does not act on α-1,4 linkages of glycosyl residues serving as branching units. Thus, the cleaved units formed by its action
are the disaccharide maltose, the trisaccharide maltotriose, and an oligosaccharide with one or more α-1,6 branches and
containing on average eight glycosyl units, termed the ‘α-limit dextrin’. These compounds are further cleaved to glucose
by oligosaccharidase and α-glucosidase, the latter removing single glucose residues from α-1,4-linked oligosaccharides
(including maltose). A sucrase–isomaltase complex is secreted as a single polypeptide precursor molecule and is
activated into two separate enzymes, one of which (isomaltase) is responsible for the hydrolytic cleavage of α-1,6-
glycosidic bonds. Thus the final product of digestion of starches is glucose. The amylase occurs free in the lumen,
whereas α-glucosidases and isomaltase are attached to the membrane of the enterocyte.
Disaccharides are broken down by membrane-bound disaccharidases present on the intestinal mucosal surface. Starch
Хидролитно разграждане
на скорбяла и гликоген в
стомашно-чревния тракт
Слюнчена и панкреатична a-амилаза
Малтаза
Изомалтаза
(= a-декстриназа,
деразклоняващ ензим)
Изомалтаза
a
(= -декстриназа,
деразклоняващ ензим)
Малтаза
Глюкоза
Фосфоролитично разграждане на гликоген в черен дроб и мускули
Фосфорилазата откъсва един по един

глюкозни остатъци от нередуциращите
краища (в зелено) и ги превръща в глюкозо-
1-фосфат. Работи докато стигне до 4-5
остатъка преди разклонението.
Глюкантрансферазата прехвърля
фрагмента от остатъците от по-малкия клон
(в лилаво) към главната верига, за да
действа върху нея отново фосфорилазата.
Амило-1,6-глюкозидазата хидролитно
отделя остатъка в разклонението (в
червено) като глюкоза.
Фосфоролитично разграждане на гликоген в черен дроб и мускули
Синтез на гликоген
Глюкоза
Глюкокиназа
Активиране на глюкозата
(Хексокиназа)
Глюкозо-6-Ф
+
Фосфоглюкомутаза
Глюкозо-1-Ф УТФ
УДФ-Глюкозо-
пирофосфорилаза ФФ
УДФ-Глюкоза
Гликоген
синтаза
Регулация на гликогеновия метаболизъм
Фосфатаза
(Инсулин)
Фосфатаза
(Инсулин)
Регулация на гликоген синтазата
Ефект на инсулина върху гликоген синтазата
ГЛИКОГЕНОЗИ
Название: Ензимна Засегнат Структура Количество

Тип Болест на недостатъчност орган на гликоген на гликоген
I von Gierke глюкозо-6- фосфатаза черен дроб нормална увеличено

всички
II Pompe α-1,4-глюкозидаза лизозоми нормална увеличено
липсващи или
амило-1,6-глюкозидаза всички много къси
III Cori от деразклоняващия ензим органи увеличено
външни вериги
много дълги
черен дроб неразклонени
IV Andersen разклоняващ ензим и други органи нормално
вериги
V McArdle гликоген фосфорилаза мускули нормална увеличено
VI Hers гликоген фосфорилаза черен дроб нормална увеличено
VII Tarui фосфофруктокиназа мускули нормална увеличено
киназа на
VIII - фосфорилазата черен дроб нормална увеличено
киназа на
IX - фосфорилазата всички органи нормална увеличено
0 - гликоген синтаза черен дроб нормална намалено
Разграждане на галактоза
Правете разлика между:
ПИРУВАТ
ЛАКТОЗА ЛАКТАТ
ДЕХИДРОГЕНАЗА
ЛАКТАЗА
ЛАКТАТ (МЛЕЧНА К-НА)

ГАЛАКТОЗА + ГЛЮКОЗА
Получаване на лактоза в лактираща млечна
жлеза
Разграждане на фруктоза
ФРУКТОЗА Фруктозо-1-Ф
Фруктокиназа
(черен дроб) Алдолаза В
(черен дроб)
Хексокиназа
(мускули)
Фруктозо-6-Ф ДХАФ Глицералдехид
Фруктозо-1,6-бисФ Глицерол
Глицерол киназа
(черен дроб)
ДХАФ Глицералдехид-3-Ф
Глицерол-3Ф
Пируват
Пируват ТРИГЛИЦЕРИДИ
Метаболизъм на мастни
киселини, ТАГ и кетонови тела

Stearidonic acid (C18:4; D6,9,12,15)
Наситени мастни к-ни
Брой С-атоми Название Систематично название Структурна формула
Късоверижни МК
C3:0 Пропионова (Propionic acid) Propanoic acid CH3CH2COOH
C4:0 Маслена (Butyric acid) Butanoic acid CH3(CH2)2COOH
C5:0 Валерианова (Valeric acid) Pentanoic acid CH3(CH2)3COOH
Средноверижни МК
C6:0 Капронова (Caproic acid) Hexanoic acid CH3(CH2)4COOH
C7:0 Enanthic acid Heptanoic acid CH3(CH2)5COOH
C8:0 Каприлова (Caprylic acid) Octanoic acid CH3(CH2)6COOH
C9:0 Пеларгонова (Pelargonic acid) Nonanoic acid CH3(CH2)7COOH
C10:0 Капринова (Capric acid) Decanoic acid CH3(CH2)8COOH
C11:0 Undecylic acid Undecanoic acid CH3(CH2)9COOH
C12:0 Лауринова (Lauric acid) Dodecanoic acid CH3(CH2)10COOH
Дълговерижни МК
C13:0 Тридецилова (Tridecylic acid) Tridecanoic acid CH3(CH2)11COOH
C14:0 Миристинова (Myristic acid) Tetradecanoic acid CH3(CH2)12COOH
C15:0 Пентадецилова (Pentadecylic acid) Pentadecanoic acid CH3(CH2)13COOH
C16:0 Палмитинова (Palmitic acid) Hexadecanoic acid CH3(CH2)14COOH
C17:0 Margaric acid Heptadecanoic acid CH3(CH2)15COOH
C18:0 Стеаринова (Stearic acid) Octadecanoic acid CH3(CH2)16COOH
C19:0 Нонадецилова (Nonadecylic acid) Nonadecanoic acid CH3(CH2)17COOH
C20:0 Арахинова (Arachidic acid) Eicosanoic acid CH3(CH2)18COOH
C21:0 Heneicosylic acid Heneicosanoic acid CH3(CH2)19COOH
Много дълговерижни МК
C22:0 Бехенова (Behenic acid) Docosanoic acid CH3(CH2)20COOH
C23:0 Трикозилова (Tricosylic acid) Tricosanoic acid CH3(CH2)21COOH
C24:0 Лигноцеринова (Lignoceric acid) Tetracosanoic acid CH3(CH2)22COOH
C25:0 Пентакозилова (Pentacosylic acid) Pentacosanoic acid CH3(CH2)23COOH
C26:0 Церотинова (Cerotic acid) Hexacosanoic acid CH3(CH2)24COOH
C27:0 Карбоцеринова (Carboceric acid) Heptacosanoic acid CH3(CH2)25COOH
C28:0 Монтанова (Montanic acid) Octacosanoic acid CH3(CH2)26COOH
C29:0 Нонакозилова (Nonacosylic acid) Nonacosanoic acid CH3(CH2)27COOH
C30:0 Мелисова (Melissic acid) Triacontanoic acid CH3(CH2)28COOH
C31:0 Hentriacontylic acid Hentriacontanoic acid CH3(CH2)29COOH
C32:0 Lacceroic acid Dotriacontanoic acid CH3(CH2)30COOH
C33:0 Psyllic acid Tritriacontanoic acid CH3(CH2)31COOH
C34:0 Geddic acid Tetratriacontanoic acid CH3(CH2)32COOH
C35:0 Ceroplastic acid Pentatriacontanoic acid CH3(CH2)33COOH
Брой С-атоми Название Структурна ф-ла Кратка информация
(С3-С5) Късоверижни МК (Short-chain fatty acids / SCFAs)
Произвежда се от чревните бактерии
(Propionibacterium) като краен продукт от
анаеробния им метаболизъм. Открива се в стомаха
на преживните животни, в черва и човешка пот
Пропионова Propanoic (поради чревния микробиом и бактериите по
C3:0 CH3CH2COOH
Propionic acid acid кожата у човек). Има неприятна миризма.
ПропионилКоА се получава при разграждане на МК
с нечетен брой С-атоми, от някои аминикиселини и
при синтезата на жлъчни к-ни от холестерол.
Добър субстрат е за глюконеогенеза.
3-4% в ТАГ в маслото. Произвежда се от чревните
бактерии и е важен енергиен изтичник за
Маслена Butanoic
C4:0 CH3(CH2)2COOH колоноцитите. Има миризма на гранясало. Среща
Butyric acid acid
се в животински и растителни мазнини, мляко,
сирене, кърма, пот.
Открива се във Valeriana officinalis. В малки
количества се произвежда от чревните бактерии.
Валерианова Pentanoic Естерите са с хубава миризма и се използват в
C5:0 CH3(CH2)3COOH
Valeric acid acid
парфюмерията, за разлика от киселината, която е с
неприятен мирис.
У човек главен източник на SCFAs е ферментирането на фибри и несмлени въглехидрати под

действие на анаеробни бактерии в дебелото черво.
(С6-С12) Средноверижни МК (Medium-chain fatty acids / MCFAs)

Има я в козето мляко, в различни животински
Капронова Hexanoic мазнини, в обвивката на семена гинко. Има
C6:0 acid
CH3(CH2)4COOH
Caproic acid мирис на коза.
ТАГ на енантовата к-на (трихептаноин,
triheptanoin) се изполва за хранителна добавка
Енантова Heptanoic при определени медицински състояния.
C7:0 CH3(CH2)5COOH
Enanthic acid acid Естерите миришат хубаво, за разлика от
киселината, която мирише на гранясало.
В козето мляко, кокосовото масло (7%), масло

от палмови ядки (palm kernel oil - 3%) . Има
Каприлова Octanoic
антимикробиални свойства и се използва като
C8:0 acid
CH3(CH2)6COOH дезинфектант. Естерите, за разлика от к-ната,
Caprylic acid
са с хубава миризма и се използват в
парфюмерията.
Има неприятен мирис на гранясало. Мушкатото

Пеларгонова Nonanoic
(Pelargonium) и индришето (Geranium) съдържат
C9:0 acid
CH3(CH2)7COOH
Pelargonic acid
естери на к-ната.
ТАГ, които съдържат MCFAs се разграждат бързо в червата, поемат се от ентероцитите

и не се включват в хиломикроните.
(С6-С12) Средноверижни МК (Medium-chain fatty acids / MCFAs)

Мирис на коза. Има я в козето и в други
животински млека, кокосовото масло (10%),
масло от палмови ядки (palm kernel oil - 4%),
Капринова Decanoic
C10:0 acid
CH3(CH2)8COOH плодът дуриан (1.6%). Естерите (приятен
Capric acid
плодов аромат) се използват за ароматизиране
и в парфюмерията.
--
Undecylic Undecanoic
C11:0 acid
CH3(CH2)9COOH
acid
Има я в олиото от дафинов лист (Laurus nobilis

oil), олиа от палмите Astrocaryum murumuru,
Attalea cohune и Attalea speciosa, в кокосовото
масло (50%), масло от палмови ядки (palm
kernel oil - 50%), майчиното мляко (6.2%), краве
Лауринова Dodecanoic мляко (3%), плодът дуриан (1.3%), в cupuaçu
C12:0 acid
CH3(CH2)10COOH
Lauric acid butter (от семената на Theobroma grandiflorum).
Използва се в козметиката и производство на
сапуни. Повишава „добрия“ холестерол (high-
density lipoproteins, HDL).
(С13-С21) Дълговерижни МК (Long-chain fatty acids / LCFAs)

--
Тетрадецилова
Tridecanoic
C13:0 Tridecylic acid
CH3(CH2)11COOH
acid
Среща се като тримиристин в маслото от
индийско орехче (Myristica fragrans) - (75%),
в спермацет (мазнина от кашалот), в много
животински мазнини (лой-3%), плодът
Миристинова дуриан (14.5%), майчиното мляко (8.6%),
C14:0 Myristic
Tetradecanoic
CH3(CH2)12COOH
кокосовото масло (14%), масло от палмови
acid ядки (palm kernel oil) (16%), палмово масло
acid
(1%). Участва в мембранните фосфолипиди
при еукариоти. Повишава „добрия“
холестерол (high-density lipoproteins, HDL).
Една от най-често срещаните МК с нечетен

Пентадецилова брой С-атоми. Има я в маслото,
Pentadecanoic
C15:0 Pentadecylic acid
CH3(CH2)13COOH агнешка/овча лой, плодът дуриан (3.6%),
acid кравето мляко (1.2%).

Най-често срещаната наситена МК у животни,
растения и микроорганизми. Широко застъпена в
месо, сирене, масло (50–60%), лой (26%), палмово
масло (44%), какаово масло (от семена на Theobroma
Палмитинова
Hexadecanoic cacao) – 25-30%, зехтин (7-20%), ленено масло (4-6%),
C16:0 Palmitic CH3(CH2)14COOH
acid соево (10%) и слънчогледово олио, кокосовото масло
acid
(10%), майчино мляко. От излишните въглехидрати се
синтезира палмитинова к-на. Тя повишава „лошия“
холестерол (low-density lipoproteins, LDL).
Среща се в много малки количества. Има феромонни

Margaric Heptadecanoic свойства (камила, язовец, влечуги). Среща се в плода
C17:0 CH3(CH2)15COOH
дуриан (2.2%).
acid acid
От гръцката дума στέαρ "stéar” (tallow=лой). Една от

най-често срещаните наситени МК. По-застъпена в
животинските мазнини (до 30%), отколкото в
растителните (обикновено <5%) - палмово масло
Стеаринова Octadecanoic (4.3%), ленено масло (3%), зехтин (<5%). Изключение
C18:0 CH3(CH2)16COOH правят какаовото масло (от семената на Theobroma
Stearic acid acid
cacao) – 24-37%, cupuaçu butter (от семената на
Theobroma grandiflorum) - 7%, масло от shea (28–45%),
ben oil (олио от Моринга) от семена на Moringa oleifera
(7.4%).

Среща се в животински и растителни мазнини,
Нонадецилова но рядко. Секретира се от термитите-войници
Nonadecanoic
C19:0 Nonadecylic CH3(CH2)17COOH
acid (Rhinotermes marginalis) за защита.
acid
Среща се в малки количества в cupuaçu butter

(от семената на Theobroma grandiflorum) - 7%,
Арахинова олио от перила (от семената на Perilla
C20:0 Arachidic Eicosanoiacid CH3(CH2)18COOH
frutescens) –1%, фъстъчено олио (1.1–1.7%),
acid
царевично олио (3%), какаово масло (1%).
Heneicosylic Heneicosanoic --
acid acid
Брой С-атоми Название Структурна ф-ла
(С22 и повече) Много дълговерижни МК (Very long-chain fatty acids / VLCFAs)

Бехенова Има я в олиото от семената на Moringa
Docosanoic
C22:0 Behenic
acid
CH3(CH2)20COOH oleifera (=drumstick tree) ben oil (behen oil) –
acid 9%.
Трикозилова
Tricosanoic
C23:0 Tricosylic CH3(CH2)21COOH --
acid
acid
Среща се в дървесния катран, в различни
Лигноцеринова цереброзиди. В малки количества
Tetracosanoic
C24:0 Lignoceric
acid
CH3(CH2)22COOH присъства в повечето естествени мазнини,
acid във фъстъченото олио (1-2%).
Пентакозилова
Pentacosanoic
C25:0 Pentacosylic CH3(CH2)23COOH --
acid
acid
От гръцката дума κηρός (keros), пчелен
восък. Силно застъпена в пчелния восък и
Церотинова бразилския восък (карнаубски восък =
Hexacosanoic
C26:0 Cerotic CH3(CH2)24COOH палмов восък = carnauba wax = Brazil wax),
acid
acid получен от листата на палмата Copernicia
prunifera. Използва се за глазиращ агент
(E903).

Намира се в минералния восък или земния
Карбоцеринова
Heptacosanoic восък (earth wax=озокерит=ozokerite,
C27:0 Carboceric CH3(CH2)25COOH
acid ozocerite).
acid
Намира се в Монтановия восък (лигнитен

восък = montan wax = lignite wax), получен от
Монтанова лигнитни или кафяви въглища. Среща се и в
Octacosanoic
C28:0 Montanic
acid
CH3(CH2)26COOH пчелния восък. Използва се като тънък
acid предпазващ слой по повърхността на
плодове и храни, както и за глазиращ агент
(E912).
Нонакозилова
Nonacosanoic
C29:0 Nonacosylic CH3(CH2)27COOH --
acid
acid
Мелисова
От гръцката дума μέλισσα (mélissa), пчела
C30:0 Melissic
Triacontanoic
CH3(CH2)28COOH
или от μέλι (meli), мед. Застъпена в пчелния
acid
acid восък
Hentriacontylic Hentriacontanoi Среща се в торфения восък и Монтановия

acid acid восък (лигнитен восък).

Намира се във восъка секретиран от някои
Lacceroic Dotriacontanoic
C32:0
acid acid
CH3(CH2)30COOH насекоми - Kerria lacca.
Рядко срещана. Открива се във восъци

секретирани от някои насекоми (Ceroplastes
Psyllic Tritriacontanoic
C33:0
acid
CH3(CH2)31COOH ceriferus, пчели и земни пчели), както и в някои
acid
растения (годжи бери).
Намира се във восъка от индийски и африкански

пчели (ghedda wax = wild beeswax), от където
идва името на к-ната. Среща се и в бразилския
восък (карнаубски восък = палмов восък =
carnauba wax = Brazil wax), получен от листата на
Geddic Tetratriacontanoic
C34:0 CH3(CH2)32COOH палмата Copernicia prunifera. Използва се за
acid acid
глазиращ агент (E903) и влиза в състава на
восъка от листата на Euphorbia cerifera и
Euphorbia antisyphilitica (candelilla wax) (глазиращ
агент Е902).
Ceroplastic Pentatriacontanoic
C35:0 CH3(CH2)33COOH --
acid acid
Моно-ненаситени МК
Олеиновата к-на се среща в много
животински мазнини и растителни олиа.
У човек тя е втората по застъпеност след
палмитиновата к-на. Не е есенциална за
човек, защото можем да я синтезираме
(Стеарил-КоА десатураза 1).
Зехтин (55-83%)
Рапично олио (60%)
Масло от пекан (60-75%)
Масло от макадамиа (60%)
Масло от авокадо (50-66%)
Фъстъчено олио (35-65%)
Сусамово олио (40%)
Палмово масло (37%)
Соево олио (20-40%)
Какаово масло (30-35%)
Слънчогледово олио (30%)
Бадемово олио (30%)
Царевично олиоl (27%)
Ленено олио (10-23%)
Олио от гроздови семки (15-20%) Петрозелиновата к-на се среща
Плод дуриан (22%) в семената на магданоза (Petroselinum) и в
Олио от палмови ядки (15%) семената на растения от сем. Сенникоцветни
Кокосово масло (6.5%)
(Apiaceae) - Anisum vulgare (анасон), Coriandrum
Пилешка мазнина (35-55%)
Свинска мас (45%) sativum (кориандър), фенел, морков, копър, кимион,
Лой (47%) индрише.
Капролеиновата к-на се среща рядко.
Открива се в различни животински мазнини,
млека, сирена и масло.
Лауролеиновата к-на се среща рядко.

Открива се в млека от едър рогат добитък и
от други животни, в сирена, млечни продукти,
масло, бира, вино. Заедно с други МК има
противогъбични св-ва.
Миристолеиновата к-на е главен компонент

в маслото от индийско орехче (Myristica
fragrans). Намира се в плода дуриан (2%),
както и в повечето животински мазнини.
Палмитолеиновата к-на се среща предимно в

рибни мазнини и мазнини на морски
бозайници, в спермацета (мазнина от кашалот),
в масла от семената на Asclepis syriaca (10%),
Macadamia ternifolia (20%), Connaraceae (30%),
Sea buckthorn (16-22%) и плод дуриан (13%).
Еруковата к-на се намира в

големи количества в крамбето
(crambe, Crambe abyssinica) (60%) – маслодайна култура от
сем. Кръстоцветни, което се отглежда за промишлени цели. Олиата
от растенията от сем. Кръстоцветни (Brassicaceae) съдържат до 50%
ерукова к-на - рапица (20-54%), Nasturtium officinale (watercress), масло
от горчица (42%), Lunaria (38-48%), Tropaeolum (латинка), meadowfoam
(Limnanthes alba) (15%).
Нервоновата к-на се съдържа в цереброзидите

в мозъка и периферната нервна система и съставлява 40% от всички МК в
сфинголипидите. Намира се в мазнини от хрущялни риби (Elasmobranchii,
Cartilaginous fishes) – акули, скатове, манти, както и в олиото от семената на
Lunaria annua (22-25%).
Trans-ненаситени МК (= транс-мазнини)
Trans-ненаситените МК са изомери на cis-ненаситените МК. Те се получават при
естествено био-хидрогениране на МК от микроорганизми в ГИТ на преживните животни или
по изкуствен начин при промишлено хидрогениране на растителни олиа (за маргарин).
Транс-мазнините са вредни, защото:
► Увеличават плазмените концентрации на ТАГ, общ холестерол, LDL и VLDL;
► Намаляват плазмените концентрации на HDL, а така и експортът на холестерол от
тъканите към черния дроб.
► Имат най-висок атерогенен потенциал в сравнение с всички МК и така се асоциират с
развитието на коронарна болест и атеросклероза.
► Намаляват плазмената концентрация на витамин Е с 30%, с което се снижава
капацитетът на механизмите за защита от оксидативен стрес.
► Стимулират експресията на липогенни гени, с което се увеличава синтезата на МК и
стероиди.
► Включват се в мембранните фосфолипиди, с което се променят много от свойствата
на мембраните, включително и електрическата активност на невроните.
Елайдиновата к-на е главната транс-МК

получена при промишлено хидрогениране на
растителни олиа за производство на маргарин.
Естествено се среща в малки количества в
млякото, плод дуриан (2.5%). В малки
количества се открива в клетъчните мембрани.
Ваценовата к-на се образува в ГИТ на

преживните животни и човек я поема чрез
масло, сирене и месо от тези животни.
ω-3 мастни к-ни – полиненаситени МК, чиято последна двойна връзка е на място ω-3 (след третият
С-атом, когато се брои от метиловия край). Намират се в риба и рибени масла с изключение на α-
Линоленовата к-на, която се намира в растителни масла.
α-Линоленовата к-на = α-Linolenic acid (С18:3, ∆9,12,15) = Octadecatrienoic acid – Името идва от
гръцки (linon , лен). Намира се в различни растителни мазнини и семена – ленено семе, орехи, чия,
канабис/коноп, соя и много др. видове растителни масла.
Ейкозапентаенова к-на = Eicosapentaenoic acid (С20:5, ∆5,8,11,14,17) = Timnodonic acid – Намира
се в рибени масла. Прекурсор е на простагландин-3 и тромбоксан-3 семействата. Диета богата на
тимодонова к-на понижава концентрациите на серумните липиди, намалява рисковете от
сърдечносъдови заболявания, предотвратява тромбоцитната агрегация и редуцира превръщането
на арахидоновата к-на в простагландин-2 и тромбоксан-2 семействата.
Докозапентаенова к-на = Docosapentaenoic acid (С22:5, ∆7,10,13,16,19) = Clupanodonic acid –
Намира се в рибено и тюленово масло. Важен компонент в мембранните фосфолипиди. Участва в
транспорта на холестерол и допринася за редуциране плазмените нива на холестерола. Тя е
прекурсор на простаноидите.
Докозахексаенова к-на = Docosahexaenoic acid (С22:6, ∆4,7,10,13,16,19) = Cervonic acid –
Намира се в рибено масло, майчино мляко и масло от алги. Основен структурен компонент в
човешкия мозък и мозъчната кора, кожата и ретината. Необходима е за нормалното развитие на
мозъка при деца и за подържане на нормалната мозъчна функция при възрастни.
w-6 мастни к-ни – полиненаситени МК, чиято последна двойна връзка е на място ω-6 (след шестия
С-атом, когато се брои от метиловия край). Намират се в различни растителни масла – ленено,
слънчогледово, царевично, соево, сусамово, маково, грозрово, бадемово, орехово масло, масло от
Вечерна иглика и др.
Линолева к-на = Linoleic acid (С18:2; ∆9,12) = Octadecadienoic acid – Асоциира се с понижаване
риска от сърдечносъдова болест.
γ-Линоленова к-на = γ-Linolenic acid (С18:3; ∆6,9,12) – Човек може да я произвежда от линолева к-
на с ензима Δ6-десатураза. От γ-Линоленова к-на можем да образуваме дихомо-γ-линоленова к-на.
Дихомо-γ-линоленова к-на = Dihomo-g-linolenic acid (C20:3; ∆8,11,14) – Тя е прекурсор на
простагландин PGH1, който дава след това PGE1 и тромбоксан TXA1. PGE11 и TXA1 са
противовъзпалителни ейкозанойди. Тромбоксан TXA1, обратното на тромбоксан-2 групата,
предизвиква вазодилатация и предотвратява тромбоцитната агрегация. Освен това TXA1 намалява
про-възпалителните ефекти на TXA2. Простагландин PGE1 участва в регулацията на имунната с-ма.
Арахидонова к-на = Arachidonic acid (Eicosatetraenoic acid, С20:4; ∆5,8,11,14) – Тя е прекурсор на
някои простагландини, левкотриени (LTA, LTB, LTC) и тромбоксани (TXA)н.
Транспорт на ВМК през клетъчната мембрана с помощта на
белтъци
Fatty acid transport proteins (FATPs) – семейство от 6 трансмембранни
транспортни белтъка, които улесняват транспорта на дълговерижните МК през
клетъчната и вътреклетъчните мембрани.
Имат различна тъканна експресия и различни предпочитания към наситени,
разклонени и ненаситени ВМК.
Всички FATPs имат екстрацелуларен домен за свързване с ВМК, цитоплазмен
домен с ацил-КоА синтетазна активност и АТФ-свързващ домен.
CD36 = Fatty acid translocase (FAT) е член на суперфамилията на скавенджър

рецепторите (scavenger receptor proteins). CD36 функционира като рецептор за
дълговерижни МК и като техен транспортер, особено в сърдечната, слекетната
мускулатура и адипоцитите.
Fatty Acid Binding Proteins (FABPs) – цитоплазмени и мембранно свързани.

Цитоплазмените транспортни протеини (cytosolic FABP, FABPc) пренасят
дълговерижни ВМК от клетъчната мембрана към митохондриите. Транспортират
и други липофилни субстрати като ейкозаноиди и ретиноиди. Участват и в
клетъчната сигнализация.
Мембранно свързаните FABPpm (Plasma membrane-associated fatty acid
binding protein) пренасят дълговерижни наситени и ненаситени ВМК през
клетъчната мембрана (предимно в скелетните мускули).
Модели за пренос на ВМК през клетъчната мембрана
1. ВМК използват проста дифузия

за преминаване на клетъчната
мембрана, тъй като те са
хидрофобни. Така се
транспортират късоверижните и
средноверижните МК.
2. CD36 (fatty acid translocase, FAT)
самостоятелно или заедно с
FABPpm (plasma membrane-
associated fatty acid-binding protein)
свързват ВМК на клетъчната
повърхност, повишава се
локалната [ВМК], с което се
увеличава и дифузията на ВМК.
3. CD36 активно транспортира ВМК през мембраната, след което в цитоплазмата се

свързват от цитоплазмени FABP (fatty acid-binding proteins) (FABPc), за да се насочат след
това към метаболитни или сигнални пътища.
4. ВМК се транспортират от FATPs (fatty acid transport proteins) и бързо се активират до
ацил-КоА естери под действието на плазмената ацил-КоА-синтетаза (plasma membrane
acyl-CoA synthetase, ACS1).
5. Многодълговерижните ВМК (над C22) се транспортират преимуществено с FATPs (fatty
acid transport proteins), които със своята синтетазна активност директно ги активират до
многодълговерижни ацил-КоА естери.
Активиране на дълговерижните МК и SCFAs и MCFAs
преминават в
карнитинова совалка митохондриите
директно (без участието
ВМК на мембранни
R-COOН транспортерни белтъци
и карнитинова совалка)
+ и се активират вътре в
матрикса!!!
Alb
КРЪВ
Бета-окисление на МК с четен брой С-атоми
2 ATФ
3 ATФ
Към нов цикъл 12 ATФ

на b-окисление
Бета-окисление на МК с нечетен брой С-атоми
Бета-окисление на моно-ненаситени МК
Природните ненаситени
МК съдържат cis-
двойни връзки, които
НЕ СА субстрат за
ензима еноил-КоА
хидратаза, която
действа на trans-D2-
двойни връзки.
Необходим е ензимът D3,D2-еноил-КоА-изомераза за

превръщането на cis-D3-двойната връзка в trans-D2-двойна
връзка.
Бета-окисление на
поли-ненаситени МК
Cis-D3, cis-D6-еноил КоА

НЕ Е субстрат.
Изисква се изомеризиране.
Trans-D2, cis-D4-еноил КоА

НЕ Е субстрат.
Изисква се редукция и изомеризиране.
7 6 5 4 3 2 1
Палмитат – 7 цикъла, 8 Ацетил КоА
С-C-7C-C-6C-C-5C-C-4C-C-3C-C-2C-C-1C-C
ПалмитилКоА (С16)
8 броя ацетилКоА х 12 + бр. Цикли 7 х 5 -2 = 129 АТФ
брой ацетилКоА х 12 АТФ + брой цикли х 5 АТФ - 2 макроерг.вр.

N/2 х 12 (n/2)-1
КoASH + ATФ AMФ + ФФ
Много-дълговерижна МК Много-дълговерижен Ацил-КоА ЦИТОЗОЛ

Много-дълговерижна ABC клас D
Ацил-КоА синтетаза транспортер
ПЕРОКСИЗОМА
Много-дълговерижен Ацил-КоА
Ацил-КоА оксидази
(Straight chain acyl-CoA oxidase
Branched chain acyl-CoA oxidase)
Еноил-КоA
Еноил-КоА хидратаза
Към нов цикъл на b-окисление до
получаването на Oктаноил-КоА 3-OH-ацил-КоA
3-OH-ацил-КоА дехидрогеназа
3-Kето-ацил-КoA
3-Кето-ацил-КоА тиолаза
Aцил-КoA Ацетил-КoA
(по-къс с 2 C-атома)
Разграждане на много-дълговерижни МК в пероксизомите
Метаболизъм на разклонено верижни МК – фитанова и пристанова к-на
Фитановата к-на (3,7,11,15-тетраметил-хексадеканоева к-на) се образува от фитол
(страничната верига в хлорофила). Абсорбцията на хлорофил в ГИТ на човек е минимална. В
ГИТ на преживни животни (крави, овце), под действие на микроорганизми, фитолът се
освобождава от хлорофила, след което се превръща във фитанова к-на. Морски
микроорганизми в зоопланктона, крила и молюски също превръщат фитоля във фитанова к-на.
Човек не може да превърне фитолът във фитанова к-на. У човек фитановата к-на попада
чрез храната с продукти от преживни животни (месо, мляко, сирене, масло)
и някои морски храни. Нормалната диета съдържа 50–100 mg фитанова к-на/ден.
Пристановата к-на (2,6,10,14-тетраметил-пентадеканоева к-на)

се образъва при разграждането (a-окисление) на фитановата к-на
в пероксизомите.
Превръщане на фитанова к-на в пристанова к-на
чрез a-окисление в пероксизомите
Фитановата к-на се разгражда в
пероксизомите чрез a-окисление
(един цикъл), превръщайки се в
пристанова к-на (2,6,10,14-
тетраметил-пентадеценоева к-на,
която продължава в b-окисление.
Пристановата к-на може да се

поемае от човек с храната – месо,
мляко, сирене, масло от преживни
животни, крил, морски животни (кит,
риби – сьомга, сардини, capelin,
halibut).
Разграждане на пристанова
к-на с b-окисление
в пероксизомите
Пристановата к-на (получена от

фитанова к-на или поета с
храната) се активира в
цитозола до пристаноил-КоА,
който влиза в пероксизомите.
Транспортиране до
митохондриите за
по-нататъшно разграждане
в b-окисление и/или
цитратен цикъл.
Фитанова к-на Пристанова к-на
Фитаноил-КоА Пристаноил-КоА
Пристаноил-КоА
Фитаноил-КоА
a-окисление 3 H2O2
(1 цикъл) CO2 b-окисление
2 Пропионил-КоA (3 цикъла)
Пристанова к-на 1 Ацетил-КоA
Експортиране към митохондриите за

по-нататъшно разграждане в b-окисление
и/или цитратен цикъл.
4,8-диметил-нонаноил-КоA
ПЕРОКСИЗОМА (C11 разклонена МК)
Разграждане на разклонени МК (фитанова и пристанова) в
пероксизомите - Обобщение
Поети с храната
ЦИТОЗОЛ
LCFA
VLCFA, BCFA MCFA, SCFA
FABPpm
FATP CD36 ПЛАЗМЕНА МЕМБРАНА
FABPc ЦИТОЗОЛ
VLCFA, BCFA
MCFA, SCFA
LCFA Дълговерижен ацил-КоА
Много дълговерижен ацил-КоА
Разклонено верижен ацил-КоА
Карнитинова совалка
ABC транспортер MCFA, SCFA

Дълговерижен ацил-КоА
Много дълговерижен ацил-КоА Средноверижен ацил-КоA
Разклонено верижен ацил-КоА Октаноил-КоА
Късоверижен ацил-КоА
С11 ацил-КоА
b-окисление
b-окисление ATФ
транспортна
Октаноил-КоА
Електрон
Ацетил-КоА / Пропионил-КоА
верига
С11 ацил-КоА
H2O2
ФАД.H2
Ацетил-КоА / Пропионил-КоА Цикъл на Кребс НАДH+H+
CO2
ПЕРОКСИЗОМА
МИТОХОНДРИИ
Разграждане на мастни к-ни - Обобщение
VLCFA (Very-long chain fatty acids) – Много-дълговерижни МК; BCFA (Branched chain fatty acids) – Разклонено верижни МК; LCFA (Long chain
fatty acids) – Дълговерижни МК; MCFA (Medium chain fatty acids) – Средноверижни МК; SCFA (Short chain fatty acids) – Късоверижни МК; FATP
- Fatty acid transport protein; FABPpm - plasma membrane-associated fatty acid-binding protein; FABPc - cytoplasmic fatty acid-binding protein;
CD36= fatty acid translocase.
Синтез на мастни киселини
1. Локализация – в цитоплазмата;
2. Субстрати:
4Ацетил-КоА (Изнася се от митохондриите към
цитоплазмата под формата на цитрат);
4Малонил-КоА (синтезира се от ацетил-КоА с
ензима ацетил-КоА карбоксилаза);
4НАДФH+H+.
3. Ензим – Синтаза на мастните киселини.

Изнасяне на ацетилови групи от митохондриите към цитоплазмата,
синтез на малонил-КоА и снабдяване с НАДФН+Н+
Оксалацетат + Ацетил-КоА
МИТОХОНДРИАЛЕН Цитрат
МАТРИКС
ЦИТОЗОЛ
Цитрат
АТФ
Цитрат лиаза
АДФ + Ф
Изоцитрат Оксалацетат + Ацетил-КоА

Ацетил-КоА
НАДФ+
Изоцитрат НАД+ CO2
МДХ
дехидрогеназа Биотин
НАДФH+H+ НАДH+H+ АТФ
Ацетил КоА
CO2 Малат карбоксилаза АДФ + Ф
α-кетоглутарат НАДФ+
CO2
Малат ензим НАДФH+H+
Малонил-КоА
Пируват
Синтез на малонил-КоА –
действие на ацетил-КоА карбоксилазата
Структура на ацилсинтазния комплекс
CH3-C-KoA Нов цикъл на синтез
Ацетил-КоА
Ацетил трансацилаза
O
КоА-SH O
C-CH2-CH2-CH3
HS-Пан S C-CH3 HS-Пан S HS-П
HS Пан-SH H
HS Пан-SH
O O
COOH-CH2-C-KoA COOH-CH2-C-KoA
Малонил-КоА Малонил трансацилаза Малонил-КоА
КоА-SH O КоА-SH O
C-CH3 C-CH2-CH2-CH3
HS-Пан S HS-Пан S
O O
HS Пан-S HS Пан-S
C-CH2-COOH C-CH2-COOH
Ацетил-малонил-ензим Ацил-малонил-ензим
3-кетоацил синтаза CO2

CO2
HS-Пан O O HS-Пан SH O O
SH
HS Пан-S - C-CH2-C-CH3 HS Пан-S - C-CH2-C-CH2-CH2-CH3
3-Кетоацил-ензим 3-Кетоацил-ензим
НАДФН+Н+ НАДФН+Н+
3-кетоацил редуктаза
НАДФ+ НАДФ+
O OH HS-Пан SH O OH
HS-Пан SH
HS Пан-S - C-CH2 - CH-CH3 HS Пан-S - C-CH2-CH-CH2-CH2-CH3
3-Хидроксиацил-ензим
3-Хидроксиацил-ензим
Дехидратаза H2O (H-OH)

H2O (H-OH)
HS-Пан SH O
HS-Пан SH O
HS Пан-S - C-CH CH-CH2-CH2-CH3
HS Пан-S - C-CH CH-CH3
2,3-Ненаситен ацил-ензим 2,3-Ненаситен ацил-ензим
НАДФН+Н+
НАДФН+Н+
Еноил редуктаза +
Синтез на мастни киселини
Колко АТФ ни трябват, за да синтезираме палмитилКоА (С16)
Трябват ни 8 броя АцтилКоА

трябват 8 бр АТФ за изнасяне на тези 8 АцетилКоА
Само 1 ацетилКоА ползваме като ацетилКоA, останалите 7 ацетата

се превръщат в малонилКоА; още 7 АТФ
Синтез на мононенаситени мастни к-ни
Елонгаза
Стеаринова к-на (C18:0)
(Fatty acid elongase)
Палмитинова к-на (C16:0)
Стеарил-КоА десатураза (Δ9-десатураза)

Stearoyl-CoA Desaturase 1 (SCD1) ( = Δ9-fatty acyl-CoA desaturase)
Скъсени електронтранспортни вериги в ЕР

Синтез на триацилглицероли
В МУСКУЛНА
И МАСТНА
ТЪКАН
В ЧЕРЕН
ДРОБ
В ТЪНКИ
ЧЕРВА
За синтез на
фосфолипиди
Моноацилглицеролен път за синтез на ТАГ в ентероцитите
Чревен лумен
Липаза 2-моноацилглицерол
ТАГ
ВМК
Ентероцит
Резорбция
Моноацилглицерол
ацил трансфераза 2-моноацилглицерол
ТАГ
ВМК
Формиране на хиломикрони и екзоцитоза в лимфата и кръвта
Кетогенеза Кетолиза
Холестерол
и
Производни
на холестерола

Холестерол
Синтез на холестерол
Регулация на ХМГ-КоА редуктазата чрез
фосфорилиране и дефосфорилиране
SRE (sterol regulatory element); SREBP (sterol regulatory element binding protein);
SCAP (SREBP cleavage activating protein); AMPK (AMP-dependent protein kinase).
Стероидни
хормони
Синтез на витамин Д
B 25
1
25
1
3. В бъбреците
Специфично хидроксилиране
при С1 ® 1,25-ди-ОН- 2. В черния дроб
холекалциферол Специфично
(Калцитриол) хидроксилиране
при С25 ® 25-ОН-
ОН
холекалциферол
(Калцидиол)
1
25
ОН
1. В кожата
Отваряне на пръстен В под
действие на УВ лъчите ®
Холекалциферол
Участие на вит. Д в резорбцията на Са 2+ от ентероцитите
Cldns: Claudins; NCX1: Intestinal Na+/Ca2+ exchanger; PMCA1b: Plasma membrane Ca2+-
ATPase 1b; TJ: Tight junctions; TRPV6: Transient receptor potential vanilloid 6; TRPV5:
Transient receptor potential vanilloid 5; VDR: Vitamin D receptor; 1,25(OH)2D3: Calcitriol.
Жлъчни к-ни и соли
α-7 хидроксилаза
α-12 хидроксилаза
Синтез на жлъчни киселини
Незадължително специфично
хидроксилиране при С12 Свързване на
(a-12-хидроксилаза) глицин или таурин
ОН към СООН-групата
при С24
12
24 СООН
7
ОН
Задължително специфично
хидроксилиране при С7
(a-7-хидроксилаза) Скъсяване на страничната
верига с 3 С-атома
(пропионилКоА)
Ентерохепатален кръговрат на жлъчните
киселини и соли
От черния дроб в дуоденума ежедневно се секретират 15-30 г. жлъчни соли.

Само около 0.5г. (<3%) от тях се изхвърлят с изпражненията, а останалите се
реабсорбират и отново се връщат в черния дроб. Ежедневно в черния дроб от
холестерол се синтезират около 0.5г първични жлъчни к-ни, с което да се
възстановят загубите.
Холелитиаза – жлъчно-каменна болест
ФОСФОЛИПИДИ,
ГЛИКОЛИПИДИ И
ЕЙКОЗАНОИДИ

ФОСФОЛИПИДИ
Белодробен сърфактант и респираторен дистрес синдром
Дипалмитоил фосфатидилхолин
Кардиолипин
Намира се във вътрешната митохондриална мембрана, асоциира се с

компонентите на дихателната верига.
Синдром на Bart – Х-свързано заболяване. Дължи се на мутации в гена TAZ

(tafazzin), който кодира митохондриална трансацилаза, участваща в синтезата
на кардиолипин.
Симптоми – дилатативна кардиомиопатия, проксимална миопатия, изоставане
в развитието, неутропения, 3-метилглутаконова ацидурия.
Разграждане на фосфолипиди
Synthesis of phosphatidylcholine
Синтез на фосфатидилхолин от холин
Синтез на фосфолипиди
Синтез на фосфолипиди и ТАГ - ОБОБЩЕНИЕ
Синтез на
сфинголипиди
Синтез на
сфинголипиди CO2 ; КоA
НАДФН+H+
НАДФ+
АцилКоА
CoA
Хидрофилна
глава
Синтез на
сфинголипиди
Сфингомиелин
Фосфохолин
Сфингозин
Стеарат
Ганглиозиди
Съдържат различен брой остатъка от N-ацетилмевраминова киселина
(сиалова киселина):
GM – с един, GD – с два, DT – с три, GQ – с четири остатъка.
Разграждане на сфинголипиди
Ейкозаноиди
5-hydroperoxy-
eicosatetraenoic acid
(5-HPETE)
липаза A2
1 (конститутивна) Циклооксигеназна
активност
2 (индуцируема)
Простациклин Регулира сърдечносъдовата
синтаза Regulates cardiovascular hom
(ендотелни кл-ки) Вазодилатация и бронходила
Инхибира тромбоцитната агр
левкоцитната адхезия.
COX1 Пероксидазна PG I2 и TX A2 са антагонисти
COX2 активност
рация.
н отговор.
Образува се в мозъка и мастоцитите.

Про-възпалителна роля при алергични възпале
PG E2 Бронхоконстрикция (алергична астма).
синтаза Повишава възпалителните Th2 лимфоцити, ео
базофили.
В ниски дози → вазодилатация.
Във високи дози → вазоконстрикция.
Ейкозаноиди синтезирани в цикооксигеназния път
12-LOX
(епител на
(тромбоцити и
дихателните
левкоцити)
ътища, миелоидни
кл-ки)
5-LOX POD
(кл-ки на костния мозък –
левкоцити, макрофаги, др.)
12-HETE
POD
5-HETE
LT A4 синтаза
15-LOX
ителни кл-ки) Глутатион-S-
трансфераза
12-LOX
ромбоците)
LT A4 хидролаза γ-глут
транспе
LT B4 е мощен хемотаксичен агент и привлича клетките на

вродения имунитет.
Ейкозаноиди синтезирани в липоксигеназния път
Плазмени липопротеини

Липопротеини
ТАГ > ХЕ, Х ХЕ, Х > ТАГ
ХЕ, Х > ТАГ ХЕ, Х > ТАГ

ТАГ > ХЕ, Х
Разграждане на липидите в храносмилателната с-ма
Чревен лумен
Липаза 2-моноацилглицерол
ТАГ
ВМК
Ентероцит
Резорбция
Моноацилглицерол
ацил трансфераза 2-моноацилглицерол
ТАГ
ВМК
Формиране на хиломикрони и екзоцитоза в лимфата и кръвта
Формиране и екскреция на хиломикрони от ентероцитите
Късоверижните и средноверижните мастни к-ни не се включват в мицели, а директно

попадат в кръвообращението.
Метаболизъм на хиломикроните
ХМ = хиломикрон; ТАГ = триацилглицерол; Х = холестерол; ХЕ = холестеролови естери.

Apo B-48, apo C-II, и apo E са аполипопротеини.
Метаболизъм на VLDL и LDL.
VLDL = very-low-density lipoprotein, много ниско плътностни липопротеини;

LDL = low-density-lipoprotein, ниско плътностни липопротеини;
IDL = intermediate-density lipoprotein, липопротеини с междинна плътност; ТАГ = триацилглицероли;
Х = холестерол; ХЕ = холестеролови естери; Apo B-100, apo C-II, и apo E са липопротеини.
Поемане и
разграждане на
LDL от клетките
Метаболизъм на HDL
1. Черният дроб и червата синтезират „празни“ незрели дисковидни HDL, съдържащи обвивка от
фосфолипиди и белтъци (предимно Аро А-I).
2. Излишният свободен холестерол от периферните тъкани се изнася чрез транспортерния белтък
от клетъчната мембрана ABCA1 (adenosine triphosphate-binding cassette sub-family A member 1).
3. Apo A-I активира плазмения и свързания в HDL ензим ЛХАТ (лецитин:холестерол ацил
трансфераза), който превръща свободния холестерол в холестеролови естери (ХЕ), които навлизат
в HDL. Образува се HDL3.
4. HDL3 се превръщат в HDL2, като се обогатяват с още ХЕ чрез ЛХАТ.
5. HDL2 поемат ТАГ от VLDL и LDL и респективно им oтдават ХЕ чрез трансферният протеин СЕТР
(cholesteryol ester transfer protein).
6. HDL2 се поемат от черния дроб посредством рецептора SR-B1 (scavenger receptor class B type 1),
който разпознава Apo A-I и „разтоварва“ HDL2 от ХЕ. Посредством чернодробната липаза HDL2 се
„разтоварват“ от ТАГ и се превръщат отново в HDL3.
Действие на ензима ЛХАТ
Apo A-I
+
Транспорт на
липиди
(Обобщение)
Роля на окислените липопротеини при формирането
на атеросклеротична плака
Етапи на атеросклерозата
Етапи на атеросклерозата
Метаболизъм на аминокиселините
Част I

Общи реакции за разграждане на
аминокиселините
Дезаминиране
Трансаминиране
Декарбоксилиране
Трансдезаминиране
Декарбоксилиране на аминокиселини
Дезаминиране на D-аминокиселини и на повечето L-
аминокиселини
α-Амино α-Кетокиселина
киселина
Окислително дезаминиране на глутамат

Клинично значение на ензимите при
инфаркт на миокарда
Трансдезаминиране
Глюкозо-аланинов цикъл
Изнасяне на амомяк от мозъка
МОЗЪК
КРЪВ
ЧЕРЕН ДРОБ
Образуване на амониеви соли в бъбрека
Уреен
(Орнитинов)
цикъл
Незаменими аминокиселини
Валин Левцин Изолевцин Треонин
Лизин Метионин Триптофан Фенилаланин
+ Аргинин и Хистидин (деца)
Синтез на заменими аминокиселини

Метаболизъм на аминокиселини
част II

Разграждане на въглеродния скелет на АК
Серин Цистеин Серин
Треонин
Глицин Аланин Триптофан
Глюкоза
Триптофан Лизин
Изолевцин Левцин Левцин
Фосфоенолпируват
Тирозин
Аспартат Фенилаланин
Аспарагин
Аргинин Пролин
Хистидин Глутамин
Тирозин
Глутамат
Фенилаланин
-
Пропионил-КоА
Изолевцин Валин Метионон Треонин

Разграждане на фенилаланин и тирозин
(1) Фенилаланин хидроксилаза / Фенилкетонурия

(2) Тирозин аминотрансфераза / Тирозинемия тип II
(3) p-Хидроксифенилпируват диоксигеназа
(4) Хомогентинизат диоксигенза / Алкаптонурия
(5) Малеилацетоацетат изомераза / Тирозинемия тип I
(6) Фумарилацетоацетат хидролаза / Тирозинемия тип I
Фенилкетонурия - HPLC на аминокиселини в плазма
Проба на дете с
фенилкетонурия (ФКУ)
Тирозинемия - HPLC на аминокиселини в плазма
Проба на дете с тирозинемия
Разграждане на разклонените аминокиселини
Валин, Левцин, Изолевцин
MSUD
MSUD - HPLC на аминокиселини в плазма
Проба на дете с
Maple syrup urine disease
(MSUD; Левциноза)
Аминокиселини, които се разграждат до пропионил-КоА
Пропионова ацидемия и Метилмалонова ацидемия
Пропионова
ацидемия
Метилмалонова
ацидемия
Пропионова ацидемия – GC/MS на органични киселини в урина
Начало – Неонатален период.
Симптоми – Повръщане, кетоацидоза, хиперамониемия (пропионатът инхибира N-ацетил-
глутамат синтетазата), не наддават, летаргия, мускулна хипотония, енцефалопатия,
гърчове, чести инфекции/сепсис, кома. Хиперглицинемия.
Лечение – Бедна на белтъци и богата на въглехидрати диета.
Метилмалонова ацидемия – GC/MS на органични киселини в урина
Начало – Скоро след раждането.
Симптоми – Повръщане, кетоацидоза, не наддават, летаргия, мускулна хипотония,
изоставане в развитието, кома, хепатомегалия, лицев дисморфизъм.
Лечение – Бедна на белтъци и богата на въглехидрати диета. В12 при кобаламинов
дефицит.
2 H2O
роканинат Формимино- [ -CH=NH ]

глутамат Формиминов
група
Глицин декарбоксилазен ко
ксиметил трансфераза
(Glycine cleavage syste
Аминокиселини отделящи С-1 фрагменти
Фолиева киселина (B9) и C-1 отломки
C-1 отломки
C-1 отломки
Биологична роля: Фолат (B9)
1. Производство на нови клетки, синтез на ДНК (С2 и С8 от пуриновия пръстен) и РНК
(тимидилат синтаза);
2. Производство на червени и бели кръвни клетки;
3. Нормално протичане на бременността и феталното развитие.
Фолатен цикъл
ДХФ – дихидрофолат; ТХФ – тетрахидрофолат;

ХМТ – хомоцистеин метил трансфераза; ДХФР – дихидрофолат редуктаза;
МТХФР – метилен тетрахидрофолат редуктаза;
дихидрофолат редуктазата. Потиска клетъчното делене. Използва се при лечение на
някои хематологични малигнени състояния.
Сулфонамиди – аналог на p-аминобензоената киселина. Използва се при лечение на

бактериални инфекции. Когато бактерията се опита да синтезира дихидрофолат, тя
включва сулфонамида вместо р-АБК и се получава нефункционален кофактор.
S – Аденозилметионин
Донор на метилова група за синтез на:
► Креатин ►Минорни бази в РНК ►Мелатонин

► Адреналин ► Лецитин ►Холин
► Полиамини (спермин и спермидин) ►Метилиране на ДНК
S-аденозилметионин – Синтез на минорни бази в тРНК
Фолиева киселина и S-Аденозилметионин
ДОПАМИН– невротрансмитер в ЦНС.
Синтезира се в substancia nigra и ventral
Катехоламини
tegmental area.
Основна роля в: reward-motivated
behavior, когнитивни функции,
внимание, двигателен контрол.
Дисфункция в допаминовата
система: Болест на Паркинсон, Attention
deficit hyperactivity disorder (ADHD), С-м на
неспокойните крака.
НОРАДРЕНАЛИН– като
невротрансмитер (отговаря за
физиологичната концентрация). Образува
се от симпатиковите неврони. Действа и
като хормон (отделя се от хромафинните
клетки на адреналната медула).
АДРЕНАЛИН – образува се в
хромафинните клетки на адреналната
медула (“стресов хормон”) и в някои
неврони на ЦНС (невротрансмитер).
Адреналинът и норадреналинът учестяват
сърдечния ритъм, усилват разграждането
на гликоген, увеличават кръвния поток към
скелетните мускули.
Меланин
Група от
естествени
пигменти.
Защитават
кожата
от вредното
действие на UV-
лъчите и
намаляват риска
от развитие на рак
на кожата.
Еумеланинов Еумеланинов
мономер мономер Феомеланонов
Черен меланин Кафяв меланин мономер
Синтезира се в меланоцитите под действие на UV

светлина чрез окисление на тирозин и последваща
полимеризация.
Тиреоидни хормони
T3 и T4 – синтезират се във фоликулярните клетки на щитовидната жлеза под действие

на ТСХ (тиреоид-стимулиращ хормон).
T4 – Главна форма в кръвта, който се превръща в активен Т3 (3-4 пъти по-активен от Т4)
вътре в клеткита под действие на дейодинидаза.
Биосинтезата се осъществява чрез селен-съдържащи ензими, поради което е важно
приемането на селен с храната.
Биологични ефекти: повишават нивата на базалния метаболизъм, сърдечния ритъм и
дихателната честота. Усилват ефектите на катехоламините (например увеличават
симпатиковата активност).
Дефицит в приема на йод води до уголемяване на щитовидната жлеза (гуша, струма).
Хипотиреоидизъм (намалена продукция на тиреоидни хормони) – У възрасни води до
умора, непоносимост към студа, напълняване. У деца – кретенизъм.
Хипертиреоидизъм - Болест на Graves (Базедова болест).
Синтез на тиреоидни хормони
Синтезата става от тирозин свързан пептидно в специфичен белтък (тиреоглобулин),
който след протеолиза освобождава Т4 и Т3.
Биосинтез на ацетилхолин
uАцетилхолинът се синтезира
от ацетил-КоА и холин под
действието на холин-
ацилтрансфераза;
vВ синаптичната цепка
ацетилхолинът бързо се
разгражда от ацетилхолин
естераза;
wХолинът се транспортира
обратно и се използва отново
за синтез на ацетилхолин.
Биосинтез на креатинфосфат
Димер
(Muscle)
(Brain)
MM, MB, BB
= Сулфхидрилната група (SH) на цистеина е донор
на протони.
= В окислено състояние два глутатиона се свързват
по между си с дисулфиден мост в глутатион
дисулфид (GS-SG).
= GSH е важен антиоксидант - предпазва клетъчните
компоненти от вредното действие на свободни радикали и
реактивни кислородни съединения (Н2О2 и ОН=).
= Поддържа други антиоксиданти (витамини Е и С) в техните
редуцирани активни форми.
Глюкозо-6 фосфат дехидрогеназна недостатъчност
Х-свързано заболяване.
Характеризита се с хемолиза на
еритроцити в резултат на
оксидативен стрес след прием на
определени лекарства и храни, които
повишават нивата на пероксидите.
Лекарства: Аспирин, антималарийни препарати

Храни: Бакла. (примакин), антибиотици (нитрофурантоин, дапсон).
Серотонин (5-хидрокситриптамин, 5-
ХТ) е моноаминов невротрансмитер.
Регулира чувството за
удовлетвореност и щастие, апетит,
настроение и сън.
Около 90% от серотонина се
синтезира в ентерохромафинните
клетки на гастро-интестиналния
тракт, където регулира
перисталтиката.
Останалият серотонин се синтезира в
серотонинергични неврони на ЦНС,
където има различни функции.
Мелатонин у животни
– участва в
регулацията на
циркадните ритми,
подпомага съня.
Роля на ГЛИЦИН: Креатин Глутатион Колаген Хем
Пуринов пръстен Жлъчни соли
Роля на АРГИНИН: Урея Креатин NO Полиамини
Роля на ЦИСТЕИН: S-S-мостове Глутатион Феомеланин

Жлъчни соли (таурин)
Роля на ТИРОЗИН: Катехоламини Тореоидни хормони

Меланин
Тирозин киназни рецептори
Регулация на ензимната активност
Роля на СЕРИН:Фосфолипиди (етаноламин и холин)

Сфинголипиди (сфингозин)
Ацетилхолин Регулация на ензимната активност
нуклеотиди
Синтез на пуринови нуклеотиди по пътя от готови бази
Синтез на
пуринови
нуклеотиди по
пътя De novo
Синтез на АМФ и ГМФ от ИМФ
АТФ
Регулация на пуриновата синтеза по пътя de novo
Разграждане на
пуринови нуклеотиди
Молекулни механизми за възникване на подагра
Лечение на подагра с алопуринол –
Конкурентен инхибитор на ксантин оксидазата
Синдром на Lesch-Nyhan
= При дефицит на ензима гуанин/хипоксантин
фосфорибозил трансфераза;
= X-свързано унаследяване;
= Хиперурикемия, подагра;
= Склонност към самонараняване;
= Спастичност.
Лечение:
= Намаляване на пикочната киселина (Алопуринол);
= Миорелаксанти;
= Антиконвулсанти и бензодиазепини;
= Екстракция на зъби и употреба на защитни
средства за предотвратяване на самонараняване.
Синтез на пиримидинови
нуклеотиди
Разграждане на пиримидинови нуклеотиди
Тимин
Урацил Цитозин
Дихидроурацил Дихидротимин
NH3 NH
3
b-Аланин
b-аминоизобутират
CO2 CO2
Разграждане на пиримидинови нуклеотиди
Синтез на дезоксирибонуклеотиди
Синтез на дезоксирибонуклеотиди
РР – Рибонуклеотид редуктаза
ТС – Тимидилат синтаза
Синтез на дТМФ
дУДФ
Антиметаболити
5-F-УМФ
5-F-УДФ
5-F-дУДФ
5-F-УТФ
Инхибиране
синтезата
на РНК
ПОРФИРИНИ
ПОРФИРИИ
ЖЪЛТЕНИЦИ
Порфирини
Участват в:
Електронен транспорт (цитохроми b, c1, a, a3, P450, b5);
Ензимна катализа (витамин B12);
Пренос на O2/CO2 (хемоглобин).
Хемоглобин
● Желязо-съдържащ
О2-свързващ
металопротеин в
еритроцити на
гръбначни. Съставлява
около 96% от сухото
съдържание на
еритроцита.
Тетрамер от 4 глобуларни субединици, всяка от които здраво свързана с
хем.
Транспортира O2 от белите дробове към тъканите, където го освобождава и
осигурява аеробно окисление.
Транспортира част от CO2 (около 10% от общия) под формата на
карбаминохемоглобин, където CO2 е свързан с глобиновата част.
Други Hb-съдържащи клетки - A9 допаминергични неврони в substantia nigra,
макрофаги, алвеоларни клетки и mesangial cells в бъбрека. В тези тъкати
хемоглобинът действа като антиоксидант и регулатор на Fe метаболизъм, а не
да пренася О2.
Структура на хемоглобин А (HbA)
У възрастни хемоглобиновата молекула

(Hb) е изградена от 4 ППВ:
-Две алфа (α) вериги от 141 АК
остатъка и
-Две бета (β) вериги от 146 АК остатъка.
Всяка ППВ е свързана с простетична
група хем.
Всеки хем в средата има Fe2+.
Една молекула О2 се свързва обратимо
към всеки хем.
СИНТЕЗ НА ХЕМА
СИНТЕЗ НА ХЕМА
δ-аминолевулинат Порфобилиноген Преуропорфириноген Уропорфириноген III
Хем Протопорфирин III Протопорфириноген III Копропорфириноген III

1. Порфобилиноген синтаза
(АЛА дехидратаза) 4. Уропорфириноген декарбоксилаза
2. Уропорфириноген синтаза 5. Копропорфириноген оксидаза
(Порфобилиноген дезаминаза) 6. Протопорфириноген оксидаза
3. Уропорфириноген III косинтаза 7. Ферохелатаза
Регулация на синтезата
AЛA синтазата е
скоростопределящи
ят ензим.
Хемът инхибира AЛA
синтазата, AЛA
дехидратазата и
ферохелатазата.
Хемът инхибира
транскрипцията на
иРНК за AЛA
синтазата , чрез
свързване за ядрен
рецептор.
Хемът инхибира
транспорта на AЛA
синтазата в
митохондриите.
Стехиометрия: 8 сукцинил КоА + 8 глицин + Fe2+ → 1 хем

Порфирии
Порфириите са група заболявания, които се дължат на дефект в накой
от осемте ензима, участващи в синтазата на хема
Според една от класификациите, порфириите се делят на: предимно
еритропоетични или предимно чернодробни, тъй като синтезата на
хем е особено активна именно в костен мозък (за синтеза на
хемоглобин) и в черния дроб (за синтеза на цитохроми Р450).
Когато засегнатият ензим е в началото на биосинтезния път, в

тъканите и телесните течности се натрупват АЛА и
порфобилиноген. Те упражняват токсичен ефект върху
коремните нерви и ЦНС, водещо до коремна болка и невро-
психиатрични симптоми.
Симптоми: Запек/Диария
Остра коремна болка Повръщане
Мускулна слабост и болка, Безсъние
изтръпване и парализа Параноя и раздразнителност
Болки в крайниците и Треска
гърба
Порфирии
Когато засегнатият ензим е в по-късен етап от
биосинтезния път, се натрупват порфириногени. Техните
окислени продукти, съответните порфирини, причиняват
фоточувствителност към видимата светлина около 400 нм.
(При облъчване с тази дължина на вълната, порфирините се
възбуждат и реагират с молекулния О2 - получават се
кислородни радикали, които увреждат лизозомите и други
органели. Увредените лизозоми освобождават разградни
ензими, водещо до увреждания на кожата).
Симптоми:
• Кожни блистери пълни с течност;
• Промени в кожната пигментация;
• Некроза на кожата след облъчване
със светлина;
• Кожата става напукана, суха.
Синтез на порфирини и порфирии
АЛА синтаза
В6
Скоростопределящ ензим;
Дефицит на АЛА синтазата води до
сидеробластна анемия;
Костният мозък произвежда
сидеробласти вместо нормални
еритроцити;
X-свързано унаследяване, ALAS2 ген;
Повлиява се от терапия с пиридоксин.
АЛА дехидратазен дефицит
(Doss porphyria)
АЛА дехидратаза
(Порфобилиноген синтаза)
Автозомно рецесивно унаследяване;

Много рядко;
Симптоми: коремна болка, остри неврологични
симптоми.
Остра интермитентна порфирия
Порфобилиноген
дезаминаза
Автозомно доминантно унаследяване;

Натрупва се порфобилиноген и АЛА;
Симптоми:
– Коремна болка
– Приферна невропатия
– Психиатрични симптоми
– Повишени нива на порфирини в урината
Лечение:
– Хемин и глюкоза (инхибират АЛА синтазата в началото на пътя)
– Симптоматично лечение
Вродена еритропоетична порфирия
Congenital erythropoietic porphyria
(Болест на Gunther)
Уропорфириноген III
синтаза
= Рядко автозомно рецесивно

заболяване (1/1 000 000);
= Води до анемия;
= Акумулиране на порфирини в
костите и зъбите;
= Тежка фоточувствителност и
загуба на пръсти;
= Хипертрихоза на излаганите на
слънце места.
Porphyria cutanea tarda
Уропорфириноген
декарбоксилаза
= Най-честата порфирия;
= АД унаследяване – наследствена форма (в 20% от случаите);
= Придобити форми (в 80% от случаите) – отключва се от алкохол, естрогени,
хепатит С, железни препарати;
= Кожна фоточувствителност – блистери, ерозии и
хиперпигментация;
= В урината се открива уропорфириноген;
= Лечение:
– Хлорохинон или хидрохлорохинон премахват
излишъка на порфирини от черния дроб;
– Намаляване на рисковите фактори – светлина;
– Флеботомия за намаляване на желязото.
Наследствена копропорфирия
Копропорфириноген III
оксидаза
= Автозомно доминантно унаследяване, СРОХ ген;

= Натрупра се копропорфириноген и порфобилиноген в
урината и изпражненията;
= Фоточувствителност и кожна симптоматика;
= Коремна болка, повръщане и неврологична симптоматика;
= Лечението е както при другите порфирии.
Порфирия вариегата
Протопорфириноген IX
оксидаза
АД унаследяване, РРОХ ген;

Неврологична и/или кожна симптоматика;
Фоточувствителност, коремна болка, гадене, повръщане,
невропатия;
Терапия: хеминови препарати, глюкоза.
Еритропоетична протопорфирия
Ферохелатаза
(хем синтаза)
АД унаследяване, FECH ген;

Най-честата от еритропоетичните порфирии;
Акумулиране и екскреция на протопорфирин;
Еритема и болезнена фоточувствителност.
РАЗГРАЖДАНЕ НА ХЕМА
В клетките на ретикуло-
ендотелната система се
получава индиректен
билирубин (неконюгиран,
хидрофобен,
хемобилирубин).
Индиректен билирубин:
0.2-0.7 mg/dL (< 12
µmol/L) mg/dL.
В хепатоцита ензима УДФ-глюкуронил трансфераза добавя 2 глюкуронови
остатъка към билирубина и се получава билирубин диглюкуронид
(холебилирубин, директен, хидрофилен, конюгиран билирубин). Повишената
водоразтворимост на тетрапирола улеснява екскрецията му с жлъчката, като
жлъчни пигменти.
Директен билирубин:
0.1-0.4 mg/dL (< 7 µmol/L).
Обмяна на билирубина
1. Разграждане на еритроцитите и
образуване на индиректен билирубин в
РЕС;
2. Получаване на директен билирубин в
хепатоцита, който се секретира в
жлъчката;
3. В дуоденума става редуциране и
деклюкорониране на директния
билирубин до уробилиноген;
4. Значителна част от уробилиногена се
резорбира и чрез порталното
кръвообращение достига отново до
черния дроб;
5. Малка част от уробилиногена попада в
системното кръвообращение и се отделя
в урината, където се окислева до
уробилин;
6. Нерезорбирана в червата част от
уробилиногена в дебелото черво, се
редуцира до стеркобилиноген, който се
окислява до стеркобилин, оцветяващ
изпражненията.
Обмяна на билирубина
ХИПЕРБИЛИРУБИНЕМИЯ (ИКТЕР, ЖЪЛТЕНИЦА)
• Повишена плазмена концентрация на билирубин > 3 mg/dL;

Видове жълтеници
Тип Причина Болест/състояние
Хемолиза Автоантитела
Прехепатална Абнормни хемоглобини
Rh и кръвногрупова несъвместимост
Инфекция Хепатит А, В, С
Химикали Алкохол
Лекарства Ацетаминофен
Хепатоцелуларна Храни Гъби
(паренхимна) Вродени дефекти в Синдром на Gilber
метаболизма на Синдром на Crigler-Najjar
билирубин Синдром на Dublin-Johnson
Синдром на Rotor
Постхепатална Обструкция на Камъни

жлъчните пътища Тумори
↑ хемолиза и Физиологично състояние
Неонатална ↓ активност на
билирубин-УДФ
глюкуронил
трансфераза
Прехепатална (хемолитична) жълтеница
1. Образува се много индиректен
билирубин в резултат от хемолиза;
2. Образува се много директен
билирубин, който се увеличава в
жлъчния сок;
3. В червата се формира много
уробилиноген, който в голямо
количество минава през ентеро-
хепаталния кръговрат;
4. Уробилиногенът в голямо
количество постъпва в системното
кръвообращение и оттам в урината;
5. Образува се много стеркобилин,
който оцветява изпражнениета в тъмен
цвят – хиперхолични изпражнения.
Клинико-лабораторни показатели:
индиректна хипербилирубинемия в
кръвта, увеличение на уробилиногена
в урината и хиперхолични
изпражнения.
Хепатоцелуларна (паренхимна) жълтеница
Развива се при увреждане (некротични
промени) на хепатоцитите от различни
причини.
1. В кръвта се натрупва индиректен
билирубин, защото не се поема изцяло
от увредения хепатоцит;
2. Образува се директен билирубин, от
останалите здрави хепатоцити;
3. Директният билирубин се отделя от
некротизиращите хепатоцити в кръвния
ток и оттам се появява в урината;
4. В червата се образува уробилиноген,
а в изпражненията стеркобилин в
намалено или нормално количество;
5. В урината уробилиногенът е в
намалено или нормално количество.
смесена (индиректна и директна)
хипербилирубинемия и билирубинурия
(от директният билирубин).
Изпражненията са без промяна или
светли.
Постхепатална (застойна) жълтеница
Дължи се на нарушение дренажа на
жлъчката от черния дроб към дуоденума и
холестаза.
1. До мястото на запушване обмяната на
билирубина протича нормално;
2. Директният билирубин постъпва в
кръвния ток, защото не може да се
придвижи до червата;
3. Директният билирубин преминава през
бъбречния филтър и се появява в
урината, която става тъмна;
4. В червата, ентерохепаталния кръговрат
и урината липсва уробилиноген;
5. В червата няма стеркобилин и
изпражненията става хипохолични или
ахолични.
директна хипербилирубинемия, директна
билирубинурия, липса на уробилиноген в
урината и хипохолични или ахолични
изпражнения.
Неонатална (физиологична) жълтеница
= Среща се при всички новородени.
= Транзиторна и отшумява за 10-14 дни.
= Дължи се на разрушаване на излишните червени кръвни клетки у
новороденото и на понижен капацитет за глюкурониране на
билирубина в черния дроб.
= Високите нива неконюгиран билирубин са токсични – преминава
кръвномозъчната бариера, защото е хидрофобен, и може да доведе
до умствено изоставане (kernicterus).
Терапия:
• Облъчване с УВ светлина
(индиректният билирубин става
водоразтворим и нетоксичен);
• Хемотрансфузия;
• Прилагане на фенобарбитал на
майката преди раждането,
който преминавайки през
плацентата индуцира у фетуса
синтезата на ензима УДФ-
глюкуронил трансфераза.
Синдром на Жилбер
= Честа форма на наследствена
хиперболирубинемия с АР унаследяване;
= Болните са хомозиготи за (TA)7 в промотора на
UGT1A1 гена;
= Характеризира се с повишен неконюгиран
билирубин, поради намалена активност на
билирубин-УДФ-глюкуронил трансфераза в
черния дроб;
= Състоянието се обостря при гладуване,
боледуване и прием на лекарства, които се
метаболизират чрез глюкурониране;
= Терапия - стимулиране на ензимната активност
с малки дози фенобарбитал.
Синдром на Криглер-Наяр
= Рядка форма на наследствена хипербилирубинемия с АР

унаследяване;
= Дължи се на точкови мутации в UGT1A1 гена, водещи до пълна
липса или силно намалена активност на билирубин-УДФ-
глюкуронил трансфераза;
= Характеризира се с тежка неконюгирана хипербилирубинемия
проявена веднага след раждането;
= Новородените имат повишен риск да развият керниктер;
= Пълната липса на ензимна активност е с летален изход;
= Терапия – фототерапия след раждане и чернодробна
трансплантация. При наличие на някаква активност на ензима се
прилагат малки дози фенобарбитал за стимулиране.
Синдром на Dubin-Johnson
= Рядка форма на наследствена хипербилирубинемия с АР унаследяване;
= Дължи се на мутации в гена canalicular multispecific organic anion transporter
(CMOAT) на 10q24, който кодира транспортерен белтък за множество органични
аниони (Мultidrug resistance-assocoated protein 2, MRP2). Нарича се още ATP-
binding cassette, subfamily C, member 2 gene (ABCC2) или multidrug resistance-
associated protein 2 gene (MRP2);
= Засягането на белтъчната помта води до нарушена екскреция на конюгирания
билирубин от хепатоцита;
= Открива се лека
конюгирана
хипербилирубинемия.
PFIC1,2,3 =progressive familial

intrahepatic cholestasis type 1, 2 ,
3; ABCG5/8=ATP-binding cassette
transporters G5 and G8;
AE2=anion exchanger; BSEP=bile
salt export pump; BRIC1,2=benign
recurrent intrahepatic cholestasis
type 1,2; CFTR=cystic fibrosis
transmembrane conductance
regulator; MDR1,3=multidrug
resistance protein 1,3.
Биосигнализация
Способността на клетките да приемат сигнал от външната среда, да го
преобразуват във вътрешен и да предизвика съоветен отговор.
Типове сигнали: автокринен (действа върху клетката произвела сигнала),
паракринен (действа върху съседни клетки), и ендокринен (пренася се по
кръвен път и действа върху отдалечени клетки)
Сигналът се разпознава от специфичен рецептор и се преобразува в
клетъчен отговор.
Класификация на хормоните според химичната
природа
ХОРМОНИ
Нестероидни
Стероидни
Пептидни Производни Други

(инсулин на АК (простагландини,
глюкагон) (Т3, Т4, цитокини)
Кортикоиди Полови адреналин)
(кортизол,
алдостерон)
Женски Мъжки
(тестостерон)
Естрогени Прогестерон
(естрон,
естрадиол)
Ендокринни жлези и техни главни хормони
Ендокринна жлеза Хормон Химична природа Биологичен ефект
Хипофиза (предна) Растежен хормон (GH) Белтък Растеж на тъканите
Хипофиза (предна) Пролактин(PRL) Пептид Производство на мляко в млечната жлеза
Хипофиза (предна) Тиреоид-стимулиращ хормон (TSH) Гликопротеин Стимулира освобождаване на тиреоидните хормони
Стимулира освобождаване на хормони от кората на

Хипофиза (предна) Адренокортикотропен хормон (ACTH) Пептид
надбъбречната жлеза
Хипофиза (предна) Фоликуло-стимулиращ хормон (FSH) Гликопротеин Стимулира производството на гамети
Хипофиза (предна) Лутеинизиращ хормон (LH) Гликопротеин Стимулира андрогенната продукция от гонадите
Хипофиза (задна) Антидиуретичен хормон (ADH) Пептид Стимулира реабсорбцията на вода в бъбрека
Хипофиза (задна) Окситоцин Пептид Стимулира контракции на матката
Тиреоидна Тироксин (T4), Трийодтиронин (T3) Амини Стимулира базалния метаболизъм
Тиреоидна Калцитонин Пептид Намалява кръвните нива на Ca2+
Паратиреоидна Паратиреоиден хормон (PTH) Пептид Увеличава кръвните нива на Ca2+
Надбъбрек (кора) Алдостерон Стероид Увеличава кръвните нива на Na+
Надбъбрек (кора) Кортизол, Кортикостерон, Кортизон Стероиди Увеличава кръвните нива на глюкоза
Надбъбрек (медула) Адреналин, Норадреналин Амини Стресови хормони
Епифиза Мелатонин Амин Регулира цикъла на съня

Панкреас Инсулин Белтък Намалява кръвната глюкоза
Панкреас Глюкагон Белтък Увеличава кръвната глюкоза
Стимулира развитието на мъжки вторични полови белези и

Тестис Тестостерон Стероид
сперматогенеза
Стимулира развитието на женски вторични полови белези и

Яйчник Естрогени, Прогестерон Стероиди
подготовка за раждане
Цитокини
Цитокините са група малки белтъци (~5–20 kDa), които
действат автокринно, паракринно и ендокринно като
имуномодулиращи агенти.
Регулират баланса между хуморалния и клетъчен ИО,
регулират зреенето и растежа на определени клетъчни
популации.
Цитокините включват хемокини, интерферони,
интерлевкини, лимфокини и тумор некротизиращи
фактори.
Продуцират се от имунните клетки (макрофаги, B и T
лимфоцити, мастоцити), ендотелни клетки, фибробласти.
Един цитокин може да се произвежда от няколко типа
клетки.
Класове рецептори
Йонни канали Рецептори свързани Рецептори без вътрешна
с G-белтъци ензимна активност
(JAK-STAT)
Рецепторни
гуанилил
циклази
Стероидни
рецептори
Адхезионни
рецептори
Класове рецептори
Рецепторни
Тирозин кинази
Йонни канали (voltage-gated и ligand-gated) в невроналната трансмисия
Ацетилхолинов рецептор
Рецептори свързани с G-белтъци
(Серпентинови рецептори, 7TM)
Състоят се от 7 трансмембранни домена
(7TM).
Рецепторът е свързан с хетеротримерен ГТФ-
свързващ белтък (G-белтък), който свързва
ГДФ и ГТФ.
G-белтъците имат еднакви b и g субединици и
различна a-субединица.
При активиране на G-белтъка неговата a-
субединица се отделя и взаимодейства с
ензими генериращи вторичен посредник
(cAMФ, ИФ3, Ca2+, ДАГ).
Типове a-субединици при G-белтъци
G-белтък Сигнал Ефекторен ензим Ефект
Gs адреналин аденилат циклаза стимулация

глюкагон
Gi адреналин аденилат циклаза инхибиране
Gq ацетилхолин фосфолипаза C стимулация

катехоламини
Gt фотони гуанилат циклаца стимулация

7TM рецептор/G-белтък свързани с
Аденилат циклаза и цАМФ
7TM рецептор/G-белтък свързани с Аденилат циклаза
Трансдукционна система за адреналин
1. Епинефринът се свързва
със специфичен рецептор
Адреналин – катехоламин,
стресов хормон, синтезира
се от медулата на
надбъбрека;
Прицелни клетки – черен
дроб, мускули, сърце и 3. Gs алфа- 4. Аденилат
2. Gs алфа-
мастна тъкан; субединицата се субединицата циклазата
активира аденилат превръща АТФ в
активира, като ГТФ цАМФ
измества ГДФ циклазата
5. цАМФ
активира
Протеин киназа
А (РКА)
6. РКА 7. цАМФ се
фосфорилира разгражда до
клетъчни белтъци и АМФ и
предизвиква предаването на
клетъчен отговор сигнала спира
Аденилат циклаза
Регулация на ензимното действие чрез обратимо
фосфорилиране/дефосфорилиране
Фосфатаза
(Инсулин)
Фосфатаза
(Инсулин)
Фосфолипаза C (PLC), ИФ3 и ДАГ
Фосфолипаза C (PLC) и протеин киназа С (PKC)
Фосфоинозитидна система
Тирозин киназни рецептори (TK)
Структура и принцип на действие
3. Фосфотирозиновите
1. Лигандът се свързва с 2. Рецепторът димеризира
остатъци се разпознават от
рецептора. и се автофосфорилира по
белтъци, които се
тирозинови остатъци.
фосфорилират от рецептора.
ТК рецептори - Примери
Митоген-активираща протеин киназна
EGF (mitogen-activated protein kinase, MAPK) каскада
Извънклетъчно простр.
p21Ras (малък цитоплазмен G-белтък)

ФО OФ GRB2 / SH2 SOS
ГТФ ГДФ
Автофосфорилиране Ядро
Raf
Транскрипция/експресия
на нови гени.
MEK
TF (транскрипционни фактори,
активни, фосфорилирани)
MAPK
MAPK
TF (транскрипционни
фактори, НЕактивни)
Митоген-активираща протеин киназна
(mitogen-activated protein kinase, MAPK) каскада
Три основни митоген-активиращи протеин киназни
(mitogen-activated protein kinase, MAPK) сигнални пътища
Растежните фактори действат
предимно по ERK пътя.
Стресовите фактори и
възпалителните цитокини действат
предимно по JNK и p38 пътищата.
1. Извънклетъчен стимул;
2. Автофосфорилиране на
рецептора;
3. Активиране на ГТФ-ази, като RAS,
RAC, CDC42 (cell-division cycle 42) и
RHO (RAS homologue);
4. Фосфорилиране и активиране на
MAPKKKs (MAPK kinase kinases), като
RAF, MEKK (MAPK/ERK kinase kinase)
и TAK (TGFbeta-activated kinase);
MAPKKs (MAPK kinases) по два Сер
остатъка;
Три основни митоген-активиращи протеин киназни
(mitogen-activated protein kinase, MAPK) сигнални пътища
MAPKs, като ERK (extracellular-signal-
regulated kinase), JNK (JUN N-terminal
kinase) и p38 по Тир и Треонин;
7. Транслоциране на активираната
MAPKs в ядрото;
8. Фосфорилиране на
транскрипционни фактори, като
членове от фамилията на ternary
complex factor (TCF) и компоненти от
комплекса activator protein 1 (AP1),
например JUN и activating transcription
factor 2 (ATF2).
Повлиява се генната транскрипция.
TCF формира комплекс със serum
response factor (SRF) и така се
регулира индукцията на Fos.
Комплексът AP1 участва в
транскрипцията на голям набор от
гени.
ERK (MAP) митоген-активираща протеин киназна сигнални каскада
(mitogen-activated protein kinase, MAPK) – действие на растежни
фактори
1. Растежният фактор се
свързва към тирозин киназен
рецептор (RTK);
2. Рецепторът димеризира и се
автофосфорилира по Тир-
остатъци;
3. Адапторен белтък GRB2
разпознава с SH2 областите
сиТирФ на рецептора и се
свързва към него ;
4. Цитоплазменият белтък SOS
(son of sevenless), се свързва
към мембранния RAS белтък;
5. RAS (HRAS, NRAS and KRAS)
се активира, като ГТФ измества
ГДФ;
ERK (MAP) митоген-активираща протеин киназна сигнални каскада
(mitogen-activated protein kinase, MAPK) – действие на растежни фактори
6. Фосфорилира се и се активира
киназата RAF MKKK (c-RAF1,
ARAF и BRAF);
киназата MEK MKKs (MEK1 и
MEK2);
киназата ERK MAPKs
(extracellular signal-regulated
kinases, ERK1 и ERK2).
9. Активираната ERKs се
транслоцира в ядрото, където
фосфорилира трансктипционни
фактори, с които се регулират
множество клетъчни отговори.
Каскади стартирани от ТК рецептори
Инсулинов рецептор (ИР)
Представлява димер изграден от 2 α
и 2 β субединици свързани с
дисулфидни мостове.
Екстрацелуларен лиганд-свързващ
домен;
Цитоплазмен каталитичен домен;
Свързването на инсулина води до

автофосфорилиране по Тир-
остатъци в двете β-вериги.
Активираният рецептор
фосфорилира по Тир
цитоплазмени белтъци.
Инсулин Инсулинов трансдукционен път Извънклетъчно простр.
Глюкоза
Glut 4
ФО OФ
IRS / SH2
Автофосфорилиране
Фосфатидил Глюкоза
инозитол 3
Фосфорилиране
киназа
и активиране на
IRS елементите
PKB
(=Akt)
МАРК
каскада
Активира Активира
p70s6 киназа ацетилКоА Везикули с Glut4
карбоксилаза Активира транспортери
гликоген
синтазата
Транслация
1. Инсулинът се
свързва за ИР, който
Инсулинов рецептор и IRS
се автофосфорилира Insulin receptor substrates (IRS) –
по Тир. Субстрати на инсулиновия рецептор -
Група малки белтъци, които се
2. ИР фосфорилира
фосфорилират по Тир.
IRS по Тир.
3. SH2 доменът на Grb2 разпознава ТирФ на IRS.
Белтъкът SOS се свързва за Grb2, а след това и
киназата Ras.
ГТФ измества ГДФ от Ras, с което Ras се активира.
4. Активният Ras свързва и активира киназата Raf.
5. Raf киназата активира MEK киназата, като я

фосфорилира по 2 Сер-остатъка. MEK киназата
активира ERK киназата, като я фосфорилира по Сер и
Тир.
6. ERK киназата се транслоцира в ядрото и активира

чрез фосфорилиране ядрени транскрипционни
фактори (напр. Elk1).
7. Фосфорилираният Elk1 се свързва с SRF, с което се

стимулира транскрипцията и транслацията на набор от
гени свързани с клетъчното делене.
ИР и фосфатидилинозитол-3-киназна (PI-3K) каскада с
вторичен посредник фосфатидилинозитол-3 фосфат (PIP3)
(Активиране на гликоген синтазата от инсулин)
1. ИР фосфорилира и активира IRS-1. 2. Протеин киназа В (PKB) се свързва към PIP3.
IRS-1 активира киназата PI-3-К посредством PKB се активира чрвз фосфорилиране от
свързване към нейните SH2 области. мембранно разположената фосфоинозитид-
Активираната PI-3-К превръща мембранния зависима протеин киназа 1 (Phosphoinositide
PIP2 в PIP3. dependent protein kinase 1, PDK1) (не е показана
на схемата).
Активираната PKB фосфорилира по Сер
киназата на гликоген синтазата (GSK3), с което
GSK3 се инактивира.
3.3. Неактивната
Неактивната фосфорилирана
фосфорилирана GSK3GSK3 не не може
може
да
да превърне
превърне гликоген
гликоген синтазата
синтазата (GS)
(GS) вв нейната
нейната
неактивнна
неактивннаформа.
форма.Така
ТакаGSGSостава
оставаактивна.
активна.
4. Усилва се синтезата на гликоген от глюкоза.

4. Усилва се синтезата на гликоген от глюкоза.
5. Фосфорилираната активна PKB стимулира

придвижването на глюкозните транспортери
GluT4 към мембраната, с което се увеличава
поемането на глюкоза.
Сигнални пътища активирани от инсулин
Сигнални пътища активирани от инсулин
22.3.15
Рецептори без вътрешна ензимна активност
JAK-STAT сигнален трансдукционен път
Janus-activated kinases (JAKs)
Signal transducer and activator of

transcription (STAT)
JAK-STAT Извънклетъчно простр.
трансдукционен път Еритропоетин
JAK JAK
JAK фосфорилира тирозиновите МАРкиназна

остатъци ФО OФ каскада
STAT = транскрипционни ф-ри

Имат SH2 области
OФ OФ
JAK фосфорилира и белтъците STAT
OФ Активираните SТАТ към ядрото, експресия

OФ
на нови гени.
Мембранни и цитоплазмени гуанилил циклази
Рецепторни мембранни гуанилил циклази: екстрацелуларен домен,
трансмембранен сегмент, киназен хомоложен домен, линкер, гуанилил циклазен
домен.
Цитоплазмени разтворими гуанилил циклази: хем свързващ домен, линкер,

гуанилил циклазен домен.
Рецепторни гуанилил циклази
Синтезират цГМФ от ГТФ, който служи за вторичен посредник.
Действието на цГМФ се опосредства от:

1. цГМФ-зависими протеин кинази (protein kinase G);
2. Предизвиква отваряне на специфични йонни канали.
цГМФ регулира задържането на вода, като задвижва йонния транспорт в

бъбреците и тънките черва.
цГМФ участва в отпускането на гладката и сърдечна мускулатура;
цГМФ участва в развитието на мозъка.
Действието на цГМФ се преустановява чрез фосфодиестераза, която го

превръща в 5'-ГМФ.
Цитоплазмени
гуанилил циклази
Цитоплазмените гуанилил
циклази съдържат хем и се
активират от азотен оксид (NO).
NO се получава от Арг под
действие на Ca2++ зависима NO
синтаза.
В гладката мускулатура цГМФ
предизвиква релаксация.
NO е нестабилен.
Действия на Протеин киназа G
22.3.15
Стероидни рецептори
Стероидните рецептори се
намират вътре в клетката (в
ядрото или цитопламата).
Стероидните хормони,
ретиноевата киселина и
тиреоидните хормони
минават през клетъчната
мембрана и се свързват с
рецептора.
Комплексът рецептор/хормон
се свързва към хормон-
респонсни елементи (HRE)
на определени гени.
Усилва се транскрипцията
на дадените гени.
Ефектът на синтез на нов
белтък се наблюдава след
часове/дни.
Структура на стероидните рецептори
NTD = N-terminal domain, DBD = DNA binding domain, D-region (hinrge region), LBD
= ligand binding domain, AF = activation function.
ER – estrogen receptor, GR – glucocorticoid receptor, PR –progesterone receptor, AR –

androgen receptor, and MR – mineralocorticoid receptor.
The numbers to the right are the lengths in amino acid residues.
ОНКОГЕНЕЗА
Онкогенеза – процес на малигнена трансформация на

клетките, което води до неконтролируемоти им делене.
Фактори – вирусни инфекции, генни мутации или
епигенетични промени, които водят до промяна в
активността на различни гени:
§ Протоонкогени – гени участващи в контрола на

клетъчния цикъл и пролиферация;
§ Тумор-супресорни гени – гени инхибиращи
клетъчната пролиферация, гени отговорни за
поправката на ДНК, гени отключващи апоптоза или
блокиращи митозата.
Характеристики на туморната клетка
► Загуба на контрол на делене и диференциация от

растежни фактори;
► Невъзможност да се блокира клетъчното делене;
► Отделяне на клетката от екстрацелуларния

матрикс и/или съседни клетки;
► Промяна в морфологията;
► Дедиференциация;
► Загуба на контактна инхибиция.

Клетъчен цикъл
Периодът между митозата (раждането на клетката) и следващото
делене се нар. Клетъчен цикъл.
§ G0 – първият етап
след раждането на 1
клетка. Клетката се
диференцира или
остава в покой до
следващата митоза;
§ G1 – клетката се
подготвя за следващо
делене. Акумулира се
енергия, синтезират се
нуклеотиди, хистони и
др., които са
необходими за
репликацията на ДНК;
§ S – репликация на
ДНК;
§ G2 – подготовка за
митоза. Синтезират
се белтъци на
делителното вретено;
§ M – митоза
Митоза
Регулация
Преминаването от една към

следваща фаза от цикъла
се контролира на няколко
места:
► G1 checkpoint – ключова
роля имат растежните
фактори;
► G2-M checkpoint –
проверява се дали ДНК се е
реплицирала правилно;
► anaphaseа (end of mitosis)
checkpoint – проверява се
дали делителното вретено и
подреждането на
хромозомите е правилно.
Регулация
Регулацията на
клетъчния цикъл
се осъществява
от циклини
(cyclins) и
циклин-зависими
кинази (Cdk).
Концентрацията
на различните
циклини по
време на
клетъчния цикъл
се мени. Те се
разпознават и се
свързват от Cdk,
които ги
фосфорилират.
Комплексът G1 Cdk-
cyclin контролира G1 checkpoint
цикъла в G1 чрез
фосфорилиране на
набор белтъци.
Главен прицелен
белтък е Rb
(ретинобластома).
Във фосфорилирано
състояние, Rb не може
да свърже и да
инактивира
транскрипционния
фактор E2F (E2F
транскрибира гени
важни за
преминаването в S-
фазата).
По време на М-фазата,
Rb е дефосфорилиран
и E2F е инхибиран.
G2-M checkpoint
Преминаването от G2 в М
се регулира от p53 ("the
Guardian of the Genome"!).
P53 бликира транзицията

G2-M в клетки с увредена
ДНК.
Апоптоза
Програмирана клетъчна смърт
Нормален физиологичен процес свързан с ембрионалното развитие,
поддържа нормалното развитие на тъканите и предпазва от малигнени
трансформации. Чрез апоптозата се отстраняват нежизнеспособни
структури, с което се осигурява нормалното функциониране на
организма. Апоптозата е резултат на сложни каскади от реакции в
клетката, които се отключват при инфекции, увреждане на ДНК или
метаболитни дефекти
От значение е балансът между два типа сигнали:
§ Анти-апоптотични – от растежни фактори, хормони,
невротрансмитери, екстрацелуларен матрикс и съседни клетки;
§ Про-апоптотични – от имунни клетки, токсини, паразити, увреди в
ДНК.
Типичен пример за апопроза

е формиране на пръстите
през ембрионалното
развитие:
Прото-онкогени и Онкогени
Прото-онкогени – нормални гени, които кодират белтъци

осигуряващи правилното протичане на клетъчния цикъл,
пролиферация, апоптоза, предаването на сигнал в клетката
(сигнална трансдукция) и изпълнение на митогенни сигнали.
Ако прото-онкогенът мутира или се промени нивото му на
експресия, той се превръща в онкоген и настъпва дерегулация
на клетъчния цикъл.
Продуктите на онкогените се наричат онкопротеини.
Как прото-онкогенът се превръща в онкоген?
1. Мутация в прото-онкогена или в регулаторния му район – води до

увеличена активност на белтъка или загуба на регулация на експресията му;
2. Генна амплификация – увеличава се количеството на синтезирания
белтък;
3. Хромозомна транслокация – генът попада след силен енхансер или се
получават сляти гени.
Прото-онкогените се делят на няколко групи в зависимост от

функцията на белтъка, който кодират:
Растежни фактори;
Рецептори за хормони или растежни фактори
Вътреклетъчни сигнални молекули (цитоплазмени
тирозин киназа, цитоплазмени серин/треонин кинази,
ядрени рецептори, регулатори на клетъчния цикъл,
регулатори на апоптозата);
Транскрипционни фактори (myc, fos, jun) ;
Chromatin Remodelers (определят структурата на
хроматина и неговата транскрипционна активност).
Прото-онкогени – примери
Растежни фактори
Ако ген, който кодира растежен фактор, стане конститутивно
активен, това може да допрнесе за малигнена трансформация.
Гени кодиращи Platelet-derived growth factors (PDGF) - PDGF се
състоят от α и β вериги и се освобождават от тромбоцитите при
коагулация. Има голямо значение за ангиогенезата, а
неконтролируемата ангиогенеза е една от характеристиките на
туморите. Действа като митоген за клетки с мезенхимен произход,
включително гладкомускулни клетки и глиални клетки.
Прото-онкогени – примери / Рецепторни тирозин кинази
ErbB2 (Her2) ген – кодира human epidermal growth factor

receptor (EGFR). Свръхекспресията на гена е свързан с рак
на гърдата, яйчници, стомах и агресивните форми на рак на
матката;
PDGFB ген – кодира бета-субединицата на рецептора за
platelet-derived growth factor (PDGFR). Участва в
туморогенезата при dermatofibrosarcoma protuberans;
VEGFA (vascular endothelial growth factor A) ген – кодира
рецептора за vascular endothelial growth factor (VEGFR).
Асоцииа се с glomeruloid hemangioma.
Прото-онкогени – примери /
Цитоплазмени тирозин кинази
SRC ген – кодира нерецепторна

цитоплазмена тирозин киназа
(c-Src), която фосфорилира
тирозинови остатъци в други
белтъци. Съдържа SH2, SH3 и
тирозин кинаен домени.
Повишени нива на активност на
c-Src се наблюдават при 50% от
тумори на дебело черво, черен
дроб, бял дроб, гърдата и
панкреаса.
SYC ген – кодира Spleen tyrosine kinase (Syk), която се

експресира в хематопоетични тъкани. Конститутивно активен
SYC може да трансформира B-клетки.
BTK ген – кодира Bruton's tyrosine kinase (Btk) , която е
изключително важна в развитието на В-клетките.
Цитоплазмени серин/треонин кинази
Raf ген – кодира белтъка Raf-киназа (компонент от MEPK/ERK
сигналния трансдукционен път). Увеличена активност на киназата
стимулира клетъчното делене (такава е намерена при 15% от всички
тумори и при 60% от случаите на меланома);
Гени кодиращи Cyclin-dependent kinases (CDKs) – участват в
регулацията на клетъчния цикъл, транскрипцията, зреенето на мРНК и
диференциацията на нервните клетки. CDKs свързват белтъци
наречени циклини.
Регулаторни ГТФази
Ras гените (H-RAS, K-RAS, and N-
RAS) – кодират Ras-кинази
(малки ГТФазни белтъци, G-
белтъци), които свързват
ГДФ/ГТФ. Участват във
вътреклетъчното предаване на
сигнали за растеж и делене.
Мутации в Ras гените могат да
доведат до синтез на постоянно
активни Ras-кинази, дори в
отсъствие на външен сигнал.
Мутации активиращи Ras се
откриват при 20-25% от всички
тумори и при до 90% от туморите
на панкреаса.
Транскрипционни фактори
Myc ген – кодира транскрипционен
фактор Myc, който регулира активността
на циклините, а с това и местата на
контрол на клетъчния цикъл.
Мутации в Мус-гена са намерени при

лимфоми, напр. Burkitt's Lymphoma,
където в резултат на транслокация Мус-
гена попада под действието на силен
енхансер.
Мус-гена (на 8q24) се активира при три

типа транслокации в локуси на
имуноглобулинови гени на 4q, 22q и 2p.
Myc-Max хетеродимер
Транскрипционни фактори
Fos ген – кодира белтъкa Fos,

член на Fos-фамилията
транскрипционни фактори
(включва Fos, FosB, Fra-1 и Fra-
2).
Jun ген – кодира белтъкa Jun,
член на Jun-фамилията
транскрипционни фактори.
Fos и Jun образуват заедно

хетеродимерен комплекс нар.
AP-1 (Activator Protein-1)
комплекс, който свързва АР-1
сайт (ДНК специфично място от
промотора и енхансера на
прицелни гени) и усилва генната
експресия.
Хроматин-ремоделиращи белтъци
Хроматин-ремоделиращи белтъци – определят степента на компактност на
хроматина и възможността му за репликация, поправка, хромозомна
сегрегация и транскрипция на гени.
ATФ-зависими хроматин-ремоделиращи комплекси – тези ензими преместват,
премахват или реструктурират нуклеозомите, като така създават ДНК
участъци свободни от нуклеозоми;
Хистонови модифициращи комплекси - тези ензими осъществяват ковалентни
модификации в N-краищата на хистоните, например хистонови
ацетилтрансферази (histone acetyltransferases, HATs), деацетилази,
метилтрансферази и кинази. Тези модификации променят силата на
свързване между хистоните и ДНК.
НАТ -хистонови ацетилтрансферази; HMT –хистонови метилази; SWI/SNF –
комплекс ремоделиращ нуклеозомите; HDAC – хистонови деацетилази.
Гл. aс. Биляна Георгиева, дб
МФ, МУ - София
ДИАБЕТ – Основни видове
Диабетът включва група метаболитни заболявания, при които

се наблюдава повишена плазмена глюкозна концентрация за
продължителен период от време.
Диабет тип 1 (инсулин зависим диабет) – не се произвежда

инсулин.
Диабет тип 2 (инсулин независим диабет) – херектеризира се с

инсулинова резистентност (клетките не отговарят на действието
на инсулина). С прогресиране на заболяването е възможно
намаляване на инсулиновата секреция.
Гестационен диабет - проявява се през бременността.

ДИАБЕТ – Общи характеристики
Диабет тип 1 Диабет тип 2
Честота 5-10% от случаите на диабет Около 90% от случаите на
или 11-22 милиона болни. диабет. В световен мащаб се
среща при 6% от възрастните
хора.
Начало Детска възраст. По-късна възраст.

Причина Дължи се на липса на Дължи се на намалено
инсулин поради автоимунно производство на инсулин или
разрушаване на бета- неадекватен отговор на тъканите
клетките на панкреаса. спрямо инсулина.
Чувствителност Запазена чувствителност, Липса/намалена чувствителност
на тъканите към няма инсулинова към инсулин (инсулинова
инсулин резистентност. резистентност).
Животозастра- Диабетна кетоацидоза - Некетотична хиперосмоларна
шаващи гадене, повръщане, коремна хипергликемична кома в
усложнения болка, ацетонов дъх, дишане резултат от тежка дехидратация
тип Kussmaul, кома. и повишен осмоларитет
(глюкозни нива >30 mmol/l).
Превенция Не Да
Симптоми при диабет
Полифагия
Полидипсия (жажда) и
Полиуртия (чувство за глад)
Ксеростома (сухота в устата)
(увеличено количество урина)
Замъглено виждане
Загуба на тегло Умора и отпадналост
Изтръпване / бодежи
Бавно заздравяващи рани Сексуална дисфункция
в крайниците
Суха кожа и дерматити
Диабетна кетоацидоза
Обобщена схема на усложненията при
инсулинов недостиг
Хронични дълготрайни увреждания
Увреждане стената на кръвоносните съдове –
сърдечно-съдова болест, инфаркт, периферни съдови
увреждания.
Микроваскуларни увреждания на:

1. Очи- диабетна ретинопатия (постепенна загуба на
зрение и слепота).
2. Бъбреци – диабетна нефропатия (протеинурия,
хронична бъбречна недостатъчност, диализа).
3. Нерви – диабетна невропатия (скованост, изтръпване,
болки в мускулите и слабост, уредена чувствителност за
болка).
4. Стъпала – диабетно стъпало.
СИНТЕЗ НА ИНСУЛИН
Пептиден хормон
произвеждан то бета-клетките
на панкреаса.
СЕКРЕЦИЯ НА ИНСУЛИН Повишените нива на глюкоза
в кръвта са ключов фактор за
секрецията на инсулин.
Глюкозата постъпва в бета-

клетките чрез GLUT2
транспортери.
Глюкозата се окислява в
гликолизата и съотношението
АТФ/АДФ нараства, което
води до затваряне се К+
канали.
Мембраната се деполяризира,
което предизвиква отваряне
на Са2+ канали.
Са2+ навлизат в клетката.
Повишените Са2+
предизвикват секреция на
инсулин чрез екзоцитоза.
Функции на инсулина
= Улеснява поемането на
глюкозата от тъканите
(мускулна и мастна тъкан).
Инсулин - Най-мощният анаболен хормон
Регулира метаболизма на въглехидрати и липиди:
= Стимулира окислението на глюкоза в

пентозофосфатния път;
= Стимулира гликолизата чрез повишаване синтезата на
глюкокиназа, фосфофруктиконаза и пируват киназа;
= Стимулира производството на гликоген в черния дроб,
като активира гликоген синтазата и фосфодиестеразата;
= Потиска глюконеогенезата (производството на глюкоза)
в черния дроб;
= Инхибира освобождаването на ВМК от мастната тъкан,
като инхибира хормон-чувствителната липаза;
= Стимулира липогенезата, като активира ацетилКоА
карбоксилазата.
Роля на инсулина в регулацията на гликогеновата обмяна
Фосфатаза
(Инсулин)
Фосфатаза
(Инсулин)
Роля на инсулина в регулацията на обмяната на ТАГ
Инсулин Инсулинов трансдукционен път Извънклетъчно простр.
Глюкоза
Glut 4
ФО OФ
IRS / SH2
Автофосфорилиране
Фосфатидилин Глюкоза
озитол 3
Фосфорилиране и киназа
активиране на IRS
елементите
PKB
(=Akt)
МАРК
каскада
Активира Активира
p70s6 киназа ацетилКоА Везикули с Glut4
карбоксилаза Активира транспортери
гликоген
синтазата
Транслация
Функции на инсулина
= Стартира различни сигнални трансдукционни пътища
Трансдукционни системи за инсулин
Сигнални трансдукционни пътища
повлиявани от инсулина
в различни клетки
IR – инсулинов рецептор;
LDLR – рецептор за
липопротеини с ниска
плътност;
MHC – тежки вериги на
миозин;
mTORC1 - mammalian target of
rapamycin complex 1;
PСSK9 - proprotein convertase
subtilisin/kexin type 9;
PKA – протеин киназа А;
TNF - tumor necrosis factor-α;
IRS-1 - субстрат на
инсулиновия рецептор 1;
SREBP-1c - sterol regulatory
element binding protein-1c;
eNOS – ендотелна азотен
окис синтаза;
VCAM-1 -vascular cell adhesion
molecule-1;
FoxO - Forkhead box, class O;
IL – интерлевкин-6;
PI3K – фосфатидилинозитол-
3-киназа;
ER – ендоплазмен ретикулум.
Диабет тип 1 – Фактори за автоимунен отговор
Генетични фактори - Най-малко 20
хромозомни региона се свързват с диабет
тип 1:
►Няколко гена локализирани в МНС
комплекса (Major histocompatibility
complex II) на 6p21.3.
► Гени не-свързани с HLA (human
leucocyte antigen) системата:
4Генът за инсулин (INS),
4Генът за нерецепрорна протеин
тирозин фосфатаза тип 22 (PTPN22),
4Цитотоксичен Т-лимфоцит-
асоцииран протеин 4 (CTLA4),
4Рецептор алфа за интерлевкин-2
(IL2RA).
Вируси - имунният отговор е насочен както към вирус-инфектираните клетки,

така и към бета-клетките на панкреаса. Коксаки вируси и вирусът на рубеолата
са свързани с диабет тип 1.
Фактори на околната среда, химикали и лекарства

Диабет тип 2 - Причини
Дължи се на комбинацията от генетични
фактори и неподходящ начин на
живот.
Начин на живот:
- Затлъстяване (Body mass index ˃ 25),
- Слаба физическа активност,
- Лошо хранене, стрес,
- Високо съотношение талия/ханш,
- Консумация на подсладени храни и Норма Затлъстяване
напитки,
- Консумация на наситени и на транс
мазнини.
Метаболитен синдром - абдоминално

затлъстяване (централно, в областта на
талията, от мъжки тип, тип ябълка),
повишено кръвно налягане,
хипергликемия, повишени
триглицериди, ниски нива на „добър
холестерол“.
Норма Затлъстяване
Лекарствени препарати:
Глюкокортикоиди, тиазиди, бета-блокери, антипсихотици,
статини.
Гестационен диабет: Жени с гестационен диабет са с

повишен риск от развитие на диабет тип 2.
Други заболявания: акромегалия, с-м на Кушинг,

хипертиреоидизъм, феохромоцитома, рак на панкреаса.
Генетични причини: Дефекти в широк набор от гени

(кодиращи Са2+ зависими протеин кинази и протеази, циклин-
зависими протеазни инхибитори, транскрипционни фактори,
К+ канали, рецептори) водят до дисфункция на бета-клетките,
нарушена инсулинова секреция, затлъстяване или намалена
чувствителност към инсулин.
Диабет тип 2 – Генетични причини
Роля на генетични фактори в диабет тип 2
β-клетка
GCK – кодира глюкокиназа;

KCNJ11 – кодира AТФ-зависим К+ канал Kir6.2, който взаимодейства със сулфанилурейния рецептор
(SUR, кодиран от ABCC8), с което се регулира преминаването на К+ през мембраната;
WFS1 – кодира wolframin (белтък регулиращ Са2+ транспорт в ЕР);
SLC30A8 – кодира транспортер за Zn2+ (ZnT-8) в секреторните гранули;
CDKAL1 и CDKN2A/B – участват в циклин-зависимия киназен път и вероятно така повлиява
регенерирането на β-клетките;
IGF2BP2 – кодира белтък свързващ мРНК на инсулиноподобен растежен фактор2 (IGF2), с което се
осигурява правилна субклетъчна локализация при транслацията.
Недостиг и резистентност към инкретини – хормони от групата на глюкагон-
пептидната суперфамилия, които намаляват кръвната глюкоза посредством
намаляване количествата глюкагон и увеличение на инсулина.
=Чревен глюкагоно-подобен пептид-1 (intestinal peptides glucagon-like peptide-
1, GLP-1);
= Стомашен инхибиторен пептид (glucose-dependent insulinotropic
polypeptide, GIP).
Диагностика
Кръвна глюкоза на гладно:
Нормално между 4,2 – 6,1 mmol/L.
Предиабетно състояние между 6,1 - 7 mmol/L.
Диабет ≥ 7.0 mmol/L.
Тест за толерантност към глюкоза – състои се в измерване на кръвната глюкоза на
гладно и в интервали до 2рия час след поемане на 75 г. глюкоза.
Нормално до 2рия час след приема глюкозата се връща в нормални стойности и
максимумът не надвишава 9-10 mmol/L.
При предиабет на 2рия час след приема глюкозата остава висока (7,8-11,1 mmol/L).
При диабет плазмените нива на глюкоза превишават 11,1 mmol/L, максимумът е по-
висок и не се връща в норма.
Ниво на гликиран хемоглобин (A1C)

Нормално < 5,6%.
Предиабет между 5,7-6,4%.
Диабет ≥ 6.5 %.
Нива на С-пептида:
➤ Ниски при диабет тип 1;
➤ Нормални при диабет тип 2.
Диабет тип 1 - Диагностика
Автоантитела срещу различни компоненти от бета-клетките на
Лангерхансовите острови
Наличието им може да предскаже диабет тип 1 и предшества появата на първия
симптом (хипергликемия).
- Автоантитела срещу цитоплазмени компоненти (Islet-cell cytoplasmic

antibodies, ICCA) - откриват се при 90% от болните с тип 1 диабет.
- Автоантитела срещу повърхностни компоненти (Islet-cell surface
antibodies, ICSA) - откриват се при 80% от болните с тип 1 диабет.
Диабет тип 1 - Диагностика
- Автоантитела срещу специфични компоненти на бета-клетките:
4Автоантитела срещу глутамат декарбоксилаза (glutamic acid

decarboxylase, GAD) – при 80% пациентите;
4Автоантитела срещу инсулин (Insulin autoantibodies ,IAA);
4Автоантитела срещу цинков-транспортер ZnT8.
4 Insulinoma-Associated-2 Autoantibodies (IA-2A)
Не всеки индивид с автоантитела развива

диабет тип 1, но рискът да развие това
заболяване нараства пропорционално с броя на
типовете антитела!
Терапия при диабет
Терапията е насочена към:
►Намаляване на кръвната глюкоза близо до нормалните,

около 4.4–7.8 mmol/L;
► Поддържане нивата на гликирания хемоглобин HbA1C < 6.5%;
► Намаляване на дълготрайните усложнения върху нервната

и сърдечно-съдовата системи, водещи до периферна невропатия,
нефропатия, ретинопатия, инфаркт на миокарда, слепота,
диабетно стъпало, уринарни инфекции и др;
► Избягване състоянията на хипогликемия и диабетна

кетоацидоза чрез балансиране на приема на инсулин, храна и
физическа активност;
► Трансплантация на панкреас и бета-клетки.

Диабет тип 1 - Терапия
Диета:
Контрол на приема на въглехидрати
и внимателно следене на кръвната
глюкоза.
Инсулинова терапия:
Инжектиране на инсулин –
подкожни инжекции или инсулинова
помпа.
Най-широко използваните видиве
инсулин са биосинтетични продукти
получени с генетични
рекомбинантни технологии.
Аналози на инсулина –
модифицирани инсулини с
различна продължителност на
действие и различно време на
започване на действието.
Бързо действащ Видове инсулин
инсулин:
Действието започва след
15 мин, а максимумът на
действие е 30 до 90 мин
след инжектирането.
Инсулин с краткотрайно
действие:
Действието започва след
30 мин, а максимумът на
действие е 2 до 4 часа
Инсулин с междинно
действие:
Действието започва след 1-
2 часа, а максимумът на
действие е 4 до 10 часа
Инсулин с дълготрайно
действие:
Действието започва след 1-
2 часа, продължава да
действа 24 часа. Приема се
вечер на лягане.
Диабет тип 2
Профилактика и лечение
➤ Правилна диета – зеленчуци,

храни с нисък гликемичен индекс.
➤ Добър двигателен режим.
➤ Намаляване индекса на
телесната маса (BMI, body mass
index).
➤ Намаляване на сърдечно-
съдовите рискови фактори.
➤ Aнтидиабетни препарати.
Aнтидиабетни препарати за терапия на диабет тип 2
➤ Бигуаниди (Метформин) – намаляват глюконеогенезата в черния дроб и
увеличават поемането на глюкоза от периферните тъкани, включително
мускулите (увеличава чувствителността към инсулин).
➤ Сулфанилурейни препарати (Glipizide, Gliclazid, Tolbutamide, Repaglinide) –
стимулират инсулиновата секреция чрез директно свързване към
рецептори върху бета-клетките. Инхибират АТФ-зависимите К+ канали, което
води до деполяризация на мембраната, инфлукс на Са2+ и стимулиране на
секрецията.
➤ Тиазолидинидеони, Глитазони (Розиглитазон, Пиоглитазон) – повишават
чувствителността на тъканите към инсулин. Свързват се с ядрени рецептори,
активира се експресията на гени свързани с глюкозната и мастната обмяна.
➤ Алфа-глюкозидазни инхибитори (Акарбозе, Воглибозе, Миглитол) –
забавят смилането и резорбцията на въглехидратите (нишесте, скорбяла,
гликоген) в тънките черва.
➤ Инхибитори на Sodium-glucose co-transporter 2 (SGLT2) (блокират
реабсорбцията и увеличават екскрецията на глюкоза в бъбрека).
➤ Аналози на инкретини (инжекционни препарати) – увеличават
инсулиновата секреция.
➤ Инхибитори на ензима dipeptidyl peptidase-4 (предпазват разграждането на
инкретините).
Антидиабетни препарати
Антидиабетни препарати
Взаимодействие между органите в нахранено състояние за осигуряване
на енергетични източници
= Отделя се инсулин;
= Глюкозата се използва за енергия от мозък, мускули, еритроцити и черен дроб;
= В черния дроб работят гликолизата и цитратният цикъл, синтезира се АТФ;
= ПФП осигурява редуциран НАДФН за различни синтези;
= Глюкозата се превръща в запаси (липиди и гликоген);
= Чрез гликогеногенеза от глюкозо-6Ф се получава гликоген;
= Глюконеогенеза не се извършва;
= Цикълът на Кори е прекъснат;
= Лактатът от периферни тъкани дава ТАГ;
= Черният дроб синтезира ЛПМНП (VLDL), които снабдяват мастната тъкан и мускулите с ВМК.
Mетаболизмъм при диабет І тип:
Не се отделя инсулин, а само
глюкагон;
Инсулин-зависимите тъкани не
поемат глюкоза;
é чернодробна глюконеогенеза;
é липолиза в мастна тъкан;
é кетогенезата в черния дроб;
é синтеза и освобождаване на
ЛПМНП (VLDL) от черния дроб;
ê липопротеинлипаза води и до
хиломикронемия.
Метаболизъм при диабет ІІ тип:

Отделя се инсулин;
Слабо поемане на глюкоза от
периферните тъкани;
Няма неконтролируема липолиза в
мастната тъкан;
Кетоацидоза не се развива;
é на ЛПМНП (VLDL), без
хиперхиломикронемия.
WATCH VIDEO
Type 1 Diabetet - https://www.youtube.com/watch?v=jxbbBmbvu7I
Hb A1C - https://www.youtube.com/watch?v=CRXnyVRk27c
Витамини
Водно-разтворими Мастно-разтворими
Тиамин (B1) Витамин A, D, E, K
Рибофлавин (B2)
Ниацин (B3, PP)
Пантотенат (B5)
Пиридоксал (B6)
Биотин (H, B7)
Фолат (B9)
Кобаламин (B12)
Аскорбат (C) Катедра по медицинска химия и биохимия
Витамин A (Ретиноиди)
Ретиноиди - клас химични съединения, които са форми на витамин А
или са химически свързани с него.
В тялото - предимно ретинол, по-малко са ретинал и ретиноева
киселина.
Провитамин - β-каротен (в моркови).
Структура:
Циклична група в единия край;
Полиенова странична верига с

редуващи се C=C връзки;
Полярна група в другия край.

Витамин A – метаболизъм на ретиноидите
Ретенилови естери
(резервна форма на вит. A)
Витамин A – Биологична роля
= Зрение - рединалът се свързва с опсина и се получава родопсин (пигмент,
който се изполозва при нощното виждане);
= Важен за нормалната функция на епителните клетки;
= Повлиява процесите на клетъчна диференциация, пролиферация, растеж и
ембрионалното развитие (повлиява генната експресия подобно на
стероидите);
= Важен за растежа на костната тъкан и реминерализацията на зъбите;
= Действа като антиоксидант.
Източници:
Витамин A – в животински продукти (рибено масло,
масло, яйза, черен дроб).
Бета-каротен – в жълти и оранжеви плодове и зеленчуци
(моркови, тиква, пъпеш, папая, манго).
Резервна форма – ретенилови естери в чесния дроб.
Хипервитаминоза:
Бета-каротен – отлагане в епидермиса; Пожълтяване; Безвредно.
Хипервитаминоза A – засягане на черния дроб, гадене, повръщане, диария,
загуба на тегло, алопеция, повишена чупливост на костите, замъглено зрение,
отпадналост, нарушение в менструалния цикъл.
Дефицит на витамин А
Нощна слепота - затруднено
виждане при слаба осветеност.
Синтезата на родопсин е нарушена.
of rod photoreceptor
Витамин Д
B
25
1
Синтез на витамин D
25
1
Витамин Д
Източници:
Храна – масло от черен дроб на
риба, риба, яйца, мляко, черен
дроб.
Синтез от 7-дехидрохолестерол
под действие на UV лъчи.
Биологична роля:
Регулира метаболизма на калции и фосфор съвместно с
паратхормона и калцитонина. Усилва абсорбцията на калции от
ентероцитите.
Хипервитаминоза:
Характеризира се с хиперкалциемия, жажда, диария, повръщане,
суха кожа. Калциевите соли се отлагат в меките тъкани и органи
(бъбреци, черен дроб, сърце, стените на кръвоносните съдове),
което причинява болка и органна недостатъчност.
Дефицит на витамин Д
Дефицитът води до нарушение в костната минерализация:
= Рахит – при деца. Деформация на черепа, гърба, гръдния
кош и дългите кости;
= Остеомалация (размекване на костите) при възрастни –
огъване на крайниците, гърба, повишена чупливост, болки в
костите, генерализирана мускулна слабост и хипотония;
= Остеопороза.
Витамин E (Токоферол)
Витамин E – група от съединения, включваща четири токоферола (α, β, γ
a δ) и четири токотриенола (α, β, γ a δ). С най-висока биологична
активност е D-α-токоферол.
Структура: Хроманолов пръстен и фитилова странична верига.
Биологична роля
Естествен антиоксидант (елиминира

реактивни кислородни радикали, участва
в глутатионовата пероксидазна система).
Действа съвместно със селен в
глутатион пероксидазата.
Предпазва клетъчните мембрани от

окисление – елиминира радикалите
получени при окислението на
ненаситените мастни киселини от
фосфолипидите в клетъчните мембрани.
Получават се токоферилови радикали,
които се въстановяват от витамин С,
ретинол или убихинол.
Източници: ядки и семена

(бадеми, соя, слънчоглед, др.).
Дефицит (получава се в резултат на нарушена липидна

абсорбция) - води до повишени нива на кислородни радикали
и засягане на мембраните.
= Неврологични увреди поради влошеното провеждане на
нервнтите импулси;
= Анемия – засягане на мембраните на еритроцитите;
= Нарушен имунен отговор;
= Ретинопатия.
Хипервитаминоза – води до повишен риск от дефицит на

витамин К и проблеми в кръвосъсирването.
Витамин K
Група от нафтохинонови
производни:
Витамин K1 (филохинон) в
растения;
Витамин K2 (менахинон) в
животни, синтезита се в
чревните бактерии;
Витамин K3 (менадион) не се
среща в природата, но има
биологична активност.
Витамин K – Биологична роля
Витамин K участва в
кръвосъсирването.
Кофактор е на карбоксилаза,
която катализира γ-
карбоксилиране на
глутаматни остатъци в
прекурсорни белтъци
(коагулационен ф-р
протромбин, VII, IX и X и
антикоагулационни белтъци C
и S). Получените γ-карбокси
глутаматни остатъци (Gla)
осигуряват свързване на
Ca2+ необходими за
хемостазата.
Антагонисти на витамин K
Дикумарол, 4-OH-кумарин, варфарин – използват се като
антикоагуланти. Явяват се конкурентни инхибитори и блокират
епоксид редуктазата, която превръща окислената в редуцирана
форма на витамина. Липсата на редуциран вит.К не позволява γ-
карбоксилиране в коагулационните фактори и невъзможност за
активирането им от Са2+.
Витамин K
Източници:
Листни зеленчуци, овесена каша, др.).
Дори ако не се поема с храната,
чревните бактерии синтезират
витамина в достатъчно количество,
поради което нормално не се
наблюдава хиповитаминоза.
Хиповитаминоза:
При новородени, поради неразвита бактериална флора и
ставнително нисък пермеабилитет на плацентата за витамин К.
Симптоми – патологично кървене и удължено време на
кръвосъсирване.
Хипервитаминоза води до хемолиза.

Витамини
Водно-разтворими Мастно-разтворими
Тиамин (B1) Витамин A, D, E, K
Рибофлавин (B2)
Ниацин (B3, PP)
Пантотенат (B5)
Пиридоксал (B6)
Биотин (H, B7)
Фолат (B9)
Аскорбат (C) Катедра по медицинска химия и биохимия
Тиамин (B1, аневрин) / Тиамин пирофосфат (TPP)
Ензимно катализирана реакция в клетките
АТФ
Тиамин Тиазолов пръстен АМФ
Пиримидинов Метиленов мост

пръстен
Тиамин пирофосфат
Участва в преноса на двувъглеродни фрагменти:

1. Окислително декарбоксилиране на α-кето киселини
(Пируват и алфа-кетоглутарат дехидрогеназни комплекси);
2. Транскетолазни реакции (в пентозофосфатния път);
3. В катаболизма на фитанова киселина чрез α-окисление.
Тиамин (B1, аневрин) / Тиамин пирофосфат (TPP)
Източници:
Във външната обвивка на зърнени култури,
кафяв ориз, дрожди, бобови растения, свинско
месо, мляко.
Антагонисти:
Сулфитите (използват се като консерванти в храните) разрушават
тиамина в метиленовия мост и пиримидиновия и тиазолов пръстени се
разделят.
Термолабилният ензим тиаминаза, който се намира в суровата риба и
ракообразни, разгражда тиамина.
Дефицит:
Бери-бери (периферна миопатия, отпадналост, анорексия и едем,
сърдечносъдови, неврологични и мускулни нарушения).
Синдром на Wernicke-Korsakoff (нарича се още „wet brain“, психоза на
Korsakoff или алкохолна енцефалопатия).
Оптична невропатия.
Рибофлавин (B2) / ФАД и ФМН
Окислена
форма
Семихинонова
форма
Редуцирана
форма
Източници:
Мляко, сирене, листни зеленчуци, черен дроб, бъбреци, бобови,
дрожди, гъби, бадеми.
Използва се като оцветител на храни – жълто (Е101).
Участва в аеробни и анаеробни дехидрогенази (пренаса

водород):
1. Дихателна верига (ФМН в комплекс I и ФАД в комплекс II);
2. Бета-окисление на мастни киселини (ацил КоА
дехидрогеназа);
3. Пируват и алфа-кетоглутарат дехидрогеназни комплекси;
4. Катаболизъм на пуринови нуклеотиди (ксантин оксидаза);
5. Окислително дезаминиране на аминокиселини
(аминоацидо оксидази);
6. Разграждане на въглеродния скелет на аминокиселини.
Дефицит:
Стоматити включващи болезнено зачервяване на езика,
възпалено гърло, напукани устни (cheilosis) и възпаление в
ъглите на устните (ангуларен стоматит).
Подобни стоматити се наблюдават и при пелагра (дефицит
на ниацин).
Ниацин (B3, PP) / НАД, НАДФ
НАД+ е кофактор на
оксидоредуктази в
окислителни
катаболитни реакции.
НАДФH+H+ е кофактор
на дехидрогенази и
редуктази в
редуктивни
биосинтезни реакции.
Коензими на цитоплазмени и митохондриални дехидрогенази
(пренася водород):
НАД+ участва в:
1. Разграждане на мастни киселини в b-окисление (3-ОН-ацилКоА
дехидрогеназа);
2. Кетогенеза и кетолиза (3-ОН-бутират дехидрогеназа);
3. Гликолиза (глицералдехид-3-Ф дехидрогеназа, лактат дехидрогеназа);
4. Алкохол (алкохол дехидрогеназа, алдехид дехидрогеназа);
5. Цитратен цикъл (изоцитрат, a-КГ и малат дехидрогеназа);
6. Окислително декарбоксилиране на a-кетокиселини (пируват и
алфа-кетоглутарат дехидрогеназен комплекс);
7. Глутамат дехидрогеназа и трансдезаминиране;
8. Разграждане на въглеродния скелет на аминокиселини;
9. Синтез на пиримидинови нуклеотиди (дихидрооротат
дехидрогеназа).
Коензими на цитоплазмени и митохондриални дехидрогенази (пренася
водород):
НАДФH+H+ – получава се в пентозофосфатния път (глюкозо-6-Ф

дехидрогеназа), с цитоплазмената изоцитрат дехидрогеназа и с малат
ензима.
Участва в:
1. Синтез на мастни киселини;
2. Синтез на холестерол (3-ХМГ КоА редуктаза);
3. Възстановява глутатиона в редуцирано състояние (глутатион редуктаза);
4. Разграждане на хема (хем оксигеназа и биливердин редуктаза);
5. Скъсени електронтранспортни вериги (CytP450 хидроксилиране);
6. Превръщане на рибонуклеозиддифосфати в 2‘-
дезоксирибонуклеозиддифосфат (тиоредоксин редуктаза);
7. Разграждане на пиримидинови нуклеотиди (дихидропиримидин
редуктаза);
8. Глутамат дехидрогеназа;
9. Метаболизъм на витамини B9 (дихидрофолат редуктазa; метилен- и
метенил-ТХФ редуктази) и витамин А (ретинол дехидрогеназа);
10. Генерирането на супероксиден анион (О2- •) от О2 в макрофагите
(НАДФН оксидаза).
Източници:
Черен дроб, сърце, бъбреци, риба, месо,
дрожди, зърнени култури, фъстъци, гъби,
бобови растения, бира.
В малка степен човек може да синтезира в
черния дроб ниацин от незаменимата
аминокиселина триптофан.
Дефицит:
Пелагра (“three D disease”) - триада симптоми
включваща дерматит, диария и деменция.
Пантотенова киселина (пантотенат, B5)
β-Alanine Pantoic acid
Коензим А (КоА) – пренос на ацилни групи (цикъл на Кребс, синтез и

разграждане на мастни киселини, синтез на холестерол, ТАГ и
фосфолипиди, кетогенеза и кетолиза, ацетилхолин, разграждане на
въглеродния скелет на аминокиселини).
Ацил-пренасящ белтък (Acyl carrier protein, ACP) – участва в синтезата
на мастни киселини (свързва нарастващата верига).
Пантотенова киселина (пантотенат, B5)
Източници:
Пантотен (πάντοθεν), означава "от всякъде".
Големи количества в пчелното млечице,
авокадо, пълнозърнести зърнени култури,
бобови, яйца, месо, кисело мляко.
Пантенол (пантотенол) е провитамин на B5.
В организма се окислява до пантотенат.
Дефицит – рядко:
Симптомите са както при другите В-дефицити;
Кожни заболявания и атрофия на космените фоликули;
Засягане на производството на АТФ, поради ниски нива на КоА
(раздразнителност, умора, апатия);
Засягане на ацетилхолинова синтеза може да доведе до
неврологични симптоми.
Пиридоксин (пиридоксол, B6)
OH O NH3
H2C HC H2C
HOH2C O HOH2C O HOH2C O
N N N
CH3 CH3 CH3
H H H
PYRIDOXINE PYRIDOXAL PRYIDOXAMINE
O NH3
HC O H2C
O
O P O H2C O O P O H2C O
O O
N N CH3
CH3
H H
PYRIDOXAL5' PHOSPHATE PYRIDOXAMINE 5' PHOSPHATE
Източници:
Черен дроб, месо, риба, мляко, яйца, пълнозърнести продукти, ядки,
картофи, зеле, моркови, банани, авокадо, дрожди.
Пиридоксин (пиридоксол, B6)
Участва в:
1. Метаболизъм на аминокиселини:
● Трансаминиране и трансдезаминиране;
● Декарбоксилиране – синтез на биогенни амини (серотонин, допамин,
GABA, хистамин);
● Цистатионин синтаза и цистатионаза – участват в
преобразуването на метионин в цистеин;
2. Въглехидратен метаболизъм (Гликоген фосфорилаза в черен дроб);
3. Синтез на хема (АЛА синтаза);
4. Освобождаване на селен от приетите с храната селенохомоцистеин и
селенометионин;
5. Превръщане на триптофан в ниацин (В3);
6. Синтез на сфинголипиди (церамид).
Дефицит – рядко:
Симптомите са както при другите В-дефицити: дерматити, стоматити,
невропатия (поради засегнат синтез на сфингозин), сидеробластна
анемия (поради засегнат синтез на хема).
Структура:
Хетероциклена, S-съдържаща
монокарбоксилова киселина изградена от
уреидо и тетрахидротиофенов пръстени.
Свързан е с ковалентна амидна връзка към ε-
NH2-група на лизилов остатък от апоензима.
Кофактор на 4 карбоксилази, пренася СOOH-

група):
1. Ацетил КоА карбоксилаза – синтез на
мастни киселини;
2. Пропионил КоА карбоксилаза – окисление
на мастни киселини с нечетен брой C-атоми,
разграждане на аминокиселините Val, Ile, Met;
3. Пируват карбоксилаза – глюконеогенеза и
анаплеротична реакция;
4. 3-Метилкротоноил КoA карбоксилаза –
разграждане на разклонената аминокиселина
Leu.
Метаболизъм Биотинидаза – отделя биотина
от биоцитрина, който се
на биотинa получава след протеолитично
разграждане на биотин-
съдържащи ензими или при
разграждането на биотин-
съдържащи белтъци в храната.
Холокарбоксилат синтетаза
– осигурява ковалентното
свързване на биотина към
белтъчната част на
съответните карбоксилази, за
да се получи активен ензим.
Източници:
Съдържа се в голям брой храни;
Синтезира се от чревните
бактерии.
Дефицит:
Среща се рядко.
Консумирането на сурови яйца
(белтъка) може да доведе до
дефицит поради наличието на
авидин (биотин свързващ
гликопротеин).
Някои наследствени метаболитни заболявания, които се дължат на

засегнати ензими от метаболизма на биотина, водят до дефицит
(холокарбоксилат синтетазен дефицит и биотинидазен дефицит).
Симптоми: Алопеция; Конюктивити; Дерматити под формата на

лющеща се червена кожа около очите, носа, устата и гениталите;
Неврологични симптоми като депресия, летаргия, халюцинации.
Биотинидазен дефицит
Фолат
(Фолиева
киселина, B9)
Биологична роля: Фолат (B9)
1. Производство на нови клетки, синтез на ДНК (С2 и С8 от пуриновия пръстен)
и РНК (тимидилат синтаза);
2. Производство на червени и бели кръвни клетки;
3. Нормално протичане на бременността и феталното развитие.
Фолатен цикъл
ДХФ – дихидрофолат;
ТХФ – тетрахидрофолат;
ХМТ – хомоцистеин метил трансфераза; ДХФР – дихидрофолат редуктаза;
МТХФР – метилен тетрахидрофолат редуктаза;
Фолиева киселина и S-Аденозилметионин
Фолат (B9)
Източници:
Авокадо, спанак и други
зелени листни зеленчуци,
аспержи, брюкселско зеле,
дрожди, черен дроб, мляко,
месо, яйца, морска храна.
Произвежда се от
бактериите в дебелото
черво.
Дефицит:
Макроцитна мегалобластна анемия поради нарушен синтез на ДНК;
Неврологични нарушения – периферна невропатия;
Дефекти на невралната тръба (спина бифида и аненцефалия) у
фетуса;
Усложнения на бременността – преждевременно раждане, абрупция на
плацентата, прееклампсия и аборт.
дихидрофолат редуктазата. Потиска клетъчното делене. Използва се при лечение
на някои хематологични малигнени състояния.
Сулфонамиди – аналог на p-аминобензоената киселина. Използва се при

лечение на бактериални инфекции. Когато бактерията се опита да синтезира
дихидрофолат, тя включва сулфонамида вместо р-АБК и се получава
нефункционален кофактор.
Кобаламин (B12) – група от 4 кобалт-съдържащи витамери
(кобаламини)
Диметилбензимидазол
Коринов пръстен
(тетра пиролов пръстен с
кобалтов йон)
- Цианкобаламин
- Метилкобаламин
4) OH – Хидроксикобаламин
- Аденозилкобаламин
Абсорбция на B12
Хаптокорин;
Вътрешен фактор (IF);
Илеален рецептор ;
Видео: https://www.youtube.com/watch?v=ay87aU49RoA Транскобаламин
Кобаламин (B12) – Биологична роля
= Участва в нормалното функциониране на мозъка и нервната
система и при формирането на кръвта;
= Интравенозно хидроксикобаламин се прилага при отравяне с

цианиди – хидроксилната група се измества от цианидните йони и
полученият безвреден комплекс се екскретира с урината;
= От четирите витамера функционално активни кофактори за само

метилкобаламин (образува се в цитоплазмата) и
аденозилкобаламин (образува се в митохондриите):
45'-деоксиаденозилкобаламин (аденозилкобаламин ) –
кофактор на изомерази (метилмалонил-КоА мутаза);
4Метилкобаламин - кофактор
на метилтрансферази (метионин
синтаза, която превръща
хомоцистеина в метионин и
хомоцистеин-метил трансфераза
при превръщането на метилТХФ в
ТХФ) виж „Фолатен цикъл“.
Източници:
Само бактериите могат да синтезират B12, но много храни са източници
на В12, поради бактериална симбиоза или храни получени в резултат на
ферментация.
Богати на B12 са черен дроб, карантия, месо, риба, яйца, мляко. Вегани
могат да развият кобаламинов дефицит.
Дефицит:
Дължи се на недостатъчен прием (при вегетарианци/вегани),
малабсорбция, някои чревни заболявания, атрофичен гастрит, ниски нива
на свързващи белтъци (хаптокорин, вътрешен фактор, транскобаламин)
или прием на определени лекарства.
Симптоми – повишен хомоцистеин, възпаление на лигавиците, засягане
на нервната система, умора, депресия и отслабване на паметта.
Синдром на Imerslund-Grasbeck (вродена кобаламинова
малабсорбция, АР мегалобластна анемия) – дължи се на дефицит в
рецептора „кубам“ (илеалния рецептор), който е отговорвн за
разпознаването и ендоцитозата на комплекса В12-вътрешен фактор.
Пернициозна анемия Бледа кожа
Светло червен гладък

език
Видео: https://www.youtube.com/watch?v=SP7MCBGyYfQ
Аскорбинова киселина / Витамин C
Източници:
Плодове и зеленчуци – касис,
зеле, карфиол, домати, червени
чушки, цитруси.
Като хранителна добавка – E300
(аскорбинова киселина), E301
(натриев аскорбат), E302 (калциев
аскорбат), E303 (калиев аскорбат),
E304 (естери на мастни киселини с
Биологична роля: аскорбата – аскорбил-палмитат и
● Разграждане на тирозин; аскорбил-стеарат).
● Синтез на карнитин;
● Синтез на жлъчни киселини;
● Абсорбция на желязо (редуцира Fe3+ до Fe2+);
● Синтез на катехоламини (тирозин хидроксилаза и допамин
хидроксилаза);
● Антиоксидант – предпазва клетките от оксидативен стрес и
възстановява други антиоксиданти като витамин Е.
Аскорбинова киселина / Витамин C
Биологична роля: Синтез на колаген (пролил и
лизил хидроксилази).
Хидроксипролин – стабилизира тройната спирала.
Хидроксилизин – някои остатъци се гликозилират;
Някои остатъци се дезаминират (лизил оксидаза)
и се образува алдехида ОН-аллизин, с който се
осъществява напречното омрежване на колагена.
Дефицит на витамин С
Скорбут:
Засегната синтеза на
колаген
(недостатъчност на
лизил и пролил
хидроксилаза), което
намалява устойчивостта
на колагена в кожата,
кръвоносните съдове и
лигавиците;
Чести хеморагии
(поради засягането на
стената на съдовете);
Изпадане на зъбите
(поради слаби
колагенови фибрили).
БИОХИМИЯ НА ЧЕРНИЯ ДРОБ

Черен дроб и въглехидратна
обмяна
► Гликолиза –
глюкокиназа, ЛДХ
► Глюконеогенеза
► Гликоген (100g)
► Цикъл на Кори
► Галактоза
► Фруктоза
Черен дроб и аминокиселинна
обмяна
► Уреен цикъл
► Трансаминиране –
АсАТ, АлАТ
► Глюкозо-аланинов
цикъл
► Разграждане на
фенилаланин и тирозин
► Синтез на креатин
Черен дроб и липидна обмяна
► Синтез на ВМК
► Синтез на ТАГ и фосфолипиди
–
глицерол киназа
► Кетогенеза
► Синтез на холестерол
► Витамин D
► Синтез на жлъчни киселини
► Липопротеинови комплекси
(VLDL, LDL, HDL)
Други
► Скъсени електрон-пренасящи вериги

► Порфирини
► Разграждане на хема – билирубин-
глюкуронил трансфераза, жълтеници,
синдром на Жилбер
► Складиране на Vit A, D, K, B12, Fe и Cu
► Разграждане на етанол
Други
► Карбоксилиране на фактори на
кръвосъсирването (редукция на VitK)
► Синтез на фактори на кръвосъсирването
(фибриноген, протромбин, V, VII, VIII, IX, X,
XI, XII, XIII)
► Синтез на плазмени белтъци (албумин)
► Апопротеини (ApoA) за липопротеинови
комплекси
► Синтез на каталаза
► Синтез на ангиотенсиноген
Фаза I и фаза II от биотрансформиране на лекарства и
ксенобиотици
Биотрансформацията цели превръщането на хидрофобен в по-хидрофилен метаболит.
Ефекти от биотрансформацията:
1. Намаляване на фармакологичната активност или инактивиране на лекарството;
2. Увеличаване на фармакологичната активност – превръщане на неактивни
предлекарства в активни метаболити;
3. Придобиване на различна фармакологична специфичност;
4. Придобиване на токсичност – хепатотоксичност, канцерогенност, тератогенност.
Ензими от фаза I Ензими от фаза II – Реакции на конюгиране:

Дехидрогенази Редуктази Глюкурониране, Сулфатиране, Конюгиране с
Оксидази глутатион и аминокиселини, Ацетилиране,
Хидролази Монооксигенази Метилиране.
Ензими от фаза I : Дехидрогенази
Алкохол дехидрогеназа и Алдехид дехидрогеназа
Дихидродиол дехидрогеназа
(3α-ОН-стероид дехидрогеназа, 3α-
HSD) - Окислява дихидродиоли на
полициклични ароматни
въглеводороди до катехоли и след
това до хинони.
Ксантин дехидрогеназа
Ензими от фаза I: Редуктази
Алдо-кето редуктазаи (AKRs) – участват в НАДФ-зависимо превръщане на алдехиди и
кетони в първични и вторични алкохоли.
Ензими от фаза I: Редуктази
Нитроредуктази – флавопротеини, участващи в редукцията на N-съдържащи
съединения (нитро група, -NO2).
Азоредуктази - участват в биотрансформацията и детоксификацията на азо-багрила,
nitro-aromatic, and azoic drugs. Участват в метаболизма на множество хинон-съдържащи
химиотерапевти. Необходими са за за активиране на нитрофуранови антибиотици чрез
редукция на нотрогрупата до хидроксиламин.
Метионин сулфоксид
редуктаза – катализира
редукцията на окисления
метионин (метионин сулфоксид)
до метионин.
Ензими от фаза I: Оксидази
Алдехид оксидаза – участва в метаболизма на лекарства с алдехидна група
(катализира окислението на алдехида до карбоксилова к-на) и катализира окислението
на N-съдържащи хетероциклени съединения (някои противоракови и имуносупресивни
лекарства).
Моноамино оксидаза – важна за разграждане на моноамините поети с храната

(окислително дезаминиране).
Ензими от фаза I: Монооксигеназа (=Хидроксилази)

Флавин-съдържащи монооксигенази
Цитохроми Р450 (Cytochromes P450, CYPs) – голяма група хемопротеини, участващи
не само в метаболизма на редица лекарства, но заемат ключова роля в синтезата и
разграждането на хормони и ейкозаноиди, метаболизма на витамин Д, холестерол и
жлъчни киселини.
Окислителни реакции катализирани от цитохроми Р450
Цитохромите катализират: Хидроксилиране на ароматни и алифатни съединения;
Окисление на ОН-група до алдехидна и карбоксилна; Окисление на хетероатом;
Деалкилиране, и др.
Ензими от фаза I: Хидролази
Например: Естерази, Амидази,
Епоксид хидролази
Фаза II биотрансформации: Реакции на конюгиране
1. Глюкурониране / УДФ-глюкуронил трансферази – катализират пренос на
глюкуронова к-на (от УДФ-глюкуронат) към хидрофобна молекула. Полученият
глюкуронид е по-хидрофилен и по-лесно се екскретира от тялото. Огромен брой
метаболити се подлагат на глюкурониране, например морфин, парацетамол
(ацетаминофен), хлорамфеникол, ибупрофен, тамоксифен, валпроат, салицилат и др.
Метаболизъм на морфин чрез
глюкурониране
Метаболизъм на някои опиати –
хероин, кодеин и морфин
2. Сулфатиране / Сулфотрансферази – донор на сулфатната група е 3'-
фосфоаденозин-5'-фосфосулфат (3'-phosphoadenosine-5'-phosphosulfate, PAPS).
При биотрансформации на фенолни съединения, първични и вторични алкохоли,
амини и стероиди, включително много хормони, невротрансмитери, лекарства и
ксенобиотици.
(Примери:
Алкохол сулфотрансфераза,
Амино сулфотрансфераза,
Фенол сулфотрансфераза).
Метаболизъм на Фенобарбитал
(Луминал) –
сънотворен и анти-епилептичен
медикамент
3. Ацетилиране / N-ацетилтрансферази (N-acetyltransferases; NAT1, NAT2) – за
лекарства с първична амино група (алифатни и ароматни амини), сулфонамиди,
хидразини и хидразиди. Донор на ацетиловата група е ацетилКоА. Ацетилирането не
повишава разтворимостта, но инактивира лекарството.
Ацетилираните сулфонамиди са слабо разтворими във вода и могат да
преципитират в бъббечните туболи!
Субстрати за NAT1 - p–АБК, p–аминосалицилова к-на, бактериостатични антибиотици
фулфаметоксазол и сулфаниламид, 2-аминофлуорен, кофеин и др.
Субстрати за NAT2 – изониазид (антитуберкулозен антибиотик), хидралазин и ендралазин
(антихипертензивни лекарства), редица сулфонамиди (антибактериални лекарства),
прокаинамид (антиаритмично лекарство), аминоглутетимид (ихибитор на адренокортикоидната
синтеза), нитразепам (бензодиазепин), дапсон (лекарство за лечение на проказа и някои кожни
заболявания).
4. Конюгиране с глутатион / Глутатион-S-трансферази – катализират нуклеофилна
атака на редуцирания глутатион въм липофилни съединения, съдържащи електрофилен
атом (C–, N– или S–). В повечето случаи, по-полярните глутатионови конюгати се
екскретират чрез жлъчката или се подлагат на други метаболитни превръщания, които
водят до образуване на меркапрурови киселини, които се екскретират с урината.
Метаболизъм на Парацетамол
(Ацетаминофен)
(20-30%)
(40- (5-20%)
60%)
5. Метилиране / Метилтрансферази – донор на метиловата група е S-

аденозилметионин. Метилирането не увеличава разтворимостта във вода, но така
се инактивират лекарства или фармакологично активни метаболити стават неактивни.
Фенол-O-метилтрансфераза
Катехол-O-метилтрансфераза
Амин-N-метилтрансфераза
Хистамин-N-метилтрансфераза
Тиол-S-метилтрансфераза
Инактивиране на адреналин и норадреналим чрез
метилиране
6. Конюгиране с аминокиселини (глицин или глутамин) / N-ацилтрансферази –
при метаболити съдържащи карбоксилна група (–COOH), например лекарства
(симвастатин, валпроева и ацетилсалицилова к-на), хербициди, инсектициди,
консерванти, жлъчни киселини.
(Примери: Глицин-N-ацилтрансфераза, Глутамин-N-ацилтрансфераза)
Метаболизъм на бензоена к-на чрез
конюгиране с глицин
Бензоената к-на и нейните соли се използват като консерванти (E210, E211, E212 и E213).
Бензоатът потиска растежа на мухъл, дрожди и някои бактерии. Нормално се среща в
много растения (в повечето горски плодове, berries).
Бензоената к-на се метаболизира чрез конюгиране с глицин и получената хипурова к-на се
екскретират с урината.
Метаболизъм на Амфетамин
Метаболизъм на Аспирин
(Ацетилсалицилова
Аспиринът необратимо к-на) COX-1 и COX-2, с което се
инхибира циклооксигеназите
предотвратява синтезата на простагландини (про-възпалителни съединения) и
тромбоксани (тромбоцит-агрегиращи съединения).
(< 1%)
(75
%) (10% (5%)
Обезвреждане на цианид
Роданаза (=rhodanase, тиосулфат сулфурилтрансфераза, тиосулфат тиотрансфераза,

тиосулфат цианид транссулфураза) – обезврежда цианидите (CN−) като ги превръща в
тиоцианати (SCN−), които се екскретират с урината.
Първо: тиосулфатът се редуцира от тиоловата група на Cys247 на роданазата, като се
образуват персулфид и сулфит. Второ: персулфидът реагира с цианида и се образува
тиоцианат, а тиоловата група на Cys247 се възстановява.
Обезвреждане на цианид
При цианидно отравяне за антидот се използва разтвор на тиосулфат. Действието се

основава на активирането на ензима роданаза, катализиращ превръщането на
цианида в тиоцианат, които се отделя с урината.
Използва се и хидроксикобаламин (витамер на вит. В12), който свързва цианида,
превръща се в цианкобаламин (друг витамер на вит. В12), които се отделя с урината.
Сулфонамидите се Сулфонамиди
метаболизират в черния дроб главно чрез N-ацетилиране.
Ацетилираните продукти са слабо разтворими във вода, могат да преципитират в
бъбрека и да го увредят.
Метаболизирането чрез цитохроми Р450 води до получаване на токсични метаболити.
Хора, които според генотипа си са т.нар. „бавни ацетилатори“ имат повишен риск от
проявана на свръхчувствителност при прием на сулфонамиди.
Фармакогенетик
а/
Фармакогеноми
Фармакогеномиката изучава ролята на генома при метаболизма на
ка
лекарствата и анализира как индивидуалните генетични вариации
повлияват върху отговора към лекарства при конкретен пациент.
Фармакогеномиката прави връзка между различни генетични варианти с

фармакокинетиката и фармакодинамиката (абсорбция на лекарството,
разпределението му в организма, метаболизма и елиминирането му).
Фармакогеномиката цели да се опримизира лекарствената терапия при

конкретен пациент според генотипа му, за да се осигури максимална
ефикасност от лечението с минимални странични ефекти.
Иринотекан (противораков препарат, неактивно предлекарство), който след
хидролиза се превръща в активен метаболит (SN-38) - инхибитор на топоизомераза I.
Главният път за метаболизиране и обезвреждане на SN-38 е чрез глюкурониране с
ензима UGT1A1. Хора с понижена експресия на UGT1A1 (Gilbert’s syndrome, с-м на
Жилбер) са с висок риск да проявят тежки странични ефекти (тежка диария и
неутропения), когато се лекуват със стандартни дози иринотекан.
Варфаринът (антикоагулант) е рацемична смес от два активни енантиомера (R- и S- форми), всеки
от които се метаболизира по различен начин. S-формата е 5 пъти по-активна от R-изомера.
Варфаринът блокира ензима витамин К епоксид редуктаза (vitamin K epoxide reductase, VKORC1),
който възстановява редуцираната форма на вит. К. Недостигът на редуцирания вит. К не позволява
активирането на факторите на кръвосъсирването. Точното дозиране на варфарин се прави въз основа
на индивидуалните генетични варианти в гените VKORC1 и CYP2C9. Пациенти с ниска активност на
ензимите CYP2C9 и VKORC1 имат повишен риск от кървене, а пациенти с висока активност – риск от
кръвосъсирване при терапия с конвенционални дози варфарин.
Активиране на предлекарства
Предлекарство е медикамент, които след поемането в организма се метаболизира до
фармакологично активно лекарство.
Активиране на
предлекарства
Изониазидът (Isoniazid) е предлекарство (противотуберкулозен препарат),
което инхибира формирането на микобактериалната клетъчна стена.
Изониазидът се активира от KatG (бактериална каталаза-пероксидаза в
Mycobacterium tuberculosis) до изоникотинов ацилов радикал, който реагира с
НАД+ и се формира активния метаболит изоникотинил-НАДН конюгат.
Това съединение се свързва здраво с ензима InhA (еноил-ацил пренасящ белтък
редуктаза, enoyl-acyl carrier protein reductase InhA), с което се блокира нормалния
субстрат еноил-AcpM и действието на синтазата на мастните к-ни. Краен ефект е
блокиране на синтезата на миколинови к-ни (mycolic acids), които са
задължителен компонент от микобактериалната клетъчна стена.
Метаболизъм на изониазид (Isoniazid, Isonicotinic acid hydrazide, INH)
Фармакогенетика: Полиморфизми в N-
ацетил трансфераза 2 (NAT2) водят до
различия в метаболизма на изониазид.
Бързи ацетилатори – ефективно
ацетилират лекарството.
Бавни ацетилатори – трудно
метаболизират изониазида, серумните
му концентрации остават високи, което
води до неврологични странични
ефекти.
Активиране на предлекарството 6-меркаптопурин до активен
тиогуанилов нуклеотид
Тиопуриновите лекарства (6-меркаптопурин, 6-тиогуанин и азатиопурин) са химиотерапетици и се
използват за лечение на неоплазми и автоимунни заболявания. Тиопурините са неактивни
предлекарства, които се метаболизират до активен тиогуанинов рибонуклеотид, който е
цитотоксичен, а освен това инхибира ензима глурамин:ФРФФ амидитрансфераза.
Фармакогенетика: Пациенти с ниска активност на ензима TPMT (за детоксификация на 6-
меркаптопурин чрез метилиране) имат висок риск от тежка токсичност, когато се лекуват със
стандартни дози тиопурини.
TPMT - Thiopurine-S-methyltransferase; HPRT – hypoxanthine-guanine phosphoribosyltransferase

МУСКУЛНА ТЪКАН
Скелетна мускулатура - напречно
набраздена, под волеви контрол.
Състои се от миофибрили – дълги,
цилиндрични, многоядрени клетки.
Осигурява движението, генерира
топлина, защитава входовете и
изходите на храносмилателната,
респираторната и отделителна
системи.
Сърдечна мускулатура –
мускулните клетки са свързани по
между си в краищата си чрез
интеркалиращ диск (intercalated
disc). Получяват се разклонени
фибрили формиращи мрежа. Всяка
клетка има едно ядро. Осигурява
движението на кръвта и поддържа
кръвното налягане.
Гладка мускулатура – мускулните
клетки са вретеновидни с едно ядро и
няма напречна набразденост.
Изгражда храносмилателната,
отделителната и полови системи.
Регулира диаметъра на
респираторните пътища и
кръвоносните съдове.
Сравнение между трите
типа мускулна тъкан
Гладка Сърдечна Скелетна
Невромускулно не не да
свързване
Мускулни клетки къси, вретеновидни разклонени дълги,
цилиндрични
Митохондрии няколко многобройни няколко до много
Ядра 1 1 няколко
Саркомер не да да
Синцитиум не (единични не, но функционира да
самостоятелни като такъв
клетки)
Саркоплазмен слабо развит умерено развит силно развит
ретикулум
АТФазна активност слаба умерена висока
Саморегулиране спонтанна активност да (бърза) не (изисква нервен
(бърза) стимул)
Типове скелетни мускулни влакна
Тип I, "червени", бавно съкращаващи се влакна –
богати на капиляри, с много миоглобин и митохондрии.
Имат ниска АТФазна активност, бавно се съкращават,
гликолизата е с по-нисък капацитет. Могат да се
съкращават дълго време преди да настъпи умора.
Използват аеробен механизъм за генериране на АТФ.
Type II, бързо съкращаващи се влакна – бързо

разграждат АТФ. Генерират мощни съкращения за
кратко време:
Тип IIa са аеробни подобно на влакната тип I, богати
на митохондрии и капиляри.
Тип IIb (IIX), „бели“ мускулни влакна са анаеробни,
съдържат по-малко митохондрии и миоглобин.
Сравнеие между различните типове
напречнонабраздени мускулни влакна
Тип I Тип IIa Тип II b
Бързина при
Бавни Бързи Бързи
съкращаване
Сила при
Слаба Средна Висока
съкращаване
Мускулна умора Настъпва бавно Настъпва бавно Настъпва бързо
Съдържание на
Ниско Високо Високо
гликоген
Капилярна мрежа Богата Умерена Слаба
Миоглобин Много Много Малко
Червен цвят Наситен Наситен Блед
Митохондрии Много Много Малко

Активност на
окислителни Висока Умерено висока Слаба
ензими
Актин и Миозин
Актин – глобуларен
мултифункционален белтък,
който образува
микрофиламенти. Съществура
като свободен мономер (G-
актин, глобуларен) или като
част от линеен полимер (F-
актин, филаментозен).
Миозин – в мускулите е миозин

II. Изграден е от 2 идентични
миозинови молекли. Всяка
тежка верига има моторна
глобуларна глава, която
хидролизира АТФ и може да се
свързва с актина и опашка
представена от пръчковиден
спираловиден домен.
Всяка миозинова молекула има
и 2 леки вериги.
Съкращение на скелетни мускули
1. Импулсът достига до края на аксона, където се отварят Са2+ канали;
2. Ca2+ навлиза в клетката и реагира със синаптичните везикули;
3. Синаптичните везикули се сливат с клетъчната мембрана и се освобождава
ацетилхолин (A Сh), който се свързва с рецептори в моторната;
4. Na+ навлиза в
мускулната клетка и
мембраната се
деполяризира;
5. През Т-туболите
импулсът достига до
саркоплазмения
ретикулум, от където се
освобождават в
цитоплазмата Са2+;
6. Ca2+ се свързват с
тропонина;
7. Тропомиозинът се
премества и
освобождава миозин-
свързващите места в
актина.
Актин, Тропомиозин, Tропонинов комплекс и Миозин
Мускулно съкращение
Енергийни източници при мускулно съкращение
Креатин фосфат; Анаеробна гликолиза; Аеробно окисление

Регулация на гликолизата в скелетна
мускулатура при съкращение и в покой
Биосинтез на креатинфосфат
Димер
(Muscle)
(Brain)
MM, MB, BB
https://www.youtube.com/watch?v=QonqyAPKs0Q
Клинично значение
на ензимите при
инфаркт на
миокарда
Премахване на азот от мускулите
Глюкозо - аланинов цикъл
Smooth muscles
The cytoplasmic dense bodies

and submembraneous dense
plaques are equivalent to the Z-
discs of striated muscle cells.
They contain the actin-binding
protein α-actinin and thus also
anchor the actin filaments of the
contractile apparatus.
Smooth muscles contraction
Smooth muscles contraction
Схема на белтъци от сарколемата, саркомера, цитозола
и ядрото, които се засягат при някои невромускулни
заболявания.
Имунофлуоресцентен анализ за дистрофин и саркогликаните
в контролна проба и при пациент с мускулна дистрофия пояс-
крайник тип 2С (LGMD2C).
Имунофлуоресцентен анализ за дистрофин с антитела срещу
N-края и С-края му (панел А);
Western blot анализ (панел В).

Кръв и хемоглобин

Състав на кръвта
Функции на кръвта
Хомеостатична функция:
- топлина;
- водно-солеви баланс;
- киселинно-алкално равновесие;
- осмоза.
Защита срещу инфекции (бели кръвни

клетки); Кръвосъсирване и
фибринолиза.
Осигурява транспорт на:

О2 и СО2, хранителни вещества
(глюкоза, липиди, амино
киселини), йони (напр. Na , Ca2+,
+
HCO3−), отпадни съединения
(напр. урея), хормони.
Кръвни клетки
Формени елементи на кръвта
Червени кръвни клетки (Еритроцити)
= Човешките еритроцити нямат ядро;
= Нямат митохондрии и АТФ се получава
чрез анаеробна гликолиза.
= Хемоглобинът транспортира О2 и СО2.
Хемоглобин
● Желязо-съдържащ
О2-свързващ
металопротеин в
еритроцити на
гръбначни. Съставлява
около 96% от сухото
съдържание на
еритроцита.
Тетрамер от 4 глобуларни субединици, всяка от които здраво свързана с
хем.
Транспортира O2 от белите дробове към тъканите, където го освобождава и
осигурява аеробно окисление.
Транспортира част от CO2 (около 10% от общия) под формата на
карбаминохемоглобин, където CO2 е свързан с глобиновата част.
Други Hb-съдържащи клетки - A9 допаминергични неврони в substantia nigra,
макрофаги, алвеоларни клетки и mesangial cells в бъбрека. В тези тъкати
хемоглобинът действа като антиоксидант и регулатор на Fe метаболизъм, а не
да пренася О2.
Глобинови вериги през пренаталното и постнаталното
развитие
Структура на хемоглобин А (HbA)
У възрастни хемоглобиновата молекула

(Hb) е изградена от 4 ППВ:
-Две алфа (α) вериги от 141 АК
остатъка и
-Две бета (β) вериги от 146 АК остатъка.
Всяка ППВ е свързана с простетична
група хем.
Всеки хем в средата има Fe2+.
Една молекула О2 се свързва обратимо
към всеки хем.
Състояния на Hb Hb T състояние (tense state),
дезоксихемоглобин - има по-нисък
афинитет към O2. Преди оксигениране
Fe2+ стои извън равнината на
порфириновия пръстен.
Hb R състояние (relaxed state),

оксихемоглобин – има по-висок афинитет
към O2. След оксигениране Fe2+ се
премества в равнината на порфириновия
пръстен.
Гликолиза е еритроцити и роля на 2,3-бисФГ
= При гликолиза се образува 2,3-бисФГ, вместо 1,3-бисФГ. Това
съединение е от значение за свързването на О2 към Hb.
= Ниски [2,3-бисФГ] улесняват свързването на О2 от Hb. Високи
[2,3-бисФГ] улесняват отдаването на О2 от Hb.
= 2,3-БФГ алостерично намалява афинитета на Hb към О2 и
улеснява освобождаването на О2, с което се усилва
отдаването на О2 от Hb в тъканите.
= HbF има по-нисък

афинитет към 2,3-БФГ,
респективно по-висок
афинитет към О2,
което улеснява
поемането на О2 от
майчиния HbA.
Роля на 2,3-бисфосфоглицерат
2,3-БФГ се свързва в централна

празнина от три положително
заредени аминокиселинни остатъка
(1 Lys, 2 His) на всяка от β веригите
на дезоксиHb .
2,3-БФГ се свързва с по-висок афинитет с дезоксиHb в тъканите,
отколкото с оксиHb в белия дроб, поради конформационни промени.
Кооперативен ефект при Hb
Когато една от веригите на Hb се свърже с О2, това стимулира свързването
на О2 и от останалите вериги в тетрамера. Това означава, че колкото повече
О2 се свързва към мономерите, толкова повече нараства афинитета на Hb
към О2.
Крива на асоциация/дисоциация на О2
Крива на асоциация/дисоциация на О2 - ефект на Бор
В тъканите CO2 и¯pH, което намалява афинитета на Hb към O2 affinity of Hb и
така се увеличава освобождаването на О2 от Hb.
В тъканите 2,3-БФГ се свързва в централната празнина на дезоксиHb (T-форма)
и намалява афинитета към О2.
pH
¯ CO2
¯ 2,3-БФГ
¯ Т0 С
¯ pH
CO2
2,3-БФГ
T0 С
Ефект на въглероден оксид (CO)
= CO се свързва здраво (но обратимо) към Fe2+, образувайки карбокси
хемоглобин (Hb CO). Афинитетът на Hb към CO е 220 пъти по-висок
отколкото към O2.
= Когато CO се свърже към един или повече от хемовете в тетрамера,
това измества Hb към неговото R (relaxed) състояние, в което
свободните хемове свързват О2 с по-висок афинитет.
Дисоцоационната крива се измества наляво и се променя от сигмоида
в хипербола. Като краен резултат, засегнатият Hb не може да
освободи O2 в тъканите.
= Терапията при отравяне с СО е с
100% O2 при високо налягане
(хипербарна О2 терапия), което
улеснява дисоцирането на CO от
хемоглобина.
Дефекти в синтезата на хема
АЛА синтазен дефицит
В6
= Скоростопределящ ензим;
= Дефицит на АЛА синтазата води до
сидеробластна анемия;
= Костният мозък произвежда
сидеробласти вместо нормални
еритроцити;
= X-свързано унаследяване, ALAS2 ген;
= Повлиява се от терапия с пиридоксин.
Еритропоетична протопорфирия
Ферохелатаза
(хем синтаза)
= АД унаследяване, FECH ген;

= Най-честата от еритропоетичните порфирии;
= Акумулиране и екскреция на протопорфирин;
= Еритема и болезнена фоточувствителност.
Хемоглобинопатии
Автозомно рецесивни
наследствени заболявания, които
се дължат на мутации в алфа- или
бета-глобиновия ген, водещи до
промяна в структурата на
глобиновиновите вериги на
хемоглобина.
▶Сърповидно-клетъчна анемия
(Sickle-cell anaemia, SCA);
▶Hemoglobin C disease;
▶Бета-таласемия;
▶Алфа-таласемия.
Сърповидно-клетъчна
анемия
= Дължи се на точкова мутация в β-глобиновия ген

– замяна на глутамат с валин в позиция 6;
= Вместо HbA се синтезира HbS;
= Заболяването преобладава в популации в
райони, където се е срещала малария (Африка,
Средиземноморието, Индия и Близкия Изток);
= Симптоми – анемия (еритроцитите със
сърповидна форма се разрушават лесно),
пристъпи на болка поради запушване на малките
кръвоносни съдове, повишен риск от инсулти,
тежки инфекции.
Сърповидно-клетъчна анемия
При ниска концентрация на О2 HbS
полимеризира във фиброзни структури.
Нормално дезоксиHb има на повърхността
си „вдлъбване“. В HbS замяната на
глутамат (полярен радикал) с валин
(хидрофобен радикал) в бета веригата води
до образуване на „лепкав изпъкнал
участък“. В дезокси HbS „лепкавия изпъкнал
участък“ от една молекула се свързва с
„вдлъбнатия“ участък на друга молекула,
като се образуват дълги линейни полимери.
Hemoglobin C disease
=Дължи се на точкова мутация в β-глобиновия ген – замяна на глутамат с
лизин в позиция 6;
=Синтезира се HbC вместо нормалния HbA ;
=HbC не полимеризира както HbS, така че се образуват много малко
еритроцити със сърповидна форма;
=В еритроцитите HbC е по-малко разтворим отколкото HbA. Образуват се
кристали, които водят до повишаване вискозитета на кръвта и ригидността на
клетките и намалена преживяемост на еритроцитите.
=При хомозиготите се наблюдава лека хемолитична анемия;
=Заболяването преобладава в популации в райони, където се е срещала
малария (Африка, Средиземноморието, Индия, Близкия Изток, Юзна и
Централна Америка).
Кристали от
HbC
Бета-таласемия
Дължи се на мутации в бета-глобиновия (HBB) ген.
=Бета-таласемия майор (Анемия на Кулей)- при две HBB генни мутации;

=Бета-таласемия интермедия – при две HBB генни мутации ИЛИ една
HBB мутация и множество алфа-генни локуси;
=Бета-таласемия минор – при една HBB генна мутация.
Бета-таласемия Генотип Симптоми
Таласемия Хомозиготна β0 –таласемия Тежка анемия, изисква чести
майор (β0 /β0 ) кръвопреливания
Хомозиготна β+ –таласемия
(β+ /β+ )
Таласемия β0 /β или β+ /β+ Тежка, но не изисква чести

интермедия кръвопреливания
Таласемия β0 /β или β+ /β Асимптиматична, евентуално
минор лека анемия
β0 – не се синтезират бета-глобинови вериги;

β – нормални бета-глобинови вериги;
β+ –синтезират се абнормни бета-глобинови вериги.
Бета-таласемия майор – патофизиология и симптоми
Свръхпродукция Липса или намалено количество Излишък от α-вериги

на δ-вериги β-вериги в сравнение с α-веригите
Преципитация на излишните α-вериги

é синтез на Селективно преживяване Липса или
HbA2 на клетките с HbF намален синтез
на HbA В кръвта В костния мозък
é HbF в кръвта
Фагоцитоза на
абнормните
еритроцитити от РЕС в Неефективна
é афинитет на HbF към О2 далака и хемолиза еритропоеза
Жълтеница
é продукция на еритропоетин
ТЕЖКА
Хемотрансфузия
é пролиферация на еритроидни клетки МИКРОЦИТНА
АНЕМИЯ
Натрупване на
Екстрамедуларна хематопоеза Фолатен желязо
дефицит
Цироза;
В други кости води В черен дроб Недостатъчност на
до скелетни и ставни води до Хиперспленизъм
панкреаса (диабет);
деформации; спленомегалия
Сърдечна недостатъчност
Хиперурикемия
Бета-таласемия майор – патофизиология и симптоми
Изоелекрично фокусиране на еритроцитни
лизати съдържащи различни Hb варианти
1- Носител β таласемия; 2- Норма възрастен; 3- Хомозиготна β + таласемия;

4- HbA/Hb Korle Bu; 5- HbA/HbD-Punjab; 6- HbA/HbO-Arab;
7- Норма новородено; 8- HbA/HbE; 9- HbA/HbC;
10- HbA/HbS (сърповидно-кл. Анемия, носител); 11- HbS хомозигот
Алфа-таласемия
= α-таласемията се дължи на намалена
продукция на α-глобинови вериги
поради делеция на 1,2,3 или всички 4
α-глобинови гени (HBA1 иHBA2), което
води до излишък от бета-вериги.
= Тежестта на α-таласемията корелира

с броя на засегнатите α-глобинови
гени: повече засегнати гени, по-тежка
симптоматика.
Алфа-таласемия = У възрастни излишните β-вериги
образуват нестабилни тетрамери
(HbH от 4 β-вериги), който е с
абнормна крива на
асоциация/дисоцияция с О2.
= У новородени с хомозиготна α0
таласемия излишните γ-вериги
образуват тетрамер (Hb Barts),
който слабо отдава О2 в тъканите,
поради високия си афинитет към
О2. Hb Barts често води до
раждане на мъртво дете или
новородените умират скоро след
раждането.
α-таласемии Генотип Симптом
Хидропс феталис --/-- Фатално за вътреутробното развитие на фетуса
Hb H disease - -/-α Умерено тежка анемия

α-таласемия носителство - -/αα или -α/-α Асимптиматична, евентуално лека анемия
Скрит носител -α/αα Асимптиматична, нормални еритроцити
МОЛЕКУЛЯРНА БИОЛОГИЯ
► Състав, структура, видове и

функция на нуклеиновите киселини;
► Репликация, транскрипция,
транслация;
► Основни молекулярно-биологични
техники.
Централна догма в молекулярната
биология
Отразява биологичната роля на нулкеиновите киселини (ДНК и РНК)
за съхраняване и предаване на биологичната информация
Reverse
transcription
Състав на нуклеиновите киселини
(ДНК, РНК)
Хетеробиополимери изградени от нуклеотиди:
► Азотна база (пуринова или пиримидинова);
► Пентоза (рибоза или 2’-дезоксирибоза);
► Фосфорна киселина.
ДНК РНК
дезоксирибонуклеотид рибонуклеотид
Азотни бази в нуклеиновите киселини
Пуринови бази: ► Аденин (Adenine; A)
► Гуанин (Guanine; G)
Пиримидинови ► Цитозин (Cytosine; C)

бази: ► Тимин (Thymine; T) – в ДНК
► Урацил (Uracil; U) – в РНК
Азотни бази в ДНК Азотни бази в РНК

Първична структура на нуклеиновите
киселини
Определя се от последователността
на нуклеотидите в
2’-deoxy- полинуклеотидната верига.
ribose
2’-deoxy-
ribose
Полинуклеотидна верига
(Еукариоти) - Характеристики:
ДНК-верига ► Отворена, линейна,
неразклонена;
►3’-5’-фосфодиестерни връзки;
► 5’-фосфатен и 3’-хидроксилен
край;
► Еднотипен захаро-фосфатен
скелет;
► Последователността на базите –
разнообразие.
РНК-верига
ДНК – Модел на Watson и Crick
5’-P 3’-OH
Водородни връзки
5’-P 3’-OH
3’-OH 5’-P
3’-OH 5’-P
► Линейна двуверижна молекула – ► Голяма и малка бразда;

двойна спирала с десен ход; ► Ширина на двойната спирала –
► Антипаралелен ход на веригите; 2nm;
► Правило за комплементарност и ► Ход (оборот) на спиралата – 3.4nm,
водородни връзки между базите; 10.5 н.дв.;
Конформационни
форми на ДНК
► Форма B (модел на
Watson и Crick;
► Форма А – по-компактна
от форма В (11 б.дв. на
A-ДНК B-ДНК Z-ДНК оборот); Базите на са
перпендикулярни на оста
на спиралата (отклонение
200);
► Форма Z – ляв ход на

спиралата; 12 н.дв. на
оборот; В GC-богати
региони.
Пакетиране на ДНК Нуклеозома – октамер от
хистони (H2A, H2B, H3,
H4) + 146 б.дв. ДНК.
Линкерна
(свързваща
ДНК) + хистон
Н1.
Соленоид –
6 бр.
нуклеозоми
на оборот.
Човешки кариотип
Соматичната клетка съдържа 46 хромозоми (23 двойки) – 22
автозомни двойки и една двойка полови хромозоми (XX или XY).
Нормален Тризомия 21 –
кариотип Синдром на Даун
Последователности в човешката ДНК
Специфична Кодираща ДНК;

ДНК 35 000 гена (Ген – участък от ДНК кодиращ една РНК или белтък)
Високо Сателитна
повторена ДНК
LINES (Long interspersed nuclear elements) – дълги

повтори от над 5kb. Около 900 000 LINES в човешкия
Разпръснати геном.
повтори SINES (Short interspersed nuclear elements) – къси
Повторена повтори от под 500 н.дв. (Alu – повтори – 1 млн. в
човешкия геном).
ДНК
Умерено Минисателити – повторът е от 15-50 н.дв. Повторени
Повторена тандемно до хиляди пъти; Около 30 000
минисателитни локуса в човешкия геном. (VNTR).
Струпани
(тандемни)
Микросателити - повторът е по-къси от 15 б.дв,
повтори срещат се навсякъде и са повтпрени 10-100 пъти;
Около 200 000 локуса в човешкия геном.
(STR – 1-6 н.дв.; CA-повтори)
Основни класове
РНК
► Информационна
(матрична) РНК (mRNA) –
матрица за белтъчната
биосинтеза;
► Транспортна РНК (tRNA)

– адапторна молекула;
► Рибозомна РНК (rRNA)

– изгражда рибозомите.
Информационна РНК (иРНК) Кодираща
верига
5’- - 3’
ДНК 3’- - 5’
Матрична
5’Cap (шапка) верига
Exon Intron Exon

Сплайсинг на пре-иРНК
(Отстраняване на некодиращите участъци (интрони) и съединяване
на кодиращите участъци (екзони) от пре-иРНК )
Консервативни участъци в интроните: 5’-GU, 3’AG и разклоняващ
участък преди 3’-края.
snRNP (small nuclear ribonucleoproteins): U1, U2, U5, U4, U6

(рибозими).
CUNAN - Разклоняваща
U1 U2 секвенция
AG GU AG G
U5
U6
AG G
Транспортна РНК (тРНК)
Aminoacid arm
Еднакви за
всички тРНК
TyC arm
DHU arm
Anticodon arm Специфични за

всяка тРНК
Пространствена струкра на тРНК
Зреене на
тРНК
1. Изрязване на 5’- и 3’-
последователности от
пре-тРНК транскрипт;
2. Изрязване на интрон
от антикодонното рамо;
3. Добавяне на 3’-
крайната
последователност ССА;
4. Модифициране на
бази (до 10% от
базите).
Рибозомна РНК (рРНК)
Изгражда рибозомите заедно с белтъци – голяма и
малка субединица.
Зреене на рРНК
Репликация на ДНК
5’ 3’
► Точно удвояване на
наследствената информация и
предаването й в поколенията;
► Субстрати за синтезата са
дезоксирибонуклеозид-трифосфати;
► Матрично направляван процес,

полуконсервативен механизъм; 3’
5’
► Спазва се принцип на 3’ 5’
комплементарността;
► Векторно изграждане на веригите

в посока 5’ към 3’; 5’ 3’
5’ 3’
5’ 3’
► Започва от определено начало (origin, ori) – едно при
прокариоти, много при еукариоти;
► Репликацията върви двупосочно спрямо

началото/началата;
Начало (Прокариоти) Начала (Еукариоти)

► Асинхронност на процеса: Непрекъсната синтеза на
водещата верига; Прекъсната синтеза на изоставащата
верига (фрагменти на Оказаки);
► Участие на голям брой

ензими (полимерази, хеликаза,
топоизомераза, лигаза) и белтъци.
ДНК-полимерази
Роля за репликацията Прокариоти Еукариоти
Синтеза на водещата верига III d, e
Синтеза на РНК-зародищ праймаза a
Синтеза на изоставащата верига и I, III a, d, e
запълване на празнини
Репликация на теломерите в еукариотни
хромозоми
► Теломер –
повторена
последователност
от ДНК в краищата
на хромозомите
(TTGGG);
► Ензим за
репликация – ДНК
теломераза
(обратна
транскриптаза).
Транскрипция (Биосинтеза на РНК)
► Презаписване на информацията от матрица ДНК в РНК.
► Спазва се принцип на комплементарността;
► Векторно изграждане на РНК-веригата в посока 5’ към 3’;
► Субстрати за синтезата са рибонуклеозид-трифосфати;

► Етапи на
биосинтезата на
РНК:
Инициация
(започване),
Елонгация
(удължаване на
веригата),
Терминиране
(завършване).
Транскрипция
► Ензими за транскрипция – ДНК зависими РНК
полимерази:
Прокариоти (E.Coli):
Една РНК полимераза (5 субединици + σ-фактор за
разпознаване на промотора);
Еукариоти:
Три ядрени и една митохондрийна РНК полимераза:
РНК полимераза I – за повечето рРНК;
РНК полимераза II – за иРНК;
РНК полимераза III – за тРНК и 5S рРНК.
► Промотор - област на гена, в което се инициира

транскрипцията.
Прокариотен промотор
► Район в ДНК молекулата от около 40 н.дв. преди стартовата
точка на гена;
► Стартова точка – тази база от ДНК, която съответства на

първата база в 5’-края на първоначалния РНК-танскрипт;
► Специфични олигонуклеотидни последователности, които се

разпознават от σ-субединицата на РНК-полимеразата:
TTGACA елемент (елемент на Yanofky) на -35 бази преди
стартовата точка;
ТАТА елемент (ТАТА box; Pribnow box) на -10 бази преди
стартовата точка.
Иницииране на
транскрипцията
при прокариоти
► σ-факторът разпознава
промоторните елементи;
► РНК полимеразата се
свързва към сформирания
комплекс;
► Двуверижната ДНК се
разтваря в областта на ТАТА-
елемента;
► Полимеразата започва
комплементарно да добавя
нулклеотиди (елонгация);
► σ-субединицата се отделя от
комплекса.
Еукариотни промотори
► Различни типове промотори, които се разпознават от
съответните РНК полимерази I, II и III;
► Промотор на РНК полимераза II (иРНК):

ТАТА елемент (Hogness box) на около -25 бази преди
стартовата точка;
CAAT елемент на около -75 бази преди стартовата точка;
Респонсни елементи - Енхансери (enhancers) и
заглущители (silencers) – далечни участъци регулиращи
експресията.
Транскрипционен комплекс в еукариоти
II
Основен транскрипционен
комплекс в еукариоти
Образува се при свързване на РНК

полимеразата с промотора
посредством белтъци наречени
транскрипционни фактори (TF II).
Терминиране на транскрипцията при
прокариоти (ρ-зависима)
Терминиране на транскрипцията при
прокариоти (ρ-независима)
Транслация (Биосинтеза на белтъци)
Превеждане на генетичната информация от “езика на
нуклеиновите киселини” на “езика на белтъците”.
Активиране на аминокиселините
Аминоацил-тРНК синтетаза; АТФ

Етапи на белтъчната биосинтеза
► Инициация – Сглабяне на рибозомните субединици

и свързването им към иРНК с участието на
иницииращи фактори (IF); Механизмът е различен при
прокариоти и еукариоти;
► Елонгация – Удължаване на полипептидната верига

и участие на елонгиращи фактори (EF);
► Терминиране – Спиране на белтъчната биосинтеза

при достигане на безсмислен (терминиращ; STOP)
кодон и участие на освобождаващи фактори (RF).
Инициация на
транслацията -
Прокариоти
• Последователност на
Shine-Delgarno;
•Малка рибозомна
субединица 30s +
прокариотeн иницииращ
фактор 3 (IF3);
•Придвижване до START-
кодона AUG;
•Свързване на формил-
Met-тРНК;
•Свързване на голямата
рибозомна субединица
50s;
• Донор на енергия – ГТФ.
Инициация на
транслацията - Еукариоти
•Малка рибозомна
субединица 40s +
еукариотен иницииращ
фактор 3 (еIF3);
•Комплекс еIF2/ГТФ +
Met-тРНК;
•Формиране на
преиницииращия
комплекс;
•Разпознаване на 5’-
шапката от еIF4;
•Присъединяване на
преиницииращия комплекс
към eIF4/шапка;
•Придвижване до
последователността на
Kozak съдържаща START-
кодона AUG;
•Свързване на голямата
рибозомна субединица 60s
и отделяне на
иницииращите фактори;
• Донор на енергия – ГТФ
и АТФ.
Елонгация
Терминиране на транслацията
Основни молекулярно-биологични
техники
► Изолиране на нуклеинови киселини;

► Рестриктази;
► Southern blot анализ;
►RCR;
► Електрофореза на ДНК
► SSCP;
► Директно секвениране
Изолиране на високомолекулна ДНК
Венозна кръв (солеви метод): Фетални клетки, хорионни

въси, клетки от букална
► Лизиране на еритроцитите лигавица, тъкани, клетъчни
(лизис буфер, 40С); култури (фенол –
► Утаяване на ядрените клетки хлороформен метод):
(15 min, 3000rpm, 40С);
► Лизиране на ядрените клетки
(нуклеолизиращ буфер,
протеиназа К , SDS, 370С за цяла ►Промиване, утаяване и
нощ или 550С за 5 часа ); лизиране;
► Утаяване на белтъците (6М ► Екстракция на белтъците
NaCl, 15 min на 3000rpm при (фенол/хлороформ:изоамило
стайна температура); в алкохол, 15min на
► Преципитация на ДНК (2 обема 12000rpm);
леден абс. Етанол); ► Преципитация на ДНК (3М
► Промиване (70% етанол), натриев ацетат и 2 обема
сушене и разтваряне на ДНК. леден абс. Етанол).
Изолиране на
високомолекулна ДНК с
готови китове
Изолиране на
високомолекулна ДНК с
готови китове
1. Лизиране на клетките;
2. Добавяне на етанол за
нагласяне на условията за
свързване на ДНК;
3. Свързване на ДНК върху
колоната;
4. Промиване на колоната
(двукратно);
5. Сушене на колоната;
6. Елуиране на свързаната ДНК.
Рестриктази (рестрикционни ендонуклеази)
► Ензими с бактериален произход;
► Разпознават точно определена последователност в ДНК
(4-6 б.дв.);
► Широко приложение в ДНК-диагностиката.
Рестриктази (рестрикционни ендонуклеази)
Бактерия Рестриктаза Последователност
Escherichia coli EcoRI G ↓ AATTC
Escherichia coli EcoRII ↓ CCAGG
Haemophilus influenzae HindII GTPPy ↓ PuAC
Haemophilus hemolyticus HhaI GCG ↓ C
Bacillus subtilus BsuRI G ↓ CC
Brevibacterium albidum BaII TGG ↓ CCA
Thermus aquaticus Taql T ↓ CGA

Southern blot анализ
Полимеразна верижна реакция (PCR)
► Метод за in vitro намножаване на
определен участък от ДНК (ген, част от
ген, фрагмент съдържащ полиморфен
маркер);
► Матрица, специфични
олигонуклеотидни последователности
(праймери), дНТФ, ДНК полимераза,
буфер.
►Етапи: Денатурация на матрицата

(940С); Хибридизиране на праймерите;
Синтез на нова верига (720С).
Електрофореза на ► Отрицателно заредената ДНК
ДНК поставена в гел се придвижва към
положителния полюс и молекулите
ДНК се разделят според размера
(дължината) си.
►Агарозен или полиакриламиден гел

(денатуриращ или неденатуриращ);
► Електрофорезни вани
(хоризонтална, вертикална).
Приготвяне на агарозен гел
1 2 3
6
4
5
7
8
9
Приготвяне на PCR пробата и
нанасяне на гела
10
10
11
12 13
Електрофоретично разделяне и
визуализация
14
Анализ на конформацията на едноверижни
ДНК фрагменти (SSCP)
► Основава се на разлика в първичната
структура на едноверижните ДНК
фрагменти;
► Разделянето на фрагментите е според
конформацията им, а не според дължината
им;
► Неденатурираща ПААГ електрофореза;
► Визуализиране – сребърно оцветяване.
SSCP анализ на екзон 8 от гама- -
саркогликановия ген / LGMD2C
1 – хомозигот по полиморфизма S287N;
2 – Нормална проба;
3 - хетерозигот по полиморфизма 930 C>T;
8 - хетерозигот по полиморфизма 925 C>T;
4, 7 - хетерозигот по полиморфизма S287N;
5 – хомозигот по мутацията C283Y;
6 - хетерозигот по мутацията C283Y.
+
Директно секвениране – метод на Sanger
► Ензимен метод за определяне на
нуклеотидната последователност на участък от
ДНК;
► Намножаване (PCR) на едната верига от

желания фрагмент с използване само на единия
от двойката праймери и използване на
дидезоксинуклеотиди (ддНТФ);
► Терминиране на реакцията при случайно

включване на ддНТФ в новосинтезиращата се
верига;
► Получават се различни по дължина

фрагменти с еднакво начало и различен край,
които се разделят електрофоретично;
► Визуализиране - маркирани праймери или

ддНТФ
Директно секвениране по Sanger с
радиоактивно белязани праймери
Вертикална
денатурираща ПААГ
електрофореза
↓
Авторадиография върху
плака
Директно секвениране по Sanger с
флуоресцентно белязани ддНТФ
ABI310 Sequence
Genetic Analyzer
PCR/SSCP метод и директно секвениране за
търсене на нуклеотидни промени
Ex 7 / CAPN3 Ex 16 / CAPN3 Ex 17 / CAPN3
2
2 1,2
1,3
967G>Т (Glu323X)
3
3 4
984C>T (Cys328Cys) 1811_1812delTC 1992+110С> T

Директнен рестрикционен анализ
► Търсене на определена нуклеотидна замяна (мутация
или полиморфизъм). Замяната води до зауба или се създава
ново рестрикционно място;
► Намножаване с PCR на желан фрагмент;
HhaI / Ex4, CAPN3
Обработка на фрагмента с определена
606T>C (Ser202Ser );
рестриктаза; Електрофоретично разделяне 505C>G (Arg169Gly)
на получените фрагменти.
NP NM NN
RsaI / Ex8, SGG MboI / Ex7, CAPN3

848G>A (Cys283Tyr) 998G>A (Gly333Asp)
1 2 3 4 5
- NN NM MM NM NM
NM NN NN
¬169 б.дв.
¬137 б.дв.
+
RFLP анализ – бета-таласемия
1/e 2 / Gg 3 / Ag 4 / 5'yb 5 / yb 6 / 3'yb 7/b 8/b

Hinc II Hind III Hind III Hinc II Ava II Hinc II Ava II Hinf I
Майка - + - + + + + -
Болно - - + - + - + -
Дете - + + - + + - +
Баща - - - + + + + -
Инфо. 0% 0% 100% 100% 0% 50% 50% 50%
Генотипиране на
индивида
Високо полиморфно ДНК-

маркери (VNTR, STR, CA-
повтори.

Biochem Bibi

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

Biochem Bibi

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Biochem Bibi

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

БЕЛТЪЦИ

Гл. Ас. Биляна Георгиева, дб

Белтъци – хетеробиополимери изградени от α-, L-

Резонансна стабилност на пептидната връзка

Пролил-4-хидроксилаза, Лизил хидроксилаза; ВитС

Две α1-вериги + Една α2-верига

Транспортиране до апарата на Голджи, пакетиране и

Пролил-4-хидроксилаза, Лизил хидроксилаза; ВитС

Две α1-вериги + Една α2-верига

Транспортиране до апарата на Голджи, пакетиране и

COL1A1 gene - pro-α1-chain

Необратима топлинна денатурация на белтъци

Ø “Шаперони” (т.нар. Heat Shock

pKa (NH2) + pKa (COOH)

Спрегната киселина Спрегната база

SDS (Натриев додецил сулфат)

Серумни белтъци в норма

Maple syrup urine disease

Гл. Ас. Биляна Георгиева, дб

Азотни бази в ДНК Азотни бази в РНК

► А-форма– десен ход; 11

► Z- форма – ляв ход; 12

Екзон Интрон Екзон

Thalasemia minor / minima

Гл. Ас. Биляна Георгиева, дб

Неорганични кофактори - Mg2+, Zn2+, Cu+, Mn2+, Fe2+, Ni, Mo

НАД (Никотинамид аденин динуклеотид) PP (B3, ниацин)

НАДФ (Никотинамид аденин динуклеотид фосфат) PP (B3, ниацин)

ФМН (Флавин моно нуклеотид) B2 (рибофлавин)

ФАД (Флавин аденин динуклеотид) B2 (рибофлавин)

Липоамид Липоева киселина

Аскорбинова киселина Витамин C

= Инхибира липидната пероксидация, като предотвратява образуването на

Цитидин дифосфат (ЦДФ)

Цитидин дифосфат- холин

1. Метаболизъм на HOH2C O HOH2C O HOH2C O

синтез на невротрансмитери PYRIDOXINE PYRIDOXAL PRYIDOXAMINE

(серотонин, допамин, NH3

GABA) и хистамин; O P O H2C O

2. Въглехидратен метаболизъм (Гликоген фосфорилаза в черен дроб);

= Свързан е с ковалентна амидна

= Синтезира се от чревните бактерии.

β-Alanine Pantoic acid

Ензимно катализирана реакция в клетките

Тиамин Тиазолов пръстен АМФ

Пиримидинов Метиленов мост

Участва в преноса на двувъглеродни фрагменти:

Кофактор Витамин Функция

Пиридоксал фосфат B6 Декарбоксилиране на

УДФ (Уридин дифосфат) - Изомеризиране на

Метилкобаламин B12 Вътрешномолекулни

II. Трансферази - катализират реакция, при които се извършва пренос

III. Хидролази - катализират хидролитно разкъсване на връзки (естерни

VI. Лигази (синтетази) – катализират кондензацията на две молекули и

Km = [S], когато скоростта е равна на половината от максималната.

Vmax – максималната скорост, при която всички

T0 opt T0 opt pH opt pH opt

Гл. Ас. Биляна Георгиева, дб

Сулфонамиди – аналог на p-аминобензоената киселина. Използва се при