Отечество любезно, как хубаво си ти!

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти…
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
III

Отечество, не си ли достойно за любов?

Кой странник без въздишка можб да те остави?
Кой има сила твоите картини да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
в случбй, че бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести?
Отечество, не си ли достойно за любов?

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,

и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
 Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!” е публикувано в стихосбирката
на Иван Вазов „Поля и гори” (1884). Повод за написването й са пътуванията на поета из Стара
планина, Родопите и Средна гора. Странствайки из родните „поля и гори”, поетът е
изключително впечатлен от красотата на българската природа, но и дълбоко натъжен от това,
че малцина я забелязват и познават истински.
В своята стихосбирка той си поставя за цел да възпее природните забележителности на
България, за да събуди у своите читатели чувството на родолюбив и национална гордост от
прелестите на отечеството. Жанрът Произведението „Отечество любезно” е лирическо
стихотворение.
То изразява емоции – възторг пред красотата на българския свят и горчивина от
недооценяването му. Написано е в мерена реч и е подчинено на рими и на определен ритъм.
То е още хвалебствено стихотворение, защото основното чувство е прославата на родните
земи.
Образът на отечеството се изгражда чрез постепенното натрупване (градация) на
картини, които илюстрират омайното му въздействие. Като композиционен похват се прилага
и контрастът. Стихотворението е подчинено на определена строфична организация, чрез
която се внушават основните му идеи: красотата на родната природа, хубостта на
отечеството. Изключение прави само финалът на творбата, който е различен. По този начин
се засилва ефектът на последния ред от творбата. От една страна, се привлича вниманието
на слушателя, а от друга – именно в този последен стих се дава обобщен израз на
авторовите идеи. Темите: Основна тема в произведението е любовта към отечеството.
Особено присъствие има темата за чужденеца. Човек може да бъде чужденец дори в
собствения си дом и в собственото си семейство, когато не се интересува от тях и не е
съпричастен с вълненията им
Недооценяването на природните дадености е равностойно на липса на отношение към
родината. В стихотворението присъстват и библейски мотиви. Отечеството е сравнено с
райската градина (Едем) – прекрасното място, където според библейските книги хората са
живели безгрижно и щастливо преди грехопадението.
Хората – чужденци в собствения си дом – също са герои в стихотворението.
История на създаване на творбата. Стихотворението „Отечество любезно” е писано в
град Хисар. Още на времето градът привлича с минералните бани и с чистия въздух, с
красивата си природа и с останките от римски крепостни стени